Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

Роене И.С.Лонин
Видният руски пчелар Лонин на основата на своя дългогодишен опит и данни от
литературата смята, че в процеса на рояването на пчелите има още много тайни. Има
много теории за рояването, но нито една от тях не разкрива механизма за рояването.
Според него многочислените теории обясняват, не причините за рояване, а следствията
предизвикани от действителните причини за рояване, първопричините.
Ако разглеждаме рояването като инстинкт за размножаване на пчелното
семейство, като негова физиологическа потребност, то ние сме безсилни да изменим
каквото и да е. Ако това е принудително явление, то се дава възможност да разкриваме
причините за рояването и да вземем съответните мерки, с които да го ограничим или
спрем. Според автора рояването е вследствие на неудовлетворителните условия на
живот в кошера и извън него. Преминаването в роево състояние не е физиологическа
потребност за размножаване, а е в резултат на условията за живот на пчелите. Това е
комплексно въздействие върху пчелите на условията в и извън гнездовото
пространство. Целта на рояването е търсенето на по-добри условия за живот.
Биологическият смисъл на рояването на медоносните пчели се заключава в
подготовката за раждането на нови семейства в осигуряване на условия за
съществуване на вида. Мнението, че рояването е инстинкт, който се появява на
определен стадий от развитието на пчелното семейство не съответства според автора на
действителността.
Честото вмешателство на пчеларя в живота на пчелите, което се препоръчва като
съвременни методи на пчеларство, влошава условията за съществуване на пчелите.
Пчеларите сами (несъзнателно) предизвикват преминаването на пчелното семейство
към рояване.
Според Лонин причините за рояването, независимо от метода на пчеларстване
са:
- Съкращаване на яйцеснасянето от липса на достатъчно количество килийки в
определени места в кошера;
- Липса на килийки за складиране на приноса от нектар;

1
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

- Липса на пчелна паша;

- Теснота и задуха в кошера от много пчели.
Общо влошаване на условията на живот на пчелното семейство, което е
свързано с диспропорция на младите пчели и незапечатаното пило; не заетост на
пчелите за отглеждане на пило, преработването на нектара, строителството на пити,
почистването на семейството; влошаването на храненето на майката от пчелите;
забавена дейност на яйцеснасянето; намалено образуване на майчино вещество и
отделяне на феромони от майката. Всички тези фактори влошават условията в пчелното
семейство и стимулират рояването. Пчелното семейство преминава в роево състояние
само след като възниква опасност за съществуването му като единен биологичен
организъм. Процесът на рояването не се явява физиологическа потребност на пчелите и
може да се управлява от пчеларя.
Целта на рояването - това е търсене на по-добри условия за живот и за
подготовка към размножаване на останалата част от пчелите върху питите на
майчиното семейство. Според Лонин, самосмяната на майката е предвидена от
природата на пчелното семейство, като единен биологически организъм. Това е способ
за размножаване на пчелните семейства и способ за запазване на вида му. Самосмяната
на майката е заложена в гените на пчелите в случай на благоприятни условия в живота
на пчелното семейство или при случай на непълноценност на майката в роя или
отводката. Това означава, че при благоприятни условия пчелното семейство може да
живее неограничено дълго време, като обновява майката без рояване. Самосмяната на
майката е обновяване на майката от пчелите, които по определени причини не са
доволни от нея. Това явление на самосмяна на майката се наблюдава при всички
породи медоносни пчели и не е рядко явление. При добри условия на живот пчелите не
се рояват, а се размножават чрез самосмяна на майката. Докато подготвят самосмяната,
пчелите активно работят, събират нектар и строят пити. Разработеният от автора метод
позволява да се размножават пчелите, да се увеличава броя на пчелните семейства без
рояване, като се осигурява качествена пчелна майка, отглеждана във втория корпус без
да се нарушава медосбора, без отслабване на пчелното семейство, какъвто случай
имаме при рояването и при минимален труд от пчеларя.
На основата на изложената теоретическа основа Лонин разработва конкретен
метод за отглеждане на пчелни семейства чрез самосмяна на майката с използването на
различни типове кошери. Това ще бъде дадено в следващи статии. Очакваме, както по
теоретическата основа и особено по практическото приложение да вземат отношение и
наши специалисти по пчеларство.

Състав на пчелното семейство И.С.Лонин

Пчелното семейство е особена и необичайна форма за съществуване на

насекоми. В него няма единен управляващ център - това е сложно действащ организъм.
Всяко пчелно семейство е уникално и създава свой собствен свят.
Под понятието „пчелно семейство“ разбирам „цялостен биологичен
организъм“, който се състои от оплодена майка /задължително да е оплодена/, пчелното
гнездо /като детероден орган на семейството/, пчели /като сурогатни майки/, пило и
търтеи според годишния сезон. Под понятието „цялостен биологичен организъм“ на
пчелното семейство разбирам сложно вътрешно единство, устойчиво предаване на
наследствените качества на потомството, автономност и относителна независимост от
обкръжаващата среда.

