Mariya Noriega - Zahranvane, Vodeno Ot Bebeto - Lesno, Savremenno, Zdravoslovno

МАРИЯ НОРИЕГА
ЗАХРАНВАНЕ,
ВОДЕНО ОТ БЕБЕТО -
лесно, съвременно, здравословно!
Информацията в тази книга дава основни насоки по разглежданите
в нея теми, но без да заменя или налага медицински, фармацевтични
или други, свързани със здравето, професионални препоръки в специ
фични ситуации или специфични области. Препоръчва се родители
те да се обърнат към следящия ги педиатър, личен лекар или друго
медицинско лице в случай', че имат притеснения относно здравето и
развитието на детето си, и преди да променят, започнат или пре
къснат каквото и да е лечение или терапия,
Предложената информация е достоверна и основана на посочените

в книгата изследвания към месец януари 2017 година. Тъй като прак
тиките, препоръките, законите и наредбите подлежат на промени,
читателят трябва да потърси адекватно професионално мнение
за най-съвременните им варианти, Авторът и издателят не носят
отговорност, в рамките на закона, за каквито и да е щети, причине
ни директно или индиректно от ползването или злоупотребата с
информацията, съдържаща се в тази книга.
ВОДЕНО ОТ БЕБЕТО-
© Мария Нориега - автор
ISBN: 973-619-7342-07-9
ВДЪХНОВЕНИЯ 2017
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор 9
За автора 14
КАКВО Е ЗАХРАНВАНЕ, ВОДЕНО ОТ БЕБЕТО (ЗВБ)? 17

Джил Рапли и историята на ЗВБ 19
ЗВБ - добре забравеното старо захранване? 23
Изкуственото хранене и пюретата 26
Захранването в най-близкото минало 29
Децата знаят как да се хранят сами - интересният
експеримент на Клара М. Дейвис за детското хранене 33
ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕМ ЗВБ? 38

Има ли недостатъци ЗВБ? 50
Пюретата - защо не са нужни? 53
ЗАХРАНВАНЕТО - ЕДНО ГОЛЯМО НАЧАЛО,

ЕДИН МАЛЪК КРАЙ 62
Съвременните препоръки за начало на захранването 63
Признаци, че бебето е готово за захранване 67
Развитие на имунната система. Човешкият микробиом 67
Развитие на храносмилателната система 69
Развитие на уменията за хранене 71
Дали не е твърде рано за захранване - въпроси и отговори 77
ЗВБ - ЗАЩОТО ВСЯКО БЕБЕ Е РАЗЛИЧНО 84

ЗВБ и кърмените бебета 84
ЗВБ и бебетата, хранени с адаптирано мляко 88
ЗВБ с повече от едно бебе 92
ЗВБ и недоносените бебета 96
ЗВБ и бебетата със специални потребности 100
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ, ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕМ ЗВБ? 104
Алергии 104
Рискът от алергии 104
Признаци за алергия 106
Децата и алергиите 107
Глутен 109
Трябва ли да избягваме глутена? 111
Храни, които трябва да се избягват
или ограничават в началото 113
Храни, които крият риск от опасно задавяне 114
Сол 115
Мед 116
Захар 116
Прясно краве мляко 117
Сокчета, чай, безалкохолни напитки 118
Пълнозърнести продукти 118
Има ли риск от задавяне? 119
Задавяне и закашляне/гадене
и разликите между тях 120
ХРАНЕНЕ И ЗАХРАНВАНЕ 127

Здравословното хранене на цялото семейство 130
Зърнени храни и картофи 132
Зеленчуци и плодове 134
Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки 137
Мляко и млечни продукти 140
Мазнини 141
Захар и захарни продукти 144
ДЕТСКОТО ХРАНЕНЕ 146

Мазнините в детската диета 151
Белтъчините в детското хранене 151
Източници на желязо 152
Бебета и деца на вегетарианска и веган диета 158
ОБЩИ НАСОКИ ЗА НАЧАЛОТО НА ЗАХРАНВАНЕТО 162

Нормални или био плодове и зеленчуци? 164
Как да предлагаме храните за самостоятелно хранене 165
Течности 166
Храни с течна консистенция 167
Зеленчуци 169
Плодове 171
Източници на белтъчини 172
Макаронени продукти и зърнени храни 174
Какво да предлагаме за хранене навън? 174
СХЕМА ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТАТА

СЛЕД 6-МЕСЕЧНА ВЪЗРАСТ 177
За автора на схемата Стефан Клейнчес 177
Схема за захранване на бебета след 6-месечна възраст 179
СЕЗОННИТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ 185

Таблица на сезонните плодове и зеленчуци 187
ГОТОВИ ЗА СТАРТА! 190

Столчето за хранене 190
Как да ограничим цапането - съвети и стратегии 191
Често задавани въпроси преди началото на захранването 195
КАК ПРОТИЧА ЗВБ? 202

Захранването в първите седмици -
какво да очакваме 203
Най-чести притеснения и въпроси в първите седмици 209
Захранването на бебето около 8 и 9 месеца 211
Най-чести притеснения и въпроси 215
Захранването между 10 и 12 месеца 216
Храненето на бебето след 1-годишна възраст 219
ЗВБ в дългосрочен план 223
Забраненият плод - нужни ли са
забраните и наградите в храненето? 225
ЗВБ ИДЕИ И РЕЦЕПТИ 229

Вариации със зеленчуци 232
Кюфтенца, крокети и други мини хапки 239
Вкусни закуски 245
Послеслов 251
Приложения 254
Практически препоръки за безопасно
приготвяне и консумация на храните 254
Полезни източници на информация 256
Библиография 258
Със спомен за мама, която ме научи никога да не па
дам духом. Тя беше отново до мен в написването на
тази книга.
С благодарност към двете ни прекрасни дъщери - на

шите малки големи учит ели във вълнуващия и поня
кога труден път на родителството. И към съпруга
ми - най-верният приятел и търпелив спътник.
С признателност към всички, които направиха въз

можно издаването и написването на тази книга - за
оказаното доверие, помощта, съветите и споделе
ните моменти. Едва ли бих могла да изброя всички,
но тази книга е плод и на вашите усилия!
В детското хранене се следват препоръки и тради
ции от преди 80 години. Преди 80 години, бебетата,
които не са били кърмени (а това са били предимно
децата на богатите, защото кърменето е било „за
бедните"), не е можело да бъдат хранени с адапти
рано мляко от аптеката, произведено от някой го
лям международен концерн. Те са били хранени с при
готвено вкъщи „мляко", което все още на английски
се нарича „формула“. „Формулата" се е приготвяла с
точно определени милилит ри сварено домашно м л я
ко, тъй като по това време не е имало дори пастьор
изирано мляко, точно определени милилит ри вода и
точно определен грамаж захар. Това е било изкуст
веното мляко за бебетата - без вит. С, без желязо,
без вит. D - децата са се разболявали от скорбут...
Венците им са кървели. Затова се е наложило да им
се предлагат витамини под различна форма - чрез
плодови сокчета, ранно предлагане на плодове, дава
не на масло от черен дроб на треска за набавяне на
вит. D... И понеже бебетата са имали нужда от тези
допълнителни храни още на 1 месец, единственият
начин, по който е можело да ги приемат, е било те
да бъдат смлени и пюрирани и да се дават слъжичка
в устата им.
Днес препоръките са бебетата да бъдат захранва
ни на 6 месеца, но ние ги захранваме по абсолютно
същия начин, по който сме ги захранвали преди де
сетилетия, когато предлагането на други храни, ос
вен мляко, е започвало 4-5 седмици след раждането.
С безброй указания, под строг лекарски контрол, сле
дейки грамовете и милилит рите и набутвайки хра
ната насила в устата им... Това е просто ужасно.“
Карлос Гонсалес, испански педиатър,

автор на книгата „Mi nino no me come“
(„Му Child Won't Eat!“)
ПРЕДГОВОР
Възможно ли е захранването да е лесен и приятен

процес за бебето и за родителите?
След бременността, раждането и първите месеци с най-
малкия член на семейството, някак неусетно, и може би пре
палено бързо, идва и моментът, в който трябва да въведем
твърдите храни. Обикновено свързваме този етап от пораст
ването на нашето бебе с немалка доза стрес, несигурност и
огромен брой въпроси. Кога точно да започнем? Какво тряб
ва да предложим първо? В какви количества? Трябва ли да
предлагаме с дни едно и също нещо? Какъв ред на въвеж да
не на храните да спазваме? Ще хареса ли бебето новите до
пълнения в менюто си? Как ще протичат новите хранения?
Как ще продължи кърменето?
Захранване, водено от бебето или ЗВБ (от английски
Baby-led Weaning) е термин, въведен от британската акушер
ка, консултант по кърмене и доктор на науките Джил Рапли.
Този нов метод позволява на цялото семейство да премине
през периода на захранването лесно, приятно и по съвсем ес
тествен начин. Както подсказва и името, процесът е воден от
бебето. Той следва стъпка по стъпка етапите на физическо
то му развитие и му дава свобода на избор и възможност да
научи нови неща, да усъвършенства по-добре моториката си
и уменията за самостоятелно хранене от най-ранна възраст.
Благодарение на този съвременен метод, бебето може да се
храни още от самото начало заедно с цялото семейство като
опознава напълно самостоятелно новите храни и следва
собствените си предпочитания и темпове. Така то изгражда
положителна нагласа към процеса в дългосрочен план. Дру-
Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 9

го голямо предимство на захранване, водено от бебето (ЗВБ)
е, че децата се научават да дъвчат още от самото начало и
няма нужда да свикват с различните консистенции в по-къс
на възраст, което е доста срещана трудност при традицион
ното захранване с пюрета.
В съвременния свят често сме склонни да възприемаме
кърменето, захранването и детското хранене като процеси,
за които се изискват строги указания и неизбежна намеса.
Сякаш сме приели, че всичко трябва да протича под някакъв
строг график или режим, че непременно трябва да спазваме
определени дни и часове, таблици или инструкции. А става
въпрос за съвсем естествени процеси, които не са болест или
медицинско състояние. И в повечето случаи е необходимо
просто да подходим с по-голямо доверие към природно за
ложените у нас и в бебето инстинкти. И да се съобразим с
нашата и неговата индивидуалност, защото всеки индивид
е различен и е трудно да има общовалидни правила за вся
ка майка и бебе. Това не значи, че трябва да се откажем от
най-новите постижения в областта на медицината или да от
хвърляме напълно научно доказани факти, които може да са
от полза за нас и за децата ни. Но може успешно да съчетаем,
да съвместим природното и естественото с медицинското и
научното по най-добър за всички начин.
В традиционните представи, наложени през последните
десетилетия на нас, на нашите родители и бабите и дядо
вците ни и дори в медицинските среди, захранването на бе
бетата трябва да започне с пасирани и пюрирани храни или
каши. Те се предлагат с лъжичка на бебето, докато то само
отваря уста и чака следващата порция храна, която му подна
ся този, който го храни. От детето се очаква да изяде опреде
лено количество от дадена храна за определен брой дни по
строга схема. То не взима почти никакво участие в процеса
на хранене, който реално, е воден от родителите.
Тази практика се налага едва в края на 19-и и началото на
20-и век с появата на първите изкуствени млека за бебета.
Поради ниската им хранителна стойност и липса на витами-
10 Мария Нориега
ни в тях, е било необходимо да се въведат допълващи хра
ни в много ранна възраст. Единственият начин те да бъдат
приемани е бил в полутечна форма и с лъжичка. И макар че
традиционно бебетата дотогава са били дълго кърмени и са
преминавали постепенно към храната на цялото семейство,
предлагането на фино пасирани храни и пюрета още от пър
вите месеци след раждането се налага като общовалиден мо
дел в детското хранене и до днес.
Естественото развитие на уменията за хранене при бе
бетата, с които е съобразено захранване, водено от бебето
(ЗВБ), следва съвсем друга последователност. Те се раждат
със силен сукателен рефлекс, за да могат да се хранят с кърма
от гърдата след раждането и в следващите месеци регулират
напълно сами приема си на майчино мляко. Около 6-ия ме
сец след раждането, когато храносмилателната им система е
вече достатъчно зряла, са налице и първите умения за самос
тоятелно хранене с други храни. Бебетата успяват да се за
държат с изправено гръбче и главичка в седнала позиция, те
могат да взимат парченца храна и да ги поднасят към устата
си, да ги разучават с уста и език, опитват се да отхапват, раз
виват способността да дъвчат и да преглъщат. След няколко
месеца ще започнат да взимат с пръстчетата си и по-малки
късчета и постепенно, около първата си годинка, ще се спра
вят все по-добре и с приборите. Децата следват непринудено
естествените етапи в развитието си!
В същото време, чрез ЗВБ, най-малките се запознават и с
различните неподправени вкусове и имат възможност да из
бират, според предпочитанията си, с какво да се хранят. Те от
криват новите храни по интересен и забавен начин - могат да
изследват тяхната форма, цвят, текстура, вкус и едновремен
но с това да подобряват уменията си за самостоятелно хра
нене. И най-важното - те са активен и заинтересован участ
ник, заедно с цялото семейство, в процеса на захранването!
В дългосрочен план се смята, че бебета, които чрез този
метод са имали избор да опознават и избират сами новите
храни, изграждат и за в бъдеще по-здравословни хранител-

ни навици и приемат храненето като цяло за изключително
приятен процес. Не на последно място, захранване, водено от
бебето (ЗВБ), може да се превърне в една по-здравословна и
лесна алтернатива и за всички в дома. Няма нужда от специ
ални пюрирани или пасирани храни, семейството се храни
заедно на масата и менюто може да се адаптира лесно и за
най-малките.
През последното десетилетие ЗВБ се превърна в особено
популярен метод за захранване в цял свят и е все по-предпо-
читан и в България. За много родители той осигурява една
нова възможност за въвеждане на твърдите храни. Те жела
ят да предложат на децата си още от самото начало един вид
хранене, при който чрез естественото си любопитство мал
ките усвояват нови умения и изграждат личните си вкусо
ве и предпочитания. Да дадат възможност още от най-ранна
възраст и на най-малките членове на семейството да след
ват собствения си ритъм на развитие и собствената си инди
видуалност. Други родители залагат на ЗВБ след неуспешен
старт с традиционното захранване или защото са открили,
че тяхното дете отказва да бъде хранено с лъжичка и пред
почита да е активен участник в хранителния процес. А често
семействата, които вече са отгледали повече от едно дете, ус
тановяват, че най-лесният начин за въвеждане на твърдите
храни е като се даде възможност да бебето да се „захрани"
само, следвайки примера на по-големите братчета или сес-
тричета и участвайки в семейните хранения.
В България ЗВБ придоби популярност през последни
те години най-вече чрез споделен опит от майки за майки
и преводни и други статии за този вид въвеждане на твър
дите храни. Един от най-подробните източници на българ
ски по темата е и блогът „За близнаците" (уушш.гаЬИгпас^е.
wordpress.com), на който съм създател и автор. Много роди
тели научават за ЗВБ и по време на срещи на доброволните
организации в подкрепа на кърменето - Ла Лече Лига - Бъл
гария и Национална асоциация „Подкрепа за кърмене" или
на лекции в училища за родители. Все още липсва обаче пъ-
лен и систематизиран източник за този вид захранване на
български език.
Тази книга е за всички, които се интересуват от ЗВБ и
искат да получат подробна и надеждна информация и съве
ти за прилагането му. В нея са събрани основните насоки и
специфики на метода и най-новите и съвременни препоръ
ки от авторитетни български и международни източници за
захранването, за детското хранене и за храненето като цяло.
Затова тя може да бъде полезна и на много други родители
при въвеждането на твърдите храни.
В книгата е включена и схема за захранване на бебета
след 6-месечна възраст на известния холандски детски ди
етолог Стефан Клейнчес от книгата му Eten voor de kleintjes,
kleintjes van 0-4 jaar leren zelf eten („Хранене за най-малките
- децата от 0 до 4 години се учат да се хранят сами"). Тя ще ви
даде полезни насоки и ориентир, когато имате нужда, за хра
ните, които са подходящи за определена възраст. В нея ще
намерите и интересни идеи и рецепти, подходящи, както за
най-малките, така и за по-големите членове на семейството.
Ще имате възможност да се запознаете и с много личен
опит и споделени истории на български родители, които са
избрали ЗВБ за децата си. И разбира се, много полезна и раз
нообразна информация по темата от различни източници.
На следващите страници няма да намерите строг „на
ставник", който да диктува правила, ограничения и количе
ства. Бих искала тази книга да е по-скоро подробен и доверен
източник на информация, спътник и помощник във вълну
ващото пътешествие на вас и вашето бебе по пътя на откри
ването на новите храни!
Приятно четене!

ЗА АВТОРА
По професия съм журналист, от онези от „старата" шко

ла, които все още държат да потвърждават информацията си
поне в три достоверни и авторитетни източници. Владея 7
езика и това често ми е помагало в тази насока, още по вре
мето, когато работех като международен репортер в един от
най-големите български всекидневници. Професионалният
ми опит ме научи също така, винаги да се опитвам да виж
дам отвъд фактите, да търся причините, да се старая да пиша
безпристрастно и вярно и да не се доверявам сляпо на всич
ко видяно, чуто и прочетено. И едва след това, да предложа
информацията и на читателите.
Вероятно и поради тази причина, в настоящата книга
почти не присъстват лично мои виждания и съвети за за
хранването. Вместо това, в нея съм се опитала да направя
едно подробно „журналистическо разследване" на последни
те за момента препоръки за кърменето и бебешкото и дет
ското хранене, за храненето на цялото семейство, както и
надеждна информация за ЗВБ. Тя, разбира се, е резултат и от
моите лични впечатления и опита на децата ми с този метод
на въвеждане на твърдите храни. Но събира в себе си най-ве
че голяма част от нещата, които вълнуват, и на които ме нау
чиха през годините, вече вероятно хилядите майки, избрали
да захранят бебетата си по този начин и в България.
Първата ми среща със ЗВБ беше в началото на далечна
та вече 2008 година. По това време живеехме в Холандия и
наближаваше периодът, в който трябваше да обмисля въ
веждането на твърдите храни за нашите изцяло кърмени
до този момент дъщери-близначки. Честно казано, всич-
ко, което ми предстоеше, ме изпълваше по-скоро с тревога.
През изминалите почти 6 месеца от раждането, кърменето
се беше оказало толкова удобно, естествено и лесно! А сега
четях различните схеми, опитвах се да запомня последова
телността на храните и броят на лъжичките и се чувствах все
по-объркана при мисълта, че ще трябва да приложа всичко
това, умножено по две.
Изход от притесненията си получих съвсем неочаквано
на поредния преглед в детската консултация. Педиатърката
ми даде съвсем кратка брошура с насоки за захранването и
добави, че ако искам мога да погледна в интернет и за клип-
четата на Оливиер, който се храни сам - един нов вид въвеж
дане на твърдите храни... Оказа се, че мъникът, благодарение
на майка си - филмов режисьор - се беше превърнал в свое
образна медийна звезда. По онова време, когато правенето
на клипчета не беше сред функциите на всеки фотоапарат и
мобилен телефон, тя беше публикувала кратки филмчета за
прогреса на неговото захранване, водено от бебето.
Малкият Оливиер стана моят пръв „учител" - беше ми
достатъчно само да го видя, за да разбера, че точно това
ще е методът, по който ще въведа твърдите храни и за мо
ите деца. По това време все още не беше излязла книгата на
Джил Рапли за ЗВБ и основният ми източник на информация
беше сайта на холандския детски диетолог Стефан Клейнчес
(www.borstvoeding.com), неговите статии, схемата за захран
ване и въпросите и дискусиите във форума му за самостоя
телно хранене...
Две години по-късно, впечатлена от резултатите на този
„революционен" тогава метод, реших да се свържа с Клейн
чес и да го помоля за разрешение да преведа статиите му за
самостоятелното хранене и схемата му за захранване и на
български, за да бъдат публикувани в неговия сайт и в блога
ми „За близнаците". Бях водена най-вече от желанието да спо
деля и с други родители информацията за това колко лесно и
безпроблемно може да протече захранването по този начин.
Тук е мястото да изразя и безкрайната си благодарност към

Стефан - както тогава, така и сега, той откликна веднага на
молбата ми, неговите статии и схемата да станат достъпни и
полезни и за българските родители.
След първите плахи стъпки ЗВБ започна да придобива
постепенно все по-голяма популярност и в България. И ви
наги съм изпитвала особено чувство на удовлетворение от
факта, че това се дължи отчасти и на моите усилия и на мно-
гобройните вече статии по темата, публикувани в блога ми.
Връзката ми със ЗВБ продължава вече много години след
захранването на собствените ми деца. Винаги съм се радва
ла и се радвам да споделям опита си или да помагам на оне
зи майки и родители, които, както мен някога, се чувстват
объркани и неуверени в началото на захранването. Понякога
са нужни само малко окуражителни думи и напътствия, за
да може всичко изведнъж да стане по-лесно! Все още помня
почти всички майки и мъничетата им, които първи се „ос
мелиха“ да поемат по пътя на ЗВБ в България. Въпросите и
тревогите, радостите и щастливите моменти! Много от тях
захраниха и следващите си деца по метода и поеха „щафета
та“, за да продължават да разпространяват информацията за
него и да помагат от своя страна на други майки и бебета. И
броят им нараства все повече!
Тази книга е за всички вас!
Мария Нориега
КАКВО Е ЗАХРАНВАНЕ,
ВОДЕНО ОТ БЕБЕТО (ЗВ Б)?
Захранване, водено от бебето (ЗВБ) е известно на ан

глийски като Baby-led Weaning, съкратено BLW (термина
„weaning" тук не означава отбиване, а „захранване") или
Рапли метод (Rapley weaning). Това е един сравнително нов
метод на захранване, който става особено популярен след
издаването на книгата „Baby-led Weaning: Helping Your Baby
to Love Good Food" на Джил Рапли и Трейси Мъркет през
2008 г. във Великобритания.
ЗВБ е метод, при който на детето се дава възможност
още от самото начало да се храни самостоятелно с пар
ченца храна. Захранването е съобразено с препоръките на
Световната Здравна Организация (СЗО) за въвеж дане на
твърдите храни след 6-месечната възраст на бебето, като
до този момент то се храни изклю чително с майчина кър
ма или адаптирано мляко, в случаите, при които бебето не
получава кърма.
При ЗВБ детето има контрол над процеса на хранене още
от самото начало, по същия начин, по който то е контролира
ло само храненията си при кърменето на поискване. Бебето
решава само какво, в какво количество и с какво темпо да
приеме при въвеждането на твърдите храни, които му пред
лагат родителите му.
Основните характеристики на ЗВБ са:

• Детето участва с останалата част от семейството по вре
ме на семейните хранения

• На бебето се предлагат същите (здравословни) храни,
както на всички останали членове на семейството. Те
са съобразени с неговите умения до момента - в нача
лото по-големи парчета, които може да държи в юмру-
чето си, след това и по-малки.
• Децата се хранят самостоятелно още от започването
на захранването, първоначално с ръце, а по-късно и с
прибори.
• Кърменето и предлагането на адаптирано мляко (в
случаите, в които бебето не получава кърма) продъл
жават да са на поискване, без да са съобразени с оста
налите хранения.
С основание ЗВБ може да се нарече най- лесното и естест

вено захранване, при което на детето се дава възможност да
се храни самостоятелно още в началото и да открива само
храните - тяхната консистенция, форма и вкус. Идеята е, че
пюретата и пасираното ядене всъщност не са естествената
храна за бебетата при прехода им от кърменето (или хране
не с АМ) към твърдите храни. Те са продукт на развитото ни
общество и може дори да окажат неблагоприятно въздейст
вие при захранването - децата може да не получат възмож
ност да се научат да дъвчат и често не могат да контроли
рат храненията си. А в естественото развитието на бебето
около 6-ия месец започва фаза, в която то е в състояние да
взима само храната си, да я поднася към устата и съответно
да се учи да дъвче и преглъща. Храносмилателната систе
ма от своя страна, вече също е готова за храни, различни от
мляко. Бебетата, захранени по този начин, обикновено не са
злояди, научават се по-бързо да си служат добре с ръцете си,
развиват по-бързо координацията между ръцете и устата.
Като цяло те се хранят и по-разнообразно и здравословно и
се научават от най-ранна възраст да регулират сами количе
ството на приетата храна. Научавайки се да управляват сами
апетита си, те имат и по-малък риск от проблеми с наднор
мено тегло и затлъстяване и в по-късна възраст.
ЗВБ разказ
Моето момче Богдан е вече на 1 година и 3 месеца. Започ
нахме захранване, водено от бебето на 6 месеца и половина.
Той е много своенравен, не търпи някой да му налага какво-
то и да е - иска самичък да избира какво, как и кога. Нямам
идея дали се отнася лично за него или всички бебета са така!
Методът при нас беше успешен, но и психологическия подход,
смея да твърдя, е много важен. Нито едно правило не може
да се използва стриктно, човек трябва да е гъвкав. И да не се
самозалъгва, че е редно да контролира детето си, само защо-
то е по-голям. А и дали може да го прави, ако иска?
Според мен, ЗВБ е чудесен метод, защото е най-естестве-
но да си откъснеш ябълката от дървото и д а я загризеш, а не
да я складираш, белиш, пасираш, да добавяш консерванти, да
съхраняваш в хладилници...
И най-вече, ЗВБ е чудесен метод, защото бебето заема ро
лята, която му принадлежи така или иначе - на водещ в това,
що се отнася до него самото. Нека му върнем това право!
Сега Богдан вече яде с лъжица, пие сам от бутилка и си
хапва всичко!
Ира, майка на Богдан, 1 г. и 3 м.
ДЖИЛ РАПЛИ И ИСТОРИЯТА НА ЗВБ

Захранване, водено от бебето е термин, въведен от бри
танската акушерка, консултант по кърмене и доктор на на
уките Джил Рапли. Тя е дългогодишен здравен работник и
е била заместник-председател на инициативата „Приятели
на бебето" на УНИЦЕФ във Великобритания. Заедно с жур
налистката Трейси Мъркет е автор на книгата „Baby-led
Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food", която е издаде
на за първи път през 2008 г, и вече е преведена на 15 езика.
Двете са авторки и на няколко други книги - за кърмене и
родителство, водени от бебето, както и за рецепти за ЗВБ.

Джил Рапли е майка на 3 деца и идеята за захранване, при
което детето има избор и свобода при въвеждането на твър
дите храни, се ражда не само от опита й като майка, но и от
практиката й като здравен работник. В биографията си тя
споделя, че още от самото начало на работата си с родители,
тя се сблъсква с проблемите им при въвеждането на твърдите
храни и започва да поставя под въпрос ползите от традицион
ните методи на захранване. Убежденията й се затвърждават
и от собствения й опит като родител. Рапли захранва първите
си две деца на 4-месечна възраст с пюре, както са препоръки
те по онова време. Тя забелязва, че около 6-месечна възраст
те започват сами да проявяват много по-голям интерес към
храната. На практика посягат към това, което е в чиниите на
по-големите и успяват да се хранят и сами с някои от неща
та, с които се храни цялото семейство. С третото си дете, тя
просто решава да предприеме по-спокоен и свободен подход
и затвърждава окончателно убеждението си, че захранване
то може да протече по съвсем различен начин. Както и мно
го други майки преди нея, си дава сметка, че бебетата могат
съвсем сами да дадат знак кога са готови за нови храни и да се
хранят напълно самостоятелно още от самото начало, ако им
се даде възможност и им се осигури подходяща храна.
Рапли открива постоянно и чрез работата си, че много от
родителите имат проблеми при захранването, защото бебе
тата им отказват новите храни или не могат да се справят на
по-късен етап с парченца храна. Те намират решение на тези
трудности, като приложат един по-спокоен подход, в който
се дава повече свобода на самото дете. Така тя започва да съ
ветва и в практиката си родителите да изчакат до около 6-ия
месец със захранването, което не е в голям разрез и с тога
вашните препоръки то да започне между 4-тия и 6-ия месец.
Рапли забелязва, че тази малка разлика, променя съществе
но начина, по който протича въвеждането на новите храни.
Джил Рапли задълбочава наблюденията си по въпроса и
докато подготвя дипломната си работа за придобиване на
магистърска степен, в която прави малко проучване с група
родители на 4-месечни бебета. Целта на изследването е да
се установи каква ще е реакцията на децата при въвеж дане
то на новите храни, ако не бъдат хранени с лъжичка, а им се
даде възможност сами да боравят с храната си. Проучването
продължава до 9-месечна възраст на бебетата, като всички
от тях са кърмени на поискване през цялото време.
На родителите се препоръчва да взимат децата си с тях
на масата когато се храни цялото семейство и да им дават
възможност да посягат към храна, за да могат да я изучават
и евентуално да опитват от нея, ако имат желание. Като част
от експеримента родителите водят дневник за поведението
и развитието на децата през периода и заснемат с видеока
мера поведението им на масата на всеки две седмици.
Клиповете и записките им показват, че на 4-месечна
възраст бебетата все още не са в състояние да посягат към
храна, но малко след това вече успяват да взимат парчен
ца в ръчичката си, някои по-рано, други по-късно. Веднага
щом развиват умението си да взимат храна, всички бебета
започват да я поднасят към устата си. Част от тях започват
да се опитват да ближат или да мачкат храната с уста още от
5-месечна възраст, но не успяват да преглъщат дори малка
част от нея. Общото между всички бебета на този етап е, че
те проявяват голям интерес към нещата, които могат да раз
глеждат и да опитват с уста, макар че все още не проявяват
интерес да се хранят с тях.
На около 6 месеца и половина всички бебета в проучва
нето вече успяват да поднасят самички храна към устата си и
да я смачкат с венците си и само седмица или две след това,
започват и да я преглъщат. Тогава започва всъщност и истин
ското самостоятелно хранене, при което детето реално прие
ма храна, а не само я поставя в устата си. За бебетата яденето
вече не е само интересно забавление и те все по-малко иг
раят с храната и все повече започват да ядат целенасочено.
Постепенно се подобрява и координацията очи-уста и фини
те моторни умения и бебетата успяват да хващат и по-малки
парченца храна с пръстите си.

При приключването на експеримента, на 9-месечна въз
раст, всички бебета са опитали много и разнообразни храни
и продължават да споделят менюто на цялото семейство.
Много от тях все още боравят с храната с пръсти, но някои
правят и първи опити с лъжичка или виличка. Родители
те им посочват, че те опитват новите храни със желание и
участват с удоволствие в семейните хранения. Децата нямат
трудности с дъвченето и преглъщането, нямали са проблеми
със задавяне, а само рядко и инцидентно са се закашляли.
Точно по времето, в което Джил Рапли приключва из
следването си, се налагат и настоящите препоръки бебета
та да бъдат изключително кърмени до 6-месечна възраст и
едва след това да се започне плавно въвеждането на твърди
храни. Според най-съвременните проучвания, подкрепени с
изследвания в световен мащаб и присъстващи в официални
те препоръки на СЗО и други водещи организации в областта
на педиатрията по света и в България, бебетата трябва да се
хранят само с кърма или адаптирано мляко (в случаите, ко-
гато бебето не получава кърма) в първите 6 месеца. Захран
ване, водено от бебето им дава не само тази възможност, но
е съобразено с тяхното индивидуално развитие и зачита
собствените им предпочитания, вкусове и темпове.
ЗВБ разказ
Бях чула за ЗВБ още преди даже да имам дете, вече не
помня от къде и даже не знаех точно в какво се изразява. Мо
ето дете е изключително кърмено до 1 година и от самото
начало знаех,че захранването ще започне около 6-и месец и
не по-рано. С наближаване на момента, започнах да чета за
етапите и схеми на стандартно захранване. Така се обърках
и изнервих с всички грамажи и последователности, че спо
делих със съседката си. Тук е моментът да кажа, че живея
във Великобритания. Комшийката ми е англичанка, детска
медицинска сестра, с 3 деца, и тя ми каза: „Защо не опиташ
ЗВБ?". Прочетох книгата и вече знаех 100%, че това е наши-
ят начин за захранване. Може би ми беше по-лесно, защото
роднините нямаше как да ни се месят и тук ЗВБ е широко
разпространено.
В началото ме беше страх да храня бебето сама, задъл
жително съпругът ми беше с мен, защото ме беше страх от
задавяне, но бързо преодолях това. Имаше и периоди, в кои
то беше трудно и нищо от храната не отиваше в устата.
Беше една непрестанна игра, но когато започнеш да виждаш
координирани движения или как 2 пръстчета си хващат бо
ровинка и сам си поднася лъжица в устата... на 9 месеца, се
чувствах толкова горда!
Тук на консултациите не ме гледат странно, когато кажа
как съм захранила, но обикновено започват да разказват и
за стандартния метод. В същото време обаче препоръчват
„finger food" (храна за хранене с пръсти) от 9-ия месец. Ясли
те започват от много рано и храната, която се дава, се носи
от родителите. Имам наблюдения, че 1-годишните деца се
оставят да се хранят сами, независимо колко ще се изцапат.
От рано започват насърчаването на самостоятелното хра
нене, разбира се, с помощ, когато е нужна.
Сега синът ми е на почти 2 години и се справя от лич
но с храненето сам. Плодовете и повечето зеленчуци са м у
любими!
Елеонора, майка на Даниел на 2 г.
ЗВБ - ДОБРЕ ЗАБРАВЕНОТО

СТАРО ЗАХРАНВАНЕ?
Запитвали ли сте се някога как е протичало захранването
в миналото или през вековете?
Все пак човешкия род е оцелял и продължава да оцелява
все още в много далечни краища на света и без сокове, пасато-
ри и кухненски роботи, бурканчета с пюрета и специални бе
бешки храни. Самият живот на хората в миналото също едва
ли е позволявал да бъдат отделяни много време и усилия за
Захранване; водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 23

приготвяне на различни храни за най-малките членове на се
мейството. Вероятно сте чували от разказите на вашите баби
и дядовци или техните родители, че животът по онова време
е бил доста тежък, особено на село. Жените са носели вода
за домакинските нужди, работели са по цял ден на полето,
грижели са се за животните, предяли са и са тъкали, шиели
са сами дрехите си, всичко се е перяло на ръка... Хлябът се е
месел и печал вкъщи, домашно приготвени са били и пове-
чето други хранителни продукти като сирене, масло, кисело
мляко. Трудно е било консервирането на плодове, зеленчуци,
месо. Менюто е следвало сезоните и религиозните обичаи.
Често готвенето и всекидневното домакинстване вкъщи са
били поверени на по-възрастните жени, които вече не са мо-
жели да вършат друга тежка работа. По-младите са работели
на полето, дори почти веднага след раждането...
Лесно е да предположим, че в тези условия едва ли някой
е приготвял специални храни за най-малките. Те просто са
следвали естественото си развитие и са преминавали от едно
по-продължително кърмене към общата за всички храна.
За жалост, няма много данни как и с какво са били за
хранвани децата дори само преди няколко столетия. Извест
но е обаче друго - до края на 19-и век, когато започват да
се появяват първите изкуствени млека, общоприетата нор
ма е била децата да бъдат кърмени. Те са били хранени или
от майките си или от дойки, професия, която е било доста
разпространена по онова време. Данните сочат, че кърмата
е била основна храна до около първата годинка, като на бе
бетата са се предлагали постепенно малки порции от храна
та на цялото семейство. Късчета хляб, потопени в ястията,
коричка за дъвчене или кокалчета за смучене и огризване.
Така най-малките са преминавали плавно към общото хране
не. Друга практика, разпространена в много краища на света,
е била на детето да се предлагат предварително сдъвкани от
родителите храни докато то започне да се храни само.
На бебетата, които по някаква причина не е било възмож
но да се осигури кърма, се е предлагало животинско мляко,
като дори е имало практика те сами да бозаят от вимето на
специално определени за целта животни. Според географ
ските ширини, за заместители на майчиното мляко се е
ползвало мляко от кози, овце, магарета, крави, коне, дори
свине и камили. В някои случаи са се предлагали и каши
от различни брашна. Поради лошите хигиенни условия,
много често опитите за хранене на малки бебета по този
начин или дори с примитивни уреди за дохранване, често
са завърш вали с фатален край. Археолозите все още нами
рат доказателства за това при разкриване на погребения
на невръстни дечица, изпратени в сетния си път заедно с
приспособленията, с които са били хранени. Днес е извест
но също така, че млякото от други животински видове не
може да осигури нужните хранителни вещества за човеш
ките бебета. То е съобразено със специфичните нужди на
малките бозайници-животни, а не на малките хора.
Разговор с баба Тодорка, родена 1939 г.

от село Зимевица
- Кога сте захранвали едно време?
- Кога вида, че е гладно. Не стига м у вече кърмата. И
не като сега, а какво ние ядеме, ше му топкам и ше му дам
от това, дека ние си ядеме. И оно си го дъвче, дъвче, дъвче
и така.
-Горе-долу колко са били големи бебетата, пом
ниш ли?
- Когато започва да не му стига кърмата - от 6 месеца.
От тогава требва да си го прихранваш, защо вече нем у стига.
- На колко си ги отбила твоите деца?
- На една съм ги отбила и двете, отбивам ги, че вече и
кърмата намалева и си нема, и требва да идеш и у нивата да
работиш, па детето да го оставуш при бабата...
- Как сте работели на нивата?
- Е как, занесеме го т а м улю лкя. Такава лю лкя от „иска
на", тъкано на домашен разбой. И туриме у люлилата, у ни-

вата и вържеме там. Па ние сме си очели чак на оня край на
нивата. Мое да е варекало, мое какво да е работило, го не чуе-
ме. Кога се върнеме, те тогава. А сме ги оставяли и така у ни
вата. Кога се върнеш, оно, като станат по-големки, ровило,
та яло секакво, какво намери и те така... Така сме ги гледали
едно време.
- Имало ли е време, в което не ходите на работа?
- Е, като родиш, до 40-тио ден си се пазеа жените - вкъщи
само с детето си се... а-а-а, само с детето! Трепва да готви на
ония, дека са очели на работа.
- Имало ли е жени, които нямат кърма?
- Има, има си такива, ама тогава не е било, като сега, да
има и млеко и сичко, а тогава не е имало. А земат брашно, та
го препечат, препечат, та стане кафено и с топла вода го
разтопи, и го тури в една паница, и му куска, куска с лъжица.
Те това го рани. Така е първо с това (кашата), па после вече и
обща храна, ама те до 4 месеци си го с това се хранат.
Записано от Симона Стоянова
ИЗКУСТВЕНОТО ХРАНЕНЕ
И ПЮРЕТАТА
В края на 19-и век индустриализацията и необходимост
та жените да работят извън дома си налагат все повече тъ р
сенето на заместители за храненето на бебетата, за сметка
на кърменето. Въпреки че са широко рекламирани, първи
те изкуствени млека са били много далеч от оптималното
хранене, което трябва да се осигури в кърмаческа възраст.
Те обикновено са съдържали различни брашна, нишестета,
декстрини и захар.
През 1867 г. немският химик Юстус фон Либих създава
т.нар. „детска супа", смесица от краве мляко, малц, пшенич
но брашно и калиев бикарбонат, която се лансира на пазара
като „перфектния" заместител на кърмата по онова време.
Сместа, която скоро след това започва да се продава и в пра
хообразна форма, поставя началото на индустрията за произ
водство на изкуствени млека за кърмачета. В същата година
немският предприемач Хайнрих (по-късно, когато се мести в
Швейцария - Анри) Нестле, вдъхновен от успеха на продукта
на Либих, пуска на пазара и „Млечната храна Нестле", изсуше
на гранулирана смес от фино смлян, двойно препечен сухар и
подсладено кондензирано краве мляко, която според рекла
мата е „по-добра от млякото".
Първите „адаптирани" млека реално са лишени от вся
какви витамини и минерали и са бедни на белтъчини, не
обходими за оптималното развитие на бебето. Лекарите
бързо забелязват, че децата, хранени с тях, често не растат
добре и понякога дори се разболяват, било заради храни
телни дефицити, било заради неспазване на хигиената или
указанията за приготвяне на смесите. В отговор се нала
га практиката в храненето на бебето да се въведат още от
2-ия или 3-ия месец и други храни, с които се е вярвало, че
ще се запълнят тези липси. Тъй като в толкова ранна кър-
маческа възраст, то не може да дъвче, се препоръчва дава
нето на плодови и зеленчукови сокчета, зърнени каши или
ситно смачкани и разредени с течност храни, които бебето
може да преглъща наготово.
В първите десетилетия на 20-и век се променят драстично
и практиките за кърмене. Налага се мнението, че естествено
то хранене трябва да бъде строго следено и да се подчинява
на определени норми и таблици, а не на природно заложени
те инстинкти на майката и бебето. Почти всички педиатри
съветват майките да хранят под режим и в строго определе
ни часове, което допълнително затруднява кърменето. След
вайки строго наложените правила, кърмачките изведнъж за
почват да произвеждат „малко" или „нехранително" мляко,
което не „достига" на децата им. Налага се убеждението, че
само след броени месеци кърмене, бебетата трябва да бъдат
дохранвани, за да растат оптимално. На пазара навлизат все
повече и първите пюрета и каши за кърмачета.

С развитието на индустрията за консервирани храни,
фабриката „Гербер“ се налага като първия голям произво
дител на бебешки пюрета през 30-те години на миналия
век в САЩ. Собствениците й откриват нова пазарна ниша
за продажби на плодове и зеленчуци в консерва - техните
бурканчета със снимка на бузесто бебе се рекламират ш и
роко в различни печатни издания и дори в специализирани
медицински журнали. Периодът е особено подходящ, защо-
то в научните среди по това време се води усилен дебат за
важността на витамините за човешкото здраве. И ако до то
гава се е препоръчвало изключително кърмене дори до 9
месеца и плодовете и зеленчуците са били предлагани след
това, то постепенно се налага вече опроверганото в наши
дни виждане, че и детската диета трябва да включва повече
„витамини" от най-ранна възраст. Поради все още лошите
хигиенни условия по онова време, приготвянето на храна
за толкова малки деца в домашни условия също се счита
за рисково и изисква спазването на специални препоръки.
Производителите на първите бебешки пюрета насочват
рекламите си точно към улеснението за домакинята, кое
то предлага техния продукт и към неоспоримите ползи и
безопасното хранене за бебето. С все по-широко достъпни
те нови, „полезни" и „сигурни" бебешки храни, постепенно
се налага и убеждението, че те могат да бъдат предлагани и
още в първите месеци от живота на бебето.
Тъй като храносмилателната система на кърмачетата в
толкова ранна възраст все още не е готова за други храни ос
вен мляко, често се наблюдават различни неразположения
при самото ранно захранване и към него също започва да се
подхожда особено внимателно. Изготвят се специални схеми,
следят се прецизно определени количества, спазва се строг
ред на въвеждане на храните по дни, седмици и месеци.
Въпреки всичко това, лекарите започват да се сблъск
ват все повече и с проблеми при захранването с новите хра
ни - много деца отказват да се хранят или родителите им
не успяват да им дадат препоръчаните количества. Те не ис-
кат да ядат дори в по-късна възраст, трудно приемат нещо
ново и отказват да дъвчат. Данни от онова време сочат, че
от 50 до 90% от посещенията при педиатрите са свързани
именно с проблеми от този род, които лекарите наричат
„анорексия". Съветите за преодоляване на подобни ситуа
ции стигат дори до крайности - да се остави детето гладно,
докато само не „започне" да яде или да се търсят начини
храната да му се предлага почти насила, или с различни
трикове и „игри". Някои педиатри, от друга страна, забеляз
ват още тогава, че въвеждането на твърди храни проти
ча много по-лесно, ако на бебето се даде избор да следва
собствените си вкусове. Подобни съвети се откриват дори в
книгата „Грижи за бебето и детето" на д-р Бенджамин Спок,
който е считан за светило в педиатрията по онова време,
макар че други негови виждания, особено за кърменето, не
намират широка подкрепа днес.
ЗАХРАНВАНЕТО В НАЙ-БЛИЗКОТО МИНАЛО
През втората половина на 20-и век ранното въвеж дане

на твърдите храни остава общоприета практика, макар че
се появяват и първите препоръки на бебетата да се дават
и пюрета с по-едра консистенция, за да може да се научат
да дъвчат. Повечето родители започват захранването на
3 или 4 месеца с фино смлени пюрета и каши, като посте
пенно се минава към по-едра консистенция и евентуално
се предлагат и парченца храна за самостоятелно хранене в
по-късна възраст.
Интересна алтернатива на традиционното „педиатрич
но" захранване в края на 90-те години и до днес е т. нар. „пе
дагогическо захранване", което придобива доста голяма по
пулярност в страните от бившия СССР и частично и у нас. То е
насочено изключително към кърмените бебета и при него се
започва с даване на определен брой „микродози" (парченца
колкото грахово зърно) от подходящите храни на семейство-

то. По този начин децата свикват да се хранят от общото
меню още от самото начало и постепенно преминават изця
ло към него след навърш ване на първата годинка или кога-
то покажат готовност. Педагогическото захранване едва ли
може да се нарече предш ественик на ЗВБ, защото въпреки
че и при него се избягват пюретата, то все пак не дава почти
никаква самостоятелност на бебето в храненето и избора
му на храни.
За съжаление, не само в миналото, но и до ден днешен,
родителите често получават противоречиви съвети за кър
менето и захранването. В България все още се срещат пре
поръки, дори от медицински лица, бебетата да се хранят от
гърда по определени режими и графици, да се дават вода,
чайчета и други течности на изключително кърмените бе
бета или да се включат плодови или зеленчукови сокове в
храненето им още от втория или третия месец. Макар че
препоръките на СЗО и дори на Министерството на здраве
опазването, са децата да бъдат изключително кърмени до
6-ия месец, на практика захранването много често започва
доста по-рано.
ЗВБ разказ
ЗБВ - една абревиатура, непозната доскоро за мен... Не
щата се изясниха, когато дойде поредната промяна в приори
тетите на живота ми и аз се превърнах в щастлива баба на
две прекрасни близначки, родили се в далечна Аляска!
Самата аз станах майка за първи път на нормалната по
мое време 22-годишна възраст. Информация никаква, освен
няколко часа упражнения и повиване на кукла в женската
консултация, която посещавах като бременна. Съществу
ваха рутинни посещения вкъщи при новороденото бебе от
екип педиатър и акушерка. Всичко останало беше на основа
та „проба-грешка". Някакви „допотопни" подобия на ръчни
миниатюрни помпи за изцеждане с нулев резултат. А имах
силна лактация и получих мастит, от операция ме спаси ня-
какво чудо и приложена „бабина" терапия... И тогава стана
интересно - бебето суче лакомо, а от другата гърда тече на
фонтан мляко - както обичаше да коментира любимата ми
баба: „С толкова много кърма, това лят о отгледахме един
Цветан, едно малко прасенце и 40 малки пиленца"! В първите
3-4 месеца с бебето живяхме на село. При следващото бебе -
дъщеря ми, историята се повтори, но тогава функционираше
новопостроен „Майчин дом" в Габрово, имаше специална л и
нейка за събиране на банките с майчина кърма, дори някакво
минимално заплащане на същата... Това беше епохата на д-р
Спок и неговата книга - единствена информация за отглеж
дане на новородени и малки деца.
Аз имах щастието да кърмя своите две деца - синът ми
започна да пие вода след 7-ми месец. И двете бяха захранени
с храна от тогавашните детски кухни, функциониращи към
детските ясли. И двете ми деца, след 10-11 месечна възраст,
сутрин хапваха с охота попара от препечен хляб или сухар,
сирене, масло - попарени с вряла вода или чай от шипки. За
следобедна закуска често приготвях каша от препечено
брашно. Обичаха много варена или печена тиква, а плодове и
зеленчуци имахме в изобилие.
Самата аз съм отгледана като бебе от моята невероят
на баба Елена - уникална личност, от последните носители
на стари познания, умения и практики, пренесени през веко
вете в българския бит. Кърмено бебе, което от 6-и месец е
захранено с намачкана боб чорба. Коричка от домашен хляб
- изпечен в пещ и замесен с квас от хмел, залъгалка и помощно
средство при никнещи зъби. За разнообразие - варено сладко
цвекло или печена тиква. За подслаждане на каша от препе
чено брашно - петмез от захарна метла, мъст от грозде -
всичко собствено производство. Безметежна епоха, толкова
бързо заличена от препускащото съвремие!
И вече, озовала се в Аляска, като съвременна баба, преска
чам безстрашно в практиките на 21 -ви век за отглеждане на
новородени. Освен това там нещата са толкова различни от
Европа и България - трудно сравними...

Първи шок - никакво къпане сутрин и вечер, препоръчи
телно къпане през 3 дни, което се оказва много полезна прак
тика. Специални и много удобни пелени за повиване през на
чалните месеци (в Европа не се практикуват). Подарък за
майката - електрическа помпа за изцеждане на кърма - вър
ши чудесна работа!
Бебета и малки деца са облечени леко, почти винаги боси,
при всякакви атмосферни условия са извън къщи - на въздух и
светлина! Възхищавам се на дъщеря ми, която успява да кър
ми в тандем двете близначки със специална възглавница за
кърмене. Без прием на вода по никакъв повод - изискване на
педиатъра! Близначките растат с часове, толкова различни
външно, всяка със собствен характер...
След навършване на заветните 6 месеца идва време за
промени - пътя на ЗВБ или Захранване водено от бебето.
Признавам си, това е нещо ново за мен, но си струва усили
ето! Столчета - масички и опитите започват! Профилак
тично пода под тях се покрива с непропускаща материя.
Варен морков, тиквички, картоф - обикновен или сладък,
круша, ябълка - всичко се приема с интерес! Мама е седнала
срещу двете бебета и хапва същите парченца, като тези,
поставени върху масичките им. Любопитството надделя
ва, малкит е ръчички непохватно хващат храната и след
многобройни опити част от нея се намира под масичките, а
има и щастливи попадения в устата, започва едно изследо
вателско смучене и мляскане! На следващия ден в пелената
се виждат парчета от морков - коремчетата усвояват но
вата храна! В края на 8-ми месец идват първите зъбчета,
вече са опитани чушки, броколи, папая, банани... Кърмата
все още е основната храна, учат се да пият вода от чаша,
държат лъжичката здраво, мама я пълни с авокадо, подава
в ръчичката и успяват да сложат съдържанието в устата
си... Първите житейски навици се усвояват успешно!!!
Благовеста Райкова,
баба на Калия и Елена, 9 м.
ДЕЦАТА ЗНАЯТ КАК ДА СЕ ХРАНЯТ САМИ -
ИНТЕРЕСНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ НА
КЛАРА М. ДЕЙВИС ЗА ДЕТСКОТО ХРАНЕНЕ
През 1939 г. американската изследователка и педиатър

Клара М. Дейвис представя изключително интересно из
следване, което и до днес се счита за своеобразен револю
ционен труд в областта на детското хранене. Експериментът
й има за цел да покаже, че децата от най-ранна възраст „зна
ят най-добре" как да задоволят пълноценно хранителните
си нужди, водени от естествените си инстинкти. Според нея,
човешкото тяло има свои природно заложени механизми, с
които се приспособява към външните фактори - концепция,
възприета по-късно като „мъдростта на тялото". То е в със
тояние не само да реагира например с изпотяване при пови
шаване на температурата, но е способно и само да регулира
хранителните си нужди и дори предпочитания, за да се оси
гури оптимално развитие и дори преодоляване на дефицити.
Проучването на Клара М. Дейвис носи заглавието „Сво
бодния избор на диета при малките деца" и има за цел да
докаже на медицинската общност, че в детското хранене
няма нужда да се налагат строги схеми, ограничения или
определени количества, каквато е тенденцията тогава (а и
до днес все още). Децата, които могат да избират от голям
набор здравословни храни, са в състояние сами да изградят
най-пълноценното за тях меню и да растат и да се развиват
отлично. И макар че по днеш ните етични, морални и науч
ни стандарти, подобен експеримент не може да бъде нито
повторен, нито напълно приет, той все пак си остава един
много интересен поглед по отношение на захранването и
детското хранене.
В изследването си Дейвис проследява хранителните на
вици на 15 бебета в продължение на няколко години - 6, за
някои от тях. Децата в проучването са от семейства на млади
самотни майки или на вдовици, които се съгласяват да ги ос
тавят за отглеждане в специално, посветено на експеримен-

та, сиропиталище в Чикаго. Те са на възраст между 8 и 11 ме
сеца и са изключително кърмени до този момент.
На бебетата от изследването се предлага всеки ден да
се хранят с набор от 33 храни, които включват пресни пло
дове и зеленчуци, мляко, вода, зърнени култури, месо, риба
и животински дреболии. Пред децата се поставя поднос с
избор от тези ястия, някои от които варират за различните
хранения през деня и те сами дават знак какво биха иска
ли да опитат. До всяко дете седи медицинска сестра, която
следи желанията му и евентуално помага при храненето,
но следейки стриктно волята му. Няма ограничения за про
дълж ителността на храненията, но обикновено интересът
на самите деца не продължава повече от 20-25 минути.
В първите дни много от децата не показват конкретни
желания или предпочитания, и когато подносите са поставе
ни пред тях, те просто разглеждат, някои облизват усилено
чистите лъжици, други захапват самия поднос, чиниите или
дори парченца хартия. Наред с това обаче бебетата по-къс
но опитват почти всички предложени им храни и личицата
им красноречиво показват дали са харесали нещо или вку
сът ги изненадва и не им допада. Само след няколко дни, те
вече започват да изграждат определени предпочитания и
сами избират според това, което вече им е харесало. В пър
вите седмици храненията понякога не са балансирани - едно
от децата изпива почти литър мляко на едно хранене, друго
изяжда цели 6 яйца, трето залага на огромни, дори за въз
растен, количества червено цвекло... Въпреки тези „ексце
сии" нито едно от тях не получава някакво неразположение
и просто в следващите хранения количествата от тези храни
са намалявали или те са били напълно пренебрегвани.
Интересно е и наблюдението на Дейвис, че когато децата
се разболяват, те обикновено отказват почти всякаква храна
няколко дни преди това и възвръщ ат апетита си когато запо
чнат да се чувстват по-добре. В периода на оздравяване най-
предпочитаните храни били сурово говеждо месо, моркови
и червено цвекло, което тя отдава на естествен инстинкт на
тялото да си набави повече витамини и желязо. Друг интере
сен случай е на дете, което е започнало експеримента с доста
сериозна форма на рахит. Не него се предлага на всяко хра
нене и малка чашка с масло от черен дроб на треска. То само
избира да го приема в различни количества на някои от хра
ненията и напълно изгубва интерес към него когато изслед
ванията вече показват, че е преодоляло болестта.
Но изследването на Клара Дейвис не впечатлява само
заради тези любопитни подробности. Това, което изненад
ва и самата нея е, че в менюто на 15-те наблюдавани деца
не могат да бъдат открити общовалидни прилики или тен
денции. Всяко едно от тях развива собствени предпочи
тания, които са различни дори през различните седмици,
месеци, години. „Всяка диета беше напълно различна. На
блюдавахме 15 строго индивидуални вкусови предпочита
ния и нито едно от тях не съвпадаше с препоръчваното за
тази възраст хранене на базата на зърнени каши и мляко с
малки количества плодове, яйца и месо", отбелязва Дейвис.
Въпреки че децата понякога избират дори неприемливи от
диетична гледна точка комбинации, като портокалов сок и
черен дроб за закуска или няколко яйца, мляко и банан за
вечеря, те все пак успяват да балансират изключително до
бре храненето си.
Най-впечатляващото в случая е, че независимо от разли
чията в индивидуалните предпочитания, всяко едно от 15-е
деца завършва експеримента с отлично здраве и развитие
и напълно задоволени хранителни нужди. Естествено, те са
имали избор от 33 здравословни храни, но дори и сред тях
мъниците са можели да изберат да се хранят само със сладки
неща или да наблегнат само на определени хранителни гру
пи, за сметка на други. В експеримента обаче нито едно дете
не предпочита да се храни изцяло със зеленчуци или само
с плодове, или само с месо и мазнини. Те съвсем естествено
регулират храненето си според индивидуалните си нужди.
И сред тях няма нито едно „злоядо" дете. Според Дейвис по
добно „успешно налучкване и балансиране между над 30 ос-

новни хранителни вещества, които присъстват в различни
смесени пропорции в храните, от които трябва да бъдат из
влечени, показва несъмнено, че съществува някакъв вроден
и автоматичен механизъм, регулиран от апетита, който спо
мага да се постигне тази цел".
За жалост, експериментът на Клара Дейвис приключва
преждевременно заради Голямата депресия в САЩ. Огромно
то количество записки и данни, събрани при него, така и не
са обработени, тъй като по онова време това е почти непо
силна задача. Те не са достигнали и до наши дни, когато би
било изключително лесно да се обобщят и да се придобие
още по-ясна и с научни доказателства представа за естест
вения индивидуален избор в детските диети. Естествено, в
наше време е и немислимо да бъде повторено подобно про
учване, при което деца в толкова ранна възраст биват отде
ляни напълно от майките си и принудително отбити, за да
бъдат захранени в името на научно изследване.
И все пак, какво може да научим от този уникален екс
перимент днес? Като начало той променя, още по времето,
в което се публикуват резултатите му, препоръките и раз
биранията за детското хранене. Много педиатри започват
да съветват за един по-спокоен и „воден" от детето подход
при захранването. И до ден днешен, при деца, определяни
като „злояди", една от първите тактики за справяне с про
блема е просто да им се даде повече свобода да избират без
натиск как и с какво да се хранят. За нас, като родители, той
може да е доказателство, че ако осигуряваме на децата си
избор от разнообразни и здравословни храни, няма нужда
да следим количества и срокове. Те са в състояние сами да
изградят своите предпочитания, водени от собствените си
вродени инстинкти и апетит. Както казва и самата Дейвис
още през 1939 г., когато представя проучването си: „Какво
ни показват резултатите от този експеримент - оставете
децата да се хранят с това, което са избрали да им предла
гат родителите им. Нека този избор бъде в техните ръце,
там където винаги сме знаели, че трябва да бъде!"
ЗВБ разказ
Избрах ЗВБ, защото е непринудено, не гони грамажи и
оставя избора за закуска, обяд, вечеря изцяло в малките ръ
чички. Методът е естествен вид захранване, улеснява роди
телите и развива малките изследователи.
В началото бях доста несигурна, постоянно следях при
мерната „схема" в блога „За близнаците", за да „не объркам“
нещо. В един момент се усетих, че едва ли ще объркам, когато
се доверявам на интуицията си, а тя ми шепнеше, че съм на
прав път.
Всички около нас бяха в абсолютен шок при пояснението
как захранвам. Дъщеря ми вървеше по-дребна, не е качвала ни
кога бурно килограми и педиатърът опита да ме „настъпи“
именно там - по метода не се знае количеството, което се по
ема, детето ще отслабне още. А тя никога не е била слаба, а
просто по-дребничка. Всичко се промени, когато ужасяващия
метод научи едно „невръстно" едногодишно да се храни с при
б о р а преди 2-та година да борави и с нож -уж ас хелоуински!!!
Кърмено на поискване, храните се предлагат по всяко вре
ме, особено когато някой яде, няма как да оставим бебето с
празни ръчички!
Към този момент, голямата ми дъщеря - 5 годишна, яде
всичко, плодове, зеленчуци, прави разлика между полезна и
вредна храна, но няма нещо, което да отказва да яде. Често
е давана за пример от околните, тъй като продължава да е
фина (15 кг), а яде с огромен апетит.
Сега, с малката, тепърва трупам впечатления, но опреде
лено, и тя като кака си, обича да прави интересни комбинации
- грах с банан, елда с ябълка, домат с круша, броколи с грозде...
Има нещо, което не знам дали методът възпита, но кога
то някой подари шоколад на каката, той се прибира в нейна
та кухня и се случва да седи там с месеци!!! Чупила съм си от
великденски заек през юли!
Марика, майка наАяна 5 г.и Жара на 7 м.

ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕМ ЗВБ?
Вероятно това е въпрос, с който ще се сблъскат повечето

от вас с приближаването на времето на захранване на дете
то. Защо да заложите на този сравнително нов метод за смет
ка на традиционното захранване? Ето някои от причините,
за да изберете ЗВБ:
• Захранването ще е забавно за цялото семейство
Винаги е вълнуващо да наблюдаваме как децата ни
усвояват нови умения. Особено когато прибавим към
това и удовлетворението, че ние като родители, им
предлагаме тази възможност. Всеизвестен факт е, че
децата усвояват най-успешно нови умения и знания от
най-ранна възраст под формата на игра. За тях ЗВБ ще е
едно интересно, забавно и самостоятелно пътешествие
в откриването на новите храни. За вас като родители
ще са незабравими първите моменти, в които ще види
те как детето ви успява да се храни само и да открива
по свой начин това, което му предлагате. Не забравяйте
да запечатате това уникално преживяване!
• ЗВБ е естествен процес
Още от първите мигове след раждането децата имат
вроден инстинкт за хранене. Новородените бебета са в
състояние сами да „изпълзят" до гърдата на майката,
когато биват поставени върху корема й след раждане
то, и да засучат. Макар и толкова мънички, те са в със
тояние и сами да регулират приема си на кърма и дори
да управляват производството й чрез по-често сучене в
месеците след раждането. Около 6-я месец, когато хра
носмилателната им система е достатъчно зряла, те про-
явяват и първите признаци за готовност за захранване.
В естественото им развитие се появяват нови умения
- те могат да поднасят предмети към устата си и вече
са в състояние да се опитват да дъвчат и да преглъщат
храни, различни от мляко. В началото ще могат да опит
ват по-меки неща, които могат да смачкват с венците си
и по-големи парченца, които могат да държат в юмру-
чето си. Бебенцата едва ли ще приемат големи количе
ства от тях, което осигурява едно плавно и постепенно
запознаване с новите вкусове. Около 9-я месец, когато
вече са усвоили по-добре умението да дъвчат и да пре
глъщат, малките развиват и пинсетния захват - ще мо
гат да взимат по-малки парченца храна с пръстите си.
Много от тях ще имат и достатъчно зъби, за да могат
да се справят и с по-твърди храни. С подобряването на
координацията на ръцете и око-ръка, скоро след това
те правят и успешни опити да се хранят сами с прибори.
Природата го е измислила чудесно, нали?
• По-добро моторно развитие
Хранейки се сами, бебетата развиват не само по-добро
отношение към храната, но им се дава и възможност да
упражняват и изграждат важни умения. На всяко хра
нене се „упражняват" да взимат и опознават нови неща,
нови форми и цветове и разликите между тях. Подо
брява се координацията на ръцете, координацията
око-ръка и дори фината моторика, която по-късно ще
е необходима и при рисуването и писането. Дъвченето
на храните, от своя страна, спомага да се развият добре
челюстният апарат и лицевите мускули, които по-къс
но са важни и за говора.
ЗВБ разказ
Синът ми се роди с високо небце, като според специали
стите ключовата роля за нормалното развитие на челюст
та, което е най-динамично през първата година, е сученето
и дъвченето. ЗВБ е перфектен метод детето да се научи да

дъвче максимално рано. Това беше и основната причина за
избора ми, освен че ми изглежда и най-естественият метод
за захранване.
Синът ми не успяваше да суче добре и се хранеше смесе
но, предимно от шише с кърма и АМ. Определено ме изненада
при захранването, справяше се идеално от самото начало.
Проблем се оказа реакцията на роднините при всяко задей
стване на рефлекса за гадене и закашляне, въпреки обясне
нията и изгледаните клипчета. Наложи се първите месеци
храненето на детето да бъде само смен и баща му, съвмест
ното хранене стана реалност чак след 2-3 месеца от нача
лото на захранването. В периодите, в които яде по-малко, е
трудно да убедиш да не се насилва детето да яде с набутва-
не на лъжица в устата или увещаване.
Пак ще избера ЗВБ, ако имаме второ дете. Естествен,
плавен, ненасилствен, повече цапащ метод, но лесно се пре
живява, особено като видиш крайния резултат.
Анна, майка на Александър, 11 м.
• Няма да има нужда да приготвяте специални „бе

бешки" храни
Бебето ви ще може да се храни още от самото начало
с храните, които приготвяте за цялото семейство. Ес
тествено, те ще трябва да бъдат съобразени с неговите
възможности и физиологични особености (най-важно
правило е да предлагате подходящи за възрастта храни
и да не се добавя сол, виж и стр. 113-118 - „Храни, които
трябва да се избягват или ограничават в началото"). Но
с малки промени в семейното меню, няма да има нужда
да приготвяте винаги и нещо специално за най-малките.
Те ще могат да опитват от това, което готвите за всички
или обратното - всички ще може да опитвате и от това,
което се приготвя за бебето! Винаги може да отделите
нещо подходящо отястието, преди да добавите подправ
ки и сол и да го предложите за самостоятелно хранене.
Бебето ви ще следва своя ри тъм на развитие
Всяко дете е различно! Макар че има всеизвестни ета
пи в развитието, те нямат фиксирана дата и всяко бебе
достига до тях според индивидуалния си ритъм и осо
бености. Всички родители на повече от едно дете за
белязват как всяко е правило едни и същи неща, но по
различно време. Някои са започнали да се обръщат по-
рано, други са седнали самички по-късно, трети са про
ходили сами когато са решили, че са достатъчно готови
за това, четвърти пък са се втурнали да правят първи
стъпки още преди първата годинка. При ЗВБ детето
ви ще има възможност да се запознае с новите храни,
следвайки собствения си ритъм на развитие и собст
вените си предпочитания. Родителите трябва само да
осигурят подходящи възможности за това и да са до
него във вълнуващото ново начинание.
ЗВБ е по-лесно
Няма преследване с лъжичката и молби: „Хайде, отво
ри устичка, а-а-а-а-м!“ Няма да има нужда да се опит
вате да поставите определено количество каша или
пасирана храна в устата на нищо неподозиращото й от
казващо да съдейства бебе. Или пък да станете мишена
на недоволство или желание да се плюе пюре на дълги
разстояния. Вашето бебе просто ще се храни само заед
но с вас. И вие също ще се храните спокойно заедно с
него. А шансовете ви да похапнете топъл обяд или ве
черя се увеличават многократно!
Няма нужда от пюрета
При ЗВБ пюретата са просто излишни като етап в за
хранването. Това не значи, че те са нещо лошо или че
трябва да се избягват на всяка цена като начин на въ
веждане на твърдите храни. Те просто не са нужни. Де
тето е в състояние да се храни още от самото начало с
храни, близки до най-естественото им състояние, кои
то не са претърпели сериозна преработка и са пресни.

Това значи, че ще са запазили най-голяма част от вита
мините и полезните си вещества и освен това са с по-
висока хранителна стойност, защото в тях няма добаве
на вода или сгъстители (виж стр. 53 - „Пюретата - защо
не са нужни").
ЗВБ разказ
Големият ни син, вече на 5 години, не е я л и един ден пюре
та и каши. Храни се толкова, колкото иска, и до ден днешен.
Последното отчитам като много важно и често пропускано
като аргумент за метода. Знаете как беше, когато ние бяхме
деца, колкото ти сложат трябва да го изядеш, отначало с
нечия помощ, после сам. В резултат децата пълнеят...
Сега имаме второ момченце, което без никакво съмнение
захранвам по този начин, естествено и лесно. Без да си ус
ложнявам живота с приготвяне на бебешка храна!
Петя, майка на Виктор, 5 г. и Борис, 8 м.
• Ще се храните заедно
По време на захранването цялото семейство ще може
да се храни заедно. Бебетата, захранени по метода ЗВБ
още от самото начало са част от ритуала на хранене
вкъщи. Това създава у тях положителна нагласа и съ
щевременно ги стимулира да имитират по-възрастни
те или по-големите си братчета и сестричета. Така те
развиват по-бързо уменията си да се хранят сами, за
да са пълноценни участници в това, което се случва на
трапезата.
Дори до този момент да сте предпочитали да похапвате
набързо на крак в кухнята или седнали на дивана пред
телевизора, захранването на най-малките може да ста
не повод да откриете колко е приятно да се храните
всички заедно, разположени удобно на масата.
Разходките и излизанията са по-лесни
Ще имате по-малко притеснения относно това какво да
предлагате навън, при пътуване или при хранене извън
дома. Когато няма нужда от специални храни, винаги е
лесно да се открие нещо подходящо и за най-малките,
дори в менюто на ресторанта. И бебето ще бъде прос
то допълнителен член в компанията. (Виж и стр. 174
- „Какво да предлагаме за хранене навън".)
Менюто ви ще стане по-здравословно
ЗВБ може да се превърне и в стимул цялото семейство
да започне да се храни по-здравословно. Съобразявай
ки менюто си с нуждите на най-малките, вие самите
може да предпочетете да се храните по-често с пресни
и приготвени вкъщи храни. Вероятно ще осигурите
по-голям избор от плодове и зеленчуци и ще заложите
на по-здравословни алтернативи на някои продукти.
Ще се стремите да избягвате полуфабрикати, не дотам
качествени храни и продукти с най-различни о вкуси-
тели, оцветители, подобрители и консерванти, които
определено не са препоръчителни в бебешка възраст.
А защо не и да ограничите, като цяло, количествата на
добавена захар и сол в ястията? В крайна сметка не само
бебетата трябва да се хранят здравословно и тяхното
захранване може да стане стимул за цялото семейство
да промени хранителните си навици в по-добра посока.
ЗВБ насърчава кърменето
Съвременните препоръки на СЗО и на други автори
тетни международни организации (виж стр. 63 „Съ
временните препоръки за начало на захранването") са
бебетата да бъдат захранени плавно около 6-месечна
възраст, като кърмата остане основна част от менюто
им до първата годинка и кърменето продължи до 2-го-
дишна възраст и дори повече при желание от страна на
майката и бебето. При ЗВБ храните се въвеждат плавно
и не се налагат определени количества, които детето
трябва да изяде и заместване на хранения по график.

Детето следва своите инстинкти и предпочитания и
продължава да получава кърма на поискване и според
нуждите си. Майчиното мляко му осигурява не само ва
жни хранителни вещества, но спомага и за цялостното
оптимално развитие на бебето. Плавното въвеждане на
твърдите храни позволява захранването да не измест
ва рязко кърменето и то да продължи безпроблемно до
първата година и след това.
• Бебетата обичат да се хранят сами
Децата се раждат любопитни и пълни с желание да от
криват нови неща. ЗВБ им дава уникална възможност
да развиват този свой интерес и при въвеждането на
новите храни. Те не само ще се запознават с нови вку
сове, но ще могат да докоснат сами с ръчичките си
нови форми и текстури, да разгледат плодовете и зе
ленчуците в истинския им вид, да опознаят цветовете
и особеностите им. Храненето за тях ще бъде, още от
най-ранна възраст, един приятен и забавен процес, в
който те са истински активни главни участници. Подо
бен подход поставя основите и на едно съвсем различ
но и положително отношение към храната и храненето
като цяло.
• Детето няма да е злоядо
И до днес специалистите по детско хранене препоръч
ват да се даде повече свобода и право на избор на деца
та, които по някаква причина отказват да се хранят или
направо отхвърлят нови храни. При ЗВБ детето не е
хранено от някой друг, който определя количествата и
вида на храната. Дава му се възможност на избор и това
му позволява да приема по-лесно и с по-голямо жела
ние нови и непознати вкусове и в бъдеще. То знае, че
може да не се храни с нещо, което не му харесва, нито да
изяжда повече, от това, което иска. Детето просто няма
повод да затваря уста или да върти главичка, а при вто
ро или трето спокойно разглеждане, много храни може
да се окажат не само интересни, но и вкусни!
ЗВБ разказ
С първата си дъщеря така и не посмях да започна със са
мостоятелно хранене, поради страх от задавяне. С втората
започнах със ЗВБ, защото е на кърма и не искам да замествам
бързо кърмене, а и защото не искам второ злоядо дете. За
разлика от кака си, тя проявява огромен интерес към храна
та. Никога няма да забравя първия път - сякаш знаеше какво
трябва да прави. Често се закашля или се опитва да гълта
по-големи парчета, а хората около мен се страхуват и чес
то ме питат, не сели страхувам и аз? Страхувам се, да, но се
удивлявам как малката изплюва големи парчета,предъвква
ги,понякога и е трудно,но нито веднъж не се разплаква или
отказва. Пробва пак и пак и това ме стимулира да бъда
по-смела и да продължавам. Затруднявам се малко от
носно това коя храна след коя се дава и кога се смята,че е
въведена,но засега за мен е важно Лора да се учи да дъвче. С
Виви имахме големи проблеми с дъвченето. Иска ми се Лора
да хапва с желание.
Тя ще е и най-големият ми стимул да готвя нови и по-
здравословни неща!
Антония, майка на Вивиан, 6 г.

и Лора, 6,5 м.
• По-лесно преминаване към общата храна

Давайки възможност на бебето си да се храни самос
тоятелно и да се научи още от самото начало да борави
с парченца храна в устата си, да дъвче и да преглъща,
прескачате цял един етап от традиционното захран
ване. А именно - периодът, в който детето трябва да
премине от пю рираните и пасирани храни към храни
с по-едра консистенция или на парчета. Много роди
тели срещат трудности именно в този преход и мно
го деца може да отказват да приемат по-едросмлени
или намачкани ястия, дори след първата годинка, а и
по-късно. При ЗВБ дъвченето е неразделен процес от

храненето и това спомага децата да преминат много
по-лесно и безпроблемно към общата храна на цяло
то семейство.
• ЗВБ е по-здравословно и в дългосрочен план
Според изследване на психолози от престижния Но-
тингамски университет във Великобритания, ЗВБ е по-
здравословно и в дългосрочен план. Бебетата, които се
хранят сами, изграждат по-здравословни предпочита
ния към храните и е по-малко вероятно да страдат от
наднормено тегло в сравнение с децата, които са захра
нени с пюре с лъжичка. Според учените, бебетата, хра
нени с пюрета, често тежали над нормата, сравнени с
тези, които са се хранили самостоятелно от началото
на захранването. Освен това, децата, на които се пред
лагат пасирани храни, обичали повече по-сладките
вкусове, а хранещите се самички наблягали на по-за-
сищащите въглехидрати. Те предпочитали тестени и
макаронени изделия вместо сладки плодови пюрета.
Според авторите на изследването, това е много интере
сен факт, защото децата съвсем естествено са избира
ли въглехидратите, които са базисен елемент на едно
здравословно хранене и са в основата на хранителната
пирамида. При храненето с пюрирани храни, предпочи
танието оставало към сладките неща, въпреки че и на
двете групи деца са били предлагани и въглехидрати в
еднакво количество.
И зследователите смятат, че бебетата, които се хра
нят сами, се научават от съвсем рано да регулират
приема си на храна и именно това ги предпазва от
наднормено тегло. Този феномен се наблюдава и при
кърмените деца, които също страдат по-малко от
излишни килограми и като възрастни. При децата
хранени с пюре, родителите често се изкуш авали да
дадат на детето цялото бурканче или да го накарат
да изяде всичко в паничката си. Това явно е оказвало
влияние и на теглото им, защото те по-често тежали
над нормите. Разликата в теглото между децата, хра
нени с пюрета и тези, които се хранят самостоятелно
се наблюдавала независимо и от други влияещ и фак
тори като рождено тегло, тегло на родителите, вре
метраене на кърменето и социалното положение на
семейството.
Безопасност при хранене
Макар че много родители са притеснени именно от без
опасното хранене при ЗВБ, децата, които се хранят сами
се научават много по-добре да боравят с храна в устата
си. Те не гълтат наготово, а се научават да движат хра
ната с езика, да дъвчат и едва след това да я преглъщат.
Бебетата започват да осъзнават още от самото начало
колко големи парчета храна могат да отхапят, дали са в
състояние да ги сдъвчат или раздробят с венците и как
е по-лесно да ги преглътнат. Така те сами се научават да
не отхапват прекалено големи късове или да се опит
ват направо да преглъщат. Много родители споделят,
че тъй като децата им от най-ранна възраст са имали
възможност да опитат и да разгледат какво става за
ядене, те рядко се опитват да се „хранят“ с боклуци от
земята или различни предмети. Новозеландско проуч
ване от 2016 г. сочи също така, че няма по-висок риск от
задавяне при децата, захранени по метода ЗВБ в срав
нение с тези, захранени с пюрета. (Виж стр. 119 - „Има
ли риск от задавяне?“.)
ЗВБ е... икономично
Ползите от ЗВБ няма да са само за най-малките членове
на семейството, но и за големите! Тъй като няма да има
нужда да купувате специални бебешки храни на специ
ални цени, най-вероятно това ще се отрази положител
но и на семейния ви бюджет. Естествено, може да ре-
шите да вложите „спестените“ по този начин средства
в по-качествени продукти за цялото семейство. Ще спе
челите и в двата случая.

ЗВБ разказ
Със захранване, водено от бебето или ЗВБ се запознах по
край второто си дете. Ще върна лентата назад, за да спо
мена, че имах драматично и свързано с много съмнения за
хранване на синът ми в стил „Иде ми да му изсипя паницата
във врата!!!" и вече бях подготвена за всякакви изненади. И
двете ми деца са кърмени изключително докато не показаха
готовност за захранване, което се случи около шестия месец
и при двамата. Матеа опита твърда храна за първи път пред
камерата на досаден ТВ екип, който ме разсейваше в парка
докато тя придърпа и осмука нектарината, която хапвах.
Това трябваше дами подскаже, че ще си имам работа със сво
енравна натура и както се оказа по-късно, трудно да я водиш
не само на тема захранване.
По това време бях избрала да съчетая педагогическо за
хранване с даване на домашна храна слъжичка. Пълен провал.
Матеа се давеше от малките парченца (микродози), които
набутвах в устата и, а за сметка на това не приемаше да
бъде хранена с лъжица.
Тогава, търсейки идеи, открих първите преведени мате
риали за ЗВБ в блога„За близнаците". Допадна ми идеята бебе
то да води и реших да опитаме нещо в тази посока. Един хубав
ден, Tea беше поставена в детското столче, пред широка розо
ва масичка, на която поставих сварени морков, картоф и кар
фиол. Парчетата бяха големи и достатъчно меки, така че да
може тя да ги премели с венци и два зъба. Но аз все още се при
теснявах, че ще се дави и ще откаже да приема новата храна.
Това, което ме убеди и направи ЗВБ нашият стил на за
хранване, беше фактът, че ръководейки процеса, тя намали
и постепенно съвсем спря да се „дави". Опитваше с разли
чен успех нови храни, плодове, зеленчуци, месо и зърнени, а
по-нататък и интересни комбинации поднесени по забавен
начин. Съчетавах предлагането на големи парчета в ЗВБ
стил с опитите на растящата Tea да се храни сама с лъж и
ца. Рядко ми позволяваше да и давам аз, но даваше на брат
си да я храни.
Дъщеря ми никога не е изяждала много големи количе
ства, но се развиваше прекрасно и имах подкрепата на пре
красна педиатърка, която с интерес следеше хапването на
своеволната си пациентка.
Освен майка и дизайнер, аз съмиЛЛЛЛидер и като такъв,
водя срещи на тема кърмене и захранване. Когато информа
цията за ЗВБ беше преведена на български, изключително
много майки припознаха това захранване като свой избор.
Естествено, темата стана актуална на срещи и лекции,
както и във форумите и с огромно удоволст вие наблюдавах
как едно малко Захранващо общество се зараждаше и разви
ваше, споделяше идеи и рецепти, подкрепа и опит. Майките,
също като мен, имаха своите притеснения. Дали няма да
се задави? Дали ще хапва достатъчно? Какво да предложа?
Всички въпроси намираха логични отговори от опита, кой
то имахме със Захранването водено от бебето и майките
намираха полезни идеи, които да съчетават със собстве
ния си стил на хранене. Това, което грабна мен, а и много
от майките беше, че бебето става равноправен участник
в ритуала на храненето. Семейството сяда заедно, когато
това е възможно, всеки се храни, показва удоволст вие и л ю
бопитство към този толкова социален процес. Няма вече
нужда от „Ще ти го изсипя във врата..."
Е, всеки има своите особени моменти, но от дистанцията
на времето те са по-скоро забавни спомени. Сега, след почти
7 години от първата среща на Матеа с твърдата храна, тя
е все така своенравна и има собствен вкус. Синът ми, който
беше малкият 4 годишен помощник в захранването на сестра
си, вече се храни с апетит и готви обещаващо добре. Всяко от
децата ми е било любопитно предизвикателство в процеса
на въвеждането на твърдата храна. А захранване, водено от
бебето ми даде чудесна възможност да експериментирам и
да се нагаждам.
Ива, майка на Матеа, 7 г.

и Александър, Ю г.

ИМА ЛИ НЕДОСТАТЪЦИ ЗВБ?
Би било прекалено нереалистично да представим ЗВБ

като „идеален" метод, в който няма нито един аспект, който
би могъл да притесни някои родители.
Основната тревога при избора на ЗВБ и „недостатък", ако
може да бъде наречен така, е... цапането!
Цапането е най-голямото притеснение на повечето
майки (татковци и роднини] що се отнася до самостоятел
ното хранене. И няма защо да го отричаме - бебетата ще
се цапат, особено в началото. Движенията им ще са често
некоординирани или ще предпочитат да „проверят“ дали
храната им е достатъчно мека за мачкане с ръце, как дейст
ва гравитацията ако я изпуснат на пода и дали може да се
яде направо с лице завряно в чинийката. Но пък сладко
омазаните им усмихнати муцунки и удоволствието от това,
че се хранят сами, определено ще са отплата за чистене
то след ядене. Всички родители откриват, рано или късно,
начини, за да намалят или дори напълно да предотвратят
„пораженията" и „щетите". А и те съвсем не продължават
дълго. При традиционното захранване също ще има цапа-
ница, когато детето ви все пак ще трябва да се научи да се
храни и само. Просто е отложена във времето, на по-късен
етап. А по това време вашите вече бивши ЗВБ бебета ще се
хранят умело и много по-чисто.
Друга трудност, с която се сблъскват често родителите
е липсата на подкрепа и разбиране за избрания от тях стил
на захранване сред роднините, познатите, дори педиатри
те. Едва ли това може да бъде определено точно като „не
достатък" на ЗВБ, но някои родители може да се почувст
ват затруднени от недоверието или липсата на подкрепа от
страна на околните. Основен техен довод ще бъде, че детето
може да се задави, независимо от това, че проучванията со
чат, че рискът от задяване при самостоятелното хранене, не
е по-висок от този при храненето с пюрета. (Виж стр. 119 -
„Има ли риск от задавяне?".)
Също така, макар че ЗВБ е все по-популярен метод и в
България, той все още може да е непознат за мнозина и всяко
непознато нещо носи със себе си и известна доза страх или
неразбиране. Съвсем нормално е в началото да се сблъска
те и с тях. Имайте доверие в собствените си преценки и във
възможностите на детето ви, съвсем скоро то ще е най-яр
кото доказателство, че притесненията на околните са били
напълно неоснователни!
ЗВБ разказ
Никой не ми беше разказвал за ЗВБ преди да намеря ин
формация в Интернет за този вид захранване. След като
прочетох, си помислих: „Точно така си представям да са се
случвали нещата преди много, много години! И аз искам да е
така естествено и за нас двете". Детето ми няма да преяж
да, само ще избира по колко и от какво да яде, кога да спре и
от кое дори няма да опита. Ще може да направи връзка между
формата, вкуса и консистенцията на храната, а не да вижда
всичко смляно на еднородна каша. Детето ми ще се научи да
избира и да дъвче; ще развива фината си моторика, а аз са
мата ще имам време да хапвам заедно с нея. За мен изборът
на ЗВБ беше избор на начина за възпитание на хранителните
навици на моето дете в дългосрочен план!
Деяна опита първата си твърда храна на 6месеца и 20 дни.
Преди това не правих опити, защото все още не можеше да
стои стабилно седнала (с опора) и беше само на кърма.
За съжаление предложеният от мен варен картоф се ока
за неподходящ избор за тази приятна игра-мацаница. Карто
фът беше лепкав, безцветен и по мое мнение безвкусен и така
с доста плюене и тридневно предлагане преминахме към по-
забавни храни като варен морков, печена тиква и други. Не се
престраших да давам всичко наведнъж и спазвах принципа на
предлагане на една и съща нова храна за няколко дни. Притес
нението ми беше, че може да направи алергична реакция. И

до ден днешен не мога да се доверя на природата и вроденото
умение на децата да отказват неподходяща за тях храна.
Най-трудни бяха моментите преди въвеждането на глу-
тена и яйцата. Да направиш храна, която да се хваща лесно
и не се рони, без тези два продукта си е трудна работа. Пра
вих огромни порции бисквити, крокети, кюфтенца, топчета
и какво ли още не, които тя не докосваше. И се ядосвах, и се
отчайвах, и се амбицирах, и какви ли още не емоции бушува
ха в мен. И накрая осъзнах, че тя просто има предпочитания,
също както аз не искам супа или кюфте за вечеря, а предпо
читам ориз. И ми светна - ще правя няколко различни неща,
в малки количества и няма да се паникьосвам, ако една сед
мица иска да яде само едно и също нещо. Понякога имаше зе
лени периоди - ядеше само зелени неща седмици наред, после
отказваше оранжеви неща за месеци наред, а червена храна
опита на година и половина. Имаше периоди, в които пред
почиташе нарязани на малки кубченца храна, периоди в кои
то искаше сама да бели храната си и един безкраен период на
игра охраната.
Имаше два значими момента в периода на захранване,
които никога няма да забравя.
Първият беше когато споделих на педиатъра на детето
какъв начин на захранване практикуваме. С неодобрителен и
обвинител тон ми беше обяснено, че ще докарам на детето
колит или друго стомашно разстройство. Бях посъветвана
да престана с експериментите си и да започна да се държа
като отговорен родител. Тези думи сериозно разклатиха у ве
реността ми, че съм направила правилен избор за детето си.
За щастие подкрепата на таткото, навика ми да си отсто
явам позицията до край и няколкото групи в подкрепа на ЗВБ
е социалните медии, ми помогнаха да добия дори по-голяма
увереност в себе си и решението си.
Вторият момент беше тогава, когато направих грешка
та да сравнявам моето кърмено и захранвано по ЗВБ момиче,
с момче на адаптирано мляко, захранвано по педиатричния
метод. Не знам какво ме беше прихванало, но се паникьосах, че
тя не поема достатъчно количество храна и в някаква сте
пен преминахме и на хранене с лъжица. След кратко време ос
ъзнах как изглеждам отстрани и просто престанах.
На майките, които се чудят дали този метод е за тях ще
напомня, че:
- трябва да се настроят за повечко чистене;
- трябва да се водят по детето, което ще рече да забра
виш здравия разум (или това, което намираме за здрав раз
ум ) и да се осланяш на чужда интуиция - много, много труден
урок за мен;
- трябва да търсят подкрепа от всички, които я предла
гат, защото ще срещнат и много неразбиране или негативни
коментари.
Сега Деяна е на 2 години и 7 месеца. Храни се с апетит и не
отказва често отбягваните от децата на нейната възраст
храни - супи, манджи, зеленчуци и плодове.
Цонка, майка на Деяна, 2 г. и 7 м.
ПЮРЕТАТА - ЗАЩО НЕ СА НУЖНИ?

И все пак, като родители може би ще се запитате - защо
да не заложа на традиционните, препоръчани и „проверени"
специални бебешки храни? Не са ли те най-подходящи за
моето бебе? Нали всички съветват да се започне с пюрета?
Всички сме били захранени така и „нищо ни няма"? Не са ли
пюретата по-здравословни и по-лесно смилаеми?
Разбира се, изборът е изцяло във вашите ръце. Вече поч
ти един век специални „бебешки" храни и пюрета в удобни,
малки бурканчета са наложили у нас и в обществото като
цяло, представата, че това е единствената и правилна посо
ка в детското захранване. Както вече вероятно сте прочели
по-рано в книгата, в исторически план, кашите и пасираните,
хомогенизирани храни, са сравнително ново явление. Те не
са били част от въвеждането на твърдите храни в миналото
и са по-скоро продукт на индустриалното развитие и про

мените, което е наложило модерното общество в начина ни
на отглеждане на децата. Реално дори няма научни изслед
вания, които да доказват, че храненето с пюрета е по-полез-
но или по-подходящо за бебетата. Използването им започва
заради практиката в миналото кърмачетата да се захранват
прекалено рано, и кашестите и фино смлени храни са били
единственото нещо, което е можело да бъде предложено в
тази възраст.
Но нека оставим настрана тези факти. Опитвали ли сте
някога бебешко пюре? Вглеждали ли сте се в съставките на
етикета му? Забелязали ли сте, че според датата на произ
водство, то често е „по-възрастно" от вашето бебе? Замисля
ли ли сте се каква е реалната му хранителна стойност? И най-
вече, защо след като ние възрастните не приемаме храните
си в пасирана или пюрирана форма, освен ако няма сериозна
медицинска причина за това, трябва да запознаваме децата
си с храненето точно под тази форма?
Чрез готовите пюрета децата не откриват истинския
вкус и консистенция на храните. Често те опитват различни
комбинации и смески от плодове и зеленчуци, в които нямат
възможност да разграничат отделните вкусове. Понякога
заради една от съставките, която не им харесва, те отказват
да приемат и останалите. Наред с това, в много от пюретата
има добавена сол, захар, вода, нишесте - не само вкусът, но и
хранителната стойност на предложените продукти е далеч
от това, което трябва да бъде.
Ако прочетете внимателно съдържанието на бурканче
тата с бебешки храни, ще откриете, че рядко съдържанието
им отговаря на това, което се посочва в етикета. Пюретата,
които претендират да бъдат само от един плод или зеленчук,
или смесица от няколко от тях, рядко са със 100-процентово
съдържание от посочените съставки. В повечето случаи има
добавка на вода, нишестета или сгъстители - оризово браш
но, модифицирана скорбяла, пектин, царевично нишесте...
Дори в някои, които по етикет са „без сгъстители". Те при
състват там не само за „подобряване" на консистенцията, но
вероятно и за лесно и евтино увеличаване на обема. За смет
ка на истинските вложени продукти, които понякога могат
да бъдат дори само малко повече от половината от съдържа
нието. Много често има добавка и на сол или захар, на богати
на захари плодови сокове или даже на глюкозо-фруктозен
сироп, които не само променят вкуса, но и не са препоръчи
телни в бебешка възраст. Дори пюретата, които по етикет
съдържат 100% плод или зеленчук, имат съвсем различен
вкус и изглеждат по съвсем различен начин от пюре със съ
щите съставки, което сте приготвили вкъщи.
Не по-различно стои въпросът с месните пюрета, кои
то би трябвало да осигуряват пълноценно и балансира
но меню за децата, тъй като белтъчините са много важна
част диетата за бързо растящия детски организъм. Според
действащ ата в България Наредба за изискванията към хра
ните на зърнена основа и към детските храни, предназначе
ни за кърмачета и малки деца: „В случаите, когато месото,
рибата, субпродуктът или други традиционни източници
на белтък, самостоятелно или в комбинация, се обявяват
на първо място в името на храната, независимо дали тя е
представена, или не е представена като ястие: а) общото
количество на обявените месо, риба, субпродукт или други
традиционни белтъчни източници трябва да съставлява не
по-малко от 10 на сто от масата на готовата храна;".
Повечето производители охотно спазват минимума, посо
чен в наредбата или го превишават с броени единици про
центно съдържание. Месото, обявено като първа съставка
в наименованието, почти никога не е първа съставка и в
продуктите, често изпреварено по проценти вода или сгъс
тители. Ако прочетете внимателно съдържанието на някои
пюрета с месо, ще откриете, че те съдържат дори само 4% от
него. А много често, то просто не е поставено на първо място
в името, макар и изписано с огромни букви на етикета, и така
отпада дори спазването на минимума за съдържание на месо.
Малко месо може да бъде открито дори в бурканчета
та, които се продават със съставка „чисто" месо на етикета.

Те са още по-подвеждащи. По закон в монокомпонентните
храни, главната съставка трябва да е поне 40% от съдърж а
нието. И точно толкова, и нито процент повече, ще откри
ете в тях. Останалите съставки са вода, сгъстители и дори
сол. На практика в едно малко бурканче има като цяло от
36 до 50 г месо, но на цена като на десетократно по-голямо
количество.
Списъкът може да бъде продължен с много други „бебеш
ки“ храни, в които няма нищо чак толкова специално, което
не можем да осигурим и вкъщи, като изключим цената им.
Ако разгледате съдържанието им ще установите, че често в
състава им присъства незначителна част от „здравословни
те" неща, които ви обещава опаковката. Кашата от елда може
да се окаже по-скоро царевично нишесте и оризово брашно
със съвсем малко елда, оризовата ви каша е вероятно да съ
държа отново повече царевично нишесте, отколкото ориз.
Специални „детски" бисквити понякога крият в съдържа
нието си прекалено много захар или дори така използвани
те напоследък в индустриалните сладкиши палмово масло и
трансмазнини. Да не говорим за подсладители, овкусители,
оцветители и консерванти, които също се срещат в немалка
част от храните предназначени за най-малките.
Според проучване на института по човешко хранене на
Университета в Глазгоу от 2013 г., бебетата трябва изядат
двойно количество от готовите бебешки храни, за да си на
бавят същите хранителни вещества в сравнение с домашно
приготвените ястия. Учените, които са изследвали съдър
жанието на готови храни от най-големите производители и
марки на пазара във Великобритания, заключават, че те ре
ално „не служат за обявената им цел" - да осигурят на бебето
допълнителни хранителни вещества и богат избор от вкусо
ве и текстури. Повечето от тях наистина се доближавали по
калорийно съдържание до това на адаптираното мляко, но
съдържали и много високо ниво на захар и по-малко желязо.
Изследователите посочват, че готовите бебешки продукти в
по-голямата си част са прекалено сладки и че 50 г домашна
храна осигурява същото количество енергия и белтъчини,
колкото 100 г готово пюре или каша.
Пюретата и специалните бебешки храни не са нужни, не
са толкова полезни, качествени и с висока хранителна стой
ност, колкото ни се внушава от етикетите, и дори може да за
труднят захранването на децата и да окажат влияние на хра
нителните им избори и навици в бъдеще. При предлагането
на пюре и каши от някой друг бебето може да остане с впе
чатление, че то е само пасивен участник в процеса на хране
не. То често няма контрол върху това дали иска да яде и кол
ко и кога трябва да приеме. Детето възприема, че храненето
му зависи от някой друг и понякога единственият начин да
изрази някакво мнение или да наложи предпочитание, е да
откаже напълно това, което му се предлага. Бебетата, хране
ни с пюре и с лъжичка от някой друг, нямат възможност да
се научат да дъвчат, те направо преглъщат. Дори когато са
прекалено малки и все още имат изразен рефлекс за гадене и
не са готови за други храни, освен течното мляко, с лъж ичка
та храната се поставя в задната част на устата им, за да може
направо да я погълнат.
Вероятно сте забелязали, че много от децата, захранени
рано с лъжичка, в началото просто избутват с езиче или по
лучават позиви за гадене. Това се дължи на факта, че бебета
та имат вроден рефлекс да избутват с езичето нещата, попад
нали в устата им до около 6-месечна възраст. Този рефлекс
ги предпазва от задавяне. Преглъщайки наготово или опит
вайки пасирани храни, които могат директно да „изсмучат",
без да ги дъвчат или да ги задържат в устата си, те по-късно
имат проблем с преминаването към по-едро смлени консис-
тенции или парчета.
Лесно е да си представим колко е объркващо за тях из
веднъж в устичките им да попадне храна, с която не са свик
нали и не знаят как да се справят. В тази ситуация единстве
ният отговор, който имат на разположение е да не искат да
се хранят или да отказват да опитват нови неща. Изследва
ния сочат, че бебетата, които са хранени с пюрирани храни и

след 9-ия месец, често имат проблеми с храненето в по-късна
възраст. Те приемат с трудности много повече храни, в срав
нение с децата, които са имали възможност да се научат да
дъвчат в по-ранни месеци на захранването.
Детето, което е хранено с лъжичка от някой друг, често
не може и само да регулира апетита си. Понякога то не ус
пява да покаже веднага, че е изяло достатъчно и не иска по
вече. А и тези, които хранят бебето, са винаги склонни да
му дадат повече от нужното, за да е „добре нахранено". Така
още от най-ранна възраст може да се създаде и друга пред
поставка за евентуални проблеми в бъдеще. Не случайно се
смята, че кърмените на поискване деца са с по-нисък риск от
наднормено тегло и като възрастни. Те още от самото нача
ло са изградили умението да регулират сами апетита си и да
преценяват кога и колко искат да изядат, за да задоволят ес
тествените си нужди. У тях се създава и увереност, че могат
да разчитат на себе си и са в състояние да взимат правилни
самостоятелни решения. Когато се хранят сами, те следват
собствения си апетит и се вслушват в сигналите на тялото
си, могат да преценят сами кога са сити и дали искат допъл
нителна порция.
При храненето с лъжичка, бебето често няма възможност
и време да осъзнае и разбере сигналите си за ситост. Те дос
тигат до мозъка постепенно и при по-бързо хранене е лесно
детето да продължи да яде повече от това, което би желало
или му е нужно. Освен това готовите пюрета в много случаи
съдържат вода и други добавки и детето трябва да изяде по-
големи количества от тях, за да си набави същите хранител
ни вещества, които би приело ако храните му се предлагат
в естествената им форма. Особено красноречив е примера с
бурканчетата „чисто" месо - за да осигурим 50 г месо, бебето
трябва да изяде над 100 г пюре, допълнено основно с вода и
сгъстители.
Децата, хранени от някой друг, нямат толкова голяма
възможност да следват инстинкта си, те се водят от жела
нията и разбиранията на някой друг дори в толкова изцяло
лична и индивидуална област като вкусовите предпочита
ния и бързината на храненето. А всички знаем колко е важно
не само за децата, но и за възрастните да приемат храненето
като нещо приятно - храната трябва да е и удоволствие, и
избор, който носи удовлетворение, не вид задължение или
начин да напълним стомаха си с каквото и да е, само за да
задоволим глада си.
Предлагането на пюрета и пасирани храни лишава деца
та и от една друга възможност - да се запознаят с истинския
вкус, форма и консистенция на основните хранителни про
дукти В съвременния свят много от децата вече не знаят от
къде идва млякото, как и къде растат ябълките и моркови
те, как изглеждат една истинска риба или кокошка, и че те
не съществуват само под формата на обезкостено филе или
пилешки бутчета. Когато ги храним с безлична и хомогенна
смес от различни неща, те така и не се запознават с истин
ския цвят и форма на плодовете и зеленчуците, не знаят кои
от тях са твърди или меки, не познават неподправения им и
естествен вкус.
Дори ние, възрастните, се „храним“ и чрез визуалните
си възприятия, не само с помощта на вкусовите рецептори.
Едно апетитно блюдо от различни по цвят и форма зеленчу
ци например би предизвикало у нас много по-голямо жела
ние да го опитаме, в сравнение с безличната и с неясен цвят
и състав смес, каквато биха представлявали в смлян вариант.
Същото, и дори в по-голяма степен, важи и за най-малките.
За тях ще е много по-интересно да видят пред себе си парче
броколи с типичната му форма на розичка или ярко оцвете
ните морков, тиква, червено цвекло... Водени от вроденото
си любопитство, те ще ги разгледат, ще ги опитат и в бъдеще
ще свързват вкуса им и с начина, по който изглеждат. Самият
вид на храната ще поражда у тях желание да я опитат или
изядат, водени и от положителното отношение, което вече са
изградили към целия процес на хранене.
Според проучване във Великобритания от 2015 г., децата,
на които се позволява да играят с храните, приемат по-лес

но новите неща за ядене и не развиват хранителна неофобия
- термин, с който се описва отказа да се приемат и опитват
нови храни. Много малчугани преминават в ранна детска
възраст през периоди, в които не искат да опитват нови
неща и се хранят само с ограничен брой храни. В повечето
случаи те отказват най-вече плодове и зеленчуци. Изследо
вателите установили, че когато им се позволи буквално да
„цапат" ръцете си по време на ядене, да мачкат и да ровят в
храната, те възприемат целия процес като по-приятен и при
емат по-охотно нови и непознати вкусове. Когато хранене
то се превърне в игра и начин да се забавляват, да откриват
нови неща и да задоволяват любопитството си, без натиск
и молби от страна на родителите, те са много по-склонни
да опитват всичко ново и диетата им е по-разнообразна и в
дългосрочен план.
ЗВБ разказ
Първото ми дете, момиченце, беше хранено с кърма (от
шише) 5 и половина месеца. Започнахме захранването по
стандартна схема с домашни пюрета. Беше есен, затова
избора беше голям и се стараех менюто да е разнообразно.
Голям ЗОР! Тя отказваше почти всичко. Тук там се случваше
да улуча настроението й да хапне нещичко под съпровода на
детска песничка (аз пея)... и това е.
Три месеца преминаха в кулинарни експерименти, всякак
ви зеленчуци, плодове и комбинации, печени, задушени, под
сладени със стафиди или фурми, овесени ядки, елда... всичко,
за което се сетих. Един ден, докато отчаяно ровех из нета за
идея какво да правя, попаднах на статия за яденето на цяло
то семейство заедно и как се отразявало добре на злоядите
деца. От статия на статия, от блог на блог, от коментар
на коментар (доста от тях на английски), всичко започна
постепенно да ми се изяснява. Започнах да срещам ЗВБ като
термин и да търся информация точно за него, така попаднах
и на блага „За близнаците". Изгледах доста клипчета из нета
и реших, че ще се пробва!
Първото нещо, което връчих на дъщеря ми беше банан. Ес
тествено, тя нямаше уменията да се храни сама и чакаше да
й го подам аз или да й го сложа в ръката. Не съм обмисляла
много какво точно да дам, все пак беше на 9 месеца и вече беше
опитвала всичко, та направо подкарах каквото има. Плодо
ве, зеленчуци, кашкавал, хляб, от всичко на масата. И винаги
ядяхме заедно. Промяната настъпи за месец. Движението с
пръстите стана по-добро, както и апетита. На година и по
ловина вече хапваше всичко с желание!
Голям проблем през този период се оказаха роднините.
Мъжът ми се съгласи, след като се запозна с метода, но му
беше много трудно да се отпусне в началото. Тя се закашля
ше, даже повърна леко два пъти и той всеки път изпадаше в
паника. За щастие издържа! Бабите обаче са друга мая - не
можах да ги убедя. Те никога не й дадоха да яде сама в тяхно
присъствие.
Сега имаме второ дете, момче, на 1 годинка. Кърмен
вече от гърда, не шише (след първия път мразя помпи!). За
хранихме го на почти седем месеца директно по ЗВБ. Банан
беше пак първото нещо, което дадохме, по-нататък се при
държах към сезонните плодове и зеленчуци и каквото има
в градината. И с него сме имали две леки повръщания, но за
щастие нямаше хора около нас, за да ни хокат. Бързо въве
дох храните и мина към нашето меню, защото принципно се
стараем да се храним здравословно. Проблемът с роднини
те обаче остава. Отказват да го оставят да яде сам, въпре
ки че той се справя много добре. Когато го оставя с някой и
огладнее, го хранят с лъжичка и намачкана манжда, но той
не се сърди и хапва...
Да са ми живи и здрави, сега и двамата са със завиден
апетит!
Юлия, майка на Лиана, 3 г. и 6 м.

и Михаил, 1 г. и 2 м.

ЗАХРАНВАНЕТО -
ЕДНО ГОЛЯМО НАЧАЛО,
ЕДИН МАЛЪК КРАЙ
В първите месеци след раждането на вашето бебе, ве

роятно вече сте се запознали добре с него, свикнали сте да
откликвате на нуждите му, научили сте се да разчитате сиг
налите му, храненето е започнало да следва своят естествен
ритъм. Всичко е толкова по-лесно! И някак неусетно идва и
моментът на захранването. Сякаш не ви се вярва, че вашето
толкова малко дете е вече готово за един нов етап в разви
тието си - запознаването с нови храни. Захранването е про
цесът, с който бебетата ще се срещнат с тях. Те ще започнат
да опитват нови вкусове и да откриват нови консистенции,
различни от майчината кърма или адаптираното мляко.
Може би много от вас са се сблъскали още от съвсем рано с
най-различни съвети и препоръки - да давате сокчета още
след първите 40 дни, да започнете да предлагате каши или
пюрета от 4-месечна възраст, да въведете допълнителни
храни, защото майчината кърма или адаптираното мляко не
могат да осигурят достатъчно витамини и хранителни веще
ства за оптималния растеж на вашето бебе...
Независимо какво сте чули от роднини и познати, от прия
телките си, от съседката и дори като съвет от професионалист
или специалист, съвременните препоръки са захранването
да започне след 6-месечна възраст. До тогава най-добрата и
пълноценна храна за бебето си остава кърмата. В случай, че
не кърмите, препоръката е също храненето само с адаптирано
мляко да продължи до 6-ия месец. В по-ранна възраст храно
смилателната система на децата все още не е готова, за да пре
работва и усвоява добре храни, различни от мляко. Те също
така осигуряват много по-малко калории и други хранителни
вещества в сравнение с кърмата или адаптираното мляко.
СЪВРЕМЕННИТЕ ПРЕПОРЪКИ
ЗА НАЧАЛО НА ЗАХРАНВАНЕТО
Световната Здравна Организация (СЗО) препоръчва
„изключително кърмене от раждането до 6-месечна възраст
и въвеждане на твърди храни на 6 месеца (180 дни], без пре
късване на кърменето". Ако се вгледате добре в посочените
180 дни в препоръката, лесно може да изчислите, че този пе
риод е дори в края на 6-ия месец. СЗО също така отбелязва, че
„захранването преди 6-ия месец не подобрява растежа на бе
бето дори при спазване на оптимални условия (напр. пълно
ценни и безопасни от микробиологична гледна точка храни]
и допълнителните храни, въведени преди 6-ия месец, обикно
вено намаляват приема на кърма. Потенциалните ползи за
здравето, за да се изчака с въвеждането на другите храни, са
повече от всеки друг потенциален риск".
Американската Академия по Педиатрия „потвържда

ва препоръката си за изключително кърмене до около 6-ия
месец, което продължава и по време на въвеждането на до
пълнителни храни до 1-годишна възраст и повече, според вза
имното желание на майката и детето".
О бщ ността на Канадските педиатри изтъква, че „из

ключителното кърмене до 6-ия месец и продължаването му
до 2-годишна възраст и повече в комбинация с подходящи до
пълващи храни е важно за храненето, имунната защита, рас
тежа и развитието на бебетата и малките деца“.
Европейският съю з в доклад за препоръките за хране

не на бебета и деца, отбелязва: „Въвеждането на твърдите

храни трябва да започне на 6-месечна възраст или малко
след това". В документът се посочва също така, че ранното
захранване не се препоръчва защото:
• Приемът на кърма може да бъде изместен от други хра
ни или течности с по-ниско качество, които може да не
са достатъчно хранителни и да не осигуряват нужни
те енергийни стойности за покриване на нуждите на
детето. Даването на подобни храни и течности може
да доведе до намаляване на количествата кърма.
• Храносмилателната система на бебетата не е в със
тояние да преработва определени храни.
• Ранното излагане на децата на микробни патогени,
които може да присъстват в допълнителните храни
и течности, ги излага на риск от стомашни разстрой
ства и следващо от това недохранване.
• Ранното предлагане на определени храни може да изло
жи децата на риск от алергия.
Българското Министерство на здравеопазването също

подкрепя тези съвременни препоръки. В брошура „Препоръ
ки за здравословното хранене на кърмачето" от 2008 г. на
Национален план за действие „Храни и хранене", Министер
ство на здравеопазването и Национален център по опазване
на общественото здраве, се отбелязва: „Кърмата осигурява
всички хранителни вещества, енергия и течности, от които
бебето има нужда през първите 6 месеца от живота".
Е вропейското об щ е ств о по гастроен тер ол оги я , хепа-

тол оги я и хранене (ЕБРБНАМ) в препоръките си относно
началото на захранването в становище от януари 2017 г. по
сочва, че „изключителното кърмене трябва да бъде насър
чавано за най-малко 4 месеца (17 седмици или началото на
5-ия месец след раждането) като е желателно то да бъде
около 6 месеца (26 седмици или началото на 7-ия месец)".
Изтъква се също така, че преди 4-месечна възраст „не тряб
ва да се предлагат други храни и течности освен кърма или
адаптирано мляко".
Захранването е едно голямо начало и един малък край.

Неслучайно на английски за него се използва и думата
„weaning" - отбиване. Въвеждането на твърдите храни не
означава, че ще трябва да отбиете вашето бебе, но отбеляз
ва началото на плавното преминаване от храненето с кърма
или адаптирано мляко, към други храни. Първото истинско
„порастване“ на детето ви!
Може би се питате защо всички посочени препоръки
се отнасят до кърмените бебета и дали важат и за децата,
които по една или друга причина са били хранени напълно
или отчасти с адаптирано мляко? Най-логичният отговор е,
че кърменето е биологичната норма и е естествено то да
бъде посочвано и насърчавано като такава. Това не значи,
че децата, хранени с адаптирано мляко, трябва да следват
различни правила при захранването. Тяхната храносмила
телна и имунна система съзрява със същите темпове, макар
че може да не е била облагодетелствана по същия начин от
специфичните защ итни свойства на кърмата. Моторното
им развитие следва същата последователност на поява на
нови умения. Адаптираното мляко остава и за тях основна
та храна до около 6-ия месец, когато ще достигнат нужната
физиологическа зрялост и орално-моторни механизми за
приема и на твърди храни.
ЗВБ разказ
Аз съм от онези май непораснали хора, които не са спре
ли непрекъснато да питат „Защо?" Така беше и когато дойде
време да захранвам дъщеря си - исках сама за себе си да имам
отговор какво точно правя и защо го правя. В нета попаднах
на три основни типа захранване: обичайния в България, на
когото е резултат моята злоядост към качествена храна,

ЗВБ и руския метод. Първият отпадна още преди старта. Ру
ският, пък не ставаше за начина ни на хранене вкъщи тогава.
А ЗВБ направо ме очарова. Прочетох за него именно от блога
„За близнаците" и цялата идея ми се изясни. Виждах смисъла
в това, което трябва да правя - да развивам културата на
хранене на детето си, да му дам възможност да се научи да
сдъвква храната си, да познава кога е сито, да познава вку
совете на храната, да знае, че храненето е и социален акт и
дори да развива фината си моторика. Освен това обещава
ше да е много по-лесно - пюрирането отпадаше, а детето си
хапваше само!
Началото, а и целия период на захранване при нас проте
че лесно и гладко. Беше толкова естествено - без нито едно
задавяне, само цапане и любопитство! Спомням си как в на
чалото на захранването, докато Елора ръфаше оризовка в
количката, родители ме спряха на улицата, притеснени че
тяхното момченце не можело като моето. Успокоих ги, че мо
ето не е момченце и им разказах за този метод за захранване.
Оттогава го препоръчвам на всеки, който има бебе, само че
май повечето майки не обичат да „рискуват" с неизпитани
от предишното поколение идеи. Най-много да се доверят на
книга, а най-вече на майка си и на педиатъра..
Днес Елора е на три и половина. На година изуми плажа
при първото й море, поглъщайки пилешко шишче, половин
чаша таратор и цяла праскова. Връстниците й си хапваха
пюренца, поради липса на по-подходяща храна. В зарзават-
чийницата си избира патладжани, чушки и краставици, ко-
гато я питам какво й се яде, превръщайки се в местна зна
менитост. Никога не е била злояда, никога не съм използвала
самолети-лъжици. Здрава е - досега не е боледувала, ако не
броя неразположенията от никненето на зъбки. Мисля, че
част от приноса за з кравето й е именно ЗВБ!
Ева, майка Елора, наЗ г. и 8 м.

(информация за ЗВБ може да намерите и в сайта й:
http://umnobebe.com/)
ПРИЗНАЦИ, ЧЕ БЕБЕТО
Е ГОТОВО ЗА ЗАХРАНВАНЕ
Както вече беше споменато, съвременните препоръки са
захранването да започне около 6-ия месец на бебето. Защо
„около“? Трудно е да си представим, че има точно фиксирана
дата или механизъм, които обуславят готовността на децата
или тяхната способност да извършват определено нещо. Но
има определени фактори и етапи в развитието, които под
сказват, че бебето е готово за захранване. На първо място,
храносмилателната му система трябва да е физиологически
зряла, за да може да приема и да обработва и други храни
освен кърмата и/и ли адаптираното мляко.
РАЗВИТИЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА.

ЧОВЕШКИЯТ МИКРОБИОМ
В момента на раждането си бебетата се появяват на бял
свят с „чиста" имунна система, а стомашно-чревният тракт е
почти стерилен. Първата му микробна колонизация започва
при преминаването на бебето през родилния канал, който
неслучайно завършва в близост до ануса. Новороденото се
среща първо с бактерии от вагиналната, а при самото си из
лизане, и с тези от чревната микрофлора на майката. Втори
ят етап от този процес е поставянето на новороденото върху
гърдите или корема на родилката (кожа до кожа или Skin-to-
Skin contact), за да може да се срещне отново с позната за него
микробна среда. Третият е закърмването с коластра, която е
богата не само на хранителни вещества, но и на имуноглобу-
лини и играе важна роля за допълнителната „колонизация" с
полезни бактерии на стомашно-чревния тракт. Коластрата е
богата на специфични имуноглобулини, предимно slgA, кои
то се свързват в своеобразен допълнителен защитен слой
върху лигавиците на стомашно-чревния тракт и предпазват
от навлизане на опасни бактерии или алергени. Съставът на
чревната микрофлора играе изключително важна роля и в
бъдещото развитие на имунната система.

