Майката - уникално творение 1

Ill
Качествени майки
3.1. Качество и количество на храната
Всвоите изследвания Рутнер(1982) утвърждава, чехраненето на майчините
' ларви е първо условие за отглеждане на добра майка. С това при избора на
отглеждани, трябва да се осигурят оптимални условия за хранене на ларвите.
Канадецът Хосеин Йеганрад (2003) подхранва кърмачките и търтеите със
силна протеинова храна, за да изпълнят своите функции. Подходящо е за
следващото поколение да се приема млечице с прибавяне на феромон,
добре да се разбъркат с мед, прашец и захар. Това стимулира работничките
в бащиното семейство и оплодните сандъчета да вземат протеин в такъв вид,
който бързо и леко се усвоява. Протеинът при работничките образува повече
млечице за майки и търтеи, а това подобрява ополжданего. И обратното -
неправилното хранене може да предизвика голяма загуба на майки в процеса
на оплождане. :”Първото условие за успех при отглеждането на бъдещата
майка е способността и подготовката на семейството” (Рутнер). Затова
Йосип Белчич дава за отглеждане на силно пчелно отглеждащо семейство,
което се състои от две семейства, 10 маточника с ларви, а на обикновено
семейство “по-добре е да се дадат по-малко, защото маточниците ще бъдат
по-големи, а майките по-едри”. Подолски, Котова и Буренин (1984) създават
отглеждач с не по-малко от 8 до 9 рамки с пчели, за да осигурят хранене на
ларвите, поддържане на необходимата температура и влажност, а в гнездото
да имат 8-12 кг мед и 2 до 3 рамки с перга. В отглеждана трябва да има
пчели от всички възрасти: младите да хранят ларвите, а по-старите да носят
пресен нектар и прашец. Здравко Илиев в 20-рамков кошер с рамки Дадан-
Блат, поддържа цяла година три силни нуклеуса пчели, всяко от които има
своя майка и представляват силно семейство, но са разделени с вертикални
прегради. В момента, когато се изпълни с пчели, а по рамките има пило
на различна възраст, тогава взема майките и на 3-те нуклеуса. Уеднаквява
миризмата, сваля преградите и получава едно огромно семейство, което е
много силно. То може да поддържа оптимална температура при маточниците
33,5°С до 34,3°С, а на откритото пило осигурява оптимална влажност в
гнездото от 90-95 %, както и максимална мобилизация на армията пчели-
кърмачки за използване на пълния капацитет на млечните жлези и огромно
количество летящи пчели, които внасят нектар и прашец. Този отглеждан и
онзи (който създава Белчич и Подалски със сътр.) сигурно осигурява условия
за температура в гнездото, която не се колебае, която въвеждат Лаврехин
и Панкова (1975) - “при пилото да..се поддържа постоянна температура от
35°С. Неспазването на тази температура довежда до неправилно развитие
66 Майката - уникално творение

на някои органи или до загиване на пилото”, твърдят авторите. В своите
изследвания Йесков (1979) е установил, че развитието на ембриона на
яйцата при постоянна температура от 34?С продължава около 80 часа или
3,5 дни (табл. 3, или чрез Станимирович и сътр., 2000) от 72-76 часа.
С намаляване на температурата в гнездото от 33 на 30°С ембрионното
развитие на яйцето се удължава с 30 %. По чия схема пчелите в отглеждана
от типа на Илиев, Белчич и Подолски и сътр., ще се ръководят? Умението
е придобито в училището за отглеждане на майки, което е продължило 160
милиона години. За това ще реши всеки сам.
Всички тези споменати отглеждани по количество летящи пчели осигуряват
условията за приток на прашец в гнездото, и още по-голям брой кърмачки
за неговото преработване в млечице. Защото “нормално развитие на
хипофаренгиалните и мандибуларните жлези, които отделят съставните
части на млечицето, е възможно само при храненето на кърмачките с перга",
подчертават Лаверхин и Панкова и обясняват, че “таковахраненее необходимо
заради развитието на целия организъм на пчелите-работнички, заради
развитието на мастната тъкан и восъчните жлези... Затова младите пчели-
работнички скоро след излюпването от килийките увеличават консумацията
на цветен прашец и се хранят с него по време на отглеждане на пилото и при
изграждане на килийките.” Несъмнено - всички най-важни съставни части на
млечицето - белтъчини и витамини се преработват в организма на пчелите-
работнички, изключително от цветния прашец. Предполага се, подчертават
Лаврехин и Панкова, че “пчелите работнички дават преднина на смесването
на прашеца от различни растения, благодарение на което се уеднаквяват
енергийните вибрации в хранителните свойства на видовете прашец и
гарантира отделяне на уеднаквено по качество млечице. В състава на цветния
прашец са открити всички вещества, които се намират в млечицето: белтъчини,
мазнини, витамини А, витамини В комплекс (фолиева, пантотенова киселина
(или Вд), никотинова киселина, рибофлавин (или В2) и др.
3.1.1. К а ч е с тв е н а та х р а н а в и н а ги т р я б в а
д а б ъ д е в и зо б и л и е
I И покрай това, че всеки отглеждан трябва да има постоянни резерви

от храна, които не трябва да бъдат по-малко от 12 кг качествен мед, нито
! по-малко от 4,4 кг цветен прашец или перга. То всекидневно трябва да се
| подхранва с определена порция мед и прашец. Защото подхранването е ключ
към успеха при отглеждане на майката. Затова при отглеждането на майката
и чрез подхранването да се създадат такива условия, каквито съществуват
по време на роене, когато пчелите изграждат естествени маточници. При
това не може да се пести от храната. Подхранването отпада, ако има добра
паша с очевидно по-голям дневен принос“ (Перадин, 1979).
Основи за качествена майка 67

Йеганрад (2003) използва така нареченият каспийски разтвор (който
представлява смес от млечице, феромон и други естествени продукти: мед,
прашец, захар, сок от лимон) за подхранване на бащини семейства, нуклеуси
и отглеждани. Добре хранено бащино семейство, в което търтеите са добре
подготвени преди пренасяне на ларвите, гарантира голяма популация от
зрели твртеи. Подхранването, особено онова, което съдържа добавки, богати
на протеин, може да изглежда маловажно за процеса на оплождане. Така че
пчеларите могат и да смятат, че то е за търтеите и неоплодените майки, които
се намират в пчелина предопределено и без промяна. За щастие използването
на добавката, богата на протеин в точното време може значително да
подобри процеса на оплождане и да намали изчезването на майки при него",
подчертава Йеганрад, който е провеждал опит 15 години. Правилното хранене
поддържа високо ниво на популация при търтеите в пчелина и създава голям
брой зрели търтеи по време, необходимо за младите майки. Сокът от лимона
съдържа витамин С, който дава сила и стимулира майката, търтеите и
работничките към оплождане. Лимонената киселина намалява стойностите на
pH в течната добавка, богата на протеини. Намаляването на pH стойностите
също стимулира процеса на оплождане и всички процеси, които се извършват
в едно семейство. Доколкото пчеларят ще въведе правилно хранене с големи
добавки на протеини и витамини в оптималния ден, в най-добрите часове на
деня, когато температурата е най-висока, процесът на оплождане ще бъде
подобрен. Само времето е извън контрола на пчеларя, но и при този случай
останалото - прибавена храна, богата на протеини и витамини, в най-топлия
ден и час, винаги допринася за по-доброто оплождане.
Аветисян (1983) подчертава: “При който и да е начин на отглеждане най-
добрите майки се получават не при условия на изключителна паша или
отглеждане в силни и високопроизводителни семейства, запасени обилно с
белтъчна и въглехидратна храна. Ако от природата няма принос на нектар,
на отглежданите е необходимо редовно да им се прави стимулиращо
подхранване”.
Влияние на температурата върху развитието на ембриона и яйцето Таблица 3

Температура С 30 33 34 35 36 37
Развитие на 116 83 80 78 76 70
ембриона,
часове
Таранов (2001) е записал, че дневното подхранване на отглеждамите

повишава общата активност на семейството и приноса на пресен нектар,
цветен прашец и други вещества, необходими за отглеждането на майката.
Чрез преброяване е установено, че сутрин в кошер без подхранване за 1
минута идват 1-2 пчели с прашец. При семейства, възбудени от сутрешни
подхранвания идват 8-10 пчели с прашец.

Увеличената активност на семейството води до изхранване на по-голям
брой ларви и то по-добре. Подхранването с рядък сироп се отразява двояко
на пчелите: подобрява храненето на пчелите и едновременно възбужда,
семейството, увеличава летежа на пчелите, които започват да търсят извори
за мед. Обикновено се практикува вечерно подхранване. Но при него не
може да се прояви стимулиращ ото му действие за излет на пчелите, защ ото
до сутринта семейството се успокоява. Напълно еф икасно е подхранването
от 8 до 13 часа (табл. 4).
Качества на майките, отгледани при вечерно и дневно

подхранване на отглеждана (Таранов, 2001) Таблица 4
Време за Среден брой неоплодени майки Брой на яйчените тръбички в 1 яйчник

даване
1 оглед 2 оглед 1 оглед 2 оглед
на течна храна
вечер 205,9 193,3 160,8 178.8

през деня 220,3 202,6 183,5 198,4
Както се вижда от табл. 4, подхранването на отглеждани през деня

(между 8 и 13 часа по 0,2 л сироп) повишава количеството и качеството на
отгледаните майки. А това значи: щом е по-голямо теглото на майката и щом
са повече яйчените тръбички в нейните яйчници, така майката е в състояние
да снесе повече яйца и така ще бъдат отгледани повече пчели в семейството
до главната паша.
Още по-убедително потвърждение на тезата за предимството на
дневното подхранване от вечерното е получил Таранов, когато е работил
с 16 отглеждана. В 1974 г. тези 16 отглеждана разделя на 2 еднакви групи
и започва да отглежда майките по едно и също време и по еднакъв начин.
Всеки ден, когато прирастът на теглото в контролните кошери е по-малък от
0,3 кг на семействата от I група е давал по 0,4 литра захарен сироп вечер ,
а на семействата от II група е давал същ ия ден 0,2 л захарен сироп между
8 и 13 часа.
По време на опита са получени майки от 15 залагания. Семействата, които
са приемали храната вечер са отгледали по 15,8 майки на едно зареждане,
а онези, които са подхранвани през деня са произвели 18,7 майки при едно
зареждане. При вечерното подхранване са получени 54, а при дневното
101 майки с тегло по-голямо от 200 мг, средното тегло на майките същ о е
било по-високо. При повторения опит следващата година редувано е дневно
с вечерно подхранване в продължение на целия сезон при отглеждане на
майки и отново се е получило увеличение на броя и качеството на майките,
отгледани при липсата на паша. Така например през юни от отгледаните
майки, които са подхранвани вечер са 251, а през деня 309. Повече от
половината от майките са имали тегло по-голямо от 200 мг.
За качеството на майките, получени в семейства, които са подхранвани със

захарен сироп 1:1 и семейства, които не са подхранвани не е имало разлика.
Примерните семейства, които са подхранвани дневно с 1 л сироп 1:1, са
получили от 1 04 0 % по-малко ларви (Бородчева, 1980), докато Морзе казва,
че пчелите, които не се хранят с качествена храна, не могат да отгледат
добри маточници. Хастминг казва, че със захарния сироп никога не могат да
се отгледат качествени майки.
Едно изследване в бившия СССР за влиянието на вида храна върху
качеството на майката във време без паша, разделят в четири групи пчелните
семейства, които са отглеждали майки: 1) на първата група кошери са давали
меден сироп; 2) на втората група са давали мед, разтворен със захарен
. сироп; 3) на третата - захарен сироп и 4) тази група, както и предходните
групи, са отглеждали майки, но не са подхранвани с нищо, като резултат най-
добрите майки са получени при хранене с мед и мед със захарен разтвор.
След тях са на майките, които са отгледани в семейства, които с нищо не
са подхранвани. Най-ниско качество са имали майките, отгледани в кошери,
подхранвани със захарен сироп.
Храненето на отглеждани с мед и перга е дало резултати, които са по
добри, измерено в големината на маточника и теглото на майката (табл. 5).
Влияние на храненето на отглеждача с мед и перга

върху обема на маточника и теглото на майката (Аветисян, 1983) Таблица 5
Условия на хранене Обем на маточника Тегло на майката в т е

в cm2
неоплодени оплодени
При всекидневно 1,23 ♦/-0 ,1 4 180,5 ♦/- 3,32 275,5 ♦ /- 2,73

подхранване с мед
и перга W
Без подхранване 0,95 ♦/- 0,10 174.01/- 2,02 232,6 ♦/- 3,52
При недостиг на качествен мед за подхранване на отглеждани може да има

полза и от захарен сироп, подобрен с бирена мая. В примерите, които чрез
Буртов (1961) е провела Виногредова 1951 г. и повторила след една година,
при подхранване на отглежданите с 0,5 кг захарен сироп с прибавяне на 10
% суха бирена мая, е установено по-голямо средно тегло на неоплодените
майки, отгледани в семейства, които са подхранвани със захарен сироп и
бирена мая в сравнение със семействата, които са подхранвани с друго
(табл. 6).
Всяко от тези семейства в деня на придаване на ларви за отглеждане на
майки са имали по 2,5 кг пчели, по 3 пити запечатано пило, една пита с прашец
и две пити (ДБ) с мед. Отглеждането на майките започва на 13 юни. Първото
подхранване е направено един ден по-рано, преди придадените ларви.
Семействата са подхранвани в продължение на 5 дни (от 12 до 16 юни).

Влияние на храненето на отглеждана с мед и перга
върху обема на маточника . Таблица 6
Брой Начин на Средно тегло Разлика в оплождането с
отглеждачи подхранване неоплодени контролната група
майки в mg
mg %
1 . Захарен сироп + 189,9 10,0 5,5
10% бирена мая
2 Захарен сироп + 186,4 6,5 5
прашец
3 Само захарен 181,7 1.8 1,0
сироп
4 Контролно 179,9 ■ *
семейство без
подхранване
Сиропът е приготвян по следния начин: 1 част гореща вода и 1 част захар,

което се разбърква до разтопяване на захарта. Бирената мая и прашецът са
прибавяни непосредствено преди даването на пчелите.
Бутримова (1979) е обявила, че • “всекидневното подхранване на
отглежданите в 8 и 13 часа по 200 г сироп всеки път” (резултати от
дългогодишни изследвания на Пчеларския институт в Рибное) подобрява
качеството на отгледаните майки в сезон, когато няма паша или има слаба
паша. Хастингс (1980) предлага сироп 3:1 (мед : вода). Шкендеров и Иванов
(1986) предлагат 10-15 % прашец в сиропа. Александра Хертвинг и Ана Крул
(1987) на 31 конгрес на Апимондия 1987, в доклад съобщават за отглеждане
на майки чрез подхранване с витамин В,, при което майките са ставали по-
тежки и с по-голям брой яйчени тръбички.
Йосеф Халф (1972) дава данни за количеството протеин в прашеца
на някои растения: хвойна 7-8 %, слънчоглед 11 %, върба 22-23 %, бяла
детелина 24 %, овошки 26-29 %. По време, когато хвойната дава изобилно
прашец, приемането на ларви в стартера е невероятно малко - около 10
%, защото пчелите събират прашец от хвойната и не усещат ниското му
качество. По това време друго не цъфти - ливадите са по-късно, овощната
паша е преминала.
Ана Маурицио (1960) чрез Банджов (2001) е разделила прашеца според
качеството в четири групи:
а) силно хранителен прашец от овошки, върба;
б) по-малко хранителен от бряст и слънчоглед;
в) прашец със сравнително добра хранителност от леска, ива;
г) прашец с ниски хранителни качества от различни видове бор.
Прясно събраният прашец и прашец консервиран в питите, съдържа малки
количества от витамините А, К, Е (Хайдак и Вивино (1950)

Съдържанието на белтъчини в цветния прашец от различни видове се
движи от 8 до 80 % (Лаврехин, Панкова, 1975).
Влиянието на постоянното осигуряване на отглежданите с храна, според
данните на Маркова има положително влияние върху повишаване теглото
на майката (табл. 7).
Влияние на храненето на отглеждана с мед и перга

върху диагонала на маточника (Ааетисян, 1983) Таблица 7
Условия на хранене Диагонал на Тегло на майката в mg

маточника в cm3
неоплодени оплодени
Всекидневно 1 ,23+ /-0,24 180,5 ♦/- 3,32 275,5 ♦/- 2,73
подхранване с мед
и перга
Без подхранване 0,96 + /-1 0 174,0 +/- 2,02 232,6 ♦/- 3,52
При използване на цветен прашец като добавка към сиропа, трябва да

се внимава (според Тайбър) през пролетта да се използва прашец, събран
пролетта, “на наш терен” , а през есента - събран в същия период. Защото,
ако през пролетта се извършва подхранване с прашец от растения, които
цъфтят есента, може да се случи семействата вместо развитие, да започнат
подготовка за зимата. Обратен е случаят есента. Причината за този феномен е
във възприятието на пчелите. От наличието на някои вещества в прашеца (при
някои растения), пчелите свързват с определен сезон (Живанович, 2000).
“За подхранване добра работа върши Боардмановата хранилка, която се
използва за лятно подхранване. Евтина е, в нея не се давят пчелите, не трябва
да се отваря кошерът и веднага се вижда дали пчелите са свършили храната.
По-големите хранилки, от които много пчели бързо изнасят всичката храна, не
са добри в нашия случай. Хранилката трябва да имитира естествената паша.
Когзто маточниците се намират в плодника на отглеждача, хранилката
трябва да се сложи върху покривната табла. В този случай може да се
използва обикновена хранилка с дупчици, която се слага на отвора на
пчелогонката. На такъв плодник трябва да се сложи празен магазин и да
се покрие с капак. Важното е пчелите да взимат храната в непосредствена
близост до маточниците”, Перадин (1979).
3 .1 .2 . К а ч е с т в о т о и к о л и ч е с т в о т о н а х р а н а т а
с ъ з д а в а т м а й ка т а
“Ларвата, от която се развива майката, излиза както ларвата на

пчелата-работничка, от оплодено яйце и в първите дни не се различават.
Потенциалните възможности за по-нататъшното развитие на оплодените

яйца на медоносните пчели са напълно еднакви. В зависимост от характера
на храненето, от което и да е оплодено яйце може да се развие майка или
пчела-работничка. За два до три дни майчините ларви се увеличават по
тегло много по-бързо от ларвите на пчелите-работнички. Максимално тегло
на първите (според Комаров) е 307 мг, на вторите -1 7 6 ,3 мг. По-нататъшната
насока в развитието дали майка или пчели-работнички зависи от характера
на храненето: майчината ларва в продължение на целия ларвен стадий се
храни от кърмачките с млечице, докато ларвите на работничките се хранят
само три дни с млечице, а след това й дават смес от мед и перга. Освен
това майчината ларва и след затваряне на маточника продължава да се
храни, докато се превръща в пашкул с млечице, което се намира на дъното
на маточника.
Карл Вайс (1982) е записал: “След грижливите изследвания на Пламтас,
1888, е известно, че ларвата на работничката по време на първите си 3 дни от
живота получава сварена храна от жлезите в главата на пчелите-кърмачки, т.
нар. хранителен сок, а след това се храни със смес от хранителен сок, прашец
и мед. Ларвите на майката през цялото време от живота си получават само
хранителен сок. Даже ларвите на майката постоянно се намират в изобилие
от сок и тя така да се каже плува в него, докато ларвите на работничката
след 3-ия ден трябва да живее оскъдно.
Резултатите на Шкендеров и Иванов (1986), които са давали на ларвите,
по-големи от 1-2 дни, млечице от маточници са, че получили едновременно
майка и пчела в междинна форма. Когато младите пчелни ларви са ги
хранили с млечице, взето от работнически килийки, винаги се е получавало
пчела работничка.
За пчеларя практик е важно да разбере, кога от яйцето ще се излюпи ларва
и кога ще стане на 6 ,1 2 ,1 8 часа? Затова е необходимо да се знае, че докато
продължава ембрионното развитие на яйцето, жизнено важна е зависимостта
от топлината, която отглеждачът осигурява в областта на пилото, а то зависи
от силата на семейството (табл. 3).
След завършване на ембрионалния процес в яйцето се излюпва ларвата,
чийто етап на развитие продължава 5,5 дни или 132 часа. В този период
качеството на храната, която й предлага кърмачката има решаващо влияние
върху ларвата. Това е граница - майка ли искаме да получим или пчела-
работничка. Ако кърмачките предложат на току що излюпилата се ларва
млечице, ще получим майка, ако я хранят с млечице за пчели, ще получим
работничка, като всичко зависи от физиологичното състояние на пчелното
семейство. Ако в пчелното семейство се създаде роеви нагон при тиха
смяна на майката, тогава избрани работнически ларви за цялото време от
132 часа ще бъдат хранени с майчино млечице. Или дейността на пчеларя е
насочена към отглеждане на майки, в която принуждава пчелите да се роят
и да хранят избрани работнически ларви, в момента на излюпване от яйцата
и ставайки ларви, не приемат еднаква храна. Майчините ларви за целия си

ларвен период, за храна приемат само майчино млечице, а работническите
ларви приемат първите три дни работническо млечице, т.е. млечице за
пчели-работнички, а останалите 2 дни кашичка от мед и прашец.
Значи "най-важният фактор, необходим за развитието на всички единици
на пчелното семейство, е храната", заключават Лаврехин и Панкова и
обясуяват: “Тя е условие за разликата в живота на ларвите за пчели-
работнички и ларвите за майки след 3-4 ден в теглото им. Анализът на храната
на ларвите показва, че неговият състав е непостоянен: изменя се в широк
диапазон и затова е трудно да се определи въз основа на кои съставни части
от храната се извършва разделяне на 2 вида. И изследванията на Рутнер
(1982) показват, че храненето на майчините ларви с качествена и изобилна
храна е първото условие за отглеждане на добри майки.
Общо е прието, че млечицето се отделя от хипофаренгиалните жлези.
Между другото, Козмина и Комаров (1932) са стигнали до заключение, че
млечицето се отделя от мандибуларните жлези, а хипофаренгиалните жлези
отделят фермента инвертаза.
3 .1 .3 . Т ри ви д а м л е ч и ц е :
м а й ч и н о 1, п ч е л н о и т ъ р т е е в о
Хофманова (1984) и преди нея Райн в своите изследвания сравняват

