В календарния справочник по пчеларство се раз-

I глеждат на съвременно научно ниво въпросите

на пчеларската практика. Материалът е подре-
ден календарно по отделните месеци за цяла-
та година. Това дава възможност да се про-
следят хронологически състоянието, развитието
и деятелността на пчелните семейства във
връзка с климатичните особености и фенологи-
ческия календар (цъфтежа) на медоносните ра-
стения. Въз основа на тези данни за всеки ме-
сец са описани необходимите сведения за прак-
тическите работи по отглеждането и използува-
нето на пчелите в различните системи кошери,
за развъдно-подобрителната работа и отглеж-
дането на пчелни майки. Д а в а т се и кратки
указания за откриването, профилактиката и бор-
бата с най-важните болести и вредители, както
и за отравянията на пчелите.
В книгата се съобщават и кратки данни за.
състоянието на пчеларството у нас и в чуж-
бина, както и някои наредби по пчеларство.
Календарният справочник по пчеларство е
предназначен за пчеларите на обществените пче-
лини и за пчеларнте-любители, както и за всич-
ки други лица, конто се интересуват от пчелар-
ството. Той има д ж о б е н формат и е удобен за

633
 П О Л З А Т А ОТ ПЧЕЛИТЕ

П о л з а т а от медоносните пчели е голяма и много-

странна. Те произвеждат ценните и незаменими
продукти мед, восък, пчелно млечице, пчелен цве-
тен прашец, пчелна отрова и прополис и извърш-
ват опрашването на множество културни и диво-
растящи растения.
Пчелният мед е сложен биологичен продукт от
р а стите лно - жив о ти нсюи произход. Пчелите го про-
извеждат от нектара и маната на растенията, кои-
то преработват ;и о б о г а т я в а т с ферметти в медо-
вата си гушка и* с к л а д и р а т в питите. Медът съ-
д ъ р ж а около 75—80% захари — главно инвер-ша
(гроздена и овощна). В него има около 32 ви-
да минерални вещества и микроелементи под
формата на соли или в състава на органични
съединения, поради което са лесно усвоими. В ме-
да има и различни ферменти (ензими) — инвер-
таза, амилаза, диастаза, малтаза, глюкозидаза,
к а т а л а а а и др., витамини Bi, В2, Вз, Bs, Н, К, С,
Е, провитамин А, Р Р и др., както и органични ки-
селини, фитонциди, вкусови вещества, етерични
ароматни масла, биогенни стимулатори и др. Б л а -
годарение на този богат състав пчелният мед при-
т е ж а в а ценни хранително-диетични и лечебни ка*
чества, които са били известни на народите още
от древността. Съвременната медицина научно
обоснова тези му качества и р а з р а б о т и най-ефек-
тивни способи за неговото използуване като хра-
нително и лечебно средство. Н а т у р а л н и я т пчелен
мед има високоефективно биологично действие,
стимулиращо растежа и функциите на човешкия
организъм и отделянето на отровите от него. Той
е незаменима храна както за децата, така и за
хората на физическия и умствен труд, а също и

3
 за старческите и изтощените от боледуване орга-
низми. Противопоказан е само при боледуване от
диабет.
Съвременната медицина препоръчва .медотера-
пията самостоятелно или в комбинация с други
медикоментозни или физиотерапевтични средства
при различни стомашно-чревни, белодробни, чер-
нодробни, жлъчни, бъбречни и сърдечно-съдови за-
болявания, както- и при възпалителните страда-
ния на дихателните пътища и гениталиите орга-
ни при жените и пр. В чисто състояние или под
формата на разни мехлеми медът се използува
също така при трудно з а з д р а в я в а щ и рани, п;;и
циреи, кожни заболявания и пр., както и като коз-
метично средство за т. нар. медени маски и ме-
ден крем за подхранване на к о ж а т а и и з г л а ж д а -
не бръчките на лицето.
Пчелният восък се произвежда от четирите чиф-
та восъкоотделителни жлези на пчелите. 'Гой пре-
минава през ситно надупчените восъчни огледал-
ца и при съприкосновение с въздуха се втвърдя-
иа като люспици, с които пчелите по-нататък из-
г р а ж д а т питите. Восъкът се използува преди всич-
ко за нуждите на самото пчеларство, където е не-
заменим продукт за изработката на восъчни ос-
нови за разбориите кошери. Поради ценните си
фиаико-хнмични и технологични качества той на-
мира широко приложение и при производствения
процес на около 40 вида промишлености, като на-
пример в текстилната, металолеяриата, металур-
гмчсската, авиационната, електротехническата, ра-
диотехническата, електронната, хартиената, бояд-
жийската, химическата, дървообработващата, ко-
жарската, стъкларската, оптическата, фармацев-
тичната, в козметиката и пр.

4
 Пчелното (маточното) млечице се произвежда
от глътъчната и горночелюстната ж л е з а на мла-
дите пчели-кърмачки; с него те хранят личинките
за майки. То с ъ д ъ р ж а 12—18% белтъчни вещест-
ва (22 вида аминокиселини), до 18% захари, до
5—6% мазнини, както и минерални вещества, ви-
тамини, глобулини, липопротеиди, ацетилхолин,
биоптерин, хормоноподобни вещества, холинесте-
раза и други ензими. Този богат състав на лесно
усвоими хранителни и биологични активни ве-
щества предопределя ценните качества на млечи-
цето като биостимулант и лечебно средство. В на-
турален и лиофилизиран (изсушен) вид то се
използува по лекарско предписание при анемии,
телесна слабост, лош апетит, малокръвие, психич-
ни депресии, -безсъние, атеросклероза, стенокар-
дия, артроза, артрит, невралгии, ниско и високо
кръвно налягане и пр. Лиофнлизираното млечице
у нас ое предлага под формата на лекарствения
препарат „апитонин". Произвежда се и козметич-
ният крем „желе роял".
Пчелният цветен прашец се събира от пчелите
от цветовете на растенията и се използува от
пчелите-кърмачки за произвеждане на млечицето и
за приготвяне на кашица, с които те хранят ли-
чинките, майката и младите търтеи. Подобно на
пчелното млечице той е богат на лесно усвоими
от организма хранителни и биологични активни
лечебни вещества. Препоръчва се при анемии и
за укрепване на организма след тежко боледува-
не и - п р и стари хора. Употребата му води до по-
добряване на апетита, увеличаване на хемоглоби-
на в кръвта и установяване на бодро настроение.
Той регулира функцията на стомашно-чревния
тракт и има благотворно действие при хронически
запек, диарии, колити, гастрити, язвена болест,

5
 при заболяване на простатната ж л е з а , чернодроб-
ни и бъбречни заболявания, високо кръвно наля-
гане, при смущение на нервната и вътрешносе-
кретната система, базедовата болест и пр.
З а получаване на прашец в по-големи количест-
ва се използуват специални уреди — прашецоуло-
вители. С ъ б р а н и я т прашец се изсушава в провет-
риво помещение или в електрически сушилни с
инфрачервени лъчи при температура, не по-висо-
ка от 45°С. Сухият прашец (с не повече от 15%
влажност) се опакова в полиетиленови торби, ка-
то се обгазява с въглероден двуокис и се съхра-
нява в хладилник при температура от 0 до Г С .
Пчелната отрова е продукт на отровните жле-
зи на пчелите. В нея се с ъ д ъ р ж а т редица биоло-
гично активни вещества — пептиди, ензими, хи-
стамин — и др. Тя има лечебен ефект при ревма-
тични и ревматоидни артрити, бронхиална астма,
сепна хрема, невралгии, неврити, ендартерниги,
атеросклероза на крайниците и др. Лечението с
пчелна отрова освен чрез пряко ужилвапе се про-
вежда и със специални лекарствени форми, съ-
д ъ р ж а щ и отровата — за инжекции, йонофореза,
фоиофореза, балнеолечение, унгвенти и линимен-
ти. Пчелната отрова се получава със специален
апарат с променлив слаб ток (6—12 волта), кой-
то се поставя пред входа на кошера. Преминава-
щите пчели изпадат в шок и я изпускат върху
стъклени плочи, по които тя засъхва.
Прополисът (пчелен клей) се събира от пчели-
те от пъпките на някои смолисти растения или се
екстрахира в червото от обвивките на погълнатия
цветен прашец. С прополис пчелите измазват вът-
решността на кошера, запушват пукнатините или
стесняват входа, особено през есента. Прополисът
с ъ д ъ р ж а смолисти вещества, ете-рични масла и

6
 отчасти восък, поради което има бактерицидно,
анестезиращо и противовъзпалително действие.
Неговото лечебно приложение е отдавна извест-
но на народната медицина. Напоследък научната
медицина въз основа на огромен експериментален
материал го препоръчва във формата на водно-
спиртни разтвори, мази, пластири и пр. за лече-
ние на трудно з а з д р а в я в а щ и рани, гнойни възпа-
ления . па средното ухо, хронически пневмонии и
бронхиална астма при деца, язвена болест, раз-
лични дерматити, мазоли, ерозия на шийката на
матката, некробацилоза по селскостопанските жи-
вотни, стомашно-чревни диспепсии при телетата
и пр. Успешно се прилага и в стоматологичната
практика. Той може да намери приложение и при
приготовлението на фини лакове и политури за
различни дърводелски изделия и струнни инстру-
менти.
Голяма е ролята на пчелите при о п р а ш в а-
нето н а е н т о м о ф и л н и т е с е л с к о с т о-
п а и с к и к у л т у р и , които се н у ж д а я т от кръ-
стосано опрашване с чужд прашец. Такива са
почти всички овощни видове, по-голямата част
от маслодайните, фуражните и техническите кул-
тури, бостанните видове, зеленчуковите култури и
пр. В това отношение ролята на пчелите като оп-
ращители особено много нараства при съвремен-
ната специализация и концентрация на селското
стопанство, когато отделните култури заемат- ог-
ромни масиви, които трябва да се опрашат за
краткия период на своя цъфтеж. Същевременно
количеството на дивите насекоми-опрашители зна-
чително намалява поради високата агротехника
и разораването на ливадите и синорите, където
се намират техните гнезда, и поради масовото
третиране с отровни препарати при растителната

7
защита. Медоносните пчели се отглеждат от чо-
века и те могат да се преместват по-близо до
едни или други култури според н у ж д а т а . От дру-
га страна, за р а з л и к а от другите насекоми-опра-
ши^ели медоносната пчела посещава продължи--
телно време цветовете само на един растителен
вид. Като се има предвид, че една пчела посе-
щ а в а дневно 4—-5 хиляди цвята, то пчелите на
едно силно семейство могат да посетят около
40—60 млн. цвята. От тичинките на цветовете по
космиците на тялото на пчелата попада голямо
количество смесен, цветен прашец, който тя на-
нася върху близалцето на другите цветове, които
многократно посещава, и .по този начин се проя-
вява избирателност при кръстосано опрашване. -
Това пе само че осигурява по-голям добив от оп-
рашоиптс растения, по и качеството па получе-
ните семена и плодове е по-високо. Растенията,
конто израстват след засяването па тези семена,
Гнша[ п о ж и з н е н и , добре развити и по-плодовити.
Според наши п чужди изследвания при опраш-
ване с пчели плодоношението на различните овощ-
ни видове се увеличава с 60—80%, на слънчогле-
да пад 5)0%, па памука — с 10 до 25%, » а
зимна ! а репица и еспарзетата — 250%, на дини,
пъпеши, тикви и краставици — от 6 до 20 пъти,
на зеленчуковите семенници — до 150% и пр.
Установено е, че икономическият ефект от пче-
лоопрашването е 10—15 пъти по-голям в сравне-
ние със стойността на получаваната от пчелите
пряка продукция на мед, восък и пр.

-ч
8
 СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛАРСТВОТО В СВЕТА

Според официалните статистики, общият брой на

пчелните семейства в света в разборни и прими-
тивни кошери понастоящем възлиза па 48 млн.
Смята се обаче, че приблизително такова количе-
ство пчелни семейства не са обхванати o r стати-
стиката поради това, че живеят в диво състоя-
ние Ш и са в примитивни кошери, намиращи се в
трудно проходими гори и планини.
С различен успех се отглеждат пчели в страни-
те на, умерения климат, в тропическите области
и в студените райони на крайния север. От, петте
континента най-много пчелни семейства има в
Ев,ропа, следвана от Америка (Северна и Ю ж н а ) ,
Азия, Африка и Австралия.
Според данни на Световната организация на пче-
ларските асоциации „Апимондия" по броя на . пчел-
ните семейства страните с по-добре развито пче-
ларство се подреждат по следния начин (табл. 1).

Та6лицa I
Брой па пчелни е семейства' в някой страни

В ми- В ми-
Страна Страна
лиони лиони
"
СССР 9,6 ЧССР 1,2
САН! 4.76 Франиия 1
Китайска нар. република d Гърция 0,9
Мексико 1,5 Аржентина 0,75
Етиопия 1,4 Италия 0,75
Испания 1,35 HP България 0,72
ГФР 1.32 УНР 0,6
CP Румъния 1,3 ГДР 0,55
Турция 1,25 Австралия 0,45
Полска HP 1,23 Канада 0,42

9
 Общото световно производство на мед възлиза
на около 400 000 тона, от което 308 000 тона
(77%) се добива в задокеанските страни, а 92 000
тона (23%) — в Европа. Около 120 000 тона
мед от това количество е предмет на международ-
ния търговски оборот. Най-големи износители на
мед са Мексико (25 000 т), Аржентина (20 000 т ) ,
Китайската народна република (15 000 т), С А Щ
(10 000 т), Австралия (10 000 т), Румъния (6000
т ) , Унгария (5000 т ) , Канада (4000 т), Полша
(3500 т), И т а л и я (2500 т) и др. По данни на
търговската статистика през 1969 г. най-голям
вносител на мед е била ГФР, на която се пада око-
ло 45% от световния внос на мед, следвана от
Англия, Япония, Франция и др. Общо взето оба-
че, средната консумация на мед на глава от на-
селението в света е ниска — едва около 130 г
годишно. В някои географски зони тя е нищож-
на — от 2 до 25 г па човек, докато в редица
развити страни е около 300 г (Румъния 240 г,
Холандия 262 г, Англия 302 г, Белгия 302 г, С С С Р
310 г, Франция 407 г, Швейцария 780 г, Австрия
850 г, Канада 860 г, а в Г Ф Р е повече от
1000 г). В Б ъ л г а р и я средната годишна консума-
ция на мед на глава от населението е около 500 г.
Средният добив на мед от пчелно семейство в
световен м а щ а б показва тенденция на намаление
през последните 50 години. Така в сравнение с
1920 г. добивът на мед се е намалил от 7 на
5,7 кг от семейство. Това снижение е още по-
очевндио, като се има предвид, че в последно
време голямо количество мед, предназначен за
зимна храна на пчелите, се изземва и заменя със
захар. В някои райони обаче се констатира тен-
денция за увеличение на средния добив на мед.
В редица страни се наблюдава тенденция към

10
 интензификация на пчеларството, като се прила-
га по-ефективна технология на отглеждане на пче-
лите, и то предимно в многбкорпусни кошери,
използуване на висококачествени майки, усилено
практикуване на подвижно пчеларство и интен-
зивно използуване на пчелната паша. Така на-
пример в Съветския съюз през последните годи-
ни в редица райони, като Урал, Сибир, Казахстан,
Далечния изток и др., с богата пчелна паша са
създадени над 80 уедрени специализирани пче-
лосовхози с по 4000 до 20 000 пчелни семейства,
или общо с 352 000 семейства. Такъв е например
Бирският пчелосовхоз в Хабаровския край (Да-
лечния изток), който има над 10 000 пчелни се-
мейства при среден годишен добив 50—60 кг мед
от семейство. В южните райони на страната, къ-
дето климатът е по-топъл, са организирани над
20 крупни пчелоразвъдни стопанства за производ-
ство на пчелни майки и пакети (роеве) с. пчели,
които се р а з п р а щ а т в различните райони на С С С Р .
Така само пчелоразвъдното стопанство в Красна
•поляна (в К а в к а з ) е произвело за 1 година 114 000
майки и 105 000 пакети с пчели от сивата пла-
нинска кавказка порода, част от които се изна-
сят в чужбина.
В южните райони на С А Щ има крупни специа-
лизирани промишлени пчелини, където се произ-
веждат годишно около i млн. пчелни майки и
800 хиляди пакети с пчели, които се пласират
главно в Северните щати и Канада, където пче-
ларството е високо механизирано и специализи-
рано за производство на мед. Средният годишен
добив на мед в С А Щ е около 21 кг, а в Кана-
да — около 40 кг от пчелно семейство. В редица
капиталистически страни, като САЩ, Канада, Ав-
стралия и др., едрите земевладелци з а п л а щ а т на

И
пчеларите по 6—8 д о л а р а на пчелно семейство за
опрашване на овощните плантации, люцерната и
Други селскостопански култури.
З а развитието на пчеларството в световен ма-
щ а б обаче далеч не са използувани всички резер-
ви. Изчислява се, че нектарните запаси на зем-
ното кълбо могат да осигурят рентабилно отглеж-
дане на около 150 млн. пчелни семейства.
Ненапълно се използуват пчелите и за опраш-
ване, като дори в страните с най-развито селско
стопанство тази необходимост се удовлетворява
едва 25%.

- П Ч Е Л А Р С Т В О Т О У НАС

След освобождението на България, въпреки че

буржоазните правителства не са полагали почти
никакви грижи за пчеларството, се отбелязва по-
дем в неговвто развитие. Големи заслуги в това
отношение имат отделни пионери на „модерно"
пчеларство и създадените още в началото на то-
ва столетие пчеларски дружества, а по-късно и
пчеларската кооперативна централа „Нектар". Ма-
кар и бавно, броят на разборните кошери започ-
ва да се увеличава (табл. 2).
Бурен подем в развитието на пчеларството ка^-
то в количествено отношение, така и за неговото
модернизиране и поставяне на съвременна осно-
ва се постига след социалистическата революция
у нас. Партията и народното правителство, като
оценяват правилно голямото народностопанско
значение на пчеларството, издадоха редица по-
становления и наредби, с които се набелязват ме-
роприятия, н у р е ж д а т важните въпроси: за пла-
новото увеличение на броя на пчелните семейства

12
 Тaблица 2
Брой на пчелните семейства в разборни и тръвни
кошери i n години

Разборни Тръвни Всичко

Година 1
брой • % .
брой | % брой

1905 19 261 ' 8,05 219 816 91,95 239 077

1910 48 227 12,46 338 688 87,54 386 915
1920 68 341 20,60 263 415 79,40 331 756
1926 115 454 34,54 218 779 65,46 334 233
1934 216 298 48,94 225 675 51,06 44 1 973
1946 253 456 61,06 161 664 38,94 415 120
1947 211 968 73,08 78 083 26,92 290 051
1948 269 044 64,84 145 348 35,16 413 391
1949 218 842 64,48 120 569 35,52 339 411
1950 201 327 66,39 101 903 33,61 303 230
1951 238 015 65,05 127 853 34.95 365 868
1953 237 019 67,50 114 112 32,50 351 131
1954 249 287 65,33 132 278 34,67 381 565
1955 256 102 72,22 98 496 27.78 354.598
1956 289 015 69,26 128 258 30,74 417 273
1957 350 174 68,11 163 991 31,89 514 165
1958 411 837 73,80 146 188 26,20 558 025
• 1959 432 856 76,77 130 975 23,23 563 813
1960 423 580 78,71 114 546 21,29 538 126
1961 493 016 78,81 132 511 11,19 625 527
1962 527 972 78,84 141 661 21,16 669 633
1963 530 324 83,28 106 510 26,72 636 834
1964 551 472 83,10 112 166 16,90 663 638
1965 567 306 86,23 90 562 19,77 657 868
1966 559 715 88,54 72 454 11,46 632 169
1967 585 761 89,89 65 902 10,11 651 663
1968 Н34 918 89.27 76 286 10,73 711 204
1969 657 662 . 91,51 61 034 8,49 718 696
1970 662 531 91.01 65 463 8,99 727 994
1971 697168 91,26 66 737 ^ 8,74 7>,3 905
1972 707 710 92.51 57 284 7,49 764 994

13
 и подобрение па пчелната паша; за отпускане за-
xaip за пчелите по 'намалени цени; за застраховка
на пчелите и борбата с болестите, отравянията и
вредителите; създаде се Опитна станция по пче-
ларство край София и отдели по пчеларство при
опитните станции във Видин и Смолян; като от-
делен предмет пчеларството се изучава във вис-
шите селскостопански учебни заведения и в зе-
меделските училища, а в Р а з г р а д има земеделски
техникум със специалност по пчеларство; издаде-
ни са редица учебници и ръководства по пчелар-
ство, както и научни трудове; редовно се издава
сп. „Пчеларство" с годишен т и р а ж около 25 000
броя. Към Ц К С се създаде специализирано пче-
лароко предприятие „Нектаркооп", 'което снабдя-
ва нашето пчеларство с изкуствени восъчни пити,
различиш системи .кошери ,и Друг пчеларски ин-
вентар, изкупува и разфасова меда и останали-
те пчелни продукти и ги предлага па нашия и
чуждия пазар. Към Министерствгго на земеде-
лието и хранителната промишленост се създаде
Централен съвет по пчеларство, към О Н С — ок-
ръжни съвети по пчеларство, а по места са осно-
вани 1800 пчеларски дружества, в- които са орга-
низирани около 70 000, т. е. над 80% от притежа-
ващите пчели лица в страната. Във връзка със
специализацията и концентрацията на пчеларство-
то у нас се изградиха 10 специализирани Между-
кооперативни пчеларски предприятия с около
60 000 пчелни семейства, голяма част от които
са в многокорпусни кошери. Окрупиява ое пче-
ларството и в аграрно-промишлените комплекси,
където се въвежда единно ръководство, по-пра-
вилна организация и з а п л а щ а н е на труда и по-
ефективно използуване на пчелите за добив на
мед и други пчелни продукти и за опрашване на

14
 селскостопанските култури. У нас се създадоха 4
специализирани стопанства за производство на
пчелни майки — в А П К в гр. Тервел; А П К в
Свиленград; Д З С в Ловеч и в А1еждукоопера-
тиеното пчеларско предприятие в Сливен.
В резултат на тези мероприятия и грижи и на
активната дейност на пчеларските организации и
на ц я л а т а наша пчеларска общественост, разви-
тието на пчеларството отбеляза голям напредък.
Така, докато през 1950 г. у нас е имало 303 230
пчелни семейства, от които 33% са били все още
в тръвни кошери, то към 1972 г. те са вече 764 994,
или за един период от 21 години броят на пчел-
ните семейства се е увеличил 2,5 пъти, като
същевременно отглежданите в тръвни кошери
'.са сведени до 7,49%. Сега по общия брой на
пчелните семейства спрямо територията и насе-
лението Б ъ л г а р и я е на едно от първите места в
света.
Най-много пчелни семейства има в Плевенски,
Толбухински, Великотърновски, Разградски, Бур-
гаски и Софийски окръг. Все още значителен е
броят на тръвните кошери в Ямболски, Бургаски,
Кърджалийски, Търговищки и Сливенски окръг
(табл. 3).
В обществените стопанства има 135 935 пчелни
семейства, или 17,77% от общия брой в страната
(табл. 4). Когато се полагат добри грижи за под-
д ъ р ж а н е на силни и здрави семейства и се прак-
тикува подвижно пчеларство, получават се и доб-
ри добива. Така през 197! г. в М П предприятие
в Сливен, от 7981 пчелни семейства, по-голямата
част от които са. в многокорпусни кошери, е по-
лучено по 33 кг центрофугиран мед; Т К З С в
Попина, Силистренско, от 160 семейства е полу-
чило по 27,4 кг; в Т К З С в Спасово, Старозагор-

15
 I a6лицa 3
Брой на пчелните семейства и разбори и и в тръвни
кошери по окръзи към 1. I. 1972 година
Разборки Тръвни Всичко
Окръзи брой
брой | % брой | %

Благоевградски 23 533 90.87 2 364 9.13 25 897

Бургаски 28 557 79,74 7 254 20,26 35 811
Варненски 28 635 93,23 2 077 6,77 30 712
Великотърновски 36 738 93,72 2 458 6,28 39 196
Видински 22 967 96,89 736 3,11 23 703
Врачански 32 551 99,23 251 0,77 32 802.
Габровски 17 082 97,57 424 2,43 17 506
Кърджалийски 10 287 59,89 6 889 40,11 17 176
Кюстендилски 12 877 96-04 530 3,96 13 407
23 891 97,38 641 2,62 / 4 532
Лов е ю к и
24 693 99,46 134 0,54 24 827
М'ихайловградек и 2,68
14 406 97,32 396 14 802
Пазарджишки 2,06 17 421
17 063 97,94 358
Пернишки 0,83 47 597
47 202 99,17 395
Плевенски
Пловдивски 26 776 94,42 1 580 5,58 28 356
3 6 4 4 0 94,08 2 291 5,92 38 731
Разградски 2,84
30 602 97,16 892 31 494
Русенски
Силистренски 33 018 97,05 1 003 2,95 34 021 '
Сливенски 20 •>725 86,72 3 172 13,28 23 897
Смоля нски 12 018 90.92 1 199 9,08 13217
6 530 100,00 6 530
София — град 35 701
34 964 97.93 737 2,07
София—-окръг
29 394 91,54 2 716 8,46 32 110
Старозагорски 47 540
Толбухински 46 141 97,05 1 399 2,95
22 352 84,04 4 244 15,96 26 596
Търговищки 21 231
Хасковски 19 466 91,68- 1 765 8,32
31 489 91,86 2 787 8.14 34 276
Шуменски
17 313 66,83 8 592 33,17 25 905
Ямболски

Общо за страната ' 707 7 1 0 92,51 57 284 "7,49 764 994

16
 Таблица 4
Брой на пчелните семейства в обществените стопан-
ства и в лична собственост към 1.1.1972 г.
В обществени В лична собст-
стопанства веност Общо
Видове коше-
ри
брой % брой °/о брой %

Рачборни 134985 19,07 572 725 80,93 707 710 92,51

Тръвни 950 1.66 56 334 98,34 57 284 7,49
Общо 135 935 17,77 629 059 82,23 764 994 100,00

ско, от 431 семейства е изцентрофугирано по 16,8

кг и пр.
У нас ежегодно нараства изкупуването от пред-
приятие „Нектаркооп" на пчелен мед и други
пчелни продукти. Така, докато през 1962 г. е из-
купен само 700 т мед, то през 1971 г. са изку-
пени 5200 т мед (от който 500 т монофлорен),
200 т восък и други восъчни суровини, 5000 кг
пчелен цветен прашец и 400 кг пчелно млечице.
У пас е произведено и значително количество пчел-
на отрова. Н а р е д със задоволяване нуждите на
вътрешния пазар през 1971 г. е изнесен 2300 т
мед, както и значителни количества цветен пра-
шец, пчелно млечице и пчелна отрова в ГФР, Г Д Р ,
Англия, Франция, Австралия, Япония и някои араб-
ски страни.
У нас ежегодно около 350 000 пчелни семейства
до блоковете за опрашване на сел-
y^w^ShaiHiKm^S^култури, като редица стопанства
/ ' ^ г у р т п г к ^ б Ш ^ т е и превоз на кошерите или до-
• ^ $ у з а п л а щ а \ ^ ) ' У М П П за опрашителната работа.
рЦ^кЙФ-ОДсИшо^гта на пряката пчелна продукция
1 V I Методи. " / | !
2. Д<а?1^дарен-/>п'рагочник по пчеларство 17
 от нашето пчеларство възлиза годишно на около
20 млн. лв., то приносът, който пчелите дават на
народното стопанство за увеличаване добивите на
селскостопанските култури чрез опрашването, се
изчислява на повече от 200 млн. лв.
Въпреки постигнатите добри резултати, пред на-
шето пчеларство стоят за разрешаване редица
важни проблеми, като тези за увеличаване на не-
говата продуктивност и доходност, снижаване се-
бестойността на пчелните продукти и подобрява-
не на тяхното качество; за подобряване и увели-
чаване на пчелната паша и нейното пълно изпол-
зуване; за механизацията на трудоемките проце-
си и повишаване производителността на труда; за
укрепване и развитие на общественото пчеларство;
з а повишаване културата на пчеларството и за
още по-широко внедряване на техническия про-
грес, достиженията на науката и челния опит. З а
решаването на тези задачи наред с другите ме-
роприятия от много важно значение е новишава-
е т о на теоретическата и практическата подго-
товка на пчеларите и пчеларските деятели.

КРАТКИ С В Е Д Е Н И Я З А Б И О Л О Г И Я Т А
НА П Ч Е Л И Т Е И ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

С Ъ С Т А В НА П Ч Е Л Н О Т О СЕМЕЙСТВО

Медоносните пчели живеят в многочислени семей-

ства, съставени от 3 различни форми индивиди —
челна майка, търтеи и пчели-работнички (фиг.
I). Този полиморфизъм (миогоформеност) е ре-
зултат от установилата се строга специализация
в пчелното семейство през неговата еволюция. Три-
те форми индивиди се различават както по свои-

18
 те анатомични и физиологични особености и но
деятелността си, така и по своята численост. Те
обаче се намират в сложни биологични взаимоот-
ношения .и 'в тясно единство помежду си. Майка-
та, пчелите и търтеите не са в състояние да водят
продължително време самостоятелен индивидуа-
лен живот извън пчелното семейство. З а т о в а ме-
доносните пчели се наричат обществени или со-
циални насекоми.
Майка. Пчелната майка е женски индивид с
напълно развита полова система, поради което тя
може да бъде оплодявана. В пчелното семейство
има само една майка. Нейната роля е да спася
оплодени и неоплодени яйца, от които се разви-
ват трите форми индивиди. След като майката
се оплоди и започне да снася яйца, тя не напуска
семейството освен при рояване.
Само оплодените майки могат да снасят опло-
дени яйца, от които се развиват женски индиви-
ди — майки или пчели-работнички. При нашите
условия япцеспасянето нормално започва п,:ез
февруари и постепенно се усилва, като най-интен-
зивно е през май—юни до началото на юли. То-
гава майката снася средно дневно до 1500—2000
яйца, чието тегло (2000 X 0,132 мг = 264 мг)
надвишава теглото па самата майка. Пай-плодо-
витите майки могат да снесат до 3000, а в някои
случаи дори повече яйца за денонощие, м а к а р и

19
за кратък период. През лятото и есента темпът
на янцеснасянето постепенно отслабва и спира
напълно през октомври. З а целия активен за се-
мейството сезон в зависимост от своите качества
и от условията м а й к а т а може да снесе до 150 000—
200 000 яйца. З а тази усилена и продължителна
яйценосна дейност тя бива обилно хранена с пчел-
но млечице, което е богато на лесно усвоими от
организма хранителни и биологични активни ве-
щества.
Пчелите-кърмачки образуват „свитата" на майката и
се грижат за нея, като предават млечицето чрез хоботче-
тата си направо на хоботчето на майката. През времето,
когато не снася яйца, пчелите намаляват храненето на
майката, като за поддържане на живота н и дават пре-
димно мед, а понякога и тя самата смуче мед от килий-
ните. По този начин чрез храненето пчелите направляват
яйценосната дейност на майката в зависимост от усло-
вията вътре и вън от кошера (топлина, хранителни за-
паси, приток па нектар и прашец и пр.). През студения
период те пазят майката в средата на гнездото, където
е най-топло. Когато семейството умира от глад, майката
загива последна.
В такива почти загинали семейства към края на зима-
та може да се види майката останала с няколко живи
пчели.

Майката може да живее до 4—5 и дори повече

години, но е най-продуктивна през първите 1—2
години от своя живот. След това тя е вече физи-
чески и физиологически изтощена. Поради нама-
ляване на запаса от сперми в нейното семенно
мехурче значителна част от яйцата са неоплоде-
пи, от които ое развиват партеногенетични (дев-
ствено) мъжки индивиди — търтеи. Семействата
със стари майки не успяват да се развият добре
за главната паша и дават значително по-малко
мед и восък. В оди ми от инстинкта за осигурява-
не съществуванието на семейството, пчелите сами

20
 се стараят да сменят старата майка, като си от-
глеждат млада. Известно време двете майки мо-
гат да живеят и дори да яйцеснасят заедно, след
което старата загива от жилото на младата или
пък бива убита от самите пчели. Тази естествена
самосмяна па майката обикновено става доста
късно — на три- или четиригодишна възраст. За-
това пчеларят сам трябва да се погрижи за свое-
временната смяна на старите и негодни майки.
Съобразно с предназначението си майката се
отличава от пчелите-работнички е по-едрото си и
продълговато тяло, достигащо до 20—25 мм. Осо-
бено развито и у д ъ л ж е н о е коремчето, в което са
разположени добре развитите яйчници. Тя не из-
лиза да събира и пренася нектар и цветен пра-
шец, тъй като хоботчето й е по-късо (3,5 мм), а
на задните си крака няма приспособление за съ-
биране на прашец. Майката не произвежда во-
сък и няма восъчни огледалца. Тя не участвува
в самото отглеждане на пилото (личинките) и не
може да произвежда млечице, понеже нейните
глътъчни жлези са недоразвити. М а к а р и да има
жило, тя го използува само при срещата си с
друга майка.
Пчелното семейството не може да съществува
дълго време без майка, както и майката не мо-
ж е да живее без пчелите. При загуба на майката
нормалният живот на семейството първоначално
се н а р у ш а в а — пчелите издават т ъ ж е н звук
(плач), като надигат коремчетата еи и силно треп-
кат с крила или тревожно се суетят из кошера и
по прилетната дъска. Останали без майка, пчели-
те се стремят да си отгледат нова майка от на-
миращите се в гнездото или от дадените им яй-
ца или млади личинки.

21
 Майката не само снася яйца. Оплодената майка непре-
къснато отделя от тялото си феромони, т, нар. маточно
вещество, което според Батлер представлява смес от.секре-
тите на горночелюстната и гръдните жлези и на коремче-
то. Чрез маточното вещество майката играе важна регу
л и р а т а роля в организацията и деятелността на пчелното
семейство. Маточното вещество се възприема от пчелите-
работнички чрез облизване тялото на майката или като
• полепва по тялото им при техния взаимен контакт, както
и чрез миризмата, която то издава. То подтиска деятел-
ността на ендокринните жлези у пчелите и възпрепятствува
развитието на яйчните тръбици у тях. При отсъствието на
майка ендокринните жлези нарастват и хормоналното съ-
стояние се изменя, в резултат на което се променя и по-
ведението на пчелите: в тях се развиват яйчните тръбици
и се поражда стремеж да залагат маточници. Установено
е (Шкробал), че горночелюстната жлеза на младите неопло-
дени майки още не отделя маточно вещество, но ако по-
късно те не бъдат оплодени и започнат да снасят неоплоде-
ни яйца, това вещество започва да се отделя.

От качествата на майката твърде много зави-

си силата и продуктивността на пчелното семей-
ство. 'Гя трябва да бъде млада, от добър произ-
ход, да е отгледана в силно семейство и да е
добре 1раз®ита. Установено е (Г. А. А в е ш е я н и
др.), че едрите и тежки майки имат по-добре раз-
вити яйчници с по-голям брой яйчни тръбици и
спасят повече яйца. Според Й. Войке по-тежките
майки имат по-голямо семенно мехурче и по-го-
л я м запас от сперми, затова те снасят повече
оплодени яйца в сравнение с. по-леките. По-едри-
те и силни майки по-успешно зимуват, по-малко
заболяват от нозематоза и са по-жизнени. Семей-
ствата с такива майки отглеждат много пчели за
главната паша и дават повече мед и восък.
Пчели. Пчелите-работнички, които за по-кратко
се наричат само пчели, са женски индивиди с не-
доразвита полова система, поради което не могат
да бъдат оплодявани. В процеса на дългата ево-

22
люция, при специализацията в пчелното семей-
ство, от пчелите постепенно са отпаднали размно-
жителните функции и половата им система е оста-
нала недоразвита. Техните яйчници имат от 3 до
20 яйчни тръбици, от които при нормални усло-
вия в пчелното семейство не се образуват и не се
отделят яйца.
В з а м я н а на изгубената размножителна способ-
ност пчелите извършват цялата работа вътре и
вън от пчелното гнездо, като събиране и пренася-
не па нектар и прашец и складирането им к,гго
хранителни запаси, произвеждане на восък и из-
г р а ж д а н е на пити, охрана на гнездото и пр. При
тях обаче са се запазили и доразвили някои чи-
сто майчински функции: като приготовлението на
кашицата н млечицето и храненето с тях на ли-
чинките и майката, удивителните грижи, които те
полагат при отглеждането на пилото, като под-
д ъ р ж а т необходимата температура и влажност
на въздуха и чистота в килийките и гнездото и пр.
Пчелите са най-многочислените индивиди в пчел-
ното семейство и техният брой достига до няколко
десетки хиляди. Количеството им зависи от сезо-
на, плодовитостта на майката и условията за раз-
витието на семействата.
Тялото на пчелите е сравнително по-дребно от
това на майката н търтеите и достига на дължи-
на 12—14 мм, а теглото на отделната пчела е
около 100 мг, т. е. в 1 кг има средно 10 000 пчели.
Теглото им зависи твърде много от нанълненост-
та на медовата гушка с нектар или мед. През зи-
мата поради невъзможност да се облитат и про-
чистват често теглото на пчелите се увеличава
вследствие на з а д ъ р ж а н е на несмлените остатъци
в дебелото черво (ректума).

23
 В ъ в в р ъ з к а с р а з н о о б р а з н и т е функции, които
пчелите и з п ъ л н я в а т , е и по-особеното устройство
на тяхното тяло. Х а р а к т е р н а е и относителната
последователност на функциите им в зависимост
от в ъ з р а с т т а и физиологичното състояние. Вслед-
ствие на у с и л е н а т а р а б о т а , която и з в ъ р ш в а т през
активния сезон, пчелите бързо се и з т о щ а в а т и
ж и в е я т до 36 дни при силните семейства, а при
слабите — около 28 дни. П р е з з и м а т а ж и в е я т 6 9
месеца, тъй к а т о са в относителен покой и в тя-
лото им още от есента има натрупани достатъчно
з а п а с и от белтъчни вещества и мазнини (т. нар.
мастно т я л о ) .
Пчелите са не с а м о - р а б о т н а т а сила, но те на-
п р а в л я в а т и к о н т р о л и р а т развитието на пчелното
семейство и р а з м н о ж и т е л н и я процес. От това, к а к
те х р а н я т м а й к а т а , зависи до г о л я м а степен ней-
ната яйценосна дейност; от качеството и количе-
ството на х р а н а т а , която д а в а т на м л а д и т е личин-
ки, зависи д а л и от тях щ е се о т г л е д а т ичели-ра
ботнички или м а й к и ; те подготвят и и з в ъ р ш в а т
само-смяната на м а й к а т а и естественото роене или
го осуетяват, ако условията се променят; пчелите
участвуват активно при о п л о д я в а н е т о на м а й к а т а ,
к а т о я и з т л а с к в а т и п р и н у ж д а в а т Да излети на-
вън; те р е ш а в а т с ъ д б а т а на търтеите, когато вече
не са нужни и пр.
В ъ п р е к и че п о л о в а т а система н а пчелите е не-
д о р а з в и т а , при известни условия, к а т о например
при естествено роене на пчелните семейства, как-
то и при недостиг или липса на м л а д о пило в
гнездото поради лошокачествена м а й к а , яйчните
тръбици при част от пчелите з а п о ч в а т Да се раз-
в и в а т — п о я в я в а т с е т. нар. а н а т о м и ч е с к и
търговки. Ако семейството остане за по-дъ-
л ъ г период (15—20 дни) без м а й к а и пило и ня-

24
 ма маточник, анатомическите търтовки се пре-
връщат във ф и з и о л о г и ч е с к и търтовки.
В яйчниците им започват да се формират зрели
яйца, които биват снасяни в търтееви или работ-
, нически килийки. Една такава пчела може д а сне-
се до 2 0 ~ 3 0 неоплодени яйца, ог които в работ-
ническите килийки се отглеждат дребни търтеи-
джуджета.
Появата на пчели-търтовки се обяснява, от ед-
на страна, с усилената консумация от тях на
собственото им млечице, понеже няма младо пи-
ло, на което да го дадат, и, от друга, — на лип-
сата на маточно вещество, тъй като в семейство-
то няма майка. Ако на такова семейство се даде
снасяща майка или младо пило, пчелите започ-
ват да го хранят, яйчниците им дегенерират и те
престават да бъдат търтовки.
Търтовъчните семейства са с намалена рабо-
тоспособност и медопродуктивност. Те са обрече-
ни на ликвидиране, тъй като в тях се отглеждат
само търтеи, а пчелите остаряват и умират.
Търтеи. Търтеите са полово развити м ъ ж к и ин-
дивиди, чието предназначение е да оплодяват мла-
дите майки. Р а з в и в а т се партеногенетически, т. е.
от неоплодени яйца. Те носят и предават на по-
колението наследствените качества па майката,
която е снесла неоплодените яйца, и на търтея,
който е оплодил тяхната баба.
Търтеите имат доста дебело тяло с тъпи краи-
ща, достигащо на д ъ л ж и н а 15—17 мм и на тег-
ло 200 мг. Гръдният му дял е със силно развита
мускулатура, осигуряваща бързо и често пъти до-
ста далечно летене по време на оплодяване на
майката. Коремчето му е широко, тъй като в не-
го е разположена добре развитата полова систе-
ма. Особено впечатление правят двете силно из-

25
 пъкнали сложни очи отстрани на главата, които
почти се сливат на темето. Благодарение на тях
търтеят може добре да се ориентира при преслед-
ване на майката. Търтеите ие изпълняват никакви
други функции в пчелното семейство.
Търтеите обаче са биологически необходими,
тъй като чрез оплодяване на майките се осигуря-
ва размножаването и продължението на вида. З а -
това те се появяват в пчелното семейство през
пролетта и лятото и особено през роевия период,
понеже по това време има млади майки за оп-
лодяване. Тогава пчелите се отнасят доста гриж-
ливо към търтеите. През първите 7 дни след из-
люпването им те ги хранят с млечице и кашица
от мед и цветен прашец. След тази възраст тър-
теите сами си вземат храна от килийките, като
безпрепятствено се разхождат из кошера. Попад-
нали в чужди кошери по това време, те са с ъ щ о
благосклонно приети.
Броят на търтеите в едно семейство е от ня-
колко стотици до няколко хиляди в зависимост
от възрастта на майката, качеството па питите и
от състоянието на семейството.
Търтеите обикновено живеят около 20—30 и
по-рядко до 60 дни. Те извършват първите си
ориентировъчни полети на 4—7-дневна в ъ з р а с т и
стават полово зрели на 16 дни.
Към края на лятото, когато притокът на нектар
намалее или спре и нагонът на пчелните семей-
ства за р а з м н о ж а в а н е и отглеждане на майки
премине, отношението па пчелите към търтеите
коренно се променя. Майката преустановява сна-
сянето на неоплодени яйца, а пчелите престават
да хранят наличните търтеи, к а т о постепенно ги
изолират по стените и дъното на кошера. След
това пчелите изхвърлят навън изтощените от глад

26
търтеи, където те загиват. 'Гъртеи могат да ее
з а п а з я т до късно през есента, ако има приток
иа нектар или семейството се подхранва. Пчелите
з а п а з в а т търтеите и когато семейството загуби
майката или е с неоплодепа майка. В т а к ъ в слу-
чай търтеите дори могат да ирезимуват. Д а л и мо-
гат да оплождат тогава, не е още сигурно уста-
новено.
Когато в пчелното семейство има майка-тър-
товка или пчели-търтовки, които снасят неопло-
дени яйца в работнически килийки, от тях се от-
глеждат дребни търтеи-джуджета, които, макар
че са полово развити, са слаботелесни и непълно-
ценни.
При културното пчеларство отглеждането на
необходимото количество търтеи за оплодяване на
майките трябва да се допуска само при определе-
ни племенни семейства. При всички други се-
мейства в пчелина трябва да се води системна
борба с р е щ у търтеите (еж. стр. 213).

РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛИТЕ, МАЙКИТЕ

И ТЪРТЕИТЕ

Развитието на пчелите, майките и търтеите до из-

люпването им от килийките протича през стадия
на яйце, личинка и какавида.
Пчелната майка снася яйца само в предвари-
телно подготвени от пчелите килийки — почисте-
ни и полирани с тънък слой прополис. З а т о в а ,
преди да спусне коремчето си, майката пъха гла-
ва в килийката и я опипва с антените си. Тя сна-
ся по едно яйце, което залепва за единия му край
на дъното па килийката. Яйцето е с бисерно бял
цвят, продълговато и леко извито, със слабо раз-
ширение в единия си край. То е обвито със здра-

27
I
 ва обвивка и с ъ д ъ р ж а ядро, цитоплазма и жъл-
тък. Д ъ л ж и н а т а му е средно около 1,5—1,6 мм.
Рано през пролетта и есента яйцата са по-едри в
сравнение с тези през юни, когато майката най-
усилено яйцеснася.
В продължение на 3 дни след снасянето в яй-
цето става усилено деление на клетките, в резул-
тат на което се формира зародишът на бъдещата
личинка, която се излюпва в края на третия ден.
Обвивката па яйцето се разтваря под действието
на специални ферменти, които се отделят от ли-
чинката. Пчелите не намокрят с млечице обвивка-
та на яйцето, както доскоро се предполагаше. Кап-
чицата течност, която се вижда па дъното па кн-
лийката, произхожда от трахеите на зародиша,
откъдето т я изтича при излюпването на личинката.
Стадият личинка при пчелите п р о д ъ л ж а в а 6
дни, при майките — 5, а при търтеите - 7 дни.
През първите три дни личинките за пчели, майки
и търтеи биват хранени от младите пчели-кърмач-
ки с млечице, с ъ д ъ р ж а щ о секрета па горноче-
люстната и глътъчната жлеза, което е богато на
лесно усвоими хранителни вещества и биостиму-
ланти. Предполага се (Жеребкин), че в състава
на млечицето влиза секрет и от теменната жле-
за, който е богат па мазнини. През третия ден
пчелите прибавят в храната на пчелните и тър-
теевйте личинки кашица от мед и цветен прашец,
които смесват в медовата си гушка, а от четвър-
тия ден до края на личинковия период заменят
напълно млечицето с кашица. Личинките за май-
ки през целия период биват обилно хранени са-
мо с млечице, поради което от тях се отглеждат
полово развити женски индивиди — майки. С на-
растването на личинката за майка пчелите по-
степенно у д ъ л ж а в а т стените на маточника.

28
 Пчелите — кърмачки п о с е щ а в а т личинката средно по 13.00
пъти на деня, за да й д а в а т храна, или около 10 000 пъти
през целия личинков период. Ч р е з перисталтични д в и ж е н и я
на т я л о т о личинката се д в и ж и кръгово на д ъ н о т о на килии-
к а т а и през v от пия с т г о р поема х р а н а т а , която преминава
през преди:;го в средното черво. Несмлените остатъци от
xpan-via пе се и з х в ъ р л я т в килийката, а се н а т р у п в а т в
средното черво, поради което то е с доста големи размери
и з а е м а почти ц я л а т а телесна празнина. С л е д о в а т е л н о до-
б а в е н а т а храна в к и л и й к а т а не се з а м ъ р с я в а с екскремен-
ти. В р е з у л т а т на усиленото хранене личинката б ъ р з о ра-
сте и натрупва г о л я м о количество резервни хранителни ве
шества — мастно тяло.
При излюпването си р а б о т н и ч к а т а личинка т е ж и 0,1 мг,
а при запечатването — около 150 мг, или за 6 дни теглото
й се увеличава около 1500 пъти. Теглото на майчините
личинки достига до около 340 мг, а на търтеевите — до
360 мг.

С нарастването си личинката сменя кожицата

си 4 пъти — линее, при което тя почти спира дви-
жението и храненето си за около 30 минути.
Съблечените кожици падат на дъното на килий-
ката. В края на периода личинката преустановя-
ва храненето и се изправя с главата към^ отвора
на килийката. Пчелите запечатват килийката с
порьозно капаче от восък и цветен прашец, през
което може да преминава въздух, необходим за
дишането на личинката, а след това — на кака-
видата.
След запечатването личинката изхвърля несмле-
ните и неусвоени вещества в един ъгъл на дъното
на килийката и в продължение на 1—2 дни си
изприда пашкулче. Запечатаната майчина личин-
ка, докато изпреде пашкулчето си, п р о д ъ л ж а в а
да се храни от останалата на дъното храна, по-
ради което пашкулчето не покрива долната част
на маточника.

29
 След изпридаие на пашкучето личинката (пред-
к а к а в и д а т а ) линее за пети път, при което остава
неподвижна 3 дни (при майката 2, а при търтея
4 д н и ) . През това време става разпадане (хисто-
л и з а ) на по-голямата част от досегашните орга-
ни, а вместо тях започват д а се формират гла-
вата, гърдите и коремчето, както и системите и
органите на бъдещата пчела, респ. майка или тър-
тей. Това дооформяне става през стадия какави-
да. Този интензивен процес на преустройство (ме-
т а м о р ф о з а ) и и з г р а ж д а н е на организма се на-
правлява от редица последователно действуващи
хормони. През време на метаморфозата се израз-
ходват голяма част от хранителните резерви (маст-
ното тяло) и понеже какавидата не се храни, ней-
ното тегло н а м а л я в а . Първоначалният бял цвят на
к а к а в и д а т а се променя в жълтеникав, синкав и
на края външната й обвивка (кутукулата) потъм-
нява. Най-напред потъмняват сложните очи и
главата, след това гърдите и най-после корем-
чето. Цветът на очите дава отражение върху цве-
та па капачето на килийката. По-тъмните капа
чета показват, че какавидите са по-възрастни (i
нар. зряло пило).
В к р а я на метаморфозата какавидата линее за
последен (шести) път и след като се освободи от
ножицата си, преминава във ф а з а т а на напълно
оформено насекомо (имаго), с което развитието
приключва. С помощта на назъбените горни че-
люсти то прогризва капачето на килийката и из-
лиза от нея. Кожиците от линеенето и пашкул-
чето остават залепени за стените и дъното на ки-
лийните, поради което те надебеляват и питите
потъмняват. Пчелата-работничка се излюпва на
12-ия ден от запечатването на килийката, майка-
та — на 8-ия, а търтеят — на 14-ия ден. Целият

30
цикъл на развитието от снасянето на яйцето до
излюпването на пчелата т р а е 21 дни, при майка-
та — 16 дни, а при търтея — 24 дни, като са до-
пустими отклонения от един ден по-рано или по-
късно. Яйцата, личинките и какавидите общо се
наричат пило. Пилото бива открито (яйца и ли-
чинки) и запечатано (какавиди). През целия пе-
риод на развитието пчелите поддържат около пи-
лото постоянна температура около 35°С (от 32
до 36°С) и относителна влажност на въздуха от
40 до 80%. Те осигуряват и пресен въздух, тъй
като при интензивните обменни процеси в орга-
низма на личинките и какавидите потребността
от кислород значително нараства. Нарушаването
на тези нормални условия води до смущения в
развитието или до загиване на пилото.

Ж И В О Т И Д Е Я Т Е Л Н О С Т НА П Ч Е Л И Т Е
И ПЧЕЛНОТО СЕМЕЙСТВО

Пчелното семейство представлява хармоничен ор-

ганизъм, в който деятелността па пчелите е в за-
висимост както от тяхната възраст и физиоло-
гично състояние, т а к а и от състоянието и нужди-
те на семейството и от външните условия. Според
характера на работата, която извършва, в жи-
вота на пчелата се различават два основни пе-
риода: млада пчела — па възраст до около 21
дни, когато тя пребивава предимно в кошера, къ-
дето изпълнява различни работи, и стара (летя-
ща) пчела — след тази възраст, когато тя, с
изключение през зимата, работи навън по съби-
ране и пренасяне на нектар, прашец, вода и про-
полис.
През първите три дни след излюпването си мла-
дите пчели са още слаби и неукрепнали. Те почи-

31
ваг н другите пчели ги хранят, като им предават
храна направо на хоботчето. Постепенно те се
включват в работа, като първоначално участвуват
при почистването на килийките. От четвъртия ден
започват сами да вземат мед и прашец от килий-
ките, а от 5-ия — 6-ия ден тяхните глътъчни и
горночелюстна ж л е з и започват вече да произвеж-
дат млечице и те усилено хранят майката и ли-
чинките. Тези пчели стоят предимно по питите с
пило, за да го топлят и хранят. Па 4—5-дневна
възраст младите пчели при топло и тихо време по
обяд (от 11 до 14 ч.) извършват първите си обли-
тания около кошера, като прочистват дебелото с.и
черво от натрупалите се дотогава в него песмле-
ни остатъци от храната. При облитането пчелите
се обръщат с глава към своя кошер и летейки
пред него ту се отдалечават, ту се приближават,
като запаметяват цвета и формата му и се ориен-
тират за неговото разположение спрямо околни-
те предмети. Отначало облитанията са по-кратко-
трайни (1—3 минути) и наблизко около кошера,
а през следващите дни те са по-продължителни и
по-надалеч. От 12-ия ден восъкоотделителните жле-
зи усилено произвеждат восък и пчелите гра-
дят пити. По това време те активно участвуват в
приемането на принасяния от летящите пчели нек-
тар, като му прибавят ензими, разливат го в ки-
лийките, изпаряват излишната вода от него чрез
усилено вентилиране и запечатват зрелия мед. Съ-
щевременно те трамбуват с главата си стоваре-
ните в килийките топчета цветен прашец, заливат
го с мед и го запечатват. Грижат се и за чисто-
тата, като изхвърлят от кошера труповете на ум-
релите пчели и други отпадъци. След около три-
седмична възраст пчелите стават летящи и се за-
нимават главно е пренасяне на нектар, прашец,

32
вода и прополис. В тази възраст те между дру-
гото охраняват и входа на кошера.
Тази последователност в деятелността на пче-
лите обаче не е строга и постоянна. , В зависи-
мост от състоянието и нуждите на семейството и
от външните условия отделни пчели или цели въз-
растови групи могат да почистват килийните и
същевременно да хранят младите и по-стари ли-
чинки, да градят пити и да запечатват килийните.
При слабите семейства поради относително по-го-
лямото количество пило част от възрастните пче-
ли се принуждават да стоят в кошера, за да топ-
лят пилото, а по-малка част от тях излитат на па-
ша. При силните семейства и при добра паша
част от младите пчели, дори от 4—5-дневна въз-
раст, стават летящи и започват да принасят нек-
тар и прашец, без преди това да са се занимавали
с хранене на личинките или с градене на пити.
Летящите пчели в такива семейства може да до-
стигнат 50% и дори повече от общото количество
пчели. Когато обаче нуждите на семейството на-
лагат, старите пчели, дори на 30—40-дневна въз-
раст, могат да активизират отчасти жлезите си и
да произвеждат млечице и восък, макар и в по-
слаба степен, за да хранят пилото и да градят
пити. Това се наблюдава, например когато се
образува изкуствен рой само от стари пчели и
майка.
При своята многостранна и сложна деятелност пчелите
се ориентират освен чрез органите на зрението, обоняние-
то, осезанието и вкуса и с някои други органи за усет.
След облитанего си пчелите застават на прилеТната дъска
с главата към входа на кошера и размахват силно крила-
та си, като разкриват т. нар. н а с о н о в а ж л е з а , която
като бяло петно се вижда м е ж д у последните коремни
членчета. Разнасящият се аромат на тази жлеза ориенти-
ра младите облитащи се пчели лесно да намерят входа на

3. Календарен справочник по пчеларство 33

V мттепа. С ъ щ а т а к а р т и н а се н а б л ю д а в а и при и з т ъ р с в а н е
и? пчели при в х о д а на к о ш е р а . А р о м а т ъ т н а т а з и ж л е з а
о б е д и н я в а и и з л и т а щ и т е р о е в и пчели при ф о р м и р а н е т о на
р о я К о г а т о е в о п а с н о с т , п ч е л а т а з а е м а х а р а к т е р н а „на-
с т р ъ х н а л а " п о з а , к а т о п о в д и г а к р а я на к о р е м ч е т о си и
п о д а в а ж и л о н о с н и я си а п а р а т , на к о й т о се о б р а з у в а к а п -
чица течност. А р о м а т ъ т на т а з и течност ( к о я т о не е от-
р е в а ) с л у ж и к а т о с и г н а л з а т р е в о г а з а о с т а н а л и т е пчели
в кошера.
Пчелите издават различни звуци в зависимост от
т я х н о т о с ъ с т о я н и е . К о г а т о е спокойно, с е м е й с т в о т о и з д а в а
тих, р а г п о м е р е н з в у к , а к о г а т о е р а з д р а з н е н о или е в рое-
о ' с ъ с т о я н и е , в и с о ч и н а т а на з в у к а е з н а ч и т е л н о по-вис.о-
' Х а р а к т е р е н „ т ъ ж е н " е з в у к ъ т на о с и р о т е л и т е с е м е й с т в а ,
пчелите, к о и т о са н а с т р о е н и д а ж и л я т , и з д а в а т т ъ н ъ к
" о к л й в " звук. Н о в о и з л ю п е н и т е м л а д и м а й к и , к а к т о и
•:те м а й к и в м а т о ч н и ц и т е п р е д и и з л и з а н е т о на р о я съ-
о и з д а в а т - с п е ц и ф и ч н и з в у ц и . З в у к и з д а в а т и пчелите,
к о и т о и з в ъ р ш в а т м о б и л и з и р а щ и т е т а н ц и . С м я т а се, че з в у -
к ъ т е р е з у л т а т на в ъ з д у ш н а т а с т р у я , к о я т о и з л и з а от ди-
халцата ( о т г о р и т е на т р а х е и т е ) , к а к т о и от в и б р а ц и я т а
на к р и л е т е . З а в ъ з п р и е м а н е на з в у ц и т е п ч е л и т е п р и т е ж а -
ат т а б л и ч н о у с т р о е н и с л у х о в и о р г а н и , р а з п о л о ж е н и к а к т о
над,- т а к а и п о д к у т и к у л а т а на антените, к р и л е т е и к р а -
к а т а : П ч е л и т е в ъ з п р и е м а т з в у к а к а т о к о л е б а н и е на п р е д -
м е т а , в ъ р х у к о й т о те се н а м и р а т , но на в т о р о т о членче ^на
ените те и м а т с л у х о в о р г а н ( Д ж о н с о н о в о р г а н ) , к о й т о
в ъ з п р и е м а н а п р а в о з в у к о в и т е т р е п т е н и я (по Ш в а н в и ч ) .

Пчелите имат добре развит у с е т за в р е-

м е, поради което започват да посещават в оп-
ределен час на деня онзи вид растение, което по
това време започва да отделя нектар. Ако коше-
рът бъде преместен, те помнят старото място до
12 дни, а при хладно време (0—4°С) — д а ж е по-
вече от месец. Те притежават и органи на равно-
весието, представляващи четинки, свързани посред-
ством чувствителни клетки с нервната система.
Разположени са на шията и на съчленението меж-
ду гърдите и коремчето, както и при основата на
антените, на коремчето и на к р а к а т а . Чрез тях

34
пчелите се ориентират по отношение на земното
притегляне (гравитацията), което е необходимо
при полет, за отвесното изграждане н а питите,
както и въобще при движение.
Младите пчели работят в кошера както денем,
така и нощем, с малки прекъсвания за почивки.
При благоприятно време и добра паша летящите
пчели започват да излитат сутрин рано (към 5
часа) и към 19 часа вечер последните пчели се
прибират. З а един ден пчелата извършва 7—13
(средно 10) полета, като при всеки от тях прина-
ся в медовата си гушка 40--G0 мг нектар. През
целия си летателен период (около 20 дни) тя мо-
ж е да принесе около 6—8 г нектар, от който в
най-добрия случай се получава 3—4 г мед (по-
ловин чаена л ъ ж и ч к а ) . От всички летящи пчели
в семейството около 50% принасят само нектар,
25% само прашец и 17% еднавремеино нектар
и прашец. Това обаче зависи до голяма степеи
от вида на растенията, които пчелите посещават,
и от количеството на незапечатаното пило.
При своя полет до постоянния източник, който
посещават, пчелите се ориентират не само чрез
зрението си, но главно със съвършената сигнали-
зация — чрез т. нар. мобилизиращи (вербовъчни)
т а н ц и на пчелите-разузнавачки, които първи са
открили този източник. Като напълни медовата
си гушка с нектар или кошничките на задните си
крака с прашец, пчелата-разузнавачка облита
цъфтящите растения, за да запомни тяхното ме-
стоположение, след което се з а в р ъ щ а в кошера,
като се ориентира по запомнените предмети по
пътя и по разположението на слънцето. Прелетя-
ла в кошера, тя още на входа или па питите би-
ва посрещната от 5—6 летящи пчели, на които
предава нектара, и във възбудено състояние за-

35
 Фиг. 2. Танц на пчелите:
А—кръгов танц; Б—ос-
морков танц

А 6

почва да извършва в е р б о в ъ ч е н т а н ц . Тан-

ците са своеобразен „език" на пчелите. Те биват
два вида — кръгов и оеморков (фиг. 2).

Когато източникът (пашата), от който е прелетяла, е

на близко разстояние (до 100 м), пчелата извършва к р ъ -
г о в т а н ц . Тя бързо пробягва в малък кръг около една
килййка и веднага се обръща на 180°, като повтаря съ-
щия кръг, но в обратна посока. Така тя продължава да
танцува на едно място около 15—30 секунди, при което
окръжаващите я пчели следват нейните движения и с на-
сочени към нея антени възприемат аромата, който тя е
принесла от растенията. След това пчелата бързо напуска
кошера и отново, натоварена, се завръща, като повтаря
танците. Мобилизираните пчели своевременно излитат и
по аромата, който с,а възприели, намират източника па
нектар или прашец. Като се завърнат в кошера, те също
започват да танцуват.
Когато пашата е на по-голямо разстояние, танцът на
пчелите е о е м о р к о в . С него танцуващата пчела дава
по-голяма информация за завербуваните пчели — посоката
и разстоянието д о пашата, както и нейната продуктивност
и концентрацията на нектара. При осморковия танц пчела-
та пробягва в полукръг около няколко килийки, след което
рязко се обръща и пробягва в права линия към изходния
пункт, като трепти с тялото си вляво и вдясно. Като дой-
де до изходния пункт, тя отново пробягва в полукръг, но
в противоположна страна, като описва осморка. След това
тя отново пробягва по същата права линия и като дойде
до изходния пункт, повтаря същата фигура. Така тя много-
кратно танцува в продължение на 1—3 минути на едно мя-
сто, като окръжаващите я пчели се въртят заедно с нея.

36
След това танцуващата пчела отива на друго място, където
продължава да танцува по същия начин всред друга гру-
па пчели. Мобилизираните пчели възприемат информацията,
като разшифроват отделните елементи на този танц.
Когато танцуващата пчела пробягва по права линия на-
горе по питата, това означава, че пашата е по посока на
слънцето, а ако пробягва надолу, пашата е в посока об-
ратна на слънцето. Ъгълът, под конто правата линия на
пробега се отклонява вляво или вдясно от отвесната ли-
ния на питата, е същият, който се сключва между двете
линии, свързващи кошера със слънцето и кошера с па-
шата. Колкото правата линия на пробега е по-дълга, тол-
кова е по-голямо разстоянието до пашата и обратно. Кол
кото танцът е по-продължителен, толкова пашата е по-
продуктивна (силна), а когато при трептенията на тялото
на пчелата се издава по-силен звук, концентрацията на
нектара е по-висока, което по-силно мобилизира пчелите да
отиват на паша по дадените им „указания".

Годишният цикъл на живота на пчелното се-

мейство протича в определен ритъм, който е в
зависимост и в унисон с годишните климатични
промени и с ц ъ ф т е ж а на медоносните растения.
При нашите условия се различават два важни
периода в жизнедеятелността на пчелното семей-
ство: неактивен — през ноември, декември и януа-
ри и активен — през останалата по-голяма част
от годината. През неактивния период майката
преустановява яйцеснасянето и пчелите пребива-
ват почти изключително в кошера в състояние на
относителен зимен покой с краткотрайни облита-
ния. През активния период майката яйцеснася,
като ц я л а т а вътрешна и външна деятелност на
пчелното семейство протича последователно в ня-
колко стана — развитие за главната паша, раз-
множаване (роене), натрупване на хранителни за-
паси и подготовка за зимуване. Съобразно със се-
зонните изменения па въпшите условия и на жиз-
недеятелността па пчелите пчеларят трябва умело
н целенасочено да управлява развитието и дея-

37
телността на пчелните семейства, за да получи
най-висока 'Продукция от тях.
Климатичните особености и фенологичвите дан-
ни за ц ъ ф т е ж а на по-важните медоносни расте-
ния, както и биологичното състояние па пчелни-
те семейства и работата, конто пчеларят ще
трябва да извършва през отделните месеци, са
разгледани по-нататък в настоящия Календарен
справочник по пчеларство.

ПРОДУКТИВНОСТ И СИЛА НА ПЧЕЛНИТЕ

СЕМЕЙСТВА

Преимущества на силните семейства. Освен от

пашата продуктивността на пчелните семейства
е в пряка зависимост от количеството на пчелите
и от техните наследствени качества. Само силни-
те, здрави и дейни пчелни семейства могат да
дадат много мед, восък и нови семейства и най-
резултатно да участвуват при опрашването на
селскостопанските култури. През зимата и про-
летта силните семейства по-добре запазват топ-
лината в гнездото и изразходват по-малко храна
за поддържане на необходимата топлина (пре-
сметнато на 1 кг пчели). Поради това те по-спо-
лучливо презимуват, а икономисаната храна из-
ползуват за по-доброто си развитие. Освен това
силните семейства встъпват в пролетта е неизто-
щени от презимуването пчели, които по-продъл-
жително живеят и следователно по-добре подпо-
магат пролетното им развитие. Развитието на сил-
ните семейства започва още от ранна пролет с
бърз темп, като майките усилено снасят яйца, а
пчелите подготвят килийките и отглеждат пилото,
чието количество съответствува на силата на се-

38
мейството и на яйценосната способност на майка-
та. При слабите семейства яйценосеието на май-
ките е ограничено поради недостиг на пчели, кои-
то да подготвят килийните и да хранят и топлят
пилото. Благодарение по-голямото количество пче-
ли-кърмачки в силните семейства на тях се па-
дат по-малко личинки, поради което пилото бива
по-добре хранено и отглеждано. От него се из-
люпват пълноценни, добре развити пчели с по-
голяма жизненост и издръжливост при неблаго-
приятни условия, с по-голяма работоспособност и
с по-дълъг живот. От изследвания в Института
по пчеларство в С С С Р (Г. Ф. Таранов) е установе-
но, те пчелите, отгледани в силни семейства, имат
с 5—8 дни по-дълъг живот, хоботчето им е е 8%
по-дълго, мускулите, к р а к а т а и крилата им са по-
добре развити, а медовото стомахче е ио-обеми-
сто. Ето защо те могат да отиват па паша по-да-
леч и да принасят около два пъти по-голямо ко-
личество нектар при полета си в сравнение с пче-
лите, отгледани от слабите семейства (табл. 5).
Таблица 5
Количество нектар >в мг), npei есено за ед«н полет
средно от една пчела в силни и ела;'и семейства

Пчелн семейства 18. V : 8. VI 6. VII

Силни (2,0—2,2 кг) ~ 36.5 38 7 88,0

Слаби (0,4—0,8 кг) 20.0 13,0 30,0

През пролетта в силните семейства се натруп-

ват все по-голямо количество летящи пчели, кои-
то най-пълно използуват както главната паша,

39
т а к а и предшествуващите я по-слаби паши и съ-
бират много мед. В същото време слабите семей-
ства п р о д ъ л ж а в а т развитието си и през главната
паша, когато по-голямата част от пчелите , им са
ангажирани с оглеждането и затоплянето на пи-
лото. Поради това те имат малко летящи пчели и
пропускат всички паши, без да съберат до-
статъчно мед дори за собственото си изхранване
(табл. 6).

Таблица 6
Зависимост на медосбора от силата на семейството

Събран мед
Количество на пчелите в
началото на пашата (кг)
от семейство от 1 кг пчели

1.0 7,0 7,0

S.5 14,0 9,0
2,0 20,0 10,0
3,0 34,0 11,0
4.0 49,0 12,2

Както се в и ж д а ог таблицата, колкото по-сил-

ни са семействата, толкова повече мед са събра-
ли те.
-Силните семейства и з г р а ж д а т повече пити, про-
извеждат повече восък и тяхното пило и пчели са
по-устойчиви на заболяване. Те също така по-
рядко биват нападани от пчели-крадци и по-лес-
но се справят с неприятелите и вредителите.
Определяне силата на пчелните семейства. Си-
лата на пчелните семейства се определя по броя
на междурамията, които са запълнени с пчели,
или което е все едно, по броя на питите, нормал-

40
но покрити с пчели, като се има предвид плод-
никовата пита. От броя на делите пити, покрити
с пчели, може д а се определи и приблизителното
количество на пчелите в кг, както и в бройки,
като се знае, че пчелите на една цяла нормално
покрита д а д а н б л а т о в а пита т е ж а т 200—250 г и
че 10 000 пчели т е ж а т 1 кг. При многокорпусните
кошери па една пита има около 180 г пчели. З а
по-голяма точност при провеждане на опити се
претеглят самите пчели, като се изтърсват в по-
лиетиленова торба.
По количеството па пчелите пчелните семейства
се разпределят на силни, средни и слаби. Стой-
ността на тези величини обаче е различна в зави-
симост от това, по кое време на годината се пра-
ви преценката. Т а к а например за с и л н и се
смятат онези семейства, които по време на глав-
ния пролетен преглед имат над 8 цели даданбла-
тови пити с пчели. З а главната паша пчелите им
з а п ъ л в а т добре целия плодник и още два магази-
на или един корпус, т. е. покриват общо 24 пити
(около 60 000 пчели), а през есента имат над 9
пити с пчели. С л а б и са семействата, които при
пролетния преглед имат по-малко от 5 пити, пок-
рити с пчели, при есенния по-малко от 6, а по
време на главната паша не повече от 9, поради
което не трябва д а им се поставя магазин. Тези
стойности при многокорпусните кошери се увели-
чават с 25%, понеже площта на питата при тях
е съответно по-малка. С р е д н и т е семейства по
сила са между силните и слабите, но по време
на главната паша те са достатъчно силни, за да
усвоят един магазин, а в някои случаи и два.
Мерки за поддържане на силни пчелни семей-
ства. З а създаването и поддържането на целого-
дишно силни, здрави и дейни пчелни семейства

41
трябва да се прилагат редица мерки, които се
свеждат до следното:
1) осигуряване на есенно развитие на пчелни-
те семейства за отглеждане на много млади, фи-
зиологически запазени пчели преди зазимяването;
2) правилно зазимяване на пчелните семейства
и осигуряване на добра защита па кошерите от
студените ветрове през зимата и пролетта;
3) навременно подпомагане неблагополучните,
гладните и слабите семейства;
4) създаване на условия за бързо развитие на
пчелните семейства през пролетта и за отглежда-
не на голямо количество пълноценни пчели за
главната паша, като им се осигуряват достатъчно
храна п качествени пити;
5) използуване на подходящи системи кошери
и прилагане на високоефективни прогресивни ме-
тоди за работа с пчелите;
6) поддържане на пчелните семейства в работ-
но състояние и най-пълно използуване за произ-
веждане на повече восък и за събиране на пове-
че мед, като им се осигурява постоянна подкре-
пителна и богата главна паша и се практикува
подвижно пчеларетв о;
7) редовна смяна на старите и негодни майки
с млади от най-добър произход;
8) борба срещу търтеите;
9) сформиране на нови пчелни семейства от
чай-еилните и високопродуктивни семейства;
10) обменяне на племенен (размножителен) ма-
териал (майки и пчелни семейства) с други не-
родствепи, високопродуктивни и здрави пчелини;
11) създаване на постоянни условия за най-пъл-
но развитие и усъвършеисгвуване на производи-
телните качества на майките и пчелите;

42
 12) предпазване от заболяване и отравяне на
пчелните семейства и предприемане па ефикасна
борба срещу появилите се болести и неприятели.
От цялостното прилагане на този комплекс от
мерки, съобразени с характера па пчелната па-
ша и климатичните особености на района, зависи
създаването па силни, здрави и дейни пчелни се-
мейства, които са основа за високопродуктивно и
рентабилно любителско и промишлено пчеларство.

РАЗВЪДНО-ПОДОБРИТЕЛНА РАБОТА
ПРИ ПЧЕЛИТЕ

Развитието, деятелността и продуктивността на

пчелните семейства са в зависимост от комплек-
сното влияние на цялата група фактори — както
външни (пчелна паша, състояние на времето и
пр.), така и вътрешни (количество и качество на
храната и питите, яйценосност на майката, топ-
лина, влага и болести и неприятели и др.). Кол-
кото и благоприятно да са съчетани тези фактори
обаче, състоянието и продуктивността на пчелни-
те семейства зависи в много голяма степен и от
наследствените (племенните) качества на майка-
та и пчелите. Пчелните семейства в един пчелин,
макар и поставени при еднакви условия и гри-
жи, се различават по сила, продуктивност и био-
логични особености. Н а р е д със силните и висо-
копродуктивни семейства има и слабопродуктив-
ни, конто имат майки на същата възраст, но от
друг произход. Някои семейства са склонни към
естествено рояване, а други имат слаба зимоус-
тойчивост, болестоустойчивост и пр.
Всички тези различия се обуславят от наслед-
ствените качества на майките и търтеите, които

4,3
са ги оплодили, и оттам се предават на пчелите.
Ето защо, за да има силни и високопродуктивни
пчелни семейства, трябва освен другите грижи и
условия на пчелина да се провежда развъдно-
подобрителна работа.
Най-простата и достъпна за широката практи-
ка форма на развъдно-подобрителната работа в
кръга на една пчелна порода е непрекъснатият
ежегоден м а с о в о т б о р . Той трябва да се
прилага при всички обществени и на по-големите,
а по възможност и на малките любителски пче-
ли съобразно с условията на климата и пашата.
Масовият отбор се състои от следните звена:
1. Целогодишни грижи за индивидуалното раз-
витие и продуктивност на пчелните семейства, за
да могат майките и пчелите да проявят най-пъл-
но своите качества и да бъдат правилно преце-
нени. Тези грижи включват осигуряване на до-
статъчно храна, използуване подкрепителни па-
ши, затопляне и своевременно разширяване на
гнездото с качествени пити, практикуване на под-
вижно пчеларство, отглеждане на майки и търтеи
при оптимални условия и др. Всичко това съдей-
ствува още от най-млада възраст в организма на
майките, пчелите и търтеите да настъпят извест-
ни модификационни изменения от важно биоло-
гично и стопанско значение, които имат трайно
последствие в потомството. В някои случаи мо-
гат да се появят и ценни мутации, които се пре-
д а в а т по наследство на поколението.
2. Преценяване качествата на пчелните семей-
ства. То трябва да става по отношение на тяхна-
та сила, яйценосност па майката, добив на мед
и восък, ройливост, работливост, кроткост, зимо-
устойчивоет, здравословно състояние, чистопород-
ност и произход. Данните от преценката на всяко

44
семейство своевременно се нанасят в пчеларския
бележник (вж. стр. 101).
Преценката за сила на семейството и яйценос-
ност на майката се нрави при пролетния преглед,
пред главната паша и при зазимяването. Ройли-
востта се преценява по склонността им да з а л а -
гат и отглеждат роеви маточници и да се роят.
Тя е отрицателно качество. За работливостта на
пчелите освен от тяхната продуктивност се съди
и по склонността им да използуват по-добре един
или друг вид пчелна паша (акациева, ливадна,
слънчогледова и пр.), типична за дадения район,
където се намира пчелинът. Пчелите на някои се-
мейства притежават ценното качество сутрин да
излитат на паша по-рано или да летят и в по-
неблагоприятно (дъждовно, мъгливо) време. Спо-
койното д ъ р ж а н е на пчелите при прегледите, как-
то и кроткостта им са положителни качества, а
склонността им много да жилят или силно да се
безпокоят, Като бягат по питите, по стените или
навън от кошера, създава нервност при работата
на пчеларя и се отразява на производителността
на неговия труд.
З а здравето на пчелните семейства се съди по
състоянието на откритото и запечатаното пило и
па пчелите при прегледите. То е от много важно
значение, защото чрез размножаването на някои
болни пчелни семейства или с отглеждане на
майки и търтеи, м а к а р и да притежават ценни
качества, може бързо да се разнесе з а р а з а т а по
другите семейства и пчелини. Общият добив на
мед от всяко семейство се определя от сбора на
центрофугирания мед, взетият мед с евентуално
извадените пити и меда в гнездата, преценен след
главната паша, но преди есенното подхранване.
Добивът на восък се определя, като се сумира

45
произведеният от пчелите восък при изграждане-
то на изкуствените пити и количеството на восъ-
ка от строителните рамки 1 . При преценка н а си-
лата и - продуктивността на пчелните семейства
трябва да се обърне особено внимание на тона,
дали в някои семейства не е имало голямо нали-
таме на пчели от други семейства. Това най-често
се наблюдава, когато кошерите са разположени
неправилно спрямо посоката, от която се завръ-
щат пчелите от паша (вж. стр. 277, 449). Прецен-
ката на такива случайно подсилени или отслабе-
ни семейства няма да е реална по отношение на
техните наследствени качества и затова те не
трябва да се вземат под внимание при развъдно-
подобрителната работа. Могат да се използуват
само онези семейства, от които, въпреки че е взе-
мано определено количество пчели или пити с
пило, те са успели да запазят силата си и да да-
дат висока продукция. При преценката се изключ-
ват семействата, чиито майки са сменени през се-
зона, тъй като в продукцията са участвували пче-
лите и на предишните майки.
При използуването на майки-помощници пче-
л а р я т трябва да се постарае прецизно да прецени
доколко подсилването чрез налитане или с пило
от помощното семейство за главната паша е по-
влияло за по-високата продуктивност на основ-
ното семейство с оглед причисляването на послед-
ното към една или друга група.
З а зимоустойчивостта на пчелните семейства се
съди след тяхното презимуване въз основа на из-
1
При изграждането на една плодникова пита от кошер
дадан-блат (или лежак) пчелите произвеждат 50 г восък,
на пита от многокорпусен кошер — 38 г, на магазинна пи-
та — 25 г и на плодникова (дадан-блатова) строителна
'.рамка — 150 г.. а на многокорпусна строителна — 110 г.

46
консумирания мед през зимата — по разликата
между неговото тегло при зазимяването и при
главния пролетен преглед, изчислено за цялото
семейство и средно за едно м е ж д у р а м и е пчели.
Преценява се и количеството на зимния подмор —
по разликата в силата па семействата през есен-
та и пролетта, както и здравословното състоя-
ние — по наличието на днарични петна по питите
и стените на кошерите, а при съмнение за заразно
заболяване по пчелите (нозематоза, паратиф и
др.) — по резултата на микробиологичното изслед-
ване.
3. Класиране и отбор па семействата. То се из-
вършва след презимуването през пролетта въз
основа на направената преценка за качествата на
пчелните семейства и майките през изтеклата го-
дина. Съставя се списък за всеки пчелин, като се-
мействата се класират в три групи.
В първа група се вписват номерата на
най-продуктивните, т. нар. с е м е й с т в а-р е к о р-
дисти, които притежават и други ценни ка-
чества. Те трябва д а са чиетопородни от сивата
местна порода, за което се съди по липсата на
ж ъ л т о оцветяване на хитина на коремните член-
чета н а пчелите и търтеите 1 . Тези семейства (със
същите майки) трябва да са били високопродук-
тивни и през предишните години. Семействата с
майки, които са най-близки сродници на майки-
те-рекордистки, т. е. техните баби, майки и се-
стри, трябва също да са показали висока продук-
тивност и други ценни качества. Колкото по-пра-

1
Съгласно постановлението на МС от 10. XII. 1956 г.
„За по-нататъшното подобрение на пчеларството" внася-
нето на пчелни майки от чужбина се извършва само от
МЗХП.
вилно с.а преценени и отбрани семействата и май-
ките-рекордистки, толкова по-сигурно е, че тех-
ните качества не се д ъ л ж а т на случайни причи-
ни, а се обуславят от наследствените им залож-
би. Поради това трябва да се очаква, че тези цен-
ни качества ще се онаследят от тяхното потом-
ство, т. е. от майките-дъщери и търтеите. Обикно-
вено така отбраните за първа група семейства-
рекордисти трябва да са около 20—25% от общия
брой на семействата в пчелина. През сезона за
тях се създават най-добри условия за развитие с
оглед използуването им за развъдно-подобрител-
ната (племенна) работа.
Във в т о р а г р у п а са обикновените семей-
ства — със, средна продуктивност и без особени
други прояви. Те са най-голям брой в пчелина
и към тях се причисляват нечистопородните се-
мейства (с ж ъ л т о оцветяване на коремните член-
чета на пчелите), м а к а р и да са високопродуктив-
ни. Тези семейства не се използуват за развъдно-
подобрителна работа, а само за продукция, за
създаване на нови семейства и за заселване на
нуклеуси. Най-силните от тях могат да се изпол-
зуват за семейства-отглеждачи, на които се да-
ват личинки от първа група. Майките им се сме-
нят през сезона с такива, произходящи от първа
група.
В трета г р у п а спадат най-слабите, изо-
ставащи в развитието си и слабопродуктивни се-
мейства с лоши наследствени качества. Те подле-
ж а т на бракуване по време па главната паша
(вж. стр. 287).
Когато в пчелина има болни семейства, те тряб-
ва да се лекуват, като се вземат мерки срещу по-
нататъшното разпространение на з а р а з а т а . Ако
болните семейства са много слаби и бавно се раз-

48
 виват, то за да не представляват угроза за здра-
вите, трябва незабавно да се у н и щ о ж а т чрез из-
гаряне, а кошерите им да се дезинфекцират. З а
да не се н а м а л я в а общият брой на семействата в
пчелина в з а м я н а на бракуваните и унищожени
семейства, своевременно през сезони се формират
съответният брой нови семейства (отводки) свръх-
предвпденото увеличение по плана. На тях се
дават майки, произходящи от първа група.
4. Отбраните семейства в първа група се из-
ползуват преди всичко като майчини (за личинки)
и бащини (за търтеи), както и за семейства-от-
глеждачи. Свободните от тях се използуват за ме-
досбора и за формиране на нови семейства чрез
образуване па отводки или чрез разделяне напо-
ловина. От всяко семейство обаче не бива да се
образуват повече от 1—2 нови, защото при по-го-
лям брой те ще са слаби, ще изискват повече гри-
жи и качествата им може да се влошат.
Наследствените качества се придават на потом-
ството както по майчина, така и по бащина линия.
Тъй като търтеите носят наследствените качества
на своите дядо и баба, съчетани в майката на тър-
гея, не бива да се допуска отглеждането на тър-
теи в семейството, от което произхождат личин-
ките за майките, както и в родствени на него се-
мейства. При родственото р а з в ъ ж д а н е се понижа-
ват жизнеността на пчелите, плодовитостта на май-
ките и продуктивността йа пчелните семейства..
З а отглеждане на търтеи 'в пчелина трябва да
се използуват най-малко 5—6 бащини семейства,
перодствепи на тези, от които ще се вземат ли-
чинки за отглеждане на майки. От общ интерес
за пчеларите от даден район е да се отглеждат
търтеи от определени високопродуктивни семей-
ства в пчелините, като се води борба срещу от-

4. Календарен с п р а в о ч н и к по пчеларство 49
 глеждането на търтеи в останалите семейства (вж.
стр. 213). По този начин районът ще се насити
с висококачествени търтеи от ж е л а н племенен
произход и вероятността те да оплодят майките
ще бъде значителио по-голяма. Чрез умел подбор
на майчините (за личинки) и бащините семейства,
притежаващи различни качества, може в потом-
ството да се с ъ ч е т а я т техните най-ценни качества
и да се постигне усъвършенствувапе па поро-
дата.
Масовият отбор трябва да се провежда непре-
къснато всяка година като задължително меро-
приятие за подобряване на породните качества и
повишаване продуктивността на пчелните семей-
ства на всеки пчелин. По този начин съставът
па групите частично се променя, като някои се-
мейства-рекордисти от първа група, които не пот-
върдят качествата си през следващата година, се
причисляват към групата на обикновените, а оне-
зи от втора група, които проявяват висока про-
дуктивност и други ценни качества, се причисля-
ват към първа група.
З а предотвратяване на близкото родствено раз-
в ъ ж д а н е при продължително .развъждане на пчел-
ните семейства в един пчелин и за опресняване
на кръвта трябва периодически през 3—4 години
да се прави обмяна на племенен материал с друг
неродствен, високопродуктивеЯ, здрав пчелин, от-
далечен най-малко на 20—30 км. Обменят се це;
ли пчелни семейства, отводки или оплодени (или
неоплодени) майки. От тях се отглеждат майки-
дъщери, които се оплодяват от неродствените тър-
теи на пчелина. След други 3—4 години отново се
обменя племенен материал, но с друг неродствен
пчелин и т.н. Това се постига и чрез периодично-
то доставяне на майки от различни майкопроиз-

50
водителни пчелини в страната. Доставените май-
ки се изпитват един цял сезон при местните ус-
ловия, като се сравняват с майките па самия
пчелин и ако се о к а ж а т по-добри, от тях сс от-
глеждат майки-дъщери.

