BDS en 60079-10-1

Юни 2013
БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ
БДС
ЕКСПЛОЗИВНИ АТМОСФЕРИ
Част 10-1: Класификация на райони EN 60079-10-1
Експлозивни газови атмосфери
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ
(IEC 60079-10-1:2008)
ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ
ICS 29.260.20 Заменя БДС EN 60079-10:2004
Explosive atmospheres - Part 10-1: Classification of areas Explosive gas

atmopheres (IEC 60079-10-1:2008)
Explosionsfähige Atmosphäre - Teil 10-1: Einteilung der Bereiche -

Gasexplosionsgefährdete Bereiche (IEC 60079-10-1:2008)
Atmosphères explosives - Partie 10-1: Classement des emplacements -

Atmosphères explosives gazeuses (CEI 60079-10-1:2008)
Европейският стандарт EN 60079-10-1:2009 има статут на български стандарт

от 2009-07-10.
Този стандарт е официално издание на български език на европейския стандарт

EN 60079-10-1:2009.
Преводът е направен от Българския институт за стандартизация. Изданието има същия статут

като изданията на официалните езици на CENELEC.
Изданието на български език на този стандарт е одобрено от изпълнителния директор на

Българския институт за стандартизация на 2013-06-28.
Национални стр. 2
и 71 стр. на EN
© БИС 2013 Българският институт за стандартизация е носител Национален № за позоваване БДС ЕN 60079-10-1:2009
на авторските права. Всяко възпроизвеждане, включително и
частично, е възможно само с писменото разрешение на БИС
1797 София, кв. “Изгрев”, ул. “Лъчезар Станчев” № 13
www.bds-bg.org
Предназначен за: Стимекс ООД Поръчка 35225 / 14.08.2015, изпълнена от БИС

НАЦИОНАЛЕН ПРЕДГОВОР
Този стандарт е подготвен с участието на БИС/ТК 38 „Въртящи се електрически машини”.
Този български стандарт заменя и отменя БДС EN 60079-10:2004 от 2012-03-01.
В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на

които съответстват следните български стандарти:
*
- на IEC 60050(426) - ;
- на IEC 60079-0 (EN 60079-0) - БДС EN 60079-0;
- на IEC 60079-4; IEC 60079-4А - БДС ІЕС 60079-4;
*
- на ІЕС 60079-20 - .
Следват 71 страници на EN 60079-10-1:2009 в превод на български език.
*
Официални издания на позования стандарт/документ могат да бъдат намерени в библиотеката на БИС или със съдействието на
БИС.
© БИС 2013

ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ EN 60079-10-1
EUROPEAN STANDARD
EUROPÄISCHE NORM Март 2009
NORME EUROPÉENNE
ICS 29.260.20 Заменя EN 60079-10:2003
Издание на български език
ЕКСПЛОЗИВНИ АТМОСФЕРИ
Част 10-1: Класификация на райони. Експлозивни газови атмосфери
(IEC 60079-10-1:2008)
Explosive atmospheres - Part 10 - 1: Explosionsfähige Atmosphäre - Teil 10-1: Atmosphères explosives - Partie 10-1:
Classification of areas - Explosive gas Einteilung der Bereiche - Gasexplosions- Classement des emplacements - Atmosphè-
atmospheres (IEC 60079-10-1:2008) gefährdete Bereiche (IEC 60079-10-1:2008) res explosives gazeuses (CEI 60079-10-1:
2008)
Този европейски стандарт е приет от CENELEC на 2009-03-01.

Членовете на CENELEC са задължени да спазват Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, в
който са определени условията, при които без всякаква промяна този европейски стандарт
получава статут на национален стандарт. Актуализирани списъци на такива национални
стандарти с техните библиографски справки могат да бъдат получени от Централния
секретариат или от всеки член на CENELEC.
Този европейски стандарт съществува в три официални издания (на английски, немски и
френски език). Всяко издание на друг език, направено от член на CENELEC на негова
отговорност чрез превод на неговия национален език и регистрирано в Централния
секретариат, има същия статут като официалните издания.
Членове на CENELEC са националните органи по стандартизация на следните държави:
Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия,
Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша,
Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чешка
република, Швейцария и Швеция.
CENELEC
ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ В ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА
EUROPEAN COMMITTEE FOR ELECTROTECHNICAL STANDARDIZATION
EUROPÄISCHES KOMITEE FÜR ELEKTROTECHNISCHE NORMUNG
COMITÉ EUROPÉEN DE NORMALISATION ELECTROTECHNIQUE
Central Secretariat: avenue Marnix 17 B-1010 Brussels
© 2009 CENELEC Правата за използване във всякаква форма и по всякакъв начин № за позоваване EN 60079-10-1:2009 Е
са запазени за националните членове на CENELEC.
© БИС 2013

Стр.2
БДС EN 60079-10-1:2009
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 4
Въведение 5
1 Област на приложение 6
2 Позоваване 7
3 Термини и определения 7
4 Общи положения 10
4.1 Принципи на безопасност 10
4.2 Цели на класификацията на районите 11
5 Процедура за класификация на районите 12

5.1 Общи положения 12
5.2 Източници на отделяне 12
5.3 Вид на зоната 13
5.4 Обсег на зоната 13
5.4.1 Интензивност на отделяне на газ или пара 14
5.4.2 Долна експлозивна граница (LEL) 15
5.4.3 Вентилация 15
5.4.4 Относителна плътност на газа или парата, когато се отделя 15
5.4.5 Други параметри, които трябва да се разглеждат 15
5.4.6 Примери 16
6 Вентилация 17
6.2 Основни видове вентилация 17
6.3 Степен на вентилация 17
6.4 Наличност на вентилация 17
7 Документация 18
7.2 Чертежи, листове с данни и таблици 18
Приложение А (информационно) Примери за източници на отделяне и интензивност на отделяне 19
Приложение В (информационно) Вентилация 26
Приложение С (информационно) Примери за класификация на опасни райони 42
Приложение D (информационно) Запалими мъгли 67
Приложение ZA (основно) Позовани международни стандарти/документи и съответстващите

им европейски стандарти/документи 69
Приложение ZB (информационно) Категории по АТЕХ и нива за защита на съоръженията (EPLs) 70
Библиография 71
Фигура С.1 Предпочитани символи за зони с опасни райони 43
Фигура С.2 Схематичен подход за класификация на опасни райони 66
© БИС 2013
Стр.3
БДС EN 60079-10-1:2009
Таблица А.1 Влияние на отворите върху класа на отделяне 20
Таблица В.1 Влияние на независимата вентилация върху вида на зоната 34
Таблица В.2 Процедура за сумиране на многобройни отделяния в рамките на разположението на V0 35
Таблица В.3 Процедура за сумиране на многобройни отделяния с първичен клас 35
Таблица С.1 Лист с данни на класификацията на опасните райони. Част І: Списък на запалими
материали и характеристики 64
Таблица С.2 Лист с данни на класификацията на опасните зони. Част ІІ: Списък на източниците
на отделяне 65
© БИС 2013
Стр.4
БДС EN 60079-10-1:2009
ПРЕДГОВОР
Текстът на документ 31J/159/FDIS, бъдещо издание 1 на ІЕС 60079-10-1, разработен от технически

подкомитет SC 31J Classification of hazardous areas and installation requirements [Класификация на опасни
райони и изисквания за уредби] на технически комитет ТС 31 на IEC Еquipment for explosive atmospheres
[Съоръжения за екплозивни атмосфери], е представен за паралелно гласуване на IEC-CENELEC и е приет от
CENELEC като EN 60079-10-1 на 2009-03-01.
Този европейски стандарт заменя EN 60079-10:2003.
Значимите технически промени по отношение на EN 60079-10:2003 са, както следва:
- въвеждане на приложение D, което се отнася за опасност от експлозии от запалими мъгли,

създадени при отделяне под налягане на течности с висока температура на възпламеняване;
- въвеждане на точка А.3 (дебит на отделяне), която дава термодинамични уравнения за скоростта
на отделяне чрез голям брой примери за оценка на освобождаването на течности и газове.
Определени са следните дати:
- за въвеждане на европейския стандарт на национално ниво

чрез публикуване на идентичен национален стандарт
или чрез потвърждаване най-късно до: (dop) 2009-12-01
- за отмяна на противоречащите на европейския стандарт

национални стандарти най-късно до: (dow) 2012-03-01
Приложения ZA и ZВ са добавени от CENELEC.
Бележка за потвърждаване
Текстът на международния стандарт ІЕС 60079-10-1:2008 е приет от CENELEC като европейски стандарт без
промени.
© БИС 2013
Стр.5
БДС EN 60079-10-1:2009
ВЪВЕДЕНИЕ
В райони, където могат да възникват опасни количества и концентрации на запалим газ или пара, трябва да
се прилагат защитни мерки, за да се намали рискът от експлозии. Тази част на ІЕС 60079 определя
съществените критерии, чрез които може да се оценят опасностите от възпламеняване, и дава указания за
проектирането и контрола на параметрите, които може да се изполват, за да се намали такава опасност.
© БИС 2013
Стр.6
БДС EN 60079-10-1:2009
1 Област на приложение
Тази част на ІЕС 60079 се отнася за класификацията на райони, където може да възникнат опасности от
запалим газ, пара или мъгла (виж забележки 1, 2 и 3), и в такъв случай може да се използва като основа за
подпомагане за правилен избор и инсталиране на съоръжения за използване в опасен район.
Стандартът е предвиден да се прилага там, където може да има опасност от възпламеняване, дължащо се
на наличие на запалим газ или пара, смесени с въздух при нормални атмосферни условия (виж забележка
4), но не се прилага за:
a) мини при наличие газ гризу;
b) преработване и производство на експлозиви;
c) райони, където може да възникне опасност в резултат на наличие на горими прахове или нишки
(позоваване на ІЕС 61241-10/ІЕС 60079-10-2);
d) много големи неизправности, които са извън общите понятия за анормална работа, свързани с
този стандарт (виж забележка 5);
e) помещения, използвани за медицински цели;
f) домашни помещения.
В този стандарт не се взема под внимание въздействието на последваща повреда.
Определенията и обясненията на термините са дадени заедно с основните принципи и процедури, отнасящи

се за класификацията на опасните райони.
За подробни препоръки, отнасящи се за обсега на опасните райони в специфични промишлености или при-
ложения, може да се направи справка с установените национални или промишлени правила, отнасящи се за
тези промишлености или приложения.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Запалими мъгли могат да се образуват или да съществуват по едно и също време заедно със за-
палими пари. Течностите, които не се считат за опасни по смисъла на този стандарт (поради пламната темпе-
ратура), когато се отделят под налягане, може също да образуват запалими мъгли. В такива случаи стриктното
прилагане на класификацията на районите за газове и пари може да не бъде подходящо като основа за избор
на съоръжения.
Информация за запалими мъгли е дадена в приложение D.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: За опасности от мъгли не се изисква използването на ІЕС 60079-14 при избор на съоръжения и
уредби.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: За целите на този стандарт районът представлява триизмерна област или пространство.
ЗАБЕЛЕЖКА 4: Атмосферните условия включват изменения над и под базовите нива от 101,3 кРа (1 013 mbar) и
20 °С (293 K), при условие че промените имат незначителен ефект върху експлозивните характеристики на за-
палимите материали.
ЗАБЕЛЕЖКА 5: Много големи неизправности по смисъла на този стандарт са разрушаване на производствени

съдове или тръбопроводи и събития, които не могат да се предвидят.
ЗАБЕЛЕЖКА 6: Във всяко едно производствено помещение независимо от размерите има огромен брой източ-
ници на възпламеняване освен тези, които са свързани със съоръженията. Необходими са подходящи предпаз-
ни мерки, за да се осигури безопасността в това отношение. Този стандарт може да се използва заедно с пре-
ценка по отношение на други източници на възпламеняване.
© БИС 2013
Стр.7
БДС EN 60079-10-1:2009
2 Позоваване
Посочените по-долу стандарти/документи са неолходими за прилагането на този стандарт/документ. За

датирани позовавания се прилагат само цитираните издания. За недатирани позовавания се прилага
последното издание на позования стандарт/документ (включително всички изменения).
IEC 60050(426) International Electromechanical Vocabulary.Chapter (ІЕV) 426: Electrical apparatus

for explosive atmospheres. [Международен електротехнически речник. Глава 426:
Eлектрически съоръжения за експлозивни атмосфери]
IEC 60079-0 Еxplosive atmospheres - Part 0: Equipment - General requirements [Експлозивни

атмосфери. Част 0: Съоръжения. Общи изисквания]
ІЕС 60079-4 Electrical apparatus for explosive gas atmospheres - Part 4: Method of test for
ignition temperature [Електрически съоръжения за експлозивни газови aтмо-
сфери. Част 4: Метод за определяне на температурата на самовъзпламеняване]
ІЕС 60079-4А Electrical apparatus for explosive gas atmospheres - Part 4: Method of test for
Първо допълнение към ignition temperature [Електрически съоръжения за експлозивни газови aтмо-
IEC 60079-4 (1966) сфери. Част 4: Метод за определяне на температурата на самовъзпламеняване]
ІЕС 60079-20 Electrical apparatus for explosive gas atmospheres - Part 20: Data for flammable
gases and vapours, relating to the use of electrical apparatus [Електрически
съоръжения за експлозивни газови aтмосфери. Част 20: Данни за запалими
газове и пари по отношение на използването на електрическите съоръжения]
3 Термини и определения
За целите на този документ се прилагат термините и определенията, дадени в ІЕС 60079-0, както и след-
ните определения:
ЗАБЕЛЕЖКА: В ІЕС 60050(426) може да се намерят допълнителни определения, приложими към експлозивните
атмосфери.
3.1
експлозивна атмосфера
смес на запалими вещества под формата на газ, пара, прах, нишки или летящи частици с въздух при ат-
мосферни условия, в която след възпламеняване се поддържа самостоятелно разпространение на пламъка
[IEC 60079-0, определение 3.22]
3.2
експлозивна газова атмосфера
смес на запалими вещества под формата на газ или пара с въздух при атмосферни условия, в която след
възпламеняване се поддържа самостоятелно разпространение на пламъка
[IEC 60079-0, определение 3.24]
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Въпреки че една смес, която има концентрация над горната експлозивна граница (UEL), не
представлява експлозивна газова атмосфера, може лесно да стане такава и при определени случаи за целите
на класификацията на районите се препоръчва да се счита като експлозивна газова атмосфера.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Има някои газове, които са експлозивни с концентрация 100 %.
© БИС 2013
Стр.8
БДС EN 60079-10-1:2009
3.3
опасен район (по отношение на експлозивни газови атмосфери)
район, при който съществува експлозивна газова атмосфера или може да се очаква да съществува такава в
такива количества, че да се изискват специални предпазни мерки за конструкцията, инсталирането и изпол-
зването на съоръженията
3.4
неопасен район (по отношение на експлозивни газови атмосфери)
район, при който не се очаква съществуването на експлозивна газова атмосфера в такива количества, че да
се изискват специални предпазни мерки за конструкцията, инсталирането и използването на съоръженията
3.5
зони
опасните райони се класифицират в зони на основата на честотата на появата и продължителността на
една експлозивна газова атмосфера, както следва:
3.6
зона 0
район, в който експлозивна атмосфера съществува постоянно или за дълги периоди от време или често
3.7
зона 1
район, в който експлозивна атмосфера е вероятно да се появи от време на време при нормална работа
3.8
зона 2
район, в който експлозивна атмосфера не е вероятно да се появи при нормална работа, но ако това се
случи, тя ще се задържи само за кратък период
[IEV 426-03-05]
ЗАБЕЛЕЖКА: Показания за честотата на появата и продължителността може да се вземат от нормативните

