МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ДДС
при вътреобщностна
търговия
(отговори на често задавани въпроси)

април 2007 г.
дирекция “Централно звено за връзка”,
ЦУ на НАП
 СЪДЪРЖАНИЕ

Раздел 1 - ДДС в Европейския съюз

Въведение

1.1. Какво представлява Общия пазар на ЕС?

1.2. Каква е територията на Общия пазар на ЕС за целите
на ДДС?
1.3. Защо е необходимо да знам териториалния обхват
на държавите членки за целите на ДДС?
1.4. Трябва ли да заплащам ДДС на „границата” при
търговия със стоки между държави членки на ЕС?
1.5. Доставките, които извършвам към държава членка
на Европейския съюз продължават ли да се наричат
„износ”?
1.6. Още ли се нарича „внос” доставянето на стоки,
които се превозват от територията на държава
членка на ЕС към територията на България?
1.7. Прилагат ли всички държави членки единна ставка
на данъка?
1.8. Какво е „ДДС номер”?
1.9. Какви са последствията за мен ако ДДС номерът на
моя клиент е невалиден?
1.10. Как мога да науча идентификационния ДДС номер
на моя клиент в ЕС?
1.11. Как мога да проверя дали ДДС номера на клиента
ми е валиден?
1.12. Какви са кодовете на държавите членки?
1.13. Как изглеждат идентификационните ДДС номера в
другите държави членки?
1.14. Какви са праговете за регистрация по ДДС в другите
държави членки?

2
Раздел 2 - Доставки и придобивания–движение на
стоки в рамките на Общността

2.1. Всяка доставка в ЕС ли е ВОД?

2.2. Ако аз съм доставчик на ново превозно средство до
територия на друга държава членка, как се третира
доставката?
2.3. Ако аз съм доставчик на акцизни стоки до
територията на друга държава членка, как се третира
доставката?
2.4. Ако съм регистрирано по ЗДДС лице и извършвам
доставка на собствени стоки за целите на
икономическата ми дейност на територията на
друга държава членка, в която фирмата ми има клон
или друго структурно звено, регистрирани по ЗДДС
в тази държава членка, как се третира доставката?
2.5. Как се третира доставка, при която стоките се
монтират или инсталират от или за сметка на
доставчика?
2.6. Какво представлява тристранната операция?
2.7. Ако аз съм посредник в тристранна операция между
регистрирани по ДДС лица, как ще се третират
придобиването и последващата доставка?
2.8. ВОП ли е придобиването на стоки от регистрирано
по ЗДДС лице – придобиващ в тристранна операция
от посредник в тристранна операция?
2.9. ВОД ли са дистанционните продажби?
2.10. Как ще се третира доставката на стоки от България
към държава членка, ако за целите на ДДС в
България тя се счита за освободена?

Раздел 3 - Облагане с нулева ставка на ВОД

3.1. Кой плаща ДДС при вътреобщностна търговия?

3.2. Какви условия трябва да бъдат спазени за облагане
на ВОД с нулева ставка?
3
 3.3. Какви ще са последствията за мен, ако издам
фактура, в която впиша ДДС номер на моя клиент
от друга държава членка, който впоследствие се
окаже невалиден?
3.4. Ако българска фирма, регистрирана за целите на
ДДС, доставя стоки до трета страна, която не е от
ЕС, но получател на стоките е лице, установено на
територията на Общността това ВОД ли е?
3.5. Ако българска регистрирана по ЗДДС фирма,
продава стоки в България на данъчно задължено
лице, регистрирано за целите на ДДС в друга
държава членка, но стоките не напускат територията
на страната, кой следва да начисли ДДС?
3.6. Какъв документ трябва да издам когато извършвам
ВОД?
3.7. Какъв е срокът за издаването на фактура при ВОД?
3.8. Кога настъпва данъчното събитие при ВОД?
3.9. Трябва ли да посоча размера на данъка във фактурата
при ВОД?
3.10. Мога ли да изписвам стойностите във фактурата, в
която и да е валута?
3.11. Кога трябва да издам фактура, ако получа авансово
плащане по повод ВОД?
3.12. Кога трябва да отразя издадената от мен фактура
по повод ВОД, включително и получено авансово
плащане в дневника за продажби (отчетните
регистри по ЗДДС)?
3.13. Кога става изискуем данъка при ВОД?
3.14. Какви декларации трябва да подавам във връзка с
извършените от мен вътреобщностни доставки?
3.15. Следва ли да начислявам ДДС за доставки на
стоки към нерегистрирани за целите на ДДС лица,
включително физически лица в друга държава
членка?

4
Раздел 4 - Придобиване на стоки в България от друга
държава членка

4.1. Кога считаме, че вътреобщностното придобиване е

облагаемо с ДДС?
4.2. Кой начислява ДДС при вътреобщностните
придобивания?
4.3. По какъв начин следва да документирам
вътреобщностните придобивания?
4.4. Имам ли право на данъчен кредит за самоначисления
ДДС при ВОП?
4.5. Кога данъкът става изискуем при ВОП?
4.6. Каква е ставката при ВОП в България?
4.7. Как следва да определя размера на данъка, който
дължа при вътреобщностно придобиване?
4.8. В кои случаи нерегистрирани по ЗДДС лица следва
да внесат данък за придобити и транспортирани
стоки или извършени услуги от доставчик от друга
държава членка?

Раздел 5 - Изпращане и транспортиране на собствени

стоки от една държава членка към друга държава
членка

5.1. Прехвърлянето на мои собствени стоки от

територията на страната до територията на друга
държава членка представлява ли ВОД на стоки по
смисъла на ЗДДС?
5.2. Може ли това прехвърляне на собствени стоки да
бъде обложено с нулева ставка?
5.3. Необходимо ли е да се регистрирам по ДДС
в държавата членка, на територията на която
прехвърлям собствените си стоки?
5.4. Дължи ли се данък за придобиване в държавата
членка, на територията на която прехвърлям
стоките?
5
 5.5. Ако изпращам собствени стоки от България в друга
държава членка и получателят на стоките – мое
структурно звено или клон не са регистрирани за
целите на ДДС там, кой начислява данък?
5.6. Счита ли се за ВОД на стоки всеки трансфер на
собствени стоки към друга държава членка?

Раздел 6 - Тристранни операции

6.1. Какво представляват тристранните операции?

6.2. Какви условия трябва да са изпълнени, за да
определим една операция като тристранна?
6.3. Ако доставката е между лица регистрирани за
целите на ДДС в две държави членки, а третата
е извън рамките на общността, това тристранна
операция ли е?
6.4. Пример за тристранна операция.
6.5. Как се осъществява облагането с ДДС при
тристранна операция, ако български търговец е в
ролята на прехвърлител?
6.6. Как се осъществява облагането с ДДС при
тристранна операция, ако български търговец е в
ролята на посредник?
6.7. Как се осъществява облагането с ДДС при
тристранна операция, ако български търговец е в
ролята на придобиващ?
6.8. Ако съм посредник в тристранна операция,
задължен ли съм да се регистрирам за целите на
ДДС в държавата членка, където е получателят на
стоките?
6.9. С какви документи трябва да се снабдя, за да докажа,
че съм извършил ВОП като посредник в тристранна
операция с място на изпълнение извън територията
на България?
6.10. Ако не разполагам своевременно с посочените по-
горе документи, но се снабдя с тях на по- късен
етап, какво следва?
6
Раздел 7 – Дистанционни продажби на стоки

7.1. Какво е дистанционна продажба?

7.2. Има ли определени стоки, които не са предмет на
дистанционни продажби?
7.3. Пример за дистанционна продажба.
7.4. Как се облагат дистанционните продажби?
7.5. В случая облагането на дистанционните продажби
не противоречи ли на изискването на ЗДДС, стоките
да се облагат според мястото на предназначение, т.е.
там където ще се използват или консумират?
7.6. Кога мястото на изпълнение на доставки на стоки
при условията на дистанционна продажба е на
територията на страната?
7.7. Пример за определяне на мястото на изпълнение
при дистанционни продажби.
7.8. Има ли изключения от общите правила за
дистанционни продажби?
7.9. Мога ли да избера в коя държава членка да се
регистрирам по ДДС, ако извършвам дистанционни
продажби?
7.10. Какви са праговете за регистрация при условията
на дистанционни продажби?
7.11. Трябва ли да водя регистър на дистанционните ми
продажби към всяка държава членка?
7.12. В какви случаи мога да прекратя регистрацията си
по избор, ако извършвам дистанционни продажби в
България?
7.13. Какво трябва да посочвам във фактурата, която
издавам, ако извършвам дистанционни продажби и
съм регистрирано лице по ДДС в държава членка,
за която са предназначени доставките?

7
 Раздел 8 – VIES декларация

8.1. Какво представлява информационната система

VIES?
8.2. Всяко регистрирано по ЗДДС лице ли трябва да
подава VIES декларация?
8.3. За всеки данъчен период ли трябва да подавам
такава декларация? Следва ли да подавам нулеви
VIES декларации?
8.4. Какъв е срока за подаване на VIES декларация?
8.5. Има ли санкции за неподаване, или неподаване в
срок на VIES декларация?
8.6. Има ли образец на VIES декларация и от къде мога
да го получа?
8.7. Ако съм допуснал грешки при деклариране на
данните в подадената VIES декларация, как и в
какъв срок мога да ги коригирам?
8.8. Всяка конкретна доставка ли трябва да посочвам
във VIES декларацията си?
8.9. Мога ли да подам VIES декларацията само на
хартиен носител?
8.10. Ако поради технически причини има несъответствия
между данните, които съм подал във VIES
декларацията си и отчетните регистри, какви са
последствията за мен?
8.11. Мога ли да подам VIES декларацията си на английски
език, ако съм чуждестранно лице?
8.12. Ако извърша ВОД на новo превозно средство,
трябва ли да отразя издадената от мен фактура във
VIES декларацията си за периода?
8.13. Ако съм регистрирано по ЗДДС лице и извърша
безвъзмездна доставка на стоки в полза на лице,
установено на територията на друга държава
членка, трябва ли да декларирам това във своята
VIES декларация?

