(лекция за студенти по медицина)

Проф. д-р П.Гацева, дм

Медицински университет -Пловдив
 Шумът в населените места
 В съвременния град шумът е един от основните
фактори с неблагоприятно действие върху човека. От
хигиенна гледна точка шум е всеки звук, който
действа като дразнител, смущава отдиха, нарушава
слуховите и речевите връзки. В условията на
урбанизация на живота нараства броят и
разнообразието на различните източници на шум.
Установено е, че средните шумови нива в градовете с
всяка година се повишават с 1-1,5 dB/A/. Шумът в
населените места по своя характер е предимно
широкоспектърен, по-често прекъсващ, отколкото
постоянен. Той е с различна интензивност по време
(денонощие, сезон) и в различните райони на
населеното място.
 Основни източници на шум в населените места са:
 1.Транспортът - автомобилен (леки автомобили,
мотоциклети, камиони), обществен релсов и нерелсов
транспорт, жп транспорт, авиационен;
 2. Промишлени предприятия, работилници и
складове;
 3. Вътреквартален шум - училища, детски заведения,
магазини, гаражи, дискотеки, ресторанти;
 4. Вътресграден шум – асансьори, хидрофорни
уредби, вентилационни съоръжения, магазини и др.
 Основен източник на шум се явява автомобилният
транспорт като нивата на генерирания шум от
различните моторни превозни средства /МПС/ се
движи в диапазона 72-108 dB/A/.
 Показателите за шум в околната среда са физични
величини, при чието определяне са отчетени
границите и степента на дискомфорт на гражданите,
изложени на шум, в зависимост от характера на шума,
времето на денонощието, предназначението на
помещенията за обитаване, характера на териториите
и зоните в и извън урбанизираните територии
 Показателите за шум са :1/ дневно Lден -дневно ниво на
шума, който е показател за шума, свързан с дискомфорта
през дневния период, включващ времето от 7 до 19 часа
с продължителност 12 часа
 2/ вечерно L вечер – вечерно ниво на шума, включващ
времето от 19 до 23 часа с продължителност 4 часа ; 3/
нощно L нощ - показател за шума, свързан с
нарушаването на съня през нощта, включващ времето от
23 до 7 часа с продължителност 8 часа; 4/ денонощно
L24 – показател за шума, свързан с дискомфорта през
цялото денонощие.
 Съгл. действащите нормативи за показателите за шум в
околната среда лечебните, детските заведения и
училищата, както и сгради за научноизследователска и
учебна дейност подлежат на усилена защита от шум.
 На таблица 1 и 2 са представени граничните стойности
на нивата на шума в помещения на някои обществени
сгради, вкл. лечебни заведения, както в различни
територии и устройствени зони в зависимост от
характера на шума и времето на денонощието:
 Стаи в лечебни заведения,санаториуми,
операц.зали: Lден -30; Lвечер -30; Lнощ 30
dB(А) екв. ;

 Лекарски кабинети: Lден -40; Lвечер -40; Lнощ

35 dB(А) екв. ;

 Класни стаи и аудитории в учебни

заведения,читални и др.: Lден -40; Lвечер -40;
Lнощ 40 dB(А) екв.

 В дентални кабинети граничната стойност на

допустимия шум е 65 dB(А) екв
 Зони за лечебни заведения: Lден -45; Lвечер -35;
Lнощ 35 dB(А) екв. ;

 Зони за научно-изследователска и учебна

дейност: Lден -45; Lвечер -40; Lнощ 35 dB(А)
екв. ;

 Жилищни зони и територии: Lден -55; Lвечер -

50; Lнощ 45 dB(А) екв. ;

 Централни градски части: Lден -60; Lвечер -55;

