Норми стоманени конструкции PDF

Норми за проектиране на стоманени конструкции
3.Б.5. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТОМАНEНИ КОНСТРУКЦИИ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. (1) Тези норми определят изискванията при проектирането на строител- 3.Б
ни стоманени конструкции на сгради и съоръжения в съответствие с БДС 16334-86
"Конструкции стоманени. Основни положения за изчисляване" и БДС 14784-79 5
"Строителни конструкции и земна основа. Основни положения за изчисляване". 1
(2) Нормите не се прилагат при проектиране на конструкциите на стомане-
ни мостове, на водостоци, на транспортни тунели и на конструкции, експлоати-
рани при температура по-ниска от минус 30°.
Чл.2. Стоманените конструкции и елементи от студеноогънати профили, кон-
струкциите, работещи при особени експлоатационни условия (конструкции на до-
менни пещи, на морски и речни хидротехнически съоръжения; на антенни съоб-
щителни съоръжения; на сгради, подложени на интензивни температурни въздейс-
твия и въздействия от агресивна среда; на технологични тръбопроводи; на резер-
воари със специално предназначение и др.), конструкциите на уникални сгради и
съоръжения, специалните конструкции (висящи, пространствени, предварително
напрегнати и др.) се проектират, като освен изискванията на тези норми се спазват
и изискванията на специфични нормативни документи, отразяващи особената ра-
бота на тези конструкции, утвърдени или съгласувани по установения ред.
Чл.3. При проектирането стоманените конструкции трябва да бъдат осигу-
рени на якост, устойчивост и коравина както за условията на експлоатация, така
и по време на транспорт и монтаж.
Чл.4. Тези норми не изключват възможността да се използват и по-точни ме-
тоди на изчисляване и оразмеряване, в който случай е необходимо те да бъдат съ-
ответно обосновани.
Глава втора
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО НА
СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.5. С цел намаляване на разхода на стомана в процеса на проектирането е

необходимо:
1. да се приемат най-целесъобразни общи композиционни решения на
конструкциите, като се използват принципите за концентрация на ма-
териала и за пренасяне на товарите от мястото на тяхното приложение
до основите по най-късия път;
2. да се намаляват товарите, действащи върху конструкциите, чрез приложе-
ние на леки и ефективни покрития и ограждания, чрез целесъобразни кон-
фигурации и форми за намаляване на натоварванията от сняг, вятър и др.;
3. да се оптимизират отделните конструктивни части и елементи чрез използ-
ване на най-целесъобразни конструктивни форми, чрез подбор на оптимал-
ни геометрични размери и на оптимални напречни сечения на елементите;
Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ
4. да се използват марки стомана с повишена якост, когато това е технико-ико-

номически целесъобразно и конструктивно-технологически възможно;
5. да се разширява внедряването на прогресивни видове стоманени конст-
рукции: предварително напрегнати, биметални, комбинирани от стомана
и друг материал, висящи, пространствени от стандартни елементи, конс-
трукции, съчетаващи носещи и ограждащи функции, тънколистови и др.
3.Б Чл.6. Стоманените конструкции трябва да се проектират с максимално удов-
летворяване на изискванията за унификация и типизация.
5 Чл.7. (1) Когато общата пространствена конструкция се решава чрез рав-
2 нинни конструкции, е необходимо да се проектира целесъобразно пространстве-
но укрепяване. То трябва да има ясна изчислителна схема и да осигурява:
1. пространствената геометрична неизменяемост на сградите и съоръ-
женията;
2. поемането на товари, действащи извън равнините на главните рав-
нинни носещи конструкции;
3. осигуряването на устойчивостта на конструкциите и на елементите им;
4. съвместната работа на отделните равнинни части на конструкциите.
(2) При изчисляване на усилията в елементите на пространственото укрепя-
ване се отчитат както реално действащите товари, така и товари, породени от
монтажни отклонения и неточности.
(3) Елементи на пространственото укрепяване, в които няма усилия в смисъ-
ла на предишната алинея, се подбират, като се изхожда от граничните стойности.
(4) Пространственото укрепяване на конструкциите трябва да се осигурява
и по време на монтажа чрез временни и постоянни връзки.
Чл.8. (1) Стоманените конструкции трябва да се изчисляват като единни
пространствени системи с отчитане на геометричната и физическа нелинейност,
на пластичните и реологични свойства на материалите и земната основа, на де-
формируемостта на съединенията, както и на други фактори, влияещи на напрег-
натото и деформираното им състояние.
(2) Изчислителните схеми и методите на изчисляване трябва да се подбират
с отчитане възможностите за ефективно използване на ЕИМ.
(3) При прилагане на приближени методи на изчисляване чрез разчленяване
на единните пространствени системи на отделни равнинни конструкции и еле-
менти, трябва да се отчита взаимодействието между елементите, между конст-
руктивните части и между конструкциите и земната основа.
(4) При статически неопределими конструкции, за които методиката на из-
числяване с отчитане на нелинейните деформации на материала не е разработе-
на, се допуска изчислителните усилия да се определят по недеформирана схема,
при предпоставката за еластични деформации на стоманата. Проверката на устой-
чивост на отделните елементи за така получените усилия трябва да се извършва
по деформирана схема с отчитане на физическата нелинейност.
(5) При изчисляване на стоманените конструкции за еднократно нарастващи
до максималната им стойност товари, стоманата трябва да се разглежда като нели-
нейно-еластичен материал. Когато е възможно намаляване на натоварването или
при променливи товари, стоманата се приема за еластично-пластичен материал.

Чл.9. (1) Стоманените конструкции съгласно БДС 14784-79, се оразмеряват

по метода на граничните състояния.
(2) Оразмеряването трябва да осигурява якостта и устойчивостта на конст-
рукциите като цяло и на отделните им елементи, връзки и детайли. Изчерпването
на якостта на стоманата може да настъпи вследствие на крехко или пластично
разрушаване и разрушаване от умора на материала.
(3) Елементите на стоманените конструкции трябва да имат минимални се- 3.Б
чения, удовлетворяващи изискванията на тези норми.
Чл.10. При конструирането на металните конструкции трябва да се имат пред- 5
вид допуските при изготвянето им съгласно БДС 12543-82 и необходимата точност 3
за сглобяване и монтаж на конкретната конструкция. Допуска се предвиждане на
подложки и вложки, с които да се компенсират неточности при изготвянето.
Чл.11. При проектирането на заварени стоманени конструкции и техните съ-
единения трябва да се изключва възможността за крехко разрушаване в резултат
на неблагоприятното влияние на остатъчни напрежения и деформации, концент-
рации на напреженията и ниски температури. За целта е необходимо да се пред-
виждат конструктивни и технологически мероприятия, като:
• избягване на рязка смяна на сеченията, на изрязвания и други концен-
тратори на напреженията, особени такива, ориентирани напречно на
направлението на действащи опънни напрежения;
• ръбовете на елементите в опънните зони да бъдат изгладени;
• указване на последователността на сглобяването и заваряването, меха-
ничната обработка и др.
Чл.12. При проектирането на стоманените конструкции трябва да се спазват
изискванията за технологичност на конструкцията при заваряване и монтаж и да
се съобразяват възможностите на завода-производител, транспорта и монтажната
организация. За целта е необходимо:
1. конструктивните елементи да се проектират с възможно най-малък
брой детайли (позиции) и същите да бъдат с минимална обработка;
2. за даден обект да се провежда унификация на профилния метал по
вид и размери:
3. разкрояването на метала да дава минимално количество изрезки;
4. конструкциите трябва да се проектират с прогресивни заводско из-
пълнявани съединения-автоматизирано и полуавтоматизирано заваря-
ване, фланцеви съединения, съединения с фрезовани чела; съедине-
ния с високоякостни болтове;
5. конструкциите да се разчленяват на отделни елементи с отчитане на
възможностите и товароподемността на крановото съоръжаване на за-
вода-производител, на товароподемността на транспортните средства
и допустимите габарити, с оглед рационално и икономично транспор-
тиране до строителната площадка и на възможностите за максимален
обем работа в заводски условия;
6. да се предвижда фрезоване на челата на центрично и нецентрично на-
тиснати колони с малък ексцентрицитет, когато заводът-производител
има възможност за това;
7. на строителната площадка да се предвижда възможност за окрупнява-
не на елементите с оглед на едроблоков или конвейерен монтаж.

Чл.13. Монтажните съединения на стоманените конструкции трябва да се

проектират предимно с болтове (високоякостни или с нормална точност).
Чл.14. В проекта на стоманените конструкции и в документацията за заявка
на материала, трябва да се отбелязват прилаганите марки стомана, материалите за
съединенията, както и изискванията, по които трябва да се доставят.
Чл.15. (1) При проектирането на стоманени конструкции трябва да се спазват
нормативните документи: "Защита на строителните конструкции от корозия. Нор-
3.Б ми и правила за проектиране" и "Противопожарни строително-технически норми".
5 (2) Не се допуска увеличаване на дебелината на валцуваните изделия с оглeд ко-
4 розията и с оглeд повишаване на границата на огнеустойчивост на конструкциите.
Чл.16. Всички стоманени конструкции трябва да са достъпни за наблюде-
ние, почистване, пребоядисване и други операции на поддържането.
Глава трета
МАТЕРИАЛИ ЗА КОНСТРУКЦИИТЕ И СЪЕДИНЕНИЯТА ИМ
Раздел I
МАТЕРИАЛИ ЗА КОНСТРУКЦИИТЕ
Чл.17. (1) Стоманените конструкции, които подлежат на изчисления, се про-

ектират от марки стомани, доставени по група В с гарантирани химичен състав и
механични свойства (граница на провлачане, якост на опън, относително удълже-
ние, в необходимите случаи ударна жилавост и др.)
(2) За заварени стоманени конструкции и елементи трябва да се използват
стомани с гарантирана заваряемост по БДС 5030-63.
(3) В техническата документация трябва да се посочват пълното означение
на марката стомана и съответният стандарт или нормала, както и допълнителни-
те изисквания, ако има такива.
Чл.18. Изборът на марката стомана се извършва за конкретните случаи с цел
постигане на:
1. максимална икономия на стомана;
2. дълготрайност на конструкциите и сигурност срещу крехко разрушение;
3. максимална унификация на марко-профилоразмерите;
4. възможност за доставка на метала по асортимент;
5. възможност за доставяне на заваръчните материали.
Чл.19. В зависимост от степента на отговорност, от условията на експлоата-
ция, от вида на напрегнатото състояние и от вида на съединителното средство
строителните конструкции и техните елементи с оглед избора на стомана се под-
разделят на пет групи съгласно табл. 47 на приложение 1.
Чл.20. (1) Марките стомани за отделните групи конструкции са дадени в
табл. 48 на приложение 1.
(2) Допуска се след съответна обосновка употребата и на други наши и внос-
ни стомани извън посочените в табл. 48 при условие, че качествата им не са по-
ниски от тези на стоманите за съответната група конструкции и са проучени въз-
можностите за доставянето им.
Чл.21. Отливки (опорни части и др.) за стоманени конструкции се изпълняват от:
1. въглеродна стомана-марки 15Л, 25Л, 35Л, и 45Л, по БДС 3492-75;
2. сив чугун-марки СЧ15, СЧ20, СЧ25 и СЧ30 по БДС 1799-74.

Чл.22. (1) Обтяжките на стълбове на електропроводи и открити разпредели-

телни устройства (ОРУ) на подстанции, на мачти, кули и др. п., както и носещи-
те елементи на висящи покрития се изпълняват от:
1. спирални въжета по ОН 3373641-82, ГОСТ 3062-80, ГОСТ 3063-80,
ГОСТ 3064-80 ;
2. въжета с двойна свивка по ОН 3373645-82, ГОСТ 3066-80, ГОСТ
3067-72, ГОСТ 3068-74, ГОСТ 7669-80*,
3. затворени носещи въжета по ГОСТ 3090-73, ГОСТ 7675-73; 3.Б
4. снопове от успоредни високоякостни телове по ГОСТ 7372-79. 5
(2) Допуска се след съответна обосновка и проучване на възможностите за
5
доставка да се използват и други стоманени въжета извън посочените в ал. 1.
Чл.23. Физическите характеристики на материалите за стоманени конструк-
ции се приемат по табл. 58 на приложение 3.
Раздел II
МАТЕРИАЛИ ЗА СЪЕДИНЕНИЯТА
Чл.24. (1) При проектирането на заваръчните съединения на стоманени кон-

струкции се използват заваръчни материали:
• електроди за ръчно дъгово заваряване по БДС 5517-77;
• електроден тел (плътен) по БДС 5084-71;
• тръбен електроден тел по ОН 70734-79;
• заваръчни флюсове по БДС 5572-64;
• защитен газ-въглероден двуокис, втечнен по БДС 1676-76, група ЛМ.
(2) Допуска се да се използват заваръчни материали и по други стандарти
при условие, че техните качества и свойства са равностойни или по-добри от
изискваните такива за съответната конструкция, което следва да се доказва при
разработване на технологията за заваряване.
Чл.25. (1) Заваръчните материали се избират в зависимост от:
1. възприетия метод на заваряване;
2. марката на стоманата, определена в зависимост от групата и вида на кон-
струкцията или отделните и части съгласно табл. 48 на приложение 1.
(2) За челни шевове заваръчните материали трябва да се избират така, че
якостта на опън на шева Rwun да бъде най-малко равна на якостта на опън на ос-
новния метал Run.
(3) За ъглови шевове заваръчните материали се избират така, че да се осигу-
ри необходимата якост на метала на шева, за което трябва да бъдат спазени след-
ните условия:
1. за стомани с граница на провлачане до 295 МРа
βz
1 ,1 Rwz ≤ Rwf ≤ Rwz ;
βf
2. за стомани с граница на провлачане над 295 МРа
βz
Rwz < Rwf ≤ Rwz .
βf
Величините са съгласно табл. 2 и чл. 190.
(4) За конструктивни шевове изискванията на ал. 3 не са задължителни.

Чл.26. (1) Типовете електроди и марките електроден тел се отнасят към кла-
сове по якост съгласно табл. 52 на приложение 2.
(2) В конструктивната документация се посочват:
• методът на заваряване;
• класът на якост на заваръчните материали и допълнително изискване
за ударна жилавост;
3.Б • обработката на ръбовете за заваряване;
• минималният диаметър на заваръчния тел във връзка с табл. 35.
5 (3) Марката на електродите, марката на заваръчния тел, марката флюс или ви-
6 дът защитен газ се посочват в технологията за изпълнение на заваръчните работи.
Чл.27. (1) За съединения с обикновени болтове се използват стоманени бол-
тове, удовлетворяващи изискванията на БДС 1175-80.
(2) Прилагат се предимно болтове с шестостенна нормална или намалена
глава, които могат да бъдат с нормална или повишена точност. Конструкцията и
размерите на болтовете се приемат по БДС 1234-71, БДС 2551-71, БДС 1230-72.
(3) Когато се изисква да бъде ограничена деформацията на болтовото съеди-
нение, трябва да се използват болтове с повишена точност.
Чл.28. Класът на якост на болтовете и изискванията към тях се приемат съг-
ласно табл. 53 на приложение 2.
Чл.29. (1) Стоманените гайки за обикновени болтове се избират по БДС
1250-71 и трябва да отговарят на изискванията на БДС 9551-80.
(2) Класът на якост на гайките се приема в зависимост от класа на болта: за
болтове клас 4.6 и 4.8- гайки клас 4; за болтове клас 5.6 и 5.8 - гайки клас 5.
Чл.30. (1) Фундаментните болтове се приемат по БДС 3958-73 и трябва да
отговарят на изискванията на БДС 1175-80. Те се изпълняват от стомана марка
ВСт3пс по БДС 2592-71 или от стомана марка 09Г2С по БДС 4880-79.
(2) Допуска се да се използват за фундаментни болтове и други марки сто-
мани, което се обосновава.
(3) Гайките за фундаментните болтове се приемат по БДС 1250-71 и БДС
9551-80. За болтове от стомана марка ВСт3пс се прилагат гайки с клас на якост 4,
а за болтове от стомана марка 09Г2С- клас на якост 5.
Чл.31. (1) Стоманени U-образни болтове за закрепване на обтяжките на стъл-
бове за електропроводи и ОРУ на подстанции, на мачти, кули и др. п., се изпълня-
ват от стомана марка ВСт3сп по БДС 2592-71, а след съответна обосновка - от сто-
мана марка 09Г2С-2 по БДС 4880-79.
(2) Гайките за U-образни болтове се прилагат по БДС 9551-80 както след-
ва:за болтове от стомана марка ВСт3сп - гайки с клас на якост 4; за болтове от сто-
мана марка 09Г2С-2 - клас на якост не по- нисък от 5.
Чл.32. (1) За предварително напрегнати болтови съединения се използват
високоякостни болтове, гайки и подложни шайби, съответно по БДС 11815-74,
БДС 11816-74 и БДС 11814-74.
(2) Марката стомана се избира в зависимост от диаметъра на болта, големи-
ната на усилието в съединението и възможностите за доставка на болтовете. В
проекта трябва да се посочва класът на якост на болтовете.

