Лекции по ВЛИЯНИЕ НА НЕЙОНИЗИРАЩИ ФАКТОРИ ВЪРХУ ЧОВЕКА

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИНФРАЗВУКА ВЪРХУ ЧОВЕКА

1. Инфравук

Честотен диапазон на инфразвука

Инфразвукът представлява механична вълна с честота от 10-3Hz до 20 Hz. Това
съответства на период на разпространение на вълната от 10-15 min до 0,05 s. Честотният
обхват на инфразвуковия диапазон е по-широк от този на звука. В него честотата се
променя на 4 порядъка (10-3-101Hz), докато за звуковия диапазон тя се мени на 3 порядъка
(101-103Hz). Като вземем предвид, че скоростта на разпространение е 340 m/s, можем да
пресметнем и дължината на вълната – тя е от 17 m но няколко киломерта.
Източниците на инфразвук могат да бъдат природни, изкуствени и от биологични.

Естествени източници на инфразвук

Естествени източници на инфравълни са земетресенията (сеизмични вълни),
изригването на вулкани, падането на метеорити, електрическите разряди в атмосферата
(гръмотевиците), полярните сияния, промените в атмосферното налягане, лавините,
пещерите и др. Инфразук се излъчва и от течащи води (морски вълни, бързотечащи реки,
водопади), при въздушни бури др. Един от постоянние източници инфразвук е самото ядро
на Земята, което излъчва вълни с честота няколко милихерца.

Техногенни източници на инфразвук

Инфразвук може да се генерира и поради човешка дейност: взривове, резки удари,
трептения на сгради, мостове и други строителни съоръжения. Напоследък все по-голямо
внимание в трудовата медицина се обръща на инфразвука, генериран от технически
средства в производствена и битова среда: реактивни двигатели, компресори, турбини,
транспортни средства, режещи машини, пневматични и вибриращи устройства, и др.
Обикновено инфразвукът е компонента на смесени шумове с по-широк спектър. Той може
да се получи като субхармонични на други звуци, или да се генерира в кухини с голяма
дължина (поради голямата дължина на вълната).

Източници на инфразвук в биологичния свят

Много животни използват инфразвука за сигнализация, комуникация или
ориентация. Инфразвуците се разпростаняват добре във водата и се използват от китовете
и други морски животни за ориентация в дълбочина. Някои медузи имат т.н. инфразвуково
ухо и усещат приближаващата се буря по триенето между водната повърхност и въздуха.
Известно е, че делфините комуникират чрез инфразвуци. Слоновете обменят сигнали с
честоти 14-34 Hz, които достигат на разстояние до 10 km. Жирафите използват инфразвуци
за отркиване на други жирафи. Тигрите издават инфразвуци, чрез които привеждат
жертвата в състояние на транс или каталепсия (моментна загуба на чувствителност и
волева свиваемост на мускулите). Носорозите също използват инфразвуци. Наблюдавано
е, че мишките напускат кораба преди буря, цунами, торпедо, приближаване на бойни
кораби, което се обяснява с въздействието на инфразвука върху тях. Предполага се, че
прелетните птици се ориентират по инфразвука, генериран от въздушната турболенция.

