Чудото Монтесори Елена Тимошенко PDF

1
■ k'U'l 1 'i \ TumoI 1I I'll ICO, 2015

' ■ A(VIU‘U|U1 Т| )(.йд ЕООД, 2015
Чудото Монтесори или учение без мъчение и
Изпитание без оценки, Награди и наказания
ISBN: 97S-V54-8898-62-1
Между нас, навици.............................................. 32
Чувствителност към дребни
родителите,.. предмети................................. 34
Бел ежки за родител ите
Вместо предговор ................. .......... 8 Малката личност ................ 36
Методът на Какво да правите?.....................36
Мария Монтесори .... ......................11 Как да го правите?....................36
"Трите кита" на системата Сензитивни периоди .......... 37
Монтесори ........................ 12
Мария Монтесори (1870-1952) Какво да правите?.....................37
....................................... 13 Как да го правите?....................38
Развитие на речта ............... 38
Какво да правите?.....................38
Глава 1, Детето Как да го правите?....................39
Детето като личност............ 19 Сензорно развитие ............. 40
Попиващ ум ........................ 20 Какво да правите?.....................41
Мозъкът на детето .............. 20 Как да го правите?.......... ..... 41
След шест вече е късно! ...... 22 Двигателно развитие .......... 42
"Прозорци на Какво да правите?.....................42
Възможностите".................. 23 Как да го правите?....................43
('ензитивни периоди.,..,.. ..... 24 Спазваме реда .................... 44
Развитие на речта..................... 25 Какво да правите?.....................44
Ред.................................................... 27 Как да го правите?....................46
Въвеждаме ред............................ 30 Социално възпитание ......... 48
Период на сензорното Какво да правите?.....................49
развитие......................................... 32
Развитие на двигателните Как да го правите?....................49
^lt3Дава: „Лсспеици трейд“ ЕООД, 2015

^ p://w w w.iisci icv I si .com
4 : Чудото Моптесори
1.1. Свободното дете ............. ....51 Не бъдете слуги! .......................78

Свободата като осноВа на Практикуваме у дома..............79
цялото възпитание .............. 51 Самоконтрол ...................... 80
Децата сами се изграждат 53 Госпожа грешка........................ 81
Свобода за движение ... 54 Право на грешка........................ 81
Няколко думи за групите - Какво да правим с
добри и различни ....................... 56 грешката? ............................... 82
Свобода на избор.................. 56 Практикуваме у дома.......... 84
Право на избор........................... 56 Самооценка........................... 85
"За" и "против"........................... J7 Самообучение ....................... 87
Свободата на детето за Самодисциплина .................. 88
избор .............................................. 58 Бел ежки за родител ите
Какво е необходимо на Аз сам!.................................. 89
детето.......................................... 59 Какво да правите?.................... 89
Можем ли да влияем върху
свободата на избор.................. 60 Как да го правите?................... 91
Какво дава свободата на Развиваме самоконтрол...... 92
избор?............................................ 62 Какво да правите?.................... 92
Свобода на мнение ............... 62 Как да го правите?................... 93
Свобода за вземане на Право на грешка ................... 94
решения................................ 63 Какво да правите?.................... 94
Свобода и дисциплина.......... 65 Как да го правите?................... 95
Правила ........................................ 67 Самооценка........................... 96
Бел ежки за родител ите Какво да правите?.................... 96
Въвеждаме правила .............. 69 Как да го правите?................... 97
Какво да правите? ................... 69 Самообучение ....................... 98
Как да го правите? .................. 69 Какво да правите?.................... 98
Определяме граници............. 71 Как да го правите?................... 98
Какво да правите? ................... 71 1.3. Творческото дете ............. 100
Как да го правите? .................. 71
Творчеството ..................... 100
Даваме свобода..................... 72 Обстановката ..................... 102
Какво да правите? ................... 72
Атмосферата ...................... 103
Как да го правите? .................. 73
Кога и как?......................... 104
Свобода и дисциплина.......... 74 Въображение и фантазия. 105
Какво да правите? ................... 74 Видове творчество ............. 107
Как да го правите? ......... .......74 Рисуване ................................... 107
1.2 Самостоятелното дете.... 75 Музика....................................... 109
"Помогни ми да го направя Театрална дейност.............. / 09
сам" ..................................... 75 Децата и възрастните ......... 110
Бел ежки за родител ите
Кога да започнем?.................... 76
Самообслужване................... 76 Творете!............................ 112
Съдържание \ 5
Какво да правите?.................. 112 Монтесори асоциация ...........142

Как да го правите?................. 113 A MS - American Montessori
Процес, а не резултат........ 115 Society ..........................................144
Американско Монтесори
Какво да правите?.................. 116 дружество.................................144
Как да го правите?................. 116 Национални обучаващи
Заедно с теб, а не вместо курсове ..............................146
теб!................................... 117
Какво да правите?.................. 117 2.3. Как обучава? .......................... 148
Как да го правите?................. 117 Принципи па обучението..
148
1.4. Нормализираното дете. 119 Матетика вместо
Децата са други ................ 119 дидактика..................................148
Стадии на нормализация.. 120 Наблюдението е главният
Признаци па нормализацияШ инструмент на педагога ...148
Как става това?..................... 122 Индивидуалност и
Концентрация .......................... 122 интерес.......................................149
Ролята па възрастните ....123 Радост от обучението.........150
Бел ежки за родител ите Без учебни часове!...................151
Внимание към... Липса на забрани ............. 151
вниманието! ..................... 125 Липса на съревнование..........152
Какво да правите?.................. 125 Липса на оценки.......................152
Как да го правите?................. 126 Поощрения и наказания ........154
Работа 6 група.................. 156
Критерии за Моитесори-
групата .......................................157
Глава 2. Наставникът Различната възраст е логика
на природата! ..........................157
2.1. На какво учим? ............... 129 Продължителност на
Преди училището ............. 130 занятията .................................159
Училището ....................... 132 Възрастови граници на
групите .......................................159
Подготвяме детето не за Брой на децата в групата 159
училището, а за живота... 135
2.2. Кой обучава? .................. 137
15ътреишият учител ......... 137
Родителите ....................... 138
Монтесори-учителят......... 138
Намерете десетте разлики139
Особености па Моптесори-
учителя ....................................... 140
Как се става
Монтесори-педагог...........141
A Ml - Association Montessori
Internationale Medicdyuapodna
6 ; Чудото Монтесори
Часове в среда............................................. 181

Монтееори-класа .............. 160 Среда за detf a до 3 години. 182
Среда за деца от 3 до 6
Тристепенен час...................... 161
години...........................................182
Часове по вео/сливост........... 161
Среда и възраст................. 184
Часове по тишина .................. 162
Големи истории....................... 162 месеца...........................................184
Форми на работа............... 163 Среда за деца от 14 месеца до
Резултати от работата.. 164 3 години .......................................185
Бел ежки за родител ите години...........................................186
Обучаваме детето: как? ..166 Среда за деца на 6 и повече
Какво да правите?.................. 166 години...................................189
Как да го правите?................. 167
Традиции и ритуали ......... 169 3.2. Монтесори-материали,.191
Какво да правите?.................. 169
Правила за работа с
материалите...................... 193
Как да го правите?................. 169
Забрани ............................ 170 Къде се произвеждат
Монтесори-материали 194
Какво да правите?.................. 170
Как да го правите?................. 171 3.3. Образователно
Избягваме оценките.......... 171 пространство у дома............... 196
Какво да правите?.................. 172 фина моторика .................. 198
Как да го правите?................. 172
Напрягай си мозъка! ......... 198
Награди и наказания ......... 173 Бел ежки за родител ите
Какво да правите?.................. 173 Интелект и среда .............. 200
Как да го правите?................. 174 Какво да правите?...................200
Да подкрепим детето: Как да го правите?..................201
как? .................................. 175 Фина моторика .................202
45 начина за емоционална Какво да правите?...................203
подкрепа на детето: .... 175 Как да го правите?..................203
Практикум. Занимаваме се у дома 2

У дома ............................ ,.205
Детето и неговото Стаята на детето .................205
обкръжение ................. 178 В банята, в кухнята................205
3. ..................................................1 В двора (на улицата, на
Монтесори-средата .................... 180 вилата).............................. 206
Особености на Монтесори- Навици за
средата ............................ 181 самообслужване................ 206
Зони в образователната
Игри и упражнения ............. 207 материали .................................209
Упражнения с вода................ 208 Грижа за себе си.....................211
Упражнения с насипни Грижа за околната среда .213
Съдържание \ 5
Помагаме в кухнята.............. 216 Вода ............................................ 228
Развиване координация на Въздух......................................... 230
движенията............................. 220 Огън ............................................ 230
Развиване на фината
моторика .................................. 220 Земя............................................. 231
Ръкоделие.................................. 222 Уроци по тишина................... 231
Сензорни упражнения ..........222
Език .............................................224
Вместо заключение..... ................ 233
Математика ...........................226 Речник на термините... ............... 236
Опити и наблюдения.............227
Между нас, родителите...
Вместо предговор
Възпитанието на децата не е трудно.
Ако все още не сте убедени в това, има смисъл да се запоз-
наете с педагогическата система, създадена от доктор Мария
Монтесори.
Да-да, тя е лекар! И каква ирония на съдбата: през целия си
живот тя избягва кариерата на учител и противно на об-
щественото мнение и нравствените устои на онова време става
една от първите жени с диплома на лекар в Италия. Но в
историята Мария Монтесори влиза именно като автор на пе-
дагогическа система, която вече второ столетие успешно обикаля
света и печели все повече и повече нови привърженици и
последователи в различни страни на различни континенти.
В началото аз също се заинтересувах от тази методика като
родител. Просто търсех градина за моето дете. Имах късмет: по-
голямата ми сестра вече беше минала по този път и беше сред
първите Монтесори-педагози, които се специализираха в Русия в
самото начало на 90-те години. Тя лесно смени монотонната
работа на инженер, прекарващ дните си пред чертожната дъска в
един научноизследователски институт, с група в първата в
Москва експериментална детска градина Монтесори.
От нея научих за свободната педагогика, необикновените
класове и особените развиващи материали и пособия; за
удивителните учители, които учат, без да обучават, и възпитават,
без да поучават. Трябва ли да казвам, че когато се роди дъщеря
ми, моят избор беше предопределен: само детска градина
Монтесори!
Признавам, че никога не съм съжалявала за това.
Между нас, родителите ' 9
Обаче в началото на 2000-те години Монтесори-градините и
центровете в Русия, както впрочем и в България, бяха малко.
Трудностите ие ме уплашиха: понеже близо до нас нямаше
такава градина, наложи ми се сама да създам Монтесо- ри-групи
- отначало за дечица до 2 години, а когато дъщеря ми поотрасна,
и за малчугани на 3-6 години. За щастие, бързо намерих
съмишленици сред родителите, които подкрепяха идеите на
свободната педагогика. Ние бяхме вдъхновени от резултатите и
възторжено наблюдавахме как в Монтесори средата растат и се
променят нашите деца. Сега за успехите на нашите първи
възпитаници аз научавам от техните майки, с които поддържаме
най-топли отношения. Някои само на 12 години вече успешно се
снимат във филми и дори играят на сцените на професионални
театри, някои имат ярки успехи на математически олимпиади,
някои танцуват или участват в художествени изложби.
Времето минава.
Групите, детските градини, центровете Монтесори стават все
повече. Развиват се професионални институти за подготовка на
Монтесори-педагози. Провеждат се международни
научнопрактически конференции. Укрепват връзките ни с
колеги от различни страни. За няколко години аз можах да
участвам в много международни Монтесори-форуми - в Оксфорд
и Краков, Сеул и Пекин, Чикаго и Тайпе, Сан Франци- ско и
Далас, Орландо и Рим; да посетя Монтесори-училища в Англия,
Финландия, Холандия, Германия, Украйна, Полша, Китай,
Тайван, Корея, Чехия, Мексико, Белорусия, САЩ; да отида в
Амстердам в Association Montessori Internationale, създадена през
1929 година от Мария Монтесори; да се срещна с голям брой
прекрасни педагози в различни страни, да специализирам в
САЩ по програма на Seton Montessori Institute (Чикаго) и в
Прага в AMI Prague Montessori Institute (Чехия).
През 2008 година поканих от Великобритания в Русия 89-
годишната Филис Уелбанк (Phyllis Wallbank), която се е учила от
Мария Монтесори и през последните 10 години от 31 сивота й
двете са били приятелки. За юо-годишнината на Монтесори-
педагогиката тази забележителна жена, която се придвижваше с
инвалидна количка, беше замислила и осъществила световно
турне със своите лекции. Тя беше посетила стотици училища в
Европа, Африка, Азия и Америка. Със съдействието на
Асоциацията на Монтесори-педагозите в Русия през май 2008
година Филис посети Москва. Имах възможност да й задам
множество въпроси и тя охотно сподели спомени за Монтесори и
нейното семейство, за училищата, които е посетила в различни
страни, за своя опит на Монте- сори-педагог. Филис ме покани в

Англия и през есента на същата година аз посетих уютния й дом
в Уиндзор.
Веднъж трябваше да говоря в ефира на „Руско радио“.
Програмата беше посветена па свободи ата педагогика на М.
Монтесори. Както обикновено, времето не стигаше, слуша-
телските въпроси бяха твърде много и редакторката ме помоли
съвсем накратко да разкажа какво представлява тази пе-
дагогическа система.
Как? Да разкажа за философията и методиката на Монтесори
за 5-7 минути? Възможно ли е? Именно тогава ме осени идеята
да напиша книга с бележки за неравнодушните родители, за
които е важно да знаят как протича възпитанието на творчески и
свободни, а при това и самостоятелни деца, умеещи да правят
избор, да вземат решения и да носят отговорност за тях.
На мен, като родител, тези знания много ми липсваха. Затова
реших да споделя онова, което съм видяла и научила сама.
Така се появиха тези бележки за родителите.
В продължение на три години след първото издание на
книгата аз получих множество отзиви. Във всички имаше думи
на благодарност. Хората препоръчваха книгата на приятели,
разпространяваха я в детски центрове, подаряваха я на млади
родители, обсъждаха я във форумите, използваха я като пособие
в лекционни курсове.
И аз като педагог и психолог, владеещ методиката на
Монтесори, съм признателна на родителите за безценния опит,
който получих при общуването си с тях.
Много бих искала да расте броят на майките и татковците,
бабите и дядовците, които владеят тези безценни знания.
Затова се постарах изданието на български език, което
държите в ръцете си, да бъде информативио, интересно, на-
ситено и полезно. И когато се докоснете до педагогическата
система на Мария Монтесори, да можете и вие като мен д а
възкликнете: това е чудо!
Методът на Мария Монтесори

Основната задача на детето е
изграждане на човека, в когото му
е писано да се превърне.
Мария Монтесори
По решение на ЮНЕСКО името на Мария Моитесори е

включено в малочисления (само 4 личности!) списък на пе-
дагозите, които са определили хода на педагогическото мислене
през XX век. Ще отбележим, че в нашия XXI век нито
МеждуДжон Дюи,
пас, родителите \ 11
нито Георг Кершенщайнер, нито Антон Макареи- ко са известни
по света толкова, колкото единствената в този списък жена,
създала педагогическа система.
Тя два пъти е предлагана за Нобелова награда.
Училища, работещи по нейната методика, са вписани в
Книгата за рекорди на Гинес.
Италианците - в знак на най-голямо признание - са изобразили
лика й на националната си банкнота от юоо лири.
Нейната методика е на повече от сто години, а за нея се
иодят спорове и до днес. Някои продължават да спорят. Някои
твърдо не са съгласни с нещо. Някои протестират. А някои
просто предпочитат да възпитават и обучават децата си по
метода Монтесори. Както например мъдро са решили родите-
лпте на Уилям и Хари. Отлични английски момчета! Впрочем
принцове, наследници на британския престол.
Подобен избор са направили за единствената си дъщеря
съпрузите Бил и Хилари Клинтън. И талантливият и неповторим
Майкъл Дъглас за своите деца. И родителите на бъдещия
нобелов лауреат Габриел Гарсиа Маркес. И многобройните деца
и внуци на Лев Толстой, когато отишли да живеят зад граница. И
емигрантите от Русия - съпрузите Брийн. Когато пристигнали в
Америка, синът им бил на 6 години и трябвало да тръгне на
училище. Талантливите математици решили: само училище
Монтесори! Сега неговият възпитаник , милиардерът Сергей
Брийн, един от основателите на Goole известен в целия свят...
За това как да възпитава детето си, рано или късно се за-
мисля всеки родител. Педагогическите теории са стотици,
книгите за възпитанието - стотици хиляди, а статиите нямат
брой. Едни идеи опровергават други, класическият подход
отдавна буди разочарование. Как да се ориентирате? Какво да
предпочетете?
Чули сте нещо за Монтесори, но все нямате време да разбе-
рете какво е това. А и отзивите са различни: какви са тези детски
градини? Какви групи за едногодишни деца? Има ли училища? И
как могат да се обучават деца без учебни часове?
Тези бележки са за родителите, които биха искали да вни-
кнат в същността на системата Монтесори и да разберат защо тя
дава такива забележителни резултати. Защо едни родители са
във възторг от нея, а други я отхвърлят? По какво детските
градини Монтесори се различават от традиционните? Как да
разпознаем Монтесори-учителя и по какво той се различава от
обикновения педагог? Как да използваме педагогическите
подходи на Монтесори у дома? Каква е тази методика, в центъра
на която стои детето? Защо е нужна свобода на детето? Какво е

това „вътрешен учител“ ? Как да възпитаме у детето
самостоятелност и отговорност? Защо не трябва да наказваме, да
поправяме грешките и как може да обучаваме без оценки? И
изобщо - каква е тази система Монтесори?
"Трите кита” на системата Монтесори

Основата на Монтесори-методиката се състои от три фун-
даментални понятия:
• ДЕТЕ (и особеното отношение към него).
• УЧИТЕЛ-НАСТАВНИК (съвсем различен от този в тра-
диционното училище).
• СРЕДА (т.е. обстановката, която обкръжава детето).
Именно затова в книгата има три глави. Между нас, родителите 113
Някои съвети, наблюдения и пожелания са отделени в
специална рубрика „Бележки за родителитеТя се повтаря след
всяка глава.
Практически препоръки за организиране на някои зани-
мания у дома можете да намерите в Приложението. Но никакви
упражнения няма да заменят онова, което може да даде детската
градина, училището Монтесори, където работят професионални
педагози.
А за да се ориентирате в особеностите на системата, нека
започнем от нейната създателка, Мария Монтесори.
Впрочем като единствена дъщеря на своите родители тя
никога не е била послушно дете, създавала им е доста непри-
ятности. Отличавала се е с блестящ ум и... непокорност. Винаги е
имала свое мнение и е умеела да довършва започнатото. Тя е
била уникална и неповторима. Не се съгласила да учи за педагог.
А създала своя педагогическа система. И точно такава е останала
в историята на педагогиката.
Мария Монтесори (1870-1952)

Понякога изглежда, че целият й живот е бил напук.
Тя не се вписвала в общоприетите рамки, разрушавала
стереотипите.
А с родители случила. Бащата, Алесандро Монтесори, (urn
фииансист и високопоставен държавен чиновник. Майката,
Ренилде Стопани, произхождала от стар италиански род, в който
имало доста учени. Единствената дългоочаквана дъщеря, Мария,
от ранпо детство се отличавала с целеуцтремеиост,
съсредоточеност, любознателност и инат. Нейният характер
неведнъж е носил тревоги на близките й. Майката се е
притеснявала, че нейното момиче не се интересува от кукли и
бродиране на кръстчета. Бащата се обърквал, когато упоритостта
на подрастващото момиче започвала да преминава в
непокорство. Например, когато била на 12 години,тя заявила, че
иска да учи... в техническо училище за младежи: по онова време
в Италия обучението за момичета и момчета се провеждало
отделно и не било предвидено техническо образование за
госпожици.
Главата па семейството не бил доволен и дълго не одобрявал
желанието на любимата си дъщеря, но се принудил да отстъпи
пред нейната настоятелност и под натиска на съпругата си.
Но това било само началото. В мъжкото училище един-

ствената девица веднага привлякла вниманието с големите си
способности в областта на математиката и природните науки.
Когато дошло време да направи професионален избор, Мария
отхвърля всички опити на родителите си да я направят...
учителка. Повече я привличала медицината, която през XIX век в
Италия се смятала за изключително мъжка професия. Жена
лекар? В католическа Италия това изглеждало направо
невъзможно! Но било невъзможно само дотогава, докато Мария
Монтесори не решила да стане лекар. Когато всичките й
официални молби били отхвърлени, тя успяла да си извоюва
лична среща с министъра на образованието. И веднага му за-
явила, че тя ще изучава медицина! Преградите никога не сая
спирали. Мария постъпва в Медицинския факултет на Римския
университет и след две години получава право да изучава не само
естествознание, физика и математика, но и медицина. Активна
студентка в университета, М, Монтесори енергично се застъпва
за социалните права на жените. Тя е сред лидерите на
движението за равноправие на жените и е издигната за делегат
на Международния конгрес на жените в Берлин.
Работейки като лекар-асистент в университетската клиника,
М. Монтесори за първи път се оказва сред деца с ограничени
възможности. Нещастните дечица били оставени на произвола
на съдбата и повече приличали на пленници. Когато ги
наблюдавала, доктор Монтесори за първи път си дала сметка, че
децата имат нужда от развиваща среда. Впоследствие това става
отправна точка на нейната педагогическа система.
На 2б-годишна възраст тя става първата в Италия жена
лекар. А на 28 й се отдава възможност да получи първия си
педагогически опит. През 1898 година й предлагат да оглави
първото римско училище за корекция на поведението, създадено
на базата на приют за душевноболни деца. Трябва да поясним, че
подобни приюти по онова време са приличали на карцери за
сакати. Тя незабавно започва да действа: купува за децата
множество развиващи играчки и игри. В програмата се появяват
специални часове по социално поведение. Започнали да
обясняват на децата правилата за поведение и да изискват
изпълнението им. Резултатът бил смайващ: всички ученици
издържали редовните училищни изпити.
Но педантичната директорка не спира дотук.Между
Тя сериозно се
пас, родителите \ 15
заема с изследване иа въпросите за лечение и обучение на деца с
ограничени възможности. Старателно изучава и превежда
трудовете на френските психиатри Е. Сеген и Ж. Итар.
Монтесори разбира, че проблемите на тези деца са по-скоро
педагогически, а не медицински, че с такива деца трябва да се
работи не в болница, а в детски градини и училища. Това
противоречало на обществения морал. Но нямало кой да я спре.
Мария Монтесори задълбочено изучава педагогика, ан-
тропология, психология. В института по експериментална
психология към Римския университет тя започва свои научни
изследвания, насочвайки вниманието си към природните
фактори и обкръжаващата детето среда и към това как те се
отразяват върху развитието на умствените способности на
децата. По това време се зараждат основите на нейната бъдеща
педагогическа система.
През 1900 година Лигата на жените в Италия отваря ор-
тофреническо училище в Рим. Молят Мария Монтесори да го
оглави. Тук тя за първи път се опитва да създаде специална
развиваща среда за деца с ограничени възможности. Още па
третия месец след отварянето на училището идва проверяваща
комисия, която признава, че резултатите от видяното са
смайващи.
През 1904 година Мария Монтесори получава Катедрата по
антропология в Римския университет и провежда антро-
пологични изследвания. Тя работи с дидактичните материали на
Сеген, допълва ги и ги усъвършенства, опитва се да разшри своя
методика за обучение по писане и четене. Нейното откритие, че
при децата от предучилищна възраст първично писането, а не
четенето, предизвиква истинска сензация. А през 1906 година тя
взема решение да се откаже от по-нататъшна научна кариера и
от медицинската практика и да започне' педагогическа дейност
със здрави деца.
На 6 януари 1907 година в бедния квартал на Рим „Сан
Лоренцо“ отваря врати Casa dei Bambini - първият „Дом за деца",
работата в който била организирана според принципи и1 па
Монтесори. Негови обитатели станали 50 деца от 2 до 6 години
от най-бедните слоеве на населението от близките предградия.
Грижливо и внимателно Мария Монтесори
обу ру два средата, поръчва сензомоторни материали, подби-
ра мебели. За един месец петдесетте малки вандали и диваци
изпотрошили всички мебели и материали. Но упоритата
директорка не се предавала. С необикновено търпение и упо-
ритост тя провеждала занятия с децата, наблюдавайки неве-
роятните
16 Чудото промени,
Монтесори които настъпват с тях. Тя разработва свои
материали, провежда часове по вежливост, учи децата да се
грижат за себе си и за околната среда, внимателно следи как у
всеки ученик се проявява личността. Трябва ли да казваме, че
пред смаяните погледи на страничните наблюдатели само след
няколко месеца се появяват не неуправляеми диваци от бедни
полукриминални семейства, а сериозни, прилежни и
трудолюбиви деца!
През 1908 година е отворено второ училище Монтесори, а
година след това Мария Монтесори провежда първия си курс за
подготовка на Монтесори-учители. В него се обучават юо
наставници. Методът Монтесори започва триумфалното си
шествие по целия свят. На обучение при нея идват педагози от
различни страни.
Курсът от лекции, четени от професор Монтесори, е пуб-
ликуван в отделна книга („Антропологическа педагогика“ ), а
през 1910 година излиза книгата „Методът иа Монтесори“ , която
веднага е преведена на 20 езика.
През 1913 година Монтесори провежда в Рим първия меж-
дународен курс, в който участват не само италиански учители, но
и педагози от европейски страни, Австралия, Африка, Индия,
Китай, САЩ, Канада. През същата година се осъществява
първото пътуване на М. Монтесори в Америка с цикъл лекции,
предизвикали там истинска сензация. Там е създадена
Монтесори асоциация (Montessori Educational Association).
През същата година в Русия излиза книгата иа Монтесори
„Дом за деца. Метод на научната педагогика“. За Рим заминава
Юлия Фаусек, зоолог и естествоизпитател от Русия, и след
връщането си открива в Санкт Петербург, на улица „Шпалерна“
7, първата в Русия Монтесори-детска градина.
През 1915 година в САЩ, на международна изложба в Сан
Франциско, Мария Монтесори блестящо демонстрира на аме-
риканците своя метод в специална стъклена класна стая, на-
правена по неии проект в изложбената зала.
Моитесори-движението расте и се развива по целия спят.
През 1929 година заедно със своя син Марио тя организира
Международна Монтесори асоциация (AMI - Association Mon-
tessori-Internationale), създава специален колеж и училище. При
откриването на колежа М. Монтесори заявява, че тя не се
интересува от политика, а най-важното за нея е създаването на
условия за свободно развитие и възпитание на децата.
Обаче съвсем скоро политиката започва да оказва влияние
върху свободните училища Монтесори.
През 1926 година в Русия, заради идеите на колективи-
зацията, със специално решение на научно-педагогическата
Между нас, родителите ■. 17
секция на Държавния научен съвет детските градини Монтесори
били забранени. В Испания те също били забранени, а във
фашистка Германия и Италия просто били унищожени от
войнстващите националсоциалисти.
За да се спаси от преследванията, Мария Монтесори за-
минава първо в Испания, после в Холандия, а през 1936 година -
в Индия, където по принуда живее със сина си около седем
дълги години. На тях като представители на Италия
- страна, която във Втората световна война поддържала фа-
шисткия режим на Хитлер, било забранено да напускат Индия
до края на войната. Но М. Монтесори и в чужбина не могла да
бездейства. Отбелязала седемдесетата си годишнина и
продължила активната си педагогическа дейност. В Европа се
връща на 76 години, веднага след края на войната. В началото на
50-те години тя пише своите основни трудове, прави много
изказвания, води учебни курсове.
Последните си години М. Монтесори прекарва със сина си в
Холандия. През 1950 година е удостоена със званието професор
на Амстердамския университет. Два пъти е предлагана за
Нобелова награда.
Последния си учебен курс 81-годишиата Мария Монтесори
провежда в австрийския град Инсбрук.
Умира на 6 май 1952 година. Завещава да я погребат там,
където е прекарала последните минути от живота си. Гробът й се
намира в малко католическо гробище в селцето Норд- вийк край
Амстердам, където е ходила да дава консултации в училището.
На гроба няма цветя. До белия полукръг на мраморния
монумент лежат блестящите мъниста от нейния уникален
„Златен материал“ по математика. Донасят ги педагози от
различни страни и континенти в знак на благодарност,
признателност и вярност към идеите на свободиата педагогика,
провъзгласявани о г нея.
През 1929 година заедно със своя синМежду
Марио тяродителите
нас, организира
■. 17
шисткия режим иа Хитлер, било забранено да напускат Индия
Умира иа 6 май 1952 година. Завещава да я погребат там,
Глава 1. Детето
18 : Чудото Монтесори
На нас ще ни трябват бо години

усилен труд, за да постигнем онова,
което детето постига само за
първите три години от своя живот.
Дори ако Мария Монтесори не беше създала своята педа-
гогическа система, тя пак щеше да влезе в историята на пе-
дагогиката като изследовател, посочил най-важния период в
развитието на човека - периода от раждането до 6 години.
Но да започнем поред.
Само допреди някакви си сто години, на границата между
XIX и XX век, детето е било неизследвано и неразбираемо
същество. Първи анализатори на детската психология били - не
се учудвайте! - изследователите бащи (или любвеобилните и
наблюдателни бащи и майки), които се опитвали да анализират
развитието на своите собствени деца.
Едно от първите изследвания, направено в края на 18 век от
Дитрих Тидеман, било сполучливо забравено. След това
развитието на първородното си дете описал щастливият татко
Чарлз Дарвин (1877 г.), а малко по-късно се появили пуб-
ликациите на съпрузите Клара и Уилям Щерн и някои други.
Успоредно с това започнала да се заражда лечебната педагогика.
Тя е свързана с имената на Клод Бернар, Ж.М. Итар, Едуард
Сеген. В началото на миналия век психологията на развитието
става университетска наука, интересът към нея нараства, но общо
взето учените мъже не си правели труда да се занимават с научни
изследвания върху ироблемите на малките деца.
Дете? Какво като е дете! Науката имала по-важни задачи.
В началото на XX век била разпространена например те-
орията за това, че малките деца имат дяволска природа. А за-
дачата на възрастните е да я поправят. Типичното разбиране за
детето по онова време е, че това е някакво безправно същество,
жертва, зависеща изцяло от възрастното обкръжение. Всичко се
променило, когато в Италия се появила първата в тази страна
жена лекар. Тя се казвала Мария Монтесори и била завършила
Медицинския факултет на Римския университет. Предложили й
да оглави първото римско Училище за корекция на поведението
на деца. Когато прекрачила прага на това училище, младата
дипломирана директорка изпаднала в ужас. В едно празно
помещение, наподобяващо карцер, тя видяла купчина нещастни
изоставени деца. Първото, което разбрала, без да има
педагогическо образование, било, че с тях някой Главатрябва да 19
1, Детето се
занимава. Второто - най-важното
- необходимо е да се уважава личността на детето.
М. Монтесори накупила множество развиващи пособия I г
игри. Наблюдавала децата и съобразявала кое ще бъде не само
интересно, но и полезно за тях. Тя променила всички правила в
училището, което преди това приличало повече па затвор.
Появили се специални часове по социално поведение на децата.
Възпитателите получавали инструкции как мг трябва да се
отнасят към децата. Стартът към създаването на педагогическата
система бил даден! А резултатът бил
смайващ - след няколко месеца всички ученици от училището,
оглавявано от „диреторе“ Монтесори, издържали учището
изпити. Това било успех. Проверяващите не вярва- in па очите
си.
Детето като личност

„Мисълта, че детето е самостоятелна личност, сигурно никога
и никого ияма да споходи“ - пише Монтесори в статията " Детето
в семейството. Чисто бял лист“. Това било празна страница в
историята на педагогиката. И М. Монтесори успява да запълни
тази страница. В центъра на своята педагогическа система тя
поставя ДЕТЕТО. И по този начин прави истински преврат в
педагогиката. Основната задача на детето изграждане на човека,
в когото ще му бъде писано да се превърне " пише тя. А сега да се
опитаме да разберем как става това изграждане.
Но 14 ; Чудото
това билоМонтесори
само началото. В мъжкото училище един-
явила, че тя ще изучава медицина! Преградите никога не са я
Но педантичната директорка не спира дотук. Тя сериозно се
заема с изследване на въпросите за лечение и обучение на деца с
педагогически, а не медицински, че с такива
Междудеца трябва да \се
нас, родителите 15
развиваща среда за деца с ограничени възможности. Още па
смайващи.
През 1904 година Мария Монтесори получава Катедрата мо
Сеген, допълва ги и ги усъвършенства, опитва се да разшири своя
при децата от предучилищна възраст първично писането, а не
от медицинската практика и да започне педагогическа дейност
Лоренцо“ отваря врати Casa dei Bambini - първият „Дом за деца",
работата в който била организирана според принципите на
Грижливо и внимателно Мария Монтесори преоборудва
средата, поръчва сензомоторни материали, подби
роятните промени, които настъпват с тях. Тя разработва свои
; Чудотосе
няколко16месеца Монтесори
появяват не неуправляеми диваци от бедни
през 1910 година излиза книгата „Методът на Монтесори“ , която
През същата година в Русия излиза книгата на Монтесори
Момтесори-движението расте и се развива по целия спят.
През 1929 година заедно със своя синМежду
Марио тяродителите
нас, организира
■. 17
условия за свободно развитие и възпитание иа децата.
шисткия режим иа Хитлер, било забранено да напускат Индия
Умира иа 6 май 1952 година. Завещава да я погребат там,
18 : Чудото Монтесори

развитието на човека - периода от раждането до 6 години.
изследвания върху проблемите на малките деца.
детето по онова време е, че това е някакво безправно съще
Попиващ ум
В живота на всеки човек има един уникален период, който

Монтесори нарича „божествен дар“. Това са неговите първи три
години. И именно през този период човекът притежава особена,
уникалиа способност за възприемане, усвояване на информация
и обучение. Причината е в особения „тип на ума на детето“.
Монтесори го нарича „абсорбиращ разум“. Именно той
позволява на малкия човек без каквито и да било усилия,
спонтапно да възприема и усвоява всичко, което го заобикаля:
устои и обичаи, език, култура, религиозен ред, всякакви външни
впечатления с помощта на всички сетива. Всичко това се попива
лесно и непринудено като с гъба, затова го наричат и „попиващ
ум“.
Мозъкът на новороденото е невероятно отворен за създаване
на невронни връзки. Сто милиарда неврона. Колосална скорост
на свързване! Получавайки поток сетивна информация,
невроните създават връзки помежду си и на з-годишна възраст
при детето може да има до 100 трилиона връзки. Разбират ли
родителите, получавайки при изписването от родилния дом едно
безпомощно същество, че им се е паднала честта да общуват с
наистина уникално създание, притежаващо стотици милиарди
неврони? Осъзнават ли те, притежателите на жалките ю или в
най-добрия случай 20 милиарда неврона, какво могат и трябва
да правят?
Ако всички родители, загледани с умиление в своите рожби,
знаеха какъв уникален шанс е даден на техните деца от
природата и че този уникален период, уви, няма да трае дълго,
сигурно по-добре щяха да използват това време. Аз го научих,
когато моето дете беше почти на една година. Дълго ме
преследваше мисълта, че съм закъсняла с цели п месеца! Точно
затова се заех с тези бележки за татковци и майки. Това е
уникално по рода си време и не трябва да бъде пропускано.
Защото докато ние сме заети със смяна на памперси, подгряване
на шишенца и изследване на пъпчиците по любимото дупенце на
дългоочаквания ни наследник, това време отлита бързо и
безвъзвратно.
Мозъкът на детето
За съжаление, по времето на Мария Монтесори практически
не са правени изследвания на мозъка на детето. Но един век по-
късно ние сме изумени: наблюдавайки децата, тя интуитивно е
предугадила и обяснила много процеси, потвърдени от
съвременната наука.
Сега с изследване на мозъка се занимават научни институти
Глава I. Детето . 21
и лаборатории в целия свят. Почти няма иаучнопрак- тически
Монтесори-конференции без доклади за нови открития по тази
тема. Много изследователи почти са стигнали до обяснението на
феномена „абсорбиращ разум“. Важно с откритието, че именно в
тази възраст се създават връзките между невроните - клетките на
главния мозък.
Доказано е, че основиата част от това, което сме научили и
запомнили, се различава кардинално от онова, на което са ни
учили. В действителност нашето обучение протича главни па
безсъзнателно ниво. А за обучението по-добре спомагат бавните
мозъчни вълни - алфа и аета. Ще напомним, че мозъкът
функционира на определени честоти. Те са четири типа - алфа,
бета, тета и делта вълни:
• Бета вълни - осъзнаващ, бодърстващ мозък (14-21 цикъла
в секунда).
• Алфа вълни - отпускане на фона на будно състояние (7-14
цикъла в секунда).
• Тета вълни - на границата на заспиването (4-7 цикъла в
секунда).
• Делта вълни - дълбок сън (0,5-4 цикъла в секунда).
Изследовател ката Р. Лайбоу (R. Laibow) в продължение на
няколко години е изследвала последователността на стадиите на
мозъчиата електрическа активност при децата. Тя установява, че
от раждането до 2 години човешкият мозък функционира при
най-ниски честоти - 0,5-4 трептения в секунда делта вълни. А от
2 до 6 години мозъкът на детето работи при честоти 4-8
трептения в секунда (тета вълни). Именно тази особеност на
мозъка е свойствена за ранния период на детството. И именно тя
му придава свойствата и уникалноста на пронизващ ум !
Може ли мозъкът на възрастен човек да функционира в
диапазона на тези честоти? В обичайно състояние - не. В
състояние на транс - да. Диапазонът на тета и делта вълните
при човешкият мозък възприемчив и податлив на внушения . от
това се въззползват хората, които прилагат хипноза за подобни
научни и други цели.
14 ;Но товаМонтесори
Чудото било само началото. В мъжкото училище един-
явила, че тя ще изучава медицина! Преградите никога не сая
Но педантичната директорка не спира дотук.Между
Тя сериозно се
нас, родителите \ 15
заема с изследване на въпросите за лечение и обучение на деца с
педагогически, а не медицински, че с такива деца трябва да се
развиваща среда за деца с ограничени възможности. Още на
смайващи.
През 1904 година Мария Монтесори получава Катедрата мо
Сеген, допълва ги и ги усъвършенства, опитва се да развие своя
при децата от предучилищна възраст първично е писането, а не
от медицинската практика и да започне педагогическа дейност
Чприщо“ отваря врати Casa dei Bambini - първият „Дом за деца",
работата в който била организирана според принципи и' па
Грижливо и внимателно Мария Монтесори обуру два средата,
поръчва сензомоторни материали, подби
роятните
16 ; Чудотопромени,
Монтесорикоито настъпват с тях. Тя разработва свои
няколко месеца се появяват не неуправляеми диваци от бедни
през 1910 година излиза книгата „Методът иа Монтесори“ , която
През същата година в Русия излиза книгата иа Монтесори
Монтесори-движението расте и се развива по целия спят.
През 1929 година заедно със своя син Марио тя организира
Между нас, родителите ■. 17
шисткия режим на Хитлер, било забранено да напускат Индия
Умира на 6 май 1952 година. Завещава да я погребат там,

развитието
18 ; Чудото на човека - периода от раждането до 6 години.
Монтесори
изследвания върху проблемите на малките деца.
детето по онова време е, че това е някакво безправно съще
Попиващ ум
20 Чудото Монтесори
В живота на всеки човек има един уникален период, който

Монтесори нарича „божествен дар“. Това са неговите първи три
години. И именно през този период човекът притежава особена,
уникалиа способност за възприемане, усвояване на информация
и обучение. Причината е в особения „тип на ума на детето“.
Монтесори го нарича „абсорбиращ разум“. Именно той
позволява на малкия човек без каквито и да било усилия,
спонтапно да възприема и усвоява всичко, което го заобикаля:
устои и обичаи, език, култура, религиозен ред, всякакви външни
впечатления с помощта на всички сетива. Всичко това се попива
лесно и непринудено като с гъба, затова го наричат и „попиващ
ум“.
Мозъкът на новороденото е невероятно отворен за създаване
на невронни връзки. Сто милиарда неврона. Колосална скорост
на свързване! Получавайки поток сетивна информация,
невроните създават връзки помежду си и на з-годишна възраст
при детето може да има до 100 трилиона връзки. Разбират ли
родителите, получавайки при изписването от родилния дом едно
безпомощно същество, че им се е паднала честта да общуват с
наистина уникално създание, притежаващо стотици милиарди
неврони? Осъзнават ли те, притежателите на жалките ю или в
най-добрия случай 20 милиарда неврона, какво могат и трябва
да правят?
Ако всички родители, загледани с умиление в своите рожби,
знаеха какъв уникален шанс е даден на техните деца от
природата и че този уникален период, уви, няма да трае дълго,
сигурно по-добре щяха да използват това време. Аз го научих,
когато моето дете беше почти на една година. Дълго ме
преследваше мисълта, че съм закъсняла с цели и месеца! Точно
затова се заех с тези бележки за татковци и майки. Това е
уникално по рода си време и не трябва да бъде пропускано.
Защото докато ние сме заети със смяна на памперси, подгряване
на шишенца и изследване на пъпчиците по любимото дупенце на
дългоочаквания ни наследник, това време отлита бързо и
безвъзвратно.
Мозъкът на детето
За съжаление, по времето на Мария Монтесори практически
не са правени изследвания на мозъка на детето. Но
След шест
22 ; Чудото вече е късно!
Монтесори
Защо след шест вече е късно? Нима процесът на образование
и възпитание не продължава на седем, десет или на дванайсет
години?
Разбира се, че продължава.
Но след шест уникалното време, в което детето е способ- но
да овладява необходимите му знания, навици и умения лесно и
непринудено, на нивото на иопиващото съзнание, вече е изтекло.
Безвъзвратно.
Докторът от Чикагския университет Бенжамин С. Блум
(Benjamin Bloom), след анализ на хиляди изследвания, в своя
труд „Постоянство и променливост на човешките черти“ пише:
„От раждането си до 4 години човекът развива 50% от своя
природен интелект. На възраст от 4 до 8 години - още 30%“.
Общо до началното училище - 8о%. Впечатлени ли сте?
След това ще бъдат изразходвани години за училище, после
отново години за получаване на професионално образование -
колежи, университети, институти...
Добрата новина е, че ако вашето дете още не е станало на
шест, все още имате време. Можете да успеете да му предадете
необходимите за по-натат7>шния живот умения и навици лесно,
на игра, с удоволствие! Какво трябва да направите?
• Да знаете кога и какво се усвоява особено лесно и не-
принудено от детето. (Периодите на повишена обучае-
мост се наричат сензитивни).
• Да запомните приблизителните им възрастови граници.
• Да наблюдавате детето си. И щом забележите, че времето е
дошло - действайте! Не чакайте: „Като пораснеш, ще ти
покажем, ще те научим, ще те възпитаме!“ После детето
може и да не иска да му показват, да го учат, да го
възпитават. Плюс това ще започнат проблемите: първо на
ранната училищна възраст, след това на юношеската. А за
какво са ни проблеми след това, щом можем да ги решим
своевременно?
Значи трябва само да разберем какви са тези периоди на
особена обучаемост, кога и как се проявяват. Монтесори ги
нарича „прозорци на възможностите“.
"Прозорци на възможностите" Глава 1. Детето : 23
Човешкият ум не се появява от нищото. Той

се изгражда върху основа, положена от
детето по време на неговите сензитивни
периоди.
Веднъж на един от тренингите аз зададох на родителите

въпроса как биха искали да обучават своите деца: лесно, бързо и
максимално комфортно за детето и за себе си или пък дълго и
трудно? На нелепия ми въпрос групата отговори с недоумение и
смях.
И аз отвърнах с недоумение. Защо тогава родителите не го
правят - лесно, бързо, комфортно? Защо чакат да дойде иреме,
когато това е невероятно трудно и се прави дълго, а често пъти и
без шансове за успех? Просто всичко трябва да гс прави навреме!
Най-важното е да не се изпусне моментът!
Мария Монтесори създава своята педагогическа система,
наблюдавайки децата. Тя забелязва, че на определена възраст
всяко дете е способно много лесно и бързо да се научи на нещо.
Тезн периоди са универсални и същевременно уникални. Те
са присъщи на всички, но при всеки се проявяват по свой начин.
Тяхното начало, край и продължителност могат да бъдат
предвидени, но при всеки човек те протичат строго
индивидуално и след известно време безвъзвратно отминават.
Монтесори предположила, че това е свързано с развието на
определени дялове на главния мозък. Тя отбелязаняколко
такива периода и за обозначаването им започна да използва
термина „сензитивни периоди“. Този термин
не е нейна измислица. Той е въведен от холандския
генетик(Hugo de Vries), който се е занимавал с изследване на
животни. Мария Монтесори развива, допълва това го прилага
към възрастовите „периоди на детската ..... на живите същества“.
Тя доказва, че те са временни и могат само да дадат възможност
на живото.същество да появи определена способност. Щом това
стане, еъответна пост отново спада. Заслугата на Монтесори се
състои в това чс тя посочва Т ЯХНОТО огромно значение за промяна
и формиране на детето. Освен това тя е първо открива
телят на сензитивния период на реда. Според нея е много ва-
жно, наблюдавайки децата, възрастните да могат да определят в
кой сензитивен период се намира детето. Това знание можем да
използваме ползотворно, като следваме природата на детето и
предвиждаме в кой сензитивен период то навлиза. Не е
възможио
24 ; Чудото да влияем върху времето на възникване и върху
Монтесори
продължителността на тези периоди. Но ние, възрастните,
просто сме длъжни да ги познаваме! Защото, когато използваме
тези уникални периоди, обучението протича изключително
лесно и комфортно, всичко се възприема в движение, а
информацията се попива от децата като с гъба.
Днес в литературата може да се намери описание на пет до
единадесет сензитивни периода. Например някои предлагат
отделно да се обозначават периоди на развитието на мате-
матическите или музикалните способности и т.н. Ние ще ги
.разгледаме във формата, предлагана от Association Montessori
Internationale (AMI):
1. Развитие на речта (о-6 години)
2. Ред (i-з)
3. Сензорно развитие (0-5 години).
4. Развитие на двигателните навици (1,5-4 години)
5. Чувствителност към дребни предмети (около 2 години)
6. Социално възпитание (2,5-6 години)
Ще се опитаме като начало да представим тези периоди в

таблица, а след това ще се въоръжим с търпение и ще се спрем
по-подробно на всеки от тях.
Сензитивни периоди
1. 0-6 г. Развитие на речта Най-продължителният. Протича формиране на речта.
2. 1-3 г. Ред Малките деца са консервативни. За да се чувстват

уверено, комфортно и спокойно, те имат нужда от ред в
пространството, времето и отношенията. Това е един
от най-кратките сензитивни периоди. През този
интервал от време детето може да бъде научено на
ред.
3. 0-5 г. Сензорно раз- Формира се представа за света чрез сетивата. Протича
Глава 1, Детето 25
витие изостряне на сетивата, диференциация на усещанията,
определяне на качествата и свойствата на предметите.
4. 1,5-4 г. Развитие на дви- Протича преход от спонтанни и хаотични движения към

гателните навици целенасочени действия и осмислена дейност. Доказано
е, че движението спомага за развитие на мозъка.
5. 2 г. Чувствителност Осъзнаване единството и разпокъсаността на света.

към дребни пред- Развитие на фината моторика.
мети
6. 2.5- 6 г. Социално възпи- Усвояване на социалните норми и правила, правилата
тание на учтивост и етикет. Детето бързо усвоява осо-
беностите на общуването между хората и веднага се
стреми да ги прилага. То подражава на възрастните, на
героите от телевизионните предавания и приказките.
Това е уникално време, през което у детето лесно може
да се създаде култура на поведението.
Развитие на речта
Този период продължава от раждането приблизително и»
<1 години. За говора отговарят отделни области от кората |i.i
гмавпиямозък. Безтяхното стимулиранееинапсите в цен-
• «.pa ма Брока (това е зоната, отговаряща за говора) и другите i
и чопс па мозъка отслабват и умират. Лишаването на детето
...... стимули в течение на този период може да дове-
п' in поява на говорни дефекти. Това е доказано. Обаче има н
ii.iй гмфсмеини изследвания: много процеси (в това число IM
пример усвояването на говора) започват още в пренатал- п и » I
к *pi юд, тоест още до раждането. А фонемното и грамати- ‟|п ко
го усионване на езика започва след раждането.
Нашата роля в този процес като родители трудно може да
бъде оценена. Учените са направили откритие: децата на
мълчаливите родители се различават от тези на приказливите
родители по показателите на IQ! Те са реално по-ниски! А
децата, с които
26 ; Чудото родителите разговарят много след раждането,
Монтесори
към з-годишна възраст уверено показват по-високи резултати на
IQ.
Между другото: Как се развива речта при детето?
• до 3 месеца бебето „гука“;
• до 4,5 месеца при бебето започва овладяване на инто-
национния строй на речта, то се учи да подражава на
звуците и мелодията на гласа, постепенно започва да
тренира мускулите на лицето и речевия апарат;
• 9 месеца: повтаря срички и бърбори неясно;
• 1 година: продължава овладяване на интонационния
строй на речта. Детето започва да произнася първите думи
и постепенно натрупва речников запас;
• 1,5 години: детето започва да изразява своите желания,
усещания, чувства. Овладява граматическите норми на
езика и езиковите конструкции на изреченията;
• на 2 години неговият речник може да наброява 300 думи;
• 2,5-6 години: активно разширяване на речниковия запас
(в Монтесори-средата за тази цел има много картончета и
други материали);
• 3,5 -4 години: речта става осъзната. Детето е способно да
изразява чувствата си. Мисълта се облича в думи и се
поднася грамотно. Започва проява на интерес към
буквите. (Забелязала този интерес, Мария Монтесори
създава чудесни материали - грапави букви (хващат ги с
пръстчета), подвижна азбука - набор от букви, от които
могат да се съставят думи. Детето се старае да нареди думи
от буквите. Впрочем Монтесори е смятала, че детето
трябва да бъде учено да пише преди четенето, защото
писането е по-лесен навик. Четенето изисква разбиране на
съдържащата се в текста мисъл. А това не е лесно.);
• 4,5~ 5 години: развитие на фонемен слух. Фазата на ! 27
Глава I. Детето
развитие на езика приключва. Детето може да произнася
дълги изречения, монолози.
Ред
Децата имат силен стремеж към реда. Учудвате ли се?
Веднъж ми се отдаде случай да посетя елитното Монтесори
училище Medowbrook Montessori Primary School, което се намира
близо до Лондон. Доста дълго пътувахме до там от Оксфорд и по
пътя научихме много интересни неща - че това е
училищепансион, достатъчно скъпо, и т.н. и т.н. Помолиха ни да
не питаме какви деца учат там. Особен контингент, сами
разбирате.
Признавам, че ми се е случвало и по-рано да посещавам
елитни училища, но не в Англия и не училище Монтесори. Това,
което видях при пристигането ни, ме възхити.
Бяха чудесни дни в началото на октомври, когато есента,

напомняйки за правата си, вече беше обагрила вековните
дъбове край двете дълги едноетажни сгради на училището.
Част от листата на дърветата вече бяха опадали и лекият
вятър ги разнасяше по площадката и пред входа. С чаша кафе в
ръка ние излязохме навън, за да дойдем на себе си след дългото
пътуване. Любувахме се на величествената красота на
дъбовата горичкакоято се простираше наоколо, изведнъж
вратата се отвори и на прага на училището и се изсипаха
децата. С весел смях те хукнаха навън и се смяха в
пространството на огромния двор на училището, Неочаквано
към входа, също смеейки се и обсъждайки нещо. се върнаха три
момчета на около шест години. Само преди минута те весело
и непринудено вече метяха стъпалата пред главния вход.
Като изметоха, те събраха листа в един контейнер, а след
това в надпревара хукнаха към ....... цялото време ние
възхитено ги наблюдавахме
Дежурни ли са? - зададох глупав въпрос.
Не. входът беше отрупан с листа, - непринудено ми каза
една педагожка отелитнотоучилище. - Те просто да въведат
ред...
А ето един малък пример от практиката на Монтесори ......в
която ходеше моята дъщеря.
Случило се, че се развалила бравата на класната стая.
Шлосерът бързо сменил патрона и оставил резервните
ключове на масичката при входа. След няколко минути
лелката отишла да си вземе своя ключ. На масата нямало
ключове. Започнали да търсятпроверявали си джобовете,

гледали под масата. Ключовете били изчезнали безследно!
Най-накрая се върнала педагожката. Тя веднага се сетила да
отиде до рафта, където стои материалът „ключове-ка-
тинари“ (малки катинари и ключета, които трябвало да се
подберат към всеки катинар). Представяте ли си, педагож-
ката се оказала права: ключовете от вратата на групата
били именно там. Някое от децата ги е видяло на масата и ги
е отнесло на мястото им - на рафта, където са ключовете в
неговата група.
И така, какъв е този уникален период за възприемане на

реда? Той се проявява иа възраст приблизително от една до три
години. През това време у детето се формира картината за света.
Отначало детето я възприема като хаос. Детето иска да разбере
какво го заобикаля, как е устроено всичко това. Светът трябва да
бъде разбираем и хармоничен. Той трябва да се съотнася с това,
което детето вижда наоколо. А редът е увереност и спокойствие,
спомагащи за противопоставяне на неопределеността и хаоса в
околния свят. Затова за детето е много важен редът и
последователността в околната среда, редът в отношенията, в
действията, във времето. Именно затова в този период е важно да
запазите постоянството и да не се стремите към промени
(апропо, не сменяйте тапетите в стаята, не бързайте с ремонта и
смяната на мебелите). Точно спазвайте режима и
последователността на действията (например при къпане,
обличане). Установете точен ред във вещите (кое където се
намира - там се връща), във време- то (установете повтаряща се
последователност на обичайните действия - разходка след сън,
след това обяд... и т.н.). Ако тези условия не се спазват,
способностите на детето към обучение и разсъждения ще бъдат
нестабилни.
Между другото: този сензитивен период е най-краткият.
Неговият пик е на 2-2,5 години. Като най-благопри ятно време
за приучаване на детето към ред можем да oпределим
възрастта 1,5 -1,7 години. Само че това не тряб
ва да се разбира буквалио, сякаш детето гори от желание да
Глава 1. Детето\ 29
разтребва и е готово непрекъснато да чисти след себе си.
Изобщо не е така. За него е важно нещата да си бъдат иа
мястото. Това отговаря на неговото разбиране за хармония и
стабилност на света, който го заобикаля. То с охота хваща
парцала и метлата. Насърчавайте го! Показвайте му как да
си служи с тези неща. Въведете правилото „постави го на
мястото му“. В този период децата лесно възприемат
правила. А ако времето е изпуснато, впоследствие много
трудно могат да бъдат научени. Сетили сте се в пубертета?
Почти сте обречени на провал. Така че не пропускайте
момента!
Някои деца с лекота приемат правилата на външния ред.

