XV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015

15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ВЛАГАНЕ НА ЕДЪР ДОБАВЪЧЕН МАТЕРИАЛ

ОТ РЕЦИКЛИРАНА КЕРАМИКА ЗА НАПРАВАТА
НА КОНСТРУКТИВНИ БЕТОНИ: МОДУЛ НА ЕЛАСТИЧНОСТ

Румяна Захариева1, Боян Петров2

Университет по архитектура, строителство и геодезия

OPPORTUNITIES TO USE RECYCLED CERAMIC AGGREGATE

FOR MANUFACTURING OF STRUCTURAL CONCRETE:
MODULUS OF ELASTICITY

Rumyana Zaharieva, Boyan Petrov

University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy

Abstract: The article refers to a brother research on the opportunities to use

recycled ceramic aggregate in order to produce structural concrete having lower
dead load and better thermal insulation properties. Since the modulus of elasticity is
among the main parameters in the design of reinforced concrete structures, it has
been identified as a target characteristic to be studied when the coarse aggregate in
concrete is replaced by different amount (20%, 60% and 100%) of recycled building
ceramics. Modulus of elasticity has been experimentally measured on 15 concrete
mix designs. It has been found that the lower modulus of ceramics, compared to that
of rocks for conventional aggregate, leads to a significant (up to 46%) decrease of
the recycled ceramic aggregate concrete modulus of elasticity. A relationship
between the modulus of elasticity and compressive strength of that concrete has been
established. The validity of some models, established for conventional concrete,
when applied to recycled ceramic aggregate concrete is also discussed.

Key words: Recycled ceramic aggregate, concrete, modulus of elasticity.

1. Въведение
Един от начините за оползотворяване на строителните отпадъци (СО) от е
влагането им като частичен или пълен заместител на добавъчните материали в
бетона. Необходимостта от оползотворяване на СО от керамика е продиктувана от
факта, че през 2009г. те са представлявлявали 14% от всички СО у нас и се очаква
количеството им да нарастне до 25% през 2020 г. (по данни на МОСВ).

1
Румяна Захариева, доц. д-р инж., кат. “Строителни материали и изолации”, УАСГ, бул. “Хр.
Смирненски” 1, София, e-mail: roumiana.zaharieva@gmail.com
2
Боян Петров, aс. инж., кат. “Строителни материали и изолации”, УАСГ, бул. “Хр. Смирненски” 1,
София, e-mail: petrov.uacg@gmail.com

345
 XV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015
15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015

Националното законодателство по управление на строителните отпадъци изисква

степента на оползотворяване на керамичните СО да нарасне от 30% (през 2014г.) до
70% (през 2020г.). Част от дейностите по оползотворяване могат да бъдат
рециклиране на СО от керамика под формата на добавъчни материали за бетон, с
което да се създадат възможности за по-лесно изпълнение на целите за влагане на
рециклирани строителни материали в строежите, финансирани с публични средства
– за строителство на сгради те са понастоящем 1%, но стигат до 2% през 2020г.,
отнесенеи към общото количество на строителните продукти, използвани в строежа.
От друга страна, влагането на керамични рециклирани добавъчни материали
(КРДМ) в бетона би повлияло положително на понижаването на собственото тегло
на конструкциите и подобряване на топлотехничеките характеристики на бетона.
Същевременно, поради по-ниската плътност на керамиката, по-голямата ѝ порестост
и деформативност и по-ниските ѝ механичните свойства, се очаква тя да повлияе
съществено на механичните свойства на съдържащите я бетони, което налага да се
направят широк набор от изследвания и да се определят основни характеристики на
тези бетони, когато се използват за конструкционни цели. Сред тези съществени
характеристики, необходими в етапа на проектиране, е модулът на еластичност (Е-
модул).
Целта на настоящите изследвания е да се оцени изменението на модула на
еластичност на бетоните, съдържащи различно количество КРДМ, влиянието на
останалите рецептурни параметри, както и да се установи доколко зависимостта
между якостта на натиск и Е-модула, залегнала в нормите за проектиране, е валидна
при тези бетони.

2. Кратък преглед на изследванията по темата

Според Neville [1], модулът на еластичност на бетона зависи главно от
количеството и механичните характеристики, респективно обемната плътност, на
едрия добавъчен материал (ЕДМ), Е-модула на разтворната компонента (циментов
камък и дребен добавъчен материал), както и от връзката между тях. Следователно,
при бетоните с КРДМ се променят всички основни параметри, при това
разнопосочно, тъй като освен разликите в ЕДМ, количеството цимент обикновено е
завишено, а се предполага, че връзката между КРДМ и циментовия камък е по-
добра. Приносът на ЕДМ в Е-модула на бетона ще се променя в зависимост от
количеството на заменения естествен ЕДМ с КРДМ.
При проектиране с конвенционалните бетони е възприето модулът на
еластичност да бъде изчисляван (не определян експериментално) въз основа на
якостта на натиск. Според БДС EN 1992-1-1, Е-модулът (Ecm) се изчислява по
формула (2.1).

