ТЕМА 2

Обзор и анализ на аварии с опасни вещества

І. Въведение
За периода 2000 – 2012 г. в страните, членки на ЕС, са възникнали 451 по-
големи аварии с опасни химически вещества и смеси. Разпределението на тези аварии
по място на възникване е показано в таблица 1.

Таблица 1
Разпределение на авариите за периода 2000 – 2012 г. по място на възникване

Място на възникване на аварията Брой

аварии
Химически предприятия 93

Нефтопреработваща промишленост 67

Обработка на метали 23

Съхраняване на дребно и дистрибуция

18
(без втечнени под налягане газове)

Производство на пластмасови и
17
каучукови изделия

Производство и съхранение на пестициди,

12
биоциди, фунгициди

Обработка на метали с използване на

8
електролитни или химични процеси

Третиране и изхвърляне на отпадъци 8

Производство и разпределение на
7
електроенергия

Други дейности 198

Всичко 451

1
 Разпределението на авариите по видове е показано на фигура 1, а
разпределението по години - на фигура 2.

Фигура 1. Разпределение на авариите по видове

70

60

50
Брой аварии

40

30

20

10

0
2000 2002 2004 2006 2008 2010 2012
Година

Фигура 2. Разпределение на авариите по години

2
 Посочените по-горе данни позволяват да се направят следните изводи:
Големи аварии възникват във всички сфери на производството,
транспорта и съхраняването на опасни вещества.
Авариите протичат под три основни форми – изпускане на опасни
вещества, експлозии и пожари. Сумата от процентите е повече от 100
защото при някои от авариите са се проявили повече от една от формите
– напр. експлозия с последващ пожар.

Очевидна е тенденцията за намаляване на броя на големите аварии в

страните, членки на ЕС.

В тази лекция ще бъдат разгледани четири аварии, протекли по различен начин

и с участието на различни опасни вещества.

Място и дата на аварията Характеристика Загинали Пострадали

Фликсбъроу (Англия) Експлозия на циклохексан 28 89

01.06.1974 г.
Севезо (Италия) Изтичане на диоксин - 200
10.06.1976 г.

Бопал (Индия) Изтичане на метилизоцианат 15 000 200 000

02.12.1984 г.

Толуза (Франция) Взрив на амониев нитрат 31 2442

21.09.2001

ІІ. Експлозия на циклохексан във Фликсбъроу

На 1 юни 1974 г. в г. Фликсбъроу (графство Линдси, Великобритания) в
химическия завод на компанията «Нипро Кемикл Плант» възникнала мощна експлозия
на паров облак циклохексан с последващ крупен пожар. В резултат на аварията
загинали 28 човека и 89 получили различни наранявания. Катастрофата причинила
загуби от 36 милиона фунта стерлинги. Химическият завод във Фликсбъроу
практически бил напълно унищожен.

3
 Фигура 1. Инсталацията за окисление на циклохексан след експлозията.

ІІ.1. Свойства на циклохексана

Циклохексанът (CH2(CH2)4CH2) представлява безцветна течност, неразтворима

0
във вода. Молекулна маса 84,16. Температура на кипене 80,75 С. Плътност на
течността 778,5 kg/m3. Плътност на парите 3,6 kg/m3. Изходна суровина за при
получаването на вискозни синтетични влакна.

Пожаро- и взривоопасните му свойства са:

Пламна температура -20 0С.
Температура на самовъзпламеняване 260 0С.
Концентрационни граници на възпламеняване 1,2 % – 10,6 % об.
Максимална скорост на нарастване на налягането на взрива 26,3 MPa/s.
Температура на горене 2027 оС.
При горене отделя токсични продукти.

4
 Циклохексанът не е особено токсичен. Стойността на IDLH е 10 000 ppm. За
сравнение долната му граница на възпламеняване е 1300 ppm.

ІІ.2. Технология на производство

Химическият завод край село Фликсборо е произвеждал основно капролактам -

суровина за производството на синтетични влакна.

Основната суровина за получаване на капролактам е циклохексан. Реактор 25

А, в който е настъпила експлозията, е бил един от 6-те последователно свързани
реактори на инсталация за окисление на циклохексан в течна фаза при температура от
около 155 °С и налягане от около 9 атм. Капацитетът на всеки реактор е около 20 т,
така че общият капацитет на веригата на реактора, включително крайния резервоар е
приблизително 140 тона на циклохексан.

Фигура 2. Каскадата от реактори преди взрива.

ІІ.3. Протичане на аварията

На 1 юни 1974 г. в резултат на аварията от инсталацията са изтекли около 50

тона циклохексан. Поради това, че е бил нагрят значително над температурата на
кипене, една съществена част от циклохексана се изпарява и образува по-тежък от
въздуха паровъздушен облак с височина около 10 м и диаметър около 200 м. Облакът
бавно се е придвижвал по посока на вятъра.

