Майката - Уникално Творение 2

да ги учи.
Най-накрая един хубав ден те излитат, ориентират се и започват

да носят вода, нектар и прашец. Тези инстинкти не притежават нита тяхната
майка, нита техният баща. (Защото майка им не е кърмачка, не отделя восък, не
събира прашец, нектар или вода. Как би могло едно или друго да пренася онези
особености, които имат само работничката", пита се Маж.) Майката има само
една функция - да снася яйца, а ролята на търтея покрай голямата значимост
още повече е ограничена. Как този удивителен инстинкт на работничките се
пренася от поколение на поколение, а те самите нямат потомство? Тази храна
се произвежда от техните органи, отделяна от известните техни жлези.”
Голям брой пчелари-майкопроизводители изпускат този факт и други
съществени фактори при отглеждането на майки.
3.8.3.1. Само силният отглеждам гарантира качествена майка
Аветисян (1983) казва, че “отглеждачите се определят между силните

продуктивни семейства на пчелина, които се отличава с добро развитие
и отглеждащи способности.” Той препоръчва своевременно начало на
подготовката, за да има, по време на придаване на ларви за отглеждане във
всеки отглеждам не по-малко от 2 до 2,5 кг пчели, между които достатъчен
брой физиологично млади, с развити жлези, които отделят млечице и восък.
Освен това в гнездото на отглеждана, трябва да има най-малко от 6 до 7 кг
мед и 2 до 3 пити с прашец. При ранно отглеждане на майката се прибяп
до засилване на семейството с няколко рамки затворено пило, стимулиращо
подхранване, грижливо стесняване и затопляне на пилото.”
Между другото, обратно на Аветисян, - Билаш, Кривцов и Лебедев (2000)
смятат, че в гнездото на отглеждана трябва да има най-малко 12-14 кг
въглехидратна храна (мед) и перга.
Комаров в своето време, както и Рутнер днес казват, че преднина при
отглеждането на майки се дава на силни отглеждани. “Най-добри майки по
тегло и брой яйчени тръбички, по данни на Комаров, се получават в силни
отглеждани”, пише Аветисян (табл. 22).
Качеството на майките в зависимост от силата на отглеждана

(Взето от Аветисян, 1983) Таблица 22
Живо тегло на отглеждана в кг Тегло на майката в мг Брой яйчни тръбички в яйчниците
1.25 195,9+/-1.24 178.7 +/-2,17
1,00 188,0+/-2,59 141.7 +/-3,45
Според Аветисян важно значение има не само количеството пчели в

отглеждана, но и тяхното физиологично състояние - най-добрите майки са
получени в отгелждачи с пчели на различна възраст, но да преобладават
млади пчели.
132 Майката - уникално творение

3.8.3.2. Слабите отглеждачи отглеждат лош и майки
Ако не достига майчино млечице, т.е. ако в семейството има малко

работнички, или те не са подготвени за отглеждане на маточни ларви, тогава и
най-добрата подготовка на отглеждащия материал, ще се окаже безсмислена.
Възможност и готовност на отглеждана е първото условие за успех, напомня
Рутнер (1982). По-слабото семейство не може да поддържа необходимата
температура и влажност, задължително необходими за отглеждане на
маточниците. Песков и Торопцев (1979) подчертават, че при температура в
гнездото 33 до 34°С в майката се създават най-голям брой яйчени тръбички
и такива майки имат подчертана плодовитост, а приемането от пчелите е
най-ефективно (86 %). Известни научни изследователи предупреждават,
че при снижаване на температурата малко под 30°С води до смъртта на
повече от 60 % от майките, а увеличаване на температурата до 38°С води
до смъртта на 40 % от майките. При промяна в температурата в граници
от 31 °С до 38°С, за време от 90 минути, загиналите майки са между 7 и 14
% по отношение на майките, които са се развивали при температура 34°С,
± 0,1 %, а за 24 часа ще загинат 4-13 %.. Майките, които са се развивали
от момента на затваряне на маточника при температура 31 °С в гнездото са
се били с по-голямо тегло, но същевременно с най-ниска носливост. Всяка
една от тях за 36 дни е снесла 7800±960 яйца (при средна носливост 216
яйца дневно). Пчелите не са ги приемали добре, а от 40 % приети майки,
30 % са станали търтовки. След края на първия месец пчелите са искали
да направят тиха смяна, подчертават известните изследователи. И Томажин
(1991) с резултатите от своите изследвания, потвърждава откритото от
Песков и Торопцев (1979) и допълва: “ако е възможно развитието на ларвите
в маточниците в долните граници при температура от 31 °С до 38°С. При
намаляването и с 1°С от определените граници в продължение на 1 час
голям брой от ларвите в маточнците ще умрат. Останалите живи ще бъдат
повредени, като голям брой от тях, които успеят да се оплодят, след 1 месец
ще бъдат сменени чрез тиха смяна”.
Таранов (1994) посочва, че ако запечатани маточници се държат при по-
ниска температура, майките, които се излюпват ще имат по-голямо тегло, но
слабо развити яйчници и обяснява: “всъщност яйчените тръбички се развиват
последните дни и часове от пребиваването на майката в маточника. Ако в
тези дни ги държим на намалена температура, майката ще бъде с по-голямо
тегло и с неизползвани хранителни запаси, слабо развити яйчници и ще има
малка носливост“'.
Томажин (1991) е потвърдил отрицателното влияние на понижената
температура върху развитието на майката в маточника и на нейното лошо
качество, защото с понижаването на температурата се увеличава теглото й.
Казва, че такива майки трудно се приемат от пчелите, а от приетите голям
процент не са се върнали от оплождане, а от придадените 30 % са станали
Основи за качествена майка 133

търтовки. С това Томажин внушава на майкопроизводителите, които не
разполагат с термоуреди или инкубатори, пренасянето на маточници от един
в друг кошер, от един на друг пчелин, може да се прави само ако външната
температура на въздуха е между 30-32°С и колкото е възможно по-бързо.
3.8.3.3. Метод за отглеждане на майки

без наличие на открито пило -
некачествени майки
Науката за отглеждане на майки е взела под внимание заповедта

на Природата и налага в отглеждана да присъства отворено пило. “В
отглеждани без отворено пило, което много майкопроизводители планово
отстраняват, получените майки са изоставали в сравнение с майките,
получени в присъствие на отворено пило. Когато младите пчели кърмачки
нямат отворено пило в гнездото, те от физиологична необходимост са
принудени пчелното млечице, което отделят да дават на ларвите на
бъдещите майки. По качество те ще изостават от майките, отгледани при
естествени условия - в роези маточници. Към казаното идват в допълнение
и резултатите от изследванията на Института в Рибное, в които Ковалков
посочва, семействата, които отглеждат маточни ларви, трябва да имат по-
голямо количество отворено и затворено пило и при придаването на ларви
(за майки) не трябва да отстраняват отвореното пило. И Хастинг (1980)
създаза отглеждана най-малко от 13-14 пити пило на различна възраст.
Върху качеството на майката влияе отглеждащият метод: дали пчелите
отглеждат и хранят маточните ларви в семейство без майка, или в нормално
семейство с майка.
В пчеларския институт в Рибное, когато са отгледали маточниците с
младите майки между пити със зряло пило, майките са имали средно тегло
192,7 мг, а тези, които са отгледани без присъствие на пило, са били сьс
средно тегло 172,6 мг. Майчините ларви, отгледани в кошери с отворено
пило, са получавали от 110,8 до 565,6 мг млечице, а в кошери без отворено
пило само 45,5 до 120,2 мг млечице (Рихар, 1976).
И изследванията на Шиняев са показали, че количеството млечице в
маточниците е било по-голямо, когато са отгледани в отглеждан с отворено
и затворено пило, в сравнение със семейства, в гнездото на които е имало
само затворено пило. В първия случай маточниците са съдържали 285-572
мг млечице, а във втория, само със затворено пило, млечицето в маточниците
и било 46-120 мг.
Резултатите, получени при отглеждане на майки в семейство без майка,
в които не е имало отворено пило и в семейства, в които има отворено и
затворено пило, са се различавали по количеството млечице в килийките. В
първия случай млечицето от пет маточника е било 649,9 мг, във втория случай
(също от пет маточника) млечицето е било 1962,5 мг. Затова в Австрия, САЩ

и Германия при съвременните методи за отглеждане на майки, практикуват в
отглеждана да бъде старата майка и пити с отворено пило (Сталетич, 2001).
И опитите на Билаш показват, че при наличието на пило на различна възраст,
количеството млечице в маточника е по-голямо, теглото на майката и броят на
яйчените тръбички също е по-голямо. Този авторитетен учен е потвърдил, че
пчелите, чиито майки са отгледани в семейства, в които е имало разновъзрастово
пило, са имали хоботче 6,8 мм и техните дъщери са донесли средно 46,8 кг мед,
докато пчелите, отгледани в семейства, в които майката е отгледана в среда без
отворено пило, са имали хоботче 6,77 мм, са събрали 33,3 кг мед.
Радоев (1984) смята, че биологичното семейство трябва да бъде пълноценно,
т.е. освен млади пчели и външни пчели, да има отворено и затворено пило.
Томажин (1991) в отглеждана освен 10 рамки плътно покрити с млади пчели,
4 рамки затворено пило, най-малко 10 кг запечатан и незапечатан мед, 2-3
рамки прашец има и 3 пити отворено пило на различна възраст.
Перадин (1979) поставя две рамки с по 10 маточника в стартера, между
четири рамки отворено пило, така че "всеки е в отделно междурамие. Така ще
се използва общият капацитет на млечните жлези на пчелите в отглеждана,
а семейството трябва да има майка.’’ Йевтич (1961) в отглеждана, освен
другото има една пита отворено пило при двата варианта (с и без майка).
Необходимостта от наличие на отворено пило в отглеждана се обяснява с
усърдното хранене на маточните ларви, чрез внасянето в маточниците на
по-голямо количество майчино млечице.
3.8.3.4. Отглеждан без майка

създава майки с по-лошо качество
В пчеларската литература са описани начините, по които пчеларят може да

направи отглеждан (било с или без майка) (Йевтич, Белчич, Перадин, Релич,
Томажин и др.), но липсва обяснението на сравнителните предимства на
единия или другия метод. Радоев (1984) дава резултатите от изследванията
на Тришин, от които е очевидно преимуществото на отглеждан с майка.
Изследванията на Тришин показват, че качествата на отгледаните майки
в отглеждан с майка, са значително по-добри, средно със 155,2 яйчени
тръбички в сравнение с отглеждан без майка - средно 138,7 яйчени тръбички
в единия яйчник. Между другото, броят на приетите ларви е обратно
пропорционален. По-голям е приемът при семейство без майка, отколкото
при отглеждан с майка, но това не намалява преимуществото на отглеждан
с майка. И американската изследователка Сюзан Коби (2002) подчертава,
че най-качествените майки се получават в отглеждан, в който има майка.
Тя подчертава, че пчелното семейство трябва да бъде без майка само в
момента, когато се придават яйцата до момента, когато започне изграждането
на маточниците - след това следва друго състояние, в което майката трябва
да присъства в кошера, за да бъдат завършени маточниците.’’

3.8.3.5. Подготовка на отглеждана без отделяне на майката
Лавро Перадин (1979) посочва, че пчелното семейство, което ще продължи

доизграждането на маточниците, трябва да има майка. И обяснява: “Известно
е, че ако в магазина на едно семейство се придаде пита с отворено пило,
пчелите няма да изграждат маточници на тази рамка. Ако им се придадат
вече изградени маточници, те ще продължат с отглеждането им, макар че
майката е под ханемановата решетка в плодника, но само ако има паша или
се подхранват.”
Подолски, Котова, Буренин (1984) подчертават: “На специализирани
пчелини се използва отглеждан, който е лежак с 36 рамки, разделя се
с две вертикални прегради от шпертплат на 3 части. Във всяка част има
семейство с майка-сестра. Щом пчелите запълнят 8-9 рамки, се пристъпва
към отгелждане на майки. От средната част се взема майката (в другите
две части майките работят целия сезон) и се създава място за отглеждане
на ларви. Необходимо е да има най-малко четири пити затворено пило.
Недостатъчното пило се взема от другите две части. Двете шпертплатови
прегради се заменят с ханеманови решетки, чрез които ще бъдат съединени
двете семейства. В средната част се слагат 20-25 ларви за отглеждане.
Кулинчевич и Гачич (1991) подчертават, че пчелните семейства, които се
използват за завършване на маточниците, са на два корпуса ЛР, между които
има ханеманова решетка, а майката в долния корпус снася яйца. В горния
корпус, където ще се доизграждат маточниците, трябва да има обилно мед
и прашец. Освен това има и рамка-хранилка за захарен сироп (по-добре е
разреден мед с вода 3:1 с 10-15 % прашец и витамин В1), за да се стимулира
чувството за роеви нагон и да запечатат маточниците. Тези семейства
трябва да се поддържат в максимално добро състояние. Ако в природата
няма достатъчно прашец, добре е да се сложи срещу маточниците медно-
прашецова пита, напълнена при изобилие на прашец в природата.
На всеки десет дни незапечатаното пило се вдига от долния в горния
корпус, където последователно се поставят рамки със започнати маточници
Освен постоянното подхранване на отглеждана, той трябва да се контролира
за наличие на роеви маточници, за силата и здравословното състояние.
Препоръчително е старите майки от отглежданите да се сменят с млади
оплодени, които са взети от нуклеус. Трябва навреме да се прибавя по
някоя рамка със затворено пило, за да се запази силата на семейството в
максимално положение, защото храненето на маточните ларви, преди да се
запечатат, представлява изключително напрежение за пчелите-кърмачки"34.
Отглеждачите на любителските пчелини може едновременно да се ползват
като майчино, стартер и като семейство-инкубатор.
Милун Мандич (2002) по правило не придава ларви в семейство без майка.
Отглеждана го създава от два плодника система ДБ (както и Керл) и то така,
че в долната част да има еднакъв брой пити с пило, храна и основи. Върху

плодника е ханемановата решетка, а над решетката в горния плодник пити
с пило от всички възрасти, много млади пчели, взети по необходимост и от
други здрави и силни семейства. Едно място е запазено непрекъснато за
рамката с придадените ларви. Редовно подхранва отглеждана, а след всеки
10 дни изважда по една рамка с храна и на нейно място слага пита с пило.
Процентът на приетите ларви е задоволителен и се движи от 3 % (когато
не е забелязал естествени маточници над ханемановата решетка) до 100
%, когато всички условия са били благоприятни, най-вече обилна паша от
нектар и прашец от природата.
Лавро Перадин (1979) казва, че за отглеждането трябва да се подготви
силно семейство и три дни предварително обилно да се подхранва. Смята
се, че ако пчелите гъсто населяват плодника и два магазина, това семейство
е достатъчно силно. В магазина над плодника над ханемановата решетка
премества рамки с отворено пило и пчели от плодника, като много внимава да
не качи майката. Ако няма четири рамки с пило, взима от други семейства. От
едната и от другата страна на питата с отворено пило слага рамки с прашец,
а останалото попълва с рамки с мед. Най-младото пило поставя в средата.
На следващия ден поставя две рамки с придадени ларви между две рамки с
отворено пило, всяка в отделно междурамие. Ако няма никаква паша или е
много слаба, семейството се подхранва с разреден мед в хранилка, която е
върху магазина, или с Дулитълова хранилка, която е вътре в магазина.
Затворените маточници нарежда в една рамка-инкубатор, а нея поставя
в семейство-инкубатор. Ако същия отглеждан иска да използва за друга
серия маточници, премества рамки отворено пило с пчелите върху тях от
плодника в магазина, внимавайки да не пренесе майката. Десет дни след
придаването на ларви изважда маточниците от отглеждана и ги използва по
предназначение.
Стево Лончаревич (1975) довежда семейството до роене с много придадени
ларви и качествено изградени маточници. Семейството трябва да бъде по
брой пчели много силно и да има отворено пило на различни възрасти и
обилно запълнено с мед и прашец. Ако е необходимо такова семейство още
да се засили с млади пчели и затворено пило от други силни семейства и да
ги постави в два корпуса ЛР. Над втория корпус слага ханеманова решетка,
а над нея трети корпус. В него се преместват всички рамки с отворено пило
и пчели върху тях, внимавайки майката да остане под решетката. След
крайните пити с отворено пило, трябва да има пити с мед и прашец.
Между така поставените рамки на следващия ден се слага рамката с
придадените маточници (които предишния ден са били в стартера). Това са
две рамки с по десет чашки за маточници, които слага в средата между две
рамки с отворено пило (последно снесеното). ”Не е добре на същата рамка
да има много голям брой маточници, най-много 10.”
На мястото на взетите рамки от плодника, казва, да се сложат основи
или изградени рамки. Ако няма паша или поради лошото време прекъсне,

отглеждачът трябва да се подхранва десет дни с разреден мед преди
придаване на отглеждащия материал. Медът трябва да бъде от гарантирано
здрави пчели. Подхранването се прави и след придаване на отглеждания
материал през цялото време до запечатване на маточниците по половин
килограм дневно.
За да се избегне при силна паша, пчелите да започнат да градят и да
съединяват маточниците, в рамката под летвичката с маточниците прави
подобна летвичка, ако пчелите искат да градят, а разстоянието между
маточниците ще остане празно.
Аветисян (1983) напомня, че когато от отглеждача не се вади майката, но
остава в същото гнездо зад ханеманова решетка, семейството продължава
да работи, да гледа пило, възрастовите взаимоотношения между групите
пчели не се изменят, което е съществено. “Основен недостатък на този
метод е слабият прием на маточни ларви, които са придадени за отглеждане
и изграждането на голям брой свещеви маточници. А пчелите много
зле приемат придадените ларви, ако им се оставят за отглеждане след
отделяне на майката. Като правило, отглежданите, без отделяне на майката,
с отворено пило, приемат за отглеждане много по-малко ларви, отколкото
при отсъстваща майка без отворено пило. За това пък, тези майки са по-
качествени”. Когато семейството се доведе до роеви нагон (по начина на
Ален Кай) пчелите приемат всички ларви.
3.8.3.6. Подготовка на отглеждана за отстраняване на майката
Аветисян (1983) настоява за отнемане на майката и цялото отворено пило, ,

като лишава семейството от възможност да си произведе майка от собствени
ларви. Затова 9-10 дни преди придаване на ларви, майката с 3-4 рамки
пило, се изолира с решетка от останалата част на гнездото. 5-6 часа преди
придаването на ларвите става отделянето на майката с цялото отворено
пило от семейството й, като се прави временен нуклеус, затворен в част от
кошера. В отглеждача се оставя цялото затворено пило не по-малко от 7-8 кг
мед и 2 пити с перга. По време на изолацията на майката чрез ханеманова
решетка отвореното пило преминава всичките си стадий на развитие. При
майките вече няма отворено пило, но има много пчели на различна възраст,
най-много млади, необходими за отглеждането на добра майка. Освен това
възможността за изграждане на свещеви маточинци е предотвратена и
съответно не се налагат допълнителни грижи за отстраняването им.
Преди поставянето на рамката с придадените ларви в отглеждача, гнездото
се подрежда като в края се слагат питите с мед, следва пергата, а в средата
е затвореното пило, оставя се едно свободно междурамие. В него се събират
много пчели, което има положително влияние за отглеждането на маточните
ларви. Гнездото се свива така, че при обичайните 11 междурамия те заемат
девет. Специално внимание се обръща върху затоплянето отстрани и отгоре.

Волохович (1995) едновременно с майчиното и бащино семейство
подготвя и отглеждан. Той трябва да бъде много силен: да има много пило;
още го засилва с млади пчели, така че под плодника слага подставка от
корпус-магазин или полукорпус, с което увеличава обема на кошера (“в
тясно гнездо не се произвеждат добри майки”, казва Волохович, 1995).
При хубаво време отнема майката, на летвичките капва ликьор от мента
за получаване на мирис, пред прелката слага дъска 50 х 50 или чаршаф и
върху него изтръсква пчели, взети от други семейства. Тези пчели влизат в
подставката под плодника. Взема средната рамка, която е между рамките с
отворено пило и на нейно място слага рамката с маточни основи, на която
ще се придадат ларви. На третия ден след отделянето на майката взема
млечице от основата на маточниците, което не трябва да е по-старо от 24
часа и го използва за присаждане на 12-часови ларви. Волохович взима 12-
часовите ларви от специално избраното майчино семейство.
Тихомир Йевтич (1961) за тази цел избира много силно семейство и обилно
го подхранва три дни. След това взима майката с рамките отворено пило
и две с най-млади ларви. Взетите рамки заменя с рамки с мед и прашец
и евентуално затворено пило. На другия ден 2-3 часа преди определеното
време за придаване на ларви взима една пита с най-прясното работническо
пило и нейното място остава празно. Тук след придаването ще се сложи
рамката с основите за маточниците. След 4-5 дни рамката със започнатите
маточници слага зад рамката с младото пило, а на нейно място слага нова
рамка с присадени ларви. И до тази рамка от едната страна трябва рамка с
прашец, а от другата рамка с младо пило. Затова при всяко придаване на нов
отглеждащ материал, прави смяна с рамка работническо пило. Преди да се
придаде третата рамка, се преглежда гнездото и се унищожават евентуални
маточници тиха смяна. С третата рамка завършва отглеждането на майки в
това семейство.
Тъй като това семейство започва и отглежда маточниците, не би трябвало
да му се дават отведнъж 3 летви с присадени ларви, по-добре по две или
още по-добре по една. В последния случай биха се придавали летвичка след
летвичка в рамка, която е в кошера. По този начин семейството би отгледало
около 30 добри маточника (по 10 на всяка летвичка).
Славко Яковлиевич (1997) настоява, че: едно силно семейство трябва да
се стесни на колкото се може по-малко място, за да се предизвика в него
роеви нагон. Този ден майката трябва да се защипе в клетка и да се сложи
в средата между две рамки младо пило з плодника. Така майката не се
отделя от семейството, само й е забранено да снася яйца. На седмия ден,
не смятайки деня, когато е затворена майката, трябва да се отдели майката
от нейния кошер и да се постави с клетката в някой новосъздаден нуклеус.
Така на отглеждана насилствено му се взема майката, но той не може да
прави маточници, защото няма ларви на подходяща възраст. Най-младото
пило в това семейство е на 7 дни и е пред запечатване. Така създаденото

семейство е готово да гради и отглежда маточници, но тогава когато пчеларят
му придаде ларви на необходимата възраст.
Керле (1961) в периода, когато пчелите се подготвят за роене (идеална
паша, климатични условия, когато пчелните семейства са на върха на
своето развитие) практикува следното. На най-силното семейство с 12 ДБ
рамки (от тях най-малко осем със запечатано пило) пресен прашец и мед
поставя над майчината решетка друг плодник с 12 рамки затворено пило и
пчели, донесени в ДБ кошер от далечен пчелин. По този начин бъдещият
отглеждан ще има 20 рамки затворено пило. Ако няма паша семейството се
подхранва с течен мед. След 10 дни унищожава всички маточници в горната
част. След три дни ще има толкова млади пчели, че междурамията ще бъдат
препълнени. В долната част е майката, а подготовката за роене е в пълна
сила.
Следващия или последващия ден в 10 часа премества горния с долния
плодник, от долния плодник отнема майката с осем пити отворено пило без
пчели. В 14 часа придава рамка с ларви за отглеждане на маточници. Ако
няма паша, подхранва отглеждана с течен мед. Десет дни след придаването,
пренася отглеждана с маточниците на място за оплождане, където веднага
след идването разпределя маточниците в нуклеуси. Пчелите от отглеждана
използва за засилване на нуклеусите, защото с ханеманови решетки са
отделени от търтеите.
С това семейство произвежда само една партида маточници.
Апей е подготвял отглеждана като е изтърсил всички пчели без майката
в сандък за роене, който от горната и долната страна е затворен с мрежа.
Пчелите е държал 10 часа без майка и накрая им е придал материал за
отглеждане на майки.
Йоже Рихар (1976) използва отглеждан с или без майка. В двата случая
семейството трябва да има много пчели на различна възраст, мед и прашец и
трябва да има приток на храна от природата или от хранилката. Подготовката
е такава, че да могат пчелите-кърмачки да се съберат вътре, където ще се
сложи отглеждащият материал.
А ) Отглеждан без майка

Отглеждачът може да бъде или само в един или в две части, в плодника,
или в магазина А Ж (хоризонтална система кошери, конструирани в Сърбия)
кошери. При случай, че трябват по-малко майки, тогава се използва един
корпус ЛР или само плодникът на АЖ-кошер.
Три дни преди да отнеме майката храни добре пчелите. В осиротялото
семейство оставя само затворено пило и пило, от което започват да се люпят
пчели. В средата оставя две рамки с открито, прясно пило35, а до тях рамка с
цветен прашец. Придава им още пчели, за да бъде семейството достатъчно
силно.
Ако в природата няма нектар семейството се подхранва непрекъснато.
ААС\ Майката - уникално творение

Още същият ден, когато е подготвил семейството му е придал отглеждащ
материал. От едната страна, в празното място прибавя рамка с прашец, като
няколко часа преди това е извадил рамка с отворено пило. В свободното
място е добавил млади пчели.
След 2 до 3 дни взима от отглеждана рамка с отглеждащ материал и
го слага в магазина на друго силно семейство. Този магазин е подготвил
половин или един ден преди това, и то така, че да може да сложи рамката с
избраните ларви в място между 2 рамки с отворено пило.
След като минат 10 дни от деня, в който са придадени ларвите, маточниците
започват да зреят.
Момента, в който от отглеждана са взети придадените ларви, придава нов
отглеждащ материал, който след 2до 3 дни отново ще вземе и ще премести
в друг магазин на друго силно силно семейство.
Заради нуждите на отглеждана го засилва с пчели, донесени от далечен
пчелин.
Няколко часа преди всяко придаване добавя рамка с отворено пило и
пчели, а най-малко веднъж седмично прави преглед за маточници от тиха
смяна.
Тъй като семейството губи пчели, веднъж седмично се слага рамка със
затворено пило или рамка, от която започват да се люпят пчели. Може да се
случи от прелката да влезе майка, която се връща от оплождане. За да се
избегне такъв риск, на прелката се поставя парче ханеманова решетка.
Б) Отглеждам с майка в кошера

Отглеждачът с майка в кошера може да се използва по следния начин: или
да приеме ларвите и отгледа маточниците до края, или да се използва в него
да завърши отглеждането, тъй като пчелите в стартера вече са приели ларви
за отглеждане. В зависимост от вида кошер, се използват и различни начини
за отглеждане от отглеждана.
В магазини от две части се поставя семейство което трябва да има най-
малко осем рамки с пило, а двата магазина да са препълнени с пчели. Преди
началото на отглеждането, пчелите стимулиращо се хранят най-малко три
дни.
В долния магазин се оставя майката, рамки със затворено пило, а отстрани
по 1-2 рамки с цветен прашец. В останалото място се слагат празни пити (в тях
майката ще снася яйца). В долния магазин са подготвени 10 рамки, поставя
ханеманова решетка, а върху нея горният магазин с 3-4 рамки открито пило,
2-3 рамки цветен прашец и отстрани 2-3 празни рамки и хранилка. В така
приготвения горен магазин има общо 8 рамки. Веднъж седмично премества
затворено пило в долния магазин, а отворено в горния ,защото майката в
долния магазин трябва да има достатъчно място да снася яйца.
Случва се в отглеждача да се появят маточници. Роевите маточници се
унищожават. Маточниците от тиха смяна показват на пчеларя, че пчелите с

желание приемат и отглеждат майчини ларви, но и тях унищожават.
В АЖ-кошерите постъпва по следния начин. Премества майката в
плодника, където я оставя 9 дни, а след това с помощта на дъсчена талба
отделя плодника от магазина. Така не позволява на пчелите да преминават.
След това в магазина отваря прелка, за да могат пчелите да излизат навън.
В плодника изтърсва още пчели от магазина от питите с отворено
пило. Преди това за сигурност преглежда питите в плодника за свещези
маточници.
Три дни преди да прибави отглеждащия материал засилващо подхранва
отглеждана.
В продължение на 1-2 часа след отделянето на магазина от плодника
поставя рамка с отглеждащ материал. Следващите дни маха дъската, която
ги разделя и пчелите могат да преминават от магазина, където е майката в
плодника, в който е отглеждащият материал. Пчелите в силния отглеждан,
готови за роене, приемат придадените лави и при случаи, когато майката не
е отделена.
Всички споменати азтори застъпват мнението, че отглеждачът въпреки
че е най-силното семейство на пчелина, има и други преимущества, но
трябва още да се засили с пчели и пило, за да се доведе до роеви нагон. Но
откъде пчели и откъде пило? На този въпрос вече получихте отговор. За да
се засили, трябва да се засилва от най-силните семейства. Защото силните
семейства отглеждат здрави пчели, със силно тяло, с всички сравнителни
предимства спрямо пчелите, отгледани в слаби семейства.
3.8.3.7. Подготовка на отглеждан без майка и без пило
Йеганрад (2003) в незавършен стадий на развитие от отглеждана изважда

4 рамки с. пило и пчели, а майката и пчелите оставя. “Изненадващо е, че
отнемането на пилото връща семейството в състояние, познато им рано
напролет, или състояние на първо поколение. Знаейки, че трябва правилно
да хранят, те отново вземат сгромно количество прашец от каспийския сироп
и задоволяват нуждите на ларвите. Отново интензивно събират прашец”.
Във финалния стадий отделя майката и придава маточни ларви. Пчелите
не само отделят голямо количество майчино млечице в маточниците, но и
от наличните ларви правят подбор и отглеждат добре избраните. Питата
открито пило, която се намира в кошера е покрита с млечице за работнички и
от него ще излезе силна генерация работнички. С четирите рамки, извадени
от кошера, с този начин на отглеждане, целогодишно са получавали по 26
силни и големи майки и 2 рамки с пило. Това е потвърдено от големия брой
експерименти и успехи, получени чрез тази техника, която започва от 1988 г.”

3.9. Стартер
На големите пчелини, на които са им необходими голямо количество майки
или на пчелините, в които се произвеждат майки с търговска цел, в които се
работи с повече отглеждачи, като правило се използва специално семейство
за отглеждане на ларви, което в пчеларския жаргон се нарича стартер и има
временен характер.
Кулинчевич и Гачич (1991) подчертават, че търговските производители на
майки в САЩ редовно използват някои от много видове сандъци за роене,
в които се започват маточниците (стартер) : (отворен) сандък с прелка, от
който излизат и влизат пчели и затворен сандък за роене, от който не излизат
пчели.
Отвореният стартер представлява един корпус (магазин) ЛР кошер, в
който се намира силно осиротяло семейство, добре заредено с мед, прашец
и изобилие на млади пчели. В сандъка има две пити пълни с мед и само
зряло пило, което започва да се люпи, а питата с незапечатано пило се
изважда, пчелите се изтърсват в момента, в който се слага рамката, в която
има летвички с придадения материал за отглеждане.
За да се запази силата в сандъка за роене с присъствието на млади пчели,
трябва периодично да се прибавят пити със затворено пило. Освен резервите
от мед, стартерът редовно трябва да се подхранва със захарен сироп или
по-добре с разреден мед. В сандъка за роене трябва да се прибавят рамки с
прашец или питка, направена от последния събран прашец. “Такива условия
трябва да се създадат, за да бъдат добре приети ларвите и качествено
започнати маточниците. Рамката с придадените ларви в средата на гнездото
остава в стартера 24 часа, след което се пренася в отглеждан, а в стартера
постъпва нова серия за отглеждане.
Затворен стартер представлява 5 или 6 рамков нуклеус, който е осиротен
и вместо дъно има мрежа. Пълен е с рамки с мед и прашец, а в средата
има място за пита с отглеждащия материал. Подхранването със захарно-
прашецов или медно-прашецов сироп, или медно-прашецова пита, трябва
да бъдат всекидневна грижа и задължение на пчеларя-майкопроизводител.
Добрата сила на семейството се поддържа чрез изтърсване на млади пчели
на всеки два дни.
Когато в института “Агроикономика” използвали стартера (двата варианта)
едновременно със започване и завършване на маточниците, са слагали
не повече от 30 маточника. В сандъка за роене, който се използва само за
приемане на ларвите и започване на маточниците са слагали не повече от 45,
а на пчелите особено склонни към започване на маточници са им придавани
по 60 ларви.
Перадин (1979) казва: “Това е сандък за четири рамки с покрив, който може
да се мести. На покрива има кръгъл отвор за пълнене на сандъка с пчели и
за хранене. Като големина е определен от Боардмановата хранилка. Дъното

на сандъка е от мрежа и стъпва върху крачета на височина 5-6 см. Важно е
дълбочината на сандъка да бъде с 15 см по-голяма от височината на рамките,
заради по-добра вентилация.” Отстрани има дръжки за носене.
Перадин създава стартер от две рамки, едната е с незапечатан мед,
другата с прашец, който поставя до стените, а в средата оставя място за
две рамки с отглеждащия материал, който малко по-късно ще се постави
в отглеждана. Така подреден сандъкът се поставя до кошера, избран за
зареждане на стартера. След това намира майката и с рамката я отделя
настрана. След това с влажна четка или гъше перо отстранява пчелите от
най-малко четири гъсто населени пити с отворено пило и ги слага в сандъка.
Ако в това семейство няма достатъчно отворено пило с пчели, сандъкът се
допълва с пчели от други семейства. След това питата с майката се връща
на старото си място, сандъка премества, отвора на покрива се затваря и
стартера се отнася на тъмно, където на отвора на капака се слага хранилката
с разредена храна. След 60 минути в стартера се придават две рамки с
ларви или яйца. Рамките с по две летвички, с п о 10 чашки, върху всяка летва,
общо 40 ларви остават в стартера 24 часа. След тези 24 часа, ларвите се
преместват в отглеждан. “Прекалено много са 40 маточника да се поверят на
един отглеждан обаче”, казва известният специалист.
За да се спрат пчелите и в следващите дни да не градят далаци, които
ще се съединят с маточниците, слага друга подобна летвичка, върху която
пчелите да градят, а мястото между маточниците да остане празно.
Младенович и Стеванович (2003) препоръчват два вида стартери:
1. Без майка
Тъй като най-често използваният стартер е от една част (когато е без
майка) и тогава са необходими до 2 кг пчели. Обгръщането на маточниците
от млади пчели ще бъде осигурено чрез изтърсване на рамки в стартера,
което ще осигури необходимата техническа организация.
Този стартер се използва най-често, когато са нужни 1-2 партиди маточници
в малко време, не по-дълго от 3-4 дни, “толкова по-добре, ако донасяме
пчелите от отдалечен пчелин, на 2-3 км”.
Сандъка за роене го пълнят както и кошера, 4-8 пити с незапечатан мед и
прашец, без никакво пило, изтърсват 1-2 кг млади пчели36от рамки с отворено
пило. След изтърсването на пчелите в стартера не затварят кошера след
изтърсването на всяка пита и така дават възможност на старите пчели да
излетят.
Такива стартери използват, когато са направени на друг пчелин, защото
съществува опасност пчелите на домашния пчелин да се върнат обратно
в своя кошер, особено ако стартерът се подхранва. Когато го направят и
използват на същия пчелин, пчелите се затварят. Доколкото го използват на
същото място, той е с мрежесто дъно, а прелката затварят. Такива стартери
са готови да приемат отглеждащ материал 1-2 часа след сформирането си.

Друга група стартери без майка, оформят при случаи на отглеждане на
повече партиди майки или зареждане с маточници в определени интервали
от време, най-често в рамките на 3-4 дни. Такива стартери имат 3-5 рамки
пило и 3-4 рамки незапечатан мед и прашец с принадлежащите пчели,
"Доколкото в стартера е внесено младо пило, на възраст до пет дни, пчеларят
трябва да бъде предпазлив и преди придаване на личинките да унищожи
започнатите маточници". За подхранване вместо прашец може да се сложи
питка от прашец, Когато стартерът се използва дълго и продължително
за отглеждане на майки, той трябва периодично да се "освежава" чрез
изтърсване на млади пчели или поставяне на рамки със затворено пило,
което започва да се люпи.
Иеприемането на ларви по краищата на летвичките е знак, че са нужни
млади пчели.
2. С майка
Обичайната сила на пчелното семейство по време на отглеждането на
майки в 2 ЛР корпуса37, са 10 рамки пчели, от които две трети открито пило,
2 рамки незапечатан мед и 2 рамки прашец. Ако придаването на ларви
се планира за утре, подготовката на стартера е най-добре да се направи
предишната вечер, а може и 3-4 часа преди придаването.
На плодника се слага празен корпус, а в него 5-6 рамки с младо пило и
млади пчели, отстрани 7-8 рамки с мед и прашец и малка външна хранилка.
След подготовката на стартера се прибавя 0,5 кг течен мед и ако в рамките
няма достатъчно прашец, се прави питка от 500 г прашец. На плодника се
слага ханеманова решетка, следва корпус с майката, 3-4 рамки с пило или
мед и отгоре покрив.
Преди самото придаване вторият корпус се слага до кошера, сваля се
ханемановата решетка от първия корпус и рамките от първия се преместват
във втория корпус, пчелите се връщат в първия корпус. В първия корпус са
останали до стените 2 рамки с прашец и незапечатан мед и рамка-хранилка
отстрани.
В средата между меда и прашеца се запазва място за рамка (45 мм
широка) с отглеждащия материал. В четири жлеба на рамката се поставят по
две летвички с по 15 маточни основи или общо 120 маточни основи38. Върху
така оформения първи корпус, се слага двойна мрежа с прелка, обърната в
обратна посока на прелката от първия корпус. Вторият корпус с майката и
цялото пило, както и останалите пчели, се връщат обратно в първия корпус и
се затваря с капак. Пчелите от втория корпус като излязат от задната прелка,
като се върнат ще влязат през прелката в първия корпус.
Пчелите приемат добре ларвите в маточниците защото нямат пило. 24 часа
след придаването отглеждащият материал се вади и двете летвички с по 13
маточника (общо 26) се придават за отглеждане в отглеждан. Предварително
се прави смяна на корпусите. Вторият корпус с майката се слага като първи

и се затваря с ханеманоза решетка. Върху него се слага първият корпус,
сега той става втори и се сваля двойната мрежа. Чак сега отглеждащият
материал се изважда и се придава на отглеждана.”
Бранко и Степан Кавачич (2003) създават стартер от две осиротели
семейства, които преди всяко зареждане засилват с млади пчели. Те служат
за приемане и започване на маточниците. Към тях след 24 часа се прибавят по
6 летвички с 15-20 току-що придадени ларви, което общо прави 90-120 ларви.
Стартерите използват за пренасяне на зрелите маточници от базовия
пчелин до пункта за оплождане.
Йоже Рихар (1976) коментира: На майкопроизводители, на които са им
необходими много майки, освен отглеждани ползват специални семейства
наречени стартери." Стартерите се подготвят в малки кошери от по 5 рамки
с пчели: една пита с мед, 2 пити запечатано пило, от които пчелите започват
да се люпят и рамка-хранилка. Така създаденият стартер се носи на 3-4 км
разстояние, където остава 2-3 дни, докато пчелите започнат нормално да
летят. Четвъртият или петият ден от създаването на стартера се разрушават
всички естествени маточници.
Летвичките с ларвите слага първия ден, за да ги приемат пчелите. Втория
ден премества летвичките с ларвите в отглеждач, като прави селекция на
материала, изхвърля ларвите, които имат малко млечице на дъното и онези,
които изобщо нямат ларви.
Пчелите всеки ден храни с рядък захарен сироп по 200 г (по добре е меден
сироп 3:1 мед : вода, 15 % прашец и витамин В1), обновява го с пчели всяка
седмица, които се люпят от рамката запечатано пило, която слага всяка
седмица.
Смята се, че е по-икономично отглеждането на майки в стартер. Обикновени
семейства с майки под ханемановата решетка отглеждат ларви в магазина.
Слага ги между две рамки отворено пило. За този начин на отглеждане
подготвя магазина един ден предварително, за да привлече колкото се може
повече млади пчели", казва Рихар.
3.10. Семейство инкубатор

Семейство инкубатор може да бъде всяко силно пчелно семейство, в което
майката е в първия корпус, над нея има ханеманова решетка, а в корпуса под
решетката има две пити запечатано пило. В семейството инкубатор се слага
рамка-изолатор с маточниците за доузряване, поставена между рамки затворено
пило. Ролята на тези семейства е да се осигурява оптимален микроклимат, който
създава естествени условия за доузряване на майките и тяхното излюпване.
В инкубатора се поставят маточници, взети от отглеждач на петия ден след
тяхното запечатване.

Професионалните майкопроизводители използват електрически инкубатори,
а пчеларите любители използват силните пчелни семейства като естествени
инкубатори.
Пчеларите производители на майки в Северна Калифорния след еднодневно
престояване на ларвите в стартера и седем дни отглеждане в отглеждам,
пренасят летвичките в инкубатор, където два дни стоят при температура 34°С.
Керле (1961) казва, че майките, изпюпени в инкубатор (електрически) не могат
никога да бъдат така добри, както майките, които след излюпването си са в нормална
обстановка на едно пчелно семейство. Срещу всяко изкуствено създаване на майки
може да се възрази и затова колкото е възможно трябва да се избягват”
В условията за работа на любителските пчелини, където необходимостта от майки
е малка, едно гнелно семейство маже да се използва като майчино, бащино, стартер,
отглеждам и инкубатор. Тотрябаада се избере на пчелина по изброените досега критерии,
което значи да е елитно и капо такова да изпълни изброените предназначения.
Аветисян (1983) смята, че при производство за временно запазване на
неоплодени майки, може да се създаде силно ‘семейство инкубатор” без
майка, което има 2-2,5 кг млади пчели на различна възраст и няколко пити
затворено пило. Такова семейство е най-добре да се сложи над гнездото
на силното семейство (в другия) или третия корпус на двукорпусни или
многокорпусни семейства, кзто ги отдели със ситна метална мрежа.
3.11. Как да се получат ларви

на една и съща възраст
Пчеларите, които планират да произвеждат повече партиди от 10-30 майки,
трябва да обърнат внимание на ларвите да са на една възраст. Научно е
доказано, а в практиката потвърдено, че по-младите ларви създават по-
качествени майки, най-благоприятно за тази цел е да се придадат тридневни
яйца или ларви не по-възрастни от 12 часа. Между другото, най-голям
брой майкопроизводители вземат ларви на 48 часа, защото те по-лесно се
пренасят върху изкуствените основи за маточниците.
При изкуственото отглеждане на майки с или без придаване на ларви или
яйца, от които да се отгледат майки, трябва да бъдат ‘‘едновременно’' родени,
в противен случай не биха били по едно и също време зрели. Първородената
майка би убила всички неродени майки още в маточниците. Значи ларвите на
една възраст са необходимо условие всички майки по едно и също време да се
излюпят и да се избегне току-що споменатата опасност за убиване на майките.
При изкуственото отглеждане на майки е м ного важ но да се знае
“ на каква въ зраст са придадените ларви за отглеждане на майки. Ако
например са двудневни, тогава майките, които ще се отглеждат, ще излязат
от маточниците след 11 дни (от общо 16 дни, в стадий яйца са 3 дни и 2 дни
в стадий ларва)” , обръщат внимание Ловрехин и Панкова (1975).

Когато се създадат условия тогава от майчиното семейство се вземат
яйца или ларви, без отделяне от млечицето или се придават ларви върху
маточни основи и се оставят в отглеждан. Независимо по кой начин ще се
отглежда майка, необходимо е да се използват еднодневни ларви и не по-
възрастни от 2 дни (Аветисян, 1983). Възрастта на ларвите е възможно да се
определи по нейните размери, външен вид и положение в килийката (табл.
23). Въпрос на рутина е за пчеларя кой метод ще използва, за да избере най-
добрия отглеждащ материал, за да получи най-добрите майки. И опитите
на Левичев показват, че майките, отгледани естествено по качества не са
различават от тези, които са отгледани чрез изкуствено придаване на ларви
върху изкуствени основи. Нещо повече, според Снелгров, такива майки са
по-тежки, по-едри и по-качествени.
“Понякога при избора на ларви по външен вид и по размери е възможно
да се направи грешка - казва Аветисян - поради по-лошите условия те могат
да изостанат в развитие и големина и тридневна ларва да изглежда като
двудневна”. Затова с по-голяма сигурност да се изберат ларви на определена
възраст, трябва да се извърши специална подготовка на майчиното семейство
по един от следните начини.
“За получаване на ларви на една възраст без изолатор в средата на
гнездото на майчиното семейство се слага светла работническа пита, в която
са се излюпили 1-2 поколения пчели. Питата всеки ден се наблюдава, за да се
установи на коя дата започва да снася. Четири дни след началото на снасянето
на яйца, в питата най-възрастната ларва няма да бъде на повече от 24 часа
и всички ларви могат да се използват за отглеждане на майки. И все пак, без
използване на изолатор, майката може дълго време да не пронася в килийките
на поставената пита, поради което се забавя излюпването на майките.
Големината и видът на ларвите на различна възраст, според Комаров

(взето от Аветисян, 1983) Таблица 23
Възраст на Дължина на ларвите (mm) Положение в

ларвите килийката
най-малка най-голяма
(в часове)
12 1,5 3,0 л е ж и на д ъ но то ,
л е ко нав е д е н о
24 2 ,5 4 ,0
36 3,0 5,5 л е ж и на д ъ но то ,
п о -на ве д е н о
48 5,0 7 ,5 л е ж и на д ъ но то ,
л е гн а л о
72 8 ,0 1 2 ,5 л е ж и ма д ъ но то ,
и з в и то в д ъ га
148 Майката - уникално творени

В майчиното семейство получаването на ларви за точно определено време
може да се постигне с помощта на изолатор. Четири дни преди подготовката
на ларвите за отглеждане на майки, изолаторът се поставя в средата на
майчиното семейство. В него се слага светлокафява пита (в която са се
излюпили 2-3 поколения пчели) и майка. Едната страна на изолатора може да
се затвори за майката чрез преграда, за да може тя да снася само от едната
страна (при отглеждане на майки без придаване на ларви, се използват
ларвите само от едната страна на питата). Майката е затворена в изолатора
три дни, ако снася от двете страни на питата или два дни, ако снася само от
едната страна на питата. За това време от яйцата, които майката е снесла
ще се излюпят ларви, чиято възраст не може да е повече от един ден. Всички
те са подходящи за отглеждане на майки. Трябва да се използват най-едрите
ларви, които имат много храна, съветва Аветисян.
Изолаторът, за който говори Аветисян (1983) е кутия за 1 рамка, чиито две
стени са от ханеманови решетки, през които минават пчели, но не и майка.
Този начин на ограничаване на майката не е дал достатъчно качествени
ларви, според Петрич, заради недостатъчното им хранене.
Петрич (1987) предлага свиване на цялото майчино семейство с майката
на три рамки в един корпус по следния начин: на мястото на майчиния кошер
се поставя един корпус, ограничен само за три рамки, две с мед и прашец и
празна пита, в която не е гледано пило и се слага между двете рамки с мед
и прашец. Майчиното семейство поставя точно върху подготвения корпус,
изтърсва в него половината млади пчели с майката. (Вместо нормален
корпус, може да се използва нукпеус за три рамки). За 24 часа празната пита
ще бъде наснесена, а майчиното семейство доведено до първоначално
състояние, а наснесената пита се поставя в магазина на същото семейство.
След 2 до 3 дни от същата пита може с помощта на специални игли (най-
добре е с китайски игли) да се пренасят ларви или да се изрязват ленти с
ларви по начина на Алей, Кандер, Хопкинс, Йойриш, "BHS” сръбския метод
на Сокич за пренасяне на маточници е отглеждач.
Ако се използва методът на Алей или на Йойриш, или BHS метода,
средната празна рамка е оградена с две току-що изградени пити, в които не
е гледано пило.
Може по току-що казания метод, майката да се отдели и в майчиното
семейство (кошери ЛР или Фарар) да снесе яйца под контрол на пчеларя.
Ако тази майка ограничим с преграда, ханеманова решетка, за три рамки,
майката е изолирана в средната част, която е отделена с две вертикални
прегради от ханеманови решетки: двете рамки са с мед и прашец, а третата е
със запечатано пило, от което се люпят пчели. Тази рамка поставя в средата,
на нея е и майката. В момента на излюпване, изчистване, замазване с
прополис и дезинфекциране с деценова киселина в освободените килийките
майката снася яйца. Рамката може да се сложи между две рамки с мед и
прашец зад вертикалните прегради (кошер ДВ). Поставя се една рамка с

изградено работническо
пило, която трябва да се
напръска с топла вода,
подсладена с мед, да се
сложи майката и да се
затвори. Майката нямайки
друг избор от инстинкта
за физиологична
необходимост снася
яйца в празните килийки,
но под контрола на
пчеларя. Така започва
смятането на часовете
и по това преценяваме
възраста на ларвите.
Така получените яйца или Рамка-изолатор за получаване на ларви на една и съща
ларви, използваме като възраст
материал за разплод, да
ги придаваме, да ги пренасяме с килийките, да ги сложим в стартер или
отглеждан, зависи от избрания метод.
Във Франция, професионални майкопроизводители използват апарат
“НИКОТ”, в който майката снася яйца, за да се контролира възрастта на
ларвите (подобно на Йентер). Майката се затваря в апарата чрез преграда
от медно тесто. След 2-3 часа пчелите прогризват тестото и освобождават
майката да започне да снася. По този начин казват, че получават по-едри
яйца39 (руски изследвания са потвърдили, че майката след изолация до 3
дни снася по-едри яйца).
Също така и методът на Йентер дава ларви на еднаква възраст, но
недостатъчно изхранени и дължината на маточниците е под 20 мм (Илиев,
2002), които според критериите на Подолски, Котов, Буренина (1984),
Аветисян (1983), трябва да се унищожат.
3.12. Проверка за приетите ларви

Независимо от методите за подготовка и придаване на ларви (яйце на 3
дни Радоев, 1984) и килийка с ларви (яйца) и дали отглеждачът е с или без
майка, необходимо е след два дни от поставянето на рамката с отглеждания
материал, да се провери колко са приетите ларви.
Ако отглеждачът е подготвен без осиротяване, приетите ларви са 60-65
% (Аветисян, 1983) и гнездото на такива семейства, трябва внимателно
да се прегледа и изчисти от маточници тиха смяна) и да им се придадат
допълнително ларви.

Ако отглеждачът е подготвен с осиротяване на майката, Аветисян смята,
приемът на ларви от 70-75 % за задоволителен. При благоприятни условия и
добри отглеждани, приемът на ларви може да се увеличи до 90 %.
Слабо приемане на ларви често се предизвиква от това, че семейството
е изградило маточници тиха смяна със собствени ларви, както и фактът,
че питите и восъкът, замърсени с химически съставки пчелите отказват да
приемат.
Радоев (1984) контролира приетите ларви след 6-8 часа или след един ден
да установи броя на приетите ларви. "Приети са онези ларви, които плуват
в млечице, а килийките са разширени и удължени. Маточници, които не са
доизградени или нямат достатъчно млечице, трябва да се унищожат. Прави
преглед и на другите пити за естествени маточници.. Ако са ги изградили
пчелите, трябва да се разрушат, смята Радоев.
Радоев обръща внимание, че маточниците не трябва да се преглеждат
първите 3-4 дни след затварянето, защото тогава се извършват процеси на
метаморфоза, когато свитата ларва преминава в предкакавида и веднага
след това в какавида, и при невнимателно пипане с ръка могат да се
разтърсят и повредят, да изстинат или от директната слънчева светлина да
се претоплят.
Изследванията на Хиж и Костренко (1979) са показали, че по-добър прием
имат придадените ларви в изкуствени маточници, когато майчиното млечице
са го получавали от отглеждач, който ще отглежда придадени ларви.
Изследвания с карпатски пчели са показали, че от 1122 ларви, придадени
върху млечице, взето от същия (кошер)-отглеждач, пчелите са приели 938
или 83,6 %, а от същия брой ларви придадени върху млечице от друго
семейство са приели 624 ларви, или 55,6 %.
3.13. Добри майки могат да се получат, ако

пчеларят още и...
(1) е съгласувал времето за излюпване на майките с времето на
излюпване на търтеите (Малков, Тимошинова, 1987), Шекул, 1990/10);
(2) ако остави маточниците не в оплодни сандъчета, а в нуклеуси,
каквито е използвал Челчич. Подобно нещо предлага и Чирович с наличие
на пчели, пило, мед, прашец;
(3) ако при придаването на маточниците заради пълна предпазливост
да не се охладят поради оставане по-дълго извън кошера, те се слагат в
нуклеуси без никакво забавяне, в които майките доузряват шест седмици
(Белчич) и четири седмици (според Тодорович, Керле);
(4) ако на планирано отслабнали семейства и нуклеуси се придаде
неоплодена майка (Томажин), а не маточник, се отстранява опасността от

охлаждане на маточниците при слаби семейства в оплождащи сандъчета;
(5) ако при подхранването на отглеждана не се заменя прашецът
със заместител, тъй като японските учени Заитоон, Сасаки и Мацика са
потвърдили, че младите пчели на възраст от 3 до 6 дни само в присъствието
на прашец, по-точно перга, хранят старите ларви, а старите пчели на
възраст от 7 до 13 дни хранят най-младите ларви. Ако пчелите се хранят
със замесгител на прашеца, то цялата картина напълно се променя, отново
определена възраст пчели храни определена възраст ларви, но поради
неестествената храна, се получават майки с лошо качество;
(6) ако килийките с ларвите се отрежат с бръснач и се намалят с 1/3, а
се разширят с форма, така че диагоналът им да е 7,7 мм, водейки сметка при
това да не се докосва ларвата.
И според Алей, Кандеров, метода на БХС, както и другите методи без
придаване на ларви от собствените килийки, могат да се отгледат чудесни
маточници, от които ще се излюпят качествени майки, ако се изпълнят
предварително изложените изисквания.
Особено внимание трябва да се обърне върху това, че подготвената
рамка за отглеждане, трябва да се затопли с влажен пешкир, но при това
затоплящият материал да не се повреди.
Значи, ако всички необходими действия се включат в съдържанието на
описаните методи, тогава максимално сме уважили законите на Природата
и, естествено запазване на пчелния вид и ще отгледаме майки чрез онези
естествени маточници с несравнимо по-добри и по-качествени майки от
онези, които са промишлено произведени (произведени с търговска цел).