Глава четвърта
ИЗЧИСЛИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МАТЕРИАЛИТЕ И
СЪЕДИНЕНИЯТА
Раздел I
МАТЕРИАЛИ
Чл.33. (1) Изчислителните съпротивления на валцуваните профили и на 3.Б

електрозаварените тръби за различните напрегнати състояния се определят по 5
формулите на табл. 1. 7
(2) Нормативните съпротивления на стоманата Run и Ryn, получени чрез
якостта на опън, респективно чрез границата на провлачане съгласно БДС 14784-
79 и съответните им изчислителни съпротивления Ru и Ry за валцувани листове
и профили и за електрозаварените тръби са дадени в табл. 49 на приложение 1.
(3) За марки стомана, невключени в табл. 49 с изключение на тези, доставя-
ни по ГОСТ, изчислителните съпротивления се получават от нормативните, като
стойността на коефициента на сигурност за материала γm от табл.1 се приема:
- при Ryn ≤ 310 MPa γm =1.10 ;
- при 310<Ryn ≤ 410 MPa γm =1.15 ;
- при 410<Ryn ≤ 490 MPa γm =1.20 .
Чл.34. Изчислителните съпротивления на отливки от въглеродна стомана и
сив чугун се приемат по табл. 50 и табл. 51 на приложение 1.
Таблица 1
Напрегнато състояние Изходно Означение Изчислителни
съпротивление съпротивления
R yn
граница на провлачане Ry Ry =
γm
Опън, натиск, огъване
Run
якост на опън Ru Ru =
γm
Срязване граница на провлачане Rs R s = 0,58 R y
Смачкване при плътно опиране якост на опън Rp Rp = Ru
Местно смачкване в цилиндрични лагери якост на опън R lp R lp = 0,5 R u
при плътно допиране
Диаметрален натиск върху ролки при
свободно допиране за конструкции с якост на опън R cd R cd = 0,025 R u
ограничена подвижност
Опън в направление перпендикулярно на
валцуването (за валцуването на стомана с якост на опън R th R th = 0,5 R u
дебелина до 60 mm)
Чл.35. Изчислителното съпротивление на опън на високоякостен стоманен

тел Rdh, прилаган във вид на снопове, се определя по формулата:
dh R = 0 ,63 R
un (1)
Чл.36. Изчислителното съпротивление (усилие) на опън на стоманено въже
се приема равно на усилието на скъсване на въжето съгласно съответния стан-
дарт, разделено на коефициент на сигурност γm =1.6.

Раздел II
СЪЕДИНЕНИЯ
Чл.37. (1) Изчислителните съпротивления на заваръчните съединения се оп-

ределят по формулите от табл. 2.
(2) За ръчно изпълнени шевове стойността на Rwun е равна на минималната
3.Б якост на опън на метала на шева по БДС 5517-77.
(3) За автоматично и полуавтоматично изпълнени шевове Rwun се приема по
5 табл. 3.
8 (4) Стойностите на коефициента на сигурност за материала γwm и стойнос-
тите на изчислителното съпротивление на срязване на метала на шева Rwf в зави-
симост от якостта на заваръчните материали са дадени в табл.3.
(5) Изчислителните съпротивления за челни шевове на елементи от различ-
ни марки стомана се приемат за марката с по-ниски съпротивления.
Таблица 2
Вид на
Изчислително
заваръчните Напрегнато състояние Изходно съпротивление Означение
съпротивление
шевове
Натиск. Опън и огъване при пълен граница на провлачане R wy R wy = R y
физически контрол на шевовете якост на опън R wu R wu = R u
Челни Опън и огъване при частичен контрол граница на провлачане
R wy R wy = 0,85.R y
на шевовете
Срязване граница на провлачане R ws R ws = 0,58.R y
Rwf = 0 ,50 γwun

R
по метала на шева якост на опън R wf
wm
Ъглови Срязване (условно)
по границата на якост на опън
R wz R wz = 0,40.R un
сплавяване
Таблица 3
Клас на якост Нормативно Изчислително Коефициент на сигурност
съпротивление на
на заваръчните съпротивление на метала на мате-
срязване по метала
материали на шева MPa риала на шева γwm
на шева R wf МРа
Е410, Е410А 410 150 1,35
Е450, Е450А 450 180 1,25
Е490А 490 200 1,25
Е590А 590 220 1,35
Чл.38. (1) Изчислителните съпротивления на срязване и опън на едноболто-

ви съединения се определят по формулите на табл. 4, в която Rbun е нормативно-
то съпротивление на болта, равно на минималната якост на опън на болта по БДС
1175-80. Стойностите на изчислителните съпротивления за различни класове на
якост на болтовете са дадени в табл. 54 на приложение 2.
(2) Изчислителните съпротивления на смачкване на елементите, съединява-
ни с болтове се определят по формулите на табл. 4.

Чл.39. (1) Изчислителното съпротивление на опън на фундаментни болтове

Rba и изчислителното съпротивление на опън на U-образни болтове Rbv се опре-
делят по формулите:
Rba = 0,40.Run (2)
Rbv = 0,45.Run (3) 3.Б

(2) Изчислителните съпротивления на опън на фундаментните болтове са 5
дадени в табл. 55 на приложение 2. 9
Чл.40. Изчислителното съпротивление на опън на високоякостни болтове се
определя по формулата:
Rbh = 0,7.Rbun (4)
където Rbun е минималната якост на опън на стоманата на болта, приета по

съответните стандарти. В табл. 56 на приложение 2 е посочена якостта на опън за
някои марки стомани.
Таблица 4
Изчислителни
Напрегнато състояние Означение
съпротивления
клас 4.6; 5.6 R bs = 0,38.R bun
Срязване за болтове R bs
клас 4.8; 5.8 R bs = 0,40.R bun
клас 4.6; 5.6 R bt = 0,42.R bun
Опън за болтове R bt
клас 4.8; 5.8 R bt = 0,42.R bun
Смачкване на съединяваните  R 
болтове с повишена точност Rbp =  0 ,6 + 410 un  .Run
елементи от стомана с  E 
R bp
R yn ≤ 440 MPa  R 
Rbp =  0 ,6 + 340 un .Run
болтове с нормална точност  E 
Чл.41. Лицето на сечението "нето" Аbnt на болтове с метрична резба се при-

ема по табл. 57 на приложение 2.

Глава пета
ОТЧИТАНЕ НА УСЛОВИЯТА НА РАБОТА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО
НА КОНСТРУКЦИИТЕ
Чл.42. При оразмеряването на конструкциите и съединенията трябва да се

отчитат:
3.Б 1. коефициентът на сигурност по предназначение γn, който се определя в
5 зависимост от степента на отговорност на сградите и съоръженията
съгласно приложение VI на действащите норми и правила "Натоварва-
10 ния и въздействия. Норми за проектиране" (БСА, кн. 11 от 1983 год.) ;
2. коефициентът на сигурност γu = 1,3 за елементи на конструкции, ораз-
мерявани на якост с използване на изчислителното съпротивление Ru;
3. коефициентът за условия на работа γc и коефициентът за условия на
работа на съединенията γb. Стойностите на коефициента γc са дадени
в табл.5, а на коефициента γb - в табл. 37.
Чл.43. При определяне на коефициента за условия на работа по табл. 5 тряб-
ва да се има предвид, че:
1. коефициентите за условия на работа γc < 1 не се отчитат едновременно
при оразмеряването;
2. коефициентите за условия на работа, дадени в позиции 1 и 7; 2 и 7,а при
оразмеряването трябва да се отчитат едновременно;
3. коефициентите за условия на работа, дадени в позиции 3; 5; 6,а; 7; 8 и 9,
а също така и в позиции 4 и 6,б без челните заваръчни съединения, не се отчитат
при оразмеряване на съединенията;
4. за случаите извън разглежданите в настоящата глава, коефициентът за ус-
ловия на работа се приема γc = 1.

Таблица 5
Коефициент за
Видове конструктивни елементи
условия на работа
1. Пълностенни греди и натиснати пръти на ферми в подови конструкции
на зали на театри, клубове, киносалони, магазини, книгохранилища,
0,9
архиви, конструкции на трибуни и други подобни, при натоварване
от собствена маса на пода равно или по-голямо от полезния товар.
2. Колони в обществени сгради и колони на водни кули 0,95 3.Б
3. Пълностенни греди при оразмеряване на обща устойчивост при ϕb < 1 0,95
4. Обтегачи и окачвачи с различно предназначение, когато са изпълнени
0,9
5
от валцувана стомана 11
5. Натиснати основни пръти (без опорните диагонали и вертикали) от
решетката на покривни и подови ферми, когато са изпълнени с образу- 0,8
вано от ъглови профили съставено T-сечение, при стойност λ ≥60
6. Елементи на покривни и подови прътови конструкции:
а) натиснати (с изключение на затворени тръбни напречни сечения),
0,95
при проверка на устойчивост
б) опънати елементи в заварени конструкции 0,95
7. Напречни сечения на валцувани и заварени елементи и на снаждащи
накладки при оразмеряване на якост в местата на снажданията,
изпълнени с обикновени болтове, в конструкции от стомана с граница
на провлачане до 440 МРа, натоварени със статични товари при:
а) пълностенни греди и колони 1,1
б) покривни и подови прътови конструкции 1,05
8. Натиснати елементи от решетката на пространствени кулообразни
прътови конструкции, изпълнени от единични равностранни или
неравностранни ъглови профили (ако последните се прикрепват
чрез по-голямото си рамо);
а) непосредствено прикрепени към поясите чрез едното си рамо със
заваръчни шевове или с два и повече болта, разположени по
направление на пръта:
• диагонали съгласно фиг. 20,а 0,9
• хоризонтали съгласно фиг. 20,б,в 0,9
• диагонали съгласно фиг. 20,в,г,д 0,8
б) непосредствено прикрепени към поясите чрез едното си рамо с
един болт (освен посочените в т. 8,в на тази таблица) или прикрепени 0,75
чрез възлова плоча независимо от вида на съединителното средство
в) при сложна кръстосана решетка съгласно фиг. 20, е с болтови
0,7
съединения.
9. Натиснати елементи от единични ъглови профили, прикрепени чрез
едното си рамо (при неравностранни ъглови профили с по-малкото 0,75
рамо), с изключение на:
• елементите, посочени в поз. 8 на настоящата таблица;
• диагоналите съгласно фиг. 20,б, прикрепени непосредствено
към поясите чрез заваръчни шевове или с два и повече болта,
разположени по направление на пръта;
• равнинни ферми от единични ъглови профили.
10. Опорни плочи от стомана с граница на провлачане до 285 МРа,
статично натоварени, при дебелина
а) t ≤ 40 mm 1,2
б) 40 mm < t ≤ 60 mm 1,15
в) 60 mm < t ≤ 80 mm 1,1

Глава шеста
ЕЛЕМЕНТИ, ПОДЛОЖЕНИ НА ОГЪВАНЕ
Раздел I
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЯКОСТ И ОБЩА УСТОЙЧИВОСТ
3.Б Чл.45. (1) Пълностенните греди с повишена стройност на стеблото, греди с
5 перфорирано стебло и подкрановите греди се оразмеряват на якост съгласно до-
пълнителните указания, дадени в тази глава.
12
(2) Елементи с пълностенни напречни сечения, подложени на просто огъване,
се проверяват на якост в еластичния стадий на работа на материала по формулите:
M
σ= ≤ γ c Ry (5)
Wnt ,min
QS
τ= ≤ γ c Rs (6)
It
(3) При отслабване на стеблото с отвори за болтове, стойностите на танген-
циалните напрежения, определени по формула (6), се умножават с отношението
a
α= (7)
a −d
в което a е разстоянието между центровете на отворите;
d - диаметърът на отвора.
Чл.46. В местата на приложение на концентрирани товари по горния пояс и
в опорните сечения без укрепителни ребра за оразмеряване на стеблото на якост
трябва да се изчислява напрежението на местен натиск σloc по формулата
F
σ loc = ≤ γ c Ry (8)
t w lef
където F е изчислителната стойност на товара (силата);
lef - условната дължина на разпределение на натоварването, определяна в за-
висимост от условията на опиране.
За случаите на опиране, показани на фиг. 1, а, б
lef = b + 2tf (9)
където tf е дебелината на горния пояс на гредата, ако разположената отдолу

греда е заварена (фиг. 1, а), или разстоянието от горния ръб на пояса до началото
на вътрешното закръгляване, ако е валцувана; за греди с високоякостни болтове -
съгласно фиг. 1, в.

à) á) â)
tf
tf
tf
b 3.Б
lef t t t 5
13
Фиг. 1.
Чл.47. При големи нормални и тангенциални напрежения в едно и също

напречно сечение стеблото на пълностенни греди, оразмерявани по формула (5),
се проверява на якост в най-напрегнатата точка по формулите:
• при σу отлично от нула
σ x2 − σ xσ y + σ y2 + 3τ xy
2
≤ 1 ,15γ c R y (10)
• при σу равно на нула
σ x2 + 3τ xy
2
≤ 1 ,15γ c R y (11)
в които са нормалните напрежения в равнината на стеблото,

M
σx = y успоредни на оста на елемента;
I nt
σу - нормалните напрежения, перпендикулярни на оста на гредите, вкл.и
напрежението σloc по формула (8);
- средното тангенциално напрежение в стеблото, изчислено с
Qα отчитане на коефициента α от формула (7).
τ xy =
t w hw
Напреженията σx и σу се изчисляват за една и съща точка от стеблото на гре-
дата и се заместват във формула (10) със своя знак.
Чл.48. (1) Пълностенните греди с I-сечение при огъване в равнината на
стеблото и спазване на изискванията на чл. 45 и чл. 47 се оразмеряват на обща ус-
тойчивост по формулата
M
≤ γ c Ry (12)
ϕbWc
където Wc е съпротивителният момент на напречното сечение за натиснатия пояс;
ϕb - коефициент, определян по указанията на приложение VI.

(2) При определяне на стойностите на ϕb за изчислителната дължина на гре-

дата lef се приема разстоянието между точките на закрепване на натиснатия пояс
срещу странично отместване. Такива точки са: възлите на надлъжните връзки;
плочки за закрепване на корави подове; напречни връзки, възпрепятстващи завър-
тането на напречното сечение на гредите и др. п. Когато няма междинни закреп-
вания, изчислителната дължина е равна на отвора на гредата (lef = l ).
(3) Изчислителната дължина на конзолни елементи се приема:
3.Б 1. при закрепване в края на конзолата и междинно, равна на разстояни-
5 ето между точките на закрепване в хоризонтална равнина;
2. когато няма закрепване на края на конзолата в хоризонтална равнина,
14
равна на дължината на конзолата.
Чл.49. (1) Проверка на пълностенните греди на обща устойчивост не се изисква:
1. при предаване на натоварването чрез корав под, опиращ се непрекъс-
нато на натиснатия пояс и сигурно свързан с него, например:панели
от лек и тежък стоманобетон, плосък или профилиран метален под,
вълнообразна стоманена ламарина и др.;
2. при отношение на изчислителната дължина на гредата lef към широ-
чината на натиснатия пояс b не по-голямо от стойностите, определя-
ни по формулите от табл. 7 - за греди със симетрично I-сечение, или
с по-развит горен пояс, за които широчината на опънатия пояс е не по-
малко от 0,75 от широчината на натиснатия пояс. Във формулите h0 е
разстоянието между центровете на тежестта на поясите, а bf и tf са
широчината и дебелината на натиснатия пояс.
(2) За греди с отношение bf / tf < 15 във формулите от табл. 7 се приема bf / tf = 15
Таблица 7
Най-големи отношения l ef / b f , при които за валцува-
Място на приложение на товари ни и заварени греди не се изисква проверка на обща
устойчивост (при 1<h 0 / b f <6 и 15 ≤ b f / t f ≤ 35 )
По горен пояс l ef  b  b  bf  E
= 0 ,35 + 0 ,0032 f +  0 ,76 − 0 ,02 f  
bf  t f  tf h
 0  R y
По долен пояс l ef  b  b  bf  E
=  0 ,57 + 0 ,0032 f +  0 ,92 − 0 ,02 f 
t f  h 
bf  tf  0  Ry
При чисто огъване или при оразмеряване

lef  b  b  bf  E
на участък между връзки, независимо = 0 ,41 + 0 ,0032 f +  0 ,73 − 0 ,016 f  
bf  t f  tf h
 0  R y
от нивото на приложение на товара
(3) За съставени греди с поясни и гърлени съединения с високоякостни бол-
тове получаваните стойности на отношението lef /bf по формулите от табл. 7 тряб-
ва да се умножат с коефициент 1,2.

