- Вароатоза - Препарати За Борба с Вароатозата

Вароатоза. Препарати за борба с вароатозата.
Вароатоза
http://www.ars.usda.gov/services/docs.htm?docid=2744&page=14
Размножаване на вароатозния акар.
Етапите на развитие и продължителността на всеки етап при пчелата работничка

се изразява със следната последователност:
яйце /3 дни/ -> ларва/6 дни/ -> предкакавида /2 дни/ -> какавида /9 дни/ -> пчела
Общо време за развитие = 19,5-20 дни
Яйцето и ларвата се нарича открито пило, предкакавидата и какавидата се нарича
запечатано пило и живее в запечатани с восъчно капаче пчелни килийки. В описанието
на размножаването на акара показано по-долу, живота на пилото е дадено в дни, като
базовата точка е момента на снасянето на яйцето.
Стъпка 1: пчелната майка снася яйце. Майката снася само едно яйце, на дъното
на пчелната килийка.
Стъпка 2: след 3 дни от яйцето се излюпва ларва. Младите пчели започват да

хранят ларвата, която буквално плува в храната. Ларвата отделя феромони и
принуждава пчелите да я хранят.
1
Стъпка 3: ларвата расте, като линее - сменя кожата си през около 24 часа.
Четвъртото линеене се случва в края на 7-мия ден от снасянето на яйцето, когато
ларвата заема цялото дъно на пчелната килийка. Ларвата отделя феромони и
принуждава пчелите да запечатат килийката с восък.
Когато не се размножава и не снася яйца вароатозният акар живее върху

възрастните пчели. Средното време прекарано върху пчелите, между репродуктивните
цикли на акара варира от няколко дни до повече от месец, средно около 7 дни.
Стъпка 4: оплодената самка на вароатозният акар, която иска да се размножава и

да снася яйца, напуска пчелата, и навлиза в пчелна килийка показана в Стъпка 3.
Самката преминава покрай пчелната ларва и стената на пчелната килийка, и

навлиза в храната, която е на дъното на пчелната килийка. Самката остава неподвижна в
храната на пилото и изглежда като умряла през първите 24-30 часа. Тя диша със
специални тръбички, разположени на последните две двойки крака. През това време
2
пчелната ларва изяжда остатъците от храна на дъното на килийката, а пчелите

запечатват килийката с восъчен капак през който може да преминава въздух.
До края на 9-тия ден след снасянето на яйцето, самката на акара излиза от
вцепенението, и започва да се храни с лимфата на пчелната ларва.
Стъпка 5: Пчелната ларва изхвърля изпражненията си, и започва да преде
пашкул около тялото си. Изпражненията остават като засъхнали кафяви петна по
пашкула, който обгръща ларвата отвсякъде. Понякога самката на акара не се събужда
навреме, и остава блокирана между пашкула и стената на пчелната килийка, където
умира от глад.
Стъпка 6: Няколко часа след изпридане на пашкула, ларвата се изпъва по

дължината на килийката, и лежи неподвижно. Този етап е с продължителност почти 2
дни и обхваща 10-11-тия ден след снасянето на яйцето.
Обикновено акарът започва да смуче лимфа от ларвата на 9-тия ден, след

снасянето на яйцето. Самката пробива кожата на ларвата с устния си апарат, и
обикновено ползва само една рана за да се храни. Раната е в долната 1/3 част на
ларвата. Самката многократно изхвърля изпражненията си, които са бели на цвят.
Развитие на вароатозният акар

Мъжки акар - общо време за развитие = 6.5 дни
яйце /30 часа/ -> протонимф /52 часа/ -> деутонимф /72 часа/ -> самец
Женски акар - общо време за развитие = 5-5,5 дни
яйце /20-24 часа/ -> протонимф /30 часа/ -> деутонимф /75-80 часа/ -> самка
3
Всички етапи на развитие на вароатозният акар стават в запечатаната килийка.

Обикновено самката на акара има време да снесе едно мъжко яйце и 4 женски яйца.
Стъпка 7: В следствие на обилното хранене с лимфа, в тялото на самката на

акара започва да се образува първото яйце. Тялото на акара набъбва.
Стъпка 8: В края на 11-тия ден след снасянето на пчелното яйце, пчелната

ларва се превръща в какавида, като за 5-ти път линее и изхвърля старата кожа на дъното
на килийката.
Стъпка 9: Самката на акара снася първото си яйце на стената на килийката,

показано в горния ляв край на снимката. Белите петна са изпражненията на акара,
жълтото е кожата при 5-то линеене на пчелната ларва. Почти винаги първото яйце е
мъжко. Самката ще снася по едно женско яйце на всеки 30 часа през следващите дни
/обикновено не повече от 5 яйца/.
4
Стъпка 10: Пчелната ларва се превръща в какавида 11-12 дни след снасянето на
пчелното яйце. Цялото тяло на какавидата е бяло.
Стъпка 11: На 13-тия ден след снасянето на пчелното яйце очите на какавидата
стават розови. Какавидата е неподвижна.
На снимката се вижда мъжкият акар и още две снесени женски яйца на акара. на
12-13-тия ден. Самката на акара продължава да снася яйца.
5
Стъпка 12: На 13-14 ден пигментът на очите започва да потъмнява. Виждат се 3-

те прости и 2-те сложни очи на пчелата. Първият мъжки и първата дъщеря самка на
акара са в стадий протонимф, линеят и навлизат в следващият стадий деутонимф.
Втората самка дъщеря на акара се излюпва от яйцето. Майката акар снася 4-тото
си яйце.
Стъпка 13: На 15-тият ден очите на пчелата стават лилави, тялото все още е
бяло или светложълто.
На втората снимка се вижда семейството на акара. Майката е керемидено

червена. Мъжкият й син /от първото снесено яйце/ е непосредствено над майката. Най-
старата дъщеря е бяла и се намира в левия долен ъгъл на снимката. Втората дъщеря е
бяла и се намира най-горе на снимката. Вижда се и едно яйце. Майката продължава да
снася яйца, но излюпените от тях самки няма да узреят полово и ще загинат.
Стъпка 14: На 16-17 ден пигментацията на тялото на пчелата се увеличава.
6
Стъпка 15: Към края на 17-тия ден по какавидата се появяват черни петна,
започва движение на краката и устния апарат. Крилата стават сиви на цвят.
Стъпка 16: През 17-18-тия ден от развитието на пчелата синът и първата дъщеря
на акара достигат зряла възраст, след като линеят два пъти. Мъжкият акар остава
светъл, а женските акари започват да потъмняват до керемидено червен цвят. Зрелите
дъщери и мъжкият ще се чифтосат няколко пъти. Това става до купчинка от техните
изпражнения, за които се смята че ги привличат с миризмата си.
7
Стъпка 17: През 18-19-тия ден от развитието на пчелата, какавидата се подготвя

за последното линеене. Тялото потъмнява до тъмно сиво или черно. Краката се движат,
по тялото започва да израстват власинки.
Стъпка 18: В края на 19-тия ден пчелата линее за последен път. Движенията на
краката са енергични, и увреждат по-младите, меки и недостигнали полова зрялост
акари. В долният ляв ъгъл е кожата която се отделя при линеенето в стъпка 8, в горния
десен ъгъл е кожата от последното линеене.
Стъпка 19: 12-20 часа след последното линеене, тялото на пчелата укрепва,
движенията й са силни и чести. Мъжкият акар и недостигналите полова зрялост меки
женски акари са уязвими в този период.
8
Стъпка 20: Младата пчела разрушава восъчното капаче на килийката и излиза от

нея, около 19-20 дни след снасянето на яйцето й. Акарът майка и 1-2 от нейните
оплодени дъщери се захващат за младата пчела и излизат от пчелната килийка.
Обикновено мъжкият акар остава в килийката и бива убит от пчелите. Средно 1,4-1,5
дъщери успяват да достигнат полова зрялост, и оцеляват. Останалите по-млади дъщери
на акара загиват от глад.
Стъпка 21: Често пчелите върху които се е размножавал акар са с малко тегло и
повредени криле. Акарите разпространяват опасни вируси.
Акарът се размножава в пилото на пчелите работнички през пролетта, лятото и

есента. Размножаването на акара в търтеевото пило е подобно на това при пилото на
пчелите работнички, но общото време за развитие на търтеите е 23-24 дни.
Допълнителните 3-4 дни осигуряват време за развитие на още 1-2 дъщери
акари. Самотна майка кърлеж може да произведе 3-5 зрели дъщери в рамките на
търтеевото пило. Но средният брой на дъщерите на кърлежа в търтеевото пило е около
2-2.5.
9
https://www.youtube.com/watch?v=2TBq6bwqocY 1-част
https://www.youtube.com/watch?v=xHZEIlVCoHg 2 част
Самката на вароатозния акар е с керемидено червен цвят, има овална

форма с размери 1-1,5 мм. по дължина и 1,5-2 мм. по ширина.
Самката се закрепва за пчелата между главата и гърдите, между гърдите и
коремчето и между първите 3 сегмента на коремчето. На една пчела, търтей или майка
могат да се намират няколко акара. Акарът има 8 крачета, по 4 от всяка страна. С
устният апарат акарът пробива меките части по тялото на пчелата или личинките и
смуче от лимфата. Това води до изтощаване на пчелата, преждевременно остаряване и
вкарване на вируси в тялото.
10
Самецът на акара има сиво-бял цвят, закръглена форма с 8 крачета по 4 от всяка

страна. Размерът на тялото е около 1 мм.
Самката влиза в килийките с открито пило за пчели работнички един ден преди
килийката да се запечата от пчелите. По това време ларвата не е изпрела копринения
пашкул около себе си. В килийките с търтеево пило самката влиза до 3 дни преди
килийката да бъде запечатана от пчелите. 2-3 дни след запечатване на килийката
самката започва да снася по около 1 яйце на ден. Снасянето продължава около 5-6 дни.
Ако в една килийка има няколко самки, всяка от тях ще снесе по-малко яйца, по около
2-3. От яйцата се излюпват личинки, които постепенно се превръщат в зрели акари.
От първите снесени яйца се развива самец, а от останалите самки. Самецът
достига полова зрялост за 7 дни. Осеменява самките и загива, като не участва в
разпространението на заболяването. Самките които не са достигнали до полова зрялост
и не са оплодени загиват след излюпването на пчелата.
По време на развитието на пчелната личинка, до излюпването й, в запечатаната
килийка се развиват и оплождат около 1-2 самки на акара. В търтеевото пило се
развиват и оплождат около 2-3 самки. Останалите самки, които не са успели да
завършат развитието си загиват.
Самките се закрепват към младите пчели и търтеи по време на излюпването им,
и паразитират върху тях, като се хранят с лимфа.
12 часа след излюпването на пчелите и търтеите, самките на акара вече са
способни да снасят яйца.
През ранна пролет акарът не се размножава, независимо че в гнездото има
пило. Самките не са в запечатаното пило а върху пчелите. Самките навлизат в
пилото и започват да се размножават когато времето се затопли, когато започне да
се внася прашец и свеж нектар, а кошера се вентилира от пчелите.
През пролетта и началото на лятото първите отгледани самки на акара живеят
около 17-25 дни, и създават 1-2 поколения. Тези пролетни женски акари, след като
излязат от запечатаното пило, трябва да прекарат около 4-15 дни върху пчелите, като се
хранят с тяхната лимфа. Те не могат веднага да навлязат в пилото.
Развитието на болестта е почти незабележимо. Една част от женските акарите се
намират в запечатаното пило, където снасят яйца и не се виждат. Останалата част от
женските акари се намира върху пчелите, и консумират тяхната лимфа.
През пролетта летящите пчели успяват да се отърват от доста акари по време на
полет. Ароматът на цветовете кара акара да се движи, и лесно пада от пчелата по време
на полет. Цветния прашец, който покрива телата на летящите пчели, пречи на акара да
се закрепи добре за пчелата, и те лесно се отървава от него, когато се почистват и
пълнят кошничките с прашец.
С наближаването на есента в пчелното семейство започват да се раждат дълго
живеещи акари, които могат да живеят от 2-12 месеца. Те могат да създадат 2-3 и
повече поколения. През есента самките не се нуждаят от паразитиране върху тялото на
пчела, не се нуждаят от пчелна лимфа. Дълго живеещите самките влизат в килийка с
открито пило, снасят яйца, и когато пилото се излюпи веднага влизат в нова килийка с
открито пило. През цялото време тези дълго живеещи самки се намират в запечатаното
пилото. Поради това те трудно могат да бъдат убити от ползваните лекарства, и са
практически неуязвими.
През август и септември в семейството се натрупва голямо количество акар
поради следните причини:
11
- намаляват се загубите на акари при летящите пчели, тъй като акарите не