За съжаление, в България все още рядко се дава възмож
ност за подобна близост на майката и бебето при раждането и
дори след това, като по този начин не се насърчава и един оп
тимален старт на кърменето. Все по-голям брой изследвания
сочат, че тези наглед „незначителни“ пропуски, може да имат
дълготрайни последици за развитието на имунната система.
В последните години в научните среди се разкрива все
повече решаващата роля, която има за нас човешкият мик
робном - множеството микроорганизми (бактерии, вируси,
микроби), които живеят в тялото ни и върху него, обединени
в отделни микробиоти. Те изпълняват различни функции -
подпомагат храносмилането, предпазват ни срещу патогени,
оформят имунната система и оказват влияние върху редица
физиологически процеси в организма.
Микробиомът са „нашите" бактерии, които са се предава
ли през вековете от поколение на поколение в семейството.
Като бозайници, за да осигурим оптималното му начало и
развитие, процесът, през който трябва да преминем, е ваги
нално раждане, контакт кожа до кожа и кърмене. Естестве
ното раждане осигурява контакт с вагиналната и чревната
микрофлора на майката, като е установено, че бебетата, ро
дени с Цезарово сечение имат съвсем различна микрофло
ра от тези, родени нормално. Контактът кожа до кожа среща
бебето и с кожната микробиота, а кърменето насърчава раз
множаването на най-важните за имунната система бактерии
в храносмилателния тракт. Именно те съдействат в първите
месеци тя да се „научи" да разпознава полезните за нея бак
терии и да не реагира срещу тях.
Смята се, че липсата на тези начални процеси може да
обърка имунната система, така че тя да реагира прекалено
агресивно срещу всичко. Когато е пропуснат шанса да е под
помогната от точно определени микроорганизми в периода
на раждането и в месеците след това, развитието й протича
по съвсем различен начин. Имунната система остава неба-
лансирана, несъзряла напълно и може да реагира неадек
ватно потенциално за цял живот. И балансът й може да бъде
възстановен само частично, но не и напълно. Това поставя
основата на проблеми с алергии, възпалителни процеси и
автоимунни заболявания, дори в по-късна възраст.
По-голямо разнообразие в микробиома настъпва едва при
захранването, след което той постепенно се обогатява и ста
ва все по-пълноценен. Изследвания сочат също така обаче, че
разнообразието на микробиома е намаляло и продължава да
намалява през последните десетилетия. Все още няма точно
научно обяснение за този феномен, но той определено дава
големи отражения - нарушена е една от най-важните „еко
системи" в организма ни. Сред възможните причини са не само
увеличаващият се брой на ражданията с Цезарово сечение, но
и намаляващите проценти на кърмени бебета, прекалената
хигиена, в която живеем и честата употреба на антибиотици.
РАЗВИТИЕ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Една от важните характеристики на храносмилателна
та система на бебетата е, че в съвсем ранна възраст червата
им са все още „отворени". Разстоянията между клетките на
лигавичния епител на тънките черва са по-големи и пропус
кат макромолекули, включително протеини и патогени, да
преминават директно в кръвообращението. Чрез този ме
ханизъм се позволява на полезните антитела от кърмата да
преминат по-лесно в кръвообращението, но от друга страна
и големи, потенциално алергизиращи протеини от други
храни или дори болестотворни патогени, преминават също
така директно. Смята се, че червата на бебето остават „отво
рени" или „порести" до около 6-ия месец, като лигавицата им
започва да се нормализира постепенно от 4-тия месец.

Предлагането на твърда храна преди тази възраст, не
само е ненужно, но може да предизвика храносмилателни
разстройства, газове, запек и други неразположения, както
и да повиши риска от алергии. Освен това тя не се усвоява
напълно, за разлика от майчиното мляко, което съдържа ен
зими, спомагащи за пълното му усвояване.
При раждането стомахчето на бебето не секретира дос
татъчно стомашна киселина и ензимът пепсин, който раз
гражда белтъчините. Количествата им достигат нормални
стойности през следващите 3-4 месеца. Ензимът амилаза,
който се произвежда от панкреаса и участва в метаболизма
на въглехидратите, също не достига по-задоволителни нива
до около 6-ия месец. В усвояването на въглехидратите участ
ват и ензимите малтаза, изомалтаза и сукраза, чиито нива са
по-ниски преди 7-ия месец. Бебетата имат също така ниски
нива на липаза и жлъчни соли и усвояването на мазнините
не е пълноценно преди 6-9 месеца.
Естествено, това са невидими за окото процеси, за които
трябва да се доверим на научните изследвания. Не можем да
видим как се развива храносмилателната система на бебето,
как съзряват имунната и нервната система, как се подобря
ват функциите, на бъбреците или черния дроб. Чрез разви
тието на моторните си умения обаче, детето е в състояние да
ни даде и други сигнали, че е готово за захранването. И не е
само случайност, че в неговия растеж те съвпадат с момента,
когато и другите му системи и органи са достигнали до опре
делена степен на зрялост. Бебето ще започне да ни показва
и съвсем нагледно, че в развитието си е достигнало етап, в
който е готово да премине и към други храни, освен майчи
ното мляко. Ще се появят нови моторни умения и орално-мо
торни механизми, които ще му позволяват да навлезе успеш
но в този нов процес.
РАЗВИТИЕ НА УМЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ
Веднага след раждането си новороденото бебе може да
се храни самостоятелно - то успява дори да изпълзи до гъ р
дата, когато е поставено върху корема на майката, да наме
ри зърното и да засуче. И не само това - то контролира само
приема си на кърма и с по-често сучене от гърдата е в състоя
ние да регулира и производството на майчино мляко според
нарастващите си нужди. Бебето се ражда с тези умения, на
които няма как да го научим. Както няма как да го научим да
се обръща, да пълзи, да се изправя и да ходи. То достига само
до посочените етапи в развитието си в определена последо
вателност, но следвайки собствената си индивидуалност, а
не точно фиксирани месеци и дати. И преди да ни изненада с
момента, в който изведнъж се впуска да направи първите си
самостоятелни стъпки, то се учи. Първо е открило, че може
да се изправя на краката си, след това с дни, седмици или
дори месеци, е пристъпвало, отначало неуверено, а след това
все по-умело, докато най-сетне събере достатъчно смелост и
опит, за да започне да ходи само.
Развитието на уменията за хранене също следва опреде
лена последователност в първите месеци след раждането.
В началото те са съвсем инстинктивни, но с времето бебето
развива и усъвършенства все повече способностите си. Тряб
ва просто да му се даде възможност да го направи!
П овечето д ечи ц а
р азв и ват ум ен ията си в следни я ред:
• бебето може да суче от гърдата
• протяга ръчички към интересни неща
• може да взима предмети и да ги поднася към устата си
• изучава ги с устата и езика си
• започва да отхапва парченца храна
• дъвче
• преглъща

• започва да хваща малки предмети с палеца и показале
ца - пинсетен захват
• успява да борави само и с прибори
След раждането бебето има съвсем базисни умения за

хранене - сукателен рефлекс, за да суче от гърдата и уме
ние за преглъщане. При сученето от гърдата или от биберон,
млякото отива директно в задната част на устата и се задей
ства механизмът за преглъщане. В началото е възможно бе
бето все още да не контролира най-ефективно процесите на
дишане и сучене, но с времето ги синхронизира все по-добре.
Бебетата се раждат със силно изразен рефлекс за избутване
с език, с който отказват да приемат в устата си предмети, раз
лични от гърдата или биберона. Той ги предпазва от задавя
не в ранните месеци, в които още нямат добър контрол над
преглъщането. Бебетата се раждат и с хватателен рефлекс,
те инстинктивно затварят пръстите на ръчичката си около
предмети, които са докоснали дланта им
Около 3-тия месец те започват да откриват ръчичките си
и могат да хващат предмети. Когато започнат да го правят,
мъничетата постепенно се стремят да ги поднасят и към ус
тата си, като често движенията им са недобре координирани.
Те овладяват по-добре и дишането си по време на хранене и
успяват да сучат по-бързо.
Между 4-тия и 5-ия месец децата започват не само да су
чат, но и да смучат. Те започват да движат езичето си напред
и назад. Същевременно с това, бебетата могат да протягат
ръчички към предмети, които ги интересуват и хващането
става волево, а не само при контакт. Те могат да поднасят
взетите неща с по-координирани движения към устата си,
която за тях е най-развития сетивен орган. За бебетата в
този период поднасянето на всичко към устата е начин да
задоволят любопитството си и да се запознават с новите
неща. Това не значи, че те искат да се хранят, просто уст
ните и езичетата им са много чувствителни и те искат да
опитат всичко чрез тях.
След 4-тия месец започва постепенно да намалява ре
флекса за избутване с език, но бебетата, хранени с пюрета на
тази възраст по-скоро се опитват да избутат поднесената им
лъжичка и обикновено съдържанието й бива поставяно от
възрастния директно в по-задната част на устата, за да може
направо да го преглътнат или изсмучат. Започват постепен
но да се изместват и зоните на езика, които предизвикват
позиви за гадене. Това също е предпазен механизъм срещу
задавяне. В първите месеци тези зони обхващат по-голямата
част от езичето и постепенно започват да намаляват и да се
преместват все по-назад. Около 5-ия месец децата започват
да проявяват и по-голям интерес и към околните и това, с
което се хранят.
В 6-ия месец бебето развива все повече умения. То може
само да посяга към предмети, да ги взима в ръчичка и да ги
поднася с по-координирани движения към устата си. На тази
възраст бебетата успяват да държат главичката и гръбчето
си добре изправени, когато са поставени в седнала позиция.
Много от тях все още не могат да седят съвсем самостоятел
но, но могат да се задържат седнали за все по-дълги периоди
от време. Ако им предложите подходящи парченца храна, те
ще ги вземат, ще ги разгледат и вероятно ще ги поднесат към
устата си. В началото просто ще опипат храната с уста и ези
че и може и да се опитат да преглътнат съвсем малки количе
ства. Когато храната достигне до устата, се активират също
така обонятелните и вкусови рецептори, които стимулират
и един друг вид развитие - скоро детето ще започне да се учи
да отхапва и да преглъща. Зоните за гадене, разположени на
езика, също са се изместили още по-назад и бебето вече ус
пява да премести храната и в задната част на устната кухина,
за да я преглъща.
Бебетата, които на тази възраст имат възможност да бо
равят сами с парченца подходяща храна и да я поднасят към
устата си, развиват постепенно и умението да дъвчат и да
преглъщат. Това отбелязва началото на истинската им готов
ност да се хранят. Разбира се, за тези нови способности им е

нужно малко време, в което те се учат да вършат много нови
за тях неща. Постепенно от уменията за хранене с течна хра
на, те трябва да преминат и към нови консистенции, които
предполагат един нов начин на хранене.
ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕТЕ:
В изследванията си учените Роналд Илингуърт и Джеймс
Листър са достигнали до следните изводи за развитието
бебето:
• То започва да се учи да дъвче, след като може да хваща
нещо и да го поставя в устата си
• Може да му се предлага твърда храна, след като е дало
признаци, че се учи да дъвче
• Около 6-ия месец то е физически в състояние да дъвче
Между 6-ия и 9-ия месец бебетата развиват все повече уме

ния, свързани с храненето. Те постепенно откриват, че могат
да отхапват парченца от предложената им храна с първите си
зъбки или с венците. Наред с това успяват и да я задържат за
по-дълго време в устата си. Устната им кухина също е претър
пяла промени - променила е формата и размера си. Типични
те бебешки бузки също са по-различни - след раждането те са
по-големи, защото в тях наред с мускулите има и повече маст
на тъкан, която помага за ефективно сучене. Сега те са вече
по-малки и бебето може да движи по-добре езичето си и да
мести храната, за да се опитва да я сдъвче. Разбира се, за това
му трябва време. В началото опитите му може да са неуспешни
и по-голямата част от храната може да изпада от устата му. В
първите седмици бебето ще се научи как да я задържа там за
по-дълго време и как да борави с нея. Постепенно мускулите
на езика, бузите и челюстите ще започнат да работят все по-
координирано и то ще започне и да преглъща храните, които
преди това е задържало в устата си и е смачквало с венците.
Движенията също стават по-прецизни - след 7-ия месец бебе
то може да прехвърля предмети от едната си ръка в другата.
Около 8-ия месец бебето вече умее да мести добре хра
ната с езиче и настрани в устата. Движенията, с които дъ в
че стават все по-усъвършенствани, челюстите извърш ват и
въртеливи движения, чрез които храната се премества към
страните или средата на устната кухина. Много бебета за
почват да седят съвсем самостоятелно за по-дълги периоди
в тази възраст.
Малко след това се развива и пинсетния захват - децата
вече могат да хващат предмети не само в юмручето си, но са
способни да взимат малки парченца с палеца и показалеца.
До този момент липсата на това умение ги е предпазвала и
от задавяне с малки предмети, които не са можели да подна
сят към устата си. На тази възраст повечето от тях вече имат
зъбчета и са развили достатъчно дъвкателните си умения,
за да могат да се справят и с по-малки по размер храни. Дви
женията на бебетата също са станали все по-координирани и
те могат да проявяват интерес да се хранят и сами с прибори.
Опитите им са по-скоро игра, но тя им позволява да развиват
постепенно и това умение.
Около 9-ия месец бебето открива и едно ново умение -
волевото пускане. То е свързано със самостоятелното хра
нене до толкова, до колкото детето може би ще мине през
период, в който ще му е по-интересно да пуска храните, за да
наблюдава как падат.
До навършването на 1 годинка децата вече са развили
добре не само координацията си и все по-добри умения за
хранене, но и дъвченето и преглъщането вече са един съв
сем нормален процес за тях. Те се справят отлично с храни с
различни текстури и могат да боравят не само с големи, но и
с малки парченца. Започват и първите опити за самостоятел
но хранене с лъжица или вилица. Вече порасналите бебета
могат да ги поднасят самостоятелно към устата си с все по-
прецизни движения. В началото те все още не са способни
да загребват сами с лъжичката, но могат да я потапят и да я
облизват. С подходяща виличка обаче, те успяват успешно да
забодат парченца храна и да я поднасят към устата си. Кога-

то бебето има възможност да упражнява редовно тези нови
умения, то се научава по-бързо да се храни съвсем самостоя
телно и с лъжица. Скоро то ще стане пълноценен участник в
семейните хранения!
След всичко прочетено досега, не забравяйте, че всяко
дете е различно. Неслучайно използваните срокове са ви
наги „около" определена възраст. Това може да значи сед
мици или дори месец и повече по-рано, или по-късно. Как-
то може би вече сте забелязали от опита си като родители,
бебетата не растат по таблици и схеми и рядко се развиват
в абсолютно еднакъв ритъм със съседското или роднин
ското дете. Те са малки индивидуални личности, със своите
особености, ж елания и изисквания. И най-вече уникални и
неповторими.
КАЗАНО НАКРАТКО:
На 6 месеца бебето е готово за твърди храни, защото:
• Неговата имунна система е достатъчно зряла
• Неговата храносмилателна система е достатъчно под
готвена
• Неговата орална моторика е достатъчно развита
• Налице е координацията между ръцете и очите
• Неговата фина и груба моторика са достигнали нужното
ниво на развитие
Поради същността на ЗВБ е необходимо детето да е дос

тигнало до 6-месечна възраст, защото тогава специфичните
моторни и орални способности за самостоятелно хранене са
развити. Наред с настъпилата зрялост на имунната и храно
смилателната система, то е в състояние и да поднася само
подходящи парченца храна към устата си, да отхапва от тях и
да се учи да дъвче и да преглъща нормални храни.
ДАЛИ НЕ Е ТВЪРДЕ РАНО ЗА ЗАХРАНВАНЕ -
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ
Като родители решенията за това как да отглеждате де
цата си, принадлежат на първо място на самите вас. Разбира
се, с подкрепата на адекватна информация, помощ и съвети.
От много от преценките, които правите, ще зависят и вашите
решения. Понякога е трудно да се ориентираме в многоброй-
ните (нерядко различни) препоръки или дори (непоискани)
съвети. Често по-възрастни познати или роднини, които са
отгледали децата си по съвсем различен начин и без да имат
представа, че през изминалите от тогава години, разбирани
ята за детското хранене са се обогатили с много нови изслед
вания или открития, се опитват да налагат и на нас остарели
схващания и практики. Чудесен пример за това е даването
на сокчета на съвсем невръстни бебета, за което в днешно
време се знае, че е не само ненужно, но дори вредно, защото
може освен да затрудни кърменето, да изложи на ненужни
рискове незрялата храносмилателна система на бебетата,
без реално да направи храненето им по-пълноценно.
И все пак и до ден днешен битуват много „митове", свър
зани с началото на захранването и „признаците", че бебето е
готово за твърди храни, обикновено по-рано от препоръча
ната възраст от 6 месеца. Ето кои са някои от най-често сре
щаните от тях, представени под формата на въпроси, които
може би и вие си задавате или сте си задавали. Отговорите
им вероятно ще ви помогнат да направите по-лесен избор,
относно захранването.
Кърмя на поискване, но бебето ми вече огладнява
през 2 часа, не е ли време за захранване, може би кърма
та не м у стига?
Бебетата могат още от самото раждане да регулират
сами приема си на кърма. Те не само не преяждат, но владеят
и един безотказен естествен начин за увеличаване на про
изводството на повече мляко - честото сучене от гърдата.

Подобни периоди са известни като „скок в растежа" и тогава
чрез кърменето на по-малки интервали, бебето регулира про
изводството на кърма според нарасналите си нужди. Обикно
вено „скоковете в растежа" продължават няколко дни, след
които организмът на майката започва да произвежда по-го-
леми количества мляко. Те се наблюдават приблизително в
първите дни след раждането, около 7-ия-10-ия ден, около 2-та
или 3-та седмица, между 4-та и 6-та седмица, на около 3 месе
ца, на около 4 месеца, около 6-ия и 9-ия месец, като може да
продължат на всеки няколко месеца и след първата годинка.
Ако времето е по-горещо, може бебето ви да суче по-чес
то и за да утоли жаждата си. Често вечер бебетата стават по-
изнервени и не се успокояват дори на гърдата. Това също не
значи, че кърмата ви е недостатъчна, просто и те са уморени,
както вас, от изминалия ден. А за тях, той е бил изпълнен и
с много повече нови преживявания и емоции. Много бебета
сучат по-често и при неразположение или за успокоение при
поникващи зъбки.
Желанието за често сучене от гърдата не означава, че
бебето ви остава гладно, кърмата ви не стига и е необходи
мо да дохранвате или да въвеждате твърди храни. С често
то кърмене в продължение на няколко дни, то ще повиши
производството на мляко и ще продължи да се храни според
нарасналите си нужди. Бебето няма да получи от зеленчуко
вото или плодовото пюре повече калории от тези, които се
съдържат в кърмата. Майчиното мляко си остава най-балан-
сираната и пълноценна храна за него до 6-ия месец.
Бебето м и беше удвоило рожденото си тегло още в
края на 3-тия месец, не трябва ли да предложа твър
ди храни?
Достигането на определено тегло не е признак за захран
ване. Бебетата наддават различно в първите месеци. Някои
може да са удвоили рожденото си тегло в 3-тия месец, на
други ще са им нужни още няколко месеца, за да достигнат
до тази цел. Счита се, че кърмените бебета ще удвоят рожде
ното си тегло до 6-ия месец. За започване на захранването
е необходимо имунната и храносмилателната система да са
достатъчно зрели, а това е процес, който не зависи от кило
грамите, а от физиологическото развитие, което следва ета
пи, независещи от теглото.
4-месечното ми бебе вече не наддава както в първи
те месеци, може би не се храни достатъчно и трябва
да захраня?
След 4-тия месец се наблюдава т.нар. физиологичен спад
в растежа. Независимо дали сте от онези майки, чието бебе в
първите месеци е наддавало почти килограм на месец и дори
повече. Или пък от другите, чието дете е растяло според ми
нимума в таблиците. Изведнъж на контролния преглед кан
тарът може да покаже само няколко стотици грама прираст
на теглото... И без значение колко добре върви кърменето и
колко щастливо и спокойно е бебето ви, това за вас е повод
за притеснение или да получите съвет да захраните, защото
детето „вече" не наддава добре.
Важно е да знаете, че подобно намаляване на наддава
нето е съвсем нормално, особено при кърмените бебета, и
то се случва точно след 4-тия месец. Просто детенцето ви
няма да продължи да качва тегло така бурно, както в пър
вите месеци. В това няма нищо притеснително и дори заба
вянето се отчита и в кривите на таблиците за наддаване на
бебетата (има специални таблици на СЗО за кърмени бебе
та, виж стр. 257 - „Надеждна информация за кърменето").
Самата СЗО посочва, че „захранването преди 6-я месец не
подобрява растежа на бебето".
Бебето ми не наддава добре, вероятно не м у стига
кърмата или вече не е достатъчно хранителна... Дали да
не въведа други храни?
Този въпрос е сред най-често задаваните от страна на при
теснени майки в най-различни месеци от растежа на бебето.
Обикновено в началните месеци се прибягва до дохранване
с адаптирано мляко, а в по-късните се бърза с въвеждането
на твърди храни с надеждата, че това ще разреши проблема.

Ако сте кърмили успешно няколко месеца, е много малко ве
роятно кърмата ви изведнъж да „намалее" и да стане недос
татъчна. Тя също така не става „нехранителна", а напротив
- продължава да бъде най-калоричната и балансирана храна
за вашето бебе.
Може би бебето ви е започнало да увеличава паузите
между храненията или да се разсейва повече и да е нама
лило броя им. Или след един успешен старт на кърменето,
се опитвате да изградите някакъв „режим" на хранене и не
предлагате гърдата на поискване. Възможно е по този на
чин да сте пропуснали някои от сигналите на вашето дете за
скок в растежа и то не е могло чрез по-често сучене да увели
чи производството на мляко. Обикновено с малка реоргани
зация на кърменето, може да се справите съвсем успешно с
тези ситуации. По-често предлагане на гърдата или вмъква
не на допълнително кърмене, или кърмения, са обикновено
най-лесните решения на проблема. Може да се свържете за
помощ и съвет за вашата конкретна ситуация с доброволни
те организации Ла Лече Лига - България и Национална асо
циация „Подкрепа за кърмене". (Виж стр. 257 - „Надеждна
информация за кърменето")
Не трябва ли да захраня по-рано, защото кърмата
или адаптираното мляко не осигуряват достатъчно
минерали, витамини и хранителни вещества за моето
растящо бебе?
Всички съвременни препоръки сочат, че кърмата е най-
оптималната и пълноценна храна за бебето до 6-ия месец.
Адаптираното мляко също покрива хранителните нужди на
децата до тази възраст. До около 6-ия месец червата на бе
бето са все още „порести" и поетата храна преминава много
по-лесно извън тях в кръвообращението, а това крие и опас
ност от алергични реакции. Ранното въвеждане на твърди
храни крие риск и от стомашни разстройства и съответно
спад в наддаването.
При въвеждането на нови храни преди 6-ия месец не само
не се подобрява хранителният прием на детето, а напротив -
в менюто му често се включват течности и храни с по-ниски
хранителни стойности. Предлагането им може да се отрази
негативно и на кърменето и да доведе до намаляване на ко
личествата кърма.
Друго разпространено схващане е, че кърмата не може
да осигури достатъчно витамини и минерали, особено така
важното за децата желязо. Напълно кърмените до 6 месеца
доносени и здрави бебета обикновено не са изложени на
риск от ж елязодефицитна анемия. Ж елязото от кърмата се
усвоява много добре, а адаптираното мляко също е обога
тено с желязо, което макар и по-трудно усвоимо, е в необхо
димите количества. Повечето бебета, които започват рано
със захранването, приемат отначало предимно плодове
или зеленчуци, които са с ниско съдържание на желязо, за
сметка на кърмата или адаптираното мляко. (Виж стр. 152
- „Източници на желязо".)
Децата, хранени с АМ много често биват захранвани по-
рано с най-различни доводи, сочат проучванията. Така те не
само не са имали възможност да се възползват от защитните
свойства на майчиното мляко, което поради различни при
чини не са могли да получат, но реално на практика се увели
чава още повече рискът им от алергии.
Бебето ми се буди често за хранене нощем. Може би с

въвеждането на твърди храни, то ще спи повече?
Бебетата се будят нощем по най-различни причини. Една
от тях може да бъде, че когато станат на няколко месеца, те
се разсейват повече през деня и наваксват с нощни хранения.
Вероятно всички сте чували истории за бебета, които спят
„непробудно" и „по цяла нощ" едва ли не веднага след раж
дането, но те са по-скоро изключение от правилото. Няма
изследвания, които да доказват, че въвеждането на твърди
храни може да намали нощното будене. Ако бебето ви се буди
нощем, то просто има нужда да бъде нахранено и да утоли
жаждата си. Това е съвсем нормално докато стомахчето му е
все още с малък размер.

Детето ми вече не заспива веднага след кърмене или
хранене, дали това е знак, че кърмата или адаптирано
то мляко не м у стигат?
Около 4-тия месец бебетата започват да забелязват все
повече заобикалящия ги свят. Има толкова интересни неща
за наблюдение и откриване и всичко за тях е ново! Естестве
но е тяхното вродено любопитство да ги задържа будни за
по-дълго време. Това не значи, че са гладни, те просто растат
и се променят.
Бебето ми е на 4-5 месеца, но пъха всичко в устата
си и дори примлясква докато ние се храним, това не е ли
знак за започване на захранването?
Както може да прочетете в главата за развитието на
хранителните умения, в периода между 4-тия и 5-ия месец
бебетата поднасят всичко към устата си, но го правят, за
да задоволят любопитството си да се запознават с новите
неща. Това не значи, че те искат да се хранят, просто уст
ните и езичетата им са много чувствителни и те искат да
опитат всичко чрез тях. Около 5-ия месец децата започват
да наблюдават и останалите членове от семейството, дока
то се хранят. Това за тях е интересен процес и те започват
да правят опити да ги имитират. На тази възраст бебетата
все още нямат необходимите умения, за да се хранят самос
тоятелно, а и храносмилателната им система все още не е
достатъчно зряла. Но те се учат!
Едва след 6-ия месец те са в състояние и да преглъщат
новите храни и това бележи началото на истинската им го
товност за захранване. (Виж стр. 19 - „Джил Рапли и исто
рията на ЗВБ" и стр. 73 „Развитие на уменията за хранене“)
Бебето ми, хранено с адаптирано мляко, иска да се
храни по-често и м е посъветваха да започнем захран
ването...
Бебетата, които се хранят с адаптирано мляко, не трябва
да превишават определените според възрастта им дневни
дози, защото ще получат повече калории от необходимото.
Те също преминават през скокове в растежа - периоди, след
които увеличават приема на мляко. Желателно е да давате
на бебето си само препоръчаното количество адаптирано
мляко за неговата възраст и тегло.
Храносмилателната система на бебетата, хранени с АМ,
става достатъчно развита и зряла със същите темпове, как-
то и при кърмените деца - около 6-месечна възраст. Ранното
захранване става за сметка на по-хранителното за тях мляко
и ги излага и на по-висок риск от алергии и/или стомашни
неразположения.
Бебето ми е с по-ниско/по-високо тегло, дали няма да
е по-благоприятно за него да въведа твърди храни?
Бебетата се раждат и растат с най-различни размери и
се развиват според индивидуалните си особености. И ние,
възрастните, сме с най-различно тегло, височина и структу
ра. Независимо колко е „малко“ или „голямо" вашето бебе, то
следва същите темпове на развитие на храносмилателната
и имунната система, които са най-важните показатели за го
товността за започване на захранването.
Защо на някои детски храни пише, че са подходящи от
4 месеца, не трябва ли да захраня тогава?
Световната здравна организация препоръчва бебетата
да бъдат изключително кърмени до 6-месечна възраст. И
според Международния код на СЗО за маркетинг на замес
тителите на майчината кърма (сред които реално влизат и
бебешките храни), производителите им не би трябвало да
ги рекламират като подходящи за по-ранна от тази възраст.
Кодът има препоръчителен характер и макар че е приет в
повечето държави, на много места липсва местна законова
нормативна уредба, която да следи за прилагането му. От
друга страна, производителите на бебешки храни изтъкват,
че някои майки може да не желаят или да не могат да спазват
препоръките за изключително кърмене до 6-ия месец и тези
храни са в тяхна „помощ".

ЗВБ - ЗАЩОТО ВСЯКО БЕБЕ
Е РАЗЛИЧНО
ЗВБ И КЪРМЕНИТЕ БЕБЕТА

Захранване, водено от бебето (ЗВБ) е реално най-естест-
веното продължение в храненето на вашето кърмено бебе.
Кърмените бебета се хранят самостоятелно от гърдата още
от самото начало на живота си, те определят честотата на
храненията си и знаят кога да спрат да сучат, защото са задо
волили апетита си. Всяка кърмеща майка знае, че няма „пре-
яло" кърмено бебе и няма как насила да му се даде повече
от това, което то само иска да изяде. Ако пък случайно имат
нужда от повече кърма, те само регулират увеличаването й
с по-често сучене. Кърмачетата също така определят сами
ритъма си на хранене, те избират дали да се хранят по-бър
зо или по-бавно, дали искат само да утолят жаждата си или
имат нужда от един по-обилен „обяд".
Друго предимство, което ще имат кърмените бебета
преди захранването, е, че кърмата променя вкуса си, според
храните, които е приемала майката. Бебетата започват да се
запознават с различни вкусове още в утробата чрез амни-
отичната течност, която поглъщат. Тя също променя вкуса
си, според храненето на майката и още преди да се родят те
дори изграждат определени предпочитания. За кърмените
бебета този процес продължава и след раждането, те имат
възможност да се запознават с различни вкусове чрез кър
мата, която може да е с различен вкус дори на всяко хране
не. Това им помага да приемат по-лесно различни храни и
аромати и при захранването.
Кърмачетата, също така, ползват лицевите мускули по
различен начин, за да сучат. По време на кърмене бебето
движи челюстите и устата си по-скоро като при дъвчене, за
разлика от храненето с биберон, при което то по-скоро сму
че. Това също може да е предпоставка за по-лесно усвояване
на уменията за самостоятелно хранене при въвеждането на
твърди храни.
Като родители на вас може би също ще ви е по-лесно да се
доверите на инстинктите на бебето си при започване на за
хранването. Вероятно и вие вече сте свикнали да не следите
стриктно изядените количества или да следвате определени
интервали на хранене т.е. да се водите по бебето си.
Ако то продължава да бъде кърмено на поискване и при
въвеждането на твърдите храни, кърмата ще му осигурява
голяма част от нужните хранителни вещества до навърш ва
не на 1 годинка. Няма нужда да се притеснявате за замест
ване на хранения по определен график или за приетите ко
личества майчино мляко или допълнителна храна. Когато
бебето ви усвои по-добре необходимите умения, за да се
храни само, то вероятно ще увеличи постепенно и приема
си на други храни. И само ще реши дали да продължи да за
доволява по-голяма част от нуждите си чрез кърмата или
да намали количествата й за сметка на новите неща в ме
нюто си. Някои бебета може да решат за заместят хранене
преди първата годинка, други може да продължат да се хра
нят всеки път и от гърдата, наред с допълнителните ястия.
Не забравяйте, че дори и да ви се струва, че детето се храни
„само" с кърма, новите храни също постепенно започват да
покриват част от хранителните му нужди, дори и да не може
да реално да видите това.
Често чуваме фрази от типа: „Храната преди годинка-
та трябва да е само за забавление" или „Кърменото бебе не
трябва да има заместено хранене до 1-годишна възраст". На
истина много бебета може да предпочетат да се хранят ос
новно с кърма през този период, но на практика никъде няма
официални препоръки, че непременно не трябва да се за

мества кърмене. Както го е правило и досега, детето ви само
ще регулира приема си на храни, според нуждите и предпо
читанията си. На бебето трябва да се дава възможност да се
запознае с колкото се може повече вкусове при захранването
и да му се предлага широк избор от подходящи за възрастта
му здравословни и питателни храни. Така то ще има възмож
ност да се храни пълноценно. Кърмата ще покрива по-голя-
мата част от хранителните му нужди на 1-годишна възраст,
но от нас като родители зависи да допълним менюто му и
с други богати на белтъчини, витамини и минерали храни,
които са нужни за бързо растящия му организъм.
Изключителното кърмене до 6-ия месец и въвеждането
от тази възраст на твърдите храни, намалява и рискът от
алергии. Храносмилателната система е достатъчно зряла и
червата вече не са „порести". Освен това кърменето продъл
жава да има благоприятен и предпазващ ефект и при въвеж
дането на новите храни.
Ако бебето ви е на смесено хранене, захранването може
да стане моментът, в който детенцето ви постепенно ще пре
махне добавката на адаптирано мляко и ще продължи само
с кърмене. С въвеждането на новите храни и постепенното
увеличаване на количествата им, може да се възползвате
това да стане за сметка на дохранванията с АМ и да се опита
те да запазите само кърменията от гърда.
ЗВБ разказ
За ЗВБ разбрах на едно от „бебешките кафета" на Ла Лече
Лига - Русе. Дъщеря ми беше на около 3,5-4 месеца и за мен
захранването беше още далечна тема, мъчеше ме само един
въпрос: Как точно ще се случи заместването на храненията,
след като моята дъщеря беше кърмена на поискване? И ето,
на това лятно бебешко кафе аз чух вълшебните думички „за
хранване, водено от бебето". Започнах да търся информация
из Интернет и попаднах на блога „За близнаците", прочетох
и първите три теми за този вид захранване от форума „Бг-
м ам а“и си поръчах книгата наДж ил Рапли. Когато посъбрах
малко информация се срещнах с две момичета, чиито деца
бяха захранени по този метод, за да си доизясня неизвестни
те от получената информация.
И така, въоръжена със знания и ентусиазъм започнах да
взимам дъщеря ни с нас на масата. Когато тя стана на 5 м.
и 20 дни сама реши да посегне и да се захрани с краставица.
След това нещата взеха да следват много естествен ход. За
почнах да предлагам храните една по-една, тези които бяха
малко по-твърди ги минавах леко на пара, а тези, които бяха в
подходяща консистенция за нея ги давах директно за консума
ция. След като стана на 6 месеца и нещо, започнах да й правя
най-различни бисквитки от плод и брашно от елда или ориз,
които тя много обичаше. На 6,5 месеца тя вече дъвчеше и се
справяше все по-добре. Около 7-ия месец, когато въведох пове
че неща, започнах да й приготвям удобни за нея храни, като
зеленчукови кюфтенца на тиган. С течение на времето запо
чнах да й приготвям и най-различни ястия, като черпех вдъх
новение от Фейсбук групата „ЗВБ или Методът на Рапли" и
рецепти, които бях събрала. Към края на 8-ия месец вече беше
включена към общото меню, като единствено не слагах сол и
черен пипер, които добавях в последствие.
Дъщеря ми разреди кърменията около 10-ия месец, замес
ти хранене около годинката, а всички хранения около втора
та година. На 1 годинка това, че нямаше зъби не й пречеше
да яде всичко, дори и месо. Следвах ориентировъчно схемата
на Стефан Клейнчес. Глутенът беше едно от първите неща,
които въведох с бял хляб. Млечните беше първо изварата, до
машна, а след годинката домашно кисело мляко.
Проблемите, с които се сблъсквах, бяха най-вече недоуме
нието на околните и стереотипите, които са залегнали в
тях. С двете й баби така и не можах да изляза наглава, че де
тето не се храни и, че то може само. Баща й също доста чес
то, когато посягаше да я храни, излизаше с репликата „Ами
тя е бебе, сега трябва да я храним, не като порасне".

За мен това беше един много естествен преход от кър
менето към твърдата храна. Даде ми много свобода, не
чувствах напрежение какво ще яде детето на път или като
сме навън, или къде ще му стопля пюрето. Щастлива съм,
че дъщеря ми познава всеки един продукт в естествената
му форма и знае какъв вкус има. Смея да твърдя, че засега се
храни доста добре и няма проблеми схраната. Борави добре
с приборите, даже се опитва и да се храни с ножа и вилица
та като голям човек.
В заключение ще кажа, че според мен ЗВБ е най-естест-
веното продължение на кърменето, децата се научават да
контролират сами количеството изядена храна, да се дове
ряват на интуицията си, нещата се случват без напреже
ние и стрес, а най-хубавото е, че не спазваш схеми, графици
и грамажи.
Видях разликата между Дария и връстниците й, както и
с деца по-големи от нея и никой не може да ме убеди, че бебе
трябва да се храни, още повече с пюре.
Ния, майка на Дария, 2 г. и 7 м.
ЗВБ И БЕБЕТАТА, ХРАНЕНИ

С АДАПТИРАНО МЛЯКО
Често в България, а и не само у нас, се налага убеждение
то, че ЗВБ е метод едва ли не само за кърмените деца и не е
подходящо за тези, които по една или друга причина не са
били кърмени и се хранят с адаптирано мляко. Всъщност
няма никакви основателни причини да не се даде възмож
ност на бебетата, хранени с АМ да се хранят самостоятелно.
Това за тях е една чудесна възможност да имат повече ин
дивидуален контрол над храненията си, да се научат да се
вслушват в апетита си, да развият нови умения и най-вече да
преминат през въвеждането на новите храни като през един
забавен и лек процес. И ако досега храненето им е било пове
че „водено“ от родителите, нищо не пречи захранването да
е водено от бебето. А ако не сте били сред онези родители,
които са държали детето им да спазва режим на строго оп
ределени часове и да изпива стриктно определени количе
ства, вие вероятно сте хранили и с АМ „на поискване". Бебето
ви вече е имало възможност да приема млякото си според
собствените си желания и апетит.
Въвеждането на твърдите храни няма да бъде по-раз
лично, нито за вас, нито за детето ви. Трябва само да вземете
предвид някои особености.
Бебетата, хранени с АМ обикновено не могат да приемат
повече от определените за деня дози, според възрастта и
теглото им. Те не трябва да ги превишават, защото така ще
получат повече от необходимите им калории и ще наддават
прекалено бързо и прекалено много. И при захранването
приемът им на мляко трябва да е съобразен с препоръчани
те количества.
Бебетата, хранени с адаптирано мляко също така не са се
запознавали след раждането с различни вкусове чрез кърма
та. За тях яденето винаги е имало един и същ вкус и може да
са по-изненадани от разнообразните аромати при захранва
нето. Челюстите и лицевите им мускули също са се развили
по малко по-различен начин от тези на кърмените деца. Но
реално тези особености може да окажат леко влияние само
при започване на захранването. Възможно е първоначално
бебето ви да приема малко по-трудно много нови вкусове
наведнъж или да му отнеме повече време, за да се научи да
дъвче. Но всичко зависи и от неговата индивидуалност, деца
та са много различни и често най-вече ние, възрастните, се
съмняваме в потенциала им.
Когато бебето ви започне да приема по-големи количе
ства твърда храна, то постепенно ще намали нуждите си от
адаптирано мляко. Следвайте желанията на детето и вероят
но полека ще започнете да намалявате количествата. Адап
тираното мляко обаче ще остане важен източник на храни
телни вещества за бебето до първата годинка.

ЗВБ разказ
В нашето семейство храната е на почит, с мъжа ми сме
възпитани да я уважаваме и почитаме, когато тя е на м а
сата ни. Водейки се от този принцип, знаехме, че трябва да
се отнесем сериозно към захранването на нашето момиче и
да проучим обстойно въпроса. Траяна е бебе, което в първите
6 месеца от живота си беше на смесено хранене. По стече
ние на обстоятелствата, кърмата ми не беше достатъчна
и беше необходимо да дохранвам с адаптирано мляко. Трудно
приемах този факт и няколко пъти направих опит да у вели
ча лактацията си, но тя си искаше дохранването. В един м о
мент това спря да ме тревожи - тя се развиваше чудесно и
нямаше никакви поводи за притеснение. Повечето майки смя
таха, че ЗВБ е подходящ само за изключително кърмени деца,
но Траяна доказа обратното. А и аз самата не виждам логика
да е така. Точно в периода, когато отказа да суче (малко след
6-ия месец), с мъжа ми Иван, вече знаехме как ще захранва
ме. Бяхме прочели книгата на Рапли и книгата с рецепти към
нея, бяхме изчели статиите в блога „За близнаците" и всяка
мини публикация в Интернет...
Началото на захранването беше доста любопитно и
за трима ни и откровено стряскащо за всички останали.
Приготвях здравословна храна за цялото семейство, а на
Траяна сервирах само гарнитурата. В началото на захран
ването, тя си беше изградила режим и пиеше АМ на около
3-3,5 часа, затова се стремях да предлагам храна около 1 час
преди да стане време за млякото. С голям интерес следяхме
всяко нейно действие спрямо предложената й храна - мач
каше я с пръсти, после я размазваше по цялата табла, пус
каше парчета по земята и в скута си, смееше й се, мръщеше
й се, но в повечето случаи облизваше пръстите си с най-го-
лям о удоволствие.
Когато започнах захранването, методът не беше много
разпространен и се чувствах сама, затова реших да направя
група в популярна социална мрежа, в която поканих свои при
ятелки, също негови привърженички. Запалена по фотогра
фията, започнах да правя видео клипчета на Траяна докато
яде и снимах почти всяко по-засукано ястие. Групата започ
на да се популяризира и постепенно да се събират все повече
майки, от които научих много и започнах да се чувствам все
по-уверена. С напредването на захранването - около 8-ия-
9-ия месец, започнаха да напредват и въпросите от стра
на на роднините: „Кога ще започнеш да й даваш пюрета?",
„Това дете няма ли да замести хранене вече?", „Не смяташ
ли, че е време да спираш адаптираното мляко?" и всякакви
други подобни вадещи душата въпроси-упреци. Факт: в 9-ия
месец нямаше заместено хранене, но имаше изградени хра
нителни навици - разпознаваше храните и вече си имаше
любими. Честно казано, в този период на интензивно ник
нещи зъби и честия отказ да яде друго освен АМ, въобще не
ми е минавало през ума, че трябва да спирам млякот о и още
повече да го замествам с пюре и лъжица. Та, така си отка
рахме до година и 1-2 месеца, когато Траяна съвсем сериоз
но взе нещата в свои ръце, грабна една вилица и започна да
прави опити да си боде храната. Аз от своя страна й взех
вилицата, смених я с лъжица, сервирах й попара за закуска
и я оставих да се оправя сама. И, о, чудо! За има няма м е
сец вкъщи си имахме виртуоз на лъж ицата и две заместени
хранения - изцяло по нейно желание и инициатива. Бабите
и дядовците, някак си, бяха забравили предразсъдъците от
носно захранването и запяха нова песен, без, разбира се, да
си признаят, че захранването е оказало влияние. Към днеш
на дата (2 г. и 9 м.) Траяна почти успява да намаже филия
с нож, яде всичко, което има костилка, без да я поглъща,
изразява предпочитания към определени храни и сама си
поръчва какво иска да яде. Метода на захранване е личен из
бор на всеки родител и ако имам други деца, отново бих ги
захранила по ЗВБ.
Севдалина, майка на Траяна, 2 г. и 9 м.

ЗВБ С ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНО БЕБЕ
Поздравления - имате близнаци и вече сте стигнали и до
захранването! Много е вероятно този нов етап в развитието
на вашите бебета да ви изпълва не само с радост и гордост,
но и с голяма доза стрес. След първите месеци може би вече
сте изградили някаква рутина, свикнали сте с храненията,
може би нощните будения са станали по-малко и всичко ся
каш е по-лесно. Сега си представяте как ще се разправяте с
две избутващи храната с език деца или ще жонглирате с л ъ
жичката между две изнервени и нетърпеливи бебета. Не на
последно място добавете и десетките (или стотици) буркан
чета бебешките пюрета, каши и всички специални „бебеш
ки" храни на специални цени, които ще трябва да купувате в
продължение на месеци в двойно количество.
ЗВБ може да се окаже чудесна възможност за вас и за бе
бетата ви да преминете през въвеждането на твърдите хра
ни по лесен, забавен за всички и икономичен начин. Ето на
кратко какви могат да бъдат неговите предимства при две и
повече деца:
• Улеснява родителите и позволява на цялото семейство
да се храни заедно и в приятна атмосфера.
• Няма нужда да готвите отделно за бебетата, достатъчно
е да се съобразите с няколко прости неща и да проме
ните незначително менюто си. Така цялото семейство
ще се храни по-здравословно и с една и съща храна, и
ще пестите време и усилия.
• Няма нужда да чакате с години, за да хапнете и вие то
пла вечеря, покрай храненето на близнаците.
• Две (и повече) деца, които се хранят заедно самосто
ятелно, се забавляват безкрайно много и се стимули
рат взаимно за по-бързото усвояване на уменията за
хранене.
• Има много по-голяма вероятност бебетата ви да опит
ват всичко с охота и да не са злояди. Много родители
са забелязали, че децата им опитват дори неща, кои
то обикновено отказват, когато видят, че ги яде друго
дете. При близнаците винаги има „друго" дете или деца
на масата.
• Бебетата се запознават сами с различните неща за яде
не, опитват ги и ги изследват още от самото начало на
въвеждането на новите храни и това им позволява да
преценяват самички от съвсем малки какво точно става
за ядене и какво не, и да се избегнат неприятни инци
денти с непозволени за ядене неща в по-късна възраст.
Вероятно в месеците след раждането вече сте забеляза

ли, че бебетата ви се държ ат по съвсем различен начин при
хранене, независимо дали са кърмени или хранени с АМ, и
вече проявяват и различен характер. Ще видите разлики и
при начина, по който подхождат към откриването на нови
те храни. В потвърждение на факта, че всяко дете следва
свой собствен ритъм, може би едното бебе ще разбере още
от самото начало как да се справя със самостоятелното хра
нене, да отхапва и да дъвче, докато другото само ще седи и
ще съзерцава, това което сте му предложили. Както с всич
ки останали стъпки в развитието досега, ще откриете, че
когато му дойде времето и „изоставащия" с храненето ще
осъзнае какво точно трябва да прави. За целта, както при
обръщането, сядането, лазенето, изправянето, прохождане
то той ще има един изключително силен стимул - примера
на братчето или сестричето си! И не само това - изведнъж
ще видите как доскоро уж несправящото се с храненето
бебе ще посегне, за да си вземе и от храната на другото! За
разлика от децата, израснали самички, близнаците науча
ват много по-рано не само да взимат нещата на останалите,
но и да ги делят с тях. И скоро за всяко нещо ще настояват
да получат две парчета - едното за тях, другото за братчето
или сестричето. Друг е въпросът, че подобно великодушие
често завърш ва с внимателно оглеждане на порциите и за
пазване на по-голямата за себе си...

Една от най-сериозните пречки в решението ви да избе
рете ЗВБ може да е притеснението ви, че децата ще се цапат
много. Да, в началото, докато движенията им са още неувере
ни и не знаят какво точно да правят с новите храни, сигур
но ще има и цапане. От друга страна, този период преминава
сравнително бързо и може да ограничите „щетите" с идеите,
посочени на стр. 191 - „Как да ограничим цапането - съвети
и стратегии". Усилията, които сте положили в началото ще са
един вид инвестиция за съвсем близкото бъдеще, в което близ
наците ви ще се хранят вече самостоятелно и обстановката
на семейната трапеза ще бъде приятна и най-вече спокойна.
ЗВБ разказ
Привет от мама на двама (ако трябва да сме по-точни
общо на трима, но сега ще разгледаме по-подробно само два
ма), вече пораснали Дивна и Божидар! Идеята за ЗВБ не помня
точно от къде ми дойде, но много ми хареса и усетих, че това
ще бъде начинът, по който ще захраня моите дечица. Стори
ми се много логичен и приятен за децата. Допадна ми това,
че имат пряк контакт с храната, виждат я във вида, в който
е, изучават я. Хареса ми, че могат да я пипнат, да се запозна
ят с нея, да им дам шанс сами да се научават. Беше забавно
и приятно както за тях, така и за нас. Хубаво е да ги гледаш
как бързо се променят, как успяват да изядат все по-големи
количества храна, как си правят кула от парченца хляб.
Дивна и Божидар са изключително кърмени до 6-ия месец.
Тогава се „запознаха" с твърдите храни. В началото, както
повечето бебета захранени по този начин, изяждаха малки
количества. Дори, ако трябва да съм съвсем точна, в нача
лото предимно смучеха, облизваха и разглеждаха храната.
Бяха основно на кърма доста време след започване на захран
ването. Но неусетно започнаха да се хранят все по-успешно и
така на годинка и малко вече хапваха закуска, обяд, следобед
на закуска и вечеря. Случвало се е понякога по-течните храни
да им давам аз, но храните за ядене с пръсти винаги съм им
предлагала да хапват сами. В началото близките реагираха
доста странно - настава голямо цапане, чистене и миене
след това и честно казано се чудеха защо си го причинявам.
Но на мен ми харесваше идеята да са самостоятелни в това
отношение, да определят сами кое да изядат, кое не... и кога
са приключили. Без самолетчета, без лъжички за „мама и
тати"и т.н.
Не съм се притеснявала, че понякога са хапнали по-малко
отколкото съм смятала за необходимо. Все си мисля, че едно
дете ако е гладно и има нужда от храна, ако му предложиш
- ще яде. Хареса ми и позицията на нашата педиатърка - л и
берална и приемаща. Спомена, че предпочита класическо за
хранване, но прие нашия избор. Като цяло не се е опитвала да
се намесва нито при захранването, нито за кърменето. Ако
съм имала нужда от съвет и съм питала - съветвала ме е.
За всичко останало ние преценявахме сами как да действаме.
Сами решихме с какво ще захраним първоначално, какви храни
ще даваме впоследствие.
Започнахме с парченца сварени на пара морков, тиква и
пащърнак. В началото предлагах основно зеленчуци на пара
и парченца плодове. Случвало се е да се закашлят, разбира се,
но никога не е имало нужда да се намесвам. Бабите доста се
шашкаха обаче! Вече не помня кога точно ги оставих да пра
вят първите си опити слъжичка, но в момента на годинка и
половина се хранят доста успешно с лъжица и дори вилица.
Когато не мислиш за цапането е толкова приятно и сладко
да ги наблюдаваш... колко концентрирани са, как опитват с
едната ръчичка, а с другата подпират старателно лъж ич
ката. Когато на Дивна не й се хапва вече - започва да дава на
Божидар. И се забавляват и се смеят и двамата. А когато и
на двамата не им се яде - бау-бау е насреща!
За сравнение, първото си детенце захранвах по кла
сическия метод, с купени пюренца. Чак на 10-11 месеца м у
дадох храна с парченца. В началото м у се гадеше от пар
ченцата, но сравнително бързо се научи да дъвче. За Дивна

и Божидар избрах съвсем различен начин на захранване, аз
приготвях храната им в началото, а малко след годинка
вече хапваха от нашата храна. И честно казано, съм щаст
лива от този ни избор.
Зори, майка на Емил, 7 г. и Дивна и Божидар, 1 г. и 6 м.
ЗВБ И НЕДОНОСЕНИТЕ БЕБЕТА

Когато вашето дете се е родило преждевременно, още от
самото начало тревогите, вероятно са били повече от радост
та да станете родители. В първите месеци сте се притесня
вали за всеки наддаден грам, за растежа, за развитието на
вашето дете. Нормално е в тази ситуация да искате да под
ходите и по-внимателно към захранването и да се чувствате
по-несигурни да заложите на нещо ново. Дали ЗВБ ще е под
ходящо и за вашето по-рано родено бебе? Няма официални
препоръки или проучвания по въпроса, може би защото вся
ка ситуация е строго индивидуална и не може да се сложат
под общ знаменател особеностите на всяко дете. Вероятно
заради това няма и общовалидни препоръки за захранване
то като цяло, що се отнася до недоносените бебета. При тях
всяка ситуация може да бъде различна и често е необходима
и преценката на специалиста, който ги следи. Съвместно с
него може да обсъдите и признаците за готовност за захран
ване, които вашето бебе ще покаже. Също така развитието
и нуждите на едно преждевременно родено дете може да са
съвсем различни и не могат да се поставят под общ знамена
тел с тези на бебетата родени в 34-та или 36-а гестационна
седмица например и тези, родени преди 30-а гестационна
седмица и с изключително ниско тегло.
При ЗВБ е необходимо да са налице признаците за готов
ност за самостоятелно хранене, преди да се започне предла
гането на твърди храни. Счита се, че недоносените бебета се
развиват с темповете, които биха следвали спрямо термина
си на раждане. Ако едно бебе е родено 6 седмици по-рано
например, то ще прояви интерес и умения за хранене око
ло средата на 7-ия месец. От друга страна, по-рано родените
деца не са прекарали достатъчно време в утробата през по
следните 3 месеца от раждането, за да натрупат достатъчно
запаси от желязо и други вещества. Това може да е причина
те да имат нужда да ги набавят от допълнителни източници
преди препоръчаната 6-месечна възраст за започване на за
хранването.
Майчината кърма е оптималната храна за недоносени
те бебета. СЗО препоръчва те да бъдат изключително кър
мени до 6-ия месец след раждането, като тази препоръка
не се отнася само до деца родени с тегло под 1 кг или със
здравословни проблеми. Обикновено препоръките за за
хранването на недоносените бебета е то да започне спрямо
коригираната им възраст. Трябва да се има предвид, че пре
ди 5-ия месец храносмилателната им система все още не е
достатъчно зряла, за да преработва други храни, които биха
намалили и приема им на мляко. Възможно е и орално-мо
торните функции да не са достатъчно развити и те да имат
все още силно изразен рефлекс за избутване на храна от ус
тата. От друга страна, прекалено късното захранване, след
8-ия месец, може да доведе до по-трудно приемане на нови
консистенции и вкусове.
Някои от признаците, по които може да следите дали

вашето по-рано родено бебе е готово за захранване са:
• Успява ли да се задържа с помощ в седнала позиция
• Може ли да държи главичката си добре изправена
• Дава ли признаци, че е готово и за друг вид храни
• Проявява ли интерес към храната на останалите
• Храни ли се добре от гърдата или от шише
• Поднася ли неща с ръчички към устата си
• Опитва ли се да прави дъвчещи движения с челюстта,
когато поднесе нещо към устата си

Ако детето ви е готово за самостоятелно хранене, ре
ално няма причина да не му предлагате да се запознава и
само с новите храни. Това ще му помогне да развие по-до
бре моторните си умения, координацията и хранителните
си предпочитания. В книгата си Джил Рапли и Трейси Мър-
кет посочват, че ЗВБ е подходящо за родените на термин
бебета, защото в развитието им повишените хранителни
потребности съвпадат с готовността им за твърди храни и
те могат да се хранят самостоятелно скоро след 6-ия месец.
„Няма причина (недоносените) деца, при които няма лип
си на хранителни вещества или тези, които ги приемат под
формата на добавки, да бъдат лишавани от възможността
да се научат да се хранят сами, дори ако им е нужно малко
повече време и започнат да проявяват интерес към твърди
те храни чак след 6-ия месец".
При недоносените деца, в зависимост от индивидуалното
им развитие и потребности, може да решите заедно с наблю
даващия ви лекар да се съчетават и други методи в началото
и детето да не се захранва изцяло „водено от бебето".
ЗВБ разказ
Близнаците ни Дейвид и Майкъл се родиха в 33 г. с. с тегло
1790 и 1550 г, 42 и 39 см. В момента са на 2 години и 1 месец.
От момента на раждането са на адаптирано мляко. В
болницата, където прекараха първия месец от живота си,
не приемаха кърма. Липсата на контакт и допир с децата
доведе, според мен, и до липса на лактация, въпреки изцеж
дането на 3 часа. След изписването изпиха това, което бях
успяла да замразя...
Захранване започнахме след 7-ия месец. Имаха вече по
един зъб и можеха до стоят седнали. Сами си „избраха" ЗВБ,
докато неуспешно се опитвах да им предложа пасирана хра
на, а те пищяха всеки път, щом седнехме на масата. Протя
гаха ръце към нашата храна и истинското захранване започ
нахме в момента, в който едното ни момче си отмъкна парче
хляб. Започнах да им давам от нашата храна, отделях им зе
ленчуци и месо преди да посоля ястието. Успешно се справя
ха със зеленчуците, а месото в началото по-скоро смучеха и
облизваха. Всички плодове им допаднаха. Не искаха да се хра
нят отделно в своите столчета - искаха с нас, когато ние се
храним. Подражаваха ни и всичко се случваше по най-естест-
веният начин.
Не съм следвала схеми, опитваха от всичко, което ние
ядем и си избираха това, което им харесва. Яли са само до
машно приготвена храна и любими им станаха храните на
цялото семейство. Не са проявявали алергия към никаква
храна, не са имали обриви или други подобни непоносимости,
въпреки че не съм следвала някакъв определен ред при въвеж
дането на храните. След захранването направихме кръвни
изследвания, тъй като и двамата са родени с анемия на недо
носеното дете, но показателите на хемоглобина бяха много
добри и спряхме приема на капки, съдържащи желязо.
Преди захранването бяха с тежък рефлукс и повръщаха
обилно след всяко хранене с мляко. Противно на разбирани
ята, че парчетата биха подразнили повече стомаха им, те
спряха да повръщат. Педиатърът ни обясняваше схемата на
захранване всеки месец, изслушвах я без да споделям, че не ги
храня с пюре. Следвах децата си, а не схемите. Постепенно,
след първата годинка, заместиха хранене и сами се отказаха
от млякото, първо на обед, после сутрин и вечер. Единият,
като цяло, ядеше повече твърда храна и приемаше по-малко
мляко, а другият повече мляко и по-малко храна, но качваха
еднакви килограми и наддаването им беше в синхрон.
Имам по-голям син, който е захранен с пюрета. Даваме
му за пример близнаците, защото се хранят с всичко, а ба-
тко им е много злояд и капризен. И до ден днешен предпочи
та някой друг да го храни и приема всичко с нежелание. Не
яде плодове и опитва много малко зеленчуци, въпреки разно
образните пюрета, с които беше хранен по време на класи
ческото захранване. Близнаците се хранят самостоятелно
и не може никой по никакъв начин да ги храни. Дори, когато

им поднесем хапка към устата, те посягат с ръка, взимат
си я и искат сами да ядат. Хапват с апетит абсолютно
всички плодове, зеленчуци, месо... няма нещо, което да не са
готови да опитат с желание.
За мен ЗВБ е най-естественият начин на захранване, под
ражание и възможност за самостоятелност и право на из
бор на детето.
Диана, майка на Дейвид и Майкъл, 2 г.

