BDS - EN - 1561 Леярство. Сив чугун

Юни 2014
БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ
БДС
ЛЕЯРСТВО
СИВ ЧУГУН EN 1561
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ
ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ
ICS 77.080.10 Заменя БДС EN 1561:2000
Founding - Grey cast irons
Gießereiwesen - Gusseisen mit Lamellengraphit
Fonderie - Fontes à graphite lamellaire
Европейският стандарт EN 1561:2011 има статут на български стандарт от 2012-03-16.
Този стандарт е официално издание на български език на европейския стандарт EN 1561:2011.
Преводът е направен от Българския институт за стандартизация. Изданието има същия статут като
изданията на официалните езици на CEN.
Изданието на български език на този стандарт е одобрено от изпълнителния директор на

Българския институт за стандартизация на 2014-06-30.
Национални стр. 2
и 33 стр. на EN
© БИС 2014 Българският институт за стандартизация е носител на Национален № за позоваване БДС ЕN 1561:2012
авторските права. Всяко възпроизвеждане, включително и частично, е
възможно само с писменото разрешение на БИС.
1797 София, кв. “Изгрев”, ул. "Лъчезар Станчев" №13 www.bds-bg.org
Предназначен за: "М+С Хидравлик" АД Поръчка: 30842 Дата: 01.09.2014 издадена от БИС
НАЦИОНАЛЕН ПРЕДГОВОР
Този стандарт е подготвен с участието на БИС/ТК 17 „Черна металургия”.
Този български стандарт заменя и отменя БДС EN 1561:2000.
В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на

които съответстват следните български стандарти:
- на EN 10204 - БДС EN 10204;

- на EN ISO 945-1 - БДС EN ISO 945-1;
- на EN ISO 6506-1 - БДС EN ISO 6506-1;
- на EN ISO 6892-1 - БДС EN ISO 6892-1.
Следват 33 страници на EN 1561:2011 в превод на български език.
© БИС 2014
ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ EN 1561
EUROPEAN STANDARD
EUROPÄISCHE NORM Октомври 2011
NORME EUROPÉENNE
ICS 77.080.10 Заменя EN 1561:1997
Издание на български език
ЛЕЯРСТВО
СИВ ЧУГУН
Founding - Grey cast irons Gießereiwesen - Gusseisen mit Lamellengraphit Fonderie - Fontes à graphite lamellaire
Този европейски стандарт е приет от CEN на 2011-09-17.
Членовете на CEN са задължени да спазват Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, в който са

определени условията, при които без всякаква промяна този европейски стандарт получава
статут на национален стандарт.
Актуализирани списъци на такива национални стандарти с техните библиографски справки

могат да бъдат получени от CEN-CENELEC Management Centre или от всеки член на CEN.
Този европейски стандарт съществува в три официални издания (на английски, немски и
френски език). Всяко издание на друг език, направено от член на CEN на негова отговорност
чрез превод на неговия национален език и регистрирано в CEN-CENELEC Management Centre,
има същия статут като официалните издания.
Членове на CEN са националните органи по стандартизация на следните държави: Австрия,

Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия,
Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Португалия,
Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Чешка
република, Швейцария и Швеция.
ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ

EUROPEAN COMMITTEE FOR STANDARDIZATION
EUROPÄISCHES KOMITEE FÜR NORMUNG
COMITÉ EUROPÉEN DE NORMALISATION
Management Centre: Avenue Marnix 17, B-1000 Brussels
© 2011 CEN Правата за използване във всякаква форма и по всякакъв начин № за позоваване EN 1561:2011 Е
са запазени за националните членове на CEN.
© БИС 2014
Стр.2
БДС EN 1561:2012
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор ............................................................................................................................................... 3
Въведение ............................................................................................................................................... 4
1 Обект и област на приложение ................................................................................................... 5
2 Позоваване ................................................................................................................................. 5
3 Термини и определения .............................................................................................................. 5
4 Означение ................................................................................................................................... 6
5 Информация при поръчване ....................................................................................................... 6
6 Производство .............................................................................................................................. 7
7 Изисквания ................................................................................................................................. 7
7.1 Характеризиращи свойства ......................................................................................................... 7
7.2 Свойства на опън ........................................................................................................................ 7
7.3 Твърдост ..................................................................................................................................... 8
7.4 Структура на графита ................................................................................................................. 9
8 Вземане на проби.......................................................................................................................10
8.1 Общи положения........................................................................................................................10
8.2 Проби за изпитване на опън ......................................................................................................10
8.3 Проби за изпитване на твърдост ................................................................................................16
9 Методи за изпитване ..................................................................................................................16
9.1 Изпитване на опън .....................................................................................................................16
9.2 Изпитвана на твърдост по Brinell ................................................................................................17
9.3 Структура на графита ................................................................................................................17
9.4 Алтернативни процедури на изпитване ......................................................................................18
10 Повторни изпитвания .................................................................................................................18
10.1 Необходимост за повторни изпитвания ......................................................................................18
10.2 Валидност на изпитването .........................................................................................................18
10.3 Несъответстващи резултати от изпитване ..................................................................................18
10.4 Термична обработка на проби и отливки ...................................................................................18
11 Документи от контрол ................................................................................................................19
Приложение A (информационно) Допълнителна информация за механични и физични свойства .........20
Приложение B (информационно) Сравняване на означенията на материал от сив чугун според
EN 1560 и ISO/TR 15931 [13] ......................................................................................................22
Приложение C (информационно) Допълнителна информация за връзката между твърдост и якост
на опън ......................................................................................................................................23
Приложение D (информационно) Ориентировъчни стойности за якост на опън на машинно обработени
пробни тела от проби, изрязани от отливка .............................................................................. 25
Приложение E (информационно) Допълнителна информация за връзката между якост на опън,
твърдост и дебелина на стената на отливки от сив чугун ..........................................................26
Приложение F (информационно) Изпитване с вбиване на клин ............................................................29
Приложение G (информационно) Важни технически различия между този европейски стандарт и
предишното издание ..................................................................................................................32
Библиография ........................................................................................................................................33
© БИС 2014
Стр.3
БДС EN 1561:2012
ПРЕДГОВОР
Този документ (EN 1561:2011) е подготвен от технически комитет CEN/TC 190 Foundry technology,
[Леярство], чийто секретариат се намира в DIN.
Този европейски стандарт получава статут на национален стандарт или чрез публикуване на идентичен
текст, или чрез потвърждаване най-късно до м. април 2012 г. и всички противоречащи му национални
стандарти трябва да бъдат отменени най-късно до м. април 2012 г.
Привличаме вниманието върху възможността някои от елементите на този документ да са обект на права
на интелектуална собственост или подобни права. CEN [и/или CENELEC] не носи отговорност, когато се
идентифицира едно или няколко такива права на интелектуална собственост или подобни права.
Този документ заменя EN 1561:1997.
В рамките на своята работна програма технически комитет CEN/TC 190 възложи на CEN/TC 190/WG 5
Grey cast iron and compacted graphite cast iron [Сив чугун и чугун с компактен графит] да преразгледа EN
1561:1997.
Приложение G предоставя подробности за важни технически различия между този европейски стандарт
и предишното издание.
Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните органи по стандартизация на следните

държави са задължени да въведат този европейски стандарт: Австрия, Белгия, България,
Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър,
Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения,
Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Чешка република, Швейцария и Швеция.
© БИС 2014
Стр.4
БДС EN 1561:2012
ВЪВЕДЕНИЕ
Този европейски стандарт се отнася за класификацията на сиви чугуни и подразделянето им в две групи,
определени чрез тяхната якост на опън или съответно твърдост.
Свойствата на сивия чугун зависят от формата и разпределението на графита и от структурата на