8
 8.14. Трябва ли да декларирам извършените дистанционни
продажби във VIES декларацията си?
8.15. Ако съм регистрирано по ЗДДС лице и изпращам
или транспортирам стоки от територията на
страната до територията на друга държава членка,
в която съм регистриран за целите на ЗДДС, следва
ли да декларирам това във VIES декларацията си?
8.16. Какви валути използват другите държави членки на
ЕС?

Приложения:

1. Адреси на данъчните администрации на

държавите членки на ЕС

Съкращения

ЕС Европейски съюз
ДДС Данък върху добавената стойност
ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност
ППЗДДС Правилник за прилагане на ЗДДС
МПС Моторно превозно средство
ВОП Вътреобщностно придобиване
ВОД Вътреобщностна доставка
СД Справка - декларация по ЗДДС
Информационна система за обмен на ДДС
VIES информация (VAT Information Exchange
System)
Шеста Директива на Съвета 77/388, заменена от
директива Директива на Съвета на ЕС 2006/112

9
 Раздел 1

ДДС в Европейския съюз

ВЪВЕДЕНИЕ

С присъединяването на България към Европейския съюз и

премахването на митническия контрол по вътрешните граници
със съседните държави членки от 01.01.2007г. стана възможно
свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали в
рамките на Общността.
Поради премахването на митническия контрол понятията
“внос” и “износ” при осъществяването на сделки между
търговци от различни държави членки на ЕС се заменят с
вътреобщностни “придобивания” (ВОП) и “доставки” (ВОД).
Настоящата брошура е разработена, за да обясни
механизма за начисляване и отчитане на ДДС при движението
на стоки в рамките на Общността, съобразно националното
законодателство, приложимо към 30 април 2007г.
Общото правило е, че облагането с ДДС при
вътреобщностните доставки е в страната на потребление
на стоката, което означава, че за продавача тази доставка е
облагаема със ставка 0 %, а купувачът начислява данък по
стандартната ставка в своята държава членка. Важно условие
за да се прилага този механизъм е двамата търговци да са
регистрирани лица за целите на ДДС в своята държава членка
и да притежават валидни ДДС номера.
Данъчната администрация на всяка държава членка
поддържа електронна база с данни на търговците, регистрирани
за целите на ДДС благодарение, на която всеки търговец може
да провери валидността на ДДС номера на своя контрагент.
Периодично държавите членки обменят информация
10
за осъществените вътреобщностни доставки посредством
Системата за обмен на информация ”VIES” /VAT Information
Exchange System/.

1.1. Какво представлява Общия пазар на ЕС?

Общият пазар е термин, който се използва от м. януари

1993 година за описание на търговията със стоки и услуги
между държавите членки на ЕС.

1.2. Каква е територията на Общия пазар на ЕС

за целите на ДДС?

Държава членка Включва... но изключва…

Австрия
Белгия
България
Великобритания о-в Ман
Германия Хелиголанд, Бюсинген
Гърция Планината Aтон
Дания
Естония
Ирландия
Балеарски Канарски о-ви, Цеута,
Испания
острови Мелила
Ливиьно, Кампионе
Италия д`Италия, италиански води
на езеро Лугано
Кипър
Латвия

11
Литва
Люксембург
Малта Гозо, Комино
Полша
Азорски о-ви
Португалия
Мадейра
Румъния
Словакия
Словения
Унгария
Финландия Оландски острови
Франция Монако Задморски департаменти
Холандия
Чехия
Швеция

1.3. Защо е необходимо да знам териториалния

обхват на държавите членки за целите на ДДС?

Тази информация е важна, за да се определи механизма на

данъчно облагане при движението на стоки или предоставянето
на услуги между различните държави членки.
“Територия на държава членка” е територията на всяка
държава членка, на която се прилага “Договорът за създаване
на Европейската икономическа общност”, с изключение на
всяка територия, която е част от митническата територия на
съответната държава членка, но за целите на ДДС е изключена
от територията на държавата членка.
При осъществяване на сделки от търговци, регистрирани
за целите на ДДС в държава членка, се прилага механизма на
облагане на вътреобщностни доставки и придобивания.
12
 При доставки на стоки към/от трети страни, които са
извън териториалния обхват на Европейската общност се
прилага механизма на облагане внос и износ

1.4. Трябва ли да заплащам ДДС на „границата”

при търговия със стоки между държави членки на ЕС?

Отговор – Не!

След присъединяването на България към ЕС, за доставка

на стоките, предмет на търговия между държави членки вече
не се начислява и плаща ДДС на “границата”. В тези случаи се
прилага правилото за „самоначисляване” на данък по повод на
вътреобщностното придобиване.

1.5. Доставките, които извършвам към държава

членка на Европейския съюз продължават ли да се наричат
„износ”?

Отговор – Не!

След присъединяването на България към ЕС, когато

регистрирано по ЗДДС лице извършва доставка на стоки, които
се транспортират от територията на страната до територия на
друга държава членка и получателят е регистрирано за целите
на ДДС лице, тази доставка не се третира като износ, а като
„ВОД”.
Понятието „износ” касае само режима на облагане в
случаите, когато стоки се транспортират от място на територията
на страната до място извън територията на Общността, а
получателят е установен на територията на страни, които са
извън ЕС.

13
 1.6. Още ли наричаме „внос” доставянето на стоки,
които се превозват от територията на държава членка на
ЕС към територията на България?

Отговор – Не!

След присъединяване на страната ни към ЕС, при

придобиване на стоки от доставчик, който е регистриран за
целите на ДДС в друга държава членка и стоките се превозват
от територията на друга държава членка до територията на
страната, и получателя е регистрирано по ЗДДС лице, вече
няма да е налице внос на стоките, а “ВОП”.
Понятието “внос” касае само режима при движение на
стоки, които пристигат на територията на Р България от страни
извън ЕС (трети страни).

1.7. Всички ли държави членки прилагат единна

ставка на данъка?

Отговор – Не!

В приложената по-долу таблица можете да откриете

стандартната и редуцирана ставка на ДДС, както и кода на
страната за всяка една държава членка.

Стан- Супер
Редуцирана
Държава членка Код дартна редуцирана
ставка
ставка ставка
Австрия AT 20 % 10 %
Белгия BE 21 % 6%
България BG 20 % 7%
Великобритания GB 17.5 % 5%
Германия DE 19 % 7%
Гърция EL 19 % 9% 4.5 %
14
Дания DK 25 % -
Естония EE 18 % 5%
Ирландия IE 21 % 13.5 % 4.4 %
Испания ES 16 % 7% 4%
Италия IT 20 % 10 % 4%
Кипър CY 15 % 5%,8%
Латвия LV 18 % 5%
Литва LT 18 % 5 % , 9%
Люксембург LU 15 % 6% 3%
Малта MT 18 % 5%
Полша PL 22 % 7% 3%
Португалия PT 21 % 5 % , 12 %
Румъния RO 19 % 9%
Словакия SK 19 % 10%
Словения SI 20 % 8.5 %
Унгария HU 20 % 5%
Финландия FI 22 % 8 %, 17 %
Франция FR 19.6 % 5.5 % 2.1%
Холандия NL 19 % 6%
Чехия CZ 19 % 5%
Швеция SE 25 % 6 %, 12%

1.8. Какво е „ДДС номер”?

ДДС номер е номер издаван в държавите членки за целите

на облагане с ДДС. Това може да бъде както номера, с който се
идентифицират търговците, така и специално издаден такъв за
целите на вътреобщностната търговия.
В България този номер се нарича идентификационен
номер по ДДС. При регистрация по ЗДДС, всяко регистрирано
лице получава удостоверение от НАП, в което е посочен неговия

15
идентификационен номер по ДДС. Този номер започва със знак
BG, след който, в зависимост от конкретния случай се посочва:
единен идентификационен код по търговския регистър, единния
идентификационен код по БУЛСТАТ, единния граждански
номер или личния номер на чужденец, или служебния номер,
издаден от НАП.
Валиден ДДС номер е регистрационен
(идентификационен) номер на лице, което към датата на
възникване на данъчното събитие, по повод на което следва
да се издаде фактура за осъществена ВОД е регистрирано за
целите на ДДС лице, по реда и при условията на националното
законодателство на съответната държава членка.
Невалиден ДДС номер е регистрационен
(идентификационен) номер на лице, което към датата на
възникване на данъчното събитие, по повод на което следва да
се издаде фактура за осъществена ВОД не е регистрирано за
целите на ДДС лице в съответната държава членка.

1.9. Какви са последствията за мен, ако ДДС

номерът на моя клиент е невалиден?

Ако към датата на възникване на данъчното събитие, по

повод на което следва да се издаде фактура за осъществена ВОД,
се окаже че ДДС номерът на вашия контрагент е невалиден, то
за извършената от Вас доставка няма да е приложима нулевата
ставка на данъка.

1.10. Как мога да науча идентификационния ДДС

номер на моя клиент в ЕС?

Когато сте решили да търгувате със стоки или да

предоставяте услуги на лица, установени на територията на
ЕС следва да направите обичайните проверки за търговската
дейност на Вашия контрагент и доверието, с което се ползва
неговото търговско име. Необходима предпоставка за
16
осигуряване правилното прилагане на данъчния режим на
облагане на свободното движение на стоки е да изискате от
своя контрагент да ви предостави своя ДДС номер. В случай,
че това лице не е регистрирано за целите на ДДС в друга
държава членка, т. е. не притежава валиден ДДС номер, то
за извършената от Вас доставка няма да е приложима нулева
ставка.

1.11. Как мога да проверя дали ДДС номера на

клиента ми е валиден?

