1

ЧАСТ III. ВЕНТИЛАЦИЯ

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1.1.ПРИЧИНИ ЗА ВЛОШАВАНЕ НА ВЪЗДУХА
Вьздухът в помещенията на сградите се замърсява в различна степен и по различен начин в
зависимост от протичащите в тях жизнени или производствени процеси. Замърсеният въздух
може да бъде неприятен за дишане или дори вреден за човека, както и неблагоприятен или
пречещ на правилното протичане на технологични процеси. Причина за това са вредностите
отделяни от хората и обзавеждането или от технологичните процеси. Вредностите могат да се
дефинират в следните видове: прах, вредни газове и пари, увеличена влажност и
повишена/понижена температура.
Под понятието прах се разбира смес от твърди или течни частици диспергирани в газообразна
среда, каквато в случая е въздухът. В зависимост от произхода бива органичен или минерален,
като се дефинират различни видове по размер и форма на частиците. Много производствени
процеси са свързани с отделянето на прах във въздуха. Скоростта на утаяване на праха по
повърхностите зависи от размера на частиците и скоростта на движение на въздуха в средата −
по-грубите частици се утаяват по-бързо от фините, а процеса се ускорява при намаляване на
скоростта на движение на въздуха. Вредното и агресивно въздействие на праха върху
предметите и хората е различно според вида на частиците, затова се определят допустими
концентрации по видове, които е недопустимо да се надхвърлят.
Присъствието на газове и пари във въздуха, независимо от вида и свойствата им, започва да
вреди при преминаване на определена граница на концентрация. Вредните газове и пари
в зависимост от взаимодействието си с човешкия организъм биват:
• неутрални − не влизат във взаимодействие, но намаляват концентрацията на кислород във
въздуха.
• активни − оказват въздействие върху човешкия организъм, разрушават тъкани, абсортират
се и причиняват различни степени на отравяне и/или задушаване.
По отношение на различните предмети газовете и парите могат да въздействуват агресивно.
Тези вредности, независимо дали са неутрални или активни, са със или без миризма.
При много производствени процеси се отделят големи количества водни пари, които бързо
водят до увеличена относителна влажност на въздуха. Топлите и влажни предмети, както и
горещите водни повърхности отделят също големи количества водни пари, често
предизвикващи недопустимо овлажняване на въздуха. Относителната влажност на въздуха
може да бъде извън хигиенните норми и в помещенията за масово събиране на хора, поради
отделяната от тях водни пари или влага.
Причина за повишена/понижена температура на въздуха в различните затворени помещения
над/под допустимите граници са самостоятелно или в комбинация:
• отделяне на значителни количества топлина/студ при работа на машини, съоръжения и
оборудване в производствени сгради, или само топлина в жилищни и обществени сгради.
• отделяне на топлина от хората.
• приток на топлина от вън − особено през летния сезон.
• приток на студ от вън − особено през зимния сезон.
 2
Температурата на въздуха в затворените помещения може да бъде прекомерно висока или
прекомерно ниска, което да увеличава неприятното усещане за топлина или студ.
Основен фактор за влошаването на въздуха в обществените помещения, където се събират
много хора, са биологичните процеси протичащи в човешкия организъм, които са присъщи на
всеки живо същество. При тези процеси се отделят водни пари, въглероден двуокис, топлина и
различни миризливи вещества. Отделно от това е замърсяването на въздуха от
тютюнопушенето. В магазините и заведенията за обществено хранене въздухът може да се
замърсява от тютюнев дим, изпарения от напитки и ястия, от дишането на посетителите с
увеличаване на въгледвуокиса, влажността и топлината.
При надхвърляне на допустимата концентрация от дадена вредност се налага проветряване
независимо от типа и характера на помещението − жилищно, обществено или промишлено.

1.2.НАЧИНИ НА ПРОВЕТРЯВАНЕ
Проветряването е процес на подмяна на въздуха, характеризиращ се с определени вредности, с
пресен относително чист с цел поддържане на определени качествени параметри на средата.
Този процес може да се осъществи:
• периодично − чрез отваряне на съответни отваряеми части в дограмите през известен
интервал от време.
• непрекъсната − чрез вентилационни системи, които осигуряват постоянно подмяна на
въздуха в помещението.
При непрекъсната вентилация са дефинирани следните начина на осъществяване:
• чрез естествена вентилация, която се основава на естествено образувана разлика в
налягането на въздуха.
• чрез изкуствена (принудителна) вентилация − движението на въздуха се постига чрез
подходящ вентилатор.

1.3.ЕСТЕСТВЕНА ВЕНТИЛАЦИЯ
Eстествената вентилация, респективно естествена разлика в налягането на въздуха, се образува
по два начина:
• на основата на разликата в температурата на въздуха вън и вътре − топлинен напор.
• като се използва напорът на преобладаващия в района вятър − ветрови напор.
Естествената подмяна на въздуха се осъществява чрез изсмукване по вертикални канали и
шахти, инфилтрация през фалцовете и уплътненията на дограмите, и навлизане на условно
въздух от съседни помещения през процепи под вратите.
Разпределението на налягането, което се установява в едно помещение вследствие на
температурните разлики между външния и вътрешния въздух схематично се представя при
разглеждането на едно затворено затоплено помещение. При оформяне на два срещоположни
отвора в една хоризонтална равнина постепенно ще настъпи равновесно състояние, при което
наляганията вън и вътре ще се изравнят.
На известна височина надолу от равновесната равнина разликата между налягането вън и
вътре ще се определи от разликата в плътността и самата височина. Под равновесната равнина
налягането вън е по-високо, а над нея вътрешното е по-високо. Ако хоризонталната равнина на
отворите се премести нагоре или надолу, съответно се променят разпределението на
налягането. При изискване цялото помещение да е с подналягане, хоризонталната равнина
 3
трябва да е разположена над него. Това е възможно при сливане на отворите и образуване на
шахта. Коментираната схема на разпределението на налягането е без движение на въздуха.
За да се използва разлика в налягането за вентилиране необходимо е помещението да има
минимум два отвора, които да не лежат в една хоризонтална равнина. В този случай през
отвора в долния край ще навлиза въздух, който ще излиза през шахтата в горния край.
Количеството на преминалия въздух, които ще извърши вентилирането, ще бъде
правопропорционален на разликата в налягането ∆p и височинната разлика h между нивата на
отворите, както и обратнопропорционална на съпротивленията на пътя на преминаване.
Разпределението на налягането във етажни сгради се характеризира при вътрешната стена на
стълбището със стойност отвън навътре в долната част и отвътре навън в горната част.
Следователно при отваряне едновременно горе и долу ще се получи силен въздушен поток
отдолу нагоре. Затова трябва да се предприемат мерки за изолиране на сутеренните помещения
от стълбището с цел ограничаване на разпространение на миризми и да се предвиди по добра
изолация и уплътняване на входните врати в етажните обекти. При сгради с големи фоайета
свързани със стълбищата описаното разпределение на налягането води до образуване на силно
движение на въздуха при отваряне на дограми в партера.
Вентилационните канали се изпълняват от:
• тухлена зидария − едновременно с зиданите стени при използване на плътни тухли и
вътрешно измазани при зидането. Те са с минимален размер 14/14 см в зависимост от
типоразмера на тухлите.
• зидария от бетонни обемни елементи − обикновено керамзитобетонни.
• сглобяеми бетонни елементи с цяла етажна височина.
• поливинилхлоридни тръби с диаметър от ∅110мм до ∅200мм. Използват се преходни
съединителни части от типа разклонители, дъги и други.
Въздушните течения над покривите могат да създадат атмосферни депресии и движение на
въздуха в обратна посока − надолу към помещението. За преодоляване на подобни случаи и за
увеличаване на тягата във вентилационните канали, могат да се използват специални детайли
наречени дефлектори, които се монтират в горния край на каналите.
При обтичането на сградата от ветровите течения, фасадата обърната към вятъра е под
свръхналягане, а противоположната е с подналягане. Доколкото при изкачване във височина
скоростта на вятъра се увеличава, по височина на сградата се променя и ветровото налягане на
което е изложена.
За да се осъществи естествена вентилация следствие на налягане от ветрови напор са
необходими два отвора в хоризонтално направление свързани с вентилираното помещение,
Единия отвор е на фасадата с свръхналягане и служи за влизане на пресния въздух, а другия на
фасадата с подналягане, които служи за отвеждане на вредностите.
Гарантирано действие на естествената вентилация, която се основава на разликата между
температурите вън и вътре, температурната разлика е необходима да е по-голяма от 10° C.
Такава температурна разлика на по-топлия вътрешен въздух и по-студения външен въздух е
налице около седем месеца при нашите и повечето европейски климатични условия.
През останалите пет месеца − летният период, действието на тази вентилационна система не е
ефективно и се налага да бъде подпомогнато от механичен начин − чрез електрически
вентилатор.
Системата на естествена смукателна вентилация се прилага за вътрешни санитарни помещения
оптимално се прилагат за сгради само до пет етажа. Подходящи за изграждане на
 4
вентилационни системи се явяват смукателните канали. Всъщност такъв смукателен канал
може да служи за естествено проветряване на вътрешни санитарни помещения до пет етажа. В
този случай през летните месеци изсмукването на въздуха може да се улесни чрез осов
вентилатор с електрическа мощност около 50 W. За следващите пет етажа се изгражда втори
канал. Вариант е за всяко санитарно помещение се прави самостоятелен канал изведен над
покрива.
В някои етажни собствености и обществени сгради се изпълняват вентилационни системи с
общ вентилатор, монтиран на покрива под дефлектора. Вентилаторът се свързва с
осветителната инсталация на помещения, които се вентилират, и се включва при ползването
им, доколкото те са вътрешни и без естествено осветление, Изключва със забавяне след
загасяне на осветлението. По този начин се осигурява целогодишно ефикасно вентилиране при
минимални разходи, което съчетава в голяма степен предимствата на естествената и
изкуствената вентилация.