БЕЛЕЖКИ
1 Пихтиеста гъста маса, с млечнобял цвят. Субстанция, която младите

пчели отделят от своите млечни жлези.
2 Пчелното млечице е мултивитаминен продукт с много сложен химически
състав. Има решаващо значение за изграждането на организма на майката.
3 Йосип Белчич е автор на много книги и статии по пчеларство. За своите
трудове е получил голямо признание.
4 Пчелите имат определени локоси за нектара и прашеца
5 Локос е мястото в хромозомата или във веригата ДНК, което отговаря на
положението на определен ген
6 Хигиенното поведение на пчелите е обусловено от два отделни локоса,
които се наследяват независимо един от друг
7 Стандартен тест за хигиена на семейството
8 За хигиенни качества на семейството се приема отстраняване на
причинителите на болестите
9 Хартмановата мрежа на влияние се простира в посока север-юг на изток-
запад. Разстоянието между линиите е 250 мм север-юг и 190 мм изток-запад.
Там където се пресичат линиите са т.нар. Хартманови възли. Мрежата на
влияние на Кери е разпоожена в посока северозапад-югоизток. Нейната
форма е квадратна, със страни 350 см. Ширината на линииите е 50 см.
Когато тези мрежи се намират над подземни водни реки и земни пукнатини
то техните възли са негативни, а когато отдолу няма такива течения, възлите
са положителни. За тези влияния са знаели още римляните. През 50-те гад.
на 20 в. д-р Ернст Хартман обновява знанията за това.
10 Отрицателните Хартманов и Кериев възли се отразяват негативно и на
хората.
11 Силата на земното магнитно поле се измерва в единица Tesla (Т), Тесла
е много висока единица и за това се използва и друга мерна единица гама (
1 Т = 100 000 гама)
12 Нашето познание за електричеството се основава на явлението
наелектризиране. То бива положително и отрицателно, като двете се
привличат помежду си. Разстоянието между тях се нарича електрично поле.
Установено е, че съществуването на електрично поле е причина за появата
на магнитно поле
13 Флуксация е скоростта за пренасяне на енергията или материята през
определена повърхност.
14 Apis mellifera carnica (Pollm, 1879), наречна кранска още в 1857г. в
немското пчеларско списание Bienenzeitung. Името и е дал барон Рошфус,
словенец, търговец на пчели.
15 Родината на кранската медоносна пчела е Балканския п-ов, Панонската
равнина и Югоизтоните Аппи-Словения, Австрия, Хърватска, Сърбия, Босна
и Херцеговина, Унгария, Румъния, България и Македония.

16 В Хърватска има други три екотипа карника - Алпийски-към Австрия.
Субали- към Словения и Панонски-Хърватска
17 Edafon-животински вид
18 Под екотип се разбира генетично определен вариант при даден вид,
адаптиран към местните екологични условия.
19 Хромозом - един от най-сложните органели, носител на генетичната
информация във всяка клетка.
20 Полиморфизъм-наличието на различни форми организъм в рамките на
един вид. Пример за това са кръвните групи при човека.
21 В литературата се появяват две наименования на пчелата: Mellifera-
медоносна, и Mellifica-която произвежда мед. Карл Лойн (1758) употрбява
mellifera, но по-късно го променя на Mellifica. По-късно в пчеларската
литература е прието да се използва mellifera, (Рихар, 1976)
22 От 1870 г. карника се внася от Австрия и Словения (тогава Австро-
Унгария). Тази пчела е била много ройлива, което тогава се е ценяло като
добро качество. До края на 19 в. е имало неконтролирана хибридизация.
!895 г. Джерзон внася в Германия италиански жълти пчели, а по-късно и от
Кипър, Палестина и Египет. Това довело до смесване на местната черна
пчела с нововнесените. Всичко това значително влошава качествата на
местната черна пчела в Германия. Пчеларите реагират много бързо и в края
на 90-те год. Кремер в Швейцария се противопоставя срещу вноса на пчели
от чужбина.
23 В оригинал на английски Vaca Valli Apiaries
24 Кранската пчела е известна със своето бързо пролетно развитие. Ако
иззимува успешно с 25 хил. пчели, на 25 март те са 30 хиляди, а на 25 април-
60 хиляди.
25 Кръстосването между расите започва за първи път в Северна Америка,
но не е било на научна основа. Това са правили още емигрантите през 18 в.
В България например, до 1966г. чиста раса карника не съществува, защото
отдавна е смесена с кавказката пчела. При изследвания, най-добри резултати
дават майките от планинските райони в Алпите и източните Карпати, но за
съжаление вече карника в чист вид почти не може да се открие. Стотици
години богатите пчелари са внасяли жълти италиански и северни черни
пчели в Унгария, Румъния и Сърбия. Днес чиста раса пчели има само в
института по пчеларство в Южна Австрия. Там се практикува инструментално
осеменяване на майките и строго се следят расовите белези. Днес в цяла
Европа, след хаотично кръстосване, състоянието на пчелите е доведено до
генетиен хаос.
25 Хетерозис (кръстоска)-поява на добри качетсва (бързо развитие, силни
съпротивителни умения срещу болести).
27 В Йордания през 1981 г. само 15 % от общо 40 000 семейства са в разборни
кошери. Традиционното пчеларство е с тръвни. В Израел например, за да
преодолеят негативното влияние от свободно прииждащи пчели от Сирия,

Ливан и Йордания всяка година сменят майките в кошерите. Например през
1991 г. за 75 хиляди семейства са произвели 65 хил. майки В последните
години там се разрешава внос на майки, но само от Австралия.
28 Случайността създава мутации. Подобряването може да се акумулира
на база предходни подобрения, докато процеса еволюира. Това продължава,
докато не се създаде организъм, който е напълно приспособен към околната
среда. За да се постигне такова съвършенство са необходими мутации.
Изглежда не съществува механизъм, който да насочва измененията в гена
до желаната промяна, случайността е единствения извор за това.
29 Кубиталния индекс е отношението на страната А и Б към третата
кубитална клетка на предното крило при пчелата работничка. Измерват се
най-малко 100 крила на пчели. Този индекс показва чистотата на расата.
50 Цвета на пръстените на коремчето е най-явният белег за расовата
принадлежност при пчелите.
31 Дължината на косъмчетата на петия сегмент на коремчето също е белег
за различаване на тъмните и сивите пчели.
32 Големината на тибиятз на задните крака влияе особено върху приноса
на мед. Съществува зависимост между внесения мед и прашец. Пчели с по-
голяма тибия внасят повече прашец.
33 Отстъпване положението на диска е един от начините за измерване
нерватурата от предната част на крилата за доказване чистотата на расата
при пчелите.
34 Пчелите работничи посещават всеки маточник 3,5 хиляди пъти преди
неговото запечатване. След това продължава да се храни още 12 часа от
резервната храна.
36 Отвореното пило привлича младите пчели и предизвиква нагона им за
отделяне на млечице и те никога не го изоставят.
36 Според руски автори най-добре отделят млечице пчелите от 7 до 17
дневна възраст, а според американски от 5 до 15.
37 Когато се използва стартер с майка се избира максимално силно
семейство с две прелки.
38 От собствен опит препоръчвам в стартер да не се придават повече от
60-70 маточника. Някои автори дори препоръчват не повече от 40.
39 От интервю с Милко Шливич, 2002 г.

IV
Отглеждане на маточници
За отглеждането на майки има два метода - естествен и изкуствен1. Към
естествените методи се отнасят роевите маточници и маточниците от тиха
смяна. Изкуствените методи могат да бъдат по необходимост, когато пчелите
произведат майка без участието на пчеларя и принудително, когато пчеларят
кара пчелите да произведат майка. В сички методи, като на Алей, Милер,
Цандер, Д улитъ л и др., създават маточници принудително! Защо? При
всеки от тези методи принуждават пчелното семейство да отглежда маточници
във време - когато пчеларят желае, а не по желание на пчелите. Освен това,
насилие съществува и върху пчелното семейство да изгради маточници върху
ларвите, които човека е избрал, а не пчелите. Насила е и затова, че пчелите са
принудени да приемат ларви на една възраст, върху млечице, което не отговаря
на възрастта на използваните ларви! Майчиното млечице в маточниците
непрекъснато се променя според възрастта на ларвите, защото пчелите
кърмачки отделят млечицето според възрастта. Между другото при започване
на маточника, млечицето, което е сложил пчеларят на дъното, не е съобразено
с възрастта на ларвите, а освен това е разредено с вода. Принудително е и
поради факта, че пчелите са накарани да изграждат маточни килийки върху
изкуствените основи на маточниците. И най-накрая насилствено е и това, че
пчелите трябва да приемат повече маточници върху една рамка. Има много
обосновки и аргументи това разделяне и класифициране на методите за
отглеждане на майки да се приеме. Подолски и сътр. са направили първата крачка
в това отношение. Пчелите работнички отглеждат майка при роене, при тиха
смяна или самосмяна на майката, при смъртта на старата майка (принудителна
майка). При подготовка за роене или при тиха смяна на майката, те изграждат
на питата (обикновено отстрани или на долния край) “чашки", които са различни
от работническите и търтеевите килийки по закръглената си форма. След
излюпването на ларвата от яйцето, което майката е снесла в чашката, пчелите
работнички изобилно я снабдяват с млечице и както ларвата расте пчелите
надграждат стените на жълъда, обърнат с върха надолу. Външността на стените
на маточника е грапава, а отвътре е гладко. При изненадващо отстраняване на
старата майка пчелите работнички избират една или няколко ларви на пчели
работнички (обикновено не по-стари от три дни) за отглеждането на нова майка
и върху шестоъгълната килийка започват да надграждат маточник.
4.1. Роеви маточници за най-добри майки

Становището, че роевите маточници правят най-добрите майки няма да с
разглежда като въпрос за дискусия, а като доказан факт. Въпросът, който щ

бъде разгледан се отнася до методите на пчеларя, който отглежда майките.
Пчелите са изучавали този метод милиони години и са го потвърдил^ в
практиката.
Чрез метода на роене стака шлифовани качества, пчелите са произвеждали
за себе си стотици милиони отлични майки, които със силно развитите си
семейства са преодоляли 160 млн. сурови зими и още толкова топли и сухи
лета, урагани, земетресения и други катаклизми. Преди някакви си 20 000
години те са попаднали здрави на пчелините на нашите далечни прародители.
Защо днес тези майки са обявени от някои homo ludens2 (съвременни хора)
за по-некачествени? Това е техен проблем! За нас това е голяма наука, която
трябва да изучаваме и да се отнасяме към нея с необходимото уважение.
Не може така да се подценява една школа, в която се учи и пази занаятът
160 милиона учебни години. Там с точността на компютър, само на пчелите
е известна тайната, която е дошла до съвършенство в отглеждането на
майките. Реално рецензирайки, пчелите са си останали единствени без
конкуренция висококвалифицирани майстори в своя занаят, експерти в
своята специалност, от които ние трябва да се учим.
Имитирайки или симулирайки пчелни методи, homo sapiens3 в своето
време, a homo ludens днес отглежда майки с по-лошо качество. Учените са
дали високо мнение за качествата на пчелните майки, отгледани в семейства
обхванати от роеви нагон.
През май, малко по-рано или пък по-късно, според условията за паша, в
пчелите се създава нагон за роене. По това време пчелното семейство е
пълно с мед, прашец, пило и пчели, а майката е наснесла всички свободни
килийки. Младите пчели, на които са се развили восъчните жлези нямат
възможност да отделят восък и да градят пити, а по-младите от тях с
максимално развити млечни жлези нямат кого да хранят. Летящите пчели
няма къде да слагат нектара и прашеца. В такива случаи пчелите изграждат
отстрани и отдолу на питите маточници, често те са до 304, в които майката
за няколко дни снася. Броят на маточниците зависи от броя на пчелите.
Пчелите, които са склонни към роене, изграждат повече маточници от онези,
които не са. Иначе казано роенето е вродено, естествено качество на
пчелните семейства. Чрез роенето пчелното семейство се размножава и
продължава вида. Неправилно е вярването, че има и пчелни семейства,
които не се роят. “За да се запази пчелният вид, е необходимо старата майка
да излети с първия рояк. Ако старата майка не напусне кошера (това би било
противоестествено) преди да се излюпят младите майки от затворените
маточници, тя би ги убила преди още да се родят. Няма да има и роене, и по
този начин би изчезнал пчелният вид.” Хубер (1971).
Пчелното семейство, което се подготвя за роене5, изгражда повече
маточници, отколкото са му необходими. В него могат да се срещнат
маточници от всички възрасти, защото на всеки десетина дни започват по
няколко нови. Те се отличават по големината и по количеството млечице.
Отглеждане на маточници 157

Обикновено най-големи са онези маточници, чиито основи са приготвили
пчелите и майката е снесла в тях. Обаче маточниците, изградени около
съвсем млади ларви, добре отгледани, накрая също могат да бъдат големи.
Ако този процес се развива под контрола на пчеларя (избиране и форсиране
на най-добрите семейства и точно навреме отрязване на маточниците)
тогава обосновано може да се очакват качествени майки.
“Пчеларите по света казват, че роевите майки са с най-добро качество,
защото пчелите се роят когато са силни. Когато семейството е в роеви нагон,
съотношението между пчели и пило е 10:1. Такова състояние (нормално)
никога няма в пчелното семейство, да има толкова много пчели без работа. Те
се роят, когато в природата има необходимата паша и изхранването на ларвите
е оптимално. Пчелите отглеждат роевите майки от яйца. Значи майката снася
яйцето в маточник. Теглото на това яйце е максимално, а точно теглото на
снесените яйца определя качеството на бъдещите майки. Затова не се
съмнявайте в качеството на тези майки. Доказано е. че тези майки наистина са
с чудесни качества. Освен това, факт е, че и самите пчели от това семейство
могат да преценят качествата на майката. Ако се съблюдават научните методи
за изкуствено отглеждане на майки, тяхното качество може да се приближи до
качеството на роевите майки (Лебедев, 2001).
Сюзън Коби (2002), известна американска изследователка, подчертава,
че най-качествените майки се получават от маточници при роеви нагон. И
Хастингс (1980) смята, че майките родени след роевия нагон, обикновено са
отгледани при пс-добри условия, отколкото майките, отгледани по изкуствен
начин. В този случай присъстват много пчели от всички възрастови групи,
Маринкович (2003) подчертава, че наистина най-качествени майки са онези,

които са отгледани от необходимостта за естествено роене. Такива майки
имат високи показатели, а тяхна особена черта е голямата плодовитост и по-
Пере-Мезон казва за отглеждането на майки от естествено отгледани

маточници: “Когато пчелното семейство през пролетта се подготвя за роене,
то бързо се увеличава. Заради тесния кошер пчелите правят брада на
лрелката. В кошера се увеличава температурата и някои видове загиват от
треска, които пък са събрали много храна, бързат да изградят маточници, :
от които ще се родят майки след излизането на първия рояк. Така става в
природата.“
Зоран Станимирович и сьтр., 2002, застъпват мнението, че най-добрите j
майки са тези, които са отгледани при оптимални биологични вегетационни
и климатични условия. “По правило това са майки от роеви маточници и
майки, отгледани във фаза тиха смяна. Те са добре развити, едри и много
плодовити майки." Защото, “роенето се явява във върхов момент на сила и
развитие на семейството, т.е. в момент на изобилна паша настъпва свръх
енергия. Това са 40-60 % млади пчели работнички със свръх резервна

енергия в своя организъм и набъбнали яйчници, с което е започнало роевото
въодушевление. В него изпадат и летящите пчели и накрая и самата майка’.'.
Изобилният принос на прашец и нектар отвън създава в кошера множество
млади пчели, които стесняват пространството. "Пчелите кърмачки по-
малко хранят майката и тя преминава на самоизхранване с мед, драстично
намалява нейната носливост, така че яйцата, които снася в маточниците
са едри... доказано е, че едрите яйца дават едри ларви и съответно по-
едри и по-качествени майки". В тези 10-20 маточника майката не снася
едновременно, а постепенно, в разстояние до 10 дни. Доминиращото
качество на роевите майки, в сравнение с майките, отгледани по изкуствен
начин създава присъствието на огромен брой млади пчели кърмачки,
предопределени да хранят майчините ларви. “Младите пчели, които се
излюпват непрекъснато, притискат пчелите от пилото към периферията на
гнездото. Така многобройните млади пчели- кърмачки не изпълняват своите
функции и затова започват да чистят и да полират килийките по края на
гнездото. Големината на семейството продължава да нараства от излюпените
нови пчели и майката не успява със своето темпо на снасяне да следи
темпото на развитие в семейството. Работничките започват да изграждат
маточници" (Станимирович и сътр., 2000). Майката като ги намери по пътя
си снася6. Но в маточниците не снася в един ден. Може да се каже че старата
майка се старае, защото грижливо снася във всичките маточници в интервал
поне от един ден7. "Когато работничките запечатат първия маточник, старата
майка напуска кошера, водейки със себе си рояк..." Това става на осмия ден
от момента на снасянето на яйца. Първият роеви маточник ще бъде зрял
шест дни след излизането на рояка (четиринадесет дни след снасянето на
яйцата). До излизането на първата майка остават още два дни. Точно тогава
ще трябва да се отвори маточникът.
Наличието на отворено пило и майка в кошера, изобилие от незапечатан
мед и прашец допринася за доминиращите свойства на роевите майки по
всички показатели в сравнение с изкуствено отгледаните майки. Това се
наричат много благоприятни условия за развитие на майки, които могат да
създадат само пчелите, а пчеларят, истинският отглеждан на майки, може
само да ги симулира.
Обяснението за влиянието на отвореното пило в пчелното семейство за
роевото състояние е доминиращото качество на роевите майки и произлиза
от физиологичната потребност на безработните млади пчели да се освободят
от пчелното млечице. Отглеждането на маточни ларви в присъствието на
отворено пило дава възможност на младите пчели рационално да използват
работническото и майчиното млечице. Младите пчели хранят работническите
ларви с пчелно млечице, което се отделя отхипофарингеалните жлези и с него
пълнят работническите килийки. Секретът на двете жлези хипофарингеални
и мандибуларни, наречен майчино млечице, младите пчели отделят в
маточниците под ларвите, от които ще се излюпят майките.

Между другото за тези майки някои автори смятат, че зачестилото
използване на роеви маточници пренася негативното качество ройливост
върху поколението. Това е пресилено твърдение, защото всички пчели се роят
според нагона на своята природа. Вярно е, че в промишленото пчеларство
се контролира роенето и му се пречи, срещу което критиците частично имат
право. Други колоси в пчеларската наука и практика като Мраз, Вайс, Ханс
Рутнер, Ф р и д р и х Рутнер и др. твъ рд ят, че не е доказано роевият нагон
да се предава от едно на д р уго поколение.
Пчеларят преди да реши да получи майка по метода на роевите маточници,
трябва да знае, че в семейства, в които майката е по-стара от 11 месеца,
пчелите изграждат маточници8.
Когато през първите хубави пролетни дни на пчелното семейство се
стесни мястото, необходимо за неговото развитие, било с преградна дъска
или пък се сложи в нуклеус за 5 рамки, на пчелите скоро започва да им става
тясно. Температурата в кошера все повече ще се увеличава, майката по-
интензивно ще снася, намирайки се в роева треска пчелите ще започнат да
градят естествени маточници.
Отглеждането на майки чрез роеви маточници е един от най-съгласуваните
методи, който създава най-добрите майки. Състои се във факта, че лесно се
определя точният момент, когато след първите зрели маточници може да се
изрежат останалите. Това изисква умение да се преценят зрелите от незрелите
маточници, за да се реши кога да се отрежат зрелите. Същността на метода
е в избора - селекцията в пчелина, на най-силното майчино и бащино и по
продукция най-доброто семейство, което през последните три години е давало
най-добрата продукция. В последните две зими отлично е презимувало, а през
пролетта бързо се е развило. По правило това е семейство в добро здраве. То
да се приведе в майчино семейство, в роеви нагон. Как става това?
На избраното най-силно бащино, майчино и семейство-отглеждач, трябва
да се стесни плодникът с един корпус, а междурамията на 8,5-9 мм и да
се намали вентилацията. Ако няма изобилно внасяне на нектар и прашец,
семейството трябва да се подхранва по метода на Бутримов всеки ден в 8 и
13 часа по 200 мг меден сироп (1:1) с прибавяне на 15 мл КАС-81 и 100-150 г
прашец на прах. Мед и прашец трябва да има изобилно в домашния пчелин.
Прашецът трябва да бъде от този сезон, когато се предизвиква роенето и от
района около пчелина, а не стар, събиран през есента.
Когато семейството се успокои и младите пчели направят на прелката
грозд9, това е признак, че първите маточници са зрели (което трябва да се
следи от началото на надграждането на маточника). За да могат маточниците
да доузреят и за да се попречи на излизането на рояк, старата майка се
отстранява от кошера щом се запечатат първите маточници (Радоев, 1984).
При селекцията на маточниците на първо място трябва да се унищожат
тези, които са започнати върху стари, тъмни пити, по периферията на пилото,
особено близнаците, или които са върху тел. Трябва да се оставят 12-15,

които са най-добри. Унищожаването на лошите маточници да се направи
колкото се може по-рано. веднага след оформянето им, когато те могат да се
забележат и различат от останалото пило.
Тъй като всички маточници не се започват в един ден, а този процес
продължава няколко дни, то пчеларят трябва да знае (при отрязването), че
възрастта на всички маточници не е еднаква. Правило е отрязването да се
парви в един ден, когато са зрели първите маточници. Често се случва, особено
в семейство, което се е роило, да има много незрели маточници, от които някои
не са и затворени. Затова пчеларят трябва да бъде много вещ в преценката на
зрелостта на маточниците при тяхното избиране, за разлика от другите методи
за отглеждане на майки, където се работи с ларви на еднаква възраст.
За да могат майките от роевия нагон да запазят високото качество,
притежание на кошера, трябва качествено да се оплодят с висококачествени
търтеи. Затова с избирането на бащино семейство на пчелина се осигуряват
тьртеи от най-силните и най-продуктивни семейства. Т ъртеите не трябва
да бъдат в близко родство с м айчиното сем ейство.
Тихомир Йевтич (1961), “във втората половина на март слага под плодника
полукорпус с 12.-15 кг мед, който е подготвил от предишния сезон, тъй като
пчелите не търпят да има мед под пилото, те ще го качат постепенно.
Това ще допринесе за значително засилване работата на семейството при
отглеждането на пило и ще ускори развитието му. “През втората половина
на април от плодника на същото семейство взема пити с отворено пило
без пчели. Така рано се предизвиква нагон за роене, пчелите започзат да
изграждат голям брой маточници, а майката снася в тях и те се отглеждат при
най-благоприятни условия. Преди затварянето или по време на затваряне на
маточниците, внимателно намира питата с майката и я премества в новия
кошер чрез придаване на 2-3 рамки с пчели, пило и мед от други семейства,
образува малък нуклеус. След осем до десет дни ще излезе рояк с повече
млади майки. Роякът ще се хване и сложи в кошер, в който предварително на
прелката е сложена ханеманова решетка, за да се хванат останалите майки
и поставят в клетки. Една майка оставя на рояка, а останалите използва за
смяна на стари майки или за създаване на нови семейства. На следващия
ден отваря кошера и вади пита по пита. С перо маха пчелите и отрязва
маточниците, от които веднага или малко по-късно, ще излязат млади
майки. За производство на майки да се използват маточници не по-къси от
22 и не по-дълги от 30 мм. Щом се отреже маточник, веднага се придава на
предварително подготвен нуклеус или осиротяло семейство.
Според Кулинчевич и Гагич (1991) “роевите маточници се хранят много
добре и от тях излизат добре развити майки”. Кулинчевич препоръчва роеви
маточници само от високопродуктивни семейства. При благоприятна паша
да стесним гнездото и принуждаваме пчелите да изграждат маточници." Тези
три заключения казват достатъчно, че тези майки са недостижими по своите
качества.

Лавро Перадин (1979) настоява: “Силното семейство да не се разширява,
а плодникът да се стесни, прелката да се намали, а на мястото на извадените
2-3 рамки с отворено пило от гнездото да се прибавят рамки със затворено
пило от други силни семейства. Освен това така засиленото семейство,
трябва да се подхранва.
Четири до пет дни след излизането на първия рояк в кошера ще се намерят
десетина и повече добри маточници.”
Любен Радоев (1984) в силно високопродуктивно семейство още рано
пролетта създава най-благоприятни условия за развитие. Когато плодникът
се напълни с пчели и пило не им слага магазин, а свива гнездото на 8-9
пити, поради което семейството бързо изпада в роево състояние и започва
да гради маточници.
След учения Радоев, пчеларят Тодор Янакиев, след прецъфтяване на
акацията, принуждава няколко силни високопродуктивни семейства да
започнат да правят роеви маточници. След затваряне на маточниците
изважда майките. След узряването на маточниците всяко от тези семейства
разделя на две части, като следобеда пренася половината рамки с пчели,
пило, маточници и мед в празен кошер, непосредствено до пълния, в който
са маточниците. С бавни премествания на кошера се извършва разделяне
и на летящите пчели. На следващия ден, по същия начин отново разделя
всяко едно от тези две семейства. През следващите дни новосъздадените
пчелни семейства засилва с 1-2 рамки запечатано пило и пчели, които
взема от други силни семейства10 (така им се пречи да не изпаднат в роево
състояние). По този начин от едно силно главно семейство се създават
още три нови биологично пълноценни, изкуствени роеви семейства, с
пчели на всички възрасти. От зрелите маточници ще получат своята майка,
ще осигурят нейното оплождане и съзряване в условията на изобилие. С
останалите маточници се създават майки с 4-5 рамки пчели, запечатано
пило, мед и прашец, с които след слънчогледовата паша се сменят 50 % от
майките на пчелина.
Милан Чирович (2001) казва, че трябва да се избере силно и качествено
семейство, да се сложи на слънчево място и да се затопли, без оглед на
високата външна температура, вентилацията да се намали максимално,
гнездото не се разширява, а се подхранва обилно с меден сироп. След
няколко дни ще се появи роевият нагон, толкова по-скоро, колкото е по-стара
майката. С цел точното означаване на роевия нагон, трябва своевременно да
се види дали са се появили маточници. “Това е целеви, а не естествен роеви
нагон”, при който се избират 25-30 разширени килийки за бъдещи маточници,
които остава за отглеждане на семейството, а всички други унищожава (по-
добре е да се изберат 12-15, така майките ще бъдат по-качествени).
Петрович (2002), на семейство с необходимите качества в края на
акациевата паша взема магазина с меда. Пчелите, свити в плодника бързо
получават роеви нагон и започват да изграждат маточници. Така, както

казва, получава качествени майки за пчелин от 45 семейства система ДБ.
Преди вземането на маточниците, семейството проверява своевременно за'
преценка на възрастта на маточниците и времето за тяхното прехвърляне.
Напомня, че този метод е приложим само за малки пчелини.
Лукач (2002), всички семейства на пчелина планирано довежда до роеви
нагон. Преди акациевата паша силните семейства засилва още и я посреща
с много силни семейства, които редовно изпадат в роево състояние след
центрофугирането. Тогава от най-добрите семейства взема рамки с най-
добрите, но не по-къси от 20 мм маточници, поставя ги в нуклеуси и в
новосъздадени семейства. Пилото от всички семейства поставя в новите, в
които предварително е сложил рамките с най-добрите маточници. Маточници
е поставил и в тези семейства, от които е взел пило, както и там където
майките са били слаби.
Пеянович (2003) практикува подвижно пчеларство с над 70 кошера ЛР,
използва майки от роеви маточници по собствен метод, наречен “Метод за
контролирано роене”.
След 30-годишна практика се е разочаровал от неройливостта на
собствените си майки, които е отглеждал по метода на Дулитъл, но в
продължение на два сезона по новия метод всички кошери са се роили.
Тогава си е припомнил старите пчеларски съвети: Този начин за отглеждане е
много скъп, разходите могат да се намалят само от придаването на по-голям
брой ларви на отглеждана, но тогава неминуемо се намалява качеството на
майките”.
“Методът за контролираното роене се състои в това, да се позволи само
на онези майки да се размножат, които имат най-добри качества, точно така,
както се случва в природата, а на останалите не позволява”. Във връзка с
това:
извършва селекция на пчелните семейства на основа на видяните и
извършени приноси през последните няколко години и отделя най-елитните;
в зависимост от необходимостта за количество маточници, на най-
доброто семейство позволява да прави маточници, а което се колебае го
стимулира и му дава възможност само да реши кога да заложи маточници;
когато започнат с граденето на маточници, семействата разделя в
оплождащи кошери с размери на Алпийски кошер, в който ще се излюпи
майката и ще излезе на оплождане. В тях младите майки ще се развият
ще увеличат семейството и ще покажат своите истински качества, и в тях
успешно ще зимуват;
и той като Керле, през март следващата година използва резервните
майки да приведе в ред осиротелите семейства и да смени старите майки.
При неговия модел на оплождане, извършва избор на най-добрите
семейства от реда на онези майки, които е сменил в произвеждащите
кошери. От най-добрите майки и семейства в оплодителите провокира
необходимия брой, в запланувано време да дойдат в роево състояние. Това

се прави чрез събиране на оплодителя, чиято млада майка е използвал, с
онези, които е избрал за роене или пък чрез прибавяне на пило и пчели от
останалите кошери на онези оплодители, които е избрал да се роят. “По този
начин избраните оплодители са два пъти по-силни”, но е най-важен факта,
че пчелите се намират в роеви нагон и маточниците ще бъдат толкова по-
големи, а изпюпените роеви майки без конкуренция.
* Атанасович (2003), два дни преди прогнозата за излизане на първия рояк,
вечер от 10 рамков ДБ взема две рамки с пило и пчели, 1-2 маточника и храна, I
но без старата майка и ги слага в подготвена трирамкова касета-Рошфусов
корпус-оплодител. Във всяка оплодителна касета придава и трета рамка с
излюпени работнически килийки и известно количество храна. Този метод
напълно разформирова роевото семейство, а оплодителите премества на
ново отдалечено място. След десетина дни във всеки оплодител ще има
оплодена майка.
Получаване на майки по бърз метод. През зимата от мрежа направете
няколко десетки Батлерови клетки с отвори 3 x 3 мм. По време на бързото
развитие на пчелните семейства, избрано семейство доведете до роеви
нагон. Когато маточниците вече са затворени, вземете майката и създайте
нуклеус. Когато след няколко дни отворите кошера ще видите десетки млади
майки, които веднага трябва да сложите в клетки и в същия момент трябва
да ги придадете във временно направени нуклеуси от вида Белчич, или в
оплодител от вида Пеянович за оплождане.
4.2. Маточници от тиха смяна - отлични

майки - условно твърдение
И това е между методите на роене, естествен метод, който пчелите са
изучавали в школата, в която следването им е продължило 160 милиона
години. Този метод, както и роевият показват посоката на съвременния
пчелар, който отглежда майки да не тръгне по крив път в тази насока.
Майките от тиха смяна се появяват при най-благоприятните условия на
паша в най-силните пчелни семейства с всички възрасти пчели. От природата
се внася обилно нектар и прашец, а в кошера няма нито нервност,- нито
възбуда. Освен това тук се правят малко на брой маточници През цялото
време ларвите се хранят изобилно от момента на излюпване до момента
на затваряне на маточниците. Майката след оплождане се връща при
изобилието в своя кошер, а не в мини оплождащо сандъче. Като резултат
се изграждат огромни маточници, до половината пълни с майчино млечице.
Майките от тези маточници обикновено са много едри и снасят отлично, а
семействата, които произлизат от тях по-малко са склонни към роене.
При тиха смяна пчелите изграждат 1-3 маточника, които много добре са

снабдени с млечице. Тъй като броят на маточниците е малък, а майката
постепенно намалява пилото, големият брой млади пчели изобилно
хранят с майчино млечице ларвите от първата секунда на излюпването им,
непрекъснато до момента на затваряне на маточника. Майките излюпени от
тези маточници, са с превъзходно качество. Сюзън Коби (2002) подчертава,
че майките излюпени от маточници тиха смяна са най-качествените, заедно
с онези, които са излюпени от роевия нагон, както и онези, изкуствено
отгледани в отглеждан, от който майката не е отстранена.
Изследователите са установили, че тридневни маточници от тиха смяна
имат 736 мг млечице, докато роевите съдържат 285-572 мг млечице.
Пчелите изграждат тези маточници в централната част на питата, където са
предпазени от проникването на хлад и където температурата е относително
постоянна-около 34 С. При тиха смяна майката не прекъсва да снася яйца,
нито има застой в увеличаване на семейството, както при роенето. В това
биологично действие снасят яйца и майката и дъщерята заедно, до момента,
когато се получи изобилие от нектар в кошера и извън него. Когато спре
внасянето на нектар и прашец отвън, старата майка изчезва, а едномайчието
се продължава с младата майка.
От всички хвалебствия, изказани за майките от тиха смяна, достойно за
внимание е онова, за което един от пионерите в отглеждането на майки по
изкуствен начин - Дулитъл, е написал преди 150 години: “Когато намерих
затворени маточници и не знаейки по кое време ще излязат майките, ги
отрязах и ги сложих в нуклеуси... След няколко дни прегледах кошера и
видях, че пчелите са изградили други маточници, които отново отрязах и
сложих в нуклеуси... По този начин получих 60 най-съвършени майки, които
съм произвеждал през живота си."
Когато Дулитъл е дал такава висока оценка за майките от тиха смяна,
не трябва да си губите времето с коментар, а трябва да се приеме като
неоспорим факт и да се хванем на работа, за да отгледаме най-добрите
майки на света.
Майките от тиха смяна са най-добри само в изключителни случаи. Когато
пчелното семейство прави нейната смяна и в кошера има много млади пчели
на възраст до 12 дни, които се грижат за маточниците. Тогава семейство е
стигнало до максималното си развитие и са се създали добри условия за
паша и други естествени условия.
Между другото, пчелното семейство в повечето случаи е принудено да
сменя току-що придадена майка, защото е слаба, тъй като е отгледана
лошо. Това семейство не може да се развива нормално. Въреки че е от тиха
смяна, в това семейство не може да се отгледа добра майка, защото не са
се създали подходящи условия за това. Такива майки по совите качества са
на по-ниско ниво от принудителните майки.

Коя е п ричи ната за тиха смяна на майката в кош ера?
Душан Тодорович (1986) говори за постепенно отслабване на два

биологични механизма в майката, с които тя влияе на семейството. Това
е едновременно намаляване на носливостта и намаляване функциите
на нейните жлези, преди всичко подчелюстните, които отделя феромон
(маточно вещество). Тихата смяна е в тясна връзка с дегенеративните
промени на тъканите на майките, преди всичко амилоидоза, при която се
отлага патологичната белтъчина amiloid.
След първото зимуване в тъканите на майката се събира тази патологична
белтъчина, която с възрастта се у величава. Наличието на амилоид в по-голямо
количество е доказано, че намалява функциите на захващащите органи
(централната и периферна нервна система, малпгиевите органи, семенната
торбичка, мускулите на семенния канал) и не зависи само от възрастта
на майката. Това е индивидуално, така че при майки на същата възраст
понякога е незабележимо, а друг път много открито. Това дава последици в
намаляване снасянето на яйца, намалява количеството отделено маточно
вещество, което влияе на пчелите да подготвят тиха смяна на майката.
Батлер и Симпсън - изграждането на маточници за тиха смяна е във връзка
с недостатъчно необходимото количество маточно вещество в семейството.
Батлер (1957) е потвърдил, че оскъдицата на маточно вещество между
пчелите на едно семейство е единствената непосредствена причина за
тиха смяна. Останалите фактори, като болест или някакъв дефект, които
Фарар (1947) и Ведмор (1945) изтъкват като причина за смяна, действат
върху намаляване на способността на майката да отделя това вещество.
Произведената субстанция, в недостатъчно количество се разпределя
между пчелите. Симпсън (1958) е обявил, че тихата смяна може да се изрази
преди роенето или когато желанието на семейство за маточно вещество е
малко, или когато семейството е слабо, или когато е малко търсенето от
единични пчели на маточно вещество. В допълнение към това схващане
е забележката, че по време на роевия сезон едно малко непрепълнено
семейство, с вероятно слабо търсене на маточно вещество, започва да
отглежда маточници, за да сменят майката преди да се роят. “Ако такова
слабо семейство начело с майка, която отделя толкова малко маточно
вещество се рои, то съществуването на рояците и старата майка ще са
поставени под въпрос”(Батлер, 1945).
Вайс (1982) подчертава, че тиха смяна става при стара майки заради
нейната износеност, защото не е в състояние да отдели достатъчно
количество маточно вещество. Намаленото отделяне на това вещество е
вследствие лошото хранене на майката особено лятото, когато пашата е по-
слаба. Това води до намаляване на нейното тегло и намалява отделянето на
маточно вещество.
Също така, трябва да се взема предвид фактът, че тихата смяна често

се случва в семейства, в които са придадени слаби, неузрели и недобре
оплодени майки и тяхното качество наследствено се пренася.
Пере-Мезон'1' е написал: тихата смяна на майката се прави по заповед
на Природата и тъй като не е под контрола на пчеларя, то откриването на
тези маточници е чиста случайност. Върху нея пчеларят не може да създава
стратегия за производство на майки по този метод. Между другото, дълго
изучавайки този феномен, пчелари-практици са забелязали, че отстранените
майки са били дефектни и в старанието си да се сдобият с качествена майка,
са проучвали възможността да контролират майките от тиха смяна. В това
старание са се утвърдили надеждни методи кога пчелите ще започват да
изграждат маточници от тиха смяна. Те са: (1) отрязване крилата на майката;
(2) отрязване на 1-2 членчета от задните крака; (3) поставяне на майката в
клетка за няколко дни (клетката се прикрепя на долния край на рамката);
(4) придаване на дефектната стара майка в друго семейство, след като е
оставила вече маточници от тиха смяна.
Осакатяването на майката чрез откъсване на крила или части от краката,
затруднява нейното движение по питите и снасянето на яйца. Тъй като
репродуктивните и нервносекретните функции на майката са в тясна
връзка, най-вероятно такива постъпки влияят и върху намаленото отделяне
на феромон, с което може да се обясни изкуствената тиха смяна. Между
другото, в биологичен смисъл това не е истинска тиха смяна на майката
и тези маточници по качество са близки с принудителните. Този метод не
трябва да се използва. (Тодорович, 1986)
Тихата смяна на майката сама по себе си е желана от пчеларя, но е
непредвидима. Когато се направи в сезон, когато са активни търтеите,
младата майка има възможност да се оплоди. Но ако е в сезон, в който
търтеите не са активни, последствията са изчезване на семейството или в
най-добрия случай грижа за пчеларя как да оправи настъпилата бъркотия.
Пере-Мезон по време на най-силната паша, разделя плодника на ДБ с
ханеманова решетка на две части, а майката ограничава в снасянето, като
я отделя в трета част. След известно време килийките във втората половина
са свободни. В такова обкръжение пчелите “мислят”, че тяхната майка е
изчерпана и бързат да изградят два до три маточника, които хранят изобилно.
От тях, по строгата оценка на работничките най-добрият ще се използва за
произвеждане на майка.
4.3. Свищеви маточници - качествени майки

Това е естествен метод за отглеждане на майки, който пчелите също са
изучавали 160 милиона години и е като алтернатива на двата предходно
описани метода. Учените и образованите пчелари имат за него високо
мнение, както и пчелите.

"Когато останат без майка, пчелите избират известен брой работнически
ларви, с които смятат да сменят изгубената майка. Разширяват и увеличават
техните килийки, хранят ги с друга, обилна храна. Такива специално
отгледани ларви, от които иначе биха станали обикновени пчели, успяват
да превърнат в майки15. Виждали сме и по 27 такива маточника... Тъй като
ги изграждат и затварят вътре ларвите повече пчелите не мислят, че трябва
да пазят младите майки от техните съпернички” (Хубер). Това усложнява
излизането на по-голям брой планирани майки. От пчеларя се иска знание,
умение и вещина при избирането на зрели маточници, както и способност да
предопредели излюпването на първите майки и техния нагон за убиване.
В своята дългогодишна практика Илиев (2002) е установил, че броя на
маточниците се движи от няколко чак до петдесет. Колко ще бъдат, зависи
от повече фактори, като: (1) каква е пашата; (2) количество отворено пило
по питите; (3) броя на младите пчели, които отглеждат маточниците и (4)
възраст на пилото в кошера. Така например, ако в силно семейство и добра
паша разменим всички стари пити с прясно изградени, в чиито килийки има
младо пило, ще изградят над 50 маточника.
Това е един от най-ранните методи за отглеждане на майки, още от 1769
г. Между първите, който го е въвел и практикувал в модерното пчеларство
е Адам Ширех. През месец май насича пита с работническо пило, слага я в
празен кошер,който е поставил нз мястото на друг силен кошер, който “иска”
да се рои. Външните пчели от пренесения кошер се връщат на старото с.и
място в кошера, в който има пити с пило и си отглеждат майка.
И Лангстрот (1853, чрез Йохансон, 2001) е написал: “Заради
предохранителност аз на всички мои семейства, които отглеждат
майки, добавям по една пига с пило и яйца, при случай че стане нещо с
отглежданата майка да могат да си произведат нова.” Това внушение на
Лангстрот за осигуряване с пило би могло да стане любим метод. Той със
сигурност е най-обикновеният метод и вероятно има добри шансове за успех,
отколкото алтернативните методи. Семейството, което е изгубило майка, ще
я произведе от млади ларви, а майката ще се излюпи, оплоди и започне
да снася яйца след около един месец. Такъв метод за смяна на майката
е приемлив, ако се приложи накрая на пашата или между ранната и късна
паша, когато прекъсването на пилото няма да влияе върху производството
на мед.
Модернизирането на този метод от Екарт (1955) се състои в отстраняване
на майката от много силно пчелно семейство по време на добра паша.
Зрелите маточници след 10-11 дни са отрязани и придадени в кошера. “По-
късно този метод е усъвършенстван с това, че се отделя цялото отворено
семейство се прибавя и пита с прашец и през цялото време се подхранва

с меден сироп, докато пчелите изграждат и отглеждат маточниците. То ще
отгледа определен брой качествени майки.

Принудителни майки с високо качество могат да се получат, ако пчеларят
прави активни интервенции, казва руският учен Комаров. И Кашковски
(1998) е потвърдил преимуществото на принудителните пред изкуствено
произведените майки, както и тяхното приблизително качство с роевите
майки.
“В другите страни произвеждането на принудителни майки и тяхното
използване е обичаен метод за отглеждане’’ (Гунякин, 2001). “Сравняването
на принудителните майки, получени по метода на Кемеровски12 с майките,
получени по изкуствен начин и тези, от роеви маточници, което е направил
Кашковски, убедително е показало преимуществото на принудителните пред
изкуствено произведените, както и тяхното подобие с роевите майки.”
Известният руски изследовател Бородачев (1972) е разбрал, че пчелите,
когато имат възможност за избор, градят маточници върху ларви на възраст
12-14 до 24 часа. И Таранов (1973) е потвърдил, че пчелите когато останат
без майка, изграждат маточниции и произвеждат майки с различно качество,
но между тях избират най-добрата.
В Института Рибное (1980-1981) са провели изследвания, които са хвърлили
повече светлина върху качеството на майките, произведени от ’’необходими’’
маточници, но без влиянието на пчеларя. Опитите потвърждават, че пчелите
и без положителното влияние на пчеларя при избора на ларвите, изграждат
маточници върху тези, на възраст от 12 часа до 3 дни. В най-голяма
степен избират най-младите ларви (68,6 %), изпълнявайки заповедта на
естествената селекция, което се вижда от показаното на таблица 24.
Сравнителен преглед на атрактивността на ларвите на различна възраст за отглеждане на майки

(Взето от Никодамбоев, 1982) Таблица 24
Възраст на ларвите,
0,5/12 24 1,5/36 2/48 2,5/ 60 3/72
дни, часове
Изградени маточници, % 68,6 15,7 7,8 2 0 5,9
Изследванията, проведени в Института Рибное (1980-1981), за които

съобщава Никодамбоев (1982) потвърждават, че от маточници изградени
върху стари ларви (3,5-4 дни) през първия ден не е излязла нито една
майка. Пак първия ден са се излюпили майките, в основата на които са били
най-младите ларви. От всички майки, излюпили се първия ден най-много
(84,3 %) произлизат от ларви на възраст до 24 часа. И Лаврехин и Панкова
(1975) са съгласни, че “пчелите работнички в осиротяло семейство могат
да отгледат майка, обикновено изплозвайки ларви на възраст на повече от
2 дни” и обясняват, че “в съвременното пчеларство се използват ларви на
възраст от 6 до 48 часа, по-старите не са за употреба, защото от тях не могат
да се получат качествени майки (Лаврехин, Панкова, 1975, Аветисян, 1983,
Подолски и сътр., 1984).

Известно количество ларви, в границите на необходимата възраст (не по-
възрастни от 36 часа) пчелите започват да хранят с обилни порции майчино
млечице, над тях изграждат маточни килийки и създават маточниците. Важно е
да се подчертае, че пчелите могат и без участието на пчеларя. Те в единични
случаи избират ларви на възраст близка до максималната, които все още могат
да се превърнат в майки, но това не е в природата им. Затова е малко вероятно
да се очаква,че при тези условия излюпената майка да произлиза от ларва на
неподходяща възраст. Неоснователен е страхът, че пчелите, бързайки (по-рано
да отгледат майка) грешат и от най-старите ларви (на 36 часа) избират няколко
за майки. Природата не позволява да се прави отрицателна селекция. Колкото
ларвите върху които са изградени маточниците са по-стари, толкова условията
за тяхното развитие (преди всичко от недостатъчно хранене)'3 се отдалечават
от оптималните условия за отглеждане на добра майка, и се приближават до
условията за пчела работничка. Затова и времето за развитие на тези индивиди
се увеличава. Такова продължаване на времето за развитие, макар и малко (по-
малко от един ден) не е достатъчно да осигури на семейството най-качествената
майка, която първа ще се излюпи от маточника, изграден върху най-младата
ларва и по закона на естествения подбор ще убие по-слабата. Когато към това се
прибави заповедта на Природата пчелите не започват едновременно да изграждат
всички маточници. Този процес продължава няколко дни след осиротяване на
семейството (според Таранов от 3 до 5 дни, Родинов и Шабаршов от 5 до 6 дни)
всичко това показва, че не е оправдан страхът от неправилен избор на ларви.
Природата се е погрижила да не стига до отрицателна селекция и факта,
че на пчелите кърмачки им е подарена способността “да преценяват" кои
ларви са подходящи за майки, завършената фаза на развитие майките в
маточниците и отделянето на най-добрите майки. С безпогрешна точност
кърмачките избират най-добрата майка, която по силата на естествения
инстинкт ще продължи традицията -д а има една майка в кошер.
Изследванията на Никодамбаев (1982) са показали, че непосредствено
след осиротяването пчелите с най-голямо желание започват маточници
върху еднодневни ларви и рядко върху по-възрастни.
Сравнителен преглед на времето за развитие на принудителните майки и майките изкуствено

отгледани (взето от Никодамбаев, 1982) Таблица 25
Време за развитие на майките (часове)

година
Свищеви Изкуствено отгледани
1980 278,4 +/- 3,04 288,0 +/- 0,24
1981 262,0 +/-1,44 271,5+/-1,2
Представените “принудителни” майки без участието на пчеларя се

излюпват с 9-10 часа по-рано от изкуствено отгледаните майки (табл. 25). J
Тези сравнения са показани в таблицата, която показва времето, необходимо 1

за развитие на майката по метода на принудителното отглеждане. Съответно
от принудителни маточници без участието на пчеларя по отношение н.а
метода за изкуствено отглеждане на майки в "лабораторни" условия в научен
институт за пчеларство.
"Определените изследвания” са показали, че майките, отгледани от
"принудителни маточници”, направени в неподготвени отглеждащи семейства
(противоположно на метода, когато се прави специална подготовка на бащино,
майчино семейства и отглеждан, когато се отглежда майка по изкуствен
начин) и без участието на пчеларя значително изостават по показателите за
качество от изкуствено отгледаните майки (табл. 26).
Показатели за качество на майките (Взето от Никодамбаев, 1982) Таблица 26
видове тегло в mg разлика представено в общия брой %

година маточници от 200 mg и 180-200 до 180
повече mg mg
принудителни 185,7 +/-2,04 46.1 30,7 33,7 35,6

1980
изкуствени 231,8+/-3,15 1,11 70,2 25,5 4,2
принудителни 186,6 +/-1,25 3,5 25,3 44,6 30,1
1981
изкуствени 190,1 +/-1,34 0,09 25,2 55,3 19,4
Сравняването качествата на майките, отгледани от "принудителни"

маточници без знанието на пчеларя, с майките, отгледани по изкуствен начин и
влияние на специалистите от пчеларския институт, където се извършва строга
селекция, отстраняват дребните ларви, слабите маточници, некачествените
майки, най-малкото е некоректно. Това потвърждават следващите примери:
“Всички маточници с големина до 2 см се махат. За отглеждане на майки
трябва да се използват маточници с дължина от 22 до 30 мм и тегло от
180-200 мг. Теглото не може да бъде по-малко от 200 мг. Поради това е
необходимо, при производство на селекционирани майки да се унищожат
всички маточници под 22 мм", настоява Подолски и сътр. (1984). Аветисян
(1984) смята, че “за получаване на майки от високо качество, е необходимо
по време на тяхното отглеждане да се извърши прецизно отделяне на
ларви, маточници и майки, и казва: (1) при придаването на ларви на еднаква
възраст да не се придават дребни ларви, изостанали в развитието си; при
проверките за приетите ларви от отглеждана да се отстранят дребните;
(2) особено строго да се отстраняват съмнително затворените маточници:
отделяйки всички дребни, криви, неправилно изградени, а да се оставят за
излюпване добре развити и едри маточници.
Би било коректно да се сравняват майките от “принудителните маточници"
по метода на Илиев “метод на петия ден", метода на Хунияди “майки от
семейство акумулатор", с майките отгледани по изкуствен начин. И при

отглеждането на майки по този начин, трябва да се прави строга селекция
и да се използват маточници дълги от 20 до 30 мм. По-къси от 20 мм не
бива да се използват, защото са изградени върху стари ларви, от които се
излюпват майки с лоши качества, защото това е преходен вид между майка
и пчела работничка. Също така маточниците по-дълги от 30 мм, трябва да се
унищожат, защото ларвата в него се е отделила от млечицето и е започнала
да се движи вътре. Пчелите са надградили маточника и е станал много дълъг,
а майката в него е много малка.
Когато се осироти семейството, изграждането на маточници започва по-
късно, от няколко часа до един ден след това.
Върху това влияят много фактори (Чирович, 1997): “По правило по-
слабите семейства при заплаха за по-малко време започват да правят
маточници от по-силните. (Според Бречки и Лебедев, слабите семейства
се унищожават и не се държат на пчелина.) При силните семейства този
процес е по-бавен.”
Върху времето, от осиротяването до започване на маточници, влияе
количеството отворено пило: ако пилото е по-малко, семейството започва
да гради принудителни маточници. Едно изследване в Русия е показало,
че в семейство, в което има 200 килийки отворено пило, 8 часа след
осиротяването са видяни между 2 и 6 маточника. Изграждането им е
започнало по-рано, няколко часа след осиротяването. При семейство с
много отворено пило, изграждането на маточници е започнало след един
ден.
Пчелите не започват всичките маточници по едно и също време. След
осиротяването този процес продължава няколко дни. “Поради това,
пчелите едновременно хранят маточни ларви на различна възраст, от
първия ден еднодневни, втория ден еднодневни и двудневни, третия ден
- едно-, дву- и тридневни. Прави се заключение, че всички принудителни
маточници, които се изграждат, произлизат от яйца, снесени в същия
ден, но пчелите най-охотно изграждат маточници върху най-млади ларви
(табл. 27).
Според това изследване около 60 % от маточниците се изграждат върху
млади ларви на възраст един ден. С отстраняване на ларвите интересът на
пчелите към тях изчезва, а върху ларви по-възрастни от 4 дни въобще не се
изграждат маточници.
Спонтанното отглеждане на майки от принудителни маточници не е
довеждало до качествени майки, но методът се е усъвършенствал и по степен
на успешност е надминал или е равен с известни алтернативни методи.
Трудно е да се различат принудителните маточници от алтернативните,
които имат майчино семейство, отглеждан. Тези методи за отглеждане са
представени от Рутнер, Чирович, както и заключенията на Кулинчевич и
Гачич.

Сравнителен преглед на броя на изградените маточници върху ларви от различна възраст
(Взето от Чирович, 1997) Таблица 27
Възраст на 1980 година 1981 година

ларвите в дни брой на % брой на %
маточниците маточниците
0,5 71 43,8 72 31,0
1,0 28 17,3 52 22,4
1,5 11 6,8 51 22,0
2,0-2,5 20 12,3 38 16,4
3,0-3,5 24 14,8 15 6,5
4,0 8 4.9 4 1,7
Рутнер (1982) коментира, че съществуват две възможности за отглеждане

на майки от принудителни маточници.
При първата, когато семейството по някаква причина остане без майка
(или се отнеме) и пчелите се оставят да изберат работнически ларви, от
които да отгледат млади майки.
При втората, на пчелите не се дава възможност да избират ларви, но им
придават яйца или ларви от избрани семейства, от които те ще отгледат
младите майки.
Чирович (1997) подчертава, че унищожаването трябва да стане колкото
се може по-рано - веднага след оформяне на маточника, когато могат да се
забележат (да се различат от останалите килийки).
Кулничевич и Гачич (1991) настояват, четири дни след осиротяването да
се прегледат всички пити и да се разрушат маточниците, които са започнати
на по-стари ларви.
“Това лесно може да се види, казват Кулинчевич и Гачичи, защото
маточниците са почти изградени и ларвите са едри”. Затова препоръчват
да се запазят “само онези маточници, в които малките ларви са в изобилно
млечице. Така ще се получат нормални майки".
“При случай, че семейството е много продуктивно и с предпочитани
качества, може да се използват повече от маточниците за смяна в други
семейства”.
Тези две заключения на известния специалист говорят убедително,
насърчават и дават перспектива на любителите пчелари. Всички "малки”
пчелари при избор на майчино семейство да уважат предимствата, които са
открили чрез своите изследвания, цитираните научни работници и пчелари
практици.