паразитират върху пчели, и тъй като намалява количеството на летящите пчели;
- храненето на личинките в пилото е по-добро, което води до нарастване на броя
на развитите самки на акара;
- броят на пчелите в семейството намалява, което увеличава опаразитяването;
- не се отглежда търтеево пило, работническото пило намалява, нараства броя на
акарите които масово навлизат в пилото и го увреждат. За съжаление от това пило ще се
излюпят пчелите които ще зимуват;
- резултатът е следния: обикновено пчеларя намира живо семейство през есента,
но след няколко седмици в кошера няма пчели, или те са много малко.
Важно е пчелите да се обработят с акарицидни препарати, веднага след края на

главната паша. Обикновено това става в края на юли или началото на август. Ако това
не се направи, след месец, или след два месеца опаразитяването на семейството
нараства 15-20 пъти.
Есенната обработка на семействата се извършва след излюпването на последното
за сезона пило.
Счита се че семейството е излекувано ако има един акар на 100 пчели.
При заразяване, през първата и втората година болестта не се отразява силно на
семейството. Броят на акарите се увеличава постепенно. Когато заразяването достигне
до 20-30% започват да се проявяват признаците на болестта. Напълно излекуване е
невъзможно. Понякога болестта се развива много бързо и семейството умира още през
първата година.
Разпространение на болестта
Разпространението на болестта става само от самката на акара, която се е

закрепила за пчели крадци, блуждаещи пчели и търтеи, при подсилване на слаби
семейства със запечатано пило, придаване на болни майки, хващане на болни роеве,
закупуване на болни семейства, при контакт на болни и здрави пчели по време на паша.
Обикновено силно заразените семейства се разпадат през есента. В кошера
остава пчелен мед, и акарите се разпространяват чрез пчелите крадци, които нападат
разпадащото се семейство. Според някои изследователи това е основният начин за
разпространение на акара.
Признаци на заболяването:
- поява на уродливи, безкрили пчели и търтеи в кошера и около него;
- умрели пчели в кошера и извън него на прелката;
- умрели личинки и какавиди на различен стадий на развитие в кошера и на
прелката;
- умрели акари по дъното на кошера;
- спиране на развитието и отслабване на семейството;
- снижаване на плодовитостта на майката и прошарено пило;
- умиране на част от пилото, особено по периферията на гнездото;
- роене и напускане на кошера в края на лятото;
- безпокойство и диария при зимуване;
- ранно залагане на пило през зимата.
12
Известни са три степени на заразяване:

- слабо заразяване - на 100 пчели до 2 акара. Не се отразява на развитието на
семейството;
- средно заразяване - на 100 пчели от 3 до 12 акара. В семейството се наблюдават
отделни безкрили пчели и търтеи, и отделни акари върху пчелите. Такива семейства
изостават в развитието си, но могат да оцелеят през зимата без специална обработка.
- силно заразяване - на 100 пчели се намират повече от 12 акара. Такива
семейства престават да се развиват. Пилото е силно прошарено, и част от него загива.
Има много безкрили пчели и търтеи във и около кошера. Акарите добре се виждат по
пчелите. Такова семейство без лечение загива през есента или зимата.
Вируси разпространявани от акарите
Американските пчелари считат, че 10 акара на 100 пчели не е проблем за

пчелните семейства. Европейските пчелари считат, че 1 акар на 100 пчели вече е
проблем. Причината за европейското мислене е в разпространяваните от акарите
вируси.
Вирусите не са проблем за пчелните семейства в които няма акари. Но за
пчелните семейства в които има акари те са смъртоносни, защото много бързо се
разпространяват.
Колапс на пчелното семейство, предизвикан от заразяване с акар и в комбинация

с DWV вирус /Deformed Wing Virus/. Вижда се пчела с деформирани и неразвити криле
заразена с вируса на деформираните крила, умряло запечатано пило, и белият гуанин
залепен за стените на килийката /екскрементите на акара съдържат 95% гуанин/.
Профилактика без ползване на лекарства.

1. Акарите които пчелите махат от телата си, падат на дъното на кошера. Ако на
дъното има пчели, акарите се захващат за тях и отново попадат в гнездото. Акарите
13
умират от глад за няколко часа, ако на дъното няма пчели за които да се захванат. Това
намалява опаразитяването с до 10-30 процента.
2. На дъното се слага метална мрежа, през която акарите да преминат и да умрат.
Ползване на дълбоко дъно. Този метод е неефективен.
3. Да се ползва прелка която не е на дъното.
4. Ползване на етерични масла, мента, кориандър и др. в съчетание на дълбоко
дъно и мрежа.
5. Подхранване с екстракт от пелин и млади клонки от ела - 45 минута от клипа.
Действа на всички стадии на развитие на акара. Акарите умира през цялото време
през което се подхранват с екстрата. Клонките от ела се берат напролет когато новите
филизи се развият, берат се на 4 см. от връхчето. Горчивият пелин се бере по време на
израстване и по време на цъфтеж, изсушава се. Билките могат да се ползват до 2 години,
ако се съхраняват на сухо място.
Запарката на билките се прави непосредствено преди да се даде на пчелите. В 10
литра вода се поставят 50 гр. изсушени клонки от ела + 50 гр. горчив пелин набран по
време на растеж + 900 гр. горчив пелин набран по време на цъфтеж. Сместа се вари в
емайлиран съд 2-3 часа, след което сместа се държи 8 часа на топло място, и се
прецежда през марля. Към 1 литър захарен сироп / в съотношение 0.5 кг захар на 1
литър вода/ се добавят 30-35 гр. билкова отвара. На семействата се дава по 0,5 литра
лечебен сироп 3-4 пъти. През пролетта на семействата може да се дава по 150 гр.
лечебен сироп ежедневно.
6. Екстракт от хвойна - 48 минута от филма.
7. Ефирно масло от копър - 1 част масло от копър се смесва с 9 части вазелин. С
получената смес се намазва парче найлон. През 4-7 дни, един найлон се поставя на
дъното, а друг найлон над рамките с намазаната страна към пчелите. Това се прави два
пъти през ранна пролет и два пъти в късна есен. Горната прелка се затваря. В началото
пчелите силно се дразнят и излизат извън кошера, след което се прибират.
През пролетта се дава в захарен сироп 2-3 г масло от копър на литър сироп.
Дозата за семейство е 100-150 гр., през 3-4 дни, 3-4 пъти. На дъното се поставя
намаслена хартия за да залепнат падналите акари.
8. Мащерка, чесън, лук и хрян. По 10 гр. от пресните нарязани или смлени
растения се слагат на марля над рамките, а най-отгоре се слага найлон. На дъното
намаслена хартия. Температурата трябва да е над 10 градуса. 3-4 пъти преди главната
паша и 3-4 пъти след нея. При липса на пило е достатъчна една обработка.
9. Роенето като борба с акара. Много пчелари го практикуват, без да знаят за
ползата на роенето при борбата с акарите. Хващат се роеве и се заселват в
многокорпусни кошери в които няма рамки. Имитира се живот на пчелите в хралупа.
Твърди се че в този случай не е нужно да се ползват лекарства против вароатоза.
Лекарства - след 15-тата минута във втората част на филма.
http://translate.google.bg/translate?
hl=bg&sl=en&u=http://scientificbeekeeping.com/bee-behavior-biology/&prev=search
Изследване на американски пчелар за нивата на заразяване на семействата в зависимост
от големината на пчелната килийка.
Налице е значителна дискусия дали големината на пчелната клетка може да
влияе на популацията на акара.
14
Изследвания на африканизирани пчели в Южна Америка показват, че малкият

размер на пчелната килийка може да намали възпроизводството на акара. Но повечето
изследвания са неясни и не се приемат. Изненадващо е че има много малко изследвания
в тази област.
Цел на изследването:
1. Да се види дали напълно оформени малки килийки с големина 4,9 мм.
потискат развитието на акара.
2. Да се види как се развива акара в контролните кошери с килийки с размер 5,4
мм. и да се сравнят резултатите.
3. Изследването да се проведе за един сезон.
Резултати от изследването:
HSC FRAMFS - сините линиите показват степента на заразяване на семействата
отглеждани на малка пчелна килийка 4,9 мм. Ясно се вижда, че степента на заразяване е
много ниска, особено в края на лятото и през есента.
CONTROL - червените линии показват степента на заразяване на семействата
отглеждани на килийки 5,4 мм. Степента на заразяване е много по-висока през целия
сезон, и особено в края на лятото и есента.
Самите автори на изследването казват, че резултатите могат да бъдат оспорени,
защото семействата са отглеждани върху изградени пластмасови пити. Пчелите не са
имали възможност да отглеждат търтеи.
Авторите на изследването цитират други изследвания, в които резултатите са
противни на тяхното, т.е. че малките килийки не спират развитието на акара.
https://www.youtube.com/watch?v=KQ88KIGfwjk Вароатоза - термична обработка на

пчелните семейства. Вирусни заболявания в следствие на вароатозата. Твърдят, че
раната нанесена от акара не заздравява, и пчелата умира за около 8 дни. Заразените
15
семейства имат голям подмор през зимата и семейството загива. През есента заразените
семейства напускат кошера заедно с майката, а в кошера остават запасите с мед за
зимата.
Химичните препарати са лесни за ползване, но са опасни за човека, а акара се
приспособява към тях. Препоръчва се да не се третират семействата профилактично с
химични препарати, защото акарите свикват с тези препарати, и новото им поколение не
се влияе от препарата.
Ако се ползват химични препарати, те трябва да се сменят.
Растителните препарати не давали нужния ефект.
Във хванатите роеве няма много акари, защото по време на полета повечето
акари падат от пчелите.
http://valvrv.data.bg/p/files/pchelarstvo/varoa
Събрани статии за вароатоза. Трябва регистрация в сайта за да се свалят.
Препарати за борба с вароатозата.
След разпространението на вароатозата в световен мащаб, пчеларите от

ревностни противници на пестицидите се превръщат в горещо препоръчващи тяхната
употреба. По времето на нашите (моите) дядовци се е препоръчвала периодическата
употреба на различни антибиотици, както за лечебни цели, така и „профилактично" за
„укрепване" на пчелния организъм. (В старите книги и списания все още могат да се
намерят такива предписания.) Някои от пчеларите по онова време определено са ги и
използвали, но дори и най-ревностния застъпник на антибиотиците в пчеларството би
се погнусил от мисълта съзнателно и преднамерено да сложи синтетични пиретроиди,
органофосфати или други токсично миришещи аграрни химикали в кошерите си. За да
разберете какво е чувството, само си представете неоникотиноидите срещу чиято
употреба се борим днес, от утре съвсем съзнателно започнем да даваме пари за да си ги
закупим и да ги сложим в кошерите си.
Колкото и да е иронично, днес у нас употребата на антибиотици в пчеларството е
забранена, а синтетичните акарициди продължават да се употребяват вече четири
десетилетия.
От първото навлизане на вароатозата в нашата страна е отгледано цяло едно
поколение пчелари изцяло зависими от употребата на синтетични акарициди и някак си
те са привикнали мисълта за тяхната употреба. Това до такава степен е станало част от
тяхното съзнание и ежедневие, че използването им вече се счита за „лекуване", а
мисълта за неупотребата им - създава дискомфорт.
В днешно време пчеларите са престанали да се запитват и интересуват от това
което слагат в кошерите си и от „цената" която плащат за овчедушието си.
„Лекарството" не може да бъде вредно, нали?
Нека обаче мислено се пренесем там, където никой от производителите им не
биха искали отидете.
От синтетичните или „твърдите" акарициди/митициди, в нашата страна /САЩ/
са разпространени флувалинат, флуметрин, амитраз и кумафос.Нека се спра по отделно
на всеки от тях.
Синтетични пиретроиди /пестициди/ като лекарства
16
http://translate.google.bg/translate?
hl=bg&sl=en&u=http://scientificbeekeeping.com/bee-behavior-biology/&prev=search
Varroa Management The Learning Curve - Част 4: Синтетични митицидни лекарства.