2. ИЗКУСТВЕНА ВЕНТИЛАЦИЯ
2.1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Принудителният въздухообмен на помещенията осъществяван с помощта на механични
средства−вентилатори и системите за поддържане на определени качествени параметри на
въздуха като чистота, температура, влажност и други, представляват изкуствена (или
принудителна) система на вентилация. Терминологично се използва и система за
кондициониране на въздуха (СКВ).
Предимствата на изкуствена (принудителната) вентилация са:
• постоянно и равномерно вентилиране, което не зависи от външните и вътрешнити условия.
• осигуряване на достатъчен въздухообмен, като е възможно регулирането му взависимост от
функционалния цикъл в дневен и годишен режим.
• поддържане на качествата на въздуха в определени параметри за създаване на
благоприятен климатичен комфорт или технологични условия.
• възможност да се вземе пресен въздух от най подходящото място и да се изхвърли без да
влошава комфорта на съседни сгради.
• вкарване на въздуха в помещението по най-подходящия начин при оптимално
съобразяване със строително-техническите особености, архитектурно-естетическата
концепция и изискванията на човешкото възприятие.
Недостатъци на системата са:
• относително голямата стойност на инвестицията за доставка и монтаж на машините и
съоръженията.
• експлоатационни разходи свързани с консумацията на електрически ток, особено за
осигуряване на температурата на въздуха, както и за поддръжка.
• необходимост от помещения и обеми за монтиране на машините и въздуховодите.

2.2.ВИДОВЕ СИСТЕМИ ЗА ИЗКУСТВЕНА ВЕНТИЛАЦИЯ

Съобразно спецификата на помещението и характера на влошаване на въздуха се използват
следните системи за изкуствена вентилация (или системи за кондициониране на въздуха СКВ):
 5
• локална (местна) вентилация − прилага се в големи производствени или други помещения,
в които въздуха се влошава на определени места с отделяне в по-големи количества на
вредности. А в останалата част от помещението въздуха не се влошава съществено. В този
случай вредностите се улавят чрез изсмукване на въздуха в местата на образуването им. За
запазване на налягането в помещението на мястото на изсмукания въздух е необходимо да
се осигури вкарване на същото количество пресен въздух. При локалните системи се
постига икономически ефект, защото за постигана на същото с общообменна вентилация
биха били необходими много по-големи количества въздух, респективно инвестиции и
енергия.
• общообменна вентилация − изсмукването на замърсения въздух и подаването на чистия
въздух става равномерно за цялото помещение. Получава се непрекъснато и еднакво
благоприятно/комфортно състояние на въздуха.
• смесена вентилация − прилага се когато с локална вентилация не може да се постигне
цялостно улавяне на вредностите и част от тях дифундират или се разнасят и в останалата
част от помещението. Представлява взаимосвързана система от локална вентилация − за
зоните с отделяне на вредности, и общообменна вентилация − за цялото помещение.
Съобразно обработката на въздуха системи за изкуствена вентилация (или системи за
кондициониране на въздуха СКВ) биват:
• вентилационни системи без обработка на въздуха.
• общообменни вентилационни системи с частична обработка на въздуха (СКВ с частична
обработка на въздуха) − предвижда се само затопляне на въздуха, които се подава.
• общообменни вентилационни системи с пълна обработка на въздуха − затопляне,
охлаждане, пречистване (филтриране), овлажняване, изсушаване. Определят се като
климатични инсталации или СКВ с пълна обработка на въздуха.

2.3.ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ИЗКУСТВЕН ВЪЗДУХООБМЕН

Основни условия за оптимално функциониране на системи за изкуствена:
• във вентилираното помещение да няма течение и непроветрени места.
• вкарвания въздух да е качествен − с показатели минимум съответствуващи на
нормативните.
• принципно общото изсмуквано количество въздух да бъде равно на общото нагнетявано.
• да не се допуска във вентилираното помещение да прониква на въздух с вредности от други
помещения чрез известно свръхналягане и други средства − например: в зала хранене
може да се създаде свръхналягане, което да спре проникване на въздух наситен с миризми
и пари от топлата кухня.
• обратната теза е да не се позволява при вентилиране на помещенията с вредности те да се
разпространят в съседство − с подналягане чрез превишаване обема на изсмукването над
този на нагнетяването.
• да няма разпространение на шум и вибрации.
• цялостната инсталация да се поддържа в изправност − в частност да са осигурени
планировъчни и технически условия за това.
 6
2.4.НЕОБХОДИМО КОЛИЧЕСТВО ВЪЗДУХ
Количеството на необходимия пресен въздух се определя в зависимост от причината за
влошаване на въздуха в помещението.

2.5.СРЕДСТВА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ТЕЧЕНИЯ И НЕПРОВЕТРЕНИ МЕСТА

Основните следства за изпълняване на общите правила за изкуствен въздухообмен се
обединяват в следните групи:
НАГНЕТЯВАНИЯ ВЪЗДУХ ДА БЪДЕ ЧИСТ
Чистотата на нагнетявания въздух е условна и степента на пречистване е различна за
различните вентилациони инсталации. Това понятие не трябва да се смесва с понятието
кондициониран въздух. Пречистването означава обезпрашаване и обезмирисяване.
ПОДАВАНИЯ ВЪЗДУХ ДА Е С ОПТИМАЛНА ТЕМПЕРАТУРНА РАЗЛИКА
Температурната разлика между подавания въздух и този в помещението се ограничана на
∆θ = 10°С. При по големи температурни разлики се получава начало на вътрешна въздушна
циркулация.
ДА НЕ СЕ СЪЗДАВАТ НЕПРИЯТНИ ВЪЗДУШНИ ТЕЧЕНИЯ
За избягването на въздушни течения се нормира скоростта и начина на подаване на въздуха в
зависимост от неговата температура и местоподаване съобразно близостта на хора.
В случая се разглежда чувствителността на човека към течения, като за мярка се приема
повърхностната температура на кожата му. За да не се получава дискомфорт и евентуална
простуда, повърхностната температура на кожата не трябва да се променя. Установено е, че
при въздух в покой с температура +18.8°С човек в нормално състояние и добре облечен е с
повърхностна температура на кожата на челото от +31.5°С. За запазване на постоянна
температура на кожата, при движение на въздуха и съответно увеличаване на неговата скорост,
е необходимо да се повиши и температурата му.
При подаване близо до хора на въздух с тевпература по ниска от тази в повещението,
скоростта на въздуха не трябва да бъде по-толяма от 0.17 m/s. Ако температурата на въздуха е
по-висока от тази на помещението, скороста може да достигне 0.25 m/s. По-голяма скорост на
въздуха от 0.25 m/s се усеща от човека като некомфортна. Такива скорости се използвуват при
производствени сгради или при скоростно нагнетяване.
ДА НЕ СЕ ОСТАВЯТ НЕПРОВЕТРЕНИ МЕСТА
Постига се чрез правилно разположение на отворите за нагнетяване и изсмукване на въздуха в
зависимост от скоростта и температурата. Счита се за правилно топлият въздух да се подава
отгоре и да се изсмуква долу, близко до пода, а студеният въздух да се подава ниско, отстрани
и да се изсмуква горе високо, тъй като се затопля и издига нагоре. В повечето случаи, от опит е
установено, че дори и при много ниски скорости на подаване вкарвания студен въздух отдолу-
отстрани се усеща като неприятно въздушно течение особено в глезените на краката. Ето защо
е прието нагнетяването на въздуха (и топъл и студен) да става отгоре или високо отстрани, а
изсмукването − ниско долу (отстрани). По този начин въздухът се изсмуква оттам, където е
най-замърсен, където се отлага праха от помещението, близко до пода.
С приемането на този принцип са възможни разнообразни схеми на местата за подаване и
изсмукване на въздуха с оглед на спазване на изискването да не се остават непроветрени места
(вж. схемите). При някои от схемите правилния въздухообмен се постига и чрез по-високите
скорости на подавания въздух и чрез насочени дюзи на връскването му в помещението, а
 7
изсмукването се прави с много по-малки скорости (до 0,5 м/сек). Този способ позволява да
бъдат близко една до друга нагнетените и смукателните решетки (въздухопроводи).
Вентилирането чрез скоростно нагнетяване на въздуха може да се прилага в ресторантски
зали, киносалони и театрални зали, спортни зали и зали за събрания, както и при някои
производствени помещения.
ВЕНТИЛАЦИОННИТЕ УСТРОЙСТВА ДА НЕ СЪЗДАВАТ ШУМОВЕ
Най-големите опасности за шум създават вентилаторите с голям дебит, той се създава от
самото завихряне на въздуха в устройството и се пренася по ламаринените въздухопроводи до
вентилираните помeщения. За предпазване от този вид шум се придвиждат специални
шумозаглушители, които се състоят от определен брой шумозаглушителни кулиси,
лабиринтен тип прегради, които абсорбират част от шума. Кулисите представляват плочи от
стъклена полутвърда вата обвити с мрежа или перфорирана ламарина. Те са вместени в общ
кожух и се монтират в непосредствена близост до вентилатора. Освен тях се предвиждат и
шумозаглушителни съединения от нагънат каучук тип "маншони", а самите вентилатори се
поставят на спираловидни пружинени амортисьори (или пневматични) и на подложки от
порест неопрен. За избягване на шума от свистенето на въздуха преминаващ през
нагнетателни решетки са разработени разнообразни модели, някои с пластмасови или
каучукови накрайници (мундщуци) специфични за отделните фирми производителки и дори
патентовани.

