ТЕМА 2: Микроконтролери.

Типична архитектура на
микроконтролер

1. RISC процесор и микроконтролер. Приложение на микроконтролерите

RISC-Reduced (Restricted)Instruction Set Computer-микропроцесори със

съкратен набор от инструкции. Тези микропроцесори обикновено имат в
състава си набор от еднородни регистри с универсално предназначение. Броят
на тези вътрешни регистри може да е сравнително голям (например256).
Наборът от инструкции е малък и сравнително прост (като описание и като
извършвани действия с една инструкция). Като правило дължината на
инструкцията (броят на битовете, с които е кодиран) е фиксирана и еднаква за
всички инструкции. В резултат на това декодиранeто и изпълнeнието на
инструкциите се осъществява чрез сравнително проста и евтина схемна
реализация. Изпълнението на инструкциите може да бъде за време, равно на
един такт на синхронизиращия сигнал, което определя високо бързодействие.
Определено предимство е и наличието на унифицирани регистри, които могат
да се използват от програмиста за различни цели.
Микроконтролерът е самостоятелна и разположена в един корпус компютърна
система, която сесъстои от процесор, изпълняващ микроинструкции, допълнителни
схеми и устройства за вход и изход на информация. Като цяло микроконтролерът
представлява една електронна микросхема с висока степен на интеграция.
Най-разпространеният пример за микропроцесора за микропроцесорна система е
персоналният компютър. Следвайки тази логика можем в най-общ смисъл да считаме,
че микроконтролерът е миниатюрен компютър, произведен в една интегрална схема.
Основната разлика е в ресурсите и в предназначението (областта на приложение).
Компютърът е предвиден за универсално използване при обработка на текст, графика,
звук, изображение, бази данни, архиви, управление на големи системи и комплексни
устройства, провеждане на значителни по обем изчисления и др. Поради това той е с
отворена архитектура - към него могат да се добавят вътрешни и външни устройства
или да се сменя изцяло програмното осигуряване в зависимост от възникващите
нужди. Микроконтролерът също е устройство с универсално предназначение, но
областта му на приложение е по-друга – основно автоматика и автономното
управление на управление на обекти и устройства. От тук и изискванията към обема
на паметта и към входно-изходните устройства са по-малки и по-определени. Затова е
възможно цялата тази система да се произведе във вид над на една интегрална
микросхема. Микроконтролерът също работи по програма, която се въвежда и може
да се променя, но в практиката това рядко се прави (въпреки възможността, никой не
сменя програмата на микроконтролера на автомобила и на микровълновата печка,
така, както я сменя на персоналния компютър). С този пример преминаваме и към
областта на приложение на микроконтролерите.
Мнозина разглеждат понятието „компютърната революция“ като създаване на
мощни електронно изчислителни машини, изпълняващи сложни изчисления.
Впоследствие към това понятиебяха включени глобалната мрежа Интернет и
цифровите телекомуникационни системи. Едновременно с това обаче протича и втора
революция, която влияе не по-малко на развитието на човечеството. Това е
повсеместната автоматизация на всички дейности на обекти около нас, извършено с
помощта на микроконтролерите. Така например броят на микроконтролерите в един
автомобил може да нахвърли 10- управление на двигател, аларма, имобилайзер,
климатроник, радиоприемник и т.н. В персоналният компютър също се „трудят“
няколко микроконтролера- за мишката, клавиатурата, твърдия диск, DVD устройство
и др. Подобно е положението и в електродомакинските прибори Огромна е областта
на приложение на микроконтролерите в автоматизацията на промишлени процеси и
обекти. Едва ли има област от дейността на човечеството, свързана с използване на
електроника и електричество, в която да не се намерили приложение
микроконтролерите. Във връзка с това за микроконтролерите има и друго
определение- „разновидност на микропроцесорните системи с ориентация към
реализиране на алгоритми за управление на технически устройства, елементи от
системи и технологически процеси“.
2.Основни функционални блокове на микроконтролерите