матрицата.
В предишното издание на EN 1561 означенията чрез символи се основаваха на минимална якост на опън,
получена при отделно лята проба с диаметър 30 mm. В таблица 1 на предишното издание бяха дадени
съответстващите задължителни стойности за якост на опън, които би трябвало да се получат за
съответна дебелина на стената до 300 mm на проба, директно съединена с отливката.
Освен това за отливки, които са проектирани преди датата на издаване на този стандарт, е възможно
якостта на опън за дадена марка сив чугун да е определена чрез използване на отделно лети проби с
диаметър 30 mm, независимо от съответната дебелина на стената.
За този случай задължителните минимални стойности за якост на опън, както са определени в

предишното издание (EN 1561:1997) на този стандарт, са дадени в приложение А, таблица А.1 (цифрите
с получерен шрифт в означението на материала).
В това издание на EN 1561 означенията чрез символи се основават на минималната якост на опън,
получена за лята проба, диаметърът на която отговаря на съответната дебелина на стената на
отливката. Това важи за съответна максимална дебелина на стената 50 mm.
В сравнение с предишното издание на този стандарт за съответна дебелина на стената от 50 mm до 200

mm връзката с отделно лята проба от 30 mm е отхвърлена и вместо това са въведени проби, съединени с
отливката, с размер, отговарящ на съответните обхвати за дебелина на стената. Освен това
минималните стойности за опън, които трябва да бъдат получени при тези проби, съединени с отливката,
са увеличени.
В този стандарт е дадена нова система за означаване чрез номера, каквато е установена в EN 1560 [1].
ЗАБЕЛЕЖКА: Система за означаване чрез номера се основава на структурата и правилата на EN 10027-2 [2]
и съответства на европейската система за номериране на стомана и други материали.
Механичните свойства на материала могат да бъдат оценени с изпитване на машинно обработени пробни
тела, подготвени от:
— отделно лети проби;
— проби, отлети заедно с отливката;
— проби, съединени с отливката;
— проби, изрязани от отливката.
Твърдостта на материала може да бъде оценена също и върху отливката.
За много приложения обаче якостта на опън или твърдостта не са единствените представляващи интерес
или определящи свойства. Други механични или физични свойства могат да бъдат решаващи за
използването на сив чугун, например топлинен капацитет, способност за разсейване на топлина, умора
от поглъщане на трептения или топлинни цикли.
Затова приложение А (информационно) предоставя информация, интересуваща проектантите на

отливки.
© БИС 2014
Стр.5
БДС EN 1561:2012
1 Обект и област на приложение
Този европейския стандарт определя свойствата на нелегирани и ниско легирани сиви чугуни,
използвани за отливки, които са произведени в пясъчни леярски форми или леярски форми със сравнимо
топлинно поведение.
Този европейския стандарт определя като характеризиращи свойства на сивия чугун или:
а) якостта на опън на лети проби, или
b) твърдостта, измерена върху отливките или върху проба, съединена с отливката.
Ако е съгласувано между производителя и купувача, може да бъде определена комбинацията от якост на
опън от избор а) и твърдост от избор b).
Този европейския стандарт определя шест марки сив чугун чрез класифициране въз основа на якост на
опън, измерена на машинно обработено пробно тяло, подготвено от лети проби (виж таблица 1), и шест
марки сив чугун чрез класифициране въз основа на твърдост по Brinell (виж таблица 2).
Този европейския стандарт не обхваща технически условия на доставка за чугунени отливки; виж EN
1559-1 [3] и EN 1559-3 [4].
Този европейския стандарт не се прилага за сив чугун, използван за тръби и фитинги в съответствие с
EN 877 [5].
2 Позоваване
За прилагане на този документ са необходими следните позовани документи. За датирани позовавания

се прилагат само цитираните издания. За недатирани позовавания се прилага последното издание на
цитирания документ (включително измененията).
EN 10204 Метални продукти. Видове документи от контрол
EN ISO 945-1 Микроструктура на чугуни. Част 1: Класификация на графита чрез визуален анализ
(ISO 945-1:2008)
EN ISO 6506-1 Метали. Изпитване на твърдост по Brinell. Част 1: Метод за изпитване (ISO 6506-
1:2005)
EN ISO 6892-1 Метални материали. Изпитване на опън. Част 1: Метод за изпитване при стайна
температура (ISO 6892-1:2009)
3 Термини и определения
За целите на този документ се прилагат следните термини и определения.
3.1
сив чугун
лят материал, главно на основата на желязо и въглерод, като въглеродът присъства основно под
формата на слоести графитни частици (пластинчат графит)
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Сивият чугун е познат също като чугун с пластинчат графит и по-рядко като чугун със слоест
графит.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Формата, разпределението и размерът на графита са определени в EN ISO 945-1.
© БИС 2014
Стр.6
БДС EN 1561:2012
3.2
лята проба
известно количество от материал, отлят, за да е представителен за летия материал, включващ отделно
лята проба, проба, отлята до отливката, и проба, съединена за отливката
3.3
отделно отлята проба
проба, отлята в отделна пясъчна леярска форма при условия, представителни за производството и
марката материал
3.4
проба, отлята заедно с отливката
проба, отлята в леярска форма до отливката, със захранваща система, свързана с тази на отливката
3.5
проба, съединена за отливката
проба, съединена директно към отливката
3.6
съответстваща дебелина на стената
представителна за отливката дебелина на стената, по която се определя размерът на летите проби и за
която се отнасят механичните характеристики
4 Означение
Материалът трябва да бъде означен или с буквено-цифрово означение (марка), или с номер, както е
дадено в таблица 1 или таблица 2.
В случай на проби, изрязани от отливката, в края на означението на марката се добавя буквата С.
ЗАБЕЛЕЖКА: В приложение В е дадено сравнение на означенията на марката в EN 1561 с марките от

стандарта на ISO за сив чугун (ISO 185:2005) [6].
5 Информация при поръчване
Поръчката трябва да определя по недвусмислен начин дали показателната характеристика е якостта на

опън, измерена върху лети проби, или твърдостта по Brinell, измерена върху отливката. Ако това не е
така, производителят трябва да характеризира материала според якостта на опън.
От купувача трябва да бъде предоставена следната информация:
a) номера на този европейски стандарт;
b) означението на материала;
c) съответстващата дебелина на стената;
ЗАБЕЛЕЖКА 1: За отливки, които са означени преди датата на издаване на този стандарт, информацията по
отношение на съответстващата дебелина на стената може да бъде пропусната.
d) всякакви специални изисквания.
Всички изисквания трябва да бъдат съгласувани между производителя и купувача по време на приемане
на поръчката, например технически условия на доставка съгласно EN 1559-1 и EN 1559-2.
© БИС 2014
Стр.7
БДС EN 1561:2012
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Когато се специфицира комбинация от якост на опън и твърдост, се препоръчва да се вземе

предвид информацията в приложение Е.
В случай на отливки, които са означени преди датата на издаване на този стандарт, за потвърждаването
на минималната якост на опън на определената марка сив чугун се използват отделно лети проби с
диаметър 30 mm. В поръчката трябва да се посочат номерът и годината на предишното издание (EN
1561:1997) на този европейски стандарт.
6 Производство
Освен ако от купувача не е определено друго, методът на производство на сиви чугуни трябва да бъде
по преценка на производителя, за да се получат определените механични свойства.
Производителят трябва да гарантира, че за марката материал, определена в поръчката, изискванията,

дефинирани в този стандарт, са изпълнени.
В поръчката трябва да бъдат направени всички съгласувания между производител и купувач.
ЗАБЕЛЕЖКА: За сив чугун, който се използва за специални приложения, химичният състав и термичната
обработка могат да бъдат съгласувани между производителя и купувача в поръчката.
7 Изисквания
7.1 Характеризиращи свойства
Поръчката би трябвало да определя по недвусмислен начин дали характеризиращо свойство е якостта на