3. ЕЛЕМЕНТИ НА СМУКАТЕЛНИ И ОБЩООБМЕННИ

ВЕНТИЛАЦИОННИ СИСТЕМИ
3.1.Вентилатори
Вентилаторите са турбомашини, при които подадената върху вала механична енергия (от
електродвигател) се превръща в хидравлична енергия в енергообменното им пространство. Те
се класифицират според направлението на течението през работното колело на три основни
групи: центробежни, осови и диаметрални. Могат да бъдат с директно куплиране на
двигателя и с ремъчна предавка.

3.2.Повърхностни топлообменници
При топлообменниците в системите за кондициониране на въздуха процесът на
топлоотдаването се извършва чрез затопляне (охлаждане) на въздуха от елементи,
затопляни/охлаждани от постъпващ флуид или електронагревател.
Употребяват повърхностни топлообменници за загряване или охлаждане на въздуха, които се
определят в първия случай като калорифери, а във втория − въздухоохладители. Те се
изпълняват от гладки или оребрени от вън медни или стоманени тръби. Действието им се
основава на принудителното преминаване на въздушна струя през решетки от тръби, в които
също принудително тече топла или студена вода. В зависимост от това въздухът се затопля
или охлажда. За температурен агент може да служи вода или пара от ТEЦ или котел, или
лесноизпарявящи се и втечняващи се флуидни разтвори компресирани от хладилна централа.
При калориферите тръбите с топла вода могат да се заменят с електрически нагреватели.
Нагревателните елементи при тях са проводници от хром-никелови сплави с високо
съпротивление, спираловидно навити и разположени открито или в медни или стоманени
тръби в изолираща среда от ситен магнезиев или кварцов пясък. Електрически калорифери се
използват за малки мощности или при липса на топлоносител флуид.
 8
В топлообменниците от рекуперативен тип топлоотдаването се извършва чрез
затопляне (охлаждане) на въздуха от елементи затопляни/охлаждани от постъпващ въздух.
Температурата на въздухът, които ще се нагнетява в помещенията се повишава/понижава чрез
използване на въздух, който се изсмуква от помещенията преди да бъде отведен извън
сградата. С рекуперативните топлообменници се намалява необходимото количество енергия
за функциониране на системите за кондициониране на въздуха.

3.3.Въздухопроводи
Чрез тях се транспортира въздухът за принудително вентилиране. Имат относително големи
размери и в повечето случаи провеждането им покрай строителните конструкции е трудно и
прикриването им с допълнителни елементи - необходимо.
Трябва да отговарят на следните изисквания:
• максимална гладкост на вътрешната повърхнина
• трудна замърсяемост и евентуално лесно почистване
• да бъдат нехигроскопични
• въздухоплътни
• корозионно устойчиви
• негорими
• дълготрайни
Изготвят се с кръгло, правоъгълно или дори овално напречно сечение. Могат да бъдат зидани
и измазани, но в повечето случаи се изготвят от поцинкована, стоманена, медна или
алуминиева ламарина с дебелина 0,6-1,5 мм. Предмет на стандартизирано изпълнение са
въздухопроводите от поцинкована ламарина изработени като спираловидни тръби с
непрекъснато фалцово съединение (винтов фалцов шеф). Изпълняват се също от пластмаси
като поливинилхлорид (PVC), полиетилен (PE), полипропилен (РР), пресовани плоскости от
пенополистирол, минерална вата каширани едностранно (отвътре) или двустранно с
алуминиево фолио. Снаждането им става с фланци, с рейки, с муфи, уплътнителни ленти и
други. Смяната на посоката във вертикала и в хоризонтала става с колена или дъги, като се
търси форма с най-малко съпротивление при преминаване на въздуха.

3.4.Филтри на въздух
Пречистването, включващо обезпрашаване и обезмирисяване се извършва с филтри. Те биват
книжни, маслени, с активен въглен, електрофилтри, лабиринтен тип и пр.

3.5.Устройства за подаване на въздух

Те могат да бъдат типови или с индивидуален дизайн с декоративни качества. Обикновено

това са стенни или таванни решетки с вертикални или хоризонтални ламели, перфорирани
тавани, таванни шлицове вградени в окачени тавани, подови въздухоразпределители, вградени
в столовете на зрителните зали или в стъпалата на амфитеатрите. Изпълняват се от метал −
пресовани, ляти, съставни; от гипс; от пластмаси.

3.6.Устройства за изсмукване на въздуха

Произвеждат се като индустриални изделия с възможност за регулиране, като стенни и
таванни решетки с индивидуална конструкция и дизайн, подобни на тези за нагнетяване на
въздуха. По характерни като форми са отворените смукатели тип "чадър" за локализиране на
смученето в определени зони в производствени помещения, обществени кухни и други.
 9

4. ЕЛЕМЕНТИ ЗА КОНДИЦИОНИРАНЕ НА ВЪЗДУХА.

Кондиционирането на въздуха може да бъде извършвано в зависимост от обхвата спрямо
сградата:
• с локални средства − климатизатори, озонатори и овлажнители/осушители.
• с централни агрегати и системи
• по смесен начин.
Локалните средства са предназначени да поддържат параметрите на микроклимата на едно
помещение или група помещения целогодишно или само през отделен сезон. Устройството им
зависи от предназначението им − само за охлаждане, само за затопляне, или и за двете, с или
без осъществяване на проветряване/вентилация. Според начина им на действие локалните
средства биват:
• с автономно действие − климатизатори, озонатори, йонизатори и овлажнители/осушители;
• с неавтономно действие − индукционни конвектори и вентилаторни конвектори.
Климатични централи − въздухообработващи централи и агрегати, поддържат параметрите на
обработвания въздух или флуид, които се подават към цялата сграда или към значителна част
от нея. В зависимост от изисквания спрямо микроклимата в различните типове сгради
климатичните централи са с частична или пълна обработка на въздуха, с или без охлаждане
или затопляне на флуид.

4.1.ЛОКАЛНИ СРЕДСТВА С АВТОНОМНО ДЕЙСТВИЕ.