4.3.1. Безспорно качествени майки от свищевите
маточници
Избраното най-силно и най-добро пчелно семейство на пчелина обикновено
след осиротяване изгражда няколко десетки маточника. Многобройните
млади пчели от силното семейство, по закона на естествената селекция
изграждат маточници, обикновено върху най-младите ларви. Само слабите
семейства (които трябва да елиминираме от пчелина, а в естествено
състояние ги крадат и унищожават по-силните семейства) избират и между
по-стари. Пчелите по инстинкт предпочитат да изграждат маточници върху
яйца и в 60 % от случаите върху ларви на един ден. Пчеларят трябва
своевременно да придаде светла пита с яйца, за да има качествено пило в
кошера, и където майката с желание ще снесе. Пчеларят трябва да унищожи
известен брой маточници, за да постигне по-високо качество на отгледаните
майки, като той определи броя, който ще осигури това качество. Утвърдено
е, че този брой не трябва да е по-висок от 10-15.
След направения избор, ако няма нектар в природата, трябва да се
предприеме подхрзнване, всеки ден в 8 и 13 часа по 200 г медно-прашецов
сироп през следващите пет дни до затваряне на маточниците. Мед и прашец
трябва да има изобилно на домашния пчелин. Прашецът трябва да бъде от
този сезон, когато се започва роенето и от близката околност до пчелина, а не
стар прашец, събран есента, защото може да предизвика вместо развитие,
зазимяване (Живанович, 2000).
Пчелар, който усвои наставленията на Комаров, Кашковски, Бородачев,
откритията на Института в Рибное, поученията на Екарт и Хастингс,
препоръките на Рутнер и разработените методи за “принудителни маточници”
на Илиев, Хунияди и други, ще прави страхотни собствени майки.
На основа на току-що казаното и анализа за изграждането на маточници,
влиянието на възрзстта на пилото и последвалото натоварване върху
осиротялото семейство от количеството ларви върху качеството на
“принудителните маточници", пчеларят не трябва да изпуска възможностите.
Както казва Хастингс (1980): “случайно, ако в кошера има само яйца и много
млади ларви ще се излюпи качествена майка".
Пчеларят да избере семейство, което ще отгледа “принудителните
маточници" въз основа на систематично изследване продукцията на
семейството няколко предходни години. За да няма случайни изключения
да види отчетите: (1) продукция; (2) устойчивост на болести; (3) старание; (4)
хигиенни навици; (5) агресивност и охраняване на гнездото; (6) изграждане
на пити; (7) събиране на прашец; (8) зимуване; (9) пролетно развитие
и др. Така пчеларят ще избере елитно семейство. Планирано ще го
подхранва, ще придаде пита, за да снася майката, следва семейството да
се осироти и да се извади цялото отворено пило без пчелите, и да унищожи
Майката - уникално творение

многобройните ларви, които са по-възрастни от 12 часа. На питата трябва
да остави най-много 15 избрани ларви или яйца и да я постави в средата'на
гнездото. Това семейство е елитно в пчелина по изброените показатели и се
използва за майчино семейство, от което се взема материал за разплод на
майки и като отглеждан. За да използва напълно генетичния потенциал на
майката от определеното семейство за отглеждане на маточници по метода
“принудителни", отглеждането на майки да се практикува непосредствено
след акациевата паша. Защо?
Защото по това време: (1) всички семейства са показали качествата си
през текущия сезон, така че е лесно да се избере най-доброто за разплоден
материал; (2) в плодника има малко свободно място и майката снася по-
малко яйца, но по-едри, отколкото по време на интензивно яйценосене, а
от едрите яйца стават по-качествени майки; (3) семействата са във върхово
развитие и успешно отглеждат придадените ларви; (4) времето в този сезон
обикновено е стабилно; (5) в природата все още има силна паша; (6) в кошера
има голям брой отгледани търтеи за оплождане на майките.
За да могат принудителните майки да запазят високото качество, което
носят от своя кошер, трябва да се оплодят качествено с търтеи от висока
класа. Затова чрез избора на бащино семейство на пчелина се осигуряват
търтеи от най-силните и продуктивни семейства. Бащиното семейство не
трябва да бъде в близкородствена връзка с майчиното семейство. Като
най-жизнени те трябва да предадат на младите майки и пчели работнички
най-добрите качества на своите майки, баби, дядовци и своите качества.
4.4. Методът на Здравко Илиев

Здравко Илиев е усвоил поуките на Комаров, Кашковски, Бородачев
и Гунякин, откритията в Института Рибное, опита на Лангстрог, Екарт,
Хастингс, препоръките на Рутнер и Вайс, и е разработил свой метод.“Метод
на петия ден” за получаване на качествени майки, чието тегло и брой яйчени
тръбички в яйчниците превъзхождат и най-качествените майки, отгледани
чрез алтернативни методи.
В осиротялото семейство след 5 дни унищожава всички затворени
маточници, а оставя от 8 до 14 отворени. Ако иска повече маточници Илиев
чака такъв момент в кошера да има голямо количество отворено пило
(обикновено това е десетина дни след акациевата паша). Това, което в този
метод е много добро и което допринася за успешното отглеждане на майки,
е майчино-отглеждащо семейство, което се помещава в 20-рамков кошер с
размери на рамките в Дадан-Блатов. В него целогодишно има три “нуклеуса"
с пчели, всеки един си има своя майка и е силно семейство. Разделени са
с вертикални подвижни прегради от плоскост. Всеки нуклеус има покривна

табла с хранилка. Предната страна на кошера е боядисана различно и има
три самостоятелни прелки. В момента, когато нуклеусите се напълнят с
печели и когато по всички рамки има пило на различна възраст, всичките
три ги осиротява, уеднаквява миризмата и изважда преградните дъски.
Съединява нуклеусите и получаза едно много голямо и силно семейство,
което може да поддържа оптимална температура в маточниците от 33,5 до
34,3°С, а на отвореното пило осигурява влажност (90-95 %). Максимално
мобилизира пчелите-кърмачки да използват капацитета на млечните си
жлези.
Снема картона над мрежестия под и осигурява кислород и чист въздух,
необходими за правилното развитие на майката.
Силното семейство тип “Илиев” по законите на положителната селекция
няма да избере стари ларви, а върху най-младите, току-що излюпени ще
започне да изгражда маточници. Семейството осигурява на ларвите обилна
храна, оптимална температура и идеална влага около маточниците, а
естествената селекция е избрала най-добрите ларви и ще се отгледат
висококачествени майки, ако пчеларят не отреже много рано маточниците.
Такова семейство е в състояние да задейства отбранителните механизми на
естествената селекция, като избира най-младите ларви и се освобождава
от некачествените майки, които са от по-стари ларви чрез продължаване
на времето за узряване на маточниците почти до времето на пчелите
работнички. Когато всички условия в кошера са изпълнени, майката ще бъде
качествена, когато се оплоди добре, т.е. с висококачествен и здрав търтей от
най-силното бащино семейство на пчелина и не е в близка родствена връзка
с майчиното-отглеждач семейство, при отношение 40:1 (според Рутнер 40
търтея за 1 майка).
11-12 дни след осиротяването от рамките с маточниците и пчелите от 20-
те рамки създава отделен шестрамков нуклеус система ДБ (1 или 2 рамки
с маточници, пило и пчели), останалото празно място запълва с храна,
изградени пити и основи.
Илиев подчертава качествата на майките, отгледани по “Метода на петия
ден”. Това са: (1) на външен вид се различават от тези по метода на Дулитъл,
били са по-тънки и по-дълги с 2-3 мм. Майките са излизали от маточниците
13,5 дни от датата на осиротяването, което значи че са изградени само
върху яйца, избрани от пчелите (естествен подбор) от една страна. От
друга страна, тези маточни ларви са хранени само с майчино млечице, а не
млечице за работнички; (2) майките летят бързо по време на оплождането,
което осигурява по-добра селекция при оплождане; (3) в продължение на
три години не е имало случай за смяна на майката, след като започне да
снася; (4) майките от този метод бързо осеменяват 6-8 пъти; (5) първото
яйце снасят 9 дни след излизането от маточника; също както е при роевите
и майките от тиха смяна.
Здравко Илиев подчертава, че върху качеството на майките и броя на

започнатите маточници има голямо влияние моментът, в който става това.
Достатъчен брой качествени маточници е получавал, когато е правил
осиротяването след силна паша, и много малко по време на силна паша.
"Когато премине пашата и по питите има много отворено пило, това е знак, че
в кошера има много млади пчели, които ще отглеждат маточниците. Голямото
количество отворено пило дава възможност на пчелите за по-голям избор на
яйца и ларви, върху които осиротялото семейство ще изгради маточници по
свой избор”, казва Илиев и прави заключение: “За нас единствено остава
след 5 дни и началото на шестия да разрушим всички затворени маточници и
по този начин да се освободим от тях, в които биха се развили майки с лошо
качество”. Подчертава, че маточниците не трябва рано да се вадят от кошера,
поради развитие на яйчените тръбички, което става в края от развитието на
майката в маточника, в последните дни и часове преди излюпването.
Седем дни след разрушаване на затворените маточници и тези, които са
били върху тел, придава зрелите вече маточници в семейства или нуклеуси,
като поставя предпазители на средната рамка или върху предната част на
пилото, за да се получи по-добро затопляне на маточника.
Тъй като при метода на Илиев има отворено пило, няма опасност младите
пчели да отлагат секрет от хипофарингеалните жлези в маточниците върху
ларвите. Оертел (чрез Йорк, 1989) още в далечната 1930 г. е потвърдил, че
маточната ларва се храни, развива на тегло и получава храна още 12 часа от
момента на затваряне на маточника. Това се осигурява с метода на Илиев. И
още повече - методът осигурява по-качествени майки от майките, отгледани
в отглеждан, в който пчеларят е извадил отвореното пило.
Този метод е оспорван за пълния успех в отглеждането на качествени
майки, защото смятат, че въпреки унищожаването на затворените маточници
на петия ден остават голям брой неунищожени, които са изградени върху
стари ларви, от които не могат да се отгледат качествени майки. Въпреки
това Илиев и други, които използват метода в практиката си, не са имали
лоши майки.
Сигурно е, че всички маточници, които са унищожени на петия ден са
започнати върху стари ларви. Теоретично погледнато описаният метод само
частично и незначително подобрява състоянието, но проблемът не се решава
цялостно. Въпреки извършената операция, остават голям брой маточници,
изградени върху стари и непригодни ларви (Чирович, 1997).
Чирович констатира, че унищожаването на маточници в петия ден
е по-добро, отколкото в четвъртия. Така например в “петия” ден след
осиротяването, актуална за изграждане на маточници е само една група20, в
която ларвите са на гранична възраст - 3.
Също така в положителната селекция като защитен механизъм от
излюпване на майки с лошо качество, заложени върху стари ларви, пчелите
безпогрешно произвеждат майка от най-млади ларви, а майките, които са
от стари ларви не защитават. Оставят я на първата излюпила се майка и

нейния инстинкт за убиване и не е целесъобразно губенето на време за
унищожаване на маточници в петия ден, нито в четвъртия. Ако все пак
трябва да се унищожават (но не трябва да се подлагаш на убождане и да се
губи време), това трябва да се направи по-рано, веднага след оформянето
на маточниците, когато започнат да се различават от останалите наснесени
килийки.
Теоретично е възможно да се получи слаба майка от неунищожени
маточници. Защото в деня на осиротяването на силното семейство, което
означаваме като “Д", в кошера има яйца на възраст от 1 до 3 дни и отворено
работническо пило на възраст от 1 до 120 часа. Отвореното пило на възраст
до 36 часа представлява потенциален материал за създаване на маточници,
от които ще се излюпят истински майки. От маточници, в които ларвите са
влезли в четвърти ден, се излюпват междинни форми между майка и пчели
работнички (Кпайн, 1901). Върху ларви на възраст 5 дни пчелите обикновено
не залагат маточници, защото би излязла работничка.
Пред “Д ” съществува възможност да започне да изгражда маточници
от еднодневни, двудневни и тридневни ларви. Върху тридневните ларви,
избраното силно семейство не започва да гради маточници. Пчелите трябва
да изберат най-младите ларви, да ги хранят по заповед на Природата с
максимално количество майчино млечице според тяхната възраст.
4.5. Метод на Владимир Хуняди

Владимир Хуняди (1991) от Нови Сад, преди да цъфне акацията и
медосбора, предприема мерки срещу роенето, като едновременно отглежда
и маточници. Когато пчелите започнат да внасят първия нектар, пристъпва
към борба с роенето. От плодника и магазина на своите 200 АЖ кошера
изважда всички рамки, а в плодника оставя две рамки с пило и майката, а
свободното пространство напълва с основи и с празни рамки.
По 18 извадени рамки с пило и пчели и мед по тях от всички кошери поставя
в "акумулатор”, двадесетрамков плодник, от който са извадени преградните
дъски, прибавя и по две рамки с цветен прашец, така че в плодника се
събират многобройни млади пчели и изобилно пило на различна възраст.
Втория или третия ден след образуването на акумулатора е необходимо да
се подхрани с 2-3 литра меден или захарен сироп (1:1). Причината за това
е проста: няма летящи пчели в акумулатора, върнали са се в своя кошер,
а младите нелетящи пчели в акумулатора не могат да отглеждат пилото
без вода. Ако се изостави подхранването би се стигнало до канибализъм и
унищожаване на пилото в акумулатора.
След като се почувстват осиротели, младите пчели в акумулатора
започват да залагат принудителни маточници, от които ще отгледат много

млади майки. Големият брой кърмачки хранят изобилно маточните ларви
с млечице. ‘Тези принудителни маточници много приличат на маточниците,
които се получават в стартерите” , казва Хуняди. И той като Илиев след петия
ден от разрояването унищожава затворените маточници, за да предотврати
възможността младите пчели да изградят маточници върху стари ларви и
отгледат лоши майки. Тъй като за тази работа е необходимо много време
и търпение, а и практиката е показала, че и без това начинание могат да
се получат изключителни майки, затова по-често не прави така. Прибавя:
“ако има някоя такава, то големият брой сполучливи майки компенсират
този неуспех”. (Трудовете на Таранов и Никодамбаев от 1980 и 1981 г., както
и на Кашковски, потвърждават че и без човешко вмешателство, пчелното
семейство без майка при наличието на пило на различна възраст изгражда
67 % маточници върху ларви на възраст 0,5 и 1 ден, Гунякин, 1991).
След осем до десет дни от разрояването разделя акумулатора чрез
преградни дъски на 3-4 нуклеуса, така че във всеки да има 2-3 маточника.
(Ако им се даде възможност за избор, пчелите винаги избират най-добрата
майка, създадена от млади ларви, Таранов.)
“След два до три дни майките ще се излюпят, ще се оплодят и ще започнат да
снасят яйца. След разделянето не е препоръчително отварянето следващите
две седмици. Ако след това време майката не започне да снася, в тази част се
поставя пита с младо пило. Ако и тогава не се стигне до оплождане, изважда
се преградата и се съединява с нуклеуса, в който майката вече снася. Успехът
в отглеждането на майки по този начин е над 80 %, а понякога и 90 %. Тези
нуклеуси до края на акациевата паша събират мед в излишък”, твърди Хуняди.
4.6. Инструкцията на Лавро Перадин

Лавро Перадин (1979) дава поучителна инструкция: “Кошера с избраното
семейство премества по-назад от мястото му, прелката слага от обратната
страна. На неговото място слага празен кошер с 2 рамки мед и прашец, а
между тях прясно изградена пита. Изтърсва пчелите от половината пити от
преместения кошер и също премества майката в новото семейство. Когато
майката снесе яйца в питата, връща майката в преместения кошер. Пчелите
ще изградят маточници по питата и когато узреят ще ги използва според
нуждите си, а семейството връща на старото му място.
4.7. Метод на Коржениевски

Коржениевски, Петър Петрович (1810-1898) е пчеларствал с кошери с
плодници, които имат 20 рамки (тесни и високи 245 х 445 мм).

Единадесет дни преди главната паша в дясната страна на кошера с вертикална
преграда отделя част от него, в което остава майката и няколко рамки пило и мед
и отваря препката на дясната срещуположна задна страна. По-голямата част от
семейството което е без майка има прелка от предната страна, вляво от средата. То
е отгледало майка, а след това е хванало пашата. След пашата снема преградата
и събира двете семейства, като задържа младата майка. Според Коржениевски
по този начин има и млада майка и добър принос на мед.
4.8. Метод на Кашковски

Главният пчелар на Камеровската опитна станция Кашковски, изменя и
приспособява метода на Коржениевски към система кошери ДБ, с които се
пчеларства в неговата станция.
В началото на главната паша от кошер с добре развито семейство взима
две пити с пчели, открито пило, майка и една пита с мед и прашец. Всичко
това слага в празен кошер, непосредствено до семейството, от което е взета
майката. В новия кошер е прибавил още две изградени пити, една основа и
е изтърсил пчели от някое силно семейство.
В основното осиротяло семейство са останали всички летящи пчели и
(онези, които са се върнали от новосъздаденото семейство), цялото отворено
и затворено пило на различна възраст и голям брой млади пчели.
Същия, или на следващия ден пчелите започват да изграждат маточници.
На третия ден преглежда маточниците и всички (освен един, най-добрият)
унищожава.
Трети преглед е направил между 22 и 30 дни, след контрола. Тогава
вече е можел да намери яйца в килийките, когато присъединява рояка към
основното семейство, тъй като е унищожил старата майка.
Според Кашковски стази постъпка не се намалява, а се увеличава приносът
на мед в сравнение със семействата, в които не е сменял майката.
За да има научна основа тази смяна на майката Кашковски е направил
няколко опита. При първия опит (1958), с осем семейства, в които старите
майки са сменени по изменения метод на Коржениевски, сравнява:
а) с други осем пчелни семейства, в които майките са сменени с млади
оплодени майки, произведени преди главната паша, и
б) с други осем семейства, в които майките не са сменени (контролна
група).
Накрая на сезона е установил че:
1. Пчелните семейства, в които майките са сменени по изменения
метод на Коржениевски са произвели 66,6 кг мед.
2. Семействата, в които майките са сменени с оплодени майки средно
са произвели 37,4 кг и

3. Семействата
от контролната група,
в които не са правени
промени с майката
- 63 кг мед.
При втория опит
(1959) е разширил
с участието и на
друга група, в която
майките са сменени
чрез естествено
роене (като рояка и
основния кошер ги е
събрал заедно в края
на сезона) са получени
подобни резултати.
Контролната група
е дала 59,65 кг мед, групата със сменените оплодени майки по 30 кг, а от
майките по метода на Коржениевски 64,57 кг мед.
При сравняване на предходните два метода за смяна на майки може да
се види, че имат малко или повече обща характеристика: старите майки в
семействата сменят с млади, които след оплождането снасят яйца в нуклеуси,
но по принцип и старата и младата майка трябва да притежават определени
физиологични способности - отношение, носливост, да запазват общността
и единството на семейството. Такива майки целогодишно снасят яйца, имат
бързо пролетно развитие и използват максимално главната паша.
4.9. Два метода на Агатон Милкович

1. Същността на тези методи е във факта, че при тях не се манипулират
нито ларвите, нито килийките, в които са ларвите. За разлика от предходно
изложените методи, в които се манипулират или единични килийки, или група
орязани килийки, или се пренасят ларви и се изграждат маточници върху тях
като се използва неподходящо за възрастта на ларвите млечице.
Милкович избира пита със светли и правилно изградени килийки и от
едната страна заковава две успоредни летвички, под които предварително
са отрязани килийките до восъчните основи. Така приготвената рамка слага
в майчиното семейство за снасяне на майката. Щом майката снесе първите
яйца то през четвъртия ден в тях ще има еднодневни ларви. След това
изважда рамката и с топъл нож или скалпел отстранява всичките килийки
освен тези по летвичките. От тях отстранява всяка втора или трета ларва.

Летвичките обръща на 90° (така че килийните да са обърнати към дъното)
и слага рамката в отглеждча, като предварително с форма се разширяват
килийните без да се докосват личинките.
2. Според Шливич (1997) Милкович непосредствено след акациевата
паша, когато семействата са силни, подготвя празен корпус ЛР система или
един магазин от система ДБ кошери. Слага отстрани по една рамка мед и
една прашец. Останалото свободно място попълва с правилно изградени
пити с работническо пило светли на цвят като в средата остава едно свободно
място. Вместо споменатата рамка понякога използва рамка със запечатан
мед, като няколко сантиметра до дъното разпечатва и изтръсква меда. В
така подготвения корпус от майчиното семейство, премества майката с пити
отворено пило, изтърсва млади пчели, слага ханеманова решетка и го слага
под майчиното семейство.
От майчиното семейство през ханемановата решетка ще отидатпри майката
много млади пчели, а тя следващите 72 часа ще снесе яйца в празните
килийки. Четвъртия ден отстранява майката и заедно с пилото я пренася в
горния корпус. Сваля ханемановата решетка и на нейно място слага плътна
преграда и отваря прелка. Покривната табла сега отделя майката от корпуса,
в който са ларвите за майки и пчелите се чувстват осиротени. При тях се
връщат летящите пчели и пчелите от горния корпус. В този корпус ще се
стигне до пренаселеност на пчели от всички възрасти, което създава добри
микроклиматични условия за отглеждане на качествени майки. Възрастта на
ларвите е минимална, а обилното хранене още от първия миг с качествена
храна по преценка на кърмачките, защото за всяка възраст на ларвите им
се предлага млечице с определено качество и количество. Маточници има
на много рамки и те се разделят като се слагат в повече оплодни сандъчета.
Получават се повече майки, а според нуждите на пчеларя се получават
рояци, които той засилва с млади пчели
4.10. Метод на Ален Кая

Ален Кая (1956), член на френската Академия на науките и пчелар от любов
към пчелите, отглежда маточници в гнездото без изолиране с ханеманова
решетка на майката, без нейното временно затваряне. При това той се
ръководи от аксиомата, че в нормално пчелно семейство майката се сменя
само в два точно определени случая: (1) когато семейството е осиротяло
от смъртта на майката, когато е много стара, когато изчезне или когато я
убият работничките и не снася достатъчно яйца и (2) когато семейството
ще се рои. Изкуствените методи за отглеждане на майки се основават на
осиротяването.
За успеха на своя метод Кая въвежда следните условия:

трябва да се работи с много силни семейства с около 40 000
пчели, непрекъснато да се подхранват, което стимулира майката да сйася
непрекъснато. Майката не трябва да е по-стара от две години;
външната температура трябва да бъде благоприятна (май-юни), да
има обилна паша, да се осигури топлина в кошера през нощта.
Така изпълнените искания довеждат семействата след известно време
до роеви нагон. Вътрешната температура се увеличава .броят на пчелите е
голям и се чувстват притеснени. Тук има и голям брой пчели кърмачки, които
да се грижат за маточните ларви. Именно това е затруднявало Кая - да дойде
семейството в непостоянно равновесие. В този момент пчеларят трябва да
се намеси, като извади една рамка с пило, а на нейно място постави рамката
с присадените ларви (или рамка с яйца и ларви, подготвени по метода на
Йойроши, Алеи, Хопкинс).
Големият брой млади пчели поемат придадените ларви и преследвани
от инстинкта за отделяне на млечице, започват да хранят ларвите, а
другите, които са профилирани да отделят восък, доизграждат маточниците.
“Маточниците от този метод съдържат голямо количество млечице, като през
втория ден то е 350-400 мг, докато маточниците получени от други методи
имат най-много половината от това количество”, подчертава Кая. “По този
метод се създават благоприятни условия за роене, условия, които могат
да се задържат няколко седмици и все пак да не се стигне до излизане на
рояк. До роене няма да се стигне, ако придадем на семейството изкуствени
маточници с придадени ларви, които не позволяват в семейството да се
отгледа млада майка”.
4.11. Изкуствен начин за отглеждане

на майки от ларви, които не са отделени
от “богата трапеза”
За отглеждане на малък брой майки за нуждите на любителски пчелин най-
природосъобразно е, когато ларвите се оставят в естествените им килийки
заедно с майката, а като отглеждан се използва майчиното семейство. То
успешно приема и храни ларвите, тъй като и килийките имат неговия мирис. Но
този метод не създава желаните качества на майките, както когато се използва
отглеждан, който не е в роднински връзки с ларвите. Това е така защото върху
качествата на търтеите и майката на майката своите положителни качества
придават усърдно пчелите работнички от отглеждана, които не са в роднински
връзки с пчелите от бащиното и майчино семейство.
Когато ларвата от естествената си килийка чрез метода на насилието се
премества, според метода на Дулитъл в изкуствена, тогава тя се отделя

от естествената богата трапеза от майчино млечице, което кърмачките са
оставили в килийката още преди да са се излюпили яйцата. Тук, според едно
холандско откритие, се намират ювенилни хормони, така необходими за този
период на развитие на ларвата. Именно Вирту и Беетсман от Пчеларския
институт в Бивенхафен, Холандия, през 1972 г. са представили директно
доказателство за решаващата роля на ювенилния хормон в създаването
на майката и пчелата работничка”, подчертава Вайс (1982) от Баварския
пчеларски институт. През август 1982 г.
Сесил Тонстей представяйки най-новите
открития (за онова време) в списание "B rit
ish journal", предадени от Беетсман пише:
“Изпробвали са ювенилните хормони, които
влияят и характеризират физиологичните
промени, които се извършват в ларвите на
пчелите работнички и майките. Опитите с
двата ювенилни хормона “ Г , а по-късно
и с хормона “3”, са дали невероятни
резултати, както при пчелите, така и при
майките. Опитите са направени в специално
конструирани кошери и са следени с
помощта на видеотехника. Тези резултати
са обогатили много пчеларската наука и
са разкрили много от тайните в пчелното
семейство. Вирту и Беетсман слагат върху
ларви на пчели работнички (3,5-дневни)
изкуствен ювенилен хормон. От ларвите,
които са се развили са получили пчели,
подобни на майките.
Майката се развива благодарение на този
хормон. Ю венилният хормон има важна
функция в тялото на ларвите, тъй като
довежда до появата на пчелите работнички
(Симонович, 1985). По метода на Дулитъл,
ларвата се отделя и пренася в изкуствен
маточник и се поставя върху капчица Дървен шаблин за разширяване на
млечице, което е бедно и слабо по състав. килийките
Изчаквайки това пренасяне, ларвата
известно време гладува, докато не бъде
пренесена в стартер или отглеждан, за по-нататъшно изхранване и грижи от
страна на "чужди пчели”.
Между другото днес, 30 години след това, с появата на китайската игла за
пренасяне на ларви, са премахнати слабостите на предишното “гладуване”
на ларвите върху "слабата храна” . Китайката игла има по-голяма лъжичка, с

която при пренасянето на ларвите се взема и првече пчелно млечице, което
означава, че не е необходимо да се слага тази смес от вода и млечице в
маточната основа. Китайската игла дава възможност да се прехвърлят много
млади ларви заедно с млечицето в маточната основа, при което ларвите не
са ощетени и приема им е почти 100%, в зависимост от силата на стартера.
Направена е от естествени материали - пера от китайски пъдпъдък и твърдо
китайско дърво, комбинирано с изкуствена тръбичка и спирална пружина.
Важната особеност на материала в споменатата комбинация е тази, че
при допир с млечицето не влияе на биохимичния му състав, а докосването
на маточната основа показва, че ларвите с млечицето сигурно остават на
дъното.
Китайците са решили най-важния въпрос с тази “игла”: възможно е
прехвърляне на ларви в най-млада възраст. Веднага след изчистване на
старото млечице, останало от предишната ларва от пчелите се пренася
младата ларва с току-що отделено млечице, така че пренесената ларва има
качествена и адекватна храна, съобразена с възрастта й. С тази игла не е
нужно предварително да се капва млечице в маточната основа (Младенович,
Стеванович, 2003).
Кръста Пчеларевич Мършул (1930) още по образно казва: “Видимо е, че
маточниците са изградени от човешка ръка, а не от пчелите. Също, че тази
човешка ръка вади яйцето не от маточниците, а от килийките на пчелите
работнички с дървена или костена кукичка и го слага в изкуствено изграден
маточник. За да продължат пчелите да го отглеждат, пък даже това яйце да
е извадено от килийка и преместено в изкуствен маточник, е променило
положението и температурата си, излизайки извън кошера и т.н. Но пчелите
са добри, а и как майката няма да е добра, когато пчеларите само малко са
разширили килийката, но без да се пипа яйцето от мястото му.
Затова предмет на разглеждане в текста, който следва, ще бъдат
методите на Милер, Алей Хопкинс, БХС, сръбския метод на Владимир
Сокчич, Пал Золтан Йойрориш, Хари Клок. При това трябва да се имат
предвид констатациите на Вайс, от които произтича, че не е препоръчиелно
присаждането на ларви в килийки, в които вече е имало пило. Също така
не е препоръчително изрязването на пчелни килийки с ларви и тяхното
прехвърляне върху дървени основи за отглеждане на маточници (Рихар,
1976). Тъй като опитът е известен и научно потвърден (Десконт, 1938), че в
намалените работнически килийки се излюпват по-малки пчели. Доказано
е, че пчелите отглеждат по-голям брой от онези ларви, които произхождат
от най-големите основи на маточниците и приемат за отглеждане по-малък
брой, от по-малки килийки. Доказано е, че майките в големите маточици
са по-тежки (Рашич и Младенович, 1994, Султанов, 1997). Когато пчелите
са продължили грижите за маточните ларви в работнически килийки, се е
получил по-малък брой майки, които са били и по-леки (Вайс, 1967).
Подготовката на майчиното и бащиното семейство, стартера, отглеждана

и семейството-инкубатор, както и подготовката на разплодния материал
имат еднакво значение при всички методи за отглеждане на майки. За тях
науката и практиката е дала своето мнение. В тази книга са показани много
методи, които са проверени в практиката. Важно значение имат и онези
действия, които са използвани в самото начало, независимо от метода,
които допринасят за качеството на маточниците.
да се постави в майчиното семейство пита, току-що изградена, или
основа, или светлокафява на цвят между две пити отворено пило, в която
майката да снесе яйца, като се води строга сметка ларвите или яйцата да са
на една възраст;
отстраняването на пчелите от рамката с разплодния материал
трябва да се прави внимателно, с гъше перо. С тънък и остър нож, затоплен
във вода, или със скалпел или с бръснач, трябва да се намалят килийките
наполовина, да се разширят с дървен шаблон (ф 7-8 мм), като се внимава
да не се докоснат ларвите. Долната част на шаблона предварително се
намокря, за да не залепва по килийките;
килийките с яйцата или ларвите се слагат върху рамка по един от
методите, които са описани в текста, който следва:
така подготвена рамката без забавяне да се сложи в средата на
стартера или отглеждана, който следващите пет дни, трябва да се подхранва
по метода на Бутримов, два пъти дневно в 8 и 13 часа по 200 г медно-
прашецов сироп (3 части мед, 1 част вода, 10-15 прашец и витамин В1);
след три дни да се прегледат пчелите дали не са изградили свищеви
маточници и ако има да се разрушат;
10 дни
клетки, а те в Рамка на Милер

семейства инкубатор,
за да се избегне
тяхното унищожаване от първоизлюпената майка.
Необходими действия за подготовка на оплодния материал при отглеждане
на майки по методите “БХС”, Хопкинс, “Сръбския метод“ на Владимир Сокич:
рамка с яйца или ларви от майчиното семейство се поставя
хоризонтално на специална рамка в семейството-стартер, обърната към
дъното, където престоява два дни, ако се използват яйца на възраст над 24
часа и един ден, ако се използват еднодневни ларви;

килийките с ларвите се режат със затоплен нож, скалпел или
бръснач, като с бръснача се режат наполовина, а с обратната страна на
бръснача до основите на питите;
отрязаните килийки със започнати маточници се лепят върху
дървени плочи с размери 2 х 2 х 0,5 см със затоплен восък, да може всеки
поотделно да се залепи за напречната летвичка в рамката.
Констатинович,
Венер, Младенович и
Цветич (1987) в опитите
1984, 1985 и 1987 г. са
изследвали сравни
телното преимущество
при използване на
методите на Милер,
Алей и Хопкинс
за отглеждане на
майки и са получили
без изключение,
майки с много добро
качество. Сранвявайки
резултатите от трите метода се е оказало, че Милеровия метод, с оглед
направените опити, е имал преимущество, докато по отношение тестване
качествата на майките, т.е. тяхното поколение "разликите са били
незначителни. Само в отглеждането на майки по тези методи през 1986
г. на един пчелин, Милеровия метод по отношение на другите два е имал
значителни разлики. Смятат че това е от качеството на тьртеите при брачния
полет. Също така при своите изследвания са забелязали незначителни
разлики по отношение на отгледаните майки, когато става въпрос за пчелни
семейства в различни видове кошери. И в това отношение Милеровият
метод е дал малко по-добри резултати, както в броя отгледани майки, така и
в тяхната големина и външен вид.
4.11.1. Милеров метод
Избрана светлокафява пита с ларви от майчиното семейство трябва да се

среже и да се направи разрез под формата на полуокръжност или зиг-заг по
цялата дължина на питата под онези килийки, в които ларвите са се излюпили
току-що. По-добре е разрезът да бъде в горната половина на питата, защото
там ларвите имат по-добри условия за хранене и затопляне. В тази част на
питата, която е под разреза, се отстраняват ивици, за да се направи място за
изграждане на маточниците.

4.11.1.1. Как работи Светислав Бакич (2002)
Прекарва два успоредни тела под летвичката, а за рамката прикрепя

четири броя основи във формата на триъгълник.
Така подготвената рамка поставя в семейство-отглеждащ, от което
предварително е извадил питите с пило, освен две с незапечатано пило.
Милеровата рамка слага меяеду питите с пило, а останалото празно място
запълва с пити с мед и прашец. В такова изобилие от храна и пчели от всички
възрасти, а най-вече онези млади, чиито восъчни жлези отделят восък, нападат
рамката и за една седмица изграждат килийките, а майката снася в тях. След
това с гъше перо отделя пчелите. Със затоплен остър нож изрязва ленти до най-
младите ларви, прави селекция и оставя на всеки триъгълник по 3-4 килийки с
ларви, в които има най-много млечице, след което ги връща в същото семейство
за дохранване. Семейството продължава да подхранва по метода на Бутримов,
докато се запечата маточниците. След десет дни отрязва маточниците и ги слага
в нуклеуси от типа многокорпусни, система ЛР. Тук майката се излюпва, полово
съзрява, и от тук излита на оплождане и започва да снася яйца. Тук Бакич
подлага майката на тест в продължение на един месец и ако за това време
корпусът стане тесен, дава на майката добра оценка.
Отбелязва рамката. Избира майчино семейство-отглеждач, след като
няколко предишни години следи производството на семейството и отчита
следните показатели: (1) продуктивност; (2) коефициент за хигиена; (3)
усърдие; (4) отбрана на гнездото; (5) изграждане на пити; (6) събиране на
прашец; (7) добро зимуване; (8) пролетно развитие и използването му за
отглеждане на майки.
Това семейство е доминиращо на пчелина, според изброените показатели
и му служи за семейство-отглеждач. За да използва напълно генетичните
възможности на майката от майчиното семейство, практикува отглеждането
на майки в края на акациевата паша. Защо?
Защото по това време, казва Бакич, (1) всички семейства са показали
своите качества в текущия сезон, така че е лесно да се избере най-доброто
за разплоден материал и за отглеждан; (2) в плодника има свободно място,
майката снася по-малко яйца, но те са по-едри в сравнение с времето
на интензивно снасяне, а от едрите яйца майките са по-качествени; (3)
семействата са във върхово развитие и по-лесно приемат и по-успешно
отглеждат придадените ларви; (4) времето през този сезон обикновено е
стабилно; (5) в Природата има и други силни паши; (6) в семействата има
отгледани голямо количество търтеи за оплождане на майките.
Имах честта и удоволствието да донеса на моя пчелин майките, отгледани
по метода на Бакич, и да следя това което те ‘‘създадоха” за четири седмици.
‘‘Само така без нищо можеш да носиш майката, ако я сложиш в клетка със
седем-осем пчели, ще изгуби повече от 50 % от потенциалните качества,
които притежава. В клетката се травмира, окована е и тези окови усеща

до края на живота си и тя и пчеларят, защото след това бавно развива
семейството и то я сменя. Майката на Бакич създава едно от най-силните
семейства на пчелина и е оставила след себе си много дъщери и внучки,
които по качество не са по-лоши от своите баби и майки. През третата й
година пчелите са я заменили с тиха смяна.
4.11.1.2. Как работи Деян Крецул (2002)
На рамката под летвичката прекарва

два хоризонтални тела и върху тях
закрепя четири вертикални ивици
основи. Летвичката за маточниците
отбелязва с буквата “М” чрез пирограф,
което означава, че е рамка на Милер.
Такава рамка поставя в майчиното
семейство, от което предварително е
извадил рамките с пило, освен две с
незапечатанопило. Между тях поставя
рамката на Милер, а останалото
свободно място запълва с пити с мед
и прашец. При тези условия пчелите
изграждат килийките, майката снася
в тях, измита пчелите, със затоплен
остър нож подрязва лентите до най-
младите ларви. Така подготвената
рамка внася в отглеждан. Това е ЛР
кошер от 2 корпуса, като във всеки
корпус слага в средата “М" пита. След
десет дни изважда маточниците и ги
Алеев метод за отглеждане на майки
пренася в нуклеуси за оплождане.
А-отрязване на ивица с яйца или ларви
Използва ЛР корпус, който разделя В- отрязване на килийки от пилото, които
на три части, в които майките ще се се залепят с восък
излюпят, оплодят и създават свое С-Изградени маточници
семейство. Майките ги оставя, докато
не се убеди в добрите им качества. Това е времето, когато първата пита вече
е със запечатано пило, а майката започва да снася в новоизградената пита
от младите пчели.
Ако използва майките за собствения пчелин, разширява семействата с
пило и пчели от осиротелите семейства, а старите сменени майки поставя в
сборен ЛР корпус с пило и стари майки, от които остава само една.

4.11.2. Метод на
Квимби
Квимби е излюпвал
майки в образувани
малки семейства с 1 кг
пчели, на които е давал
малко парче пита, която
съдържа ларви не по-
млади от два дни и не
по-стари от три дни. В
питата от плодника прави
отвор с размери 2,5 х 7,5
см, в което вмъква питата Долната част на питата по метода на Бертман.
с ларвите. В кошера има 1-най-старо пило,
само запечатано пило. 2-илздо пипо,
Въпреки че е работил по 3-най-младо пило,
4-маточници,
описания метод в книгата
5-изрязана пита с пило във фоомата на дъга
си е написал, че във всеки
случай предпочита да
отглежда майки в силни
осиротели семейства.
4.11.3. Метод на Алей

Хенри Алей (1883) пръв започва да произвежда майки за пазара. Директно
от майчиното семейство взема яйца и ларви, снесени върху восъчни ленти,
които се изрязват (А). Според Бертнан “най-добре е тези ивици да се изрежат
от периферията на отвореното пило”. Според Аветисан, “ивиците не трябва да
се режат в долната част на питата, където температурата е по-ниска и забавя
развитието на ларвите, а от средната част”. За закрепване на ивицата с ларвите
се подготвя специална рамка (В и С). В питата на такава рамка се правят два
хоризонтални отвора под формата на дъга с височина 4-5 см. В изпъкналата
част на свода в прозор .ето на питата се залепя подготвената ивица с ларвите,
насочена към дъното. След това рамката с разплодния материал се поставя в
отглеждан. При това восъкът не трябва да бъде много топъл, за да не изгарят
ларвите, а също да не е и много изстинал, защото няма да залепи ивиците.
Обикновено в един прозорец се поставят 10-15 маточника.
Всъщност се отрязват ивици с яйца и ларви, които трябва да имат в
средата ред неповредени килийки. От всички четири яйца (ларви) в ред се
унищожават по три и остава една. Унищожават се и всички ларви наоколо, за
да няма “конкуренция”. Предимствата на този метод се свеждат до това, че

маточниците, които пчелите изграждат са отдалечени един от друг.
Недостатъците на този метод са във факта, че ивиците според начина на
залепване могат да се повредят; да бъдат лошо залепени и под тежестта на
пчелите да паднат; при такива ивици остава мирисът на пръсти, който може
да влияе отрицателно върху приема на ларвите.
4.11.4. Метод на Бертран
Бертран, знаейки че най-пресните яйца се намират на периферията на

откритото пило, той изрязва долната част на питата с пилото във формата
на дъга и така е получил низ от килийки с яйца. Поставил е разплодния
материал в плодника на отглеждан между две пити запечатано пило. Преди
това е отделил майката и всички пити с отворено пило. На единадесетия
ден след оставяне на разплодния материал, е изрязал маточниците и ги е
сложил в нуклеуси, а след оплождането на майките ги е използвал според
нуждите си (Сталетич, 2001).
4.11.5. Метод на Гонтарски

Гонтарски препоръчва от избраното пчелно семейство да се отдели цялото пило
и майката. Пчелите от питите се изтърсват, а пилото се поставя в друго семейство.
В осиротеното семейството без пило, след 3-4 часа се поставят две рамки със
затворено пило и върху тях пчелите започват да изграждат маточници.
4.11.6. Метод на Цандер

Цандер взема ивици от пити, които са осеменени от майчиното семейство
(с ларви на възраст 12 часа). Отрязвал ги е със затоплен нож и единични
килийки е залепвал с разтопен восък върху дървени поставки с размери 25
х 25 х 5 мм. Така подготвените 15-20 килийки лепи с восък върху напречна
летвичка в рамката и я поставя в отглеждача обърнати в посока към
дъното.
4.11.7. Метод на Драгутин Лок
Драгутин Лок е известен хърватски пчелар. Използвал е триъгълни клинове

като носещи маточниците. Направени са от много тънки дъсчици с дължина
3,5 см и ширина в основата на триъгълника 1,5-2 см. Единият край е заоблен,
а другият заострен. Върху заобления край залепя с восък работническа
килийка с яйце, а заострената част забожда в питата. В отглеждача никога
не е придавал повече от 15 маточини.

4.11.8. Метод на Девис
Това е видоизменен метод на Алей. Вместо да се реже работническата
пита (както при Алей), отрязва се прясно търтеево пило. Отрязват се ленти от
тьртеевото пило и с восък се залепват за дървени летви. От маточниците се
взема млечице и във всяка търтеева килийка се капва от “царската храна". След
това с помощта на китайска игла се вземат работническите ларви и внимателно
се пренасят във всяка трета или четвърта търтеева килийка. Този материал се
отнася в отглеждана. Тези маточници изискват повече внимание при отделянето
и придаването за разлика от дървените основи. Предварително трябва да се
приготви стиропор с 24 пробити дупки за маточниците. Стиропорът лесно се
пренася от кошер на кошер, по време на придаване на маточниците.
4.11.9. Метод на Пал Золтан Йойриш
Отглеждането на майки от яйца е развито и основано от унгарския

изследовател Йойриш. Майките, които е отглеждал от яйца са били по-
големи и по-тежки, отколкото отгледаните от ларви на възраст повече от 36
часа, като първите са били и по-плодовити, като се имали повече яйчени
тръбички от майките, отгледани от ларви.
Йойроиш препоръчва: (1) от младо пило трябва да се отрежат две ленти
с по два реда килийки, в които майката от майчиното семейство е снесла
яйца; (2) без да се пипат с ръка лентите, чрез чист нож, се поставят върху
две летвички, така че килийките да са водоравно и се поставя в семейство
за два часа, за да залепят пчелите лентите за носача; (3) летвичките с
лентите се слагат в горния край на питата, обръща се с 90°, така че лентите
от водоравно да дойдат във вертикално положение, или килийките обърнати
в посока към дъното на кошера поставя в празен стартер; (4) предварително
се унищожават две килийки, а всяка трета килийка се запазва. Яйцата в
килийките до летвичките също да се унищожат.
Така приготвеният оплоден материал, с яйца от майчиното семейство, се
слага в корпус, който играе ролята на стартер над ханемановата решетка
с млади пчели, без отворено пило, където престоява 48 часа. Майката с
пилото е под решетката в долния корпус с подвижна преграда. След два
дни се изважда преградата, така че пчелите от горния корпус да чувстват
присъствието на майката и качествено да отглеждат ларвите. Едновременно
с изваждането на преградата в горния корпус се прибавят две пити отворено
пило от двете страни на маточниците. Трябва да се сложат пчели от долния
в горния корпус, за да се създаде оптимална влажност при маточниците.
Ако разплодният материал е ларви в отглеждана нищо не се променя.
Майката със затворено пило е под решетката, а открито пило, мед, прашец
и две рамки-хранилки са под ханемановата решетка. Рамката с оплодния

материал се слага в средата на гнездото на отглеждана, между рамки с по-
старо открито пило. И в двата случая семейството се подхранва по метода
на Бутримов (1979).
4.11.10. БХС метод (Барбе, Хилер, Снелгров)

Същността на метода БХС е в пренасянето на килийки с ларви върху пита-
чосач. Те предварително са нахранени с майчино млечице в започнатите
маточници в килийките на питата, разположени хоризонтално с широката
страна в пита, в семейството-стартер или осиротен отглеждан. Когато
пчелите в стартера останат 6-8 часа без майка, се изважда от майчиното
семейство питата с яйца и млади ларви, пчелите се отделят и от хоризонатлно
положение се слага над специално място в стартера, като вече килийките са
обърнати в посека към дъното. Под гази рамка се поставят две летвички
с дебелина 10 мм, една празна пита и за тази цел специално направена
поставка, която не позволява допир на маточника с питата-носач и осигурява
свободно развитие. Така поставената рамка с разплодния материал
осигурява започване и изграждане на маточници в килийките в естествено
положение - обърната към дъното. Около рамката с ларвите или яйцата,
се слага затоплящ материал, празен лолукорпус, който се покрива с фолио,
вестник и капака на кошера.
Желателно е питата, в която ще се сложи разплодният материал да се
заздрави с още 2-3 реда здрава тел, за да не се изкриви и да падне върху
отглеждащия материала. В следващите два дни пчелите ще започнат да
изграждат от долната страна на питата голям брой маточници. След два дни
от поставянето, рамката със започнатите маточници трябва да се извади, като
внимателно се отстранят пчелите и се занесе на добре затоплено място. Питата
със започнатите маточници да се раздели на части, като се внимава частите с
най-много маточници да останат цели. От противоположната страна на питата
килийките се намаляват до 3 мм, след което частите се слагат на тази страна.
Върху подготвени дървени плочки се пренасят килийките със започнатите
маточници, залепват се със затоплен восък, а комплектните плочици се залепват
за хоризонталните летвички в рамката, а след това се придават в отглеждай.
Ларвите около килийките със започнатите маточници трябва да се
унищожат, за да не бъдат конкуренция.
По този метод се получават много по-добри майки, отколкото по метода
на Дулитъл.
4.11.11. Метод на Хопкинс

При този метод подготовката на разплодния материал и поставянето му
в стартер е подобен както при методите “БХС’ и “Сръбския метод”. Затова
Отглеждане на маточници 1S3

пчеларят трябва: (1) да отстрани пчелите от питата с пилото, да я премести
в топло помещение и да я сложи на работна маса; (2) от всеки четири реда
с яйца да унищожи три и да остане един, като в него остави всяко четвърто
яйце, а унищожи другите три, над които пчелите ще започнат да изграждат jj
маточници; (3) така подготвената пита с широката страна се слага над
мястото на предварително подготвения стартер или отглеждан (сн. 41). За
да се получи свободно място за маточниците, под рамката с разплодния
материал се подлага друга празна рамка (без пита) или подложка от решетка,
която ще попречи за удължаване на питата с разплодния материал.
4.11.12. “Сръбският метод” на Владимир В. Сокич
Инженер Сокич в “Сръбския метод“ е комбинирал методите “БХС“, Хопкинс ]

и метода на Йойриш за “майки от яйца“.
Той в първата фаза осиротява отглеждана и отделя цялото незапечатано
пило и яйцата. След няколко часа изважда рамка с пресни яйца от майчиното
семейство и го поставя хоризонтално над мястото в предварително
осиротеното семейство (с яйца и ларви в килийките), обърнати в посока '
към дъното. Под тази рамка слага две летвички с дебелина 10 мм, които '
осигуряват на маточниците свободно място да се развиват. Така поставената
рамка с разплодния материал осигурява изграждане на маточници над
килийките в естествено положение. Над рамката с яйцата слага полукорпус
и покрива с фолио, вестник и покрива на кошера.
След два дни взима рамката с разплодния материал, внимателно маха
пчелите, избира около 20 от най-добре хранените ларви в килийките, които '
най-много са напълнени с млечице. Чрез загрят скалпел или бръснач
намалява килийките до основи на противоположната страна, нарязва ги и ги
залепва с восък върху дървени плочки с размери 1 0 x 1 0 x 5 мм. Плочките :
залепва на два реда от долната страна на рамката на питата-носач и на
летвичка, поставена в средата на рамката. Така подготвена рамката връща
в предварително осиротения отглеждан. (И ако авторът на този метод няма
подхранване в програмата си по време на отглеждане на маточниците, тази
дейност е необходима и я препоръчваме като задължителна по метода на
Бутримов.) В дървените плочки, според автора, са забити гвоздеи, чиято
цел е маточникът да се държи здраво закрепен за питата с мед и пило. При
поставяне на маточника главата на гвоздея минава през запечатания мед
и по няколко капки отиват в маточника. Пчелите смучейки меда приемат
маточника като член на своето семейство.
След 12 часа от снасянето на яйцата започва процес по спиране на роенето
и създаване на нуклеуси. Нуклеусите оформя от 3-5 рамки с пчели, пило и
храна (не е все едно дали са 3 или 5 рамки, по-добре е да са пет) и на всеки
слага зрял маточник.

4.12. Отглеждане на майки чрез пренасяне на
ларви по стриктни правила
На пчекарите-любители пчелари и останалите с неспокоен дух, склонни
към експерименти се предлага възможност чрез метода за прехвърляне на
ларви да отгледат майки за себе си и за приятели пчелари.
Затова, когато планирате да отглеждате майки за личния пчелин, по който
и да е от методите, трябва да уважите препоръките на Бутлеров, Коптев,
Губин, Вайс, Михайлов, Халифман, Рутнер, Лесков, Шабаршов, Шмелйев,
Кулничевич, Томажин и Станимирович, да осигурите естествено създадени
семейства-гиганти да дадат материал за разплод. Отглеждам с изобилие
от майчино млечице да отгледа маточните ларви и да осигури оптимален
микроклимат (температура и влажност на въздуха) около маточниците.
Бащиното семейство да отгледа оптимален брой търтеи, защото и най-добре
отгледаната майка няма да си вземе изпита, ако не е естествено оплодена
от качествени и достатъчно по количество търтеи.
Затова Кале, управител на фирма “Дадан" за отглеждане на пчели, казва:
“отглеждането на майки не е изкуство, а е занаят, който трябва да се работи
с внимание, специална подготовка и знания. Съществуват стриктни правила
към които да се придържате с точност и чрез придобития опит могат да се
подобрят резултатите" (Петрич, 1987). Онези пчелари, които се занимават
с пчелите професионално и имат няколко стотин кошера, те са принудени
сами да отглеждат майки. Какво е необходимо за такъв пчелар да отгледа
примерно 400 майки, с които би трябвало да задоволи собствените си
нужди, и нуждите от пакетните рояци, отговор дава Сокич (2000) в книгата си
"Отглеждане на майки - сръбски метод”, като казва:
най-малко едно майчино семейство,
най-малко едно бащино семейство;
най-малко две семейства за започване на маточниците;
четири отглеждана, които на всеки пет дни завършват максимално
по 20 маточника;
двадесет и пет семейства, от които се пълнят оплодните
семейства;
двадесет оплодни семейства, които са определени да приемат
рамките от полукорпусите;
четири семейства инкубатор.
От казаното до тук излиза, че са необходими 37 пчелни семейства в
кошери система ЛР с 2 корпуса и един полукорпус (който играе ролята на
полумагазин, пренаселен с пчели).
Когато към това се прибавят разнообразните прибори и инструменти като
восък за основата на маточниците, рамки с летвички, тапи за основите на
маточниците, два съда - малък и голям за топене на восък за направа на

маточниците, кот лонзатоплене на вода в голям съд за топене на восъка, дървена
форма за разширяване основата на маточниците, чаша с подсладена вода за
намокряне на формата, кърпа За подсушаване на формата и маточниците,
стая от 4 кв. м. за прехвърляне на ларви, в която температурата трябва да е от
25 до 30°С, а влажността на въздуха повече от 70 %, работна маса, поставка
за рамката за прехвърляне на ларви, неонова светлина между 12 и 24 волта,
за да не изсъхва млечицето, млечице в тъмен буркан, игла за пренасяне на
ларви, памучен (навлажнен) плат за покриване на рамката с ларвите, лопатка
за прехвърляне на пчели при пълнене на стартера, термометър, сандък за
роене, фуния за пълнене на стартера, хранилки, изолатор и други дребни
прибори, няколко души специалисти, опита на любителя пчелар да отгледа
майки чрез прехвърляне на ларви за собствения пчелин е чиста илюзия, че
само така можем да отгледаме добра майка.
Колко струва една такава майка показва опитът на Лаело Лукач, пчелар
от Виена, който показва своя начин през юли 2000 г. О т 36 майки в нуклеуси
готови за оплождане, са останали само 5 свестни майки. Затова е използвал
две семейства за отглеждане, а от пет е взел материал за засилване.
Изразходвал е 10 кг питки и осем килограма мед. Това е явното, а другото
- изгубил е 80 кг мед от двете семейства, които са били отглеждани и не са
събирали мед, похарченият бензин и изгубеното време.
О т казаното г-н Лукач е направил заключение “П о-добре да ги бях
купил".
4.12.1. Метод на Прат-Дулитьл

Вече е забравено, че повече от 50 години преди американеца, руският
пчелар Гусев е разработил оригинален метод за изкуствено отглеждане на
майки. Широко приложение в пчеларството в специализираните стопанства
за отглеждане на майки, е намерил методът на Прат-Дулитьл за отглеждане
на майки чрез прехвърляне на ларви. Понякога го наричат метод на Прат, но
това е неправилно, защото Прат е прехвърлял ларви в специално направени
чашки, каквито днес не се използват. След това Дулитъл е прехвърлял ларви
в чашки, които получава като слага шаблон във врял восък и ги е лепил
за дървени плочки върху рамката за отглеждане. Съвременният метод за
отглеждане на майки обединява предимствата на двата току-що описани
метода. Затова е правилно да се нарича метод на Прат-Дулитьл (Аветисян,
1983).
Прат и Дулитъл в края на 19 век поставят основата на модерното
производство на майки, с модерните технологии за отглеждане при почти
всички майкопроизводители, които ползват този метод, в малки вариации.
В зависимост от интуицията на майкопроизводителите или технологичното
оборудване и днес този метод е широко използван, а при промишленото
производство на майки незаменим.

Дулитъловият метод осигурява непрекъснато производство в голям отрязък
от време, където се следи и осигурява процесът от току-що присадените
ларви до оплодените майки. Дулитъл пръв въвежда групи пчелни семейства,
които имат специални "задължения” в процеса на отглеждане на майки.
Първата и най-важна група е тази на майчините семейстза, които се следят
доста години (от 2 до 4 години, според различни автори), от които се взема
разплодният материал (младите ларви). Втората група са семействата,
които започват отглеждането, или тези, които захранват ларвите в маточните
чашки, които в пчеларския жаргон се наричат стартери. Третата група е от
семействата, които продължават започнатото отглеждане, наричаме ги
отглеждани.
Дулитъл е пропуснал да обърне внимание на групата, която по нищо не е
по-малка по значение - бащиното семейство. По негово време за гьртеите
се е говорело отрицателно.
Методът Прат-Дулитъл се състои в:
а) правене на чашки
б) подготовка на чашките за пренасяне на ларви и снабдяване с храна
с) прехвърляне на ларви.
Всички останали дейности за получаване на ларви на една възраст, като
подготовка на отглеждан и бащини семейства, се съпровождат също така,
както и при производство на майки без пренасяне на ларви.
Двойното пренасяне на ларви намира все по-широко приложение при
специализираните производители в САЩ и някои други страни. Като резултат
от това прехвърляне могат да се получат майки с по-голямо тегло, по-добри
качесгва, увеличен брой яйчни тръбички в яйчниците и при възможност да
напълни спермотеката с 10 млн. сперматозоиди при качествено оплождане,
отколкото при обикновено прехвърляне.
Същността на двойното прехвърляне е манипулация с ларвите на две
нива. В първото, се пренасят ларвите (без разлика на възраст и произход) в
чашки, където пчелите за 10-12 часа отделят колкото могат повече млечице
за тези "чужди яйца”. При втората стъпка, се изхвърлят придадените ларви
и на тяхно място в чашките върху отделеното млечице се присаждат ларви
на възраст до 6 часа от майчиното семейство, а след това тази рамка с
разплодния материал се придава в отглеждана.
Осемдесет годишният Ж. Веселинович, казва за този метод: “Този метод
за отглеждане е много скъп. Опитал съм го. Средствата могат да се намалят,
чрез придаване на по-голям брой ларви в отглеждана, но тогава неминуемо
намалява качеството на майките (Пеянович, 2003).
4.12.2. Метод на Йентер

Йентеровият метод е по-нов и неговите предимства са в това, че при
работа пчеларят не докосва ларвите и няма опасност да се повредят.