и 1м. и Веселин, 9 г.
ЗВБ И БЕБЕТАТА СЪС

СПЕЦИАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ
Ако сте родител на бебе със специални потребности, е
възможно в тези първи месеци след раждането все още да не
сте уверени в потенциала на детето си. Това е напълно раз
бираемо - били сте изложени на голяма доза стрес, имали
сте, и все още имате, различни притеснения или се чувствате
несигурни в преценките си.
ЗВБ залага на развитието на определени умения за са
мостоятелно хранене, а някои бебетата със специални по
требности имат специфични моторни, здравословни или фи
зически проблеми, които могат да затрудняват храненето и
съответно прилагането на метода или да се нуждаят от спе
циални храни.
При други обаче няма особени причини, за да им бъде
напълно отнета възможността да се хранят сами, когато по
кажат готовност за това. Предлагането на храни за самосто
ятелно хранене ще им помогне да развият по-добре мото-
риката и координацията си, лицевите мускули и умението
да се хранят с парченца храна или с прибори. Дъвченето
на храните, от своя страна, спомага да се развият добре че
люстният апарат и лицевите мускули, които по-късно са ва
жни и за говора.

Може да обсъдите със следящия ви специалист кога е
най-подходящият момент във вашата специфична ситуа
ция, за да пристъпите и към първите опити за самостоятел
но хранене.
ЗВБ разказ
Преди да започна със захранването на Вяра бях изчела
много и най-различни материали за видовете захранване
и предимствата и недостатъците на всеки от тях. Бях си
създала някаква представа и план как това ще се случи и с
моето бебе, но Вяра си имаше собствено мнение по въпроса и
го изрази като започна захранването си половин месец преди
плануваното от мен! Тогава беше на пет месеца и половина.
Реших да следвам интуицията си и най-вече детето си и да
пробвам кое ще работи най-добре за нас, без да се огранича
вам в рамките на един или друг метод...
Беше август, аз ядях сочна праскова, нарязана в купичка,
а тя, накърмена и доволна, гукаше гушната в мен. Гледаше
ме с интерес и любопитство как ям и изведнъж посегна към
купичката. Това беше началото.
Най-напред започнахме да я храним ние с лъжичка, но тя
взимаше много активно участие в целия процес: отваряше
широко устичка, викаше „а(й)ди, дай", ако се отплеснем и се
забавим с поднасянето на храната, а накрая взимаше неща
та, т.е. лъжичката, в свои ръце!
Първоначално пасирахме храната за по-фина структура,
преди всичко за приготвянето на пюрета от зеленчуци на
пара, сурови кремчета/смутита, а също и за (бебешки) хумус,
но постепенно започнахме да настъргваме и нарязваме на
парчета, без да се тревожим за по-едрите частици - Вяра се
опитваше да дъвче все по-успешно, макар и още без зъби (пър
вото зъбче изби на 1 г. и 3 м.).
На около годинка сама си отхапваше и дъвчеше крастави
ца, хляб, банан и други плодове и зеленчуци, които понякога й

давах нарязани на парчета, а понякога и цели. Ако се случеше
да се закашля, което беше много рядко и най-вече от лакомия,
изплюваше и посягаше към следващото парче.
Така около годинката си Вяра се хранеше самостоятелно
с ръце,упорито пробваше да яде и с лъжица, и с вилица, но тях
започна да ги ползва успешно чак към годинка и 3-4 месеца.
С лъжицата се оливаше много, с вилицата беше значително
по-добра. На около 2 годинки вече ядеше самостоятелно и у с
пешно с приборите и можеше да се нахрани съвсем самичка.
Изненадващо за мен, срещнахме известни трудности с
пиенето от нормална чаша, както и с използването на слам
ка. Въпреки че търпеливо яучехм е да пие от нормална чаша,
тя се оливаше цялата, а със сламката не можеше да разбере
как да засмуква.
Беше на 2 г. и 3-4 м., когато започна да пие от стъклена
чаша като я държи сама с двете ръчички, без да се олива. Този
период беше точно след отбиването й.
В крайна сметка към момента, Вяра (2 г. и 10 м.), се хра
ни самостоятелно с лъжица, вилица и ръце, както и пие от
обикновена чаша.
Разбира се, най-големият „недостатък" на това да ос
тавиш бебето и детето да се храни самичко е цапането. Аз
обаче от самото начало приех, че това е необходима част
от процеса и вместо да се фокусирам върху оплесканите ръ
чички, главичка, телце, масичка, под, стена и т.н., наблегнах
на стимулирането на детето към самостоятелно хранене,
като взимах мерки за минимизиране на щетите. Хранех я го-
личка, винаги когато може, освен това ползвахме непромо
каем екип за хранене, ушит специално за целта от майка ми,
включващ долнище и горнище, които Вяра в началото ни со
чеше, а впоследствие сама си взимаше и обличаше, за да пока
же, че е гладна. Показвахме й как да почиства изцапаното по
масичката, по ръчичките и поустичката и сега като разлее
нещо, сама взима салфетка и бърше, след хранене носи мет
лата и лопатата и дори вече може да си пуска мини прахо
смукачката и судоволствие чисти трохите под масата!

От моя опит и наблюдение върху Вяра съм убедена, че ЗВБ
при бебета със синдром на Даун е не само възможно, а дори е
препоръчително. Тъй като храната/гладът е изключително
мощен стимул, предлагането й по този „затрудняващ" начин
мотивира, стимулира, провокира детето да я докопа, да я оп
ита, да се храни - все неща, развиващи моториката, внима
нието, самостоятелността, вкусовите рецептори, чувстви
телността на пръстчетата... А това какво ОБИЧАТ да ядат
или да правят децата, било то със синдром или без, според
мен не е на всяка цена свързано с това, дали МОГАТ да го ядат
или правят. Разбира се, тук изключвам онези случаи, в които
има явна физическа причина за това.
Въпреки че дъщеричката ми е със синдром на Даун, никога
не съм се ограничавала да пробвам даден метод или практи
ка, сързана с отглеждането й, само заради тази диагноза. Ес
тествено, като всяка майка имам своите специфични стра
хове. Но смятам, че е изключително важно родителят да не
предрешава, да не подценява детето си, без да е опитал, а да
търси подходящия начин.
Ще съм изключително щастлива, ако чрез моя разказ
майките се окуражат да пробват и да се убедят, че децата
ни могат!
Надежда Тодорова,
щастлива майка на Вяра, 2 г. и 10 м.

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ,
ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕМ ЗВБ?
Захранване, водено от бебето не е сложна наука или про

цедура, за която трябват специални указания и ръководства.
Но все пак има въпроси, които вълнуват повечето от родите
лите преди въвеждането на твърдите храни, както и такива,
свързани със самостоятелното хранене. В следващите стра
ници ще намерите отговор на някои от най-често задаваните
въпроси и основни притеснения за началото на захранването.
АЛЕРГИИ
Най-честата причина за притеснение при въвеждането
на новите храни е рискът от алергии. Родителите трябва да
се ориентират между цели списъци с реални и потенциални
„алергени", „забранени" храни или такива, които трябва да
се въвеж дат в точно определени количества и точно опре
делени дни...
Алергията е прекомерна защитна реакция на имунната
система след контакт с чужди субстанции, наречени алер
гени. Те, в повечето случаи, са безвредни за голяма част от
хората, но се приемат като опасни от организма на чувстви
телните хора и провокират алергична реакция.
РИСКЪТ ОТ АЛЕРГИИ
Отлагането на захранването до 6-месечна възраст пони
жава риска от развитие на хранителни алергии. Майчината
кърма от своя страна, също осигурява най-добрата превенция

срещу тях- с кърменето се намаляват рисковете и се осигу
рява защитно действие. Счита се, че 2-3% от децата в кърма-
ческа възраст могат да страдат от хранителни алергии. При
изключително кърмените деца този риск е едва 0,5 на сто.
Кърменето предпазва от алергии поради две основни
причини. На първо място бебетата, които са изключително
кърмени през първите месеци от живота си, са били изложе
ни на по-малко алергени, защото не са приемали адаптирани
млека на базата на краве мляко или соя. Другата причина е,
че имунната им система се развива, подпомогната от майчи
ната кърма, която съдържа и специфичния секреторен иму-
ноглобулин който осигурява своеобразен предпазен
слой върху лигавиците на стомашно-чревния тракт и срещу
потенциални алергени. На 6 месеца имунната система на бе
бетата, макар и все още незряла, вече е в състояние да осигу
ри повече защита и сама, а кърменето продължава да оказва
благоприятен ефект върху развитието й. Храносмилателна
та система също е достигнала нужната степен на зрялост. На
практика това означава, че са налице много фактори, които
допринасят за безпроблемното въвеждане на новите хра
ни и може да се започне по-спокойно този процес. Имайте
предвид също така, че някои от „реакциите“, с които може
се сблъскате в началото може да са просто временни нераз
положения или хранителна непоносимост, която не значи
непременно тежка алергия. Смята се също така, че немалка
част от децата „израстват" алергиите или непоносимостите,
които са имали в съвсем ранна възраст.
Необходимо е да подходите по-внимателно към захран
ването, ако има фамилна обремененост с алергии към фъс
тъци, ядки, семена, черупчести и морски дарове, пшеница,
ягоди, цитруси, киви домати, риба, яйца или млечни проду
кти. В този случай е добре да потърсите мнението на специа
лист или на педиатъра, който следи детето ви, за да получи
те съвет как да подходите към въвеждането на тези храни.
През последните години все повече се налага мнението,
че избягването на някои потенциални алергени и прекале-

но късното им въвеждане реално не намалява рисковете,
конкретно при бебетата, които са с по-висок риск от алер
гия към фъстъци. Напротив, въвеждането им още в ранните
месеци на захранването или преди годинката, когато дете
то все още е активно кърмено, има по-благоприятен ефект.
В най-новите препоръки на Европейското общество по гас-
троентерология, хепатология и хранене (ЕБРСНАГф) също се
посочва, че въвеждането на потенциалните алергени може
да започне още в началото на захранването.
Ако в семействата на двамата родители няма фамил
на обремененост с алергии, може да подходите без особени
притеснения към захранването. При самостоятелното хра
нене децата приемат малки количества от предложените им
храни в началото, което на практика осигурява едно съвсем
плавно въвеждане. Кърменето също ще осигурява своеоб
разна защита при запознаването с новите храни. Полезна
препоръка е те да бъдат предлагани в първата част на деня,
за да може да се следи за евентуална реакция.
Напоследък се поставя все по-често и въпросът дали по
вишаването на броя на децата и хората с алергии не се дъл
жи и на някои промени в съвременния начин на живот като
прекалената хигиена, увеличаващият се брой на раждания с
Цезарово сечение и употребата на антибиотици, които са до
вели до промени и в чревната микрофлора.
ПРИЗНАЦИ ЗА АЛЕРГИЯ
За да не се притеснявате излишно, е необходимо да раз
познавате и истинските признаци за евентуална хранителна
алергия или непоносимост, които са повод за притеснение.
Някои бебета с по-чувствителна кожа може да получат за
червяване около устата или там, където са докосвали лицето
си, при хранене с по-кисели храни като цитруси, ягоди или
домат. Това в много случаи е по-скоро само временно раз
дразнение на нежната бебешка кожа, което отминава бързо.
Единично повръщане на храна или епизод на запек или раз

стройство в началото на захранването, вероятно също може
да бъдат само временни неразположения. Алергичните ре
акции от храна могат да имат различни прояви и признаците
им се обобщават в следните групи:
• стомашно-чревни: повръщане, запек, забавяне на рас
тежа, отказ на храна, колики, неутешим плач
• кожни: атопичен дерматит, екзема, червени петна и
сърбеж, подуване и отоци
• дихателни: астма, ринит, подуване и сърбеж на клепа
чите
• общи: колики, неутешим плач, неспокойно поведение,
в тежки случаи оток на устата, гърлото и езика - ана-
филаксия
Ако имате съмнения винаги е по-добре да потърсите ле

карска помощ, като имате предвид, че някои от описаните
по-леки симптоми могат да се дължат и на друго неразполо
жение и невинаги са предизвикани от хранителна алергия.
ДЕЦАТА И АЛЕРГИИТЕ
Колкото и странно да звучи, ако нямате сериозни доводи
за притеснение, може да се доверите повече на детето си и
да следите и да се водите по предпочитанията му при въвеж
дането на новите храни. В книгата на Джил Рапли и Трейси
Мъркет се посочва, че много родители са забелязвали, че де
цата им с хранителни алергии сами са отказвали да приемат
алергизиращ ите за тях храни или са забавяли началото на
захранването си. Разбира се, за целта те трябва да имат въз
можност да следват инстинктите и предпочитанията си без
външен натиск.
Друг интересен факт е как децата от различни части на
света и различни географски ширини, обикновено прием
ат без проблеми нещата, които са традиционни за местно
то хранене. В Холандия, например, няма нищо странно в
Захранване; водено от бебето - лесно} съвременно, здравословно! 107

това да предложите на децата си сравнително рано от така
обичаните и широко отглеждани в страната ягоди. В сре
диземноморските страни, цитрусовите плодове навлизат
понякога доста преди годинката в менюто на най-малките.
В Африка и Латинска Америка ще видите съвсем невръстни
деца да похапват люто без проблем. В Индия освен лютия
вкус, те са свикнали от съвсем малки и с вкуса на различни
силни подправки...
Опитвайте се да предлагате всеки ден разнообразни, под
ходящи за възрастта и здравословни храни, без да огранича
вате избора на бебето или да предлагате строго определени
неща в продължение на дни. Запознайте го с традиционните
за семейството и географския район, ястия и продукти. Зала
гайте на сезонни плодове и зеленчуци и на храни, които са
във вид, най-близък до естественото им състояние. (Виж и
стр. 187 - „Таблица на сезонните плодове и зеленчуци".)
Това може да бъде един добър, лесен и безопасен подход в
началото на захранването, с който ще спомогнете за изграж
дане на добри здравословни предпочитания и положително
отношение към храната и като цяло.
ЗВБ разказ
Майка съм на две поколения ЗВБ-бебета.
Избрах захранване водено от бебето за първото си дете,
защото ми се стори най-логично продължение на кърменето.
За второто си дете не съм се и замисляла - след положител
ния опит, който вече бях натрупала, решението беше взето
без никакво колебание.
Захранването на сина ми започна с... броколи, когато на
върши 6 месеца. Фамилно обременен е, защото и аз, и баща му
сме с алергии и честно да си кажа, много ме беше страх, зато
ва предлагах един вид храна 4-5 дни. След броколите предло
жих моркови, а след тях - картоф. Първоначално беше голям
ентусиаст, но с картофа не пожънах никакъв резултат. То

гава откри, че може да достига чинията ми и се самозахран-
ваше с каквото докопа... Сякаш се „пречупих" - оставих го сам
да избира дали, какво и колко да изяжда като просто съобра
зявах какво слагам в нашите чинии.
Ентусиазмът м у беше около 2 месеца, след което прос
то гризкаше 1-2 пъти от предложената му храна и след
това си досукваше. Основно на кърма изкара до 13-14 месе
ца. Замести хранене на около година и 2 месеца, буквално
от раз - на единия ден хапна няколко хапки, а от следващия
взе да не м у стига приготвеното и редовно омиташе и на
шите порции.
Дъщеря ми се замозахрани малко след шестата си месе-
чинка - докопа един от мъфините, които бях правила за брат
й. На следващия ден „стартирахме" официално - с броколи,
моркови и карфиол, всичко приготвено на пара. В началото й
беше по-интересно да маже по себе си храната, отколкото да
я опитва, но след предложения банан нещата се промениха.
Авокадото също се оказа една от любимите й храни. Около
месец след старта на захранването тя изяждаше количе
ства, колкото брат си и въпреки това не се отказваше от
полагащото й се мляко. Заместването на хранене де факто
се случи, когато тръгна на ясла - въпреки огромните количе
ства (според мен) твърда храна, която изяждаше, то задъл
жително след хранене си досукваше.
Сега тя е на 3 и половина, хапваща буквално всичко!
Ина, майка на Дидко, 6 г. и Габи, 3 и половина
ГЛУТЕН
Въвеждането на глутен е също една от темите при за
хранването, която провокира немалка доза объркване и при
теснения при родителите. Те се сблъскват с огромно количе
ство предупреждения и противоречащи си съвети - от пълно
избягване на глутена в началото на захранването и дори по-
късно, до ранното му въвеждане.

Глутенът (от латински gluten, „лепило") е белтък, който
се съдържа в пшеницата, ръжта, ечемика, лимеца и овеса. Той
придава еластичност на тестото от тези култури и спомага за
по-доброто втасване и запазване на формата му.
Основното притеснение при въвеждането на глутена е
възможността да се прояви глутенова непоносимост или
цьолиакия. Счита се, че между 0,5 и 1% от хората могат да
страдат от това състояние, известно на български и като
глутенова ентеропатия - хронично автоимунно заболява
не, което се развива при генетична предразположеност към
болестта.
Ако в семейството ви има случаи на глутенова непоноси
мост или цьолиакия, е добре да потърсите съвет от специа
лист за това как да процедирате при въвеждането на храни,
съдържащи глутен.
Съвременните препоръки за въвеждането на глутена
също търпят постоянни промени. Доскоро се смяташе, че е
по-благоприятно той да бъде включен между 4-тия и 6-ия
месец, докато детето е все още кърмено, като тази възраст
осигурява своеобразен „най-добър период" за намаляване на
рисковете и в бъдеще. Нови изследвания сочат, че възрастта
за въвеждане не оказва влияние върху бъдещото развитие
на цьолиакия, като по-късното въвеждане може само да за
бави появата на симптомите. Може да приемем, че и при въ
веждането на глутена остава препоръката за изключително
кърмене до 6-ия месец и плавното му добавяне в диетата
след тази възраст.
Ако се притеснявате за качеството на индустриалния
хляб, може да предложите на бебето домашен вариант не
само на хляб, но и на различни бисквитки, палачинки, гри-
зини, мъфини, мини „пици" или питки. Така не само ще сте
сигурни, че в тях няма прекалено много сол или други неже
лани добавки като стабилизатори, набухватели или консер
ванти, но ще може да изберете сами и вида и качеството на
брашното и другите продукти, които използвате.

Безглутенови з ъ р н е н и к у л т у р и са ориз, елда, просо, киноа,
амарант и царевица . В с и ч к и т е т е са и л е с н о с м и л а е м и , с и з
клю чение на царевицата,
Има и сп ец и ал н и ви д о ве б езгл у тен о ви овесен и ядки .
Глутен съдържат овес, ечемик, пшеница, спелта, лимец и

ръж . В с и ч к и т е т е са п о - т р у д н о с м и л а е м и , с и з к л ю ч е н и е н а
овеса и ечем ика.
С ч и т а се, ч е л и м е ц ъ т с ъ д ъ р ж а р а з л и ч е н по в и д г л у т е н , к о й
т о м о ж е д а б ъ д е п о -л е с н о т о л е р и р а н п р и н я к о и ф о р м и н а
г л у т е н о в а ч у в с т в и т е л н о с т , н о н е се п р е п о р ъ ч в а п р и х о р а с
цьолиакия.
ТРЯБВА ЛИ ДА ИЗБЯГВАМЕ ГЛУТЕНА?

Наред с притеснението около въвеждането на глутена
в храненето на най-малките, напоследък все повече се раз
пространява идеята, че той може да е причина за различ
ни неразположения и здравни проблеми не само за хората
с цьолиакия или глутенова непоносимост. Според някои от
теориите, човешкият организъм не е в състояние на прера
ботва глутеновият протеин, според други той е „анти-нутри-
ент". Трети изтъкват, че зърнените култури (в частност пше
ницата] в наши дни, съдържат много повече глутен от тези,
култивирани в миналото и консумираме „скрит" глутен в
най-различни продукти... Налага се мнението, че глутенът е
новата „вредна храна", която трябва да избягваме.
Историческите данни сочат, че хората са започнали да
отглеждат пшеница преди около 10 хил. години, като са от
крити археологически доказателства, че са консумирали и
диворастящо жито и ечемик дори преди около 23 хил. го
дини. Макар този период да не твърде голям в историче
ски план, учените смятат, че той е достатъчно дълъг, за да
позволи на организма ни да се адаптира към дадена храна
или да покаже ясна непоносимост. А хлябът е присъствал от
векове в много общества, включително и в България, като

една от основните храни на трапезата. Въглехидратите
(сред които спадат и житните култури) също са важна част
от една пълноценна диета. И противно на някои твърдения,
изследвания сочат, че съдържанието на глутен в житните
култури също не се е повишило през последното столетие...
Какво се е променило тогава?
Една от промените е, че в наши дни е предпочитан бели
ят хляб и като цяло продуктите от рафинирано брашно. На
ред с това в много от индустриално произведените видове
хляб, заедно с различните подобрители и набухватели се до
бавя и допълнително количество глутен под формата на „ви
тален пшеничен глутен“. Той представлява глутен в почти
чиста форма, който придава повече еластичност на тестото
и спомага за по-доброто втасване и мекота на хляба (особено
при пълнозърнестите или типови разновидности). Глутенът
е скрита съставка и в много храни, които на пръв поглед не
са зърнени, което ни излага на още по-големи количества от
него. Би било лесно да предположим, че причината се корени
именно в повишената консумация на глутен. Данните сочат
обаче, че в началото на миналия век хората са изяждали го
дишно почти два пъти повече хляб от количеството, което
присъства на трапезата ни днес. И дори добавяйки към смет
ката съдържащият се в други храни глутен, като цяло едва
ли може да се каже, че сме увеличили консумацията му до
такава степен, че той да е започнал да ни вреди.
Именно тези факти са в основата на множество научни
изследвания през последните години, които не се спират
само до симптомите, но се опитват да открият и причини
те, които се коренят зад тях. Особено интересно в това от
ношение е проучване от областта Карелия в североизточ
на Европа, която е разделена между Русия и Финландия.
Населението в двете й части има общо минало, консумира
същите количества глутен и има еднаква предразполож е
ност към цьолиакия. Във Ф инландия обаче страдащ ите от
глутенова непоносимост са почти 5 пъти повече, откол-
кото в руската част, като същ ата пропорция се запазва и

за други автоимунни заболявания като диабет, алергии и
астма. Решаващ фактор за тези разлики, според учените,
може да е именно модерният начин на живот. Руската част
е по-бедна и по-ниското ниво на хигиена излага децата
на повече микроби, което в дългосрочен план засилва и
имунната им система.
Други изследвания сочат, че майчината кърма също има
решаващо значение за развитието на чревната микрофлора,
като осигурява и своеобразна защита срещу възпалението
на чревната лигавица, което характеризира и цьолиакията.
Изобилието на бифидобактерии в кърмата спира възпали
телните процеси и помага на имунната система да толерира
глутена по-добре, дори при деца, предразположени към не
поносимост. Именно на това се основават и препоръките глу-
тенът да бъде въведен постепенно в диетата след 6-месечна
възраст при началото на захранването, докато бебетата са
все още кърмени.
Както при алергиите, така и при глутена, изниква в ъ
просът дали основен „виновник" за нарастването на про
блемите са само определени храни. И не оказва ли вл и я
ние съврем енният начин на живот върху други фактори,
които могат да въздействат на човеш кия микробиом и да
увеличат рисковете. Сред тях може да бъдат планираните
раждания с Цезарово сечение, липсата на защ итните ме
ханизми, които е в състояние да осигури кърменето, пре
палената хигиена в наши дни и прекомерната употреба на
антибиотици.
ХРАНИ, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ

ИЛИ ОГРАНИЧАВАТ В НАЧАЛОТО
ЗВБ предлага един спокоен и естествен подход при въ
веждането на новите храни. Не е нужно да следвате строги
схеми и ограничения, но има някои общовалидни правила
за храненето на най-малките, които важат и за този метод
на захранване.

ХРАНИ, КОИТО КРИЯТ РИСК
ОТ ОПАСНО ЗАДАВЯНЕ
ЗВБ само по себе си не крие по-голям риск от задавяне от
традиционното захранване с пюрета (виж стр. 119 - „Има ли
риск от задавяне?").
Има обаче храни, които са прекалено твърди, за да бъдат
добре сдъвкани дори със зъби или поради формата си, може
да попаднат в дихателните пътища на бебето, които все още
са прекалено тесни, и да предизвикат сериозно задавяне. Ос
новно правило е да не оставате никога детето си без надзор
докато се храни и то да се храни добре седнало в столчето си
или на масата с вас, а не докато играе, ходи, тича или прави
нещо друго.
Целите ядки или семки са едни от най-опасните храни

за задавяне. Препоръчва се те да не се дават на децата в този
вид до 3-годишна възраст.
Суровият морков и суровата целина са прекалено твър

ди, за да бъдат сдъвкани добре, когато са предложени на
цели парчета.
Пуканките също не са сред най-подходящите храни за

най-малките и крият сериозен риск от задавяне.
Плодовете с малки костилки, като череши или вишни,

е добре да бъдат предлагани разрязани наполовина или при
всички случаи без костилката.
Малките кръгли плодове или зеленчуци като боровинки,

грозде, чери доматчета е по-безопасно да бъдат давани, раз
рязани на половинки или четвъртинки.
Рибата трябва да бъде добре обезкостена, като най-добре
е да е рибно филе. При месото също трябва да се внимава за
малки парченца от кокали и кости, които може да са остана
ли след нарязването му.

В първите месеци на захранването, за бебето може да е
по-трудно да се справя и с някои по-твърди видове су
рови плодове като ябълка или круша например. Добра
идея е в началото те да се предлагат леко сварени във
вода или на пара.
СОЛ
В храните на бебето не трябва да има добавена сол до 1-го-
дишна възраст, защото се обременяват бъбреците му, които
все още не могат да я елиминират успешно. Освен това то по
лучава минимални количества сол и чрез кърмата или адап
тираното мляко. Солта няма да „подобри" вкуса на храната за
вашето дете, за него тя няма да бъде „безвкусна" както може
да ни се струва на нас, възрастните. А по-малката консумация
на сол има положителен ефект и в по-късна възраст, затова
няма нужда бебето да предпочита солени храни още от малко.
Максималното количество сол, което може да приема на
ден детето до 1-годишна възраст е 1 г (0,4 г. натрий). Това
количество може да бъде превишено лесно, особено при
предлагане на полуфабрикати, колбаси, солети и най-раз
лични готови закуски и солени бисквитки, които обикнове
но съдържат прекалено много сол за „подобряване" на вкуса.
В много специални „бебешки" храни също има добавена сол.
Добра препоръка е да четете етикетите на храните, които
купувате не само за бебето, но и за цялото семейство. Може
би и вие ще останете изненадани колко големи количества
сол се крият дори в на вид безобидни продукти. В състава на
храните солта често е отбелязана като „натрий" и може да
изчислите приблизително еквивалента му в сол като умно
жите по 2,5. Ориентировъчно, храните, които съдържат над
1,5 г сол или 0,6 г натрий за 100 г може да се смятат с високо
съдържание на сол. За тези с ниско съдържание стойностите
са обикновено 0,3 г или по-малко на 100 г.

Доста сол се съдържа и в повечето сирена. Не е нужно да
ги изключвате напълно от менюто на бебето, но е добре да
ги обезсолите и да не прекалявате с количествата, като по
солените сирена може да се предлагат веднъж или два пъти
в седмицата.
Хлябът също съдържа сол, макар и в малки количества,
затова е добре да не се предлагат повече от няколко филий-
ки хляб на ден. Ако приготвяте хляба си вкъщи, ще може да
следите не само количеството на добавената сол, но и ка
чеството на продуктите, които използвате.
Когато бебето приема достатъчно кърма или течности
наред със солените храни, то ще успее по-бързо да изхвърли
солта с урината.
МЕД
Въпреки многобройните си полезни свойства, медът не
трябва да се предлага на бебетата до 1-годишна възраст.
Той може да съдържа спори на ботулизъм, които могат да
предизвикат много сериозно заболяване. Децата до пър
вата годинка все още нямат достатъчно развита храносми
лателна система и стомахът им не отделя нужните количе
ства стомашна киселина, за да бъдат унищожени спорите
на ботулизма, както се случва при възрастните. Медът при
тях трябва да се избягва не само в суров вид, но и като до
бавка в сладкиши, напитки, зърнени закуски и други храни,
подсладени с мед.
ЗАХАР
Кърмата и адаптираното мляко са сладки и бебето ви на
практика вече познава много добре сладкия вкус. Няма нужда
да му предлагате други храни с добавена захар, тя не подобря
ва по никакъв начин хранителната стойност на продуктите.
Захарта е основният виновник и за развалянето на детските
зъбчета. В много от готовите храни и напитки, дори в тези „за

бебета" има прекалено големи количества захар, от които ре
ално детето ви не се нуждае, Както и солта, захарта също по
някога е скрита в съдържанието на етикетите като захароза,
декстроза, глюкозо-фруктозен сироп или сироп от царевица.
Без да изпадате в излишни крайности е добра идея да
ограничите употребата на захар не само в детското меню,
но и в това за цялото семейство. Не е нужно да забраните
напълно сладкишите и други „сладости", но е добре те да са
по-скоро изключение във всекидневното хранене. Ако имате
възможност да приготвяте различни сладкиши и лакомства
вкъщи, ще може да ограничите количествата на добавената
захар или да използвате подходящи заместители под форма
та на пресни или сушени плодове, брашно от рожков и други.
Така ще изградите и добра основа за изместване на предпо
читанията към по-малко сладки неща и за в бъдеще.
ПРЯСНО КРАВЕ МЛЯКО

Прясното мляко от животински произход не се препоръч
ва в менюто на бебето до 1-годишна възраст. Кравето мляко
е различно по състав от човешката кърма и адаптираното
мляко, на практика то е мляко за друг животински вид. Кра
вето мляко е бедно на желязо и преди навършване на едно
годишна възраст може да измести приема на кърма или АМ
и да доведе дори до желязодефицитна анемия. То съдържа и
прекалено много белтъчини, които може да натоварят пре
калено бъбреците на бебето или да предизвикат алергична
реакция. Прясното краве мляко е по-богато на наситени маз
нини и по-бедно на някои витамини и минерали и е по-труд-
носмилаемо. Поради всичките тези причини не се препоръч
ва то да бъде предлагано на бебетата под една годинка за
пиене в чиста форма, макар че може да присъства от време на
време в малки количества като съставка в някои храни.
Препоръките за прясното мляко не се отнасят за всич
ки млечни продукти (виж стр. 140 - „Мляко и млечни про
дукти").
Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно/ 117

СОКЧЕТА, ЧАЙ,
БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ
Бебетата нямат нужда от сокчета, чай и други безалко
холни напитки, за тях е напълно достатъчно да приемат
кърма или адаптирано мляко и вода, които покриват нуж
дите им от течности по време на захранването. Даването на
различни други течности, може не само да намали приема
на по-полезното за бебето мляко, но и да внесе ненужни за
диетата му „добавки" под формата на захар или дори под
сладители, както и на различни оцветители, изкуствени
аромати и добавки.
Прясно изцедените плодови или зеленчукови сокове
също не допринасят много за повишаването на хранител
ната стойност на детското меню. Те са бедни на фибри и
макар че съдържат витамини, са и с високо съдържание на
различни захари като фруктоза и сукароза, както и на кисе
лини. Приемът на сокове също става за сметка на кърмата
или адаптираното мляко и наред с това може да предизвика
кариес и рушене на детските зъби.
Чайовете също не са особено подходяща напитка за най-
малките. В черния чай се съдържат танини, които може да
намалят усвояването на желязото. Билковите чайове също
може да не са подходяща алтернатива, защото липсват дан
ни или проучвания за влиянието им върху детския органи
зъм. Наред с това, чаят обикновено се предлага подсладен, а
това определено не го прави по-полезен за бебетата и мал
ките деца.
ПЪЛНОЗЪРНЕСТИ ПРОДУКТИ
Пълнозърнестите продукти или зърнените продукти, бо
гати на фибри, имат несъмнено много предимства в сравне
ние с рафинираните зърнени продукти. В пълнозърнестите
продукти се съдържа цялото зърно, включително зародиша
и обвивката, които се отстраняват при производството на
рафинирано брашно.

При децата обаче, храносмилателната система все още не
може да преработва добре пълнозърнестите продукти, кои
то са богати на неразтворими фибри. Те могат да имат драз
нещ ефект и да попречат на усвояването на важни минерали
като желязо и калций. Това не значи, че трябва да лишавате
напълно бебето от пълнозърнести продукти, просто към тях
трябва да се премине постепенно. Добре е да се започне с ра
финирано брашно и да се премине към по-фино смлени пъл
нозърнести брашна или комбинации с рафинирано брашно
и се изчака поне няколко месеца до предлагането на по-труд-
носмилаемите зърнени култури. (Виж карето на стр. 111 за
глутеновите и безглутеновите зърнени култури.)
ИМА ЛИ РИСК ОТ ЗАДАВЯНЕ?

Сигурно това е въпросът, с който бихте искали да запо
чне тази книга за ЗВБ! Но неслучайно той се намира точно
тук, след като сте имали възможност да прочетете за ця
лостното развитие на бебето и готовността му за захран
ването. Разбрали сте как се развиват орално-моторните му
функции, кога отшумяват защ итните рефлекси, които го
предпазват от задяване в ранна възраст, запознали сте се
с храните, които може наистина да предизвикат сериозно
задавяне.
Когато децата са все още прекалено малки и не могат
да контролират добре, това което се намира в устата им,
те може да се задавят дори с мляко или друга течна хра
на. Риск от задавяне има дори в по-голяма степен, ако те
нямат никакъв контрол върху процеса на хранене. Или ко
гато храната се поставя направо в задната част на устата
им, пренебрегвайки опитите им да я избутат с езиче, за да
може веднага да я преглътнат, както се случва в началото
при храненето с пюрета.
Въпросът дали има опасност от задавяне при ЗВБ явно
е предизвикал интерес и сред научните среди, защото има
скорошно изследване на новозеландски учени, в което те са

сравнили рисковете от задавяне при самостоятелното хра
нене и храненето с лъжичка с пюрета. Резултатите от него
сочат, че няма разлика между двата метода, що се отнася
до риска от задавяне и той е еднакъв и при двете групи. В
същото време изследователите били учудени от факта, че
много от родителите са предлагали на децата си храни,
които могат да предизвикат сериозно задавяне. На почти
половината от бебетата те били дадени още на 7 месеца, а
всички от тях били опитали до 1-годишна възраст рискови
храни като прекадено твърди сурови зеленчуци или малки
и твърди солени бисквитки.
Ако разгледате новинарските хроники, ще забележите, че
много деца се задавят сериозно не докато се хранят на маса
та, а защото са им били предложени или са имали достъп до
неподходящи за възрастта им храни или са погълнали мал
ки опасни предмети. По-голям риск от задавяне има и когато
детето се храни в полулегнала поза, защото все още не може
да държи главичката си добре изправена или му се предлага
храна докато играе, ходи или тича.
ЗАДАВЯНЕ И ЗАКАШЛЯНЕ/ГАДЕНЕ
И РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ТЯХ
Много родители (и не само) са силно притеснени кога
то детето им, което е успяло да поднесе парченце храна към
устата си и да отхапе от нея, изведнъж сякаш не може да се
справи - започва да изплезва езичето си, да се закашля или
дори изглежда, че получава позиви за гадене...
Задяването и закашлянето или гаденето са две съвсем

различни неща.
Много е важно да ги различавате и да реагирате адек
ватно във всяка една ситуация.

Рефлексът за гадене предпазва бебетата от задавяне. Ко-
гато храната достигне по-назад в устата и координацията все
още не е добра, с помощта на този рефлекс тя се „връща“ на
пред и детето може отново да се опита да я сдъвче и преглът
не. Възрастните също имат рефлекс за гадене, но при тях той
е разположен в задния край на езика, почти до гърлото. Ако
докоснем тази зона с пръст, ние също получаваме позиви за
повръщане. При бебетата, тези зони се намират по-напред и
когато се закаш лят или изглежда, че им се гади, това не озна
чава, че храната е прекадено близо до дихателните им пъти
ща и има опасност да се задавят.
В първите месеци зоните, с които се задейства рефлекса
за гадене при тях, се разпростират и в предната част на ези
ка. Постепенно те се изместват все по-назад, като около 9-ия
месец обхващат само една трета от него, в задната му част.
Когато детето свикне да борави повече с храните в устата
си, центровете за гадене намаляват обхвата си още повече,
премествайки се към гърлото. Задействайки този рефлекс,
бебетата се учат да се справят по-добре със самостоятел
ното хранене, те бързо разбират, че не трябва да отхапват
прекадено големи парчета или да се опитват да преглъщат
прекадено бързо. Децата, които са нямали възможност да се
хранят сами с парченца храна, преминават през този пери
од по-късно и по-трудно и затова често отказват да приемат
храни с по-едра консистенция.
Закашлянето и гаденето са естествен природен меха
низъм за предпазване на бебето от задяване. Много е вероят
но да се притесните, когато видите детето да повдига езиче
то си напред и нагоре и да движи долната си челюст напред
и надолу. То може дори да получи позиви за повръщане и да
повърне храна или лицето му да порозовее от усилието.
В целия този процес детето ще продължава да поема
въздух, да кашля, да издава звуци или дори да плаче. Гаде
нето е важен, природно заложен механизъм, който му помага
да се учи да борави с храната в устата си. Ако детето кашля,
това значи, че поема въздух и ще се справи само с парченцето
храна в устата си, без да има нужда от намеса. Позволете му

да следва собственото си темпо и му дайте възможност да
овладее само ситуацията, то скоро ще се научи да се храни
по-добре, без да получава позиви за гадене.
Важно е да запазите спокойствие и да не прекъсвате този
процес с потупвания по гърба, бъркане в устата или разтър
сване на бебето. Така не само може да усложните ситуацията,
но и ще го стресирате за в бъдеще, без да му дадете възмож
ност да се научи да се справя само. А то е напълно в състоя
ние да го направи! Повечето бебета просто продължават да
се хранят съвсем спокойно и с желание след ситуация на за-
кашляне или гадене.
Ако все пак искате да извадите по-голямо парче от устата

на бебето, това се прави само с един пръст пъхнат назад
покрай вътрешната част на бузката, като пръста се свива
зад парчето храна и то се измъква с леко движение на
пред. Стова се цели да не се избута храната към гърлото.
ЗВБ разказ
Един от най-големите страхове на много майки е зада
вянето. Аз бях наясно и не съм имала сериозни притеснения.
Представете си огорчението ми, когато започнах да получа
вам откровени обиди и дори заплахи на каченото в ЮТюб ка
нала ми (BLWBABY YAVOR) клипче, на което той се закашля и
после се справя сам със ситуацията. Тежко ми е с каква злоба
и неразбиране понякога се отнасят хората и как отказват
дори да погледнат предложената им информация, дори от
авторитетни източници в областта. И днес, повече от три
години след качването на клипчето, продължавам да получа
вам обиди и ругатни от цял свят. Вече претръпнах, но имаше
един момент, в който се чувствах объркана и разколебана.
Мария, майка на Калин, почти 7 г. и 6 м.,

Снежана, 5 г. и Явор, 3 г.

Истинското задавяне се случва, когато храна или друг
предмет запуши дихателните пътища. То се различава ко
ренно от гаденето и закашлянето, защото детето не може
да поема дъх, не кашля, не издава никакви звуци или те
са откъслечни и странни. При сериозно задавяне детето се
затруднява да диша, устата му може да посинее и от нея да се
стича слюнка.
Основно правило и при евентуално задавяне е да не се
потупва детето по гърба или да се разтърсва, да се обръща
с главата надолу и да се дават течности. Всички сме чува
ли за тези „методи", които не само не са безопасни, но са
дори вредни, защото подобни действия може да изпратят
храната още по-надолу в трахеята. Има специфични безо
пасни техники, които се прилагат при малки деца в случай
на сериозно задавяне.
По-голям риск от задавяне има когато:
• на детето се предлагат храни, които крият риск от за
давяне (виж стр. 114)
• бебето не може да контролира само процеса на хранене
и храната се поставя в устата му от някой друг
• бебето се храни в полулегнала позиция и гръбчето, и
главичката не са добре изправени
• на детето се предлага храна докато играе, ходи, тича
или се разсейва с нещо друго.
Ако следвате естественото развитие на бебето, както се
случва при ЗВБ, има малка вероятност то само да вземе опас
ни малки парченца храна в ранна възраст. В първите месеци
дечицата могат да поднасят към устата си само по-големи
неща, които успяват да хванат в юмручето си. Пинсетният
захват, който им позволява да хващат и по-малки предмети
или храни с палеца и показалеца, се развива около 9-ия ме
сец, когато ще са налице и по-добри способности за самосто
ятелно хранене, дъвчене и преглъщане. Това също намалява
рисковете от сериозно задавяне, при положение, че се пред
лагат подходящи и безопасни храни.

Когато бебето е хранено от някой друг, то не може да кон
тролира процеса на хранене и това, което се поставя в устата
му А ако то бъде хранено в полулегнала позиция, това увели
чава още повече риска от задяване, защото храната достига
направо в задната част на устата. Детето не може дори да за
действа ефективно рефлекса за гадене, който би го предпа
зил в подобни ситуации. Еднакво опасно е да се опитваме да
го храним по време на игра или отвличайки вниманието му,
или разсейвайки го, само и само, за да поеме предложената
му храна. Дори ние, възрастните, знаем, че е по-добре да се
храним седнали на масата, а не на крак, легнали на дивана
или изтегнати на фотьойла...
Добра идея е всеки родител, независимо от метода на
захранване, да се информира добре за техниките за първа
помощ при задавяне и други опасни ситуации, които могат
да възникнат с малко дете вкъщи. Подобни знания никога
не са излишни.
НАКРАТКО;
Рефлексът за гаден е е е с т е с т в е н п р и р о д е н м е х а н и з ъ м ,
к о й то п р е д п азв а б еб ето от зад ав я н е. К огато д е т е т о каш ля,
т о в а з н а ч и , ч е п о е м а в ъ з д у х и с а м о щ е се с п р а в и с п а р ч е н
ц е т о х р а н а в у с т а т а си, т о м о ж е д а го и з п л ю е и л и п р о с т о
д а го п р е м е с т и п о - н а п р е д , з а д а се о п и т а д а го с д ъ в ч е и д а
го п р е г л ъ т н е о т н о в о . З а д е й с т в а н е т о н а р е ф л е к с а з а г а д е н е
п о м а г а н а д е ц а т а д а се н а у ч а т п о - б ъ р з о д а се х р а н я т с а м о с
то я те л н о с п ар ч ен ц а храна.
Задавяне и м а , к о г а т о х р а н а и л и ч у ж д п р е д м е т са з а п у ш и
л и д и х а т е л н и т е п ъ ти щ а. П ри з а д а в я н е т о д е т е т о н е м ож е д а
п о е м а в ъ з д у х , т о н е к а ш л я и о б и к н о в е н о н е и з д а в а зв у ц и .
А ко н е п р е д л а г а т е н а б е б е т о о п а с н и х р а н и и м у д а д е т е в ъ з
м о ж н о с т д а се х р а н и с а м о и б е з н а м е с а , с д о б р е и з п р а в е н и
г р ъ б ч е и г л а в и ч к а , ЗВ Б н е го и з л а г а н а п о -в и с о к р и с к о т з а
д а в я н е от т р а д и ц и о н н о то за х р а н в а н е с пю рета.

Изключително важно е да запазите спокойствие във
всяка една ситуация и да не потупвате бебето по гърба,
да го разтърсвате, да го обръщате с главата надолу, да
давате течности или да бъркате в устата му. Подобни
методи нямат нищо общо с безопасните техники за пър
ва помощ в случай на опасно задавяне.
ЗВБ разказ
От години живея в Англия и когато се роди синът ни Д а
ниел, нямаше баби, лели, приятели и т.н, да дават съвети.
Мъжът ми работи 6 дни в седмицата и на практика си го
гледах сама. Четях от тук и там как се гледат деца, но с м ал
ко дете и за четене нямаше много време. Единствено знаех,
че ще кърмя най-малко до 6 месеца, тъй като в началото той
отказваше да суче и месец и половина ходих на срещи с консул
тант по кърмене. Изобщо не се бях замисляла за захранване
то, но към средата на 5-ия месец малкия започна да проявява
интерес към храната. Тогава започнах да му давам само да си
близне банан или да осмуче мандарина...
Съвсем случайно видях в интернет една майка да препо
ръчва книгата на Рапли и си я поръчах, както и една книга с
рецепти за захранване, основно с пюрета. Пристигнаха кни
гите и тази с рецептите я прелистих, но реших, че първо ще
прочета книгата на Рапли за ЗВБ. Грабна ме още от първите
страници и реших, че това е нашият метод. Прочетох за при
знаците за готовност и Дани определено беше готов.
И така започнах захранването, четейки все още книгата,
но прочетох само 2 /3 някъде и така и не я довърших. Но ня
маше и смисъл, тъй като най-главното нещо, което научих
от нея, бе да се водя по Дани и просто продължих да го правя,
както по отношение на храната, така и на всичко друго. А
книгата за пюретата, така си остана непрочетена...

В началото, естествено, имаше рефлекса за гадене и чес
то изкашляше парченца, понякога трябваше и да м у помагам.
Мъжът ми всеки път подскачаше и се караше защо съм дава
ла парчета, а не пюрета както всички други, как щял да се
задави и т.н. Обясних му, но въпреки всичко беше резервиран
към ЗВБ. Но след около 2 седмици Дани започна да се храни
самостоятелно, да дъвче и рефлекса се включваше все по-ряд
ко. Тогава мъжът ми сам започна да се хвали на приятели и
роднини, че Дани се храни сам и беше най-гордият татко, от
тогава всъщност започна да подкрепя ЗВБ.
По-късно предложихме лъжичка и виличка, макар че пред
почиташе вилицата, тъй като му беше по-лесно да си боцка
храната. Около 10-ия-11-ия месец замести едно хранене и на
около година и 2 м. вече започна да се храни предимно с твър
да храна и с почти всичко от нашето меню.
Сега е на 2 г. и 5м., малко капризен и понякога иска аз да му
давам храната, което, според мен, е просто период, но като
цяло се храни здравословно.
Сега имаме второ бебче на 4 месеца и, живот и здраве,
също ще я захраня по ЗВБ.
Натали, майка на Даниел, 2 г. и 5 м. и Евелина, 4 м.

ХРАНЕНЕ И ЗАХРАНВАНЕ
Със започването на захранването бебето постепенно ще

се запознае и с други храни, които в бъдеще ще се превърнат
във все по-голяма част от менюто му. Кърмата или адапти
раното мляко все още ще покриват основната част от храни
телните му нужди до първата годинка и н е е необходимо още
в началните месеци да следите стриктно какви точно коли
чества изяжда детето, да се стремите то да поема определе
ни дози или да бързате да замествате хранения. Изчаквайки
за началото на захранването до 6-месечна възраст, сте дали
възможност храносмилателната система на бебето вече да
е достатъчно зряла и то да може да се запознава много по-
спокойно и безпроблемно с новите храни. Ако няма фамилна
обремененост с алергии, няма нужда да предлагате една и
съща храна в малки количества в продължение на дни или
да спазвате строг ред във въвеждането на храните. Доста
тъчно е да се съобразявате с храните, които са подходящи за
възрастта на бебето и да избягвате тези, чиято консумация
не се препоръчва. Полезни насоки и ориентир ще намерите
и в схемата за захранване. Давайте възможност на детето да
е активен участник в семейните хранения и се стремете да
предлагате разнообразно и пълноценно меню. Ето няколко
прости препоръки, които може да следвате:
• Предпочитайте прясна, по възможност домашно при
готвена храна и избягвайте полуфабрикати и готови
храни.
• Старайте се менюто на бебето да е пълноценно всеки
ден и да не изключва напълно източници на основни

хранителни вещества, (естествено, това няма да е на
пълно възможно в началото, когато то по-скоро ще оп
итва и ще се учи да се храни само).
• Опитвайте се да предлагате различни и разнообразни
храни през седмицата, за да може детето да се запознае
с различни вкусове и текстури.
• Храните, които предлагате, трябва да са подходящи за
възрастта на бебето и лесни и удобни за хващане и за
самостоятелно хранене.
• Може да предпочитате местни храни и сезонни плодо
ве и зеленчуци. (Виж таблицата със сезонните плодове
и зеленчуци на стр. 187.)
ЗВБ разказ
Малко след раждането на Надето (буквално дни след
това) започнах да слушам за захранването й, за сокове, пю
рета, домашни пюрета, с какво се започва, кога се започва,
тактики за прилъгване на бебето да отвори уста и прочие.
Бях ужасена, меко казано. Някъде около третия й месец чух за
ЗВБ - прозвуча ми като спасение. Започнах да чета, основно в
блога „За близнаците", и звучеше все повече като правилния
вариант за нас.
И така, нахъсана, начетена, въоръжена султра-хипер-су-
пер-мега био картоф, червено цвекло и морков, седмица след
като тя навърши 6 месеца, реших, че започваме. Треперейки,
ги сварих на пара, подредих ги в чинийка, нагласихме се смъжа
ми, бебето и камера и... нищо! Надето прояви нулев интерес,
аз бях потресена, ужасена и тотално убедена, че съм се про
валила като майка во веки. И така месец поне - Надето, из
глежда, не се интересуваше въобще от това, което слагам на
масата. Бабите й пък изглеждаха все по-притеснени, аз - все
по-изнервена, че не се справям.
Някъде около месец след старта тя ненадейно прояви ог
ромен интерес към един банан. Яде, маза се, пипа го - класика!

Като по учебник! Тогава започна истински нашето ЗВБ при
ключение. Понеже ми беше първо дете, имах всичкото време
на света само за нея, прекарвахме на масата колкото време
иска тя - понякога повече от час. Храната й беше интересна
за изучаване и опитване, но ядеше миниатюрни количества.
Аз обаче вече бях спокойна, защото си пишех с други ЗВБ м ай
ки във форум и знаех, че за кърмени бебета това е напълно
нормално поведение.
Естествено, цапаницата беше огромна, защото едно от
основните й забавления беше да тества как храната пада. Аз
пък също се забавлявах и не взимах никакви мерки да огранича
щетите.
Днес, 4 години по-късно, Надето е много самостоятелна
откъм хранене. Преживя период, в който приемаше ограни
чен брой храни, но след това отново започна да проявява ин
терес към разнообразни неща. Никога не е била насилвана да
се храни, затова няма отвращение към дадена храна. Самос
тоятелна е, наясно е какво харесва и какво - не, както и колко
иска да изяде.
С Пеши нещата бяха съвсем различни. Като второ дете,
при това появило се скоро след първото, той хем не разпола
гаше с неограничено внимание и време от мен, хем пък имаше
много по-спокойна и уверена майка. За разлика от сестра си,
той винаги е бил по-любопитен към външния свят. Това про
лича и в захранването. Той опита и яде с огромно удоволствие
банан още на първото предлагане. От самото начало Пеши
ядеше много големи количества храна - повече, отколкото
по-голямата му сестра някога е яла. Всичко му беше интерес
но, опитваше всичко с любопитство. С цапането също беше
различно - този път взимах мерки да огранича мазалото до
малка площ, защото нямах толкова време. И се оказа, че ЗВБ
далеч не е толкова цапащо хранене, колкото хората смятат,
а е като всички останали типове захранване на бебе.
Преди няколко месеца и той влезе във фазата на приема
нето на ограничен брой храни. Само че този път не се трево
жа, защото вече знам, че и това е само период и минава.

За нас със съпруга ми беше много важно да оставим деца
та си сами да избират дали, какво и колко ще ядат и много се
радвам, че попаднахме на информацията за ЗВБ.
Деница, майка на Надето, 4 и половина г,

и Пеши 2 и половина г.
ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ
НА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО
За да изградим здравословни навици за хранене на деца
та си е необходимо и ние самите да се храним здравослов
но. Това не означава непременно всичко на трапезата ни да е
био, еко, домашно, специално или суперхрана. Храната е „го
ривото" за доброто функциониране на нашия организъм и е
естествено да се стремим то да е възможно най-качествено.
Но наред с това, то трябва да бъде и пълноценно, защото вся
ка отделна група храни осигурява специфични хранителни
вещества, витамини и минерали.
Ето защо е важно на първо място и ние, възрастните, да се
погрижим да се храним балансирано. Така не само ще сме си
гурни, че със семейното меню ще осигурим всичко необходи
мо и за най-малките, но ще изградим и у тях, още от най-ранна
възраст, една добра основа за храненето им в бъдеще. Трудно
е да очакваме, че децата ни ще предпочитат зеленчуците или
плодовете, когато ние самите не ги консумираме, нали?
Често препоръките за здравословно и пълноценно хра
нене се представят във формата на хранителна пирамида. В
най-съвременните версии в нейната основа са плодовете и
зеленчуците, следвани от въглехидратите, източниците на
белтъчини и млечните продукти, като мазнините и сладки
шите са на върха, ко ?то значи, че трябва да се консумират в
най-малки количества. Според изследване на Нотингамския
университет, децата, -захранени по метода ЗВБ, предпочитат
сами по-засищащите въглехидрати за сметка на сладките
неща. (Виж стр. 46.)

Храните се разделят най-общ о на 6 групи в зависи
мост от това на кои хранителни вещ ества са основни и з
точници:
• Зърнени храни и картофи - богати на нишесте, източ
ник на въглехидрати.
• Зеленчуци и плодове - източници на витамини, мине
рали и влакнини.
• Мляко и млечни продукти - богати на белтъчини, кал
ций, витамини от група В, витамин А.
• Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки - източник на
белтъчини, на желязо и други минерални вещества, на
витамини от В група.
• Добавени мазнини от ж ивотински и растителен про
изход.
• Захар и захарни продукти, сладкиши.
Лесен ориентир за това какви количества трябва да при

емате от всяка хранителна група е да сравните една порция,
с това, което се побира върху вашата отворена длан. Имайте
предвид, че хранителните нужди на малките деца са различ
ни от тези на възрастните, бебетата ще имат повече нужда
от мазнини и белтъчини, а малко по-големите деца, вероят
но ще наблягат на въглехидратите. До първата годинка, ко-
гато бебето е все още кърмено, млякото ще покрива голяма
част от енергийните му потребности и не е нужно да следите
стриктно приетите количества допълнителни храни. Ваша
задача ще е по-скоро да предлагате редовен избор от раз
нообразни и пълноценни ястия. След 1-годишна възраст не
забравяйте, че детската порция е с размера на една детска
длан, а това често е много по-малко, отколкото си предста
вяме, че трябва да изядат най-малките. За възрастните и по-
големите деца, ориентировъчният брой порции на ден от ос
новните хранителни групи е следният:
• зеленчуци и плодове: поне 3 порции зеленчуци и 2 пор
ции плодове

• зърнени храни и картофи: поне 3 порции
• месо, риба, яйца, бобови храни и ядки: 1 порция
• мляко и млечни продукти: 1 порция
• мазнини: 1/4 порция
Често, като родители, водени от най-добри намерения,

сме склонни да ограничаваме в диетата и на най-малките оп
ределени храни, за които считаме поради лични убеждения,
че не са здравословни или приемливи. Ако те са от важните
хранителни групи, е добре да обмислим как да ги заменим
с подходяща и за най-малките алтернатива. Самата идея на
ЗВБ е да дадем избор на детето да изгради само своите пред
почитания като му предложим възможно най-голямо разно
образие още в началото на захранването. Така не само ще сме
сигурни, че то ще е в състояние да задоволи хранителните си
нужди, но ще му помогнем и да се запознае с различни вкусо
ве, аромати и текстури, което ще е от полза за безпроблемно
то приемане на нови храни и в бъдеще.
ЗЪРНЕНИ ХРАНИ И КАРТОФИ

Зърнените храни (жито, ориз, царевица, ръж, ечемик, ли-
мец, овес) и продуктите от тях доставят най-голяма част от
енергията на храната чрез въглехидратите. Те осигуряват
най-голямата част от енергията, която ни е необходима. Въ
глехидратите от храната се преработват и усвояват предим
но като монозахариди, основно глюкоза. Глюкозата е важно
„гориво" за всички тъкани и най-вече за мозъка, който не
може да използва мазнините като източник на енергия. Зър
нените храни са сложни въглехидрати, т.е. „полизахариди",
които се разграждат по-бавно от организма, за разлика от
простите захари (глюкоза, фруктоза) и дизахаридите (обик
новената, малцовата и млечната захар - лактоза). Зърнените
храни са богати на нишесте, което е основният полизахарид
в тях (60-80%) и съдържат също белтъчини (7-11%) и фи

бри, но са бедни на мазнини. Картофите са включени към
тази група храни, защото са богати на нишесте. Те почти не
съдържат белтък, но са източник на витамин С.
Високата консумация на хляб (предимно бял в наши дни}
е традиционна за България, наред с оризът, тестените изде
лия, макаронените продукти и картофите. Пълнозърнестите
храни (пълнозърнест пшеничен и ръжен хляб, жито, цареви
ца, макаронени продукти от пълнозърнесто брашно, кафяв
ориз, овесени ядки и др.) са по-полезни, защото са богати на
растителни влакнини (фибри), доставят витамини от група
В и много минерални вещества. Лимецът, който е един от
първите видове пшеница, култивирани от човека, също е по-
богат на витамини и минерали в сравнение със съвременни
те сортове жито и има по-високо протеиново съдържание.
Влакнините, които се намират в обвивката на зърна
та (триците) стимулират функциите на стомашно-чревния
тракт. Овесените ядки и ръженият хляб са богати на разтво
рими фибри, които свързват холестерола в храната и допри
насят за намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания.
Влакнините засилват усещането за ситост, намаляват чув
ството за глад и по този начин понижават риска от увелича
ване на теглото.
Полезна препоръка при зърнените храни е да бъдат
предпочитани пълнозърнестите им варианти. Не само хля
бът, но и макаронените изделия може да бъдат от пълнозър
несто брашно, а белият ориз може да бъде заменен с кафяв,
черен, див или друг пълноценен вариант. Като алтернативи
на ориза при готвене може да се използват и просо, булгур,
киноа и кус-кус. Брашната от елда, лимец и спелта също са
вариант за заместване на бялото брашно в различни тесте
ни изделия.
Приготвянето на храните също не е за пренебрегване.
Пържените картофи съдържат много повече мазнини от
тези, които са сварени или печени. С високо съдържание на
мазнини са и някои тестени изделия като баница, тутм а
ник, мекици, милинки и различни готови тестени закуски.