опън, измерена върху лети проби, или твърдостта по Brinell, измерена върху отливката. Ако това не е
така, производителят трябва да характеризира материала според якостта на опън.
7.2 Свойства на опън
7.2.1 Общи положения
Стойностите се прилагат за сиви чугуни, отлети в пясъчни леярски форми или леярски форми със
сравнимо топлинно поведение. Те могат да се прилагат за отливки, получени по други методи, ако
промените са съгласувани в поръчката.
Свойствата на опън са в зависимост от дебелината на стената, както и показано в таблица 1.
ЗАБЕЛЕЖКА: За изпитването на опън се изискват пробни тела, изпитани с ултразвук, за да се гарантира чисто
едноосово напрежение по време на изпитването.
7.2.2 Пробни тела, машинно обработени от лети проби
Свойствата на опън на шест марки сиви чугуни, определени според якост на опън, измерени в
съответствие с 9.1, като се използват пробни тела, машинно обработени от лети проби в съответствие с
таблица 3, трябва да отговарят на изискванията в таблица 1. Максималната якост на опън на марката е
минималната стойност плюс 100 МРа.
7.2.3 Пробни тела, машинно обработени от проби, изрязани от самата отливка
Ако е приложимо, производителят и купувачът трябва да се договорят за:
— мястото върху отливката, откъдето трябва да бъде взета пробата (пробите);
— минималната стойност или допустимия обхват от стойности за опън (за информация виж
таблица D.1).
© БИС 2014
Стр.8
БДС EN 1561:2012
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Свойствата и структурата на отливките не са равномерни в зависимост от сложността на

отливките и разликите в дебелината на техните части.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Свойствата на опън за пробни тела, изрязани от самата отливка, се влияят не само от
свойствата на материала (което е обект на този стандарт), но и от локалната плътност на отливката (което
не е обект на този стандарт).
Таблица 1 — Свойства на опън на сиви чугуни, измерени на пробни тела, машинно

обработени от лети проби
Означение на материала Съответстваща дебелина на Якост на опънa

стената Rm
t Задължителни
mm стойности за лети
проби
MPa
Марка Номер > <
min.
EN-GJL-100 5.1100 5 40 100
EN-GJL-150 5.1200 2,5b 50 150
50 100 130
100 200 110
EN-GJL-200 5.1300 2,5b 50 200
50 100 180
100 200 160
EN-GJL-250 5.1301 5b 50 250
50 100 220
100 200 200
EN-GJL-300 5.1302 10b 50 300
50 100 260
100 200 240
EN-GJL-350 5.1303 10b 50 350
50 100 310
100 200 280
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Означението няма връзка с вида на лятата проба.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: За висока способност за поглъщане на трептения и топлинна проводимост EN-GJL-100 (5.1100) е
най-подходящият материал.
ЗАБЕЛЕЖКА 3: Удебелените цифри показват минималната якост на опън, която се отнася за материала, означен
с марката. Стойностите се отнасят за диаметър на пробата в състоянието, в което е отлята, отговарящ на
приложимия съответстващ обхват за дебелина на стената съгласно таблица 3.
ЗАБЕЛЕЖКА 4: За съответстващи дебелини на стената, по-големи от 200 mm, производителят и купувачът
трябва да се договорят за вида и размера на лятата проба и минималната стойност, която да бъде получена.
a Ако якостта на опън е определена като показателна характеристика, видът на пробата (виж 8.2) би трябвало
също да се посочи в поръчката. Ако не е посочен в поръчката, видът на пробата се оставя на преценката на
производителя.
b Тази стойност е включена като долна граница за съответния обхват на дебелина на стената.
7.3 Твърдост
Твърдостта по Brinell на шест марки сив чугун според твърдостта, измерена в съответствие с 9.2, трябва
да бъде, както е дадена в таблица 2. Тази класификация е приложима главно когато от значение са
податливостта на машинна обработка или износоустойчивостта.
© БИС 2014
Стр.9
БДС EN 1561:2012
Ако отливката е поръчана въз основа на твърдост, съответстващата дебелина на стената и мястото на
изпитването трябва да бъдат съгласувани.
Минималната и максималната стойност на твърдост по Brinell за съответстващата дебелина на стената,

определена от купувача, трябва да бъдат задължителни за отливките, обхванати в поръчката.
ЗАБЕЛЕЖКА: За съответстваща дебелина на стената t > 100 mm марки не се класифицират по твърдост.
Ако не е възможно да се използва метод за изпитване по Brinell в съответствие с EN ISO 6506-1, могат да
бъдат използвани алтернативни методи за изпитване, които трябва да имат съотносими стойности с
твърдост по Brinell.
Таблица 2 — Твърдост по Brinell на отливки от сиви чугуни
Означение на материала Съответстваща Твърдост по Brinell a, b

дебелина на HBW
стената
t
mm
Марка Номер > ≤ min. max.
EN-GJL-HB155 5.1101 2,5c 50 – 155
2,5c 50 115 175

EN-GJL-HB175 5.1201
50 100 105 165
5c 50 135 195
EN-GJL-HB195 5.1304
50 100 125 185
c
5 50 155 215
EN-GJL-HB215 5.1305
50 100 145 205
10c 50 175 235
EN-GJL-HB235 5.1306
50 100 160 220
c
20 50 195 255
EN-GJL-HB255 5.1307
50 100 180 240
ЗАБЕЛЕЖКА 1: Информация за връзката между твърдост по Brinell и якост на опън е посочена в
приложение C, а връзката между твърдост по Brinell и дебелина на стената е посочена в приложение E.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Цифрите с получерен шрифт показват максималната твърдост по Brinell, за която се
отнася материалът, означен с марката.
a
За всяка марка твърдостта по Brinell намалява с нарастване дебелината на стената.
b
По споразумение между производителя и купувача може да бъде приет по-тесен обхват за твърдост
на определено място върху отливката, при условие че той не е по-малък от 40 HBW. Пример за такова
положение би могло да бъдат отливки за серийно производство.
c
Тази стойност е включена като долна граница за съответния обхват на дебелина на стената.
7.4 Структура на графита
Ако структурата на графита е съгласувана, определянето трябва да бъде проведено в съответствие с 9.3.
© БИС 2014
Стр.10
БДС EN 1561:2012
8 Вземане на проби
8.1 Общи положения
Пробите трябва да бъдат от същия материал както този, използван за производство на отливките, които
те представят.
В зависимост от масата и дебелината на стената на отливката могат да бъдат използвани различни

видове проби (отделно лети проби, проби, съединени с отливката, проби, отлети заедно с отливката,
проби изрязани от отливката).
Когато е подходящо, видът на пробите би трябвало да се съгласува между производителя и купувача.

Ако не е съгласувано друго, изборът на възможности е по преценка на производителя.
Когато масата на отливката превишава 1 000 kg, а дебелината превишава 50 mm, проби, съединени с
отливката, би трябвало да са предпочитани за използване; размерите и разположението на пробата
трябва да бъде съгласувано между производителя и купувача при приемане на поръчката.
Всички проби трябва да бъдат подходящо маркирани, за да се гарантира пълна проследимост на

отливките, които те представят.
Пробите трябва да бъдат подложени на същата термична обработка както отливките, за които са
представителни.
8.2 Проби за изпитване на опън
8.2.1 Размер на летите проби
Размерът на пробата трябва да отговаря на съответстващата дебелина на стената на отливката, както е

показано в таблица 3.
Ако се използват други размери, те и минималната стойност на опън, която трябва да бъде получена,
трябва да бъдат съгласувани между производителя и купувача.
© БИС 2014
Стр.11
БДС EN 1561:2012
Таблица 3 — Видове и размер на отлята проба и размер на пробни тела във връзка със
съответстващата дебелина на стената на отливката
Съответстваща Вид лята проба Предпочитан