Lнощ 50 dB(А) екв. ;
 Влияние на шума върху здравето:
Шумът в населените места се явява стресов
фактор за организма. Обобщено действието
му върху организма се проявява като
психично въздействие ( намаляване на
работоспособността, раздразнение ) и
 физиологично въздействие ( върху
слуховия апарат, обменните процеси и
функциите на сърдечно-съдова,
ендокринна, дихателна и др. системи, върху
висшата нервна дейност и
нервновегетативната реактивност,
въздействие върху съня).
 Влияниена шума върху отделни системи
на организма:
● влияние върху ЦНС (нервна преумора,
раздразнителност, нарушение в
запаметяване и др.);
 ● върху вегетативната нервна система –
усилен тонус, който може да доведе до
редица циркулаторни смущения;
 ● влияние върху сърдечно-съдовата
система : нарушения в сърдечния
ритъм /тахикардия/, повишено
артериално кръвно налягане ;
 ● влияние върху зрението –отслабване,
особено при слаба светлина, смущения в
цветоусещането и др.
 ● Влияние върху слуховия анализатор-
слухова умора, а в работна среда –
професионално шумово поражение на слуха
при експозиция на високи шумови нива;
 ● върху храносмилателната система –
нарушение на стомашната секреция,
нарушено усвояване на хранителните съставки
и др.;
 ● влияние върху дихателната система –
промени в честотата на дихателните
движения, повишение на минутния дихателен
обем;
 ● влияние върху ендокринната система –
повишение на основната обмяна, увеличено
отделяне на катехоламини, Т3 и Т4 и др.
 Всички тези отрицателни въздействия на шума
водят до повишаване на общата
заболяемост вследствие понижена имунна
защита на организма.
 ►при източниците на шум: мерките са от
технически, технологичен и организационен
характер. Тъй като най-често основен външен
източник е уличният шум, който прониква в
сградите,е необходим контрол върху
състоянието на моторните превозни средства
(намаляване шума от двигателите на МПС) ,
подходящи гладки улични настилки,
рационална организация на градския
транспорт и т.н.;
 ► ограничаване разпространението на шума в
жилищната зона – правилно зониране на
населеното място, достатъчно отстояние на
сградите от улиците, екраниране и поглъщане
на транспортния шум и др.;
 ► при обекта, който подлежи на шумова
защита - правилни архитектурно-
градоустройствени и технически
мероприятия – правилно функционално
зониране, вътрешно планиране на
сградите, ползване на подходящи
строителни материали с добра
шумоизолация. Значение има
поддържането в изправност на
техническите съоръжения в сградите като
асансьори и др.
 ►нормиране и контрол на шума в
населените места - Съгласно Наредба
№6/2006г на МЗ и МОСВ за показателите
за шум в околната среда.
 Жилището е непосредствено свързано с историческото
съществуване на човечеството. Социалното значение
на жилището е свързано с хигиенните условия на
живот на населението. Връзката между жилищните
условия, здравето, физическото развитие,
заболяемостта и смъртността е многократно
проучвана.
 Установено е, че лошите жилищни условия улесняват
предаването на острите капкови инфекции и
туберкулозата, повишават смъртността на болните от
инфекциозни заболявания и исхемична болест на
сърцето, повишават заболяемостта от ревматизъм,
невралгии, менингит, анемии, тонзилити и др.
 Напр. заболяемостта на децата, особено до 1-годишна
възраст, от остри респираторни заболявания се влияе
от ориентацията на жилищните стаи (най-висока е при
северната), от етажността ( с повишаване на
етажността се влошават физическите свойства и
химичния състав на въздуха) и др. фактори.
Хигиенните качества на жилището зависят от следните
фактори:
 ● начин на застрояване и благоустрояване на
населеното място;
 ● качества на терена и начина на застрояването му;
 ● тип на жилищната сграда;
 ● план на жилището;
 ● вид и качества на строителните материали;
 ● благоустрояване на жилището, в това число
осветление, отопление, вентилация и др.;
 ● начин на използване и поддържане на жилището.
 Жилищните сгради са еднофамилни (с едно жилище) и
многофамилни ( с повече от едно жилище).В
многофамилните жилищни сгради се осигурява:
 1. комуникация за общо ползване в хоризонтално и
вертикално направление (входно пространство,
стълбища, асансьори);
 2. самостоятелен достъп до всяко жилище и най-малко
по едно складово помещение, което може да се
намира във или извън жилището
 В многофамилните жилищни сгради освен жилища
може да има и помещения за общо ползване от
обитателите на сградата, в т.ч. за битови, културни,
спортни и други спомагателни и обслужващи
дейности, разположени в първия надземен,
полуподземен или подземния етаж, както и портиерски
помещения или портиерски жилища, гаражи и общи
паркинги и много др.
 В жилищните сгради с 5 и повече етажа и за
сгради, в които се проектират жилища за
хора с увреждания, асансьорите са
задължителни.
 Жилището е основна структурна единица