веществото, което отделят пчелите-работнички от различни жлези и
потвърждават, че работничките отделят два вида вещества за хранене на
майчините ларви - бяло и безцветно. До тридневна възраст, кърмачките
хранят майчините ларви на първо време с млечнобяло вещество, а от
четвъртия ден при храненето на ларвите преобладава безцветното вещество.
Възрастта на кърмачките, които отделят бяло вещество се колебае между 3
и 18 дни, а възрастта на кърмачките, които отделят безцветно вещество е от
13 до 23 дни. В бялото вещество няма захар, а в безцветното се съдържа.
Резултатите на Хофманова се потвърждават с микрохимически анализ: в
храната на младите майчини ларви има повече белтъчини, а в храната на по-
старите ларви има повече въглехидрати. Киселинността на бялото вещество
(pH 4,0) отговаря на киселинността в съдържанието на мандибуларните
жлези (pH 3,9). То дава основа за предположение, че мандибуларните жлези
отделят бяло вещество. Съдържанието на захар в безцветното вещество
и неговата липса в хипофарингеалните жлези, се обяснява с това, че то
представлява смес от веществото на хипофарингеалните жлези и мед.
И трудовете на други автори потвърждават, че някои съставни части на
млечицето и веществото на мандибуларните жлези са общи.
Майчиното млечице съдържа 40-45 % белтъчини, 20 % аминокиселини,
20 % въглехидрати и от 13-15 % мазнини. В състава му влизат всички 10
незаменими аминокиселини, с което, както се предполага, се обяснява

високата стойност на това вещество. В него са намерени мазнини, вещества
подобни на мазнините - липоиди (фосфолипиди, стеарин, восък, мастни
киселини). Въглехидратите са представени с 5 вида захари, от които четири
са определени (захароза, фруктоза, глюкоза, рибоза), а петият е останал
неизвестен. Майчиното млечице е богато на витамини. Един грам сухо
вещество съдържа: 5-7 мг тиамин (В,), 6-7 мг рибоф лавин (лактоф лавин, В2),
2-2,5 мг пиридоксин (В6), 47-75 мг амиди на никотиновата киселина (ВЗ), 65-
110 м г пантотенова киселина (В5), 1,6-1,8 мг биотин (В-комплекс), 78-150 мг
инозитол, 0,2 мг фолиева киселина (В-комплекс) и 0,1485 мг витамин В12. В
майчиното млечице са открити в единично, а често в удвоено количество
всички витамини, които се съдържат в прашеца. В него се съдържа няколко
пъти повече пантотенова и фолиева киселина, отколкото в прашеца от
растения (табл. 8).
Биохимичните изследвания на Лайенс и Ремболд (1959), продължени от
Лаврехин и Панкова (1975), откриват разлика м еоду млечицето на ларвите
на пчелите-работнички и майчиното млечице. В майчиното млечице на
младите майчини ларви има четири пъти повече пантотенова киселина и два
пъти повече фолиева киселина. "В изследванията на Шел и Диксон (1959)
е открита също така разлика в състава на белтъчините и въглехидратите
между храната на майчините ларви и храната на пчелите-работнички на
възраст от 0 до 30 часа” (табл. 8).
Преглед на съдържанието на витамините в меда,

прашеца и майчиното млечице (Брокер, чрез Лаврехин и Панков, 1975) Таблица 8
Витамин Съдържание на витамините в mg (в 100 гр)
мед прашец майчино млечице

Тиамин (В ,) 0,0044 0,6 1.8
Лактофловин (В2) 0,026 1,7 2,8
Пиридоксин (В ^ 0,01 0,9 11,0
Никотинова 0,11 10,0 11.0

киселина (BJ
Панттотенова 0,055 3,0 32,0

киселина (В ^
Освен разлика в количеството храна, пише Вайс (1982), е потвърдена

разлика и в качеството на храната. Още Райн (1933) е забелязал, че пчелите
дават на майчините ларви по-често две различни съставки: едната е
хранителен сок, другата е безцветен сок.
Хофман потвърждава, че майчините ларви получават и двата компонента,
двата вида млечице в еднакви части, докато младите работнически ларви
трябва да се задоволят с по-малки количества бял сок, а след три дни

не получават нищо от белия компонент. Става въпрос за млечнобелия
и воднопрозрачен компонент. Бялата течност е смес от съставките на
глътъчните и челюстните жлези, докато безцветната е смес от съставките,
които отделят глътъчните жлези и медената гушка. Майчината ларва приема
бялата и безцветната течност в съотношение 1:1, докато пчелната ларва
получава първия ден приблизително 20 %, втория ден 27 % от порцията
бяло вещество. Третият ден процентът от бялото вещество намалява. По-
старите пчелни ларви получават покрай 2/3 безцветна съставка, още 1/3
жълтеникава съставка, която съдържа цветен прашец” (Рихар, 1976).
Хофман е констатирал, че бялата и жълтеникавата съставка се отделят от
старите пчели на възраст 11-13 дни, докато кърмачките, които са давали на
майчините ларви безцветна съставка, са били на възраст средно 17 дни.
Павлина Починкова (1986) в книгата си “Пчелните продукти в медицината”,
пише: “За развитие на майката от еднакво оплодени яйца, решаваща
роля има млечицето. Съществува разлика между пчелното млечице, с
което пчелите хранят ларвите на пчелите-работнички и млечицето, което
пчелите-кърмачки отделят в маточниците, в които се развиват майките.
Млечицето, с което се хранят ларвите на пчелите-работнички се отделя
от хипофаренгиалната жлеза, а към млечицето, което е предназначено за
майчините ларви и се използва за ларвите на търтеите, се прибавя и секрет
от мандибуларните жлези. В него има допълнително пантеонова киселина,
биоптерини и неоптерини, които са 10 пъти повече в майчиното млечице
от количеството в млечицето, с което се хранят пчелите-работнички. За да
се развият майките, пчелите в така обогатеното млечице прибавят и т. нар.
“определена субстанция”. Според Ремболд ролята на тази субстанция е да
добави хормони в периода на развитие на майката.
Ремболд е намерил в майчиното млечице 10 пъти повече пантотенова
киселина, биоптерин и неоптерин, отколкото в млечицето за пчелните
ларви. Според него, млечицето - храната за пчелните ларви се отделя само
от глътъчните жлези, докато майчиното млечице е смес от глътъчните и
челюстните жлези.
Хипофарингеалните жлези отделят белтъчините в млечицето, а
мандибуларните - липиди, пантотенова киселина, биоптерин, неоптерин и
най-вероятно определената материя.
Хила чрез Йойриш (1968) подчертава, че млечицето, с което се хранят!
ларвите на пчелите-работнички, изглежда е лишено от витамин Е, защото при]
опит с плъхове, хранени с работническо млечице, те са останали безплодни.” (
В пчелното и търтеевото млечице се намират същите съставки, които са.
намерени в майчиното млечице, но в несравнимо по-малко количество]
(Йойриш, 1968).
Младенов (1996) пише: “развитието на майчините и пчелните ларви'
е диференцирано и съществено се различават в анатомическо,
морфологическо и функционално отношение”. Диференцираното развитие

е свързано с режима на хранене. Млади пчели на възраст от 6 до 14 дни
подготвят млечицето за ларвите, от които ще се излюпят пчелите работи ичики.
майки и търтеи. Всъщност те приготвят два вида млечице: майчино, което се
отделя от хипофарингеалните (долночелюстни) и мандибуларните жлези,
определено за ларвите, от които ще се излюпят пчели работнички и търтеи
(порледните най-нови изследвания показват, че пчелите отделят и трети вид
млечице - търтеево млечице).
Дължина в стадия на развитие на пчелите работнички, майки и търтеи Таблица 9
Стадии на развитие Време на развитие в дни

Пчела-работничка Майка Търтей
Яйца 3 3 3
Ларва 6 5 7
Предкакавида 3 2 4
Какавида 9 6 10
Общо (дни) 21 16 24
“Химическият анализ” показва за двата вида млечице, че имат подобен

състав. Различават се по количеството пантотенова киселина, биоптерин,
неоптерин, които присъстват 10 пъти повече в майчиното млечице.
Изследователят Ремболд (1974) смята, че диференциацията на ларвите е
последица от съществуването на определена съставка, която той е открил
в млечицето за майки. Тази съставка има нискомолекулярен състав и е
хигроскопична и диалитична. Отделя се чрез екстракция и диалитична
фракция. Неговата химическа структура не е определена. Ако майчината
ларва се храни с млечице, от което тази съставка е извлечена, се развива
пчела-работничка, а ако тази субстанция се прибави към млечицето, се
развива майка”.
Стоимир Младенов (1996) пише, че майчините и пчелните ларви съдържат
нуклеинова киселина, която играе важна роля в синтеза на специфичните
белтъчини.
"Остава необяснен въпросът, каква е съществената разлика в състава
на майчиното и пчелното млечице, която е причина за разликата на двата
вида”. Храната, която се дава на младите ларви, предназначена за пчели-
работнички и храна за майки на първи поглед е съвършено еднаква.
Проучвания в тази област са правили Шуцел, Диксон и Толундсен от Канада.
Те смятат че диференциацията започва още от първите дни на живота на
ларвите. С помощта,на апарат за електрофореза те са сравнили съставката
протеин в майчиното и работническо млечице. В майчиното млечице се
появяват 5 ивици (зони), а в млечицето за работнички също 5 ивици, но
когато ларвите достигнат възраст 4,5-5 дни 2 ивици изчезват.

В своите изследвания2 Симпсън (Англия), Ремболд (Германия) и Пател
(САЩ) затвърдява следващата разлика в химическия състав на майчиното и
работническото млечице за ларви в продължение на първите три дни:
- майчиното млечице съдържа много повече захар;
* майчиното млечице е богато на липиди;
- работническото млечице съдържа повече протеини;
- майчиното млечице съдържа много голямо количество пантотенова
киселина;
- майчиното млечице съдържа повече биоптерин и неоптирин
(птеридини);
- майчиното млечице съдържа голямо количество водоразтворими
вещества.
Това е комплексна смес, която съдържа киселини, съединения на
фосфора и етероциклични съединения. Ремболд и Хансер са открили в
майчиното млечице нискомолекулярни и водоразтворими вещества. Когато
това вещество се отнеме при храненето, се получава някакъв среден тип
пчела-работничка. Според тях това вещество, явно е съществен фактор
за определяне на женския диморфизъм. Таундсен (2001) съобщава, че в
майчиното млечице са намерили 10-хидрокси-2-деценова киселина, голямо
количество себацинова и 2-децендионова киселина, които са съществени за
неговата биологична активност.”
Станойчич (2001) информира, че в Горкиевския държавен университет,
Русия са експериментирали три вида млечице, които пчелите-кърмачки
отделят от три чифта жлези. Те се намират в главата на медоносните пчели
работнички и това са: горночелюстни, глътъчни и долночелюстни. Своята
функционална зрялост тези жлези достигат мехщу петия и четиринадесетия
ден от възрастта си. В този период пчелите кърмачки отделят млечице и
с него хранят търтеевите и работническите ларви до тридневна възрастна
майчината ларва за целия период от (5-5,5 дни) и майката през цялото време
на нейния репродуктивен цикъл, който може да продължи и няколко години.
Интересен е въпросът: по какво се различават споменатите три вида
млечице? “При бозайниците майката дава мляко с един и същи състав
без значение от пола на потомството. При пчелите е различно. Според
една хипотеза в майчиното млечице вероятно има някои вещества, които
извършват фагостимулираица роля: стимулират храненето, засилват
метаболизма и развитието на ендокринната система, което влияе върху
пълното развитие на половите жлези. Ако това не е така, то вероятно в
работническото млечице съществуват някои инхибиторни субстанции, които
забавят изхранването на работническите ларви и те не могат да се развият
в пълноценни женски индивиди. Зад тази хипотеза има и потвърждение:
работническите ларви през първия ден имат 4-5 пъти повече млечице от
теглото на всяка ларва, а изяждат всичко 20 %. Има и някои други хипотези,
но “определящото вещество” още не е идентифицирано”.
78 •Майката - уникално творение

Лабораторните изследвания показват, че в майчиното млечице де
намират хормоните гонадотропин и тоноферол (витамин Е), които влияят
на активността на половите жлези. Направен е опит, за да се потвърди
влиянието на майчиното млечице върху промените на половите свойства на
медоносните пчели. За целта са придадени на три семейства 2689 търтееви
ларви и яйца, 2965 яйца от майка търтовка, 625 от пчела-търтовка и 99
неоплодени яйца за хранене с майчино млечице. Пчелите-кърмачки веднага
разпознават лъжата и повечето ларви са изхвърлени от маточниците, но все
пак са приели да отглеодат 710 ларви от търтовка, 191 от лъжлива майка
и 2 ларви от неоплодени яйца, общият брой е 903 ларви или 14-15 % от
придадените":
Накрая на опита са отгледани 0,95 % излюпени индивиди, които са си
променили пола под влияние на различното млечице. Между излюпените
индивиди е имало майка и пчела-работничка с различни големини от джудже
до извънредно едри, но и уроди (тератогени) (табл. 10).
Обзор върху влиянието на майчиното млечице върху резултатите при отглеждането на отраснали
индивиди от търтееви ларви и яйца и ларви на майка-търтовка и лъжлива майка. Таблица 10
Придадени Придадено на Приети Стигнали до стадий

майчино млечице имаго (зряла полова
възраст)
брой брой % брой %

Търтееви ларви и яйца 2,689 0 0 0 0
Яйца от майка-търтовка 2,969 710 23,94 0 0
Яйца от пчела-търтовка 625 191 30,56 0 0
Неоплодени яйца 99 2 2,02 0 0
Общо 6,378 903 1 4 ,1 5
Между другото, кърмачките и след това са преценявали ларвите

в процеса на отглеждане и хранене и на много са прекъсвали 61 6,75%
храната, а пчелите-хигиенистки са изхвърляли неизхранените от броя
ларви от маточниците. Стадий имаго (отраснали в полова зрялост приети
насекоми) са достигнали само 61 екземпляра, а това е 6,75 % от
придадените ларви. 0,95%
Между излюпените индивиди е имало майка и пчела работничка с от общия
различни големини. брой
придадени
Във втория опит са придадени в две семейства 4777 работнически и 107

майчини ларви, хранени с търтеево млечице. По-добър прием е имало от
първия опит. От 4777 работнически ларви до стадий на отгледани насекоми,
са достигнали 768, което е 17,07 % от броя на придадените работнически
ларви. От тях 439 са били търтеи, което е 9,18 % от придадените ларви. От
общия брой на придадените работнически личнки 329 не са променили пола
си, или 6,88 %.

От 107 майчини ларви, присадени в търтееви килийки с търтеево млечице,
са отгледани 43 отраснали индивида (40,18 %). Между отгледаните е имало
26 пчели-работнички (24,29 %) и 17 търтея, което значи, че 15,88 % от
индивидите са си променили пола. Между излюпените индивиди не е имало
нитоедна майка. (табл. 11).
Обзор върху влиянието на търтеетовото млечице върху резултатите при отглеждането на отраснали
индивиди от работнически и майчини ларви. (Източник Станойчич, 2001) Таблица 11
Придадени Придадено Достигнали стадий на отраснали насекоми

на търтеево
млечице
брой общо приети търтеи с непроменен
пол
Работнически ларви 4,777 768 (16,07%) 439 (9,18%) 329 (6,88%)
Майчини ларви 107 43 (40,18%) 17 (15,88%) Останали пчели
работнички
26 (24,29%)
От посоченото изследване и аналитични данни се вижда убедително,

че пчелите кърмачки отделят три вида млечице, които съществено се
различават помежду си и са в състояние да изменят морфологично-
генетичните особености, които довеждат до промяна на пола.
3.2. Качество на отглеждания материал

Селекцията, която е програмирала природата при избора на малък брой
майки от многото роеви маточници (2-3 майки от 20-30 маточника или 1 майка
на 10 маточника) би трябвало да бъде начин и за пчеларите, отглеждащи
майки за определяне броя на маточниците за излюпване на майки.
3 .2 .1 . В л и я н и е т о н а б р о я п р и д а д е н и м а т о ч н и ц и
п р и о т гл е ж д а н е т о и к а ч е с т в о т о н а м а й ка та
Дали е правилно мнението или внушението на някои автори, които говорят

за придаване на няколко десетки маточника повече от природата и поставят
в отглеждан от 40-80 восъчни ч$шки с ларви.
Вескович, Б 40-80
Черимагич, X. 45-60
Шчербина, Близнюк 30-70
Тодорович, В. 40-48
ОП Майката - уникално творение

Малков, Тимошинова 36
Кулинчевич, Й. до 30
Радоев, Л 30
Томажин, Ф. 25-30
Мандич, М. 25-30
СливкаЯн 24-30
Яковлйевич, С. 26
Подолски, Котова, Буренин 20-25
Таранов 24
Аветисян:
- средноруска (ранна пролет) 20-25
- средноруска (по-късно) 30-35
- обществото на южните пчели
(кубанска, кавказка, италианска) 40-50
Хастингс 20
Перадин, Л. 20
Лончаревич, С. 20
Йевтич, Т. 16
Релич, Б. 15
Симонович, Д. 15
Белчич, Й. 10
Дали броят на придадените маточници в отглеждача има влияние върху
качеството на майката. Отговорът се съдържа обективно в мнението:
Бареш е доказал, че майката има по-голямо тегло, доколкото семейството
отглежда по-малък брой маточници. Ако семейството е отглеждало средно
по 5 маточника, майките са имали тегло от 201 до 207 мг, ако семейството е
имало 21 маточника, то теглото им е било 160-169 мг (Рихар, 1976).
Комаров чрез Аветисян (1983) е потвърдил отрицателното съотношение
между броя придадени ларви за отглеждане в отглеждан и качествата на
излюпената майка, което се вижда от табл. 12.
Влияние на броя придадени ларви върху качеството на излюпените майки

(чрез Комаров, по извор на Аветисян, 1983). Таблица 12
Показатели Броя придадени ларви
30 71 104
Средно тегло на майката 179,8+/-2,07 172,4+/-1,92 142,7 ♦/- 2,44
Среден брой яйчени тръбички 201,9 198,4 178,7
Перадин със сътр. (1979) е поставял 40 чашки на 2 рамки с по 2 летви, а

в отглеждача е придавал не повече от 20 приети (в стартера) маточници. 40
приети маточника е много като бройка, да се повери на един отглеждан.