Доц. д-р Тодорка Димитрова Page 1

 Лекции по ВЛИЯНИЕ НА НЕЙОНИЗИРАЩИ ФАКТОРИ ВЪРХУ ЧОВЕКА

2. Физични свойства на инфразвука

Инфразвукът се поглъща слабо от материята, поради което може да се

разпространява на огромни разстояния почти без затихване. Това се дължи на ниската му
честота и голямата дължина на вълната. Инфразвукът не може да бъде спрян от никакви
звукоизолиращи материали. Така например, вълна с честота 10 Hz затихва около 100 пъти
по-слабо от звукова вълна с честота 1kHz. Инфразвук с честота 3 Hz и мощност 1 W може
да бъде регистриран на разстояния над 100 km.
Скоростта на разпространение на инфразвука зависи от квадратния корен на
абсолютната температура ( v  T ) и се влияе силно от скоростта и посоката на вятъра. По
такъв начин неговото разпространение зависи от географския релеф, надморската
височина и климата.
Инфразвукът може да се отразява от повърхости и да заобикаля препятствия (да
дифрактира). Например, инфразвуците, генерирани от изригващ вулкан, могат
многократно да обиколят земното кълбо. Дълговълновите сигнали могат да заобикалят
сгради, както и да проникват в помещения. В състояние са да предизвикат резонанси
трептения, които да станат вторични източници на инфразвук. Такива са различни кухини
– пещери, голями празни помещения, стени с големи размери и др. За разпространяване на
инфразвука на далечни разстояния спомага и фактът, че той се отразява от стратосферата
(20-50 km) и термосферата (85 km).
Инфразвукът е познат от 18 в., но неговото интензивно изучаване започва едва през
втората половина на 20 в. То е наложено от необходимостта да се регистрират
сеизмичните вълни и ядрените взривове. Системни научни изследвания на инфразвука
започват с изучаването на северните морета в рамките на подводната и атмосферната
акустика. През 1996 г. е сключен международен договор за забрана на ядрените опити. За
да бъде контролирано спазването му, е изградена глобнална мрежа от станции за следене и
регистриране на инфразвукови вълни. Засега са изградени повече от 60 станции, всяка със
по 4-8 микробарометъра. Тази мрежа служи и за изучаването на акустичните свойства на
атмосферата с цел прогнозиране на зараждащи се урагани, изригване на вулкани, падане
на метеорити и др.
За регистриране на инфразвука се използват анероидни микробарометри. Те реагират
на промените в звуковото налягане. Обикновено е трудно инфразвукът да се отдели от
останалите звуци в спектъра, тъй като той е по-слабо интензивен. За отделянето му от
общия сигнал и намаляване на съотношението сигнал-шум се използват интерференчни
методи. Това е възможно, тъй като инфразвукът може да запазва кохерентността си на
разстояние около 100 m, докато звуковите вълзи имат дължина на кохерентност от
порядъка на няколко метра. При това сензорните системи се разполагат върху площи от
няколко десетки квадратни метра. Един модерен метод е изпозлването на опънати оптични
влакна, които са чувствителни на налягане.

3. Биологично действие на инфразвука

Инфразвукът е недоловим за човешкото ухо, но той може да оказва силно

въздействие върху човека и неговото физическо и психическо здраве. Дълго време хората
подценяват биологичното действие на инфразвука. Неговото по-задълбочено изучаване
започва едва през 60-те години на 20 в. Инфравукът не се възприема от човешкия слух.

Доц. д-р Тодорка Димитрова Page 2

 Лекции по ВЛИЯНИЕ НА НЕЙОНИЗИРАЩИ ФАКТОРИ ВЪРХУ ЧОВЕКА

Неговото възприятие е чрез повърхността на кожата. Счита се, че роля за това имат
рецепторите, които са отговорни за възприемане на вибрации – телцата Vater-Pacini.
Наблюденията на въздействието на инфразвука в работна среда върху хора показва
появата на множесто общи симптоми – главоболие, световъртеж, шум в ушите, обща
отпадналост и лесна умора, тежест в стомаха и гадене, загуба на ориентация и равновесие,
страх и депресия.
Въздействието на ултразвука в лабораторни условия е изследвано както върху
животни, така и върху човека, но все още няма достатъчно резултати за пълното
изясняване на механизмите и количествените съонтошения между въздействие и
поражение. Оказва се, че разликата между прага на болка и прага на възприятие е само
около 15-20 dB. Ще припомним, че за звукови вълни тя е от порядъка на 10 14 dB. Това
априори не позволява на организма да отреагира бързо на действието на инфразвуковите
сигнали. Доказано е, че сравнително кратко облъчване (10-15 min) на опитни животни с
инфразвук с голям интензитет (около 150-170 dB) може да доведе до летален изход.
Изключително опасно е настъпването на резонанси явления в организма под
действие на инфразвук. Те могат да доведат до промени както в структурата на
вътрешните органи, така и в промени в структурата на клетъчните елементи и тъканите.
Наблюдавани са редица нарушения на биофизично и биохимично ниво: промени в
окислителните и биоенергетичните процеси, повлияване на ензимната активност,
повишаване на кортикостероидите и ацетилхолина, намаляване на гликогена в сърдечния
мускул и др.
Вътрешните органи имат следните резонансни честоти: коремни органи – 2-3 Hz,
гръден кош – 5-8 Hz, алфа-вълни на мозъчната електрическа активност – 7 Hz. Общо за
цялото тяло тези честоти варират от 2 до 17 Hz. Изпадането в резонанс със сърдечния или
мозъчния ритъм може да доведе до смърт.
Въпреки, че инфразвукът е нечуваем за човека, се оказва, че той има известно
въздействие върху слуховия апарат. Опитно е установено, че при едновременно облъчване
със звук и инфразвук, прагът на чуване нараства до около 20 dB, а остротата на чуване
намалява. При кратко въздействие тази промяна е обратима, но при продължително може
да остане и трайна. Счита се, че минималният интензитет на инфразвука, при който
възникват нарушения в прага на чуване е около 135 dB. Все още няма достатъчно
експериментални данни за установяване на количествена зависимост между експозицията
на инфразвука и въздействието му върху прага на чуване.
Освен психофизично въздействие на инфразвука върху слуха, се наблюдавани и
други изменения в ухото. Външно се появява зачервяване на тъпанчето поради по-голям
приток и застой на кръв. Възможно е възникване на обратно налягане в средното ухо и
хлътване на тъпанчето. Предполага се, че въздействието на инфразвука върху звука се
дължи на резонансни явления и/или обертонове на инфразвука, които могат да имат пряко
въздействие.
Като цяло, въздействието на инфразвука върху човека е негативно и води до
сериозни смущения във фунциите на отделните системи и увреждания на тъканно и
клетъчно ниво. Най-често това са смущения във функциите на централнта и на
вегетативната нервана система, на сърдечно-съдовата система, на сензорните системи и на
дишането. Това се изразява в учестено дишане, учестен пулс, повишено кръвно налягане,
водещо до аритмия и брахикардия (нарушаване на синусовия ритъм). Може да се повиши
темперарурата на тялото или отделни негови части. Освен споменатото намаляване на
слуха, е възможно да намалее зрителната острота. Най-често организмът реагира със