документи, отнасящи се за определени промишлености или приложения.
3.9
източник на отделяне
точка или място, от което може да се отдели газ, пара, мъгла или течност в атмосферата по такъв начин, че
да се получи възможност за образуване на експлозивна газова атмосфера
[IEV 426-03-06, с промени]
3.10
класове на отделяне
има три основни класа на отделяне, както е описано по-долу в низходящ ред по отношение на намаляване
на честотата и вероятността да съществува експлозивна газова атмосфера:
a) непрекъснат клас на отделяне;
b) първичен клас на отделяне;
c) вторичен клас на отделяне
Един източник на отделяне може да доведе до всеки един от тези класове на отделяне или до комбинация
на няколко от тях.
3.11
непрекъснат клас на отделяне
отделяне, което е непрекъснато или се очаква да се появява често или за дълги периоди
© БИС 2013
Стр.9
БДС EN 60079-10-1:2009
3.12
първичен клас на отделяне
отделяне, което може да се очаква да се появява периодично или от време на време по време на нормална
работа
3.13
вторичен клас на отделяне
отделяне, което не се очаква да се появи при нормална работа, а ако това се случи, вероятно е това да
става само рядко и за кратки периоди
3.14
интензивност на отделяне
количеството запалим газ, пара или мъгла, отделяно за единица време от източника на отделяне
3.15
нормална работа
работа, когато съоръжението работи в рамките на конструктивните си параметри
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Минимални отделяния на запалим материал може да бъдат част от нормалната работа. Напри-
мер отделяния от уплътнения, при които се разчита на мокрене от флуид, който се изпомпва, се считат като
минимални отделяния.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Неизправности (като разрушаване на уплътнения на помпи, на уплътнения на фланци или течо-
ве, причинени от аварии), които включват неотложен ремонт или изключване, не се считат за част от нормал-
ната работа, нито пък се считат като много големи.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: Нормалната работа включва условия на пускане и изключване.
3.16
вентилация
движение на въздух и заместването му с чист въздух в резултат на въздушна струя, температурни гра-
диенти или изкуствени средства (например вентилатори или аспиратори)
3.17
долна експлозивна граница (LEL)
концентрация на запалим газ, пара или мъгла във въздуха, под която не може да се образува експлозивна
газова атмосфера
[IEV 426-02-09]
3.18
горна експлозивна граница (UEL)
концентрация на запалим газ, пара или мъгла във въздуха, над която не може да се образува експлозивна
газова атмосфера
[IEV 426-02-10]
3.19
относителна плътност на газ или пара
плътност на газ или пара, отнесена спрямо плътността на въздуха при едно и също налягане и при една и
съща температура (въздухът се равнява на 1,0)
3.20
запалим материал (запалимо вещество)
материал, който се самозапалва или е способен да породи запалим газ, пара или мъгла
3.21
запалима течност
течност, която е способна да породи запалима пара при всякакви предвидени работни условия
© БИС 2013
Стр.10
БДС EN 60079-10-1:2009
ЗАБЕЛЕЖКА: Пример за предвидени работни условия е този, в който със запалимата течност се работи при
температури, близки до или над нейната пламна температура.
3.22
запалим газ или пара
газ или пара, които когато са смесени с въздуха при определени съотношения, образуват експлозивна газо-
ва атмосфера
3.23
запалима мъгла
капчици течност, разпръснати във въздуха така, че да се образува експлозивна атмосфера
3.24
пламна температура
най-ниската температура на течност, при която при определени стандартизирани условия течност отделя
пари в количество, което е способно да образува възпламенима смес от пара и въздух
3.25
точка на кипене
температура, при която една течност започва да кипи при околно налягане 101,3 kРа (1 013 mbar)
ЗАБЕЛЕЖКА: Първоначалната точка на кипене, която трябва да се използва за смеси на течности, показва най-
ниската стойност на точката на кипене за обхвата на съществуващи течности, както е определено в стандартна
лабораторна дестилация без разделяне на фракции.
3.26
налягане на парата
налягане, упражнявано, когато твърдо вещество или течност е в равновесие със собствените си пари. То е
функция на веществото и на температурата
3.27
температура на възпламеняване на експлозивна газова атмосфера
най-ниската температура на нагрята повърхност, при която при определени условия съгласно ІЕС 60079-4
се възпламенява едно запалимо вещество под формата на смес на газ или пара с въздуха
[IEС 60079-0, определение 3.26]
3.28
обсег на зона
разстояние във всяка една посока от източника на отделяне до точката, където газо-паровъздушната смес
на газ с въздуха се разрежда от въздуха до стойност под долната експлозивна граница
3.29
втечнен запалим газ
запалим материал, който се съхранява или се работи с него и който при околна температура и атмосферно
налягане е запалим газ
4 Общи положения
4.1 Принципи на безопасност
Уредбите, в които се работи или се съхраняват запалими материали, трябва да бъдат проектирани, управ-
лявани и поддържани по такъв начин, че всякакви отделяния и последващо разширяване на обсега на опас-
ните райони да се поддържат минимални, независимо дали при нормална работа или по друг начин, по
отношение на честотата, продължителността и количеството.
© БИС 2013
Стр.11
БДС EN 60079-10-1:2009
Важно е да се проучат тези части на производствените съоръжения и системи, от които може да възникне
отделяне на запалим материал и да се обмислят промени при проектирането, за да се намалят вероятността
и честотата на такива отделяния, както и количеството и скоростта на отделяне на материала.
Тези основни съображения трябва да се проучат на един ранен етап от развитието на проектирането на
всяко едно производствено помещение и също така трябва да им се обърне основно внимание при провеж-
дане на изследването на класификацията на районите.
В случай на дейности, различни от тези при нормална работа, например въвеждане в експлоатация и под-
държане, класификацията на района може да стане невалидна. Това може да бъде решено с безопасна сис-
тема за работа.
В ситуация, когато може да има експлозивна газова атмосфера, трябва да се предприемат следните стъпки:
a) да се премахне вероятността да се получи експлозивна газова атмосфера около източника на въз-

пламеняване или
b) да се премахне източникът на възпламеняване.
Когато това е невъзможно, защитните мерки, производствените съоръжения, системите и процедурите тряб-
ва да се избират и подготвят така, че вероятността от съвпадения на а) и b) да е толкова малка, че да не се
приема. Такива мерки може да се използват, ако е установено, че са много надеждни или са в комбинация,
за да се постигне изискваното ниво на безопасност.
4.2 Цели на класификацията на районите
Класификацията на районите е метод за анализиране и класифициране на околната среда, където може да

се появят експлозивни газови атмосфери, за да се улеснят правилният избор и инсталирането на съоръ-
женията, за да се използват безопасно в тази околна среда. При класификацията се вземат също така под
внимание характеристиките на възпламеняване на газа или парата, като енергията на възпламеняване (гру-
пата на газа) и температурата на възпламеняване (температурния клас).
В повечето ситуации в практиката, където се използват запалими материали, е трудно да се гарантира, че

никога не може да се появи експлозивна газова атмосфера. Може също да бъде трудно да се гарантира, че
съоръжението никога няма да се превърне в източник на възпламеняване. Следователно в ситуации, където
има голяма вероятност да се получи експлозивна газова атмосфера, надеждността се постига, като се из-
ползват съоръжения, при които има малка вероятност от създаването на източник на възпламеняване.
Обратно, където вероятността за създаване на експлозивна газова атмосфера е намалена, може да се
използват съоръжения, конструирани при не толкова строги изисквания.
След приключване на класификацията на зоните може да се проведе оценяване на риска дали последствия-
та от възпламеняване на една експлозивна атмосфера изискват използването на съоръжения с по-високо
ниво на защита (EPL) или може да бъде оправдано използването на съоръжения с по-ниско ниво на защита
от нормално изискваното. Изискванията за EPL може да бъдат записани, когато е подходящо, в документа-
цията за класификацията на райони и върху чертежите, за да се направи правилен избор на съоръжението.
Възможно е в редки случаи чрез просто проучване на едно производствено помещение или на проект на
производствено помещение да се реши кои части от производственото помещение може да се приравнят
към трите определения за зони (зони 0, 1 и 2). Следователно е необходим по-подробен подход и това
включва анализ на основната възможност от поява на експлозивна газова атмосфера.
Първата стъпка е да се оцени вероятността за това в съответствие с определенията за зона 0, зона 1 и зона
2. След като се определят вероятната честота и продължителност на отделяне (и оттук класът на отделя-
не), интензивността на отделяне, концентрацията, скоростта, вентилацията и други фактори, които влияят
на вида и/или обсега на зоната, след това има стабилна основа, от която да се определи вероятното
наличие на експлозивна газова атмосфера в заобикалящите райони.
© БИС 2013
Стр.12
БДС EN 60079-10-1:2009
Този подход изисква подробно разглеждане на всяка част от производственото съоръжение, която съдържа
запалим материал, следователно може да бъде източник на отделяне.
По-специално, районите от зона 0 или зона 1 трябва да бъдат минимизирани по брой и обсег чрез проек-
тиране или подходящи работни процедури. С други думи, производствените помещения и уредбите трябва
да бъдат основно зона 2 или неопасни. Когато отделянето на запалим материал е неизбежно, отделните
части на производствените съоръжения трябва да се ограничат до тези, които дават вторичен клас на отде-
ляне или, ако това е невъзможно (това е, когато първичният клас на отделяне и непрекъснатият клас на
отделяне са неизбежни), отделянията трябва да бъдат в много ограничени количества и интензивност. При
провеждането на класификация на зоните тези принципи трябва да бъдат приоритетни. Когато е необходи-
мо, проектирането, работата и разположението на производствените съоръжения трябва да гарантират, че
дори когато те работят неправилно, количеството от запалим материал, освобождаван в атмосферата, е
сведено до минимум, така че да се намали обсегът на опасния район.
След като едно производствено помещение е класифицирано и всички записи са направени, важно е да не
се извършват никакви модификации на съоръжението или на работните процедури, без това да се обсъди с
тези, които отговарят за класификацията на зоната. Неупълномощени действия могат да нарушат класифи-
кацията на района. Необходимо е да се гарантира, че всички съоръжения, които влияят на класификацията
на района, са преминали поддържане, което е проведено внимателно по време и след повторното монти-
ране, за да се гарантира, че целостта на оригиналната конструкция, влияеща на безопасността, се поддър-
жа, преди съоръжението да бъде пуснато отново в експлоатация.
5 Процедура за класификация на районите
5.1 Общи положения
Класификацията на районите трябва да се проведе от персонал, който разбира значението и важността на

свойствата на запалимите материали и е запознат с процеса и съоръженията, заедно с инженери по безо-
пасността, електроинженери, механици и други квалифицирани лица.
Следващите подточки дават указания за процедурата за класификация на районите, в които може да има
експлозивна газова атмосфера. Пример за схематичен подход за класификация на опасните райони е даден
на фигура С.2.
Класификацията на районите трябва да се проведе, когато са налични първоначалните линейни диаграми

на производството и на контролно-измервателните уреди, както и първоначалните планове за оборудване
на производствените помещения, утвърдени преди пускането на производствените помещения в експлоата-
ция. Трябва да се проведат прегледи по време на експлоатационния срок на производственото помещение.
5.2 Източници на отделяне
Основните елементи за установяване на видовете опасни зони са идентификация на източниците на отде-

ляне и определянето на класа на отделяне.
Тъй като експлозивна газова атмосфера може да съществува само ако съществуват запалим газ или пара в
смес с въздух, необходимо е да се реши дали всеки един от тези запалими материали може да съществува в
разглеждания район. Като цяло такива газове и пари (и запалими течности и твърди материали, които
могат да предизвикат такива) се съдържат в производствените съоръжения, които може или не може да
бъдат затворени напълно. Необходимо е да се идентифицира къде може да съществува запалима атмосфера
в производственото помещение или къде отделянето на запалими материали може да създаде запалима
атмосфера извън производственото помещение.
Всяка част от производственото съоръжение (например резервоар, помпа, тръбопровод, съд и др.) трябва
да се счита като потенциален източник на отделяне на запалим материал. Ако не се предвижда тази част да
съдържа запалим материал, ясно е, че това няма да доведе до опасен район около нея. Същото се прилага,
ако частта съдържа запалим материал, но не може да се отдели запалим газ в атмосферата (например
изцяло заварен тръбопровод не се счита като източник на отделяне).
© БИС 2013
Стр.13
БДС EN 60079-10-1:2009
Ако е установено, че частта може да отделя запалим материал в атмосферата, необходимо е най-напред да
се определи класът на отделяне в съответствие с определенията, като се установят вероятната честота и
продължителност на отделяне. Трябва да се приеме, че отварящите се части на затворените производстве-
ни системи (например по време на подмяна на филтър или пълнене на блока) трябва също да се считат
като източници на отделяне при определяне на класификацията на зоната. Чрез тази процедура всяко отде-
ляне трябва да се класифицира или като “непрекъснато”, “първично” или “вторично”.
След установяване на класа на отделяне е необходимо да се определи интензивността на отделяне и други-

те фактори, които могат да повлияят на вида и на обсега на зоната.
Ако общото количество на запалим материал, който е в наличност при отделяне, е “малко”, например при
употреба в лаборатории, докато може да съществува потенциална опасност, може да не е подходящо да се
използва тази процедура за класификация на районите. При такива случаи трябва да се обърне внимание
на включените специфични рискове.
При класификацията на районите при производствени съоръжения, в които се изгаря запалим материал,
например отоплителни уреди, пещи, бойлери, газови турбини и др., трябва да се вземат под внимание усло-
вията на циклите на продухване и условията на пускане и спиране.
Мъгли, които може да се образуват при течове на течности, могат да бъдат запалими дори ако темпера-
турата на течността е под пламната температура. Важно е да се гарантира, че не се появяват облаци от
мъгла (виж приложение D).
ЗАБЕЛЕЖКА: Когато мъглите се идентифицират като форма на опасност, критериите за оценяване, използвани
в този стандарт, за газове и пари може да не се прилагат за мъглите.
5.3 Вид на зоната
Вероятността за наличие на експлозивна газова атмосфера зависи главно от класа на отделяне и от венти-
лацията. Това се идентифицира като зона. Зоните се приемат като: зона 0, зона 1, зона 2 и неопасен район.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Непрекъснатият клас на отделяне обикновено води до зона 0, първичният клас на отделяне до
зона 1, а вторичният клас на отделяне до зона 2 (виж приложение В).
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Когато зоните, създадени от близкостоящи източници на отделяне, се припокриват и са с раз-

лична класификация на зоните, трябва да се приложи критерият за по-висока класификация в района на при-
покриването. Когато припокриващите се зони са с една и съща класификация, обикновено се прилага тази об-
ща класификация.
5.4 Обсег на зоната
Обсегът на зоната зависи от оцененото или изчисленото разстояние, при което съществува експлозивна
атмосфера, преди да се разпръсне до концентрация във въздуха под неговата по-ниска експлозивна гра-
ница с подходящ коефициент на безопасност. При оценяване на района на разпространение на газа или
парата преди разреждане под неговата по-ниска експлозивна граница трябва да се потърси съвет от
експерт.
Винаги трябва да се обръща внимание на възможността газ, който е по-тежък от въздуха, да изтече в
райони под нивото на земята (например канали или слягания) и газ, който е по-лек от въздуха, да се задър-
жи на високо ниво (например в покривни пространства).
Когато източникът на отделяне е разположен извън района или в съседен район, проникването на значи-
телно количество от запалим газ или пара в района може да се предотврати чрез подходящи средства като:
a) физически бариери;
b) поддържане на значително повишено налягане в района, свързан със съседните опасни райони,
така че да се предотврати проникването на експлозивна газова атмосфера;
© БИС 2013
Стр.14
БДС EN 60079-10-1:2009
c) продухване на района със значителен поток чист въздух, така че да се гарантира въздухът да
излиза от всички отвори, през които може да проникне запалим газ или пара.
Обсегът на зоната основно се влияе от следните химични и физически параметри, някои от които са вът-
решноприсъщи качества на запалимия материал, други са специфични за производството. За опростяване
на всеки от параметрите, описани по-долу, се приема, че другите параметри остават непроменени.
5.4.1 Интензивност на отделяне на газ или пара
Колкото е по-голяма интензивността на отделяне, толкова е по-голям обсегът на зоната. Интензивността на

отделяне зависи от други параметри, които са:
a) Конфигурация на източника на отделяне
Това е свързано с физическите характеристики на източника на отделяне, например открита по-

върхност, фланците, при които има течове и др. (виж приложение А).
b) Скорост на отделяне
За даден източник на отделяне интензивността на отделяне се увеличава със скоростта на отде-

ляне. В случай на продукт, който се съдържа в производственото съоръжение, скоростта на отделя-
не е свързана с производственото налягане и конфигурацията на източника на отделяне. Размерът
на облак от запалим газ или пара се определя от интензивността на отделяне на запалима пара и
интензивността на разпръскване. Газ и пара, изтичащи при теч с висока скорост, развива струя с
формата на конус, която засмуква въздух и се саморазпръсква. Обсегът на експлозивната газова
атмосфера е почти независим от въздушния поток. Ако материалът се отделя при ниска скорост или
неговата скорост се намалява от въздействието на твърд предмет, той се отнася от въздушния поток
и неговото разпръскване и обсег зависят от въздушния поток.
c) Концентрация
Интензивността на отделяне се увеличава с концентрацията на запалима пара или газ в отделяната

смес.
d) Летливост на запалима течност
Това е свързано принципно с налягането на парата и енталпията (“нагорещеността”) на изпарява-

нето. Ако налягането на парата не е известно, точката на кипене и пламната температура може да
се използват за указания.
Експлозивна газова атмосфера не може да съществува, ако пламната температура е над съответната
максимална температура на запалимата течност. Колкото е по-ниска пламната температура, толкова
по-голям може да бъде обсегът на зоната. Ако обаче запалим материал се отделя по начин, който
оформя мъгла (например чрез пулверизиране), може да се образува експлозивна атмосфера напри-
мер под пламната температура на материала.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Пламните температури на запалими течности не са точни физични величини особено когато са
включени смеси.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Някои течности (например определени халогенирани въглеводороди) не притежават пламна

температура, въпреки че те могат да създадат експлозивна атмосфера. В тези случаи трябва да се сравнят
температурата на равновесие на течността, която съответства на наситената концентрация при долната
експлозивна граница, и съответната максимална температура на течността.
e) Температура на течността
Налягането на парата се увеличава с температурата, като по този начин се увеличава интензивност-