Някои имат нужда от време, понякога се изискват търпение и
определени усилия от страна на възрастните. Бъдете спокойни,
последователни и търпеливи. И вашите старания непременно ще
бъдат възнаградени. Детето постепенно свиква с външният ред,
а той от своя страна води до вътрешен ред - в действията и
мислите.
Спомпям си един забавен случай. В нашата Монтесори дойде

едно момченце Сеня на 3,2 години. След някол-
ко месеца майка му възторжено разказваше: синът й стана
по изпълнителен и по-внимателен, вкъщи сам прибира
нещата си, обожавал да мете пода и се опитвал да мие ...
Това прекрасно! - възкликнала един ден тя и се обър- на
към Монтесори-педагозите. - А нямате ли случайно .. 12
годишни момичета? Просто не знам какво да правя дъщеря ми
, съвсем се е разхайтила
До 3-3,5 години детето лесно се учи на ред. На десет
и на тринасет ще се сблъскате с огромни проблеми, които се
причиняват от кризата на юношеската възраст. А Монте-сори
педагозите знаят колко по-трудно е да научиш на ред ..... дете в
сравнение с 2- и з-годишното.
„......редът е важен навсякъде - в обкръжението, в
ремето. И тогава външният ред поражда вътрешен ред
Въвеждаме ред
Ред в околната среда - това е светът на вещите, където
всичко е понятно и нещата винаги стоят на едно и също място. За
детето обкръжаващият го свят става дружелюбен и разбираем,
ако е познат и неизменен. Поддържайте външния ред около
детето. Ясно определете кое къде се намира. За детето е важно
бързо да усвои, че съдовете се намират в кухнята, обувките - в
антрето, играчките - в детския кът.
Още един случай от практиката.

Василий не беше навършил и з годинки, когато дойде в
нашата Монтесори-група. Любим материал му беше станала
купата с различни зърна, е която той с удоволствие намирал
множество интересни дребни предмети. Като видял мъничка
пластмасова черна обувчица, Вася я взел и излязъл от
класната стая. В съблекалнята той грижливо поставил
обувката на куклата там, където е мястото на обувките, и с
чувство за изпълнен дълг се върнал в стаята.
Всяко нещо трябва да си е на мястото!
Вечерта педагозите върнали обувчицата в купата. Но на
следващия ден историята се повторила. Времето минаваше, а
пластмасовата обувчица всяка сутрин заемаше мястото си в
съблекалнята. И всички знаеха: ако в антрето наред с
обувките има малка пластмасова обувчица, значи Вася вече се
е заловил за работа...
Ред в отношенията - това е еднозначност на отношенията

и изискванията както на хората спрямо вещите, така и между
хората в дадена група, в семейството. И тук детето не е
изключение. Отношенията не трябва да бъдат еднодневни,
моментНИ, зависещи от настроението. Докато детето е малко,
съществува един ред за отношението към него, след това той
може да се промени според израстването му. Но ако този ред е
установен, той е задължителен за спазване. Запознаването с реда
в отношенията не е сложно: „Това е стол - на него се седи. Това е
маса - на нея се яде“. В събота ходим при баба. Дядо обича да
подава ръка и да се здрависва и т.н.
Например в Монтееори-групата са възприети правилата
„Постави го на мястото му“, „Не пречи на другия“ , те са за-
дължителни за всички деца и всички педагози в групата. Въ-
ведете такъв ред и в семейството. Ако вкъщи детето отговаря за
прибирането на играчките преди сън, това трябва да се
изпълнява без значение кой в момента гледа детето: строгата
майка, добрата баба или безотказната бавачка.
При това изискванията, които вие предявявате към детето,
трябва да бъдат конкретни. То трябва да усвои ясен алгоритъм за
тяхното изпълнение, тогава няма да има никакви проблеми.
Една майка ми разказа как й омръзнало да кара щ на си да си
прибира играчките и започнала, както в Монтссори-група, да
използва камбанка. Удрянето на звънчето е сигнал за
приключване на играта и прибиране на играчките. Подействало!
И с течение на времето станало обичаен знак Глава за сина:
L Детето \ 31
прибираме, играта свърши!
Ред в действията - За малките деца е важна
последователността на действията, събитията. Някои деца се
притесняват дори ако ги къпят в различна последователност:
мама м и с първо ръцете, раменете, тялото, краката, а баба - обра-
тно. Или ги обличат по различен начин. Или любимата приказка
им разказват в друга последователност... Те започват
и се иъзмущават, да капризничат, да показват тревога: нарушен е
редът!
Ако детето има проблеми с отиването в леглото, замисле-те
се ,може да му е необходим ясен алгоритъм на действията. Ако го
спазвате, можете да решите много проблеми.
Ред във времето - това е чувство за ритъма на деня. възраст
на децата не са в състояние да осъзнават врето безполезно е да
им се казва „Губиш време“ , „Имаме
пег минути“, „Тръгваме след половин час“. За тях е
индивидуалният им режим. Точната времева
*... I'vicpiiocT и последователност на събитията от деня. На-
'ч<и " р »‟ !tc/i, разходката е обядът, след него сън, а след съня
н 1*1 ипдка... (‟тава дума не за педантично спазване на ре-
* •• * • • припят до минутата. За детето е важен ритъмът на
* I *• I". I < и iто се поддържа от дневния режим. За него също
* *.........................................................................................................
м*п р^дът и последователността на събитията. Всич-
* < ■ ч* I w in»:iit(uiн»а да включи вътрешния си механизъм за
.............................................................................................................
............ н |.н | 111 и Vi., който ще позволи на малкия човек да жи-
" IHH Mil С lipCIV1(„T().
Период на сензорното развитие
Този период продължава от раждането примерно до 5 го-
дини. Детето получава информация за заобикалящия го свят
чрез сетивата. То не просто гледа, слуша, пипа. То се вглежда и
започва да вижда оттенъци, то се вслушва и започва да улавя
полутоновете на звуците, усеща, пробва на вкус, долавя и
различава миризми и т.н. Възприемайки предметите и яв-
ленията, детето различава в тях определени качества и свойства:
дълъг-къс, дебел-тънък, тъмнозелен-зелен-светлозе- лен, горещ-
студен, гладък-грапав и т.н.
Между другото: Този период е описан в литературата още
преди наблюденията на Мария Монтесори. Ако детето няма
откуюнения в развитието, то няма нужда да казваме, че то
може да чува и вижда, да има определени усещания при
тактилно докосване, да разпознава вкус и миризма, да усеща
топлина и студ и т.н.

Заслугата на М. Монтесори се състои в това, че тя съз-
дава материали, които развиват и усъвършенстват нивото
на развитие на сетивата: цветни таблици, шумови кутии,
топлинни кутии, блокове за цилиндри и много други прекрасни
материали, които се поставят в сензорната зона. А в
условията на работа в стаята, където всичко това е
достъпно, детето отлично реализира своите потребности,
съответстващи на нивото на неговото акту- ално развитие.
Развитие на двигателните навици
Този период обхваща времето от 18 месеца до 4 години.
Понякога го наричат още сензитивен период на движенията и
действията. До началото на този период основните моторни
навици вече са развити. По-нататъшното развитие на малкия
мозък и кората на главния мозък води до усъвършенстване на
моториката. В този възрастов интервал детето предпочита много
да се движи, да тича и скача, да рисува с моливи, опитва да пише
с химикалка, обича да намира и хваща дребни предмети,
фокусира се върху финия мускулен контрол. Всичко това спомага
за развитието на грубата и фината моторика. След края на този
период невронният контрол на мускулите се фиксира и за по-
нататъшно подобряване на моторните навици вече са
необходими значителни усилия.
Между другото: Този период е много важен за Глава I. Детето \ 33
общото
развитие на личността. От спонтанни и хаотични движения
детето постепенно преминава към целенасочена осмислена
дейност. Движението е живот и това не е просто фраза.
Формира се мускулатурата. Обогатяват се с кислород
кръвта, белите дробове, клетките на главния мозък. В
Оксфорд преди няколко години слушах доклада на Сали Блайт
(Sally Doddard Blythe), директор на Института за
иеврофизиологични и психологически изследвания (Велико-
британияX за влиянието на двигателните упражнения върху
развитието на мозъка. Сали е автор на книги по този въпрос
(в това число „Добре балансираното дете“ и други). Тя сподели
за изследвания в нейния институт, направени е деца до една
година, между 3-4,5 години, 5-6 и 8-9 години.
'Ге убедително доказват, че между развитието на мозъка и
двигателната активност има пряка зависимост. С други
думи, съзряването на клетките на главния мозък протича
толкова по-добре, колкото повече децата правят координи-
рани двигателни упражнения. И обратното, ако двигател-
ната активност не се развива, детето започва да изостана в
развитието си.
Мария Монтесори много преди тези изследвания е зая-
имла, че възпитателните методи, които ограничават свободата
па движение на детето, са противоестествени, защото про-
противоречат на природата. (Как да не се спомним нашето тра-
дпционно училище с неговата класно-урочна система, редици
чинове и пасивни ученици, които с часове седят на столо-
Ж‘Т1\)
Сензитивният период на движенията и действията про-
и.лжава приблизително до 4 години, но не е еднороден. От-
Iимало детето овладява простите движения, а след това - все ми
сложни действия. Постепенно се усъвършенства координацията,
действията стават все по-контролирани и по-точни. Мпитесори-
средата и правилата за работа в група позволяват бъде
задоволена естествената потребност на детето от дви- мч1 по:
като вземе материала от рафта, детето има право да си избере
място, където да си постеле килимчето и да се занима ма. Там то
може да отива толкова пъти, колкото му е необходимо, за да
пренесе всичките части на материала (например) червени
призми или ю пръчки за кафявата стълба и
. с'редата предполага също така и наличие на специална
двигателна зона, където всяко дете по всяко време има право да
задоволи своята потребност от движение.
Чувствителност към дребни предмети

Този период е характерен за децата на 2 години и може да се
разглежда като следствие от наслагване на двата предишни.
Детето е дейно и активно, то опознава околния свят чрез
сетивата си и неговата дейност изисква все по-голяма двигателна
координация.
Детето се интересува от микросвета, от най-дребните
предмети, доставя му удоволствие да ги наблюдава и да борави с
тях. Тази дейност буди у детето по-голям интерес и много по-
големи чувствени изживявания, отколкото боравенето с големи и
едри предмети.
Между другото: Специалистите отбелязват, че това е
периодът на осъзнаване на единството и разпокъ- саността
на света, на анализ (цялото и неговите части), както и на
синтез на едно цяло от тези части. Този период на интерес
към микросвета задължително трябва да бъде използван за
развитие на фината моторика (нанизваме мъниста, пускаме
монети в отвор и т.н.), защото фината моторика е пряко
свързана с развитието на всички мозъчни дялове и спомага за
развитието на говора на детето. Всичко е взаимносвързано.
Социално възпитание
Примерно от 2,5 години, когато у детето се формира емо-
ционалната сфера, то започва да осъзнава себе си като член на
социума. То изследва и наблюдава особеностите на общ}^-
ването между хората, усвоява социалните норми, културните
особености, правилата и се опитва да ги прилага. То подражава
на възрастните. Ако поради някакви причини през този период
детето няма социални контакти или пък те са силно ограничени,
неговата социализация след това ще бъде съпроводена от
значителни усилия и приобщаването му към социума ще бт.де
свързано с големи проблеми.
Христоматийни са примерите за деца, възпитавани по волята
на обстоятелствата извън човешкия социум. Например за момче
в стадо африкански маймуни, а две сестри - в глутница вълци.
Има истории за деца, които са били възпитавани с кучето в
колибата му на двора или в затворено помещение от гипа на
килер. И това са реални истории! Красивата приказка за смелия
и силен Маугли, израсъл в джунглата сред зверовете, е само
приказка. Всички деца, отпаднали в ран- на възраст от човешкия
социум, не са успявали след това да се адаптират към него. Те са
се страхували от хората; при тях е била нарушена способността да
ходят изправени; имали са или сериозни нарушения в говора,
или не са можели да говорят. Огромен проблем за тях било даДетето
Глава I. се ! 35
научат да ползват тоалетна или даже да се хранят на маса.
И така: детето попива в себе си поведенческите модели иа
обкръжаващия го свят. То усвоява формите на общуване и
започва да ги прилага на практит. Трябва ли да казваме, че
улицата, която, за съжаление, не можем да избегнем, му
предложи не най-добрите примери. Разбира се, преди всичко
пример за детето сме ние, родителите. Не го забравяйте! И
бъдете готови да приемете, че детето трябва да in,де
приучавано към нормите на учтиво поведение.
Мария Монтесори, която в Дома за деца имала десет- и и
малчугани от работнически семейства в един не особено
благоденстващ квартал на Рим, въвела в обучението на
малките немирници специални часове по учтивост. Децата се
учели как да се поздравяват и да си казват довиждане, как да
влизат в класната стая и да молят за помощ, I H I K учтиво да
откажат или да направят подарък. А успехът от
прилагането на тези часове бил феноменален. Само ) лч) три-
четири месеца тълпата неуправляеми калпазани | г
превърнала в група от прилежни, учтиви и спокойни учен и ци
е достойните маниери на деца от интелигентни семейства.
Такъв е резултатът от часовете по учтивост.
Те могат да бъдат провеждани и у дома.
36 i Чудото Монтесори
Бележки за родителите
Смешно... продължение.
• По всякакъв начин поощрявайте и
стимулирайте самостоятелността
на детето.
Проведеният от • Подчертавайте неговата значи-
Министерството на мост.
образованието на • Вслушвайте се в неговото мнение
РФ конкурс за и се съобразявайте с него.
учител на годината • Наблюдавайте и делегирайте от-
за пореден път беше говорност в съответствие с въз-
спечелен от растовите възможности на детето.
бащиния колан с ка- • Не лепете етикети: „Ти си мър-
тарама. льо“ , „Ти си мързеливец“ и т.н.
Малката • И никакви оценки!
личност
Заслугата на Как да го правите?
Мария Монтесори • Давайте емоционална подкрепа.
се състои в това, • Не хвалете прекомерно!
че тя се обявява в • Възхищавайте се и одобрявайте
защита на детето. онова, което е достойно за възхи-
Тя твърди, че към щение и одобрение!
малкия човек • Използвайте изрази като: „Твоето
трябва да се мнение е важно за нас“, „Добре
отнасяме като към
личност.
Самостоятелна и
уникална.
Какво да
правите?
• Отнасяйте
се към
детето като
към
самостояте
лна
личност, а
не като
към своя
собственос
т или свое
го каза (направи)“, „Аз уважавам

твоя избор“ и т.н.
Сензитивни периоди
Всеки човек си има уникално време
па силна способност за възприемане и
(>бучение. То продължава приблизител-
мо от раждането до 6 години. Не го про-
пускайте! Такъв дар природата повече пи
кога не дава на човека.
Какво да правите?
• За да не пропуснете сензитивни- те
периоди на детето, трябва да
познавате приблизителното време
на тяхното появяване и особе-
ностите на протичането им.
• Наблюдавайте. Уникалното време
на особена податливост към
обучение и възприемчивост при
детето може да бъде проследено.
Използвайте шанса, който при-
родата ви дава.
• (!игурен признак за сензитивния
период е вглъбяването на детето и
някаква дейност, силната кон-
центрация.
• 11е се намесвайте и не разсейвайте'
детето, когато се е съсредото- чило
върху интересна за него дсйпост.
• I In иреме на сензитивен период
децата са неуморими, енергични и
дълго могат да се занимават с п п
те ресни за тях неща. След при-
ключване на дейността си те са
щастливи и успокоени.
• М е губете време. За сензитивни- ie
периоди на детето можете и
Децата говорят Аня (2 години)
- Анечка, как вика петлето?
- Мама!!!
В Монтссори- Винаги помнете, че вие сте пример

група- та децата за детето. По правило алгоритмите
седят в кръг и на поведение се усвояват от детето
обсъждат къде и как вкъщи. Помнете, че децата се учат
са живеели древните чрез подражание. Трудно е да из-
хора. исквате ред от сина, ако бащата
Денис (5 вечно си търси чорапите и не знае
години) къде му е вратовръзката.
-Те са живеели в
пещери и са хващали
храната! Развитие на речта
трябва да Периодът на развитие на речта за-
се почва много преди детето да произнесе
подготвите първите думи и даже звукове. Послед-
. Тогава те ните изследвания доказват, че той за-
няма да ви почва преди раждането. Не забравяйте за
развитието на пръстите: тъй като
изненадат.
центровете на говора и на пръстите на
Как да го ръцете се намират един до друг вън ,
правите? фронталния лоб на мозъка, развитието
• Дръжте под на фината моторика пряко влияе върху
ръка развитието на речта на детето.
информац
ията за Какво да правите?
сроковете • Започнете да общувате с детето
на тези още преди неговото раждане,
периоди. Пейте му, разговаряйте с него,
обяснявайте му и т.н.
• Ако имате
възможнос
т, обсъдете
с педагога
кой период
от
развитието
си
преживява
вашето
дете.
• Започнете
от себе си.
Глава 1. Детето S 39
Помнете, че овладявайки говора,

децата се учат да подражават на
звукове. Помагайте им за това!
Погрижете се с вашето дете да об-
щуват хора с правил на и грамот-
на реч. След това ще ви бъде много
трудно да се отървете от акцента и
диалекта на малограмот- ната
бавачка и неясния говор на
гувернантките!
„ „ Децата говорят
Развиваите артикулационния
апарат на детето.
Помнете, че за развитието на реч- ' Катя (4 години)
та е важно развиването на фина- _ Аз у нас същ0 та
моторика и пръстите на дете- имам такива триъгъл- то. Ако
развитието на пръсти- ни квадратите не отговаря на
нормата за възрастта, ще се забелязва забавяне к
речевото развитие.
Четете на децата книги, написани
на правилен литературен език,
пускайте им аудиокасети с добро
качество, озвучени от про-
фесионалисти.
Обсъждайте прочетеното.
«как да го правите?
Не си кълчете езика, не опростя-
иапте речта и не повтаряйте го-
морните грешки на детето. Гово-
рете грамотно и разбрано.
11.1 да развивате мускулите на го-
нкрипя апарат, правете заедно с и-

гето различни упражнения:
I n.v-наито бузи, изтегляйте устни
и- щ.в фунийка, въртете език, м ь.1
йте през сламка, духайте
■ Hi411, и т.п. и т.н.
I и in ч знайте всяка възможност
| t ра питате фината моторика на
Децата говорят на пръстите и на ръцете.

• Играйте у дома на театър с пръсти,
Анфиеа (5 годи-
• Използвайте предмети от бита и
ни)
природни материали за развиване
Разказва на прия- на моториката: кестени, орехи,
телката си: шишарки,
- Аз у нас имам • Правете масаж на пръстите на
домашен любимец,
детето.
който вече е • Моделирайте, рисувайте с пръсти!
умрял. Нарича се
• Ако от ранна възраст детето чува
динозавър! адресирана към него реч на раз-
детето:
лични езици, бъдете търпеливи и
събираме последователни. Ако вашата цел е
бобчета,
още от пелените да учите детето и
пускаме на друг език, добре е един от
мъниста
членовете на семейството да
през разговаря с него само на чуждия
дупката в
език. Често пъти такива деца
бурканче започват да говорят по-къс- но, ио
или
двата езика ще бъдат родни за тях.
стотинки в
касичката,
закопчавам Сензорно развитие
е копчета, Информация за околното простран-
връзваме ство детето получава чрез тактилните
обувки, усещания, зрението, обонянието, слуха.
нанизваме То се запознава с невероятния свят,
гердан и
т.н.
• Развивайте
фината
моторика
чрез
гимнастика
на
пръстите:
придружава
йте игрите,
стихче-
тата,
забавления
та с
движения
Глава /. Детето 141
н който е дошло, и вие трябва да му по- Мама: - Като

могнете. отидеш на басейна
с новия бански,
Какво да правите? треньорката ще се
• Не забранявайте! За детето е ва- удиви!
жно да докосва интересуващите го Аня:- Не, Мария
предмети. Чрез сетивата то се Валериевна не е
запознава с тях, запомня външния удивителна.
им вид, научава за свойствата и
особеностите им.
• Запълвайте пространството около
детето с полезни развиващи
материали и пособия.
• Заедно откривайте свойствата на
околните предмети: миришете
различни цветя, проверете дали
млякото в чашата е горещо, топло,
студено, обсъждайте оттенъците на
някой цвят и т.н.
• Не се опитвайте да се „борите“ с
оралния период, когато детето
слага всичко в устата. Това е един
от начините за опознаване на све-
та. Този естествен период ще при-
юпрчи до около 2 години.
Как да го правите?
• Запознайте го с понятията „голя м-
малък“ , „къс-дълъг“ t „тъ- нък-
дебел“ и т.н.
• Назовавайте цветове и оттенъци,
играйте на игри от типа: „Кажи
кое в стаята е зелено“ и т.н.
• Направете си сами с детето ма-
териали: шумови кутии, кутии с
различно тегло, цветни таблици и
т.н. (Описание на някои мате-
риали можете да намерите в При-
ложението).
Децата говорят
Аня (6 години)
Анфиса (5 годи- различни континенти и т.н.).

ни)
Занимава се с
апликация. Двигателно развитие
Уморява се. Движението за детето не е просто
- Нещо главата преместване в пространството, то също е
ми не мисли. начин за опознаване на света. Освен това,
- Защо? развитието на двигателната активност
- Не й стигат води до самостоятелност и развива детето
батериите! не само физически, но и умствено.
• Играйте на Какво да правите?
игри за • Създавайте среда и условия за
усъвършенс двигателиа активност на детето
тване на вкъщи.
сетивното • Детето трябва да има колкото е
възприятие възможно повече пространство за
със свободно придвижване.
затворени Използвайте всякакви възмож-
очи ности: детските площадки, пар-
(например ковите зони за разходка, прос-
„Вълшебна торните зони за игра.
торбичка“ , • Използвайте обемисти предмети,
вж. които детето може да носи пред
Приложе- себе си и да ходи. Това помага за
нието). развиване координацията на тя-
• Избирайки лото.
полезни
играчки за
детето,
отдавайте
предпочита
ние не на
масивни
кукли и
обемисти
коли, а на
комплекти
от малки
фигурки
(например
животни от
• Играйте на двигателни игри, раз- - А иа какво си

виващи координацията на дви- играл?
женията, моториката, ловкостта. - На улицата.
• Ако битовите условия позволяват,
направете спортен кът, където
детето би могло да се качва по
стълба, да виси на халки, да се
набира и т.н.
• От ранно детство приобщавайте
детето към спорта: учете го да
плува и да кара кънки, да играе
тенис и да кара ски.
• Не пречете на движенията, ако те
не застрашават безопасността на
детето.
• Избягвайте всичко, което огра-
ничава неговите движения: стег-
нато повиване, кошари, легла с
високи решетки и т.н. Направете
пространството вкъщи удоб- но и
безопасно за придвижване: нисък
миндер вместо легло и кошара,
килимче, по което може да пълзи
и т.н.
• Сведете до минимум придвиж-
ването навън с количка. Ходим
сами!
• Включвайте детето в съвместни
действия: в магазина избирате и
слагате ябълките в плика, отнасяте
покупките до колата, слагате
дрехцте в пералнята, отпадъците в
кошчето. Това ще му позволи да
почувства увереност в уп-
равлението на тялото си.
• Помнете, че детето ходи и се дви-
жи не като възрастен човек. За
него е важно да докосва вещите и
См ешно...
- Тате, а ти като дете имал ли си
таблет?
- Не, тогава и компютри нямаше.
предметите, да хваща и разглежда

незначителни според вас дреболии,
да изучава нещата, които го
привличат. Това означава, че
разходката ще отнеме много повече
време от планираното. Не карайте
детето да бърза, включвайте се в
Децата говорят този удивителен процес на
съвместно познание. Чакат ви
Никита, 4 години забележителни открития!
Чул, че котката • Ако детето ходи самостоятелно,
мърка, слага ухо до старайте се по-рядко да използвате
главата й и казва на количката.
майка си: • Когато детето поотрасие, ходете с
- Мамо, чувам как него на походи, на фитнес, на
й работи мозъкът! спортни събития.
Спазваме реда
Децата обичат реда и се нуждаят от
него. Те може и да нямат потребност от
подреждане, но задължително имат въ-
трешна потребност от ред. Редът им съз-
дава усещане за спокойствие, сигурност и
комфорт. Най-лесният начин детето да се
научи на ред е това да се прави до 3~3>5
години. Не изпускайте времето -
сеизитивният период на реда е най-къ-
сият!
* Създайте около детето такова
пространство, в което предметите
си имат свое точно определено
място. Особено внимание обърнете
на вещите, които то използва
ежедневно. Мястото за дрехите и
обувките трябва да му е добре
известно. Определете къде ще се
намират необходимите му
в бита метличка и лопатка, кърпи които трябва да учи

за прах и т.н. наизуст, ако пие
Научете детето да познава пред- пречим на децата да
назначението на предметите. вземат решения,
Използвайте минимум играчки за решавайки всичко
украса по рафтовете, в стаята, вместо тях.
детския кът за игра. Можете пе- М. Монтесори
риодично да ги обновявате и раз- „Моят
меняте. метод“
Слагайте предметите, играчките и
книгите за деца на едно и също
достъп но за детето място.
Използвайте ниски рафтове за
оставяне на развиващите мате-
риали, играчки и пособия. Преди
всичко на тях добре се вижда кое
къде се намира, а после е удоб- но
нещата да се върнат на мястото им
след края на заниманията и
игрите. И детето ще може да го
направи само!
Помнете, че на децата им е необ-
ходимо усещане за ред във време-
то. За това спомага дневният ре-
жим. Той трябва да бъде толкова
по-добре организиран, колкото
по-малко е детето. Не става дума
за хранене по часове и минути.
Необходимо е да се спазва после-
дователността на събитията (на-
пример след разходката обядваме,
а след това спим и т.н.).
За детето е важен редът във взаи-
моотношенията.
Това означава, че изискванията на
членовете на семейството към него
трябва да бъдат еднакви. Не
позволявайте на детето да ма-
нипулира възрастните. Напри-
Волята не може да се развива, ако в
съзнанието няма оформен ред,
яснота, ако ние замъгляваме ума на
детето с натрупване на идеи, уроци,
Децата говорят обещавайте нещо, което няма да

направите.
Саша (5 години)
Монтесори-учите- Как да го правите?
лят: • Приблизително от 1,5 години де-
- Това е цата усвояват точното разполо-
планетата Земя, жение на предметите и могат (от-
ние живеем на начало с помощта на възрастните)
нея. А има и други да слагат нещата на място. Това
планети Марс, означава, че за вас е започнал
Венера, периодът „Постави го на мястото
Меркурий... му“. Започнете този труден процес
Саша: - А ние заедно.
живеем на Марс! • Умението да прибира своите неща
Учителят: Да?!? е първата крачка на вашето дете
Саша: Да, на Карл към самостоятелността. Въз-
Марс! хищавайте му се и се гордейте с
мер ако вкъщи е него: „Добре го правиш! Ти вече си
прието, че де- голям!"
тето само си • Възможно е вашето дете да поиска
прибира само да си избере място за
играчките, няма играчките. Уважавайте мнението
значение кой е у му и изисквайте играчките винаги
дома с него да бъдат на определеното от него
- строгата място.
майка, добрата • Докато детето е малко, се поста-
баба или райте да не правите неочаквани
безотказната сериозни промени в жилището.
бавачка: детето
трябва да си
подреди
играчките. И
това не се
обсъжда.
• Старайте се
вашите думи да
съответстват на
вашите дела.
Децата се много
наблюдателни и
чувствителни.
• Бъдете
последователни.
Никога не
Глава 2. Детето 1 47
Обикновено това, както и честото - И аз така мисля.

преселване от място на място, Но мама каза да
предизвиква дискомфорт у децата. благодаря.
В Монтесори-средата всички ма-
териали са представени в един-
ствен екземпляр и всички имат
точно определено място. Прила-
гайте този принцип и у дома.
Учете детето на ред спокойно, но
твърдо. В Монтесори-групите след
з години има ясно правило: нов
материал не се взема от рафтовете,
ако не е прибран предишният.
Следете времето. За да може де-
тето да си поиграе и да има време
да си прибере нещата, то не трябва
да се уморява.
Отнасяйте се с търпение към вле-
чението на детето към повторение
(четем една и съща приказка за
пети, седми път).
Не прибирайте след детето неща-
та, които само може да си прибере.
Ако детето е уморено или вие
бързате, просто предложете да му
помогнете: „Хайде да подредим
нещата заедно!“
Не занемарявайте ситуацията до-
толкова, че подреждането да стане
достатъчно сложно и трудоемко.
Ако е необходимо, разделете
процеса на етапи.
Детето трябва да е наясно кога
подрежда: например играчките се
прибират, когато отива да спи или
на разходка. И това се прави
винаги. В Монтесори-групите
См ешно...
-Дядо Мраз,благодаря за подаръка,

който ми донесе.
- Дребна работа, няма нужда от
благодарност.
Децата говорят обещавайте нещо, което няма да

направите.
Монтесори-учите- Как да го правите?
лят: • Приблизително от 1,5 години де-
- Това е цата усвояват точното разполо-
планетата Земя, жение на предметите и могат (от-
ние живеем на начало с помощта на възрастните)
нея. А има и други да слагат нещата иа място. Това
планети Марс, означава, че за вас е започнал
Венера, периодът „Постави го на мястото
Меркурий... му“. Започнете този труден процес
Саша: - А ние заедно.
живеем на Марс! • Умеиието да прибира своите неща
Учителят: Да?!? е първата крачка на вашето дете
Саша: Да, на Карл към самостоятелността. Въз-
Марс! хищавайте му се и се гордейте с
мер ако вкъщи е него: „Добре го правиш! Ти вече си
прието, че де- голям!“
тето само си • Възможно е вашето дете да поиска
прибира само да си избере място за
играчките, няма играчките. Уважавайте мнението
значение кой е у му и изисквайте играчките винаги
дома с него да бъдат на определеното от него
- строгата място.
майка, добрата • Докато детето е малко, се поста-
баба или райте да не правите неочаквани
безотказната сериозни промени в жилището.
бавачка: детето
трябва да си
подреди
играчките. И
това не се
обсъжда.
• Старайте се
вашите думи да
съответстват на
вашите дела.
Децата се миого
наблюдателни и
чувствителни.
• Бъдете
последователни.
Никога не
Обикновено това, както и честото - И аз така мисля.

преселване от място на място, Но мама каза да
предизвиква дискомфорт у децата. благодаря.
В Монтесори-средата всички ма-
териали са представени в един-
ствен екземпляр и всички имат
точно определено място. Прила-
гайте този принцип и у дома.
Учете детето на ред спокойно, но
твърдо. В Монтесори-групите след
з години има ясно правило: нов
материал не се взема от рафтовете,
ако не е прибран предишният.
Следете времето. За да може де-
тето да си поиграе и да има време
да си прибере нещата, то не трябва
да се уморява.
Отнасяйте се с търпение към вле-
чението на детето към повторение
(четем една и съща приказка за
пети, седми път).
Не прибирайте след детето неща-
та, които само може да си прибере.
Ако детето е уморено или вие
бързате, просто предложете да му
помогнете: „Хайде да подредим
нещата заедно!“
Не занемарявайте ситуацията до-
толкова, че подреждането да стане
достатъчно сложно и трудоемко.
Ако е необходимо, разделете
процеса на етапи.
Детето трябва да е наясно кога
подрежда: например играчките се
прибират, когато отива да спи или
на разходка. И това се прави
винаги. В Монтесори-групите
См ешно...
-Дядо Мраз,благодаря за подаръка,

който ми донесе.
- Дребна работа, няма нужда от
благодарност.
См ешно... • Използвайте ритуали. Те поддър-

жат ритмичността и стабилността
Пред театралната
в живота на детето.
каса стои мъж:
• Избягвайте заканите. „Ако не си
- Госпожице,
прибереш колата, няма да ти ку-
дайте ми билети за
пим...“ и т.н. Ако не пропуснете
Болшой театър, за
времето, процесът па свикване с
„Лебедово езеро“.
реда няма да бъде дълъг. Малко
- За съжаление,
търпение и твърдост!
билети няма.
• Предупреждавайте детето, че
- Госпожице, не
времето за игра и занимание е
ме разбрахте.Аз съм
изтекло. Сигнал можете да му да-
естет. Трябва да
вате с повтаряща се музика, със
отида на балет.
звънче или познат речитатив -
- Няма билети,
такива често използват Монтесо-
вече ви казах!
ри-педагозите, когато занимани-
Зад него стои
ята приключват. Например: „Чук-
момче и дърпа
чук, чук-чук, прибираме нещата
таткото за ръкава:
тук!“ Децата с удоволствие си
- Тате, остави го
припяват и започват да прибират
тоя балет, по-добре
материалите.
да идем в
• Не нарушавайте последовател-
Макдоналдс!
ността на обичайните действия и
- Млъкни, глупако!
събития.
И отново се
обръща
към касиерката: Социално възпитание
- Госпожице, През първите шест години протича
разберете, аз съм социализацията на детето. То усвоява
естет... каноните и правилата на социума, в който
децата сами живее. Много неща то попива само, но на
чистят след много неща трябва да бъде научено.
себе си и си Мария Монтесори, осъзнавайки
мият важността на социалното възпита-
съдовете,
бършат сво-
ето място на
масата. У
дома детето
също може
да го прави
самос-
тоятелно.
Глава 1. Детето\ 49
пие, е въвела специални часове, наречени зъбите!

от нея часове по учтивост. Децата говорят
- Мамо, ти като
дете имала ли си
• Бъдете пример за своето дете. таблет?
Помнете, че родителите играят -Не.
първостепенна роля във форми- - А телефон?
рането на детската представа за -Не.
света. - А компютър?
• Сведете до минимум гледането на - Не.
телевизия. Не всички телеви- - А динозаври
зионни предавания дават полезна виждала ли си?!?
и нужна информация. Правете
подбор и на анимационните
филми.
• Погрижете се за обкръжението на
вашето дете.
• Когато порасне, едва ли ще можете
да му влияете. Но докато е малко,
можете да направите така, че то да
не общува със случайни хора.
• Казвайте и му показвайте как
трябва да се държи.
• Учете го да благодари, да казва
„Здравей“ и „Довиждане“.
• Самите вие бъдете учтиви, винаги
благодарете на детето и близките.
• Създавайте ситуации, в които де-
тето би могло да упражнява по-
знанията си по етикет и умение да
се държи. Подреждайте масата.
Играйте на подаряване на подарък
и отиване на гости, поведение в
театъра, на обществено място и
т.н.
Децата говорят
Катя (4,5 години)

Тичешком влиза в стаята и вика:
- Бабо, бабо, дойдоха ни гости! Бързо! И
се облечи празнич- но: сложи си очилата и
См ешно... не му се карайте, не му се
присмивайте, не насочвайте
Мисли на
вниманието към това.
дъщерята за
• Подчертавайте, че се гордеете с
майката:
неговото поведение и учтивост.
На 5 години:
• Давайте примери, четете и на-
„Мама знае
блюдавайте!
всичко“.
На ю години.:
„Да... Не всичко
знае мама...“
На 18 години: „Тя
пък какво знае за
живота!“
На зо години:
„Трябваше да
слушам мама...“
• Ако детето е
направило нещо
не както трябва,
Глава 1. Детето : 51
1.1. Свободното дете

Свободата е единственото средство,
което винаги води до най-пълно
развитие на характера, ума,
чувствата и дава на възпитателя
възможност спокойно да наблюдава
„чудото“ на растежа.
Свободата като основа на цялото

възпитание
Оказва се, че възпитанието на детето е лесно. Мария
Монтесори е знаела тайната: трябва просто да му предоставим
свобода. И да наблюдаваме как то расте и се развива. Това е
една от тайните на педагогическата система на Монтесори.
Една , но не единствената.
Но именно този постулат винаги е предизвиквал буря от един
от критиците, привържениците на традиционния подход на
предпазливите родители.
Свобода? На детето? Никакви такива! - смятат половината
предпазливи и неравнодушни майки и татковци.
И ще бъдат прави. Защото понятията свобода изобщо и
ч ........питона на детето свобода са две съвсем различни
П* IН |
1 ini(к>да на детето? Задължително! - смятат другата умни и
заинтересовани родители. Без нея е невъзможно
чат прави. Защото само така може да се възпита
самодостатъчналичност.
Как да за почнем? Имали граници? А безопасността? Въ- 'Ч
•» " > » I чиюсо.
f • - 111 рлс п\ Започва да пълзи и прави първите крачки. »
притесняваме да не падне! Да не стигне до контакта!
- нещо горещо от масата! Да не изпусне чашата! Мм I .
inhi.uo. Непредсказуемо. Непохватно
Ние, естествено, му желаем само доброто. Искаме да му
осигурим безопасност. Да го предпазим от неприятности. Затова
сме по-спокойни, когато е на заточение в копирката. Стегнато
повито. Или под зоркото око на услужливата ба- вачка. Или под
строгия диктат на твърде отговорната баба. И това е. Започват

забрани: не отивай, не вземай, ие се качвай, не хващай, недей,
не тичай, не пипай!
На един от тренингите направихме упражнение с май-

ките по двойки: за всеки израз на забрана, който едната
майка обикновено казва на детето си, другата я завързва с
панделка, Колкото забрани - толкова панделки. В края на
упражнението очите на майките бяха насълзени: оказва се,
че е много неприятно да си пленник на забрани!
При това отдавна е отбелязано: колкото повече ограниче-

ния заобикалят детето, толкова по-бавно и по-зле се развива.
Нима - да си спомним самите нас! - може да ни защити от
опасност маминото викане или бащиният колан? Само здравият
смисъл и отговорността. А те не се появяват от нищото.
В Монтесори-педагогиката „свободно дете“ е едно от ба-
зовите понятия. „И вместо многобройните проблеми - как да
помогнем на развитието на характера, интелигентността,
чз^вствата - като основа на цялото възпитание възниква една
задача: как да оставим детето свободно“ - пише М. Моите- сори
в своята книга „Самовъзпитание и самообучение в на- чалното
училище“. Защо това е важно? Мария Монтесори разкрива, че
всяко дете се развива според своя вътрешен ри тъм. Понеже ние
сме много различни. Днес това е очевидно за всички. Но преди
едно столетие свободолюбивата итали- анка с диплома за лекар
е една от първите, които говорят за това на висок глас. Всеки
човек е уникален. Уникално е всяко дете и едва родено, то вече
има свой собствен вътрешен потенциал за саморазвитие. Никой
не може да знае нито реалните граници на неговото развитие,
нито неговите истински възможности. И всеки сам става творец
на своите собствени способности. Може ли да се помогне за
това? Разбира се. Кой може да го направи? Естествено, че този,
който е край него. Какво е нужно? Да отхвърлим диктата на
авторитарното възпитание и да дадем на детето възможност
свободно да расте и да се развива.
Децата сами се изграждат

Свободно да се развива. Какво означава това? Сама да се
изгражда. Да става „инициатор на своето собствено усъвър-
шенстване“ - това е истинското предназначение на личността,
която се появява на този свят. Така е считала Мария Мон-
тссори. Тя успокоявала недоверчивите родители: „Природата
сама ще се погрижи за всичко“. Задачата на възрастните е да ме
поставят прегради пред естественото развитие на детето.
А сега да уточним понятията. Няма защо да крием, нерядко
под свобода се разбира разюзданост, анархия, беззаконие. Ако
разлистим дебелите речници, ще разберем, че Владимир Дал
тълкува свободата като „собствена воля, простор, иъзможност за
действие по свой начин“. При С.И. Ожегов, като отхвърлим
философската трактовка, намираме краткото „Свобода е
отсъствието на каквито и да било ограничения, смушения за
нещо“.
Но как да отнесем това към детето? Как така дете без
никакви ограничения? Що за глупости! Нужна ли е такава
свобода на детето? Мнозина ще бъдат категорични. Някои
предпазливо ще встъпят в полемика. „А защо пък не?“ - ще
кажат други. Най-начетените ще си спомнят, че например при
ииопците детето до 5 години е цар, то не е принуждавано за
нищо и в нищо не е ограничавано. Принципа на вътрешна |
побода във възпитанието на детето е изповядвал и Лев Толстой
Класикът е смятал, че децата не трябва да бъдат принуждавани
и наказвани. Задачата на педагога е не да затрупа детето със
знания, а да събуди интерес към тях.
Обаче понятието свобода при Монтесори не е абсолютно и
не означава безконтролност и беззаконие. Първо, свободата и
има граници, а те се определят с правила. Второ, свободата по
системата на Монтесори се реализира в рамките на специално
оборудвана образователна среда. Още един важен момент t:
свободата при Монтесори няма нищо общо със занемари иа
нето. Обратното. „За да възпитаваме детето, трябва да го
познаваме, а за да го познаваме, трябва да го наблюдаваме, а
i.i да го наблюдаваме, трябва да му дадем свобода“, призована
тн. Пак свобода!
Но, когато възпитаваме, само наблюдаваме. Не диктуваме,
не принуждаваме, не се караме. А създаваме около детето
комфортна, безопасна обстановка, в която то да може да се‟
чуства свободно, и същевременно насищаме обкръжава
щото го пространство с маса интересни за него неща, които

(както и мечтаят много родители) ще осигурят неговото раз-
ностраино развитие. А пълната свобода е възможна, когато у
детето се формира „вътрешна дисциплина“ и „вътрешен ред“.
Това представлява забележителната идея на М. Монтесори за
свободната работа на детето в специално подготвена среда.
На средата ще посветим отделна глава. А сега ще се спрем
на най-важните елементи на свободата на малкия човек, когото
ние възпитаваме. И така:
Свободата няма никакво отношение към свободията.

М. Монтесори
Свобода за движение
От момента на раждането си детето се стреми към свобода.
Отървавайки се от стегнатите пелени и опитвайки се да направи
първите крачки, то тръгва към своята независимост. Усвоявайки
нови навици и умения, то става все по-самостоятелно. Мария
Монтесори описва този процес като биологичен принцип на
човешкия живот.
Движението за детето е начин за опознаване на околния
свят. Детето не може, а и не трябва да стои неподвижно, да не
смее „да шукне“, да седи мирно. Децата трябва да се движат, за
да се научат да координират своите движения, за да опознаят
околния свят, да общуват. Безсмислено е да се подвиква да
детето: „Седи си на мястото“ , „Не стъпвай в локвите“ , „Не
дърпай котката за опашката“ , „Не вземай вилицата от масата“ ,
„Веднага остави ножа“ ! То иска да тича, да дърпа любимата
котка, да взема нещата, които взема мама, и да прави това, с
което се занимава татко. Това е нормално. Вече споменахме
общоизвестния факт, че децата, които биват ограничавани в
движенията и продължително време са държани в тесни
кошарки, се развиват по-зле от своите по-активни връстници. За
това пише и Монтесори: „Мисленето се развива чрез
движението“. Нали искаме мисленето на нашето дете да се
развива?
Колкото е по-малко детето, толкова неговите движения са
по-споитанни, хаотични, произволни. Няма страшно. Детето
расте и неговите движения стават все по-осъзнати и ко»
ординирани. Важното е да не налагате забрани и да не пре-

чите- „Унищожете покоите!“ - протестирала срещу стегнатото
повиване М. Монтесори. Дайте на детето свобода на дви-
жението! И като оставим детето свободно, „така ще помогнем па
„чудото“ на неговото развитие“.
И чудото става. Детето е спокойно и разкрепостено. То се
чувства естествено и уверено. За много хора е етранно, че в
детските градини Монтесори по време на работа в стаята децата
свободно се придвижват. Новост ли е? Още Питагор е обичал да
споделя знанията си със своите ученици в движение -
разхождайки се в градината...
В Монтесори-групата детето може да вземе от рафта някой
материал и да работи с него, седнало на масата или на ки-
лимчето. Може даже да се усамоти и да легне на диванчето в
библиотеката с книжка за космоса, а може да прави опити в
лабораторията или да отиде в „мократа стая“ и да се занимава
там стоейки. И така, право, седнало и дори легнало (!) дето е
способно да се занимава два-три часа без видима умора. Ако
искаш, работи сам, ако искаш - по двойки, ако искаш п група.
Главното е, че децата не са сковани, не са закрепостепи,
не са вързани за стола.
При това периодите на съсредоточена дейност се сменят с
изблици на активност. По правило колкото е по-малко де- ито,
толкова по-кратки са периодите на съсредоточена дейност. Ако
има „шумна стая“, може да потича, да поскача и да шуми там.
Често пъти в детската градина тази роля се изпълнява от
обичайния физкултурен салон. В американските и в много
европейски детски градини е забранено настаняване на
детските групи по-високо от първия етаж и децата свободни
могат да излизат навън в уютен вътрешен двор, където се
грижат за растенията, хранят домашните животни и могат
свободно да тичат и да се движат. Важно е редуването. Така
режимът предвижда смяна на дейността след дву-тричасово
внимание в Монтееори-стаята. Добре е тези принципи да се
следват и у дома. По възможност не претрупвайте стаята на
дететоо с мебели. Ако имате възможност, оборудвайте спортен
кът. Приберете скъпите за вас чупливи предмети от достъпните
за детето места. За активните деца ще са полезни заниманията в
танцови и спортни клубове.
Няколко думи за групите - добри и различни

А сега си представете какво недоумение изпитва детето,
когато го отвеждат в някоя „група за ранно интелектуално
развитие“ и го слагат на... чин! Колкото по-рано, толкова по-
добре! Но малкото дете не е в състояние дълго време да стои
неподвижно и на всичкото отгоре така да усвоява някаква
информация. Над природата на детето се извършва насилие и,
което е твърде печално, родителите вместо „ранно инте-
лектуално развитие“ могат да получат обратното: при него може
да се появи трайна неприязън към процеса на обучение на чин и
то за дълго.
Свобода на избор
На един от тренингите засегнахме с родителите въпроса за
избора. Темата се оказа сложна за групата и нееднозначна при
обсъждането. Изведнъж една майка, мениджър по продажби,
радостно възкликна: „Право на избор - това е прекрасно!
Например при нас добре го знаем: за да се реши клиентът да
купи, трябва да му предоставим право на избор!“ И групата се
отприщи. Всички започнаха да си спомнят неща, които са дали
на всеки от тях право на избор. А на децата? Психолозите
отбелязват, че детето се учи по-добре, ако може самостоятелно
да избира вида дейност и нейната продължителност.
Явно затова в Монтесори-групите много деца, които трябва
да тръгнат на училище, показват знания за третокласници. И
при това учат лесно и с радост.
Право на избор
Мария Монтесори внимателно е наблюдавала децата. И в
резултат на тези наблюдения е разбрала необходимостта от това
право - правото на избор. Веднъж една учителка от Дома за деца
закъсняла за занятия. Материалите били в не- заключен шкаф и
когато влязла в клас, тя с негодувание видяла, че децата
самостоятелно са взели пособията и увлечено работят с тях.
Учителката не видяла друго, освен нарушение на дисциплината:
в класа се прави нещо без знание на учителя! За Монтесори този
случай бил истинско откритие: тя видяла възможност за
организиране на учебния процес по друг начин! Просто
материалите трябва да бъдат достъпни за де
цата - разбрала тя. А за тази цел рафтовете трябва да бъдат

ниски и етажерките да не ее заключват. Също така пособията
със свободен достъп трябва да отговарят на нивото на развитие
и интересите на децата в групата. И най-важното, децата трябва
да имат възможност да вземат онова, което ги интересува.
Еврика!
Защо това е важно за нас, родителите? Колкото по-рано сме
готови да признаем, че нашите деца имат право на избор -
толкова по-добре. Те имат право на предпочитания. На това,
което за тях е комфортно и хармонично. На избор на приятели,
игри, любими занимания, играчки, дрехи и дори храна. Те имат
право самостоятелно да определят на какво да играят, с кого да
общуват. Те имат право на свои пристрастия и тайни. Сега за
сроковете. Кога? Обикновено ние се стараем да правим това
вместо тях. Така е ио-еигурно и по-лес- по. Много по-трудно е да
научиш детето да прави избор само и да носи отговорност за
него. Хич не е лесно, защото нашата задача е да направим така,
че този избор да не е моментна прищявка, отмъщение („Баба
Яга не разрешава!“), импулеив- но налучкване, а приемливо,
осъзнато, последователно решение.
И още един важен момент: умението да прави избор го-
пори за определена зрялост на мозъка на детето. Затова, когато
самите ние, родителите, станем готови да приемем факта, че
нашето дете има право на избор, трябва по всякакъв начин да
му създаваме условия за това.
"За” и "против”
Мога да предположа възраженията на някои родители. Те
са ми познати. И това са напълно противоположни гледни
точки.
ПРЕДПАЗЛИВИЯТ РОДИТЕЛ ще каже: Свобода на избор?
Изключено. Първо, детето няма достатъчен жизнен опит. Второ,
липсват му практически навици, умения и знания. А и
обкръжаващата го среда често пъти е агресивна, съвсем не е
безопасна и нерядко е некомфортна. Каква ти свобода?
Въпросът е основателен. В подкрепа на гледната точка на
ПРЕДПАЗЛИВИЯ РОДИТЕЛ ще отбележим, че неговите
дооводи и за агресивната и небезопасна среда, и за липсата на
опит и знания са абсолютно правомерни. Между другото,
навремето този принцип на М. Монтесори за свободата на избор
е породил мощна критична вълна. Имало е и погрешни трак-
товки, и преиначавания.
Съществува и друго, противоположно мнение. То може да

принадлежи както на НАПРЕДНИЧАВИТЕ РОДИТЕЛИ, така и
на РОДИТЕЛИТЕ „НЕПУКИСТИ“. Външио то сякаш предполага
едно и също нещо - даване свобода на детето. Само че едните
влагат в това особен смисъл и зачитане правата на малката
личност, а другите по този начин маскират липсата на време
или желание да се занимават с детето.
За да разясним ситуацията, ще уточним понятията: между
свободата на детето за избор и свободата на възрастния за избор
има огромна дистанция. Това са просто различни понятия.
Свободата на детето за избор

Ще уточним веднага: свободата на детето за избор е от -
носително понятие. В подкрепа на ПРЕДПАЗЛИВИЯ РОДИТЕЛ
ще отбележим, че не става дума за безгранична свобода на избор
от детето: тя може да заплашва с непредвидими последици.
Монтесори твърди, че на детето трябва да се предоставя
право на избор не изведнъж, когато стане пълнолетно, а въз-
можно най-рано. И когато му даваме възможност да действа
свободно, трябва да го учим на отговорност за неговия избор, на
умение да анализира и поправя грешките си и т.н. и т.н. Как да
направим това за малкото човече? Много лесно. Все пак това е
възможно в специално оборудвана и подготвена образователна
среда. Да, детето има право на избор, но той е възможен в
рамките на определени граници и установени правила. Това е
умален модел на света. И тук си има правила. Има граници. Но
тук то е свободно. Например когато се намира в Монтесори-
групата, то е свободно при избора на материал за своите
занимания, на партньор - с кого какво да прави, на време -
колко дълго и с какво да се занимава.
Веднъж в детската градина Монтесори на пробно заня -

тие с майка си дойде момченце на 3,5 години.
- Имаме много интересни неща. Избери си каквото ти
хареса! А ние през това време ще си поговорим с мама -
предложи му педагожката.
- А къде ви е математиката? - живо се поинтересува
енергичната майка, устреми се към рафта и връчи на сина си
абсолютно безинтересна за него кутия.
Съвсем очаквано след няколко минути на момчето му
стана скучно.
- Разгледай, можеш сам да си вземеш това, което ти
Глава 1. Детето : 59
.треса - опита се педагожката да поправи ситуацията.

