ХИГИЕНА НА ТРУДА В

ПРОИЗВОДСТВОТО НА
ПОЛИМЕРИ/ПЛАСТМАСИ

Изготвил: Савина Кутева

Химическата промишленост произвежда 18.8% от общата промишлена продукция у
нас. Продуктите на химическата промишленост намират най-широко приложение в
енергетиката, транспорта, бита на хората; в металургията (киселини и др. продукти) и
машиностроенето (пластмаси, каучук); в леката промишленост (изкуствени и
синтетични влакна, изкуствени кожи и изкуствен каучук за производство на облекло и
обувки, и др.); в селското стопанство (торове, препарати за растителна защита, дрожди,
опаковки и др.); в строителството (изкуствени строителни материали); в медицината
(лекарства, спринцовки, системи и др. консумативи за еднократна употреба) и др.
Понастоящем в България са развити 18 подотрасъла на химическата промишленост,
които според използваните суровини и технологията на преработването им, се делят
на: неорганична и органична химия.

НЕОРГАНИЧНА ХИМИЯ ОРГАНИЧНА ХИМИЯ

Суровини Каменна сол,варовици, нефт, природен газ,
природен газ. дървесина
Производство киселини, соди, минерални пластмаси, синтетичен
торове, фосфорити, сяра, каучук, синтетични влакна
препарати за растителна
защита, взривни вещества.
В зависимост от обема и характера на произвежданите продукти, подотраслите на
химическата промишленост се делят на 2 основни вида: тежка и лека химическа
промишленост.
• Тежката химическа промишленост обхваща производството на: торове, сода,
киселини; нефтопреработката; производството на синтетични и изкуствени влакна;
на каучукови изделия и пластмаси.
• Леката химическа промишленост обхваща производството на бои и лакове, сапуни и
други перилни препарати, фармацевтични и парфюмерийни изделия и др.
Нефтохимията заема водещо място в структурата на химическото производство в
България като осигурява около 45% от неговия обем. Преработката на нефт е базата за
производство на полимерни материали, на първо място синтетичните влакна.

Синтетичните влакна се отличават с по-голямата си трайност, издръжливост,

немачкаемост, топлоизолация и други ценни качества като ниска себестойност, поради
което намират все по-широко приложение в текстилната индустрия.
Към нефтохимическото производство се отнася и производството на пластмаси и
тяхната преработка. Пластмасите имат редица ценни качества (здравина, еластичност,
неподатливост на корозия и др.), които ги правят широко използвани в
машиностроенето като заместители на металите, строителството (заместители на
строителни материали) и бита.
Промишлеността на пластмаси е представена от основни и допълнителни
предприятия. Основните са два вида: Първият вид предприятия произвеждат и
предлагат суровини за производство на пласмасови изделия. Вторият вид преработват
суровините по различни методи: изтегляне, пресоване, леене под налягане и др.
 ПЛАСТМАСИТЕ СЕ ДЕЛЯТ НА ДВЕ ГРУПИ:
ТЕРМОПЛАСТИЧНИ И ТЕРМОРЕАКТИВНИ

Главните представители на термореактивните Понастоящем са синтезирани стотици видове

материали са: фенолформалдехидните и
карбамидформалдехидните смоли и прес-праховете
на тяхна основа. Важно значение имат епоксидните
смоли, ненаситените полиестери и полиуретаните. В
по-малки количества се използват т.нар.
конструкционни пластмаси: полиацетати,
полиамиди и поликарбонати.
полимери с различни свойства, но 90% от
световното производство включва около 20
вида, болшинството от тях са термопластични.
В най-голям обем се произвеждат полиетилен
високо и ниско налягане, полипропилен,
поливинилхлорид и полистирол.
В процеса на технологичната обработка на полимерите
(смесване и диспергиране на смолите, каландриране, екструзия, леене под налягане, пресоване и
др.), работещите са изложени на различни физични, физикохимични и химични вредности:
1.Прах – от пълнителите и други компоненти при смилане на смолите и
пластмасите
2. Високи температури – до 170°C при пресоване и 140-180°C при шприцоване на шприц-гус машини
3. Високо честотни токове - при лепене на пластмасите
4. Токсични вещества, пари и газове от изходните и междинните
продукти - CO2, CO, формалдехид, стирол, винилхлорид, хлороводород, изоцианати
5. Възможност за злополуки – при работа с преси
6. Възможност за експлозии – при работа с органични прахове и
разтворители.
7. Шум – генериран от машините за работа, при вторично преработване на пластмасите(смилане и
раздробяване)
 РИСКОВИ ФАКТОВИ В РАБОТНАТА СРЕДА