та на отделяне, което се дължи на изпаряването.
© БИС 2013
Стр.15
БДС EN 60079-10-1:2009
ЗАБЕЛЕЖКА: Температурата на течността, след като е отделена, може да се увеличи например от нагорещена
повърхност или от висока температура на околната среда.
5.4.2 Долна експлозивна граница (LEL)
За даден обем на отделяне, колкото е по-малка е LEL, толкова по-голям е обсегът на зоната.
ЗАБЕЛЕЖКА: Опитът показва, че отделяне на амоняк с LEL 15 % (обемни), често се разсейва бързо в открития
въздух, така че експлозивната газова атмосфера в повечето случаи е с незначителен обсег.
5.4.3 Вентилация
С увеличаване на вентилацията обсегът на зоната обикновено намалява. Препятствия, които пречат на вен-
тилацията, могат да увеличат обсега на зоната. От друга страна, някои препятствия, например прегради,
стени или тавани, могат да ограничат обсега.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Помещение с голям вентилатор на покрива и със страни, достатъчно отворени за свободно пре-
минаване на въздух през всички части на сградата, в повечето случаи се счита като добре вентилирано и
трябва да се счита като открит район с въздух (например “средна” степен и “добра” наличност).
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Повишено движение на въздух може също да увеличи интензивността на отделяне на пара по-
ради увеличеното изпарение върху открити течни повърхности.
5.4.4 Относителна плътност на газа или парата, когато се отделя
Ако газът или парата са значително по-леки от въздуха, това довежда до движение във възходяща посока.
Ака са значително по-тежки, довежда до натрупването им на нивото на земята. Хоризонталният обсег на
зоната на нивото на земята се увеличава с нарастване на относителната плътност, а вертикалният обсег
над източника се увеличава с намаляване на относителната плътност.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: За практически приложения газ или пара, които имат относителна плътност под 0,8, се считат
като по-леки от въздуха. Ако относителната плътност е над 1,2, те се считат като по-тежки от въздуха. Между
тези две стойности се разглеждат и двете възможности.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: При газове или пари, по-леки от въздуха, отделяне при ниска скорост довежда до доста бързо
разсейване във възходяща посока, наличието на покрив обаче неизбежно увеличава района на разпростра-
нение под него. Ако отделянето е с висока скорост в свободна струя, действието на струята въпреки всмук-
ването на въздух, което разрежда газа или парата, може да увеличи разстоянието, над което газо-въздушната
смес остава над своята LEL. За газове, които са по-леки от въздуха, увеличаване при високо налягане може да
охлади газовете, като по този начин увеличава относителната плътност. Това отделяне може първоначално да
се проявява като по-тежко от въздуха, докато се възвърне нормална плаваемост.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: При газове и пари, по-тежки от въздуха, отделяне при ниска скорост довежда до изтичане в
низходяща посока и може да премине дълги разстояния над земята, преди да се разпръсне по безопасен начин
чрез атмосферната дифузия. Следователно трябва да се обърне специално внимание на топографията на всяко
едно местоположение, което се разглежда, както и на заобикалящите райони, за да се определи къде газовете
или парите могат да се събират в кухини или могат да се насочат надолу към по-ниски нива. Ако отделянето е
при висока скорост в свободна струя, действието на засмукване на въздух може добре да намали газо-
въздушната смес под нейната LEL на по-къси разстояния, отколкото в случая на отделяне с ниска скорост.
ЗАБЕЛЕЖКА 4: Трябва да се обърне внимание на класифицирането на райони, съдържащи криогенни (охлади-

телни) запалими газове като втечнен природен газ. Отделяните пари може да бъдат по-тежки от въздуха при
ниски температури и да станат по-леки от въздуха при доближаване на температурата на околната среда.
5.4.5 Други параметри, които трябва да се разглеждат
a) Климатични условия
Интензивността на разсейване на газа или на парата в атмосферата се увеличава със скоростта на

въздушната струя, но има минимална скорост от 2 m/s - 3 m/s, която се изисква, за да се предизвика
турбулентна дифузия; под тази стойност се получава наслояване на газа или парата и разстоянието
© БИС 2013
Стр.16
БДС EN 60079-10-1:2009
за безопасно разсейване се увеличава значително. В производствени помещения, защитени чрез

големи съдове и конструкции, скоростта на движение на въздуха може да бъде значително под това
на въздушната струя; препятствия на движението на въздуха обаче, причинени от части на съоръ-
жението, водят до поддържане на турбулентност даже при ниски скорости на въздушната струя.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: В приложение В (точка В.4) скорост на въздушната струя 0,5 m/s се счита за подходяща при
определяне на интензивността, при която вентилацията при ситуация на открито разрежда едно отделяне на
запалим материал. Тази долна стойност на скоростта на въздушната струя е подходяща за тази цел, за да се
поддържа умерен подход даже ако е установено, че тенденцията към наслояване може да компрометира из-
числението.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: В нормалната практика тенденцията за наслояване не се взема под внимание при класификация
на районите, защото условията, които водят до тази тенденция, са редки и се случват само за кратки периоди
от време. Ако обаче се очакват при специфични обстоятелства продължителни периоди при ниска скорост на
въздушната струя, тогава в обсега на зоната трябва да се взема под внимание допълнителното разстояние,
необходимо да се постигне разпръскване.
b) Топография
Някои течности са с по-малка плътност от тази на водата и не се смесват лесно с нея: такива теч-
ности могат да се разпространяват върху повърхността на водата (на земята, в отводнителните ка-
нали на производственото помещение или в каналите за тръбопроводите) и след това да бъдат въз-
пламенени в точка, отдалечена от началното изтичане, като следователно поставя в опасност голям
район от производственото помещение.
Разположението на производственото помещение, където е възможно, трябва да бъде проектирано

така, че да се подпомогне бързото разпръскване на експлозивната газова атмосфера. При район с
ограничена вентилация (например в шахти или канали), който иначе трябва да бъде зона 2, може
да се изисква класификация като зона 1; от друга страна, при широки незначителни понижавания
на налягането, използвани за помпени станции или тръбни инсталации, може да не се изискват
такива строги мерки.
5.4.6 Примери
В приложение С са дадени примери за илюстриране на принципите за класификация на опасните райони.
Факторите, които може да влияят на интензивността на отделяне и оттук на обсега на зоната, са илюстри-
рани за ситуациите по-долу:
a) Източник на отделяне: открита повърхност на течност
В повечето случаи температурата на течността е под точката на кипене и интензивността на отде-

ляне на парата принципно зависи от следните параметри:
- температурата на течността;
- налягането на парата на течността при нейната повърхностна температура;
- размерите на повърхността на изпаряване;
- вентилацията и движението на въздуха.
b) Източник на отделяне: почти мигновено изпаряване на течност (например от струя или пулве-
ризация)
Тъй като разредената течност се изпарява почти мигновено, интензивността на отделяне на парата
е равна на разхода на течността и това зависи от следните параметри:
- налягането на течността;
© БИС 2013
Стр.17
БДС EN 60079-10-1:2009
- конфигурацията на източника на отделяне.
Когато течността не се изпарява мигновено, ситуацията е сложна, защото капки, струи течност и
локви могат да създадат отделни източници на отделяне.
c) Източник на отделяне: изтичане на смес от газ
Интензивността на отделяне на газа се влияе от следните параметри:
- налягането в съоръжението, в което се съдържа газът;
- молекулната маса;
- конфигурацията на източника на отделяне;
- концентрацията на запалим газ в отделената смес.
За примери на източници на отделяне и интензивности на отделяне виж приложение А.
6 Вентилация
Газове или пари, отделяни в атмосферата, могат да се разредят с дисперсия или дифузия във въздуха, до-
като тяхната концентрация стане под долната експлозивна граница. Вентилация, например движение на
въздух, водеща до замяна на атмосферата под формата на обем около източника на отделяне с чист въздух,
предизвиква дисперсия. С вентилация с подходяща интензивност може също да се избегне задържането на
експлозивна газова атмосфера и по този начин да се влияе на вида на зоната.
6.2 Основни видове вентилация
Вентилацията може да се осъществи чрез движение на въздух, дължащо се на въздушната струя и/или на
температурните градиенти, или чрез изкуствени средства, като вентилатори. Известни са два основни вида
вентилация:
a) естествена вентилация;
b) изкуствена вентилация, обща или местна.
6.3 Степен на вентилация
Най-важният фактор е, че степента или количеството на вентилацията са директно свързани с вида на из-
точниците на отделяне и свързаните с тях съответстващи интензивности на отделяне. Това е независимо от
вида на вентилацията, било то скоростта на въздушната струя или броя на промените на въздуха за еди-
ница време. По този начин може да се постигнат оптималните условия за вентилация в опасния район и
колкото е по-голямо количеството вентилация по отношение на възможните интензивности на отделяне,
толкова по-малък е обсегът на зоните (опасните райони), в някои случаи намаляващи ги до незначителен
обсег (неопасен район).
Практически примери за указания по отношение на степента на вентилация, които може да се използват, са

дадени в приложение В.
6.4 Наличност на вентилация
Наличността на вентилация влияе върху присъствието или образуването на експлозивна газова атмосфера,
а по този начин също и върху вида на зоната. Когато наличността или надеждността на вентилацията
намалява, видът на зоната обикновено се увеличава. Указания за надеждността са дадени в приложение В.
© БИС 2013
Стр.18
БДС EN 60079-10-1:2009
ЗАБЕЛЕЖКА: Комбинацията на концепции за степента на вентилация и нивото на наличност води до коли-

чествен метод за оценяване на вида на зоната (приложение В).
7 Документация
Препоръчва се класификацията на районите да се предприема по такъв начин, че различните стъпки, които

водят до окончателната класификация на районите, да са правилно документирани.
Трябва да се извърши позоваване на цялата съответстваща информация. Примери за такава информация

или на използван метод може да бъдат:
a) препоръки от съответните нормативни документи и стандарти;
b) характеристики и изчисления по отношение на разсейването на газовете и парите;
c) проучване на характеристиките на вентилацията по отношение на параметрите на отделяне на

запалимия материал така, че да може да се оцени ефективността на вентилацията.
Тези свойства, които са свързани с класификацията на районите на всички производствени материали, из-
ползвани в производствените помещения, трябва да се опишат и трябва да включват молекулното тегло,
пламната температура, точката на кипене, температурата на възпламеняване, налягането на парата, плът-
ността на парата, експлозивните граници, групата на газа и температурния клас (ІЕС 60079-20). В таблица
С.1 е предложена форма за описаните материали.
Трябва да се запишат резултатите от проучването на класификацията на районите, както и всяко послед-

ващо изменение. В таблица С.2 е предложена форма за това.
7.2 Чертежи, листове с данни и таблици
Документите за класификация на районите може да бъдат на хартиен носител или в електронна форма и
трябва да включват планове и сечения или триизмерни модели, което е подходящо, които да показват и
вида, и обсега на зоните, групата на газа, температурата на възпламеняване и/или температурния клас.
Когато топографията на един район влияе на обсега на зоните, това трябва да се документира.
Документите също така трябва да включват друга подходяща информация, като
a) разположението и идентификацията на източниците на отделяне. За големи и сложни производ-

ствени помещения или производствени площи може да бъде от полза подробно излагане и изброя-
ване на източниците на отделяне така, че да се подпомогне препращането между листовете с данни
за класификацията на зоните и чертежите;
b) положението на отворите в сградите (например врати, прозорци и входящи и изходящи отвори за

въздуха за вентилация).
Предпочитат се символите за класификацията на райони, които са показани на фигура С.1. На всеки чертеж
трябва винаги да се осигурява легенда на символите. Може да бъдат необходими различни символи, когато
в границите на една и съща зона се изискват групи от много съоръжения и/или температурни класове
(например зона 2 ІІС Т1 и зона 2 ІІА Т3).
© БИС 2013
Стр.19
БДС EN 60079-10-1:2009
Приложение А
(информационно)
ПРИМЕРИ ЗА ИЗТОЧНИЦИ НА ОТДЕЛЯНЕ И ИНТЕНЗИВНОСТ НА ОТДЕЛЯНЕ
А.1 Производствено помещение
Следните примери не са предназначени за строго прилагане и може да се наложи да бъдат променяни, за

да са подходящи за специфични производствени съоръжения и ситуации. Необходимо е да се знае, че някои
съоръжения могат да показват повече от един клас на отделяне.
А.1.1 Източници, осигуряващи непрекъснат клас на отделяне
a) Повърхност на запалима течност в резервоар с неподвижен покрив с постоянен отдушник към

атмосферата.
b) Повърхност на запалима течност, която е отворена към атмосферата непрекъснато или за дълги
периоди.
А.1.2 Източници, осигуряващи първичен клас на отделяне
a) Уплътнения на помпи, компресори или вентили, ако се очаква отделяне на запалим материал по
време на нормална работа.
b) Места за отводняване върху съдове, съдържащи запалими течности, които могат да освободят
запалим материал в атмосферата при отводняване по време на нормална работа.
c) Места за вземане на проби, при които се очаква отделяне на запалим материал в атмосферата по
d) Предпазни вентили, отдушници и други отвори, при които се очаква отделяне на запалим мате-
риал в атмосферата по време на нормална работа.
А.1.3 Източници, осигуряващи вторичен клас на отделяне
a) Уплътнения на помпи, компресори и вентили, при които не се очаква отделяне на запалим мате-
риал по време на нормална работа на съоръжението.
b) Фланци, съединения и тръбни връзки, при които не се очаква отделяне на запалим материал по
c) Места за вземане на проби, при които не се очаква отделяне на запалим материал по време на
нормална работа.
d) Предпазни вентили, отдушници и други отвори, при които не се очаква отделяне на запалим ма-
териал в атмосферата по време на нормална работа.
А.2 Отвори
Следните примери не са предвидени за стриктно прилагане, но може да е необходимо да се променят, за да

бъдат подходящи за конкретни ситуации.
А.2.1 Отвори като възможни източници на отделяне
Отворите между районите трябва да се считат като възможни източници на отделяне. Класът на отделяне
зависи от
© БИС 2013
Стр.20
БДС EN 60079-10-1:2009
- вида на зоната за граничещия район;
- честотата и продължителността на периодите в отворено положение;
- ефективността на уплътненията или съединенията;
- разликата в налягането между включените райони.
А.2.2 Класификация на отворите
Отворите се класифицират като А, В, С и D при следните характеристики:
Вид А - Отвори, които не са в съответствие с характеристиките, определени за видове В, С или D
ПРИМЕРИ:
- отворени проходи за достъп или удобство. Примерите за удобства включват канали или тръби
през стени, тавани и подове;
- отвори, които се отварят често;
- неподвижни изходящи отвори за вентилация в стаи, сгради и подобни отвори от видове В, С и D,

които се отварят често или за дълги периоди.
Вид В - Отвори, които са обикновено затворени (например автоматично затварящи се) и рядко
отварящи се, плътно затворени.
Вид С - Отвори, нормално затворени (например автоматично затварящи се) и рядко отваряни и
снабдени с уплътняващи устройства (например фланцови уплътнения) по целия периметър;
или два отвора от вид В, последователно разположени с независими автоматични затварящи
устройства.
Вид D - Отвори, нормално затворени, съответстващи на вид С, които могат да се отварят само
чрез специални средства или при извънредни случаи.
Отворите от тип D са ефективно уплътнени, като например в проходи с общо предназначение (например
канали, тръби) или може да бъдат комбинация на един отвор от тип С в съседство с опасен район и един
отвор В, разположени последователно.
Таблица А.1 - Влияние на отворите върху класа на отделяне
Зони срещу отворите Вид на отвора Клас на отделяне на отворите, които се

считат като източници на отделяне
Зона 0 А Непрекъснат
В (Непрекъснат)/първичен
С Вторичен
D Вторичен
Зона 1 А Първичен
В (Първичен)/вторичен
С (Вторичен)/няма отделяне
D Няма отделяне
Зона 2 А Вторичен
В (Вторичен)/няма отделяне
С Няма отделяне
D Няма отделяне
ЗАБЕЛЕЖКА: За класовете на отделяне, показани в скоби, честотата на работа на отворите трябва да се взема
предвид при проектирането.
© БИС 2013
Стр.21
БДС EN 60079-10-1:2009
А.3 Интензивност на отделяне
Следните примери дават приблизителните интензивности на отделяне на запалими течности и газове.