дебелина на диаметър на
Отделно Отлята Съединена Съединена с
стената пробно тяло
лята заедно с с отливката отливката
t за опънa
отливката Вид 1 Вид 2
mm d
mm
> ≤ (виж фигура 1) (виж фигура 1) (виж фигура 2) (виж фигура 3)
– 10 I I 10
10 20 II II 20
b b
20 35 III III 32
35 50 IV IV 32
50 100 30 mm 30 mm 20
c c
100 200 50 mm 50 mm 32
a
Други диаметри в съответствие с таблица 4 може да бъдат съгласувани между производителя и купувача.
Ако не е договорено друго, трябва да бъде използван препоръчаният диаметър.
b
Да не бъде използван.
c
Диаметърът на лята проба, диаметърът на пробното тяло за опън и минималната якост на опън, която трябва
да бъде получена, трябва да бъдат съгласувани между производител и купувач.
Ако не е съгласувано друго, изборът на вида е по преценка на производителя.
8.2.2 Честота и брой на изпитванията
Проби, представителни за материала, трябва да бъдат произведени с честота в съответствие с приетите

от производителя или съгласувани с купувача процедури за осигуряване качеството на процеса.
При липса на процедура за осигуряване качеството на процеса или някаква друга договореност между
производителя и купувача трябва да бъде отлята най-малко една проба за изпитване на опън за
потвърждаване марката на материала при честотата, която е била съгласувана между производителя и
купувача.
8.2.3 Отделно отлети проби
Пробите трябва да бъдат отлети отделно в пясъчни леярски форми и при условия, представителни за
производството.
Леярските форми, използвани за отливане на отделно лети проби, трябва да имат топлинно поведение,
сравнимо с това на материала, използван при отливане на отливките. Леярските форми могат да бъдат
направени за отливане на няколко проби едновременно.
Пробите трябва да отговарят на изискванията на фигура 1.
Пробите трябва да бъдат отстранени от леярската форма при температура < 500 ºС.
ЗАБЕЛЕЖКА: Чрез съгласуване между производителя и купувача пробите могат да бъдат отстранени от
леярската форма при температура > 500 ºС, ако отливките също са отстранени от леярските форми при тази
по-висока температура.
© БИС 2014
Стр.12
БДС EN 1561:2012
Проби с други размери и когато са използвани други процедури за отливане, могат да бъдат съгласувани
между производителя и купувача с цел представителност на свойствата на определени отливки
(указания за възможните стойности за якост на опън са дадени на фигура Е.1).
© БИС 2014
Стр.13
БДС EN 1561:2012
Размери в милиметри
Размери Вид
I II III lV
d (+2/-0) 15 30 45 75
La Функция на дължината на пробното тяло
D (+/-5) 40 50 70 105
H ≥ 40 ≥ 50 ≥ 60 ≥ 90
A ≥ 40 ≥ 50 ≥ 60 ≥ 90
Предпочитан
диаметър на
пробно тяло за 10 20 32 32
опън (виж
таблица 4)
a L трябва да бъде избрана, за да позволи пробно тяло с размери,

показани на фигура 5, да бъде машинно обработено от пробата.
Дебелината на пясъчната леярска форма, ограждаща пробите, трябва да бъде най-малко:
— 40 mm за видове I и II;
— 80 mm за видове III и IV.
Фигура 1 — Проби, отделно лети или лети заедно с отливката
© БИС 2014
Стр.14
БДС EN 1561:2012
8.2.4 Проби, отлети заедно с отливката
Проби, отлети заедно с отливката, са представителни за отливките, лети едновременно, и също за

всички други отливки с подобна съответстваща дебелина на стената от една и съща изпитвателна
единица.
Когато се изискват механични свойства за серия отливки, принадлежащи към една и съща изпитвателна
единица, пробите, лети заедно с отливката, трябва да бъдат направени в последната леярска форма за
даденото количество разтопен метал.
Пробите трябва да отговарят на изискванията на фигура 1 и трябва да бъдат отлети вертикално или
хоризонтално с приспособена захранваща система.
8.2.5 Проби, съединени с отливката
Проби, съединени с отливката, са представителни за отливките, с които са съединени, и също за всички

други отливки с подобна съответстваща дебелина на стената от една и съща изпитвателна единица.
Когато се изискват механични свойства за серия отливки, принадлежащи към една и съща изпитвателна
единица, пробите, съединени с отливката, трябва да бъдат направени в последната леярска форма за
даденото количество разтопен метал.
Най-общо пробите трябва да имат форма, каквато е посочена на фигура 2 или фигура 3, и размерите,
показани там.
Дължината L трябва да бъде определена в съответствие с дължината на пробното тяло и захващащото

устройство.
ЗАБЕЛЕЖКА: На фигури 2 и 3 са показани две възможни групи размери, като изборът с по-големи пробни тела
е показан в скоби. Групата с малък размер се използва за отливки с дебелина на стената, по-малка от 100
mm, а групата с голям размер се използва за отливки с дебелина на стената, равна на или по-голяма от 100
mm.
Видът, размерите и разположението на пробата, съединена с отливката, трябва да бъдат съгласувани

между производител и купувач при приемане на поръчката, вземайки предвид формата на отливката и
захранващата система, за да се избегне неблагоприятно влияние върху свойствата на съседния
материал. Ако това не е съгласувано, производителят трябва да вземе решение за вида на пробата и за
това тя да бъде разположена на място, представително за отливката.
© БИС 2014
Стр.15
БДС EN 1561:2012
ЗАБЕЛЕЖКА: За значението на цифрите в скоби виж ЗАБЕЛЕЖКА: За значението на цифрите в скоби

таблица 3 и 8.2.5. виж таблица 3 и 8.2.5.
Фигура 2 — Проба, съединена с отливката: Фигура 3 — Проба, съединена с отливката:

Вид 1 Вид 2
© БИС 2014
Стр.16
БДС EN 1561:2012
8.2.6 Проби, изрязани от отливка
В допълнение към изискванията за материала производителят и купувачът могат да се договорят за

свойствата, изисквани (за информация виж таблица D.1) за определени места в отливката. Тези свойства
трябва да бъдат определени чрез изпитване на пробни тела, машинно обработени от проби, изрязани от
отливката от тези определени места.
Производителят и купувачът трябва да се договорят за диаметъра на тези пробни тела.
При отсъствие на каквито и да са указания от купувача производителят може да избере мястот, от което
да изреже пробите, и диаметъра на пробните тела.
8.3 Проби за изпитване на твърдост
Изпитване на твърдост може да бъде проведено върху отделно летите проби, описани в 8.2.
Алтернативно чрез договаряне между производителя и купувача може да бъде проведено изпитване на
твърдост по Brinell върху пробното тяло, което е свързано с отливката, както е показано на фигура 4.
Мястото на пробното тяло на Brinell и неговият размер и форма трябва да бъдат договорени между
производителя и купувача при приемане на поръчката.
За да се проведе изпитването на твърдост по Brinell, пробното тяло се отстранява от отливката,

отрязаната повърхност се шлифова и след това се изпитва върху отрязаната повърхност.
Легенда
1 повърхност на отливката
Фигура 4 - Пример за пробно тяло на Brinell
Ако отливката е термично обработена, пробното тяло на Brinell не трябва да бъде отделяно от отливката,
докато процесът на термична обработка не е приключил.
9 Методи за изпитване
9.1 Изпитване на опън
Изпитването на опън трябва да бъде проведено в съответствие с EN ISO 6892-1, използвайки пробно
тяло съгласно фигура 5.
© БИС 2014
Стр.17
БДС EN 1561:2012
Размерите на пробното тяло трябва да отговарят на размерите, дадени в таблица 4. Частите за

захващане могат да бъдат например с резба или с гладка повърхност според затягащото устройство.
Легенда
а
с резба
b
гладка повърхност
Фигура 5 – Пробно тяло за опън
Таблица 4 — Размери на пробно тяло за опън
Диаметър d Вид резба за Дължина с Диаметър d 1 за Обща дължина

a пробно тяло с резба L sb краища с гладка на пробно тяло
резбаb d 2 повърхност b с резба
6 ± 0,1 M10 13 8 46
8 ± 0,1 M12 16 10 53
10 ± 0,1 M16 20 12 63
12,5 ± 0,1 M20 24 15 73
16 ± 0,1 M24 30 20 87
20 ± 0,1 M30 36 23 102
25 ± 0,1 M36 44 30 119
32 ± 0,1 M45 55 40 143
ЗАБЕЛЕЖКА: Lp > Ls според затягащото устройство.
a Площта на напречното сечение S0 трябва да бъде изчислена.