Локалните средства с автономно действие поддържат самостоятелно параметрите на въздуха
на едно помещение или група помещения, и са цялостни завършени системи.
Принципът на работа на климатизатора е съгласно физичните закони на термодинамиката на
флуидите при промяна на налягането им. Обосновава се с свойствата на флуидите при
изпарение да поглъщат топлинна енергия, а при втечняване (кондензация) да отдават
топлинна енергия.
Всеки климатизатор представлява хладилна машина състояща се от: херметичен хладилен
компресор, въздушен топлообменник, флуиден топлообменник, резервоар хладилен агент и
разширителен вентил. При реверсивните системи се включва и реверсивен вентил на
хладилния цикъл.
Когато системата охлажда въздушният топлообменик действа като изпарител и поема
топлинна енергия от помещението, като през флуидния цикъл я отделя в флуидния
топлообменник, който действа като кондензатор. Когато системата осигурява отопление в
помещението въздушния изпарител функционира като кондензатор отделящ топлинната
енергия от флуидния цикъл, а кондензатора − като изпарител поемащ топлинна енергия от
външния въздух.
Хладилният агент циркулира в системата, като под външните въздействия си променя
налягането, температурата и/или агрегатното състояние (газ−течност).
Първоначално течния хладилен агент изпълва резервоара, която може да бъде самостоятелен
елемент или обединен с долната част на флуидния топлообменник. Компресорът, действуващ
като помпа, нагнетява течния хладилен агент под високо налягане по флуидната линия до
разширителния вентил, който регулира протичането на хладилния агент във въздушния
топлообменник. За разширителния вентил се използва разширител клапан (вграден
терморегулиращ вентил − ТРВ) или капилярна тръба. След него течния хладилен агент са
 10
разширява в изпарителя, като понижава налягането си и следователно и температурата на
кипене. При това ниско налягане течния хладилен агент кипи и преминава в газообразна
форма. Този преход обуславя поглъщането на топлинна енергия от въздуха, който е в
помещението и протича около изпарителя. За да се освободи пространство в изпарителя за
цикъл с нов хладилен агент, погълналият топлинна енергия агент се изпомпва чрез засмукване
от компресора по газовата линия на системата. Компресорът нагнетява газообразния хладилен
агент, повишавайки неговите налягане и температура, по линията към кондензатора. В
кондензатора газовите пари с висока температура (около 90°C) се охлаждат от външния
въздух, който е с по-ниска температура и обдухва флуидния топлообменник. По този начин
топлинната енергия се предава (чрез конвекция) на околния въздух. Температурата на
хладилния агент се понижава, докато агент се охлади до точката си на втечняване. При това
газообразния агент кондензира и преминава в течна фаза. Течният агент, все още под високо
налягане протича по флуидната линия до разширителния вентил, и така се затваря хладилния
цикъл.
Видове климатизатори в зависимост от функционалните възможности:
• за охлаждане на въздуха в помещенията − първоначално развитие от изобретяването им
през 1961 година
• за охлаждане и затопляне на въздуха в помещението − до различна степен в зависимост от
температурата на външния въздух.
• за охлаждане и затопляне с допълнителна обработка на въздуха − премахване на
замърсяване от прах, миризми и други, озониране, овлажняване и т.н.
Видове климатизатори според действието на компресора:
• традиционни (еднопосочни и реверсивни) − без възможност за корекция на оборотите на
компресора.
• инверторни (право или променливо токови) − с плавна корекция на оборотите на
компресора.
С инверторните системи се намалява електрическото потребление в диапазона 5%÷40% в
сравнение с аналогичните традиционни изделия, както се намалява и стартовия
електрически ток. При инверторните климатизатори се намалява шумовото замърсяване и се
осигурява по-бързо охлаждане/затопляне, което е свързано и с повишаване на комфорта на
обитаване. Изделията са с по-голяма дълготрайност, но са и с по-висока цена спрямо тези с
обикновени компресори без корекция на оборотите.
Видове локални средства за климатизация :
• прозоречни (стенни) климатизатори
• стайни климатизатори (сплит-системи и мултисплит системи)
• мобилни климатизатори
• озонатори и йонизатори
Ефективността на локалните климатизатори се определя с въведените коефициенти:
• EER (Energy Efficiency Rating) – коефициент на енергийна ефективност в режим охлаждане
– съотношение на отнетата от помещението топлинна енергия към консумираната
електрическа мощност.
• COP (Coefficient Of Performance) – коефициент на преобразуване в режим отопление –
съотношение на получената в помещението отоплителна мощност към консумираната
електрическа мощност.
 11
ПРОЗОРЕЧНИ (СТЕННИ) КЛИМАТИЗАТОРИ
Прозоречните (стенните) климатизатори съдържат в структурата си две части:
компресорно-кондензаторна и конвекторно-изпарителна части, които са компановани в
единно изделие.
В изделието са вградени компресор, кондензатор, изпарител, разширителна клапа, филтър,
термостат с електронно контролно табло, вана за конденза, и вентилатор с две перки − външна
и вътрешна, задвижвани от един общ електродвигател. Оформянето е с кожух (кутия) –
полимерна или метална, със вътрешни и външни решетки.
Охладителна мощност на прозоречните климатизатори е от 1 кW до 5 кW (понякога се
използва британската единица BTU, което е съкращение от British Thermal Unit, като
1 kW = 1 kJ/s = 3412.1 BTU/Hr или BTUH), а дебита на въздух − 200÷2000 m3/h. Нивото на
шума е високо и достига до 65 db, като в процеса на функциониране при износване на
лагерите, може да достигне и по-високи стойности.
Опция е прозоречните кондиционери да изпълняват и частична роля на смукателна вентилация
− до 10% от производителността на вентилатора.
Изделието се монтира в отвор на външната стена или на прозоречната рамка.
Предимства на прозоречните (стенните) климатизатори:
• могат да осигуряват охлаждане, отопление и изсушаване
• обединяване на всички изграждащи елементи в едно компактно тяло
• възможност да изпълняват частична роля на смукателна вентилация
• къси трасета между елементите - намаляване възможността за дефекти в системата
• няма инсталационни кабели и тръби по фасадите
• ниска стойност на инвестицията
Но недостатъците на тези локални устройства са значителни на съвременния етап на развитие
на инсталационното оборудване:
• ниски стойности на коефициентите ERR и COP
• труден монтаж и уплътняване при поставяне в остъкляването
• дистанционното управление е скъпа опция
• високо ниво на шум при функциониране
• кондензът често не се събира и капе по фасадата, или изисква отделни трасета за
отвеждането му.
• архитектурно-естетически проблеми при оформяне на фасадата. трудности с монтажа
особено при съвременните решения на дограмите.
СТАЙНИ КЛИМАТИЗАТОРИ (СПЛИТ-СИСТЕМИ).
Локалните стайни климатизатори се състоят от компресорно-кондензаторна и
конвекторно-изпарителна части, аналогично на прозоречните климатизатори, но при тях тези
две части са оформени като две отделни секции (т.нар. сплит-система − произход от
английската дума ″split″–разделям). Компресорно-кондензаторна част се разполага отвън, а
конвекторно-изпарителната − вътре. Оптимално е двете части да се монтират в близост една
до друга, като за всеки тип и типоразмер на локална сплит-система конкретните
 12
производители са определени максимално разстояние между частите и допустима денивелация
на разполагането им.
Двете части са свързани с два тръбопровода, по които тече хладилния агент, и с електрически
кабели − силнотокови за захранването и слаботокови за управление и контрол между двете
части. Обикновено основното електрическо захранване е към външното тяло.
Охладителната мощност на сплит-системите е от 2.0 кW до 17.5 кW, а отоплителна мощност −
от 2.4 кW до 18.0 кW. Въздушният дебит е в границите 350÷2000 m3/h. Коефициентите на
преобразуване на енергията в системите са: EER=2.40÷4.10 W/W и COP=2.70÷4.40 W/W, като
ниските стойности са при по-мощните модели.
Нивото на шума е както следва: за вътрешното тяло е до 48 dbA, като за по-ниските скорости
на вентилатора значително намалява, а за външното − до 62 dbA.
Електрическо захранване е в зависимост от мощността на климатизатора: с консумирана
електрическа мощност до около 3.0 кW (съответстваща на охладителна мощност
около 9.0 кW) е 240 V/1 Pf/50 Hz, а при по-мощните модели − 400 V/3 Pf/50 Hz.
Работната температура на сплит-системите, при която поддържат зададените параметри е: за
охлаждане от 0°C до +52°C, за отопление от +15°C до -20°C, като точните параметри са
съобразно типа и модела.
За допълнително затопляне на въздуха, като опция, се използват електрически нагреватели.
При климатизатори с функция овлажняване се вграждат парни овлажнители.
Предимства на локалните сплит-системи:
• ниски нива на генерирания шум в съвременните решения − компресорът и вентилатора на
кондензатора са извън помещението, а вътре е само вентилаторът създаващ движение на
въздуха в помещението
• свободен избор по отношение на мястото на разполагане и вида на вътрешното тяло
• бърз и стандартизиран монтаж
• относително ниска стойност на инвестицията.
Недостатъци на климатизатори сплит-система:
• не се осигурява пресен въздух в помещението при повечето модели
• монтаж с пробиване на фасадна стена
• изисква трасе за отвеждане на конденза.
• затруднения в интегриране на външното тяло към фасадното решение − особено при сгради
притежаващи статут на архитектурно-строителна недвижима ценност и сгради в границите
на охранителната зона на недвижима културна ценност.
В стоманения или алуминиев праховобоядисан кожух на външната част се монтират следните
елементи:
1. хладилен компресор – засмуква и нагнетява хладилния агент (фреона), като осигурява
движението му в климатизатора, както и увеличаване на налягането на фреона
2. терморегулиращ (четирипътен) вентил – обръща посоката на движение на фреона за
съотвентите режими отопление и охлаждане
3. контролна платка – само при инверторните климатизатори
 13
4. вентилатор, задвижван от електрически двигател – създава въздушен поток от външния
въздух, който обдухва кондензатора
5. кондензатор – регистър от медни ламелни тръби - в него кондензира хладилния агент при
охлаждане, а при режим отопление функционира като изпарител
6. филтър за фреона – пред входна дюза на компресора , предпазва от замърсяване хлад.агент
7. щуцерни връзки – за монтаж на медни тръби, правещи връзка между външното и
вътрешното тяло
8. защитен капак – предпазва щуцерните връзки и входа за електрическите кабели
Основни елементи на вътрешната част са:
1. преден панел – полимерен с челна и горна засмукващи решетки
2. основен филтър – фина полимерна или метал-полимерна мрежа, улавя грубия прах от
циркулиращия въздух
3. изпарител – регистър от медни ламелни тръби - в него се загрява и изпарява хладилния
агент - фреон при охлаждане, а при режим отопление функционира като кондензатор
4. хоризонтални жалузи – направляват подаваната към помещението въздушна струя по
вертикала
5. електронен панел с индикации – информация за режима на работа на климатизатора
6. допълнителни филтри – електростатични, плазмени, катехинови, йонен и други, които
подобряват чистота на въздуха.
7. вентилатор – създава и регулира въздушния поток от въздуха в помещението , като обдухва
изпарителя.
8. вертикални жалузи – направляват подаваната към помещението въздушна струя по
хоризонтала.
Основният филтър изисква периодично (месечно) почистване чрез измиване с топла вода. При
някои модели почистването е със специални четки, като прахът се изхвърля чрез шланг във
външната среда. Съществуват самопочистващи се основни филтри, при които праха и