Трябва да се постигне по-нататъшно усъвършенстване на оценяването на интензивностите на отделяне,
като се вземат предвид отличителните качества на отворите, т.е. с отчитане на коефициента на разреждане
(Сd ≤ 1) и конфигурацията на отделяне. Тъй като при изчисленията не се вземат под внимание тези фак-
тори, те обикновено дават традиционни резултати.
Не е взет под внимание вискозитетът на течностите и газовете. Вискозитетът може значително да намали
интензивността на отделяне, ако отворът, през който се отделя запалим материал, е дълъг в сравнение с
широчината на отвора.
А.3.1 Интензивност на отделяне на течност
Интензивността на отделяне на течност може да се оцени чрез следното приблизително изчисление:
dG
= S 2 ρ ∆p ,
dt
където:
dG
е интензивността на отделяне на течност (маса за време, kg/s);
dt
S e напречното сечение на отвора, през който се отделя течността (повърхностна площ, m2);
ρ e плътността на течността (маса за обем, kg/m3);
∆p e разликата в налягането през отвора, през който има изтичане (Ра).
А.3.2 Интензивност на отделяне на газ
Интензивността на отделяне на газ от контейнер може да се оцени с адиабатно нарастване на идеален газ,
ако плътността на газа под налягане е много по-ниска от плътността на втечнения газ.
Скоростта на отделяния газ се дроселира (със скоростта на звука), ако налягането вътре в контейнера за
газ е по-високо от рс (критично налягане).
γ /( γ −1)
γ +1
pc = p0   ,
 2 
където:
р0 е налягането извън контейнера за газ;
γ е степенният показател на политропа на адиабатното разширение.
M cp
За идеалния газ може да се използва уравнението γ = ,
M cp = R
където:
ср е специфичното нагряване при постоянно налягане (J kg-1 K-1);
M e молекулната маса на газа (kg/kmol);
R e универсалната газова консанта (8 314 J kmol-1 K-1).
© БИС 2013
Стр.22
БДС EN 60079-10-1:2009
А.3.2.1 Интензивност на отделяне на газ с дроселирана скорост на газа
Дроселираната скорост на газа (виж А.3.2) е равна на скоростта на звука за газа. Това е максималната
теоретична скорост на разреждане.
Интензивността на отделяне на газ от контейнер, ако скоростта на газа е дроселирана, може да се оцени
чрез следното приблизително изчисление:
(γ +1) /2(γ −1)

dG M  2 
=S p γ   ,
dt RT  γ + 1 
където:
dG
е интензивността на отделяне на газ (маса за време, kg/s);
dt
р е налягането вътре в контейнера (Ра);
γ е степенният показател на политропа на адиабатното разширение;
S е напречното сечение на отвора, през който се отделя газът (повърхностна площ, m2);
Т е абсолютната температура вътре в контейнера (K);
R e универсалната газова константа (8314 J kmol-1 K-1).
Скоростта на газа при отвора за разреждане е равна на скоростта на звука, което може да се изчисли чрез
формулата:
RT
vS = γ
M
А.3.2.2 Интензивност на отделяне с недроселирана скорост на газа
Недроселирана скорост на газа е скоростта на разреждане под скоростта на звука за специфичния газ.
Интензивността на отделяне на газ от контейнер, ако скоростта на газа не е дроселирана, може да се оцени
чрез следното приблизително изчисление:
(γ −1) / γ
M p 2γ    1/ γ
dG р 0  0 
= Sp γ 1 −     ,
dt р RT pγ − 1      

където:
dG
е интензивността на отделяне на газ (маса за време, kg/s);
dt
р е налягането вътре в контейнера (Ра);
р0 е налягането извън контейнера на газа (Ра);
S e напречното сечение на отвора, през който се отделя газ (повърхностна площ, m2);
© БИС 2013
Стр.23
БДС EN 60079-10-1:2009
Т е абсолютната температура вътре в контейнера (K);
γ е степенният показател на политропа на адиабатното разширение;
R e универсалната газова консанта (8 314 J kmol-1 K-1).
Скоростта на газа при отвора за разреждане може да се изчисли чрез следното приблизително изчисление:
dG / dt
v0 = ,
ρ0 S
където:
v0 e скоростта на газа при отвора за разреждане (m/s);

1/ γ
 p0 
ρ0 = ρ   e плътността на разширения газ (kg/m3), където ρ е плътността на газа в контейнера
 p 
(kg/m3).
Плътността на газа вътре в контейнера може да се изчисли чрез формулата:
pM
ρ=
RT
А.4 Примери за оценяване на интензивността на отделяне
Оценка № 1
Контейнер с височина 3 m, запълнен с ацетон. Дихателният клапан на контейнера е настроен на свръхна-

лягане 0,05 bar. При неизправност на фланеца в дъното на контейнера е оценен теч на ацетон през отвор с
напречно сечение 1 mm2.
ρ = 790 kg/m³ плътност на течния ацетон
S = 10-6 m² напречно сечение на отвора
Δh = 3 m разлика във височината между повърхността на течния ацетон и отвора
g = 9,82 m/s² земно ускорение
ΔpV = 5 × 10³ Pa настройка на свръхналягането на дихателния клапан (прието максимално свръхналя-

гане в горната част на контейнера)
Максимално налягане при отвора, при който има изтичане:
Δp = ΔpV + ρ g Δh = 5 × 10³ + 790 × 9,81 × 3 = 2,8 × 104 Pa
Интензивност на отделяне:
 dG 
 dt  = S 2 ρ∆ p = 10 −6 × 2 × 790 × 2, 8 × 10 4 = 6, 7 × 10 −3 kg / s
 max
Оценка № 2: Дроселирано отделяне на газ, като се използват формули А.3.2 и А.3.2.1
Тръбопровод за газообразен водород при температура +20 °С и абсолютно налягане 11 bar. При неизправ-
ност на фланеца е оценен теч на водороден газ към атмосферата през отвор с напречно сечение 2,5 mm2.
© БИС 2013
Стр.24
БДС EN 60079-10-1:2009
P = 11 × 105 Pa налягане в тръбопровода
T = 293 K абсолютна температура
M = 2 kg/kmol молекулна маса на водорода
S = 2,5 × 10-6 m² напречно сечение на отвора
γ = 1,41 степенен показател на политропа на адиабатното разширение за водороден газ
γ /( γ −1) 1,41/(1,41 −1)

γ +1  1, 41 + 1 
pC =
p0   105 × 
=  1, 9 × 105 Pa
=
 2   2 
Скоростта на отделения газ е дроселирана, защото р > pC.
(γ +1) /2(γ −1)

dG M  2 
=S p γ   =
dt RT  γ + 1 
(1,41+1) / 2×(1,41−1)
2  2 
= 2,5 × 10 −6 × 11 × 105 × 1, 41 × ×  = 1, 7 × 10 −3 kg / s
8, 3 × 10 × 293  1, 41 + 1 
3
Оценка № 3: Недроселирано отделяне на газ, като се използват формули А.3.2 и А.3.2.2
Резервоар за газ метан при температура минус 20 °С. Предпазният клапан на резервоара за газ е настроен
за свръхналягане 0,005 bar. При неизправност на резервоара за газ е оценен теч през отвор с напречно
сечение 10 сm2.
Р = 1,005 × 105 Pa налягане в резервоара за газ
р0 = 105 Pa атмосферно налягане
Т = 253 K абсолютна температура
M = 16 kg/kmol молекулна маса на метана
S = 10-3 m² напречно сечение на отвора
γ = 1,32 степенен показател на политропа на адиабатното разширение за газ метан
γ /( γ −1) 1,32/(1,32 −1)

γ +1  1, 32 + 1 
pC =
p0   105 × 
=  1, 84 × 105 Pa
=
 2   2 
Скоростта на отделения газ не е дроселирана, защото р < pC.
p0
= 0, 995
p
(γ −1) / γ
dG M 2γ   p 0    p 1/γ
= S p 1 −    0 =
dt RT γ − 1   p    p 

16 2 × 1, 32
= 10 −3 × 1, 005 × 105 × × × 1 − 0, 995(1,32 −1)/1,32  × 0, 9951/1,32 = 2,8 × 10-2 kg/s
8, 3 × 103 × 253 1, 32 − 1 
© БИС 2013
Стр.25
БДС EN 60079-10-1:2009
Първоначална скорост на отделения газ:
pM 1, 005 × 105 × 16
ρ0
= = = 0, 8 kg m3
RT 8, 3 × 103 × 253
1/ γ
p 
0, 8 × ( 0, 995 )
1/1,32
ρ 0  =
ρ0 = 0, 8 kg m3
=
p
 
dG / dt 2, 8 × 10 −2
=v0 = = 35 m s
ρ0 S 0, 8 × 10 −3
Библиографско позоваване за горните уравнения: “Classification of Hazardous Locations” [Класификация на

опасни места] от A.W.Cox, F.P.Lee & M.L.Ang; IСhem 1993.
© БИС 2013
Стр.26
БДС EN 60079-10-1:2009
Приложение В
ВЕНТИЛАЦИЯ
В.1 Общи положения
Целта на това приложение е да даде указания за оценяване на степента на вентилация и да разшири точка
6, като определи условията на вентилация и да предвиди обяснения, примери и изчисления. Тези указания
може да се използват при проектирането на изкуствени системи за вентилация, тъй като това е от първо-
степенно значение при управлението на разсейването на отделянията на запалими газове и пари.
Разработеният метод позволява определянето на вида на зоната чрез
• оценяване на минималната интензивност на вентилация, необходима да предотврати значително

натрупване на експлозивна газова атмосфера;
• изчисляване на хипотетичния обем VZ, което позволява определянето на степента на вентилация;
• оценяване на времето на съществуване на отделяне;
• определяне на вида на зоната от степента и наличността на вентилация и от класа на отделяне,

като се използва таблица В.1;
• проверка дали зоната и времето на съществуване са съвместими.
Не е предвидено тези изчисления да се използват за директно определяне на обсега на опасните райони.
Въпреки че на първо място е директното използване в ситуации на закрито, обяснените концепции могат да
помогнат при разположения на открито, например чрез определяне на приложението в таблица В.1.
В.2 Естествена вентилация
Това е вид вентилация, която се осъществява чрез движение на въздух, причинено от въздушна струя и/или
от температурни градиенти. В ситуации на открито естествената вентилация често е достатъчна да осигури
разсейване на всяка експлозивна газова атмосфера, която възниква в района. Естествената вентилация
може също да бъде ефективна в определени ситуации на закрито (например, когато сградата има отвори в
стените и/или на покрива).
ЗАБЕЛЕЖКА: За открити райони оценката на вентилацията обикновено трябва да се основава на приета мини-
мална скорост на въздушната струя 0,5 m/s, която съществува фактически постоянно. На много места скоростта
на въздушната струя често е над 2 m/s, обаче в практически ситуации тя може да бъде под 0,5 m/s (например
непосредствено над повърхността на земята).
Примери за естествена вентилация:
• ситуации на открито, типични за тези в химическата и нефтената промишленост, например откри-

ти конструкции, тръбопроводни стелажи, помпени стойки и други подобни;
• отворена сграда, която, имайки предвид относителната плътност на включените газове и/или па-
ри, има отвори в стените и/или на покрива, оразмерени и разположени така, че вентилацията в
сградата за целите на класификацията на районите може да се счита като еквивалентна на тази в
ситуация на открито;
• сграда, която не е отворена, но която има естествена вентилация (обикновено по-малка от тази в
открита сграда), осигурена чрез постоянни отвори, изработени за целите на вентилацията.
© БИС 2013
Стр.27
БДС EN 60079-10-1:2009
В.3 Изкуствена вентилация
В.3.1 Общи положения
Движението на въздуха, необходимо за вентилация, се осигурява чрез изкуствени средства, например вен-
тилатори или аспиратори. Въпреки че изкуствената вентилация се прилага главно вътре в помещение или в
затворено пространство, тя също така може да се прилага в ситуации на открито, за да се компенсира огра-
ничената или затруднената естествена вентилация, дължаща се на препятствия.
Изкуствената вентилация на един район може да бъде или обща, или локална и за двата случая може да са
подходящи различни степени на движение и възстановяване на въздуха.
С използването на изкуствена вентилация е възможно да се постигне
• намаляване на вида на зоните и/или обсега на зоните;
• съкращаване на времето на съществуване на експлозивна газова атмосфера;
• предотвратяване на пораждане на експлозивна газова атмосфера.
В.3.2 Съображения, свързани с проектирането
Изкуствената вентилация може да осигури ефективна и надеждна система за вентилация в ситуации на

закрито. Система за изкуствена вентилация, която е проектирана за защита от експлозии, трябва да удов-
летворява следните изисквания:
• нейната ефективност трябва да се контролира и наблюдава;
• трябва да се обръща внимание на класификацията вътре в системата за извличане и непосред-

ствено извън мястото на разреждане на системата за извличане и при други отвори на системата за
извличане;
• за вентилация на опасен район въздухът за вентилация трябва обикновено да се изтегля от неопа-

сен район, като се отчита ефектът от всмукване върху заобикалящия район;
• преди определяне на размерите и проектирането на системата за вентилация трябва да се опре-

делят разположението, класът на отделяне и интензивността на отделяне.
Като допълнение, върху качеството на една система за изкуствена вентилация влияят следните фактори:
• запалимите газове и пари обикновено имат плътности, различни от тези на въздуха, затова те
имат склонност да се натрупат близо или до пода, или до тавана на затворения район, където дви-
жението на въздуха може да бъде намалено;
• промените на температурата в плътността на газа;
• препятствията и преградите могат да причинят намалено движение или дори липса на движение
на въздуха, например липса на вентилация в определени части на района;
• турбулентността и схемите на циркулиращия въздух.
В.3.3 Примери за изкуствена вентилация
В.3.3.1 Обща изкуствена вентилация
• Сграда, която е снабдена с вентилатори в стените и/или в покрива, за да се подобри общата вен-
тилация на сградата.
© БИС 2013
Стр.28
БДС EN 60079-10-1:2009
• Ситуация на открито с подходящо разположени вентилатори, за да се подобри общата вентилация

на района.
В.3.3.2 Примери на местна изкуствена вентилация
• Система за извличане на въздух/пара, приложена към част от производственото съоръжение, коя-

то непрекъснато или периодично отделя запалима пара.
• Система за принудителна вентилация или система за извличане, приложени към малък, провет-
ряван местно район, където се очаква да се появи експлозивна газова атмосфера.
В.4 Степен на вентилация
Ефективността на вентилацията при контролирано разсейване и съществуването на експлозивната газова

атмосфера зависят от степента и от наличността на вентилация и от конструкцията на системата. Например
вентилацията може да не бъде достатъчна, за да предотврати образуването на експлозивна газова атмо-
сфера, но може да бъде достатъчна да се избегне нейното съществуване.
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако се вземат под внимание други форми на вентилация, например охладителни вентилатори,
вентилатори за горелки, тогава трябва да се проучи възможността за тяхната наличност.
Познати са следните три степени на вентилация.
В.4.1 Висока степен на вентилация (VН)
Може да се намали концентрацията при източника на отделяне практически незабавно, което дава като ре-
зултат концентрацията да бъде под долната експлозивна граница. Това дава резултат в зона с незначи-
телен обсег. Обаче, когато наличната вентилация не е добра, зоната с незначителен обсег може да е заоби-
колена от друг вид зона (виж таблица В.1).
В.4.2 Средна степен на вентилация (VМ)
Може да се контролира концентрацията, което дава като резултат стабилна граница на зоната, докато отде-
лянето е в процес, и където експлозивната газова атмосфера не съществува в прекомерни количества, след
като отделянето е спряло.
Обсегът и видът на зоната са ограничени до конструктивните параметри.
В.4.3 Ниска степен на вентилация (VL)
Не може да се контролира концентрацията, докато отделянето е в процес, и/или не може да се предотврати

прекомерна продължителност на запалимата атмосфера след спиране на отделянето.
В.5 Оценяване на степента на вентилация и нейното влияние върху опасния район
В.5.1 Общи положения
Размерът на облака от запалим газ или пара и времето, за което той съществува след спиране на
отделянето, може да се контролират чрез вентилацията. Метод за оценяване на степента на вентилация,
необходима за контролиране на обсега и съществуването на експлозивна газова атмосфера, е описан по-
долу.
Необходимо е разбиране, че методът е обект на описаните ограничения и затова дава само приблизителни
резултати. Използването на коефициенти на безопасност трябва обаче да гарантира, че постигнатите ре-
зултати водят до погрешна оценка по отношение на безопасността. Прилагането на метода е илюстрирано
чрез много хипотетични примери (виж В.7).
© БИС 2013
Стр.29
БДС EN 60079-10-1:2009
Оценяването на степента на вентилация първо изисква познания за максималната интензивност на отде-

ляне на газа или парата при източника на отделяне или чрез проверен опит, приемливо изчисление, си-
гурни предположения или налични данни от производителя.
ЗАБЕЛЕЖКА: Начинът, по който е определена максималната интензивност на отделяне, трябва да се декларира

в документацията.
В.5.2 Определяне на хипотетичния обем V Z
Изчисленията в това приложение осигуряват опростена основа. Те не са предвидени да се разглеждат като

единствен метод за оценяване. Други форми на оценяване, например компютърно моделиране, може също
да са подходящи в някои ситуации.
В.5.2.1 Общи положения
Хипотетичният обем VZ представлява обема, над който средната концентрация на запалим газ или пара е
или 0,25, или 0,5 пъти LEL, което зависи от стойността на коефициента на безопасност k. Това означава, че
при екстремните стойности на изчисления хипотетичен обем концентрацията на газа или парата ще бъде
значително под LEL, например обемът, когато концентрацията е над LEL, трябва да бъде по-малък от VZ.
Изчислението за VZ е предвидено само да подпомага оценяването на степента на вентилация. Хипотетич-

ният обем не е свързан директно с размера на опасния район.
В.5.2.2 Връзка между хипотетичния обем V Z и размерите на опасния район
Хипотетичният обем VZ дава указания по отношение на обема на запалима обвивка от източник на отде-
ляне, но тази обвивка няма нормално да бъде подходяща за обема на опасния район. Първо, не се определя
формата на хипотетичния обем и тя ще се влияе от условията на вентилация (виж В.4.3 и В.5). Степента и
наличността на вентилация и възможните изменения на тези параметри влияят на формата на хипоте-
тичния обем. Второ, трябва да се установи разположението на хипотетичния обем по отношение на източ-
ника на отделяне. Това първоначално зависи от посоката на вентилация с хипотетичния обем, насочен по
посока на въздушната струя. Трето, в някои ситуации трябва да се обръща внимание на възможността от
промени в посоките на вентилация и подемната сила (или относителната плътност) на газа или парата.
Оттук обемът на опасния район от даден източник на отделяне в най-общия случай е няколко пъти или
даже много пъти по-голям от хипотетичния обем VZ.
За установяване на хипотетичния обем (виж уравнения В.4 и В.5) е необходимо първо да се установи тео-
ретичният минимален разход на вентилация на чист въздух за разреждане на дадено отделяне на запалим
материал до изискваната концентрация под долната експлозивна граница. Това може да се изчисли чрез
уравнението:
( dG dt )max T
(=
dV dt )min
k × LELm
×
293
, (В.1)
където:
(dV/dt)min е минималният обемен разход на чист въздух (обем за време, m3/s);
(dG/dt)max е максималната интензивност на отделяне при източника (маса за време, kg/s);
LELm е долната експлозивна граница (маса за обем, kg/m3);
k е коефициентът на безопасност, приложен към LELm, като типично той е:
k = 0,25 (непрекъснат клас на отделяне и първичен клас на отделяне);
k = 0,5 (вторичен клас на отделяне);
© БИС 2013
Стр.30
БДС EN 60079-10-1:2009
Т е температурата на околната среда (в келвини, K).
ЗАБЕЛЕЖКА 1: За преобразуване на LELV (проценти спрямо обема) в LELm (kg/m3) може да се използва следната
формула за нормални атмосферни условия, както е дадено в областта на приложение на този стандарт:
LELm = 0,416 × 10-3 × М × LELV ,
където М е молекулната маса (kg/kmol).
Отношението между изчислената стойност (dV/dt)min и действителната интензивност на вентилация в обема,