Същността на метода е в използването на подвижни дънца като основа за
бъдещите маточници. Основава се на ограничаването на майката и нейното
принуждаване да снася яйца в пластмасови килийки.
Майката е затворена в пластмасова клетка с размери 120 х 120 х 36 мм.
Там тя разполага с около 90 килийки, в които има подвижни дънца. Общият
брой килийки в клетката е 370. Тези подвижни дънца са поставени от задната
страна на клетката, в която затворената майка снася яйца. Така снесените
яйца, според упътването на производителите, по-късно се закрепват върху
летвички, а те в рамка, която се придава в отглеждача.
Възражението срещу отгледаните по този метод майки е, че ларвите са
недостатъчно изхранени, а дължината на маточниците е под 20 мм (Илиев,
2003).
I
4.12.3. Метод на Ян
Сливка с ларви на
възраст от 2-4 часа
Ян Сливка пренася ларви
от тригодишна майка (която
отделя за 10 дни), за да може
след освобождаването да снася
по-едри яйца. Дългогодишният
опит е потвърдил, че когато
от такива майки се присадят
ларви, на възраст от 2-4 часа в
основата на маточника, върху
капка млечице и дестилирана
вода, тогава и маточниците
и майките са с по-добро
качество. Насажда 24-30
маточни основи, разпределени
върху две летвички по 12-
15 броя. Маточните основи
предварително поставя в силно
семейство за полиране за 2-3
часа в наставка над ханемановата решетка, а след това в тях пренася ларви.
Това прави през нощта, за да се избегне вредното действие на слънцето
върху разплодния материал. При това с дишането си осъществява и друга
цел, спомага да не изсъхват ларвите. Микроклиматът в работното място за
прехвърляне на ларви се създава с оптимални условия, като температурата
е над 25°С, а влажността на въздуха повече от 70 %. Рамката с присадените
ларви непрекъснато е покрита с топла влажна кърпа.

Уважавайки естественото създаване на майки, Ян поставя две пити
отворено пило в най-силния кошер, където пчелите отделят най-много
млечице, в корпус над ханемановата решетка (без пчели, за да не пренесе
по погрешка майката). В него на следващия ден поставя между двете пити
с открито пило рамката с ларвите. От двете страни на питите с пило има по
една рамка с незапечатан мед и прашец. Следващите 3-4 дни подхранва
изобилно с прашец (питка от прашец, която симулира принос).
Узрелите маточници, които са били в отглеждача 10 дни, поставя в малки
клетки, на дъното на които поставя капка мед или зърно от питката. Така ги
прехвърля в първата част на инкубатора с температура 34,4°С и влажност
на въздуха 80 % за два дни, докато не се излюпят майките. Щом като се
излюпят, клетките се преместват в друга част на инкубатора с температура
30°С за един ден. За това време отрязва маточниците до половината (за да
не се затрудняват майките при влизането, за да ядат млечицето от дъното
на чашките), бележи майките и ги разпределя в оплодните сандъчета. На
дъното на всяко сандъче поставя питка и го заселва с млади пчели. Пчелите
от питите с отворено пило (след връщането на старите пчели) напръсква с
хладка вода и ги слага в оплодното санъдче, затваря капака и изчаква 60
минути, за да се успокоят. През това време пчелите се захващат за капака
и образуват грозд. Изтърсва пчелите на дъното на санъдчето, като тръсва
капака, придава майката от клетката, като я пуска да падне върху тях.
Така създаденото оплодно санъдче, със затворен вход се отнася на тъмно
място за 48 часа. На другия ден привечер, премества сандъчето в оплодния
пункт и отваря прелката. След 24 часа отваря по-големия вход, откъдето
на следващия ден майката ще излети за оплождане. След 10 дни отваря
оплодните сандъчета и според наличното пило прави тест за качествата на
майката.
Ако повтаря цикъла, тогава изрязва изградените пити в сандъчето,
отстранява пчелите и така тези сандъчета са готови за ново зареждане.
4.12.4. Метод на Иван Венер (летни майки)
Иван Венер (1986) е с повече от 50 години пчеларска практика, като

интензивно пчеларства с над 1000 кошера, система ЛР. Той е промишлен
пчелар и сменя майките всяка година. Използва оптимално научния и
практически опит на развитите пчеларски държави. Механизирал е всички
производствени дейности, също така и производството на майки. При
отглеждането на майки използва стандартния кошер система ЛР, Рошфусова
решетка, преградни дъски от плоскост и покривна табла от ЛР кошери.
Майките за собствения си пчелин произвежда през лятото, когато цъфти
слънчогледа. Той е определил летните месеци, тъй като по естествените
биологични закони на пчелните семейства, майката снася по-едри яйца
и от маточните ларви се излюпват по-едри майки. Новородените пчели

от работническите ларви достигат физиологична възраст за зимуване, а
младите майки снасят до късна есен без да има опасност от кърлежи, защото
след центрофугирането на меда, през август е провел третиране по свой
метод и е унищожил кърлежите.
Иван Венер като много образован пчелар-практик, добре информиран
за постиженията на пчеларската наука и практика по света, е запознат с
експериментите и резултатите на Левичева. Въз основа на тях и своя богат
опит е приложил в непрекъснати експерименти при лятното произвеждане
на майки.
Опитите, които е направила Левичева, аспирант в катедрата по пчеларство
в ТСХА показват, че майките, които са се излюпили по-рано в Крайморския
район, изостават в сравнение с майките, излюпили се в късното пято. За
това свидетелстват данните от таблица 28.
Влияние на времето а което са отгледани майките върху тяхната плодовитост и производство на

мед от семействата (пчелини на Крайморската селскостопанска опитна станция, 1967 г.)
(взето от Аветисян, 1983) Таблица 28
Сезони за Брой Брой Продукция на мед

производство семейства
килограми % килограми %
на майки
рано пролетта 43 384 +/- 15,2 100 39 65 +/- 2,5 100
късно лятото 54 445+/- 10,5 116,3 35 74 +/- 2,9 114,8
Съгласно тези данни, според Аветисян (1983), ' семейства, в които майките
са късни, са отгледали средно 16,3 % повече пило и са събрали 14,8 % повече
мед от майките, отгледани пролетта. Аналогични резултати са получени на
пчелина на специализирания совхоз “Пчеловод" в Крайморския район."
"Летните майки” , казва Венер, “вече в ранната пролет на следващата година
започват по-усилено да снасят, което създава силни семейства за акациевата
паша. Тези майки не са изтощени и притежават всички особености на току-
що съзрялата майка., която повлиява върху липсата на нагон за роене, което
з а съгласие със смяната на майките през март, което прави Керл.
Августовското време за отглеждане и смяна на майките има и своите
практически причини, е отбелязал Вернер, защото:
семействата са приключили пашата, не ги обезпокояваме и не им
пречим;
през юли, когато се отглеждат маточниците има благоприятни
условия, средата на цъфтежа нз слънчогледа е, има добър принос на
нектар и обилно цветен прашец, което стимулира семействата към роене
и получаване на маточници и майки с високо качество. По време на
оплождане на майките, в началото на август има достатъчно търтеи във
всички кошери.

Маточниците отглежда в много силни семейства на пчелина. Как?
1. В началото на юли, когато започва да цъфти слънчогледа (и
предполага че това ще продължи до 25-ти), избира семейства, които ще
отглеждат не повече от 30-40 маточника и ги засилва с пило и пчели. Това са
два корпуса пълни с пило, между които има ханеманова решетка и майка в
долния корпус. Ако пашата е добра и пчелите внасят много нектар, слага и
полукорпус за мед, но все пак да се усеща, че е тясно, което обикновено ще
предизвика роеви нагон и изграждане на естествени маточници.
2. След 13 дни с тези семейства прави следното - сваля корпуса с
майката от поставката и го премества на друга поставка на по-отдалечено
място. Горния корпус сваля на долната поставка, от която преди това е взет
долния корпус. От първия корпус изтърсва няколко рамки млади пчели пред
прелката, като внимава за майката. По този начин получава семейства, които
разполагат с млади пчели и с летящи пчели, мед и прашец. В семействата
има изобилие, пашата продължава, но нямат майка и отворено пило и когато
се разрушат започнатите маточници и придадат присадени ларви, изграждат
маточници и ги отглеждат при най-добри условия. След 10 дни вече има
много добри зрели маточници.
При случай, че през следващите шест дни, докато не са затворени
маточниците, пашата спре, семействата всеки ден трябва да се подхранват
с разреден мед.
Значи силно, но и още засилено семейство в трикорпусен кошер, който е
превърнал в еднокорпусен с пчели от всички възрасти, които с радост приемат
придадените ларви и с още по-голяма радост ги хранят, като задоволяват
естествения си инстинкт - освобождаване на млечните жлези.
В семействата, в които ще сменя майките след края на пашата, сваля
магазините и ги оставя в два корпуса, както при зимуване. Върху тях
слага празен корпус с вертикална преградна дъска, която го разделя на
два еднакви оплодителя. От отворения кошер взима и слага по две пити
с отворено пило във всеки оплодител, по една празна пита, а останалото
свободно пространство запълва с пити с мед. От рамките изтърсва пчели.
Ако види майката, трябва да я пренесе с рамката в долния плодник. Там
има много пило и пчели и върху тях се поставя Рошфусова решетка14 (РР)
със затворени прелки. Върху РР слага корпус с оплодителите. Пчелите от
долния корпус през дупките на решетката минават в горния и се настаняват
върху питите с пило и мед. На следващия ден разделя двата корпуса,
долния с майката и горния с оплодителите чрез плътна преграда. Във всеки
оплодител поставя по един зрял маточник и прибавя захарно-медна питка.
Отваря вход върху РР.
При използване на тази решетка пчелите от двата оплодителя имат
връзка по между си чрез двойната лента на РР към горната повърхност на
покривната табла.
При показания метод е получил кошер с пчели в две части, в долната

е семейството с летящите пчели, две-три пити с пило и старата майка, в
горната - два оплодителя (като във всеки има по един маточник) с надеждата,
че поне едната от двете майки успешно ще се оплоди. РР осигурява, при
случай че майката се загуби и в едното отделение няма майка, да не влезе
лъжлива майка. Там където оплождането не е успешно, приемат чрез РР
съседната майка като своя.
Оплождането на младите майки става следващите 7-10 дни, а в средата
на август се прави проверка: изважда се Рофусовата решетка (РР), изважда
се преградната дъска и се разширява горното отделение с младата майка.
Ако в двете части има оплодени майки, едната се отделя със свои или други
рамки и пило и се използва, където трябва.
През средата на август от всичките четири пити с пило, които са прибавени
в оплодителите са се излюпили пчели. Новата майка ще снесе в още 3-4
пити. Едновременно с това и старата майка снася усилено, сякаш да навакса
изваденото пило и тя има 3-4 пити с пило. Затова допринасят дадените
навсякъде още в началото питки.
Следващото действие е смяна на местата на корпусите, долният става
горен, а горният става долен. Летящите пчели от сегашния горен корпус, в
който е старата майка, след връщане от паша влизат през долната прелка в
корпуса с младата майка и остават там, а летящите пчели от горния корпус
влизат също в долния корпус. Така горното семейство остава без летящи |
пчели, майката лесно се хваща и отстранява, плътната преграда се изважда
и двете семейства или корпуса) стават едно цяло. Завършва плана за замяна
на есенни майки за засилени семейства с млади пчели.
4.12.5. Тих метод на Хари Клоук

(без обезпокояване на пчелите)
Пчеларят от Нова Зеландия Хари Клоук (2002), е успял да приложи |

единствения метод за отглеждане на майки без обезпокояване на пчелите,
казва Сюзън Коби (2002). Между многобройните методи за отглеждане на I
майки, може би този метод не е добър във всичко, но създава добри майки, ]
казва тя.
Следейки инстинкта, който кара пчелите да изграждат маточници, когато
нямат майка Клоук създава своя система за отглеждане на майки. Същността
на системата е в това, че маточниците започват върху яйца в семейство с
майка, и по-малко се обезпокояват пчелите. С това е уважил аксиомата:
(1) пчелите сами избират ларвите в момента на излюпването им, хранят ги
специално, за да отгледат от тях най-добрите майки и (2) обезпокояването
на пчелните семейства предизвиква стрес, чиято последица е прекъсване
активността на майката и диария при пчелите.
При него, едно и също семейство, едновременно е майчино, стартер
202 Майката - уникално творение I

и отглеждан, с което е постигнал пчелите да отглеждат ларви и започват
маточници от яйца, които е снесла тяхната майка. От там и приемът на
ларвите е висок. По този метод маточниците се започват и завършват в едно
семейство. За отглеждане на майки се използват елитни семейства, които се
използват за производство на мед, с което се елиминира необходимостта от
преместване на разплодния материал в друго семейство-отглеждач с майка,
във време когато храненето е жизненоважно.
Той умело е поставил във функция естествения инстинкт “пчелното
семейство трябва да бъде без майка, ако придадените му присадени яйца
могат да послужат да започне да изгражда маточници”. Познавайки инстинкта
на пчелите, той по най-добрия начин се възползва от манипулацията на
летящите пчели, чрез промяна положението на кошера, от посоката на
летене да засили тази част от семейството, което е “задължено" да храни
ларвите и отглежда маточниците.
Знае, че майките са отгледани от маточници на майка от високо качество и
че всяко обезпокояване на пчелните семейства довежда до стрес. Подхожда
към отглеждането на майки от становището, че пчелното семейство, което
едновременно е майчино и стартер и отглеждан, колкото се може по-малко
се обезпокоява. С това при отглеждането на майки използва стандартни ЛР
кошери, ханеманови решетки и преградни-хоризонтални дъски. Преградната
дъска се състои от преградна дървена рамка с вътрешни жлебове, в които
е поставена подвижна плоскост, която разделя плодника на майчиното
семейство на две части (на стартер и плодник) в двукорпусния кошер.
Големината и видът на преградната рамка, както и големината и формата на
плоскостта са идентични по размери с класическата ханеманоза решетка за
кошер система ЛР. Рамката на ханемановата решетка чрез малко дооправяне
може да послужи и като преградьа дъска. На рамката отпред и отзад има
прелка. Плоскостта е подивжна, което дава възможност, над ханемановата
решетка пчелите да преминават от майчиното в осиротеното семейство и
обратно. Когато плоскостта е поставена в преградната рамка, семейството е
разделено, в долния корпус с пчелите е майката, а в горния корпус има пчели
без майка, който служи за стартер.
Знаейки, че качествените майки стават пълноценни от обилното хранене в
стадий ларви, Клоук отдава специално значение на осигуряването на силно
майчино семейство и отглеждан. За целта един месец преди да започне
процеса, организира отглеждане на силни семейства с млади майки, в които
се внася изобилно нектар от природата или е осигурено подхранване с меден
сироп и прашец. Това е с цел произвеждане на колкото се може повече пчели
кърмачки за изграждане на основи, вентилация, принос на нектар, прашец и
вода, т.е. пчели от всички възрасти.
Схемата по която Клоук отглежда за шест седмици 4000 майки е
следната:
един месец преди отглеждането на майки образува група от силни

семейства с млади майки, чиито прелки обръща на изток към сутрешното
слънце. Ако няма паша в природата, изоблино храни семействата с медно-
прашецов сироп (за любителски пчелин са достатъчни 1-2 семейства с
плодник от 2 корпуса, сложени върху висока поставка);
седем дни преди придаването на ларви, семейството от високата
поставка се слага на земята и се затваря изходът към слънцето, а се отваря
на запад (за да засили горното семейство с летящите пчели през прелката на
преградната рамка). Майката в долната част изолира чрез ханеманова решетка,
там оставя три рамки пило, прашец, мед и празна рамка за снасяне на яйца.
Корпуса покрива с ханеманова решетка и върху него слага преградна рамка с
извадена преграда, за да могат пчелите от горния корпус през ханемановата
решетка да общуват с майката. Върху преградната рамка поставя горния корпус
с пчели, прелката на които е обърната към слънцето. Там са сложени 3-4 рамки
с пило, прашец и мед, а в средата има място за рамката с разплодния материал.
Семейството подхранва отгоре, за да привлече повече пчели в горния корпус,
който се намира на височината на прелката, поставен преди това долен корпус
върху подложка. След това за 1-2 дни не обезпокоява семейството;
преди придаването на рамката с разплодния материал, слага
плоскост в преградната рамка и горния корпус превръща в стартер, в който
ще сложи рамката с яйцата от долния корпус на определено място между
рамки със запечатано пило, откъдето се люпят млади пчели. Пчелите в
стартера (горния корпус) се чувстват осиротени и с желание приемат яйцата
за отглеждане. Яйцата на възраст три дни (които вече са легнали) са обляни
в майчино млечице, под действието, на което се спуква ризичката и от яйцето
се излюпва ларва. Това разделяне трае само 48 часа;
с помощта на китайска игла прехвърля 40 яйца от работнически
килийки в пластмасови чашки, които са намазани с восък (може и без
прехвърляне, това вече сме го правили, пренасяне на килийки с яйца по
метода на Алей, Цандер, Хопкинс или Йойриш). Рамките с яйцата поставя
в средата на горния корпус (който сега е стартер) между две рамки със
затворено пило;
на следващия ден, или след излюпването на яйцето в ларва,
изважда подвижната дъска от преградната рамка, с което създава усещане
за наличие на майка за пчелите в горния корпус и затваря долната прелка;
маточниците се отглеждат в продължение на 10 дни, докато
узреят;
пилото в горния корпус се проверява редовно и се отстраняват
нежеланите маточници, а семейството се подхранва и се грижи в горния
корпус винаги да има 3-4 рамки с пило, за да се осигури оптимална
(необходимата) топлина. Чрез стимулиращото подхранване се активизират
пчелите, които се грижат за маточниците.
Методът на Клоук може да се използва съвместно с метода за
отглеждане на маточници с пренасяне на яйца или ларви без присаждане.

4.12.6. Посланията на Йоже Рихар (1976)
"Пчеларите с по-малко кошери могат по съвременен начин да отгледат
добри майки и без отглеждан и рамка с летвички. Необходима е само
летвичка, за която се залепват маточните основи с пресадените ларви.
Летвичката с ларвите поставяте в магазина, между две рамки с отворено
пило".
Пчеларите с по-малко кошери през пролетта могат да отгледат майки и да
направят изкуствени рояци по лесен начин.
През втората половина на април и началото на май, когато в силното
семейство сте сменили положението на корпусите в ЛР кошери, или когато
пилото е развито и в двата корпуса, ще намерите по краищата на питите
току-що изградени естествени маточници. В кошери АЖ по същото време,
преместете няколко рамки с отворено пило в магазина. Двете части, магазин
и плодник или горен и долен корпус на двете системи кошери, трябва да са
разделени с ханеманова решетка и да имат отделни прелки.
В това елитно семейство се избира рамка с пило на възраст един до
един и половина дни, а естествените роеви маточници се изрязват и в
тях с китайска игла се пренасят млади ларви. Така подготвената рамка с
разплодния материал, се поставя между две пити с открито пило, мед,
прашец и много млади пчели в магазина или горния корпус за отглеждане
(може след разрушаване на маточниците да се изрежат ленти с пило и да се
залепят върху летвичка по методите на Алей, Хопкинс, Йойриш, да се сложи
между две рамки с пило ,мед, прашец и млади пчели).
След 7-10 дни преди да се излюпят майките, се правят изкуствени рояци
и се слагат в горния корпус. За всеки рояк са необходими по две запечатани
рамки пило, от което се люпят млади пчели, по един маточник, рамка с мед
и пчели, така че да са пренаселени с пчели.
По такъв начин можете да използвате роевите маточници от тиха смяна
ИЛИ СВИЩОВИ.
Рихар показва и един друг метод за получаване на маточници, който се
среща в някои пчеларски ръководства и в пчеларската практика.
"На семейство в роево състояние, трябва да се вземе майката и всички
маточници да се унищожат. Семейството без майка започва да изгражда
принудителни маточници. След седем дни, когато вече няма подходящи
ларви за отглеждане на майки, да се унищожат принудителните маточници и
след няколко часа да се придаде разплодният материал.
Между другото, напомня Рихар, недостатък на този метод е, че за тези
седем дни частично закърняват млечните жлези на пчелите кърмачки, след
което не могат да предложат толкова млечице на маточните ларви, както ако
не бяха прекъсвали.

4.13. Маточници
Маточникът е една от трите плодоносни килийки, които изграждат
медоносните пчели. Маточникът е майчина килийка, а другите две са
работническа и тьртеева. Работническите и търтеевите килийки са
шестоъгълни по форма, а помежду си се различават по големината и
особено по широчината. Майчините килийки или маточниците се различават
от останалите килийки по големината и формата си.
Големината на маточниците е променлива. Според Цандер (1921)
определена дължина от 20-25 мм може да се смята като най-често срещана.
Формата му обикновено е на издължено яйце и прилича на жълъд. Със
своята форма, особено когато са празни, маточниците приличат на плодните
килийки на единично живеещи пчели и оси.
Според Китцбергвр, всеки мзточник се състои ст основа, която е залепена за
питата, чашка, която изгражда тялото на маточника и капаче, което покрива неговия
край. Дългата ос на маточниците в естествено положение винаги е наклонена така,
че краят (отворът) на маточника “гледа” надолу. Изправеният плод в маточника
е обърнат с главата надолу, така че задната част на тялото докосва резервното
млечице, което се намира на дъното. Вътрешната стена на чашката е винаги
гладка. Естествените маточници са роеви и от тиха смяна. Роевите маточници
от самото начало се изграждат като плодни килийки за бъдещи майки. Затова те
най-често се намират върху пилото, понякога извън пилото в предната част на
питите. Дъното на роевия мзточник винаги има формата на полукълбо. Пчелите
започват изграждането на маточника с чашката, плитка и широка килийка с тънки
и гладки стени. Според растежа на ларвите пчелите постепенно продължават
маточниците така, че пораснала ларва да може да се изправи. След което пчелите
работнички, също както работническите и търтеевите килийки, затварят с капаче
отвора на маточника. Затворената ларва се превръща в паяжинообразна маса и
се преобразува в пашкул. След завършване на метаморфозите младата майка
изфизва капачето на маточника и започва да “пее". Ако не отговори нито една по
стара майка, тя излиза от маточника.
4.13.1. Изкуствени маточници и качества на майките
Много майкопроизводители не се ръководят от природата на пчелите

и произвеждат майки по неестествен начин. Един от много примери е
практиката изкуствените восъчни или пластмасози основи за маточници да
не се дават на пчелите предварително да ги изградят и полират.
8 природата на пчелите е майката да не снася яйца където и да е, а само
в онези килийки, които пчелите предварително са изчистили, полирали са с
тънък слой прополис и са прибавили някои мастни киселини, между които и
дециленова (Вахонин).

Ако в такъв стил на работа са подготвяли терен за майката да снася десет
милиона години и са останали до днес, защо пчелите да се държат различно
към изкуствено създадените условия - придадени изкуствено изградени
восъчни или пластмасови чашки за маточници. Затова всеки безотговорен
майкопроизводител се изпраща на поправителен изпит, за да научи, че
трябва да си сътрудничи с природата на пчелите. Защото умните и добри
пчелари питат и четат книги, а онези - другите, вече знаят какво пише в тях
(Живадинович, 2001), но за съжаление никога нищо не питат.
На въпроса на един от онези, които четат книги, "Как пчелите приемат
ларвите в маточниците за отглеждане’’, Таранов е дал следния отговор:
“Изследванията са показали, че пчелите започват по совя си начин да
полират изкуствените восъчни маточници, като не обръщат никакво внимание
на ларвите. Изкуствените маточници имат гладка, лъскава повърхност, а
маточниците, които пчелите изграждат имат грапава, матирана повърхност.
Какво са разбрали Бородачев (1972) и Султанов (1977)? Предварителното
поставяне на рамки с празни маточници в силно семейство ускорява
приемането на ларвите от пчелите. В "обработени” маточници пчелите
започват да хранят ларвите два часа след поставянето им в кошера, докато
в “необработените" започват след четири часа. Пчелите в началото дават
млечице на много ларви. Но след това, в едни маточници количеството на
млечицето бързо расте, а в други намалява и тези ларви са осъдени на смърт.
По този начин с много ларви става безсмислено разпиляване на млечице.
4.13.2. Какво да се прави с маточниците?

След 9-10 дни от придаването на еднодневни ларви, маточниците вече са
зрели. Те трябва да бъдат отделени внимателно при хубаво време, с топъл
нож от основата. Хващаме ги за плочките, не трябва да се докосва самият
маточник и се слагат в сандъчета от стиропор или някаква кутия, които да
са пълни с топъл памук или топли стърготини, откъдето се разнасят по
нуклеусите. Тук се обръща внимание да не се простудят маточниците и да не
се излагат на пряка слънчева светлина. Те трябва веднага да се разнесат в
заплануваните семейства, които могат да бъдат - новообразувани изкуствени
рояци, големи нуклеуси за оплождане и др. Подобен метод за използване на
маточниците е например смяна на майката преди главната паша, особено
в районите, в които е необходимо да се ограничи снасянето, за да може по
време на главната паша пчелите да не се разсейват с гледане на пило, а да
събират нектар.
Като правило не е рационално да се получават маточници или неоплодени
майки в силни семейства, защото ще изминат 31 -35 дни, за да се появи друга
генерация пчели.
Аветисян (1983) съветва: Ако узрелите маточници не се използват
веднага в производствени семейства, за да не се чудите какво да правите

с излишните маточници, създайте рояци. Затова от силните продуктивни
семейства, които имат 7-3 рамки пило и 10-11 междурамия с пчели, изчистени
от вароатоза, вземете от 2-4 пити запечатано пило с пчели и ги пренесете в
нуклеус или нов кошер. Изтърсете пчели от още две пити и в двата края на
новото семейство сложете мед и прашец. Семейството затоплете отстрани
и отгоре. Преди взимането на рамки намерете майката, за да не я пренесете
в новото семейство.
Рояци създавайте във време, когато много летящи пчели са на паша, а
в кошера върху питите с пило остават кърмачките, които не излитат. При
пренасяне на голямо количество вътрешни пчели в рояка, значително
се облекчава приемът на маточници или неоплодени майки от страна на
младите пчели.
В края на деня, когато старите пчели се върнат от рояка в старото
семейство, тогава сложете зрелия маточник. Ако в питите на рояка няма
нектар или пресен течен мед, то още на другия ден дайте един литър вода на
пчелите, като я наливате в килийките на питите. Ден-два след създаването на
рояка, проверете какво става с маточника. Ако маточникът или неоплодената
майка не са приети, а по питите има яйца или млади ларви, върху които
пчелите залагат принудителни маточници, трябва да ги унищожите и пак да
им сложите зрял маточник. Когато новата майка започне да снася, прибавете
още 1-2 пити с пило от основното семейство, което е изчистено преди това
от вароатоза.
Ако пчелното семейство не е третирано за вароатоза, ие прехвърляйте
запечатаното пило, а пренесете още млади пчели и когато майката снесе
първите яйца, третирайте с оксалова или млечна киселина, като внимавате
да не мокрите пчелите. Цялото затворено пило, без пчелите, може да се
сложи в санитарен кошер с 40 мл 60 %-ова мравчена киселина.
Маточниците, с които е планирано да се създадат производствени
семейства (преди главната паша), предварително да се завият в алуминиево
фолио с отвор за излизане на майката.
4.13.3. Маточници в големи нуклеуси
Чирович (1994) казва, че никога не трябва да се прибавят маточници в

малки нуклеуси (оплодители)! Съществува опасност малките семейства
да не могат да създадат оптимални условия за развитието им, най-напред
оптимална температура и вместо добри, ще излязат лоши майки. И Белчич
(1982) в своята петдесетгодишна практика в отглеждане на майки, отхвърля
малките оплодители, а вместо тях е въвел нуклеуси с 4-5 рамки система
ДБ за около 20 000 пчели от всички възрасти и достатъчно мед и прашец. В
такава среда за младата майка ще се осигури оптимален микроклимат, т.е.
необходимата топлина и влага в гнездото и изобилие от майчино млечице.
И Керле (1961) в своя осемдесетгодишен живот с пчелите е дошъл до

заключение, че напълно зряла е онази майка, която е излюпена в по-голям
нукпеус и която е снасяла яйца четири седмици.
Бранко и Стипан Ковачич (2003) чрез поставяне на зрели маточници в
оплодителите са изградили една подсистема в системата за отглеждане
на майки. Те не практикуват излюпване на майки в инкубатор, както правят
много други майкопроизводители, които в оплодителите поставят млади
неоплодени майки. В оплодителя тяхната майка ще се излюпи, оттам ще
излезе неоплодена и ще започне да снася; но ще го остави с много яйца
и пило. Такъв оплодител е предопределен за поставяне на следващите
маточници.
Стандартният оплодител на Ковачевич е с големина три рамки с размери
1/3 рамка от системата ЛР кошери и рамка-хранилка. Хранилката всеки път се
сменя с нова преди да се напълни. Този вид оплодител задържа оплодената
майка за още един цикъл. Той сам се обновява и в него има достатъчно
пило, пчели и мед. Благодарение на постигнатите резултати - оплождане от
80 %, не е необходимо друго зареждане на оплодителя в този сезон. Вместо
инкубатор, използват шестрамкови нукпеуси с пчели и пило от стартера за
пренасяне на маточници от базовия пчелин до пункта за оплождане, а след
това се слага в оплодителя. Значи поставят маточниците в оплодителите на
пчелите да отгледат и излюпят майките.
4.13.4. Нуклеуси
Съществуват много типове и конструкции неклеуси с намалени рамки.
Правят се за 'А , 1/3, 'А от плодниковата рамка, стандартни или многокорпусни
кошери или 'А магазинна рамка от Д/Б кошер. Някои майкопроизводители
използват още по-малки никлеуси (1/8, даже 1/16 от стандартната рамка),
които получават името микронуклеуси (микрооплодители). На пчелините за
отглеждане на майки, често се използват нуклеуси със средни размери на
'А - % Д/Б рамка или 'А - 1/3 рамка от многокорпусен кошер. Правят се за
едно, но по-често за 2-3 и повече семейства с 2-3 рамки във всяка част. Най-
разпространени са нуклеусите на У * стандартна рамка и 'А многокорпусен
кошер, с 2 и повече части с по 3 рамки във всяко гнездо.
Изследванията на Йеганрад (2003) и научен колектив за период от 15 години,
направени в Иран и Канада, потвърждават доминирането на шестрамков ДБ
нуклеус-оплодител за приемане на маточник и за оплождане на майката.
Когато майката снесе в бащиното семейство всички планирани неоплодени
яйца то обикновената продукция възлиза на седем пити търтеево пило.
Цялото това пило за поддържане на вида се изважда от кошера и се слага в
шестрамкови нуклеуси във всеки по една рамка. Прибавя се и по една рамка
с каспийски разтвор, рамка с мед и прашец и рамки с млади пчели.
За оплождане на майки Любен Радоев (1984) използва малки пчелни
семейства, които събира в кошери-нуклеуси. По размери и обем те могат да

бъдат големи, средни
и малки. Като големи
използва плодника на
система ДБ и кошер
лежак или корпус с
дъно от ЛР кошери.
Преграждат се с
вертикални прегради
на 2, 3 или 4 части,
като във всяко от тях
има по 3-4, даже и 5
Охранителна клетка за маточници
плодникови рамки.
Всичките са върху
едно дъно и имат един покрив, но всяко има покривна табла и своя прелка с
различен цвят (син, бял, жълт). Нуклеуси с обикновени плодникови рамки, са
разпространени на пчелините и за производство на мед и за получаване на
оплодени майки и по-малко на брой за нуждите на майчините пчелини.
Радоев създава нуклеусите след акациевата паша и преди започване на
следваща главна паша (ливада, липа, слънчоглед). С тази постъпка силното
семейство се отказва да влезе в роево състояние, разширява пчелина и се
подготвя за следващата паша.
Големите нуклеуси започва да заселва следобед с 1-2 рамки запечатано
и 1-2 рамки открито пило, незапечатен мед, прашец и млади пчели. Тях ги
взима от силни семейства, като внимава за майката, млади ларви и яйца.
Всяка част засилва с рамки и пчели от различни семейства, за да може чрез
различната миризма всеки да си остане в своето семейство. Ако са от едно
семейство, се стремят да се съберат на едно място. Кошера с нуклеусите
пренася в друг край на пчелина, като на прелките им поставя трева или сено
като временна преграда за преориентиране на пчелите. Вечерта, когато
пчелите се почувстват осиротени, поставя по един зрял маточник, от който
след 1-2 дни ще излезе майка. Маточника закрепва между средните пити
с пило или в предварително подготвено място в горната част на питите с
пило.
Големите нуклеуси сами могат да се защитават от крадци, защото са силни.
При благоприятни условия сами си събират и храна. Една обикновена рамка
от друг кошер засилва нуклеуса с пчели, пило и храна, както и сливането с
произволни семейства. За тях не е необходим специален инвентар, само
се използва съществуващите празни кошери. Препоръчва се на всеки
любителски пчелин да има 30 % такива нуклеуси.
Антон Янша (1734-1773) е оставил написано: ‘‘Много пъти в една година
съм използвал тези малки кошери и съм получавал по 3-4 оплодени майки и
още до есента стават добре развити семейства, колкото по-рано е започнало
развитието."

Иосип Белчич (1982) излага своето мнение: “В практиката си напълно съм
скъсал с малките оплодители, при отглеждането на майки съм започвал с
4-6 нормални и увеличени рамки в наставки, в лежака отстрани и в помощни
кошери. Когато на такова силно семейство, което има 2 кг или 20 000
пчели, с достатъчно мед и прашец, му се поставят два узрели маточника,
в него майките се излюпват, а пчелите се увеличават, напълно се развиват
маточниците и те напълно съзряват. Ако такава майка трябва да смени лоша
майка в някое семейство, това не трябва да се прави, докато не произведе
две поколения пчели, за което са необходими 6 седмици. Тогава майката
е добре съзряла и няма съмнения за нейната плодовитост и може да се
мести в друг кошер. Или на младата майка са й нужни четири месеца за
нейното пълно съзряване, а това е времето до края на пашата. Така отпадат
различните оплодители, които изискват много време и труд и не могат да
дадат това което се очаква от тях. Отпадат големите грижи за поддържане на
оплодителя и рискованото придаване на майка. Оплодителите принадлежат
към отживялата пчеларска практика и тях днес никой умен човек не ги
ползва.
За прехвърлянето на маточници в нуклеуси е нужно топло време (около
32°С, Томажин, 1991). Да се прави бързо, защото яйчените тръбички се
развиват последните дни и часове от пребиваването на майката в маточника”
(Таранов, чрез Чирович, 1994).
Ако в някой нуклеус има малко храна не му се слага сироп в хранилка,
а рамка с подготвена храна. Рамките с храна за нуклеуси трябва да се
приготвят по-рано. От силни семейства трябва да се вземат пити, които
нямат пило, а на тяхно място се слагат подготвените рамки за нуклеуси. На
това семейство ще се даде захарен сироп 1,5 :1 (захар : вода), от които 20
% да се прибави пълномаслено мляко. Силно семейство в топло време ще
преработи сиропа за 24 часа, така че за 5-7 дни семейството ще произведе
16-20 и повече нуклеусни рамки с частично или напълно запечатана храна
(Таранов, 2001).
Ако днес е безсмислено отглеждането на майки в малки оплодители, в
които майките не могат да узреят, още по-безсмислено е, даже губещо, по-
голям брой млади оплодени майки да се пазят в семейство и пчелите да ги
хранят. Младите оплодени майки не са бурми, които могат да се пазят на
склад. Отделени от пчелите по време на тяхното узряване, значи все едно
ги убиваш, защото след 'складирането’’, ако бъдат придадени, голям брой от
майките ще бъдат сменени с други, които самите те ще отгледат”, Белчич,
1982).
4.13.5. Кога да се вземат маточниците

Подолски и сътр. (1984) определят възрастта на маточника по следния
начин: “Майката се развива 16-17 дни, а тъй като в отглеждана се слагат

еднодневни ларви, или ларви на четвъртия ден от снасянето на яйцата.
Значи майката трябва да излезе след 12 дни. Все пак, в някои случаи майката
излиза от маточника след единадесет дни. За да не се допусне тяхното
излизане от маточниците (първата майка, която излезе ще убие останалите)
те трябва да се вземат на 9-10-ия ден след придаването на ларвите”, с което
е съгласен и Аветисян.
Аветисян (1983) оставя 11 дни за маточниците, които са започнати от
пресадени яйца и обръща внимание "да се има предвид, че при лоши условия
за отглеждане на маточниците (недостатъчна температура в гнездото,
хладно време, отслабване на семействата и малко пило в тях) развитието
на майките може да се продължи, но в никакъв случай да не се допусне
излизане на майките от маточниците. Също така, не трябва да се взимат и
твърде рано, недостатъчно узрели маточници, защото какавидите в тях са
много чувствителни към резки промени в температурата и тръскане."
Няколко дни след затварянето си неузрелите маточници (първите дни
от стадий какавида) не са изложени на рискове от повреди. Лаврехин и
Панкова (1975) за всеки случай можем да ги сложим в клетки, а клетките в
клетка инкубатор, а тя в инкубатор семейство за узряване и излюпване на
майката, което е противоположно на мнението на Томажин (2002), че това е
непростима грешка. Между другото Песков и Торопцев (1979) подчертават,
че при температура 33-34°С в гнездото на силните семейства се създават
най-голям брой яйчени тръбички в майките. Такива майки са с подчертана
плодовитост и тяхното приемане от пчелите е много ефикасно - към 86 %
(което означава че микрокпиматичните условия в инкубатор-семейството
са оптимални и естествени, докато в електрическия инкубатор едва се
приближават към естествените).
Стево Лончаревич (1975) смята, че зрелите маточници трябва да се слагат
в нуклеусите 2-3 часа след тяхното образуване и 48 часа преди излюпването
на майката. Значи, не чакайте до следващия ден, защото след 2-3 часа
пчелите чувстват, че са без майка. И докато всички стари пчели излетят и
се върнат в своите кошери, тогава в нуклеусите остават само млади пчели,
които с желание приемат маточника. Не е нужно те да се слагат в клетки
или някакви предпазители, достатъчно е само с пръстен от тел да се
закрепи за рамката. С помощта на нож питата се издълбава, за да не стърчи
маточникът и тогава целият маточник се намазва с мед от същата пита. Така
заздравеният и намазан с мед маточник се връща на старото си място в
средата на плодника, като се внимава да не се нарани. Пчелите веднага
започват да смучат мед от маточника и чакат да излезе майката. След 4-5
дни от излюпването на майката, рано сутрин, тихо се отваря кошерът и се
гледа дали са здрави крилата и краката на майката. Ако нещо не е наред,
майката се отстранява и се слага друг маточник. Когато всичко е направено
както трябва и ако времето е било благоприятно, то новородената майка до
14 дни трябва да се оплоди и след три дни да започне да снася.

Йоже Рихар (1976) веднага използва зрелите маточници, защото всяко
отлагане е губещо, тъй като първородената ще убие всички останали
неизлюпени майки. Има се предвид, че майката се излюпва 15-17 дни след
снасяне на яйцето в маточната килийка. За сигурност взема маточниците
два дни преди термина за излюпването. Ако е пресаждал еднодневни ларви,
маточниците ще бъдат зрели на десетия ден, ако е използвал тридневни
яйца, тогава ще узреят за 11 дни.
Този ден, когато е решил да използва маточниците, сутринта прави
преглед и селекция. Отделя всички малки, които са под нормата, криви или
неправилно изградени маточници, и ги отстранява.
Изправните маточници поставя в изкуствени рояци или в семейства, в
които предварително е отстранил старата и изтощена майка.
Шест дни преди придаване на млада майка, от семейството отстранява
(обикновено я смачква) старата майка, а непосредствено преди придаване
на зрелия маточник, разрушава всички принудителни (свещеви) маточници.
В средата на гнездото изрязва необходимия отвор, в който ще постави
маточника, а под него оставя свободно място, за да може да излезе майката
от пашкула без да й се пречи. След няколко дни проверява. Ако на долната
страна има отвор, значи че майката се е излюпила; ако маточникът е изгризан
по средата, значи пчелите са убили майката. В този случай, пак преглежда
питите и унищожава естествените маточници (или убива майката) и пак
повтаря метода, като придава нов маточник.
Когато пчелите приемат маточника след 10-15 дни в гнездото ще има
прясно пило.
През пролетта в кошер с два корпуса, в горния се слага маточник, а
в долния остава старата майка с част от пилото. Може в горния корпус
да остане старата майка, а в долния младата, излюпена от маточника. И
в двата случая между корпусите слага плътна преграда без отвор. Когато
младата майка започне да снася яйца, събира двата корпуса, като изважда
плътната преграда и на нейно място слага два пласта вестникарска хартия,
продупчена с молив. Ако младата майка е в долния корпус, то преди да отиде
на оплождане сменя местата на корпусите. Корпусът с младата майка отива
горе, а старата майка остава отдолу.
Когато сменя майката в началото на акациевата паша слага върху поставка
два корпуса, корпус със старата майка и пило в долния корпус с прелка
назад, а корпуса с маточника и пилото върху него.
Маточниците, чиито майки са предназначени за пазара, предварително
отрязва със затоплен остър нож за ашладисване и поставя в осигурителни
клетки. Залепва ги на капаците на осигурителните клетки. В малки
вдлъбнатини на дъното на клетките предварително слага восъчна чашка с
течен мед (няколко капки с течен мед, като се има предвид, че те ще са
встрани от върха на маточника, при излюпването майката да не се намаже
с мед). Клетките с маточниците поставя в инкубатор-рамка, а рамката в

инкубатор-семейство. Тук пчелите в оптимални микроклиматични условия
(температура 33-34°С и влага 50-70 % около инкубатора-рамка) се грижат,
докато се излюпят маточниците.
Смята се. че е по-малко рисковано, ако маточниците се оплождат в оплодители
с обем на нормални кошери, които са разделени с прегради. Във всяка преграда
слага рамка с маточник. Ако на питата има повече маточници, оставя най-добрия.
Освен питата с маточника, слага по 1-2 рамки запечатано пило. Останалото място
запълва с рамки с прашец и пчели. Оплодителите носи на 3 км от пчелина на
открито с колкото се може по-големи разстояния между тях.
4.13.6. Начин за боравене с маточниците
Лаврехин и Панкова (1975) подчертават, че “при изкуственото отглеждане на

майки и въобще при различните манипулации с маточниците, е важно да се има
предвид, че на най-малък риск от стрес, охлаждане и др., се излагат майките по
време на развитието си като предкаказида и първите дни от стадий какавида.
ФраньоТомажин (2001) упреква, че “пчеларите често отрязват маточниците,
независимо дали са принудителни, роеви, тиха смяна или изкуствено
отгледани, и не следят на каква възраст са те. Когато ги отрежат от питата
обикновено ги поставят на кошера, без да мислят за майката, че е изложена
на слънце и със сигурност ще бъде повредена. Когато пренасят майките ги
слагат в торбички. Във всичките тези случаи възникват следните проблеми:
ако сте отрязали маточника на 14-ия ден, без да го повредите, после го
обръщате в ръце, непредпазливо го носите в торбичка, ще се повредят
крилата на майката и тя няма да може да лети, нито да се оплоди. Не е
позволено използването на маточници в миниоплодители, които сте създали
върху шепа пчели. Такава майка ще се излюпи със закъснение, понякога
повече от един ден, и със сигурност ще бъде малко или повече увредена.
При смяна на майката със зрели маточници, трябва да се обърне внимание
върху заплахата, която съпровожда маточниците в първите часове след
придаването на осиротеното семейство, особено ако се сложат веднага след
отнемането на майката или създаването на ново семейство. При това “в
повечето случаи пчелите гледат на маточника като чуждо тяло и се опитват
да го унищожат", пише Кучкинскас (1978) и обръща внимание:
“Пчеларят трябва да почака пчелите да се почувстват осиротени”,
т.е. най-малко шест часа. “За да се избегне тази опасност и веднага да се
придаде маточникът, без да се изчакат тези шест часа, той трябва да се
увие в алуминиево фолио (3x5 см) така, че върхът на маточника да бъде
запазен чрез отвор на фолиото с диаметър 8 мм за излизане на майката.
Така осигурен маточникът се слага близо до пилото. Пчелите не могат да
изгризат маточника през фолиото. Майката, затоплена от пчелите и пилото,
винаги излиза жива и в повечето случаи я приемат с желание”;
да се прегледат пчелите внимателно дали имат майка и ако нямат,

тогава да се сложи маточникът във фолио. Да е далеч от дневна светлина (не
слънце) и ел. лампа, защото живата какавида започва да се движи в пащкула;
за да се избегне охлаждането на майката в маточника Томажин
настоява тази дейност да се свърши при дневна температура на въздуха
между 30 и 32°С. Керле е въвел пренасяне на корпуса на отглеждана с
маточниците до кошера, в който ще се придава маточник;
калифорнийски пчелари със затоплен нож режат маточниците
и ги слагат в специално затоплена кутия от стиропор. Кучкинскас слага
маточниците в специална кутия и за да не се изстудят, ги допира до тялото
си (температурата на човешкото тяло е в съответствие с необходимата
температура за доузряването на маточниците).
4.13.7. Оценка на качеството на маточниците
Независимо коя техника за отглеждане на майки се използва, качеството

на маточниците трябва да бъде на висота.
Подолски и сътр. (1984): “Преценяваме маточниците 9-10 дни след
пресаждането на ларви или след придаване на восъчна ивица с разплоден
материал в килийките (без пресаждане на ларви). Ако теглото на майката
съответства на големината на маточника до определена височина, то
качеството на майката се определя от тази височина. В маточниците с
височина 1,6 см (от основата до върха) се развиват дребни майки с тегло до
180 мг, в маточниците с височина 2,0 см теглото на майките е 180-200 мг, а
в маточници по-високи от 2,2 см по-едри майки с тегло над 200 мг. Затова е
нужно да се унищожават маточниците с размери под 22 мм. При домашни
условия да се използват майки не по-леки от 200 мг. За отглеждане на майки
да се използват маточници с дължина от 22 до 30 мм и с тегло 180-200 мг.
За отглеждане на пчели с високо качество преди всичко е необходимо да се
осигурят едри майки с тегло не по-малко от 200 мг. Затова при отглеждането
на селекционирани майки да се унищожават маточниците по-ниски от 22 мм.
Когато в кошера зрелите маточници се огледат се вижда, че някои от тях
са покрити с много пчели, други с по-малко, а върху някои има 1-2 пчели.
Опитният пчелар по това ще разбере кои маточници са най-добри и кои не.
Затова за отглеждане на майки да се вземат маточници, върху които са се
скупчили много пчели, а останалите с по-малко и без пчели да се унищожат.
4.14. Мястото за отглеждане на майките

Ако на дадено място има 100-300 оплодители е необходимо да се осигурят
от 5 до 15 бащини семейства, в които да има над 20 000 тьртея. Само този
брой търтеи гарантира оплождане на 85 % от майките с желаните търтеи и,

че мястото на оплождане ще бъде отдалечено на 1000 м (Томажин, 1991).
И Рутнер (1986) казва, че за качествено осеменяване за една майка са
необходими средно 40 качествени търтеи. Това показва голямото значение
на доброто оплождане и по-специално за вароатозната инвазия върху
търтеите, които в голяма степен са повредени и неспособни да оплождат.
И действията на пчеларите с прекомерното отнемане на прашеца от
кошерите и предизвикания глад за прашец през първите седем дни ст
живота на търтеите, дава като резултат деф ицит от полово способни търтеи
и некачествено оплождане на майките. По тези причини е необходимо да
има до 50 % повече търтеи от посочената норма.
Изключително развитите сложни очи при търтеите, както и активните
органи за мирис показват, че търтеите играят активна роля при намиране на
майките при оплождане. Малко майки се оплождат в близост до собствения
пчелин, но и тогава с търтеи от други пчелини. Майките заради оплождането
отиват на място, в което се събират търтеи, то може да е отдалечено и на 5
км разстояние, а понякога и на повече от 7 км от пчелина (Станимирович и
сътр., 2000). Голям брой от търтеите, които са долетели тук, понякога от 15 км,
повече няма да се върнат в своя кошер (Томажин, 1991). Според Кашковски
и Ипатова (1984), Караблиов и Комаров, са смятали, че при търтеите няма
привързаност към своето семейство и след първия си полет те често отиват
в други семейства. Но резултатите от изследванията на Милойевич (1936)
потвърждават факта, че търтеите са свързани със своя кошер. Подложени
на експерименти при екстремно тежки условия, не са напуснали кошерите
си, а онези, които са били навън, без грешка са дошли пред своите кошери.
Изследванията и резултатите на руските учени Кашковски и Ипатова (1984)
са показали, че търтеите се връщат в своите кошери. “В нашите опити
всички белязани търтеи са се върнали в своите кошери, с изключение на
един, който е отишъл в съседния. Дори като затворихме прелките не са
влизали в съседни кошери, а упорито са опитвали да влязат в своя. Левенец
(1949) е правил изследвания на търтеи от различни раси и е установил, че
кавказките, италианските и башкирските търтеи след летене се връщат в
своя кошер. В неговите опити, влизане в чухеди кошери са показали 1,75 %
от италианската, 1,47 % при башкирските и 0,85 % при кавказките търтеи.
Аналогични резултати са получили Губин и Халифман.
Търтеите, които излизат имат храна средно за 43,1 минути, което значи
че за това време при скорост 60-65 км/ч могат да изминат 40 км (Кашковски,
Ипатова, 1984). Максималното време, което търтеят е прекарал вън от
кошера е 98 минути, от които е летял 91 минути. Кашковски и Ипатова
по-нататък казват, че литературните данни за далечината на летежа на
търтеите е противоречива и казват: ‘‘Комаров смята, че се колебае между
7-10 км и водно препятствие от 7 км не е пречка за оплождане на майките.
Левенец е установил, че най-голямата отдалеченост не надвишава 5 км и
затова трябва да се отдалечават оплодителите на 8-9 км от пчелина. Пиром

е установил, че тьртеите са отишли на 18,5 км заради оплождането на майки
и въз основа на резултати от свои изследвания е установил, че изолацията
от 10 км е недостатъчна. Кулинчевич (1991) изнася данни, че разстоянието
се движи от 10 до 15 км, като обикновено тьртеите се събират в група в
точно определени сборни места (оплодни средища). Рутнер подчертава, че
търтеевите сборища са отдалечени от 4, най-много до 7 км от кошерите.
Тьртеите в намерението си да отидат там, прехвърлят и планински масиви
с височина 1000 м (Станимирович и сътр., 2000). Според Есенко (1988)
сборните места за тьртеите в Природата се търсят, като за балон пълен с
водород, е вързана клетка с майка, се пуска в пространството. Вместо майка
за балона може да се върже тампон, натопен с майчино вещество. "Рутнер
научно е потвърдил търтеевите оплодителни места”, пише Есенко.
В присъствието на достатъчно търтеи майката лети до 1,5 км заради
оплождането, пише Томажин и твърди, че мястото в което се събират
тьртеите не се организира от тях, а от майките. В дадено място идва майката,
но сравнително малко отдалечено, докато тьртеите изминават и по 10 км.
Накрая пчеларят може да има на разположение осеменена и оплодена
майка или осеменени, но недостатъчно оплодени или неоплодени, с което
се дава оценка за качествата на всяка майка.
4.15. Оценка на качествата на майката

Подолски и сътр. (1984) преценяват майката по плодовитостта, т.е.
количеството яйца, снесени за 24 часа. Майки с добра плодовитост снасят
1300-1500 яйца дневно във всички килийки на реда. по средата на дъното, при
което всяко яйце е наведено на една и съща страна. Яйцата са разположени
симетрично от центъра на питата, равномерно разпределени във всички
страни. Затвореното пило е компактно. Майките, които снасят малко
яйца, или които имат разпръснато пило (прескачат килийки), се отхвърлят.
Индиректната преценка се прави според теглото. “Потвърдено е, че колкото
теглото е по-голямо, толкова по-развита е половата й система (брой яйчени
тръбички в яйчниците - 140-220 и степента на нейната физиологична
активност). Теглото на майката в първите часове от излюпването й от
маточника, се определя чрез измерване с торзионна везна със скала до 550
мг. Теглото на стандартна неоплодена майка е 190-200, а на оплодена майка
200-210 мг.
На специализираните пчелини за отглеждане на майки се извършва
сравняване на млади майки по комплексни - стопански полезни разлики
(основните между тях са живо тегло и големина) и се разделят на пет групи:
много едри, едри, средни, по-малки от средни и дребни. Двете последни групи
се отхвърлят. Майката трябва да има голяма задница, закръглена странично

и правилно стеснена, равномерно оцветена, с широки гърди. Подлежат на
отхвърляне къси майки с притъпено тяло, неравномерно оцветени или със
силно заострена задница.
Аветисян (1983) упътва към положителна връзка между размерите на
маточника и качеството на майката, които излизат от тях, от една страна и
между живото тегло на майката, броят на яйчените тръбички в яйчниците
и тяхната плодовитост от друга. Значи “от дребни маточници ще излязат
дребни майка. А колкото е по-лека майката, толкова по-малко са яйчените
тръбички в нейните яйчници и толкова по-малко яйца ще снася16. Затова
за получаване на майки с високо качество, е необходимо процесът на
тяхното излюпване да е съпроводен със строго изхвърляне на лошите
ларви,маточници и майки.
при прехвърляне на ларви от една възраст, не прехвърляйте в
чашките дребни ларви, изостанали в развитието си; при проверката за приети
ларви в отглеждана, изхвърлете дребните ларви, изостанали в развитието
си;
специално строго изхвърляне на подгънатите, затворени маточници;
отделяйки всички дребни, криви, неправилно изградени; да се оставят за
излюпване добре развитите, едри маточници;
след излюпване на младите майки от маточниците, внимателно се
оглеждат и унищожават дребните, недостатъчно развити, а също и майки с
дефектни криле и крака.
Кулинчевич, Гачич (1991) съветват: Тъй като след 24 часа се изваждат
започнатите в стартера маточници, класифицират се и се изхвърлят
неприетите или лош о хранените ларви, които обикновено се намират
накрая на летвичката. Така започнатите и селектирани маточници могат да
се пренесат в отглеждан за завършване, където ще останат малко преди
излюпването им.
"Според Бареш и други чешки автори, не трябва да позволяваме на майка
по-лека от 170 мг да се опложда. Това се отнася за майки на възраст до 24
часа’’ (Рихар, 1976).
Проф. Весели е един от многото доказали, че майките под 170 мг са по-
малко плодовити и семейства с такива майки донасят по-малко мед. Според
Котова производителна стойност имат майките с тегло най-малко 180 мг,
затова трябва да се унищожават маточниците по-къси от 1,6 см.
Любен Радоев дава преценка на качеството на майката във връзка с
качеството на пчелното семейство и получава сбор от показатели за качества
на пчелните семейства чрез оценка на: сила на семейството, възможност на
майката да снася, принос на мед и восък, склонност към роене, интензивност
на полетите на външните пчели в природата, спокойствие при прегледите,
устойчивост на студ, здравословно състояние на семейството. С това
смята:
Преценка за силно семейство и възможност на майката да снася яйца,