БОЛЕСТИ, В Р Е Д И Т Е Л И II ОТРАВЯНИЯ
НА П Ч Е Л И Т Е

През своя живот както пилото, така и възраст-

ните пчели, майки и търтеи са изложени на раз-
лични заразни и незаразпи заболявания.
Заразните болести се причиняват от
определени възбудители — бактерии, бацили, ви-
руси, паразити, гъбички и др. От тях практиче-
ски по-важни за нашата страна са американски
гнилец, европейски и кисел гнилец, мехурчест гни-
лец, нозематоза, паратиф, паралич, септицемия и
меланоза. Към заразните заболявания у нас мо-
гат да се причислит още и браулозата и вароато-
зата.
З а р а з н и т е болести засягат индивидите на пчел-
ното семейство в определен стадий от тяхното раз-
витие — личинки, какавиди или възрастин фор-
ми. Те имат предимно сезонен характер, като през
зимно-пролетния период се проявяват болестите
по възрастните индивиди, а през пролетта и ля-
тото — болестите по пилото.
З а р а з н и т е болести причиняват страдание или
умиране на атакувания от тях организъм, поради
което пчелните семейства отслабват и намаляват
силно продуктивността си или загиват напълно.
Благопр.иятствуващи фактори за бързото разпро-
странение ма з а р а з а т а в пчелното семейство са
постоянният физически и хранителен контакт меж-

51
 ду отделните индивиди помежду им и с личин-
ките. Болните семейства представляват постоян-
на опасност за здравите и при несъблюдаване на
необходимите условия болестта лесно може да се
разпространи както по останалите семейства в
пчелина, така и по другите пчелини.
В борбата, особено със заразните болести по
пчелите и пилото, от най-важно значение са про-
филактичните (предпазните) мерки. Трябва да се
има предвид, ч е . л а й -често заболяват слаоите се-
мейства с недостатъчно или недоброкачествена
храна и е не добре затоплени гнезда през зима-
та и пролетта. Непочистените и замърсени коше-
ри със стари, черни пити и с диарични петна по
тях са постоянни източници на з а р а з а . Продъл-
жителните прегледи в безберитбено време и не-
предпазливото подхранване п о р а ж д а т кражби,
чрез които пчелите разпространяват болестите.
Със замърсените си ръце и пособията, с които е
боравил в болните семейства, без след това да
ги почисти и дезинфекцира, пчеларят най-често
бива виновник за бързото з а р а з я в а н е и на оста-
налите семейства. С преместването на пити с мед,
пило или пчели от едни семейства в други, без
да има сигурност, че те са здрави, също така
може да се пренесе з а р а з а т а в здравите семей-
ства. Покупко-продажбата на пчелни семейства и
употребяван необеззаразен пчеларски инвентар от
неконтролирани пчелини, както и безконтролното
подвижно пчеларство без спазване на ветеринар-
ните наредби са най-често причина за широко
разпространяване на заразните болести.
Ето защо пчеларят трябва да полага всички
необходими грижи, за да поддържа целогодишно
силни пчелни семейства и да спазва хигиенните
изисквания за чистота както вътре в кошерите,

52
 така и на самия терен на пчелина, на пособията,
с които работи, и на ръцете и дрехите си и да
извършва съответна дезинфекция. Той трябва да
следи за здравословното състояние на пчелните
семейства както чрез външни наблюдения пред
входа на кошерите, така и при прегледите, за да
може в случай па заболяване, да вземе веднага
мерки за лечение и за неразпространяване на бо-
лестта. При съмнение за заболяване той трябва
да уведоми и потърси помощта на ветеринарния
лекар. От много важно значение за откриване
на болестите са профилактичните прегледи, кои-
то з а д ъ л ж и т е л н о трябва да се извършват от под-
готвените за целта нчелари-проверители към пче-
ларските дружества и съвети под ръководство-
то на ветеринарните лекари. Те се извършват два
пъти през годината — от 15. IV. до 15. VI — за
откриване на европейския, киселия и мехурчестия
гнилец и от 1. VIII до 15. IX — за американ-
ския.
Незаразните б о л е е т и не се предават
от засегнатите индивиди или семейства на здра-
вите. Те възникват под влияние иа неблагоприят-
ни фактори, свързани е храненето, отглеждането
и р а з в ъ ж д а н е т о на пчелите. Често пъти незараз-
ните заболявания причиняват по-големи икономи-
чески щети на пчеларството, отколкото заразни-
те. Най-важни от тях са разните видове отравя-
ния (токсикози) при пчелите — химически (при
растителната з а щ и т а ) , от манов мед, от готвар-
ска сол (в сиропа). При повратните пролетни за-
студявапия често пъти се наблюдава простудено
пило, което пчелите изхвърлят от кошерите. В
много горещо време и силни семейства при недо-
статъчна вентилация на кошера (например при
превозване или предпазване от отровни препара-

53
ти) може да се получи задушаване на пчелите
и пилото и да загинат цели семейства.
Гладуването или непълноценното хранене на
пчелните семейства поради недостатъчно количе-
ство мед или прашец в кошерите с ъ щ о се смята
за ненормално (болестно) състояние, което се
отразява на правилното развитие на отделните ин-
дивиди и на цялото семейство. Освен пряката
вреда тези незаразни страдания често пъти са
благоппиятна предпоставка за възникване и теж-
ко протичане па редица заразни заболявания.
К ъ м иезаразните заболявания се причисляват и
различните уродства — еднооки, белооки (алби-
носи) или безкрили пчели и търтеи, хермафро-
дитни пчели, майки с признаци на пчели, търтеи-
д ж у д ж е т а , нежизнеспособни яйца и неразвиващи
се личинки, които се д ъ л ж а т на неблагоприятни
условия на отглеждане или на биологични (ге-
нетични) причини и обикновено по-рядко се на-
блюдават.
В р е д и т е л и т е и х и щ н и ц и т е на пчели-
те често пъти нанасят сериозни щети както на
пчелните семейства, така и на пчелните продук-
ти. По-важни от тях са пчелоядът, мишките, во-
съчните молци, мравките, осите, стършелите и
ухолазката. Ето з а щ о срещу тях т р я б в а да се
води системна борба както чрез поддържане на
добра хигиена в кошерите и складовете, така и
чрез унищожаване на самите врагове и гнезда-
та им.
З а точно определяне вида на заболяването тряб-
ва да се изпрати проба до най-близката ветери-
нарно-бактериологична лаборатория. Ако е за-
боляло пилото, изпраща се парче пита с размери
10 X 15 см без мед, но с болно пило. Тя се по-
ставя в кутия, като йод и над питата се слагат

54
клечки, за да не допира плътно. От заболелите
пчели се поставят в кутия по 30—50 още живи
или наскоро умрели заедно с парче от пита с мед.
Ако се касае за отравяне, пробата трябва да съ-
д ъ р ж а около една водна чаша пресни трупове,
От всяко семейство пробата трябва да бъде в от-
делна кутия, па която се написва номерът на ко-
шера. Всички кутии с проби се поставят в обща
з д р а в а картонена кутия или сапдъче, което се
адресира до лабораторията. С отделно съпрово-
дително писмо, носещо и адреса на изпращала,
се дават по-подробни сведения за заболяването
и при какви обстоятелства то се е проявило. Д о
получаване на отговора пчеларят съблюдава всич-
ки мерки да не се разпространи з а р а з а т а , а
след това постъпва съобразно с дадените му ука-
зания от лабораторията или ветеринарния лекар.
Ако заболяването по пилото е от американски,
европейски, кисел и мехурчест гнилец, а по пче-
лите от нозематоза, или вароатоза, ветеринарният
лекар налага карантина. С нея се з а б р а н я в а да
се изнасят от пчелина (или от населеното място)
пчели, пчелни семейства и майки, пчеларски ин-
вентар и пчелни продукти, както и да се внасят
в него пчелни семейства, пчели и майки. Позволе-
но е пчелните продукти да се изнасят само през
неактивния за пчелите сезон, като се опаковат
добре и се надпишат, че са от заразен пчелин.
Медът се дава на пансиони, детски градини или
военни части за бърза консумация.
Различните болести, вредители и отравяния на
пчелите и борбата срещу тях са описани към от-
делните месеци според това, кога се проявяват.
По-подробни сведения за тях пчеларят може да
намери в специалните издания за болести и не-
приятели на пчелите, както и в „ Б ъ л г а р с к а пче-
ларска енциклопедия".
55
ЯНУнРУ
Климатични особеностиЛ. Януари е най-студеннят месец на
годината. Средните месечни (нормални) температури в Се-
верна България са мйжду — 1,2°С (Велико Търново) и
—3,2°С ' ( К н е ж а ) . С изключение на Балчик (—0,8°С), по ,
Черноморието те са положителни (до 3,2°С) (Мичурин),
което се дължи на влиянието на морето. В Тракийската
низина са м е ж д у 0 и 1°С, а и котловинните райони са
д о —0,3°С (Чирпан) и —0,5°С (Казанлък). Във високите
полета на Югозападна България са —2°С (София) и —3,4°С
(Самоков), а по долината на Струма — от —0,6°С (Кю-
стендил) до 2,4°С (Сандански). Абсолютните максимални
температури са м е ж д у 15,6°С (за някои места по Черно-
морието), 13,4°С (Брезник) и близо 22°С (Елена, Дряно-
во). Това дава възможност и през януари да има обли-
тане на пчелите, с изключение на някои години, с продъл-
жително застудяване. Абсолютните минимални температу-
ри са м е ж д у —17°С (за някои места по Черноморието) и
—38,3°С (Трън).
Валежите в Северна България са предимно от сняг, а
в южната половина — от д ъ ж д и сняг. За равнинните
райони най-много дни със снежна покривка са за Д о б р у д -
жа (до 24 дни), а най малко — по Черноморието (на ме-
чта под 4 дни), като в планинските райони снежната пок-
ривка се з а д ъ р ж а през целия месец.
Ветровете, с изключение по Черноморието и по високи-
те части на планините, където те по-често са силни, са
слаби и най-често от сектора запад—север.
Както през декември, така и през януари часовете със
слънчево греене са най-малко през годината.

Състояние на пчелните семейства. През януари

продължава полуактивпото състояние на пчелни-
те семейства в зимното кълбо. След като изкон-
сумират незапечатания мед, пчелите разпечатват
малки участъци от площите със запечатан мед, с
който са- в контакт. По този начин медът поглъ-
ща влага от въздуха в гнездото, р а з р е ж д а се и
става подходящ за консумация.

1
Данните ми са предоставени от ст. и. с. Ст. Стефанов
от Н И И Х М — София, на когото изказвам благодарност.

59
 Зимуването на пчелите е в тясна връзка с фи-
зиологичните процеси, които протичат в задното
(дебелото) jpi черво. С напредването на зимата
в него се Натрупват все по-голямо количество не-
смлени остатъци от храната, поради което то
силно увеличава своя обем. В тази маса се обра-
зува значително количество водороден прекис,
който е токсичен за пчелите. За неговото обез-
в р е ж д а н е от шестте ректалии жлези па дебело-
то черво се отделя ензимът к а т а л а з а , който раз-
пада водородния прекис. Това е много важно фи-
зиологично приспособление за повишаване зимо-
устойчивостта на пчелите.
По изследвания на А. Ф. Тюнин, когато коли-
чеството на чревното съдържание надвиши 43 мг
(т. е. 46% от теглото на самата пчела), настъп-
ва силна възбуда, последвана ог диария в са-
мия кошер, която може да се о к а ж е фатална за
живота на цялото семейство. Това най-често се
наблюдава при студени и продължителни зими,
през които пчелите нямат възможност да се об-
литат често и когато са зазимени с лошокачестве-
на храна — манов мед, иезапечатан и разводнен
сироп, гроздов мед и пр., срещу което трябва
да се вземат мерки още през есента (вж. стр.
412 и 420). С ъ щ о така при честото им обезпокоя-
ване през зимата пчелите консумират повече хра-
на, поради което дебелото им черво преждевре-
менно се препълва и се причинява диария. Не-
благополучно може да бъде зимуването и когато
медът в питите е кристализирал, какъвто най-че-
сто бива този от кръстоцветните (репица, синап
и пр.), както и мановият мед от иглолистните.
В такъв случай, след като разпечатат килийките,
пчелите изсмукват течната част, но не успяват да
разтворят кристалчетата, понеже не могат да пре-

60
насят вода през зимата. Тогава те загиват от
глад при наличност на мед в питите. Трябва да
се има предвид, че зимуването на лошокачестве-
на храна изтощава организма на пчелите и го
прави податлив на заболяване от нозематоза, па-
ратиф и други заразни болести в к р а я на зимата
и началото на пролетта.
З а да се освободят своевременно от натрупа-
ните в дебелото черво несмлени остатъци, пчелите
използуват за облитане макар и краткотрайното
затопляне на въздуха в някои слънчеви часове
през зимата. Зимното облитане има важно сани-
тарно-профилактичио значение още повече, че
значителна част от изтощените и податливи на
заболяване или вече заразени пчели, след като
излетят навън, не успяват да се з а в ъ р н а т в ко-
шера.
Колкото е по-студено, толкова повече храна консумира
семейството за поддържане на оптималната температура в
кълбото. По-голямо физиологично напрежение за топлооб-
разуването изпитват пчелите на слабите семейства. Така
например топлоизпускащата повърхност на зимното кълбо
на едно семейство с 15 000 пчели ще бъде относително с
около 10% по-голяма от тази на семейство с 30 000 пчели.
Следователно, за да поддържа необходимата температура
в кълбото, по-слабото семейство ще трябва да изконсуми-
ра и относително по-голямо количество храна. Много сла-
бите семейства могат да загинат от студ при продължител-
ни остри студове. Ето защо те трябва своевременно да се
подсилят през есента или да се сдружат по 2—3 в един
кошер, като се затоплят добре. По наши изследвания (Л.
Радоев) количеството па остатъците в дебелото черво на
4. I. 1971 г. преди първото очистително облитане бе средно
16,3 мг при местните пчели и 15,8 мг при сивата планин-
ска кавказка порода.

През по-топли зими младите майки в по-силни-

те семейства започват още към к р а я на януари
да снасят яйца.

61
 Работа на пчеларя. През януари пчеларят про-
д ъ л ж а в а да следи да не се н а р у ш а в а спокойно-
то зимуване на пчелните семейства. Контролира
състоянието им като 1—2 пъти ги прослушва, а
при нужда извършва подхранване на гладните,
за да не загинат. При неблагополучия или зло-
сторства, когато пчелното кълбо се е разсипало
и пчелите са премръзнали, пчеларят трябва свое-
временно да вземе мерки, за да ги спаси. Когато
духат студени ветрове, прилетните дъски може да
се вдигат, за д а прикриват входовете от нахлу-
ване на студ. При слабите семейства и запасните
майки входовете могат временно да бъдат и на-
пълно затворени.
Работата на пчеларя по ремонта на инвентара
продължава. Вземат се мерки и за своевременно
снабдяване е необходимия нов пчеларски инвентар
и пособия. Просветната и организационна пчелар-
ска дейност е в р а з г а р а си. През януари се про-
веждат отчетно-изборните конференции на окръж-
ните пчеларски съвети, след което те изпращат от-
четите си на Централния съвет по пчеларство.

К О Н Т Р О Л И Р А Н Е НА П Ч Е Л Н И Т Е
СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ЗИМАТА

Успешното замуване на пчелните семейства е от

много важно значение както за живота им, т а к а
и за запазване на тяхната жизненост за пролет-
та. Ето защо независимо от грижите, които пче-
л а р я т е положил за правилното зазимяване, той
трябва и през зимата да контролира състоянието
на семействата, за да предотврати някои небла-
гополучия и да о к а ж е спешна помощ на нуждае-
щите ее.

62
 Когато кошерите продължително време са за-
трупаш! със сняг, който е „хванал кора", или вхо-
дът е заледен, поради което въздушният обмен
е възпрепятствуван, пчелните семейства (особено
най-силните) може да се задушат от недостиг на
въздух и от излишна влага. Затова снегът или
ледът около входовете трябва да се отстрани, ка-
то кошерите останат загърнати от снежния „ко-
жух", който ги пази от студения вятър. Долният
вход на кошерите може да бъде запушен и от
трупове на умрели пчели. Те трябва да се изка-
рат, като се бръкне на дъното със закривен тел.
Ако умиранията се д ъ л ж а т на недоброкачестве-
на храна или на заболяване от нозематоза, ще
се види, че коремчетата на. пчелите са силно по-
дути и отвътре л ъ х а тежка миризма. В такъв
случай по предната стена и прилепната д ъ с к а па
кошера, както и по снега има много кафяви диа-
рични петна (ако е имало вече облитане). Ако
има много кристалчета от мед, това показва, че ме-
дът е кристализирал. Котато в кошера са влезли
мишки, то от труповете на пчелите са останали са-
мо главите, коремните членчета, крилата и краката,
а гърдите са изядени (понеже в тях има мускули).
З а състоянието на пчелните семейства през зи-
мата може да се съди и по звука, който издават,
като се прослушват. П ip о ic л у ш в а н е т о става
с каквато и да е гъвкава тръба, единият край на
която се поставя във входа на кошера, а дру-
гият — на ухото (фиг. 3). Ако се чува спокоен
и равномерен бодър звук, който при почукване
по кошера дружно се усилва, а. след това посте-
пенно затихва, това показва, че пчелното семей-
ство е в добро състояние. Когато се чува слаб
шум, н а п о д о б я в а щ шумоленето на сухи листа, и
при почукване пчелите издават немощен звук, то-

63
Фиг. 3. Прослушване на пчелните семейства през зимата (ориг.)

ва е сигурно указание, че питите в кошера са

празни и пчелите са гладни. Ако пчелите издават
иедружен, разногласен звук с отделни откроява-
щи се „тъжни" звуци, вероятно семейството е оси-
ротяло. При силно безпокойство, причинено от
лошокачествена храна или от присъствието на
мишки, освен горепоменатите признаци в гнез-
дото се чува възбуден тревожен звук.
Номерата на неблагополучните семейства се за-
писват, за д а м о ж е веднага или в най-близките
благоприятни дни да им се помогне. Ако времето
не е подходящо за отваряне на кошерите, по-
сложните манипулации — прегледи, смяна на пи-
ти с храна, даване на майка или присъединяване,
както и евентуално облитане за прочистване на
пчелите — се и з в ъ р ш в а т в помещения (стр. 105).

.64
 СПАСЯВАНЕ НА ПРЕМРЪЗНАЛИ ПЧЕЛИ

Както през лятото, така и през зимата темпера-

турата на тялото на отделната пчела, когато тя
е в покой, не е постоянна и зависи от темпера-
турата ца околния въздух. Само по време на по-
лет температурата на пчелата е по-висока с 4—5°С
от тази на въздуха. По изследвания на Н. И.
Калабухов пчелите, когато са в покой при 7—9°С,
изпадат в частично вцепенение, а при 4—6°С на-
пълно се вцепеняват, като при 2—5°С вцепенение-
то настъпва след 15—20 минути. След това с по-
вишение на температурата те се активизират. Ме-
до юснпте пчели не могат да изпадат в състояние
на анабиоза, т. е. да презимуват във вцепенено
неподвижно състояние със силно понижена жиз-
недеятелност, без да се хранят през зимата, в
каквото изпадат някои насекоми и други живот-
ни. Това се обяснява с обстоятелството, че пчели-
те са неспособни да натрупват-голямо количество
резервни хранителни вещества (захари, мазнини
и белтъчини) в своя организъм. Така, докато в
тялото на насекомите, които изпадат в зимно вце-
пенение, съдържанието на мазнини достига над
18%, то в тялото на пчелите мазнините са само
1,5%. Затова в своето еволюционно развитие пче-
лите са се приспособили към зимно хранене от
складираната в питите резервна храна. Поради
това те се намират в полуактивно състояние в
зимното кълбо, което им осигурява необходимата
за това топлина.
Опитите показват, че физиологичните процеси в организ-
ма на пчелите са в зависимост от околната температура.
Така при изпадналите във вцепенение пчели при 8°С, ма-
кар че те не могат да смучат мед, тези процеси протичат
нормално и захарите от медовата гушка и червата преми-
нават в кръвта и се използуват за поддържане жизнени-

5. Календарен справочник по п ч е л а р с т в о 65
те функции на организма. При понижаване на гемийрату
рата около пчелата д о 3°С, захарите от храносмилателната
система не могат Ee>ie да преминават в кръвта. Тогава жиз
пените процеси продължават, докато се използуват резерв-
ните хранителни вещества, намиращи се в самите тъкани
на организма. След това пчелите загиват от глад, неза-
висимо че в медовата гушка и в червата им има мед.
Установено е, че ако температурата не е по-ниска от (УС,
вцепенените пчели могат да живеят от 4 д о 9 дни; при
—2°С те живеят д о 2 дни, а при —15°С умират само след
20 минути.

Ето защо, в -случай че през зимата някой ко-

шер е бутнат и разсипаните по земята или в сне-
га пчели са премръзнали, те може да се спасят,
ако това е станало 'Наскоро и температурата не
е много ниска. Пчелите бързо се смитат и заедно
с кошера и питите се внасят в топла стая (15—
20°С). След като се раздвижат, напръскват се ле-
ко е топъл захарен сироп. Гнездото се подрежда,
преглежда се и з а майката, след което кошерът
се з а т в а р я и изнася в коридора на помещението,
за да се образува зимното кълбо. След няколко
часа той внимателно се отнася па постоянното му
място. В случаи че майката се е загубила, оси-
ротелите пчели се присъединяват к ъ м някое по-
слабо семейство (извършва се в стая).

ОЧИСТИТЕЛНО ОБЛИТАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ

През зимата, през някой топъл тих слънчев ден

по обяд, когато температурата на въздуха се е
покачила към 12°С (на сянка), пчелите излитат
около кошерите и извършват първото си масо-
во очистително облитане, при което се освобожда-
ват от натрупаните в дебелото им черво несмле-
ии остатъци от храната. Същевременно те се стре-

.66
мят да изнесат навън падналите по дъното на
кошера трупове на умрели пчели, восъчни капа-
чета, кристалчета мед и други остатъци. По об-
литането на пчелите може до голяма степен да
се съди за презимуването и състоянието на пчел-
ните семейства. Д р у ж н о т о и енергично облитане
показва, че семейството е презимувало добре. На-
против, слабото облитане, облитането на единич-
ни пчели или суетенето па пчелите пред входа,
както и диаричните петна около входа показват,
че има някаква нередовност в пчелното семей-
ство, като например голяма смъртност (подмор),
загуба на майка, недоброкачествена храна, глад
и пр. Някои семейства обаче въпреки благопо-
лучното си презимуване не ое облитат заедно с
другите, а остават в кошерите. Такива семейства
са още е зимен покой и при почукване по сте-
ните па кошера издават характерния дружен, енер-
гичен звук. При тях трябва веднага да се свалят
покривът и възглавницата от кошера, за да се
затопли отгоре гнездото от слънчевите лъчи, с
което ще се подтикнат пчелите към облитане.
Преди д а започне облитането, снегът от прилет-
пите дъски трябва да юе измете, а предпазителите
против мишки да се вдигнат от входовете. Сами-
те входове да се отворят напълно и чрез бърка-
не с изкривен тел д а се почистят от труповете и
отпадъците, за д а могат пчелите свободно да ми-
нават. Ако в пчелина има сняг, т р я б в а пред ко-
шерите да се постеле тънък пласт слама, за да
кацат пчелите по нея; в противен случай някои
от тях кацат по снега, където прем.ръзват и за-
гиват. Още по-добре е, ако предварително вър-
ху снега в пчелина се посипе пепел или сгурия,
която се затопля от слънчевите лъчи и спомага
за по-бързото му стопяване.

.67
 Пчеларят трябва да следи как се облитат от-
делните пчелни семейства и да си записва в бе-
л е ж н и к а номерата на онези от тях, които проявя-
ват някаква нередовност, за да може веднага
след облитането да им помогне.
Ако някои семейства не се облитат и при по-
чукване не издават никакъв звук, те са загина-
ли. Техните входове се затварят, за да не влизат
пчели-крадци. След като спре облитането на дру-
гите семейства, тези кошери се отварят и прег-
леждат, за да се установят причините за умира-
нето, които могат да бъдат глад, студ, осиротя-
ване, задушаване, лошокачествена храна, зараз-
но заболяване и пр. След приключване на прег-
леда пчеларят дезинфекцира пособията, с които
си е служил. При съмнение за з а р а з н а болест
трябва от съответните умрели или живи семей-
ства да се вземат проби (по около 50 свежи тру-
па) и да се изпратят до най-близката ветеринар-
но-бактериологична станция за изследване. В от-
делно писмо се описва състоянието на въпросни-
те семейства. С питите и кошера се постъпва съоб-
разно с получения отговор.

ПОДХРАНВАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ
П Р Е З ЗИМАТА

Според целта, която се преследва със зимното под-

хранване, то бива два вида: 1) за спасяване от
глад и смърт и 2) ранно подбудително подхран-
ване (към к р а я н а з и м а т а ) . Щом пчелните се-
мейства са правилно зазимени с достатъчно ко-
личество доброкачествена храна, не е необходимо
да се подхранват и безпокоят посред зима. Ако
обаче по някаква причина те са зазимени с мал-

.68
ко храна (5—6 кг), която е пръсната на повече
ннти, или е недоброкачествена (манов мед, гроз-
дов мед, силно кристализирал мед), те трябва не-
пременно да се подхранят още през декември или
януари, за да не загинат. През зимата не може
да се подхранва със захарен сироп, защото пче-
лите не могат да напуснат кълбото и да отидат
до хранилката. Ако сиропът се налее в пита, коя-
то при благоприятно време се поставя в гнездо-
то, пчелите не ще могат д а го преработят и за-
печатат. Той ще погълне много влага и ще вкис-
не, като ще предизвика диария. По-добре е в та-
къв случай да се даде пита с доброкачествен
мед (ако се р а з п о л а г а с такива), предварително
затоплена. В практиката подхранването през зи-
мата се извършва най-безболезнено с полутвърди
и твърди храни — кърмова маса, захарни питки,
бяло сладко, кристализирал мед и кристална за-
хар.

К ъ р мо в а та м а с а се приготовлява от 3—4 теглов-

ни части ситно смляна и пресята пудра захар и 1 част мед.
Медът трябва да е нектарен и да произхожда от пчелин,
в който няма заразни болести. Той предварително се за-
топля, а ако е кристализирал, се разтопява на водна ба-
ня (съдът с меда се поставя в друг съд с вода, която се
загрява на слаб огън при температура не повече от 50°С).
Захарта се сипва в широк съд, прави се в средата гнездо
и в него се излива топлият мед. Отначало се бърка с лъ-
жица, а след това с чисти ръце се омесва добре, докато
се получи полутвърдо тесто, което не се разлива и запаз-
ва формата си, като се направи на топка. За големите об-
ществени пчелини приготовлението на кърмовата маса ста-
ва с тестомесачпи машини, които се използуват при хлебо-
производството.

От кърмовата маса се нравят питки по 0,5—0,8

кг, дебели I 2 см и се увиват в тънка хартия,
която се надупчва отдолу с вилица. Подхранва-

.69
нето се извършва през някой по-топъл ден. Ко-
шерът се отваря набързо и върху отвора на пок-
ривката или под нея, но точно над пчелното къл-
бо се поставя питката, след което отгоре ice по-
ставят затоплителните материали. За да не изсъх-
ва питката, добре е тя да се покрие отгоре с на-
восъчена хартия или с парче полиетилен. При го-
лям брой кошери, за да стане бързо, тази работа
се извършва от трима души — един снема и по-
ставя покривите на кошерите, друг повдига пок-
ривката (или т а б л а т а ) , а третият поставя храна-
та. Според н у ж д а т а подхранването се повтаря
още 1—2 пъти през 15—20 дни.

Когато няма мед, могат да се приготвят з а х а р и и п и т-

к и само от захар и вода. В емайлиран съд се сипват 4—5
части захар и една част вода и се варят на слаб огън при
постоянно бъркане. Варенето продължава 30—40 минути,
докато по стените на съда започне да се образува кри-
стална корица или когато капка от сиропа, пусната в чаша
със студена вода, оставя след себе си тънка нишка и за-
пазва формата си във водата. Готовият сироп се снема or
огъня и се разлива в плитки (2—3 см) мукавени кутии,
предварително намокрени с вода. След кратко време си-
ропът се втвърдява и питките се дават на пчелните се-
мейства по същия начин, както кърмовата маса, като се
обръщат надолу, без да се обвиват.
Бялото сладко се приготовлява по същия начин,
като 1 кг захар се разтопява в 1 кг вода и се вари и
бърка до сгъстяване. Една-две минути, преди да се сва-
ли от огъня, на сиропа се прибавя една лъжица кремотар-
тър. След като се свали от огъня и позастине, той се
бърка в една посока, докато стане на жилава бяла маса.
От нея се правят питки, увиват се в хартия и се дават
на пчелните семейства.

К р и с т а л и з и р а л и я т м е д се дава, кога-
то трябва по спешност да се спасят от запиване
гладни пчелни семейства, а в момента не се раз-
полага с някоя от горепосочените храни. Медът

.70
трябва да бъде от здрав пчелин и от нектарен
произход. Д а в а се увит в марля или надупчена
хартия, както кърмовата маса.
Когато не се разполага с мед, подхранването
може да етане направо със ) а х а р на пясък или
на бучки З а х а р т а се сипва в торбичка от марля,
която се потапя в топла вода, за да се намокри
добре, след което се поставя върху рамките над
кълбото.

С Н А Б Д Я В А Н Е С ИНВЕНТАР И МАТЕРИАЛИ

За да може работата на пчелина да протича нор-

мално, той трябва да бъде обзаведен с необходи-
мия инвентар и материали във връзка с оглежда-
нето на пчелите, преработката на восъка, центро-
фугирането на меда и пр. На (първо място в пче-
лина трябва да има достатъчен брой годни ко-
шери за поместване както на основните семей-
ства, така и на рояците и нуклеусите. Броят на
необходимите кошери се определя от производ-
ствения план на пчелина, като се увеличава с око-
ло 10% с. оглед преизпълнение плана за новите
пчелни семейства п като се вземат под внимание
и кошерите, които трябва да се сменят поради
негодност. При покупката на кошери трябва да
се обърне внимание на прецизността на тяхната,
изработка и на качеството на материала, на точ-
ността на размерите и на пригодността им за под-
вижно пчеларство. Р а м к и т е и отделните части на
кошерите трябва да бъдат взаимно заменяемн.
Не бива в един пчелин да има кошери от една и
с ъ щ а система, по с .различни размери па рамките.
При покупката на кошери дадан-блат в зависи-
мост от условията за ичеларствуване част от тях

.71
 ZO
о СЯо CO (N OJ
м I I | 1' ' I
' Q

I 5
OJ c

C
K ot-o
- S 3J - O. s
aj аз
M
, Ito a.® u иtfl
11
ra u
« o 0.!
m S
5м s O.M X
" cr:
та c - l s 0) S 01oj
o 56
: vo c
G
S ч т u
Ci. ra cn
.
U &
u 1) 0» £
.и m и ь x са
o
CO
o o
<£> CO CO Г0 00 CO CO
o
I I I 1 I M 11 Г
cn w CN w CN cs ^ o ::> (N o
Tf -J' to

s s
ttfS iJ
D
таiS2та
S
татая з;
S X та та
aj ZJ
03 та 03
cc
®
03 O<D a c та
zr £ fc<1J r~ —
та та
н Е ГС a.
*<v2 Й K
та oo--
— c

ooc •&S
X s - Я -i
3 o o * I-
ffi ctoj
s S u «Xj !!r S <v
^ "Ц — C a* tt:; ;PQ<

.72
трябва да бъдат комплектувани с корпуси и с по
два магазина. При л е ж а щ и т е при нужда се наба-
вят и магазини, а при мвогокорауаните кошери —
още 1—2 корпуса. Трябва да се избягва закупува-
нето на употребявани кошери, особено ако те са
от неизвестен произход, тъй като в тях може да
има з а р а з а . Ако се налага използуването на та-
кива кошери, те трябва предварително основно
да се почистят и дезинфекцират най-добре в го-
лям казан с врящ воден разтвор на 5% сода кау-
стик. Количеството на останалите инвентарни пред-
мети зависи от големината на пчелина. Така при
пчелин с 50—100 пчелни семейства е необходим
следният инвентар (табл. 7).
Пчелинът трябва също така своевременно да
бъде снабден с восъчни основи, защото при за-
къснение може да се изпусне моментът на восъч-
ния градеж. Количеството на основите се опре-
деля от производствения план и е в зависимост
от нуждата от изградени пити за комплектуване
на основните семейства, рояците и нуклеусите и от
броя на питите, които ще се бракуват.

СИСТЕМИ КОШЕРИ Д А Д А Н - Б Л А Т И Л Е Ж А К

У нас 92,5% от пчелните семейства се отглеждат

в разборни кошери и само 7,5% — в примитив-
ни (тръвни), които поради съществените си недо-
статъци все повече н а м а л я в а т . От разборните ко-
шери най-голямо разпространение в страната за-
сега имат системите дадан-блат и л е ж а к .
Кошерът д а д а н - б л а т спада към вертикалната
система, чиито обем се увеличава нагоре чрез при-
бавяне на наставки (фиг. 4). Той се състои от
плодник с подвижно дъно, магазин и покрив. Ко-

.73
 Фиг. 4. Кошер система
дадан-блат с 12 рамки
(ориг).

шерът об 'изработва в два варианта — с 10 и 12

рамки в плодника и толкова в магазина и има
допълнително две преградни дъскй.
Плодникът служи за постоянно жилище па пчел-
ното семейство. В плодниковите пити се отглежда
пилото и се складира храната, необходима за жи-
вота и развитието на пчелното семейство. Вът-
решните размери на плодника са 450 X 450 X
335 мм, а стените му са дебели 33 мм. На и ред-
ната и задната стена (горе) има фалц е лама-
ринени релси, на които висят рамките. В долния
край на предната стена при дъното се намира
входът на кошера. В левия край по средата на
стената има друг (горен) вход, който се изпол-
зува от семейството през зимата или от помощ-
ното семейство ;в същия кошер. Плодннковите
рамки са правоъгълни, ниско широки с външни
размери 435/300 мм, с ширина на летвите 26
мм. Само двете странични летви са разширени
в горната си част на 36,5 мм, като от едната стра-
на са плоски, а от другата — остри, така че при
допирането им се осигурява междуремъчно рае-

.74
стояние or 10,5 мм и в края до стените по 11 мм.
Рамките могат да бъдат п с ламаринени разде-
лители. Плодникът с е покрий а с дъсчици или спе-
циална възглавница, която стон през цялата година
в кошера. В студено време тя запазва топлината
на гнездото, а през горещините не позволява пре-
комерно повишаване на температурата вследствие
нагряване от слънцето. Тя се напълва със сух
мъх, конопена дреб или ситна слама, които имат
добри топлоизолационни и хигроскопични свой-
ства. На .нея има замрежени вентилационни от-
вори, които както и този на дъното се използуват
за проветряване при подвижно пчеларство н при
затваряне на пчелните семейства за предпазване
от отравяне при растителнозащитни мероприятия.
М а г а з и и ъ т се поставя върху плодника по
време на главната паша и служи за складиране
па меда, който се центрофугира. Той е с разме-
рите па плодника, като височината му е 190 мм,
а рамките му са с външни размери 435/160 мм.
Кошерът дадан-блат има вариант с корпус вместо
магазин. Корпусът е със същия брой плодникови
рамки и служи както за развитие па пчелното
семейство, така и за складиране на меда.. Отгоре
кошерът се затваря с покрив, който е обшит от-
вън с л а м а р и н а и е равен — удобен за подвижно
пчеларствуване. Отпред и отзад на покрива има
вентилационни п ро р е зи.
Кошерът л е ж а к се състои от плодник,
подвижно дъно, възглавница и покрив (фиг. 5).
Разпространеният у нас тип л е ж а к е с 18 плод-
никови рамки. Към него има и две допълнителни
преградни дъски. Височината и ширината на ле-
ж а к а са също както при кошера дадан-блат, а
д ъ л ж и н а т а му вътрешно е 667 мм. Входът при
дъното е по цялата д ъ л ж и н а и е подвижен, като

.75
 Фиг. 5. Кошер лежак с
18 рамки (ориг.)

се регулира с плъзгащи затварачи. Освен него

към двата края на предната степа по средата
има още два горни входа, които се използуват за
зимуване, както и за помощно семейство и за-
пасна майка. Л е ж а к ъ т може да се комплектува
и с магазин.

Двете системи кошери имат свои добри страни, но и

редица недостатъци, поради което те не удовлетворяват
напълно изискванията, които предявява към кошера съв-
ременното културно пчеларство.
Като д о б р а страна на кошера дадан-блат се смята,
че по време на медосбора обемът му може да се увелича-
ва според нуждата, което дава възможност за по-добро уз-
ряване на постъпващия нектар. Складирането на меда в
магазините или в корпуса улеснява пчеларя при центрофу-
гирането. Този кошер, когато е с магазин, е по-лек и
удобен за подвижно пчеларство. От друга страна, поради
сравнително ограничения плодник на кошера дадан-блат
в него не може да се развие много силно семейство, нито
е удобен за използуване на майка-помощница. При него
семействата по-лесно изпадат в роево състояние, което съз-
дава допълнителни грижи на пчеларя и може да провали
медосбора. Поради различните си размери плодниковите
и магазинни рамки не са взаимно заменяеми и това пред-
ставлява неудобство за прилагане на по-ефективна техно-
логия при отглеждането на пчелните семейства. Пчеларят
е много затруднен при окомплектуване на хранителните за-
паси за зимуване, когато, след като е изцентрофугиран

.76
медът от н в п ш ш н т е , пчелните семейства не са успели да
съберат достатъчно мед в плодника. В такъв случай че-
сто пъти се налага пчеларят да подхранва есенно време с
голямо количество захар, което силно изтощава пчелите.
Недостатъците на кошера дадан-блат д о голяма
степен се избягват при използуването на втори корпус, но
той е много тежък и сам пчелар трудно може да работи
с него, особено при голям брой кошери.
Поради по-големия брой плодникови пити кошерът ле-
жак позволява по-безпрепятствено развитие на пчелното
семейство, както и по-голямо удобство за работа с май-
ка-помощница. Затова при него роевото състояние е по-
рядко явление. Той е удобен за сдружаване на семейства
и запасни майки. Прп него могат да се изградят повече
пити и да се бракуват по-голям брой стари или негодни.
Работата на пчеларя е по-лека, понеже няма да сваля ма-
газини или корпуси при прегледите, а еднаквите рамки го
улесняват да остави необходимите пити с мед за зазимя-
ване.
Кошерът лежак с. 18 рамки обаче има и редица съ-
ществени н е д о с т а т ъ ц и. През главната паша майката
продължава да осеменява безразборно по всички пити, кое-
то много затруднява пчеларя при отбиране на пити за цен-
трофугиране. Ето защо пред главната паша гнездото тряб-
ва да се преустройва и майката да се ограничава с пре-
делна дъска или ханеманова решетка. Големият обем на
кошера остава неизползуван през по-голямата част от го-
дината, като излишните пити трябва да се запазват в
сандъци или хранилища. Обемът на 18-рамковия лежак
обаче може да се окаже недостатъчен, особено при из-
ползуването на майка-помощница, когато в него повечето
от питите са заети с пило и остават малко свободни пити
за нектар. В такъв случай се налага да се вадят пити с
недоузрял мед и да се дават на други по-слаби семейства
или да се центрофугират, което не е желателно.
Ето з а щ о ' някои пчелари се принуждават да поставят
на лежака магазин с 18 рамки, който е тежък, или два
тънкостенни магазина с по 9 рамки. В такъв случай ко-
шерът става много тежък прн подвижно пчеларство.
Всички тезп недостатъци на кошерите система дадан-
блат и лежак не съществуват прн многокорпусння кошер,
който освен това има и редица съществени преимущества.
Затова той е предпочитан в страните с най-развито и кул-
турно пчеларство.

.77
 МНОГОКОРПУСЕН КОШЕР

Многокорпуен-ият кошер, като система лангстрот-

рут, е най-широко разпространен в САЩ, К а н а -
да, латимо-американските странни, Австралия, Мо-
на Зеландия и редица други страни на Азия и
Африка. През последното десетилетие той уси-
лено започна да се разпространява в Съветския
съюз, Румъния, Б ъ л г а р и я и другите социалисти-
чески страни, особено при едрото социалистическо
пчеларство.
Устройство на многокорпусния кошер. Подоб-
реният в Опитна станция по пчеларство — София
многокорпусен кошер се състои от дъно, три
корпуса с по 10 рамки, покривна табла, ханема-
ноза решетка, разделителна табла, преградна дъ-
ска, вентилационна рамка с мрежа и покрив
(фиг. 6).
Д ъ н о т о на кошера е отделно с. оглед смя-
ната на корпусите. То е наклонено и в средата му
е изрязан кръгъл вентилационен отвор с диаме-
тър 120 мм, който отгоре е замрежен, а отдолу
се затваря с кръгла дървена ф а л ц в а н а капачка
па панта.
Входът на кошера се образува отпред по ця-
лата ширина на дъното и се притваря от с ъ щ о
толкова дълга летвичка, на която на двете съсед-
ни страни са изрязани два прореза, високи 8 и
широки съответно 170 и 55 мм. При изменяне
положението на летвичката и пчелите използуват
единия или другия вход. Н а предната част на дъ-
ното е прикрепена прилепната дъска, която при
вдигнато положение притваря плътно долния вход
на кошера.
З а да не се допира до земята, дъното на ко-
шера се поставя върху тухли или дървени труп-

.78
Фиг. 6. Многокорпусен кошер и неговите части: / — корпуси;
2—покривна табла; 3—разделителна табла за помощно семейство;
4—ханеманова решетка; 5—преградна дъска; 6—вентилационна
рамка с мрежа; 7—прилетна дъсчица за помощно семейство

чета (напоени с отработено машинно масло), та-

ка че да е повдигнато на 8—10 см.
К о р п у с и т е .са с дебелина па стените 25 мм,
сглобени на прав зъб (10 мм). Вътрешните раз-
мери на корпусите (без первазите) са дължина
450, ширина 375 и височина 240 мм. В горния кран

.79
на предната н з а д н а т а стена има фалц, дълбок
20 и широк 10 мм; в него се приковават ламари-
нените релси, върху които стъпват горните лет-
вички на рамките.
На четирите стени отвън в долния край има
фалцо-ве, високи 17 и дълбоки 2 мм, зарязвани
под ъгъл в горния си край, на който са прико-
вани первазите. По този начин се предотвратява
проникване на вода между корпусите. На пред-
ната страна на корпуса на 115 мм от горния му
край има наклонен надолу вход, д ъ л ъ г 100 и ви-
сок 8 мм, под който на шарило е прикрепена при-
летна дъсчица, а отпред и отзад по средата на
стените има улеи за ръкохватки.
Във всеки корпус има по 10 рамки с външни
размери: дължина 435 и височина 230 мм. Шири-
ната на горната летва е 26, а дебелината 18 мм.
Страничните летвички са дълги 220, дебели 9 и
широки в горната си Уз част 36,5 мм (за образу-
ване на т. нар. хофманови разделители), а в дол-
ната — 26 мм. При комплектуване на корпуса с
10 рамки в него остават 10 мм за луфт, т. е. по
1 мм между рамките. Долната летвичка на рам-
ките е широка 26, дебела 9 и дълга 435 мм; сгло-
бена е на зъб с долния край на страничните лет-
вички.
При поставянето на рамките в корпуса остава
подрамъчно разстояние 5 мм до долния му край
и надрамъчно разстояние 5 мм до горния му
край. Когато корпусите е а един върху друг, раз-
стоянието между рамките на съседните корпуси
е 10 мм.
П о к р и в н а т а т а б л а се поставя върху най-
горния корпус и се състои от четвъртита рамка
по външните размери на корпуса. По средата и
има кръгъл отвор с диаметър 90 мм, който се

.80
притваря с дървена капачка с ф а л д и се използу-
ва при подхранване на пчелните семейства.
X а п е м а н о в а т а р е ш е т к а с л у ж и за огра-
ничаване на майката в долните един-два кропуса
по време на главната паша. Тя влиза в нутове-
те на четвъртита р а м к а , чиито страни са широ-
ки 27 и дебели 15 мм. Ширината на р а м к а т а е
по вътрешните размери па корпуса, а дължина-
та — 495 мм; предната и задната й страна са из-
фалцвапи на ширина 10 и дълбочина 6 мм. По-
ставеният в нея ханеманов лист отстои иа 7 мм
от долните и на 12 мм от горните рамки.
Р азделителната табла служи за дъ-
но па горния корпус при заделянето в него на
част от пчелите, пилото и меда за формиране на
нуклеуе, запасна майка или помощно семейство.
Тя е направена по външните размери па корпуса.
Отгоре и отдолу на предната и з а д н а т а страна
на р а м к а т а й на разстояние 60 мм от края в диа-
метрално положение , са изрязани под ъгъл про-
рези (входове), високи 7 и дълги 100 мм, които
с е - притварят от съответни въртящи се дърве-
ни затварачи (фиг. 7). Н а Двете половини по
средата на таблата има по един кръгъл отвор с
диаметър 70 мм, който от долната си страна е
з а м р е ж е н с гъста телена мрежа, а отгоре се при-
крива от въртяща се ламаринена капачка.
Отвън таблата е опасана с первази, както при
корпусите, Первазите са приковани под нивото
на горните входове иа т а б л а т а и са съответно из-
рязани на тези места, които съвпадат с долните
входове на таблата. При използуването на разде-
лителната табла за палитане на летящите пчели
от горното (помощното) семейство в делпото,
трябва да се и з р е ж а т на съответните места й пер-

6. Калеиднрсв справочяпк по п ч е л а р с т в о 81
 Фйг. 7. Устройство
на разделителната
табла между основ-
ното и помощното
семейство (ориг.)

вазите на горния корпус, за да открият горните

входове на разделителната табла.
П р е г р а д н а т а д ъ с к а е една и се изпол-
зува за стесняване гнездото на семейството, кога-
то то е в един корпус и е слабо, или пък за раз-
деляне коопуса па две, 'когато в него над разде-
лителната 1 т а б л а се формират в един корпус два
нуклеуса или две запасни майки с отделни вхо-
дове. Преградната дъска е дебела 14 мм и плът-
но допира до стените, дъното и покривната таб-
ла. Па долния си край има подвижна летвичка,
висока 8 мм, която се отстранява, когато трябва
пчелите да преминават зад дъската. Горната лет-
вичка на д ъ с к а т а в двата си края отгоре е за-
р я з а н а на ширина 15 и дълбочина 5 мм, за
да може върху нея плътно да легне покривната
табла.
Вентилационната рамка се използу-
ва при превозване на кошерите (с пчели) или за
з а т в а р я н е на пчелите с оглед предпазване от от-

.82
равяния. Състои се от четвъртита р а м к а по вън-
шните размери на корпуса, страните на която еа
дебели 20 и широки 30 мм. На р а м к а т а отгоре
е опъната гъста телена мрежа. Отгоре върху две-
те дълги страни на рамката, върху самата мре-
ж а са приковани две летви,, дълги 530, широки
25 и високи 20 мм, конто на 15 мм в двата к р а я
са изфалцванн на дълбочина 10 мм, където стъп-
ва покривът при транспорт.
Покривът на кошера захлупва корпуса и е с
дължина 533, ширина 458 и височина 110 мм, а
дебелината на стените му е 15 мм. На предната
и з а д н а т а му страна има по два вентилационни
црореза, дълги 220 и широки 3 мм. Отвътре на
четирите страни на разстояние 43 мм от тавана
са приковани 4 опорни летви, дебели 17 и ши-
роки 25 мм, с които покривът стъпва върху по-
кривната табла па корпуса. З а по-голяма здра-
вина в ъглите му между тавана и опорните летви
са поставени дървени подпори с р а з м е р и 43/40/25
милиметра.
Отгоре покривът е облицован с поцинкована
л а м а р и н а , която се спуска на 20 мм по стените
му. Под л а м а р и н а т а се поставя велпапе или някол-
ко пласта хартия за изолация от н а г р я в а н е и шум.
Преимущества на многокорпусния кошер. В срав-
нение с кошерите система дадан-блат и л е ж а к
многокорпусиият кошер има редица преимущест-
ва, а именно:
. 1. Обемът му се увеличава вертикално и той
наподобява естествените ж и л и щ а иа пчелите —
хралупите на дърветата.
2. В пег® има по-добри температурни условия,
понеже топлият въздух, като по-лек, се разнола-
га в по-дебел Иласт в горната част на гнездото и
обдваща по-добре питите в ширина и височина.

.83
П р е з зимата и особено през пролетта при два
корпуса под пчелното кълбо има достатъчно сво-
бодно пространство (т. нар. „въздушна възглав-
н и ц а " ) , където се спуща и излиза през входа
образувалият се при дишането въглероден двуо-
кис, а температурата на нахлуващия ету!ден въз-
дух се смекчава.'
3. При з а з и м я в а н е на пчелните семейства с два
корпуса хранителните запаси са разположени по
посока движението на пчелното кълбо (нагоре),
където е по-топло. По този начин както през
зимата, а така и през пролетта пчелите са вина-
ги в контакт с храната. 2
4. Яйцеснасянето на майката и отглеждането на
по-голямо количество пило се стимулират много
по-леюно при многок ор н уон и те кошери чрез не-
колкократио разменяне м е с т а т а н а корпусите през
пролетта до главната паша, както и през есента.
5. При многокорпусния кошер обемът се уве-
личава за развитие или медосбор чрез поставяне
на резервни корпуси според нуждите, поради кое-
то при правилна работа с него пчелните семейства
не изпадат в роево състояние.
6. В многокорпусните кошери изграждането на
новите пити става бързо и качествено, понеже
корпусът с восъчни основи се поставя в най-топ-
л а т а част на гнездото,- където пчелите, които
произвеждат восък, са най-много. Поради това,
1
При кошера дадан-блат поради това, че няма доста-
тъчно добра изолация, пилото па долния край на питите
с по-често изложено на простудяване н оттам на заболя-
ване от кисел и европейски гнилец.
2
При студена и продължителна зима нчелите в коше-
рите дадан-блат и лежак понякога не могат да се придвиж-
ват встрани към питите с мед и вследствие па това заги-
ват от глад въпреки наличието на храна в кошера.

.84
.че рамките са ниски, питите се и з г р а ж д а т до до-
лу с работнически килийки, не се изкривяват и
понеже тежестта им е по-малка, не се разтеглят
в горния си край и рядко се скъсват. При много-
корпусните кошери ежегодно се и з г р а ж д а т по 1—2
корпуса с пови пити, като същевременно се бра-
куват старите и негодни пити след медосбора.
ПораДи качествения градеж на питите отглежда-
нето на търтеи е сведено до минимум.
7. Поради по-благоприятните условия за яйце-
снасяне пчелните семейства в многокорпусните ко-
шери се развиват по-бързо и по-добре и са по-
дейни и работоспособни.
8. В двата корпуса, на които се оставя пчелно-
то семейство след главната паша, има достатъч-
но място както за складиране на зимно-пролетни-
ге запаси от храна в горния и отчасти в долния
корпус, така и за отглеждане на есенно и про-
летно пило.
9. Работата по отглеждането на пчелните се-
мейства е улеснена, тьй като рамките и корпуси-
те при многокорпусните кошери са еднакви и вза-
имно заменяеми и се манипулира от сам човек
с цели корпуси, а пс с отделни рамки, както е
при кошерите дадан-блат и л е ж а к . Прегледите
при многокорпусните кошери са опростени и са
не повече от 2—3 за годината. Поради това раз-
ходът на труд е значително по-малък и пчеларят,
вместо да се грижи за 100—140 пчелни семейства
в кошери д а д а н - б л а т или л е ж а к , ще може д а
отглежда 200—250 семейства в многокорпусни ко-
шери. При механизиране и облекчаване на някои
трудоемпи процеси този брой може д а бъде и по-
голям.
10. В експлоатационно „отношение многокорпус-
ният кошер е универсален, понеже е подходящ за

.85
всякакви условия, като при по-бедна паша ще се
работи с по-малко корпуси,- а при по-богата с
повече. Освен това при него пчеларят е улеснен
в отглеждането на майките: използуването на спе-
циални нуклеуси и 7-рамкови кошери за оплодя-
ване и презимуване на майките става излишно,
тъй като за тази цел могат да с л у ж а т корпуси-
те на основните семейства. Също т а к а много ре-
зултатно е и използуването на майка-помощница,
-която се оставя да яйцеснася в най-горния корпус.
11. В резултат на по-доброто развитие и по-
високата продуктивност на пчелните семейства в
многокорпусните кошери, както и на по-високата
производителност на труда се постига снижение
на себестойността на продукцията и повишение
на доходността и рентабилността на пчеларството.
Изпитването на многокорпусните кошери у нас, прове-
дено в Опитната станция по пчеларство в София, показа
че отгледаните в тях пчелни семейства са имали за глав-
ната паша 18% повече пило, дали са 19% повече мед и са
изградили по 6 пити в сравнение със семействата, отгледа
ни в кошери система дадан-блат. Още по-добър ефект е
получен, когато многокорпусните кошери . са с майки-по-
мощници, чиито пчели са използувани за налитане в ос-
новните семейства по време на главната паша, като по то-
зи начин е получен 48% повече мед. Резултатите от произ-
водственото изпитване на многокорпусните кошери в пче-
ларската практика у нас показват, че при тях добивът
на мед е с 4—20 кг повече в сравнение с добива при да-
дан-блатовите кошери.
Въпреки че изработването и внедряването на мнегокор-
пусните кошери у нас започна едва преди няколко години,
понастоящем техйият брой възлиза на повече от 35 000. В
отделни окръзи броят на многокорпусните кошери значи-
телно нарасна. Така в многокорпусни кошери са 16.5% от
пчелните семейства в Разградски окръг, 22% от пчелните
семейства в Шуменски окръг, а в междукооперативното
пчеларско, предприятие в Сливен от общо 10 000 пчелни
семейства 6000 са в многокорпусни кошери.
Климатични особености. Февруари е последният календа-
рен месец от зимата. Макар не времето, общо взето, е сту-
дено, чувствува се вече повишение на средните месечии
температури. В Северна- България те са от 0,4 (Балчик,
Сухиндол, Троян) д о —1,3°С ( К н е ж а ) ; в Тракийската ни-
зина, долината на Струма и по Черноморието са от 1,5
(Калиакра) 4,2°С (Сандански), а във високите полета
на Югозападна България — от 0,0 (София) д о —2,2°С
(Самоков). Колкото се отива към края на месеца, толкова
повече времето се затопля. Абсолютните максимални тем-
ператури са от 16,4 (Самоков) д о около 24"С (Мичурин,
Садово, П а з а р д ж и к ) , а абсолютните минимални са от —17,0
(по Черноморието) д о —35,0°С (Севлиево).
Валежите през февруари общо за страната са най-мал-
кнте през годината, като по-обилни са в южната поло-
вина на страната и в планинските райони. По вид валежи-
те. са, както през януари, като има тенденция за увелича-
ване на дните с валеж от д ъ ж д за Южна България.
Ветровете са малко по-силни от януарските, като най-
силни са по Черноморието и високите части на страната с
преобладаваща посока от секторите северозапад и север.
Слънчевото греене е малко по-продължително от това
през януари с предимство за южните райони.

Фенологичен календар.• През февруари зацъф-

тяват първите растения — предвестници на набли-
ж а в а щ а т а пролет. Изпод „продран" на места сне-
жен кожух на земята най-напред подава своите
бели цветчета-камбанки кокичето. От него пчели-
те събират първия нектар и прашец. В по-топли-
те райони се разпукват провисиалите реси па ле-
ската, по които през тихите слънчеви часове се
трупат много пчели и пълнят кошничките си с
прашец. Из горите и поляните р а з т в а р я жълтй гуг-
ли минзухарът. Там, където ги има в по-големи
площи, тези най-рано цъфтящи растения се отра-
зяват много добре иа пчелните семейства.
Състояние на пчелните семейства. Пчелите им
са все още на кълбо. Макар че рядко излизат
навън, те стават по-активни: разпечатват мед и
освобождават килийки от средата на гнездото, ка-

.89
 го ги полират и подготвят за осеменяване. Нор-
мално явление е майките през февруари да за-
почнат да яйцеснасят и по това време да има
вече на 1—2 до 3 пити разновъзраетно пило, а
дори и новоизлюпени млади пчели. Това зависи
от района, състоянието на времето, силата на се-
мействата, възрастта и качеството на майката,
х р а н а т а и затоплянето на гнездата.
Около появилото се пило пчелите п о д д ъ р ж а т
вече постоянна температура от 34—36°С. За хра-
нене на пилото и произвеждане на необходимата
топлина те консумират не само мед, но -и цветен
прашец. Р а з х о д ъ т на мед се увеличава и възлиза
през , месеца на 1,5—2 кг на пчелно семейство.
Вследствие на по-голямата консумация на храна
и особено на прашец в дебелото черво на пчелите
се натрупват все по-голямо количество н е с м л е -
н и о с т а т ъ ц и . З а т о в а пчелите използуват ма-
кар и краткотрайното затопляне през някои дни
по обед за облитане и прочистване на дебелото
черво. Същевременно те почистват самия кошер
и пренасят пресен нектар, прашец и вода. При
невъзможност за облитане и при лошокачествена
храна може да се появи диария.
Работа на пчеларя. Той трябва по-често да на-
вестява пчелина, особено при слънчево време. По
облитането и прослушването на пчелните семей-
ства съди за тяхното състояние. Използува въз-
можността през топлите часове (10— 12°С) да из-
върши първия пролетен преглед, като погледне
набързо в гнездата и установи причините за евен-
туалните неблагополучия. По възможност ведна-
га се оказва помощ на най-нуждаещите се се-
мейства. Сега снегът от покривите трябва да се
отстранява, защото със затопляне на времето той
се стопява и водата попива по стените, навлиза

.90
през пролуците и о в л а ж н я в а вътрешността на ко-
шерите. Голямата влага през зимата е много
вредна за пчелите и не бива да се допуска. По-
чиства се снегът и от прилетните дъски и пред
тях, за да не кацат пчели по него. Следи се да
не чукат по кошерите кълвачи, синигери и други
птици, Vbft като и з д ъ л б а в а т дупки в стените им,
поради което може да загинат цели семейства.
Сега може да се преместят кошерите на близко
разстояние из самия пчелин.
От своевременно оказаната помощ на пчелни-
те семейства по това време твърде много зави-
си тяхното благополучно доиззимуване и по-на-
татъшното им развитие. Затова тази възможност
не бива да се пропуска.
В пчеларските дружества п р о д ъ л ж а в а зимната
просветна, и организационна работа. Вземат се
мерки за провеждане „Седмицата на пчеларя",
като се уреждат пчеларски витрини, кътове и из-
ложби, в които се отразяват ползата от пчелар-
ството и достиженията на науката и техническия
прогрес, и се устройват тържествени събрания е
подходящи доклади, пчеларски филми и пр.

КОГА И КАК СЕ П Р Е Г Л Е Ж Д А Т ПЧЕЛНИТЕ

СЕМЕЙСТВА

Видове прегледи. При отглеждането и използува-

нето на пчелните семейства пчеларят т р я б в а да
знае тяхното състояние, за да може да ги' подпо-
мага в тяхното развитие и деятелност. Това ста-
ва чрез прегледите. Прегледите биват пълни и
частични.
При п ъ л н и т е прегледи се прави по-подроб-
на преценка па състоянието на семействата. При

.91
кошерите система дадан-блат и л е ж а к се извър-
шват най-много четири пълни прегледа през го-
дината: 1) главен пролетен преглед; 2) преглед
IIред медосбора (главната п а ш а ) ; 3) преглед след
медосбора; 4) есенен преглед при зазимяването
на пчелните семейства.
Ч а с т и ч н и т е прегледи се извършват между
пълните. С тях се цели да се уяенят само отделни
въпроси и да се о к а ж е определена помощ иа пчел-
ните семейства. Към частичните прегледи може
да се отнесе и осведомителният пролетен пре-
глед.
Прегледите трябва д а ' с е извършват в топло и
тихо време, за д а не се простуди пилото. Пълните
прегледи се извършват при температура на въз-
духа. не по-ниска от 15°С на сянка, но още по-
добре при 18°С, а частичните могат набързо да
се извършват и при по-ниска температура, но не
под 12°С. Поради това ранните пролетни прегле-
ди трябва да се извършват по обедните часове,
когато е най-топло. По-късно през пролетта, щом
времето се затопли, преглеждането трябва да ста-
ва предимно привечер или сутрин, когато лете-
нето на пчелите е слабо, за да не се предизвика
к р а ж б а между пчелните семейства, ако няма па-
ша. В топло време само при добра паша прег-
ледът може да се извършва целодневно, при кое-
то той се улеснява от това, че повече от летящи-
те пчели са навън. Не бива да се правят прегледи
във ветровито, облачно, преддъждовно или д ъ ж -
довно време, защото пчелите силно се дразнят и
много жилят, а и пилото и яйцата лесно загиват
при засъхване или от попаднали капки вода по
него. Сутрин много рано и вечер късно, както и
в студено време през деня, когато всички пчели
са в кошера, преглед не трябва да се прави. То-

.92
гава не само че може да се простуди пилото, но
пчелите настървено ж и л я т и се пъхат в дрехите,
ръкавите и крачолите на топло, като затрудняват
много прегледа. Излишни прегледи без н у в д а , а
само от любопитство не трябва да се правят, за-
щото с тава се пречи на нормалната работа на
пчелните семейства, което се отразява неблаго-
приятно на тяхното развитие и продуктивност.

Необходими пособия при прегледите. При извършване

на прегледите са необходими пушалка, лицева мрежа, рам-
коповдигач, пчеларски четки, работно сандъче, преносимо
с а ндъче и к ол ичка.
П у ш а л к а т а служи за подпушваие на пчелите с дим,
при което те се насмукват с мед и стават по-спокойни.
Напълнената медова гушка не им позволява да прегъват
лесно коремчето си, за да жилят, благодарение на което
прегледът значително се улеснява. В металическия цилин-
дър на пушалкага се з а р е ж д а т и запалват материали,
които горят без пламък и дават много дим: гнило дърво,
сух мъх или говежди тор, парцали от бракувани памучни
иадрамъчни покривки, насмолени с пчелен клей и пр. Го-
ривните материали трябва да бъдат сухи, защото ако са
влажни, водните пари се охлаждат от похлупака на пу-
шалката и от нея се стичат черни капки, които замърсяват
рамките и пчелите.
Пушалката трябва да се почиства добре от полепнали-
те сажди и да се запазва на сухо място. Освен чрез ръч-
но духане има и автоматични вентилаторни пушалки, които
се задвижват от навита пружина или електрическа батерия.
Лицевата мрежа предпазва лицето и главата на
пчеларя от ужилване. Мрежите биват телени или от че-
рен тюл.
Рамкоповдйгачът служи за по-лесно отлепване
на рамките, когато те с а ' съединени с восъчен градеж за
съседните рамки или пък са заклеени за фалцовете на
кошера.
Пчеларските ч е т к и биват с по-мек и по-твърд
косъм. По-меките четки се използуват за смита не на пче-
лите от питите, когато последните -се отнемат ©т кошера.
Ако през време на работа четката се зацапа с мед, тя
трябва непременно Да се измие, защото в првтивен слу-

.93
чай пчелите полепват по нея и много се дразнят. Вместо
четка за смитане на пчелите може да се използува чисто
птиче крило.
По-твърдите четки служат за почистване дъната на ко-
шерите при пролетния преглед.
Работното сандъче (фиг. 8) има обикновено 3
отделения, в които се поместват пособията, необходими при
прегледа и горивните материали за пушалката. В него се
събират и всички восъчни отпадъци, добити при почиства*-
нето на кошерите.
Преносимото с а н д ъ ч е е необходимо при прег-
леда, когато ще се прибавят илм ще се изваждат пити от
кошерите. В него се запазват питите с мед от пчели-крад-
ци, а пилото — от простудяване. Прави се от лек мате-
риал — тънки дъски или шперплат, като «обикновено съби-
ра шест рамки и отгоре се затваря с капак па панти.
Количката (фиг. 9) е необходима при по-големи
пчелини за пренасяне на кошери, корпуси и магазини с пи-
ти из пчелина.
При по-големите пчелини, когато се налага прегледът да
се извърши в топло безберитбено време, за да не се на-
стървят пчелите към кражба, кошерът се изолира с
подвижна палатка от дървени рамки с обтегнат
на тях тензух или тънка мрежа. Палатката е с размери:
дължина 2, ширина 1,5 и височина 2 м и има замрежена
врата.

При прегледите пчеларят трябва да бъде обле-

чен в светли горни дрехи от г л а д к а материя. Ог
тъмните и влакнести дрехи пчелите се дразнят.
Подходяща дреха за тази цел е престилка или
работен комбинезон от док с бял или ж ъ л т цвят,
ръкавите и крачолите на който се пристягат с ла-

.94
стик, за да не влизат пчели в тях гю време на
преглед. »
Как се извършва прегледът? Пчелите не пона-
сят нечистоплътността, мирисът на пот, на чеснов
л у к и други неприятни и остри миризми. Тя-
лото и дрехите на пчеларя трябва да бъдат чи-
сти, а непосредствено преди, както и по време на
еамад преглед при запотяване лицето и ръцете
да се измиват със сапун. Каишката на ръчния ча-
совник запотява р ъ к а т а и пчелите с настървение
ж и л я т на това място. З а да не полепва клей по
ръцете, те се н а м а з в а т леко с олио.
Прегледът трябва да се извършва спокойно и
внимателно, но същевременно бързо и сръчно,
Сътресенията, резките движения и нервността на
пчеларя дразнят пчелите. При невнимателна ра-

Фнг. 9. Ръчна количка за

превозване на кошери (opwi

.95
 бота лесно може да бъде убита майката или да
се смачкат пчели, при което миризмата на пчел-
ната отрова р а з д р а з в а пчелите и те повече жи-
лят. Продължителните прегледи силно безпокоят
пчелите и майката, следствие на което те значи-
телно отслабват темпа на работата си за из-
вестно време след прегледа. Освен това при про-
дължително д ъ р ж а н е па кошера отворен в хладно
време лесно може да се простуди пилото, а при
липса на п а ш а бързо се предизвиква к р а ж б а .
Ето защо, преди да започне прегледът, трябва д а
се приготвят и принесат всички необходими посо-
бия и материали, за да не става нужда те да се
търсят през време на самия преглед и той да се
прекъсва и у д ъ л ж а в а .
При извършване на прегледа най-напред се
пускат 2—3 кълба дим през входа на кошера и
се чака около 1—2 минути, за да се изсмучат
пчелите с мед. С л е д това се застава от тази стра-
на, откъдето е преградната дъска, и се свалят пок-
ривът и възглавницата, които се поставят з а д
кошера, за да не се дезориентират пчелите, които
се връщат. Открива се н а д р а м ъ ч п а т а покривка и
над рамките се пускат още 1—2 кълба дим, за да
се отдръпнат пчелите надолу и да не пречат при
хващането на рамките. При благоприятно за ле-
теж време опитните и внимателни пчелари рабо-
тят без лицева мрежа и с минимално подпушване.
За да се работи по-свободно в гнездото,
преградната дъска се отдръпва или изважда, като
пчелите от нея се смитат в кошера. Ако и май-
ката е на нея, тя се пренася внимателно с чиста
ръка или перо па другите рамки. При х в а щ а н е '
с ръка майката се държи внимателно с палеца
и показалеца за гръдния щ и т или крилцата, без
да се притиска. В никакъв случай не бива да се

.96
хваща за коремчето, защото лесно може да се
човредн яйценосният й апарат.
З а да не се простуди пилото или предизвика
к р а ж б а , последователно се откриват само рамки-
те, които се преглеждат, като останалата непрег-
ледана, както и прегледаната част на гнездото
биват покрити. Преди изваждането на рамките с
рамкоповдигача се изтъргват натрупаният восък и
клей по горните летвнчки и се събира в работно-
то сандъче. Ако целият плодник е изпълнен с
рамки, крайната се и з в а ж д а и поставя времен-
но в преносимото сандъче, като след прегледа се
връща обратно в гнездото. Внимава се да не би
на извадената р а м к а да се намира и майката.
Ако тя е там, за по-голяма сигурност може да се
затвори временно в клетка и след прегледа се
освобождава. М а й к а т а може направо да се пре-
несе и ,на другите пити в гнездото. Д о б р е е изва-
дената рамка да е без пило, защото от стоенето
извън гнездото пилото може да се простуди, в
случай че не е добре покрито с пчели и не е за-
печатано.
И з в а ж д а н е т о иа рамките става, след като пред-
варително се отлепя I с повдигача. Х в а щ а т се с
две ръце в к р а и щ а т а па горните летвички и вни-
мателно се изтеглят нагоре, без да се допират
до съседните пити и стените на кошера. Изваде-
ната рамка се д ъ р ж и отвесно н а д гнездото. При
наклонено положение, ако в питата има пресен
нектар, той може да накапе по кошера или по
земята и да се предизвика к р а ж б а . Ако питата е
новоизградена и пълна с мед или пило, тя може
да се изкриви и скъса. Когато пък рамката се
д ъ р ж и настрани от гнездото, падналите от нея
млади пчели или майката могат да бъдат смач-
кани или да се загубят.

7,' К а л е н д а р е н с п р а в о ч н и к по нчсларство 97
 При преглеждането рамката се издига на. ви-
сочината на очите, като след преглеждането от
едната страна се обръща от другата (фиг. 10).
При обръщането не трябва да се изменя отвесно-
то положение па рамката. След преглеждането й
тя се поставя внимателно обратно в гнездото на
мястото на с т о я щ а т а преди нея рамка. По-ната-
т ъ к прегледът п р о д ъ л ж а в а по същия начин със
следващите рамки, при което, ако има нужда, се
пвдпушва леко пад рамките. Не бива да се д ъ х а
с уста силно в гнездото или срещу извадената пи-
та, защото пчелите внезапно се стрелват върху
лицето да жилят.
Когато някои рамки ще трябва да се изземат,
пчелите от тях се смитат с четка в кошера, като
се внимава за майката. Ако са без пило и с мал-
ко мед, питите се тръсват в кошера, за да изпа-

9.8
дат пчелите. Предварително трябва добра да се
провери да не е майката на тях, за да се прене-
се на друга пита. Питите с открито пило не бива
да се тръскат, защото от сътресението личинките
и яйцата се изместват по стените на килийките и
пчелите ги изхвърлят. Такива пити не трябва да
се оставят да стоят продължително време навън
о т гнездото, изложени на вятър или па пряко
нагряване от слънцето, защото млечицето около
личинките се сгъстява и засъхва, поради което те
не могат да се хранят и загиват.
След свършване на прегледа преградната дъ-
ска и затоплителните материали се поставят в
края, гнездото се покрива добре, поставя се въз-
главницата и кошерът се затваря. При първите
признаци за поява на к р а ж б а между пчелните се-
мейства прегледът се преустановява. Входовете
па прегледаните и слабите семейства се стесняват
силно и около тях се намазва е газ (петрол').
Всички други пролуки по кошерите, през които се
опитват да влязат пчелите-крадци, се запушват
добре. Понякога се случва при прегледа на пи-
тата майката да хвръкне. В такъв случай прег-
ледът трябва да се преустанови, но кошерът д а
не се з а т в а р я веднага напълно, за да може тя
да се ориентира при завръщането си и да вле-
зе през същото място.
П р « многокорпусните кошери прегледите са по-
малко на брой и са опростени, понеже се манипу-
лира с цели корпуси. При тях количеството на
меда се установява * чрез повдигане на корпуса,
а количеството н а пчелите — чрез л о г л е ж д а н е в
горните и долните корпуси, без да се и з в а ж д а т
поотделно рамките. Р а з ш и р я в а н е т о и стесняване-
то на обема на кошера също става с предвари-
 тел но комплектувани цели корпуси с изградени
пити или восъчни основи.
При у ж и л в а н е жилото трябва веднага да се
извади, като се изстъргва с нокът или остър пред-
мет встрани, без да се притиска или разкъсва ме-
хурчето с пчелната отрова. При по-голям брой
ужилвания, както и при хора по-чувствителни към
пчелната отрова, за намаляване болките от въз-
палението и отока се прави компрес със студена
вода на ужиленото място или се намазва е раз-
реден амоняк, а може д а се патърка с чиста сол.
Препоръчва се и намазване с мед или оцет. При
много тежки случаи (силна чувствителност) е
необходима веднага лекарска помощ. Такива хо-
ра не трябва да се занимават с пчеларство. Ко-
гато пчелите са силно възбудени и много жилят,
прегледът се отлага за друго време.
След прегледа ръцете, четката, рамкоповдига-
чът и пушалката се измиват със сапун, прах за
пране или смес от спирт и амоняк. При съмнение
за болести след прегледа на съответното семей-
ство ръцете и пособията се првмиват с 3%-ов во-
ден разтвор на хлоренол или иа карболова кисе-
лина, каквито винаги трябва да има в пчелина.
Па пчелина т р я б в а да има мивка, водата от коя-
то да се стича в яма, покрита с гъста телена мре-
ж а , за да нямат пчелите достъп до пея.
При прегледите пчеларят носи със себе си и
пчеларски бележки к и непосредствено
след или по време на работа с всяко семейство
нанася на съответната страница данните.

3 00
 ПЧЕЛАРСКИ БЕЛЕЖНИК

Пчеларският бележник трябва да се води на все-

ки пчелин. В него се нанасят всички данни от
прегледите. За всяко семейство се определя от-
делна страница, която носи неговия номер. 1
Бележникът се р а з г р а ф я в а и з а в е ж д а по при-
ложения пример. Удобна за бележник е продъл-
говатата тетрадка с твърди корици. В началото
на всяка страница се нанасят сведения за произ-
хода на пчелното семейство и майката, за про-
дуктивността му през предната година и някои
негови характерни особености (з и м о усто й ч и в ост,
боледуване, ройливост, работливост и кроткост на
пчелите). При смяна на майката произходът и
възрастта па новата майка също се отбелязват.
По-надолу в графите се нанасят с цифри всич-
ки данни при прегледите, като в зависимост от
това, дали се д а в а или взема нещо от пчелното
семейство, пред съответната цифра се пише зна-
кът + (плюс) или — (минус). След цифрата,
която означава колко захар е дадено, се поставя
буквата „з" ( з а х а р ) . Количеството на пчелите се
изчислява и записва в цели пити ( м е ж д у р а м и я ) ,
напълно заети с пчели. Количеството на пилото
се записва в дробно число, като числителят оз-
начава броя па всички пити, на които има пило,
а знаменателят — на колко цели пити се равня-

1
Номерът на семейството се поставя на предната стра-
на на кошера, написан па емайлирана, дървена или лама-
ринена табелка. При преместване на пчелното семейство
в друг кошер или при роявапе (естествено или изкуствено),
когато заедно с роя отива старата майка, трябва да се
премести и номерът. При смяна на майката пчелното се-
мейство запазва същия номер, но в бележника се отбеляз-
ват произходът и датата на излюпването на новата майка.

.101
ва това пило. Т а к а например числото 6/4 означа-
ва, че пилото е пръснато на 6 пити, но по количе-
ство може да заеме 4 цели плодникови пити. В
графата „изградени пити" се записва броят на
всички изградени пити, които се дават, вземат или
остават в кошера, независимо дали са празни
или заети с. пчели, мед, прашец или пило, данни-
те за което се нанасят в съответните графи. В
крайната графа се отбелязват пълните прегледи,
които характеризират състоянието и развитието
на пчелното семейство. Тук се нанасят и данните
за изцентрофугирания мед и отбраните запасни
пити с мед, количеството на и з р я з а н и я восък от
строителните рамки, образуваните изкуствени или
естествени роеве, смяната на майката или небла-
гополучие с нея. В същата графа се отбелязва и
каква н а л е ж а щ а работа има да се извърши в
близки дни с това семейство, като например да
се подхрани или разшири, да му се постави кор-
пус или магазин, да се изцентрофугира медът
и пр.
В края на сезона чрез сумиране на данните за
изцентрофугирания мед, отбрания мед на пити и
меда, н а м и р а щ се в гнездото през есента, се оп-
ределя общата продукция на мед от всяко се-
мейство. От броя на изградените изкуствени во-
съчни пити и събрания восък от строителните
рамки и други восъчни изрезки се установява об-
щ а т а продукция на восък от пчелното семейство
sa сезона. Онези пчелни семейства, които са дали
най-висока продукция и същевременно са проя-
вили и други добри качества, трябва д а се из-
ползуват през следващите години при племенна-
та подобрителна работа за отглеждане на майки
и търтеи и за образуване на нови пчелни семейства.

.102
 Пример

ПЧЕЛАРСКИ БЕЛЕЖНИК

Пчелно семейство № 17

1. С и с т е м а на кошера: дадан-блат с 12 рамки и

магазин.
2. П ч е л н о семейство:
порода — местна;
произход — от семейство № 32, 24 и 26;
кога и как е формирано — сборна отводка на 18. V. 1970 г.
3. М а й к а:
порода — местна;
произход — от семейства № 32, 24 и 26;
начало на яйцеснасянето — 20; V. 1970 г.
4. С м я н а н а м а й к а т а:
порода — местна;
произход — личинки от № 40, отглеждач № 44, бащино
семейство № 15;
дата н причина за смяната на майката — 4. VII. 1972 г . —
от старост;
начало на яйцеснасянето на новата майка — 10. VII. 1972 г.
5. Х а р а к т е р н и особености на семейството:
работливо, неройливо, кротко, добре зимува, здраво.
6. П р о д у к т и в н о с т през изтеклата 1971 г.: общ добив
на мед — 52 кг, на восък — 1100 г; образуван един из-
куствен рой 17-.а. Племенно.

ПРЕГЛЕД И ОБЛИТАНЕ В ПОМЕЩЕНИЕ

При тежка и продължителна зима и студена ран-

на пролет неблагоприятното време не позволява
на пчелите да се облетят и на пчеларя да и з в ъ ; -
ши необходимия бегъл преглед, за да окаже по-
мощ на нуждаещите се семейства. В т а к ъ в слу-
чай онези семейства, които издават признаци на
неблагополучие, трябва да се облетят и прегле-
дат в помещение. Това се извършва в чиста и
празна светла стая, която се затопля предвари-

.103
 о
a•v м5
g
> o KJ t*5 "
m PS KJ
те ==» и u H
O
o. CO U. o O
о . f-
o 0 Оo
о и С.0О eg M
CG o. «1 1 Ш и

ie"
В w
« aи ^3 ^ C3 t=t
S a,
ш et <vtn
4
У
Н те
, u
m
Я OJ tj
™ ^ О. M
CJ и u
!«
m 3 те S

s 2 X =* a 00
о o O Q, CJ
и I X
CJOJ те 1 s
в
4
o теЯ . оо.
a. c, те . o t=< 5
ж a. е rj n
н ^
c X
4
CJ
4 a3
s cj о u
VO н >, о
o. H CL ^ жа
c, c ' ОО O i—.

сЗ
gj JM 8 ЕЗИ to 00

01ГИЦ 3 ИП1П II --
о
^
си
я
cj и L-aiiii 00
3 1ШИВ(1Л1ГЖЗИ
^
5 ияонзо инглзои
нСЗ
о их
о
-ИН H!13№djgH
jx а СО см I I !
(!вхвв их*и язк + +

-т 0Ь'ИП з и хи II ! I I «
Q HX'3hLI
«и 3 ВИИВ(1Х1ГЖЗИ
СО
иаонзо иньчзоа I I I I + + +++
± ихип HH3ired.iEH I SN - _
I I 7 I м
о
и 1
ч
о I+ + > > > > > >
5 •J г / 6 1 вtraif _ а > >
-jadii вн BiBir LO 00 «6 ^ СО об о о5 to 00
СЧ CN CN
 3 <v ю 4 ' o
j <u
за

CO 3 =
яз a
r- CX P. H OJ
ns u X
£3
CV s x a. tX a, a OJ и
d. ,5X cx c CO aj
o c-3 a Е s m
cx м C- 4J X
l=(
uf s 23 C Е CO CY)
u X GJ '•X OJ K02 M
•9- Я <D
ffla.
o М Ч ян X H U oю
H CO 5 05 c a u<0
o 33 CO C
rj3 PI
CO ajX o
S o
=t tt C -. a; u
<V)
5 o
CJ is CJн
Q. X
a
•G- c
• — u • . CJ
' -8- 2
a fi ГЗ X c
ex. o s ГЗ (M
HJ f- а X " oi v~j та rn <
§<=>" u
4
C s o > — Д a: 2
c_ к OJ « a : txi s: o> S
Xo s
1 f ;^ co , c ' o

I I I
+
[ CM
1 I
I
X
ТГ O LO 00 O LO

105
 о
к
aj
я
p.

jx а тк
Ь X ! £ O :o
S 'O
0ГИП 3 И1И11 ; m a
o
HI/Dhll u:
>>
3 КИКЕ(1А17ЖЗН и
o CO
И ЙОН DO И1!ЬЧ.ЗОЯ c.
П
ихип HusiredjEH

I l!i !1 dBXEE И1/И 1ГЗН

4
OL'Hil 3 ИХИИ xaj §QJ
4 i-s
Hl'ShU 5c_ a
и
3 BHwedjflMOM pi p

ияонзо иньгзои

ихип HiialfBd.itH

•J ZZ61
Etfairjadu пи exki/

.206
гелно до 20 25°С. Кошерите го внасят в стаята
поединично и се поставят върху маса срещу нан-
светлия прозорец, т а к а че прилепим а дъска да
допре до долния му перваз. Останалите прозорци
на стаята се з а т ъ м н я в а т с тъмна книга или одея-
ла, а па открития п ; о з о р е ц се прикачва с габър-
чета рядко бяло платно или тензух, за да не се
удрят пчелите по стъклото. Отваря се напълно
входът на кошера и се открива гнездото, като ле-
ко се подпушва отгоре. Чувствувайки топлината,
пчелите излитат от кошера и се прочистват в
стаята, след което някои от тях влизат вътре в
кошера, а други се събират накуп на прозореца
по платното. В това време се извършва прегле-
дът, като се отстраняват всички нередности. Ако
коше. :ът и питите са много замърсени, пчелното
семейство се прехвърля в чист кошер на чисти пи-
ти с мед и прашец.
След като привърши прегледът и се подреди
гнездото, пчелите от прозореца се изгребват с
картонена кутия или голяма л ъ ж и ц а и се изсип-
ват в кошера. След това се поставят сухи затоп-
лящи материали и кошерът се з а т в а р я и изнася
в коридора при температуса около 8—10°С, къде-
то престоява около 3 - 4 часа, за да се съберат
пчелите на кълбо, преди да бъде пренесен на
мястото му в пчелина. След прегледа на един ко-
шер веднага се внася в стаята друг. Пренасянето
на прегледаните кошери, обратно, в пчелина тряб-
ва да стане внимателно без сътресения, за да не
се разстрои пчелното кълбо.

.107
 ФЕНОЛОГИЧЕН КАЛЕНДАР ЗА ЦЪФТЕЖА
НА М Е Д О Н О С Н И Т Е РАСТЕНИЯ

Грижите за развитието на пчелните семейства и

з а използуването на нектароотделянето трябва да
бъдат съобразени със сроковете, в които цъфтят
медоносните растения. С оглед па това е необхо-
димо да се водят ф е н о л о г и ч н и и а б л ю д е-
п и я, като ежегодно се записват сроковете на
ц ъ ф т е ж а на по-важните медоносни растения, съ-
стоянието на времето и летежът на пчелите по
време на ц ъ ф т е ж а .
Отделните видове медоносни растения не цъф-
тят всяка година в едно и също време. При мека
зима и топла пролет цъфтежът започва значи-
телно по-рано в сравнение с години, когато зи-
мата е студена и продължителна, а пролетта —
хладна. Обаче промеждутъците между започва-
нето на ц ъ ф т е ж а на отделните медоносни расте-
ния са доста постоянни пчез отделните години, с
малки отклонения от няколко дни. От друга стра-
на, известна е неизменната последователност в
ц ъ ф т е ж а на различните растения, н а м и р а щ и се в
една местност при еднакви условия. Например
върбите всяка година цъфтят преди ябълката,
акацията винаги цъфти след я б ъ л к а т а и пр.
От започването на ц ъ ф т е ж а на първите медо-
носни растения в ранна пролет или още през зи-
мата лесно може да се предвиди приблизително
кога ще цъфтят следващите по-важни медоносни
растения, представляващи подкрепителна или.
главна паша. З а тази цел е необходимо всяка го-
дина от пролетта до есента да се води к а л е н -
д а р па ц ъ ф т е ж а па по-важните медоносни
растения за р а й о н а около пчелина (виж примера).

.108
 11 р и м с Р
ФБИОЛОГИЧЕН К А Л Е Н Д А Р НА ЦЪФТЕЖА
на медоносните растения пре.ч
в района на пчелина на ТКЗС в с.
окръг

то tO в та ю
Е С Ч -8-
в и в
а.
та
о, = « £ В
о л и £' в ^
та
в з- -е- о : -е-:
I « В 2 I а. « а. г
% £ н£ j U5 .5. С ;

1. Леска 26.11 1 .III 7.Ш 9 Прашец

2. Върба (бяла) 18.Ш 22.111 ЗО.Ш 12 Нектар и
прашен
3- Глухарче 8.1 V 18.1V 7V. 29 Нектар и
4. прашец

От няколкогодишни такива наблюдения върху

сроковете на ц ъ ф т е ж а на медоносните растения
се съставя п р о г н о з а з а ц ъ ф т е н е т о . Въз
основа на нея, по д а т а т а на ц ъ ф т е ж а на едно
от първите пролетни медоносни растения, се пред-
в и ж д а т приблизителните дати на ц ъ ф т е ж а па след-
ващите, както и за настъпването па главната па-
ша. С оглед на това се вземат своевременно мер-
ки за развитието иа пчелните семейства, за под-
вижното пчеларство, за рояваието и пр.

ПОЕНЕ НА П Ч Е Л И Т Е

Водата е необходима за р а з р е ж д а н е на меда и

прашеца при приготовление храната на личин-
ките, а през лятото и за о х л а ж д а н е и поддържа-
не въздушната влага в гнездото. Установено е,
че едно силно еемейство изразходва през актив-
ния сезон 0,2—0,5 л вода дневно в зависимост от

.109
количеството на пилото, температурата на въз-
духа и притока па пресен нектар. З а принасяне
на 0,5 л вода т р я б в а 3000 пчели да извършат по
10 полета. Като принесат водата, летящите пче-
ли я предават на вътрешните пчели — „цистер-
ни", — които я з а д ъ р ж а т в медовата си гушка и
с хоботчетата си я дават на пчелите-кърмачки.
Количеството на пчелите-водоноски е толкова по-
голямо, колкото от по-далеч я вземат, което е в
у щ ъ р б на принасянето на нектар и прашец. Ос-
вен това някои от тях могат да загинат поради
непостоянното пролетно време. Пчелите не бива
да посещават замърсени източници и застояла во-
да, защото чрез пея се разнасят болести (нозе-
матоза, гиилци и др.), както и хелминти (глисти,
нематоди). За д а <се избегне това и да се осигури
снабдяването н а пчелните семейства е чиста вода,
необходимо е през целия активен сезон за пчел-
ните семейства -— от започването на облитанията до
късна есен — те да имат на разположение поилка.
И м а различни видове п о и л к и, по за по-го-
лемите пчелини за тази цел е подходящо дърве-
но буре с канелка (фиг. 11). То се поставя на
поставка и под канелата се закрепва наклонена
дъска със зигзаговидно изковани по нея тънки
летвички или в дъската са издълбани улеи. По
нея може да се посипе и чист ситен пясък. Во-
дата капе бавно, стопля се и се стича по дъска-
та, откъдето пчелите я вземат. П о и л к а т а трябва
да се з а р е ж д а с чиста вода, в която се р а з т в а р я
до 0,3% готварска сол, необходима както за пче-
лите, така и за личинките. Д о б р е е да има и
друга поилка, заредена с вода без сол, тъй като
понякога пчелите я предпочитат пред солената.
Не бива да се изролзуват общи поилки със за-
стояла вода — корита, прерязани автомобилни

.110
 Фиг. 11. Поилка за пчел
(ориг.)

гуми и др-, тъй като тя лесно се з а м ъ р с я в а и ста-

ва опасна за здравето иа пчелите.
Поилките трябва още от най-ранна пролет да
се поставят на запазено от ветрове слънчево мя-
сто в пчелина, за да свикнат пчелите отрано да
ги посещават. З а примамка отначало на дъските
на поилките се капва малко мед.
Когато поради силно застудяване в ранна про-
лет пчелите не могат да излитат, вода им се д а в а
в кошера с хранилка, в която се потапя фитил,
достигащ до пчелите, или пък периодично се на-
лива по 200—300 г затоплена и слабо подсолена
вода в празните килийки на някоя пита. Това се
налага, особено когато медът в питите е криста-
лизирал и пчелите не могат да го използуват.

ПОДХРАНВАНЕ С ПРАШЕЦ И БЕЛТЪЧНИ

ХРАНИ В К Р А Я НА ЗИМАТА

Със започване на яйцеснасянето през втората по-

ловина на зимата за приготовлението на млечи-

.111
цето и кашицата, с които хранят майката и ли
чинките, пчелите освен от въглехидрати (мед, за-
хар) имат нужда и от белтъчни вещества, мазни-
ни, витамини, минерални вещества и пр., които
набавят от цветния прашец. При липса па пра-
шец в кошерите и ако неблагоприятното време
пе позволява да пренасят пресен прашец от ра-
но цъфтящите растения, пчелите са изложени на
белтъчен глад. Те изразходват резервните бел-
тъчни вещества (т. нар. мастно тяло) ог своя
организъм, поради което се изтощават физиоло-
гически. Това се отразява както на продължител-
ността н а техния живот, така и на устойчивостта
им срещу заболяване. Такива изтощени пчели
не хранят добре пилото и развитието на семей-
ствата се забавя. Толкова повече това се отнася
за семействата, чиито пчели са изтощени още от
есента поради късното им подхранване и прера-
ботване на голямо количество захарен сироп. Ето
защо, ако в склада няма запасни пити с прашец,
които веднага да се дадат, пчелните семейства
трябва обезателно да бъдат подхранени с кърмо-
ва маса, в която се прибавя прашец или друга
белтъчна храна — извара, сухо мляко на прах
и пр.
Кърмова маса с цветен прашец. З а получава-
не на прашец се използуват бракуваните праше-
цови пити, които се нарязват на ивици през все-
ки ред килийки и след тева ивиците се отръскват
с ръце; за да се отдели прашецът от вощината.
Понеже е на бучки, първо се стрива добре или
се прекарва ирез машинка за месо, след което
се смесва с равно количество мед, разтопен па
водна баня. Медопрашецовата смес се размива с
20—-30% вода, в която се разтваря по 2—3 г сол
за всеки кг от сместа. След това тя се омесва

.112
добре с 5—6 части пудра захар, за да стане на
полутвърдо тесто. От така приготвената кърмова
маса се правят питки по 0,5—0,8 кг, които се
увиват в тънка хартия, надупчват се отдолу и се
поставят предварително затоплени н а д пчелното
кълбо.
З а приготовление н а по-голямо количество кър-
мова маса пчеларят трябва да си подготви медо-
прашецоза смес о щ е от предната година.
В ранна пролет пресен прашец може да се съ-
бере от ресите на леската. Ресите се обират не-
посредствено преди разпукването им и се по-
ставят 'в тава на топло. След няколко дни те се
разпукват, отръскват се с ръце и прашецът се пре-
сява и използува по гореописания начин.
Ако в пчелина пма з а р а з н а болест, подхранва-
нето не бива да става с кърмова маса, приготве-
на от мед или прашец, събрани от болния пчелин,
защото по този начин болестта лесно ще се раз-
пространи по другите семейства.
Кърмова маса с извара. Изварата трябва да бъде пряс-
на или слабо осолена, с мека консистенция, без дъх и
приятна на вкус. Най-подходяща е суроватъчната извара,
добита чрез загряване на суроватката, която се получава
от подсирването на краве или овче мляко за приготовле-
ние на сирене и кашкавал. В тази извара се съдържат
простите белтъци на млякото — албумини и глобулини,
конто по-лесно се усвояват. При липса на суроватъчна из-
вара може да се използува и извара, получена от обезмас-
лено мляко, която се произвежда в голямо количество и
най-често се продава в магазините като диетична или сла-
бо осолена.