който се разглежда (Vо) в района на отделяне в този случай, може да се представи като обем (VK).
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Коефициентът на безопасност k = 1,0 обикновено трябва да се приложи към стойностите, полу-
чени чрез проверен опит, налични данни от производителя за специфичните устройства, чрез които запали-
мият материал трябва или може да се разреди в атмосферата, или към приемливи изчисления на основата на
надеждни входни данни. За всяка друга стойност, постигната чрез методи на базата на предположения, трябва
да се приложи по-нисък коефициент на безопасност.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: Когато има много източници на отделяне в обема, при който се извършва разглежданата вен-
тилация (Vо), е необходимо да се определи стойността на (dV/dt)min за всеки източник на отделяне и за класа на
отделяне. В този случай така определените разходи трябва да се обобщят в съответствие с таблица В.2:
( dV dt )min
Vk = , (B.2)
C
където:
С е броят на обмените на чист въздух за единица време (s-1) и се получава от
dV 0 dt
C = , (B.3)
V0
където:
dVо/dt e общият разход на чист въздух през разглеждания обем и
Vо e целият обем (който се контролира от производственото помещение), поддържан от действи-

телната вентилация в района на разглежданото отделяне.
ЗАБЕЛЕЖКА 4: В ситуации на закрито Vо в най-общия случай е обемът на помещението или сградата, които се
разглеждат, освен ако няма вентилация, която е специфична и местна по отношение на разглежданото
отделяне.
Уравнение (В.2) е валидно за мигновено и хомогенно смесване при източника на отделяне, което дава
идеални условия на потока от чист въздух. На практика такива идеални ситуации в най-общия случай не
могат да се получат, например поради възможни препятствия пред потока от въздух, което води до лошо
проветрявани части в района. Оттук ефективният обмен на въздуха при източника на отделяне е по-малък
от дадения чрез С в уравнение (В.3), което води до увеличен обем (VZ). Чрез въвеждане на допълнителен
корекционен (качествен) коефициент f към уравнение (В.2) се получава:
f × ( dV dt )min
V Z =f × V k = , (B.4)
C
където f е коефициентът на полезно действие на вентилацията от гледна точка на ефективността при раз-
реждането на експлозивната газова атмосфера при f, вариращ от f = 1 (идеална ситуация) до типичния
f = 5 (въздушен поток с препятствия).
© БИС 2013
Стр.31
БДС EN 60079-10-1:2009
В.5.2.3 На открито
В ситуация на открито даже много ниски скорости на въздушната струя създават голям брой обмени на
въздуха.
Оценяването на открито трябва да се направи на базата на разположението и на характеристиките на

обекта. Препоръчва се оценките за VZ да бъдат направени на базата на резултата от използването на
подходящо средство за постигане на модел, например от анализи на CFD.
Когато това не е разумно от практически съображения, може да се използва алтернативно оценяване като
описаното по-долу. Поради ограничения на изчислението и на други фактори (например разсейването обик-
новено е по-бързо в ситуации на открито) обаче това уравнение в най-общия случай довежда до прекомер-
но голям обем.
За да се избегне пренебрегването на това положение, трябва да се обърне внимание на реалистичен избор

на стойност за f.
Например хипотетичен куб в район на открито е с размери на страните 15 m. В този случай скорост на
въздушната струя приблизително 0,5 m/s осигурява интензивност на обмена на въздуха, по-голяма от 100/h
(0,03/s) с обем Vо от 3 400 m3.
При умерено приближение, като се използва С = 0,03/s за ситуации на открито, хипотетичният обем VZ на
експлозивна газова атмосфера може да се постигне, като се използва уравнение (В.5):
f × ( dV dt )min
VZ = , (B.5)
0, 03
където:
f е коефициентът за определяне на потока въздух с препятствия (виж уравнение В.4);
(dV/dt)min е като предишно определения (m3/s);
0,03 е броят на обмените на въздуха за секунда.
В.5.2.4 Ограничено разположение на открито
Ако проветряваният обем е малък (например производствен отделител на нефт и вода), например 5 m ×
3 m × 1 m (VO = 15 m3) и скорост на въздушната струя 0,05 m/s, тогава С ще бъде 35/h (0,01/s).
В.5.2.5 Оценяване на времето на съществуване t
Времето t, необходимо, за да спадне средната концентрация от една първоначална стойност ХО до k пъти

LEL, след като отделянето е спряло, може да се оцени от:
−f LEL × k
t = ln , (B.6)
C XO
където:
Х0 е първоначалната концентрация на запалимо вещество, измерена в същите единици как-

то LEL, например обемни % или kg/m3. Някъде в експлозивната газова атмосфера кон-
центрацията на запалима субстанция може да бъде 100 % спрямо обема (в най-общия
случай само в непосредствена близост до източника на отделяне). При изчисляване на t
обаче същинската стойност на Х0, която трябва да се вземе, зависи от конкретния слу-
чай, като се отчитат между другите аспекти разглежданият обем, както и честотата и
продължителността на отделяне;
© БИС 2013
Стр.32
БДС EN 60079-10-1:2009
С е броят на обмените на въздуха за единица време;
t е в същите единици за време както С, например ако С е броят на обмените на чистия въздух
за секунда, тогава времето t e в секунди;
f е коефициентът за определяне на потока въздух с препятствия и е със същата числена стой-

ност, както е приложено при определянето на VZ (виж уравнение В.4);
ln е натуралният логаритъм и
k е коефициентът на безопасност, свързан с LEL, и е със същата числена стойност, както е

приложено при определянето на (dV/dt)min (виж уравнение В.1).
Числената стойност на t, получена чрез уравнение В.6, сама по себе си не представлява количествено сред-
ство за решение за вида на зоната. Тя осигурява допълнителна информация, която трябва да бъде съпоста-
вена със скалата за време на конкретния процес и ситуация.
В.5.3 Оценяване на степента на вентилация
В.5.3.1 Общи положения
Първоначалните оценки предполагат, че непрекъснат клас на отделяне води до зона 0, първичен клас на
отделяне до зона 1, а вторичен клас на отделяне до зона 2; обаче това не винаги е така поради ефекта на
вентилация.
В някои случаи степента и нивото на наличност на вентилация може да бъдат толкова високи, че на прак-
тика да няма опасен район. Алтернативно, степента на вентилация може да бъде толкова ниска, че получе-
ната зона да има по-нисък номер (например опасен район, зона 1 от източник с вторичен клас). Това се
случва например, когато нивото на вентилация е такова, че експлозивната газова атмосфера се задържа и
се разсейва бавно само след като отделянето на газ или пара е преустановено. По такъв начин експло-
зивната газова атмосфера продължава за по-дълго време, отколкото това се очаква за класа на отделяне.
Обемът VZ може да се използва, за да се осигурят средства за класифициране на вентилацията като висока,

средна или ниска за всеки клас на отделяне.
В.5.3.2 Висока степен на вентилация (VН)
Вентилацията може да се счита с висока степен (VН) само когато оценяването на риска показва, че обсегът
на потенциалната повреда, дължаща се на внезапно повишаване на температурата и/или на налягането в
резултат от възпламеняването на експлозивна газова атмосфера с обем, равен на VZ, е незначителен. Също
така оценяването на риска трябва да отчете и вторичните явления (например по-нататъшни отделяния на
запалими вещества).
Горепосочените условия обикновено се прилагат, когато VZ е по-малък от 0,1 m3 или по-малък от 1 % от V0,
която от двете стойности е по-малка. В тази ситуация обемът на опасния район може да се счита като равен
на VZ.
ЗАБЕЛЕЖКА: Информация за малки обеми VZ може да се намери в RR630/2008 на HSL(UK).
В практиката вентилация с висока степен, в общия случай, може да се приложи само към местна изкустве-
на система за вентилация около източник към малки затворени пространства или към много ниски интен-
зивности на отделяне. Първо, повечето затворени пространства съдържат многобройни източници на отде-
ляне. Не е добра практика да съществуват многобройни малки опасни райони в рамките на една зона, обик-
новено класифицирана като неопасна. Второ, при типични интензивности на отделяне, които се вземат под
внимание при класификация на района, естествената вентилация е често незначителна дори и на открито.
Освен това обикновено е практически невъзможно да се проветряват по изкуствен начин по-големи затво-
рени райони при изискваните интензивности.
© БИС 2013
Стр.33
БДС EN 60079-10-1:2009
ЗАБЕЛЕЖКА: Когато изчислeнието за VZ се основава на изкуствена вентилация, може да се обмисли начинът, по

който да е устроена изкуствената вентилация, какъвто често е случаят, когато доминиращият въздушен поток
за вентилация трябва да бъде извлечен от източника на отделяне и разсейването става в посока, която е да-
лече от потенциалните източници на възпламеняване, например какъвто е случаят на локални системи за
извличане или където вентилацията за разреждане е осигурена до относително малка обвивка, като помеще-
ние за анализиране или обвивка в експериментално производствено помещение.
В.5.3.3 Ниска степен на вентилация (VL)
Вентилацията трябва да се счита с ниска степен (VL), ако VZ превишава VО. В общия случай вентилация с
ниска степен не се получава в ситуации на открито освен когато има ограничения спрямо въздушния поток,
например при шахти.
В.5.3.4 Средна степен на вентилация (VМ)
Ако вентилацията е нито с висока степен (VН), нито с ниска степен (VL), тогава тя трябва да се счита със
средна степен (VМ). Обикновено VZ е по-малък или равен на VО. Вентилация, считана като средна, трябва да
контролира разсейването при отделяне на запалима пара или газ. Времето, необходимо за разсейване на
експлозивна газова атмосфера, след като отделянето спре, трябва да бъде такова, че да е изпълнено усло-
вието или за зона 1, или за зона 2 в зависимост от това, дали съществува първичен клас на отделяне или
вторичен клас на отделяне. Допустимото време за разсейване зависи от очакваната честота на отделяне и
продължителността на всяко отделяне. Когато обемът VZ е значително по-малък от обема на затвореното
пространство, може да се допусне класифициране само на част на затвореното пространство като опасно. В
някои случаи в зависимост от размера на затвореното пространство обемът VZ може да бъде подобен на
затворения обем. В този случай цялото затворено пространство трябва да се класифицира като опасно.
В разположения на открито, освен когато VZ е много малък или където има значителни ограничения спрямо
въздушния поток, вентилацията трябва да се счита със средна степен (VМ).
В.6 Наличност на вентилация
Наличността на вентилация има влияние върху присъствието или образуването на експлозивна газова атмо-
сфера. Така наличността (както и степента) на вентилация трябва да се взема под внимание при определя-
не на вида на зоната.
Трябва да се разглеждат три нива на наличност на вентилация (виж примерите в приложение С):
• добро: на практика съществува постоянна вентилация;
• задоволително: очаква се вентилация да съществува по време на нормална работа. Допускат се

прекъсвания, при условие че те са редки и за кратки периоди;
• лошо: вентилация, която не е в съответствие със стандарта за добро или задоволително ниво, но
прекъсвания не се очаква да се получат за дълги периоди.
Вентилация, която не е в съответствие дори и с изискванията за лошо ниво на наличност, не трябва да се

счита, че допринася за вентилацията на района.
• Естествена вентилация
За райони на открито за оценяването на вентилацията е необходимо да се разгледат скоростта и

наличността на минимална местна въздушна струя. Ако минималната скорост на въздушната струя е
0,5 m/s и тя съществува на практика постоянно, нивото на наличност на вентилацията може да се
счита като добро.
© БИС 2013
Стр.34
БДС EN 60079-10-1:2009
• Изкуствена вентилация
При оценяване на нивото на наличност на изкуствена вентилация трябва да се взема под внимание
надеждността на съоръжението и наличието например на резервни вентилационни тръби. Доброто
ниво на наличност обикновено изисква при повреда автоматичното включване на резервната(ите)
вентилационна тръба(и). Обаче, ако е осигурено предотвратяване на отделяне на запалим мате-
риал, когато вентилацията е преустановена (например чрез автоматично спиране на процеса), опре-
делената при работеща вентилация класификация не трябва да се променя, т.е. нивото на налич-
ност може да се приеме като добро.
В.7 Практически указания
Ефектът от вентилацията върху вида на зоните може да се обобщи в таблица В.1. Някои изчисления са
включени в В.8.
Таблица В.1 - Влияние на независимата вентилация върху вида на зоната
Клас на Вентилация
отделяне Степен
Висока Средна Ниска
Ниво на наличност
Добро Задоволително Лошо Добро Задово- Лошо Добро, задо-
лително волително
или лошо
Непрекъснат (Зона 0 NE) (Зона 0 NE) (Зона 0 NE) Зона 0 Зона 0
Зона 0 + + Зона 0
Неопаснаа Зона 2а Зона 1а зона 2 зона 1
Първичен (Зона 1 NE) (Зона 1 NE) (Зона 1 NE) Зона 1 Зона 1 Зона 1 или
Зона 1 + +
Неопаснаа Зона 2а Зона 2а зона 2 зона 2 зона 0с
b
Вторичен (Зона 2 NE) (Зона 2 NE) Зона 2 Зона 2 Зона 2 Зона 1 и
Зона 2 дори зона 0с
Неопаснаа Неопасна
ЗАБЕЛЕЖКА 1: “+” означава “заобиколена от”.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Особено внимание трябва да се обърне да се избягват ситуации, при които затворени райони,
съдържащи източници, които дават само вторични класове на отделяне, да могат да се класифицират като зона 0.
Това също се прилага за малки затворени райони, които не се продухват и не са под налягане, например табла с
измервателни уреди или обвивки с измервателни уреди със защита от времето, топлинно изолирани нагрявани
обвивки или затворени пространства между тръбни инсталации и кожуси с топлинна изолация.
Препоръчва се да се осигурят такива обвивки, най-малко със същия вид подходящо разположени отвори, които дават
възможност за движение на въздух през вътрешността. Когато това не е възможно, практично или желателно, трябва
да се направят усилия да се държат основните потенциални източници на отделяне извън обвивките, например
тръбните съединения обикновено трябва да се държат извън изолиращите обвивки, както и всяко друго съоръжение,
което може да се счита като потенциален източник на отделяне.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: Препоръчва се непрекъснатите или първичните източници на отделяне да не се разполагат в райони с

ниска степен на вентилация. Източниците на отделяне или трябва да се преместят, да се подобри вентилацията или
да се намали класът на отделяне.
ЗАБЕЛЕЖКА 4: Сумирането на източниците на отделяне с редовна (или ясно предвидима) дейност трябва да се осно-
вава на подробен анализ на работните процедури Например N на брой източници на отделяне с общ режим на отде-
ляне трябва обикновено да се разглеждат като единичен източник на отделяне с N на брой различни точки на
разтоварване.
а
Зона 0 NE, 1 NE или 2 NE показват теоретична зона, която е с незначителен обсег при нормални условия.
b
Район от зона 2, създаден от вторичен клас на отделяне, може да се разшири, което се дължи на първичен клас на
отделяне или на непрекъснат клас на отделяне; в този случай трябва да се вземе по-голямото разстояние.
с
Зона 0, ако вентилацията е толкова слаба и отделянето е такова, че на практика експлозивна газова атмосфера
съществува почти непрекъснато (например доближавайки се до състояние “без вентилация”).
© БИС 2013
Стр.35
БДС EN 60079-10-1:2009
Таблица В.2 - Процедура за сумиране на многобройни отделяния в рамките

на разположението на V 0
Клас на отделяне Действия, които трябва да се предприемат с (dV /dt )min

Непрекъснат Сумират се всички стойности за (dV/dt)min и се прилага полученият сбор в уравнения В.2
до В.6
Първичен В съответствие с таблица В.3 се сумира необходимият брой от най-големите стойности на
(dV/dt)min и (dV/dt)min за непрекъснати отделяния от горния ред и се прилага полученият
сбор в уравнения В.2 до В.6
Вторичен Използва се само най-голямата единична стойност на (dV/dt)min от стойностите на
(dV/dt)min за непрекъснатите и за първичните отделяния от горните редове и се прилага
тази стойност в уравнения В.2 до В.6
Таблица В.3 - Процедура за сумиране на многобройни

отделяния с първичен клас
Брой на отделянията с Брой на отделянията с

първичен клас първичен клас, които
трябва да се използват в
съответствие с таблица
В.2
1 1
2 2
3 до 5 3
6 до 9 4
10 до 13 5
14 до 18 6
19 до 23 7
24 до 27 8
28 до 33 9
34 до 39 10
40 до 45 11
46 до 51 12
В.8 Изчисления за установяване на степента на вентилация
ЗАБЕЛЕЖКА: В примерите e прието, че Х0 = 100 %. Това може да доведе до песимистичен резултат.
Изчисление № 1
Характеристики на отделянето
Запалим материал пари на толуола

Молекулна маса на толуола 92,14 (kg/kmol)
Източник на отделяне отвор за вентилация
Долна експлозивна граница (LEL) 0,046 kg/m3 (1,2 % спрямо обема)
Клас на отделяне непрекъснат
Коефициент на безопасност, k 0,25
Интензивност на отделяне (dG/dt)max 2,8 × 10-10 kg/s
Характеристики на вентилацията
Ситуация на закрито
Брой на обмените на въздуха, С 1/h, (2,8 × 10-4/s)
Качествен фактор, f 5
© БИС 2013
Стр.36
БДС EN 60079-10-1:2009
Температура на околната среда, Т 20 °С (293 K)

Температурен коефициент (Т/293 K) 1
Размери на сградата, V0 10 m × 15 m × 6 m
Минимален обемен разход на чист въздух:
( dG dt )max T 2, 8 × 10 −10 293