Но момчето покорно гледаше своята повелителка и ча-
каше нейните указания...
Съществува разновидност на ПРЕДПАЗЛИВИТЕ РОДИ-

ТЕЛИ - СВРЪХГРИЖОВНИ родители. Те искрено са убедени, че
те и само те (!) знаят КАКВО именно и КОГА е необходимо на
тяхното дете. На тях дори не им идва на ум, че малкото човече
има свои вкусове, свое, различно от тяхното, мнение, свои
увлечения. Мнението на детето практически няма значение за
тях: „Още е малък!“ , „Нищо не разбира!“. Времето минава.
Детето расте, мамините догмати остаряват морални п социално,
а то продължава да е под натиск: „Мама знае или-добре!“
Какво се случва след това? Ще видим в глава
„Самостоятелното дете“
Какво е необходимо на детето

Трябва да признаем един очевиден факт: единствено детето
знае какво му е необходимо на него. По този повод Maрия
Монтесори говори лаконично и просто: „Само детето знае какво
е необходимо за неговото развитие. А натрапената дейност г
пречи на развитието и равновесието му“.
Как можете да разберете и видите това сами? В най-
близкото обкръжение на детето може и е нужно да се даде право
на избор, дори най-елементарен: кои панталони да облече , и с
кого да играе на пясъка, коя игра да си избере и т.н. Но първо
ясно определете границите и установете правилата . Най
малкото, какво не може. Това, което застрашава живота и
здравето. Но „не може“ се изпълнява безусловно. Когато
границите са определени, а правилата са приети, можете да
предоставяте на детето възможност за избор.
Предлагайте. Не принуждавайте - давайте алтернатива.
Проблемът с обличането може да се реши чрез правото
на избор. Направете в гардероба лост за закачалки на ни-
вото на очите на детето. Всеки ден закачайте 2-3 тениски
(ризки, пуловери и т.н.). Обличането започвайте с думите:
„Днес коя тениска обличаш?“. Когато е направило избор, де-
тето с по-голямо желание ще се облича самостоятелно.
Проблемът с лягането вечер (убеждаване, капризи, сълзи)
също може да се реши по отдавна известен прост начин:
- Ти днес коя пижама обличаш, жълтата или розовата?
Омразният диктат на мамината присъда: „Отивай да
спиш!“ е избегнат. Появил се е избор и докато детето го

прави с огромно удоволствие, въпросът „да си ляга или не?“
вече е отпаднал.
Този прост метод добре действа и при четките за зъби. Една

позната купила две четки с различен цвят и практически се
отървала от сутрешните капризи на детето си в банята.
Въпросът „Ще си миеш ли зъбите?“ бил сменен с друг: „Днес с
коя четка си мием зъбите?“
Когато детето расте, се разширява кръгът на неговите ин-
тереси, умения и навици. Границите на свободата се разши-
ряват. Изборът също.
Можем ли да влияем върху свободата на избор

Има няколко важни момента, които могат да ни помогнат
да влияем върху свободата на детския избор. При това ще от -
бележим, че няма никаква заплаха за самата свобода!
Първо, важно е от най-ранно детство постоянно да обога-
тяваме интересите на детето, като го развиваме духовно и фи-
зически. При разностранната, хармонична и развита личност
диапазонът за избор на варианти и възможности е не просто
голям, но и постоянно се разширява.
Второ, ние, родителите, никога не трябва да забравяме»:
децата подражават на нас. Нашето семейство и дом за детето са
малък модел на света. За да се впишат хармонично в този свят,
нашите деца започват да ни копират. На нас ни е забан но,
когато те повтарят нашите любими думи и фрази, копират
маниера на разговор по телефона, смешно се хранят и разго
варят: те играят на това, което виждат. Те стават наше огле
Глава 1. Детето \ 61
дало! Затова трябва да внимаваме! Някой път с учудване мо-
жете да видите у тях нещо, което искрено ще ви зарадва - или
кеочаквано да чуете нещо, което не бихте искали да чувате.
Защото те копират всичко, а не само положителните качества и
привички.
Една позната ми се оплака, че й е много трудно да се

разхожда с двегодишната си дъщеря. Постоянно се опит-
чала да събира край кошчетата недопушени фасове и да ги
снага в устата си.
- А защо твоята дъщеря е равнодушна към тях? - не-
доумяваше тя.
Странен въпрос: докато се разхождахме тази майка не
и.шади цигарата от устата си!Моята дъщеря няма таки-
к|/ проблеми: в нашето семейство никой не пуши.
И така, свобода на избора. Добрата новина е в това, че Ш11C

сами можем малко по малко да влияем върху избора на t<*
гето. Нали за тях сме образец. Ако не го забравяме, не сме ми
шииени от неприятни открития.
Ако искате да пристрастите детето към четенето - четете - .HI
м, четете с него; към музиката - свирете, слушайте, ходе- п
медно на концерти. Обичате спорта - приобщавайте и де-
•* HI, обичате животни - вземете си домашен любимец и т.н. И
нима смисъл да го карате насила, да го засрамвате и при-
I. да пате. Постарайте се да го увлечете, заинтересувате, за-
.... .. да му покажете. Толкова е хубаво да го прави-
•1 медно, толкова ви харесва, толкова е интересно, познава-
<) ши !
l‟.i:i()Mpa се, така е по-трудно. Изисква време, фантазия, " H I
си заслужава. Детето расте, разширява се кръгът и < т тиите
1 1о
интереси, на възможностите за избор. Ще дойде * | - м \
когато ще ви бъде много трудно или дори практичес-
• inшмможно да влияете върху това. Вашето дете ще стане
• инч чоиек. Какъв? Податлив? Зависим от чуждо мнение? и*
mu 1 1 1х п естиращ срещу родителския диктат? Удобен и по-
• \ > н ‟ I Ьш самостоятелен, със свое мнение и способен да се
hj.m i I пи >мостави на чуждо влияние?
bt ii i i игче е ваш избор. И за него вие също сте напълно
Какво дава свободата на избор?
Разсъждавайки за свободата, ще се опитаме да направим
някои изводи. И така, благодарение на свободата на избор

• детето се учи само да решава своите проблеми
• учи се да взема решения
• започва да осъзнава отговорността за резултатите от
избора
• започва да разбира, че неговият избор има последствия
• започва да определя причинно-следствените връзки
• повишава самочувствието си
• учи се да преговаря
• учи се да си определя цел и да я постига
• да посреща трудностите
• да приема и преодолява пораженията
• да се чувства победител
• да върши избраното от него с удоволствие
• да се наслаждава на случващото се
• да осъзнава себе си като част от системата, на която може
да влияе
• да вярва в себе си.
Малко ли е?
Свобода на мнение
Към шест години, когато при детето вече приключва пе-
риодът на „строител на себе си“ , то постепенно стига до извода,
че може не само да действа самостоятелно, но и да мисли
самостоятелно. Това не трябва да ви плаши. Разбира се, удобно
е детето да зависи изцяло от вас, да прави само томи, което е
казала мама, да изпълнява това, което нареди татко. Но минава
година. Три, осем, десет...
Ако детето до юношеството си е свикнало изцяло да зами
си от чуждото мнение, сигурни ли сте, че ще останете неоспо-
рим авторитет за него? Сигурни ли сте, че няма да се поя пят
други интереси, ценности, кумири за него? И ще съвпадат ли те
с вашите? И то ще следва ли вашите указания?
Възможен е друг път. Детето е още малко, но вие вече му
давате право да има самостоятелно мнение, да взема посилни и
за него решения. Вие му показвате, че цените и уважавате
неговото мнение и същевременно го учите да цени и уважава
мнението иа другите. Вътрешното Аз на вашето дете се раз-
Глава 1. Детето ’ 63
мива, когато то е заобиколено от хора, които го ценят и ува-

жават неговата личност. Има свое мнение? Чудесно. Незави-
симостта от мнението на другите води до намиране на нетри-
впални решения, нестандартни мисли, понякога граничещи с
творчески откровения и открития.
Вслушвайте се в мнението на детето. Съобразявайте се с
него. Позовавайте се на него. Питайте:
-А ти как смяташ? За мен е важно твоето мнение!
При това от най-ранна възраст приучавайте детето към
отговорност. Детето трябва да разбира, че е член на
семейството, което си има свои интереси. Приучавайте го да се
интересува от мнението на другите и да го зачита. То трябва да
знае, че възгледите и вкусовете на хората са различни.
Хайде да разберем какво мисли по този въпрос татко?
Създавайте ситуации, когато в семейството се вземат ре-
шения с приемане мнението на детето. Нека то има свои по-
..... поръчения и нека носи отговорност за тях.
Свобода за вземане на решения

В живота винаги е трудно да се определи границата кога
детето е още малко (и ние изцяло го предпазваме от проблеми
и когато а то вече е в състояние да решава някои от тях. Тоест то
се отделя от мама и да се учи самостоятелно да взема решени .
Важно е да помним, че привързаността и отделянето
на интелекта на взаимодействие с детето. Не трябва да считаме
че отделянето е нещо негативно и лошо, защото представлява
напускане, „делене“ ,отдалечаване.
Отделянето е начало на нова привързаност, преминаване
на нов етап на развитие. Това е развитие по спирала. А
развитие на детето е редица от етапи, водещи към независи-
мост , в които има привързаност и отделяне. Просто те
• са различни.
При някои майки се опитват изкуствено да отложат от-
• ......... .. I да удължат процеса на порастване: „Той е толкова
....... "Така се нуждае от мен!“ Нерядко бавачките от страх да не
загубят работата си до последно дундуркат порасналите деца
като бебета. А после се чудят на тяхната инфантилност,
готованщина и мързел. Но порастването на детето се състои в
умението самостоятелно да взема все нови, по-сложни и
отговорни решения. Да-да, нашите малки деца са способни да
вземат решения. Отначало те са съвсем прости. Но с течение на

времето децата растат и задачите, които трябва да решават,
постепенно се усложняват. Разбира се, не бива да говорим за
възможност за вземане на решение от детето до 7-8 години.
Отначало можем да говорим за свобода на избора в рамките на
зададени граници и установени правила. Но е важно детето да
разбира, че в неговото мнение се вслушват, съобразяват се с
него, то е важно за околните. Някои решения в семейството
можете да вземате, отчитайки мнението на малкото дете. Нека
знае, че държите на неговото мнение, а изборът му е важен за
вас. Когато порасне, детето, което е свикнало да прави избор,
няма да се страхува да взима решения, тъй като много пъти тези
понятия са взаимно свързани и следват едно след друго.
Важното е да има такова право. Но ако детето знае, че вместо
него винаги и всичко решават възрастните, трудно можете да
очаквате от него самостоятелност в бъдещето.
- И какво иска? - вайкаше се една моя позната по повод на

подрастващата си дъщеря. - Правя всичко за нея. И в Париж я
водих, два дни обикаляхме Лувъра!А на нея все не й харесва, все
нещо не е така...
Очевидно при това пътуване с мнението на дъщерята
никой не се е съобразил (какво ли разбира на п години!). В
крайна сметка за един от най-красивите градове на света у
момичето са останали не ярки впечатления, а умора и
разочарование от досадното ходене по музея с непонятни
картини.
Друга моя позната през почивните дни завела сина си в
Санкт Петербург. Това било дългоочаквано пътуване, за
което двамата сериозно се подготвяли. Предварително се
уговорили, че маршрута за единия ден в града на Нева избира
синът, за другия ден ~ майката. Десетгодишното момче се
отнесло с огромна отговорност към пътуването. Заедно
проверявали информация в интернет, разглеждали спра-
вочници, чели книги. В крайна сметка той се спрял на му
Глава I. Детето ! 65
зея на Арктика и Антарктика. Прекарали почти цял ден

в него. А колко впечатления! На детето било дадено право на
осъзнат избор, към който то се отнесло изключително от-
говорно. В резултат на това и двамата били щастливи, а
пътуването се оказало незабравимо интересно!
Изкуството на възпитанието според Монтесори се състои в

уважението към личността на детето. Съобразявайте се с него.
Не пренебрегвайте мнението му. Вслушвайте се в него.
Предоставяйте му право на избор, като постепенно разширявате
рамките на зададените граници и установените правила.
Защото вашето дете е неповторима индивидуалност и от самото
му раждане е необходимо да се отнасяте така към него. Тогава с
израстването си то наистина ще съумее да стане личност, имаща
своя позиция, свое мнение; личност, която в нужния момент ще
бъде способна да взема решения и да I юси отговорност за тях.
Свобода и дисциплина
На пръв поглед свободата и дисциплината са взаимно
изклочващи се понятия. Дисциплината регламентира, ограни-
чена. Каква ти свобода! АМ. Монтесори говори за „дисциплина в
свободата“ и според нея това е велик принцип на възпитанието.
И с такава идея създава подходящи условия в своите Домове за
деца. Сега този принцип е основополагащ в детските градини
Монтесори.
Целта на възпитанието не е да изисквате от детето да прани
онова, което е нужно на вас. Тя е в това да помогнете на
неговото саморазвитие и на разкриването на уникалния потен-
циал, даден от природата именно на него. А за това е необхо-
димо да научите детето да прави своя избор и да си носи
послеедствията от него.
„Да позволим на детето да прави това, което то иска, което у
иего още няма развити никакви механизми за контрол,
означава да предадем идеята за свободата“ - пише Монтесори в
книгата си „Попиващият ум на детето“. В Моитесори-училищата
такива механизми има. Дейността там е организирана по такъв
начин, че детето самостоятелно избира с какво да
внимава, колко време, в какво темпо и с кого да го прави.
И това то има пълна свобода. Но свободата на едно дете не
трябва да ограничава свободата на другите, защото тогава ще
бъде безсмислено да се говори за свобода. С други думи, всяко
дете е свободно, но то не трябва да пречи на другите деца - при

заниманията, в играта, по време на съвместната дейност.
Мнозина се учудват, възможно ли е такова нещо в разнород- на
група от деца на възраст от 2 до 6 години? Не се учудвайте:
проверено е. Възможно е!
На новите деца в групата задължително ще им покажат как
и къде могат да се занимават с материалите. Това може да се
прави на масичка или на малко килимче, което детето си взема
самостоятелно. Ще му покажат как да го вземе пра- вилно, как
да го постеле и как трябва да заобикаля килимчетата, на които
се занимават другите деца.
Това е чужда територия и без съгласието на „стопанина“ на
тази територия в нея не трябва да се влиза. И това е важен
дисциплиниращ фактор, който децата усвояват още с прек-
рачването на прага на Монтесори-групата.
Децата задължително биват запознавани с Правилата.
Можеш самостоятелно да си избереш материал и да се за-
нимаваш с него колкото искаш. Необходимото условие е да го
оставиш след това на мястото му.
Децата не действат по указание, те се занимават в при-
емливо за тях темпо с когото искат и с каквото искат. Това са
деца, които имат дисциплина, наречена от Мария Монтесори
активна.
В Монтесори-групата по средата на годината дойде нова

възпитателна. В общия кръг беше представена на децата.
След запознаването тя ги попита дали имат някакви
въпроси. Тогава петгодишният Костя, най-буйният и при
това най-големият от децата, строго попита: „А вие знаете
ли нашите Правила?“.
Редът и дисциплината се поддържат чрез спазването на

правилата. Те не са много и лесно се запомнят.
Общите правила са един от критериите за единение в ко-
лектива и децата интуитивно го усещат.
Един ден опитна жена логопед от традиционна детска

градина дойде в Монтесори-групата. Тя повика големите
деца, с които трябваше да се занимава, и им раздаде малки
джобни огледала. Децата седнаха на масата, за да започнат
артикулационните упражнения. Жената не можеше да
продължи занятието: чакаха Вася. Но точно в този момент
петгодишният Василий вдъхновено работеше на килима със

Златната банка - математически материал, изискващ
много време и голяма съсредоточеност.
Логопедът още няколко пъти повика Василий. Момчето
съсредоточено си се занимаваше. Като видя за пореден път
протегнатото към него огледало, той вдигна глава и с
недоумение каза: „Не ми пречете. Не виждате ли, че съм
зает!“.
Представете си състоянието на човека, който повече от десет

години е работил в традиционна детска градина и за първи път
се сблъсква с дете от Монтесори-група, заето с интересна
работа... Какво беше станало? Просто Вася - умно и възпитано
момче - се беше позовал на правило, което знаят всички в
групата. И то звучи просто: „Не пречи на другия“. Но как на
мястото на логопеда щеше да постъпи Монтесори педагогът?
Много просто. Щеше да напомни на Вася още едно наше
правило: „За всяко нещо си има време“.
Правила
Колкото и да изглежда на пръв поглед парадоксално, децата
обичат правила. Тяхното съществуване прави детския живот
подреден, предсказуем, разбираем. Наличието на пра- иила
създава у детето усещане за защитеност и съпричастност към
сплотен колектив.
Правилата могат и трябва да се използват у дома. Можем да
предположим, че вие не искате топките и самосвалите, куклите
и мечетата да са пръснати по кухнята и стаята, якето да е
хвърлено небрежно в антрето, чорапите - на перваза, а
пижамата - в хола. Няма смисъл в правилата да се изброяват
всички детайли. Формулирайте изискванията мак- спмално
лаконично и ясно. Например има едно просто прани ло
„Постави го на мястото му“. Правилата са възможни и
необходими у дома. Ако сте взели за вас такова решение, кажете
го на семейния съвет. Можете да го нарисувате и напишете на
лист. Можете да го напечатате с едри букви и да го
закачите на достъпно място, най-добре на нивото на очите на
детето. Правилата трябва да имат обобщен характер и да бъдат
кратки. Но е важно да имате предвид: тяхното изпълнение е
задължително за всички - и деца, и възрастни. Обаче ако днес
мама негодува и иска всички играчки веднага да си отидат на
мястото, а утре покорно ги прибира сама, можете да очаквате
само един резултат - детето ще започне да ви манипулира.

Когато вие сте се разбрали с детето, че у вас действа правилото
„Постави го на мястото му“, то трябва да действа винаги и за
всички и детето трябва ясно да го знае. Проявявайте
спокойствие, последователност и настойчивост, докато детето
свиква с правилата. Някои ги приемат лесно и бързо, на някои е
необходимо време. Съобразявайте се с детето си. Повтаряйте си
правилата заедно, четете ги, приобщавайте всички вкъщи.
От ранна възраст детето трябва да разбере: то отговаря само
за своите постъпки. Показвайте му го с личен пример, давайте
му възможност от личен опит да се убеждава в това. Свободата
води след себе си отговорност! Затова възможно най-рано
трябва да научим детето да уважава границите на другите, да не
наранява никого, да уважава чуждата независимост. Например
в Монтесори-групата децата се учат на това още с постилането
на своето килимче в стаята за работа. Това е тяхната работна
територия и никой без тяхно съгласие няма право да я
нарушава.
На уважение към независимостта на другите, приемане на
определените граници, правилно възприемане на чуждото „не“
детето трябва да бъде научено вкъщи. Отначало на някои от вас
това ще ви изглежда трудно. Но, повярвайте, така ще си
спестите безброй проблеми в бъдеще.
Въвеждаме правила
Децата обичат правила. Тяхното съ-
ществуване прави живота на детето под-
реден и предсказуем, тоест вън от опас-
ност.
• Прилагайте правила. Те задъл-
жително трябва да присъстват в
живота на детето.
• Измисляйте ги сами, подража-
вайте! Важното е да са лаконични,
прости и изцяло да ви устройват.
• Правилата не трябва да бъдат
много.
• Правилата трябва да бъдат гъв-
кави - те могат да се променят с
порастването на детето. Но му го
казвайте предварително.
• Правилата винаги трябва да се
изпълняват.
• Правилата трябва да бъдат ед-
накви за всички - и деца, и въз-
растни.
• Задължително ги съгласувайте с
нсички членове на семейството.
Кик да го правите?
• помнете: вашите изисквания не
трябва да противоречат на ос-
новните потребности на детето от
храна, топлина, сън, безопасност,
приемане, любов и уважение,
самореализация.
Примери за Правила, които се из-
ползват в някои Монтесори-групи:
1. Не пречи на другия.
2. Постави го на мястото му.
3. За всяко нещо си има време.
См ехория... свободен избор. Когато децата

чувстват уважение към тяхното
Една майка
усещане за свобода и
решила да изпрати
самостоятелност, те по-лесно
сина си Павел в
приемат родителските
експериментално
ограничения.
училище за трудни
• Тонът, с който се изрича изис-
деца. След месец
кването или забраната, трябва да
отива и пита: „Къде
бъде по-скоро приятелски обя-
да намеря Павел?“
снителен, отколкото повелителен.
- Проверете, на
« Като вариант: можете да закачите
вратите има
правилата на видно място. Когато
списъци.
вземете решение за въвеждане на
На 1. етаж чете:
Правила, изпишете красиво текста
„Трудни деца“ -
или го напечатайте едро на цветен
няма Павел. На 2.
лист хартия.
етаж: „Много
• Можете тържествено да обявите
трудни деца“
въвеждането на Правила на се-
- няма Павел. На 3.
мейния съвет. Датата и подписът
етаж: „Ужасни
на всеки член на семейството мо-
деца“
гат да потвърдят, че всички се за-
- няма Павел. На 4-
дължават да ги спазват.
етаж: „Кошмарни
• Поставете Правилата на достъп-
деца“ - пак няма.
но място на нивото на детските
Майката се качва на
очи.
тавана и чете на
• Докато детето не ги е усвоило или
вратата: „Павел“.
по някакви поводи проявява про-
• Спокойно (но
тестни реакции, избягвайте нра-
кратко) обяснете
воучения и викове. Просто кажете:
от какво е
„Хайде да си спомним нашите
предизвикано
правила!“.
вашето из-
искване. При
това
задължително
подчертайте
именно какво
има на
разположение
детето за своя
Глава L Детето 171
Определяме граници За да можем да

Какви ще бъдат границите на свобо- притежаваме свобо-
дата за детето решават родителите. Ва- дата, тя трябва да
жно е само да помните: свободата при бъде ограничена.
детето и при възрастния не е едно и Е. Бърк
също нещо!
• Ясно определяйте границите на
свободата. Свободата не е свобо-
дия!
• Границите не са догма. Детето
расте и те могат да се разширяват.
• Предоставяйте свобода според
възможностите на детето. Имайте
предвид не само възрастта, а преди
всичко неговите личностни
особености.
• Отрано внушавайте на детето, че
то носи отговорност за своите по-
стъпки. Бъдете взискателни.
• Бъдете личен пример за детето.
• Ако говорите за установените
граници или спазването на пра-
вилата, твърдо настоявайте на
своето, но при това съчувствайте на
детето и казвайте, че разбирате
чувствата му.
• Давайте на детето да разбере от
собствен опит, че излизането от
определените граници има по-
следствия: „Каквото посееш, та-
кова ще ожънеш“ !
• Учете го да не причинява болка
на никого.
За да възпитаваме детето, трябва да го
познаваме, за да го познаваме, трябва да го
наблюдаваме, а за да го наблюдаваме, трябва
да му дадем свобода.
Свободата озна- никакви механизми за контрол, означава

чава отговорност. да предадем идеята за свободата“.
Затова мнозина се
страхуват от нея.
Б.Шоу • Не се бойте да му дадете свобода,
но предварително определете
нейните граници. Покажете му
границите - те не трябва да се
нарушават! След това установете
правилата.
• Позволете на детето да бъде себе
си.
• Следвайте принципа на М. Мон-
тесори „дисциплина в свободата“.
Човекът е обречен на Изискванията към дисциплината в
свобода. семейството трябва да бъдат
Жан Пол Сартр твърди, конкретни, ясни за детето
• Учете го да и постоянни.
уважава • Не се опитвайте да ръководите
независи- живота на детето. Оставете на него
мостта на отговорността за собственото
другите. поведение.
• Научете го • Помнете, че вие сте образец за
как да подражание. Детето задължително
реагира на ще копира и прихваща нещата,
чуждото които вижда вкъщи. В бъдеще това
„не“. може да определи неговия избор -
на увлечения, за-
Даваме
свобода
Мария
Монтесори
провъзгласява
свободата за основа
на цялото възпита-
ние на детето. Но
тя подчертава, че
„да позволим на
детето да прави
това, което то иска,
когато у него още
няма развити
Глава 1. Детето ' 73
нимания и т.н. Да подчертаем,

неговия свободен избор.
• Започнете от кърмачееката въз-
раст. Избягвайте стегнато пови-
ване. Откажете се от кошарите.
Дайте свобода на движенията,
свобода за избор на занимания,
играчки.
• Давайки свобода, се погрижете
детето да не изпитва нито чувство
за изоставеност, нито изкушението
за всепозволеност.
• Бъдете много внимателни, особено
в началото, когато детето е още
малко. Внимавайте неговата
двигателна активност да не при-
добие разрушителен характер.
Редувайте я с периоди на съсре-
доточена дейност.
• Давайки свобода за движения,
задължително се погрижете за
сигурността на детето.
• Не натрапвайте своето мнение, не
принуждавайте, не иронизирайте.
Предлагайте алтернатива.
• Никога не показвайте на децата
своето превъзходство.
• Не давайте готови и еднозначни
решения и съвети. Помнете, че те
са способни морално и социално
да остаряват.
• Уважавайте избора на детето.
Подчертавайте, че цените него-
вото мнение и се съобразявате с
него.
Никога няма да създадете мъдреци, ако
убивате немирниците в децата.
Ж.Ж.Русо
См ехория... • Помагайте за организиране на

неговата дейност в съответствие с
- Вовка,кажи
интересите и правилата на се-
кой идва при теб
мейството.
на Нова година -
• Давайте му възможност да поема
с брада и червен
отговорност.
кожух? • Четете, обсъждайте.
- Дядо Мраз!
- Правилно, Как да го правите?
Вовка! А кой още • Изградете отношения на доверие
идва с него? с детето.
Вовка мълчи. • По всякакъв начин подкрепяйте
- Спомни си.., инициативата и чувството му за
красавица... с ред.
коса! • Покажете му как може да си орга-
- ...Тази... низира времето.
Смъртта?!? • Бъдете за него личен пример.
Свобода и • Показвайте му колко много ви
дисциплина радва неговата прилежност и
Давайки проява на дисциплина.
свобода, не • Показвайте вашето емоционално
забравяйте за невъзприемане на негативното
дисциплината. поведение.
Висша проява на
дисциплина
според Монтесори
е самодисци-
плината - без
втшшен диктат,
указания и
насилие.
Какво да
правите?
• Проявявай
те уважение
към детето.
Глава I. Детето \ 75
1.2 Самостоятелното дете

- Вася, прибирай се веднага!
- Студено ли ми е?
- Не, гладен си!
Народен фолклор
"Помогни ми да го направя сам"

Случвало ли ви се е да срещате четиридесетгодишни оп-
лешивяващи чичковци, които макар и отдавна да са сменили
ританките с тиранти и костюм с вратовръзка, все още са под
иостоянното наблюдение на любвеобилната майчица? Же-
лязната хватка на мамчето ги предпазва от всичко: от вземане
на решения, неподходящи приятели (и приятелки, естествено!),
грижи, отговорност...
Не знам за вас, но аз съм имала такива срещи.
Външно всичко може да изглежда много прилично: синът е
обут и облечен, може дори да е направил кариера. Добре гледай
(ако живее с мама). Понякога дори има свое семейство, но се
жени достатъчно късно. Съпругата по всяка вероятност също е
намерена от родителката. Но не е реално да се намери
„клонинг“ на мама. Затова бракът много рядко е щастлив:
шансовете на избраницата да достигне олицетворявания от
родителката идеал са нищожни. Поради това възникват
караници и неразбиране. После - развод и... отново при мама...
Защо да мисли със своята глава, да анализира, да прави
изводи, да си поставя цели, да взема решения, да носи отго-
ворност за някого? Ма-ма зна-е по-доб-ре!
Розовобузото момченце се превръща в пъпчив тийнейжьр,
след това във върлинест младеж. Минават години, десетилетия.
А подобните майки все не се решават да пуснат .ненагледното
чедо“ в самостоятелния живот. Тотален контрол. Всепоглъщаща
любов. Не им идва на ум, че децата се
раждат, за да изживеят СВОЯ живот.
„Децата са хора, които са ни дадени за известно време, и от
нас зависи тяхната вяра в себе си и любовта им към света“
- пише Монтесори.
Обърнете внимание, дадени са ни за много кратък срок. И
през това време пред родителите стои огромната задача да ги
научат да живеят самостоятелно и да носят отговорност за себе

си, за своите действия и постъпки. За своя живот. За своите
близки. Ние, родителите, можем само да им помогнем в това.
Кога да започнем?
Колкото по-рано - толкова по-добре! И, забележете, колкото
по-рано, толкова по-лесно за вас и по-леко и по-естеет- вено за
детето. Тайната е проста: това трябва да се прави навреме. И не
трябва да чакате пълнолетието. Просто в един прекрасен
момент тригодишното хлапе ще ви каже магическата фраза.
Внимание, бъдете готови - ще ви каже: „Аз сам!“. А това
значи, че започва да осъзнава себе си като личност. Монтесори
призовава да не изпуснем този изключително важен момент в
неговия живот.
Девиз на нейната система са думите „Помогни ми да го
направя сам“.
Самообслужване
И така, най-важната фраза е произнесена. А това означава
начало на главния етап в живота на детето. Често пъти тази
фраза ни хваща неподготвени. Или ние не й отдаваме нуж- ното
значение. Защото сега детето ще поиска само да прави много
неща. Не го спирайте. Не му пречете. Не го подканвайте.
Въоръжете се с търпение.
Например един ден - не изпускай момента! - ще поиска да
се закопчее. Копчето предателски ще се плъзга, няма да влиза в
илика, пръстите няма да го слушат... Стоп, не бързайте да му
помагате. Наблюдавайте. Хвалете. Подкрепяйте: вече си голям!
Предложете му тренировка. „Виж големите удобни копчета на
старата пижама... Да опитаме ли на бабината жилетка?“ И
продължавайте да го подкрепяте: „Ура, стана, знаех си, че ще
успееш!“
Скоро ще забележите, че детето е започнало да копира

вашите действия. Бъдете внимателни. Те копират всичко - и
доброто, и това, което ние може и да не харесваме у себе си.
Искаш да измиеш чашката като мама? Заповядай! Само че
скъпият сервиз не става за тази работа. Канчето може. Да переш
като баба? А защо не. Няколко носни кърпи и леген - и готово.
Интересно, защо наоколо има толкова много вода? Няма
страшно, лесно ще я изтрием! Детето може да го направи,
просто трябва да му се покаже как. А мама, татко, баба (или
бавачката) вършат толкова неща вкъщи - някой глади, друг
пере, почиства обувките или дрехите, чисти с прахосмукачката
или бърше масата. А още трябва да се излъскат металните
подноси или приборите, да се полеят цветята...
Често родители скептици ми задават въпроси: да пере на
две и половина-три годинки? Да мие чаши? Да полива цветя?
Глупости. Малък е още! Като порасне, тогава!
Уви. Уникалното време, когато малчуганът прави всичко
това сам и с огромно удоволствие, ще бъде безвъзвратно про-
пуснато! Ще си спомните думите ми, когато порасналото отроче
след няколко мамини напомняния с изражение на „вселенска
мъка“ тръгне да си мие съдовете: „Писна ми от тия дъртаци!“
Има ли друг вариант? Разбира се: на игра, без видими
усилия, с огромна радост детето усвоява и затвърдява навици,
които ще му бъдат полезни в по-нататъшния живот. То си чисти
обувките, мие си чашката, умее да пере, обича да помага в
домакинството, грижи се за цветята... То е на... три години. Или
на пет. Или на шест, но още не е на тринайсет и даже на
шестнайсет. Какво от това? Та то искрено иска да го нрави!
Родителите скептици ще махнат с ръка: какво толкова, не о
голяма работа да си закопчее копчето, правилно да си измие
зъбите, да си върже връзките. Много по-важно е тяхното дете да
знае азбуката и без запъване да брои до десет.
Позволете да не се съглася. Умението да координира своите
движения, връзвайки си обувката, е не по-малко важно за
детето. Още в книгата си „Откриване на детето“ Мария Мон-
тесори пише: „Ако помислим добре, упражненията в практи-
ческия живот са истинска гимнастика... С помощта на оби-
чайната работа детето се учи да си движи ръцете и китките, а
мускулатурата се развива по-бързо, отколкото при гимнасти-
ката“. Именно. Защото при това се усъвършенства фината мо-
торика, пряко свързана с развитието на интелекта и говора;
развиват се вниманието, волята, паметта. А всичко това вече

води до дълбоко преобразяване наличността. И затова простите
навици за самообслужване не са толкова прости, както изглежда
на пръв поглед. И те задължително трябва да се учат. Но не на
8-ю години, когато малчуганът „порасне“, а на
3 години, когато иска да прави това САМ!
Не бъдете слуги!
Някои майки, грижовни баби или услужливи бавачки
съзнателно се опитват за удължат „безгрижното детство“ на
своето чедо и го предпазват от всякаква домакинска работа. За
бавачките е ясно. Те трябва да доказват колко са необходими и
значими. Те не искат да си загубят работата. Но майките!
Умните, съвременните майки са длъжни да разбират, че като
прекалено закрилят детето си и пречат на неговата са-
мостоятелност, те забавят развитието му!
Не е лесно да го обясним на бабите. Една баба веднъж за-
яви: защо моят внук да мете житото, което е разсипал? Той
трябва да стане истински (!) мъж! Прекрасна логика. И не знам
защо бабата не иска да разбере, че разсипаното жито не е просто
боклук по пода. И няма никакво отношение към
„мъжествеността“ на внука. Това е следствие, резултат от дей-
ността на детето. А като почисти след себе си, може да ана-
лизира и да разбере къде е сгрешило. Да координира своите
движения. Да поправи грешката. Да въведе ред.
Да се опитаме да разберем бабата. Тя го прави от добро. И,
уви, още не познава системата на Монтесори. Поправимо е! Ще
й обясним, че тази система създава условия, за да може детето
да усъвършенства навиците си да се грижи за себе си и за
заобикалящата го среда (да се обува, облича, да си мие зъбите,
да вдига масата, да мие съдовете, да полива цветята, да сервира
масата, да реже салата, да разбива омлет и т.н.). Това не е най-
важното и не е самоцел, а просто съставна част на
педагогическата система: усвояване на навици от практическия
живот - навици за самообслужване, за грижа за околна- та среда.
Това може и трябва да се практикува у дома.
В книгата „Помогни ми да го направя сам“ М. Монтесори
отбелязва, че обучаването на детето на изкуството самосто-
ятелно да се храни, мие и облича е „работа скучна, изискваща
търпение. Но това е труд на възпитателя, докато обичайното
хранене и обличане е лесен лошокачествен труд на прислугата“.
Не бъдете слуги на своето дете! Не му поставяйте ненужни
Глава 1. Детето ! 79
препятствия, когато е готово да експериментира и опитва, да

показва своите способности и да изпробва предоставените му
възможности, заявявайки: „Аз сам!“
Практикуваме у дома
Създавайте такива условия, че детето да може самостоя-
телно да прави нещо вкъщи. Например да се облича и обува.
Старайте се да му създавате самочувствие, че умее го прави.
Как? Започнете с избора на обувки и дрехи: вместо обувки с
връзки, изберете такива с лепенки. Толкова лесно се обуват!
Когато избирате шапка, харесайте някоя без връзки. Удобно!
Това ще даде увереност на детето и то с удоволствие ще се об-
лича самостоятелно. Не купувайте блузки и ризки с много и
дребни копчета, тясна яка и сложни закопчалки. Покажете му
как да си облече тениската, пуловера. При нужда му помогнете -
но не го обличайте вие от главата до петите. След
2 години детето може да се опитва да прави много неща са-
мостоятелно.
В Моптесори-групите е обичайно децата с желание да си
помагат едно на друго в обличането. Те отрано започват да
използват вилица и нож, режат плодови салати (които веднага
могат да се ядат), метат и подреждат, наливат си супата за обяд,
бродират по контур и могат да зашиват копче. И всичко това се
прави с огромно удоволствие!
А сега помислете за ролята на гувернантките и бавачки- тс,
които бързат да изпреварят и най-малкото движение на споите
подопечни. Така е и на една, и на три, и на пет години. Какъв е
резултатът? Децата израстват абсолюгно безпомощни, без
елементарни умения да си организират бита.
Десетгодишната Инга от раждането си имала, по ду-

мите на майката, превъзходна гувернантка. На десет години
даровитото момиче говорело на два езика, музицирало, а
побито семейството се преместило от Америка в Москва, с к-
кота издържало теста за престижно столично училище.
И точноно там започнали проблемите. Оказало се, че Инга
изобщо не може да организира и себе си, и своята работа,
елементарните неща, които могат (а и трябва, ако става
дума за елементарната хигиена) да се вършат самостоя-
телно, се оказали за нея абсолютно непонятни. Подготов-
ката за училище (в това число и на чантата) била за нея
истински стрес. Първите три месеца майката, забравила за
работата си, отнасяла сутрин ту забравения бележник, ту

спортния екипту подготвения вечерта реферат. Освен това,
момичето не било подготвено за общуване в колектив, тъй
като било свикнало да заповяда на безропотната си бавачка
и благосклонно да приема възторг и възхищение по свой адрес.
Започнали проблеми с връстниците, учителите. Майката
била принудена да се обърне към психолог. А това
талантливо момиче можеше да не се сблъсква с подобни
проблеми, ако в най-важния период от нейния живот около
нея не беше проявявала усърдие „превъзходната“бавачка.
Самоконтрол
Страничните наблюдатели винаги се удивяват на тишината
по време на занятия в Монтесори-групите. Всички се занимават
със своите си неща. По-големите са се събрали по двама и редят
„Змия със събиране“. Малките преспиват грах с лъжица,
почистват метална чиния, пресяват грис със сито, сортират боб,
завинтват гайки, отварят и затварят кутийки и шишенца...
Толкова много интересни неща! Но при това всеки в групата
знае правилата. И децата охотно ги спазват. Животът по
правила прави пребиваването в групата комфортно, а въ-
трешната дисциплина е норма. Дисциплината не е външна,
основана на диктат и креслив тон, а истинска, осъзната, ак-
тивна, основана иа самоконтрол и уважение към себе си и към
всички наоколо. Например, след като свърши заниманието си,
детето от Монтесори-групата задължително оста вя
материалите, с които е работило, на мястото им. То винаги има
подръка всичко необходимо, за да може да помете падналите
трохи, да попие капките вода, да избърше пода. Малкото дете
знае, че след работа трябва да остави работното си място така
чисто, както е било преди това.
Не е случайно, че децата, занимаващи се в Монтесори
групите, се различават от тези, които посещават традици
онна детска градина. Те са други. В Монтесори-педагогиката

дори има термин нормализирани деца. Това са малки изсле-
дователи, способни на самоконтрол, саморегулиране на своето
поведение, емоции, чувства. Те осъзнават своите действия,
забелязват своите грешки, лесно ги поправят - и не се страхуват
от тях.
Госпожа грешка
Всички правим грешки. Това е нормално, „... където има
живот, има и грешка - такава е действителността“. Тази фраза
би могъл да я каже всеки от нас и не е задължително да
цитираме Монтесори. Тя развива тази мисъл: не трябва да
премълчаваме или да се плашим от грешките. Като начало
просто трябва да ги признаем. След това да се „сприятелим“ с
грешката и тогава тя вече няма да ни плаши. „Тя ще се превърне
в приятел, който живее сред нас и който изпълнява своята
задача“ - пише тя.
Да се сприятелим с грешката! Прекрасно казано. Заимс-
твайте го. И дайте на детето право на грешка.
Право на грешка
Не се плаши от грешките! Може би една от тях ще те

отведе както Колумб до откриването на Америка.
М. Генин
Спомнете си колко велики открития и бележити пости-

жения са направени от хора, които не се страхуват от грешки.
Да-да, Колумб е тръгнал за Индия, но сбъркал в изчисленията.
И какво? Увековечил името си, откривайки Америка. Можем да
си спомним Томас Едисон, който направил стотици (!) опити,
преди да заработи изобретената от него електрическа крушка. А
ако беше отпуснал ръце още при първата грешка и неуспех?
Изследователят Дон Стоки случайно оставил в пещта образец от
стъкло. Стъклото побеляло и станало сякаш негодно за
използване. Стоки не се смутил и не скрил своя „гаф“.
Напротив, започнал да експериментира с новото вещество.
Усъвършенствал технологията и превърнал свооята грешка в
откритие. Той изобретил термоустойчивото стъкло!
А помните ли как са се появили в Русия кифлите със ста-

фиди? 0, това е интересна история. Веднъж в царския дворец
били доставени кифли от знаменитата московска Фили- повска
хлебопекарна. За ужас в една от тях имало изпечена... хлебарка.
Веднага бил извикан съдържателят на фурната. Притиснат от
очевидния факт, без много да мисли, той... лакомо изял парчето
с изпечения в него „нечакан гост“ и заявил, че това е стафида, а
кифлите със стафиди са нововъведение! Веднага след
връщането си във фурната той дал указание: в тестото за
кифлите да се замесват стафиди. Така явният „гаф“ се
превърнал в откритие.
Има множество подобни примери. Идеята е проста - не
трябва да се страхуваме от грешките. Правото на грешка е ираво
на всеки. Детето също има такова право. Много ио-ва- жно е да
може да осъзнае грешката. Да я поправи, ако е необходимо. И
при това да не изпитва страх. Трябва да приемем, че сме
различни и това е нормално. Ние действаме, мислим по
различен начин - това също е нормално. Просто имаме
различно възприятие за света. Нормално е!
Какво да правим с грешката?

Мария Монтесори призовавала своите възпитателки да не
поправят допуснатите от децата грешки.
Грамотните Монтесори-педагози постъпват точно така.
Начинаещите все се стремят да помогнат на детето да си по-
прави грешката.
Веднъж във Финландия в частна Монтесори-детска гра-

дина в гр. Еспоо можах да наблюдавам как 2,5-годишната
Пета строи Кафява стълба. Кафявата стълба е класически
Монтесори-материал, който се състои от ю кафяви призми с
еднаква дължина и различна широчина. Малкото момиченце
носеше призми и въодушевено експериментираше с тях на
килимчето. (Ако призмите се подредят по големина, ще се
получи стълба. По нея може да се пусне топче. Ако то се
търкулва и не пропада, значи всичко е успешно.) Но този път
на Пета не й се получи стълба. Получи се купчина призми,
които с удоволствие бяха слагани на килимчето. Пета е
малка, на нея й доставяше удоволствие самият процес:
донася и после отнася. Тя беше истински увлечена и явно
получаваше наслаждение от случващото се. Шe- дагожката
беше наблизо, наблюдаваше и я насърчаваше. Не поправяше,
Глава L Детето \ 83
не показваше какво и как. Не я учеше. Малкото дете беше

щастливо. После се умори и започна да прибира призмите на
мястото им.
Предвиждам въпросите на родителя скептик: „Как може да

се развива детето, ако не му се помага? Ако не се поправят
грешките му?“ Глупости на кубчета! Учителят е ДЛЪЖЕН да
покаже как се прави! Защо бездейства?
Неразбираемо! Но само за непосветения. При Монтесори
всичко е закономерно. Защото грешките, които се поправят от
контролиращ учител, предизвикват страх у детето. Те се
превръщат в спирачки, защото поради ужас от възможна
грешка детето се страхува да започне нещо ново. То не се опитва
да изкаже мнението си. То се страхува от неизвестното и т.н.
Може ли такова обучение да бъде действено и полезно?
Тя прави забележително откритие: грешките си трябва да
поправя самото дете! Трябва само да му се помогне за това. Но
как детето ще разбере, че греши? В Монтесори-сре- дата това не
е трудно. Там материалите са такива, че дават възможност на
детето само да разбере. Начините за самоконтрол в Монтесори-
материалите са различни: имат или специални белези, или
(както в математиката) контролни карти, или възможност за
прост визуален или механичен контрол (например ако в блока
за цилиндри даден цилиндър отговаря на диаметъра и
височината на отвора, значи няма да пропада). И за да го
разберат, на децата не им трябват никакви възрастни. Те
усвояват умението да се занимават с удоволствие и да не се боят
от грешки. Мислите, че е дребна работа? Та от грешките можем
да се учим и дори да ги превръщаме в свои постижения. Всичко
това трябва да се предаде на детето отрано.
Обяснявайте му, че пътят към познанието е интересен и
често пъти е труден, че може да има неуспехи и грешки. Това е
нормално. Можем ли да ги предотвратим? За съжаление, не.
Тогава какво можем? Можем да подготвим детето си за това, че:
1. допускането на грешки е нещо нормално;
2. от грешките не трябва да се страхуваме;
3. повечето грешки лесно могат да бъдат поправени;
4. грешките можем и трябва да поправяме сами.
Ако не се караме на децата си за техните грешки, ако сме
способни да признаваме собствените си неуспехи, да ги ана-
лизираме и да си извличаме уроци от тях, нашите деца няма да
се страхуват от новото и неизвестното и ще се научат да постигат

нови успехи.
Практикуваме у дома
В средата, която Монтесори е създала за децата, всичко е
добре обмислено.
Ако материалът е за пресипване, задължително на удоб- но
място наблизо трябва да има четка и лопатка, за да може след
заниманието си детето да събере нападалото жито или леща.
Ако материалът е за преливане, миене на съдове, пране - кърпа
или гъба за попиване на разлятата вода. Достъпен за детето да
бъде и удобен малък парцал и четка за пода. Всичко това
можете и трябва да осигурите на детето в домашни условия.
Още един момент: приключването на работата, занима-
нието, играта. Самоконтролът означава също и умение да за-
вършиш дейността си и да прибереш след себе си. Практиката
показва, че повечето деца от 1,7 години вече могат да оставят
взетите неща на мястото им. И вкъщи също могат да бъдат
научени на това. Правете го веднага! Ще си спестите множество
бъдещи проблеми!
Как да го направите? След края на някое занимание или
игра покажете на детето къде отнасяме, поставяме предметите
(играчките). Други предмети (играчки) не вземаме, ако не сме
прибрали предишните. Превърнете го в правило. В Мои-
тесори-групите това правило работи повече от сто години. И
резултатите са великолепни.
По-нататък. Обърнете внимание дали мястото е останало
чисто. Вкъщи можете да го правите например след всяко
хранене. В началото можете само да обърнете внимание върху
капките сок по масата и да покажете как ще се отървете от тях и
ще направите масата чиста. Нека детето знае, че има специална
гъба, която се намира винаги на едно и също достъпно място.
Когато детето поотрасне, покажете му как да слага па м исто
чашката и чинийката. Научете го да сервира масата. Им начало
можете да приготвите покривка с избродираии контури: кръг за
чинията, отгоре отдясно - по-малък кръг за чаша
Глава 1. Детето \ 85
та, отстрани - контур за лъжицата... Ако нямате време, мо-
жете да нарисувате шаблон или просто да му покажете как се
прави. Скоро детето с удоволствие ще започне само да сервира
масата за семейния обяд...
Купувайте му развиващи играчки със заложен самоконтрол.
Не се плашете, има ги достатъчно много - от матрьо- шки и
рамки с. отвори на фигури до пъзели. Добра възможност за
самоконтрол е огледалото. Нека свиква да вижда как е
облечено, чисти ли са му бузите след хранене. Гледайки се в
огледалото, детето се учи да се вижда отстрани. Това е много
важно! Удобно ли му е? Харесва ли как изглежда? Всичко ли е
както трябва? Постарайте се в жилището да има място, където
детето може да се огледа в цял ръст. Нека свиква да оценява
себе си.
Никога не му казвайте: „Не е правилно“ , „Ти си сгрешил!“.
Използвайте изрази като: „Внимавай“ , „Не бързай“, „Хайде да
опитаме още един път“.
Не посочвайте грешките. Позовавайте се на правилата.
Вместо: „Ти пак (си разсипал, захвърлил, не си прибрал...)“ ,
използвайте: „Нали знаеш нашето нравило“.
Нека детето има постоянно поръчение. Приобщавайте го
към домашни задължения. Да полее цветята, да сложи масата,
да налее вода на домашния любимец, да си измие чашката - с
течение на времето кръгът на задълженията може да re
разширява. Постоянното поръчение не само дисциплинира, но
и помага на детето да осъзнае своята значимост, да попиши
самооценката си.
Изключете тоталния контрол. Подчертавайте, че детето
пече е голямо и може само да контролира своите действия.
Не му се карайте, не го засрамвайте, ако нещо не се е
получило. Одобрявайте, когато виждате, че самостоятелно
контролира действията си.
- Добре ти се получи! Ти си съвсем голям!
И резултатът няма да закъснее.
( амооценка
Мария Монтесори е протестирала срещу оценките. Целта
и.| иъзпитанието е формиране наличност, способна от ранни
тдшш на адекватна самооденка.
Самостоятелното дете е сиособно на самостоятелна оценка
за себе си, своите действия, постъпки. Вече пораснали, децата с