Чл.50. Закрепването на натиснатия пояс в хоризонталната равнина трябва да

бъде оразмерено за фактическата или условната напречна сила.
Условната напречна сила се изчислява:
1. при закрепване в отделни точки по формула (99), в която ϕ се отчита за
стойност λ = lef/i (i е инерционния радиус на напречното сечение на натис-
натия пояс в хоризонталната равнина), а N се изчислява по формулата
3.Б
N = (Af + 0,25.Aw ).Ry (16)
5
2. при непрекъснато закрепване 15
3 Q fic
q fic = (17)
l
където qfic е условната напречна сила за единица дължина на пояса на гредата;
Qfic - условната напречна сила по формула (99), изчислена при ϕ = 1 и N по
формула (16).
Чл.51. (1) Елементи, подложени на огъване в двете главни равнини, се ораз-
меряват на якост по формулата
Mx My
σ = y± x ≤ γcRy (18)
I x ,nt I y ,nt
в която x и y са координатите на разглежданата точка от сечението спрямо

главните инерционни оси.
(2) За елементи, оразмерявани по формула (18), напреженията в стеблото се
проверяват по формули (6), (10) и (11) и в двете главни огъвателни равнини.
(3) Ако са спазени изискванията на чл. 49, проверка на обща устойчивост на
греди, подложени на двойно огъване не е необходима.
Чл.52. Прости греди с пълностенно напречно сечение, изпълнени от стома-
на с граница на провлачане до 580 МРа, се оразмеряват на якост с отчитане раз-
витието на пластични деформации, ако са спазени следните изисквания:
1. натоварването на гредите е статично;
2. при греди с променливо сечение оразмеряването на якост с отчитане
развитието на пластични деформации се прави само за едно сечение
с най-неблагоприятно съчетание на М и Q. В останалите сечения от-
читане на пластични деформации не се допуска;
3. осигурена е общата устойчивост на гредите.За това е необходимо или
да бъдат изпълнени изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 2, като най-го-
лямата стойност на отношенията на изчислителната дължина на греда-
та към широчината на пояса lef /bf, определени по формулите от табл. 7,
се намаляват чрез умножение с коефициент δ = 1 - 0,7.(c1-1)/(c-1) .
Стойностите на c и c1, за които тук трябва да бъде изпълнено изисква-
нето 1 < c1 ≤ c, се определят съгласно чл. 53;
4. за греди с несиметрично сечение и с лице на натиснатия пояс, по-малко
от това на опънатия, оразмеряване с отчитане на пластични деформации
се допуска само при удовлетворяване изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1;

5. осигурена е устойчивостта на стеблото на гредите, укрепено с основ-

ни напречни ребра в съответствие с изискванията на чл. 65, чл. 67 и
чл. 68, в това число и в местата на приложение на концентрирани то-
вари, съгласно изискванията на чл. 60;
6. осигурена е местната устойчивост на натиснатия пояс, като отноше-
нието на рамото на пояса към неговата дебелина не е по-голямо от
3.Б стойностите, получени по формулите в табл. 15.
Чл.53. (1) При спазване на изискванията на чл. 52 оразмеряването на греди-
5 те на якост с отчитане развитие на пластични деформации се извършва:
16 1. при просто огъване и при тангенциални напрежения τ ≤ 0,5.Ry по
формулата
M
≤ γcRy (19)
c 1W nt , m i n
2. при двойно огъване и при тангенциални напрежения τ ≤ 0,3.Ry по фор-

мулата
Mx My
+ ≤ γ c Ry (20)
c xW xnt ,min c yW ynt ,min
където M, Mx и My са абсолютните стойности на огъващите моменти;
c1 - коефициентът, чиято стойност се определя в зависимост от големината
на тангенциалните напрежения по формулите:
Q
• при τ = ≤ 0 ,3 R y c1 = c (21)
hw t w
Q
• при 0 ,3 R y < τ = ≤ 0 ,5 R y c1 = 105.βc (22)
hw t w
и е най-малко равна на единица и не по-голяма от стойността на коефициента c;

cx и cy - коефициенти.
Стойностите на коефициентите с, сx и сy за различни напречни сечения в за-
висимост от отношението Af /Aw са дадени в табл. 8. За междинни стойности на
отношението Af /Aw се прави линейна интерполация.
Коефициентът β от равенството (22) се изчислява по формулата
1 − (τ R s )
2
β =
1 − α (τ R s )
2 (23)

Таблица 8
Схема на Стойности на коефициентите
Af
№ сечението n , при
Aw c, cx cy
My = 0
1 2 3 4 5 6
y y
0,25 1,19
3.Б
AW 0,50 1,12
5
x x x x
1 1,47 1,5
17
1,00 1,07
Af
2,00 1,04
y y
y Af
x x
0,50 1,40
AW
2 1,00 1,28 1,47 2
2,00 1,18
y 0,5A f
y Af
0,25 1,19 1,07
x x 0,50 1,12 1,12

3 1,00 1,07 1,19 1,5
0,5A W
y
2,00 1,04 1,26
Af
Af
x x
0,50 1,40 1,12
0,5A W
4 1,00 1,28 1,20 2
0,25A f
2,00 1,18 1,31
y
y y
x x x x a) 2,0
5 - 1,47 1,47
б) 3,0
y y
y 0,25 1,04
Af
0,50 1,07
x x
6 1,00 1,47 1,12 3
0,5A W 0,5A W
2,00 1,19
y

1 2 3 4 5 6
y
x x
7 - 1,26 1,26 1,5
y
3.Б
5 x
y
Af
x
y
y
18 8 AW x
x
x
x
1,60 1,47
а) 3,0
б) 1,0
y y
y
y y
-
Af
x x
0,50 1,07 а) 3,0
9
x x 1,00 1,60 1,12 б) 1,0
0,5AW
y y 2,00 1,19
в която α е коефициентът, чиято стойност за I-сечения при огъване в равни-

ната на стеблото е равна на 0,7; за други видове сечения α = 0.
(2) При зони на чисто огъване вместо коефициентите c1, cx и cy във формули
(19) и (20) се приемат съответно: c1m = 0,5.(1+c); cxm = 0,5.(1+cx); cym = 0,5.(1+cy).
(3) Оразмеряването на опорните сечения на гредите, за които M = 0, Mx = 0
и My = 0 се извършва по формулата
Q
τ= ≤ γ c Rs (24)
hw t w
(4) При отслабване на стеблото от отвори за болтове стойностите на танген-
циалните напрежения τ по формула (24) трябва да се увеличат, като се умножат с
коефициента α от формула (7).
Чл.54. (1) Усилията в непрекъснати и запънати греди с постоянно I-сечение
при огъване в равнината с най-голяма коравина се определят с отчитане на плас-
тични деформации и преразпределяне на огъващите моменти над опорите и по-
летата, ако освен изискванията на чл. 52 е изпълнено и условието отворите на съ-
седни полета да не се различават с повече от 20 %. В този случай гредите се ораз-
меряват на якост за нормални напрежения по формула (5).
(2) Изчислителната стойност на огъващия момент M се получава по формулата
M = α.Mmax (25)
където Mmax е най-големият огъващ момент в полето или над опората, при
изчисляване на гредата в еластичния стадий на работа на материала;

α - коефициентът за преразпределение на моментите, изчисляван по формулата

 M 
α = 0 ,5 1 + ef  (26)
 M max 
в която Mef е условен огъващ момент.
(3) За непрекъснати греди със свободно опрени краища стойността на Mef 3.Б
от формула (26) се приема равна на по-голямата от изчислената по формулите
5
M1
M ef = max (27) 19
a
1+
l
Mef = 0,5.M2 (28)
където M1 и M2 са огъващите моменти в крайното и вътрешното поле, из-

числени като за свободно опряна проста греда;
a - разстоянието от крайната опора до сечението, за което е изчислен огъва-
щият момент M1
l - отворът на крайното поле.
Символът max означава, че трябва да се намери максимумът на израза, на-
миращ се след него.
(4) За едноотворни и непрекъснати греди със запънати краища Mef = 0,5.M3,
където M3 е най-големият от моментите, изчислени както в греди със ставно оп-
рени краища.
(5) За греди с един запънат и един свободен край стойностите на Mef се из-
числява по формула (27).
Чл.55. Усилията в непрекъснати и запънати греди, подложени на огъване в
двете главни равнини при удовлетворяване на изискванията на чл.54, ал. (1) и ако
τ ≤ 0,3.Ry, се определят с отчитане на пластични деформации и преразпределяне
на огъващите моменти над опорите и полетата.Проверката на якост за нормални
напрежения се извършва по формула (18).

Раздел II
УСТОЙЧИВОСТ НА СТЕБЛОТО
Чл.56. (1) Устойчивостта на стеблото на гредите се осигурява чрез:

1. основни напречни ребра, поставени по цялата височина на стеблото;
2. основни напречни ребра и надлъжни ребра ;
3.Б 3. основни напречни ребра, надлъжни ребра и къси напречни ребра, разпо-
ложени между натиснатия пояс и надлъжните ребра.
5 (2) Правоъгълните части на стеблото, ограничени от поясите и укрепителни-
20 те ребра, се проверяват на устойчивост като пластинки.Изчислителните размери
на тези пластинки се приемат, както следва:
a - разстоянието между осите на основните напречни ребра;
hef - изчислителната височина на стеблото (фиг. 2). Приема се равна: за зава-
рени греди-на пълната височина на стеблото; за греди с високоякостни
болтове-на разстоянието между вътрешните болтови линии на поясни-
те ъгли; за греди, съставени от валцувани профили - на разстоянието
между началото на закръглението между пояс и стебло; за студеноогъ-
нати профили - разстоянието между краищата на извивките (фиг. 3);
tw - дебелината на стеблото.
Чл.57. (1) Устойчивостта на стеблото трябва да се проверява при вземане
под внимание на всички компоненти на напрегнатото състояние - σ, τ, σ loc.
(2) Стойностите на напреженията σ, τ, σ loc се изчисляват с брутно напреч-
но сечение при работа в еластичен стадий, без отчитане на коефициента ϕ b.
(3) Натисковото напрежение в края на стеблото σ, приемано със знак "+", и
средното тангенциално напрежение τ се изчисляват по формулите:
M
σ= y (29)
Ix
Q
τ= (30)
t w hw
bef bef bef

h=hef
hef
hef
h
t t t
Фиг. 2.

hef bef bef
aef
r r r
aef
r
bef
hef
hef
bef
bef
r r r r
bef bef aef 3.Б

Фиг. 3. 5
21
където M и Q са средните стойности на огъващия момент и напречната си-
ла в границите на пластинката; ако дължината на пластинката е по-голяма от из-
числителната й височина, M и Q се изчисляват за условна квадратна пластинка с
размер hef, разположена от страна на по-големите напрежения; ако по дължината
на пластинката M или Q сменят своя знак, то средните им стойности се изчисля-
ват за еднозначните им участъци;
hw - височината на стеблото.
(4) Стойността на местното напрежение в стеблото, породено от концентрира-
ни товари, се определя в съответствие с изискванията на чл. 46 и чл. 83, при γf = 1,1
във формула (56).
(5) В участъци, където съсредоточеният товар е приложен към опънния по-
яс, едновременно се вземат под внимание само два компонента на напрегнатото
състояние: σ и τ или σ loc и τ.
Чл.58. Устойчивостта на стеблото на греди, укрепени чрез основни напреч-
ни ребра съгласно с изискванията на членове 65, 67 и 68, не се проверява, ако са
изпълнени изискванията на формули (10) и (11) и условната стойност на стебло-
то не е по-голяма от стойностите:
hef R y • 3,5 - за греди с двустранно изпълнени поясни ше-
λw = вове, без местни напрежения (σ loc = 0);
tw E • 3,2 - за греди с едностранно изпълнен поясен шев,
без местни напрежения (σ loc = 0);
• 2,5 - за греди с двустранно изпълнени поясни ше-
вове, когато има местни напрежения (σ loc ≠ 0).
Чл.59. (1) Устойчивостта на стеблото на пълностенни греди със съставено симет-
рично напречно сечение, укрепени само с основни _ напречни ребра, без местни напре-
жения (σ loc = 0) и условна стойност на стеблото λ ≤ 6 се проверява по формулата
2 2
σ   τ 
  +   ≤ γ c (31)
 σ cr   τ cr 
в която γc е коефициентът за условия на работа, отчитан от табл. 5;
ccr R y
σ cr = (32)
λw2

 0 ,76  R
τcr = 10 ,3 1 + 2  2s (33)
 µ  λef
където µ е отношението на по-голямата към по-малката страна на пластинката.
(2) Стойността на коефициента ccr от формула (32) се приема:
3.Б 1. за заварени греди по табл. 9 в зависимост от стойностите на коефициен-
та δ, изчисляван по формулата
5 3
22 b t 
δ = β f  f  (34)
hef  t w 
където bf и tf са съответно широчината и дебелината на натиснатия пояс
на сечението;
β - коефициент, определян по табл. 10;
2. за греди с високоякостни болтове равна на 33,3.
Таблица 9
δ ≤ 0,8 1 2 4 6 10 ≥ 30
c cr 30 31,5 33,3 34,6 34,8 35,1 35,5
_
(3) Стойността на λef се изчислява по формулата
d Ry
λef = (35)
tw E
където d е по-малката от страните на пластинката (hef или a) ;
Таблица 10
Вид на гредата Условия, при които работи натиснатия пояс β
Незаварени кранови релси 2
Заварени кранови релси ∝
Подкранови греди
За участъци в които концентрирания товар е 0,8
приложен по долния пояс
При непрекъснато опиране върху натиснатия ∝
Други греди пояс на корава плоча (под)
В останалите случаи 0,8
Чл.60. Устойчивостта на стеблото на греди със симетрично напречно сече-

ние, оразмерявани с отчитане на пластични деформации, когато няма местни на-
_ напрежения (σ loc = 0) и са спазени условията τ ≤ 0,5.Ry; Af / Aw ≥ 0,25 и
тискови
2,2 ≤ lw ≤ 6, се проверява по формулата
A 
M ≤ γ c Ry hef2 t w  f + α  (36)
 Aw 

2
τ 
α = 0 ,24 − 0 ,15  − 0 ,0085 (λw − 2 ,2 )
2
където ;
 Rs 
γc се отчита от табл. 5;
τ се изчислява по формула (30). 3.Б
Чл.61. (1) Устойчивостта на стеблото на пълностенни заварени или болтува-
ни с високоякостни болтове греди със симетрично напречно сечение, укрепени 5
само с основни напречни ребра (фиг. 4), когато има напрежения на местен натиск 23
(σ loc ≠ 0), се проверява по формулата
2 2
 σ σ loc   τ 
  +  ≤ γc
σ + σ
(37)
 τ 
 cr loc ,cr   cr 
в която γc е коефициентът за условия на работа от табл. 5;
σ, σloc и τ се изчисляват по указанията на чл. 57;
τcr се изчислява по формула (33) за действителните размери на пластинката.
Фиг. 4.

(2) Стойностите на σcr и σloc,cr от формула (37) се определят, както следва:

1. при a/hef ≤ 0,8 σcr се изчислява по формула (32), а
c1 Ry
σloc ,cr = (38)
λa2
3.Б
a Ry
5 където λa = ;
24 tw E
c1 - коефициентът, чиито стойности за заварени греди се приемат по табл. 11
в зависимост от отношението а / hef и стойността на δ, изчислена по формула (34);
за греди с високоякостни болтове-по същата таблица при стойност на δ = 10
Ако натоварването е по опънния пояс, то при проверката на стеблото на ус-
тойчивост с отчитане само на σloc и τ, коефициентът δ се изчислява също по фор-
мула (34), като bf и tf са съответно широчината и дебелината на опънатия пояс;
Таблица 11
Стойности на с 1 за заварени греди при a/h ef равно на:
δ
≤ 0,5 0,6 0,8 1 1,2 1,4 1,6 1,8 ≥ 2,0
1 11,5 12,4 14,8 18,0 22,1 27,1 32,6 38,9 45,6
2 12,0 13,0 16,1 20,4 25,7 32,1 39,2 46,5 55,7
4 12,3 13,3 16,6 21,6 28,1 36,3 45,2 54,9 65,1
6 12,4 13,5 16,8 22,1 29,1 38,3 48,7 59,4 70,4
10 12,4 13,6 16,9 22,5 30,0 39,7 51,0 63,3 76,5
30 12,5 13,7 17,0 22,9 31,0 41,6 53,8 68,2 83,6
2. при a/hef > 0,8 и при отношение по-голямо от стойностите, дадени

в табл. 12
Таблица 12
Гранични стойности на отношението σ loc / σ при a / h ef равно на:
Греди δ
≤ 8,0 0,9 1 1,2 1,4 1,6 1,8 ≥ 2,0
1 0 0,146 0,183 0,267 0,359 0,445 0,54 0,618
2 0 0,109 0,169 0,277 0,406 0,543 0,652 0,799
4 0 0,072 0,129 0,281 0,479 0,711 0,93 1 132
Заварени
5 0 0,066 0,127 0,288 0,536 0,874 1 192 1 468
10 0 0,059 0,122 0,296 0,574 1 002 1 539 2 154
30 0 0,047 0,112 0,3 0,633 1 283 2 249 3 939
На високо
- 0 0,121 0,184 0,378 0,643 1 131 1 614 2 347
якостни болтове
Таблица 13
a/h ef ≤ 0,8 0,9 1 1,2 1,4 1,6 1,8 ≥ 2,0
По табл. 9
с2 37 39,2 45,2 52,8 62 72,6 84,7
(с 2 =c cr )

c2 R y
σ cr = (39)
λw
2
където c2 е коефициентът, чийто стойности се приемат по табл. 13.

Критичното напрежение σloc,cr се изчислява по формула (38), при което, ако
a/hef > 2 , се приема a/hef = 2; 3.Б
3. при a/hef > 0,8 и при отношение σloc / σ по-малко от стойностите, да-
дени в табл.12; 5
σcr се изчислява по формула (32); 25
σloc,cr - по формула (38), при което a се замества с a/2 както във форму-
ла (38), така и в табл. 12.
Чл.62. (1) Устойчивостта на стеблото на пълностенни заварени или болтувани с
високоякостни болтове греди със симетрично напречно сечение, укрепени с основни
напречни ребра и с едно надлъжно ребро, разположено на разстояние h1 от натисна-
тия ръб на стеблото (фиг. 5), се проверява по отделно за всяка една от пластинките.
Фиг. 5.

