ТУРИЗМЪТ ПРЕЗ ПРЕХОДА: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА

КРАЙБРЕЖНИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ,

ГЪРЦИЯ И ХЪРВАТИЯ

Христомир Куцаров, докторант по „Маркетинг“, катедра „Маркетинг и

стратегически планиране“ УНСС, София

Резюме: Туризмът е един от основните сектори на българската икономика. С

неговите близо 13% от БВП на страната се нарежда на челни позиции сред другите
браншове, включително и по приходи, заети лица и качество на услугата. Като водещ
дял от туристическата индустрия се определя морския туризъм с най-много
реализирани нощувки и голям брой на приходящи туристи. В този доклад е направен
сравнителен анализ на конкурентоспособността на крайбрежните туристически
райони в България спрямо пет други, определени от „Националната стратегия за
устойчиво развитие на туризма в Република България, 2014-2030“, изработената от
Министерство на туризма от 2017г. Разделението по райони е според класификацията
на териториалните единици за статистически цели NUTS-2, обособени с основна цел
статистическо отчитане на териториалните единици, съгласно изискванията на
Евростат. Разгледани са българските крайбрежни райони: Североизточен и
Югоизточен, както и основни техни конкурентни териториални единици, а именно:
Централна Македония (вкл. гр. Солун и Халкидическия полуостров), Йонийските
острови, Южен Егей (вкл. Санторини, Миконос, Родос), о-в Крит, Адриатическа
Хърватия, Представени са данни от статистическата служба към Европейската
комисия Евростат, както и собствени разработки и анализи на база сравними
индикатори, като брой нощувки, ръст и спад на реализираните нощувки по години,
леглова база и места за отдих. Разгледани са последните 10 години от прехода, в това
число от 2007 до 2018г. вкл., направени са изводи и са откроени тенденции за
повишаване конкурентоспособността на разгледаните райони.

Ключови думи: туризъм, конкурентоспособност, туристически райони,

крайбрежни райони, нощувки

TOURISM IN LAST 10 YEARS: A COMPARATIVE ANALYSIS OF COASTAL

AREAS IN BULGARIA, GREECE AND CROATIA
Hristomir Kutsarov, doctoral student of Marketing, Marketing and Strategic Planning
department, UNWE, Sofia

Abstract: Tourism is one of the main industries in Bulgarian economy. Its direct and
indirect contribution to GDP is around 13%, including annual revenue, employees and quality

1
of service. As a leading share of the tourism industry is defined sea tourism in coastal areas
with the most accomplished nights spent at tourist accommodations and a large number of
establishments and bed-places. This report compares the competitiveness of coastal tourist
regions in Bulgaria with five others identified by the ‘National Strategy for Sustainable Tourism
Development in the Republic of Bulgaria, 2014-2030’, drafted by the Ministry of Tourism in
2017. The division by region is according to the classification of territorial units for statistical
purposes NUTS-2, for the purpose of the collection, development and harmonization of
European regional statistics. Bulgarian Northeastern and Southeastern coastal regions are
examined, as well as their main competitive territorial units, namely: Kentriki Makedonia (with
Thessaloniki and Halkidiki), Ionia Nisia (incl. Mikonos, Santorini, and Rhodes island), Crete
Island and Adriatic Croatia. There are data from Eurostat (the statistical office of the European
Union) and my own analyzes based on comparable indicators, such as the number of nights
spent at tourist accommodation, growth and decline by years, bed-places and establishments.
The last 10 years of transition are reviewed, including from 2007 to 2018. Finally, conclusions
have been drawn and trends for increasing the competitiveness of the regions concerned have
been identified.

Keywords: tourism, competitiveness, tourist regions, coastal areas, bed-places

JEL класификация / JEL Classification: M310

Увод
Туризмът е ключов сектор на българската икономика. С неговите близо 13% от
БВП на страната се нарежда на челни позиции сред другите браншове, включително и
по приходи, заети лица и качество на услугата. Секторът генерира приходи от 6.6 млрд.
US$ или 6.2 млрд. евро и осигурява общо 362 900 работни места (данните са валидни към
края на 2016г.).1 Туризмът в България, както и в останалите страни от Европа и света, се
развива в среда на висока младежка безработица, застаряване на населението, активни
миграционни процеси, неблагоприятни промени в климата, засилен натиск върху
околната среда и други негативни фактори, които влияят пряко и върху състоянието на
туристическите ресурси и развитието на туристическата индустрия. Като водещ дял от
туристическата индустрия се определя морския туризъм с най-много реализирани
нощувки и голям брой на приходящи туристи. Докладът си поставя за цел да сравни
конкурентоспособността на крайбрежните туристически райони и райони - преки
конкуренти, в Гърция и Хърватия, по показателя „брой реализирани нощувки“ и
„капацитет на легловата база“. Районите за планиране или т.нар. статистически райони
NUTS-2 са избрани според класификацията на териториалните единици за статистически