мръсотията се отлагат в специална касета, която се почиства два пъти годишно. Съвременните
решения са с индикация за почистване появяваща се на електронния панел за индикации, за да
се гарантира своевременното поддържане, а от там и ефективността на климатизатора и
неразпространението на прах и микроорганизми в помещението.
Допълнителни филтри служат за отделяне и неразпространение на прахови частици с
по-малки размери, а също така и на газове, пари и миризми. Използват се следните видове:
електростатичен антибактериален, кахетинов електростатичен филтър, филтър активен въглен,
фотокаталитичните (цеолитни), и йонен окислителен филтър.
Възможните опции при локални климатизатори сплит-системи с оглед на повишаване на
ефективността и комфорта:
• денонощен или седмичен таймер – позволява почасово програмирано
включване/изключване на климатизатора и задаване на режим на работа.
• функция автоматичен режим на работа – превключване между режими охлаждане и
отопление – използва се в преходните годишни сезони
• автоматичен въздушен поток – насочване на въздушната струя чрез автоматично движение
на клапите, което осигурява равномерно разпределение на въздушния поток в цялото
помещение и/или създава усещане за лек полъх на вятър.
 14
• климатизатори с пространствен въздушен поток (3D-flow)
• изсушаване – влажността на въздуха в помещението се намалява без това да води до
промяна на температурата
• овлажняване – поддържане влажността в оптималните граници 40÷60 %.
• допълнителен сензор за движение − отчита местоположението и наличието на хората в
пространството и активността им.
• възможност за нощен режим на работа (sleep mode) − отчита промяната на човешката
телесна температура по време на сън, като променя температурата в помещението
съответно: повишава с 0.5°C при режим охлаждане или намалява с 1.0°C при режим
отопление на всеки час − до достигане на оптимална за здравето и комфорта граница.
• съвместяване с електрическо отопление при отрицателни температури.
• автоматично рестартиране – при отпадане на напрежението по време на работа, след
възстановяването му компресорът се рестартира автоматично − за инсталационни и
производствени помещения с повишени изисквания за гарантирани параметри.
• автоматичен контрол на скоростта на вътрешния вентилатор – скоростта на вентилатора се
променя автоматично в зависимост от реалната температура на помещението и зададената
от потребителя, с цел постигане на максимална ефективност и снижаване на
електрическата консумация
• самопочистване на филтрите
• автодиагностика – автоматична проверка и откриване на проблеми в климатизатора, като
дава съответна индикация на електрония панел на вътрешното тяло
• дистанционно управление – ефективен контрол до 10 метра с LCD-дисплей.
Изборът на места за монтаж на двете части на сплит-системите са от съществено значение за
правилното им функциониране, комфортното обитаване и архитектурния образ на сградата.
Монтирането на локални системи налага в повечето случай изпълнението на текущ ремонт, но
при някои проектни решения се изисква предвиждане на основен ремонт. Отвеждането на
конденза е по трасе към канализационната мрежа през монтиран конденен сифон, към
водосточни тръби, или недоброто решение за свободно изливане на балкони и други.
Локални климатизатори сплит-система са със следните типове според вида и мястото на
монтаж на вътрешното тяло:
• стенни (wall mounted type) – монтаж до височина до 3.50 m от пода
• стенно-таванни (ceiling-wall type) – висок стенен монтаж непосредствено под тавана
• колонни (column type) – вертикална ″колона″ монтирана на пода
• касетъчни (cassette type) – за скрит монтаж в окачен таван
• подово-таванни (floor-ceiling universal type & ceiling large type) – монтаж както в зоната до
пода, така и плътно към тавана
• канални (duct type) – скрит монтаж в окачен таван или стени, варианти с или без
осигуряване на пресен въздух.
При стенния тип климатизатор се предлагат редица модели с акцент върху дизайна на
вътрешното тяло и мястото му в интериора на помещението.
Вътрешното тяло на стенно-таванния тип, което е изцяло открито, се монтира към стената в
зоната между 2.50 m и 4.50 m от пода и на минимум 0.20 m от тавана, което го прави
 15
подходящо за високи пространства. Разположението на и конструкцията на решетките
гарантира много добро и равномерна разпределение на въздуха в помещението, както при
режим охлаждане, така и при отопление. Повечето модели са с вградено автоматично
самопочистване на филтрите и режим на изсушаване след функциониране, което
предотвратяване развитие на бактерии, гъби и плесени в климатизатора. Поддръжката е
улеснена при годишен период между изискващите се профилактики на оборудването.
Колонните сплит-системи намират приложение в големи помещения, поради относително
по-големите си охладителна и отоплителна мощности, както и големия си въздушен дебит и
високо налягане създавано от вентилаторите им.
Касетъчните системи са оптимални за високи и обширни помещения, като са възможни при
минимални височини на окачения таван от 260 mm. Равномерно разпределят въздушната струя
в от една до четири посоки, като е възможност за допълнително регулиране на дебита.
Възможно е осигуряване и за подаване на пресен въздух. Кондензът се отвежда чрез
препомпване от кондензната вана с кондензна помпа.
Приложението на подово-таванните сплит-системи е както за обширни помещения без
възможност за монтаж в окачен таван – монтажът е директно към тавана; така и при жилищни
и офисни помещения – монтаж на пода или в долната част на стената. Характерна и малката
дълбочина на изделието − около 180 mm.
Каналните климатизатори се монтират в окачен таван, в щендерна преградна стена, или в
стенни обшивки. Изпълняват се обикновено с директно заустване на климатизатора към
вентилационни решетки, или с допълнителни въздуховоди − засмукващи и нагнетяващи, или
само нагнетяващи. С допълнителни въздуховоди е възможно един модул да климатизира
няколко помещения. При този тип се произвеждат и изделия с голяма
охладителна/отоплителна мощност до 29.5 kW, и дебит – до 4500 m3/h. Малка височина на
вътрешната част − около 220÷270 mm при малките типоразмери, а при големите – до
около 400 mm. Благоприятно решение са за осигуряване на ниски нива на шума в
климатизираното помещение. Но може да се създадат трудности при поддръжка на каналните
климатизатори при неправилен избор на материалите и техния монтажа за оформяне на
ограждането му.
Мулти-сплит системите обикновено са с до четири вътрешни тела свързани с едно общо
външно тяло. Вътрешните тела могат да са в едно голямо помещение или в различни
помещения. Възможно е да се свържат в една система различни типове и типоразмери на
вътрешни тела. Всички вътрешни тела работят в един и същи режим – или отопление или
охлаждане, с изключение на системите с два хладилни кръга. Високо ефективни са
инсталациите с външно тяло с инверторен компресор на постоянен електрически ток (DC).
Системата позволява удължени трасета от външното тяло към вътрешните тела – обща
дължина до 30 (60) метра при денивелация от 10 (15) метра. Недостатък е, че при повреда на
външното тяло, всички вътрешни тела прекратяват функционирането си.
Мулти-сплит системите се използват при невъзможност за монтаж на повече от едно външно
тяло или в случай, че това не е приемливо в архитектурното решение, като при сгради
притежаващи статут на архитектурно-строителна недвижима ценност.
Основни направления за развитие на сплит-системите са:
• допълване на локалните климатизатори с нови функции и превръщането им в мини
климатичен център.
• повишавана на екологичната безопасност на оборудването.
• използване на екологични материали при компактни размери
 16
• намаляване потреблението на електрическа енергия
• намаляване на шумовото ниво на двата блока − съответствие със санитарно-хигиенните
норми и повишаване комфорта на обитаване. Постигане на нивото на шума за вътрешното
тяло от 22 dbA, а за външното − от 50 dbA.
• усъвършенстване на автоматиката, управлението и сигурността на изделието
• дизайн на изделието съответстващ на съвременните концепции за прилагането му в
различни функционални обекти.
МОБИЛНИ КЛИМАТИЗАТОРИ
Икономически ефективност има използването на мобилни климатизатори при условията на
честа смяна на офиси, жилища или други, предвид минималните монтажно/демонтажни
работи. Обикновено са предназначени за охлаждане на едно помещение.
Съществуват две системи мобилни климатизатори според инсталационното решение:
моноблокове и мобилни сплит-системи. При моноблокове всички елементи са в единен
корпус, като изделието се поставя на пода в помещението, и е задължителна връзка с външен
въздух чрез въздуховоди. А при мобилни сплит-системи − двете части стъпват на подовете
съответно вътре и вън и връзката е с гъвкав армиран шланг включващ тръбопроводи и
електрически кабели.
Основно преимущество е икономията при първоначалната инвестиция и не се изисква монтаж
от квалифициран специалист. Недостатъци са високи нива на шумово натоварване (до 50 dbA)
и липсата на система за отвеждане на конденза и е необходимо неговото ръчно отстраняване.
Мобилните климатизатори имат значителна намеса в интериорното решения на помещението
и намаляват на полезната площ на помещението.
Ограничена максимална охладителна мощност за да се запази мобилността − до 3.0 kW за
моноблоковете и до 9.0 kW за мобилните сплит-системи.
Според предназначението си биват: за професионална употреба и за домашна употреба
ОЗОНАТОРИ, ЙОНИЗАТОРИ И ДРУГИ ЛОКАЛНИ УСТРОЙСТВА
Озонаторите са устройства, който чрез разпръскват молекули на газа озон O3, който е
алотропна форма на кислорода със светло син цвят и с остра миризма. Озонът е нестабилно
химически вещество и е много силен окислител. при взаимодействие с повечето окисляеми
химични вещества реагира силно. Убива микроорганизмите и окислява съставките на
тютюневия дим, маслените аерозоли в кухни и други неприятни миризми. Газът стерилизира,
като унищожава бактерии и вируси, както и гъбички, мухъл и спори на плесени.
При озониране се намаляват или напълно отстраняват миризмите отделяни при съхраняване на
хранителните продукти или при някои технологични процеси. Озонирането на въздуха има и
стимулиращо биологическо въздействие върху различни функции на човешкото тяло, както и
имуномодулиращо действие.
Озонаторите намират приложение в жилища, хотели, конферентни зали, кухни, ресторанти,
складове, болнични сгради и други.
Йонизаторите насищат въздуха с отрицателни йони, като се използва създадено
електростатично поле в устройството или под въздействие на високоволтов тих електрически
разряд. Йонизаторът на въздух спомага за намаляване концентрацията на бактерии, спори и
полени във въздуха, компенсира понижената концентрация на отрицателни йони при работа
на електрически и отоплителни уреди, и други. Отрицателните йони имат благотворното
влияние на отрицателните йони върху човешкия организъм − повишават дихателния
 17
капацитет, стимулират функциите сърдечно-съдовата и кръвоносната система, подобряват
обменните процеси в организма, усилват биотоковете на нервната система, повишават
съдържанието на кислород в кръвта, повишава се устойчивостта на организма към
неблагоприятните фактори на околната среда, и подобряват общото самочувствие и
настроението, лекуват главоболие и преумора. Насищане на въздуха с отрицателни йони
създава усещане за свежест и комфорт.
Области на приложение са в битови и промишлени условия, както и в болнични и хотелски
сгради.
Разработват се и се предлагат редица устройства на база биокултури или на база електрически
филтри, за отстраняване на токсини във въздушната среда, както и на опасни органични
компоненти.
 18