(2) Устойчивостта на пластинката, разположена между натиснатия пояс и

надлъжното ребро, се проверява по формулата
2
σ σ  τ 
+ loc +   ≤ γc (40)
σ cr 1 σ loc ,cr 1  τ cr 1 
в която σ, σloc и τ се изчисляват съгласно изискванията на чл. 57, а γc се от-
3.Б чита по табл. 5.
5 Критично напрежение σcr1 се изчислява по формулите:
26 • при σloc = 0
4 ,76 R y
σ cr 1 = .
h1 λ12 (41)
1−
hef
h1 Ry
λ1 =
tw E
където
• при σloc ≠ 0 и µ1 = a/h1 ≤ 2
1 ,19ψ R y
σ cr 1 = . 2
1 − 1 λ1
h (42)
hef
2
 1 
ψ =  µ 1 + 
 µ 1 
където .
Критичното напрежение σloc,cr1 се изчислява по формулата
Ry
σ loc ,cr 1 = (1 ,24 + 0 ,476 µ1 )ψ (43)
λa2
в която
a Ry
λa = (44)
tw E
• при σloc ≠ 0 и µ1 = a/h1 > 2 за изчисляването на σcr1 и σloc,cr1 се приема a = 2h1.
Критичното напрежение τcr1 във всички подслучаи се определя по формула
(33), в която се заместват действителните размери на пластинката.
(3) Устойчивостта на пластинката, разположена между надлъжното ребро и
опънатия пояс, се проверява по формулата

2
  2h  
 σ  1 − 1   2
  hef  σ loc 2   τ 
 + +  ≤ γc
σ cr 2 σ loc ,cr 2   τcr 2 
  (45)
3.Б
 
  5
27
5 ,43 Ry
σcr 2 = .
 
2
λw2
 0 ,5 − h1
в която (46)

 hef 
 
σloc,cr2 се изчислява по формула (38) и табл.10 при δ = 0,8, а отношението a / hef
се заменя с a / (hef - h1);
τcr2 се изчислява по формула (33) за действителните размери на пластинката;
σloc2 = 0,4 σloc - когато товарът е разположен по натиснатия пояс (фиг. 5а);
σloc2 = σloc - когато товарът е приложен по опънатия пояс (фиг. 5б).
Чл.63. При допълнително укрепване на пластинката, разположена между натис-
натия пояс и надлъжното ребро с къси напречни ребра, чиято дължина е равна задъл-
жително на размера h1, проверката на устойчивост се извършва по формули от (40) до
(44), в които размерът a се заменя с размера a1 - разстоянието между осите на две съ-
седни къси напречни ребра (фиг. 6). Проверката на пластинката, разположена между
надлъжното ребро и опънатия пояс, се извършва по указанията на чл. 62, ал. 3.
Фиг. 6.

Чл.64. (1) Устойчивостта на стеблото на греди с несиметрично напречно се-

чение (натиснатият пояс е с по-голямо лице) се проверява съгласно изискванията
на членове 59, 61, 62, и 63 при следните изменения:
1. за стебла, укрепени само с основни напречни ребра, във формули (32) и
(39) и в табл. 12 под hef трябва да се разбира удвоената височина на натис-
ната зона. При а / hef > 0,8 и σloc = 0 се изискват и двете проверки, дадени
3.Б в чл. 61, ал. 2 и т. 3, независимо от стойността на отношението σloc / σ;
2. за стебла, укрепени с основни напречни ребра и едно надлъжно реб-
5 ро, разположено в натиснатата зона:
28 • във формули (41), (42) и (45) отношението h1 / hef се замества с от-
ношението α.h1 / 2.hef;   1 h1 
h 
• във формула (46) изразът  0 ,5 − 1  се замества с израза  − 

 h ef   α h ef 
където σ −σt , а
α =
σ
σt - опънното напрежение в края на пластинката, взето със знак "минус".
(2) Когато с по-голямо лице е опънатия пояс, върху който е приложено нато-
варването, проверката на устойчивост под едновременно действие на s и t се из-
вършва по формула (117) .
Чл.65. (1) Стеблата на гредите трябва да се укрепяват _ с основни напречни
ребра, ако стойността на условната стойност на стеблото λw е по-голяма от:
3,2 - при статично натоварване;
2,2 - при подвижно натоварване по пояса на гредата.
(2) Разстоянието
_ между основните _напречни ребра не трябва да бъде по-го-
лямо от 2hef при λw > 3,2 и 2,5hef при λw ≤ 3,2. Превишаване на тези разстояния
максимум до 3hef се допуска при условие, че стеблото на гредата удовлетворява
изискванията на чл. 58, чл. 61 до чл. 64, че е осигурена общата устойчивост на
гредата съобразно изискванията на чл. 49, т. 1 и т. 2, при което стойностите на от-
ношението lef / bf за натиснатия пояс не трябва да е по-голяма от определените по
формулите от табл. 7 за натоварване, приложено по горния пояс.
(3) Основни напречни ребра трябва да се поставят в местата на приложение
на големи неподвижни концентрирани товари и при опорите.
(4) Разрешава се стеблото да се укрепява с едностранни основни напречни
ребра от единични ъглови профили, заварени към стеблото с края на едното рамо.
Инерционният момент на такова ребро, изчислен спрямо ос, съвпадаща с по-
близката до реброто страна на стеблото, не трябва да бъде по-малък от този на
двойка симетрични ребра.
(5) Когато стеблото на гредите е укрепено само с основни напречни реб-
ра,минималните размери на напречните ребра в mm са:
hef
bs ≥ + 40 mm - за двустранно разположени симетрични ребра;
30

hef
bs ≥ + 50 mm - за едностранни ребра.
Ry
24 2bs
Дебелината на реброто се приема не по-малка от E
Чл.66. (1) При укрепяване с основни напречни ребра и едно надлъжно ребро
необходимият инерционен момент на напречните ребра се определя по формулата 3.Б
I s = 3h t 3
ef w (47) 5
(2) Инерционният момент на надлъжното ребро Ist се определя в зависимост 29
от отношението h1 / hef по формулите, дадени в табл. 14, като за междинни стой-
ности се разрешава линейна интерполация.
(3) Ако надлъжното и основните напречни ребра са разположени само от една-
та страна на стеблото, инерционните моменти на напречното сечение на всяко едно
от тях се изчислява за ос, съвпадаща с по-близката до реброто страна на стеблото.
(4) Минималните размери на надлъжното и напречните ребра трябва да се
приемат съгласно чл. 65, ал. 5.
Чл.67. (1) Стеблото на пълностенните греди със съставено напречно сече-
ние, над опорите трябва да се укрепява с опорни ребра. Те се оразмеряват на ус-
тойчивост извън равнината на стеблото като центрично натиснати стойки, нато-
варени с опорната реакция. Изкълчвателната дължина на стойката се приема рав-
на на височината на стеблото. Изчислителното сечение включва лицето на нап-
речното сечение на реброто и лицето на съдействащата част от стеблото с широ-
чина от всяка страна на стеблото.
E
0 ,65 t w
Ry
Таблица 14
h1 Необходим инерционен момент на

Гранични стойности
надлъжното ребро
hef минимален I sl, min максимален I sl, max
  a 2 t w3
0,2  2 ,5 − 0 ,5 a  1 ,5 hef t w3 7 hef t w3
 hef  h
  ef
  a 2 t w3
0,25  1 ,5 − 0 ,4 a  1 ,5 hef t w3 3 ,5 hef t w3
 hef  h
  ef
0,3 1 ,5 hef t w3 – –

(2) Долните чела на опорните ребра трябва да бъдат обработени (фиг. 7, а),
плътно пасвани (фиг.7, б) или заварени към долния пояс. Напреженията в тези се-
чения от действие на опорната реакция не трябва да са по-големи от:
1. в първия случай (фиг. 7,а) - от изчислителното съпротивление на сто-
маната на смачкване Rp, когато a ≤ 1,5ts и на натиск Ry, когато a > 1,5ts;
2. във втория случай (фиг. 7,б) - от изчислителното съпротивление на
3.Б смачкване Rp.
При заваряване на опорните ребра към долния пояс на гредата, заваръчните
5 шевове се оразмеряват за опорната реакция.
30 Чл.68. Едностранни укрепителни ребра, поставени под концентрирани то-
вари по горния пояс, се оразмеряват като нецентрично натиснати стойки с ексцен-
трицитет, равен на разстоянието от средната равнина на стеблото до центъра на
тежестта на изчислителното сечение на стойката. В последното се включва сече-
нието на реброто и ивици от стеблото с широчина 0 ,65 t E / R от двете страни на
w y
реброто. Изкълчвателната дължина се приема равна на височината на стеблото.
a) б)
a
Фиг. 7.
Раздел III
УСТОЙЧИВОСТ НА НАТИСНАТИЯ ПОЯС
Чл.69. Изчислителната широчина на рамото на пояса bef (фиг. 2 и 3) се при-

ема равна на разстоянието:
• за заварени греди - от ръба на стеблото до края на пояса;
• за валцувани профили - от началото на вътрешното закръгляване до
края на пояса;
• за греди с високоякостни болтове - от външния ред болтове до края на
пояса;
• за студеноогънати профили - от края на извивката на стеблото до края
на пояса.
Чл.70. (1) При елементи, подложени на огъване, стойностите на отношени-
ето на рамото на пояса към неговата дебелина се приемат не по-големи от стой-
ностите, изчислявани по формулите, дадени в табл. 15.

(2) При и при отчитане на развитието на пластични де-

hef E формации максималната стойност на отноше-
≤ 2 ,7 нието bef / tf трябва да се приема:
tw Ry
bef E
= 0 ,3 3.Б
tf Ry 5
1. за неокантено рамо -
31
bef E
= 0 ,45
tf Ry
2. за окантено с ребро рамо - .
(3) Когато има окантващо ребро, то неговата височина не трябва да бъде по-
малка от 0,3bef, а дебелината му - от , където aef е височината на реб-
рото (фиг. 3) . Ry
2 a ef
E
Таблица 15
Начини на оразмеряване Конструктивно решение Максимални стойности на
на елемента на рамото на пояса отношението
bef E
Неокантено = 0 ,5
1. В границите на
tf Ry
еластичните деформации
bef E
Окантено с ребро = 0 ,75
tf Ry
bef hef E
Неокантено = 0 ,11 ≤ 0 ,5
2. С отчитане на развитието
tf tw Ry
на пластични деформации
bef hef E
Окантено с ребро = 0 ,16 ≤ 0 ,75
tf tw Ry
Чл.71. При подбор на сечението на елементи, подложени на огъване, по гра-

нично провисване, а така също и при съответната изчислителна обосновка, се до-
пуска максималните
–––– стойности на отношението bef / tf от табл. 15 да се умножат
с коефициент √Ry /σ, но не повече от 1,25, където σ е по-голямо от M / ϕbW или
σ = (Mx / Ix).y ± (My / Iy).x .

Раздел IV
ОПОРНИ ЧАСТИ
Чл.72. (1) Неподвижни ставни опори с центриращи плочки, тангенциални, а

при големи опорни реакции и болтови лагери се прилагат, когато е необходимо
строго равномерно разпределение на напреженията под опората.
3.Б (2) Когато върху намиращата се под лагера конструкция не трябва да се пре-
дават хоризонтални сили от вертикален товар, се използват подвижни тангенциал-
5 ни, неопренови или ролкови лагери. Коефициентът на триене се приема равен на:
32 • 0,3 - за подвижни тангенциални лагери;
• 0,03 - за ролкови лагери.
Чл.73. Цилиндричните болтове на лагерните стави се оразмеряват на смачк-
ване при разпределение на смачкващите напрежения по косинусов закон и центра-
лен ъгъл на допиращите се повърхности, равен или по-голям от 90°, по формулата
F
≤ γ c Rlp (48)
1 ,25 rl
където F е опорната реакция;
r и l - радиусът и дължината на болта;
Rlp - изчислителното съпротивление на местен натиск при плътно допиране,
приемано в съответствие с изискванията на чл. 33, табл. 1.
Чл.74. Ролките на подвижните лагери се изчисляват на диаметрален натиск
по формулата
F
≤ γ c Rcd (49)
ndl
където n е броят на ролките;
d и l - диаметърът и изчислителната дължина на ролките.
Rcd - изчислителното съпротивление на диаметрален натиск при свободно
опиране, определяно по изискванията на чл. 33, табл.1.
РАЗДЕЛ V
ПЪЛНОСТЕННИ ГРЕДИ
Чл.75. (1) При заварени греди с I-сечение като правило поясите трябва да
бъдат изпълнявани от един лист ламарина. По изключение се допуска изпълнение
на поясите от два листа, разположени симетрично спрямо стеблото, при това раз-
ликата в широчината на листовете трябва да бъде най-малко 40 mm.
(2) При греди със съставени чрез високоякостни болтове сечения поясите
могат да се изпълняват от пакети с не повече от три листа. Препоръчва се напреч-
ното сечение на поясните ъглови профили при тези греди да бъде не по-малко от
30% от общото напречно сечение на пояса.
Чл.76. Всички заваръчни шефове на съставените греди, включително и шево-
вете, прикрепващи укрепителните ребра, трябва да бъдат непрекъснати. Препоръч-
ва се изпълнението им чрез автоматизирано или полуавтоматизирано заваряване.

3.Б
5
33
Фиг. 8.
Чл.77. (1) при статично натоварени греди с I-сечение се допуска използва-

нето на едностранни поясни шевове, ако са спазени изискванията:
1. изчислителното натоварване трябва да бъде разположено симетрично
спрямо сечението на гредата;
2. при проверка на устойчивост на стеблото стойностите на левите час-
ти на формули (31), (37), (40) и (45) не са по-големи от 0,9 γc;
3. трябва да бъде осигурена устойчивостта на натиснатия пояс на греда-
та съобразно с изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 1;
4. в местата на приложение на концентрирани товари към пояса на гре-
дата, в т. ч. и товари, предавани чрез ребрата на стоманобетонни па-
нели, трябва да се поставят укрепителни ребра.
(2) Едностранни поясни шевове не се допускат:
• за греди, оразмерявани с отчитане на пластична работа на материала;
• в опорните възли на ригелите на рамкови конструкции.
Чл.78. (1) Укрепителните ребра на заварените греди (с изключение на опорните)
трябва да бъдат скосени, за да не се довеждат шевовете им до поясния заваръчен шев.
(2) За избягване влиянието на напречните шевове върху напрегнатото състоя-
ние на долния пояс се допуска укрепителните ребра да не се свързват с него (фиг. 8).
Чл.79. (1) Укрепителните ребра на заварените греди, успоредни на снажда-
нията на стеблото, трябва да бъдат отдалечени от тези снаждания на разстояние
най-малко 10tw, където tw е дебелината на стеблото.
(2) Надлъжните укрепителни ребра, които пресичат снаждащи шевове на
стеблото, не се заваряват към него на разстояние по 40 mm от двете страни на
снаждащия шев.
(3) При пресичане на напречни и надлъжни укрепителни ребра прикрепва-
щите ги шевове не трябва да се застъпват, за целта непрекъснатото ребро се зава-
рява изцяло, а прекъснатото се скосява съгласно фиг. 9.