Проверката за валиден ДДС номер включва съпоставянето

на представените от контрагента данни – име на лицето,
адрес, телефони, офиси, складове и др. с информацията за
регистрираните по ДДС лица, предоставяна чрез интернет или
по телефона от съответната администрация.
Ако не сте сигурен дали номера, който Ви е дал вашия
контрагент е валиден, сверете структурата му с посочените в
т. 1.13 и проверете валидността му чрез интернет страницата
на Европейския съюз http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/
en/vieshome.htm, връзка с която ще намерите и в страницата на
НАП (www.nap.bg).
Можете също да се обадите на тел. (02) 9859 6151
- Централно управление на Националната агенция за
приходите.
Следва да се има предвид, че потвърждението за
регистрацията е към датата на извършване на проверката

1.12. Какви са кодовете на държавите членки?

По-долу следва списък на кодовете на държавите,

които трябва да използвате като представка (знак) пред
идентификационните ДДС номера на Вашите клиенти от ЕС,
които задължително се изписват на латински (посочването
на някой от символите на кирилица, води до грешки при
17
обработването на информацията):

Държава Държава
Представка Представка
членка членка
Австрия AT Люксембург LU
Белгия BE Малта MT
Великобритания GB Полша PL
Германия DE Португалия PT
Гърция EL Румъния RO
Дания DK Словакия SK
Естония EE Словения SI
Ирландия IE Унгария HU
Испания ES Финландия FI
Италия IT Франция FR
Кипър CY Холандия NL
Латвия LV Чехия CZ
Литва LT Швеция SE
1.13. Как изглеждат идентификационните ДДС
номера в другите държави членки?
Таблицата по-долу Ви представя формата на
идентификационните ДДС номера във всяка държава членка.
Държава Структура Формат*
членка
Австрия ATU999999991 1 група от 9 знака
BE999999999 1 група от 9 цифри или
Белгия BE0999999999 1 група от 10 цифри
GB999999999 или 1 група от 9 цифри
GB9999999999992 или 1 група от 12
Велико-
британия или
GBGD9993 или цифри или 1 група от
GBHA9994 5 знака

Германия DE999999999 1 група от 9 цифри

Гърция EL999999999 1 група от 9 цифри
18
 Дания DK99999999 1 група от 8 цифри
Естония EE999999999 1 група от 9 цифри
Ирландия IE9S99999L5 1 група от 8 знака
Испания ESX9999999X6 1 група от 9 знака
Италия IT99999999999 1 група от 11 цифри
Кипър CY99999999L7 1 група от 9 знака
Латвия LV99999999999 1 група от 11 цифри
LT999999999 или 1 група от 9 цифри или
Литва LT999999999999 1 група от 12 цифри
Люксембург LU99999999 1 група от 8 цифри
Малта MT99999999 1 група от 8 цифри
Полша PL9999999999 1 група от 10 цифри
Португалия PT999999999 1 група от 9 цифри
1 група от минимум 3
Румъния RO9999999999 и максимум 10 цифри
Словакия SK9999999999 1 група от 10 цифри
Словения SI99999999 1 група от 8 цифри
Унгария HU99999999 1 група от 8 цифри
Финландия FI99999999 1 група от 8 цифри
1 група от 2 знака, 1
Франция FRXX999999999 група от 9 цифри
Холандия NL999999999B998 1 група от 12 знака
CZ99999999 или 1 група от 8, 9 или 10
Чехия CZ999999999 или цифри
CZ9999999999
Швеция SE999999999999 1 група от 12 цифри
1
Първата позиция след знака на държавата е винаги “U”.
2
Посочва бранша на търговците.
3
Посочва държавни власти.
4
Посочва здравни власти.
5
Позиция 2 е цифра от 0 до 9 или буквен знак от A до Z, “+”, “*”; позиция 8 е буквен знак от A до W.
6
Първият и последния знак може да бъде буквен или цифров; но не могат и двата да бъдат цифрови.
7
Позиция 9 винаги е буквен знак.
8
Десетата позиция винаги е “В”.

19
 1.14. Какви са праговете за регистрация по ДДС в
другите държави членки?

В съответствие с Шеста директива (чл. 24 и 24a) държавите

членки могат да прилагат освобождаване на транзакции от
облагане с ДДС, осъществени от търговци, установени на
територията на държава членка, чийто годишен оборот е под
определен праг, наричан „праг на регистрация”. Този праг,
който се прилага по отношение на освободените от облагане
с ДДС транзакции се състои от сумата, без ДДС, на общия
оборот от доставки на облагаеми стоки и услуги, включително
такива, които се облагат с нулева ставка, сделки с недвижима
собственост, финансови и застрахователни услуги, освен
ако тези услуги не са съпътстващи. Разпореждането обаче с
движими и недвижими активи не трябва да бъде включено
при изчисляване на оборота. Освобождаването не може да
се прилага за доставки на „нови сгради” и вътреобщностни
доставки на нови транспортни средства.
В съответствие с разпоредбите на Шеста Директива,
прагът за регистрация във всички държави членки с изключение
на Холандия, се отнася за годишен оборот или за последните
12 месеца. Обикновено данъчно задължените лица, чийто
оборот е под прага за регистрация имат възможността да се
регистрират и по желание.

Праг за
ДЧ Забележки
регистрация
AT EUR 30,000 -
BE EUR 5,580 -
BG BGL 50,000 -
CY CYP 9,000 -
CZ CZK 1 милион -

20
 Доставките на стоки и услуги, извършвани от
малки предприятия са освободени при условие,
че общият оборот както от облагаеми, така и от
DE EUR 17,500 освободени доставки през предходната година,
не надвишава EUR 17,500 и общия очакван
оборот през текущата календарна година няма да
надвиши EUR 50,000.
DK DKK 50,000 -
EE EEK 250,000 -
Оборот през предходната година от доставка
EUR 10,000 на стоки или на стоки и услуги, при условие че
EL
оборота от услуги не надхвърля EUR 5,000. 1
EUR 5,000 Оборот само от доставка на услуги.
ES - -
Праг за оборот през фискалната година. Ако
FI EUR 8,500 фискалната година е повече от 12 месеца, се
смята оборота съразмерно за 12 месеца.
Оборот за предходната календарна година за
EUR 76,300 доставка на стоки или предоставяне на хотелски
услуги и настаняване.
FR
Оборот за предходната календарна година за
EUR 27,000 доставка на услуги, различни от предоставянето
на хотелски услуги и настаняване.
Оборот от транзакции през предходните 12
GB GBP 61,000 месеца или такъв, който се очаква да бъде
достигнат през следващите 30 дни.
По отношение на “частните” фермери, визирани
в Закона за земята, обработваемите площи и
HUF 4 дребните земеделци, както и предприемачите,
HU
милиона които подлежат на облагане с единна ставка
за целите на подоходното облагане, прагът за
регистрация е HUF 6 милиона.
IE EUR 70,0002 Оборот от доставки на стоки
EUR 35,0003 Оборот от доставки на услуги
IT - -
LT LTL 100,000 -
LU EUR 10,000 -
LV LVL 10,000 -

21
 Оборот от доставка на стоки. За да попада в
класификацията за „малко предприятие”, данъчно
MTL 15,000 задълженото лице трябва да има оборот под MTL
12,000. Този статут бива прекратен с достигането
или надвишаването на оборот от MTL 15,000.

Оборот от доставка на услуги със сравнително

ниска стойност. За да попада в класификацията
за „малко предприятие”, данъчно задълженото
MTL 10,000
MT лице трябва да има оборот под MTL 8,000.
Този статут бива прекратен с достигането или
надвишаването на оборот от MTL 10,000.

Оборот от доставка на услуги, различни от тези

с ниска стойност. За да попада в класификацията
за „малко предприятие”, данъчно задълженото
MTL 6,000
лице трябва да има оборот под MTL 5,000.
Този статут бива прекратен с достигането или
надвишаването на оборот от MTL 6,000.

Приложим само за физически лица или асоциации

NL EUR 1,345 на физически лица (т.нар. партньорства), чийто
годишен нетен размер на ДДС е под този праг.

Освобождаване не може да се прилага за

PL EUR 10,000 тригодишен период, след края на месеца, в който
то престава да се прилага.
Приложим за данъчно задължени лица, които не
EUR 9,975 са вносители/износители, които не са задължени
да поддържат стандартно счетоводство.
PT
Приложим за данъкоплатци задължени по ДДС,
EUR 12,470 които попадат под опростения режим за малки
предприятия.
След като бъде надхвърлен прага на изключване,
RO ROL 200,000 освобождаване не може да се прилага за бъдещи
години.

22
 Приложим само за услуги, предоставяни от
физически лица и за осигуряването на храна и
SE SEK 30,000 напитки на служителите на данъчно задължени
лица, чиито останали транзакции са освободени
от ДДС.
Оборот от сделки, осъществени през предходните
SI EUR 25,000 12 месеца или очакван оборот през предстоящите
12 месеца.
SKK 1.5 Оборот за предходен период за максимум 12
SK
милиона последователни месеца.
1
До 1 януари 2007г. праговете за регистрация в Гърция са били съответно EUR 9,000 и EUR
4,000
2
В Ирландия до 1 март 2007г. този праг е бил EUR 55,000
3
В Ирландия до 1 март 2007г. този праг е бил EUR 27,500

23
 Раздел 2
Доставки и придобивания – движение на стоки в
рамките на Общността
2.1. Всяка доставка в ЕС ли е ВОД?

За да се определи една доставка като вътреобщностна,

е необходимо доставчикът и получателят да са регистрирани
по ДДС лица в съответната държава членка и стоките да се
транспортират между две държави членки. От това общо
правило има някои изключения описани по-долу.

2.2. Ако аз съм доставчик на ново превозно средство

до територия на друга държава членка, как се третира
доставката?

Тази доставката е вътреобщностна, независимо дали

получателят е регистрирано по ДДС лице.
В обратния случай също, придобиването на ново превозно
средство е ВОП, независимо дали доставчикът е регистрирано
лице за целите на ДДС в другата държава членка

2.3. Ако аз съм доставчик на акцизни стоки до

територията на друга държава членка, как се третира
доставката?

ВОД в този случай е налице, ако получателят е данъчно

задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице,
което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка.

2.4. Ако съм регистрирано по ЗДДС лице и превозвам

собствени стоки за целите на икономическата ми дейност
на територията на друга държава членка, в която фирмата
ми има клон или друго структурно звено, регистрирани по
ЗДДС в тази държава членка, как се третира доставката?