Как да се примирим с резултатите на Бареш и изкуството на Йосил Белчич3
и влиянието на онези автори, които предлагат и повече от 30 маточника?
А ко в продължение на 5 дни отглеждане пчелите-кърмачки посетят 1
ларва 3600 пъти (Кулинчевич, 1991) или 8000 пъти (Сулиманович, 1982),
докато (Станимирович и сътр., 2000) дават сведения, майчината ларва има
честЯ посещ ения за храна от 1550 до 1650, a nppi пчелите работнички то
е 150 хранения за целия период на развитие, дали ще могат пчелите на
един отглеждан еднакво качествено да изхранят 8 0 ,6 0 ,4 0 или пък 3 0 ,2 0 ,1 0
майчини ларви и качеството да бъде едно за всички майки? Затова са дали;
вече отговор известни изследователи и пчелари-практици. 30 000 кърмачки
и няколко десетки хиляди летящи пчели в силен отглеждан ще вложат в 10;
маточника 8 пъти повече млечице на 1 ларва, отколкото на онези ларви,
които са 80 на 4 летвички или четири пъти повече. Същ о и ако имаме 40
ларви, поставени на 2 летви. Това същ ествено се отразява на качеството на
майката.
С поред Рихар (1976) майчината ларва в целия си период на развитие;
получава 1600 порции млечице, а пчелната само 140. Ако на рамката има 30
маточника, за тях са необходими 50 хиляди порции и от тази дажба 25 хиляди
Трябва да бъдат с бяла съставка. Когато отглежданът едновременно дава на
по-голям брой маточници, не е ясно дали пчелите ще бъдат в състояние да
им предложат достатъчно количество от тази съставка.
Белчич, който е на 70 години, с дълга пчеларска практика и 50-годиш но
търсене на качествени майки, използва основите от научно установените
истини от Комарова; Гонтарски, М ихайлова, е оставил на пчеларите заръка:
“Не трябва да следвате онези, които с лекота препоръчват да се придават
30-40 м аточника...”, някои даже и 80. И припомня известното на пчеларите
златно правило: “при по-малък брой маточници всички получени майки
са качествени”. И казва: “никога не съм придавал повече от 10 маточника.
А ко при пренасянето някоя ларва е наранена и пчелите са я изхвърлили,
те стават още по-малко." Трябва да му вярваме, в наш интерес е да го
послушаме.
3 .2 .2 . Т е гл о т о н а я й ц е т о о п р е д е л я
ка ч е с тв о то на м а й ка та
Каквото яйцето, такава майката! Има становищ е, че производителите на

майки, за пазара не придават голямо значение на големината на яйцата, от
които ще се излю пят майките.
Най-едрите майки са се излюпили от най-едрите яйца, потвърждава ;
Хайтм анек (19 61 ,1 96 7) и е установил, че яйцата са по-големи само пролет
и есен или в периоди, когато майката снася малко. А в периода на нейната
максимална носливост при нашите условия- през май, тогава теглото им

намалява. Според измерванията в руския Институт за пчеларство (1966-
1968), теглото на яйцата през годината се движи в рамките на 0,082 мг до 0,212
мг, което дава разликата между най-доброто и най-едрото яйце, то е 258 %.
Причината за това е във факта, че по-големият период между снасянето на
две яйца дава на яйцето достатъчно време да достигне до по-голямо тегло.
Бородчева (1968) открива, че при висока носливост на майката, теглото на
яйцата се* намалява от 0,18 до 0,11 мг. М айките снасят най-малки яйца през
юни (0,133 мг). Те са с 6 % по-големи през юли, а през август с 23 % отколкото
през юни. В същия експеримент са отгледани майки от по-дребни и по-едри
яйца и са потвърдили, че майките, получени от по-големи яйца тежат с 9,2 мг
и имат 7,1 яйчени тръбички повече.
Влиянието на големината на яйцата върху теглото и качеството на майката
наистина е голямо. В Руския институт за пчеларство са открили (Бородчева,
Тимошинова, 1981), че увеличаването теглото на яйцето с 0,01 м г увеличава
теглото на излюпилата се майка до 2,7 мг, а броят на яйчените тръбички е
по-голям с 2,6. Броят на яйцата, които съзряват ежедневно за снасяне
е най-голям при майки, които произлизат от едри яйца. Такива майки
следващата година рядко се поддават на нагона за роене.”
Точно е потвърдено, че “голямото яйце дава голяма майка, която е много
качествена, ако е отгледана вземайки предвид останалите същ ествени
условия” (Хайтманек, Тайбер, Роберте, 1963, 1965). И изследванията на
Билаш, Тимошинова, Добрева-1978 до 1981 г. са показали, че майките,
излюпени от едри яйца имат по-голямо тегло, по-голям брой яйчени
тръбички, създали са преди главната паша с 1 кг повече пчели и са събрали
30 % повече мед от семейства, чиито майки са сестри, но са отгледани от
дребни яйца, които са придадени във време на най-интензивно снасяне на
майката - м. май. Същите изследователи през юни отделят две различни
семейства. Приокская е мерила яйцата в период на най-голяма носливост
на майката. Установила, че теглото на яйцата е 0,114 мг. Избрани са 12
часови ларви и са получили 30 майки-дъщери, за измерване на теглото и
35 за рояци в нуклеуси. След това същите майки ги слагат в изолатор от 3
рамки, направен от ханеманови решетки. Двете странични рамки са били
пълни с храна и запечатано пило, а в една празна рамка майката е можела
да снабя яйца. В определено време са сменяли рамката за снасяне на яйца
с друга рамка с намален брой свободни килийки за снасяне на яйца, а 12
часа след снасянето, са измервали теглото на яйцата. Това са направили
три пъти в продължение на три-четири дни. Първото измерване е пбказало
увеличаване теглото на майката на 0,130 мг, следващото след 3 дни - 0,141
мг, а третото след 13 дни от поставянето на майката в изолатор, 4 дни след
второто мерене - 0,1-83 мг. Измерванията, които са извършили Билаш и
сътр. са установили, че яйцата снесени без затваряне на майката са тежали
0,114 мг, а яйцата от същата майка, но затворена за 14 дни, са били с тегло
0,183 мг. Излюпените майки от първите яйца са тежали 193 мг, а от вторите

яйца, снесени след излизане от изолатора майките са тежали 206,83 мг. По
нататъшните изследвания показват, че семействата с едри майки не изпадат
в роево състояние. При семейства с дребни майки, излюпени от дребни
яйца, пчелите са направили тиха смяна в 6 до 92 пчелни семейства за целия
сезон, докато при другите семейства с едри майки от 74 само една е сменена
от тези, които са участвали в опита.
Бородчева и Тимошинова в 1979 г. поотделно обявяват, че при пчелите
от кранската раса след 4 дни в изолатор, без възможност за снасяне, са
получили по-едри яйца от 5,8 до 17,3 %. Рамката с тези яйца са извадили,
прибавили са втора и след 7 дни яйцата са били по-големи с 35,6 %.
Майките, отгледани от яйца 0,183 мг са били по-тежки от майките, отгледани
от яйца 0,114 мг с 13,79 мг, което е повече със 7,1 %.
От това следва заключението, че пчеларите любители, за да получат
пълноценна, висококачествена майка, е необходимо майката от която ще
произвеждат майки да я изолират за 14 дни. На 15-ия ден да се освободи и
да се сложи в изолатор за осеменяване.
В Научно-изследователския институт по пчеларство на СССР са
извършени изследвания на влиянието на спирането на яйцеснасянето
при майката върху качеството на получените майки (Билаш, Тимошинова,
1984). Майките са ограничавани в пространството от три рамки, от които
двете са били с отворено пило, а третата празна пита за снасяне. След
това са сложили 2 рамки с храна и 1 празна рамка между тях и най-накрая
майката я ограничават между 2 рамки затворено пило. След всеки период на
ограничаване майките са имали свободен период за снасяне. Резултатите
от тези изследвания показват, че майките са снасяли най-тежки яйца, когато
са били ограничени със запечатано пило. О т тези яйца са отгледани най-
тежките, най-едри майки, с най-дълго хоботче, най-дълъг и най-широк трети
тергит. И най-дълго и най-широко предно дясно крило.
Както се вижда от таблицата изолираните майки са снасяли яйца, които
са по-тежки. От тях са получавани по-тежки и качествени майки. Най-
качествените майки са получени при ограничаване с 2 рамки затворено пило
(табл. 13). Подобно на това е и когато семейството се подготвя за роене. В
такива семейства майката намалява снасянето, но са значително по-едри
яйцата.
Теглото на яйцата, както казахме, от които ще се получават бъдещите
майки, е важно условие за качеството на майката.
“Защо едрите яйца дават качествена майка?” Отговорът се намира в нейната
биология и е прост. И дребното и едрото яйце съдържат еднакво количество
генетичен материал, без никакви разлики. Разликата е в това, че едрото
яйце съдържа хранителни и градивни материали в изобилие (преди всичко
аминокиселини). Те ще спомогнат развитието на всички органи и органически
системи да започнат да се развиват в идеални условия, където нищо не
липсва. Известно е, че началото на растежа е най-чувствителният период от

развитието, който има решаващо влияние върху по-късните особености на
индивида. Зародишът в яйцето с повече резерви от хранителни вещества се
развива по-добре, става по-способно за живот, с развити и очевидни външни
(ширина и дължина на тергата) и вътрешни показатели.
Характеристика на неоплодените майки, отгледани от яйца, получени при различни методи на

ограничаване на майката за снасяне на яйца. Таблица 13
Методи за Тегло Тегло на Дължина Размери на третия Размери на дясното
ограничаване неопло- на хобот тергит предно крило
на
на майката
дена чето в
при снасяне яйцето
на яйца майка mm дължина ширина дължина ширина
в mg
Без 0,103 189,50 4,02 3,24 5,50 9,40 3,12

ограничения
(контролна)
Ограничаване 0,129 205,43 4,24 3,29 5,57 9,85 3,17
от 2 рамки
отворено пило
Ограничаване 0,127 198,49 4,24 3,23 5,59 9,54 3,14
от 2 рамки с
храна
Огранича 0,133 208,16 4,29 3,29 5,65 9,69 3,18
ване с 2 рамки
затворено
пило
Според Рихар (1976) майчината ларва в целия си период на развитие

получава 1 600 порции млечице, а пчелната - само 140. Ако на рамката има
30 маточника, за тях са необходими 50 хиляди порции и от тази дажба, а 25
хиляди трябва да бъдат с бяла съставка. Когато отглеждачът едновременно
дава на по-голям брой маточници, не е ясно дали пчелите ще бъдат в
състояние да им предложат достатъчно количество от тази съставка.
Белчич, който е над 70-годишен и има дълга пчеларска практика и над
50-годишно търсене на качествени майки, използва основите от научно
установените истини от Комаров, Гонтарски, Михайлова, и е оставил на
пчеларите заръка: “Не трябва да следвате онези, които с лекота препоръчват
да се придават 30-40 маточника...“, някои даже и 80. И припомня известното
на пчеларите златно правило: “при по-малък брой маточници, всички
получени майки са качествени.” След което добавя: “Никога не съм
придавал повече о т Ю маточника. Ако при пренасянето някоя ларва е
наранена и пчелите са я изхвърлили, те стават още по-малко.” Трябва да му
вярваме, в наш интерес е да го послушаме.

3 .2 .3 . В ъ з р а с т т а н а л а р в и т е и к а ч е с т в а т а на м а й ка т а
Колкото е по-млада ларвата, толкова е по-качествена майката. За

качеството на майките голямо влияние има възрастта на работническата
ларва, съответно с качеството на млечицето.
Още в средата на 18 век (около 1760) Адам Готилб Ширах е потвърдил
и обявил, че преобразуването на работническа ларва в майчина е
възможно само до 3 ден от живота й. (Върху това откритие Ширах създава
изкуственото роене). Елзаският свещеник Клайн, в началото на 20 в. (1904)
при експерименти, които е направил с ларви на различна възраст получава
следните резултати. Ларвите, които са по-млади от 3 дни стават майки, по-
старите от четири дни дават работнички, а на възраст между трети и четвърти
ден често дават (междутипови) хермафродити и потвърждава откритието
на Ширах, че преобразуването на работнически ларви в майчини, може да
стане само до третия ден от живота на работническата ларва (Вайс, 1982).
Чрез Йорк (1989) Витхомби Оертел (1938) в една студия за факторите,
които могат да се контролират при отглеждането на майки изтъква, че
използването на по-стари работнически ларви зз свръх производство на
майки, довежда до увеличаване на процента на тиха смяна, в сравнение с
майките, получени от придадени млади ларви.
Пере-Мезон в 1926г., цитирайкитрудове на многоевропейски изследователи,
които са писали, че развитието на яйчниците при работническите ларви е без
много закърняло след 24 часа от момента на излюпването им, в сравнение
с майчините ларви на същата възраст. От това произтича заключението,
че е съвсем оправдано за качествена майка да се използват за отглеждащ
материал майчини ларви, които са по-млади от 24 часа (Йорк, 1989).
Според Аветисян (1983) “от ларви по-стари от два дни се получават майки
по-малко жизнени и с по-малък брой яйчени тръбички”.
Нелсон 1915, чрез Вайс 1982, в своята “Ембриология на медоносните
пчели" подчертава, че в момента на излюпването работническата ларва
започва да се диференцира или да се оформят яйчниците на пчелите-
работнички. “С това се желае да се каже, че за получаване на максимален
брой яйчени тръбички, трябва да се осигурят максимално необходимите
благоприятни условия за отглеждане на майки.
Линебург (1925) чрез Симин (1985) е писал за активността на пчелите-
кърмачки при храненето на майчините ларви и е потвърдил, че се случва
и повече от 3500 посещения на пчелите-кърмачки, които оставят храна в
килийките на ларвите.
“Експериментите на Йойриш, Левичев, Лаврехина показват, че при
отглеждането на майки от яйца, тяхното живо т е т о се увеличава и
повишава броя на яйчените тръбички в яйчниците”. Но резултатите показват
друго. А именно: “майките, които унгарският изследовател Пал Йойриш е
отглеждал от яйца, са били по-големи и по-едри от онези, отгледани с 1,5

дни по-стари ларви. Първите са били по-плрдовити. Имали са повече яйчени
тръбички в сравнение с майките, отгледани от ларви", пише Рихар (1976) и
продължава:
“Вероятно при отглеждането на майки от яйца 80 % от тях имат над 300
яйчени тръбички, докато при отгледаните майки от еднодневни ларви,
този процент е 51, от двудневните 39 %, а от тридневните само 12 %.
Най-развитата майка, отгледана Т)Т яйца е имала 355, а най-неразвитата,
отгледана от тридневни ларви само 210 яйчени тръбички. Тези данни
показват, че майките са по-плодовити или не в зависимост от това кога
кърмачките започват да ги хранят със специалното млечице за майки
(Рихар, 1976). “По-убедителни са данните на Войке, които показват по какъв
начин влияе възрастта на отглеждания материал върху теглото на бъдещата
майка, броя на яйчените тръбички, диаметъра на семеприемника, както и на
броя сперматозоиди, които семеприемникът може да побере. Съвсем ясно
е, че майките, отгледани от яйца и еднодневни ларви могат да поемат повече
сперматозоиди (табл. 14).
Влияние на теглото и възрастта на отглеждащия материал върху качеството на бъдещите майки

(Взаимствано от Рихар, 1976) Таблица 14
Възраст на отглеждания Яйце Възраст на ларвите в дни
материал 1 ден 2 ден Зден 4 ден
Средно тегло (mg) 207 189 172 144 119
Среден брой яйчени 319 305 291 274 233

тръбички
Средна вместимост на 1,23 1,15 1,00 0,89 0,62
спермотеката (mm3)
Среден брой 5,7 5,4 4,5 3,5 1,5
сперматозоиди
(милиони)
В таблицата е показана зависимостта между възрастта на отгледания

материал и определените показатели (тегло на майката, брой яйчени
тръбички и др.). Майките, получени от яйца и еднодневни ларви имат по-
голямо тегло и по-голям брой яйчени тръбички.
Така най-добрите майки при изпълнение на останалите необходими условия
(температура, влага, концентрация на въздуха, време на излюпване на майките,
тегло на яйцата, яйца на възраст 60 часа, броя на кърмачките, които хранят
ларвите в маточника, наличие на отворено пило, видът млечице, с което се хранят
бъдещите майки, броят на маточниците в кошера и тяхното разпределение по
рамките в гнездото, отглеждан с майка, физиологично състояние на семейството
и т.н.), се получават чрез обилно хранене с майчино млечице на ларвите.

Ян Сливка работи с ларви на възраст до 3 часа, снесени от майка, която
е на 3 години.
Радоев (1984) подчертава, че “научните опити и практиката показват,
че младите майчини ларви дават качествени майки. Най-подходящи за
тази це/1 са току що снесени яйца или ларви, на не повече от шест часа.
Младите майчини ларви получават не само по-голямо количество, но и
качествено майчино млечице по отношение на млечицето, което преди това
са получавали по-старите работнически ларви.”
Подолски и сътр. (1984) смятат, че висококачествените майки се получават
от двудневни яйца, които заедно с основите се поставят в изкуствен
маточник.
Показаните резултати за влиянието на възрастта на ларвите върху
качеството на майката са очевидни от (табл. 14), а становището на автора
много различно. Разликите се движат в широк диапазон от 48-60 часа
възраст на яйцето до 48 часа възраст на ларвите. Тъй като в промишленото
производство на майки се позволява възраст на ларвите максимално два
дни, то пчеларите, отглеждащите майки прибягват към по-лекото, двудневна
ларва, която лесно се забелязва и пренася.
Между другото на любителските пчелини, по-точно на пчелините на
пенсионери-пчелари, е валидна една друга практика: майката, отгледана
в камбанка (изкуствено разширена килийка, от която пчелите правят
маточник). “Майката произведена от камбанка е с високо качество, което
е показател, че е произведена от яйчена килийка”, констатира Миланович
(2002). Ако пчелната ларва веднъж е приела своя вид храна, а в желанието
си след това тази ларва да започнем да храним с такъв вид храна, с която
се хранят майчините ларви, ще се стигне до промени. Между другото,
негативните последици върху майката са продължителни, а нейната
големина е съразмерна с дължината от приемания вид храна, предназначен
за пчелни ларви” Така се намира потвърждение на тезата за високо качество
на майките, отгледани само от яйца, придадени в камбанки, които пчелите
са донесли и от първата секунда на излюпването на ларвата от яйцето “са я
хранили с предопределената храна за майчини ларви”.
Интересно е да се проследи спорът между Томажин и Миланович.
“Първите 12 часа ларвата е малко повита. Такава ларва трябва
да отговаря не само на определена възраст, рю и трябва да е достатъчно
нахранена”, казал е Томажин (1991).
“С коя храна” пита Миланович и отговаря: “най-вероятно с храна,
която предопределя ларвата за работничка... Не е ли късно от тази ларва да
отгледаме майка”, продължава въпросите Миланович, нападайки Томажин
и припомня резултатите на биохимика Вавилов, сътрудник в Горкиевския
университет в Русия, който потвърждава, че в току що отделеното млечице
от кърмачките се намира не само РНК, но и ДНК, определящо вещество,
което съдържа наследствената информация.

Пчелите значи са взели избрано (не кое да е) оплодено яйце,
пренесли са го в маточника върху майчино млечице, внесли са и вещ ество, •
което определя развитието на майката, след което започват да изграждат
маточника и да отглеждат бъдещата майка. Така излюпената майчина ларва
още в първата си дажба е получила храна с вещество, което определя нейното
бъдещо развитие” , казва М иланович, чието становищ е за създаването на
майките е близко с това на Вайс, че майките с по-добро качество се излюпват
от килийки с по-голям обем.
3.2.4. Големината на майчините килийки

и качествата на майката
О т опит ни е известно и научно е потвърдено (Десконт, П ере М езон), че от

намалените пчелни килийки се лю пят по-малки пчели.
Карл Вайс е изследвал какъв брой ларви за отглеждане ще приемат пчелите
в майчини килийки с диагонал 7,9 мм, колко в маточниците с диагонал 9 мм,
колко в търтеевите и колко в пчелни килийки на различна възраст. На младите
майки е мерил теглото. О казало се е, че пчелите са взели за отглеждане по-
голям брой от онези ларви, които са произхождали от най-гопемите майчини
килийки и толкова по-малък брой, които са произхождали от по-малки килийки.
Доказано е, че майките от големите майчини килийки са по-тежки. Когато
пчелите се заемат да отглеждат ларви в пчелни килийки, заемат се с голям
брой, но младите майки между тях са били с най-ниско тегло.
О т констатацията на Вайс произлиза, че не е препоръчително д а се
придават ларви в пчелни и търтееви килийки, в които вече е гледано пило.
Същ о така не се препоръчва изрязване на пчелни килийки с ларви и тяхното
придаване върху дървена основа за отглеж дане на м аточници (Р ихар,
1976).
М ежду другото, С нелгров, след опростяване на м етода на Барбо, прием ане
на хилеровия метод за хоризонтално поставяне на питата (с избрани ларви
чрез игла за прехвърляне в стартера) е произвел м айки с високо качество.
Тъй като пчелите в килийките са започнали м аточниците, сл ед два д ни той
ги пренася върху подвиж ен носач. П о този начин м аточниците са б ил и по-
големи о т тези, получени по м етода на Д улитъ л, с което виж дането на В айс
и Рихар се поставя под въпрос.
Във веригата от дейности на пчеларя за отглеж дане на м айки от най-важ но
значение са три нещ а: м айчино сем ейство, бащ ино сем ейство и отглеж дан,
който д а притеж ава хигиенни качества и гриж овност към пилото, спазване
законите на екокл им атичното разнообразие.
Тук принадлеж и и сем ейството, от което се взем ат л арви или “стартер” и
сем ейство инкубатор. Не по -м ал ко съ щ ествено при отглеж дането на м айки е
еднаквата въ зраст на отглеж дащ ия м атериал.

3.3. Хигиенни способности
и грижливост при отглеждането
Общият знаменател за майчино, бащино семейство и отглеждан, трябва
да бъде най-силното семейство на пчелина, както и онези семейства,
които са в състояние в дългото, сухо и топло лято да намерят прашец и
да подготвят зимните пчели4. Защото тези, най-силните семейства, освен
споменатите качества, трябва да притежават хигиенични способности и да
проявят грижовност при отглеждане, противопоставяне на кърлежите ,тъй
като е генетично предопределено да разпознават, да отварят капачетата,
да изхвърлят умрелите от болести ларви и пашкули и да се борят с акара.
Научно е потвърдено, че силното семейство притежава хигиенна способност
и грижовност при вътрешните пчели, те притежават два генетични локоса5,
които независимо един от друг се разделят и се активират в определени
задачи. Първият активизира пчелите към отваряне капачетата на заболялото
запечатано пило, а другият подтиква младите работнички да чистят килийките
на питите, изхвърляйки заболелите ларви и какавиди извън кошера6. Пчелите
от средните и слаби семейства не притежават споменатите генетични
качества и затова са хронично слаби и податливи на болести. Изследванията
на известни научни работници са потвърдили това, а и добре образованите
пчелари го знаят от практиката.
Най-новите изследвания на Станимирович и сътр. (2001), Пейович (2001)
и Чиркович (2002) са показали, че най-силните семейства (но не онези,
които изкуствено се създават по пътя на различни, известни на пчеларите
“технологии”, имат силно развити хигиенични способност и за 48 часа
могат да изчистят мъртвите ларви и какавиди до 95 %. Средно развитите
семейства за същото време изчистват 90-95 % от затвореното пило, което е
повредено, а слабите семейства не са проявили хигиенни способности и за
48 часа изнасят по-малко от 90 % изчистени килийки7. Изследванията още
са потвърдили, че много от силните семейства произхождат от едногодишни
майки, които генетически са предразположени към хигиената.
Станимирович и сътр. (2001) и Чиркович (2202) са наблюдавали
отглеждащите способности на банатската жълта пчела и сивата пчела в
околностите на Рудник и Шумадия (градове в Сърбия) и това на Сйенишко-
пещерския екотип медоносни пчели. Резултатите от изследванията на
пчелите от областите Мачва, Рудник, Сйенишко-пещерския екоклиматичен
район са показали, че отглеждащи качества потенциално съществуват, но не
може да се каже, че тези качества са добре изразени, а с оглед на общата
способност за унищожаване на кърлежите средно във всички опитни пчелини
36 % са се справили като са ги изхвърлили.
Резултатите от изследването показват, че има връзка между грижовността
на пчелите и силата на пчелните семейства. Така силните семейства от

областите Рудник и Мачва са с изразена грижовност. Около Рудник е от 36,41
до 38,68 %, в Мачва и наоколо 36,7 - 42,14 %, а Сйенишко-Пещерския район
е с 36,05 - 36,62% .
Всички семейства, които са показали ефикасно физическо унищожаване
на кърлежите са 36 %, те са отделени за селекция и производство на майки,
защото семействата са оказали съпротива на вароатозата.
Изследване на хигиенни8 способности и грижовност за отглеждане
на пчелите от подраса A p is m ellifera carnica и във връзка с тяхната
съпротивляемост към болести, което е направил Пейович (2001) с 800
пчелни семейства в 20 седмици, еднакво разпределени в два различни
екоклиматични района по 400 и Чиркович с 440 пчелни семейства в 11
селища в Подпещера, д л а н и н а т а Голиа и Рогозен в общините Сйеница, Тутин
и Нови Пазар, показва, че пчелините от територията на един екоклимат имат
силно изявен облик за хигиена (93,6 % Рудник), от пчелините във втория
екоклимат (91,45 % в Мачва), а в Сйеничко-пещерския екоклимат е 91,50
%. Получените резултати за хигиенните качества кореспондират с тези на
Станимирович и сътр. (2001).
При изследване на способностите за грижовност и на техните способности
за физическо унищожаване на кърлежи и Пейович и Чиркович потвърждават
зависимостта на потенциала за грижовност със силата на пчелното
семейство. При силните пчелни семейства във всичките три екоклиматични
района - техният процент е подобен със Станимирович и сътр. (2001) и
унищожаването на кърлежа се движи в границите 36,4 Мачва до 42,14 %
Рудник - Шумадия и от 36,05 до 39,61 % Сйеничка-Пещерска област, а при
семействата от категория средно-силни и слаби е от 29,43 до 35,77, което
е незадоволително, способността за борба срещу кърлежа е под 36 %. В
категорията силни семейства с двугодишна майка в една част на Мачва и
в три района на Сйеничко-пещерския екоклимат, пчелните семейства не са
показали способност за грижовно отношение.
Между изследваните пчелни семейства грижовно отношение съществува, но
е различно по интензивност и е в зависимост от силата на пчелното семейство.
Силни пчелни семейства от всички изследвани места с едногодишни майки
и силни пчелни семейства с двугодишни майки на 8 от 11 изследвани
места в Сйеничко-пещерската екоклиматична област и 9 от 10-те района в
Мачва, притежават грижовно отношение в рамките на 36,-05 до 36,62 % са в
категорията пчели с изградено грижовно отношение и могат да се използват за
отглеждане на качествени дъщери или селекционирани качествени търтеи.
Станимирович и сътр. (2000, 2001) и Пейович (2001) са показали, че при
изследването на банатски жълт екотип и сива медоносна пчела от Рудник,
потенциално съществува грижовно отношение като придобито качество,
но никога не може да се говори за фиксирани особености, тъй като не
е забелязано никакво правило в дистрибуцията на този вид държание на
изследваните пчели (Чиркович, 2002).