3.Б
5
34 Фиг. 9.
Чл.80. (1) Заварени греди с I-сечение, отнасящи се към конструкции от тре-

та и четвърта група, като правило се проектират с едностранни ребра, съгласно
чл. 65, ал. (4) и (5).
(2) При заварени греди с едностранни поясни шевове укрепителните ребра
се поставят на обратната на заваръчния шев страна на стеблото.
Раздел VI
ПОДКРАНОВИ ГРЕДИ
Чл.81. (1) Подкрановите греди се оразмеряват на якост, умора на материала

и устойчивост за породените в тях усилия вследствие на крановите товари. Пос-
ледните се определят съгласно изискванията на "Натоварвания и въздействия -
Норми за проектиране".
(2) Броят на циклите на натоварване на подкрановите греди се приема равен
на повдигнатите от крана товари за целия срок на работа, съгласно технологични-
те изисквания за неговата експлоатация.
Чл.82. (1) Стеблото на подкрановите греди, с изключение на тези, проверя-
вани на умора на материала при брой на циклите n ≥ 2,0.106, се оразмерява на
якост по формула (10), в която при проверката на опорните сечения на непрекъс-
натите греди коефициентът 1,15 се заменя с 1,3, а σy = σloc,y по формула 56.
(2) Стеблото на подкрановите греди с брой на циклите на натоварване n ≥ 2,0.106
допълнително се проверява на якост в съответствие с изискванията на чл. 83 и на умо-
ра на материала съгласно чл. 84.
Чл.83. Натисковата зона на стеблото на подкранови греди, проектирани от
стомана с граница на провлачане до 430 МРа, се проверява на якост по формулите:
(σ + σ loc , x ) − (σ x + σ loc , x )σ loc , y + σ loc , y + 3 (τ xy + τ loc , xy ) ≤ βR y

2 2 2
x
(50)
σx + σloc,x ≤ Ry (51)
σloc,y + σfy ≤ Ry (52)
τxy + τloc,xy + τf,xy ≤ Rs (53)

в които β е коефициент, чиято стойност е равна на 1,15 при оразмеряване на

прости греди и на 1,3 за опорните сечения на непрекъснати греди, а компоненти-
те на напреженията в тях се изчисляват по формулите:
M
σx = (54)
Wx ,nt
3.Б
Q 5
τ xy = (55)
hw t w 35
γ f 1F
σ loc , y = (56)
t w lef
σloc,x = 0,25.σloc,y (57)
2 M l tw
σ fy = (58)
If
τloc,xy = 0,3.σloc,y (59)
τf,xy = 0,25.σfy (60)
Във формули (54) до (60) са приети следните означения:

M и Q - огъващият момент и напречната сила в оразмеряваното сечение, по-
лучени за изчислителните товари;
F - изчислителният натиск от колелото на крана, получен без отчитане на ко-
ефициента на динамичност;
γ f1 - коефициентът, с който се увеличава стойността на изчислителния на-
тиск от колелото на крана.
If - инерционният момент на усукване, равен на сумата на инерционните мо-
менти на релсата и пояса. Изчислява се по формулата:
b f t 3f
I f = It + (61)
3
bf и tf - широчината и дебелината на натиснатия пояс на гредата;
lef - условна дължина, изчислявана по формулата:
I1 f
lef = c 3 (62)
tw
където c = 3,25 за заварени и валцувани греди;
c = 4,5 за греди с високо якостни болтове;

I1f - сумата от инерционните моменти на пояса на гредата и на крановата

релса. В случай, че релсата е заварена към пояса с непрекъснати шевове, осигу-
ряващи съвместна работа на релсата и пояса, I1f се изчислява като инерционен
момент на общото напречно сечение, образувано от релсата и пояса;
Mt - местен усукващ момент, изчисляван по формулата:
3.Б Mt = Fe +0,75.Qt.hr (63)

5 където Qt е изчислителното хоризонтално натоварване, насочено напречно на
36 крановия път, предизвикано от изкривяване (заклинване) на мостовите кранове и не-
успоредност на крановите пътища. Приема се по Н и П "Натоварвания и въздействия";
e = 15 mm - възможно отместване на подкрановата релса.
Чл.84. (1) Зоната на стеблото под крановата релса на заварени подкранови
греди се оразмерява на умора на материала по формулата:
0 ,5 σ x2 + 0 ,36τ xy
2
+ 0 ,4σ loc , y + 0 ,5σ fy ≤ Rv (64)
в която Rv е изчислителното съпротивление на умора на материала, приема-

но за всички марки стомана равно на:
• 75 MPa - за натиснатата зона на стеблото в отвора на гредата;
• 65 MPa - за опънатата зона на стеблото в опорните сечения на непре-
къснати греди.
(2) Напреженията от формула (64) се изчисляват по указанията на чл. 83. за
стойности на крановите товари, установени в Н и П "Натоварвания и въздействия".
(3) Заваръчните шевове, свързващи горния пояс със стеблото на подкранови
греди, оразмерявани на умора, трябва да се изпълняват с пълен провар по цялата
дебелина на стеблото.
Чл.85. (1) Подкрановите греди се оразмеряват на обща устойчивост в съот-
ветствие с изискванията на чл. 48 и чл.49.
(2) Стеблото на подкрановите греди се проверява на устойчивост в съответ-
ствие с изискванията на членовете от 61 до 64.
(3) Размерите на основните напречни ребра на подкрановите греди трябва да от-
говарят на изискванията на чл. 65. Широчината на реброто bs се приема не по-малко от:
• 90 mm за кранове със среден режим на работа;
• 100 mm за кранове с брой на циклите n ≥ 2.106.
(4) Двустранните основни напречни ребра не се заваряват към поясите на
гредите. Челата на ребрата се припасват плътно към горните пояси. За греди с
брой на циклите на натоварване n ≥ 2.106 челото на реброто, опиращо се в горния
пояс, трябва да бъде обработено.
(5) При греди за кранове с лек и среден режим на работа се допуска прилага-
нето на едностранни основни напречни ребра,който се заваряват към стеблото и
към горния им пояс. Ребрата се поставят в съответствие с изискванията на чл. 80.
(6) Натиснатият пояс на подкрановите греди се проверява на местна устой-
чивост съгласно изискванията на чл. 70.
Чл.86. Свободните краища на опънатите пояси на подкрановите греди и гре-
дите на работните площадки, натоварени непосредствено от подвижни състави,
трябва да бъдат валцувани, струговани или обрязвани с машинно-кислородно или
плазмено-дъгово рязане.

Раздел VII
ГРЕДИ С ОТВОРИ В СТЕБЛОТО
Чл.87. (1) Гредите с отвори в стеблото се проектират от валцувани профили

с I-сечение, изпълнени от стомана с граница на провлачане до 580 МРа.
(2) Заваръчните шевове, свързващи челно двете части на стеблото, се изпъл-
няват с пълен провар. 3.Б
Чл.88. (1) Греди с отвори в стеблото от вида, показан на фиг. 10, при просто
огъване на равнината на стеблото се оразмеряват на якост в няколко характерни 5
точки по формулите: 37
s 1-1
c a
1
1
x1 x1
h1
d1
2 x x
h
h3
d2
h2
4
x2 x2
3
1
Фиг. 10.
• за точка 1 от горния пояс

Mh1 Q1a
+ ≤ γ c Ry 1 (65)
Ix 2W1 ,max
• за точка 2 в натиснатата зона
Md 1 Q1a γ R
+ ≤ c u1 (66)
Ix 2W1 ,min γu
• за точка 3 от опънатия пояс
Mh2 Q2 a
+ ≤ γ c Ry 2 (67)
Ix 2W2 ,max
• за точка 4 от опънатата зона
Md 2 Q2 a γ R
+ ≤ c u2 (68)
Ix 2W2 ,min γu
Във формули (65) до (68) са приети следните означения:
M - огъващият момент в оразмеряваното сечение;

Q1 и Q2 - напречните сили, поемани от горното и долното T-сечения. Изчис-

ляват се по формулите:
I1 I2
Q1 = Q Q2 = Q (69)
I1 + I 2 I1 + I 2
където Q е напречната сила в оразмеряваното сечение;
3.Б I1 и I2 - инерционните моменти на горното и долното T-сечения спрямо соб-
5 ствените им тежестни оси, успоредни на оста на пояса;
38 d1, d2, a - размерите съгласно фиг.10;
Ix - инерционният момент на сечението на гредата в зоната на отвора спря-
мо оста x - x;
W1,max, W1,min - максималният и минималният съпротивителен момент на
горното T-сечение;
W2,max, W2,min - максималният и минималният съпротивителен момент на
долното T-сечение;
γc - коефициентът за условия на работа. Приема се по табл. 5;
γu = 1,3 - коефициент на сигурност за елементи на конструкции, изчислява-
ни на якост по временно съпротивление;
Ry1, Ry2 - изчислителните съпротивления на материала на валцуваните про-
фили за горното и долното T-сечения, получени от границата на провлачане;
Ru1, Ru2 - същите, получени от якостта на опън.
(2) Оразмеряването на опорното сечение се извършва по формулата:
Q3 s
+ γ c Rs (70)
t w ah3
където Q3 е напречната сила в сечението на гредата, отстоящо на разстояние
(c + s - 0,5a) от опората (фиг. 10);
tw - по малката дебелина на стеблото;
h3 - разстоянията между центровете на горното и долното T-сечения.
Чл.89. (1) Гредите с отвори се оразмеряват на обща устойчивост в съответ-
ствие с изискванията на чл. 48. Геометричните характеристики на сечението се
изчисляват в зоната на отвора.
(2) Проверка на обща устойчивост не се изисква при спазване на условията
от чл. 49.
Чл.90. (1) При hef / tw > 40, където hef се определя по чл. 56, ал. 2, а tw е ми-
нималната дебелина на стеблото, опорното сечение на гредата се укрепва с опор-
но ребро и се оразмерява в съответствие с изискванията на чл. 67. В този случай
за опорното сечение се приема c ≥ 250 mm (фиг. 10).
–––––
(2) При hef / tw > 40√ E / Ry или при неспазване на изискванията на чл. 46,
стеблото на гредите се укрепва с основни напречни ребра в съответствие с изис-
кванията на чл.65.
(3) Височината на стеблото на натиснатото T-сечение трябва _ да удовлетво-
рява изискванията на чл. 127, като във формула (118) се приема λ = 1,4.
(4) Концентрирани товари на гредите могат да се предават само в сечения,
извън зоната на отворите.
Чл.91. При l / hef ≥ 12, където l е отворът на гредата, провисването на греди-
те се определя, като инерционния момент на сечението в зоната на отвора се на-
малява с коефициент 0,95.

Раздел VIII
ГРЕДИ С ПОВИШЕНА СТРОЙНОСТ НА СТЕБЛОТО
Чл.92. (1) Греди с повишена стройност на стеблото (фиг. 11) са

_ тези, при ко-
ито условната стройност на стеблото се изменя в границите 4,5 ≤ lw ≤ 12,5.
(2) При проектирането на тези греди трябва да бъдат спазени изискванията:
• статическата схема да е проста греда; 3.Б
• стоманата, от която се изпълняват, да има граница на провлачане до
340 МРа;
5
• да са подложени на огъване само в равнината на стеблото; 39
• да са изпълнени от постоянно по дължината на гредата симетрично
I-сечение;
• да са натоварени със статични товари;
• стеблото да е укрепено само с основни напречни ребра.
Чл.93. Участници на греди с повишена стойност на стеблото, разположени
между основни напречни ребра при чисто огъване, се проверяват на якост с удов-
летворяване на условието
M ≤ Mu (71)
в което M е огъващият момент в разглежданото сечение;

Mu - граничният огъващ момент, който сечението може да поеме. Изчислява
се по формулата
 2 I x tw h2 w  3 ,48  
Mu =  −  1 −   R y (72)
 h 6  λ w  
където Ix е инерционният момент на цялото напречно сечение спрямо оста x - x
h - пълната височина на сечението;
hw и tw - височината и дебелината на стеблото.
bf
tf
tW
hW
tf
a1 a a
Фиг. 11.

Чл.94. Участъци на греди с повишена стройност на стеблото, разположени

между основни напречни ребра, при чисто сравняване се проверяват на якост с
удовлетворяване на условието
Q < Qu (73)
3.Б в което Q е максималната напречна сила в разглеждания участък;

Qu - граничната напречна сила, която сечението може да поеме. Изчислява
5 се по формулата
40
Qu = ms.tw.hw.Rs (74)
където ms е коефициентът, отчитащ до критичната и след критичната рабо-

та на стеблото. Изчислява се по формулата
ms = mcr + mw (75)
Стойностите на коефициентите mcr и mw се изчисляват по формулите
1  5 ,84 
mcr = 7 ,8 + 2  (76)
λ2 w  µ 
1 ,73 µ
m w = (1 − m cr ) (77)
1 + 4µ2
в които µ е отношението на по-големия към по-малкия размер на пластинка-
та, ограничена между две напречни ребра (µ ≥ 1).
Чл.95. Участък от греди с повишена стройност на стеблото, ограничен от
две съседни напречни ребра, подложен на едновременно действие на огъващ мо-
мент и напречна сила се оразмерява на якост:
• при Q ≤ 0,5.Qu - по формула (71);
• при M ≤ 0,75.Mu - по формула (73);
• при M > 0,75.M - по формулата
M 0 ,5 Q
+ ≤ 1 ,25 (78)
Mu Qu
където M и Q са максималните стойности на огъващия момент и на напреч-
ната сила в границите на пластинката.

Чл.96. (1)Минималните размери на укрепващите ребра се приемат в съот-

ветствие с изискванията на чл. 65, ал. 5, а разстоянието между ребрата трябва да
бъде в границите hw ≤ a ≤ 3hw
(2) Напречните ребра се оразмеряват на устойчивост като натиснати пръти,
ставно опрени в двата си края, с изкълчвателна дължина lef, равна на височината
на стеблото и натоварени със сила F, изчислявана по формулата
3.Б
F = mw.Aw.Rs (79)
където mw се изчислява по формула (77); 5
Aw - лицето на напречното сечение на стеблото. 41
Изчислената по формула (79) сила F се приема не по-малка от концентрира-
ния товар, разположен над реброто.
(3) Симетричните двустранни ребра се оразмеряват на нецентричен натиск,
а едностранните ребра - на центричен натиск с ексцентрицитет, равен на разсто-
янието от оста на стеблото до центъра на тежестта на изчислителното сечение.
(4) Изчислителното сечение включва лицето на напречното сечение на____ реб-
рото и лицето на съдействуващата част на стеблото с широчина 0,65.tw.0,4√ E / Ry
от всяка страна.
Чл.97. (1) Стеблото на гредите над опората се укрепява със симетрично разпо-
ложено опорно ребро, което се оразмерява в съответствие с изискванията на чл. 67.
(2) На разстояние a1 от опорното
– ––– ребро, не по-малко от широчината на реб-
рото bs и не повече от 1,3.tw.√ E / Ry се поставя двустранно разположено укрепи-
телно ребро с размери съгласнo чл. 96.
Чл.98. (1) Напрежението на местен натиск σloc, изчислявано по формула (8),
не трябва да надвишава 0,75.Ry.
(2) Общата устойчивост на гредите с повишена стройност на стеблото не се
проверява, ако са налице изискванията
– ––– на чл. 49, ал. 1, т. 1 или когато е изпълне-
но условието lef / bf ≤ 0,21.√ E / Ry, където bf е широчината на натиснатия пояс.
(3) За осигуряване на местната устойчивост на пояса е необходимо––––– отноше-
нието на рамото на пояса към неговата дебелина да не е по-голямо от √ E / Ry.
Чл.99. При определяне на провисването на гредите, инерционня момент на
ефективното сечение, изчисляван по формулата
t w hw2 h  3 ,48 
I ef = I x −  1 −  (80)
12  λw 
_
се намалява чрез умножаване с коефициент ν = 1,12 - 0,03.λw.

Глава седма
ЕЛЕМЕНТИ, ПОДЛОЖЕНИ НА ЦЕНТРИЧЕН И НЕЦЕНТРИЧЕН
ОПЪН И НАТИСК
Раздел I
ЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И ЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
3.Б
5 Чл.100. Елементи, натоварени на центричен опън и центричен натиск със
42 сила N, се проверяват на якост по формулата
N
σ= ≤ γ c Ry (81)
Ant
Чл.101. Устойчивостта на елементи, центрично натиснати със сила N, се
проверява по формулата
N
≤ γ c Ry (82)
ϕA
Коефициентът_на изкълчване ϕ се изчислява по формулите:
• при 0 < λ ≤ 2,5
 Ry 
ϕ = 1 −  0 ,073 − 5 ,53 λ λ (83)
 E 
_
• при 2,5 < λ ≤ 4,5

Ry  Ry   R  2
ϕ = 1 ,47 − 13 ,0 −  0 ,371 − 27 ,3 λ +  0 ,0275 − 5 ,53 y λ (84)
E  E   E 
_
• при λ > 4,5
332
ϕ=
λ (51 − λ )
2
(85)
______ (83), (84) и (85) λ е най-голямата условна стройност на елемен-

_ Във формули
та λ = λ √ Ry / E.
Числените значения на ϕ са дадени в табл. 59 на приложение 4.
Чл.102. Центрично натиснати пръти от единични ъглови профили се прове-
ряват на устойчивост съгласно чл. 101. При определяне на стойността им инерци-
онният радиус на напречното сечение i и изкълчвателната дължина lef се приемат
съгласно членове 145 - 151.
Чл.103. При оразмеряване на поясите и елементите на решетката на прост-
ранствени кулообразни конструкции от единични ъглови профили трябва да се
отчита влиянието на ексцентричното прилагане към пояса на усилията, действа-
щи в диагоналите (съгласно указанията на чл. 240).

Чл.104. (1) Препоръчва се центрично натиснати пълностенни елементи с от-

ворено П-образно сечение при λx ≤ 3λy, където λx и λy са стройностите в равнини-
те, перпендикулярни съответно на оси x - x и y - y (фиг. 12), да се укрепят с плочки
или решетка, като при това трябва да се спазват изискванията на чл. 105 и чл. 107.
a) y б) y в) y
3.Б
ax
x x x x x x
5
h
t 43
b
y y y
Фиг. 12.
(2) При отсъствие на плочки или решетка, освен оразмеряването по форму-

ла (82), такива елементи трябва да се проверяват за огъвно-усуквателна форма на
загуба на устойчивост по формулата
N
≤ γ c Ry (86)
cϕ y A
където ϕ y е коефициентът на изкълчване при центричен натиск, определен
съгласно чл. 101;
• c - коефициент, който се определя по формулата
2
c=
(1 − δ )2 + 16α
2 (87)
1+δ +
µ
4ρ 8 Iω I
където δ= µ= + 0 ,156 t 2 λ2y (88)
µ I yh 2
Ah
a = ax / h - относително разстояние между центъра на тежестта и центъра на
огъването.
Ix + Iy 1
Тук ρ=
Ah 2
+α2 It =
3
∑ bi t i3 (88а)
Iω - секториалният инерционен момент на напречното сечение;

bi и ti - съответно широчина и дебелина на правоъгълните елементи, образу-
ващи сечението.