b Препоръчителни размери.
9.2 Изпитване на твърдост по Brinell
Изпитването на твърдост по Brinell, ако се изисква, трябва да бъде проведено върху договорено място
върху отливката в съответствие с EN ISO 6506-1.
Ако не е възможно да се използва методът за изпитване по Brinell в съответствие с EN ISO 6506-1, могат
да бъдат използвани алтернативни методи, които трябва да имат съотносими стойности с твърдост по
Brinell.
9.3 Структура на графита
Структурата на графита, ако се изисква, трябва да бъде определена в съответствие с EN ISO 945-1.
© БИС 2014
Стр.18
БДС EN 1561:2012
9.4 Алтернативни процедури на изпитване
Ако е договорено между производителя и купувача, могат да бъдат използвани алтернативни процедури
на изпитване, които дават еквивалентни резултати за якост на опън, твърдост по Brinell и структура на
графита.
Чрез съгласуване между производителя и купувача, като алтернатива на изпитването на опън, може да
бъде приложено вбиването на клин, както е описано в приложение F.
10 Повторни изпитвания
10.1 Необходимост от повторни изпитвания
Повторни изпитвания трябва да бъдат проведени, ако изпитването е невалидно (виж 10.2).
Допуска се да бъдат проведени повторни изпитвания, ако резултатът от изпитването не отговаря на

определените изисквания за определената марка (виж 10.3).
10.2 Валидност на изпитването
Изпитването е невалидно при:
а) неправилно поставяне на пробното тяло или неправилна работа на машината за изпитване;
b) неподходящо пробно тяло поради неточно отливане или неточна машинна обработка;
c) леярски дефект в пробното тяло, открит след разрушаване.
В горните случаи трябва да бъде взето ново пробно тяло от същата лята проба или от дублираща проба,
отлята по същото време, за да замени този невалиден резултат от изпитване.
Трябва да бъде използван резултатът от повторното изпитване.
10.3 Несъответстващи резултати от изпитване
Ако някое изпитване дава резултати, които не отговарят на определените изисквания по причини,
различни от тези, дадени в 10.2, производителят трябва да има възможността на проведе повторни
изпитвания.
Ако производителят провежда повторни изпитвания, за всяко невалидно изпитване трябва да бъдат
проведени две повторни изпитвания.
Ако и двете повторни изпитвания дадат резултати, които отговарят на определените изисквания,
материалът трябва да бъде считан за отговарящ на този европейски стандарт.
Ако едно или и двете повторни изпитвания дадат резултати, които не отговарят на определените
изисквания, материалът трябва да бъде считан за неотговарящ на този европейски стандарт.
10.4 Термична обработка на проби и отливки
Ако не е определено друго, в случай че отливки пакажат механични свойства в състояние „така както са
отлети”, които не съответстват на този европейски стандарт, може да бъде проведена термична
обработка.
В случай на отливки, които са претърпели термична обработка и за които резултатите от изпитване са

незадоволителни, на производителя трябва да се даде възможност повторно да термообработи
© БИС 2014
Стр.19
БДС EN 1561:2012
отливките и представителните проби. В този случай пробите трябва да получат същия брой
термообработки както отливките.
Ако резултатите от изпитванията, проведени върху машинно обработени пробни тела от повторно
термообработени проби, са задоволителни, тогава повторно термообработените отливки трябва да бъдат
разглеждани като отговарящи на определените изисквания в този европейски стандарт.
Броят на циклите на повторна термообработка не трябва да е повече от два.
11 Документи от контрол
Когато това се изисква от купувача и е съгласувано с производителя, последният трябва да издаде за

продуктите съответния документ от контрол съгласно EN 10204.
© БИС 2014
Стр.20
БДС EN 1561:2012
Приложение А
(информационно)
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕХАНИЧНИ И ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА
В таблица A.1 е дадена информация за механични свойства. В таблица A.2 е дадена информация за физични свойства. Ако е договорено от
производителя и купувача при приемане на поръчката, може да бъдат използвани алтернативни процедури на изпитване, например изпитване с
вбиване на клин за оценяване якостта на опън.
Таблица A.1 — Механични свойства на лети проби с диаметър 30 mm в състояние „както са отлети”
Означение на материалаa Позования в
Означение EN-GJL-150 EN-GJL-200 EN-GJL-250 EN-GJL-300 EN-GJL-350 библиографията
Мерни
на харак- (5.1200) (5.1300) (5.1301) (5.1302) (5.1303)
Характеристика единици по
теристика- Структура на матрицата
SI
та феритна/
перлитна —
перлитна
Якост на опън Rm MPa от 150 до 250 от 200 до 300 от 250 до 350 от 300 до 400 от 350 до 450
0,1% условна граница на провлачане Rp0,1 MPa от 98 до 165 от 130 до 195 от 165 до 228 от 195 до 260 от 228 до 285 [6]
Удължение A % от 0,8 до 0,3 от 0,8 до 0,3 от 0,8 до 0,3 от 0,8 до 0,3 от 0,8 до 0,3 [7]
Якост на натиск MPa 3,40 × Rm 3,18 × Rm 3,01 × Rm 2,87 × Rm 2,75 × Rm [8]
0,1% условна граница на натиск MPa 195 260 325 390 455 [6]
Якост на огъване MPa 1,82 × Rm 1,73 × Rm 1,66 × Rm 1,60 × Rm 1,54 × Rm [8]
Якост на срязване MPa 170 230 290 345 400 [8]
Якост на усукване MPa 1,36 x Rm [8]
Модул на еластичност b E GPa от 78 до 103 от 88 до 113 от 103 до 118 от 108 до 137 от 123 до 143 [9]
Число на Poisson v — 0,26 0,26 0,26 0,26 0,26 [7]
Якост на умора при огъване MPa 0,46 x Rm [8]
Граница на умора при променливи [8]
MPa 0,34 x Rm
напрежения на опън и натиск
Якост на умора при усукване MPa 0,38 x Rm [8]
Якост на разрушаване KIc MPa.m1/2 12 17 20 19 17 [10]
ЗАБЕЛЕЖКА: 1 MРa е равен на 1 N/mm2.
a
Когато има специални изисквания, отнасящи се за податливост на механична обработка или магнитни свойства, се използва EN-GJL-100 (5.1100). Изискваните свойства могат да
бъдат получени чрез променящ структурата процес на термична обработка. EN-GJL-100 (5.1100) не се цитира тук.
b
В зависимост от количеството и формата на графита, както и от натоварването. Кривата опън-удължение за сив чугун не е линейна. Модулът на еластичност е допирателна линия
в началото на кривата опън-удължение.
© БИС 2014
Стр.21
БДС EN 1561:2012
Таблица A.2 — Физични свойства на лети проби с диаметър 30 mm в състояние „както са отлети”
Означение Означение на материалаa Позования в