1
WTTC, Data Gateway, Bulgaria, 2016

2
цели, съгласно изискванията на Евростат. Основните райони - конкуренти на
българските райони са определени в „Националната стратегия за устойчиво развитие на
туризма в Република България, 2014-2030“, актуализирана от Министерство на туризма
през 2017г. Използва се сравнителен анализ.
Съпоставимостта между анализираните райони за планиране се аргументира
посредством показателите: налична леглова база, ръст/спад на броя на местата за отдих,
брой реализирани нощувки.
Сравнителният анализ се реализира посредством: изследване на статистическите
данни в разгледаните райони с показатели: брой нощувки, ръст/спад на реализираните
нощувки по години, налична леглова база, ръст/спад на броя на местата за отдих,
изследване и открояване на тенденциите в конкурентоспособността на разгледаните
райони.

Изложение
За изследването и анализа са изследвани районите: Североизточен и Югоизточен,
като двата крайбрежни района в България с най-много туристически посещения с цел
почивка и най-голям брой на легловата база. Съгласно националната стратегия за
устойчиво развитие на туризма2, основните конкурентни туристически дестинации са:
Гърция, Турция и Хърватия, като турските райони не са обект на целите на настоящото
изследване. За да се съпоставят подобни по численост, площ и локация райони се
изследват следните конкурентни териториални единици:
- Централна Македония (Гърция) – с по-големи туристически дестинации:
Катерини, гр. Солун, Халкидическия полуостров;
- Йонийските острови (Гърция) – с по-големи туристически дестинации: Левкада,
Закинтос, Корфу;
- Южен Егей (Гърция) - с по-големи туристически дестинации: Санторини,
Миконос, Родос;
- Крит (Гърция);
- Адриатическа Хърватия - с по-големи туристически дестинации: гр. Сплит, гр.
Дубровник, гр. Риека и Далмация.

2
Министерство на туризма, 2017, Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република
България 2014-2030г.

3
 За целта на изследването са използвани собствени изчисления на индекси,
показващи измененията в броя на реализираните нощувки. Реализираните нощувки при
база 2008г., като първа година след присъединяването на България към ЕС.
За да се направи коректен анализ и да се сравнят реалните ситуации в описаните
райони е нужно да се разгледа и сравни индикатора, показващ броя на местата за отдих
и легловата база, като основен фактор и причина за реализация на туристическо събитие
(нощувки). За целта е използвана статистическа информация от Евростат за последните
10 години в конкурентните туристически крайбрежни райони. Най-голям брой места за
настаняване за последната година (2018г.) – 1 053 749 има на територията на
Адриатическа Хърватия, а най-малко (105 098) в Североизточния район в България.

таблица 1
Брой места за отдих и леглова база по териториални райони (NUTS 2) за периода
2007 – 2018г.
година 2007 2008 2009 2010 2011 2012
Североизточен 90 151 86 571 82 477 82 101 81 968 89 148
Югоизточен 103 843 103 497 112 873 107 343 110 576 124 395
Централна
110 732 111 073 173 864 176 060 172 768 167 419
Македония
Йонийски острови 91 647 92 370 137 759 139 185 140 958 137 893
Южен Егей 172 140 174 982 282 249 295 337 301 795 302 067
Крит 149 770 154 492 199 184 207 490 211 575 208 843
Адриатическа
457 531 458 862 467 296 411 722 410 565 769 204
Хърватия
2013 2014 2015 2016 2017 2018
94 315 93 279 97 036 98 696 105 399 105 098 Североизточен
119 016 128 217 131 628 135 091 140 962 136 583 Югоизточен
165 933 170 856 172 777 174 453 173 966 182 168 Централна Македония
138 856 139 752 149 344 150 393 153 052 164 924 Йонийски острови
304 247 309 495 310 978 311 132 313 345 335 748 Южен Егей
209 736 215 217 223 522 226 161 227 138 237 993 Крит
Адриатическа
832 929 860 149 898 706 935 949 1 003 342 1 053 749
Хърватия
Източник: Eurostat

Забелязва се непрекъснат, положителен ръст в броя на легловата база в местата за

отдих, в това число хотели, вилни селища, квартирни помещения, апартаменти и
къмпинги във всички разгледани райони.