2
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

В пчеларската литература в понятието „пчелно семейство“ не се включва

пчелното гнездо, на което се гледа като на нещо второстепенно. В същото време е
известно, че без пчелно гнездо, без пчелните килийки по питите, даже и да има
оплодена майка и пчели, ново поколение от пило не може да се отгледа.
Оплодена пчелна майка - основната й функция е да снася яйца в килийките на
питите. Тя не може да се приема за „самката на семейството“ в общоприетото
разбиране на това понятие. В процеса на еволюцията пчелната майка се е лишила от
полови детеродни органи, и е загубила способността си да износи зародиша на
поколението си. При животните които снасят яйца, узрелите и оплодени яйца временно
се разполагат в яйцепровода на „самката“. При животните които раждат, зародиша се
развива в тялото на „самката“. При торбестите зародиша се развива в специална
торбичка.
Считам че детеродните органи на пчелната майка в хода на еволюцията са се
преместили в пчелните килийки на пчелното гнездо. Някои автори разглеждат пчелната
килийка като обвивка на яйце за многократна употреба.
Пряката връзка между пчелната майка и зародиша се прекъсва в началния
стадий на развитието на последния. Даже оплождането на снесеното от пчелната майка
яйце, завършва в пчелната килийка.
При самосмяна на майката се запазва целостта на пчелното семейство, но се
нарушава индивидуалността му, т.е. образува се ново семейство.
Развитието на майката от яйце до излюпването й продължава 16 дни и се
получава от оплодено яйце, както и при пчелата работничка (3 дни-яйце, 5-ларва, 2-
предкакавида и 6-какавида). Разликата във времето за излюпване и развитието да
полова зрялост е в резултат от храненето на отделните ларви от пчелите. Тези
предназначени за работнички биват хранени само първите 3 дни с пчелно млечице, а
тези за майка - 6 дни с маточно млечице. Пчелите хранят майката през целият период
на снасяне с маточно млечице. Тя може да живее до 6-7 години, но най-продуктивна е
през първите две. След раждането си тя отделя особено маточно вещество, което се
секретира от добре развитата й горночелюстна жлеза. То се разнася между пчелите и
благодарение на него те се обединяват и чувстват присъствието на майката и
осигуряват целостта и защитата на семейството.
Основната функция на майката е да снася яйца и с отделяната миризма да крепи
целостта на семейството. Нормално в едно семейство има само една майка. Без майка
пчелното семейство може да съществува не повече от два-три месеца, като цялата
дейност на семейството се разстройва. Младата майка излиза на оплодителен полет при
тихо слънчево време, 3-5 дни след излюпването си и започва да снася яйца 3-4 дни след
оплождането. При невъзможност да излети на оплодителен полет поради лошо време
повече от 25-30 дни максимум 40 дни, младата майка става негодна за оплождане.
Оплодителният си полет тя извършва в най-топлата част на деня, при температура 20-
25 С, между 13 и 17 часа, като лети на височина от 5 до 30 метра над земята и в радиус
до 15 км от пчелина, търсейки т.н. търтееви сборища. Тя бива съешавана от 8-10 търтея,
докато се изпълни семеприемното мехурче със семенна течност (сперматозоиди).
Оплождането на майката става само във въздуха. Майката снася яйца нормално от края
на януари до средата или края на октомври (в зависимост от времето и силата на
семейството).
Разликата между пчелно и маточно млечице се изразява в това, че млечицето с
което се изхранват ларвите на пчелите работнички съдържа десетократно по-малко
пантотенова киселина, биоптерин и неоптерин, то се отделя от глътъчните жлези на

3
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

пчелите, а маточното млечице - от глътъчните и горночелюстните жлези. Едни пчели

хранят пчелните ларви, а други маточните.
Пчелното млечице (още наричано желе роял) е вид пчелен секрет, който
подпомага растежа на пчелите работнички и търтеите през първите три дни от живота
им, както и на пчелата-майка през целия период на развитието ѝ и след това. Пчелното
млечице се произвежда от млади (5 до 15-дневни) нелетящи пчели, наречени
"кърмачки", като когато е за нуждите на обикновените пчели, то се отделя от техните
хипофарингиални (долночелюстни) жлези, а когато е за царицата — от мандибуларните
(гълтачна и горночелюстна) жлези. Разликата между двата секрета е в пъти по-високата
доза пантотенова киселина, биоптерин и неоптерин, съдържани в млечицето за
майката, които стимулират нейната висока репродуктивност и интензивна обмяна на
веществата и правят възможно тя да снася ежедневно по 1500-2000 яйца.
Пчелното млечице съдържа неизвестна все още за учените субстанция, която е
четири на сто от теглото му. Никой не знае каква точно е тя. Единственото което се
знае е че съдържа необичайни неизвестни катализатори или ензими, които спомагат
подмладяването.Така че това е едно от онези редки неща в природата, които не могат
да бъдат дублирани. Пчелното млечице съдържа също много специална хидрокси
киселина, наречена 10-HDA. Това е активната съставка на пчелното млечице, която
спомага засилването на имунната система.
Със съдържанието си на 18 аминокиселини, белтъчини, витамини (A, В-
комплекс, В5, В6, C, D, E), въглехидрати, ензими, масти, минерални соли и др.
пчелното млечице се отличава с висока хранителна и биологична стойност. То съдържа
и антибактериални и антибиотични компоненти.
Пчелите работнички - са женски особи с недоразвити полови органи. При
определени условия са способни да снасят неоплодени яйца. Пчелите работнички са
сестри по майчина линия, но не винаги по мъжка линия, тъй като майката се осеменява
от няколко търтеи.
Преместването на детеродните органи в пчелните килийки, е довело до
предаване на функциите на пчелната майка по отглеждане на пилото на пчелите
работнички в семейството. Зародишите в пчелните килийки се развиват без зародишна
обвивка, за сметка на хранителните вещества отделяни не от организма на пчелната
майка, а от пчелите работнички. Последните се превръщат в сурогатни майки, на
всички членове на семейството.
Както е известно от оплодени еднакви яйца, снесени от пчелната майка, пчелите
работнички могат да отгледат или пчелни майки или пчели работнички. Решението е
тяхно, и не зависи от майката.
Взаимоотношенията между пчелите работнички и майката е много сложно, и
съвсем не се обяснява с влиянието на маточното вещество.
Считам, че главната роля в пчелното семейство принадлежи на пчелите
работнички. Те съхраняват генетическата стабилност и до някаква степен
наследствените качества на пчелното семейство. Зародишите на майките и пчелите
работнички на стадий яйце са еднакви. Пчелите работнички носят в себе си всичките
начални генетични белези на пчелната майка. Пчелната майка поражда пчели, а
пчелите пораждат пчелна майка.
Търтеи - мъжките индивиди в семейството са временни обитатели на пчелното
гнездо. Заедно с майката участва в жизненоважната функция за възпроизводство на
потомството.

4
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

Търтеите не оплождат майките от собствените семейства, които са им сестри.