С оглед на дефиницията за грижовно отношение, резултатите от
изследването на Чиркович (2002) клонят към факта, че грижовното
отношение на пчелите от изследваните райони показват голяма вероятност,
че съществуват места със силно изразени и такива с недостатъчни
способности за физическо унищожаване на кърлежа. Без значение, че
съществува генетично предразположение за тази особеност и при нашите
пчели. На основата на A p is cerana, която открива и изхвърля за 15 мин 99,6
% женски кърлежи от работническите килийки, на пчелите A p is m eliffe ra е
необходимо 75 минути да открият и изхвърлят 2 % от кърлежите.
Този вид отношения - грижовното отношение е от голям интерес за
производителите на майки, които ще развиват семейства, които се борят
с болестите, както и за самите пчелари, за които грижовното отношение
означава повече от резистентност.
И така, избирайки най-силните семейства на съответния пчелин с хигиенни
качества и грижовно отношение, както и способността да открият прашец
там, където го няма, за набавяне на отглеждащия материал (яйца или ларви)
и еднакво силни семейства за отглеждане на маточници и отглеждани на
търтеи, пчеларят извършва селекция на майки. Майки, с пчели борещи се с
вароатозата и болестите по пилото
3.4. Значение на геопатогенните и всемирни

влияния върху качествата на майката
При избирането на бащини, майчини семейства и отглеждани на пчелина,
според казаното до тук, трябва да се обърне особено внимание. При това
сериозно внимание, трябва да се отдели върху локацията (местоположението)
на пчелина и на всеки един кошер в него, в който пчелите живеят при
отглеждането на майките. Изследванията на Здравко Илиев са единствени
от този характер в пчеларска практика и действат предизвикателно на
пчеларската наука и близките научни дисциплини. Той е пчелар с неспокоен,
любознателен дух, с повече от 50 години пчеларска практика. Внимателно
следи и чете съвременните постижения в пчеларството, всичко изпробва
върху своите пчели и е провел интересни експерименти. Знаейки, че целия
растителен и животински свят на планетата, а също и човекът и пчелите,
са изложени на влияние, той провежда експеримент за лошото влияние на
подземните води и разселването на различни места, както и всемирните
влияния върху живота на пчелните семейства. Тръгва от мисълта, че
лошото влияние от земята от течащите подземни води и тяхната сила,
зависи от дълбочината на водата, количеството й, скоростта на течението
и състава на земните пластове и, че това действа лошо и върху човешкото
здраве. Запознат е с негативните всемирни влияния, които са открили д-р

Ернест Хартман и д-р М анфред Отрицателен
4
Кери (Carry)8. Дори и да има Хартманов възел
оспорване на първото, второто
и третото значение на ролята на
*
радиестезията в пчеларството положи-
като старо знание, известно още твлвн
от праисторическо време е факт. Квр/ез
Освен това резултатите на Илиев
и други пчелари недвусмислено
потвърждават лошото влияние
на подземните води и всемирните
влияния върху пчелите, пчелните
семейства и при отглеждането на
майки.
Радиестезистът определя вод
ния поток и в него отрицателните А решетка
всемирни възли. При опит, в Подземно течение
пространството, в което влияе
водното течение поставя четири
кошера: двата (N 7 и 8) са били Хартманова и Кериева решетка на
върху ПОДВОДНО течение С два излъчване. Отрицателен Хартманов възел,
отрицателни10Хартманови възли. Позитивен Хартманов възел
Извън подводното течение е
поставил още четири кошера (N 1 и 2) в положителни Хартманови възли, a (N
3 и 4) на неутрално място. Значи за изследване е имал четири кошера извън
подводното течение, като 2 са в положителен всемирен възел и 2 в неутрално
място. За четири години (1990-1994), докато е продължил експериментът е
записвал всички прояви на пчелите и е направил заключение:
а) Пчелите много зле понасят влиянията на подземните течащи води и
влиянието в отрицателните всемирни възли и обратното, много добре
се развиват, зимуват и активно работят в местата, в които се намират
положителните възли на Хартман и Керм. Пчелните семейства извън
подводното течение на неутрално място са имали нормално развитие без
каквито и да било нежелателни последици във всичките четири пчеларски
сезона.
б) Пчелните семейства в “положителни” възли извън подземното течение,
са имали бързо развитие и по-голям принос за всичките четири години.
в) Пчелните семейства върху подземното течение, са били в лош о
по л ож е ни е -а именно, кошерите, поставени в отрицателни възли са загинали
през зимата или пролетта. Кошерите, които са се намирали върху водното
течение, извън всемирните възли, са прекарали зле зимата, а пролетта са
имали трудно развитие. Края на лятото, когато майката не е сменена с млада,
пчелите изчезват, а кошерите са били пълни с мед. Заради това, да се изключи
Основи за качествена майка

всяко съмнение, че
не става въпрос за
заразна болест, в
същ ия кошер пос-
тавя ново семейство
и кошера измества
от зоната на влияние
на подземния по-ток.
Кошерът не е дезин
ф екциран, но в него
пчелите нормално
се развиват и не са
показали никакъв
симптом за болести,
с което се премахва Подземни течения. (Влияние на подземните течения)
възможността, че Кошери2,3,4,5,6 са под влияние
предходното семей
ство е умряло от болест.
г) Разселването не е имало отрицателно влияние върху пчелното
семейство, ако кош ерът е поставен извън “всемирните” възли, на неутрално
място.
д) М айките извън подводното течение са добри в случаите, когато пчеларят
е опитан и произведе майки по начините, които се използват в пчеларската
практика. М айките, произведени върху подземното течение са били много
лош и. О т произведените 10, от оплождане са се върнали 60 %, а когато се
придадат в семейства извън подземното течение пчелите ги сменят в 100
% от случаите. Ако произведената майка върху негативно течение остане в
кошера, който се намира върху подземно течение, пчелите не я сменят. Това
е проверено осем пъти.
Десет години по-късно Илиев е констатирал при пчеларя Драган М аркович
от Ниш катастроф ално влияние на подземното течение върху пчелите. През
пролетта на 2000 г. пчеларят заселва седем кош ера в Раутово, село до Ниш
и в определеното място има влияние на подземно течение. На влияние
са подложени No 2, 3, 4 и 5, в които всички семейства умират. Ш естият по
ред кошер частично е попадал на влияние, а като последица пчелите са
напуснали тази част на кошера, изоставили са “скъпия” стар кош ер и са
ф ормирали кълбо в добрата част на кошера. Когато през есента No 6 е
изместен встрани, пчелите са се върнали върху старите пити и през 2002 г.
работят нормално.
През 2002 г. в кош ерите на умрелите семейства заселва нови рояци, като
дезинф екция на кош ерите и питите не са правени, но са изместили кошерите
извън подземното течени, извън зоната на влияние. Констатирали са, че
развитието на семействата е много добро.

Тъй като трудно се намират специалисти-радиестезисти, които безпогрешно
да определят подземните течения и всемирните възли, Илиев препоръчва на
пчеларите, където без особено вмешателство имат добри семейства, които
винаги имат високи приноси, че там трябва да произвехщат майки, тъй като
кошерите се намират на хубаво място, без отрицателни влияния. Но ако на
някое място, с много труд и усилие с години не се развиват добре пчелните
семейства, ако няма симптоми за болест, става въпрос за лошо влияние,
което пречи на пчелите.
Един пчелар в Унгария, който има стационарен пчелин, павилионна
система, е забелязал в един стълб от кошери, пчелите от година на година се
развиват по-слабо, не са оформили гнездото, където той е искал и с желание
са напускали кошерите. След много години се свързва с радиестезист,
който е констатирал на това място, където не са искали да живеят пчелите,
Хартманов възел. И г-н Лукач е имал подобен случай, както неговия колега
в Унгария. Чак когато измесва кошера на място без подземни и всемирни
влияния, пчелите започват нормално развитие.
Опасните влияния не са рядко явление, това показва едно изследване
на лекар от Загреб, радиестезист, който е правил прегледи на 280 места на
територията на Хърватска, най-много в Загреб. На тези места е имало болни
хора и само на шест места или 2,19 % не е имало опасни влияния. На всички
останали места (97,86 % ) най-често линиите с лоши влияния са съвпадали
с мястото на леглото, в което са спали болните, докато са били здрави и
центърът на болестта в организма се е проектирал вертикално върху тялото,
влияейки при лежане на болния (Хасанпрашич, 1987). Какви резултати биха
дали подобни изследвания за причината на заболяването, загинали или
слаби пчелни семейства на нашите пчелини, за което постоянно упрекваме
вароатозата. Отговор дава Илиев, но резултатът е написан само в неговия
дневник 1990/1994 г. Защо? Големите не позволиха да излезе на бял свят
пчеларското известие. Магистър Душан Милйевич, асистент в Електронния
факултет на университета в Ниш, на 12.09.2002 г. е направил измерване
на влиянията в своето жилище на 1 етаж и е показал, че има разлика в
степента на излъчване в Хартмановите възли. Измерването е извършил с
измервателен инструмент с гама лъчение11.
При това там в отрицателния Хартманов възел в стая “А”, на мястото над
дълбока земна цепнатина, е установил стойност на излъчване от 17 у, а в
стая "В”, извън цепнатината, над леглото със сила на влияние 4 у. В стая
А, извън цепнатината, на неутрално място отчита резултати о т 4 у и 6 у , а в
мястото на Хартмановия правоъгълник, извън цепнатината е 6 у. Стойността
на силата на излъчване край цепнатината, на неутрално място е отчетена 9
У-
Стойността на силата на излъчване в положителния Хартманов възел
(извън цепнатината) е 4 у, което е 4 пъти по-ниско от мястото, където е
отрицателният възел, в цепнатината, където силата на излъчване е 17 у. На
О снови за качествена майка 95

неутрално място край цепнатината е 9 у, което е почти 2 пъти (1,88) повече
или 4 пъти повече от отчетеното влияние в положителния възел.
В коментар Милйевич подчертава, че винаги се чувства добре физически,
когато си почива на леглото в стая В, отколкото в леглото в стая А.
Най-вероятно влиянието в отрицателните възли, което го отбелязваме
като по-голямо и до 4 пъти в цепнатината, пчелите усещат, трудно понасят
и умират. Кошер, изложен на влияние в отрицателен Хартманов възел, в
микролокацията над цепнатината или подземно течение, е най-вероятно
причина, пчелите трудно да се развиват, загиват и отглеждат майки с лош о
качество.
Съответствие между човека и пчелите в този случай съществува.
Хартмановото влияние засяга хората, нанася вреди и на пчелите. Хората
усещат психофизическа слабост, а изследванията на загребския лекар
и радиоестезист потвърждават, че в 97,86 % от случаите мястото на
заболяване в тялото на бплния съвпада със снопа влияние. Пчелите умират
или от болести, ускорени от влиянието, не се развива пилото или напускат
кошера.
И освен очевидното влияние на подземните течения върху медоносните
пчели, остава неразрешено биологичното му значение. Продължаване на
изследванията в тази посока са необходими, не само за потвърждаване на
досегашните резултати, но и заради преимуществото, което ще следва от
запознаването с този феномен.
3.5. Влияние на електричеството и

магнетизма върху качеството на майката
Феноменът електричество12 и магнетизъм е очаровал човека от най-
стари времена. Въпреки днешната модерна технология, която се основава
на стойностите на магнитното и електрическо поле, изненадващо малко
познаваме влиянието на тези сили върху биологичната материя, или
на живите същества и по-точно на пчелите, констатира Пикард (1996).
Животът на земята протича в условията на непрекъснато действие на
електромагнитните вълни, слънцето, звездите, електромагнитни вибрации,
живачно-кварцови тръби, разпадане на радиоактивни вещества, рентгенови
апарати, уреди за индукционно загряване, радари, радио- и телевизионни
предаватели, далекопроводи с високо напрежение и др. От всичките извори
за влияние специален проблем ни налага използването на електронни
средства в областта на високите (VF) и свръхвисоките честоти (фрекфенции)
(W F от 0,3 до 300 GHz). Електромагнитното поле на излъчване се състои от
електрични и магнетични компоненти, които едновременно съществуват и
се подкрепят. Мобилните телефони са едно от средствата на съвременната

цивилизация и технология за общуване, които могат да се намират в
близост до пчелина и да окажат силно влияние върху пчелите, с оглед на
разпространението и локацията.
'‘Системата мобилни телефони се състои от мрежа базови радиостанции,
от които всяка покрива определена географска област (и се нарича клетка), а
всички клетки заедно осигуряват и покриват цялото пространство. Антените
за базовите станции се поставят на определени места, заради осигуряване на
връзка на дадена територия. Те се поставят на метални стълбове с височина
12-14 м и работят във фрекфентен обсег 880 до 915 MHz (от мобилния телефон
до възела) и от 935 до 960 MHz (връзката от възела до мобилния телефон).
Изходната сила на базовата радиостанция се движи в границите от 1 w до 100
w. За да се увеличи обхватът, броят на антените е строго определен, което
значи, че силата на радиосигналите е по-галяма в определено място. Антената,
монтирана на стълба, излъчва хоризонтално в дадено място от 60 до 120°.
Далекопроводите с високо напрежение създават електрическо и магнитно
поле с голямо напрежение, което е вредно за живите същества в близост
до него. При нас се използват далекопроводи с високо напрежение 110,220
и 440 kW (киловолт). Силата на електрическото поле под далекопровода
на земята е голяма и се движи от 1000 до 6000 волта на метър (V/m), а
магнитното поле е от 10 до 50 mikrotesla (mt). Дърветата, околните обекти,
оградите на сградите в голяма степен неутрализират електрическото поле,
така че то в сградата е няколко хиляди пъти по-малко, отколкото отвън. Обаче
магнитното поле преминава през стените на сградите и силата му остава
доста голяма. При отдалеченост 100-150 м от далекопровода магнитното
поле намалява, а на разстояние 300 м остават само природните стойности.
Когато един обект се намира в електрическото попе на друг обект, той
също може да предизвика наелектризиране. Когато наелектризирането в
движението си достигне електрическия ток, той може да се осъществи в
разтвор, външното обкръжение или в самите пчели.
Летящите пчели са изложени на действието на променливо и нерпоменливо
електрично поле. Варнке (1976) чрез Пикард (1996) е показал, че пчелите се
наелектризират, тяхната челюстна (грандуларна) и останалата мембранна
повърхнина показва голяма променливост в електро-потенциала. На малки
разстояния силата на електричното поле достига 25 волта на всеки 0,2 см.
Такова наелектризиране се акумулира бързо, но и бързо изчезва. И антените
на пчелите не приемат постоянно ниво на електризиране. Обратното, може да
се промени за по-малко от 1 секунда. След това между антените на пчелите
съществува поляризация. Електричността или тяхното наелектризиране
зависи от атмосферното електричество, наелектризирането на цветята и
водата, с които се срещат и наелектризирането на самите пчели, с които
се срещат. Варнке казва, че майката има два пъти по-висок потенциал
на антените от пчелите работнички. Това се приписва на електролитния
капацитет на яйчниците на майката.

Хойшман (1929) чрез Пикард (1996) потвърждава, че косъмчетата, с които
са покрити телата на пчелите, притежават собствена електричност. Както
ние можем да почувстваме електростатичните промени с движението на
космите на ръката, почти е сигурно, че и медоносните пчели, благодарение
на огромния брой сензорни клетки, могат да почувстват същото. В този
случай механо-рецепторите играят ролята на детектор на електричност.
Извършени са няколко експеримента за влиянието на електромагнитното
поле върху пчелите. Ниската фреквенция (честота), която се движи между 1
и 10 kV/на метър засилва степента на метаболизма. Високата фреквенция
кара пчелите да напуснат кошера или чрез прополис да се затворят вътре.
Летящите пчели избягват летежа при електромагнитна осцилация (трептене)
между 10 и 30 kHZ (800 v/на метър). Затова е рисковано да се поставят
кошери под или в близост до далекопровод. Някои видове пчели въобще не
могат да се развиват в негово присъствие.
В зоната на излъчване на далекопровода и антените на мобилните
телефони, никога не могат да се произведат добри майки, защото техните
излъчвания пречат на пчелите.
Спасич и Шуман (2002) са извършили измервания на силата на
електромагнитното поле на пчелина в с. Суповац, на 20 км от Ниш, който е
изложен на излъчване от базовата станция за мобилни телефони, от които
едната е отдалечена на 50 м, а втората на 300 м по въздушна линия от
пчелина. На него през есента и зимата 2001/2002 с са загинали 20 семейства,
като е отхвърлена вароатозата и други болести като причина. Измерванията
са направени на 8.04.2002 г. между 14 и 15 часа.
Отчетени са стойности на повече точки на пчелина. Във всички измерени
точки стойностите от силата на електромагнитното излъчване са превишавали
границите на позволените норми за максимално позволено подлагане на
населението на влияние на електромагнитно поле.
На един метър височина над кошерите са измерени стойности 0 ,4 W c m 2
(мипивата на квадратен сантиметър повърхност). На разстояние 15 до 20
м от кошерите са измерили и големи стойности, които не са могли да се
отчетат, защото са извън обсега на използвания апарат. “Съвсем разбираемо
е, че получените резултати са от информативен характер и не могат да се
направят достоверни заключения във връзка със загиналите 20 пчелни
семейства в продължение на есента и зимата, с аргументирано отхвърляне на
съмнение за вароатоза и други причини. Заради установяване на причинно-
следствената връзка, силата на електромагнитното поле и функциите за
ориентиране на пчелите, авторите смятат, че при такива случаи би трябвало
да се проведат низ от експерименти в различни местности под организацията
на научно-държавни институции.”
Каква опасност представляват радио-антените с излъчваните
електромагнитни вълни, опасни за здравето на човека (така също и за
здравето на пчелите), показват известията на една здравна институция в

Италия. В известието на държавната здравна Агенция на район Лацио има
данни, че процентът на починалите деца от левкемия от радиоантената
на радио Ватикана в Цезану е три пъти по-висока, отколкото в Рим. С това
специалистите потвърждават, че съществува връзка между изложените на
електромагнитни вълни хора и някои случаи на левкемия.
И покрай очевидното влияние на електричеството и магнетизма върху
медоносните пчели остава неразрешено биологичното му значение.
Академик Песков е провел редица експерименти и говори за биологични
последици.
Песков (1996) при пчели в ембрионално развитие и при отраснали пчели ги
е подложил под действие UVE-поле (фреквренция 40,68 Hz, напрежение 100
V/ cm. Загряването телата на отрасналите пчели, ларвите и какавидите се
контролира с микро-термо подавач на алектро-термометьра. Микро-термо
електроподавачът е свързан с тялото на пчелата или е бил вътре в тялото.
Този втори начин се е използвал за загряване главата, гърдите и задната
част на пчелите.
“Под действието на UVE-поле, отрасналите пчели са умирали за 1,5-
39,0 минути или средно за 6,1 минути. За четири минути температурата
на главата се е увеличила с 30°С. При шестдневни ларви температурата
на тялото от 40°С се е вдигнала на 42°С. При какавидите, затворени в
килийките, постепенно се е повишавала с продължаване на действието на
UVE-полето.
За 5 мин 30 мин 60 мин

40,0°С 45,0°С 51,0°С
Смъртността на пчелите в ембрионалното развитие е растяла су величаване

действието върху тях на UVE-полето. Незнайна смъртност е предизвикало 5-
минутно действие на UVE-полето в стадий какавида (всичко 2 %). В случаите
на тристранно действие на полето, същите временни дължини (което
неоспоримо повишава температурата на телата), смъртността на пчелите
накрая на следембрионалното им развитие е била 81 %. Всички ларви и
какавиди са умрели под 40-минутно действие на UVE-полето.
UVE-полето може да предизвика промяна в морфогенезиса. Под влияние
на 15-минутно действие на полето пчелите в стадий предкакавида са били с
неразвити крила в 76 % от случаите.
При 8 % пчели в стадий предкакавида, изложени на 20-минутно действие
на UVE-полето, дължината на хоботчето е била 4,6-4,7 мм (при пчелите
от контролните семейства, при тях минималната стойност е 6,0 мм). Тези
промени са били предизвикани при видоизменено действие на полета (по 5
мин с прекъсване същите временни дължини).
За вредното действие на електрическата енергия под високо напрежение
показва опитът на пчеларя Милун Мандич.