4
 2 500 000

2 000 000

1 500 000

1 000 000

500 000

0
2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018
Североизточен Югоизточен
Централна Македония Йонийски острови
Южен Егей Крит
Адриатическа Хърватия

фигура 1
Изменения в броя на легловата база в местата за отдих в конкурентните райони за
периода 2007 – 2018г.

Спрямо българските крайбрежни райони легловата база се увеличава най-много

през 2017 г. с 21,75% спрямо базовата година в изследването (2008г.). За сравнение –
почти всички други конкурентни райони увеличават легловата си база с много по-големи
темпове с всеки следващ период (година): Централна Македония (+56,53% през 2009г.),
Йонийските острови (+78,55% през 2018г.), Южен Егей (с почти 100% през 2018г.) и
Адриатическа Хърватия (129,64% през 2018г.)

таблица 2
Промяна в броя на местата за отдих в туристически обекти по териториални
райони (индекси при база 2008г)
Сравним период 2008 2009vs2008 2010vs2008 2011vs2008 2012vs2008 2013vs2008
Североизточен 86 571 -4.73% -5.16% -5.32% 2.98% 8.95%
Югоизточен 103 497 9.06% 3.72% 6.84% 20.19% 14.99%
Централна Македония 111 073 56.53% 58.51% 55.54% 50.73% 49.39%
Йонийски острови 92 370 49.14% 50.68% 52.60% 49.28% 50.33%
Южен Егей 174 982 61.30% 68.78% 72.47% 72.63% 73.87%
Крит 154 492 28.93% 34.30% 36.95% 35.18% 35.76%
Адриатическа Хърватия 458 862 1.84% -10.27% -10.53% 67.63% 81.52%

5
2014vs2008 2015vs2008 2016vs2008 2017vs2008 2018vs2008
7.75% 12.09% 14.01% 21.75% 21.40% Североизточен
23.88% 27.18% 30.53% 36.20% 31.97% Югоизточен
53.82% 55.55% 57.06% 56.62% 64.01% Централна Македония
51.30% 61.68% 62.82% 65.69% 78.55% Йонийски острови
76.87% 77.72% 77.81% 79.07% 91.88% Южен Егей
39.31% 44.68% 46.39% 47.02% 54.05% Крит
87.45% 95.86% 103.97% 118.66% 129.64% Адриатическа Хърватия
Източник: собствени изчисления по данни на Eurostat

На база статистическите данни може да се направи съпоставка на развитието на

двата български района през последните 10 години и как се е променяла легловата база
в тях. Югоизточният район разполага с повече на брой места за настаняване на туристи
и се доближава най-много до конкурентните крайбрежни райони по брой на легловата
база (до Йонийските острови, през 2018г.) и по увеличение при постоянна база 2008г. (до
Централна Македония, през 2017г.). Това е предпоставка за увеличаване и реализиране
на повече нощувки и по-голям брой туристи. Легловата база в Североизточния район се
увеличава с постепенни темпове, но недостатъчни за да увеличи
конкурентоспособността на региона.

129.64%
118.66%
103.97%
95.86%
54.05%
81.52% 47.02%
44.68% 46.39% 91.88%
79.07%
35.76% 77.72% 77.81%
34.30% 36.95%
-10.53%
-10.27% 73.87% 78.55%
68.78% 72.47% 65.69%
61.68% 62.82%
50.68% 52.60% 50.33% 56.62% 64.01%
55.55% 57.06%
58.51% 55.54% 49.39% 36.20%
27.18% 30.53% 31.97%
14.99%
8.95% 12.09% 14.01% 21.75% 21.40%
3.72%
-5.16% 6.84%
-5.32%
2010VS2008 2011VS2008 2013VS2008 2015VS2008 2016VS2008 2017VS2008 2018VS2008

Североизточен Югоизточен Централна Македония

Йонийски острови Южен Егей Крит
Адриатическа Хърватия

фигура 2
Изменения в броя на легловата база в местата за отдих в крайбрежните райони при
постоянна база (2008г.)