правилна самооценка имат свое мнение и не се страхуват да го
изкажат, те са способни да вземат решения и да поемат
отговорност, те са устойчиви към чуждо негативно влияние и не
се боят да му се противопоставят. Те са по-добре адаптирани
към житейските трудности и умеят да използват предоставените
им възможности, те са способни да разбират и приемат себе си
такива, каквито са, те са адаптивни и готови за промяна - лична
и на околните.
Способността за правилна самооценка трябва да се развива.
Нейното осъзнаване стига до детето чрез нашата обич, обичта
на родителите. Ако родителите обичат децата такива, каквито
са, ако те от ранно детство казват на детето, че то е уникално и
неповторимо, че го ценят, че му се възхищават и се гордеят с
него, това създава основа за личност с висока самооценка.
Никога не сравнявайте своето дете с другите - а само с него
самото. Бъдете обективни. Повтаряйте неговите очевидни
постижения: какво не е можел по-рано, а сега го прави лесно,
какво по-рано е правил с усилие или несръчно, а сега се справя
бързо и непринудено. Подчертавайте позитивното. Оказвайте
емоционална подкрепа.
Винаги подчертавайте, че виждате направеното. Научете го
да не се плаши от грешките. Позволете му от ранно детство да
почувства своята важност и значимост: нека има посилни
домашни задачи, които са конкретно негово задължение. Об-
съждайте ги по-често в семеен кръг, отбелязвайте всичко по-
зитивно, което върши детето. Интересувайте се от неговото
мнение: „А ти как смяташ?“ и т.н.
Споделяйте вашите увлечения, знания, разказвайте за
многообразието на околния свят, говорете за вашите чувства и
за емоциите на околиите.
Говорете за успехите и постиженията на другите: детето
трябва да чувства себе си като част от разностранния свят, а не
като център на Вселената. Разказвайте, че всеки човек е
уникален, че всеки си има свое предназначение, че е изклю-
чително важно човек да опознае и разбере себе си. По всяка- КЪР,
начин поддържайте увереността на детето в себе си.
Резултатите няма да закьснеят.
Самообучение
Изучавайки закономерностите иа психическото развитие на
децата, Мария Монтесори обт>рнала внимание, че те се
обучават по-добре, когато не са подложени на диктата на учи-

теля. Можем ли да направим така, че сложният образователен
процес да бъде удоволствие за тях? Разбира се! Нужно е просто
да им позволим да се обучават сами. Но възможно ли е? Да. За
това са необходими:
• първо, особена образователна среда, която е наситена със
специални материали. В по-голямата си част те са
създадени или доработени от Мария Монтесори.
• второ, специално обучен педагог.
Същността иа училището Монтесори е, че това е място,
където малкият човек сам получава знания.
За средата и учителя ще поговорим малко по-късно. Това
0отделна тема.
За нас е важно да разберем какво прави възрастният, който
поетоянно е край детето - по правило това е родителят.
Монтесори е призовавала родителите да бъдат възпитатели,
а не слуги на собствените си деца, тяхиата. задача е да помагат и
насочват, а не безропотно да слугуват. Още една крайност са
диктатът и наставленията. Те са от възможните, но не от
добрите методи на възпитание.
М. Монтесори предлага друг метод. Тя твърди, че педагогът
трябва да следва детето. Не го учи, не го ръководи, не го иоди
след себе си, а именно го следва. Наблюдава. Помага. Т< >ва
е важно. И е добре този принцип да го разберат и приемат
родителите, които споделят идеята на Монтесори.
И така, никакъв диктат. Добрият Монтесори-учител, както
и добрият Монтесори-родител наблюдава и помага, а не
диктува и не наставлява. Той е търпелив и последователен.
Той може да покаже как се извършва едно или друго действие
(иръзваме панделката, завързваме обувката, правим сладки и
т.н.) Не бързаме. Показваме бавно и ясно! (При Монтесори
дори има такова понятие - презентация на материала:
педагоогьт без излишни думи, с. точни и уверени движения
показва на детето как да работи с едии или друг материал.)
I юзовавайки се на индийската книга на мъдростта „Гита“, в
своята книга „Попиващият ум на детето“ Монтесори твърди :
„Важно е да се дава правил на работа. Умът трябва да работи
постоянно. Духовното развитие непрекъснато трябва да дава на
ума ползотворни занимания. В празния ум се вселя- ва
дяволът“.
Самодисциплина
Дисциплина, която съществува в Монтесори-класа, няма
нищо общо с натиска отвън, страха и външния диктат. Тя идва
отвътре. Това е резултат от продължително вътрешно
израстване и нормализация - последователен процес, който
отнема седмици и месеци. Не подвиквания, заплаха, страх от
наказание, от ниска оценка, а спокоен анализ, правилна рав-
носметка, своевременна помощ. Тогава детето по думите на
Монтесори „излъчва щастие, забравя за себе си и става без-
различно към наградите и материалните стимули“.
То става „покорител на себе си и покорител на обкръжа-
ващия го свят“.
Глава L Детето I 89
Бележки за родителите спи...
Осъзнавайки себе си като личност,

детето се самоутвърждава и провъзгла-
сява
Аз сам!
Не пропускайте този важен момент,
оставете го да върши това, което иска и
може да прави самостоятелно.
• Радвайте се! Вашият малчуган е
пораснал. Той е малка личност. Не
се опитвайте изкуствено да
удължите процеса на неговото
безпомощно съществуване. Рис-
кувате да изпуснете момента и да
забавите развитието на своето
дете.
• Ако детето е заявило „Аз сам!“,
дайте му право на това. Ако е
нужно, можете да предложите:
„Хайде да ти покажа как!“
• Доверете се на детето си.
• Позволете му да се учи от собст-
вен опит.
• Включвайте го в ежедневните за-
дължения (слагане и прибиране на
масата, готвене и печене, чистене,
поливане на цветята, бърсане на
огледала, миене на съдове и т.н.).
• Не се поддавайте на изкушението
по навик да правите всичко сами,
См ехория...
Мама приспива малкото си м омче. То плаче. Тя

му пее песен. То плаче. Тя пее втора, трета...
Момчето отваря очи и казва: хубаво пееш, но ми се
* ** Фаусек, „бавното темпо на детския

живот“.
• Помагайте само ако детето ви по-
Вовка се връща от моли. .
училище и казва: - • Учете детето на точиото предназ-
Мам о, тря бва ми начение на предметите.
таткова снимка, • Не иронизирайте, не сравнявайте,
-А за какво ти с? не досаждайте.
Вовка (показвайки • Не правете вместо детето онова,
тетрадката си): - което то вече умее да прави са-
Учителката иска да й мостоятелно.
покажа кой идиот е • Не бъдете многословни. Психо-
направил това д о- лозите са пресметнали, че детето
машно. не възприема около 70% от това,
защото така е по- което му казваме, а и то му е аб-
бързо и по-добре! солютно ненужно.
• Никога не • Поддържайте у детето чувството
вземайте на радост от самостоятелната
решения вместо дейност.
детето, ако те са • Позволете му да се развива в соб-
по силите му. ствено темпо, в съответствие е
• Не учете детето неговия собствен ритъм и темпе-
да получава от рамент. Това му дава чувство и а
вас готови
отговори.
• Не поправяйте
пред детето ра-
ботата,
извършена от
него (нищо че не
е достатъчно
качествена). И
задължително го
подкрепяйте
емоционално!
• Въоръжете се с
търпение. Не го
карайте да бърза.
Усвояването на
навиците за
самообслужване
изисква време.
Уважавайте, как-
то пише Юлия
увереност, стабилност и спокой- Глава 1. Детето \ 91
годинка!
ствие.
• Възхищавайте се и се гордейте, че * **
вече е голям. Насърчавайте детето
към самостоятелност.
• Имайте предвид, че за това е не-
обходимо време. В условията на
ваша припряност и цайтнот пър- В детската градина
вите опити за самостоятелност на едно д ете казва на
детето са обречени на провал. Ако другите деца: Не вяр-
вие бързате и иервничи- те, едва вам на приказките за
ли ще ентусиазирате детето. това как сме се роди-
• Играйте. Например, ако детето се ли.
учи да се облича самостоятелно, - Защо?
предложете да облечете и при- - Разсъждавам ло-
готвите за разходка куклата, ме- гически. Аз съм се ро-
чето. Потренирайте с копчетата на дил през зимата. А
бабината жилетка или закоп- през зимата щъркели
чавайте ципа на необутата обувка. не летят и зеле не
• Бъдете последователни. Напред- расте...
вайте постепенно, крачка след
крачка.
• Съобразявайте се с възможностите
на детето. Постарайте се първият
опит да бъде колкото се може по-
успешен. За тази цел предвидете
някои подробности, например
копчетата иа блузата да са големи
(и да не са много), якето да е с цип,
обувките да са с лепенки и т.н.
Започнете с предложението:
„Хайде да се редуваме - едно за-
копчавам аз, едно ти“.
• Не бързайте. Закопчавайте бавно
и отчетливо показвайте на детето
как го правите.
* **
- Ей, приятел, как се казваш, помниш ли?

Можеш ли сам да се изправиш на крака?
- Ти какво д осаждаш на детето, то няма и
* * своята стая, да храни рибките и

т.н.
Мъжът се прибира • Помнете, че самостоятелната
вкъ щи, жена му го дейност трябва да носи удовлет-
посреща рад остно: ворение на детето. Ако то е измо-
- Представи си, рено или не е здраво, можете да му
нашия т син има помогнете да свърши започнатото:
зъ бче. „Нека аз да прибера пъзела, а ти
- Браво! ще сложиш на място количките“.
- И направи първа
крачка!
- Чудесно! Развиваме самоконтрол
- Но като направи Детето се нуждае от контрол, оба- че
първата крачка, той пълният контрол може да формира у него
падна и си счупи неувереност, потиснатост и дис- комфорт.
първото зъ бче.
- Нима!
• Създавайте у дома условия, при
- Затова пък, като
които детето би могло само да
загуби първото си зъ -
бче, той каза първата
контролира себе си.
си дума.
• Определяйте граници. Въвеждайте
- Прекрасно! правила.
- Само да знаеш • Избягвайте тоталния контрол,
коя ...
който предизвиква страх, неуве-
• Не давайте реност, парализира волята и съз-
непосилни дава на детето комплекс за мало-
задачи. ценност.
• Определете • Винаги поощрявайте постъпките, в
задължения които детето проявява самос-
, които са тоятелност и контролира своите
по силите действия. Възхищавайте му се и се
на детето. гордейте с него.
Например
може
редовно да
полива
„своето
цвете“ , да
бърше
праха от
своята
масичка, да
мете пода в
• Погрижете се детето да е заоби- Глава
- Знам, 1. Детето \ 93
татко, защо-
колено от развиващи материали, в то и щъркелът си ти!
които има заложен самоконтрол
(рамки с отвори на фигури, пъзели
и т.н.), и да не му е нужен външен
контрольор.
• Погрижете се детето да има по-
стоянно поръчение. Това го дис-
циплинира, дава му увереност и
повишава самооценката му.
• Помнете, че външният ред по-
ражда вътрешен ред. Бъдете
взискателни.
• Огледалото позволява на детето да
се види отстрани. Това е чудесен
начин за създаване на само-
контрол. Желателно е детето да се
вижда в цял ръст.
• Напомняйте му правилата. Ако
детето знае приетите у дома или в
детската градина правила и е
готово да ги спазва, то постепенно
се научава да контролира своите
постъпки - да прибира след себе си
играчките, да разтребва и
почиства масата след хранене и
т.н.
• Не посочвайте, че детето е на-
правило нещо не както трябва. То
ще се чувства по-комфортно, ако
просто му се напомнят правилата.
• Учете детето да планира своите
действия. Обсъждайте какво
предстои да се направи, какво пече
е направено. Когато се научи да
пише, нека записва направеното.
Веднъж бащата решил да каже на сина еи
истината:
- Сине, ти вече си голям и тря бва да зна -
еш, че няма никакъв Дяд о Мраз. Всеки път
бях аз!
* ** пране - прибираме легенчето,

простираме прането, попиваме
Майката м оли Чер- разлятата вода и т.н.).
вената шапчица: • Демонстрирайте, че се гордеете с
-Иди отнеси на баба него, когато проявява самосто-
си кифли! ятелност и може да се контролира
- Остави я, не ми само.
се ходи през гората.
И като отида, пак ще
почне да се оплаква Право на грешка
от здравето, от Учете детето да не се плаши от
малката пенсия, от грешките. Покажете му, че повечето от
тежкия живот. тях то може лесно да поправи. Следвайте
- А ти й разкажи за принципа на Мария Монтесори „Обу-
кризата, за трудности- чавайте с учене, а не с поправяне“.
те. И гледай да не от-
стъпваш: кифлата с
мармалад е ю ру бли, • Дайте на детето право на грешка.
със сирене -15!
• Покажете му, че всеки допуска
Смехория... грешки.
• Признавайте своите грешки.
Знаете ли как ще
разберете кога вашето • Култивирайте приятелско отно-
дете е пораснало? Ко- шение към грешката - тя е неиз-
гато на въпроса: бежен спътник в нашия живот!
- Какво да ти пода- • Постарайте се детето само да ос-
рим? ъзнае и да види грешката си.
Отговаря: • Напомняйте на детето, че по-го~
- По-д обре в пари. ляма част от грешките лесно могат
• Учете да бъдат поправени.
детето, че • Покажете му, че грешката позво-
всяка работа лява на човека да върви напред.
си има • Не поправяйте допуснатата от де-
начало и тето грешка. Постарайте се да на
край.
Проследявай
те
завършванет
о на всяко
действие.
(След игра
прибираме
играчките на
място, след
правите така, че то да може да я -С автобуса.

осъзнае и да си я поправи. - А татко казва, че
• Никога не сравнявайте своето дете дяволът те е д онесъл..
с другите, не го иронизирайте, не
му се карайте, не го засрамвайте.
• Никога не напомняйте на детето
негови минали грешки и неуспехи.
Погрижете се детето да има развива-
щи играчки и материали, заниманията с
които биха му помогнали да си открива
грешките и да ги поправя само (Освен
класическите Монтесори-материа- ли,
това могат да бъдат например рамки с
отвори на фигури, пъзели и др.).
Не казвайте на детето „Не“ , „Не е
така!“ , „Не е правилно!“ , „Грешка!“.
спокойно му задавайте въпроси: „Как
разбра, че...“ , „А ако погледнем по-вни-
мателно“ , „Изглежда, че си бързал“ ,
„Хайде да опитаме още един път...“ и
I . H.
Никога не се карайте на детето, че е
разляло, разсипало, счупило нещо.
Покажете му, че грешката лесно
чпже да бъде поправена. Ако нещо е
р.шлито, последствията ще бъдат лик-
мндирани с помощта иа кърпа и парцал,
.н.о нещо е разсипано - има лопатка и мг
run. Петното на блузката лесно ще из-
перем, а обувките се чистят и т.н.
I юдчертавайте, че с повечето греш-
ки детето може да се справи само: то
знае къде е мястото на метлата, четка-
лопатката, кърпата, парцала за пода
Гордейте се с детето, когато

самостостоятелно си поправя грешките.
Отбеляз-
-х- *
Бабата пристига на гости. Внучето пита:

- Бабо, ти как д ойде?
вайте на всяка цена: „Добре ти се получи!

Ти си съвсем голям!“.
Който дръзва дадем само ние, родителите.

много да работи,
той неизбежно
• Създавайте у дома условия, при
много греши.
които детето може постоянно да
Менандър
чувства, че го обичат и ценят.
• Старайте се винаги да поддържа-
те у детето усещане за комфорт и
увереност в своите сили.
• Хвалете го!
• Поощрявайте неговите мечти.
Изразявайте увереност, че те са
изпълними.
•X** * • Вслушвайте се в мнението на де-
тето, съветвайте се с него, давайте
му време да обмисли, подчер-
тавайте, че неговото мнение е ва-
жно за вас,
• Обяснявайте защо е по-приемлив
един или друг вариант. Задъл-
жително създавайте ситуации за
Глупавите хора приемане на предложения от де-
правят едни и същи тето вариант.
грешки, а умните - • Признавайте постиженията на
всеки път нови. детето, говорете за тях. Гордейте се
Р.Ролан с тях.
Самооценка • Никога не сравнявайте детето е
За да живее другите, само с него самото.
детето в хармония
със света и със себе
си, то трябва да
има пра- вилна
самооценка. Тя се
формира от ранно
детство. А започва
с безкористна и
безусловна обич.
Можем да му я
• Укрепвайте вярата му в себе си. има негативни
• Обсъждайте, че светът е многоо- последствия за м о-
бразен, че всички хора са уникал- тивацията: д ецата гу -
ни, че и то също е уникално и не- бят желание да учат
повторимо. повече.
Във връзка с това се
предлага да използват
• Детето придобива увереност от неутрални цветове:
разбираемите и познатите неща. син, зелен...
Ако знаете какви проблеми са се МК, 28.12.2008
оказали трудни за детето, об-
съждайте това заедно, създавайте
игрови ситуации, упражнявайте
ги, повтаряйте ги, за да ги разбере.
• Ненатрапчиво показвайте на де-
тето собствените му постижения.
Можете да сравните сегашните му
рисунки с творенията отпреди две
години: „Колко хубаво ти се е
получило сега човечето!“.
• Можете да съставите списък с не-
говите сполучливи дейности. За-
качете го на видно място и посто-
янно го допълвайте.
• От ранна възраст давайте въз-
можност на детето да чувства
своята значимост. Поставяйте му
задачи в домакинството, обсъж-
дайте и се възхищавайте на по-
стигнатото за деня.
• По-често питайте детето: „А ти как
смяташ?“. Подчертавайте: „Твоето
мнение е важно за нас“.
• Отнасяйте се към грешките и
пропуските му като към незначи-
телни и естествени лесно попра-
вими дреболии. Никога не му на-
тяквайте и не му напомняйте не-
успехите.
Между другото...
Стотици училища във Великобритания са
забранили на учителите да използват
червено мастило. Доказано е, че поправянето
на ученическите работи с черпена химикалка
См ехория... • Създавайте такива условия, че

Педагогът казва на детето да може непрекъснато да се
Платон (3,5 години), развива.
който е работил д о- • Заедно обсъждайте теми, които
бре: могат да заинтересуват детето.
- Гордея се с теб! Участвайте в съвместни изслед-
Платон (рад остно): вания.
- И аз с теб! • Поддържайте интереса на детето
към самопознанието. Неговото
* * * любопитство винаги трябва да
намира подкрепа от вас.
• Играйте на игри, развиващи лю-
бознателността и интелекта.
Бащата казва на
майката:
• Купувайте развиващи игри от
типа „Млад химик“ , „Млад физик“
-Мда-а-а... Нищо
няма да излезе от на -
и т.н., занимавайте се, из-
следвайте, проучвайте.
шия син!
- Защо да не изле- • Предизвиквайте интерес у детето
с нови книги, познавателни спи-
зе? Тря бва сам о да по-
търпим и да почакаме
сания.
малко! Как да го правите?
- Казах, че нищо • Помиете, че при детето има
няма да излезе! Сине, периоди на особена способност да
ставай от гърнето! възприема писането, четенето,
Самообучение математиката и т.н. Не ги
М. Монтесори пропускайте! Наблюдавайте и
е разкрила тайната помагайте!
на обучението - • Например детето се учи да брои.
това е Превърнете тази наука в увлека-
самообучението. телна игра. Бройте колко чаши
Детето е
саморазвиваща се
система. Това,
което то научава
само, изхождайки
от вътрешните си
подбуди, става за
него радостно
откритие за света.
Какво да
правите?
Глава 1. Детето i 99
трябва да сервирате за чая, колко - Кой м оже да назо-

са ябълките във фруктиерата и ве животните на кар-
така нататък. тинките?
Четете, обсъждайте. Аня, 2,5 години
Не оставяйте въпроси без отгово- (рад остно)
ри. - Татко е козел!
Следете кои области от знанието
будят най-голям интерес у детето.
Заинтересувайте детето: какъв
цвят ще се получи от червена и
жълта боя? А ако смесим синя и
жълта? Червена и синя? И т.н.
Поддържайте изследователския
интерес на детето. Заедно експе-
риментирайте, правете опити,
наблюдения. Как пониква бобът?
Как да си посадим лук? Кога ще се
появят първите листенца на раз-
сада? Всичко това може да бъде
направено в домашни условия.
Може ли появата на д ете да предизвика
конфликт или скандал в сем ейството?
-Да, ако детето се появява късно и в не-
трезво състояние.
** *
Педагогът показва семейства на

животни и реди картинки:
- Това е бик, таткото. Това е крава, май-
ката, а това е теле, детето.
А ето още едно семейство: вижте, това е
козел,таткото, това е коза, майката, а това е
козле, детето.
След това пита децата:
1.3.Творческото дете
Творчеството е божествена мисъл,
имаща способността да се превръща в
нещо реално.
Скептиците са убедени, че главен недостатък на методиката

на Монтесори е недостатъчното внимание към детското
творчество. Те са готови да признаят, че Монтесори-педа-
гогиката прекрасно развива логиката, аналитичните способ-
ности (тоест сферите на дейност, които се контролират от ля-
вото мозъчно полукълбо). А на развитието на дясното полу-
кълбо, отговарящо за творческата дейност и цялостното въз-
приятие на света, се отделяло значително по-малко внимание.
Те дори поставят под съмнение ползата и ефективността от
пребиваването в Монтесори-групи на творчески надарени деца,
чиито нестандартни способности нямало да получат
необходимата подкрепа и развитие, а заниманията за форми-
ране на битови навици и логическо мислене просто им навяват
скука и антипатия.
Обсъждала съм тази тема с педагози, които водят тренинги
и майсторски класове по изобразителна дейност в Монтесори-
групи. Опитвах се да разбера как се развива творческото начало
у детето в условията на свободна работа и кое може да му
повлияе.
- Остави, - каза една моя позната педагожка, получила
Монтесори-образование в Америка и работила в различни
Монтесори-училища - от Китай до Нова Зеландия. - Детето само
ще се оправи. В клас просто се оставят моливи и бои...
Творчеството
Позицията на Монтесори е известна: тя смята, че детето по
природа е творец. Именно способността за творчество го пра ви
строител на бъдещето, който ще изпълни своята роли it
„космическия план на сътворението“.
Глава 1. Детето S 101
Ако погледнем във философския речник, ще прочетем, че

„Творчеството в природата е нейното обновление и изменение,
преход от хаоса към порядъка“
Не ви ли напомня нещо? Именно от хаоса към реда върви
и се развива детето, когато е поставено в рамките на свободата,
правилата и осъзнатата дисциплина. Енциклопедичният
речник тълкува творчеството като „дейност, пораждаща нещо
качествено ново и характеризираща се с неповторимост,
оригиналност и общоисторическа уникалност“.
И така, творческа личност означава способност за създа-
ване на новото, неповторимото. Но не само. Защото творческата
личност трябва да притежава определени умения и да има
някои особености.
Какво трябва да умее от детството си творческото дете:
• само да прави открития
• да вижда необичайното в обикновените неща
• да бъде любознателно и непрекъснато да се стреми да
задоволи своето любопитство
• да проявява самостоятелност и умение само да получава
знания
• да импровизира
• да мисли извън шаблоните и стереотипите,
а също така да има:

• свое мнение, свой поглед върху проблема, своя незави-
сима позиция
• свобода за избор на дейност
• развита познавателна и емоционална сфера
• способност да генерира идеи
• около себе си атмосфера на вдъхновение и сътрудни-
чество.
Няма смисъл да коментираме всяка от тези точки. Защото
вече сме запознати с особеностите на Монтесори
образователното пространство, където цари свобода и
дисциплина, и имаме нито време, нито желание още веднъж да
показваме и показваме, че всичко това го има там и то изцяло е
предоставено на детето.
Впрочем това го е забелязал и самобитният руски худож- и
ик К.С. Петров-Водкии. Случило му се да посети една Мон-
тесори-детска градина и да наблюдава децата. Тръгнал си
възхитен: „У тези деца ще бъдат широко отворени и очите, и
ушите, и цялото тяло, и целият ум за възприемане на външния

свят“.
Обстановката
Веднъж във финската детска градина „Монтсаан“
(„Montsaan“ ) в гр. Ванта с интерес наблюдавах как едно мо-
миченце, което нямаше и три, от toddler-групата (до 3 години),
само отиде в отсрещната стая, където се занимаваха децата от з
до 6 години.
Тази Монтесори-детска градина, създадена от Друже-

ството на родителите, е една от малкото във Финландия,
където има групи и за деца до 3 години, и за 3-6-годшини. По-
рано там се е помещавала Борсата по труда, а после по
молба на Дружеството на родителите общината пре-
доставила едноетажната сграда за Монтесори-градина.
Властите помогнали с преоборудването на помещението и
дори отделили част от бившия автомобилен паркинг като
място за разходка. Вътрешността на градината предста-
влява едно цялостно пространство. Там е комфортно и
уютно. Вратите не се затварят, децата не са изолирани, те
могат свободно (под надзора на асистентите, разбира се) да
ходят по коридора и от една стая в друга, от едно
образователно пространство в друго. Впрочем коридорът
често пъти е продължение на това пространство и също се
пълни с деца, които си постилат килимчетата и увлечено се
занимават било то със събиране и делене или съставяне на
думи с подвижни букви, или с конструиране и.н.
Малкото момиче, на което явно отдавна му е било ин-
тересно какво правят по-големите деца, бързо прекоси тес-
ния коридор, влезе в стаята и се насочи право към статива.
Взе четката и започна да се занимава с нещо познато и
близко: започна да рисува! Чувстваше се напълно комфорт -
но, отначало заради статива крадешком поглеждаше как во
става в стаята, а после, приключила с рисуването и на пълно
свикнала с обстановката, отиде до легенчето за миене на
играчки, сложи си престилка и започна да мие един хлъзгав
скат-играчка.
Обстановката - това е важно за детето. Стативи, рафтове
или ниски стелажи, където може да се намери всичко за
рисуване, моделиране, приложни занимания и творчество -
всичко това винаги го има в Монтесори-групите от най-малката

възраст. Това пространство го наричат още Зона за творчество:
там има свободен достъп до боички и пластилин, хартия и
картон, лепило и ножици, природни материали, мъниста, конци
и т.н.
Тук обичат да идват и малките, които отскоро са в групата
и още свикват с новото пространство, и тези, които вече умело
си служат с ножици, телбод и използват в работата си различни
приложни техники. Разбира се, много зависи от наставника:
доколко самият той е творческа личност и как умее да работи не
само с боите и с глината, но и с малките худож- пнци и творци.
Атмосферата
Освеи материалната среда, в която има много важни и
необходими неща и предмети, съществува също и понятие
психологическа среда. Това е обстановката, в която децата се
чувстват комфортно, усещат подкрепа и приемане. Ако я има, то
в групата задължително се усеща творческа атмосфера. Тук
наставникът има отговорна задача: да осигури тази и атмосфера
на радостно съзидание. Това е възможно, ако той
е професионално компетентен (познава възрастовите особе-
мостп иа децата и тяхното проявяване, сроковете на
сензитивните периоди и т.н.):
• осигурява самодисциплина на децата в групата
• има търпение
• е наблюдателен
• действа така, че децата да се чувстват приети
• децата да чувстват съпричастие
децата да чувстват признание (от усмивка и ръкостискане
например до персонална изложба)
• не използва оценки и директни похвали - само емоци-
онална подкрепа.
Кога и как?
Успехът на творчеството се корени в емоционалния опит от
ранното детство. Съществува мнение, че развитието на
творческите способности на детето има два сензитивни периода
- от раждането до 6 години и от 9 до 12 години. Но за тяхното
успешно протичане са необходими някои условия, а именно:
• обкръжаваща среда, която стимулира и изпреварва
развитието на детето;
• липса на регламентиране в дейността на детето;
• творческа личност за пример, която вдъхновява, помага и
стимулира детето за творчество;
• помощ и постоянна подкрепа за творчески търсения,
нови открития и т . н
Затова колкото по-рано тези условия станат достъпни за
развиващото се човече, толкова по-интересни и впечатляващи
резултати могат да бъдат очаквани.
Монтесори-пространството е прекрасна площадка за из-
преварващо развитие на детето. Това го разбрахме. Принципите
за свобода не допускат регламентиране в неговата дейност. Така
че първите два пункта не предизвикват проблеми.
С третия е по-сложно: изключително много зависи от
личността, творческите качества и подготовката на учителя,
който ще се окаже край детето. И макар че преобладаващото
мнозинство Монтесори-педагози са ярки и оригинални натури,
никой не може да гарантира еднозначно, че всеки, който има
диплома за Монтесори-учител има и мощен творчески
потенциал. Така че тук всичко е индивидуално.
С подкрепата е по-лесно. Психолозите знаят: творчеството
се нуждае от възхищение. А от талантливите деца отрастват
талантливи възрастни, ако някой ги подкрепя, хвали,
възхищава им се и вярва в тях. Тук не е възможно без
семейството, без семейната атмосфера на творчество и
съзидаиие. Защото именно семейството проповядва истинските
ценности, е които детето ще върви в живота.
Въображение и фантазия
Монтесори е смятала, че въображението е важен ин-
струмент на мисленето, иначе нямаше да има никакви нови
изобретения и прогрес. Човекът трябва да бъде в състояние да
си представи неизвестното, преди да го изобрети. Затова
въображението е много ценно!
Тя настоявала да се развива въображението иа детето и се
стремяла това да става и с помощта на материалите, които се
намират в създадената от нея образователна среда. Може ли да
се прояви творчество, когато децата работят с Червени пръчки,
Розова кула, Шаблони с отвори? Разбира се. То е в уп-
ражненията с тези материали. Децата откриват нови особености
на нещата, които са им добре известни благодарение на
системната работа и повторението на дейностите
Особено внимание Монтесори обръща на въображението в
стадия на училищното обучение от 6 до 12 години. Без него не е
възможно създаването на цялостната представа за гнета.
„Нашата цел е не просто да накараме детето да разбере и
още по-малко да го накараме да запомни, ада се обърнем към
къображението му, за да предизвикаме възторг до дъното на
душата“ , - пише тя.
Именно такива, „предизвикващи възторг до дъното на ■ I
ммата“ занимания се провеждат в детските градини и учи-
ппцата Монтесори.
1Це споделя впечатления от работата на нашата

Монтесори-група, в която ходеше моята дъщеря. Беше
обявена поуччително интересна тема: „Семейна реликва“.
Седнали в кръг, децата разказваха за стари книги, донасяха
старинни часовници, необичайни порцеланови чинии,
бродирани от бабите покривки и т.н. А петгодишната Аня
показа пазсъхнала се дървена дъска с резки. Децата я
разглеждаха с любошитство. Чудеха се. Какво ли е това?
Изказваха различни предположения - от част от конски
впряг до дърво инструмент. Оказа се, че това е... старинна
ютия. А именно с такива дъски са гладели прабабите ни,
когато не е имало електричество.
Този разговор постави началото на сериозна
изследования на работа в групата, децата изясняваха как е
бил ус...... руският селски бит, какво е имало в къщата, с как
ви предмети са си служели хората, когато не е имало елек-
тричество. Децата възстановяваха цялостната картпина
на историческото минало, изследваха и проучваха, разпит-

ваха бабите и дядовците си, анализираха, рисуваха. Разуча-
ваха кои от техните роднини са живеели на село, с какво са се
занимавали. От картон, хартия и плат направиха макет на
селска къща. Научиха как се е палела печката, къде е бил
„семейният кът“ къде са спели децата... Тази работа
безусловно имаше необикновен резултат - и като дълбочина
на проникване в темата, и като сила на емоционалното
въздействие.
Важното е, че всичко това се основава на реалността. Реален

бит, реални предмети, истинска история. А всичко, което е
откъснато от реалността (в това число и приказките), за
Монтесори представлявало безполезно занимание, а понякога и
вредно. Това вече се отнася повече до фантазиите. Например
К.Г. Юнг призовава да ги различаваме: „умната фантазия от
глупавата“. (Умната може да бъде претворена в живота. В това е
разликата.)
Наблюдавайки децата, срещу фантазиите се е изказвала и
М. Монтесори. Тя смятала, че желанието да отидеш в света на
фантазиите е бягство от реалността, от проблемите и в крайна
сметка от самия себе си. А това вече е отклонение от нормата.
Ако въображаемият свят е напълно откъснат от реалността, той
няма отношение към творчеството.
Освен това, фантазиите, позволяващи да се замени кон-
кретиката с абстракция, пречат иа правилното възприемане на
картината на света, на разбирането на законите на Вселената, на
връзките и закономерностите в нея.
В тази връзка си спомням една фраза на моята шестго-

дишна дъщеря, когато в библиотеката сама си избра книж-
ката „Незнайко на ЛунатаТогава тя вече четеше по малко и
като всички деца Монтесори знаеше много за строежа на
Вселената и че Луната е спътник на Земята, и че на нея няма
живот, и много други неща. Сигурно с нетърпение е очаквала
да научи нещо ново и интересно за тайнственото светило,
което обичахме да наблюдаваме вечер. Прелиствайки
озадачено и разочаровано книгата с истории за несъ-
ществуващи човечета, тя възкликна:
- Но иа Луната има кратери и няма въздух!
След това тя повече не се върна към тази книга.
Творческите възможности са нужни, за да преобразяваме
реалния свят. Затова е много важно да ги развиваме у детето.
Видове творчество
Децата не знаят, че това, с което много обичат да се зани-
мават от най-ранна възраст - рисуване и музика, плетене и
моделиране, хореография, инсцениране, съчиняване на стихове
и приказки, конструиране и т.н. - се нарича различни видове
творческа дейност. Тяхната цел е радост от съзиданието.
Важността им за детското развитие трудно може да се определи:
например вече е доказано, че заниманията с живопис и музика
помагат за усвояване на математическите знания и езиците.
Заниманията с танци развиват мускулната тъкан и подобряват
координацията на движенията. Плетенето подобрява
моториката на ръцете и спомага за развиване концентрацията
на вниманието и т.н.
Ще се спрем накратко на някои от тях.
Рисуване
Всички деца рисуват с удоволствие. Психолозите отбе-
чязват, че периодът на рисуването завършва към 9 години.
Дотогава или моливите и боите са захвърлени завинаги, или
интересът преминава към ново качествено ниво.
Веднъж майката на 2,5-годишния Макар ми сподели опа-

гснията си: много обичал да рисува, но изведнъж престанал.
Започнали да търсят причината. Оказало се, че за почивните
дни наели „опитна“ бавачка с „голям педагогически стаж“. Тя
чевръсто се заела с възпитанието на своя подопечен веднага
започнала да го учи как се прокарват линии...
Резултатът, уви, е известен...
Р> Монтесори-градините и училищата няма специални
ч.кчте по рисуване. Там децата никога няма да чуят:
Седнете, вземете молива! Рисувайте като мен!
Затова пък има всякакви условия за рисуване - материали,
бои, хартия и т.н. Децата рисуват колкото искат и когато искат.
А с какво са по-различни изложбите на детски творби в една
група Монтесори? Те не са сладникаво еднакви, не са
„изгладени“ и дорисувани от възпитателя, а са много разно-
образни. Както и всички деца.
Рисуването при детето е спонтанен процес. Първият, най-
ранният етап, е наречен „драскулково рисуване“. Рисунката е
резултат от мускулната дейност, показващ хаоса в съзнанието на

малкото дете. За детето в този период най-важен е самият факт:
„Аз оставям следи“ ! То може да ги оставя с пръста си, потопен в
боя, с молив или восъчен тебешир, с четка
- важното е, че хартията беше бяла, а сега там има следи и се
появи линия.
Етапът на „драскулковото“ рисуване продължава примерно
от 1 до з години. С времето детето расте и се променя,
следователно се променят и неговите рисунки. Хаотичните
драскулки (около 1 година) са заменени с кръгови (до 2,5 го-
дини) и накрая към 3 години детето рисува с така наречените
„развити драскулки“.
Детето опознава света, открива свойствата на хартията. То
прави откритие, че наостреният молив рисува, а счупеният - не;
че сухите боички не оставят следа, а тебеширът - винаги.
Възторг! Подробностите, техниката в този период нямат
значение. И представете си, появява се лелка „с голям
педагогически стаж“. Настанява детето на масата (а как му се
кара количка!). Връчва му молива (а му се иска с четката!).
Нещо показва. Изисква. Негодува, когато не е спазено нареж-
дането й. Явно е недоволна, че е направено не така, както тя
иска.
Край! С рисуването е свършено...
Важно е ние, родителите, да разбираме, че на тази възраст
(до 6 години) трябва да запазим у детето удоволствието и
радостта от рисуването, от самия процес. Не бива да отдаваме
твърде голямо значение на окончателната рисунка (т.е. на
резултата, на продукта). Разбираемо е: както пише Монтесори,
„ръката му още не е съвършена, а умът му е безчувствен към
прекрасното и безобразното“. Затова не си заслужава да
нападаме във възторг от всяка случайна завъртулка на детето.
Много по-значим е процесът, първо за детето, защото то
усвоява нови възможности и опознава света, и после за нас -

защото ние можем да наблюдаваме как става това.
Психолозите също отбелязват, че възрастният трябва да
работи не с техниката на рисунката, а с личността на детето.
„Нужно е да му дадем око, което вижда, ръка, която го слуша,
душа, която мисли, за да направи рисунка, а за това трябва да
помогне животът“. Това вече е Монтесори.
Музика
Преди няколко години в Москва дойде делегация от Мон-
тесори-педагози от Финландия. Те с интерес се запознаха с
работата на Монтесори площадките, обсъждаха работата в
групите „Заедно с мама“ , взеха участие в музикално занимание.
Бяха удивени. След половин година те посрещнаха в Хелзинки
колегите от Русия, също показаха градините и училищата
Монтесори и също ни поканиха на музикално заня- тие. Това
беше индивидуален час с използване на Монтесори звънчета -
класически час, разработен още от създател ката на метода.
Други музикални занимания там не признават.
В Русия, изцяло приемайки класическия подход, талант-
ливи музиканти и педагози въз основа на Монтесори-мето- да
отдавна разработват въпроса за музикалното развитие на детето
в Монтесори група чрез създаване на специална са-
мообучаваща музикалиа среда, в която детето само си избира
свой собствен уникален път към музикалното усвояване па
света.
Театрална дейност
Не знам защо се смята, че театралната дейност не е свой-
ствена за Монтесори-групите. Може би противниците на тази
методика и скептиците смятат така, защото тя е близка до иг-
рата, а играта никога не е била приоритет в педагогическата
система на М. Монтесори. Но в действителност театралната
дейност заема съществено място в творческия живот на про-
фесионалната, увлечено работеща Монтесори-площадка. В
много групи празниците (Нова година, Заговезни, есенни
панаири) се отбелязват с ярки театрални представления с
участието не само на децата, но и на родителите. Понеже се
знае, че децата много обичат да се преобличат, в някои групи
правят специални кътове със свободен достъп до различни
костюми. Впрочем във Финландия в Английската детска
градина и Хелзинки бях свидетел на това как група деца се бяха
110! Чудото Монтесори Глава 1. Детето i 111
преоблекли зад паравана и в игралната зона инсценираха ня- създатели на компютърни игри и дизайнери, лекари, политици,
какъв приказен епизод. Особено впечатление правеше едно писатели и журналист.
момче, което си беше сложило мантия от брокат и корона, а В най-старото Монтесори-училище в Амстердам De
останалите бяха „воини“ и „пажове“. Amsterdame Montessorischool, създадено през 1923 година още
А в Минесота (САЩ) в прекрасното Монтесори-училище при живата М. Монтесори, с право се гордеят с успехите на
Lake Country school бях свидетел на това как учениците се своите випускници. Сред тях има известни в Холандия учени,
подготвяха за грандиозно представление и сами си правеха писатели, дизайнери и художници, политици, музиканти. Това
реквизита - замък от празни кутии от фанта и кока-кола. И не е е държавно училище, в него едновременно се обучават 300
ясно кое им беше по-увлекателно: самото представление или ученици. Разположено е в две здания, и двете са архитектурни
подготовката за него. паметници на културата. Главният корпус, който имах
възможност да посетя, е построен през 1983 година от
Театралната дейност е важна за детето, защото му дава известния холандски архитект Херман Херцбергер (I Ierman
възможност да „изиграе“ отношения, обогатява неговото ролево Hertzberger) - випускник па това Монтесори-училище -
поведение. специално за училището и по особен проект. Интересно
архитектурно решение на това помещение са масивните стъпала
в центъра на сградата. Те се превръщат в амфитеатър по г.реме
Децата и възрастните на училищните празници, когато холът става сцена; на тих се
Всички деца задължително стават възрастни. Това е факт. провежда обичаен учебен процес, когато децата си изпират
Но какви възрастни ще станат бившите деца? Какво ще на- място за занятия. Те са необичайни и символични: в тях има и
правят в този живот? Ще успеят ли да се реализират? последователност в усвояването на знанията, и динамика на
Защото не всички деца могат да бъдат талантливи. развитието, устремена нагоре.
Много от тях проявяват талант в детството си. А истински Накъде?
творчески хора стават, уви, малцина възрастни. Защо става Към реализацията на творческите способности.
така? Защо децата въодушевено рисуват до 9 години, а след това Защо?
захвърлят боите завинаги? Защо след завършване на му- ,,Вселената има цел - реализация на творческите
зикално училище те с години не докосват музикалния си ин- способности на човека и човешко щастие!“ (Дипак Чопра)
струмент? Защо мнозина се задоволяват да мислят стандарт- но Натам вървим.
и да говорят шаблонно? И да бъдат като всички? Може би така
са свикнали и не знаят, че може по-иначе? Така са ги научили?
Или просто така е по-удобно...
Тази тема е много интересна и разностранна, тя чака своите
изследователи.
Какво може да даде на детето средата и атмосферата н
Монтесори-групата? За съжаление, засега е сложно да се на-
прави пълноценно изследване за влиянието на Монтесори
възпитанието върху развитието и реализацията на творческата
личност: в Русия и България преобладават детските градини за
деца до 6 години, а училищата Монтесори, в които децата биха
могли да учат до 12 и още повече до 17 години, нагега си твърде
малко. Отделни класове се появиха сравнителио отскоро и за
успехите на техните възпитаници ще разберем едва след 5-10
години. В Америка, където Монтесори училищата работят
успешно вече почти сто години, в списъците на известните
випускници има актьори и световноизвестни музиканти,
Отначало откри- се иска да твори.

вах истини, извест- • Стремете се не да поднасяте гото-
ни на мнозина, после ви идеи, а да ги откривате заедно с
започнах да откри- детето.
вам истини, • Погрижете се за среда, в която
известни само на детето би могло с удоволствие да се
някои, и накрая занимава с това, което му харесва.
започнах да от- Там трябва да му бъде прият- но и
кривам истини, интересно.
неизвестни на • Предпазвайте детето от пошлото,
никого. примитивното и посредственото.
К.Е. Циолковски • Не принуждавайте, а предлагай-
Творете! те.
В книгата си • Не контролирайте, а наблюда-
„Попиващият ум вайте.
на детето“ , • Не потискайте, а вдъхновявайте.
посочвайки • Не се намесвайте в работата на
възрастовата пери- детето.
одизация, • Поощрявайте любознателността
Монтесори му и винаги отговаряйте на него-
подчертава: вите въпроси.
„Първият
период (от о до 6
години) е периодът
на творчеството. В
него се корени
характерът“. Не
пропускайте това
време! После няма
да можете да го
върнете.
Какво да
правите?
• Създавайте
на детето
атмосфера, в
която да му
Глава 1, Детето ! 113
• Интересувайте се за какво мечтае - Тате, а защо са му

детето. Правете всичко възможно на принца очите на
за сбъдването на мечтите му. Пепеля шка?
• Подкрепяйте новите идеи и ини-
циативи на детето, колкото и уто-
пични или смешни да са те.
• Не поправяйте, не критикувайте,
не натрапвайте своето мнение.
• Не оценявайте.
• Не предлагайте състезания.
• Не се опитвайте да подобрите, до-
украсите, завършите.
• Обединявайте се със съмишлени-
ци, които имат същия подход към
възпитанието и развитието на де-
цата.
• Снабдете детето с всичко необхо-
димо за творчество. На достъпно и
добре познато на детето място
трябва да има бои, четки, моливи,
пластилин, различни видове
хартия, лепило, подръчни ма-
териали (миди, орехови черупки,
кестени и т.н.).
• Наблюдавайте и събирайте неща,
които могат да бъдат използвани
за творческа дейност: жълъди за
направа иа човечета, миди за нов
гердан за мама, кутийки от кин-
дер сюрприз за направа на мини
зоопарк; капачки от два цвята за
шашки-уникат като подарък за
дядо и т.н. и т.н.
• Избягвайте готови рисунки и ти-
пови конструктори, където детето
работи по шаблон.
Бащата чете на сина приказка за лека нощ:
- Видял принцът Пепеля шка иа бала и
цяла вечер нс м огъл да откъсне от нея очи...
См ехория... • Учете детето да вижда необикно-

В „Бърза пом ощ“ веното в заобикалящите го обик-
звъни новени предмети. Какво ново мо-
разтревожена жем да видим в нещо, което из-
майка: глежда добре познато? Какво мо-
- Детето ми току -що жем да направим от черупка на
глътна м олив! орех? Как можем да нашарим ка-
- Тръгваме! мъчетата, които си донесохме от
- А аз какво да пра - морето? и т.н. и т.н.
вя през това време? • Творческият живот на детето ще
- Пишете с хими- бъде наситен и интересен, ако вие
калка! постоянно участвате в него. Ус-
• Усвоявайте нови тройвайте смешни конкурси, до-
видове дейност: машни спектакли, правете поста-
ако рисуваме, новки, драматизирайте приказки,
пробваме да издавайте празнични вестници,
моделираме; ходете на концерти и си ш правете
научихме се да у дома. Творете!
сплитаме плитка • Ако имате възможност, закачете* в
- учим макраме; а детския кът картини на нивото на
също така очите на детето, сменяйте ги
танцуваме и периодично.
пеем, съчиняваме • Обсъждайте картините, които де
стихове и тето вижда и които то рисува.
приказки, измис- • Подредете у дома изложба с раГи
ляме номера за > ти на детето. Ако нямате подхо
домашен
концерт,
празненство у
приятели,
нового- дишно
семейно шоу и
т.н.
• Когато купувате
развиващи игри
и конструктори,
избирайте таки-
ва, които
съдържат не
еднозначни
решения, а
провокират въоб-
ражението на
детето.
Глава /. Детето 1115
дящ кът, наи-лесният вариант е с това, което би ви

магнити на хладилника. Перио- се искало на вас,
дично обновявайте експозицията, неочаквано може
а най-хубавите неща пазете в да реши да усвоява
специална папка - за спомен. стенна живопис
Никога не изхвърляйте работи на или може да му
детето в негово присъствие. дойде
Никога не сравнявайте неговите вдъхновение да
работи с тези на други деца, а само съчинява марш на
с работи, направени от него по- барабана...
рано: „Днес конят ти се е получил Въодушевявайте
като истински!“ го и го подкре-
Разглеждайки творбите на детето, пяйте!
избягвайте оценяващи изрази от Говорят децата
типа „Отлично“ , „Добре“ Вместо
тях предпочитайте изразяване на Катя(з години)
емоционална подкрепа: „Бива си Леля я черпи с бон-
го!“ , „Талантлива работа!“ , „Какво бон.
ярко решение“, „Чудесно си Мама я под сеща:
подбрал цветовете“ , „Как успя да какво тря бва да ка-
създадеш такава красота?“ и т.н. жеш?
Въоръжете се с търпение. Поня- - Довиждане!
кога детето упорито ще рисува не
Процес, а не резултат
Малките деца се увличат повече от
щшцсса, а не от резултата. Това е свой- <
i и*чю и за творческата, и за образоваме
пата дейност. Отнесете се сразбира- иг I,
|,м това.
Вера (з години) Как да го правите?