Замърсяване на восъка във восъчните основи с химикали, пестициди и лекарства
против вароатозния акар.
Трите основни препарата за борба с вароатозния акар, които се продават в САЩ,
до голяма степен стават неефикасни, поради привикване на акара към тях. Пчеларската
индустрия спешно се нуждае от нови препарати. За съжаление това не е толкова просто,
защото новите препарати трябва да са безвредни за хората и пчелите, тъй като се
получава замърсяване на пчелните продукти.
Токсичното замърсяване на пчелните продукти има два източника: ползваните
пестициди за растителна защита и внесените от пчеларя митицидни лекарства /които са
пестициди/ в кошерите.
При химичен анализ на пчелните продукти, много точно се откриват ползваните
пестициди за растителна защита или техните разградени остатъци. Ако тези пестициди
се ползват правилно, когато по растенията няма цветове, пораженията са малки и
замърсяването е малко. Неоникотиноидните пестициди за растителна защита
(clothianidin, thiamethoxam, и imidacloprid) са основен заподозрян за колапса на
пчелните колонии Colony Collapse Disorder (CCD). Установено е че
неоникотиноидните пестициди са смъртоносни за пчелните семейства в одобрените за
ползването им дози при растенията.
Пчеларите от Европа докладват за загуба на пчелни семейства, разположени до

насаждения от царевица и слънчоглед които са били лекувани с неоникотиноидни
пестициди. Пчелите събират прашец от тези култури. Неоникотиноидните пестициди
определено вредят на пчелите, и се натрупват във восъка, но има и други причини, като
непълноценният прашец от монокултурите по принцип. Обширните площи от
слънчоглед, царевица и рапица, не могат да задоволят нуждите на пчелите от
разнообразен прашец.
17
Според последни изследвания обаче, основни замърсители се явяват ползваните

за лечение на пчели митицидни препарати, които се внасят директно в кошерите от
пчеларите. Това се обяснява с факта, че употребата на восък в промишлеността и
богослужението е силно намаляла през последните години, поради ползване на
заместители. Сега восъкът циркулира в затворен кръг. От пчелните семейства към
преработвателните на восък и производителите на восъчни основи и обратно в
пчелните семейства. Тъй като ползваните за лечението на пчели митицидни препарати
са в употреба от около 25 години, някои химикали са достигнали нива на замърсяване в
циркулиращият восък, които са обезпокоителни. José Orantes Bermejo (2009) прави
изследване в Испания, и твърди, че високите нива на замърсяване с митицидни лечебни
препарати води до загиване на пчелните семейства в тази страна.
Orantes Bermejo посочва че митицидни препарати могат да се открият във восъка
и в прашеца, особено ако прашеца е с високо естествено съдържание на мастни
киселини. Пчелните ларви са изложени на контакт с тези препарати в пчелната килийка
и посредством храненето с пчелно млечице, което идва от замърсения прашец.
Обичайната обработка на восъка не намалява замърсяването със митицидни
препарати. Максималното ниво на замърсяване с coumaphos е определено на 100 ppm
(части за милион, или mg/kg). Въпреки това д-р Джеф Патис (2006) установява, че
пчелите не приемат и не отглеждат половината от пчелните майки присадени във
восъчни чашки с ниво на замърсяване с coumaphos 49,7 ppm.
Няколко неотдавнашни доклади също споменават за вредното въздействие върху
пилото на пити замърсени с относително ниски нива на препаратите fluvalinate,
coumaphos, и amitraz.
Проблемите със замърсяването на восъка не се отразяват фатално на силни
семейства и при добра паша, но се забелязват при лоша паша, в края на лятото и след
внасяне на лекарствата в кошерите.
Редуването на различни лекарства, с различни пестициди в тях, води до
повишаване на токсичността на последното приложено лекарство, и до неочаквани за
пчеларя загуби. Смесването на различни пестициди е много опасно, и натрупването им
във восъка усложнява прилагането им.
Всеки майкопроизводител е запознат с проблемите които причинява препарата
Checkmite+® или когато се превиши дозата на coumaphos. Пчелните майки престават да
снасят яйца или не оцеляват при повторно ползване на coumaphos.
Въпреки че пчелните семейства могат и да оцелеят при отглеждане върху
замърсен восък, Martel 2007, Frazier 2008, и Orantes Bermejo 2009 посочват че почти
смъртоносните за пчелите замърсявания са причина за постоянен стрес на пчелите.
Друг проблем при замърсяването на восъка е че оцелелите вароатозни акари са
подложени на непрекъснато слабо въздействие на лекарствата против него. Това
допринася за появата и размножаването на резистентни към лекарствата акари.
Последните изследвания на д-р Джеф Петис установяват, че пчелите, заразени с
Nosema ceranae боледуват по-тежко, когато се излагат едновременно на ниски дози
imidacloprid.
Продължителното ползване на изградени пити води до натрупване на
замърсявания в тях.
Piccirillo и ДеДжонг (2004) установяват, че килийките на старите пити са 4-5
пъти по-привлекателни за Varroa от същите по размер килийки на нови пити. Авторите
заключават, "Ясно е, че акара силно предпочита старите килийки“.
18
Добре дошли в джунглата на наличните синтетични митицидни
Флувалинат - Fluvalinate и флуметрин

Пиретроидите са клас пестициди с химична структура подобна на пиретринът
(от там идва названието им), която е естествена съставка откриваща се в хризантемите.
Пиретроидите са предпочитани заради тяхната ниска токсичност към бозайници, и
поради бързият им разпад (с изключение във восъка). Начинът им на действие е да
поразяват натриевите канали в невронните мембрани и по този начин предизвикват
парализа и смърт.
Най-известните пиретроиди са:
- флуметрин с търговските им наименования Варостоп, Байварол и други.
- флувалинат и тау-флувалинат - с търговските им наименования Варотом,
Апистан - Apistan® - ленти, Аписхелт. Активното вещество е едно и също, разликата е
че при тау-флувалината се използват само 2-те активни молекули на флувалината.
Разликата е по скоро в изписването. Действа върху нервната система на акара.
При флуметринът проблемът със остатъците във восъка е по-малък, тъй като
количеството активно вещество е значително по-малко от това на Варотом.
Тук е моментът да спомена че според производителите, всяка лентичка Apistan
съдържа 824 mg. активно вещество tau-fluvalinate, докато при Варотом и Аписхелт,
активното вещество за лентичка е 80 mg. fluvalinate. За сравнение всяка лентичка
Варостоп съдържа 3,6 mg. flumethrin. По-горе описаните проучвания са направени въз
основа на препарата Апистан (където количеството активно вещество е 10 пъти повече),
от където и резултатите са с по-ярко изразени странични ефекти.
Флуметринът и флувалинатът са със сходни физико-химични свойства (макар че
флувалинатът е съвсем слабо по-токсичен от другия) и когато акарите придобият
резистентност към единия препарат – другия става също безполезен.
Флувалинатът е най-известният противоакарен препарат. Рекламира се като
безопасен за пчеларя, лесен за употреба, не се натрупва в меда. Има много висок
процент на ефективност спрямо акарите, като в същото време сравнително безвреден за
пчелите, има малки негативни странични ефекти за пчелното семейство. Поставят се
две лентички от препарата и акарите вече ги няма. И Дявола не би могъл да измисли
по-добра сделка!
При първоначалните изследвания се установява, че Apistan® на ленти не е
достатъчно ефективен при борбата с акара. Поради това производителят започва да
повишава количеството на флувалинат в лентите. Целта е била да се достигне такова
ниво на флувалинат, което да гарантира на пчеларя, почти пълното унищожаване на
акарите. Когато dr. Mark Goodwin за пръв път тествал лентичките Апистан в Нова
Зеландия, открил че дори 3,1 % от препоръчителната доза осигурявала адекватен
вароатозен контрол! Производителят просто започнал със сравнително висока доза,
която би осигурила смъртта на почти всеки вароатозен акар. Пчеларите по този начин
започнали да очакват противовароатозните продукти всеки път да осигуряват почти
пълно унищожение на акарите. Но се получила обратна реакция, първоначалната
прекомерно висока доза на флувалинат най-вероятно е помогнала да се ускори
създаването на резистентност у акарите - Randy Oliver (2009, the synthetic miticides -
ABJ 149).
19
Първоначалната прекалено висока доза на флувалинат, вероятно доведе до

развитието на устойчиви акари към препарата Apistan®. Устойчивите акари принудиха
пчеларите да ползват повече ленти при лечението, или да го правят по-често, което
допълнително повиши нивата на вкарания в кошерите флувалинат.
Странични ефекти и проявления:

- „Флувалинатът се акумулира в пчелния восък и след третирането остава в
значителни нива в семействата (Wallner 1995). Акумулацията на флувалинат във восъка
води до продължително излагане на пчелите на химикала и може да причини проблеми
с яйцеснасянето на майката, както и загуба на майката в третираните семейства (Sokol
1996).” (Burley 2007).
- Въпреки че не се наблюдават забележими странични ефекти за пчелното
семейство, „Флувалинатът трябва да бъде използван внимателно, ако изобщо трябва да
бъде използван, от производители на пчелни майки, тъй като може да причини
самосмяна на майките (Currie 1999), смъртност сред търтеите в млада възраст (Rinderer
1999), и намалена жизненост на сперматозоидите (Burley 2007). Randy Oliver (2009, the
synthetic miticides).
- „Флувалинат е опасен за майките и търтеите и неговата токсичност се усилва
при комбинацията му с остатъци от кумафос - coumaphos в питите в гнездото /Д-Р
Джонсън 2009 г./. Той трябва да се ползва много внимателно, ако изобщо се ползва от
производителите на пчелни майки. Причинява ранна смърт на търтеите, намалена
жизнеспособност на сперматозоидите, което води до майки търтовки, неспособни да
снасят оплодени яйца.
- Токсичността на флувалината се усилва, ако бъде използван в семейства, в
които има остатъци от кумафос (Johnson 2009). Смесването на двата препарата води до
голяма токсичност.
- При анализ на семейства, които страдат от колапс на колонията д-р Мариан
Фрейзър отбелязва че остатъците от Флувалинат са на високи летални /смъртоносни/ за
пчелите нива / Колапс на колонията - Colony Collapse Disorder (CCD) - симптоми на
20
колапса на колонията са следните - много малко или липса на възрастни пчели с