Годните за оплождане търтеи излитат в топли и тихи дни и се отправят към т.н.
търтееви сборища (ТС), които са в определени райони в откритото пространство,
защитени от ветрове, далече от високи дървета и хълмове, като почти не се срещат в
равнинни и еднообразни места. Те са обикновено от 10 до 40 м над терена. Размерът им
варира от 30 до 200 м в диаметър и зависи от терена. Разстоянието на ТС от пчелините
е от 2 до 5 км., в изключителни случаи и на по-големи разстояния. На тези сборища се
събират търтеите от много пчелини и техният брой достига до 10 000 търтея, като
цифрата може да варира различно. Наблюдавани са до 25 000 търтея от над 200
семейства в различни ТС. В тези сборища се разнася голямо бръмчене, като рой.
Търтеите биват привличани от майките визуално и чрез обонятелните си сетива.
Феромоните, излъчвани от тях, привличат търтеите и те се насочват към тях подобно на
комети. Майките, летейки по такива места, биват непрекъснато преследвани от комети
от търтеи. В полет търтея сграбчва майката и оставя част от половите си органи във
влагалището й, изпразвайки спермата си в семеприемника й. Шлейфът (частите от
половия орган) от предишния секс се отстранява чрез специална четка около члена на
следващия успял да я настигне търтей. Майката бива оплождана от няколко (8-10, но
има съобщения до 17) търтея, докато се напълни семеприемното й мехурче.
Последният шлейф (остатъка от последния търтей) го премахват пчелите. Много често
той бива забелязван и премахван и от пчеларя.
След приключване на главната паша пчелите изолират търтеите в крайните
пити, като не ги допускат до храната и постепенно ги изгонват от кошерите.
Намирането на търтеи в семействата през зимата е указание за некачествена майка
Пчелно гнездо. Под понятието „пчелно семейство“ разбирам „цялостен
биологичен организъм“, който се състои от оплодена майка /задължително да е
оплодена/, многофункционално пчелно гнездо /като детероден орган на семейството/,
пчели /като сурогатни майки/, пило и търтеи според годишния сезон.
Според мен гнездото включва само питите заети с пчели. Килийките на питите
са многофункционални органи на гнездото. В килийките свободни от пило пчелите
съхраняват хранителните запаси. В килийките, в които снася майката протича
ембрионално /във яйцето/ и следембрионално /превръщане в зряла форма/ развитие на
зародиша. Под зародиш се разбира организъм в ранно развитие, намиращ се в
организма на самката. Поради това считам, че пчелната килийка е детеродния орган на
пчелното семейство, без който семейството не може да съществува.
Питите на гнездото дават възможност на пчелите работнички да отгледат пило.
Външният въздух никога не облива пилото директно. Атмосферата в гнездото е
стерилна, там се подържа нужната топлина и влажност. В гнездото, на питите протича
целия живот на пчелите, които го напускат само в топло време, за храна или за
очистително облитане.

Самосмяна на майката И.С.Лонин

Самосмяната на майката в пчелното семейство /разглеждано като цялостен

биологичен организъм/ се явява способ за размножаване и съхраняване на вида, когато
условията за живот в гнездото и извън него не застрашават съществуването на
семейството.

5
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

Самосмяната на майката започва когато се задейства инстинкта за

размножаване, който е по-силен от инстинкта за роене, при определени външни и
вътрешни условия.. Пчелите своевременно усещат влошаването на качествата на
майката, не изчакват яйценосната й дейност напълно да спре, залагат маточници и
отглеждат нова майка.
Младата майка започва да снася яйца едновременно със старата майка, и
семейството се намира в стадий на размножаване. Няма вражда между двете майки.
Процесът на формиране на новото семейство, като носител на нови гени,
приключва когато умре поколението на старата майка.
Ако възникне стресова ситуация, която застрашава съществуването на
семейството, пчелите залагат допълнително още роеви маточници, и преминават от
самосмяна към роене.
Самосмяна на майката се извършва при наличието на следните условия:
- наличие на неограничена възможност за снасяне на яйца от майката в килийки
в разплодната част на гнездото;
- наличие на неограничен брой килийки в кошера за съхраняване на мед и
прашец;
- наличие на поддържаща паша в природата, ако няма паша пчелите трябва да се
подхранват;
- минимална намеса в живота на пчелите през пролетта и по време на главната
паша;
- липса на заболяване в семейството.
Самосмяната на майката трябва да се разглежда като образуване на ново
семейство. Новия генен фонд на семейството е факт, когато започнат да се излюпват
пчелите от създаденото от младата майка пило. При самосмяна на майката много често
в кошера снасят две майки: майка и дъщеря. Окончателното стабилизиране на новия
генен фонд на семейството става когато старата майка умре и умрат пчелите от нейното
поколение.
Отгледаните при самосмяна майки са най-добри. След самосмяна много често в
кошера живеят 2 майки /старата и младата/, които не враждуват помежду си, като често
и двете майки презимуват заедно.
Сигнал за започване на самосмяната се дава от старата майка. В основата на
самосмяната на майката лежат физиологическите процеси, които определят нейното
репродуктивно състояние. Многократно са придавани стари майки, от семейства в
които е започнал процеса на самосмяна, в други семейства, като последните веднага
започват също да се подготвят и осъществяват самосмяна.
В семействата в които е започнал процеса на самосмяна на майката, рязко се
увеличава броя на снесените от старата майка яйца, което продължава до момента в
който младата майка започне да снася. През този период откритото пило е повече от
запечатаното пило. В семейството не се наблюдава натрупване на безработни млади
пчели, както е при роенето.
Повечето пчелни семейства осъществяват самосмяната в края на главната паша,
през юли-август, когато има най-много полово зрели търтеи. По това време самосмяна
на майките се прави в следните семейства; роевете със стари майки /излезли през май и
юни/; в роевете с млади майки които не са добре осеменени от търтеите през май и
юни; в нероилите се семейства в които има стари майки неудовлетворяващи пчелите; в
ранните отводки с млади но недобре осеменени през пролетта майки.