на жилищната сграда. Жилището се

проектира като група от функционално и
пространствено обединени помещения и
отворени покрити и открити пространства,
които трябва да задоволяват жилищните
нужди на определен брой обитатели.
 В жилището се предвиждат:
 1. жилищни помещения (помещения с основно
предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски
стаи и трапезарии;
 2. помещения със спомагателно и обслужващо
предназначение:
 а) помещения за подготовка на храна - кухни, кухни-
трапезарии, кухненски бокс;
 б) помещения за санитарно-хигиенно обслужване -
бани, тоалетни и бани-тоалетни;
 в) помещения за домакински дейности (пране, сушене и
гладене);
 г) складови помещения - дрешници и килери и др. (във
или извън жилището);
 3. комуникационни площи - входни и изолационни
предверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби;
 4. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и
др.
 Строителните елементи, конструкции и инсталации
на жилищните сгради трябва да отговарят на
изискванията за създаването на безопасна, устойчива,
здравословна и достъпна среда. Строителните
елементи и конструкции на жилищните сгради трябва
да удовлетворяват следните изисквания: 1/. да
притежават необходимата пожароустойчивост и
пожарна безопасност; 2/. да са устойчиви срещу
проникване на атмосферна влага и на влага от
санитарните и другите помещения на жилищната
сграда; 3/. да осигуряват необходимата
звукоизолация на жилищните помещения; 4/. да
притежават необходимите топлоизолационни
свойства; 5/. да не отделят в процеса на
строителството и експлоатацията вредни вещества
над допустимите хигиенни норми, както и да не
поглъщат и отделят неприятни миризми.
 Тип на сградата –предпочита се малоетажното
жилище, по-възможност самостоятелно,най-
подходящи строит. материали са тухли, дърво и др.
 Осветление- естественото се обуславя от ориентацията
на прозорците(най-добро е южното и югоизточно
изложение), а изкуственото – от освет. тела със
спектър, близък до дневното.
 Оптимален микроклимат – обуславя се от температура
на въздуха 20-22 градуса, влажност-30-60%, скорост
на движение на въздуха 0,2-0,4 м/сек.
 Отопление- централно водно е най-разпространено и
приемливо. При местното отопление се ползват
различни видове уреди като преобладава
електрическото отопление, често съчетано и с
вентилация и кондициониране на въздуха (климатици
 Отоплението на жилището трябва да отговаря
на следните хигиенни изисквания: 1/.да
поддържа необходимото ниво на устойчива
през денонощието и различните части на
помещенията температура на въздуха
независимо от външните условия; 2/. да не
влошава качествата на въздуха в помещенията
с продукти на горенето, водни пари и др.
3/.температурата на нагряващите повърхности
да е умерена, за да се избегне изсушаване на
въздуха и др. На тези условия отговаря
предимно централното и в по-малка степен
местното отопление.
 Вентилация – естествена и изкуствена
 Естествената вентилация в жилището се
осъществява чрез системно проветряване на
помещенията , а за санитарните помещения –
през самостоятелни вентилационни канали.
 Изкуствената вентилация е наложителна за
помещения като кухни, бани,тоалетни и др., в
които се ползват вентилатори. Използването на
климатични инсталации в съвременното
жилище съчетава вентилирането и
подобряване качествата на въздуха ,
включително неговото затопляне или
охлаждане.
 Шумозащита – чрез подходяща шумоизолация
в сградата и жилището
 Влияние на съвременното жилище върху
здравословното състояние на обитателите му.

 През последните десетилетия актуален стана т.нар.

“синдром на нездравословното помещение”, който се
проявява при работещи и живеещи в сгради с
подобрена термоизолация, кондициониращи
устройства и неотварящи се прозорци. Наблюдават се
симптоми като главоболие, световъртеж,отпадналост,
раздразнителност, гадене, дразнене на лигавиците на
очите , носа и горните дихателни пътища, като често
тези явления се усилват и се развиват астматични
пристъпи. Появата на синдрома на нездравословното
помещение е свързана и с тютюнопушенето ( активно и
пасивно), наличие на алергични заболявания, пристъпи
на мигрена, психосоциални фактори и др.
 Описват се и други заболявания – с къс и дълъг латентен
период. Към първата група спадат : 1/. синдром на
затвореното пространство - появява се бързо, най-често
при лица с алергични ринити и астма. Не са установени
точно химическите замърсители на въздуха, причиняващи
този синдром и се счита, че той се дължи на присъствието
на много замърсители от различен произход с ниски
концентрации във въздуха;
 2/ масово психогенно заболяване – среща се заедно със
синдрома на затвореното пространство и се проявява като
безпокойство, което се предава от човек на човек.;
 3/ хиперсензитивен пневмонит - имунно интерстициално
белодробно заболяване, дължащо се на инхалиране на
органичен прах (антигени). Тези антигени са най-често
термофилни актиномицети, гъбички и др., развиващи се в
топлата вода на кондициониращи системи с рециркулация
на въздуха и увлажнители, вкл. и влажни подови настилки,
килими.
 Друго заболяване с къс латентен период е
легионелозата, дължаща се на развитието на тези
микроорганизми в слабозатоплената вода на
вентилационните уредби. Възможни са интоксикации с
въглероден оксид, формалдехид и др., отделящи се от
газови отоплителни уреди, пластмасови повърхности и
др.
 Фактор за развитието на заболявания с дълъг латентен
период – белодробен рак и хронични незлокачествени
белодробни заболявания може да бъде замърсяването
на въздуха в помещения с цигарен дим, азбест, радон,
азотни оксиди, полициклични ароматни
въглеводороди и др. Поради дългия латентен период,
малките концентрации на замърсителите и
многофакторната етиология на белодробния рак,
самостоятелната роля на въздуха в нездравословното
помещение за развитието на това заболяване не може
да бъде потвърдена със сигурност .