З а приготовление на кърмова маса изварата се

смесва добре с равно количество разтопен мед,
след което към сместа се прибавя 6—7 части пуд-
ра з а х а р и се омесва до полутвърдо тесто. З а при-
готовление на големи количества кърмова маса

8. Календарен с п р а в о ч н и к по пчеларство 113

може да се използува тестомесачна машина. От
готовата кърмова маса се правят питки, които се
д а в а т на семействата по гореописания начин. Ако
пчелното кълбо е близо до отвора на покривка-
та, кърмовата маса се поставя в хранилката, коя-
то се захлупва върху отвора. Пчелите много охот-
но поемат дадената храна и подхранването може
да бъде повторено след 10—15 дни. При липса на
мед или ако в пчелина има болести, кърмовата
маса може да бъде приготвена само от извара и
пудра захар; тя по-бавно се взема от пчелите. З а
д а не засъхват питките, трябва д а бъдат по-
меки и да се покрият отгоре е непромокаема
хартия.

Изварата е леснодостъпна и евтина лесноусвояема бел-

тъчна храна, която съдържа необходимите за пчелния ор-
ганизъм аминокиселини, мазнини, минерални вещества и
пр. От проведените в Опитната станция по пчеларство (Л.
Радоев) опити за подхранване с извара в кърмова маса,
а след това в захарен сироп е установено, че тя може да
замести липсата на цветен прашец. Подхранваните с. из-
вара опитни семейства са се развили добре и са имали за
главна паша в повече 20% пчели и 25% пило, като са
дали в повече 26% мед и 21% восък в сравнение с кон-
тролните семейства, подхранвани без прибавка на извара.
Пчелите на опитните семейства са били по-едри, по-тежки
и с по-дълги хоботчета. Подхранването с извара се прак-
тикува от множество пчелари в страната с добър резултат,
особено в райони с рапиа паша (акация, еспарзета и др.).
където пчелните семейства трябва бързо да се развият,
а няма достатъчно прашец в ранна пролет.

Кърмова маса със сухо мляко. Тя се приготов-

лява, като 1 част сухо мляко (цяло или обезмас-
лено), накиснато с вода, се смеси с 3 части раз-
топен м е д 'и сместа се омесва на тесто ,с около
6 части пудра захар. Изхранва се по гореописания
начин.

.114
 З а подсилване ефекта й в кърмовата маса мо-
же да се прибави като стимулант микроелемен-
тът кобалт. На 1 кг кърмова маса се прибавя
38 мг кобалтов сулфат или 24 мг кобалтов хло-
рид, които се разтварят в малко вода. Ако пчел-
ните семейства са застрашени от нозематоза, в
кърмовата маса се поставя по 100 мг фумидил Б
за всеки килограм от тази храна (като профилак-
тична м я р к а ) .
Гнездата на подхранваните пчелни семейства
трябва да бъдат стеснени и затоплени.

ПЪРВИ (БЕГЪЛ, ОСВЕДОМИТЕЛЕН)

ПРОЛЕТЕН ПРЕГЛЕД

Той се извършва в самото начало на активния за

пчелите сезон, към к р а я иа зимата и в началото
па пролетта — обикновено през месец март. В
южните райони, а при благоприятно време и в
останалите полски райони на страната може да
се 'извърши дори към к р а я на февруари, по вре-
ме па облитването па пчелите, когато температура-
та е пад 12°С, а времето е слънчево и тихо. Пче-
л а р я т трябва да следи за настъпването на под-
ходящо време и да не пропуска възможността за
своевременно и з в ъ р ш в а н е на този преглед.
Целта иа прегледа е да се установи какво е
състоянието на всяко семейство след презимува-
нето и да се о к а ж е незабавна помощ на най-иуж-
даещите се. Най-напред от кошера се свалят пок-
ривът и възглавницата и се и з в а ж д а т затопля-
щите материали, като се излагат на слънце, за
да е е просушат и проветрят. След това се изваж-
да дъното, за да се почисти. Труповете на умре-
лите пчели и восъчните капачета от разпечатани-

.115
 те килийки с мед през зимата се смитат в сан-
дъче, без да се разпиляват, след което дъното се
изстъргва добре с рамкоповдигача, с твърда чет-
ка или шпакла и се дезинфекцира, ако и м а нуж-
да, като се измива с разтвор на формалин 4%
или 3% горещ разтвор па прах за пране. Още
по-добре е дезинфекцията да стане чрез обгаряне
на пламък с бензинова лампа. Почистеното и
промито с чиста вода и просушено на слънце дъ-
но се поставя отново на кошера.
При благополучно презимуване умрелите пчели
по дъното и пред кошера са не повече от една
водна чаша. Големият подмор, '.както и диарич-
ните петна по дъното, по рамките и стените на
кошера показват неблагополучно презимуване. Прн
съмнение за з а р а з н а болест по пчелите се изпра-
ща проба от тях до ветеринарво-бактериологич-
ната станция за изследване.
Ако трябва да се прегледат много пчелни се-
мейства, а времето е недостатъчно, почистването
на дъната може да се отложи за по-късно. Пър-
вият пролетен преглед се извършва, без да се
разбутва много гнездото. Трябва бегло да се уста-
нови: каква е силата иа семейството, има ли хра-
на, има ли майка и какво е състоянието на гнез-
дото.
За установяване с и л а т а на семейство-
т о за момент се открива гнездото и се изброяват
междурамията, заети с пчели. Семейства, които
имат по-малко от 4 междуредия пчели, са слаби.
З а тях трябва да се положат по-специални гри-
жи, за да се развият за главната паша.
Наличността на х р а н а се установява,
като се прегледат само крайните пити до пилото
и се прецени количеството на меда по тях. Ако
медът в гнездото по това време е по-малко от

3 00
 4—5 кг или няма никакъв мед, пчелното семейство
трябва веднага или в най-близко време да се под-
храни, защото в противен случай ще загине от
глад или ще з а б а в и развитието си. Подхранване-
то става най-добре със запасни пити със запеча-
тан течен нектарен мед, от който се разпечатва
участък, колкото една длан от едната страна и
питата се поставя до пилото па мястото на изва-
дените празни или маломедни пити. Питите с мед
трябва да са престояли през нощта в топла стая.
Ако в гнездото няма -цветен прашец, обезателно
трябва да се д а д а т и 1—2 пити с добре запазен
цветен прашец, който също се поставя до пило-
то. В случай че няма мед на пити, на семейство-
то се д а в а кърмова маса или ако времето поз-
волява, в празните пити откъм пилото се налива
0,5—1 кг топъл (към 40°С) гъст захарен сироп
(2:1). Ако пчелите са страдали от диария, д ъ л ж а -
ща се на недоброкачествена храна (манов, кри-
стализирал или вкиснал мед), тези пити временно
се и з в а ж д а т и на семейството се д а в а т пити с
доброкачествена храна.
За н а л и ч н о с т т а н а м а й к а се съди но
пилото. Ако на някоя от средните пити има пило,
особено незапечатано, или яйца, семейството има
майка. Няма нужда да се търси и да се види
майката, защото това у д ъ л ж а в а прегледа и пило-
то може да се простуди. В случай че няма яйца,
а има заложени свищеви маточиици, това показ-
ва, че майката е загинала. Ако няма яйца, нито
заложени маточници и пчелите са спокойни, зна-
чи че има майка, която или временно е преуста-
новила яйценосенето или е загубила способността
да снася оплодени яйца. При втория случай май-
ката може да е станала т ъ р т о в к а, т. е. да е
започнала да снася неоплодени яйца в обикнове-

.117
ните работнически килийки, от които се развиват
търтеи, и килийките са запечатани със силно из-
пъкнали капачета — т. нар. г ъ р б а в о пило.
Излюпените от тези килийки търтеи са дребни.
Майките-търтовки са или много стари и запасът
от сперми в семеприемника им е изчерпан, или
е нарушен механизмът на пропускането « а спер-
ма към яйцето, или пък семеприемникът им е
повреден през зимата, поради което яйцата се
спасят, без да се оплодят. Търтовки стават и ня-
кои късно излюпени през есента майки, които не
успяват да се оплодят до зимата, поради липса
па търтеи или неблагоприятно време, както и май-
ките, заболели о т нозематоза. Когато в гнездото
няма яйца и пчелите са разтревожени, като стоят
на питите е повдигнати коремчета и трептят с кри-
л а т а си, издавайки характерен „тъжен" звук, това
е сигурен признак, че пчелното семейство н я м а
майка, т. е. че е осиротяло. На осиротелите семей-
ства, както и на семействата с майки-търтсИвки
или пък със стари, изтощени майки с парализи-
рани крачка или с оръфани крилца, трябва вед-
нага да се д а д а т оплодени запасни майки, отгле-
дани предната година и зазимени в нуклеуси (вж.
стр. 127). П о съответен начин се постъпва и ко-
гато в осиротяло семейство са се появили пчели-
търтовки (вж. стр. 162).
Състоянието на гнездото се в и ж д а
от вида и количеството на умрелите пчели (под-
мора) и от това дали по питите, преградните дъ-
ски н стените иа кошера няма влага, плесен или
диарични петна. Засегнатите пити, на които ня-
ма пило, трябва да се заменят с чисти, а преград-
ните дъски основно да се почистят и дезинфекци-
рат. И з в а ж д а т се и питите, наядели от мишки или
засегнатите им участъци се изрязват. Ако и сте-

.118
ните на кошера са много замърсени, тогава пчел-
ното семейство заедно с питите трябва да се
прехвърли в друг чист кошер. Гнездото му тряб-
ва да се стесни на толкова пити, колкото се пок-
риват от наличните пчели, като празните и излиш-
ните пити се и з в а ж д а т . Прегледаното и стеснено
гнездо be затопля добре отстрани и отгоре със су-
хи затоплящи материали. Ако през зимата е бил
отворен горният вход, сега той постепенно се зат-
варя, а се отваря входът при дъното, като се
оставя широк толкова сантиметра, колкото пити
се покриват от пчелите. Проверява се да не е пре-
дизвикана к р а ж б а при някои семейства.
С л е д привършване на прегледа събраните в сан
дъчето трупове на умрели пчели и другите остатъ-
ци се пресяват през сито, за да се отделят во-
съчните капачета. Всички умрели пчели, събрани
от кошерите, както и сметените пред кошерите
веднага се изгарят настрани от пчелина или се
закопават в земята. Питите на умрелите семей-
ства се прибират от кошерите. Ако умирането не
се д ъ л ж и на з а р а з н а болест, годните пити могат
да се използуват за другите семейства. При кон-
статирана заразна болест питите трябва да се
бракуват и претопят или да се обеззаразят и след
това отново да се използуват (вж. стр. 172).
МАРТ
Климатични особености. Март е преходен месец между зи-
мата и пролетта. Нормалните средни месечни температури
са значително по-високи и са положителни (с изключение
на високите планински райони). За Северна България те
са от 4,0° (Толбухин) д о 6,0°С (Велико Търново); по Чер-
номорието •— м е ж д у 4,0° (Балчик) и 6,3°С (Созопол); в
Тракийската низина, най-южните райони и долината на
Струма са между 6 и 8°С; във високите котловинни по-
лета на Югозападна България са от 1,7° (Самоков) д о
4,5°С (София). Абсолютните максимални температури са от
25—26°С (по Черноморието) д о 34—35"С в много райони
на Дунавската равнина, а абсолютните минимални темпе-
ратури са от 9,2° (Петрич) до —30°С ( К н е ж а ) .
Валежите през март са по-обилни от тези през февруа-
ри. Преобладават валежите от д ъ ж д , като в Северна Бъл-
гария и планинските райони вали понякога и сняг. Ветро-
вете не са силни (до 2—3 метра в секунда), като преоб-
ладават тези от северозапад, север и североизток.
Слънчевото греене заедно с увеличаването на деня на-
раства значително и за месеца е в границите от 131 часа
(Варна) до около 170 часа в южните райони на стра-
ната.

Фенологичен календар. Март е първият кален-

д а р е н месец на пролетта. Със затопляне на вре-
мето природата се събужда. З а ц ъ ф т я в а т все по-
вече медоносни растения — леска, кукуряк, ж ъ л т
гарваиски лук, дрян, бряст, чимшир, медуница,
подбел, иглика, гълъбови очи, миризлива темену-
га, син минзухар, великденче, парички и др. По по-
речията вече цъфтят елшата, ивата, черната то-
пола, а от овощията — бадемът, з а р з а л а т а , кай-
сията и джанките. Те предлагат па пчелите пре-
сен нектар и прашец.
От специалните медоносни растения към к р а я
па март се засяват фацелията в осее е фий или
грах и бялата едногодишна комунига. В такъв
случай фацелията ще започне да цъфти към к р а я
на май, т. е. в безиашевия период между цъфте-
ж а на акацията и слънчогледа, а комунигата, ка-

.123
то се подкоси, ще цьфти след слънчогледа. Зася-
ва се и борагото.
Състояние на пчелните семейства. М а к а р че
пчелите са все още на кълбо, активността на пчел-
ните семейства все повече се усилва. И в слабите
семейства майките вече са започнали да яйцесна-
сят. Пилото в добрите семейства е на 3—4 пити,
к а т о площите са по-големи от педя и по средата
са със запечатано и излюпено пило. По средните
пити се виждат множество млади пухкави пчели,
които постепенно се включват във вътрешната ра-
бота. Около пилото пчелите формират венци от
разреден мед, който е необходим за приготвяне
храната на личинките. Консумацията на мед се
увеличава на. 2—3 кг за месец. Старите пчели все
повече излитат за принасяне на нектар, прашец
и вода, а младите (извършват първите си друж-
ни облитания в слънчевите обедни часове. Миши-
те предпазители се отстраняват, тъй като пчелите
са вече в движение и мишките се боят от ужил-
ването.
Обикновено през март се наблюдава т. нар.
„пролетно отслабване" на пчелните семейства, по-
н е ж е старите пчели вече умират, а младите все
още не са достатъчно, за да компенсират тази
загуба.
Работа на пчеларя. Ако първият (осведомите-
лен) пролетен преглед не е извършен през фев-
руари поради студеното време, това трябва обе-
зателно д а стане още в началото иа март, като
неблагополучията веднага се отстраняват. Семей-
ствата се осигуряват с храна, а при липса на
п р а ш е ц се откарват в район с ранна, прашецодайна
растителност. В противен случай се подхранват
с кърмова маса, а по-късно със сироп, приготвен
с белтъчна храна. Гнездата се стесняват и затоп-

.124
лят, защото топлината сега е не по-малко в а ж е н
фактор от храната, като се има предвид, че вре-
мето е твърде променливо. Слабите семейства се
с д р у ж а в а т по две в един кошер, за да се топлят
по-добре (вж. стр. 421). По-късно, когато в сил-
ните семейства вече има повече новоизлюпени
пчели, слабите семейства с добри майки се под-
силват, като по обед им се сметат от 1—2 пити
млади пчели върху платно, постлано пред входа
на кошера. За по-голяма предпазливост входът
на кошера се натърква с кромид лук. Това мо-
ж е да се повтори след 10—15 дни, като им се да-
де пита с люпещо се пило и друга с пресен пра-
шец и нектар. Така майките бързо увеличават яй-
цеснасянето и слабите семейства се засилват за
главната паша. Полагат се грижи и за запасните
майки, и за помощните семейства. Обикновено през
втората половина на март със затопляне на вре-
мето се извършва и главният пролетен преглед.
Поилката в пчелина редовно се з а р е ж д а с. во-
да — по възможност затоплена. Следи се за бо-
лести — нозематоза, паратиф, септицемия, които
започват да се проявяват през март. Вземат се
мерки и срещу отравянията при растителноза-
щитните мероприятия, които в южните райони се-
га започват.
Д о к р а я на март пчелните семейства трябва да
се регистрират в съответния народен съвет, в чие-
то землище се намират, и да се застраховат.
През март пчеларят трябва да проведе пролет-
но почистване, подреждане и благоустрояване на
пчелина. Сега времето е много подходящо за за-
с а ж д а н е на дървесни, храстови и цветни медонос-
ни видове за ветрозащитен пояс, жив плет, както
и за ориентиране на пчелите и за украса на пче-
лина. Пчеларските дружества трябва да влязат

.125
във връзка с горските стопанства и с А П К за
провеждане на залесителни мероприятия с добро-
волен труд на пчеларите.
Активният пчеларски сезон вече започва и про-
светната дейност е към приключване.

П Р И Д А В А Н Е НА МАПКИ С НУКЛЕУС
И П Р И С Ъ Е Д И Н Я В А Н Е НА О С И Р О Т Е Л И
СЕМЕЙСТВА

През зимата и пролетта най-често осиротяват се-

мейства, зазимени със стари и изтощени майки,
както и тези с лошокачествена храна и страдащи-
те от диария или нозематоза. М а й к а т а може да
загине и ако е з а б о л я л а от меланоза или поради
постоянно обезпокояване от многото въшки по
нея. Пчеларят трябва своевременно да установи
осиротяването (чрез прослушване, по облитането
или при прегледа), за да спаси семействата. В
противен случай те загиват още през зимата по-
ради разстройване на пчелното кълбо или биват
разграбени и унищожени от пчели-крадцн в ран-
на пролет, или стават търтееви семейства. Ако
осиротелите семейства са болни от нозематоза или
друга з а р а з н а болест и са много слаби, най-доб-
ре е д а се унищожават (вж. нозематоза, етр. 171).
Н а здравите, но осиротели семейства, както и
па семействата с негодни майки трябва в най-
скоро време д а се придадат качествени майки. В
р а н н а пролет не бива да се разчита осиротялото
семейство само да си отгледа майка, като му се
даде пита с младо пило от друго семейство. Ма-
кар и да заложи свищеви маточници, излюпената
майка няма да може своевременно да се оплоди
подари липса на търтеи и студеното време. А

.126
 ако все пак тя се оплоди, докато се появят пчели
от нейното пило, семейството много ще отслабне.
Ето з а щ о на нуждаещите се семейства трябва да
се придадат презимували запасни майки, каквито
трябва да се подготвят и зазимят във всеки пче-
лин още предната есен. Осиротялото семейство
предварително се преглежда основно да не би да
има заложени маточници, които трябва да се уни-
щожат, защото при наличност макар и на един
неразрушен маточник пчелите ще убият дадената
им майка. Ако семейството е с негодна майка, тя
трябва да се отнеме преди даване на новата. В
случай че пчеларят не намери майката, но по по-
ведението на пчелите не е сигурен, че семейство-
то няма майка, той трябва да му даде една пита
(контролна) с млади личинки или яйца от редов-
но семейство. След 4—5 дни го проверява и ако
па питата има заложени маточници, това е си-
гурен признак, че в семейството няма никаква
майка. Маточниците трябва да се разрушат, след
което се придава новата майка. Ако пчелите не
са започнали да и з г р а ж д а т маточници на даде-
ната им пита, това показва, че в семейството има
майка, която трябва да се отнеме, щом е негод-
на, след което да се д а д е новата.
В ранна пролет е най-добре майката да се при-
даде заедно с пчелите и питите от нуклеуса, с
които е 3'имувала. Така осиротялото семейство ед-
новременно ще се подсили. Присъединяването на
иуклеусното семейство към осиротялото става при-
вечер, след като се приберат пчелите. Преди то-
ва трябва да се уеднакви миризмата на семей-
ствата, защото в противен случай има опасност
да настане бой между пчелите, при което може
да бъде убита и майката. З а тази цел дъната или
горните летви па рамките на двата кошера се ва-

.127
търкват с кромид лук или пчелите се напръскват
(пулверизират) с рядък медов или захарен сироп,
в който е прибавена ракия (около 5 % ) или ня-
колко капки есенция (лавандулова, розова или
ментова). При напръскването питите се д ъ р ж а т
косо, за да не попада течността по дъното на ки-
лийните, от което откритото пило и яйцата биха
пострадали. Излишните и празни пити от осиро-
телите семейства се изваждат. Питите на нуклеу-
са заедно с пчелите и майката се пренасят с пре-
носимото сандъче и се поставят до питите на оси-
ротялото семейство, чието гнездо предварително
се стеснява, а преградната дъска се отмества, за
да се освободи място. Ако в осиротялото семей-
ство има пити с пило, те предварително се осво-
б о ж д а в а т от пчелите и се поставят до пилото на
нуклеуса. Разпечатва се мед па пита от нуклеу-
са, която е към осиротялото семейство или в нея
се налива малко топъл сироп. Когато не са взе-
ти мерки за уеднаквяване па миризмата, между
питите на нуклеусното•и осиротялото семейство
се поставя надупчен с вилица или с пирон вест-
ник, който допира до стените, дъното и покривка-
та. Д о к а т о пчелите през нощта разширят дупките
и започнат да преминават през вестника към май-
ката, те уеднаквяват миризмата си и спокойно се
присъединяват. Входът па обединеното семейство
се стеснява и на него се поставя рехаво сено или
клонки за по-добро ориентиране на пчелите от
нуклеусното семейство на новото място. След 5—6
дни се преглежда внимателно, з а да се види спо-
лучливо ли е присъединяването, а прояденият вест-
ник се отстранява.
В случай че в пчелина не се разполага със за-
пасни майки и такива няма възможност да се
доставят от другаде, то осиротелите семейства

.128
трябва да се присъединят с някои от най-слабите,
които имат добри майки и са здрави. З а да не се
върнат летящите пчели на старото си място, два-
та кошера постепенно се д о б л и ж а в а т вечер с по
0,5—1 м един към друг, докато се допрат. Ако са
много далеч, тогава кошерът с по-слабото семей-
ство се донася направо, след -което присъединя-
ването се извършва по гореописания начин, като
на входа на обединеното семейство се поставят
препятствия за преориентираме на пчелите. Праз-
ният кошер веднага се отстранява.
При многокорпусните кошери осиротялото се-
мейство се оставя па един корпус, върху който се
поставя надупчен вестник, а отгоре се настанява
корпусът със з а п а с н а т а майка. След няколко дни
се преглежда и ако обединеното семейство не е
много силно, празният корпус се отстранява.
При присъединяването за по-голяма сигурност
майката може да се затвори в клетка, като се
поставя в средата па своето семейство. След 2—3
дни тя се освобождава. З а да не н а м а л я в а броят
на семействата в пчелина, трябва през лятото да
се създадат нови семейства с пчели и майки or
здрави и високопродуктивни племенни семейства.

ПРОЛЕТНО ПОДХРАНВАНЕ
С Б Е Л Т Ъ Ч Н И ХРАНИ

Когато в гнездата липсва цветен прашец и няма

запасни пити с прашец, за подбудително подхран-
ване трябва да се даде приготвена от предната
година медо-прашецова смес или в сиропа да се
прибави друга белтъчна храна — извара, суро-
ватка, мляко, хлебна мая, бирена мая, яйца или
соево брашно.

9. Календарен с п р а в о ч н и к по пчеларство 129

 М е д о-п р а ш е ц о-в а т а с м е с се р а з р е ж д а
с малко вода, за да стане като сметана, и по
400—500 г от нея периодично се намазва с нож
по празните килийки иа питите до пилото или
тя се прибавя към сиропа. Може да се даде и
чист, добре запазен прашец по 100—200 г на ли-
тър сироп, като предварително добре се стр-и в а
п разбива в малко сироп.
Около 10% п р я с н а и л и с л а б о осоле-
н а и з в а р а се прибавя в сиропа (на 10 л си-
роп 1 кг и з в а р а ) . Предварително тя се размива
добре с ръце в отделен съд с малко вода или си-
роп, за да стане к а т о мляко и се прецежда през
тензух или цедка в готовия охладен сироп. Изва-
рата м о ж е да се и а с т а ш в торбичка от тензух,
която се потапя и сиропа и се размачква, докато
останат по-едрите части, които не могат да пре-
минат. Не е необходимо сиропът да се вари от-
ново. Някои пчелари за по-бързо предварително
разбиват добре изварата с определеното количест-
во захар, след което към тази смес прибавят рав-
но количество топла вода и бъркат, докато се раз-
топи. З а да привикнат пчелите, при първите 1—2
подхранвания сиропът се прави по-сладък и се да-
ва в по-малко количество, налят в празните ки-
лийки на питите до пилото или с хранилка. След
това се увеличава до 0 , 8 - 1 кг през 5—6 дни, ка-
то концентрацията на захарта е 1:1. З а по-бързо
вземане на сиропа преградата на хранилката се
отстранява, за да имат пчелите свободен достъп
в цялото хранително отделение, като там се по-
ставя поплавък От кръстосано сковани тънки дъс-
чици. Ако се получи утайка на дъното на хранил-
ката, при следващото наливане тя се размесва с
новия сироп и пчелите я вземат. Пчелите с охо-
та консумират изваровия сироп, като обилно хра-

.130
пят майката и пилото и градят пити. Семействата
бързо се развиват за главната паша и д а в а т по-
вече мед и восък в сравнение с подхранваните с
чист захарен сироп.
Суроватката (пепрокиснала) от краве или
овче мляко се прибави в -съотношение 1:2 (50%)
към предварително приготвен по-гъст сироп (2:1),
без отново да се сварява. Гю-къоно сиропът мо-
ж е да се приготвя без вода, като захарта се раз-
тваря в равно количество леко затоплена суроват-
ка. Д а в а се на малки порции (по 200—300 г)
през 1—2 дни, за д а се консумира веднага, защо-
то складиран в по-големи количества в питите,
този сироп може да прокисне. 1
Мл якото трябва да е краве — прясно или
сухо, цяло или обезмаслено. Овчето мляко е бо-
гато е мазнини и не е подходящо — може да при-
чини храносмилателни разстройства. Млякото не
трябва предварително да се сварява. Отначало се
дава в по-тъст сироп (2:1); след като се охлади,
в сиропа се добавя за всеки килограм захар по
0,5 л цяло или обезмаслено мляко и се разбърква
добре. След като пчелите привикнат на млечния
сироп, количеството на млякото постепенно се уве-
личава д о к а т о сиропът започне да се приготов-
л я в а само от равни количества з а х а р и затоплено
до 60°С мляко, което обаче трябва да бъде обез-
маслено. Сухото мляко се прибавя но 50—100 г
на литър сироп (1:1). Предварително млякото се
накисва и разбива в равно количество топла во-
да и след това се р а з б ъ р к в а в охладения сироп.
Млечният сироп се д а в а на малки порции (по
1
При прокисваие в хранилките сиропът трябва да се
изхвърли в трап и зарине, а хранилките да се измият и
изварят добре преди новото им .зареждане.

.131
 200—300 г. през д е н ) , за да го консумират пчелите
веднага и да не прокисне. Опитите в С С С Р по-
казват, че при подхранване с млечен сироп ко-
личеството па пилото се увеличава до 18%.
Хлебната мая (фабрична, пресована) се
д а в а до 5—10% ib сиропа. Предварително тя се
стрива със з а х а р на пясък в отделен съд, смесва
се с малко вода и се кипи около 10 минути на
огън при постоянно разбъркване. След това се
сипва в готовия сироп (1:1), който п р о д ъ л ж а в а
да ври още 5—6 минути, за да се убият н а п ъ л н о
дрождите. З а предпочитане е да се дава на мал-
ки порции. При нашите опити (Л. Радоев) т я
даде за главната паша увеличение на пчелите
до 12%, иа пилото до 22% и на меда 12,5%.
Б и р е н а т а м а я (суха или течна) се смесва
със сиропа и се д а в а по същия начин, както хлеб-
ната. Ефектът от нея е по-слаб.
Яйцата (пресни кокоши) се прибавят по
1—2 на литър сироп. Те се разбиват в малко во-
да и след това се сипват в готовия охладен сироп.
Храната се д а в а на малки порции, за да се из-
консумира веднага, защото при складирането й
в питите за по-дълго време може да настъпят
гнилостни процеси и отравяния. Според опитите
н а Величков и Каменов при подхранването с
яйчен сироп пчелните семейства са увеличили
количеството на пилото с 15%, но ако .едновре-
менно с това са 'събирали и по-голямо коли-
чество цветен прашец, са изпадали в роево със-
тояние.
С о е в о т о б р а ш н о трябва да бъде обезмас-
лено и ситно смляно. Прибавя се в 5% към гото-
вия сироп. Пчелите не го вземат много охотно и при
нашите опити то даде 6—7% увеличение на пи-
лото. Другите видове брашна — овесено, ръже-

.132
 по, пшенично и rip. — не могат да се използуват
от пчелите.
З а подхранване може да се използува и смес
от 'различни белтъчни хра.ни — 'извара, сухо мля-
ко, мая, соево брашно, — към които се прибавя
15% цветен прашец и се дават с кърмовата ма-
са или захарния сироп.

ГЛАВЕН (ОСНОВЕН) ПРОЛЕТЕН ПРЕГЛЕД

Главният пролетен преглед се прави к ъ м края

па март или началото на април в зависимост от
състоянието на времето и климатичните условия
па района. Понеже е по-продължителен, прегле-
дът трябва да се и з в ъ р ш в а в топъл ден, когато
температурата е не по-ниска от 15°С и пчелите
летят за нектар и прашец от цъфналите върби,
дрян, д ж а н к и и други овощни видове. Най-нап-
ред се изваждат затоплителните материали, за
да се просушат на слънце от двете страни, дока-
то трае прегледът. Основно и точно се преценяват
силата и здравословното състояние на пчелните
семейства, количеството на пилото и качествата
на майката, количеството и качеството на хра-
ната и състоянието на гнездото, като същевре-
менно се създават необходимите най-добри усло-
вия з а бързо развитие на пчелните семейства през
пролетта.
С и л а т а на семействата се определя по броя
па питите ( м е ж д у р а м и я т а ) , покрити с пчели (вж.
стр. 38).
К о л и ч е с т в о т о п а п и л о т о и яйцата се
определя по площта, която те заемат на отделни-
те пити, и се пресмята на цели плодиикови пити.
По количеството и вида н а пилото се юъди и за

.133
Фиг. 12. Пита със запечатано работническо пило (ориг.)

качествата на пчелната майка. Ако в кошера има

много пило и работническите килийки са редовно
осеменени, без пропуски, а запечатаното пило е
работническо (с равни капачета), това показва,
че майката е добра (фиг. ]2). По това време сил-
ните семейства имат по 4—5 цели пити с пило и
яйца.
При прегледа т ; я б в а да се види и самата м а й-
к а. Ако майката е вече стара, с излъскано тя-
ло или оръфани крила, или пък има п а р а л и з и р а н
крак, по-късно тя подлежи на сменяване, м а к а р
и да осеменява добре. Веднага трябва да се да-
дат майки на осиротелите семейства, както и на
семействата с майки-търтовки или с пчели-тър-
товки. На смяна подлежат веднага и майките,
конто наглед са добри, но имат слаба яйценос-
ност, не съответствуваща на количеството на пче-
лите и на храната.

.134
 К о л и чест'в ото на меда се определя в
килограми но площта, която той заема по питите,
като се знае, че една пълна запечатана плоднико-
ва дадан-блатова нита с ъ д ъ р ж а средно 3,6 кг
мед, а една пита от многокорпусен кошер — 2,5
кг. Ако питата е силно удебелена или много из-
тънена, нрави се съответна корекция. Количество-
то на незапечатания мед се определя в зависи-
мост от площта, която заема, и пълнотата на ки-
лийките. В гнездото на пчелното семейство трябва
да има 8—10 кг доброкачествен мед" и 2—3 пити
с добре запазен цветен прашец. При недостиг на
храна тя трябва да се добави, защото в проти-
вен случай семейството изостава в развитието си.
Освен това количество в склада трябва да има и
известен резерв от мед, който се дава според
н у ж д а т а по-късно при разширение на гнездата.
Ако в гнездото има пити с манов или вкиснат
мед, който е причинил диария, те трябва да се
извадят, като се прибави нужното количество доб-
рокачествена храна (в пити). Когато медът в пи-
тите е кристализирал, трябва през 4—5 дни да
се разпечатват площи от него колкото длан и да
се напръскват е топла вода, за да го използуват
пчелите. В противен случай те ороиват кристал-
четата по дъното и ги изхвърлят навън. Мано-
вият мед може да се използува по-късно през
пролетта, когато има редовно облитане и по-уси-
лен приток на нектар, за да го смесват пчелите
при изхранването.
З а с ъ с т о я н и е т о н а г н е з д о т о се съ-
ди от качеството и количеството на питите и от
хигиенните му условия. При главния преглед тряб-
ва да се извадят от гнездото и да се бракуват
всички стари черни пити, замърсените от диария,

.135
Фиг. 13. Пита с плесенясал цветен прашец (ориг.)

както и питите с разтегнати и търтееви килий-

ки, наядени от мишки, плесенясали или с раз-
вален цветен прашец (фиг. 13). Ако на някои от
тези пити има пило, те се подрязват до пилото
и през пролетта постепенно се изместват към
к р а я на гнездото, за да бъдат извадени, след ка-
то от тях се излгопи пилото. Когато в питите, кои-
то подлежат на бракуване, има мед, те се поста-
вят з а д преградната дъска на кошера, като от
време на време се разпечатва медът, за да бъде
пренесен на другите пити, след което се изваж-
дат. Гнездото на семейството се стеснява според
количеството на пчелите. На оставените пити тряб-
ва да има достатъчно мед и прашец, както и
празни работнически килийки за непрекъснато яй-
цеснасяпе на майката. Питите трябва да бъдат
само с работнически килийки, и то със светлока-
фяв до кафяв цвят, в които е отглеждано пило
предната година, тъй като те по-добре з а д ъ р ж а т

.136
топлината, а майката с охота снася яйца в тях.
При подреждането на гнездото в средата се
поставят питите с пило и с празни килийки, от
двете им страни са питите с прашец, а з а д пос-
ледните са питите с мед. При средните и силни
семейства гнездото трябва да бъде към по-топ-
лата южна или западна страна на кошера, а при
по-слабите семейства то се ограничава в средата.
Като приключи прегледът, прасъхналите затоп-
лителнн материали отново се поставят з а д пре-
градните дъски, а входът на кошера се стеснява
според силата на семейството.
След главния преглед при по-топло време тряб-
ва да се извърши основно почистване на всички
рамки и цялата вътрешност па кошера, като с
нож се изстъргват добре восъкът, пчелният клей
и диаричните петна, а след топа се изтъркват с
парцал, навит на пръчка и натопен в 4%-ов фор-
малинов разтвор (вж. стр. 171 — нозематоза). Во-
съкът се претопява, а събраните други отпадъ-
ци се изгарят или з а к о п а в а т настрани от пчели-
на. Още по-добре е д а се извърши основна де-
зинфекция на всички кошери, като първоначално
няколко семейства се прехвърлят в запасни ко-
шери и след като техните кошери се почистят и
дезинфекцират с формалин или обгорят отвътре
с бензинова лампа, в тях се прехвърлят други
семейства и т. и., докато всички семейства се
прехвърлят в дезинфекцирани кошери.
Специален главен пролетен преглед може и д а
не се извършва, ако първият (осведомителен)
преглед е дал ясна представа за състоянието и
нуждите па пчелните семейства и им е оказана
своевременно необходимата помощ. Този преглед
отпада, когато семействата са зазимени с млади
и качествени майки и с достатъчно количество

.137
доброкачествена храна. В такъв случай първият
преглед изиграва ролята на главен. Така се из-
бягва излишно безпокойство на семействата и се
спестява много труд на пчеларя, което е от важ-
но значение, особено при големите промишлени
пчелини.

ВЕДОМОСТ И АКТ
ЗА ГЛАВНИЯ ПРОЛЕТЕН ПРЕГЛЕД

Ведомост за главния пролетен преглед. Тя се съ-

ставя въз основа на данните от главния пролетен
преглед, които са нанесени в пчеларския бележ-
ник. По нея се съди дали пчелните семейства и
нуклеусите със запасните майки са презимували
успешно и какво е състоянието им в началото на
пролетта (вж. о б р а з е ц а ) . Тази ведомост, както и
актът за главния пролетен преглед се съставят в
два екземпляра от пчела,ря иа пчелина и се про-
веряват от контролната комисия (зоотехника или
агронома и ветеринарния лекар на стопанството).
Единият екземпляр е з а управлението на сто-
панството, а другият — за пчелина. По ведомост-
та и акта се начислява възнаграждението на пче-
ларите при обществените пчелини за благополуч-
но презимуване на пчелните семейства и запас-
ните майки.
Акт за главния пролетен преглед. Актът се съ-
ставя въз основа на данните от ведомостта за
главния пролетен преглед и отразява състояние-
то на пчелина при настъпването на пчеларския
сезон, в него се отбелязват и наличността на пи-
ти, мед и цветен, прашец в пчеларския склад,
както и препоръките на комисията за подобрява-
не състоянието на пчелина (вж. примера).

.138
 Образец
ВЕДОМОСТ
за главния пролетен преглед н пчелните с е м е й с т в а и
з а п а с н и т е м а й к и на Т К З С
окр,.
и з в ъ р ш е н на 1. IV. 1972 г

Система Майка
н кошер
СО
н ' я~
о
S н а(X
V
чO
«
о
ffi X
cd
ч
о
о
5 м
5- е а> жо "ИS
§2 а,
% Ч £ £

1 20 1 1971 отлична № 10 8 8 6/4 6 — Добре ггре-

злmvвала
18 1971 добра № 32 8 7 5/3 8,5 2 „ „
17 1970 средна № 24 6. 5 3/1 44 0,5 Има подмор
и влага
28 1 — 1970 лоша само 5 4 2/0,5 1,2 0,2 Голям под-
смяна мор, м а й к а -
та с п а р а -
лизиран
крак
1971 мн. до- № 10 10 8,5 6/3,5 7 1 Д о б р е пре-
бра зимувало

95 5 - 700 650 650 84

Средно на п ч е л н о семейство 6,5 6,5 0,84

1 1971 мн. д. № 10 2,5 1/0,5 1,2 0,2 Д о б р е п р е -

зимувало
2 1971 мн. д. № 10 2,5 2/1 0,6
0,1 Д о б р е пре-
2 зимувало
лоша № 41 1,5 1/0,1 0,5 — М а й к а т а с
3 з| 1970
оръфани
крила

|30 _ 6 __ - - 54 38,5 - 54 2,8

Средно на з а п а с н а майка: 3 2,1 — 3 0,1$

Председател на к о н т р о л н а т а комисия
З о о т е х н и к (агроном):
Ветеринарен л е к а р : . • . . .
Пчелар: . . .

.139
 Пример

. АКТ

за главния пролетен преглед на пчелина на

ТКЗС „ с
окр
съставен на 1. IV. 1972 г.

1. През есента на 1971 г. са зазимени 100 пчелни семей-

ства и 20 запасни майки
2. Презимували са всичките 100 пчелни семейства. По
сила те се разпределят, както следва: 36 силни (над 8
междурамия с пчели). 54 средни (5,5 — 7,5 междурамия).
Средно за целия пчелин силата на пчелните семейства е
равна на 6,5 междурамия пчели. От запасните майки са
презимували 18, като средната сила на нуклеусните се-
мейства е 2,1 междурамия пчели.
3. Поради тежката и продължителна зима пчелите не
са могли редовно да извършват очистителни облитания.
Има значителен подмор, а при някои семейства е имало
диария и влага. Загинали са две нуклеусни семейства със
запасни майки поради това, че пчелите не са могли да
се придвижват към храната през силните студове.
4. След презимуването в гнездата на пчелните семейства
е останало общо 650 кг мед, или средно по 6,5 кг на се-
мейство, а в нуклеусите — общо 54 кг, или средно но 3
кг. Прашецът в гнездата на пчелните семейства е общо
84 цели пити, или средно по 0,84 пити на семейство, а_
в нуклеусите — общо 2,8, или средно по 0,15 пити. Някои
от пчелните семейства нямат прашец.
5. Всички пчелни семейства са в стеснени гнезда, добре
затоплени отстрани и отгоре с възглавници.
6. В кошерите има всичко 754 изградени плодникови пи-
ти, годни за използуване.
7. В пчеларския склад има 204 изградени плодникови пи-
ти, 860 изградени магазинни пити, 24 кг бракувани изря-
зани пити (80 бр.) и 5,2 кг (52 бр.) восъчни основи. В
изградените плодникови пити в склада има 320 кг запе-
чатан мед и 54 пити са добре запълнени с цветен прашец.
8. В пчелина има 11 празни кошера дадан-блат, годни
за употреба.

.140
 Предложения на комисията

1. Д а се сдружат най слабите семейства в един кошер,

разделен с плътна преградна дъска на две отделения с
различни върхове.
2. Д а се почистят и дезинфекцират празните кошери и
в тях д а се прехвърлят пчелните семейства от силно за-
мърсените от диария кошери.
3. Д а се бракуват п претопят замърсените от диария
пити в гнездата.
4. Д а се подхранят пчелните семейства подбудително с
по 2 кг захар, като в сиропа се прибаврГ 5—10% сурова-
тъчна извара.
5. Д а се дадат пити с мед и прашец на пчелните се-
мейства, които са с по-малки запаси.
6. Д а се ремонтира пчеларската сграда.

Председател на контролната комисия:

Зоотехник (агроном):
Ветеринарен лекар: . .
Пчелар:

С акта и предложенията се запознах:

Председател на ТКЗС (Директор на Д З С ) : .

СТЕСНЯВАНЕ И ЗАТОПЛЯНЕ
НА Г Н Е З Д А Т А

През пролетта, колкото се може по-рано, трябва

да се стеснят и затоплят гнездата на пчелните
семейства. Те се оставят на толкова пити, кол-
кото се покриват от наличните пчели, като из-
лишните и празни се изваждат. По този начин по-
добре се запазва топлината и се отстранява опас-
ността от простудяване на пилото при повратни-
те пролетни застудявания. Това е особено в а ж н о
при по-слабите семейства. Само при най-силните
семейства могат да се оставят по една-две пити
с мед повече, за да не се чувствува теснота и за-

.141
душност в тях при затопляне на времето. При
стесняване на гнездата в средата трябва да се
оставят питите с пило, а до тях и тези с храна,
така че семействата да имат на разположение
достатъчно количество доброкачествен мед и цве-
тен. прашец, както и празни работнически ки-
лийки. Така ще има непрекъснато яйцеснасяне и
развитие независимо от състоянието на времето
през пролетта.
При многокорпуюните кошери, ако пчелите не
са заели двата, корпуса, долният гю-празен ее
прибира временно ib с к л а д а .
З а по-добро използуване на топлината през
пролетта, ако рамките и кошерите са без разпре-
делители, междурамъчното разстояние може да
се намали от 12 на 8—9 мм, като се приближат
рамките една към друга. По този начин пчелите
се разполагат на по-тънък пласт и покриват и
топлят по-голяма площ на питите, поради което
се отглежда повече пило. Когато семействата се
развият на 9—10 пити с пчели и времето през
пролетта се затопли, рамките се поставят отново
на 12 мм една от друга. Най-добър резултат дава
намаляването на междурамъчното разстояние при
слабите и средни семейства.
З а стеои-яваие на гнездата успешно може да се
•използува и с п о с о б ъ т на Б липов (фиг.
14). При този способ гнездото по време на глав-
ния пролетен преглед се разделя на две части с
преградна дъска, която не допира до дъното. В
по-топлата (южна) страна се поставят питите с
пило и майката, а от другата страна на преград-
ната дъска са питите с мед и прашец. Ако на
питите с пило няма достатъчно празни килийки
за яйцеснасяне, в южното отделение ее поставя
още една празна или маломедна светлокафява пи-

.142
та с правилни работнически килийки. Медът на
нея предварително се разпечатва и слабо наръс-
ва с топла вода.
В д в а т а края гнездото ice ограничава ic преград-
ни дъски, з а д които се поставят затоплителпп
възглавници. Входът ,се оставя отворен само от-
към отделението на пилото.
При хладно време пчелите остават предимно на питите
с пилото, като го покриват добре и поддържат темпера-
тура д о 34—36°С. При топло време излишните пчели, кои-
то не са ангажирани непосредствено с отглеждането на гш-
лото, преминават в другото отделение прн питите с храната,
където температурата е по-ниска (20—25°С). Благодаре-
ние на това тези пчели не се изтощават бързо, запазват
жизнеността си и живеят по-дълго време. З а храненето на
пилото пчелите пренасят по малко храна от другото отде-
ление, преминавайки под преградната дъска. От време на
време трябва да се следи за яйценосенето на майката и
при нужда своевременно да се добавя в отделението с пи-
лото по една празна или маломедна доброкачествена пита,
която се взема от другото отделение или от склада. Ако
има по-чувствителен принос на нектар, в отделението за
храната също се поставят 1—2 празни пити за складиране
на нектара. По-късно през пролетта, когато количеството
на пчелите се увеличи и се установи по-постоянно топло
време, средната преградна дъска се изважда и гнездото се

.143
устройва по обикновения способ, като в средата се поста-
вят питите с пило, д о тях празните пити за разширяване
и питите с прашец, а в края —- питите с мед.
При способа на Блинов се използува най-рационално топ-
лината за бързо развитие на пчелните семейства, като съ-
щевременно се запазват и пчелите от преждевременно из-
тощение. Той е много подходящ за бързо засилване на сла-
бите и средни семейства, при които количеството на пи-
лото се увеличава от 50 до 8 0 % . При силните семейства
както способът на Блинов, така и намаляването на меж-
дурамъчното разстояние дават по-слаб ефект, тъй като те-
зи семейства имат достатъчно пчели, които добре хранят
и затоплят пилото.
З а по-добро запазване на топлината в гнездата
през пролетта те трябва да бъдат добре защите-
ни както отстрани, така и отгоре. Ако между
преградните дъски и стените на плодника има го-
леми пролуци, те се запушват с ивици зебло или
друг дебел плат.
З а д преградните дъски празното място се за-
пълва е възглавници, напълнени със сухи затопля-
щи материали.
Особено в а ж н о е затоплянето отгоре, понеже
оттам най-лесно излиза лекият топъл въздух.
Покривните дъсчици трябва плътно да допират
една до друга, а ако кошерът е с покривно плат-
но, то трябва да бъде з д р а в о и добре да покрива
гнездото.
Изследването н а В. А. Темпов показват, че със
стесняване и затопляне на гнездата м о ж е да се
икономиса п р е з пролетта по около 4 кг мед на
пчелното семейство.
З а още по-добро затопляне на гнездата отдел-
ните междурамъчни пространства се покриват от-
горе, като м е ж д у горните летвички на рамките се
поставят други летвички, дълги колкото тях, но
широки от едната страна 9, а от другата 12 мм,
които се о б р ъ щ а т според ширината на междура-

.144
Фиг. 15. Поставяне дърве-
ни летвички между рам-
ките (ориг.)

мъчното разстояние (фиг. 15). По този начин по-

високата температура в средните междурамия не
се разсейва встрани, а се запазва. Когато вре-
мето се затопли, летвичките се отстраняват. Та-
кова запазване на топлината в отделните между-
рамия може да се постигне и без използуването
на специални летвички, а като се прилепи добре
здравото покривно платно върху горните летвич-
ки на рамките. Предварително рамките трябва да
се почистят отгоре от натрупания восък и клей
и да се отстранят от тях пръчките, ако такива
са поставени при зазимяването (за образуване
проходи под покривката). Опитно е установено,
че по този начин благодарение запазването на

10. Календарен справочник по п ч е л а р с т в о 145

 Фиг. 16. Кошер, защитен
с полиетилен още при за-
зимяването (ориг.)

топлината майката по-уеилено осеменява и пи-

лото се увеличава с около 30%.
З а запазване на топлината кошерите още от
есента или от най-равна пролет могат да се об-
вият целите отвън с полиетилен, на който се нра-
ви ггрорез при входа, за да могат пчелите свобод-
но да излитат (фиг. 16). По-късно през пролетта,
когато се установи по-постоянно топло и слънче-
во време, полиетиленът се прибира.
З а да з а д ъ р ж а т добре топлината, много важно
е самите кошери да са здрави, без пролуки и
цепнатини, за да не нахлува в тях студ, нито д а
натича вода. З а т о в а , след като просъхнат от зим-
ната влага, те трябва да се нотегнат, шпакловат
н боядисат отвън.

.146
 ПРОЛЕТНО ПОДХРАНВАНЕ
СЪС З А Х А Р Е Н СИРОП

През пролетта с увеличаване на пилото храни-

телните запаси в кошерите бързо се разходват.
Ако те са .недостатъчни и пчеларят няма в ъ з м о ж -
ност да даде пити с мед и прашец, пчелните се-
мейства са изложени на гладуване. В такъв слу-
чай под действието на инстинкта за запазване съ-
ществуванието на вида пчелите н а м а л я в а т хране-
nefo на майката и отглеждането на пило. Те до-
ри започват да изсмукват и изхвърлят пилото.
Понякога може и цели семейства да загинат от
глад, особено когато още няма макар по-слаб, но
редовен приток на нектар и прашец. Ето защо
пчеларят трябва да знае състоянието на храни-
телните запаси и при недостиг на храна да под-
хранва семействата със захарен сироп.
Когато медът в гнездото е под 4—5 кг, отнача-
ло се подхранва за запасяваме с по-гъст сироп
(2:1), а след това за подбудител но подхранване
с по-рядък (1:1), който по-късно може да бъде
още по-рядък (1:2) — наподобяващ концентра-
цията на нектара. Установено е, че подбудителио-
то подхранване не д а в а добър ефект з а развитие-
то на пчелните семейства, ако те нямат горния
минимум от храна, както и 2—3 пити с цветен
прашец.
З а приготовлението на сиропа в чист. емайлиран или ка-
дайдисан съд се отмерва определеното количество чиста во-
да и се поставя на огъня да закипи. След това съдът се
снема от огъня, сипва се захарта и се бърка, докато тя се
разтопи. Замърсена (или сурова, жълта) захар не бива
да се използува, но ако все пак се прибегне до такава (не
много замърсена), сиропът трябва да се кипи 10—15 ми-
нути, като постоянно се разбърква, след което се пре-
цежда през тензух. Ако ще се подхранва с центрофужен

.147
мед, трябва да се внимава той да е от здрав пчелин. З а
приготовление на медовия сироп на всеки килограм мед
се прибавя 0,4—0,5 л вода и се загрява на водна баня
д о 60°С (на меда) в продължение на 15—20 минути, до-
като се разтопят кристалите.
След като се охлади сиропът, прибавя се 0,3% готвар-
ска сол. Като стимулант може д а се прибави кобалт (вж.
стр. 324). Ако трябва д а се проведе лечение срещу за-
разно заболяване, в охладения сироп се прибавя съответ-
ният антибиотик в необходимата лечебна доза.

Сиропът се д а в а , докато е още топъл (към

40°С), с х р а н и л к и , каквито има различни ви-
дове. Хранилките предварително се измиват и
проверяват да не текат. За по-ранното подхран-
ване може да се използува дървената рамкова
хранилка (фиг. 17), която се поставя в гнездото
до самите пчели. З а да не потъват пчелите, в

Фиг. 17.Г_Рамкова хранилка (ориг.)

.148
Фиг. 18. Горна хранилка

нея се поставят няколко сламки или пръчици.

При наливане на сиропа гнездото се открива са-
мо откъм страната на хранилката, за да не се
о х л а ж д а . По-практични са горните хранилки (фиг.
18) — пластмасови, дървени или ламаринени, кои-
то се поставят върху отвора на покривката точ-
но над пчелното семейство. Добре е отгоре да
се покрият с мека възглавница или дебел плат,
за да се з а д ъ р ж а още по-добре топлината. При
по-малките пчелини подхранването може да ста-
не и със стъклен буркан. Отворът па напълнения
буркан се връзва с 2—3 пласта тензух, предвари-
телно намокрен с вода и се захлупва върху отвора
на покривката, на който се поставя телена мре-
жа. Пчелите смучат сиропа, без да могат да из-
л я з а т при повторно пълнене на буркана. Ако
пчелинът е здрав, подхранването може да стане
и с празни пити, в които сиропът се налива с лей-
ка, чайник или канче над тава при д ъ р ж а н е под
наклон около 45°С. Това трябва да става в стая.
Н а д тавата е добре да има дървен станок, на кой-
то се окачват напълнените пити, за да се отце-
дят, след което вечер се отнасят с преносимото
сандъче и се поставят по една в гнездото до край-

.149
пата пита с пило. Една добре напълнена плодни-
•кова дадан-блатова пита може да побере 2—2,5
кг сироп, а от многокорпусен кошер — 2 кг.
З а подбудително подхранване сиропът обикно-
вено се дава на по-малки порции — по 200—300 г
през ден. П о н е ж е честото подхранване е доста
трудоемно, при големите пчелини може д а се под-
хранва н а в е д н ъ ж е по 0,8—1 кг сироп през 4—5
дни, което д а в а почти същия ефект. Не бива да
се д а в а г много големи количества сироп, понеже
килийките па питите се з а п ъ л в а т и майката ня-
ма да има свободни площи за осеменяване, а и
гнездата силно се овлажняват.
Подбудител ното подхранване в ранна пролет с
кърмова маса с белтъчна храна, а след това с
разпечатване на мед и със захарен сироп, е осо-
бено важно за районите е ранна главна п а ш а —
еспарзета, акация и др. То трябва д а започне
около 60—65 дни преди зацъфтяването на тези
растения. Така, ако началото на главната паша е
към 1 май (за топлите райони), подхранването
с кърмова маса трябва да започне към края на
февруари, а със сироп — от средата на март.
То може д а ее прекъсне временно през ц ъ ф т е ж а
на овощните дръвчета, ако има по-силен приток
на нектар и прашец, след което в безпашевия пе-
риод отново се п р о д ъ л ж а в а , до главната паша.
След приключване на подхранването хранилките
се измиват, просушават и прибират на сухо.

Подбудителното подхранване със суха захар (в хра-

нилки), въпреки че е практично, дава слаб ефект. По из-
следвания на Крупичка, младите ичели-кърмачки не отиват
на сухата захар, а бавно и неохотно я лижат само ста-
рите — летящи пчели над 20-дневна възраст. Според Ере-
ши Пал пчелите не разтварят захарта с вода от медовата
си гушка, а със слюнка от глътъчната и гръдната си жле-

.150
за. Усиленото отделяне на слюнка води до физиологическо
изтощаване на жлезите на летящите пчели, вследствие на
което те преждевременно стареят и загиват. Ето защо под-
хранването със суха захар както през пролетта, така и
след главната паша и през есента не е препоръчително ос-
вен за слабите нуклеуснн семейства през безпашевня пе-
риод, с оглед предпазването им от кражба.

КРАЖБА ПРИ ПЧЕЛИТЕ

Причини и признаци за кражба. К р а ж б а т а при

пчелите е проява на инстинкта за запасяване на
пчелното семейство с храна, когато в природата
липсва както нектар, така и мана. Тогава пче-
лите, привличани от миризмата на някои сладки
продукти, се нахвърлят върху тях, където ги на-
мерят. Те навлизат в складовете, където се съх-
ранява мед в недобре затворени или зацапани съ-
дове, както и в помещенията, където се приготов-
ляват разни сладка, рачели, сиропи, във фабри-
ките за консервиране на плодове, във восъковар-
ните, във винарските изби при преработката на
гроздето и др. Но най-честа и опасна по своите
последици е к р а ж б а т а между самите пчелни се-
мейства. Обикновено на к р а ж б а са изложени оси-
ротелите, слабите, к а к т о и болните семейства, тъй
като защитата на входа при тях е слаба. Лесно
се предизвиква к р а ж б а , когато при липса на па-
ша пчелните семейства се преглеждат или под-
хранват денем, оставят се хранилки със сироп или
пити на открито или се разлива сироп и капе
мед из пчелина и по стените на кошерите. Също
така, когато кошерите не са добре затворени, вхо-
довете им са оставени много широки или пък по
стените, дъната и покривите има цепнатини, през
които могат да се промъкнат пчелите-крадцн.

.151
 Отначало в чуждите семейства се промъкват
единични пчели, които след като се насмучат с
мед и го предадат в своя кошер, се връщат отно-
во, като с танците си завербуват още крадци. Н а -
паднатото семейство прави опити да се отбраня-
ва, при което охраната на входа му се засилва.
Отбраняващите пчели се стремят да не допуснат
да влязат вътре онези пчели, които имат друга
миризма, т. е. крадците, като ги х в а щ а т с челю-
сти за краката или крилата и ги отмъкват на-
страни. Настава бой пред входа, както и вътре
в кошера, прн което пчелите пускат в действие
ж и л а т а си. В резултат на това пред кошера па-
дат все повече агонизиращи и мъртви пчели.
Убитите пчели са с прегънато коремче и обик-
новено е извадено хоботче. Пред нападнатите
семейства и семейетвата-крадци се наблюдава уси-
лен, необичаен при липса на паша летеж, който
п р о д ъ л ж а в а до късно вечерта, когато в другите
кошери пчелите са се вече прибрали. 3а. да се
открие к р а ж б а т а още в началото на нейната поя-
ва, необходимо е внимателно да се наблюдава
летенето на пчелите пред кошерите. Когато пче-
лите се з а в р ъ щ а т в своя кошер натоварени с нек-
тар, те летят плавно и сравнително бавно, като
д ъ р ж а т напред задните си крака, за да балан-
сират тежестта на коремчето. Н а л и т а щ и т е в ко-
шера крадци летят бързо или в спирална линия,
с изпънати назад крачка. При излитане от напад-
натия кошер крадците са с пълно коремче и за-
това пропълзяват нагоре по предната стена на
кошера и хвръкват оттам, като отначало падат
надолу поради тежестта си и след това постепен-
но вземат височина, държейки задните си крака
напред. Изцапаните с мед крадци з а м ъ р с я в а т из-
хода, през който излизат.

.152
 Когато крадците надделеят, те успяват д а се
доберат до медовите запаси, а ако семейството е
слабо, те могат д а убият и майката, вследствие
на което охраната на нападнатото семейство се
разстройва и к р а ж б а т а продължава по-безпрепят-
ствено. Ограбвайки едно семейство, крадците на-
падат и други, при което от миризмата на ограб-
вания мед се подбуждат към к р а ж б а и други се-
мейства. По този начин само за няколко дни
к р а ж б а т а може да обхване не само целия пчелин,
ко и д а се пренесе н а 'съседните пчелини. Силио
възбудените от к р а ж б а т а пчели проявяват голяма
склонност към жилене, като с настървение напа-
дат намиращите се около пчелина хора и жи-
вотни.
Н а р е д с р а з г р а б в а н е на хранителните запаси
на нападнатите семейства и значителното им от-
слабване, а понякога и пълното им унищожаване,
к р а ж б а т а способствува и разпространението на
болестите по пилото и пчелите. Появата на краж-
ба твърде много затруднява и отглеждането на
пчелни майки, тъй к а т о силно възбудените семей-
ства не са склонни да з а л а г а т маточници или уни-
щ о ж а в а т заложените заедно с търтеите и търтее-
вото пило. Нападението върху нуклеусите става
причина за унищожаването на някои от тях и
за загиването на много майки.
Предпазване oi кражба. Трябва да се знае,
че е много по-лесно и по-добре д а се предпазват
пчелните семейства от к р а ж б а , отколкото да се
води борба, след като се е развила. Като се имат
предвид причините за пораждането и, предпазва-
нето се състои в отстраняване на тези причини, а
именно: на пчелините да се д ъ р ж а т само силни и
здрави семейства, като на осиротелите веднага
се д а в а майка; при липса на паша и опасност от

.153
кражби, прегледи да ое правят с а м о при крайна
нужда, и то вечер или сутрин рано,, когато няма
летене на пчели; подхранванията да стават само
вечер, и то е голяма предпазливост, з а д а не се
капе мед или сироп из пчелина, като падналите
капки веднага се засипват с пръст или се измиват
с вода; при прегледите да се откриват постепен-
но само по една-две рамки, без да се държи ця-
лото гнездо продължително време открито; гнез-
дата и входовете на кошерите да са стеснени
според нуждата; да не се оставят пити на открито
из пчелина; помещението, в което се съхраняват
питите и медът или се приготовлява сироп, да се
з а т в а р я добре; покривите, дъната и магазините
иа кошерите добре да прилягат и всички цепна-
тини и пролуки да бъдат добре запушени; да се
проявява голяма осторожност при прегледите на
нуклеусите, слабите и нередовни семейства, кои-
то най-много биват нападани.
Борба с кражбата. Борбата с. породилата се
вече к р а ж б а е най-резултатна ib началото, докато
още не се е р а з р а з и л а силно. Ето защо, когато
няма паша, пчеларят трябва да засили бдител-
ността си и щом забележи възбуда по входовете
и опити за к р а ж б а , веднага да вземе мерки за
нейното предотвратяване. Според степента на
к р а ж б а т а мерките са следните:
1. Веднага да се стесни силно входът на на-
паднатия кошер, колкото да преминават 2—3
пчели, и да се запушат всички други проходи,
през които могат да се промъкнат пчели.
2. Д а се преустанови подхранването и се отне-
ме хранилката иа нападнатото семейство.
3. На 5 см около входа прилетната дъска и
предната стена на кошера се н а м а з в а т с таз (пет-
рол), а до входа се оставя парцалче, натопено в
.154
газ. Миризмата на газта е неприятна за пчели-
те и отпъжда пчелите-крадци. Ако това не по-
могне, на стеснения вход се слага сено, което се
напръсква с газ или вода, а и самите пчели, кои-
то са по прилетната дъска или летят около нея,
се напръскват с вода с пръскалка или с метла.
Вместо газ може да се използува 3—5% воден
разтвор на карболова киселина.
4. Поставяне листа и стъбла от пелин около
входа на нападнатото семейство.
5. Входът на нападнатия кошер се запушва с
глина, като в средата с молив се прави проход,
през който пчелите-крадци обикновено се отказ-
ват да влизат. Същият ефект се получава, ако
на входа се постави специално дървено тунелче
(каквито се продават в пчеларските магазини).
Такова тунелче може да се направи и от разце-
пено на две части парче от слънчогледово стъбло,
чиято сърцевина е отстранена.
6. Д а се стесни гнездото на нападнатото се-
мейство и се отнемат непокритите от пчели пити
с мед.
7. При по-силна к р а ж б а нападнатите кошери
при възможност се внасят вечерта в хладна тъм-
на изба, като възглавниците и покривките от тях
се отстраняват и отгоре се поставя мрежа, за да
има вентилация. Т а к а изолирани, семействата пре-
стояват 2—3 дни, за което време предварително
трябва д а им ее д а д е в о д а с хранилка яли наля-
та в питите. На местата на тези кошери (в пче-
лина) се поставят празни кошери, в които има
парцалчета, натопени в газ. След затихване на
усилното летене кошерите се връщат отново на
местата си.
8. Ако в пчелина някои от семействата са по-
склонни към к р а ж б а , майките им се затварят в
.155
клетки и се оставят в същите или други кошери
за няколко дни. В такъв случай пчелите им в
скоро време престават да крадат. След преуста-
новяване на к р а ж б а т а майките на тези семейства
се връщат, като ако в тях има заложени маточ-
ници, те предварително се унищожават. З а откри-
ване на семействата-крадци трябва д а се посипят
с брашно пчелите па входа на нападнатото се-
мейство и след това да се наблюдава по входо-
вете на другите кошери къде влизат набраш-
нените пчели.
9. В пчеларската практика са наблюдавани слу-
чаи на стихийна и масово разразена к р а ж б а като
последица от внезапното прекъсване иа обилен
медосбор, при което пчелите, привикнали към аро-
мата на дадено медоносно растение, се подмамват
от същия арО'Мат на събрания от това растение
мед в чуждите кошери и взаимно се ограбват. В
такъв случай се препоръчва сваляне и а магазини-
те и отнемане -на напълнените с пресен мед плод-
никови пити, к а т о при нужда се приложат и някои
от другите посочени мерки.
10. Разменяне местата на кошерите на напад-
натото и нападащото семейство.
11. Преместване на кошера със семейството-
крадец на разстояние, отдалечено най-малко 6—7
км от пчелина.
12. За прекратяване и за да не се появи от-
ново кражба, най-добре е пчелинът своевремен-
но да се придвижва в места, където има паша.

.156
 К О Л К О П И Т И СА НЕОБХОДИМИ

Питите са основна необходимост за пчелина. Те

не само че трябва да бъдат качествени, но тряб-
ва да са и в достатъчно количество. При недостиг
на пити своевременното разширяване на гнезда-
та се з а д ъ р ж а , пчелните семейства принудително
изпадат в роево състояние и медосборът не мо-
ж е да се използува напълно. Ето защо всяко
пчелно семейство трябва да бъде осигурено с
пълен комплект изградени пити и восъчни основи
както за плодника, така и за магазините или
корпусите, чийто брой зависи от силата на се-
мействата и на главната паша и от това, дали
се използуват майки-помощници (:вж. стр. 278).
Гнездата на новообразуваните естествени и из-
куствени роеве също трябва до края на сезона
да бъдат комплектувани ic пълен брой плоднико-
ви пити, както и с по един магазин с изградени
пити. Тези пити биват изграждани както От рое-
вете, така и от основните семейства.
Комплектуването на новите пчелни семейства
с изградени пити не бива да се отлага за след-
в а щ а т а пролет, тъй като тогава може да няма
добър пролетен градеж. Ето защо пчеларят тряб-
ва да направи сметка колко восъчни основи ще
са му необходими и своевременно да вземе мер-
ки за набавянето и монтирането им, както и да
положи грижи за тяхното изграждане. Още по-
добре е, ако се изградят от всяко семейство и
по 2—3 запасни пити, които да се з а п а з я т в скла-
да и да се използуват за сменяване на старите
пити, когато восъчният градеж е слаб. Тези за-
пасни пити трябва д а се обновяват през всеки 2—3
години.

.157
 ЗАКРЕПВАНЕ НА ВОСЪЧНИТЕ ОСНОВИ

Когато наближи времето да се поставят за из-

граждане, восъчните основи трябва да се закре-
пят на рамките е опънат тел (вж. етр. 456). Те-
л ъ т предварително се обтяга, като се започва от
горния ред и се отива надолу, за да се изпъне
добре като струна. Свободният му долен край се
завива около страничната летвичка и се намота-
ва около последния ред тел (фиг. 19). За по-удоб-
но при обтягането на тела може да се използува
дървена или ж е л я з н а пръчка, дълга около 10 см
и дебела колкото пръст. По средата на пръчка-
та напречно има дупка, в която се вкарва сво-
бодният край на тела, завива се около пръчката
и се обтяга с нея. При недобре изпънат тел во-
съчната основа може да се изкриви и неправилно
да се изгради, или пък при напълването й с мед
и при превозването на кошерите през лятото ки-
лийките може да се разтеглят от тежестта и да
станат негодни за отглеждане на работническо
пило. Телът обаче не бива да се изпъва преко-
мерно, защото от това се изкривяват летвнчките
и при превозване на кошерите той лесно може
да се скъса от сътресението.

Фиг. 19. Монтиране тел

на плодникова рамка

.158
 З а закрепването н а восъчните основи се из-
ползува гладка д ъ с к а , дебела 12 мм, като за
плоднйковите рамки тя е с размери 10 X 260, за
магазините — 410 X 120, а за рамките на мно-
гокорпусните кошери — 410 X 190 мм, така че
да може свободно да влиза в отвора на рамката.
Отдолу на дъската се заковават две напречни
летви, които се подават па 3 см встрани. Преди
закрепването на основите се проверява д а л и тех-
ният размер съответетвува на- вътрешния размер
на рамките. З а магазинните рамки основите се
прерязват на две еднакви части. Р а з м е р ъ т на ос-
новите трябва да бъде такъв, че като се поставят
в рамките, до страничните летвички да остане
2—3 мм свободно пространство, необходимо за
разширение и а основата при изграждането й,
а към долната летвичка — 5—6 мм пространство.,
което освен за р а з ш и р е н и е се използува и за
преминаване иа пчелите. Ако основите са с. по-
голям размер, те съответно се обрязват. Не бива
да се оставя по-голямо свободно пространство до
летвичките, защото пчелите там- градят търтееви
килийки.
След обрязването восъчната основа се поставя
върху предварително намокрената д ъ с к а (за да
не залепне) и върху нея се полага р а м к а т а с опъ-
нат тел, така че основата да допре до горната
летвичка, като се спазят и свободните простран-
ства отстрани и долу. Закрепването иа основата
за тела при хладно време става с предварително
нагрято на спиртник ш п о р ч е. C шпорчето тряб-
ва да се работи сръчно и бързо, без да се задър-
ж а върху питата, защото там восъкът може да
прегори и пчелите по-късно да направят дупки.
По същите съображения шпорчето не трябва да
се прегрява. По-удобно се работи с другия вид

.159
 Фиг. 20. Закрепване на
тела за питата с шпорче

шпорче (фиг. 20), което не се нагрява, но пред-

варително основата трябва да се затопли на
слънцето, за д а омекне малко. Рамките с монти-
раните восъчни основи се съхраняват до тяхната
употреба в пчеларския склад, като се нареждат
във вертикално положение.

БРАКУВАМЕ НА СТАРИТЕ
И Н Е Г О Д Н И ПИТИ

Качеството на питите е от много в а ж н о значение

за развитието и здравословното състояние на
пчелните семейства. С използуването на питите
за отглеждането на пило в тях все повече се на-
трупват изпражнения на личинките и пашкулче-
та от какавидите. З а две години в тях се излюп-
ват 10—12 поколения пчели, вследствие на което
стените и дъната на килийките надебеляват и
обемът им се н а м а л я в а с около 10%. При про-
дължително използуване цветът на питите посте-
пенно се променя от бледожълт в т ъ м н о к а ф я в до
катранен. Майката неохотно снася яйца в таки-
ва пити, а излюпените пчели в тях са по-дребни,
с по-слаба мускулатура, по-малка медова гушка
и по-късо хоботче, поради което пренасят и по-
малко количество нектар и прашец и са по-по-
датливи на заболяване. Пчелите, които подготвят
килийките за осеменяване, се стремят да не до-

.160
 пуснат по-голямо н а м а л я в а н е на техния обем, ка-
то усилено изтъняват и у д ъ л ж а в а т стените, кое-
то е свързано със загуба на време и енергия. Те
обаче не успяват да почистят добре дъната на
килийките, които за 5—10 години се удебеляват
с 2—5 мм. Тези пити са лоши в санитарно-хигиен-
но отношение. Те може да крият в себе си при-
чинителите на много болести по пчелите и пилото
и представляват постоянна опасност за з а р а з я в а -
не на пчелните семейства. В тях най-често се заг-
нездва и восъчният молец. Поради това плодни-
ковите пити не бива да се използуват повече от
3—4 години, т. е. при кошерите д а д а н - б л а т и ле-
ж а к ежегодно трябва да се сменят и бракуват
3—6 стари плодникови пити.
Освен старите пити трябва да се сменят и оне-
зи сравнително по-нови пити, които са негодни за
по-натагъшна употреба, понеже са изкорубени, на-
гънати, свлечени. имат много търтееви и дефор-
мирани килийки, замърсени са от диарични пет-
на, с ъ д ъ р ж а т плесенясал цветен, прашец, изгри-
зани са от мишки и пр. Годната площ за отглеж-
дане на работническо пило в такива пити е много
намалена. Когато те са в по-голямо количество и
се намират към средата на гнездото, нормалната
яйценосна дейност на майката се нарушава, за-
щото тя трябва да прескача неподходящите уча-
стъци и да търси правилните работнически ки-
лийки. В такъв случай пило-;о не е компактно,
а е разхвърляно, поради което в ранна пролет
не може да се затопля -и е изложено на просту.-
д я в а н е и заболяване.
П о д л е ж а щ и т е на смяна пити се и з в а ж д а т от
кошерите при пролетното и есенното стесняване
на гнездата. Изцентрофужените плодникови и ма-
газинни пити. след почистването им от пчелите,

11. Календарен справочник по пчеларство 161

също се преглеждат и негодните се бракуват. При
многокорпусните кошери в * бл агоприятни години
се и з г р а ж д а т по 1—2 корпуса и се бракуват също
толкова пити след центрофугирането. Опразне-
ните стари и негодни пити се изрязват от рамки-
те и се продават на изкупвателната организация
или се претопяват, за да се извлече восъкът от
тях. Ако на някои бракувани пити има добре за-
пазен цветен прашец, той се отделя и се смесва
с равно количество течен мед з а приготвяне на
медо-прашецовата смес, която се използува по-къс-
но з а подхравиане на семействата-майкоотглежда-
чи или з а подбудител,но подхранване през есента
или н а с л е д в а щ а т а пролет (вж. стр. 130).
Поради това, че в магазинните пити не се от-
глежда пило, те могат да се използуват много по-
дълго време за складиране на мед. Но когато
пчелните семейства са напълно комплектувани с
необходимите изградени магазинни пити, препо-
ръчително е ежегодно да се бракуват от всяко се-
мейство по 2—3 магазинни пити, за да се произ-
веде повече восък и да се поддържа работното
настроение на пчелите.

КАК Д А СЕ ПОСТЪПИ С Т Ъ Р Т О В Ъ Ч Н И Т Е
СЕМЕЙСТВА В Р А Н Н А П Р О Л Е Т

В пчелните семейства, които останат продължи-

телно време без майка или без открито пило или
маточник, част от пчелите с т а в а т физиологиче-
ски търтовки и започват да снасят неоплодени
яйца. М а к а р че една пчела-търтовка снася през
живота си до 20—30 яйца, понеже в търтовъчното
семейство търтовки може да са повече от поло-
вината пчели, то снесените яйца са много.

.162
 VST***"**?""
:

" П
" Л

- ^

i
* т> ' л » » ' .

н й я Ш 1 м М ;
м |
» . . .

Фиг. 21. „Гърбаво" (търтсево) пило в работнически килийки

(ориг.)
»

Пчелите-търтоаки снасят яйца безразборно в

работнически, търтееви и други видове килийки,
като понякога снасят и в килийки с прашец. Ма-
кар че пчелата-търтовка снася по едно яйце в
килийка, понеже в същата килийка снасят и дру-
ги пчели-търтовки, то в килийките се виждат по
3—4 и повече яйца. Те са натрупани накуп па
дъното на килийките или са залепени по стените
(понеже късото коремче на пчелата не винаги мо-
ж е да достигне дъното). Тези са най-вигурните
признаци, че се касае за пчели-търтовки. След
излюпването па първото яйце пчелите изхвърлят
останалите яйца и хранят личинката, след което
запечатват килийките със силно изпъкнали капа-
чета — т. нар. „гърбаво пило" (фиг. 21). От не-
го се излюпват дребните слаботелесни търтеи.

.163
 Под действието иа инстинкта за продължение съ-
ществуванието на вида търтовъчните семейства се
стремят да си отгледат майки, като понякога за-
л а г а т маточници на търтееви личинки. Тези ли-
чинки обаче загиват след запечатването им и пче-
лите унищожават маточниците.
При откриване гнездото на търтовъчното се-
мейство пчелите му обикновено възбудено треп-
кат с крила и са много склонни към жилене. По
външен вид пчелите-търтовки по нищо не се раз-
личават от останалите пчели. Според Л. И. Пе-
репелова те са от различна възраст и освен сна-
сянето на яйца се включват и в д р у г а т а дей-
ност — по отглеждането на пилото, пренасяне на
нектар и прашец и пр. Те обаче пренасят в медо-
вата си гушка значително по-малко нектар и
градят пити много по-слабо, отколкото пчелите в
редовните семейства.
Търтовъчните семейства са неприятно явление
в пчеларската практика. Ако не се вземат свое-
временно мерки за тяхното поправяне, пчелите им
намаляват, понеже старите умират, млади не се
отглеждат, а броят, на търтеите се увеличава,
докато семейството |бъде разграбено и унищо-
жено.
В края на зимата или рано напролет търтовъч-
ни стават осиротелите през зимата семейства, кои-
то са били зазимени със стари' и изтощени майки.
След като семейството е станало търтовъчно, то
много трудно приема майка, защото пчелите му
са враждебно настроени и убиват майката, из-
л я з л а от клетката. По това време, когато още ня-
ма паша и търтовъчните семейства са сравнител-
но слаби, с тях може да се постъпи по следните
начини:

.164
 1. Ако търтовъчното семейство е болно от но-
зематоза, паралич или друга з а р а з н а болест, то
трябва да се унищожи. Вечерта се напушва със
серем дим, след което пчелите се с ъ б и р а т внима-
телно и изгарят или закопават в земята. Питите
също се -изгарят или претопяват, а кошерът ос-
новно се почиства и дезинфекцира.
2. Когато търтовъчното семейство е много сла-
бо, но здраво и в него няма млади пчели, то мо-
ж е да се разформира. През някой по-топъл ден
пчелите му се изтърсват настрани от пчелина.
Празният кошер и питите се прибират, за да на-
летят пчелите в другите семейства. Преди изтър-
сването семейството се напушва добре, като се
разпечатва и част от меда, за да се насмучат
пчелите с мед и бъдат приети по-благосклонно.
По-късно през сезона се създават съответният брой
млади семейства, които заместват унищожените,
разформираните и присъединените.
3. Някои пчелари постъпват с търтовъчните се-
мейства по следния начин. Изтърсват пчелите по-
далеч от пчелина, а кошерът и годните пити връ-
щат на старото място. Разчита се, че на мястото
на изтърсването ще останат търтовките, а в ко-
шера ще се върнат с а м о нормалните пчели, които
благосклонно ще приемат придадената им е клет-
ка майка. Това обаче е рисковано, тъй като пче-
лите-търтовки са летящи и също се връщат в ко-
шера. На мястото на изтърсването ще останат
младите нелетяши пчели, ако има такива, някои
от които може и да не са търтовки.
4. Слабите търтовъчни семейства, в които има
и млади пчели, трябва да се присъединяват към
средни по сила нормални семейства, които имат
майки. Предварително цялото дъно на нормал-
ното семейство се натърква с кромид лук и гнез-

.165
лото му се измества към едната страна, като се
ограничава с преградната дъска. З а д дъската се
поставя вестник, д о п и р а щ до стените и дъното на
кошера за по-добра изолация. Вечерта пчелите от
търтовъчното семейство се изтърсват до нормал-
ното семейство з а д преградната дъска, като се
оставят без никакви пити или само с 2—3 празни
пити без храна и пило. Входът на кошера се оста-
вя отворен 2—3 см само към страната на нормал-
ното семейство. Разтревожените и гладуващи пче-
ли от търтовъчното семейство подушват миризма-
та на меда и пилото в съседното отделение и за-
почват да прогризват вестника и бавно да се
присъединяват към нормалното семейство. Май-
ката за по-сигурно се з а т в а р я за 3—4 дни в клет-
ка, след което се освобождава, а гнездото се раз-
ширява според нуждата. Отнетите пити с търтее-
во пило след престояване 2—3 дни в хладно по-
мещение се р а з д а в а т за почистване на силни се-
мейства, като предварително пилото се подрязва.
5. Когато търтовъчното семейство с по-силно,
към него се присъединява нуклеус със запасна
майка. Постъпва се по описания в т. 4 начин, ка-
то входът се оставя откъм страната на нуклеуса.
При псемипаваие на пчелите от търтовъчното се-
мейство през вестника, като излизат навън, те
ще бъдат в контакт е пилото и ще се приобщят
към нормалното нуклеусно семейство, чиято-май-
ка временно се з а т в а р я в клетка. След няколко
дни майката се освобождава и ш е з д о т о с е разши-
рява.

.166
 ПРИЗНАЦИ, НАПОДОБЯВАЩИ
Т Ъ Р Т О В Ъ Ч Н И СЕМЕЙСТВА

Признаците на семействата с пчели-търтовки не

трябва да се отъждествяват с някои подобни приз-
наци, които се н а б л ю д а в а т при други ненормал-
ности в пчелните семейства. Така например ня-
кои млади и много плодовити майки снасят също
по няколко яйца в килийка. Това се н а б л ю д а в а ,
когато тези майки са още в нуклеусите или са
придадени на слаби семейства, които не успяват
да им подготвят достатъчно килийки за яйцесна-
сяне. З а разлика от търтовъчните семейства, при
които някои яйца са залепени по стените на
килийките и пчелите са силно разтревожени, тук
семействата са спокойни и яйцата са снесени пра-
вилно на дъното, а запечатаното пило е работни-
ческо — с равни капачета. След засилване на
семейството, майката започва да снася нормал-
но — по едно яйце в килийка.
Когато майката е станала т ъ р т о в к а, тя
снася предимно или само неоплодени яйца. В та-
къв случай обаче пчелите са спокойни и яйцата
са снесени правилно по едно на дъното на ки-
лийките, като запечатаното пило в работнически-
те килийки е с изпъкнали капачета. З а да се по-
прави такова семейство, трябва да се унищожи
майката-търтовка и- капачетата на търтеевото пи-
ло да се подреждат, за да го изсмучат пчелите,
а на семейството да се даде нова годна оплоде-
на майка.
По старите пити и в слабите семейства, в кои-
то" се е загнездил восъчният молец, се наблюдава
т. нар. т р ъ б е с т о п и л о, (фиг. 22), което не
трябва да се счита за търтеево. Това са пчелни
личинки и какавиди, които се изтеглят нагоре по-

.167
 Фиг. 22. Тръбесто пило

ради постоянното обезпокояване от движещите се

по средостението на питата гъсеници на восъчния
молец. В такъв случай пчелите н а д г р а ж д а т тези
килийки и те стърчат над другите като тръбички,
като в повечето случаи не се запечатват, а офор-
мените какавиди се виждат през отвора. От тях
се излюпват дребни пчели-джуджета, или пчели
с дефекти, които са непълноценни. Срещу поява-
та на тръбестото пило трябва да с е прилага си-
стемна профилактика и борба спрямо восъчните
молци (вж. стр. 175).

НОЗЕМАТОЗА

Нозематозата (или з а р а з н а диария) е най-широ-

ко разпространената и с най-голямо икономическо
значение болест на възрастните пчели. Проявява
се в края на зимата и началото на пролетта (глав-
но март—май). Според Недялков, Петков и Ша-

.168
банов, у нас тя е по-силно разпространена в Се-
вероизточния и Крайдунавския район. Проявява
се в по-тежка форма през периоди от 3 до 5 го-
дини, в зависимост от факторите, които я обла-
гоприятствуйат — продължителни" зими без въз-
можност за очистително облитане на пчелите, ма-
нов мед и по-висока въздушна влажност. Условия
за проява на нозематозата се създават и в онези
семейства, които са слаби и не добре зазимени,
нямат достатъчно цветен прашец или пчелите им
са силно изтощени от късно есенно подхранване
с голямо количество захарен сироп. Смъртността
се движи от 5—10 до 90—100 %, но голяма част
от незагцналите семейства отслабват и са непро-
дуктивни през лятото.
Причинява се от едноклетъчен паразит — нозема апис,
който в споровата си форма попада в храносмилателната
система на пчелите, майките и търтеите чрез замърсените
от изпражненията на болни пчели храна и вода. Като до-
стигнат д о средното черво (същинския стомах), спорите
прорастват и изхвърлят своя амебовиден зародиш, който
навлиза в епителните клетки на вътрешната чревна об-
вивка. Там ноземите се хранят и прекарват сложен цикъл
на числено размножаване, като отново се превръщат в
спори. От това епителните клетки се разрушават и храни-
телните вещества не могат да преминат през стените на
червото в кръвта. Чувствувайки глад, болните пчелп поглъ-
щат все повече храна, вследствие на което дебелото им
черво се препълва и те принудително изхвърлят изпражне-
нията си по питите и цялата вътрешност на кошера, от
което се заразяват и другите пчели в семейството. Оттам
по всички възможни преки и непреки .пътища заразата се
разпространява по другите семейства. Болните пчели са с
намалена жизненост и работоспособност, имат но-кратък
живот и произвеждат по-малко млечице. Майката отслаб-
ва и намалява или преустановява яйцеснасянето. Вследствие
на това семействата остават слаби и с ниска продуктив-
ност или напълно загиват още през пролетта.
Според изследванията на Шабанов спорите се запазват жиз-
неспособни във водата и почвата до 90 дни, в центро-

.169
фугирания мед д о 1 година, а в запечатания мед в пити-
те д о 462 дни. Според други автори спорите се запазват
но повърхността на питите до две години. Преките слън-
чеви лъчи убиват сухите спори за 30 часа, а във вода-
та — за 51 часа. Спорите биват убити от парата за 1 ми-
нута, във вода при 60°С — за 10 минути, а в мед при
60°С — след 15 минути.
) •

При нозематозно заболяване подморът е зна-

чително по-голям от нормалния. Пчелите са с по-
дути коремчета, с вяли движения и тревожно пъл-
зят пред кошера, а цялата вътрешност на кошера
е обило-ю покрита с диарични петна, които поня-
кога дори се сливат на потоци, к а т о издават не-
приятна миризма. Като се изтегли задното черво,
ще се види, че средният му дял е с гладки стени
и бял цвят, докато при здравите пчели то е с
множество напречни гънки и с розовеещ цвят. З а
сигурно определяне на диагнозата трябва да се
изпрати проба .от болните пчели и от меда във
ветеринарно-бактериологичпата лаборатория.
За п р е д п а з в а н е от нозематоза трябва да
се полагат грижи за създаване на силни семей-
ства, които да ее зазимяват с доброкачествен
мед и прашец. Ако има манов мед, да се извади
от кошерите през есента и на семействата да се
д а д а т запасни пити с нектарен мед и л и своевре-
менно да се подхранят със захарен сироп. Пче-
линът да бъде на. сухо място,, запазено от ветро-
ве, а гнездата на семействата — стеснени и за-
топлени. Редовно д а се подменят старите пити и
майки. Д а се п о д д ъ р ж а чистота в пчелина и в
кошерите и да се провежда дезинфекция при съм-
нение за заболяване.
При поява на нозематоза в пчелина трябва да
се предприемат к о м и л е к е н и м е р к и както
за лекуване на болните пчели, така и за дезин-

170 /
фекция на кошерите, питите и останалия инвентар
и пособия, за създаване добри условия за разви-
тие на пчелните семейства и за и з г р а ж д а н е на
нови пити. Пчелите на най-слабите семейства се
у н и щ о ж а в а т чрез з а д у ш а в а н е със серен дим и
изгаряне. Останалите болни семейства е най-доб-
ре да се отнесат на отдалечено изолирано място,
където да се проведат оздравителните мерки, за
да не представляват опасност за з а р а з я в а н е на
здравите. В пчелина, местата па болните кошери
и около тях се прекопават и посипват с 5% хлор-
на или прясно гасена вар. Силно зацапаните и
негодните пити се бракуват и претопяват. Ако в
гях има мед, те се стопяват в казан е вода, като
кипят най-малко 30 минути похлупени, след кое-
то застиналият восък се взема, а медовият си-
роп се дава па пчелите. Освободените рамки се
изстъргват от диаричиите петна над хартия (коя-
то се изгаря заедно е отпадъците), след което се
изваряват в 3% воден разтвор на сода каустик,
промиват се с чиста вода и се просушават. По
същия начин се постъпва и със замърсения ко-
шер, като семейството се прехвърля в чист. Още
по-добре е, ако замърсените кошери се дезинфек-
цират чрез опламеняване с бензинова лампа.
Годните пити, които са 1 с мед и пило, се по-
чистват, като диар/ичните петна заедно е медо-
вите запечатки се изстъргват с нож и се изгарят,
а незаетата част от-питите се изрязва и претопя-
ва. Р а м к и т е на тези пити се протриват с парцал,
вързан на дървена д р ъ ж к а и намокрен в 4% во-
ден разтвор иа формалин или 2% разтвор на хи-
нозол, след което се изстъргват над вестник. (При
работа с тези средства трябва да се внимава,
като се използуват гумени ръкавици и ръцете да
са намазани с вазелин. Очите да се пазят.) Ако

.171
годните пити са с манов мед, те се изцентрофу-
гират и след това се дезинфекцират. Д а не се
прехвърлят пити от болните в здравите семейства.
Вземат се мерки срещу к р а ж б а , като входовете на
кошерите се намаляват, а гнездата се стесняват
и затоплят.
В ранна пролет (февруари—март) след сани-
тарната обработка на гнездата се дава както на
болните, така и на здравите семейства кърмова
маса, приготвена е цветен прашец или друга бел-
тъчна храна, като на ] кг кърмова маса се при-
бавя 100 мг фумидил Б, който е специален анти-
биотик срещу нозематозата. Фумидилът предва-
рително се р а з т в а р я в малко хладка вода. Това
подхранване може да се повтори. След това се-
мействата се подхранват е гъст захарен сироп,
като в 4 литра охладен сироп се прибавя 100 мг
фумидил Б. От този сироп се дава на едно се-
мейство всяка вечер по 0,5 л в продължение на
7—8 дни. Ако има приток на нектар, 100 мг фу-
мидил Б се прибавя в 1 л сироп, който се из-
хранва «а едно семейство за три вечери по 0,3 л. 1
Майките на болните семейства трябва да се сме-
нят при първа възможност.
За д е з и н ф е к ц и я на п р а з н и т е ' годни пити,
след като рамките им се почистят от диаричните
петна, те се промиват с топла вода и се изцентро-
фугират. След това питите се напръскват (с ово-
щарска или б о я д ж и й с к а пръскачка) с 4% воден
разтвор на формалин 2 , н а р е ж д а т ее в празни сан-

1
За едновременно предпазване и лекуване от европей-
ски гнилец на всеки литър от горния сироп се- прибавя и
по 0,5 г норсулфазол-натрнй или тетрациклин.
2
1 част от търговския формалин (40%-ов) се разрежда
с 9 части вода.