6
 През последните 10 години се наблюдава трайно увеличаване на реализираните
нощувки от туристи във всеки един от изследваните райони. В статистическите данни на
Евростат, обновени към дата 03.10.2019 г., се включват всички регистрирани нощувки в
хотели, вилни селища, квартирни помещения, апартаменти и къмпинги.

таблица 3
Брой реализирани нощувки в тур. обекти по териториални райони (NUTS 2) за
периода 2007 – 2019 г.
година 2007 2008 2009 2010 2011 2012
Североизточен 4 987 890 4 764 849 3 701 928 3 963 508 4 905 178 5 253 112
Югоизточен 5 052 178 5 072 571 4 142 529 4 849 373 5 735 723 6 115 444
Централна
4 240 108 4 673 721 7 742 605 7 715 904 : 8 843 134
Македония
Йонийски
6 328 611 6 200 661 7 826 465 7 660 023 : 8 189 418
острови
Южен Егей 13 144 237 12 910 020 15 014 228 16 265 432 18 425 579 16 576 204
Крит 14 158 819 14 573 794 14 910 702 15 855 489 19 914 142 17 872 690
Адриатическа
32 512 039 32 680 140 32 209 949 32 053 066 34 111 328 55 609 647
Хърватия
2013 2014 2015 2016 2017 2018
5 504 284 5 064 824 4 871 101 6 056 321 6 346 560 6 604 372 Североизточен
6 620 370 6 579 840 5 970 698 7 331 191 7 632 183 7 871 157 Югоизточен
Централна
9 429 032 10 071 849 10 426 966 9 782 234 11 126 503 11 660 054
Македония
Йонийски
9 085 498 9 608 194 10 189 154 10 993 653 11 835 299 14 538 545
острови
18 504 776 19 071 358 20 269 721 20 080 508 22 785 701 27 037 474 Южен Егей
20 573 561 21 552 910 22 154 000 23 998 896 25 927 972 29 517 742 Крит
Адриатическа
57 646 178 59 151 986 63 493 838 69 547 689 77 141 779 79 745 457
Хърватия
Източник: Eurostat

Видно от данните, българските райони заемат последните позиции спрямо

основните конкуренти през целия период. Прави впечатление по-големият брой
реализирани нощувки в Югоизточния крайбрежен район с център Бургас, отколкото
Североизточния, с център Варна. От фиг. 3 се забелязва тенденция на увеличаване броя
на регистрираните туристи в Югоизточния регион с по-високи темпове, отколкото в
Североизточен район за планиране.

7
 9 000 000
8 000 000
7 000 000
6 000 000
5 000 000
4 000 000
3 000 000
2 000 000
1 000 000
0
2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018

Североизточен Югоизточен

фигура 3
Сравнение брой реализирани нощувки между Североизточен и Югозападен район
Източник: Eurostat за периода 2007 – 2018г.

През разглеждания 10 годишен период и по показателя реализирани нощувки,

най-благоприятната година за българския туризъм е 2018г., през която се отчитат общо
близо 14,5 млн. нощувки. Спрямо предишна година се забелязва най-голям спад в броя
на регистрираните нощувки за 2009 спрямо 2008 и същевременно най-голям ръст за 2011
г. спрямо 2010г. Това се дължи на анулираните седалки по чартърните договори на пазар
Германия през 2009 г., и ръста на записванията в туристическия бранш през 2011 г.,
независимо от финансовата криза.

таблица 4
Промяна в реализираните нощувки в туристически обекти по териториални
райони (при постоянна база 2008 г.)
Сравним период 2008 2009vs2008 2010vs2008 2011vs2008 2012vs2008 2013vs2008
Североизточен 4 764 849 -22.31% -16.82% 2.95% 10.25% 15.52%
Югоизточен 5 072 571 -18.33% -4.40% 13.07% 20.56% 30.51%
Централна Македония 4 673 721 65.66% 65.09% N/A 89.21% 101.75%
Йонийски острови 6 200 661 26.22% 23.54% N/A 32.07% 46.52%
Южен Егей 12 910 020 16.30% 25.99% 42.72% 28.40% 43.34%
Крит 14 573 794 2.31% 8.79% 36.64% 22.64% 41.17%
Адриатическа Хърватия 32 680 140 -1.44% -1.92% 4.38% 70.16% 76.40%