Макароните, спагетите и лазанята, приготвени със сосове
на база на сирена или със сметана, също ще съдържат доста
повече мазнини от тези със зеленчуков сос. Любимата на
мнозина пица също вече е гарнирана с достатъчно сирене и
други съставки и не е необходимо да „допълваме" вкуса й с
майонеза например.
ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПЛОДОВЕ
„Зеленчуци, който не яде..." - едва ли има друга песничка
от миналото ни, която си остава така актуална и до днес.
Зеленчуците и плодовете са много важен елемент на
здравословното хранене. Те са богати на витамини и ми
нерални вещества и са основни хранителни източници на
витамин С. Тъй като са с високо водно съдържание, те имат
ниска енергийна стойност, но за сметка на това са богати
на фибри, които играят решаваща роля за доброто храно
смилане. Плодовете и зеленчуците почти не съдърж ат м аз
нини, белтъчини и сол, но са източници на лесно усвоими
захари, на органични киселини, както и на голям брой би
ологично активни вещества. В тях се съдържат богата гама
витамини и минерали, антиоксиданти, каротеноиди, би-
офлавоноиди, растителни фибри (целулоза, хемицелулоза,
пектини, лигнин).
Комбинирането на плодове и зеленчуци, богати на вит. С с
растителни източници на желязо като бобови и пълнозърнес-
ти храни, повишава усвояването на нехемовото желязо, кое
то се съдържа в тях. (Виж стр. 152 - „Източници на желязо")
СЗО препоръчва възрастните да консумират дневно поне
400 г зеленчуци и плодове, като важно е не само количество
то, но и разнообразието от тях, което осигурява оптимален
прием на полезни вещества. Образно казано, в блюдата ни
трябва да присъства дъга от цветове, защото всеки цвят носи
различни витамини, минерали и биоактивни вещества.
Зеленият цвят на зеленчуците се дължи не само на
хлорофила, но и на глюкозинолатите, за които се счита, че

намаляват риска от ракови заболявания. Те се съдържат в
броколите, карфиола, брюкселското зеле и зелето. Зелено-
листните зеленчуци като спанак, лапад, коприва, марули,
зелен лук, както и грахът и зеленият фасул, са източници
и на фолиева киселина и желязо. За по-добро усвояване на
желязото, от каквито и да е източници е препоръчително то
да се комбинира с богати на витамин С плодове и зеленчуци.
Зелените плодове и зеленчуци са източник и на витамин Е,
калий и магнезий.
Оранжевият цвят на плодовете и зеленчуците придават
каротеноидите - алфа- и бета каротин, които участват в син
теза на вит. А, важен за растежа на клетките, синтеза на хор
моните и имунната система. Богати на каротеноиди са мор
ковите, кайсиите, сладките картофи, тиквата и мангото. Те
оказват благоприятно действие върху зрението, предпазват
кожата от ултравиолетовите лъчи и помагат за обновяване
то на клетките.
Червеният цвят на доматите, динята, папаята и черве
ните моркови се дължи на ликопена, който е също от групата
на каротеноидите, но не участва в образуването на вит. А, а е
мощен антиоксидант, предпазва от сърдечно-съдови заболя
вания и оказва роля в свързването на клетките.
Плодовете и зеленчуците с червено-виолетов цвят го
дълж ат на антоцианините, които също са известни като
силен антиоксидант. Той се съдържа в червените и черни
те боровинки, малините, къпините, череш ите и вишните,
сините сливи, касиса, червеното грозде, червените праско
ви и ябълки, ягоди, нар, патладжаните, репичките и черве
ната ряпа, черреното зеле и червеното цвекло, червените
чушки. Всички червени плодове и зеленчуци са особено
богати и на вит. С, като своеобразен първенец е шипката.
Много от тях съдърж ат и други витамини и минерали като
калий, калций, магнезий, желязо, вит. А и К и витамини от
В групата.
Ж ълто-оранжевите плодове и зеленчуци съдържат
флавоноиди, които имат антивирално и противовъзпали

телно действие, антихистамичен ефект и са също така ан-
тиоксиданти. Флавоноиди се съдържат в оранжевите пъ
пеши, прасковите, портокалите и мандарините, лимоните,
грейпфрута, папаята.
Ж ълто-зеленият цвят на зеленчуците се дължи на
пигментите лутеин и зеаксантин, които принадлеж ат към
групата на каротеноидите. Те придават ж ълт цвят, кой
то обаче често е скрит от хлорофила, като например при
спанака и авокадото. Към групата на ж ълто-зелените зе
ленчуци спадат също така царевицата и ж ълтите пъпеши
и чушки. Счита се, че лутеинът и зеаксантинът укрепват
здравето на ретината.
Белият цвят на плодове и зеленчуци като банан, лук,
чесън, ряпа, пащърнак, картоф, земна ябълка, гъби, карфи
ол, бял боб се дължи на пигмента антоксантин. Някои от
тях са богати и на калий. Чесънът, от своя страна, съдържа
и алицин, който има антибактериално, антигъбично и ан-
тивирално действие.
За предпочитане е плодовете и зеленчуците да бъдат
консумирани пресни и на всяко хранене, а там където е
възможно в суров вариант. По всяко време на годината има
сравнително богат избор на разнообразни плодове и зелен
чуци (виж таблицата със сезонните плодове и зеленчуци на
стр. 187), които може да бъдат включени в менюто. Предпо
читайте тези, които са пресни и според сезона, още по-до
бре домашно произведени.
Замразените плодове и зеленчуци запазват повече от
полезните си съставки в сравнение с консервираните вари
анти или компотите и сладката, които са с добавена захар
или сол. При готвене за предпочитане са по-щадящите тех
нологии като варене на пара, задушаване, печене, защото
при тях се запазват повече полезни вещества. Когато зелен
чуците се варят в много вода, те могат да загубят повече ви
тамини, най-вече вит. С и затова се препоръчва сваряването
да бъде за кратко време и с колкото се може по-малко вода,
а най-добре на пара.

МЕСО, РИБА, ЯЙЦА, БОБОВИ ХРАНИ И ЯДКИ
Източниците на белтъчини - месото, рибата, яйцата, бо
бовите храни и ядките са изключително важни в хранител
ната диета. Подсказва го и другото име, с което са известни
белтъците - протеини, от гръцката дума „протос“, която оз
начава „първи елемент". И те са наистина основен елемент за
растежа, регенерацията, доброто функциониране и структу
рата на всички живи клетки.
Белтъците са изградени от аминокиселини, които се
комбинират в строго определен ред и брой във всеки един
от тях. Аминокиселините се делят на незаменими (есенциал-
ни) т.е. такива, които тялото ни не може да синтезира (про
извежда) само и заменими (неесенциални), които могат за
бъдат синтезирани от други белтъчини.
Когато в един белтък се съдържат незаменими амино
киселини в нужните за човека дози, той се определя като
биологически „пълноценен белтък". Пълноценни белтъци
са месото, рибата, яйцата, които са богати и на витамини от
група В и много минерални вещества. Млякото и млечните
продукти също са пълноценен белтък, като едновременно с
това осигуряват и калций. Месото и рибата са най-добрият
източник на цинк и на лесно усвоимо хемово желязо и нама
ляват риска от анемии. За предпочитане е да се консумират
пресни меса, а не полуфабрикати, колбаси, пушени и осолени
консервирани месни продукти. Те често съдържат много до
бавки, мазнини, сол, оцветители, консерванти.
Особено полезна е рибата, която е богата и на полинаси-
тените мастни киселини омега-3, които са важни за разви
тието на централната нервна система, както и на значителни
количества витамини А, 0 и витамини от В групата. Яйцата
също са достъпна и пълноценна храна, като белтъкът, както
подсказва и името, осигурява чисти белтъчини, а ж ълтъкът
е богат на мазнини, витамини и минерални вещества, сред
които и желязо.
Когато един белтък съдържа недостатъчни количества
от една или повече есенциални аминокиселини, той се нари

ча „непълноценен“. Такива са белтъчините от растителни из
точници, бобови и зърнени храни, семена, ядки и зеленчуци.
Този „недостатък" може да се избегне с комбиниране на пове
че растителни източници на протеини на всяко хранене. Тъй
като липсващите аминокиселини обикновено са различни в
различните култури, съчетаването на бобови със зърнени
храни,например може да осигури по-висока степен на пълно-
ценност на белтъците. В традиционните национални кухни от
цял свят често има подобни рецепти - боб с ориз, паста или та-
пиока, нахут с хляб, леща с картофи и други. При приготвяне
то на бобовите храни важно правило е те да бъдат предвари
телно накиснати във вода или да се следи да са добре сварени.
Ядките - орехи, бадеми, лешници, фъстъци, кашу, освен
на белтък са богати на биологично ценни мазнини (съдържа
щи незаменими ненаситени мастни киселини), фибри, мине
рални вещества като калий и магнезий, витамин Е. Те са също
така висококалорични и е за предпочитане да се консумират
сурови,без сол и/или предварително накиснати.
Източниците на белтъчини трябва да присъстват в ме
нюто ни всекидневно, но не е необходимо да се консумират
месо или риба всеки ден и на всяко хранене. Два или три дни
в седмицата те могат да бъдат заменени с яйца или бобови
храни - фасул, леща, грах, соя, нахут, бакла.
Една от причините да не се прекалява с консумацията
на белтъчини от животински произход в наше време е и
тяхното качество, особено що се отнася до рибата и месо
то. Интензивното животновъдство, отглеждането на риба в
развъдници, индустриалните фуражи, както и замърсява
нето на околната среда, несъмнено оказват влияние и вър
ху крайния продукт. При месото и яйцата е за предпочитане
те да са от домашни или свободно пасящи животни. Полез
но е да се знае, че обикновено повечето вредни вещества се
натрупват предимно в мастните тъкани и е по-добре да се
предпочитат постните меса.
Дивата уловена риба също е по-добър вариант сред видо
вете, които биват отглеждани и в развъдници, като сьомга,
пъстърва, ципура, тилапия. От друга страна, замърсяването

на световните морета и океани оказва влияние върху качест
вото и на някои диви риби. Това са обикновено големите ви
дове, които се намират на върха на хранителната верига и
поради това трупат в организма си тежки метали (живак). С
най-високо съдържание на живак се смята, че са риба меч,
акула, марлин, големите видове риба тон и специфичен вид
голяма скумрия, която се лови и консумира предимно на аме
риканския континент. Препоръчва се те да не присъстват в
диетата прекалено често. От изброените видове в България
най-често консумирана е консервираната риба тон, но е до
бре да се знае, че обикновено за консервите се използват по-
малки видове или такива, в които съдържанието на живак е
по-ниско. Не е нужно да се изключва рибата тон от диетата,
дори за децата е допустимо да ядат малко количество от нея
веднъж в седмицата.
Най-добър вариант е да заложите, доколкото е възмож
но, на прясно уловена риба, дори и тя да не е от най-цене-
ните видове. Сардина, копърка, скумрия, зарган, например,
са особено богати на омега-3. У нас се консумират тради
ционно и калкан, паламуд, сафрид, карагьоз, попчета. За
най-малките в началото са подходящи филето от бяла риба,
треска, хек, пъстърва или дива сьомга. По-късно може да
предложите и добре почистено от костите филе на сезонна
прясно уловена риба.
Набавянето на достатъчно количество белтъчини обик
новено не е проблем при диетите, които не изключват на
пълно продукти от животински произход, както и при
ововегетарианството, лактовегетарианството и ово- лакто-
вегетарианството. При по-строго рестриктивните веганство
и суровоядство е много важно да се подбират и комбинират
добре източниците на растителни белтъчини, за да няма
липси или недостиг на есенциалните аминокиселини. Тази
препоръка важи с особена сила в случаите на повишена нуж
да от тях, като например при бременност или при децата,
които са в период на усилен растеж. (Виж стр. 151 - „Белтъ
чините в детското хранене" и стр. 158 - „Бебета и деца на ве-
гетрианска и веган диета".)

МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
Млякото и млечните продукти, освен на пълноценни
белтъци, са и източник на калций, който е от жизнено зна
чение за изграждане и поддържане структурата на костите
и зъбите във всички периоди на живота. Прясното и кисе
лото мляко, различните видове сирене и кашкавал, извара,
сметана и млечни продукти са богати и на витамин А, вита
мин 0, целия спектър на витамините от група В, особено на
витамин В2. Наред с това обаче те съдържат и доста наси
тени мазнини, като при сирената техният дял може да дос
тигне 20-50% (по-висок е при узрелите и отлежали видове).
Високо в тях е и съдържанието на сол, особено в бялото са
ламурено сирене.
Прясното мляко съдържа и около 5% млечна захар (ла
ктоза). Това е една от причините, наред с високото съдър
жание на (потенциално алергизиращ и) белтъчини, то да
не бъде препоръчвано за деца преди 1-годишна възраст. В
киселото мляко, в резултат на млечно-киселата фермента
ция, лактозата се преобразува в млечна киселина и е със
значително намалено съдържание - около 2%. А сирената,
при които е спазена технологията за естествения процес на
узряването им, практически не съдържат лактоза. Това ги
прави и по-лесно смилаеми в сравнение с прясното мляко и
се дължи на факта, че суроватъчните протеини се отделят
при процеса на приготвяне. Останалият в сиренето белтък
- казеин, се разгражда до по-малки молекули в следствие
на сирищните ензими.
Киселото мляко е традиционна българска храна и млеч
но-киселите бактерии в него подобряват храносмилането,
стимулират движението на червата и намаляват запека. Те
потискат размножението на вредните микроби в червата
и така намаляват случаите на чревни разстройства, тяхна
та продължителност и тежест. Млечно-киселите бактерии
също така подобряват имунитета, намаляват случаите на
алергия към млякото и съдействат за понижаване на холес-
терола в кръвта.

Счита се, че ферментиралите млечни продукти като ки
селото мляко, кефирът и сиренето повишават усвояването
на нехемовото желязо заради по-високото си киселинно съ
държание.
Една чаша прясно или кисело мляко съдържат и около
240 мг калций. Същото количество калций се доставя средно
от 50 г сирене. С една чаша мляко и 50 г сирене се осигуряват
почти 50% от дневните потребности на калций за възраст
ните, които са 1000 мг дневно. Ако не консумирате млечни
продукти, значителни количества калций може да се наба
вят от консервираните риби с кости като копърка, сардина,
скумрия, които обаче може да са неподходящи за най-малки
те заради високото съдържание на сол. Някои растителни
храни например тъмнозелените листни зеленчуци - спанак,
коприва, лапад, къдраво зеле, както и броколите, също дос
тавят известно количество калций. Зърнените храни (чиа,
киноа), ядките и сушените плодове, както и бобовите храни,
също със сравнително високо съдържание на калций.
Най-богатият растителен източник на калций е сусамо
вото семе, 100 г от него съдържат близо 1000 мг калций! В
сусамовия тахан това количество е наполовина, но той може
да е вкусна, калорична и полезна съставка в ястията и на
най-малките.
МАЗНИНИ
Мазнините, наред с въглехидратите и белтъчините, са ос
новен източник на енергия за организма. Те са важен гради
вен елемент на клетките и клетъчните мембрани, на миели-
новите обвивки на нервните влакна и играят ключова роля
в регулирането на редица биологични функции. Мозъкът ни
например е изграден почти изцяло от мазнини.
Мазнините са източник и на незаменими мастни кисели
ни и наред с това улесняват усвояването на мастноразтво-
римите витамини А, Б, Е, К и на каротеноидите. Тялото ни
складира мазнини и като бъдещ източник на енергия, за да
обвива и предпазва важни органи и да се термоизолира.

Мазнините могат да се разделят в три групи - наситени
мастни киселини, мононенаситени мастни киселини и поли-
ненаситени мастни киселини.
Наситените мастни киселини се срещат основно в мас
лата и мазните от животински произход като месо и мляко,
но също така и в някои тропически растителни масла, като
например палмово масло и кокосово масло. Повечето от тези
мазнини са в твърдо състояние при стайна температура. Те
са нужни за организма, но се смята, че препалената им консу
мация повишава нивото на (лошия) холестерол LDL.
Мононенаситени мастни киселини се съдържат в раз
лични количества в повечето растителни и животински мас
ла. Те обикновено са в течна форма, но могат да преминат
в твърдо състояние при понижена температура. Съдържат
се основно в зехтина, рапичното масло, фъстъченото масло,
както и в повечето ядки. Зехтинът има най-висок дял (около
77%) мононенаситени мазнини спрямо всички ядивни масла.
Мононенаситените мастни киселини са най-желаният вид
мазнини в хранителния режим на човека, тъй като те допри
насят за намаляването на LDL („лошия") холестерол в кръвта
и спомагат за увеличаването на HDL („добрия") холестерол.
Полиненаситени мастни киселини се намират основ
но в семената, ядките, зърнените храни и зеленчуците. Те
обикновено запазват течното си състояние и при по-ниски
температури. Полиненаситените мастни киселини спомагат
намаляването на общия холестерол в кръвта и увеличават
леко HDL („добрия") холестерол.
Сред полиненаситени мастни киселини се открояват две
те най-важни мастни киселини - линоленовата киселина, из
вестна също като омега-3 и линоловата, известна като оме-
га-6. Тези мастни киселини се наричат „есенциални мастни
киселини", тъй като са от съществено значение за човешкия
организъм, но той не може да ги произвежда и те могат да
бъдат набавени само чрез храната или с добавки. Източници
на омега-3 мастни киселини са лененото масло, рапичното
масло, соевото масло и ореховото масло, както и мазнините,

съдържащи се в повечето морски деликатеси. Много богати
на омега-6 мастни киселини са слънчогледовото семе, суса
мът, орехите, соята, царевицата и техните масла. Рибните
мазнини съдържат специфични полиненаситени мастни ки
селини, които имат противовъзпалително действие и пони
жават риска от сърдечно-съдови заболявания.
Трансмастните киселини са мазнините, чиято консума
ция е добре да се ограничава, а в случая на тези, получени
чрез хидрогениране, дори да се избягва напълно. Трансмаст-
ни киселини се намират като естествена съставка в мазнини
те на преживните животни (говеда, овце, кози) и в млечните
мазнини (3-6%). Но те се получават също така при промиш
лено производство на масла при процесите на хидрогенира
не и обезмирисяване, както и при нагряване и пържене на
масла при висока температура. Трансмастните киселини
(особено тези от промишлено производство) са вредни, за-
щото не само увеличават LDL („лошия“) холестерол, но и по
нижават HDL („добрия") холестерол.
Основен източник на трансмастни киселини в съвре
менната диета са твърдите маргарини, използвани при про
изводството на бисквити, десерти, вафли, сухи пасти, чипс,
някои шоколади, които може да съдържат до 15-30% тран
смастни киселини. По-ниски количества трансмастни кисе
лини (дори под 1%) има в меките маргарини за мазане.
Мазнините са важна част от диетата, но заради високо
то им калорично съдържание (една супена лъжица мазнина
осигурява 4-5% от дневните енергийни потребности на въз
растните), те трябва да бъдат консумирани с мярка, като се
дава предимство на полезните мастни киселини за сметка на
наситените и трансмазнините. Децата се нуждаят от повече
мазнини, в сравнение с възрастните, и при тях не е нужно да
се ограничава приема на наситени мастни киселини и да се
избягва употребата на масло или пълномаслени продукти.
Често задаван въпрос е кои мазнини са най-подходящи
за готвене. В различните краища на света традиционно се
използват различни видове растителни масла. Обикновено

те се добиват от семена, плодове или ядки, които първо се
смачкват и загряват, за да се отдели олиото, което след това
се рафинира или пресова с различни технологии.
Студенопресованият зехтин Extra Virgin, шафранът, олио
то от гроздови семки, маслото от орехи и студенопресовано-
то кокосово масло са сред малкото видове растителни масла,
които се извличат само с директно пресоване и без допълни
телно рафиниране. Според учени от Института за растител
на генетика към националния съвет за научни изследвания
на Италия, качественият зехтин Extra Virgin е единствената
мазнина, която поради специфичното си съдържание на оме-
га-3 и омега-6 мастни киселини се доближава по състав до
майчиното мляко.
Противно на някои широкоразпространени схващания,
зехтинът е сред мазнините, които са много подходящи и за
готвене. Доказва го и средиземноморската кухня, считана за
една от най-здравословните в света, в която той се ползва
като основна мазнина от векове. Естествено, поради високата
му цена и специфичния вкус, зехтинът Extra Virgin често се из
ползва предимно за овкусяване на различни ястия, но това не
значи, че той не може да се подлага и на топлинна обработка.
Мазнините обикновено променят химичния си състав
при високи температури на пържене (т.нар. „точка на диме-
не"), които рядко се достигат в домашни условия. Все пак е
добра идея да се избягва честата консумация на пържени
храни и да се готви с малко мазнина и за кратко време, както
и да не се използва повторно вече употребяваната мазнина.
ЗАХАР И ЗАХАРНИ ПРОДУКТИ

Няма защо да го крием, сладкият вкус е сред любимите на
малки и големи. И докато някои плодове, зеленчуци и семена
са естествено сладки, то рафинираната захар съдържа само
празни калории. Тя не доставя други полезни хранителни
вещества като витамини, минерали и фибри, особено бяла
та захар. За разлика от нея, в кафявата, се съдържат някои

минерали, а в меда и биологично активни вещества с анти-
оксидантно и антимикробно действие. Това го прави пред
почитана алтернатива за подслаждане, но той не е подходящ
за деца под 1-годишна възраст.
В днешно време захар има дори в продукти, за които не
предполагаме, че я съдържат и обикновено присъства на
етикетите с различни имена (виж стр. 116).
Основни източници на добавена захар в диетата са слад
киши, торти, бисквити, вафли, шоколад, готовите сладки и
солени сосове и др. Често те са и с високо съдържание на маз
нини. Компотите, сладката, сиропите, конфитюрите, марма
ладите също са доста подсладени. Безалкохолните напитки
и соковете съдържат големи количества захар, които поня
кога дори не усещаме заради по-киселия вкус или защото са
газирани. Много от „диетичните" видове безалкохолни дъл
жат сладкия си вкус на подсладители, като захарин, аспар-
там и други, които макар и да не съдържат калории, са дори
по-вредни от захарта.
Прекомерната употреба на захар води до хипогликимия
и затлъстяване, с което са свързани редица здравословни
проблеми, както и до зъбен кариес. Би било пресилено да
премахнем добавената захар изцяло от диетата си, но е до
бре тя да бъде консумирана в умерени количества или да се
предпочитат естествените източници на захар. Един тради
ционен, но позабравен подсладител, познат и у нас, са рож-
ковите шушулки. Брашното от рожков не само подслажда, но
придава и характерен вкус на карамел и какао.

ДЕТСКОТО ХРАНЕНЕ
Когато става въпрос за храненето на най-малките, трябва

да се има предвид, че хранителните нужди на децата се раз
личават от тези на възрастните. Храната не само задоволява
енергийните нужди на тялото им, но е и градивен елемент в
развитието на техния организъм. Началните години от жи
вота са период на усилен растеж - в първите 12 месеца бе
бето утроява теглото си и удвоява ръста си! След раждането
то използва близо 35% от енергията, приета чрез храненето,
за растеж, като този процент намалява постепенно до 5 на
сто около годинката. В месеците след раждането се разви
ват усилено органите, нервната и костната система, между
4-тия и 6-ия месец мозъкът също расте с усилени темпове. В
първата половин година от живота на бебето кърмата оси
гурява оптималните вещества за растежа и развитието му.
Съдържащите се в нея аминокиселини и мастни киселини
са идеалният източник за развитието на мозъка, белтъците
изграждат тъканите; антибактериалните и предпазващите
от инфекции съставки, сред които са и имуноглобулините,
спомагат за развитието на имунната система. Изкуствени
те млека, макар и да не притежават специфичните полезни
свойства на кърмата, също осигуряват необходимите веще
ства за растежа и развитието на бебето в този период.
След 6-ия месец в храненето на кърмачето се въвеждат и
новите храни, които постепенно също ще станат неразделна
част от менюто му и с времето ще заемат все по-важно мяс
то в хранителните му потребности. Майчиното или адапти
рано мляко обаче ще продължават да покриват по-голямата
част от хранителните нужди на детето дори на 1-годишна

възраст. Важно е да се отбележи, че СЗО посочва, че „кърма
та продължава да осигурява ценни хранителни вещества за
много време и след първата година" и допълва, че „поради
сравнително високото съдържание на мазнини в майчиното
мляко, в сравнение с това на повечето твърди храни, кърма
та е ключов източник на енергия и есенциални мастни ки
селини". СЗО изтъква също така, че „хранителната стойност
на кърмата е от особена важност по време на болест, кога-
то детето намалява приема на други храни, но обикновено
се запазва кърменето. Това е изключително важно, защото
се избягва риска от дехидратация и се осигуряват нужните
нутриенти, за възстановяването от инфекциите".
Малките деца имат различни хранителни потребности от
тези на възрастните. В първите 6 месеца след раждането те
получават близо половината от необходимата им енергия от
мазнините, които се съдържат в кърмата. След започване на
захранването, въглехидратите постепенно изместват мазни
ните като основен източник на енергия, а ролята на белтъчи
ните е да осигуряват растежа и поддръжката на новите тъкани.
СЗО посочва, че изключително кърмените бебета прием
ат 2,3 пъти повече енергия за единица телесна маса в срав
нение с възрастните. Те се нуждаят от почти същото количе
ство белтъчини, двойно повече въглехидрати и четири пъти
повече мазнини. Когато периодът на изключително кърмене
се преустанови, енергийните потребности на малките деца
остават 2-3 пъти по-високи от тези на възрастните, спрямо
килограм от телесната им маса. Кърмата и адаптираното
мляко продължават да покриват голяма част от тях до го-
динката, но в същото време е необходимо на децата да бъдат
предлагани разнообразни и богати на хранителни вещества
твърди храни. Те ще ги подготвят за прехода към периода, в
който млякото вече няма да е основната храна за тях и няма
да задоволява напълно потребностите им.
Тъй като бебетата нямат големи стомахчета, а и всяко
дете има специфични индивидуални потребности, не е необ
ходимо да се следят строго определени грамажи, които да се

приемат на всяко хранене. По-скоро би трябвало да се пред
лагат често дори малки порции разнообразни и питателни
храни. За бебетата (а и за възрастните), е нормално да не из
яждат еднакви количества на всяко хранене, както е и при
кърменето на поискване, но ако имат възможност и избор, те
сами регулират приема си на храна и компенсират дневните
си нужди. Количествата могат да варират дори в различните
дни, но като цяло децата, които могат да избират между раз
лични и разнообразни храни успяват да изградят самички
една пълноценна диета.
Като родители е важно да не забравяме, че детските пор
ции са много по-малки от нашите и не е необходимо да насил
ваме децата да се хранят според нашите очаквания за „нор
мално" хранене, които обикновено са доста завишени. Едно
здраво дете, което расте и се развива добре, едва ли остава
гладно. То следва природно заложените си инстинкти при
храненето и не можем да очакваме нито да огладнее в точно
определен час, нито да изяжда желаните от нас количества.
Вероятно сте попадали на онези картинки, които илюс
трират нагледно размерът на бебешкото стомахче - в първия
ден то е колкото черешка, на третия колкото орехче, на седми
ца колкото кайсия, на месец с големината на яйце... Между 6
месеца и 1 година размерът му е колкото на грейпфрут (не от
най-големите!) и е нормално да не очакваме бебето да изяде
на едно хранене порция зеленчуци, макарони, хляб, едно кюф
те и дори десерт! Водено от естествените си инстинкти, то по-
скоро ще предпочете да опита по малко от всичко и да допъл
ни приема си на калории с кърма или адаптирано мляко.
Изследвания сочат, че най-малките се хранят по-охотно,
когато им се предлагат разнообразни ястия. Особено важно
е да не се изключват веднага храните, които детето не е ха
ресало по една или друга причина още от първия път и да
се предлагат отново след разумен период на почивка. Счита
се, че една храна може да бъде предложена за опитване, без
натиск, дори 8-10 пъти и е вероятно да бъде напълно приета
едва след 12-15 опита.

В началото е съвсем нормално бебето да не хареса веднага
някои храни, но това не значи, че родителите му трябва да се
откажат да ги предлагат и в бъдеще. Може да изчакате 1-2 сед
мици и да се опитате да ги предложите пак. Много често деца
та променят вкусовете си и приемат на по-късен етап храните,
които са отхвърляли в началото, важно е само те да получат
възможност да се запознаят с тях отново и отново.
Понякога, водени от най-добри намерения, се изкушава
ме да предлагаме на бебето само храни, които то „харесва",
за да сме сигурни, че ще изяжда достатъчно. По този начин
обаче едва ли подобряваме неговото хранене. Една истин
ски здравословна диета е балансирана и разноорбазна, а за
лагайки само на определени храни, рискуваме това да е за
сметка на други. Полезна идея е да следите в дневното меню
да присъстват винаги продукти от всички хранителни групи,
дори и детето да изяжда различно количество от тях. Когато
има избор, то само ще регулира приема им според нуждите
си. Разбира се, това „правило" не важи за първите месеци на
захранването, в които целта е по-скоро бебето да се запоз
нае с колкото се може повече нови вкусове, наред с приема на
кърма или адаптирано мляко.
Когато цялото семейство се храни здравословно и балан
сирано и детето е активен участник в този процес, няма нуж
да от специални бебешки храни или ястия. Нужно е само да
се вземат предвид някои особености, които отличават хра
ненето на най-малките от това на възрастните, и най-вече
храните, които е добре да се избягват в ранна възраст (виж
стр. 113 - „Храни, които трябва да се избягват или огранича
ват в началото").
ЗВБ разказ
Когато първото ми дете беше на около 8-9 месеца, ин
туитивно започнах да прилагам ЗВБ. Преди това бяхме м и
нали на домашно приготвена храна, не ми харесваха въобще
готовите детски храни. Всичко започна малко на шега, кога-

то синът ми награби една картофена салата, която си бя
хме направили с баща му. Той си я взе, започна да рови в нея и
да си похапва сладко-сладко. Скоро спрях въобще да пюрирам
храната, постепенно започнах да го оставям да се храни на
пълно сам. Преходът беше много спокоен и плавен. Нямахме
никакви проблеми.
С второто и третото ми дете започнах да прилагам ЗВБ
от самото начало. Малкият ми син беше много въодушевен.
Дори имах в началото трудности да го опазя далеч от храна
та, защото той прояви интерес към нея доста рано. Още от
самото начало хапваше доста, без да намалява кърменията.
Дъщеря ми прояви интерес към твърдата храна около
седмица преди да навърши 6 месеца. При нея интересът се
прояви изведнъж. Отначало искаше да пие само вода от ча
шата ми и ядеше салфетките. Въобще не поглеждаше чини
ите ни и храната в тях. Един ден просто реши, че краста
вицата в салатата е много интересна и си взе да си гризка.
Поне месец след захранването храната, която поемаше, беше
много минимално количество.
Големият ми син беше хранен с адаптирано мляко, м алки
те са изцяло кърмени. Определено забелязах разлика в начина
по който подхождат към храненето. Големият обичаше по
вече прости храни, без много подправки... и все още е така. Не
ядеше много разнообразно, бавно възприемаше новите храни.
Малките бяха много по-смели в експериментите и комбина
циите. Почти няма храни, които да не обичат даядат.
Не съм се придържала към схеми. Наблягах на сезонни пло
дове и зеленчуци, избирах храни, които са типични за семей
ството ни. Спазвах само общите правила на ЗВБ - за солта,
подправките и неподходящите храни.
ЗВБ пасна много на типа родителство, на който съм при
върженик. Бях спокойна, че децата ми се хранят добре и след
ват вътрешните си усещания и инстинкти.
Яна, майка на Божидар, 8 и половина г.,

Искрен, 6 г. и Зорница, 2 г.

МАЗНИНИТЕ В ДЕТСКАТА ДИЕТА
Децата се нуждаят от повече мазнини в сравнение с въ з
растните, защото те набавят голяма част от енергията си
именно чрез тях. Кърмата и адаптираното мляко са богати
на мазнини, които ще покриват нуждите на бебето в първи
те месеци на захранването. Полезни мазнини, минерали и
витамини, наред с белтъчини, се съдържат в рибата, месото
и млечните продукти. На малките деца няма нужда и дори е
противопоказно от хранителна гледна точка, да се предлагат
варианти с ниско съдържание на мазнини като обезмаслено
прясно и кисело мляко или нискомаслени сирена. Те може да
са предпочитана алтернатива за някои възрастни но по-под
ходящи за най-малките са пълномаслените продукти.
Ядковите млека, които са вкусни и полезни, също са с мно
го ниско съдържание на мазнини и хранителни вещества като
цяло. Достатъчно е да видим в състава им, че в тях има изклю
чително малък процент смлени ядки и обикновено над 90%
вода, а в готовите варианти понякога и добавена захар. При
положение, че детето е кърмено, е по-добре то да не замества
приема на много по-полезната кърма с ядково мляко.
Добавянето на малко количество качествена мазнина е
лесен начин да повишите калорийното съдържание на хра
ните, които предлагате на бебето. Тя спомага и за усвояване
то на мастноразтворимите витамини А, Б, Е, К и на каротено-
идите, съдържащи се в храните.
Както при възрастните, така и при децата, е добре да се
избягват трансмастните мазнини, да не се прекалява с наси
тените мазнини и да се предпочитат растителните вариан
ти. (Виж стр. 141 - „Мазнини".)
БЕЛТЪЧИНИТЕ В ДЕТСКОТО ХРАНЕНЕ

Белтъчините са основният градивен елемент на всички
клетки в организма и именно поради това присъствието им
в диетата е особено важно в детска възраст. В периода на уси

лен растеж тялото има повишена нужда от белтък, защото
аминокиселините, които се съдържат в него, служат за из
граждането на нови тъкани в различните органи и мускули.
Докато бебето приема значителни количества кърма или
адаптирано мляко, те ще покриват по-голяма част от потреб
ностите му. Хранителната важност на белтъците се класифи
цира според количеството и пропорциите на есенциалните
аминокиселини, които присъстват в тях. И биологичната им
стойност е най-висока, когато определен белтък е в състоя
ние да поддържа самостоятелно синтеза на протеини в тяло
то, растежа и развитието. По този критерий майчината кър
ма и яйцата са на първо място в класацията.
Храните, богати на белтъчини са и важен източник на же
лязо и това е още една причина те да бъдат включени в менюто
на бебето колкото се може по-скоро в началото на захранване
то. За различните видове белтъчини и източниците им в дие
тата (виж стр. 137 - „Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки"].
ИЗТОЧНИЦИ НА ЖЕЛЯЗО
Здравите и доносени бебета се раждат със запаси от же
лязо, които са напълно достатъчни за първите 6 месеца от
живота им и дори и след това. Запасите от желязо започват
да намаляват постепенно след 6-ия месец, но и тогава бебе
тата продължават да получават желязо и чрез кърмата или
адаптираното мляко. Поради повишените нужди на бързо
растящия им организъм обаче, тези количества трябва да се
допълват и от други хранителни източници. Именно затова
е добре още в началото на захранването да бъдат предлага
ни храни, богати на лесно усвоимо желязо.
Сравнително разпространено схващане е, че кърмата е бе
дна на желязо и кърмените деца са с по-висок риск от желязо-
дефицитна анемия. В кърмата наистина се съдържа по-малко
желязо, в сравнение с адаптираното мляко, но за сметка на
това то е много по-добре усвоимо. То се усвоява в по-голяма
степен, поради наличните в майчиното мляко вит. С и високи

нива на лактоза. Кърмените деца също така не губят желязо
от тънките черва, докато кравето мляко, може да дразни чрев
ната лигавица и тя да кърви, при което има и загуба на желязо.
Желязото в кърмата е свързано със специфични белтъци,
които се грижат то да достига единствено до бебето и не поз
воляват да бъде ползвано от потенциално вредни бактерии
като ешерихия коли, салмонела, стафилококи, клостридии,
бактероиди. Белтъците лактоферин и трансферни не само от
немат желязото от вредните бактерии, които не могат да рас
тат и да се развиват без него, но и го осигуряват само на бебето.
Само за сравнение, благодарение и на тези специални
белтъци, количествата желязо, което се усвоява от кърмата,
е между 50-70%; от това, добавено в адаптираното мляко се
усвояват между 3-12%, а от зърнените храни, обогатени с
желязо - 4-10%.
Изследвания сочат, че здравите; доносени бебета, които
са кърмени изключително за период от 6-9 месеца, все още
имат достатъчно резерви от желязо, които се осигуряват от
чернодробните запаси, натрупани преди раждането.
Повишен риск от желязодефицитна анемия преди

тази възраст може да се наблюдава в следните групи:
• Бебета, които са родени преждевременно, тъй като по-
голямата част от запасите от желязо се формират по
време на последния триместър от бременността.
• Бебета, чието рождено тегло е било по-малко от 3000 г,
независимо дали са родени доносени или не. Те се раж
дат с достатъчни запаси от желязо спрямо килограм
телесно тегло, но количеството като цяло е по-малко
заради ниските килограми.
• Бебета, родени от майки с лошо контролиран диабет.
• Бебета, родени от майки, които са страдали от тежка
желязодефицитна анемия през бременността. Ако де
фицитът е бил в по-лека форма, се смята, че той не се
отразява и на бебето.

• Бебета, които са хранени с краве мляко вместо кърма или
адаптирано мляко през първата година от живота си.
» Прекалено ранното прерязване на пъпната връв след
раждането също може да се отрази на запасите от же
лязо, тъй като бебето не получава цялото количество
кръв от плацентата.
Във възрастта между 6 и 24 месеца, заради бързия си рас

теж, децата имат нужди от желязо, които за единица телес
но тегло са по-високи от всеки друг период в живота. Тези
повишени потребности са и сред основните причини за по
степенното въвеждане на твърди храни, които ще осигурят
и допълнителни източници на желязо в диетата.
Ж елязото в храната съществува под две форми - хемово
и нехемово желязо. Най-общо казано, хемово е желязото от
животински източници, а нехемово от растителните източ
ници. Разликата в усвояването им се разбира най-лесно, ако
се разгледа структурата на самия хемоглобин на червените
кръвни телца, който отговаря за пренасянето на кислород
в организма и представлява съединение на белтъка глобин
с небелтъчната съставка хем, с която се свързва желязото.
Хемовото желязо, както подсказва и името му, се свързва с
хема много по-лесно, защото е в био усвоима форма и идва
от животинските тъкани и органи, които вече съдържат хе
моглобин и миоглобин. Неговата резорбция в организма на
човека не се влияе от други фактори.
Нехемовото желязо е слабо усвоимо, защото усвояването
му зависи от разтворимостта му в чревния тракт и от други
фактори в храните, които може да потискат или стимулират
резорбцията му.
Хемово желязо се съдържа в животинските храни - месо,
риба, птици и от него се усвояват винаги близо 25%, като за
това важна роля имат и белтъците, на които са богати тези
продукти.
Нехемово желязо се съдържа в растителните храни - пло
дове, зеленчуци, зърнени и бобови храни и ядки. От него се

усвоява по-малка част, между 2 и 20%, и усвояването му зави
си и от други фактори, като комбинирането му с други подхо
дящи храни в диетата.
Най-благоприятно въздействие при комбинациите за
повишаване на усвояването на нехемовото желязо (и ж еля
зото като цяло) имат храните, богати на вит. С (цитрусови
плодове, ягоди, малини, боровинки, зелени зеленчуци като
броколи и зеле, праскови, ябълки, банани, домати), както и
животинските храни. Счита се, че ферментиралите млечни
продукти като киселото мляко, кефирът и сиренето пови
шават усвояването на нехемовото желязо заради по-висо
кото си киселинно съдържание. Същото правило важи и за
някои ферментирали зеленчуци, ферментиралата соя и дру
ги. Добре е подобни храни да бъдат консумирани заедно с
източници на желязо, за да се повиши абсорбцията му. При
кърмачетата майчиното мляко също спомага за по-доброто
усвояване на желязото и от други източници.
Някои от храните, които потискат усвояването на ж еля
зото са кравето мляко, соята, пълнозърнестите продукти,
чаят (дори билков), какаото. За предпочитане е те да не бъ
дат консумирани заедно с източници на желязо.
ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕТЕ;
Богати на хемово желязо храни и за най-малките са май
чината кърма, месото, рибата, черният дроб (за предпочи
тане домашен или био и да не се прекалява с количествата).
Сред добрите източници на нехемово желязо са бобовите

храни, тиква, сладък картоф, броколи, гъби, зеленолистни-
те зеленчуци (спанак, къдраво зеле), броколи, цвекло, изсу
шени плодове (смокини, кайсии, сини сливи), зърнени храни
(покълнало жито, амарант, киноа, булгур, просо, елда), сит
но смлени добавени ядки (без фъстъци).

В България, за разлика от много други страни, около
6-ия месец на бебето, когато нивата на желязо след ражда
нето достигат своя естествен спад в организма, се правят
кръвни изследвания и много майки са притеснени от ре
зултатите им. Ниските нива на хемоглобин често може да
бъдат повлияни от скорошно боледуване или инфекция, и
дори от някои алергии (АБКМ), Резултатите от изследвани
ята на кръв, взета от пръстчето, също понякога не са точни
и е необходимо да бъде повторено изследването с взимане
на венозна кръв и консултация със специалист хематолог.
Често при по-нисък хемоглобин подобрение може да настъ
пи и само с включване в храненето на повече храни, богати
на желязо и витамин С. Хората с нисък хемоглобин обикно
вено успяват да усвоят по-голяма част от желязото в храни
те, особено при доброто им комбиниране, отколкото тези,
при които нивата са нормални.
ЗВБ разказ
Често казвам, че имам 216 ЗВБ деца. Ето защо:
С първото дете някак си много ме беше страх от за
хранването. Веднъж като м у хванеш цаката на кърменето,
с малко адекватна информация и подкрепа, то е толкова
лесно и практично. И сега едни организации, едни дилеми: с
какво ТОЧНО да захраня (всички казват различно)?Домашно
или купено пюре? Ако е купено - на коя марка е най-доброто
(заедно с вината, че все пак даваш един полуфабрикат на
безценното си вместо домашна храна, в която знаеш какво
има) и можеш ли да си позволиш „злат нит е" (понякога без
умно скъпи) бурканчета. По него време имаше информация
основно за педиатричното и педагогическото захранване и
в крайна сметка, въоръжена с редички бурканчета (поради
физически проблем нямаше как сама да приготвям храната),
с известен страх пристъпих към захранването. Ами нещо не
се получаваше съвсем добре. Бяха излезли и резултатите от

кръвните изследвания, които в България традиционно се
правят на 6-ия месец на бебето. Нисък хемоглобин! Не беше
съвсем неочаквано, защото аз имам таласемия минор, коя
то се предава генетично. За щастие педиатърката не почна
автоматичното тъпкане с желязо, което често се случва
при подобни кръвни резултати, а реши да опитаме вдигане
на хелоглобина с храна. Съответно изведнъж се оказа важно
детето да яде това и онова, и то в известни количества.
Вероятно моите притеснения са м у се отразили и той поч
ти спря да яде. За щастие сучеше достатъчно, не гладуваше,
но... Имах огромен късмет: консултирах се с Ла Лече Лига
България. Никога няма да мога да се отблагодаря доста
тъчно на Антония Колева, която ме окуражи и подкрепи с
информация и също така ми даде идеята да опитам ЗВБ.
Оказа се, че има информация за този метод на захранване
и той е доста гъвкав и щадящ майката и детето. Втори
ят човек, който буквално промени живота ми, е адашката
Мария Нориега. Никога, никога, никога няма да мога да й се
издължа за събраната и подредена информация, която бук
вално ме спаси и продължава да спасява и улеснява много
майки всеки ден. И така, моят човек сам се „докара" до ЗВБ с
бойкота си, което вероятно е едно от най-смислените и по
лезни неща, които е направил за себе си в тази възраст. На
1 г. се доказа и таласемията му, натискът съвсем изчезна
и нещата потръгнаха още по-добре. Започнах да споделям
информация за метода, дори направих специален снимков
албум как с лека предварителна подготовка няма щети по
дрехите и чистенето след хранене се свежда до обичайното
при дете на тази възраст (цапането се оказа сериозно при
теснение за някои майки).
Когато се роди дъщеря ми, дори и не съм се чудила как ще
я захранвам. Специално документирах процеса със снимки и
клипчета, за да окуража и други майки просто да опитат и
да дадат шанс на бебето си самичко да реши какво и колко же
лае да яде. С радост и огромно удоволствие изпратих нейни
снимки за информационното табло за ползите от ЗВБ за бе-

бето. Хемоглобинът й беше в норма и отложихме изследване
то за таласемия за по-късен етап, тъй като в ранна възраст
е доста стресиращо и болезнено, а и резултатът може да не
е съвсем точен. Представете си изненадата ни, когато при
изследванията се оказа, че и тя е с таласемия. Важно беше
да го знаем, защото тя ще порастне и (надявам се) някой ден
ще има свои деца, а таласемията се предава генетично. Ако
се случат двама родители с таласемия, има известен риск
детето им да бъде с тежката й форма, която е животоза-
страшаващо състояние. Най-малкият ни звяр, разбира се,
беше захранен по ЗВБ метода. Неговата таласемия се доказа
преди да тръгне на ясла. Споменах ли, че и при него, и при кака
му, специално бяха викали директорката да види как добре и
самостоятелно се хранят моите деца в яслата (тръгнаха на
по 1 г. и 9 м. Поради различни обстоятелства). Отново редов
но снимах и записвах клипчета, защото помня какъв късмет
имах навремето да попадна на информация навреме и исках
да окуража и други майки просто да се информират и евен
туално да опитат.
Вярвайте в себе си, осигурете си добър източник на ин
формация и подкрепа и непременно опитайте ЗВБ за своето
бебе. Ако то вече е голямо, споделете с приятелки за този м е
тод. Бебетата заслужават да им бъде даден този шанс!
Мария, майка на Калин, почти 7 г. и половина,

Снежана, 5 г. и Явор, 3 г.
БЕБЕТА И ДЕЦА
НА ВЕГЕТАРИАНСКА И ВЕГАН ДИЕТА
Ако семейството следва вегетарианска или веган диета
е много вероятно тя да бъде предпочетена и при захранва
нето на бебето. Вегетарианските диети, които не изключват
изцяло продуктите от животински произход, в някои случаи
може да са по-бедни на източници на желязо и на белтък.

Като цяло обаче те са в състояние да покриват хранителните
нужди и на децата, ако в тях присъстват разнообразни из
точници на белтъчини, витамини и минерали.
При веган диетите, в които са изключени изцяло храните
от животински произход като месо, риба, яйца и млечни про
дукти, е възможно да има и недостиг на витамини от В група
та, желязо, цинк, калций, вит. D и някои есенциални аминоки
селини. Поради специфичните хранителни нужди на малките
деца е добре при спазването на подобна диета да се следи осо
бено внимателно в менюто да присъстват достатъчно и раз-
■нообразни растителни храни в подходящи комбинации, за да
се избегнат дефицити. Може да се потърси консултация и с
опитен специалист по детско хранене или диетолог.
Особено внимание трябва да се обърне на източниците
на вит. В12, който се намира в адекватни количества в ес
тествената си форма само в храни със животински произход.
Дори при кърмене, ако майката е била с дефицит през бре
менността и периода на кърменето, това може да се отрази и
с дефицит при бебето. Витамин В12 е особено важен в ранна
та детска възраст за развитието на нервната система и мозъ
ка и е препоръчително да се следят нивата му. Ако не се на
бавя в достатъчни количества от алтернативни източници,
е необходимо той да бъде приеман под формата на добавка.
Тъй като растителните храни са с по-ниска енергийна
стойност, обикновено се компенсира с прием на по-големи
количества от тях. Понякога това е по-трудно постижимо
при децата, които имат по-малък стомах и не изяждат много.
Добра идея е към храните им да се добавя качествено, студе-
нопресовано растително олио, за да се повишат калориите.
Разнообразната диета и комбинирането на различни расти
телни източници на белтъчини като бобови, соя, зърнени
храни и ядки, помага и за осигуряването на повечето от ва
жните есенциални аминокиселини, витамини и минерали.
Според редица изследвания, децата вегани имат нужда от
по-голямо количество белтъчини в диетата заради различ
ното им усвояване и състав.

ЗВБ разказ
Доста преди да имаме въобще идея за деца със съпруга ми,
и двамата почитатели на естествения и природосъобразен
начин на живот, имахме визия как ще родим, отгледаме и
възпитаваме децата си (засега само две). Естествено водно
раждане, успешно дълго кърмене на поискване, многократни
пелени, съчетани с ЕБХ (естествена бебешка хигиена), носене
на бебето в слинг и, разбира се, захранване, водено от бебе
то (ЗВБ). Така, както прабаба ми не е пюрирала храната на
тримесечно бебе и не е цедила сокове, аз също спестих тези
акробатики на себе си и на децата си.
Започнахме и с двете деца, в момента на 3 и половина и
1 и половина г., след навършване на 6 месеца вече имаха ин
терес към храната и можеха да стоят седнали. Предлагах
храната на удобни за хващане парчета - плодове и зеленчуци
в началото, след може би месец и половина на сцената изля
зоха хлебчета, крекери, гризини, зеленчукови топчета и т.н.
Захранването и при двете деца беше приятно и успешно, но с
някои съществени разлики.
Ще наблегна отново, че и двамата са кърмени на поиск
ване и наддаваха чудесно, бяха жизнени и се развиваха пре
красно. И двете деца са родени и отгледани на вегетарианско
хранене до момента, като на моменти клоним към веган-
ство, но не стриктно. Т.е. имаме периоди, в които почти не
консумираме животински продукти, но когато добрата съ
седка баба Дафинка донесе домашни яйца, голямото ни дете
ги хапва с удоволствие, както и филийки с домашно бито
краве масло. Други млечни - сирене, прясно и кисело мляко и
двамата не обичат. И така, при Никола, който в момента е
на 3,5 г. всичко беше ново и непознато, но с четене на лит ера
тура и водене по детето, всичко мина прекрасно. Хапваше с
удоволствие малки, бих казала символични количества хра
на и до 1,6 г. наистина беше основно на кърма. Но се хранеше
самостоятелно, както всички ЗВБ-бебета и упорито от
хвърляше опитите на близки и роднини да „си го нахранят".

Люба, вече на 1,5 г., е истинска ЗВБ-фурия, за удоволствие на
бабите, яде всичко, което и се предложи и по много, макар да
не й личи особено. Справя се с чаша за вода (никога не е има
ла шише, както и брат й), лъжици, вилици, пръсти... Просто
винаги сме вярвали, знаели и виждали, че децата са способни
да се хранят сами, както го и правят от първия ден на раж
дането си, първо с майчино мляко, а после и с твърда храна, с
каквато се храни цялото семейство.
Предвид факта, че всяко семейство има определени цен
ности и разбирания, и те включват и начина на хранене, със
съпруга ми решихме да отгледаме децата си като вегетари
анци, които след време да вземат решение как да продължат
с храненето си. Всички родители завещаваме някакви избори
и ценности на децата си и макар че в момента „нормата" в
обществото ни е всеядно хранене, ние решихме да отгледаме
децата си с cruelty-free (лишена от насилие) диета. Храним се
с плодове, зеленчуци, ядки, семена, кълнове, бобови, зърнени,
опитваме се храната да е максимално в естествен вид и с
добър произход. Стараем се да обясняваме всеки свой избор,
включително и хранителния такъв. ЗВБ ни даде възможност
да имаме приятно и съвместно семейно хранене, макар и по
някога в различна форма - топчета от киноа и зеленчуци за
„бебето", за баткото и родителите яхния от киноа и зелен
чуци. ЗВБ е лесно и удобно и за хора, избрали активен начин на
живот сред природата - излизаме на 5-6-часова разходка в
планината - няколко банана, ябълки и малко домашни лиме-
цови крекери изхранват дружината успешно. А ако има крас
тавица или домат, вече сме „гурме"!. На всичките си прияте
ли с бебета сме препоръчвали ЗВБ и сме безкрайно щастливи,
когато нашите и други деца хапват дружно сварени броколи
и карфиол, а ние си говорим приятелски покрай тях и няма
търчащи майки с лъжиците.
Благодарим ти, ЗВБ, чеулесни живота ни безкрайно много!
Цветомира, майка на Никола, 3 и половина г.

и Люба, 1 и половина г.

ОБЩИ НАСОКИ ЗА НАЧАЛОТО
НА ЗАХРАНВАНЕТО
Много родители се двоумят как и кои точно храни да

предлагат в началото на ЗВБ. Някои предпочитат да дадат
възможност за избор от няколко различни неща, други пред
лагат всяка нова храна поотделно. На 6- месечна възраст хра
носмилателната система на бебето е вече достатъчно зряла
и не е нужно да се подхожда прекалено предпазливо с въвеж
дането на новите храни, ако в семейството няма обремене-
ност с алергии. Така бебето ще може да се запознае с много
и различни вкусове, цветове и текстури. Предлагането на
малки количества от все същата храна в продължение на дни
може да се окаже по-скоро отегчително и безинтересно и за
самото дете, което е любопитно да открива нови неща.
Широко разпространено схващане е, че трябва да се за
почне със зеленчуци, за да може бебетата да не предпочитат
сладките неща. Макар и да звучи донякъде логично, подобен
подход не гарантира изграждане на определени вкусове още
в толкова ранна възраст. Кърмата и адаптираното мляко са
сладки и децата вече познават този вкус, но това не значи, че
ще обичат само него. Кърмените бебета вече са се запознали
с различните вкусове чрез кърмата, което може да е предим
ство за тях и при въвеждането на новите храни.
Дали ще започнете захранването с морков или броколи,
или банан, или круша зависи изцяло от вас и вашето бебе.
Няма задължителни схеми за ред на въвеждане на храните,
както и задължителни количества, които детето трябва да
изяде, или които не трябва да превишава. В схемата за за
хранване е посочена възрастта по месеци, на която може да

се предлагат различните храни и повечето плодове и зелен
чуци могат да бъдат давани още след 6-ия месец. Единствено
важно условие е в началото те да бъдат достатъчно меки или
сварени, за да може бебето да ги сдъвква с венците си и да са
на парчета удобни за хващане в юмручето му.
Вместо да варите по традиционния начин може да опита
те и варене на пара, така и зеленчуците, и плодовете запаз
ват не само вкуса и цвета си, но и повече витамини. Печените
зеленчуци и плодове са също много вкусни и подходящи за
самостоятелно хранене. Естествено, там където е възмож
но, предпочитайте пресните варианти, които запазват най-
високо съдържание на витамини минерали, ензими и други
полезни вещества.
Единственото нещо, с което трябва да се съобразявате е
да избягвате храните, които крият риск от задавяне, и хра
ните, които са неподходящи за съвсем малки деца (виж стр.
113 - „Храни, които трябва да се избягват или ограничават в
началото").
ЗВБ разказ
Нашето дете беше доста дълго чакано, така че подхо
дих към майчинството с цялата отговорност на която бях
способна. Четох много за всичко. Логичният избор за хра
ненето на детето, естествено беше кърменето. За м ет о
да ЗВБ научих от блога „За близнацит е“, намерих и инфор
мация в руски и английски сайтове, а след като изгледах и
малко клипчета на захранени по метода бебета, се убедих,
че това е нашият метод.
Няма да крия, че първите хранения седях в бойна готов
ност да се втурна да спасявам живота на детето ми, но с
изненада установих, че то има страхотни инстинкти и въ
обще природата му е хванала цаката. Научих се да реагирам
спокойно на рефлекса за гадене.
Близките естествено изпадаха в амок при вида на наше
то захранване, чувала съм какво ли не от тях, но сега дядото

не спира да се хвали: „Нашият Манол никога не е ял пюрета!
Да го видите само как се храни!".
За захранването използвахме като ориентир схемата
за въвеждане на храни на Стефан Клейнчес. В началото бе
бето опита банан, манго, авокадо, морков, картоф, с голя
ма любов сладък картоф, броколи, тиквички... Зеленчуците
предлагах варени или запечени във фолио. След 9-ия-10-ия
месец мина на обща храна. Готвех безсолно, без запръжки,
нарязани на едро зеленчуци. Много харесваше пастата и
ориза. На годинка правеше опити да яде самостоятелно с
лъжица, като предлагах вече и по-течни консистенции, кар
тофено пюре, яхнии и други. На годинка и 4 месеца яде сам
всичко и с огромно удоволствие.
Благодарение на ЗВБ се научихме как да изпитваме удо
волствие от храненето заедно.
Серафима, майка на Манол, 1 г. и 4 м.
НОРМАЛНИ ИЛИ БИО

ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ?
В наше време понякога е трудно да осигурим за себе си и

за най-малките изцяло домашни или био продукти и често се
налага да разчитаме на това, което се предлага в търговската
мрежа. Ако цялото семейство се храни предимно с еко и био
продукция, това ще бъде, естествено, и изборът, който ще бъде
предложен на бебето. В много случаи обаче, родителите ня
мат възможност за подобен вариант и еко или био продуктите
не присъстват често в храненето. Ако не можете да разчитате
на домашно или био производство, опитайте се да заложите
поне на приготвена вкъщи храна и да предпочитате сезонни
плодове и зеленчуци (виж стр. 187 - „Таблица на сезонните
плодове и зеленчуци"). Погрижете се те да бъдат добре из
мити или обелени. Домашните (непръскани) или био плодо
ве и зеленчуци може да се предлагат и без да бъдат белени.