През 2002 г. той прави четири рояка, които пренася на ново място,
отдалечено на десетина километра от базовия пчелин. Рояците са сложени
върху поставка, която е отдалечена на 10 метра от далекопровод високо
напрежение от 110 000 волта и са обърнати към далекопровода. Рояците не
са се развивали, а непрекъснато са отивали назад.
През зимата на 2002/2003 г. два са умрели, а другите два са имали трудно
пролетно развитие. За липовата паша (от която са очаквали значителен
принос) едва са достигнали състоянието, когато са създадени и не е станало
и въпрос за събиране на мед.
Загрижен за съдбата на двете семейства собственикът е потърсил помощ
от двама известни пчелари, които са електроинженери и добре познават
този проблем.
Те са забелязали, че нито една летяща пчела не лети в посока към
далекопровода, който е минавал през цъфтяща ливада. Всички пчели без
изключение летят малко хоризонтално, след което се издигат високо към
небето и след 2-3 метра см енят посоката с противоположна на далекопровода,
като се насочват към градски пейзаж, който не им предлага медоносни
растения. Коментирайки този ф еномен, пчеларите казват: м...К акто всички
живи същ ества, така и пчелите са изложени на влияния от всякакъв характер
- от Земята, от космоса, от многобройните съвременни технически средства”.
О т техническите, вредни са влиянията на далекопроводите и електростроежи
с високо напрежение (35 - 400 000 волта), радио и телевизионни антени,
антените за мобилни телеф они. В близост до тях да не се слагат кош ери,,
защ ото е очевидно, че тяхното излъчване пречи на пчелите. След това
рояците са върнати на базовия пчелин и за три месеца са подготвени за
зимуване. Не трябва да се правят опити за отглеждане на майки в такава
заобикалящ а среда.
В желанието си да увеличат жизнената активност и продуктивността на
пчелите на по-висока степен, някои пчелари използват “уреди за магнитно
стимулиране на пчелите”, поставят магнит под прелката, но не са получили'
желания резултат! Защ о?
Академ ик Песков (1996) обяснява: “Развитието на пчелите е трудно при
условията на намалена 4-8 пъти или увеличена 500-700 пъти гъстота на
магнитния ф лукс13, по отнош ение на нормалното (0,4-0,5 Gs), което не влияе
на жизнения им тонус. Смъртността на пчелите при създадени нормални
условия и нарушени условия е незначителна. Нарушаването на магнитното
поле не влияе върху м орф огенезиса на пчелите. При размера в различните
органи в тялото на пчелите няма същ ествени разлики при условията на
силно повишено или намалено магнитно пренасяне.
При пчели, които са се развивали при условие на много висока гъстота на
магнитен ф лукс (200-300 G s) е забелязано незначително намаляване теглото,
на тялото (само 7,3 % ). При това теглото на главата средно се е намалило
с 4,1, а ректумът (дебелото черво) с 57 %. В случаите на 4-8 намаляване
-inn Майката - уникално творение

гъстотата на магнитния флукс (пренасяне), теглото на тялото намалява с 2
%, а ректумът с 21 % . При намаляване гъстотата на магнитната индукция
4-8 пъти по отношение на нормата, влиянието е твърде малко (около 1 % ) с
повишаване съдържанието на вода само в някои части на главата. В други
части на тялото (гърди, гушка, средно и задно черво) нито намаляването,
нито увеличаването на флукса на магнитната индукция не е влияело върху
съдържанието на вода.
При това значително объркване от индукцията на магнитния флукс в
периода на следембрионално развитие на пчелите, то има незначително
влияние на тяхното физиологично състояние.
Що се отнася до магнита, той практически не показва никакво влияние
върху развитието на пчелите.
Някои нарушения в естествената индукция на магнитното поле,
предизвикани от влиянието на тези магнити, не влияят на лятната активност
на пчелите.
3.6. Родителски семейства от домашен

екотип и свой екокпиматичен район
Майката и пчелното семейство, които принадлежат към определен екотип,
макар че всичките принадлежат на един и същи подвид, при преселване в
чужд район няма да покаже качествата си, както това ще направят напълно
вкъщи (своя район). Това се е вижда в експеримента на Плужников (1994),
Пейович (2001) и Чиркович (2002), в който домашните майки на големия
район на Морава при Сталач, са показали най-добра носливост и най-малко
загуби пред прелката от изненадващото силно захлаждане. Обратното, на
тях всичките останали майки, бидейки преселени от своята в чужда къща и
друг екопит, са забавени от проблемите по захлаждането и много по-малко
яйца са снесени, отколкото биха снесли у дома. Тази теза се потвърждава от
резултатите на изследване на нашите най-близки съседи.
Рутнер в своята книга “Природата на медоносните пчели” 1992 г., е смятал
силата на пчелното семейство като важна характеристика на вида, също и
расата медоносни пчели и изнася данни, че силата на пчелното семейство
се движи в границите на 32 000 до 48 000 пчели и се аргументира във връзка
с екоклиматичните разлики.
И изследванията на Плужников (1994) показват, че нашата краинска пчела
(Apis mellifera carnia) е в състояние, когато е във върха на силите си да развие
семейство от 45 600 до 53 700 работнички (табл. 18), което е във връзка с
екоклиматичното разнообразие.
Плужников (1994) е изследвал през 1991 г. биологичните и стопански
особености на пчелите в бивша Югославия15, при което в центъра на

изследването е поставил покрай другите важни характеристики и развитието
на пчелното семейство. За този опит е формирал пет групи пчелни семейства
с майки на една възраст и приблизително еднакво силни семейства от 5
различни екоклиматични района в бивша Югославия. В първата група са
местни пчели от обширния район на Морава при Сталач, във втората пчели,
докарани от Кран (Словения). В третата група пчели от областта Сиеница
(югозападна Сърбия), в четвъртата от подножието на Яхорин (централната
част на Босна и Херцеговина). В петата група, са влизали пчели от Градск
(централна Македония).
Нарастване на пилото в пчелните семейства по опитни групи Таблица 15

По 'С пчелни семейства а елитния пчелин в с. Лучина
Местна пчела Окопносигб Околностите на Район Яхорин Градск

ст района на Крачйа Сиеница Македония
дата Сталач
Дневно за Дневно за Дневно за Дневно за Дневно за

12 дни 12 дни 12 дни 12 дни 12 дни
12.04 442 5,310 435 5,230 480 5,770 519 6,230 200 2,410
24.04 1,002 12.030 1,206 14,480 765 9.190 1,070 12,840 311 3,740
16.05 1,301 15.620 1,522 18,270 1,358 16,300 1.475 17,700 535 6.430
19.05 953 11,440 1,765 21,190 1,564 18,770 1,370 16,440 650 7,810
31.05 Г 731 8,780 1,085 13,030 776 9,320 795 9,550 385 4.620
12.06 1,319 15.830 711 8,540 1,562 18.750 1,636 19,640 280 3,370
25.06 1,545 18,550 135 1.630 1,205 14,430 1,019 12,230 465 5,480
0607 1.440 17.280 180 2,170 960 11,520 593 7,120 307 3,690
1607 1,258 15.100 560 6.730 565 6,780 291 3,500 331 3.980
30.07 887 10.650 1,129 13,550 500 6,010 438 5,260 480 5,290
11.08 1,157 13,890 1,120 13.440 852 10,230 890 10,680 511 6.140
23 06 778 9,340 783 9,400 729 8,750 924 11,090 463 5,560
05.09 245 2.950 277 3,330 397 4,770 295 3,550 256 3.110
17.09 2 30 36 440 6 80 6 80 7 90
Общо
за 14 159,780 131,430 140,630 135,911 62,083
дни
102 М айката - уникално творение

Преглед за дейността на майката се прави на всеки 12 дни и подчертава,
че дневната продуктивност на майката се движи между 369 и 950 яйца (табл.
16), а в периода на най-активно развитие на пчелното семейство от 1545 до
1765 яйца дневно (табл. 16).
Прегледи е правил на всеки 12 дни в периода от 12 април до 17 септември.
Извършва 14 прегледа и потвърждава, че майките и пчелните семейства,
докарани от различни екоклиматични райони показват совите различия,
(табл. 1 6,1 7 ,1 8 ).
Изследването е направил и с опитен пчелин, който е поставил в с. Лучина,
до Сталач, на 200 метра надморска височина.
Резултатите от изследването на Плужников потвърждават тезата на
Рутнер, че климатът и условията за паша на опитните майки от различни
области в Югославия, са станали причина за възникване на специален
екотип краинска медоносна пчела. Той представлява локално адаптиран
генотип на един подвид, най-добре адаптиран към условията на средата, в
която живеят пчелите.
Според характера на развитие е потвърдена голяма разлика, между
майките и съответно пчелните семейства, които произлизат от различни
екоклиматични райони. Почти до средата на май количеството и развитието
на пилото на майките е еднакво, а в късния период (юни, юли) разликата в
тези характеристики е по-голяма. Пчелните семейства от групата на местните
пчели са показали най-добра приспособимост към ранните внезапни
застудявания, така че при тях продуктивността на майката е спаднала с 23
%. Благодарение на равномерното развитие на пчелните семейства, майката
от местните пчели за 14 прегледа е снесла 159 700 яйца. Максималната
сила на пчелните семейства е настъпила през юли. Пчелните семейства от
Сиеничката група са развили до максимум през юни или 140 600 яйца за
сезона (табл. 15,18).
Максимален и среден дневен капацитет на майките
от различни географски райони в Югославия Таблица 16
Пчели от район Кран Сиеница Яхорин Морава Градск
докарани докарани докарани при Сталач докарани
местна
Максимално 1.765 1,564 1,636 1,545 650
снесени яйца
Среднодневно
снесени яйца 762 837 808 950 369
(период на
прегледи
12.04-17.09)

Македонските пчели са ройливи, явява се и голяма разлика в силата на
пчелните семейства, за която допринася голямата разлика в климатичните
условия. Майките са снасяли малко яйца; което в голяма степен се е отразило
на си/1ата на пчелните семейства.
По време на експеримента е настъпило рязко намаляване на температурата
след 10 май, което е предизвикало намаляване на броя на снесените яйца
с 38-50 % (табп . 17).
Кранската група пчелни семейства заради рязкото захлаждане на 31 май
стигат до криза, от която е излязла точно следва два месеца, на 30 юли. Това
намалява продуктивността с 87.5 % . И семействата от Сиеничката група с
майките трудно са се съвзели. Трябвало им е почти три месеца, за да влязат
в ритъм.
Най-бързо пролетно развитие са имали пчелните семейства и майките
от екоклиматичния район Кран, а най-бавно семействата от Яхорин и
Сйеничкия район (табл. 15, 18). Чувствителност към рязкото захлаж дане
най-напред са проявили Кранската и Сйеничката група пчелни семейства
(табл. 17).
Сравнителен преглед на реакциите на семействата при внезапно захлаждане Таблица 17
Тестване на пчелни семейства с майки от по-широк район
дата на Морава при Сталач Кран Сиеница
прегледа брой яйца % брой яйца % брой яйца %
06.05 15,620 100
19.05 11,440 72,23 18,770 100
31.05 8,780 56,20 13,030 100 9,320 49,65
12.06 15,830 101,34 8,540 65,54 18,750 98,77
25.06 1,630 12,50 14,430 76.98
06.07 2,170 16,65 11,520 61,37
18.07 6,730 51,65 6,780 36,12
30.07 13,550 103,99 6,010 32,01
11.08 10,230 54.50
Изследователят по-нататък обявява, че дневната продуктивност за снасяне)

на майката в периода 27 април до 19 май е била най-висока при пчелните
семейства с майки от кранската, сиенската и яхорин ската група семейства!
(табл. 15).
О т табл. 18 може да се види кога пчелните семейства достигат своето1
максимално развитие.
М айката - у н и ка л н о тво р е н и е
Период на максимално развитие на пчелните семейства с майки от различни географски райони
ка Югославия Таблица 18 »
Период на яйца/ дни Възраст на пчелите/ дни

преглед на
1-12 1-12 13-24 25-36 Общо
семействата
21-31 май 3,030 21,190 18,270 14,480 53,940
от Кран
7-16 юли 15,100 17,280 18,550 15,830 51.660

от Морава,
Сталич
13-25 юни 14,430 18,750 9,320 18,770 46,840

от. Сиеница
13-25 юни 12;230 19,640 9.55С 16,440 45.630

от Яхорин
17-28 юни 12,970 17.542 18,456 17.448 53.446

отДиф ур
Чиркович (2002) сгг1997-2001 г.,запериодаггет(тданиеизатадалрепр(адуктивно*

продуктивните характеристики на сиеншко-пещерския екотип медоносна т е л а на
440 пчелни семейства, разположени в 11 места с надморска височина между 700
(до 900 в околностите на Нови Пазар) и 1200 метра (околностите на Сиеница и
Тутин 1100-1200) и при средна лятна дневна температура от 6,4°С до 16°С.
Динамика на средната носливост на майката от сиеничкопещ ерския екотип медоносни пчели за

>сезона (взето от Чиркович, 2002 и допълнено) Таблица 19
Интервали от Средно снесени яйца за ден Среден брой яйца, снесени за един
време месец
брой индекс брой индекс
01-31.03 165 4,950
01-30.04 227 100 6,810 100
1,042 459 03 31,260 459,03
01-31.05 681 100 21,111 100
1,168 171,51 36,238 171,51
01-31.06 1,112 100 33,360 100
1,298 116,72 38,940 116,72
01-31.07 962 29,882
01-31.08 504 15,624
01-17.09 41 697
Общо снесени 01.03-17.09 112,374 100
; яйца
12.04-17.09 140,630 125,14
Резултати, до които е достигнал Плужников

Достигнал е до резултати, които значително се различават от тези на
Плужников (1994). Той е потвърдил, че пчелните семейства от Сиеничко-
Пещ ерския район, който е родина на местни пчели, които носят неговото име,
се разриват по-бавно (табл. 19), отколкото в климатичните природни условия
по долината на М орава, където Плужников е изследвал покрай другите
важни характеристики и динамиката на развитие на пчелните семейства.
“С пециф ичният микроклимат на сиеничко-пещ ерската област влияе върху
динамиката на развитие на пилото, но и на цялото пчелно семейство. При
това в този район майката снася първите яйца в края на ф евруари, докато в
околностите на Нови Пазар (долините на Голия и Рогозен) майката започва
да снася в края на януари, но в зависимост от времето може и в началото на
януари или в началото на ф евруари. Първите дни майката снася 10-20 яйца
в малък кръг. Втория и следващ ите дни продължава да снася в съседните
килийки, увеличавайки кръга.”
Дневната и месечната динамика за снасяне на яйца е показана в табл.
19. О т примерите се вижда, че дневното и месечното снасяне на майката от
изследвания екотип медоносни пчели, следят времето и във връзка с него
е и динамиката на развитие на ф лората, въз основа на която е направено
изследването.
Когато става въпрос за карника, Рутнер16 (1988) между първите съобщ ава,
че в този подвид, чрез прецизни морф ометрични изследвания могат да
се разпознаят повече екотипа. Екотиповете се описват като климатични
или едаф онски17, защ ото при пчелните семейства същ ествува биологичен
едногодиш ен цикъл, който се подчинява на променливите влияния на
околните климатични условия. Във всяка област същ ествуват определени;
растителни видове, климатични промени и биологичен едногодишен цикъл*
на местните пчели (екотип)18. Той се явява като наследствена разлика в
развитието, т.е. като резултат от дългогодиш на адаптация. Отнош енията
на пчелите, както и на останалите животински организми е определено от;
вътреш ни и външни ф актори, но е генетически предопределено, както и
всяка друга ф изиологическа особеност на пчелните семейства. Резултатите,
от изследванията на Пейович (2001) на пчелни семейства, разпределени
на 20 места в 2 различни екоклиматични района, са показали, че пчелните
семейства от единия екотип имат по-изявени хигиенни качества от
семействата от другия екоклимат.
Бубало и сътр. (1994) са просг дили презимуването и пролетното развитие;
на алпийски, субалийски и панонски тип A pis m ellifera carnica. Измерили са
използваната храна, силата на семейството и броя рамки с пило преди и
след зимата. Всичките пчели са отгледани на един пчелин (Дарувар, с местни^
пчели от панонски екотип) и при еднакви условия. Изследваните екотипове^
са показали значителна разлика през пролетния период. А именно, n p e i
хладния и дъждовен април най-много храна са изяли пчелите от алпийския
екотип (8,59 кг), докато пчелите от субалийския - значително по-малко (2,13

кг), а пчелите от панонския екотип са увеличили запасите с 0,84 кг. Щ о се
отнася до силата и интензивността на снасяне на яйца, също хърватските
пчели (панонски екотип) са показали най-добри резултати. Отбелязано е, че
в края на април имат най-много пчели и най-голяма площ с пило.
Вече споменатият Бубало и сътр. (1994) са изучавали различията на
алпийския, субалийски и панонски екотип сиви пчели Apis m ellifera carnica
в условията на северозападна Хърватска. Пчелите от трите екотипа са
отгледани на един пчелин, като предварително в 12 кошера са внесени
майки от Австрия, 12 с майки от Словения, а в останалите 12 семейства
- местни пчели от Хърватска. Наблюдавани са биологическите и стопански
характеристики на пчелите, както и отношенията на трите екотипа.
Особено внимание е отделено на динамиката в развитието на пилото с цел
утвърждаване на влиянието на климатичните прилики и условията за паша,
както и съществуването на адаптация към местните условия на средата.
Най.висока интензивност при снасяне на яйца е забелязана при пчелите от
Хърватска, което е и логично, развивали са се при домашни условия. Майките
от Австрия са снесли по-малко от майките от Хърватска, но по-голям брой
от майките от Словения, въпреки че екотиповете в Словения и Хърватска
са подобни. Този резултат е последица от голямата селекционираност на
майките в Австрия, чиито пчели са донесли най-много мед. Между другото
стандартната девиация (отклонение) при всички наблюдавани характеристики
на австрийските пчели е по-голяма от пчелите в панонския и субалпийкия
екотип (най-големи са били разликите между кошерите при снасянето на
яйца и приноса на мед), което показва най-слаба приспособимост на пчелите
от Австрия към екологичните условия на северозападна Хърватска.
Шайерман (1999) подчертава, че майките, произведени в една среда са
най-добри за този район, защото са приспособени към тези условия.
Резултатите от биометричния анализ, който са направили Станимирович
и сътр. (1997, 1999), показва, че съществуват разлики и в относителна
дължина на хромозома1* на изследваните три екотипа: банатски екотип
(около Белград), сиеничко-пещерския и тимочкия екотип. Най-големите
цитогенетични разлики са намерени между сйеничко-пещерския и банатския
екотип медоносни пчели. По-малки между банатския и тиомчкия, а най-
малки между сиеничко-пещерския и тимочкия екотип карника. По-големия
брой и по-различно разположение на лентите на сиеничко-пещерския
и тимочкия екотип, по отношение на хромозомите на банатския екотип,
вероятно е последица от ангажиране на повече гени в тези пчели, заради
разнообразните условия на средата, в която живеят.
Споменатите резултати предлагат недвусмислено доказателство за
съществуването на хромозомен полиморфизъм20 на Apis mellifera car
nica. При карника в Сърбия, след морфометричния анализ, е забелязана
значителна фенотипна (по видове признаци) разновидност (Георгиев, 2002),,
която е резултат не само на генетичния полиморфизъм, но и от действието

на различни фактори на средата, с оглед на това че наблюденията са
извършени в райони, които са отдалечени помежду си на 200 км и които се
различават географски и като флора.
Сюзан Коби (1S95) в така широко разпространената краинска раса пчели
(Калифорния, Охайо, Канада, Мексико и Европа) вижда голяма вариация в
характеристиките на тази раса пчели. Вариациите и приспособимостта вътре
в расата дават възможност на пчеларя за широка база за селекция.
Тъй като расата е резултат на естествена селекция (климат, флора,
неприятели), пчелите са се приспособили към средата, но не и към стопанските
желания на пчеларя. Във вътрешността на определена раса съществуват
екотипове, които са се адаптирали към специфични екоклиматични условия
(Рутнер, 1987). Без значение каква система за отглеждане и селекция се
използва, такава генетична вариация трябва да се вземе предвид, за да се
осигурят оптимални резултати (Кезич и сътр. 2003).
3.6.1. К а р н и ка - н а й-д об р ата м е д о н о сн а пчела в све та
В Европа преобладава Apis mellifera31 L.(жълтата италианска пчела), към

която, според Гес се появяват девет раси (Рихар, 1976). От всичките ще
кажем нещо само за четири в следващия текст.
A p is m ellifera carnica (Полм, 1897) чрез Рутнер (1967) е разпространена
в четири главни подтипа и според това е направил разделяне на четири
екологични вида: алпийски, банатски, македонски и карпатски.
Цветът на гръбните пръстени на хитина при карника е тъмен, с малки све ти
тснки или петна от двете страни. Понеже има светлосиви косъмчета някои я
наричат сива пчела. Между другото, сива е и планинската кавказка пчела. Пчелата
карника има голям кубитален индекс, който средно е 2,8 (при италианската средно
е 2,3). Карниката има по-дълго хоботче от нейната северна тъмна съседка.
Пчелата карника е много "отговорна'' и не напуска лесно рамките 6 пило
и мед. Добре зимува и добре организира зимните запаси от храна. Зимува
с много по-малко пчели, отколкото жълта италианска пчела, а пролетта
бързо се развива и е много продуктивна в събирането на мед. Медните пити,
запечатва с бял восък, което е важна особеност, когато става въпрос за мед
в пита. Събира много прашец и умерено прополис.
Склонността към естествено роене и голяма ройливост в онези времена
(19в.) се е смятало за върховно постижение и са извършвали селекция на
пчелните семейства за по-голяма ройливост, заради търговия с рояци (Деер,
1985). И Фрейзър (чрез Рихар, 1976) изтъква, че роевият нагон се е развил
по време на търговията с рояци.
Това в съвременното промишлено пчеларство се смята за лошо качество.
То е по-малко изявено при нашия екотип, отколкото при пчелите от Словения.
Изследователите разбират, че се поддава успешно на селекция (Кулинчевич,;
1998).