8
2014vs2008 2015vs2008 2016vs2008 2017vs2008 2018vs2008
6.30% 2.23% 27.10% 33.20% 38.61% Североизточен
29.71% 17.71% 44.53% 50.46% 55.17% Югоизточен
115.50% 123.10% 109.30% 138.07% 149.48% Централна Македония
54.95% 64.32% 77.30% 90.87% 134.47% Йонийски острови
47.73% 57.01% 55.54% 76.50% 109.43% Южен Егей
47.89% 52.01% 64.67% 77.91% 102.54% Крит
81.00% 94.29% 112.81% 136.05% 144.02% Адриатическа Хърватия
Източник: собствени изчисления по данни на Eurostat

На база предоставената разработка се открояват осезаеми тенденции на

пренасочване на туристическия поток именно към основните конкурентни райони. При
наличие на спад от приблизително 20% на регистрираните нощувки в Североизточен и
Югоизточен район се наблюдава ръст на туристическите събития от близо 66% в
Централна Македония и 26% в Йонийските острови и Южен Егей през 2009г.
Тенденцията продължава през следващите години, но с обратна посока, за да се затвърди
през 2014 г. и 2015 г., когато отново се наблюдава минимално положително отклонение
за българските райони, за сметка на гръцките, където ръста е над 100%. Като лидер с
постоянен ръст на нощувките всяка поредна година може да се открои Адриатическа
Хърватия.
Забелязва се съществено увеличаване на реализирания брой нощувки след 2011 г.
във всички разгледани райони и нормализиране и устойчива положителната промяна
през последните две години.

Североизточен Югоизточен Централна Македония

Йонийски острови Южен Егей Крит
Адриатическа Хърватия
800.00%
700.00%
600.00%
500.00%
400.00%
300.00%
200.00%
100.00%
0.00%
2009VS2008 2010VS2008 2011VS2008 2013VS2008 2015VS2008 2016VS2008 2017VS2008 2018VS2008
-100.00%

фигура 4
Изменения на броя на реализираните нощувки спрямо постоянна база (2008г.)

9
 Като се има предвид данните от последните 10 години, може да се направи
обобщението, че е налице продължително повишаване на регистрираните нощувки в
туристическите крайбрежни райони с всеки изминал период. Сравнено с други подобни
региони обаче този ръст не е достатъчен за да бъдат конкурентоспособни и да достигнат
желания брой реализирани нощувки.

Заключение и изводи
През последните десет години от прехода се наблюдава ръст на броя на легловата
база в местата за отдих в крайбрежните туристически райони в България, както и
повишаване на броя реализирани нощувки на средна база. Но все още Североизточния и
Югоизточния регион не са достатъчно конкурентоспособни спрямо основните съседни
райони. Забелязват се тенденции на обратнопропорционална зависимост на ръста на
регистрирани нощувки от туристи при конкурентни райони от спада на същите
индикатори при българските крайбрежни райони. Като се има предвид всички изложени
статистически факти и трендове, може да се направи обобщението, че е налице
сравнително повишаване на конкурентоспособността на българските туристически
райони, но с прекалено бавни темпове, за да може да настигне останалите основни
конкурентни райони.

10
 Използвана литература

BNR, 2012. www.bnr.bg [online] Available at:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100231702/get_pung%20%20ad?page_3_1=2&page_1_4=2
[Accessed 20 October 2019].

Eurostat, 2019. Tourism statistics. [online] Available at:

https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tgs00111/default/table?lang=en [Accessed 25
October 2019].

Ministry of tourism, 2017, The National Strategy for Sustainable Development of Tourism in
Bulgaria 2009-2013, updated version 2017, [online] Available at:
http://www.tourism.government.bg/bg/kategorii/strategicheski-dokumenti/nacionalna-strategiya-
za-ustoychivo-razvitie-na-turizma-v [Accessed 14 October 2019].

NSI, N. S. I., 2018. www.nsi.bg. [online] Available at:

https://www.nsi.bg/bg/content/1847/%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%
8A%D0%BC [Accessed 25 October 2019].

Sokolova, D., 2009. www.economy.bg. [online] Available at:

https://www.economy.bg/business/view/482/I-v-naj-loshiya-variant-spadyt-v-turizma-nyama-
da-e-poveche-ot-20%25 [Accessed 20 October 2019].

WTTC, Data Gateway, Bulgaria, 2016, [online] Available at: https://sp.wttc.org/economic-

impact/country-analysis/country-data/ [Accessed 15 October 2019].

11