.172
Фиг. 23. Дезинфекция
на питите и кошера с
формалиноЕИ пари при
нозематоза

дъци или корпуси, добре затворени, които се по-

ставят в помещение при температура 20—25°С.
Като престоят 24 часа, питите се промиват с топ-
ла вода два пъти и се изцентрофугират. З а от-
страняване на миризмата питите се пулверизират
слабо с 1% воден разтвор на амоняк, изцентрофу-
гират се и се поставят в проветриво помещение,
за да се просушат. З а да не влизат пчели, отво-
рите на прозорците трябва да имат телена мрежа.
Дезинфекцията може по-лесно д а се извърши с
формалинови пари. За целта на примус или котлон
се поставя чайник с вода, к а т о при китенето водни-
те пари за около 15 минути се отвеждат с каучу-
кова тръба в с а н д ъ к а (кошера) с питите, за да
го о в л а ж н я т (фиг. 23). След това в чайника за
всеки литър вода се наливат 0,3 л търговски фор-
малин, като капакът се з а м а з в а с тесто или гли-
на. Сместа трябва да кипи 15—20 минути, през
което време фо,рмалиновите пари се отвеждат в
сандъка. Внимава се струята да не попада пряко
върху питите и температурата да не се повиша-
ва над 55°С, за да не се стопят питите. З а цел-

.173
та през друг отвор в сандъка (отгоре) се вкарва
термометър, по който се наблюдава.
За дезинфекция може д а се използува и чиста
ледена оцетна киселина: в запълнения с празни
пити и друг дребен инвентар кошер се поставят
памучни парцали, напоени с 1 водна чаша оцетна
киселина и кошерът се затваря отвсякъде, за да
не излизат парите. Д ъ р ж и се 7 дни, след което
питите се проветряват добре.

I
ПАРАТИФ

З а р а з н о бактериално заболяване на възрастните

пчели, което се проявява в к р а я на зимата и на-
-чалото на пролетта. Болестта се облагоприятству-
ва от лошите условия на зимуване — недобро-
качествена храна, недобре затоплени и влажни
гнезда и др. В кошера з а р а з а т а се разпространя-
ва чрез диарията, а между семействата — чрез
кражби, блуждаене на пчели, преместване на пи-
ти от болни в здрави семейства, преглеждане с
непочистени и недезинфекцирани пособия и ръце
и rip. При з а б о л я в а н е от паратиф се наблюдават
признаци, подобни на тези при нозематозата —•
пчелите са с подути коремчета и са отпаднали, пъл-
зят по дъното или при входа с парализирани кри-
ла; има голям подмор, а гнездото е замърсено
от диарични петна, поради което мирише неприят-
но. Смъртността може да достигне до 50%- З а оп-
ределяне точната диагноза се изпраща проба от
болните пчели или свежи трупове до ветеринар-
но-бактериолоиичиата лаборатория.
З а предпазване от заболяване трябва да се
спазват всички зоотехнически и санитарно-хиги-
енни изисквания при отглеждането на пчелните

.174
 семейства и особено по време на тяхното зиму-
ване.
Заболелите семейства след почистване и дезин-
фекциране на кошера, изгаряне на труповете, смя-
на н а . з а ц а п а н и т е от диария пити, стесняване и
затопляне на гнездата се подхранват със сироп,
във всеки литър от който се прибавя по 0,5. г
стрептомицин или тетрациклин. Подхранва се 5
пъти през 3 дни, като се сменят двата антибиоти-
ка. Количеството на сиропа е според силата на
семейството: за всяко пълно междурамие с пче-
' ли се предвижда при всяко подхранване по 120—
150 мл сироп. З д р а в и т е семейства се подхранват
предпазно по съшия наччн, но 3 пъти през G дни.
М а й к а т а да. се смени. През пролетта боледували-
те от паратиф семейства се засилват много по-
бързо, отколкото болните от нозематоза.

восъчни МОЛЦИ

От четирите вида восъчни молци най-големи щети

на пчеларството нанасят два вида — голям и ма-
л ъ к восъчен молец-. Р а з м н о ж а в а т се, к а т о опло-
дените женски пеперуди снасят по около 1500—
2000 яйца в килийните иа питите, по рамките и в
цепнатините на кошерите. От тях се излюпват гъ-
сеници, които навлизат във вътрешността на пи-
тите, хранят се с восъка и ризичките и пашкулче-
тата от личинките и какавидите на пчелите и об-
разуват все по-широки ходове (тунели), чиито сте-
ни са уплетени със здрави нишки. При движение-
то си по средостението на питите гъсениците пов-
р е ж д а т личинките и какавидите на пчелите или
ги изтласкват нагоре и пчелите н а д г р а ж д а т тези
килийки, поради което се получава т. нар. „тръ-

.175
бесто пило". При температура 30—34°С гъсеници-
те приключват развитието ей за около 25—30 дни
и се запридат в пашкулчета, често пъти групира-
ни по няколко и залепени във вдълбнатини или
други трудно достъпни за пчелите места. Там те
какавидират, след което изхвръюват възрастните
пеперуди. Целият цикъл на развитие п р о д ъ л ж а в а
около 66 дни. При по-ниска температура това вре-
ме се у д ъ л ж а в а до 2—3 месеца, а под 10°С раз-
витието на молците се прекратява. При —Т0°С във
всичките си стадии на развитие молците загиват
за 2 часа.
През сезона на развитието си (от март до ок-
томври) молците д а в а т 2—4 мноточислени поко-
ления, чиито гъсеници унищожават значително ко-
личество восък (една гъсеница и з я ж д а 0,4 г во-
сък) .
З а предпазване от восъчни молци трябва да
се п о д д ъ р ж а т силни семейства, стеснени гнезда,
редовно да се сменят старите пити и кошерите
да се почистват. Складовете за съхраняване на
питите да бъдат хладни, сухи и проветриви. Пи-
тите да се подреждат на разстояние една от дру-
га не по-малко от 2 см, окачени на станоци или
прибрани в добре затворени сандъци, корпуси и
магазини, като отдолу и отгоре върху вестници
се посипва нафталин. Зимно време при голям студ
да се отварят вратите и прозорците на склада.
През лятото по-често д а се проверява състоянието
на питите. Ако се появят молци, предприема се
опушване на помещението, в което се съхраняват
питите,-със серен дим. З а целта в него се внася
мангал или глинен съд с разгорещени въглени,
върху които се поставя сяра на прах — по 50 г
за всеки куб. м от помещението. Помещението
трябва да «бъде добре затворено в продължение

.176
па едно денонощие, като се вземат мерки да не
стане пожар. Опушването се извършва още два
пъти през 10—15 дни.

ОСИ И С Т Ъ Р Ш Е Л И

Осите и стършелите презимуват като единични

женски и през лятото се р а з м н о ж а в а т в семей-
ства, като и з г р а ж д а т питите си от дървесни струж-
ки, които смесват със слюнка. Н а п а д а т кошерите
сутрин рано или вечер късно, главно есенно вре-
ме, когато е хладно и пчелите не могат добре да
охраняват входа на кошера. Грабят мед, а на-
падат и пчели по време на летежа им и ги отна-
сят з а храна на личинките. Понеже .пилото им бо-
ледува от европейски и американски гнилец, те
могат да з а р а з я т и пчелните семейства.
Срещу тях трябва да се води борба още от
пролетта, като гнездата им се напушват със серен
дим и се разрушават. М о ж е сутрин рано и вечер,
когато пчелите не летят, из пчелина да се поста-
вят светли широкогърли бутилки, налети до една
четвърт от обема със смес от мед, прашец и ви-
нен оцет, където осите и стършелите охотно вли-
зат и се издавят. Бутилките трябва да се приби-
рат денем, за да не влизат и пчели. Също така в
сандъчета с малки отвори, през които минават
осите, се поставят отровни примамки — сурово
месо, посипано с п а р и ж к а зеленина или друга
силна отрова срещу насекоми, при посещаването
па които осите измират. За примамка в сандъче-
тата може да се използува и гъбата мухоморка,
три части от която се смесват с една част мед и
три части вода и се вари три минути. Осите при-
насят от тази отрова и в гнездото си, от което
загиват както възрастните, така и личинките.

12. Календарен с п р а в о ч н и к по пчеларство 177

Климатични особености. През април средните (нормални)
месечни температури се повишават бързо, като за отдел-
ните райони на страната са м е ж д у 8 и 14°С. Най-високи
са по долината на Струма, а най-ниски — в Д о б р у д ж а ,
високите полета на Югозападна България и Черноморието.
Средната от абсолютно максималните температури на
въздуха достига 24—25°С по Черноморието и на места в
Северна България, около 20—22°С в котловинните полета
и д о 28—29°С в централните райони на Северна България
и долината па Струма.
Средната от абсолютно минималните температури за Чер-
номорието, долината на Струма- и на някои места по Д у -
нав е положителна, а за останалите места на страната е
отрицателна, като достига до —3—4°С (за Североизточна
България), което води д о образуване па слани. Средната
дата на последния мраз е 12—13 април.
Валежите средно за месеца са 40—60 литра на кв. м.
Ветровете са най-често от запад и северозапад. Слънчево-
то греене нараства бързо и е между 185 часа (Варна) и
215 часа (Чирпан).
Състоянието на времето през април е от много важно
значение за пролетното развитие на пчелните семейства
пред главната паша.

Фенологичен календар. Април е месец на оби-

лен раннопролетен цъфтеж. Р а з ц ъ ф т я в а т всички
овощни видове — круша, слива, праскова, чере-
ша, вишни, ябълка, орех, немско и френско гроз-
де (касис) и др.; горските видове — върби, то-
поли, явор, ясен, мекиш, бук, бреза, мъждрян,
конски кестен, трънка, сибирска акация (карага-
на); украените растения — японска дюля, махо-
вия, люляк; тревните видове -— съсънка, мъртва
коприва, гергьовче, лепка, глухарче, великденче
и др., от които пчелите събират както прашец, та-
ка и нектар.
Състояние на пчелните семейства. Пчелното къл-
бо вече е разпуснато и яйцеснасянето и развитие-
то на семействата върви с най-усилен темп. З а
това благоприятствуват както все по-големият при-
ток на прашец и нектар и по-топлото време, та-

.181
ка и значителното количество новоизлюпени мла-
ди пчели, чиято кърмаческа способност е 3—4 пъ-
ти по-голяма от тази на презимувалите. Площите
на пилото бързо се увеличават и при силните се-
мейства то е вече на 5—6—7 пити, з а е м а щ о почти
целите пити. З а е д н о с това се увеличава и консу-
мацията па х р а н а . Ако няма по-редовен, приток
па нектар, семейството изразходва 4—5 кг храна
от запасите си. Към к р а я на месеца старите пре-
зимували пчели са напълно подменени с млади.
П о я в я в а се и първото търтеево пило. Условията
са благоприятни за восъкоотделяне, което се виж-
да по у д ъ л ж а в а н е и побеляване стените на килий-
ните в горната част на питите, където пчелите об-
разуват широки венци с пресен нектар около пи-
лото.
Работа на пчеларя. Април е един от месеците,
през които трудът на пчеларя е най-интензивен.
Ако главният пролетен преглед не е извършен през
март, гой трябва да се извърши в началото на
април. Полагат се грижи за безпрепятствено раз-
витие на пчелните семейства, като гнездата свое-
временно се разширяват, което трябва да става
внимателно, тъй като настъпват повратни засту-
дявания и пилото може да се простуди и заболее
от европейски гнилец. Д а не се бърза с т. нар.
отзимяваие. З а т о п л я щ и т е материали се д ъ р ж а т
в гнездото, докато има място за тях. Разпечатва
се старият мед по питите и с е подхранва подбу-
дително със з а х а р е н сироп, в който ое прибавя
белтъчна храна, ако няма достатъчно прашец. Из-
ползува се восъкоотделителната способност па
пчелите за и з г р а ж д а н е на нови пити (за обновя-
ване на гнездото) и се прилага строителната рам-
ка за производство на восък. Вземат се мерки

.182
 срещу отглеждане на търтеи и срещу изпадане
на пчелните семейства в роево състояние.
Ако въпреки положените грижи през пролетта
някои слаби семейства не се развиват добре по-
ради лошите качества на майките, вместо постоян-
но да се подсилват, по-добре е да ое присъединят
по 2—3 в едно семейство. Преди присъединява-
нето (3 -6 ч.) майките им се унищожават, а на
обединеното семейство се дава с клетка качестве-
на запасна майка от добър произход. Така се
създава едно средно по сила семейство, което ще
успее да се развие добре и да участвува в ме-
досбора. Ако не се обединят, слабите семейства
ще ангажират много грижи и труд на пчеларя,
без да могат да се развият за главната паша. З а
възстановяване на броя по-късно в удобно вре-
ме се създавах необходимите нови семейства.
През април времето е най-подходящо за наба-
вяне на пчелни семейства в тръвни и за прехвър-
лянето им з разборни кошери, както и за засел-
ване на многокорпусни кошери. Стопяват се бра-
куваните стари и негодни пити и други восъчни
отпадъци. Пчелните семейства се изкарват в овощ-
ните градини за опрашване, но това изисква да.
се съблюдават и необходимите мерки срещу от-
равянията на пчелите. Ако се наложи да се зат-
ворят за 2—3 дни (в зависимост от п р е п а р а т а ) , то
трябва да стане така, че пчелните семейства да
не се задушат и загинат (вж. стр. 234).
В началото на април се обявява седмица на
гората. Пчеларите трябва организирано и актив-
но д а се включат в провеждане -на акцията по
залесяването, к а т о з а с а д я т участък е медоносна
горска растителност.

.183
 СТИМУЛИРАЩО РАЗПЕЧАТВАНЕ,
О Б Р Ъ Щ А Н Е И Р А З М Е С Т В А Н Е НА ПИТИТЕ

Понякога през пролетта по средните пити около

площите е пило има големи участъци със стар
или кристализирал мед. Той пречи за бързото раз-
ширяване на пилото по целите пити в най-топла-
та част на гнездото. Ето защо е необходимо в
такъв случай през 4-—5 дни да се р а з п е ч а т в а т или
иадраскват с вилица от двете страни площи от
този мед, колкото една четвърт от питата, за да
се опразнят килийките, в които да снася майката.
З а по-бързо усвояване кристализиралият мед се
напръсква или пулверизнра с топла, слабо под-
солена вода. При наличие на мед по средните пи-
ти не е правилно да се разпечатва медът от край-
ните пити, защото пчелите го пренасят в средата
и з а п ъ л в а т там празните килийки около пилото.
По този начин още повече се ограничават площи-
те за яйцеснасяпе в средата иа гнездото. Медът
от крайните и от определените за бракуване пи-
ти з а д преградните дъски трябва д а се разпе-
чатва, след като по средните около пилото е взет
от пчелите. С разпечатването па стария мед се
води и борба срещу пчелната въшка, понеже се
у н и щ о ж а в а т яйцата и ларвите й, които се нами-
рат под медовите капачета.
Пилото обикновено заема предната част на пи-
тите (към входа на кошера), като по средните то
е на по-големи площи. С цел да се стимулира яй-
цеснасянето, някои пчелари практикуват едновре-
менно разпечатване и обръщане или разместване
на п и т и т е с пило.
О б р ъ щ а се средната пита с пило или двете
странични пити до нея така, че плоЩите с пило
идват срещу участъците с мед на съседните пити,

.184
които се разпечатват. В стремежа си бързо да
възстановят нарушената компактност на пилото
пчелите скоро освобождават килийните от меда,
полират ги и майката веднага снася яйца в тях.
Разместването на питите с пило става, като край-
ните с по-малки площи пило се преместват по-
навътре, а на тяхно място се поставят пити с по-
вече пило, и то запечатано, защото то по-добре
си п о д д ъ р ж а топлината. Същевременно медът от
срещулежащите участъци се разпечатва и в под-
готвените килийки майката снася яйца. След из-
люпване на пилото от изместените в края пити те
се в р ъ щ а т към средата за яйцеснасяне, а на тях-
но място се поставят други пити със запечатано
пило за излюпване и т. н.
Тези стимулиращи мерки дават ефект и мо-
гат да се предприемат само когато се е устано-
вило по-постоянно топло време и при положение,
че пчелите покриват добре всички пити в гнездо-
то. Същевременно гнездата на кошерите трябва
да бъдат добре затоплени отстрани и отгоре, а в
ходовете да се д ъ р ж а т стеснени. В противен слу-
чай пилото лесно може да се простуди илн да се
предизвика к р а ж б а .

РАЗШИРЯВАНЕ НА ГНЕЗДАТА
ПРИ КОШЕРИТЕ Д А Д А Н - Б Л А Т И ЛЕЖАК
С И З Г Р А Д Е Н И ПИТИ

С ъ с , с т е с н я в а н е и затопляне на гнездата и осигу-

ряване па пчелните семейства с. достатъчно хра-
на през пролетта се създават благоприятни усло-
вия за усилено яйцеснасяне на майките и бързо
увеличение на пчелите. З а да не се з а д ъ р ж а по-
нататъшното развитие на пчелните семейства,

.185
гнездата трябва своевременно да се разширяват.
З а тази цел от време на време се прави провер-
ка: откриват се крайните една-две рамки и ако
на предпоследните има яйца или пчелите запъл-
в а т и крайните междурамия (до преградните
дъски), гнездото трябва веднага да се разшири.
В началото на пролетта, преди да има восъчен
градеж, разширяването става с правилно изгра-
дени от предните години пити с работнически ки-
лийки и със светло- до тъмнокафяв цвят, в кои-
то са отглеждани пчели. Те з а д ъ р ж а т по-добре
топлината. Със светли пити, в които не е отглеж-
дано пило може да се. разширяват гнездата по-
късно, когато времето се затопли и семействата
се засилят. Най-добре е в питите за разширяване
да има малко мед, като той предварително се раз-
печатва. По този начин едновременно се прави
подхранване на пчелните семейства. Преди поста-
вянето им в гнездата питите се д ъ р ж а т през нощ-
та 1в топла стая, за да се затоплят. Когато още
няма приток на нектар, питите за р а з ш и р я в а н е
трябва предварително да се напръскат с топъл
медов или захарен сироп или с топла вода. В та-
къв случай пчелите бързо почистват и полират
килийките и майката в скоро време снася яйца в
тях. Опитите на Перепелова показват, че пчел-
ните семейства, чиито гнезда са разширявани с
напръскани по този начин пити, са развили от
34 до 60% повече пило в сравнение с еднаквите
с тях по сила семейства, гнездата на които са
разширявани с ненапръскани (сухи) пити.
Р а з ш и р я в а н е т о на гнездото при кошерите си-
стема дадан-блат и лежащ, става постепенно, с
по една пита, която се поставя към по-топлата
страна (южната или западната) — до крайната
нита с пило. През 4—6 дни питата се проверява

.186
и ако е осемеиена, до нея се поставя друга. По-
късно през пролетта, когато се установи по-по-
стоянно топло време и семействата са по-силни,
питата за р а з ш и р я в а н е може д а се постави и по
към средата на гнездото, където тя по-бързо се
почиства от пчелите и майката веднага снася яй-
ца в пея.
Големият ефект от напръскването на питите, ко-
гато няма паша, се д ъ л ж и на това, че напръска-
ните пити предизвикват в пчелите рефлекс към
незабавно почистване и полиране на килийните, а
почистените и полирани килийки в ъ з б у ж д а т в май-
ката друг рефлекс към снасяне на яйца в тях.
Ето защо, когато по време на разширяването на
гнездата се налага подхранване на пчелните се-
мейства, най-добре е топлият сироп да се налее
в празните пити, с които се извършва разширя-
ването. Това трябва д а става вечер, като се взе-
мат мерки да не се предизвика к р а ж б а . Налетите
със гаироп пити ice пренасят с преносимо сандъче.
Когато има паша, напръскването не дава ефект,
тъй като неговата роля се изпълнява от пренесе-
ния в кошерите нектар.

Р А З Ш И Р Я В А Н Е НА Г Н Е З Д А Т А
И СТИМУЛИРАНЕ ЧРЕЗ РАЗМЯЙА
НА КОРПУСИТЕ П Р И МНОГОКОРПУСНИТЕ
КОШЕРИ

Пчелните семейства, оставени на един корпус след

пролетния преглед, както и новозаселените през
пролетта, в скоро време изпълват корпуса с пче-
ли, пило, нектар и прашец. З а да не се з а д ъ р ж а
развитието па семейството, трябва да му се по-
стави втори корпус с изградени пити. В зависн-

.187
мост от нуждата във втория корпус се поста-
вят и пити с мед, който отчасти се разпечатва,
или в някои от средните пити се налива захарен
сироп. В т а к ъ в случай слагането на корпусите
трябва да става привечер, като се съблюдават
всички мерки да не се предизвика к р а ж б а . Ако
има градеж, във втория корпус се поставят и 3—4
восъчни основи.
Примамени от храната, пчелите бързо усвояват
питите и полират килийките, а майката, привле-
чена от топлината, и пчелите се качват във вто-
рия корпус и снася яйца в неговите пити. В за-
висимост от силата на семейството, състоянието
па времето и приноса на нектар и цветен прашец
вторият корпус за 15—20 дни се з а п ъ л в а с 6—7
пити пило, пчели и нектар, като част от пчелите
покриват половината от площта на питите в дол-
ния корпус. З а този период се излюпва пилото от
долния корпус. Въпреки че в горния корпус поч-
ти няма свободни площи за яйцеснасяне, май-
ката неохотно и късно слиза в долния корпус, тъй
като при дъното е входът на кошера и по това
време там е по-студено. З а да не изостава пчел-
ното семейство в развитието си, трябва да се из-
върши п ъ р в а т а размяна на местата
н а д в а т а к о р п у с а . Това трябва да става в
сравнително топло време и да има приток па нек-
тар и прашец, за да могат пчелите бързо да зае-
мат изнесения горе по-празен корпус, в който се
качва и майката и п р о д ъ л ж а в а да яйцеснася. След
нови 15—20 дни корпусът е запълнен с пило и
тогава се извършва в т о р а р а з м я н а п а к о р -
п у с и т е (фиг. 24).
Чрез размяната на корпусите се използува инстинктът
на майката да снася яйца в горния корпус, където е най-
топло. Същевременно пчелите по инстинкт се стремят да

.188
Фиг. 24. Размяна иа
корпусите т рез пролет- 1
та: А—в н а чалото на
пролетта; първа раз-
мина; В — втора размя-
на; /"—поставяне на тре-
l A
X -М—
1 ?
Ц I,2_S
XL.
к
1±
ти корпус между двата; А В В Г

9 = з н а к за местона-
хождението на майката

пренасят храната от долния в горния корпус, за да бъде

тя по-далеч от входа на кошера и по-близко д о откритото
пило, около което се образуват венци от мед. Така се
стимулира бързото развитие на пчелните семейства с на-
личната в кошера храна, ако тя е достатъчна, без дори
пчеларят да разпечатва меда и без да се предприема под-
будително подхранване със захарен сироп, което за голе-
мите пчелини е свързано с много труд и време. Пролетно
подхранване с кърмова маса и захарен сироп, приготвени
с прибавка на белтъчни храни (цветен прашец, извара,
мляко и др.), се налага само ако в корпусите няма доста-
тъчно прашец.

При съблюдаване на описаната технология след

15—20 дни от втората размяна на корпусите на
семейството вече е тясно в двата корпуса. З а да
може безпрепятствено да се .развива и д а не из-
падне в роево състояние, трябва да му се поста-
ви трети корпус, преди да е настъпила главната
паша. Третият корпус се поставя, когато двата
корпуса са изпълнени с пчели и пило и времето
е благоприятно. Ако има градеж, корпусът се за-
р е ж д а с восъчни основи и с изградени пити през
една или в пакет една до друга. При силни се-
мейства, топло време и приток на нектар така
зареденият корпус се настанява в средата между
двата корпуса, които същевременно си разменят
местата, като корпусът с майката бъде отдолу.
Оставя се отворен само долният вход при дъното.
З а по-бързо усвояване на третия корпус в сре-
.189
дата му се поставят 3—4 пити с открито пило за-
едно с пчелите на тях, а от двете им страни —
восъчни основи. По този начин изграждането на
питите става най-качествено при най-благоцрият-
ни условия и в най-голям контакт с младите пче-
ли, които произвеждат восъка. Новоизградените
пити е е използуват за отглеждане на пило — не-
що, което е много важно в санитарно и профилак-
тично отношение като мярка срещу поява на бо-
лести по пилото и пчелите. При нашите условия
третият корпус обикновено се поставя преди или
в началото на акациевата паша.
Когато времето е неблагоприятно и в момента
ггяма восъчен градеж, но ее налага разширява-
не, за да не се разделя и охлажда гнездото, тре-
тият корпус се поставя най-отгоре върху двата
корпуса, които разменят местата си.
Програмиране на работата. В големите общест-
вени промишлени пчелини, където един пчелар
трябва да обслужва много пчелни семейства, тру-
дът му трябва да бъде напълно рационализиран
и облекчен, В това отношение работата по раз-
ширяване па гнездата и смяна на корпусите мо-
ж е да се програмира, за да бъде улеснен пчела-
рят при определяне момента на извършването й.
За тази цел според данните от пролетния преглед
и съобразно е количеството на пчелите и пилото
пчелните семейства ее категоризират в чети-
ри категории — много добри, добри, средни и
слаби. По този начин при определяне момента за
извършване на всяка, следваща манипулация, вме-
сто да проверява всички семейства, пчеларят про-
верява най-напред категорията на много добрите,
а след това. през определен интервал от време
проверява последователно останалите категории
семейства. Точната дата за извършване на пред-
.190
Фиг. 25. Бърз преглед без
отхлупване на многокор-
пусния кошер(ориг.)

стоящата манипулация се определя, като предва-

рително се извършва бърз контролен (сигнален)
преглед само на няколко семейства (напр. 5—10%)
от съответната категория (фиг. 2 5 ) . Ако от този
преглед се установи, че благоприятният момент е
настъпил, манипулацията се извършва при всич-
ки семейства от тази категория, които се намират
в същия пчелин. З а д а има прегледност при ра-
ботата, корпусите па всеки кошер трябва да се
номерират с поредна буква или римска цифра при
поставянето им.

НАБАВЯНЕ И ПРЕВОЗВАНЕ
НА П Ч Е Л Н И СЕМЕЙСТВА

Набавянето и превозването на пчелни семейства

трябва да става само през активния за пчелите
сезон — от пролетта д о края на есента. През зи-
.191
мата кошери с пчели не се превозват, защото от
безпокойството пчелното кълбо се разпръсква и
пчелите загиват от студ. Най-често набавянето на
пчелни семейства става рано напролет — през
март и април. Тогава те най-лесно се превозват,
понеже времето е още хладно, количеството на
пчелите, на пилото и меда е сравнително по-мал-
ко и питите са още твърди, така че почти няма
опасност от скъсване на пити или задушаване и
загиване на пчели, каквато опасност има през ля-
тото. Това особено важи за тръвните. При есен-
ното набавяне с е поема известен риск от смърт-
ност, особено през тежки зими.
Покупката на пчелни семейства става по сво-
бодно споразумение, направо с продавача-пронз-
водител. Безплатна посредническа услуга извър-
шва Ц К С — „Нектаркооп", към който се адреси-
рат предлагащите и купувачите. Семействата тряб-
ва да произхождат от здрав пчелин, в който няма
заразни болести и не е под карантина; това се
удостоверява от местния ветеринарен лекар със
свидетелство. Без такова свидетелство пчелните
семейства не се приемат от железопътния транс-
порт и не се разрешава от местните власти по-
ставянето им на новото място. От важно значение
е също така пчелните семейства да са от добър
произход, т. е. д а произхождат от пчелини, които
се намират при добри условия и при добри гри-
жи и се отличават с работливи и високопродук-
тивни пчели.
Най-добре е закупуваните пчелни семейства да
са в разборни кошери, защото по-добре се пре-
ценява тяхното състояние, превозването им е по-
сполучливо, а и по-нататъшната работа с тях е
улеснена. Най-често у нас се закупуват пчелни се-
мейства в тръвни, които са повече разпространени
.192
 X
в източните окръзи на страната. При закупува-
нето семействата се преценяват по отношение ко-
личеството на пчелите и меда, възрастта и каче-
ствата на майките и броя и качеството на питите.
Трябва да се закупуват силни семейства с млади
и дейни майки и с добре изградени" пити с ра-
ботнически килийки с ъ с ' светло- до т ъ м н о к а ф я в
цвят. През пролетта, в началото на април, те
трябва д а имат не по-малко от 6—7 пити, покри-
ти с пчели, и 3—4 пити с редовно пило — при
рнаборните кошери, a при тръвни те 'пчелите
трябва да изпълват повече от половината от ко-
шерището.
З а качеството и възрастта на м а й к а т а при
тръвните се съди по запечатаното пило, което
може да се види, като тръвната се обърне и ле-
ко ее подпушат и разтворят питите. Ако питите
са изградени предната година (светли на цвят),
това показва, че тя е заселена с рой, който е
обикновено със стара майка. Само ако е от вто-
ри рой нататък може да бъде с млада майка.
Ето з а щ о при по-голям избор трябва д а се под-
бират тръвни силни на пчели, макар и с по-малко
мед, чиито пити да не са от предната година, но
да не са и много стари, черни, с много търтееви
и деформирани килийки. Едно. добро семейство в
тръвиа в началото на април тежи около 12 кг.
Трябва да се има предвид обаче, че не винаги
най-тежките тръвни са и най-силни на пчели, за-
щото по-голямото тегло може да се д ъ л ж и на
по-голямо количество мед, на по-старите пити,
както и на по-дебела мазилка на тръвната. Коли-
чеството на меда е по-важно при закупуването на
семейства през есента, тъй като тогава те трябва
да имат достатъчно храна за п р е з и м у в а ^ ^

13. Календарен ^цДи^шде по пчеларство ^С 'i ^ "jJPSlI

 Най-добре е тръвни да се купуват с цел раз-
ширяване на вече създаден пчелин от разборни
кошери, за да може след прехвърлянето на се-
мействата от тръвните те на първо време да бъ-
дат подпомогнати в развитието си с изградени за-
пасни пити от разборните кошери. При закупува-
не на семейства в разборни кошери те трябва
да бъдат с пълен комплект изградени плодникови
и магазинни пити, защото недостигът на плодни-
кови пити през пролетта з а б а в я развитието им,
а докато изградят магазинните пити, те изпускат
голяма част от медосбора. Трябва д а се прецени
и състоянието на самите разборни кошери. Ако
те са много стари, с неточни размери на отдел-
ните части, които не прилягат добре, прогнили,
пропукани и негодни за транспорт, не бива да се
закупуват. В т а к ъ в случай могат да се закупят
само пчелите с питите, които да се прехвърлят
иа място в подходящи кошери.
Превозването на разборните кошери става по
начина, описан при подвижното пчеларство (стр.
269), като отделните им части и р а м к и т е , ее за-
крепват добре, за да не става разместване. Осо-
бено внимание- е необходимо при превозване на
тръвните, чийто обем е по-малък, а питите са
по-слабо споени, поради което лесно се късат и
пчелите могат д а е е смачкат или задушат. Ако
питите па тръвната са изградени до долу, те обе-
зателно трябва д а ее подрежат на височина око-
ло 10 см' и да се подпрат отдолу с обръч от тън-
ки пръчки, който се з а д ъ р ж а с 2—3 дървени ши-
ша, промушени през стените на тръвната напреч-
но на питите. По този начин към отвора на тръв-
ната се образува празно пространство, където се
настаняват част от пчелите. При много силните
тръвни е добре да се отстранят и крайните две

.194
 пити, на които няма пило. Отворът на тръвната
се привързва добре с рядко здраво зебло. Още
по-добре е на тази част на зеблото, която се па-
да на средата на отвора, д а се направи прорез
20 X 20 см, на който да се пришие гъста телена
м р е ж а — за по-добра вентилация. Превозването
на тръвните трябва да става преди да са развили
много пило и преди да са започнали усилено да
градят пити. В противен случай с изрязването на
питите се унищожава много пило, а новоизграде-
ните пити лесно се скъсват.
Н а близко разстояние тръвните се превозват
най-добре с ресорна платформа или обикновена
раЗдължена кола, в която се настила дебел пласт
слама или сено. По-леките тръвни се поставят в
естествено положение (с отвора надолу), а по-
тежките се поставят между тях с отвора нагоре,
като по този начин се закрепват добре и се пре-
вързват, за да не се обърнат. С камион е неу-
добно да се превозват тръвни, понеже сътресе-
нието е по-голямо, освен ако в камиона се наси-
пе пясък и върху него се поставят тръвните обър-
нати нагоре. На по-голямо разстояние е най-доб-
ре тръвните да. ее превозват с влак, като вратите
на вагона стоят широко отворени, за да нахлува
х л а д през време на движението. По-малките прат-
ки кошери се приемат във фургоните на пътниш-
ките влакове, а по-голям брой се превозват със
закрит товарен вагон, който може да събере 150—
200 тръвни, наредени на пода, или около 100
разборни кошера, наредени на три реда и три
е т а ж а един върху друг, като между тях има пъ-
теки за минаване, При превозването кошерите
трябва да се съпровождат от пчелар, който да
има под р ъ к а з а п а л е н а пушалка, лицева мрежа,
мека глина или парцали за запушване на евен-

.195
туално открилите се пролуки, к а к т о и вода, за
да напръсква от в р е м е на време вентилационните
мрежи или з е б л а т а на силно вълнуващите се
пчелни, семейства.
След пристигането кошерите се настаняват на
предварително подготвените места. Като се успо-
коят пчелите, входовете се отварят и на тях се
поставят отличителни предмети за преориентира,-
не. Вечерта или на следващия ден се прави прег-
лед и се подреждат гнездата на пчелните семей-
ства. Стопанинът е д л ъ ж е н веднага да зареги-
стрира доставените пчелни семейства пред мест-
ния народен съвет с оглед същите да бъдат под-
ложени на контролни прегледи и изследвания от
ветеринарните власти; трябва да се извършат най-
малко два прегледа в разстояние на един месец
от пристигането.

П Р Е Х В Ъ Р Л Я Н Е ПА П Ч Е Л Н И Т Е СЕМЕЙСТВА
ОТ Т Р Ъ В Н И В Р А З Б О Р Н И К О Ш Е Р И

Най-подходящо време за прехвърляне на пчелни

семейства от тръвни в разборни кошери е начало-
то на пролетта, когато започват да ц ъ ф т я т овощ-
ните дървета. Тогава времето не е вече много
студено, пилото, медът и пчелите са все още в
малко количество, витите са твърди, а всичко то-
ва улеснява прехвърлянето. Н а с т ъ п в а щ а т а по-уси-
лена паша дава възможност па прехвърленото се-
мейство бързо да устрои новото си гнездо в раз-
бор вия кошер, да се развие добре и да се запаси
д о есента. Някои прехвърлени семейства успяват
д а д а д а т и мед още с ъ щ а т а година, ако тя е бла-
гоприятна за медосбор.

.196
 Няколко дни преди прехвърлянето тръвната се
настанява в празния кошер, който се поставя на
мястото на тръвната, -за да свикнат пчелите с но-
вото си жилише. Ако разборният кошер е употре-
бявай, трябва предварително основно да се по-
чисти и дезинфекцира.
Прехвърлянето се извършва през някой топъл
тих ден, и то привечер, когато няма усилен ле-
теж иа пчели, за д а не се предизвиква к р а ж б а .
Тръвната се и з в а ж д а от разборния кошер и се по-
ляга пред него т а к а , че питите й да бъдат в от-
весно положение, а отворът й да попадне на при-
лстната дъска. В средата на разборния кошер
се поставя, една пита с<мед или .напръскана със
сироп, а от двете и страни се поставят преградни
дъски, между които има място за още 3—4 пи-
ти. След това на върха на тръвната се пробива
дупка, през която с пушалката се вкарват някол-
ко струи пушек, за да се принудят пчелите да се
насмучат с мед. Две-три минути след подпушва-
нето се започва почукване („избарабапчване") на
тръвната с две пръчки в двете ръце, като отна-
чало почукването е по-рядко, и то откъм върха, а
след това ударите зачестяват и се пренасят към
широкия край на тръвната. Едновременно с чу-
к а н е т о ' о т време на време се подпушва с пушал-
ката. Вследствие на чукането и подпушването пче-
лите се разтревожват, насмукват се с мед и за-
почват отначало бавно, а след това no-усилено да
излизат от тръвната и да навлизат през входа в
разборния кошер. Трябва внимателно да се следи
и за преминаването на майката. След като пче-
лите и майката в л я з а т в разборния кошер, тръв-
ната се отнася в топла стая, където със специа-
лен дълъг закривен на края или с обикновен пче-
ларски нож внимателно се изрязват всички пити

.197
и се поставят на чиста маса. Извадените пити се
обрязват, скрояват и монтират в празни плодни-
кови рамки, но така, че пилото и медът да бъдат
в същото положение, както са били в тръвната.
Празнините в рамките се попълват със съответно
изрязани парчета от питите, като търтеевите ки-
лийки се отстраняват. Запълнените рамки се об-
вързват на 3-^.4 места с памучни конци или ра-
фия, за да не паднат питите. Т а к а приготвените
рамкц се пренасят с преносимото сандъче и се
подреждат в разборния кошер. Питите с пилото
се поставят в средата на гнездото, а тези с пра-
шеца и меда — от двете им страни. Ако семей-
ството е слабо, предварително поставената пита
се изважда, като пчелите от нея се смитат в ко-
шера. Гнездото се затопля добре и кошерът се
з а т в а р я , а входът му силно се стеснява.
При хладно или неблагоприятно време прехвър-
лянето се извършва в топла стая, като тръвната
се закрепя нагоре с отвора между краката на
малко обърнато столче и върху нея се поставя
с отвора надолу друга празна тръвна, почистена
и дезинфекцирана чрез обгаряне с пламък. Праз-
ната тръвна предварително се натърква с мато-
чина или с малко мед. Отворите и входовете на
двете тръвни, както са допряни, се завиват с
платно, за да не излизат пчелите оттам. След
това към острия к р а й на долната тръвна се про-
бива дупка и по гореописания начин, чрез по-
чукване и поднушване, пчелите се и з к а р в а т в гор-
ната. След 15—20 минути платното се отвива и
се проверява д а л и всички пчели са преминали.
Ако това не е още станало, тръвните отново се
превързват и- чукането п р о д ъ л ж а в а . След това
ю р н а т а тръвна се сваля и поставя на тъмно плат-

.198
 но, като след 5—6 минути се проверява дали има
върху платното яйца, което показва, че майката
,е преминала. Питите се обрязват, нагласяват се
на рамкн и се н а с т а н я в а т в разборния кошер, в
който се изтърсват и пчелите.
Когато ще се прехвърлят по-голям брой семей
ства, може за по-бързо да се постъпи по следния
начин. Тръвната се поставя да легне на земята
така, че питите да са в хоризонтално положение.
Чрез внимателно натискане с ръка или коляно
върху тръвната, като се започне откъм отвора и
се отива към върха, тя леко се " сплесква и питите
се открояват от стените. След това тръвната се
обръща е отвора нагоре, питите се и з в а ж д а т една
по една и пчелите от тях се смитат с четка в
предварително подготвения разборен кошер, в кой-
то се изтърсват и останалите в тръвната пчели.
Кошерът се затваря, а освободените от пчелите
пити се пренасят с преносимото сандъче в стая-
та, където се монтират на рамки, след което се
подреждат в кошера.
Няколко дни след прехвърлянето семействата
се преглеждат и остатъците от превръзките се от-
страняват. По-нататък се полагат грижи за раз-
ширяване на гнездата с изградени пити или во-
съчни основи, а ако няма храна, семействата се
подхранват.

З А С Е Л В А Н Е НА МНОГОКОРПУСНИТЕ
КОШЕРИ Р А Н О П Р Е З ПРОЛЕТТА
It
Заселването на многокорпусните кошери освен от
тръвни (вж. стр. 196) най-често с т а в а чрез прех-
върляне на пчелни семейства от кошери дадан-
блат и лежак. Заселването е най-добре да стане

.199
рано напролет п р е з ' н я к о и по-топли дни на март
нли април, докато пилото е още малко. Предва-
рително през зимата трябва да се подготвят не-
обходимият брой рамки с изградени пити от скла-
да съобразно с броя на пчелните семейства, които
ще се прехвърлят, така че всяко семейство да раз-
полага с изградени пити поне за два корпуса.
Р а м к и т е се подготвят, като страничните летвички
се подрязват в долната си част с остро трионче
на 23 см от повърхността на горната летва, а
питата се подрязва с още 1 см по-високо с тънък
остър нож, затоплен в гореща вода. Долната лет-
ва на рамката отново се приковава за странич-
ните. При по-голямо количество пити подрязва-
нето става на специално пригоден станок с шаб-
лон, на който тя се закрепва стабилно. З а по-
бързо изрязването на летвичките може да стане
и с остра -лозарска ножица. Ако рамките са без
разпределители, добре е да им се заковат л а м а -
ринени. В противен случай при транспорт на ко-
шерите между 'рамките трябва обезателно да се
поставят дървени разпределителни клинчета (вж.
стр. 272). Когато някои пити са с разтегнати или
търтееви килийки в горния си край, страничните
летвички се подрязват горе на 22 см от долната
повърхност на долната летва, а питата се подряз- »
ва също отгоре, но с 1 см по-ниско, след което
там се приковава почистената горна летва.
На магазинните рамки питите внимателно се
отрязват до долната и страничните летвички, кои-
то се отстраняват и на тяхно място се приковават
цели странични летвички със заковани на тях
разпределители, а също и долна летвичка. Сво-
бодното пространство до долу се з а п ъ л в а е изрез-
к а от друга и з г р а д е н а пита, която се привързва
за р а м к а т а с памучни конци или с пчеларски тел.

.200
По същия начин могат да се монтират по две из-
рязани магазинни пити в една корпусна рамка
за временно използуване, ако не се разполага с
достатъчно изградени _ плодникови пити. Подряз-
ването и монтирането на питите трябва да стават
в добре затоплени помещения, за да не се тро-
шат.
Заселването на пчелните семейства в многокор-
пусни кошери рано напролет може да стане по
следните два начина.
1. Заселване на един етап. Празният корпус с
дъното се поставя на мястото на кошера с пчели-
те, от който най-напред се и з в а ж д а т рамките без
пило, като пчелите от тях се тръсват в корпуса,
а рамките се подрязват по гореописания начин и
се настаняват в двата края на корпуса. След това.
по същия начин се постъпва с рамките, които са
с пило, като майката внимателно се прехвърля на
подрязаните вече пити. След подрязването тези
рамки се поставят в средата на гнездото, корпу-
сът се покрива с т а б л а т а и покрива, а входът му
се стеснява. Ако по отрязъците на питата има
пило, те се подреждат в празни рамки, като се
опасват с конци или тел и се поставят в корпу-
сите. Гнездото в непълния корпус се ограничава
временно с преградната дъска. Обработката на пи-
тите трябва да става в закрито и затоплено по-
мещение, за да не се простуди пилото или пре-
дизвика к р а ж б а . Само ако времето е топло, това
би могло да стане и на открито в пчелина върху
чиста маса, но к а т о предпазна мярка е добре
да се използува п а л а т к а с мрежа (вж. стр. 94).
2. Заселване на два етапа. Първоначално в част
от кошерите дадан-блат или л е ж а к се заменят но
4 пити без пило с 4 предварително подрязани пи-
ти от склада. След като тези пити се усвоят и

.201
 u тях се заложи пило,, в склада се комплектуват
съответен брой корпуси с по 6 подрязани рамки
с мед и прашец, които се поставят на мястото
на кошерите. В тези корпуси се стръсват пчелите
от целите рамки и се преместват подрязаните рам-
ки заедно с пчелите и майката от изместените
кошери. Освободените цели пити Се отнасят в
-помещението, където се подрязват и подреждат
в други кошери, в които след това се прехвърлят
други семейства, и т. н. Понеже при този начин
става смесване на питите, той би трябвало Да се
прилага само ако всички пчелни семейства са
здрави.
По-нататък според нуждата гнездата на прех-
върлените семейства се разширяват с втори кор-
пуси (вж. стр. 187).

УВЕЛИЧАВАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО
НА восък
Въпреки че н а ш а т а страна е пчеларска, у нас
добивите на восък са все още твърде ниски — ед-
ва около 300 грама топен восък от пчелно се-
мейство. Причината за това е фактът, че бол-
шинството от нашите пчелари не сменят редовно
старите и негодни пити с восъчни 0СН0(ВИ, а мал-
цина са онези, които прилагат строителната рам-
ка. Затова нашето пчеларство засега не може да
задоволява нуждата от пчелен восък и се налага
да., се внася от други страни. Като се има пред-
вид, че при ежегодното сменяне на 3—6 плодни-
кови и на 2—3 магазинни пити пчелите при из-
граждането на новите пити добавят около 300 -
400 г нов восък и че от строителните рамки "се
получава до 0,5—1 кг восък, ясно е, че от едно
.202
силно пчелно семейство при добра паша може да
се получи 1 — 1,5 кг восък, а в някои случаи и
повече. Ето защо както редовната смяна на пи-
тите, така и прилагането на строителната рамка
трябва да се внедрят в широката пчеларска прак-
тика у нас, за да може не само да се задоволява
нуждата на пчеларството и на промишлеността от
восък, но и да се изнася. Н а р е д с тези мерки
трябва да се събират и претопяват всички во-
съчни отпадъци при прегледите на пчелните се-
мейства, като отпечатайте при почистването на
дъната и а кошерите, восъчния налеп по стените
и рамките, изрязаните части от питите с търтеево
пило, капачетата на килийките при разпечатване
на питите за центрофугиране на меда и пр.

И З П О Л З У В А Н Е НА ВОСЪКООТДЕЛЯНЕТО
ПРИ ПЧЕЛИТЕ

С развитието, на пчелните семейства през пролет-

та и лятото в тях се увеличава количеството мла-
ди пчели, които са заети с храненето и отглеж-
дането на пилото и преработката на нектара в-
мед. При тази работа младите пчели усилено се
хранят с нектар и цветен прашец, вследствие на
което восъчните им ж л е з и се развиват и започват
да отделят восък, от който те и з г р а ж д а т питите -
в гнездото. Колкото количеството на пчелите и
пилото е по-голямо, времето топло и притокът на
нектар и цветен прашец в кошерите по-голям,
толкова повече восък отделят пчелите. И, обратно,
при слаби семейства, бедна паша и неблагоприят-
ни климатични условия както медоеборът, така
и восъчната продукция ще бъдат ниски или въоб-
ще няма да се получи никаква продукция.
.203
 Таблица 8
Зависимост м е ж д у граденето на пити и от-
глеждането на пило

Средно за едно пчелно семейство

Какво са извършвали
пчелните семейства отгледало пило (ки-
лийки, брой)

Само са градили пити 356 —

Отглеждали са само пило - 15188
Градили са пити и са
отглеждали пило 401 16 402

З а да се установи как се отразява восъкоотделяието

върху количеството на отглежданото пило, в Украинската
опитна станция по пчеларство са изведени опити с три из-
равнени групи пчелни семейства. Едната група е имала
възможност да гради пити (на ивици изкуствена вощина),
които всеки три дни са изрязвани, за да не може да се.
отглежда пило; втората група е била само с изградени
пити, за да не могат, пчелите да градят, а само да от-
глеждат пило; третата група е била с изградени пити, кои-
то през една са били подрязвани на 1/3 в горната или
долната си част, за да могат пчелите едновременно д а
отглеждат пило и д а градят.
Резултатите от този опит показват (табл. 8), че восъ-
коотделяието не само че не се отразява отрицателно вър-
ху количеството на пилото, но го стимулира: пчелните се-
мейства, които едновременно са отделяли восък и отглеж-
дали пило, са дали повече восък и са имали повече пило
в сравнение с другите семейства, които са извършвали са-
мо една от тези деятелности.
Опитно е установено, че за произвеждането на 1 кг во-
сък пчелите изразходват 3,5—3,6 кг мед и известно коли-
чество цветен прашец. Погрешно е обаче да се счита, че
този мед може да бъде Икономисан, ако на пчелите не се
д а д е възможност да градят восъчни пити. Произвеждането
на восъка от восъчните жлези е не произволен процес, т. е.
не зависи от желанието на пчелите или пчеларя. Восъкът
неминуемо се отделя от пчелите-кърмачки и преработвачки
на нектара вследствие на усиленото им хранене и ако не им
се даде възможност д а градят пити, те разпиляват восъч-

.204
ните люспици по дъното на кошера и вън от него прп
облитането си. П о този начин восъкът бива загубен както
за пчелното семейство, така и за пчеларя.
Восъкоотделянето и градежът на пити също така не
намаляват медосбора, тъй като не се отразяват на летател-
ната дейност на пчелите. Това бе доказано опитно от Г.
Ф. Таранов, който е изброил почти еднакъв брой излита-
щи пчели (3102 срещу 3153) от еднакви по сила пчелни
семейства, които са отглеждали еднакво количество пчелно
пило. но едните са имали възможност едновременно
да градят и пити, а другите не са имали тази възможност.
Това се обяснява с обстоятелството, че старите пчели не
отделят восък и не участвуват в изграждането на питите,
а са свободни .да излизат от кошера и пренасят нектар,
прашец и вода.

При благоприятни условия граденето на пити

не само че не- н а м а л я в а добива на мед, но може
дори да способствува за увеличаване на медосбо-
ра, тъй като пчелите са по-пълно з а а н г а ж и р а н и ,
което в много случаи предотвратява изпадането
на пчелните семейства в роево състояние.
Като се има всичко това предвид, воеъкоотде-
лителната способност н а пчелите т р я б в а най-пъл-
но да се използува както за изграждането на но-
ви пити, така и за производството на восък (със
строителната р а м к а ) .

ИЗГРАЖДАНЕ НА ВОСЪЧНИ ПИТИ

В КОШЕРИТЕ ДАДАН-БЛАТ И ЛЕЖАК

Щом започне ц ъ ф т е ж ъ т на върбите, овощните ви-

дове, .глухарчето и др. и времето е благоприятно
за нектароотделяие и за летеж на пчелите, вече
се появява восъчен градеж. Той се познава по
„забеляването" на напълнените с нектар медови
килийки вследствие у д ъ л ж а в а н е на стените им с
нов бял восък. От този момент гнездата на пчел-

.205
•н-ите семейства в кошерите дадан-блат и л е ж а к
трябва да се р а з ш и р я в а т с восъчни основи.
Восъчните основи не бива дЪ се поставят преж-
девременно в кошерите, когато още няма редо-
вен приток на нектар и обилно восъкоотделяне
или семействата са слаби. В такъв случай питите
не само че няма да бъдат своевременно из-
градени, но пчелите ще ги повредят, като ги
прояждат около теловете. Само ако редовно се
подхранва, по това време може да се поставят
пити за градеж.
Рамките с восъчните основи трябва да бъдат
здраво сковани и с добре изпънат тел, а самите
пити да са добре запоени. Те се поставят по ед-
на в гнездото, и то между последната пита с от-
крито пило и крайната с прашец и мед. Питата
трябва да бъде обърната с тела към пилото, за-
щото там са младите пчели-кърмачки, които про-
извеждат восък, и веднага ще вградят теловете.
По този начин тя няма да се деформира или
смъкне от тежестта на пчелите. След като ки-
лийките се изградят на половината от височина-
та им, питата се премества на средата на гнез-
дото за снасяне на яйца, а на нейно място се по-
ставя друга восъчна основа. Същевременно ста-
рите пити постепенно се изместват към края и
след като се излюпи пилото, тези от тях, които
са за бракуване, се изваждат. По-късно, когато
семействата станат по-силни и се установи по-
постоянно топло време и има паша, могат едно-
временно да се поставят по 2 восъчни основи.
По този начин става ежегодно обновяване на
гнездото с най-малко 3—4 новоизградени пити.
В плодника се и з г р а ж д а т и по няколко магазин-
ни пити, които се запазват и използуват по-къс-
но, когато се поставят магазините. След като

.206
Фиг. 26. Правилно изградена нлодникова пита с работнически
килийки (ориг.)

плодникът се изпълни с пити и няма повече мя-

сто за яйцеснасяне, то за д а не ое спира раз-
витието на семейството и да не изпадне в роево
състояние, при ' к о ш е р а д а д а н - б л а т се прилага
двукорпусният или многомагазинният метод за
развитие (вж. стр. 222 и 256), а прн кошера
л е ж а к гнездото се разширява наведнъж с няколко
изтрадени пити и восъчни основи (вж. стр. 221).
З а да се и з г р а ж д а т питите качествено ( с ра-
ботнически килийки), трябва едновременно на дру-
гия край на гнездото да се поставя строителна
рампа, на която пчелите задоволяват инстинкта
си за търтеев градеж, който се изрязва през 3—4
дни (фиг. 26). С л е д к а т о се попълнят гнездата,
изграждането на плодникови пити п р о д ъ л ж а в а и

.207
 по време, на п а ш а т а , като се спускат по 1—2 пи-
ти в магазина д а висят наполовина -в плодника.
Пчелите градят търтеев „далак" в свободното про-
странство под тези рамки, като самите пити се
и з г р а ж д а т бързо и качествено. След като килий-
ките на тези пити са изградени наполовина и
преди майката да е снесла яйца в тях, те се из-
в а ж д а т и на тяхно място се поставят нови и
т. н., докато се изградят още по няколко пити.
Те се използуват за нуждите на отводките или се
запазват в склада до следващата пролет за раз-
ширяване на гнездата.

ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНА РАМКА

Производство на восък със строителната рамка.

Восъкоотделителната способност на пчелите освен
за изграждане на нови пити трябва да се изпол-
зува и за производство па восък със строителна
рамка. З а т а к а в а може да служи празна плодни-
кова рамка без тел, под горната летвичка на коя-
то се залепва тясна (1 см) ивица от восъчна осно-
ва, откъдето пчелите започват да и з г р а ж д а т ес-
тествена .пита. З а д а могат повече пчели да гра-
дят едновременно, по средата на рамката се при-
ковава втора летвичка, на която също се залепва
ивица восъчна основа. Вместо плодникова рамка
в случая може д а се използува празна магазин-
на рамка, на двете летвички на която се залепват
восъчни ивици (фиг. 27). Строителните р а м к и се
поставят по една в гнездото по същото време, ко-
гато се и з г р а ж д а т гнездови пити, като в единия
край до пилото е восъчна основа, а в другия е
• строителната рамка. Още -по-ефикасна е подобре-
ната строителна р а м к а (фиг. 28), която представ-
.208
Фиг. 27. Магазинна строи-
телна рамка с изграден
под нея ,,далак" (ориг.)

лява плодникова рамка е подвижна горна летвич-

ка; на 9 см от горния й край е прикована втора
хоризонтална летвичка, която разделя площта на
р а м к а т а на две части. На долната по-голяма част
на р а м к а т а се поставя тел и восъчна основа, коя-
то се изгражда от пчелите и ее използува, както
останалите пити в гнездото — за отглеждане на
пило и складираме иа мед и прашец. Горната част,
представляваща '/з от площта на рамката, се из-

Фиг. 28. Подозрена строи

телна рамка (ориг.)

14. Календарен справочник по пчеларство 209

 ползува за и з г р а ж д а н е на естествена пита, за коя-
то цел горната подвижна летвичка се иавощява
по посочения начин. За да може р а м к а т а да се
д ъ р ж и за фалцовете' на плодника, па горния край
на страничните й летвички се приковават л а м а -
ринени уши. Такива рамки могат да се поставят
по 2—3 между питите с пило в гнездото, благо-
дарение на което те са лесно достъпни за всички
воськоотделящи пчели и с тях се получава зна-
чително повече восък. При изрязването на восъка
се вдига само горната летвичка, без Да се безпо-
кои много семейството.
Изградените естествени пити (далаци) на строи-
телните рамки трябва да се изрязват през всеки
3—4 дни и веднага да ее стопяват със слънчевата
восъкотоика (вж. стр. 215). От тях се получава
първокачествен чист восък. Ако на тях има мед,
те се поставят з а д преградната дъска на някое
по-слабо' семейство или нуклеус за почистване,
след което се стопяват. По-дОбре изградените пи-
ти могат да се поставят в празни магазинни рам-
ки и да се използуват за с к л а д и р а н е на мед по
време на главната паша. При изрязване на пи- '
тите от строителните рамки трябва да . се преце-
нява окомерно тяхното тегло и да се записва в
пчеларския бележник на страницата на съответ-
ното чсемейство за установяване на восъчната му
продукция. При преценката се изхожда от това,
че една цяла новоизградена естествена плодни-
кова пита (на строителна рамка) с ъ д ъ р ж а около
140 г восък. С изрязването на питите от строи-
телните рамки не бива да се закъснява, тъй ка-
то те биват и з г р а ж д а н и предимно с търтееви ки-
лийки и майката в скоро време снася в тях нео-
плодени яйца, а пчелите напразно биха израз-
ходвали енергия и храна за отглеждане на тър-

.210
теевото пило. От друга страна, с нередовното
изрязване значително ое намалява добивът на
восък.
При поставяне на магазините по време на глав-
ната паша подобрените строителни рамки остават
в плодника, но горните им летвички се отстраня-
ват, тъй като е неудобно честото сваляне на ма-
газините за изрязване па питите. З а да продъл-
ж а в а производството на восък, залепват се ивици
от восъчна основа на долните летвички на стоя-
щите над тях магазинни рамки. Към края на
главната паша, когато восъчният градеж отслаб-
не, тези строителни рамки се изместват в краи-
щ а т а на гнездото, като им се . поставят и горните
летвички, за да ги изградят пчелите и запълнят
с мед. Така те се използуват при зазимяването на
пчелните семейства, а напролет, като започне во-
съчният градеж, наново служат за строителни рам-
ки. При двукорпусния кошер строителните рамки
се преместват във втория корпус, а при миого-
корпуания — в корпуса, който е с открито пило
или до него.
Обикновените строителни рамки — плодникова-
т а и м ат аз инн а т а — пр и пост а вян ето на м а г а з и и и те
се и з в а ж д а т от плодника, като за строителна рам-
ка се използува съответната магазинна рамка,
която се намира над опразненото място в плодни-
ка, където пчелите спускат „ д а л а к а " . По същия
начин в магазина се поставят 1—2 плодникови
рамки с восъчни основи, които се и з г р а ж д а т с
работнически килийки, а под тях пчелите градят
търтеев „далак", който се изрязва. Полуизграде-
ните пити се прибират и на тяхно място се по-
ставят нови и т. н.
Значение на строителната рамка. Значението на
строителната рамка не се изчерпва само с това,

.211
че с нея се използува по-пълно восъкопроизво-
дителната способност на пчелите и се получава
повече восък. Тъй като пчелите градят на строи-
телната рамка предимно търтееви килийки, в кои-
то майката често яйцеснася, то с това се задово-
лява естественият стремеж На пчелите към тър-
теев градеж, както и стремежът на майката да
снася неоплодени яйца. Така до голяма степен се
предотвратява граденето на търтееви килийки и
отглеждането на търтеи на останалите плоднико-
ви пити, което е обикновено явление, когато не
се прилага строителна рамка. А чрез редовното
изрязване на търтеевнте пити от строителните
рамки се -предотвратява и безконтролното отглеж-
дане па търтечи от всички пчелни семейства, кое-
то не бива да се допуска в пчеларската практи-
ка. По тези причини строителните рамки трябва
да се поставят в кошерите- едновременно с восъч-
ните основи и да стоят там през целия период на
усилено развитие и восъкоотделяне през- пролет-
та и лятото. Чрез прилагането на строителните
рамки се предотвратява до голяма степен изпа-
дането на пчелните семейства в роево състояние,
тъй като пчелите са винаги в повишено работно
настроение по изграждането на питите и по из-
ползуването на пашата, като по този начин и
добивът на мед и восък бива по-голям.
Строителната рамка се нарича още „контрол-
на рамка". Чрез нея може да се контролира и
състоянието на пчелното семейство. Така, ако ня-
кое семейство не гради на строителната рамка,
когато другите градят, това показва, че то е оси-
ротяло или се готви за естествено роене и пчела-
рят трябва да вземе съответните мерки. Когато
почти всички пчелни семейства спрат градежа

.212
на строителната р а м к а , при положение че имат
майка и пило, това е указание, че н я м а принос
на нектар.

В Р Е Д А Т А ОТ ТЪРТЕИТЕ И БОРБА С ТЯХ

Макар че търтеите са биологически необходими за оплодя-

ване на младите майки и за осигуряване продължението
иа пчелния род, не бива да се допуска безразборно и без-
контролно отглеждане на търтеи във всички пчелни семей-
ства на даден пчелин. Установено е, че за отглеждането
на 1000 търтея и за тяхното изхранване, докато те живеят,
се изразходват около 8 кг мед. Един търтей изяжда хра-
на колкото за три пчели. Освен немалкия разход на храна
за самото отглеждане на търтеите се ангажират значител-
на част от пчелите. Разходите за храна, време и енергия
по отглеждането на търтеите, вместо да бъдат в ущърб
на семейството, биха били от полза, ако вместо търтеи
бяха отгледани значително по-голямо количество пчели. Тър-
теевохо пило заема площи по средните пити в най-топлата
част на гнездото и по този начин стеснява площта за от-
глеждане на работническо пило при тези най-благоприятни
условия. От друга страна, отглеждането на голямо коли-
чество търтеи е предвестник на естественото роене още по-
вече, че наличието на търтеи увеличава задушността и
повишава температурата в гнездото, което само по себе си
спос.обствува за изпадане в роево състояние на пчелните
семейства.

Освен оплодяване на майките търтеите не

изпълняват никакви други функции в пчелното
семейство. Затова в зависимост от количеството
на майките, които ще се отглеждат в даден пче-
лин, особено ако той е отдалечен От други пче-
лини* трябва да се определят семействата за тър-
теи, а във всички останали семейства да се води
борба срещу отглеждането на търтеи. Борбата
срещу гьртеите може да се води по механически
начин и по биологически път. Механическите

.213
средства не са много резултатни. Те се състоят в
изрязване на търтеевите участъци по питите или
подрязване на запечатаното и заливане с вода
на откритото търтеево пило. Обаче пчелите отно-
во изграждат търтеевия участък, а майката вед-
нага снася яйца в освободените от повреденото
пило търтееви килийки. П о • т о з и начин пчелите
не се освобождават от грижите по отглеждането
на търтеево пило. По същите причини не е много
ефективно и използуването на специални уреди
т ъ р т е л о в к н , които се поставят на входа на
кошерите през обедните часове, за да влязат в
тях търтеите, а след това чрез потапяне във во-
да ее издавят. Механическите начини за борба с
търтеите оавеи това са много трудоемки и прак-
тически мъчно приложими при големите общест-
вени пчелини, където пчеларят трябва да се гри-
жи за голям брой пчелни семейства.
Най-ефикасни са б и о л о г и ч е с к и т е мер-
к и , чрез прилагането па които снасянето на нео-
плодени яйца и отглеждането на търтеево пило
се свежда до минимум. Те се състоят в поддър-
жане на млади майки и качествени пити с работ-
нически килийки, използуване на строителна рам-
ка и подтискане нагона за подготовка за естестве-
но роене. Младите майки снасят много по-малко
неоплодени яйца и затова в пчелина не бива да
се д ъ р ж а т майки, по-стари от две години. Про-
лет и есен при стесняване на гнездата от тях
трябва да се изваждат и да се бракуват всички
пити с търтееви и деформирани килийки, незави-
симо дали са стари или новоизградени. През про-
летта гнездата на пчелните семейства своевремен-
но се разширяват с качествени пити с работни-
чески килийки, както и с добре монтирани во-
съчни основи, за да се развиват безпрепятствено

.214
и да не изпадат в роево състояние (вж. стр. 218).
През пролетта трябва да се контролира изглаж-
дането на восъчните основи и ако градежът е
некачествен, те веднага да се и з в а ж д а т и бра-
куват. По време на восъчния градеж от пролет-
та до к р а я на главната паша. в гнездото да се
поставя строителна рамка, като и з г р а ж д а н и т е на
нея пити (далаци) с търтееви килийки редовно
се изрязват и претопяват (вж. стр. 208).

ТОПЕНЕ НА ВОЩИНАТА

Пчеларят трябва да събира и"оползотворява всич-

ки восъчни суровини. Освен пролетното и есен-
но бракуване на старите и негодни пити и „да-
лаците" от строителните рамки, той трябва при
прегледите па пчелните семейства редовно да из-
стъргва восъчните надградки по рамките и сте-
ните на кошерите и да изрязва мостовете, които
обикновено се и з г р а ж д а т между горните летви
на рамките. Значително количество висококачест-
вен восък се получава от восъчните запечатай при
центрофугирането па меда, както и при почиства-
нето на дъната на кошерите през пролетта.
Восъчните суровини, ако не са добре съхране-
ни, бързо се нападат и унищожават от мишки,
молци и плесени, особено през пролетта, лятото
и есента. Ето защо те трябва веднага да се пре-
работват. Най-богатите с восък, като далаците
от строителните рамки, запечатайте на меда и
пр., се стопяват със с л ъ н ч е в а т а в о с ъ к о -
топка (фиг. 29). Тя е задължителен инвентар
за всеки пчелин. Поставя се върху въртяща се
поставка па запазено от вятър място, което це-
лодневно се огрява от-слънцето. Съобразно с из-

.215
 Фиг. 29. В л я в о — с л ъ н ч с Е а
восъкотопка; '"вдясно—вин-
това восъкопреса

менението на посоката му тя се извърта така, че

слънчевите лъчи д а падат перпендикулярно вър-
ху стъклото. Тя трябва да бъде с двойни стъкла
и добре да се з а т в а р я , така че в нея температу-
рата да може да се повишава до 80°С. Стъклата
да се почистват, за да могат лъчите безпрепят-
ствено да проникват. Тя трябва да има дървен
или ламаринен капак, с който се покрива, когато
има градушка. В нея могат добре да, се стопяват
и магазинните пити, както и по-светлите плодни-
кови пити. Чрез слънчевата восъкотопка се по-
лучава най-чист, светъл,, първокачествен восък.
Старите плодникови пити, както й троптината
(добре изсушена) от слънчевата восъкотопка обик-
новено се предават на изкупвателната организа-
ция или могат да се претопят. По питите не
трябва да има мед и прашец и да не са напад-
нати от молци, защото восъчното им съдържание
се н а м а л я в а и полученият восък след стопяване-
то не е достатъчно чист и е с влошени физически
качества. Затова те трябва да бъдат предвари-
телно освободени 'от тези примеси. Д о предаване-
то или топенето восъчните суровини трябва да се
съхраняват в хладно помещение (под 10°С), кое-
то да се опушва със серен дим и да се предпаз-

.216
ва от навлизане на мишки. В никакъв случай те
не трябва да се наръсват с инсектицидни препа- -
рати, защото отровите преминават в топения во-
сък и оттам в изработените от него восъчни ос-
нови.
З а топенето на старите пити и троптината на
самия пчелин се използуват различни видове
в о с ъ к о п р е е и : винтови и парни. Те мотат да
бъдат от дърво, емайлови или алуминиеви. В ни-
какъв случай съдовете, в които се обработват и
топят восъчните суровини, не трябва да бъдат
железни, поцинковани или медни (некалайдиса-
ни), защото киселините на восъка образуват с те-
зи метали съединения, от които той потъмнява и
качествата му се в л о ш а в а т . При работа с винто-
вите восъкопрееи суровините се и а д р о б я в а т в друг
съд и се заливат с топла вода, като престояват
един ден в топло помещение, за да се разтворят
остатъците от меда, прашеца и др. След излива-
нето на тази вода восъчните суровини се заливат
с чиста вода и се р а з в а р я в а т около половин-
един час (а ако питите са от болни от гнилец
семейства, — два часа и половина). Р а з в а р е н а т а
гореща 'восъчна к а ш а " се сипва с черпак в тор-
бички от зебло, които се нареждат във восъкопре-
сата на пластове, като между тях се постила ед-
ра слама или се поставят специални решетки, за
да може по-лесно да изтича восъкът след затяга-
не на винта. От време на време върху торбите се
сипва гореща вода, за да се разтопи застиналият
по тяхната повърхност восък. Восъкът от преса-
та изтича в друг съд с топла вода, където се утая-
ват примесите. След като изстине, той отново се
стопява в чиста гореща вода и се оставя бавно
да се охлади и втвърди на пита на повърхност-
та. Втвърдената пита се нзстъргва отдолу, за да

.217
се изчисти от полепналите неврсъчни материи и
се предлага на изкупвателната организация. Во-
дата, която се използува при обработката и топе-
нето иа вещината, трябва да бъде мека — дъж-
довна, снежна или речна. Варовитата вода не
може добре да р а з т в а р я примесите и да пречист-
ва восъка. Парните восъкопреси имат по-го-
л я м а производителност, но такива у нас засега
няма.
Когато на пчелина няма восъкопреса, восъкът
може да се изстиска с ръчна преса. Тя се състои
от две дъски, скачени в единия си край със здра-
ви панти. Между дъските се поставя торбичката
с разварената вощина, която се притиска и поли-
ва £ гореща вода, за да изтече восък в поставе-
ното отдолу корито с топла вода. Колкото е по-
гореща вощината и по-голямо налягането, толко-
ва повече восък ще се получи. По-нататък восъ-
кът се утаява и обработва но гореописания начин.

МЕРКИ СРЕЩУ ИЗПАДАНЕ

НА СЕМЕЙСТВАТА В Р О Е В О СЪСТОЯНИЕ

Поради своите големи недостатъци естественото

роене е несъвместимо с целите и задачите на кул-
турното разборно пчеларство (вж. етр. 247). З а
да не изпаднат в роево състояние, иа пчелните
семейства трябва да се дава възможност да се
развиват и да работят вътре и вън от кошера,
т. е. да се з а а н г а ж и р а т с работа всички пчели.
Преди всичко трябва да се д ъ р ж а т млади май-
ки — едногодишни или не но-възрастни От две
години — с висока яйценосиост. произхождащи
от високопродуктивни неройливи семейства. През
пролетта гнездата своевременно трябва да се раз-

.218
пгиряват <•' правилно изградени качествени пити с
работнически килийки, а когато се появи восъчен
градеж, да се дават за изграждане восъчни ос-
нови и да се прилага строителна рамка, за да
се сведе до минимум отглеждането на търтеево
пило. По този начин майката непрекъснато яйце-
снася, а пчелите са ангажирани в отглеждане на
пилото и и з г р а ж д а н е па питите, с пренасяне и
преработка на нектара, т. е. цялото семейство е
с повишено работно настроение. Яйценосната дей-
ност на майката се ограничава не само при не-
достиг на пити, но и когато питите, особено в
средата на гнездото, са с неправилни или тър-
тееви к и л и й к и или пък са светли, в които не е
люпено пило, тъй като тя не снася яйца в тях
в ранна пролет. По-късно през пролетта тя пък
избягва да снася в много тъмните стари пити, а
пчелите ги з а п ъ л в а т с мед и прашец и по този
начин те представляват преграда в средата на
гнездото за свободно движение иа майката. Неиз-
ползувани от майката остават и плесенясалите и
силно замърсени от диария пити, както и тези
със стар вкаменен прашец.
През втората половина на пролетта със затоп-
ляне на времето входовете на кошерите на силни-
те семейства трябва да се отворят напълно. При
много горещо време и голям приток на нектар
да се отпускат и дъната на кошерите, за да се
усили вентилацията и да не се чувствува задух
и теснота. Кошери, които са изложени на силен
слънчев пек, трябва да се засенчват с клонки или
трева и да са боядисани в светли тонове, за да
не се нагряват. Ангажирането на пчелите в ра-
бота, както и понижението па температурата на
гнездото ги принуждава да разходват излишъка
от хранителни вещества в тялото, в резултат на

.219
което семейството не изпада в роево състояние.
У нас естественото роене се проявява най-оилио
в райони със средно равна или по-късна главна
паша (ливади, горска п а ш а , полска п а ш а и Др.),
предшествувана от по-слаби подкрепителни па-
ши, които способствуват за отглеждането' на го-
л я м о количество пчели през този сравнително по-
д ъ л ъ г период от време до главната паша. Поне-
ж е главната паша още не е настъпила и пчелите
не са з а а н г а ж и р а н и напълно с работа, семейства-
та лесно изпадат в роево състояние. З а да се пре-
дотврати то, трябва да се създава ранна паша
за медосбор (акация, еспарзета, фацелия и пр.)
или пчелните семейства временно д а се з а к а р а т
на ранна главна паша в друг район, след което
се връщат да използуват втората наша.
Много добро средство срещу роевото състоя-
ние са своевременното разширяване обема на ко-
шерите рано преди главната паша, щом времето
се затопли, както и използуването на майки-по-
мощници При кошера дадан-блат, след като плод-
никът е изпълнен с пчели, нектар и прашец и има
8—9 пити пило, обемът се разширява, като се
поставя втори корпус (вж. сгр. 222), или мага-
зин за залагане иа пило (вж. 'стр. 256).
При миогокорпусния кошер, след като двата
корпуса са изпълнени с пчели и с пило, обемът
се увеличава с трети корпус с маломедни изгра-
дени пити и восъчни основи. Когато семейството
е много силно и е пред изпадане в роево състоя-
ние, а времето е топло, третият корпус се по-
ставя между двата, които преди това разменят
местата си. така, че корпусът с майката да дойде
най-отдолу. За да не се з а л о ж а т маточници в
горния кропус, там не се оставя отворен вход,
а всички пчели т р я б в а да преминават през долни-

.220
 те входове, като по този начин чувствуват май-
ката. Пчелите се з а е м а т бързо да възстановяват
нарушената цялост па гнездото, като изграждат
питите, а майката с голяма охота снася яйца в
тях, след което може да премине в най-горния
корпус. Разделянето на гнездото и р а з м я н а т а на
корпусите не позволяват да се прояви роевият
инстинкт. По правило в многокорпусните кошери
пчелните семейства много по-рядко изпадат в рое-
во състояние, защото благодарение па съответни-
те манипулации и благоприятния температурен
режим майката- у с и л е н о ' и безпрепятствено яйце-
. снася до настъпване на главната паша, когато ве-
че преобладава инстинктът за събиране на хра-
на. По този начин се създават силни, дейни и ви-
сокопродуктивни семейства.
При кошера л е ж а й , след като семейството се
е развило па, 10—12 пити, от които 7—8 с пило,
гнездото му може да се разшири наведнъж. З а
тазн цел питите с пило се изместват към север-
ната страна на кошера, а освободеното място сре-
щу входа се запълва с 6—8 изградени пити и во-
съчни основи. Тъй като пчелите и майката се
стремят да разполагат пилото срещу входа, те
и з г р а ж д а т питите, а майката снася яйца и пило-
то бързо се разширява. Така извършеното раз-
ширяване на гнездото стимулира яйцеснасянето,
спестява труда на пчеларя за постепенно разши-
ряване и до голяма степен предотвратява изпа-
дането на семействата в роево състояние. При
н у ж д а - н а л е ж а к а може да се постави и магазин
или втори корпус за развитие и медосбор.
П р и използуване на мапки-помощници (вж. стр.
399) двете -майки усилено яйцеснасят през есента
и пролетта, поради което пчелите на основното и
помощното семейство се ангажират с отглеждане-

.221
т о на голямо количество пило и не изпадат в
р о е в о състояние. П о време на г л а в н а т а наша по-
мощните семейства се използуват за подсилване
на основните чрез налитане на л е т я щ и т е пчели
и л и напълно се присъединяват към тях.

ДВУКОРПУСНО ОТГЛЕЖДАНЕ
НА ПЧЕЛИТЕ

Двукорпуоното о т г л е ж д а н е се прилага при кошер

система д а д а н - б л а т с 10 и 12 рамки, чийто обем
по време на развитието на пчелното семейство се
увеличава с още един корпус (плодник), съдър-
ж а щ същия брой плодникови пити. Този метод е
подходящ предимно за районите с по-късна глав-
на паша (ливади, липа, планинска п а ш а и др.),
и то при семейства, които са силни още през про-
летта и имат млади високояйцсиосии майки и доб-
ри хранителни запаси (10—12 кг мед). Б л а г о д а -
рение на увеличения обем на двукорпусния кошер
м а й к а т а може напълно да прояви яйценосната си
способност и в пчелното семейство се о т г л е ж д а т
голямо количество работни пчели, поради което
то е и по-продуктивно.
При двукорпусните кошери пчелите са по-пъл-
но а н г а ж и р а н и с оглеждането на пило и г р а д е ж
на пити, поради което семействата по-рядко из-
п а д а т в роево състояние, каквото често се наблю-
д а в а при обикновения начин на о т г л е ж д а н е в ко-
шер с магазин. Освен това с двукорпусния кошер
се получават запечатани плодникови пити с нек-
тарен мед и с цветен прашец, с който се осигуря-
ва необходимата х р а н а за благополучното прези-
ва необходимата х р а н а за благополучното.презиму-
ване и пролетното развитие на пчелните семейства.

.222
 Двукорлусното ОТГЛеЖДПИе ||П П Ч е Л Н И ' IT I ' M Mill
в следното. През пролетта (края на април п.ш
началото на май), след като пчелното семейство
се развие е плодника на 11 — 12 пити е пчели и
8—10 пити пило, а д о настъпваш ето на главната
паша има още време, гнездото му се разширява,
като се постави втори корпус. С поставянето на
корпуса не бива да се закъснява, но не трябва
и да ое избързва, защото при преждевременното
му поставяне гнездото се охлажда, което се от-
разява неблагоприятно върху развитието на пчел-
ното семейство. Когато не се разполага с корпус,
могат да се използуват два магазина, сковани
един за Друг, в които се подреждат плодникови
пити. Понеже двата магазина са по-високи от
корпуса, за да не се запълва с восъчен градеж
празното пространство между горните и долните
пити, върху горните летвички на долните рамки
трябва да се поставят летвички, дебели 30 мм,
по които пчелите преминават от долните пити на
горните и обратно.
Корпусът се з а р е ж д а с 4—6 пити, годни за от-
глеждане иа пило, на които има по малко мед
и прашец, или пък те предварително се напръс-
кват със сироп за по-бързо привличане на пчели-
те и майката (фиг. 30). Ако след 3—4 дни май-
ката не се е качила в корпуса, тя се издига там
заедно с две пити открито пило. На мястото им
в плодника се поставят восъчни основи или из-
градени пити. Гнездото се затопля добре и след
това според развитието на семейството постепен-
но се разширява с изградени пити или восъчни
основи в корпуса, където се поставя и строител-
на рамка. При достатъчно храна и при добро
. затопляне и своевременно разширяване на гнез-
дото майката усилено яйцеснася и пчелното се-

.223
 в r
Ш О S •
Мед Пило ,Празни• Восъчна
килийки oGH.numu
Фиг. 30. Състояние на гнездото при двукорпуското отглеждане
А — гнездото преди поставянето на втория корпус: Б—поставяне
на втория корпус В—двукорпусният кошер в началото иа глав-
ната паша; Г—двукорпусният кошер в края на главната паша

.224
 мейство бързо се развива, така че за главната па-
ша плодникът и корпусът могат да бъдат запъл-
нени с пчели и да имат 14—16 пити с пило.
Няколко дни преди началото на главната па-
ша гнездото на двукорпусния кошер трябва да се
преустрои за медосбор. З а тази цел корпусът се
снема и от него се и з в а ж д а т питите с открито пи-
ло, като се поставят в плодника, а оттам се взе-
мат питите със запечатано пило, празните пити,
както и 3—4 пити с цветен п р а ш е ц и се поставят в
корпуса, който отново се настанява върху плод-
ника. М а й к а т а се оставя да яйцеснаея в плодни-
ка. По този начин с постепенното излюпване на
пилото в корпуса питите се запълват с мед и се
запечатват. Ако г л а в н а т а паша е много силна,
още преди запечатването на меда под корпуса се
поставя магазин с неизградени пити, които в ско-
ро време се и з г р а ж д а т и запълват с мед. При по-
умерена паша често пъти майката се качва отно-
во в корпуса да яйцеснася, с което ре затруднява
отбираието на пити е мед за центрофугиране или
за з а п а з в а н е в склада. В такъв случай, за да не
преминава майката в корпуса, трябва върху плод-
ника да се постави ханеманова решетка. Щом се
залеят питите с нектар, ханемановата решетка се
отстранява, за да могат пчелите сво-бодно да пре-
минават.
Въпреки че в някои райони ( Д о б р у д ж а и др.),
двукорпусните кошери са доста разпространени,
вторият корпус почти не се използува за яйцесна-
сяне на майката, а се поставя по време на глав-
ната паша като магазин. Причината е, че пчелни-
те семейства не са добре- развити и едва могат
да изпълнят плодника до настъпване на главната
паша. Необходимо е пчеларите да вземат мерки
за развитието и засилването на семействата още

15. К а л е н д а р е н с п р а в о ч н и к по пчеларство 225

 през есента и рано през пролетта, като в зависи-
мост от това, кога настъпва главната паша в ра-
йона, да п р о д ъ л ж а т да ги развиват по двукор-
пуения метод.

О Т Г Л Е Ж Д А Н Е МА ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИ
П Л Е М Е Н Н И ТЪРТЕИ

З а оплодяване на пчелните майки трябва своев-

ременно да се отгледат висококачествени търтеи
от определените за тази цел племенни бащини
семейства (вж. стр. 43). Трябва да се има, пред-
вид, че за самото отглеждане на търтеите са
необходими 24 дни, а за половото им узряване —
още около 16 дни, или общо 40 дни от снасянето
на неоплодените яйца. За отглеждане на майките
са необходими 16 дни и за узряването им — още
6 дни, или всичко 22 дни. Следователно, за да
има полово зрели търтеи към момента, когато
майките са годни за оплодяване, трябва снасяне-
то на яйцата зга търтеите да предшествува с око-
ло 18 дни даването на еднодневните личинки на
с с м е йст во то - отглеж д ач на майките, т. е. от-
глеждането на майките да започне, когато вече
има запечатано з р я л о търтееео пило. Това особе-
но трябва да се има предвид при отглеждането
на ранни пролетни майки. В противен случай по-
ради липса на полово зрели търтеи отгледаните
майки няма да могат своевременно да се оплодят
и може да станат търтовки. В по-топлите райони
на страната, където зареждането на семейства-
та-отглеждачи започва в началото на май, з а л а -
гането на бащините семейства трябва да започне
от средата на април.

.226
 Съобразно с горния срок във всяко бащино се-
мейство се поставя по една добре изградена от
предната година светлокафява пита е търтееви ки-
лийни, в които са -отглеждани 1—2 поколения тър-
теи. Подходящи за целта са естествено изграде-
ните пити на строителни плодникови рамки, на
които предварително е . монтиран тел за по-добра
устойчивост при транспорт. Питата се напръсква
или налива с топъл сироп и се поставя в средата
на гнездото, което се стеснява и затопля. В гнез-
дото трябва да има 8—10 кг -мед и 2—3 пити
цветен прашец. Оавен' това семейството се под-
хранва подбудител™ с топъл медово-захарен
сироп.
Ако няма принос на прашец, в сиропа се приба-
вя 10- 20% пресен цветен прашец, събран с пра-
шецоуловители по време на ц ъ ф т е ж а на овощия-
та или изстърган от пити, които са за бракуване.
При липса на прашец в сиропа обезателно тряб-
ва да се постави друга белтъчна храна — 10%
прясна еуроватъчна. извара или 5% хлебна мая.
Подхранването п р о д ъ л ж а в а , докато се запечати
търтеевото пило.
З а да бъдат снесени по-бързо яйца в търтеева-
та пита, тя се поставя в еднорамков изолатор със
стени от ханеманова решетка, в който се пуска
и майката. След снасянето на яйца питата се из-
в а ж д а и се поставя в гнездото между питите с
работническо пило, като междурамъчното раз-
стояние се увеличава с 2—3 мм, тъй като запе-
чатаното търтеево пило е с издути капачета. На
мястото на извадената от изолатора пита се по-
стави друга за яйцеснасяне. В едно бащино се-
мейство не бива да има повече от 2—3 търтееви
пити. Тъй като отглеждането на търтеи изтощава
семействата, те се подсилват с пчели или с 2—3

.227
пити зряло работническо пило от силните, семей-
ства. Във всички останали семейства на пчели-
на не трябва д а се допусна отглеждане на търтеи.