Краинските пчели са ценени заради няколко качества: кротки са, бързо се
развиват през пролетта, ограничената употреба на прополис, рано на есен
спира с пилото, успешно зимува (Сюзан Коби, 1995). И Керле е казал, че
това е изключителна пчела (paraxcellence) за ранна пролетна паша, тъй като
превъзхожда повечето от другите раси в пролетното развитие.
Карника през последните десетилетия се намира във възход, както в
Европа, така и по света. В Германия почти напълно е подтисната немската
тъмна пчела. Смята се, че и известният Букфаст хибрид в Англия не е по-
добър и продуктивен от карниката (Кулинчевич, 1998).
Успоредни изследвания в Германия за продуктивността на три раси -
домашна(тъмна немска), италианска и карника са показали, че кранската
раса пчели, която по произход не е от Средна Европа, има най-добри
резултати (Деер, 1985). Въз основа на това са решили кранската раса пчели
да замени домашната тъмна пчела в Германия- една генетична смес от раси
с различен произход22.
Американският изследовател Парк (1939 чрез Рихар, 1976) от 1932 до
1936 г. сравнително е изучавал италианска, кранска и кавказка пчела. Във
всяка група е имало по 12 семейства. Кранските пчели са събрали 173,
италианските 146, а кавказките 117 фунта мед(бел.ред. 1 фунт=0,453 г).
Всяка година са избирали 10 най-добри семейства. За пет години между
избраните семейства кранските са били 24, италианските 14, а кавказките
10. Кранските пчели са дали три рояка, италианските 0,6, а кавказките 0,2
рояка.
Младенович и Мирянич (2003) в своя общ реферат на тема “Качество
на пчелните продукти и селекция на медоносните пчели” изтъкват мисли
и оценки на известни научни работници и изследователи, които казват за
карниката:
“Местна раса медоносни пчели Apis mellifera camica е (1) икономична по
изразходване на храна през зимния период, (2) събира голямо количество
мед, (3) добре зимува, (4) осъществява бързо пролетно развитие, (5) не е
склонна към тиха смяна на майката, (6) добродушна и кротка е, (7) рано
излиза и събира мед от далечна паша, (8) в сравнение с всички европейски
черни и жълти пчели, карниката внася най-малко прополис. Тя показва
склонност към роене” (Парк, 1939).
Вагман (1952) дава начин как швейцарски пчелари действат превантивно
срещу ройливостта на карниката-осигуряват й достатъчно място по време
на развитието.
Сюзан Коби (1995) добавя, че естественото роене никога не било
значителен проблем с кранските пчели по пчелините на Vaca doline23
(Калифорния), ако то може да бъде проблем за пчелари, които не са
подготвени за бързо пролетно развитие на семействата от тази раса пчели.
Верният начин за пчеларстване може да превърне бързото пролетно
развитие в голяма придобивка. За краинските майки да се предвиди

място за снасяне, както прави пчеларят от Нови С ад. Той в началото на
акациевата паш а (първите капки нектар от акация в кош ера) от плодника
и магазина изважда всичкото пило с пчелите, а м айката с 1 до 2 рамки
смесено пило (строителна рамка) оставя в средата на плодника. Плодника
и магазина допълва с основи и поставя ханеманова реш етка. Заради
преценката да засили семейството, той създава магазин от празни рамки,
с основи. Следи силата на паш ата и ако е нужно разширява магазина.
Отделеното пило с пчелите, освен двете рамки за майката, се отделя в
т. нар. акумулатор на семейството, в който отглежда рояци и майки. Така
разтоварено пчелното семейство има силен потенциал за работа, който не
намалява в продължение на цялата паш а. М алкото пило и големият брой
пчели-работнички ще работи по нагона на естествения рояк. Този начин на
работа на Хуняди24 осигурява “бързо пролетно развитие” и, както казва С.
Коби “превърнал в голяма придобивка”, от ф акта че напълно е елиминирал
роевия нагон и пчелното семейство е довел до състояние на максимален
нагон за събиране (притежава всички особености на естествения рояк),
с което е увеличил производството на мед. Отстранил е вароатозата
биологично, а старите пити в плодника е 'с м е н и л с нови (превантивно
срещ у болести). Получил е мед с високо качество (няма наличие на
разместеност, безупречно изградени нови пити от основи. Получил е нови
рояци с качествени майки. “Над 80 % от така произведените майки (макар
и свищеви) щ е задоволят очакванията на всеки пчелар”.
След такова начинание всякакво лечение се елиминира, а пчелните
семейства остават здрави и силни. Рояците с младите майки, отгледани в
акумулаторите стават силни и сами си осигуряват зимнина (Хуняди, 2003).
Керле (1963) е казал за карниката, че е кротка, устойчива на болести, дълго
живее и има силни крила.
Кривцов (1995) чрез сравнителен анализ на биометричните характеристики
на някои раси пчели посочва, че карниката принадлежи към елитните раси
(табл. 20).
Според Бунер (1 9 7 1 ) карниката излиза на паш а много пъти в сравнение
с черната европейска пчела, отива еднакво далеч - над 1000 м., и донася
повече мед. Той сравнява кранската с тъмната пчела от Германия по
своето усърдие при събиране на меда. По способността за отделяне на
млечице и добро гледане на пилото и по л етеж а надалече. Установил е,
че карника повече пъти излиза на паш а от тъ мната пчела. М ежду другото
пчелите и от двете раси са летели еднакво д ал ече. Ако паш ата е била
близо до пчелина и двете са донасяли еднакви количества нектар. Ако
паш ата е била на 1000 метра, тогава приносът на карниката е бил по-
голям.

Биометрична характеристика на някои раси пчели
Кетнер ме>кду 1964 и 1966 г. сравнява три групи тъмни пчели и четири
групи карника. Пчелите карника през пролетта са се развили по-бързо и са
били по-кротки. Събрали са 41 % повече мед, отделили са 26 % восък от
тъмните пчели. От кръстосването на двете раси се е получила пчела, която
е войнствена, но е давала по-голям принос.
Геце и Вагман са констатирали, че карниката често получава диария, ако
презимува на манов мед.
Сивата пчела карника е ценена в цял свят. Нейните качества са жизненост
и бързо отреагиране на всички промени наоколо. Подчертават се нейните
работливост, кротост, зимуване в малки семейства, висока плодовитост на
майката.

На територията на Сърбия досега са установени три екотипа медоносна
карника: банатски, сиеничко-пещерски и тимочки екотип.
При използването на местни екотипове пчели с подбрани качества
производството може да се повиши с 25-30 %, подчертава Вайке.
“Концепцията на обединените нации за биологичното разнообразие" и
“Европейската стратегия за запазване на биологичното разнообразие" ни
задължават да не правим неприродосъобразни неща в пчеларството, да
сме по-прецизни в майкопроизводството, за да се запазят разнообразно
адаптираните геноми.
От изложеното произлиза, че Apis mellrfera carnica е изключително
работлива пчела и няма необходимост да се внасят пчели от други раси,
защото със сигурност ще бъдат по-лоши от домашната, местна пчела. И
получените хибриди, получени чрез кръстосване, също ще бъдат по-лоши.
За потвърждение на изнесените данни на доминиращата роля на карника,
даваме основните характеристики на останалите три раси европейски
медоносни пчели.
Тъмна пчела A p is m ellrfera m ellrfera L., 1761) населява западна и
северна Европа, както и голяма част от Русия. Има хитинова обвивка,
тъмна на цвят, кафяви косъмчета, нисък кубитален индекс и късо хоботче.
По-малка склонност към роене, в кошера е по-спокойна от сивата пчела, но
е no-агресивна от нея. През лятото семействата са силни дълго време, в
началото на зимата имат много пчели. 3 иму ват добре, а пролетта майката
започва да снася късно и развива бавно семейството.
Кавказка пчела (A p is m ellrfera caukasica, G orb, 1910). Населява
Грузинските планини и Среден Кавказ. В равнината е жълта, а в планините
на Грузия има сив цвят. Пролетното й развитие е умерено бързо, през лятото
семействата са много силни и влизат добре в зимата. Тези пчели са много
кротки, спокойни, с малка склонност към роене и внасят много прополис. При
тези пчели восъчните капачета на меда са тъмни, мазни-медът запечатват
мокро, за разлика от карниката, която преди запечатването на меда остава
разстояние от въздух между меда и восъчното капаче. Малко се рои, но е
склонна към отклонения и влизане в чужди кошери.
Италианска пчела (A p is m ellifera lig u stica , S pin, 1808) има от 1-3 жълти
пръстена. Живее в Италия. Пренесена е в Германия през 1853 г., а в Америка
през 1859 г.
В САЩ, където тази пчела е много разпространена, отглеждат по-светло
жълти пчели, отколкото в Италия. Чрез изкуствено оплождане са получили
голям брой хибриди. Докато за карниката е характерно бързо пролетно
развитие, семействата на италианските пчели се развиват по-бавно. През
лятото и есента са много силни и така влизат в зимата. Необходими са им
резерви от много храна. Нервни са и са склонни към нападения, но по-малко
се роят от карниката (Рихар, 1976).
От изнесените факти се налага заключението, че е нерационално,

неправилно и губе-що £
еко-климатични райони,
иза да се обнови кръвта”
в нашия пчелин. Между
дру-гото, местенето
/ /
«■^
ч v
X
Ч* нм
на кошерите (при Италианска I
{ / \ \
V.
подвижното пчелар-ство *
по време на паша) няма
големи последици в Тъмна/у
границите на тази раса. у<раинас
Чрез отглеждане на
медоносни пчели от една
и съща раса се избягва
неконтролираното ___J ___ ■ 1____
21 март 21 юни 21 септември
междурасово кръстосва
Крива на силата на пчелното семейство през годината
не, което често дава лоши
при италианска, тъмна и краинска майки
резултати (Кулинчевич,
1998).
Много негативно би било, заради запазване на расовата чистота на
местната пчела, да се внасят други географски раси пчели, като италианска,
кавказка, да не говорим за африканска или африканизирана пчела. Карника,
и не само тя, е застрашена от внасянето на майки и рояци от Иран в Босна.
“Безсъвестни пчелари, не уважаващи правилата ще внесат незаконно
някоя италианска, кавказка или друга майка. Трябва да се допълни за
мнозина, че майките, внесени от чужбина не са по-добри от нашите. Типичен
случай в това отношение е американският хибрид S tar-line25.
Ако продължи нелегалният внос на майки от чужбина, можем лесно да
стигнем до положението на немските пчелари след Втората световна война,
когато са имали една генетична смес от пчелни раси с различен произход
I с голям дял от по-рано отглежданата тъмна пчела. Значителен дял в тази
хетерогенна популация идва от спонтанния внос на италиански жълти
майки, а след това от балканския полуостров и Кавказ. Пчелите, които са се
получили в резултат на тази смес, честа са проявявали агресивност, трудно
работят, а що се отнася до продуктивонст, роеви нагон и други качества, са
били напълно незадоволителни (Рутнер, 1979, чрез Кулинчевич, 1996).
Пчелите от първо поколение, получени след кръстосването на различни
раси в повечето случаи надминават по продуктивност своите предци често
с 30-40 %, а и повече. Това подчертава Старостенко (1980) и обяснява,
че използването на хетерозиси26 (хибриди) в производството, осигурява
увеличаване на рентабилността в пчеларството, но за селективна работа
тези семейства не са подходящ материал, защото увеличената жизненост
на метиса започва да изчезва в следващите поколения.

3.6.2. “ П че л а у б и е ц “ п р е д н а ш и т е в р а ти
Пчелата убиец е пред чашите врати. Завладяла е Южна и Средна!

Амйрика. Пчелата убиец е дошла в Европа. Наистина се намира под контрол.;
на институтите във Франция и Германия, а в Швеция извършват кръстосване
с Букфаст пчелите от Англия. В Полша я кръстосват с домашната пчела,;
а в Германия с карниката (Лукач, 1996). Дано някой рояк, не дай Боже да
избяга, както преди 46 г. на професор Оурвик Кер му избягаха 26 рояка пчели
убийци. Има много причини за загриженост!
Пчелата убиец възниква при кръстосване на африканска пчела A pis mel-
lifera scutellata (внесена от Зимбабве) с бразилска местна пчела (внесена!
от Европа още в далечната 1839 г,- най-напред северноевропейската тъмна
пчела, а после и жълта италианската).
С оглед на бразилския климат и паша, местната пчела не е задоволявала!
по-големите потребности за мед и големите възможности ат щедра паша,!
и тогава фупа бразилски изследователи начело с д-р Оурвик Кер започват!
да изучават свойствата на медоносната пчела Apis mellifera scutellata. Кер
(1957) е бил доволен от усърдието на тези пчели и тяхната приспособимост'
към климатичните условия на Бразилия. Но е открил и нейните недостатъци,!
за които е смятал, че ще се “разредят и изчезнат” - а това са агресивност!!
склонност към роене, кражби и склонност към търсене на нови територии»
Чрез кръстосването с кротката местна пчела се дава възможност за,;
създаване на нов по-добър тип пчели.
С разрешение на бразилските власти през 1956 г. са внесени в Бразилия
оплодени африкански майки (според различни източници от 49 майки и |
рояци до 133 майки с рояци) от Южна Африка и оставени в град Пиракикаба, -
щата Сао Паоло).
По невнимание на изследователите през 1957 г. 26 африкански майки с
рояци са избягали. Чрез кръстосване с местната пчела са им предали всички;
генетични доминантни свойства, за които Кер се е надявал да се “разредят^!
Склонността към агресивност, роене, кражби, усвояване на нови територии,|
са се превърнали в естествени свойства на някогашните кротки племенни [
Apis mellifera ligustica. И така местната кротка пчела от един път е станала
пчела-убиец. “Обременени” с голяма бдителност и чувствителност, бързи
и леко се обезпокояват и разбунтуват. Тях ги обезпокоява появата на
мравка или друг вредител около кошера. Усещат ударите върху почвата при
окопаване на земеделски култури на 50-100 метра разстояние. Обезпокоява
ги мирисът на животни, пот, силаж. Обезпокоява ги всичко което се движи й |
е в близост до кошера. Нападението е жестоко и жертвата трудно се справя|
При европейските пчели, ако семейство се обезпокои, от кошера излизат,
около 100-ина пчели пазачки, докато от кръстоската излизат 50 % от всички
агресивни пчели.
Злите пчели се движат до определено място. Едно и също семейство не
Майката - уникално твооение

винаги е еднакво ядосано. В сухите периоди повече се ядосват. Но винаги е
будна и, когато се обезпокои, жили всичко живо в полезрението си.
Skutellata или кръстоската (потомци на африканските пчели по предложение
на американското знтомологично дружества, са получили официално името
африканизирана пчела) има способността предварително да усети идването
на пашата и изключително бързо развива пило и често се рои. Майката
снася дневно до 3500 яйца. Годишно дава от 6 до 12 рояка. Някои автори
(Бенсон, 1985, чрез Фиян, 1987) посочва, че семейството прави голям брой
рояци с майка и от 50-200 пчели, които като командоси нападат кошерите в
по-големите градове. Застават пред кошера, а когато се стъмни половината
рояк влиза и убива майката, след което влизат останалите пчели с майката.
Майката командос започва интензивно да снася яйца и така в окупирания
кошер се създава семейство на пчели-убийци. Рояци командоси летят на
разстояние над 20 км. Таунсенд (1970, чрез Фиян, 1987) е забелязал, че
в Африка рояк може да прелети до 160 км, за да търси жилище и храна,
като спира за почивка. При заселване рояците не са много претенциозни.
Случвало се е да се заселват в празна кутия от консерва или други тръбни
предмети. Един рояк се настанил в тръба за сондиране на нефт. Така
корабът, който е прекарвал товара от Венецуела за Калифорния е пренесъл
и пчелите убийци, които са нападали работниците на нефтената платформа
(Коби и Лоуранрс, 1985, Нанстон, 1985, Тайбер, 1986, чрез Фиян, 1987).
Африканизираните пчели са склонни към кражби, особено когато пашата
е слаба, при което европейските пчели бързо се предават. При грабежи
помежду им се стига до остра борба. Те никога не умират от глад. Ако
спре пашата те напускат това място и търсят по-добри условия. На паша
излизат рано, а се връщат късно и така събират нектара преди европейските
пчели. Не летят в права линия, а зиг-заг, подобно на мухите. Трептенето на
крилата им в секунда е много по-голямо, отколкото при местната пчела, а
жуженето е много по-шумно. При връщане директно влизат вътре в кошера,
без предварително да кацнат. Не са капризни, едновременно събират храна
от най-разнообразни и най-разпросгранени растения. Едно изследване в
Бразилия е показало, че за 90 дни африканизираните пчели са внесли 90 кг
мед, италианските 24, а северноевропейските 12 кг. средно на кошер.
Майката на африканизираните пчели без прекъсване снася и търтееви яйца
и то в много по-голямо количество от европейските. Старите търтеи не ги пускат
обратно в кошера и те се настаняват безпрепятствено в кошерите на местните
пчели. Тези търтеи излизат многократно и дълго време остават в района на
оплождане от търтеите на местните пчели. По-бързо и по-агресивно летят от
местните търтеи и първи оплождат майките. Изследванията са показали, че в
районите, в които успоредно са живели местната и африканизираната, 90 %
от майките са оплождани от търтеите на пчелите убийци. Така е унищожена
'Местната пчела на цял полуконтинент, а в Мексико и САЩ се вземат най-строги
[мерки срещу заселването на тези пчели.

На външен вид те се различават от европейската пчела по големината си: тя
е по-малка, тясна и остра. Има един или два жълти тергита по коремчето. Има
косъмчета. Майките са жълто-кафяви на цвят, а търтеите черни. Работничките
се излюпват за 19 дни, което намалява развитието на вароатоза в килийките,
такажърлежите не им вредят, както на европейските пчели.
Голямата разплодителна сила на майката, склонността към роене,
производството на голямо количество рояци и тяхната активност и агресивност,;
както и фактът, че търтеите им оплождат до 90 % от местните пчели,
допринася в средна и Ю жна Америка пчелите убийци да се размножават!
за много кратко време в голямо количество. Унищожават напълно местната'
пчела - жълтата италианска и тъмната-северноевропейска. Пчелите убийци?
застрашават с инвазия пчеларството в САЩ, въпреки унищожаването на
рояци с пчели-убийци с всички средства, включително използването на
генетични програми и създаването на голяма географска зона без пчели
между Северна и Средна Америка.
Пчелите-убийци са засягали много хора и животни. В Бразилия за периода]
1969 -19 88 г. са ужилени и умрели повече от 200 души, а са боледували след;
ужилване няколко стотици хиляди (Врачар, 1988).
Нападения на рояци от пчели убийци върху животни и хора с катастрофални
последици-умрели или наранени, е разтревожило населението. Пчелари^
изненадани са намирали в кошерите пчели убийци, а няколко седмици преди!
това при преглед са имали местни пчели. Ужилени до смърт и без информация
какво да правят с влезлите пчели, те се отказват от пчеларството. Затова
властите в М ексико с цел защита на населението и домашните животни
от пчелите убийци, са направили много планове за тяхното хващ ане и
унищожаване. В периода 1990-1992 г. средно са унищожавани по 117 000
рояка, от тях много са хванати в големи градове. Днес със страх гледаме
филми за борбата срещ у пчелите убийци, а ние самите не се замисляме, че
тези пчели са пред вратата ни. щ
Замяната на една пчелна раса с друга е продължителна и сложна работа!
В Германия тази замяна е продължила няколко десетилетия. В Израел пък,
почти целия 20 век. През 1932 г. са имали 6385 кошера система ЛР с пчели!
внесени от Европа, преобладаващо италианска жълта раса, а в 1935 г. са
имали 14 00027. Пчеларите от Израел отдавна са разбрали, че създаването!
на местен вид пчела не е лесна работа. Описанието на техните особености
са много сходни с онези на африканизираните пчели. Трябвало е да се
смени расата на пчелите от тежкото обкръжение на доминиращи диви пчели
A p is m ellifera syria ca, които са разпространени в Йордания, Либия, Сирия
и югоизточна Турция.
Процесът на смяна на пчелната раса е продължил много дълго и още не е
завършен напълно.
Какво да правим ние? Как да запазим чистата карника, защото е най-
добрата. Да правим това, като например в Израел и Германия?