При липса на пресни варианти, за предпочитане са зам
разените, спрямо консервираните. Много родители в очак
ване на захранването, замразяват и сами според сезона раз
лични плодове е зеленчуци, които може да бъдат ползвани
по-късно.
Някои зеленчуци са по-високо естествено съдържание
на нитрати, като зеленолистните например, и макар био
версиите да са по-щадящи, е добре те да не бъдат предла
гани повече от 1-2 пъти в седмицата в началото на захран
ването. За предпочитане е зеленчуците да се предлагат
прясно приготвени, тези от предния ден вече са загубили
голяма част от витамините си, особено вит. С, а и нивото на
нитратите се повишава.
Зеленчуците с по-високо съдържание на нитрати са: ко
рен и листа от целина, червено цвекло, китайско зеле, спа
нак, ряпа, марули и салати.
Зеленчуците с ниско съдържание на нитрати са: картоф,
сладък картоф, земна ябълка, аспержи, патладжан, карфи
ол, броколи, тиквичка, грах, зелен боб, краставица, чушка,
домат, пащърнак, морков, тиква, бяло зеле, червено зеле,
брюкселско зеле.
КАК ДА ПРЕДЛАГАМЕ ХРАНИТЕ

ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ХРАНЕНЕ
Най-общо казано предлагането на храните следва по
форма и консистенция етапите в развитието на бебето. В
началото то ще може да хваща и да поднася към устата си
парченца, които може да държи удобно в юмручето си. Пред
лагайте храната на ивички или с размер и форма, които поз

воляват тя да бъде взета в ръка и част от нея да излиза от
юмручето - бебето ще може да опита с устата си точно нея.
Добре е предлаганите храни да не са препалено меки, за да
не се разкашкват докато детето ги държи.
Постепенно, с развитието на пинсетния захват, то ще
може да хваща и по-малки парченца между палеца и по
казалеца, а с все по-доброто развитие на координацията и
моторните умения ще успява да си служи все по-добре и с
приборите.
В следващите страници ще намерите полезни идеи и съве
ти затова как да предлагате различнитехрани във форма най-
удобна за самостоятелно хранене. В схемата за захранване ще
имате ориентир кои храни може да предлагате според възрас
тта. Полезни идеи ще откриете и в рецептите на стр. 229-250.
ТЕЧНОСТИ
Бебетата, кърмени на поискване, получават достатъчно
течности чрез кърмата. Дори след 6-ия месец за тях остава
по-важен приема на майчино или адаптирано мляко, което
за разлика от водата и други течности, е богато и на храни
телни вещества, необходими за бързия растеж. Стомахче-
тата на бебетата са малки, а водата не осигурява никакви
калории, но заема място в тях. Точно поради тази причина
не трябва да се притеснявате, ако детето не иска да прие
ма допълнително вода, за него е по-важно да расте и ако
продължавате да кърмите на поискване, то ще получава и
достатъчно течности.
Смята се, че средното количество майчино мляко, което
приемат кърмените на поискване бебета на 7-месечна въ з
раст е около 875 мл на ден, а след първата годинка количе
ството е средно около 550 мл. Това съвсем не е малко като се
има предвид, че много от допълнителните храни, например
плодовете и зеленчуците, също имат и водно съдържание.
Може да започнете предлагането на вода още в началото
на захранването, за да може бебето да се „запознае“ и с нея.

Не е нужно да настоявате за определени количества и е ве
роятно в началото детето по-скоро да опитва водата, вместо
да пие в истинския смисъл на думата. Постепенно тя ще за
почне да присъства все повече в приема му на течности, най-
вече когато се увеличи и приема на твърди храни.
Няма нужда да ползвате специални чашки, бутилки или
приспособления за пиене, може да предлагате водата още от
самото начало в малка нечуплива чашка. За предпочитане е
тя да не е от стъкло, защото в началото бебетата често оби
чат да удрят по таблата или масата с нещата, които държат
в ръка. Ако се спрете на пластмасата, проследете тя да е от
безвредните алтернативи, вече има достатъчно богат избор.
Може да проучите и естествени източници като био разгра
дим бамбук, например.
Обикновените чаши, от своя страна, понякога са прекаде
но големи за бебетата и ще им е потнеудобно да се справят с
тях - представете си за сравнение как бихте се справили, ако
трябва да пиете от огромна купа! Давайте малка чашка на
бебето на всяко хранене, за да я разгледа, покажете му за как
во служи и ще видите, че скоро то ще поиска да отпива и да
я държи само. Сипвайте малко количество течност (няколко
глътки) в началото докато бебето се учи, за да не се мокри
много. Ще забележите, че както всяко умение, и това ще се
развие съвсем добре с течение на времето.
ХРАНИ С ТЕЧНА КОНСИСТЕНЦИЯ

Често срещан въпрос е как да се предлагат храни с по-
течни консистенции на бебето в началото на захранването.
Предлагането на парченца храна е по-лесен вариант, защото
децата боравят по-добре с тях, но когато координацията им
стане достатъчно добра, може спокойно да опитате да пред
ложите и лъжичка за самостоятелно хранене. Осигурете на
бебето „негова“ лъжичка, докато се храни и, ако проявява
интерес, му подавайте и напълнена наполовина лъжичка,
за да се опитва да я поднася към устата си. В началото ще

е по-лесно, ако го правите с храни с по-гъста консистенция
(кисело мляко, гъста супа) и не препълвате лъжичката. И
тук, както и при чашите, важи правилото лъж ицата да е съ
образена с устата на бебето. Пластмасовите „бебешки" л ъ
жички с дълги дръжки са неудобни за самостоятелно хра
нене и са по-скоро предназначени, за да може някой друг
да храни бебето от разстояние. За предпочитане, особено в
началото, е лъжичка с къса, дебела и неплъзгащ а се дръжка,
удобна за хващане. На пазара се намират доста варианти,
някои са дори с изкривена дръжка, за да може бебетата да
ги поднасят по-лесно към устата си.
Друг вариант за ядене на по-течни храни е да се даде на
бебето за топене коричка хляб или гризини. Също така може
да надробите парченца хляб или бисквитка, да добавите и
плод на парченца, които бебето да загребва по-лесно с л ъ
жичката. Вариант, ползван от много майки за ядене на супа
епросто да се предложи отделно малко бульон за пиене, а
другите съставки за самостоятелно хранене.
При предлагането на храни с течна консистенция също
важи правилото, че те обикновено нямат особена хранител
на стойност, а заемат доста голям обем в малкото стомахче
на бебето. Зеленчуковият бульон на супата например има
много по-малко калории от кърмата или адаптираното мля
ко. В този смисъл, по-логично е да предложите зеленчуците,
които съдържат повечето витамини и полезни вещества, и
да ограничите течността, която само ще напълни коремче
то, но без да добави особена питателност на приетото ястие.
Често се твърди, че ако не яде супи и яхнии, детето ще се хра
ни само със „сухоежбина". Това съвсем не е така, защото пло
довете и зеленчуците също съдържат немалко количество
вода, а и бебето получава достатъчно течности и чрез кърма
та и адаптираното мляко.
Ако предлагате редовно и възможност за самостоятелно
хранене с лъжичка, ще останете изненадани как най-вероят
но около първата си годинка бебето ви ще се справя съвсем
успешно и само с яденето на по-течни храни.

ЗЕЛЕНЧУЦИ
Аспержи - сварени, цели, на не много дълги парчета. Бе

лите аспержи са по-жилави и трябва да се обелят преди варе
не, за да остане сърцевината
Броколи - сварени, на цели розички, които са много
удобни за хващане. Варете около 5 мин, иначе стават препа
лено меки. Броколите може и да се запекат с малко зехтин
върху хартия за печене във фурната.
Брюкселско зеле - сварено, цяло или на половинки.
Бяла ряпа - сварена или задушена на подходящи за хва
щане парченца.
Гъби - цели, задушени, като плънка за банички или в
кюфтенца.
Домат - на резенчета или кръгчета, в началото отстраня
вайте семките и обелката (доматът се бели много лесно, ако
го потопите за миг във вряща вода). Доматът е по-кисел и
понякога може да раздразни кожата около устата.
Зеле - сготвено, задушено, нарязано на парчета.
Зелен боб, зелен френски фасул - добре сварен, на цели
шушулки, в началото може без зрънцата.
Зелен грах - добре сварен, на зърна.
Зелена салата/Маруля - предложете крехки листа, кога-
то детето започне да дъвче със зъби.
Картоф - сварен или печен, на дебели кръгчета или на
дълги ивици.
По-големите деца белят с удоволствие варени картофи.
Карфиол - сварен, на цели розички. Може да се използва
и смлян, като „ориз" и като база за пица без тесто. (Виж и стр.
229 - „ЗВБ идеи и рецепти".)
Краставица - в началото предлагайте леко сварена,
на дебели кръгчета, ако отстраните семките ще се получи

лесно за хващане „геврече". Може да я давате и наразяна
на ивички. Ако издълбаете семките от парче краставица с
виличка и го напълните със сирене, става много приятна
закуска.
Морков - добре сварен, цял или на подходящи парчета.
Морковите може и да се запекат с малко зехтин върху хартия
за печене във фурната.
Патладжан - сварен или печен на кръгчета или ивички,
евентуално обелен. В различни рецепти като мусака от пат
ладжани или пълнени патладжани. Кьопоолу без чесън за
намазване на филийки или топене.
Пащърнак - добре сварен, цял или на подходящи пар
чета.
Сладък картоф - сварен, на дебели кръгчета или на дъл
ги ивици.
Спанак - сварен, цял. Може да се предлага и в зеленчуко
ви кюфтенца и банички.
Тиква - варена или печена, на подходящи парчета, доста
тъчно големи, за да може бебето да отхапва от тях, а не да ги
слага цели в устата си.
Тиквички - варени, задушени или печени, на ивички или
дебели кръгчета. Достатъчно е да омекнат, в противен слу
чай се разкашкват. Може да се правят и различни варианти
на пълнени тиквички.
Червено цвекло - варено или печено, на подходящи
парчета (не се стряскайте ако на следващия ден пелената
е червена).
Чушки - леко сварени или печени, обелени, по-късно и
сурови. Много добре се приемат и пълнените чушки, а по-
късно и суровата чушка със сирене.
Царевица - сварена, по-големите деца се забавляват мно
го, ако им дадете да гризат направо от кочана.

; ПОЛЕЗНИ ИДЕИ |
Може да ползвате къдрава резачка за плодовете и зе-
| ленчуците - така те ще са още по-лесни за хващане и
• няма да се хлъзгат.
! Ако потопите края на по-хлъзгавите плодове и зеленчу
ци в смлени овесени ядки или галета, детето ще успява
• да ги задържа по-лесно.
ПЛОДОВЕ
Авокадо - на подходящи парчета, намазано на филий-
ка, срязано наполовина и с извадена костилка (за по-големи
деца и срязано наполовина с кората и с извадена костилка за
ядене с лъжичка, евентуално подсладено}.
Ананас - на кръгчета, полумесеци, ивици или по-малки
парчета за ядене с виличка.
Банан - измит и обелен наполовина, така че детето да
може да го хваща удобно. Обеленият банан се разделя на 3
удобни за хващане дебели ивици, ако натиснете с пръст вър
ха му и продължите надолу. Не се стряскайте, ако намерйте
черни нишки в пелените след ядене на банан.
Боровинки - на половинки, добре е поне в началото да
не се дават цели боровинки.
Грозде - в началото без люспи и семки, разрязано на по
ловинки или четвъртинки. Вероятно ще откриете люспи и в
пелената.
Диня - на подходящи парчета, достатъчно големи, за да
може бебето да отхапва от тях, а не да ги слага цели в устата
си, може и с парче от кората. На парченца за ядене с виличка,
на цели резени за по-големи деца.
Кайсия - на половинки, без костилката.
Киви - на резенчета или кръгчета, на парченца за ядене
с виличка.

Круша - на резенчета, евентуално обелена, в началото,
ако не е мека, леко задушена в малко вода или на пара, за да
омекне. По-късно и цяла.
Малини - цели.
Манго - на резенчета, на парченца за ядене с виличка.
Мандарина - на парченца, без семки. По-големите деца
се забавляват много и сами да белят мандарините.
Нектарина - на резенчета, по-късно цяла.
Къпини - цели.
Портокал - на парченца, без семки.
Праскова - на парченца, по-късно цяла. Някои деца се
дразнят от мъха на кората. Можете да я белите или да пред
лагате нектарини.
Пъпеш - на подходящи парчета, достатъчно големи, за да
може бебето да отхапва от тях, а не да ги слага цели в устата
си. На парченца за ядене с виличка, на цели резени за по-го-
леми деца.
Сливи - цели или разполовени, без костилка.
Череши - цели или разполовени, без костилка (имат
свойството да правят изпражненията почти черни).
Ябълка - на резенчета, евентуално обелена. В началото,
ако не е мека, леко задушена в малко вода или на пара, за да
омекне. По-късно и цяла.
Ягода - цял плод.
ИЗТОЧНИЦИ НА БЕЛТЪЧИНИ
Яйце - цяло или на мини омлет. Ако давате само сварен
жълтък, може да го смесите с авокадо за мазане на филийка.
Вариант е да се ползват и за приготвяне на различни запечени
сандвичи. Яйце може да се ползва и за спойка в много рецепти.

Риба - парче сварено или печено рибно филе без кости.
Също така на кюфтенца или пръчици със зеленчуци.
Месо - парче добре сварено или крехко печено месо за сму
чене. Може да режете месото на тънки парчета, не по дължи
ната, а напречно, така ще е по-лесно за дъвчене. Лесен вариант
за предлагане са и мини кебапчета или кюфтенца от домашно
смляно пилешко, телешко, агнешко. Също така като плънка в
банички. За по-големите деца е много забавно, ако им дадете
парче пилешко бутче или крилце с кокал, който да огризват.
Меки сирена - намазани на филийка. Може да си напра
вите и домашно „крема сирене" с извара и добавка на теч
на мазнина по избор и малко вода до достигане на желаната
консистенция.
Твърди сирена - на ивички или парчета, подходящи за
хващане.
Тофу - на ивички или парчета, подходящи за хващане.
Боб - добре сварен, евентуално предварително накиснат,
на зърна.
Леща - добре сварена, евентуално предварително накис
ната. На зрънца или пасирана на гъста каша с малко зехтин
за ядене или мазане на филийка. От белена леща може да се
направи гъста яхния, която е с много подходяща консистен
ция и за опити за самостоятелно хранене с лъжичка.
Нахут - добре сварен, евентуално предварително накис
нат. На зърна, а също така пасиран на гъста каша с малко зех
тин за ядене или мазане на филийка. Смлян със сусамов та
хан - „хумус" в детски вариант, в който може да не добавяте
чесъна и силните подправки.
Грах - добре сварен, на зърна.
Ядки - поради високия риск от сериозно задавяне се из
бягва даването на цели ядки на малките деца. Те могат да
бъдат включени в менюто ситно смлени в различни рецепти
или добре накиснати, за да омекнат напълно.

МАКАРОНЕНИ ПРОДУКТИ И ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
Макаронени продукти - удобни за ядене са спирали (фу-
зили), различните големи макарони, нарязани спагети, пепе
руди (фарфале) и всякакъв вид паста на по-големи фигурки,
поне в началото.
Елда - в различни палачинки, бисквитки (виж стр. 229-250
- „ЗВБ идеи и рецепти"). В комбинация със спанак и лимонов
сок е и добър източник на желязо.
Киноа - добре сварена. Виж и други идеи в рецептите.
Овесени ядки - сварени или накиснати, може в комбина
ция с плод. Също така на бисквитки или палачинки.
Ориз - много добре сварен, така става по-лепкав и децата
се справят чудесно и при ядене с ръце. Ориз може да се полз
ва и като спойка в различни кюфтенца или крокети.
Хляб - коричка хляб за смучене и дъвчене. Започнете с
един вид хляб и въвеждайте типов и пълнозърнест според
схемата за захранване.
КАКВО ДА ПРЕДЛАГАМЕ
ЗА ХРАНЕНЕ НАВЪН?
На пръв поглед изглежда, че е трудно да се практикува
ЗВБ и навън, заради притеснението от прекалено цапане. Но
всъщност, има много храни, които може да вземете с вас за
разходката или по време на пътуване. Най-лесна алтернати
ва са „по-нецапащи" плодове и зеленчуци - например ябълка
или краставица. Може да предложите и парченца хляб, раз
лични бисквитки, оризовки, парченца баничка с разнообраз
на плънка, различни видове макарони, мини сандвичи... Зе
ленчукови кюфтенца и кебапченца също са лесни за ядене.
„По-цапащите" храни могат да се предлагат и с виличка, като
вие забождате храната, а детето само я поднася към устата
си. А ако сте в заведение, винаги може да помолите за не-

овкусена салата, плод или да поръчате нещо от менюто, кое
то ви се струва подходящо и за бебето.
И не забравяйте лигавничето!
Ето няколко лесни и бързи идеи:

• мини пици
• приготвена вкъщи нарязана на дълги ивички краста
вица (разхлажда и хидратира)
• кутийка или пластмасова чашка зърна от грозде (за
предпочитане бяло)
• мини сандвич с кашкавал, меко сирене и парче салата
® домашни гризини
• различни видове принцеси
• различни палачинки (може и на рулце, с плънка от меко
сирене или нещо друго)
• зеленчукови или плодови мъфини
ЗВБ разказ
Няколко месеца след като родих, разбрах от една група
във Фейсбук, че изобщо има такова понятие „захранване, во
дено от бебето", прочетох в различни източници и ми хареса
как звучи. Когато го показах на мъжа ми, той много се енту
сиазира - оказа се, че него баба му имала навика да го храни
с лъжица до 5-6 годишен и подобна перспектива за сина ни
изобщо не му харесваше. Аз пък съм се сблъсквала с твърде
много хора, които ядат машинално - дори когато не са глад
ни, методично изяждат всичко, което се постави пред тях,
защото така са свикнали. Надявах се да избегнем това с този
тип захранване. Решихме, че ще започнем на 6 месеца. Да, но
хлапето още в началото на 5-ия месец активно си просеше
храна и се опитваше да се добере до нея, и на 5 месеца и по
ловина се пребори за една ябълка, която започна да ближе
настървено. Добре, оставяме те да водиш, решихме ние. За

почнахме да му даваме по някое парченце сварен плод или зе
ленчук, да си играе с него и на 6-ия ден от началото открихме
добре сдъвкан морков в пелената му.
Значи било вярно, че децата имат вродени инстинкти
как да се хранят! Постепенно откривахме колко по-лесно
е ЗВБ от храненето с пюрета - всичко, което ти трябва, е
нож, плод и вода за измиване. Ако детето огладнее далеч от
вкъщи, във всеки ресторант могат да ти сварят картоф
или да ти сервират неовкусена краставица. А вместо да се
грижа да пъхам лъжица след лъжица в устата на бебето,
аз сядам и си хапвам като човек заедно с него. Дотогава бях
забравила какво значи да ядеш с две ръце!
Много ценно беше, че само няколко месеца след началото
на захранването вече можех да готвя обща храна за цяло
то семейство, вместо две различни - просто леко променях
рецептите, за да съобразя всички съставки с това какво е
опитвал той, и добавях солта след като съм отделила не
говата част. Второто ни дете със сигурност ще бъде захра
нено по същия начин!
Румяна, майка на Владимир, 2 г. и 4 м.

СХЕМА ЗА ЗАХРАНВАНЕ
НА БЕБЕТАТА СЛЕД
6-МЕСЕЧНА ВЪЗРАСТ
ЗА АВТОРА НА СХЕМАТА
СТЕФАН КЛЕЙНЧЕС
Стефан Клейнчес е холандски детски диетолог и сер

тиф ициран консултант по кърмене към меж дународния
борд на сертиф ицираните консултанти по кърм ене 1ВСЬС
и е посветил над 35 години на храненето на най-малките.
През 2015 година става носител на Наградата за кърмене
на Бенелюкс.
Започва кариерата си през 1981 година с публикуването
на своята първа книга за детското хранене, в която развива
идеята, че всъщност детето е „отправната точка", по която
трябва да се водим в този процес. Автор е и на няколко други
книги и множество публикации.
Особено популярна става книгата му „Хранене на най-
м алките - за деца от 0 до 4 години", която излиза през
2005 година претърпява 10 издания. В нея той доразвива
идеята, че самостоятелното хранене, също както кърм е
нето, е съвсем естествен процес за децата и трябва да се
водим по тях когато от 6-месечна възраст имат необхо
димите моторни умения, за да се хранят сами с парченца
храна. Книгата е допълнена от схема за захранване с по
лезни насоки за подходящата възраст, в която могат да се
Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно>здравословно! 177

предлагат определени храни и примерни детски менюта
и рецепти. Именно тази схема е публикувана и в насто
ящ ата книга.
Методът за самостоятелно хранене, наричан и „Метод
на Клейнчес", добива голяма популярност в Холандия и е
дори препоръчван в местните детски консултации. През
юли 2008 г. Стефан Клейнчес написва в съавторство с други
и книгата „Кърмене".
През 2015 година излиза напълно нов вариант на кни
гата му за детското хранене със заглавие „Хранене за най-
малките - децата от 0 до 4 години се учат да се хранят сами",
която вече има 7 издания. През 2017 година ще излезе и
8-то преработено издание със същото заглавие. Междувре
менно от началото на 2017 година книгата е преведена и
издадена и на френски език.
Стефан Клейнчес е работил дълги години като консул
тант за хранене на кърмачетата в Хага. В продължение на
4 години е пратеник на холандското правителство в Зимбаб
ве и сътрудник на местното Министерство на здравеопазва
нето като специалист по хранене и регионален координатор
на програми за хуманитарна помощ за деца под 5 години.
През 1999 година заминава за Ботсвана и работи 2 години
за УНИЦЕФ и ботсванското правителство по различни из
следователски програми за детското хранене и вируса на
ХИВ/СПИН и кърменето. След приключване на ангажимен
тите си там пребивава 9 месеца в Нигер.
Именно по време на престоя си в Африка той забелязва,
че децата там не се захранват със специални храни, а просто
започват да споделят храната на цялото семейство. Както
и при кърменето, те следват собствените си инстинкти и
постепенно и без натиск преминават към твърдите храни.
Благодарение на професионалния си опит и наблюдения
та си, Стефан Клейнчес развива не само една нова филосо
фия за детското хранене, но и за отношението към децата
като цяло. Те растат много по-щастливи не само когато им

се даде избор да се хранят сами и да избират храните си, но
и във всички други области.
Стефан Клейнчес е собственик и администратор на
сайта www.borstvoeding.com, който е посветен на кърм е
нето и детското хранене и един от най-активните порта
ли на тази тема в Холандия. Има и собствена практика за
консултации за детското хранене и кърменето в Гронин
ген. Той е и сред основателите на организациите ЕКО-кеиг
и БКАЬ, които се заним ават със сертифицирането на био
продукти в Холандия.
Негови статии за ЗВБ и схемата му за захранване са
преведени и публикувани и в блога „За близн ац ите“ и
от години са основен източник на информация, помощ и
насоки за този метод на въвеж дане на твърди те храни в
България.
СХЕМА ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТА

СЛЕД 6-МЕСЕЧНА ВЪЗРАСТ
Базисната схема за захранване на здрави деца, предста
вена на следващите страници, ви дава насока как да въведе
те постепенно различните видове храни в детското меню. Тя
ви предоставя съвет за изборите, които трябва да направите.
В същото време, това не е задължителна схема и можете да
бъдете гъвкави в прилагането й.
Тя предлага един спокоен подход, който подкрепя кърме
нето и е съобразен с възможните алергии.
Схемата е част от книгата „Хранене за най-малките - де
цата от 0 до 4 години се учат да се хранят сами" (6-о изда
ние, 2015 година) на холандския детски диетолог и сетри-
фициран консултант по кърмене към Международния борд
на сертифицираните консултанти по кърмене 1СВЬС, Сте
фан Клейнчес.
Схемата може да бъде ползвана и за деца, които не са
кърмени.

ВИД ХРАНА КАКВО МОЖЕ ДА ПРЕДЛАГАМЕ
кърма от гърдата, изцедена кърма, донорска кърма,

Течности адаптирано мляко
билков чай, вода, разреден плодов сок
Млечни продукти,
каша, други извара, кисело мляко, други млечни закуски
млечни закуски
алабаш, артишок, аспержи, броколи, брюкселско зеле,
бяла ряпа, други гъби (10 м.), домат, ендивия, зелен
боб, зелен грах, зелена салата (всички видове], зелен
френски фасул, картоф, карфиол, кервиз, китайско
Зеленчуци зеле, кисело зеле, краставица, крее, листа от ряпа,
манголд, морков, овесен корен, патладжан, пащърнак,
печурки, пресен зелен грах, резене, репички, ряпа, сла
дък картоф, сладки пиперки (чушки), спанак, тиква,
тиквички, тученица, цвекло, целина, цикория, черна
ряпа, червено цвекло
бяло и червено зеле, зелено зеле, къдраво зеле, лук, ко
чан царевица, праз лук
Сурови сурова краставица, суров домат

зеленчуци
авокадо, банан, грозде, кайсия, круша, круши за печене,

Плодове манго, пъпеш, праскова, сливи (пресни), череши, шип
ка, ябълка
грейпфрут, лимон, мандарина, нектарин, портокал
ананас, боровинки, бъз, киви (зелено/жълто), къпина,
малина, червени боровинки, цариградско грозде, ягода
Източници на прясно меко сирене
белтъчини
агнешко месо, конско месо, меки френски сирена, пи
лешко филе, пуешко филе, риба, соево мляко, соя, те
лешко месо (без тлъстини), тофу, яйце
заместители на месо, кашкавал и подобни сирена, мор
ски дарове и черупчести, свинско месо, синьо сирене и
други френски сирена с по-силен аромат, темпе
наденица от дроб, пастет

С Л ЕД...
ЗА Б Е Л Е Ж К И
месеца/години
• Кърменето от гърда е оптималният вариант.
от раждането • Ако това не е възможно, за предпочитане е храненето с
чашка.
• На кърмените деца не се предлагат други течности.
11 месеца • Без безалкохолни напитки и сиропи.

• На кърмените бебета се предлага само кърма.
• Кашата не е необходима.
7-9 месеца • Докато детето е кърмено, предлагайте млечните продукти
в малки количества, само за опитване.
• Няма нужда да пюрирате зеленчуците.

• Добър и забавен начин за въвеждането им е да ги предло
6 месеца жите сварени и нарязани на парчета.
• Не насилвайте детето да яде зеленчуците.
• Избирайте зеленчуци, които ядете и вие.
• Не затопляйте отново остатъците, които детето е опитвало.
1 У2 година
• Различно при всяко дете.

6-8 месеца • Другите сурови зеленчуци ще навлязат постепенно в меню
то в зависимост от предпочитанията на детето.
• Плодовете се предлагат обелени и на парченца.
6 месеца • Био плодовете могат да се дават без белене
• През първите месеци отстранявайте семките и костилките.
9 месеца
12 месеца
7 месеца • Докато кърмите, давайте сиренето по-скоро за опитване.
• Възможна е и вегетарианска диета до годинката и след

9-10 месеца това.
• Даването на месо може да е умерено и не е задължително.
1 година • Био заместителите на месо обикновено съдържат по-малко

добавки.•
3 години • Предлагането не е необходимо.

• Био пастетът обикновено съдържа по-малко добавки.
ВИД ХРАНА КАКВО МОЖЕ ДА ПРЕДЛАГАМЕ
Хляб, коричка хляб, оризови бисквити, оризово брашно

зърнени храни
черен хляб, хляб с квас, бисквити от елда, брашно от елда
пълнозърнест черен хляб, бебешко мюсли, овесени ядки,

пълнозърнест сухар
хляб със стафиди
За мазане
на филийки* мармалад или сладко без добавена захар, тънки резенче
та ябълка, банан или манго, меко прясно сирене
бадемово масло, фъстъчено масло, тахан

течен шоколад
Зърнени храни
и макаронени елда, кус-кус, просо, макаронени изделия, киноа, ориз
изделия
Бобови нахут, леща, соеви кълнове
зрял фасул (боб), други бобови, соеви продукти

темпе
Мазнини масло
растително олио, слънчогледово олио, зехтин, шафран-

ково масло, сусамово олио, кокосово масло
рибни мазнини
Подсладители мед
Бонбони и
шоколад, бисквити, чипс, сладолед
сладкиши
стафиди (без сяра), сини сливи, кайсии, ябълкови резен
Сушени плодове
чета
Сол
Подправки леки подправки
* В Холандия традиционно се обядва с филийка или сандвич и това естествено на

мира отражение и в схемата.
СЛЕД...
ЗА Б Е Л Е Ж К И
месеца/години
6 месеца • Коричка хляб за смучене и гризане.
7 месеца • Може да се направи каша от брашно и кърма.

• Хлябът смесен с кърма също става като каша.
10 месеца • Накиснете овесените ядки с вода от предната вечер.
1 Уг година
7- 8 месеца
9 месеца • Маслата се мажат на тънък слой.

2 години
• Добре сварени.
8- 9 месеца• Започнете плавно въвеждането на пълнозърнести про
дукти.
8- • Накиснете предварително всички бобови и варете докато

10 месеца
омекнат добре.
9- 12 месеца
• Трудни са за храносмилането, може да причинят газове.
1 година
8- 9 месеца• Намазано на хляб или оризовка.

• За овкусяване на зеленчуци.
9- • Ползвайте за обогатяване с мазнини на храните, на зелен

12 месеца
чуци или на каши.
1 година • Два пъти седмично.
1 година • По-добре да се избягват сладко, мармалад, течен шоколад.
2-3 години • Опитайте се да не давате колкото се може по-дълго.
1 година • Накиснете, за да омекнат.

• Сушени кайсии може да се дават от 9-месечна възраст.
1-2 години • Не добавяйте в храната и по възможност купувайте храни

без добавена сол.•
• Използвайте с мярка.
1-2 години • Кърмените деца свикват по-бързо с вкуса на подправките,
които присъстват в диетата на майката.
Захранване с подкрепа за кърменето
Предложената схема за захранване на здрави деца пред
лага един „по-спокоен" подход от повечето разпространява
ни списъци с храни, в които се посочва какво „трябва" да яде
детето. Подобен спокоен подход в захранването, подкрепя
кърменето. Основната му цел е с въвеждането на твърдите
храни да се запази и приема на кърма. Въвеждането на алер-
гизиращите храни при деца с алергии също често протича
по-добре заради по-спокойния подход.
Източник и разреш ение за публикация:

Разрешение за публикация Стефан Клейнчес, източници:
Интернет сайт:
h ttp s://w w w .b o r stv o e d in g .c o m /b ijv o e d in g /sc h e m a /
bulgaars.html
Книга:
Eten voor de Kleintjes, kleintjes van 0-4 leren zelf eten,
Stefan Kleintjes, kinderdietist en lactatiekundige; 7e druk
2016:https://w w w .borstvoeding.com /boeken/bij.htm l

СЕЗОННИТЕ
ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
В наши дни става все по-трудно да се ориентираме кои

плодове и зеленчуци са сезонни. Докато само преди малко
повече от 20 години те просто изчезваха от магазините, сега
целогодишно има избор от всичко. Може да ядем домати и
салати посред зима или банани и цитруси в разгара на лято
то. Естествено това разнообразие се дължи и на модерните
начини на култивация и развитието на транспорта. Вече е
широко разпространено отглеждането в оранжерии, а бър
зият превоз на пресни продукти дори от най-отдалечените
краища на света е все по-достъпен.
И все пак, следването на естествения цикъл на плодове
те и зеленчуците има редица предимства. Природата сякаш
е помислила как да осигури най-ценните вещества, които са
ни нужни във всеки определен сезон. През лятото например
има богат избор от сочни плодове като динята и пъпеша,
които се грижат за хидратацията ни, а оранжевите плодове,
богати на каротеноиди, помагат за предпазването на кожата
от ултравиолетовите лъчи и за обновяването на клетките.
Изобилието на есента ни подготвя за дългата зима, през коя
то цитрусовите плодове и картофите ще ни зареждат с вит. С.
Портокалите и мандарините са богати и на флавоноиди, кои
то имат противовирусно и противовъзпалително действие.
А с пролетта ще дойдат и първите зеленолистни зеленчуци,
богати на витамини и антиоксиданти...
Сезонните плодове и зеленчуци са по-качествени, защото
са отгледани по естествен начин. Те са и по-вкусни и с повече
витамини и хранителни вещества, защото не са третирани,

за да издържат по-дълго и не са откъснати, преди да узреят,
за да може да бъдат успешно транспортирани. Обикновено
цената им е също доста по-ниска.
И не на последно място, от екологична гледна точка, те
спомагат и за опазването на околната среда, защото за про
изводството и транспорта им не са изразходени огромни ко
личества енергия и горива.
ЗВБ разказ
Научих за ЗВБ от група е социалните мрежи. С две думи -
бях запленена! Казах си: „Толкова просто и толкова натурал
но... защо всички не се хранят по този начин?" Бързо остана
лата информация за храненето с пюрета и ред на въвеждане
на храни спря да ме интересува. Прочетох много в сайта „За
близнаците" в последствие и книгата на Рапли. С всеки про
четен ред добивах повече увереност, че това е методът, по
който ще захраня.
Синът ми е кърмен до 13 месеца, захранен на 6 навършени
месеца. Прявяваше интерес към нашето хранене от 5-месе-
чен. В началото предлагах заленчуци на пара, по един-два от
вид. Като цяло съм спазвала педиодите на въвеждане на хра
ните - алергени, без да съм се вманиачавала по това, разби
ра се, но не и количествата. Никога не съм цепила с шублера
жълтъка до четвъртинката или съм треперила при въвеж
дането на глутен (все пак да отбележа, че нямаме фамилни
обременености). Борис бързо заобича твърдата храна и още в
първите дни на захранването започна да яде, не само да сму
че от храната. С други думи, запознанството му с храната
бързо се превръщаше в приятелство.
Това, което мен ме впечатляваше, беше избягването на
несезонни плодове и зеленчуци. Сякаш знаеше кога точно за
почват да зреят слънчевите домати, кои кайсии са домашни
и расли на дърво, което никога не е пръскано с препарати. За
почваше да яде суровите зеленчуци и плодове точно когато
баба и дядо ги имат в градината и спираше, когато премине
сезонът им. Удивително!

Най-много обича да си похапва месо. А по отношение на
цапаницата, която ужасява много майки, мога да кажа, че
съм го гледала с огромна доза гордост как се маже от ухо до
ухо с тиква, как си гризка парчета диня и сокът се стича до
лактите му, а на лицето му е изписана любов към това, кое
то си похапва и пита за още и още!
Мая, майка на Борис, 1 г. и 2 м.
ТАБЛИЦА НА СЕЗОННИТЕ
ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
МЕСЕЦ ЗЕЛЕНЧУЦИ ПЛОДОВЕ
Януари алабаш , арти ш ок, броколи, авокадо, ананас,

б рю ксел ск о зел е, гъ б и , зел е, банан, грей п ф рут,
картоф и, карф иол, копър и / ки ви , круш а, м а н
или резен е, м оркови, пащ ър- д ар и н а, нар, п о р то
нак, п р аз лук, ряп а, спанак, кал, я б ъ л к а
цвекло, целина, ц и кори я
Февруари артиш ок, броколи, брю ксел авокадо, ананас,

ско з е л е , г ъ б и , з е л е , к а р т о ф и , банан, ки ви , кру
карф и ол, к о п ъ р и /и л и резен е, ш а, м а н д а р и н а ,
краставица, м оркови, пащ ър- нар, п о р то к ал ,
нак, п р аз лук, ряпа, спанак, пъпеш , я б ъ л к а
Март а р т и ш о к , а с п ер ж и , б р о к о л и , авокадо, ананас,

б р ю к с е л с к о зе л е , г ъ б и , зе л е , банан, ки ви , к р у
к а р т о ф и , к о п ъ р и /и л и р е зе н е , ш а, л и м о н , м а н
карф иол, м оркови, пащ ърнак, дарина, п ортокал,
п р а з л у к , р я п а , с а л а т и , с п а н ак , ябълка
цвекло, ц и кори я

М ЕСЕЦ ЗЕЛЕНЧУЦИ ПЛОДОВЕ
Април ар п ад ж и к , ар ти ш о к , асперж и, авокадо, ананас,

б а к л а , г ъ б и , зе л е , к а р т о ф и , банан, киви, кру
карф и ол, ко п ъ р и /и л и резен е, ш а, л и м о н , п о р т о
лук, м оркови, репи, рукола, кал, я б ъ л к а
р я п а , п р а з л у к , с а л а т и , с п а н ак ,
цвекло, ц и кори я
Май ар п ад ж и к , асп ерж и , бакла, ананас, банан,

грах, г ъ б и , д о м а т и , зе л е , з е л е н кайсии, киви,
ф асул, к а р т о ф и , к о п ъ р и / и л и п ортокал, череш а,
резен е, лук, м оркови, репи, яб ъ л ка, ягоди
рукола, ряп а, салати , сп ан ак,
Ю ни б а к л а , гр ах , д о м а т и , зе л е , з е л е н банан, б о р о в и н
ф асул, к а р т о ф и , к р а с т а в и ц и , ка, к а й с и я , к аси с,
лук, м оркови, репи, рукола, лим он, праскова,
ряпа, салати, ти к ви ч ки , п атл а пъпеш , слива, ч е
дж ан, ц векло, ц и ко р и я, чуш ки реш а, я го д и
Ю ли б акл а, грах, д о м а ти , зел е, з е ананас, банан,

л е н ф ас у л , к а р т о ф и , к р а с т а в и боровинка, диня,
ци, л у к , м о р к о в и , п а т л а д ж а н , кай си я, касис, к р у
репи, рукола, ряпа, салати, ш а, л и м о н , м а л и н а ,
тиквички, царевица, цвекло, нектарина, праско
цикория, чуш ки ва, п ъ п е ш , с л и в а ,
см окиня, череш а,
ягоди
Август зел е, д о м ати , кар ф и о л , к а р а в о к а д о , б а н ан ,

тоф и, кр астави ц и , м оркови, б о р о в и н к а , г р о зд е ,
патладж ан , репи, рукола, ряпа, диня, кайсия, к а
салати, ти к ва, ти к ви ч к и , ц ар е сис, к р у ш а, к ъ п и н а ,
вица, ц и ко р и я, ц векло, чуш ки м а л и н а , м ан го ,
нектарина, праско
ва, п ъ п е ш , сл и в и ,
см окиня, я б ъ л к а

МЕСЕЦ ЗЕЛЕНЧУЦИ ПЛОДОВЕ
Септември алабаш , броколи , брю кселско банан, б о рови н ка,

зел е, гъ б и , д о м ати , зел е, к а р грозде, круш а, к ъ
тоф и, к р астав и ц и , м оркови , пина, н ектар и н а,
патладж ан, п ащ ърн ак, праз праскова, пъпеш ,
лук, репи, ряпа, салати, сп а сливи, см окиня,
нак, ти к ва, ти к ви ч ки , ц а р е в и ябълка
ц а, ц в е к л о , ц е л и н а , ц и к о р и я ,
чуш ки
Октомври артиш ок, броколи, брю ксел банан, б орови н ки ,

ско зе л е , г ъ б и , д о м а т и , зе л е, грозд е, дю ля, кру
картоф и, карф иол, коп ър и / ш а, л и м о н , м а л и н и ,
или резен е, крастави ц и , м о р муш мули, пъпеш ,
кови, патладж ан , пащ ърн ак, райска ябълка,
праз лук, репи, ряпа, салати, сливи, см окини,
спанак, ти к ва, ц ареви ц а, ябълка
цвекло, целина, цикория,
чуш ки
Ноември артиш ок, броколи, брю ксел авокад о, банан,

ско з е л е , г ъ б и , з е л е , к а р т о ф и , дю ля, кестен, киви,
к арф и ол, к о п ъ р и /и л и резен е, круш а, л и м о н ,
м оркови, п ащ ърн ак, п раз лук, м ан д ар и н а, нар,
ряпа, салати , спанак, ти к ва, портокал, рай ска
ц ареви ц а, ц векло, ц елина, яб ъ л к а, сливи,
цикория см окини, я б ъ л к а
Декември артиш ок, броколи, брю ксел ананас, авокадо,

ск о з е л е , г ъ б и , з е л е , к а р т о ф и , б а н ан , б о р о в и н к а ,
карф и ол, ко п ъ р и /и л и р езен е, гр е й п ф р у т , к е с
м оркови, п ащ ърн ак, п раз лук, т е н , к и в и , кр у ш а,
ряпа, салати , спанак, ти к ва, лимон, м ан дари
ц векло, ц икория на, м а р а к у я , н ар ,
папая, п ортокал,
райска ябълка,
червена яб ъ л ка

ГОТОВИ ЗА СТАРТА!
Вече сте решили, че ЗВБ е вашият начин за въвеждане на

твърдите храни и сте почти готови за старта. Хубавата нови
на е, че на практика няма да ви трябва нищо „специално" за
този така специален момент. Единственото, за което трябва
да се погрижите, е да направите най-малкия член на семей
ството пълноценен участник в храненията на големите. За
това ще са ви нужни подходящо и удобно бебешко столче и
лигавничета или цели престилки, за да ограничите цапане-
то, което ще е малко повече в първите дни и седмици когато
движенията на бебето са все още не добре координирани и
то се учи да се храни само.
СТОЛЧЕТО ЗА ХРАНЕНЕ
Столчето за хранене е един от важните „аксесоари", който
ще ви е нужен за ЗВБ. За да може да се храни добре, самос
тоятелно и да участва наравно с възрастните в семейните
хранения, детето трябва да може да седи удобно и безопасно.
Не е нужно да избирате столчета с различни позиции за гър
ба или цветни приставки, които да отвличат вниманието по
време на хранене. Те са предназначени по-скоро за бебетата,
които са хранени от някой друг или са захранвани прекалено
рано и не могат да седят изправени.
Най-удачният избор за столче, включва то да бъде дос
татъчно стабилно, да има собствена табличка (която евен
туално се маха) и да се почиства лесно. За предпочитане са
и моделите с коланчета, които може да държат бебето добре

и сигурно седнало поне в първите месеци, а и след това. Чес
то по-големите деца обичат да се изправят в столчетата или
да стават сами - коланчетата ще ги предпазят от евентуално
падане, а стабилното столче ще осигури допълнителна без
опасност при хранене. Табличната е удобно допълнение, за-
щото може да се измива лесно, а без нея детето може да седи
на масата в столчето и в по-късна възраст.
Ако нямате достатъчно място вкъщи, може да заложите
на варианти на столчета, които се прикрепват върху голям
стол. Д ървените столчета също са чудесен избор. Като ком
пенсация за по-високата им цена, те ще ви служат в про
дължение на много години, в които детето ще седи удоб
но на масата на подходяща за него височина и в собствено
много стабилно столче, а и ще го ползва за куп други дей
ности по-късно.
При избора на столче за ЗВБ решаващ фактор, наред
с всичко останало, трябва да бъде то да се чисти лесно и
удобно, м атериалът да е подходящ за безпроблемно и з
миване и да няма много труднодостъпни ъгли, извивки и
улейчета, от които да се налага да отстранявате храна. Ня
кои столчета имат и възглавнички, които вероятно правят
седенето в тях по-удобно, но ако не са от непромокаема и
лесно миеща се материя, те по-скоро ще представляват
затруднение за почистване след всяко хранене, особено в
първите месеци.
Един стабилен и семпъл модел детско столче с табличка
и колани ще ви свърши чудесна работа!
КАК ДА ОГРАНИЧИМ ЦАПАНЕТО -

СЪВЕТИ И СТРАТЕГИИ
Цапането е почти неизбежно в началото на самостоя

телното хранене. Децата все още не могат да координират
движенията си добре, често храната няма да попада точно
в устата им или те ще искат да я разгледат, да я смачкат и

дори да я пуснат на пода. От друга страна е пресилено да
очакваме изградени маниери за хранене и чистота още на
6-месечна възраст.
Някои родители се притесняват, че бебето играе с хра
ната и я разхищава и така не се възпитава уважение към
яденето. Децата откриват света чрез игра и действията им
не се подчиняват на моделите на възпитание, които са вече
залегнали в нас, възрастните. Те не се цапат, защото ядат
невъзпитано, а просто защото все още не знаят да се хра
нят добре самички. Те не изпускат храната на пода от неува
жение, а защото току-що са открили едно ново умение - да
хващат и да изпускат предмети. С началото на ЗВБ трябва
да се водим по-скоро от желанието си да дадем възможност
на детето да се запознае по приятен начин с новите храни и
да има възможност и свобода за избор и усвояване на нови
умения. Когато бебето се храни заедно с всички останали,
то скоро само ще осъзнае и ще започне да имитира и пра
вилното поведение при хранене. Ще разбере, че храната не
се хвърля по пода, ще се научи да си служи с прибори и сал
фетка и дори ще иска да почиства табличката си след хра
нене, ако му дадете възможност за това, и ако очакванията
ви са съобразени с неговите възможности!
В началото на захранването, когато бебето ще цапа по
вече, може да приложите някои изпитани стратегии, за да
ограничите пораженията и чистенето. Много майки (и татко
вци) използват при хранене цели непромокаеми престилки
с дълги ръкави (понякога се продават като престилки за ри
суване). Друг лесен вариант, особено когато дечицата са по-
малки и не мърдат толкова, е да покриете бебето с тензухена
пеленка, вързана на врата - лека, мека и лесна за пране или
просто за изтупване. Добър помощник за по-малкото цапане
са и лигавничетата с джобче, което събира падналата храна.
Продават се в най-различни варианти и от най-различни ма
терии. А и децата се забавляват много да вадят падналата в
джобчето храна, за да я изядат!

ПОЛЕЗНА ИДЕЯ;
Може да си направите и сами лагивниче по мярка от
мека мушама (или завеса за баня, която е от още по-
фина материя). Изрязвате желаната форма и просто
подвивате долната част напред и я залепвате отстрани
или зашивате. За закопчаване на врата може да сложи
те тик-так копченце или лепенки велкро. Предимство
то на подобно собствено производство е, че ще успеете
да направите лигавничето по-широко или по-дълго,
според размера на бебето, а отворът за вратлето ще е
съвсем по мярка!
Друг полезен навик в началото, а и след това, е бебетата

да свикнат да ядат с вдигнати ръкави на блузките, за да не
откриете след това цялото меню, отпечатано върху тях. Чу
десна идея, споделена от българска ЗВБ майка с богат опит,
е да се връзва и непромокаема (домакинска) престилка на
кръста на бебето, докато се храни, за да предпазва скута му
от изцапване.
Що се отнася до изпускането на храна, най-лесно реше
ние е под столчето за хранене да постелите чиста мушама,
вестник или покривка. Така няма да се налага да изхвърляте
всяко парче храна, което бебето е изпуснало, а и чистенето е
много по-лесно - особено с вестника всичко заминава в коша!
Ако имате домашен любимец, той също ще се окаже не само
ваш верен помощник в почистването но и активен участник
и наблюдател в захранването!
Естествено, най-облагодетелствани ще бъдете, ако за
хранвате през лятото. Тогава може да оставите бебето да се
храни просто без много дрехи или дори само по пелена в по-
горещите дни. Независимо от сезона обаче, цапането е пери
од, който отминава сравнително бързо и е необходимо само
малко повече търпение и добра организация, за да го прео
долеете успешно.

ЗВБ разказ
Избрах ЗВБ скоро след като Ева-Мария се роди. Тя е кърме
но на поискване бебе и този метод изглеждаше най-естест-
веното продължение на кърменето - бебето хапва колкото
и каквото поиска, няма обособени правила и развитието на
уменията и запознаването с истинските вкусове на храната
са водещи в процеса.
Започнахме около 6-ия месец, с трепет и интерес, така
присъщи и за двете ни. Ева опитваше всичко с неподозирано
удоволствие, съвсем скоро дъвчеше със своите венци, а до го-
динката имаше само 4 зъба, но успяваше да хапва месце, су
рови плодове, хляб... и почти всичко. Преминахме през доста
неща - от недоверието в очите на близките, през безкрайно
то чистене, което признавам ме влудяваше, но истината е,
че всичко си заслужаваше - всяка троха, всяко парче размаза
на тиква по пода, всяко ставане от стола... всичко! Защото
тя се учеше, опитваше, изследваше реакциите ми, опознава
ше храненето, търсеше играта, постепенно осъзнаваше, че
това обаче не е игра, а нещо, което доставя удоволствие, кое
то събира мама и тати на масата. Съвсем скоро използваше
и прибори, а на 1г. и 6 м. вече се храни напълно сама. Разбира
се, процесът на самостоятелно хранене с прибори преминава
през много етапи, и често е съчетан с помощ и образец от
майката, но децата се учат с имитиране на своите родите
ли и чрез предоставените им възможности да ВОДЯТ. Имен
но с това, ЗВБ дава най-голямото предимство на едно бебе
- да бъде водещата фигура в захранването и само да се научи
как да се храни, заедно със своите родители.
Ачи, майка на Ева-Мария 1 г. и 6 м.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ЗАХРАНВАНЕТО
Трябва ли да се дава избор от различни храни на всяко
хранене или се въвежда всяка храна отделно?
Идеята на ЗВБ е да се дава избор от храни на бебето, ако
няма причина да се внимава в началото на захранването -
например фамилна обремененост с алергии или вече проя
вена реакция към храни, приемани от майката по време на
кърменето (най-често това е протеинът на кравето мляко).
При здравите бебета без проблеми, на 6-месечна възраст
храносмилателната система е достатъчно зряла и за други
храни, а и рядко децата още при първите опити изяждат го
леми количества от всяко нещо, което им е предложено. Ня
кои родители предпочитат да дават избор от храни на всяко
хранене, други се чувстват по-сигурни да въвеждат храните
отделно. Изберете подходът, който ви се струва най-удачен
във вашата ситуация и според разбиранията ви.
С предлагането на различни храни се дава възможност
на бебето само да вземе това, което му допада най-много и да
се запознае едновременно с различни цветове, вкусове и тек-
стури. Освен това се смята, че когато има избор, то само ще
предпочете това, което му допада повече и ще избягва храни,
към които може да е алергично. (Виж стр. 104 - „Алергии".)
В схемата за захранване е посочена възрастта за въвеж
дане на различните храни - повечето плодове и зеленчуци
могат да бъдат давани още след 6-ия месец.
Често в началото, родителите предпочитат да предлагат
една храна и след като вече е била опитана, да я дадат наред
и с нещо ново. Така те се чувстват по-спокойни и се дава и из
бор на бебето съвсем скоро след началото на захранването.
В книгата на Джил Рапли и Трейси Мъркет няма схе
ма за захранване, трябва ли да се следва задължително
схемата на Стефан Клейнчес при ЗВБ?
Както е отбелязано и в началото на самата схема за за
хранване, тя има съвсем ориентировъчен, а не задължителен

характер. Всичко посочено в нея дава само отговор на въпро
са кога могат да се предлагат дадени храни при желание от
страна на родителите, а не кога трябва да се въведат. Схема
та по никакъв начин не дава и последователност за предла
гане, много от храните в нея са подредени по азбучен ред. Не
е нужно да се въведат и всички изброени храни, някои от тях
са почти неоткриваеми в България, но пък от друга страна,
схемата е много подробна и това е определено предимство.
В схемата са отразени и някои типични за Холандия про
дукти, но това по никакъв начин не пречи на ползването й.
В книгата на Джил Рапли и Трейси Мъркет няма схема, но за
много родители е от помощ да имат някакъв ориентир в на
чалото. Те се чувстват по-сигурни, ако имат достъпна и сис
тематизирана информация за това на коя възраст може да се
предлагат дадени храни.
Не трябва ли бебето да има зъби, за да дъвче и да се
храни само?
В началото на захранването не може да се каже, че бебе
тата „дъвчат" в истинския смисъл на думата. Те се учат, мес
тят храната с език из устата, смачкват я с венците, изплюват,
правят опити за преглъщане. Не очаквайте бебето още от
първия път да отхапе, да сдъвче и да преглътне солидни ко
личества от това, което му предлагате. То просто се запозна
ва с нови вкусове и текстури и се учи да се храни само. Дайте
му малко време, за да овладее целия процес. За него това са
нови и дори трудни умения, досега то само е сучело и е пре
глъщало течно мляко. А когато се научи да борави с храна
та в устата си, появата на първите зъби ще му позволи да се
справя и с по-твърди храни.
Колко пъти на ден да се предлага храна?
Хубаво е бебето да е със семейството на масата при вся
ко хранене, така то се чувства част от този нов процес и ве
роятно ще проявява и по-голям интерес към новите храни
и храненето като цяло. Вие също не обичате да се храните
самички, нали?

В първите дни може да предлагате храна веднъж на ден,
за предпочитане след кърмене или между кърменията (хра
ненията) и в първата половина на деня, за да може да следи
те за евентуална реакция, След като въведете няколко хра
ни, може спокойно да предлагате избор от няколко неща и на
бебето при всяко ваше хранене.
Още от началото ли да оставяме бебето да изяде
колкото иска?
Като цяло ЗВБ предполага, че детето „води“, както по от
ношение на вида на храната, така и на изяденото количество.
В началото поетата храна едва ли ще бъде притеснително
много, бебето по-скоро се учи да яде и е много по-лесно да
бъде „прехранено“ с пюре или когато го храни някой друг.
При ЗВБ преди да погълнат храната, дечицата я опитват на
вкус, на консистенция, пробват какво могат да правят с нея,
така че минава малко време преди да разберат, че става за
ядене и да започнат да приемат по-значителни количества.
В този смисъл, не трябва да се притеснявате, че бебето ви
ще „преяде", ако го оставите да се храни само. Кърмачетата
регулират отлично съвсем сами приема си на кърма според
нуждите си още от раждането.
Нужни ли са специална посуда и прибори за ЗВБ?
Няма някакво специално изискване за посуда, прибори
или чашки за ЗВБ. Ако се даде от самото начало на детенцето
малка нечуплива чашка с вода и му се покаже, че с нея се пие,
то ще се научи по-лесно и по-бързо да пие само от чаша. Това
е и на-логичният преход за пиене на течности след гърдата
и биберона. Не е необходимо да давате на бебето чаши с на
крайник, специални шишета за пиене или сламки. Или пък
да го учите да пие с биберон, след като се е хранило от гърда.
То може да се научи да пие направо от съвсем обикновена
чаша и това е умението, което ще ползва цял живот.
Лъжичка може да се дава, за да може бебето да се запоз
нае с нея, да играе и да се опитва да я ползва всеки път, ко
гато се предлага нещо подходящо за ядене с лъжица. Децата

се справят най-лесно в началото с по-гъсти неща - кисело
мляко, овесени ядки, кус-кус, супа с парченца хляб в нея. Що
се отнася до виличките, обикновено мъниците се научават
доста по-бързо да си служат успешно именно с тях. За нача
лото, когато координацията не е много добра, е по-удачна
пластмасова виличка с тъпи връхчета. Важно уточнение, е
че приборите трябва да са подходящи, за да може бебето да
си служи удобно с тях. Традиционните „бебешки" лъжички с
дълга права дръжка са с форма, която позволява на майката
да храни детето. За да може то да се храни само, са му нужни
прибори с къса дебела релефна или неплъзгаща се дръжка.
Така ще може да ги хваща удобно с цяло юмруче, да загребва
и да поднася храната към устата си.
Когато порасналото дете вече умее да си служи добре
с виличката и лъжичката, може да му купите и малки д ет
ски прибори, с тях то ще се храни по-удобно и до по-късна
възраст.
Чинийките и купичките в началото може да предизвикат
по-голям интерес от самата храна и е възможно по-скоро да
бъдат обърнати или хвърлени на пода заедно с цялото им
съдържание. В първите дни и седмици е по-удачно да пред
лагате парченцата храна направо на табличната пред бебето.
Когато се научи да ги хваща, разглежда и опитва, то вероятно
ще бъде по-заинтересовано в храненето и бързо ще свикне и
с купичките и чинийките. На пазара се предлагат и купички
и чинийки, които се залепват с вакум на масата или таблич
ната. Ако считате за нужно, може да се сдобиете с такава, но
с малко повече търпение, бебето ви ще се научи, че посудата
също е важна част от храненето и ще престане да играе с нея
или да изсипва съдържанието й.
Няма ли бебето да яде прекалено малко, ако се хра
ни само? Дали бебетата хранени с пюрета, не изяждат
повече?
Темповете на захранването определено зависят от дете
то, а не само от вида захранване. Може би ЗВБ е малко по-бав
но в началото, защото бебето освен, че се запознава с нови

храни, се учи и да яде самостоятелно, а не му се предлага на
готово пюре с лъжичката докато изяде определено количе
ство. Но дори и при пюретата се започва постепенно и някои
деца отказват да ги приемат. Захранването е най-вече запо
знаване с новите вкусове и храни, а не гонене на определени
количества.
Някои бебета започват да похапват добре от самото нача
ло, други имат по-бавни темпове и са малко по-капризни. Но
така може да бъде и при традиционното захранване с пюре
та. Всяко дете има свой собствен темп на развитие.
Предимство на ЗВБ е, че детето се научава да се храни
само и да дъвче още от самото начало - нещо, което при
бебета, свикнали с пюрета, може да отнеме доста повече
време. Освен това дечицата следват индивидуалния си ри
тъм и вкусове и се хранят наравно с другите членове на
семейството.
Може ли да се комбинира ЗВБ с хранене с пюрета?
Като родител може да изберете да предлагате и пюрета
на бебето. В този случай ще е по-правилно да се определи за
хранването като комбиниране на пюрета с „хранене с пръ
сти", а не като ЗВБ. Смесването на два коренно различни ме
тода на хранене може да е и малко объркващо за детето, поне
в началото. Целта на ЗВБ е то да има пълен контрол над това,
с което се храни и право на избор за храните. Освен това то
се учи и да дъвче и да преглъща от самото начало, и да подна
ся само храната към устата си. При хранене с пюрета, детето
чака храната да бъде поставена направо в устата му от някой
друг и да я преглътне без дъвчене. Определено е объркващо
за едно бебе да се ориентира всеки път дали трябва да дъвче
или само да преглъща и това може да се отрази и на хранене
то като цяло, особено в началото на захранването.
В много страни се препоръчва да се дава на детето да се
храни с пръсти още от 6-ия месец (по-рано се препоръчваше
това да стане от 7-ия - 8-ия месец, когато е по-развит пинсет-
ният захват).