Мерни
на харак- библиографията
Характеристика единици EN-GJL-150 EN-GJL-200 EN-GJL-250 EN-GJL-300 EN-GJL-350
теристика-
та по SI (5.1200) (5.1300) (5.1301) (5.1302) (5.1303)
3
Масова плътност ρ t/m 7,10 7,15 7,20 7,25 7,30 –
Специфичен топлинен c J/(kg ⋅ K)
капацитет
[11]
между 20 °C и 200 °C 460
между 20 °C и 600 °C 535
Коефициент на линейно α µm/(m ⋅ K)
разширение
между – 100 °C и 10,0
+20 °C
[11]
между 20 °C и 11,7
200 °C
между 20 °C и 13,0
400 °C
Топлопроводимост λ W/(m ⋅ K)
при 100 °C 52,5 50,0 48,5 47,5 45,5
при 200 °C 51,0 49,0 47,5 46,0 44,5
[11]
при 300 °C 50,0 48,0 46,5 45,0 43,5
при 400 °C 49,0 47,0 45,0 44,0 42,0
при 500 °C 48,5 46,0 44,5 43,0 41,5
Специфично съпротивление ρ Ω⋅ mm2/m 0,80 0,77 0,73 0,70 0,67 [11]
Коерцитивност Ho A/m от 560 до 720 [11] [12]
Максимална магнитна µ µH/m от 220 до 330 [11] [12]
проницаемост
Хистерезисни загуби при
J/m3 от 2 500 до 3 000 [11] [12]
B=1T
a
Когато има специални изисквания, отнасящи се за податливост на механична обработка или магнитни свойства, се използва EN-GJL-100 (5.1100). Изискваните свойства могат да
бъдат получени чрез променящ структурата процес на термична обработка. EN-GJL-100 (5.1100) не се цитира тук.
© БИС 2014
Стр.22
БДС EN 1561:2012
Приложение В
СРАВНЯВАНЕ НА ОЗНАЧЕНИЯТА НА МАТЕРИАЛ ОТ СИВ ЧУГУН СПОРЕД EN 1560 И

ISO/TR 15931 [13]
Това информационно приложение сравнява означенията на материал от стандартизираните марки сив

чугун в системите за означаване в ISO и EN.
Таблица B.1 — Означения на материал от сиви чугуни — Класификация, основана на

механични свойства, измерени върху машинно обработени пробни тела, подготвени от лети
проби
EN 1561:2011 – таблица 1 EN 1561:1997 – ISO 185:2005 – таблица 1

таблица 1 Означение
Марка Номер
Номер
EN-GJL-100 5.1100 EN-JL1010 ISO185/JL/100
EN-GJL-150 5.1200 EN-JL1020 ISO185/JL/150
EN-GJL-200 5.1300 EN-JL1030 ISO185/JL/200
EN-GJL-250 5.1301 EN-JL1040 ISO185/JL/250
EN-GJL-300 5.1302 EN-JL1050 ISO185/JL/300
EN-GJL-350 5.1303 EN-JL1060 ISO185/JL/350
Таблица A.2 — Означения на материал от сив чугун. Класификация, основана на твърдост
EN 1561:2011 – таблица 1 EN 1561:1997 – ISO 185:2005 – таблица 1

таблица 1 Означение
Марка Номер
Номер
EN-GJL-HB155 5.1101 EN-JL2010 ISO185/JL/HBW/155
© БИС 2014
Стр.23
БДС EN 1561:2012
Приложение С
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ТВЪРДОСТ И ЯКОСТ НА ОПЪН
С.1 Въведение
Твърдост и якост на опън, както и модулите на еластичност и модулите на твърдост на сив чугун от
дадена марка имат приблизителна корелационна врзка. В повечето случаи нарастването на стойността
на една характеристика води до нарастване в стойността на други характеристики от [13] до [15]. Сивият
чугун естествено се дели на групи или серии от марки с различна относителна твърдост.
С.2 Относителна твърдост
Съществува следната емпирична връзка между твърдост по Brinell (HBW) и якост на опън:
HBW = RH x (A + B x Rm) (C.1)
където:
А е константа
В е константа
Rm е якостта на опън
RH е относителната твърдост
Общоприетите стойности за константите са:
А = 100
В = 0,44 [15]
Установено е, че RH варира между 0,8 и 1,2 (виж фигура С.1).
Заради променливостта на относителната твърдост е трудно в стандарта да се посочат конкретни

граници за якост на опън и твърдост. Повече подробности, отнасящи се за RH, са обсъдени в
литературата от [16] до [23].
Коефициентът RH се влияе главно от изходните материали, процеса на топене и методите на

металургична обработка. В рамките на едно отливане това влияние може да бъде поддържано почти
постоянно. Затова производителят може да посочи и твърдостта и съответстващата якост на опън.
© БИС 2014
Стр.24
БДС EN 1561:2012
Легенда
Y твърдост по Brinell, HBW

X якост на опън Rm, MPa
1 относителна твърдост, RH
Фигура C.1 — Относителна твърдост (RH), връзка между твърдост по Brinell и якост на опън
за сив чугун
© БИС 2014
Стр.25
БДС EN 1561:2012
Приложение D
ОРИЕНТИРОВЪЧНИ СТОЙНОСТИ НА ЯКОСТ НА ОПЪН НА МАШИННО ОБРАБОТЕНИ

ПРОБНИ ТЕЛА ОТ ПРОБИ, ИЗРЯЗАНИ ОТ ОТЛИВКА
Таблица D.2 — Ориентировъчни стойности на якост на опън на машинно обработени пробни

тела от проби, изрязани от отливка
Означение на материала Съответстваща дебелина Якост на опънa

на стената Rm
t очаквани стойности в
отливката
mm MPa
Марка Номер > ≤ min.
2,5b 50 135
EN-GJL-150C 5.1200 50 100 120
100 200 110
b
2,5 50 180
EN-GJL-200C 5.1300 50 100 160
100 200 145
b
5 50 225
EN-GJL-250C 5.1301 50 100 200
100 200 185
b
10 50 270
EN-GJL-300C 5.1302 50 100 245
100 200 220
b
10 50 320
EN-GJL-350C 5.1303 50 100 290
100 200 260
ЗАБЕЛЕЖКА 1: За съответстваща дебелина на стената, по-голяма от 200 mm, производителят и
купувачът трябва да се споразумеят за вида и размера на лятата проба и минималните стойности,
които да бъдат получени.
ЗАБЕЛЕЖКА 2: Когато купувачът изисква в определено място на отливката да бъдат получени
минимални стойности на механичните характеристики, тези стойности трябва да са съгласувани с
производителя.
a
Тази колона дава само ориентировъчни стойности за възможното вариране на якостта на опън за
различни дебелини на стената на отливката, когато отливка с проста форма и постоянна дебелина
на стената е отлята от материал сив чугун. За отливки с непостоянна дебелина на стената или
отливки, съдържащи вътрешни кухини, стойностите от таблицата са само приблизително указание
за възможната якост на опън в различни участъци и проектът за отливане би трябвало да се
основава на измерената якост на опън в критични участъци на отливката.
b
Тази стойност е посочена като долната граница на обхвата на съответстващата дебелина на
стената.
© БИС 2014
Стр.26
БДС EN 1561:2012
Приложение Е
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЯКОСТ НА ОПЪН, ТВЪРДОСТ И

ДЕБЕЛИНА НА СТЕНАТА НА ОТЛИВКИ ОТ СИВ ЧУГУН
Фигура Е.1 предоставя допълнителна обща информация за очакваната връзка между минималната якост
на опън и дебелината на стената. Фигура Е.2 предоставя информация за средната твърдост по Brinell и
дебелината на стената на отливките.
Не всички отливки могат да бъдат получени от всеки материал с твърдост според марката, дадена в
таблица 2 за всяка дебелина на стената, и това се отразява на фигура Е.2. За да се удовлетворят
изискванията на всеки обхват за твърдост, може да бъде използван материал от повече от една марка, в
зависимост от дебелината на стената.
Това показва важността на постигането на споразумение между производителя и купувача за

специфицирането на изискващата се твърдост на отливката, а също и за мястото, където изпитването за
твърдост би трябвало да се проведе.
ПРИМЕР А: За отливка със съответстваща дебелина на стената 40 mm е избрана марка EN-GJL-300. За този участък
от отливката е определена ориентировъчна стойност за минималната якост на опън 270 MPa (виж таблица D.1). За
същата отливка в участък с дебелина 10 mm може да се очаква минимална якост на опън 346 MPa, а в участък от
80 mm минимална якост на опън 238 MPa (виж фигура E.1).
ПРИМЕР B: За отливка със съответстваща дебелина на стената 120 mm е избрана марка EN-GJL-300. За този участък
от отливката е определена ориентировъчна стойност за минималната якост на опън 220 MPa (виж таблица D.1). За
същата отливка в участък с дебелина 80 mm може да се очаква минимална якост на опън 250 MPa, а в участък от
200 mm минимална якост на опън 212 MPa (виж фигура E.1).
© БИС 2014
Стр.27
БДС EN 1561:2012
Легенда
Y якост на опън Rm, MPa