0 .3
f 
(2.1) Ecm  22 cm  ,
 10 

където fcm е средноаритметичната якост на натиск на бетона в МРа.

Тази зависимост е валидна за бетони, съдържащи плътни добавъчни материали

(ДМ) с преобладаващо съдържание на кварц и кварцит, а когато ДМ са с друг
минерален състав, трябва да се направят корекции: например, за варовикови
добавъчни материали стойността трябва да се намали съответно с 10 %.

346
 XV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015
15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015

Изследванията за влиянието на керамичните ДМ върху Е-модула на бетона са

сравнително ограничени и трудно могат да бъдат директно приложени към
изследваните от нас бетони с КРДМ.
В публикации на Cachim [2] върху деформационните свойства на бетони,
съдържащи КРДМ, се установява, че експерименталните резултати за Е-модула са
близки до изчислените по формула (2.1). Трябва обаче да се отчита, че процентът на
заместване на ЕДМ с КРДМ при тези изследвания е до 30%, следователно,
количеството на ДМ с по-нисък Е-модул е сравнително малко и не оказва
съществено влияние върху якостните и деформационни свойства на бетона.
По отношение на леките керамични ДМ, изследванията сочат, че модулът на
еластичност на съдържащите ги бетони е значително по-нисък - от порядъка на 1-6
GРa според Ardakania [3], когато ЕДМ е заменен с керамзит с много по-ниска
плътност на зърното (480-1100 kg/m3) от тази на използваните от нас КРДМ (за
фракция 4/11,2 mm обемната плътност от порядъка на 910 kg/m3, а плътността на
отделното зърно е1700 kg/m3

3. Методика на изследването
Използваните КРДМ са представени в предишни наши публикации [4]. Те са
получени след рециклиране на плътни тухли. Модулът на еластичност на
керамиката, използвана за заместване на естествен ЕДМ, определен по БДС EN
13412 е 4,7GPa, което е няколко пъти по-малко от този на скалните материали на
обикновените естествени ЕДМ (например около 15 GPa за пясъчник, около 30 за
варовик и около 50 GPa за гранит).
За да бъде оценено влиянието на основните рецептурно-технологични
параметри (количетво на цимента, водоциментно отношение и процент на
заместване на естествения с рециклиран ЕДМ) едновременно и пооотделно, е
използвана математическата теория на планиране на експеримента по три-факторен
план на Бокс – Бенкин. Съставите на бетона са проектирани така, че да бъдат
постигнат клас по якост на натиск С25/30 и клас по консистенция S2 (50-90mm).
Съставите са проектирани по метода на плътните обеми, като е спазена препоръката
при проектиране на леки бетони, отношението по обем между пясъка и ЕДМ да бъде
в границите 1,5-1,8 [4]. Използвана е суперпластифицираща добавка за постигане на
нужната обработваемост на смесите.
Факторите при планирания експеримент са следните:
Х1 – Процент на заместване на ЕДМ с КРДМ със същата зърнометрия;
Х2 – Количество на цимента със стойности;
Х3 – Водоциментно отношение.
и са представени в натурален и кодиран вид в табл. 1

Таблица 1. Рецептурни фактори и нивата им на вариране

Нива на вариране
Фактори
Натурален вид Кодиран вид
Натурален Кодиран Xi, min Xi,o Xi, max Xi, min Xi,o Xi, max
% КРДМ Х1 20 60 100 -1 0 +1
Цимент Х2 300 350 400 -1 0 +1
В/Ц Х3 0,40 0,45 0,50 -1 0 +1

Към 15-те състава от Плана на експеримента е прибавен и т.нар. референтен

състав, без КРДМ, при който останалите фактори са на средните си нива от плана на
експеримента.
Модулът на еластичност на бетоните е определен по методиката на БДС EN
12390-13 върху 3 броя призматични пробни тела с размери 10/10/40cm от всеки

347
 XV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015
15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015

състав, като са представени средно-аритметичните резултати от измерванията.

Използвани са механични деформометри от часовников тип, с точност на
измерванията 0,001mm.
Възрастта на бетона при определяне на модула на еластичност е 6 месеца.
Пробните тела са декофрирани след 24 часа и отлежават във въздушно суха среда.
Определена е и якостта на натиск на бетона от всеки състав на същата възраст, чрез
изпитване на пробни тела кубчета с размер 10 cm, отлежавали при същите условия.