Е В Р О П Е Й С К И И КИСЕЛ ГНИЛЕЦ

Европейският (доброкачественият) гнилец е раз-

пространен във всички страни. У нас се среща
повсеместно и от него боледуват около 2—3% от
пчелните семейства, т. е. около 5 пъти повече, от-
колкото болните от американски гнилец. Причи-
нява се от няколко различни в,ида микроорганиз-
ми (бацили и бактерии), които често са в смесена
форма. Някои от тях образуват спори.
З а разлика от американския европейският гни-
лец поразява предимно незапечатаното пило ( 3 - 4 -
Диевните личинки).
Европейският гнилец се проявява предимно през
пролетта и първата половина па лятото, но се
наблюдава и по-късно, особено при слабите, гла-
дуващи или пострадали от отравяния семейства.
Най-често се развива през април и май във връз-
ка с хладното и променливо време при повратни-
те пролетни застудявания, когато непокритото от
пчелите пило страда от студ и недохранване.
Болните личинки са неспокойни и променят нор-
малното си положение на дъното на килийните,
като се обръщат по гръб с двата си к р а я или с
гърба нагоре, или преждевременно с е изправят.
Цветът им от седефено бял и блестящ потъмнява,
а кожицата просветлива и през нея се вижда тра-
хейната мрежа. Умрелите личинки придобиват си-
вожълтеникав цвят, който бързо потъмнява. Ка-
то се докоснат с клечка, те отначало са воднисти,
а след това се размазват, но р а з л о ж е н а т а маса

.228
Фиг. 31. Прошарено пило,
болно от европейски гни-
лец

не може да се изтегли като нишка, както това би-

ва при американския гнилец. Отблизо се чувству-
ва неприятна миризма на загнило или на изпоте-
ни крака. Понякога болестта може да се прояви
и след запечатването на заразените личинки. В
такъв случай капачетата иа килийките са потъм-
нели и иродрани. Пчелите разкриват килийките и
се стремят да ги почистят от гнилостната маса,
която за разлика от американския гнилец не за-
лепва за стените. Иеизхвърлените трупове засъх-
ват и образуват коричка. Тъй като между болни-
те личинки и почистените килийки има и здрави
в различна възраст, пилото има прошарен вид
(фиг. 31). По това то лесно може да се различи
от простуденото пило, което загива едновремен-
но и без пропуски по цялата оголена от пчелите
площ и няма тази характерна миризма. От евро-
пейски гнилец з а б о л я в а т и личинките з а търтеи
и за майки. Поради постоянния си контакт с бол-
ните личинки и техните трупове пчелите-кърмач-
кн и чистачки пренасят з а р а з а т а на здравите ли-
чинки и в меда. Заболелите семейства отслабват

.229
и медопродуктивността им бързо намалява, а ^ко-
гато болестта е в силна форма, те загиват.
По здравите семейства и пчелини з а р а з а т а се
предава чрез к р а ж б а т а и блуждаещите пчели, с
питите, меда, центрофугата, недезинфекцираните
кошери, пособията при прегледите и чрез ръцете
на пчеларя. Сигурен път за разпространение на
шилцовите заболявания е и безконтролното дви-
жение на кошерите без здравно освидетелствуване
от ветеринарната власт.
Най-важната предпазна мярка срещу
заболяване от европейски гнилец е да се поддър-
ж а т силни семейства с добре стеснени и затоп-
лени гнезда и достатъчно м е д и прашец, особено
през пролетта. При съмнение за заболяване тряб-
ва веднага да се уведоми ветеринарният лекар и
да се изпрати проба от поразеното пило за из-
следване във ветеринарно-бактериологична стан-
ция. След потвърждение на заболяването се на-
лага карантина и се вземат мерки срещу разпро-
страняване на з а р а з а т а и за лечение. Болните се-
мейства се прехвърлят в чисти кошери, като пи-
тите, по които има много болни и умрели личин-
ки, се претопяват или унищожават, а гнездата се
стесняват и добре затоплят, след което се пред-
приема подхранване с лечебен сироп. Много сла-
бите, но силно заразени семейства е най-добре
да се унищожат чрез задушаване със серен дим
и изгаряне, като им се направи оценка, ако са
застраховани.
Освободените кошари и останалият пчеларски
инвентар при гнилцовите заболявания, след като
се почистят от восъка и клея, се дезинфекцират
чрез изваряване в 3—5% прясно приготвен раз-
твор на сода каустик, след което, се промиват с
чиста вода и проеушават па слънце. Рамкоповди-

.230
 гачът се обгаря в огъня. Ако самият кошер не
може да се извари, обгаря се с бензинова лампа.
Дезинфекцията може да стане и с 6—10% разтвор
на вирузан или 3% разтвор на хинозол в про-
дължение на ! час. Ръцете, след като се почи-
стят със смес от спирт и разреден амоняк и се
измият от пчелния клей (над недостъпен за пче-
лите т р а п ) , се о б з з а р а з я в а т с 3% разтвор на хи-
нозол или валванол. Дрехите се изваряват със
сода за пране (или друг подобен препарат), про-
сушават се на слънце и се изглаждат с гореща
ютия. Покривните платна на кошера е най-добре
да се изгорят. Под кошерите тревата се изгаря
с бензинова лампа или като се запали слама, а
почвата се прекопава и полива с 5% разтвор на
хлорна вар или 10% разтвор от вар.
За л е ч е н и е на болните семейства веднага
се предприема подхранване със захарен сироп
(1:1), към който се прибавят антибиотици. Преди
започване на подхранването магазините и медо-
вите корпуси се прибират. Медът се изцентрофу-
гира, етикетира се, че е з а р а з е н пчелин, и се
дава за консумация на общежития през зимата.
Д о б ъ р резултат за лечение дава предложената и
изпитана от Л ю ц к а н о в схема на последователно
подхранване 5 пъти през три дни със следните ле-
чебни средства, които се редуват: I — стрептоми-
цин, II — пеницилин, III — тетрациклин, IV —
хлорамфеникол или еротромицин и V — нороул-
фазол натрий. Те се разтварят в охладения сироп
по 0,6 г на литър. Според силата на семейството
при всяко подхранване се дава по 150—200 мл си-
роп за междурамие с пчели. Едновременно с I,
III и V подхранвания се дава от същия лечебен
сироп и на всички останали семейства в пчелина
като предпазна мярка. Предпазно подхранване се

.231
 предприема и при здравите пчелини в същия ра-
йон. Не бива при подхранването с предпазна и л и
стимулативна цел да се дават намалени дози от
лечебния препарат, защото болестотеориите мик-
роорганизми стават резистенти (устойчиви) и ако
rro-късно семейството заболее, тези средства не
могат да бъдат ефикасни дори и в лечебна доза.
Не трябва да има и увлечение в безразборно и
продължително (без нужда) прилагане на анти-
биотиците и сул фона мидите. Според Тошков и
сътрудници то може да причини дисбактериоза
вследствие унищожаване па полезната микрофло-
ра в храносмилателната система на пчелите, кое-
то води до други заболявания и отравяния, уми-
ране на майките и пр. От друга страна, установе-
но е (Шакиран, Головнев и др.), че антибиотици-
те (стрептомицин, тетрациклин и др.) з а п а з в а т
активността си в меда от 12 до 15 месеца. Т а к ъ в
мед вече е нежелан и опасен за здравето на хо-
рата хранителен продукт.
Лечението трябва д а се провежда под ръковод-
ство и контрол на ветеринарния лекар. Ако бол-
ните семейства са в по-голям брой, по-добре е те
да се съберат в изолиран пункт, където да се ле-
куват. След лекуването на семействата трябва да
се д а д а т по възможност повече пити за изгражда-
не, за да се обнови гнездото. Майките трябва да
се сменят с млади, отгледани от здрави семей-
ства.
Киселият г и и л е ц се счита за една от
формите на европейския. Той също поразява пре-
димно откритите личинки, но умирането може да
стане и след запечатването им. В т а к ъ в случай
капачетата са потъмнели и продрани. Трупът на
личинките става снвокафяв, но запазва формата
си и не залепва за стените на килийката. Коиси-

.232
стенцията му е м а ж е щ а се, без да се точи. Пило-
то е прошарено и издава кисела миризма.
Условията, които благоприятствуват за разви-
тието на киселия гнилец, пътищата на неговото
разпространение, както и мерките за предпазване
и лечение, са същите, к а к т о при европейския
гнилец.

СЕПТИЦЕМИЯ

Сентицемията се причинява от бактерия, която е

разпространена из влажните места и водоемите,
откъдето пчелите се з а р а з я в а т . Причинителят про-
никва в организма н а пчелата през отворите (д.и-
халцата) на трахейната система и оттам преми-
нава в кръвта. При пререз на гърдите на болната
пчела се вижда, че кръвта е с млечнобял цвят,
докато пои здравите тя е безцветна. Болните пче-
ли стоят предимно неподвижни и скоро умират в
кошера или навън. Тъканите па умрелите пчели
бързо се разлагат и при пипане труповете те лес-
но се разпадат на отделните си части — глава,
крила, коремни членчета, крака, власинки и пр.,
което е характерен признак за боледуване от сеп-
тицемия. З а точна диагноза се изпраща проба във
ветеринар но-б актер иодоги чи а л а бор атория.
За п р е д п а з в а н е от септицемия е много
важно пчелинът да не бъде на влажно, сенчесто
място, кошерите да не пропускат снежна или дъж-
д о в н а вода, гнездата да са стеснени, а затопли-
телните материали да се пресушават. На пчелина
да се поддържа водопойка с течаща вода.
При з а б о л я в а н е гнездата на кошерите на бол-
ните семейства се почистват и дезинфекцират, сте-
сняват се и се затоплят със сухи затоплителни ма-

.233
териали. Труповете на пчелите по дъното и пред
кошера се и з г а р я т или закопават. Семейството се
подхранва с гъст сироп (2:1), а майките се сменят.

МРАВКИ

Различните видове мравки са досадни посетители

на кошерите, ' откъдето крадат мед. При голямо
нападение за един ден могат да пренесат до 1 кг
мед. Често пъти при дълго неотваряните и зане-
марени кошери цели мравуняци се заселват във
възглавниците или по свободните ъгли, където от-
г л е ж д а т свои поколения. Някои видове мравки до-
ри нападат и самите пчели. Ето защо, въпреки че
те изпълняват и санитарна роля, като унищожа-
ват труповете на пчелите, се считат за вредители
па пчелите и трябва да се унищожават.
Пчелините не бива да се поставят в местности,
където има много мравки. Кошерите трябва да
бъдат здрави, с добре затварящи се покриви. Ако
все пак се появят мравуняци в радиус от 100 -
150 м, те се разкриват или разкопават и се поли-
ват с гореща вода, с нафта или със сол. Под са-
мите кошери се посипва негасена вар, а краката
им се намазват с катран, грес или машинно мас-
ло. З а с а ж д а н е т о на лук и домати из пчелина про-
п ъ ж д а мравките.

ОТРАВЯНИЯ НА П Ч Е Л И Т Е И М Е Р К И
ЗА П Р Е Д П А З В А Н Е

Отравяния на пчелиие и пилото могат да се при-

чинят от манов мед (особено през з и м а т а ) , от
с ъ д ъ р ж а щ и я отровни вещества нектар и прашец

.234
 на някои видове растения (чемерика, зеленика,
млейка и др.), от вкиснат сироп и плесенясал цве-
тен прашец, както и при поставяне на по-голямо
количество (над 0,5%) готварска сол в захарния
сироп.
Най-чести :и в най-голям р а з м е р обаче са
отравянията от някои химически препарати, които
се използуват при провеждане на растителноза-
щитните мероприятия и при санитарната дезинсек-
ция и дезинфекция на населените места. В срав-
нение с другите заболявания на пчелите и пилото
отравянията причиняват най-,големи щети на пче-
ларството.
От различните видове х и м и ч е с к и п р е п а-
р а т и " най-опасни за пчелите (а и з а другите
животни и човека) са някои от инсектицидите —
органохлориите и тиофосфориите. Те действуват
отровно па пчелите при допир (контактно) и прн
поглъщане заедно с нектара, прашеца и водата
(стомашно), поради което могат да причинят от-
равяне и на пилото. Някои от акарицидните пре-
парати (агризол, гузатион, интратион, фак—40)
също са отровни за пчелите. От хербицидите из-
вестно отровно действие имат селинонът, шприц-
хормитът и дикотексът, когато са попаднали вър-
ху цъфтяща плевелпа растителност. Фунгицидяи-
те препарати, употребявани дори и по време на
ц ъ ф т е ж а , са практически безопасни за пчелите.
Дефолиантите (за опадане на листата) и десикан-
тите (за ускоряване узряването) не са токсични,
но те, както и фунгицидите, хербицидите и някои
други неотровни препарати, могат да причинят
чувствителни загуби на пчелите, ако последните
бъдат облети от струята при прелитане през зо-
ната, която се третира в момента.

.235
 От начините за третиране най-опасно е пра-
шенето, тъй като вятърът може да отнесе препа-
рата и настрани от третирания район. Особено
опасно е самолетното третиране, което се извър-
шва на големи площи.
При отравянето заливат частично или напълно
както летящите, така и младите пчели, а в ня-
кои случаи и откритото пило, както и майките.
Пред кошерите и на дъната се в и ж д а т купища
агонизиращи и мъртви пчели. В зависимост от
последействието на препарата при конкретните
външни условия умирането продължава, макар и
в по-слаба степен, и през следващите няколко
ДНИ.
При к о н с т а т и р а н е на отравяне се'уведо-
мява съответният народен съвет, който в срок от
три дни назначава комисия; в нея влиза предста-
вител на съвета, на пчеларското дружество и сел-
скостопански специалист, работещ извън обсега
на нарушението. Комисията прави преглед за съ-
стоянието на семействата, съставя протокол, в кой-
то дава заключение за причините на умирането
и за оценката на щетите и взема проби от пче-
лите (1—2 водни чаши), които изпраща в най-
близката ветеринарна станция за изследване. Вед-
нага след това умрелите пчели трябва да се съ-
берат и изгорят или закопаят. Тъй като някои от
попадналите в меда и прашеца препарати запаз-
ват токсичното си действие за няколко месеца, от
кошерите трябва да се извадят питите с пресен
нектар и прашец. Гнездата се стесняват и затоп-
лят, за да не се простуди пилото или да заболее
от европейски гнилец. Предприема се подхран-
ване с рядък захарен сироп, като се съблюдава
да ие се предизвика к р а ж б а , а входовете на ко-
шерите се стесняват. Пресният нектар и откри-

.236
тият мед от извадените пити се центрофугират и
се използуват- за и з в а р я в а н е на ракия; с л е д пре-
варя® ан е на огън (за р а з р у ш а в а н е на препарата)
може да се изхранят на пчелите. Питите с пре-
сен цветен прашец се напръскват с 5% воден
разтвор па сода бикарбонат (сода за хляб) и
след престояване няколко дни пабухпалнят пра-
шец се центрофугира, питите се промиват с чиста
вода, след което могат да ее използуват в пче-
лина.
За п р е д п а з в а н е на пчелите от отравяне
трябва да се спазва специалната н а р е д б а , из-
дадена От Министерството на земеделието и хра-
нителната промишленост, Министерството на го-
рите и опазване па природната среда и Министер-
ството на народното здраве ( „ Д ъ р ж а в е н вестник",
брой 31 от 18 април 1972 г.).
Наредбата задължава станциите по растителна защнга и
всички органи, които провеждат, или на териториите, на
които се провеждат мероприятия с използуване на отровни
за пчелите препарати, да изготвят съвместно с окръжните
съвети по пчеларство и по места с пчеларските дружест-
ва ежегодно подробни планове и да набелязват мерки за
опазване на пчелите от отравяне. Те трябва най-малко два
дни преди третирането да уведомят съответния общински
(градски) народен съвет и последният още в същия ден
при получаването на известието да уведоми писмено пред-
седателя на пчеларското дружество, а пчеларите или техни-
те пълномощници в района — чрез радиоуредбата, биене на
барабан, обяви и по други начини за предстоящото тре-
тиране, както и за неговото отлагане или отменяне. В съоб-,
щението се посочват датата и мястото (районът, площите)
на третирането, видът на препарата, начинът на използу-
ването му и продължителността на неговото активно дей-
ствие. Третирането на посочения район (площ) не трябва да
продължава повече о т 5 дни от обявената дата, като за
всяко следващо третиране отново се уведомява. Съгласно
наредбата третирането на овощни градини и на други по-
сещавани от пчелите земеделски култури с отровни за пче-

.237
 лите препарати се забранява по време на цъфтеж, с из-
' ключение при поява на опасни карантинни вредители или
при масово нападение от неприятели, и то само ако има •
специално за целта издадена заповед от министъра на ЗХП.
Цъфтящата растителност в овощните градини, ако не е
подкултура в междуредията, се окосява и прибира преди
третирането или се унищожава с хербициди. Съгласно на-
редбата въобще се забранява използуването на най-силно
действуващпте отровни препарати — Д Д Т и хексахлоран, —
както и всички други куМулиращи вещества.

Най-сигурна мярка срещу отравянето, особено

когато третирането ще п р о д ъ л ж а в а дълго време,
е кошерите с пчелите д а с е и з н е с а т в дру-
ги безопасни райони с пчелна паша. Това трябва
да стане по предварително разработен план от
стопанствата, народния съвет и пчеларското дру-
жество. Тези райони трябва да са отдалечени най-
малко на 5 км от площите, които ще се трети-
рат. Връщането на пчелните семейства в предиш-
ния пчелин не трябва да става по-рано от 10—12
дни. Едва след толкова време пчелите ще забра-
вят старите места на кошерите и няма да се по-
лучи налитане и „сеч" между тях.
К о г а т о третирането ще трае по-кратко време и
кошерите са здрави, те могат д а о с т а н а т н а
с ъ щ и т е м е с т а , - н о пчелите временно трябва
да се затворят. От гнездата се отстраняват всич-
ки затоплящи материали и преградни дъски, как-
то и питите с по-голямо количество мед. Обемът
на гнездото се увеличава, като се постави мага-
зин или корпус с няколко светли пити, в които
през 1—2 вечери се налива 1—2 литра чиста сту-
дена вода. Водата може да се налее и в хранил-
ки, които се поставят върху рамките. Покривните
възглавници, дъски и платна се отстраняват, ка-
то върху магазина или корпуса се поставя дър-
вена рамка с м р е ж а (фабричните кошери имат

.238
 т а к а в а ) или тензух ji замреженият отвор на дъ-
ното се освобождава. Р а н о на следващата сутрин
преди летежа входът на кошера се з а т в а р я плът-
но, за да не може през него да прониква свет-
лина. Всички пролуци трябва да бъдат добре за-
пушени. Покривът ее повдига откъм северната
страна с 1—2 см. По този начин се осигурява обил-
на тъмна вентилация, която е най-важното усло-
вие за благополучното преживяване на пчелите-
Ако времето е горещо или пчелинът е на припеч-
но място, кошерите се засенчват с трева, клони,
рогозки и др. Вечер входовете на кошерите се
отварят, а при нужда се спускат и дъната, за
да стане обилно проветряване през .нощта. На
следващата сутрин рано те се затварят. Ако тре-
тирането щ е се извършва вечер или нощем, вхо-
довете се з а т в а р я т сутринта рано и се отварят
чак към 10 часа, след като се вдигне росата. Пре-
ди отварянето на входовете прилетните дъски и
предните стени на кошерите се измиват добре с
вода от попадналия по тях препарат. С чиста во-
да (с лейка) се оросява и тревата пред коше-
рите.
Когато не се разполага с вентилационни при-
способления или кошерите не могат добре да се
затворят, с известен успех се практикуват след-
ните и а ч и н и з а и з о л а ц и я на пчелите:
1. Сутрин рано върху прилетната дъска се по-
ставя сено или с л а м а , която прикрива входа, без
да го запушва, и от време на време се оросява
(с лейка) с чиста вода, а самият кошер отпред
се засенчва. Пчелите неохотно се провират през
намокреното сено или частично излизат, като се
облитат предимно около кошера. Още по-добре
е, ако едновременно е това кошерите през 1—2 ча-
са се завъртат на 45°, като по този начин в стре- -

.239
 м е ж а си да се преориентират пчелите те постоян-
но се облитат около кошера.
2. Кошерите се обгръщат с к а л ъ ф от тензух или
друга рядка материя, която се привързва над сен-
ника и достига до земята, където се притиска с
трева, клони или пръст. Входът на кошера бива
отворен през цялото време и пчелите могат сво-
бодно да излизат в празното пространство (10—20
см) между стените и тензуха. Вечер, след като
спре усиленият летеж, тензухът се повдига от-
към входа, за да се облетят пчелите, а сутринта
отново се спуска.
Срокът, в който трябва да продължи изолира-
нето на пчелните семейства след третирането в
зависимост от последействието на препаратите, е
следният:
а) при третиране с 'хербициди (2,4-Д, дико-
теке, пиелик, шприцхормит, хедонал и др.) — за
5 часа; третирането с хербициди трябва да става
преди ц ъ ф т е ж а на плевелиата растителност;
б) при работа с диптерекс, метокс, зонан, тио-
дан, фекама-трибуфон, нитратиои, ФАК-40 и др.—
за едно денонощие;
в) при третиране с вофатокс (метилпаратион),
севин, фенкаптон, Би-58, тиофииит, паратион, фос-
фатион, ултрацид, Агрия-1050, метатион, дино-
зол, димекран, гузатион, гардона, ,имиден и др. —
за две денонощия;
г) при третиране с линдаи, хептахлор — за че-
тири денонощия.
Препаратите зоол, акарицид, келтан, анинерт,
морестай, тедион, талекрон и др. са практически
неотровни за пчелите и при тях изолация на пчел-
ните семейства се извършва до 5 часа. Опасност,
макар и незначителна, съществува при случаите,

.240
 t

когато пчелите се намират а блоковете в мо-

мента на третирането.
В третираните райони срокът на изолация се
у д ъ л ж а в а с още едно денонощие при понижаване
на температурите, цлошаване на времето и пови-
шаване на влагата.

МАЙСКА Б О Л Е С Т

Н а б л ю д а в а се през април и май при по-продъл-

жително з а д ъ р ж а н е на пчелите в кошерите пора-
ди неблагоприятно време. Това е незаразио за-
боляване на младите кърмачки, които поглъщат
голямо количество прашец, за да приготовляват
храна за пилото и майката. При липса на пресен
нектар и вода прашецът не може да бъде смлян
и използуван. 'Той се сбнва в храносмилателната
система (средното черво) и пчелите не могат да
се освободят от него. Те пълзят пред кошера с
подути коремчета, без да могат да летят. Могат
да се видят жълти диарични петна по прилетна-
та дъска и предната стена на кошера. При попра-
вяне на времето страданието преминава. Пчела-
рят може д а подпомогне семействата, като ги
подхрани с рядък (1:3) захарен сироп.

16. К а л е н д а р е н справочник по пчеларство

Климатични особености. През май средните нормални ме-
сечни температури са: в Северна България, долината на
Струма и Тракийската низина м е ж д у 16 и 18°С; в Севе-
роизточна България, Черноморието и високите полета на
Югозападна България между 14 и 16°С; в Самоков и
другите по-високи места 9—11°С. Абсолютните максимал-
ни температури достигат до 31—32°С по Черноморието, д о
37—38°С (Русе, Ловеч, Петрич), а абсолютно минимални-
те са от — 3,5°С (Трън) д о 3,8°С (Созопол). Н а д преобла-
даващата част от страната, с. изключение на Черноморие-
то, абсолютно минималните температури са отрицателни.
Валежите (от д ъ ж д ) са в Д о б р у д ж а , но Черноморието
и Тракийската низина м е ж д у 40 и 60 л. па кв. м.; в Се-
верна България и високите полета на Югозападна Бъл-
гария м е ж д у 60 и 80 л; в долината на Струма 50—60 л
и във високите планински райони м е ж д у 100 и 150 л на
кв. метър.
Ветровете са умерени или слаби (1—2 м в секунда),
най-често'от запад и изток.
Слънчевото греене, с изключение па планините, където
е около 160—170 часа, навсякъде е м е ж д у 225 (София) и
260 часа (Суворово).
З а Крайдунавския и полския район на Северна Бълга-
рия, където има големи масиви от бяла акация, времето
през месец май е от решаващо значение за медосбора. Че-
стите захлаждания, д ъ ж д о в е и ветрове могат да попречат
за нейното използуване,
i
Фенологичен календар. През май настъпва пър-
вата главна паша от бялата акация и еспарзета-
та. З а ц ъ ф т я в а т с ъ щ о така и много други дървес-
ни, храстови и тревни видове: бук, летен дъб, клен,
шестил, смърч, бял и черен бор (от които пчели-
те събират прашец и манрв мед), гледичия, пито-
мен кестен, татарски нокът, мъждрян, кучи Дрян,
маргарит, лнгуструм, зърнастец, спи рея, малина,
къпина, детелина (бяла, розова, червена), грък-
лян, звездел, инкарнатка, мащерка, нодъбиче, си-
нап, градински чай, зимен фий, мак, кориандър,
бораго и др. П р о д ъ л ж а в а т да цъфтят глухарчето
и някои от овощните видове.

.245
 През май след покоеяване на р ъ ж т а (за зеле-
на храна) се засява смес от царевица със слън-
чоглед, както и царевица с бяла едногодишна ко-
мунига, които ще цъфтят през август, преди да
се силажират.
Състояние на пчелните семейства. Продължа-
ва усиленото яйцеснасяне на м а й к а т а и разви-
тието на пчелните семейства. М а й к а т а снася по
1500—2000 и дори повече яйца иа ден. Силните
семейства имат 8—10 цели пити с пило и са из-
пълнили с пчели целия плодник на дадан-блато-
впя кошер, респ. 2—3 корпуса на многокорпусиия.
Те са готови да използуват настъпващата главна
паша. Пчелите усилено произвеждат восък и
градят пити и „ д а л а ц и " н а строителната р а м к а .
Излюпват се и все повече търтеи. З а р а б о т в а рое-
вият инстинкт и семействата, конто са в кошери
с по-малък обем, се подготвят за естествено рое-
не, като залагат роеви маточници.
Работа на пчеларя. Той трябва постоянно да
бъде в пчелина. Д а доразширн напълно гнездата
с восъчни основи и редовно да изрязва изграде-
ните „ д а л а ц и " на строителните рамки, защото ако
закъснее, майката бързо" снася яйца и в тях, а
пчелите отглеждат ненужното търтеево пило.
Взема своевременно мерки срещу изпадане на
пчелните семейства в роево състояние, като по-
ставя корпус: или магазин, за да п р о д ъ л ж а в а раз-
витието, ако плодникът е изпълнен с пило, мед и
прашец, преди още да е настъпила главната па-
ша. Ако някои семейства са изпаднали в роево
състояние, пчеларят трябва да го прекрати.
Щом настъпи главната паша (акация, еспарзе-
та и др.), той трябва навреме да откара коше-
рите при цъфтящите култури н да полага необ-
ходимите грижи за най-пълно използуване на ме-

.246
досбора. Не бива да се струпват много кошери
на едно място. Те трябва да се поставят на гру-
пи по 30—50, отдалечени на 1—2 км съобразно
с площта на културата, нейната медопродуктив-
ноет и нуждата от пчели за опрашването. Семей-
ствата да «е ©е безпокоят с излишни прегледи.
Медосборът да се следи по изменението на тегло-
то на контролния кошер. Преди придвижване на
кошерите в друг район трябва да се иска разре-
шение от местните власти, а пчелните семейства
да бъдат освидетелствувани от ветеринарния ле-
кар, че не страдат от з а р а з н а болест.
В случай на третиране на селскостопанските
култури или горите с отровни препарати трябва
да се вземат мерки за опазване на пчелите/ През
април, май и юни трябва да се извършат задъл-
жителните прегледи на пчелните семейства от про-
верителите под ръководството на ветеринарните
лекари за откриване на европейския, киселия и
мехурчестия гнилец.

ЕСТЕСТВЕНО Р О Е Н Е И ВРЕДАТА ОТ Н Е Г О

Под действието па инстинкта за р а з м н о ж а в а н е и

разпространение на вида през пролетта при оп-
ределени вътрешни и външни условия пчелните
семейства изпадат в роево състояние, като се под-
готвят за естествено роене, т. е. за образуване
па нови семейства. Биологическата подбуда за
рсевото състояние е постепенното натрупване на
все по-голямо количество иез а ангажирани с ра-
бота млади пчели, в тялото на които има излишък
от хранителни вещества (пчелно млечице). Опре-
делена роля тук играе и недостигът на маточно
вещество (вж. стр. 22).

.247
 Най-ранните п р и з н а ц и за подготовка на
пчелното семейство за роене са и з г р а ж д а н е т о на
търтееви килийки и отглеждането на голямо ко-
личество търтеево пило. Това е биологически це-
лесъобразно, за да се осигури изобилие от тър-
теи, необходими впоследствие за оплодяване иа
младите майки на роилите се семейства. След-
ващият признак, след около 15 дни от осеменя-
ване на тьртеевите килийки, е з а л а г а н е т о на праз-
ни маточни килийки по -страничните и долните
ръбове на питите. Но както отглеждането на мно-
го търтеево пило, т а к а и и з г р а ж д а н е т о на маточ-
ни килийки не е още указание, че семейството
непременно ще се рои. Най-сигурният признак за
и з п а д а н е в роево състояние е, когато силно въз-
будените роеви пчели принудят м а й к а т а да снесе
яйца в маточните килийки и особено когато ве-
че са налице захранени и запечатани личинки в
маточници. С л е д като се появят открити роеви
маточници, пчелите се успокояват. З а разлика от
подготовката на семейството за самосмяна на май-
ката, при което маточниците са от 1 до 2—3, а
пилото на семейството е малко поради изтощава-
не на майката, то при подготовка за роене се за-
л а г а т около 20—30 и дори повече маточници, а
запечатаното пило в семейството е в голямо коли- '
чество.
И з п а д н а л и т е в роево състояние семейства сни-
ж а в а т силно своята активност в продължение на
15—20 и дори повече дни., М л а д и т е пчели нама-
л я в а т храненето на майката и тя снася м а л к о яй-
ца или напълно преустановява снасянето. Нейното
коремче изтънява и тя става по-лека (за да може
да хвърчи е р о я ) . Л е т я щ и т е пчели стоят бездей-
ни предимно по крайните пити, или се трупат на
„ б р а д а " около входа на кошера или под при-

.248
летната дъска. Роевото състояние се проявява
през май и юни, а понякога и през юли и обик-
новено съвпада с. развитието за главната паша
или със самата главна паша, поради което пчел-
ните семейства изпускат медосбора. Воеъкоотде-
лянето и изграждането на изкуствените пити съ-
шо се преустановяват.
Първият рой („първак") излиза със ста-
рата майка веднага след като пчелите запечатат
първите маточници, т." е. на деветия ден от тях-
ното залагане. Само при неблагоприятно време
неговото излизане може да се з а б а в и за някол-
ко дни. В самия ден, когато предстои да излиза
роят, от сутринта няма почти никакъв летеж на
пчели от семейството. Роят излиза при топло, ти-
хо и слънчево време между 10 и 14 часа, като
предварително пчелите напълват гушките си с
мед, за да си осигурят храна за няколко дни, в
случай че времето се влоши. Непосредствено пред
излизането на роя отначало отделни, а след това
все повече пчели изпадат в необичайно възбуж-
дение, като бързо бягат между другите пчели по
питите и» стените на кошера, извършвайки зигза-
гообразни и вибрационни движения с тялото си.
След това за 5—10 минути роените пчели стреми-
телно напускат кошера, като с весело бръмчене
игриво к р ъ ж а т наблизо във в ъ з д у х а , - д о к а т о най-
после и майката излети и се присъедини към тях.
Те разкриват миризливата Насопова жлеза, раз-
положена м е ж д у двете последни коремни членче-
та, и нейният приятен и силен аромат все повече
и повече ги привлича, докато заедно с майката
започнат бързо да се струпват на най-близкия
удобен за целта предмет (клон или стъбло на
дърво, под стрехата на покрива и пр.), където
временно образуват роевня грозд (фиг. 32). По-

.249
 Фиг. 32. Естествен рой
(ориг.)

щ
неже старата майка е по-тежка и не може да ле-
ти нависоко, първият рой обикновено се з а л а в я
на по-ниски предмети. След 30—40 минути или
след няколко часа (а в лошо време след няколко
дни) роят напуска това временно място. Още пре-
ди той да отлети, пчелите-разузнавачки сигнали-
зират е танците си в пчелния грозд за посоката и
разстоянието до предварително избраното и под-
готвено от тях ж и л и щ е и роят се отправя към не-
го. Обикновено роевете се заселват в хралупи на
дървета, дупки в скалите или други подходящи
места, запазени от атмосферните влияния. Когато
майката на роя пропадне, той се р а з ф о р м и р а и
пчелите се връщат в кошера, а роят отново из-
лиза след няколко дни, но с неоплодена майка.
След 8 дни от запечатването на първите маточ-
ници се излюпва първата млада майка. Тя бяга
по питите и издава характерен писклив звук „тю-
тю-тю", на който отговарят с по-глух звук ,,'ква-
к в а - к в а " майките, които са в маточниците, но пче-

.250
 лите ire им позволяват да излязат и ти пазят от
излюпената майка. Тези майки пробиват тесен
отвор н а върха на маточника, през който прови-
рат хоботчетата си и получават храна от пчелите.
Това „пеене" на майките 'се чува ясно вечер, след
като пчелите се приберат в кошерите. Ако усло-
вията благоприятствуват за п р о д ъ л ж а в а н е на .рое-
вото състояние (усилено излюпване на млади пче-
ли, липса на открито пило, главната паша още
не е настъпила, или времето е непостоянно), на
деветия ден след първия рой излиза втори рой
(„вторак") с млада майка. Два-три дни след вто-
рия може да излезе трети рой и дори четвърти.
Това е проява н а т. н а р . роева треска. Понякога
едновременно излизащите от различни семейства
роеве може да се слеят по 2—3 и да образуват
„слят рой". Вторият и особено следващите роеве
са много слаби. Тъй като тези роеве са с неопло-
дени майки, които са леки и подвижни, те летят
по-бързо и по-далече, като се з а х в а щ а т на по-
високи "дървета. Понякога в тях има по няколко
млади майки, ио поради борбата помежду им ос-
т а в а само е д н а . ' К о г а т о роевият инстинкт угасне
и роенето се осуети или прекрати, пчелите на рои-
лото се семейство прогризват отстрани още запе-
чатаните маточници и заедно с майката убиват
намиращите се там майки. След това животът па
семейството постепенно се нормализира, като пче-
лите започват да пренасят нектар, а след оплодя-
ване на майката — да отглеждат ново пило.
В резултат на естественото роене в повечето
случаи роилите се семейства и рояците не само
че не дават мед, по и не винаги могат д а . с е за-
пасят с храна за зимата. При излизане на някол-
ко роя те много отслабват и масово з а г и в а т през
зимата. Естественото роене не е сигурен начин за

.251
планово увеличение броя на пчелните семейства,
тъй като то протича стихийно в зависимост от ус-
ловията, като през някои години може да и м а
роеве, а през други да няма. То пречи на раз-
въдно-подобрителната работа, понеже се рояват
и слабопродуктивпи семейства с недобри стопан-
ски и биологически качества.. Ето защо естестве-
ното роене не бива да се допуска или трябва да
се сведе до минимум при съвременното разборно
пчеларство, з а щ о т о носи загуби. Това особено ва-
жи за големите обществени пчелини както и за
отдалечените пчелини, където роенето не може
да се следи редовно, за да се хващат и използу-
ват роевете.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РАННОТО РОЕВО

СЪСТОЯНИЕ

Когато не са взети своевременно мерки срещу из-

падане в роево състояние, пчелните семейства за-
л а г а т маточпнци и се подготвят за роене. В за-
висимост от момента, в който се е появило, рое-
вото състояние се отразява по различен начин
върху семействата и съобразно с това методите,
които трябва д а се приложат за, неговото прекра-
тяване, са различни.
Когато семействата изпаднат в роево състояние
рано — преди настъпване на среднораниата или
късната главна паша (ливадна, слънчогледова,
планинска и д р . ) , те силно изостават.в развитието
си вследствие на продължителното ' н а м а л я в а н е и
почти пълното преустановяване яйценосната дей-
ност на майката. Най-лошо е състоянието на се-
мействата, конто са изпаднали в роево състояние
20—30 дни преди настъпване на главната паша.

.252
 З а този период както основното семейство, гака и
излезлият (и хванат) рой отслабват за главната
паша, понеже пчелите им са вече остарели и за-
гиват, а от новото пило ще се люпят пчели едва
през време на главната паша. Ето защо, в т а к ъ в
случай се налага да се положат грижи за прек-
ратяване на роевого състояние, за да се предот-
врати излизането на роевете и да се възвърне ак-
тивността и силата на пчелните семейства за ус-
пешно използуване на главната паша.
Роеният инстинкт е много упорит и опитите да
се ликвидира роево то състояние само чрез раз-
рушаване иа маточниците обикновено не дават
резултати, ако са налице вътрешните и външните
фактори, които го споеобствуват. След разруша-
ването на маточниците семейството ще заложи
други п роевото състояние ще се удължи. Необ-
• ходнмо е освен р а з р у ш а в а н е па всички маточници
да се разшири гнездото с допълнителен корпус
или магазин с изградени и изкуствени пити и по
възможност да се смени майката с млада, опло-
дена през същата пролет. Семействата с млади
майки не са склонни да изпадат в роево състоя-
ние, още повече като им се даде възможност за
усилено яйцеснасяне.
Ако семейството е .много силно, може да се от-
немат част от питите със запечатано пило и д а се
предадат за подсилване на по-слабите семейства,
а от слабите да се д а д а т пити с яйца и младо пи-
ло за дооглеждане в силните семейства. Но това
може д а стане само при здрави семейства.
З а да се прекрати ранното изпадане в роево
състояние в районите със средноранна и късна
главна паша, най-добре е да се образува времен-
на отводка чрез налитане на летящите пчели от

.253
роевото семейство върху оплодена майка. Ако
роевото семейство е много силно или за по-го г ,мо
удобство при р а б о т а т а , излитането може да се
извърши в друг празен кошер. При многокорпус-
ния кошер за тази цел по обед, когато има добър
летеж, кошерът с роевото семейство се отмества
на половин метър встрани и се обръща назад с
входа. На негово място се поставя корпус с нук-
леуоно семейство (или от водка)' с млада оплоде-
на майка,- върху който се настанява втори корпус
с восъчни основи или смесени пити, а най-отгоре
— трети корпус със зряло пило (без пчелите),
взето от роевото семейство. Всички маточници
се разрушават. Летящите пчели от роевото семей-
ство, като налетят в новото гнездо, ще почувству-
ват променената обстановка и ще се увлекат в
работа по и з г р а ж д а н е на питите и устройване на
гнездото, а м л а д а т а майка усилено ще осеменява
питите. В останалото без летящи пчели роево се-
мейство роевият инстинкт затихва. Неговият ко-
шер отново се обръща с входа напред. Така две-
те семейства се развиват самостоятелно и не из-
падат в роево състояние. При настъпване на глав-
ната паша те се обединяват, като се о б р а з у в а ед-
но силно семейетво-медовик, което остава с една
от майките.
При кошера д а д а н - б л а т се постъпва по същия
начин, като плодникът н а новия кошер с нуклеус-
ното семейство се допълва с празни изграден;; пи-
ти и восъчни основи и му се поставя втори кор-
пус, в който са питите със запечатаното пило от
роевото семейство. От . кошера л е ж а к налитането
може да се направи по същия начин, както в да-
дан-блатов кошер. При всички случаи гнездото на
останалото без летящи пчели роево семейство се
комплектува така, че според силата си семейство-

.254
 то да има достатъчно пити за осеменяване и за
изграждане. Маточниците му се разрушават.
В случай че готвещото се за рояване семейство
не е много силно, налита пето може да се извър-
ши в същия кошер. За тази цел при многокор-
пусния кошер семейството се отмества и на не-
гово място се подреждат и з а р е ж д а т по горео-
писания начин 2—3 корпуса с нуклеусно семей-
ство е изградени пити -и восъчни основи и за-
печатаното пило. Отгоре върху тях се поставя
разделителната табла, а върху нея — корпусите
(1 или 2) с роевото семейство, но обърнати н а з а д
с входа. На другия ден, след като летящите пче-
ли са напуснали роевото семейство и са налетели
в долното, корпусът се обръща отново напред с
входа. По този начин се постъпва и при кошера
дадан-блат, като роевото семейство се поставя в
корпус и се настанява върху разделителната таб-
ла над плодника с пуклеусното семейство или пад
втория корпус, които са заредени по гореописания
начин. При л е ж а к а се налага да се постави кор-
пус, в който се изнася роевото семейство, прегра-
дено от плодника с покривни дъсчици, като кор-
пусът се обръща отначало с входа назад, а след
налитането — напред.
Ако не се разполага с нуклеусни семейства, на-
литането може да се извърши само върху опло-
дена майка, която се поставя с клетка между пре-
местените пити с пило, и след 2—3 дни се осво-
бождава. Технологията на работата е същата,
както е описано по-горе. По-късно при настъпва-
не на главната н а ш а двете семейства се обединяват.
Освен тези методи за предотвратяване излиза-
нето на роя при рано изпадналите в роево съ-
стояние семейства роевите пчели може предвари-
телно да се отнемат по способа на Г. Ф. Таранов.

.255
З а тази цел на 8—10 см пред, прилетната дъска
на кошера се поставя друга наклонена .дъска,
пред която се постила платно. Роевото семейство
се подпушва, за _да се насмучат пчелите с мед,
след което всички пити последователно се изваж-
дат и пчелите заедно с майката се изтърсват на
платното, а голите пити се в р ъ щ а т обратно. Ма-
точниците се у н и щ о ж а в а т , като па семейството се
оставя само един или привечер се предава мла-
да майка с клетка. Изтърсените пчели пропълзя-
ват по наклонената дъска и като дойдат при из-
дигнатия край, се разделят — младите недеятел-
ни роени пчели се настаняват под дъската и об-
разуват роев грозд, а нероевите летящи пчелл
прехвъркват и влизат във входа на кошера. Ве-
черта роят се прибира и се заселва в нов кошер.
Ако роевите пчели ще се използуват за подсилва-
не на други семейства или за заселване на нук-
леуси, майката на роя се отнема преди изтърсва-
не на пчелите.

ММ 0 ГОМ А ГАЗ И Н Н О ОТГЛЕЖДАНЕ

НА ПЧЕЛИТЕ

Многомагазинното отглеждане е подходящо за

райони с ранна главна паша (еспарзета, акация),
както и за години с хладно и променливо време
през пролетта, в каквито случаи не е подходящо
да се използува корпус поради големия му обем
и опасност от о х л а ж д а н е на гнездото, При този
метод обемът на кошера се разширява постепенно
чрез последователно поставяне на 2—3 магазина.
Той също дава възможност за усилено яйцеснася-
не иа майката и за развитието на силни пчелни

.256
семейства за р а в н а т а паша, като ги п о д д ъ р ж а
в работно състояние.
Преди да е настъпила главната паша, ако пчел-
ното семейство в дадан-блатовия кошер е изпъл-
нило плодника, поставя се магазин с 4—5 изгра-
дени магазинни пити с работнически килийки, къ-
дето майката се качва и п р о д ъ л ж а в а да яйце-
снася. З а по-бързо привличане на пчелите и май-
ката в магазина-питите му се напръскват със си-
роп или .-в него временно се издигат две плодни-
кови пити с открито пило и пчели. Още по-добре
е, ако в магазинните пити е отглеждано по-рано
пило. Когато няма такива, празни магазинни рам-
ки се з а п ъ л в а т с изрязани светлокафяви плодни-
кови пити. В магазина питите първоначално се
подреждат в средата, като от двете страни гнез-
дото се ограничава с магазинни преградни дъски
и добре се затопля отстрани и отгоре. След като
питите бъдат усвоени от пчелите и майката, спо-
ред н у ж д а т а се добавят още изградени или из-
куствени пити, а издигнатите в магазина плодни-
кови пити се снемат в плодника.
След като магазинът се напълни е пило и пчели
и главната паша вече настъпи, той се повдига
и под него непосредствено върху плодника се
поставя втори магазин с изградени и неизграде-
ни пити. Същевременно майката се премества вни-
мателно в плодника. Когато притокът иа нектар
не е много силен, за да не се качи майката във
втория магазин, под него се поставя ханемаяова
решетка или вместо 12 се оставят 9—10 пити на
по-голямо разстояние една от друга. Н а разреде-
ните пити пчелите удълбочават килийните и май-
ката не може да снася яйца в тях, а продължава
да снася в плодника. Ако при поставянето на
втория магазин главната паша още не е набли-

17. Календарен справочник по п ч е л а р с т в о ' 257

жила, майката не трябва да се изолира в плод-
ника, а и се дава възможност да яйцеснася и в
магазините. В такъв случай със започването на
медосбора непосредствено върху плодника се по-
ставя трети магазин с восъчни основи, а майката
се премества в плодника и се изолира ©т магази-
ните. С изграждането на питите и излюпването
на пилото пчелите постепенно запълват килийки-
те с мед и започват да ги запечатват. Тогава ха-
иемановата решетка се отстранява.
З а разлика от двукорпусиото отглеждане, при
което тежкият корпус трябва да се снема от два-
ма души, при многомагазинното отглеждане ра-
ботата с магазините може лесно да се' извършва
само от един човек. Поради това, че при много-
магазинното отглеждане медът се складира пре-
димно в магазинните пити, по време на главната
паша трябва да се вземат мерки за подготовката
на необходимото количество запасни медо-праше-
цови плодни кови пити, които ще се използуват
през зимно-тролетния период (вж. стр. 294).

П Р Е К Р А Т Я В А Н Е НА РОЕВОТО СЪСТОЯНИЕ
П Р Е Д ГЛАВНАТА ПАША

Ако пчелните семейства са изпаднали в роево

състояние около 10—15 дни до главната паша,
за прекратяването му се постъпва по същите на-
чини, както при ранното роево състояние, но на-
литането на летящите пчели се извършва не вър-
ху оплодена майка, а върху зрял 'маточвик (вж.
стр. 252). Маточникът може да бъде от Друго
високопродуктивно семейство или подбран от рое-
вото семейство, като всички други маточници се
унищожават. Не се дава оплодена майка, защото

.258
тя ще започне веднага да снася и от тези яйца
ще се люпят пчели след 2] дни, т. е. по време
или към края на главната паша. Тези пчели поч-
ти няма да участвуват в медосбора, а ще бъдат
консуматори на готовите хранителни запаси след
пашата. А излюпепата от зрелия маточник млада
майка за това време ще се оплоди и ще започне
да снася в началото па главната паша, като ще
смени старата след обединението на двете семей-
ства. Така ще се прекрати роевото състояние и
пчелното семейство ще посрещне главната паша
с малко количество открито пило и много летящи
пчели, които ще участвуват активно в медосбора.
Ако има и друга главна паша, двете майки се
оставят да осеменяват, като присъединяването на.
семействата става пред нейното настъпване.
Прекратяването на роевото състояние пред глав-
ната паша може да се постигне и чрез разменяне
местата на кошера с роево семейство с друг ко-
шер, чието семейство не е изпаднало в роево съ-
стояние, при условие че и двете са здрави. Това
трябва да стапе по обяд, като предварително дъ-
ната и прилетните дъски на двата кошера се на-
търкват с кромид лук. След смяната на местата
летящите пчели на роевото семейство попадат в
нероево и се включват активно в работа, а пчели-
те на нсроевото семейство увличат със своята
енергия бездеятелните пчели в роевото семейство,
прогризват маточниците и роевото състояние се
ликвидира. Този начин е практически още по-лес-
но изпълним,' когато в един и същ кошер (мно-
корпусан или дадаи-блатов) над роевото семей-
ство има друго — помощно. Понеже те имат об-
ща миризма, достатъчно е само да се разменят
местата на целите корпуси е двете семейства и
пчелите прекратяват роевото състояние. Ако са

.259
в лежак, двете семейства заедно с питите си раз-
менят местата. При този начин едновременно с
размяната в зависимост от нуждата се разширя-
ва и о б е м ъ т ' н а кошерите с корпус или магазин,
зареден с изградени пити и восъчни основи.

З А С Е Л В А Н Е НА МНОГОКОРПУСНИТЕ
К О Ш Е Р И КЪСНО П Р Е З ПРОЛЕТТА

Ако рано през пролетта не е извършено заселва-

не на многокорпусните кошери и пилото се е раз-
простряло до долните летви, дадаи-блатовите рам-
ки не бива да се подрязват, защото значителна
част от пилото ще се похаби. В такъв случай под-
рязването става, след като пилото се излюпи.
Заселването става по следните два начина:
1. Гнездото на кошера дадан-блат се стеснява
на 10 пити й върху него се поставя корпус от
многокорпусен кошер, зареден с изградени пити,
или смесено — с изградени пити и восъчни осно-
ви, ако по това време има градеж. Свободната
част от плодника се покрива с дъска, а корпусът
се покрива отгоре със своя покрив. От стеснения
плодник пчелите и майката в скоро време преми-
нават в корпуса. След излюпването на пилото в
плодниковите пити те се подрязват й подреждат
в празен корпус, поставен вече върху своето дъ-
но, а .кошеръг дадан-блат се. прибира.
2. Кошерът дадан-блат или л е ж а к се отмества
и на негово място се настаняват един върху друг
два празни корпуса с дъно, в които се преместват
10 пити с пило, пчели и мед. Пчелите от остана-
лите пити се стръскват в корпусите, а питите и
освободеният кошер се прибират. След няколко
дни, когато на прехвърленото семейство стане тяс-

.260
 но, върху двата корпуса се поставя трети с пред-
варително подрязани изградени пити без пило и
няколко восъчни основи, монтирани на мнопжор-
пусни рамки. М а й к а т а се качва там да снася и
след като пилото от дадан-блатовите р а м к и се
излюпи, се постъпва по гореописания начин.
З а с е л в а н е т о па много корпусния кошер е естест-
вен рой става през роения период. В зависимост
от силата му роят се заселва в един или в два
корпуса.
Първият иорпус се з а р е ж д а с две пити от-
крито пило и с изградени пити и восъчни основи
през една, а вторият може да се зареди само с
восъчни основи. Естествените роеве проявяват poe-
na енергия и бързо и'качествено и з г р а ж д а т питите.

ИЗКУСТВЕНО РОЕНЕ
ПРИ МНОГОКОРПУСПИЯ КОШЕР

• Изкуственото роене се извършва най-лесно при

многокорпусния .кошер. З а целта се използуват
презимувалите над основните семейства нуклеуси
със запасни майки, формирани през предната го-
дина към края на последната паша (вж. стр.
399). .
В началото на ц ъ ф т е ж а на първата главна па-
ша (акация, л и в а д и ) , след като семейството в
горния корпус е заредило широки венци с мед,
заедно с целия корпус то се поставя иа отделно
дъно, покрива се и се премества на друго посто-
янно място в пчелина. Там то п р о д ъ л ж а в а да се
развива като отводка. Голямата част от летящи-
те му пчели се в р ъ щ а т и налитат в основното се-
мейство, като го подсилват за използуване на
главната паша. З а т о в а според нуждата на осиов-

.261
 иото семейство се дава допълнителен корпус за
лобиране и преработване на нектара.
По-нататък грижите за отводката се свеждат
до разширяване с втори корпус, който- се зареж-
да с изградени пити и восъчни основи. Ако отвоц-
-ката е със старата майка, тя се сменя с млада
оплодена, или по време па последната главна на-
ша старата се отнема, а след 2—3 дни се д а в а
зрял маточник от добър произход. След главната
паша хранителните запаси се проверяват и се до-
пълват чрез своевременно подхранване, като се
вземат всички мерки да не се предизвика к р а ж б а .
Д о есента отводката се развива в пълноценно се-
мейство.
При многокорпусните кошери изкуственото рое-
не може да стане и чрез делене наполовина и об-
разуване иа сборни отводки по същия начин, как-
то е описано на стр. 303 и 305.

П Р Е Г Л Е Д ПРЕД МЕДОСБОРА
И ПОСТАВЯНЕ НА М А Г А З И Н И И КОРПУСИ

Преди . настъпването на главната п а ш а ' пчеларят

трябва да направи преглед, за да се осведоми
к з а силата и здравословното състояние на пчелни-
те семейства. Това се налага, понеже след поста-
вянето на магазините или корпусите семействата
не бива да се безпокоят, а и самият преглед то-

1
Главната паша настъпва, щом започне цъфтежът на
онези медоносни видове (в радиус до 3 км около пчели-
на). от които пчелите събират най-много мед. За полските
райони главната паша е от акация, люцерна, слънчоглед и
памук, а за планинските — от ливади, лавандула, мана и
разнотревие. В някои райони главна паша представлява и
липата.

.262
•гава е по-труден. С прегледа пчеларят ще уста-
нови готовността на пчелните семейства за изпол-
зуване на пашата и ще вземе мерки срещу евен-
туални неблагополучия. Пред самата г л а в н а паша
семействата трябва да са напълно развити — с
много пчели и запечатано пило и да са в добро
работно настроение. -Семействата, които не са
изпълнили с пчели плодника на кошера дадан-
блат и лежак, респ. поне 2 корпуса на многокор-
пусния кошер, не са още подготвени за медосбо-
ра. Затова в пчеларския бележник се отбелязва
силата на семействата и на кои от тях трябва да
се поставят магазини или корпуси в най-близки-
те дни и за кои това ще се отложи за по-късно.
Преценяват се и майките, за да се знае кои от
гях подлежат на омяна. Ако някои семейства са
з а л о ж и л и роеви маточници, трябва да се вземат
мерки роевото състояние да се прекрати (вж. стр.
258). Щателно трябва да се прегледа откритото
и запечатаното пило, за да се установи здраво-
словното му състояние. Прегледът на пилото е
особено наложителен ,когато в пчелина или в
околните пчелини е констатирано гнилцово забо-
ляване.
С настъпването на главната паша летежът на пчелите
значително се усилва, а натоварените с нектар пчели са с
по-издути коремчета и падат тежко на прилетната дъска.
Като се погледне отгоре - откритият плодник, се вижда, че
пчелите са надградили или запечатали с нов бял восък
запълнените с пресен мед килийки в горния край на пити-
те, или както се казва, питите са „забелели". Пчелите бър-
зат да изпреварят майката и преди тя да е снесла яйца
в освободените от излюпването на пилото килийки, ги за-
пълват с пресен нектар. Като се наклони пита с пресен
нектар, топ капе, понеже е рядък. Увлечени в посещение
на цъфтящите растения, пчелите не -обръщат внимание на
отворения кошер и затова при усилен медосбор няма опас-
ност от кражба.

.263
 З а настъпването на главната паша може да се
следи и чрез к о н т р о л н и я к о ш е р (вж. стр.
267). Ако теглото му започне да се увеличава с
0,4—0,5 кг дневно, а крайните пити в гнездото са
запълнени с мед, това е указание, че главната па-
ша вече е настъпила. В такъв случай на семей-
ствата трябва да ее поставят магазини или кор-
пуси. Те предварително се з а р е ж д а т с изградени
пити или смесено — с изградени пити и е восъч-
ни основи. Преди, да се поставят питите, трябва
да се почистят от налепения по тях клей и восък
и да престоят известно време в чисто помещение
или да се изложат на слънце, за да се проветрят
и загубят неприятната миризма на нафталин и др.
З а да не се обезпокояват пчелите по време на
медосбора през деня, поставянето на магазините
и корпусите т р я б в а да става привечер. Тогава те
успяват да почистят и подготвят дадените им пи-
ти и да се успокоят до сутринта. Ако семействата
в дадан-блатовите кошери са се развивали в два
корпуса, то в началото на главната паша се из-
вършва преустройство иа гнездото (вж. стр. 222).
Ако семействата не са добре развити, пчелите
не се качват веднага в магазина, тъй като май-
ката безпрепятствено снася яйца и те са анга-
жирани около пилото. З а да се качат пчелите в
магазина, гнездото се стеснява, като се отнемат
2—3 по-празни пити. Ако и това не помогне,
в средата на магазина се издигат 1—2 плоднико-
ви пити с открито пило и след като пчелите за-
работят на съседните магазинни пити, плоднико-
вите се връщат на мястото си. Впоследствие след
първата- главна п а ш а гнездото се доразшьфява.
При многокорпусните кошери в началото на
главната паша се поставя трети корпус, ако той
не е бил поставен по-рано за развитието на се-

.264
Фиг. 33. Многокорпусен
кошер с помощно семей-
ство в горния корпус

мействата (вж. стр. 187). Когато семейството е

много силно или се използува майка-помощница,
дава му се четвърти корпус. Ако е с изградени
пити, той се поставя отгоре върху основното се-
мейство, а ако е с восъчни основи или смесени
пити, се настанява между двата корпуса е пи-
ло.- И при двата случая долните корпуси разме-
нят местата си така, че корпусът с майката да
бъде най-долу (фиг. 33).
При семейства в л е ж а к изпълненият с пити
плодник трябва да се преустрои за медосбор. За
тази цел срещу входа се подреждат питите с от-
крито пило и майката и до тях две пити с мед
и прашец. Това гнездо се ограничава с ханемано-

.265
 ва решетка, з а д която се подреждат питите с
мед, с прашец, със запечатано пило и празните
пити. Ако не се разполага с ханеманова решет-
ка, ограничаването може да стане с преградна
дъска, под която пчелите могат да минават. След
като питите зад дъската се запълнят е нектар,
тя се отстранява и -мястото й се з а е м а от медова
р пита, а плодникът се попълва с восъчна основа.
М а й к а т а неохотно минава зад медовите пити да
снася яйца. Като приключи първата главна па-
ша, гнездото за пило се р а з ш и р я в а , а пред втора-
та главна паша то отново се преустройва по опи-
сания начин.
Някои пчелари н а м а л я в а т с 2—3 питите в ма-
газина или в корпусите за мед, респ. в магазин-
ните отделения на л е ж а к а , като ги р а з р е ж д а т на
по-голямо междурамъчно разстояние. Поради то-
ва при запълването им с мед пчелите надграж-
дат килийките и удебеляват питите, като се стре-
мят да възстановят нормалното междурамъчно
р а з с т о я н и е - Така се получава по-голям обем за
складиране па меда, понеже се н а м а л я в а броят
на междурамията. Майката избягва да снася яй-
ца в такива пити. Удебелените пити много лесно
се разпечатват с нож вместо с вилица, а това
улеснява пчеларя и повишава производителност-
та на труда. П о н е ж е при разпечатването с ножа
питите се подрязват по летвите до нормалната
им ширина, по този начин значително се уве-
личава и добивът на восък.
По време на главната паша пчелите усилено
произвеждат и в о с ъ к ' и затова преа целия период
трябва да се използува строителна рамка (вж,
стр. 208).

.266
 КОНТРОЛЕН КОШЕР И ДНЕВНИК
НА П Ч Е Л И Н А

З а по-пълно характеризиране на медосбора през

сезона на пчелина трябва да има контролен ко-
шер (фиг. 34). З а т а к ъ в се подбира кошер със
силно пчелно семейство, който се поставя на де-
цимал и всяка вечер след прибирането на пчелите
се претегля. Р а з л и к а т а между две последовател-
ни претегляния показва какъв принос или разход
на нектар и м а з а един .ден н а тона пчелно .се-
мейство.
Контролният кошер т р я б в а да бъде под иа-
_вес. Преглеждането му, поставянето или и з в а ж д а -
нето на нещо ог него (пити, магазини и пр.) тряб-
ва да стават само вечер след претеглянето, като
след преглед"а топ' отново ее претегля и теглото
му повторно ее записва на същата дата.
Данните от контролния кошер се вписват в-
д н е в н и к а п а п ч е л и н а , ,в който освен това
ежедневно се нанасят и температурата (на сян-
к а ) , състоянието иа времето, продължителността
и интензивността на летежа на пчелите, както и

Фиг. 34. Контролен кошер

под напее (ориг.)

.267
 в «s
а SS 4

£ аj ™

<н1> c S
H -^o - :
«а o-o o £a.:'

<v o O. Et ct
*
X HCJ (0 £
[0 (0
o5H 0J
a.
=1 4
scu
o CQ et
та to щ -
U «J X rr § O§ o
m -УВ1
ю -dshsa 'ь gx
2
те ^ tTBQO
P-K EH 'h £J
C5, Я«
gв. B1
s -HHdl^S -'h I

вжзхфч.Н
цъфти

вн Hed>i
Какво

вжзхфч.п
CH OlfBhBH

а
а ЗИН31ГВКВН
О-
и I II
Q.
CJ iiCJ - в
о
S и зинзьигаа^ IO МЮ to1 Ю
s S ©" Г-Т Г-Г 1 <M~ cs
a. и1• СЧ
^ 31 u оа,
•Ин Olf.13.1 QtnpO- 1Л t-; <M_ o Ю o 00
о. cS co PO tC o>
LO Ю lO Ю lO Ю Ю

BXBtf ИП Tf Ю to
1

.268
началото и краят на ц ъ ф т е ж а на по-важните ме-
доносни растения (вж. примера), ©т дневника се
съди за медосбора през сезоните и от по-важните
медоносни растения и тяхното използуване от
пчелите във връзка със състоянието н а времето
през цъфтежния период. От тези данни се вижда
през кой период па сезона няма приток на нек-
тар поради липса ца ц ъ ф т я щ а медоносна расти-
телност. С оглед на това се вземат мерки в бъ-
деще за засяване па медоносни растения в подхо-
дящи срокове или за придвижване на пчелните
семейства на друго място, където има паша по
това време.

подвижно ПЧЕЛАРСТВО

Пчелните семейства използуват най-добре пашата за медо-

сбор и най-пълно опрашват селскостопанските култури, ко-
гато са близо до цъфтящите растения. В повечето случаи
кошерите у нас са в населените места, където пчелите из-
ползуват предимно овощните видове. Те трудно достигат до
отдалечените масиви от акация, полски култури, ливадна и
горска паша. Поради това огромно количество нектар не
се използува, а значителни площи от културите биват не-
напълно опрашени и дават незадоволителна реколта. Ето
защо в зависимост от пчелната паша в района пчелните
семейства не бива да се държат през цялата година на
•едно място, отдалечени от пашата. Те трябва последова-
телно да се преместват през сезона близо до площите с
цъфтяща медоносна растителност, т. е. да се практикува
подвижно пчеларство. Пчеларите, които го прак-
тикуват, получават при благоприятни години 2—3 пъти по-
високи добиви мед и восък.

При практикуване на подвижното пчеларство

пчеларят трябва предварително да си състави
п л а н, от който д а се вижда в кои местности и
на каква паша ще се придвижват последователно

.269
кошерите през сезона, както и броят на кошерите,
които ще се придвижват. Не бива на едно място
да се поставят много- семейства, които няма да
съберат достатъчно мед, а в друг район да има
недостиг на пчелни семейства, вследствие па кое-
то пашата няма да се използува напълно. Съглас-
но Постановлението на Министерския съвет от
10. XII. 1956 г. относно по-нататъшното подобря-
ване на пчеларството — „пренасянето на кошери
с пчели от една местност в друга става с разре-
шение на участъковия агроном или зоотехник, а
поставянето им на паша в държавни гори и земи
става без з а п л а щ а н е или наем". С оглед па това
агрономът (зоотехникът) заедно с местното пче-
ларско дружество и народния съвет трябва да
състави план за [правилното разпределение на
кошерите в района съобразно с наличната пчел-
на п а ш а (медовия б а л а н с н а района) и нуждата
от пчели за опрашване. Този план трябва да бъ-
де съобразен с п л а н а но растителна защита за
третиране с отровни препарати. З а преместването
на пчелните семейства от един район или окръг
в друг, пчеларят трябва да има писмено разре-
шение от съответния ОНС и да се снабди със
здравно свидетелство от местния участъков вете-
ринарен лекар, от което да се вижда, че в
пчелина н я м а семейства, болни от заразни боле-
сти, и че ice р а з р е ш а в а преместването им. Тряб-
ва да се з н а е с ъ щ о т а к а д а л и районът, в кой-
то ще се преместват кошерите, не е под ка-
рантина поради п.оява на болести по пчелите или
пилото.
М я с т о т о за настаняване на пчелите трябва
да бъде предварително избрано и подготвено, ка-
то се почисти от едрата трева и камъните, които
биха пречили на поставянето на кошерите и на

.270
работата на пчеларя и пчелите. То трябва да
бъде отцедливо, с източно изложение и по въз-
можност да има храсти, йод рядката сянка на
които се настаняват кошерите поотделно или на
групи.

Ако медоносната растителност е па някой склон, то ко-

шерите трябва да се поставят на долния край на склона.
В такъв случай натоварените с нектар и прашец пчели
ще летят надолу към кошерите много по-бързо и с по-ма-
лък разход на енергия, отколкото ако кошерите са поста-
вени на горния край. В зависимост от посоката, от която
обикновено духат преобладаващите ветрове в местността,
кошерите трябва да се поставят от противната страна на
площта с медоносната растителност, така че вятърът да
подпомага връщащите се от паша натоварени пчели. В
такъв случай вятърът създава и „ароматичен въздушен
път" м е ж д у цъфтящата растителност и кошерите, което
спомага за по-бързого ориентиране на пчелите и по-пълно-
t o им мобилизиране към посещаване на тази растителност.
Това е от значение както за медосбора, така и за по-доб-
рото опрашване на земеделските култури. При поставяне-
то на няколко пчелина в една местност те не трябва да
се разполагат така, че пчелите от единия ред да прелитат
над другия. (При завръщането си от паша, особено при
внезапно влошаване на времето, голяма част от летящите
пчели на първия пчелин ще налитат в кошерите на вто-
рия).
Д о мястото, където ще се настанят кошерите, трябва
да има удобен път за превозното средство.
Преместването на кошерите трябва да стане непосред-
ствено пред цъфтежа на медоносните растения, за да мо-
же пашата да се използува още от нейното начало и да
се извърши най-пълно опрашване на селскостопанските кул-
тури. В зависимост от площта на културата трябва да се
осигури необходимият брой пчелни семейства, като се има
предвид, че едно добре развито пчелно семейство може да
опраши д о 5 дка овощна градина, 5—10 дка малини, френ-
ско и немско грозде, 5—10 дка слънчоглед, 2—3 дка еспар-
зета или репица, 5—10 дка люцерна; д о 10 дка памук, 5—10
дка краставици, 10—20 дка дини, пъпеши, тикви и зелен-
чукови семенници. Когато площта на културата не е по-
вече от 500 дка, кошерите се настаняват в средата или от

.271
•едната страна на блока, а при по-големи площи те се по-
ставят на двата края или на групи по 20—30 на 400—500 м
една от друга" из блока.

Подготовка на кошерите за придвижване. Ако

ще се превозват на далечно разстояние и ще пъ-
туват няколко часа или по лоши пътища, ко-
шерите трябва предварително да се подготвят за
транспорт. В противен случай може да се скъсах
пити, да, се смачкат пчели и майки и частично или
пълно да бъдат задушени някои семейства. Обик-
новено това се случва с най-силните семейства,
в които има много мед, пчели и пило и темпера-
турата вътре бързо се повишава от безпокойство-
то Иа пчелите при пътуването.
При подготовката за транспорт от кошерите се
и з в а ж д а т тежките пълни с пресей нектар и мед
пити, особено ако те са новоизградени, като тех-
ните места се оставят празни. Ако кошерите са
без разпределители, рамките им се закрепват с
дървени клинчета, широки 12—15 и дълги 10 см,
които се провисват по средата между горните лет-
вички на рамките. Още по-добре е, ако тези клин-
чета се приковават на обща п о д л о ж к а на еднакво
разстояние (26 мм) едно от друго, при което об-
разуват нещо като гребен. По същия начин се
закрепват рамките в магазините или корпусите.
Ако в тях има много мед, най-добре е той да се
центрофугира преди превозването. От кошерите
се отстраняват и преградните дъски, покривките
и възглавниците, а отгоре върху магазините (кор-
пусите) се поставя дървена рамка, висока около
8—10 см, на която е прикована гъста телена или
найлонова мрежа, а в краен случай — зебло или
тензух (фиг. 35).
Фабрично изработваните коЩери са снабдени с мрежа
на възглавничката рамка и на дъното, които преди

.272
 Фиг. 35. Кошер с вентила-
ционна рамка с мрежа
(ориг.)

транспорта трябва д а се открият Възглавничната рамка

прн силните семейства м о ж е да се обърне обратно, з,а д а
се увеличи обемът на гнездото. Ако многокорпусните коше-
ри се транспортират заедно с помощните семейства, зам-
режените отвори на разделителната табла се откриват, за
да се осигури вентилация и за горното (помощното) се-
мейство. В такъв случай вентилационната рамка с мрежа-
та се поставя под разделителната табла върху основното
семейство, а отгоре кошерът се покрива с покривната таб-
ла и се захлупва.

Д ъ н а т а се .втикват добре, притягат се с клино-

вете и ако е нужно, се приковават. Магазините и
покривът трябва добре да прилягат към кошера.
Те се закрепват с куки или скоби или се прико-
вават. Скрепваието на отделните части може да
стане и със специална стяга от многожична тел
(фиг. 36). Покривите на кошерите трябва не-
пременно да имат вентилационни отвори, през
която да не могат да преминават пчели. По този
начин се осигурява добра вентилация на гнезда-
та, която е най-важното условие за благополуч-

18. К а л е н д а р е н справочник по пчеларство 273

 Фиг. 36. Скрецване части-
те на многокорпусен ко-
шер за транспорт (ориг.)

ното превозване на пчелните семейства. Когато

придвижването е на близко разстояние, ако вре-
мето е хладно, не е нужно да се поставя вен-
тилационна мрежа, а е достатъчно да се отстра-
ни [възглавницата и да се отгъне от едната страна
покривката на магазина. Всички пролуци и цеп-
натини по кошерите грябва предварително да се
запушат, за да' не могат да излизат пчели през
тях.
Превозване на кошерите. То трябва да става
нощно време или сутрин рано преди изгряване на
слънцето, защото през деня кошерите се нагря-
ват от слънцето, а и пчелите силно се тревожат
ог светлината, поради което може да се при-
чини задушаване на някои семейства. Само при
хладно и дъждовно време и на близко разстояние

.274
превозването може да стане денем. Най-удобно
се превозват кошерите с камион, по може да се
извърши и е платформена кола или каруца на
ресори. Край Д у н а в кошерите се пренасят на
островите с лодки. На по-далечни разстояния мо-
гат да се превозят с влак. Някои пчелари изпол-
зуват специални прицелни платформи, на които
кошерите стоят през цялото лято (фиг. 37).
Т о в а р е н е т о на кошерите става, след като
пчелите се приберат вечерта и входовете се зат-
ворят плътно с приковани летвички или с обър-
натите предпазители против мишки. При нареж-
дането в моторно или с конска тяга превозно сред-
ство кошерите се поставят така, че питите им да
бъдат напречно на пътя. По този начин се из-
бягва размърдването на питите и смачкването на
пчели вследствие на по-силното странично клатене

Фиг. 37. Прицепна платформа с кошери за подвижно пчелар-

ство (ориг.1)

.275
 на превозното средство. При превозване с камион
по-тежките кошери трябва да се поставят по-на-
пред до кабината на шофьора, защото там сътре-
сението е по-слабо. В 2,5-тонен камион в един
е т а ж могат да се съберат 15, а в 5-тонен — 18
кошера система дадан-блат. Ако камионът е с
висока каросерия или ако се поставят дъски от
страни и отзад, кошерите могат да се наредят на
2—3 етажа, т. е. в зависимост от големината му
да се съберат 30—45 кошера. В такъв случай
тр-ябва добре да се обвържат е въжета. При пре-
возване с влак кошерите се н а р е ж д а т на 2—3
е т а ж а в закрит чист вагон, който има добра вен-
тилация. Те се поставят към четирите ъгли на ва-
гона, така че м е ж д у тях да има пътечка, за да
могат да се н а г л е ж д а т от пчеларя, който трябва
да пътува с тях. И във вагона страничното кла-
тене е по-силно, затова и там кошерите се на-
реждат така, че питите им да бъдат в посока,
напречна па релсите. В зависимост от големината
му в един вагон могат да се натоварят от 50 до
i00 разборни кошера. Съгласно постановлението
за пчеларството от 10. XII. 1956 г. „при подвиж-
ното пчеларство кошерите се превозват по желе-
зопътния, водния и автомобилния транспорт с пре-
димство, по спешност и с голяма бързина".
По време на пътуването пчеларят трябва да
има под ръка фенер, з а п а л е н а п у ш а л к а , м р е ж а за
лице и парцали, вестници или мека глина: ако
отнякъде започнат да излизат пчели, веднага да
запуши отвора. Ако пътят е лош, движението
трябва да бъде по-бавно и внимателно, за Да не
става голямо сътресение, при което може да се
скъсат пити. От време на време т р я б в а да се спи-
ра и да се проверява състоянието н а кошерите,
за да се отстранят навреме нередностите.

.276
 Прн пристигане на избраното място кошерите
веднага се разтоварват и подреждат « а опреде-
лените. места, като входовете им се обръщат на
изток, за да излитат пчелите сутрин рано на па-
ша. Ако са докарани е кола, то още преди, разто-
варването им добитъкът се разпряга и отвежда
настрани. Кошерите т р я б в а да се поставят по
възможност по-нарядко, като пчелинът да бъде
с фронт към пашата, за да няма налитане на
пчели от едни семейства в други, което често се
наблюдава, когато п а ш а т а е в посока само към
единия или другия край на пчелина. 1 След наста-
няването входовете се отварят напълно. Ако са
пристигнали сутрин, на прилетните дъски се по-
ставят клонки, трева, сено или наклонени дъсчи-
ци, за д а могат бързо излитащите пчели леоио да
се преориентират на новото място. Такива пре-
пятствия не трябва да се поставят, когато коше-
рите са пристигнали през нощта, тъй като пче-
лите на сутринта започват постепенно да изли-
тат и успяват да се ориентират добре за новото
местоположение на своите кошери.
През първите 3—4 дни пчелите са силно раз-
тревожени от превозването и много жилят, зато-
ва не бива да има хора между кошерите. Ако се
налага подреждане иа гнездата, то трябва да
стане, след като пчелите вече са се успокоили.
Когато обаче има неблагополучие с някои семей-
ства при превоза, те трябва по спешност да се
прегледат и подредят.
При подвижното пчеларство към пчелина тряб-
ва да има подвижна разглобяема б а р а к а (фиг.

1 При липса на наша от налитането могат да загинат

и майките на семействата, в които са налетели пчелите.

.277
 Фиг. 38. Подвижна разгло-
бяема пчеларска барака
(ориг.)

38) от лек материал (шперплат, фазерни плоско-

сти и др.) или возимо вагонче, където ще нощу-
ват пчеларите и пазачът, ще се пази необходи-
мият инвентар и ще се центрофугира медът. Бли-
зо до пчелина т р я б в а да има изворче или рекич-
ка, откъдето пчелите да пренасят чиста вода. В
противен случай трябва постоянно да се поддър-
ж а поилка с прясна вода.

ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ПОМОЩНИТЕ
СЕМЕЙСТВА
1
След презимуването си помощните семейства про-
д ъ л ж а в а т да се развиват бързо през пролетта
благодарение на взаимното затопляне с основ-
ните семейства. Според нуждата двете семейства
се подпомагат чрез прехвърляне на пити със за-
печатано пило и храна, като при необходимост
се подхранват. В зависимост от системата на ко-
шера методите на работа при използуване на -.по-
мощните семейства се различават.
4
278
 1. П р и м н о г о к о р п у с н и я к о ш е р основ-
ното (долното) семейство се подхранва, като си-
ропът се налива в рамкова хранилка, при което
се отмества малко корпусът с помощното семей-
ство, а иа последното се поставя горна хранил-
ка. Според развитието му на основното семейство
се дава втори корпус (ако е зимувало с един).
След това своевременно се извършва размяната
иа двата корпуса, за да се стимулира яйцеснася-
нето на младата майка. Помощното семейство със
старата майка използува топлината на основното
и бързо се развива, като при н у ж д а и на него
може да се постави втори корпус с изградени
или смесени пити, ако има восъчен градеж. Ако
не е за втори корпус, но няма място за яйцесна-
сяне, от него се преместват 2—3 пити със запе-
чатано пило в основното семейство и на тяхно
място се поставят празни пити или восъчни осно-
ви, за да не изпадне в роево състояние. При къс-
на главна паша може да се наложи да се поста-
ви трети корпус на основното семейство.
Няколко дни преди настъпването на първата
главна паша пчелите на помощното семейство
трябва да се преориентират да летят през предния
горен вход на разделителната табла (фиг. 7). За
целта се изрязва тази част от перваза на кор-
пуса, която прикрива входа, той се отваря и там
се прикрепва прилетна дъсчица. Същевременно
входът на самия корпус постепенно се стеснява и
напълно затваря. В началото на първата главна
паша (акация, еспарзета и др.) се извършва на-
литаме па летящите пчели от помощното в ос-
новното семейство. З а тази цел горният вход на
разделителната табла се затваря, а се отваря на-
миращият c.e под него долен вход, където се пре-
мества и притегната дъсчица. Същевременно се

.279
 отваря и задният горен вход на таблата. По то-
зи начин летящите пчели на помощното семейство
при завръщането си н а в л и з а т през предния долен
вход на т а б л а т а в долното (основното) семейство
и го засилват за главната паша. Младите пчели
на помощното семейство, които преди това са из-
вършили ориентировъчни полети, като излязат през
задния вход, също се връщат отпред и налитат
в основното семейство. В задния вход на помощ-
ното стопанство се з а в р ъ щ а т само онези пчели,
които извършват първите си ориентировъчни по-
лети. Понеже основното семейство се засилва мно-
го с летящи пчели, трябва да му се постави нов
(четвърти) корпус с восъчни основи или изграде-
ни пити, а при н у ж д а и лети корпус- Според медо-
сбора запълнените с мед и полузапечатани пити
се изцентрофугират, а кошерите се откарват на
д;,уга паша.
Тъй като в помощното семейство има много
запечатано пило, което се излюпва, след 15—20
дни там отново се натрупват голямо количество
летящи пчели. Те се използуват за ново налитаие
чрез обратна промяна на входовете на таблата,
когато настъпи втората главна п а ш а (кориандър,
ливади, липа). Преди настъпването на третата
главна паша (слънчоглед, люцерна, памук) май-
ката на помощното семейство (която е стара) се
отстранява и двете семейства се присъединяват
чрез отнемане на таблата. Същевременно корпу-
сът с майката на основното семейство се снема
на дъното; върху тозй корпус се поставя ханема-
нова решетка, върху нея — корпусът с помощно-
то семейство, а иай-отгоре — досегашният най-до-
лен корпус. Двете семейства имат обща миризма
и при присъединяването им не проявяват в р а ж -
дебност.

.280
 По средата или към к р а я па последната глав
на п а ш а отново се заделя най-отгоре корпус за
о п л о д я в а н е на нова майка ( в ж . стр. 399). П о то-
зи начин се постига е ж е г о д н а смяна на м а й к а т а
в основното семейство, к а т о с т а р а т а м а й к а през
втората си година се използува за помощница.
2. П р и к о ш о р а л е ж а к с 18 р а м к и
двете пчелни с е м е й с т в а през пролетта б ъ р з о го
и з п ъ л в а т е пчели, пило и мед още преди настъп-
ването иа г л а в н а т а п а ш а . В зависимост от ха-
р а к т е р а на г л а в н а т а п а ш а по-нататък се постъп-
ва по различни начини. Ако още преди г л а в н а т а
п а ш а плодникът е вече изпълнен, но не се раз-
полага с магазин, едното семейство със с т а р а т а
м а й к а се и з в а ж д а в друг празен кошер, където се
р а з в и в а самостоятелно к а т о опводка за увелича-
ване прираста па пчелина, а впоследствие м а й к а т а
се сменя. Този кошер о т н а ч а л о се поставя пред
входа, през който досега са летели пчелите на то-
ва семейство, като м а л к о се извива встрани, за
да н а л е т я т в него с а м о част от л е т я щ и т е пчели.
Ако г л а в н а т а п а ш а ще настъпи скоро, част ог пи-
тите със з а п е ч а т а н о пило на преместеното семей-
ство ( о т в о д к а т а ) з а е д н о с ,пчелите на тях се
п р и д а в а т на о с т а н а л о т о семейство, в което оти-
ват и по-голямата част от летящите пчели. В гнез-
д а т а на двете семейства се поставят восъчни ос-
нови за и з г р а ж д а н е и яйцеснасяне. По този на-
чин развитието п р о д ъ л ж а в а и и з п а д а н е т о в рое-
во състояние се п р е д о т в р а т я в а . К о ш е р ъ т с от-
водката постепенно се измества на друго постоян-
но място. С н а с т ъ п в а н е на г л а в н а т а п а ш а гнез-
дото на подсиленото семейство се преустройва за
медосбор, т а к а че м а й к а т а да не с н а с я яйца без-
р а з б о р н о по всички пити (вж. стр. 262).

.281
 Когато няма нужда от увеличаване броя на
пчелните семейства,, старата майка с 2—3 пити
открито пило, 1—2 пити с мед и прашен, заедно с
пчелите на тях и 1 восъчна основа се премества
в 7-рамково кошерче като помощно семейство,
което се поставя непосредствено до л е ж а к а . ti
гнездото на основното семейство се добавят во-
съчни основи. С настъпване на втората главна
паша «ошерчето пю обед се измества от другата
страна на л е ж а к а , за да могат летящите му пче-
ли да налетят и подсилят основното семейство.
Такова излитане може да се направи и в начало-
то на третата главна паша. След това изтощената
стара майка на 7-рамковото кошерче се отстра-
нява и му се дава зрял маточник от добър произ-
ход. След като медосборът приключи, л е ж а к ъ т
отново се п р е г р а ж д а на две половини, в едната
от които се премества помощното семейство от
7-рамковото кошерче и двете семейства се подгот-
вят за зимуване.
Ако двете семейства в л е ж а к а не са успели да
се развият добре за главната паша и след нея
няма друга паша, те се обединяват напълно, ка-
то по-лошата майка се отстранява и общото гнез-
до се преустройва за медосбор. Когато първата
главна паша не е много силна (ливадна) и ще се
използува и втора главна паша, старата майка
може да не се изнася в 7-рамково кошерче, а
остава в л е ж а к а ; двете майки се изместват в два-
та края на кошера с по 4 пити открито пило и
една с мед и прашец и се ограничават с верти-
кални ханемагюви решетки. На тези странични от-
деления се отварят крайните горни входове. Про-
странството в средата на кошера м е ж д у двете ха-
неманови решетки служи за складиране на меда
(за магазин) и в него се подреждат останалите

.282
 пити — празни и с люпещо се пило, в които след
излюпването на пилото се складира мед. В това
магазинно отделение налитат летящите пчели през
долния среден вход.
При много силни пчелни семейства и силна
главна паша (акациева и др.), след която има и
други главни паши, най-добре е на л е ж а к а да се
постави магазин с 18 полурамки или два мага-
зина с по 9 рамки. В такъв случай помощното се-
мейство със старата майка остава в същия ко-
шер, стеснено на две-три пити с открито пило
заедно с майката и 1—2 пити с мед и прашец и
изместено встрани с нов горен вход. Неговите ле-
тящи пчели ще налетят в досегашния му вход,
който е на средата към дъното, и ще подсилят
основното семейство. За да не се срещнат двете
майки през магазина, той се изолира от помощно-
то семейство с дъсчици или с хоризонтална ха-
неманова решетка. Така се ограничава яйцесна-
сянето на майката-помощница и по-голямата част
от пчелите й се включват активно в медосбора.
Веднага след прецъфтяването на акацията отде-
лението на помощното семейство отново се разши-
рява до средата на кошера, като то се подсилва
със запечатано пило и млади пчели от основното
семейство. По този начин яйцеснасянето се за-
силва, което е необходимо, за да се предотврати
изпадането на семействата в роево състояние през
бездеятелния период между акациевата и втора-
та главна паша, и да се отгледа по-голямо коли-
чество нови пчели, които да з а м е н я т ' изтощените
през интензивния акациев медосбор. Пред втора-
та главна паша помощното семейство отново но
същия начин се стеснява и измества встрани, ка-
то се извършва второ налитане. При положение,
че след тази няма друга главна паша, старата

.283
 майка на помощното семейство се .отнема и му
се дава зрял маточник. След като младата майка
усвои питите, нейното отделение постепенно се
разширява, като се изравнява с основното семей-
ство. Така двете семейства зимуват. На следва-
щата пролет по време на главните паши се рабо-
ти по същия начин, но за помощно семейство се
използува другото — със старата майка, която
се сменя през последната главна паша, и т. н.
3. П р и к о ш е р а д а д а н-б л а т, след като
през пролетта в плодника стане тясно за двете
семейства, помощното се пренася в корпуса, който
се настанява върху плодника, а между тях се по-
ставя разделителна табла. Гнездата на двете се-
мейства се подреждат едно над друго към южна-
та страна, за да се топлят взаимно, и се дават
изградени пити и восъчни основи. Пространства-
та з а д преградните дъски се запълват със сухи за-
топлящи материали. На корпуса се отваря пре-
ден вход, където се прикрепва прилетна дъсчица.
Тъй като летящите пчели от корпуса ще налетят
в долния вход, където е основното семейство, то
през първите 5—6 дий в пити или в хранилка на
корпуса се налива по 300—400 мл вода. Чрез по-
следователно преместване на пити със запечата-
но пило от основното в помощното семейство две-
те се изравняват по сила и по-нататък се разви-
ват самостоятелно, като изпълват плодника и кор-
пуса до главната паша. Така те не изпадат в рое-
во състояние. Пред главната паша чрез отстраня-
ване на таблата двете семейства се обединяват,
като предварително старата майка е 3—4 пити
открито пило и мед заедно с пчелите се пренася
в 7-рамково кошерче, което се настанява до дву-
корпусния кошер. Гнездото на двукорпусния ко-
шер се 'Преустройва: питите с открито пило заед-

.284
 но с майката и 2—3 пити с мед, както и 2—3 во-
съчни основи се оставят в плодника, а питите със
запечатано пило, с прашец и празните се изнасят
в корпуса за складиране на меда. М е ж д у плодни-
ка и корпуса се поставя ханеманова решетка, за
да не се качва майката. Ако семейството е много
силно и притокът на нектар е обилен, под корпу-
са се поставя магазин или друг корпус с
изградени пити или восъчни основи. При втората
главна паша 7-рамковото кошерче по обед се пре-
мества от другата страна, за да налетят пчелите
му .в основното семейство и го подсилят отново.
Същото може да се направи и за третата главна
паша, ако има т а к а в а . Тогава се сменя старата
майка със зрял маточник от добър произход и след
като се оплоди и започне да снася яйца, помощно-
то семейство отново се връща в плодника, който
се разделя на две части, а корпусът се прибира.

С П Е Ц И А Л Н И М Е Р К И ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ
НА ГЛАВНАТА ПАША

По време на главната п а ш а пчеларят трябва да

направлява дейността на пчелните семейства, та-
ка че пчелите от началото до края най-активно
да участвуват в принасянето и преработката на
нектара. Някои семейства, макар и не по-слаби,
се включват в пашата с няколко дни закъснение
след другите. Това се д ъ л ж и на по-късното ра-
зузнаване и откриване на пашата от техните пче-
ли. З а да се включат пчелите още в началото в
пашата, редица пчелари „дресират" пчелите, като
непосредствено пред настъпването на главната па-
ша подхранват семействата със сироп от чист мед,
който произхожда от същите растения, но от ре-

.285
 колтата на предната година. За целта една част
мед се р а з р е ж д а с три части вода, която не тряб-
ва да е по-топла от 35—40°С, за да не излетят
специфичните ароматни вещества на меда. По съ-
щата причина съдът, в който се д ъ р ж и сиропът,
трябва да бъде постоянно затворен. В сиропа не
трябва да има никакви кристали от меда, тъй
като след изхранването и складирането на част
от него в питите тези кристали ще послужат за
зародиши, около които бързо ще кристализира и
новосъбраният мед.
Дресировката може да стане и с пресен нектар
от същите растения, като се вземат магазинни пи-
ти от пчелните семейства, които са започнали най-
напред да го събират, и се разпределят между
останалите. Пресният нектар може предварително
да се центрофугира и след това с него да се под-
хранят (дресират) останалите семейства. Разби-
ра се, всичко това може да стане, ако в пчелина
няма болни семейства.
Не всички семейства са силни, особено за ран-
ната главна паша (акация, еспарзета). Значител-
на част от тях не са още добре развити и майката
п р о д ъ л ж а в а усилено да яйцеснася по време на
нашата. По този начин по-голямата част от пче-
лите се ангажират с грижите за откритото пило
и семействата изпускат медосбора. Ето защо най-
добре е такива семейства да се използуват за под-
силване па средните по сила семейства чрез н а-
л и т а и е. Когато пчелинът ще остане на същото
място, трябва предварително по 1—2 от тези се-
мейства постепенно да се д о б л и ж а т (допрат) до
средно по сила семейство, като входовете им бъ-
дат в една посока и иа еднаква височина. Един-
два дни след започване на главната паша по обед,
когато по-голямата част от летящите пчели са на-

.286
 вън, тези кошери се изместват иа пони места и
същия пчелин. При завръщането си от паша ле-
тящите им пчели започват да навлизат в кошера
със средното по сила семейство и понеже са на-
товарени с нектар, те биват благосклонно прие-
ти. Така подсилените семейства заработват още
по-активно по пренасяне на нектара и бързо бло-
кират майката. Поради ограничаване количество-
то на откритото пило по-голямата част от млади-
те пчели излитат преждевременно на паша. Гнез-
дото на тези семейства своевременно се разширя-
ва според нуждата, като се поставят магазини
или корпуси. В семействата, от които са отнети
летящите пчели, развитието продължава и част
от младите пчели също по-рано стават летящи и
се включват в медосбора.
При преместване на пчелина в друг район на
главна паша съответните кошери за подсилване
се настаняват един до друг при стоварването.
Налитаието трябва да се извършва само ако
времето е благоприятно и има нектароотделяне.
В противен случай от него няма ефект и то мо-
же да предизвика роево състояние в подсилените
семейства. Веднага след първата главна паша'
трябва да се осигури простор з а яйцеснасяне на
майките, за да не изпаднат тези семейства в рое-
во състояние, както и да отгледат достатъчно но-
ви пчели за следващата главна паша. Това осо-
бено трябва да се има предвид след акациевата
паша, както и при сивата планинска кавказка по-
рода, при която пчелите силно ограничават пи-
лото.
Най-слабите, изоставащи в развитието си и с
други нежелателни качества семейства, които под-
лежат на бракуване, също трябва да се използу-
ват за медосбор. Бракуването им става, като ня-

28 7
колко дни преди главната паша те след постепен-
но доближаване до някои от средните по сила се-
мейства се присъединяват към тях, а майките им
се унищожават. Бракуването може да стане и
като 3—4 слаби семейства се съберат в един ко-
шер, при което иа сборното семейство се оставя
само една майка.
Около 25—30 дни предн края на последната главна па-
ша тази майка се затваря в цилиндрична клетка, която се
врязва в една от питите в средата иа гнездото близо д о
входа на кошера, за да я чувствуват всички пчели и да
не залагат маточници за отглеждане на нова майка. П о
този начин, останали без открито пило, пчелите използуват
по-добре пашата. След главната паша тези пчели могат да
се използуват, като се подхранват със захарен сироп, за
да го преработят и запечатат в питите, които след това
ще се дадат на нуклеусите със запасни майки и на от-
водките (не се изтощават техните пчели). След това май-
ката се унищожава, а останалите пчели се присъединяват
към някое редовно семейство и питите се прибират. За да
не се намалява общият брой на пчелните семейства вслед-
ствие на бракуването, трябва своевременно от племенните
семейства да се формират съответен брой нови семейства
(отводки) свръх предвиденото увеличение по плана.

