12

Строителна и архитектурна акустика

Строителната акустика - разглежда проблемите, свързани със защитата на

населени места от шума, изолацията от въздушния и ударния шум в сградите, създаване
на комфортна за живеене акустична среда.
Архитектурната акустика - изучаване на звуковите явления, свързани с
разпространението на музиката и говора в специализирани помещения за създаване на
максимални условия за звуково възприятие.

Звук. Звуково поле

Звукът е разпространяващо се в еластична среда механично трептеливо движение,
създадено от източник на смущение. Възникналото по такъв начин смущение в средата се
разпространява в пространството и времето с определена скорост с, m/s, различна за
различните среди, под формата на звукова вълна с дължина λ, m, която пренася и звукова
енергия.
Звуково поле - област в средата, в която се разпространяват звукови вълни.
Звукови вълни с честота 16 – 20 000 Hz създават физиологичното усещане за звук.
 Чист /прост/ тон — звук с точно определена честота f = с/λ
физически камертон f = 1000 Hz;
музикален камертон - тон “ла” с f = 440 Hz;
 Съставен /сложен/ тон-- звук, състоящ се от прости тонове: основен с f0 честота
и по-високочестотни хармонични /обертонове/ с честоти fk = (k+1)f0 k=1,2,3…n
музикални инструменти, човешки глас.
 Немузикални шумове - непериодична сложна смес от нехармонични тонове със
случаен характер - /шумове от машини/.

Звуковият източник се характеризира с:

 честотен обхват - сума от всички честоти, които може да излъчва;
 размери и форма - определят формата на вълновия фронт, големината и
пространственото разпределение на излъчваната енергия.
 Точков източник /самолет/ - сферични вълни - с увеличаването на r
квази плоски вълни.
 Линеен източник /магистрала, влак/ - цилиндрични вълни
 Равнинен източник с големи размери – плоски вълни.

Видът звукови вълни: надлъжни или напречни, зависи от възможните еластични

деформации на средата.
Скоростта на звуковите вълни зависи от възможните еластични деформации и от
специфичното звуково съпротивление на средата. Във флуиди /въздух/ - еластични
деформации само на натиск - надлъжни звукови вълни адиабатно разпространение
 В твърдите тела - многообразие на еластични деформации - надлъжни + напречни
вълни за неограничена среда, вълни на огъване и усукване за ограничена среда

Параметри на звуковото поле

В твърдите тела - тензор на деформацията
Във флуиди /въздух/ - звуково налягане р и акустична скорост - V скорост на трептене
на частиците от средата около равновесното им положение.

От енергетичните характеристики разглеждаме

 I - интензитет /сила/ на звука, W/m2
 I = плътност на потока звукова енергия, или потокът за единица време, през
единица площ перпендикулярна на посоката на разпространение на звуковата
вълна.
 Зависимост на I от разстоянието до източника r: I=p2/ρ.c
- за плоска вълна – I не зависи от r;
- за сферична вълна - I ~ 1/r2
- за цилиндрична вълна- I ~ 1/r
 За сферична и цилиндрична вълна p и v, а оттам и I = p.v намаляват с r поради
увеличаването на геометричния фронт на вълната.

 Р = звуковото налягане е разликата между моментната стойност на общото

налягане на въздуха и средната му стойност при липса на звуково поле

Измерването му е достъпно, въздействието му създава субективното усещане за

звук върху ухото.
Статичното атмосферно налягане е – 105 Pa.
Човешкото ухо чува от 50 Ра до 2.10-5 Ра

 Физиологични параметри на звука

  Субективните /зависещи от човешкото ухо/ величини са съответни на
обективните /физични/ величини, но не съвпадат с тях.
 Височина на тона = честота на тона.
 Съставният тон се възприема с честота = честотата на основния тон, а броят и
интензитета на обертоновете определят тембъра на тона. Чувствителността на ухото към
интензитета на звук с различна честота се характеризира от нивото на силата на чуване в
мястото на слушане.

 Ухото е най-чувствително към средните и високите честоти /максимум при

2000 - 5000 Hz/ и най-нечувствително - към ниските.
 Сила на чуване -възможно най-точното приближение за скала, пропорционално
на субективното усещане за звук

Ефект на маскиране - взаимно заглушаване на различни тонове при едновременното

им проникване в ухото.
 Оценено е, че ако даден звук е не по-силен от 10 phon от друг, втори звук,
вторият не се възприема и следователно няма да пречи в мястото на слушателя