6
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

Изводът е, че самосмяната на майката без роене, е естествен способ за

размножаване, в условията на постоянен недостиг на пчели в гнездата, като причината
е майката /стара или недобре осеменена от ранни пролетни търтеи/.
Самосмяната на майката е в следствие на активиране на инстинкта за
размножаване и превръща семейството в нов цялостен биологичен организъм с
различни гени. По този начин семейството може да съществува дълги години, като
непрекъснато се обновява и променя генетично, без да се рои.
Роене - феромони на пилото - списание пчеларство
На първо място като най-важно се очертава не много известното в широката
практика влияние на физиологичното състояние на пчелното семейство и на майката.
Пчелното семейство, както е известно, се разглежда като свръхорганизъм, съставен от
пет задължителни елемента:
1. Пчелна майка;
2. Променлив брой работни пчели и според сезона - определено количество
търтеи;
3. Наличие в гнездото на изградени пити;
4. Хранителни запаси - мед и прашец, и тяхната динамика;
5. Пило в различни стадии - според сезона.
Взаимовръзката и съотношението между тези съставни части определят
физиологичното състояние на пчелното семейство. В една предишна статия
(Биологични основи на подмяната на пчелната майка. Част 1 - бр. 21/2009 г.) подробно
бе разгледано отношението майка-пчели чрез коктейла феромони, отделяни от
майката; пчели-майка-пило - чрез феромоните на пилото, които стимулират
пчелите да се грижат за него; търтеи-майка-количество на търтеевото пило -
отново чрез феромони, но от самите търтеи. Споменато бе и за механизмите на
разпознаване на “свой-чужд”.  За практиката са много важни балансът и
взаимовръзката между трите фактора: количество и вид на пилото, състояние и
физиологично съотношение на пчелите и съответстващото на него състояние и
поведение на майката.
Много показателни за това са христоматийният експеримент на Перепелова, а
по-късно и този на Рыб (2002). И при двата опита майките са пренасяни директно от
пита от едно семейство направо на пита в друго. Резултатите са показани в Таблица 1.
Анализът на представените данни показва, че замяната на майки преминава без
проблем, когато титулярната (подменяната) майка в семейството се намира в същото
състояние, в което се намира и придаваната. Това се демонстрира и при нормални по
сила семейства, и при много слаби (нуклеуси).
Процес на роене. Поради възникналата липса на място, майката снася все по-
малко яйца, в резултат на което се нарушава равновесието между запечатаното и
открито пило. Младото пило намалява, а при пчелите-кърмачки се образува излишък от
пчелно млечице, което прието причинява подуване на яйчниците им, превръща ги във
„фалшиви” майки, а семейството започва да се рои. Подготовката за роенето се
управлява от младите пчели работнички.
Питите с неправилни или замърсени килийки в плодника са причина майката да
търси подходящи такива за осеменяване, а това води до губене на много време и
забавяне на развитието на пчелното семейство. Така се стига до шарено (некомпактно)
пило и води до неточни изводи за качеството на майката. Старите пити са предпоставка
за създаване на роево настроение. От старите пити се излюпват пчели – джуджета,
които са с по-кратък живот и влошени физически качества. Много старите пити

7
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

съдържат голямо количество феромони на пилото. Това се възприема от майката

като сигнал, че килийката е заета, вследствие на което тя трудно осеменява
такава пита. Замърсителите във восъчната пита водят до маскиране на миризмата на
кошера и пчелите не успяват да “открият” своето гнездо. Анализите на Дж.Бери
доказват, че отгледаните пчели на нови пити се грижат за по-голямо количество
пило и се излюпват по тежки пчели. Пчелите, излюпени от нови пити, имат по –
дълъг живот.

Роене И.С.Лонин

В съвременната пчеларска литература е наложено схващането че роенето е

естествения начин за размножаване на пчелите. В същото време много автори
признават, че не се знае нищо за биологическите механизми на роенето.
Възникват следните въпроси:
- защо пчелите се роят през ранна пролет, когато няма достатъчно полово зрели
търтеи, а през юли правят самосмяна на лошо осеменените майки без роене? Ако
роенето е естествения начин за размножаване на пчелите, те щяха да се роят и през
юли, а не да правят самосмяна;
- какъв е смисълът на роенето?
- имаме ли вярна представа за причините за роенето? И т.н.
При направено наблюдение на 81 семейства в продължение на 4 години от
Аллей М.Д. 50% от семействата не са ползвали построените роеви маточници за
отглеждане на майки. Само в 19% от семействата са отгледани майки, като в 16% е
извършена самосмяна на майката а не роене. Само в 3 % от семействата майките са
участвали в роене.
Може да се твърди, че при разделянето на семейството на части при роене, не
става въпрос за процес на размножаване. Животните не се размножават чрез разделяне
на части. При животните образуването на нов организъм се предшества от оплождане
на самката. Нищо подобно не се наблюдава при роенето!
Роенето и самосмяната на майката в пчелното семейство, независимо че се
извършват при един и същ генен материал, се ръководят от различни инстинкти и
подбуди.
Считам че самосмяната на майката се ръководи от инстинкта за размножаване, а
роенето се ръководи от инстинкта за оцеляване.
Преходът на пчелното семейство в роево състояние е преди всичко симптом,
показващ че съществуването на пчелното семейство е застрашено, по различни
причини, външни или вътрешни за гнездото.
Роеви маточници се залагат само в пчелни семейства, в които е сработил
дразнителя на инстинкта за оцеляване, който доминира над инстинкта за
размножаване, в периода на отглеждане на майки. А това означава, че ако се премахне
причината за сработване на дразнителя за оцеляване, ще се избегне роенето.
Разглеждам роенето не като физиологическа потребност на пчелите за
размножаване, а като реакция на пчелите на ново възникнала обстановка в гнездото и
извън него. Ролята на майката в роенето е пасивна. Целия процес, свързан с
подготовката за роенето, се определя и осъществява от пчелите работнички, които не са
заети с отглеждане на пило.