Много добър ефект за увеличението на медо-

сбора дава и з п о л з у в а н е т о ' н а помощни се-
м е й с т в а (вж. стр. 278). Трябва да се има пред-
вид, че подсилването чрез налитане и с предава-
не н а запечатано пило, както и присъединяване-
то на семействата може да става само ако те не
страдат от з а р а з н о заболяване.
Д о к а т о в ранна пролет огрявансто на кошерите
от слънцето се отразява много благоприятно вър-
ху затоплянето на гнездата и развитието на пчел-
ните семейства, то през време на пашата сил-
ното нагряване се отразява неблагоприятно на ле-
т е ж а и мецосбора. При изложените на силно слън-
це кошери, щом температурата (на сянка) стане

.288
 27—30°С, пчелите изгубват охота за работа и се
трупат по стените, дъното и пред входа под сен-
ника, като бездействуват. Те се активизират само
сутрин и късно следобед, когато нагряването от-
слабне. Установено е, че пчелите работят добре
и в горещо време, ако кошерите са засенчени. 1

Ето защо те трябва да се разполагат под коро-

ните на дърветата, и то така, че върху тях да па-
да сянка по обедните и следобедните часове, ко-
гато слънчевото греене е най-силно. Не бива оба-
че да се поставят в гъсти насаждения със спле-
тени корони, под които и м а постоянна сянка. Там
се затруднява летежът на пчелите и сутрин те по-
късно излитат. Когато липсва подходяща сянка
от дървета, кошерите се засенчват е рогозки, хра-
сти, клони и др., които се поставят така, че да
пазят от нагряване ю ж н а т а и з а п а д н а т а страна
и покривите.
Някои пчелари, за да намалят нахлуването на
горещ въздух в кошерите, ги ориентират през ля-
тото на изток или дори на север с входа, за да
бъде той засенчен през най-горещото време на
деня. При многокорпусните кошери някои корпуси
-е обръщат н а з а д с хода, за да се създаде въз-
душно течение през гнездото.

1
Опитите на В. А. Нестерводский показват, че при за-
сенчване летежът на пчелите се увеличава средно дневно
със 75%, а в най-горещите часопе на деня той е 4—5 пъ-
ти по-силен. Според тези опити при засенчените от дърве-
та кошери добивът на мед е с 40% по-голям от този на
незасенчените.

19. Календарен с п р а в о ч н и к по пчеларство 289

 С Ъ З Д А В А Н Е НА У С Л О В И Я З А ПРЕРАБОТКА
НА Н Е К Т А Р А В М Е Д

По време на главната паша количеството на по-

стъпващия в кошерите нектар е в зависимост от
вида и площта на медоносните растения, от поч-
вения тип и агротехниката, състоянието на вре-
мето, силата на семействата и работното настрое-
ние на пчелите. З а ежедневния принос най-добре
се следи чрез контролния кошер. При ливадната
паша дневният принос на нектар достига до 2—3
кг, а при акациевата — 5—6, дори до 10 и пове-
че кг при много силните семейства. Слънчогле-
дът нектароотделя добре, когато има достатъчно
почвена и в ъ з д у ш н а влага, като приносът може
да бъде до 3—4 кг. Л и п а т а отделя много нектар,
но при по-висока влажност на въздуха и ако ня-
,.ма чести д ъ ж д о в е по време на ц ъ ф т е ж а : дъждо-
вете лесно измиват нектара, понеже нектарниците
и са открити.

Преработката на нектара в мед е твърде сложна и се

състои от три едновременно протичащи физически и био-
химически процеса: сгъстяване чрез изпаряване на излиш-
ната вода, инвертиране на захароза.та и повишаване на
киселинността. От безпрепятственото протичане на тези про-
цеси твърде много зависи количеството и качеството на
събрания мед.
Понеже пресният нектар има високо водно съдържание
и сравнително ниска захарност, тон много лесно може да
вкисне. З а да се изпари бързо излишната му вода и да
се сгъсти, така че да остане около 20% вода, колкото е
в узрелия мед, пчелите напълват до 1/3 от обема на ки-
лийките с пресен нектар. Сгъстяването трае обикновено
5—6 дни от момента на постъпването му в кошера. С по-
степенното узряване на меда пчелите го пренасят в по-гор-
ните килийки, като ги допълват и запечатват. Установено
е, че за складирането на пресния нектар в зависимост от
неговото водно съдържание пчелите използуват около 6—9
пъти по-голяма площ, отколкото той заема, след като се

.290
сгъсти и запечати. Пчелите никога пе напълнят догоре ки-
лийките с пресен нектар, нито го смесват с по-зрелия. Ако
пе достигат празни килийки за складиране па пресния нек-
тар, пчелите преустановяват събирането му п бездействуват,
докато се освободят килийки от принесения предишните дни,
но вече, сгъстен нектар. Поради това добивът на Яед- се
намалява. Някои пчелари, които ire са осигурили достатъч-
но пити, за да не изпускат медосбора, преждевременно
центрофугират незапечатания н неузрял още мед и връ-
щлт питите за складиране на нов Тази практика е погреш-
на, тъй като недозрелият мед е с голямо водно съдържа-
ние, лесно вкнсва и изкупвателната организация няма да
го приеме, защото е извънстандартен.

З а да се използува напълно медосъбирателиата

способност па пчелите, трябва колкото е по-гоЛя-
мо количеството на ежедневно постъпващия нек-
тар, толкова повече пити да има в кошерите за
преработката му и за складиране на узрелия мед.
Когато дневният принос е до 2 'кг, па кошера да-
дан-блат се поставя един магазин, на многокор-
пусния кошер — трети корпус, а л е ж а к ъ т се до-
пълва до 18 пити. При принос от 2 до 4 кг, ако
пчелите са залели с нектар дадения магазин, под
нето се поставя втори с изградени пити и восъч-
на основа, които може да се разредят на по-го-
лямо разстояние (за да не се качи м а й к а т а ) . На
многокорпусния кошер се дава четвърти корпус,
а на кошера л е ж а к -в такъв случай се поставя
магазин (фиг. 39). Когато приносът е над 4 кг,
дава се още един (трети) - магазин', респ. пети
корпус, които могат да се поставят под предиш-
ните. При двукорпусния кошер дадан-блат под
корпуса се поставя магазин или пов корпус.
Поставянето на допълнителните магазини или
корпуси трябва да стане, преди да е започнало
запечатването на меда в предишните, ! за да не се
изпуска медосборът. Установено е, че чрез свое-
временното увеличаване обема па кошерите при

.291
Фиг. 39. Многокорпусен кошер с четири корпуса с една майка
(ориг.)

силна паша добивът на мед се увеличава до 60%.

Този ред иа поставяне на магазините и на кор-
пусите улеснява пчеларя при снемането им за
центрофугиране, тъй като най-зрял е медът в най-
горните от тях, където пчелите най-рано са за-
почнали да запечатват питите. Само ако набли-
ж а в а краят иа пашата, тогава не се поставят до-
пълнителни магазини или корпуси, за да не се
пръска медът на много пити, което би затруднило
центрофугирането.
З а по-бързо изпаряване на водата от нектара пчелите
вентилират, като застават пред входа, по дъното и по
долните части на питите и усилено размахват крилата си.
Така те изкарват навън от кошера влажния въздух и вкар-
ват сух. Вентилирането е толкова по-усилено, колкото е
по-голямо количеството на нектара и по-високо водното му
съдържание. За да се получи 30 кг мед от нектар със за-

.292
харност 40%, пчелното семсйстпо трябва да преработи
60 кг нектар, от който да изпари ,'!() кг водя. Ако захар-
ността на нектара е 20%, същото количество мед ще се по-
лучи от преработката на 120 кг нектар, от който пчелите
ще изпарят 90 кг вода. З а тази напрегната деятелност
те изразходват значително количество храна и преждевре-
менно се изтощават.

З а да се спести излишна енергия по сгъстява-

нето, и то да се ускори, а пчелите да се вклю-
чат в принасянето на нектар, трябва да се усили
вентилацията на кошерите, като се спуснат дъ-
ната и се отворят допълнителните входове в за-
висимост от приноса. Чрез усилване на вентила-
цията и със засенчването се отстранява топлият и
влажен въздух в кошерите, пчелите се активизи-
рат и се предотвратява изпадането им в роево
състояние. Опитите показват, че в резултат на те-
зи мерки добивът на мед се увеличава до 40%.

И нвертирането на захарозата в нектара започва

още с неговото събиране от пчелите — в медовата им гуш-
ка с прибавената слюнка (в която се съдържа ензимът ин-
пертаза) от глътъчната жлеза. То продължава и в кошера
при преместването на сгъстения нектар и при допълването
на килийките. След окончателното му сгъстяване и напъл-
ване на килийките пчелите го запечатват с тънки восъчни
капачета, които не пропускат въздух. Високата концентра-
ция на захарите в меда и запечатването му го предпазват
от вписване и повреда. Инвертирането иа захарите в меда
се довършва след неговото запечатване, като количеството
на пнвертната захар (гроздова и овощна) достига при нек-
тарния над 7 1 % , при мановия — над 62%, а на захаро-
зата остава съответно д о 4 и 9%- В пресния мед количест-
вото на инвертната захар е по-малко, особено при някои
сортове, като акациев и лавандулов, тъй като пчелите не
успяват да наситят с достатъчно инвертаза интензивно по-
стъпващия нектар.

.293
 ОСИГУРЯВАНЕ НА Х Р А Н И Т Е Л Н И ЗАПАСИ
ОТ МЕД И П Р А Ш Е Ц

За успешното си зимуване и пролетно развитие

пчелните семейства в зависимост от силата си
трябва да бъдат осигурени с 14—18 кг доброка-
чествен пектарен мед и с 3—4 пити добре запа-
зен цветен прашец. Освен това през есента и про-
летта трябва да се подхранват с допълнително
количество з а х а р за стимулиране на развитието
и дозапасяване. Според нуждата се подхранва и
с белтъчни храни — заместители на цветния прашец.
Не рядко обаче поради неблагоприятни усло-
вия или поради центрофугиране на меда и иззем-
ване на почти всичките им медови запаси семей-
ствата остават без храна през есента. Тогава пче-
ларите предприемат усилено подхранване със за-
харен сироп и понеже то обикновено става къс-
но, когато няма прашец, пчелите силно се изто-
щават. Такива семейства отслабват още през зи-
мата и в ранна пролет. Понякога пък семейства-
та се запасяват през есента с лошокачествен ма-
пов мед и лошо зимуват, като показват голяма
смъртност. Всичко това се отразява на следва-
щия медосбор. Ето защо още по време на глав-
ната паша трябва да се подготвят за всяко се-
мейство по 2 до 4 пити с доброкачествен нектарен
мед и по 1—2 пити с цветен прашец. Медът не
бива да бъде от синап или слънчоглед, защото
бързо кристализира. За тази цел при поставяне-
то па магазините от краищата иа гнездото се под-
бират по 2 пити с правилно изградени работни-
чески килийки с к а ф я в или светлокафяв цвят,
които са запълнени с мед и прашец. Ако не са
добре запечатани, те се издигат в магазина и след
като станат готови, се изваждат. Гнездото се по-

.294
лълва с восъчни основи, които се поставят към
средата. За допълване и запечатване питите от
няколко кошера могат да се съберат в корпус
(или 2 магазина), който се поставя върху силно
семейство. При добра паша от силните семейства
могат отново да се вземат още по 1—2 плодникови
пити е мед.
При двукорпусните кошери система дадан-блат
още при преустройване на гнездото за медосбор
в корпуса се поставят 2—3 пити с прашец, които
се маркират на горните летвички. След като бъ-
дат залети с мед и запечатани, те се изваждат.
Запасните медопрашецови пити се с ъ х р а н я в а т
до есента или пролетта в хладно, сухо, чисто и
проветриво помещение, в което температурата не
се качва над 10°С и не спада под 0°С. Питите се
подреждат разредено в корпуси, магазини, шкафо-
ве или на стелажи, като под тях се поставя наф-
талин. Вземат се мерки да няма мишки в поме-
щението.
При кошера л е ж а к прашецовите пити също се
маркират, за да не се центрофугират, а да се из-
ползуват за хранителни запаси, след като се за-
печатат с. мед.
При многокорпусните кошери пред медосбора
обикновено най-долният корпу-с е . с прашец. Той
се маркира и се поставя отгоре за складиране
и на мед; този корпус не се центрофугира, а се
използува при зазимяването.

МЕХУРЧЕСТ Г Н И Л Е Ц

Мехурчестият' пнилец се причинява от вирус, кой-

то попада в личинките чрез храната, по болестта
се проявява след тяхното запечатване. Боледува

.295
 пилото както на пчелите, така и на търтеите и
на майката. По външен вид картината на забо-
ляването прилича на тази при американския гни-
лец. Пилото е прошарено, като капачетата на ки-
лийките с умрелите личинки са хлътнали или
продрани и потъмнели. Свежите трупове имат
светлокафяв цвят и са легнали по долната стена
на килийките, но без да залепват. И м а т вид на
мехурчета, изпълнени с течност, откъдето този гни-
лец си носи името. Съдържанието им отначало
е воднисто, след това — зърнеста м а ж е щ а се ма-
са, която не се точи. При разкъсване трупът обик-
новено не мирише. Ако пчелите не успеят да из-
хвърлят труповете, те засъхват по долната стена
на килийките като мумии с т ъ м н о к а ф я в цвят и
черна приповдигната глава. Разпространението на
з а р а з а т а става, както и при другите гнилци. Ло-
шите условия за живот на пчелните семейства и
особено в слабите (глад и простудявапе на пило-
то през пролетта) способствуват за проявяване на
болестта.
За разлика от американския и европейския гни-
лец мехурчестият е много по-слабо разпространен
у нас. При появата му трябва да се вземат мер-
ки да не се разпространи з а р а з а т а и да се про-
веде дезинфекция на инвентара. Ветеринарният
лекар обявява карантина. Питите с по-голям брой
умрели личинки се унищожават, гнездата се стес-
няват и затоплят и семействата се подсилват с
люпещо се пило. При възможност за градеж се
дават восъчни основи за подмяна на гнездата. Ле-
чебни средства с р е щ у мехурчестия гнилец засега
няма. Много слабите и силно заразени семейства
се унищожават, като застрахованите се оценяват
и собствениците им се обезщетяват.

.296
 ПЧЕЛОЯД

Освен сивата сврачка (живодерче) и лястовица-

та, които понякога н а п а д а т пчелите и се х р а н я т
с тях, най-голям неприятел по пчелите от птиците
е пчелоядът. Той е к р а с и в а прелетна птица с оша-
ре.Н'0 оперение, която зимува в Ю ж н а А ф р и к а и
през пролетта ( а п р и л ) се з а в р ъ щ а , а през есента
о т л и т а . Л е т и на я т а и н р а в и гнезда — дупки в
ронливите льосови и пясъчни брегове край Д у -
нав и други реки, по Черноморието и пр. Храни
се главно с пчели, конто лови в ъ в . в ъ з д у х а по вре-
ме на л е т е ж , а в д ъ ж д с в и с време ги х в а щ ^ и на
входа на кошера. П ч е л н а т а отрова не му действу-
ва, поради което един пчелояд м о ж е да у н и щ о ж и
дневно до няколко стотин пчели. Там, където са
се настанили, през р а з м н о ж и т е л н и я си период
(през лятото) пчелоядите могат да причинят зна-
чително о т с л а б в а н е на семействата и да компро-
метират медосбора. У н и щ о ж а в а т и майки при
брачните им полети.
Б о р б а т а срещу пчелояда т р я б в а да се води ор-
г а н и з и р а н о чрез пчеларските д р у ж е с т в а от всички
заинтересовани пчелари в района. Н а й - е ф и к а с н а
е б о р б а т а пролетно време, когато пчелоядите мъ-
тят. Вечер в дупките им се втикват п а р ц а л и , на-
поени със серовъглерод, и се з а п у ш в а т добре с
пръст. Убиването на пчелоядите с огнестрелно
о р ъ ж и е е р а з р е ш е н о по всяко време.

УХОЛАЗКА

Често се среща под възглавниците на кошерите,

к ъ д е т о ж и в е е на топло и се храни с цветен пра-
шец и с мъртви и ж и в и пчели. Н а г л а в а т а си

.297
има органи за гризене, а на опашката - твърди
щипци.
Борбата се води, като винаги при отваряне
на кошерите ухолазките се унищожават, а за
топлящите материали и възглавниците се прове-
тряват и просушават. Д ъ н а т а трябва да ее поддър-
ж а т чисти, а к р а к а т а на кошерите да се намаз-
ват с нафта или грес с добавка на отрова.

.298
юни
 Климатични особености. Юни е първият летен месец. Нор-
малните средни месечни температури са: във високите по-
лета на Западна България м е ж д у 17 и 19°С, във високи-
те планински райони — м е ж д у 8 и 12°С, а в останалата
част на страната — м е ж д у 19 и 22°С.
Абсолютно максималните температури са в границите от
33 (Самоков) до 40°С (Образцов чифлик).
Абсолютно минималните температури общо за страната
са положителни, с изключение на планинските райони и
някои високи котловинни полета, където те се понижават
до — Г С (Трън и Ихтиман).
В България през юни вали най-много. Валяг кратко-
трайни, често поройни д ъ ж д о в е , придружавани с гръмоте-
вични бури. В Северна България те са м е ж д у 60 и 100 л на
кв. м; в Тракийската низина и долината на Струма — м е ж д у
50 и 80 л; по Черноморието — между 45 и 70 л и във висо-
ките котловинни полета — м е ж д у 80 и 100 л на кв. м.
През първите две десетдневки често има валежи и от град.
Ветровете са най-често от запад или северозапад, по
сила от 1 до 3 м в секунда. По Черноморието те са пре-
димно източни.
Въпреки дългия ден поради честите валежи слънчевото
греене не е много голямо. То е от 230 (София) д о 291
(Кнежа) часа.
Времето през юни е от най-голямо значение за медо-
сбора от ливадната паша в полупланинските и планински-
те райони на страната, както и за липовата паша. Ако е
топло, влажно и безветрено времето и сутрин има роса,
пчелите ще използуват пашата много добре.

Фенологичен календар. През юни настъпва глав-

ната паша от ливадите и пасищата. В зависимост
от техния състав те са покрити с разнообразна
ц ъ ф т я щ а медоносна растителност. Най-много са
разните видове детелини. Ц ъ ф т я т последователно
и липите — едролистна, дребнолистна и сребри-
ста, от които при висока въздушна влажност пче-
лите могат да (съберат много мед. По синорите
з а ц ъ ф т я в а т ж ъ л т а т а и бялата комунига, прешле-
нестият конски босилек, лисичата опашка, рани-
лист, овчарски босилек и др. По високите райони
започват да цъфтят теснолистната върбовка, рига-

.301
 път и чубрицата, а по влажните места — здраве-
цът, капелата и ментата. При дъждовни години
из пустеещите места и пасищата избуяват различ-
ни видове бодил, а из нивите — синапът и овчар-
ският босилек.
От културните растения п р о д ъ л ж а в а т да цъф-
тят еспарзегата и звезданът и започват — лю-
церната, резинето, конопът, анасонът, баклата,
тиквите, любениците, пъпешите, фацелията, тютю-
нът. В подбалканския район там, където се за-
сява на големи площи, л а в а н д у л а т а представля-
ва главна паша и пчелите събират от нея значи-
телно количество ароматичен мед.
От украсните видове през юни цъфтят жасми-
нът, асклепиасът, аморфата, птичето грозде, плю-
скачът, каталпата, китайският мехурник и др.
През втората половина на месеца в някои ра-
йони започва да цъфти слънчогледът. През някои
години в определени райони пчелите събират зна-
чителни количества мана от листата на дъба и
други горски видове.
Към края на юни, след ж ъ т в а т а на ечемика,
трябва да се засее смес от царевица със слънчо-
глед, който ще цъфти през септември до силажи-
рането.
Състояние на пчелните семейства. Те са в пъл-
но развитие и готови да използуват главната па-
ша. Но обикновено през юни се проявява най-че-
сто роевият инстинкт, защото поради запълване
на голяма част от питите с нектар и прашец май-
ката няма достатъчно свободни килийки за яйце-
снасяне. По-голямата част от пилото в кошерите
е запечатано. Ако главната паша още не е на-
стъпила или времето е неблагоприятно за летеж,
пчелните семейства бездействуват и лесно изпадат
в роево състояние.

.302
 Главната паша е в разгара сн п пчеларят тряб-
ва да следи, щом някои магазини или корпуси се
напълнят е мед, да ги изцентрофугира и отново
да ги върне на кошерите.
Работа на пчеларя. ГТред настъпващия медо-
сбор пчеларят т р я б в а да направи преглед на пчел-
ните семейства и да им постави магазини и кор-
пуси, ако това ие е сторено дотогава. Взема мер-
ки за прекратяване на роевото състояние. Поради
ограничаване на пилото и умиране на голяма част
от старите пчели семействата може да отслабнат
за следващата главна паша, ако има такава. Ето
з а щ о в такъв случай от гнездата трябва да се
изцентрофугират по 2—3 пити с. мед и да се вър-
нат отново за з а л а г а н е па пило. Ако въпреки взе-
тите мерки някои семейства се роят, пчеларят
трябва да следи това, за да хване рояците. Сега
е време и за образуване на отводки.
Поради това, че семействата са добре развити,
с много млади пчели, времето е топло и има ре-
довен приток на нектар и прашец, месец юни е
най-подходящ за отглеждане на висококачествени
майки и за смяна на старите майки.

ОБРАЗУВАНЕ 1IA ИНДИВИДУАЛНИ

ОТВОДКИ

При разбориото пчеларство не бива да се допус-

ка естествено роене, тъй като то в повечето слу-
чаи носи загуби на пчелина (вж. стр. 247). З а
увеличаване броя на пчелните семейства трябва
да се използува изкуственото роене, което етапа
планово, съобразно със силата на пчелните се-
мейства и условията, и то в най-подходящо вре-
ме, без да се пречи на медосбора. И м а различни

.303
способи за изкуствено роене, най-добри от които
са образуване на индивидуални и сборни отвод-
ки и делене наполовина. Главен принцип при из-
куственото роене трябва да бъде да не се отслаб-
ват основните семейства пред главната в а ш а и
да се положат най-добри грижи за развитието на
новообразуваните семейства. Практиката показва,
че едно ежегодно увеличение с 10—20% иа пчел-
ните семейства в пчелина е биологически нормал-
но и икономически оправдано, ако е съобразено с
наличната пчелна паша в района. Новите пчелни
семейства трябва да се образуват само от най-
силните, високопродуктивни, неройливи и здрави
семейства.
В районите с ранна главна п а ш а " ( б я л а акация
и др.) отводките трябва да се образуват веднага
след прецъфтяването на акацията, а не преди
нея, защото това ще отслаби семействата. При та-
кива условия е най-добре да се образуват инди-
видуални отводкн, като за целта се използуват
нуклеусите с презимували запасни оплодени май-
ки, които са формирани предното лято. Тези нук-
леуси са на нормална плодникова рамка и са съз-
дадени и презимували в странично отделение до
основното семейство или са сдружени по 3—4 в
един кошер дадан-блат или л е ж а к . През пролет-
та, след като питите на нуклеуса се покрият доб-
ре с пчели и му стане тясно, той се премества в
друг празен кошер, за да се развива в отводка.
Кошерът се поставя пред входа на нуклеуса, за
да налетят в него и летящите пчели, след което
той постепенно се отмества на постоянното си мя-
сто в пчелина. Гнездото на отводката добре се
стеснява и затопля отстрани и отгоре, като входът
се оставя на 3 - 4 см.

.304
 З а развитието на отводките през пролетта мно-
го добре влияе стесняването па междурамъчното
разстояние на 8—9 мм и поставяне рейки между
горните летвички на рамките (вж. стр. 141). Вся-
ка отводка трябва да има 6 8 кг мед и 1—2 пи-
ти с цветен прашец. Според нуждата гнездото на
отводката своевременно се разширява с добро-
качествени маломедии пити за яйцеснасяне. Вед-
нага след прецъфтяването на акацията всяка от-
водка се подсилва с, по една пита зряло люпе-
що се пило, като след 7—8 дни й се д а в а още
една т а к а в а пита. По-нататък отводката раз-
зива самостоятелно семейство, като с появата на
восъчен градеж гнездото се разширява с восъчни
основи. Ако отводката е със, стара или дефектна
майка, при отглеждането на млади майки тя тряб-
ва да се смени. Така образуваните отводки до
есента се развиват в нормални семейства, които
сами се запасяват с мед за зимуване, а при бла-
гоприятни години и продължителна п а ш а могат
да съберат мед и за центрофугиране.

ОБРАЗУВАНЕ НА СБОРНИ ОТВОДКИ

Сборните отводки се образуват, след като пре-

цъфти акацията. З а тази цел от 3—4 силни се-
мейства се вземат по 1—2 пити със з р я л о пило,
покрити с пчели, (но без м а й к а ) , и се поставят в
празен почистен и дезинфекциран или нов кошер,
като се добавят още 1—2 пити с мед и прашец.
З а да добият пчелите еднаква миризма, предва-
рително дъната на кошерите се натъркват с кро-
мид лук. Вечерта или на другия ден на отводката
се д а в а с клетка оплодена майка, която след 24
часа се освобождава. Така образуваните отводки

20. К а л е н д а р е н справочник по пчеларство 305

 обаче остават само с млади нелетящи пчели, тъй
като летящите се в р ъ щ а т в своите кошери. Тези
отводки са изложени на к р а ж б а , понеже не могат
добре да охраняват входовете си. На тях трябва
през първата седмица да им се д а в а всяка вечер
по 200—300 г вода, налята в празните килийки на
питите. Поради това, че при тях в продължение
на няколко дни няма п о д б у ж д а щ принос на пре-
сен нектар и прашец, майката слабо яйцеснася.
Ето защо най-добре е да се създават силни, био-
логически пълноценни сборни отводки, които имат
разиовъзрасттш пчели. За тази цел след като се
образува отводката, нейният кошер се поставя
пред някое силно основно семейство, така че да
закрива отчасти входа му. По този начин част от
летящите пчели, които се връщат от паша, навли-
зат в отводката. След това кошерът с отводката
всяка вечер се отмества по 0,5 м, докато дойде
на постоянното си място.
Някои пчелари образуват силни сборни отвод-
ки веднага след прецъфтявапето па акацията, ка-
то от 3 силни семейства вземат по 2 пити зряло
пило заедно с. пчелите; напръскват питите с р я -
дък сироп и ги поставят в празен кошер, като до-
бавят и две пити с мед и прашец. Тези отводки
се образуват привечер, а през нощта се откарват
на друго място, отдалечено най-малко на 5 км,
така че летящите пчели въобще да не се върнат,
а да се преориентират па новото място и да оста-
нат в отводките. На отводките се дават оплоде-
ни майки, отгледани през пролетта. По този на-
чин те бързо се развиват, като за втората главна
наша (слънчоглед, бостани, памук) може да им
се поставят магазини.
Като ее отнема от силните семейства част от за-
печатаното пнло и пчели, след прецъфтяването на

.306
 акацията се предотвратява изпадането в роево
състояние, което обикновено настъпва след този
цъфтеж. (Тогава за период от 15—20' дни няма
друга силна паша и голяма част от пчелите без-
действувят). В районите с ъ с средно ранна или
късна главна паша сборните отводки се образуват
рано през пролетта преди главната наша. За тази
цел се използуват презимували нуклеуси с опло-
дени майки или пък се формират нуклеуси, на
които се дават маточници и след оплодяване на
-Майките се подсилват със зряло пило от силните
основни семейства. Отнемането па 1—2 пити пи-
ло и пчели от силните семейства няма да се отра-
зи чувствително на тяхната сила, тъй като те
имат доста време (около 30—40 дни) за развитие
до главната паша (ливадна и високопланинска).
Освен това чрез отнемането на част от пилото и
пчели от силните семейства до голяма степен се
предотвратява роевото състояние, което при тези
райони се наблюдава преди главната паша или
по време на нея и често пъти проваля медосбора
от тези семейства.

П Р Е К Р А Т Я В А Н Е НА РОЕВОТО СЪСТОЯНИЕ
ПО ВРЕМЕ НА ГЛАВНАТА ПАША

Роевото състояние може да възникне непосред-

ствено преди или по време на главната п а ш а . То-
гава то се отразява пай-вредно, понеже изпадна
лите в бездействие роеви пчели напълно изпускат
медосбора. Понякога при силна главна п а ш а и
благоприятно за летеж време пчелите сами лик-
видират роевото състояние и прогризват маточни-
ците, като се включват в медосбора, но това обик-
новено става много късно. То може да се препра-

.307
ти, ако пчеларят се намеси още в самото начало,
когато източниците са с яйца или с млади ли-
чинки и ги разруши напълно. Същевременно тряб-
ва да се дезорганизира гнездото чрез нарушаване
реда на питите (като пилото се постави към краи-
щата, а медът в средата); пчелите се изтърсват
на платно пред кошера н според н у ж д а т а се по-
ставят магазини или корпуси с восъчни основи и
изградени пити.
Роевото състояние упорито п р о д ъ л ж а в а да ов-
л з д я в а семействата през главната паша, когато
времето е променливо и не позволява на летящите
пчели редовно да работят, а младите не са доста-
тъчно ангажирани е преработка на ограниченото
количество постъпващ нектар и малките площи
открито пило. В такъв случай прекратяването се
постига още по-сигурно, ако семейството се по-
стави в положение на естествен рой. З а тази цел
кошерът с роевото семейство при многокорпусните
кошери се измества встрани, а па негово място
се поставя корпус с восъчни основи и в средата -
една пита с младо пило заедно с майката. Върху
корпуса се поставя ханеманова решетка, а на
нея - празен корпус. След това последователно се
изваждат питите от роевото семейство и пчелите
се изтърсват върху платно пред входа на новия
кошер.
Освободените от пчелите пити се подреждат
в корпуса над ханемановата "решетка, а отгоре
се добавят нови корпуси, докато се изтърсят и
прехвърлят всички пити иа роевото семейство.
Маточниците се унищожавзт. Входовете на кор-
пусите над ханемановата решетка временно се
затварят. По този начин не само че обемът се
увеличава с още едни корпус, но и напълно се на-
рушава досегашният ред в гнездото, като в най-

.308
долния корпус са восъчни основи, над тях са пи-
тите с меда, а най-отгоре е пилото, докато до-
тогава е било обратно. М а й к а т а остава извън пи-
лото в долния корпус под ханемановата решетка,
където се з а д ъ р ж а т и част от младите пчели. Та-
ка семейството се намира в положение на есте-
ствен рой. То с п р и с ъ щ а т а му роева енергия се
заема да изгради и организира гнездото си и се
включва активно в медосбора. Тъй като пчелите
в отдалечените от майката корпуси над ханема-
новата решетка може да з а л о ж а т свищеви маточ-
ници, последните след 8—9 дни ее у н и щ о ж а в а т и
тогава могат да се отворят входовете на горните
корпуси.
По същия начин се постъпва и с дадан-блатовия
кошер, който се измества встрани и на негово мя-
сто се поставя празен плодник, зареден е восъч-
ни основи и 1—2 пити открито пило, заедно с май-
ката, а отгоре се поставя ханеманова решетка.
Пчелите от магазина се изтърсват пред входа на
новия кошер, а празният магазин с медовите пи-
ти се настанява над ханемановата решетка. Н а д
магазина се поставя корпус, в който се подреж-
дат питите с пило, чиито пчели също се изтърсват
пред входа на новия кошер. II тук след няколко
дни корпусът се проверява и евентуално заложе-
ните маточнини се у н и щ о ж а в а т .
При л е ж а к а плодникът се з а р е ж д а с 2—3 пити
открито пило заедно е майката, допълва се с из-
куствени и изградени пити и се покрива с хане-
манова решетка, върху която се поставя корпус
с останалите пити с пилото и меда, пчелите от
които се:изтърсват пред входа.
Вместо да се работи с корпус, който е тежък и
неудобен, л е ж а к ъ т с изпадналото в роево съ-
стояние семейство се отмества встрани и на не-

.309
гово място се поставя празен- дадан-блатов кошер
с корпус. В него по описания по-горе начин се
прехвърля съдържанието на л е ж а к а .

ХВАЩАНЕ И ИЗПОЛЗУВАНЕ НА РОЕВЕТЕ

Ако не са взети своевременно мерки срещу изпа-

дане в роево състояние и пчелните семейства са
започнали да се роят, трябва да се следи за изли-
тането на роевете, за да се хванат и използуват
според нуждата. Роевият период е през май, юни
и юли в зависимост от климата и пашата на ра-
йона -- в полските и по-топлите райони е по-ра-
но, а в по-хладните и планинските райони е по-
късно. Роевете излизат преди обед или по обедни-
те часове и се з а л а в я т но дървета, храсти или
други предмети около пчелина. Понякога те мо-
гат да излязаг и през втората половина па деня,
ако сутринта времето е било неблагоприятно. З а
да не се хване високо и далече, роят се пръска
с вода (с пръскачка или с метла), когато пчелите
к р ъ ж а т около кошера. След като се образува рое-
вият грозд, той се хваща в празна тръвна, почи-
стена и обгорена отвътре, която е добре да се на-
търка предварително с маточина. М о ж е да се
използува и специална роеловка, подобна иа кри-
на, чийто к а п а к и дъно са от телена мрежа. Тръв-
ната или роеловката се привързват на дълъг прът,
поднасят се под заловилия се рой, който чрез
рязко тръсване на клона се събаря в нея. Кога-
то клонът е дебел или роят се е заловил за ня-
какъв друг предмет, той се изтребва внимателно
с голяма л ъ ж и ц а , а останалите пчели се смитат
с четка или птиче крило. За да се съберат и оне-
зи пчели, които са се разхвърчали при хващането

.310
па роя, тръвната се окачва на дървото до място-
то, където се е бил заловил роят, или се оставя
на земята под дървото на сянка, докато влязат
всички пчели. След това тя се превързва с рядко
тъмно платно и се отнася на хладно в тъмно по-
мещение. J
В големите пчелини при едновременно рояване
на много семейства пчеларят не може да следи
излитането па всички роеве и някои от тях могат
да се заловят нависоко или да избягат далече.
В такъв случай роевете могат да бъдат принуде-
ни и сами да в л я з а т в тръвната. З а тази цел се
проследява излизането на първия рой, хваща се
майката, когато тя пропълзява пред входа на ко-
шера, и се поставя в клетка. След това клетката
се поднася към летящите роеви пчели, които за-
почват да се трупат по нея и постепенно роят се
увлича към някой нисък клон, където се закрепва
празна тръвна и клетката се поставя в нея. Като
навлязат по-голямата част от пчелите, майката
се освобождава и след като роят се прибере, пре-
ди още всички пчели да са влезли вътре, тръб-
ната се привързва я отнася в тъмно помещение
до вечерта. На мястото на отнесената тръвна вед-
нага се поставя друга празна. Следващият рой,
който излиза от друг кошер, се увлича по остана-
лите неприбрани летящи пчели от хванатия рой,
които летят па същото място, и сам навлиза и
се заселва в поставената там друга празна тръв-
на. На същото място през деня по този начин мо-
гат сами да се хванат няколко последователно
излизащи роеве.
Освен по този начин, за да се облекчи работа-
та по хващането на роевете, из пчелина и около
него могат да се настанят нарочно устроени „при-
вои". Привоят представлява забит в земята кол

.311
на височина, колкото човешки ръст, отгоре* на кой-
то хоризонтално е закована дъска (30 X 50 см),
обгорена и н а д я л а н а грубо отдолу, която се на-
търква с маточина или на нея се залепва парче
стара восъчна пита. Роят се з а л а в я на привоя,
след което лесно се прибира и заселва в кошера.
В зависимост от това, кога е станало естестве-
ното роене и каква е силата му, роят се изпол-
зува но различни начини. Когато роенето е ста-
нало около 50 днп преди да настъпи главната па-
ша и роилото семейство е високопродуктивно, ро-
ят се използува за увеличение броя на пчелните
семейства в пчелина, като се заселва в празен
кошер. З а тази цел в средата на кошера, който
предварително е почистен и дезинфекциран, се
поставя една пита с открито пило, до нея няколко
празни изградени пити и восъчни основи и в два-
та края по една пита с мед и прашец, като гнез-
дото се ограничава с преградна дъска. Роят пред-
варително со претегля и в зависимост от теглото
му се определя и броят па питите в гнездото, ка-
то на 300 г пчели се предвижда една пита. З а
да не се свлекат от тежестта на пчелите, восъч-
ни основи се поставят между изградените пити-
Заселването на ,-Оя става привечер, като върху
плодника се постави празен магазин и в него се
тръсват пчелите, след което се подпушват с пу-
шалката, за да се настанят на питите. След за-
селването на роя магазинът с.е отстранява, плод-
никът се покрива и кошерът се похлупва с капа-
ка. На тъмното платно, с което е била привърза-
на тръвната, могат да се видят яйца, което е си-
гурно доказателство, че роят има майка.
Естественият рой проявява голяма работоспо-
собност — „роева енергия" — както по -граденето
на пити и отглеждане на пило, така и за прина-

.312
сяне на нектар и прашен. Това се обяснява с об-
стоятелството, че роевите пчели са физиологиче-
ски запазени, предимно млади и охранени, които
не са извършвали почти никаква работа до роя-
ването. Повишената работоспособност на естестве-
ните роеве трябва да се използува за бързо из-
г р а ж д а н е на восъчни основи, необходими както за
роевете, така и за другите семейства. Понеже рое-
вете-първаци строят почти само работнически ки-
лийки, при недостиг на изкуствени пити на тях
могат да се д а д а т празни зателени рамки, под
горната летвичка, на конто се залепва восъчна
ивица, широка 1 см, откъдето пчелите изграждат
целите пити. В т а к ъ в случай трябва да се следи
за правилното в г р а ж д а н е на тела в питите. Рое-
вете е неоплодепп майки (втораци и пр.) градят
естествените пити смесено — с работнически и
тъ р те е в и кил и й к и.
След излизането на първия рой рояването тряб-
ва да се прекрати, като се изрязват всички ма-
точници на роилото се семейство, с изключение
на един най-добър маточник (за да се излюпи от
него майка, която ще замести излязлата с роя).
Ако роилото семейство е високопродуктивно, по-
едрите маточиици могат да се използуват, като
се р а з д а д а т на нуклеуси или на други семейства
за смяна на старите майки. В т а к ъ в случай те
трябва да се изрежат 5—6 дни след излизането на
роя, т. е. като узреят, което се познава по забел-
ването на върха на маточниците. Преди да се из-
люпи Младата майка, роилото се семейство пов-
торно се преглежда, за да се унищожат повторно
заложените маточиици (ако има такива) и с това
окончателно да се предотврати възможността за
друго роя в а не. По-нататък се следи з а оплодява-
нето на младата майка. Ако тя се загуби, на се-

.313
мейетвото се придава друг з,рял маточник или
оплодена майка от добър произход.
Ако няма да се увеличава броят на пчелните се-
мейства, ранните роеве, както и онези, които са
излезли 20—30 дни преди главната паша, се зг-
селват в корпуси е дъно, които се поставят над
роилите се семейства, и се обръщат назад с вхо-
да. При л е ж а к а роят се поставя в преградено
странично отделение с отделен вход. На роилото
се семейство се оставя само един маточник. Роят
се използува за и з г р а ж д а н е на пити както за сс-
бе си, така и за други семейства. Така двете се-
мейства се развиват и в началото на главната па-
ша се присъединяват, като се оставя младата май-
ка, а старата се отстранява. По този начин се по-
лучава едно много силно семейство, което проя-
вява голяма работоспособност и събира много мед.
Когато роят е силен (над 2 кг) и излезе 1 0 - 1 5
дни преди главната паша, която е продължител-
на (напр. л и в а д н а ) , топ се заселва в отделен ко-
шер, като му се придава всичкото запечатено пи-
ло (маточниците се унищожават) от роилото се-
мейство, на което се оставя само един маточник.
Прави се „налет върху естествен рой", като коше-
рът с роя се поставя на мястото на кошера с рои-
лото семейство, който се измества встрани и не-
говите летящи пчели налитат в роя. Тъй като
ливадната паша не е много силна, за да ограни-
чи пилото, старата майка на роя се отнема и му
се дава маточник, за да не се а н г а ж и р а т пче-
лите с отглеждане на ненужно пило по време на
главната паша, особено ако тя е последна. Чрез
налега и излюпването на запечатаното пило се
получава рой-медовик с. много пчели, които проя-
вяват повишена роева енергия, като изграждат
много пити и участвуват активно в медосбора.

.314
 Най-слабите роеве, каквито биват втораците, и
тези след тях се присъединяват по 2—3 заедно.
На заредения с пити плодник се поставя празен
магазин с дъно от хапеманова решетка, в който
най-напред се сипва силният рой, за да се отде-
лят майките, като най-добрата се поставя в плод-
ника временно затворена в клетка, след което се
сипват и другите роеве. На следващия ден оста-
вената в плодника майка се освобождава от клет-
ката. При първа възможност тя се сменя с такава
от добър произход.
Когато се роят сравнително тю-слабн и ниско-
продуктивни семейства, постъпва се но следния
начин. Роят се настанява в корпус с дъно над
роилото семейство, но назад е входа. В л е ж а л а
за роя се прегражда странично отделение със свой
вход. Унищожават се всички маточиици иа рои-
лото семейство, като му се дава маточник от иай-
добър произход. Когато майката се оплоди, ста-
р а т а майка на роя се унищожава и пчелите зала-
гат свищеви маточиици, от които ее оставя само
един. След като свищевата майка се излюпи и
оплоди, тя също се унищожава и двете семейства
се обединяват, като се отстрани преградата. По
този начин от сравнително слабите роили се се-
мейства може да се получи мед, като същевре-
менно старата майка се сменя с млада високо-
качествена.

ИЗПОЛЗУВАМЕ НА ЕСТЕСТВЕНО
О Т Г Л Е Ж Д А Н И Т Е МАЙКИ

Пчелното семейство си отглежда само майка при

изпадане в роево състояние, при самосмяиа на
старата и негодна и при загуба на майката. При

.315
 Фиг. 40 Роеви маточ-
иици, незапечатани

роево състояние пчелните семейства от местната

порода з а л а г а т до 30 - 4 0 р о е в п м а т о ч н и ц и
(ф'иг. 40), а при самоомяна (или т. нар. „тиха смя-
на") — до 3—4. Тези маточиици се з а л а г а т по стра-
ничните и долния ръб на питите, където има до-
статъчно простор и затова те са едри и правилно
изградени. Тъй като личинките биват обилно хра-
нени с висококачествено млечице от излюпването
си до запечатването на маточниците, от тях се от-
глеждат добре развити и тежки майки с добра
яйценосна способност. Те широко се използуват в
пчеларската практика. Обаче такива маточнпци
обикновено се з а л а г а т и от семейства, които са
слабопродуктивни и с други нежелани качества.
З а т о в а те трябва д а се използуват с а м о ако про-
изхождат от най-продуктивните и с ценни наслед-
ствени качества семейства. З а да дозреят маточ-
ниците и да не се допусне да излезе рой, старата

.316
майка на семейството се отнема веднага след за-
печатването на първите маточиици. Зрелите ма-
точиици се изрязват внимателно с част от пита-
та 1—2 дни преди излюпването на майките и се
дават на нуклеусите или отводките за оплодяване,
а може п направо за смяна иа старите майки в
основните семейства, които 2—3 дни преди това
се осиротяват. И з б и р а т се най-едрите маточиици,
като лошите се унищожават. На семейството се
оставя един маточник, за да се сдобие с млада
майка. Ако има повторно заложени маточиици,
те се унищожават, за да не се допусне рояване.
Тъй като ройливостта е до голяма степен на-
следствено качество, което е нежелателно, то ня-
кои пчелари принуждават отделни неройливи ви-
сокопродуктивни семейства да з а л о ж а т роеви ма-
точиици. От ранна пролет на тези семейства се
създават най-добри условия за развитие. След
като изпълнят плодника с пчели и пило, не им се
поставят магазини, а гнездата се стесняват на
8—9 пити, поради което те бързо изпадат в рое-
во състояние и з а л а г а т маточиици.

В това отношение интересен е опитът на Тодор Янакиев,

пчелар от ТКЗС с. Долни Цибър, Врачанско (национален
първенец през 1964 г.). Той използува изпадналите в рое-
во състояние семейства за отглеждане на роеви майки и
за размножаване. З а тази цел след прецъфтяването на ака-
цията той принуждава няколко най-силни и високопро-
дуктивни семейства да з а л о ж а т роеви маточиици, като не
им връща отново магазините. След запечатване на маточ-
ниците майките на роевите семейства се отнемат. Щом ма-
точниците узреят, той разделя всяко от тези семейства на
две, като по обед пренася половината от питите с пчелите,
пилото, маточниците и меда в празен кошер, поставен до
пълния. Чрез преместване по малко па двата кошера в
тях се разпределят поравно и летящите пчели. На другия
ден отново по същия начин разделя всяко едно от тези
две семейства. През следващите дни новообразуваните се-

.317
мейства се подсилват с по 1—2 пити със зряло пило заед-
но с пчелите, които се вземат от други силни семейства.
(С това се възпрепятствува изпадането на последните в
роево състояние). Тези пити предварително се събират в
празни кошери, където престояват 2—3 дни, за да се по-
чувствуват пчелите осиротелй, след което се преместват в
новообразуваните семейства, без опасност да унищожат ма-
точниците. Така от едно основно семейство се създават още
три нови биологически пълноценни семейства-отводкн с раз-
новъзрастни пчели и зрели маточиици, от които се излюп-
ват и оплодяват млади майки. Част от племенните маточ-
иици той своевременно предава в нуклеуси, като след оп-
лодяването на майките ежегодно към края на цъфтежа на
слънчогледа сменява 50% от майките в пчелина. Излишни-
те майки зазимява в лежаци, като винаги се стреми спо-
ред броя на основните семейства да има най-малко 10%
зазимени запасни майки.

Когато семейството по една или друга причина

загуби своята майка, то пчелите в стремежа си
по-скоро да се сдобият с нова майка з а л а г а т
т. нар. свищеви маточпици на работнически ли-
чинки, които са па възраст до 3 3'/г дни. В по-
вечето случаи излюпените от тези маточиици май-
ки са дребни, недоразвити, с м а л ъ к брой яйчни
тръбици и със с л а б а яйценосност. Тях пчелите се
стремят да сменят огце същата или на следващата
година. Тези маточиици могат да се използуват
при крайна нужда, и то ако семейството е висо-
копродуктивно. Първите запечатани маточиици се
унищожават, защото са заложени иа най-възраст-
нн личинки, а се предпочитат по-късно узряващи-
те, защото са от по-млади личинки. При първа
възможност тези майки трябва да се сменят с ви-
сококачествени.

.318
 УСЛОВИЯ II ПОДГОТОВКА НА ПЧЕЛНИТЕ
СЕМЕЙСТВА ЗА ИЗКУСТВЕНО
ОТГЛЕЖДАНЕ. ПА МАПКП

Във всеки пчелин има постоянна нужда от май-

ки — за смяна па старите и негодните, за обра-
зуване на пови семейства, за майки-помощницн,
запасни майки и пр.Естествено отгледаните май-
ки (роеви и чрез еамосмяна) не могат да задо-
волят тези нужди. В това отношение изкуственото
отглеждане има редица преимущества. Т о . с е из-
вършва планово в най-подходящото време, като
се о т г л е ж д а т необходимият брой майки от отбра-
ните най-високопродуктивни и с други ценни ка-
чества племенни семейства (вж. стр. 43). При
правилно провеждане на работата изкуствено от-
гледаните майки не отстъпват по тегло, брой на
яйчните тръбици и по яйценосна дейност на рое-
ните, а в някои случаи дори са по-добри от тях
(табл. 10).

Т а б л и ц а 10
Качсство на майките, отгледани по различни спосо-
би по П. М. Комаров и по А. К. Левичева)
Средно тегло на майките, мг Брой на яйчните тръби-
Начин на от- ци в единия яйчник
глеждане по Комаров !по Левичева по Комаров к |"оЛеви-
1 че ва

Изкуствено
отгледани 180,0 195,5 166,4 164,1
Роеви 173,3 184,5 152,5 160,2
Свищеви 155,9 174,6 136,6 144,5

Според изследванията на Т. Шрам роевпте майки са тежа-

ли от 145 д о 234 мг и са имали средно по 153 яйчни тръ-
бички в единия яйчник, а изкуствено отгледаните са те-

.319
жали от 170 д о 210 мг и яйчните им тръбички са били от
162 д о 175. В напредналите в пчеларско отношение страни
изкуственото отглеждане на майки широко се практикува.
Напоследък то все повече започва да се прилага и у нас
както в обществените, така и в любителските пчелини.
Ежегодно около 20 000 оплодени майки се произвеждат и
продават в създадените у нас 4 специализирани майко-
производителни пчелина в: АПК •— Тервел, Д З С — Ло-
веч, АПК — Свиленград и Междукооперативното пчелар-
ско предприятие в Сливен.
З а да бъдат висококачествени майките, не само трябва
д а са от най-добър произход, но и да са огледани при
най-добри условия. В зависимост от климатичните разли-
чия на отделните райони у нас най-подходящото време за
отглеждане на майки е през май, юни и отчасти през юли,
т. е. през така наречения „роеви период". Тогава времето
е топло, без резки промени на температурата, има постоя-
нен приток на нектар и пресен цветен прашец, а семей-
ствата са силни на млади пчели-кърмачки, които произ-
веждат много млечице и обилно хранят личинките за май-
ки. През април времето е непостоянно и семействата не
са още добре развити, а през август стремежът на семей-
ствата към размножаване е вече преминал и по-голямата
част от пчелите са остарели и изтощени от медосбора.
При нужда добре развити майки могат да се отгледат и
през август, ако има поддържаща паша, като семействата-
отгледачи трябва същевременно да се подхранват и да
се подсилват със зряло люпешо се пило. З а да се запа-
зят търтеите, бащините семейства също трябва редовно да
се подхранват и дори д а се осиротят. През време на най-
силната главна паша голяма част и от младите пчели се
включват активно в медосбора и обръщат по-малко вни-
мание на маточниците. Тогава и приемането, и изхранва-
нето на личинките за майки е по-слабо.

При изкуственото отглеждане на майки се из-

ползуват три групи силни и здрави семейства:
бащини семейства — за търтеи; майчини семей-
ства — за личинки (или яйца), от които ще се
отгледат майките, и семействата-отглеждани на
майките. Семействата за търтеи и за личинки
трябва да са най-високопродуктивни племенни и
с други ценни наследствени качества. Те не тряб-

.320
ва да имат родствена връзка помежду си. Броят
па семействата в отделните групи зависи от коли-
чеството на майките, които ще се отглеждат. Най-
напред се подготвят бащините семейства (вж.
стр. 226), а след тона другите.
Научните опити и практиката показват, че кол-
кото дадените личинки за отглеждане на майки
са по-млади, толкова качеството на майките е по-
високо.
Най-подходящи са яйцата или току-що излюпе-
пите личинки, не по-възрастни от 6 часа. Отглеж-
дането на майки от яйца обаче е трудно и ниско-
производително. От личинки, които са на възраст
от 3 до 3'/г Дни, с е отглеждат дребни майки,
както и преходни форми между майка и пчела.
Същата тенденция за качеството на майките в
полза па по-младите личинки са установили реди-
ца изследователи. Това се дължи на обстоятел-
ството, че захранените за майки по-млади личин-
чи получават не с а м о по-голямо количество, но и
по-качествено майчино млечице в сравнение с
млечицето, което са получавали преди това по-
възрастните работнически личинки.
При отглеждане на м а л ъ к брой майки лесно
могат да се намерят млади личинки на някоя
подходяща пита от гнездото на избраното племен-
но семейство. 1 Когато ще се отглеждат по-голямо
количество майки, трябва 4—5 дни по-рано една
новоизградена или светлокафява пита с работ-
нически килийки да се постави в средата иа из-
браното семейство за личинки. Питата може да
се затвори в еднорамков изолатор, чиито две стра-

1
Току-що излюпените личинки са почти прозрачни, едва
се забелязват с просто око и са дълги около 1,6 мм, а
еднодневните достигат д о 2,6 мм и по-ясно се виждат.

21. Календарен с п р а в о ч н и к по пчеларство 321

 ни са с ханеманови решетки; там се пуска и май-
ката. Питата предварително се наръсва с топъл
медов или захарен сироп. Ако отглеждането па
майки ще става чрез нарязване иа питата на иви-
ци или на отделни килийки, тя от едната страна
се покрива с шперплат или мукава, за да снесе
яйца майката само от свободната страна. На
следващия ден се проверява и ако са снесени яй-
ца, изолаторът се отстранява, площта с яйца се
очертава с рамкоповдигача, за да се знае, че ли-
чинките, конто ще се излюпят на третия ден на
тази площ, са най-подходящи за отглеждане на
майки.
Въпреки че семействата-огглеждачи не оказват
пряко влияние върху наследствените качества на
майките, те чрез количеството и качеството на
млечицето и температурата и влажността в гнез-
дото влияят върху теглото па майките, развитие-
то на яйчниците и яйценосната им способност.
Семействата -отглеждачш трябва да са много сил-
ни на млади пчели-кърмачки, които да покриват
най-малко 12 плодникови дадан-блатови пити и да
имат В—9 пити предимно зряло пило, а в много-
корпусните кошери да изпълват 2—3 корпуса. З а -
това за тях се полагат най-добри грижи за раз-
витие чрез подхранване и затопляне, които започ-
ват предната есен и п р о д ъ л ж а в а т в ранна про-
лет. Ако има нужда, те своевременно се подсил-
ват няколко пъти с по една пита запечатано пи-
ло от други здрави и силни семейства или пък
към тях се използуват майки-помощници. Една
седмица преди отглеждането двете семейства се
обединяват, като се оставя едната майка. Така в
семейството се натрупва излишък от пчели-кър-
мачки и те принудително изпадат в предроево или
в роево състояние, като може да з а л о ж а т празни

.322
маточни килийки, което е най-благоприятният мо-
мент за използуването им за отглеждани. Семей-
ствата-отглеждачи трябва да бъдат биологически
пълноценни, т. е. освен млади и летящи пчели д а
имат запечатано и открито пило. Летящите пче-
ли ще пренасят постоянно пресен нектар и цве-
тен прашец, а запечатаното пило ще поддържа
необходимата равномерна температура от 33—35°С
в гнездото около маточниците и семейството по-
стоянно ще се попълва с млади пчели. Откритото
пило по-ггьлно ще мобилизира пчелите-кърмачки
да произвеждат млечице и по-добре да храняг
личинките за майки.

Според изследванията на В. А. Шиняева, когато в се-

мействого-отглеждач е имало открито и запечатано пило,
количеството на млечицето в маточниците е било от 285
до 527 мг, а при наличие само на запечатано пило — от
46 до 120 мг.
Опитите на Г. Д. Билаш показват, че при наличие на
разновъзрастно пило не само количеството на млечицето,,
но и броят на яйчните тръбички и теглото на майките е
по-голямо. Същият автор е установил, че семействата, чии-
то майки са отгледани при наличие на разновъзрастно пи-
ло, са имали пчели с дължина на хоботчето 6,80 мм и са
'събрали средно по 46,8 кг мед, докато пчелите на семей-
ствата с майки, отгледани без открито пило, са имали
дължина на хоботчето 6,77 мм и са събрали 33,3 кг мед.

От много важно значение за количеството и ка-

чеството на отгледаните майки е в семейството-от-
глеждач да има 8—10 кг мед и 2—3 пити пресен
цветен прашец, както и постоянен умерен приток
на нектар и прашец. Когато приносът е слаб или
няма такъв, гогава обезателно трябва да се под-
хранва. Множеството опити показват, че когато
няма паша, чистият захарен сироп не оказва поч-
ти никакво влияние за по-добро приемане на ли-
чинките и върху качеството на майките. Д о б ъ р

.323
 резултат дава подхранването със захарно-млечен
сироп. Най-напред се приготовлява з а х а р н и я т си-
роп, като се разтопи I кг захар в 0,5 л вода и
след като сиропът ее охлади, >в него се прибавя
0,5 л обезмаслено прясно мляко. Вместо мляко на
литър сироп може да се прибави 100 г прясна
извара, която се размива в малко вода и се сип-
ва в охладения сироп, като ее прецежда. Още
по-добре е ако в така приготвения сироп се при-
бави на всеки литър по 38 мг кобалтов сулфат
или 24 мг кобалтов хлорид (т. е. 8 мг чист ко-
балт), който предварително се разтваря в малко
вода. От този сироп се дава ежедневно по 300—
400 г иа семейство, докато се запечатат маточни-
ците. 1
З а произвеждане иа по-голямо количество мле-
чице и по-обилно хранене на личинките на семей-
ствата-отглеждачи трябва да се дава и медо-пра-
шецова смес. Събраният прашец се смесва с рав-
но количество (по тегло) зрял мед, като се раз-
бърква добре, за да се получи еднородна маса.
Съхранява се в буркани или емайлиран съд, като
се залива отгоре е пласт мед и плътно се захлуп-
ва. З а п а з в а се в хладно тъмно помещение, където
температурата не спада под 0°С. Прашец може
да се събере и от метлиците на царевицата. По
същия начин може да се използува и пресен пра-
шец от пити, които подлежат на бракуване. Д а в а
се на семейството три пъти по 0,5 кг: първия път
три дни преди да се дадат личинките за отглеж-
дане на майки; втория път едновременно с ли-
1
Според изследванията на II. Р а з м а д з е при подхран-
ване със захарен сироп, в конто е прибавен кобалт, отгле-
даните майки са тежали 175 мг и са имали 174 яйчни тръ-
бички, а без прибавяне на кобалт теглото на майките е би-
ло 161 мг, и яйчните тръбички — 131.

.324
чинките и третия път на втория ден след даване
на личинките. Медо-прашецовата смес може да
се даде и във формата на сироп, като се разреди
с равно количество вода, в която се разтваря
2—3 г готварска аол на литър сироп.
Майките могат да се отглеждат в естествени-
те килийки, в които се намират личинките, или
пък като личинките се пренасят в изкуствени ки-
лийки. Независимо от начина, по който се отглеж-
дат майките, обработката на питите или личинки-
те не трябва да п р о д ъ л ж а в а повече от 20—30 ми-
нути. Подготовката трябва да става в светла чи-
ста стая при температура около 25°С и висока
влажност иа въздуха, за да не се простудят и да
пе засъхнат личинките. З а поддържане па влаж-
ността в стаята се простират мокри платна и по-
дът се полива с топла вода.

НАЧИНИ ЗА О Т Г Л Е Ж Д А Н Е НА МАЙКИ
В ЕСТЕСТВЕНИ К И Л И Й К И

Отглеждането па малко количество майки при ус-

ловията на любителските пчелини може да ста-
не най-лесно, като личинките за майки остават в
естествените си килийки, а за отглеждай се изпол-
зува същото племенно семейство, което е избра-
но за личинки. В такъв случай то по-успешно
приема и захранва личинките, защото килийките
имат неговата миризма, и по-сигурно предава свои-
те наследствени качества на отгледаните майки.
При отглеждане на повече майки се налага от
едно племенно семейство да се д а д а т личинки на
няколко семейства-отглеждачи. Тъй като те са
склонни да з а л о ж а т предимно свищеви маточиици
на свои личинки и да изоставят дадените им чуж-

.325
ди килийки с личинки, трябва едновременно с от-
немане на майката да се отнемат временно всич-
ки пити с открито младо пило и яйца без пчели-
те. Питите с това пило се отбелязват и разда-
ват в други здрави семейства, и след един ден,
щом като семейсгвото-отглеждач е захранило да-
дените му личинки, в него се в р ъ щ а т 2—3 от тези
пити.
З а да приеме личинките, с ем е й с тв о то - о тг л е жд а ч
трябва 5—6 часа преди даването им да се осиро-
ти, като майката се отнема и з а п а з в а в нуклеус
или отводка па 3—4 пити с пчели, мед и запеча-
тано пило, взети от друго семейство. Същевремен-
но гнездото се стеснява и затопля, като излишни-
те и по-празни пити се изваждат, а в средата се
оставя празно място за рамката, на която ще се
и з г р а ж д а т м а т о ч н и н и т е.
Опитите на А. И. Левичева показват, че по свои-
те качества майките, отгледани в естествени ки-
лийки, почти не се различават от майките, отгле-
дани чрез пренасяне на личинките 1 в изкуствени
килийки.
Отглеждането на майки в естествени килийки
може да стане по различни начини, от които най-
лесно приложими са следните три.
1. Чрез подрязване на питата с млади личин-
ки. Този начин е бърз и лесен, като подготовката
на питата може да ее извърши на открито в пче-
лина. Определената светлокафява пита е младите
личинки се освобождава от пчелите с четка илк
перо, без да се тръска, и се поставя върху чиста
маса или върху покрива иа кошер, на който е
постлано платно или хартия. С тънък остър нож,
затоплен в гореща вода, се прави дъговиден или
зигзаговиден отрез по цялата д ъ л ж и н а на пита-
та под онези килийки, в които личинките са току-

.326
Фиг. 41. Изградени маточнини за зигзаговидно подрязана пита
(ориг.)

що излюпени. По-добре е отрезът да бъде в гор-

ната половина на питата, тъй като там личин-
ките се намират при по-благоприятни условия на
хранене и затопляне. Внимава се теловете да не
се прережат и отрезът да не минава по тях. То-
ва би попречило после при изрязването на маточ-
ниците, ако те са изградени за теловете. От част-
та на питата под отреза се отстранява ивица, ши-
рока 5—6 см, за да има място за изграждане на
маточниците.
Стените на килийките, които са на най-долния
ред на подреза, се скъсяват до половина от висо-
чината им и с помощта на кибритена клечка ли-
чинките в тях се прореждат през две (третата
остава). С дървен шаблон с диаметър 7—8 мм
се разширява внимателно горният край на скъ-

.327
 сените килийки, без да се докосват личинките.
Унищожават се всички личинки на втория ред ки-
лийки, за да могат пчелите по-лесно да изградят
основите на маточниците. Добре е от обратната
страна на от;реза да се изстържат с ножа дол-
ните 2—3 реда килийки, ако в тях има личинки.
Обработката на питата трябва да стане бързо, в
тихо и топло време, но не в най-горещите часове
на деня, като се внимава слънчевите лъчи да не
попадат пряко върху личинките или яйцата. Така
обработената пита веднага се поставя в средата
;;а гнездото на предварително подготвеното и оси-
ротено семейство-отглеждач. Семейството редов-
но се подхранва със сироп с п р и б а в к а па прашец
или друга белтъчна храна. След 2—3 дни се пра-
ви преглед, за д а се види колко маточника са
захранени, като същевременно се р а з р у ш а в а т евен-
туално заложените свищеви маточиици по други-
те пити. На една подрязана пита обикновено пче-
лите и з г р а ж д а т 15—20 маточника. (фиг. 41), Ако
семейството е силно и условията благоприятни,
може да му се д а д а т две подрязани пити едно-
временно. Д в а - т р и дни преди излюпването на май-
ките зрелите маточиици внимателно се изрязват
с част от питата и се използуват според нуждата.
2. Чрез изрязване на ивици с личинки. З а да
се използуват повече личинки за отглеждане на
майки, от определената светлокафява пита се из-
рязват ивици с по един ред килийки. От страната
на ивиците, където са най-младите личинки, ви-
сочината на килийките се скъсява наполовина и
личинките се р а з р е ж д а т , след което отворът на
килийките се разширява с шаблона. Така под-
готвените ивици се залепват (на обратната им
страна) в отвесно положение на килийките, с
разтопен на водна баня восък върху летвичките

.328
 Фиг. 42. Рамкова хранил-
ка CI с залепени на летвич-
ки ИЕИЦИ, С млади л и ч и н к и

на специална маточна рамка — празна плоднико-

ва рамка, на която са прикрепени 2—3 хоризонтал-
ни летвички. П ъ р в а т а летвичка е на 3—4 см от
горната летва на р а м к а т а , а другите две са през
6—7 см. Летвичките са прикрепени в дървени или
ламаринени д ъ р ж а т е л и , които са заковани за двете
странични летви на рамката и могат да се из-
в а ж д а т за залепването на ивиците, реси. за из-
рязване па маточниците. Те могат да се прикрепят
и па рамковата хранилка, на която ее прикова-
ват странични летви (фиг. 42). Вместо да се за-
лепват ивиците с личинките, могат да се защип-
ват е двойни летвички. Р а м к а т а , реел. хранилка-
та с летвичките, ,ое поставя в средата на еемей-
ството-отглеждач между питите със запечатано пи-
ло. Обикновено на една летвичка пчелите з а л а г а т
10—12 маточника.
3. Чрез изрязване на отделни килийки. Този на-
чин е подобен на предишния, само че подготве-
ните ивици с личинките се нарязват на отделни
килийки, които ее залепват на дървени или тене-
киени квадратни подложки, а те се залепват на
самите летвички (фиг. 43). Използуват се и дър-
вени тапи, които влизат в дупки на летвичките.
Килийките с подходящи личинки могат да ее из-
р е ж а т н направо от питата със замба. На едно
семейство-отглеждач се д а в а една рамка или хра-

.329
Фиг. 43. Нарязване и залепване на отделни килийки на подлож-
ки които са залепени на летвичките (ориг.)

ннлка с 2—3 летвички, т. е. 24—36 килийки.

З а разлика от предишните два начина изграж-
дането иа маточниците ма отделни подложки пред-
ставлява удобство при тяхното използуване.

П Р О М И Ш Л Е Н О О Т Г Л Е Ж Д А Н Е НА МАЙКИ
Ч Р Е З П Р Е Н А С Я Н Е НА Л И Ч И Н К И

Отглеждането на майки чрез пренасяне па личин-

ки в изкуствени маточни килийки д а в а възмож-
ност за по-пълно използуване на личинките. Този
промишлен начин се прилага в големите общест-
вени или в специализираните майкопроизводител-
ни пчелини, където от личинките на определени
високопродуктивни племенни семейства трябва да
се отглеждат голямо количество качествени майки.

.330
 Изкуствените м а т о ч н и к и л и й к и се
приготовляват от чист светъл восък, разтопен на
водна баня, със специален дървен шаблон, чийто
край е с диаметър 8—9 мм. Восъкът не бива да
бъде прегорял или много загрят. Краят на шаб-
лона -се намокря в съд с вода, изтърсва се кап-
ката и се потапя в разтопения восък па дълбочи-
на 7—8 мм, след което се изважда. След като во-
съкът застине, шаблонът ее потапя още 2—3 пг-
ти, но все по-плитко е по 1 мм. По т а к ъ в начин с-1
получават маточни килийки -с тънки стени, но с
удебелено дъно, което улеснява тяхното закреп-
ване и изграждането на маточниците. След това
шаблонът се потапя в студена вода, за да се
втвърди килийката, която се снема внимателно с
ръка чрез леко завъртане. Маточните килийки се
приготовляват още през зимата. З а по-голяма
производителност няколко шаблона се монтират на
една д р ъ ж к а . В някои страни килийките се изра-
ботват и от пластмаса. Един-два дни преди пре-
насянето на личинките маточните килийки се за-
лепват чрез леко натискане с шаблона или с кап-
ка восък върху отделни дървени тапи или под-
ложки, подредени на летвичките па маточната
рамка (фиг. 44), и се поставят в еемейството-от-
глеждач. Това е необходимо, за да могат пчели-
те да полират килийките, които заедно с рамката
да поемат миризмата иа семейството. Върху рам-
ката се отбелязва номерът на семейството-отглеж-
дач, за да се върне тя в него след пренасяне на
личинките. С. Гловска е установила, че но този
начин семейството приема три пъти повече ли-
чинки.
Преди пренасяне на личинките семейството-от-
глеждач грябва да бъде подготвено, за Да ги
приеме и да отгледа майки. То може да се оси-

.331
 Фиг. 44 Приготвяне на
изкуствени восъчни килий-
ки и залепзането им на
подложки на летвичките
(ориг.)

роти или да не се осиротява, като майката си

остава в него.

Опитите иа Г. Гьотце показват, че поради отслабване и

остаряване на пчелите осиротеното семейство-отглеждач мо-
же да отгледа пе повече от трн последователни серии ка-
чествени майки. Когато семейството-отглеждач не е осиро-
тено, биологическата му цялост се запазва, тъй като май-
ката постоянно снася яйца и в него има разновъзрастно
пило и достатъчно количество млади и стари пчели.
Според опитите на А. С. Тришина в Кабардино-Балкар-
ския пчелопнтомник в Съветския съюз, качеството на май-
ките е значително по-добро в неосиротените семейства, ма-
кар че приемането иа личинките е по-слабо (табл. 11).

З а да приеме и отгледа личинките в присъствие-

то на своята майка, гнездото на семейството-от-

.332
 Т а б л и ц а 11
Количество и качество на майките, отгледани в
осиротени и неосиротени семейства-отглеждачи
(по данни на А. С. Тришина)

та В осиротено семейст- В неосиротено семейст-

И во-отглеждач во-отглеждач
CJ
Дата на отглеждан

тръбички в единия
брой на яйчните
тръбички в един

брой на яйчните
приети личинки

приети личинки
майките

яйчник
(брой)
(брой)

яйчник

23 май 37 142 25 162

29 май 43 135 36 151
3 юни 39 142 34 152
7 юни 35 136 21 156

Средно 38,5 138,7 29 155,2

глеждач се разделя с ханеманова решетка на две

отделения, от които едното служи за отглеждане
на майките, а в другото майката п р о д ъ л ж а в а да
яйцеснаея. При -кошера дадан-блат едното отделе-
ние е за 4 рамки и в него >се пренасят една пи-
та с мед и прашец, която се поставя до ханема-
новата решетка, и д в е е открито пило -заедно с
пчелите; 5—6 часа след преустройството на гнез-
дото между тях се поставя маточната рамка с
личинките. В другото по-голямо отделение се оста-
вят останалите пити с пило, мед, прашец, както
и една-две пити с празни килийки за яйцеснася-
не от майката. При кошера л е ж а к отделението

.333
за отглеждане па майки се комплектува по същия
начин, но със 7 рамки, а отделението с м а й к а т а
е е 10—1! 'рамки. Обикновено в х о д ъ т се оставя
към второто отделение. П р и многокорнусипя ко-
шер семейството се оставя н а два корпуса: в дой-
ния ее оставя майката, а в горния (над ханемано-
вата решетка) се отглеждат майките; в него тряб-
ва да има открито и запечатано пило, мед, пра-
шец и много пчели.
Пренасянето на личинките в изкуствените ки-
лийки се извършва сръчно и бързо на маса в
топла стая с висока въздушна влага. С помощта
на гутатор или тънка стъклена или заострена дър-
вена пръчица се поставя на дъното на всяка ки-
лийка малка капчица (колкото дребно лещено
зърпо) пряспо млечице, което се взема от предва-
рително захранени маточиици от други семейства.
Изследванията на Г. Ф. Тарапов показват, че то-
ва млечице трябва да бъде от маточиици, чийто
личинки не са по-стари от 12 часа. В такъв слу-
чай дадените личинки се приемат успешно и ог
гях се отглеждат по-тежки майки. Тези майки
добре ее приемат от нуклеусите, по-скоро се оп-
лодяват и по-рано започват да яйцеснасят, пора-
ди което времето за престояването им е по-мал-
ко и пропускиата способност на нуклеусите се
увеличава, а себестойността на майките ее нама-
лява. Пренасянето на личинките върху старо, съх-
ранявано млечице, или млечице, взето от възраст-
ни маточиици, както и върху мед или „на сухо"
се отразява неблагоприятно на приемането на ли-
чинките и на качеството на майките.
След з а р е ж д а н е с млечице в килийките се пре-
насят съвсем млади личинки (до 6 часа от из-
люпването им) от предварително подготвената или
в момента избрана подходяща по-тъмна пита, в

.334
 Фиг. 45. Пренасяне на млади личинки с шпател в изкуствени
килийки (ориг.)

Чтоято е снесла яйца майката на отбраното висо-

копродуктивно племенно семейство. Питата се по-
ставя полунаклонена па специален дървен стапок
или се д ъ р ж и с ръка, обърната към прозореца, та-
ка че личинките да могат добре да се виждат, без
да попадат върху тях преки слънчеви лъчи. Съв-
сем светлите новоизградени пити не са удобни,
защото прозрачните млади личинки не могат Да
се открият добре на техния фон и освен това те
лесно се пробиват при загребването на личинка-
та с ш п а т е л а (фиг. 45). Шпателът е напра-
вен от тел, забит в д р ъ ж к а , свободният му край
е сплеснат, гладко заострен и с л а б о извит като
лопатка. Ако не се разполага е такъв уред, пре-
насянето може да стане и с птиче перо, долнияг
край па което се прерязва косо, з а г л а ж д а се и
се подгъва на върха. Шпателът се подпъхва вни-
мателно зад гърба иа личинката и под нея, за
да се загребе тя заедно с млечицето и да се зак-
репи на върха му, като двата й края висят. След
това тя се пренася в изкуствената килийка, като

.335
върхът на шпатела внимателно потъва в капчи-
цата млечине и се измъква назад, за да се из-
плъзне личинката и да остане върху млечицето.
Ако при загребването или поставянето личинката
се з а ц а п а с млечице или се преобърне, тя вече е
негодна и трябва да се смени с друга.
Заредените летвички се поставят на маточната
рамка, която се отнася с преносимото сандъче и
се поставя в предварително подготвеното семей-
ство-отглеждач. На едно семейство се дават две
летвички с около 30 личинки. Опитите показват,
че при по-голям брой личинки качеството па май-
ките се влошава (табл. 12).

Таблица 12
Влияние на количеството на отглежданите личинки
върху качеството на майките (по П. М. Комаров)

Врой на придадените ли- Тегло на май- ! Врой на яйчните

чинки на едно семейство- ките, мг тръбички в еди-
отглеждач 1 пия яйчник

104 149 178

71 172 199
30 180 202

По-висококачествени майки се получават при

дв у кр а т п о прена ея не на ли ч и и к и
(табл. 13).'
Този начин се състои в следното: първоначал-
но в маточните килийки се пренасят съвсем мла-
ди личинки от което и да е семейство. След около

1
А. П. Волосевнч е установила, че при двукратно пре-
насяне на личинките майките са имали средно по 195 яйчни
тръбички, а прн еднократно — по 167.

.336
 Т а б л и ц а 13
Качество на майките, отгледани при еднократно и
двукратно пренасяне на личинки (по Монтание)

Тегло на майките,
Вариант на мг Врой на яйч- Обем на ма-
опита ните тръбич- точника,
1 опит 11 опит ки куб. см

С еднократно 186 168 144 1,9

пренасяне

С двукратно 209 182 152 2,5

пренасяне

10 часа приетите личинки се отстраняват внима-

телно с тънка остра пинсета и веднага на тяхнс
място върху натрупаното млечице ее пренасят с
шпател а млади личинки от определеното племен-
но семейство. Отворът на маточните килийки се
р а з ш и р я в а с ииноетата и те отново се в р ъ щ а т в
семейството-отглеждач. Счита се, че повторно пре-
несените личинки се приемат веднага от пчелите
и биват захранвани с голямо количество млечице,
поради което от тях се отглеждат по-добре раз-
вити майки.
Както преди, т а к а и след даване на личинките
семейството-отглеждач се подхранва е медо-пра-
шецова смес и медово-захарен сироп е прибавка
на прашец или 10% прясна извара. Белтъчното
подхранване е особено наложително, когато няма
постоянен принос на нектар и прашец. В протл-
вен случай пчелите може да изоставят и изхвър-
лят част от майчините личинки или да унищожат
някои от запечатаните вече маточиици. В такъв
случай някои от маточниците са силно удължени,
като личинките са изпаднали на върха им и за-
гинали (фиг. 46).

22. К а л е н д а р е н справочник по пчеларство 357

Фиг. 46. Силно удължени негодни маточиици (ориг.)

Н а другия ден след зареждането семейството-

отглеждач се преглежда, за да се установи колко
личинки еа приети- Те ее познават по то,ва, че
плуват в много млечице, а маточните килийки са
разширени и удължени. Преглеждат се и другите
пити и ако на гях има заложени свищеви маточ-
иици, те се разрушават. В случай че семейството
е приело м а л ъ к брой личинки, веднага може да
му се дадат още.
В бележника си пчеларят записва датата, на
която са дадени личинките. Два-три дни след за-
печатване на маточниците семейството отново се
преглежда и дребните, кривите или силно удъл-
жените се р а з р у ш а в а т . Р а з р у ш а в а т се и евентуал-
но заложените свищеви маточиици по другите пн-
гн. Прегледите на маточниците трябва да стават
в топло и тихо време, бързо, но внимателно, без
тръскане и излишно подпушване. З а Да не се 'За-
бавя отглеждането на следващата серия майки,

.338
Фиг. 47, Правилно изградени запечатани зрели маточиици (ориг.)

рамката със запечатаните маточиици се измества

към края на гнездото, но в самия край трябва да
има пане една пита с пчели. На мястото иа пре-
местената рамка се поставя друга, заредена с мла-
ди личинки за отглеждане. Пет-шест часа преди
даване на новата маточна рамка в същото отде-
ление се преместват 2—3 пити е разновъзрастно
пило заедно с пчелите, които се вземат от отде-
лението, където е майката, а там се връщат праз-
ни или без пило пити.
След 10—11 дни от даването на еднодневните
личинки маточниците са вече зрели. Те се отне-
мат внимателно в топло време, като ее хваща под-
л о ж к а т а , без да се пипат. Лошокачествените се
унищожават, а ее вземат едрите и правилно из-
градени с гравирана повърхност (фиг. 47). На-
р е ж д а т се в отвесно положение в затоплена кутия
с памук или дървени стърготини, в които са на-
правени с 'Пръст гнезда,, като се настаняват през
дупките на вътрешния капак. Маточниците не би-
ва да се излагат продължително време на преки

.339
—
, Фиг. 48. Прогризани ма-
точиици (двата вляво) и
правилно излюпен (едяс-
но) (ориI'.)

слънчеви лъчи, защото майките могат да заги-

нат. След отнемане на първата серия маточиици
па тяхно място се премества маточната рамка от
втората серия, след което се д а в а трета серия
личинки, като същевременно се преместват пити
с открито пило и т. н. С отнемането иа маточни-
ците не бива да се закъснява, защото първата из-
люпеиа майка ще убие неизлюпените и маточни-
ците ще бъдат прогризани (фиг. 48).
Отнетите маточиици веднага се раздават на нуж-
даещите се семейства, па новообразуваните из-
куствени роеве или иа нуклеусите за оплодяване.
Излишните маточиици се поставят в инкубаторнн
клетки за излюпване на майките. Клетките пред-
варително се з а р е ж д а т с малко к ъ р м о в а маса и
десетина млади пчели, взети от същото семейство-
отглеждач, и се подреждат в рамка-питомник,
която се поставя в гнездото на осиротено силно
семейство; в едно семейство се събират няколко
такива рамки (фиг. 49). Излюпените майки се
използуват за заместваме на неприетите маточии-
ци от нуклеусите. Дребните и късно излюпените
майки се бракуват. 1
1
Според изследванията на Г. А. Аветисян яйценосната
способност ма майката, както и продуктивността на пчел-
ните семейства е в зависимост от нейната големина. А по
изследвания на А. Л. Хидешели среднодневната яйценосна
способност на майки с тегло 204—280 мг яп периода от
12 май до 1 юли е бил по 882 яйца срещу 1200 — за майки
с тегло 281—330 мг.

.340
 Когато семейството-отглеждач е осиротено, за
да не отслабне и да може да отгледа няколко се
рии майки, трябва преди всяко даване па личин-
ки да се подсилва с 2—3 пити запечатано пило.
Един ден, след като приеме дадените личинки, му
се д а в а и открито пило от силни семейства. След
приключване на майкоотглеждането отнетата май-
ка се връща на оеиротеното семейство-отглеждач.
Ако тя е вече негодна, оставят му се 1—2 маточ-
ника за излюпване на нова майка.
При отглеждане на голямо количество майки
трябва предварително да се състави п л а н за
м а й к о п р о и з в о д е т в о т о . В плана трябва
да се посочи колко майки и кога трябва да се
произведат, колко и кои семейства ще ее из-
ползуват за личинки, за отглеждани и за търтеи.
Сроковете за отглеждането иа майките трябва
да се съобразят в зависимост от характера на па-
шата и климатическите условия, като се имат
предвид и прогнозите за времето. Отглеждането
на висококачествени майки трябва да стане, без
да се отслабват основните семейства за главна-
та паша и да не се пречи иа използуването па
медосбора. З а последователността на работата,

Фиг. 49. Рамка-питомник

с иикубаторни клетки за
маточиици

.341
която има да се извършва по предварителната
подготовка иа семействата, по отглеждането и оп-
лодяването, както и по използуването на майк .-
те, също се съставя календарен план, за да не се
пропуснат някои срокове, от което може да се
провали манкопроизводството.

ИЗПОЛЗУВАНЕ НА СЕМЕ ЙСТВ 0 - С Т А Р ТЕ Р

ПРИ ПРОМИШЛЕНО ОТГЛЕЖДАНЕ
НА П Ч Е Л Н И МАЙКИ

Семействата-отглеждачи не винаги приемат до-

статъчно количество от дадените им личинки и
предпочитат ла з а л а г а т известен брой свищеви
маточиици на своите пити. По-слабо е приемане-
то иа личинките в началото па пролетта и през
август. В т а к ъ в случай се налага иа следващия
ден да се добавят нови личинки на отглеждана,
а свищевитс маточиици да се разрушават, от
което работата се усложнява. Ivro з а щ о в голе-
мите майкопроизводителни пчелини, където се ра-
боти с повече семейства-оттлежда-чи, трябва да
се използува специално семейство-стартер за пър-
воначално приемане на личинките. То се сфор-
мира в специален 5-рамков кошер, в средата на
който се поставя една'пита с мед, а в двата края
две пити с пресен цветен прашец. В празните ме-
ста се поставят две маточни рамки със залепени
на летвите празни маточни килийки. З а с е л в а се
по обед с млади пчели-кърмачки от няколко сил-
ни семейства, така че пространството между пи-
тите и под тях да бъде запълнено с пчели (най-
малко 2,5—-3 кг). Ако няма специален кошер, мо-
ж е да се използува обикновен кошер, който се
заселва по същия начин и гнездото се огранича-

.342
ва с преградна дъска. Върху гнездото се поставя
вентилационна м р е ж а .
След заселването стартерът веднага се внася
в хладно тъмно помещение, като му се осигуря-
ва необходимата' вентилация през мрежата. Н а
другия ден, след като пчелите свикнат с новото
си жилище и почувствуват пълното си осиротява-
пе, стартерът се и з н а с я в пчелина. Маточните рам-
ки са приели миризмата на семейството и в тях се
пренасят от определено майчино семейство най-
млади Личинки (до 6 ч.) върху капчица млечице,
взето от маточиици, чиито личинки са на същата
възраст. Заредените маточни рамки се връщат в
стартера. Осиротелите пчели с голяма охота п/.ие-
мат личинките и ги захранват обилно с млечице,
като изграждат основите па маточниците. След
един ден двете рамки с приетите и захранени ли-
чинки се дават на две предварително подготвени
семейетва-отглеждачи, които ги приемат за доот-
глеждане, а на стартера се дават други две рам-
ки и т. н.
През цялото време независимо от притока па
нектар и прашец семейството-ста;тер, както и се-
мействата-отглеждачи трябва да се подхранват с
мед, прашец и белтъчни заместители (вж. стр.
111 и 129). За да не отслабне, стартерът трябва
през няколко дни да се подсилва с млади пчели
или да му се дава пита със з р я л о люпещо се
пило от силни и здрави семейства. По този начин
един стартер може през целия сезон да снабдя-
ва със захранени личинки последователно 16 се-
мейс.тва-отглеждачи, които успешно ще ги прие-
мат и доотгледат.