жива майка и пило при наличие на мед в кошера и наличие на акари, загубите на
семействата в пчелините са от 30 до 90% /. Най-високи нива на замърсяване са
открити във восъка, следван от прашеца и пилото. Нивата във восъка са силно
променливи, докато нивата в прашеца и пилото са по-постоянни.
- Когато се ползва Флувалинат в продължение на 5-6 години, той става
неефективен при борбата с акара. Трябва да се поставят повече от 2 ленти в гнездото и
лечението трябва да се прилага по-често. При превишаване на дозата препаратът е
силно токсичен за пчелите.
Препоръчва се Флувалинат да се ползва при честа подмяна на питите в гнездото,
за да се избегне натрупването му във восъка, и за да се избегне привикването на акара
към него.
Най-добре е да не се ползват восъчни основи, във восъкът на които има
замърсяване с лекарства.
Кумафос - Coumaphos
Кумафос с наименования на лекарствените продукти: Checkmite+ на ленти,

"Супер стрипс", "Перицин", "Чакмайт +" и Асунтол.
Странични ефекти върху хората:
- Кумафосът е органофосфат. Това е клас пестициди близък до

нервнопаралитичния газ и действа като ацетилхолистеразен инхибитор (пречи на
нервите да изпращат/отделят импулси). Него бих го определил като „мръсна бомба”, и е
най-вредният от всички възможни препарати досега.
- “Дермалната му токсичност (чрез абсторбация през кожата) за бозайници е
приблизително 20 пъти по-голяма от тази на Апистан”. Frazier (1999).
- Кумафосът е лошо нещо - има достатъчно количество от него по лентите за да
убие нормален човек. Смъртоносната доза е 0,91 грама за човек тежащ 70 кг., а в една
лента на "Чакмайт +" има 1,36 гр.
Странични ефекти върху пчелите:
- За пчелите математиката също е интересна. Смъртоносната доза за една пчела е

2-15 μg според д-р Anderson 1968 г. Това означава че на две ленти има достатъчно
кумафос за да убие всички пчели в една силна колония! Това очевидно не се случва, но
едва ли е основание да считаме препарата за безвреден.
- Производство на Bayer в Европа с наименование Perizin® - течен препарат
„Перицин“. Много пчелари които пръскат пчелите си, казват че след това не се чувстват
добре.
- Ползва се и кумафос на прах Co-Ral® или Asuntol® , които имат понякога
вредни ефекти за пчелите и питите според (Martel 2007 г.).
- Остатъците и замърсяванията на Кумафос в питите реагират с Флувалинат и
причиняват безплодие на пчелните майки, а също така се отразяват на здравето на
пилото.
21
- Dennis van Englesdorp отбелязва, че замърсяването на питите и остатъците от

Кумафос са с високи дози в семействата които страдат от колапс на колонията / Colony
Collapse Disorder (CCD).
- Най-сериозният страничен ефект на Кумафос е че влияе на развитието на
половите органи на майката и търтеите. Сперматозоидите са нежизнеспособни, потиска
развитието на пчелната майка и ги прави търтовки.
- Haarmann et al.(2002) открива че восъкът на маточните чашки има склонност да
натрупва значително по-големи нива на кумафос, в сравнение с натрупването в питите.
При изложени на ниски нива на кумафос пчелни семейства, концентрацията на кумафос
във восъка на маточните чашки била 184 ppm (части за милион, или mg/kg), а във
восъка на питите – 49,7 ppm. Допустимите нива за остатъчни вещества на кумафос във
восъка е 100 ppm. Кумафосът надвишава допустимите нива в маточниците дори когато
третирането с кумафос става за първи път и то с дози по-ниски от препоръчваните.
- Личинките в маточниците изложени дори на една лентичка Чекмайт + (което е
половината от препоръчителната доза при третиране), страдали от висока смъртност. В
допълнение, майките които успели да завършат развитието си проявили сублетални
ефекти вследствие на кумафос, включително физически аномалии и атипично
поведение. Майките изложени на кумафос тежали значително по-малко и имали
намален среден брой сперматозоиди след оплождане. Авторите препоръчват, този
препарат (кумафос), ако може, да не бъде използван при борбата с вароатозата.
- Pettis et al. (2004) изследват влиянието на остатъчните вещества кумафос
оставащи след третиране. Ларви били пренесени в изкуствени чашки с точно
определени концентрации кумафос. При натрупване на кумафос от 1000 ppm майки
въобще не били отгледани, при 100 ppm (допустимата доза във восъка) 50 % от
маточниците били отхвърлени, а излюпените майки били с по-ниско тегло. Проучването
било продължено в същата насока за да се установи дългосрочните последици от
излагането на майките на кумафос по време на развитието им в маточниците. „Те
установили че наличието на кумафос в маточниците може да намали броя на нормално
снасящите майки след шест месеца до 75 % !” (Collins et al 2004; Burley 2007).
- През 2007 L. Burley пише дисертация към защитата си на магистратура за
ефектите на акарицидите върху репродуктивната физиология на пчелите. „Търтеите
изложени на кумафос по време на тяхното развитие и узряване имат намалено
производство на сперматозоиди с 50 %.”
- „Dennis van Engelsdorp отбелязва, че остатъчните вещества на кумафос във
кошера имат пряка връзка със Синдрома на разпадащите се пчелни колонии. Смятам го
за странно иронично че пчеларите в Европа обвиняват (при оскъдни научни
доказателства) неоникотиноидите на Bayer за болните си семейства, докато в същото
време продължават да тъпчат пак същите тези семейства с друг продукт на Bayer, за
който съществуват изобилие от доказателства демонстриращи неговата вредност за
пчелите.” (2009, Randy Oliver, the synthetic miticides, ABJ 149 (9)).
- Предоставят се достатъчно доказателства за да се предполага, че майките
оплодени с търтеи изложени на кумафос по време на тяхното развитие са склонни към
самосмяна. След оплождане майката получава сперматозоиди, които трябва да й
стигнат през остатъка от нейния живот. Жизнеността на сперматозоидите от търтеи
изложени на кумафос по време на развитие, има драстичен спад между петата и
шестата седмица на съхранение in vitro, което би довело до драстичен спад в
производителността на майките шест седмици след оплождане и води до тяхната
самосмяна.
22
Знам, винаги ще се намерят хора които да кажат, че малко от горенаписаното е

вярно, че вредните ефекти са имагинерна абстракция отдалечена от реалността, че
изследванията не са проведени правилно и от там направените изводи са погрешни и
ред други неща в този ред на мисли.
Всеки който мисли по този начин лесно може да провери сам доколко
убежденията му са верни! Достатъчно е да сложи една лентичка „Чекмайт” (или
алтернативен продукт със същото активно вещество) и да се опита да си отгледа майки.
Нека два месеца след изваждане на лентичката пак се опита да си отгледа майки. За да
се усети разликата е много важно да има с какво да се сравнява („контрола”). Такава
може да бъде само семейства, които никога не е било третирани с кумафос (без
остатъчни или много ниски нива на кумафос), в противен случай контролните
семейства е нужно да бъдат предварително стръскани на „гол рой” върху основи.
И за да не остане някакво съмнение, нека в контролните семейство/а се добави
само една пита от такова което е третирано с кумафос два месеца преди това и да се
заложат за пореден път маточници.
Хубавото тук е че експериментът може да бъде повтарян отново, отново, отново
и отново, докато не остане никакво съмнение че крайния резултат не е вследствие на
случайни фактори.
При моето производство на маточници, независимо кой от методите съм
използвал, очакванията са ми винаги за над 90% успех. При по-нисък процент е
нормално човек да подозира нещо нередно.
23
Хлорфенвинфос - Chlorfenvinphos
Хлорфенвинфос е друг неприятен органичен фосфат, пестицид който се ползва

за контрол на мухи и червеи в почвата. Забранен е за ползване в САЩ, но се ползва за
борба против акара в Испания с наименование на продукта Supona®.
Хлорфенвинфос е около 50 пъти по-токсичен за акара в сравнение с Кумафос
(Milani 2009 г.)! Пчелните колонии в Испания страдат от замърсяване на питите с този
пестицид (Orantes-Bermejo 2009 г.).
24
Амитраз - Amitraz
Амитраз с наименования на продуктите (Апивар на лентички, Варостат, Тактик,

Варолик... и други препарати прилагащи се чрез опушване).
Амитразът принадлежи на друг клас химикали – амидини. Той взаимодейства с
определени нервни рецептори като причинява превъзбуждането им, и в последствие
парализа и смърт.
Амитразът е пестицид ползван в земеделието за борба с насекоми, листни въшки
и т.н., в частност за борба с вароатозния акар и трахейния акар в пчеларството.
Той е един от първите препарати за борба с вароатозата. Резистентността към
него се повишава бавно, и не толкова рязко както при другите препарати.
Той е един от първите препарати за борба с вароатозата. Резистентността към
него се повишава бавно, и не толкова рязко както при другите препарати.
По отношение на ефектът му спрямо пчелите е може би най-„безвредния" от
всички синтетични акарициди, благодарение на това че се разпада много бързо във
пчелния восък. „ Доказано е че амитраз претърпява бързо разпадане във пчелния восък
произвеждаш два главни продукта: 2,4-dimethylphenylformamide (DMPF) и N-(2,4-
dimethylphenyl)-N'-methylformamidine (DPMF), от които само първия остава във
пчелния восък и след процеса на рециклиране" (Corta et al.2001)
Първоначално е предложен за продажба под името Miticur на ленти, но е
изтеглен от пазара след няколко съдебни дела. Има отрицателно влияние върху пилото.
Въпреки това, пчеларите в света често използват продукти с наименования
Tactik® и Ovasyn® . В Чехословакия амитраз се използва в продължение на много
години като дезинфекционно средство, чрез изгаряне на две капки Tactik върху парче
филтърна хартия.
В западната част на САЩ се ползва разтворен Амитраз в масло или грес за борба
с вароатозния акар, но акарът бързо стана устойчив на този продукт.
Apivar® на ленти е френски продукт на амитраз използван широко в Европа, а
също и регистриран в Нова Зеландия и Канада (но не и в САЩ).
Този продукт има дълга история в Европа, но акарите са развили резистентност,
поради продължителната му употреба.
От всички синтетични митицидни, Амитразът може би е най-щадящ пчелните
семейства. Бързо се разгражда в меда и восъка /въпреки че продуктите на които се
разпада може да имат негативни въздействия/.
Странични ефекти и проявления върху хората:
- Изключително вреден за хората.

- Амитразът е класифициран като притежаващ потенциален канцерогенен ефект
(US EPA 1996 ). На базата на тези изследвания е забранен в САЩ. Употребата му в
земеделието е забранена в рамките на ЕС поради неговата екотоксичност (OB L 46,
17.2.2004 г). Разрешен е в отделни страни от ЕС, където е получено разрешение за
употреба на отделни търговски марки.
- Не оставя остатъци във восъка, това обаче не важи за меда – „според
Европейската Агенция за оценка на медицинските продукти, остатъци от него могат да
бъдат намерени до четири месеца в мед съхраняван при температура 20 градуса”.
25
- „ Амитразът се разлага на стабилни химични съединения в пчелния мед, които

могат да бъдат открити, като остатъци в храната и на повърхността на водни проби
(Corta et al.1999).” (Radakovich et al. 2013 ). "... „ За разлика от самия амитраз неговите
метаболитни продукти са стабилни в мед и могат да бъдат открити като остатъци в
храната и на повърхността на водни проби (Corta et al.1999)." (Radakovich et al. 2013 )
- Амитразът има изразена генотоксичност (увреждащо ДНК действие) спрямо
хора при всички тествани концентрации. Причинител за това са неговите метаболитни
съединения получени след разпада на препарата. Най-важното е че тестваните
концентрации амитраз са много по-ниски от тези които се използват в пчеларството
(най-ниската тествана концентрация е 5, 75 пъти по-ниска от допустимите количества
остатъчно вещество).
- На най-голям риск е изложен самият пчелар, тъй като той влиза в директен
контакт с този продукт. (Radakovich et al. 2013 ).
Странични ефекти и проявления върху пчелите:
- Усилва действието на други пестициди при смесването им.