8
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

Прехода на пчелното семейство в роево състояние започва с постъпването на

импулс, който започва да дразни инстинкта за оцеляване. Пчелите не са сигурни че ще
оцелеят в досегашното си жилище, и започват да подготвят майката за полет. Пчелите
работнички хранят майката по-малко, тя намалява снасянето на яйца и собственото си
тегло. Големия брой на изградените маточници се обяснява с голямата
продължителност на възникналото екстремно състояние, което дразни инстинкта за
оцеляване на пчелите. При преход в роево състояние, пчелите работнички престават да
натрупват медови запаси в кошера. Те не са им нужни, защото ще напуснат пчелното
гнездо. Хранителните запаси се натрупват в самите тела на младите кошерни
бездействащите пчели. Летящите пчели също ограничават полетите си и бездействат,
като съхраняват своята жизненост. Пчелите прекратяват строежа на пити.
Бездействащите пчели се събират в групи, и висят неподвижно по свободните места в
кошера. Когато семейството е напълно готово за роене, броят на възрастните пчели е 8
пъти по-голям от броя на зародишите на пилото в гнездото. В семейства които няма да
се роят това съотношение е не повече от 1 към 3 в полза на пчелите. Никаква
предполетна подготовка не се прави от пчелите които ще сформират излитащия рой.
С роя излита оплодена или неоплодена майка и всички пчели, които не са заети с
работа по обслужване на оставащото в кошера пило. На питите на майчиното
семейство остават само пчелите които се грижат за това пило.
При възникване на екстремална обстановка в гнездото на семейство което няма
пило, с роят излитат всички пчели в кошера заедно със старата майка. Синдром на
празния кошер, когато в кошера се намират само пити с мед, но без майка, пило и
пчели. Това се случва главно след края на главната паша.
В нашия край от средата на май до средата на юни се роят 80 % от всички роили
се през годината семейства. По това време пчелните семейства още не са достигнали
максимумът в развитието си, а времето е нестабилно. Търтеите се появяват едва през
третата десетдневка на май. Това означава, че младите майки ще се чифтосват с малък
брой и непълноценни търтеи. Излиза, че пикът на масовото роене съвсем не е в най-
подходящото за младите майки време. Качествени, полово зрели търтеи, в големи
количества има чак към края на юни, когато роенето вече приключва. Възниква
въпросът, защо пчелите се роят масово в неподходящо време?
Най-малко се роят пчелите през август. Като правило това са семейства които са
започнали подготовка за самосмяна на майката без роене, и са заложили 1-2 маточника.
Вероятната причина тези семейства да направят преход от самосмяна към роене е
рязкото спиране на пашата в природата, вероятна причина може да бъде и отнемането
на медовите запаси на семейството, премахването на магазините и намаляване обема на
кошерите. В резултат на възникналия стрес, пчелите изграждат още няколко роеви
маточника, изпадат в роево състояние и се роят. Такива роеве не могат да се подготвят
за зимата и не доживяват до пролетта. Пак възниква въпросът, защо пчелите се роят в
неподходящо за тях време?
В отделни години, когато условията за паша в природата са добри, и няма
екстремални условия като суша, жега или много дъжд и студ, пчелните семейства не се
роят. Но тези добри условия за живот не пречат на семействата да извършат
самосмяна на майките в семействата.
Семействата заложили роеви маточници, прекратяват роевото си състояние, и
извършват единствено самосмяна на майката без роене, ако условията за живот в
гнездото или извън него рязко се подобрят. Като пример който всички знаят,

9
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

изненадващо настъпила главна паша прекратява роевото състояние на пчелите.

Оттук е извода, че инстинкта за размножаване няма никаква връзка с роенето.
В пчеларската литература и сред много от пчеларите е разпространено мнението,
че на даден етап от развитието на нормално пчелно семейството, задължително се
задейства инстинкта за роене /в по-голяма или по-малка степен, според генетичното
предразположението на отделните семейства към роене/. За начало на проявлението на
този „задължителен“ инстинкт за роене, се смята залагането на търтеевото пило. Но
това не отговаря на направените наблюдения. Семействата поставени в добрите
условия необходими за самосмяна на майката, отглеждат търтеи, отглеждат
пчелни майки, но не се роят, а правят самосмяна.
Считам, че утвърдените определения за роенето в литературата като: „способ за
естествено размножаване на пчелните семейства“, „проява на инстинкта за
размножаване на пчелите“, „най-сложният инстинкт за размножаване на пчелите“,
„размножаване на пчелите чрез делене“, „роят е ново семейство със стара майка“ и т.н.
не означаван нищо, а само объркват пчеларите.
В хода на еволюцията, пчелните семейства са се приспособили към
принудителното напускане на пчелното гнездо, и го ползват в интерес за запазване на
вида, в търсене на по-подходящи условия за живот.

Изводи:

1. Роенето е форма за приспособяване на вида към екстремални условия на

живот, застрашаващи съществуването на семейството, ако остане на старото си място.
То е начин за разделяне и разселване на пчелното семейство на нови места за живот
/при предполагаеми по-добри условия/, и чак след това може да се счита, че подпомага
размножаването, но не се явява като начин за естествено размножаване на пчелното
семейство.
Роят със старата майка не е ново семейство, а зародиш от който ще се развие
ново семейство, защото им предстои да намерят жилище, да изградят гнездо, да
отгледат пило, да се подменят пчелите работнички, и чак тогава семейството да прояви
характерните за него нови генетични особености.
Пчелите останали в стария кошер с неоплодена майка също не е пълноценно
семейство. Младата майка трябва да се оплоди, да се отгледа пило, да се подменят
пчелите работнички, и чак след това семейството ще прояви характерните за него нови
генетични особености.
2. До този момент няма разработена теория, обясняваща напълно механизма на
роенето като начин за размножаване.
3. Пчелното семейство като единен биологичен организъм има свои
закономерности за развитие, пролетно нарастване, поведение и размножаване, които не
се проявяват при отделните индивиди на семейството.
4. Крайно време е науката да разработи нова теория за роенето, обосновавайки я
не толкова с реакциите на отделните индивиди на пчелното семейство по време на
роенето, а отчитайки едновременното въздействие на външни и вътрешни за гнездото
условия за съществуване.