Тази транзакция се третира като възмездна ВОД.

24
 В обратния случай, ако превозвате стоки от структурно
звено или клон на вашата фирма, регистрирани за целите на
ДДС в съответната държава членка, до територията на страната,
където се регистрирано по ЗДДС лице, се счита, че извършвате
ВОП.

2.5. Как се третира доставка, при която стоки се

монтират или инсталират от или за сметка на доставчика?

Този вид доставка не се определя като вътреобщностна.

Мястото на изпълнение на доставка на стоки, които се
монтират или инсталират от или за сметка на доставчика,
е мястото, където се монтира или инсталира стоката. Ето
защо, когато чуждестранно лице, което не е регистрирано по
ЗДДС и не е установено на територията на страната, доставя
на българско лице стока, и монтира или инсталира стоката
в България, мястото на изпълнение на тази доставка е на
територията на страната.
Ако доставчикът е установен на територията на друга
държава членка, а получателят на доставката е регистрирано
по ЗДДС лице, същото следва да начисли данък като получател
на доставката.
Ако доставчикът е установен на територията на друга
държава членка, а получателят на доставката не е регистрирано
по ЗДДС лице, чуждестранното лице-доставчик следва да се
регистрира в България (независимо от размера на доставката)
преди извършване на доставката и в последствие да начисли
данък по българския закон.
Ако доставчикът е установен на територията на трета
страна, а получателят на доставката не е регистрирано по
ЗДДС лице, чуждестранното лице-доставчик следва да се
регистрира в България след достигане на прага за задължителна
регистрация.

25
 2.6. Какво представлява тристранната операция?

Виж раздел 7.

2.7. Ако аз съм посредник в тристранна операция

между регистрирани по ДДС лица, как ще се третират
придобиването и последващата доставка?

Придобиването на стоки от посредник с цел директна

последваща доставка е ВОП, но:
- мястото на изпълнение е на територията на държавата
членка, издала ДДС номера на придобиващият в тристранната
операция и
- освободено е по силата на закона в държава членка на
посредника.
Последващата доставка от регистрирано по ЗДДС лице
– посредник в тристранна операция до придобиващия в
тристранна операция не се третира като ВОД, като в същото
време са налице основания за неначисляване на данък.
ДДС се дължи при придобиването на стоките от търговеца,
който ги получава в трета държава членка.

2.8 ВОП ли е придобиването на стоки от

регистрирано по ЗДДС лице – придобиващ в тристранна
операция от посредник в тристранна операция?

Отговор: Не!

Придобиващият в тристранната операция извършва

придобиване с място на изпълнение на територията на
държавата членка, където е регистриран за целите на ДДС.
Данъкът е изискуем от придобиващия в тристранната
операция.

2.9. ВОД ли са дистанционните продажби?

Не са ВОД дистанционните продажби на стоки, които се

26
продават от лице с ДДС номер, издаден от държавата членка, в
която стоките са изпратени или транспортирани, на лица, които
не са регистрирани за целите на ДДС в друга държава.

2.10 Как ще се третира доставката на стоки от

България към държава членка, ако за целите на ДДС в
България тя се счита за освободена?

Това е освободена ВОД.

Аналогично, ако придобиете стоки от държава членка
и тази доставка на територията на България е освободена,
то вътреобщностното придобиване също ще е освободено от
облагане с данък.

27
 Раздел 3

Облагане с нулева ставка на вътреобщностни

доставки

3.1. Кой плаща ДДС при вътреобщностна

търговия?

Когато се извършва доставка на стоки между две

регистрирани за целите на ДДС лица в различни държави
членки, за доставчика по ВОД е налице основание за прилагане
на нулева ставка, тъй като ДДС трябва да се начисли в държавата
членка, където са експедирани стоките.
Получателят на стоките, станали обект на ВОП, начислява
ДДС по повод придобиването на стоките от другата държава
членка.

3.2. Какви условия трябва да бъдат спазени за

облагане на ВОД с нулева ставка?

Вие следва да сте изпълнили едновременно следните три

задължителни изисквания:
- Трябва да издадете фактура, отговаряща на
изискванията на ЗДДС, в която да впишете ДДС номера на
Вашия клиент, включително знака за код на държавата (две
букви). Номерът трябва да е валиден към датата на издаване на
фактурата за доставката, т.е. получателят по ВОП трябва към
датата на възникване на данъчното събитие да е регистрирано
за целите на ДДС лице в друга държава членка.
- Стоките са изпратени или транспортирани от
територията на Р България към територията на държава членка,
издала ДДС номера на получателя;
- Притежавате доказателства за транспортирането
на стоките от България към другата държава членка. Това
може да са транспортни документи, а в определени случаи -
28
писмено потвърждение от получателя на стоките, че същите са
пристигнали до местоназначението.

3.3. Какви ще са последствията за мен, ако издам

фактура, в която впиша ДДС номер на моя клиент от друга
държава членка, който впоследствие се окаже невалиден?

В този случай не е приложима нулевата ставка на данъка

при ВОД, защото не е изпълнено първото условие – получателят
да е регистрирано за целите на ДДС в съответната държава
членка.
Ако не са изпълнени едновременно всички условия за
определяне на една доставка като вътреобщостна се счита, че
доставката е облагаема с 20 % ставка.
Вие трябва да начислите данък, като издадете протокол
съгласно разпоредбите на ЗДДС.

3.4. Ако българска фирма, регистрирана за целите

на ДДС, доставя стоки до трета страна, която не е от ЕС, но
получател на стоките е лице, установено на територията на
Общността това ВОД ли е?

Ако стоките се транспортират към трета страна извън

териториалния обхват на Общия пазар, независимо къде е
установено лицето получател, то доставката не се третира
като вътреобщностна. Подобен род сделки се третират като
облагаеми със ставка нула (износ).

3.5. Ако българска регистрирана по ЗДДС фирма,

продава стоки в България на данъчно задължено лице,
регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, но
стоките не напускат територията на страната, кой следва
да начисли ДДС?

Независимо, че получателят на стоките е регистрирано

29
по ДДС лице в друга държава членка, тази доставка не е
вътреобщностна, тъй като не е изпълнено едно от условията
- стоката да се транспортира от територията на страната
до територията на друга държава членка. Тъй като стоките
не напускат България доставката се облага по общия ред.
Българският търговец трябва да начисли в издадената от него
фактура ДДС в размер на 20 %.

3.6. Какъв документ трябва да издам когато

извършвам ВОД?

Вие трябва да издадете фактура, най-малко в два

екземпляра - за Вас и за получателя. Фактурата трябва да
съдържа задължителни реквизити, посочени в ЗДДС и
Правилника за прилагането му. Като за основание за прилагане
на нулевата ставка във фактурата следва да бъде посочен чл.
53, ал.1, във връзка с чл. 7, ал.1 или ал. 4 от ЗДДС. Оригиналът
на фактурата се предоставя на получателя. За улеснение на
получателя, фактурата може да е двуезична (т.е. реквизитите
да са на български и английски език например) или да се
предостави допълнително превод.

3.7. Какъв е срокът за издаването на фактура при

ВОД?

Фактурата задължително следва да се издаде не по-

късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е
възникнало данъчното събитие.

3.8. Кога настъпва данъчното събитие при ВОД?

В най-общия случай данъчното събитие възниква на

датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.*

*
За специфични случаи за настъпване на данъчно събитие при вътреобщностни доставки
– виж чл.51, ал.1-2 от ЗДДС
30
 3.9. Трябва ли да посоча размера на данъка във
фактурата при ВОД?

Отговор - Не!

Вътреобщностната доставка е облагаема с нулева ставка,

а данъкът се начислява от получателя.
Във фактурата, Вие трябва да посочите изрично, че
данъкът е изискуем от получателя по доставката, както и
основанието за това (виж 3.6).

3.10. Мога ли да изписвам стойностите във фактурата

в която и да е валута?

Съгласно ЗДДС, сумите по фактурата могат да бъдат

посочени в която и да било валута, при условие, че данъчната
основа и размера на данъка се посочат в националната ни
валута - български лева.
Ако стойностите, необходими за изчисляване на
данъчната основа са посочени в чуждестранна валута, то Вие
ще трябва да определите данъчната основа на база левовата
равностойност по курса на БНБ, обявен за деня, в който е
издадена фактурата.

3.11. Кога трябва да издам фактура, ако получа

авансово плащане по повод ВОД?

В случаите на авансово плащане по ВОД не е задължително

да се издава фактура веднага. Във фактурата за авансовото
плащане не се посочва данък и се издава задължително, не
по-късно от 15 число на месеца, следващ месеца, през който
възниква данъчното събитие.

31
 3.12. Кога трябва да отразя издадената от мен
фактура по повод ВОД, включително и получено авансово
плащане в дневника за продажби (отчетните регистри по
ЗДДС)?

Вие трябва да отразите фактурата в дневника за продажби

през данъчния период, през който данъкът за доставката е
станал изискуем, т.е.:
- ако фактурата е за получено авансово плащане – през
месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното
събитие;
- в останалите случаи – през месеца, в който фактурата
е издадена или е следвало да бъде издадена.

3.13. Кога става изискуем данъка при ВОД?

Данъкът става изискуем на датата на издаване на

фактурата за доставката. Ако такава не е издадена, то данъка
става изискуем на 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през
който е възникнало данъчното събитие.

3.14. Какви декларации трябва да подавам във

връзка с извършените от мен вътреобщностни доставки?

Заедно с подаване на справката-декларация и отчетните

регистри по ЗДДС, Вие трябва да подадете и VIES декларация.
VIES декларацията съдържа обобщени данни (обща стойност
на всички ВОД към контрагент за период) за извършените от
Вас ВОД. Информацията за тях трябва да съответства на тази в
дневник-продажби и СД за периода.
Ако за определен период не сте извършвали ВОД, доставки
на услуги с място на изпълнение територията на други държави
членки или доставки като посредник в тристранни операции,
то не е необходимо да подавате VIES декларация.