идва по време на пролетния преглед, преди главната паша, но е важно по
какъв начин са зазимени пчелите:
способността за роене се преценява според по-голямата или по-
малката склонност на пчелите да градят маточници и да се роят;
за работата на пчелите събирачки се съди по продукцията и по
тяхната склонност да използват най-добре една или друга паша (акация,
липа, ливада, слънчоглед), която е характерна за определен район, в който
се намира пчелинът;
пчелите на някои семейства притежават много ценното качество да
излизат на паша по-рано или да излизат в неблагоприятно време (дъждовно,
мъгливо);
да бъдат кротки върху питите по време на прегледи;
за здравето на пчелното семейство се съди по състоянието на
отворено и запечатано пило, както и на състоянието на пчелите по време на
прегледа;
общият принос на мед от всички семейства се определя от сбора на
центрофугирания мед от извадените пити и меда, оставен в гнездото след
пашата, преди есенното подхранване;
приносът на восък се определя от събраното количество восък,
който пчелите отделят при изграждане на основи и количеството восък от
строителната рамка.
За изграждането на една плодникова пита ДБ пчелите отделят 50 г восък, а
за многокорпусната пита 38 г. за пита от плодник и 25 г за пита от магазин. От
строителната рамка в плодник ДБ или лежак се произвеждат 150 г, а восъкът
в строителната рамка на многокорпусен кошер тежи 110 г;
при преценка на силата и продукцията на пчелните семейства,
трябва да се обърне особено внимание дали в някое семейство не са влезли
пчели от други кошери, заради неправилно сложен кошер към посоката на
която пчелите се връщат от паша, или пък кошерите от другия ред да са
полупразни;
въз основа на зимуването на пчелите през пролетта се преценява
тяхната устойчивост към студа;
а) количеството изразходван мед през зимата се определя от разликата
между зазимения мед през есента и количеството на меда в кошера по
време на главния преглед през пролетта, сметнато за цялото семейство и
средно за едно междурамие пчели;
б) за загиналите пчели през зимата, установяваме изхождайки от силата
на семейството през есента;
в) здравословното състояние е установено по тъмните диарични петна по
рамките и стените на кошера.
Младенович и Мирянич (2003) оценяват качествата на майката според
качествата на пчелното семейство. Ето как:
Количеството пчели, мед, пило и прашец определят по стандартен метод,

преценяване за всяка рамка в 1/10 от рамките от всяка страна. Качеството на
пилото се оценява от 3 до 1.
Оценката за грижливостсе определя от приноса на мед, площта на пилото,
брой междурамия пчели, кроткост на пчелите по питите. Въз основа на
общите оценки за грижовност на пчелното семейство, се оценяват качествата
на майката и търтеите. Това подразбира общия принос на мед, който е
центрофугиран и който е оставен за зимата. Най-често количеството мед
се пресмята чрез площта на медните запечатки, като 1 см2 от двете страни
на питата се смята за 0,25 кг, а за незапечатана пита 0,15 кг. Общият принос
на семейството, освен на мед, смята приноса и на други пчелни продукти,
които с помощта на фактора превръщане, изчислява всичко в мед. Така 10
см2 изградена пита се умножава с 0,2 кг или 10 см2 запечатано пило с 0,1
или 10 см2 строителна рамка с 0,4, 1 кг пчели с 2,5 и получените количества
преизчислява в кг мед на семейство.
Силата на семействата се преценява късно есента и рано пролетта.
Края на октомври, когато пчелите вече са на кълбо отварят кошерите в
сутрешните часове и установяват колко междурамия са пълни с пчели. Това
същото се прави и пролетта, края на февруари - началото на март. Силата
на семействата се изразява в броя на заетите междурамия с пчели.
Площта на пилото се констатира през пролетта, 5-6 седмици преди
главната паша чрез фотографиране на отвореното и запечатано пило.
Кроткостта на пчелите по питите се определя от 4 до 1 (като 4 са много
кротки, 3 кротки, 2 неспокойни (напускат пилото и отиват на меда), 1
раздразнителни пчели (напускат питите, събират се в кълбо).
Скорост на пролетното развитие.
Поносимост към болести (акароза, американски гнилец, прошарено пило,
пчелна парализа и др.), както и поносимост към вароатоза, се констатират
въз основа на клинични снимки на всяко семейство.
Илиев (2002) подчертава: “При майката степента на развитие на
репродуктивната система е тясно свързана с развитието на жлезите за
отделяне на феромон (майки, които имат най-висока степен на развитие на
репродуктивната система, имат аналогично развита система за отделяне на
феромон и силно миришат). Пчелите само въз основа на мириса на майката
могат да решат дали е добра или не. Точно мирисът на майката е критерий за
нейното избиране в кошера. Пчелите използват единствено този показател
при избора на млади майки, а пчеларят може да гледа на това като подарък
от Господа и трябва да го използва при селекция на маточниците на своя
пчелин.
Човекът се намесва в техния живот и в естествения подбор, като им дава
да избират изкуствено произведени майки. Пчелите между излюпените майки
приемат най-добрата. Това е показал опитът, когато майките са поставяни в
клетки, затваряни с восъчна основа, която е пробита на 4-5 места с пирон.
Пчелите са прегризали основите и са освободили най-добрите майки, а

нежеланите майки не са ги хранили и са затворили направените отвори.
Със скупчването на пчели върху маточниците, пчелите показват кои са най-
добрите. Най-очевидното доказателство за качеството на майките показва
осиротено семейство, на което се даде майка в клетка, поставена на питата.
Ако малко помислим ще видим, че пчелите с най-голямо спокойствие, без
“емоции”, приемат младата качествена майка, а ако тя е некачествена,
с възбуда от всички междурамия тръгват пчели към клетката. И веднага
клетката е обърната и изкривена от пчелите, които бързат да убият майката,
защото са я преценили по силата на миризмата, която отделя. Така подлагат
на тест качествените майки, а тези, които не струват, пчелите не ги хранят и
ги намираме умрели.
4.15.1. Едра майка - повече яйчени тръбички
Известно е, че между майките от една и съща възраст може да има

значителна разлика в броя на снесените яйца или количеството отгледано
пило и общия брой пчели. Между другото, на пчелите им е добре известно,
че плодовитостта на майката зависи от броя на яйчените тръбички в нейните
яйчници. Този брой освен от наследствените качества, най-много зависи от
пчеларя-майкопроизводител, от неговото образование и усвоени теории и
съответно използваните технологии за отглеждане на майки! Значи броят
на тези тръбички зависи от теглото на майката и нейната големина. Едрите
майки имат повече тръбички! Големината на майките зависи, освен от
големината на яйцето, от което се е излюпила, също и от количеството
и качеството на храната, която е изразходвала за своето развитие и от
топлината и влагата в гнездото, в което се е развила.
Рутнер (1982) смята като първо и най-важно условие за получаването
на качествени майки изхранването на маточните ларви. Йесков казва, че
оптималната температура в гнездото е 33-34°С17, докато според Карлеуш
(2000), Дул казва, че оптималната влага в гнездото от 90-95 % дава
възможност за излюпването на ларвите от яйцата. Всичко това се осигурява
от супер силно семейство, с голямо количество пило, в което пчелите, според
Билаш, поддържат висока и стабилна температура.
След изследванията, които Екарт е направил през 1934 г. в Калифориня, не
е било потвърдено постоянното отношение между големината на майката и
броя на тръбичките в нейните яйчници. Изследванията на Аветисян, обявени
през 1984 г., са показали, че такова отношение съществува. Той е установил,
че в броя на тези тръбички между едрите и дребни майки има разлика от
35 %, т.е. едрите са имали средно 339 тръбички, а дребните само 218. В
количеството пило едните и другите майки са показали разлика от 20,7 %,
в полза на едрите. И в приноса на мед (при еднакви условия) е потвърдена
разлика от 37 % в полза на семействата с едри майки. При продукцията на
Отглеждане на източници 221

восък тази разлика била дори 35,6 % по-голяма в полза на семействата
с едри майки. Между другото, данните, които дават други автори в много
отношения се различават от тези на Аветисян.
Комаров (1937) е потвърдил, че броят е 166,4, Станимирович и сътр.
(2000) от 150-180 яйчени тръбички в яйчник; Томажин (2002) до 225 яйчени
тръбички, а Вайс (1982) до 300. Диапазонът наистина е голям, но трябва да се
вярва на изследоватепите, защото зад своите думи имат научни резултати.
Между другото, според Аветисян (1983) “специалните изследвания, които
са извършени в Азербайджански селскостопански институт в Кировабад,
на пчелин от расово-племенни семейства сиви планински кавказки пчели,
под ръководството на Таранов, за които е съобщил на Султанов (1985),
са показали, че при 46 от 122 майки броят на яйчените тръбички е бил
160,3 +/- 5,1”. Тези изследвания са потвърдили откритията на Кожевников
(1925), Комаров (1937), Аветисян (1961), Жданова (1967) и Таранов (1974),
че съществува директна зависимост между теглото на майката и броя на
яйчените тръбички в нейните яйчници. Йойриш (1960), Заховал (1971) и
Таранов (1971) са установили, че теглото на неоллодените майки намалява в
първите часове и дни на техния живот. Изследванията са показали, че първите
12 часа след излюпването си от маточника, всички майки освобождават
задното си черво, при което отделеното при по-едрите майки и по-дребните
майки е различно, от което различно се е изменяло и тяхното тегло.
По-нататък, силно влияние в промяна на теглото оказва началото на
храненето. След излизането им от маточника от техния организъм се отделят
голямо количество течности. Наблюдавани феномени показват как влияят
върху промяна на теглото на неоллодените майки в таблица 29.
Зависимост между броя на яйчените тръбички и теглото на неоллодените майки, измервани в

различно време след излюпването им от маточника
(Взето от Султанов, “Пчеловодство" 8/85, Пчелар 9/97) Таблица 29
Групи майки Брой яйчни Тегло ма неоллодените майки в mg

тръбички
след 4 часа след 12 часа след 24 часа
180-199 mg 147,3+/-4,2 187,6+/-0,8 174,3+/-1,3 169,5+/-1,6
200 mg и повече 160,3 +/-5,1 210,6+/-1,3 187,6 +/- 1.6 180,8+/-1,5
средно 144,6 +/- 2,8 194,1 +/-1,5 177,9+/-1,4 176,1 +/-1,1
Три пъти са мерили неоллодените майки след 4, 12 и 24 часа след

излюпването им от маточниците На тези майки са определяли броя на
яйчените тръбички в яйчниците чрез директно пресмятане при хистологична
дисекция.
След първото измерване са разделили майките на две групи: тегло 180-
199 мг и 200 мг и повече. След първите дни от нивото им са забелязали
намаляване на теглото, поединично във всяка група (табл. 30).

Изследванията са показали, че по-едрите майки губят повече от теглото
си, отколкото по-дребните.
Взаимссаьрзаност в теглото на неоплодените и оплодените майки

(взето от Султаноз, "Пчеловодство" 7/85) Таблица 30
Групи майки Тегло на майките е mg

брой на майките, неоплодени оплодени
включени в опита
до 180 mg и 174,7 +/-1,2 220,7 +/- 5,7

180 -199 mg 65 187,3+/-0,7 220,3 +/-1,8
200 mg и повече 46 211,3+/-1,2 224,9 +/- 2,3
средно 122 195,8+/-1,3 221,3+/-1,5
Измерени са 122 неоплодени майки, току що излюпени, след това са

ги измерили след оплождане с търтеите и 4-5 дни след започване на
снасянето.
От данните в таблица 30 се вижда, че теглото на оплодените майки
в известна степен зависи от теглото на неоплодените. Едновременно
теглото на неоплодените майки варира значително повече, отколкото при
оплодените.
Установили са, че връзката между теглото на майката и броя на яйчените
тръбички в нейните яйчници е показано по-силно при майките с малко
тегло - над 180 мг и то само през първите четири часа от излюпването им от
маточниците.
От ясно показаните факти, като обективен показател за качеството на
майките може да се използва тяхното тегло, установено през първите четири
часа от излюпването им от маточниците.
Много са причините, които се събират в общо действие за големината на
майките и броя на яйчените тръбички в нейните яйчници. Един от многото
примери дава Радоев в "Календарен справочник на пчеларя” , като цитира
Комаров, който подчертава, че броят на маточниците в отглеждана имат
значително влияние върху качествата на майките. Ако отглеждачът се
грижи за 30 маточника, ще се получат майки със средно тегло 180 мг и с
202 яйчени тръбички, ако маточниците са 71, теглото на амйката е 172 мг,
а яйчените тръбички 199 и накрая, ако маточниците са 104, то майките ще
бъдат с тегло 149 мг и 178 яйчени тръбички.
“Лошо отгледани и излюпени майки имат понякога 120-130 вместо 180-200
яйчени тръбички във всеки яйчник” (Кулинчевич и Гачич, 1991).
По-едрите майки се получават по системата на Дулитъл, чрез
двукратно прехвърляне на ларви. Двукратно пресаждане препоръчва и
Роберте, професор в лаборатория за отглеждане и изследване на пчели,

в град Медисън, САЩ. Майките, отгледани чрез двукратно пресаждане в
Украинската опитна пчеларска станция 1951 г., са имали 16,34 % повече
яйчени тръбички от майките, получени чрез еднократно пресаждане.
Константинович, Младенович и Коругич (1994) в своите опити, са потвърдили
по-големия процент приети ларви и по-голям брой маточници при двойното
пресаждане. Средната дължина на маточниците при еднократно пресаждане
е 2,116 см, а при двукратното е 2,123 см. Средната ширина на маточниците при
еднократното е 1,09 см, при двукратното 1,26 см. Средното тегло на пълните
маточници при еднократното пресаждане е 2,552 г, а при двукратното 2,964 г.
Обемът на първите маточници е 0,986 см3, а при вторите е 1,08 см3. Теглото
на майките от първите маточници е било 0,182 мг, а от вторите 0,215 мг
4.15.2. Най-едрата майка не е и най-качествената
“Външният вид на майката до известна степен може да се смята за

задоволителна характеристика, когато към това се прибавят и други
показатели. В дните след раждането, когато в нейния организъм се извършват
важни промени и завършващият етап от узряването на половата система,
който приключва с брачния полет и оплождането, е необходимо да се осигурят
на майката оптимални условия за живот. Едрата майка, отгледана при
оптимални хранителни и температурни условия по правило ще стане лоша
майка, ако се постави маточникът или излюпената майка в малък оплодител
с малко пчели и парче захарно-медна питка. Стотина пчели в малък нуклеус
или оплодител не са в състояние да осигурят храна за майката, още повече
прашец. Липсата на прашец се отразява пагубно върху качествата на майката,
защото не й се осигурява пълноценна протеинова храна, както в маточника,
когато приема пчелно млечице. Сравнявайки майките на една възраст,
четвърти ден след излюпване от едно майчино семейство, са установили
значителни разлики в теглото при майка, излюпена в малък нуклеус с малко
пчели и тези, които са узряли в нуклеуси с много пчели. Всъщност и това е
една от причините, която обяснява ненавременното отделяне на майката от
семействата, в които са пресадени", (Губин, 1984).
Губин също смята, че плодовитостта на майката не зависи само от обема
на яйчниците и броя на яйчените тръбички (значи от нейната големина), но
също така от наследствено обусловената сила за обмяна на веществата,
от качествата на пчелите, които обкръжават майките, от храната и други
условия. За качествата на майките решаващи са първите десет дни след
нейното излюпване, когато започва завършващият етап от узряването,
до нейното превръщане в индивид, който снася яйца. По това време
завършва процесът на узряване на половата й система, който приключва
с оплождането. Затова е много важно, подчертава известният специалист,
да се осигурят на младата майка нормални условия за живот веднага след
излюпването й. Между другото, дългото оставане на майката в клетка с

недостатъчно храна или в нуклеус с малко пчели, които едва осигуряват
нейното съществуване, твърде много се различават от онези условия, в които
се е намирала младата майка след напускане на маточника (в който е имало
изобилие от млечице) и след оплождането е останала в своето семейство.
Губин аргументира условията на живот на майката през първите десет дни
(нашата технология за отглеждане прави условията неестествени за майката),
от там и краткосрочният живот на майките и тяхната преждевременна смяна
от пчелите в семейството, в което тя е придадена.
Че едрата майка не е най-добрата майка, поднасяме във вид на кратки
заключения от предходно изказаните мнения:
Йесков и Торопцев (1979) подчертават, че при температура на гнездото
от 33 до 34аС в тялото на майката се формират най-голям брой яйчени
тръбички и такива майки са с подчертана плодовитост, а тяхното приемане
от пчелите е 86 %.
Известни учени обръщат внимание, че съвсем малките отклонения
в температурата, когато майките са се развивали след запечатване на
маточниците при 31 °С в гнездото, отличават тези майки с повишено тегло
и най-ниска носливост. Всяка от тях за 36 дни е снесла 7800 +/- 960 яйца
(средно 216 яйца дневно). Пчелите не са ги приемали добре, от 40 % приети,
30 % са станали търтовки. Към края на първия месец пчелите са опитали да
ги сменят с тиха смяна.
И Таранов (1994) напомня, че ако затворените маточници държим при по-
ниска температура, майките които се излюпят от тях ще бъдат по-тежки (значи
ще бъдат по-едри), но със слабо развити яйчници. Обяснява... “въщност
яйчените тръбички се развиват последните дни и часове от престояването
им в маточниците. И ако по това време ги държим на по-ниска температура,
то майките ще имат голямо тегло за сметка на неизползвани хранителни
вещества, но слабо развити яйчници и ще снасят малко яйца.”

БЕЛЕЖКИ
1 Подолски, Котова и Буренин, 1984 са направили раздепянен на майките
според начина на отглеждане на роеви, принудителни и изкуствени. Майките,
които са получени в резултат от селекцията се наричат изкуствено отгледани.
2 Разумният човек, това е съвременният човек, който кара кола и работи
за заплата.
3 Мислещия човек се е появил преди 35 хил. години
4 А може да достигнат и до 100.
5 Биологичната причина за роенето е струпването на много пчели без
работа, които имат излишък от млечице и същевременно имат недостиг от
маточно вещество.
6 Когато семейството е в пред роеви период, пчелите които се грижат за майката
от 10 стават 20-30. Те се нарупват около нея и я блокират. Тя спира да снася яйца
и чак когато има изградени маточници, пчелите я насочват към тях, за да снесе.
7 Когато ларвите се превърнат в предкакавиди пчелите запечатват
маточника. Щом работничките затворят първия маточник майката напуска
кошера с рояк. Природата е създала чувството за нетърпимост към другите
майки и се е постарала 20 дни след снасянето на търтеевите яйца да започне
изграждането на маточници.
8 За да може майката да снася повече търтееви яйца трябва да бъде по
стара от 11 месеца
9 Когато на прелката има грозд пчели, не е задължително в кошера да има
маточник (Плужников, 2003)
10 Тези рамки предварително се събират впразен кошер, където стоят 2-
3 дни за да усетят пчелите, че са осиротени и чак тогава пчеларя придава
маточниците, с което се избягва опасността от унищожаването им.
11 В Унгария някои пчелари предизвикват тиха смяна чрез отрязване
крилата на майката. Така се предотвратявароенетои пчеларя може да получи
няколко качествени маточника.
12 Методът на Кемеровски (от Кемеровска област в Русия) представлява
метод на пчеларстване. В началото на главната паша майката се отделя
в нуклеус, за да няма пило в кошера. Третира се срещу вароатоза, а
младитепчели се използват за да отглеждат принудителни маточници.
13Анализът на храната показва, че нейния състав е непостоянен. Той се изменя
всеки час в широк диапазон. Вседствие на това е трудно да се определи въз
основа на коя съставна част се извършва разделянето на двата вида ларви
14 Рошфусова преграда. Дървена преграда, с прорези от 2,5 см, където
ома ханеманова решетка. Така пчелите могат да минават мъжду корпусите.
Може да служи за разделяне между корпуси и нуклеуси.
15 И най-малкото охлаждане при отглеждане на маточниците се отразява
върху качеството на майките.
16 Според изследванията на Хидешел, срдната способност на майката, с
тегло 204-280 мг за снасяне е 882 яйца от 12 май до 1 юли. Тези с тегло 281-
330 мг -1 2 0 0 яйца на ден.
17 При наличие на открито пило пчелите подържат температура от 35-
36 гр.С, ако няма пило, тя спада 30-33 гр.С, а даже и до 25 градуса. Това
влошава качествата на майките.

V
Смяна и придаване на майка
5.1. Най-сложният проблем в пчеларството

- смяна на майката
"Смяната на майката е един от най-сложните проблеми за младия пчелар’’,
казва Пере-Мезон. “Трудностите при намирането на майките са само част от
това. Пчеларите имат различни по степен успехи при придаването на майки,
дори ако използват един и същи метод.’ Марк Твен е казал:“отказването
от цигарите е най-лесното нещо на света. Аз съм го правил хиляди
пъти’’. Илюстрирайки, че отказването от пушене далеч не е лесно, така и
придаването на майка в пчелно семейство не е леко. Внасянето на майка е
леко, когато не го правите често (Веринг, 2002).
Досега не е намерен начин за придаване и смяна на майката, който
осигурява 100% успех. Така всеки пчелар има совите методи, които му
носят по-голям или по-малък успех. Но това е дейност, която всеки пчелар
трябва да може да направи успешно, защото точно той носи най-голямото
разочарование на неопитния пчелар (Пере-Мезон, 1935, Так, 1940, Аветисян,
1983).
Обикновено младата, оплодена майка се намира в преносима клетка с
още 5-6 придружаващи пчели, по правило е травматизирана, изгубила е часг
от теглото си, прекъснала е да снася и от това е станала нервна, неспокойна
и изплашена.
‘ Майки, купени и от най-сериозния майкопроизводител, след умората от
дългия път, като пристигнат, просто са без никаква стойност”, (Пере Мезон,
1935). За този проблем какво казват великаните на пчеларската наука и
практика?
Хубер е направил през втората половина на XVIII в. един класически
експеримент за смяна на майката. Взел е от един кошер майката, след
кратко време е забелязал възбуда в кошера. Пчелите са търсили майка си
навсякъде. Когато майката е върната обратно откъдето е взета, пчелите са
се успокоили и са продължили своята работа. Хубер е повторил опита, но
сега вместо тяхната майка им е дал майка от друг кошер. Пчелите не са
чакали дълго и са се скупчили около майката. Той в описанието казва, че
ако върне тяхната майка, то след 18 часа те също се скупчват около нея, но
по-късно я освобождават. Когато на такъв кошер вземам неговата майка и
веднага му давам друга, пчелите приемат лошо новата майка. Стягат обръч
около нея, притискат я за около 15-18 часа и често я убиват. Изглежда й
Смяна и придаване на майка 227

дават свобода тогава, когато показва намерение да се бори с домакинята. Аз
съм свидетел, че пчелите за никоя майка няма да използват жилото си, но
са далече от това да приемат друга майка... Не съм успявал да придам нова
майка, ако им я дам преди да са минали 22-24 часа. След това изглежда
я “забравят" и с уважение приемат всяка друга, която им се даде вместо
нея. Когато пчелите се намалят губят своята умелост, своята активност и
не напълно се отдават на своите обикновени задачи. Техният инстинкт
е изменен с цел отдалечаване от тяхното естествено състояние (както е
известно, в рояк с малък брой пчели не действа “груповият ефект” , който го
има едно биологически монолитно пчелно семейство).
Беван (2001) сумирайки експериментите на Хубер за смяна на майката, :,
казва: “...приемането на майката зависи в кой период се придава. Ако са
минали 24 часа от отстраняването на старата майка, то новата майка е
приемана добре и леко се е включила в работата на семейството. Ако не
са минали 18 часа първо се държат като със затворник, но след известно
време й дават свобода. Ако е придавана след 12 часа обикновено е умирала
от задушаване или глад. Според тези опити, трябва да минат 24-30 часа,
за да “забрави” семейството старата майка. Ако дотогава не придадем
нова майка, семейството започва да гради маточници (както се знае, с
изграждането на маточници се започва много по-рано, след 8 часа). Ако за
това време им придадем майка, престават да градят и унищожават ларвите.
При придаването на “чужда” майка й се отделя много повече внимание,
отколкото ако те биха отгледали от техен маточник, поне има убедителни
данни...” (Йохансон).
Според Пере-Мезон (1935): “Придаването на майка е най-деликатната и
най-критичната пчеларска дейност. С желание бихме дали на начинаещите
методични и прецизни напътствия, които във всички случаи биха им осигурим
успех при придаване на майки, но за съжаление това е невъзможно. Ако
съществуват отлични методи, нито един не е сигурен за всички подробности,
които могат да възникнат. Така с предпазливост трябва да приемате всички
методи за придаване на майки, които в пчеларството препоръчват като
сигурни. Наистина успехът зависи от голям брой подробности и ако се
пренебрегне една от тях, крайният резултат може да бъде нулев. Много от
тези подробности са известни, но има и неизвестни, което често затруднява
пчеларя. Накрая трябва да се каже, че и най-добрите практични методи могат
да дадат най-лошите резултати при невежия и неопитен пчелар, който ще
осуети успеха с лоша постъпка към пчелите. С необмислени действия може
да предизвика кражба, ако пренебрегне основни предохранителни мерки,
или пък отвори кошера, в който преди време е придал майка, прибързано,
вместо да даде на майката спокойно да започне да снася.”
“Неоплодените майки са необикновено страхливи, чак диви. При най-
малкото обезпокояване почват да се движат бързо из кошера, винаги са в
движение, а често след придаване излизат от кошера. Особено бързо се

движат по пилото сякаш по-бързо да дойдат до ръба на рамките или до дъното
на кошера. Не остават никога върху пилото. Затова трябва да се придават
привечер, когато в кошера се върнат всички пчели и да се затвори прелката,
след като се придаде и да се отвори сутринта. От възраст 3 дни чак до
момента на оплождане правят чести излети (облитане около кошера) и после
бързо се връщат. Неоплодените майки могат да се придават в осиротени
семейства само до третия си ден. След това се приемат по-трудно, а в силно
семейство, даже невъзможно. Те рядко се придават в нормални семейства,
почти винаги е неуспешно. Между другото, неоплодените майки на възраст
'/г час след раждане, могат без каквито и да било предохранителни мерки
да се придадат във всеки кошер, даже в онзи, който има оплодена майка. В
този случай неоплодената майка със сигурност ще бъде убита след няколко
дни. (Необходимо е така да се съгласуват нещата, че да се придават току що
излюпени майки.) Половин час след излюпването си неоплодените майки
могат да бъдат приети в нуклеуси, също и в нормални семейства, особено
първия ден, а третия, четвъртия, понякога и петия ден, ако се вземат някои
предохранителни мерки, или ако се постъпва методично. Ако се придаде на
семейство, на което са взети яйцата, или на пчели, които са осиротени цели
три дни, или им е взето младото пило. Ако не ви се чака три дни осиротяване,
щом се извади старата майка, младата неоплодена майка се придава в
клетка и се държи затворена три дни; при всички случаи не трябва да се
придава майка в нуклеус, преди да минат 4-6 дни от неговото образуване.
Обикновено се придават в оплодители и за да бъдат приети със сигурност,
се препоръчва да се придават в метални клетки, вълнообразни на вид. И 4-5
дни след раждането си майките могат да се придават в нуклеуси, но тяхното
придаване в силни семейства на тази възраст се смята за невъзможно в
практиката. Така на силните семейства се придават оплодени майки. Към
тях пчелите имат винаги добро отношение, особено ако са в разгара на
снасянето и ако то не се прекъсне от умората при пътуването или дългото
затваряне в клетката. Възрастта на оплодените майки не влияе при
тяхното придаване. Оплодени майки могат да се придават и на семейства,
за които са предназначени и непосредствено или, ако желаят да ги имат в
даден момент, или ако са необходими спешно. Но ако не е спешно, или ако
майката, която се придава има особени качества, много по-добре е да се
използва някой от споменатите начини.
Так (1940) казва: "Начините за придаване на майки не са еднакви за всички
случаи, които могат да настъпят. При случай, че няма майка и при остаряла
майка, не може да се използва един начин за придаване на майки. При
семейството без майка, то я е загубило скоро или отдавна. При смяна на
майката, трябва да се вземе старата майка и да се даде друга.”
"Да видим какво става в семейството, когато му се отнеме старата
майка, пита.Так? На пчелите са им необходими от 5 минути до половин час
да почувстват, че са без майка. Когато разберат това настъпва възбуда и

започват да претърсват кошера, което добре се вижда отвън по пчелите на
прелката: тъжни са и търсят нещо, което им липсва. Тази възбуда преминава
през следващите няколко часа, приемат философски липсата на майка и
ако има прясно пило, веднага предприемат отглеждане на млада майка. В
момента, когато пчелите разберат, че нямат майка , е най-подходящо да се
придаде нова.” Так придава успеха при смяната на майки на състоянието на
пчелното семейство, миризмата на майката и семейството.
Първи фактор, който влияе върху приемането на майката е състоянието
на семейството. От това, което се случва в кошера съдим, че семейството
преминава през повече фази.
Първо, семейството е било нормално, с майка.
Второ, взета му е майката, пчелите са усетили това след известно време,
започват да я търсят с надежда, че ще я намерят и накрая губят надежда и
започват да изграждат маточници, за да произведат нова майка.
Трето, от времето на изграждане на маточниците до времето на излюпването
на майката настъпва трета фаза, когато се появяват нови възможности,
докато младата майка се оплоди и започне да снася яйца.
“Вторият фактор се отнася до самата майка. Всяка майка има своя
специална миризма и пчелите я разпознават по нея от останалите майки”, така
както и всяко пчелно семейство има своя миризма. “Значи при всички начини
за придаване на майки трябва да имаме предвид тези факт, за миризмата
на майките и да се търси начин да се уеднакви миризмата на майката с тази
на семействата, където се придават.” (В онези времена и преди и след това,
до Батлер (1954) не се е знаело за маточното вещество или за феромон
II!, който влияе за привличането на пчелите към майката. Освен тази
миризма, пчелите трябва да контактуват с майката в клетката чрез отворите
3 х 3 мм, направена от мрежа.)
Третият фактор, който за майката е по-силен от нейната страхливост и
сърдитост, е гладът1. Доверчивостта на майката често може да стане причина
за нейната смърт. Обикновено се казва, че майката се плаши, когато се пусне
между много пчели, а аз мисля, че най-често се случва обратното, много пъти
съм наблюдавал майки, когато се освободят от клетката веднага нападат
някоя пчела. Тази сърдитост се пренася върху другите пчели и в суматохата,
която настъпва след това, майката може да бъде ранена или убита. Два пъти
съм виждал неоллодени майки да убиват пчели, но обикновено пчелите се
обединяват и убиват майките.' В нормалните семейства майката я хранят
нейните придружителки на чести и кратки интервали. Когато се намали
храната на майката, и е гладна тя загубва своята сърдитост, агресивност и
страх и си подава хоботчето на първата пчела, молейки за храна.”
Аветисян (1983) по този въпрос казва следното: “За съжаление досега
още не са разработени такива методи за придаване на майки, които биха
осигурили тяхното стопроцентово приемане във всички случаи. И все пак са
известни условията, при които е възможно да се получи добро приемане на

майките и да се намалят загубите до минимум. При придаването на майки
в семейства е необходим о да се избягва прекалено обезпокояване
и раздразване на пчелите. Не е желателно да се придават в студено,
ветровито и дъждовно време, по време, когато в природата няма нектар,
когато има нападения, когато при отваряне на кошера семействата стават
раздразнителни. Пчелните семейства приемат майките най-добре в тихо,
топ л о време и паша в природата. По правило младите пчели приемат
майките по-добре от старите. Ако семейството дълго време не се допълва с
млади пчели, то ще посрещне новата майка враждебно. Семейства с лъжливи
майки-(пчели търтовки), в редки случаи приемат майките. Обикновено, ако
семейството има възможност да произведе собствена майка, то няма да
приеме с желание майката, която му придава пчеларят.
"При смяна на майката важна роля има тяхното физиологично състояние.
Семействата с особено желание приемат нови майки в период на намалено
яйценосене на старата майка, която се сменя през пролетта, по време на
добра паша или есента. Обратното, докато тяхната майка е в апогея на
снасяне, в този период на засилен растеж на семейството, новата майка се
приема с неголямо желание.
За приемането на майките влияе и начинът на тяхното придаване. Най-
сполучлив се е оказал методът за придаване на майки в специални клетки
- чашки от тънък картон, покрити с восък, приети са 92,3 % от придадените
неоплодени майки, обратно на тях в клетки на Титов са приети 67,8 % от
придадените майки.”
Керле (1961) казва: "Общоизвестно е, че младите майки от някои раси
пчели са неспокойни и с това предизвикват неприятелско отношение на
пчелите към тях и така могат да бъдат убити. Приемането на една майка
изключително зависи от нейното държание. Това държание зависи от
нейното състояние в момента на освобождаването от клетката. Една току що
оплодена майка, която е започнала да снася е нервна и се страхува. И най-
малкият шум при отварянето на кошера може да доведе нейния живот до
опасност. В продължение на няколко седмици, нейното държание се променя
коренно. Движенията й са по-успокоени, а реакциите добронамерени. Ако е
снасяла яйца четири седмици, тя е напълно зряла. Този период е малко по-
дълъг при майките с вродена нервност или при някои кръстоски, но и при
екстремните случаи два месеца е достатъчно време за майките да узреят.
Белчич (1982) споделя своето мнение: “Току що оплодените майки са
недоузрели, с недостатъчно развити яйчници и подвижна задна част, освен
това се движат бързо по питите и заради това държание старите пчели с
желание се скупчват около тях и ги задушават. Когато някое семейство ги
приеме, често ги заменя с тиха смяна. За да се даде възможност на младата
оплодена майка да снася яйца и безпрепятствено да увеличава пилото, е
трябвало да се премести малкото семейство от оплодителя в големия кошер
с нормални рамки, да се засили с пчели и пило, да се снабди с мед и прашец,

за да могат да се развиват най-важните органи на майката - яйчниците, и от
грижите на по-голям брой млади пчели напълно да съзре.”
Тодорович (1976) е смятал: “Старите майки и онези, които са снасяли
четири седмици, са кротки, спокойни и добродушни и тяхното приемане е
доста сигурно, ако са изпълнени останалите условия. Нуклеусите по-лесно
приемат новите майки, отколкото нормалните семейства. Тази среда може
да се използва изгодно, новата майка да се придаде първо в нукпеуса, малко
семейство, което трябва постепенно да се разширява, според развитието на
новата майка.
Все пак младите оплодени майки най-успешно се въвеждат в ну клеуси,
които се оформят от 1-2 рамки запечатано пило, рамка с пчели, незапечатан
мед и прашец и няколко празни изградени рамки. Обикновено такъв нуклеус
се засилва чрез изтърсване на млади пчели от рамки с открито пило, при
което се обръща внимание да не се придаде и майка. Така оформеният
нуклеус се присъединява към предварително осиротеното семейство, чак
когато младата майка снесе 2-3 рамки с пило.”
Радоев (1984) от Пчеларската станция в София, изрежда най-малко седем
условия, които пчеларят трябва да спази, когато придава или сменя майка.
Това са: (1) ако в осиротеното семейство няма млади пчели, трябва да се
прибави рамка със запечатано пило, от което ще се люпят пчели 5-6 дни
преди да се придаде майка; (2) гнездото на семейството да се свие и да се
затопли добре; (3) семейството да се подхрани с подобрен захарен сироп 2-3
вечери преди и след придаването на майката; (4) прелката да се свие и да се
внимава за нападение; (5) преди да се придаде майка, семейството трябва
да се прегледа и ако има неоплодени майки или започнати маточници, трябва
да се унищожат; (6) придаването на майка трябва да се направи внимателно,
да не се притеснява семейството с пушек; (7) освобождаването на майката
да се направи привечер, когато пчелите са спокойни.
Кулинчевич, Гачич (1991): съществуват много начини за придаване и
смяна на майка. Почти всеки пчелар има своя най-добър вариант за това.
Много често се случва един и същи метод да успява при един, и не успява
при друг пчелар. Неуспехът в придаването на майки, най-често идва
от неразбиране биологичното равновесие, което се нарушава или
противопоставя в пчелното семейство с придаването на нова майка.
Изреждат най-малко девет условия, които пчеларят трябва да спази, за да
има успех придаването на майки.
1. Майката, която се придава, трябва да бъде в подобно състояние по
отношение на снасянето от онази, която ще се вземе от кошера. С това се
изпълнява едно от най-важните условия за приемане на нова майка. Ако не
се промени това равновесие, то успехът при придаването, по който и да е
метод, е осигурен. Ако го няма това равновесие, най-вероятно придаването
няма да е успешно.
2. Според природните условия през пролетта семейството ще има

малко пило. Колкото повече се засилва семейството, толкова повече расте
и пилото, за да достигне връхната си точка преди главната паша, а в края на
сезона ще намалее и ще достигне до най-ниската си точка. Затова младата
майка по-леко се придава по време на пролетната паша или есента, когато
пилото е минимално. По това време не трябва да се води сметка какъв е
яйценосът на майката, която се придава на семейството. Старата майка,
която се намира в семейството и младата, която трябва да се придаде се
намират в равновесие по отношение на яйцеснасянето.
3. Ако се прави придаване на млада майка в семейството, в което
старата майка снася интензивно и пилото е в голямо количество, на такова
семейство трябва да се придаде млада майка от нуклеус, която също е
снасяла.
4. Младата майка, като се извади от нуклеуса или оплодителя, понеже
вече е снасяла, трябва бързо да се придаде в новото семейство, за да се
избегне прекъсване на снасянето.
5. Успешно придаване на майки обикновено се прави с транспортни
клетки, в които се е излюпила. Затова е необходимо: (1) старата майка да
се отдели от пчелното семейство. Към старата майка в кошера може да
започне процес тиха смяна, това трябва да се има предвид, защото може да
се случи младата майка да не бъде приета заради съществуването в кошера
на млада майка от тиха смяна; (2) да се отделят съпровождащите пчели
на майката от клетката, а отворът на клетката, запълнен със захарно
тесто, с нещо остро да се разшири; (3) клетката с майката да се сложи
между две рамки с мрежата, обърната надолу. Доколкото клетката с майката
се вмества между две рамки изправена, така че частта със захарното тесто
да е обърната нагоре.
6. Държанието на майката, защото след 2-3 дни пчелите са я
освободили, има влияние върху отношението на пчелите към нея. При
случай, че придадената майка е неспокойна, трудно ще бъде приета. Ако се
държи спокойно и е готова веднага да приеме храна, както и да снася, със
сигурност ще бъде приета.
7. Тъй като майката е приета не е добре често да се отваря кошерът,
за да се убедим в нейното присъствие, защото това може да доведе до
скупчване около нея и убиване. Достатъчно е да се види наличието на яйца
в една от рамките и с това се уверявате че е приета.
8. Когато искаме да придадем младата майка в силно семейство
по време на интензивното развитие, най-добре е първо да се формира
нуклеус, в който майката ще снася, след това отделяте старата майка, и
прибавяте неклеуса. На всеки пчелин е добре да има 10 % нуклеуси с
млади оплодени майки, които във всеки момент са готови да бъдат
прибавени, където е необходимо.
9. Млада майка може да се придаде в корпус над двойна мрежа, в който
има затворено пило и млади пчели, като преди това старите са отделени. Чрез

двойна мрежа, а на ханеманова решетка минава топлината и затопля пилото,
което се излюпва. Приемането на майки от транспортни клетки по този начин
почти винаги е успешно. По-късно старата майка и двойната мрежа се махат,
за да стане обединяването. Вместо обединяване такъв нуклеус може да се
премести на друго място и да се превърне в ново семейство.
Ш апошникова (1979) е обявила, че в състава на маточното вещество
освен най-активният КДК (транс-9, което е дециленова киселина) влиза сбор
от ароматни съединения, които са получили име феромон N 2. Две от тези
съединения фенилпропинов (MFP) и фенилоцетни (MFU) метилни етери,
когато са прибавяни към основния феромон КДК при случаи на придаване
на майки в пчелно семейство, като смяна на старата и непродуктивна майка,
успехът при приемането е бил значително по-добър. При нанасяне на тази
смес върху тялото на оплодени кавказки майки приемането е било 100 %.
5.2. Причини за смяна и придаване на майки

С въвеждането на кошери с подвижни пити, което е дало възможност из
основи да се проучи какво става в пчелното семейство, са изкристализирали
проблеми, чиито решения допринясат за повишаване продукцията от
пчелите. Един от тези проблеми е бил, как да се сменят старите и износени
майки, преди пчелите да предприемат това, за да се избегне намаляването
на приноса? Търсени са начини как редовно да се сменят майките след
тяхната едногодишна, двегодишна или по-дълга работа? Някои пчелари
преди главната паша са убивали старата майка, от една страна да има
свободни килийки за мед и ги принуждават да събират нектар, а от д р у г а -д а
им дадат възможност при най-благоприятни условия да отгледат нова майка.
Други са взимали майката и са придавали узрели маточници или излюпени
млади майки. Трети са слагали младите неоплодени майки в малки нуклеуси
да се оплодят, след като започнат да снасят ги използват за смяна на стари
майки.
Редица са и другите причини и нужди за придаване или смяна на майки
в пчелните семейства. Представяме някои от тези причини. Това са: (1)
при роенето старата майка излита с първия рояк, а младата понякога не се
връща от оплождане; (2) при създаване на нови семейства от изкуствено
рояване; (3) изчезването на майката по някакви причини (след третиране на
семейството с химически препарати, невнимание на пчеларя при работа,
чести отваряния на кошера, заради което пчелите се вкупчват и убиват
майката и т.н.).
Към всеки от споменатите случаи, има необходимия подход в начина на
придаване на майки и насочва към някои от факторите, които влияят върху
приемането на майки.
234 Майката - уникално

5.3, Фактори, които влияят
върху приемането на майки
Разглеждайки успоредно явленията в природата и в пчелното семейство,
да се забележи същественото влияние на редица фактори върху приема на
майки:
(1) годишен сезон, като важен фактор за случилото се в кошера, което
пряко или косвено се отразява върху успеха при смяна или придаване на
майки.
Зимата, пчелното семейство прекарва в кошера в състояние на покой и
съхраняване на енергията. Зимувайки, майките от износване са станали
стерилни, а младите излюпени текущата година, заради суровите зимни
условия, в които са отглеждани, имат слабо развити яйчници. В гнездото през
зимата няма нито физиологично, нито анатомично пчела-лъжлива майка.
Наличието на ювенилния хормон е доведено до минимум. В този сезон
"домашната" - стара и "чуждата”- млада майка, (която ще заеме мястото й в
кошера) се намират в уравновесено положение като капацитет за снасяне.
Пчелните семейства не са така силни и нямат отворено пило, което със
своята миризма би било пречка за приемане на чуждата майка. Осиротени
от 2-3 часа, пчелите с копнеж очакват майката, макар тя да им е “чужда”.
Точно през месец март, всяка година, Керле е сменял старите майки с
нови.
Пролетта е сезон, когато настъпват добри условия за отглеждане на
пило и увеличаване силата на пчелното семейство, когато майката започва
интензивно да снася яйца, за да достигне кулминация в развитие на пилото
през май-юни. Летящите пчели използват цялата си енергия в събирането
на нектар, прашец и вода, а вътрешните пчели увеличават храненето на
майките, отглеждането на пило, изграждането на пити, като “насилват”
майката да снася повече. По време на изобилното внасяне на нектар и
прашец, и преди роевото състояние, всички външни пчели са заети със
събираческа дейност и грижа да се освободят от тежестта, а тези които
поемат и разнасят, трамбоват прашеца, не обръщат внимание на чуждата
майка и я приемат кзто своя.
Увеличават се пчелите, които не са ангажирани с работа, чиито яйчници
започват да се уголемяват. Следва бурно развитие на семействата с много
пило и изобилие от нектар и прашец. Раждат се все повече млади пчели,
които заради вече по-малкото пило в кошера нямат работа. Младите
безработни пчели с уголемени яйчници сгават по-женствени и довеждат
семейството до роево състояние. В период на роези нагон пчелите приемат
с нежелание “чужда” майка.
Лятото със силните горещини и липса на паша, често и с непрофесионалната
дейност на пчеларя и други негови пропуски, когато семейството изгубва

майката, работничките не приемат никаква смяна. Защото в такива състояния
нямат достатъчно количество прясна храна и нямат желание да хранят с
млечице новата майка, особено онази, която е с по-лоши качества. На нея по
правило не й достига хормоналният феромон, който регулира отношението
на пчелите кърмачки. Доколкото тези пчели, не започват веднага с храненето
на майката, обикновено се стига до нейното лошо приемане. Само добре
хранената майка може да покаже своята биологична стойност.
При прехода отлято в есен, яйчниците в пчелите се намаляват, атрофиралата
материя и яйца в камерата на яйчниците се резорбират. Съставът на
генерациите в пчелното семейство съществено се изменя и е съвсем друг,
а съставките на млечицето слаби. Пчелите в този сезон са ангажирани
със своята лична подготовка за зимата, създавайки резервни хранителни
вещества в своето тяло (нарастване на мастната тъкан). Майката намалява и
постепенно спира да снася. Физиологичната активност през есента е в посока
подготовка за сигурно зимуване. Численият брой на семейството е намалял,
защото са умрели много от летните пчели, преобладават младите пчели,
отвореното пило е минимално, или въобще няма. Няма миризма на пило,
няма миризма на ювенилен хормон или е силно редуциран. Уравновесен е
балансът при снасянето между домашната и чужда майка. След осиротяване
на семействата, след 5-6 часа с желание приемат майката, макар и чужда.
Значи годишният сезон подчертано влияе на приема. Най-лошото
приемане на майки е в роевия период, когато яйчниците на пчелите
работнички са най-развити и в периода на дългото, топло и сухо лято, когато
няма паша. Най-благоприятно е в края на зимата и рано пролетта, когато
работничките нямат развитие на яйчниците.
(2) Количеството ювенилен хормон влияе върху скоростта на развитие
на яйчниците и агресивността на пчелите към майката: по-високото ниво
ювенилен хормон прави пчелите по-агресивни, а по-малкото количество
хормон дава шанс на чуждата майка да бъде приета от работничките. Научно
е доказано, че летящите пчели имат по-високо ниво на ювенилен хормон от
домашните пчели.
Робинсон, Пеидж, Колет и Стромби (чрез Живадинович, 2000) са открили,
че пчелите с общата си работа сами регулират нивото на ювенилния хормон.
Така домашните пчели могат да вдигнат нивото на ювенилния си хормон, да
станат летящи пчели и обратно. Те са открили, че когато се създава семейство
от изключително млади пчели, те редовно сами ще се прегрупират, така че
10-20% (колкото са нужни), да бъдат летящи, с по-високо ниво на хормона.
Значи сезонните условия и пашата, влияят повече върху състоянието
на семейството, а не по-големият или по-малкият успех при придаването
на майки.
(3) Мирисна преграда или разликата между миризмата на семейството
и на майката, която се придава е от значение за влиянието върху приемането.
Още Дейвис (1870, чрез Йохансон, 2000) е смятал, че пчелите на възраст 10-

20 дни убиват майката, когато се върне от оплождане и донася миризмата
на търтеите. Джерзон е съобщил, че само една майка, от хилядите които е
поставял в рояци е била убита, когато пчелите са я освободили и е смятал,
че тя е имала странен мирис, който произтича от предишната майка, която
е обитавала клетката.
Иначе Природата е дарила тази привилегия на медоносната пчела да
живее в царството на миризмите. В необятните поля и гори и мирисът на
цветята, в миризлива къща заспива, поддържа я и отглежда семейството.
Естествено пчелите, със силно развитото си усещане за мирис2, го
използват при намиране на нектар, прашец, вода и смолисти вещества. По
пътя на мириса ще открият източника на храна и безпогрешно ще влязат в
своя кошер. Чрез мириса откриват чуждите и срещу тяхната миризма вдигат
всичко на крак за отбрана на дома. Миризмата на мед ги подтиква към
кражба, а миризмата на пот, парфюм и сливова ракия, предизвиква възбуда
и мобилизация за нападение за охраняване на своя дом. “Любовният сок” на
майката стимулира търтеите да я търсят, да я намерят и да й подарят любов
с цената на живота си. Миризмата събира кошера и го запазва хомогенен.
Миризмата е обкръжение, в което живеят пчелите и е съставна част от
техния “комфорт” .
Природата е дарила на пчелите, а науката е потвърдила, че функциите
на мириса се реализират с т. нар. орган за ориентиране. Той показва
сексуалния диморфизъм, от който в пчелите има 6500, а в търтеите 20
000 клетки, групирани в ориентировъчните сенсили на сетивата за мирис,
които се разположени на осмия дистален сегмент на антените. Освен тези
сенсили, върху антените има косъмчета и вдлъбнатини. Всички израстъци
по антените са модификация на кутикула (безклетъчен слой епител). Под
нея и във връзка с косъмчетата, които са около 8000, се намират около 50
нервни клетки. И около органа за ориентация се намират нервни клетки,
но са два пъти по-малко (Аранджелович, 1995). Пчелите са в състояние
да различават и помнят миризмите. Научно е потвърдено, че пчелите
работнички различават всяка съставка от насоновия феромон, с това се
обяснява, че тази способност им дава възможност да летят в рояк, единично
и да намерят пътя до своя кошер. Кайсмнор и Рене са открили тип клетки,
които реагират на насоновия феромон, докато други показват реакция към
феромона на мандибуларните жлези на майката.
(4) Специфичен мирис на пчелното семейство.
Учените са установили, че всяко пчелно семейство има свой специфичен
мирис, който се явява бариера3за чуждата майка и за крадци. Филипович-
Московлиевич (1994), смятат че в специфичния мирис на пчелното семейство4
се включват: (а) повърхностни феромони (през горният слой от обвивката
на пчелите, прониква миришещо вещество, което се отделя като секрет от
мирисните жлези), към които спадат и останалите феромони; (б) мириса
на тялото на неоплодената и оплодена майка; (в) мириса на работничките,

тьртеите и ларвите; (г) миришещо вещество, което стимулира отрасналите
пчели да отделят храна за ларвите. Тук се включва (д) миризмата на цялата
група; (е) мирисът на пилото; (ж) мириса на билки, които пчелите са посетили;
(з) миризмата от терзалните жлези. Специфичния мирис на всяко семейство
се състои от голям брой съставки, които несъмнено влизат в структурната
рамка на пчелните семейства, която е променлива, защото зависи от много
външни и вътрешни фактори. Този факт значително допринася за обясняване
на начина, по който се създава специфичният мирис във всяко семейство,
както и че този мирис не е еднакъв във всички етапи от развитието на едно
семейство;
(5) Количеството храна и отворено пило, възрастта на пчелите,
съществуването на маточници и действието на т. нар. “групов ефект” са
значителни фактори, които влияят върху приемането на майките.
“Груповият ефект"5подразбира единство в отношенията на едно семейство,
когато възникне объркване от придаването на чужда майка в осиротено
семейство или когато няма майка. Василиади, в “груповият ефект" вижда
единство в пчелното семейство между отношенията на възрастния състав на
пчелите работнички, пило, брой на пчелите, обем на гнездото и микроклимат
общо, както и отношенията между майката и пчелите. Върху тези отношения
главна роля има миризмата като своего рода комуникационна връзка,
специфична за всяко пчелно семейство.
Инстинктът за усещане на мирис, дава възможност на пчелите да
усетят разликата в феромонови и неферомонови миризми, да познаят
членовете на своето семейство и да разпознаят чуждите пчели. Така
пчелното семейство като целокупна биологична единица не приема
чуждата майка.
Присъствието в пчелното семейство на друга майка, неизбежно ще
предизвика при пчелите агресивна реакция, насочена към нейното
унищожаване. Майката, която внася пчеларят в гнездото, щ з бъде блокирана
и удушена от пчелите, по-възрастни от девет дни. Такова отношение е
биологически оправдано и закономерно от гледна точка запазване на вида
(Ш абаршоз, 1990). Значи семейство, което има запазена биологична цялост,
под действие на “груповия ефект”, се отнася неприятелски към придадените
чужди майки. Затова върху изолирана рамка (извадена от гнездото) пчелите
с желание приемат новата майка. При тази малка група пчели, изплашени за
живота си в изолационна рамка, груповия еф ект не започва да действа;
(6) Физиологичното състояние на уеднаквяване или равновесие между
семейство, на което се сменя майката и новата майка, трябва да са сходни.
Сечръст (чрез Аветисян, 1983) през 1944 г. въвежда теория за равновесието
между пчелните семейства и чуждата майка, която трябва да се придаде.
Според тази теория чуждата майка трябва да бъде в същото физиологично
състояние по отношение на снасянето, като майката в кошера, която трябва
да се вземе. Това е условие за готовност на пчелите, да приемат чуждата

тьртеите и ларвите; (г) миришещо вещество, което стимулира отрасналите
пчели да отделят храна за ларвите. Тук се включва (д) миризмата на цялата
група; (е) мирисът на пилото; (ж) мириса на билки, които пчелите са посетили;
(з) миризмата от терзалните жлези. Специфичния мирис на всяко семейство
се състои от голям брой съставки, които несъмнено влизат в структурната
рамка на пчелните семейства, която е променлива, защото зависи от много
външни и вътрешни фактори. Този факт значително допринася за обясняване
на начина, по който се създава специфичният мирис във всяко семейство,
както и че този мирис не е еднакъв във всички етапи от развитието на едно
семейство;
(5) Количеството храна и отворено пило, възрастта на пчелите,
съществуването на маточници и действието на т. нар. “групов ефект” са
значителни фактори, които влияят върху приемането на майките.
“Груповият ефект"5подразбира единство в отношенията на едно семейство,
когато възникне объркване от придаването на чужда майка в осиротено
семейство или когато няма майка. Василиади, в “груповият ефект" вижда
единство в пчелното семейство между отношенията на възрастния състав на
пчелите работнички, пило, брой на пчелите, обем на гнездото и микроклимат
общо, както и отношенията между майката и пчелите. Върху тези отношения
главна роля има миризмата като своего рода комуникационна връзка,
специфична за всяко пчелно семейство.
Инстинктът за усещане на мирис, дава възможност на пчелите да
усетят разликата в феромонови и неферомонови миризми, да познаят
членовете на своето семейство и да разпознаят чуждите пчели. Така
пчелното семейство като целокупна биологична единица не приема
чуждата майка.
Присъствието в пчелното семейство на друга майка, неизбежно ще
предизвика при пчелите агресивна реакция, насочена към нейното
унищожаване. Майката, която внася пчеларят в гнездото, щ з бъде блокирана
и удушена от пчелите, по-възрастни от девет дни. Такова отношение е
биологически оправдано и закономерно от гледна точка запазване на вида
(Ш абаршоз, 1990). Значи семейство, което има запазена биологична цялост,
под действие на “груповия ефект”, се отнася неприятелски към придадените
чужди майки. Затова върху изолирана рамка (извадена от гнездото) пчелите
с желание приемат новата майка. При тази малка група пчели, изплашени за
живота си в изолационна рамка, груповия еф ект не започва да действа;
(6) Физиологичното състояние на уеднаквяване или равновесие между
семейство, на което се сменя майката и новата майка, трябва да са сходни.
Сечръст (чрез Аветисян, 1983) през 1944 г. въвежда теория за равновесието
между пчелните семейства и чуждата майка, която трябва да се придаде.
Според тази теория чуждата майка трябва да бъде в същото физиологично
състояние по отношение на снасянето, като майката в кошера, която трябва
да се вземе. Това е условие за готовност на пчелите, да приемат чуждата

