Professional Documents
Culture Documents
Български породи овце
Български породи овце
2.Карнобатска
Това е най-старата местна порода в нашата страна. Високо ценена е заради
меката и хубава вълна и вкусното месо.Тя принадлежи към типа цигай.
Карнобатските овце са дребни, хармонично развити и компактни.Главата е малка
с права профилна линия,със средно големи хоризонтално поставени уши.Гърбът и
поясницата са сравнително широки.Гръдният кош е добре развит.Краката са къси и
здрави.Руното е с различни нюанси от -светлобежов до тъмнобежов. Овцете майки
тежат 30 - 32 кг, а кочовете - 45 - 50 кг. Характерна особеност са бързия растеж на
агнетата до 2-месечна възраст и високите вкусови качества на месото им.
Вълнодобивът на овцете майки е 2 - 3 кг, а на кочовете - 4 - 5 кг.
Млечността е сравнително ниска - 70 - 75кг. За 180 лактационни дни.
Плодовитостта е ниска - от 100 овце се получават 105 агнета.
3.Старозагорска
Старозагорска овца )
Създадена е в района на Стара Загора. Тя също е
дело на народна селекция. Животните са едри и дълги.
Имат изпъкнала, необрасла с вълна бяла глава и
големи увиснали уши.Шията е дълга,а гърбът
,поясницата и крупата са равни,но тесни и слабо
замускулени. Краката и коремът също не са обрасли с рунна вълна.
Старозагорската овца е от млечен тип, овцете майки тежат 45 - 50 кг, а кочовете -
70 - 80 кг.
Вълнодобивът е съответно 2,5 - 3 и 4,5 - 5 кг. Вълната е бяла смесена.Руното е
отворено с фитилест строеж.Млечността за лактационен период е 120 - 130кг,като
при добри условия на хранене достига 170кг.Максималната млечност е 510,5кг.
Плодовитостта е добра -120-125%
4.Каракачанска порода
Това е типичната планинска грубовълнеста овца. Дело е на народната селекция.
Разпространена е по целия Балкански полуостров. Носи името си от каракачаните,
които са отглеждали животните при номадски условия. Отглеждат се главно пасищно
в планинските райони на нашата страна.
Животните са дребни. Овцете майки тежат около 30кг, а кочовете - 40 - 45кг.
Вълнодобивът е съответно 1.5 - 2 за овцете и 3 - 3,5кг за кочовете.Срещата се
както бели така и пигментирани овце(сивочерни,понякога с кафяв
отенък).Млечността и плодовитостта на овцете също са ниски - съответно 40-60кг за
лактационен период и 100-102% плодовитост.
Характерна за тях е голямата издръжливост на суровите планински условия
изключително пъргава с жив темперамент,почти не боледува и дава редовно и
сигурно потомство.
Бъдещата селекция към породата трябва да бъде насочена към: повишаване на
живото тегло и плодовитостта,получаване на по-висока млечност.
5.Маришка
Разпространена е по поречието на р.Марица, в бившите Пазарджишки, Пловдивски
и Хасковски окръзи.
Тя е типична полска дългоопашата овца (опашката на овцете достига почти до
земята - 4,7 см.). Според производствената класификация тя се отнася към овцете за
мляко, вълна и месо.
Животните са едри, висококраки, с удължено тяло, с тесни и недостатъчно
дълбоки гърди. Ушите са средно големи и полуувиснали. Срещат се животни с
пигментирани петна по лицето, предимно покрай очите. В зависимост от това се
различават два вида маришки овце - бели и вакли(наричани от стопаните очиларки)
Живото тегло на овцете е 45-50кг, а на кочовете - 70-75кг.
Годишният вълнодобив на овцете-майки е 2,4-2,8 кг, а на кочовете - 3,5-4 кг.
Най-ценното качество на маришките овце е високата млечност. За лактационен
период 181 дни средната млечност 112 кг,а при отделни овце- 284кг при максимална
дневна млечност 3-4кг. Плодовитостта на породата е средно 115-130%.
Развъдно подобрителна работа с маришките овце се ръководи от създаденото през
1990г.Дружество за отглеждане и развъждане на маришките овце(ДОРМО-
гр.Пловдив)