32
 3.15. Следва ли да начислявам ДДС за доставки
на стоки към нерегистрирани за целите на ДДС лица,
включително физически лица в друга държава членка?

Когато регистрирано за целите на ДДС лице доставя

стоки в друга държава членка и получател е нерегистрирано
за целите на ДДС лице в тази държава членка, не може да бъде
приложен режимът на ВОД и ВОП, тъй като едната страна по
сделката не е регистрирано лице.
В тези случаи се прилага режима на облагане -
„дистанционна продажба”, като ДДС се начислява в държавата
членка, откъдето са експедирани стоките. Следва да имате
предвид, че всяка държава членка е определила праг за допустим
оборот по дистанционни продажби. С прехвърлянето на този
праг, за Вас възниква задължение да се регистрирате за целите
на ДДС в съответната държава членка в която надвишавате
прага. Виж раздел 7.

33
 Раздел 4

Придобиване на стоки в България от друга

държава членка

4.1. Кога считаме, че вътреобщностното

придобиване е облагаемо с ДДС?

ВОП е облагаемо със ставката 20 % когато са изпълнени

следните условия:
- Стоката е получена на територията на България;
- Придобиването има възмезден характер;
- Доставчикът е регистрирано лице за целите на ДДС;
- Придобиването е извършено от регистрирано по
ЗДДС лице или от лице, за което е възникнало задължение за
регистрация. (При придобиване на нови превозни средства,
както и акцизни стоки това условие не се прилага);
Изключение прави ВОП, чиято доставка на територията
на страната е освободена доставка съгласно ЗДДС.

4.2. Кой начислява ДДС при вътреобщностните

придобивания?

Данъкът при ВОП е изискуем и се начислява от лицето,

което придобива стоките.

4.3. По какъв начин следва да документирам

вътреобщностните придобивания?

Като получател по ВОД въз основа на получената фактура,

следва да „самоначислите” данъка с протокол, който се включва
в дневника за продажбите и справката-декларация по ЗДДС за
съответния данъчен период, през който данъкът е изискуем.

34
 4.4. Имам ли право на данъчен кредит за
„самоначисления” ДДС при ВОП?

В качеството си на регистрирано по ЗДДС лице

имате право да приспаднете като данъчен кредит сумата на
начисления от Вас данък, изискуем по повод на ВОП, в случай
че са изпълнени условията за приспадане на данъчен кредит
посочени в ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит
възниква, когато подлежащият на приспадане ДДС стане
изискуем. Данъчния кредит може да се ползва в периода, когато
ДДС по ВОП е станал изискуем или в някой от следващите три
данъчни периода. За целта трябва да отразите протокола, с който
сте „самоначислили” данъка във вашите справка декларация и
дневника за покупките.

4.5. Кога данъкът става изискуем при ВОП?

Данъкът става изискуем на по-ранната от следните две

дати: петнадесетият ден на месеца, следващ месеца, в който
собствеността върху стоките е била прехвърлена или датата, на
която доставчикът е издал данъчна фактура. Когато фактурата
е издадена във връзка с направено авансово плащане преди
датата на възникване на данъчното събитие - данъкът не става
изискуем на датата на издаването на тази фактура.

4.6. Каква е ставката при ВОП в България?

Ставката е стандартната ставка, която се прилага по

повод на всички облагаеми доставки, т.е. 20%. За освободени
от облагане стоки съгласно ЗДДС няма да се дължи данък и
не следва да се „самоначислява” ДДС с протокол по повод
придобиването.

35
 4.7. Как следва да определя размера на данъка,
който дължа при ВОП?

Сумата, дължима като данък за ВОП, представлява

данъчната основа, посочена в издадената от контрагента
фактура и преизчислена в български лева по курса на БНБ,
умножена по данъчната ставка.

4.8. В кои случаи нерегистрирани по ЗДДС лица

следва да внесат данък за придобити и транспортирани
стоки или извършени услуги от доставчик от друга държава
членка?

- при ВОП на ново превозно средство;

- при ВОП на акцизни стоки от нерегистрирано данъчно
задължено или данъчно незадължено юридическо лице;
- при получаване на определени услуги2*, когато
доставчикът не е установен на територията на страната и
получателят е данъчно задължено лице, нерегистрирано по
нашия ЗДДС.

*
Виж чл. 21, ал.3 от ЗДДС
36
 Раздел 5
Изпращане и транспортиране на собствени стоки
от една държава членка към друга държава
членка
5.1. Прехвърлянето на мои собствени стоки, от
територията на страната до територията на друга държава
членка представлява ли ВОД на стоки по смисъла на
ЗДДС?

Прехвърлянето на собствени стоки от регистрирано по

ЗДДС лице в рамките на неговата икономическа дейност към
клон или структурно звено на същото юридическо лице, което
е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, се
счита за ВОД, за целите на облагането с ДДС. Превозването на
такива стоки се оформя с издаване на протокол.

5.2. Може ли това прехвърляне на собствени стоки

да бъде обложено с нулева ставка?

Да, стига да отговаря на условията за облагане на ВОД.

5.3. Необходимо ли е да се регистрирам по ДДС в

държавата членка, на територията на която прехвърлям
собствените си стоки от клон или структурно звено?

За да приложите нулева ставка за ВОД на собствени стоки,

следва вашето структурно звено или клон да бъде регистрирано
за целите на ДДС в държавата членка, към която се изпращат
стоките.

5.4. Дължи ли се данък в държавата членка, на

територията на която превозвам собствени стоки и съм
регистрирано за целите на ДДС лице?

Отговор – Да!

37
 Следва да бъде начислен ДДС за придобиването на стоки
в държавата, в която са експедирани, съгласно условията за
облагане на ВОП.

5.5. Ако изпращам собствени стоки от България

в друга държава членка и получателят на стоките – мое
структурно звено или клон не са регистрирани за целите
на ДДС там, кой начислява данък?

Ако не сте регистрирано за целите на ДДС лице в

държавата членка, към която превозвате собствените си
стоки, трябва да начислите ДДС в България за осъществения
трансфер, при стандартната ставка от 20%.

5.6. Счита ли се за ВОД на стоки всеки трансфер на

собствени стоки към друга държава членка?

Отговор – Не!

Независимо, че движението на собствени стоки между

държави членки с цел осъществяване на икономическата
дейност на лицето се приравняват на ВОД, не всеки трансфер
се счита за ВОД. Например, временното транспортиране на
стоки до структурно звено или клон на фирма в друга държава
членка, с цел извършване на услуга с помощта на тези стоки, е
изключение от това правило.

38
 Раздел 6

Тристранни операции

6.1. Какво представляват тристранните операции?

Тристранни операции са доставките на стоки между три
регистрирани за целите на ДДС лица от три различни държави-
членки, едното от които действа като посредник, а стоките се
транспортират директно между останалите две лица.

6.2. Какви условия трябва да са изпълнени, за да

определим една операция като тристранна?

Трябва да са изпълнени кумулативно следните условия:

• Регистрирано лице в държава членка А /прехвърлител/
извършва доставка на стока на лице, регистрирано в
държава членка Б /посредник/, което след това извършва
доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава
членка В /придобиващ/;
• Стоките се транспортират директно от А до В;
• Посредникът Б не е регистриран за целите на ДДС в
държавите членки А и В;
• Придобиващият В начислява ДДС - като получател
по доставката.

6.3. Ако доставката е между лица регистрирани за

целите на ДДС в две държави членки, а третата е извън
рамките на Общността, това тристранна операция ли е?

Отговор - Не!

Тристранна операция ще е налице, само ако доставката е

39
между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни
държави членки на територията на Общността, за които
едновременно са изпълнени посочените по горе условия.

6.4. Пример за тристранна операция.

Пример за тристранна операция в контекста на

вътреобщностната търговия е показан на графиката по-долу,
където българска фирма получава поръчка за доставка на
стоки от клиент в Германия. Българският търговец изпълнява
поръчката, като поръчва стоките директно от собствените
си доставчици от Франция и нарежда същите стоки да бъдат
доставени от Франция в Германия. В примера и трите фирми
са регистрирани за целите на ДДС в съответните държави
членки, а стоките се транспортират директно от територията
на Франция до територията на Германия.

Българска ф-ма
(България)
/посредник/

фактура фактура

Френска ф-ма Германска ф-ма

(Франция) (Германия)
/прехвърлител/ стоки /придобиващ/

• В този случай френският търговец извършва ВОД към

българския търговец, която следва да бъде обложена с нулева
ставка.
• Българският търговец извършва ВОП с място на
изпълнение на територията на държавата членка, където стоките
пристигат. Това придобиване е освободено от облагане, тъй
40
като е с място на изпълнение извън територията на страната.
• Българският търговец извършва последваща доставка
на тези стоки до германския търговец с място на изпълнение
държавата членка, където стоките пристигат, но данъкът не се
начислява от посредника, а е изискуем от придобиващия. По
този начин се прилага т.нар. опростена процедура, при която
за посредника не възниква задължение да се регистрира в
държавата членка на придобиващия.

6.5. Как се осъществява облагането с ДДС при

тристранна операция, ако български търговец е в ролята
на прехвърлител?

Нека разгледаме ситуацията при която българска фирма

е в ролята на „прехвърлител” при тристранна операция,
като доставя стоки на посредник в Германия, а стоките се
транспортират директно от България до придобиващия
търговец във Франция.
Германска ф-ма
(Германия)
/посредник/

фактура фактура

Българска ф-ма Френска ф-ма

(България) (Франция)
/прехвърлител/ стоки /придобиващ/

В този случай доставката на българския търговец до

германския е облагаема със ставка нула, като българският
търговец следва да издаде фактура, в която да посочи
идентификационния номер за целите на ДДС на германската
фирма и отрази тази фактура в дневника за продажбите,
41
справката – декларация по ЗДДС и VIES декларацията.
6.6. Как се осъществява облагането с ДДС при
тристранна операция, ако български търговец е в ролята
на посредник?