( dV t )min
d=
k × LEL
×= ×
293 0, 25 × 0, 046 293
= 2,4 × 10-8 m3/s
Изчисляване на хипотетичния обем VZ:
f × ( dV dt )min 5 × 2, 4 × 10 −8
=VZ = = 4,3 × 10-4 m3
C 2, 8 × 10 −4
Време на съществуване:
Неприложимо е за непрекъснато отделяне.
Извод
Хипотетичният обем VZ е намален до незначителна стойност.
Тъй като VZ < 0,1 m3 (виж В.4.3.2), степента на вентилация може да се счита като висока по отношение на
източника на отделяне и района, които се разглеждат.
Ако нивото на наличността на вентилация е “добро”, тогава има зона 0 с незначителен обсег (виж табли-
ца В.1).
Запалим материал толуол

Източник на отделяне повреда при фланците
Клас на отделяне вторичен
Интензивност на отделяне (dG/dt)max 2,8 × 10-6 kg/s
( dG dt )max T 2, 8 × 10 −6 293
( dV t )min
d=
k × LEL
×= ×
293 0,5 × 0, 046 293
= 1,2 × 10-4 m3/s
© БИС 2013
Стр.37
БДС EN 60079-10-1:2009
f × ( dV dt )min 5 × 1, 2 × 10 −4
=VZ = = 2,2 m3
C 2, 8 × 10 −4
Време на съществуване
−f LEL × k −5 1, 2 × 0,5
=t = ln =ln 25, 6 h
C XO 1 100
Извод
Хипотетичният обем VZ , въпреки че е значително по-малък от V0, е по-голям от 0,1 m3.
На тази основа степента на вентилация може да се счита като средна по отношение на източника на отде-
ляне и района, които се разглеждат. Обаче може да се запази запалима атмосфера и концепцията за зона 2
може да не бъде изпълнена.
Запалим материал газ пропан

Молекулна маса на пропана 44,1 (kg/kmol)
Източник на отделяне пистолети за пълнене на бидони
Долна експлозивна граница (LEL) 0,039 kg/m3 (2,1 % обемни)
Клас на отделяне първичен
Интензивност на отделяне (dG/dt)max 0,005 kg/s
Температурен коефициент (Т/293 K) 1,05
Размер на сградата, V0 10 m × 15 m × 6 m
( dG dt )max T 0, 005 308

( dV t )min
d=
k × LEL
×= ×
293 0, 25 × 0, 039 293
= 0,6 m3/s
f × ( dV dt )min 1 × 0, 6
=VZ = = 1,1 × 102 m3
C 5, 6 × 10 −3
−f LEL × k −1 2,1 × 0, 25
=t = ln ln
= 0, 26 h
C XO 20 100
© БИС 2013
Стр.38
БДС EN 60079-10-1:2009
Извод
Хипотетичният обем VZ не е незначителен, но не превишава V0.
На основата на тези критерии степента на вентилация може да се счита като средна по отношение на
източника на отделяне и района, които се разглеждат. С време на съществуване 0,26 h концепцията за зона
1 може да не бъде изпълнена освен ако операцията не се повтаря често.
Запалим материал газ амоняк

Молекулна маса на амоняка 17,03 (kg/kmol)
Източник на отделяне вентил за изпарител
Интензивност на отделяне (dG/dt)max 5 × 10-6 kg/s
Размер на сградата, V0 10 m × 15 m × 6 m
( dG dt )max T 5 × 10 −6 293
( dV t )min
d=
k × LEL
×= ×
293 0,5 × 0,105 293
= 9,5 × 10-5 m3/s
f × ( dV dt )min 1 × 9,5 × 10 −5
=VZ = = 0,02 m3
C 4, 2 × 10 −3
−f LEL × k −1 14, 8 × 0,5

=t = ln ln = 0,17 h (10 min)
C XO 15 100
Извод
Хипотетичният обем VZ е намален до незначителна стойност.
На основата на тези критерии степента на вентилация може да се счита като висока (VZ < 0,1 m3) по
отношение на източника на отделяне и района, които се разглеждат (виж таблица В.1).
Ако нивото на наличност на вентилация е “добро”, тогава има зона 2 с незначителен обсег (виж табли-
ца В.1).
© БИС 2013
Стр.39
БДС EN 60079-10-1:2009
Характеристики на отделяне
Запалим материал газ пропан

Молекулна маса на пропана 44,1 (kg/kmol)
Източник на отделяне компресорно уплътнение
Интензивност на отделяне (dG/dt)max 0,02 kg/s
( dG dt )max T 0, 02 293
( dV t )min
d=
k × LEL
×= ×
293 0,5 × 0, 039 293
= 1,02 m3/s
f × ( dV dt )min 5 × 1, 02
=VZ = = 9 200 m3
C 5, 6 × 10 −4
−f LEL × k −5 2,1 × 0,5

=t = ln ln = 11,4 h
C XO 2 100
Извод
В помещение с размери 10 m × 15 m × 6 m например хипотетичният обем VZ е по-голям от обема на

помещението V0. Освен това времето на съществуване е значително.
На основата на тези критерии степента на вентилация може да се счита като ниска по отношение на
Районът трябва да се класифицира най-малко като зона 1 и даже като зона 0, независимо от наличността на
вентилация (виж таблица В.1). Това е недопустимо. Трябва да се предприемат стъпки или да се намали
скоростта на теча, или в значителна степен да се подобри вентилацията евентуално с местна смукателна
вентилация около компресорното уплътнение.
Запалим материал газ метан

Молекулна маса на метана 16,05 (kg/kmol)
Източник на отделяне тръбни връзки
Долна експлозивна граница (LEL) 0,033 kg/m3 (5 % спрямо обема)
© БИС 2013
Стр.40
БДС EN 60079-10-1:2009

Интензивност на отделяне (dG/dt)max 1 kg/s
Ситуация на открито
Минимална скорост на въздушната струя 0,5 m/s
Резултат от обмен на въздуха, C > 3 × 10-2/s
Температурен коефициент (Т/293 K) 0,98
( dG dt )max T 1
( dV t )min
d=
k × LEL
×=
293 0,5 × 0, 033
= 59,3 m3/s
f × ( dV dt )min 1 × 59, 3
=VZ = = 2 000 m3
C 3 × 10 −2
−f LEL × k −1 5 × 0,5
=t = ln ln = 123 s (max)
C XO 0, 03 100
Извод
Хипотетичният обем VZ не е незначителен. На основата на допускането (виж В.4.2), че за ситуация на

открито приемлива стойност за V0 трябва да бъде 3 400 m3, тогава VZ ще бъде по-малък от V0.
Нивото на наличност на вентилация на открито е “добро” и тогава районът се класифицира като зона 2
(виж таблица В.1).
Запалим материал пари на толуола

Източник на отделяне повреда на фланеца
Интензивност на отделяне (dG/dt)max 6 × 10-4 kg/s
© БИС 2013
Стр.41
БДС EN 60079-10-1:2009

( dG dt )max T 6 × 10 −4 293
( dV t )min
d=
k × LEL
×= ×
293 0,5 × 0, 046 293
= 26 × 10-3 m3/s
f × ( dV dt )min 2 × 26 × 10 −3
=VZ = = 15,7 m3
C 3, 33 × 10 −3
−f LEL × k −2 1, 2 × 0,5
=t = ln ln = 0,85 h (51 min)
C XO 12 100
Извод
Хипотетичният обем VZ не е незначителен, но не превишава V0.
Ако нивото на наличност на вентилация е “добро”, тогава районът трябва да се счита за зона 2 (виж
таблица В.1). Въз основа на това време на съществуване концепцията за зона 2 трябва да бъде изпълнена.
© БИС 2013
Стр.42
БДС EN 60079-10-1:2009
Приложение С
ПРИМЕРИ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОПАСНИ РАЙОНИ
С.1 Практиката при класификацията на районите включва познания за поведението на запалимите газове и
течности, когато те може да се отделят от съдове, и на сигурни инженерни преценки на основата на опита
от работните характеристики на отделните елементи от производствените съоръжения при определените
условия. Поради тази причина не е практично да се дават всякакви възможни варианти за характеристики
на производствените помещения и на самия процес. Следователно избраните примери са тези, които най-
добре описват цялостната философия за класификацията на районите.
С.2 При достигане на разстоянията, показани на диаграмите, са дадени специфичните условия на елемен-
тите на производственото помещение. Условията на теч са взети под внимание по отношение на механич-
ните характеристики на съоръженията и на другите представителни критерии за проектиране. Те не са
предвидени за общо приложение. Фактори като запаси на производствен материал, време за изключване,
време за разсейване, налягане, температура и други критерии, свързани както с компонентите на производ-
ственото помещение, така и с производствените материали, влияят на класификацията на районите и
трябва да се прилагат към конкретния проблем, който се разглежда. По този начин тези примери представ-
ляват само указание и трябва да се приспособят така, че да се вземат под внимание особените обстоя-
телства.
С.3 Предвидено е примерите, дадени в този стандарт, да се използват за класификация на района на

практика, като трябва да се вземат под внимание специфичните подробности за всеки отделен случай,
например характеристиките на процеса и на местоположението.
С.4 Във всеки пример са дадени някои, но не всички параметри, които влияят на вида и на обсега на
зоните. Резултатът от класификацията обикновено дава традиционен резултат, като се вземат под внима-
ние тези фактори, които са определени, и други, при които е възможно да се идентифицират, но не и
количествено. Това означава, че е възможно да се определят внимателно работните параметри, като се
постигне по-точна класификация.
С.5 Принципно целта на примерите, които следват, е да се демонстрират типични резултати, които може
да се постигнат на практика. Те илюстрират голям брой различни ситуации, като се следват указанията и
процедурите в този стандарт, включително използването на таблица В.1. Те може също така да се изпол-
зват при разработването на подробни допълващи стандарти.
С.6 Показаните фигури са взети или съответстват в голяма степен на тези в различните национални или
производствени нормативни документи. Те са предназначени само като указания за големината на зоните.
С.7 Съгласно избрания национален или производствен нормативен документ формата и обсегът на зоната
могат да се променят.
© БИС 2013
Стр.43
БДС EN 60079-10-1:2009
Зона 0
Зона 1
Зона 2
Фигура С.1 - Предпочитани символи за зони с опасни райони
© БИС 2013
Стр.44
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 1
Нормална промишлена помпа с механично (диафрагмено) уплътнение, монтирана на нивото на земята,

разположена на открито, изпомпваща запалима течност:
Принципни фактори, които влияят на вида и на обсега на зоната
Производствено помещение и процес
Вентилация Обща Утайник
Вид Естествена Естествена

Степен Средна Ниска
Наличност Добра Добра
Източник на отделяне Клас на отделяне
Механично уплътнение на помпата Вторичен
Продукт
Пламна температура Под температурата на процеса и на околната среда
Плътност на парата По-голяма от тази на въздуха
Без мащаб
Ниво на земята
Утайник
Зона 1
Източник на отделяне
Зона 2 (уплътнение на помпата)
Като се вземат предвид съответните параметри, типични са следните стойности, които да бъдат оценени за
помпа с капацитет 50 m3/h и работеща при ниско налягане:
а = 3 m в хоризонтална посока от източника на отделяне;
b = 1 m от нивото на земята и до 1 m над източника на отделяне.
© БИС 2013
Стр.45
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 2
Нормална промишлена помпа с механично (диафрагмено) уплътнение, монтирана на нивото на земята,

разположена на закрито, изпомпваща запалима течност:
Принципни фактори, които влияят на вида и на обсега на зоните
Вентилация Обща Утайник
Вид Изкуствена Няма

Степен Ниска
Наличност Задоволителна
Механично уплътнение на помпата Вторичен
Продукт
Пламна температура Под температура на процеса и на околната среда
Без мащаб
Зона 1
(уплътнение на помпата)
Не са посочени никакви размери, тъй като получената опасна зона обгражда обема V0. Ако е необходимо
вентилацията да се подобри до “средно”, тогава зоната може да бъде по-малка и да е само зона 2 (виж
таблица В.1).
© БИС 2013
Стр.46
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 3
Нагнетателен дихателен клапан на открито от производствен резервоар:
Вентилация
Вид Естествена
Степен Средна
Наличност Добра
Изпускателен отвор на вентила Първичен и вторичен
Продукт
Бензин
Плътност на газа По-голяма от тази на въздуха
Без мащаб
Зона 1
Зона 2
Източник на отделяне (диаметър на

изпускателния отвор на вентила 25 mm)
един вентил, когато налягането при отваряне на вентила е приблизително 0,15 МРа (1,5 bar):
а = 3 m във всички посоки от източника на отделяне;
b = 5 m във всички посоки от източника на отделяне.
© БИС 2013
Стр.47
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 4
Регулиращ клапан, инсталиран в затворена тръбопроводна система, пренасяща запалим газ:
Уплътнение на вала на вентила Вторичен
Продукт
Газ Пропан
Плътност на газа По-голяма от тази на въздуха
Без мащаб
(вентил)
Зона 2
Като се вземат предвид съответните параметри, типична е следната стойност, която да бъде оценена за
този конкретен пример:
а = 1 m във всички посоки от източника на отделяне.
© БИС 2013
Стр.48
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 5
Неподвижен производствен смесителен съд, разположен на закрито, който се отваря редовно по опера-
ционни причини. Течностите се подават и изтеглят от съда през всички тръбопроводи, заварени към съда с
фланци:
Вид Изкуствена
Степен Ниска в съда; средна извън съда
Наличност Задоволителна
Повърхност на течността в съда Непрекъснат

Отвори в съда Първичен
Разливане или теч на течност близо до съда Вторичен
Продукт
Пламна температура Под производствената температура и под
температурата на околната среда
Без мащаб
Зона 0
Зона 1
Зона 2
Производствена течност
а = 1 m хоризонтално от източника на отделяне;

b = 1 m над източника на отделяне;
с = 1 m хоризонтално;
d = 2 m хоризонтално;
e = 1 m над земята.
© БИС 2013
Стр.49
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 6
Гравитационен отделител на нефт и вода, разположен на открито, отворен към атмосферата, в петролна
рафинерия:
Вентилация В сепаратора От външната страна на сепаратора
Вид Естествена Естествена

Степен Ниска Средна
Наличност Добра Добра
Повърхност на течността при нормален процес Непрекъснат

Повърхност на течността при нарушения в процеса Първичен
Повърхност на течността при анормална работа Вторичен
Продукт
Без мащаб
Течност
Зона 0
Зона 1
Зона 2
а = 3 m хоризонтално от сепаратора;
b = 1 m над нивото на земята;
с = 7,5 m хоризонтално;
d = 3 m над нивото на земята.
© БИС 2013
Стр.50
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 7
Водороден компресор в открита сграда на нивото на земята:
Уплътнения в компресора, вентили и фланци Вторичен

близо до компресора
Продукт
Газ Водород
Плътност на газа По-лек от въздуха
Без мащаб
Зона 2
Долна част на
затворения район
Ниво на компресора
а = 3 m хоризонтално от източника на отделяне;

b = 1 m хоризонтално от отворите за вентилация;
с = 1 m над отворите за вентилация.
© БИС 2013
Стр.51
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 8
Резервоар за съхранение на запалима течност, разположен на открито, с неподвижен покрив и без

вътрешен подвижен покрив:
Степен Средна*
Повърхност на течността Непрекъснат

Отвори за вентилация и други
отвори в покрива Първичен
Фланци и др. в преградни стени и
препълване на резервоара Вторичен
Продукт

*
В резервоара и в утайника, ниска.
Без мащаб
Зона 0
Зона 1
Повърхност Зона 2
на течност-
та
Утайник
а = 3 m от отворите за вентилация;
b = 3 m над покрива;
с = 3 m хоризонтално от резервоара.
© БИС 2013
Стр.52
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 9
Единичен резервоар, пълнещ инсталации (по време на пълненето), разположен на открито, за бензин,
пълнене до горе без връщане на парата:
Отвори в покрива на резервоара Първичен

Разсипване на нивото на земята Вторичен
Препълване на резервоара Вторичен
Продукт
Без мащаб
Зона 1
Зона 2
Отводнителен канал
а = 1,5 m хоризонтално от източника на отделяне;

b = 1,5 m хоризонтално от гъвкавото съединение;
с = 1,5 m над източника на отделяне;
d = 1 m над нивото на земята;
е = 4,5 m хоризонтално от отводнителния канал/площадката;
f = 1,5 m хоризонтално от зона 1;
g = 1,0 m над зона 1.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Ако системата е затворена с възстановяване на парата, разстоянията може да се намалят по

такъв начин, че зона 1 може да бъде с незначителен обсег, а зона 2 да е значително намалена.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Разсипвания, дължащи се на препълване, са малко вероятни при системи с възстановяване на