Метод на И.С.Лонин

10
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

До появата на книгата ми «Пчеловодство с самосменой матки», въпросът за

самосмяната на майката не се разглеждаше задълбочено в пчеларската литература.
Науката считаше, че самосмяната на пчелната майка без роене е непредсказуема и
възможна само в отделни пчелни семейства от южни породи, вследствие от което не е
от съществено значение за пчеларството. Нито самосмяната, нито роенето са обяснени
достатъчно от съвременната пчеларска литература.
Ханемановата решетка се ползва вече повече от 100 години за предотвратяване
на роенето при пчелите. Има описани над 100 противороеви метода. Всички
противороеви методи, основани на отделяне на пчелната майка от пилото, посредством
ханеманова решетка, само временно забавят роенето, но не го прекратяват. Затова се
налага през 12-15-18 дни пчелното гнездо да се преустройва, отново и отново, по
начина описан в противороевия метод. Това продължава до края на активния сезон.
Противороевите методи на А.Чайкин, В.Шимановски, Симсан, Демари и др., са
трудоемки, но най-важното е че не могат да обезпечат безроево отглеждане на
пчелните семейства. При активно снасяща майка, семейството много бързо си устройва
новото гнездо, и веднага изпада в следващ период на роево състояние. Затова тези
методи вече не се ползват в чист вид.
На практика, за по-надеждно прекратяване на роенето, заедно с ползването на
ханемановата решетка, пчеларите подменят ежегодно майките с млади /рано отгледани
през пролетта /, отнемат пити с пило през пролетта и лятото и сформират отводки,
разделят семействата, разместват корпусите на кошерите, ограничават снасянето на
майките и т.н.
Горното води до общо отслабване на пчелните семейства /точно това се цели,
защото слабите семейства не се роят често/. Води и до увеличаване на работата в
пчелина, до такава степен, че пчеларя намалява драстично броя на отглежданите
кошери. Различните методи препоръчват прегледите в гнездото да са 6-9 броя на
година.
Моят метод изисква само 4 прегледа през годината:
1. При формирането на разплодното гнездо през май;
2. След 10 дни се преглежда горния корпус за евентуално заложени маточници;
3. След края на главната паша, когато се отнема излишния мед и се прави
предварително подреждане на гнездото за зимуване;
4. При окончателното формиране на гнездото за зимуване в началото на
септември.
Подхранвам семействата през лятото само при крайна необходимост.
Подхранване за попълване на хранителните запаси за зимата правя в периода 25 юли -
20 август, според необходимостта. В началото на февруари дава на всяко семейство
захарна питка около 1-1,5 кг. След първото облитане давам още една питка 2 кг. Това
количество стига на семействата до първата паша.
В началото на май пчелите изпълват цял корпус на 12 рамки на кошер Дадан
-Блат. Новото гнездо на пчелите формирам в края на април - началото на май. Тогава
давам още една захарна питка от 2 кг., забелязал съм че пчелите не складират захарта в
захарната питка, а я ползват за отделяне на секрети за отглеждане на пилото.
Восъкови стружки поставян на най-горните рамки за по-добър строеж на пити.
Този метод при нормално развитие на пчелното семейство предвижда 3-4 по-
сериозни вмешателства в пчелното гнездо през годината: в края на април и началото на
май, в края на юли и трето - в първата декада на септември.

11
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

Методът позволява да се използват четири корпусни 10-12 Дадан блатови

кошери, многокорпусни кошери с 5-6 корпуса и два-три корпусни лежаци.
Основно условие при работа по метода е да се осигури на майката неограничен
брой килийки за яйцеснасяне в необходимото място, а на пчелите - необходимия брой
пити за складиране на нектар. Освен това е задължително подхранването на пчелите с
захарен сироп при липса на паша, за да не се допусне съкращаването на яйцеснасянето
от майката и гладуване на незапечатаното пило и гладуването на излюпените пчели. Да
не се допусне рояването на пчелното семейство.
Отглеждането на пчелите със самосмяна на майката е безроево пчеларство,
регулирано от пчеларя и основано на създаването на такива условия за живот на
пчелите, при които в пчелното семейство не възникват причини за преминаването му в
роево състояние.
Всяко отнемане или добавяне на майки, пчели и пило е отнемане или добавяне
на чужди органи. Придаването на нова майка, го разглеждам като имплантация в
организма на пчелното семейство на чужд орган, който може да бъде приет или не.
Само отгледаните при самосмяна майки и пчели са най-добри за пчелното
семейство. Това е най-изгодно за пчеларя. В пчелните семейства, в които се придава
или отнема майка, пчели повишават температурата с 6-13 градуса. Температурата им се
нормализира след 6 дни, с всички произтичащи от това последствия (Василиади,1991).
Основната операция при моя метод е едноразовото разширяване
- При кошерите Дадан-Блат разширяването на гнездата е отдолу през март-
април, разширяване на гнездото отдолу през април-май, като се ползва една ханеманова
решетка, премахване на заложените евентуално маточници в горните корпуси 10 дни
след второто разширяване, разширяване на гнездата отгоре по време на главната паша,
изваждане на меда и премахване на магазинните корпуси през август, подготовка за
зимата през септември.
- при многокорпусните кошери разширявам гнездата и отдолу и отгоре, като се
ползва една ханеманова решетка.
- при кошерите лежаци на 24 и 20 рамки се ползват 2 ханеманови решетки, и
едноразово разширяване настрани и нагоре.
Няма значение в какъв кошер се отглеждат пчелите, важно е да се спазва метода
и да са здрави пчелите.
Майката е ограничена в разплодното гнездо, и не може да премине в другите
части на кошера, а пчелите влизат и излизат през прелката, която е пред разплодното
гнездо.
Ползват се 10 и 12 рамкови ДБ кошери. При 10 рамковите майката осеменява 8
рамки, а при 12 рамковите ДБ кошери майката осеменява 9 рамки.
Създават се благоприятни условия за живот на пчелите, които са следните:
- майката не се ограничава, а разполага с неограничен брой килийки за снасяне в
гнездото. Това условие се постига когато гнездото се разшири едноразово с 1-2 корпус
отдолу, и гнездото не се преглежда до края на медосбора.
- наличие в кошера на неограничено количество килийки за складиране и
преработка на нектар. Това се постига с поставяне на корпуси над гнездото по време на
главната паша.
- постоянно наличие на паша. Когато в природата няма паша, пчелите се
подхранват.
- смяна на майката чрез самосмяна.