Ситуацията се променя, ако българската фирма,

регистрирана по ЗДДС е в ролята на посредник в тристранна
операция и закупува стоки от германски търговец, който доставя
на френска фирма, като стоките се транспортират директно от
Германия до Франция.
Българска ф-ма
(България)
/посредник/

фактура фактура

Германска ф-ма Френска ф-ма

(Германия) (Франция)
/прехвърлител/ стоки /придобиващ/

В този случай немският търговец ще издаде фактура за

ВОД, в която е посочен идентификационния номер по ДДС
на българския търговец. Българският търговец – посредник
декларира в дневника за покупки вътреобщностното си
придобиване, което е с място на изпълнение на територията на
друга държава членка, и е освободено.
За извършената от него доставка към френската фирма,
българският търговец следва да издаде фактура, в която
задължително да посочи идентификационния номер за целите
на ДДС на френския търговец и основанието за неначисляване
на данък „чл.28с(E)(3) 77/388/EEC”. Българският посредник е
длъжен да декларира тази доставка като отрази издадената от
него фактура в дневника за продажбите, справката – декларация

42
по ЗДДС и VIES декларацията.
6.7. Как се осъществява облагането с ДДС при
тристранна операция, ако български търговец е в ролята
на придобиващ?

При последния възможен вариант - българската фирма

е в ролята на придобиващ в тристранна операция, като
закупува стоки от френски търговец /посредник/ и стоките се
транспортират директно от Германия до България.
Френска ф-ма
(Франция)
/посредник/

фактура фактура

Германска ф-ма Българска ф-ма

(Германия) (България)
/прехвърлител/ стоки /придобиващ/

В този случай френската фирма посредник извършва

освободено от облагане ВОП с място на изпълнение България,
а за последващата доставка към българската фирма, издава
фактура, в която посочва българския идентификационен номер
по ДДС и основанието за неначисляване на данък „чл.28с(E)(3)
77/388/EEC”.
В срок от пет дни от датата на данъчното събитие
българската фирма следва да издаде протокол, с който да
начисли данъка за придобиването. Този протокол се включва
в дневника за продажби и справката – декларация по ЗДДС за
съответния данъчен период.
Ако придобитите стоки се използват за извършване
на облагаеми доставки, българската фирма има право да
43
приспадне този данък, който е начислила сама като платец
на данъка, въз основа на фактурата и протокола, с който е
обложено придобиването.

6.8. Ако съм посредник в тристранна операция,

задължен ли съм да се регистрирам за целите на ДДС в
държавата членка, където е получателят на стоките?

Отговор – Не!

В ролята на посредник Вие осъществявате последваща

доставка на купувача и ако не се прилагаше опростената
схема за тристранните операции, за Вас като посредник щеше
да възникне задължението да се регистрирате в страната на
придобиващия и да начислявате данък по местната ставка.
Опростената процедура позволява на доставчика - посредник
във верижна тристранна сделка да избегне регистрацията по
ДДС в държавата членка, в която се доставят стоките. Вие
като посредник няма да начислите ДДС във фактурата, която
издавате на купувача, вместо това купувачът ще начисли ДДС
върху данъчната основа на придобитите стоки и данъкът ще
бъде изискуем от придобиващият в тристранната операция.

6.9. С какви документи трябва да се снабдя, за да

докажа, че съм извършил ВОП като посредник в тристранна
операция с място на изпълнение извън територията на
България?

За да докажете, че мястото на изпълнение на ВОП е на

територията на държавата членка, където стоките пристигат
или завършва превозът им, Вие като посредник в тристранна
операция, следва да разполагате със следните документи:
• фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната
операция, в която е посочен Вашия идентификационен номер
по ДДС;

44
 • фактура, издадена от Вас като посредник в тристранната
операция, в която като основание за неначисляване на данъка
се посочва „чл.28с(E)(3) 77/388/EEC” и идентификационния
номер за целите на ДДС на придобиващия;
• VIES декларация за съответния данъчен период, в която
е декларирана доставката, във връзка с издадената от Вас като
посредник фактура;
• Писмено потвърждение /свободна форма/ от
придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че
стоките са получени.

6.10. Ако не разполагам своевременно с посочените

по-горе документи, но се снабдя с тях на по-късен етап,
какво следва?

В случай, че като посредник в тристранна операция

не разполагате с документи за доказване на доставката до
изтичане на данъчния период, следващ данъчния период през
който данъкът за ВОП би станал изискуем, се счита, че ВОП е с
място на изпълнение на територията на страната. Предвид това
данъкът става изискуем от Вас и следва да издадете протокол,
с който да начислите данъка.
Ако Вие като посредник в последствие се снабдите
с необходимите документи, ще коригирате резултата, чрез
анулиране на издадения протокол. Това следва да направите в
5-дневен срок от датата, на която се снабдите с документите,
като за анулирането не се издава нов протокол.

45
 Раздел 7

Дистанционни продажби

7.1. Какво е дистанционна продажба?

Дистанционна продажба се осъществява, когато данъчно

задължено лице от една държава членка транспортира и
доставя стоки на клиент в друга държава членка, който към
датата на възникване на данъчното събитие за доставката не
е регистрирано (или не е било длъжно да се регистрира) за
целите на ДДС лице. Такива лица могат да са физически лица,
държавни и обществени органи, благотворителни организации
и др.
Като най-често срещани примери за дистанционни
продажби могат да бъдат посочени продажби по Интернет,
продажби на стоки по пощата и др.

7.2. Има ли определени стоки, които не са предмет

на дистанционни продажби?

Отговор – Да!

Съществуват определен кръг от стоки, за които независимо

дали са спазени условията относно транспорт, доставчик и
получател не се прилага режима на облагане, приложим за
дистанционните продажби.
Това са:
- нови превозни средства;
- стоки, които се монтират и/или инсталират от или за
сметка на доставчика;
- стоки, за които е предвиден специален ред за облагане
на маржа на цената им.
46
 7.3. Пример за дистанционна продажба

За да е налице дистанционна доставка, стоките трябва да

се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика
от територията на една държава членка до територията на
друга държава членка, където транспортът приключва. Ако
обаче стоките са внесени от трета страна в страната, от която
се изпращат, за улеснение се счита, че те са изпратени от
държавата членка на вноса. Например, ако има дистанционна
продажба на стоки между държавите членки А и В, но стоката
е внос от трета страна С (която е извън Общността), влизайки в
ЕС тази стока за първи път влиза на територията на държавата
членка Д. В този случай се приема, че транспортът е започнал
от държава Д и от този момент тази доставка ще изпълнява
изискванията за дистанционни продажби.

7.4. Как се облагат дистанционните продажби?

Съгласно разпоредбите на ЗДДС, ако една българска

фирма извършва доставки на нерегистрирани лица например
в Германия, мястото на изпълнение на тези доставки ще е
България до момента, в който съгласно законодателството на
Германия възникне задължение за българската фирма да се
регистрира за целите на ДДС в Германия. Това означава, че до
достигане на определен праг на продажби в другата държава
членка, доставката ще е с място на изпълнение на територията
на страната, т.е. до достигане на този праг доставките ще се
облагат със ставката на данъка в България.

7.5. В случая облагането на дистанционните

продажби не противоречи ли на изискването на ЗДДС
стоките да се облагат според мястото на предназначение,
т.е. там където ще се използват или консумират?

47
 Режимът на облагане на дистанционните продажби
представлява изключение от общия принцип на облагане по
местоназначение на стоките и предвижда облагане в държавата
членка на произхода. Този режим се прилага при наличието на
много нерегистрирани за целите на ДДС купувачи от различни
държави членки и тези продажби поотделно за всяка държава
членка са с малък обем. По този начин, за да се избегне това
неудобство, до достигане на т.нар. „праг на дистанционни
продажби” не възниква задължение за доставчика да се
регистрира за целите на ДДС във всяка една от тези държави
членки.
Предвидено е доставчик, който извършва дистанционни
продажби на нерегистрирани лица да се регистрира в държавата
членка, където има купувачи, когато размерът на извършените
от него доставки през предходната календарна година
надхвърли размера на регламентирания от всяка държава „праг
на дистанционните продажби”.
Всяка държава сама определя този праг, като за България
той е 70 000 лв.

7.6. Кога мястото на изпълнение на доставки на

стоки при условията на дистанционна продажба е на
територията на страната?

Когато са изпълнени едновременно следните условия:

- доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в
друга държава членка;
- извършените доставки при условията на дистанционна
продажба за територията на страната надвишават за текущата
календарна година или са надвишили за предходната календарна
годината сумата 70 000 лв.
Трябва да се отбележи, че в тази сума не се включва ДДС,
дължим в държавата членка, където е регистриран за целите на
48
ДДС доставчикът, както и доставките на акцизни стоки.
7.7. Пример за определяне на място на изпълнение
при дистанционни продажби.

Доставчик от Холандия извършва дистанционни

продажби на нерегистрирани купувачи от България. В този
случай мястото на изпълнение ще бъде в Холандия, докато се
стигне определения за България праг от 70 000 лв.
В момента, в който се надхвърли този праг за холандската
фирма ще възникне задължение за регистрация за целите на
ЗДДС в България. Особеното е, че фирмата трябва да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди
възникване на данъчното събитие за доставката, с която се
надхвърля този праг. Доставката, с която се надвишава прага се
облага в България, т.е. за нея ще се начисли данък по ставката в
България (облагането вече ще е по местоназначението).

7.8. Има ли изключения от общите правила за

дистанционни продажби?

Отговор – Да!

Такова изключение е случаят, когато предмет на доставката

са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице,
което не е едноличен търговец. Тогава мястото на изпълнение
на доставката при дистанционни продажби е мястото, където
пристигат стоките или приключва транспорта, независимо
от определения праг. В този случай, тъй като мястото на
изпълнение е на територията на страната, доставчикът от
държавата членка следва да се регистрира задължително по
ЗДДС. Това става с подаване на заявление за регистрация, не
по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното
събитие или от получаване на авансовото плащане. Цялата
стойност на доставката на акцизни стоки ще се обложи с 20%

49
ДДС.
Законът дава право на фирмата веднага след доставката да
подаде заявление за дерегистрация по избор, но при следваща
доставка на акцизни стоки за лична консумация на физическо
лице, фирмата отново ще има задължение да се регистрира по
ЗДДС по горния ред - преди извършване на доставката.