- Той е „малко по-токсичен за пчелите отколкото флувалинатът и по време на
третиране спира яйцеснасянето на майката (Henderson 1998; pers comms). Това не е
учудващо след като Bloomquist (1996) посочва „ Амидините причиняват
свръхстимулация на октопаминергичните синапси при насекомите, което води до
тремор, конвулсии и продължителен летеж при възрастните насекоми. Освен това, тези
химични съединения имат способността да причинят истинска анорексия /загуба на
мастното тяло/ при насекоми и също да подтиснат репродукцията.” Randy Oliver (2007,
Fighting Varroa – The Arsenal Chemical Weapons).
Хивастан - Hivastan
Един от новите препарати пуснат на пазара като Hivastan® е фенпероксимат.

Предлага се като захарни питки. Въпреки това някои пчелари са доволни от действието
му при топло време, като ползват само част от препоръчваната доза.
Странични ефекти и проявления върху пчелите:
- Ако се прекали с дозата препаратът причинява отравяне и смърт на възрастните

пчели. Поради това в момента препарата се продава и ползва само след като пчеларя се
регистрира и освободи фирмата производител от бъдеща отговорност.
- В ранна пролет и при студено време препаратът не е ефективен. Въпреки това
някои пчелари са доволни от действието му при топло време, като ползват само част от
препоръчваната доза.
Предстоят да се направят изследвания какви остатъци от препарата остават като
замърсяване в пчелните пити. Както при Apistan и Checkmite+ търговците първо пускат
препарата на пазара а след това правят изследвания за пораженията които нанася.
Заключение:
Когато вароатозния акар нахлу в Северна Америка, пчеларите можеха да го

контролират веднъж годишно с Apistan. Днес пчелните семейства трудно оцеляват с две
26
лечения на година, а някои пчелари прилагат лечението всеки месец, като нямат никаква
сигурност дали пчелите ще оцелеят до следващият сезон.
Сега има три синтетични митицидни препарата регистрирани в САЩ: Apistan
ленти, Checkmite+ ленти, както и Hivastan "захарни питки". Тези три препарата, заедно
с „незаконният“ в САЩ Amitraz, предоставят възможност на пчеларите да сменя
лечебния препарат. С това се избягва привикването на акара, особено ако се ползват и
„природни лечения“ с тимол, мравчена киселина или оксалова киселина.
За съжаление всички препарати имат странични ефекти и отрицателно
въздействие върху пчелните семейства:
- отрицателно влияние върху развитието на пилото (кумафос, амитраз);
- токсичност и отравяне на пилото (кумафос, мравчена киселина, тимол);
- токсичност и отравяне на възрастните пчели (Hivastan);
- потискане на имунната система, поведенчески промени, или въздействия върху
половата система на пчелните майки и търтеите (флувалинат, кумафос, мравчена
киселина, тимол).
Поради горното препоръчвам:
1. Лечение на пчелите с горните препарати да се ползва само при крайна нужда;
2. Въвеждайте по-малко количество от препаратите в гнездото;
3. Избягвайте ползването на препарати които се натрупват като трайни остатъци
в питите. Тази последна точка се отнася особено за кумафос и флувалинат (времето ще
покаже дали това е проблем и на Hivastan).
Митицидните препарати не трябва да се разглеждат като единствено средство за

управление на Varroa. В действителност, те трябва да се използва единствено като
последна възможност за лечение. Акарите могат да се управляват ефективно с
комбинация от кърлеж-устойчиви семейства, пролетно или есенно разделяне на
семействата, а може би и с изрязване на търтеевото пило, и с редуване на синтетични
препарати с естествени препарати.
Биологични методи и естествено лечение.
Нека обаче кажа две думи и за „меките” препарати за борба с вароатозата - те

също не са безвредни и си имат своята „цена”. Обаче благодарение на това че
остатъците им не се натрупват в кошера, вредното им въздействие върху пчелите, в
общия случай не е продължително.
Естественото лечение в момента се състои от органични киселини и етерични
масла. Тези химикали /а те наистина са химикали/ се наричат „меки химикали“. Те
могат да убият пчелите и човека, ако се надвишат определените дози, в тях няма нищо
меко. Тези химикали са силни отрови ползвани от растенията /с изключение на
мравчената киселина/, за да се защитават от вредители.
Това са естествени отрови, които се намират в малки количества в плодовете и
зеленчуците с които се храним. Те се намират и в пчелните продукти. Хубавото при тях
е че пчелите и хората могат да ги разграждат в телата си, когато са в малко количество.
Най-важна е ползваната доза, защото при ниска доза няма да се убие акара, при
висока доза ще се убие акара, но ще се нанесе поражение на пилото и възрастните
пчели, а може да се убие и цялото семейство.
Това са химикали за интелигентни пчелари.
27
Оксалова киселина - Oxalic Acid
Оксаловата киселина е много евтина.

Оксаловата киселина се намира в много растения, спанак, ревен, чай, какао и др,
в много малко количество, около 0,2-2%. Човек консумира непрекъснато оксалова
киселина, и метаболизмът му се справя с нея, когато е в малко количество.
Оксаловата киселина не се натрупва във восъка на питите и в меда, тъй като не е
мазнина.
Оксаловата киселина се намира като естествен продукт в меда, и ползването й не
повишава значително концентрацията й там.
Много пчелари я ползват като единствена мярка за контрол на акара през късна
есен, когато в гнездото няма пило.
Странични ефекти и недостатъци:

- оксаловата киселина трябва да се ползва само веднъж в края на есента, когато в
семействата няма пило.
- оксаловата киселина е опасна за пчелите, ако се ползват големи дози при
лечение. Оксаловата киселина се абсорбира през хитиновия екзоскелет на пчелата, а
също така се поглъща от пчелите, което може да доведе до увреждане на тъканите;
- при топло време оксаловата киселина реагира със захарния разтвор и образува
токсичен за пчелите хидроксиметилфурфурол (HMF). Разтворът трябва да се използва
веднага и да не се съхранява.
- понякога пилото може да бъде убит (Gregorc 2006);
- развитието на пилото се забавя за няколко месеца (Hatjina 2005; Higes 1999);
- при ползване в студено време може да убие възрастните пчели, летящите пчели
са по-податливи от кошерните, ако се ползва по-силен разтвор (Martín- Ернандес 2004).
- оксаловата киселина е много опасна за хората, ако попадне в очите, в устата, на
кожата или се вдиша. Трябва да се ползват ръкавици и очила при измерването на
кристалите на оксаловата киселина, и при ползването на разтвора. Винаги трябва да
има на разположение чиста вода, за да се измие попадналата киселина или лечебен
разтвор върху кожата;
- чистата оксалова киселина е около 10 000 пъти по-силна от оцетната киселина в
оцета, и е опасна за хората.
- лечебната доза трябва да е много добре премерена, в противен случай е опасна
за пчелите. Обикновено се ползва 5 мл. от разтвора на междурамие с пчели, като
максималната доза за едно семейство с 10 междурамия е 50 мл. Най-добре е да се
ползва спринцовка.
28
- оксаловата киселина не убива акарите които са в запечатаното пило.

- оксаловата киселина е около 70 пъти по-токсична за акарите в сравнение с
тимол или мравчена киселина.
- не трябва да се превишава дозата когато се лекува с оксалова киселина.
Високите дози нанасят вреда на зимуващите пчели, когато се третира през есента. С
оксалова киселина може да се третира само веднъж в късна есен, когато в семейството
няма пило. Ако семейството се третира втори път, това се отразява на
продължителността на живота на зимуващите пчели и те умират, не веднага а след
няколко седмици. Оксаловата киселина скъсява живота на зимуващите пчели, и
на пчелите през лятото.
- зимуващи пчели третирани с оксалова киселина започват по-късно да
отглеждат пило през пролетта, но се изравняват е нетретираните семейства към края на
м. март.
- оксаловата киселина убива откритото пило и трайно потиска увеличаването на
пилото. Нанася вреда на пилото когато се ползва през пролетта и лятото. В същото
време няма голям ефект от лечението ако в семейството има пило, защото не убива
акарите в него.
- скъсяването на живота на пчелите през пролетта и лятото, трудно се забелязва,
защото пчелите живеят кратко време, но трябва да се има в предвид. Препоръчва се да
не се ползва оксалова киселина през лятото, защото прави поражения върху пилото, и
то намалява..
29
Оксаловата киселина я използвам по следния начин:

900 мл. дестилирана или мека вода, твърдата вода не е подходяща, реагира с
киселината и оставя бяла утайка. Не трябва да се ползват метални съдове, защото
киселината реагира с метала.
100 гр. захар.
35 гр. оксалова киселина.
Дозата е 5 мл. на междурамие с пчели.
Третирането се прави еднократно само през есента или зимата, когато в
семействата няма пило, като след приключване на прегледа с пулверизатор или
спринцовка се пръска върху горните летви на плодника / при 10 междурамия с пчели
около 30-50 мл от разтвора/.
Третирането с оксалова киселина през пролетта и лятото, при наличие на пило,
не е ефикасно лечение, защото не убива акарите в пилото. Може да се ползва само
когато акарите в семейството са много.
Захарното съдържание на разтвора е точно толкова колкото да не е атрактивно за
пчелите ( както е при накапване), тъй като при поглъщане от пчелите им причинява
стомашни проблеми, и в същото време – достатъчно за да може да поддържа Ph -то на
разтвора стабилно.
При нужда, разтвора да се съхранява на хладно място, не повече от седмица.
Също, трябва да се внимава при третиране (най-вече при ветровито време ) да не се
вдиша от разтвора или да попадне в очите.
Оксалова за напръскване - 900 мл вода, 100 гр. захар, 35 гр. ОК; Приложение - 5
мл на междурамие.
Оксалова за накапване при температура 5 градуса - 1 литър вода, 1 кг. захар,
75 гр. ОК; Приложение - 5 мл. на междурамие.
Изпаряване на оксаловата киселина
30
Горният метод за заливане на пчелните семейства с разтвор на захар вода и

оксалова киселина има няколко недостатъци:
- семействата трябва да се отварят през есента и зимата;
- пчелите поглъщат лекарствения разтвор, частично се отравят и се скъсява
животът им.
Някои химикали използвани в пчеларството, като тимол, ментол, нафталин и
мравчена киселина се изпаряват лесно, при стайна температура. Оксаловата киселина
изисква висока температура за да се изпари.
Оксаловата киселина може да се ползва и чрез изпаряване върху нагревател
внесен през прелката. Тези нагреватели се продават. Това е предимство, когато не се
налага да се отваря кошера в студено време през есента и зимата. По този начин на
ползване оксаловата киселина изглежда е по-малко токсична за пчелите, защото не я
консумират.
Парите на оксаловата киселина се разпръскват равномерно в цялото гнездо, и
отново кристализират по рамките, по питите, по телата на пчелите и по акарите.
Обичайната доза е 2 гр. на семейство, която се поставя върху изпарителя.
В същото време парите силно дразнят очите и белите дробове на пчеларя, и
трябва да се вземат предпазни мерки.
Предимства на метода:
- не е толкова токсичен за пчелите;
- не се отваря кошера, изпарителя се вкарва през прелката. Под питите на
семейството.
- лечението се извършва през зимата, при температури близки до нулата, без да
се пречи много на зимното кълбо.
Недостатъци на метода:
- има голяма вероятност пчеларя да влезе в контакт с кристалите на оксаловата
киселина;
- парите са изключително вредни за очите, носа и белите дробове. Рискът за
излагане на пчеларя на парите и много голям.
Тимол
Тимолът е естествен продукт, който се намира в мащерката. Продава се под