За сечението, показано на фиг. 12, а, изразите Iω / Iyh2, It / Ah2 и α се опре-

делят по формулите:
Iω 39 + 2 β It 1 t 
2
4 (3 + β )
= =   α=
(2 + β )(6 + β )
(89)
I yh 2
(6 + β )2 Ah 2
3h
където β = b / h.
3.Б Чл.105. (1) При съставени натиснати пръти, чиито единични дялове са свър-
5 зани с плочки или решетки, коефициентът ϕ спрямо нематериалната ос, перпен-
44 дикулярна на равнината на плочките или решетките, се определя по формули (83),
(84) и (85), както в тях λ се заменя с λef. Стойността на λef се изчислява в зави-
симост от значенията на λef, дадени в табл. 16.
Òàáëèöà 16
Приведени стойности lef на съставени пръти
с плочки
Тип Схема на напречно
сечение сечение Isl Isl с решетки
<5 ≥5
Ibb Ibb
A
λеf = λ2y + 0 ,82 λ21 ( 1 + n ) λеf = λ2y + λ21 λеf = λ2y + α1
1 Ad 1
( 90 ) ( 93 )
( 96 )
λеf = λ2 + 0 ,82[λ21 ( 1 + n1 ) + λ22 ( 1 + n 2 )] α α 

λеf = λ2 + λ21 + λ22 λеf = λ2 + A 1 + 2 
2  Ad 1 Ad 2 
( 91 ) ( 94 )
( 97 )
2A
λеf = λ2 + 0 ,82 λ23 ( 1 + 3 n 3 ) λеf = λ2 + 1 ,3 λ23 λеf = λ2 + α1
3 3 Ad
( 92 ) ( 95 )
( 98 )
Означенията в табл. 16 са както следва:

λy - стройност на съставения прът спрямо ос y - y;
λ - най-голямата стройност на съставения прът като цяло
λ1, λ2, λ3 - стройности на отделните дялове при изкълчването им в равнини,
перпендикулярни съответно на осите 1 - 1, 2 - 2 и 3 - 3, за дължина между заваре-
ните плочки (светло) или между центровете на крайните болтове;

A - лице на напречно сечение на целия прът;

Ad1 - сума от двете лица на сеченията на диагоналите на решетките, разпо-
ложени перпендикулярно на ос 1-1; при кръстосани диагонали в сумата се включ-
ват и двата диагонала за всяка решетка;
Ad2 - същото, за решетките разположени перпендикулярно на ос 2 - 2;
Ad - лице на напречното сечение на диагонала на решетката (при кръстоса-
ни диагонали - на двата диагонала), разположена в равнината на едната стена (за 3.Б
съставен прът с напречно сечение равностранен триъгълник);
α1 и α2 - коефициенти, изчислявани по формулата α = 10.a3 / (b2l), където a, 5
b и l са размери за съответната решетка,показани на фиг. 13; 45
a
l
Фиг. 13.
n, n1, n2, n3 - коефициенти, определящи се съответно по формулите:

I b 1b I b1b Ib2b Ib3b
n= ; n1 = ; n2 = ; n3 = (89а)
Isl I s1l I s2l Isl
където Ib1 и Ib3 са инерционните моменти на напречното сечение на дялове-
те спрямо оси 1 - 1 и 3 - 3 (за сечения типове 1 и 3);
Ib1 и Ib2 - същото, на двата ъглови профила спрямо оси 1 - 1 и 2 - 2 (за сече-
ние тип 2);
Is - инерционният момент на напречното сечение на една плочка спрямо соб-
ствената й ос x - x (фиг. 14);

1
1-1
x x
3.Б
5
1
l
46
Фиг. 14.
Is1 и Is2 - инерционните моменти на напречното сечение на една от плочките, ле-

жащи в равнини, перпендикулярни съответно на оси 1 - 1 и 2 - 2 (за сечение тип 2);
b - разстоянието между осите на дяловете;
l - разстоянието между центровете на плочките.
(2) В съставени пръти с решетки, освен проверка на устойчивост на пръта ка-
то цяло, се проверява и устойчивостта на отделните дялове в участъците между
възлите. При това стройността на отделните дялове между възлите не трябва да бъ-
де по-голяма от 80 и не трябва да превишава приведената стойност λef на пръта ка-
то цяло. Допуска се по-голяма стройност на отделните дялове (но не повече от 120)
при условие, че изчислението на такива пръти е проведено по деформирана схема.
(3) При съставени пръти с плочки стройността на отделните дялове λ1, λ2 и
λ3 между плочките не трябва да бъде по-голяма от 40.
Ако в една от равнините вместо плочки има цял лист (фиг. 12, б, в), строй-
ността на дяла се изчислява с инерционния радиус на половината сечение спря-
мо неговата ос, перпендикулярна на равнината на плочките.
Чл.106. Елементи, съставени от ъглови профили, [-профили и др. подобни,
свързани непосредствено при плътно допиране или чрез междинни плочки, се
оразмеряват като пълностенни, ако светлите разстояния между заварените плоч-
ки (или между крайните болтове за всяка плочка) не са по-големи от:
• 40 i - за натиснати елементи
• 80 i - за опънати елементи.

Тук инерционният радиус i на ъгловия профил или на [-профила се приема

за   и ] [ сечения спрямо оста, успоредна на равнината на плочките, а за кръсто-
образни сечения - минималният.
При това по дължината на натиснатия елемент трябва да се поставят най-
малко две плочки. За дължина на натиснат поясен прът на ферма се приема изкъл-
чвателната му дължина извън равнината на фермата.
Чл.107. (1) Съединителните плочки или решетки на съставени центрично 3.Б
натиснати елементи се оразмеряват за условна напречна сила Qfic, която се прие-
ма постоянна по цялата дължина на пръта и се определя по формулата 5
47
 E  N
Q fic = 7 ,15.10  2330 −
−6
(99)
 R y  ϕ

където ϕ e коефициент на изкълчване на съставения прът като цяло в равни-
ната на съединителните плочки или решетката;
N - надлъжното усилие в съставения прът.
(2) Когато свързващите плочки (решетки) са разположени в няколко успо-
редни равнини, условната напречна сила Qfic се разпределя както следва:
1. ако има само свързващи плочки (решетки) - поравно между всички
системи плочки (решетки);
2. ако освен свързващи плочки (решетки) има и плътен лист - по половина
на листа и на всички системи плочки (решетки), успоредни на листа.
(3) При съставени пръти с напречно сечение с формата на равностранен три-
ъгълник условната напречна сила, която се пада на система съединителни елемен-
ти в една равнина, се приема равна на 0,8 Qfic.
Чл.108. Съединителните плочки и тяхното прикрепване трябва да се оразме-
ряват (фиг. 14):
1. На срязване - за усилие по формулата
l
F = Qs (100)
b
2. На огъване - за огъващ момент в равнината на плочката по формулата
l
M 1 = Qs (101)
2
където Qs е условната напречна сила за система плочки, разположени в ед-
на равнина - съгл. чл. 107.

3.Б
l
5
a
48
Фиг. 15.
Чл.109. Съединителните решетки трябва да се изчисляват и оразмеряват ка-

то решетки на ферми. При изчислението на решетки с кръстосани диагонали
(фиг. 15) трябва да се отчита допълнителното усилие Nad, възникващо във всеки
диагонал от скъсяването на поясите. То се определя по формулата
Ad
N ad = αN 1 (102)
A1
където N1 е усилието в един дял на пръта;
A1 - лицето на напречното сечение на един дял;
Ad - лицето на напречното сечение на един диагонал;
α - коефициент, който се определя по формулата
al 2
α= (103)
a 3 + 2b 3
където a, b и l са размерите, показани на фиг. 15.
Чл.110. Укрепващи пръти, предназначени да намаляват изкълчвателната дъл-
жина на натиснатите елементи, трябва да се оразмеряват за усилие, равно на ус-
ловната напречна сила за укрепвания елемент, определена по формула (99). При
това ϕ е коефициент на изкълчване на елемента в равнината на укрепяването.

Раздел II
НЕЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И НЕЦЕНТРИЧНО
НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Чл.111. (1) Якостта на нецентрично опънати и нецентрично натиснати пъл-

ностенни елементи се проверява по формулата
My 3.Б
N M
σ= ± x y± x ≤ γ c Ry (104) 5
Ant I xnt I ynt 49
където x и y са координатите на разглежданата точка на напречното сечение
спрямо главните му оси.
(2) Ако усилията са предизвикани от статични товари, елементите са с посто-
янно напречно сечение и са изпълнени от стомана с граница на провлачане до 580
МРа, при τ ≤ 0,3Ry и N / (Ant.Ry) > 0,1, проверката на якост на нецентрично опъна-
ти и нецентрично натиснати пълностенни елементи се извършва по формулата
n
 N  Mx My
  + + ≤1 (105)
A γ R  c xW xnt ,min γ c R y c yW ynt ,min γ c R y
 nt c y 
където N, Mx и My са абсолютните стойности на нормалното усилие и огъ-
ващите моменти при най-неблагоприятното им сечение;
cx и cy - коефициенти, приемани по табл. 8.
n - коефициент, чиито стойности при My = 0 са дадени в табл. 8. При My ≠ 0,
n = 1,5 с изключение на сечения №5, а, за което n = 2 и №5,б, за което n = 3.
Ако N / (Ant.Ry) ≤ 0,1 формула (105) може да се приложи при положение, че
са изпълнени условията на чл. 60 и чл. 70.
Чл.112. Проверка на якост на нецентрично натиснати елементи по формула
(105) не се изисква, ако няма отслабвания на напречното сечение, приведения ек-
сцентрицитет и стойностите на огъващите моменти, използвани при оразмеря-
ването на якост и устойчивост, са еднакви.
Чл.113. Нецентрично натиснатите елементи трябва да се проверяват на ус-
тойчивост във и извън равнината на действащия огъващ момент.
Чл.114. (1) Устойчивостта на нецентрично натиснати елементи с постоянно
напречно сечение се проверява в равнината на действие на огъващия момент (ако
тази равнина съвпада с равнината на симетрия) по формулата
N
≤ γ c Ry (106)
ϕe A
При това трябва да се спазят изискванията на чл. 115 и чл. 120.
Във формула (106) коефициентът ϕe се определя както следва:
1. за пълностенни елементи_- по табл. 61 на приложение 4, в зависимост
от условната стройност λ и приведения относителен ексцентрицитет
mef = ηm, където
η - коефициент, отчитащ влиянието на формата на напречното сече-
ние, който се определя по табл. 60 на приложение 4;

m = e.A / Wc - относителният ексцентрицитет (тук e е ексцентрицитетът на

силата; Wc - съпротивителният момент за най-силно натиснатото влакно);
2. за съставени елементи с решетки или плочки, разположени в равнини,
успоредни на равнината на огъването-по табл.
_ 62 на приложение 4, в за-
висимост от условната приведена стройност λef (λef се получава по табл.
16) и относителния ексцентрицитет m, който се определя по формулата
3.Б Aa
5 m=e (107)
I
50
където a е разстоянието от главната ос на сечението, перпендикулярна
на равнината на огъване, до оста на най-силно натиснатия дял, но не по-
малко от разстоянието до оста на стеблото на дяла.
При изчисление на ексцентрицитета e = M / N значенията на M и N се при-
емат съгласно изискванията на чл. 116 на настоящите норми.
(2) Проверката на устойчивост на нецентрично натиснати тристенни съставени
елементи с решетки или плочки и с постоянно по дължина равностранно напречно
сечение трябва да се извършва съгласно изискванията на гл. 14 на настоящите норми.
(3) Проверка на устойчивост по формула (106) не се изисква за пълностен-
ни елементи при mef > 20 и за прътови съставени елементи при m > 20.
Чл.115. Нецентрично натиснати елементи, изпълнени от стомана с граница
на провлачане по-голяма от 580 МРа и имащи силно несиметрично сечение (се-
чения тип 10 и 11 от табл. 60 на приложение 4), освен проверка по формула (106),
трябва да бъдат проверени и на якост по формулата
N M γ R
− ≤ c u (108)
Ant δW nt ,t γu
където Wnt,t трябва да се изчисли за крайното опънато влакно на сечението,
а коефициетът δ се определя по формулата
Nλ2
δ = 1− 2 (109)
π EA
Чл.116. Изчислителните стойности на нормалната сила N и огъващия мо-
мент M в елемента трябва да се получат за едно и също съчетание на товарите при
изчисление на конструкцията по недеформирана схема и в еластичен стадий на
работа на стоманата.
При това значенията на M се приемат както следва:
1. за колони с постоянно напречно сечение в рамкови системи-най-голе-
мият момент по дължината на колоната;
2. за стъпаловидни колони - най-големият момент по дължината на все-
ки участък с постоянно напречно сечение;
3. за колони със статическа схема конзоли - моментът при запъването,
но не по-малко от момента в сечение, намиращо се на една трета от
дължината на колоната, считано от запъването;

4. за натиснати горни пояси на ферми и структурни плочи, натоварени

извънвъзлово - най-големият момент в средната третина на междувъз-
ловата дължина на пояса; моментът се определя от изчислението на
пояса като непрекъсната греда в еластичен стадий;
5. за натиснати пръти със ставно подпрени краища и с напречни сече-
ния, имащи една ос на симетрия, съвпадаща с равнината на огъване -
моментът, определен по формулите на табл. 17; при това във всички 3.Б
случаи се приема M ≥ 0,5 Mmax.
Означенията в табл. 17 са както следва: 5
Mmax - най-големият огъващ момент по дължината на пръта; 51
M1 - най-големият огъващ момент в средната третина на пръта, но не по-
малко от 0,5.Mmax;
Òàáëèöà 17
Относителен ексцентрицитет, Изчислителни стойности М при условна стройност на пръта
съответстващ на M max λ< 4 λ≥4
λ.(Mmax-M1)
M = M2 = Mmax -__________
m ≤3 M = M1
4
M = M2 +______________
(m-3)(Mmax - M2) M = M1 + ______________
(m-3)(Mmax - M1)
3 < m ≤ 20
17 17
m - относителният ексцентрицитет, определен по формулата

M max .A
m= (109а)
N .Wc
6. за натиснати пръти със ставно подпрени краища и напречни сечения,
имащи две оси на симетрия, изчислителните стойности на ексцентри-
цитета mef се определят по табл. 63 на приложение 4.
Чл.117. Устойчивостта на нецентрично натиснати елементи с постоянно
напречно сечение извън равнината на действие на огъващия момент, когато огъ-
ването става в равнината с най-голяма коравина (Ix > Iy) и когато напречното се-
чение е симетрично спрямо тази равнина, се проверява по формулата
N
≤ γ c Ry (110)
cϕ y A
където с е коефициент, който се изчислява съгласно изискванията на чл. 118:
ϕy - коефициент на изкълчване, който се изчислява съгласно изискванията
на чл. 101.
Чл.118. (1) Коефициентът c във формула (110) се определя както следва:
1. при относителен ексцентрицитет mx ≤ 5 - по формулата
β
c= (111)
1 + αm x

където α и β са коефициенти, които се приемат по табл. 18. При това стойности-

те на коефициентите α и β за съставени пръти с решетки или плочки се приемат като
за затворени сечения само при наличие на поне две междинни диафрагми по дължи-
ната на пръта; в противен случай се приемат коефициентите за отворено I-сечение.
Òàáëèöà 18
3.Б Стойности на коефициентите
5 Тип сечения α при β при

mx ≤1 1 < mx ≤5 λy ≤ λc λy > λc
52
Отворени
y y y ϕc
0,7 0,65 + 0,05mx 1
ϕy
e
e
x xx x
e
x x
y y y
 ϕc  I 2 
y 1 − 1 −  2 − 1 
y 
 ϕ y  I 1 
1-0,3.I
____2 1-(0,35-0,05m
___________x).I2
e
1
e
x x x x I2
I1 I1 при < 0 ,5 β=1
I1
y y
Затворени (пълностенни или

съставени с решетки или плочки)
y y
ϕc
e
0,6 0,55 + 0,05mx 1

ϕy
e
x x x x
y
y
В табл. 18 са използвани следните означения:

I1 и I2 са инерционните моменти съответно на големия и малкия пояс спря-
мо оста на симетрия y - y;
E
ϕc - стойността на ϕy при λy = λc = 3 ,14 ;
Ry
2. при относителен ексцентрицитет mx ≥ 10 - по формулата
1
c= (112)
ϕy
1 + mx
ϕb

където ϕb е коефициент, който се определя съгласно изискванията на чл. 48

и приложение 6 като за греда с две или повече укрепвания на натиснатия пояс;за
затворени сечения ϕb = 1,0;
3. при относителен ексцентрицитет 5 < mx <10 - по формулата
c = c5 (2 − 0 ,2 m x ) + c10 (0 ,2 m x − 1) (113)
където c5 се определя по формула (111) при прието mx = 5 , а c10 - по форму- 3.Б

ла (112) при mx = 10. 5
(2) При определяне на относителния ексцентрицитет mx за изчислителен
53
огъващ момент се приема:
1. за пръти с неотместваеми извън равнината на огъващия момент краи-
ща - максималният огъващ момент в средната третина на пръта,но не
по-малко от половината от максималния огъващ момент по цялата
дължина на пръта;
2. за конзоли - огъващият момент при запъването, но не по-малко от огъ-
ващия момент в сечение, намиращо се на една трета от дължината на
пръта, считано от запъването.
Изчислителните стойности на нормалната сила и огъващия момент са за ед-
но и също съчетание на товарите.
E
λy > λc = 3 ,14
Ry
(3) При стройности - стойностите на коефици-
ента c не трябва да превишават:
1 за пръти със затворено напречно сечение - единица;
2 за пръти с I напречно сечение с две оси на симетрия - стойностите, оп-
ределени по формулата
2
c=
2
(1 − δ )2 + 16  M x 
(114)
1+δ +
µ  N .h 
където
4ρ Ix + Iy It 2
δ= ρ= µ = 2 + 0 ,156 λy I t = 0 ,433∑ bi t i3
µ Ah 2
Ah 2
тук bi и ti са съответно широчината и дебелината на листовете, образуващи
напречното сечение;
h - разстояние между осите на поясите;
3. за I и T напречни сечения с една ос на симетрия - стойностите, опре-
делени съгласно приложение 4, формула (181).