Микроконтролерът се състои от Процесор, който извлича последователно

инструкциите на програмата, която е записана в Паметта за програмата. В процеса
на изпълнение на програмата може да се получава информация от едни външни
устройства или да се предава информация към други външни устройства. За тези цели
в микроконтролера има Интерфейси за вход и изход и изводи за връзка с
устройствата за вход и изход. Блокът за управление на електрозахранването
осигурява постоянен ток с необходимите потенциали към устройствата на
микроконтролера. Освен това той управлява различните режими на работа. Блокът за
инициализация (RESET) при включване на микроконтролера осигурява стабилно
започване на изпълнение на програмата от първата инструкция, както и
първоначалното задаване на съдържанието на някои важни регистри (в останалите се
записва произволна информация).
3.Основни параметри на микроконтролерите
Честота, мощност и брой на изводите
От създаването си до днес параметрите на микропроцесорите претърпяха огромна
еволюция. Освен голямата разредност до 64 бита, се увеличиха честотата на работа,
броят на интегралните транзистори, разсейваната мощност и броят на изводите.
Намалената дължина на канала на MOS транзисторите от 10 µm в края на 60-те до 45
nm(2009) скъсените вътрешни връзки между транзисторите повишиха вътрешната
честота на работа µP от 200 кHz до 2-3 GHz. И макар външната шина да работи при
по-ниска честота, увеличението е забележително.
Съвременните микропроцесори са изградени от стотици милиони MOS транзистори.
При ниски честота те почти не употребяват на мощност, но при висока консумация се
увеличава рязко. Натъпкани в 2-3см, гейтовете отделят топлина с много голяма
плътност на единица площ(30-40W/cm), което налага принудително охлаждане чрез
радиатор и вентилатор. Друга мярка за снижаване на отделяната мощност е
намаляване на захранващото напрежениена ядрото на чипа под 1,2V.В портативни
батерийни приложения токовата консумация се ограничава чрез включване и
изключване на части от чипа. Другата особеност на съвременните микропроцесори е
увеличеният брой изводи. Първите 8-бийтови μP се побираха в 40-изводни корпуси,
докато днешните изискват корпуси със стотици изводи, повече от половината от
които са за земя и захранване.
Повишаване на производителността
Най-впечатляващо при модерните μP от последните два десетилетия е драстичното
повишаване производителността. То е резултат от действието на няколко фактора-
увеличаване на вътрешната честотата, паралелни механизми при обработката на
инструкции и данни, интегриране на специализиран процесор за изчисления плаваща
запетая, вграждане на кеш-памет ,мултипроцесорни чипове, мултишинна архитектура
и др. В първите десетилетия микропроцесорите прилагаха тези механизми по-слабо,
тъй като броят на транзисторите беше технологично ограничен. Днес съвременните
микропроцесори със стотици милиони транзистори се прилагат в една или друга
степен всички ускоряващи механизми.
Увеличаването на тактовата честота, макар и важен параметъра сам по себе си не е
достатъчен да гарантира висока производителност. При μP тя се определя от броя
тактови цикли за изпълнение на операциите. По този параметър напредъкът е
огромен. В края на 70-те години 16-битовият I8086 изисква средно 12 тактови цикъла
за една операция. В края на 80-те 32-битовите I80486 извършва средно по една
инструкция на 2 цикъла, а следващото поколение Pentium-2-3 операции за един тактов
цикъл.
Това кратко увеличаване на производителността стана възможно поради широкото
прилагане на паралелизма при обработката на инструкции и данни. Конвейерен,
суперскаларен, многонишков, много широка дума, паралелни данни, предсказване на
програмни разклонения са част от използваните за това механизми (често пъти
комбинация) в архитектурата на съвременните μP. Много от тях са оптимизирани за
мултимедийни приложения и обработват паралелно голямо количество данни.
Едно от тесните места в работата на всеки процесор са операциите с плаваща запетая.
Принципно те са доста бавни и изискват много повече процесорен ресурс. Първите
μP не бяха пригодени за такива изчисления и разчитаха на външни чипове.
Съвременните са с вграден специализиран процесор за обработка на числата с
плаваща запетая. Основният процесор е разтоварен от сложни математически
операции. Като изчисление на логаритми, корени, тригонометрични функции и т.н.
Както знаете, сред пречките за управляване на общата производителност на
компютъра е относително по-бавната скорост на работа на динамичните RAM. Кеш-
паметта е едно от решенията на проблема. Първите микропроцесорни чипове имаха
външен кеш. Но това свързване намалява скоростта на обема. В съвременните μP
кешът вграден в самия чип.
Другата характерна особеност на съвременните бързи μP е използване на повече от
една вътрешна шина. Например връзката между процесора и кеша вътре в чипа става
чрез широка широка и бърза специализирана шина.
Когато паралелните механизми изчерпаха своите възможности, се появиха
чипове с две и повече процесорни ядра, които работят в тясно взаимодействие с обща
памет. Тези хомогенни мултипроцесори се използват основно в мощните сървари.
Някои приложения като клетъчни телефони, мултимедийна обработка, гейм-
конзоли, камери изискват хетерогенни мултипроцесори, съставени от различни
специализирани ядра. Например клетъчният телефон използва различни процесори за
обработка на сигналите и за интерфейс с потребителя. Модерната видеосистема се
нуждае от един процесор за аналого- цифрови преобразувания, декомпресия на
видео/аудио кодове и друг за управление на механиката на устройството.