12
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

- минимална намеса в живота на пчелите от ранна пролет до приключване на

главната паша /март, април, май, юни, юли/.
При такива условия, даже и „некачествените“ майките създават голямо пило, и
семейството събира повече мед, в сравнение с „елитните“ майки отглеждани по
„класическите методи“ описани в литературата.
При този метод не се изпълняват следните манипулации описани в
пчеларската литература.
- преместване на пчелите в дезинфекциран кошер през пролетта /ако пчелите са
здрави/.
- съкращаване на междурамковото разстояние.
- поставяне на пита в средата на гнездото при разширяване.
- стесняване /ограничаване/ на разплодната част в гнездото през пролетта.
- изравняване силата на семействата.
- подсилване на слабите семейства.
- отнемане на пило, за да не се роят семействата.
- образуване на сборни отводки.
- подсилване на отводките.
- създаване на семейство медовик чрез подсилване.
- не ползвам строителна рамка, защото семействата трябва да се отварят всяка
седмица.
- не подсилвам семейства чрез налитане на пчели.
- не ползвам противороеви методи „налитане на плодна майка“, „налитане на
неплодна майка“ и „налитане на маточник“.
- изкуствено повишаване на силата на семейството за главната паша.
- не ограничавам снасянето на майката през целия сезон.
- не подхранвам пчелите със заместители на цветния прашец.
- не разменям местата на корпусите. И т.н.
При този метод пчелите не изпадат в роево състояние.
При този метод се работи с цели корпуси, магазини ползвам много рядко.
Считам че е по-добре да се даде един корпус в повече на пчелите, отколкото да не им
достигне една рамка. Не сменям местата на корпуси или рамки с мед или пило. Третия
и последен корпус се поставя отгоре по време на главната паша, като е запълнен с ВО и
изградени рамки. Запълнените с мед пити се поставят в преносимо сандъче, след което
се отнема празния плодник.
Методът дава възможност да се създават отводки, като се ползва втория корпус.
Анализирайки и осмисляйки моят любителски опит в пчеларството, смея да
твърдя, че колкото повече се отдалечавам от утвърдените в пчеларската литература
методи на пчеларстване, толкова повече мед донасят пчелите, по-малко време отделям
за тях, и съседите ми не се нападат от пчели.
Метод на отглеждане в кошери Дадан-Блат
Февруари и март
През ранна пролет принуждавам пчелите да се облитат през горната прелка,
което е метод за борба с вароатозния акар. Пчелите не се струпват на дъното на кошера,
а се стремят към горната прелка, и посипалите се по дъното акари не могат да се
захванат за пчелите и умират.
При студено време горната прелка е намалена, при топло време отварям цялата
горна прелка. При отворена кръгла горна прелка през пролетта, пчелите отглеждат

13
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

значително повече пило, ако кошера има само една отворена прелка, а долната прелка е
затворена.
Не премахвам снегът около кошерите. При първите облитания по снегът остават
пчели и умират, но считам че тези пчели са стари или болни, и тези загуби са даже
полезни за семейството. При тих и слънчев ден пчелите се облитат и при минусови
температури на сянка. Студът е полезен за пчелите.
След първото облитане през февруари, изваждам питите, които не са покрити с
пчели, премахвам страничните затоплящи материали. Не преглеждам гнездото. Между
втората и трета рамка поставял лентичка против вароатозния акар, без да размествам
рамките. Над рамките поставям захарна питка 1,5 кг. в надупчен целофан. Питката се
поставя близо до задната стена на кошера, така че да покрие част от зимното кълбо.
В питката слагам лекарства против нозематоза и гнилцови заболявания. Ако не
съм поставил тези лекарства, ги замествам с 2-3 гр. оцетна киселина / 70% / на 1 кг.
захар, за да се подкисели питката. Гнездото се затопля отгоре много добре. Не слагам
найлон над рамките защото плесенясват крайните пити.
Няма нужда да се преглежда гнездото, защото след такъв ранен преглед,
развитието на семейството се забавя през пролетта. Ранен преглед води до
неблагополучно зимуване, болести и силен стрес на пчелите. Не проверявам колко пило
и мед има в семействата.
Количеството на пилото се определя от степента на затопляне на покривните
дъски. Ако затоплянето на покривните дъски е близо до предната стена на кошера,
значи имат достатъчно мед в питите и кълбото не е достигнало горните дъски на
рамките. Ако затоплянето е близо до задната стена на кошера, значи че в гнездото
медът е изконсумиран до дъски на рамките, и медът се намира в задната част на кошера
/тогава е задължително да се постави питка над зимното кълбо/.
Не се прави никакво преглеждане на питите в гнездото, защото ползите от него
през февруари са минимални, а отрицателното въздействие върху развитието на
семейството са огромни.
Прегледът даже и на 1-2 рамки води до нарушаване на режима в гнездото, води
до безпокойство на пчелите за няколко часа. Намаляването на броя на прегледите води
до по-добро яйцеснасяне на майката. Намеса в техния живот се прави само когато има
явно неблагополучно състояние в гнездото. Оставяйки пчелите сами да се грижат за
себе си, намалявам риска да направя непоправима грешка.
На задните и странични стени поставям външна топлоизолация. Кошерите ги
защитавам от вятъра с полиетилен, който ги обгръща отвсякъде, и е закрепен за
стените. На всяко семейство се дава индивидуална поилка направена от пластмасова
бутилка и закрепена до прелката
След 2 седмици на всяко семейство давам предварително затоплена пита с
разпечатан мед и прашец, която поставям като втора или трета рамка в гнездото. При
необходимост това се повтаря, и се отнемат празните пити.
Най-голямата грешка в пчеларството е да се държат гладни пчелите през
пролетта. С настъпване на топло време подхранвам с разреден мед /1кг. мед и 0,5 л.
вода/. Не добавям нищо в този сироп.
След 25 дни премахвам сложените лентички против акара.
През пролетта се старая да не ползвам дим при прегледите. Димът нарушава
разпределението на пчелите по питите в гнездото. Той принуждава пчелите да напуснат
мястото си на питата, и даже да преминат на друга пита. При силно подпушване с дим,

14
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

пчелите напускат пилото и се събират на гроздове по стените на кошера, което силно