.343
 ФОРМИРАНЕ И ИЗПОЛЗУВАНЕ
НА НУКЛЕУСИТЕ З А О П Л О Д Я В А Н Е
Н А МАЙКИ

З а оплодяване на майките се използуват по-мал-

ки пчелни семейства-нуклеуси, които се заселват
в иуклеусни кошери. По своя обем нуклеусиите
кошери биват големи, средни и малки. З а голе-
мите се използува плодникът на кошера дадап-
блат и л е ж а к или корпус с дъно на многокорпус-
ния кошер. Те се р а з д е л я т с , п л ъ т н о прегражда-
щи тънки (5—6 мм) дъски на 2—3—4 отделения,
във всяко от които се побират по 3—4 или 5
нормални плодникови рамки (фиг. 50). Отделе-
нията имат входове, обърнати в различни посоки,
а стените им отвън са разноцветно боядисани (бя-
ло, синьо и жълто) за по-добро ориентиране на пче-
лите и майките. Под общия покрив всяко отделе-
ние има отгоре отделна покривна дъска, която не
трябва д а ' б ъ д е от шперплат, за да пе се изкривява.
Г о л е м и т е н у к л е у с и се заселват по обед
с 1—2 пити зряло люпещо се пило и 2 пити с
мед и прашец заедно с младите пчели на тях,

Фиг. 50. Кошер лежак,

разделен на 4 нуклеусни
Н .1 отделения с по 4 рамки

.344
които се вземат от силни семейства. При това се
внимава да ще се пренесе майката и по питите- да-
няма млади личинки и яйца. За да не се отсла-
бят семействата за медосбора, заселването трябва
да става след първата главна паша (акация, ес-
парзета) и преди да е настъпила втората (лива-
ди, липа, слънчоглед). Така силните семейства се
предпазват и от изпадане в роево състояние. Доб-
ре е съседните иуклеусни отделения в един ко-
шер да се заселват с пчели от различни семей-
ства, защото в противен случай поради еднаква-
та си миризми пчелите се стремят да се съберат
в едно от отделенията. Заселените иуклеусни ко-
шери се отнасят на к р а я на пчелина или по-на-
страна, като се поставят раздалечено един от друг
на 6—7 м под рядка сянка на дървета и храсти.
На входовете им ее поставя рехаво сено или тре-
ва като временно препятствие за преориентираме
па пчелите. Вечерта, след като пчелите почувствуват
осиротяването си, на всяко отделение се дава но
един зрял маточник, от който след 1—2 дни пред-
стои да се излюпи майка. Маточникът Се закрепва
меж;д,у средните пити или се помества в съответно
изрязано 'място в горната 'част на питата е пило.
Напълно успешно могат да се предадат с клетка
млади излюпени майки, не ио-възрастни от 1—2
дни. По-възрастните майки трудно ice приемат,
понеже са бързоподвижни и пчелите с а враждебно
настроен к ъ м тях. Отворът на клетката т р я б в а да
бъде з а п ъ л н е н е к ъ р м о в а маса, за д а могат пче-
лите сами д а освободят м а й к а т а .
След 2—3 дни се п р о в е р я в а - и в случай на не-
благополучие (прогризан маточник или убита май-
ка) или ако майката е дребна или дефектна, тя
се унищожава, а на нуклеуса се дава друг маточ-
ник или майка. Закъснелите с излюпването си
маточиици също се унищожават.
 Преди да с е д а д е кова майка или маточник, пи-
тите на нуклеуса се п р е г л е ж д а т , за да се унищо-
ж а т е в е н т у а л н о з а л о ж е н и т е свищеви маточиици.
Ако в нуклеуса с а о с т а н а л и м а л к о пчели, той се
подсилва, к а т о п р е д в х о д а му върху платно с е сми-
т а т млади пчели от една пита с о т к р и т о пило.
П о р а д и това, че са по-силни, големите нуклеу-
си по-добре се п а з я т от пчели-крадци и изискват
по-малко грижи. При благоприятни условия те
с.ами се с н а б д я в а т с храна, като пчелите им при-
насят нектар и п р а ш е ц и не се н у ж д а я т от под-
хранване. При н у ж д а н о р м а л н а т а р а м к а д а в а въз-
можност за по-лесно и бързо подсилване с пити
с пило, пчели и мед, както и за п р и с ъ е д и н я в а н е
к ъ м редовните семейства — при осиротяваие. З а
тях не се изисква специален инвентар, а се из-
п о л з у в а т наличните празни кошери в пчелина.
Големите нуклеуси се използуват във всеки лю-
бителски пчелни, к а к т о и в по-малките общест-
вени пчелини, к а т о през лятото в тях се оплодя-
ват майки за н у ж д и т е па пчелина, а през есента
се з а з и м я в а т с последните оплодени запасни май-
ки. Н а с л е д в а щ а т а пролет една част от презиму-
в а л и т е иуклеусни семейства се и з п о л з у в а т за спа-
сяване на осиротелите или се преместват в праз-
ни кошери и се р а з в и в а т като отводки, а оста-
налите, след к а т о ее р а з в и я т добре, с л у ж а т за
помощни семейства и за з а с е л в а н е на нови нук-
леуси. С оглед па това според броя на основните
семейства в п ч е л и н а трябва целогодишно да има
заселени 20—30% големи нуклеуси.
Н е д о с т а т ъ к на големите нуклеуси е, че за тях-
ното з а с е л в а н е са необходими повече пчели, пило
и х р а н а , поради к о е т о себестойността на оплоде-
ните майки е по-висока. Ето з а щ о за големите
обществени, к а к т о и за с п е ц и а л и з и р а н и т е майко-

.346
производителни пчелини, в които ежегодно се от-
глеждат голямо количество майки, най-подходя-
щи са средните по обем нуклеуси.
С р е д и и т е- и у к л е у с и са е по 2—3—4 рам-
чета, чийто размер е '/г или 'Д от дадап-блато-
вата рамка или '/2 или '/з от многокорпусната.
Формират се в корпуси или в специално конструи-
рани оплоди и кошерчета с 1, 2, 3, 4 или повече
отделения, които имат входове на различните стра-
ни, разноцветно боядисани. Отделенията имат от-
делни покривни дъски, върху които е общата въз-
главница, а най-отгоре кошерчето се захлупва с
общия покрив.

Според изследванията па А. Л. Хидешелн майките се

оплодяват еднакво успешно в средните нуклеуси (с две от-
деления) с по 3 рамчета от 1/4 плоднпкова рамка, както
и в големите нуклеуси на цяла рамка. По-слабо е оплодя-
ването, когато нуклеусите са с много отделения, а най-
лош резултат е получен при малките нуклеуси (табл. 14).

Таблица 14
Резултати от изпитване на различни типове нукле-
уси (по А. Л. Хидсшели)

Брой на Колко майки са се

Брой на оплодили
С какъв вид рамки е рамките в
нуклеуси-
иуклеусът едно от-
те
деление брой <7о

Плодникова дадан-бла-
това 2—3 122 108 88
1/4 от плодникова (с 2
отделения) 3 200 171 85
1/4 от плодникова (с 10
отделения) 2 106 68 64
1/16 от плодникова 3 50 17 34

.347
 Фиг. 51. Оилодно сандъче
за нуклеусно семейство с
3 рамчета (1/4 от дадан-
благова рамка)

Фиг. 52. Оплопно <ошер-

че за 3 i ую еу сни семей-
ства с по 3 разчета (1/4 от
дадап-блатова рамка)

Аналогични са резултатите и от опитите на Г. Ф. Та-

ранов, проведени в най-големия нчелопитомник за производ-
ство на майки в Красна поляна (ССС.Р). Според него иай-
ефективнн и икономични "са се оказали нуклеусите с 4 от-
деления с по 3 рамчета (от 1/4 дадап-блатова рамка).
На it-лош е резултатът при нуклеусите със същия обем, но
с 8 отделения. Това се обяснява с различното състояние

.348
на семействата в нуклеусите, чийто шум се предава чрез пре-
градите в съседните отделения и пречи ч успешното прие-
ване на придадените маточиици или майки, а близкото раз-
положение па входовете независимо от различното оцветя-
ване става причина някои майки да налитат в други от-
деления, където биват убити.

От изпитванията ь Опитната станция по пчелар-

ство в София доста практични се оказаха нуклеу-
сите с 1 или 3 отделения, във всяко от които има
no 3 'ра,мчета е размер и а 'Д от дадан-'блатова-
га р а м к а (фиг. 51 и 52). Стените па нуклеуса са
дебели 2 см, като з а д н а т а стена е 5 см и в нея
е издълбана хранилка. На дъното има замрежен
вентилационен отвор, който може да се з а т в а р я с
ламаринено капаче. Н а всяко рамче отгоре е при-
ковала е две нирончета подвижна горна летвич-
ка, па която то виси върху фалцовете на нуклеу-
са. Около 20—25 дни преди заселването па нук-
леусите горните летвички на рамчетата се отко-
вават и те се поместват по 4 . броя плътно в праз-
на дадан-блатова рамка, като на тях предвари-
телно се монтира восъчна основа или съответно
парче от бракувана изградена пита с годни ра-
ботнически килийки. Необходимият брой рамки се
поставят по 1—2 в гнездата на силни семейства,
за да бъдат изградени и заредени е пило и мед
с оглед при заселването на нуклеусите пилото да
бъде зряло люпещо се. Нуклеусните рамчета (със
заковани горни летвички) могат да се поставят и
в 'магазин с 'напречна летва по с р е д а т а ; магази-
нът се настанява върху силно семейство или 2—3
така заредени магазина се заселват със силно се-
мейство, което ще подготви голям брой рамчета.
З а р е ж д а н е т о на рамчетата с пити с люпещо се
пило н мед може д а стане и непосредствено пред
заселването на нуклеусите, като се нарязват под-

.349
 л е ж а щ и на б р а к у в а н е пити, взети от основните се-
мейства. Т а к а з а р е д е н и т е р а м ч е т а се п о с т а в я т за
една нощ в празен м а г а з и н н а д х а н е м а н о в а т а ре-
шетка върху плодника на силно семейство, за да
се з а л е п я т питите и да се покрият с пчели, с
които на другия ден се з а с е л в а т нуклеусите. Във
всяко отделение на нуклеуса се поставя по 1 рам-
че с пило и 1 — 2 с мед и п р а ш е ц . Третото рамче
м о ж е да бъде празно, н а което младите пчели
сами ще и з г р а д я т пита с работнически килийки.
Питите с пило се поставят до п р е г р а д а т а на съ-
седното отделение, за да се топлят по-добре.
Когато н я м а подготвени рамчета с пило, нук-
леусите могат д а се з а с е л я т и без пило, като с
помощта на специална фуния от ш п е р п л а т им се
т р ъ с н а т м л а д и пчели от една ц я л а пита и им
се поставят 1—2 р а м ч е т а с мед, к а т о третото рам-
че м о ж е да бъде без пита.
Ако нуклеусите ще се о т к а р в а т па оплоден
пункт, където ще има б а щ и н о семейство с пле-
менни търтеи, при з а с е л в а н е т о не т р я б в а да се
допуска в тях да има случайни търтеи. Когато
нуклеусите ще о с т а н а т на същия пчелин, добре
е те да се д ъ р ж а т 1—2 дни в хладно, т ъ м н о по-
мещение, като входовете им се з а т в о р я т , а се от-
к р и в а т вентилационните отвори на дъното, за да
привикнат пчелите с новото ж и л и щ е . Те се из-
насят привечер и се н а с т а н я в а т н а с т р а н и от пче-
лина на по-голямо разстояние един от Друг меж-
ду редки д ъ р в е т а и. храсти, след което входовете
се о т в а р я т и до п и т а т а с пило се з а к р е п в а по
един з р я л маточник. Вентилационните отвори се
з а т в а р я т . М л а д и т е неоплодени м а й к и се п р и д а в а т
с к л е т к а , която се в р я з в а в п и т а т а с пило и е
з а п у ш е н а с к ъ р м о в а маса. П р и д а в а н е т о може да
стане и при з а с е л в а н е т о на нуклеуса, като пчели-

.350
те се пулверизират с вода и веднага .всред тях
се пуска майката. Заети с почистването си, те не
обръщат внимание на майката и тя бива успеш-
но приета. След 2—3 дни нуклеусите се проверя-
ват и ако има нужда, им се дава нов маточник
иди майка, а останалите с малко пчели се под-
силват.

Проведените (от Р Митев, I". Кацаров и Н. Стоилов) в

Опитната станция по пчеларство — София опити с големи
нуклеуси на 2, 3, 4 и Ь цели многокорпусни рамки и среднн
нуклеуси в корпус с 8 отделения на 1/3 многокорпусна
рамка (от които 6 отделения с по 3 рамчета и 2 с по 2
рамчета) показват, че няма съществена разлика между
тях по отношение на приемането, оплодяването и яйценос-
ната дейност на майките. По-икономични и удобни при
работа обаче са се оказали средните нуклеуси, прн които
себестойността на една оплодена майка възлиза на 2,46 лв.,
докато при големите нуклеуси е 4,61 лв.

Най-малките нуклеуси (т. нар. микро-

нуклеуси), чиито рамчета представляват 1 /в или
'/'6 от плодниковата рамка, нямат практическо
значение, тъй като семействата в тях са твърде
слаби, не могат да се самоподдържат с пило, тряб-
ва често да се подсилват и подхранват, което съз-
дава много грижи за пчеларя, като се прибави и
фактът, че биват често нападани от пчели-крадци.
След заселването и проверката за приемане на
майките нуклеусите не трябва да се безпокоят с
излишни прегледи. Ако се налагат, подхранването
или проверката трябва да се извършват привечер
или сутрин .рано, за да не се привлекат пчели-
крадци и да не ее пречи на майките при техните
ориентировъчни и брачни полети. При благоприят-
ни условия излюпените майки се оплодяват след
7—10 дни и с л е д 3—4 дни започват д а снасят
яйца. При неблагоприятно време този срок може

.351
 да се. у д ъ л ж и до 15—25 дни. Ако и дотогава не
ее оплоди, майката се унищожава като дефектна,
а на нуклеуса се д а в а маточник или друга май-
ка. Оплодената майка с е , д ъ р ж и в нуклеуса ня-
колко дни, докато снесе яйца, следчкоето се отне-
ма и използува според нуждата, като предвари-
телно се. бележи с определения цвят за годината.
След като са снесли яйца, оплодените майки не
бива да се д ъ р ж а т повече в нуклеусите, защото
гова се отразява отрицателно на тяхната яйце-
носна способност. Два-три часа след отнемане на
майката па нуклеуса се дава зрял маточник. Ма-
точникът се приема по-успешно, отколкото май-
ката. След 2—3 дни ее проверява и ако маточни-
кът е прогризан отстрани, ое д а в а неоплодена
майка, която е по-добре да престои три дни зат-
ворена в клетката, след което се освобождава, а
заложените по питите свищеви маточиици се раз-
рушават. На другия ден се проверява приета ли
е майката.
При благоприятни условия — топло и тихо вре-
ме и п о д д ъ р ж а щ а паша — в добре заселените
нуклеуси за целия сезон могат да се оплодят до
4—5 майки. След приключване на майкоотглежда-
нето и отнемане на последните майки средните
по големина нуклеуси се разформират, като с пче-
лите и пилото им се подсилват слабите семейства,
а големите нуклеуси се присъединяват к ъ м оне-
зи, чиито майки остават да презимуват като за-
пасни.
З а всяко нуклеуюво семейство се водят запи-
ски (картотека), като се отбелязват датата на да-
ване на маточника или майката и техният произ-
ход, кога е взета оплодената майка, къде е да-
дена и пр. Заселването на нуклеусите и предава-
нето на маточиици трябва да става на големи

.352
партиди, които да се поставят на определени ме-
ста, за да може проверката или отнемането на
оплодените майки да става едновременно за ця-
лата партида. Това улеснява пчеларя и повишава
производителността на труда.

ИЗОЛИРАН ОПЛОДЕН ПУНКТ

ЗА П Ч Е Л Н И М А Й К И

За да се осигури контроли рано с ъ е ш а в а н е н а май-

ките с търтеи, произхождащи от отбрани и под-
готвени за целта високопродуктивни племенни ба-
щини семейства, трябва да се разполага е изо-
лиран оплоден пункт. Оплодният пункт се смята
за добре изолиран, когато в радиус от 10 км око-
ло него няма никакви други пчелни семейства,
включително и такива, заселени в хралупи или в
скали. Не напълно изолирани ее смятат оилодни-
те пунктове, отдалечени най-малко на 4—6 км от
други пчелини. З а да се провери изолацията,
предварително на определеното място се поставят
няколко нуклеуса с неоплодени майки, но без тър-
теи. Щом като при благоприятни климатични ус-
ловия майките не се оплодят за 20—25 дни, смя-
та се, че пунктът е добре изолиран.
Освен с добра изолация районът н а оплодяия
пункт трябва да бъде добре защитен от силни
ветрове и въздушни течения и от пролетта до есен-
та да бъде топъл. Там не трябва да има масово
и постоянно налитане на пчелояди и други не-
приятели на пчелите и майките. Близко до гра-
ницата на изолацията да няма пчелини със за-
разни болести. От в а ж н о значение е в района да
има п р о д ъ л ж и т е л н а п о д д ъ р ж а щ а , макар и не мно-
го богата паша, за да не се налага нуклеусите и

23 К а л е н д а р е н с п р а в о ч н и к по пчеларство 353
 бащините семейства често да се 'подхранват,
Самото място за разполагане на нуклеусите
трябва добре да се огрява от слънцето — да бъ-
де с южно изложение, обрасло с ниска храстова
и дървесна растителност, която дава рядка сянка
и служи за по-добро ориентиране на майките. Раз-
ноцветното боядисване около входовете на нук-
леусите не осигурява добра ориентация. Наблю-
денията показват, че загубите на майки е по-мал-
ка, когато нуклеусите не са правилно подредени
в редици или шахматно, а разпръснати на по-го-
лямо разстояние (6—7 м) един от друг до раз-
лични ориентири и подигнати н а подставкп на
50—60 см от земята. Н. Фоти е установил, че по-
голяма загуба на майки има при нуклеусите, кои-
то са към центъра на п л о щ а д к а т а , отколкото в
крайните.
В нуклеусите, които се отнасят на оплодния
пункт, не трябва да има търтеи, з а т о в а при за-
селването те щателно се почистват или пчелите
се пресяват през ханемапова решетка. Евентуал-
но появилото се впоследствие в тях търтеево пило
редовно се унищожава-
Броят на отбраните бащини семейства, които
трябва да се поставят на оплодния пункт, зависи
както от количеството на майките, които едновре-
менно ще се оплодяват, така и от това, доколко
добре е изолиран пунктът. При добре изолиран
оплоден пункт е необходимо едно бащино семей-
ство за едновременното оплодяване на 50 майки,
а при недобре изолиран пункт са необходими 4
бащини семейства за 50 майки, 6 — за 100—150,
10 — за 800 и т. н. Вероятността за оплодяване
на майките с определените търтеи при недобре
изолираните оплодни пунктове може до голяма
степен да се повиши чрез увеличаване броя на

.354
бащините семейства,, чрез отглеждане на търтеи
и майки по-рано през пролетта, преди да ica се из-
люпили търтеи ,в другите семейства, както и чрез
смяна на майките в близките пчелини с майки от
същия произход, от кой го са тези на бащините
семейства в оплодения пункт.
След приключване на пашата, за да се запа-
зят търтеи за оплодяване на последните серии
майки, бащините семейства трябва редовно да се
подхранват със сироп, в който се п р и б а в я прашец
или друга белтъчна храна, или в краен случай да
се осиротят временно.

БЕЛЯЗАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА МАЙКИ

З а да се знае в ъ з р а с т т а па м а й к а т а и да ее уста-
нови нейната самосмяна, както и да може лесно
да се открие при преглед, необходимо е тя да се
бележи с определен цвят, който е различен за
отделните години. Майките се бележат след оп-
лодяването, когато се вземат от нуклеусите. По
наблюдения па Н. Фоти до &.% от белязаните
неоплодени майки стават жертва на разни птици-
неприятели, които ги унищожават във въздуха.
З а по-лесно запомняне реда на цветовете за
нашата страна е прието белязането да става по-
следователно, както ее редуват цветовете на бъл-
гарското национално знаме: 1971 г. — бял цвят,
1972 г. — зелен, 1973 г. — червен, 1974 г. — от-
ново бял и т. н. Б е л я з а н е т о става, като
върху гърба на гръдния дял на майката с по-
мощта на тънка рисувателна четчица или е под-
ходящо издялана клечка се нанася малка капчи-
ца (колкото главичка на карфица) от ацетонов
разтвор на съответно оцветен целулоид. Предва-

3 55
 Фиг. 53. Белязане на
майката с целулоидна
боя

рителпо целулоидът се нарязва иа дребно и се

поставя в малко шишенце, като се залива с двой-
но количество ацетон. Ацетонът лесно се изпаря-
ва и е избухлив, затова шишето т р я б в а да бъде
запушено и да не се излага на слънце или да се
затопля.
По време на белязането майката тря!бва да стои
неподвижно, като се поставя да затъне с к р а к а в
плитка чиния с гъст мед. Тя може да се притисне
леко върху питата с пръстен от тенеке, през пе-
риферията на който има дупки, в които ся обтег-
нати накръст конци на разстояние 4 мм. Гръд-
ният дял трябва да попадне в едно от квадратче-
тата и тогава се нанася боята. М а й к а т а може и
направо да се хване внимателно с палеца и по-
казалеца на едната ръка, без да се притиска ко-
ремчето, а с другата се нанася боята (фиг. 53).
Ръцете трябва да бъдат чисти. Ацетоновата боя
бързо засъхва и майката веднага се пуска на
питата без никаква опасност, че ще бъде напад-
ната от пчелите.
Белязането може да стане и с малко цветно
кръгче от станиол с диаметър около 2 мм, кое-
то се изрязва със ситна обущарска зъмба. И м а и
специални кръгчета от опалит. Кръгчето се за-
.356
Фиг. 54. А4айка, беляза-
на с бяло кръгче от
опалит

лепва върху гръдния дял с лепило от шеллак и

чист спирт (фиг. 54). Тъй като това лепило не
засъхва веднага, майката се поставя в клетка вър-
ху рамките за 10—15 минути, след което се осво-
бождава. За да добие опит, пчеларят трябва пред-
варително да ice упражни, като бележи търтеи или
млади пчели.
Белязането на майките чрез подрязване е но-
жички к р а и щ а т а на лявото, дясното или и на
двете крила не е за препоръчване, понеже причи-
нява известно осакатяване, което не може да не
оказва влияние върху жизнедейността й, а оттам
и върху отношението на пчелите към нея.
З а и з п р а щ а н е н а м а й к и на по-далечни
разстояния се използуват специални транспортни
клетки (фиг. 55). У нас се използува клетката на

Фиг. 55. Транспортна

клетка (ориг.)

.357
 Беитон, която представлява дървено трупче, дъл-
го 10 см, широко 3 см и високо 2 см, в което са
издълбани три кръгли гнезда, свързани помежду
си с проходи. На двете, тесни страни на клетката
има отвори с диаметър 1 ом, през които става за-
селването и освобождаването на майката. Преди
заселването едното крайно гнездо се з а р е ж д а с
полутвърда кърмова м а с а , в която се прибавя 10%
пресен цветен прашец. Добре е гнездото предва-
рително да се н а м а ж е с разтопен восък нли па-
рафин, за да не може дървото да попива меда
и кърмовата маса да се втвърди. Отгоре върху
цялата клетка се заковава гъста телена мрежа,
а върху нея на две картонени ивици, поставени на
тесните страни па клетката, се приковава капа-
кът, така че между него и мрежата да има про-
лука за вентилация.
Заселването н а клетката става, като през сво-
бодния страничен отвор се пускат внимателно май-
ката и 10—15 млади пчели-кърмачки. На двата
странични отвора се заковават мрежичкп или те
се запушват с дървени тапи. Върху капака на
клетката или върху пакета е клетките се напис-
ват точните адреси на получателя и изпращача,
а също и предупредителните думи: „Внимателно,
живи пчели! Не д р ъ ж на слънце! Доставете прат-
ката веднага!".
При пристигане н а майките клетките ice пре-
г л е ж д а т в присъствието н а получателя и пощен-
ския служител, к а т о ice отмовават капачетата.
Ако има загинала майка, съставя се акт, кой-
то заедно ic клетката (с майката) веднага се из-
п р а щ а на изпращача за рекламация. По-добре
понасят транспорта младите майки, които наско-
ро са започнали да спасят. В студено време, ко

.358
гато температурата на сянка е под 10°С, майки
не трябва да се изпращат, защото пчелите не мо-
гат да ги хранят и те загиват от глад или пре-
мръзват.

СМЯНА НА МАЙКИТЕ

За да бъдат силни и високопродуктивни, пчелни-

те семейства трябва да имат млади, добре разви-
ти майки от добър произход. Установено е, че най-
много яйца снасят майките през п ъ р в а т а и вто-
рата половина от своя живот. Старите майки сна-
сят значително по-малко яйца през пролетта и
лятото, голяма част от които са неоплодени и от
тях се излюпват търтеи. Поради това семейства-
та със стари майки изостават в развитието си за
главната паша и д а в а т малък добив на мед. Спо-
ред проучванията в Опитната станция по пчелар-
ство — София (Б. Митев) в сравнение с пчелните
семейства, имащи 3-годишни майки, семействата
с 2-годишни са имали за главната паша 14% по-
вече пило, 10% повече пчели и са дали 21% пове-
че мед, а тези с 1-годишни майки са имали 37%
повече пило, 18% повече пчели и са дали 42% по-
вече мед. През есента старите майки рано 'преу-
становяват яйцеснасянето и семействата биват за-
зимени предимно със стари (от лятото) пчели. Ето
защо в пчеларската практика трябва да се извър-
шва планова смяна на майките в пчелина, като
ежегодно се сменят най-малко 50% от тях с мла-
ди, отгледани през с ъ щ а т а година, т. е. смяната
да става през година. Поради по-интензивното яй-
цеснасяне при многокорпусните и двукорпусните
кошери желателно е смяната на майките да ста-
ва ежегодно. Допуска се само най-ценните (пле-

.359
 Фиг. 56. Добре развита
млада оплодена майка
(ориг.)

менните) майки да се използуват до изживяване

за получаване на личинки за отглеждане па ви-
сококачествени майки.
Освен плановата^ смяна на старите майки па
сменяване подлежат и младите, които имат Де-
фекти — парализиран или недоразвит крак, не-
редовно снасяне на яйца, слаба яйценосна спо-
собност, снасяне на неоплодени или нежизнеспо-
собни яйца и пр. Смяната на такива дефектни
майки трябва д а стане веднага при откриването им.
Плановата смяна на старите майки става с оп-
лодени или неоплодени майки или със зрели ма-
точиици. Най-сигурна е смяната с оплодени май-
ки (фиг. 56), защото те добре се приемат от пче-
лите и няма риск от загуба при брачен полет,
което често се наблюдава при даване на неопло-

.360
дени майки или маточиици. Освен това при дава-
не на оплодени майки почти не става прекъсване
на яйцеснасянето и развитието на пчелните се-
мейства, което е от значение особено през пролет-
та преди главната п а ш а . Смяната на старите май-
ки през пролетта с млади оплодени е добро про-
тивороево средство за районите със оредноранна
и късна главна паша (ливадна, планинска), къде-
то пчелните семейства са по-склонни да изпадат
в роево състояние. От друга страна, екстериорни-
те и яйценосните качества на оплодените майки
могат да бъдат по-добре .преценени преди прида-
ването им, отколкото това може да стане за нео-
плодените и особено за маточниците, при които
някои майки могат да се окажат лошокачествени.
Смяната с неоплодени майки или маточиици
трябва да става около 20—25 дни преди к р а я на
последната главна паша. По този начин прекъс-
ването на яйцеснасянето за 10—15 дни до опло-
дяване на новите н я м а да се отрази неблагоприят-
но на медосбора. На пчелните семейства се преда-
ват най-успешно маточиици. З а тази цел 2—3 дни
след отнемане на старата майка, през което време
пчелите з а л а г а т свищеви маточиици, на една от
средните пити се прикрепват 1—2 зрели маточни-
ка от добър произход. Майката, която първа се
излюпи, пр огризва останалите маточиици.

МЕТОДИ ЗА П Р И Д А В А Н Е НА МАЙКИТЕ

Придаването на майките е много в а ж е н моменг

в п ч е л а р с к а т а практика. З а д а 'бъде успешно,
необходимо е да се спазват следните у с л о в и я :
1) ако в осиротялото семейство няма млади пче-
ли, трябва д а му се д а д е пита със зряло пило

.361
 5—6 дни преди даване па майката; 2) гнездото на
семейството да се стесни и затопли добре; 3) се-
мейството да се подхрани със захарен сироп 2—3
вечери преди и след даване на майката; 4) входът
иа кошера да се стесни силно и да се внимава
да не се предизвика к р а ж б а ; 5) преди даване на
майката семейството да се прегледа и ако има
иеоплодеиа майка или заложени маточиици, те
да се унищожат; 6) придаването на майката да
става внимателно, без да се обезпокоява семей-
ството с много пушек; 7) освобождаването на
майката да става привечер, когато пчелите са по-
спокойни.
Придаването на майки става с помощта на клет-
ки или направо.
Придаване с клетки. Това е най-широко прила-
ганият метод. Клетките са направени От телена
мрежа е отвори 2—3 мм; в тях майките се нами-
рат в безопасност, докато бъдат приети от пчели-
те. В практиката се използуват различни видове
клетки, най-Известни от които са цилиндричната,
титовата, плоската и транспортната.
Ц и л и н д р и ч н а т а к л е т к а е дълга 10—12
см с диаметър 18 мм. Д в а т а и отвора се запуш-
ват с дървени тапи, едната от които е издълба-
на от вътрешната си страна, където се поставя
храната — кристализирал мед или кърмова маса.
М а й к а т а се хваща внимателно за гърдите с чисти
пръсти и се пуска през единия отвор, който ведна-
га след това се затваря. Вместо д а се хваща с
ръка, майката може внимателно д а се похлупи с
клетката, след което се затваря. При придаване-
то клетката с майката се помества в издълба-
но място на една от средните пити, като се
гледа да бъде в досет с меда, но без д а се за-
цапва. На другата вечер кошерът се отваря вни-

.362
 Фиг. 57. Цилиндрична клетка с ханеманова решетка (ориг.)

мателио и се проверява как се отнасят пчелите

към майката. Ако те стоят спокойно върху клет-
ката или провират хоботчетата си през мрежата,
за да я хранят, едната тапа на клетката се из-
в а ж д а и отворът се з а м а з в а е малко восък и мед
от с ъ щ и я кошер. След 4—5 дни се проверява Дали
майката е приета благополучно, което се устано-
вява по снесените пресни яйца.
Ако пчелите бягат неспокойно по клетката, гри-
зят мрежата, като някои дори вкарват ж и л а т а си
в отворите н, това е указание, че те имат враж-
дебно отношение към майката. Тогава питите се
преглеждат внимателно, за да се унищожат ма-
точниците или неоплодената майка, които са оста-
нали незабелязани и неотстранени преди поста-
вянето на клетката с новата майка. След 2—3 дни
отново се преглежда и ако пчелите са благосклон-
ни към новата майка, тя се освобождава.
Подобрен вариант на тази клетка е цилиндрич-
ната с ханеманова решетка (фиг. 57). Вместо да
се запушва с тапи, в единия й край се натъпква
4—5 см твърда кърмова маса, пуска се майката
през другия отвор, па който веднага се поставя
цилиндър от ханеманова решетка, зареден с 1—2
см кърмова маса, и клетката се поставя в коше-

.363
 pa. Понеже пчелите по-бързо и з я ж д а т по-малко-
то количество к ъ р м о в а маса откъм ханемановата
решетка, те в л и з а т през нейните отвори при май-
ката, приемат я и елед 1—2 дни, след като изкон-
сумират по-голямото количество храна, поставено
на другия отвор, тя излиза.
К л е т к а т а и а Т и т о в (фиг. 58) има форма
на кибритена кутия и се използува както за при-
даване на майка, така и за излюпване на маточ-
ник, който се поставя в широкия горен отвор.
Н а долната страна на клетката има подвижна
дървена втулка с гнездо от вътрешната страна,
в което се поставя храна. Когато ее придава май-
ка, горните два отвора на клетката се затварят
отвън с п л ъ з г а щ а се тенекиена пластинка. Клет-
ката с майката се поставя между две съседни пи-
ти в средата иа гнездото отгоре, като на място-
то, където нейните стени допират до питите, ка-
пачетата на килийките с мед се падрагакват, за
да може майката да се храни и оттам. На другия
ден втулката на долния отвор се отмества и там
се з а л е п в а пластинка от восъчна основа, която
ситно се иадупчва и н а м а з в а отвън е мед, за да
могат пчелите по-скоро да я проядат и освобо-
дят майката. Същевременно се открива и малкият

Фиг. 58. Клетка иа Титов

Фиг. 59. Плоска кръгла
клетка

горен отвор, през който влизат първите пчели, коч-

то се г р и ж а т за майката,.
Плоската к л е т к а (фиг. 59) е кръгла или
четвъртита, широка 12—15 и висока 2,5 см, със
зъбци на долната си страна. Отстрани има от-
вор, който се з а т в а р я е дървена тапа. Н а една от
средните пити па гнездото се избира участък с
открит мед, както и с празни полирани килийки,
люпещо се пило и 20—30 млади пчели, между
които се пуска майката, като веднага се похлуп-
ва с клетката, която се забива в питата. Т а к а май-
ката има възможност веднага да започне да сна-
ся яйца под клетката, което улеснява нейното
приемане. Сле|д 1—2 дни ее проверява и ако
пчелите са благосклонни и спокойни, майката се
освобождава, като се открие отворът и се зама-
ж е с мед и восък или клетката направо се из-
важда.
Транспортната клетка се поставя в
средата на гнездото със зряло пило, като пред-
варително се отстранява капачето. На следващия
ден при благосклонно отнасяне на пчелите отво-
рът откъм храната се освобождава.
Придаване без клетки. То става само при бла-
гоприятно време, когато има добра п а ш а и семей-
ствата са спокойни, увлечени в медосбора. Могат
да се използуват следните методи:

.365
 1. По обед в хубаво време, когато старите
пчели са па паша, по възможност без да ее под-
пушва и тревожи семейството, се изважда питата
със старата майка, която се отнема и веднага на
същото място на питата между младите пчели
се пуска новата майка, след което кошерът бързо
се затваря.
2. Привечер, след отнемане на старата май-
ка, през входа и а кошера се пускат 1—2 кълба
пушек и след 4—5 минути оттам се пуска новата
майка, която предварително трябва да бъде на-
мазана с течен мед по възможност от същия ко-
шер. Поради спокойното състояние на семейство-
то, бавното движение на намазаната майка и хра-
нителния контакт, който па първо време пчелите
установяват с нея, те в повечето случаи благо-
склонно я приемат.
3. Вечер, след като летящите пчели са се при-
брали, гнездото се открива и върху горните летви
на рамките се капнат 6—7 ка пки етилов етер. Гнез-
дото се закрива и след 10 секунди из средната меж-
дина майката се пуска и кошерът се затваря. Този
метод е предложен от Ваеилиади и е изпитан в
Кабардиио — Б а л к а р с к и я пчелоразнъдсн совхоз,
като са били приети 94% от придадените оплоде-
ни майки и 93% от неоллодените. Получен е мно-
го добър резултат и при придаване на майки по
този начин на семейства-търтоваци.
4. При неблагоприятни условия з а успешно
приемане майките предварително се придават на
временна отводка, конто най-добре се формира, в
горния корпус на многокорпусния кошер. Корпу-
сът се з а р е ж д а с 2—3 пити запечатано пило и мла-
ди пчели и няколко пити с мед и прашец. След то-
ва се обръща н а з а д с входа, и се изолира от ос-
новното семейство чрез разделителната табла. При-

.366
 вечер, след като старите пчели са излетели от
него и са се в ъ р н а л и в основното семейство, в
корпуса се придава майката с клетка. Тя бива
благосклонно приета от младите пчели и на
другия ден се освобождава. Майката се оставя
да снесе яйца в питите и след като се излюпят
достатъчно млади пчели, старата майка на основ-
ното семейство се отнема, разделителната табла
се отстранява и н а нейно място се поставя надуп-
чен вестник, през който двете семейства се обеди-
няват, като остава м л а д а т а майка.
При изпитването на този метод в Опитната
станция по пчеларство — София (Л. Радоев) 100%
от така придадените майки бяха приети. Той мо-
же д а се приложи и при кошерите л е ж а к и да-
дан-блат, като в тях с плътно п р е г р а ж д а щ а дъска
се заделя временна отводка с млади пчели и за-
печатено пило, където се придава м л а д а т а май-
ка. По-късно двете семейства се обединяват, като
старата предварително се отнема. Поради сигур-
ността на този метод той трябва д а се използува
особено при придаването на много ценните май-
ки — елитни или от друга порода.
Вместо майка на отводката (нуклеуса) може да
се придаде зрял маточник (фиг. 60). След като
излюнепата майка се оплоди, снесе яйца и от
тях започнат да се люпят пчели, с т а р а т а се отне-
ма и нуклеуеът се присъединява към основното
семейство през вестник. При големите пчелини,
за да не се губи време, старата майка не се от-
нема, а след като се обединят двете семейства
през вестника, в борбата между двете майки мла-
дата обикновено побеждава в 90% от случаите.
5. Смяната се извършва чрез маточник, без да
се търси и отнема старата майка (методът е при-
ложен от Филатов). Един зрял маточник ое за-

.367
Фиг. 60. Закрепване на маточник на питата (ориг.)

крепва между горните летвички на крайните рам-

ки на магазина, корпуса или плодника. Маточпи-
кът се поставя в малко наклонено положение,
за д а може да се в и ж д а върхът му. След 1—2 дни
се проверява и ако маточникът 'е правилно излю-
пен, се прави нова проверка след 10—12 дни, за
да се види дали м л а д а т а майка се е оплодила и
е сменила с т а р а т а .
Ако при п ъ р в а т а проверка се о к а ж е , че маточ-
никът е прояден, поставя ее друг, но от против-
ната страна. В случай че и той е прояден, смяна-
та иа майката се извършва по някои от описани-
те методи.,
Този метод може д а даде задоволителни резул-
тати, само ако се прилага по време на много сил-
на главна паша. От изпитването му (JT. Радоев)

.368
при посредствена паша се смениха в най-добрия
случай до 62% от старите майки. При с л а б а п а ш а
старите майки въобще не можаха да се сменят,
въпреки че дадените маточиици бяха приети и
правилно излюпени. Вероятно при неблагоприятни
условия младите майки след излюпването им би-
ват убити от самите пчели.

24. К а л е н д а р е н справочник по п ч е л а р с т в о 369

Климатични особености. Обикновено юли е месец е най-ви-
соки средни месечни, средно максимални и абсолютно мак-
симални температури в България. Нормалните средни ме-
сечни температури са: в Северна България и Черноморие-
то от 21,5°С (Белоградчик, Старо Оряхово, Балчик) д о
23,8°С (Лом, Созопол), в Тракийската низина между 22
(Казанлък) и 24,5°С (Харманли, Свиленград), в долината
на Струма до 25°С (Петрич), във високите полета на Юго-
западна България ц с ж д у 17,5° (Самоков) и 21,5°С (Ботев-
град).
Абсолютно максималните температури достигат близо 42°С
(Варна, Карнобат, Чирпан, Хасково, Свиленград), а на
места са д о 43°С и дори повече (Петрич, Харманли, Пър-
вомай) .
Абсолютно минималните температури спадат до 3—4°С
(котловинните полега на Югозападна България).
Валежите са краткотрайни, често придружени с гръмоте-
вици, на места са поройни и с градушки. В Северна Бъл-
гария и Тракийската низина те са м е ж д у 40 и 60 л на кв. м,
във високите полета на Югозападна България — между
50 и 70 л, а най-малки са по долината на Струма и Чер-
номорието — между 30 и 45 л на кв. м. През втората по-
ловина на месеца на много места в страната започва да
се засушава.
Ветровете са слаби — от 1 до 4 м в секунда, най-често
от запад и северозапад.
Слънчевото греене е с най-голяма продължителност —
средно над страната е повече от 300 часа, като достига до
338 часа (Карнобат).

Фенологичен календар. През юли главната

пчелна паша в полските райони е от слънчогледа,
а в балканските — от ливадите и планинската
тревна растителност. П р о д ъ л ж а в а т да цъфтят ла-
вандулата, овчарският босилек, разните видове бо-
дили, теснол нетната върбовка, зърнаетецът, рига-
нът, плюскачът и др. Р а з ц ъ ф т я в а т б а л к а н с к а т а
чубрица, цикорията, пчелинокът, камилският бо-
дил, ветрогонът, тютюнът, памукът.
Поради честите засушавания през юли пчелите
не винаги могат добре да използуват юлската па-
ша. При ниска почвена и въздушна влажност от-

.373
Д6ЛЯН6Т0 из нектар силно намалява. Това особено
в а ж и за слънчогледа в полските райони, където
засушаваиията са по-големи. В това отношение
по-благоприятно е положението в района па Доб-
р у д ж а и Черноморието, понеже в я т ъ р ъ т откъм мо-
рето донася влага.
Към к р а я иа юли главната паша в повечето ра-
йони на страната приключва.
Състояние на пчелните семейства. През юли яй-
ценосната дейност на майките започва да намаля-
ва. Инстинктът за запазване съществуването на
вида чрез осигуряване на необходимите храни-
телни запаси и тяхното най-целесъобразно разход-
ване подсказва на пчелите да не отглеждат го-
лямо количество пило, тъй като п а ш а т а вече при-
ключва. Търтеевого пило бързо н а м а л я в а и май-
ките преустановяват снасянето н а ' неоплодени яй-
ца. Пчелите дори започват да изгонват търтеите,
защото роевият инстинкт вече е преминал и те
не са нужни. Те почти не градят изкуствени
пити, нито работят на строителната рамка. Забе-
л я з в а т се опити за к р а ж б а при отваряне на коше-
рите след приключване на пашата.
Работа на пчеларя. Щом пашата е към своя
край, трябва да се свалят магазините и корпу-
сите и да се центрофугират. Преди да се прибе-
рат в склада, те трябва да се поставят на коше-
рите (вечер), за да ги почистят пчелите от оста-
налия мед за няколко Дни. Магазините и корпу-
сите не бива да се съхраняват непочистени, за-
щото медът вкисва, а освен това се образуват
кристалчета от гроздената захар. Тези кристалчета
на следващата година служат като зародиши за
лесно кристализиране на събрания нов мед.
Осигурява се вода па пчелите с водопойка, ако
в района няма чиста течаща вода.

.374
 Ако някои стари майки не са сменени, те тряб-
ва да се сменят сега. Вземат се мерки срещу поя-
вата на к р а ж б а , както и за прекратяване на поя-
вила се. Д ъ н а т а на кошерите се вдигат.
След главната паша пчеларят прави преглед,
за да се осведоми за състоянието на пчелните се-
мейства и за техните нужди. Същевременно той
проверява здраво ли е пилото, защото по това
време се проявява американският гнилец.

О Г Р А Н И Ч А В А Н Е ЯЙЦЕСНАСЯНЕТО
ПО ВРЕМЕ НА ГЛАВНАТА ПАША

За най-целесъобразното използуване па пчелите

в медосбора трябва да се вземат мерки за огра-
ничаване яйценосната дейност на майката по вре-
ме на главната паша. Това особено се отнася за
кошерите с голям обем, в които майката намира
по-голям простор за яйцеснасяне. Чрез огранича-
ването му с е спестява значително количество хра-
на, както и грижи по отглеждане на пилото. Ако
главната паша е една и е краткотрайна (2—3 сед-
мици), ограничаването на яйцеснасянето трябва
да стане около една седмица преди нейното нача-
ло, така че с настъпването на пашата пчелите ве-
че да не се а н г а ж и р а т с отглеждането на пило,
а от по-млада възраст да се включат в пренася-
не на нектар. Когато пашата е дълготрайна
(30—40 дни) или след първата следват и други
главни паши, поради което периодът на медосбо-
ра се у д ъ л ж а в а , ограничаването на яйцеснасянето
трябва да става не по-рано от 25—30 дни преди
края на последната главна паша. Ако майката
п р о д ъ л ж а в а да яйцеснаея и през този период, пче-
лите, които ще се отгледат от снесените яйца, прак-

.375
 Фиг. 61. Поставяне на ха-
неманова р е ш е т к а върху
долния Kopiyc, в който е
майн а га

тичтеки няма да вземат участие дори и в прера-

ботката на нектара, защото медосборът вече ще
е приключил и те ще бъдат само консуматори на
събрания мед. Тези пчели няма да доживеят и
до зимата.
З а ограничаване на яйцеснасянето при много-
корпусните кошери корпусът с м а й к а т а се поста-
ви на дъното и се покрива с ханеманова решет-
ка, върху която се настаняват останалите корпу-
си (фиг. 61). З а д а не се з а л а г а т маточиици в
горните корпуси, техните входове се затварят, до-
като се запечатат личинките, така че пчелите да
преминават през долния вход и да, бъдат в кон-
такт с майката. След това горните входове се ог-
.376
 варят за улеснение на пчелите и за усилване на
вентилацията. По същия начин се постъпва и при
кошера дадан-блат е втори корпус, к а т о ханема-
новата решетка се поставя между него и плодни-
ка, сдед като гнездото се преустрои за медосбор
(вж. стр. 222). Ако някоя дейна майка се е ка-
чила в магазина, т я се снема в плодника, върху
който се поставя решетката.
В случай че пчеларят не разполага с ханема-
нови решетки, средните пити на плодника, на
които е майката, може да се покрият със здраво
платно, което да е по-късо с 4—5 см спрямо пред-
ната и задната стена на кошера. По този начин
пчелите преминават през свободните проходи око-
ло платното, а майката се з а д ъ р ж а на питите с
пило, като рядко преминава през медовите уча-
стъци иа питите. След като питите в корпуса или
магазина се залеят с нектар, платното се отстра-
нява.
При по-слаб медосбор ограничаването на май-
ката в долния корпус или в плодника не е доста-
тъчно, тъй като пчелите складират нектара и ме-
да в корпусите и л и магазините над ханемановата
решетка и майката продължава безпрепятствено
да яйпеснаея. В т а к ъ в случай при последната глав-
на паша майката трябва да се изолира с верти-
кална ханеманова решетка на 3—4 пити (1—2 с
мед и прашец и 1—2 празни) в странично отде-
ление, което се покрива със здраво платно или с
парче от ханеманова решетка. М а й к а т а може да
се постави и в изолатор (с 1—2 пити), на чиито
страни има ханеманови решетки. След пашата тя
се освобождава. Някои породи пчели, каквато е
сивата планинска к а в к а з к а порода, сами ограни-
чават яйценосната дейност на майката по време
на пашата, като складират меда най-напред в

.377
плодника, а след тоза в магазина или в горните
корпуси.
Яйцеснасянето се ограничава най-пълно чрез
смяна на майката, която се отнема в гореспоме-
натия срок, а след 2—3 дни на семейството се
д а в а запечатан з р я л маточник от добър произход.
По този начин, докато младата майка се опло-
ди н започне да снася, семейството остава без
младо пило за един период от 10—15 дни и пче-
лите-кърмачки активно се включват в медосбора.

ОТНЕМАНЕ Й Ц Е Н Т Р О Ф У Г И Р А Н Е
НА ПИТИТЕ С М Е Д

По в р е м е н а медосбора на пчелните семейства

трябва да се осигури пълно спокойствие. Изл iiu-
ни прегледи без крайно н а л е ж а щ а нужда не би-
ва да се правят, защото обезпокоените пчели на-
рушават летателната си дейност за няколко часа,
което се отразява па медосбора. В зависимост от
притока на нектар необходимо е само да ое сле-
ди през няколко дни как върви запълването н а
питите с мед. З а тази цел внимателно, без да се
тревожат пчелите и по възможност, без да се из-
ползува пушек, се преглеждат по 1—2 крайни и
средни пити в магазините, респ. корпусите или от
страничните пити — в лежаците. Щ о м като пити-
те са запълнени е мед и на '/з до г / 2 в горната
си част са запечатани, а при навеждането им от-
критият мед не капе, те могат да се центрофуги-
рат. Отбирането иа готовите пити за центрофуги-
ране трябва да с т а в а следобед и привечер, за да
не с.е пречи на р а б о т а т а на пчелите през деня.
За тази цел те леко се подшушнат, за да се от-
дръпнат надолу, след което питите се изваждат

.378
една по една и чрез внимателно тръскане или
смитане се освобождават напълно от пчелите.
Освобождаването на питите за центро-
фугиране при големите пчелини може да. стане
много бързо чрез използуване на отпъждащи пче-
лите средства — т. нар. рапелеити. З а тази цел в
топло време се използува 50—70 % разтвор на
карболова киселина с добавка иа няколко капки
глицерин. При хладно време (15—27°С на сянка)
се използува бензалдехид, С тези средства се на-
в л а ж н я в а тензух, прикован отгоре на дървена
рамка, висока 5—6 см, която приляга точно върху
магазина или корпуса, като покривът се отстра-
нява. Н а м а з в а н е т о става с парче плат, вързано на
дълга пръчка. Отгоре на рамката е прикована чер-
на паомолепа хартия (фиг. 62). Изпаренията на
карболовата киселина, реоп. на бензалдехида, при-
нуждават пчелите да напуснат питите н а магази-
на (корпуса) и да слязат надолу. Това става за
4—5 минути, след което освободените корпуси или
магазини се отнемат. Най-добре е да се работи
с няколко такива рамки, които последователно се
преместват върху кошерите. Трябва да се вни-
мава да не попадне разтвор от карболовата кисе-
лина по ръцете и рамките на кошерите, защото
тя р а з я ж д а кожата- Опасност от поемане на ми-
ризма от меда практически не съществува. Бен-
залдехидът не бива да се използува, когато тем-
пературата. на въздуха е по-висока, защото той
тогава се изпарява по-бързо и дава обратна ре-
акция — вместо да се отдръпнат надолу, пчелите
се дезорганизират и се стремят да отиват наго-
ре. Бензалдехидът, както и карболовата кисели-
на се продават в магазините за химикали иа Д П
„Печатни произведения". Те трябва да са чисти
и да се съхраняват добре затворени, на тъмно и
хладно място.
.379
 Фиг. 62. Освобождаване на

m
агазина от пчелите чрез
. Зрепеленти (ориг.)
МШяШ

i
• IPW
, ( "fw* 4
Ч. V * • ^

ШШШЯш: «ЙШЙ1

И ^SS
fBP^ В
Ж 1
glgg
I P jfll * '

Ц е н т р о ф у г и р а н е т о на меда трябва да
става в чиста, светла стая, която да може добре
да се затваря, за да не влизат пчели. При под-
вижно пчеларство центрофугирането може да ста-
не в подвижната пчеларска б а р а к а . Преди цен-
трофугирането питите се разпечатват с пчеларска
вилица или с остър пчеларски нож. С вилицата
се отстраняват само капачетата на килийките, без
да се поврежда с а м а т а пита. Ако питите са удебе-
лени, те се изравняват с ножа или с вилицата
наравно с ширината на летвичките на рамката.
За да реже добре, ножът трябва да бъде топъл.

.380
 Затова той от време на време се потапя в съд с
гореща вода. Още по-добре е да се работи с нож,
който се загрява е пара, идваща по тръби от
съд е в р я щ а вода. Ако в помещението има елек-
трически ток, най-добре е разпечатването да ста-
не с електрически нож. Разпечатването става пад
широк съд (тава), в който се събират восъчните
отпечатай. При по-големите пчелини за удобство
в р а б о т а т а се използуват ,специално устроени
шкафове за разпечатване, в които се събират и
отцеждат восъчните отпечатай и се подреждат
разпечатаните пити, докато се поставят в центро-
фугата.
Ц ент рофугирайето на меда става със
специални центрофуги, които биват главно два ти-
та — хордиалши и радиални. Хордиалните цен-
трофуги са пригодени за 2—3—4 плодникови пити
или двойно количество магазинни. Радиалните цен-
трофуги (фиг. 63) са за по-голям брой пити (10—
50) и имат висока производителност, поради кое-
то намират приложение в едрите промишлени пче-
лини.
Центрофугата трябва предварително д а се по-
чисти, измие и подсуши добре и да се закрепи
здраво на пода. Под крана й се поставя гъста
(двойна) цедка, а под нея съдът за мед, който

Фиг. 63. Радиална центро-

фуга (ориг.)

.381
 може да бъде емайлиран, калайднсан, пластма-
сов или от бяло тенеке. От този с ъ д центрофу-
гираният мед се прелива в съдовете, с които ще
'•е траснертнра и съхранява. Преди използуване-
то им съдовете т р я б в а с ъ щ о да бъдат добре из-
мити и подсушени. При нареждането питите в
центрофугата се поставят така, че горните лет-
вички на рамките да са обратно на посоката на
въртенето. Това улеснява изпръскването на меда
от килийките, понеже те имат наклон нагоре. Пи-
тите трябва да допрат с цялата си площ на мре-
ж а т а на въртящия се кош, защото в противен
случай лесно могат да се разкъсат поради центро-
бежната сила, особено ако са новоизградени. З а
да бъде балансирана центрофугата, срещуполож-
ните пити трябва да бъдат еднакво тежки. Вър-
тенето отначало трябва да бъде по-бавно. След
I ато се изпръска по-голямата част от меда от
външната страна на питите, те се обръщат, за да
се изпръска напълно медът от другата страна,
при което въртенето постепенно става по-бързо.
След това питите отново се обръщат в първона-
чалното си положение, за да се изпръска напъл-
но медът от първата страна. При радиалните цен-
трофуги медът с е напръсква едновременно о^
двете страни иа питите. Поради голямото им на-
товарване те са пригодени за з а д в и ж в а н е с елек-
тромотор. Много удобни за работа са хордиал-
ните центрофуги с обръщателни касетки, които
позволяват, след като питите се центрофугират от
едната страна, бързо да се обръщат с ръка или
автоматично, за д а се центрофугират и от дру-
гата.
Изцентрофугираните пити отново се поставят на
кошерите, ако п а ш а т а продължава. След послед-
ното центрофугиране при приключване на медо-

.382
сбора питите се в р ъ щ а т на кошерите, за да се
почистят и подсушат, след което се прибират и
съхраняват в склада.

АМПРИКЛПСК11 ГНИЛЕЦ

Американският (злокачественият) гнилец е зараз-

но заболяване на запечатаното пило. Причинява
се от бацил, който образува много устойчива
спора.
3 а р а з я в а н е т о става преди запечатване на
личинките, а болестта се проявява след запечат-
ването им, като те умират и труповете загниват.
В трупа на у м р я л а т а личинка се наброява-г до 5
милиарда бацили (рееп. спори). Характерна кар-
тина при американския гнилец е, че капачетата
на килийките е болни личинки потъмняват, хлът-
ват и са продупчени (фиг. 64). Гнилостната ма-
са отначало е жълтеникава, а след това става
тъмнокафява с туткалоподобна консистенция, за-
лепена за килийката. При опит да с е извади с
клечка тя се точи па дълга нишка. И з д а в а непри-
ятна миризма на разтопен туткал. Пилото на пи-
тата е прошарено — между килийките с болни

Фиг. 64. Запечатано пило,

болно от американски
гнилец

.383
личинки има килийки със здраво открито и запе-
чатано пило. В стремежа си да почистят килий-
ките (което не им ее отдава) пчелите се инфек-
тират н пренасят з а р а з а т а по здравите личинки.
Непочистената гнилостна маса засъхва като чер-
на коричка, здраво залепнала за долната стена
п дъното на килийката.
Заболяването се п р о я в я в а предимно през
горещото време — юни, юли и август, но може да
се прояви и по-рано, особено ако семейството е
заразено от предната година. Освен чрез пчелите
(при к р а ж б а , блуждаане, налитаие) з а р а з а т а се
разпространява от болните на здравите семейства
и при преместване на пити, използуване на необез-
заразени кошери, к а к т о и чрез замърсените ръ-
це и пособия при прегледите. След излюпване на
пилото през есента спорите се з а п а з в а т в инфек-
тираните ггити, меда и прашеца, по самите коше-
ри, както и в засъхналите трупове (корички) на
умрелите личинки и на следващата година з а р а з а -
та избухва с по-голяма сила. Цели пчелини може
да бъдат обхванати от болестта.
Боледуващите семейства отслабват, медопродук-
тивиостта им силно н а м а л я в а и след 2—3 г. загиват.
Като п р е д п а з н и м е р к и срещу американ-
ския гнилец трябва да се спазват всички необхо-
дими санитарно-хигиенни изисквания, за да не
се пренесе з а р а з а т а от болните на здравите се-
мейства в същия или в други пчелини. Особено
опасно е безконтролното движение на пчелини
от едни райони в други без здравно освидетел-
ствуване от ветеринарните власти.
В борбата срещу американския гнилец от
много важно значение е болестта да бъде навре-
ме открита от самия пчелар или от проверителя.
При установено заболяване или при съмнение вед-

.384
нага трябва да бъде уведомен ветеринарният ле-
кар за определяне точната диагноза и за изпра-
щане на проби от болното пило за изследване във
ветеринарио-бактернелогичната станция. Съгласно
Инструкцията за борба с болестите по пчелите у
нас болните от американски гнилец пчелни се-
мейства не се лекуват, тъй като при нашите усло-
вия той протича в т е ж к а форма, която не се под-
д а в а на лечение. Борбата се води чрез пълно
унищожаване на болното семейство заедно с ко-
шера, питите и меда.. Ако пчелните семейства са
застраховани, те предварително се оценяват. До-
пуска се запазване само на здравите и нови ко-
шери, които непременно трябва да се обеззара-
зят с л е д основно почистване и изгаряне на от-
падъците, чрез опламеняване с бензинова лампа
под наблюдението и ръководството на длъжност-
ните ветеринарни органи. Останалият инфектиран
инвентар се изгаря или обеззаразява,, ако е годен.
Тревата на местата, където са стояли кошерите,
се опламенява, след което почвата се прекопава
и посипва с 5% разтвор на хлорна вар или 10%
разтвор на прясно гасена вар. Медът с а м о от ма-
газините и ако е повече, може да се центрофуги-
ра, като се спазва той да бъде даден за бърза
консумация, и то само през зимата на общежи-
тия. На пчелина и района, в който има болни от аме-
рикански гнилец семейства, ее налага карантина.

ПАРАЛИЧ

З а р а з н и я т паралич е болест на възрастните пче-

ли, която се причинява от филтруем вирус. З а р а -
зените пчели отначало са възбудени, но след то-
ва загубват способност да летят, като стоят не-

25. К а л е н д а р е н справочник по п ч е л а р с т в о 385

 подвижни по прилепната дъска и при пипане ле-
ко трепват с крилата си. В стремежа си да из-
хвърлят навън болните здравите пчели оскубват
власинките им и те изглеждат черпп. Болестта
протича бързо, като пред кошера се виждат мно-
жество трупове и семейството скоро отслабва. Тя
може да бъде и хроническа — с по-късни и по-
слабо забележими прояви.
С по со бст в ув а щ и фактори за разви-
тие на паралича са горещото време и белтъчният
глад (при липса на прашец). Срещу паралича
през големите горещини гнездата трябва да се
предпазват от прегряване, като кошерите се за-
сенчват и се създава необходимата вентилация.
Труповете на умрелите пчели се изгарят, а ръцете
и пособията след прегледа на болните семейства
се дезинфекцират. Антибиотиците не действуват
срещу вирусния паралич, но укрепват организма
на пчелите и може да се дават (стремтОмицин или
тетрациклин по 0,5 г па литър сироп) няколко пъ-
ти през 5—6 дни. В такъв случай магазините на
кошерите трябва да бъдат свалени.
Смята се ( Н е д я л к о в ) , че заразният паралич е
една от трите форми на ч е р н а т а болест,
наречена така поради черния цвят на обезкосме-
ните пчели. Д р у г и т е две форми на черната болест
с.а от незаразен характер. Едната се д ъ л ж и на
генетични причини (мутации), като около поло-
вината от индивидите на семейството се излюпват
без власинки по тялото. Чрез смяна, на майката
семействата се поправят. Д р у г а т а форма се проя-
вява предимно в горските райони, където пчелите,
когато са ориентирани към мановата паша, не
събират цветен прашец и изпитват белтъчен глад.
В организма на изтощените (предимно летящите)
пчели обмяната на веществата се нарушава, велед-

.386
ствие на което власинките по тялото им започват
да опадват. Като средство срещу тази форма на
черната болест се препоръчва осигуряваше на .пра-
шец чрез преместване па пчелина па подходяща
паша, както и подхранване със сироп на малки
порции, в които се р а з т в а р я 1 г син камък на
всеки един литър. Срещу вирусния паралич и чер-
ната болест при липса на прашец е добре в си-
ропа да се прибавят белтъчни храни — мляко, из-
вара и др. При първа възможност майката се
сменя с млада.

МЕЛАНОЗА

Меланозата е гъбно заразно заболяване на пчел-

ната майка, което поразява яйчниците. Те почер-
няват и не могат да функционират. По-рядко мо-
ж е да се наблюдава при пчелите и търтеите.
Б о л н а т а майка преустановява яйцеснасянето и
в такива семейства няма яйца и млади личинки.
Тя е с подуто, у д ъ л ж е н о и влачещо се коремче,
в к р а я на което се подава засъхнала факална
маса. Майката е слабо подвижна и не може да
се з а д ъ р ж а добре на питите, като често пада на
дъното и пчелите я изхвърлят навън. Останали
без младо пило, семействата не .могат д а си отгле-
дат нова майка и обикновено стават търтоваяи.
Средства за лекуване на болни от меланоза
майки няма. Такива майки трябва веднага да се
изпратят във ветеринарно-бактериологична стан-
ция за изследване, а на семействата да се д а д а т
млади здрави майки. Необходимо е да се под-
д ъ р ж а чистота и д а се подобрят условията, за жи-
вот в пчелното семейство. Недоброкачествената
храна (манов мед) се заменя с нектарен мед или
семейството се подхранва със захарен сироп.

.387
АВГУСТ
Климатични особености. Август в климатично отношение на-
подобява месец юли. Средните нормални месечни темпера-
тури в Северна България и Тракийската низина са от 22
до 24°С, по долина-та на Струма и Черноморието — меж-
ду 23 и 25°С, а във високите котловинни полета — м е ж д у
17 (Самоков) и 21°С (Ботевград).
Абсолютно максималните температури се повишават до
42—43°С (Лом, Кнежа, Русе, Разград, Айтос, Кърджали,
Първомай, Сандански). Абсолютно минималните темпера-
тури са от 0,5 (Трън) до 10—11°С (Южното Черноморие).
Валежите са краткотрайни, поройни и обикновено при-
дружени с гръмотевици. В Северна и високите котловинни
полета на Югозападна България са м е ж д у 30 и 50 л на
кв. м, по Черноморието и някои райони на Югоизточна
България — м е ж д у 17 и 25, в Тракийската низина — меж-
ду 25 и 50, а в долината на Струма и най-южните райо-
ни — м е ж д у 25 и 40 л на кв. м.
Ветровете, с изключение иа планинските райони, са сла-
би (1—2 м в секунда) с посока от запад, север и северо-
изток.
Слънчевото греене е от 292 (Горни Лозен) д о 323 ча-
са (Садово).

Фенологичен календар. През август в повечето

райони главната паша. вече е преминала. Само
в Ю ж н а Б ъ л г а р и я в районите, където се отглеж-
да памук, той сега е в разгара на ц ъ ф т е ж а си.
Пчелите дори събират памуков мед в магазините
за центрофугиране и се запасяват с такъв. Па-
мукът отделя добре нектар, особено ако има дъж-
дове или е поливен. Тютюнът също продължава
да цъфти и осигурява нектар на пчелите по това
време, когато няма почти никаква друга паша.
Ако има дъждове но нивите, появява, се много
синап, който цъфти,
В някои планински райони пчелите'събират през
август мед от б а л к а н с к а т а чубрица, както и ма-
ков мед от иглолистните дървесни видове и от
ж ъ л ъ д а на дъба. В парковете се отрупва с цвят
софората. Цъфтят също кариоптерисът, елшолния-

.391
 та, бръшлянът, канадската златна пръчка (соли-
дато). Из градините цъфтят астрите (димитров-
че), хризантемите и Други късни цветя, които Да-
ват нектар и прашец.
Най-добра късна паша за подбуда и есенно раз-
витие на пчелните семейства осигуряват смеските
от царевица със слънчоглед и царевица е комуни
га за силаж, от които пчелите принасят нектар и
се запасяват с прашец.
Състояние на пчелните семейства. Пилото е на-
маляло на 4—5—6 пити. Пчелите принасят меда
от крайните пити на средните, за да. бъде той по-
близко до пчелното кълбо през 'наближаващата
зима. Търтеите вече са почти окончателно изгоне-
ни от кошерите. Ако няма подбудителна паша от
къеноцъфтяща растителност, майките ограничават
силно яйцеснасянето. Това особено се наблюдава
при семействата със стари майки. Понеже стари-
те пчели вече умират, а количеството на младите
е по-малко, вижда се, че семействата започват да
отслабват.
К р а ж б а т а е често явление при отваряне на ко-
шерите през деня. Пчелните семейства усилват
охраната на входа, където често се наблюдава
борба с пчели-крадци или с оси.
Работа на пчеларя. Съобразно със състоянието
на пчелните семейства пчеларят трябва да вземе
мерки както за есенното им развитие, така и за
запасяването им с храна. Ако има блокове е па-
мук, тютюн или късноцъфтящ фуражен слънчо-
глед, пчелинът трябва да се откара там. Д о б р а
подкрепителна паша по това време осигуряват и
отавите на напояваните ливади. При липса на та-
кава възможност трябва своевременно да се за-
почне подхранване.

.392
 Оказва се помощ на осиротелите и търтовъч-
ни семейства. П о л а г а т се грижи за помощните се-
мейства. Следи се за евентуална поява на амери-
кански гнилец.

М Е Р К И ЗА РАЗВИТИЕ НА П Ч Е Л Н И Т Е
СЕМЕЙСТВА С Л Е Д М Е Д О С Б О Р А

С преминаването на медосбора приключва стара-

та и започва новата пчеларска година. Оттогава
започват и грижите, които пчеларят трябва да по-
ложи за предстоящото зимуване на пчелните се-
мейства. От правилната им подготовка зависят
както успешното им презимуване, т а к а и разви-
тието през пролетта на следващата година.
П ъ р в а т а работа след снемане на магазините и
корпусите е да се извърши п р е г л е д на пчел-
ните семейства, което става в повечето райони
през август. Д о б р е е прегледът да стане, когато
още има макар и слаб принос на нектар. При
липса на паша той трябва да се извършва приве-
чер или сутрин рано, като се вземат мерки да не се
предизвика к р а ж б а , която е много опасна по това
време, понеже е топло и пчелите усилено летят.
Д ъ н а т а на кошерите се вдигат, ако са били спус-
нати по време на медосбора, а входът може да
се стесни. За по-голяма предпазливост при прег-
леда трябва да се използува подвижна п а л а т к а
от мрежа. Преценяват се количеството и качест-
вото на меда, п р а ш е ц а и питите, количеството и
здравословното състояние на пчелите и пилото,
възрастта и качествата на майката.
След медосбора количеството на пчелите в ко-
шерите е все още доста голямо, ио те са предим-
но стари, изтощени от усилената работа.. Тези пче-

.393
ли, ако доживеят до зазимяването, ще загинат
през зимата (зимен подмор) и семействата няма
да имат полза от тях. Само пчелите, които се из-
люпят през август и септември, ще презамуват
успешно и ще участвуват в отглеждането на пи-
лото през с л е д в а щ а т а пролет, тъй к а т о те са фи-
зиологически запазени. Ето защо главната задача
след медосбора е веднага да се вземат мерки за
усилено развитие на пчелните семейства, така че
те да имат поне на 6—7 пити пило. З а тази цел
семействата трябва да имат млади и висококачест-
вени майки, свободни площи на питите за яйце-
снасяне, достатъчно храна, както и да използу-
ват подкрепителна паша или да се подхранват
подбудително.
Ако някое семейство е осиротяло, трябва да му
се придаде оплодена майка, а ако е с т а н а л о тър-
говъчно, с него се постъпва по способите, описа-
ни на стр. 162 и 405. Най-усилено снасят мла-
дите майки, докато старите въпреки взетите дру-
ги мерки, се активизират слабо.' Ето защо, ако
предвидената смяна на старите майки не е извър-
шена своевременно, тя трябва да се извърши се-
га. Такива млади майки яйцеспаеят много енер-
гично и до късно през есента. На 6—7 пити от
средата на гнездото трябва д а има на 2/з или
поне на половината от площта им свободни ки-
лийки за яйцеснасяне. Тези пити трябва да бъдат
с правилно изградени килийки със светлокафяв
цвят. През есента майката избягва да яйцеснася
в новоизградените светли пити. Ако те са занъл-

1
Опитно е установено, че в сравнение с тригодишните
майки семействата с двегодишни майки са отгледали 15%
повече пило, а тези с майки, отгледани през същата годи-
на, са имали 40% повече пило.

.394
лепи с мед, трябва да се подберат няколко подхо-
дящи за яйцеснасяне, които се центрофугират и се
поставят в средата на гнездото- Наблюдателните
пчелари са установили, че в тези пити майката
по-охотно снася яйца, когато не се центрофугира
всичкият мед па тях, а до горната им летва се
остави венец, широк 4—5 см, който не се разпе-
чатва.
Проявата на инстинкта за яйцеснасяне от май-
ката и за отглеждане иа пилото от пчелите се
влияе до голяма степен от наличните хранителни
запаси и от постъпленията на нов нектар и цве-
тен прашец. В гнездото по това време трябва да
има един минимум от 10—12 кг мед и 2—3 пити
цветен прашец. При недостиг на храна на се-
мействата трябва да се дадат от запасните пити
с мед и прашец (ако има такива) или да се под-
хранят с по-голямо количество захарен сироп, без
обаче да се запълват с храна необходимите за
яйцеснасяне площи- Много добре се стимулира
яйценосната дейност на майката при наличност
на подкрепителна паша от по-късни медоносни ра-
стения, от които ежедневно постъпва в кошерите
по 200—300 г нектар, както и пресен цветен пра-
шец. З а да икономисат от хранителните запаси и
да поддържат развитието на семействата, мнози-
на пчелари поставят кошерите при лозята, като
пчелите принасят сладък сок от повредените or
осите или напукани и паднали зърна. Със съща-
та цел се нарязват сладки дини и се поставят пред
кошерите. Пчелите смучат сок и от узрелите и
окапали плодове — сливи, круши и др. Опитите
показват, че ако пчелните семейства се запасят с
големи количества мед от гроздов сок, те стра-
дат от диария и дават голям подмор или напълно
загиват през зимата, ако тя е продължителна и

.395
 не позволява облитане. Ето защо, след като при-
ключи използуването на тези източници, през есен-
та трябва да се извадят от гнездата питите, н
които е складирано най-голямо количество от та-
зи храна. На семействата се дават от запасните
пити с нектарен мед или се подхранват с гъст
захарен сироп. Отнетите пити с гроздов или пло-
дов мед се в р ъ щ а т на семействата през пролет-
та, когато тази х р а н а се използува безопасно or
пчелите.
Семействата в многокорпусните .кошери след
главната паша остават на два корпуса, като ха-
немановата решетка се отстранява.. Ако подлежи
н а смяна, майката се отстранява и на семейството
се д а в а млада. След като свободните площи на
питите в горния корпус се заемат от пило, извър-
шва се размяна на местата на двата корпуса,
при което майката отново се качва в горния кор-
пус и п р о д ъ л ж а в а да яйцеонася. След 15—20 дни
корпусите отново се разменят. При тези размени
яйцеснасянето се стимулира от това, че пчелите
пренасят част от меда от долния в горния корпус.
Ако храната е недостатъчна, извършва се под-
хранване.
Когато няма принос, трябва да се предприеме
подбудително подхранване със захарен сироп 1:1.
Установено е, че при наличност на подкрепител-
на паша количеството на пилото се увеличава с
50%, а при подбудително подхранване със заха-
рен сироп — с 30% в сравнение с неподхранва-
иите семейства. Сиропът за подбуда се д а в а по
200-—300 г на семейство ежедневно или през ден.
При големите пчелини той се д а в а по 0,8—1,0 кг
през 5—6 дни в продължение на 30—40 дни (ав-
густ и септември), докато времето е още топло.
Когато няма прашец, в сиропа се прибавят мляко.
.396
извара или хлебна мая, като се д а в а толкова
храна, колкото ще може да се консумира през
есента (вж. стр. 129). Прн липса на прашец или
друга блетъчна храна есенните пчели зазимяват
с недостатъчно резервни хранителни вещества в
организма си (т. нар. мастно тяло) и с недобре
развити глътъчии ж л е з и . Те са е понижена
жизненост и зимоустойчивост, дават по-голям под-
мор и са със слаба кърмаческа способност рано
през пролетта. З а стимулиране развитието на пчел-
ните семейства в сиропа може да се постави ко-
балт (вж. стр. 324). Подхранването чрез разпе-
чатване на маломедии и бракувани пити и по-
ставянето им з а д преградната дъска, както и със
сироп от промити отпечатай, получени прн цен-
трофугирането на меда, трябва д а се избягва, за-
щото времето е още топло и лесно може да се
предизвика к р а ж б а . То се отлага за по-късно през
есента, когато стане по-хладно и летежът на пче-
лите намалее. Д о т о г а в а медените отпечатай се за-
пазват в плътно затворен съд, без да се проми-
ват.
Понякога през август, когато времето е много
горещо и сухо, отглеждането на пилото се затруд-
нява поради високата температура и ниската
въздушна влага в гнездата. Ето з а щ о пчелите
трябва да имат на разположение чиста вода. В
краен случай в една по-празна новоизградена пи-
та в гнездото се налива 1—2 л чиста вода, която
през 3—4 дни се подменя, като остатъкът пред-
варително се изтръсква. В питата не бива да е
отглеждано пило, защото в нея водата бързо се
вмирисва. Водата е необходима за приготвяне на
храната за личинките. Същевременно пчелите раз-
насят водата на капчици по стените на килийките,

.397
от изпарението на които въздухът се о х л а ж д а и
влажността му се повишава.
За създаване на силни семейства през есента
освен поддържането на млади майки и подбуди-
телно подхранване много добър резултат се по-
лучава с използуването на е с е н н и п о м о щ и и
м а й к и за допълнително яйцеснасяне. За тази
цел се използуват редовно сменените двегодишни
майки, както и освободените пред главната паша
помощни майки, които се поставят в нуклеуси,
формирани в същия или в отделен кошер, поста-
вен до основното семейство. Тези нуклеуси се под-
хранват, за да яйцеонасят майките непрекъснато
през есента, като от време на време се вземат пи-
тите с яйца и се поставят в основните семейства
за доотглеждане и излюпване на пчелите, а на
нуклеусите се д а в а т други пити, годни за яйцесна-
сяне. След спиране на яйцеснасянето, ако е ве-
че негодна, майката се бракува, а питите с пило-
то и пчелите па нуклеуса се присъединяват към
основното семейство, чиято майка предварително
се з а т в а р я в клетка. Когато нуклеусът е бил в от-
делен кошер, миризмата на пчелите предварител-
но се уеднаквява, като дъната на двата кошера
се натъркват с кромид лук или пчелите се на-
пръскват с ароматизиран сироп. Ако е добра май-
ката, се запазва с нуклеуса за пролетта, когато се
използува също като помощница. Установено е, че
чрез използуването на помощни майки през есен-
та основните семейства се подсилват с по 2—4
междурамия млади пчели.
Използуването на помощни майки за допълни-
телно яйцеснасяне през есента и за създаване на
силни семейства при зазимяването е особено важ-
но за райони с ранна главна паша (акация, ес-
п а р з е т а ) , където пчелните семейства имат къс пе-

.398
риод за развитие през пролетта. Ако са зазимени
слаби, те не успяват да се развият и да използу-
ват пашата за медосбор.

СЪЗДАВАНЕ НА СЕМЕЙСТВА
С МАЙКИ-ПОМОЩНИЦИ

Методът за работа с майки-помощиици се състои

във временното заделяне от основното семейство
на помощно семейство, като двете се развиват са-
мостоятелно, а за главната паша отново частич-
но или напълно се присъединяват. Благодарение
па яйценосната дейност на двете майки през про-
летта пчелите са ангажирани в отглеждането на
много повече пило, вследствие па което до голяма
степен се предотвратява изпадането в роево съ-
стояние. По този начин се създават силни и дей-
ни семейства с много пчели за главната паша.
Опитите у нас и в чужбина показват, че чрез из-
ползуване на майки-помощиици добивът на мед
се увеличава с 50—100%.
Помощните семейства трябва да се създават
към по-силните, чиито пчели ще могат да почистят
и подготвят голямо количество килийки за яйце-
снасяне и да хранят усилено двете майки, за да
могат те да проявят висока яйценооност. При по-
слабите семейства пчелите не успяват да осигу-
рят необходимите условия за яйценосната, дейност
дори само на една майка, затова е безсмислено
при тях да се с ъ з д а в а т семейства е майки-по-
мощници.
Тъй като у нас главната паша е предимно ран-
на и средно ранна (акация, ливади, слънчоглед и
пр.), семействата с майки-помощници трябва la
се създадат още от предната година, за да имат

.399
 Фиг. 65. Формиране на
помощно семейство в кор-
пус над разделителна табла
при многокорпусния кошер
(ориг.)

достатъчно време за яйцеснасяне к а к т о през есен-

та, така и през следващата пролет до настъпване
на главната паша. З а тази цел още през лятото
на предната година към к р а я на последната глав-
на паша ,в кошерите се заделят иуклеусни отде-
ления за оплодяване на майките, които презиму-
ват в същите кошери, заедно с основните семей-
ства и през пролетта с настъпване на главната
паша семейството със старата майка се използува
като помощно.
В многокорпусния кошер помощното семейство
се формира като нуклеус в най-горния корпус,
който се изолира от основното семейство със спе-
циалната разделителна табла (фиг. 65). Корпусът
предварително се з а р е ж д а с 2—3 пити зряло лю-

.400
 пещо се пило, пчели и няколко пити с мед и пра-
шец, ограничава се с преградната дъска и се оста-
ви с отворен вход. Аки иа същото ниво и посока
дотогава е имало отворен вход, който се изпол-
зува от летящите пчели, корпусът се обръща на-
зад с входа. След като летящите пчели излетят
и навлязат в основното семейство, а останалите в
заделения корпус млади пчели почувствуват оси-
рстяването си, привечер им се д а в а един зрял ма-
точник от д о б ъ р произход, който се закрепва меж-
ду питите с пило. След 2—3 дни се проверява
излюпила ли се е майката и ако маточникъг е
прогризан отстрани, д а в а се друг маточник. Н а д
входа на корпуса се закрепва парче цветна хар-
тия за по-добра ориентация на майката при брач-
ния полет. Слад к а т о се оплоди и снесе яйца в
питите, през есента майката може заедно с целия
корпус да се предаде на основното семейство, ка-
то на негово място се настанява корпусът със ста-
рата майка (основното семейство). Ако в момента
няма никаква паша, за да се избегне рискът от
убиване на някоя майка, тази р а з м я н а може
да се отложи за пролетта (през април). По
този начин м л а д а т а майка по-добре ще бъ-
де използувана, а старата ще се използува
още един сезон като помощница. Двете семейства
презимуват едно въ,рху друго, като долното се
оставя на 1—2 корпуса. Вентилационните отвори
иа разделителната табла се откриват на около
1 см, за да преминава топъл въздух наторе към
помощното семейство. Те обаче не бива напълно
да се откриват, защото в горния корпус ще се
натрупва много влага от основното семейство, с
което ще се влоши зимуването на помощното.
В кошера л е ж а к отделението за майка-помощ-
ница се сформира след центрофугирането на ме-

26. К а л е н д а р е н справочник по п ч е л а р с т в о 401

 Фиг. 66 Кошер дздан-блат
със страничен вход з а
помощното семейство
(of.nr.)

ка, като е плътно разделяща тънка дъска към ед-

ната страна на кошера се заделят 3—4 пити със
запечатано пило, мед и прашец заедно с пчели-
те на тях. На отделението се дава отделен вход,
който се разграничава от входа па основното
семейство с вертикална разноцветно боядисана
дъска за по-добра ориентация на пчелите и
майката.
З а отделението може д а се използува и горният
вход на предната стена или да се пробие стра-
ничен вход. Привечер му се придава запечатай
з р я л маточник или готова оплодена майка с клет-
ка или заедно е нуклеуса.
След като м л а д а т а майка се оплоди и снесе
яйца, към помощното семейство постепенно се
прехвърлят пити със запечатано пило от основ-
ното семейство, а разделителната дъска се от-
мества към средата на кошера. Двете семейства
се зазимяват към разделителната дъска, като об-
разуват общо кълбо, взаимно се топлят и благо-

.402
Получно презимуват, а напролет започват рано да
се развиват.
Прн кошера д а д а н - б л а т отделението за помощ-
ното семейство се създава по същия начин слел
сваляне на магазините (или корпуса), като пити-
те и пчелите в плодника се разделят на две. На
новото отделение се д а в а горният вход или поло-
вината от долния, който се разделя с разноцвет-
но боядисана дъска, или се пробива страничен
вход (фиг. 66). Привечер му се придава зрял ма-
точник или готова майка. Следи се за правилно-
то излюпване и оплодяване на м л а д а т а майка и
за запасяваме па двете семейства с мед и прашец
за зимуване и пролетно развитие. Така двете се-
мейства зимуват и се развиват през пролетта, до-
като изпълнят плодника.

ИЗКУСТВЕНО РОЕНЕ ЧРЕЗ РАЗДЕЛЯНЕ

НАПОЛОВИНА

То се състои в разделяне на пчелното семейство

и гнездото на две половини, т. е. образува се
т. нар. „идеален рой". Деленето трябва да се из-
върши след главната паша. Този метод може да
се прилага в райони, където първата главна па-
ша е средно ранна или късна, за да имат ново-
образуваните семейства достатъчно време за раз-
витие, както през есента, така и през пролетта на
следващата година. Д е л я т се силните семейства,
на които всички пити са покрити с пчели, и м а т
много пило и богати запаси от мед и цветен пра-
шец. Такива са пай-често семействата, отглежда-
ни в лежаци, както и в двукорпусни и многонор-
пусии кошери.

.403
Фиг. 67. Разположение на кошерите при разделяне наполовина.
С пунктирани линии е означен кошерът преди деленето, а с це-
ли яинии—двата кошера след разделянето на пчелното семейство

Деленето се извършва по обед, когато по-голя-

мата част от летящите пчели са навън. З а тазч
цел до кошера със семейството, което ще се де-
ли, се поставя друг празен кошер с вход в с ъ щ а т а
посока. Ж е л а т е л н о е този кошер да бъде със
с ъ щ а т а форма и цвят, както първият. От семей-
ството се и з в а ж д а т половината от питите с меда,
пилото и пчелите па тях, като се следи в кой ко-
шер ще попадне майката. Отстрани гнездата се
ограничават с преградна дъска и кошерите се
затварят. След това двата кошера се изместват
встрани така, че д а бъдат на около 0,5 м от пре-
дишното местоположение на входа (фиг. 67). Ле-
тящите пчели, като се в р ъ щ а т на старото си мя-
сто, Tie намират там предишния вход. Поради то-
ва част от тях навлизат във входа на единия, а
част — на другия кошер. Ако в единия кошер
навлизат повече пчели, той трябва да се изме-
сти малко по-встрани, донато се изравни количе-
ството на пчелите, налитащи в двата кошера. Ве-
черта на семейството, което е без майка, се д а в а
оплодена майка или зрял маточник. През следва-
щите дни кошерите постепенно се раздалечаваг,
докато дойдат на постоянните си места. При то-
зи метод се запазва биологичната цялост и на

.404
двете семейства, понеже имат разновъзрастии пче-
ли и пило, благодарение па което те успешно се
р а з в и в а т за главната паша през следващата го-
дина.

СПАСЯВАНЕ ПА Т Ъ Р Т О В Ъ Ч Н И СЕМЕЙСТВА
П Р Е З ЛЯТОТО И ЕСЕНТА

През лятото н есента, когато пчеларят не следи

редовно за състоянието на пчелните семейства, ня-
кои от тях могат да станат търтовъчни поради
загубване на старата майка, а отгледаната млада
майка е загинала при брачния полет. Понеже по
това време семействата са още силни и има пре-
сен нектар и прашец, пчелите са добре охранени
и значителна част от тях (до 90%) стават тър-
товки. Те се, появяват доста наскоро след загу-
бата на майката, като снасят неоплодени яйца
на 5—6 пити, поради което запасите на семей-
ството бързо н а м а л я в а т .
Много важно е пчеларят навреме да открие те-
зи гъртовъчни семейства. З а това се съди какго
външно по отслабналия летеж и по еуетенето на
пчелите пред хода на кошера, така и от прегледа
на гнездото. Пчелите трепкат с крила при пов-
дигнато коремче, а яйцата са безразборно снесе-
ни (вж. стр. 29). На търтовъчното семейство не
може да се предаде майка направо с клетка, ни-
то маточник, защото пчелите му са неприязнено
настроени и ще убият майката, респ. ще унищо-
жат- маточника. Освен по начините, които се при-
лагат 1в ранна пролет (вж. стр. 162), сега силните
търтовъчни семейства могат да се поправят и
по следния начин. По обед, когато летящите пче-
ли са навън, от едно нормално - семейство еднакво
по сила е търтовъчното се вземат две пити със

.405
зряло излюпващо се пило заедно с пчелите и се
поставят в средата на гнездото на търтовъчното
семейство; пчелите предварително се напръскват
със захарен снрсп. М а й к а т а се з а т в а р я в клетка,
която също се поставя в търтовъчното семейство —
между двете пренесени пити; питите с търтеево
пило се изземат и след престояване 1—2 дни на
хладно (за да загинат личинките, ларвите и яй-
цата) се р а з д а в а т на силните семейства да ги
почистят, като предварително запечатаното пило
се подрязва. В едната кошерът е търтовъчното се-
мейство се премества на мястото на кошера с нор-
малното, а последният се поставя на мястото на
кошера с търтовъчното. В резултат на. размества-
нето летящите пчели от нормалното семейство,
които се в р ъ щ а т от паша, навлизат в кошера с
търтовъчното семейство и засилват охраната на
майката, а летящите пчели от търтовъчното се-
мейство навлизат в кошера с нормалното, на
което след 3—6 часа се дава майка в клетка. Ма
следващата вечер двете семейства се проверяват
внимателно, без да се тревожат и ако пчелите са
склонни да приемат майките, последните се осво-
бождават. По този начин майките се охраняват от
пчелите на нормалното семейство и започват да
яйцеснасят, а пчелите на търтовъчното семейство
се увличат да хранят пилото и престават д а сна-
сят яйца.
Ако по време на разместването на двата коше-
ра няма паша, д ъ н а т а им трябва да се натъркат
предната вечер с кромид лук, за да се уеднакви
миризмата и да не стане избиване на в р ъ щ а щ н т :
се летящи пчели на другия ден при налягането
им в чуждите кошери.
В. М. Компанеев съобщава за интересен опит да при-
нуди пчелите на търтовъчното семейство да си отгледат

.406
майка. След като пчелите заложили няколко маточника па
свое търтеево пило, тон изхвърлил младите личинки от ма-
точниците н на тяхно място пренесъл върху млечицето мла-
ди работнически личинки, взети от нормално семейство.
Пчелите приели и отхранили тези личинки. От запечатаните
маточиици се излюпили млади майки, които се оплодили и
започнали да снасят яйца. Пчелите-търтовки престанали да
снасят и семействата постепенно се възстановили. Разбира
се, този начин е бавен и той би мо1"ьл да се приложи, ко-
гато не се разполага със запасни оплодени майки.
СЕПТЕМВРИ
Климатични особености. Въпреки че септември е първият
есенен месен, той е със сравнително високи температури.
Средните месечни нормални температури са: в Северна Бъл-
гария м е ж д у 16 (Троян) и 19°С (Плевен), в Тракийската
низина — 18—19,5°С, по Черноморието и долината на
Струма — между 19 и 21°С, във високите котловинни по-
лета — м е ж д у 9 (Трън, Брезник) и 15—16,5°С (София,
Кюстендил и др.)-
Абсолютно максималните температури през септември се
задържат много високо, като на много места надминаваг
40—41°С (Пордим, Сухиндол, Бойчиновци). Най-често аб-
солютните максимални температури са около 32—33°С.
Абсолютно минималните температури се понижават сил-
но, като в много райони на страната, главно в западната
половина, те са отрицателни. З а равнинните райони дости-
гат от —4 (Чирпан) д о 5°С (Южното Черноморие и доли-
ната на Струма).
Валежите през септември над по-голямата част от стра-
ната са слаби. В Северна България са между 30 и 50 л
па кв. м, по Черноморието — между 25 и 35, в Тракийска-
та низина — 25—40, във високите котловинни полета —
40—50, в долината на Струма — около 30 л на кв. м.
Ветровете са слаби със средна скорост 1—2 м в се-
кунда с посока по-често откъм запад, североизток, север и
северозапад.
Слънчевото греене почтн над цялата страна е около 240—
250 часа.

Фенологичен календар. През септември продъл-

ж а в а т да цъфтят ф у р а ж н и я т слънчоглед, солила-
гото, цихорията, астрите и мразовецът (кърпи,ко-
ж у х ) . Пчелите използуват топлото време, за да
р а з у з н а в а т наоколо и да търсят сладки сокове —
дини, грозде, окапали плодове и пр., на които
ж а д н о се нахвърлят. Там, където има отави от
напоявани ливади, те предлагат иа пчелите доб-
ра есенна паша за подбуда и запасяваме.
Състояние на пчелните семейства. Подбужда-
ни от късната паша или от подхранването, май-
ките усилено снасят яйца,, като пилото се разви-
ва на 4—5. пъти. Това есенно пило е много пен-

.411
по, защото излюпените от него млади пчели ще
заместят постепенно измиращите до зазимяване-
то стари пчели.
Работа на пчеларя. Той трябва да провери ка-
чеството па меда в гнездата и ако има манов
мед, да извади тези пити и да даде пити с нек-
тарен мед или да подхрани пчелните семейства.
Подхранването трябва да стане рано, за да могат
семействата да развият повече пило през есента.
Своевременно даденият сироп се преработва пре-
димно от старите пчели, като по този начин се
з а п а з в а т от физиологично изтощение младите, с
които семейството ще бъде зазимено.
Преди подхранването за запасяваше гнездата се
стесняват на тези пити, на които семейството ще
зимува, за да се концентрира храната па гях.
З а п а с я в а т се с храна и помощните семейства, и
запасните майки. Слабите семейства със стари и
негодни майки се присъединяват по 2 - 3 в еДин
кошер, като им се оставя най-добрата майка.
Внимава се да не се предизвика к р а ж б а .