формата на бели кристали. Предимство на тимола е че убива акара в запечатаното
пило.
Тимолът го добавям към сиропа по всяко време на годината когато се налага
подхранване, с изключение през размножителния период на пчелите.
Стандартната доза е 8-12 гр. тимол на кристали, който се поставя в кошера завит
в салфетка. Лошото е че изпаряването на тимола на кристали зависи силно от
температурата. Тимолът на кристали може да се изпари много бързо при топло време, и
убива пилото и пчелите, тъй като смъртоносната доза за пчелите е около 2-4 пъти по-
висока от тази която убива акарите.
- може да предизвика малка загуба на пило, убива го;
- предизвиква стрес в пчелите и потискане на снасянето на яйца.
При класическата рецепта тимолът се разтваря предварително в алкохол, след
което във сиропа. По този начин обаче много от вас ще забележат че по-голямата част от
31
тимола остава на повърхността на сиропа и не е еднакво разтворена в цялото

количество. Затова Питър Литъл от UK препоръчва следната рецепта.
Рецептата на Питър Литъл за тимол на емулсия:

Отмерват се 30 гр. тимол и 5 гр. изопропилов алкохол (изопропанол), поставят
се в буркан и се разтварят на водна баня.
В друг буркан се отмерват 1 чаена лъжичка лецитинови гранули и 140 мл вряла
вода, които също се оставят на водна баня. Разбърква се около 10 минути, докато се
разтвори. Прецежда се за да се премахнат всички гранули които може да не са се
разтворили напълно.
Разтворения тимол просто се добавя към разтворения лицетин, буркана се
затваря и се разбърква добре. Субстанцията става млечнобяла. От тук нататък към всеки
литър сироп се добавя по 1 мл. Сиропът от прозрачен става млечнобял.
Ако след съхранение субстанцията образува кристали просто трябва да се загрее,
след което е готова отново за употреба. „Готварските” дейности е добре да се направят
на открито и проветриво място.
Винаги при употребата на който и да е препарат, бил той синтетичен или
биологичен, си има предимства и недостатъци. Биологичните поне не замърсяват
восъка с вещества, от които после е невъзможно да се отървеш. Компромис винаги има
и всеки един от нас трябва да избира.
Продава се с наименования ApiguardТМ гел и Apilife VarTM.
Apilife VarTM
Произвежда се в Италия. Съдържа 74% тимол, 16% евкалиптол, 3,7% ментол и
3,7% камфор. Представлява напоени подобни на крехки вафли структури, затворени в
найлонов плик.
32
Дразни кожата и очите, трябва да се работи с ръкавици. Пчелите не харесват

миризмата и се стресират, като могат да напуснат кошера. Не трябва да се ползва при
температури над 30 градуса, защото много бързо се изпарява.
Apiguard®
Произвежда се в Англия. Състои се от 25% тимол разтворен в гел на

полиакрилова киселина. Гелът има две функции: регулира изпаряването на тимола при
различни температури, и служи като носител на тимол - пчелите го разнасят из целия
кошер. Не трябва да се ползва в горещо време.
33
Убито пило след ползване на препарата. При голям доза умират майки и
възрастни пчели. Майката престава да снася яйца за определен период от време.
Мравчена киселина
Това е естествен компонент на меда и се ползва широко в Европа. Няма данни че

вароатозният акар е привикнал към нея. Мравчената киселина не оставя остатъци в
питите и восъка. Мравчената киселина убива и трахейният акар, и до известна степен
дезинфекцира питите.
Предимство на мравчената киселина е че се разсейва в целия кошер, убива акара
и малка част от акарите в запечатаното пило. Лесно се изпарява при стайна
температура.
Недостатъците са следните:
- пчелите се дразнят от миризмата на мравчената киселина;
- може да убие част от пилото, пчелите и търтеите, и не е подходяща за слаби
семейства. При големи дози пчелите напускат кошера;
- майката може да спре да снася по време на лечението;
- трудно се работи с мравчена киселина, трудно се подържат освободените пари
на оптимални нива. Мравчената киселина се изпарява бързо, и това зависи от околната
температура. Има много тесен диапазон на температурата в който мравчената киселина
е ефективна;
34
- мравчената киселина може да убие търтеите преди достигане на полова

зрялост;
- необходими са 4-6 лечения, с разход на много труд, при което пчеларите
обикновено не завършват курса на лечение;
- опасна е за хората, и трябва да се взимат сериозни мерки за безопасност. Човек
може да ослепее ако попадне в окото, вредна е за кожата и белите дробове.
Разработен е нов продукт в САЩ, с наименование MiteAway Quick
Strip /MAQS/, ползващ мравчена киселина, който ефективно унищожава голяма част от
акари в кошер с едно третиране, безопасен е, може да се използва в широк
температурен диапазон, малко вероятно е да се развие резистентност на акара, няма
замърсяване на питите или меда, както и че може да се използва дори и при
медосбор. При направените изпитания е показал много добри резултати. Представлява
памучен тампон, съдържащ формиат естер, а не самата мравчена киселина.
Hopguard
Hopguard е нов регистриран в няколко страни продукт въведен от BetaTec® ,

фирма която разработва продукти от хмел. Съдържа бета киселини, които са ефикасни
против акара и восъчния молец, предотвратява растежа на AFB и EfB бактерии.
Има много кратко действие, докато лентите са мокри. Не убива акарите в пилото.
Препоръчва се да се ползва през късната есен. Не са регистрирани странични ефекти.
Меки препарати
Така наречените „меки“ препарати за лечение на вароатозата, съдържат по-малко

активно вещество, убиват само част от кърлежите, не нанасят значителна вреда на
пчелното семейство, и не оставят големи замърсявания в питите. ApiLife Var беше един
от първите "меки" препарати за лечение. Основната активна съставка е тимол, заедно с
евкалиптол, ментол, и камфор - етерични масла.
Тези препарати са за предпочитане защото не създават резистентност на акара
към лекарството, подържат го на поносимо ниво на заразяване, и оставят на пчелите
останалата част от лечението. Така се стимулира повишаване на хигиенните навици на
пчелите, да се освобождават сами от акара.
35
Varroa Sensitive Hygiene (VSH)
VSH пчелите имат проста тактика за борба с акара, отварят запечатаното пило в
което има женски акар снасящ яйца, и изяждат част от заразената какавида.
Когато за първи път се забележи това поведение на пчелите, пчеларя има

чувството че се е заблъскал с ново заболяване. Виждат се белите или лилави очи на
заразените какавиди. Виждат се частично изядени какавиди.
Това поведение на пчелите не убива женският акар, който снася яйца. Акарът
излиза от килийката и навлиза в друга килийка, но процесът на размножаване е
прекъснат от пчелите.
Хигиенното поведение на пчелите спрямо акара отслабва до известна степен
силата на семейството, но в замяна на това държи нивото на акара на ниско ниво през
цялата година.
Пчелите премахват акарите които са започнали да се размножават. Младите
акари в килийките остават неоплодени, и не могат да се размножават.
Пчелните майки са носители на наследствените качества за това поведение.
Семействата с такива майки са семейства медовици. Поведението се предава на
следващото поколение.
Трябва да се отбележи че пчелите не премахват заразеното с акар търтеево пило.
Дивите колонии изграждат около 17% търтееви килийки (Seely 2002), което до голяма
степен е причина за унищожаването на дивите колонии от акара.
translate_c.htm
кликни 2 пъти и Open
Борба с акара чрез изрязване на търтеевото пило
36
При поставяне на строителната рамка, пчелите изграждат на нея търтееви

килийки, а на дадените им восъчни основи изграждат предимно килийки за пчели
работнички. В горната част на строителната рамка пчелите поставят мед, в долната част
залагат търтеево пило.
Акарите предпочитат да се размножават в търтеевото пило. Ползването на
строителна рамка намалява популацията на акара с 25%, което означава, че трябва да се
ползват и други методи.
Строителната рамка се изгражда за около 1 седмица. Майката снася яйца в нея.
След 3 седмици търтеите ще бъдат пред излюпване. Тогава, 4 седмици след поставянето
на строителната амка се изрязва търтеевото пило. Не трябва да се допуска търтеевото
пило да се излюпи, защото младите акари ще напуснат строителната рамка.
Така строителната рамка ще бъде изрязвана 3-4 пъти на сезон, през около 4
седмици. Когато пчелите престанат да отглеждат търтеи, запълват строителната рамка с
мед.
Придобиване на резистентност на акарите към ползваните препарати.
В първата статия от поредицата изложих по-важните странични ефекти от

пряката токсичност на масово употребяваните синтетични акарициди. Нека обаче се
върна на проблема с вароатозния акар, пчелата и кутията пълна с човешка храна - за да
намерим пестицид който да убие акара, но и да е сравнително безвреден
Някои пестициди разстройват метаболизма на организма по няколко начина, или
толкова непреодолимо, че е много трудно за който и да е индивид да оцелее.
37
Синтетичните митициди главно са насочени към определени ензими свързани с

нервната система. Следователно, една мутация може да е достатъчна за да заобиколи
или намали действието на химикала и да направи акарицида неефективен.
Начинът на развитие на резистентност на акарите е различен от този при по-
висшите организми, както и от този при едноклетъчните бактерии. Акарът не може да
обменя придобита „резистентност” нито със себеподобните си, нито пък да получи или
предаде такава на индивид от друг биологичен вид (какъвто е случаят при бактериите).
Те могат да обменят плазмиди (свободни фрагменти ДНК), главните виновници
за придобиването на резистентност към даден антибиотик, със едноклетъчни организми
от друг вид). Факт е че акарът не живее достатъчно дълго за да може да се
„аклиматизира”, а поради това че размножителната им физиология предполага голяма
степен на инбридинг, тъй като женските акари обикновено се оплождат със собствените
си братя. Вероятността чрез оплождането акар да се сдобие с гени, които биха му дали
предимство в такава среда е много малка.
Най-вероятният начин за придобиване на резистентност е посредством мутация.

Например, за да може да устои на действието на пиретроиди, акара трябва генетично да
промени начина на функциониране на нервите си. Това обаче, обикновено си има цена.
Промяната на цялостната физиология води до това, че резистентните към
пиретроиди акари обикновено не могат да извършват техните задачи така добре както
неустойчивите акари. В резултат, резистентните акари имат репродуктивно предимство
38
единствено докато пиретроидите са част от околната им среда.