Ако храните бебето с пюрета, нищо не пречи да се опита
те да му дадете добре сварен морков или друга подходяща
храна и да видите дали ще прояви интерес да се храни само.
След няколко опита може евентуално да прецените дали да
предпочетете само един метод. Много бебета проявяват и
жив интерес към самостоятелното хранене с лъжица още от
самото начало. Дайте им лъжичка, за да играят и „тренират"
докато ги храните или пълнете лъжичката и им я подавайте,
за да я поднесат сами към устата си. При всички положения
обаче това няма да е ЗВБ в истинския смисъл на метода. Не
заради самото предлагане на пюре, а по-скоро заради факта,
че ЗВБ не е само хранене с парченца храна, а осигурява и мно
го повече избор и самостоятелност на бебето.
Бебето ми е вече захранено с пюре, дали е твърде къс
но да сменим начина на захранване?
Никога не е късно да се премине към ЗВБ, още повече, че
много деца проявяват и самички желание за самостоятелно
хранене след определена възраст. Единственият проблем е,
че детенцето може да е свикнало да преглъща без да д ъ в
че, след като досега е било хранено с пюре. Ако проявява
интерес да се храни само, може би е по-удачно в началото
да се предлагат храни, които са по-меки - например тиква,
броколи [които в горната си част са практически на зрън
ца), мека круша... Идеята е детето да може да смачква добре
храната с венците, за да е по-малко объркващо дъвченето и
преглъщането.
Също така на бебето ще му трябва време, за да се научи да
се храни само по съвсем нов начин, да дъвче и да преглъща.
Може би в началото ще изплюва храната или няма да знае
какво да прави с нея.
Ако решите да опитате самостоятелно хранене, изберете
момент, когато детето все още не е гладно, за да може да раз
учи спокойно предложените му храни и да не се изнервя. И
разбира се, хранете се заедно, това е най-лесният начин то да
разбере какво става на масата и да имитира възрастните при

хранене. А повечето бебета, на които се даде възможност да
се хранят сами, съвсем скоро предпочитат самостоятелното
хранене пред храненето с пюре.
ЗВБ разказ
На 6 месеца започнах да предлагам пюрета и каши, повли
яна от чужди съвети, че ЗВБ „не е хранене". След 1 месец без
успешни опити и нулев успех, и аз, и детето бяхме пред нервна
криза. Тя изтръгваше лъжицата от ръката ми, плюеше всич
ко и ревеше неистово. На 7 месеца й предложих краставица
и морков на пара на парчета. Изяде си всичко сама! От то
гава се храним само по този начин. В момента, на 13 месеца,
яде всичко - принцеса с кайма и кашкавал, спагети „Болонезе",
нар, грозде... Рядко се закашля леко, но не повече отколкото
ми се случва на мен самата примерно. Единствено с прибо
рите засега нямаме успех, но не я насилвам. Ако имам друго
дете, пак бих избрала този метод и го препоръчвам на всички.
Елеонора, майка на Вивиана, 13 м.

КАК ПРОТИЧА ЗВБ?
Всяко бебе е различно и е трудно да очакваме напълно

еднакво поведение при въвеждането на твърдите храни.
Някои деца проявяват жив интерес още преди 6-ия месец,
други сякаш съвсем спокойно изчакват и не бързат със за
хранването. Някои бебета ще ядат бързо и няма да имат
търпение да опитат нещо ново, други ще предпочитат да
разглеждат и да изучават всичко дълго и задълбочено, пре
ди да го поднесат към устата си. За всяко от тях това инди
видуално поведение е напълно в реда на нещата и ЗВБ им
дава възможност да изразят най-добре своите лични особе
ности и предпочитания.
Протичането на захранването едва ли може да се систе
матизира в строга последователност и стриктно развитие на
определени умения месец по месец. Посочените възрасти са
съвсем ориентировъчни и някои деца може да започнат да
развиват определени умения по-рано, а други по-късно. Ако
се замислите, дори прохождането няма строго фиксирана
възраст, в която трябва да се случи. Децата прохождат точно
когато са готови за това и колкото и да ги държим за ръчичка
и да ги насърчаваме да направят първите си крачки, те ще
пристъпят за първи път само когато се чувстват достатъчно
сигурни и уверени в собствените си възможности. И с много
падания и ставания преди това.
Като родители още от първите етапи на самостоятел
ност, един от които е и ЗВБ, трябва само да приемем, че д е
цата ни се развиват и ще се развиват със свои собствени
темпове. А нашата роля ще бъде да се стремим да им осигу
рим възможности и подкрепа и да уважаваме изборите им.

Както и да им помогнем да изразят собствената си инди
видуалност. Разбира се, с малко помощ и насоки и от наша
страна, там където е нужно.
ЗАХРАНВАНЕТО В ПЪРВИТЕ СЕДМИЦИ -

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ
С наближаването на 6-ия месец вероятно вече се при
теснявате кога и как да започнете, кога да сложите бебето в
столчето му за хранене, каква първа храна да предложите...
Може би броите дните до определената дата в календара,
която сочи, че вече е време за захранване.
Всъщност детето ви, макар и толкова малко, вероятно ви
показва от известно време първите признаци на интерес и
към храната на околните. То е открило, че вече успява да взи
ма предмети в ръчичките си и да ги поднася към устата си, за
да ги разучи по-добре. Може да се задържа за все по-дълги
периоди в седнала позиция в скута ви с изправено гръбче. И
ако сте го взимали на масата с вас докато се храните, нищо
чудно вече да е опитало да си „открадне" нещо от тези ин
тересни, ароматни и цветни неща, които възрастните също
взимат с ръка или с лъскави интересни предмети и поднасят
към устата си. Много бебета успяват да се самозахранят точ
но по този начин!
Съвременните препоръки са захранването да започне
след 6-ия месец или около 6-ия месец, но никъде е е посоче
но, че това трябва да стане точно на датата, в която детето
достига тази възраст. Някои бебета може да проявяват жив
интерес няколко дни или седмица-две преди това, други ще
предпочетат да изчакат дори почти до 7-ия месец, преди да
ги заинтригуват новите храни.
Ако детенцето ви проявява интерес малко по-рано и си
„открадне" нещо от масата, няма нужда да се притеснявате
излишно. Вероятно то просто ще опита, за да задоволи лю
бопитството си, но едва ли ще поеме сериозни количества
храна. Това ще е и знак за вас, че в 6-ия месец то вероятно ще
е напълно готово да пристъпи с желание към захранването.

Ако бебето ви все още не проявява истински интерес към
храненето на останалите след първата половин годинка,
може просто да започнете да го взимате с вас на масата до-
като се храните и да му предлагате нещо подходящо, което
може да опита.
Изберете за началото на захранването период, в който
бебето е здраво и не изпитва неразположения. По време на
болест и в дните след това, най-малките, както и възрастни
те, обикновено нямат голям апетит. При децата периодите
на поникване на първите зъбки често също са причина за
дискомфорт и отказ от твърди храни. Добре е в началото да
предлагате новите неща в първата част на деня и като цяло
да изберете за храненията момент, в който бебето е спокой
но и не е преуморено, сънливо или прекалено гладно.
В първите месеци на захранването то по-скоро ще опит
ва и целта не е твърдите храни да изместят приема на мляко.
Може да ги предлагате след кърменето или храненето с АМ,
когато детенцето ще е нахранено и доволно или между хра
ненията, ако предпочита да заспива, след като се е наяло. Не е
необходимо да спазвате строги часове или график на хранене,
най-лесно е просто да взимате бебето с вас на масата и да му
давате възможност да опитва нещо ново. Така захранването
ще е приятен й интересен момент за цялото семейство и ще
изградите и друг полезен навик - да не оставяте никога дете
то да се храни само. Той е основата на безопасността при са
мостоятелното хранене, а и при храненето на деца като цяло.
Сред предпочитните зеленчуци за начало на самостоя
телното хранене са м о р к о в , к а р т о ф , с л а д ъ к к а р т о ф , б р о к о -
ли, к арф и ол , зе л е н ф асул, т и к ви ч ка, т и к ва, п ащ ъ рн ак.
При плодовете най-често изборът пада върху я б ъ л к а , кру
ша, б а н а н , а в о к а д о , с л и в а , к а й си я , п р а с к о в а , п ъпеш .

Много родители остават почти разочаровани ако с на
стъпването на дългоочаквания момент, в който са решили
да започнат захранването, детето им остане почти безраз
лично към поставената пред него (и вероятно дълго изби
рана) храна. Някои бебета просто ще смачкат предложения
им плод или зеленчук, други ще го разглеждат с интерес, но
дори няма да се сетят да го поднесат към устата си, трети ще
гледат усмихнати родителите си, които ги наблюдават не
търпеливо с фотоапарат в ръка, за да уловят първия момент
на захранването...
Не се обезсърчавайте, вие самите не бихте се хранили
спокойно ако пред вас седят родителите ви и ви гледат
втренчено, очаквайки поредната хапка. Да не говорим за
случаите, в които бебето се опита да изплюе нещо или дори
се закаш ля и всички се втурват към него на секундата с при
теснени лица! Всички ние обичаме да се храним в спокойна
и приятна обстановка. Това важи и за най-малките, дори в
първите им опити - те усещат и вашите емоции.
Опитайте се да бъдете спокойни, а не напрегнати или
прекалено развълнувани. Ако просто вземете бебето с вас на
масата, докато и вие похапвате нещо, без да следите непре
къснато и дори с напрежение какво прави и как се държи,
има много по-голяма вероятност то също да се отпусне и да
опита храната. В противен случай ще се чуди какво прави на
масата с разни странни неща пред себе си, докато всички ос
танали седят и го наблюдават с нескрит интерес.
Просто поставете една или няколко храни пред бебето
и започнете да се храните и вие, или дори покажете как се
прави с парченце от предложенията. Може би детето няма
да се реши от първия път, а може би ще вземе нещо и ще
го смачка с ръка или ще го поднесе към устата си, дори ще
опита от него. Очаквайте при тези първи опити бебето по-
скоро да не знае какво да прави с храната. То може да я и з
плюе, да примлясква, да облизва или дори да получи лек
позив за гадене, защото нещо е попаднало малко по-назад
върху езичето.

Някои деца не успяват да уцелят устата си с морковчето
или крушата, които държат в юмруче, други предпочитат да
ги смачкат или да ги размажат по табличната. Всичко това е
съвсем нормално. Бебето усвоява съвсем нови умения и се
учи. А понякога, дори и да ви се е сторило, че то не е успяло
да „изяде" нищо, ще ви изненада с малки парченца храна в
пелената няколко часа след храненето!
Не се притеснявайте, ако в първите дни чувате малко
странен звук докато детето преглъща. Досега то е преглъ
щало само течно мляко, а сега се учи да борави и с новите
консистенции. Не се втурвайте да вадите храната от устата
му веднага щом се закашля или се опита да я изплюе. Деца
та преодоляват отлично и съвсем сами подобни ситуации и
обикновено продължават напълно спокойно опитите си за
хранене след това. Така те ще се научат, че могат да се спра
вят самостоятелно. Ще започнат да местят храната в устата
си по-добре, ще разберат, че могат да изплюят прекалено го
лямото парче, което са отхапали и след няколко опита вече
ще знаят, че не трябва да отхапват прекалено големи парчета
или да преместват храната веднага с езиче назад. Някои бе
бета изплюват храната просто, за да я разгледат и след това
да я опитат отново, за тях това не е никакъв проблем!
Понякога част от храната може да остане и в устата на
бебето след хранене, най-вероятно в бузките, откъдето то не
е успяло да я измести с езичето. Обикновено то без проблем
я преглъща или изплюва по-късно, а ако това ви притеснява,
може просто да проверявате устичката след хранене.
В първите дни или дори седмици е важно да продължава
те да взимате бебето с вас на масата докато се храните и да
му предлагате неща за опитване, дори и да ви се струва, че не
проявява особен интерес. Постепенно то не само ще играе с
храната и ще я разглежда, но и ще започне да я опитва. Дока
зателства ще намерите в изхожданията му!
Някои деца не харесват веднага определени вкусове или
консистенции. Често картофът, който се предлага сред пър
вите храни им се струва безвкусен и дори безинтересен на

цвят. Поради по-лепкавата си консистенция, когато е пред
ложен като съвсем първа храна, той може и да затрудни по
вече бебето и в опитите му да борави с него в устата. Аво
кадото е по-меко, но също леко безвкусно и макар че някои
деца го приемат охотно от самото начало, за други може да
е трудно да го поднесат към устата си без да го смачкат или
просто може да не им допадне вкусът му.
Независимо какъв плод или зеленчук сте предложили за
начало и как е бил приет, не се отказвайте да предлагате нови
неща или дори тези, които не са се харесали, отново и отново.
Бебетата постоянно менят вкусовете си и много храни трябва
да бъдат предложени няколко пъти преди те да свикнат с тях.
В първите месеци на захранването е важно да помните,
че както подсказват и самите термини „захранване" и „въ
веждане на твърди храни", това е един бавен и дълъг процес.
Нереално е да се очаква, че още в самото му начало бебето
ще започне да приема значителни количества храна или ще
поиска да замести хранене. Напротив, кърмата и адаптира
ното мляко остават за него най-важният източник на енер
гия и ще покриват до първата му годинка по-голямата част
от енергийните му нужди. (Виж стр. 146.) А ако все още, се
съмнявате, че детето ви не знае как да се храни добре, срав
нете енергийното съдържание на кърмата - средно 75 ккал
за 100 мл., с това на някои плодове и зеленчуци. Ябълката
доставя 52 ккал за 100 г, свареният морков 27, спанакът 20,
карфиолът 15, зеленият боб 15 ккал... Съвсем естествено и
инстинктивно бебето ви знае от коя храна може да си наба
ви най-много енергия. А в следващите месеци то ще започне
да се справя все по-добре и със самостоятелното хранене и
постепенно ще увеличи и количествата твърди храни.
ЗВБ разказ
Започнахме съвсем случайно със захранването на Симеон.
Бях планирала да е малко след Коледа, когато щеше да е на 6
месеца и 1 седмица. Но той стартира сам, съвсем извън мо

ите планове. Ден-два преди да навърши 6 месеца случайно и
неволно реши, че е време да се захрани. В разрез с всички писа
ни и неписани правила, той изяде немалко количество круша
късно следобед като първа храна, директно иззета от моите
ръце. Толкова я хареса, че я преследваше навсякъде по табла
та. Понеже ръцете все още не го слушаха много, директно я
захапваше суета, като кученце.
Усетих, че е назрял моментът (винаги съм искала бебе,
което да яде само и да си държи храната само). На следващия
ден запонах както си м у е редът - морков, тиква. Да избира
сам. Само ги гледаше недоверчиво. В денят след това предло
жих броколи и батат - същата работа. Предположих, че е
било нещо моментно. Реших да проверя отново с круша. Ами,
нямаше нужда от подканване. Само кат оя надуши, я награби.
Не сварваше да слага в устата!
Притесних се леко, че след сладката круша ще отказ
ва всичко останало и я поспрях малко. Предложих авокадо
(доста безвкусно и безлично, в сравнение с крушата). Хит
номер 2! Хапна се и се одобри. Всичко останало обаче имаше
еднаква съдба - изоставено и непотърсено на таблата или
захвърлено на земята за котката.
На ръба да се откажа от този метод, дойде идеята за
бебешките кюфтенца. Всичко под формата на кюфте/кебап-
че биваше приемано с охота. Така въведох картоф, батат,
морков, карфиол, броколи, спанак, тиквички, яйце, брашно от
нахут, елда.
Един ден бях приготвила крем супа за баткото от позна
ти зеленчуци. Отделих за бебо и реших да му дам с лъжичка
(аз я държах). Все едно го заклах... Такъв писък не бях чувала
от него до сега. Не повторих.
Стремя се да го слагам да хапва, когато и ниеядем (дока-
то батко му си беше вкъщи). Мисля, че това помогна доста.
Сега пред мен стои задачата да продължавам да творя
различни „ястия". Предизвикателство, но и щастие и изклю
чителна мотивация, когато видиш малкото съкровище, че
одобрява твоя труд и си хапва сладко-сладко.

Продължаваме, водейки се от негово величество Симеон с
надеждата, че ще облагородим и батко му да хапва по-здра-
вословно и разнообразно!
Анелия, майка на бебе Симеон, 7 м.

и батко Николай, 6 г.
НАЙ-ЧЕСТИ ПРИТЕСНЕНИЯ И ВЪПРОСИ

В ПЪРВИТЕ СЕДМИЦИ
В пелената намирам парченца храна морков, пар -
ченца броколи или ябълка... Това нормално ли е или сто

махът на бебето не може да смели храните?
Всички родители откриват с изненада в началото пар
ченца от предложените храни и в Пелената. Това е съвсем
нормално и не е нищо нередно или опасно. Парченцата не
значат, че храната не се усвоява. Тя се усвоява точно толко
ва, колкото и пю рираните варианти, особено в началото,
когато храносмилателната система все още не е свикнала
с храни, различни от млякото. Ситно смлените храни съз
дават чрез изпраж ненията заблуда, че са преработени по-
добре, а всъщност това не е така, те просто са били кашести
от самото начало.
Предимство на самостоятелното хранене е, че бебето
дъвче, задържа и прехвърля в устата си храната и това спо
мага тя да влезе в досег и с ензимите от слюнката, които
също помагат на храносмилането. Стомахът се справя по-
лесно с добре сдъвканата храна, отколкото с храната, която
е била смляна с блендер, защото смесването на храната със
слюнката спомага началото на храносмилателния процес,
особено при ниш естените храни. Пюрираните храни почти
не влизат в досег със слюнката, а попадат директно в зад
ната част на устата и се преглъщ ат веднага, без никакво
дъвчене. В тях се запазват и по-малко витамини, особено в
готовите пюрета.

В дългосрочен план, фактът, че детето се научава да
дъвче и да се храни правилно от най-ранна възраст, като
се следва и естествената му готовност за захранване, веро
ятно има благоприятен ефект и върху храносмилателната
система като цяло.
Постепенно, с увеличаването на приема на твърди храни,
изхожданията ще придобиват все „по-нормален“ вид по цвят,
консистенция и... мирис!
Запек - нормален ли е той при захранването и как да
се справя с него?
Запекът съпровожда понякога въвеждането на твърдите
храни, независимо от метода на захранване, защото храно
смилателната система трябва да свикне с тях и да започне да
ги преработва. При ЗВБ отначало всичко на „изхода" е почти
както и на входа", но в това няма нищо нередно и не е запек.
При кърмените бебета не се счита за запек, ако от втория ме
сец след раждането те не се изхождат всеки ден или дори с
дни, но изхожданията продължават да са меки или кашести.
Ако изпражненията обаче станат прекалено твърди или
на топчета, изхождането по-трудно и бебето изпитва дис
комфорт, обикновено става въпрос за запек. В такива случаи
помага предлагането на повече кърма (или повече течно
сти при бебетата, хранени с АМ) и/или изцяло преминаване
към кърмене или мляко за няколко дни докато стомахчето
се регулира. Може също така да включите в менюто повече
разхлабващи храни или временно да спрете по-запичащи-
те такива. Ориз, морков, ябълка, банан, хляб, картоф са сред
най-честите виновници за констипация и се предлагат тра
диционно при започване на захранването. Може би без да си
дадете сметка сте наблегнали повече точно на тези храни в
последно време...
Вместо тях при запек може да се предлагат круша, слива,
тиквички, тиква, броколи, спанак, овесени ядки, които имат
разхлабващо действие. Портокалът също действа отлично,
но не е подходящ за най-малките.

Ако бебенцето чувства дискомфорт, може да опитате и
гимнастика с краченцата - свиване към коремчето или дви
жения както при каране на колело, масаж на коремчето по
посока на часовниковата стрелка и държене в поза за изхож
дане, за да му помогнете.
Дали при ЗВБ бебето не приема по-малко храна от
тези, захранени с пюрета? Бебетата на мои познати
вече изяждат по половин бурканче и почти са замести
ли хранене...
Реално вашето бебе може би приема дори повече кало
рии на ден в сравнение с бебетата, които изяждат половин
бурканче плодово или зеленчуково пюре. Кърмата или адап
тираното мляко са много по-калорични от пюретата, които
често съдържат и добавено количество вода. Освен това де
тето ви се учи да се храни самостоятелно и само след някол
ко месеца ще изяжда все по-големи количества нормална
храна. Бебетата, свикнали с пюрета, тепърва ще се учат да
приемат нови консистенции и някои от тях може да отказват
да приемат храни, които не са фино смлени или пасирани до
доста късна възраст.
ЗАХРАНВАНЕТО НА БЕБЕТО
ОКОЛО 8 И 9 МЕСЕЦА
Първата промяна, която ще забележите след първите 1-2
месеца на захранването е, че бебето ви ще успява да се храни
все по-добре и е много вероятно това да даде отражение и на
количествата приета храна. Много майки забелязват, че де
цата им изведнъж „прояждат" по-големи количества и вече
осъзнават какво е яденето. А някои бебета предпочитат да
продължат с по-бавни и спокойни темпове и да залагат пре
димно на млечните хранения. В това също няма нищо неред
но, постепенно те също ще започнат да ядат повече, важното
е да продължават да получават много възможности да опит
ват различни и нови храни.

През този период координацията между ръцете и устата
е все по-развита, детето умее да мести храната с езиче в уста
та и настрани и да дъвче по-ефективно, евентуално вече и с
помощ от първите зъбчета. Много бебета на 8-9 месеца вече
успяват да седят съвсем самостоятелно за по-дълги периоди.
Важно умение за самостоятелното хранене, което ще се
развие в тези месеци, е пинсетният захват - бебето ще се
опитва да хваща предмети не само в юмручето си, но и с па
леца и показалеца. Това ще му позволи да обогати менюто
си и с храни, с които досега не е можело да се справя - грах,
боб, нахут, които са и източници на белтъчини, както и по-
дребни плодове и зеленчуци. В менюто му може да бъдат
включени все повече храни. (Виж схемата за захранване на
стр. 179-183.]
По-лесно ще стане и предлагането на по-течни консис-
тенции - бебето вече ще започне да топи успешно парченца
хляб, гризини или плод в кисело мляко или по-гъста супа.
Ако сте му давали възможност да ползва лъжичка или ви-
личка, има вероятност към края на периода и опитите за
поднасянето на лъжичка или виличка към устата да станат
по-координирани. Разбира се, те ще са по-скоро игра, но точ
но това е и началото на успеха.
Около 9-ия месец бебето открива и едно ново умение -
волевото пускане. И това може да бъде много интересно и
вълнуващо за него! За дечицата е изклю чително забавно
да наблюдават как това, което държ ат в ръката си пада на
пода. Има и такива, които след като приклю чат с храненето
обичат да „разчистят" пред себе си или просто да захвърлят
храната настрани, също както правят с играчките, които са
им омръзнали.
Това поведение може да стане повод за притеснение у ро
дителите, които решават, че бебето вече няма интерес към
храните и иска само да играе с тях. Истината е, че както често
се случва, това е просто период от развитието, който отми
нава. Обяснете на бебето, че така не се прави или му кажете

твърдо „не", когато започне предимно да пуска храната. Като
краен вариант дори може да го отстраните от масата, ако не
се храни, а хвърля всичко по земята. Бебетата обичат компа
нията ви и бързо ще осъзнаят, че за да са част от нея, трябва
да спазват и определени правила за поведение, когато всич
ки се хранят.
Добра идея е да постелите чиста покривка или парче хар
тия под столчето, за да не се налага да изхвърляте изпусна
тите парченца храна.
Може да опитате и да не слагате много неща наведнъж
пред бебето. Предлагането на различните храни една по
една, понякога действа по-добре и на апетита - често ако де
цата се озоват с повече храна пред себе си, или не знаят от
къде да започнат, или просто почват да играят.
Една интересна идея, споделена от майка, захранила
по метода ЗВБ, е да се даде мокра кърпичка или салфетка
на бебето, след като приключи с яденето, с която да бърше
табличката си, вместо от отегчение да почне да хвърля хра
ната или да протестира. Така и вие ще завърш ите вечерята
си спокойно.
Между 8-ия и 9-ия месец е съвсем нормално бебето ви
да е все още активно кърмаче и да няма заместено хранене.
Кърмата ще покрива хранителните му нужди почти изцяло,
а с предлагането на питателни и разнообразни храни (осо
бено източници на желязо) ще допълните пълноценно ме
нюто му. Същото правило важи и за децата, хранени с адап
тирано мляко.
ЗВБ разказ
В момента дъщеричките ни близначки Калия и Елена са
на 9 месеца. За първи път научих за ЗВБ благодарение на со
циалните медии и Интернет. Стана ми интересно от комен
тарите на други кърмещи майки и реших да се информирам
повече. Моите деца се кърмят на поискване от 4-тия ден

след раждането. ЗВБ ми се стори едно прекрасно и логично
продължение на идеята, че децата могат да контролират
собствените си нужди - кога да се хранят и по колко. Също
смятам, че е много по-удобно за родители със заета програ
ма и повече от едно дете.
Започнах захранването на 7 месеца. Исках да изчакам и
да съм сигурна, че децата ми умеят да контролират дви
женията си. Попитах педиатърката ни за мнение, но тя не
беше чувала за метода. Изглеждаше леко притеснена, обяс
ни ми, че бебетата могат да се задавят и подобни. Аз се
съгласих с нея само, за да я успокоя и въпреки това продъл
жих със ЗВБ. В Интернет намерих и примерната схема за
захранване на Стефан Клейнчес. Знам, че не е задълж ит ел
но, но с близнаци е винаги по-лесно нещата да са написани,
иначе се забравя.
Малките започнаха със сладък картоф и за мое учуд
ване го изядоха без дори да им се задейства рефлексът за
гадене. От този момент насам всякаква храна, която им се
предложи, се приема с голям възторг и ентусиазъм. Пред
ложих им лъж ици от 2-ия ден и понякога им давам да си ги
топят в различни по-течни храни. Изумително е, че на 9
месеца са в състояние да си поднасят храната с лъж ица и
да се хранят сами.
В началото Калия беше по-заинтересована от Елена и
дори сега, ако ям нещо, Калия иска и тя и се сърди, докато на
Елена и е все едно... Но пък яде по-бързо!
За мен ЗВБ е правилнитя избор - лесен метод, без допъл
нителен стрес, забавен за бебетата, които жадуват за нови
изживявания и за шанс да имитират родителите си. Метод,
който им дава увереност и самостоятелност, добър вкус за
храната и едно плавно преминаване на следващия етап от
живота, в който няма да имат нужда от кърмене, по тяхно
желание и когато са готови.
Гергана, майка на Калия

и Елена, 9 м.

НАЙ-ЧЕСТИ ПРИТЕСНЕНИЯ
И ВЪПРОСИ
Бебето ми, което се хранеше добре, изведнъж отказ
ва храните...
Често бебетата преминават през кратки периоди на от
каз от твърди храни, най-вече при никнене на първите зъбки
или по време и след прекарана болест, или неразположение.
Обикновено тогава те започват да приемат повече кърма или
адаптирано мляко. Ако причината са никнещи зъби, може да
предложите парченце замразена коричка хляб за дъвчене,
която ще облекчи малко и болката. Ако детето е болно, не
го насилвайте да яде, обикновено в такива периоди органи-
змът пази силите си за борба с инфекцията. Често след по
добни епизоди, бебетата просто си наваксват с яденето.
Понякога смяна на обстановката, нови емоции, пътуване
или отсъствие на единия от родителите, също може да се от
разят на апетита.
Бебето ми не наддава както преди, дали се храни дос
татъчно?
Бебетата не наддават с абсолютно еднакви темпове, те
може да минат през периоди, в които наддават по-малко и
през такива, в които ще наваксат с наддаването. Кърмените
бебета обикновено покачват теглото си по различен начин
от бебетата, хранени с АМ. Те удвояват теглото си в първи
те шест месеца след раждането и не продължават да качват
килограми все така бурно и след това. Тъй като повечето
графики и таблици за наддаване са съобразени с наддава
нето на изкуствено хранени бебета, има разработени от СЗО
специфични графики и за кърмачетата. (Виж стр. 258 - „На
деждна информация за кърменето“) Ако детето ви е доволно
и жизнено и расте на височина, обикновено няма повод за
притеснение. То просто изразходва повечето от енергията,
която получава. Имайте предвид, че с всеки изминал месец
от растежа, бебетата се движат все повече и това също спо
мага да не трупат много тегло.

Бебето ми вече не иска да седи в столчето си, нор
мално ли е това?
С наближаването на първия рожден ден бебетата започ
ват да се движат все повече и може би им е по-интересно да
откриват нови неща, вместо да седят дълго време на масата.
Или може би самите вие вече имате по-различни очаквания
за храненето на детето - настоявате да изяжда повече храна,
да не играе прекалено много с нея или да не цапа толкова.
При подобни епизоди може просто да разнообразите хране
нията като взимате бебето да се храни в скута ви. Ако вре
мето позволява, може да организирате и хранене навън или
пикник, за да предложите една нова и интересна алтернати
ва на седенето в столче.
Как да разбера колко изяжда бебето ми?
Докато бебето ви получава достатъчно количество кър
ма или адаптирано мляко, реално то се храни с много по-
калорична храна от новите алтернативи, които опитва. Мо
жете да бъдете спокойни, че енергийните му потребности
са покрити и няма нужда да се следят стриктно грамажите
на твърдите храни. Както не сте следили досега количества
та приета кърма. На този етап новите неща са все още само
допълваща, а не основна храна и целта е по-скоро бебето да
се запознава с все повече и нови вкусове и текстури. Коли
чествата нямат особено значение, ако детето ви е жизнено и
доволно и предлагате богат избор за самостоятелно хране
не, съвместно с кърмене на поискване или хранене с препо
ръчаните дневни дози адаптирано мляко.
ЗАХРАНВАНЕТО МЕЖДУ 10 И 12 МЕСЕЦА

В месеците до навършване на 1-годишна възраст деца
та вече ще са развили добре не само координацията си, но и
все по-добри умения за хранене. Дъвченето и преглъщането
на парченца „нормална" храна вече е един съвсем естествен
процес за тях. Различните форми и размери се приемат без

проблем. Вече порасналите бебета успяват да се хранят с все
по-прецизни движения и за радост на родителите, много от
тях се цапат все по-малко.
Вероятно са се подобрили и уменията за хранене с при
бори. Детето може да потапя лъжичката в по-течни храни,
да я поднася към устата си и да я облизва. Постепенно то ще
започне и да загребва само. С подходяща виличка обаче, то
успява успешно да забоде парченца храна. Когато бебето има
възможност да упражнява редовно тези нови действия, то
ще ги усъвършенства все по-добре. Скоро ще стане съвсем
пълноценен участник в семейните хранения.
Възможно е да се питате дали не е време детето ви да
е заместило хранене? Някои деца увеличават приема си на
твърди храни преди годинката и понякога това става и за
сметка на млечно хранене, но други сякаш не бързат. При
кърмените бебета може би ще ви се струва, че те продължа
ват да сучат по същия начин. Реално може би храненията са
по-кратки и приетите количества по-малки, но няма как да
видите това. Ако досега сте кърмили на поискване вече знае
те, че не е необходимо да следите часовника и количествата
- бебето ви регулира само приема си на храна. Възможно е то
да започне да суче по-кратко след някое от основните хране
ния за деня и съвсем неусетно да пропусне и кърменето след
това. Но повечето кърмени бебета, по-скоро предпочитат да
не заместват хранене преди годинката.
При децата, хранени с адаптирано мляко, вероятно ще ви
е по-лесно да забележите намаляващите количества.
Нормално е детето да редува периоди на по-активно
сучене (особено при болест, никнене на зъби или неразпо
ложение) с периоди на по-голям прием на твърди храни. В
зависимост от честотата на кърмене и количествата поета
кърма, вашето тяло също ще регулира производството на по
вече или по-малко мляко, според нуждите на бебето. Просто
се доверете на него и на себе си, както сте правили и досега.
Ако детето се развива добре, наддава и е здраво, вероятно
всичко е наред.

ЗВБ разказ
Майка съм на две момиченца, захранени по метода ЗВБ.
Разбрах за него, когато голямата ми дъщеря беше на 6 месе
ца, от блога „За близнаците", на който попаднах съвсем слу
чайно. Дори не бях чувала за ЗБВ и да си призная, е началото
ме привлече единствено с това, че е „мързелив" начин да си
захраня детето. Аз живея в Унгария, по това време не говорех
езика и четенето на етикети при пазаруване беше истински
кошмар за мен, така че пюретата и кашите ме ужасяваха.
В последствие осъзнах и останалите предимства, но... така
започна всичко.
И двете ми деца са изключително кърмени до 6-ти месец
(а и все още ги кърмя), така че никога не съм се страхувала,
че ще останат гладни или недохранени и това ми даваше
спокойствието и търпението да се ръководя от техните
темпове на хранене и да не се опитвам насилствено да за
мествам хранене. Всъщност за мен най-голямата ценност
на метода е, че бебето е не просто участник в процеса на
хранене, а има водеща роля. И това го усетих много силно
след второто захранване, когато осъзнах колко силно ха
рактера влияе върху храненето. И двете ми деца нямаха
нито едно зъбче, когато ги захраних. И двете категорич
но отхвърлиха традиционните за ЗБВ моркови и броколи.
И двете обожаваха сурови краставици и ябълки. И дотук
свършват приликите. Каката обича храни с максимум 2-3
продукта в тях, които трябва да са ясно различими, за да е
сигурна, че ги обича. Храната не трябва да цапа т.е. спагети
„Болонезе“ не би опитала дори. Подправките трябва да са
„невидими". Малко след навършване на годинка вече ползва
ше не само вилица, но и лъжица и се хранеше почти самос
тоятелно дори и с течни храни. Малката е пълна противо
положност - яде абсолютно всичко без да се интересува от
състав и консистенция, стига да е сложено на нашата маса,
за да не се чувства изолирана, За съжаление, за нея прибори
те са само за игра и дори не се опитва да ги използва. Опис
вам тези си наблюдения, защото все още помня несъзнател

ните си очаквания, че децата ми ще харесват това, което
аз харесвам. Помня и разочарованието при приготвянето
на храна, за която всички майки ентусиазирано споделят
какви огромни количества изяждат дечицата им, а моите
с погнуса отказват... Децата са толкова различни! А ЗВБ ми
даде възможност не само да ги захраня приятно, но и да ги
опозная и да им дам шанс да бъдат бебета-личности!
Татяна, майка на Емма, 2 г. и 10 м. и Елена, 1 г. и 1м .
ХРАНЕНЕТО НА БЕБЕТО
СЛЕД 1-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Навършването на 1-годишна възраст, бележи началото
на периода, в който на практика бебето ви може да се хра
ни с повечето семейни храни. Вече няма нужда да се притес
нявате толкова за всеки продукт, който искате да включите
в менюто. Храносмилателната система е достатъчно зряла,
бебето се е запознало с много и различни храни и вероятно
се храни с все по-голямо желание. Въпреки всичките тези
промени, детето ви няма изведнъж да започне да се храни
като възрастен, само защото е навършило една годинка. Не
очаквайте от него и изискани маниери на масата или прене
брегване на кърменето, или приема на адаптирано мляко. То
просто ще продължи да се развива с индивидуалните си тем
пове, без да спазва датите в календара.
Много майки забелязват, че в месеците след първата го
дина децата им изведнъж започват да приемат по-големи
количества и да проявяват все по-голям интерес към твър
дите храни. Вероятно е кърменето вече да не предшества
основните ястия, а да е желан „десерт" или междинна „закус
ка". Порасналото ви бебе осъзнава и само, че в храненето му
може да присъстват и други ценни източници на енергия.
С порастването на детето, вероятно ще се увеличи и бро
ят на моментите, в които то ще иска нещо за ядене. Малки

те деца изразходват много енергия, а стомахчетата им са все
още малки, за да складират достатъчно „запаси" за по-дълъг
период от време. Казано накратко - те трябва да се пълнят
често и редовно. Наред с основните хранения за деня, все по-
активните мъници ще имат нужда и от няколко междинни
хранения. Особено когато са играли или са посветили вре
мето си на някоя физическа дейност. Добра идея е винаги да
имате под ръка питателни и бързи и лесни за ядене храни,
които да предлагате в подобни моменти. (Виж и стр. 174 -
„Какво да предлагаме навън?".)
Не очаквайте, че щом се храни по-често, детето ще из
яжда и все по-големи количества храна. Хранителните му
нужди няма да се увеличават със същите усилени темпове,
с които са нараствали в първата годинка, която е период на
особено бурен растеж, а и наддаването вече е много по-уме-
рено. Енергийните нужди обикновено се изчисляват според
килограм телесно тегло. Не се учудвайте ако детето ви про
дължава да приема почти същите количества храна. То вече
не качва толкова килограми и ако продължаваше да расте по
същият начин, както в първите 12 месеца, би трябвало отно
во да утрои теглото си и на 2 годинки би било огромно!
Друга голяма промяна, която вероятно ще ви направи
впечатление в месеците след навършването на 1-годишна
възраст, е, че детето ви ще започне да си служи все по-добре
и умело с приборите и да се храни все по-чисто. То вече е раз
брало истинското предназначение на храната и ще има по-
голям интерес да я изяде. Въпреки това не се изненадвайте,
ако неочаквано открие колко е забавно да строи кули или да
реди влакчета от парченца плодове или зеленчуци. Или ако
реши да сподели храната си с вас, додавайки ви я с лъжичка
та или виличката. То е толкова гордо от новите си умения!
Детето ви може би дори е изградило първите си вкусове
и предпочитания. Вероятно ще бъде голямо изкушението от
ваша страна да му предлагате по-често любимите храни, за-
щото така „изяжда повече". В стремежа си да следвате само
предпочитанията на бебето, може съвсем неусетно да огра

ничите, вместо да обогатите менюто му. Не забравяйте, че
детето ви е все още любопитно да се запознава с нови неща и
дори да не приема някои от първия път, това не значи, че не
трябва да ги предложите отново. Малките деца менят вкусо
вете и предпочитанията си постоянно!
Както и през изминалите досега месеци, може да се слу
чи в храненето да има периоди на спад и такива на повишен
апетит. Понякога и в двата случая майките са склонни да се
притесняват ненужно. Вие познавате детето си вече доста
тъчно добре и то също е в състояние да ви покаже как се чув
ства. Ако е жизнено, доволно и здраво, най-вероятно няма
повод да се тревожите.
С достигането на 1-годишна възраст на бебето, много
майки се сблъскват с редица предразсъдъци относно про
дължаването на кърменето. Вероятно ще чуете, че кърмата
ви вече не е хранителна, че детето ви е „вече голямо", че е
време да се откаже от сученето или че не приема достатъч
но други храни, защото е кърмено. Може да се почувствате
наистина объркани и разколебани от подобни твърдения,
които всъщност нямат реална научна обосновка, особено
съвременна. Напротив, СЗО посочва, че „кърмата продъл
жава да осигурява ценни хранителни вещества за много
време и след първата година", а много други международ
но признати организации, препоръчват кърменето да про
дължи поне до втората година от живота и след това, при
желание от страна на майката и бебето (виж стр. 63 и стр.
146). Изследвания сочат, че майчиното мляко променя със
тава си с увеличаването на продължителността на кърме
нето и кърмата, изцеждана от майки, кърмещи над една го
дина, съдържа значително повече мазнини и белтъчини, в
сравнение с тази на жени, които кърмят от по-скоро. Само
за сравнение - енергийната стойност на кърмата, която съ
държа средно 75 ккал за 100 мл., след годинката се повиша
ва до средно 88 ккал за 100 мл. и продължава да расте. През
втората година се повишават и имунологичните й свойства
и количеството на антителата.

Колкото и дълго да кърмите детето си, кърмата ще му
осигурява винаги не само ценни хранителни вещества, но
и защита за имунната система. Имунологичните свойства
на майчиното мляко се повишават особено много в периода
преди плавното отбиване, когато детето започва да приема
все по-малко мляко. В постепенно намаляващото количество
се концентрира все по-голямо съдържание на антитела и
имунни фактори. Кърменето ще отпадне тогава, когато дете
то надрасне потребността си от него, а вие ще му осигурите
най-добрия преход за този нов етап в развитието му.
ЗВБ разказ
Разбрах за ЗВБ още преди да забременея. Работя е детска
градина (сясла) и наблюдавам хранителните навици на деца
от всякаква възраст. Проблемът „злоядо дете" е масов. Зна
чи някъде нещо бъркаме. Единици са тези, които се хранят
сами още от яслена възраст и предпочитат разнообразни
храни. А да седи пасивно с ръце отпуснати под масата, по
корно да отваря уста и да си изяжда всичко, съвсем не мисля,
че е поведение на добре хранещо се дете. Разпитах майките
именно на по-самостоятелните по време на обяд. Оказа се,
че с малки изключения, бяха захранвали по ЗВБ. Когато дойде
и моят ред да взимам решения по бебешки въпроси, методът
на захранване изобщо не подлежеше на дискусия. Роднините,
разбира се, бяха шокирани, опитваха се да ме „вразумят", но
имах пълната подкрепа на мъжа ми и майка ми. Повече от
достатъчно!
Харесва ми бебето да води, да определя, да изразява
предпочитания. На дъщеря ми бързо й омръзнаха зеленчу
ците на пара и за да яде, започнах да й приготвям различни
неща. Не спазвах поетапност, просто предлагах и наблю
давах. Старателно избягвах само сол, захар и мед. Ползвах
всякакви подправки, също лук и чесън, просто в по-малки ко
личества. На 7 месеца вече ядеше адаптирани варианти на
общата ни храна. На 9 й бяха първите успешни забождания

с вилица, а на 13 успява да пренесе горе-долу пълна лъжица
до устат а си.
Непредвидима е в избора си на храна. Понякога отказва
неща, които съм сигурна, че обича, а друг път яде настърве
но храни, които многократно преди е изплювала. Често с дни
кара само на хляб. Има и периоди, в които не спира да опитва
нови и нови неща. Смятам, че ЗВБ е много повече от начин да
нахраниш детето си. Методът залага у бебето усещането за
свобода и избор. Да не говорим колко е забавно на масата!
Калина, майка на Матея, 14 м.
ЗВБ В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН

Макар че ЗВБ е сравнително нов метод, вече има изслед
вания, които показват, че този вид въвеждане на новите
храни носи ползи и в дългосрочен план. Според изследване
на психолози от престижния Нотингамски университет във
Великобритания, бебетата, които се хранят сами изграждат
по-здравословни предпочитания към храните и е по-малко
вероятно да страдат от наднормено тегло (виж стр. 46). Спо
ред друго британско проучване от 2015 г., децата, на които
се позволява да играят с храните, приемат по-лесно новите
неща за ядене и не развиват хранителна неофобия, термин,
с който се описва отказ да се приемат и опитват нови храни
(виж стр. 59-60). В различни източници се цитира, че ЗВБ по
добрява атмосферата в семейството, защото всички се хра
нят заедно, насърчава самостоятелността у децата и пести
време и пари. Смята се също така, че родителите, захранва
щи по този метод също са склонни да променят диетата си,
за да се хранят по-здравословно.
Проучване на университета в Суонзи във Великобрита
ния сочи, че бебетата, на които е позволено още от самото на
чало да се хранят сами, опитват много повече и разнообразни
храни. Като по-големи, децата, захранени по метода ЗВБ, са с
по-малък риск от наднормено тегло и с по-малък риск да пре
яждат в сравнение с децата, хранени с лъжичка.
Захранване, водено от бебето - месно, съвременно, здравословно! 223

Според изследване на психолози от университета в Айо-
ва, САЩ, разхвърлянето и цапането по време на хранене по
магат на децата да научават нови неща. Мъниците, които
хващат, пипат, слагат в устата си и дори хвърлят неща, осо
бено храната си, постоянно събират информация за заобика
лящия ги свят и в последствие се справят по-добре с ученето
и запомнянето на нови думи. Учените твърдят също така, че
децата, които се хранят в столче за хранене се чувстват по-
свободни да изследват храните и да цапат и това несъмнено
ги насърчава и в процеса на научаване на нови неща. Според
психолозите изследването показва, че яденето е тясно свър
зано с ученето и как поведението на децата и способността
им да изследват им помагат да придобият първичен речник,
който е свързан с по-нататъшното им когнитивно развитие.
Много от родителите, които са избрали ЗВБ също по
твърждават мнението на учените. Повечето от тях споделят,
че въвеждането на твърди храни е преминало като един ле
сен и приятен процес за цялото семейство и най-малките му
членове се хранят с удоволствие и в дългосрочен план. Като
особено положителен факт се отчита, че новите храни се оп
итват с желание и децата се науцават да се хранят самостоя
телно с прибори в сравнително ранна възраст. Те също така
нямат проблеми с различните консистенции и не е трябвало
да преминат през период, в който да свикнат да приемат и
парченца храна.
Но ЗВБ не е само хранене. То поставя началото и на един
по-широк подход в цялостното възпитание на детето. Дава
му възможност да се изяви като самостоятелна личност още
от най-ранна възраст, да придобие увереност във възмож
ностите си и свобода в изборите си. Да знае, че неговите же
лания също се зачитат и да изгради доверие в собственото си
аз. И може би и ние, като родители, също имаме какво да на
учим от този подход. Той ще ни помогне да приемем детето
с особеностите на неговата индивидуалност, без да се опит
ваме непременно да я променяме според нашите възгледи.
Понякога не е нужно да влизаме в ролята на строг наставник,

а само да поставим ясни граници и да бъдем добър пример.
И може би точно така ще изградим основата на една връзка,
основана на взаимното уважение и разбиране и за в бъдеще.
ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД - НУЖНИ ЛИ СА

ЗАБРАНИТЕ И НАГРАДИТЕ В ХРАНЕНЕТО?
ЗВБ разказ
Истината е, че нещото, на което ЗВБ научи мен е, че не
трябва да диктувам храненето на детето си, а да му предла
гам варианти, от които то да избира. Да потискам стреме
жа си за контрол е сложна задача за мен и ЗВБ ме научи, че
съм способна да се справя.
Цонка, майка на Деяна, 2 г. и 7 м.
Забраненият плод е най-сладък. А „сладките" неща са

най-вкусни. Като родители е естествено да желаем да из
градим възможно най-здравословни навици за хранене у
децата си. И често най-лесният и бърз подход за постигане
на тази цел ни се струват забраните. Много по-просто е да
кажем „не", вместо да представим нещата така, че детето ни
само да разбере какво не е добро за него или да предложим
подходяща алтернатива. Типичен пример с малките деца е
как те няма да осмислят напълно предупрежденията ни да
не пипат горещите предмети, въпреки всичките ни усилия,
докато не се опарят...
Естествено, този подход няма как да се приложи напълно
в храненето, но илюстрира чудесно начина, по който мъни-
ците опознават света. Само със строги забрани или ограни
чения, че не трябва да се ядат определени неща, едва ли ще
успеем да постигнем трайно изграждане на навици за добро
хранене. Още повече, че в ранна възраст децата са много лю
бопитни и интересът им обикновено е привлечен най-много

от ярките цветове, пъстрите опаковки и привлекателните
форми на точно онези храни, които ни се иска най-много да
не опитват. А хрупкавата консистенция, сладкият вкус, при
вличащият аромат или приятно (и прекалено) солените вку
сове на различните зърнени пръчици, детски сокчета, вафли
и бисквитки, солетки и соленки, са измислени точно, за да
им се харесат максимално много. Да не говорим за изпита
ния търговски подход точно тези стоки да се намират на ви
сочина и място, на които детето може най-лесно да ги забе
лежи. И за присъствието им почти навсякъде - на детските
площадки, на тържествата и празниците, в рекламите...
Как да се справим в тази неравна битка?
Отговорът може би е, че не трябва да я превръщаме в бит
ка, а в дипломатически процес.
Началото му ще поставим вкъщи, където далече от подоб
ни изкушения, може да запознаем детето с храните в естест
вената им и неподправена форма. И да му дадем възможност
да ги открие и опознае по интересен и забавен начин. Така то
ще знае, че те са също толкова цветни, вкусни и привлекател
ни. И с тях може да се правят толкова любопитни неща - да
се бели мандарина или картоф, да се строят кули, да се редят
влакчета и фигурки... Съвсем обикновената храна също е тол
кова интересна! И не само това, тя е и много по-вкусна. Когато
децата свикнат с истинския вкус на качествените продукти,
те и сами ще започнат да забелязват разликите между тях и
по-некачествените (и често по-нездравословни) варианти.
Втората стъпка в този процес е нашият личен пример.
Дали ще научим детето си да се храни здравословно, ако и ние
самите не му даваме пример за това? Можем ли да очакваме
то да обича плодовете и зеленчуците, ако не ги ядем, а те при
състват само в неговата чиния? Или ако на всяко хранене пием
безалкохолни напитки, вместо вода, е естествено и най-мал
ките да останат с впечатлението, че те са много по-вкусни...
Децата следват най-много нашия личен пример, излишно
е да налагаме правила, които ние самите не спазваме. От дру
га страна, както казва и поговорката: „Прекаленият светец и

Богу не е драг“. Не е нужно да изпадаме в крайности, а по-ско
ро да сме умерени във всичко. Едно малко отклонение от пра
вилата едва ли ще навреди толкова, особено ако е по-скоро
изключение, като например по специален повод или в опре
делена ситуация. А много често „забраненият плод" се оказва
много по-малко „сладък" и привлекателен в действителност!
Третата стъпка , която ще направим заедно с детето си,
е с наша помощ да го направим активен участник в процеса
на храненето и взимането на решения, свързани с него. Още
от най-ранна възраст най-малките членове на семейството
ще искат да ви помагат във всички ваши дейности. Позволе
те им да се включат в приготвянето на храната според въ з
можностите им. Те могат да се справят чудесно с беленето на
сварен картоф или носенето на различни продукти. Могат да
пълнят чушки или други зеленчуци, да разбъркват различни
студени смеси и дори да режат по-меки неща с малък нож за
хранене с тъп връх и безопасно острие или да боравят с тес
то. Когато участват в процеса на готвенето, децата откриват
истинската стойност на домашно приготвената храна и из
яждат с много повече желание и удовлетворение това, което
и те са приготвили.
Позволете им и да взимат решения за това, с което ис
кат да се хранят и предложете подходящи алтернативи на
това, което не искате да присъства в менюто им. Основи
те може да поставите с избор за ястията вкъщи, така ще ви
бъде по-лесно да прилагате тази тактика по-късно и извън
дома. Винаги може да предложите плодов сок като алтер
натива на някое ярко оцветено сокче или по-здравословен
вариант на някоя бисквита или солета. Така детето няма
да се почувства напълно ощетено, а и може да използвате
подобни моменти, за да му обясните каква е всъщност раз
ликата между това, което му предлагате и това, което иска.
Постепенно то също ще се научи да прави и самостоятелно
по-добри преценки за това, с което се храни. Често малки
те деца са особено горди да ви покажат как прилагат и на
практика, това, на което сте ги учили!

Освен забраните, друго голямо изкушение за родители
те, свързано с храните, е те да бъдат използвани като поощ
рение, награда или наказание. Всички ние поне веднъж сме
чували или дори изричали фразата: „Ще ти дам десерта, само
ако си изядеш всичко останало". Много често някоя желана
храна се предлага и като награда за нещо свършено или ако
детето „слуша". Или пък в обратния вариант - наказваме мъ-
ника, като го лишаваме от нещо любимо.
След като досега сте давали избор на детето си да се
храни според собствените си желания и предпочитания
е излишно да превръщ ате храната в зона на битки и кон
трол. Използването на подобни тактики често може да има
дори противоположен ефект - ще придадете още по-голяма
стойност на лакомствата, които обикновено се предлагат
като награда и едва ли ще го накарате да заобича повече
онези неща, които „трябва" да изяде. Ако всеки път настоя
вате непременно да приключи със зеленчуците, за да си по
лучи десерта, е много вероятно то да остане с впечатление
то, че десертът е много по-вкусен и важен от зеленчуците,
а не обратното. И ако досега отношението към храненето е
било процес на доверие между вас и детето ви, е напълно
излишно да го опорочавате с малки подкупи, хитрости или
заплахи. Още повече, че има вероятност то бързо да се нау
чи също да си служи с тях.
ЗВБ разказ
Смятам, че това е един от най-добрите избори, които
съм правила за детето си. Наблюденията ми са, че се храни
много по-здравословно от голяма част от децата, обожава
плодове и като цяло здравословни храни. Разбира се, обича и
сладко, но когато избра грозде пред шоколадово яйце (иска
ги заради играчката) за малко да се разплача на касата на
магазина!
Вихра, майка на Венелин, 5 г.

ЗВБ ИДЕИ И РЕЦЕПТИ
При ЗВБ не са нужни специални храни, най-лесен вари

ант е да предлагате от общата храна нещо подходящо и за
най-малките. Ако имате навика да сервирате ястията си с
гарнитура, ще сте най-облагодетелствани в началото, защо-
то просто ще може да приготвите зеленчуците без сол, да от
делите малка част за бебето и да овкусите остатъка за въз
растните. Същият принцип ще приложите успешно, когато
започнете да предлагате направо от вашите ястия - да запа
зите парченце месо или риба, картоф или морков, или пар
ченца домат и краставица от салатата. Вероятно неусетно ще
започнете да готвите повече на пара, вместо да пържите или
ще предпочетете да приготвяте по-често храна вкъщи, вмес
то да купите нещо набързо...
Много родители откриват, че с началото на ЗВБ започ
ват да се грижат повече и за собственото си меню и да екс
периментират с интересни и лесни рецепти за всички у
дома. Ето някои готварски идеи за малки и големи. Имайте
предвид, че в тях не винаги са посочени сол и подправки,
които може да добавите по желание за по-големите члено
ве на семейството.
ЗВБ разказ
За първи път чух за ЗВБ от една моя приятелка, която
също смяташе да го опита като начин за захранване. Още
щом прочетох за какво става дума, реших, че това е моят
начин, най-вече, защото обещаваше детето да се научи да се
храни само в много ранна възраст. Вероятно от голяма доза

мързел, това ми се стори много примамливо. Опитах се да
намеря колкотоможе повече информация в Интернет по те
мата и вече нямах търпение дъщеря ми да навърши 6 месеца,
като междувременно следях за знаците за готовност за за
хранване, а те всичките бяха налице.
Първото нещо, което дадох на Маги, беше сварен мор
ков. Избрах го, защото е лесен за хващане, не се смачква и е
горе-долу сладък. Изборът ми беше правилен. Маги ведна
га разбра какво да прави с него, откъсваше малки парчета,
премяташе в устата, опитваше се да преглътне и после
плюеше големите парчета. На тази възраст все още няма
ше нито един зъб. Доста си поигра с моркова, като тогава
мислех, че нищо не е влязло в коремчето, но за мое учудване,
после намерих доста парченца в пелената. И така, посте
пенно, спазвайки правилата на захранване, въведох и аво
кадо (много се харесваше), картоф (не беше много любим),
броколи (на пара или сварено), карфиол и други зеленчуци.
После преминахме на плодове и зърнени. Имах голям късмет
дъщеричката ми да се справя отлично с хапването, хваща-
нето и изплюването на големите парчета. Не че не е имало
моменти, в които ми се е стягал коремът от притеснение
като се закашля или се мъчи да освободи гърлото от храна
та, но това не ме отказваше. Всъщност не сме имали нито
едно сериозно задавяне.
Лъжица в комбинация с купичка с кус-кус също дадох
доста рано и това също е голям успех, защото, в сравнение
с връстниците си, Маги много рано се научи да си служи с
нея. Вярно ставаше голяма цапаница, която не всеки може
да понесе, но мен не ме притесняваше. Радвах се, че детето
ми се учи и напредва бързо и знаех, че един ден това ще се
обърне в моя полза. Така и стана. Позитивите от ЗВБ и ран
ното приучване към самостоятелно боравене с прибори при
нас се оказаха доста и скоро вече се радвах на резултатите.
След време захраних по същия начин и втората си дъщеря,
с която беше дори още по-лесно, тъй като тя подражаваше
на каката.