4.2.ЛОКАЛНИ СРЕДСТВА С НЕАВТОНОМНО ДЕЙСТВИЕ

Локалните средства за кондиционирането на въздуха включват: индукционни конвектори и
вентилаторни конвектори.
ИНДУКЦИОНИ КОНВЕКТОРИ
Използват се за локална дообработка на въздуха произведен от общ климатичен агрегат
(разположен в сутерена или на покрива на сградата) чрез един или два топлообменника за
всяко помещение (един за охлаждане, друг за затопляне). Топлообменниците действат на
режим охлаждане или затопляне чрез протичане през тях на топло- или студоносител,
доставяни чрез обща двойка от тръби − двутръбна система; отделни двойки тръби за
транспорт на топла и на студена вода − четиритръбна система, и с отделни тръби за подаване
на топла и студена вода и обща връщаща тръба − тритръбна система.
Топлообменниците са поставени в метален или пластмасов корпус със решетка от предната
страна, в който са оформени дюзи за подаване на доставяния от централата обработен въздух,
решетки на горната стена за нагнетяване на подавания въздух, вана за кондензат,
регулационни клапи.

Начин на действие. Обработеният до определена температура и влажност въздух от

централния климоагрегат постъпва от въздухопроводната мрежа в конвектора и изтича през
дюзите му с висока скорост /V=12-15 м/сек/ в посока на горната решетка, така се получава
засмукване на въздух от помещението, който нахлува през предната решетка, преминава през
топлообменника и охладен или затоплен се смесва с въздуха от дюзите и излиза през горната
решетка към помещението. В този смисъл конвекторът се нарича " индукционен ", защото
бързият конвективен топлообмен е индуктиран, предизвикан от скоростното подаване на
въздуха.
При охлаждането на въздуха може да се появи кондензат по повърхностите на
топлообменника, за събирането му е предвидена вана.
За включването на конвектора към мрежата е предвиден кръгъл накрайник- щуцер с D=100-
150 мм. От друга страна има водоразпределител с регулационни и спирателни вентили.
Индукционните конвектори се произвеждат като готови изделия в 5-6 типоразмера с max
VH=250 m3/h. Първичният въздух се подава целогодишно с tH=15-160C. Топлоносителят е с
t=500C. При изключване на въздухообработващия агрегат (нощем и в празнични дни),
конвекторът продължава да работи на естествена конвеция, т. е. като отоплително тяло и
температурата на топлоносителя може да бъде повишена до 900С, а отоплителната му мощност
да стане около 500-2000W. Нивото на генерирания шум в конвектора зависи от дебита и вида
на дюзите и се изменя в границите от 20÷55 dB.
Приемливо проветряване се постига при дълбочина на помещенията 6м. Постига се добро
индивидуално поддържане на стайна температура. Недостатъци са периодичната подмяна на
филтрите за ежектиран въздух и почистването на топлообменника от прах.
ВЕНТИЛАТОРНИ КОНВЕКТОРИ.
Използват се като локални средства за затопляне или охлаждане на въздуха с дообработка на
първичен въздух /от централен климатичен агрегат/ или за климатизиране на въздуха в
помещението чрез рециркулация. Произвеждат се във варианти - за подпрозоречен монтаж и -
за таванен монтаж /във вътрешната част на помещението/. Известни са и с названието " Fanсoil
" /вентилаторен топлообменник/. Състои се от един или два топлообменника, решетки за
изсмукване и подаване на въздух, филтър, щуцер /накрайник/ за свързване на
 19
въздухопроводната мрежа или с външния атмосферен въздух, регулиращи вентили и клапи и
декоративен кожух.
Пресният въздух може да постъпва:
• през отвор във външната стена /с недостатъци, като - необходимост от филтриране,
опасност от замръзване на топлообменника, влияние на вятъра, труден за оформяне отвор
на фасадата/
• от въздухоразпределителната мрежа /както при индукционните конвектори/
• от въздухоразпределителната мрежа работеща независимо от конвекторите /въздуха се
подава в помещението от решетка в тавана или вътрешна стена/
Топлообменниците работят чрез топло- или студоносител доставян и циркулиращ чрез една от
известните вече системи - двутръбна, тритръбна и четиритръбна. Това позволява
климатизиране на въздуха /частично - без пречистване/ само чрез локална циркулация и
значително намаляване на инвестициите /без въздухоразпределителна мрежа, агрегат за
обработа на първичен въздух и пр./ т. е. без транспортиране на въздух, а само на топла и
студена вода по тръбопроводи с относително малък диаметър.
Предимствата са:
• индивидуално за всяко помещение поддържане на микроклимат
• индивидуална интензивност на топлобмена чрез променлива скорост на вентилатора
• възможност за изключване на вентилатора в неизползвани помещения /като хотелски стаи -
незаети/, бързо влизане в режим чрез висока скорост на въртене на вентилатора, т. е. бързо
затопляне или охлаждане на помещението /след неработни дни и пр./
• възможност за оползотворяване на нископотенциална топлина от геотермална вода,
термопомпи, слънчеви колектори, рекуператори и пр.
Недостатъците се състоят в :
• по-високите разходи за поддържане /ел. енергия/ в сравнение с индукционните
• увеличаване на шума от вентилатора с течение на времето
• тръбите транспортиращи студена вода трябва да бъдат топлоизолирани, тъй като
отлагащият се по тях кондензат нанася повреди на мазилки, окачени тавани и пр.
В разновидностите, при които не се дообработва първичен въздух от центр. агрегат,
вентилационните конвектори са всъщност отоплителни - охладителни тела с многократно
усилена конвекция от вентилатора.

4.3.КЛИМАТИЧНИ ЦЕНТРАЛИ(ВЪЗДУХООБРАБОТВАЩИ ЦЕНТРАЛИ/АГРЕГАТИ)

Климатичните централи биват зидани, секционни и агрегатни.
Зиданите централи се прилагат при промишлени и сгради като отделните секции -
отоплителна, охладителна и пр. са в отделни помещения. в стените помежду им може да има
филтри и т. н. −коментар повече, като исторически преглед.
Секционните централи облекчават проектните и монтажни работи, тъй като елементите за
обработване на въздуха се произвеждат във вид на секции и блок секции, които се сглобяват
помежду си на обекта, при повреда на някои от тях при експлоатацията могат да се
демонтират, ремонтират и заменят. Те са оформени като призматични кутии с квадратно
присъединително сечение, скелета им е от кухи стоманени или алуминиеви профили, а стените
са единични - от поцинкована ламарина, или двойни тип "сандвич" от два ламаринени листа и
междинен слой от стъклена вата или експандиран/екструдиран пенополиуретан.
 20
Уплътняването между секциите става с профилни микропорести уплътнители. С комплекован
вид секционните централи се монтират върху метални рами с гумени виброизолатори.
Проектирани са само за хоризонтално съчетаване.
В програмата са включени следните елементи:
• вентилационни секции с няколко типоразмера с вградени центробежни двустранно
засмукващи вентилатори
• универсални секции, служат за смесване и разделяне на въздушни потоци и регулиране
дебита на въздуха чрез жалузийни решетки
• филтърни секции
• отоплителни секции, в които са вградени топлообменници вода-въздух
• отоплителни секции, с електрически нагреватели
• отоплителни секции − рекуператорни, в които са вградени топлообменници въздух-въздух
• охладителни секции, с топлообменници вода-въздух от медни тръби и капкоуловители
/кондензосъбирателни вани/
• овлажнителни секции, във вид на оросителни камери с дюзи, с лабиринтен тип
капкоуловители, циркулационна помпа и резервоар за прясна вода от водопровода
• шумозаглушителни секции с кулиси от шумопоглъщаща материя
Съществуват и секционни централи за чисти помещения каквито са операционни,
реанимационни, за електрониката и пр. Произвеждат се и в модификации за климатизиране на
въздуха в машинните помещения на ЕИЦ.
Агрегатираните централи са характерни с това, че в комплекта, в единен корпус са
включени: хладилен агрегат, електронагреватели, калорифер за топлоносител вода, въздушен
филтър, двустранно засмукващ вентилатор, командни и защитни уреди. Конструкцията им
позволява и присъединяване към мрежата за първичен въздух, но масовото им приложение е
на режим на рециркулация. Кондензаторния агрегат /устройството в което хладилния агент се
превръща в течно състояние и отделя топлина/ е отделен от шкафа и се монтира отвън на
конзоли, на балкон, на покрив и пр. Този тип агрегатирани централи се наричат климатични
шкафове и се различават от описаните по-горе прозоречни климатизатори само по по-големия
си капацитет и затова могат да бъдат отнесени към локалните устройства за кондициониране
на въздух.

