Животновъдство

Животновъдството е отрасъл в първичния икономически сектор, кой то

се занимава с развъждане и отглеждане на селскостопански животни и
получаване на продукция от тях. Отраслите в животновъдството се
групират в зависимост от отглежданите видове (включително породи и
хибриди) животни.
Трябва да се отбележи, че българите, както и повечето източни народи
назовават животни от един и същи вид с различни имена, в зависимост
от възрастта и пола, като ресурсите добивани от тях носят същите имена
и показват качествата на продукта. При едрия рогат добитък – младите
говеда са телета, съответно месото, добивано от тях е телешко. Младите
овце са агнета, а месото е агнешко; когато е от по-зрели овце е шилешко
или овче. При козите – младите са ярета, а такова козе месо е ярешко.
Същото важи и за най -широко разпространеното птицевъдство –
отглеждане на кокошки. Малките кокошки се наричат с общия термин
пилета, а месото е пилешко.

Говедевъдство
Говедата са чифтокопитни животни. В селскостопанската терминология
се причисляват към групата на едрия рогат добитък.
Отглеждането на едър рогат добитък се извършва с цел добив на месо,
мляко, кожи. Използват се и за впрегатни животни. В света има 1,5
милиарда говеда. Те биват 3 вида: зебу (тропическо говедо), европей ско
домашно говедо и див европей ски тур (изчезнал вид).
В българския език е популярно говедата да се наричат „крави“, по
названието на женските екземпляри. Местата за концентрация (оборите,
стопанските дворове), за отглеждане на говеда се назоват с общото име
кравеферми. Кравите осигуряват 1/3 от месото и голяма част от млякото
в животновъдството. Най -много крави има в Бразилия и Индия.

Отглеждане на Дребен рогат добитък (Скотовъдство)

Овцевъдство
Овцевъдството (около 1 млрд. броя) осигурява месо, мляко и вълна.
Получило е широко разпространение в умерения пояс на Европа и
Северна Америка и в степните и полупустинни рай они на Югозападна и
Централна Азия, Нова Зеландия.
Австралия е първата по брой на овце в света. След нея са Китай , Индия и
Нова Зенландия.

Козевъдство
Отглеждането на кози се извършва основно за добив на козе мляко.
Козето мляко има доказано положително въздей ствие върху
заболявания от разнообразен тип. Съставът му е богат на белтъчини и
кобалтови соли, които участват в състава на витамин В12. Съдържа и
богата гама от витамини, които повлияват на различни органи и системи
в човешкото тяло. Това се дължи на голямото разнообразие от храни, с
които се храни козата. Тя яде най -свежите, младите листенца, клонки,
тревички, плодове, дори и цветя. Благодарение на това млякото е чисто
и не съдържа токсини.
Отглеждането на ярета за добив на месо е ограничено, тъй като
търсенето му е слабо. Ярешкото е годно за консумация, но изисква
специфична предварителна обработка (мариноване, изсушаване,
повторно мариноване), която да стабилизира узряването и да отстрани
някои биологични агенти, които ако не са отстранени предизвикват
стомашно-чревни разстрой ства.

Свиневъдство
Домашната свиня е традиционен източник на месо в България (а и в
цяла Европа), Китай , Бразилия и други страни.
Свиневъдството, с около 0,9 млрд. броя животни, е източник за
получаване на 40% от месото в света. Почти половината от броя на
свинете се падат на Азия и преди всичко на Китай . Развива се още в
страните от ОНД, САЩ, в Бразилия. В рай оните с мюсюлманско
население свиневъдството практически отсъства поради религиозни
причини. В България се отглежда друг хибриден вид домашна свиня,
която на външен вид прилича на дивия си 'събрат', но е с по-малки
размери. Това е източнобалканската свиня.
Коневъдство
Отглеждането на коне се извършва в конеферми. Конят се е използвал
дълги години като основен помощник, като впрегатен и ездитен
добитък. Служи предимно за превоз на товари и досега, в екстремни
ситуации или трудно проходими места.
В съвременни условия конете се отглеждат предимно със спортна цел –
за езда и като помощници за военни или охранителни патрулни
операции в горски терени. Използването на коне като животинска тяга е
силно ограничено и се извършва само в слабонаселени региони, или
миноритарни общества със запазени традиционни етнокултурни схеми
на живот, кой то е свързан с отглеждане и използване на конете, като
работна тяга.