4. Анализ на получените резултати

Модулът на еластичност на бетоните, съдържащи КРДМ, варира от 18 GPa до
38 GPa. При сравнение с Е-модула на референтния бетон (37 GPa) се установява
незначително понижение (около 7%) при бетона с КРДМ в количество 20% от
масата на ЕДМ, докато понижението при количество на КРДМ от 60% е с около една
трета и достига 46,3% когато естественият ЕДМ е изцяло заместен с КРДМ – фиг. 1а.
Очевидно, ниският модул на еластичност на керамиката се отразява съществено
върху модула на еластичност на бетона.
Подобно на конвенционалните бетони, при бетоните с КРДМ модулът на
еластичност се влияе и от водоциментното отношение, при равни други условия –
фиг.1б, тъй като с увеличаване водоциментното отношение нараства общият обем на
порите в циментовия камък, а вероятно и порестостта на контактната зона между
него и КРДМ. Модулът на еластичност е сравнително консервативен по отношение
на изменението на количеството на цимента в изследвания диапазон – фиг. 1в.

а) б) в)
Фиг. 1. Изменение на модула на еластичност в зависимост от: а) процентa на
заместване при количества на цимента 350 kg; б) количеството на цимента при
В/Ц=0,5; в) В/Ц при 60% замяна на естествения ЕДМ с КРДМ

Зависимостта на Е-модула от якостта на натиск на бетоните с КРДМ е показана

на фиг. 2. На същата графика са нанесени и oчакваните стойности на Ecm на
конвенционалните бетони, изчислени по уравнение (2.1) в зависимост от якостта им
на натиск. Оказва се, че формула (2.1) от БДС EN 1992-1-1 не е приложима директно
към бетоните с КРДМ, макар че зависимостта между модула на еластичност и
якостта на опън би могла също да се опише със степенна зависимост, но от типа:

0, 6
f 
(4.1.) Ecm  A. cm  ,
 10 

тъй като влиянието на якостта на натиск е по-силно изразено при бетоните с КРДМ
(степенен показател 0,6 вместо 0,3 според (2.1.)), а коефициентът А има стойности в
диапазона 8,5 – 12,1, като намалява с увеличаване на процента на заместване.

348
 XV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015
15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015

Фиг. 2. Модул на еластичност на бетоните, съдържащи различен процент

КРДМ, в зависимост от якостта на натиск на 6 месечна възраст

За проверка на механизма на влияние на КРДМ, моделите, с които се

прогнозира влиянието на обема и свойствата на ДМ върху модула на еластичност на
бетона [5] са адаптирани към бетоните с КРДМ. При тези модели циментовият камък
се разглежда като матрица, а ДМ – като фаза и те работят при различни
предпоставки: двата материала работят паралелно и се деформират в еднаква степен,
а напреженията в тях са пропорционални на модулите им на еластичност; двата
материала работят последователно и в тях се пораждат еднакви напрежения, а
деформациите във всеки са обратнопорпорционални на модулите им на еластичност;
третият модел е комбинация от първите два, което отговаря най-добре на
поведението на бетона в еластичен стадий, при съвместна работа между циментовия
камък и ДМ. Следователно, ако тoзи модел се разработи за матрица от цименто-
пясъчен разтвор с даден модул на еластичност Em (40 GPa, по литературни данни
[6]), а фазата се разглежда като едър КРДМ с модул на еластичност Ea (4,7 GPa,
експериментално определен за използваната керамика), модулът на еластичност на
бетона Еc би могъл да се изчисли по следната формула:

1 1  Va Va
(4.2)   ,
Ec Em 
Va E a  1  Va E m 
къдетоVa е обемът на ЕДМ в единица обем на бетона.

Сравнението на експерименталните резултати и изчислените стойности за Е-

модула на бетоните със 100% заместване на ЕДМ с КРДМ показва много добра
корелация – фиг.3. Този подход би могъл да се използва, за да се прогнозира
влиянието на КРДМ от керамика с други свойства върху Е-модула на бетона, или да
се модифицира така цименто-пясъчният разтвор, че да се постигнат бетони с желан
модул на еластичност.