Рискът за живота и здравето на работещите включва на първо място опасностите от

взривяване и пожари поради специфичните характеристики на използваните суровини и
технологичните условия. Болшинството процеси са екзотермични, а внезапното
повишаване на налягането се дължи на рязкото им ускоряване. Пожаро- и взривоопасни
условия възникват при работа с някои добавки и катализатори.
Пластмасите са добри диелектрици, поради което се натрупва статично електричество
по повърхността на оборудването. Потенциалът на зарядите е достатъчно висок да
предизвика нещастни случаи или пожар ако машините не са заземени.
 РИСКОВИ ФАКТОВИ В РАБОТНАТА СРЕДА
При производството на изделия от пластмаси се използва специално оборудване. При
монтажа, регулирането и експлоатацията има опасност от травми. Оформянето на
изделия от пластмаса се извършва при висока температура. Постоянно е налице реална
опасност от изгаряния при допир или от контакт на кожата с неохладени детайли.
Работата на преси, машини за леене и екструзия (изтегляне) е особено рискова.
Регистрирани са трудови злополуки с тежки последици.
 РИСКОВИ ФАКТОВИ В РАБОТНАТА СРЕДА

Риск за живота и здравето на работниците

генерира и оборудването, което подготвя
пластмасите за вторично преработване,
главно различните по конструкция
машини за раздробяване и смилане.
Нивото на шума в близост до тези машини
е високо и има опасност за слуха на
работещите. Опасност за слуха
представляват и машините за ултразвуково
слепване поради характерния тонален
шум, който генерират.
 РИСКОВИ ФАКТОВИ В РАБОТНАТА СРЕДА

Водещо сред опасностите за работещите безспорно са химичните вещества във въздуха

на работната среда. Летливите продукти от термодеструкцията на пластмасите не са
опасни за здравето, но е известно, че при термична деструкция на поливинилхлорид се
отделя хлороводород. При деструкция на политетрафлуоретилен се отделят продукти,
предизвикващи т.нар. "полимерна треска" при оператори.
 РИСКОВИ ФАКТОВИ В РАБОТНАТА СРЕДА

Опасност от дерматит има при работа с течни продукти или прахове, най-вече смоли.
Използването на органични разтворители за обезмасляване и слепване е причина за
увреждане на черния дроб и НС поради хепатотоксичността и наркотичното им
действие. Органичните пероксиди са силни раздразнители и при попадане в окото могат
да доведат до ослепяване.
 ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ
ПРЕРАБОТКАТА НА ПЛАСТМАСИ
1. Раздробяването и смилането на пласмасите е свързано с отделяне на прах:

 осигуряване на покрития на раздробяващите машини (дробилки, мелници и др.);

 местна изсмукваща вентилация;

 Използване на технологични процеси с ниско налягане или вакуум

 ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ
ПРЕРАБОТКАТА НА ПЛАСТМАСИ
2. При технологични процеси при които се отделя излишна топлина

3. При работа с високо честотни токове

4. При опасност от излагане на токсични вещества, пари и газове от изходните и

междинните продукти

5. При излагане на шум

 ЛПС и работно облекло

 ПРОФИЛАКТИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ ПРИ
ПРЕРАБОТКАТА НА ПЛАСТМАСИ
6.Поради възможност от злополуки и експлозии

 Контрол и управление на риска, който включва:

Елиминиране на опасността
Подмяна на опасното с по-малко опасно
Технологични мерки
Административни и организационни мерки

 Въвеждане на технологични процеси с непрекъснат производствен цикъл на работа –

изключва възможността за постъпване във въздуха на химични вещества и премахва
трудоемките и опасни ръчни операции
Благодаря за вниманието!