Предназначение и обща класификация на всс

1.Понятие
Смесена хардуерна/софтуерна система, която е предназначена за строго специфицно
приложение и е част от по-голяма физическа система, с която е свързана(поне логически) и
реагира на нейните събития.

Вградената система е мпс която се вгражда в устройство или друго технол. убурудване с цел
автоматизиране на неговото управление.

2. Особености на вградените системи

Управлява се като правило от микро контролер(мк).

Работи под управление на firmware, а не от ОС.

Firmware е написан така че при включване на захранването същинската част на програмния код
се изпълнява циклично. Изходът от цикъла става с исключване на захранването.

3. Примери за вградени системи(вс)

Вградени системи за управление на: термопомпи, соларни системи за топла вода, системи за
сигурност в автомобили, авоматизирани системи за управление на технологични процеси,
управение на складови стопанства, роботи;
ОБОБЩЕНА БЛОКОВА СХЕМА НА ВГРАДЕНИЕТЕ СИСТЕМИ

Сензори: температура, налягане, движение, позиция и др.

Stimulus – всичко което тригърва снзора

Sensor ctrl – Усилвател или Аналогов – Цифрова преобразувател.

Data processor – Микроконтрорел със записан в него фърмуер.

Actuator– Изпълнително у-во най-често електромотори, клапани, звукова и светлинна

сигнализация и др.

Actuator ctrl - Схем за управление на актуатора, най-често драйверни схеми за връзка м-у
контролера и актуатора.

Класификация на вграедните системи.

Малки- управлява домакински уреди

Големи – бродови компютър в превозносредство

Ултра големи – управлени на технологични проецси в цял завод

ПОЯТИЕ ЗА МИКРОКОНТРОЛЕР

Миктроконтролеръ е едночипова компютърна система, съчетаваща в себе си

микропроцесор, тактов генератор, оперативна памет и програмруемо

Обобщена архитектура на микроконтролер

Процесорът(CPU) изпълнява инструкциите на програмата. В контекста на микроконтролерите

програмата се нарича firmware.

Програмна памет - служи за съхранение на инструкциите на програмата

Памет за данни - служи за съхранение на променливи

Контролер на прекъсванията приема сигналите за прекъсване, получени от периферните модули,

и известява процесора. Прекъсванията са средство, чрез което периферните модули уведомяват
процесора, че е възникнало някакво събитие например нивото на изход се е променило от ниско
на високо, че се е препънал таймер или АЦП е завършил преобразуване на сигнал. Всяко
прекъсване има своя подпрограма, която отговаря за неговата обработка(ISR - Interupt Service
Routine). При получаване на сигнал за прекъсване, процесорът спира изпълнението на текущата
програма и стартира ISR - подпрограмата, която отговаря за прекъсването. След като ISR -
подпрограмата завърши изпълнението на задачата, за която отговаря, процесорът отново се
връща към изпълнението на предишната си програма.

Прекъсванията бъдат маскируеми и немаскируеми - те се изпълняват безусловно/немогат да

бъдат забранени, типичен пример е бутона - reset. Маскируемите могат да бъдат времмено
забранени от процесора. Прекъсванията могат да бъдат апаратни и програмни. При наличие на
едновременни заявки за прекъсвания, те се обработват от заложения приоритет.

Генераторен блок служи да генерира всички тактови сигнали, необходими за работата на мк.

Тактов генератор винаги е кварцово стабилизиран.

Периферните модули осъществяват връзката на мк с външния свят.

Системна шина

Типове мк
 размер

 тип на архитектурата

 набор от инструкции

Примери за реални мк:

 8-бит - Z8Encore! ; PIC10/12/16/18 ; AVR8 ; 8051 - базирани

 16-битови - ZNEO ; PIC24 ; MSP430

 32-bit - PIC32 ; AVR32 ; ARM-базирани ; PowerPC-базирани

Архитектура на мк
1.Фон-нойман
Основната идея на тази архитектура е използването на общо адресно пространство за пр.
памет и памет за данни. т. е. инструкциите и данните се извличат по една и съща шина.
Това означава, че процесът първо извлича иструкцията, след което извлича данните,
изискавани от тази инструкция. Това е и основния недостатък на тази архитетура.

2. Харвардска архитектура
Харвард архитектура отстранява недостатъка на Фон-нойман архитектура, като използва
отделни адресни пространства за програмната памет и паметта за данни на практика това
означава изполване на отделни шини за извличане на инструкциите и данните.
 Конвейрезиране на инструкциите (pipelining). Докато процесорът изпълнява
поредната инструкция, извлича следващата. Това позволява също и едновременно
извличане на инструкции и данни, което е невъзможно при архитектурата Фон-Нойман.
Това значително увеличава скоростта на изпълнение на програмата.

Програмната памет може да бъде организирана в думи с различен размер,

обикновено по-голям, от този на паметта за данни. Например ако инструкциите са широки
16-бита, програмната памет също може да бъде организирана като 16-битови клетки.
Това позволява инструкциите да се извличат наведнъж, което също води до увеличаване
на бързодействието на микроконтролера.

3. Модифицирана Харвардска
Доста рових из интернет да намеря точно и ясно описание на това какво точно
представлява този тип архитектура. За съжаление се натъкнах на различна и не
съвсем ясна информация.

Типичното определение е, че това е вариант на Харвард архитектурата, който

позволява програмната памет да се достъпва като памет за данни. За целта се осигурява
Допълнителна шина за данни между процесора програмната памет.
Съгласно това определение повечето микроконтролери, които са документирани,
че използват Харвард архитектура, всъщност използват модифицирана Харвард
архитектура, тъй като могат да четат/записват данни от/в програмната си памет.
Според друго определение модифицираната Харвард архитектура използва кеш-
памети. Когато процесорът изпълнява инструкции от кеш-паметта, той се държи като
Харвард-процесор, а когато изпълнява от главната памет, той се държи като фон-Нойман-
процесор.