майка. И когато това равновесие е осигурено, придаването на чужда
майка, по който и да е начин е лесно осъществимо. Ако няма рарновесие
между двете майки, въвеждането на чуждата ще бъде безуспешно. При
естествените условия на развитие, пчелното семейство ще има малко пило
през пролетта и есента, когато развитието ще бъде в най-ниската точка. В
това време чуждите майки могат да се приемат лесно и тогава не трябва да
водим сметка дали са започнали да снася или не. Старата майка е спряла
да снася, както и младата, и се намират в приблизително равновесие на
физиологичното си състояние (нито една не снася яйца). Ако младата майка
трябва да се придаде в семейство, в което има значително количество яйца,
значи че старата майка снася всеки ден. Това означава, че и младата майка,
която трябва да дойде на нейно място, също трябва да снася много яйца, за
да се възстанови физиологичното равновесие. Затова е необходимо, току
що оплодените майки, преди това да са отгледани в големи нуклеуси, най-
малко за четири седмици (Керле, Тодорович) или за шест седмици (Белчич),
и след това да се придадат на произволно семейство.
И съветският учен Риб (чрез Вескович, 1977) 25 години след Сечръст, на 22
конгрес на Апимондия, 1969 г., излага своята теза за еднаквото физиологично
състояние на майките, които се придават, като условие за успех при смяна на
майката директно върху питата. Той подчертава, че пчелите приемат добре
новата майка, веднага след взимането на тяхната, при условие, че двете
майки се намират в еднакво физиологично състояние (оплодената майка се
заменя с оплодена, а неоплодената с неоплодена).
Когато в 97 пчелни семейства, на мястото на отстранените майки, на питите
веднага пуснали нови оплодени майки, се оказало, че пчелите приемат
добре всички майки, които са били в еднакво физиологично състояние с
отстранените майки. Доколкото майките, които се отнемат и които се придават
се различават повече във физиологичното си състояние, пчелите по-трудно
приемат новата майка. Майки, които се различават във физиологичното
си състояние, трябва да се придават 4-5 дни след осиротяването, като
предварително се премахнат започнатите маточници.
Още Янша (1771 чрез Йохансон, 2000) е писал за борбата между пчелите,
когато се съединяват два рояка с майки в различно физиологично състояние.
Наблюдението на едно такова непредвидимо държание, навежда на
мисълта, че тенденцията стягане около майката в кръг е вродена особеност
на пчелите. Наследствените механизми при опита за борба за съществуване,
никъде не са така изявени, както при акта на придаване на майка в осиротено
семейство. Майчиният генетичен код, информира нейната нервна система,
че този момент е такъв, че тя трябва да постъпи по подходящия начин.
Ако нейното държание не е в съгласие с кода, който работничките носят в
ядрата на своите клетки, те ще реагират изненадващо бурно, насилствено
ще стегнат майката и ще я убият.
От друга страна, новоизлюпената неоплодена майка, веднага се приема

добре, но само след няколко часа тя получава мирис и започва да се държи
по специален начин и семейството, в което се придава гледа на нея като на
чужда майка и се държи неприятелски (Йохансон, 2000).
Много учебници по пчеларство и наръчници по пчеларска практика
отбелязват, че при обединяването на различни семейства, както и при
придаване на майки, трябва да се уеднакви миризмата чрез ментов ликьор
или сливова ракия. Придаване на майка с уеднаквяване на мириса чрез
пръскане на пчелите с ароматни материали, за да приемат чуждата майка,
завършва и успешно, но като правило се случва приетата майка пчелите
скоро да сменят чрез тиха смяна (Станойчич, 1984).
(7) От най-голямо значение е състоянието на репродуктивните органи
на пчелите работнички (степен на развитие на техните яйчници), дали и
колко между тях са анатомически и физиологични търговки (анатомически
те имат развити яйчници, но все още не снасят, а физиологическите вече
снасят яйца, Рихар, 1976).
(8) Възрастовата граница на пчелите в семейството има значително
влияние. Младите пчели на възраст 8-9 дни са миролюбиви, а след това
агресивността започва да се увеличава до 20-дневната им възраст, след
това спада, а след 30-ия ден изчезва.
(9) Появата на физиологични търговки в осиротено семейство, според
Перпелова става 15 дни след осиротяването. На мястото на изчезналата
майка, семейството “произвежда'' търговка. Според Томажин (1991) може
би 2/3 от пчелите са такива и в силно семейство биха могли да снесат 5
рамки с търтеево пило. Снасят неоплодени яйца навсякъде по питите, без
да избират свободни килийки. така че яйца намираме не само в килийките,
но и по рамките, в килийките с мед и прашец и в започнати маточници. В
килийките могат да се видят по няколко яйца, което е известен знак, че
семейството е пред гибел, ако бързо не се вземат мерки. В това положение
пчелите не приемат и най-качествената майка;
(10) Инстинктивно, постъпките на семействата са кодирани генетично,
за да се ползват пчелите в естествени ситуации. Отваряне на кошера и
придаване на семейството на непозната майка не е естествена ситуация
и затова започва неспецифично отбранително държание на пчелите към
чуждата майка. При спокойно влизане, пчелите не жилят, но ако пчела,
даже от собствения кошер, се държи агресивно към останалите нея ще
ужилят (Йохансон, 2000). Чуждата я нападат 2-3 пчели пазачки, докато
обкръжаването е резервирано само за майките. Това изглежда се базира на
мирисни стимулатори или в различията на държание на майката и пчелите
(Чешаир, 1888) е вярвал, че няколко чужди, които са се присъединили към
семейството, могат да “предвождат” една такава акция.
(11) Не диктатура, а по-скоро сътрудничество с пчелите. Да
сътрудничиш с пчелите това значи да познаваш биологията на пчелите
и пчелното семейство, да познаваш техните инстинкти и рефлекси, които са

се изглаждали 10-ина милиона години, и живеят в съгласие с тях. За всичките
20 хиляди години, откакто е собственост на човека, пчелното семейство не е
успяло да промени естествените си инстинкти, които 160 милиона години е
усъвършенствало. Затова е илюзия да се вярва, че сме опитомили пчелите,
както е станало с кучето, котката, козата и коня. Непознавайки природата
или инстинктите, за една майка6 в пчелното семейство и всички спечелени
придобивки от еволюцията, които пчелите са запазили в дългия и труден път,
прави пчеларството хоби.
(12) Радостта в пчелното семейство е условие за приемане на чужда
майка.
Да се ръководиш от Природата в работата с пчелните семейства, това
значи да не предизвикваш в пчелите безпокойство, страх, загриженост
(Симонович, 1994).
Зависимостта която съществува между майката и семейството, в което
живее, е толкова силна, че успехът или неуспехът при придаването на
чужда майка в тяхното гнездо преживяват като неестествено. Когато са без
майка пчелите са намират (1) в отчаяно състояние. За да излязат от това
състояние, необходимо е да се използва тяхното (2) състояние на радост,
когато имат всичко в изобилие (мед, прашец, пило на различни възрасти,
търтеи). При това пчеларят сериозно трябва да внимава да не предизвика в
пчелите (3) страх от обезпокояване. Затова не трябва грубо да бърника вътре
в кошера, за да не доведе пчелите до състояние (4) на ''жестокост’’, нито в
състояние на загриженост”, когато са гладни и затворени дълго, заради което
те предварително трябва да се нахранят. Чувствителни са към промените на
времето, което в списъка от споменатите състояния, усложнява приемането
на чужда майка в пчелното семейство.
5.4. Най-подходящото време за смяна

Лошите майки се познават лесно, по количеството и качеството на пилото
в семейството. Ако при благоприятни климатични условия, чрез прилагането
на необходимите технически средства, не създаде силно семейство през
пролетта, то значително изостава, в сравнение с другите. Ако пилото
е разпръснато, с доста празни килийки, от които пчелите са изсмукали
неоплодените яйца, тогава е необходимо веднага щом се установи това
състояние, майката да се смени.
Очевидно е, че лошата майка трябва да се смени веднага. За всичко
останало трябва да се избере подходящо време, когато това най-
малко ще се отрази на силата на семействата и тяхната продуктивност.
Керле (1961) редовно е сменял майките през март всяка година, когато
в семействата има малко пчели (в условията на английска зима). В

Института по пчеларство в Рибное, Русия, в продължение на 1978-1980
г. са направени много изследвания с цел да се утвърди, в кои годишни
сезони, смяната на майката има най-малко отрицателно влияние върху
силата и продуктивността на семействата. Резултатите от изследванията
са показали, че са м о с м я на та през пр о л е тта не в л и я е о тр и ц а те л но
в ъ р х у о тгл е ж д а н е то на п и л о и п р о д у кт и в н о с т т а на сем ействата.
Смяната на майката преди пашата намалява продуктивността с 13-23 %,
ако е сменена с м лада оплодена майка. Смяната на старите и лоши майки
с млади, оплодени майки, по време на пашата е понижило медосбора с
35 %.
В ясно изброените факти се вижда заключението: майките не трябва да се
сменят както преди, така и по време на обилна паша, нито пък преди пашата
е препоръчително да се осиротяват семействата.
5.5. Кога да се сменят майките?

“Този въпрос несъмнено е един от най-спорните в пчеларството (П е р е :
Мезон, 1934). Дадени са му най-разнопосочни отговори, подкрепени с много
аргументи. Според едните, смяната на майката трябва да се прави всяка
година, според другите - всяка втора или трета година. За някои няма
никаква периодичност, те сменят само дефектните и слаби майки. Има и
такива, които придават майка само когато няма. Намираме тези методи за
радикални или съвсем недостатъчни. Що се отнася до нас, ние сме усвоили
едно средно положение, като водим сметка за следните неща:
Знае се, че майката живее около пет години, но нейното снасяне, което в
началото е интензивно, достига своя връх и започва да намалява, докато
не се изчерпи напълно. Ако се знае времето, когато започне да намалява,
тогава трябва да се направи и нейната смяна. За съжаление тук няма нищо
определено, защото са много причините, които влияят на това. Много майки
в третата си година са млади и силни, а други във втората си година вече са
стари. Расата на пчелите, жизнеността на търтея, който е осеменил майката,
условията при които е извършено оплождането, големината на кошера, брой
и положение на празните рамки, в които майката снася, ограничаване на
снасянето от обилната паша, от която се запълват килийките, по-ниска или
по-висока температура, географско положение на мястото, стимулиращо
подхранване и т.н. Всички тези фактори, влияят върху смяната на майката. Ако
например майката е принудена да не снася поради липса на място, нейната
плодовитост ще се продължи, докато изведнъж бързо се прекрати, поради
прекалената умора” (Пере Мезон). Дневното снасяне на майката е голямо.
Споменаването в предходния текст, дава възможност да се разбере, колко
голямо е влиянието върху продължителността на снасянето на една майка

от нейната интензивност. Оттук можем да дойдем до лошото заключение,
че след тригодишно обилно снасяне, така да се каже, форсирано снасяне
в голям кошер, майката вече сигурно не е в състояние да осигури за трета
година на семейството добро снасяне.
И Аветисян (1983) подчертава като причина за смяна на майките
природните условия, продължителността на активния период на
семействата, тяхната сила, интензивност на снасяне, расови отличия
на майката и др. Ако активният период на семействата и снасянето на
яйца от майката е кратък, ако семейството не е силно и майката снася
годишно 75-100 хиляди яйца, тогава нейната физиологична старост
ще настъпи късно, и обратното. При продължителен активен период в
силно семейство, майката може да снесе за един сезон 150-200 хиляди
яйца. В такъв случай организмът на майката се изразходва бързо и
физиологичната старост настъпва по-рано.”
По време на епидемия от вароатоза, когато семейството остава недостатъчно
развито и слабо продуктивно, въпросът за качествата на майките, а особено
нейната способност да компенсира загиналите пчели, се проявява като най-
важен. В положението, когато майката е натоварена от пчеларя да запази
състоянието на пчелното семейство с 55-60 хиляди пчели, когато вароатозата
директно отслабва семейство, когато майките заради малко качествени търтеи
остават недостатъчно осеменени, с недостатъчно приети сперматозоиди и
когато майкопроизводителят с необмислени действия произвежда лоши
майки, възниква необходимостта от смяна на майките всяка година. Тази
мярка, като икономическа необходимост се е наложила като правило в техниката
на пчеларстване, в стремеж към големи приноси (зазимяване, пролетно
развитие, предотвратяване на роенето, събиране на мед 1, 2, че и 3 пъти,
пакетни рояци и т.н.). В институти и научноизследователски звена за развитие
на пчеларството, са установили доминиращата роля на едногодишните майки
над две- и тригодишните за развитието на силни пчелни семейства.
По данни на Българската опитната станция в София (Митев), в семействата с
едногодишни майки е имало 37 % повече пило, 18 % повече пчели, и са събрали
42 % повече мед от семействата с тригодишни майки (Радоев, 1984).
Сравнителен преглед на продукцията на майки с различна възраст

(Източник: Радоев, 1984) Таблица 31
Възраст на майките Пчелни семейства, отгледали и добили
ПИЛО пчели • мед

тригодишни майки в 100 100 100
семействата
двегодишни 114 110 121

едногодишни 137 118 142

Значи резултатите недвусмислено показват, че най-голяма продукция са
имали семействата с едногодишни майки.
И професор Лебедев (1990) и (много други, които го цитират) говори за
своевременна смяна на старите майки с млади и смята: “чрез задължителна
технология за увеличаване силата и продуктивността, семействата с млади,
едногодишни майки събират повече мед с 42,4 %, двегодишните и с 20,8 %
от тези с тригодишни майки.
Опитът в Института в Рибное, показва значението на придаването на
млади майки, в началото на главната паша. Всички статии за правилното
хранене показват, че по този метод приносът може да се увеличи с около 15
%, а за да не изгубим 40 % принос, старата майка трябва да сменим с млада
(Младенович и др., 2003).
Между другото има мнения, според които продуктивността на пчелните
семейства не зависи само от плодовитостта, а много повече от качеството
на майката като цяло. Като пример Станойчич (1985) дава данни, които е
публикувал Вестеринен (1977), за майка, която много успешно е поддържала
семейството в силно и продуктивно състояние почти 8 години. През тези
години семейството всяка година е изпълвало по 6-7 корпуса и е дало
продукция, показана на таблица 32.
8-годишна продукция на семейство с една и съща майка Таблица 32
година 1969 1970 1971 1972 1973 1974 1975 1976 Общо
мед в кг 88 99 111 121 148 72 82 138 859
За тези 8 години семейството не е правило маточници, а накрая е

извършило тиха смяна.
Изследванията, направени 1984 г. в периода на най-голямата инвазия на
вароатоза в Кисловодск, Русия, при 10 пчелни семейства с двугодишни майки,
с нищо не са били по-лоши от едногодишните. Показателите за производството
на мед, восък, рояци и други продукти от семейства с едно- и двегодишни майки
се припокриват, но никъде тези на двегодишните не са по-лоши. Напротив,
понякога при някои от най-важните производства, или при цялото производство, |
двегодишните са били по-напред или разликите са били незначителни.
Най-голяма активност и плодовитост майката постига една година
след нейното раждане. Тя не е в състояние да развие пълната си сила в
снасянето на яйца, когато е родена, казва Адам Керле, 1961. Кулминацията
тя постига чак на следващата година, и през това време в нейното поведение
не се забелязват специални проблеми или наклонности.
“Български специалисти предлагат използване на майки в пчелните
семейства не повече от две години. Това мнение се поддържа от повечето
напредничави пчелари” (Аветисян, 1983), който заключава, не бива да се
държат по-стари майки от две години.
И едните и другите мнения, основани на емпирични изследвания имат

своите мотиви. Промишленото пчеларство, което предполага висока
продуктивност на семействата, базирано на свръхсилни семейства (заради
което майката бързо изчерпва семеприемника), изисква ежегодна подмяна
на майките. Ако към това се прибави и промишленото производство на
майки, по правило с по-ниски качества, тогава и пчеларите, които не са
професионалисти, са принудени да сменят майките всяка година. Защото
отгледана от дребни яйца, в несилни отглеждани, с 40 до 100 и повече
маточника в едно зареждане, и пренасянето на зрелите маточници в
мининуклеуси, неспособни да осигурят оптимална температура, влажност и
качествено хранене на майките и тяхното оплождане с малък брой, полово
негодни търтеи. Такива майки не могат да развия едно малко семейство, а
какво остава за многокорпусен кошер. Такива майки задължително трябва
да се сменят всяка година. Най-често тях самите пчелите ги сменят, чрез
тиха смяна още първата година.
Майките, които се отглеждат по всички правила на природата, чрез
селекцията на пчеларя, и чрез осигуряване на останалите оптимални
правила и действия, показват истинските си качества през втората
година. Би било загуба да сменяме майките всяка година. Затова всеки
пчелар трябва да прецени, според своята техника на пчеларстване и
условията на пашата, дали иска да използва майката една или повече години,
при което е решаваща техниката на отглеждане и качественото оплождане
на майките. “Доколкото пчеларят се отклони от естествения закон, толкова е
на по-грешен път”, казва Белчич и препоръчва: “Не на лов за пари, а борба
за качество".
Чрез Ч. Симон, 2001, Орманд, известен пчелар, трето поколение, автор на
две книги, носител на рекорда на Гинес за най-голям медодобив около
200 кг за един сезон от кошер с една майка. Рекорд, който е повтарян всяка
година от 1957 до 1963 г., когато е надминат, но от кошер с повече майки;
след появата на вароатозата се е отказал от пчеларството и повече не сменя
майките.
Налага се заключението, като заповед: промишлените пчелари трябва
да сменят майките (произведени изкуствено, без значение от метода) всяка
година, защото те са с по-слаби показатели и се използват за “еднократна
употреба”. Останалите майки (от тиха смяна, роеви и получени по метода на
петия ден), при стационарно пчеларство, могат да се използват две години.
Между другото, ако тези семейства (с тези майки) ги караме на две места,
или на 4 интензивни паши, трябва да се сменят всяка година, като майките
получени изкуствено (Илиев, 2002).
В зависимост от качеството на майките и усвоените техники, пчеларите
ще решат, дали да сменят майките през една или всяка година, и дали
ще пчеларстват с една, две или повече майки под един покрив или на повече
корпуси.

5.6. Правила, които пчеларят трябва да
спазва
Яковлев и Лебедев (1987), Рихар (1981), както и много известни практици и
теоретици в пчеларството, препоръчват практични и поучителни ориентиращи
правила, които упътват пчеларите при придаване и смяна на майка да не
правят груби грешки. Авторът на тези редове за някои от предложените
правила е дал обширно обяснение и ги е направил достъпни за читателя.
Затова пчеларят трябва да приеме тези знания и с уважение да приложи
предложените правила.
1. При придаване на млади майки първо от клетката се отстраняват
придружаващите пчели, а след това клетката с майката се поставя в
предварително осиротено семейство. (Вагнер, чрез Йохансон, 2000)
препоръчва пчелите кърмачки да не се слагат в клетката с майката, която се
придава, "защото понякога са много ядосани на пчелите извън клетката и са
готови да се бият”. И Дулитъл (1884, чрез Йохансон, 2000), също е смятал, че
не трябва да се използват пчели-кърмачки и че тяхното придаване с майката
не е умно. Ведмор забелязва, че практиката за придаване на пчели има
недостатък, който се показва чрез тяхното държание.
2. Отвора на клетката, който е пълен с тесто се разширява с пирон,
кибритена или клечка за зъби и клетката се поставя между две рамки с пило,
така че страната с мрежата да е обърната нагоре. Отвора на клетката стестото
сенасочва напред към прелката. Пчелите обикновено освобождават майката
след 3-4 дни. От нейното поведение след това ще зависи и отношението
на пчелите към нея. Доколкото майката се държи кротко, безпрепятствено
взема храната и снася яйца, ще бъде приета със сигурност. През първите
7-8 дни след придаването не е желателно да се отваря кошера, защото това
може да предизвика скупчване на пчели около новата майка. Затова при
потвърждаване за успешната замяна е достатъчно да видим снесени яйца.
3. Пчелното семейство трябва предварително да е осиротено.
4. Ако в семейството има матоници, предварително да се разрушат.
Винаги съществува опасност, придадената майка да бъде убита от друга
майка, отгледана от същото семейство, в което придаваме новата. Тук винаги
се поставя въпроса: защо пчелите са отгледали майка, ако са били доволни
от качествата на новата майка? Значи при отнемането на майката, пчелите
са отгледали няколко маточника и са ги пазили, докато новата майка не се
докаже. Онова, което контролира техните постъпки е общото биологично
равновесие в кошера. Значителни фактори са комбинацията от това, колко
млечице се произвежда в семейството и необходимостта, това налично
количество да се употреби, там където е най-нужно. Съдейки по всичко
има голяма възмоност, токущо придадената млада майка да бъде убита от
излюпилата се от маточника майка. Затова е задължително да се провери и

ако има затворени маточници да се отстранят преди да се придаде младата
оплодена майка (Аветисян, 1983) е написал: ’’установено е, че при придаване
на оплодени майки в осиротени качествени семейства, без осиротяване на
започнатите маточници са приели 60% от майките. При аналогични условия,
но при унищожаване на всички принудителни маточници, пчелите са приели
всички оплодени майки , които са им придадени.
5. Успехът е по-голям ако придаваме майка в кошер без пило, или
със запечатано пило, когато в семейството съществува физиологично
равновесие.
6. Пчелните семейства приемат качествените майки, а некачествените
не приемат, дори и младите пчели в нуклеусите, което чрез Аветисян (1983)
потвърждава резултатите на Таранов (1977). В института в Рибное, е
извършена серия от многогодишни експерименти, за придаване на майки в
нуклеуси. Успоредно са търсени методи за създаване на нуклеуси и тяхното
придаване в условията на промишлено отгледани майки (на производителни
семейства
Влияние на теглото на майките върху тяхното приемане в нуклеусите (Аветисян 1983) Таблица 33
Тегло на неоплодени майки Брой майки

Приети майки в %
от кавказка раса в mg придадени приети
под 180 19 9 47,36

от 180 до 200 29 23 79,31
над 200 30 29 96,65
7. “Пчелното семейство приема охотно млада майка, но в период на

намалено снасяне. Такива майки трябва да се сменят рано пролетта, по
време на интнзивна паша или есента. И обратното, докато тяхната майка е
във върхова форма на снасяне и то по време на засилено нарастване на
семейството, приемането на майки е слабо” (Аветисян, 1983)
8. Със сигурност майката се приема от изкуствено създаден рояк,
в който има само млади пчели, които не са летяли. От физиологична
необходимост, те по инстинкт се стремят да хранят майката и ларвите (от
яйцата, които ще снесе), за да се освободят от хранителните вещества
натрупани в млечните им жлези.
9. Семейството не трябва да бъде раздразнено, нито по време, нито
след придаването на майката
10. Семейството не трябва да бъде гладно. В периоди без паша,
пчелите трябва три дни преди придаването и още толкова след това да се
подхранвт със захарен сироп 1:1. В периоди без паша, пчелите не разполагат
с достатъчно количество прясна храна и нямат желание да хранят новата
майка с майчино млечице, особено майка с по-слаби качества. На нея,
като правило не й достигат хормонално специалозирани феромони, които

регулират действията на пчелите-кърмачки. Доколкото тези пчели не
започнат да хранят веднага майката, обикновено се стига до нейното лошо
приемане.
Недостатъчното млечице в процеса на смяната на майката намалява
вероятността пчелите кърмачки, по адекватен начин да хранят новата майка.
Всичко това намалява шансовете тя въобще да бъде приета. Внасянето на
пресен нектар и прашец в кошера стимулира пчелите да приемат майката
(Таранов). По време на силна паша е възможно да се смени старата майка с
зрял маточник, между две рамки с мед (при това старата майка не трябва да
се отделя). При повечето семейства пчелите приемат майката от маточника и
тя остава в семейството, а старата загива. Между дугото, при липса на малки
количества нектар в кошера, смянатана майките не дава добри рзултати.
Подхранването на пчелите с рядък сироп, до известна степен имитира принос
на нектар в кошера и облекчава приемането на майките от пчелите. Първият
път, два дни преди излюпването на майката , втория път при отнемането на
старата майка и третия-на следващия ден. Всеки път се дава по 1 л вода с 1
кг захар (Таранов 2001). Стимулиращото подхранване с течен мед трябва да
се направи 3-4 пъти, няколко дни след придаването на маточника в порции
по 50-100 гр. (Младенович, Стеванович, 2003)
11. След придаване на майки се препоръчва да не се преглеждат
семействата най-малко 8 дни, още повече се отнася за незрели майки, които
по природа са нервни, страхливи и бързи. Тяхното приемане трябва да се
следи по държанието на пчелите на прелката.
12. Майката да се придава под мрежа, върху рамка със затворено пило
и малко мед. само тогава, когато не могат да се създадат по-благоприятни
условия
13. Майките много по-добре се приемат, когато са гладни и търсят
храна от пчелите;
14. Преди да се използва клетката повторно,трябва да се измие с
гореща вода
15. Изоставено пчелно семейство, в което дълго време е имало майка-
търтовка е отслабнало, трябва да се разформирова и да не се правят опити,
за да не се губят пило, мед, време, майка, нерви и средства за него.

БЕЛЕЖКИ
1 Майката може да гладува 2 часа, иначе умира. Това твърди г-жа Атчей
в “ The Southland Queen". През зимата може да издържи и по-дълго, защото
не снася яйца.
2 За пчелите работнички и майката е потвърдено, че реагират на около 200
вида миризми, а търтеите на 300.
3 Агресивността и неприятелското отношение на работничките към
майката, която искаме да придадем прозлиза от разрушените феромонови
връзки между пчелите и старата майка.
4 Пчелите произвеждат и маркиращ феромон, който се включва в
специфичния мирис на семейството
5 Ефект на групата. Дълго изграждано еволюционно действие. Пчелите
възприемат придаваните майки и чуждите пчели като странно тяло.
6 До тогава, докато не са открити методи за производство на майки, не
е имало проблеми с тяхното придаване. Модерното време е увеличило
количеството на отглежданите майки. Отглеждането и придаването на
така получените майки не е достатъчно усъвършенствано и това се явява
сериозен проблем.

VI
Търтовките* и проблемът за
саниране при липса на майка
6.1. Причини за появата на търтовки в

пчелните семейства
Майката произвежда в горночелюстните си жлези, активно биохимично

вещество, което е наречено от Колин Батлер (1960) “майчино вещество”. В
пчелното семейство този феромон присъства, докато в него има майка. Той
присъства и в ларвите на всички възрасти, съответно в отвореното пило, в
маточниците и в майчиното млечице. Този феромон изпълнява инхибиторно
действие върху яйчниците на пчелите работнички.
Майчиното вещество има и функция като сигнално вещество, от което
пчелите усещат присъствието на майката в кошера. С изчезването на
майката от кошера, Батлер е потвърдил, изчезва майчиното вещество,
пчелите реагират като спират да градят пити, но забързано започват да
изграждат маточници за отглеждане на нова майка. Когато отстраняваме
майката, в същия момент, както казахме, веднага ще изчезне майчиното
вещество, или феромонът от тергалните жлези и специфичният мирис от
секрета на Дуфоровата жлеза, която е свързана с жилоносния апарат на
майката или инхибиторния феромон, което пчелите след 15-30 минути ще
почувстват. След няколко часа прекъсват цялостната работна активност
в дома си и започват да блуждаят из кошера с вдигнато коремче, при
което отделят миризма от насоновата жлеза. Два часа след изчезването
на майката, пчелите са избрали няколко работнически ларви на възраст
30 часа, разширили са работническите килийки, в които са тези ларви и
започват да ги хранят с пчелно млечице. Когато в гнездото няма нитр яйца,
нито ларви и семейството е останало без биологична възможност да отгледа
нова майка, което значи, че има доста млади, току що излюпени пчели,
чиито жлези отделят млечице, което няма на кого да предложат, тогава са
принудени от физиологична необходимост да се хранят една друга. След
3-4 дни от липсата на майката и под влияние на майчиното млечице, в
половата система на някои добре хранени пчели-работнички започват
да се открояват ясни признаци за развитие на закърняли яйчници. Като
резултат се активизират 2-3 яйцепроводни тръбички, в които започват да
съзряват яйцата и тези пчели се превръщат в търтовки. Те снасят неоплодени
*Тук става дума за пчели, които са станали търтовки.

яйца, от които след 24 дни се излюпват търтеи. Между другото, Хубер (1791)
е открил, че пчелите, които носят яйца (търтовките), са създадени от пчелни
ларви, които случайно или инстинктивно по време на хранене, са приели
известно количество млечице, предназначено за майчини ларви.
Пчелата работничка, която се е превърнала в търговка не показва нагон за
оплождане, нита излиза на сватбен полет. Тъй като не се е оплождала оттъртеи,
нейната закърняла семенна торбичка е празна, без сперматозоиди, а яйцата
които снася са неоплодени. Тези яйца имат само 16 хромозома, наследени от
майката и от тях чрез хаплоидна партеногенеза се излюпват търтеи.
Понеже в кошера има повече търтовки, те не подбират килийките. Ходят
по питите и снасят навсякъде, без да се съобразяват с каквото и да било.
Снасят в празни килийки, в килийки с мед и прашец в работнически, в
търтееви. В някои от килийките може да има повече яйца, те не мушкат глава
в килийката преди да снесат. Затова след седем-осем дни в някои килийки
има по пет и повече снесени яйца, от които няма да се излюпи нито една
ларва. В зависимост от това, къде е снесла търговката, и по колко в една
килийка, ще зависи големината и половата способност на търтеите. Ако
яйцата са снесени в работнически килийки, то търтеите ще бъдат по-дребни
от тези, които се излюпват от търтееви килийки. Затова търтеите, излюпени
от големи търтееви килийки ще бъдат по едри и способни за оплождане, ако
са отгледани в силно семейство. Томажин препоръчва тяхното използване
за оплождане с цел получаване на чиста раса пчели, защото генетично
пренасят част от наследството на пчелите работнички.
Фактът, че в яйчниците на пчелите работнички се развиват само 2-3
яйцепроводни тръбички, и на ден може да снесат от 2-5 яйца, а през живота
си от 15-25, или 28 (Йойриш, 1968) неоплодени яйца, а за няколко дни в
силно семейство намираме от 2-5 рамки с търтеево пило показва, че не
става въпрос за няколко, а за много търтовки.
6.2. Какво казват за търтовките най-

известните в пчеларската наука и практика
ФрансоаХубер (1791), чрез Димитрийевич, 1935) е потвърдил, че "пчелите,
които могат да снасят, го правят само в един случай, когато нямат майка
или се люпят само в кошери, чиито пчели отделят майчино млечице. Когато
пчелите с тази храна, хранят ларви (от които ще се излюпи майка) случайно
или инстинктивно те отделят известно количество млечице и в килийките
около маточниците, в които са ларвите, които са определени да станат
търтовки. На работническите ларви, които случайно са получили малки дози
от тази силна храна, какво ще бъде влиянието? Техните яйчници трябва да
се развият, но това развитие е непълно. Защо? Защото са приели майчино
Търтовките и проблемът за саниране при липса на майка 251

млечице само в малки количества и защото тези ларви са живяли, в кили
с най-малък диагонал, то частите на техните тела не са могли да се разв
над обикновените пропорции за пчели работнички. Пчелите, излюпени
такива ларви, имат големина на тялото и всички външни белези, като
всички работнички, но имат силата да снасят, единствено от действи
на тези малки количества майчино млечице, което са получили към сво
обикновена храна.
Петър Прокопович (1839), чрез Лончаревич, 1975) в своите изследва
е проучвал появата на състоянието осиротяване в пчелното семейство
написал: “Ако не слабо пчелно семейство с 16 000 пчели се придаде ма
- търтовка, която снася неоплодени яйца, то след един месец в този кош
ще останат 6000 стари, амортизирани пчели. На известният учен и прак
изглежда не са били познати пчелите-търтовки, когато обяснява изчезван
на семейства с присъствието на майка-търтовка. Може да е въпрос
терминология, когато преводачът на този термин от пчеларския жар
“пчела-гъртовка’’ идентифицира с термина “майка-търтовка”.
Още Хубер е обърнал внимание върху търговките, това са пч
които могат да снасят яйца, от които се излюпват само търтеи, но в он
времена не са били подлагани на изследвания. Така много заблуди са
разпространявали за тях в пчеларските учебници. Някои са твърдели, че
имат известни външни разлики с майките, а други казват, че не са добр
летенето, че постоянно стоят на рамките като майките, че останалите пч
се грижат за тях както за нормалните майки, че не могат да се върнат в св
кошер, ако се изсипат на известно разстояние, че това са стари пчели и т.
“Извършил съм подробно изследване, на голям брой белязани търтов
които са хващани при снасянето. Правил съм го ден след ден, често
часове през месец юли и август. От тези изследвания, които съм публику
подробно във вестник “Френско пчеларство” , произлизат и доказателства
това, че споменатите преди малко твърдения, са неточни и има нови фа
които се отнасят до интересни подробности.”
“От общите изследвания”, продължава Пере-Мезон, излиза, че: (
търговките нямат никакви външни особености, които да ги различават
другите работнички; (2) те имат на задните си крака четки и кошнички (
събиране и пренасяне на прашеца); (3) тяхното снасяне е на пресекулк
бавно и трудно; (4) те не напускат килийката, докато не снесат в нея пове1
яйца, ако достатъчно са им развити яйчените тръбички, от които се състо
яйчниците и където се образуват яйцата; (5) при снасяне те се вмъкват
килийката, като не се интересуват за крилата си, които остават отвън, свив
се и снасят, само главата и част от гърдите се виждат; (6) преди да сне
правят много безуспешни опити; (7) снасянето на едно яйце продължа
1 минута; (8) между търговките няма неприятелски чувства; (9) пчелит
работнички им пречат и възпрепятстват снасянето; (10) върху рамките не
държат като истинските майки и някой път излитат по време на прегледи; (11

пчелите унищожават голям брой от снесените яйца на търтовките, това не
правят веднага, а след известно време (вероятно защото яйцата са дребни);
(12) когато се излюпят яйцата, техните ларви получават най-малкото
(необходимо) количество млечице; (13) по време на снасяне приемат храна
от други пчели, лежейки настрани и малко мързеливо; (14) в семействата с
тьртовки има места, където отиват с желание, за да снасят; (15) търтовките
могат да летят добре като останалите работнички и ако бъде изтърсена
някъде далече, тя си намира своя кошер; (16) не ги убиват, ако влязат в
чужд кошер с майка; (17) изглежда че те отново и безусловно се променят в
нормални работнички в такива кошери, от които след известно време излизат
на паша; (18) не са много стари, ако това изобщо се гледа.”
Сима Грозданич независимо от Пере-Мезон и други изследователи
през 1929, 1930 и 1935 г. е изучавал живота на търтовките. Резултатите
е публикувал в книгата “Из живота на пчелите", а след това и в немското
списание “Bienenvater", 1931, “На това място изнасям накратко всички
резултати от тези изследвания”, (Грозданич).
“От моите изследвания”, правя следните констатации: (1) в едно
продължително време без майка винаги се появяват по-голям брой тьртовки;
(2) единични тьртовки понякога са придружавани от други пчели работнички
(това ни подсеща за свитата, която съпровожда истинската майка, за да я
храни. Защо се появяват кърмачки при търтовките, този въпрос не е решен);
(3) понякога в наше присъствие пчелите кърмачки хранят търтовката, храната
се предава от уста в уста, както и всяка работничка, която приема храна;
(4) в един и същи момент повече тьртовки получават храна, обкръжени от
своите кърмачки; (5) функцията снасяне при тези лъжливи майки може да
бъде двояка: а) функцията да снася яйца и б) функцията да прави опити да
снесе, но не може; (6) в момента когато започва своята функция снасяне,
търтовката се обезпокоява до известна степен (това нейно държание не
можах да го опиша подробно. Забелязах, че обезпокоената майка в много
моменти се държи като истинската: мушка се в килийките, след това в
удобен момент спуска коремчето в една от тези килийки); (7) според моите
изследвания всяка търтовка, която снася на дъното на килийките вкарва и
крилата си вътре. Пере-Мезон казва обратното, че крилата остават отвън.
Въпросът е какво положение в детайли е заемала неговата и моята търтовка;
(8) тьртовки могат да станат пчелите работнички, които са загубили до
голяма степен своята окосменост. Това са най-възрастните работнички.
Необходимо е да се изследва по какъв начин се реактивират яйчниците при
толкова стари работнички; (9) активните тьртовки в моите изследвания могат
да снасят яйца: а) в обикновена работническа килийка (стари и нови без
пашкул); б) в деформирани килийки (двойни); в) в търтееви килийки за мед;
д) в ивични килийки; е) в започнати маточници (с по 2-5 яйца във всеки; ж) в
почти напълнени'килийки с мед; (10) в плитки, недовършени килийки, яйцата
се намират на дъното в купчина. В дълбоките килийки яйцата са залепени

за стените на килийките. В килийките с прашец яйцата са отгоре, какъвто
случаят с осамотените пчели в многокорпусните кошери! В медните килий
плуват яйца в мед. С игла лесно могат да се вадят такива яйца: (11)
дисекция на яйчници при 11 търтовки (1929) навсякъде намерих по
готови яйца.”
През 1930 г. продължих с изследванията на търтовки и в една статия л
пролетта срещнах следното: (1) всяка една търтовка, неуспялата функ
снасяне обикновено повтаря по няколко пъти за една минута (ритм
държание); (2) когато спуска абдомена в килийката и задните й крака са т
другите два чифта крака служат за подпиране, крилата са събрани в с
заден край и малко са влезнали в съседната килийка (това повече съвп?
изследванията на Пере-Мезон); (3) отворът на половия орган при едини
търтовки по време на снасяне се вижда дори и тогава, когато пчелата
държи абдомена вмъкнат в килийката (стова се представят техните ритми
безуспешни опити. По този начин единични търтовки прекарват крака п
ануса. Това са неосъзнати движения, рефлекси; (4) оживеността на едини
търтовки бие на очи; моите изследвания са направени при температу
19°С и при слънчева светлина; (5) търговката може и сама да се храни,
понякога продължава до 2 минути; (6) търсейки храна търтозката може
изгризе капачето на медната килийка (истинската майка никога не прави та
(7) при търговките можем да наблюдаваме функцията ветрило, при което;
отваря и мирисния орган, както при работничката; (8) много важен е фа
че търговките разгонват старите и пчелите, които познават околността,
вземем известен брой търговки и ги бележим и ги пуснем далече от коше
всички ще се върнат в своя кошер. Това е доказателство, че те по-рано
се ориентирали и е напълно безуспешен този метод, изтърсване на вси
пчели без майка на тревата, или на земята до кошера. Ако направим то
за да се освободи семейството без майка от търговките, няма да успе
защото всички те ще се върнат отново в кошерите.”
6.3. Какво казват най-новите научни

изследвания?
Под феромонова специфичност на майката, изглежда не се разб
непроменен биосинтетичен път на специфичния феромон на расата,
скоро показва пластичност. Потвърдено е, че от наличието на майч
вещество (QMP) и Дуфоровия феромон (QDP) в семействата, които
в безнадеждна ситуация (липса на яйца и младо пило) работничките,
които започва развитие на яйчниците, могат същевременно да отд
секрет, който прилича на секрета на майката. Това не е изненадващо, ако
вземе предвид факта, че и диллоидните ларви притежават възможност
254 Майката - уникално тво

се развият като майки или като работнички. И за едното и за другото, трябва
да притежават органи за произвеждане на майчин феромон. Статията за
биосекрета на двете жлези хвърля повече светлина върху тази пластичност.
Тази биосинтетична пластичност съпровожда промените в отношенията,
"влияе тези работнички да станат търтовки”.
Статията за биосинтезата разкрива, че съществува разлика между
работничка и майка в тази начална стъпка на функциониране, от която се
разделят два пътя на биосинтеза и като резултат получаваме специфичните
аромати на расата (Плетнер и сътр., чре. Хефец, 2003). Все пак тази стъпка
не е непроменлива, тъй като работничките, които снасят яйца показват,
че притежават всички компоненти на майките, но в малки количества
(Крев и Велтис, 1980, чрез Хефец, 2003). Тези работнички привличат и
други работнички и на тях можем да гледаме като на търтовки. Всъщност
подробното изследване на работничките, които снасят яйца е показало, че
и пчелите кърмачки стават за кратък период търтовки - след като са били в
контакт с майките (Юск и сътр., 1981).
6.4. Да се санира или не, когато няма майка?

Когато пчеларят забележи в пчелно семейство прояви, описани от
Хубер, Батлер, Йойриш, Томажин и др., броят на пчелите намалява, стават
агресивни, това е знак, че семейството е загубено - в него няма майка и няма
никаква полза. Останалите пчели са остарели и функциите на млечните им
жлези вече не действат. При това всяка придадена млада майка пчелите
обкръжават и удушават. Затова всеки сериозен пчелар не прави опит да
спасява семейство без майка и да си губи времето и парите за него. Затова
дават своя опит Милан Глигориевич, учител и много добър пчелар, автор на
учебника ‘‘Пчеларство’’, Загреб в 7 издания.
Глигориевич: “Накрая, след всички предприети мерки за саниране, когато
няма майка (от 20 август до 12 февруари), резултата е: Две семейства, три
майки, 10 кг мед и няколко рамки пило за засилване, всичко това е загубено.
Но ми остана добър урок - когато няма майка, особено есента, да бъда
безмилостен. И когато пчелите отхвърлят моя първи опит, такова семейство
веднага присъединявам или разформировам.”
Каталинич (1986) за санирането на пчелни семейства в заключение казва:
“Когато имаш семейство с търтовки това е загуба, която по никакъв начин
не може да се избегне. Такива семейства са чист минус, който не можеш да
превърнеш в плюс. Като е така, всичко което можеш, е да не продължаваш
да губиш: да не си губиш времето, да не предизвикваш нападения, да не
изгубиш чрез придаване още майки и т.н. Когато използвах тези заключения в
практиката, всичко изглеждаше така: преглеждайки кошера, когато забелязах

търтовките, веднага пристъпих към ликвидиране по най-непосредствен
начин. Всичко беше готово за пет минути" (кошера, в който няма майка
премества от пчелина, неговото място остава празно, а пчелите от рамките
изтърсва на тревата, непосредствено пред кошера. Пчелите нямат кошер, в
който да се върнат и влизат в други кошери, където ги приемат като летящи
пчели). В анализ от постъпката си Каталинич си задава въпроса "дали съм
загубил или спечелил“ и констатира: "Пчелното семейство не съм загубил
сега, а тогава, когато са се появили търтовките. Останали са шепа пчели
с изопачени инстинкти. Не съм присъединявал с нормално семейство,
евентуално да не рискувам да загубя истинската майка. Изтърсените пчели
са излезли от тревата и сами са се съединили със съседните ляв и десен
кошер и след това са станали нормални членове на семейството... Ако
съм искал да наваксам загубата в броя кошери, за това има по-добри и
естествени начини.”
След казаното, всеки коментар за саниране при липса на майка е
безпредметен, защото и авторът на книгата, към семействата с търтовки е
постъпвал по "петминутния метод” , разформироване на семейството.
От всичко казано следва заключението: стойността на такива семейства е
много малка и включва стойността на старите пчели (без основни инстинкти)
и стойността на рамките с мед и прашец, доколкото ги има. Стойността j
е по-малка от стойността на средна по цена майка и рамка с пило, които
се придават. Заплахата, която носи такова семейство е опасността от
предизвикване на кражби в пчелина и тя надхвърля стойността на това
семейство.
6.5. Маточници в търтеево пило! Могат да

доведат пчеларя до недоумение*
Някои пчелари са забелязали, че в такива семейства между търтеевото
пило пчелите изграждат маточници. Сега е доказано, подчертава Таранов,
че от 3-6 % от неоплодените яйца могат да се развият майки, ако се създадат
необходимите условия. При това пчелите залагат по-голям брой маточници,
а след това един по един ги изгризват, докато не попаднат на яйце, което е в
състояние да се развие в майка.”
Джордже С танойчич (1999) предлага своя опит за работа с майки,
излюпени от търтеево пило, като в три случая е наблюдавал възникването
и живота на майки, които са произведени от неоплодени яйца. “Когато
по различни причини се появиха семейства с търтовки, повечето
* Бел. на редактора: Не споделяме схващането, че от неоплодено яйце може да се получи пчелна J

майка, както и твърдението, че пчелите могат да пренасят яйца и личинки.

от тях съм развалял или изтърсвал пчелите пред кошера, сменях
рамките с разпиляни по тях търтееви яйца, като същ евременно съм
придавал оплодени, неоплодени майки или узрели маточници. Няколко
пъти семействата с търтовки, които са имали изградени маточници
върху неоплодени яйца (ларви) съм оставял и съм следил тяхното
по-нататъшно развитие. Най-често в такива семейства, пчелите са
изграждали маточници и са ги разрушавали. Три пъти от тези маточници
а се излюпвали майки, които са се оплождали успеш но и са произвели
околение. В два от случаите, видът на майките и бил необикновен, и
ко не е била в пчелно семейство, би могло да се мисли, че е екземпляр
т подобен вид. Едната от двете споменати майки е била сменена с тиха
мяна същия сезон, а третата е снасяла толкова добре, че в семейството
вряло от пчели” .
И авторът на тази книга също е имал случай да види майка, излюпена от
ртеево пило. Юни-юли 1989 г. в много силно и дотогава кротко семейство,
зненадващо са се появили агресивни пчели, които са се различавали
т всички останали. Дотогава кроткото и спокойно семейство, е имало
овод за раздразнение от много горещото и без паша време. Разсъждавал
м, без да предприема нещо, респектирай от силата на семейството и
неговите отбранително-офанзивни способности. Дните минаваха,
плината ставаше по-трудно поносима, семейството остана раздразнено,
лед прегледа на кошера, установих липсата на майка. Поставих рамка с
ворено пило. След седем дни намерих рамката без пило и с разхвърляни
всякъде яйца от търтовки. Повторих опита с рамката, но без успех. Когато
мейството значително се успокои, го преместих в петрамков нуклеус,
странявайки рамките с търтеево пило и придавайки му рамка отворено
ило, вдигнах ръце от него. Когато в края на юли сменях майките ми остана
на. С намерение бях да освободя нуклеуса и да създам изкуствен рояк
останалата майка, и тогава изненада! В отписаното семейство намерих
~лодена майка и тридневни яйца. Това е била майката, която се е
люпила от неоплодени яйца от пчела търтовка.
Здравко Илиев (2002) подсеща, че има изследователи и пчелари-практици,
ито твърдят, че пчелите от кошера, който е останал без майка, отиват
други кошери и опитват да откраднат оплодено яйце от работнически
лийки, от което да си произведат майка. Тази теория не е потвърдена, но
ябва да се обяви, за да може от практиката по пчелините да се потвърди
и отрече.
Драгутин Димитрийевич (1935) на X международен пчеларски конгрес,
стоял се 1935 г. в Базел, Швейцария, е представил аргументирано
воето изложение: “Пчелите в някои, много редки случаи пренасят яйца
една килийка в друга, от една пита на друга, за да го сложат там,
дето им е най-удобно за отглеждане на майки. Но това е оспорвано,
зва Димитрийевич и изброява тези, които не го примат, като Джерзон,
ртовките и проблемът за саниране при липса на майка 257

Берлепш, Клайн и самият Хубер. Уверявайки в истинността на сво»
твърдение Димитрийевич им се представя като пчелар от 40 години,
когато човек се занимава ден след ден, година след година, почти
целия си живот, разбираемо е да е засипан с обикновени пчела
работи, най-накрая да попита: дали всичко, което се случва в кош
трябва винаги да бъде така? И заради личното удовлетворение
всеки "защото съм търсил това”. Той е описал подробно оспорва
експерименти, които великият изследовател (Хубер) е направил в
връзка и със совите доказателства е оставил убедително впечатле
в присъстващите, че пчелите крадат оплодени яйца от работничес
килийки в други кошери.
Милун Мандич (2002), дългогодишен майкопроизводител и производ
на млечице е имал случай с кражба на ларви. Случило му се е от в
на иглата за пресаждане, пчелите да откраднат ларва, когато е искал
я пренесе от рамка с работническо пило в рамка с маточни основи и
става навън, на работната му маса. Мандич няма информация какво
с откраднатата ларва: дали са я изяли или са я използвали в семейство;
майка. Знае само това, което е видял: внимателно са прихванали лар
краката си и бързо са отлетели към кошера си.
Зоран Миланович (2002), пчелар от Белград, 67 години
Димитрийевич пише, че пчелите в изградени чашки, които сре
накрая на плодниковите пити, донасят оплодени яйца непосредст
преди излюпването на ларвите. "Преди самото излюпване на ларви
пренесли в чашки оплодено яйце върху майчино млечице и вещест
което определя развитието на майката и започват да изграждат маточ
и да хранят бъдещата майка". Откъде яйца или ларви в чашки, к
майката сигурно не е снесла в тях, защ ото това е невъзможно, с о
размерите на чаш ката? (табл. 34).
Преглед на размерите на килийките Табли'
Вид килийка диаметър 6,5 mm дълбочина в mm
маточна чашка 6,5 7.5
работническа 5,42 12
търтеева 6,91 12
Работническата килийка има диагонал 5,42 мм, и дълбочина 12 мм, до

търтеевата килийка има диагонал 6,91, с дълбочина 12 мм. За сна
на оплодени яйца е необходима килийка с определен обем, чиито т
размери има само работническата. Ако майката би дошла до чашката
снесла яйце, то със сигурност би било неоплодено” , казва Миланович.

измерване на размерите на чашките в четири кошера, които не са се роили,
нито са правили тиха смяна на майката, намерих в две чашки, в различни
кошери, изсъхнало пожълтяло яйце. Вероятно на някоя от пчелите, й е
дошла идея да отгледа майка.”
Академик Маринкович (2003) е написал, че във френската и английската
специализирана литература се намират описания, че след изчезването на
майката от пчелното семейство, пчелите, искайки да запазят вида, тръгват и
крадат. Когато успеят да пренесат оплодено и запазено яйце от чужд кошер,
от него си произвеждат своя майка.”

VII
Методи за придаване на майки в
пчелното семейство
“Лично аз, без желание използвам току що оплодени майки, заради
споменатите недостатъци, а също и заради трудностите по тяхното приемане,
време на моето пчеларстване изпробвах всички методи на придаване. Твъ
че току що оплодените майки не са подходящи, а тях ги употребяват м
пчелари, въпреки че след това имат големи загуби", е казал Керле (1961).
Лангстрот (1871), чрез Йохансон, 2000) е придавал на току що осирот
семейство маточници преди излюпване или майка на възраст 5-6 ч
Неоплодената майка от 6-8 часа ще бъде добре приета на мястото
отстранената, която е снасяла яйца. По-старите неоплодени майки започ
да се държат като истински майки и доста трудно се придават. По-сигу
е да се сложи майката в клетка с мед и прашец, за да може и сама да
храни. Най-добрата алтернатива е да се създадат малки изкуствени ро
или да се следва съветът на Дулитъл и Ведмор (1880), чрез Йохансон, 2
неоплодените майки, трябва да се придават “малко преди да се излюпят"
Млади или чужди майки могат да се придават в осиротено семейс
по повече от 50 начина, в основата на които често има противореч
принципи и най-разнообразни приспособления (Яковлев, Лебедев, 1987).
По този повод са представени онези методи, които произлизат от факт
който влияе върху приемането на майки и правилата, към които пчел-
трябва да се придържа при придаването на чужди майки.
В досегашната практика са изучени и намират приложение и д
два основни метода: придаване на майки без изолация и без принуда
придаване с принудителна изолация (или неестествено). И двата мелг
имат совите поддръжници, а могат и да се комбинират, в зависимост
наложената ситуация.
7 .1. Придаване без изолация и без принуда

"Придаване на майки без тяхното изолиране, се използва при подходя
условия и майки в същото физиологично състояние на сменените
придадените” (Аветисян, 1983), което е в съгласие с Радоев (1984), к
е написал: “Придаването на майки без клетка се извършва само
благоприятно време, когато има достатъчно паша, семействата са споко
и заети със събиране на мед."
260 Майката - уникално твор

Придадена майка от ръка през прелката или отгоре директно върху
рамките, според Перенелова - “пчелите приемат по-добре. Затварянето в
клетки забавя правилното приемане, защото майката губи ритъма на своите
функции, а може и от качеството”. И Симинс (1881, чрез Йохансон, 2000)
показва, че при затварянето на майките в клетки, се спира яйценосната им
дейност.
Жаров (2001) е категоричен в мнението си, че затварянето на оплодени
майки в клетки лишава майката от благоприятните условия, които й предлага
природата, довеждаме я в стресово състояние, което оставя последици
върху нейния по-нататъшен живот. “При придаването на клетката пчелите
моментално оценяват майката негативно и загубват интереса си към нея и
започват да изграждат маточници. Някои автори предлагат да се унищожат
маточниците и, ако пчелите показват неприятелско отношение към майката
в клетката, то нека тя да остане още 2-3 дни (освен 2-3 дни, които вече е
прекарала в нея). А колкото повече майката стои в клетка, повече
губи от качествата си, и е все по-малка вероятността да бъде приета
успешно от пчелите. При такива условия и семейството се намира в много
стресова ситуация. Тъй като поради липса на яйца и ларви не може да гради
маточници, семейството е принудено да приеме майката. В такова критично
състояние (и майката, и пчелите са в стрес), когато майката започне да
снася, пчелите много бързо я сменят с тиха смяна. С изпълнението на
тези процедури минават 5-6 дни, през което време семейството отслабва
с не по-малко от 1 кг пчели. Затова тази техника за придаване на майки на
любителските пчелини, трябва да се избягва заради разностранни загуби”,
завършва Жаров.
Керле (1961) посочва, че “майка, която е била известно време в клетка
не може никога да бъде така добра, както майка, която никога не е била в
клетка. Степента на повредата зависи от възрастта и състоянието на майката
по време на престоя й в клетката.”
7.1.1. Метод на придаване според Радоев (1984)
В моята практика, своята годност са потвърдили следните методи: (1) в

хубаво време следобед, когато старите пчели са на паша, ако е възможно без
подпушване и обезпокояване на семейството, изважда се пита със старата
майка, която се отстранява, веднага на същото място между млади пчели
се пуска новата майка, след което кошерът бързо се затваря; (2) новата
майка се поставя в ивица от гъст, течен мед и след 10-15 минути, когато се
умори, се пренася върху пита в осиротеното семейство; (3) вечерта, 4-5 часа
след отнемането на старата майка, през прелката на кошера се пускат една-
две струи дим от пушалката и след 4-5 минути на същата тази прелка се
пуска новата майка, която предварително трябва да се намаже с течен мед
- по възможност от съЩия кошер. Това се прави с цел, в спокойното пчелно
Методи за придаване на майки 261

семейство, бавно движещата се, обмазана майка в първите си контакти с
пчелите, заради осигуряването на храна в повечето случаи те я приемат
благосклонно. (4) Вечер, когато летящите пчели се връщат, осиротеното
семейство трябва да се отвори и върху рамките да се капнат 6-7 капки етил.
След това гнездото се затваря и след 10 минути в средното междурамие
се пуска майката. Този метод е предложен от Василияди, който е проверен
в Кабардино-Балкарския пчеларски совхоз. където са били приети 94 % от
придадените оплодени и 93 %, от приетите неоплодени майки. Резултатите
са потвърдени и при придаване на майка в търтовъчно семейство. (5)
Няколко (4-5) часа след отнемането на старата майка на дъното на кошера
се поставя парче попивателна хартия, напоено с 4 см390 % алкохолен етер
и след 20 секунди се пуска майката през прелката. (6) Ако условията за
успешно приемане на майката не са подходящи, тогава те (майките) се
придават във временни предварително формирани отводки. Отводките
се съставят от по 2-3 пити запечатано пило с млади пчели, няколко пити с;
неразг.ечатан мед и прашец. Прелката на отводката е на противоположна-
страна на тази на основното семейство. Привечер, когато старите пчели н
отводките са се върнали в старото семейство, в отводките с млади пчели и:
пило се внасят майките в клетки. Младите пчели своевременно ги прием
и на следващия ден могат да се освободят от клетките. Майката се оста
да снася и когато се излюпят достатъчно млади пчели, преградната дъск
се отстранява, а на нейно място се поставя надупчен вестник, през ко
двете семейства ще се съединят. При това младата майка ще бъде приет;
старата с отсъствието си ще потвърди стопроцентните резултати от успех:
постигнат в опитната станция в София.
7.1.2. Метод на Симинс (2001)
Ако трябва да препоръчаме метод, който е най-близък до универсално

използване, това би било метод директно на рамката, който е представ
Симинс още в 1881 г. Този метод има много предимства и най-ма
вероятност да предизвика фрустрация и изчезване на качествени май
Това е много важно за начинаещите, които не са в състояние да прием
каквото и да било, освен стопроцентов успех. Ако при това новата майка
придава върху пита, от която се люпят пчели, шансовете за успех наисти
са големи.
7.1.2.1. Комбиниран метод на Симинс
Този най-директен метод за придаване на майки е съпроводен

репутацията като най-сигурен. “Пита от нуклеуса, на която е новата майка
поставя на мястото на извадената пита със старата майка, която искаме
сменим”. Симинис обяснява този метод с убедителни аргументи.
262 Майката - уникално творе

' “Успях при установяването на системата да придам майка, на който и да
било кошер със същата операция, с която съм отстранил старата. Новата
майка се придава на пита, пълна с пило и мед, обкръжена с голям брой нейни
собствени пчели-кърмачки, защото и две семейства могат да се съединят
чрез разместване на техните пити, като пчелите си остават върху тях. Така
че нововъведената майка ще бъде леко приета от всички пчели.
Цели два сезона продължих изследванията в същата насока, казва Симинс
и от големия брой придавания не съм имал нито един неуспех. През 1882
г. придавах една майка в шест семейства, значи винаги при други пчели.
Дори съм разменял майките между семействата по същия начин и при тези
придавания също не съм имал нито един неуспех.
Тъй като имам желание всички, които пробват този метод да имат успех,
ще прибавя и следното: при работа използвайте пушалката само колкото
е необходимо. В никакъв случай повече. Не правете нищо което би
обезпокоило майката. Трябва да бъдете внимателни. Рамката, която се
придава с майка върху нея, не трябва да се разнася из пчелина, а това се
прави само в кошера, нуклеус или в кутия за рамки без капак. В семейството,
в което придаваме рамката с майката - първо, трябва да разширим
междурамието толкова, че когато я поставим придадената рамка да не
докосва останалите. Позволете, докато носите нуклеуса, рамките в кошера,
в който придаваме майка, също да бъде изложен на светлина. Покривната
табла поставяме след придаването на майката. Когато няма принос отвън,
семействата трябва да се подхранват.’’
Този метод днес се препоръчва за късни придавания (август или
септември), когато се гледа по-малко пило. Ако смяната се прави по-рано,
около рамката с майката от двете страни се прибавя по още една рамка с
пчели от самия нуклеус.
7.1.2.2. “Гладен начин” на Симинс
Так (1940) смята, че един друг метод на Симинс, който е обявен в “Modern
Вее Farm” под заглавие “Гладния начин" е най-добрият. На три важни неща
трябва да се обърне внимание. Това са: тъй като на обяд старата майка се
отстранява от кошера (1) поне половин час майката да остане сама, там
където не е много топло и където няма силна миризма; (2) през това време
да не й се дава нищо да яде; (3) привечер се пуска да се движи по рамките.
Няма нищо неудобно да се държи в кутия от кибрит. “В никакъв случай
кошерът не трябва да се отваря преди 48 часа".
Правейки връзка между този начин за придаване на майки с принципите,
които е посочил в увода на този текст, Так казва - “нашият първи принцип
за състоянието на пчелите напълно отговаря на настъпилата загуба на
майката, т.е. нагласява се към времето, когато пчелите са останали без
майка, а това е’ най-подходящият момент за придаване на нова майка.