- Бабо, а днес кой • Не предлагайте готови образци и
понед елник е? Втор- не искайте детето да ги повтори.
ник или събота? • Не натрапвайте своето виждане.
Какво да правите? Иска да рисува? Покажете как се
• Децата обичат смесват боите. Да моделира? Нека
повторението. види как трябва да се меси глината
Те могат по или как се прави солено тесто.
няколко пъти После - нека продължи неговото
да се връщат творчество.
към една и • Не бива да превръщате в предмет
съща приказ- за възхищение всяка неумела за-
ка, към едно и въртулка на детето. Рано е да се
също говори за пълноценен творчески
занимание. „продукт“ на възраст до 6 години.
Това отговаря На този етап повече подкрепяйте
на процеса на дейността му - негова
вътрешните та съсредоточеност, ентусиазъм и
им желание да прави нещо то само то,
потребности. умението да вижда необикпо
• Не ги веното в обикновените неща.
пришпорвайте
, не се учуд-
вайте, не ги
иронизирайте.
Отнасяйте се
към това с
уважение и
разбиране.
• Не давайте
готови
шаблони.
Под-
чертавайте
какво е важно,
за да направи,
види и
създаде детето
нещо свое.
Заедно с теб, а не вместо

теб!
Децата обичат съвместната дейност.
Техни партньори в общото дело могат да
бъдат и възрастните, на които те имат
доверие, и по-големи деца, от които те се
учат, и по-малки деца, които самите те
учат с желание.
• По време на съвместната дейност
винаги спазвайте правилото: „За-
едно с теб, а не вместо теб!“
• От най-ранна възраст включвайте
детето в достъпна за него съв-
местна дейност (моделираме с
тесто, разбиваме омлет, перем в
легенчето, почистваме обувките и
т.н.).
• Не се опитвайте до неузнаваемост
да подобрите това, което е напра-
вил малчуганът. Нека се гордее
със СВОЯТА работа.
• Интересно! Съвместната дейност
трябва да бъде привлекателна за
детето.
• По време на съвместната работа
можете ненатрапчиво да покажете
на детето алгоритъма и по-
следователността на действията,
като предложите: „Нека ти покажа
как!“.
• Запазете позитивна нагласа. Рад-
вайте се на желанието му да по-
могне, възхищавайте му се и се
гордейте с него.
• Обърнете внимание, че съвместната
дейност трябва не само да бъде

извършвана заедно, но и по възможност
да приключва заедно. („Ти добре си
свърши твоята част от работата, а сега да
приберем всичко.“)
1.4. Нормализираното дете

Този психологически феномен, приличащ
на лекуване на възрастни хора с помощта на
психоанализа, беше наречен от нас
„нормализация.
Една моя позната, чиято дъщеря ходеше на детска градина

заедно с моята, редовно се впускаше в дискусии за Моите- сори-
методиката. В съблекалнята ту критикуваше нещо, ту се
опитваше да се вслуша в препоръките на педагозите, ту отново с
нещо не беше еъгласна. Измина годината. След лятна- та
ваканция се срещнахме отново и заговорихме за впечатленията
си от почивката.
- Потресена съм - призна си тя. - Наблюдавах Маша и на
площадката в двора, и на плажа в чужбина, и в детския клуб...
Видях разлика! По-рано трудно общуваше с връстниците си,
беше опърничава, искаше внимание само към себе си, плашеше
се от всичко ново, нищо свое не даваше на другите, а сега се
чувства прекрасно във всякакъв колектив - даже с по-големи от
нея деца; тя е общителна и открита, лесно се включва в игрите,
умее да се споразумява, блика от идеи... Това е заслуга на
нашата детска градина... Да, нашата Монтесори-градина
Определено разбрах: нашите деца са други!
Повече Машината майка не обсъждаше в съблекалнята
системата на Монтесори...
Децата са други
Действително децата, които имат възможност свободно
да се занимават в подготвена среда, придобиват редица
качгства, които ги отличават от другите деца. Мария Монте- t
ори дори е въвела специален термин - нормализирано дете.
Глава 1. Детето ; 119
Тя така и озаглавява една глава от своята книга „Попива-
щият ум на детето“ : „Принос на детето в обществото - нор-
мализация“.
Под нормализация Монтесори разбира отсъствие на от -
клонения у детето. Такива като: агресивност, лъжливост, тре-
вожност, системно непослушание, негативизъм, инат, нетър-
пеливост, деструктивно поведение, а също така изразен стремеж
към притежаване и доминиране. Към отклоненията тя отнася
също така бягството в света на фантазиите и илюзиите, страха
от новото, зависимостта от другите и т.н.
Монтесори разделя „отклоняващото се поведение“ на две
разновидности: при силните и при слабите по характер деца.
Ако за първите са характерни агресия, капризи, егоизъм, завист,
жестокост, безпорядъчно мислене, то при вторите има
пасивност, зависимост от възрастните, лъжи, кражби и така
нататък.
Тези отклонения не се появяват изведнъж. Те възникват,
когато възрастните ограничават естествените потребности и
стремежи на детето, натрапват му своите мисли и желания,
манипулират го, не създават условия за неговото развитие. „Ние
знаем, че всички негативни черти на характера възникват
поради неправилното отношение към детето в първия период от
неговия живот - пише тя в труда си „Креативното дете“. - Ако
през този период детето е пренебрегвано, то неговият разум е
празен, защото не му е била дадена възможност да се формира“.
Представяте ли си отговорността? Всички негативни черти в
характера на детето се зараждат до 6 години, ако преа този
период то е пренебрегвано, ако му липсва интелектуална храна
за ума и ако е ограничавано в спонтанната си дейност!
Стадии на нормализация
Мария Монтесори е била убедена, че всеки човек, който се
появява на този свят, има свое предназначение, свой косми -
чески план за самореализация. Детето се ражда със своя въ-
трешна програма за развитие. Задачата на възрастните е ди
бч.дат до него и да му помагат за нейното осъществяване. Ако иа
топа се пречи, отклоненията при детето са неизбежни.
А признаците на „нормалността“ се изразяват в хармонията:
тя се проявява във физическото и емоционалното развитие, в
позитивната емоционална нагласа, в целеустременост- та,
стремежа към съзидателна дейност, умението за осъзнат избор и

поемане на отговорност за него, в самостоятелността и
самодисциплината, в независимостта и правилиата самоо-
ценка, умението за концентриране на вниманието и довършване
на започнатото.
Нормализацията е сложен процес. Тя отнема не дни и
седмици, а месеци и дори години. Защото нормализацията е
резултат от работата на самото дете. Това е процесът на из-
граждане на неговата личност.
Професионалистите отбелязват няколко стадия на нор-
мализация. Тя започва от хаоса. После следва мнима работа (в
нея няма концентрация). При правил но протичане на нейно
място идва истинската работа. Тя се характеризира с кон-
центрация и поляризация на вниманието и едва след това
настъпва нормализацията.
Признаци на нормализация
Какво е характерно за нормализираното дете? То е социално
адаптирано и не се страхува от своята индивидуалност. Има
траен интерес към заниманията и добре изградени навици за
самостоятелна работа. Независимо е и инициативни, търпеливо
и трудолюбиво, притежава чувство за собствени достойнство и е
готово да носи отговорност за себе си и за другите. То не се
нуждае от чужди указания, строг контрол,
оценки и наказания. Добре се концентрира върху работата
и и се стреми да научи и да направи много неща. Има
изградена самодисциплина и осъзнато послушание. То е
споеобно
i.i нрави избор, да носи отговорност за себе си и да взема ре-
шения.
Радостта при него е основна емоция...
Забележете, това не е списък с чертите на идеалното и
неидеалното дете.
Това са обикновени характеристики на нормализираното и
от една Монтесори-група.
Как става това?
Колкото и да е странно, истинското желание на децата е...
постоянно да работят. Това откритие е направено от М.
Монтесори в нейния първи Дом за деца и вече над 100 години
намира потвърждение в Монтесори-училищата в различни
Глава 1. Детето ; 121
страни и на различни континенти.
Разбира се, това не може да се получи от нищото. Именно
затова Монтесори подчертава важността и „привлекателната
магия“ на заобикалящата среда, предлагаща стимули за кон-
структивна дейност. За нея ще поговорим по-късно.
Намирайки се в средата, децата могат свободно и спои-
танно да си изберат работа. Именно това им носи „безгрижие и
радост“. И, което е най-важно, в тези условия децата започват да
проявяват внимание. Преди, признава М. Монтесори, тя
смятала, че вниманието на тригодишните деца се характеризира
с „голяма неустойчивост, постоянно прескачане от един предмет
на друг“. Но един конкретен случай изцяло променил мнението
й.
В първия си Дом за деца в Рим Монтесори наблюдавала как
едно з-годишно момиченце усърдно работи с цилиндрите.
Вадело ги, размесвало ги и пак ги слагало един в друг. Толкова
било погълнато от работата си, че не забелязвало нищо наоколо:
нито че децата пеят на висок глас, че учителката е поставила
столчето му върху масата. То приключило работата си по свое
желание, като повторило упражнението 44 пъти! Детето не било
изморено или изтощено. Напротив! Момиченцето било
спокойно и щастливо.
Този случай не е бил единичен. Подобни неща Монтесори е
наблюдавала редовно в своето училище. Тя отбелязва този
феномен като поляризация на вниманието, когато „детето
изцяло се променя, става по-спокойно.,, и възприемчиво“.
Това е признак за дълбоки позитивни изменения, случващи
се с детето. Това е началото на нормализацията.
Концентрация
Не е нужно надълго да обясняваме какво е концентрация на
вниманието. Трябва да поясним феномена на концентрация при
децата на з-годишна възраст. Точно него е открили Монтесори,
наблюдавайки децата в своя Дом за деца. Оказва се, че това е
възможно: без диктат отвън, без насилие и външно
дисциплиниращо въздействие малките деца започват да
проявяват способност към дълбока съсредоточеност. Тази

съсредоточеност от своя страна създава удивителни иеща: тя
спомага за промяна в поведението на детето. Неговото пове-
дение става нормално. По такъв начин концентрацията води до
нормализация.
Монтесори е смятала, че феноменът концентрация на
вниманието е ключов в живота на човека. Това го доказват
съвсем наскоро проведени изследвания. Джийн Брукс-Гън
(Jeanne Brooks-Gunn) и група учени от Колумбийския уни-
верситет (САЩ) проучили материали от изследвания, про-
веждани с деца продължително време. Те анализирали кои от
придобитите в ранните години навици имат най-голямо
значение за успехите на човека в по-късна възраст. Два от тях
били очевидни: децата, които имат развити навици в мате-
матиката и четенето в предучилищна възраст, добре успяват по
математика и четене след години. Откритие представлява
третият навик. Това се оказал навикът за концентрация на
вниманието. Колкото той е по-развит в предучилищната въз-
раст, толкова по-добре протичал процесът на по-нататъшно- то
обучение; толкова по-високи резултати и IQ ниво показвали
подрастващите, толкова по-големи успехи имали те след
години!
Ролята на възрастните
И така, навиците за съсредоточеност започват да се развиват
у детето в ранното детство. Да, изцяло те се формират едва в
юношеската възраст и това е свързано с узряването на предната
част от кората на главния мозък (този участък съ- врява по-
късно от другите). Но трябва да се започне колкото е вьзможно
по-рано!
Затова не трябва да губим време: с подобряването на спо-
собността на нашите деца да се съсредоточават се подобрява
тяхното мислене и интелектът им!
С какво да започнем? Много е просто: наблюдаваме.
Постоянно наблюдаваме детето, за да разберем кое му по-
лага да се съсредоточава. Определяме кое предизвиква особен
интерес, кое привлича вниманието му, кое го увлича, кое го
успокоява.
На вниманието на родителите:
Интересно, но факт: практически всяко 1,5-3-годишно
дете обича да пуска монети в касичка. Ако направите ка-
Глава 1, Дететоще
сичката с подвижен капак, детето с огромно удоволствие ! 123
може пак да взема монетите и да ги пуска в касичката
колкото поиска. У дома може да се направи още един мате-
риал: кутия с мъниста. Вземаме кутия с капак (от кафе,
насипни продукти и т.н.) и стар гердан. В капака правим
отвор според диаметъра на мънистата (внимание: колкото е
по-малко детето, толкова по-големи трябва да бъдат
мънистата). За да не се разпиляват мънистата, им нами-
раме подходяща кутийка.
Опитайте, обикновено това е много увлекателно.
С израстването на детето помагаме за разширяване на не-

говите интереси. Създавайте около детето пространство, което
стимулира съсредоточената дейност. Сменяйте обкръжението на
детето според това как то самото се променя. Уважавайте
интересите на детето, включвайте се в съвместна из-
следователска работа с него.
Помня как моята петгодишна дъщеря се върна един ден от
детската градина с пламнали от възторг очи: правили действащ
модел на вулкан. До вечерта нашата кухня се превърна в
лаборатория. От кошчето извадихме бутилка от минерална
вода. Облепихме я със солено тесто и направихме кратер на
вулкана. Вътре бяха добавени сода и необходимите съставки. Аз
помогнах на дъщеря ми да намери информация в интернет.
(Тогава тя вече можеше сама да чете, затова с удоволствие
потърси статии със снимки, а после заедно разгледахме картини
и фотографии на вулкани в енциклопедията.) До идването на
баща й нашият „вулкан“ беше готов за „изригване“ -
незабелязано тя беше доляла още оцет в „кратера“. Възторгът й
нямаше граници! „Вулканичната тема“ така ни беше завладяла,
че след няколко месеца се добрахме до истински вулкан в
Италия и сега една от любимите снимки на дъщеря ни е нашето
семейство на фона на забуления в ут- ринна мъгла Везувий.
Бележки за родителите Хелен, 4,5 годи-

ни,
развълнувано
Внимание към... вниманието! го кара
побърза.
да
Не вярвайте, че вниманието на мал-

Педагогът я пита:
кото дете е спонтанно и неустойчиво. - Хелен, нямаш
Монтесори е описала феномен, наречен
ли търпение?
от нея „откритие на детето“. В литерату- Хелен се оглежда
рата го наричат „феномен Монтесори“.
учудено:
Същността му е в това, че децата от ран- - А къде е?
но детство вече са способни на съсредо-
точена дейност.
Трябва само да се създадат условия
за нея. Защо? Последните изследвания
доказват, че колкото по-добре детето ус-
пои навика за концентрация на внима-
нието в предучилищна възраст, толкова
ио-лесно се обучава и има по-високи ин-
телектуални показатели след това.
• Създавайте на детето условия,
при които да може да се концен-
трира.
• Обръщайте внимание колко е съ-
средоточено вашето дете и с какво
е свързано това.
• Определете кое предизвиква у
него особен интерес, върху какво
съсредоточава погледа си, кое
привлича вниманието му, кое го
успокоява.
• Не се намесвайте в работата на
детето и не я прекъсвайте.
• Не поправяйте, не критикувайте.
Говорят децата
Педагогът нрави опити и внимателно налива

вода в едно шишенце
См ехория... се е стараела да „намира предмети
Глава 1, Детето ! 125
- Мам о, за упражнения, които да правят
учителката каза, че възможна концентрацията на
изобщо не съм детето“. Нима не е интересно да
любознателен! продължите нейните търсения?
- Добре, ще • Бъдете пример за детето: нищо не
развиваме обучава по-добре от това, което
любознателност. правят мама и татко.
- А това какво е? • Ограждайте детето с предмети,
- Престани да които предизвикват интерес у него
задаваш глупави и спомагат за концентрация на
въпроси! вниманието: касичката с монети
• Предлагайте може да бъде сменена с купички за
материали и сортиране на боб, а после с пъзели
игри, които или конструктор. Важно- то е това
спомагат за наистина да привлича детето!
съсредоточеност • Обучавайте детето на внимател
и концентрация. ност. Предлагайте му занимания и
• Четете и игри като „Намерете ю разлики“ ,
обсъждайте „Какво е скрито в картинката“.
книги, които • Играйте на съвместни игри, които
могат да изискват съсредоточеност
заинтересуват
детето.
• Създавайте
около него
пространство,
което
предизвиква
интерес и
желание за
съсредоточена
дейност.
• Внимавайте
детето да не се
претоварва и да
почива.
Спомагайте за
смяна на
дейността.
• Монтесори е
признавала, че
и внимание. Например детето
изтегля карта с някакъв цвят и
трябва да назове всички предмети
с този цвят в стаята. После можете
да предложите карти с различна
форма: детето намира предмети в
жилището със същата форма и т.
н.
Внимателно подбирайте компю-
търните игри. Отдавайте пред-
почитание на такива, които раз-
виват вниманието и
съсредоточеността.
Избягвайте иостоянното включ-
ване на телевизора и компютъра.
Те не помагат за развиване на
вниманието, въображението, па-
метта на детето.
Глава 2. Наставникът! 127
Глава 2. Наставникът
Не заради училището, а заради
живота се учим...
Сенека
Има ли разлика между „УЧА детето“ и помагам на „детето да

СЕ УЧИ“ ? Да-се-учи, тоест да учи себе си, да се учи само?
Ако сте схванали тази разлика, лесно ще разберете същността
на системата Монтесори.
Подходът на традиционната педагогика е: „УЧИМ!“
Монтесори-подходът е друг: „Детето СЕ УЧИ“. То САМО върви
по пътя на познанието, като това става лесно, радост - но, свободно.
Защото му помагат:
- времето (учи се това и тогава, което и когато може да бъде
научено особено лесно);
- обстановката (специално подготвено образователно
пространство);
- педагогът (учителят, наставникът), който знае как става това
и помага да се правят нужните неща в нужното време.
Именно за този знаещ и помагащ човек ще поговорим.
Признавам, че ме измъчваха съмнения относно озаглавява- нето
на тази глава. Отначало я нарекох просто: „Учителят“. Но после
промених заглавието. Защото Монтесори-учител ш1 е същото като
учител в обикновено, традиционно училище. Самата Монтесори
нарича педагозите ту водачи, ту наставници, ту ръководители, ту
помощници и дори слуги. Само че наставникът „служи“ по особен
начин. Защото главният учител е у самото дете. А задачата на
педагога е да бъде до него и ди му помага, ако стане нужда.
Звучи малко странно, нали? Защото всички сме излезли от
нашето традиционно училище, където учителят е власте лин.
Хубаво е, когато той е мъдър и образован, честен и справедлив. А
ако е неграмотен и равнодушен, заядлив и необективен? Не всички
са късметлии...
2.1. На какво учим?

Целта на средното училище е
средният ученик.
Т Клейман
Руската, както впрочем и българската система на обра- зование

са линейни: обучението се води строго на принципа „учител-
ученик“. Върху учениците се стоварва огромна маса фактически
материал, който им е трудно и дори понякога невъзможно да
систематизират и запомнят. Децата не са обуча- нани да обобщават
и мислят логически, да анализират и кри- тично да оценяват
получаваната информация.
В Русия още при Петър I за образец е взета немската обра-
ишателна система. При нея, както е известно, главното е по-
слушанието и редът. Цели поколения са израсли в рамките иа
точио такава образователна схема, където учителят и учени кът са
противопоставени един на друг, те сякаш са от двете страни на
барикадата. При това силите им не са равни: учителят дава
информацията, която именно той смята за нужна, чителят
контролира, учителят оценява. А ученикът, който с часове седи
неподвижно на чина, е угнетяван от извисяващия се над него
инспектор-учител.
По всичко личи, че тази ситуация вече е проблем не само на
училището. Назрели са промени. Нужна е реорганизация
на образованието. За основа е взет западният модел. Относно де
тайлите се водят спорове. Подходите са подложени на
критика. Но не всички се сещат за най-важното. Може да се
промени списъкът на предметите, може да се увеличи броят на
часовете. Само че ще се промени ли ученикът? Кога и как може да
стане това? Ще поиска ли той да търси, да анализира приобщава?
Да мисли? Как да направим така, че на училище
да ходят деца, способни да мислят? И нужно ли е да са способни
мислят, когато излязат извън училищните стени?
Преди училището
Какво предлага на нашите деца традиционната система за
предучилищно възпитание? В детските градини има строг режим.
Медицинска помощ. Стая за игра. Един възпитател на 20-25 деца.
Три-четирикратно хранене. Задължителен сън след обяда.
„Развиващи“ занимания строго по програмата. Искаш, не искаш -
рисуваш каквото каже възпитателят. Или моделирай по образец.
Или облепвай, както правят всички. На изложбата в съблекалнята
всичко е красиво, но неестествено еднообразно - всички набързо
направени рисунки старателно са довършени от възпитателя.
Стихчетата за празника старателно са научени, всички движения и
танцови стъпки са отрепетирани. Децата се учат да ходят по
двойки, хранят се, разхождат се и спят по разписание. Възрастните
са доволни. А децата?
В Монтесори-средата всичко е по друг начин. Тук всичко е
интересно и всичко е истинско. Педагог и асистент на група от 20-
25 човека. Храненето е организирано по такъв начин, че децата
сами сервират масите, сами си слагат храна, сами прибират. В
класната стая има множество интересни материали, които детето
има право само да си избере, самостоятелно да реши колко дълго
да се занимава с тях, дали да си избере помощници за работа.
- А кога ще ви започне занятието? - поинтересува сс една

майка, надниквайки в Монтесори-групата след закъснелия си
син, който отскоро посещаваше тази детска гра дина.
- Отдавна е започнало - поясни педагогът.
Майката не можа да скрие учудването си. В стаята
имаше почти двайсет деца на различна възраст, но беин 1 доста
тихо. Всеки се занимаваше с неговата си работа. Пя кой
бродираше, някой строеше кула от розови кубове и при зми на
Кафявата стълба, някой шиеше копче, някой под реждаше карти
„живо и неживо“, някой переше, някой оч ертаваше грапави
букви. Няколко по-големи деца подръка водството на педагога
носеха табли с мъниста от Златни та банка и събираха
четиризначни числа...
За непосветените това е необичайно и странно. И вън ре ки

това практиката показва, че именно такова пребиване в специално
създадена обучаваща и развиваща среда е ком- фортно за детето и
дава мощен стимул не само за развитие на неговите способности,
но и за формиране на личността.
Между другото, в Монтесори-градините в различии страни,
които можах да посетя, се акцентира именно върху създаването на
такава комфортна и същевременно развиваща образователна
обстановка. Главно място в групата се отделя за нея, а не за спални
с редове еднакви легла. Въпросът със съня в подобни градини се
решава просто: ако детето иска да спи, то спи. За тази цел са
предвидени специални миндери, приличащи на високи дюшеци.
Те са подвижни, лесно се прибират след сън.
Директорката на малката и изключително уютна фин- ека
частна детска градина „Птича стъпка“ , която се намира па 1. етаж в
един блок на нов район на Хелзинки, Хилка Ну- утилайнен (Hilkka
Nuutilainen) ми каза, че децата спят по желание и показа как
дюшеците се прибират в един шкаф и се подреждат като книги. А
стаята отново е готова за занимания и игри.
В Монтесори-градината „Два гласа“ („Two Voices“) в Амстердам

за деца до з години директорката Анни Кокс (Annie беше
стъписана от моя въпрос дали често ги посещават проверяващи
органи и СЕС. Тя първо трябваше да разбере какво е СЕС
(санитарно-епидемиологична служба), а после дълго се опитва да
си спомни кога за последен шут са били в |градината. Разбира се,
има проверки. Основни контролиращи,и органи са отделите по
образование.
Спят ли там деца, които не са навършили 3 годинки? Разни ра
се! За тях също се разгъват и застилат дюшечета. След това ги
прибират и стаята се превръща в Зона за двигателна активност .
В интеграционната Монтесори-градина „Przedszkole
Mniilessori“ в Краков видях голям плетен контейнер, който ,,,,, на
килимче до дивана. В него имаше разнообразни и възглавнички.
Както ми разказа Елизабет Забиегаж , всяко дете може да си донесе
лична възглавничка и мсже да я използва, ако поиска да се
усамоти, да си почине да почете на диванчето.
Въиросът с храненето в детските градини в различните
страни е решен различно. В някои градини храната се при- това на
място и има предвидено специално пространство за
обща трапеза. На някои места топлата храна се поръчва и дос-
тавя, а на други децата си носят храна във вакуумни кутии.
В много Монтесори-училища децата сами приготвят храната.
Често съм имала възможност да опитвам училищни „мон-
тесори“ гозби, с които учениците щедро черпят гостите си.
Асортиментът е доста разнообразен: и супи, и пица, и закуски,
ястия с макарони, ориз, картофи. Някои училища имат свои
ферми и използват собствено мляко, яйца, зеленчуци и
плодове. Понякога даже си имат магазинчета и децата охот- но
допълват училищния бюджет, като продават на населението
собствени „монтесори“ яйца, мляко от собствените кози,
собствени картофи и подправки.
Училището
Веднага ще уточним: понятието „училище“, прието у нас,
често пъти съществено се различава от това, което разбират по
света.
Например в Холандия училище се нарича това, което по-
сещават 4-годишните деца. Но във Финландия в училище няма
да приемат дете до седем години.
В Русия децата тръгват на училище от 6,5 години, в Бъл-
гария от 7. Какво е характерно за него? Ще се опитаме сами да

отговорим на този въпрос.
• Класно-урочната система?
• Редиците чинове?
• А може би ужасът от очакването на оценката?
• Или страхът от крачките иа приближаващия се учи тел...
Нашата традиционна система не е критикувана само от
мързеливите. Макар че мнозина я смятат за доста успешна.
Обаче да погледнем фактите. Уви, нито руското, нито
българското образование не са фигурирали в международ ните
рейтинги като най-добри. Ще си позволя да напомни какъв
оглушителен провал претърпя Русия преди петнадесет години на
международното тестиране PISA (Programни» for International
Student Assessment). Това изследване се вежда от 2000 година
веднъж на три години за ученици по направления: математика,
природни науки, четивна грамот ност, както и умение за прилагане
на получените знания на практика. Ето например някои данни.
През 2000 година Русия заема 27 място от 32 възможни. През
2003 година от 41 участващи страни - пак скромното 28 място. За
България не са представени данни. По-напред са не само
Финландия, Шанхай, Германия и Холандия, но и далечните Макао
и Южна Корея.
През 2009 година в изследването участват вече 74 страни.
Отбелязани са позитивни промени: руските ученици имат по-
високи резултати от Сърбия и България, но по-ниски от Турция и
Обединените арабски емирства (42 място по език и 38 място ио
математика). През 2012 година българските ученици са 47-ми по
математика, 51-и по четивна грамотност и 45-и по природонаучна
грамотност от 65 участници. 1‟уснаците са с подобрени показатели
по език и математика и през 2012 година са на 34 място от 65.
Българските ученици са на 47 позиция. Уви, по-ниски от средните
показатели...
Засега нито руските, нито българските ученици имат високи
постижения в умението да прилагат училищните зна- мпи в
живота. В това отношение най-добри резултати имат
поддрастващите от азиатските страни - Шанхай (Китай), Сингапур,
Хонконг, Тайван, Корея, Япония. В десетката на най-добрите
влизат и представители на Лихтенщайн и Швейцария. Добри са
резултатите на учениците от Холандия, Естония и Финландия.
Винаги ми е било много интересно да разбера каква е
образователната система в лидиращите страни? Какви са учи-
..... там? Някои от тях, например във Финландия, Германия,

Холандия, Тайван, Китай и Южна Корея, вече можах да посетя.
Финниското училищно образование в продължение на много

години е признато за най-доброто в света. Децата учат десет
години от седемгодишна възраст. В общинското училище па гр.
Еспоо, предградие на Хелзинки, бях очарована само от
особената архитектура на училищната сграда училището
няма мрачни коридори, а скосеният покрив на устремена във
висините птица. Там учат над , всички по държавна учебна
програма. Но ос- м кновените, има класове за деца-чужденци,
които не
фински език, класове за деца с особености в развитието, има
Монтесори-клас и дори Монтесори-детска градина към
училището. Програмата е една, а способите за обучение са
различни. Но дори в традиционните класове няма усещане за
шаблонна унилост и чинове „до хоризонта“. Масите са подредени
непринудено. Между тях свобод- ио ходят педагозите, също
толкова непринудено и като у дома се чувстват децата, които -
интересна подробност
- влизат в класната стая по чорапи, а обувките си оставят
пред вратата.
Разхождайки се из училището, станах свидетел на не-
обичайно събитие. Децата от началния Монтесори-клас се
изляха в коридора, носейки в ръце големи колкото техния ръст,
нарисувани на картон... скелети. Розовите бяха в ръцете на
момичетата, а сините - при момчетата. Децата радостно се
разположиха на килимчетата направо в коридора и започнаха
да заканват по скелетите малки табелки с надписи, очевидно с
названия на части от човешкото тяло. Нямаха нужда от
надзирател-учител. Те правеха всичко толкова увлечено и
радостно, че ми се прииска да се присъединя към тях.
Защо го разказвам? Защото може да се учи не „зорлем“, а

радостно, с увлечение. Самостоятелно. Защото знанията, които не
са придобити с механично зубрене, остават в паметта за дълго
време. А училището може да бъде място за потресаващи и
радостни открития.
Защото от година на година в международните рейтинга
нашите ученици показват резултати под средното ниво. Оказва се,
че нашите деца не са научени да мислят нестандартно; те не могат
да боравят с фактите, да анализират и оценяват резултатите, да
излизат извън рамките на зададе ните стереотипи. Те са готови

само пасивно да възпроизвеж дат заученото и да решават задачи
по установен образец. За щото в нашите училища децата са
принуждавани да зубрят и механично да запомнят, но не са учени
да мислят. Стреме жът е да бъдат затрупани с огромно количество
факти. После става ясно, че те никога няма да използват 90% от
пол у чеиата в клас информация! Като заложници на стереотипна
та класно-урочна система ние просто не сме знаели, че може да се
обучава и по друг начин.
Г.ннш 2. Нт пннишкът 134
Не е наша вината, че още при Петър Първи иа образец е била

взета немската образователна система, в основата па която стои
послушанието и редът.
Но това ли е главното в обучението?
Подготвяме детето не за училището, а за

живота
Случвало ми се е да срещам родители, разочаровани от
системата на Монтесори.
Някои ие са имали късмет и са попаднали при неопитни или
неквалифицирани педагози.
Някои са предполагали, че в Монтесори-класа от тяхното дете
ще направят гений, и са разочаровани от резултата.
Някои са претендирали за елитно образование и изпадат в
недоумение, когато става ясно, че тяхното дете в групата само си
сервира масата, почиства обувки, мете, прибира след („.ебе си, мие
съдове...
Родителите, които са загрижени единствено за това как „да
подготвят своето дете за училището“ , могат да бъдат разочаровани
от системата на Монтесори.
„Ние не подготвяме децата за училище - ще ви каже всеки
Монтесори-педагог, - ние ги подготвяме за живота!“
Веднъж е детската градина Монтесори дойде една майка с

момченце на 3,5 години. Била посъветвана от логопед да се
обърне към нас: момчето не умее да говори. През следващите дни
стана ясно} че то няма елементарни умения да п» грижи за себе
си, има проблеми с координацията, вниманието, паметта,
мисленето.
- Започнахте ли вече подготовката на детето за учи- и ще?
- строго попита майката седмица след появяването му в
групата.
- Разбира се - отговори Монтесори-педагожката. - {нес вече
се опита правилно да държи лъжицата и самостоятелно да си
закопчее копчето...
Вярно е: училището е само един етап.
Да, важен е, но е преходен.
Да, това е период на систематизиране и натрупване на знания.
Да, в училище се усъвършенстват уменията и навиците. Всичко
това е вярно. Но личността започва да се формира много по-рано.

Нейната основа се полага преди детето да започне да подрежда
учебници, тетрадки и пособия в ученическата раница. Именно
затова е толкова важно до него да има мъдър и грамотен педагог. А
ако не е имало късмет? И край него не се е оказал мъдър и
грамотен? Не се отчайвайте. Защото главните учители всъщност са
тези, които постоянно са край детето. Разбира се, това сме ние,
родителите.
2.2. Кой обучава?

Човекът не може да бъде
творец на човека.
Не е нужно да убеждаваме когото и да било, че учителят
обучава. Учителят преподава материала, контролира успеха,
изпитва, поставя оценки. Това е традиционният подход.
Както е известно, Ян Амос Коменски е наредил децата на
чинове и така е извършил преврат в педагогиката. Процесът па
образованието станал колективен.
Има и индивидуален подход при обучението ученик-учи-
тел. Това е известно.
Монтесори предлага особен педагогически метод: инди-
видуален подход към детето в колектива. При това задачата на
учителя е да обучава, без да учи, и да възпитава без въз-
питаване.
Как е възможно?
Когато говори за децата на 3-6 години, тя отбелязва, че
всяко дете си има свой вътрешен учител и е важно да дадем па
детето възможност да го следва. Именно в това тя вижда
задачата на педагога.
На пръв поглед звучи странно. Да следваме? Детето? Но
накъде? Как? А могъщата педагогическа мисъл? А хилядите
педагогически университети по света? А дебелите педагоги-
чески дисертации и научнообоснованите методики?
Всичко е много просто.
В традиционното училище учителят е екзаминатор и
инсшектор. В Монтееори-училището той е помощник,
наставник п нодач. В традиционното училище главна фигура е
учителят. Мария Монтесори и нейните последователи отдават
приоритет на ДЕТЕТО.
Вътрешният учител
И така, главният според Мария Монтесори е самото дете. И
всяко дете има свой ВЪТРЕШЕН учител. Защото никой не
знае по-добре от детето какво му е нужно именно на него. Та-

ланти и способности, заложби и възможности детето трябва да
усети у себе си само. А умението да ги види, да помогне, да
насочи, е задача на възрастния.
Безсмислено е да се опитваме да отгледаме „мандарин- ка
от върбинка“. Не бива да потискаме, не трябва да настояваме,
не е необходимо да изискваме. Нужно е просто да не пречим.
Градинарят например също може да помага, да наторява
почвата, да полива и прекопава растенията, но не е в състояние
да промени естеството на природата. Така е и с децата.
Монтесори ги сравнява с градина, в която растат разнообразни
растения. А ролята на възрастния е роля на наблюдател,
съш>тстващ и насочващ процеса на познание у детето. Но ак-
тивен наблюдател.
Родителите
Това становище трябва да разбираме и споделяме ние, ро-
дителите. В противен случай детето няма да изпитва нищо
друго освен дискомфорт. Съществуват няколко стила на ро-
дителско възпитание. Това е отделна и много интересна тема за
обсъждане, която сега няма да засягаме. Важно е да разбираме:
ако детето посещава Монтесори-детска градина, родителите и
педагозите трябва да имат единен подход: само тогава детето
ще се чувства уверено и комфортно. Но ако например дядото е
привърженик на строгото възпитание и постоянно „затяга
гайките“, бабата позволява на внучето да прави каквото си
поиска, таткото вечно няма време, а майката кол кото и да чете
умни книги и да следва прогресивни методи ки - резултатът ще
клони към нула.
Монтесори-учителят
Строго погледнато, в официалния регистър на профоси ите
засега няма такава специалност. И не само у нас. Преди пет
години, когато обсъждахме този въпрос с финските колеги, те
го нарекоха приоритетен и дори искаха да внесат пред ложение
в Правителството за включване па такава специалност в
официалния регистър на професиите в тяхната страни Защото
Монтесори-наставникът не е просто учител. 1
Кое го отличава? Отговорът, който даде педагогът от Мон-
тесори-училище „Ле Korf‘ (гр. Ротердам, Холандия) Меестр Лау
138 ! Чудото Монтесори
Майдерс, не се различава много от това, което биха казали по

този повод колегите от Германия или Япония, Америка, Китай,
България или Русия: „Той трябва да умее да обяснява трудните
неща на прост език и да има търпение“ !
Добре казано, но явно ие е достатъчно. Впрочем интерес-
ното е, че във всички въпросници именно търпението е ли-
диращото качество, което трябва да притежават Монтесори
педагозите.
И не само то, разбира се. Множество учители от традици-
онното училище също притежават това ценно качество!
Монтесори-педагогът трябва да притежава енциклопе-
дични знания и да има прекрасно образование не само в об-
ластта на Монтесори-педагогиката, но и в сферата иа психо-
логията, невропсихологията, лингвистиката, математиката,
природните науки, а Също така да има умения по пеене, танци,
журналистика, живопис, кулинария. Да спазва основния
принцип - следвай детето, наблюдавайки „природата на де-
тето“. И при това да обучава, без да учи, а да възпитава без
възпитаване. Точно тук трябва да се прояви Монтесори-про-
фесионалистът.
Намерете десетте разлики
Монтесори-учителят не е онзи учител с показалка в ръка, от
когото ни беше много страх в училище. Главно поет ижение на
педагога според М. Монтесори трябва да станат думите: „Сега
децата работят така, сякаш аз не съм тук!“ Кое спомага за това?
Подготвената образователна среда, подготвените за
самостоятелно обучение деца, и, разбира се, подготвеният
наставник.
Само в традиционното училище учителят потиска и
доминира, изпъква като твърд ръководител и диктатор, в
Монтесори училището той е грамотен, квалифициран
помощник.
В традиционното училище учителят е главен инспектор па
дисциплината и грешките, Монтесори-педагогът използва
безоценъчни методи за възпитание и обучение.
В обикновеното училище учителят сам определя стила на
обучение, който е удобен за него, а в Монтесори-училище- на
средата и самият метод допринасят за самообразование,
развитие на вътрешна самодисциплина, умение за самостоя- много задължения: той подготвя занятията за деня. Например
телно намиране и поправяне на грешките. във Финландия педагозите ми разказаха, че работният им ден
В традиционното училище образователният процес е ко- започва (и се заплаща) 40 минути преди офи- циалното
лективен, а в Монтесори-училището е индивидуален. Обяс- отваряне на групата. Работата по подготовката на занятието е
ненията се дават индивидуално на всеки и се отчитат особе- важна съставна част от работния ден. В процепа на занятието
ностите на всяко дете. наставникът регулира работата индивидуално с всяко дете.
В обикновеното училище учителят сам определя времето, Гарантира спазването на правата на децата, на правилата за
удобното за него темпо на усвояване на материала. В Мон- работа в групата. Помага за последователното изпълнение на
тесори-средата това право принадлежи на детето. заниманията и упражненията с материалите. Наблюдава и води
В традиционното училище детето с часове седи неподвижно отчет на своите наблюдения. Най- често това са дневници за
на чина, а в Монтесори-средата може да се движи и са- наблюденията. В Холандия в учиището Montessorisehool
мостоятелно да избира място за своята дейност. Leidschenveen имах възможност да индя, че напредването на
В традиционното училище учителят прилага система от учениците се проследява в специална компютърна програма.
наказания и поощрения, а Мария Монтесори е била техен по- Неин автор е Елш Вестра Метзен (tils Westra Mcittysseri).
следователен противник. Тя изисква педагогът да спомага за Програмата се използва вече в поч- ш 50 училища не само в
развиване на вътрешна мотивация у детето. Холандия, но и в Германия. Удобни! Всеки ученик си има своя
Как? Като уважава личността у него. Като му се възхищава, страница, с отварянето на която могат да се видят неговите
когато то се стреми към познание. Като търпеливо го наблюдава постижения по всички изучаващи дисциплини.
и деликатно го насочва. Като му служи за личен пример по пътя Монтесори-педагогът задължително запознава родителите с
на опознаването на околния свят. резултатите от напредването на децата. Това могат дадат лични
„Не е вярно, че Монтесори-учителят е бездеен, докато разговори, подготовка на писмени отчети, кон- laicr по
обикновеният учител е активен - пише Мария Монтесори. - електронна поща. Важното е родителите да бъдат изключени в
Цялата дейност се осигурява с активната подготовка и ръко- процеса на позитивното възпитание на детето.
водството на учителя, неговото по-нататъшно бездействие знак
за успех“.
Как се става Монтесори-педагог
Особености на Монтесори-учителя Изискванията към Монтесори педагога са твърде високи.
В какво се състоят? В познаването на сензитивните периоди Той трябва да бъде разностранна и образована личност. При
на детето. В умението да наблюдава и навреме да разпознава това до съвършенство да познава и да умее да работи с
настъпването на фазите на особена чувствителност при всяко Монтесори-материалите, да създава нови обучаващи
дете. А като ги разпознае, да помогне на неговата самостоятелна материали, владее изкуството за наблюдаване на детето.
(!) дейност по пътя на познанието. Това озна- чава: да подготви Това не е лесно, но може да се научи. За тази цел трябва iда
образователното пространство, да го поддържа и променя в бъде получено съответното образование.
съответствие с потребностите на детето. Например няма смисъл
на тригодишните деца да се предлага цялото великолепие на
математическите Монтесори-мате- риали. Мънистата от
Златната банка няма да бъдат възприети от тях като сметачен
материал. Но според порастването педагозите постепенно ще
обогатяват пространството около децата в класната стая. Те ще
им помогнат да се запознаят и с Вретената, Червено-сините
пръчки, грапавите цифри, и със Златната банка и т.н.
Отстрани на непосветения наблюдател може да му се стори,
че педагогът в групата бездейства. В действителност той има
AMI - Association Montessori Internationale

Международна Монтесори асоциация
За да развива и разпространява идеите на свободна- та
педагогика, през 1929 година Мария Монтесори създава
Association Montessori Internationale (AMI). Тази организация се
намира в Амстердам, на улица Koninginneweg, 161. В тази сграда
Монтесори е живяла през последните години от живота си. Там,
на третия етаж, е запазен нейният кабинет с картини, снимки,
мебели, книги и лични вещи. Останалите помещения сега са
приспособени за дейността на международната Асоциация. На
първия етаж, където по-рано е била кухнята, е направена
приемна библиотека. На стелажите видях множество книги за
системата на Монтесори, издадени на различни езици.
Обикновено на AMI ги подаряват самите автори.
Основната задача на тази организация е определяна от М.
Монтесори като просветителска, популяризаторска дейност,
както и координация и контрол на обучението в AMI центровете
по целия свят. Дълги години тя е оглавявана от ,
наследниците на великата основателка: сина Марио, после j
внука Марио, внучката Ренилде.
На всеки четири години Асоциацията провежда между-
народни конференции. Но AMI не провежда обучение на пе-
дагози. Така например в самата Холандия няма нито един
обучаващ AMI център. Асоциацията наблюдава нивото и ка-
чеството на Монтесори-образованието и неговото съответствие
със стандарта, установен от основателката на метода.
Осъществяват го треньори от AMI.
Проблемът е в това, че Мария Монтесори не е патентовала
своя метод. AMI до ден днешен е гарант за качествено
Монтесори-образоваиие. AMI дипломите са ценени по целил
свят. Но обучението е достатъчно скъпо, а обучаващият курс
съвсем не е прост. Асоциацията (както и самата М. Монтесори
приживе) се отнася много взискателно към подготовката на
педагози и треньори. Ученичката на Мария Монтесори, | Филис
Уелбанк (Phyllis Wallbank), ми разказа, че самата Монтесори е
била извънредно строга към педагозите по време ни
обучението. Тя дори можела да изпадне в ярост, ако види, че ,
педагозите бездействат или постъпват неправилно.
- А трудно ли беше да държиш изпит при нея? - попито
ресувах се аз.
- Трудно беше да се учиш от нея - каза Филис. - Но който
преминеше курса на обучение до края, си вземаше изпита. Тя
беше блестящ лектор. И главната задача беше да увлече

слушателите, да ги зарази с идеите на своята педагогика. Целта
беше да помогне и да научи. Защото Монтесори беше
заинтересована от разпространението на нейните идеи. И тя
изискваше от педагозите пълно себеотдаване.
Тази висока летва в AMI се е запазила от момента на ос-
новаването на Асоциацията. Дори след едногодишен курс на
обучение никой не гарантира, че на кандидата ще му бъде
връчена диплома за педагог. Между другото, в този документ е
написано, че неговият притежател няма право да води пре-
подавателска дейност по основи на Монтесори-педагогика- та за
възрастни. Това може да прави единствено треньор, акредитиран
от AMI. Такива специалисти в света има съвсем малко. Например
за цяла Германия има само едии дипломиран AMI Монтесори-
треньор, във Финландия също е един. Изискванията към треньора
са твърде строги. За такъв статут може да кандидатства само
педагог, който притежава АМI диплома, трудов стаж в
Монтесори-група не по-малко от 5 години. Нужна е също
препоръка от AMI треньор. Всеки треньор има свое училище,
което е модел за неговите бъдещи възпитаници. Защото не е
достатъчно просто да се четат лекции за използването на
Монтесори-материалите. Как протича обучението и
наблюдението в смесена възрастова детска група? Това трябва да
се учи специално.
След завършването на специалния треньорски курс и
стажовете на кандидата може да му бъде дадена квалификация за
треньор.
Асоциацията се отнася взискателно и към подготовката ма
педагозите. Тяхната подготовка зависи от възрастта на депата, с
които те планират да работят (0-3 години), (3-6 години)- (6-12
години) и т.н.
AMI има представителства в различни страни. Например в
Русия нейните интереси са представени от Фондация Монтесори.
Неотдавна беше създадено представителство в V крайна.
Курс ОТ О ДО 3 години
За тези, които планират да работят с деца от о до 3 годи- IIM,
редовното обучение трае обикновено 4 месеца. След това
в продължение на една година студентите имат контролни работи,
подготвят албуми, провеждат наблюдения в акредитирани групи.
Днес в Русия се появяват специалисти, които са преминали AMI
обучение зад граница. Но засега те са изключително малко. От
20Игодина в Русия обучаващ AMI курс за работа с деца от о до з

години се провежда във Висшето училище по Монтесори-метода (гр.
Санкт Петербург) под ръководството на треньора от AMI Патрисия
Уолнър (Patricia Wallner) (САЩ). Освен Основи на Монтесори-
педагогиката, в програмата влизат отделни дисциплини по детска
психология, физиология, медицина. В България акредитирани AMI
курсове засега няма.
Курс 2-6 години

Обучението в курса за работа с деца на 3-6 години продължава
една година (има летни курсове, които се провеждат на сегменти в
продължение на 3 години). Малка част, едва една пета, от целия курс
е посветена на изучаване на правилата за работа с Монтесори-
материалите. Освен познания върху това как се работи с Червените
пръчки, Геометрическия скрин, Златната банка, Цифрите и пуловете
и т.н, бъдещите наставници провеждат наблюдения в групите, проуч-
ват първоизточници, пишат контролни и реферати, оформят албуми,
изучават възрастова психология, иеврофизиология на детето и много
други неща. В последно време започнаха да се появяват Монтесори-
педагози с дипломи от AMI, които са се обучавали в чужбина. Но те
са твърде малко. И в Русия, и в България засега няма AMI треньори
за подготовка на учители, работещи с деца от 3 до 6 години.
Такива специалисти трябва да бъдат канени от чужбина.
AMS - American Montessori Society
Американско Монтесори дружество
Ако говорим за международно признание, то в света, освен
дипломите от AMI, са признати и се ценят дипломите на
Американското Монтесори дружество (AMS). Създала го v
американката Нанси Рембъш (Nancy McCormick Rambusch),
дипломиран AMI педагог. В началото на 6о-е години на миналия век
възпитаницата на Лондонското Монтесори-учи лище имала
смелостта да влезе в дискусия със самия Марио Монтесори по редица
въпроси. Една от активно обсъждан lire от тях теми е била дали
Монтесори-наетавниците трябва да имат педагогическо образование.
Марио смятал, че за бъдещите педагози е достатъчно да получат
Монтесори специализация, а първата професия няма значение.
(Както помним, самата Мария Монтесори не е била педагог.
Впрочем, не е била педагог и зоологът Юлия Фаусек, основала първа-
та Монтесори-детска градина в Русия). Нанси пък настоявала, че е
необходимо висше професионално педагогическо образование за
бъдещите Монтесори-педагози. Тя е имала свое виждане за
подготовката на американските Монтесори-учи- тели и през i960

година създала American Montessori Society. Организацията бързо се
развива и става много популярна. Така например от 1963 до 1970
година броят на Монтесори- училищата на AMS се е увеличил от 29
до 400. Сега в света те са над 1200. Седалището на тази организация
се намира в 11ю Йорк. А представителства има по целия свят.
Ежегодно it Америка AMS провежда две конференции, които събират
до 5000 съмишленици от различни страни. На всеки четири години
Президентът на AMS се избира чрез гласуване на членовете на тази
организация. Под егидата на Дружеството през 2009 година е
създадена Международна асоциация Монтесори-Азия“ , която вече е
провела свои конференции и Тайван, Корея, Китай, Сингапур,
Япония. През 2013 година Азия Монтесори конференцията се
проведе в Москва.
AMS провежда широка образователна дейност в различни
страни. За основа е взет класическият AMI курс. AMS треньоорите са
опитни Монтесори-педагози, имащи известни в споите страни
Монтесори-училища. Педагозите и треньори' от Принстън (САЩ)
помогнаха за зараждането на Монтесори-псдагогиката в Украйна. В
началото на деветдесетте го- 1,11 пи на миналия век в базата на
детска градина № 1775 в Москва пред бъдещите Монтесори-педагози
лекции изнася извсстната AMS треньорка Джуди Йао (Judy Iao).
Джуди има голямо Монтесори-училище на Хавайските острови.
Постоянната ръководителка на тази великолепна Монтесори
градина в Ясенево Людмила Сафро ми призна, че за петнадесет
години пи те не са променили положението на нито един рафт, нито
един материал, които е поставила Джуди. Между другото, това
предучилищно заведение е признато за най-добрата детска градина в
гр. Москва за 2005 година. А Джуди продължава да чете лекции в
различни кътчета на света. Имах възможност да посетя едно от
базовите училища на AMS в
Пекин, където тя също е водила цикъл лекции за начинаещи
педагози. Etonldds Montessori teaching training Academy е едно от
десетките показни Etonkids училища и тренинг-центрове, които
провеждат подготовка на Монтесори-педагози по целия свят под
егидата на American Montessori Society.
Etonkids school се намира в отделна четириетажна сграда в

един от новите многоетажни райони на Пекин. Първите три
етажа заема действаща детска градина с групи за деца на 0-3 и 3-
6 години. Студентите могат ежедневно да наблюдават тяхната
работа. Целият четвърти етаж е предназначен за показна среда
(там няма деца, средата е за тези, които се учат да работят с

Моитесори-материа- ли. В съседство има обикновена зала, в
която се провеждат лекции, семинари, обсъждания и т.н.
Обучението на педагога продължава една година и включва
интензивен теоретичен курс от 7 седмици, воден от известни
треньори на AMS. В програмата е застъпено изучаване на
история на психологията, възрастова психология,
неврофизиология и т.н. Курсът включва 300 часа теоретични
занятия, 140 часа работа с материали, до часа наблюдения и 4
седмици практика. В рамките на една година студентите пишат
реферати, контро/ши работи, провеждат наблюдения, попълват
албуми.
Дипломите от AMS позволяват на педагозите да си наме рят

работа по специалността в различни страни от света.
Национални обучаващи курсове
В много страни се създават национални обучаващи кур сове по
системата на Монтесори. Работата е там, че миши 1 терствата и
департаментите по образование на всяка страни признават само
своите документи за образование и пови те ние на квалификацията.
За тях дипломата например от AM I може да няма голяма стойност.
Затова се създават обучаващи курсове към университети, институти,
професионални Леи циации. Продължителността иа тези лекционни
курсове е 6седмици. Няма критерии за определяне нивото и
качеството на подобно Моптесори-образоваиие. Въпросите на нацио
налните обучаващи курсове се обсъждат на заседания и etii*
Г. тва 2. Настави икът 147
циални сесии на Международната организация „Montessori-

Еигоре“.
В Русия обучението по основи на Монтесори-педагогика- та се
провежда в АНО Монтесори система (приемник на Асоциацията на
Монтесори-педагозите в Русия), Международния институт по
Монтесори-педагогика, в Института по детството (гр. Санкт
Петербург), в центъра към Монтесори училището на Валентина
Михайлова (гр. Санкт Петербург), Ев- разийския център по
Монтесори-педагогика (Екатеринбург), Руския Монтесори институт.
Създават се също така професионални организации, съюзи,
дружества, асоциации, които обединяват педагозите по
професионален признак. В Русия има две такива асоциации
Асоциация на Монтесори-педагозите в Русия и Междуреги- оиална
Монтесори асоциация. През 2011 година е регистрирано Руското
Монтесори-дружество.
А например в малката Финландия има цели пет подоб- пи
организации. Има специална организация „Дружество па учителите
без AMI образование“ , има „Дружество Монитори в гр. Тампере“ (то
обединява педагози от един град, в който всички Моптесори-детски
градини са общински), има „Дружество Монтесори на търговските
организации“ и др.
Неотдавна в Русия беше създадено Руско Монтесори-
дружество(Russian Montessori Society). Вероятно с течение на времето
подобна организация ще бъде създадена и в България.
148 Чудото Монтесори Глава 2. Наставникът \149
децата и не знаем как да го правим“.

2.3. Как обучава?
Индивидуалност и интерес
Аз никога не обучавам моите ученици. По този начин самата Мария Монтесори определя прин-
Аз само се старая да осигуря условия, ципите на своя метод.
при които те могат да се обучават. И така, обучението е индивидуално за всяко дете. Възможно
Алберт Айнщайн ли е такова нещо? Напълно. „Индивидуалното обучение се
базира върху свободата на избора на детето в създавана от нас
подготвителна среда“ - пише тя в статията си „За принципите на
моето училище“.
Принципи на обучението А интересът у детето възниква именно в резултат на това.
самата Монтесори не е първооткривател на свободата за избор: за
Матетика вместо дидактика първи път внимание на тези забележителни възможности е
Матетиката е понятие, което се оказа непопулярно в ру- обърнал Декроли - световноизвестен белгийски лекар и
ската педагогика, но въпреки това е ключово за педагогиката реформатор на образованието. Той е смятал, че интересът на
на Мария Монтесори. Това е процесът на овладяване на детето може да се засили само въз основа на свободния избор.
знания, собственият познавателен стил на детето. Именно Неговият метод се основава на „центровете на интереса“. Обаче
върху това се опират Монтесори-педагозите, а не върху своите при Декроли учителят сам избира „центровете иа интереса“ и на
представи за това какво е нужно на детето. Това понятие е тяхна основа изгражда своите указания към учениците. Той ги
противоположно на широко известното понятие „дидактика“ - инструктира.
науката за това как да научим детето на нещата, които При Монтесори всичко е различно: нейният метод е основан
учителят смята за нужни. Защото в традиционната педагогика на свободата на избора на детето. При това изборът не е чаотичен
именно той определя целите, задачите, съдържанието и и случаен. Задачата не е просто в това детето да е заето с каквато
принципите на обучение. и да било работа. Важното е работата да бъде полезна и нужна.
Точно от това се разграничава Мария Монтесори. Това е възможно, когато детето е заобиколено от специално
Наблюдението е главният инструмент на педагога подготвена среда. А в нея „с помощта на материалите културата
Монтесори е била убедена, че вместо специално да учим и достига до най-малките деца“. Деца да работят индивидуално и с
възпитаваме детето, трябва само „да му помагаме да живее“ огромен интерес - защото това, тогто ги заобикаля, носи огромен
(„Моят метод. Начално обучение“ ). Затова задачата на познавателен и емоциона- h'ii заряд.
педагога не е лесна: пе да учи, а именно да помага на детето в По този повод си спомням един реален случай от училище
неговото самостоятелно напредване по пътя на познанието.
„Монтесори“в град Томск. Обучението в него е до 12-годишна
Това е възможно, ако наставникът наблюдава своя подо> възраст, а след това възпитаниците постъпват в лицей, за да
печен и анализира неговите стъпки по трънливия път. При
продължат с изучаване на основите на науки-
това помощта на педагога се състои също така и в постоянио
то усъвършенстване и допълване на средата в съответствие е
потребностите и интересите на неговите ученици.
Мария Монтесори е била убедена, че всяко дете има право на своя
лична, индивидуална програма на обучение. И
всъщност е доказала, че това е възможно, работейки в група от
четиридесет човека, където всяко дете се е обучавало по своя
собствена програма. Това е възможно само при посто- янно и
внимателно наблюдение, едно от понятията, „за които ние много
говорим, но на което придаваме неточен или погрешен смисъл...
- пише тя. - Може би защото малко наблюдаваме живота на
те и да получат завършено средно образование. Педагозите

били притеснени: как ще се справят с традиционната учи-
лищна програма техните деца? Как ще ги възприемат учи-
телите? След месец започнали да се интересуват как се из-
явяват техните възпитаници. Оказало се, че това, което за
„монтесорниците“ е нещо обикновено - винаги да се ин-
тересуват от новото, да стигат до същността и дълбочи-
ната на нещата, да задават въпроси и да откриват отго-
вори - рязко ги откроявало на фона на съучениците им. Те
повдигали такива теми и задавали такива въпроси, че пре-
красните и грамотни педагози от известния в целия град
лицей се заловили с четене на справочници... А една учителка
признала пред колегите:
- Цял живот си мислех, че най-трудното е да учиш деца,
които не искат да учат. Сега разбрах, че най-трудното е да
учиш деца, които ЖАДУВАТ ДА УЧАТ!
Радост от обучението
Когато известната английска педагожка и просветен деец
Филис Уелбанк, ученичка и съратничка на Мария Монтесори,
създала през 1947 година под нейно ръководство Монтесори-
училище край Лондон, беше в Москва, аз нито за минута пг се
отделях от нея. При всяка възможност й задавах въпроси и
записвах нейните мнения, изказвания и впечатления.
В програмата на визитата влизаше и посещение на сто
лична Монтесори-площадка. Естествено, не можех да не но
питам какво според Филис е най-важното за една детска гра
дина Монтесори.
Бях приготвила диктофон в очакване на подробни пре
поръки - за грамотно оформената среда или за професиопа
лизма на педагозите... Отговорът ме порази с лаконичногпа и
простотата си:
- Главното в Монтесори-групата са щастливите детски
лица - каза тя.
Винаги си спомням тези думи, когато се окажа в детски
градини и училища в Холандия и Корея, Полша и Тайван,
Великобритания, Италия, Китай, Финландия и САЩ. Някъде
къде срещам внимателни и съсредоточени, умни и любозна
телни детски очи, които греят от радост.
Професионалистите наричат радостта „базова емоции" при
децата, които се занимават в Монтесори среда.
Ето един интересен случай от практиката на Дома за деца,
създаден в район Сан Лоренцо на Рим от Мария Монтесори.

