Стоманобетонен фундамент

1. Общи положения
Най-често използваните стоманобетонни фундаменти са едностъпалните, двус-
тъпалните и пирамидалните.
При едни и същи условия с най-малка височина се получават едностъпалните
фундаменти. Те са и най-удобни за изпълнение. Армировката им обаче е относително
по-голяма.
Двустъпалните фундаменти са с най-нисък разход на стомана. Необходимо е
обаче да се гарантира непрекъснато изливане (в един такт) и на двете стъпки.
Минималната дълбочина на фундиране се определя от дълбочината на замръз-
ване на почвата (80 – 100 см за нашите климатични условия).
Специално за стоманобетонни фундаменти основно изискване е наличието на
достатъчно бетонно покритие на армировката. За монолитни фундаменти с подложен
бетон, каквато е обичайната практика, минималното бетонно покритие е 3,5 см (без
подложен бетон - 7 см).
2. Натоварване
Меродавна е II група гранични състояния и
по-точно слягането на почвата под основната
плоскост. Директното му изчисляване се избягва
чрез доказване, че нормативната почвена реак-
ция pser е по-малка или равна на допустимото,
нормативно натоварване R0 на почвата.
Стойността на pser се определя за норматив-
ното, брутно натоварване на основната плоскост
и при предпоставката за линейно разпределение
на земната реакция.
Нормативната стойност на нормалната сила
Nn, Мn и Qn се получават от изчислителните
стойности на N, М и Q чрез разделянето им на
усреднен коефициент за натоварване:
N (респ. М , Q)
N n (респ. М n , Qn ) =
1,15 ÷ 1,20
За теглото на фундамента и засипката като
първа итерация може да се приеме
G f + Gn = (0,1 ÷ 0,2 )N n [kN] .

3. Определяне размерите на основната

плоскост
Действащите разрезни усилия за основната
плоскост на фундамента се получават по форму-
лите:
N f ,n = N n + G f + Gn [kN]; Q f ,n = Qn [kN];
M f ,n = M n + Qn (H f + 0,40) [kNm].

Едната страна на фундамента bf (в посока перпендикулярна на действащия огъ-

ващ момент) се определя като за центрично натоварен фундамент при средно обемно
тегло на фундамент + засипка γm = 20 ÷22 kN/m2:
N fn
bf = [m]
R0 − γ m h0
 Другата страна на фундамента аf се определя от условието за удовлетворяване
проверката на напреженията в основната плоскост:
N  6e 
σ max,n = f ,n 1 + 0,n  + γ m h0 ≤ 1,3R0 [kN/cm 2 ]
Af  af 
N  6e 
σ min,n = fn 1 − 0,n  + γ m h0 ≥ 0 [kN/cm 2 ] или a f ≥ 6e0,n
Af  af 
N
σ m,n = f ,n + γ m h0 ≤ R0 [kN/cm 2 ]
Af
където eo,n = M fn N fn [cm] ; A f = a f b f [cm 2 ] , а σser = R0 е нормативната почвена ре-
акция (дадена в заданието).
4. Определяне височината на фундамента

4.1. определяне на полезната височина на фунда-

мента от условието за поемане на напречните сили

Изхожда се от меродавната конзола - по-тежко

натоварената и/или по-дългата. Изисква се напречната
сила да бъде поета само от бетона:

QI ≤ 1,2 Rbt b1h0 ;

a f − ac
където QI = pb f lc = pb f ;
2
b1 - широчината на първата стъпка.
След заместване и преобразуване полезната висо-
чина на фундамента ще бъде
h0 =
( )
a f − ac b f p
.
2,4b1 Rbt
Общата височина на фундамента е
 Hf = h0 + аs = h0 + 3,5 cm.

4.2. определяне на полезната височина на фун-

дамента от условието за продънване
Тази проверка е актуална при фундаменти с от-
кос по-полегат от 45° в двете направления и изцяло
натисната стъпка. В останалите случаи продънване е
физическо невъзможно.
∆Q = p (ac + 2h0 )(bc + 2h0 ) Целта на изчислението е да се установи дали
полезната височина на фундамента е подбрана така,
че пространствената напречна сила Qf , определена
съгласно с фигурата да бъде поета само от бетона:
Q f ≤ Rb,t Ab ,
където Аb е площта на пространственото бетонно се-
чение, поемащо Qf . За едностъпални и двустъпални
фундаменти с традиционно оформление (стъпка с
еднаква височина) имаме:
Ab = um h0 ;
um е средният периметър на призмата на про-
/2 дънване:
u +u 2(ac + bc ) + 2(ac + 2h0 ) + 2(bc + 2h0 )
um = 1 2 = = 2(ac + bc + 2h0 )
2 2
За Qf имаме:
Q f = N − ∆Q = N − p(ac + 2h0 )(bc + 2h0 ) .
Следователно имаме:
N − p(ac + 2h0 )(bc + 2h0 ) ≤ 2(ac + bc + 2h0 )h0 Rb,t .
заместваме приетото h0 от първата проверка или получаваме квадратно уравнение за
определяне на h0.
 5. Определяне на необходимата армировка
Целта на изчислението е да се получи площта на носещата армировка. За целта
се изчисляват огъващите моменти в резултат на реактивното изчислително почвено на-
товарване в сеченията при колоната и при всеки отстъп. Моментите се определят за ця-
лата широчина на фундамента при статична схема конзолна плоча:
a f − ac a f − a c
M 1−1 = p = 0,125
N
(a f − ac )2 ;
2 4 Af
M 2−2 = 0,125 p (a f − a1 ) ;
2

M 3−3 = 0,125 p (b f − bc ) ;
2

M 4−4 = 0,125 p (b f − b1 ) .
2

Носещата армировка за всяко сечение се определя по формулата:

M i −i A
As ,i −i = [cm 2 /m′] → ns = s [бр./m′]
0,9h0,i Rs Asφ 1
Минималната армировка е:
 0,05
1,15µ min bh0 = 1,15 100h0 = 0,058h0
As ,min = max  100
min 5φ 8 / m′ → 5.0,503 = 2,52 cm 2 /m′

Задължително под основната плоскост се прави пясъчна възглавница и подло-

жен бетон 10 см.