3.7. Най-благоприятни условия за роене
иОтглеждането на майки се организира във време на голяма паша при
дневен принос на нектар в контролния кошер 1-1,5 кг. По-силна паша,
при която най-голям брой пчели събират нектар не е подходящо време за
получаване на добри майки (Прдолски и сътр., 1984).
Трябва да се знае, че отглеж дането на м айки става в кр а тъ к период,
когато условията в и и звъ н кош ера са най-благоприятни за роене. По-
голям брой от необходимите изисквания, трябва да са налице, за да започне
отглеждане на майки. По значимост на условията за отглеждане на майки,
които доминират в пчелното семейство може да се каже, че естественото
отглеждане на майки (роене) започва заради вътрешни-демографски
(пренаселеност на плодника от млади пчели, неангажирани с работа) и
външни-изобилна паша), фактори, които стимулират работничките да
започват да отглеждат нова майка. Към най-важните двигатели за роене,
според Джон Хог (2000) спадат:
1) силно семейство
2) пренаселеност на плодника
3) възрастова структура на работничките за сметка на млади
неангажирани с работа пчели
4) намалено разпределение на майчиния феромон.
“Изобилието от източници за храна влияе на първите три фактора, също
би могло да бъде първичен стимулатор за отглеждане на майки и ориентир
за нас пчеларите как да тълкуваме Природата. Значи, стечение на повече
фактори, от които повечето трябва да са във върхово положение, ще
доведе семейството до роевия нагон. Затова ако в този момент пашата
изненадващо спре, трябва да се продължи с подхранване по системата
Бутримов (1979) и Йеганрад (2003), с цел симулиране на приноса на храна
отвън и създаване на впечатление в пчелите от отглеждача за изобилна
паша. Нито един от тези фактори само по себе си не може да доведе
пчелното семейство до роево състояние. Само внасянето на нектар от
природата или от хранилката, създава роева обстановка-естествени
условия за отглеждане на майка. Великаните в пчеларската наука и
практика Ален Кая, Пере-Мезон, Адам Керле, Кулинчевич, Иван Венер и
много знаещи успешно да отглеждат качествени майки, предизвикват в
пчелите роеви нагон и в това състояние им придават ларви - материал за
отглеждане на майки.

3.8. Най-силното бащино, майчино семейство
и отглеждан в пчелина -
, положителна селекция
При пчеларите се е създало погрешно схващане (заблуда), че селекцията
се прави само чрез майката и най-голямо внимание обръщат на майчиното
семейство и на отглеждана, като игнорират и недооценяват значението на
бащиното семейство. Истината е, че селекцията се прави чрез майката и
чрез търтея.
М ненията на научните работници по този въпрос са различни, но ние се
прекланяме пред мнението на Коптев, основано на научни доказателства
за доминиращ ата роля на търтеите в наследствеността. Коптев и Харченко
(1989) са го детайлизирали в книгата си: “Технология за отглеждане и
поддържане на силни пчелни семейства” , но ние в този случай заради
подсещ ане, изнасяме доказателства. М айката носи в своите клетки 32
хромозома, в които се намират гените, носители на наследствените
качества. В клетките на търтея има 16 хромозома с гени. За да се стигне
до оплождане, трябва яйцето на майката да се редуцира на 16 хромозома.
По тези причини майчината клетка се разделя на 2 части, две клетки с по
16 хромозома. На тази основа в клетката на майката след разделянето
има 25 % гени от майката и 25 % от бащ ата-търтей. Когато се стигне до
оплождане, оплождащ ият търтей дава 50 % гени, което значи че двамата
мъже са дали 75 % от гените в бъдещата майка, а майката само 25 %. По
тези причини в пчелина тряб ва да се уни щ ож а ва тъ р те е во то пило от
сл а би те сем ейства, а да се и зпо л зва пи л о то на си л н и те сем ейства.
При това, когато унищ ожим търтеевото пило в слабите семейства, трябва
да му придадем рамки от силни семейства с търтеево пило, с добри
генетични особености, т.е. от най-силното пчелно семейство в пчелина,
така че подкрепените семейства да се поддържат в добро работно
състояние.
Обръщане еднакво внимание на бащиното, майчиното семейство и
отглеждана има за цел да създаде оптимални условия, при които на
майчините и, разбира се, и на останалите ларви и какавиди, да осигурим
оптимално развитие на бъдещите майки. А когато след излюпването
достигнат до пълно развитие и полова зрялост и я обхване половата си л а ,.•
майката ще снесе търтееви яйца и ще отгледа полово способни и добре ;
отгледани търтей.
При това не трябва да се смесват понятията селекция, за която тук
става въпрос (манипулация с родителските семейства и отглеждана) със
селекцията на “база” гени, защото вяска майка притежава определен '
наследствен материал, ген или генотип, който според условията на ж и во т;
става характерна особеност или ф енотип. Така майката, отгледана в по- \

добро семейство, става по-тежка. Ако същата майка е отгледана при по-
лоши условия, ще бъде по-лека - но, което е важно - ще има същите гени,
както и по-тежката. От генетична гледна точка това е една и съща майка.
От гледна точка на семейства, тези две майки биха създали две различни
семейства. Майките, които са роднини ще носят различни комбинации гени
от сборните гени на предците. Нови гени могат да се създадат само чрез
мутация. Кой родителски ген ще се пренесе на децата по няколко пъти,
а кой въобще няма да се пренесе - това е въпрос на случайност28. Ако
на семейството помогнем с няколко рамки пило, ще ускорим развитието
му, но този начин няма характерната наследственост на присъстващата
майка (може и да има, но не е задължително). Това е посредствено
организирано силно семейство с посредствена майка. Целият успех на
селекцията се състои в манипулациите с родителските и отглеждащото
семейство (качеството на яйцата). Децата на елитни майки днес ще получат
комбинация от гени на нейните несъвършени предци.
При избора на семейства за родителски и отглеждащи, е важно покрай
подчертаните особености, да уважим и нейните външни характеристики и да
запазим расовата принадлежност на местната пчела - карника. За това са
необходими отчети на прибавените забележки, за да се избегнат евентуални
грешки в селекцията на пчелите. Привеждаме някои от параметрите, които
достатъчно сигурно определят расовата принадлежност: (1) кубитален
индекс29; (2) цвят на тергитите (пръстените) на коремчето; (3) широчина на
томентума на четвъртия пръстен30; (4) дължина на косъмчетата на петия
сегмент на корема31 (5) дължина на хоботчето; (6) размера на тибията на
задните крака32.
Заради недооценяването на значението на търтеите в селекцията на
майката, гъсто наредени пчелини върху големи територии, постъпките на
хората, насочени към промишлено пчеларство, масово производство на
майки, неестественото събиране на семействата в кошери-небостъргачи,
чести прегледи, подвижно пчеларство, зачестилото лечебно опушване
срещ у вароатоза, вземането на прашеца и меда, хранене на семействата
със захарно-соево-млечна храна и от това хранене - отрицателната
селекция, всичко е с цел колкото е възможно повече да се вземе от
пчелите. Това довежда до производството на лоши майки, полово
неспособни търтеи и слабопродуктивни пчели-работнички. Всичко това
е влияло да се създаде благоприятна почва за болести по пчелите и
влошаване хормоналния баланс в хемолимфата, цялото тяло и хитина
на пчелите кърмачки. Като последица, на пазара и в пчелните семейства
имаме лоши майки, които снасят малко яйца и имат лош и наследствени
качества. От тук имаме пчелини със слаби и нездрави пчелни семейства,
които са "жертва” на крадци, болести и сурови зими. И се питаме защо
имаме малък принос на мед..

3.8 .1 . Б а щ и н о с е м е й с т в о
М ного пр ои зво д и тел и на м айки не схващ ат значението на

пъ л ноценното оплогедане, обръща внимание Рутнер (1956) и пояснява,
“при него нормалното продължение на живота и носливост отличават само
онези майки, които по време на краткия брачен полет успяват да напълнят
семенната си торбичка с 5 до 7 съответно 10 милиона сперматозоида"
(Вайс, 1982). Затова ина мястото за оплождане, трябва да има добре
отгледани търтеи от най-добрите деди и при най-благоприятни условия.
За всяка неоплодена майка са необходими до 40 търтеи. Ако майките
имат качествени търтеи, тогава има по-голяма възможност и сигурност за
оплождане за по-кратко време."
Какво значение за качеството на младите майки има броят на търтеите, с
които се оплождат? Релич (1985) дава пример за изкуствено осеменяване
на майки (в колежа в Ричмънд, Австралия). Там на всяка млада майка
впръскват сперма от 20 качествени, избрани по важни критерии търтеи. И
Томажин (1991) подчертава, задължително трябва да има в наличност при
100-300 оплодни сандъчета до 15 бащини семейства с налични 20 хиляди
търтея. Само този брой гарантира, че мястото на оплождане ще бъде
отдалечено на 1000 метра и че 85 % от майките ще се оплодят с желаните
търтеи. Оплоедането на майката с повече търтеи ( и с 39, Нойман, 1998)
гарантира на пчелното семейство устойчивост срещ у болести и повече
способности за опазване на гнездото и за по-голяма продуктивност.
Йегенрад (2003) въз основа на наблюдение на тези изследователи и
повторно направени изследвания в Иран и Канада, съобщ ава данните и
казва, че на всеки 50 оплодни сандъчета има по едно бащино семейство без
майка. Преди да се сложат оплодните сандъчета в пчелина, се определят
бащините семейства. Това са най-силните семейства без майка с рамки
търтеево пило в ДБ кош ер, а след това се прибавят рамки с търтеево пило
на всеки 14 дни от селекционирани кошери.
Подготовката за осеменяване или оплождане започва в началото на март,
когато "първото търтеево пило започва да се развива”. Сега вече е избран
селективният кошер (за отглеждане на търтеи), а количеството на каспийски
разтвор за храна на пчелите в него е увеличено. В кошера се прибавят
строителна рамка, поставена между две пити с пило. В кошера, който е
снабден с храна, майката бързо ще снесе търтеевите яйца в празната рамка.
Количеството храна (каспийският разтвор) в бащиното семейство се
поддържа на ниво да не позволява на търтеите да напускат кошера и да
търсят храна в оплодните сандъчета. Затова храна се дава два пъти
седмично. Когато майката снесе неоплодените яйца, типичният принос е
седем рамки търтеево пило.
Данните на Кулинчевич (1988) са, че само 50-56 % от снесените яйца
се излюпват и отглеждат търтеи, а “останалите яйца и ларви пчелите ги

изяждат и напомня да се обърне
повече внимание за осигуряване
на достатъчно количество
качествени търтеи на пчелините
на пчеларите проф есионалисти и
любители.
Коптев и Сарченко (1989),
Русия, са установили групова
наследственост на пчелите
работнички и тяхната роля за
произвежданетонамайкиитъртеи,
в която доминиращо влияние
имат търтеите. Той е доказал,
че в груповата наследственост
на пчелите работнички, търтеите
имат три пъти повече влияние
от майката. Като доказателство
привежда, че наследствеността
999
Схема за пренасяне наследственоста в пчелното
семейство. Наследствеността се създава чрез
на пчелите се формира след оплождане на 2 поколения майки:майката-майка и
оплождане на две поколения майката-баба
майки: майката майка и майката
баба. Такова двукратно действие на търтеите се изразява в увеличаване
на тяхното влияние върху наследствеността на пчелите. При това Коптев
изхожда от мнението, че в пчелното семейство същ ествуват две ф орми на
наследственост, едната е индивидуална, свързана с расовата характеристика
и втората на големи групи пчелни семейства. Наследствеността на групи
семейства лежи в основата на качествените особености, чрез които се
показват качествата на пчелите, засягащ и пчелното семейство и техните
индивидуални свойства. За груповата наследственост може да се съди по
нагона за роене. “Той се проявява различно при пчелите от различните раси,
а и при семейства на един и същ и пчелин. Някои семейства всяка година се
роят и трудно може да се укроти роевият нагон, докато други с години не се
роят И лесно се успокоява този нагон”.
За да докаже доминиращата роля на търтеите при наследствеността
на пчелите, ученият е направил експеримент, в който за получаване на
майки е използвал две родителски семейства. В едното е имало пчели
от средноевропейската раса, сива на цвят, с отрицателно дискоидално
изместване.33 Пчелите от второто семейство, са имали на втория, третия и
четвърти тергит (пръстени в задната част) жълти ивици с различна ширина,
с преобладаващо положително отстъпване на положението на диска. Двете
семейства едновременно са използвани като майчино и бащ ино, което е дало
възможност да се утвърди степента на влияние на майката и бащата върху
наследствеността на пчелите (в проценти). От ларви на всяко от семействата

е произвел 2-3 поколения майки. Поставил ги е в нуклеуси и ги е осеменил
изкуствено: майка-дъщеря, внучка и правнучка от семейства жълти пчели
със сперма от търтеи сиви пчели, а майка-дъщеря и внучка от семейство
сиви пчели със сперма от търтеи жълти пчели. Резултатите са показали, че
и второто, и третото поколение пчели е взело бащината наследствена раса,
а майчината изчезва (табл. 21). Това показва, че търтеите имат повишено
влияние върху наследствеността на пчелите, което не е било познато преди
и не се е използвало в селекцията.
Въз основа на казаното, Коптев е смятан за бащ а на метода за абсорбираното
кръстосване. Чрез използването на този метод се постига племенност на
пчелните семейства, с което два пъти се намалява наследственият дял
на абсорбираната раса във всяко поколение, а използването на ф акта за
главната роля на търтеите при селекцията на пчелите, се ускорява самия
селекционен процес. Чрез метода на Коптев и сътр. в кошери с 16 рамки
е получил пчелни семейства, които са имали 8 - К кг пчели, а през лятото'
върху плодника са слагали 2-3 магазина. Майките редовно са снасяли по
3000 яйца. Средният принос на мед за ш ест години (1984-1989) е 112 кг на
семейство, според пашата от 80-150 кг. “Същите тези години, казва Коптев,
в Новосибирска област средният добив на семейство е 11,2 кг, което е с 10
пъти по-малко в сравнение с нашите семейства, отглеждани с интензивна
технология и грижи по пчелите целогодишно.”
Поуките на проф. Коптев би трябвало да приемат всички сериозни
майкопроизводители и пчелари.
Сравнителен преглед за участието в наследствеността при пчелите работнички

(Взето от Коптев и Сарченко, 1989) Таблица 21
Сума от ширината на жълтите (пояси) Диксоидално изместване

ивици на 2 ,3 и 4 тергит
Състав на
семействата п М + /-т влияние в % 0 - влияние в %
майка търтеи майка търтей
Сиви пчели 100 - - ■ 4 96 ' - -
Жълти пчели 100 1,903 +/-0,21 | 64 36 - -
Поколение
f i Y x# 97 1,631 /-0,17 62 38 19 41 41 59 41
F j ',* Х «Г 100 0,55+/-0,08 29 71 7 30 63 37 63
A t x* ‘ 100 0,385 +/- 0,09 20 80 9 5 86 14 86

F, 100 1,685 +/-0,13 11 ' 89 52 36 12 48 52
F2 ‘ 100 2,623 +/-0,06 - 138 67 30 3 33 67
* преобладава жълта пчела

о жълта пчела
х сиви пчели

Аветисян (1983) “като бащино семейство отделя най-доброто по
продукция, зимуване, здраве, което се отличава с добро развитие и висока
плодовитост на майката. Ако на пчелина се прави селекция то на бащините
семейства трябва да се отличават не само с висока продуктивност, но и с
добра родословност, добри наследствени качества, с майки преценени чрез
качеството на поколението или на техните най-добри дъщери. При това
трябва да се има предвид, че от наследствената информация, предавана
на поколенията чрез хромозомите в яйцеклетките и сперматозоидите, до
голяма степен зависи характерът на развитие и продуктивността на пчелните
семейства”.
“Ако бащиното семейство не е много силно и, ако е необходимо да се
произведат ранни търтеи, тогава в гнездото Се поставят 3-4 рамки със
зряло (пред излюпване) работническо пило. Гнездото се свива и се затопля
добре. В семейството трябва да има най-малко 6-7 кг мед с перга. При липса
на нектар в природата и цъфтящи растения, които да дават прашец, се
извършва подбудително подхранване. Всяка нощ им се дава топъл захарен
сироп по 300-400 г, а най-добре е подхранване с мед и перга (вместо захарен
сироп да се дава меден сироп от 3 части мед и 1 част вода, с прибавяне на
10-15 % прашец + 15 мл КАС-81, плюс 10-12 кг мед в кошера). С настъпване
на периода, когато се отделя восък, в средата на гнездото на бащиното
семейство се слага строителна рамка за изграждане на търтееви килийки.
По време на целия период на оплождане, ако спре притокът на нектар,
се подхранва бащиното семейство, специално след главната паша да се
предупреди изгонването натъртеите” (Аветисян, 1983).
Билаш, Кривцов, Лебедев (2000) предлагат рамките с търтеево пило (по
правило са две), в това семейство е целесъобразно да се сложат в средата на
гнездото в края на лятото от предходната година, преди началото на зимното
подхранване на семейството. През пролетта, в освободените от храна
търтееви килийки майката снася търтееви яйца. “Ако търтеевите рамки не са
поставени есента, те трябва да се сложат веднага след първото очистително
облитане. Във всеки случай необходимо е да се знае, че неоплсдените
търтееви яйца трябва да се снесат не по-късно от две седмици преди първото
прехвърляне на ларви в маточници и придаването им в отглеждан.
В продължение на целия пролетно-летен сезон е необходимо да се
стимулира интензивно развитието на търтеите с помощта на висококалорична
енергийно-белтъчна храна - мед и прашец (не захар и не соево брашно,
нито мляко на прах, нито киселина в сиропа).
Търтеите от бащиното семейство, трябва да са подготвени така, че вместо
150 да имат 300 семенника, вместо 8 да имат 10-12 милиона сперматозоида.
Известни автори насочват, че в периода на оплождане в семейството е
необходимо да има 5000 търтея, а други до 7000. Между другото има пчелни
семейства с много по-малко, а някои даже нямат търтеи (Игнатович, 1982)
или имат 2000-3000 според (Станимирович и сътр., 2000). Естествено е

всяко семейство според силата си да има необходимия брой търтеи. Затова
е необходимо, особено при инвазия на вароатоза, да се отдели особено
внимание за осигуряване на пчелина с качествени търтеи. За особена
грижа за търтеите се застъпва Батаман (1973). Въз основа на неговото
изследване за биологичното значение на търтеите, както и на основа на
данните на Кайтман (1973), който твърди, че само 20 % от търтеите са годни
да оплоодат, 20 % са негодни, а останалите са в междинни състояния. Значи
е необходимо, да отглеждаме търтеи не само в един, а в повече кошери,
защото те в много случаи биха били малко.
Малков и Тимошинова (1987) подчертават, че началото на отглеедането на
майки се определя от появата на търтеи в семейството. “Затова отглеждането
на търтеи, трябва да започне две седмици преди отглеждането на майките,
а с отглеждането на майки може да се започне, когато има запечатано
търтеево пило”.
Затова през юни от текущата година се подготвят рамки с търтееви килийки
за следващата година. Това правят на добре изградена, светлокафява
работническа пита. Прави се прозорче на питата с размери 10 х 10 см, от
което ще се излюпят около 250 търтеи. През юни тази пита се поставя в силно:
семейство, в което пчелите ще изградят в прозорчето търтееви килийки и в тях
ще се отгледат 2-3 поколения търтеи. Общият брой на търтеевите прозорчета;
се определя от плана за отглеждане на майки. Ако в плана е записано да се
създадат 30 нови семейства, 40 майки да се сменят, 10 да останат резерва, <
общо прави 80 майки. За качествено осеменяване е необходимо да се отгледат!
1500-2500 търтея и да се вземе предвид, че пролетта трябват два до три пъти
повече търтеи (т.е. по 20-30 за една майка), отколкото през лятото. Така в
бащиното семейство трябва да бъде отгледано търтеево пило на б до 10 пити!
с търтееви прозорчета. По този начин приготвени питите се поставят есента в
центъра на гнездото в семейството, което следващата година ще бъде бащино.
Това предполага още през април да има запечатано търтеево пило, което)
предлага възможност за ранно отглеодане на майки. След седмица бащиното]
семейство се преглежда и ако са снесени яйца навсякъде, се слага втора пита.|
Примерно такива рамки се поставят веднъж в седмицата, като се следи да не
се стигне до прекалено много търтеи само в едно семейство. Затова когапМ
пилото е запечатано рамките се местят в други семейства.
Семействата, които се използват за отглеждане на търтеи се избират меадю
най-продуктивните, най-добре развитите и които най-добре зимуват или,
които имат най-висок коеф ициент хигиенни и отглеждащи способности.
Любен Радоев предлага отглеждането на висококачествените търтеи да
започне няколко дни преди определения ден за пренасяне на ларви или]
поставяне на пита с ларви за отглеждане в стартера или в отглеждача.;
За да бъдат търтеите полово зрели в момента, когато майката е готова
за оплождане, търтеевите яйца трябва да бъдат снесени 18 дни преди|
придаването на еднодневни ларви в отглеждача.