парата.
© БИС 2013
Стр.53
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 10
Смесително помещение в бояджийски цех на завод:
Този пример показва начин на индивидуално използване на примери № 2 (със средна степен на венти-
лация) и № 5. В този опростен пример в едно помещение са разположени четири смесителни съда за боя.
Има също три помпи (точка 1) за течност в същото помещение.
Основните фактори, които влияят на вида на зоната, са дадени в таблиците в примери № 2 и № 5.
Без мащаб
Помпа Зона 1
Смесителен съд Зона 2
Като се вземат предвид съответните параметри (виж листовете с данни за класификацията на опасните
зони), типични са следните стойности, които да бъдат оценени за този конкретен пример:
а = 2 m;
b = 4 m;
с = 3 m.
Чертеж № 10 е изглед на плана, за вертикален обсег на зоните виж примери № 2 и № 5.
ЗАБЕЛЕЖКА: Както в примери № 2 и № 5 зоните имат цилиндрична форма около източниците на отделяне. На
практика обаче зоните обикновено са увеличени до формата на кутия, ако съдовете са разположени близо
един до друг. По този начин няма некласифицирани малки кухини.
© БИС 2013
Стр.54
БДС EN 60079-10-1:2009
Приема се, че помпите и съдовете са свързани чрез изцяло заварени тръбопроводи и че фланците, венти-
лите и др. са разположени близо до тези части на съоръжението.
На практика може да има други източници на отделяне в помещенията, например отворени съдове, но те не
са взети под внимание в този пример.
Ако помещението е малко, препоръчва се зона 2 да се разшири до границите на помещението.
© БИС 2013
Лист с данни за класификацията на опасните райони. Част І: Списък на запалими материали и характеристики
Лист 1 от 2
Производствено помещение: бояджийски цех (пример 10) Справочен
чертеж:
разположение
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
а
Запалим материал LEL Летливост
3
№ Наименова- Със- Пламна kg/m % На- Точка Точка на Показател Относи- Темпе- Гру- Темпе- Всяка друга
ние тав темпера- спрямо ляга- на кипене на полит- телна ратура па рату- съответна
тура обема не топене °С ропа на плът- на въз- рен информация
на °С адиабат- ност пламе- клас и забележки
°С па- ното раз- газ/пара няване
рата ширение °С
20 °С
kPa
1 Разтворител с C6H12 -18 0,042 1,2 5,8 - 81 - 2,9 260 IIA T3
ниска пламна
температура
БДС EN 60079-10-1:2009
а
Обикновено се посочва стойността на налягането на парата, но при липса на такава може да се използва точката на кипене (5.4.1d).
© БИС 2013
Стр.55
БДС EN 60079-10-1:2009
Стр.56
© БИС 2013
Лист с данни за класификацията на опасните райони. Част ІI: Списък на източници на отделяне
Лист 2 от 2
Производствено помещение: бояджийски цех (пример 10) Район: Справочен чертеж:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Източник на Запалим материал Вентилация Опасен район
отделяне
№ Описа- Разпо- Клас на Позо- Работна темпера- Със- Видd Сте- На- Вид Обсег на Позо- Всякаква друга
ние ложе- отделя- вава- тура и налягане тоя- пене лич- на зо- зоната вава- съответна
ние неa неb ниес ност ната m не информация и
°С kРа 0-1-2 Верти- Хо- забележки
кален ри-
зон-
тален
1 Уплътне- Район S 1 15 101,325 L A Сред- Задо- 2 1,0* 3,0** При- *
Над източника
ние на на пом- на воли- мер на отделяне
**
помпа за пата телна №2 От източника на
разтвори- отделяне
тел
* * *
2 Повърх- Район С 1 15 101,325 L A Нис- Лоша 0 При- Вътре в съда
ност на за смес- ка мер
течност- ване №5
та върху
смесител-
ния съд
3 Отвори в Зона за Р 1 15 101,325 L A Сред- Задо- 1 1,0* 2,0** При- *
Над отворите
**
смесител- смесва- на воли- мер От отворите
ния съд не телна №5
4 Разливане Зона за S 1 15 101,325 L A Сред- Задо- 2 1,0* 2,0** При- *
Над нивото на
на смеси- смесва- на воли- мер земята
**
телния не телна №5 От съда
съд
а
С - непрекъснат; Р - първичен; S - вторичен.
b
Цитиране на номерата от списъка в част І.
с
G - газ; L - течност; LG - втечнен газ; S - твърдо състояние.
d
N - естествена; А - изкуствена.
е
Виж приложение В, ІЕС 60079-10-1.

Стр.57
БДС EN 60079-10-1:2009
Пример № 11
Резервоарно стопанство за бензин и мазут:
Без мащаб
Врата
ЦИСТЕРНА, пълнеща инсталацията
Офис
Врата
Част 4
Част 1
Помпи
Резервоари за мазут
Част 5
Част 2
Преград-
на стена
Част 3
Резер-
воари
Сепаратор
Зона 0 Зона 1 Зона 2
Този пример показва начин за използване на отделните примери с номера 1, 6, 8 и 9. В този опростен
пример пет помпи за течност (част 1), поставени близо една до друга, една единична помпа (част 1), един
гравитационен сепаратор за мазут/вода (част 2), три резервоара за съхранение (с преградни стени) на
бензин (част 3), една цистерна, пълнеща инсталацията (част 4) и два резервоара за мазут (част 5) са
разположени в резервоарното стопанство.
Принципните фактори, които влияят на вида на зоните, са дадени в примери с номера 1, 6, 8 и 9.
Като се вземат предвид съответните параметри (виж листовете с данни за класификацията на опасните
зони), типични са следните стойности, които се получават за този пример:
а = 3 m;
b = 7,5 m;
с = 4,5 m;
d = 1,5 m.
Чертеж No 11 е общ план; за вертикален обсег на зоните виж примери с номера 1, 6, 8 и 9.
© БИС 2013
Стр.58
БДС EN 60079-10-1:2009
За подробности (определяне на зоните в съдове, обсег на зоните, определяне на зоните около отдушниците
на резервоарите и др.) виж примери с номера 1, 6, 8 и 9.
ЗАБЕЛЕЖКА: Необходимо е да се използват примери с номера 1, 6, 8 и 9, за да се постигне правилното опре-

деляне на зоните на вътрешността на резервоарите и на сепаратора (зона 0), заедно с определяне на зоните
при отдушниците на резервоарите (зона 1).
На практика може да има други източници на отделяне, като за опростяване обаче те не са взети предвид.
© БИС 2013

Лист с данни класификацията на опасните райони. Част І: Списък на запалими материали и характеристики
Лист 1 от 5
Производствено помещение: резервоарно стопанство за бензин (пример 11) Справочен
чертеж:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
а
3
№ Наименова- Със- Пламна kg/m % Наля- Точка Точка Показател Относи- Темпе- Гру- Темпе- Всяка друга
ние тав темпера- спрямо гане на на на поли- телна ратура па рату- съответна
тура обема на топене кипене тропа на плът- на въз- рен информация
парата °С °С адиабат- ност пламе- клас и забележки
°С 20 °С ното раз- газ/въз- няване
ширение дух °С
kРа
1 Бензин <0 0,022 0,7 50 - < 210 > 2,5 280 IIA T3
2 Мазут 55-65 0,043 1 6 - 200 3,5 330 IIA T2
3 Вода, съдър- <0 - > 0,7 - - - - > 1,2 > 280 IIA T3 Стойностите
жаща мазут и се оценяват
бензин
а
Обикновено се посочва стойността на налягането на парата, но при липса на такава може да се използва точката на кипене (5.4.1d).
БДС EN 60079-10-1:2009
© БИС 2013
Стр.59
БДС EN 60079-10-1:2009
Стр.60
© БИС 2013
Лист с данни на класификацията на опасните райони. Част ІI: Списък с източници на отделяне
Лист 2 от 5
Производствено помещение: резервоарно стопанство за бензин (пример 11) Район: Справочен чертеж:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
отделяне
№ Опи- Разпо- Клас на Позо- Работна темпера- Със- Видd Сте- На- Вид на Обсег на зона- Позо- Всякаква друга
сание ложе- отделянеа ваванеb тура и налягане тоя- пене лич- зона- та вава- съответна
ние ниес ност та m не информация и
°С kРа 0-1-2 Верти- Хори- забележки
кален зон-
тален
1 Уплът- Райони S 1 15 500 L A Сред- Задо- 2 1,0* 3,0** При- *
Над източника на
нение за пом- на воли- мер отделяне
**
на пом- пата телна №1 От източника на
па за отделяне
бензин
* * *
2 Повърх- Обра- С 3 15 101,25 L N Нис- Доб- 0 При- В сепаратора под
ност на ботка ка ра мер нивото на земята
теч- на за- №6
ността мърсе-
върху ната
отдели- вода
теля
N Сред- Доб- 1 1,0* 3,0** При- *
на ра мер земята
**
№6 От сепаратора
* ** *
N Сред- Доб- 2 3,0 7,5 При- Над нивото на
на ра мер земята
**
№6 От сепаратора
* * *
3 Повърх- Райони С 1 15 101,325 L N Сред- Лоша 0 При- В резервоара
ност на нa ре- на мер
теч- зервоа- №8
ността ра
върху
резер-
воари-
те за
бензин

Лист с данни на класификацията на опасните райони. Част ІI: Списък с източници на отделяне (продължение)
Лист 3 от 5
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
отделяне
№ Опи- Разпо- Клас на Позова- Работна темпера- Със- Видd Сте- На- Вид Обсег на зона- Позо- Всякаква друга
сание ложе- отделянеа ванеb тура и налягане тоя- пене лич- на та вава- съответна
ние ниес ностe зона- m не информация и
°С kРа та Верти- Хори- забележки
0-1-2 кален зон-
тален
4 Отвори за Райони Р 1 15 101,325 L N Сред- Доб- 1 3,0* 3,0* При- *
3 m около отвора
проветря- на резер- на ра мер за вентилация
ване в ре- воара №8
зервоари-
те за бен-
зин
* * *
5 Фланци, Райони S 1 15 101,325 L N Сред- Задо- 2 При- В преградната
например на резер- на воли- мер стена
в прег- воара- телна №8
радна рите
стена на
резервоа-
рите за
бензин
6 Препъл- Райони S 1 15 101,325 L N Сред- Доб- 2 3,0* 3,0* При- *
ване на на резер- на ра мер земята
резервоа- воара- №8
рите за рите
бензин
БДС EN 60079-10-1:2009
© БИС 2013
Стр.61
БДС EN 60079-10-1:2009
Стр.62
© БИС 2013
Лист 4 от 5
Разположение
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Източник на Запалим материал Вентилация Обсег район
отделяне
№ Описа- Разпо- Клас на Позова- Работна темпера- Със- Видd Сте- На- Вид Обсег на зона- Позо- Всякаква друга
ние ложе- отделянеа ванеb тура и налягане тоя- пене лич- на та вава- сътветна
ние ниес носте зона- m не информация и
°С кРа та Верти- Хори- забележки
тален
7 Отваряне Район Р 1 15 101,325 L N Сред- Доб- 1 1,5* 1,5** При- *
на капака на за- на ра мер земята
**
на резер- реж- №9 От отделянето
воара, дане
пълнещ
инстала-
цията
2 1,0* 1,5** При- *
Над отделянето
**
мер От отделянето
№9
8 Разлива- Район S 1 15 101,325 L N Сред- Доб- 2 1,0* 4,5** При- *
не при зе- на за- на ра мер земята
**
мята в реж- №9 От канала/пло-
канала за дане щадката за
отводня- отводняване
ване на
цистерна-
та, пълне-
ща инста-
лацията

Лист 5 от 5
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
отделяне
№ Описа- Разпо- Клас на Позова- Работна темпера- Със- Видd Сте- На- Вид на Обсег на зона- Позо- Всякаква друга
ние ложе- отделяне ванеb тура и налягане тоя- пене лич- зона- та вава- съответна
а
ние ниес носте та m не информация и
0-1-2 забележки
°С kРа Верти- Хори-
кален зон-
тален
*
9 Резер- Райони - 2 - - L - - - ... *
... * Няма опасен
воар за на ре- район, поради
смазоч- зервоа- високата темпе-
ни мас- ра ратура на паро-
ла образуване на
смазочното
масло
а
С - непрекъснат; S - вторичен; P - първичен.
b
с
d
е
БДС EN 60079-10-1:2009
© БИС 2013
Стр.63
БДС EN 60079-10-1:2009
Стр.64
© БИС 2013
Таблица С.1 - Лист с данни на класификацията на опасните райони. Част І: Списък на запалими материали и характеристики
Лист 1 от 1
Производствено помещение: Справочен
чертеж:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
а
3
№ Наименова- Със- Пламна kg/m % Наля- Точка Точка на Показател Относи- Темпе- Гру- Темпе- Всяка друга
ние тав темпера- спря- гане на кипене на поли- телна ратура па рату- съответна
тура мо на па- топене °С тропа на плът- на въз- рен информация
обема рата °С адиабат- ност пламе- клас и забележки
°С 20 °С ното раз- газ/пара няване
kРа ширение °С
а
Обикновено е дадена стойността на налягането на парата, но при липса на такава може да се използва точката на кипене (5.4.1d).

Таблица С.2 - Лист с данни на класификацията на опасните райони. Част ІI: Списък на източниците на отделяне
Лист 1 от 1
Производствено помещение: район Справочен чертеж:
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
отделяне
№ Описа- Разпо- Клас на Позо- Работна темпера- Със- Видd Сте- На- Вид Обсег на зона- Позо- Всякаква друга
ние ложе- отделянеa вава- тура и налягане тоя- пене лич- на та вава- съответна
ние неb ниес носте зона- m не информация и
та забележки
°С kРа Верти- Хори-
тален
а
С - непрекъснат; S - вторичен; P - първичен.
b
с
d
е
БДС EN 60079-10-1:2009
© БИС 2013
Стр.65
1
БДС EN 60079-10-1:2009
Стр.66
© БИС 2013
ЗАБЕЛЕЖКИ: Контейнер за запалим материал
2
1) Ще бъде зона 0, ако ниската степен на вентилация е толкова слаба и отделянето е такова, че
практически експлозивна атмосфера съществува непрекъснато, например постигане на състояние Съдържа ли се количество запалим материал, който е способен да образува опасен обем
“без вентилация”. от експлозивна газова атмосфера?
2) Район от зона 2, създаден чрез вторичен клас на отделяне, може да се превиши, което може да се Да Не
3 4
обясни с първичен клас или непрекъснат клас на отделяне. В този случай трябва да се вземе под
внимание по-голямото разстояние. Има ли някакви източници на Неопасен район
отделяне? Не
3) Зона 0 NE, 1 NE или 2 NE показва теоретична зона, която е с незначителен обсег при ненормални
условия. Да
5
4) “+” означава “заобиколена от”. Може ли източниците на отделяне
да бъдат елиминирани Да
5) Източникът на отделяне може да породи повече от един клас на отделяне или комбинация от тях.
Не
6
Трябва да се определят класовете на
всяко отделяне
7 38 69
Непрекъснат клас Първичен клас Вторичен клас на
на отделяне на отделяне отделяне
39
8 70
Може ли да се Може ли да се промени до
Да вторичен клас ? Да Може ли да бъде
промени до елиминиран Да
първичен клас ?
Не
40 Не
Не
9 71
Трябва да се оценяват параметрите,
Трябва да се оценяват параметрите, които които влияят на вида и обсега на зоните Трябва да се оценяват параметрите, които
влияят на вида и обсега на зоните (например (например интензивност на отделяне, влияят на вида и обсега на зоните
интензивност на отделяне, скорост др.) скорост др.) (например интензивност на отделяне,
скорост др.)
41
10 Трябва да се определи
Трябва да се определи степента на вентилация. 72 Трябва да се определи
степента на вентилация степента на вентилация.
11 21 32 42 52 63 73 83 94
Висока (VН) Средна (VМ) Ниска (VL) Висока (VН) Средна (VМ) Ниска (VL) Висока (VН) Средна (VМ) Ниска (VL)
22 33 53 64 84 95
Да Може ли да се Да Може ли да се Да Може ли да се Да Може ли да се Да Може ли да се Да Може ли да се
промени до висока промени до средна промени до висока промени до средна промени до висока промени до средна
степен на степен на степен на степен на степен на степен на
вентилация (VН)? вентилация (VМ)? вентилация (VН)? вентилация (VМ)? вентилация (VН)? вентилация (VМ)?
Не Не Не Не Не Не
12 23 34 43 54 65 74 85 96
Трябва да се определи Трябва да се определи Не се разглежда Трябва да се определи Трябва да се определи Не се разглежда Трябва да се определи Трябва да се определи Не се разглежда
нивото на наличност на нивото на наличност на нивото на наличност нивото на наличност на нивото на наличност на нивото на наличност нивото на наличност на нивото на наличност на нивото на наличност
вентилация вентилация на вентилация вентилация вентилация на вентилация вентилация вентилация на вентилация
13 16 19 24 28 30 44 47 50 55 59 61 75 78 80 86 90 92
Добро Задо- Лошо Добро Задо- Лошо Добро Задо- Лошо Добро Задо- Лошо Добро Задо- Лошо Добро Задо- Лошо
воли- воли- воли- воли- воли- воли-
телно телно телно телно телно телно
14 25 35 45 56 86 76 87 97
Определя се видът на Определя се видът на Определя се видът на Определя се видът на Определя се видът на Определя се видът на Определя се видът на Определя се видът на Определя се видът на
зоната зоната зоната зоната зоната зоната зоната зоната зоната
15 20 26 31 36 46 51 57 62 67 77 81 88 93 98
Зона 0 NE 3) Зона 0 NE 3) Зона 0 Зона 1 NE 3) Зона 1 NE 3) Зона 1 Зона 1 Зона 2 NE 3) Зона 1
Зона 0 + Зона 0 Зона 1 + или Зона 2 Зона 2 Зона 2 и дори
неопасна Зона 1 зона 1 неопасна Зона 2 зона 2 зона 0 1) неопасна 2) 2) зона 0 1)
17 29 48 60 79 91
Зона 0 NE 3) Зона 0 Зона 1 NE 3) Зона 1 Зона 2 NE 3)
+ + Зона 2
Зона 2 Зона 2 неопасна
зона 2 зона 2
18 27 37 49 58 68 82 89 99
Като се използва съответният Като се използва съответният Като се използва съответният код Като се използва съответният Като се използва съответният Като се използва съответният код Като се използва съответният Като се използва съответният Като се използва съответният код
код или изчисления, се определя код или изчисления, се определя или изчисления, се определя код или изчисления, се определя код или изчисления, се определя или изчисления, се определя код или изчисления, се определя код или изчисления, се определя или изчисления, се определя
обсегът на зоната обсегът на зоната обсегът на зоната обсегът на зоната обсегът на зоната обсегът на зоната обсегът на зоната обсегът на зоната обсегът на зоната
Фигура С.2 - Схематичен подход за класификация на опасни райони