Има сведения от Италия, че резистентните към флувалинат акари се размножават
два пъти по-бавно отколкото нерезистентните акари, сравнено с бързината на
размножаване преди това.
В случая на флувалинат Elzen и Westervelt (2004) съобщават че вароатозната
популация която е с устойчивост 91% към флувалинат е регресирала до 49%
чувствителност към препарата само за 9 месеца.
Колкото по-ефективен е акарицида, толкова по-силен е селекционният натиск за
изграждане и поддържане на резистентна популация. И тъй като акарите обикновено се
размножават чрез инбридинг (майката предава приблизително 100% от гените на
поколението си), при висока акарицидна активност, всеки резистентен акар ще
доминира в популацията (семейството) само след няколко поколения.
Разпространението на резистентните акари в пчелина (изграждане на
резистентна към даден препарат популация) от тук нататък е лесно. Налитането и
блуждаенето е малко вероятен способ за разпространение (тъй като се предполага че
общата опаразитеност на пчелите е под 5 акара на 100 възрастни пчели). Размяната на
пило и пчели в пчелина също е с ограничен допринасящ ефект, тъй като е малко
вероятно по едно и също време да се появят резистентни акари във два различни
кошера в даден пчелин. Резистентните акари след всяко третиране се размножават до
степен в която рано или късно убиват своя приемник. И тъй като обикновено това са
един или два кошера със резистентни акари, пчеларя най-вероятно няма да забележи че
не реагират на третирането, а загубата им ще бъде причислена към нормалната зимно-
пролетна смъртност. Когато такова семейство загине – „дяволът е вече освободен”, чрез
пчелите-крадци. Така резистентните акари си проправят път и към останалите
семейства. И до истинското бедствие остават само още няколко месеца.
Това повдига въпроса дали да продължаваме да се осланяме на акарициди, който
ни осигурява почти пълно унищожение на акарите при третиране, но след няколко
години ще бъдат напълно безполезен, или да се задоволим с такъв който ни предоставя
задоволителен контрол (30-70 %), но за сметка на това може да бъде използван завинаги
дори и при ежемесечно третиране?
Когато един акарицид стане неефективен той трябва да бъде заменен с друг,
което пък добавя още един „пирон в ковчега” или още един остатъчен химикал в
кошерите ни.
Проблемът с остатъците от пестициди във восъка
Както бях казал в началото, мастно разтворимите акарициди имат склонност с

времето да се натрупват във восъка. Така с годините, питите в кошера акумулират все
повече и повече количества остатъчни вещества и хроничното им присъствие може да
се превърне в проблем. Химикалите по принцип не са чак толкова неестествени за
околната среда на пчелите. Много растения, в борбата си за място в Природата и
осъществяването на контрол над естествените си вредители, имат способност да
произвеждат токсини. Животните чиято прехрана е свързана с тези растения, от своя
страна са придобили пък способност да детоксифицират част от тези токсини. Това се
отнася и за пчелите.
Но да се върнем на въпроса – до каква степен остатъците във восъка могат да
имат негативен ефект върху пчелите?
39
Според Wu et al (2011) се „наблюдава забавено развитие на пилото

отглеждано в пити съдържащи високи остатъчни нива от пестициди”, както и че
„продължителността на живота на възрастните пчели е била намалена с 4 дни при
пчели изложени на натрупани остатъци от пестициди в пчелни пити по време на
тяхното развитие. Миграцията на остатъчни пестициди от пити съдържащи високи
нива на остатъчни пестициди причинява контаминиране на контролните (с ниски
остатъчни нива) пити след няколко цикъла на пилото и дава представа колко бързо
остатъчните вещества мигрират между питите.” „Сублеталните ефекти, включително
забавено развитие на ларвите и излюпване на пилото или скъсена
продължителност на живот на пчелите, може да имат индиректен ефект върху
семейството - например върху преждевременна смяна на дейностите в кошера
(„стареене”) и върху събирателната активност. В допълнение, по-дългото време
необходимо за развитие на пилото би могло да предостави репродуктивно
предимство на паразитиращите вароатозни акари „
Преди да продължа, нека направя малко пояснения. Най-голямата последица за
семейството от преждевременното „стареене”, не е намалената му работна сила,
вследствие на пряка загуба на възрастни пчели, а намаления брой пчели ангажирани в
отглеждането на пило, подготвяне на празни килийки и т.н.. На всеки е добре известно
от литературата че една пчела нормално може да отгледа четири ларви, предполагам
всеки може да си направи математиката с колко би се намалило пилото, ако голяма част
от тези пчели по някаква причина престанат да си вършат работата. Това е обратна
спирала с мултиплициращ се във времето ефект, което според Thompson et al (2007) е
сравнимо с 500% увеличение на смъртността на летящите пчели.
Забавянето на развитието на пилото вследствие на употребата на акарициди,

дава репродуктивно предимство на акарите. Най-добро обяснение за това твърдение е
следното:
При нормално развитие на акара и пилото, процента на оцеляване на втората
дъщеря акар е около 40 %. Обикновено оцелява първата дъщеря, но втората може да не
оцелее, тъй като няма време да се развие и оплоди в запечатаната килийка. Това идва от
продължителността на развитие на пчелата от яйце до възрастен индивид в пилото,
което се приема за нормално ако стане за 19,5 до 21 дни при различните раси
Европейски пчели.
Репродуктивната биология на вароатозния акар е следната: Женския т акар снася
по едно яйце през интервал от 30 часа. Първото снесено яйце е неоплодено (мъжко),
следващите са женски (оплодени). Времето за достигане до полова зрялост и оплождане
е достатъчно само за първите две яйца (мъжко и женско). Третото и четвъртото яйце
могат да достигнат полова зрялост само ако попаднат при работническа ларва с по-
дълго от средното време за развитие. Мъжките и недостигналите полова зрялост и
неоплодени женски акари, умират след излюпването на пчелата.
Най-ефективния начин за премахване на остатъчните химикали от кошера е чрез
изваждане на старите пити от употреба. За съжаление, възможностите се изчерпват до
тук. Концентрацията на остатъчните химикали като цяло не намалява при
производството на нови основи от стар восък. “Количеството кумафос във восъка не
намалява дори след 2 часа при температура 140 градуса” (Chauzat 2007). “Филтрацията
на восъка през диатомит също не премахва задоволително акарицидите”( 2009 Randy
Oliver, the synthetic miticides, ABJ 149 (9)) . И след като употребата на восък за църковни
40
свещи и в промишлеността е твърде ограничена, пазарът му е в затворен кръг – от

пчеларите – за пчеларите, във вид на восъчни основи.
Може би по-важния проблем е не толкова в нивата на остатъчни химикали,
колкото броят им. С всяка следваща година се добавя нов препарат и уравнението се
усложнява. Пчелите трябва да се справят както с постоянното присъствие на
различните препарати и техният възможен акумулативен ефект, така и с вероятното им
взаимодействие с други такива – синергичен ефект. Двe сравнително безвредни
субстанции, употребени заедно могат да се превърнат в смъртоносна комбинация -
сироп за кашлица и алкохол, например.
41
Такъв е и случаят при кумафос и флувалинат. Ако семейството е било третирано

с единия препарат, това прави употребата на другия в пъти по-токсичен за пчелите.
Ниския вреден ефект на акарицидите за пчелите идва главно от способността на
последните да разграждат вредния продукт до безвреден посредством ензими. В случая
и двата препарата се разграждат от един и същ ензим, чийто съкратено име е P450
монооксигеназа.
Остатъците от флувалинат в кошера прави употребата на кумафос с 3,4 пъти, а
остатъците от кумафос прави третирането с флувалинат между 2,1 и 32,1 пъти по-
токсично за пчелите, в зависимост от нивата на остатъчни количества в кошера. (2009
Johnson et al). Тук трябва да се спомене че според авторите количеството активно
вещество не се разпределя еднакво между всички индивиди в пчелното семейство,
както и, че не всички индивиди в семейството притежават еднаква податливост към
токсичния ефект. Най-податливи към вредните ефекти са майките, търтеите, младите
пчели и пилото.
Ето какво е и съотношението на излюпените пчели през 20, 21 и 22 ден
отгледани в сравнително неконтаминирани пити и съответно пчели отгледани в пити с
високи остатъчни нива. Wu et al (2011). Показан е само първият цикъл пчели. Ясно се
вижда че времето за развитие на пчелите се увеличава в пити с остатъци от пестициди.
Има и друг момент. Токсичността на даден химикал към пчелите не е еднаква

при различни температури. Обикновено, тестването на пестициди и акарициди върху
пчели се прави в инкубатор при постоянна температура 32 градуса, което би имитирало
температурата в кошера. А според европейските указания (EPPO (2010 EPPO Bulletin
40(3): 313-319) и OECD (1998)) за провеждане на тестове за оценка на страничните
42
ефекти на земеделските продукти върху пчелите, и определянето на оралната

токсичност, тестването трябва да бъде извършвано при температура 25±2°C .
Според Medrzycki et al (2013) „различните субстанционни групи имат различни
LD50 (единица за определяне на токсичност; дозата причиняваща смъртност на 50% от
индивидите, бел. ред.) тенденции във връзка със температурата” С увеличаването на
температурата токсичността на fipronil (phenylpyrazole) се е увеличила, докато тази на
clothianidin и thiamethoxam (неоникотиноидите) се е понижила.
Според европейските указания за регистрация на пестицид (EPPO, OECD),
тестването може да бъде извършено на избрана температура в границите на 23-27
градуса, давайки възможност за избор на температурата, която ще даде предпочитания
за производителите на пестициди резултат. Обаче, в студена нощ или през зимата,
температурата на пчелите може да падне чак до 10 градуса.
Niijima (1985) ”открил че флувалинатът е 4,5 пъти по-токсичен за пчелите
при температура 20 градуса, отколкото при 32 градуса!”
Друг важен въпрос е дали акарицидите влияят върху имунната система на

пчелите? И дали лекарството е по-лошо от болестта? Известно е че пчелите не умират
от самия акар, а от вторичните инфекции които той причинява, тъй като се явява вектор
на редица патогени.
43
Опитът на пчеларите показва че мравчената киселина може да причини такъв

негативен ефект.
Otteni and Ritter (2004). Изследват взаимодействието на вируса на острия
паралич и Апистан. Семействата били третирани с Апистан в продължение на две
седмици, а другите оставени нетретирани като контролни. След това всяка ларва била
индивидуално заразена с вируса на острия паралич, и оцеляваемостта била сравнена
между третираните с Апистан семейства и контролните. Резултати? При семейства
оглавявани от майки сестри, контролните ларви се справили много по-добре: 73%
оцеляваемост, сравнена със само 31% на тези които са били изложени на съвсем малко
количество флувалинат чрез контакт с пчелите кърмачки, докато са били хранени като
ларви.
Ето още едно последно изследване на Traver et al (2013) в същата насока
хвърлящо малко светлина върху друг важен проблем. Изследва се влиянието на три
препарата върху нивата на нозема церане и имунната система при пчелите;
1) Хлороталонил (земеделски фунгицид)
2) Фумагилин
3) Тау-флувалинат (акарицид)
Резултатите са следните :
Фумагилин – не се забелязва промяна в нивата на нозематозата по никое време
от изследването. (Нещо за което американските пчелари съобщават от години.)
Семействата третирани с хлороталонил и тау-флувалинат показват понижение в
нивата на нозематоза.
Лично за мен резултатите при третираните с флувалинат семейства са
отрезвяващи.
Широко известен факт е че при хората (както при почти всеки друг организъм )
съществува симбиотична връзка между микробите и техния приемник. Едва ли има
човек който не е чувал за чревната флора във всеки един от нас, за тяхното значение за
здравето на човека, както и за различните пробиотици постоянно рекламирани от
медиите.
При пчелите бактериите и гъбичките са не по малко важни. Тяхната
симбиотична връзка е отговорни в огромна степен за усвояването на храната,
метаболизма и предпазването от болести както в организма на отделната пчела, така и
на цялото семейство. Пчелите са изградили симбиотична връзка не само със
микроорганизмите живеещи в тяхната храносмилателна система, но и тези във
пчелното семейство, извън организма на отделната пчела. Най-добър пример за такава
симбиоза е превръщането на пчелния прашец (полен) в пчелен хляб (перга).
Разграждането на протеините в прашеца на аминокиселини и витамини става изцяло
благодарение на различни млечно-кисели бактерии и едноклетъчни гъбички (закваска,
добавяна и контролирана от самите пчели).
Тук възниква и въпроса - след като един антивароатозен инсектициден препарат
(флувалинат), чийто предназначение е далеч от това да въздейства върху
микроорганизми (в случая нозематоза), и въпреки това има такова, то до каква степен и
другите препарати биха могли да нарушат баланса?
Навярно не би изненадало никого ако кажа че земеделските фунгициди могат да
нарушат (и го правят) преобразуването на пчелния прашец в перга, и по този начин
влияят пряко на качеството на храната на пчелите. Но влиянието на други препарати
върху микробиологичната общност в пчелните семейства е меко казано неизследвана
територия.
44
От всичко написано по-горе мога да обобщя, че знаем престъпно малко за