X дебелина на стената, mm
1 виж пример B
2 виж пример A
Фигура E.1 — Връзка между минималните стойности за якост на опън и дебелината на

стената за отливки с проста форма
ПРИМЕР C: За отливка със съответстваща дебелина на стената 40 mm е избрана марка EN-GJL-HB195. За този
участък от отливката е определена средна твърдост 165 HBW (виж таблица 2). За същата отливка в участък с
дебелина 10 mm може да се очаква средна твърдост 197 HBW, а в участък от 80 mm средна твърдост 150 HBW (виж
фигура E.2).
ПРИМЕР D: За отливка със съответстваща дебелина на стената 120 mm е избрана марка EN-GJL-HB195. За този
участък от отливката е определена средна твърдост 150 HBW (виж таблица 2). За същата отливка в участък с
дебелина 40 mm може да се очаква средна твърдост 173 HBW, а в участък от 160 mm средна твърдост 145 HBW (виж
фигура E.2).
© БИС 2014
Стр.28
БДС EN 1561:2012
Легенда
Y твърдост по Brinell НВ 30
X дебелина на стената, mm
1 виж пример D
2 виж пример С
Фигура E.2 — Връзка между средните стойности за твърдост по Brinell и дебелината на

стената за отливки с проста форма
© БИС 2014
Стр.29
БДС EN 1561:2012
Приложение F
ИЗПИТВАНЕ С ВБИВАНЕ НА КЛИН
F.1 Общи положения
Това информационно приложение определя метод за изпитване с вбиване на клин [25] на сив чугун като
алтернативен метод за изпитване на якост на опън.
F.2 Принцип
Този метод за изпитване обхваща деформиране на пробно тяло с вбиването на два остри срещуположни
и успоредни клина, водещо до разрушаване поради ортогонално напрежение на опън в пробното тяло,
както е показано на фигура F.1.
a) 3 D перспектива b) 2 D перспектива
Фигура F.1 – Принцип на изпитване с вбиване на клин
F.3 Означения
Означенията, използвани в това приложение, са дадени в таблица F.1.
Таблица F.1 — Означения
Означение Наименование Единица

d0 Широчина или диаметър на пробното тяло mm
D1 Дължина на разрушаването mm
t Дебелина на пробното тяло mm
Fm Максимална сила N
RmW Якост на вбиване на клина MPa
Rm Якост на опън MPa
k Коригиращ коефициент за дебелина MPa
© БИС 2014
Стр.30
БДС EN 1561:2012
F.4 Апаратура за изпитване
F.4.1 Общи положения
Може да бъдат използвани стандартни машини за изпитване на опън, снабдени с устройство за

изпитване на вбиване на клин, или машини, предназначени за изпитване с вбиване на клин.
Пример за изпитвателно устройство с вбиване на клин е показано в [25].
F.4.2 Точност на апаратурата за изпитване
Системата за измерване на силата на машината за изпитване би трябвало да е калибрирана в

съответствие с EN ISO 7500-1 [26] и би трябвало да е най-малко клас 1.
F.4.3 Клинове
Допустимото отклонение от успоредност на клиновете за дължина на клина 40 mm би трябвало да е най-

много 0,1 mm и по хоризонтала, и по перпендикуляра.
По принцип ъгълът на клина е 90 o ± 30’, а радиусът на върха на клина е от 0,15 mm до 0,20 mm.
Клиновете обикновено са произведени от закалена и отвърната стомана с твърдост (740 ± 40) HV [(62 ±
2) HRC].
ЗАБЕЛЕЖКА: В зависимост от ъгъла и радиуса на клина за сравними пробни тела ще бъдат получени
различни стойности за якост на вбиване на клин.
F.5 Пробно тяло
Изпитването на вбиване на клин може да бъде извършено на пробни тела, машинно обработени от
проби, изрязани от отливки, или машинно обработени от лети проби.
Изпитването на вбиване на клин позволява изпитването на якостта на компонент дори с малка дебелина
на стените.
Резултатите обаче могат да бъдат сравнявани само ако размерите на пробните тела са идентични.
Препоръчва се да се използва пробно тяло с размери в съответствие с таблица F.2.
Таблица F.2 — Пробно тяло за изпитване на вбиване на клин
Широчинаa или диаметър (d) 20,0 mm ± 0,1 mm

Дебелина (t) 6,0 mm ± 0,1 mm
Допустимо отклонение от успоредност ≤ 0,1 mm
по дебелинаb
Грапавост на повърхносттаc Rz ≤ 25 μm
a Дължината е най-малко 20 mm; за многократни изпитвания може да бъде
използвано по-дълго пробно тяло.
b Дебелината и успоредността влияят доста на резултатите, затова е важно да се
спазват изискваните допустими отклонения в поръчката, за да се гарантира успоредно
въвеждане на напрежението.
c Съответства приблизително с нива на грапавост 1S1, A1 или 2S2 съгласно EN 1370
[27].
© БИС 2014
Стр.31
БДС EN 1561:2012
F.6 Процедура
— За всяка лята проба или отливка би трябвало да се извършат най-малко 3 изпитвания.
— Изпитването би трябвало да се проведе при температура на околната среда между 10 °C и

35 °C, освен ако е определено друго.
— Скоростта на нарастване на напрежението би трябвало да е между 2 MPa/s и 10 MPa/s.
— Когато многократно се изпитва дълго пробно тяло, разстоянието между всяко изпитване би
трябвало да е най-малко 10 mm.
F.7 Оценяване
За всяко изпитване якостта при вбиване на клин трябва да се изчисли, както следва:
RmW = Fm / (t x d1), в МРа (F.1)
От отделните резултати трябва да бъде изчислена средната якост при вбиване на клин и в протокола се
дава броят на изпитванията.
F.8 Връзка между якостта на вбиване на клин и якостта на опън
Якостта на опън Rm е свързана с якостта на вбиване на клин RmW в съответствие с общото линейно
уравнение:
Rm = а RmW – b, в МРа (F.2)
където:
а е константа
b е константа
Коефициентите на регресия зависят главно от геометричните характеристики на пробното тяло, ъгъла на

клина, радиуса на клина и условията на производство.
Затова е необходимо да се установят специфични уравнения на производителя.
Допълнителна информация може да бъде намерена в [25].
© БИС 2014
Стр.32
БДС EN 1561:2012
Приложение G
ВАЖНИ ТЕХНИЧЕСКИ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ТОЗИ ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ

И ПРЕДИШНОТО ИЗДАНИЕ
Таблица G.1 — Важни технически различия между този европейски стандарт