5. СМУКАТЕЛНИ ВЕНТИЛАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ

Смукателни вентилационни инсталации са обикновенно локални системи.
Чрез тях се осъществява само изсмукване на замърсения в помещенията въздух,
компенсацията се постига чрез проникване на свеж атмосферен въздух през пролуки между
прозорците, специални отвори в стените и т.н. Пречистването /подмяната/ на въздуха може да
бъде обща или локализирана. В последния случай се монтират чадърообразни смукатели само
над уредите, машините замърсяващи въздуха с вредни изпарения, с мазна пара, миризми и пр.
/над печки, фритюрници, скари в обществени кухни и пр./.
Смукателните центробежни вентилатори се монтират обикновено на покривите на сградите
/цеховете/ или на специални конструкции. Въздухопроводите при промишлените сгради
обикновено се поставят открити. В обществените сгради смукателен тип вентилация се
предвижда само в някои помещения - обществени кухни или санитарни помещения.
 21
В жилищните сгради бе задължително устройването на единна смукателна система на
затворените санитарни помещения. Чрез вертикални ламаринени въздухопроводи обединени
на покрива и отведени към един или два смукателни вентилатора се постигаше принудителна
вентилация на всички санитарни помещения в момента на включване на вентилатора от който
й да е апартамент за период от 3-5 мин.
Системата изисква високи първични и екслоатационни разходи. При повреда на вентилатора
десетки санитарни помещения остават без вентилация, тъй като по естествен път е невъзможна
- каналите нямат пряка връзка с атмосферния въздух.

6. ВЪЗДУХООБМЕННИ ИНСТАЛАЦИИ С ЧАСТИЧНА ОБРАБОТКА НА

ВЪЗДУХА - САМО ЗАТОПЛЯНЕ.
При тези системи на принудителна вентилация се прилагат зидани или секционни централи в
които са включени елементи /секции/ за следните операции:
• разделяне или смесване на въздуха, филтриране, затопляне с водо-въздушни или
електрически топлообменници, нагнетяване в помещенията, изсмукване на замърсения
въздух и частичното му изхвърляне навън и частичното му връщане в централата за
вторична преработка /регенериране/
Качествата на въздуха се поддържат от броя на циклите на обмяната му и дебит в м3/h на лице
/посетител/. Икономия на първични инвестиции се постига единствено от невключването на
хладилен агрегат за производство на студоносител и секциите за охлаждане и овлажняване,
които представляват около 20-40% от стойността на цялата инсталация. Не е ефективно
цялостно покриване на топлинните загуби с топлина от въздушен поток, и затова тези
системи са съчетани с нормално водно отоление с радиатори (оразмеренr поне на
изчислителна вътрешна температура +5°C).
Впръскването на въздуха в помещенията може да става със сравнително високи скорости
поради малката разлика в температурата им. Обикновено въздуха се впръсква горе - от тавана
или странично, а се изсмуква долу-ниско - встрани или в отвори в пода или в стъпалата на
амфитеатрите. При обратна схема - впръскването ниско-долу и изсмукване горе-високо няма
голяма опасност от неприятни течения и усещания поради това,че се подава въздух със същата
или по-висока температура от тази на помещението /залата/ и с малка скорост.
При замърсяване на въздуха само от пребиваващи хора се предвижда дебит на пресен външен
въздух - 20 м3/h на човек за помещенита, в които не се пуши и 40м3/h на човек, когато се пуши.
Тези норми се коригират в зависимост от температурата на външния въздух и се намаляват
наполовина при минусови температури.

7. СКВ С ПЪЛНА ОБРАБОТКА НА ВЪЗДУХА (КЛИМАТИЧНИ

ИНСТАЛАЦИИ)
Повишените изисквания спрямо микроклимата в различните типове сгради са основа за бързо
развитие на климатичната техника и взаимосвързаността и със сградостроителството. При
редица сгради климатизацията е необходимо функционално изискване, а редица технологични
процеси са невъзможни без климатични уредби.
Климатична инсталация е уредба, която може автоматично да създаде и поддържа в
определени нормативни граници температурата относителната влажност, чистотата и
движението на въздуха в едно или повече помещения независимо от външните атмосферни
колебания и въттрешните смущения в помещението. В специализираната българска
литература е възприето още названието − системи за кондициониране на въздуха (СКВ).
 22
Следователно климатичната инсталация освен съоръжения за предвижване, пречистване,
загряване и охлаждане, овлажняване и изсушаване на въздуха, задължително се комплектова и
с автоматика за поддържане на предписаните параметри.
Класификацията според изпълняваните функции по поддържаните параметри:
• климатични пълно − с регулиране и поддържане на всички параметри на въздуха.
• климатични частично − с регулиране и поддържане само на някои параметри.
Според областта на приложение климатичните инсталации се разделят на две основни групи:
• климатични инсталации за комфорт − с оглед осигуряване на оптимално обитаване в
жилищни и обществени сгради и помещения.
• промишлени климатични инсталации − осигуряване на условия за производствена
технология − лаборатории, ″чисти″ производства и други.
Взависимост от пространствата, които се климатизират системите за кондициониране на
въздуха се класифицират на две основни групи - централни и локални. Локалните бяха
разгледани преддварително.
Централните системи за кондициониране на въздуха биват:
• въздушни − в системата циркулира само кондициониран въздух обработван в
климатичната централа, който обслужва цялата сграда или голяма зала с анексите и.
Взависимост от схемата се дефинират три разновидности: едноканални, зонални и
двуканални климатични инсталации. Всяка от тях може да се изпълни, като система с
ниско налягане − до 1kPa, или като система с високо налягане − до 3kPa.
• водно-въздушни − кондиционираният въздух обработван в климатична централа
(нар.първичен въздух) се дообработва − охлажда или затопля във всяко помещение чрез
водно-въздушни топлообменници, като индукционни конвектори или вентилаторни
конвектори. И при двата подвида освен въздухопроводните трасета се изпълняват водни
мрежи − двутръбни, тритръбни или четиритръбни схеми.
• комбинирани