7.9. Мога ли да избера в коя държава членка да

се регистрирам по ДДС, ако извършвам дистанционни
продажби?

Европейското законодателство в областта на ДДС

предвижда възможност за регистрация по избор на доставчика
във всяка отделна държава членка по местоназначение още
преди оборота от дистанционни продажби да е достигнал прага
за задължителна регистрация.
Нека разгледаме пример, при който доставчик от България
извършва дистанционни продажби на нерегистрирани купувачи
от Холандия.
Тъй като ставката на данъка в Холандия е по-ниска (19%)
от ставката в България, доставчикът от България може да
прецени, че е по-благоприятно за него да се регистрира там.
Той следва писмено да уведоми компетентната си териториална
дирекция, че желае мястото на изпълнение да е на територията
на държавата членка, където приключва транспорта.
Реципрочно в българското законодателство е предвидена
възможността за доставчици от други държави членки да се
регистрират по ЗДДС в България преди да са достигнали прага
от 70 000 лв., след като уведомят данъчната си администрация
по регистрация за този свой избор.

7.10. Какви са праговете за регистрация при

условията на дистанционни продажби?

Всяка държава членка сама определя собствения си праг

50
за регистрация в национална валута, или равностойността й в
евро. В таблицата по-долу са показани праговете за регистрация
при извършване на дистанционни продажби за отделните
държави членки на Общността.

Праг за реги-
страция при Праг за
условията на регистрация при
Държава членка дистанционни условията на
продажби (в дистанционни
национална продажби (в евро)
валута)
Австрия 100.000 €
Белгия 35.000 €
България 70.000 BGN 35.790 €
Великобритания 70.000 GBP 109.598 €
Германия 100.000 €
Гърция 35.000 €
Дания 280.000 DKK 37.528 €
Естония 550.000 EEK 35.151 €
Ирландия 35.000 €
Испания 35.000 €
Италия 27.889 €
Кипър 20.000 CYP 34.220 €
Латвия 24.000 LVL 36.952 €
Литва 125.000 LTL 36.207 €
Люксембург 100.000 €
Малта 35.000 €
Полша 35.000 €
Португалия 31.424 €
Румъния 35.000 €
Словакия 35.000 €
Словения 35.000 €
Унгария 35.000 €
Финландия 35.000 €
Франция 100.000 €
Холандия 100.000 €
Чехия 35.000 €
Швеция 320.000 SEK 35.809 €
51
 7.11. Трябва ли да водя регистър на дистанционните
ми продажби към всяка държава членка?

Ваше задължение е да определяте текущо общата сума на

доставките на стоки при условията на дистанционни продажби
за всяка държава членка поотделно. За ваше улеснение следва
да водите регистър на дистанционните Ви продажби към
всяка държава членка, като по този начин ще можете точно да
определите дали за Вас е възникнало задължение за регистрация
по ДДС в тази държава членка.

7.12. В какви случаи мога да прекратя регистрацията

си по избор, ако извършвам дистанционни продажби в
България?

Можете да се дерегистрирате по избор, ако за всяка от

двете календарни години преди текущата година, сумата на
данъчните основи на извършените доставки при условията
на дистанционни продажби на територията на страната не
надвишава 70 000 лв. Следва да се отбележи, че тази сума не
включва доставките на акцизни стоки и за да се възползвате
от това право, към датата на подаване на заявлението
за дерегистрация не следва да са налице основания за
задължителна дерегистрация.

7.13. Какво трябва да посочвам във фактурата,

която издавам, ако извършвам дистанционни продажби и
съм регистрирано лице по ДДС в държава членка, за която
са предназначени доставките?

Ако сте български доставчик, който извършва

дистанционни продажби и сте регистриран за целите на
ДДС в държавата членка, където извършвате доставките, то
Вие трябва задължително да посочвате в издаваните от Вас
фактури идентификационния си номер, издаден от другата
държава членка, ставката на данъка в тази държава и размера
52
на дължимия данък.
Раздел 8

VIES декларации
8.1. Какво представлява информационната система
VIES?

VIES e информационна система за обмен на ДДС

информация (VAT Information Exchange System) между
държавите членки, която обработва и съхранява данни
от VIES декларациите на регистрираните по ЗДДС лица,
осъществяващи сделки в рамките на ЕС. Тази информация се
обменя на регулярни интервали между държавите членки.
Важна функция на системата е да предостави възможност
на търговците за бърза проверка на регистрацията по ДДС на
техните партньори, чрез осигурен публичен достъп (http://www.
europa.eu.int/comm/taxation_customs/vies/bg/vieshome.htm).

8.2. Всяко регистрирано по ЗДДС лице ли трябва да

подава VIES декларация?

Отговор – Не!

Длъжни да подадат VIES декларация са само

регистрираните лица, които за съответния данъчен период са
извършили вътреобщностни доставки, доставки на услуги
по чл.21, ал.3 и чл.22-24 от ЗДДС с място на изпълнение на
територията на друга държава членка, доставки като посредник
в тристранна операция, или ако отразяват информация за тези
доставки, касаеща пропуснати данни за предходен данъчен
период.

8.3. За всеки данъчен период ли трябва до подавам

такава декларация? Следва ли да подавам нулеви VIES
декларации?

53
 VIES декларация трябва да подавате само за тези
данъчни периоди, в които сте осъществили доставки от типа
на посочените по-горе. В месеците в които не сте извършили
такива доставки, не следва да подавате такава декларация. За
разлика от справката-декларация по ЗДДС, която сте задължени
да подавате дори, когато не сте извършили покупки и продажби
за съответния период (т.е. дори и тя да е с нулеви данни), при
VIES декларацията няма такова изискване в закона.

8.4. Какъв е срока за подаване на VIES

декларация?

VIES декларацията се подава в същия срок, който е

указан в ЗДДС за подаване на справката-декларация по ЗДДС,
т.е. до 14-число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Следва да имате предвид, че VIES
декларацията се подава задължително заедно със справката-
декларация и отчетните регистри.

8.5. Има ли санкции за неподаване, или неподаване

в срок на VIES декларация?

Отговор – Да!

Законът предвижда санкции за регистрирани лица

по ЗДДС, които са задължени, но не подадат или не спазят
сроковете за подаване на VIES декларация.

8.6. Има ли образец на VIES декларацията и откъде

мога да го получа?

Отговор – Да!

Декларацията, която следва да подавате е по образец,

който е определен с ППЗДДС.
Можете да свалите/изтеглите бланката и от интернет-
страницата на НАП:http://www.nra.bg

54
 Формулярът на VIES декларацията изглежда така:
ТД/офис .........................
VIES- ДЕКЛАРАЦИЯ Входящ № ........./ ........ г.
попълва се от приходната
администрация
Данъчен период:
мм/гггг
А. Данни за регистрираното лице
Идентификационен номер по ДДС BG
Име/наименование
Адрес за кореспонденция
Б. Данни за лицето, подаващо декларацията:
Име
ЕГН/ЛНЧ
Адрес за кореспонденция:
Адрес (кв., ж.к., ул. №)
Населено място (гр./с.)
Пощенски код
В качеството на
представляващ пълномощник
В. Извършени вътреобщностни доставки на стоки, доставки на стоки като посредник в
тристранна операция, както и доставка на услуги по чл. 21, ал. 3 и чл. 22 - 24 ЗДДС, с
място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са
регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Данъчна основа - общо в лева 01
(сума на колони к3+ к4 + к5),
в това число
Данъчна основа на ВОД
17
(сума на колона к3)
Общ брой редове в декларацията 02

№ Данъчна основа в лв.

на ИН по ДДС
ред На полу- Вътреобщностни Доставки Доставка на Данъчен период,
чателя/ доставки на на стоки услуги по през който
придобиващия стоки като по- чл. 21, ал. 3 данъкът е станал
(вкл. средник и чл. 22 – 24 изискуем*
знака) в три- от ЗДДС с (мм/гггг)
странна място на
операция изпълнение
на тери-
торията
на друга
държава
членка
к1 к2 к3 к4 к5 к6
….. …….. …….. …….. ........ …….

55
….. …….. …….. …….. ........ …….

8.7. Ако съм допуснал грешки при деклариране на

данните в подадената VIES декларация, как и в какъв срок
мога да ги коригирам?

При установени грешки до изтичане на крайния срок

за подаване на VIES декларация:
Неотразените или неправилно отразените данни можете
да включите или коригирате като подадете в рамките на
крайния срок (14-то число) нова VIES декларация, заедно със
справката-декларация по ЗДДС и отчетните регистри.
При установени грешки след изтичане на крайния
срок за подаване на VIES декларация:
- Ако грешката касае неотразени документи/данни следва
да извършите необходимите корекции в данъчния период,
в който е установена грешката, като включите неотразения
документ/данни за същия данъчен период;
- Ако грешката касае неправилно отразен документ/
данни, следва да уведомите писмено компетентния орган
по приходите, който предприема действия за промяна на
задълженията Ви;
- Ако грешката касае неправилно посочен
идентификационен номер за целите на ДДС на получателя,
следва да извършите необходимите корекции в данъчния
период, в който е установена грешката, като включите
неправилно отразения запис за същия данъчен период със
знак „-”, и едновременно с това посочите коректните данни в
отчетния регистър.

8.8. Всяка конкретна доставка ли трябва да

посочвам във VIES декларацията си?

Отговор – Не!

56
 Когато подавате VIES декларация следва да правите
по един запис (ред) с обобщените данни за всички
извършени доставки към конкретен получател (с валиден
идентификационен номер за целите на ДДС) от друга
държава членка за текущия период. Единствено в случай, че
декларирате пропуснати данни за предходен период за същия
получател, е възможно да имате два записа /два реда/ за един
и същи Ваш контрагент.

8.9. Мога ли да подам VIES декларацията само на

хартиен носител?