45 минути след аварията, когато облакът достига инсталацията за производство

на водород, той детонира. По своята мощност експлозията е била еквивалентна на 45
тона тротил, взривен на височина 45 м. В резултат на взрива били напълно разрушени
системите за пожарогасене и електроснабдяването на завода.

5
 Фигура 3. Схема на разположението на паровия облак преди експлозията.

В радиус 600 м са разрушени всички сгради и производствени инсталации.

Разкъсани са тръбопроводи, включително и газопровода, доставящ природен газ за
нуждите на завода. Разрушени са и всички резервоари в резервоарния парк, където по
това време е имало около 1250 тона циклохексан, 250 тона нафта, 100 тона бензол и 40
тона толуол.

В радиус 6 км около завода са разрушени или силно повредени над 2000

сгради. Извън територията на завода загинали няма, но 59 души получили наранявания
(главно прорезни рани от счупено остъкление на прозорците).

След взрива възниква пожар, който се разпространил на площ 180 х 250 м.

Изолирани огнища е имало и на много други места . Височината на пламъците
достигала 100 м. Поради опасността от натравяне с токсичните продукти на горенето
били евакуирани всички хора в радиус 25 км около завода.

Гасенето на пожара продължило 2 дни.

6
 ІІ.4. Причините

Назначена е следствена комисия за изясняван на причините за аварията. Тя

разпитала 173 свидетели, консултирала се с много специалисти и установила, че
причината за взрива е разкъсването на байпасна линия, свързваща 4-ти и 6-ти реактори.
Връзката била изградена, защото 5-ти реактор се нуждаел от ремонт.

Фигура 4. Байпасен тръбопровод между 4-ти и 6-ти реактор.

Причините за разкъсване на връзката са:

Недостатъчна дебелина на временния тръбопровод.

Неправилно захващане за силфоните;
Неправилно закрепван за опорите на инсталацията.

Всичко това създало недопустимо високи напрежения в материала на

тръбопровода и той се разкъсан под действие на вътрешното налягане.

ІІ.5. Изводи

Комисията стига до следните изводи:

Недостатъчна компетентност на хората, конструирали байпасната

линия.
В завода нямало изготвен авариен план за действие при аварии с опасни
вещества.

7
 Персоналът на завода не разполагал със защитни средства за действие
при аварии.
Установени са чести нарушения на технологичната дисциплина,
извършвани под натиска на ръководството на фирмата.

ІІІ. Изтичане на диоксин в Севезо

На 10.07.1976 г. в 12 ч и 40 мин в резултат на авария в химическия комбинат

„ICMESA” станало изхвърляне на реакционна смес, която е съдържала около 2 кг
диоксин. В резултат станало тотално замърсяване на 1500 хектара гъсто населена
местност. Загинали хора няма, но много са получили тежки натравяния и заболявания.
Стотици са били приети в болница. Тяхната кожа се покрила с екземи, язви и
изгаряния. Бременните жени получавали спонтанни аборти. Цял свят обиколила снимка
на малко дете, лицето на което било покрито с марля, тъй като кожата му изцяло
опадала.

Фигура 5. Момиче, пострадало от аварията в Севезо..

Загинали около 50 000 домашни и диви животни.

ІІІ.1. Токсични свойства на диоксина

Диоксинът (2,3,7,8-тетрахлордибензо-р-диоксин (ТХДД) представлява твърдо

вещество с температура на топене 306 оС. Плътност 1800 kg/m3.

8
 Фигура 6. Структурна формула на диоксина.

Изключително токсичен – супертоксикант, силна клетъчна отрова. Поразява

всичко живо дори и в малки концентрации. ПДК 1.10-8 mg/m3. Сравнен с цианкалия е
67 000 пъти по-токсичен.
Практически не се разгражда до температури 700 – 900 оС.

ІІІ.2. Протичане на аварията

В завода край Севезо (град в близост до Милано) са произвеждани различни

химически вещества, предимно ароматни съединения. Аварията възниква поради
нарушаване на технологичния регламент на производството, при което, поради
протичане на неконтролируема химическа реакция, възниква прекомерно високо
налягане в един от реакторите. Това предизвиква разкъсване на взривната мембрана на
реактора и изхвърляне на токсичната газо-парова смес в атмосферата.

Изтичането продължило 2 – 3 минути, след което над мястото на аварията се

образувал бял облак, който по форма приличал на обърнат конус. Облакът бил отнесен
от вятъра в югоизточна посока и се настанил над града и още 5 общини. След известно
време облакът започнал да се спуска на земната повърхност, покривайки къщите и
растителността със ситни кристали, приличащи на мокра сол. Хората почувствали
главоболие и глождене в очите.