и предишното издание
Точка/Абзац/Таблица/Фигура Промяна
Въведение разширение с оглед комбинирането на съответстващата дебелина на
стената и якостта на опън и нова система за означаване на сив
чугун чрез номера
7.2.2, таблица 1 изисквани минимални технически характеристики, прилагани към
някои видове лети проби, се дават за 3 обхвата на съответстваща
дебелина на стената, ≤ 50 mm, от 50 mm до 100 mm и от 100 mm до
200 mm
7.2.2, таблица 1 изисквана минимална якост на опън, която да бъде получена за
отлята проба с увеличена съответстваща дебелина на стената > 50
mm
7.3, таблица 2 задължителни стойности за твърдост по Brinell сега се дават за 2
обхвата на съответстваща дебелина на стената, ≤ 50 mm и от
50 mm до 100 mm
8.2.1, таблица 3 размер и вид на изискваната лята проба относно приетата
съответстваща дебелина на стената
Приложение B добавено е информационно приложение за сравняването на
означенията на материал от сив чугун според EN 1560 и
ISO/TR 15931
Приложение D очаквани стойности за якост на опън за отливка с увеличена
съответстваща дебелина на стената > 50 mm
Приложение E добавяне на примери за обясняване връзката между дебелината на
стената и механичните характеристики
Приложение F добавено е информационно приложение, което описва изпитването
на вбиване на клин
ЗАБЕЛЕЖКА: Позованите технически различия включват важните технически промени спрямо преразгледания
европейски стандарт, но не са изчерпателен списък на всички изменения спрямо предишната версия.
© БИС 2014
Стр.33
БДС EN 1561:2012
БИБЛИОГРАФИЯ
[1] EN 1560, Founding — Designation system for cast iron — Material symbols and material numbers
[2] EN 10027-2, Designation system for steels — Part 2: Numerical system
[3] EN 1559-1, Founding — Technical conditions of delivery — Part 1: General
[4] EN 1559-3, Founding — Technical conditions of delivery — Part 3: Additional requirements for iron castings
[5] EN 877, Cast iron pipe and, fittings, their joints and accessories for the evacuation of water from buildings
— Requirements, test methods and quality assurance
[6] ISO 185:2005, Grey cast irons — Classification
[7] Nechtelberger, E.: Österreichisches Giesserei-Institut. Report A-No, 18 670. Leoben 1973
[8] Klubberg F, Beiss, P., Broeckmann, C.: Schwingfestigkeit von Gusseisen mit Lamellengraphit. Giesserei-
Praxis 60 (2009) 5, S. 153-158
[9] Engineering data on grey cast irons — SI units. G. N. J. Gilbert. 2nd rev. ed. publ. British Cast Iron Research
Association. Alvechurch/Birmingham 1977
[10] Speidel, M. O.: Z. Werkstofftechn. 12 (1981) No. 11, p. 387–402
[11] Angus, H. T.: Cast iron — Physical and engineering properties. 2nd ed. London: Butterworths 1976
[12] Dietrich, H.: Giesserei, technisch-wissenschaftliche Beihefte, 14 (1962) No. 2, p. 79–91
[13] ISO/TR 15931, Designation system for cast irons and pig irons
[14] Collaud, A.: Giesserei, technisch-wissenschaftliche Beihefte, 6 (1954) No. 14, p. 709–726; (1955) No. 15,
p. 767–799
[15] Sy, A. de; Eeghem, J. van: Giesserei 47 (1960) No. 12, p. 315–323
[16] Weis, W.; Orths, K.: 34. Internationaler Giessereikongress. Paris 1967. Report No. 11; see also
Giessereiforschung 21 (1969) No. 3, p. 113–124
[17] MacKenzie, J. T.: Foundry 74 (1946) No. 10, p. 88–93, 191, 194
[18] Patterson, W.: Giesserei 45 (1958) No. 14, p. 385–387
[19] Patterson, W.; Döpp, R.: Giesserei 47 (1960) No. 7, p. 175–180
[20] Patterson, W.; Döpp, R.: Giesserei 60 (1973) No. 2, p. 32–39
[21] Döpp, R.: Giesserei 66 (1979) No. 2, p. 40–43
[22] Bauer, W.; Nechtelberger, E.: 55. International Foundry Congress Moskva 1988; see also Giesserei-
Rundschau 35 (1988) No. 11/12, p. 10–15
[23] Motz, J. M.: Giesserei 69 (1982) No. 18, p. 485–492
[24] Motz, J. M.: Giesserei 74 (1987) No. 7, p. 214–221
[25] BDG-Richtlinie (VDG-Merkblatt) P340, Wedge penetration test — Grey cast iron and compacted graphite
cast iron
[26] EN ISO 7500-1, Metallic materials — Verification of static uniaxial testing machines — Part 1:
Tension/compression testing machines — Verification and calibration of force measuring (ISO 7500-1:2004)
[27] EN 1370, Founding — Examination of surface condition
© БИС 2014
Powered by TCPDF (www.tcpdf.org)

BDS - EN - 1561 Леярство. Сив чугун

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

BDS - EN - 1561 Леярство. Сив чугун

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Юни 2014

ICS 77.080.10 Заменя БДС EN 1561:2000

Founding - Grey cast irons

Gießereiwesen - Gusseisen mit Lamellengraphit

Fonderie - Fontes à graphite lamellaire

Европейският стандарт EN 1561:2011 има статут на български стандарт от 2012-03-16.

Този стандарт е официално издание на български език на европейския стандарт EN 1561:2011.

Изданието на български език на този стандарт е одобрено от изпълнителния директор на

Този стандарт е подготвен с участието на БИС/ТК 17 „Черна металургия”.

Този български стандарт заменя и отменя БДС EN 1561:2000.

В стандарта е направено позоваване на международни/европейски стандарти и документи, на

- на EN 10204 - БДС EN 10204;

Следват 33 страници на EN 1561:2011 в превод на български език.

Издание на български език

Този европейски стандарт е приет от CEN на 2011-09-17.

Членовете на CEN са задължени да спазват Вътрешния правилник на CEN/CENELEC, в който са

Актуализирани списъци на такива национални стандарти с техните библиографски справки

Членове на CEN са националните органи по стандартизация на следните държави: Австрия,

ЕВРОПЕЙСКИ КОМИТЕТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ

Management Centre: Avenue Marnix 17, B-1000 Brussels

Този документ заменя EN 1561:1997.

Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните органи по стандартизация на следните

Свойствата на сивия чугун зависят от формата и разпределението на графита и от структурата на

За този случай задължителните минимални стойности за якост на опън, както са определени в

В сравнение с предишното издание на този стандарт за съответна дебелина на стената от 50 mm до 200

— отделно лети проби;

— проби, отлети заедно с отливката;

— проби, съединени с отливката;

— проби, изрязани от отливката.

Твърдостта на материала може да бъде оценена също и върху отливката.

Затова приложение А (информационно) предоставя информация, интересуваща проектантите на

1 Обект и област на приложение

а) якостта на опън на лети проби, или

b) твърдостта, измерена върху отливките или върху проба, съединена с отливката.

За прилагане на този документ са необходими следните позовани документи. За датирани позовавания

EN 10204 Метални продукти. Видове документи от контрол

За целите на този документ се прилагат следните термини и определения.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Формата, разпределението и размерът на графита са определени в EN ISO 945-1.

В случай на проби, изрязани от отливката, в края на означението на марката се добавя буквата С.

ЗАБЕЛЕЖКА: В приложение В е дадено сравнение на означенията на марката в EN 1561 с марките от

5 Информация при поръчване

Поръчката трябва да определя по недвусмислен начин дали показателната характеристика е якостта на

От купувача трябва да бъде предоставена следната информация:

a) номера на този европейски стандарт;

c) съответстващата дебелина на стената;

d) всякакви специални изисквания.

ЗАБЕЛЕЖКА 2: Когато се специфицира комбинация от якост на опън и твърдост, се препоръчва да се вземе

Производителят трябва да гарантира, че за марката материал, определена в поръчката, изискванията,

В поръчката трябва да бъдат направени всички съгласувания между производител и купувач.

7.1 Характеризиращи свойства

Поръчката би трябвало да определя по недвусмислен начин дали характеризиращо свойство е якостта на

7.2 Свойства на опън

7.2.1 Общи положения

Свойствата на опън са в зависимост от дебелината на стената, както и показано в таблица 1.

7.2.2 Пробни тела, машинно обработени от лети проби

7.2.3 Пробни тела, машинно обработени от проби, изрязани от самата отливка

Ако е приложимо, производителят и купувачът трябва да се договорят за:

— мястото върху отливката, откъдето трябва да бъде взета пробата (пробите);

ЗАБЕЛЕЖКА 1: Свойствата и структурата на отливките не са равномерни в зависимост от сложността на

Таблица 1 — Свойства на опън на сиви чугуни, измерени на пробни тела, машинно

Означение на материала Съответстваща дебелина на Якост на опънa

Минималната и максималната стойност на твърдост по Brinell за съответстващата дебелина на стената,

ЗАБЕЛЕЖКА: За съответстваща дебелина на стената t > 100 mm марки не се класифицират по твърдост.