Първият ф актор е осъществен. Да се обърнем сега към кротката майка,
По този начин Так съветва, майката да бъде затворена сама, най-малко
половин час и ни препоръчва като клетка да използваме кутия от кибрит
която има задача да намали или съвсем да заличи миризмата на нейнот
семейство, а мириса в кутията за кибрит, ако има такава, не възбуж/]
пчелите. По този начин ще овладеем и едно друго неудобство - разликг
в миризмите... Този начин взима предвид и третия ф актор, този който
по-силен при майката от нейните боязливост и сръдливост. В нормалнит
семейства придружаващите пчели хранят майката на чести и кратк
порции. Значи, нейният самотен затвор в кутията за кибрит предизвика
в нея нещо, което е по-силно от страха и от сърдитостта - това е гладът
Затова, когато я пуснем от затвора, тя има нужда да яде и затова се дърх
приятелски с първите пчели, които срещне, опитвайки се да задоволи
тази необходимост... Този гладен начин е много добър, защото в него i
застъпени всички необходими фактори.
7.1.4. Метод на Снелгров

Майка с голяма носливост може да се отдели от семейството и да
постави на място, откъдето е отделена старата майка. Снелгров препоръчв
този метод само, когато е силна пашата, при условие, че старата майка
намира в необезпокоявано семейство. Успехът може да бъде по-голям, ак
майките са на една възраст.
"Един друг начин за директно придаване, за който се говори пра
последните години, това е методът на Снелгров. Вместо майката да
затваря сама, намокря се или по-добре окъпва се с хладка вода. То
начин не е нов, използван е още от Сладен преди 70 години (около 187С
като по-късно се е отрекъл от него, защото би могъл да бъде вреден
майката. А причината, че този метод може да бъде вреден за майката I
днес е в сила”, твърди Так и трябва да му вярваме.
Водният метод на Снелгров подразбира първо, да се осироти пчелнот
семейство, а след това се хваща новата или чужда майка за крилата
се прекарва през хладка вода, за да се намокри напълно. Веднага сле
къпането с ръка директно се поставя върху питите между пчелите в кошер
Къпането на майката може да стане в затворена кутия от кибрит, която i
потапя в топла вода, чака се момент (докато водата отиде догоре), а сле
това се изцежда, а майката се пуска да влезе в кошера. Препоръчва
преди къпането на майката да не й се дава храна десетина минути, за ,
иска храна от кърмачките след намокрянето. Температурата на водат
за къпане трябва да е 32-35°С (Пере-Мезон, 1935, Так, 1940, Йохансон
2001 ).
264 Майката - уникално творен!

7 .1 .5 , М е т о д ч р е з н а п р а ш а в а н е
Осиротеното семейство се напрашава с брашно или ароматизирана пудра

захар, а майката, предварително напрашена, се пуска директно на питите
между пчелите. Поставяйки в действие своя инстинкт самочистене и взаимно
чистене, пчелите не обръщат внимание на присъствието на придадената
чужда майка.
7.1.6. Метод на опушването
Пере-Мезон (1935) препоръчва пушекът да е гъст и бял и колкото е

възможно да е студен, защото когато пушекът е прозрачен и много топъл,
възбужда пчелите вместо да ги успокоява. Като неизправни трябва да се
отстранят пушалките, които отделят пушек, който често изхвърля искри, даже
и пламък, защото те горят и дразнят пчелите. Като полезно гориво може да
се използва сухо изгнило дърво, сухи кравешки изпражнения и дървени гъби,
а димът, за да бъде по-изстинал, тръбичката от която излиза пушека, трябва
да е по-дълга. Към горивото трябва да се прибави малко тютюн и прополис
от рамките, защото пушекът от тази смес много успокоява пчелите. Пушек от
лула и от цигара, който в устата се разхлажда, също е добър.”
Пере-Мезон предлага метода за придаване на майка с помощта на пушек,
позовавайки се на мнението и опита на Дулитъл и Милер. Според тях "щом
се отдели старата майка, най-малко след 12 часа, вечерта да се стесни
прелката с листа трева, мъхове или с дървена летвичка до 2-3 см и от този
малък отвор да се духнат 3-4 кълба дим, които да се разнесат из кошера,
след което прелката се затваря напълно. Ако отворът е малък, може отгоре
да се напуши и бързо да се затвори и пак да се пусне малко пушек през
прелката. След 15-20 секунди пчелите започват да бучат, много по-силно от
обикновено. Когато бученето стане постоянно, прелката се отваря и през нея
се пуска майката, а след нея малко пушек, толкова, колкото да вкара майката
вътре и да попречи на пчелите да излизат. След това прелката напълно се
затваря за 5-10 минути, а после малко се отваря, но не съвсем, за да не
успеят пчелите, махайки с крила да проветрят кошера. Да се внимава да
не се отвори широко прелката, защото пчелите могат да тръгнат да излизат
наведнъж и със себе си да повлекат майката или в най-добрия случай да
предизвикат обезпокояване. Ако голям брой пчели се опита да излезе от
кошера, то прелката трябва да се затвори за още няколко минути. Тъй като
пчелите проветряват кошера, трябва да се почака да се успокоят и тогава
да се отвори цялата прелка. Няма да има никакви неудобства, ако с това се
почака до сутринта.”
Милер твърди, че по този начин успешно е придавал майки на семейства,
които са имали и маточници, неоплодени майки и търтовки. “Въпреки

големия пчеларски авторитет, който е свързан с неговото име, не съвет
нашите читатели да използват този метод преди да отстранят маточни
неоплодените майки и търтовките. Също така ги съветваме да н
използват когато е много топло, защото в такова време затварянето м
бъде катастрофално", подчертава Пере-Мезон (1935).
“Обяснението за успеха при придаването на майки по мет®
опушването може да е в това, че затворените и опушени пчели, от страх
интересуват какво става около тях, даже и не забелязват идването на н
майка. Трябва да се вземат предвид и други обстоятелства: след пу
и пчелите, и майката получават еднакъв мирис, пушекът кара пчели
станат нечувствителни и накрая, да се насмучат с мед, след което не са
агресивни." Между другото, Так обръща внимание, че този метод е
смел и рискован и затова не го препоръчва.
7.1.7. Метод на подсладената вода
Този метод според Пере-Мезон се състои в това “преди вечеря, тъй

старата майка се отнема и прелката се затваря, пчелите от всички ,
се изтърсват на дъното и се напръскват с ароматизирана, леко подел*
хладка вода, но така че всичките да бъдат мокри. След това със същата
се напръсква и майката и се придава, като се пуска в средата на купч
пчели. След това се връщат рамките, кошерът се затваря, прелк
стеснява така, че да минава една пчела или две да се разминат.”
“Може да се направи и така, да се изтърсят пчелите от две или три
да се напръскат с ароматизирана, леко подсладена хладка вода. След
и майката се пръска с тази вода и се пуска в купчината пчели, които
да влязат в кошера, където тя ще бъде приета.”
“Ако този метод и в двата случая може да даде добри резултати
пак според нашето мнение, заради начина на работа, не трябва
използва, ако става въпрос за добра майка”, обръща внимание изве
специалист.
7.1.8. Метод с помощта на люпещи се пчели
1. От много кошери се взимат рамки с пило, от което се люпят

и които нямат открито пило. Тъй като от тях се изтърсват всички пч
рамките се поставят в празния кошер, който се затваря напълно (но
пак да може да се проветрява) и в него се пуска майката. Пчелите, ко
излюпват, постепенно ще създадат малко семейство, което ще бъде т*
по-силно, колкото повече са рамките с пило и колкото пилото е по-компа
След три дни кошерът се отнася на определено място и прелката се о>
По такъв начин майката не се излага на никакъв риск и ако снася е д

новото семейство бързо ще напредне в развитието си. Може да се започне
с три рамки с преградна дъска, като постепенно се прибавят рамки, но без
пчели.
2. Над силно семейство се слага празен корпус, под който се слага
телена мрежа, за да не минават пчелите. В този плодник се поставят две
рамки с напълно запечатано пило, от което се люпят много пчели и от
двете страни преградни дъски. Върху рамките се слага майката и кошерът
се затваря. Стараем се да осигурим топлина за майката. След четири дни
се отнася на предвиденото място, подхранва се и се пази от охлаждане. С
по-нататъшни придавания на запечатано пило, в този корпус бързо ще се
развие силно семейство.
За да бъде този метод сполучлив, препоръчваме да се използват рамки
|с люпещо се пило. В противен случай, младите пчели, които се люпят в
дълги интервали от време, стоят на купчина върху мрежата, стремейки се
да слязат в долния корпус, заради което изоставената майка се стреми да
напусне горния корпус (Пере-Мезон, 1935).
7.1.9. Метод чрез хартия
Този метод се използва, ако майката е оплодена в нуклеус или малък

Кошер с подвижно дъно. Кошерът, в който се придава майката се отваря,
мките се покриват с един или два листа чиста амбалажна хартия, отгоре
слага нуклеусът (или малкият кошер), в който е майката със семейството,
ез дъно и със затворена прелка. Тази долна част, върху която няма нищо
покрива, за да не излизат оттам пчели. В общото усилие да се съберат
челите от долния кошер и от горния нуклеус, изгризват хартията. За
приятеляване, една след друга отиват горе да придружат майката и нейното
алко семейство. За да им се улесни работата, добре е с върха на молива
а се пробие хартията. Доколкото семейството в нуклеуса с майката е по-
илно, дотолкова пчелите от долния кошер по-малко ще приемат майката
|(Пер-Мезон, 1935).
7.1.10. Метод за придаване с рамки
Тъй като се отделя майката, която трябва да се смени от кошера, от

семейството се изважда отвореното пило и се оставя осиротено до следващия
ден. На другия ден от нуклеуса се взимат две рамки заедно с пчелите, между
които е и майката, и се слагат в средата на гнездото, като предварително се
опушва. Осиротеното семейство по естествен инстинкт, усещайки идването
на майката със свои съпровождащи пчели, не помислят да я нападат,
доколкото току що внесеното пило и придадени пчели значително изменят
техния мирис (Пер-Мезон, 1935).
ютоди за придаване на майки 267

7 .1 .1 1 . М е т о д с м е д , в о д а и а р о м а т
Този метод се нарича още метод на потопяването. Състои се в т

майката предварително се потапя в съд с разреден (с вода) мед. Веч
така намокрената майка се пуска с ръка между две рамки в среда!
кошера, като предварително рамките се приближат за да не падне май
на дъното. За да остане нейното идване, кажи речи незабелязано, тряб~
се избягва светлина, опушване, шум или удар по кошера.
Тези, които използват този начин казват, че е приложим и за оплодени
неоплодени майки. Още през деня се подготвя кошерът за това: приближ
се рамките, между които ще се придаде майката, а краищата на покрив
табла се намазват с вазелин, за да се избегне пукането на прополиса
повдигането й.
Предимството на този метод е в това, че мократа майка, не може бързо
ходи по питите и тъй като е така намазана, пчелите веднага започват
лижат, вместо да я държат и измъчват (Пере-Мезон, 1935).
7.1.12. Майка с отрязани крила

Пчелното семейство има инстинкт, който е в природата му, пчелите
да сменят майката, когато тя е повредена, дефектна или неспособн
снася яйца.
По този принцип пчелите ще сменят майката, когато пчеларят й от
крилата до основата (в съгласие с целите за биологично пчеларш
Европейския съюз на 24 август 2000 г., е влязла в сила Наредба N 1804/1
г. за условията за производство на екологично чист мед и биоло '
животински продукти. В биологичното производство не е позволено рязан
на крила на майките). В същото време на отглеждана се придава маточ
от който пчелите ще си отгледат млада майка.
7.1.13. Пускане на майката върху питата
Старата майка се отнема от семейството шест часа преди придава

на новата, което се прави, когато стане тъмно. Новата майка трябва да
държи около 30 минути в чист съд (на тъмно), малко се опушва горн
част на кошера и се пуска майката, при което трябва да се държи с
семейството по малко да се обезпокоява (Йохансон, 2001).
7.1.14. Метод на Подолски, Котова и Буренин

“Майката се придава в момент на изтърсване на пчелите пред коше
От кошера се взема майката, а след един до два часа, вечер, пчелите

изтърсват върху равния капак на кошера, сложен на земята пред прелката.
На единия край на прелката се слага наклонена дъска. Щом пчелите започнат
да навлизат в кошера в средата на колоната се пуска майката от клетката и
тя заедно с пчелите влиза през прелката в кошера. Преди изтърсването се
препоръчва да се подпушат и прелката, и пчелите с майката.”
7.1.15. Метод на Аветисян
“От нуклеуса се взема оплодената майка с питата, върху която снася и в

преносимо сандъче се донася до семейството, в което е нужно да се смени
майката. Намирайки рамката със старата майка тя се отделя, а на нейно
място се слага новата, взета от нуклеуса. Рамката с новата майка се слага на
мястото на старата и кошерът се затваря. При тези операции е важно колкото
е възможно да не се обезпокояват и дразнят пчелите и да се използва по-
малко пушек.
Някои пчелари, след отнемане на старата майка, пускат директно през
прелката новата в осиротеното семейство, като предварително я намазват
с течен мед. Намазаната майка с мед се движи бавно, не предизвиква
раздразнение в пчелите, те бързо установяват контакт с нея около храненето,
което влияе по-добре на приемането. Придаването на карпатски и краински
майки в семейства е затруднено, защото те са много подвижни, което
раздразва пчелите в семействата, на които са придадени. Случва се при
непредпазливост те дори да полетят от рамката.
При неподходящи условия и при придаване на особено качествена майка,
се прилагат специални мерки. Една от тези мерки, която гарантира почти
100 % прием на майките, е тяхното предварително придаване в малки,
току що формирани рояци, които се състоят от 2-3 рамки запечатано пило
и млади пчели, но без яйца и ларви. Такъв рояк е добре да се сложи в
един корпус от многокорпусни кошери, отделен от останалото семейство
с плътна хоризонтална преграда. За рояка е необходимо да се направи
отделна прелка на срещуположната страна от прелката на основното
семейство. След това, когато всички летящи пчели от рояка се върнат
в старото семейство, на него му се придава новата майка в клетка. На
следващия ден я освобождаваме от клетката и тя ще започне да снася.
След няколко дни, когато майката свикне с новото гнездо и активно снася
яйца, старата майка от основното семейство се отдалечава и привечер
роякът се съединява с основното семейство. Заради повече сигурност преди
обединението на рояка с основното семейство, новата майка временно се
изолира под мрежеста клетка и освобождава следващия ден. Заради това
може 5-6 дни преди обединяването, да се изолира старата майка под такава
клетка в основното семейство, до момента на присъединяването на рояка. В
основното семейство да не остава отворено пило, подходящо за отглеждане
на принудителни маточници” (Аветисян, 1983).

7.2. Принудените пчели -
по-добро приемане на майките
Опитът на един американски пчелар в придаването и смяната на май
(имал е двадесетгодишна практика с голям брой кошери, разпредел
в няколко пчелина и е придал, както той казва, повече от 10 000 майк
показва: (1) най-рационално е да се развива пчелин по метода “майки о тт
смяна", защото няма проблеми с роенето, а тихата смяна е най-надеждн
метод за обновяване на майката в пчелното семейство; (2) приемането
майка, която не е тяхна не е естествен процес в пчелното семейство;
пчелното семейство, само принудително приема чужди майки; (4) до тог
докато прекалено много се е намесвал в онова, което става в кошера,
смята че се е научил да пчеларства. Чак тогава, когато е започнал да ми
за пчелите, не като цяло, за уеднаквяване на всички пчелини, след то
за прости методи за работа, които могат да се приложат на целия пче
и когато в хода на работата е започнал да разбира някои незабележи
особености във връзка с успешната смяна на майката, е открил три основ
състояния, в които принципът на принуда винаги успешно се използва
смени майките:
1) Безпомощните пчели без майка с желание приемат чух
майка. Това са: (1) пакетни роеве, които е поръчал и получавал без май
(2) естествен рояк, който без значение на причината, е останал без май
(3) пчелно семейство, на което е отделена майката и цялото пило ил
отделено само незапечатаното пило. Това е най-благоприятната възможн
за унищожаване на вароатозата на пчелите с химически средства.
2) Осиротено семейство с пило приема чужда майка. То е (1) осно*
семейство с пило във всички стадий на развитие, с преобладаващи мла
пчели, което е преместено на ново място в същия пчелин; (2) осн
семейство само със запечатано пило; (3) магазини, в които има п
отделени са от основното семейство и са преместени на ново място в същ
пчелин, позволявайки на старите пчели да се върнат на старото място,
да избегне налитания и да отстрани опасността от грабежи ги е затваря
пренасял на друг пчелин.
3) Драстично манипулиране на пчелите заради премест
Действията на пчеларя се свеждат до: (1) отнемане на майката от нормал
семейство, след това затваряне и преместване на друг пчелин; (2) формира
на нуклеуси о г нормални семейства, комбинирани с пило и пчели от вс
възрасти, затваряне и преместване на друг пчелин, (3) опушване, примам
или напръскване със сироп (използва само последното).
След довеждане на пчелните семейства в едно от споменатите състоян
пчеларят (1) веднага пръска пчелите с ароматизиран захарен сироп и прид
"чуждата" майка в клетка, която поставя между две пити или върху рамкит
270 Майката - уникално творен

мрежата надолу; (2) вместо пушек, използва захарен сироп, ароматизиран с
ментово масло; (3) употребява обикновени транспортни клетки със захарно
тесто, но без придружаващи пчели в клетката.
Пакетните роеве поръчва без майки, а майките купува от производители,
опаковани в 50 или 100 клетки в пакет с два или повече фунта (2 фунта =
близо 1 кг) пчели, които да покрият и пазят майките в клетките и с достатъчно
храна в хранилките.
Пер-Мезон (1935) също смята, че пълната манипулация на пчелното
семейство е благоприятна за приемане на придадените майки, което
изглежда парадоксално. Изплашените пчели повече не познават нито
неприятел, нито регистрират чужденци в кошера, приемат или по-добре
казано, всичко понасят. Външната майка, която попада между тях в такава
ситуация минава незабелязано.
7.3. Метод за придаване на майки,

принудително изолирани в клетка
Роналд Рибан (2001) насочва, че съществуват три главни теории, които
обясняват трудностите при придаването на майки. По първата, те са
резултат от разликата в миризмата на майката и на семейството, където се
придават. По втората, трудност създава разликата в биологичното състояние
на семейството, в което се придава майката и семейството от което идва
майката. По третата, трудността идва като последица от несигурното
отношение към майката по време на придаването й.
Тъй като винаги не можем да преценим времето, в което новата майка би
била приета леко, нито имаме възможност, нито начин да разберем нейното
състояние и състоянието на пчелите, затова пък имаме избор в огромния
брой методи за придаване на майки в семейства с помощта на клетка.
Методът за придаване на майка чрез клетка, се използва най-често
и е най-известният неестествен начин за смяна на майката, чрез който
се компенсират трудностите, за които пише Рибан. Предимството при
придаването на майка в клетка е във факта, че при агресивното поведение
на пчелите, майката не може да бъде убита. А пчеларят, наблюдавайки
отношението на пчелите към майката, може предварително да реши дали
трябва да я освободи по-рано или по-късно. Ако пчелите интензивно жужат
и се опитват да проникнат през клетката, а майката е неспокойна, не трябва
да се освобождава от клетката. Ако пчелите вадят хоботчетата и я лижат и,
когато са спокойни оКоло клетката, трябва майката да се освободи. По този
метод пчелните семейства приемат успешно 80-85 % от майките.
Отрицателната страна на този метод на придаване е във факта, че
майката в клетката е в стресово състояние и с намален капацитет на своята

продуктивност. За по-дълъг период майката прекъсва яйцеснасянето и
пчелите, към такива (оплодени) майки, се отнасят като към неоплодени
Затова с нежелание се приемат от пчелните семейства, които в своето гнез,
имат всички възрасти пчели и пило. Негативната страна при придаване"
на майка чрез клетка, се състои и във фактите: (1) майката не се нами
при условия, отговарящи на нейната жизнена активност. (2) нарушава
режимът на хранене на майката. (3) Прекъсва се яйцеснасянето. (4) Майки
в клетките са силно травматизирани. (5) Всичко това влошава техни
качества. (6) Продължителното пребиваване на майката в клетката намаля
процента на нейното приемане. (7) Неоплодените майки, транспортиран
в клетки, излизат на брачен полет само един единствен път (Рутнер).
остават недостатъчно осеменени. Затова майките предварително трябва
се придадат в нуклеуси с много млади пчели и запечатано пило, с изобил
на мед и прашец и тук преди да се придадат на съответните семейства
се оплодят. Да се изчакат 4-6 седмици, да съзрее и да се прояви, защо
затворени и транспортирани в клетки, те вече са загубили 25-30 % от тегл*
си и под влияние на стреса значително се е намалило качеството им.
Методът за принудителна смяна и внасяне на чужда майка в пчели
семейство чрез клетка, не се използва отдавна, по отношение на естествен
начин, по който пчелите милиони години са сменяли и отглеждали нов
майка. За времето от някакви си 20 000 години, откакто са собственост
човека, пчеларят е изработил цял арсенал от инструменти, за да успее
сигурно да внесе майката в пчелното семейство. Още в 1759 г. Шатма
използва клетка от хартия, но най-голям прогрес в това отношение
осъществен последните 200 години.
Откритията на Ширах и Хубер от XVIII век не са използвани до начал
на XIX век, когато през 1815 г. “немски пчелари са били така убедени, че
основа на особения мирис пчелите разпознават чуждите, така че винаги
използвали метода на Ширах за придаване на майки: Майката затваря
малка клетка и я слагат в кошера. В клетката майката търпи до три дни. С
това се освобождава и пчелите я приемат като неприкосновен монарх".
Госпожа Харисдън (1855) е усъвършенствала клетката, като изпол
телена мрежа през която пчелите да могат да хранят майката, да кръстос:
антените си и да се сприятеляват с нея.
През 1870 година Несбит е питал: Защо пчелите не дават на майката Й Г
през мрежата на неговата клетка, въпреки че върху нея има много пче
Галуп му отговаря, че неговата клетка не е добра и препоръчва клетката
Вехайсен, направена от кухо стъбло с изрези, дълги 2,5 см и широки 3 мм, п"
които пчелите са хранели майката. Дадан (1877) е използвал парче плете
телена мрежа и винаги майките в клетките са били хранени. Четирима
деветнадесетте експерти през 1890 година са препоръчали мрежа 3 x 3
но други, включващи и фирмата “Дадан и син”, са препоръчали по-гол
отвори. Смит е уточнил отворите на мрежата да са 3 х 3 мм, от коя

изграждал своите клетки, с които годишно е придавал 500-700 майки и които
100-процентово са били приемани.
След това откритие са направени и други: груби клетки от дърво, които са
имали телена мрежа (1860); цилиндрична клетка, направена от квадратна'
телена мрежа с дървени запушалки в двата края, восъчни клетки под формата
на восъчна тръба за изграждане на маточници и клетки от хартия, натопени с мед
(1878). Между всичките се откроява клетката за придаване и транспортиране на
майки на Франк Бентон, т. нар. Бентонова клетка, която с известни модификации
се използва и днес. В тази клетка, Бентон за първи път е изпратил майка от
Мюнхен в Канада през 1883 г. Тя е послужила на много откриватели като модел
за изграждане на подобни клетки и днес (Йохансон, 2001).
7.3.1. Бентонова клетка
Франк Бентон е изработил клетка от дърво с размери 9 х 2,5 х 2,5 см.

Има три кръгли помещения, чийто диагонал е 2 см. Помещенията са равно
отдалечени едно от друго, а в средата са свързани с тясна дупка, с диагонал
10 мм. Първите две помещения са за майката, а третото е за храна. Лицевата
страна на клетката е покрита с телена мрежа, а входът е затворен с коркова
тапа. Джулиус Лисна обръща внимание, че при употребата на тази клетка,
трябва да се внимава за употребата на точно определено количество медно-
захарно тесто. Може да се случи да няма достатъчно тесто и майката излиза
прекалено рано и се случва пчелите да я обиколят, ако тестото е твърдо
и майката остава затворена седмица и повече. Ако не се освободи една
седмица, пчелите развалят клетката и убиват майката щом излезе.
7.3.2. Клетка на Чантрий
В книгата на Рут“АВС & XYZ” е описана една интересна клетка за придаване

на майки. Тя има един по-къс и един по-дълъг проход. Късият вход на прохода
е покрит с парче отханеманова решетка, като в него за 24 часа могат да влязат
пчели, но не и майката. За дългия проход е нужйо 72 часа, да изядат тестото
и да дойдат до майката. Тъй като майката междувременно се е сприятелила
с пчелите, които са влезли през късия проход и сега тя може вече да излезе
през долния проход без страх, че пчелите ще се съберат около нея и ще я
убият. Придаването на майки по този начин се нарича Метод на Чантрий, който
осигурява стопроцентов успех за приемане на качествени майки.
7.3.3. Клетка на Батлер (1955)

Американското списание “American Вее Journal” от юли 1972 г. е
публикувало интересен коментар за придаване на майки чрез издължена

правоъгълна клетка, която позволява
контакт на майката от клетката с пчелите.
Научните сътрудници Батлер и Симеон от
експерименталната станция Родемстийд
в Англия, са написали две статии в “Вее
W o rld ” по повод тази клетка и обявяват
своите наблюдения. Не е достатъчно
пчелите само да свикнат с мириса, но
трябва да имат и възможност да хранят
майката през телената мрежа и от нея да
получават майчино вещество, феромона на
майката, най-важният фактор за запазване
на целостта на пчелното семейство.
Според Батлер, неоплодената майка
отделя вещество подобно на това, което
отделят оплодените, но все пак пчелите
ги различават и може да се предположи,
че пчелите различават първо оплодената
от неоплодената майка по това вещество,
отколкото по тяхното поведение.
Теорията за майчиното вещество е
помогнала на Батлер да предложи особен
метод за придаване на майки. Според
него, майката се придава без пчели
работнички в четвъртита или цилиндрична
клетка, с диаметър 10 мм и дължина 80
мм, изработена от поцинкована телена
мрежа с размери на отворите 3 x 3 мм,
които спомагат пчелите от това семейство
лесно да хранят майката и от нея да взимат
майчино вещество. Клетката е затворена
от едната страна с дървена тапа, кръгла
или четвъртита, която зависи от формата най-добрата за прием на майкиа
на клетката. Когато майката се сложи
в клетката, другата страна се покрива
и връзва с 1 лист вестник, както обикновено се връзват бурканчетата
конфитюр.
Тихомир Йевтич (1955), за своя метод за придаване на майки пи
“Клетката с майката се слага в средата на гнездото, между две рамки, по кои
има най-много млади пчели, след като се отнеме старата майка. Клетка
се поставя така, че вързаният край да бъде обърнат надолу, а затворени
с тапата нагоре. Клетката и хартията имат за задача да запазят майкат
докато пчелите от семейството не се успокоят, а мрежата с отворите 3 х
274 Майката - уникално творен1

мм, да се осъществи контакт на майката с младите пчели. Когато се дойде
до освобождаване на майката, а това става след 2-3 часа, пчелите нормално
я хранят и се грижат за нея. Батлер препоръчва семейството с придадената
майка да не се безпокои 4 дни.
Този метод на придаване може да се използва не само при смяна на
оплодени, но и при смяна на неоллодени майки и при придаване на оплодени
и неоплодени майки в осиротено семейство.
Батлер дава следните подробни инструкции:
A. При смяна на оплодена майка с оплодена: (1) пчелното семейство,
в което трябва да се смени майката, може да бъде различно по сила; (2)
майката да се сложи в клетка без храна и придружителки, най-добре е за не
повече от 10 минути преди придаването да бъде покрита; (3) щом старата
майка се отдели, клетката с новата майка се придава; (4) клетката се поставя
между пити с пило, така че майката да излезе там, където се намира най-
младото пило (това прехвърляне може да се направи по всяко време на
деня); (5) щом клетката се постави между рамките, веднага се затваря и
четири дни не трябва да се отваря, но все пак до десетия ден трябва да се
провери; (6) ако при прегледа се установи, че майката е приета и е започнала
да снася, може да се смята че придаването е успешно. Ако междувременно
пчелите са започнали да изграждат маточници, не е нужно да се разрушават.
Пчелите сами бързо ще ги унищожат.
Б. При смяна на оплодени с неоплодени: Прави се така като в А, като след
прегледа, след 4 дни, да се потвърди дали майката е оплодена. Наличието
на маточници не трябва да се приема като доказателство за неуспех.
B. При придаване на оплодена майка в семейство без майка: Прави се както
при смяна на оплодена с оплодена майка, но всички маточници се разрушават.
Г. При придаване на неоплодена майка в семейство без майка: Постъпва
се по един от предходно изложените два начина.
Зоран Станимирович и сътр. (2000) внушава, че клетката на Батлер се
използва за придаване на “майки, които са снасяли повече от три седмици”,
а самото придаване описва така: “Майката, която придаваме на някое
семейство, щом я забележим на питата я захлупваме с Батлеровата клетка,
а когато започне да се движи, входния отвор го затваряме с пръст, а след
това с парче вестник на входа и го връзваме с ластик ипи канапче. Вместо
вестник, може да се ползва захарно-медно тесто. Пчелите след 8-12 часа ще
прегризат хартията или ще изядат захарно-медното тесто и ще освободят
майката. Клетката, в която се намира затворената майка, трябва да се слага
между рамки с пило и чак след 2-3 дни се изважда от кошера.”
7.3.5. Клетка на Симит

Има много практична клетка за придаване на майки, покрита с телена
мрежа с отвори 3 х 3 мм. В началото пчелите не достигат майката, освен чрез

мрежата. За да отидат до майката, пчелите най-напред трябва да разру
захарното тесто на входа. Когато няма паша, целият проход се запъл
с храна и тогава на пчелите са им нужни 72 часа да изядат храната
стигнат до майката. Ако има паша се слага по-малко храна, така че i
дни да се отиде до майката.
Когато изядат цялата храна, оставена в клетката, тогава майката мо
я напусне и да отиде при пчелите. Майката не се смята за приета, док*
се разходи между пчелите. Когато е в клетка, тя е в позиция да бъде пр
но приемането ще стане след нейното излизане от клетката. Ако тя извед
се намери между пчелите, може да се обезпокои и пчелите да я обкръ
Но когато пчелите идват една по една, лошото се избягва (Смит, 1921,
Йоахнсон, 2001).
7.3.6. Клетка на Титов
Клетката на Титов, има формата на кутия за кибрит и се използва ка

придаване на майки, така и за отглеждане на маточници, който се по
в горния широк отвор. На долната страна на клетката има подвижна та
дупка във вътрешната страна, на която се поставя храната. Когато се при
майката, горните два отвора на клетката се затварят отвън с помощта
подвижни шперплатови дъсчици. Клетката с майката се поставя между
пити в средата на гнездото горе, така че на някои места се докосва до пит
а капачетата на меда трябва леко да се отворят, за да може майката и о
да се храни.
На другия ден тапата на долния отвор се маха и се слагат восъчни осн
които съвсем малко се дупчат и се намазват с мед, за да могат пчелите кол
се може по-рано да прегризат и освободят майката. Едновременно се о-
и горният малък отвор, през който влизат първите пчели, които се гри
майката.
7.3.7. Клетката на Йован Живанович
"Такива клетчици (1893) са нужни, когато майката се придава на ро

Пчелите познават своята майка по миризмата и затова не приемат чу:
Затова, когато майка се придава поради някаква причина на рояк, трябва
се сложи в клетница, докато пчелите не свикнат с нея.”
“Клетката с пчелите се поставя до най-голямата купчина пчели, ме
две рамки и се оставя. Там стои 24 часа и ако след това пчелите хр
майката, имат разположение към нея, тогава тя се пуска между пчелите
се вади запушалката и се слага на празното място запушалка от восък, за
могат пчелите сами да освободят майката от временния затвор. Ако вид
че пчелите се отнасят неприятелски към майката в клетката, не я изве

навън. За да приемат пчелите колкото се може по-рано и по-сигурно външната
майка, тя да се напръска с медена вода и мента, която мирише хубаво. С
това пръскане роякът придобива еднакъв мирис и майката, и пчелите и те
веднага приемат майката..."
Всеки пчелар знае това, струва си да запомним и тези златни зрънца, които се
отнасят към току що казаното: (1) семейството, което е имало неоплодена майка'
и е загинала, в килийките няма яйца, ще приеме веднага новата оплодена майка;
(2) семейство, което няма майка, нито маточници, нито младо пило, приема
веднага всяка майка; (3) семейство, което е имало оплодена майка и е загинало,
ще приеме само оплодена майка или узрял маточник, но неоплодена майка
няма да приеме; (4) семейство, което няма майка, но има узрели маточници, ще
приеме оплодена майка, ако най-напред се разрушат маточниците; (5) Джерзон
казва, че семейството най-леко ще приеме майката, ако се премести в празен
кошер. В този случай пчелите се бунтуват и се усещат в чужд кошер, а в пълния
свой кошер се чувстват като господари; (6) слабите по-бързо приемат майките
от силните; (7) на втори, трети и четвърти рояк като му се отнеме неоплодената
майка, приемат веднага оплодена нова майка; (8) семейство, в което майката
снася само търтееви яйца, независимо от причината, веднага ще приеме
оплодената майка, ако се сложи и неоплодена и зрял маточник ако се придаде
няма да го разрушат; (9) когато от много кошери се изтърсят пчели в един, те
веднага приемат оплодена майка; (10) най-трудно може да се придаде майка на
онова семейство, което е изгубило майката и е приело някаква пчела, наречена
майка вместо майката..." (Всички тези златни зърна и днес са аюуални и
напълно приемливи за успешна смяна на майката.)
7.4. Придаване на майки по естествени

методи
Това е придаване на майки чрез голяма решетка-похлупак, с помощта
на изолаторна рамка и чрез рояци в нуклеуси. Това са най-близките до
естествените условия за адаптиране на пчелите към майката и на майката към
пчелите. Контактите между тях, които се създават току що, се осъществяват
естествено, без неприятелски инсинкти. Младите пчели, след излюпването
си, естествено започват да чистят килийките и да хранят майката (Ален,
1955). Така пренасят майчиния феромон през отворите на мрежата 3x3 мм
на изолаторната рамка и похлупака на останалите пчели в плодника.
7.4.1.Чрез голям мрежест похлупак

Един от най-сигурните методи за придаване на майки е метода за
придаване чрез клетка-похлупак. Тя може да има кръгла или четвъртита

формз(сголемина12х15
см.), покрита е с телена
мрежа с отвори 3x3 мм
и има дълбочина 20 мм.
Най-добре е чуждата
майка да се придаде в
края на деня, 5-6 часа
след осиротяването,
когато семейството
разбере, че е осиротено.
И обратното, пчелите
биха могли да прегризат Клетка-похлупак на Хамет
килийките под клетката,
да се скупчат върху
майката и да я удушат. На една от средните рамки, върху тази част на питат
която е със запечатано пило, където се люпят млади пчели има и незапчата
мед, пресен прашец и празни килийки, с клетката се затваря майката. '
се движи свободно, храни се с мед и снася яйца, а пчелите които се .
приемат майаката, хранят я и през отворите на клетката предават майчин<5
вещество на работничките, които покриват мрежата от външната стран
След 48 часа, когато вече майката е снесла в празните килийки, клетка
се сваля и майката се освобождава, като предварително се разруша
евентуално започнати маточници. Първите 2-3 минути след освобождаванет
на майката внимателно се наблюдава отношението на пчелите към нея.
те са агресивни, майката трябва да се затвори за още 2 дни с клетката,
избора на рамка със запечатано пило, предимство се дава на старите пи
защото по-трудно ги прегризват пчелите.
Ако придаването се прави пролетта, достатъчно е майката да се затвор
за 24-36 часа, но през есента е необходимо два пъти повече време. Ако при
отваряне на кошера видим, че пчелите са на кълбо около клетката, майката (
оставя още затворена. А когато се освободи от клетката, пчелите трябва още
няколо дни да не се обезпокояват (Так). Майчиният мирис, заради нейнот
затваряне е уеднаквен с мириса на това семейство. Нейното положение не
ни създава грижи, защото тя вече контактува с пчелите, а и те вече са
сприятелили с нея.
Стойността на този метод е в това, че пчелите ясно показват волята си
дали приемат или не майката. Ако около клетката има малко пчели,
майката може да се освободи, но ако са на кълбо има опасност и трябва да
остане затворена още 2 дни. Ако при втората проверка пчелите още са нг
кълбо върху клетката може би в кошера има друга майка или маточник, за
което трябва да проверим.
Йоже Рихар (1976), предлага чрез тази клетка да се придават изключително
ценни майки.

Зоран Станимирович и сътр. (2000) информират, че чрез клетката-похлупак
ефективно се придават майки, които току що са започнали да снасят или
онези, които са снасяли 2-3 седмици.
7.4.2. Чрез изолаторна рамка

Като минат 5-6 часа след осиротяването, от гнездото се изважда пита със
запечатано пило, от която непрекъснато се люпят пчели, като на тази пита
има и незапечатано пило, прашец, мед и празни килийки. Внимателно се
изсчистват пчелите и рамката се поставя в изолатор, направен от мрежа с
отвори 3x3 мм. Майката се намира на тази рамка. Вички проходи, през които
могат да минават пчели се затварят с лайсни, така че се спира навлизането на
пчели в изолатора. Той се слага в средата на гнездото, между рамки с отворено
пило. След като минат 6 дни, кошера се отваря, семейството се преглежда,
евентуално започнатите маточници се разрушават, а рамката с майката се
вади от изолатора, заедно с него, като се поставя на неговото място.
Опитите са показали, че приемането на майки по този метод е 95%. При
него, за разлика от предишните методи, пчелите не могат да отидат до
майката, само току що излюпените се грижат за нея и я хранят. Майката има
повече място и не губи темпо на снасяне.
7.4.3. Чрез рояк в нуклеус-отводка

Рояка приема най-лесно майки, и оплодени и неоплодени. Той е общество
от пчели, което се е отделило от едно пчелно семейство по естествен път,
или е направен по изкуствен начин. Естествения рояк е грозд от пчели,
който изглежда сякаш е закачен на дърво. Той няма дом, пити, пило, или
складирана храна. Роенето е естествен начин за размножаване на пчелното
семейство, чиято цел е продължаване на вида и спасяване от болести.
Когато ще се отнеме майката на рояк, той приема охотно всяка майка,
дори от човешка ръка. Като структура, естествения рояк, за разлика от
изкуствения (който е без стари пчели), има пчели от всички възрасти. Най-
много са младите, а според Лебедев (1990), в рояка има и четири дневни
пчели. Този състав на рояка го прави способен за самостоятелен живот.
Когато се постави в кошер той функционира като цялостно семейство в пълна
форма: на прелката има пазачки, летящите пчели започват да търсят паша и
да носят прашец, вода и прополис, вътрешните пчели отделят восък и градят
пити, а майката снася. Младите пчели-кърмачки хранят майката и пренасят
майчиното вещество до другите пчели, което по “принципа на социалното
разделение” достига до всички пчели в кошера. Значи естествения рояк
функционира по закона "ефект на групата“ и не приема чужди майки, без
специални процедури на пчеларя.

Изкуственият рояк всъщност е нуклеус от млади пчели (които не са летяли),
отделени от пчелното семейство с 4-5 рамки запечатано-люпещо се пил'
покрито с пчели. Има още мед и прашец, като всичко е поставено в нукле '
В такива рояци има търтеи и можем да придадем неоплодена майка
зрял маточник.
Изкуствен рояк с млади пчели и запечатано пило се създава
предназначение за приемане на майка, като неговта първа фаза е смяна
майката в основното семейство. Може да се създаде нуклеус извън коше
и вътре в кошера. Когато е извън кошера се поставя на 20 м, от семейств'
от което са взети пчелите.
Когато е въте в кошера, се създава от млади пчели по рамките
запечатано пило, но отделени с преградна дъска от семейството в кош
лежак или Д/Б, с отворена прелка назад или настрани, обратно на основно
семейство.
В кошери система Л/Р или Фарар, нуклеуса предсталява един полукор
отделен с преграда от семейството, намиращ се на върха на кошера. И
своя прелка на 180° от прелката на основното семейство. Отдалечен е
мястото на кошера, от който е създаден. Нуклеуса го напускат всички ста
летящи пчели, събирачки, които се връщат в основното семейство. Н ито t
от тези пчели, никога няма да се върне в този нуклеус, от който е излязла
паша. Затова в него остават само млади пчели без майка, с развити млеч'
жлези, набъбнали от секрета на хипофаренгалната и мандибуларн
жлези. Поради физиологичната неоходимост да се освободят от млечиц
приемат майка, независимо дали е оплодена или не., Чрез нейното хране
се освобождават от натрупаното млечице.
7.4.3.1. Създаване на рояк в нукпеус-отводка
Старите летящи пчели са изключително прецизни и с точност до 2,5

намират отвора, през който влизат в кошера. Когато той се премести
с 10 см встрани, ще настъпи суматоха и струпване на много летящи пч
които ще търсят най-близкия отвор за влизане в кошера.
Върху този инстинкт е развит метода за създаане на отводка от мл
пчели, които не са летяли. Преместване на корпуса с млади пчели по-д-
от мястото на основното семейство при нормални метеорологични у елов
и паша. Така се освобождаваме от старите пчели, които трудно прие'
майка.
Затова изкуствения рояк, създаден в лежак или плодик Д/Б, който и_
срещуположна прелка, ще бъде напуснат от всички стари пчели, които
се върнат в основното семейство. В рояка остават само младите пчели,
същия принцип се прави и рояк в многокорпусни кошери. В този случа
преместваме корпуса или полукорпуса на изкуствения рояк, така че да и
прелка в противоположната посока на основното семейство. Създаден

изкуствен рояк, без майка е разделен от основното семейство с преградна
дъска, го напускат всички стари летящи пчели. След 4-6 часа, след като в
рояка се усети осиротяване, младите пчели с желание приемат нова-млада
майка, независимо дали е оплодена или не.
В многокорпусни кошери ( Л/Р, Фарар) се прави по следния начин:
до основното семейство се поставя празен корпус, с една рамка
запечатано пило от него, изтърсват се пчели от три пити с отворено пило, а
празното място се изпълва с празни пити. Създаден е рояк без майка;
Основното семейство се покрива с преградна дъска и върху
него се поставя създаденият рояк, така че прелката да бъде обърната на
противоположната посока на прелката на основното семейство;
След 5-6 часа, когато и последната стара пчела напусне рояка и
малкото семейство се почуства осиротено, привечер се придава майка през
прелката или върху рамките, при пчелите които ги покриват. Младите пчели
в рояка, предварително отделени от пити с незапечатано пило, с желание
приемат майката, за да се разтоварят от млечните сокове, като я хранят и
нея, а скоро след това и бъдещото пило;
След 10 дни се сваля преградата от основното семейство инане йн о
място се слага вестник, пробит с молив или пирон. Върху него е корпуса с
рояка и майката, която вече снася яйца;
Затваря се прелката, която до сега е използвал рояка. Пчелите
разширяват дупките във вестника и се сприятеляват и без борба се
обединяват. След това, без влияние на човека, пчелите ще си изберат по-
добрата майка.
В кошер Д/Б начина е следният:
С вертикална преградна дъска се прави нуклеус в едната страна на
кошера за 2-3 рамки. Отваря се прелка на обратната страна на основното
семейство;
Слага се рамка със запечатано пило и се изтърсват млади пчели,
които покриват три пити незапечатано пило;
Прибавят се две рамки нзапечатан мед и прашец и отгоре се слага
самостоятелна покривна табла;
След 5-6 часа рояка се чуства осиротен и приема всяка майка, дори
без клетка;
След Юдни се отваря прозорче на вертикалната преграда, затваря
се прлката на нуклеуса и пчелите се оставят да се обединят и да изберат по-
добрата майка.
7.4.3.2. Изкуствен рояк по Дулитъл
Осиротените пчели се изтърсват в кутия, отгоре с мрежа, или в кошер и

се оставят на прохладно и тъмно място. Подхранват се с разреден сироп
(или вода, а ако има може и с рамки с мед). Ако рояка се създаде по обед, то

вечерта може да се придаде майката (7-8 часа след създаването на рояка)
Дулитъл е установил, че затворените пчели плачат 3-4 часа по-късно и ако
майката се придаде по-рано могат да направят кълбо около нея. Кутият
се удря с ръка за стръскване на пчелите и тогава им се придава майк
(Йохансон, 2001)
7.4.3.3. Рояк по Пере-Мезон
Пере Мезон създава рояк така: пчелите без майка от всички рамки ги изтъ '
в кошера, като изважда рамките. По този начин, кара пчелите да се хванат
грозд за покривната дъска. В тази маса от пчели се пуска неоплодената май
(без предохранителни мерки), и пчелите без проблем я приемат. След мал
връща рамките в кошера, а пчелите подхранва със сироп. И двете опера
се правят привечер, когато всички пчели са в кошера.
7.4.3.4. Рояк по Парт (1935)
В брошурата си: “Миниатюрни нуклеуси“, Парт дава следните съвети:

Пчелите без пилото се държат няколко часа в друг кошер, и ще прие
всяка майка, която им се придаде, или по-точно казано, няма да я забеле
в началото, защото са много заети и търсят начин да избягат от този коше
A) Когато пчелите, предварително осиротени, се затворят в нуклеус, тога
може да им се придаде неоплодена майка, когато видят че са затворе
Времето, което е необходимо за това не е определено, но придаван
може да се прави безопасно половин час след тяхното затваряне. Привеч
затворничките започват да се успокояват, благодарение на надеждата, коя
им дава придадената майка. На другата сутрин, същите пчели ще прие:
нуклеуса за свой нов дом и ще започнат нов живот.
Б) Пчелите, които се отделят от своята майка, в началото ще бъдат т ь :
от загубата и им е нужно известно време, напълно да усетят липсата й. Т
пчели ще приемат майка след 4-6 часа, а след 8 часа е напълно безопасн
B) Пчелите, които са се роили ще се държат по същия начин, като оне
които са осиротени предварително и няма да малтретират неоплодена
майка, ако им се придаде веднага след тяхното затваряне. По-умно е да
почака и един час повече с придаването.
Г) Новородените пчели се държат почти по същия начин, както
осиротените и е добре да се почакат 6 часа преди да се придаде неоплоде
майка.
Д) Подпушените с дим пчели, няма да малтретират майката.
Е) Гладните пчели ще се държат към майката, така както и подпушенит
Ако в момента на създаване на семейство, по рамките има младо пи
всички споменати условия се изменят и придаването на майка в тези ма
нуклеуси става също така трудно, както и в нормални семейства.

7.4.3.5. Рояк по Милутин Джонич (1997)
Джонич извьршва подготовката на семейството за приемане на новата

майка по следния начин:
Към 16 часа в празен кошер се изтърсват пчели от 3-4 рамки с отворено
пило от основното семейство. Този корпус се слага над преградна дъска
върху основното семейство, като върху него се слага покривна табла. Към
21 часа, от клетка (в която се е излюпил маточник) се пуска през прелката
неоплодената майка, която пчелите приемат без никакви проблеми.
7.4.3.6. Роеви метод на Душан Симонович (1997)
Душан Симонович предлага да се отнеме майката, пилото и храната, а

пчелите се изтърсват в сандъче от телена мрежа. Държат се на тъмно 5-6 часа.
След това им придава майка от ръка. След 2-3 часа премества пчелите в кошер,
по същият начин, какго рояка и съветва: "рояк с млада майка никога не засилвай
с отворено пило, защото пчелите по правило правят кълбо и удушават младата
майка, а след това започват да изграждат маточници от придаденото пило“.
7.4.3.7. Рояк по Подолси, Котова и Буренин (1984)
Смяната на старата майка с неоплодена се прави непосредствено в рояка

от пчелите от основното семейство. В рояка се слагат 1-2 пити със запечатано
пило и 2 пити с мед и прашец. Върху тези рамки се изтърсват млади пчели
от две пити с отворено пило. Едновремемнно с това придават неоплодената
майка в клетка (на следващия ден я освобождават). Затварят прелката за 24
часа. След оплождане на майката, и започване да снася, рояка се засилва с
2-3 пити запечатано пило.
Неоплодени майки могат да се придават непосредствено в основното
семейство според известните специалисти. Такава смяна се извършва
целесъобразно 7-10 дни преди началото на главната паша или в нейния
край. За целта се намира старата майка, поставя се в клетка и се оставя в
семейството. След 24 часа майката се изважда, а на нейно място се слага
младата, неоплодена майка- в клетката. През следващите 24 часа, отвора на
клетката се затваря с тънък слой восък, за да могат пчелите сами да пуснат
майката. В следващите три дни не е препоръчително да се обезпокоява
семейството, да не се проверява дали майката снася яйца.
Оплодена майка се придава най-добре в кошер, след отделяне на
старата (след 1-2 часа), пчелите са се почуствали осиротени, но не са
започнали да изграждат принудителни маточници. Най-често майката се
придава в клетка. Рамката с клетката се поставя между две рамки с пило,
на които има и мед. След 1-2 дни се проверява как се отнасят пчелите с
майката. Ако стоят кротки върху клетката и подават хоботчета към майката,

значи са я приели. В този случай долната страна на клетката се отва
отвора който се образува се затвря с восък. Пчелите изгризват восъ
сами пускат майката. Ако обаче, пчелите се движат бързо по клеткат
внимателно се прглежда гнездото. Неспокойствието показва неприяг
отношение към майката, което е предизвикано от наличието на маточ
Откритите маточници трябва да се разрушат.
7.5. Как са работили и как работят?

М о м ч и л о К о нчар (1993)
Той практикува дуректно придаване на майки по два метода
1. Без пчели от ръка
2. С пита, на която има пило
В първия случай, когато сменя майката, предварително взема старата
слага в клетка, а рамката, на която е била майката, отделя на стойка, к~
се използва при пчегледи. Намира младата майка в оплодителя, хва
за крилата и директно я придава върху рамката, от където е взета стар
Съобразява се, това да бъде в средата на питата и да има младо п
Контролира отношението на пчелите към майката, както и нейното поведе
върху питата. Най-често така придадената майка бързо се успокоя
приспособява. В началото пчелите проявяват по-голям интерес към но
майка и повече пчели я съпровождат, но бързо всичко се нормализира,
рамката с новата майка, която е на Стойката, слага още една рамка с пч ~
пило от същото семейство, изчаква няколко минути и наблюдава как млад
майка свиква с пчелите и те с нея. Отваря следващия кошер и повтаря същ
действия, както в предишния. Връща се на първото семейство, взема едн
рамка и пак преглежда какво е състоянието на майката по питата? Ког
се увери, че всичко е наред, връща и двете рамки в кошера. При случ
че пчелите не приемат майката, я взема и я връща в оплодителя, а стар
майка връща в своето семейството.
Втория начин за директно придаване на майки е подобен на първ
Рамката от оплодитела с майката се слага на стойка. На нея се слага о
една рамка с пчели, върху която е била старата майка, която сменяме. Сл
няколко минути, след наблюдение на държанието на майката и пчелите
питите, рамките се връщат в кошера.
При условие, че майката е качествена се постига успех в 96% от случа '
твърди известният пчелар. Той отглежда качествени майки за собствения
пчелин. Използва големи нуклеуси, с 3-4 рамки Д/Б, гъсто населени с пчели
изобилие от храна. В такъв нуклеус майката се развива напълно и натежа
с което става по-малко подвижна и по-спокойна. Такава майка с успех мо
да се ползва и за смяна в нормални пчелни семейства.