5. Изводи и насоки за бъдещи изследвания

Въвеждането на рециклирана керамика в количество до 20% от масата на едрия
добавъчен материал не се отразява съществено върху модула на еластичност на
бетона, особено при използване на ниски водоциментни отношения. Пълната замяна
на ЕДМ с КРДМ води до понижение на модула на еластичност с около 46%.
Влиянието на свойствата на самия КРДМ върху Е-модула може да бъде
прогнозирано с комбинирания модел, при който зърната на КРДМ работят като

349
 XV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015
15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015

включения в циментопясъчен разтвор, като се отчитат модулите на еластичност на

двата компонента. Необходимо е моделът да се развие за случаите, в които само част
от ЕДМ е от КРДМ, при което системата се променя в три-компонентна.
Посредством микроструктурни изследвания трябва да се установи характера на
контактната зона между КРДМ и циментовия камък, за да се оцени нейното влияние
и, евентуално, начините за модифицирането й.

Фиг. 3. Сравнение на експерименталните и изчислените резултати за Е-модула

на бетон със 100% едър добавъчен материал от рециклирана керамика.

Зависимостта между якостта на натиск и Е-модула на бетона, залегнала в

евронормите за проектиране, не може да бъде директно приложена към бетоните с
КРДМ, тъй като степенната зависимост е с по-висок показател, а коефициентът пред
нея не може да се счита постоянен, а зависи от процентa на заместване на
естествените плътни ДМ с рециклирани порьозни керамични материали. За
потвърждаване на предложената в настоящата статия зависимост е предвидено
провеждането на допълнителни изследвания.

Благодарности
Настоящата публикация е разработена в рамките на научно-изследователски
проект, финансиран от УАСГ - ЦНИП по договор БН-165/14.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Neville A., Properties of concrete, Pitman International Text, London (1981)
[2] Paulo B. Cachim., Construction and Building Materials, Volume 23, Issue 3, March
2009, Pages 1292–1297.
[3] Ardakania, А. , Yazdanib, М., The relation between particle density and static elastic
moduli of lightweight expanded clay aggregates, Applied Clay Science, Volumes 93–
94, May 2014, Pages 28–34
[4] Б. Петров, Р. Захариева, Възможности за влагане на едър добавъчен материал от
рециклирана керамика за направата на конструктивни бетони: якостни свойства,
Сб. докл. От Първа научно-приложна конференция с международно участие
„управление на проекти в строителството“, ISSN 2367-6752, УАСГ декември
2014, стр. 65-70
[5] Domone P. (Ed.), John Illston (Ed.) Construction Materials: Their Nature and
Behaviour, Fourth Edition, 2010.
[6] Chen H., Yen T., Evaluating Elastic Modulus of Lightweight Aggregate, ACI
Materials Journal, Volume 100, Issue 2, March 2003, Pages 108-113.

350
 ВИСШЕ СТРОИТЕЛНО УЧИЛИЩЕ
“ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ”
СОФИЯ
UNIVERSITY OF STRUCTURAL ENGINEERING
AND ARCHITECTURE (VSU) “L. KARAVELOV”
SOFIA

ДОКЛАДИ
ХV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015
4 – 5 юни 2015 г, София, България

ТОМ II

VOLUME II

PROCEEDINGS
15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015
4 – 5 June 2015, Sofia, Bulgaria

София / Sofia
2015
 ХV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ВСУ’2015
15th INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE VSU'2015

РЕДАКТОРИ:
доц. д-р инж. Венцеслав Стоянов
Зам.-ректор по НД и С на ВСУ „Л. Каравелов”
проф. д-р инж. Дончо Партов
Ръководител катедра „Механика и математика”
на ВСУ „Л. Каравелов”

EDITORS:
Assoc. Prof. Ventseslav Stoyanov, PhD Eng.
Vice-Rector for R&D and Cooperation of VSU “L. Karavelov”
Prof. Doncho Partov, PhD Eng.
Head of Department of Mechanics and Mathematics

Докладите в сборника са рецензирани от Комисия в състав :

доц. д-р инж. Венцеслав Стоянов, България - Председател
проф. д-р инж. Маргарита Хамова, България
проф. д-р инж. Дончо Партов, България
доц. д-р инж. Георги Годинячки, България
доц. д-р Дафинка Ангелова, България

Reviewers of the papers published in the conference proceedings:

Assoc. Prof. Ventseslav Stoyanov, PhD Eng., Bulgaria - Chairman
Prof. Margarita Hamova, PhD Eng., Bulgaria
Prof. Doncho Partov, PhD Eng., Bulgaria
Assoc. Prof. Georgi Godinyachki, PhD Eng., Bulgaria
Assoc. Prof. Dafinka Angelova, PhD Bulgaria

Авторите запазват авторските си права върху докладите в сборника,

като носят пълна отговорност за съдържанието им.
ВСУ „Л. Каравелов” разпространява сборника с публикуваните
доклади и не носи отговорност, ако авторите са причинили вреда на трети лица.

Authors of contributions are responsible for the statements

or opinions expressed in the papers.

ISSN: 1314-071X