Трябва да се има предвид, че са необходими 24 дни за отглеждане на
търтеите от снасянето на неоплодените яйца, а 16 дни са нужни за пълното
им съзряване или общо 40 дни. За майката са необходими 16 дни за
отглеждане и 6 дни за полово съзряване, общо 22 дни.
Волохович (1995) прави подготовката за бащ иното семейство за
следващата година от юни на предходната година с избирането на майка и
подготовката на пити за търтеево пило. От 10 майки, които приготвя всяка
година, четири - най-добрите, оставя да зимуват, а пролетта най-добрата
се използва за изходен материал. Подготовката на рамките също прави
през юни. Обикновените рамки с търтееви килийки не са подходящи, смята
Волохович и ги променя, избира 20 светлокаф яви пити и с длето им маха
килийките до основата: от едната страна това прави под маточниците до
половината на питата, при което оставя цели килийки по 5 см, непосредствено
до маточниците и също цели килийки в долната половина на питата от същата
страна. От другата страна на рамката отсича килийките от долната летва
на рамката до средата на питата, при което оставя непокътнати килийките
непосредствено от средата до горе.
По този начин на подготовка на рамката с търтееви килийки, обратните
страни са изстъргани работнически килийки. Така подготвената рамка се
слага в най-силното семейство за “дообработване” или доизграждане на
търтееви килийки. Обръща внимание да се отгледат в тях най-малко две
поколения търтеи. В две бащини семейства поставя през есента по десет
търтееви рамки, извадени от кошерите, в които са били от юни предишната
година и са пълни със запечатан мед.
През пролетта засилва бащините семейства с млади пчели и им дава по
три пити качествена перга и подхранва с разреден мед. Благодарение на
всичко това към 20-25 април вече има запечатано търтеево пило. Тези рамки
разнася в силни семейства, а на тяхно място връща рамки със запечатано
работническо пило.
Томажин (2002) смята, че на пчелина трябва да се изберат най-малко пет
семейства, чиито майки не са роднини и произхождат от семейства, които са
събрали 120 % повече мед от средното за пчелина. Около средата на март,
в центъра, межцу затвореното пило поставя празна рамка, а семейството
подхранва (без значение от количеството налична храна - мед и перга, или
внесен нектар и прашец) с 250 гр медно-захарен сироп в продължение на
8 дни. Пчелите в празната рамка ще изградят търтееви килийки, в които
майката ще снесе неоплодени яйца. В следващите 24 дни ще се излюпят
в 5 избрани семейства около 15 000 търтея, които произхождат от 5 майки,
които не са роднини, а това е достатъчно количество търтеи за един сезон в
пчелин с 50 до 100 кошера. Важно е да попречите на отглеждането на търтеи
в останалите семейства, както и от семействата, в които отглеждате търтеи
да не ползвате маточници, нито да взимате яйца и ларви за придаване”
обръща внимание Томажин.

С елекцията на търтеите и зисква да се посвети същ ото вним ание
както и на селекцията на м айките. Томажин отделя голямо внимание на
търтеите и поради това, че тяхното влияние върху наследствените качества
на пчелите е в тяхното двустранно действие. Върху наследствените
качества на работничките (от майки, баби и дядовци) и се осъществява чрез
три пъти по-голямото влияние на търтеите от влиянието на майката. “За да
се получи качествен търтей, преди всичко трябва да осигурите качествена
майка - майка и баба - майка на маточника (баба на пчелите и търтеите)” ,
подчертава Томажин.
За отглеждането на търтей “не трябва да използвате стари пити, нито
търтееви килийки, които се намират по краищата или там, където са
повредени, там винаги са по-малки. Затова гьртеевите килийки винаги трябва
да бъдат прясно изградени”, категоричен е Томажин. “За теглото на търтеите
е много важен обемът и дълбочината на килийките на питите, в които се
отглеждат. Ако средно се вземе диагонал в търтеевата килийка от 6,58 мм,
в този случай търтеят ще тежи средно 248 мг, а от килийка с диагонал 6,035
мм ще тежи 205 мг.
3.8.2. М а й ч и н о с е м е й с т в о
Йеганрад (2003) образува семейство от 10 отбрани рамки с пчели мееду.

които са и рамки с млади пчели и зрял маточник на майка. Храни ги два пъти
седмично с каспийския разтвор (майчино млечице и феромон, прашец, мед,
захар и веда) 7 дни преди придаването на ларви. По време на седемдневното
хранене възниква сложно влияние на стимуланта, който пчелите получават
от каспийския разтвор. Пчелите приемат големи количества прашец, също и
от добавката, в която има прашец. Ларвите в този период получават големи
количества майчино млечице, а в момента на прехвърляне е настъпила
идеална ситуация да се изберат най-добрите ларви за отглеедане на
майки.
Кулинчевич и Гачич (1991) подчертават, че “родителски майки се избират
според своята способност да могат да предават очевидните, измерващи и
неизмерващи се качества върху своето поколение. Изборът на родителска
майка и целта на извършване на селекция, която се осъществява чрез
разнообразни тестове, може да проведе само най-добрият пчеларски
институт, който е квалифициран за тази; дейност."
“По този начин на пчеларя му остава да прави репродукция, да увеличава
селекционния материал. Този метод в Сърбия и в Института “Агроикономика"
успешно се извършва вече 10 години.” По-нататък авторите дават
технологията, която напътства как се отглехщат майки.
“Пчелното семейство с родител майка, притежава клетка-изолатор от
ханеманови решетки, в която избраната майка се ограничава за един ден
с една рамка, в която да снесе яйца. Тази рамка предварително е избрана

и подготвена така, че веднага да започне снасянето. Питата трябва да
бъде тъмна и да съдържа правилно изградени, еднакво големи и дълбоки
работнически килийки. Тъмната пита помага по-лесно да се вихщат току-що
излюпените ларви, което облекчава и ускорява процеса на прехвърляне.
Всеки ден една от така избраните рамки се поставя в изолатор, а след 24
часа се изважда от изолатора и се слага в друга част на същия кошер. След
третия ден започва излюпването на ларвите, които след 12 часа са готови
за пренасяне. Вместо в изолатор с цяла рамка при по-малко производство,
майката може да се изолира върху част от питата с решетка, също направена
от ханеманови решетки. По този начин се премахва търсенето на ларви на
необходимата възраст по рамките с пило в кошера.”
Волохович (1995) за майчиното семейство използва майка, която е най-
добра от купените 10 майки от център за разплод. Той всяка година купува за
пчелина си от 15 семейства по 10 майки от център със сертификат. Четирите
най-добри оставя да зимуват, а пролетта най-плодовитата става за разпод.
Аветисян (1983) казва: “Като майчини семейства се отделят най-добрите
по продуктивност, зимуване и здравословно, които се отличават с добро
развитие и висока плодовитост на майката. Ако на пчелина се прави
селекция, тогава като майчини на първо място са онези семейства, които се
отличават не само с висока продуктивност, но и с добро родословие, с ценни
наследствени качества, с майки, преценени по качеството на потомството
или това на техните най-добри дъщери. За да не се наруши нормалното
развитие и цялост на най-добрите майчини семейства, те се използват само
за произвеждане на ларви (или яйца).”
Малков и Тимошинова (1987) пчелните семейства, които използват за
получаване на майки, избира между онези, които са най-продуктивни, най-
добре развити и които добре се справят през зимата. Задължително условие
за получаване на качествени майки е наличието на нектар в природата,
заради който трябва да се изчака топло време и пролетния цъфтеж.
Керле (1961) свива майчиното гнездо на 3-4 ДБ рамки, “за да се попречи на
изцеждането на скъпата и ценна майка”.
Томажин (2002) смята, че пчеларят, който отглежда майки, трябва да
разполага най-малко с три майки, родоначалници, които трябва да бъдат от
една и съща раса, но не трябва да са роднини. Две родоначалнички използва
за отглеждане на майчини ларви и една за отглеждане на търтеи.
Пчелните семейства, в които се намират родоначалничките са с малък
обем, така че майката да снася по-малко яйца. С такава цел вътрешността
на кошера, в който е силното семейство с две вертикални прегради, се
прегражда в три части. Преградите имат прозорчета с размери 100 х 100 мм
и оградейи с ханеманови решетки, чрез които пчелите си общуват с майката.
Средната част на кошера между двете прегради е с размери, в които да се
събере една стандартна рамка. В тази част се поставя една рамка с мед, в
която преди това е отгледано пило два пъти и на тази рамка се пуска майката.

Тя няма възможност да снася, само ще бъде хранена добре следващите 10
дни от пчелите, след което нейните, яйца ще се използват за отглеждане на
майки.
Четири дни преди да започне да отглежда петнадесет часови ларви,
изважда рамката с меда и слага пита, в която са отгледани две поколения
работническо пило и пак връща майката. Задържането на майката 10 дни
се планира, за да започне майката точно сега да снася по-едри яйца и за да
може да се определи точен час за начало и да се разбере кога в питата има
петнадесетчасови ларви.
За да запази майката родоначалника от влизането на нежелани оплодени
майки, на двата входа е сложил ханеманови решетки. За по-доброто
наблюдение всеки кошер означава с номер.
Милун Мандич (2002) за избиране на майчино семейство няколко предходни
години следи продукцията на семействата и отчита значимите показатели:
(1) продуктивност, (2) устойчивост на болести, (3) усърдност, (4) поддържане
на хигиена, (5) опазване на гнездото, (6) градеж на пити, (7) събиране на
цветен прашец, (8) добро зимуване, (9) пролетно развитие и др.
Това семейство, което е доминиращо по тези показатели ще го използва
за майчино семейство и от него взема разплоден материал за отглеждане
на майки. За да използва напълно генетичния материал на майката от
майчиното семейство, отглеждането на майките започва след акациевата
паша. Защо?
Точно по това време, казва Мандич, всички семейства са показали своята
продуктивност през текущия сезон, така че е лесно да се избере най-доброто
за отглеждащ материал и отглеждан; в плодника има малко свободно място
и майката снася малък брой яйца. Яйцата, снесени по това време са по-едри,
от периода на интензивно снасяне, а от по-едри яйца стават по-качествени
майки; семействата са във върхово развитие и по-лесно приемат и по-
успешно отглеждат придадените ларви; времето в този сезон обикновено
е стабилизирано; в природата има обилна паша; в кошера има голям брой
отгледани търтеи за оплождане на майките.”
Бранко и Степан Ковачич (2003) използват майка-майка на възраст най-
малко два пълни сезона, избрани са между миналогодишните производители
на мед. Това е т. нар. линийна селекция, на основата на донесения мед,
неройливост, агресивност, спокойни по питите и съпротивляемост на
болести.
Ян Сливка (2000) използва ларви от тригодишна майка (която
предварително затваря за 10 дни), защото дългогодишната му практика
показва, че маточниците и майките са значително по-качествени, когато
от такива майки са взети ларви на възраст 2-3 часа и се придадат върху
маточни основи. Прехвърля върху 24-30 маточни основи, разпределени на
две летви по 12-15 ларви.
Майчиното семейство при условия за отглеждане на малък брой майки
за любителски пчелин, може същ евременно да се използва и като стартер
и като отглеждан, и като семейство-инкубатор. То успеш но приема и с
голяма любов отглежда собствените ларви, тъй като и питите имат неговата
миризма.
3 .8 .3 . О т гл е ж д а м
Ако Рутнер (1982) е потвърдил, че изхранването на майчините ларви е

първо условие за отглеждане на добра майка, тогава при избора на отглеждзч
трябва да се обърне максимално внимание. Той трябва да осигури оптимални
условия за изхранване на ларвите, защ ото качеството и количеството храна
правят майката. (Големият брой качествени млади пчели-кърмачки, родени
в силно семейство и имат развити млечни жлези, от изобилната перга и мед,
обилно ще хранят маточните ларви с висококачествена храна - маточно
млечице. То се състои от две съставки - млечнобяла и безцветна. Бялата
съставка е смес от глътъчните и челюстните жлези, докато безцветната
съставка е смес от вещество от глътъчните жлези и течност от медната гуш ка.
Маточната ларва се храни с бяла и с безцветна съставка в съотнош ение 1
:1, от момента на снасяне на яйцето и целия ларвен период от десет дни.
(Рихар, 1976). “Способността и готовността на отглеждана е първото условие
за успех при отглеждането на майки” (Рутнер).
Отглеждачът трябва да покаже способност, че може да се справи през
зимата и през топлото лято, добра продуктивност, високи принос на мед,
съпротивление на болести и паразити, интензивно пролетното развитие. Той
естествено трябва да е много силно семейство. Пчелите на това семейство
трябва да отделят голямо количество качествено майчино млечице. С
желание да приемат храната, която им се дава, и отглеждащия материал
и със свята многобройност да осигурят оптимална температура и влага в
гнездото на кошера.
Кондратиев, Бутлеров, Губин, Халиф ман (1998) подчертават, че “домаш ните
пчели-кърмачки имат определено влияние върху някои морф ологични
характеристики, като например приемане на чуждо пило, относно майчините
ларви.” И откритията на М аж (1956) се отнасят към току-щ о написаното за
ролята на пчелите-кърмачки за качеството на пчелното семейство като
биологична единица.
М аж (1956) казва, че “степента на нейната майчина природа зависи от
добрата или лоша среда, в която самата майка трябва да бъде отгледана,
тъй като се излюпва от яйце и кърмачките ще пренесат совите добри качества
на поколението което дава новата майка. Така, ако на едно посредствено
семейство придадем избрана майка, неговият характер в нищ о няма да се
промени и занапред ще показва слаби качества. Но ако тази добра майка
отново се върне в доброто семейство, неговото състояние с нищо няма да
се измени. Това семейство и занапред ще се проявява като добро, защ ото
Л ги л и *
кърмачките ще пренесат своите добри качества върху потомството, което
създава новата м айка:'
“ По пътя на хранене, отглеждане и подражание работничките, коитои
влияят единствено в семейството, могат да пренесат своите добри или лоши
качества, приети от своите предходници. Менделовите закони губят своята]
точност при пчелите, защото тук родителите не отглеждат своето потомство^
Дори те самите не могат да се хранят, но и в това отношение напълно са|
зависими от кърмачките и от средата.
Известните руски изследователи Кондратиев и Бутлеров упорито са]
защитавали тезата, че за създаване на наследството на пчелното семейства]
важна роля имат пчелите-работнички. На експериментална пчеларска станция
в Тула е извършена серия оригинални опити от Михайлов. Измервайки!
стойностите на някои характерни особености на пчелите и обработвайки^
ги с вариационно-статистически метод, убедително доказва, че пчелите-]
работнички-кърмачки имат определено влияние върху някои морф ологични!
характеристики, като например отглеждане на чуждо пило” е написал j
Милорадович и обяснява: “Петдесетте години на XX век Губин и Халифман |
са направили решаващ експеримент. Причините са били от чисто практическм
характер. Трябвало е да се обясни каква е ползата от подобряване на пчелите!
само от обикновена смяна на майката. Отглеждането на майка относително не $
трудно. Пчеларите са вземали селекционирани майки и от тях са произвеждали
млади майки, но резултатите са били далеч под очакваните. Стигнало се е д о ]
предположение, че пчелите-кърмачки по някакъв начин развалят генетикатаЯ
на новородената майка. Губин и Халифман са искали да установят с г е п е т я
на това влияние. В гнездото на средноруски пчели поставят празна рамка, в \
която майката е снесла яйца. Преди още да се излюпят ларвите, пренася' j
питата в семейство с кавказки пчели, от които предварително са отстражф й
питите с отворено пило. Кавказките пчели са били принудени да о тгл е ж д *
чуждо пило. Когато пилото е вече запечатано, са извадили рамката и са
я сложили в инкубатор, където температурата е същата както в кошера.),
При тези условия пчелите нормално са се излюпили и хранейки се с мед ii
прашец, са станали способни за работа. От тях са създали семейство и cal
му дали възможност да запечатва мед. Това е било решаващият м ом ента
експеримента. Изследователите са знаели, че средноруските и кавказки-
пчели запечатват меда различно. Кавказките пчели, когато медът узрее
килийките приближават восъчните капачета до меда, така че питата с м г
създава впечатление като да е мокра. Средноруските пчели между меда,]
капачето оставят въздух и питата изглежда бяла (сухо запечатване).
“Когато експерименталните колективи завършват своята работа,
оказало, че кавказките пчели са отстъпили от гена на своите предци. Питит
с мед са запечатвали по руски, докато средноруските пчели, на които л а рви !
са отгледани от кавказки пчели, запечатвали меда по мокър начин, к а к |
кавказките пчели.“
Майката - уникално творени

“Между другото, продължава Милорадович, признаването на ролята
на пчелите-кърмачки в наследството на майката и търтеите, се оспорва
без необходимите експериментални доказателства. Една от сериозните
забележки по тези оспорвания е, че в пчелното млечице, което отделят
пчелите-работнички няма ДНК, която с право се смята за главен носител на
наследствената информация... Но е станало чудо, констатира автора - “В
Горкиевския университет (Русия), сътрудници от катедрата по екология и
генетика и магистърът по биологични науки, биохимикът Вавилов, правят
анализ на майчиното млечице в първокласна химическа лаборатория в
Научен институт за биохимия и физиология на животните. Доказали, че
в току-що отделено млечице от пчели-кърмачки се намира РНК и ДНК,
определящото средство за наследствена информация. Същият автор
частично показва, че някои високомолекулярни белтъчни вещества, които
не се разпадат до мономери, могат да проникнат в кръвта и по-нататък в
тъканите на яйчниците на майката през стените на чревния тракт. Всички
ние знаем, колко са пестеливи пчелите. Знаем и това, че след излизането на
майката от маточника (роева или тиха смяна) на дъното на маточника остава
толкова млечице, с което би могла да се изхрани още една майчина ларва.
Не е ли тази щедрост при храненето на майчината ларва точно във функция
да предаде колкото ое може повече количество РНК и ДНК?
Стоимир Младенов (2001) е написал, че нуклеиновите киселини в майчиното
млечице, рибонуклеиновите (РНК) (3,9-8,4 мг/г) и дезоксирибонуклеинова
киселина (ДНК) (200-333 мг/г) в биологичен смисъл са едно от най-важните
съединения, свързани с процеса деление на клетките, за пренасяне на
наследствените особености, биосинтезата на белтъчините в организма и
много други процеси важни за живота.
Мелниченко и Бурмистрова са изследвали хиляди насекоми, между които
около 350 майки и 1000 търтея (изследванията са продължили няколко
години). Те са потвърдили, че храненето с чуждо млечице може да влияе
върху промяна на характерни черти при пчелите работнички, търтеите и
|майката, при което тези промени са запазени във второ, трето и четвърто
[поколение... Значи - станали са наследници. По какъв начин може да се
[пренася влиянието на пчелите кърмачки показват изследванията на д-р
Волф Енгелс (от Зоологическия институт при Вестфалския университет в
Мюнстер, Германия). По негови данни изнесени на конгреса на Апимондия,
[1971 г. в Москва “отбелязаната храна с радио изотоп е забелязана най-
напред в отделеното от виличките жлези, след това този белег се появява в
[хемолимфата на майката, която е хранена с млечице от пчелите. По-късно
Ъадиоизотопът е забелязан в снесените яйца от майката.”
[ Бертран (1887, чрез Маж, 1956) по този въпрос е категоричен:‘Тези свои добри
качества те (младите работнички) наследяват, както и своите недостатъци,
както и всички свои инстинкти. Младите пчели стават кърмачки без никой да
ги учи. След това те отделят восък и с него надграждат килийките без никой

Майката - уникално творение 1

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Майката - уникално творение 1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Ill

66 Майката - уникално творение

I И покрай това, че всеки отглеждан трябва да има постоянни резерви

Основи за качествена майка 67

Влияние на температурата върху развитието на ембриона и яйцето Таблица 3

Таранов (2001) е записал, че дневното подхранване на отглеждамите

68 Майката - уникално творение

Качества на майките, отгледани при вечерно и дневно

Време за Среден брой неоплодени майки Брой на яйчените тръбички в 1 яйчник

вечер 205,9 193,3 160,8 178.8

Както се вижда от табл. 4, подхранването на отглеждани през деня

Основи за качествена майка 69

Влияние на храненето на отглеждача с мед и перга

Условия на хранене Обем на маточника Тегло на майката в т е

При всекидневно 1,23 ♦/-0 ,1 4 180,5 ♦/- 3,32 275,5 ♦ /- 2,73

При недостиг на качествен мед за подхранване на отглеждани може да има

70 Майката - уникално творение

Сиропът е приготвян по следния начин: 1 част гореща вода и 1 част захар,

Основи за качествена майка 71

Влияние на храненето на отглеждана с мед и перга

Условия на хранене Диагонал на Тегло на майката в mg

При използване на цветен прашец като добавка към сиропа, трябва да

“Ларвата, от която се развива майката, излиза както ларвата на

72 Майката - уникално творение

Основи за качествена майка 73

Хофманова (1984) и преди нея Райн в своите изследвания сравняват

74 Майката - уникално творение

Преглед на съдържанието на витамините в меда,

Витамин Съдържание на витамините в mg (в 100 гр)

мед прашец майчино млечице

Никотинова 0,11 10,0 11.0

Панттотенова 0,055 3,0 32,0

Освен разлика в количеството храна, пише Вайс (1982), е потвърдена

Основи за качествена майка 75

76 Майката - уникално творение

Дължина в стадия на развитие на пчелите работнички, майки и търтеи Таблица 9

Стадии на развитие Време на развитие в дни

“Химическият анализ” показва за двата вида млечице, че имат подобен

Основи за качествена майка 77

78 •Майката - уникално творение

Придадени Придадено на Приети Стигнали до стадий

брой брой % брой %

Между другото, кърмачките и след това са преценявали ларвите

Във втория опит са придадени в две семейства 4777 работнически и 107

Основи за качествена майка 79

Придадени Придадено Достигнали стадий на отраснали насекоми

От посоченото изследване и аналитични данни се вижда убедително,

3.2. Качество на отглеждания материал

Дали е правилно мнението или внушението на някои автори, които говорят

ОП Майката - уникално творение

Влияние на броя придадени ларви върху качеството на излюпените майки

Перадин със сътр. (1979) е поставял 40 чашки на 2 рамки с по 2 летви, а

Основи за качествена майка 81

Каквото яйцето, такава майката! Има становищ е, че производителите на

82 Майката - уникално творение

Основи за качествена майка 83

84 Майката - уникално творение

Характеристика на неоплодените майки, отгледани от яйца, получени при различни методи на

Без 0,103 189,50 4,02 3,24 5,50 9,40 3,12

Според Рихар (1976) майчината ларва в целия си период на развитие

Основи за качествена майка 85

Колкото е по-млада ларвата, толкова е по-качествена майката. За

86 Майката - уникално творение

Влияние на теглото и възрастта на отглеждащия материал върху качеството на бъдещите майки