Чл.119. Нецентрично натиснати елементи, подложени на огъване в равнина-

та с най-малка коравина (Iy < Ix; ey ≠ 0) и при λx > λy, се оразмеряват по формула
(106); освен това се проверяват и на устойчивост извън равнината на действие на
огъващия момент като центрично натиснати пръти по формулата
N
≤ γ c Ry (115)
3.Б ϕx A
5 където ϕx е коефициент на изкълчване, определен съгласно чл. 101 на насто-
54 ящите норми.
При λx ≤ λy проверка на устойчивост извън равнината на огъващия момент
не се изисква.
Чл.120. (1) При съставени нецентрично натиснати пръти с решетки, разпо-
ложени в равнини, успоредни на равнината на огъването, освен проверката на ус-
тойчивостта на пръта като цяло по формула (106), трябва да се проверят и отдел-
ните дялове като центрично натиснати по формула (82).
Нормалното усилие във всеки дял се определя с отчитане на допълнително-
то усилие вследствие на огъващия момент. Стойността на това усилие при огъва-
не в равнина, перпендикулярна на ос y - y (табл. 16), се определя по формулите:
Nad = M / b - за сечения тип 1 и 3; Nad = M / 2b - за сечение тип 2; за сечение тип
3 при огъване в равнина, перпендикулярна на ос x - x, усилието от момента е Nad
= 1,16.M / b, където b е разстояние между осите на дяловете.
(2) При аналогична проверка на отделните дялове на съставени пръти с
плочки, разположени успоредно на равнината на огъването, трябва да се отчете и
местното огъване на дяловете от фактическата или условната напречна сила (ка-
то в пояси на виренделова греда) при съблюдаване на изискванията на чл.123.
(3) При нецентрично натиснати съставени пръти с решетки или плочки
стройността на отделните дялове трябва да се съобрази с изискванията на чл. 105.
Чл.121. (1) Устойчивостта на пълностенни елементи, подложени на натиск
с огъване в двете главни равнини, когато равнината на най-голямата коравина
(Ix>Iy) съвпада с равнината на симетрия, се проверява по формулата
N
≤ γ c Ry (116)
ϕe , xy A
където
(
ϕe , xy = ϕey 0 ,6 3 c + 0 ,4 4 c )
тук ϕ ey трябва да се определи съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1 със за-
мяна във формулите на m и λ съответно с my и λy, а c се изчислява съгласно изис-
кванията на чл.118.
При изчисление на приведения относителен ексцентрицитет mef,y = ηmy за
пръти с I напречно сечение с различни по големина пояси коефициентът η се оп-
ределя като за сечение тип 8 от табл. 60 на приложение 4.
(2) Ако mef,y < mx, то освен проверката по формула (116) трябва да се напра-
ви проверка по формули (106) и (110), като се приеме ey = 0.
(3) Ако λx > λy, освен проверката по формула (116) трябва да се направи до-
пълнителна проверка по формула (106), като се приеме ey = 0.
(4) В случай, че равнината на най-голямата коравина (Ix > Iy) не съвпада с
равнината на симетрия, стойността на mx се увеличава с 25 %.

Чл.122. Съставени пръти от два пълностенни дяла, симетрични спрямо ос y - y

(фиг. 16), с решетки в две успоредни равнини, подложени на натиск и огъване в две-
те главни равнини, трябва да се проверят:
ex
x 3.Б
5
55
ey
y y
Фиг. 16.
1. на устойчивост на пръта като цяло в равнината, успоредна на равнините на

решетките, съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1 и 3, като се приеме ey = 0.
2. на устойчивост на отделните дялове като нецентрично натиснати елементи
по формули (106) и (110); при това нормалното усилие във всеки дял се оп-
ределя с включване на приноса от огъващия момент Mx (чл. 120, ал. 1), а огъ-
ващият момент My се разпределя между дяловете пропорционално на техни-
те коравини (ако My действува в равнината на един от дяловете,той изцяло
се предава на този дял). При проверка по формула (106) стройността на от-
делния дял се определя съгласно изискванията на чл. 157, а при проверката
по формула (110) - за най-голямото разстояние между възлите на решетката.
Чл.123. (1) Съединителните решетки или плочки на съставени нецентрично на-
тиснати елементи трябва да се проверят съгласно изискванията на чл. 108 и чл. 109, ка-
то при това напречната сила се приема равна на по-голямата от фактическата напречна
сила и условната напречна сила Qfic, изчислена съгласно изискванията на чл. 107.
(2) В случаите, когато фактическата напречна сила е по-голяма от условна-
та, не се препоръчва свързване на отделните дялове с плочки.

Раздел III
УСТОЙЧИВОСТ НА СТЕБЛОТО НА ЦЕНТРИЧНО И НЕЦЕНТРИЧНО
Чл.124. (1) При центрично натиснати елементи максималното допустимо

отношение между изчислителната височина на стеблото hef и дебелината му t се
3.Б определя по табл. 19. При всички случаи обаче това отношение не трябва да бъ-
5 де по-голямо от 75. _
Изчислителната височина hef се приема съгласно чл. 56, ал. 2, а в табл. 19 λ
56 е най-голямата условна стройност на елемента.
(2) Ако елементът е недонапрегнат, максималните допустими отношения се
–––––––
умножават с коефициент √ R yf / σ (където σ = N/A), но не трябва да бъдат по-
големи от 90.
Òàáëèöà 19
Напречно сечение на елемента Максимално отношение h ef /t
I (1,26 + 0 ,4λ ) E
Ry
[, тръбно правоъгълно (hef е за по-голямата

стена), кутиеобразно
(1,26 + 0 ,2λ ) E
Ry
0 ,9(1 ,26 + 0 ,2λ )

E
Тръбно квадратно
Ry
N N
e
h
Фиг. 17.

Чл.125. При нецентрично натиснати елементи с I и тръбно правоъгълно

напречно сечение (фиг. 17) максималното отношение hef / t се определя в зависи-
мост от величината α = (σ - σ1) / σ, където σ е най-голямото натисково напреже-
ние в по-силно напрегнатия край на изчислителната височина на стеблото, изчис-
лено без коефициентите ϕe, ϕexy или cϕ;
σ1 - съответното напрежение в противоположния край на изчислителната
височина. 3.Б
При α ≤ 0,5 най-голямото допустимо отношение се определя съгласно чл. 124.
При α ≥ 1 това отношение се определя по формулата 5
57
hef (2α − 1)E E
t
= 4 ,35
(
σ 2 − α + α2 + 4β 2 ) ≤ 3 ,8
Ry
(117)
където β = 1,4(2α - 1)τ / σ (тук τ = Q / th е средното тангенциално напреже-

ние в разглежданото сечение; h - пълната височина на стеблото).
При 0,5 < α < 1 максималното отношение hef / t се определя чрез линейна ин-
терполация между стойностите, изчислени при α = 0,5 и α = 1.
Чл.126. При нецентрично натиснати елементи с напречни сечение, различа-
ващи се от I, T и тръбното правоъгълно сечение, установените в чл. 125 стойнос-
ти на отношенията hef / t се умножават с коефициент 0,75.
Чл.127. При центрично и нецентрично натиснати елементи с T напречно се-
чение и условна максимална стройност λ от 0,8 до 4, максимално допустимото
отношение hef / t при 1 ≤ bf / hef ≤ 2 се получава по формулата
  E
= (0 ,40 + 0 ,07 λ ) 1 + 0 ,25 2 −
hef bf  (118)
t  hef  Ry
 
където_ bf e широчината
_ на пояса на сечението.
При λ < 0,8 и λ > 4 отношенията
_ _hef / t се получават по формула (118), като
в нея се поставят съответно λ = 0,8 и λ = 4.
Чл.128. (1) При центрично натиснати елементи с I напречно сечение, чиито
стебла са укрепени с двустранно надлъжно ребро, разположено в средата, макси-
малните отношения hef / t, установени в чл. 124 се умножават с коефициент β,
който се определя при Isl / (hef.t3) ≤ 6 по формулата
I sl  I 
β = 1 + 0 ,4  1 − 0 ,1 sl 3 
hef t 3  hef t  (119)
 
където Ist e инерционният момент на напречното сечение на надлъжното ребро
При Isl / (hef.t3) > 6 във формула (119) се приема Isl / (hef.t3) = 6.

(2) При укрепяване на стеблото на нецентрично натиснати елементи с над-

лъжно ребро с инерционен момент Isl ≥ 6hef.t3, разположено в средата на стеблото,
по-натоварената част от стеблото между пояса и оста на реброто може да се разг-
лежда като самостоятелна пластинка и да се проверява по изискванията на чл. 125.
При разполагане на реброто само от едната страна на стеблото неговият
инерционен момент се изчислява спрямо оста, съвпадаща с по-близката до ребро-
3.Б то страна на стеблото.
(3) Надлъжните укрепяващи ребра могат да се включват в изчислителните
5 напречни сечения на елементите.
58 (4) Ако надлъжното ребро е получено чрез прегъване (гофриране) на стеб-
лото в средата му, при определяне на hef трябва да се има предвид разгъната ви-
сочина на стеблото.
(5) Минималните размери на укрепващите ребра се приемат съгласно чл. 65, ал. 5.
Чл.129. Ако в центрично и нецентрично натиснатите елементи отношение-
то hef / t е по-голямо от максимално допустимото, то в оразмерителното сечение
на елемента се въвеждат само два крайни участъка от стеблото с широчина по
––––
0,65.t.√ E/Ry, считано от краищата на изчислителната височина.
Раздел IV
УСТОЙЧИВОСТ НА ПОЯСИТЕ НА ЦЕНТРИЧНО И НЕЦЕНТРИЧНО
Чл.130. Изчислителната широчина на рамото (надвеса) на поясите bef се

приема както при елементи, подложени на огъване - чл. 69.
Чл.131. При центрично и нецентрично натиснати елементи с условна строй-
ност λ от 0,8 до 4 максималното допустимо отношение между рамото на пояса bef
и дебелината му t се определя по формулите на табл. 20. При условни стройности
λ < 0,8 и λ > 4 това отношение се определя по същите формули, като се замества
в тях съответно λ = 0,8 и λ = 4.
Чл.132. Минималните размери на окантващото ребро се приемат съгласно
указанията на чл. 70, ал. 3.
Чл.133. При центрично и нецентрично натиснати елементи с тръбно и кути-
еобразно напречно сечение максималното отношение между изчислителната ши-
рочина на пояса и дебелината му bef / t се приемат съгласно чл. 124, ал. 1 като за
стебла на тръбни и кутиеобразни сечения.
Чл.134. При недонапрягане на центрично и нецентрично натиснати
–––––––––– елемен-
ти максималните отношения bef / t се умножават с коефициент √ (Ry.ϕm) / σ но не
повече от 1,25. Тук ϕm се приема най-малката от стойностите ϕ, ϕe, ϕe,xy и cϕ, използ-
вана при проверката на устойчивост на елемента σ = N / A.

Òàáëèöà 20
Характиристика на пояса и напречното
Максимални отношения
сечение
Неокантен, при I- и T-сечения
= (0 ,36 + 0 ,10 λ )
bef E
t Ry 3.Б
Окантен с ребро, при I- и T-сечения
5
= (0 ,54 + 0 ,15 λ )
bef E 59
t Ry
Неокантен, при равнораменни ъглови профили
= (0 ,40 + 0 ,07 λ )
и при студено огънати профили (с изключение
bef E
на [-профил). t Ry
Окантен с ребро, при равномерни ъглови
= (0 ,50 + 0 ,18λ )
профили и при студеноогънати профили bef E
t Ry
Неокантено по-голямо рамо на неравнора-
= (0 ,38 + 0 ,08λ )
менни ъглови профили и пояси на [-профили bef E
t Ry
Окантен с ребро и усилен със съединителни
= (0 ,85 + 0 ,19λ )
плочки, при студеноогънати профили
bef E
t Ry
Раздел V
ФЕРМИ И СТРУКТУРНИ ПОКРИВНИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.135. (1) Осите на прътите на фермите и структурните покривни конст-

рукции трябва да бъдат центрирани във всички възли. Центрирането на прътите
става по центъра на тежестта на напречните сечения. При ферми от ъглови про-
фили с болтови съединения центрирането става по болтовите линии, а при болто-
ве в два реда - по вътрешните болтовите линии.
(2) При промяна на напречното сечение на поясите ексцентрицитетът може
да не се взема под внимание, ако той не превишава 1,5 % от височината на пояса.
(3) При наличие на ексцентрицитети във възлите прътите трябва да се ораз-
меряват с отчитане на възникващите огъващи моменти.
(4) При извънвъзловото предаване на товарите поясите трябва да се оразме-
ряват за съвместното действие на нормалните усилия и огъващите моменти.

Чл.136. При покривни ферми с отвори над 36 m трябва да се предвиди стро-

ително надвишение, равно на провисването от постоянните и продължителните
временни натоварвания. При хоризонтални (плоски) покриви строително надви-
шение се предвижда независимо от големината на отвора и се приема равно на
провисването от сумарното нормативно натоварване плюс 1/200 от отвора.
Чл.137. При изчислението на фермите с пръти от ъглови профили или T-
профили се допуска приемането на ставна статическа схема. При I, , тръбни
3.Б и кутиеобразни напречни сечения на прътите изчислението на фермата по ставна
5 схема се допуска, ако отношението на височината на сечението към междувъзло-
60 вата дължина на прътите не превишава 1/10. В противен случай трябва да се от-
читат допълнителните огъващи моменти в прътите вследствие коравината на въз-
лите. Определянето на тези огъващи моменти може да стане с приблизителни ме-
тоди, като се допуска осовите усилия да се получат по ставна схема.
Чл.138. (1) Разстоянието между краищата на пълнежните пръти и пояса във
възлите на заварени ферми с възлови плочи се приема равно на a = 6t - 20 mm, но
не повече от 80 mm (тук t е дебелината на възловата плоча в mm)
(2) Разстоянието между краищата на поясните профили при снаждането им
с накладки се приема не по-малко от 50 mm.
Чл.139. (1) Препоръчва се пълнежните пръти да се прикрепват към възлови-
те плочи само чрез надлъжни ъглови шевове, които се извеждат върху челото на
профила с по 20 mm.
(2) Във възли на ферми с пояси с I и T напречни сечения, както и от единични
ъглови профили, прикрепването на възловите плочи към пояса става челно с прова-
ряване на цялата дебелина на възловата плоча. В конструкциите от група I на табл. 47
това прикрепване трябва да се изпълни съгласно поз. 7 от табл. 75 на приложение 7.
Раздел VI
КОЛОНИ
_____
Чл.140. (1) Стеблата на пълностенни колони при hef / tw ≥ 2,2 √ E / Ry тряб-
ва да се укрепяват с напречни укрепващи ребра през разстояние (2,5-3) hef. Всеки
отправъчен елемент трябва да има най-малко две ребра. Допуска се горните изис-
квания да не се изпълняват при специализирано производство на I-сечения за ко-
лони, с предпазване от технологични деформации, повишен контрол на формата
и специални мерки по запазването на тази форма при транспорт и монтаж.
(2) Укрепващите ребра могат да бъдат и едностранни. Минималните размери
на напречните укрепващи ребра се приемат съгласно указанията на чл. 65, ал. 5.
Чл.141. Отправъчните елементи на съставени колони с решетки в две равнини
трябва да се укрепват с диафрагми, които се разполагат в краищата на елемента.
Ако съединителната решетка е в една равнина, диафрагми трябва да се пос-
тавят през не повече от 4 m.
Чл.142. (1) При центрично натиснати колони и със заварено напречно I сече-
ние се допуска използването на едностранни поясни шевове, като се спазват изис-
кванията на чл. 194. Ако същевременно се използват и едностранни напречни ук-
репващи ребра, те се разполагат от обратната на шевовете страна на стеблото.
(2) При колони и стойки с едностранни поясни шевове във възлите на прик-
репване на връзки, греди, разпънки и др. елементи, в зоната на предаване на уси-
лията трябва да се използват двустранни поясни шевове, излизащи извън конту-
рите на прикрепвания елемент (възел) на дължина 30 kf от всяка страна.