Отначало специалистите от завода помислили, че е станала малка авария. Едва

два дни след аварията те информирали общинските власти, че е при аварията се
изтекли пари на хербициди, съдържащи трихлорфенол (за наличието на диоксин още
никой не се досещал). На населението било съобщено да се въздържа от употреба на
плодове и зеленчуци от заразените местности.

9
 На 14 юли започнали да се проявяват първите признаци на заболяване при
децата, започнало масово измиране на дребните селскостопански и диви животни. Било
взето решение да се изгорят дърветата и селскостопанската продукция.
На 18 юли по заповед на кмета бил закрит производствения цех на фирмата.
Едва на 19 юли химическа лаборатория в Швейцария установя наличие на
диоксин в изследваните проби. Още 5 дни били необходими за провеждане на
допълнителни и уточняващи изследвания.
След аварията гр. Севезо бил необитаем 16 месеца.
След години било установено многократно увеличение на раковите
заболявания и на уродството при новородените.
Според специалистите токсичното действие на диоксина ще продължи още 20
– 30 години.

ІІІ.3. Борбата с последиците

Районът на заразяване бил разделен на три зони:

Зона „А“ с плътност на заразяване 580 микрограма на м2 с площ 80,3

хектара.
Зона „В“ с плътност на заразяване 3 микрограма на м2 с площ около 100
хектара.
Зона „С“ с плътност на заразяване 0,9 микрограма на м2 с площ около
200 хектара.

От първата зона било евакуирано цялото население за 19 дни, а от втора и трета

зони – децата и бременните жени.

Горните 20 см от почвения слой на заразените участъци били премахнати, като

заразената земя била депонирана в бункер и заменена с нова.

Били унищожени 78 000 малки животни и 700 глави едър рогат добитък.

Всички външни и вътрешни повърхности на сградите били измити и

обработени със специални разтвори.

Силно заразените отпадъци, включително и съдържанието на реактора, били

изпратени в Швейцария за унищожаване.

Аварията в Севезо става повод за разработване на първата Директива на

европейската общност по предотвратяване на крупните промишлени аварии, получила
наименованието „Директива Севезо“.

10
 ІV. Изтичане на метилизоцианат в Бопал

На 02.12.1984 г. в завод на фирмата Union Carbide India става изтичане на около

40 тона метилизоцианат. Само през нощта на 2 срещу 3 декември 1984 г. тя довела до
смъртта на 3000 души. По-късно броят на загиналите достига 15000 човека. Различни
степени на натравяния са получили около 200 000 души.

Тази авария се счита за най-голямата екологична катастрофа в човешката

история. В книгата на рекордите на Гинес тази авария е отбелязана като „най-пагубното
замърсяване на въздуха“.

ІV.1. Свойства на метилизоцианата

Нестабилна течност с рязка миризма. Склонен е към полимеризация и

химически взаимодействия. С водата реагира екзотермично, образувайки
диметилкарбамид. Молекулна маса 57.05. Температура на кипене 37 - 39 0С. Плътност
на течността 960 kg/m3. Плътност на парите 2,53 kg/m3. Получава се като междинен
продукт при производството на хербициди и инсектициди.

Леснозапалима течност. Пламна температура -18 0С. Температура на

самовъзпламеняване 533 0С. Концентрационни граници на възпламеняване :

- долна – 5,3 % об.

- горна - 26 % об.

Взаимодейства активно с алуминия, медта, оловото и други метали и сплави.

Устойчиви на агресивното му действие са стоманата и стъклото. При нагряване се
разлага, предизвиквайки значително повишаване на налягането в съдовете и апаратите.
При горене отделя токсични продукти.

Гасенето се извършва с прахови състави. Да не се използва вода или пяна. При

факелно горене се препоръчва да не се извършва гасене докато не се спре изтичането,
тъй като метилизоцианата е много по-токсичен от продуктите на неговото горене.
Интензивно да се охлаждат застрашените съдове и апарати. Задължително е
използването на изолиращи апарати и противохимическо облекло. Препоръчва се често
подменяне на хората, участващи в гасенето. Да се започне незабавна евакуация на
населението.

Изключително токсично вещество – по-токсично от фосгена. Още при

концентрация 0,0006 g/m3 силно дразни очите и дихателните пътища. Симптомите за

11
натравяне са болки в очите и дихателните пътища, възбуждане с последваща апатия,
намаляване на телесната температура. Вдишването на метилизоцианат предизвиква
ослепяване, поразяване на дихателните органи и смърт. Добре прониква през кожата и
попада в кръвта, предизвиквайки същите последици. При остри отравяния предизвиква
бързо отичане на белите дробове с последваща смърт от задушаване. В дългосрочен
план има доказан канцерогенен ефект.