Сред гостите се оказал един скептично настроен човек, който
задал провокационен въпрос на една ученичка:
- А вярно ли е, че можете да правите каквото си поискате?
- Не знам - простодушно отговорила тя. - Знам само, че го
правим с удоволствие!
Без учебни часове!
Още преди сто години Монтесори е била убеден противник
на класно-урочната система. Тя иронизирала, че към съ-
ществуващите 260 проекта за училищни чинове е открила 261-
ия - всички да бъдат изхвърлени!
В замяна тя предлага особена форма иа учебен процес, в
който :
• учителят не е главна фигура, той е помощник в обра-
зователния процес;
• учителят води детето към самостоятелно обучение, а
самият той заема позицията на наблюдател;
• учителят има специална подготовка;
• обучението се провежда в специално оборудвана среда;
• приоритет в самостоятелното овладяване на знанията се
дава на детето.
Не случайно девиз на системата на Монтесори са думите:
(омогни ми да го направя сам!“
Липса на забрани
Забраните не трябва да преследват детето. Ясно определете
кое именно не трябва да се прави. Не трябва да се прави това,
което е свързано с безопасността и здравето на вашето дете .
Нали помните, че говорихме за определяне на граници?Когато
сме ги определили, точно спазваме какво не трябва и може да
се прави. Границите трябва да бъдат еднакви м всички членове
иа семейството: не е допустимо татко да |разрешава това, което
забранява мама, дядо да е против това, го разрешават татко
и мама. Уговаряме се за правилата.
Не реагираме на сълзи и рев, ако детето „проверява границите“

и се опитва да ни манипулира. Не поправяме грешките.
И така, което е извън границите на позволеното, то не
трябва да се прави. А всичко останало - може!
Липса на съревнование
Избягвайте съревноваване и игри, при които възниква
конкуренция и главната цел е победата. Това няма да донесе
нищо на детето, освен стрес, тревога, неувереност и комплекси^
Често пъти съревнованието е предизвикано от нагласата на
възрастните за успех на своето чедо. На всяка цепа да бъде
първи! Обаче не е възможно да се успява във всичко. В някои
неща детето със сигурност няма да се чувства уверено или
комфортно. Не искайте от него невъзможното. Нека знае, че
вие го обичате такова, каквото е.
Много по-важно е да научите детето да изгражда отноше-
ния, да си сътрудничи, да оказва помощ и подкрепа. За него е
по-полезно да разбере как да си взаимодейства в колектив и да
се радва на направеното от другите. Нека се научи да си дава
сметка за своите постъпки, да цени радостта от общуването с
близките, да върши добри дела, да помага и да твори.
Липса на оценки
Не е възможно да си представим нашето образование беа
оценки. Вие вярвате ли в тяхната обективност? Защото Пуш
кин е имал тройки по математика. А Менделеев е получавал
тройки по химия. В характеристиката на Гогол учителите or
гимназията написали, че е „тъп... и слаб“. Айнщайн не е мо жел
да говори до четири години и педагозите го характери зирали
като... „умствено изостанал“ ученик. Джани Версачс и училище
направо си е бил двойкар. И безуспешно се опитни ч да учи за
земемер. А бащата на Карл Линей смятал сина си за тъпак и му
предричал кариера на обущар. И какво?
Всички живеем в плен на стереотипите. И към оценки IM
имаме специално отношение. И изобщо не можем да си пред
етавим, че обучението е възможно без тях!
Ние сме свикнали, че обучението в нашето традицппя но
училище е линейно. Учителят обучава, а след това оцени ва.
Добре е, ако оценката е що-годе обективна. А учителят умен,
справедлив, компетентен. Но ако е придирчив, необективен,
комплексиран, дребнав, досаден? Какво следва? неувереност,
неудовлетвореност и апатия или дори агресия. И, най-важното,
страх: как ще ме оценят?
Следствието е нежелание да се прави нещо ново. Неуве-

реност. Тревога. А по-нататък се формира вредната нагласа за
получаване на оценка.
НЕ да научиш и разбереш.
НЕ да осмислиш и анализираш.
НЕ да откриеш и да възкликнеш: „Аз го направих!“
А да получиш ОЦЕНКА!
А при това в света отдавна са се сетили да учат децата, без
да ги травмират с ужаса на училищните оценки. Във Фин-
ландия започват да ги използват чак от пети клас. В Америка
предпочитат тестове и обозначения - алфа, бета, гама... Във
Великобритания използват четири нива: „златен медал“ (най-
високата оценка), „сребърен медал“ (малко по-зле), „бронзов“
0 т 2 степени. Ако родителите на Петя чуят в училище „Вашият
син има кошмарен успех!“, то за англичанина Пит това ще
шучи „Той има бронзов медал". И всичко е ясно.
А как стоят нещата в Монтесори-клас а? Педагозите
наблюдават децата и си водят особени бележки. Филис Уелбанк
ми разказа, че в нейното училище „Gatehouse“, създадено със
съдействието на Мария Монтесори, педагозите правят
диаграмите от от наблюденията си с червен, син или зелен
цвят. Зеленият пунктир в диаграмата на учителя означава, че
детето се е справило добре с извършваната дейност. Синият
означава че детето показва разбиране и знание над средното
ниво и може да му бъде предоставен по-сложен материал по
предмети. Червеният означава, че учителят трябва да направи
следващи презентации. Това е всичко.
Мария Монтесори е била противник на оценките. Тя твърди
че всяко дете е уникално и няма смисъл да бъде сравнява
с другите. То е дошло на този свят, за да измине своя собствен
път .Именно своя път, неповторим и уникален като то самото.
Затова избягвайте сравнения на едно дете с друго. Не оце-
нявайте. Ако детето усеща, че постоянно го оценяват, у него
се появява страх, тревога, неувереност. А ако съм по-лош от
другите? И с какво съм по-лош? Защо му е всичко това? Детето
трябва жа да знае, че го обичат. Обичат го и това е.
154 ; Чудото Монтесори Глава 2. Наставникът 155
Можете да сравнявате, но само с неговите собствени по- единодушен: никой не се съмняваше, че децата трябва да бъдат
стижения. „Видя ли как добре го изряза днес с ножицата!“, наказвани. Тогава решихме да разберем кой и за какво е наказал
„Колко добре си подбрал цветовете в тази рисунка“ и т.н. своето дете последния път.
За детето наистина е важно да получи доброжелателна и - Моят двегодишен син счупи един буркан - призна една
емоционална подкрепа; Даит му я "' майка. - И аз го наказах.
Не го оценявайте.“ ” - Но защо? - попитах аз.
Не казвайте: „Добре“, „Отлично“ [ Сменете^гези^зрази с - Защото е опасно. Можеше да се пореже!
други, които съдържат емоционална подкрепа: „Браво!“, „Чу- Оказва се, че детето е било привлечено от измития буркан,
десно!“ , „Ти вече си голям!“, „Гордея се с теб!“ и така ната- оставен от майката на края на масата. Той проблясва красиво
тък. и, което е напълно нормално, привлича вниманието на
В Монтесори-класа няма да чуете думи като: „Добре“ , момчето. Разбира се, че любопитното дете, което се запознава
„Отлично“ , „Браво“, „Лошо“. Няма нужда от оценки. Особено със света около себе си, ще прояви интерес към буркана.
когато съдържат обръщение към личността на детето, а не Естествено, че като малък изследовател ще поиска да го пипне.
къмнеговатапостъпка, постижение, действие. Да разгледа чудния предмет отблизо. Той се стреми да опознае
(Оценката на постъпката е ограничение на личната и изследва. Това е абсолютно нормално! .1 какво го е очаквало?
свобода. Свободата на детето, за която вече говорихме^ Правилно. Ужас от гневния вик на майката. Обида от
От нас, родителите, детето очаква спокойна увереност, че наказанието. Страх от това, че бурканът се е счупил.
ще успее, ще се научи, ще го направи. Това наистина е така. Извод: околният свят е враждебен. Всичко ново крие
На детето просто му трябват време и условия да се научи, да се опасност и страх. Ако се опитам да изследвам този свят, ме
упражнява, да се усъвършенства. А също така му трябва ясна очакват караници, болка, обида и наказание...
информация и нагледен пример. Понякога просто трябва да му Тогава възниква правомерният въпрос: защо майката е
помогнем да преодолее страха и неувереността си. Помогнете му! оставила буркана на достъпио за детето място? И можем ш да
го осъждаме (и още повече наказваме!) за това, че активното
Поощрения и наказания
опознава околния свят? Че иска да разбере, да усети, да пипне...
Ако искаме да променим нещо в нашите деца, трябва първо
внимателно да се вгледаме в тези качества и да се уверим, че
Какво да правим? Поощренията и наказанията отдавна
това не са нещата, които е по-добре да променим в самите себе
се смягат за основните възпитателни средства. И едва ли не
си.
единствените. Или във всеки случай най-ефикасните. Педагози и
К.Г. Юнг
психолози са изписали томове и дебели книги за това
как и кога да наказваме, какви награди и поощрения е най-добре
Възприели сме, че наказанията и поощренията от стари
да използваме...
време са едни от основните методи на възпитание.
В същото време позицията на доктор Мария Монтесори
Пръчката е била основен възпитателен аргумент без си
- е еднозначна: децата МОГАТ и ТРЯБВА да бъдат възпитава- ни
лед на званието и знатността на младите немирници.
безнаказания.
Невероятно, но е факт, че даже императорското отроче, Тя е знаела, че наказанията са противоестествени. А че са
бъдещи ят император Николай I е учен на ред с помощта на
безмислени, разбрала от следния случай. В края на 19 и началото
пръчки и плесници от възпитателя му генерал Ламздорф.
на 20 век в детските заведения в Италия било прие-то на главите
на провинилите се деца да се слагат шапчици.
На един от тренингите за родители на тема
поощрения и наказания аз попитах дали трябва да
наказваме
децата. Въпросът не беше труден. А отговорът беше почти
156 ; Чудото Монтесори Глава 2. Наставникът \ 157
Преуспяващите в знак на поощрение били окичвани със спе- индивидуален подход няма да бъде пълноценно Монте- сори-
циален медал. Монтесори станала свидетел на сцена, в която две обучение.
момчета - едното с медал на отличник, а другото с шапчица на Важна съставна част на този метод е колективът, в който се
провинен - весело и безгрижно си играели в групата, след това намира детето. Това е група от деца на различна възраст (от 0 до з
непринудено си разменили атрибутите, които не носели никаква или от з до 6, или от 6 до 9 години и т.н.), в която си има свои
смислова тежест и нямали никакво значение за тях! Това били правила. Именно в нея детето усвоява основите на
случайни предмети, чието предназначение те не разбирали. социализацията, учи се да работи и да общува в колектив, да се
Затова децата безгрижно си играели с тях. В книгата „Помогни ми споразумява, да установява отношения, да изпълнява рол ята на
да го направя сам“ Мария Монтесори описва случай с две момчета, по-голям за по-малките и на по-малък за по-големи- тс от него
едното от които получило голям гръцки кръст на красива бяла деца.
лента, а наказаното седяло на демонстративно изваден в средата
Критерии за Монтесори-групата
на стаята стол. Оказало се, че всичко това не е важно за децата. Те
Мария Монтесори е установила критерии, на които тряб- ил
спокойно си играели с кръста покрай поставения стол...
да отговарят Монтесори-групите. Това са:
В своята книга „Помогни ми да го направя сам“ тя е посветила
отделна глава на наградите и наказанията, която е озаглавена • Различна възраст на децата в групата
„Премахване на наградите и наказанията“. В нея Мария • Тричасова непрекъсната работа в класната стая
Монтесори пише, че ако следваме принципите на свободата и • Свобода за преместване и избор.
дисциплината, премахването на наградите и наказанията ще бъде
абсолютно естествено. Тя смята, че поощренията и наказанията са Различната възраст е логика на природата!
вредни, защото идват отвън и не спомагат за вътрешната Според традиционната педагогика е глупост в детската |
ориентация на човека. Тя държи на необходимостта от собствена рлдина да съществува група, в която едновременно да има n'Ha па
мотивация. А възрастните трябва да се откажат от оценяващото з и 6 години. Какво могат да правят заедно? Защо? Критерият за
отношение към децата. И във възпитанието да прилагат методите различна възраст на децата в групата винаги е предизвиквал
на свободата и дисциплината. неразбиране и критика у скептиците и противниците на
Впрочем по-нататъшните наблюдения на психолози от Монтесори-методиката.
различни страни доказват, че наказанията са вредни и дори М ного по-лесно е да се съберат в една група з-годишни п ил, в
опасни за детето. друга четиригодишни... А на това, че едни четириго- И им и и едва
„Наказанията са опасни с това, че у децата се създава вие започват да говорят, докато други на тази възраст вече могат да
чатлението, че са наказани, защото са лоши -.отбелязва и книгата пишат и даже четат, не се обръща внимание
си „Детето капризничи“ известният психолог Еда Ле Шан. - Да се Възрастта според удостоверението за раждане е твърде
чувстваш лош е много ужасно и абсолютно безполезно...“ условно понятие. Всички деца се различават едно от друго.
ри някои психическото развитие изостава от физическото, при
някои го изпреварва. Невинаги фактическата възраст
Работа в група съотвествува на биологическата. И способностите на децата в
Веднъж към нас в детската градина се обърна една майка с една възраст са различни. Но неизвестно защо в обикновени
молба да й помогнем да създаде Монтесори-среда в тяхши н къща. детски градини това не се взема под внимание.
Тя беше готова да отдели пари за Монтесори-маторин ли и голямо
помещение за класна стая.
- А кой ще се занимава в нея? - попитаха педагозите.
- Моят син!
Уви. Наложи се да разкажем на тази майка за особеностите на
метода. Защото дори и да бъде създадено подобно нещо, този
Различната възраст на децата в Монтесори-групата е го-

ляма помощ за учителя. Защото често пъти възрастният може
да окаже на детето доста по-малка помощ, отколкото този,
който възрастово е по-близо до него.
Какво още дава различната възраст?
Децата по-добре се адаптират в социалната група, по-лесно
установяват контакти. Те не се сравняват едно с друго: и без
това е очевидно, че всички са различни. Те се чувстват
комфортно, тъй като в рамките на една група могат да бъдат и
по-големи спрямо малките, и по-малки заедно с тези, които са
на повече години.
По-лесно се обучават, защото получават необходимата
информация включително едни от други.
Изграждат си навици за взаимопомощ и взаимна подкрепа.
Децата нямат условия за съперничество и стрес от сърев-
нованията, които неизбежно възникват в групите от деца ш
еднаква възраст.
Говорейки за тази особеност на Монтесори-групите, Мария
Монтесори признава, че „Това изискване го поставя животът:
както е в семейството, където има деца и на три, и па пет, и на
шест години. Логика на природата!“ („Принципи па моето
училище“).
Един пример: групите Монтесори се формират на прип
ципа на семейството. Затова и отношенията там са същите; по-
малките деца са покровителствани и защитени, те се учат чрез
подражаване на по-големите. По-големите помагат пн по-
малките, учат ги на нещата, които умеят самите те. Общите
проблеми се обсъждат заедно. В групите се устанопи ва
естествена възрастова йерархия и затова няма конфликти и
противопоставяне, а следователно и поводи за стрес и при
тиводействие. Обучаващата среда е познавателна и интерн* на
и за тригодишните, и за шестгодишните. Няма необходи мост
от сравняване и оценяване. И затова децата се разни ши в
хармония и вътрешен комфорт. Защото съвсем скоро те щм се
озоват в света, в който живеят и общуват хора на разлпм па
възраст.
Логика на природата!
Продължителност на занятията
М. Монтесори определя продължителност от три часа за
работа в група от деца на 3-6 години.
За деца до 3 години продължителността е двойно по-малка.
Не се плашете! Работата в Монтесори-средата е изключи-

телно увлекателно занимание! Процесът е разделен на етани:
отначало детето потъва в работата, занимава се, след това може
да настъпи етап на мнима умора, но децата лесно го
преодоляват. После работата продължава.
Никой никого пе кара насила, не изисква, не настоява. Но
когато малчуганите са увлечени, те са способни да се концен-
трират прекрасно и сменяйки вида дейност, успяват да полеят
цветята и да изперат, да зашият копче и да потренират
преливане на вода от една кана в друга, да аранжират цветя и
да очертават букви, да пишат по грис и да съставят думи с
подвижни букви, да преброят вретената, да участват в праве-
нето на опити, да разгледат някоя книжка в тихия кът, да си
порисуват и да се позагшмават със събиране и т.н. и т.н.
Тайната е проста: ако се опитваме да учим децата там и тогава,
където и когато те не са готови, те няма да изтърпят и минат.
Но ако децата сами си изберат интересно, нужно и по- и-шо
занимание, за него няма да им стигнат и 3 часа.
11роверено е: това се повтаря неизменно вече повече от и и»
години в Монтесори-групите в различни страни и кон-
мпмчгги.
Възрастови граници на групите

М. Монтесори разделя възрастовите периоди, за които е
нужна особена образователна среда.
От 0 до з години:
за малките се създават специализирани Монтесори-класове
Нидо (Nido) (гнездо) за деца от 2 до 14\1б месеца
Тодлер клас (toddler) за деца от 14\16 месеца до 3 години
От з до 6 години
От 6 до 9 години
от 9 ДО 12 ГО ДИНИ.
1*р«й на децата в групата

Колко деца трябва да има в една Монтесори-група? Този
отговор дава самата тя в „Принципи на моето училище“ :
160 . Чудото Монтесори Глава 2. Наставникът \ 161
„Ние вървяхме след детето и то ни подсказваше как да орга- куба“, „Постави куба в кошницата“ , „Скрий куба зад гърба си“.
низираме и изградим училището и колко деца трябва да има в (Тези стъпки обогатяват пасивния речник на детето.)
една група. Ние предполагаме, че е най-добре да бъдат 30 40 3. Контрол (проверка). На детето се задава вт.прос: какво
или даже повече. Това зависи от възможностите на учителя. стова? Какъв е?
Когато децата са по-малко от 25, показателите се снижават, а в В процеса на часа педагогът въвежда 3-4 нови понятия.
клас от 8 деца направо е трудно да се постигнат поло-, жители Основните изисквания към него са простота, краткост и обек-
и резултати“. тивност. Занятието продължава от тридесет секунди до три
В Монтесори градините в различните страни, които успях минути. Целта на учителя е, наблюдавайки децата, да избере
да посетя, броят на децата в групите беше средно от 20 до 25. подходящия момент, когато може индивидуално да използва «а
От броя на децата в групата зависи и броят на педагозите. занимание един или друг материал, избран от детето. Учителят
В тодлер групите за деца от 14 месеца до 3 години, които показва иа детето последователността за работа с избрания
посещават градината без майките си, е предвидена норма: един материал, предмет. Не го принуждава и не го поправи. След
педагог на 4 деца. обяснението детето трябва само да се опита да повторо
В групите за малчугани на 3-6 години един педагог се пада действието.
па 7-9 деца. В Англия например е установена норма - един
Часове по вежливост
педагог на 8 деца. В някои страни са установени свои норми, но
Когато Мария Монтесори била назначена за директор на у
те не се различават много от общоприетия стандарт.
чилището за корекция на поведението на деца в един краен
квартал на Рим, тя била посрещната от неуправляема тълпа
Часове в Монтесори-класа малки вандали, готови да трошат всичко по своя път. Зачислила
В образователното пространство на Монтесори-класа няма се и стигнала до извода, че е необходимо провеждане на
чинове. Тайнството на обучението се извършва на килимчета специални часове за децата, които получили названието Часове
или на отделни масички. Най-важната съставна част на по вежливост. Учителите запознавали децата с и ранилата на
обучението са индивидуалните презентации на педагога, етикета, учили ги как да се държат на обществено място; децата
когато той вижда, че даден материал е заинтересувал детето, могли да научат как да се обърнат към някого вежливо и да
Понякога (в края или в началото на занятията) децата се съ- поздравят, как да казват довиждане, да се споразумяват, как да
бират в кръг - така се провеждат разговори, беседи, обсъждат се влизат в класната стая и т.н... Какъв е резултатът? Резултатът
перспективите за деня, обобщават се резултатите от него. бил зашеметяващ. Само след няколкои месеца малките варвари
В групите има много ритуали, които се повтарят с опре- се превърнали в прилежни, от- юрни, внимателни деца,
делена периодичност. Например събирането в кръг е ритуа; в способни да преобразяват света около себе си.
много Монтесори-групи. По особен начин в групите се от Часовете по вежливост и сега са неразделна част от
белязват празниците, рождените дни на децата. В много гра< възпитателния процес в групите Монтесори.
дини съм имала възможност да видя интересни празничщ
ритуали за рождения ден на някое дете: с описание на негс вата
лична история, изложба от снимки.
В класа се провеждат и часове. Но тези часове са необй
чайни. Те са много кратки, провеждат се индивидуално ил( на
малки групи. Наречени са тристепенни.
Тристепенен час
Този час се състои от 3 последователни стъпки:
1. Въвежда се названието на предмета (понятието, при-
знака, количеството). Например „това е куб“. Предметите се
опипват с ръце, придвижват се. Детето повтаря тези дейст- кия.
2. Затвърдяване. На детето се дават задачи от типа: „Дай ми
Часове по тишина
Тези часове са измислени от Мария Монтесори и задъл-
жително се използват в Монтесори групите при работа с деца от
з години. Те учат детето да се владее, развиват у него съсре-
доточеност, наблюдателност, търпение, неговия слух. Обик-
новено се провеждат в кръга. Педагозите молят децата да за-
творят очи и да послушат тишината. След това ги питат кой
какво е чул, какви наблюдения е направил? Кои звуци от кого
или от какво са издадени? Колкото по-дълго детето се занимава
в Монтесори-групата, толкова му е по-лесно да участва в
Часовете по тишина.
Големи истории
Марио Монтесори, синът на Мария, си спомня как неговата
майка му е разказвала истории. Това били много интересни (и
достъпни за разбиране) повествования, измислени от нея
специално за детското възприятие. Те се отличавали с простота,
душевност, достъпност и дълбочина.
Съществуват шест класически Големи истории на Мария
Монтесори: „Голяма история за произхода на живота на Зе-
мята“ , „Голяма история за Червената река“ (анатомия на чо-
века), „Голяма история за това как човекът е станал човек“,
„Голяма история за езиците“, „Голяма история за числата“,
„Голяма история за Бога, който няма ръце“ (Произход на Зс
мята и Вселената).
Монтесори е смятала, че на детето трябва да се предлагат не
измислени, а реални истории, тъй като благодарение ни
попиващото съзнание те могат да влияят на подсъзнанието на
детето, да формират неговата психика, неговата личност.
Големите истории и сега се използват от Монтесори-!ic
дагозите в учебния процес, често се съчиняват нови. Така си се
появили Големите истории „За реката на времето“, „За Не мята,
която се върти“ и много други.
Подобни истории могат и трябва да бъдат разказвани ни
нашите деца у дома. Това е достъпно изложение на разлпчни
познания, към които имате готовност да приобщите ип шето
дете.
Вие сами решавате дали да му разказвате за Бог сега, по
късно, или изобщо да не му разказвате. Но историите за Ме
мята, Вселената, „Реката на времето“ със сигурност ще му Гл.
дат интересни.
За пример ще дам само няколко фрази от Голямата история
„За Бога“, възпроизведена по спомените на Марио:
„Деца, искам да ви разкажа историята за това как е

възникнал светът. Отначало хората научили за Бог. Те го
чувствали, макар че не могли да го видят. И винаги се питани
какъв е той? Къде можем да го видим? Отговорът бил: това е
най-съвършеното същество. - Има ли тяло? - питали хората.
- Няма - отговаряли мъдреците. Той няма тяло, няма
човешки очи, за да вижда. Няма ръце, за да ра- ( юти, и няма
крака.
Но въпреки това той вижда и знае всичко. - А къде е той? -
Той е на небето и на Земята, той е навсякъде...“
Форми на работа
В Монтесори-училището се използват най-различни форми
на работа. За малките е предвидена индивидуална работа. За
по-големите, освен основната индивидуална работа се
използват групови дейности. Например упражнения на линия:
децата се учат да се движат по линия, да координират
дниженията си самостоятелно и едни спрямо други, да носят
предмети и т.н. В групите се провежда проектна дейност. Тя е
свойствена по-скоро за Монтесори училищата и по-рядко се
провежда в детските градини. Проектите са увлекателно и
всепоглъщащо действие, в което се включват всички - деца,
родители, педагози.
В Монтесори-класа (9-12 години) на общинското училище

в гр. Еспоо (Финландия) можах да наблюдавам завършването
на проекта „Африка“. В продължение на един месец децата
бяха изучавали особеностите на животинския и рас-
тителния свят на този континент, бяха попълвали кон-
турни карти, бяха писали реферати и доклади, бяха рисува-
ш африкански рисунки и африкански пейзажи. Целият хол ни
първия етаж беше украсен с тях. Вяха научили танци и песни,
бяха се запознали с историята, обичаите и ритуалите. За
тази цел беше поканен един чернокож жител на dale чна
африканска страна. Проектът завърши с голям съвместен
празник.
Смята се, че за детските градини Монтесори проектната
дейност не е съвсем подходяща, защото основната част от ра-
ботата трябва да свършат възрастните.
Въпреки това аз съм виждала интересни примери на

проектна дейност например в Монтесори градината „Учи-
лище за малки вълшебници“ в Одинцово и в група „Седмото
небе“ към Асоциацията на Монтесори-педагозите в Русия. За
участие в проектите активно се привличат родители- те.
Например проектът „Слънчевата система“ беше увлякъл
всички и в процеса на подготвянето му децата лесно и на
игра бяха научили колко са планетите в Слънчевата сис-
тема, по какво Сатурн се различава от Нептун, как те се
въртят около Слънцето и т.н. Проектът „Москва и москов-
чани“ беше дал възможност на децата да се докоснат до ис-
торията на родния град. Проектът „Насекоми“ - да се за-
познаят със света, в който съжителстват мравка и водпо
конче, калинка, пеперуда и бръмбар рогач. По какво се разли-
чават? Как живеят и се размножават? С какво се хранят У
Къде обитават? Всички „участници" в проекта бяха напра-
вени от самите деца под ръководството на талантливите
педагози, като бяха използвани картон, тел, хартия., плас-
тилин, лепило и боя. Мравунякът беше от намачкан веспь
ник, лепило и чай, а блатото - от картон, каучук и хартия.
Проектът приключи с общ празник, на който пътешества-
щата мравка срещаше „своите познати, също като нея па
секоми“.
Резултати от работата
В Монтесори-групата не се поставят точни задачи, че ми
еди-каква си възраст детето трябва да има конкретен резул тат.
Не трябва да му бъдат определяни някакви показатели към
условна дата. Процесът на обучение протича за все ки
индивидуално. При това в Монтесори-групите децата лее но и
бързо усвояват писане и четене, броене и математически
действия с четиризначни числа и повечето от тях при постъи
ването си в училище имат знания за 2-3 клас.
Цялото напредване на всяко дете се следи от педагозите и
задължително се отразява в листове (тетрадки, дневници и т.н.)
за наблюдение. Ако работата в групите е организирани
иравилио, наставниците винаги знаят какво умее едно или
друго дете, какво трябва да му бъде показано, какво да
упражнява, какви материали трябва да бъдат подготвени за по-
нагатъшното му напредване в процеса на усвояване на знания и
умения. И макар че в групата пътят към познанието и

бучението е индивидуален за всеки, Мария Монтесори е от -
крила понятието „взрив“ в обучението, което е свойствено за
игички.
Така тя нарича спонтанния процес на прерастване на
количеството натрупани знания в ново качество. Например
иарив на писането. Той не се случва изведнъж: в Монтесори и.
часа децата правят много упражнения за фината моторика.
В резултат на това укрепват и се оформят мускулите на ръката,
развива се мускулната памет. Децата обрисуват грапави букви,
пишат ги по пясък или грис. С развитието на ръката и
мускулната памет (с помощта на редица упражнения) детето
пpидобива способността правилно да пише буквите. Външно
това изглежда лесно и бързо. Но е предшествано от
продължителна работа. Има запазени исторически снимки, на
които изобразено момиче на пет години от Дома за деца, което
пише на дъската с калиграфски почерк. Такива резултати на-
гина е имало в групите, където със своите асистенти е работила
самата Мария Монтесори.
Говорят децата характеристики на учебните часове е
краткостта. После следват простота,
Дима (7 години)
правдивост, обективност. Не без
Отива на 1 септем -
основание Монтесори-педа- гогиката се
ври в 1. клас. Връща се
нарича още и мълчалива.
ужасен у д ома и пита
майка си: Какво да правите?
- Утре пак ли тря б- • Наблюдавайте детето! Подкре ■
ва да ходя? пяйте неговите интереси, след-
Майката обяснява, вайте ги, насочвайте, без да со
че и утре, и след ме- налагате и да потискате.
сец, и след год ина. За - • Отбелязвайте постиженията ни
щото тря бва да учи и детето.
години! • Не нарушавайте принципа ни
-11 год ини? А по- свободата.
сле? • Докато детето е малко, показва ii
- После ще постъ - те как се прави всяко, дори най
пиш в институт или дребното нещо.
университет и ще • Започвайте с представянето;
учиш още четири-пет Просто ПОКАЖЕТЕ (с малки
години. думи!) как се борави с един или
Момчето изпада в друг материал, как се играе лй
ужас: някоя игра, кой участва, каква &
- А няма ли друг на- последователността на дейстним
чин? та и т.н.
Обучаваме • Подгответе се за това, че в начп
детето: как? лото заниманията ще отнемат
Монтесори е много време. Не се поддавайте на
обичала да изкушението да направите всич
напомня иа
възпитателките
думите на Данте
„Брой си думите“.
Тя винаги е
подчертавала, че
една от основните
ко сами (така е по-бързо и по-ху- защото съм умен и
баво!). много знам. А татко
• Никакви коментари! Не натовар- казва, че като д ете не
вайте детето с маса безполезни съм спортувал и сега
реплики и ненужни думи. съм слаб и не мога да се
• Повече показваме, а не разказва- защитавам. А аз мисля,
ме. че е заради това, че съм
• Ако обяснението не е ясно на де- учител...
тето, не изисквайте повторение,
ако детето не проявява интерес
към това нещо.
• Не карайте детето да почувства, че
е допуснало грешка. Направете
всичко възможно то самото да я
открие.
• Не се намесвайте в творческата
дейност на детето, ако не ви по-
моли само.
• Не демонстрирайте на детето, че
вие ще го направите по-старател-
но, по-добре, по-бързо. Проявя-
вайте търпение.
• Пресметнете силите и възмож-
ностите иа детето по такъв начин,
че да успее да се позанимава, да си
прибере нещата и при това да не се
умори много.
• Наблюдавайте внимателно и
следете какво се случва с вашето
дете. Чакат ви забележителни
открития!
• Не бързайте. Помнете, че децата се
учат по-добре, когато сами оп-
ределят удобния за тях ритъм и
способ на обучение.
• Подкрепяйте естествената радост
на детето от заниманията и обу-
- В училище не ме обичат. Наричат ме

урод, слагат ми кабър- чета на стола, опитват
се да ми ритат чантата. Мама казва, че е така,
Идва инспектор в ясно назовете: „Това е синьо“ ,

училище и след про- „Това е червено“.
верката с нед оумение • Проверете дали ви е разбрало до-
пита директора: бре: „Дай ми синьото, дай ми чер-
- А защо всички веното“.
деца казват: - Амчи • Говорете разбрано, произнасяйте
разбрахме, амчи ви- правилно думите. Не употрс-*
дяхме, амчи написа- бявайте изрази от типа „Бибитка-
хме? та тръгна“ и т.н.
- Кой ги знае, - от- • Ако детето е сгрешило, не акцен-
говаря директорът. - тирайте вниманието върху греш-
Амчи така са свикна- ката, не я поправяйте, не подчер-
ли... тавайте: „Не, не е правилно!“ , п
чението. Това е му дайте кураж, усмихнете се и
най-важната оставете тази тема до следващия
особеност на път. Помнете принципа на Мон-
образователния тесори: „Учете с обучаване, а но е
процес според поправяне“.
Монтесори. • Не бързайте, правете всичко виц
• Следете дали мателно, последователно и спо-
детето се койно, защото детето ще конирп
интересува от вашите действия.
това, което • Завършвайте играта и всяко за-
искате да му нимание с използване на разви-
обясните. Не ващи материали, играчки, пред-
настоявайте - мети от бита с почистване. Ясно
предлагайте.
Можете да
кажете: „Ела да
ти покажа нещо
интересно“.
• Използвайте
изрази като:
„Нека ти покажа
как!“
• Ако детето е
малко, а вие се
опитвате да го
запознаете с
основни
понятия
(например с
някой цвят),
Глава 2, Наставникът! 169
покажете как се избърсва водата, на баба си нещо за

как се метат разсипаните зърна, ядене!
къде се прибират легените, къде се - Не искам да ми
простират изпраните нетца и т.н. мърм ори пак за кри-
• Никога не се карайте на детето, че зата, за малката си
при заниманието си то е раз- пенсия.
сипало, изцапало, разляло нещо. - Тя ще се оплаква,
Просто му покажете как това лесно а пие ще си държим на
може да бъде поправено. своето: времената са
трудни, затова баничка
• Поддържайте у детето чувство на
със спанак по ю ру бли,
уважение към направеното и от
с месо - по 15!
него, и от другите.
Традиции и ритуали
Децата обичат да спазват ритуали.
юпторяемостта им позволява да зат-
иърдяват получените навици, прида- па
им увереност, дава им възможност да
проявят творческите си способности
нгеки път в ново качество.
• Спазвайте семейните традиции.
Създавайте такива.
• Постарайте се да превърнете оби-
чайните рутинни задължения в
интересни ритуали. Децата много
обичат да повтарят това, което им
е интересно и е значимо за тях.
• Фантазирайте! Търсете интерес-
ното.
• Домашните празници и значимите
за всяко семейство дати могат да
бъдат превърнати в увлекателен
спектакъл. Включвайте
Преди Нова година майката изпраща Чер-
вената Шапчица при баба й:
- Иди занеси на баба си банички!
- Остави я, не ми се ходи през гората...
- Дъ ще, времената са трудни,тря бва да занесеш
Говорят децата включва изложба на рисунки. По-

добре е подаръците да бъдат
В една Монтесори направени собственоръчно. За
група има проект по годишнината от сватбата правим
древногръцки легенди семеен вестник, за Нова година -
и митове. Подготвят конкурс „Ало, търсим таланти“ и
спектакъл „Митът за т.н.
Пром етсй“. Децата с • За рождените дни на децата н
интерес изучават как са много Монтесори-групи правят
се обличали жителите изложба на снимки от „лична- та
на Древна Гърция, история“ в хронологичен ред:
какви украшения са детето току-що се е родило, ето го
носили. на половин година, на година, две,
три. Това може да се прави и у
Альона (5 години)
дома.
рад остно:
- Ще м ога да си
сложа украшенията! Забрани
Ушите ми вече са по- Установяването на граници е невъз-
раснали! можно без ограничения. Но забраните не
бива да преследват детето. Точно оп-
** * ределете кое наистина не е позволено;
това са нещата, които се отнасят до боа*
опасността и здравето иа детето.
Знаете ли кой е най-
Значи всичко останало е ПОЗВОЛ Е-
сигурният начин да
НО!
направите д етето си Какво да правите?
нсщастно? Научете го • Изяснете си забраните. Те трябип
да не му отказвате в да бъдат малко на брой и не тряб-
нищо. ва непрекъснато да се променят,
Жан Жак Русо • Забраните не трябва да засягат
детето в нещата, които са необходими ни|
подготовкат детето за пълноценното му раз
а, нека знае витие (от типа „Не тичай, не ски
своите чай, не отивай“ и т н.).
задачи.
Например
подго-
товката за
рождения
деи на мама
• Изискванията към забраните устата, а не м ожем да

трябва да бъдат еднакви за всички го глътнем?
членове иа семейството. Маша: Дъвката!
• Ако нещо е забранено на детето,
съобщете му го спокойно и уве-
рено.
• Детето предварително трябва до-
бре да знае какво „не може“.
• Не преследвайте ежедневно детето
с думите: „Не вземай“, „Не пипай“ ,
„Не тичай“ и т.н. Преди излизане
обсъдете как и какво ще прави
детето по време на разходката,
когато сте на гости и т.н.
• Ако детето усвоява пространството
в жилището, сведете до минимум
всички забрани. Просто вземете
предпазни мерки: постарайте се
всичко ценно и чупливо да бъде
извън обсега на детето.
• В ежедневното общуване сведете
до минимум използването на „Не“
и „Не може“. Учете се да сменяте
„не може“ с „може“. (Например
вместо „Да не си посмял да късаш
книжката“ , кажете: „Искаш да
късаш хартия? Виж как МОЖЕ да
се накъса този вестник!“ )
Избягваме оценките
Вашето дете е уникално и не подле- I II
иа сравнение. Никога не го оценя-
и.ште и не го сравнявайте с когото и да
|цию. Само с него самото.
Маша (4 години)
Учителят: Деца, отгатнете гатанката: винаги е в

?
Настя (4 години) себе си.

Замечтано гледа • Гордейте се с неговите постиже-
рисунката си: ния и успехи.
- Виж какво съм • Не обсъждайте и не осъждайте
нарисувала! Такава недостатъците на детето.
живописност! • Не поправяйте грешките му.
• Не акцентирайте вниманието
* * върху недостатъците и не му ги
посочвайте.
• Не се отнасяйте пренебрежител-
но към неговите проблеми.
• Стремете се детето да намира ре-
Между другото...
шенията само, а не да върви но
Психолозите са от-
утъпкания път, подсказан от вас.
крили, че за един д ен
• Възхищавайте се от успехите му и
възрастните се обръ - от това, че е направило нещо са-
щат към детето: мостоятелно, че е помогнало на
37 пъти с повелите- някого.
лен тон Как да го правите?
42 пъти с увещание • Сменете вашите оценяващи изра-
50 пъти с обвините- зи „Добре“ , „Отлично!“ с „Чудесно“
лен тон , „Прекрасно“, „Чудесно се получи“
Пресметнахте ли?
и т.н. (вижте списъка с изразите за
Общо 129 пъти!
емоционална подкрепа по-долу).
И на едно „да“ д етето
• Учете детето на самооценка. Из-
чува 17 „пе“ ! ползвайте развиващи материали и
Какво да правите? игри, които съдържат възможности
• Никог за самостоятелен контрол на
а не грешките.
сравняв • Когато детето се окаже в ситуация
айте да го оценяват и да му поставят
своето оценки, показвайте, че за вас
дете с
__
чуждите
деца.
• Не
L
очаквай
те, че то
ще бъде
именно
такова,
каквото
искате
вие. По-
могнете
му да
стане
е много по-важно то действително През май 2007 го-
да знае и разбира, а не как го дина в Иркутск уче-
оценяват, ник от 11 клас в учи-
• Покажете на детето, че оценката е лище № 57 нанесъл
относително понятие. Шестица? на учителката по фи-
Това си е почти средна оценка, зика 6 прободни
например в Белорусия или Ар- рани. Едва я спасили.
жентина, където е приета ю-ба- През 2005 год ина
лната система за оценяване. Ва- в Алтайския край в
жиото е какво наистина знаеш и Озерското училище
умееш! интернат един ос-
м окласник нанесъл
на учителката по би-
Награди и наказания ология пет прободни
Наградите и наказанията приуча- рани в гърба. Не м ог-
нат детето към зависимост от тях, а също ли да я спасят.
така и от чуждо мнение и външио влия- През 2002 година
иие. Това според Монтесори спъва детето чуд овищпа разправа
в неговото естествено развитие и опо- над 2 б-годиш- на
знаване на света. учителка по история
Какво да правите? потресе цяла Русия:
деветокласници- те от
• Най-важното е детето да знае, че е
Ералското селско
обичано. Обичат го такова, как-
училище в Челя бин-
вото е.
ска област нанесли на
• Винаги показвайте на детето ва- своя педагог 75 про-
шата емоционална подкрепа. бод ни рани, преряза-
• Помагайте на детето да усети сво- ли й гърлото, а тялото
ята значимост.
• Създавайте обстановка, в която
детето да се чувства щастливо от
успеха си.
• Ясно разграничавайте понятията:
детето - неговите постъпки.
Постъпките могат да бъдат не-
правилни, прибързани, необмис-
лени и т.н. Детето винаги е оби-
чано.
Само ф акти:
През февруари 2009 година в Брян - ска
област (с. Княжи- вичи) ученик е убил учителя
по математика.
покрили с конспекти към абсолютна власт над детето.

и го подпалили... Не демонстрирайте своето
Мотивът навсякъд е превъзходство.
бил почти еднакъв: • Не правете забележки, унижаващи
„Написала двойка, детето: „Малък си още!“ „Нищо не
направила разбираш!“
забележка...“ • Не изисквайте от детето отплата за
всичко, което правите.
• Активно показвайте неприемане
на това, което не ви харесва в не-
* **
говата посгьпка или поведение.
Емоционално подкрепяйте това,
което е интересно, успешно, по-
См ехория... лезно и т.н.
• Избягвайте наказанията. Техните
Бащата казва на Во- негативни последици са много по-
вка, печално силни от краткотрайния резултат.
гледайки бележника
му: Как да го правите?
- За такива оценки • Изразявайте вашата обич по
ще бъда принуден да всички възможни начини. За това
бия с колана! са подходящи думите, до-
- Правилио, татко! косванията, а когато детето се на-
И по-силно я удря й, учи да чете, можете да използвате
да види какво е да ми дори бележки и послания.
пише двойки! • Говорете за вашите чувства. Ако
направеното от детето е неприят-
■ &** но, неправилно, кажете, че това ви
огорчава. При това подчертайте (с
думи, жестове и т.н.), че вие го
обичате.
• Избягвайте думи от типа „Браво на
теб“ , които съдържат в себе си
оценка на личността. Отдавайте
- Мам о, а как сме
предпочитание на емоционални
се появили на този
изрази от типа „сполучливо“,
свят?
„забележително“ , „прекрасно се е
- Създал ни е Гос-
получило“, „красиво си го оцве-
под.
- А татко казва, че
см е произлезли от
маймуните.
• Не се стремете
тил“, „удачно си го конструирал“ и Само ф акти
т.н. и т.н. Страшната статис-
• Не гледайте детето в очите, ако тика за сетен път по-
неговото поведение не ви харесва. твърждава, че заради
• Не се скъпете за изразявате обичта оценките някои деца
си по всички възможни начини - с са готови па престъ -
думи, жестове, послания, писма. пление.
• Не превръщайте вашите отно-
шения в пазарлък: почистил си
обувките - получаваш бонбон,
измил си чашката - ето ти пари за
сладолед.
* * -X-
Да подкрепим детето: как?
Монтесори смята, че децата нямат
нужда нито от поощрения, нито от на-
казания. Важното е да се откажем от
оценяващото отношение към тях. А във
възпитанието трябва да прилагаме ме-
тодите на свобода и дисциплина. Но мо-
жем и е нужно да даваме на детето на-
шата емоционална подкрепа. Например
и Монтесори-класа няма да чуете: „От-
лично!“, „Браво на теб!“ , но наставникът
задължително ще изрази възхищение от
това, което е постигнало детето:
„Чудесно!“
- Е, аз ти разказвам за м оите роднини, той
- за неговите!
45 начина за емоционална цапал! Знаеш ли какво

е прасе?
подкрепа на детето:
• Чудесно!
• Гордея се с теб!
• Удивително!
• Грандиозно!
Майката към Во- вка:

- Ти си истинско прасе, целия си се из-
- Да, мамо. Това начало!

е синът на свинята! Ти направо си чудо!
Ти си надарен!
Знаех си, че ще ти се получи!
Поздравявам те!
По-добре от вчера!
* ** На прав път си!
- Мам о, м оже ли Изключително!
да изляза на
Това се искаше!
разход ка?
- С м ръсните уши? Ще стане украшение за стаята! Като в
- Не, с приятелите! приказките!
Имаш изключителни успехи! Вярвам в
теб!
Щастлива съм да видя това!
См ехория... За мен е важна твоята помощ.
Точно твоята подкрепа ми помог на.
- Имате красив син! Работата с теб е истинска радост!
- Това е дъщеря ми!
Много ми е нужно това от теб.
- Извинете, не
знаех, че сте
За мен е важно всичко, което ти
правиш!
бащата!
- Не съм бащата, Всеки път става все по-добре! Вярвам,
аз съм майката! че го можеш.
Великолепно!
Поразително!
Екстра!
Възхитително!
Ти вече си голям!
Гениално!
Красота!
Супер!
Много образно!
Колко ефектно!
Прекрасно
Глава 2. Наставникът All
См ехория... Мисля, че лесно можете да
добавите още тридесет-четиридесет
В час по биология
подобни из- казваиия.
Г.пнка вдига ръка:
- Госпожо, а татко
ini.'m a, че сме произ-
к-мди от маймуните.
Г.ярио ли е?
- Вовка, не ми
пречи на часа!
Историята ни
машето семейство не
ме интересува!
• Никой не
може да го
направи
така.
• Няма да
мога да го
повторя.
• По-добре
не може да се
измисли!
• Просто
шедьовър!
• Фантастич
но!
• Бива си го!
• Еха-а!
• Ти си
талант!
• Ти си
нашата гордост!
• За мен ти
си най-добрият!
Глава 3. Средата
Детето и неговото обкръжение
Децата се учат от това, което ги заобикаля. Тази мисъл не е
нова и отдавна не предизвиква съмнение. Просто не трябва да
се забравя: пространството, което заобикаля децата от най-
ранно детство, хората, които живеят и работят край тях, могат
по забележителен начин да спомогнат за развитие на таланти и
способности у децата.
Джани Версаче е бил слаб ученик. Майка му е била ши-
вачка и често й се е налагало да взема малкия си син със себе
си на работа. Първите му играчки били макарите с конци и
напръстниците. Отначало Джани просто помагал на майка
си, после работил е известния Дом на модата, а след това
създал свой фирмен стил и получил световно признание.
Карл Фридрих Гаус, великият немски математик,
роден през 1777 година, е направил първото си научно от -
критие на 8 години - сумата на аритметичните редове, Това
се случило по време на работа: баща му бил обикна вен зидар
и често водел сина си със себе си, за да му пода ва тухлите.
Момчето не само подавало, но и започнало ди брои тухлите...
В резултат на това се получило научно от критие.
София Ковалевска (1850-18912.), първата в Русия жени
член-кореспондент на Петербургската академия на науки
те, е израснала в стая, където стените вместо с тапети
били облепени с лекции по диференциално и интегрално смя
таие. Тя решила първото в живота си уравнение, когато
била на 7 години. В историята па математиката тя е ш
вестна като автор на трудове по математически анали, i,
механика и астрономия.
Сергей Прокофиев (1891-1953 г.), известният компо
зитор, пианист и диригент, е слушал музика много преди
раждането си. Майка му е свирила на пиано по шест часа
Л
Гласа 3. Средата ' 179
I KIден. Затова не е чудно, че на 4 години той започнал да се

ччи да свири, а на пет е съчинил първата си пиеса...
Разбира се, не всички деца на шивачки стават знаменити
моделиери, а децата на зидари - велики математици. Средата
безусловно е много важна, но тя действа косвено: влияе,
благоприятства, помага. Тя може да помогне за развитието па
способности, умения, таланти, които са заложен у човека от
раждането му. Може да помогне за разкриването, а може
завинаги да сложи кръст на изключителните възможности и
неповторимите способности на някой човек. А колко възрастни
се чувстват нещастни само защото техните вътрешни заложби
не са могли да се разкрият!
Както помним, Мария Монтесори говори за космическото
предназначение на всяко появило се па този свят дете. Тя
посочва важността на средата за формирането на малката
личност. Тя смята, че ако в средата липсва това, което е нужно
на детето, неговото развитие се затормозява.
Важно е да не го забравяме. И преди всичко ние,
родителите, да го имаме предвид, защото именно в ранното
детство се полагат основите на художествения вкус на детето,
проявяват се неговите умствени, музикални и творчески способ-
ности, формират се трудовите му навици. В средата детето се
приспособява към културното пространство, осъзнава и осмисля
устройството на света, неговите особености.
Детето расте, променят се потребностите и вкусовете му и
заедно с това трябва да се променя и средата. Не пропускайте
момента! Търсете в обкръжаващата среда явления, предмети,
връзки, отношения, които ще помогнат на вашето дете да се
развие и да разкрие вътрешния си потенциал. Ако няма готови
образци, създавайте ги сами. Иначе на детето ще му се налага
цял живот да наваксва това, което не сме успели да му дадем в
ранното детство.
3.1 Монтесори-средата
Както помним, в самото начало на своята професионална
дейност випускницата на Римския университет Мария Мон-
тесори е направила много важно откритие за себе си: детето
трябва да бъде заобиколено от развиваща среда. Помните ли
какво беше направила младата директорка, оказала се в
празните като карцер класни стаи иа римското Училище за
корекция на поведението на деца? Тя отнесла хартия, лепило,
ножици и спешно купила всевъзможни обучаващи играчки и
пособия. Но това било началото. Децата имали нужда от удобни
мебели и тогава в стаите се появили ниски рафтче- та, масички
и удобни столчета. Материалите били подредени върху тях. Но
явно не било достатъчно рафтовете просто да се запълнят с
пособия. Какви материали са нужни на децата? Какво ги
интересува? В коя възраст какво може да се предлага? Как
нещата да се направят интересни и същевременно полезни?
Колко често трябва да се сменят?
Отначало Монтесори използвала материали, които по това
време вече били известни и търсени в различни училища -
например пособията, разработени от Сеген, и дидактичните
материали на Фрьобел. (Той също придавал голямо значение на
обучаващите пособия, но имал друг подход: наставникът
насочва колективната работа на целия клас и всеки ученик има
еднакъв материал с този на бюрото на учителя.)
Монтесори наблюдава, анализира и постепенно стига до
разбирането, че всеки материал трябва да бъде само в един
единствен екземпляр. Колкото и да е странно, това оказвало
непосредствено влияние върху дисциплината: при наличието на
два или няколко образеца тя отслабвала!
Тя не спира дотук. Изучава нещата от арсенала на педа-
гозите по онова време, използва най-доброто и започва раз-
работване на свои, особени пособия за децата от нейния клас.
Този процес продължил с години. Много материали били
създадени и бракувани, но главната задача - създаване на
специална образователна среда за децата - била решена. И това
е крайъгълният камък на нейната педагогическа систе
Глава 3. Средата ; 181
ма. Защото именно средата може да създаде условия за

саморазвитие, самообучение, както и за самоконтрол и
самовъзпитание на детето.
Особености на Монтесори-средата
В своята книга „Помогни ми да го направя сам“ авторката и
нарича „обстановка на трудолюбива общност“ Средата не е
просто място, където има развиващи материали и където се
събират деца. Това е специално пространство, в което тряб- па
да бъде уютно, топло и комфортно. Учениците се занимават там
или на масички, или направо на пода върху специални
килимчета. Мебелите също са специално подбрани: ниски
рафтове и шкафчета според ръста на детето; удобни столове,
които лесно могат да се носят. Цветята са на ниски первази, на
да могат децата сами да ги поливат. Картините са на нивото на
очите на малчуганите. Има аквариум или мини зоокът, за чиито
обитатели децата могат да се грижат. На лавиците има
развиващи пособия и Монтесори-материали. В центъра на
стаята има линия във вид на овал. Тя се използва по време на
„упражненията по линия“
Това не е просто класна стая. Това е умален модел на света.
В това уникално пространство всичко е целесъобразно, логично,
просто и същевременно красиво, удобно и проверено. Там е
много интересно. Пространството привлича и, както пише М.
Монтесори, само приканва: „Избирай!... Учи се нърво сам!
Експериментирай! Наблюдавай! Прави изводи. Изследвай!“
Предметната среда се допълва и от социална среда. Всички
събития и празници, смяната на годишните времена и
рождените дни на децата задължително намират отражение в
средата и в живота на групата. Средата не е застинала схема. Тя
се променя, развива и расте заедно с растежа и развитието на
детето.
Зони в образователната среда
М. Монтесори подчертава, че средата трябва да съответства
и а възрастта на детето и да се променя заедно с него. В средата
има строг ред. Тя е разделена на зони.
Среда за деца до 3 години
Зона на практическия ж ивот
Тук малките деца усвояват необходими за живота прак-
тически навици. Рамките с големи копчета, с лепенки велкро и
т.н. са направени специално за тях: копчетата са малко, но са
големи, лепенките са големи - важното е детето да се чувства
успяло в своите действия.