Закона изисква регистрираните лица да подават данните

и на магнитен или оптичен носител (електронния формат на
VIES декларацията е описан в Приложение № 15 на ППЗДДС),
като данните от VIES декларацията на хартиен носител следва
да съвпадат напълно с данните, подавани на магнитен и оптичен
носител. Осигурена е и възможност за подаване на VIES
декларация по електронен път чрез Интернет с електронен
подпис като преди това се подаде заявление. Ако подавате
отчетните регистри и VIES декларацията си през Интернет, не
е необходимо да подавате хартиени носители и ще спестите от
Вашето време.

8.10. Ако поради технически причини има

несъответствия между данните, които съм подал във
VIES декларацията си и отчетните регистри, какви са
последствията за мен?

При установяване на такива несъответствия ще бъдете

поканен да ги отстраните в 14-дневен срок, за което ще ви
бъде предоставено съобщение от териториалната дирекция на
НАП.
Следва да се отбележи, че:
- Такива случаи могат да възникнат само при подаване на
декларацията в териториална дирекция на НАП, но не и при
подаване чрез Интернет
57
 - В подобни случаи Вашата VIES декларация ще се
счита за подадена, едва след отстраняване на несъответствията
с подаване на коректна VIES декларация, без това да води до
промяна на законоустановения срок за подаването й, както и за
внасянето на задължението.

8.11. Мога ли да подам VIES декларацията си на

английски език, ако съм чуждестранно лице?

Отговор – Не!

Законът не дава такава възможност. Справките-деклара-

ции по ЗДДС, VIES декларациите и справките-декларации по
ЗДДС за доставки на услуги извършвани по електронен път са
публикувани на български език в интернет страницата на НАП
и се попълват на български език.

8.12. Ако извърша вътреобщностна доставка на

ново превозно средство, трябва ли да отразя, издадената от
мен фактура във VIES декларацията си за периода?

Трябва да отразите тази фактура във VIES декларацията

си, но само ако получател по посочената сделка е лице, което
е регистрирано за целите на ДДС в другата държава членка.
В случаите, когато получател по доставката е нерегистрирано
за целите на ДДС лице в друга държава членка, издадените
фактури не се отразяват във VIES декларацията.

8.13. Ако съм регистрирано по ЗДДС лице и извърша

безвъзмездна доставка на стоки в полза на лице, установено
на територията на друга държава членка трябва ли да
декларирам това в своята VIES декларация?

На деклариране подлежи безвъзмездното прехвърляне

на собственост или друго вещно право върху стоки на трети
58
лица, като тук не се включват случаите на безвъзмездно
предоставяне на стоки с незначителна стойност или рекламна
цел, или случаите на предоставяне на мостри.

8.14. Трябва ли да декларирам извършените

дистанционни продажби във VIES декларацията си?

Отговор – Не!

Дистанционните продажби не се включват във VIES

декларацията, в която се отразяват само вътреобщностни
доставки към регистрирани за целите на ДДС лица от друга
държава членка.

8.15. Ако съм регистрирано по ЗДДС лице и изпращам

или транспортирам стоки от територията на страната,
до територията на друга държава членка, в която съм
регистриран за целите на ДДС, следва ли да декларирам
това във VIES декларацията си?

Отговор – Да!

За целите на ЗДДС за възмездна ВОД се счита изпращането

или транспортирането на стоки, произведени, извлечени,
обработени, закупени, придобити или внесени на територията
на страната от регистрирано по ЗДДС лице в рамките на
неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат
или транспортират за целите на неговата икономическа
дейност от или за негова сметка от територията на страната
до територията на друга държава членка, в която лицето е
регистрирано за целите на ДДС. Предвид това се счита, че в
случая регистрираното по ЗДДС лице е извършило ВОД, която
следва да се отрази във VIES декларацията.

59
 8.16. Какви валути използват другите държави
членки на ЕС ?

Държава членка на ЕС Валута Наименование

Австрия EUR Евро
Белгия EUR Евро
Великобритания GBP Британска лира
Германия EUR Евро
Гърция EUR Евро
Дания DKK Датска крона
Естония EEK Естонска крона
Ирландия EUR Евро
Испания EUR Евро
Италия EUR Евро
Кипър CYP Кипърски паунд
Латвия LVL Латвийски лат
Литва LTL Литовски лит
Люксембург EUR Евро
Малта MTL Малтийска лира
Полша PLN Полска злота
Португалия EUR Евро
Румъния ROL Румънска лея
Словакия SKK Словашка крона
Словения EUR Евро
Унгария HUF Унгарски форинт
Финландия EUR Евро
Франция EUR Евро
Холандия EUR Евро
Чехия CZK Чешка крона
Швеция SEK Шведска крона

60
 Приложение
Адреси на данъчните администрации
на държавите членки на ЕС
AUSTRIA
BM Finanzen, Sektion IV
Himmelpfortgasse 4
A-1015 VIENNA
Tel: +43 (1) 51433 – 0
Fax: +43 (1) 513 98 61
CYPRUS
Ministry of Finance
VAT Service Headquarters
Corner of Karaoli & G.
Afxentiou
1096 NICOSIA
Tel: +357 22-660 484
Fax: +357 22-660 484
DENMARK
Told- og Skattestyrelsen/Tax
and Customs Administration
Hermodsgade 8
2200 KOBENHAVEN
Tel: (+ 45) 35 87 73 00
Fax: (+45) 31 85 90 94
FINLAND
National Board of Taxes
Haapaniemenkatu 4 A
P.O. Box 325
FI-00052 VERO
HELSINKI
Tel: +358 9 731 136
Fax: +358 9 7311 3800
BELGIUM
Federal Public Service Finance,
Rue de la Loi, 12,
1040 BRUSSELS
Tel: +32(0)2-233 80 14
Fax: +32(0)2-233 80 03
CZECH REPUBLIC
Ministry of Finance
Central Financial and Tax
Directorate
Letenska 15
118 10 PRAGUE 1
Tel: +420-2-57041111
Fax: +420-2-57042788
ESTONIA
Maksu- ja Tolliamet/Tax and
Customs Board
Narva mnt 9j
15176 TALLINN
Tel: +372 683 5700
Fax: +372 683 5709
FRANCE
Direction Generale Des Impots,
Bureau de gestion de la fiscalite
professionelle
86-92 Alle de Bercy, Teledoc 971
75574 PARIS CEDEX 12
Tel: (+33) (1) 53181113
Fax: (+33) (1) 53189501
61
GERMANY
Federal Ministry Of Finance,
Tax Department,
D-11016 Berlin
Tel: +49 1888 682-0
Fax: +49 1888 682-3260
HUNGARY
Tax and Financial Control
Administration
Szechenyi u. 2.
1054 BUDAPEST
Tel: + 36-1-428-5375
Fax: + 36-1-428-5374
ITALY
Ministero delle Finanze
Dipartimento per le Politiche
Fiscali
Via Pastrengo n. 22
00187 ROMA
Tel. (+39) 06 4760 4300
4301
4302
Fax (+39) 06 4760 3911
SLOVENIA
Ministry of Finance
Tax Administration of the RS
General Tax Office
Smartinska 55
1000 LJUBLJANA
Tel: +386-1-478-27-00
Fax: +386-1-478-27-43
62
GREECE
Ministry of Finance
14th Directorate of VAT and
Indirect Taxes
Sina 2-4,
10672 ATHENS
Tel: (+30) 1 36 472 03
Fax: (+30) 1 36 454 13
LATVIA
State Revenue Service
Smilsu street 1
RIGA LV-1978
Tel: +371 7028760;
+371 7028 763
Fax: + 371 7820273
IRELAND
Irish Tax and Customs
Administration
VAT Interpretation Branch
Office of the Revenue
Commissioners
Stamping Building
Dublin Castle
DUBLIN 2
Tel: (+353) 1 647 5000
Fax: (+353) 1 679 5236
LUXEMBOURG
Administration de l’Enregistrement
et des Domaines
B.P. 31
1-3 avenue Guillaume
L-2010 LUXEMBOURG
Tel: +352 44 905 - 1
Fax: +352 45 42 98
MALTA
Inland Revenue Department
VAT Department
Centre Point Building
Ta` Paris Road
BIRKIRKARA BKR 13
Tel: +356-21 49 93 30
Fax: +356-21 49 93 65
POLAND
Tax Administration Department
Ministry of Finance,
ul. Swietokrzyska12,
00-916 WARSAW
Tel: 048-22-694-5555
Fax: 048-22-827-2722
ROMANIA
National Agency for Fiscal
Administration
17 Apolodor Str., sector 5
050471 BUCHAREST
Tel: +40 21 3199759
Fax: +40 21 3199857
LITHUANIA
State Tax Inspectorate
Vasario 16th Street 15
VILNIUS LT-2600
Tel: +370 2 687 802
Fax: +370 2 225 604
NETHERLANDS
Belastingdienst / Tax and Customs
Administration
Kloosterweg 22
Postbus 2865
6401 DJ HEERLEN
Tel: (+31) (45) 573 6666
Fax: (+31) (45) 573 6684
PORTUGAL
Directorate General for Taxation
Rua da Prata, no 10 - 2o
1178 LISBOA CODEX
Tel: (351-1) 887 84 87
Fax: (351-1) 887 77 47
SLOVAKIA
Slovak Tax Directorate
Nova 13,
975 04 BANSKA BYSTRICA
Tel: +421 88 4491111
Fax: +421 88 4134989
SPAIN
State Tax Agency
San Enrique 26
C/Infanta Mercedes No. 37
28071 MADRID
Tel: (+34) (91) 583 8976
Fax: (+34) (91) 583 8808
63
SWEDEN UNITED KINGDOM
Skatteverket (The Swedish Tax HM Revenue & Customs
Agency) 1 Parliament Street
SE-171 94 SOLNA SW1 2BQ LONDON
106 61 STOCKHOLM Tel: (+44) 208 929 0152
Tel: +46 8 764 80 00 (National
Tax Board)
Fax: +46 8 28 03 32 (National
Tax Board)
Customer Service
Tel: 020-567-000

64