Доц. д-р Тодорка Димитрова Page 3

 Лекции по ВЛИЯНИЕ НА НЕЙОНИЗИРАЩИ ФАКТОРИ ВЪРХУ ЧОВЕКА

смущение на вестибуларния апарат. Изследванията са показали и случаи на промени в

ЕЕЦ (електроенцефалография). Наблюдавани са изменения в ехографската структура на
вътрешни органи – сърце, черен дроб, следка, бъбреци). На психофизично ниво
инфразвукът предизвикава страх, паника, депресия, емоционална възбуда, агресивност.
Установено е, че инфразвукът може да причини чувство на безпокойство или страх.
Без да е съзнателно възприеман, той може да накара хората да се чувстват по необясним
начин. При контролиран експеримент, резултатите от който са публикувани през
септември 2003 година, публиката на концерт е помолена да оцени отношението си към
множество музикални откъси, някои от които съпроводени с инфразвукови елементи.
Участниците в експеримента не са знаели кои са откъсите с инфразвук. Много от тях
(22%) описват чувства на тревога, безпокойство, дълбока тъга, нервност или страх, сякаш
ги побиват ледени тръпки, по време на откъсите с инфразвук. При представянето на
данните на Британската асоциация, отговорният за експеримента учен заявил: "Тези
резултати подсказват, че нискочестотният звук може да причини на хората необичайни
усещания, въпреки че те не могат съзнателно да долавят инфразвук. Някои учени
предполагат, че звук с такова ниво може да присъства в определени, според слуховете
обитавани от духове места и да кара хората да имат странни усещания, които те приписват
на наличието на духове – нашите открития подкрепят тези идеи".
В музиката към някои филми умишлено се използва инфразвук, за да се внуши
безпокойство и дезориентация на публиката.
Инфразвук има и в честотния спектър на сирените, сигнализиращи тревога при
бомбандировки, военна заплаха и др. застрашаващи масово населението опасности.
Вредното действие на ултразвука върху човека се използва за психологична война.
Има създадени мощни генератори на непрекъснати и импулсни инфразвукови вълни,
които са в състояние да разрушават вибрационно предмети. Това се изпозва за
безконтактен тероризъм. Има информация, че някои организации са използвали
амплитудно модулирани сигнали с носещи ниски честоти, съвпадащи с алфа и тета
ритмите на мозъчната активност за повлияване на самочувствието и емеционалното
състояние на цели народи. Въпреки че законодателството на много страни забранява
използването на психологическо оръжие, то е сраавнително лесно и много ефективно за
употреба, но трудно за разкриване и доказване.
Две основни школи работят по установяване на норми за пределно допустимите нива
на действие на инфразвука – руска (Г. А. Суворов и сътр, 1981) и америнканска (M. Nixop).
И двата колектива отркиват зависимост на тези норми от честотния диапазон. Според
руската школа те са от порядъка на 105 dB, докато американските автори приемат по-
високи сройности около 140-150 dB.
За да се намали и предотврати облъчването на хора с инфразвукови вълни се правят
акустични изследвания на работната среда с цел отркиване на източниците и отсраняване
или редуциране на тяхното излъчвване.

Доц. д-р Тодорка Димитрова Page 4