Тук има лопатки и метлички, парцал за пода и кърпа за
бърсане на прах, легенчета за пране и т.н. - тоест всички ус-
ловия за развиване на самостоятелност, подобряване коорди-
нацията на движенията, развитие на вниманието.
Зона за развитие на речта
В тази зона има материали за разширяване на речниковия
запас: зеленчуци и плодове (по-добре е да са истински),
фигурки на домашни и диви животни, птици, риби и т.н.; ри-
сунки, снимки и т.н., които помагат да се обогати речниковият
запас на детето.
Зона с м анипулативни м атериали
Тук има пирамиди, пъзели, нанизвания - материали, които
според класическото разбиране не са Монтесори-посо- бия, ио
развиват моториката на ръцете, пространственото въображение,
спомагат за концентриране на вниманието.
Творч еска зона
Това е място за занимания с изобразително изкуство, му-
зика и така нататък.
Тук има бои за рисуване с пръсти и тесто за моделиране,
восъчни тебешири и моливи, хартия и картон, миди и жълъди.
На отделна „музикална“лавица има хлопки и тамбури,
маракаси и звънчета. По време на кратките музикални зани-
мания децата ги използват с удоволствие.
Среда за деца от 3 до 6 години
Най-подробно М. Монтесори е разработила средата задецн
от 3 до 6 години. Това е най-важният период в развитието па
детето, защото то е „Строител на самото себе си“. Особено
интензивно се проявяват сензитивните периоди на неговото раи
витие: сензорният, двигателният, говорният и т.н. В Монтесо
ри-средата от з до 6 има всичко необходимо за тази цел.
Зона за упраж няване на практически неша от ж ивота
Тук детето усвоява навици, които са му необходими в жи-
вота: да закопчава копчета и да чисти обувки, да прелива и
пресипва, да мие съдове и да пере, да реже салата и да из-
иолзва ренде, да почиства метални предмети, да полива цветя и
така нататък.
Усвояването на практическите навици развива самостоя-
телност, увереност, отговорност, умение за завършване на за-
почнатото, повишава самочувствието на детето, а също така
развива координация, съсредоточаване, упоритост.
Зона за сензорно развитие
Детето активно изследва света с помощта на сетивата: глуха,

зрението, осезанието, обонянието и т.н. Материалите от тази
зона съдействат за развиване на всички тези сетива. Детето се
учи да различава, групира и определя външните предмети,
развива окомера и мускули ата си памет. Разширява се
възприятието му То се учи да се концентрира, да намира
сходство и различие в предметите, да анализира и обобщава.
Монтесори смята, че сензорното възпитание създа- на основа за
развитие на мисленето. То е база за изучаване на математиката
и овладяване на писането. Сензорната култура помага на детето
да се развива хармоиичио и по-добре да п* ориентира в този
свят.
Матем атическа зона
Тук детето развива елементарни математически представи.
В тази зона има всичко необходимо за усвояване на броенето,
иа математическите действия събиране, изваждане, умножение
и деление; за запознаване с четните и нечетните числа, писане
на цифри и т.н. Обучението е организирано на мринципа от
конкретното към абстрактното и благодарение ма великолепно
разработените материали детето усвоява математиката лесно и
по естествен начин и с лекота превръща математическите
термини в добре познати понятия.
Езикова зона
Тук се намират материалите за езиковото развитие: без него
не е възможно да има пълноценно интелектуално израстване на
детето. Подготовката на ръката за писане, развитието на
моторните и интелектуалните умения, развитието иа фонемен
слух, разширяването на речниковия запас, обучението по
писане и четене протичат много естествено: децата с
удоволствие ограждат грапави букви, пишат върху грис,
занимават се с подвижни букви. И с удоволствие четат.
Космическа зона
Наричат я също така „научна“или „зона по естеетвозна-
ние“, защото позволява да се систематизират знанията за
околния свят. В тази зона могат да се намерят материали по
анатомия и география, ботаника и история, биология и ас-
трономия и т.н. Тези материали позволяват иа детето да навлезе
в сложния процес на осъзнаване на своето място в света,
природата, културата.
В някои групи се създават също така и Зона за двигателна
активност, музикална зона и други. Те спомагат за хармо-
ничното възпитание на детето.
Среда и възраст
Всеки път в групите от деца на определена възраст се съз-
дава определена среда, съответстваща именно на тази възраст.
• Тодлер (Infant-Toddler) от раждането до з години (тя се
дели на 2 подгрупи: от о до 14/16 месеца, от 14/16 месеца
до з години)
• Primary - от 3 до 6 години
• Elementary от 6 до 12 години
• Adolsent - от 12 до18 години
За различните възрасти се създава среда в съответствие с
актуалните потребности на детето. Средата постоянно се
променя и допълва според настъпващите у детето промени.
Среда за деца от 0 до 14 месеца
Монтесори-групите за деца на 2-4 месеца са твърде редки,
но в някои страни съществуват. Например в Америка, където
отпускът по майчинство за новоизпечена майка е два месеца и
ако тя не иска да си загуби работата, изборът не е голям: дп
наеме бавачка или да даде бебето в Монтесори-група за но-
вородени. В Америка тези групи предвиждат пребиваване на
децата по 7-9 часа и струват скъпо, но обикновено са запъл*
нени и трудно се намира място.
В Русия Монтесори-групите за новородени засега са твърде

малко. Това са групи, където майките отиват с децата един- два
пъти на седмица за час-час и половина.
В Сеул можах да посетя такава група. Беше много ин-

тересно да наблюдавам как се занимават дечица, които ня -
мат и годинка. Най-малкият ученик беше на 4 месеца! Де-
цата се занимаваха заедно с майките почти два часа. Които
можеха да се придвижват, свободно се движеха из стаята.
Заниманията си избираха сами. Майките само помагали ако
беше необходимо. Едно къпеше кукла, едно нанизва- нн>
пръстени на кол, едно се учеше да борави с голяма пинсе- та,
друго се опитваше да се среши пред огледалото. За ак-
тивните малчугани са предвидени колички. На тях могат |да
се сложат торбички със зърна (за тежест), и тези, които
искат да се движат, с удоволствие бутаха количките пред
себе си. След това имаше занимание в кръг и накрая на
общата маса децата пиха билков чай, а майките споделяха
наблюденията си и обсъждаха какво ново са открили в дете-
то си, какви проблеми ги вълнуват.
Материалите в средата за деца до 14 месеца си имат свои

особености. Те са насочени към развиване на зрителното
иьзприятие, слуховото и тактилното усещане, зрително-
моторната координация. Играчки от типа на дрънкалките не са
подходящи за тази среда. В обстановката е важно всичко:
ьпртииите, които са окачени в стаята, подвижните предмети но
стените - всичко способства за развитие на вниманието и
ггтивата на малките деца.
Среда за деца от 14 месеца до 3 години

В средата за занимания на децата от тази възрастова гру- ми
най-голяма част заема зоната за практическия жи- иот.
Важно е мястото на Кулинарния отдел: малките деца се учат
да режат банан, да използват яйцерезачка, да счукват орехови
ядки и т.н. Усвояват и сервирането: слагат масата, на- няпиват
билков чай, с който по правило завършва занятието.
Има зона за развитие на речта, малка зона с манипула-
тивни материали (пирамиди, пъзели, нанизвания), твор-
ческа зона - за занимания с изобразителни изкуства, музика и
пр. В тези групи майките участват като асистенти на педагога.
Според нравилата на AMI сензорните материали не са ак-
туални в тази среда. Тук няма „зона за пресилване“ Макар че
съм срещала мнение на колеги, че на з години при много деца
вече се появява интерес към сензорните материали. В групите
„Заедно с мама“за деца до з години в Русия могат да се срещнат

доста сензорни материали - и комплекти с цилиндри, и Розова
кула, която просто е намалена от ю на 5 куба, и Кафява стълба, в
която има не 10, а 5 пръчки.
В групите от о до з, работещи под егидата на American
Montessori Society, майките по-често имат ролята на наблю-
датели: по време на занятията те забелязват и анализират с
какво се занимава детето, а занятието се води от двама педа-
гози.
Впрочем забелязала съм, че по света групите „Заедно е
мама“до з години не са толкова популярни, както в Русия.
Например в Корея занимания с деца на тази възраст се про-
веждат един път на седмица. Във Финландия и Полша изобщо
няма подобни групи. В Холандия се отдава предпочитание на
класическите тодлер групи без майки.
Има един важен момент: средата в Монтесори-класната
стая трябва постоянно да се обновява според промяната па
годишния сезон, възрастовите потребности на децата в групата,
предстоящите празници и т.н. През есента могат да се
аранжират цветя или хербарии от листа, през зимата в групите
обикновено правят „бързо израснал“лук, през пролетта
отглеждат разсад или кълнове, за Великден боядисват яйца и
т.н. Картините и паната се подреждат на нивото на очите ла
децата. Те са не просто елемент от декора, но и важна състаи на
част на образователния процес. Сменят ги в съответствие с
празниците, сезоните, интересните събития.
Среда за деца от 3 до 6 години
За различните зони на тази среда вече говорихме. Сега ще
поясним какво правят децата във всяка от тях. В практи-
ческата зона децата се учат да мият съдове, с огромно удо-
волствие перат, преливат през фуния, пресилват и преливат от
един съд в друг, сгъват салфетки, учат се да чистят обувки и да
излъскват метални предмети, да нанизват гердани, да отварят
катинари, да закопчават колани и копчета, да броди- рат по
картон, да перат и гладят - накратко казано, да пра- |'.ят
множество други полезни и важни неща, които усъвършенстват
практическите навици, развиват фината и грубата моторика,
спомагат за развиване концентрация на вниманието. Между
другото, за тази зона не са необходими специални скъпи
материали - всичко може да се намери в домакинството:
легенчета и канички, кутийки и мъниста, четки, салфетки,
кърпи, шишенца, фунийки и дори ютия и ножове за рязане на
салати, плодове и хляб и така нататък.
Глава 3. Средата' 187
Веднъж в тодлер групата (за деца на 1,5-2,5 години) в

детска градина ,,MoumcaaH“(„Montsaanu) в гр. Ванта (Фин-
ландия) имах възможност да наблюдавам как едно дете на по-
малко от две години отиде до легена с вода и хвана дългата
дръжка на четката за миене на прозорци. Веднага до него се
приближи възпитателката, помогна му да си сложи
престилка, сложи си престилка и тя и му показа как да мие
не, не се плашете, не прозореца - а обикновената стъклена (!)
врата на класната стая. До края на занятието детето
въодушевено се занимаваше само с това. То беше истински
щастливо!
Опитайте се да си представите как (о, ужас!) в една наша
обикновена днешна детска градина някое дете ще се осмели да
вземе четката за миене на прозорци... Най-без- обидната
реакция би звучала по следния начин: „Остави я веднага,
пълна е с микроби!“
В сензорната зона децата изучават свойствата на пред-

метите (дължина и височина, обем, форма, тежина, вкус, цвят и
т.н.), като по този начин опознават околния свят. За учудване на
страничните наблюдатели, на 4 години Монтесори-децата лесно
различават яйцевидната форма от елипсоида, знаят какво е
конус и пирамида, добре познават цветовете и оттенъците,
размерите и формите; след упражнения с Червените пръчки
лесно преминават към броене с помощта на Черве- ио-сини
пръчки и бързо усвояват основите на математиката.
В езиковата зона децата задоволяват своите потребности
от обучение по писане и четене. Особеността на Моитесо- ри-
подхода е в това, че по методиката на Монтесори децата се учат
първо да пишат, а после да четат. М. Монтесори смята, че
четенето е по-сложен психически процес и към него тряб
т
ва да се пристъпи след овладяване на писането.

Материалите в тази среда са подбрани по такъв начин, че
ръката на детето се подготвя за писане много преди да хване
химикалка и молив. Грапавите букви и подвижната азбука
помагат за усвояване на писането с главни букви.
В математическата зона децата се запознават с мате-
матическите действия събиране, изваждане, делене и умно-
жение, изучават състава на числото, броенето и т.н. Специа-
листите признават, че математическият Монтесори-матери- ал
няма аналог по своята логика и простота. В резултат на това
деца на 5-6 години с лекота могат да извършват математически
действия (събиране, изваждане, делене, умножение) с
четиризначни числа, а и много от тях ири постъпването си в 1.
клас показват знания за третокласници от обикновено училище.
В космическата зона са разположени развиващи ма-
териали по различни природонаучни дисциплини, дори ис-
тинска лаборатория.
В Монтесори-детската градина е Тайпе (Тайван) към ма-
настира „Света Тереза“ (St. Theresa Montessori Kindergarten)
например видях специална уютпна зала, в която има и карта
на звездното небе, и карта с еволюцията на живота ни
Земята, и колекция от минерали, а специален декор на сте-
ната може с лекота да показва смяната на деня и нощта.
Както разказа игуменката на манастира, сестра Амелда
(апропо, Монтесори-педагог), там след училище обичали да
ходят живеещи наблизо деца от различни класове в обикно-
вени училища и да се занимават с всякакви изследвания .
В корейското Монтесори-училище в Сеул DoGok Kindergarten,
оглавявано от ръководителя на Корейската Монтесори
асоциация Янг сун Джан (Young soon Jun), особено впе-
чатление ми направи специалната зона, посветена на овла-
дяването на Космоса. Там могат да се видят малки модели на
различни космически апарати и даже умален скафандър,
който може да бъде разгледан и пипнат. Така ми се прииска
да се спра и да направя например макет на Зельята от
цветна пластмаса, подобна на пластилин. Или да разучи
паякообразните. Или да изследвам обитателите на мор-
ските дълбини. Или да се захвана с изследване на животин-
А
г/ш следи - множеството интересни и увлекателни мате-

риали направо ме съблазняваха.
Много Монтесори-площадки имат оборудвани допъл-

нителни зони - творческа, музикална, приложна (например
гмсциални работилници за работа с глина, с дърво и т.н.).
В Корея в една голяма частна Монтесори-детска градина и
гр. Тейгу видяхме специални зони във всяка класна стая,
посветени на културата на различни страни. В зоната, посветена
например на Китай, на лавиците можеше да се види картата на
Китай, истинско китайско ветрило и шал от китайска коприна;
фигурки на хора в национални костюми, клечки за хранене с
китайски орнаменти, книги на китайски език и много други
неща. Между другото, към собствената си култура децата в
корейските и японските Монтесори-училища се приобщават
много рано. Те з^свояват ритуала на чаената церемония.
Запознават се с националните песни и танци. Много обичат да
пробват национални костюми. В детската градина в гр. Тейгу
успях да направя няколко снимки как в национални костюми с
удоволствие се обличат и момичетата, и момчетата. Достъпът до
тях беше много лесен: костюмите ниеяха в хола до голямо
огледало и всеки желаещ можеше да
ги пробва.
Среда за деца на 6 и повече години

В своята педагогическа система М. Монтесори е успяла най-
пълно и щателно да разработи принципи и правила за работа с
деца от з до 6 години. По отношение на началното училище и
обучението на деца от 6 и повече години тя само г изказвала
идеи в различни доклади, набелязвала е пътища <а възпитание
и обучение с оглед на възрастовите особености па децата и
протичащите у тях изменения. Не съществуват йени критерии
за тези категории училища. Например аз мотах да посетя
начални Монтесори-училища в различни стра- п и -
престижното частно училище край Лондон, няколко училища в
Амстердам, класове Монтесори в общинското учи- „ш ще на гр.
Еспоо (Финландия) и частното Secondary School н Had Honnef
близо до Бон в Германия - картината навсякъде беше различна.
В английското Medowbrook Montessori Primary School например
практически нямаше чинове, но много пълно бяха представени
образователните зони (по история, география, химия, биология
и т.н.). В немското частно Secondary School имаше обикновени
маси, но в класовете (9~ 12 години) се забелязваха резултати от
интензивна проектна дейност. Там големите класове се
обучаваха по програмата иа традиционното училище.
Интересен ми се стори Монтесори-класът в обикновеното

общинско училище в гр. Еспоо във Финландия.
- Програмата при нас е еднаква за всички - разказа ми

Монтесори-педагожката Керту Хойналаймаа (Kertu
Hoynalanmaa) - просто методшпе на обучение са различни.
При нас няма класно-урочна система, имаме само сво- бодна
работа.
За занятията Керту е разработила материали, които
не се изучават в стандартното училище. Те отговарят иа
нивото примерно на з курс от института. Разрешиха ни ди
наблюдаваме свободната работа е този Монтесори-клас. По-
точно в класовете. Те са два: 3-4 и 5-6. Две стаи разделят
общото пространство на две части, но преходът между тях
е абсолютно свободен. На стените има схеми за еволюцията
на растенията и животинския свят. Има маса с осветление
за копиране, стелажи, запълнени с материали, До прозореца е
поставен модел с анатомичния строеж пи човека. На
рафтовете чакат енциклопедии и книги. На ехо да отляво до
стената философски наблюдава един скелет, На една от
лавиците с изненада забелязах малки гипсови бюстове на
Пушкин и Горки.
На масата едно дете оцветяваше Евразия, три момиче
та се занимаваха с класификация на гръбначните и безгръ(>
начните животни. Едно дете се занимаваше с математи ка,
друго пишеше реферат на компютъра. В другата стая
младият педагог Сами Антила (Sami Antila) помагаше пи
децата. Той ни разказа, че сега разработват проекта „Аф
рика“. Именно затова в коридора имаше африкански cmeito
писи, а част от децата разучаваха географските карти пи
Африка.
- Вашите ученици различават ли се по нещо от други
те? - поинтересувах се аз.
- Обикновени деца. Просто са вътрешно свободни и зии
ят повече! - каза Керту.
3.2. Монтесори-материали
Наблюдавайки децата и изследвайки техните потребно- е
ги, Монтесори създава специални материали, с помощта на
мжто децата могат самостоятелно да научат много неща. В I их е
заложен принципът за самоконтрол, който свежда на-
и!дателната и контролиращата функция на учителя до ми-
нимум. За своята среда доктор Монтесори е създала специ- .)
чии материали. Особеното е в това, че с тях детето може да
работи самостоятелно. Не е нужен контрол от страна на въз-

растните. Тези материали съответстват на различните зони н
Монтесори-средата.
Например материалите от зоната за практическия
живот помагат за овладяване на конкретни практически
паници (например децата се учат да връзват панделки, да за-
копчават копчета или катарами, като използват съответни-
е рамки; да почистват метал, да се грижат за обувките си, да
пресилват и преливат, да перат и така нататък).
Материалите от сензорната зона са истинска визитна
картичка на Монтесори-средата: във всяка Монтесори-груиа м
аисякъде по света погледът неволно търси Розовата кула, Ка-
факата стълба, Червените пръчки, цилиндричните блокове, н.
нетните таблици, Геометричните тела и т.н. Те помагат за
илясняване на понятията „голям-малък“ , „дълъг-къс“ , „дене ч-
тънък.“ и т.н. Сензорните материали имат за цел усъвър-
шенстване на възприятието: размер, обем, цвят, вкус, слух, 'а
призма...
В математическата зона специалните материали по-
магат на децата да се учат да броят, да съотнасят брой и коли-
чество, да извършват математически действия
(умножение,делене, събиране, изваждане) и пр.
В езиковата зона има материали за овладяване на писане
го и четенето, за разширяване на речниковия запас и т.н.
()еобеноетта на създадените от М. Монтесори пособия се
стои в това, че те съдържат „контрол на грешките“. Тоест те
са създадени по такъв начин, че детето може само да си ко-
ригира грешките. Например има един чудесен материал и
блокове за цилиндри. В дървените блокове има по ю отвора с
различна широчина и дълбочина, в които детето може да
вкарва цилиндри. При това дебелият цилиндър просто не може
да попадне в тесния отвор, а тънкият ще пропадне в големия
отвор. Детето ще го види самостоятелно. Не му е нужен никакъв
инспектор „отвън“. Има различни средства з;i самоконтрол.
Много материали имат цветни контролни обозначения.
Например, когато търси двойка шумови цилиндри, детето може
да погледне цветните белези на дъното на цилиндрите и така да
провери себе си. Материалът може да има контролиа карта.
Обикновено такива се използват по математика. Сверявайки
картата, детето е в състояние да кои тролира себе си и
извършените действия.
Има и други форми на контрол. Не само материалите, но и
цялата обстановка трябва да бъде организирана по такъв начин,
че контролът на грешките да е лесно осъществим, Всички
предмети - от мебелите до развиващите материали

- са наричани от М. Монтесори „предатели“ , „строги възпи -
татели и внимателни пазачи“. Върху светлите мебели лесно се
виждат петната. Леките масички и етажерки лесно се от
местват. Стъклените канички, порцелановите чашки и кера
мичните купички са много чупливи.
Монтесори-материалите имат още една особеност - ес-
тетичност, завършеност на формите и хармония. Външно са
много привлекателни. Монтесори е смятала, че те трябва да
привличат детето и да го приканват към дейност.
Монтесори-материалите са екологични. Произвеждат се
само от естествени суровини (метал, дърво, стъкло) в специ
ални фабрики. В класните стаи има много предмети от реал ния
всекидневен живот. Но те също са истински: ютийка, ко ято
глади па истинска дъска за гладене; истинска обувка, ко ято
може да бъде почистена; истински цветя, от които може да се
направи букет; истински нож, с който може да се наре же банан.
Наличието на предмети от пластмаса в Монтесори класовете е
крайно нежелателно. В училищата, работещи под егидата на
AMI, такива няма. В училищата на AMS правилата не са толкова
строги, но пластмасата не е добре приета.
Друго качество на Монтесори-материалите е определя!ю от
М. Монтесори като „пригодност за детска дейност“. Това ом
начава, че материалите трябва да бъдат функционални, удоО ни
за действия, манипулации, подреждане и конструираш1 .
11равила за работа с материалите
Идеята на създадените от Монтесори материали е детето да
ги използва тогава, когато то се нуждае от тях - по вречи па
неговите определени сензитивни периоди. Тогава те ще гаиат
КЛЮЧ, който детето може да използва, за да разбере
мобикалящата го среда и да я управлява. Монтесори е иск
получените знания да станат универсални и да бъдат из-
ползвани от децата и след приключване на сензитивния пе-
риод. Това позволява на детето да открива и използва ново- m
знание в нови контексти. Ученичката на Мария Монтесори,
Филис Уелбанк, ми разказа, че ако това не се получавало,
Монтесори се сърдела и казвала:
„Това е все едно самолетът да върви от едната до другата
страна на пистата и никога да не излети!“
Съществуват правила за работа с материалите.
Всич ки материали трябва да бъдат използвани по I \ цол
назначение.
Например Кафявата стълба и Розовата кула не са стро-
ителни кубчета за конструиране, а Червените пръчки не са

шпаги за фехтовка. Те се използват за въвеждане на понятия-
„голям-малък“, „дебел-тънък“, „дълъг-къс“, подготвят дете- ю за
усвояване на математическите понятия и така нататък.
Всич ки м атериали след тяхното използване се оставят на
мястото им .
Този принцип е задължителен във всяка възрастова Мон-
мгори-група и е регламентиран с краткото правило: „Поста- ии
го на мястото му“.
Всич ки м атериали са представени в средата в един рдп
нст вен екземпляр.
Огромното количество материал внася ненужен хаос. А
както вече споменахме, наличието на материали в единствен
екземпляр спомага за укрепване на дисциплината в групата.
Свобода за избор на м атериал в средата.
Принципът за свобода на избора е основополагащ. Детето
решава с какво да се занимава, с кого да се занимава, колко
време да се занимава. Педагогът може да му помогне само лш
детето има нужда от помощ.
I
Понякога родителите се интересуват дали е възможно

материалите да се купят за домашно ползване. Купуването не е
сложно, ако се направи предварителна заявка във фабриките в
Омск или Санкт Петербург или в представителствата и
магазините в Москва, Санкт Петербург, Владивосток. Но трябва
да имате предвид, че те трябва да бъдат използвани по
предназначение. Съществуват ясни правила за работа с мате-
риалите. Това го знаят само специално обучените педагози.
Отрупването на детето със скъпоструващи Монтесори-посо- бия
не означава, че то автоматично ще получи възможност за
саморазвитие.
Къде се произвеждат Монтесори-материали

Мария Монтесори, живяла през последните години от
живота си в Холандия, е имала сътрудничество с фабрики
Nienhuis, разположена в малкия холандски град Зелхем. До ден
днешен Монтесори-материалите на тази фабрика се ечи тат за
еталон. Те се отличават с високо качество. Преди око ло пет
години имах възможност да посетя фабрика Nienhuis. Сега
основното производство се намира извън границите иа
Холандия. Но сушилният цех, където по особен начин се оО
работва дървесината, складовите помещения, прекрасната
изложбена зала и неголемият музей на Мария Монтесори ви
наги са посещавани от гостите на фабриката.
В музея грижливо са събрани такива редки екземпляри,
като първите ръчно изработени пособия за деца: хартиена, зли
чително изгубила цвета си подвижна азбука, цветни макари :ш
конци (първообраз на бъдещите цветни табели), както и някои
лични вещи на Монтесори - например нейните куки и плетката,
тефтерчето й и т.н. Охотно ги показват на посетителите.
Но производствените си тайни фабриката пази от десети
летия. Как протича процесът на създаване и производство иа
нови Монтесори-материали, които са се появили след смъртта|
на създателката на метода?
Кристиан Уилемсен (Christian Willemsen) ми разказа, че
им» специален експертен съвет. По принцип всеки може да
подаде' заявка за изготвяне на нов материал. Съветът решава
дали пред лаганият образец отговаря на принципите на
Монтесори. А след това дава разрешение за неговото
производство.
Днес има немалко фабрики за производство на Монтесо- 1>м-
материали в различни страни - в Китай, Италия, САЩ,
Русия. Продукцията на руските фабрики в Омск и Санкт Пе-
ггрбург е търсена не само в Русия, но и зад граница. В България

засега няма собствено производство на Монтесори-матсриали.
3.3. Образователно
пространство у дома
Съществуват правила и принципи за създаване на
развиващо Монтесори-пространство у дома. Както и всяка
други Монтесори-среда, то зависи от възрастта на детето и се
разделя на зони: зона за сън, движение, хранене и физическа
грижа (за деца от раждането до една година). Средата трябва да
съдържа минимум вещи и да отразява културата, да предоставя
на детето самостоятелност (включително и за почистване) и
при това да му помага да добива самочувствието, че успява; да е
включена в живота на семейството и, естествено, да бъде
безопасна и същевременно красива и качествена.
Монтесори подходът отхвърля детското легло с високи
решетки и предлага вместо него да се постави матрак-мип- дер,
на който пълзящото дете може да се качва само. Точни над него
може да се монтира тясно дълго огледало - примерно на
половин година бебето с удоволствие ще започне да изследва
отражението си в него.
Играчките не трябва да са миого: оставете само най-не-
обходимото.
Когато бебето поотрасне, трябва да го заобикалят вещи,
пособия, играчки, които спомагат за неговото развитие. За
тяхното подреждане използвайте ниски етажерки.
Ако нямате възможност детето да посещава например
Монтесори-група, можете да му създадете условия за занима-
ния у дома. За тази цел не са нужни скъпоструващи пособия.
Много неща и така са ви подръка. Ще се изумите с какво ог~
ромно удоволствие децата ще нанизват огърлици, ще пускат
монети в касичката, ще сортират боб, ще отвиптват капачките
на шишенца и бурканчета, ще закрепват щипки по ръба на
кошницата, ще улавят с цедка топчета от леген с вода... Трябва
само да им дадете такава възможност!
В наше време се произвеждат достатъчно много развиващи
материали с добро качество (пирамиди, мъниста и шнурове,
вложки, настолни игри, блокове и конструктори). Някои от тях
също се използват в Монтесори-средата. Подобни
материали винаги са уместни и в образователното

пространство иа детската стая. Например съществува такъв
забележителен развиващ материал като вложките
(елементарен пример е матрьошката). Има три разновидности
вложки: вложка к рамка (когато трябва да се подбере за прореза
фигурка със същата форма), вложка с основа (когато се слагат
на шиш или г.ъв вдлъбнатина) и фигури една в друга (като
матрьошка).
Подготовката на детската ръка за писане няма да бъде ог-
ромен проблем преди училище, ако от най-ранно детство в
образователния кът на детето има материали за нанизване
{мъниста и шнурове). То изобщо не подозира, че това увлека-
телно занимание всъщност усъвършенства координацията на
системата „око-ръка“ , учи пръстчетата да извършват точни
движения под контрола на зрението. А това е най-важният етап
от подготовката на ръката за писане. Някои материали можете
да направите у дома сами. Например прехвърляне на мъниста с
пинсета, пресилване с лъжица и много други.
Отдавайте предпочитание на направените от естествени
материали.
Постарайте се развиващите материали да бъдат разноо-
бразни.
Ако ви позволява пространството, разположете матери-
алите не хаотично, а им определете точно място (зона, напри-
мер езикова, сензорна).
Подредете пособията на точни места. Използвайте пра-
вилата и принципите на Монтесори („Остави го на мястото му“
„Не пречи на другия“ и т.н.).
Не се месете и не разсейвайте детето, когато е съсредото-
чено. Не му пречете да се концентрира.
Не му позволявайте да се захваща с ново нещо, ако не е
довършило предишното. Покажете му последователността па
работата. Изисквайте след приключване на работата всичко да
бъде прибрано - разсипаните зърна да бъдат пометени,
разлятата вода да бъде избърсана, мънистата и монетите да
бъдат събрани.
Случвало се е родители да ми задават въпроси дали може да
се създаде Монтесори-среда у дома. Теоретически - да. Но
практически в това няма смисъл, защото работата в тази среда
предполага не само наличие на Монтееори-материали, но и
подготвен педагог, както и наличие на група от деца на раз-
лична възраст.
Фина моторика
В която и да е Монтесори-група всеки педагог увлечено ще
ви разкаже, че много материали в средата развиват фината
моторика.
Защо са там? Защо това е толкова важно?
Цялата работа е в мозъка.
Всеки човешки орган има проекция в големите полукълба
на главния мозък. Във фронталния лоб например има дял,
който отговаря за развитието на говора; има дял, отговарящ за
движенията. И в мозъка те са разположени един до друг. При
това проекцията на китката на ръката е толкова сложна, че
заема около една трета от цялата двигателна зона. Колкото по-
фини и по-сложни са движенията на китките на ръцете, толкова
ио-многообразни връзки ще се създадат в мозъка. И понеже
тези зони са съседни, учените са доказали: развитието на
фините движения на пръстите директно влияе върху
развитието на говора. А развитието на говора спомага за раз-
витието на мисленето. Мисленето и говорът от своя страна
благоприятстват развитието на вниманието и паметта. Всичко е
взаимносвързано! Затова трябва - само! - да ангажираме детето
по такъв начин, че да се упражняват китките на ръцете и да
работят пръстите!
Напрягай си мозъка!
Масару Ибука, основателят на фирма „Son“, специално е
финансирал изследвания, посветени на ранното детство. „Нито
един човек не се ражда гений или глупак - пише той.
- Всичко зависи от стимулирането и развитието на главния
мозък в решаващите години от живота на детето. Това са го-
дините от раждането до тригодишна възраст“. Той е написал
цяла книга „След три вече е късно“ , в която има една забе-
лежителна истина - Ако искате от детето ви да излезе нещо,
„напрягайте си мозъка“. И го правете колкото може по-рано,
Ако пространството около детето е познавателно и инте-
ресно, резултатите няма да закъснеят.
Само че не трябва да предоставяте на любимото чедо
всичко на поднос с привлекателна украса!
Още Жан Пиаже, ръководител на Женевската школа по
генетична психология, който много години се е занимавал с
теория на развитието на интелекта, е предупреждавал: оран-

жерийните условия забавят развитието на детето!
Не го забравяйте и не се стремете детето да получава всичко
наготово. Създавайте такива условия, че интелектът на детето
да бъде зает и поставен пред необходимостта постянно да
анализира, да обобщава, да прави изводи. Защото интелектът,
пред който стои задачата постоянно да дейст- на и да взема
решения, е гъвкав, добре се развива и става по- гьвършен! Така
че приемете постулата „Напрягай си мозъка!“ за свое правило.
См ехория... Интелект и среда
Срещат се след Какво заобикаля вашето дете? Пла-
много години нини от меки играчки, роботи и колички
възпитаници на - или материали и игри, развиващи
една детска градина интелекта, вниманието, паметта и го-
и споделят кой вора? От вас зависи да създадете такова
какъв е станал. пространство, което би станало ин-
Първият: телектуален стимул за детето и където,
- Меи родителите както пише Мария Монтесори, „децата...
мс възпитаваха със могат да попиват културата, разлята в
скиорска щека и аз обкръжаващата ги обстановка“.
станах скиор.
Вторият: Какво да правите?
-Мен родителите • Създавайте около вашето дете
ме възпитаваха с ко- „зона на най-близкото интелекту-
лан от кимоно и аз ално развитие“. Нека от детството
станах джудист. го заобикалят предмети, игри,
Третият: книги, които развиват внимание-
- Мен родителите то, мисленето, паметта, речта.
ме възпитаваха с • Не превръщайте детската стая в
офицерски колан и склад за играчки.
аз станах офицер. • Помнете: оранжерийните условия
Четвъртият: забавят развитието на детето!
-А мен • Наблюдавайте: какво е нужно на
родителите ме вашето дете? Какво вие искате да
възпитаваха с Кон- развивате в него? От какво се ин-
ституцията и аз ста- тересува то?
нах юрист. • Постоянно променяйте, допъл-
Петият: вайте, усъвършенствайте образо-
- А мен ме възпи- вателното пространство на детето.
таваха и със То трябва да се променя и усъ-
скиорска щека, и с вършенства заедно с него.
колан от кимоно, и с • По-често задавайте въпроси, вни-
офицерски колан, и мателно водете към решения, ко-
от Конституцията ито детето може да вземе самос-
прибавяха и аз
станах президент.
Гл а в а С р ед а та 200
тоятелно. Заедно обсъждайте. а през лятото?

Анализирайте. Стас: -...асфалт!
• Опирайте се на опита на детето.
• Обкръжавайте детето с красиви
вещи.
• Удобио и достъпно за детето. За
детето в детската стая (детския
кът) на нивото на неговия ръст
трябва да има лавици, стелажи
(по-добре открити), където да
разположите развиващи матери-
али.
• Ако позволява пространството,
подредете развиващите материали
по зони (зона за развитие на речта,
математическа зона, лаборатория
и т.н.)
• Зоната за игра по възможност
разположете отделно, за да не се
смесват колички, кукли и плю-
шени мечета с пъзели, пръчици за
броене и рамки за вложки.
• Не се увличайте! Не затрупвайте
детето с развиващи играчки. Нека
са малко, но с добро качество и
удобно подредени в достъпно за
детето място.
• Наблюдавайте дали детето про-
явява интерес към материалите,
сменяйте ги и ги прибирайте с
израстването на детето.
• Материалите трябва да „примам-
ват детето“, да привличат внима-
нието му, да имат ярка окраска, да
бъдат приятни на пипане.
• Всичко да бъде истинско! Използ-
вайте предмети от домакинство-
Стас (5 години)
Монтссори-учите- лят пита:
- През зимата иа улицата има сняг,
Говорят децата привлича магнитът, какви цветове

се получават при смесване на
жълто и червено, синьо и жълто и
прави доклад:
т.н.
- Котките са
• Отдавайте предпочитание на посо-
домашни
бия от естествени материали. Дър-
животни, но са
вените пъзели, стъклените канич-
запазили дивите
ки, железните кофички са за пред-
мисли.
почитане пред пластмасовите.
то.
• Когато общувате с детето, не бър-
Истински
зайте щедро да споделяте вашите
чинийки,
жизнени познания.
канич- ки,
Стимулирайте4 детето към
лопатки,
сравнение, анализ, обобщения,
кламери,
изводи. Учете го да мисли и да
копчета - е
разсъждава, да се опира на своите
други думи,
собствени наблюдения и изводи.
домашните
Докато детето не види счупената
предмети
чаша, трудно ще разбере, че
могат да
стъклото е чупливо.
бъдат
чудесно
пособие за Фина моторика
социалната Развитието и усъвършенстването на
ориентация движенията на пръстите и китката бла-
на детето, за гоприятстват за развитието на говора, а
развитие на впоследствие на вниманието, паметта,
фината интелекта. Превърнете този важен про-
моторика, цес в увлекателно занимание и резулта-
за усвояване тите пяма да закъснеят.
на броенето
и т.н.
• Създайте у
дома мини
лаборато-
рия,
наблюдавай
те, правете
опити: кое
потъва във
вода, какво
Какво да правите? - Семейството

• Погрижете се у дома да има мате- на бобрите се
риали и играчки за развиване на състои от 15
фината моторика и координация човека...
на движенията. Много от тях мо-
жете де си направите в домашни
условия от подръчни средства.
• Подробно покажете на детето как
трябва да се занимава с дребните
предмети и ясно му обяснете какво
не бива да прави.
• Бъдете изключително внимател-
ни, ако детето е още малко и слага
всичко в устата. Може би още не е
дошло време за занимания с
много дребни предмети.
• Играйте на игри с пръстите, те
прекрасно развиват фината мо-
торика.
• Отделете време и направете ма-
териали от подръчни средства.
Нека кутията с мъниста, кутията с
монети, купата с жито и дребни
играчки, каничките за преливане
и т.н. стоят на отделен рафт,
достъпен за детето.
• Докато детето е малко и още не
умее да говори, колкото е въз-
можно по-често играйте с пръс-
тчетата му. Например някоя игра с
пръсти може да стане ритуал
преди сън и т.н.
• Моделирайте със солено тесто,
детски пластилин. Нека детето
участва в приготвянето на до-
машни сладки, в украсяване със
стафиди и т.н.
Дима (5 години)
Прави доклад за бобрите.
Практикум.
Занимаваме се у дома
Зигмунд Фройд високо е ценил педагогическите постижения
на Мария Монтесори. Той казвал, че ако всички деца се бяха
възпитавали по нейния метод, щяха да изчезнат пациентите,
които се нуждаят от психоанализа.
Засега заниманията в групи Монтесори все още не са дос-

тъпни за всички. Ако по някакви причини вашето дете но може да
ги посещава или във вашия град или район няма такъв център
(градина), не се отчайвайте. Защото главните4 учители на своето
дете сме ние, родителите. Ако вие сте проникнати от идеите на
Монтесори и ги споделяте, защо да не ги прилагате във
възпитанието на своето дете?
Споразумейте се с членовете на семейството, че у дома никой
няма да бъде прислуга на детето. Тоест баба няма тайно да му
закопчава копчетата или да му връзва обувките. Мама ще му
покаже как се сервира масата, ще го научи да меси тесто, да пече
домашни сладки, да реже салата от плодове. Тя трябва да се
погрижи за специално място за гъбата и парцалчето, метличката
и лопатката, за да може детето по всяко време да избърше
капките разлят компот или да помете трохите в кухнята. Нека
дядо и татко му покажат как се вършат множество полезни неща у
дома или на вилата: как се забиват пирони, завинтват гайки, как
се сглобява миксерът и т.н.
Сложете си разделител на страницата с описанието на
сензитивните периоди и наблюдавайте как се проявяват в по-
ведението на вашето дете.
Доверявайте се на детето.
Радвайте се, когато каже: „Аз сам!“ и се въоръжете с търпение,
когато поиска да прави всичко самостоятелно. Защото основният
принцип на системата Монтесори е: „Помогни ми да го направя
сам!“.
Помагайте. Но само когато детето се нуждае от това.
Г.икш Л ('редаши 'A Hi
У дома
Стаята на детето
Тя не трябва да бъде пъстра и ярка. В нея не трябва да сс
разсейва вниманието и да се уморяват очите от изобилстващи
ярки предмети и огромно количество играчки. Оставете
минимален брой в детския кът, а останалите приберете на удобно
място, откъдето можете периодично да ги изваждате: що се
възприемат като нови!
Мебелите да бъдат ниски, желателно светли, съответстващи
на възрастта.
От бебе детето може да спи на нисък удобен миндер: не му
трябват никакви легла с решетки. Не забравяме: ограничаването
на движенията на детето се отразява негативно върху развитието
на неговия мозък! В стаята можем да закачим огледало, за да
може детето да се вижда в цял ръст. Карти-
11 ите е добре да се поставят на нивото на детските очи.
Зоните с повишена опасност (например контактите) ги затваряме
п залепваме.
Според израстването на детето в стаята добавяме леки удобни
мебели: удобна ниска масичка, столчета, етажерки, па които ще
се настанят пособията и материалите, отделен кош за играчките.
Гардеробът трябва да се отваря лесно и да Гп.де достъпен за
детето. Отрано го учим да си сгъва и подрежда нещата в него.
Ако детето няма отделна стая, можем да му обзаведем кът в
общото помещение.
В банята, в кухнята
Тук детето трябва точно да знае мястото, където се намират
неговите вещи: кърпа, четка и паста за зъби, шампоан; лопатка и
метла, кърпи за чистене, лейка за поливане на цветята и т.н.
Помнете, че всичко, което предлагаме на детето, е истинско!
Предпочитаме изделия от естествени материали вместо от
пластмаса.
И изпълняваме правилата:
- почисти след себе си,
- постави го на място.
В двора (на улицата, на вилата)

Ако живеете в частна къща или имате възможност да обо-
рудвате кът за детето например на вилата, задължително го
направете.
На специално място може да си държи лейките за поливане
на цветята, мотичката за прекопаване на лехите, кофич- ката и
т.н. Въведете правило: след работа всичко се оставя там, откъдето
е взето.
Отделете за детето място сред цветята или лехичка, където
да работи самостоятелно. Садете растения, грижете се за тях,
наблюдавайте растежа им. Когато детето поотрасие, може да си
води дневник за наблюденията.
Практически съвет: при засаждането използвайте семена,
които ие са капризни и бързо поникват (например лук, боб, грах
и т.н.). Ако например посеете магданоз, ще се наложи много
дълго да го чакате да поникне.
В детските градини Монтесори често си правят свои зе-
ленчукови мини градини. Децата с удоволствие отглеждат там
зелени подправки и после сами ги използват за салати, украса на
ястия и т.н.
Ако нямате условия за работа в леха на двора, лук или ма-
руля могат да се отгледат в стайни условия в големи саксии или
сандъчета.
Навици за самообслужване
Всички действия по самообслужването се поверяват на
детето веднага, щом то поиска и е готово за това: обикновено това
става след две години. Позволете му да си налива сок в чашката,
да мие, сервира масата, да си сипва супа в купичката, да полива
цветята, да бърше масата, да си пере носните кърпички и
чорапките, да си почиства ботушките, да се of) лича, да си
закопчава копчетата...
Помним, че:
• трябва спокойно и бавно да показваме на детето как се
върши едно или друго действие: „Виж, ще ти покп жа
как...“;
• говорим спокойно и ясно. Изговаряме думите правил но;
Г/ш .1. ('pt't)niini A\f
• никога пе правим вместо него това, което дете го умее да

прави самостоятелно;
• уважаваме избора на детето;
• винаги му даваме право на избор;
• с разбиране се отнасяме към факта, че детето иска да
повтаря някакво действие отново и отново;
• не го караме да бърза и не го иронизираме;
• никога не сравняваме детето с други деца. Само с негови
предишни успехи и постижения: „Чудесно ти се получи днес!“
, „Бива си те! Много по-добре от вчера!“;
• не правим нещата, които умее детето, вместо него, а само
заедно с него и само ако то поиска;
• включваме го в съвместна домакинска работа (чистене,
приготвяне на обяд, подготовка за посрещане на гости,
пазаруване и т.н.);
• изискваме детето да върши всички действия по само-
обслужването си не от дъжд на вятър, а редовно (например
сервираме масата, прибираме съдовете, почистваме масата
след хранене и т.н.);
• нека детето има постоянни домашни задължения: например
да се грижи за цветята, домашните любимци и т.н. За цветята,
които имат нужда от поливане, можете да използвате
специални обозначения, например малки флагчета. Ако в
саксията има флагче, значи е време цветето да се полее;
• купувайте удобни дрехи, които детето може да облича без
помощта на възрастните (минимум малки неудобни копчета,
обувки с лепенки вместо връзки, шапки без завързване и т.н.);
• задължително поощрявайте самостоятелната дейност на
детето: „Много добре ти се получил!“, „Ти си съвсем голям!“.
ри и упражнения
За заниманията на детето можете да използвате подръч-
материали, каквито има във всеки дом: работа ще ви свър
шат копчета и празни флакончета, старите бабини гердани и

парчета плат, топчета за тенис, гъби, легенчета и т.н.
Тези обикновени предмети могат да бъдат използвани за
полезни и увлекателни занимания, които със сигурност ще се
харесат на вашето дете.
За упражнения с вода ще му трябват престилка, кърпа и гъба
за попиване на водата, парцал за пода. След приключване на
заниманията с насипни материали използвайте метла и лопатка.
Почистваме всичко след себе си: избърсваме разлятата вода,
помитаме разсипаните зърна, изливаме водата от легенчето или
кофичката, измиваме ги и т.н. Всички материали отнасяме на
място.
Упражнения с вода
Изцеждане на гъба
Нужни са ни: две малки легенчета (или дълбоки купи), гъба,
поднос, кана с вода.
Какво правим: наливаме малко вода в едно от легенчета- та и
с гъбата я пренасяме в другото легенче, което е допряно до
първото. Над него се изцежда гъбата.
Какво се случва: подобрява се координацията на движенията,
концентрира се вниманието, работят мускулите на ръката.
Преливаме вода от канички
Нужни са ни: две канички, поднос, кърпа за попиване на
водата.
Какво правим: напълваме с вода едната каничка и я пре-
ливаме в другата.
Какво се случва: детето се учи да прелива вода, да контролира
и координира движенията си. Тренират се мускулите на ръцете.
Преливаме вода през фуния
Нужни са ни: каничка, фуния, висока чаша, поднос, гъба.
Какво правим: преливаме вода през фунията. След при-
ключване на работа избърсваме разлятата на подноса вода.
Какво се случва: детето се учи да използва фуния, да кон-
тролира и координира движенията си. Тренират се мускулите на
ръката.
l l um u J. ( рс< )ап ш A IV
Забележка: Този процес ще заинтересува повече детето, ако

водата е оцветена. Можете да използвате сладкарска боя.
Разбиваме пяна
Нужни са ни: поднос, малко легенче с вода, тел за разбиване,
течен сапун с дозатор, кърпа (гъба).
Какво правим: с помощта на дозатора добавяме сапун и
легена е водата. С телта разбиваме водата до образуване па пяна.
След приключване на работата избърсваме подноса е кърпата.
Какво се случва: детето се учи да използва тел за разбиване,
да контролира и координира своите движения. Тренират се
мускулите на ръката.
Упражнения с насипни материали

Купа с ..изненади“
Нужни са ни: неголям леген (купа), дребни фигурки, зърна
(леща, пшеница, грах и т.н.), метла и лопатка.
Какво правим: насипваме зърна в купата, слагаме в нея
дребни предмети (например фигурки от „киндер сюрпризи“ или
различни копчета) така, че да не се виждат под зърната.
Предлагаме на детето да ги намери и да ги подреди на масичката.
Децата много обичат да ровят в зърната и да намират „малки
изненади“ иа дъното иа съда. След привършване на заниманието
не забравяйте да пометете разсипаните зрънца.
Какво се случва: детето се концентрира и се отпуска. Това
занимание успокоява детето.
Забележка: Периодично сменяйте фигурките в купата, за да
поддържате интереса на детето. След време то може да намира
обемни цифри, букви от магнитната азбука.
Пресилваме от кана в кана
Нужни са ни: две малки канички (за мляко), поднос, зърна
(грах, ориз, леща и т.н.), метла и лопатка.
Какво правим: пресилваме зърната от едната каничка и
другата. След приключване на работа не забравяйте да пометете
разсипаните зрънца.
Какво се случва: детето се учи да координира своите
действия, развива самостоятелност, тренира ръката.
Пресилваме с лъжица
Нужни са ни: поднос, две еднакви купи, между тях лъжица,
зърна (грах, боб, леща и т.н.), метла и лопатка.
Какво правим: пресипваме зърната с лъжицата. След
привършване на работата почистваме след себе си.
Какво се случва: детето се учи да държи лъжицата и да
пресипва с нея; да координира своите действия, развива са-
мостоятелност, тренира ръката.
Пресипваме през фуния
Нужни са ни: на поднос два стъклени цилиндрични съда,
фуния, грис или пясък, метла и лопатка.
Какво правим: пресипваме съдържанието от единия съд в
другия с помощта на фунията. След заниманието е важно да

пометем разсипаното и да приберем всичко.
Какво се случва: детето се учи да използва фуния, да ко-
ординира своите действия, развива самостоятелност, тренира
ръката.
Забележка: За съдове могат да се използват високи стъклени
буркани от маслини, туршии и т.н.
Сортираме зърна
Нужни са ни: три панички (купички), поднос и боб с раз-
личен цвят.
Какво правим: в една паничка сипваме боб и показваме на
детето как трябва с ръка да сортира зърната. В едната слага
белите, в другата - кафявите.
Какво се случва: детето се учи да се концентрира, да си
координира действията, тренира пръстите на ръката.
Пресяваме зърна
Нужни са ни: голяма купа или блюдо, по-малка чаша, малко
сито с дръжка, грис, боб или грах, лъжица, поднос.
Какво нравим: в голямата купа сипваме грис и добавяме боб.
С лъжица слагаме от сместа в ситото и пресяваме. Пресетите
зърна изсипваме в чашата и продължаваме процедурата, докато
не пресеем всички зърна.
Какво се случва: детето се учи да се концентрира, да си
координира действията, тренира ръката.
I’umti .{. ( fu ihmiii *.M I
Грижа за себе си
Мием зъбите
Нужни са ни: четка за зъби, паста, чашка за йода.
Какво правим: покажете на детето как да сложи паста върху
четката. Бавно движете четката отгоре надолу първо по предните
зъби, после отстрани и от вътрешната им страна. Пълним
чашката с вода и изплакваме устата. Измиваме четката и я
оставяме на мястото й.
Какво се случва: детето се учи да си мие зъбите, да коорди -
нира движенията си, да се концентрира, да бъде спретнато.
Поч истваме обувките
Нужни са ни: на поднос детски обувки, твърда четка за
почистване на калта, четчица за нанасяне на боя, безцветна боя
или вазелин в кутийка, мека четка за обувки, кадифена салфетка
за лъскане, престилка, мушама, хартия (вестник), парцалче.
Какво правим: постиламе мушамата на пода, върху нея
поставяме подноса. Слагаме престилката. Върху мушамата
постиламе хартия и подреждаме върху нея отгоре надолу: четката
за почистване от калта, боята, четката за боя, четката и
салфетката за лъскане. Пъхаме ръка в обувката и повдигаме
върха, като опираме тока на пода.
- Виж, ще ти покажа как се чистят обувките, а после ти ще
опиташ да го направиш сам!
С четката изчистваме засъхналата кал. След това вземаме с
другата четка боя и я нанасяме на обувката. С меката четка
излъскваме и придаваме блясък с кадифената салфетка.
Предлагаме да сравним двете обувки.
- А сега опитай сам да направиш и другата обувка толкова
чиста!
Когато работата е приключена, прибираме материалите» на
подноса, сгъваме изцапаната хартия (вестника) и я изхвърляме.
Избърсваме мушамата. Сваляме престилките и оставяме
материала на място.
Какво се случва: детето се учи да бъде спретнато, да се грижи
за обувките си, научава как да го прави правилио, учи се да
координира своите движения, да се концентрира, развива
самостоятелност.
Перем
Нужни са ни: кош с мръсни носни кърпички и салфетки,
престилка, кана, две легенчета (за пране и изплакване), сапун в
саиунерка, кош за чистото пране, сушилник, щипки в кутия,
кърпа за бърсане, кофа, парцал за пода.
Какво правим: предлагаме на детето да се научи да пере
истински. Слагаме престилка, наливаме в легенчетата вода от
каната: за пране - топла, за изплакване - хладка. Взимаме мръсна
кърпичка, пускаме я във водата, сапунисваме я добре и показваме
как трябва да се търка.
Отмиваме сапуна. Изцеждаме, като съберем с лявата ръка
горния край на кърпичката на „хармоника“ , а дясната
прекарваме отгоре надолу. Изплакваме във второто легенче и
изцеждаме по същия начин. Простираме чистите кърпички на
въжетата на сушилника и ги закрепваме с помощта на щипки.
Когато сме свършили работа, прибираме всичко: изливаме
мръсната вода в кофата, измиваме легените, изливаме водата от
кофата и я измиваме. С кърпа избърсваме масата, легените, а
пода - с парцала. Сваляме престилката. Всичко се поставя на
място.
Какво се случва: детето се учи на чистота и ред. Усвоява
процеса на пране, учи се да координира своите движения, да се
концентрира, запомня последователността на действията,
развива самостоятелност.
Гладим
Нужни са ни: малка електрическа ютийка, постелка за
гладене, поставка за ютията, 2 кошнички, смачкани носни
кърпички, салфетки, парцалки, детска дъска за гладене.
Какво правим: разкажете на детето, че гладенето е много
отговорна работа, че има правила за безопасност при работа с
ютия. Запознайте го с тях. Нагрятата ютия пари и трябва да
внимаваме с нея. За включване и изключване на ютията помагат
възрастните. Ютията се оставя само на поставката.
Покажете на детето как се включва ютията. Поставете
регулатора на минимум. Покажете на детето, че лампичката
свети: ютията е включена. Сложете смачканите парцалки в
кошничката. Изчакайте да изгасне индикаторът: ютията се е
нагряла. Постиламе кърпичката върху дъската и бавно показваме
как се глади. Другата ръка можем да скрием зад гър
J
Г. la<ia .f. ( jmUnna '.43
ба. Като изгладим кърпичката, слагаме ютията па поетика та.