Традиционно коневъдство
Това е отглеждането на различни породи коне, с цел получаване на
екземпляри с различна степен на интелигентност и приспособимост за
изпълняване на съответни задачи (За различни спортове с конна езда,
надбягвания, петобой , прескок и т.н.; За повишена издържливост при
преходи с товари и др.)
В много страни отглеждането на коне за добив на месо е приемлива
практика. Конкретно в България, както и във всички славяноезични
страни конете са смятани за интелигентни помощници на човека и
поради тази – чисто психологическа причина, консумацията на месо от
тези животни се смята за неприемлива. Въпреки това напоследък
разбиранията, а оттук и хранителните навици се променят и така
постепенно конското месо (предимно вносно) навлиза все повече на
пазара.

Коневъдство на хибриди с магарета (мулета, катъри)

Хибрид между мъжко магаре и кобила се нарича муле. Хибрид
между магарица и кон е катър
Във високопланинските рай они това е бил най -добрия
помощник на човека за транспортиране на товари. България
има планински релеф в голям процент от общата си територия,
съответно – необходимостта от ползване на такива хибриди е
била голяма.
В световен мащаб отглеждането на такива хибриди все още
продължава.
Отглеждане на магарета
Подобно на Коневъдство на хибриди, отглеждането на магарета се е
извършвало, като по-евтина и по-непретенциозна алтернатива на
Коневъдството. Предимно в селските региони, това е била
алтернативата вместо притежаване на кон. Макар и по-бавноподвижно,
магарето е вършело същите функции, а разходите по отглеждането са му
по-ниски в сравнение с тези при конете.

Птицевъдство
Птицевъдството също е традиционен отрасъл на
животновъдството в България. Преди Втората световна вой на
то е слаборазвито и птиците се отглеждат главно за
домакински нужди. От началото на 60-те години отрасълът
бързо се развива, поради необходимостта от задоволяване на
вътрешния и външния /в рамките на СИВ/ пазар с яй ца, пух,
месо и други ценни продукти. Развитието на птицевъдството е
под влияние основно на фуражната база и потреблението.
Отрасълът осигурява над 18% от месото в страната, като около
95% от птичето месо се дава от частните производители.
През последните 20 години в страната са построени 19
птицекомбината, които също оказват силно влияние върху
териториалната организация на подотрасъла. Днес повечето от
тези комбинати са пред закриване, поради тяхната
нерентабилност при новите условия. През последните 20
години броят на птиците в страната намалява около 3 пъти,
главно поради липсата на храна.
В птицевъдството има 2 направления – месно и за яй ца.В
България се отглеждат в личните стопанства и редица други
домашни птици – пуй ки, патици, гъски. Основните рай они с
развито птицевъдство са зърнопроизводителните рай они на
страната. В тази връзка в областите В. Търново, Ловеч, Варна,
Добрич, Шумен и Плевен се отглеждат над 40% от птиците.
Дивечевъдство
Дивечовъдството е част от ловностопанската наука, която дава
теоретични познания за основите на развъждането и отглеждането на
дивеча. Като част от научното познание дивечовъдството се развива и
като част на животновъдството, но негов обект са дивите или
полудивите животни. Поради тази причина то има и свои специфични
методи на изследване и проучване.

Естественото разпространение и развъждането на дивеча са подчинени

на природните закони и на въздей ствието на човека. Човекът е успял да
изучи начините за регулиране на процесите на естественото
възпроизводство на дивечовите ресурси, в съответствие с природните и
стопанските условия. Той е установил оптимални условия за
развъждането и отглеждането на онези видове и количества дивеч, от
които обществото има най -голяма полза. На тази база са разработени и
комплекс от мероприятия, с които се реализират основните задачи на
дивечовъдството