ІV.2. Технология на производство

Заводът до гр. Бопал произвеждал пестицида „Севин“. Междинни продукти

при производството му са метилизоцианат (МИЦ), фосген, нафтол и др.

Фигура 7. Инсталацията за производство на «Севин»

Метилизоцианата се съхранявал в три резервоара с единична вместимост 40

тона. Предвид ниската температура на кипене и особено токсичните му свойства,
системата за съхраняване на ВИЦ е била предвидена с четири нива на защита:
Система за охлаждане на течността с цел съхраняването й при 0 оС.
Шест месеца преди аварията тази система е била изключена с цел
икономии. По този начин МИЦ се съхранявал при температура, близка
до температурата му на кипене.
Второто ниво представлявал скрубер за очистване (поглъщане)на
отвежданите от резервоарите пари. Тази система е работила, но нейната

12
 производителност е била 15 тона на час, докато при аварията за по-
малко от минута изтичат 40 тона.
Третото ниво е система за изгаряне на парите на факел. Тази факелна
линия е била предвидена по проект, но въобще не е била изградена пак с
цел икономии.
Четвъртото ниво е предвиждало един от трите резервоара да бъде
винаги празен и да служи за съд за евакуация на МИЦ при
необходимост. По време на аварията този резервоар е бил в ремонт.

ІV.3. Протичане на аварията

По неизвестна причина в единия от работещите два резервоара попада около 1
тон вода. Възниква екзотермична реакция, като почти цялото количество МИЦ изтича
през предпазните клапани на резервоара под формата на пари. Образува се паров облак
с височина около 5 м, които се е придвижвал по посока на вятъра със скорост 5 км/ч.
Поради неблагоприятните атмосферни условия (посока на вятъра към града и
състояние на атмосферата инверсия) паровият облак се насочва към града Бопал, като
покрива площ от 40 км2 с население над 500 000 души.
Аварията възниква през нощта и поради това повечето от жертвите загиват
спейки без да разберат какво е станало.
ІV.4. Причините
По изясняване на причините работят две комисии – на застрахователните
компании и комисия, назначена от индийското правителство. И двете посочват
следните основни причини за аварията:

1. Ниско ниво на технологичното оборудване на завода.

2. Нарушаване на мерките за безопасност с цел икономии.
3. Ниска подготовка на обслужващия персонал за действие при авария.
4. Липса на аварийни планове за действие при авария.
5. Липса на каквато и да е организация за информиране, защита и евакуация
на населението при авария.

13
 V. Взривът в Толуза

Взривът възниква на 21.09.2001 г. в 10 ч и 18 мин на територията на

химическия завод AZF (AZote Fertilisants), произвеждащ азотни минерални торове.
Детонация на 300 тона амониев нитрат води до образуването на мястото на склада
кратер с дълбочина около 5 метра и с диаметър 50 метра.

Фигура 8. Кратерът

Разрушени са много сгради на територията на завода и съседните предприятия, а

също така и много жилищни сгради и обекти на инфраструктурата. Щетите се оценяват
на 1,5 млрд. евро. Загиват 31 човека, включително 21 в завода. 2300 души са били
сериозно ранени, а около 8000 по-леко. През следващите 11 години, компанията е
изплатила на 16000 от пострадалите 2 милиарда евро.

Издигнати са следните версии за причината за взрива:

1. Неправилно съхранение на селитрата в склада;
2. Експлозия в близкия завод за производство на взривни вещества;
3. Терористичен акт.

14
 Заводът е управляван от компанията Grande Paroisse, дъщерно дружество на
Тотал. През февруари 2009 г. започва процес срещу бившите директори на Тотал
(Тиери Desmar) и на AZF (Серж Bishlam), които са обвинени в престъпно нехайство.
През ноември те са оправдани. Въпреки това, през септември 2012 г.
Апелативния съд отменя това решение и Bishlam е осъден на три години лишаване от
свобода.
Редица експерти твърдят, че детонацията е предизвикана от друга, по-малко
мощна експлозия. Сеизмичните станции са установили, че експлозията в AZF по сила е
равна на 3,4 степен по скалата на Рихтер. Очевидци твърдят, че е имало два взрива с
разлика от 8 секунди. Според официални данни, втората експлозия е сеизмично ехо.
Според друга версия, втората експлозия е много по-силна, и тя е именно от взрива в
склада на амониев нитрат. Първата експлозия може да е станала в близкия завод SNPE
(Националното сдружение за барут и взривни вещества).
Друга причина за взрива може да бъде терористичен акт, което косвено се
потвърждава от редица свидетелства. Десет дни по-рано е извършена голямата
терористична атака на двете кули в САЩ.
Точната причина за взрива така и не е установена. Въпреки разследванията,
направени от около 40 назначените от съда експерти, които са продължили повече от
пет години, причината все още не е известна.

15