7.1.ВЪЗДУШНИ СКВ.
Едноканални и зонални въздушни СКВ
Нискоскоростните са едноканални и се прилагат за климатизиране на големи по обем
единични помещения - зали за събрания, за културни прояви, спорт и пр.При тях
кондиционираният въздух излиза от централата с проектни параметри - температура,
относителна влажност, съдържание на прах в зависимост от сезона. Нагнетява се в
помещението, после се изсмуква и частично се изхвърля навън, останалият частично се смесва
с пресен атмосферен въздух и се обработва наново в климатечната централа.
Този цикъл се повтаря определен брой пъти на час в зависимост от сезона и нормените
изисквания. Ако с тази система се вентилират различни по изложение или местооложение
помещения /външни, вътрешни, северни, южни/ локалният микроклимат ще бъде различен
заради посочените по-горе фактори - някои помещения ще бъдат прегряти, други преохладени
и пр. Затова едноканалната СКВ се прилага само за отделни големи по обем зали.
Многозонови СКВ
При необходимост от климатично вентилиране на повече от една зали в една сграда се
прилагат т. нар. многозонови СКВ . Тяхната особеност е в зонирането и се състои в
разпределение на първичния въздух в направление на зона 1 -примерно голяма зала, зона 2 -
 23
малка зала, зона 3 -фоайета и т. н. Обработеният в централата въздух с базови параметри се
насочва за нагнетяване с отделни въздухопроводи към всяка от зоните и в началото на всеки от
тях се монтира допълнителен топлообменник - калорифер за промяна на температурата в това
направление
/прим. зона 2/, като по-висока от тази на голямата зала /зона 1/.
При по-голям брой помещения многозоновата система е неприложима. Такива са
многоетажните административни сгради, хотели, многофункционални комплекси.
Постигането на оптимален микроклимат за всяко помещение или за група от помещения по
етажите се постига чрез следните системи: въздушна система двуканална СКВ, или водно-
въздушни системи СКВ с индукционни конвектори или вентилаторни конвектори.
Двуканална въздушна СКВ.
Климатизирането на помещенията в големи сгради е свързано с покриване на изисквания за
различни температури и изменящи се динамично отоплителни и хладилни товари в един и същ
период от време. Централната система е небходимо да бъде гъвкава − да осигурява различни
индивидулно зададени температури на подавания въздух в отделните помещения.
Двуканалната СКВ е въздушна система с централна обработка на въздуха, чиито основен
принцип е предвиждането на два самостоятелни въздухопровода − по един за топъл и за
студен въздух. За всяко климатизирано помещение или група от помещения се предвиждата
отклонения от двата основни въздухопровода към смесителен апарат управляван от термостат.
Смесителният апарат автоматично смесва топлия и студения въздух, с което се осигурява
необходимата за помещението температура на нагнетявания въздух.
Помещенията се групират по предназначение, изложение, динамика на топлинните товари или
друг показател, като за всяща група се предвижда отделен смесителен апарат.
При двуканалната система, да разлика от предищните, калориферът и въдзухоохладителят са
разположени на нагнетателната страна на съответния вентилатор. Ако има предварителен
калорифер, той е монтиран на въздушен канала през който преминава саво винивална
количество външен въздух. А се предвижда отделен канал за засмукване на външен въздух
оразмерен за дебита на нагнетателния вентиратор.
При системи работещи в условия на много влажен въздух, до предварителния калорифер се
ментира и въздухоохладител, с цел изсушаване на външния въздух използван от системата. Но
при това решение се получава преразход на енепгия, защото цялото количество въздух се
охлажда, а впоследствие тази преминаващ по топлия нагнетателен канал се загрява. Затова се
прилага само при ограничин брои специални условия
Смесителните апарати се предвиждат с регулатор за постоянен дебит.
Въздухопроводите се монтират по различни схеми:
• изцяло по тавана на коридора − най-често използване, като смесителните апарати са скрити
в окачен таван с оставени монтажно-демонтажни елементи. Може да не се намалява
височината на всички климатизирани помещения за провеждане на въздухопроводите, а да
се редуцира мисочината само на коридорите.
• само нагнетателните два въздухопровода в пространството над част от окачения таван на
помещенията и смесителните апарати се монтират или в това пространство−таванни
смесители, или под прозорците на горния етаж−подпрозоречен тип смесители. В тези
случаи въздухопроводите на смукателната система могат да се разположат над окачен таван
в коридорите и с общ вертикален въздухопровод (канал) да отведат замърсения въздух за
регенериране или изхвърляне в атмосферата.
 24
• вертикално във фасадната част на сградата само нагнетателните два въздухопровода, а
смякателния канал в средната зона на сградата. При изява инсталационните елементи на
фасадата се формира характерен външен образ.
Това означава, че всъщност тази въздушна СКВ е триканална − двуканална за нагнетяване и
едноканална за изсмукване.
Разполагането на въздухопроводите и централния агрегат имат съществено отражение върху
интериора и частично върху екстериора на сградата.
Предимствата на двуканалната СКВ се състоят в:
• просто и бързо, индивидуално и автоматично поддържане на подходящ за всяко отделно
помещение микроклимат. Не е необходимо зониране на инсталацията.
• инсталациите се изпълняват без отоплителни тела в помещенията и необходимата за тях
тръбна мрежа.
• всички помещения и части на сградата могат да се обслужват от една климатична централа.
• възможно за охлаждане през преходните сезони с външен въздух − подаване на въздуха без
охлаждане (хладилният агрегат е изключен), а само с филтриране и овлажняване.
• подаването на въздуха може да се осъществи от всяка част на ограждането на помещенията.
Недостатъци на двуканалната СКВ са:
• поемане на топлинните товари само в помещенията само с въздух и прокарването на два
канала през цялата сграда определят транспортирането на голямо количества въздух,
респективно: двойно по-дълга въздухопроводна мрежа, производство на много по-голямо
количество от кондициониран въздух и по-голяма климатична централа.
• голямо потребление на енергия вследствие на целегодишната работа на вентилатори с
дебит, определен от максималните товари, както и от загубите от сместване.
Експлоатационните разходи са до 50 % по-високи от тези при водно въздушни СКВ.
• използването на рециркулационен въздух, което е от съображения за икономии на енергия,
води до пренасяне на миризми в сградата
• смесителните апарати създават проблеми с щума и изискват малки за допълнително
шумозаглушаване.
Тези недостатъци и основно високата стойност на инвестицията за системата са причина
двуканалните СКВ да имат твърде ограничено приложение, въпреки безпорните и качества.

7.2.ВОДНО-ВЪЗДУШНИ СКВ.
Прилагат се за климатизиране на многоетажни сгради с помещения с външни стени и осветени
с прозорци, като административни сгради, хотели, и други подобни. Към отделните
помещения се доставя само необходимото количество външен въздух. Той се нарича още
първичен въздух, защото е преминал през климатичната централа, където е бил филтриран,
затоплен или охладен, овлажнен или изсушен, но във всяко помещение се дозатопля -
доохлажда с водно-въздушни топлообменници.
СКВ с индукционни конвектори.
При тях първичния въздух се подава с високо налягане и излизайки с голяма скорост през
дюзите на специалната камера предизвиква нахлуване на въздух от помещението в конвектора,
който се насочва от специалната за целта решетка, да премине през оребрен-повърхностен тип
топлообменник. В зависимост от това, дали през топлообменника протича топло- или
 25
студоносител /топла 500С -900С или студена вода +14÷160С/ този вторичен въздух променя
температурата си, смесва се с въздуха от централата - увеличава или намалява неговата
температура и нахлува в помещението през решетка, разположена в горната част на
декоративната кутия на конвектора. С отделна смукателна въздухопроводна мрежа въздуха от
климатизираните по този начин помещения се отвежда в централата за регенериране. В
зависимост от сезона този въздух частично се изхвърля и смесва с пресен атмосферен въздух.
Така тази система се състои от:
• въздухопроводна нагнетателна мрежа /за първичен въздух/, която може да се проведе по
няколко схеми:
− хоризонтална разпределителна мрежа в сутерена или в тавана /техн. етаж/ и вертикални
клонове за всяка двойка конвектори по етажите;
− вертикален главен въздухопровод и хоризонтални клонове по контура на всеки етаж зад
надпрозоречната греда и подаващи въздух на конвектори, разположени на следващия
етаж и т.н..
− вертикален главен въздухопровод и хоризонтални глонове разположени по контура на
всеки етаж под прозорците, зад или под конвекторните апарати.
Подбора на схемата е в зависимост от конструкцията на сградата - гредова, безгредова,
скелетна-безскелетна и т.н.;
• въздухопроводна смукателна мрежа, която обикновено се състои от главен вертикален клон
и хоризонтални клонове за всеки етаж, разположени над окачен таван в помещенията или в
коридорите
• индукционни конвектори, разположени под прозорците на всяко помещение по един за
всяка планировъчна единица или в пространството над окачен таван
• климатична централа, разположена в сутерена или открито на покрива на сградата
• тръбна мрежа за транспортиране на топла или студена вода, състояща се от хоризонтална
разпределителна част в сутерена или техн. етаж и вертикални клонове /щрангове/,
разположена между прозорците по фасадните стени на сградата. В зависимост от броя на
тези тръби тази СКВ може да бъде от типа - двутръбна, тритръбна или четиритръбна:
− двутръбна - възходяща и низходяща за топла или студена вода
− тритръбна - две възходящи - съотв. за топла и студена вода и една низходяща обща за
двете. Заб. Не се прилага заради големи енерг. загуби
− четиритръбна - с по две двойки - възходяща-низходяща за топла и за студена вода.
(Индукционните конвектори за четиритръбните системи са с два топлообменника - един за
охлаждане и друг за затопляне на вторичния въздух.)
• скоростен топлообменник, свързан с ТЦ или котел, разположен в сутерен
• водоохлаждащ агрегат, разположен в сутерена.
Хоризонталната част и вертикалните клонове за транспорт на топла и студена вода са
топлоизолирани с въжета от стъклена вата или с ленти от порест неопрен.
Дебитът на първичния въздух е постоянен за всички сезони и се приема от 20-50 m3/h на
човек в помещение или 2-3 кратен въздухообмен.
Предимствата на СКВ с индукционни конвектори се състоят в:
• поддържане на оптимален за всяко помещение микроклимат с автоматично регулиране
 26
• преминаване на системата към отопление с естествена конвекция в неработни дни
незаемаща много място въздухопроводна и водопроводна тръбна мрежа /спирало-винтови
тръби/
• сравнително ниски експлоатационни разходи.
Недостатъците се състоят в:
• периодична подмяна на филтрите
• периодично почистване от прах на топлообменниците
• първични разходи за прикриване на тръбната мрежа /въздушна и водна/
• опасност от кондензат
• необходимост от плътни ивици по външните стени за монтаж на вертикалните клонове
/обикновено от едната страна на конвектора се подава въздух, а от другата - вода за
топлообменника/.
Водно-въздушни СКВ с вентилаторни конвектори.
Прилагат се за климатизиране на многоетажни административни сгради или хотели.
Устройството и действието на вентилаторните конвектори подробно е описано в точка 5.3.
Като цялостна система различията от тази с индукционни конвектори може да се състои в
следното:
• СКВ с вентилаторни конвектори може да работи с пряк приток на пресен въздух през
отвори във външните стени пред всеки конвектор
• СКВ с вентилаторни конвектори може да работи и само на рециркулация на въздуха от
помещението (подобно на локалните средства за кондициониране на въздух), т.нар
псевдоклиматична система.
Тези ″псевдоклиматични системи″ се прилагат напоследък в някои административни сгради и
в много хотелски сгради, които имат отваряеми прозорци за частичен въздухообмен. Тези
системи са много по-икономични.
При прилагане на СКВ с вентилаторни конвектори с доставка на първичен въздух от
климатична централа всички елементи на системата са еднакви - климатична централа,
водоохлаждащ агрегат, водозатоплящ агрегат, въздухопроводни нагнетяваща и смукателна и
водопроводни тръбни мрежи и т.н..
Предимства. С вентилаторните конвектори обаче се постига много по-бърза промяна
наосновните параметри на въздухав помещенията поради ускорения от вентилаторите
въздухообмен след режим “изчакване - напр. при незаети стаи в хотели, след неработни дни,
локалният въздухообмен е по-добър от този с индукционните конвектори.
Недостатъците се състоят в:
• по-високите експлоатационни разходи
• по-висок шум /до 65 dB/ увеличаващ се с времето
• по-честа подмяна на филтрите и по-често почистване на ребрата на топлообменниците
• по-високи капиталовложения от по-високата стойност на конвекторите.