действителните вредни ефекти на даден препарат. От всичко това, накрая може да се
окаже че надписът върху етикета „безвреден за пчели” всъщност може и да не е съвсем
верен.
Всеки занимаващ се с производство на майки би трябвало да избягва употребата
на синтетичните акарициди най-вече заради тяхното изразено негативно въздействие
върху репродуктивните функции на пчелното семейство. Остатъците след третиране са
постоянна заплаха за понижено качество на отглежданите майки и търтеи. Остатъци от
кумафос могат да бъдат открити дори шест години след последното третиране ( 2006
Randy Oliver, the synthetic miticides, ABJ 149 (9)).
http://translate.google.com/translate?
hl=bg&sl=en&u=http://en.wikibooks.org/wiki/Beekeeping/Guide_to_Essential_Oils&prev=se
arch
http://en.wikibooks.org/wiki/Category:Beekeeping
Етеричните масла са силно ароматизирани масла, които се получават чрез

дестилация на растителни материали. Най-често се извлича от цветя, листа или стъбла
на растения. Те също могат да бъдат извлечени от плодове или от кожата на
плода. Много от тези масла се ползват в алтернативната медицина. Пчеларите също
могат да ги ползват.
Етеричните масла, често могат да бъдат намерени в магазините за здравословни
храни и аптеките, цената може да е висока, но се ползват продължително време.
Съществува голямо разнообразие на етерични масла. Като цяло, пчеларите се
интересуват само от някои от тях. По-долу е даден списък на някои от най-често
срещаните масла, които могат да се ползват.
Често използвани масла:
Банан
Въпреки, че това е непотвърдено, много доклади посочват, че банановото масло е
много близко до алармените феромони на медоносните пчели. Поради това се
препоръчва да не се използва бананово масло, или други силни бананови
ароматизирани продукти в близост до кошерите.
Lemon Grass
Миризмата на Лимоновата трева е близка до миризмата на феромона който
отделя Насоновата жлеза на пчелите работнички. Този феромон е известен като
ориентировъчен и привличащ. Поради това маслото на лимоновата трева може да се
използва като примамка в капани за рояци. Трябва да знаете обаче, че маслото на
лимоновата трева може да предизвика пчелна кражба, ако се ползва в слаб кошер.
Мента и Градинска мента
Ароматът на ментовото масло се ползва като феромон който маскира останалите
аромати. Ароматът на ментовото масло не имитира известните пчелни феромони, а
просто се ползва, за да прикрие други неприятни за пчелите аромати. На теория всеки
друг силен аромат на етерично масло ще работи по същия начин. Ароматът на мента е
привлекателен за пчелите, ползва се за примамка в капани за роеве.
Мента и лимонова трева
45
HTTP: //www.wvu .edu / ~ agexten / varroa06.htm

http://translate.googleusercontent.com/translate_c?
depth=1&hl=bg&prev=search&rurl=translate.google.bg&sl=en&u=http://www.wvu.edu/~age
xten/varroa06.htm&usg=ALkJrhg1m_J0Txy1SZIcsg3Aku-H_q05Sg Екстракт от мента и
лимонова трева.
Amrine, JW Jr., Noel, R. 2001. Controlling Honey Bee Mites with Essential Oils
Маслото на ментовото масло често се ползва в комбинация с маслото на

лимонова трева , като се дават със захарен сироп или в питки. Това се отразява много
добре на здравословното състояние на пчелите.
Една проста рецепта за смесване на двете масла, която може да се ползва за
много неща. Не трябва да се ползва по време на медосбор.
 5 чаши вода
 2 1/2 кг захар
 1/8 чаена лъжичка лецитин /lecithin/ гранули, за да се разтворят маслата в
сиропа.
 15 капки ментово масло
 15 капки лимонена трева масло
Водата трябва да заври, след което се добавя захарта и се разбърква до
разтваряне. След като захарта се разтвори, махнете сместа от котлона и бързо добавете
лецитина и етеричните масла. Разбърква се, докато се получи хомогенна смес. Сместа
има силен аромат, и не трябва да се поставя на открито около кошерите. Охладете преди
да използвате.
Лечебният сироп се дава през февруари. Подхранването с лечебният сироп
трябва да се прекрати когато започне цъфтежа на овошките.
- Укрепва общото здравословно състояние на пчелите.
- Дава се при смяна на майката, особено когато новите майки имат слаба
генетична връзка със семейството. Такива майки биват убивани от пчелите. Сиропът се
пръска като спрей по пчелите, питите и по клетката на майката.
- Ползва се при диария по пчелите и заболявания на пилото.
- Масло от мента и лимонова трева се ползва за намазване на ръцете при
прегледи, и пчелите не жилят. Пчеларският комбинезон може да се съхранява напръскан
с тези масла в найлонов чувал.
- The stronger dose of spearmint and lemongrass oils seems to give the honey bee
brood and adults greater tolerance or resistance to the ailments. Колкото по-силна е дозата
от мента и лимонена трева, толкова по-голяма е устойчивостта към заболявания на
пилото и пчелите.
Tea Tree
Чаено дърво масло често се използва в мазнини банички за контрол на
червеи. Изглежда, като че Масло от чаено дърво може да бъдат разменени
с гаултерия масло без загуба на ефективност.
Wintergreen
Wintergreen масло често се използва в мазнини банички за контрол на
червеи. Изглежда, като че Масло от чаено дърво може да бъдат разменени
с гаултерия масло без загуба на ефективност.
Essential Oil Therapy Versus Акари.
46
Акара Вароа
Етерични масла имат директна токсичност за акара. При пряк контакт с едно от
етеричните масла на вечнозеленото растение или чаеното дърво, смесени в грес на
Пати те обикновено умират в рамките на няколко минути. Това обаче изисква
заразената пчелата да се напръска с етеричните масла. Поради това изискване умират
само акарите извън пилото.
На второ място, възпроизвеждането на кърлежите може да бъде нарушено, когато
пчелите се хранят със сироп съдържащ етерични масла. Етеричните масла се предават
от една пчела към друга и към пилото чрез общият обмен на храна в
семейството. Етерични масла преминават към пилото и отравят всяко женско Varroa,
които се опитват да паразитират върху ларвите.
Трахеални Акари
По същия начин, етерични масла, изглежда имат въздействие върху
размножаването и контрола на трахея акари. Оказва се, че най-добрата терапия, по
отношение на трахеята акари и етерични масла, е използването на захарни питки
напоени с етерични масла.
Лечение
Препоръчително е, захарните питки съдържащи етерични масла, както и други
медикаменти да се поставят в кошерите през ранна пролет, когато пчелите на събират
нектар за стоков мед.
Червено подъбиче - има го в билковите аптеки - смила се с миксер много фино,

и се поръсват с два пръста колкото хванеш отгоре по рамките, три-четири стиски или
върху пита с мед след като се разпечата. Аз съм доволен. Преди 10 дни поръсих на
всички, като 2 ми бяха с диарични изпражнения, днес им слагах ленти и ги проверих -
чисти са. Зимата беше топла, ако имат мед ще се оправят.
47

- Вароатоза - Препарати За Борба с Вароатозата

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

- Вароатоза - Препарати За Борба с Вароатозата

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Вароатоза. Препарати за борба с вароатозата.

Етапите на развитие и продължителността на всеки етап при пчелата работничка

Стъпка 2: след 3 дни от яйцето се излюпва ларва. Младите пчели започват да

Когато не се размножава и не снася яйца вароатозният акар живее върху

Стъпка 4: оплодената самка на вароатозният акар, която иска да се размножава и

Самката преминава покрай пчелната ларва и стената на пчелната килийка, и

пчелната ларва изяжда остатъците от храна на дъното на килийката, а пчелите

Стъпка 6: Няколко часа след изпридане на пашкула, ларвата се изпъва по

Обикновено акарът започва да смуче лимфа от ларвата на 9-тия ден, след

Развитие на вароатозният акар

Всички етапи на развитие на вароатозният акар стават в запечатаната килийка.

Стъпка 7: В следствие на обилното хранене с лимфа, в тялото на самката на

Стъпка 8: В края на 11-тия ден след снасянето на пчелното яйце, пчелната

Стъпка 9: Самката на акара снася първото си яйце на стената на килийката,

Стъпка 12: На 13-14 ден пигментът на очите започва да потъмнява. Виждат се 3-

На втората снимка се вижда семейството на акара. Майката е керемидено

Стъпка 17: През 18-19-тия ден от развитието на пчелата, какавидата се подготвя

Стъпка 20: Младата пчела разрушава восъчното капаче на килийката и излиза от

Акарът се размножава в пилото на пчелите работнички през пролетта, лятото и

Самката на вароатозния акар е с керемидено червен цвят, има овална

Самецът на акара има сиво-бял цвят, закръглена форма с 8 крачета по 4 от всяка

- намаляват се загубите на акари при летящите пчели, тъй като акарите не

Важно е пчелите да се обработят с акарицидни препарати, веднага след края на

Разпространението на болестта става само от самката на акара, която се е

Известни са три степени на заразяване:

Вируси разпространявани от акарите

Американските пчелари считат, че 10 акара на 100 пчели не е проблем за

Колапс на пчелното семейство, предизвикан от заразяване с акар и в комбинация

Профилактика без ползване на лекарства.

Лекарства - след 15-тата минута във втората част на филма.

Изследвания на африканизирани пчели в Южна Америка показват, че малкият

https://www.youtube.com/watch?v=KQ88KIGfwjk Вароатоза - термична обработка на

Препарати за борба с вароатозата.

След разпространението на вароатозата в световен мащаб, пчеларите от

Синтетични пиретроиди /пестициди/ като лекарства

Varroa Management The Learning Curve - Част 4: Синтетични митицидни лекарства.

Пчеларите от Европа докладват за загуба на пчелни семейства, разположени до

Според последни изследвания обаче, основни замърсители се явяват ползваните

Добре дошли в джунглата на наличните синтетични митицидни

Флувалинат - Fluvalinate и флуметрин

Първоначалната прекалено висока доза на флувалинат, вероятно доведе до

Странични ефекти и проявления:

колапса на колонията са следните - много малко или липса на възрастни пчели с

Кумафос с наименования на лекарствените продукти: Checkmite+ на ленти,

Странични ефекти върху хората:

- Кумафосът е органофосфат. Това е клас пестициди близък до

Странични ефекти върху пчелите:

- За пчелите математиката също е интересна. Смъртоносната доза за една пчела е

- Dennis van Englesdorp отбелязва, че замърсяването на питите и остатъците от

Знам, винаги ще се намерят хора които да кажат, че малко от горенаписаното е

Хлорфенвинфос е друг неприятен органичен фосфат, пестицид който се ползва

Амитраз с наименования на продуктите (Апивар на лентички, Варостат, Тактик,

Странични ефекти и проявления върху хората:

- Изключително вреден за хората.

- „ Амитразът се разлага на стабилни химични съединения в пчелния мед, които

Странични ефекти и проявления върху пчелите:

- Усилва действието на други пестициди при смесването им.

Един от новите препарати пуснат на пазара като Hivastan® е фенпероксимат.

Странични ефекти и проявления върху пчелите:

- Ако се прекали с дозата препаратът причинява отравяне и смърт на възрастните

Когато вароатозния акар нахлу в Северна Америка, пчеларите можеха да го

Митицидните препарати не трябва да се разглеждат като единствено средство за

Биологични методи и естествено лечение.

Нека обаче кажа две думи и за „меките” препарати за борба с вароатозата - те