4.Токозахранване на микроконтролер
За разлика от компютрите, микроконтролерите в много от приложенията трябва да
се захранват от акумулатори, батерии или фотоволтаици. Често се използва и
кондензатор с голям капацитет, който да осигурява енергия при отпадане на основния
токоизточник. Като правило микроконтролерите се произвеждат с използване на
CMOS-технологията и консумацията на енергия е минимална. Във връзка с широката
област на приложение, схемнатачаст на микроконтролерите е достатъчно надеждна ,
за да могат те да работят в различни условия.
Изводите, които се използват за захранване на микроконтролите, се означават с
Vdd (илиVcc)за захранващото напрежение- обикновено +5V (в
съврменнитемикроконтролери – в диапазона от 1.5 до 5V) и с Gnd (или Vss) за общия
проводник на захранването (земя). Като правило, колкото е възможно по-близо между
тези изводи си включва танталов кондензатор с капацитет 0.1 uF, който осигурява
енергия при преходни процеси предпазва от импулси смущения по линия на
токозахранването, които могат да доведат да грешка или спиране на работата на
микроконтролера.
При избор на микроконтролер трябва да се имат предвид не само напрежението и
вида на наличния токоизточник, но и нивото на входните и изходните сигнали на
устройствата, към които ще се вкючва. В много случай се налага включването на
преобразователи на ниво.
5.Обработване на грешки от захранването на микроконтролера.

Бутонът RESET се използва за начално стартиране на програмата в процеса на работа

на микроконтролера. Това е за предпочитане, отколкото ако се изключва и включва
захранването. Резисторът R2 служи за ограничаване на тока на разреждане на
кондензатора С при натискане на бутона. Тази схема се използва при
микроконтролери, които се рестартирват при ниско напрежение (импулс Vdd-Gnd-
Vdd). Част о микроконтролерите се стартират при обратна полярност на импулса
(Gnd-Vdd-Gnd). В този случей се използва схемата от фиг. 2.5.2.
Схемата за стартиране на микроонтролерае от особено голяма важност за започване
на неговата нормална работа. Кондензаторът С обикновено се избира от вид с голяма
стабилност и надеждност. В някои микроонтролери тези схема е реализирана
вътрешносхемно.
Освен в момента на стартиране, проблеми по линия на захранването могат да
възникнат и в процеса на нормална работа. При захранване от акумулатор и батерии
опасността от импулсни напрежения (токови удари) отпада, но се появява опасност от
бавно спадане на напрежението (изтощаване), при което някои от устройствата може
да започна да функционират по случаен начин и като цяло системата да реагира по
недопустим начин. За да не се допусне това, в микроконтролерите се използва
специална схема за следене на нивото на захранващото напрежение и когато то спадне
под 10% (за специални приложения дo 5%) номиналното, изпълнение на програмата
се спира. Ако микроконтролерът няма такава схема, те трябва да се предвиди в
захранващия блок.