нарушава температурния режим и влажност в гнездото.
Разширяването се прави с предварително затоплени пити с мед и прашец, когато
пчелите стигнат до преградната дъска.
Април - едноразово разширяване с цял корпус надолу
След средата на април семействата започват бурно да се развиват. Силните
семейства имат млади пчели и по крайните пити в корпуса, и са готови за едноразово
разширение. Средните и слаби семейства се разширяват по същия начин през май.
Слави - Разширяването нагоре е опасно за охлаждане на пилото, защото времето
е непостоянно през април и началото на май. Също така пчелите през пролетта
неохотно усвояват корпус поставен отгоре, и в повечето случаи го игнорират, в долния
корпус им става тясно, но не се качват нагоре защото майката не може да премине през
медовия венец над пилото, и семействата започват да се роят.
При разширяване надолу с цял корпус, пилото е по защитено и се намира в
горната част на кошера, където е по-топло. В даден момент майката осеменява целия
горен корпус, а пчелите увеличават големината на медовия венец над пилото. Тогава
майката слиза в долния корпус както в хралупа, и започва да снася без да е ограничена
от медови запаси. Неограничената майката снася за около един месец огромно
количество яйца и в двата корпуса, организмът й се изтощава и в един момент тя
„грохва“. Тогава пчелите усещат изтощението й, и започват подготовка за самосмяна,
без роене. Край на Слави.
Разширяването се прави в безветрен и топъл ден. Първата операция е да се
намери майката на семейството, която се отделя в преносимо сандъче с питата и
пчелите по нея.
1. Долния корпус се подрежда по следния начин: рамка с мед и прашец, рамката
с майката, рамка с открито пило, 2 изградени светли рамки, 6 рамки с ВО за градеж, 1
изградена рамка като крайна.
Много внимавам за качеството на закрепване на ВО към рамките. Свлечена или
деформирана ВО впоследствие се оказва като препятствие за усвояването на останалите
ВО зад нея. Обемът на корпусът се разделя на две части от тази деформирана пита.
Майката снася яйца до деформираната ВО, но не преминава зад нея, намалява
снасянето на яйца, и семейството се изроява.
2. Над подредения долен корпус се поставя ханеманова решетка.
3. Над ханемановата решетка се поставя втория корпус. Пилото се поставя над
рамката с майката в долния корпус, и празното пространство се допълва с изградени
пити. Изградените пити предпазват пилото от охлаждане, не се слагат ВО.
4. Над рамките поставям покривните дъски. Над тях се поставя хранилка и от
двете й страни поставям 2 кутии, в които пчелите могат влизат, пълни с 30-50 гр.
стружки восък /дебели 0,5 мм и широки 1 мм./. Работата е в това, че по това време
пашата е непостоянна, и пчелите може да не отделят восък. Те ще ползват стружките с
восък за строеж.
5. Над хранилката и двете кутии с восъкови стружки се поставя горната
възглавница и покрива на кошера.
6. Отваря се само долната прелка. Прелката на горния корпус се затваря.
7. Няколко дни давам на семействата по 1,5 литра захарен сироп 1:1. Дават се
ежедневно восъкови стружки. Тези две операции са много важни, защото ако няма
паша в природата, пчелите няма да построят ВО, които са в плодника с майката, и тя
ще бъде ограничена в яйцеснасянето.

15
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

След 7-10 дни проверявам в горния корпус, дали има заложени маточници, и
дали майката не е преминала през ханемановата решетка. Ако има маточници и липсва
открито пило, това показва, че майката е в долния корпус, където й е мястото.
Разрушавам маточниците или ги поставям в клетка за да ги ползвам за отводки. Ако
има открито пило в горния корпус, трябва да се намери майката, и да се пренесе в
долния корпус.
Отводките правя обикновено в края на май от пчелите, които се намират в
горния корпус, на семейства които не са се развили, като им давам узрял маточник от
силно семейство. Не правя сборни отводки. Отводките започвам да подхранвам веднага
след като са образувани, ежедневно с 0,5 л. захарен сироп 1:1. Отводките ги зазимявам
на 8 рамки или повече, и на следващата година дават мед.
Долната прелка е изцяло отворена при топло време и постоянно я наблюдавам.
След 25-30 дни, пчелите трябва да ползват равномерно цялата прелка. Ако пчелите
ползват само единия край на прелката, пред питата на която е поставена майката, това
означава че пчелите поради някаква причина не усвояват и не изграждат восъчните
основи поставени в долния корпус. При такъв случай трябва да се прегледа долния
корпус и да се отстранят нередностите.
При този метод пчелите се роят когато майката рязко намали снасянето на яйца
или напълно прекрати снасянето. Причините са следните:
- гибел на майката;
- намаляване на пилото в долния корпус поради разкъсване на пити;
- продължително студено време и отсъствие на паша;
- когато пчелите прекратят изграждането на ВО в долния корпус.
При отсъствие на паша подхранвам с по 0,5 л. 1:3 захар и вода. Това количество
е достатъчно за да имитира поддържаща паша, и майката продължава да снася. Давам и
восъчни стружки. Подхранването се прекратява при наличие на паша в природата.
Главна паша
По време на главната паша - след средата на май до края на юли, не правя
никакви операции, особено с ползване на дим в гнездото. Това намалява медосбора.
Ако е необходимо поставям трети корпус за складиране на нектар и мед, който
поставям най-отгоре. Тогава може да се извадят няколко пити със запечатан мед, и да
се добавят ВО.
Обикновено в края на май във горния втори корпус има много незапечатан мед.
В третия корпус поставям 9 изградени рамки и 3 с ВО. Миризмата на празните пити
поставени в най-горния корпус стимулира пчелите да събират нектар.
Силните семейства усвояват третия корпус за 1 седмица, и тогава им поставям
четвърти корпус отгоре. Пчелите реагират много добре когато имат много празни пити.
От силните семейства изваждам мед на два пъти. Когато пчелите започнат да запълват
килийките в четвъртия корпус, изваждам запечатаните пити от втори и трети корпуси.
При средно силните семейства медът се отнема в края на медосбора.
Подготовка за зимата - предварително формиране на гнездото
1. Долен корпус - След 20 август привършвам с отнемането на излишните
корпуси. Тогава отнемам светлите, изцяло запълнени с мед и прашец пити, от най-
долния корпус. На тези пити семейството не трябва да зимува. В гнездото оставям само
една рамка с прашец. В корпуса оставям 8-12 пити според силата на семейството.
Между втората и третата пита поставям ленти против акар, които изваждам след
25 дни.

16
 Метод Лонина, интенсивное пчеловождение.

2. Горен корпус - в него слагам толкова пити с мед и прашец, колкото има в
долния корпус. Не слагам ханеманова решетка между двата корпуса, защото майката
рядко се качва в горния корпус, ако в него няма рамка с пило.
Започвам да подхранвам със захарен сироп, който давам по 1 л. вечерно време.
Подхранвам дотогава докато питите в горния корпус се запечатат с мед до половината.
Тъй като семействата са много силни - на 16-24 рамки, на всяко семейство давам по 15-
20 кг. захар. При мен пчелните семейства зимуват по-добре на преработена захар, на
открито. Известно е че при преработката на 10 кг. захар, умират 3500 пчели. Но в моите
семейства има 40 000-50 000 пчели и пило на 6-8 рамки, поради което подхранването
със захар не им се отразява негативно.
Преградните дъски плътно опират до предната и задна стени на кошера.

17