Най-общо това, което наблюдавах с течение на времето
като положителен резултат, е, че децата ми можеха да бъ
дат оставени сами да се хранят,да се забавляват и да изуча
ват храната си, което беше продължително занимание и по
този начин печелех достатъчно време да се храня спокойно,
да водя нормален разговор със съпруга си или с приятели. Де
цата познават храната, имат изграден вкус и знаят точно
какво харесват и какво не, което в дългосрочен план доведе до
това да обичат храни като броколи, карфиол, спанак, брюк
селско зеле, просо, елда и други, които много деца дори не ис
кат да опитат, просто защото са им били влагани в пюрета
в комбинация с нещо друго и не ги познават. Никога не съм
ги насилвала да ядат, но не са и злояди. Знаят какво искат и
точно колко да ядат. Не ми се налага скришом да влагам по
лезните зеленчуци в крем супи, защото те просто ги обожа
ват. Мисълта, че съм приучила децата си към харесването
на по-полезна храна ми дава удовлетворение и компенсира
времето, когато се налагаше да чистя пода!
А ето и една от любимите ми рецепти, от най-ранния пе
риод на захранването, за бисквитки, които са удобни за хва-
щане, издържат по няколко дни и са много подходящи за път.
Рецептата търпи вариации, може да се приготви с всякакво
брашно или смес от брашна. Или да се направят безглутено-
ви с оризово или елдено брашно.
РЪЖЕНО-ОВЕСЕНИ БИСКВИТКИ (за около 10-15 бр.)

• 40 г смлени овесени ядки
• 40 г ръжено брашно (не пълнозърнесто)
• няколко капки рапично олио (био студенопресовано)
• 1 малка до средна ябълка (или банан + малко вода)
Почиствам и пасирам ябълката. Смесвам с брашната и
олиото. Тестото трябва да не е много течно, но да не е
и твърдо. Става доста лепкаво. Напълвам в шприц и оф
ормям бисквитки като пръчици, дебели колкото един
пръст, да са удобни за хващане в бебешката ръчичка. Пека

на предварително загрята фурна на 180°, на горен и долен
реотан, върху хартия за печене.
Татяна, майка на Магдалена, 6 г. и Лидия, 3 г.

Още интересни рецепти може да намерите и в блога й:
Ир8://1агаНапка. \vordpress. сот/
/ |
ВАРИАЦИИ СЪС ЗЕЛЕНЧУЦИ
ПЕЧЕНИ КАРТОФИ И МОРКОВИ НА ФУРНА

• 5-6 средно големи картофи (около 1 /2 кг)
• 5-6 средно големи моркови (около 1 /2 кг)
• 2-3 с. л. зехтин Extra Virgin
Обелете картофите и морковите и нарежете картофите
на дълги резенчета с дебелина около 3 см., а морковите
разделете на половинки или четвъртинки според раз
мера. Поставете нарязаните картофи и моркови в купа,
добавете малко зехтин и разбъркайте добре. Разстеле
те върху покрита с хартия за печене тавичка и добавете
малко вода на дъното.
Пекат се в предварително загрята на 200° фурна около
40 минути.
ПЕЧЕНИ БРОКОЛИ
Приятна вариация на варените броколи, стават и малко
по-сладки на вкус.
• 1 глава броколи (около 1 /2 кг)
• 3-4 с. л. настъргано сирене пармезан за поръсване (по ж е
лание)
Броколите се измиват и се разделят на малки розички
(около 3-4 см.). Поставете розичките в дълбока купа, до-

бавете зехтина и разбъркайте докато са добре омазнени.
Запичат се в предварително загрята на 180° фурна, в по
крита с хартия тавичка за около 15-20 мин., като се раз
бъркват от време на време. По желание може да поръсите
с пармезан, когато са готови.
ТИКВИЧКИ, ПАТЛАДЖАН, КАРТОФ И ДОМАТИ НА ФУРНА

• 1-2 тиквички
• 1-2 патладжана
• 2-3 картофа
• 2-3 домата
• кашкавал за поръсване (по желание)
Патладжаните, тиквичките и доматите се измиват и по
чистват, и се нарязват на кръгчета с дебелина около 0,5
см. Патладжаните се поръсват със сол и се оставят да се
отцедят. Отделя се водата и се подсушават. Картофите
се обелват и се нарязват на малко по-тънки кръгчета. В
застлана с хартия за печене тавичка се нареждат зелен
чуците керемидообразно в кръг или на редички, според
формата на тавата, като се редуват един след друг. По
ръсва се със зехтин.
Пекат се около 30 мин., в предварително загрята на 200°
фурна. Когато са готови, се поръсват по желание с кашка
вал и се запичат още малко, докато се разтопи.
ЗЕЛЕНЧУЦИ В ПЛИК
• 1 тиквичка
• 2 моркова
• 2 картофа
• зехтин Extra Virgin или масло (по желание)
• плик за печене

Зеленчуците в плик на фурна стават особено вкусни и са
лесни за приготвяне. Това е и удобен начин да ги сготви
те отделно, докато приготвяте нещо друго. Може да до
бавите и други зеленчуци по ваш избор - броколи, чуш
ка, пащърнак, червено цвекло или дори парче пилешко
месо, или филе от риба.
Обелете или почистете зеленчуците, нарежете ги на под
ходящи за хващане парчета и евентуално овкусете със
зехтина или маслото. Сложете ги в плик за печене, затво
рете плика и го поставете в тавичка и запечете в предва
рително загрята на 200° фурна около 30-40 минути.
„ПРЪЧИЦИ" ОТ МОРКОВИ,
ТИКВИЧКИ И ПЪЩЪРНАК И ЯЙЦА
• 1 /2 ч. ч. настъргана зелена тиквичка
• 1 /2 ч. ч. настърган морков
• 1 /2 ч. ч. настърган пащърнак
• 2 стръка ситно нарязан зелен лук
• 3 яйца (или само жълтъка)
• 1 /3 ч. ч. едро настърган кашкавал или друго подобно си
рене
• 2 с. л. ситно нарязан магданоз
• 1 с. л. брашно
• зехтин Extra Virgin или масло
Тиквичките, морковът, пащ ърнакът и лукът се задуша
ват в малко зехтин докато омекнат. Оставят се да из
стинат около 10 минути. Разбиват се яйцата в дълбока
купа и се добавят изстиналите зеленчуци, кашкавалът,
магданозът и брашното. Получената смес се разстила
на равномерен пласт с дебелина около 2-3 см. в покрита
с намазана с масло хартия за печене в подходяща мал
ка тавичка. Притиснете сместа плътно, за да се получат
хомогенни и „здрави" пръчици. Ако в сместа остане въз

дух, пръчиците ще ее чупят лесно. Пече се около 12 мин.
в предварително загрята на 180° фурна, оставя се да се
охлади около 10 мин., вади се от тавичката и се нарязва
на правоъгълни „пръчици".
Може да замените някои от зеленчуците и с картоф, сла
дък картоф или ряпа.
ОГРЕТЕН ОТ ТИКВИЧКИ
• 1 голяма тиквичка
• 80 г безсолна извара (приготвя се лесно и вкъщи!)
• 2 жълтъка
• 2 с. л. брашно от нахут (може да се замени и с друг тип
брашно)
• 1 с. л. зехтин Extra Virgin
Тиквичката се обелва и настъргва на едро. Добавят се ос
таналите продукти и сместа се разбърква добре. Разпре
деля се в покрита с хартия за печене подходяща малка
тавичка на пласт с дебелина около 1,5 см. Пече се до зла
тисто в предварително загрята на 180° фурна.
РЬОЩИ ОТ КАРТОФИ
» 4-5 картофа
• 3-4 с. л. зехтин екстра върджин
Картофите се настъргват на едро ренде. В тиган с неза-
лепващо покритие се сгорещява леко зехтинът и след
това се разстилат настърганите картофи на равномерен
пласт. Запича се от двете страни, на не много силен огън,
докато коричката стане хрупкава. Картофите по средата
остават мекички.
Сместа може да се направи и на по-малки плоски „кюф
тета" и по желание да се добави и кашкавал или друг
зеленчук.

РОДОПСКИ ПАТАТНИК
• 1 кг картофи
• 200 г обезсолено сирене
• 1 глава лук
• 2 яйца
• 50 г краве маслопо желание 2 бр. домашни или готови
(пълнозърнести) кори за баница (не от най-тънките)
Предварително обелените картофи се настъргват на рен
де и се оцеждат от сока. Добавят се яйцата, сиренето и
настърганият кромид лук.
Част от маслото се разтапя на дъното на подходяща по
големина тавичка и отгоре се поставя кората за баница,
така, че краищата да излизат, за да може с тях после да
се завие горната кора. Изсипва се плънката и се разсти
ла равномерно на пласт около 2,5 см. Отгоре се поставя и
втората кора и се запечатват краищата.
Пататникът се пече в предварително загрята на 180°
фурна до златист цвят. Когато е готов от едната страна,
се обръща, намазва се отново с масло и се допича отново
до златисто.
Може да се изпече и в тиган или в тавичка, върху хартия
за печене, във вариант, без да се ползват кори за бани
ца. Подправките, които обикновено се добавят, са пресен
джоджен и черен пипер.
МИНИ ПИЦИ ОТ КАРФИОЛ

• 1 глава карфиол (около 750 г)
• 1 ч. ч. настъргано сирене моцарела
• 100 г фино смлени бадеми
• 2 яйца (или само жълтъка)
• 3-4 нарязани на кръгчета или смлени домати за гарниране
• фино нарязани чушки, патладжан, обезкостени маслини и
други гарнитури по избор

• зехтин Extra Virgin
• евентуално риган и пресен босилек
Измийте карфиола, отстранете кочана и разделете на ро-
зички. Настържете на едро ренде или смелете в блендер
на зрънца с големината на ориз. Задушете с малко вода
докато омекне и изцедете добре. В дълбока купа раз
бъркайте карфиола с яйцата, фино смлените бадеми и
1/3 от настърганата моцарела. Оформете от получената
смес мини пици, поставете ги върху покрита с намазне-
на хартия за печене тавичка и запечете до златист цвят
в предварително загрята на 200° фурна (около 20 мин.).
Извадете от фурната, гарнирайте с кръгчетата домати
или доматеното пюре, риган (по желание), настърганата
моцарела и другите избрани съставки. Запечете още 5-7
мин., докато моцарелата се разтопи. Добавете върху вся
ка мини пица малко зехтин, парченце пресен босилек (по
желание) и сервирайте!
Смлян, по посочения начин в рецептата, карфиол може да
ползвате и като „ориз" в различни комбинации с подхо
дящи зеленчуци.
БЪРЗИ МИНИ ПИЦИ С ХЛЯБ

• 2-3 филийки стар хляб
• 1-2 домата
• 100 г моцарела
• риган и босилек (по желание)
Нарежете дом атите и моцарелата на тънки около 0,5
см. кръгчета. Поставете филийките хляб в тавичка,
покрита с хартия за печене. Покрийте всяка филийка
с 1-2 кръгчета моцарела и после с 1-2 кръгчета домат
(според големината им). Запечете за няколко минути
само с включен горен реотан на фурната, като постави

те тавичката на най-горното ниво. Когато моцарелата
се разтопи, извадете и гарнирайте с малко зехтин и ри
гана и босилека.
МИНИ ПАРМИДЖАНА
С ПАТЛАДЖАН
• 1 голям патладжан
• 1/2 чаша смлени домати
• 100 г моцарела
• 2 с. л. пармиджано (евентуално кашкавал)
• 1 ч. ч. галета
• босилек (по желание)
Патладжанът се измива и се нарязва на кръгчета с дебе
лина около 1 см. Поръсва се със сол и се оставя да се отре
ди, отделя се водата и се подсушава. Моцарелата също се
нарязва на тънки кръгчета, а пармиджаното се настъргва
на ситно ренде. Филийките патладжан се овалват в галета
и се подреждат в подходяща тавичка, покрита с намазне-
на хартия за печене. Поръсват се леко със зехтин и се за
личат около 10-15 мин. в предварително загрята на 200°
фурна. Изваждат се и върху всяко кръгче се разпределя
равномерно около 1 с. л. от смлените домати с босилека,
поставя се парче моцарела и се поръсва с пармиджано и
зехтин. Връщат се във фурната за още 5-10 мин. докато се
запече и разтопи и сиренето.
С добавянето на малко мазнина не само увеличавате
енергийната стойност на зеленчуците, но и помагате за
по-доброто усвояване на мастноразтворимите витами
ни, които се съдържат в някои от тях.

КЮФТЕНЦА, КРОКЕТИ И ДРУГИ МИНИ ХАПКИ
СПАНАЧЕНИ КЮФТЕНЦА
• 500 г пресен спанак (или около 1 шепа замразен)
• 1-2 дребни картофа
• 1-2 моркова
• 1 яйце (по желание)
• стрък зелен лук
• няколко капки зехтин Extra Virgin
• 1 с. л. брашно или смлени овесени ядки за сгъстяване (по
избор)
Картофите и морковите се сваряват и се намачкват с ви
лица. Спанакът се задушава с малко вода и се добавя към
сместа, следват яйцето, зелените подправки, зехтинът
и всичко се разбърква добре. Добавя се и брашното или
смлените овесени ядки за сгъстяване, при нужда. С лъж и
ца се оформят кюфтенца, нареждат се в покрита с хартия
за печене тавичка и се пекат в предварително загрята до
180° фурна около 20 минути.
ВКУСНИ ХАПКИ
С КАРФИОЛ
• 2 ч. ч. розички от карфиол
• 1 /4 ч. ч. нарязана на парченца чушка
• малко ситно накълцан лук
• 1 яйце
• 1 /4 ч. ч. галета
• 1 /2 ч. ч. настърган кашкавал или друго сирене
Розичките карфиол се сваряват 5-10 мин., колкото да
омекнат. Нарязват се на малки парченца, смесват се с ос
таналите съставки и от сместа се оформят удобни за хва-

щане в малки ръчички „хапки“. Пекат се около 25 мин. в
предварително загрята до 200° фурна върху намазнена
хартия за печене.
НАХУТЕНИ ТОПЧЕНЦА
• 200 г сварен нахут
• 1 сварен картоф
• 100 г сварени моркови, тиквички или друг останал ви зе
ленчук
• 1 яйце (или само жълтъка)
• галета или фини овесени ядки
Смачкайте сварения картоф и зеленчуците с вилица и до
бавете яйцето. Получената смес смелете в блендер, заед
но с нахута. Оформете топченца, оваляйте ги в галета или
овесените ядки и ги подредете в покрита с хартия за пе
чене тавичка. Запечете в предварително загрята на 180°
фурна около 20 минути. По желание може да сервирате с
кисело мляко.
БОБЕНИ КРОКЕТИ С РИБА ТОН

• 250 г добре сварен боб
• 100 г стар хляб
• 80 г риба тон от консерва (1 малка кутийка)
• галета
• малко вода или оризово (ядково) мляко за накисване на
хляба
Надробете хляба в съд с малко вода и го оставете да омек
не напълно. Изстискайте го добре и смелете в блендер за
едно с боба, рибата тон (без олиото) и яйцето. Добавете
галета, за да получите смес, подходяща за оформяне на

кръгли крокети. Готовите крокети подредете в тавичка,
покрита с хартия за печене. Запечете в предварително за
грята на 190° фурна 15-20 минути.
КЮФТЕНЦА С ХЛЯБ И ЛЕЩА

• 250 г сварена леща
• 3-4 филийки стар хляб
• стрък пресен лук
• малко настърган кашкавал (по желание)
• малко вода или оризово (ядково) мляко за накисване на
хляба
Накиснете хляба докато омекне и го изтискайте добре.
Смелете с блендер лещата и останалите съставки и доба
вете хляба. Оформете кръгли кюфтенца с мокри ръце и ги
подредете в тавичка, покрита с хартия за печене. Запече
те в предварително загрята на 200° фурна 20-25 минути.
Кюфтенцата може и да сварите като ги добавите към ос
таналата леща, която готвите.
ХАПКИ ОТ ТИКВИЧКА, КАРТОФ И ИЗВАРА

• 1 голяма тиквичка
• 1 голям картоф
• 100 г безсолна извара
• меката част от 1-2 филийки хляб от предния ден
• малко настърган кашкавал (по желание)
• 1 яйце (по желание или само жълтъка)
• 2 с. л. галета (ако добавяте яйце)
Обелете картофа и почистете тиквичката. Нарежете на
малки кубчета и сварете на пара. Смелете топлите сва
рени зеленчуци с блендер. В подходяща купа надробете

хляба на трохи и добавете върху него още топлата смес,
изварата и евентуално кашкавала. Добавете още малко
хляб, ако е нужно.
Ако желаете да добавите и яйце, ще ви е необходима и
галетата, която ще сгъсти допълнително сместа.
Оформете хапките като с лъжица ги поставяте направо в
тавичка, покрита с хартия за печене. При варианта с яйце,
може да ги оформите и с ръце. Запечете в предварително
загрята на 180° фурна 25 минути.
БОБЕНИ КЮФТЕТА С ТИКВИЧКА

• 220 г добре сварен боб
• 200 г тиквички (две средно големи)
• 40 г хляб (без кората)
• 2 с. л. галета + количество за овалване на кюфтенцата
• 40 г настърган кашкавал или друго сирене
• босилек (по желание)
Измийте и почистете тиквичките и настържете на едро
ренде. Оставете ги да се изцедят добре в гевгир, прити
снати с чинийка. Смелете в блендер боба с меката част от
хляба, яйцето, кашкавала и босилека. Добавете към сме
ста и добре отредените тиквички и разбъркайте добре.
Оформете малки кюфтенца, оваляйте в галета и ги под
редете в тавичка, покрита с хартия за печене. Запечете в
предварително загрята на 180° фурна около 20 минути.
ПАЙ С ЛЕЩА
• 225 г сварена леща
• Около 450 мл. вода за сваряване на лещата
• 1 малка глава лук
• 100 г настъргано сирене или кашкавал

• галета - слагат се за сгъстяване
Лещата се сварява на слаб огън докато омекне и попие
водата. Лукът се нарязва на ситно и се задушава в малко
зехтин. Добавя се към сварената леща, заедно с остана
лите съставки. Всичко се разбърква добре, изсипва се в
тавичка на не много тънък пласт и се запича в предвари
телно загрята фурна на 180° за около 30 минути.
Оставя се да изстине и се нарязва на подходящи и удобни
за ядене парченца.
КАЧАМАЧЕНИ ПАЛАЧИНКИ С ЧУШКА

• 50-60 г био царевичен грис
• 1 ч. ч. вода
• 4-5 едри печени червени чушки
• 1-2 стръка зелен лук
• копър/ магданоз
• по желание - 1 яйце, масло
• 2-3 с. л. брашно (за сгъстяване)
Царевичният грис се сварява с водата на много гъста
каша, по желание се добавя парченце масло. Чушките
и зеленият лук се накълцват на ситно и се добавят към
кашата заедно с копъра/магданоза. Ако желаете, сложе
те и яйце. Разбърква се добре, прибавя се брашното, ако
сместа е много рядка. Получава се смес, по-гъста от тази
за палачинки. Може да се оформят кръгове в тава и да се
пече във фурна на 180° около 20 мин. или да се опекат
малки палачинки в тиган с незалепващо покритие.
РУЛЦА ОТ РИБА
• 3 филета бяла риба
• 2-3 средни моркова

• 1-2 стръка пресен лук или половин глава кромид
• 1 яйце
• галета
• магданоз/зелени подправки (по желание)
Ф илетата се почистват и се смилат в блендер на кайма,
добавят се настърганите на едро и леко задушени мор
ков и лук, магданозът, ж ълтъкът и 2-3 с. л, галета. Сме
ста се разбърква добре, оформят се рулца и се нареждат
в тавичка, върху хартия за печене. Намазват се с разби
тия белтък и се поръсват с галета. Пекат се в предвари
телно загрята до 200° фурна до зачервяване - около 20
минути.
КРОКЕТИ ОТ
ДВА ВИДА РИБА
• 250 г филе от сьомга
• 250 г филе от бяла риба или друга подходяща риба
• 200 г моркови
• 100 г стар хляб
• 1 сварен картоф
• галета (за овалване)
• шепа магданоз
Задушете филетата от риба на пара около 10 минути. Сва
рете морковите и картофа. Накиснете хляба в малко вода
или оризово мляко. Смелете в блендер до едра консистен-
ция филетата, морковите, картофа, накиснатия и отцеден
хляб и магданоза. Оформете крокети и оваляйте в галета.
Подредете ги в тавичка, върху хартия за печене и овкусе-
те всяко едно с няколко капки зехтин. Запечете в предва
рително загрята до 180° фурна за около 20 мин., като об
ръщате крокетите от време на време, за да се запекат от
всички страни.

Може и сами да измисляте свои комбинации за кюфтен-
ца, топченца, крокети... За да не стават ронливи, в сме
ста слепващо действие имат варен картоф, яйце/жъл-
тък, разварен ориз, овесени ядки или кашкавал.
Друг начин да предлагате различни комбинации от
зеленчуци и месо или риба е и като плънка на мини
банички.
ВКУСНИ ЗАКУСКИ
ЛЕСНИ БАНАНОВИ БИСКВИТИ

• 2 много узрели банана
• 100 г накиснати овесени ядки
• по желание стафиди или друг сушен плод (следете в суше
ните плодове да няма добавена захар или консерванти)
Обелете бананите, намачкайте с вилица и добавете пред
варително накиснатите овесени ядки. От получената
смес оформете с лъжица бисквитки като ги поставяте
върху покрита с хартия за печене тавичка. Пекат се в
предварително загрята на 200° фурна около 15 мин. или
докато крайчетата леко покафенеят.
БЪРЗИ МЪФИНИ С ЯГОДА И БАНАН

• 2 яйца
• 1 узрял банан
• 50 г ягоди
Разбийте яйцата в купа, добавете смачканите ягоди и ба
нана и разбъркайте добре. Разпределете сместа във фор-

ма за мини мъфини и изпечете в предварително загрята
на 190° фурна около 12-15 минути.
БАНАНОВИ ПАЛАЧИНКИ С ОВЕСЕНИ ЯДКИ

• 1/2 ч. ч. овесени ядки
• 1 яйце
• 1 добре узрял банан
• малко мазнина за печенето
Смелете много фино овесените ядки в блендер или кафе
мелачка. Добавете яйцето и смачкания банан и разбър
кайте добре. Ако сместа се получи по-гъста, може да до
бавите малко вода. Изпечете с малко мазнина в тиган с
незалепващо покритие.
БИСКВИТКИ С ЯБЪЛКА
• 1 /2 ч. ч. оризово брашно
• 1 /2 ч. ч. пшенично брашно
• 1 настъргана ябълка със сока и малко вода
Смесват се съставките и с полученото тесто се оформят
бисквитки. Пекат се в тавичка, покрита с хартия за пече
не, в предварително загрята на 170° фурна около 20 мин.,
докато станат леко златисти. Печете бисквитките до зла
тисто, а не докато покафенеят, така ще останат по-меки
когато изстинат.
ОВЕСЕНИ БИСКВИТКИ С ПЛОДОВЕ

• 1 банан
• 1/2 ч. ч. настъргани или нарязани на малки парчета плодове
• 1 яйце
• 1 /2 ч. ч. овесени ядки

Смесете добре всички съставки и от тестото оформе
те бисквитки във форма, която ви харесва и е удобна за
хващане. Печете в тавичка, покрита с хартия за печене, в
предварително загрята на 180° фурна около 20 мин., до-
като станат леко златисти.
ПАЛАЧИНКИ С БАНАН И КИНОА

• 220 г киноа
• 125 мл. вода
• 2 с. л. растително олио по избор + олио за запичането
• 1 яйце
• 2 узрели банана
Киноата се накисва от предната вечер в около 500 мл.
вода. На следващата сутрин се изцежда в цедка или гев-
гир и се измива добре с течаща вода. Слага се в блендер
със 125 мл. вода и се смила до съвсем гладка консистен
ция. Добавят се мазнината, яйцата и бананите и всичко се
смила отново. Палачинките се изпичат в леко намазнен
тиган с незалепващо покритие до златист цвят. Може да
ги сервирате с плод или кисело мляко.
„ЕНЕРГИЙНИ“ ТОПЧЕНЦА
• 20 меки фурми, обезкостени
• 2 с. л. кокосово масло
• 2 с. л. кокосови стърготини
• 2 с. л. рожков
• 1 с. л. спирулина (може да се замени с 1 с. л. от другите със
тавки)
Фурмите се смилат с блендер, добавят се другите състав
ки и сместа се оставя да почине в хладилника за 10-15
минути.

С ръце се оформят 15-20 топченца и се овалват в кокосо
ви стърготини, ситно смлени бадеми или рожков.
БИСКВИТКИ С ЦАРЕВИЧНО БРАШНО,

АВОКАДО И БАНАН
• 1 узряло авокадо
• 1 узрял банан
• 1 ч. л. зехтин
• 3-4 с. л. царевично или друго брашно (може и овесени
ядки)
Бананът се смачква, прибавя се авокадото, мазнината и
брашното. Замесва се не много твърдо тесто, оформят се
бисквитки и се пекат в тавичка, покрита с хартия за пече
не, в предварително загрята на 180° фурна около 20 мин.,
докато станат златисти.
ВКУСНИ ТОПЧЕНЦА
ЗА ЗАКУСКА
• 1 ч. ч. смлени овесени ядки
• 1 /2 ч. ч. смлени бадеми (орехи, лешници или сусамов та
хан)
• 1 /2 ч. ч. сушени кайсии (стафиди, сливи, смокини)
• 1 с. л. лимонов сок
• 2 с. л. олио
• 1 /2 настъргана ябълка
Всичко се смесва в блендер, докато стане гъсто лепкаво
тесто. Оформят се топчета и се оставят да починат за ня
колко часа, за да омекнат овесените ядки. Може да доба
вите малко повече от някоя течна съставка, ако сместа е
прекалено трошлива или да ги изсушите за 1-2 мин. във
фурната, ако станат много меки

ЗЕЛЕНЧУКОВИ МЪФИНИ
• 100 г настъргана тиквичка
• 100 г настърган сладък картоф или морков
• 100 г настърган кашкавал
• 5-6 с. л. пълнозърнести галета
• 1 с. л. брашно
• 1 ч. л. бакпулвер
• 2 с. л. вода
Задушете зеленчуците в малко вода докато омекнат и ги
изцедете леко. В купа разбъркайте добре всички състав
ки. Трябва да получите не много гъста смес. Разпределе
те я в намазани с мазнина формички за мини мъфини и
изпечете в предварително загрята до 180° фурна около
20 мин., докато станат златисти.
ДОМАШНИ ГРИЗИНИ
• 200 мл. хладка вода
• 350 г брашно (може да се ползва и микс от грахам, царе
вично, пълнозърнесто и бяло брашно)
• 3 /4 ч. л. сол (по желание)
• 1 /2 ч. л. захар (по желание)
• 1 ч. л. семе от копър
• 2 с. л. сусам
• 1 ч. л. маково семе
• 1 ч. л. суха мая (1 пакетче)
• може да се добавят и нарязани маслини
Брашното, подправките, маята и захарта се смесват. При
бавят се разбърканите вода и зехтин и се посолява (по
желание). Всичко се разбърква и се замесва меко и елас
тично тесто (ако тестото стане твърдо, може да се добави

малко вода). Оставя се да втаса на стайна температура,
покрито с фолио или кърпа, за около 1-1% часа.
Втасалото тесто се разделя на две равни части. От всяка
част се нарязват 16-18 тънки ивици. С издърпване се из
тъняват и се нареждат в тавичка, покрита с хартия за пе
чене. Изпичат се в предварително загрята на 180° фурна,
около 20 минути.
Може да замените яйцето в рецептите със следните ал
тернативи:
1 ч. л. смляно ленено семе + 3 с.л. вода = 1 яйце
1 с. л. смлени семена от чиа +1/3 ч. ч. вода = 1 яйце
1 с. л. агар-агар + 1 с.л. вода = 1 яйце
1/2 пасиран банан = 1 яйце
1/4 ч. ч. ябълково пюре без захар = 1 яйце

ПОСЛЕСЛОВ
Избрах да оставя за край на тази книга разказът за на

шето захранване, защото от всички публикувани в нея, той е
този, от чието начало са минали най-много години.
Ще започна с първия голям урок, който получихме още
в самото начало на ЗВБ, а именно, че всяко бебе е различно!
Все още помня деня, в който въоръжени с фотоапарат,
предложихме парче сварен морков на нашите две дъщери и
се приготвихме да запечатаме този велик за всички ни мо
мент. Бебетата явно бяха на съвсем различно мнение - една
та веднага поднесе моркова към устата си и започна да пра
ви опити да го дъвче, а другата просто го държеше в ръка,
гледаше ни и се усмихваше. Като втори зеленчук предло
жихме броколи и докато едното бебе успя съвсем успешно
да си отхапе и дори да преглътне, другото сякаш отново не
знаеше какво да прави. Отне й доста повече време докато,
може би повлияна от нашия и от примера на сестричката си,
и тя започна постепенно да поднася нещата към устата си и
да ги опитва. И до днес характерите им си остават различни
- едната е по-любопитна и по-динамична, другата - сякаш
по-плаха и по-спокойна.
От момента, в който бебетата осъзнаха как могат да се
хранят сами, толкова страшното захранване се превърна
един съвсем лесен и естествен процес. Наложи се единстве
но да изместим вечерята в малко по-ранен час, за да се съо
бразим с тях, но пък успявахме да се храним всички заедно.
И най-вече спокойно! В началото бебетата се цапаха малко
повече, но пък спестеното време и двете доволни деца ком
пенсираха изцяло усилието от почистването.

Всеки път на поредната консултация педиатърката ми
показваше и с красноречиви жестове как трябва да ги кър
мя и след това да им предлагам да се хранят сами с най-раз
нообразни неща, без да се притеснявам много. Никога не ме
е питала, нито за количествата храна, която приемат, нито
какво точно и в какъв ред предлагам. За нея беше важно, че
децата растат и се развиват добре и продължавам да ги кър
мя. В Холандия като цяло подходът към захранването е съв
сем спокоен, предоставя се информация за това кои храни и
продукти не е добре да се дават на малките деца и изборът за
всичко останало зависи изцяло от родителите.
Може би подобна „отговорност“ изглежда малко трудна
за възприемане в началото, но всъщност осигурява много
повече спокойствие и най-вече възможност да се довериш
на собствените си преценки, следвайки детето си. И това е
вторият важен урок, който научих и благодарение на ЗВБ.
Особено интересно беше първото ни гостуване в Бълга
рия с 9-месечните тогава бебета. Още стюардесите в самоле
та се учудиха, че за тях не трябва специална храна. Голяма
беше изненадата и на близки и познати при вида на две тол
кова малки деца, които се хранят сами без проблем. Особена
атракция бяхме в магазина на село, където продавачката при
всяко наше посещение предлагаше крайче хляб на бебетата,
за да може да видят всички присъстващи как добре се спра
вят с парченца храна!
Храненето стана още по-лесно след годинката, когато д ъ
щерите ни започнаха да си служат по-добре и с приборите.
Особено забавни бяха моментите, в които се опитваха да си
„откраднат“ нещо една от друга или когато едната щедро ре
шаваше да нахрани сестра си с парченце храна или с лъжич
ката. А когато пораснаха още малко, с удоволствие щъкаха из
кухнята около мен или баща си, докато приготвяме храната.
Обичаха да опитват от всичко и най-вече да помагат!
Не знам дали защото вкъщи готвим вкусно (особено тат-
кото!), но децата ни никога не са отказвали храна и винаги
са се хранили с желание и удоволствие. Всяка има, разбира

се, свои вкусове и предпочитания, свой маниер на хранене и
следва своите индивидуални нужди в количествата. Но това
не пречи и двете да имат завиден апетит!
Днес, вече почти 10-годишни, дъщ ерите ни вече и съвсем
съзнателно правят своите избори дори се грижат за хране
нето си. Следят дали са яли плодове и зеленчуци всеки ден,
участват активно в избора на менюто вкъщи и разглеждат
с интерес съдържанието на етикетите на продуктите, които
купуваме. Заслуга за това, в последните години, има и учили
щето. В Испания, където живеем в момента, още в началните
класове децата се запознават с основите на здравословното
хранене - главните групи храни, работата на храносмилател
ната система, колко е важно за здравето ни това, с което се
храним, как да се четат етикетите...
И мисля, че това е третият голям урок, който получиха и
те самите, благодарение и на ЗВБ.
А основата беше поставена вкъщи, в онези първи мо
менти, в които децата ни поднасяха с несигурните си р ъ
чички и с любопитство, първите парченца истинска храна
към устата си...
Един незабравим етап от това вече дълго приключение
беше и написването на тази книга. Надявам се след прочита
нето й да сте намерили един добър приятел, който ще бъде
до вас във вашето собствено и уникално захранване, водено
от бебето!

ПРИЛОЖЕНИЯ
ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ ЗА
БЕЗОПАСНО ПРИГОТВЯНЕ И КОНСУМАЦИЯ
НА ХРАНИТЕ
При хранене:
• Измивайте ръцете си преди и след приготвяне на хра
ната, след боравене със сурови храни, преди да докос
вате готова за консумиране храна. Ръцете трябва да се
мият по-често, ако има вирусни настинки или стомаш
ни неразположения в семейството.
• Измивайте ръцете на бебето с вода и мек сапун преди
всяко хранене и след това. Препоръчително е всички
членове на семейството да измиват ръцете си, преди
да седнат на масата.
При приготвяне на храните:

• Поддържайте чисти всички повърхности и прибори в
кухнята, често сменяйте гъбите за миене на съдове и
кухненските кърпи.
• Избягвайте контакт между сурови и готови за консума
ция храни при тяхната обработка и съхранение.
• Режете различните видове сурови храни и храните, го
тови за консумация отделно, по възможност на различ
ни дъски.
• Измивайте с гореща вода и сапун дъските за рязане на
храни и ножовете след рязане на сурово месо и риба,

преди да режете с тях други сурови храни или готови за
консумация продукти.
Съхранение на храните:
• Следете срока на годност на храните и ги съхранявайте
според указанията на производителя.
• Съхранявайте суровите меса и риба в хладилника, до
бре опаковани или в затворени кутии, за да избегнете
възможно попадане на изтекли от тях сокове в готови
за консумация храни.
• Съхранявайте храните в хладилника опаковани, в за
творени кутии или покрити.
• Съхранявайте вече сготвената храна при температура
над 60°С до нейното сервиране. Храната за по-късна кон
сумация трябва да се изстуди бързо и да се постави в хла
дилник. Това важи с особена сила за ястия от месо, риба
яйца и ориз, които може да съдържат микроорганизми,
които се размножават бързо на стайна температура.
При готвене:
• Измивайте добре плодовете и зеленчуците преди го
твене и отстранявайте всички части, които са увредени
или загнили. Изплакнете месото, рибата и ориза, преди
да ги използвате.
• Не размразявайте месо и риба на стайна температура.
По-добре е размразяването да става в хладилник.
• Термичната обработка на животинските продукти
(месо, птици, риба, яйца) трябва да е достатъчно про
дължителна при температура над 70°С, за да се унищо
жат микроорганизмите във вътрешността им.
При консумация:
• За предпочитане е да консумирате храните колкото
се може по-скоро след като са сготвени. Съхранявай-

те вече сготвената храна при температура над 60°С до
нейното сервиране.
• Сготвените и охладени ястия не трябва да се затоплят
отново повече от един път.
• Загрявайте сготвената храна преди консумация при
температура не по-ниска от 70°С, за да се унищожат
размножилите се микроорганизми по време на съхра
нението.
• Не предлагайте на бебето при следващо хранене, пар
ченца храна, които вече е докосвало или опитвало.
ПОЛЕЗНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ:
Захранване, водено от бебето

www.zabliznacite.wordpress.com - блог „За близнаците"
с богата информация за ЗВБ на български, статии, рецепти
и снимки
www.rapleyweaning.com - сайтът на Джил Рапли и Трей
си Мъркет, на английски
www.babyledweaning.com - един от първите сайтове за
ЗВБ с много полезна информация, рецепти и форум, на ан
глийски
www.borstvoeding.com - сайтът на Стефан Клейнчес, на
холандски, но има преведена информация за ЗВБ и на ан
глийски, френски, унгарски и български.
Фейсбук страници, групи, форуми, YouTube

Захранване, водено от бебето / Baby-led weaning (BLW) -
Bulgaria - Фейсбук страница, на български
Захранване, водено от твоето бебе - ЗВБ или Методът на
Рапли - Фейсбук група, на български

Захранване, водено от бебето - baby-led weaning - теми
във форума www.bg-mamma.com
BLW Baby Yavor - YouTube канал с клипчета от захранва
нето на Явор
Baby Led Weaning.com - Фейсбук страница, на английски
Baby led weaning - Фейсбук страница, на английски
Nutritious Baby-Led Weaning - Фейсбук група, на английски
Надеждна информация за кърменето

www.HIbg.org - официална страница на Ла Лече Лига
- България, част от най-авторитетната международна до
броволна организация за помощ и подкрепа на кърменето.
Може да се свържете с Ла Лече Лига на националния им те
лефон, както и с ЛЛЛ лидер или помощник за кърмене във
вашия район. Ежемесечно се организират лекции, „Бебешко
кафе" и събития, посветени различни теми за кърменето в
цялата страна.
w w w .podkrepazakarm ene.com - Национална асоциация
„Подкрепа за кърмене", доброволна организаия в подкрепа
на кърменето в България. Може да се свържете с НАПК на
националния им телефон или с консултант по кърмене във
вашия район. Организират се ежемесечно и различни съби
тия и лекции на тема кърмене в цялата страна.
www.m issby.wordpress.com - Царството на Бу, блог на
Таня Русева, ICBLC с богата инфрмация за кърменето и раз
лични статии по темата.
www.xedra.wordpress.com - Кърменето като начин на
живот, блог на Христина Янева, ICBLC с много статии и ин
формация, посветени на различни кърмачески теми.
www. къ рм енет о, е и - Кърменето, сайт на Десислава Пе
ева, ICBLC, в който са публикувани различни статии на тема
кърмене.

Кърменето от А до Я - Фейсбук група, на български
www.kelIymom.com - сайт на Кели Бонага, ICBLC, на ан
глийски
www.breastfeedinginc.ca - сайт на д-р Джак Нюман,
ICBLC, информацията е преведена на много езици, включи
телно руски
www.who.int/childgrowth/standards - Таблици на СЗО за
кърмени бебета, на английски, френски, испански, руски език
Рецепти
www.vkuhniata.wordpress.com - В кухнята на моето се
мейство, с много подходящи рецепти и за ЗВБ
www.taralianka.wordpress.com - Блог Таралянка, с ре
цепти и информация за ЗВБ
Захранване водено от бебето - Рецепти - Фейсбук група,
на български
Baby Led Weaning Recipes - Фейсбук страница, на английски
The Baby-led Weaning Cookbook: Over 130 delicious recipes
for the whole family to enjoy, Gill Rapley, Tracey Murkett,
Vermilion, 2010 - книга, на английски
БИБЛИОГРАФИЯ:
Какво е ЗВБ?
Baby-led weaning: transitioning to solid foods atthe baby's own
pace Rapley, Gill, MSc RM, RHV. Community Practitioner84.6(Jun
2011): 20-3.
РАНО/ WHO (2001). PAHO/WHO Guiding principles for
Complementary Feeding of the Breastfed Child, 2003
http://www.rapleyweaning.com/biography.php

ЗВБ - добре забравеното старо захранване
Clara М. Davis and the wisdom of letting children choose
their own diets, Stephen Strauss, CMAJ November 7, 2006 vol.
175 no. 10
Davis CM. Results of the self-selection of diets by young
children. CanMedAssoc 1939
Stevens, Emily E, Thelma E Patrick, and Rita Pickier. "A History
of Infant Feeding.” The Journal of Perinatal Education 18.2 (2009):
32-39. PMC. Web. 31 Oct. 2016
Bentley, Amy, Inventing Baby Food. University of California
Press, 2014
h ttp s://ru.wikipedia.org/wiki/Прикорм
Защо да изберем ЗВБ?

Baby knows best? The impact of weaning style on food
preferences and body mass index in early childhood in a case-
controlled sample. Ellen Townsend, Nicola J Pitchford, BMJ Open
2012;2:e000298 doi:10.1136/bmjopen-2011-000298
A Baby-Led Approach to Eating Solids and Risk of Choking, 6;
Louise J. Fangupo, Anne-Louise M. Heath, Sheila M. Williams, Liz
W. Erickson Williams, Brittany J. Morison, Elizabeth A. Fleming,
Barry J. Taylor, Benjamin J. Wheeler and Rachael W. Taylor,
Pediatrics; DOI: 10.1542/peds.2016-0772
Защо не са нужни пюретата?

Истината за бебешките пюрета - какво има в бурканчета
та https://zabliznacite.w ordpress.com /2013/04/ll/bebeshki-
pureta-istinata/
Българските бебешки пюрета - с какво храним децата
си https://zabliznacite.w ordpress.com /2013/04/22/balgarski-
bebeshki-pureta/

Наредба за изискванията към храните на зърнена основа
и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки
деца. ДВ, бр. 27 от 25 март 2003 г.; в сила от 1 януари 2004 г.;
Постановление № 66 на Министерския съвет от 2003 г.
Long-term consequences of early fruit and vegetable feeding
practices in the United Kingdom, Coulthard HI,Harris G, Emmett
P., Public Health Nutr. 2010 Dec;13(12):2044-51. doi: 10.1017/
S1368980010000790. Epub 2010 Jun
Delayed introduction of lumpy foods to children during the
complementary feeding period affects child’s food acceptance
and feeding at 7 years of age. Coulthard HI..Harris G, Emmett P,
Matern Child Nutr., 2009 Jan;5(l):75-85. doi: 10.1111/j.l740-
8709.2008.00153.x.
Enjoyment of Tactile Play Is Associated with Lower Food
Neophobia in Preschool Children, Helen Coulthard, PhD Dipti
Thakker, Msc, Journal of the academy of Nutrition and Dietetics,
July 2015, Volume 115, Issue 7, Pages 1134-1140
Nutritional content of infant commercial weaning foods in the
UK, Ada L Garcia, Sarah Raza, Alison Parrett, Charlotte M Wright,
Arch Dis Child doi:10.1136/archdischild-2012-303386
Захранването - едно голямо начало,

един малък край
РАНО/ WHO (2001]. PAHO/WHO Guiding principles for
Ст.н.с. д-р Стефка Петрова, дм Ръководител на направ
ление „Храни и хранене", НЦООЗ Национален консултант на
M3 по хранене и диететика Д-р Лалка Рангелова, специалист
по хранене и диететика, лаборатория „Хранене и обществе
но здраве", НЦООЗ, Национален План за действие „Храни и
хранене", Министерство на здравеопазването, Национален
център по опазване на общественото здраве, „Препоръки за
здравословното хранене на кърмачето", 2008

Breastfeeding and the Use of Human Milk, Pediatrics, March
2012, VOLUME 129 / ISSUE 3, From the American Academy of
Pediatrics Policy Statement
Nutrition for healthy term infants, birth to six months:
An overview, Jeffrey N Critch; Canadian Paediatric Society,
Nutrition and Gastroenterology Committee, Paediatr Child Health
2013;18(4):206-7
Infant and young child feeding: standard recommendations
for the European Union, 2006
Smith HA, Becker GE. Early additional food and fluids for
healthy breastfed full-term infants. Cochrane Database of
Systematic Reviews 2016, Issue 8. Art. No.: CD006462. DOI:
10.1002/14651858.CD006462.pub4.
Complementary Feeding: A Position Paper by the European
Society for Paediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition
(ESPGHAN) Committee on Nutrition, Journal of Pediatric
Gastroenterology & Nutrition, January 2017 - Volume 64 - Issue
1 - p 119-132
Кога бебето е готово за захранване?

Naylor AJ, ed. and Morrow A, co-ed. 2001. Developmental
Readiness of Normal Full Term Infants to Progress from Exclusive
Breastfeeding to the Introduction of Complementary Foods:
Reviews of the Relevant Literature Concerning Infant Immunologic,
Gastrointestinal, Oral Motor and Maternal Reproductive and
Lactational Development. Wellstart International and the
LINKAGES Project/Academy for Educational Development,
Washington, D.C.
Is baby ready for solid foods? (What do the experts say?)
http://kellym om .com /
Gill Rapley, Tracey Murkett, Baby-led Weaning: Helping Your
Baby to Love Good Food, Vermillion, 2008

Josef Neu, Gastroenterology and Nutrition, Elsevier Health
Sciences, 2012
Stefan Kleintjes, Introductie van vast voedsel na zes maanden,
Kenniscentrum borstvoeding https://www.borstvoeding.com
Juan Miguel Rodriguez et al., The composition of the gut
microbiota throughout life, with an emphasis on early life, Microb
Ecol Health Dis. 2015; 2 6 :10.3402/mehd.v26.26050.
Toni Harman, Alex Wakeford, The Microbiome Effect: How
Your Baby’s Birth Influences Their Future Health, Pinter & Martin
Ltd. 2016
Illingworth, R. S., Lister, J.. The critical or sensitive period,
with special reference to certain feeding problems in infants and
children. Journal of Pediatrics, 1964, Vol. 65, 839-848
ЗВБ - Защото Всяко Бебе

е различно?
Stefan Kleintjes, Eten voorde kleintjes, vanborsttotboterham ,
Kosmos, 2011
Kenniscentrum Borstvoeding, https://www.borstvoeding.com
Duke University Medical Center. „Breast milk promotes a
different gut flora growth than infant formulas." ScienceDaily.
ScienceDaily, 27 August 2012
Weaning your prem ature baby, Bliss, 8th edition
WHO. Guidelines on optimal feeding of low birth-weight
infants in low- and middle-income countries. Geneva, World
Health Organization; 2011

Какво трябва да знаем,
преди да започнем ЗВБ?
ABM Clinical Protocol #24: Allergic Proctocolitis in the
Exclusively Breastfed Infant, BREASTFEEDING MEDICINE Volume
6, Number 6, 2011
Stefan Kleintj es,Voedselallergiebij zuigelingen, Kenniscentrum
Borstvoeding, https://www.borstvoeding.com /
Perkin, Michael R., Ph.D,, et al. (2016). "Randomized Trial of
Introduction of Allergenic Foods in Breast-Fed Infants.”The New
England Journal of Medicine. Retrieved March 4, 2016
Karen Zeretzke, Allergies and the Breastfeeding Family, NEW
BEGINNINGS, Vol. 15 No. 4, July-August 1998, p. 100
Vriezinga SL, Auricchio R, Bravi E, et al. Randomized feeding
intervention in infants at high risk for celiac disease. N Engl J Med
2014;371:1304-15.
Lionetti E, Castellaneta S, Francavilla R, et al. Introduction of
gluten, HLA status, and the risk of celiac disease in children. N
Engl J Med 2014;371:1295-303.
Jonas F. Ludvigsson, M.D., Ph.D., and Peter H.R. Green, M.D.,
The Missing Environmental Factor in Celiac Disease, N Engl J Med
2014; 371:1341-1343.
Ivarsson A, Persson LA, Nystrom L, et al. Epidemic of coeliac
disease in Swedish children. Acta Paediatr 2000;89:165-71.
Norris JM, Barriga K, Hoffenberg EJ, et al. Risk of celiac disease
autoimmunity and timing of gluten introduction in the diet of
infants at increased risk of disease. JAMA 2005;293:2343-51.
Kasarda DD. Can an Increase in Celiac Disease Be Attributed
to an Increase in the Gluten Content of Wheat as a Consequence
of Wheat Breeding? Journal of Agricultural and Food Chemistry.
2013;61(6): 1155-1159. doi:10.1021/jf305122s.

Moises Velasquez-Manoff, Who Has the Guts for Gluten?, The
New York Times, Feb. 23, 2013
Michael Specter, Against the Grain - Should you go gluten-
free?, The New Yorker, Nov. 3, 2014
Anita Kondrashova, Kirsi Mustalahti, Katri Kaukinen, Hanna
Viskari, Vera Volodicheva, Anna-Maija Haapala, Jorma Ilonen,
Mikael Knip, Markku Maki, Heikki Hyoty, and the EPIVIR Study
Group, Lower economic status and inferior hygienic environment
may protect against celiac disease, Annals Of Medicine Vol. 40, Iss.
3,2008
Moises Velasquez-Manoff, The Myth of Big, Bad Gluten, The
New York Times, July 4, 2015
Louise J. Fangupo, Anne-Louise M. Heath,Sheila M. Williams,
Liz W. Erickson Williams, Brittany J. Morison, Elizabeth A. Fleming,
Barry J. Taylor, Benjamin J. Wheeler, Rachael W. Taylor... Anthony
R Brady et al., A Baby-Led Approach to Eating Solids and Risk of
Choking, Pediatrics October 2016, VOLUME 138 / ISSUE
Complementary Feeding: A Position Paper by the European
Society for Paediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition
(ESPGHAN) Committee on Nutrition, Journal of Pediatric
Gastroenterology & Nutrition, January 2017 - Volume 64 - Issue
1 - p 119-132
Хранене и захранване
Препоръки за здравословно хранене на населението в
България, Министерство на здравеопазването, Национален
център по опазване на общественото здраве, с подкрепата на
Регионалното Бюро на Световната Здравна Организация за
Европа София, 2006

Colours of fruits and vegetables and health, European Food
Information Council
How to choose your culinary oil, European Food Information
Council, 2014
Facts on Fats - The Basics, European Food Information
Council, 2014
Рибен буквар, сайт на WWF, http://riba.w w f.bg/
Eating Fish: What Pregnant Women and Parents Should Know,
http s://w w w .fda.gov/F ood/F oodborneIllnessC ontam inants/
Metals/ucm 39 3070.htm
Детското хранене
РАНО/ WHO [2001). PAHO/WHO Guiding principles for
ESPGHAN Committee on Nutrition Position Paper Iron
requirements of infants and toddlers. J Pediatr Gastroenterol Nutr
2014; 58:119-29
Kelly Bonyata, BS, IBCLC, How much expressed milk will my
baby need? http://kellym om .com /
Carlos Gonzalez, Mi nino no me come, Ediciones Temas de
Hoy, S.A, 2012
Feeding and nutrition of infants and young children Guidelines
for the WHO European region, with emphasis on the former Soviet
countries, WHO Regional Office for Europe, 2003
Daily iron supplementation in infants and children. Geneva:
World Health Organization; 2016
Vitamin and mineral requirements in human nutrition. 2nd
ed. Geneva, Switzerland: World Health Organization and Food and
Agriculture Organization of the United Nations, 2004)

Position of the Academy of Nutrition and Dietetics: Vegetarian
Diets Melina, VesantoCraig, WinstonLevin, Susan et al. Journal of
the Academy of Nutrition and Dietetics, Volume 116, Issue 12,
1970 - 1980, December 2016
Dott.ssa Luciana Baroni, dott.ssa Ilaria Fasan, L'alimentazione
vegan nei bambini - Indicazioni pratiche per lo svezzamento,
дgireOra Edizioni, 2016
Как протича ЗВБ?

Stefan Kleintjes, Eten voor de kleintjes - van borst tot
hoterham, Kosmos, 2011
Kenniscentrum Borstvoeding, https://www.borstvoeding.com
Naylor AJ, ed. and Morrow A, co-ed. 2001. Developmental
Readiness of Normal Full Term Infants to Progress from Exclusive
Breastfeeding to the Introduction of Complementary Foods:
Reviews ofthe Relevant Literature Concerninglnfantlmmunologic,
Gastrointestinal, Oral Motor and Maternal Reproductive and
Lactational Development. Wellstart International and the
LINKAGES Project/Academy for Educational Development,
Washington, D.C.
Fat and Energy Contents of Expressed Human Breast Milk in
Prolonged Lactation Dror Mandel, Ronit Lubetzky, ShaulDollberg,
S h i m o n Barak, Francis B. Mimouni Pediatrics Sep 2005, 116 (3J
e432-e435; DOI: 10.1542/peds.2005-0313

Kelly Bonyata, BS, IBCLC, Immune factors in human milk,
http://kellymom.com
Harnosh M, Dewey KG, Garza C. 1991. Nutrition During
L a c ta tio n . Washington DC: Institute of Medicine, National
A c a d e m y Press

Alvisi, Patrizia et al. “Recommendations on Complementary
Feeding for Healthy, Full-Term Infants.” Italian Journal of Pediatrics
41 (2015]: 36. PMC. Web. 13 Jan. 2017
Cameron SL, Heath LM, Taylor RW. How feasible is Baby
led Weaning as an approach to Infant feeding? A Review of the
evidence. Nutrients. 2012;2:1575-609. doi: 10.3390/nu4111575
Jose M Saavedra and Anne Dattilo, Early Nutrition and Long-
Term Health Mechanisms, Consequences, and Opportunities,
Woodhead Publishing Series in Food Science, Technology and
Nutrition, 2017
Perry LK, Samuelson LK, Burdinie JB. Highchair philosophers:
the impact of seating context-dependent exploration on children's
naming biases. Developmental science. 2014;17(5):757-765
Brown, A. & Lee, M. (2013). An exploration of experiences
of mothers following a baby-led weaning style: developmental
readiness for complementary foods. Maternal & Child Nutrition
9(2), 233-243.
Захранване, водено от бебето -лесно, съвременно, здравословно! 267

МАРИЯ НОРИЕГА
ВОДЕНО ОТ БЕБЕТО -
Българска
Първо издание
Редактор: Галена Георгиева

Предпечат: Милена Панчева
ВДЪХНОВЕНИЯ
Формат: 70/100/16
Печатни коли: 16,75
Печат и подвързия:
АЛИАНС ПРИНТ
Цена: 17.90 лева
За контакти:
гр. София,ул. „Инж. Георги Белов" 56, тел: 0887 554 661
Официален дистрибутор за страната:
www.knijnaborsa.bg

Mariya Noriega - Zahranvane, Vodeno Ot Bebeto - Lesno, Savremenno, Zdravoslovno

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Mariya Noriega - Zahranvane, Vodeno Ot Bebeto - Lesno, Savremenno, Zdravoslovno

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

МАРИЯ НОРИЕГА

Предложената информация е достоверна и основана на посочените

© Мария Нориега - автор

КАКВО Е ЗАХРАНВАНЕ, ВОДЕНО ОТ БЕБЕТО (ЗВБ)? 17

ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕМ ЗВБ? 38

ЗАХРАНВАНЕТО - ЕДНО ГОЛЯМО НАЧАЛО,

ЗВБ - ЗАЩОТО ВСЯКО БЕБЕ Е РАЗЛИЧНО 84

ХРАНЕНЕ И ЗАХРАНВАНЕ 127

ДЕТСКОТО ХРАНЕНЕ 146

ОБЩИ НАСОКИ ЗА НАЧАЛОТО НА ЗАХРАНВАНЕТО 162

СХЕМА ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА БЕБЕТАТА

СЕЗОННИТЕ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ 185

ГОТОВИ ЗА СТАРТА! 190

КАК ПРОТИЧА ЗВБ? 202

ЗВБ ИДЕИ И РЕЦЕПТИ 229

С благодарност към двете ни прекрасни дъщери - на­

С признателност към всички, които направиха въз­

Карлос Гонсалес, испански педиатър,

Възможно ли е захранването да е лесен и приятен

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 9

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 11

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 13

По професия съм журналист, от онези от „старата" шко­

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 15

Захранване, водено от бебето (ЗВБ) е известно на ан­

Основните характеристики на ЗВБ са:

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 17

С основание ЗВБ може да се нарече най- лесното и естест­

Ира, майка на Богдан, 1 г. и 3 м.

ДЖИЛ РАПЛИ И ИСТОРИЯТА НА ЗВБ

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 19

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 21

Елеонора, майка на Даниел на 2 г.

ЗВБ - ДОБРЕ ЗАБРАВЕНОТО

Захранване; водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 23

Разговор с баба Тодорка, родена 1939 г.

Захранване; водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 25

Записано от Симона Стоянова

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 27

ЗАХРАНВАНЕТО В НАЙ-БЛИЗКОТО МИНАЛО

През втората половина на 20-и век ранното въвеж дане

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 29

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 31

През 1939 г. американската изследователка и педиатър

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 33

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 35

Марика, майка наАяна 5 г.и Жара на 7 м.

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 37

Вероятно това е въпрос, с който ще се сблъскат повечето

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 39

Анна, майка на Александър, 11 м.

• Няма да има нужда да приготвяте специални „бе­

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 41

Петя, майка на Виктор, 5 г. и Борис, 8 м.

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 43

Антония, майка на Вивиан, 6 г.

• По-лесно преминаване към общата храна

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 45

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 47

Ива, майка на Матеа, 7 г.

Захранване; водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 49

Би било прекалено нереалистично да представим ЗВБ

Захранване, водено от бебето - лесно, съвременно, здравословно! 51

Цонка, майка на Деяна, 2 г. и 7 м.

С благодарност към двете ни прекрасни дъщери - на

С признателност към всички, които направиха въз

По професия съм журналист, от онези от „старата" шко

Захранване, водено от бебето (ЗВБ) е известно на ан

С основание ЗВБ може да се нарече най- лесното и естест

• Няма да има нужда да приготвяте специални „бе

В първите месеци след раждането на вашето бебе, ве

Американската Академия по Педиатрия „потвържда

О бщ ността на Канадските педиатри изтъква, че „из

Европейският съю з в доклад за препоръките за хране

Между 6-ия и 9-ия месец бебетата развиват все повече уме

Поради същността на ЗВБ е необходимо детето да е дос

Вероятно в месеците след раждането вече сте забеляза

Захранване, водено от бебето не е сложна наука или про

Ако имате съмнения винаги е по-добре да потърсите ле