Какъв е опита на друг практик - Жарко Симин (1983)? С малки разлики той
е използвал гореописания метод. Когато разбере, че семейството е останало
без майка, веднага отстранява всички рамки с малко пчели от нуклеуса,
който ще използва за придаване на майка. Същия ден вечерта подхранва
семейството без майка и нуклеуса с 0,5 л захарен сироп 1:1.
На следващия ден, между 9-10 часа, изважда от кошера рамки, които са
гъсто населени с пчели и ги слага в преносимо сандъче. Кошера от поставката
е изтърсил от пчелите, изчистил го е и е напръскал с ароматизирана
подсладена вода. От нуклеуса изважда всички рамки с пчели, пило и
майката, и ги слага в средата на ароматизирания кошер, като не променя
реда на питите от нуклеуса. Встрани слага пити с пчели от приемащото
семейство. За това семесйство е настъпило ново обкръжение: променен
мирис на кошера, в средата е хомогенното гнездо от нуклеуса, а семейството
без майка е разделено на две части с различно подреждане на рамките с
пчелите. Създава се впечатление, че пчелите без майка не са домакини, а са
като приети пчели. В новото обкръжение, пчелите без майка са заети със себе
си, да се ориентират и приспособят в новата ситуация. Всички летящи пчели,
които се завръщат в кошера с товар са заети от грижата да се разтоварят от
нектара и прашеца и не мислят за новото обкръжение. Майката е обкръжена
от своите кърмачки и продължава да снася както и преди преместването.
Същия ден вечерта, семейството се подхранва с 0,5 л захарен сироп 1:1, а
в следващите 7-8 дни кошера не се отваря. Състоянието на семейството се
преценява по пчелите на прелката.
Милко Шливич (1997), в предварително осиротено семейство придава
майака в клетка без пчели, при което използва клетката да не избяга майката
при отстраняване на пчелите. Отвора на клетката за придаване, слага на
отвора на транспортната клетка и чака за момент тя да премине. Тъй като
майката е подвижна, тя бързо преминава в клетката за придаване и я поставя
в средата на гнездото между пилото. След 48 часа, и когато се убеди, че
пчелите са благосклонни към майката, създава условия пчелите да изядат
тестото и да я освободят.
Тъй като предишния начин му се вижда доста усложнен и обезпокояващ
пчелите, Шливич е възприел метода с мед в чаша. За целта за всеки кошер
подготвя чаша с около половин лъжичка течен мед, разбъркан с толкова
вода. Пуска майката от клетката в чашата, в която тя се окъпва, след това
се слага върху покривната табла с отвора на чашата обърнат към отвора в
таблата (за хранилката) и затваря кошера с капак. За използване на този
метод осиротява семейството преди обяд, а вечерта придава майката на
осиротеното семейство или рояка. Напомня че успеха по приемането е много
висок (близо 100%), тъй като майката загубва своята миризма, а приема тази
на меда. Тъй като е намазана с мед, пчелите чрез лизането на меда приемат
нейния феромон за привличане и я приемат като своя.
Проверка за примане на майката прави чрез прострян чаршаф, одеало

или найлон пред прелката и на другия ден наблюдава дали има нещо
изхвърлено и така констатира успех или неуспех.
Д рагосл а в Б ъ л га р ски (2001), след белязане на майката я слага в кл
която затваря с восък от основа и веднага я храни с мед. При придаването
майката в осиротеното семейство или новосъздадения рояк, прави няко
дупчици в питата, които затваря, като постави отвора на клетката сре
тях. Така улеснява работата на пчелите за освобождаването на майк
Клетката слага на рамка с пило. Намазва с мед клетката и основата с ко
е затворен изхода, както и самата пита около клетката. Въз основа
дългогодишния опит в придаването на хиляди майки смята, че намазван
мед на клетката, основата и питата, дава известна сигурност при приеман
на майките. Самият пчелар казва, че придава майки изключително по т
начин, защото смята, че е най-удобен.
След 4-5 дни отваря кошера, сваля клетката и проверява за успешн
приемане на майката с изваждане на една от средните рамки. Редо
открива снесени яйца, а първите ларви са сигнал, че майката е приета.
М илош Ч орбич (1999) обръща внимание на пчеларите, които купу
майки, че в оборот се предлагат много, недостатъчно съзряли майки, които
снасяли яйца пет дни, а още повече са тези, които са снасяли само един д
Те са неподходящи за пчеларите, тъй като се придават трудно в семейстз^
особено в период без паша. Тези майки по правило са несъзрели, страхли
неспокойни, дори нервни и бързи. За да могат и тези майки да бъдат при
опитния пчелар предлага два начина:
създаване на нуклеус с млади пчели един/два дни преди придава
на майка, да се премести далеч от кошера, за да се върнат всички
пчели. Да се придаде майка в клетка и да се наблюдава държанието
пчелите;
предохранителни мерки за майката;

никога не трябва веднага да се придава майка в клетка, чийто отв
е затворен с восък от основа, и пчелите могат бързо да изгризат. Трябва
запушим клетката с дървена тапа и да се държи в кошера 4-5 дни;
след 5-ия ден тапата се сменя с 2 листа хартия намазана с мед;
тогава се разрушават и маточниците в кошера;
проверете дали пчелите се трупат по клетката или спокойно хо,
върху нея. Ако са плътно върху нея, това е знак, че още не са при
майката, ако обаче са спокойни върху клетката значи са я приели. Ако п
освобождаване на майката, тя продължава да стои в клетката това е знак,
в кошера има друга майка;
Ако се разделя силно семейство на две части:
на старото място се оставя повече отворено пило с пчели и стар
майка;
на новото място се оставя запечатано пило и две трети от пчелит

от които 1/3 са стари и ще се върнат в стария кошер. При младите пчели се
слага клетка с майка и се наблюдава отношението на пчелите към клетката.
Чорбич напомня, че времето на задържането на майката в клетката
е равно на времето, след което ще започне да снася яйца от момента' на
освобождаването от клетката.
Джулиус Лисне (1960) подготвя майки за собствения пчелин чрез
затварянето на майката в корпус, под който има ханеманова решетка и
преместване на цялото отворено пило в корпус над ханемановата решетка.
След една седмица по питите ще има маточници. Питите с маточници
премества в предварително създадени нуклеуси. След две седмици те ще
имат майки, които снасят яйца.
Неговият нуклеус има около 1 кг пчели (без питите). Майката придава в
клетка (или по-точно, така както е получена). Освобождава майката на третия
ден и в по-големия брой от случаите пчелите я приемат.
От всички методи, които съм използвал, без съмнение е този, при който
майката предварително се придава в малък нуклеус с 1 кг пчели, а след това
от нуклеуса в силно семейство казва Лисне.
Керле (1961) прави обща смяна на майките през март. Това обяснява с
факта, че през този годишен сезон не се намалява силата на семействата,
обратно на мнението на много пчелари, които го правят през лятото. Той
придава на семействата изпробвани майки, които се намират в силата
на своята младост. Така получава бързо пролетно развитие, което има
значително по-голямо предимство по отношение на останалите мерки,
които се предприемат за целта. Според него най-голям а активност и
плодовитост майката постига една година след нейното излюпване. Тя
не е в състояние да развие пълната сила на своето снасяне същото лято,
когато е родена.
Ние не сменяме майки само през март, казва Керле. Смяната правим
във всеки сезон, когато е необходимо на отделно семейство. При случай на
нужда се придават току що оплодени майки, ако миналогодишните резерви
са изчерпани. Аз лично с нежелание използвам току що оплодени майки,
заради споменатите недостатъци и трудността при тяхното приемане. Тъй
като по време на дългата си пчеларска практика съм изпробвал всички методи
за придаване, твърдя, че току що оплодените майки не са изгодни, а тях ги
употребяват много пчелари, въпреки че след това имат големи загуби.
Зрелите млади майки, които са се оплодили и презимували в нуклеуси,
в предиобедните часове на деня ги взимам директно от нуклеуса и с четри
пчели ги слагам в клетка (затворена със захарно-медено тесто). Придавам
ги в предварително осиротени семейства. Старите майки слагам в клетките,
в които са били младите и ги придавам в същите нуклеуси, от които съм
извадил младите (пълна размяна), където стоят до средата на май.
Няколко часа след придаване, освобождава младата майка от клетката,
след което наблюдава семейството. Обикновено майките започват активна

работа. Керле твърди, че не е забелязал загуба на някоя майка придаден*
по този начин, незвисимо от сезона.
Й осип Белчич (1982) “За да се даде възможност на младата оплоде
майка да снася яйца и безпрепятствено да развива пилото, трябва малкс
семсйтво от оплодителя да се премести в по-голям кошер с нормални рамк
Да се засили с пчели и пило, както и да се осигури с прашец, за да моп
да се развият най-важните органи на м айката- яйчниците, и за да мох
тя, от грижите на много млади пчели напълно да съзрее. Такива услови
малките оплодители не могат да предложат, а след това се питам, защо <
използват?’’
7.6. Смяна на майката със зрели маточници

Аветисян (1983) споделя: в занчителен брой от случаите е неоправдан
да се придават маточници или неоплодени майки в нормални семейс
защото ще минат 2 седмици, докато майката излезе от маточника, достиг
до полова зрялост, оплоди се и започне да снася. Отглеждането на пиг
през този период се прекъсва. Ако се смята, че при оптимални условия
развитие, едно средно семейство всекидневно отглежда 1000 ларви, тогав
за 2 седмици то е лишено от възможността да отгледа 1,5 кг пчели. Затов
прогресивните пчелари се стараят да използват оплодени майки, ка
организират тяхното производство, не в обикновени семейства, а в нуклеуси
оплодители. При подходящи условия на хранене и отглеждане, нуклеус
може да се развие в нормално пчелно семейство, от което го различава пс
малкия обем на гнездото и по-малкото количество пчели.
"М а й к а т а в м а т о ч н и к а е в п о -м а л к а о п а с н о с т да я уб ият пчелит е
от к о л к о т о м л а д а т а в е ч е з р я л а м а й к а “ (Я н ш а )
7.6.1. Смяна без отделяне на майката
Джек Дейел (1998) препоръчва, през пролетта, преди главната паша, когато
се развият добре семействата до положение на 2 корпуса за Л/Р кошери
да са гъсто населени с пчели, да се сложи ханеманова решетка между
корпусите, така че майката, с по-голямата част от пилото да остане в долния
корпус, а в горния да останат 2-3 пити с пило и мед. В горния корпус се слага
зрял маточник и се премества на поставка, на половин метър от основното
семейство. Прелката е в посока на прелката на основното семейство, и
капака се затваря.
При работа с Д/Б кошери, от гнездото се вземат 2 рамки с пило и 2 с мед
и прашец, с пчелите на тях (без майката), и се слагат в предварително

подготвения кошер, който се намира на 'А м от основното семейство.
Свободното място в кошера се запълва с изградени пити или основи. На
новото семейство да се придаде зрял маточник и гнездото добре да се
затопли.
След 15 дни майката ще започне да снася.
В края на сезона, когато се вземе излишният мед и старата майка се
отстрани, двете семейства трябва да се обединят.
Смяната на старата майка по описания начин не намалява приноса на
мед, а даже го увеличава, подчертава Дейел.
Филатов (чрез Аветисян) предлага, опростен метод за смяна на стари
майкй, без тяхното търсене и отстраняване. Метода се състои в отглеждане
на млада майка от зрял маточник до началото на главната паша. Един
ден преди излюпване, маточниците се разнасят в семействата, в които е
необходимо да се смени старата майка. Тези семейства не се преглеждат,
за да се търсят старите майки. Маточника се слага с охранителна клетка, в
едно от средните междурамия, в горния корпус и там се прикрепя косо, под
ъгъл 45°, така че да се вижда долният му край. След 1-2 дни се проверява
дали майакта е излезнала от маточника. При успешното излюпване на
новата майка, старата обикновено изчезва. Ако при проверка се установи, че
маточника е прегризан от пчелите, тогава се маха и слага друг. Ако и новият
не бъде приет, тогава е необходимо да си обясним причината и да сменим
майакта по някой от описаните методи.
Любен Радоев (1984), прави смяната на старата майка със зрял маточник,
който поставя в крайните рамки в магазина, без да търси майката. След ден-
два майката ще се излюпи от маточника, а след 10-12 ще се оплоди и ще
започне да снася. Чрез вестник между корпусите обединява двете семейства
и младата майка бива приета. Тъй като "двете" семейства се обединяват, 90
% от младите майки продължават майчините функции.
Този начин може да даде добри резултати само по време на главната
паша. Според опита на българските изследователи, при последната паша, в
най-добрия случай са сменени само 60 % от старите майки.
7.6.2. Смяна след отделяне на майките
Йосип Белчич (1982): “Когато пчеларя реши да отглежда добри майки,

тогава прибавя маточници в основните семейства, чрез помощни нуклеуси
в същия ден, когато старата майка се отдели от кошера. Тук се излюпват
майките, оплождат се, съзряват и остават да работят за постоянно“
Подолски, Котова и Буренин (1984) смятат, че маточниците трябва да се
слагат в кошера, 2-3 дни след отделяне на майката. Ако до този момент,
семействата изградят свои маточници, те трябва да се унищожат. По време
на паша се слага маточника, като се прикрепя между две съседни рамки.
Старата майка е възможно и да не се отстранява. След 2 дни се проверява,

ако маточника е нормално отворен, значи майката е приета, ако е изгризан,
трябва да се сложи друг.
Аветисян (1983) споделя как да се придава маточник в нуклеус
новосъздадено семейство. За целта, зрелия маточник, 1-2 дни п
излюпване, с предпазител се прикрепя в горната част на едно от средн
междурамия. Трябва да се внимава да не обезпокоява пчелите. Следва
ден се прави проверка дали е приет от пчелите. Ако маточника е изгризан
пчелите, си обясняваме и отстраняваме причината за неговото унищожав"
(обикновено в такива случаи в гнездото се откриват незабелязана майка
принудителни маточници), и се слага нов маточник.
Зрели маточници могат да се придават и в основното семейство, п
случай на необходимост от смяна на майката, ако желаем ограничаване
пилото преди главната паша. Докато новата майка не излезе от маточни
да достигне полова зрялост, да се оплоди и да започне да снася, ще мина
седмици. През това време ще се прекъсне отглеждането на пило и пчел
освободени от грижа за ларвите, ще се преориентират в събиране
нектар.
Вместо заключение ще цитираме мненията на Билаш, Кривцов и Ле
за начини на смяна на майки, от книгата: “Календар на пчеларя“ , 2000.
Известни са повече от 50 начина за смяна и придаване на май
върху чиято ефективност влияят редица фактори (по кое време на сезона
прави, наличие на паша, състояние на семействата и др.). най-подходящ'
време за смяна на майките е пролетта, до първата половина на юни,
преди интензивното развитие на семействата.
По време на главната паша, семействата добре приемат майките. Сл
края на пашата - края на юли-август, се забелязва най-голяма нетърпим'
на пчелите към майките.
По-късно, когато намалее пилото, вече са значително по-спокойни.
За успешна смяна на майката преди пашата и след нея, се препоръч
подхранване на семействата със захарен сироп, за да се създаде впечатлен
за обилна паша.
Най-лошото приемане на майки е по време на кражбите. В този пери
успешна смяна се прави, когато времето е дъждовно и пчелите не могат
излизат навън.
Следващата група фактори, които влияят върфу еф е ктивн а
смяна на майките е количеството пчели и тяхното физиологично състояни
количество и възраст на пилото и качество на майките, които се придават.
Забелязано е, че в слабо семейство, което се намира в състояние н
интензивно развитие, значително по-леко се придава нова майка, отколко
в силно.
Младите пчели, които не са летящи, фактически не изразяват агресивн
към новата майка.
Пчелите приемат оплодените майки с повече желание, отколко

неоплодените. Това се обяснява с факта, че пчелите различават
хектохормона, който отделят оплодените и неоплодени майки.
От повече оплодени майки, пчелите ще изберат тази, която не прекъсва
снасянето си.
Току що излюпени, още не осеменени майки, пчелите приемат по-лесно,
отколкото стари-неоплодени. Първите се движат по питите много по-спокойно
и не радразват работничките.
Наличието на принудителни маточници в семейството намаляват
вероятността за приемане на майките с 40 %.
Известно е, че при наличие иа отворено пило в гнездото, върху което
пчелите могат да изградят принудителни маточници, новите майки се
приемат много по-лошо от семейства с преобладаващо запечатано пило.
Трябва да запомним, че в първите 2 дни след отделяне на майката, пчелите
по-лесно приемат нова. По-късно, агресивното отношение на пчелите към
новата майка се засилва. Затова е по-добре да се придава веднага след
отделяне на старата майка.
Лев Плужников (2003): “изкуственото отглеждане на майки, както и самото
придаване е дейност, която, както всяко друго производство е съпроводена с
определени загуби. Това ни навежда на заключението, че в дадения случай
трябва да говорим за нормални загуби при отглеждането и придаването на
майки. Това е обяснението за пчеларите, че не всяка майка ще бъде приета
в ново пчелно семейство и че е нормално да има загуби...“

VIII
План при отглеждане на майки
Аветисян (1983) настоява на всеки пчелин да се прави календарен план
работа при отглеждането на майки. Схема на такъв начален план се да~
таблици 35 и 36
“Успеха на работата при получаването на оплодени майки, до гол
степен зависи от прецизността и своевременното изпълнение на отдели
операции. Понякога един ден закъснение при извършваните мерки м~
да унищожат резултатите от цялата работа. Например, ако не се изоли
навреме зрелите маточници, или не се вземат от отглежданите, тогава i
излизането на първата майка, тя ще унищожи всички останали. Зат
майкопроизводителя не бива да се доверява на паметта си, а да се придъ
към плана и да изпълнява определените дейности в строго определен
време. Плана може да бъде изменен, в зависимост от характера и об
на производство и от местните условия. Желателно е фактическите срок
и обема на свършената работа да се даде за всеки отглеждан. В колон
Планирани срокове за работа, се попълва веднага след пресаждане на ла
а колоната-Фактически срокове и обем на извършената работа, в рамки
извършване на конкретната дейност. Освен общия календарен план е к
в малък бележник да се отбелязват конкретни-неотложни задачи за
Например, в кой нуклеус трябва да се сложи маточник на мястото на вз
майка, къде да се подхрани, на кои семейства да се даде подбуда и т.н.“

1
Схема-календарен план за работа при отглеждане на майки

на пчелина (Аветисян, 1983) Таблица 35
Название на работата Планиран период за Фактически срокове и обем

извършване извършена работа
Подготовка на бащините 18-20 дни преди пренасянето 5 април - брой налични
семейства на ларви или пренасянето на семейства и необходима
килийки с ларви бройка (според
потребностите)
Подготовка на отглеждана и 9 дни преди пренасянето на 16 април
изолиране на майката ларви или килийки с ларви Брой семейства и необходим
брой
Получаване на ларви с 4-5 дни преди пренасянето 20 април

еднаква възраст в майчиното на ларви Брой семейства...
семейство
Пренасяне на ларви 4-5 дни след поставянето 25 април

на питите в майчиното Поставяне по 25 ларви в
семейство отглеждан в...
Проверка за приемане на 2 дни след пренасянето на 4 май

майчини ларви ларвите избрани... маточника
бракувани... маточника
Създаване на нуклеус 8 дни след пренасянето на 27 април
ларвите приети... ларви
Подбор (селекция), изрязване 9 дни след пренасянето на 3 май
на маточниците и придаване ларвите формиране ... места за майки
на качествени маточници в
нуклеусите
Проверка за приети 12-14 дни след пренасянето 7 май
маточници на ларвите или 2-3 дни след приети... майки
придаване на маточници бракувани... майки
Проверка и подбор на Започвайки от 11-12 ден след 20 май
оплодените майки излюпване на майката или приети... майки
24-25 ден след пренасянето
на ларвите
Календарен план 293

Таблиц*
План за отглеждане ка майки без пренасяне на ларви и без отстраняване на майката
1
Дата Ден Дейности, които пчеларят трябва да извърши
-20 Подготовка на бащините и пчелните семейства

-19 Да се добази търтеево пило в бащиното семейство и да се започне
-18 всекидневно подхранване; същото важи и за отглеждана.
Майката снася неоплодени яйца.
Подготовка на отглеждана. Изолиране на майката в майчиното семейст;

Поставяне на пита в майчиното семейство за получаване на ларви на
еднаква възраст. Адаптиране на майчиното семейство с отглеждана (ако
отглеждането се прави в присъствието на майка, отделена с решетка)
-5
-4 Начало на подхранването на майчиното-отглеждач семейство със сироп 3:
-3 (мед:вода) и 10-15% прашец с количество от 0,5 л. всеки ден.
-2
-1 .
- вземане на питата с ларвите от майчиното семейство:

- отрязване на килийките с ларвите и тяхното пренасяне на рамка-носач
(маточна рамка);
- отрязаните килийки или ленти с изходния материал да се сложат в сред*
на корпус над ханеменова решетка (прави се следобед);
- продължава се с подхранването.
Проверка за приетите ларви.

Да се направи разпределяне на питите с търтеево пило, снесени в бащин 'я
семейство по другите кошери.
Продължава се с подхранването.
*2 Подхранване на отглеждана в 8 и в 13 часа, по 200 гр. сироп. 3:1 мед и веда

+3 10-15% прашец и витамин В1.
+4 Продължава подхранването с тази доза.
+5 Ден на излюпване на тьртеите.
Преди обяд да се прегледа рамката с маточниците, да се уверим в добр
приемане на ларвите, да се разрушат естествените маточници, както и тези
от рамката, които са криви и малки.
Продължава се с подхранването, както в предишните дни.
+6 Да се продължи с подхранването, както в преднишните дни, по същия начин.

+7
+8 Продължава подхранването. Подготовка за създаване на нуклеуси.
+9 След обяд да се извадят маточниците, които ще се излюпят.
+12 Проверка за приемане на маточниците и отстраняване на некачествените.
+15 Около 18 часа маточниците навършват 16-дневна възраст.
+16 Ден за излюпване на майките.

+17 Да не се отварят нуклеусите и да не се обезпокояват пчелите.
+18

+19 Полово съзряване на майката, ориентировъчен полет.
+20 Полово способни търтеи.
+21 Младите майки излизат за оплождане.
+22
+23 Да не се отаарят нуклеусите и да не се безпокоят майките.
+24
+25 Майките започват да снасят.

+26 Подхранване на нуклеусите
+27
+28 Контрол върху качеството на пилото и избиране на качествени майки.
Датата се вписва в деня, когато започват планираните дейности, които

започват с поставяне на тьртеевите пити в бащиното семейство и завършват
с деня за контрол на качеството на пилото.
План за отглеждане на майки 295

IX
Няколко напомняния за пчеларите
1. Много пчелари са забравили, а голяма част не са информирани, че
меда и пергата са били в менюто на пчелите 160 млн години, и са останали
единствената храна и лекарство, без които пчелите не могат да живеят.
Медът, със своите над 300 вида съставки, между които голям брой органични
и неорганични киселини, служи на пчелите като енергийна и лечебна храна.
Киселинната среда в мед пречи за развитието на гнилостни бактерии. Меда
е кисел. Киселинната реакция на меда има значение за предотвратяване
на някои болести по пчелите (Тараноз, 2001). Прашеца, с8-40 % белтъчини,
9-14 % мазнини, 0,9-8,3 % минерални вещества, 24-48 % въглехидрати,
витамините : A, С, В1, ВЗ, В5, В6, В12, К, фолиевата киселина и повече о
50 ензима (които играят ролята на катализатор, т.е. регулират химическите
процеси в повечето от жизнените процеси на пчелите), хормоните
аминокиелините са лекарства срещу болести, а висококачественат
белтъчна храна е суровина за пчелното млечице. Млечицето от своя стран
е основната храна за майчините, работническите и търтеевите ларви,
основно храна за майката. Без прашец, сътветно перга. не би имало млад
пчели, нито майки, нито полово зрели търтеи, нита восък. Значи, когат
няма прашец, няма ж и в о т в кош ера.
Вземайки меда и прашеца на пчелите, тяхната традиционна, естествен
храна и хранейки ги с захар и заместители, намаляват съпротивителнит
им способности при болести, а при пчелите-кърмачки предизвикв
недоразвити млечни жлези. С тези свои действия, майкопроизводители'
отнемат способността, пчелите кърмачки (които са със закърняли млечн
жлези), да се грижат добре за пилото, майчините и търтеевите ларви. Те са
обкръжението на оскъден брой млади пчели, способни да отделят млечиц
а недостатъчния цветен прашец “допринася" при майката за забавен
пролетно развитие, и излюпването на търтеи, които не са в състояние 4
извършат своята основна функция - оплождане.
2. Опитният пчелар Ж. Веселинович (пчелар от 65 години), казва: “Б
значение как е отгледана майката, тя не е причина за роене, а роевата майка
най-добрата, защото е естествена, получена по метода на усъвършенстван
с милиони години. А роенето е естествен процес“
3. Световните изследователи в пчеларската наука: Морз, Вайс, X. Рутне
Фр. Рутнер и др. твърдят, че не е доказано, че роевият нагон се предава
поколение на поколение.
4. Пчеларите, които използват метода с пресаждане на ларви, тряб
да се съобразяват със следното: “най-доброто време за пресаждане

ларви е след обяд, защото възрастта на ларвите в изолатора тогава е 6-
12 часа. Според Ст. Тайбър (1984), времето за излюпването на ларвите от
яйцата варира от 70-84 часа, а самото пукване на обвивката на яйцата, или
излюпването, в 90 % от случаите става през нощта или рано сутрин, когато е
най-висока относителната влажноста на въздуха в кошера (около 95 %)“ . Ако
се пресади ларва на възраст 12 часа, майката ще се излюпи вечерта на 11
ден и преди обяд на 12 ден. Ако се случи, майката да се излюпи на 10 ден,
това означава, че при пресаждането ларвата е била по-стара. Майката не
трябва да се вади преди 13-14 ден след излюпването, докато не започне да
снася и да се появят първите ларви (Кулинчевич, 1995). Изследванията са
показали, че качествата на майките се повишават, ако младите ларви (на 12
часа), са пресадени върху капка млечице, взето от маточник с еднодневни
ларви (Аветисян, 1983).
5. Времето за отглеждане на майки трябва строго да се съгласува с
времето за отглеждане на търтеи, за чието полово съзряване са необходими
10-14 дни (Малков, Тимошинова, 1987)
6. Трябва да се има предвид, че за самото отглеждане на търтеите са
необходими 24 дни от снасянето на неоплодените яйца и още 16 дни за
полово съзряване, или общо 40 дни. За отглеждането на майки са необходими
16 дни и 6 дни за полово съзряване, или общо 22 дни. За да бъдат търтеите
полово зрели, когато майките излизат на оплождане, търтеевите яйца трябва
да са снесени 18 дни преди придаването на еднодневни ларви в отглеждана
(Радоев, 1984).
В стадий имаго, търтея няма пълна полова зрялост. Чак на петия ден след
излюпването, започва половото съзряване, което се постига напълно 12 дни
след излюпването. Тогава еякулацията е значително затруднена и за това
най-често са необходими още 4-5 дни за пълно полово съзряване. Затова,
при нормални условия на развитие, за пълна полова зрялост на търтеите са
необходими 40 дни (Шекул, 1990).
Йеганрад (2003) подчертава, че като обща директива може да послужи
факта, че търтеите трябва да са се излюпили, когато започне пресаждането
на ларви. От голямо значение е, да има търтеи през всички сезони. Някои
пчелари, които отглеждат търтеи за първи път, могат да имат трудности, и в
този случай да изчакат по-топло време. Този съвет набелязва заключението,
че майките снасят търтееви яйца заради топлото време, но това становище
не е правилно. А именно, майките снасят търтееви яйца, заради тяхното
обилно хранене в семейството, а не заради температурата.
7. Белчич (1982) е отхвърлил малките оплодители, а вместо тях използва
нуклеуси от 4-6 рамки Д/Б, в които е имало 2 кг пчели от всички възрасти, с
достатъчно мед и прашец, където майката съзрява с излюпването на две
поколения пчели.
Чирович (1994) подчертава, че никога не трябва да се придава маточник в
малък нуклеус.
Няколко напомняния 297

И Керле (1961) твърди, че напълно зряла е онази майка, която е снасяла 4
седмици в голям нукпеус.
8. На 31-ия конгрес на Апимондия, през 1987 г. е съобщено, че 60 %
майките са били повредени, когато са били изолирани в по-слаби семейст"
Деформациите, които се явяват на краката и хоботчето са причинени
самите пчели, които сякаш искат да се освободят от тези майки.
9. От малките оплодители излизат неоплодени майки.
Василиади (1989), не е съгласен с Кейли (1989), че качеството на майки
не зависи от обема на нуклеуса-оплодитела. Противно на Кейли, той в свое
изследване е потвърдил, че майките, които съзряват в нуклеуси с разме
20/22 см са доминирали във всички показатели, майките, които са съзрява
в мининуклеуси с размери на рамките 9X12 см. В микронуклеуса, к о г
майката се е излюпвала от маточника, по питите не е имало отворено пи
или е било много малко. Това се е отразило негативно върху подготовк-
на белтъчната храна от пчелите работнички. В микронуклеусите не
достигнало пилото от различни възрасти, в резултат броя на пчели
работнички непрекъснато е намалявал, защото не са се раждали мл~
пчели, а останалите са напускали, отставяйки оплодителя празен. Медена
запаси в такива оплодители, и при най-благоприятните условия не са би
в състояние да осигурят храна на семействата. Недостатъчния прашец
обуславял факта, пчелите да не са в състояние да осигурят най-малкг
пълноценна белтъчна храна.
Губин (1984) подчертава, че и едра майка, отгледана при оптимал
хранителни и топлинни условия, по правило ще бъде лоша майка,
маточника или неоплодената майка се постави в миниоплодител с няк
десетки пчели и се храни с захарно-медена питка. 100-тина пчели, съб
в малкия нуклеус или оплодител не са в състояние да осигурят храна
майката, а още по-малко прашец. Недостатъчния прашец се отразява пагу'
върху качествата на майките, защото на тях не им е осигурена пълноцен
белтъчна храна, каквато са консумирали, когато са били в маточника.
сравнение с майка на същата възраст от едно майчино семейство, четвъ '
ден след излюпване от маточника, е доказано, че съществуват значит-
разлики в теглото на излюпената в малки нуклеуси с малко пчели и т
които са съзрявали в големи нуклеуси с много пчели. Губин добавя, че
дните след излюпване на майките, когато в организма им се извърш
важни промени и завършителния процес по съзряване на половата
система (което завършва с оплождането), е необходимо да се осигурят
майката оптимални условия за съществуване още от първите дни.
За качествата на майката според Губин, решаващи са първите 10
след излюпването, когато се развиват завършващите процеси в съзряван
и нейното превръщане в отделна единица. По това време завърш
оформянето на половата система. А дългото задържане на майката
клетка с оскъдна храна, или в нуклеус с няколко десетки пчели, които

JL1 U 1 1 I Ll I
осигуряват нейното съществуване, много се различава от условията, при

които се намира майката преди излюпването от маточника.
Специалистът прави връзка между условията на живот на майката, през
първите десет дни (които ние правим неестествени, според технологията
на отглеждане), и твърде краткия й живот и нейната смяна от пчелите, в
семейството, в което е придадена.
“Слабите и недостатъчно биологически развити майки не могат да
останат във въздуха дълго време, което е необходимо при оплождането
(Станимирович и сътр. 2000)"
10. Аветисян обръща внимание, да се има предвид, че дължината на
майката, развитието на яйчниците и целия и организъм продължава да се
развива след излюпването от маточника. Затова те не бива да се държат
дълго извън семейството при неподходящи условия. Важното е, колкото
се може по-рано да се сложи в нуклеус или семейство, където майката да
достигне полова зрялост и да се подготви за оплождане с търтеите.
Като последица при отглеждането на майки при оскъдни условия, Дрийр
подчертава, че какавидите могат да загинат ако се простудят или ако са
гладни. Преди излизането от маточника, като какавида, майката за последен
път се “преоблича’’, сваля ризичката и прави отвор в капачето на маточника,
протягайки хоботчето, за да търси храна. Върху маточника и около него има
пчели, които го топлят и хранят майаката. Така младата майка не излиза
веднага от пашкула. Продължавайки да я хранят в маточника, пчелите-
кърмачки едновременно я пазят от нейните току що излюпени сестри. През
това време нейния хитин заяква. Ако в същото време се излюпва нейна друга
сестра, тя ще продължава да стои в пашкула.
Майка, на която маточника не е покрит с пчели, се чувства по друг начин.
Ако не получи храна през направения отвор, върху протегнатото хоботче,
майката напуска маточника от глад. Така преждевременно излюпената
майка още не е зряла. За пълното и съзряване е необходим още половин
ден. Такива майки, и тези от принудителните матичници, са по-светли от
онези, които са съзряли в маточниците между пчелите.
От тук следва и факта, че такива майки, още в началото няма да бъдат
приети, а онези които бъдат приети, пчелите ще сменят чрез тиха смяна. В
потвърждение на това, Радоев е дал обзор на резултатите на Хилдешел.
От тях се вижда, че шепа пчели, съответно оплодител с размери 1/16 рамка
от система Д/Б, дава 34 % оплодени майки, а 66 % от тях не преживяват
сватбения полет (Таблица 37).

Сравнителен преглед на успешното оплождане на майките в зависимост от големината на
нуклеуса-оплодител Таблица 37
Големина на питите в Брой пити в Брой Колко майки за оплодени
нуклеуса едно отделение нуклеуси
Брой %
Плодникова Д/Б пита 2-3 122 108 88
1/4 плодникова Д/Б пита 3 200 171 85

с 2 отделения

с 10 отделения
11. Иосип Белчич (1982): “Малките оплодители са ми вгорчавали жив

много пъти“. Освен това тези оплодени майки са недозрели, с недостатъч
развити яйчници и гъвкаво коремче. Те бързат по питите и заради то
поведение, старите пчели, с голямо желание ги ограждат и удуш а'
Роячетата напускат оплодителите, а при липса на паша силните семей
ги крадат.
Йеганрад (2003) е докладвал на 38 конгрес на Апимондия в Люблян
Словения (2003), на основата на 15 годишни изследвания, които
потвърдили, че в оплодителите, или нуклеуси, които са 6 рамкови
кошери, чрез подхранване с каспийски разтвор, 90 % от майките са намали
сватбените полети от 3-10, на 1-3. Майките снасят яйца по-рано, защото и*
повече пчели-кърмачки в оплодитела. Майките са летяли между 12 и 1
часа, като 90 % от полетите са завършвали между 14 и 16 часа. Опит
които постоянно сме повтаряли са показали, че майките в оплодителит
които са подхранвани с каспийски сироп, успешно са се оплодили до 100
само за два дни.
12. На международния симпозиум в Канада (декември 2002) са съобще
резултатите от изследванията на оплодени майки, в зависимост
количеството перицин във восъка, от който са направени маточните чашк
Когато във восъка е имало повече перицин, процента на приетите, присаде
ларви, все повече е намалявал, а при 1 % перицин във восъка, приемане
на ларви е било много изостанало.
При вариант, когато в кошера се намират лентички напоени с флувалин
майката намалява дневния капацитетна снасяне (Мадрен, 1995). Восъчни
основи, направени от восък, в който има перицин, пчелите приемат по-трудн
не изграждат добре килийките и майката няма пространство да снася.
Пчеларите не вземат предвид факта, че за слабото приемане н
майките, и слабото снасяне на приетите са виновни те, пряко и косвен
Без изключение, пчеларите през последните 30 години, внасяме химичес
препарати в кошерите, а восъка абсорбира непозволените вещества, чр

пушека, аерозоли и чрез всички контакти. Така ние купуваме от пазара восчни
основи от преработен восък, замърсен с химически средства, които ние сме
внесли в кошерите. Потвърдено е, че най-много остатъчни вещества отлагат
бромпропилата, перицина и флувалината.
В немския пчеларски институт в Кархайн, през 80-те години на 20 в са
използвали фолбекс VA, и до днес (след 18 години), във восъка е останал
бромпропилат, останал от третирането на семействата.
В немски институт (Хокенхайм), през 1993-1995 г са намерили остатъци
от кумафос, от перицина във восъка - 0,5 - 60 мг/кг, което е с 125 - 15 000
пъти повече от допустимото (0,004 мг/кг). Също така са открити и остатъци от
флувалинат (активната съставка на лекарството Apistan) във восъка 0,5-80
мг/кг, което е с 166 - 26, 666 % повече от допустимото (0,003 мг/кг) (Валнер,
1997)
Института за химически анализи на храни от животински продукти вХамбург
е потвърдил, че кулминацията от остатъчни вещества, от лекарствени
средства, поети от восъка при опушване на пчелите, е достигнала 100-300
мг/кг. Има случай, когато австрийска фирма връща купен от Сърбия восък,
защото е поел противоакарни препарати, и пчелите не са искали да градят
основите от този восък.
13. По данни на института за пчеларство, пчелите приемат най-голям брой
ларви при отглеждането на майки, когато поставяме рамката с маточниците
в отглеждача, след изолиране на майката, при което семейството изгражда
много малко свищеви маточници (Билаш)
14. Недейте да използвате восъчни основи. Освен, че определят големината
на килийките, восъчните основи са замърсени. Само най-стария, най-много
използван восък, може да се ползва за основи. Най-добре е пчелите сами да
изграждат питите си (Симон, 2001). (бел.ред. това е мнение на автора).
15. Понятието "рамка с отворено пило“ е много широко. То може да
съдържа няколко квадратни дециметра такова пило, но може да се състои от
летвички-носачи на цялата рамка. Пчеларя трябва да се ръководи от втората
възможност (Перадин, 1959).
16. Оценката за силата на семейството, за изпробване на хигиенните
способности и грижовното отношение, Греам и сътр. са направили чрез
метода за оценка на заета повърхност от питите с пчели, непосредствено
след главната паша. Силата на семейството са преценявали рано сутрин,
или късно вечер, когато всички пчели са в кошера. Като заключение са
установили, че силно, едномайчино семейство, средно трябва да покрива 9-
10 рамки с пило в Д/Б, съответно 10-12 в Л/Р. Средното по сила семейство с
една майка, трябва да покрива 6-7 рамки с пило в Д/Б и 7-9 за Л/Р, а слабото
семейство трябва да покрива 4-5 рамки пило (Чиркович, 2002)
17. За да има млади пчели, трябва в едно или няколко силни семейства,
над ханемановата решетка да се сложи отворено пило, за да привлича
младите пчели-кърмачки, които могат да се изтърсват на всеки два дни

(Кулинчевич, 1991). Това е възможно, защото инстинкта на младите пчели
е да стоят върху отвореното пило, защото трябва да се освобождават от
"соковете“, отделяни от млечните им жлези.
18. Нормално развити млечни (хипофаренгални) жлези, които отделл
съставни части от млечицето, могат да имат кърмачките, само ако в храчат
им е имало перга. Такова хранене е нужно и за формиране на цели
организъм на пчелите-работнички заради развитието на мастното вещ ест
и восъчните жлези. Затова, младите пчели, скоро след излюпването с
усилено консумират прашец, също така се хранят с него усилено, кога~
гледат пило и градят пити. Без съмнение, всички най-важни съставни ча
на млечицето-белтъчини и витамини се преработват в организма на пчели
работнички от цветния прашец (Лаврехин, Панкова, 1975)
19. Когато се планира отглеждане на майки, броя на ларвите примери
трябва да е три пъти по-голям от планираната потребност за майки. П
този начин, от 100 ларви за отглеждане се получават 30-40 майки, порад
факта, че изчезват ларви в отглеждачите, отстраняване на лоши маточниц
неосеменени и изчезнали майки по време на сватбения полет (Малко
Томошанова, 1987).
20. Дължината на хобота, като един от показателите за продуктивност
пчелното семейство е под въпрос.
Например, дължината на хоботчето на пчелите, според някои автори вли
върху приноса на мед. Сивата пчела има дължина на хоботчето 6,4-6,8 м
докато тъмната пчела от 5,8 - 6,2 мм. Италианската раса пчели има мал
по-късо хоботче от сивата.
Най-дълго хоботче (6,9-7,2 мм) имат пчелите от сивата планинска-кавказ
раса. Тези пчели могат да събират нектар от цветовете на лизадн
детелина. Средноруските пчели имат хоботче с дължина 5,4-6,00 мм, и
също събират мед от ливадната детелина, но само тогава, когато в цв
се събере много нектар и неговото ниво се повиши, или когато растения
спсред условията на времето са с недоразвити цветове (Таранов, 2001)
В Агрономическия институт в Кесел, Унгария са направили изследван
на пчели, внесени от различни страни и са констатирали, че различи
пчели имат по-дълго или по-късо хоботче, което е установено с измерван
Дължината на хоботчето на пчелите от Полша е 6,25 мм, Австрия-6,25 м
Унгария-6,54 мм, Кавказ-6,92 мм, Япония-6,26 мм, Слсвакия-6,32 мм, Русия
6 ,4 6 мм, Хърватска-6, 50 мм (Лукач, 1999)
Плужников (1993) е потвърдил, че най-дълги хоботчета имат пчели
в планинте на западна Черна гора - 6, 49-6,61 мм, докато при пчелите
Западна Македония е от 6,26-6,38 мм.
Сюзън Коби (1995) изнася данни, че пчелите от краинската раса им
дължина на хоботчето 6,4-6,8 мм и са високо ценени в Америка, ка
опрашители на червена детелина.
Сталетич (2001) дава данни за словашкия изследовател Хайтмане

i II
че хоботчето на пчелите-работнички е дълго от 5, 70-7,10 мм. Според

други автори, максималната дължина е от 6,47 до 6,75 мм. Установено е,
че хоботчето на майката е дълго 3,5 мм, а на търтея 4, 0 мм, Освен това
хоботчето при южните раси пчели е по-дълго, а при северните-по-късо.
При кръстосването на две раси, полски изследоватли са успяли да получат
хибридна раса от поколения с дължина на хоботчето 7,19- 7,49 мм. Тези пчели
са можели да събират нектар даже от ливадна детелина, чийто нектарници
са разположени дълбоко е цвета.
Между другото Хайтманек е доказл, че при пчелите от Словакия, приноса на
мед не зависи от дължината на хоботчето. Дрешер и Кулинчевич също не са
могли да установят зависимост между дължината на хоботчето и събирането
на мед от червената детелина. Таранов (2001) подчертава, че за събирането
на нектар и цветен прашец е важна дължината на хоботчето, която прави
възможно достигането до нектара, отделен на дъното на цветовете, с дълги
и тесни тръбички.
Разликата в данните за дължината на хоботчето при карниката най-
вероятно е настъпила при използването на различни инструменти за
измерване (Рихар, 1976). За обикновено измерване се използва глосометър.
С него се измерва дължината на дълбочината, до която достига хоботчето,
когато пчелите смучат мед, сироп или захарно тесто от специални съдове.
Съществуват различни видове глосомери.
Някои от изследователите са мислили вместо измерване, което отнема
много време, да мерим само дължината на втория член на устните пипала.
Така съответно получаваме истинската дължина на хоботчето. Между другото
преизчисленията са показали, че дължината на хоботчето не винаги е в
строга зависимост с втората част на пипалата. Моримото (1968) е доказал,
че измерването на дължината на хоботчето само на основа на вория член на
устните пипала не е надежно, и трябва да се вземе предвид и първата част
на пипалата.
21. Известно е, че когато майката снесе яйцето в килийката, то първия
ден стои изправено, втория ден под ъгъл 45°, а третия ляга на дъното на
килийката. Малко известно е, че третия ден кърмачките отделят специално
внимание на легналите яйца. Според Томажин (2002) същия ден пчелите
кърмачки намазват яйцата с майчино млечице, като отделят и под тях, за
да могат да плуват в млечице. Това е потвърдил експериментално, като е
сложил една рамка с около 250 яйца в термостат с идеален микроклимат,
втора рамка е поставил в магазин на силно семейство, а трета в нуклеус с
пчели на всички възрасти, пило, майка и храна. Когато е направил преглед
е констатирал, че в термостата са се излюпили три ларви (1,2%), но тъй
като не е имало кой да ги храни те са загинали. И в магазина, където не е
имало пило и пчели-кърмачки, по-големият брой ларви (79,2%) е загинал,
като са се излюпили само 52 (20,8%), които са останали живи. В нуклеуса
са се излюпили 95% живи ларви. И Йойриш, под микроскоп е наблюдавал
Няколко напомняния 30 3
и е установил, че пчелите слагат храна, когато яйцето е зряло. Хранителни
вещества са необходими на ларвите, за да се освободят от външната
обвивка - кутикула. С опити е доказано, че ларви излюпени от яйца, на
които пчелите не са дали храна загиват, а ларвите които са получили храна
са се развили нормално.
22. Току що излюпените ларви са прозрачни и едва се виждат с просто
око. Дълги са 1,6 мм, докато еднодневните могат да достигнат до 2,6мм и се
виждат ясно (Радоев, 1984).
23. “Съвъкупляване, осеменяване и оплождане са различни понятия'1казва
Аветисян (1983). Под съвокупляване на майката с търтея се подразбира
покриване от страна на търтея, което не винаги завършва с осеменяване.
Осеменяването може да стане след съвокупляване с тьртеите. То е
възможно и чрез изкуствено осеменяване, когато в яйцепроводите на майката
се вкара сперма взета от тьртеите. Накрая оплождането представлява процес
на съединяване на яйцата на майката със сперматозоидите на търтея.
24. За изкуственото предизвикване на роево състояние трябва да се
знае следното: между големината на кошерите и овладяване на роевия
нагон съществува тясна зависимост. При експеримента, който са описали
Симпсън и Риидел (1936) в Англия, настъпването на роевия нагон не е от
стесняване на пространството за снасяне на майката, а от събирането на
възрастни пчели след намаляване на общото пространство в кошара, което
ги раздразва и създава нагон за роене (Ева Крейн, 1981).
При естествено изградените пити, разстоянието между тях е 11-13мм.
Намаляването на междурамковото разстояние до 8-9мм предизвиква роевия
нагон. Друга причина, заради която пчелите се роят при намалени междурамия
е бързото развитие на семействата. Междурамковото разстояние влияе
на интензивността, с която се увеличава пилото. Препелов е изследвал
влиянието на междурамковото разстояние върху развитието на семейството
в периода май-юни при семейства със сила (в началото на опита) от 10 до
30 хил. пчели. Потвърдил е, че намаляването на разстоянието от 12 на 8,5-
9мм е влияело много на отношенията между пчелите в семейство с около
10 хил. пчели. Тези семейства по време на опита са увеличили пилото-
средно с 37%, в сравнение със семействата със същата сила, на които не са
намалени междурамията. При семейства с около 15 хил. пчели, намаляване
на междурамията е довело до увеличаване броя на пчелите. Те осигуряват
бързо развитие и поява на роевия нагон. Задържане на това състояние
по-дълго време има като последица влошаване качеството на излюпените
пчели (Йесков, 1987).
25. При оценка на възможностите на семействата, при избор на родителски
семейства и отглеждан трябва да се придържате към следните правила:
- Тъй като пчелното семейство струва толкова, колкото неговата майка,
според семейството преценяваме стойността на майката (Кобел, 1968). За
по-нататъшно отглеждане се изключват семейства с нежелани качества. При

размножаване на семейства с желаните качества, да се избягва оплождане
при близка родственост.
Най-сигурното време за оценка на силата, здравето, усърдието,
особености и отношение на пчелите по питите в семейството, е късна есен,
пролетния преглед (февруари - март) и времето за центрофугиране на
меда. Есенните прегледи в сутрешните часове през октомври - ноември,
показват на колко междурамия има пчели. Пролетния преглед показва как
са зимували семействата. 1. състояние на плодника (много мъртви пчели
означава нозематоза); 2. изразходвана храна; 3. сила на семейството, която
преценяваме въз основа броя на рамките с пило, чиято повърхност измерваме
5-6 седмици преди главната паша. Отчитаме също броя на междурамията
с много пчели. Изостаналите и слаби семейства се присъединяват към
силните.
Чрез прегледа по време на центрофугиране се установява, колко
мед са събрали семействата. Тези, които не са събрали достатъчно се
разформироват и се присъединяват към по-силните. Ако обаче са силни
семейства, им се сменят майките.
Весели (1970), чешки изследовател, в пчелина си разпределя кошерите
според събрания мед от кошер в проценти.
- Елитна група семейства с принос повече от 120%.
- Втора група, които са напълнили кошерите с мед от 71 до 120%.
- Група на слабите семейства с принос по-малък от 71%.
При избор на родителски семейства и отглеждан, внимателно да се
избират, да не попаднат в групата семейства, склонни към кражби, които
пълнят своите кошери с чужд мед. Трябва да се изключат и семействата,
които благодарение на по-благоприятното местоположение на кошера си,
приемат натоварените пчели от други кошери, които се връщат от паша.
Спокойствието на пчелите и тяхното държание върху питите са много
важни за пчеларя. При всеки преглед Йоже Рихар (1976) настоява, че трябва
да се преценява и дава оценка от 1 до 4 на всяко отделно семейство.
Оценка за спокойствие на пчелите Таблица 38
Оценка Особености Държание на пчелите върху питите

4 много добри много спокойни Стоят спокрйно върху пилото.
3 добри СПОКОЙНИ Движат се върху пилото.
2 достатъчно нервни Преминават върху меда.

1 недостатъчно раздразнителни Напускат питите и се събират в грозд.
Усърдието има най-голямо значение при определяне на

икономическите показатели на пчелните семейства. Върху реалната
оценка влияят допълнително и следните ф актори: какво е времето,

паш ата в района, начина на отглеждане, мястото на кош ера в пчелина
(през годините).
Оценката за усърдие трябва да потвърди инстинкта за събиране н
резервна храна в кошера. Това най-добре се наблюдава по време
центрофугирането.
Ротенбулер и Кулинчевич са намерили начин, чрез който може да
измерва инстинкта за натрупване, т.е. усърдието на пчелите от отделнит
семейства, при лабораторни условия. Сложили са 50, токущо излюпен
млади пчели в сандък, направен специално за този тест. Дали са им вод~
20 мл 50% захарен сироп и заместител на прашец. Всичко това са сложил
в инкубатор при температура 35° С и влажност 50%. Отбелязвайки за колк
време пчелите ще вземат храната, са затвърдили аналогичния резултат
семействата, от които са отнети младите пчели. На пчелите върху пилото,
отделните кошери е необходимо различно време за вземането на храната
Когато са сравнили лабораторните резултати на тези семейства с прино
им от пашата, са установили, че между тях има взаимна връзка.
Склонност към роене се оценява, чрез показателите означени с цифра:
- никога няма започнати маточнйци с яйца - 5
- започнати маточници с яйца, няма търтеи, но се роят - 4
- започнати маточници, опит да се спре роенето, не се роят - 3
- маточници с ларви, един или повече опити да се спре роенето, но се роят -
- роят се -1
Хигиенните наклонности, съответно откриване на болести, разпечат
капачетата на болното пило, чистене на заразени килийки, се означава
1 до 5. Според най-новите изследвания на Станимирович и сътр. (2001),
Чиркович (2002):
- много силни семейства (не онези, които се създават изкуствено), коит
имат добри хигиенни наклонности и способност за 48 часа да изчи
мъртвите какавиди в 90-95% - 5
- средно силни семейства, които за 48 часа изчистват под 95% - 4
- слаби семейства, които нямат хигиенни наклонности, които за 48 ча
изчистват по-малко от 9% -1
С клонност към грижовно отнош ение показват онези семейства, k o h i
са в състояние да извърш ат ф изическо унищ ожаване на кърлежит
С танимирович (2001) и Чиркович (2002) са открили потенциали
зависим ост между силата на семейството и грижовното отнош ение
са потвърдили, че само силните семейства, с едногодишни майки има
качествено грижовно отнош ение.
Семейства, чиято ефективност в грижовното отношение се движи
границите:
от 42% и нагоре - 5
от 36 до 42% -4
под 36% -1

Майката - Уникално Творение 2

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Майката - Уникално Творение 2

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

да ги учи.

Най-накрая един хубав ден те излитат, ориентират се и започват

3.8.3.1. Само силният отглеждам гарантира качествена майка

Аветисян (1983) казва, че “отглеждачите се определят между силните

Качеството на майките в зависимост от силата на отглеждана

Живо тегло на отглеждана в кг Тегло на майката в мг Брой яйчни тръбички в яйчниците

1.25 195,9+/-1.24 178.7 +/-2,17

1,00 188,0+/-2,59 141.7 +/-3,45

Според Аветисян важно значение има не само количеството пчели в

132 Майката - уникално творение

Ако не достига майчино млечице, т.е. ако в семейството има малко

Основи за качествена майка 133

3.8.3.3. Метод за отглеждане на майки

Науката за отглеждане на майки е взела под внимание заповедта

134 Майката - уникално творение

3.8.3.4. Отглеждан без майка

В пчеларската литература са описани начините, по които пчеларят може да

Основи за качествена майка 135

Лавро Перадин (1979) посочва, че пчелното семейство, което ще продължи

136 Майката - уникално творение

Основи за качествена майка 137

3.8.3.6. Подготовка на отглеждана за отстраняване на майката

Аветисян (1983) настоява за отнемане на майката и цялото отворено пило, ,

138 Майката - уникално творение

Основи за качествена майка 139

А ) Отглеждан без майка

ААС\ Майката - уникално творение

Б) Отглеждам с майка в кошера

Основи за качествена майка 141

3.8.3.7. Подготовка на отглеждан без майка и без пило

Йеганрад (2003) в незавършен стадий на развитие от отглеждана изважда

142 Майката - уникално творение

Основи за качествена майка 143

144 Майката - уникално творение

Основи за качествена майка 145

3.10. Семейство инкубатор

146 Майката - уникално творение

3.11. Как да се получат ларви

Основи за качествена майка 147

Големината и видът на ларвите на различна възраст, според Комаров

Възраст на Дължина на ларвите (mm) Положение в

148 Майката - уникално творени

Основи за качествена майка 149

3.12. Проверка за приетите ларви

150 Майката - уникално творение

3.13. Добри майки могат да се получат, ако

Основи за качествена майка 151

152 Майката - уникално творение

1 Пихтиеста гъста маса, с млечнобял цвят. Субстанция, която младите

Основи за качествена майка 153

154 Майката - уникално творение

Основи за качествена майка 155

4.1. Роеви маточници за най-добри майки

156 Майката - уникално творени

Отглеждане на маточници 157

Маринкович (2003) подчертава, че наистина най-качествени майки са онези,

Пере-Мезон казва за отглеждането на майки от естествено отгледани

158 Майката - уникално творение

Отглеждане на маточници 159

160 Майката - уникално творение

Отглеждане на маточници 161

162 Майката - уникално творение

Отглеждане на маточници 163

4.2. Маточници от тиха смяна - отлични