ЕСЕННО З А П А С Я В А Н Е НА ПЧЕЛНИТЕ
СЕМЕЙСТВА С ХРАНА

В зависимост от силата им пчелните семейства

трябва да бъдат осигурени за зимпо-пролетния пе-
риод с по 14—18 кг нектарен мед, предимно за-
печатан, както и с 2—3 пити цветен прашец. Част
от тази храна може да се даде през пролетта.
При многокорпусните кошери в двата корпуса тряб-
ва да има 18—25 кг мед и 4—5 пити с прашец,
тъй като семействата са по-силни. От тази хра-
на 2 / 3 трябва да б ъ д е в горния корпус, а '/з —
в долния. Количеството на меда се определя чрез

.412
 претегляне на всяка пита с ръчно пружинено кан-
тарче или окомерно, к а т о се има предвид, че
една пълна с мед и запечатана дадан-блатова
плодникова пита с ъ д ъ р ж а средно 3,6 кг мед, а
от миогокориусеп кошер — около 2,5 кг. Когато
количеството на х р а н а т а е по-малко, предприема
се подхранване е по-гъст сироп (1,5:1) за дозапа-
сяване. При есенното подхранване в сиропа не
трябва да се поставя киселина (или оцет), защо-
то тя не само че не спомага за .иивертирането па
захарта, а пречи па действието на фермента ип-
вертаза, конто се с ъ д ъ р ж а в секрета на глътъч-
ната ж л е з а .
Подхранването трябва да с е приключи навре-
ме — не по-късно от средата или края на септем-
ври, за да има стимулиращ ефект и да може си-
ропът да се запечати до зазимяването. По този
начин при неговата преработка (сгъстяване и ин-
вертнраяе) участвуват и старите пчели, които ще
умрат до зимата. При късно подхранване с голе-
ми количества сироп младите пчели се изтощават
физиологически при неговата преработка, което
се отразява на продължителността па техния жи-
вот и на кърмаческата им способност през пролет-
та. Пчелите не винаги успяват да преработят и
запечатат късно дадения им сироп. Той поглъща
влага през зимата и лесно вкпава, като причи-
нява диария и голям подмор. При късно подхран-
ване с по-голямо количество сжроп семействата,
макар и силни през есента, иззимуват слаби и с
изтощени пчели. Те често страдат от нозематоза
и друпи болести и изостават в развитието си през
пролетта.
Погрешна е практиката да се изземват всички
те медови запаси от гнездата на семействата ь
да се заменят със захарен снроп. Нектарният мед

.413
е пълноценна естествена х р а н а за пчелите, бога-
та както на прости, лесно уевояеми от организма
гроздена н овощна з а х а р , т а к а и на микроелемен-
ти, ензими, азотни вещества, органични киселини
и други ценни съставки, каквито Няма в обикно-
вената з а х а р . Опитите у нас и в ч у ж б и н а показ-
ват, че само ч а с т и ч н а т а з а м я н а па нектари,ия мед
със з а х а р е н сироп при своевременно и з в ъ р ш е н о
п о д х р а н в а н е през есента не се о т р а з я в а вредно
на пчелното семейство. Д о п у с к а се с а м о до 50%
от необходимия з а з и м н а храна (около 10 кг) мед
Д£ксе замени, т. е. на семейството да се д а д е око-
ло 5—6 кг з а х а р през есента за з а п а с я в а и с . Си-
р о п ъ т се д а в а топъл (около 40°С) па големи пор-
ции по няколко к и л о г р а м а . В гнездото обезател-
но т р я б в а да има 3—4 пити с цветен прашец.
П р е д и п о д х р а н в а н е т о гнездата на пчелните се-
мейства се стесняват на толкова пити, колкото се
покриват от наличните им пчели. П р а з н и т е пити,
к а к т о и маломедните, на които има по-малко or
1 кг мед, се и з в а ж д а т . В гнездото трябва Да се
оставят пити с най-много мед, с п р а в и л н о изгра-
дени работнически килийки, в които се е люпило
пило. Н а цвят те т р я б в а да са к а ф я в и или свет-
л о к а ф я в и . С т а р и т е (черните) пити, както и но-
воизградените, в които още не е о т г л е ж д а н о пи-
ло, се и з в а ж д а т и з а м е н я т с к а ф я в и или пък се
изместват в к р а я на гнездото. Питите, на конто
има пило, по са без мед или са негодни, се из-
местват към к р а я на гнездото и след като се
пзлюпи пилото, се и з в а ж д а т . Ако са за бракува-
не, те се р а з п е ч а т в а т и се поставят з а д преград-
н а т а дъска или х о р и з о н т а л н о над гнездото върху
п р а з н а рамка, к а т о отгоре се покриват с плат.
Все пак питите, които остават в гнездото, т р я б в а
д а имат достатъчно свободна п л о щ за яйцесна-

.414
сяне .на майката, което п р о д ъ л ж а в а при подхран-
ването през есента. Когато нощите станат хладни,
гнездото се затопли добре, като се поставя стра-
нична възглавница (ако има място).
Преценява се и к а ч е с т в о т о н а м е д а в
питите. В никакъв случай не бива да се оставя в
гнездото м а н о в м е д , защото той с ъ д ъ р ж а мно-
го несмилаеми вещества и голям процент мине-
рални соли, поради което причинява диария и
смърт на пчелите през зимата.
Обикновено мановият мед има специфичен вкус на ка-
рамел и е много гъст. На цвят най-често е тъмен и като
се погледне питата срещу слънце, лесно се отличава от
по-светлия нектарен мед. Цветът обаче не е сигурен приз-
нак, защото има и тъмен нектарен мед, а и светъл манов,
какъвто е този от иглолистните видове, който лесно кри-
стализира в питите. Ето защо най-сигурно мановият мед се
установява при реакция със спирт или с варова вода.
За спиртната реакция в епруветка се налива
една част ог съмнителния мед и една част дестилирана или
чиста дъждовна вода. След разтварянето му се прибавят
10 части спирт (96°) и епруветката се разклаща. Ако
медът е чист, разтворът остава бистър, а ако има примеси
от манов мед, потъмнява и дава утайка на дъното. Кол-
кото е по-голяма утайката, толкова е повече и примесът на
манов мед.
За в а р о в а т а р е а к ц и я по същия начин в епрувет-
ката се разтваря една част мед в една част дестилирана
или дъждовна вода и се добавят две части варова вода,
след което се нагрява д о кипене. Когато има примес от
манов мед, разтворът потъмнява и дава утайка. (Варовата
вода се приготвя, като в чист стъклен съд се залива 1
част негасена вар с 2 части вода и се разбърква, докато
се угаси варта. След утаяването отгоре остава бистра теч-
ност, която се използува за реакцията).

Ако медът е манов, питите се и з в а ж д а т и се

центрофугират, като медът се използува за кон-
сумация, а на пчелните семейства се дават за-
пасни пити с доброкачествен нектарен мед или

.415
ако няма такива, предприема се подхранване със
захарен сироп. По същия начин се постъпва и ко-
гато медът е кристализирал. Такъв мед трудно
се използува от пчелите през зимата и затова пи-
тите трябва да се извадят и запазят за про-
летта.
Питите с манов мед също могат да се изпол-
зуват през пролетта без вреда за пчелите.
При подхранванията входовете на кошерите
трябва да бъдат стеснени и да се спазват всички
мерки срещу появата на к р а ж б а между пчелни-
те семейства, защото тя много лесно може да се
предизвика по това време (липсва п а ш а ) . Прн
многокорпусните кошери се отваря входът на вто-
рия корпус, за да привикнат пчелите да летят през
него, като долният постепенно се стеснява.
Когато подхранването се извършва късно и вре-
мето е хладно, пчелите не могат да запечатат
добре сиропа в питите. В такива случаи се пре-
поръчва след основното хранене да се дава още
7—8 вечери сироп на по-малки порции, за да се
дозапечати.

.416
27. Календарен с п р а в о ч н и к по п ч е л а р с т в о
Климатични особености. През октомври температурата спа-
да значително no-бързо, отколкото през септември. Нор-
малните средно месечни температури са най-високи по Чер-,
иоморието — между 12 и 15,8°С (Созопол), по долината
на Струма 12—15°С (Петрич) и в Тракийската низина меж-
д у 12 и 14°С; в Северна България и високите котловинни
полета на Югозападна България са м е ж д у 9 и 13°С, в
Трън, Самоков и Ихтиман 8—9°С, а във високите планин-
ски райони — от 2 д о 6°С.
Абсолютно максималната температура през октомври
понякога е доста висока и достига до 37—38°С (Бойчинов-
ци, Кнежа, Сухиндол, Севлиево, Горна Оряховица).
Абсолютно минималните температури са доста ниски прн
остри застудявания. Н а д цялата страна (с изключение на
някои места по Черноморието) те са отрицателни — от —2,
—3°С в някои райони на Дунавското крайбрежие до —15°С
във високите планини.
Валежите през октомври спрямо тези за септември се
увеличават значително, като в Северна България са от
40 д о 70 л на кв. м, в Тракийската низина — от 40 до
60, по Черноморието и долината на Струма и Родопската
област — от 50 д о 85, по високите котловинни полета на
Югозападна България — м е ж д у 50 и 70 л на кв. м.
Ветровете през октомври в сравнение със септември са
значително по-силни с посока по-често от запад и северо-
запад.
Слънчевото греене в сравнение със септември е значи-
телно по-малко — средно м е ж д у 138 часа (Лом) и 177 ча-
са (Чирпан).

Фенологичен календар. Край на цъфтежа на

последните медоносни растения — фуражен слън-
чоглед, астри и мразовсц.
Състояние на пчелните семейства. Последното
пило вече се излюпва. Майките са прекратили яй-
цеснасянето. Пчелите подготвят гнездото за зиму-
ване, като прибират меда по-навътре в празните
килийки, освободени от последното пило. Те оба-
че не запълват всички килийки в средата на
гнездото с мед, а оставят на питите срещу входа
празни площи, върху които образуват зимното
кълбо.

.419
 Работа на пчеларя. Сега трябва да се извърши
есенно подпушване па пчелните семейства с фе-
потпазнн срещу пчелната въшка и евентуално
'Срещу вароатозата. След като е положил през
есента необходимите грижи за развитие и запа-
сяване на семействата, пчеларят трябва да ги за-
зими. Зазимяването не трябва да става пожъсно
от края па октомври. На входовете на кошерите
се поставят предпазители против мишки. Съставя
се акт и ведомост за зазимяването на обществе-
ните пчелини. П р е г л е ж д а т се покривите на .коше-
рите да не текат. Пчелинът се огражда. Осигуря-
ва се спокойно з и м у в а н е на пчелните семейства.

ЕСЕНЕН П Р Е Г Л Е Д И З А З И М Я В А Н Е
НА П Ч Е Л Н И Т Е СЕМЕЙСТВА В КОШЕРИ
ДАДАН-БЛАТ И ЛЕЖАК

С приключването на есенното развитие трябва да

се извърши г л а в н и я т есенен преглед
на пчелните семейства. С него се установяват съ-
стоянието и готовността им за зимуване, след
което се извършва и самото зазимяване.
Есенният преглед и зазимяването трябва да се
извършват у нас най-късно до края на октомври,
когато майките вече са спрели яйцеснасянето и пос-
ледното пило се е излюпило или са останали съв-
сем малки площи запечатано пило по някои сред-
ни пити. При прегледа се установяват силата на
семейството, наличността на майка, количеството
и качеството на х р а н а т а и на питите.
При зазимяването с и л н и се смятат онези се-
мейства, които имат повече от 9 пити, покрити с
пчели. С л а б и семейства са тези, които имат
по-малко от 4—5 междурамия пчели. Те се зази-

.420
 мяват с д р у ж е н и по две в кошер, който е раз-
делен с плътно п р е г р а ж д а щ а дъска. Предвари-
телно кошерите с. тел,и семейства постепенно се
д о б л и ж а в а т вечер по 0,5 м един към друг. На
двете семейства се д а в а т входове на предната
страна, които се разграничават с отвесна разно-
цветно боядисана дъска. Така събрани, двете се-
мейства се топлят взаимно, изразходват по-малко
храна и по-добре презимуват, а напролет по-рано
започват развитието си. След като през пролетта
им стане тясно, едното семейство се прехвърля в
друг кошер.
Пчелните семейства трябва да се зазимяват с
м л а д и м а й к и от добър произход. Майки ге,
които са по-стари от две години, са вече изто-
щени и много често з а г и в а т п р е з зимата, вслед-
ствие на което зимното кълбо се разстройва, се-
мействата страдат от диария и могат частично
или напълно да загинат. Семействата, чиито май-
ки загинат през зимата, стават търтовъчни в ран-
на пролет, ако своевременно не им се дадат дру-
ги майки. Ето защо преди зазимяването всички
дефектни и стари майки трябва да се сменят с
млади, ако това не е направено дотогава. Сме-
нените стари майки, ако са още годни, се запаз-
ват като запасни майки-помощници за пролетта
(вж. стр. 427). Пчелните семейства не бива да
се зазимяват с неоплодени майки, защото послед-
ните ще станат търтовки и през пролетта ще сна-
сят само неоплодени яйца.
К о л и ч е с т в о т о и к а ч е с т в о т о на х р а -
н а т а са от н а й - в а ж н о значение за благополуч-
ното презимуване на пчелните семейства. В зави-
симост от това, к а к са запълнени питите е меда
и на колко пити ще се зазими семейството, в гнез-
дото на кошера дадан-блат и л е ж а к трябва да

.421
се остави най-малко 12—15 кг мед според сила-
та на семейството и характера на зимата в .райо-
на, като освен него 2—4 кг в пити се запазват в
с к л а д а за пролетта. Всяка От питите не бива да
с ъ д ъ р ж а по-малко от 1,5—2 кг мед (фиг. 68). При
това положение пчелите в отделните междурамия
са осигурени с храна до края на зимата и дви-
жението на кълбото става само по височината
на питите според изразходването на меда. Когато
има маломедни пити, след като се привърши хра-
ната на тях през зимата, пчелното кълбо може
да се раздвои, като тръгва в две посоки към ос-
таналите пити с мед, при което то се разстройва
и пчелното семейство загива. Ако пък кълбото
тръгне в една посока и при преминаване на праз-
ните пити настане силно заетудяване, то спира

mmmgk

Фиг. 68. Светлокафява пита със запечатан мед, подходяща за за-

зимяване на пчелни семейства (ориг.)

.422
Фиг. 69. Гнездо, затоп-
лено със странична въз-
главница (ориг.)

па тях и в скоро време пчелите умират от глад,

макар че може да има мед по другите пити.
М е д ъ т за зимна храна трябва да бъде нек-
тарен, течен и предимно запечатен (вж. стр. 412).
В гнездата трябва да се оставят и 2—3 пити с
цветен прашец. При зазимяването не се
оставят цели пити с прашец, защото през зимата
пчелите не могат да го покриват добре и той
плесенясва. Най-добре е, ако този прашец е за-
лят с мед п запечатан от пчелите. Такива пити
се познават, като се погледнат срещу светлина-
та — прашецът не пропуска светлината.
При по-силните семейства гнездото се съставя
към по-топлата страна на кошера (южната или
з а п а д н а т а ) , като от другата страна то се ограни-
чава с преградната дъска, зад която се поставят
затоплящите м а т е р и а л и — възглавница
(напълнена със сух мъх, суха ситна с л а м а , дреб
от коноп) или парцали (фиг. 69). Ако няма въз-
главница, затоплящите материали се увиват във
вестници. При средните и по-слабите семейства
гнездото се съставя в средата на кошера, като от
двете страни се ограничава с преградни дъски и
празното пространство се запълва със затоплящи
материали. Подреждането на питите в гнездото

42.3
Фиг. 70. Разположение на питите с мед в гнездото при зазимя-
ването: ляво —двустранно разположение; дясно—разположение
във вид на „брада"; А —пчели; Б—празни килийки; В—килийки
с мед

бива „едностранно", когато по-пълните пити са

към топлата страна на кошера, а към преградна-
та дъска са питите е по-малко мед, или „двустран-
но", когато в средата са питите с по-малко мед,
а по-пълните се н а р е ж д а т към двете страни (фиг.
70). И в двата случая входът на кошерите биза
срещу по-празните пити, върху които се разполага
и по-голямата част от пчелното кълбо. Когато
някои от питите имат по-малко от 2 кг мед, те се
подреждат като „ б р а д а " , т. е. в средата са по-
пълните, а към двата края са по-празните. В та-
къв случай входът бива в средата срещу по-пъл-
ните пити. върху които главно се образува къл-
бото, и по този начин пчелното семейство благо-
получно презимува.
Отгоре г н е з д о т о с е п о к р и в а с платно,
като под него напречно на горните летвички на
рамките се поставят няколко пръчки, дебели като
молив (за да се образуват проходи, през които
пчелите преминават през зимата при евентуално-

.424
 го си придвижваме от една пита на д р у г а ) . Върху
покривното платно се поставят 2—3 листа от вест-
ници или друга въздухопроиицаема и хигроско-
пична хартия или един лист велпапе, а върху
тях — горната възглавница. Когато гнездото се
поирива с дъсчици или е възглавнична рамка, от-
ворът, който е над кълбото, ое покрива със зебло,
за да може оттам да излиза в л а ж н и я т въздух
през зимата. Кошерът се затваря добре е покри-
ва, а входът му се стеснява на 3—5 см. Когато
кошерът има. горен вход, той се оставя отворен,
а долният се з а т в а р я или се оставя отворен на
1—2 см. По този начин се избягва образуването
на влага по стените и по крайните пити през зи-
мата. На входа се поставя предпазител против
мишки.
Д ъ н а т а на- кошерите се притягат с клиновете,
а всички цепнатини по тях, стените и покривите
се запушват. Кошерите се поставят на тухли или
колчета, така че дъната им да отстоят н а 20—25
см от земята, като им се дава слаб наклон на-
пред, за д а се оттича лесно попадналата на вхо-
ха" д ъ ж д о в н а и снежна вода. Добре е под дъна-
та пространството да се запълва със суха слама
или листа. З а още по-добро затопляне през зима-
та отгоре върху плодника може да се постави
празен магазин, запълнен със затоплящи материа-
ли. През зимата кошерите трябва да бъдат обър-
нати с входовете н а юг или югоизток, за да са
запазени от нахлуването на студените североиз-
точни и северни ветрове и да се огряват гкьдобре
от обедното слънце, като по този начин шчелите
се подтикват към по-редовно облитане.

.425
 З А З И М Я В А Н Е НА П Ч Е Л Н И Т Е СЕМЕЙСТВА
В МНОГОКОРПУСНИТЕ КОШЕРИ

Силните и средните семейства в многокорпусни

кошери, чиито пчели покриват 9—10 и повече пи-
ти, се зазимяват на два корпуса. В горния корпус
трябва да има 12—15 кг мед, а в долния — 6—10
кг, както и 4—5 пити с цветен прашец, които да
са към средата на корпусите, за да се покриват
от пчелите. По този начин зимното кълбо се фор-
мира главно върху по-празните пити на долния
корпус и отчасти върху долния край на питите
от горния корпус. Благодарение на пространство-
то между горните и долните пити пчелите лесно
преминават от една междина в друга, както и от
периферията към вътрешността на кълбото и об-
ратно.
При преместване на пчелното кълбо през зима-
та то се движи нагоре, където въздухът е по-то-
пъл и по този начин е в постоянен контакт с хра-
ната. Благодарение на топлината в гнездото и на
по-добрия контакт със затопления мед и прашец
семейството започва рано, още през втората по-
ловина на зимата, да се развива. Своевременно,
още през есента, пчелите трябва да се привикнат
да летят през входа на горния корпус, като вхо-
дът при дъното постепенно се затваря напълно
или се оставя отворен на 1—2 см. По този начин
наситеният с водни пари от дишането на пчелите
по-топъл въздух като по-лек излиза безпрепят-
ствено през горния вход и питите и стените на ко-
шера не се овлажняват. Семейството презимува
с малко подмор, дори и да е запушен със сняг
долният вход.
По-слабите семейства се оставят д а знмуват на
един корпус — този с повече храна — (не по-мал-
ко от 10—12 кг), като при най-слабите гнездото
.426
се стеснява на по-малко пити и се ограничава с
преградната дъска. На корпуса се оставя отво-
рен горният вход, съответно стеаиен според сила-
та на семейството, като входът при дъното се
затваря. На отворените входове трябва да. се по-
ставят предпазители против мишки, а върху пок-
ривната табла — дебело кече, възглавничка или
друг затоплящ материал.
При голям брой кошери преценяването на меда
в корпусите може да стане, макар и по-грубо, бе:;
да се преглеждат поотделно питите, а като се
повдигат с ръце целите корпуси. Преценката мо-
ж е да стане и като се разтворят от едната стра-
на двата корпуса и леко се подпушат пчелите, за
да се погледне в междините докъде са запълнени
с мед питите.

З А З И М Я В А Н Е НА НУКЛЕУСНИТЕ
СЕМЕЙСТВА СЪС ЗАПАСНИ М А Й К И

Нуклеусните семейства със запасните майки тряб-

ва да се сдружат по 3—4 в един кошер, разделен
добре с преградни дъски, като за всяко отделение
има отделен вход на различните страни на ко-
шера. Удобен за т а з и цел е кошерът л е ж а к , кой-
то се разделя на 4 отделения с по 4 пити (фиг.
50). Кошерът дадан-блат се разделя на три от-
деления (с 4, 3 и 4 пити), от които двете имат
преден вход, а едното — страничен — южен или
западен (фиг. 66). Нуклеусното семейство може
да се постави и до гнездото на някое силно се-
мейство, като в кошера се прегради страничното
отделение, на което се отваря горният вход. При
многокорпусните кошери! нуклеусните семейства
със запасните майки зимуват по едно или по две

.427
в корпус, разделен на две отделения с по 4—5
пити с >мед и прашец. Корпусът се поставя вър.^у
силно семейство, като се изолира от него с раз-
делителната табла, на която се откриват венти-
лационните отвори по 1 ом, за да се затоплят
нуклеусните семейства от основното. Н а нуклеус-
ните се отварят предният и задният вход на раз-
делителната табла. Питите на нуклеусните семей-
ства трябва да бъдат добре покрити с пчели и да
имат не по-малко от по 2 кг мед, или общо 5—8
кг. На '1—2 пити трябва да има цветен прашец,
който се поставя към по-топлата вътрешна стра-
на. През пролетта най-напред се използуват май-
ките на най-слабите иуклеусни семейства, каго
по-силните могат да се оставят за помощни или
се развиват като отводки за увеличаване броя на
пчелните семейства в пчелина.
Въз основа на данните от главния есенен прег-
лед и от зазимяването се състави Ведомост
за зазимяването па пчелните семейства и А к i
за проверяване готовността па пчелина з а зиму-
ване (вж. по-<долу). Те ее подписват от съответ-
ните длъжностни лица и се представят на управ-
лението на стопанството.

ВЕДОМОСТ И АКТ ЗА ЗАЗИМЯВАНЕТО

Ведомостта за зазимяването на пчелните семей-

ства се съставя въз основа на данните за есен-
ния преглед; от нея се съди за подготовката на
пчелина за зимуването, като се д а в а т и някои
други сведения (вж. по-долу).
Актът за проверяване готовността на пчелина
за зимуване се съставя по данните от ведомост-
та за зазимяването на пчелните семейства и от-

.428
разява подготовката им за предстоящото зимува-
не. Той е подобен на акта за главния пролетен
преглед. В него се прани подробно описание на
хранителните запаси, питите и восъка, намиращи
се в кошерите, на склад или предадени на мага-
зинера на стопанството. Данните от този акт и от
ведомостта за зазимяването, както и восъчният
баланс се използуват и при изчисляване възна-
граждението на пчеларите за произведения мед,
восък, изградени пити, образувани нови пчелни
семейства и отгледани пчелни майки.

БРАУЛОЗА

Браулозата по пчелите и майките се причинява

от паразитиращите върху тялото им пчелни въш-
ки. Пчелната въшка е безкрило дребно насеко-
мо, дълго до 1,7 и широко 1 мм, с три чифта кра,-
ка. И м а медночервен цвят и окосмено тяло. Тя
е сътрапезник на пчелите и майките. З а к р е п в а се
главно върху гърдите и с предните си крака
дразни устните органи н а гостоприемника си, той
повръща капчица мед или млечице, които въшка-
та поглъща. Въшките се настаняват предимно вър-
ху младите пчели и много рядко върху старите.
По майката често пъти има по няколко десетки
въшки.
Оплодените женски въшки снасят средно по
5—8 и рядко повече яйца, дълги около 1 и широ-
ки 0,5 мм, като ги залепват отгоре върху восъчни-
те капачки на меда и пилото, по стените на ки-
лийките и по летвите на рамките. Според изслед-
ванията на Христов от яйцата след 5—6 дни се
излюпват личинки, които се хранят с восък и се
д в и ж а т във восъчните запечатки на килийките,

.429
 aVa
oH Я CJ
o s
s« Я
u>1 CQu
Q, a<u Я
o
4 Q.
Г-,
BHhUHBdia
nj s
ч a EHdoi
«=
CQ liamBdu
H313U1I ЗИ1ИИ
JH a ITDW
^ _
oi/ин 3 ихиц

И1Г
« g- -зьи KUWBifAirwaw
«а „
<v И1И] ]
и
« « u. ffoxcHodii
ss " • ^—
t
2 %
Е O) I30H
Майки

<u -зонзпцв и doHdai ."ю

oet
a ' X' -3X3 ou BHHansdu
tTJ
И
O
ксаJ охзнва t-*- o?
t^.
-ЦОШЕИ ВН BHHfO.I oi ctj
ан8 H33Xudo>iOJOHW
"S s
s o я M (0 XBl/Q-HBlTBlr
_ X п «w olfO
Система

—mИгаmS a
кошер

С
oxoai3ij3W33 вн o)\f

tfsdou ejsf 'МСС ю to —

t

.430
оо

sоо®т. щ
ю

ю
ооо 00 (N
ю осм СО
СЧ
—. а>
о ТО
ю о—с
.01 .©I lOI
та та
яU С ОQ.ЛОG.ХО
B
jjr oч oч
(^D £о sо •о.
X ня я и оя та
a
>>
Е о s s та uP-S
! та ч
СЧN.CSf^CS
<Т> G3 СЛ

I II S
5а. о.
(N ш -та
м-о D т
Стгас

оя
оX о на>
яю ич з а.
ю™ о. и
U

.431
 като образуват тунелчета, След 45—49 дни ли-
чинките ее превръщат в какавиди, които за 12
дни стават възраст-ни насекоми. Целият цикъл на
развитието or яйце до възрастно насекомо трае
62—67 дни при температура 28—34°С. Въшките са
в най-малко количество през февруари, когато
снасят и първите яйца през сезона; със затопля-
не на времето яйцеснасянето и опаразитяването
постепенно се засилват и достигат връхна точка
през август и септември. В полските и по-топли-
те райони пчелната въшка е по-силно разпростра-
нена, отколкото в планинските. Обикновено по-
силно биват опаразитенн по-силните семейства,
понеже при гях температурата е по-благоприят-
на. Разпространява се чрез блуждаещите пчели
и търтеи, преместване на пити от оларазитени в
здрави .семейства и пр.
Поради постоянното обезпокояване на опаризите-
ните пчели и майки тяхната дейност значително
се н а р у ш а в а . Майките намаляват яйцеснасянето
и дори могат да го преустановят. Понякога та-
кива майки загиват през зимата. Пчелите през
зимата консумират повече мед, а през лятото ме-
довата продукция бива по-ниска. В ъ ш к а т а може
да бъде преносител и на някои заразни болести.
Като предпазно средство трябва редовно д а се
бракуват старите пити и да се подменят с новоиз-
градени, а пролетно време да се надраоква с ви-
лица или да се разпечатва медът по питите в
гнездото. Отпечатайте се събират и се стопяват
на восък или след изсмукване на меда по тях те
се изгарят, за да се унищожат яйцата, ларвите
и какавидите.
З а унищожаване на възрастните въшки през
пролетта и есента вечерно време, когато темпера-
турата е около 10—15°С, през входа на кошера

.432
 се вкарват е пушалка 80—100 струи (по 40—50
през 3—4 минути, феаотн оинов пушек. За целта пу-
шалката се зарежда с разгорели /насветлени) в ъ г -
лени и върху тях се тоста вя фенотиаеии, затъ-
нат в хартия. Налушвапето трябва да започне,
след като пушекът стане сивобял или синкав, за-
щото първоначалният е жълтозелен и е отровен
за пчелите. След панушване на едно семейство се
минава на друго и т. и., като се добавя фенотиа-
зин. Капушването се повтаря след един ден. От
фенотиазина въшките умират и падат на дъното.
З а по-голяма сигурност предварително на дъното
. може да се постави вестник, върху който падат
въшките, и след това се и з г а р я т Напушването се
повтаря след десетини дни.
При по-топло време (през лятото) фенотиази-
нът не д а в а ефект. Тогава може да се приложи
нафталин, като се постави по 15—20 г от него
върху марля над гнездото вечер, за да престои
8—10 часа, и на сутринта се отнема. На дъното
се поставя вестник и попадналите въшки се изга-
рят заедно с него. Това се повтаря още 2—3
пъти през интервал от 3 до 5 дни. Когато ще се
третират много семейства, за по-правилно дози-
ране на нафталина се прави предварителна про-
ба. На няколко еднакво силни семейства се да-
ват различни дози — 5, 10, 15, 20 г — и която да-
де най-добър резултат, без д а убива пчелите, се
използува за третиране на всички семейства.
При третиране с фенотиазин и нафталин тряб-
ва да се следи да не се предизвика нападение
между пчелните семейства.

28. Календарен справочник по пчеларство 433

 ВАРОАТОЗА

Вароатозата е з а б о л я в а н е па пчелите, търтеите

и пилото, причинявано от к ъ р л е ж а ' Вароа якоб-
сони (фиг. 71). К ъ р л е ж ъ т е открит най-напред
по дивите индийски пчели на остров Ява. Разпро-
странен е в редица страни на Източна и Югоиз-
точна Азия. Среща се и в Далекоизточния край на
Съветския съюз. У нас е установен през последни-
те години в някои райони.
Кърлежите са почти колкото пчелната въшка с.
к а ф я в цвят и твърда хитинена обвивка, само че
тялото им е плоско и по-широко, .отколкото дълго.
Отдолу на предната част на тялото си кърлежи-
те имат четири чифта к р а ч к а и устен апарат.
Биологията на к ъ р л е ж а още не е добре проуче-
на. Според Полтев оплодените женски снасят по
2—6 яйца в килийките с работнически и търтееви
личинки. В една килийка може да снесат няколко
к ъ р л е ж а . Предпочитат търтеевото пило, а в ма-
точниците са 'много рядко. При какавидирането

Риг. 71. Кърлеж вароа

якобсони

.434
 на работническите и т ъ р т е е в и т е личинки от яйца-
та на к ъ р л е ж и т е се и з л ю п в а т л а р в и , които ее пре-
в р ъ щ а т в ъ в в ъ з р а с т н и женски и м ъ ж к и . Х р а н я т
се в килийките и с л е д к а т о узреят гюлово, се оп-
лоДяват. Д о п у с к а се, че се х р а н я т и ескрементите
на личинките. Когато пчелите и търтеите се лю-
пят, по т я х се н а с т а н я в а т и к ъ р л е ж и т е .
П о с е л и л и т е се по пчелите к ъ р л е ж и смучат хе-
м о л и м ф а ( П о л т е в ) . Те се н а п ъ х в а т по н я к о л к о (до
7) м е ж д у първите три коремни членчета, к а к т о и
по е ъ ч л е н е н и я т а м е ж д у г л а в а т а и гърдите и гър-
дите и коремчето.. В и ж д а се само една част от
тялото им. В силно н а п а д н а т и т е семейства мо-
ж е да и м а няколко десетки х и л я д и к ъ р л е ж а . Поя-
в я в а т се пред кошерите п ъ л з я щ и пчели и търтеи,
често пъти с н е д о р а з в и т и к р и л а . Счита се, че
обезпокояваните от к ъ р л е ж и т е семейства консу-
мират повече х р а н а , а пчелите се и з т о щ а в а т и
преждевременно загиват. През зимата кърлежите
н а м а л я в а т , а през пролетта с у в е л и ч а в а н е на пи-
лото з а п о ч в а т д а ее н а м я о ж а в а т .
При откриване на к ъ р л е ж и в някой пчелин тряб-
ва да с е уведоми в е д н а г а в е т е р и н а р н и я т л е к а р ,
за да се к а р а н т и н и р а р а й о н ъ т и д а се в з е м а т
мерки з а борба. К ъ р л е ж и т е се р а з п р о с т р а н я в а т
чрез б л у ж д а е щ и т е пчели и търтеи, чрез премест-
ване на пити с пило или пчели от болни в здра-
ви семейства и пр.
Б о р б а т а срещу в а р о а т о з а т а се води чрез уни-
щ о ж а в а н е на в ъ з р а с т н и т е к ъ р л е ж и , к а т о семей-
с т в а т а се подпушват с фенотиазпн, к а к т о при
пчелната в ъ ш к а . Т р е т и р а се три вечери подред и
след и й т е р в а л и от 3—4 дни отново се третира
о щ е д в а пъти по три вечери. Д о б р е е предвари-
телно д а се р а з п е ч а т в а търтеевото пило, за д а се
убият и паразитите, които са там. Н а й - е ф и к а с н о

4 35
е третирането късно през есента (октомври, ноем-
ври) и в края на зимата (февруари), когато ня-
ма пило, тъй като фенотиазинът не може да про-
никне през к а п а ч е т а т а и да убие к ъ р л е ж и т е в
килийките.

мишки
Мишките са различни видове, от които за пче-
лите и пчелните продукти най-опасни са полска-
та, горската, д о м а ш н а т а и землеройките. В коше-
рите те навлизат есенно време, когато пчелите ве-
че са на кълбо, и се настаняват в затоплящите
материали. През зимата ядат мед и прашец, без-
покоят семействата и изяждат гърдите на откъс-
налите се от кълбото и премръзнали пчели. Мо-
гат да унищожат голяма част от питите и дори
цели семейства. В складовите помещения мишки-
те могат да поразят много пити. Пчелите не мо-
гат да понасят миризмата на мишките и не усвоя-
ват нагризаните пити, затова те трябва през про-
летта да се сменят.
З а предпазване от мишки кошерите трябва да
бъдат здрави, със замрежени вентилационни отво-
ри, а през есента (през октомври) на входовете да
се поставят мишепредпазители. В складовете всич-
ки проходи да бъдат добре запушени, като миши-
те дупки се з а м а з в а т с кал, смесена със ситно
счукани стъкла. З а по-голяма сигурност питите
може да се съхраняват в добре затворени сандъ-
ци, корпуси и магазини.
При поява на мишки в складовете борбата се
води с капани и отровни препарати.

.436
HOEMBPU

c
Климатични особености. Ноември е последният есенен ме-
сец. Характеризира се с. бързо понижаване на температу-
рите, особено нощните, като средните (нормалните) темпе-
ратури в Северна България и високите котловинни полета
са м е ж д у 4,6 и 6,8°С, в Тракийската низина и долината
на Струма — м е ж д у 7 (Хисар) и 9°С (Свиленград, Сан-
дански) и по Черноморието м е ж д у 8 (Старо Оряхово) и
10,7°С (Созопол). Абсолютните максимални температури са
около 20, а абсолютно минималните — от —6, —7 (по Юж-
ното Черноморие) д о —14, —15°С в някои райони на Се-
тйроизточна България.
Валежите в равнинните райони са предимно от д ъ ж д , а
в планинските — предимно от сняг. Приземните ветрове са
слаби предимно от югозапад и североизток.
Състояние на пчелните семейства. В природата
вече се чувствува полъхът на н а б л и ж а в а щ а т а зи-
ма. Н я м а никаква ц ъ ф т я щ а растителност. През
по-голямата част от времето пчелите са на кълбо,
което се формира предимно върху празните ки-
лийки на онези пити, от които се е излюпило по-
следното пило — обикновено разположени към
входа на кошера. Временните затопляния през
някои дни се използуват от пчелите, които раз-
пускат кълбото и извършват последните си есен-
ни облитания. Това е много полезно както за въз-
растните, така и за младите пчели (от последното
пило), тъй като те прочистват храносмилателната
си система, от което се облекчава зимуването им.
При силните семейства зимното пчелно кълбо се
образува, щом температурата на външния въздух
спадне под 8, при средните — около 10, а при сла-
бите семейства — още при 13°С.
Зимното кълбо е важно биологично приспособление, кое-
то поради закръглената си форма и плътното струпване
на пчелите им осигурява най-икономично и успешно лро-
съществуване с минимално физиологично напрежение при
неблагоприятните зимни условия в продължение на 4—5 ме-
сеца. Самото физиологично състояние на зимуващите пче-
ли, особено на тези от есенните люпила, е също нагодено

.439
с оглед на предстоящото зимуване. В сравнение с летните
пчели глътъчните жлези и мастното тяло на зимуващите
пчели са по-добре развити, като в тях са натрупани по-
голямо количество резервни белтъчни вещества и мазнини.
Поради по-голямото количество храни сухото вещество в
тялото на тези пчели е по-голямо, а общото съдържание
на вода в тъканите им е по-малко. Освен това в кръвта
на пчелите се увеличава количеството л а простите заха-
ри — гроздена и овощна. Всичко това има много важно
приспособително значение за зимуващите пчели, тъй като
понижава точката па замръзването на телесните сокове и
осигурява телесни резервни хранителни вещества за отдел-
ния индивид независимо от това, че семейството поддържа
съществуването си чрез постоянно хранене от медовите за-
паси в гнездото.

Работа, на пчеларя. Благоприятните топли дни

през ноември дават възможност на пчеларя да
положи последните грижи за пчелните семейства
преди настъпване на зимата. Дори в по-топлите
райони на страната, където пчелните семейства
и през октомври усилено отглеждат пило, пчела-
рите подреждат окончателно гнездата и извършват
зазимяването през ноември. Преглеждат се пок-
ривите на кошерите да са добре затворени, като
в местности със силни ветрове върху тях се по-
ставят тежести — камъни или тухли. Ако е про-
пуснато да се поставят своевременно предпазите-
ли против мишки, това трябва непременно да
се направи сега, като предварително се преглеж-
дат затоплящите материали да не би вече да са
се настанили мишки. П р о в е ж д а т се някои меро-
приятия по благоустрояване и подреждане на
пчелина. Ако трябва да се разместват кошери с
пчели, това трябва да стане при по-меко време
(над 8°С), и то внимателно без сътресение. На
семействата се осигурява спокойствие, като пче-
линът се з а г р а ж д а , за да нямат достъп до коше-
рите домашни и горски животни или злосторници.

.440
 От много важно значение е самият пчелин да бъ-
де на защитено от господствуващите студени вет-
рове заветно място или да бъде ограден със зи-
дана или дървена ограда, висока 1 , 5 — 2 м, или в
краен случай — с ограда от царевични или слън-
чогледови стъбла. Проведените в Опитната стан-
ция по пчеларство в София опити (Л. Радоев) по-
казват, че когато кошерите са настанени до за-
щитна стена, пчелните семейства изразходват през
зимата средно по 1,1 кг мед по-малко, развиват
се по-добре през пролетта и дават 52% повече
мед и 71% повече восък в сравнение със семей-
ствата, чиито кошери са изложени на охлаждащо-
то влияние на в я т ъ р а .
През ноември трябва да се почисти и подреди
пчеларският склад, като старите и негодни пити
се бракуват и претопят или предадат иа изкупва-
телната организация. Годните пити се сортират и
се съхраняват, като се напушват със серен дим
или се поставя н а ф т а л и н срещу восъчния молец.
Вземат се мерки в склада да н я м а мишки. Из-
готвят се ведомостта и актът за зазимяването на
пчелните семейства, ако това не е сторено през
октомври. Подготвя се и производственият план
па пчелина за следващата година и се предлага
на ръководството на стопанството (вж. стр. 459).
В пчеларските дружества -се подготвят и про-
веждат годишните отчетно-изборни събрания. Съ-
ставя се тематичен календарен план за провеж-
дане на курсове, лектории, конференции и други
пчеларски събрания през настъпващия зимен про-
светен период.

.441
 ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА ПЧЕЛИНА

З а да се осигури добър медосбор и пчелинът да

бъде доходен, той трябва да е разположен при
добра и продължителна паша и неговият район
да не бъде преситен с пчели. З а живота, разви-
тието и продуктивността на едно силно пчелно
семейство са необходими годишно 90—100 кг мед
(от който 30 кг е стоков — за центрофугиране)
и 15—20 кг прашец. Пчелите най-добре използу-
ват пашата, н а м и р а щ а се в радиус до 2 км около
пчелина, т. е. на площ около 12 500 дка. При доб-
р а п а ш а в този район не бива да се д ъ р ж а т по-
вече от 100—150 пчелни семейства, при средна —
около 70 и при слаба паша — 40—50. Само ако
в местността цъфти на големи площи някое сил-
но медоносно растение (акация, слънчоглед, липа
и др.), може временно да се настанят повече пчел-
ни семейства, но след процъфтяването му те тряб-
ва да се преместят.

По-точно броят на пчелните семейства може да се опре-

дели, като се установи каква площ в района (12 500 дка)
заемат отделните видове медоносни култури и съобразно с
тяхната медопродуктивност да се изчисли медовият баланс
на района. Според изследванията на Петков, Симидчиев и
Радоев у нас от един декар площ се получава следното
количество мед: бяла акация — 20—30 кг, липа — 23, ла-
вандула — 15, малина — 11, люцерна — 8, естествени ли-
вади •— 3—4, слънчоглед •— 2—4, овощни видове — 4—6,
бостани — 3, еспарзета — 3, репица — 4, бяла едногодиш-
на комуиига — 11 — същата след покосяване — 6. памук
поливен — 1,5, памук неполивен — 0,5, фацелия — 30, (съ-
щата поносена — 20), а във фуражни смески — 7, тютюн -—
1, други дървесни медоносни видове — 2—3, необработвае-
ми пустеещи места с разнотревие — 3—5, горски наси-
ща — 1,5. Изчислената обща медопродуктивност трябва да
се намали наполовина, тъй като голяма част от нектара не
може да се използува от пчелите поради непостоянното време.
Като се раздели получената цифра иа 90 кг (колкото годишна-

.442
та потребност на едно пчелно семейство), установява се
колко семейства могат д а се д ъ р ж а т в определения район.
З а да се използува пашата добре, не бива да
се поставят много кошери иа едно място. Според
това, как е разположена пашата, пчелинът се раз-
деля на по-малки групи от 30 до 50 кошера, конто
се н а с т а н я в а т на подходящи места, отстоящи най-
малко на 0,5—1 км едно от друго.
Броят и разпределението на пчелните семейства
в района трябва да бъдат съобразени и с площ-
та на селскостопанските култури, които ще се оп-
рашват от пчелите, като се имат предвид науч-
но установените норми (вж. стр. 271). Понеже по-
вечето от тези култури цъфтят последователно,
едни и същи семейства могат да се използуват
за опрашването им, като своевременно се при-
д в и ж в а т към съответните площи, ако те са отда-
лечени. Затова броят на необходимите семейства
се определя от площта на онази култура (или
едновременно цъфтящи култури), която изисква
най-много пчели за пълното си опрашване. З а
мярка в това отношение при стопанствата от пол-
ските райони може да служи площта на слънчо-
гледа, на люцерната за семе и на памука, а при
стопанствата с овощарска насока — площта на
овощните култури.
Ако пчелната паша в района на стопанството е
бедна и недостатъчна да осигури съществуването
на определения брой пчелни семейства, необходи-
ми за опрашването иа селскостопанските култури
и за минимална продукция (напр. по 10—15 кг
мед), трябва да се вземат мерки за подобряване
на пашата. В такъв случай може да се увеличи
площта на културните медоносни растения или да
се създаде изкуствена паша за тези семейства
чрез з а с а ж д а н е на акациеви гори, засяване на ес-

.443
парзета, фацели.я, комунига и друга добри медо-
носни растения, както и да се практикува подвиж-
н о лчел ар ство в други р а й они, където им а доб р а и а -
ша, но по в р е м е н а ц ъ ф т е ж а на пчелоапрашваемите
култури пчелните семейства трябва да ее докар-
ват в стопанството за опрашването на растенията.

ИЗБОР НА МЯСТО ЗА ПЧЕЛИН

Н а р е д с преценяване па условията за пчеларство

в дадена местност или район и определяне броя
на пчелните семейства, които могат да се отглеж-
дат там, трябва да се избере и подходящо място
за устройване на самия пчелин. Тава е особено
в а ж н о за големите обществени пчелини. Пчелинът
може да бъде п о с т о я н е н — когато кошери-
те през ц я л а т а година стоят н а едно и с ъ щ о мя-
сто, или в р е м е и е н — когато кошерите се при-
д в и ж в а т през годината от едно място на друго
за използуването на пашата или за опрашване
(вж. стр. 271). При избиране иа място за пчелин
трябва да се и м а предвид той д а не е на по-
близко от 3 км от друг голям пчелин. Най-добре
е, когато пчелинът е разположен централно и бли-
зо д о площите с културна и дива медоносна ра-
стителност, така че без преместването му пчелите
да могат добре да посещават и 'използуват налич-
ната пчелна паша. В повечето случаи обаче тези
площи са разпръснати из землището на стопан-
ството и доста отдалечени една от друга, така че
е наложително придвижването на кошерите към
някои от тях по в р е м е на цъфтежа им. В такъв
случай се избира , едно подходящо място за пче-
лин, където кошерите престояват през по-голяма-
та част от годината (през зимата и през пролет-

.444
 т а ) . Добре е, ако това място е при самата овощ-
на градина, за да може през пролетта пчелите да
и з в ъ р ш в а т опрашването на овощните култури и
същевременно да се използува овощната паша за
развитието па семействата. От голямо значение
за пролетното им развитие е около мястото на
пчелина да има достатъчна прашецодайна расти-
телност (леска, дрян, кукуряк, върби и др.). По
този начин до голяма степен могат д а се съкра-
тят грижите и разходите за пролетното подхран-
ване. След прецъфтяването на овощните насаж-
дения кошерите вече могат според нуждата да се
придвижват последователно към площите с други
цъфтящи медоносни култури в района или извън
района на стопанството, а през есента отново да
се прибират на постоянното си място и да се при-
готвят за зимуване.
Мястото за пчелин трябва да бъде запазено от
господствуващите студени ветрове, сухо и отцедди-
во, хигиенично, добре огрявано от слънцето, с източ-
но или югоизточно изложение. При изложените на
студените ветрове пчелини семействата страдат от
студ, изразходват много храна през зимата и бавно
се развиват през пролетта. Във в л а ж н и т е места се
з а д ъ р ж а излишна въздушна влага, вследствие на
което питите и непокритият с пчели цветен пра-
шец лесно плееенясват през зимата и пролетта и
се похабяват. Освен това при разположените във
влажни и непроветриви места пчелини вследствие
на общото влошаване на хигиенните условия в
кошерите пчелите и пилото страдат много по-често
от различни заразни болести. По същите съобра-
жения трябва да се избягват дълбоките, мъчно
проветриви котловинни места, в които се з а д ъ р ж а
за по-дълго време студена и в л а ж н а мъгла. Тя
не само че пречи за доброто огряване на пчелина

.445
 и околната местност и влияе неблагоприятно вър-
ху здравословното състояние на пчелните семей-
ства, но и твърде много затруднява летенето на
пчелите, което започва чак след вдигането на мъг-
лата. Пчелинът не бива да се засенчва от високи
дървета или такива с гъста корона, както и от
високи склонове, тъй като там слънцето огрява
само на обед и пчелите имат малък работен ден,
понеже сутрин излизат късно, а вечер се приби-
рат по-рано. Затова при пресечена местност пчели
нът се уетроява н а някой запазен от ветрове и сил-
но въздушно течение югоизточен или южен склон
Близо до него трябва д а има поточе с чиста вода
При избиране място за пчелин трябва да се взе-
ме в съображение и посоката на летене на пче-
лите: прн излитане към главната паша те да не
прелитат през други пчелини или през големи
водни площи. (При връщането си голяма част от
тях биха, налитали в другия пчелин или ще се
издавят във водата, особено при влошаване на
времето.) Редиците на кошерите трябва д а се раз-
полагат с лице към пашата или пчелинът да бъ-
де в центъра на п а ш а т а , за да се избегне излита-
не в крайните кошери.
Неподходящи за пчелин са местата, където на-
близо има открити помийни и клозетни ями, тори-
ща, сметища, застояли или отточни води от раз-
пи металургични, химически, кожарски и други
производствени предприятия. От хигиенни съобра-
жения трябва да се избягват и местата в близост
с фабрични квартали, железопътни депа или го-
леми жп. гари, където въздухът е постоянно за-
мърсен от дим, с а ж д и и вредни газове (серен
двуокис и други), които при по-голяма концентра-
ция могат да причинят масово отравяне на пче-
лите. Пчелинът не бива д а се устройва и близо

.446
 до работилници за захарни изделия, петмези и
мармеляди, плодови консерви, подсладени спиртни
напитки и цр., тъй като при посещаването им през
пролетта и есента там загиват много пчели.
Около мястото па пчелина трябва да бъде ти-
хо. Той не бива да бъде в непосредствена близост
с железен, шосеен или друг път, по който има по-
стоянно и усилено движение на транспортни сред-
ства, добитък или хора. Сътресението на почвата
от движението на транспортните средства се пре-
дава на кошерите и безпокои пчелите, а движе-
нието наоколо пречи на тяхната спокойна работа
и силно ги дразни, вследствие на което те често
нападат минаващи хора и добитък. Ако се нала-
га д ъ р ж а н е т о на пчелин на такова място, той тряб-
в а да се загради с жив плет-или плътна ограда,
висока 2 м, за да летят пчелите високо над пътя.
Д о мястото за пчелин трябва да може да идва ка-
мион или кола за пренасяне н а кошери, мед и пр.

УСТРОЙВАНЕ НА ПЧЕЛИНА

Самото място за пчелина трябва да бъде по въз-

можност равно, със слаб наклон (от 5°) за отти-
чане на д ъ ж д о в н а т а и снежната вода. Теренът
трябва да се почисти, подравни и дренира, като,
ако има н у ж д а , ее проконават малки канавки, за
да не се образуват локви в него и да може поч-
вата бързо да се отцежда и просъхва. Ако пчели-
нът трябва да се устрои на някой склон, където
няма подходящо равно място, предварително се
прокарват хоризонтални тераси със слънчево из-
ложение, широки 2—2,5 м и отстоящи една от
друга на 4—6 м. Площта на пчелина трябва да

.447
съответствува на броя па кошерите, като за един
кошер се предвиждат 15—20 кв. м.
Из самия пчелин трябва н а р я д к о да се за-садят
нискостъблени овощни дръвчета и храсти (ябъл-
ки, круши, пр а окови, касис, малини и пр.), де-
коративни храсти (леска, дрян, форзиция, махо-
ния, котониаетър, декоративни вишни), както и
цветни трупи от горски, полски и градински цве-
тя (кокиче, минзухар, кукуряк, съсънка, лале, нар-
цис, зюмбюл, солидаго, астри и др.). Тази расти-
телност не само че доставя естетическа наслада
и служи за добра ориентация на пчелите и май-
ките при намиране на кошерите, но и до известна
степен задоволява н у ж д а т а от цветен прашец, а
отчасти и от нектар за пчелните семейства в ран-
на. пролет и късна есен. Освен това дръвчетата
и храстите с р я д к а т а си сянка ще предпазват
през лятото кошерите от силно нагряване от слън-
цето. Кошерите не бива да се поставят под гъ-
стата сенчеста корона на големи овощни или дру-
ги дървета, защото ice пречи па летенето, а освен
това там е влажно' и хладно през пролетта.
Постоянният пчелин и пчелинът, на който ще
зимуват пчелните семейства, трябва да се загра
дят с плътен жив плет или с дървена или зидана
ограда, за да не влиза добитък там и да пази
завет на кошерите. Още по-добре е около огра-
дата откъм посоката на господствуващите студе-
ни ветрове да се засади ветрозащитен пояс от
дървесни и храстови медоносни видове — бяла
акация, липа, гледичия, топола, бряст, дъб, япон-
ска акация, клен, ясен, леска, аморфа, сибирска
акация, черен бъз и др. С медоносни видове тряб-
ва да се засадят и всички свободни и неудобни
за друга цел места около пчелина, к а т о пустее-
щи места, дерета, пороища, брегове на реки и пр.

.448
За тази цел могат да се използуват аморфата,
солидагото, аеклепиасът и др. В близост трябва
да се задели и припчелинен участък обработвае-
ма земя за засяване със специални медоносни ра-
стения — ф а целия, бяла комунига.

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА КОШЕРИТЕ
В ПЧЕЛИНА

Подреждането на кошерите в пчелина може да

бъде в редове или на групи. При подреждането в
редове кошерите се разполагат шахматно на раз-
стояние 3—4 м ред от ред и 1—2 м кошер от ко-
шер. По-добро е подреждането в групи, като ко-
шерите се разполагат по 2—3 заедно на 0,5 до 1 м
един от друг във ф о р м а т а на триъгълник или по-
лукръг и се извиват малко настрани с входовете.
При груповото разположение не само че пчелите
и майките се ориентират по-добре, но и пчеларят
е улеснен твърде много в работата си, тъй като
редица манипулации, като присъединяване или-
подсилване на пчелни семейства, преместване на
пити, изкуствено роене и пр., могат много по-
бързо и удобно да се извършват между близко-
стоящите кошери в отделната група. Кошерите
могат да се наредят и под открит навес, където
те ще бъдат на сушила и добре запазени от вя-
търа. З а всеки кошер т р я б в а да се подготви пло-
щ а д к а с размери 1 X 1,5 м', като тревата се из-
тесва и мястото се посипва с пясък. На пясъка
пчеларят лесно може да забележи дали има ум-
рели пчели или изхвърлена майка и пр. и своевре-
менно да вземе мерки за отстраняване на нередов-
ността. 0 пясък иЛи дребен чакъл се постилат и
пътеките (широки 1—1,5 м), които се прокарват

29.' К а л е н д а р е н с п р а в о ч н и к по пчеларство 449

з а д всеки ред кошери, както и между отделните
редове. Ако кошерите са с крака, поставят се на-
право на площадките, като им се дава слаб на-
клон напред. Под к р а к а т а се подлагат малки плоч-
ки, за да не гният от влагата. Когато са без кра-
ка, на площадките предварително се забиват но
4 кола на височина 20—25 см от земята, и то та-
ка, че предните д в а ' к о л а да са с 2—3 см по-ниски
от задните, за да се получи наклон, след като се
поставят кошерите на коловете. Кошерите не би-
ва да се н а с т а н я в а т непосредствено до зидана
стена, к а к т о и д а се поставят на площадки от
цимент или каменни плочи, защото те д ъ р ж а т
студено през зимата и пролетта.
През зимата кошерите трябва да бъдат обър-
нати с входовете на юг, за да не са изложени на
студените ветрове, а през пролетта, лятото и есен-
та те се обръщат към изток или югоизток.
З а да могат пчелите и майките по-лесно да ги
разпознават, кошерите трябва да бъдат боядиса-
ни различно, но само в цветове, конто добре се
различават от пчелите (бял, ж ъ л т и небесносин).
СШМВРЧ
Климатични особености. Макар че декември е първият ме-
сец на зимата, все още за по-голяма част от страната сред-
ните месечни (нормални) температури са положителни. По
Черноморието и долината на Струма те са м е ж д у 4 и 5,5°С,
а в Тракийската низина — м е ж д у 2 и 3,5°С. Само за
отделни места в Северна България те са около нулата,
а за високите котловинни полета и високите планински ра-
йони са под нулата. Абсолютните минимални температури
обаче спадат д о —25, •—26°С, дори по-ниско (Севлиево,
Кнежа, Трън, Брезник). Същевременно при някои топли
нахлувания абсолютните максимални температури достигат
дори д о 20—23°С, което позволява на пчелите д а разпус-
кат зимното кълбо и да се облитат.
Валежите са значителни по количество, като в Южна
България по-често са от д ъ ж д , а в северната половина на
страната и особено в планинските райони са от сняг. Вет-
ровете са от сектора северозапад — североизток и са срав-
нително слаби, като по-силни са предимно по Северното
Черноморие. Декември е месец с най-къс ден, най-голяма
облачност 11 мъгли и най-малко по часове слънчево греене
през. годината.

Състояние на пчелните семейства. Ж и в о т ъ т з

пчелина като че ли е з а м р я л , всичко е притихна-
ло. Това обаче е само привидно. През първата
половина на зимата, докато още не ое е появило
ново пило, пчелното семейство се намира в от-
носителен покой, събрано на кълбо. Само поня-
кога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи
но обед, плахо се подава на входа, но усетила
студения полъх на зимния вятър, бързо се при-
бира. В средата на зимното кълбо има един ог-
раничен по площ топлинен център с постоянна
висока температура о т 30—32, дори до 36°С, а в
останалата част температурата е средно 21—22°С,
като в .някои случаи тя спада до 10,7°С.

Т е р м о р е г у л а ц и я т а в зимното кълбо се направля-

ва от промените на околната температура, а топлообразу-
вансто е резултат на обмяната на веществата в тялото на
пчелите. Колкото е по-ниска външната температура, толко-

.453
 ва по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и не-
говата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевре-
менно пчелите от повърхността на кълбото се притискат
плътно една до друга подобно керемидите на покрива, ка-
то подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на
стоящите над тях. П о този начин те образуват нещо като
„кора", която спомага за по-доброто з а д ъ р ж а н е на топ-
лия въздух в кълбото. В много студено време за по-го-
лямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в праз-
ните килийки на питите. Когато все пак температурата в
кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вът-
решността, които са по-нарядко разположени, "започват да
произвеждат топлина чрез съкращаване на гръдната мус-
кулатура, при което се чува характерното жужене. В резул-
тат на това температурата на кълбото отново се по-
качва.
Мускулната енергия и топлообразуването са за сметка
на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в
контакт с него, смучат и предават от хоботче на хоботче
до всички останали пчели в кълбото. С изразходването на
меда в обсега на пчелното кълбо то бавно се придвижва
нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се
премества на съседните пити. Придвижването на пчелите
върху съседните пити през зимата обаче може да стане
само през дните, когато макар и за кратко температурата
на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо щ
временно се разпусне. При продължително . студено време
или ако над рамките не са предвидени проходи за преми-
наване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват
от глад при наличност на мед в кошера, напъхани в праз-
ните килийки. Затова при зазимяването във всяка пита
трябва да има не по-малко от 1,5—2 кг мед, който е до-
статъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на пи-
стата. При движението на кълбото пчелите от повърхността
му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват
на повърхността. Цо този начин се облекчава състоянието на
периферните пчели, които са изложени на най-голям студ.
В зависимост от силата на пчелното семейство и вън-
шната температура консумацията през първата половина
на зимата, докато още няма пило, е от 0,5 д о 0,8 кг мед
на месец.
През това време пчелите изразходват минимално коли-
чество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т. нар.
мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечи-
цето участвува в храната иа майката.

42.3
 С използуването на храната от организма на пчелите
при дишането се отделят като о т п а д ъ ч н и продукти
вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво
се натрупват несмлените остатъци. Водата под формата на
водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по*
лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън
през горния вход или "пък влагата се з а д ъ р ж а от въз-
главниците и другите затоплящи материали. Ако няма та»
кава възможност, влагата остава в гнездото, като причи-
нява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на сту-
дените стени на кошера и непокритите с пчели пити, от
което те плесенясват. Нез а печатаният мед или сироп е
силно хигроскопичен и поглъща много влага, като от развод-
няването си лесно вкисва и причинява диария, от което пи-
тите и вътрешността на гнездото се замърсяват, пчелното
кълбо се разстройва и семейството може частично или на-
пълно д а загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада
надолу. З а разлика от активния сезон, когато за отглежда-
нето на пилото има н у ж д а от чист въздух, сега тази
нужда е 15 пъти по-малка., като в кълбото съдържанието
на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава.
В този случай повишеното съдържание на въглероден двуо-
кис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и
обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благо-
дарение на това разходът на енергия, консумацията на хра-
на и натрупването на несмлени остатъци биват по-малко, в
резултат на което се постига по-голяма продължителност
на живота и жизнедейността на пчелите.

Работа на пчеларя. След като правилно е за-

зимйл пчелните семейства и е взел всички необ-
ходими мерки за тяхното благополучно зимуване,
пчеларят трябва от време на време да навестява
пчелина, за да отстрани някои евентуални неред-
ности. Сериозна опасност за живота на пчелите
представлява тяхното обезпокояване и разстрой-
ване на кълбото от сътресение, причинено от до-
битък, хора, превозни средства, от мишки в гнез-
дото, от ниски клони на дървета и др. През зи-
мата пчеларят трябва да ремонтира стария и да
подготви необходимия нов инвентар, да екове
рамки и да опъва тел на тях.

.455
 През декември приключва финансовата година
и на пчеларите от обществените пчелини се из-
плаща окончателно следуемото се възнагражде-
ние за положения труд и получената продукция
от пчелина. (Виж. стр. 463. и 464).
Зимните месеци са най-подходящи и трябва най-
пълно да бъдат използувани за активна пчелар-
ска п р о с в е т н а д е й н о с т . По-старите про-
светени и опитни пчелари трябва д а споделят свои-
те знания и опит с по-младите, за да се повиша-
ва общата пчеларска култура, което е от основ-
но значение за преуспяването на пчеларството. Съ-
щевременно трябва да се развива усилена агита-
ционна дейност за организиране на всички пчела-
ри и за тяхното отчитане в пчеларските дружест-
ва, както и за абониране за сл. „Пчеларство".
Д р у ж е с т в а т а трябва да се отчитат финансово пред
окръжните съвети по пчеларство, а последните —
пред Централния съвет по пчеларство. Д о края
на декември трябва да се проведат отчетно-изфру-
ните събрания на дружествата. На събранията да
се направи цялостен преглед на дейността на дру-
жествата — на успехите и слабостите — и да се
д а д а т препоръки за бъдещата работа.

ПОДГОТОВКА НА РАМКИ С ТЕЛ

Р а м к и т е трябва да се подготвят и монтират с

тел още през зимата, когато пчеларят е свободен
от работа на пчелина. Тогава се сковават и до-
ставените нови рамки. Това трябва да се има
предвид особено при големите обществени- пче-
лини. Старите годни рамки, от които са изрязани
бракуваните пити, се изваряват в голям казан в
2—3%-ов воден разтвор на сода каустик, за да

.456
се отстрани налепът Рт клей по тях, след което
се промиват е чиста вода и се пресушават (най-
добре е това да е направено още през есента).
След това, ако има нужда, те се доочистват, като
се изстъргват с нож или стъкло и се приковават.
Телът за монтиране на рамките трябва да
бъде мек и калайдисан или поцинкован, е дебели-
на от 0,33 до 0,38 мм. При по-дебел тел често пъ-
ти майката не" снася яйца в килийките, през ос-
новите на които преминава телът. В пчеларската
практика телът се поставя по различни начини
на рамките — хоризонтално, вертикално, зигза-
гообразно, преплетено и пр. Най-добро се оказва
хоризонталното поставяне на тела, като при плод-
никови,"е дадан-блатови рамки се поставят 4-т5
хоризонтални успоредни реда, прн магазините —
2 реда, а при рамките , за многокорпусни коше-
ри — по 3 реда (фиг. 18). Най-горният ред тряб-
ва да стои по възможност по-близо под горната
летвичка на р а м к а т а — на около 1 см, а остана-
лите редове се р а з п о л а г а т на около 8 см един от
друг по височината на рамката. Телът се прокар-
ва. през дупки, пробити с шило или със специа-
лен уред. Съответните дупки на двете странични
летвички трябва д а бъдат на еднакво разстояние,
и то точно по средата на летвичките (на една ли-
ния). З а по-голяма точност може да се използу-
ва надупчен шаблон от ламарина, който се по-
ставя на страничните летвички, и по него се про-
биват дупките или с помощта на линийка пред-
варително се маркират с молив местата па дур-
ките. Ако дупките не са на една линия и по сре-
дата на летвичките, плоскостта иа питата ще бъ-
де неравна, а изградените килийки по-дълбоки
или по-плитки от нормалните, поради което те щ>е
са негодни за отглеждане на пило.

4 57
 Прокарването на тела започва от долния край
па р а м к а т а и като стигне до последната горна
дупка, краят му ое завива около страничната лет-
вичка и няколкократно се намотава около горния
ред тел до летвичката. След това телът се опъва
в обратен ред и в долния край се отрязва на
около 8—10 см от р а м к а т а , като се завива около
летвичката. Много рано телът не бива д а се об-
тяга, защото от стоенето той се отхлабва и после
трябва отново да се изпъва. Обтягането на тела,
както и закрепването на питите става по-късно
(вж. стр. 158), когато наближи тяхното използу-
ване за р а з ш и р я в а н е н а гнездата.
При вертикалното или зигзагообразното поста-
вяне на тела, понеже горната . и долната летвич-
ка на рамката са по-дебели и по-трудно се про-
биват с шило, телът се прокарва през скобички,
които се забиват от вътрешната страна на лет-
вичките със специален уред — с к о б о н а б и в а ч .
З а по-добро укрепване иа питите при практику-
ване на подвижно пчеларство освен хоризонтал-
ните телове се поставя и един вертикален ред.
З а тази цел на горната летва се пробива с шило
дупка отстрани косо надолу, където се прокарва
и връзва телът, който се опъва и завива около
всеки хоризонтален ред. Свободният му край се
вкарва в дупка в средата на долната летвичка и
се затяга.

.458
 Приложения
П Р О И З В О Д С Т В Е Н ПЛАН НА П Ч Е Л И Н А
П Р И АПК, МПП, ТКЗС И Д З С

Както за всеки отрасъл, така и за пчеларството в обще-

ствените стопанства се съставя годишен производствен план,
в конто се отразяват броят нач-пчелните семейства в на-
чалото на годината, плановият добив на мед, восък, роеве
и пчелни майки през годината, планът за подвижното пче-
ларство за опрашване на селскостопанските култури и за
медосбор; набелязват се и мероприятия по засяване па
медоносни растения, дезинфекция и ремонт на пчеларски
инвентар; набелязват се и всички материали, пособия и друг
инвентар, които ще се изготвят през годината в самото сто-
панство или ще се доставят от другаде.
Производственият план трябва да бъде реален, съобра-
зен със състоянието на пчелните семейства и с условията,
при конто" се намира пчелинът, както и с възможностите
на стопанството и на пчеларите да изпълняват плана. Той
се изготвя от председателя, зоотехника или агронома и пче-
ларите, а се одобрява от общото събрание на стопанство-
то. В производствения план се вписва и социалистическото
обещание на пчеларите, а също така се отбелязват и резул-
татите от проверката на председателя, контролната коми-
сия, зоотехника или агронома и др. за работата на пчела-
рите. Той се съставя по следния образец:

П ример
ГОДИШЕН ПРОИЗВОДСТВЕН ПЛАН
па пчелина за 1972 г.
ТКЗС ", с , окр.
Име и презиме на пчеларите:

I. Общи задачи

1. Към 1. I. 1972 г. има пчелни семейства:

а) в разборни кошери 100 бр.;
б) в неразбории (тръвни) кошери . . . . бр.;
в) запасни майки 20 бр.;
г) има изградени плодникови пити 958 бр.;
д) има изградени магазинни пити 860 бр.
2. Щс се получат от зазимените пчелни семейства за го-
дината:

.459
 от разборен кошер мед — общо по 46 кг, восък
по 0,8 кг;
от неразборен (тръвен) Koniep мед . . . . кг, восък
. . . . кг.
3. Ще се получат нови пчелни семейства (роеве):
- от разборните кошери всичко 30 бр. (изкуствени рое-
ве);
от неразбориите кошери всичко . . . . бр. (естестве-
ни роеве).
З а пчелина има пчеларска сграда.

Задачи на пчеларите

о
CTJ CQ 2 О-
чCJ НJ
C н
о
Я
з4 (V с
сх Показатели ЕГ"сГ <v
о CJ — К
Е S
сх O \о <VU 3
5 «
% 2
Я о
ЙГ е*

1 Прикрепени в началото на годи-

ната пчелни семейства:
а) в разборни кошери бр. 100 222,5
б) запасни майки „ 20 40
2 Ше се получат нови пчелни се-
мейства (отводки)
а) от разборни кошери (изкуст-
вени роеве) „ 30 90
б) от неразбориите кошери
(естествени роеве) „ ' 80 80
3 Щ е се отгледат пчелни майки за
отводки и смяна „ 30 —
4 Ще се отгледат запасни майки за
презимуване „
5 Ше се получи стоков мед от едно
пчелно семейство кг 14 —
6 Ще се получи стоков мед от всич-
ки семейства кг 1400 140
.7 Ше се остави мед за презимуване
а) на едно пчелно семейство „ 18 —
б) на една запасна майка ,у 7 —
8 Ще се остави мед за презимуване
на:

.460
Продължение

а) всички пчелни семейства

(130 бр. но 18 кг) 2340 234
б) всички запасни майки (30 бр.
по 7 кг) 210 21
9 Щ е ' с е получи от едно пчелно се-
мейство топен восък 0,5
10 Щ е се получи общо от всички
пчелни семейства топен восък 50 75
11 Щ е се предадат вощина и троп-
тина 100 10
12 Ще се остави мед за неприкосно-
вен запас до следващия сезон
(на 130 пч. сем. по 5 кг) ,, 650 65
13 Ще се изградят нови восъчни
а) плодникови рамки бр. 400 80
б) магазинни рамки „ 400 40
14 Ще се доставят отвън пчелни се- — —
мейства
а. разборни — —
б) неразбории (тръвни) — —
в) голи роеве в пакетни сандъ-
15 чета — —
Други работи, които ще се извър-
шат от пчеларите: дка 1000 100
а) опрашване с пчели на еспар-
зета и слънчоглед
б) подготовка и преместване на бр, 130
кошерите на паша
в) засаждане на медоносни
дървета и храсти и засяване
на медоносни треви при пчелина дка 50 50
Ще се начислят трудодни на пче-
ларите всичко
1247,5

.461
III. Подвижно пчеларство за опрашване на растенията и
За медосбор
ге 4J и О)
И
ч «V 3 fr-
ee
из С
V
Какви растения Брой на пчел-
я В н п
Срок за оп-
ните семейст-
ще се опраш- в «я иv о С СО
рашването
X О

ват О (от—до) ва, дресирани

О н •х.
за опрашване
С ШО- КсCQа а.)
И и
1. Еспарзета за семе 200 80 20.IV- -10. V
2. Слънчоглед 800 80 5.V II— 5. VIII

IV. Мероприятия на пчеларите

1. Ще се засеят едногодишни медоносни растения: фа-

целня 20 дка и бяла едногодишна комунига 30 дка.
2. ,Ще се засадят медоносни дървета и храсти из пчели-
ните н около пчелините всичко 500 бр.
3. Ще се пребоядисат 50 кошера до 31. VIII.
4. Ще се почистят и дезинфекцират основно всички ко-
шери.
5. Ще се подреди мястото за пчелин в местността „ . . . .
. . . ." (за 70 кошера).
6
(Трудодните за горепосочената работа (IV), която не
се отнася пряко за отглеждането на пчелите, се начисляват
съобразно с приетите разценки за такъв вид работа от
годишното събрание па кооператорите.)

V. Ще се изготвят и доставят за пчелина следният инвентар

и материали:
1. Нови кошери многокорпусни 30 бр.
2. Втори магазини 20 бр., корпуси 20 бр.
3. Плодникови рамки 240 бр.
4. Магазинни рамки 240 бр.
5. Ще се ушият от зебло странични възглавници за
затопляне на пчелните семейства 100 бр.
6. Ще се доставят изкуствени восъчни пити 90 кг.
7. Боя безирена 30 кг.
8. Пушалки 2 бр.

.462
 9. Пчеларски мрежи 1 бр.
10. Пчеларски ножове 2 бр.
11. Пчеларски вилици за разпечатване на мед 2 бр.
12. Тел на ролки за монтиране на восъчни основи 50 бр.
13. Тенекии за мед 50 бр.
14. Центрофуги за мед 1 бр.
15. Пирони от 1 до 8 см 5 кг.
16
Председател на ТКЗС:
Зоотехник (агроном):
Пчелар:
Производственият план е одобрен от общото събрание
на ТКЗС на 1. II. 1972 г.
Обещание на пчеларите: Обещаваме да получим над-
планов добив 100 кг центрофужен мед, 5 нови пчелни
семейства и 10 запасни майки.
Място за отбелязване резултатите от проверката за ра-
ботата на пчеларите, направена от председателя, контролна-
та комисия, зоотехника (агронома) и ветеринарен лекар. (На
1. IV. 1972 г. при главния пролетен преглед се установи,
че всички пчелни семейства са презимували благополучно
и са в добро състояние, имат достатъчно храна. В някои
кошери има много влага и те трябва да се сменят и ре-
монтират. Д а се вземат мерки срещу мишките в пчелар-
ския склад. Д а се поставят здрави стъкла на прозорците
на склада.)
Контролна комисия:
Зоотехник (агроном):
Ветеринарен лекар: » ,
Пчелар:

З А П Л А Щ А Н Е НА ТРУДА Н А П Ч Е Л А Р И Т Е
В Д Ъ Р Ж А В Н И Т Е СТОПАНСТВА

Съгласно Наредба № XIX—102 от 20. XII. 1966 г. на Ми-

нистерство на земеделието, Комитета по труда и работна-
та заплата и Централния съвет на професионалните съюзи
по приложение на тарифните условия, утвърдени с поста-
новление № 54 на Министерския съвет от 10. XII. 1966 г.,
трудът на работниците, заети в пчеларството при държавни-
те селскостопански предприятия, научноизследователските уч-
реждения, селскостопанските учебни заведения и др. към
всички министерства и ведомства, се заплаща по единиа
тарифна мрежа, както следва:

.463
 1. Старши-пчелар, пчелар в опитен пчелин към научно-
изследователски институт, пчелар по майкопроизводство VI
разред гго 4 лв. дневно, или 100,00 лв. месечно.
2. Пчелар V разред по 3,50 лв. дневно, или 87,50 лв. ме-
сечно.
3. Работник в пчеларството III разред по 2,74 лв. дневно,
или 68,50 лв. месечно.
С примерните типове норми е определено един пчелар да
обслужва пчелни семейства в 100 разборни или в 180 тръв-
ни кошера.
На пчеларите освен тарифната заплата се заплащат и
следните допълнителни възнаграждения:
а) за килограм мед над необходимия запас за изхранва-
не на зазимено и налично в началото на годината пчелно
семейство д о 0,14 лева.
Необходимият за изхранване на едно пчелно семейство
мед е 12 кг, а в райони с повече от 700 м над морското
равнище — 14 кг;
б) за новоизградена гнездова пита д о 0,10 лв., за мага-
зина д о 0,05 лв., а за пита на многокорпусен кошер д о
0,08 лв.;
в) за килограм восък стокова продукция, без восъка от
претопяване на гнездови или магазинни пити д о 2,00 лв.;
г) за новообразувано-пчелно семейство, зазимено с 1 кг
пчели (3 плътни междурамия) до 3,00 лв.
д) за отгледана през годината млада оплодена, беляза-
на. и приета от пчелно семейство майка, за продадена или
оставена като запасна майка до 0,50 лв., а за иеоплодена
майка за морфологични изследвания до 0,20 лв.;
е) за килограм пчелно млечице д о 40 лв., а за килограм
прашец до 3 лв.;
ж ) за произведен грам пчелна отрова д о 1 лв.;
з) за произведен килограм ирополис д о 4 лв.
Допълнителните възнаграждения по тази точка не може
да надвишават 1/4 от основното годишно възнаграждение
на пчеларя иди старши пчеларя.

ОРГАНИЗАЦИЯ и ЗАПЛАЩАНЕ НА ТРУДА

В ПЧЕЛАРСТВОТО ПРИ АПК, ТКЗС И МПП
Организацията, нормирането и заплащането на труда в пче-
ларството при АПК, ТКЗС и МПП се у р е ж д а съгласно
Окръжно № V—256 от 13. VII. 1960 г. на Министерството
на селскостопанското производство и Примерната наредба

.464
за вътрешиостопанската сметка, издадена от ЦКС' въз ос-
нова на Разпореждане № 267 от 14. VII. I960 I. на Ко-
митета за стопанска коордннания, с които се препоръчва
на стопанствата по решение па общите събрания да из-
х о ж д а т от следните примерни норми:

I. Организация на труда и норми за обслужване1

1. Пчеларите се организират в бригади (звена), ръково-

дени от бригадир или старши-пчелар.
2. Старши-пчелар се назначава в стопанства, конто имат
нгд 200 пчелни семейства в разборни кошери.
3. Стопанствата с 500—600 пчелни семейства в разборни
кошери назначават бригадир на пчеларската бригада без
старши-пчелар, а за всеки следващи 400—500 пчелни се-
мейства — още по един бригадир.
4. Старши-пчеларят не. се освобождава от непосредстве-
на работа в пчелина. На него се зачисляват 50—70% от
предвидената норма пчелни семейства за един пчелар.
5. В зависимост от местните условия се установяват след-
ните норми за прикрепване към един пчелар:
а) от 50 до 70 пчелни семейства в разборни кошери и
новообразуваните от тях пчелни семейства през годината;
б) от 80 дс 100 пчелни семейства в тръвни и получе-
ните роеве от тях.
6. Когато в стопанството има повече от една норма пчел-
ни семейства и по-малко от 2 норми, се назначава пчелар
«.- помощник.

II. Заплащане на труда

7. На пчеларите се начисляват трудодни или пари (прн

1,6 лв. трудоден):
а) за всяко пчелно семейство нрз зимния сезон (от 1.
X!. до I. IV) на месец — 0,15—0,2 трудодни (0,24—0,32 лв.);
б) за всяка презпмувала запасна майка — по 2—3 "тру-
додни (или 3,20—4,80 лв.);
в) за правилно презимуване на прикрепените пчелни се-
мейства, установено с протокол и акт, на пчеларите- се на-
числяват допълнително в размер от 10 до 20% от количе-

1
Тези норми през последните години са значително, за-
вишени.

30. Календарен справочник по пчеларство- 465

 ството на начислените им трудодни за презимуване на пчел-
ните семейства;
г) за положените грижи за пчелните семейства през лет-
ния период (от 1. IV д о 31. X) — от 0,2 д о 0,4 трудоден
на месец па всяко презимувало пчелно семейство (0,32—
0,64 лв.);
д) за всяко новообразувано пчелно семейство, зазимено
на не по-малко от 5 междурамия (на 6 пити) пчели — от
3 д о 4 трудодни (4,8 — 6,4 лв.);
е) за всяка отгледана през годината млада оплодена
пчелна майка и успешно придадена на редовно пчелно се-
мейство, на отводка или продадена — 1 трудоден (1,6 лв.);
ж ) за всеки килограм мед, предаден в склад, както и за
оставения в кошерите и вън от тях за храна на пчелните
семейства или на запасните майки — от 0,1 д о 0,2 трудодни
(0,16—0,32 лв.);
з) за всеки килограм восък стокова продукция, получен
от строителни рамки, далаци, разпечатки и други (без този
от претопяване на гнездовп или магазинни пити), — от 1,5
д о 2 трудодни (2,4—3.2 лв.);
и) за всеки килограм предадена вощина или троптина
0,1—0,2 трудодни (0,16—0.32 лв.);
к) за всяка новоизградена гнездова пита — 0,2 трудодни
(0,32 лв.);
л) за всяка новвизградена магазинна пита •— 0,1 тру-
доден (0,16 лв.);
м) за всяко придвижване на пчелните семейства към
пчелоопрашваемнте селскостопански култури — по 1 тру-
доден (1,6 лв.) на всяко пчелно семейство, при условие
че пчелните, семейства са преместени там от началото и
са стояли д о края на цъфтежа на съответната култура;
н) за подхранване на пчелите при дресировката им за
опрашване на люцерната и детелината за семе и други
слабо посещаеми от пчелите селскостопански култури — от
1.5 д о 2 трудодни (2,4—3,2 лв.) sa всяко пчелно семей-
ство, при условие че подхранването се извършва ежеднев-
но мрез целия период на цъфтенето на всяка от тези кул-
тури и като се има предвид, че едно пчелно семейство
може да опраши:
5 дка овощни, плодово-ягодови култури и лозя (сорт
Чауш);
2,5 дка репица, еспарзета, люцерна, детелина;
10 дка памук, слънчоглед.;
20 дка дини, тикви, пъпеши, краставици, зеленчукови
семенници.

.466
 Разпределението на трудодните между пчеларя и по-
мощник-пчеларя за тяхната съвместна работа на пчелина
в зависимост от подготовката им да става:
а) на пчеларя — от 60 д о 7 0 % ;
б) на помошник-ичеларя — от 30 до 40%.
9. За ръководството на пчелините за старши-пчеларя се
начисляват трудодни от 10 д о 15% върху начислените тру-
додни на пчеларите от звеното.
10. Бригадирът се освобождава от непосредствени грижи
за пчелните семейства. В зависимост от неговата подготов-
ка н обема на работата основното и допълнителното му
възнаграждение се урежда по реда, установен за брига-
дирите и з а в е ж д а т фермите.
11. За направа и ремонт на кошери, пчеларски инвентар,
постройка иа пчеларска сграда и ветрозащнтна стена, за-
саждане на медоносни храсти и дървета, сеитба на спе-
циални медоносни растения, прибиране на семената от ме-
доносните растения и други работи, които нямат пряко от-
ношение с отглеждането на пчелните семейства, на пчела-
рите се начисляват трудодни по норми и разценки, утвър-
дени от общото събрание на кооператорите.
 С Ъ Д Ъ Р Ж A H и Е

Ползата от пчелите
Състояние на пчеларството в света
Пчеларството у нас
Кратки сведения за биологията на пчелите и пчелно-
то семейство .
Състав на пчелното семейство
Развитие на пчелите, майките и търтеите . . .
Живот и деятелност на пчелите и пчелното се-
мейство
Продуктивност и сила на пчелните семейства . .
Развъднб-подобрителна работа при пчелите . . . .
Болести, вредители и отравяния на пчелите . . . .

Януари

Контролиране на пчелните семейства през зимата . .

Спасяване на премръзнали пчели
Очистително Облптане на пчелите
Подхранване на пчелите през зимата
Снабдяване с инвентар и материали
Системи кошери дадан-блат и лежак
Многокориусен кошер

Февруари

Кога и как се преглеждат пчелните семейства . . .

Пчеларски бележник
Преглед и облйтане в помещение
Фенологичен календар за цъфтежа на медоносните
растения
Поене на пчелите
Подхранване с. прашец и белтъчни храни в края на
зимата
Първи (бегъл, осведомителен) пролетен преглед . .

Март

Придаване на майки с пуклеус и присъединяване на

осиротели семейства
Пролетно подхранване с белтъчни храни
Главен (основен) пролетен преглед
Ведомост и -акт ла главния пролетен преглед . . . .

.468
Стесняване и затопляне на гнездата I'll
Пролетно подхранване' със захарен сироп 147
Кражба при пчелите , 151
Колко пити са необходими 157
Закрепване на восъчните основи . . . 158
Бракуване на старите и негодните пити 160
Как да се постъпи с търтовъчните семейства в ранна
пролет - 162
Признаци, наподобяващи търтовъчни семейства . . . 167
Нозематоза '68
Паратиф 174
Восъчни Молци 175
Оси и стършели 177

Април

Стимулиращо разпечатване, обръщане и разместване

па питите 184
Разширяване на гнездата при кошерите дадан-блат и
лежак с изградени пити 185
Разширяване на гнездата и стимулиране чрез размя-
на на корпусите г.ри многокорпусните кошери . . . 187
Набавяне и превозване на пчелни семейства . . . . 191
Прехвърляне па пчелни семейства от тръвни в раз-
борни кошери 196
Заселване на многокорпусните кошери рано през про-
летта 199
Увеличаване производството на восък 202
Използуване на восъкоотделянето при пчелите . . . 203
Изграждане на восъчни пити в кошерите дадан-блат
и лежак '205
Използуване на строителна рамка 208
Вредата от търтеите н борбата с тях 213
Топене на вощината 215
Мерки срещу изпадане на семействата в роево съ-
стояние . . - 218
Двукорпусно отглеждане на пчелите 222
Отглеждане на висококачествени племенни търтеи . . 226
Европейски и кисел гнилец 228
Сеитнцемия 233
Мравки
Отравяне на пчелите и мерки за предпазване . . . 234
Майска болест . '241

.469
 Май

Естествено роене и вредата от него 247

Прекратяване на ранното роево състояние 252
Мпогомагазинно.отглеждане на пчелите 256
Прекратяване на роевото състояние пред главната паша 258
Заселване па многокорпусните кошери късно през про-
летта 260
Изкуствено роене прн многокорпусния кошер . . . . 261
Преглед пред медосбора и поставяне на магазини и
корпуси 262
Контролен кошер и дневник на пчелина 267
Подвижно пчеларство 269
Използуване на помощните семейства 278
Специални мерки за използуване на главната паша . . 285
Създаване на условия за преработка на нектара в мед 290
Осигуряване на хранителни запаси от мед и прашец 294
Мехурчест гнилец 295
Пчелояд . 297
Ухолазка : 297

Юни

Образуване на индивидуални отводки 303

Образуване на сборни отводки 305
Прекратяване на роевото състояние по време на глав-
ната паша 307
Хващане и използуване на роевече 310
Използуване на естествено отглежданите майки . . 315
Условия и подготовка на пчелните семейства за из-
куствено отглеждане на майки 319
Начини на отглеждане на майки в естествени килийки 325
Промишлено отглеждане на майки чрез пренасяне на
личинки 330
Използуване на еемейство-стартер при промишлено от-
глеждане на пчелни майки . . . . 342
Формиране и използуване на нуклеусите за оплодява-
не на майки ' ' _ 344
Изолиран оплоден пункт за пчелни майки . . . . ! 35з
Белязане и изпращане на майки З55
Смяна на майките 35д
Методи за придаване на майките ! ' 36]

.470
 Юли

Ограничаване на яйцеснасянето по време на главна-

та паша 375
Отнемане и центрофугиране на питите с мед . . . . 378
Американски гнилец 333
Паралич 385
Меланоза 387

Август

Мерки за развитие на пчелните семейства след медо-

сбора . , 393
Създаване на семейства с майки-помощиици . . . . 399
Изкуствено роене чрез разделяне наполовина . . . . 4Q3
Спасяване на търтовъчни семейства през лятото и
есепта 405

Септември

Есенно запасяване на пчелните семейства с храна . .

Октомври
Есенен преглед и зазимяване на пчелните семейства в
кошери дадан-блат и лежак 420
Зазимяване на пчелните семейства в многокорпусни-
те кошери 426
Зазимяване на нуклеусните семейства със запасни
майки 427
Ведомост и акт за зазимяването 428
Браулоза 499
Вароатоза 434
Мишки 436
Ноември

Определяне размера на пчелина 442

Избор на място за пчелин 444
Устройване на пчелина 547
Разположение на кошерите в пчелина 449

Декемврл

Подготовка на рамки с тел 456

.471
Приложения

Производствен пляи на пчелина при А П К , МПП,

ТКЗС и Д З С
З а п л а щ а н е на труда на пчеларите в държавни
стопанства
Организация и з а п л а щ а н е на т р у д а в пчеларство-
то при А П К , ТКЗС, МПП . : . .

КАЛЕНДАРЕН СПРАВОЧНИК ПО ПЧЕЛАРСТВО

ст. н. с ъ т р . Л ю б е н Р а д о е в

Редактор проф. С т о й к о Недялков

Художествен р е д а к т о р К р е м е н Бенев
Корица Б о г д а н М а в р о д и н о в
Технически р е д а к т о р Н и н а В ъ л ч е д р ъ м ска
Коректор В а с и л Ч е у ш е в

Т и р а ж 20 000+100; ф о р м а т 71/100/32; печатни коли 29,50;

изд. коли 17,50; дадена за печат на 30. XL 1972 г.;
подписана за печат на 16. IV. 1973 г.; излязла от печат 10. V. 1973
Л Г 111-1; т е м . №876 II/72. П о р ъ ч к а на изд. №224; Ц е н а 1,14 лв.

Полиграфически комбинат „А т а п а с С т р а т и е в' Хасково