Стр.67
БДС EN 60079-10-1:2009
Приложение D
ЗАПАЛИМИ МЪГЛИ
D.1 Когато с една течност се работи при или над пламната температура, всяко отделяне се разглежда чрез
процеса на нормална класификация на района, описан в този стандарт. Ако се извършва отделяне под
пламната температура, при определени условия може да се образува облак от запалима мъгла. Дори теч-
ността, която може да се разглежда като неопасна при температурите при процеса, в някои ситуации може
да образува запалима мъгла, която след това може да доведе до опасност от експлозия. Примерите за теч-
ности, които често се разглеждат в това отношение, включват течни горива с висока пламна температура,
топлообменно масло и смазочни масла.
D.2 На практика отделянето на течност обикновено се състои от капки с голямо разнообразие от размери,
при които по-големите имат склонност да падат незабавно, оставяйки само малка част от отделеното да се
носи във въздуха под формата на аерозол. Запалимостта на мъглата зависи от концентрацията във въздуха
(капки плюс пара), летливостта и размерите на капките в облака. Размерът на капките зависи от наляга-
нето, при което течността се отделя, свойствата на течността (първоначална плътност, повърхностно на-
прежение и вискозитет) и размера и формата на отворите, през които става отделянето. Обикновено по-
високите налягания и по-малките отвори допринасят за степента на пулверизиране на струята при отде-
ляне, като по този начин се стига до опасност от експлозия. От друга страна, по-малките отвори, през които
става отделянето, предполагат по-малки интензивности на отделянето, като по този начин се намалява
опасността.
D.3 Доказано е, че капки с размери като за аерозол вероятно са най-лесно възпламенимата част от облак
от мъгла. Капките с размери като за аерозол обаче в най-общия случай са само малка част от общото отде-
ляне. Тази част може да се увеличи, ако струята при отделяне се удря в повърхност, която е в непосред-
ствена близост.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Аерозолите са малки (субмикрони до 50 микрона) частици в суспензия в атмосферата.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Капките в рамките на аерозола могат да бъдат едва 1 % от общата освободена маса, обект на
условията на отделяне.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: В най-общия случай облаци от капки гориво е трудно да се възпламенят освен ако няма зна-
чителна маса пара или наличие на много малки капки.
D.4 Вероятността отделянето на течност да причини запалима мъгла при нормална работа и/или очаквани
неизправности, трябва да бъде внимателно оценена заедно с вероятността от събития, които могат да
доведат до такова отделяне. Оценяването може да покаже, че отделянето на материал е с много малка
вероятност или че облакът от мъгла може да се получи само при редки неизправности или изключителни
повреди. Оценките трябва да бъдат подкрепени със справки или чрез опит в работата с подобни производ-
ствени помещения. Поради термодинамичната сложност на мъглите обаче и големия брой фактори, които
влияят на образуването и запалимостта на мъглите, може да не са възможни справки за всяка дадена
ситуация. В такива случаи трябва да се приложи преценка на основата на подходящи данни.
D.5 Важно е да се посочи, че не всеки теч причинява образуване на мъгла, например течове през повре-
дени уплътнения за фланци или кутии с уплътнителни набивки/салникови уплътнители, които са най-често
срещаните вторични степени на отделяне в случай на газове и пари, обикновено са незначителни в случай
на гъсти течности и в повечето случаи причиняват прокапвания, отколкото мъгли. Това означава, че вероят-
ността от образуване на мъгли чрез течове в тръбни съединения, вентили и др. не трябва да се надценява.
Такива разсъждения трябва да вземат под внимание физическите свойства на течността, условията, при
които се работи с нея, механичните подробности за съоръженията, чрез които се осъществява производ-
ственият процес, качеството на съоръженията и препятствията близо до източника на отделяне.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: За течности, които се отделят при температури доста под тяхната пламна температура, примери
за експлозии на мъглата са редки в преработващите промишлености. Това вероятно се дължи на трудността
© БИС 2013
Стр.68
БДС EN 60079-10-1:2009
при образуването на капки с достатъчно малки размери от случайно отделяне и свързаната с това трудност за
възпламеняване.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Запалимите мъгли могат да се възпламенят от искри с подобна енергия, като тази за възпламе-
няването на пари, но в най-общия случай се изисква много висока повърхностна температура за възпламе-
няване. При възпламеняването на мъгли чрез контакт с нагорещени повърхности в най-общия случай се изис-
кват температури, по-високи от тези за възпламеняването на пари.
D.6 Ако се счита за възможно образуването на запалима мъгла, тогава се препоръчва източникът на отде-
ляне да бъде овладян или да се контролира така, че да се намали опасността, например чрез порести прег-
ради, за да се подпомогне смесването на мъглите, детектори за мъгла или системи за потискане. Където не
може да се осигурят такива съдове или подобен контрол, трябва да се обърне внимание на възможността за
опасен район. Поради това, че механизмите за разпръсването и критериите за запалимост на мъглите са
различни обаче от тези за газовете и парите, се прилага методологията за класификация, представена в
приложение В.
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Условията, които са необходими за образуване на запалима мъгла, са толкова комплексни, че

само качественият подход може да е подходящ. Това може да бъде полезно за идентифициране на коефи-
циентите, свързани с управлението на течностите, което допринася за образуването и запалимостта на мъг-
лите. Тези коефициенти, заедно с възможността за събития, които биха довели до отделяне на течностите, мо-
же да бъдат достатъчни за оценка на степента на опасност и да помогнат за решаване дали се изисква опасен
район.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: В най-общия случай единственият елемент, подходящ за определяне на вида на зоната, е класът
на отделяне. В повечето случаи това ще бъде вторичен клас на отделяне. Непрекъснатият клас и първичният
клас на отделяне се свързват обикновено със съоръжението, което е предназначено за пулверизиране, напри-
мер пулверизатор за боядисване.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: Ако е установен опасен район, той трябва да се разграничи върху чертежа на района от оста-
налите райони, свързани с газове и пари, например чрез подходяща маркировка.
D.7 Дори мъглите, които не са възпламеними съгласно критериите за размер на капките, могат в крайна
сметка да се установят върху нагорещена повърхност, съответстваща на температурата на възпламеняване
на парата, и по такъв начин да предизвикат опасност. Трябва да се обърне внимание на наличието на по-
тенциални отделяния и да се предотврати контакт с нагорещени повърхности.
D.8 Мъглите се нуждаят от минимални концентрации, за да станат запалими (по подобен начин на запа-
лимите пари или горимите прахове). За незапалими течности обикновено това се свързва с облак, който
намалява видимостта.
Трябва да се обърне внимание и на това, че обикновено мъглите са видими и вследствие на това може да
бъдат бързо установени отделянията.
ЗАБЕЛЕЖКА: Установено е, че долните граници на запалимост за аерозоли на горива са подобни или по-малки
от тези, свързани с парите на горивата.
D.9 Запалими мъгли могат да се появят вътре в съоръженията поради системите за смазване, пръскане или
разпространение като част от производствените операции. Вътрешните части на производствени
помещения трябва да се разглеждат като опасни райони. При определени условия такива мъгли също може
да се отвеждат в атмосферата, например мъгли на смазочни масла през ауспуси на картери, резервоари или
отдушници на предавателни механизми, като по този начин се увеличава опасността от пожар. Предпочита
се отвеждането на такива мъгли чрез отделители за мъгли.
D.10 Трябва да се обърне допълнително внимание на ситуации, при които течностите се пулверизират с
определена цел, например при боядисване с пулверизиране. Класификацията на районите в тези случаи
обикновено е обект на определени промишлени норми.
© БИС 2013
Стр.69
БДС EN 60079-10-1:2009
Приложение ZA
(основно)
ПОЗОВАНИ МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ/ДОКУМЕНТИ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ

ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТИ/ДОКУМЕНТИ
Следните позовани стандарти/документи са задължителни за прилагането на този документ. За датираните

позовавания се прилага само цитираното издание. За недатираните позовавания е валидно последното
издание на позования стандарт/документ (включително измененията).
ЗАБЕЛЕЖКА: Когато един международен стандарт е изменен чрез общи промени, което се означава с (mod),
тогава се прилага съответстващият EN/HD.
Публикация Година Заглавие EN/HD Година

1)
IEC 60050-426 - International Electromechanical Vocabulary (ІЕV) -
Part 426: Electrical apparatus for explosive atmos-
pheres. [Международен електротехнически речник.
Глава 426: Eлектрически съоръжения за експло-
зивни атмосфери]
1) 1)
ІЕС 60079-0 - Еxplosive atmospheres - Part 0: Equipment - General EN 60079-0 -
requirements [Експлозивни атмосфери. Част 0:
Съоръжения. Общи изисквания]
1)
ІЕС 60079-4 - Electrical apparatus for explosive gas atmospheres - - -
Part 4: Method of test for ignition temperature.
[Електрически съоръжения за експлозивни газови
aтмосфери. Част 4: Метод за определяне на тем-
пературата на самовъзпламеняване]
1)
ІЕС 60079-4A - Electrical apparatus for explosive gas atmospheres - - -
Part 4: Method of test for ignition temperature First
supplement to IEC 60079-4A:1966 [Електрически
съоръжения за експлозивни газови aтмосфери.
Част 4: Метод за определяне на температурата
на самовъзпламеняване
Първо допълнение към IEC 60079-4 (1966)]
1)
ІЕС/TC 60079-20 - Electrical apparatus for explosive gas atmospheres - - -
Part 20: Data for flammable gases and vapours,
relating to the use of electrical apparatus [Електри-
чески съоръжения за експлозивни газови aтмо-
сфери. Част 20: Данни за запалими газове и пари
по отношение на използването на електрически-
те съоръжения]
1)
Недатирано позоваване.
© БИС 2013
Стр.70
БДС EN 60079-10-1:2009
Приложение ZB
КАТЕГОРИИ ПО АТЕХ И НИВА ЗА ЗАЩИТА НА СЪОРЪЖЕНИЯТА (EPLS)
Този европейски стандарт е разработен, за да включи концепцията за нивата на защита на съоръженията

(EPLs).
Нивата на защита на съоръженията (EPLs) са аналогични на категориите по АТЕХ. като термините и

определенията са напълно идентични.
Там където в текста има позоваване на EPL, то трябва да се приравни със съответстващата категория по
АТЕХ:
- EPL ‘Ga’ съответства на категория 1G по АТЕХ;
- EPL ‘Gb’ съответства на категория 2G по АТЕХ;
- EPL ‘Gc’ съответства на категория 3G по АТЕХ;
- EPL ‘Da’ съответства на категория 1D по АТЕХ;
- EPL ‘Db’ съответства на категория 2D по АТЕХ;
- EPL ‘Dc’ съответства на категория 3G по АТЕХ.
© БИС 2013
Стр.71
БДС EN 60079-10-1:2009
БИБЛИОГРАФИЯ
ІЕС 60050-426 International Electrotechnical Vocabulary - Part 426: Equipment for explosive [Меж-
дународен електротехнически речник. Част 426: Съоръжения за експлозивни
атмосфери]
A.W. Cox; F.P. Lee & Classification of Hazardous Locations [Класификация на опасни местоположения]
M.L. Ang; Ichem, 1993
IGEM/SR/25 Hazardous area classification of Natural Gas installations; The Institution of Gas
Engineers and Managers, 2000 [Класификация на опасни райони при уредби с
природен газ, Институт за проектиране и управление на газови инсталации,
2000]
M.J.Ivings, S.Clarke, “Area classification for secondary releases from low pressure natural gas systems”
S.E. Gant, B.Fletcher, Health and Safety Executive Research Report RR630 [Класификация на райони за
A.Heather, D.J.Pocock, вторични отделяния от системи за природен газ с ниско налягане. Доклад за
D.K.Pritchard, R.Santon административно изследване на здравето и безопасността, RR630]
and C.J.Saunders, 2008
Ballal and Lefebvre (1982) Flammability of Fuel Mists. Int Symposium of Combustion [Запалимост на мъгли от
горивни материали. Международен симпозиум по горене]
Bowen and Shirvill (1994) Combustion Hazards posed py pressurized Release of High Flashpoint Liquid Fuels
(Journal of Loss Prevention) [Опасности, свързани с горене от отделяне под наля-
гане на течни горива с висока температура на възпламеняване (Официален жур-
нал за предотвратяване на загуби)]
Bowen, Bull and Rowson Explosions in Fuel Aerosol Systems. Combustion, Science and Technology [Експлозии
(1997) в aерозолни системи за горива. Горене, познания и технология]
Bowen and Cameron Explosions in Flammable Mists: Review. Journal of Institute of Chemical Engineers
(2001) [Експлозии в запалими мъгли: Преглед. Официален журнал на Института за
химично инженерство]
Maragkos and Bowen Combustion Hazards from Impinging Jets of High Flashpoint Liquid Fuels. Int
(2003) Symposium on Combustion [Опасности при горене от падащи струи на течни
горива с висока температура на възпламеняване. Международен симпозиум по
горене]
© БИС 2013
Powered by TCPDF (www.tcpdf.org)

BDS en 60079-10-1

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

BDS en 60079-10-1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Юни 2013

ICS 29.260.20 Заменя БДС EN 60079-10:2004

Explosive atmospheres - Part 10-1: Classification of areas Explosive gas

Explosionsfähige Atmosphäre - Teil 10-1: Einteilung der Bereiche -

Atmosphères explosives - Partie 10-1: Classement des emplacements -

Европейският стандарт EN 60079-10-1:2009 има статут на български стандарт

Този стандарт е официално издание на български език на европейския стандарт

Преводът е направен от Българския институт за стандартизация. Изданието има същия статут

Изданието на български език на този стандарт е одобрено от изпълнителния директор на

Предназначен за: Стимекс ООД Поръчка 35225 / 14.08.2015, изпълнена от БИС

Този стандарт е подготвен с участието на БИС/ТК 38 „Въртящи се електрически машини”.

Този български стандарт заменя и отменя БДС EN 60079-10:2004 от 2012-03-01.

В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на

Следват 71 страници на EN 60079-10-1:2009 в превод на български език.

Предназначен за: Стимекс ООД Поръчка 35225 / 14.08.2015, изпълнена от БИС

Издание на български език

Този европейски стандарт е приет от CENELEC на 2009-03-01.

Central Secretariat: avenue Marnix 17 B-1010 Brussels

Предназначен за: Стимекс ООД Поръчка 35225 / 14.08.2015, изпълнена от БИС

5 Процедура за класификация на районите 12

Приложение А (информационно) Примери за източници на отделяне и интензивност на отделяне 19

Приложение В (информационно) Вентилация 26

Приложение С (информационно) Примери за класификация на опасни райони 42

Приложение D (информационно) Запалими мъгли 67

Приложение ZA (основно) Позовани международни стандарти/документи и съответстващите

Приложение ZB (информационно) Категории по АТЕХ и нива за защита на съоръженията (EPLs) 70

Фигура С.1 Предпочитани символи за зони с опасни райони 43

Фигура С.2 Схематичен подход за класификация на опасни райони 66

Таблица А.1 Влияние на отворите върху класа на отделяне 20

Таблица В.1 Влияние на независимата вентилация върху вида на зоната 34

Таблица В.2 Процедура за сумиране на многобройни отделяния в рамките на разположението на V0 35

Таблица В.3 Процедура за сумиране на многобройни отделяния с първичен клас 35

Текстът на документ 31J/159/FDIS, бъдещо издание 1 на ІЕС 60079-10-1, разработен от технически

Този европейски стандарт заменя EN 60079-10:2003.

Значимите технически промени по отношение на EN 60079-10:2003 са, както следва:

- въвеждане на приложение D, което се отнася за опасност от експлозии от запалими мъгли,

Определени са следните дати:

- за въвеждане на европейския стандарт на национално ниво

- за отмяна на противоречащите на европейския стандарт

Приложения ZA и ZВ са добавени от CENELEC.

a) мини при наличие газ гризу;

b) преработване и производство на експлозиви;

e) помещения, използвани за медицински цели;

В този стандарт не се взема под внимание въздействието на последваща повреда.

Определенията и обясненията на термините са дадени заедно с основните принципи и процедури, отнасящи

Информация за запалими мъгли е дадена в приложение D.

ЗАБЕЛЕЖКА 5: Много големи неизправности по смисъла на този стандарт са разрушаване на производствени

Посочените по-долу стандарти/документи са неолходими за прилагането на този стандарт/документ. За

IEC 60050(426) International Electromechanical Vocabulary.Chapter (ІЕV) 426: Electrical apparatus

IEC 60079-0 Еxplosive atmospheres - Part 0: Equipment - General requirements [Експлозивни

[IEC 60079-0, определение 3.22]

[IEC 60079-0, определение 3.24]

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Има някои газове, които са експлозивни с концентрация 100 %.

ЗАБЕЛЕЖКА: Показания за честотата на появата и продължителността може да се вземат от нормативните

[IEV 426-03-06, с промени]

a) непрекъснат клас на отделяне;

b) първичен клас на отделяне;

c) вторичен клас на отделяне

ЗАБЕЛЕЖКА 3: Нормалната работа включва условия на пускане и изключване.

[IEС 60079-0, определение 3.26]

4.1 Принципи на безопасност

a) да се премахне вероятността да се получи експлозивна газова атмосфера около източника на въз-

b) да се премахне източникът на възпламеняване.