Предлагаме на детето да пипне току-що изгладепата тъкан: тя е
гореща!
Сгъваме изгладената кърпичка и я слагаме в кошпичка- та за
изгладените неща. Детето може да повтори гладенето в
присъствието на възрастен.
Какво се случва: детето се учи да бъде спретнато, да глади, да
координира своите движения, да се концентрира, запомня
последователността на действията, развива самостоятелност.
Грижа за околната среда

Поливам е цветята
Нужни са ни: съд с вода, лейка, гъбичка за избърсване на
листата, кърпа за попиване на водата, купа с вода.
Какво правим: наливаме вода от съда в лейката. Поставяме
цветето така, че на детето да му е удобно да полива почвата около
растението. След това показваме как се намокря гъбата в купата и
я изцеждаме. Внимателно избърсваме листата.
Какво се случва: детето се учи да се грижи за стайните
растения, да се концентрира, да координира движенията си.
Забележка: Разкажете на детето, че различните цветя обичат
различио количество влага. Понякога прекомерното поливане
вреди на растението. Уговорете се да поставяте знаци (например
малки самоделни ярки флагчета от клечки за зъби) на цветята,
които имат нужда от поливане. Ако в саксията има флагче, значи
трябва да се полее.
Аранжиране на цветя
Нужни са ни: мушама, поднос, малка ваза, цветя в буркан,
ножица, леген, кърпа (гъба).
Какво правим: помогнете на детето да постеле мушамата и да
постави върху нея подноса, вазата, ножицата, буркана с цветята.
Покажете как да налее вода във вазата. Налейте пода в легена.
Вземайте по едно цвете, отстранете излишните долни листа,
потопете дръжката на цветето в легена с водата, подрежете края
на стъблото, поставете цветето във вазата. Съберете от подноса
отстранените листа и клонки и ги изхвърлете. Избършете след
себе си.
Какво се случва: детето се научава да се грижи за цветята. С

израстването му в композицията можете да добавяте декоративна
зеленина, красиви клопки и т.н.
Забележка: Удобно е да започнете с мини вази и цветя от
типа на дребни хризантеми или кичест карамфил. На едно
клонче има много цветове, от които ще се получат 2-3 букет- чета.
Показвате, че не е задължително цветята да бъдат много. Ако към
едно цвете се прибави красиво клонче или голям декоративен
лист, може да се получи лаконичен, но много изразителен букет.
Мием м асата
Нужни са ни: мушама, купа, течен сапун с дозатор, гъба,
кърпа, четка, престилка, парцал за пода, кърпа за ръце.
Какво правим: слагаме престилката. Поставяме масичката
върху мушамата. Подреждаме купата с вода, гъбата, кърпата,
четката отляво. Мокрим гъбата в купата, слагаме сапун, бършем
масата с кръгови движения. С четката търкаме замърсените
места. Изплакваме гъбата в купата, забърсваме и подсушаваме
масата. Изливаме мръсната вода. Попиваме водата на пода.
Поставяме на място чистата маса. Забърсваме и сгъваме
мушамата. Измиваме ръцете и ги избърсваме с кърпата.
Какво се случва: детето се учи да почиства след себе си, да
координира своите действия, да довършва започнатото, тренира
ръката.
Забележка: Обикновено измиването на масата е продъл-
жителна процедура. Помогнете, ако детето се е изморило и му е
трудно да я довърши до края.
Метем
Нужни са ни: лопатка и четка, малки обозначения от цветно
тиксо, които можем да подготвим със залепване например на
пластмасова капачка; кутийка със сухи обелки, кошче за боклука.
Какво правим: подгответе „учебния боклук“ - за тази цел са
подходящи сухи кори от мандарини, черупки от орехи и т.н. За да
научим детето да мете, разсипваме „учебния боклук“ от кутията,
след това залепваме обозначението в средата на мястото, където е
разсипан боклукът (така детето по-лесно ще се ориентира накъде
да мете). Вземаме четката и внимателно смитаме към
обозначението. След това събираме боклука на лопатката.
Смитаме го в ъгъла на лопатката и внимателно го изсипваме в
кошчето: готово!
Покажете на детето последователността иа действията, а
после то ще направи всичко самостоятелно. След приключване на
работата отлепваме обозначението и го връщаме там, откъдето
сме го взели. Поставяме на място всички материали.
Какво се случва: детето се учи да мете, да координира

действията си, тренира китката и пръстите, запомня после-
дователността на действията, развива самостоятелност.
Бършем прах
Нужни са ни: кърпа за бърсане на прах, престилка.
Какво правим: слагаме престилката. Покажете как може да се
държи кърпата: сгъваме я на четири и си пъхаме ръката вътре.
Бавно, отляво надясно старателно избърсваме праха,
завършвайки действието с кратко кръгово движение на ръката
така, че прахът да остане на кърпата. Предложете на детето:
„Първо ще избърша аз, а после можеш да го направиш ти“.
След като сме свършили работа, оставяме материала на място
и си измиваме ръцете.
Какво се случва: детето се учи да избърсва и измита прах, да
се концентрира, да координира своите действия, запомня тяхната
последователност, тренира ръката.
Забележка: Можете да използвате също така и четки за прах.
Чистим метални предмети
Нужни са ни: поднос, престилка, постелка, кутийка с прах за
почистване, парцали или памучни тампони в кутия, съд за
боклука - използваните парцали (тампони), кадифена салфетка
за лъскане, метална чиния (лъжица и т.н.).
Какво нравим: слагаме си престилката и застиламе по-
стелката, а върху нея си подреждаме кутията с почистващия
препарат, парцалите (тампоните), съда за отпадъци, кадифе ната
салфетка. Хващаме металната чиния, топим парцалчето или
тампона в кутията с праха и с фини кръгови движения започваме
почистването (чистим половината чиния, за да оставим другата
част за детето). Мръсния тампон изхвърляме в съда за отпадъци.
След това излъскваме чинията с кадифето и молим детето да
продължи почистването на другата половина. След привършване
на работата затваряме кутиите, изпразваме съда с боклука,
сгъваме постелката на подноса, прибираме всичко, измиваме
ръцете.
Какво се случва: детето се учи да почиства предмети, да се
концентрира, да координира своите действия, запомня тяхната
последователност, тренира ръката.
Помагаме в кухнята
Децата много обичат да помагат в кухнята. Не ги игнори-
райте, намерете възможност да направите дейността им полезна
и увлекателна.
Сервираме м асата
Нужни са ни: покривка, бяла пластмасова (или текстилна)

салфетка, на която са нарисувани (избродирани) контури на
приборите, които детето ще използва при сервирането: кръг в
центъра (чиния), малък кръг отгоре вдясно (чаша), вилица
отляво, нож и лъжица отдясно, малка лъжичка отгоре зад
чинията. Прибори: 2 чинии (плитка и дълбока), чаша, вилица,
нож, лъжица и малка лъжичка в кошничка (можете да ги
загънете с хартиени салфетки).
Какво правим: постелете покривката, сложете салфетката.
Изваждайте предметите за сервиране: чиниите - първо плитката,
после върху нея дълбоката, вилица и нож (с острието към
чинията), голяма лъжица, чаена лъжичка, чаша.
Какво се случва: приобщаване към културата на сервиране,
развива се координация на движенията, самостоятелност.
Забележка: Ако сервирате масата за празник или обяд,
покажете, че в центъра на масата се поставя съд за хляб, сал-
фетник, прибори със сол и пипер. Масата може да се украси с
ниски букети от цветя.
Колкото по-малко е детето, толкова по-малко предмети
участват в сервирането (например използваме една, а не две
чинии). Колкото е по-голямо, толкова повече са предметите:
вместо чаша използваме чаена чаша с чинийка, добавяме малка
чииийка за хляба и т.н.
Правим солено тесто
Нужни са ни: престилка, кутии с брашно и дребна сол, вода в
бутилка или кана, растително масло, купа, работна дъска, супена
лъжица, малка точилка, кърпа.
Г,кнш ( (><<) ипш 'А!
Какво правим: слагаме си престилката. Показваме ма детето

как да напълни чаша с брашно, изсипваме го в кумата. След това
пълним чашата със сол и я изсипваме в кумата. .За ливаме с чаша
вода. Добавяме лъжица растително масло. Забъркваме първо с
лъжицата, а после месим тестото на дъската. Помагаме на детето
да омеси сместа до еднородна консие- тенция. Откъсваме парче и
го разточваме с точилката. Това често е прекрасен материал за
моделиране. Когато изделията изсъхнат, могат да бъдат украсени
с бои или туш. След приключване на работата прибираме всичко.
Какво се случва: детето се учи да меси тесто и да работи с
мего. Усвоява се последователността на действията, развиват се
мускулите на ръцете. Соленото тесто изсъхва бързо, затова го
съхранявайте в затворен найлонов плик. Тестото може да се
оцвети: достатъчно е да добавите сладкарска боя в чашата с
водата.
Сандвич и за закуска
Нужни са ни: престилка, дъска за рязане на кашкавал и
салам, дъска за рязане на хляба, иож, чиния за сандвичите,
продукти за сандвичите: кашкавал, масло, салам, хляб, зе-
ленчуци и т.н.
Какво правим: измиваме си ръцете, слагаме си престилката.
Показваме на детето как се реже хляб, после го оставяме да се
опита и то да отреже филии. След това на другата дъска
нарязваме кашкавал и салам. Оформяме сандвичи, украся- иаме
ги със зеленчуци и ги подреждаме в чинията.
Какво се случва: детето се учи па самостоятелност, коор-
динира движенията си, упражнява ръката и си изгражда ху-
дожествен вкус: украсяването на храната може да се превърне в
истински творчески процес.
Забележка: По-добре е да използвате франзела, детето по-
лесно ще я придържа с ръка. Маслото може да се намаже ма
хляба или пък да се шприцова със сладкарски шприц или
специален пош. Ако ги имате подръка, използвайте ги за ук-
расяване на сандвичите. Можете да си направите конкурс за
домашни сандвичи по време на някой семеен празник. Включете
всички членове на семейството.
Мием плодове
Нужни са ни: престилка, кана за вода, купа с плодовете, мшто
трябва да бъдат измити, две купи (за миене и изплак
ване), салфетка (кърпа) за бърсане на плодовете, четка, съд за

чистите плодове, кърпа за забърсване на водата.
Какво правим: показваме на детето плодовете и му обяс-
няваме, че са мръсни. Задължително трябва да ги измием преди
да ги ядем. Наливаме вода от каната в купата, измиваме всеки
плод с ръце, след това с кръгови движения го търкаме с четката
във водата, а след това го слагаме в купата за изплакване,
наливаме вода и изплакваме плодовете. После ги избърсваме с
кърпата и ги подреждаме в чинията. Сега вече можем да ги ядем!
Но преди това ще приберем всичко на място и ще попием
разлятата вода.
Какво се случва: детето добива представа за хигиената, учи се
да мие плодове, запомня последователността на действията,
тренира ръцете.
Салата от плодове
Нужни са ни: салатиера, дъска за рязане на плодове, нож,
кошче за отпадъци, плодове: банан, киви, ябълки и т.н., салфетка,
лъжица, кисело мляко или сироп за заливка на салатата.
Какво правим: измиваме си ръцете и плодовете. Слагаме ги
върху салфетка. Обелваме ги. Изрязваме семките на ябълките,
изхвърляме остатъците. Върху дъската ги нарязваме на парченца.
С лъжицата разбъркваме салатата. Прибавяме кисело мляко или
топинг на вкус.
Какво се случва: детето се учи да почиства плодовете и да
прави салата, запомня последователността на действията, учи се
да координира движенията си, упражнява ръката.
Забележка: Аналогичио може да се направи салата от варени
зеленчуци. Тогава ще са нужни картофи, моркови, цвекло, които
трябва да се сварят и охладят, а също така мариновани
краставички и грах. Салатата можем да подправим с растително
масло.
Настъргваме кашкавал
Нужни са ни: купа, ренде, кашкавал, кърпа, чиния за на-
стъргания кашкавал.
Какво правим: измиваме си ръцете. Показваме на детето как
да използва рендето. Напомняме, че рендето е остро и трябва да
внимава. Отрязваме парче кашкавал, което може удобно да се
държи с ръка. Настъргваме кашкавала и го ела-
Г.ииш ('paitimu V IV
гаме в чинията. След като свършим работата, прибираме след

себе си.
Какво се случва: детето се учи на самостоятелност, коор -
динира движенията си, развива ръката. То чувства гордост, че
помага за приготвянето на храната.
Забележка: Настърганият кашкавал често се използва за
приготвяне на салати и ястия с месо. Включвайте детето в
готвенето.
Например мама може да начука месото и да му сложи
подправките, а детето спокойно може да настърже кашкавал, да
го наръси върху месото и да прибави майонеза и гъби от буркан.
Наливаме компот
Нужни са ни: на поднос тенджера с компот, малък черпак,
чаша, кърпа (гъба).
Какво правим: показваме как с помощта на черпака се за-
гребва течност от тенджерата, внимателно я наливаме в чашата.
Избърсваме разлетите капки.
Какво се случва: детето се учи да използва черпак, развива
координация на движенията, запомня тяхната последователност,
развива самостоятелност.
Мием съдове
Нужни са ни: престилка, две легенчета (отделно за миене и
изплакване), течен препарат за съдове с дозатор, гъба, поднос
(сушилник) за чистите съдове, кърпа за избърсване на масата;
керамични или порцеланови съдове: чиния, малка чи- нийка,
чашка, лъжица, вилица.
Какво правим: слагаме си престилката, наливаме вода в
легенчетата и показваме на детето как се слага препарат за
съдове. Вземаме чинията и с кръгови движения я мием в ле-
генчето с помощта на гъбата. След това я изплакваме във второто
легенче и я оставяме да съхне. Когато всичко е измито,
прибираме след себе си: изливаме водата от легенчетата, из-
бърсваме разлятата вода.
Какво се случва: детето се учи да мие съдове, запомня по-
следователността на движенията, развива самостоятелност.
Развиване координация на движенията

Ходим по линия
Нужни са ни: бояджийски скоч, той лесно се залепва и от
лепва от всякаква повърхност: килим, балатум и т.н. В Мои
тесори-групите линията се прави във вид на елипса.
Какво правим: показваме как може да се върви по линии под
съпровод на музика. След това усложняваме упражнени ето:
ходим бързо и бавно, с разтворени или вдигнати ръце, е
различни предмети в ръце (първо в едната ръка, после в две те).
Когато тези упражнения са усвоени, можем да предложим
предмети, които изискват предпазливост и особено внимание:
например чаша с вода, запалена свещ, мънисто в пип- сета и т.н.
Какво се случва: детето тренира мускулите, учи се да кон-
тролира и координира своите движения.
Развиване на фината моторика

Пускаме монети
Нужни са ни: касичка с отварящ се капак, монети, поднос,
кутия за монетите.
Какво правим: пускаме монетите в касичката.
Какво се случва: детето се учи да се концентрира. Коор-
динират се движенията. Тренира се ръката.
Забележка: Използвайте касички, които детето с лекота
може да отвори самичко, за да вземе обратно монетите и да
продължи работата си.
Пумпали
Нужни са ни: няколко различни пумпала в кошничка.
Какво правим: учим се да завъртаме пумпалите. След това ги
събираме и оставяме материала на място.
Мъниста
Нужни са ни: кутия с отварящ се капак, мъниста, поднос,
кутия за мънистата.
Какво правим: пускаме мънистата в кутията.
Глава J. ( pahttnu '?'? I
Забележка: Такава кутия можем лесио да си напрани м сами

от празна кутия от кафе или насипни продукти, пробивааме отвор
според диаметъра на наличните мъниста.
Какво се случва: развива се окомерът и фината моторика,
детето усвоява различни начини за отваряне и затваряне па
съдове, концентрира се вниманието.
Забележка: Колкото по-голямо е детето, толкова по-дребни
могат да бъдат мънистата.
Чантички и портмонета
Нужни са ни: кошничка (кутия), портмонета, несесери,
чантички с различно закопчаване: с копче, цип, лепенка, г.ръзка
и т.н.
Какво правим: сложете в кошничката (кутията) събраните
несесери и портмонета. Покажете как се отваря и затваря всяко от
тях. Внимавайте съдържанието да остава вътре.
Какво се случва: увлекателното занимание на детето за
известно време е осигурено. Развива се вниманието, мотори- ката
на пръстите, усъвършенства се координацията на движенията.
Премест вам е с пинсета
Нужни са ни: две купи, голяма пинсета, орехи.
Какво правим: преместваме с пинсетата орехите от едната
купа в другата.
Какво се случва: детето се учи да се концентрира, коор-
динират се движенията, тренира се ръката.
Забележка: Колкото по-голямо е детето, толкова по-слож- ни
упражнения с пинсета можете да му предлагате - по-малка
пинсета и по-дребни предмети за преместване.
Щипки
Нужни са ни: щипки (най-добре малки дървени), картонена
основа.
Какво правим: от плътен картон изготвяме контур (например
таралеж, на чийто гръб ще закрепваме „иглички“ , или слънце -
тогава щипките ще бъдат „лъчи“ ). Показваме как пръстите
хващат щипките.
динират се движенията. Тренират се пръстите на ръцете. Усвоява
се последователността на действията.
Ръкоделие
Бродираме на картон
Нужни са ни: малки картончета с рисунки по тях (нанрн мер
контур на гъба, лист от дърво, квадрат) и обозначения за
продупчване; дебела тъпа игла с големи уши, дебел конец
(многоцветен пресукан), кабърче с пластмасова глава за им
бождане по контура и две кабърчета за закрепване, пенонлн
стова подложка за картона, ножици.
Какво правим: поставяме избраното от детето картонче върху
пенопластовата подложка. Закрепваме го с кабърчетп та и
показваме как е помощта на кабърчето се правят дупки по
контура. След това показваме как се хваща иглата и се иди ва
конецът. Правим възел в края. По направените дупки бро
дирането ще бъде значително по-лесно.
Какво се случва: детето се учи да се концентрира, овладя ва
навици за шиене. Координират се движенията. Тренират се
пръстите на ръцете. Развива се окомерът. Усвоява се после
дователността на действията.
Забележка: Това е едно от най-простите упражнения но
ръкоделие. С течение на времето детето може да усвои шиеш1 и
бродиране по тъкани, плетене, плетене с мъниста, плетене на
пръчки, зашиване на копчета и много други.
Сензорни упражнения
Парч ета плат и тъкани
Нужни са ни: кутия с различни материали: лен, изкуствена
кожа, вълнено парче, коприна, фрагмент от плетиво, кадифе,
дънков плат и др.
Какво правим: първо предложете на детето просто да по-
държи в ръце, да докосне, да опипа всеки от образците, а после го
попитайте за усещането, например: „Какво е на пипане? Гладко,
грапаво, бодливо, меко?“ и т.н.
Какво се случва: запознаване с различни материали. Раз-
ширяване на речниковия запас.
Забележка: Можете да направите по две еднакви парчета.
Детето може да търси второто парче в кутията със затворени очи.
Вълшебна торбичка
Нужни са ни: неголяма ленена торбичка с дървени фигурки в
нея. Това могат да бъдат геометрични тела: сфера, куб, призма,
конус и др.
Какво правим: изваждаме фигурките от торбата и ги на-
коваваме.
Какво се случва: детето се запознава с понятията „куб“,
„конус“ и т.н.
Забележка: С течение на времето задачата може да се ус-
•южни: слагаме в торбата няколко двойки еднакви фигури.
11зваждаме една, а после с опипване трябва да бъде намерена
втората. Подреждаме двойките еднакви фигурки и назо- иаваме
намерените предмети.
Търсим предмети
Нужни са ни: геометрични тела: сфера, куб, призма, конус и
др.
Какво правим: изваждаме фигурка на килимчето, назоваваме
я и молим детето да донесе предмети със същата форма:
например чаша - като цилиндър, топка - като сфера и т.н.
Какво се случва: детето се запознава с понятията „куб“,
„конус“ , учи се да ги разпознава в предмети от заобикалящия го
свят.
Сортиране по цвят
Нужни са ни: различни фигурки с жълт, червен, син и друг
цвят.
Какво правим: избираме фигурки с еднакъв цвят: тези са
червени. После молим детето да намери сините фигурки и т.н.
Какво се случва: детето се учи да разпознава цветовете.
Забележка: Преди да започнете сортирането, уверете се, че
детето познава цветовете. Помолете го да покаже: това е червено,
това е синьо и т.н. Сортирането може да се прави с предмети от
околната среда. Например можете да помолите детето да донесе
червени предмети. След това предложете: хайде да съберем
сините предмети и т.н.
Сортиране на предмети
Нужни са ни: шишарки, орехи, едри костилки, чиния или
плато с 4 прегради.
Какво правим: вземаме шишарка, показваме я па дпг то,
даваме му да я пипне и я слагаме в една от преградите на
чинията. После вземаме орех и по същия начин го слагаме и
друга преграда. Така сортираме, а след това молим детето ди
продължи работата самостоятелно.
Какво се случва: детето се учи да разпознава предметите, да
открива сходства и различия.

КУТИЙКИ С тежина
Нужни са ни: кутийки от киндер-сюрпризи с различен цвят,
например 4 оранжеви и 4 розови.
Какво правим: напълваме две кутийки (оранжева и ро зова) с
еднакво количество пластилин. После п-ьлним втори двойка с
повече пластилин: тежестта па пластилина е увели чена, но е
еднаква в кутийките от двойката. Третата двойки пълним още
повече и я правим още по-тежка и т.н.
Какво се случва: усъвършенства се възприемането на те
жестта на предметите.
Шумови кутийки
Нужни са ни: кутийки от киндер-сюрпризи с различен цвят,
например 4 оранжеви и 4 розови.
Какво правим: пълним по две кутийки с еднакво по вид и
количество съдържание: например в едната двойка може да има
по чаена лъжичка грис, в другата - грах, в третата - болтчета и т.н.
Цел: на слух да се намери двойката на всяка кутийка.
Какво се случва: развива се слуховото възприятие, детето се
учи да открива еднаквите звуци, да намира сходни по звучене
двойки.
Език
Разширяване на речниковия запас
Нужни са ни: кутии (кошнички), в които слагаме отделно
истински плодове (или изкуствени), зеленчуци (истински или
изкуствени); фигурки на домашни животни, диви животни,
птици, влечуги, насекоми и т.н.
Какво правим: детето избира кошничка, изважда фигурките
на килимчето и ги назовава. След това се въвежда обобщеното
понятие: кравата, конят, свинята, кучето са домашни животни. С
течение на времето могат да се добавят и надписи па картончета
към всяко животно.
Какво се случва: детето научава нови думи, запознава се с
обобщаващите понятия, написването на думите.
Звукове и букви
Нужни са ни: неголяма чиния с з прегради, кутийки с гребни
фигурки, на които има написани звукове. В тях се подбират
фигурки, в названията на които има еднакви зву- мше в началото,
в средата и в края на думите. (Например в г.утията за звука „Ш“
може да има Шапка, коШ, миШка.)
Какво правим: детето избира кутия, изважда фигурките па
килимчето и ги назовава. Открива кой звук присъства в думите на
всички извадени фигурки. След това слага фигурките, при които
звукът се чува в началото, в първата преграда на чинията, в
средата - в средната или в последната преграда, ако звукът се чува
в края.
Какво се случва: детето научава нови думи, запознава се еъс
звуковете, учи се да ги различава.
Грапави букви
Нужни са ни: плътен картон със син и розов цвят, сива
кадифена хартия. Можете да използвате бял картон, но буквите
да изрежете от синя (съгласните) и розова (гласните) кадифена
хартия. Ь и Ъ се правят на бял фон.
Какво правим: нарязваме картона с размери 11-15 см (за
малките) и 15-20 см (за главните) букви. На кадифената хартия
рисуваме главните букви от азбуката така, че да могат да се
залепят на картончетата (друг вариант: буквите пишем с бяло
лепило директно на картончето, а после го поръсваме с пясък.
Изтупваме излишните песъчинки и оставяме лепилото да
изсъхне). Дебелината на буквите е 7-9 мм, за да могат да се
очертаят с пръст. Когато материалът е готов, го слагате в кутии:
отделно малките и отделно главните букви. Когато детето е
готово за занимание, вземаме три произволни картончета,
слагаме ги пред детето и като придържаме картончето с лявата
ръка, минаваме по буквата със средния пръст и показалеца. След
това я назоваваме. Молим детето да повтори движението с двата
пръста по контура и да назове самата буква. После вземаме
следващото картонче. Запознаването с буквите обикновено
започва от гласните, а после се преминава към съгласните. „Това
е А, това е 0“ и т.н.
Какво се случва: детето се запознава с буквите и ги :ш помня
зрително, на пипане и на слух.
Писане по грис (пясък)
Нужни са пи: дълбок поднос с грис или пясък, картонче та с
грапави букви; метла и лопатка.
Какво правим: детето избира картонче с буква и минала по
нея с пръсти, като повтаря на глас нейното название. после' се
опитва да повтори движението и пише буквата на подноса След
края на занятието прибираме всичко и помитаме.
Какво се случва: детето усвоява писането на буквите.
Забележка: Трябва да се започва с най-лесните букви, па
пример с „О“ , малко „Е“ и т.н.
Разпознаваме буква
Нужни са ни: превръзка за очите, грапави букви.
Какво правим: завързваме очите на детето. То взема пред
себе си картонче с буква, опипва я с пръсти и се старае да и

познае и назове.
Какво се случва: детето се учи да различава буквите.
Забележка: За да бъдат по-чувствителни, пръстите могат да
се загреят, да се разтъркат дланите или да се потопят в топла
вода.
Редипа от думи
Нужпа ни е кутия с прегради, в които има малки фигурки.
Какво правим: изваждаме фигурки от кутията в такъв ред, че
названието на следващата фигурка да започва с последната буква
от названието на предишната. Например слон
- нож - жаба - агне - елен - носорог - гъба и т.н.
Какво се случва: детето се учи да различава звуковете в
думите на слух, подготвя се за писане на думи.
Математика Число и
количест во
Нужни са ни: картончета с цифри от 1 до 9, кестени, жълъди
или всякакъв друг материал за броене.
Глава 3. Средата i '1'А/
Какво правим: изваждаме картончета с цифрите от 1 до 9
показваме картончето, назоваваме цифрата и отброяваме жъльди
(кестени). И така от 1 до 9.
Какво се случва: детето се учи да брои и да съотнася числото
и количеството.
Грапави цифри
Нужни са ни: плътен зелен картон, сива кадифена хартия.
Какво правим: нарязваме картона на картончета. На ка-
дифена хартия рисуваме цифрите от о до 9, изрязваме ги и ги
залепваме на картона (или ги изписваме с бяло лепило директно
на картончето, а после ги посипваме с пясък. Отърсваме
излишните песъчинки и оставяме лепилото да изсъхне).
Дебелината на цифрите е 7-9 мм, за да могат да се очертаят с
пръст. Когато материалът е готов, го сложете в кутия. Когато
детето е готово за занимание, вземаме картончета 1,
2, з, слагаме ги пред него и като държим картончето с лявата
ръка, минаваме по цифрата със средния пръст и показалеца. След
това я назоваваме. Молим детето да повтори движението с двата
пръста и да назове цифрата.
Какво се случва: детето се запознава с цифрите и ги запомня
зрително, на пипане и на слух.
Познаваме цифра
Нужни са ни: превръзка за очи, грапави цифри.
Какво правим: завързваме очите на детето. То взема картонче
с цифра, опипва я с пръсти и се опитва да я познае и назове.
Какво се случва: детето се учи да различава цифрите.
Опити и наблюдения
Живо — неживо
Нужни са ни: кошница, в която може да се сложи клонка от
дърво, стъклено шишенце, гвоздей, камъче, снимки на членове от
семейството, портрет на дете от списание, малка количка,
вертолет, снимки на животни, птици и т.н.
Какво правим: обясняваме на детето, че светът, който ни
заобикаля, се състои от живи и неживи неща. Ако детето може
само да определи признаците, го молим да го направи.
Обсъждаме и намираме признаците, които отличават живо то от

неживото. Обръщаме внимание, че способността да се движи
може да бъде свойствена както на живото (хора, животни), така и
на неживото (кола, вертолет и пр.). Предлагаме му да подреди
материалите поотделно: на едно място тези, които се отнасят към
живите неща, на друго - неживите.
Какво се случва: детето се запознава с предмети от зао-
бикалящия ни свят, учи се да отличава признаците на живото и
неживото.
См есваме бои
Нужни са ни: на поднос тубички (флакончета) с три бои:
жълта, синя и червена; 2 палитри, четка, хартия, чаша с вода,
парцалче (гъбичка).
Какво правим: нанасяме трите бои в гнездата на първата
палитра. Показваме как да потопи четката във вода и да пренесе
една боя в гнездо от втората палитра. Да измие четката и да
нанесе друга боя в същото гнездо и да смеси боите. Например да
смеси жълта и червена боя, после в друго гнездо
- жълта и синя, в следващото - синя и червена. Да провери какви
цветове са се получили. Рисуваме с тях на хартия. Можем да
разтворим боите в прозрачни чаши и да наблюдаваме как се
променя цветът при смесване на синьо и червено, жълто и
червено, синьо и жълто и т.н.
Какво се случва: детето се запознава с трите основни цвята и
разбира как може да ги използва, като смесва боите. Оставяме го
да експериментира с различни цветове.
Вода
Водата приема форм а
Нужни са ни: поднос, кана с вода, гъба (парцал), чаша, колба,
стъклена ваза, гумена ръкавица и т.н.
Какво правим: внимателно наливаме вода в съдовете (ча-
шата, колбата, стъклената ваза, гумената ръкавица и пр.). На-
блюдаваме как водата приема различна форма. След работа
забърсваме разлятата вода с гъбата.
Какво се случва: детето се учи да наблюдава и да сравнява.
Потъва — не потъва
Нужни са ни: поднос, прозрачна купа с вода, гъба (парцал),
кутия с различни дребни предмети: винт, пластмасова капачка,
стъклено мънисто, тапа, дървена клечка за зъби, напръстник,
листче хартия, две чинийки, на които отбелязваме „потъва“, „не
потъва“.
Какво правим: внимателно наливаме вода в купата. Детето
пуска предмети във водата и наблюдава дали потъват, или не.
Предметите, които потъват, слагаме в едната чиний- ка, които не
потъват - в другата. След работа забърсваме разлятата вода с
гъбата.
Забележка: Ако детето умее да пише, можете да го помолите
да попълни в таблица кое потъва и кое не потъва. Предварително
запишете всички предмети в списъка.
Разт варя ее — не се разтваря
Нужни са ни: поднос, гъба, прозрачна купа, кана с вода,
кутийки (чашки) с различни материали: сол, захар, тебешир,
дребни камъчета, стиропор и т.н.; лъжица за разбъркване, таб-
лица, в която отбелязваме „разтваря се“ - „не се разтваря“.
Какво правим: внимателно наливаме вода в купата. Детето
взема сол с лъжицата и я пуска в купата, като разбърква.
Наблюденията се нанасят в таблицата. След това водата се сменя
и опитът продължава с нов материал. След работа забърсваме
разлятата вода с гъбата.
Вода от сняг
Нужни са ни: на поднос кутия със сняг, голяма лъжица, свещ
в свещник, купа за водата, чаша, запалка, гъба (парцал).
Какво правим: запалваме свещта, показваме на детето как
може да загребе с лъжицата сняг от кутията. Наблюдаваме как
снегът се топи, ако поднесем лъжицата към пламъка. Изливаме
водата в чашата. След приключване на опита забърсваме водата.
Какво се случва: детето се учи да наблюдава и да сравнява,
разбира свойствата на водата. Запомня последователността на
действията.
..Му зикални“ ч аши
Нужни са ни: на поднос 5-6 еднакви чаши, кана с моди,
пръчка, гъба.
Какво правим: наливаме вода в чашите до различно ш ии»
Удряме с пръчката по ръба на всяка чаша и слушаме как тг
издават различни звуци.
Опитваме се да свирим на чашите като на металофон. 1 In
сле изливаме водата и прибираме чашите. С гъбата попи на ме

разлятата вода.
Какво се случва: детето се учи да наблюдава и да сравня ва.
Запомня последователността на действията.
Въздух
Въздух и огън
Нужни са ни: поднос, три стъклени буркана с различен
размер, три чаени свещи, запалка.
Какво правим: запалваме свещите и бързо ги захлупваме с
бурканите. Наблюдаваме коя ще изгасне най-бързо (изгас- ва
захлупената с най-малкия буркан: там обемът е по-малък,
следователно необходимият за поддържане на огъня въздух
свършва по-бързо).
Какво се случва: детето се учи да наблюдава и да анализира.
Балон върху бутилка
Нужни са ни: пластмасова бутилка, балон и конец.
Какво правим: навън, когато е студено, нахлузваме балона
върху празиата бутилка и го завързваме с конеца. Внасяме
бутилката в стаята. Наблюдаваме. След известно време балонът
леко се надува и застава вертикално. Извод: топлият въздух се
разширява.
Какво се случва: детето се учи да наблюдава и да анализира.
Огън
Гори или не гори?
Нужни са ни: купа с вода, свещ, голяма пинсета, запалка,
поднос, кутия с различни материали: камъче, дървена клечка за
зъби, гвоздей, парче картон, хартия, памучен плат, памук,
пластмасова капачка, стъклено топче, две купи: в едната слагаме
нещата, които горят, а в другата - които не горят. Таблица с
изброените предмети и колонки „гори“ , „не гори“.
Какво правим: запалваме свещта. С пинсетата взимаме един по
един предмети от кутията и ги поднасяме към пламъка. После
веднага ги пускаме в купата с вода. Нещата, които горят, ги
слагаме в едната купа. Които не горят - в другата. Отбелязваме в
таблицата.
Какво се случва: детето наблюдава и анализира кое гори, а
кое не гори.
Забележка: Задължително обсъдете с детето защо е опас- по
да държим близо до открит огън неща, които лесно се запалват.
Земя
Каква бива поч вата?
Нужни са ни: поднос и четири прозрачни буркана, на-
пълнени с пръст, пясък, глина, чакъл; кана с вода.
Какво правим: наливаме вода от каната последователно във
всеки буркан и наблюдаваме какво става. В пясъка и чакъла
водата не се задържа, а глината е мочурлива, не пропуска водата.
Пръстта пропуска водата равномерно.
Какво се случва: детето наблюдава и анализира коя почва е
благоприятна за растенията, които се нуждаят от влага.
Забележка: Задължително обсъдете с детето как човекът
използва глината, пясъка, чакъла (в строителството, в бита).
Уроци по тишина
Слу шам е тишината
Нужни са ни: помещение, в което няма ярко изразени
странични звуци.
Какво нравим: молим детето да седне, да сложи ръце на
коленете, да си затвори устата (може и очите). Предлагаме му да
помълчим - при това ще слушаме тишината около нас. След
половин-една минута предлагаме да отвори очи и да разкаже
какво е чуло. Откъде идваха звуците? В стаята или отвън? Кой ги
издаваше? На какво приличаха?
Какво се случва: детето се учи да осъзнава какво е типш
ната. Развиват се внимание, търпение, самодисциплина.
Забележка: Това упражнение не бива да се прави с малки
деца, за които е голям проблем да седят неподвижно в про
дължение на една минута. Но постепенно с израстването IMI
детето упражнението може да се удължава.
Вместо заключение
Когато чуя мнение, че системата Монтесори е за глупаци,
ми идва да стисна ръката на говорещия.
Кой го оспорва?
Преди повече от сто години лекарката и феминистка Ма -
рия Монтесори е започнала да работи именно с деца, имащи
отклонения в развитието.
Да. Често се говори за това.
По-рядко някой си спомня за резултатите: а те са били
такива, че проверяващите, които няколко месеца по-късно
надзърнали в класовете на свободолюбивата директорка, ах-
нали. И имало защо: децата с явни отклонения в развитието
показвали не по-лоши, а понякога и много по-добри резултати
Нита J. CjH iUmut
от обикновените деца, които не посещавали класовете на

Монтесори.
Времето минава. Педагогически системи са се появявали и
безследно са изчезвали, а принципите на свободната педагогика
на великата италианка завладяват нови последователи по целия
свят.
Аз имах късмет да посетя елитни Монтесори-училища край
Лондон и Чикаго, в Сан Франциско, Орландо и в центъра на
Амстердам; успях да видя с какво увлечение работят с
Монтееори-материали тайванските деца в класовете към ка-
толическия манастир в Тайпе; заснех видеофилм за показ- ното
Монтесори-училище в многонаселен квартал на Пекин;
наблюдавах педагозите и учениците в Монтесори-класа на
общинско училище във Финландия и имам представа за при-
лагането на Монтесори-метода в корекционния център в Краков
и детските градини в Сеул.
И във всяка страна виждах какво въздействие върху децата
има педагогическият подход, създаден от лекарката Мария
Монтесори.
Да, Монтесори-педагогиката е отречена от тоталитарните
режими.
Да, традиционната педагогика се отнася предпазливо към
нея.
Да, не я приемат някои чиновници от образованието.
Но фактите са упорито нещо.

Наследниците на британския престол, принцовете Уилям и
Хари, децата на Майкъл Дъглас, експървата лейди на Аме рика
Жаклин Кенеди, експрезидентът Франсоа Митеран, писателят и
нобелов лауреат Габриел Гарсиа Маркес, актьорът Джордж
Клуни, основателите на Google, милиардерите Сергей Брийн и
Лари Пейдж и много-много други са възпитаници именно на
Монтесори-училища.
Идеите на великата италианка са подкрепяни от изобре-
татели и психолози, предприемачи и президенти, в това число
от Томас Едисон и Александър Бел, Хенри Форд, Махатма
Ганди, Дж, Пиаже, Зигмунд Фройд и много други, които могат
да попълнят този списък.
Дъщерята на Лев Толстой, Татяна, създала в селското учи-
лище в имението на своя баща в Ясна Поляна клас по „мон-
тесориански образец“ , а дъщерята на американския президент
Уилсън е била Монтесори-педагог и по време на управлението
на своя баща организирала Монтесори-клас в Белия дом...
Резултатите на „свободната педагогика“ събуждат интереса
на изследователите. А. Лилард и Никол Елзе-Квест
(Вирджиния, САЩ), сравнявайки и анализирайки социалните и
публичните показатели на деца от държавни училища и
училища Монтесори, правят еднозначен извод за по-високото
ниво на „монтесориците“ : те се отличават със самостоятелност
и цялостност на характера, висока мотивация и умение за
нестандартно мислене, вътрешна дисциплина, организираност,
креативност, особена отвореност към света.
За съжаление, засега е сложно да се проведат подобни из-
следвания в България и Руси: все още са малобройни детските
градини и училищата Монтесори. Не всички от тях са достъпни
за желаещите, не всички съответстват на заявеното ниво. Но
започнаха да се появяват. И това вече вдъхва оптимизъм.
Аз не знам каква детска градина или училище за своите
деца ще изберете вие.
Не знам кой педагогически подход ви е близък. Това е ваш
избор.
Но тези бележки биха могли да ви позволят да научите
повече и да се доверите на идеите на свободното възпитание,
благодарение иа които е вт^зможно учене без обучаване; къ
/’. i а «и 3. ('fH’iUtnm /М'!
дето няма наказания и оценки, а има уважение към

личността, в каквато пред вашите очи израства и се преобразява
нашето дете.
Сега много се говори и пише за новото поколение деца •
свободни и творчески, самостоятелни и отговорни, способни на
позитивно развитие и адекватно възприемане на всичко, което
ни заобикаля. Те се стремят в максимална степен да се
реализират в нашия сложен и многостранен свят.
Как да им помогнем? Мария Монтесори е знаела тайната:
„Изкарайте наяве доброто и това добро ще расте...“
Тя е призовавала да се възпитава без възпитателна намеса.
И дори е показала КАК това може да се прави. И вече повече от
сто години това чудо се случва в Монтесори-групите в различни
кътчета по света. Чудото на Монтесори. И то се повтаря от
времето, когато в нейното училище Casa dei Bambini в най-
бедния квартал на Рим петдесетина деца от бедни по-
лукриминални семейства за няколко месеца се превръщат от
малки вандали и неуправляеми дивачета в сериозни, прилежни
и трудолюбиви ученици, способни да живеят по правила,
самоотвержено да се учат и да преобразяват света около себе си.
Това е обикновено чудо - чудото на Монтесори.
И ако вие поне отчасти сте успели да се приобщите към
него, значи моите усилия не са били напразни.
С уважение Елена
Тимошенко
Речник на термините
Абсорбиращ разум (попиващ ум) - природно свой ство
на детето от раждането до шест години спонтанно да
възприема, фиксира, запомня впечатления (сигнали, инфор-
мация) отвън с помощта на всички сетива, а после да ги пре -
образува в свой личен опит. Всичко това способства за прис-
пособяване към околната среда, а също така за изграждане на
личността.
„Взрив“ в обучението - спонтанен процес на преми-
наване иа количеството натрупани знания в иово качество. В
практиката на Монтесори-училищата е добре известен на-
пример „взривът“ на писането. В резултат на развитието на
ръката и мускулната памет (с помощта на редица упражнения с
Монтесори-материали) детето придобива способност да пише
правилно буквите. При това в групи на Мария Монтесори е

имало случаи 5-годишни деца да пишат с калиграф- ски почерк.
Монтесори-материали - специални материали и по-
собия, подбрани и създадени от Мария Монтесори в резултат на
наблюдения върху децата. Всички материали са подредени и
детето има свободен достъп до тях в определени зони (сензорна,
математическа, езикова и т.н.). Те имат редица особености:
съдържат контрол на грешките, външно са привлекателни, по
правило са изработени от естествени материали с високо
качество. Основната им задача е стимулиране на ин-
дивидуалната дейност и индивидуалното развитие на детето. В
процеса на работа с материала у детето се формират определени
психологически качества, развива се вътрешната мотивация за
обучение. Класическите Монтесори-материали се произвеждат
във фабрика Nienhuis (Холандия). В наше време към фабриката
има специален Съвет за утвърждаване и апробация на нови
Монтесори-материали. В Русия Монтесори-материали се
произвеждат във фабриките в Омск и Санкт Петербург.
Монтесори-педагогика - научна педагогическа система
за възпитание и обучение на деца, разработена от лекаря,
психолога и педагога Мария Монтесори (1870-1952). В наши
Г. mm ( f>i’Oani< i 7‘M
дни съществува международна система за подготовка па пе-

дагози, работещи с деца от различни възрастови категории (от о
до з, от з до 6 и от 6 до 12 години).
Монтесори-педагог - според Монтесори „водач, настав-
11 ик, ръководител, помощник и даже слуга“. Специалист,
преминал специално обучение, който следва основните принци-
11 и на Монтесори-педагогиката, владее изкуството да
наблюдава, знае как да работи с Монтесори-материалите.
Монтесори-треньор - дипломиран Монтесори-педагог,
който е преминал обучение в специален треньорски курс и е
получил съответната квалификация. За статут на треньор
(например по критериите на AMI, AMS) могат да се кандида-
тират педагози след 5 години практическа работа на Монте-
сори-площадка. AMI и AMS Монтесори-треньорите обикновено
имат собствени Монтесори-училища, които са образец. В тях
трябва да работят дипломирани педагози. (Например в
училищата на AMI трябва да работят само педагози с AMI
дипломи.) Статут на AMI треньор не се получава лесно. Лек-
торите, които четат курсове по основи на Монтесори-педаго-
гиката, не са треньори. Те се наричат „educator“ - обучаващ
лектор.
AMI (Association Montessori Internationale) - Меж-
дународна Монтесори асоциация, основана през 1929 година от
Мария Монтесори и нейния син Марио. Седалището й се
намира в Амстердам (Холандия). AMI ръководи мрежа от
курсове за подготовка на Монтесори-учители но целия свят в
съответствие с критериите и принципите, разработени от Мария
Монтесори. AMI подготвя и утвърждава Монтесори треньорите.
Провежда педагогическите съвети па Асоциацията, на които се
обсъждат и утвърждават промени в методиката въз основа на
наблюденията върху децата, възпитавани по системата
Монтесори. Веднъж на четири години провежда конференции в
различни страни от света.
Нормализация - процес на максимално оптимизиране на
развитието на детето, в течение на който се отстраняват
отклоненията от девиантен характер. Нормализацията се
осъществява благодарение на свободната работа в специално
подготвена среда. Тя е резултат от работата на самото дете.
Концентрация - способност за непрекъсната, интензивна
работа с един дидактичен материал.
Подготвена среда - специално създадена за детето об-

становка, която му предоставя възможност за най-пълно и
хармонично физическо, духовно и интелектуално развитие. Тя
включва наличие на определени материали, подготвен педагог
и т.н. Средата трябва да се променя в съответствие с из-
мененията и израстването на детето, с неговите сензитивпи
периоди, текущите събития. Пълноценно подготвена Монте-
сори-среда може да бъде създадена само в условията на обу-
чаващо учреждение.
Поляризация на вниманието - необходимо условие и
същевременно признак за дълбоки позитивни промени в
детето. Това е началото на нормализацията.
Сензорни материали - специални материали, пред-
назначени за изостряне сетивата на детето, за запознаване с
цвят, размер, обем, вкус, звуци и т.н. Те допринасят за форми-
ране на интелекта на детето. Умението за подреждане и кла-
сифициране, намиране на двойки при работата със сензорния
материал е основата на интелектуалната дейност.
Сензитивни периоди - периоди на особена податливост
към различни видове дейност. През тези периоди детето се
обучава изключително лесно. Специалистите отбелязват
няколко много важни периода: сензитивен период на раз- витие
на говора, движенията, сетивата, реда, социалното възпитание.
Сензитивните периоди са присъщи на всички хора и отминават
безвъзвратно. В Монтесори-педагогиката се изучава
сензитивността на децата до шест години.
Бележки

Чудото Монтесори Елена Тимошенко PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Чудото Монтесори Елена Тимошенко PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1

■ k'U'l 1 'i \ TumoI 1I I'll ICO, 2015

Чудото Монтесори или учение без мъчение и

Изпитание без оценки, Награди и наказания

^lt3Дава: „Лсспеици трейд“ ЕООД, 2015

1.1. Свободното дете ............. ....51 Не бъдете слуги! .......................78

Какво да правите?.................. 112 Монтесори асоциация ...........142

Часове в среда............................................. 181

Практикум. Занимаваме се у дома 2

Между нас, родителите...

страни, за своя опит на Монте- сори-педагог. Филис ме покани в

Методът на Мария Монтесори

По решение на ЮНЕСКО името на Мария Моитесори е

на която стои детето? Защо е нужна свобода на детето? Какво е

"Трите кита” на системата Монтесори

Мария Монтесори (1870-1952)

Но това било само началото. В мъжкото училище един-

На нас ще ни трябват бо години

Детето като личност

На нас ще ни трябват бо години

В живота на всеки човек има един уникален период, който

Дори ако Мария Монтесори не беше създала своята педа-

В живота на всеки човек има един уникален период, който

Човешкият ум не се появява от нищото. Той

Веднъж на един от тренингите аз зададох на родителите

Ще се опитаме като начало да представим тези периоди в

2. 1-3 г. Ред Малките деца са консервативни. За да се чувстват

4. 1,5-4 г. Развитие на дви- Протича преход от спонтанни и хаотични движения към

5. 2 г. Чувствителност Осъзнаване единството и разпокъсаността на света.

Бяха чудесни дни в началото на октомври, когато есента,

ключове. Започнали да търсятпроверявали си джобовете,

И така, какъв е този уникален период за възприемане на

Някои деца с лекота приемат правилата на външния ред.

Спомпям си един забавен случай. В нашата Монтесори дойде

антрето, играчките - в детския кът.

Още един случай от практиката.

Ред в отношенията - това е еднозначност на отношенията

топлина и студ и т.н.

Чувствителност към дребни предмети

го каза (направи)“, „Аз уважавам

В Монтссори- Винаги помнете, че вие сте пример

Помнете, че овладявайки говора,

нкрипя апарат, правете заедно с и-

Децата говорят на пръстите и на ръцете.

н който е дошло, и вие трябва да му по- Мама: - Като

Анфиса (5 годи- различни континенти и т.н.).

• Играйте на двигателни игри, раз- - А иа какво си

предметите, да хваща и разглежда

в бита метличка и лопатка, кърпи които трябва да учи

Децата говорят обещавайте нещо, което няма да

Обикновено това, както и честото - И аз така мисля.

-Дядо Мраз,благодаря за подаръка,

Децата говорят обещавайте нещо, което няма да

Обикновено това, както и честото - И аз така мисля.

-Дядо Мраз,благодаря за подаръка,

См ешно... • Използвайте ритуали. Те поддър-

пие, е въвела специални часове, наречени зъбите!

Катя (4,5 години)

1.1. Свободното дете

Свободата като основа на цялото

строгия диктат на твърде отговорната баба. И това е. Започват

На един от тренингите направихме упражнение с май-

При това отдавна е отбелязано: колкото повече ограниче-