Чл.143. (1) Заводските снаждания на колоните трябва да се проектират чрез

челно заваряване с пълен провар.
(2) Монтажните снаждания се проектират с фрезовани чела, чрез челно зава-
ряване с пълен провар, чрез накладки и заваръчни шевове или болтове, включител-
но и високоякостни.При заваряване на накладките шевовете не се изпълняват на 25
mm от всяка страна на фугата. Допуска се употребата на фланцеви съединения с
предаване на натискови усилия чрез плътно опиране, а на опънните - с болтове. 3.Б
Чл.144. Пълнежните пръти от решетките на съставени колони се разполагат
по системните оси и се центрират по осите на дяловете. Допуска се извън осово 5
центриране на тези пръти при центрично натиснати колони когато условната нап- 61
речна сила е по-голяма от действителната; в този случай поясните дялове трябва да
се проверят и с допълнителен огъващ момент вследствие на ексцентрицитетите.
Глава осма
ИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ И ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ НА
ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СТОМАНЕНИТЕ КОНСТРУКЦИИ
Раздел I
ИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ ПРИ РАВНИННИ ФЕРМИ И ВРЪЗКИ
Чл.145. Изкълчвателните дължини на елементите на равнинни ферми и

връзки (без кръстосани диагонали) се приемат по табл. 21, в която означенията
(фиг. 18) са:
Фиг. 18.
l - геометричната дължина на елемента (разстоянието между центровете на

възлите) в равнината на фермата;

Òàáëèöà 21
Изкълчвателна дължина l ef
Направление на изкълчването опорни диагонали и други пъл-
пояси
опорни вертикали нежни пръти
1. В равнината на фермата:
а) за ферми освен посочените в поз.1,б l l 0,8l
б) за ферми от единични ъглови профили и ферми l l 0,9l
3.Б с непосредствено челно присъединяване на
пълнежните пръти към поясите
5 2. Извън равнината на фермата:
62 а) за ферми освен посочените в поз. 2,б; l1 l1 l1
б) за ферми с пояси от затворени профили с l1 l1 0,9l 1
непосредствено челно присъединяване на
пълнежните пръти към поясите
l1 - разстоянието между възлите, които са закрепени срещу преместване из-

вън равнината на фермата (чрез поясите на фермите, специални връзки, корави
покривни плочи, свързани към пояса със заваръчни шевове или болтове и др. п.)
Чл.146. Ако по дължината на елемента действат натискови сили N1 и N2
(N1 > N2), то неговата изкълчвателна дължина извън равнината на фермата (фиг.
18, в, г и фиг. 19) се определя по формулата
 N 
l ef = l 1  0 ,75 + 0 ,25 2  (120)
 N1 
В този случай проверката на устойчивост трябва да се извърши с по-голяма-

та сила N1.
Чл.147. Изкълчвателните дължини на кръстосващи се диагонали, свързани
помежду си, (фиг.18, д) се приемат, както следва:
1. в равнината на фермата - равни на разстоянието от поясния възел до
пресечната им точка (lef = l);
2. извън равнината на фермата: за натиснати елементи по табл. 22; за
опънати елементи - пълната им геометрична дължина (lef = l1).
Òàáëèöà 22
Изкълчвателна дължина l ef извън равнината на
Конструкция на възела на пресичането фермата, ако поддържащият прът е
Опънат Не работи Натиснат
1. Двата пръта не се прекъсват l 0,7 l 1 l1
2. Поддържащият прът прекъсва и се наставя чрез
възлова плоча
а) разглежданият елемент не се прекъсва 0,7 l 1 l1 1,4 l 1
б) разглежданият елемент се прекъсва и се 0,7 l 1 – –
наставя чрез възлова плоча
Означенията в табл. 22 (вж. фиг. 18, д) са:

l - разстоянието от центъра на поясния възел до точката на пресичане на ди-
агоналите;
l1 - пълната геометрична дължина на натиснатия прът.

3.Б
5
63
Фиг. 19.
Чл.148. Инерционните радиуси на напречните сечения на елементите от

единични ъглови профили се приемат:
1. при изкълчвателна дължина на елемента, равна на l или 0,9l (където l
е разстоянието между най-близките възли) - минималният (i = imin);
2. в останалите случаи - спрямо оста на профила, която е перпендику-
лярна или успоредна на равнината на фермата (i = ix или i = iy в зави-
симост от направлението на изкълчването).

Раздел II
ИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ ПРИ ПРОСТРАНСТВЕНИ
КУЛООБРАЗНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.149. (1) Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси i на сеченията,

необходими за определяне на стройността на натиснати и ненатоварени елементи от еди-
3.Б нични ъглови профили при пространствени кулообразни прътови конструкции, се прие-
5 мат по табл. 23, в която ldc е означена условната дължина на диагонала, определяна по
табл. 24, а с µd - коефициентът, с който се получава изкълчвателната дължина на диагона-
64 ла. Определянето на µd се извършва по табл. 25, като за стойности на n между 2 и 6 се
прави линейна интерполация. При ползване на табл. 23 трябва да се има предвид, че:
Òàáëèöà 23
Елементи L ef i
Пояси
• по фиг. 20абв lm i min
• по фиг. 20где 1,14l m i x или i y
Диагонали:
• по фиг. 20бвг µd l d i min
• по фиг. 20ад µd l dc i min
• по фиг. 20е ld i min
Хоризонтални пръти от решетката:
• по фиг. 20б 0,8l c i min
• по фиг. 20в 0,65l c i min
а) б) в)
d
L
ld
d
l
ld
lm
lm
lm
lc lc
г) д) е)
ld
ld
d
L
ld
ld
ld
lm
lm
lm
Фиг. 20

1. диагоналите от фиг. 20, а, д, е трябва да са свързани помежду си в точ-

ката на пресичането;
2. за диагоналите от фиг. 20, е е необходима допълнителна проверка на
устойчивост извън равнината на стената, с отчитане резултатите от
изчисление по деформирана схема.
(2) В табл. 24 и табл. 25 са приети следните означения:
Ld е дължината на диагонала по фиг 20, а, д; 3.Б
I m ,min .l .d 5
n= (120а)
I d ,min .l m 65
където Im,min и Id,min са минималните инерционни моменти на напречните
сечения на пояса и на диагонала;
l - дължина, която се приема равна на ld за случаите, показани на фиг. 20,б,
в, г и на ldc по табл. 24 за прътите от фиг. 20, а, д.
(3) При прикрепване на единия край на диагонала към пояса без възлова
плоча чрез заваръчни шевове или болтове, а на другия край - чрез възлова плоча,
коефициентът µd от табл. 25 се приема равен на 0,5(1 + µd); при прикрепване на
двата края на диагонала чрез възлови плочи - µd = 1.
Òàáëèöà 24
Условна дължина на диагонала l dc ,
Конструкция на възела на пресичането
ако поддържащия прът е
на диагоналите
опънат не работи натиснат
1. Двата пръта не прекъсват ld 1,3 l d 0,8L d
2. Поддържащият прът прекъсва и се
наставя чрез възлова плоча;
разглежданият прът е непрекъснат:
а) в конструкции по фиг. 20à ; 1,3 l d 1,6 l d Ld
б) в конструкции по фиг. 20ä ;
• при 1< n ≤ 3 (1,75 - 0,15n)l d (1,9 - 0,1n)l d Ld
• при n > 3 1,3 l d 1,6l d Ld
3. Възелът на пресичането е закрепен
срещу преместване извън равнината на ld ld ld
стената (чрез диафрагма или др. п.)
Òàáëèöà 25
Стойност на µd при l/i min
Прикрепване на диагонала към пояса n
≤ 60 60 < l/i min < 160 ≥ 160
Без възлови плочи, чрез заваръчни ≤2 1,14 0,54 + 36.imin/l 0,765
шевове или не по-малко от два болта ≥6 1,04 0,56 + 28,8.imin/l 0,740
Чрез един болт независимо от п 1,12 0,64 + 28,8.imin/l 0,820

(4) Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси i, необходими за

определяне на стройността на опънати елементи от единични ъглови профили, се
приемат както следва:
1. за пояси - по табл. 23;
2. за кръстосани диагонали по фиг. 20, а, д, е: в равнината на стената - дъл-
жината ld и инерционният радиус imin; извън равнината на стената - ця-
лата геометрична дължина на диагонала между възлите на закрепване
3.Б към поясите и инерционният радиус ix спрямо оста, успоредна на рав-
5 нината на стената;
3. за диагонали по фиг. 20, б, в, г - дължината ld и инерционният радиус imin.
66 (5) Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси i на елементи от
тръби или двойка ъглови профили се приемат като за равнинни ферми и връзки.
Чл.150. Изкълчвателните дължини lef и инерционните радиуси на напречните
сечения при определяне стройността на елементите на равнинни траверси (напри-
мер според фиг. 25) се приемат по табл. 26, в която ix е инерционният радиус на нап-
речното сечение спрямо ос, успоредна на равнината на решетката на траверсата.
Òàáëèöà 26
Изкълчвателна дължина l ef и
инерционен радиус на сечението i
Конструкция на траверсата
на поясите на решетката
l ef i l ef i
С пояси и решетка от единични ъглови lm i min ld , lc i min
профили (фиг. 25а) l m1 ix - -
С пояси от [- профили и решетка от единични lm iy ld , lc i min
ъглови профили (фиг. 25,б) 1,12 l m1 ix - -
Раздел III
ИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СТРУКТУРНИ
КОНСТРУКЦИИ
Чл.151. (1) Изкълчвателните дължини lef на елементите на структурни кон-

струкции се приемат по табл. 27, в която l е геометричната дължина на елемента
(между възлите на структурната конструкция).
(2) При определяне на стройността на елементите на структурните конст-
рукции инерционните радиуси на напречните сечения се приемат:
1. за нецентрично натиснати елементи - спрямо оста, перпендикулярна
или успоредна на равнината на огъване (i = ix или i = iy);
2. в останалите случаи - минималните (i = imin).

Òàáëèöà 27
Елементи на структурните конструкции Изкълчвателна дължина
1. Освен посочените в поз. 2 и 3 l
2. Непрекъснато преминаващи през възлите пояси, както и 0,85 l
пояси,заварени във възлите непосредствено към сферични
или цилиндрични възлови детайли
3. От единични ъглови профили, прикрепени във възлите с 3.Б
едното си рамо: 5
а) чрез заваръчни шевове или с не по-малко от два болта
67
по дължина на елемента, при:
• l / i min ≤ 90 l
• 90 < l / i min ≤ 120 0,9 l
• 120 < l / imin ≤ 150 (само за решетката) 0,75 l
б) чрез един болт при:
• l / i min ≤ 90 l
• 90 < l / i min ≤ 120 0,95 l
Раздел IV
ИЗКЪЛЧВАТЕЛНИ ДЪЛЖИНИ НА КОЛОНИ (СТОЙКИ)
Чл.152. Изкълчвателните дължини lef на колони и стойки или на отделните

участъци от стъпаловидни колони се определят по формулата
lef = µl (121)
където l е дължина на колоната, на отделния й участък или височината на етажа;

µ - коефициентът на изкълчвателната дължина.
Чл.153. Коефициентът µ за колони и стойки с постоянно напречно сечение
се приема в зависимост от начина на закрепване на краищата им и вида на нато-
варването. За някои случаи стойностите на µ са дадени в табл. 28.
Чл.154. (1) Коефициентите на изкълчвателната дължина µ за колони с пос-
тоянно напречно сечение на едноетажни рамки в равнината на рамката, при кора-
ва връзка между ригели и колони и при натоварване на горните възли, се опреде-
лят по формулите:
• при ставна връзка на колоните с фундаментите
0 ,38
µ = 2 1+ (122)
n
• при корава връзка на колоните с фундаментите (запъване)
n + 0 ,56
µ= (123)
n + 0 ,14

Òàáëèöà 28
№ Схема на закрепване и натоварване µ № Схема на закрепване и натоварване µ
1 2 5 1
3.Б
5
68
2 1 6 2
3 0,7 7 0,725
4 0,5 8 1,12
Във формули (122) и (123)

lc  I r 1 I r 2 
n=  + 
I c  lr 1 lr 2 
(123а)
където Ic и lc са съответно инерционният момент на напречното сечение и

дължината на проверяваната колона;
Ir1, Ir2, lr1, lr2 са съответно инерционните моменти на напречните сечения и
дължините на ригелите, които се присъединяват към тази колона.
При ставна връзка между ригел и колона във Формула (123) се приема n = 0.
(2) При неравномерно разпределяне на товарите между колоните и наличие
на корав покривен диск или надлъжни връзки, свързващи в горните краища всич-
ки колони, стойността на коефициента µ, определена по формули (122) и (123), за
по-натоварена колона трябва да се намали, като се умножи с ,
но не по-малко от 0,7. Тук Nc и Ic са съответно изчислителното уси- ∑
N Ic
лие и инерционният момент на разглежданата колона а ∑ N и ∑ I - N c ∑ I
сумата на изчислителните усилия и на инерционните моменти на всички колони
на разглежданата рамка и четири съседни рамки (по две от всяка страна).

Всички усилия трябва да се намерят за едно и също състояние на натоварва-

не, предизвикващо усилие Nc в разглежданата колона.
Чл.155. Коефициентът µ за отделните участъци на стъпаловидни колони в рав-
нината на рамката се определят по приложение 5. При определянето на тези коефи-
циенти за стъпаловидни колони на едноетажни промишлени сгради се разрешава:
1. да не се отчита влиянието на степента на натоварването и коравината
на съседните колони; 3.Б
2. изкълчвателните дължини на колоните да се определят само за една
комбинация на натоварвания, даваща най-големи стойности на нор- 5
малните усилия в отделните участъци на колоните, и получените стой- 69
ности на µ да се използват и за други комбинации на натоварвания;
3. при многоотворни рамки (с два или повече отвора) при наличие на ко-
рав покривен диск или надлъжни връзки, свързващи в горния край
всички колони и осигуряващи пространствена работа на конструкци-
ята, изкълчвателните дължини на колоните да се определят като за
стойки, неподвижно закрепени на нивото на ригелите;
4. за едностъпални колони при спазване на условията l2 / l1 ≤ 0,6 и N1 / N2 ≥ 3
да се приемат стойности на µ по табл. 29.
Означенията са както следва:
l1, I1, N1 - съответно дължината, инерционният момент и надлъжната сила за
долния участък на колоната;
l2, I2, N2 - същите, за горния участък на колоната.
Òàáëèöà 29
Коефициенти µ
Начин на закрепване на горния край на колоната За долния участък при
за горния участък
0,3≥I2/I1>0,1 0,1≥I2/I1≥0,1
Свободен край 2,5 3 3
Край, закрепен само срещу завъртане 2 2 3
Неподвижен ставно закрепен край 1,6 2 2,5
Неподвижен и закрепен срещу завъртане край 1,2 1,5 2
Чл.156. (1) Коефициентите на изкълчвателната дължина µ за стойки на мно-

гоетажни свободни рамки и при три и повече етажа и при n ≥ 0,03 и p ≥ 0,03 се
определят по формулите:
• при n > 0,2
n + 0 ,28
µ = ( p + 0 ,63 ) (124)
np( p + 0 ,9 ) + 0 ,1n
• при n ≤ 0,2
n + 0 ,22
µ = ( p + 0 ,68 ) (125)
0 ,68 p( p + 0 ,9 )(n + 0 ,08 ) + 0 ,1n

където
lc  Ii1 Ii2  lc  I s1 I s 2 
p=  +  n=  +  (125а)
2lc  li1 li 2  2 Ic  ls1 ls 2 
Тук Ic и lc са съответно инерционният момент на напречното сечение и дъл-
жината на проверяваната стойка;
3.Б Ii1, Ii2, li1, li2 са съответно инерционните моменти на сеченията и дължини-
5 те на ригелите, присъединяващи се към долния край на тази стойка;
70 Is1, Is2, ls1, ls2 - същите за ригелите, присъединяващи се към горния край на
стойката.
Ако изчислителните стойности на p и n са по-големи от 50, във формули
(124) и (125) те се приемат равни на 50.
(2) При отношение H / B ≥ 6 (където H е пълната височина на рамката, а B -
широчината й) трябва да се провери общата устойчивост на рамката като цяло, ка-
то съставен многоделен прът, запънат в основата и свободен в горния си край.
(3) За стойки на двуетажни рамки стойностите на коефициентите µ, получе-
ни по формули (124) и (125), се умножават с 0,9.
Чл.157. Изкълчвателните дължини на колоните надлъжно на сградата (извън
равнината на рамките) се приемат равни на разстоянията между закрепените сре-
щу преместване извън равнината на рамката точки (опори на колони, подкранови
греди и подстропилни ферми, възли на укрепващи връзки и ригели и др.). Допус-
ка се изкълчвателните дължини да се определят въз основа на изчислителната схе-
ма, отчитаща действителните условия на закрепване на краищата на колоните.
Чл.158. Изкълчвателната дължина на отделните дялове на равнинни опори
на транспортни галерии се приема както следва:
1. в направление надлъжно на галерията - височината на опората (от дол-
ния край на стъпката до оста на долния пояс на фермата или гредата),
умножена с коефициент µ, определен като за стойки с постоянно нап-
речно сечение в зависимост от условията на закрепване на краищата им;
2. в напречно направление (в равнината на опората) - разстоянието меж-
ду центровете на възлите; при това трябва да бъде проверена общата
устойчивост на опората като цяло, като съставен прът, запънат в осно-
вата си и свободен в горния край.

Раздел V
ГРАНИЧНИ СТРОЙНОСТИ НА НАТИСНАТИ И ОПЪНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Чл.159. (1) Стройностите на натиснатите елементи не трябва да бъдат по-го-

леми от посочените в табл. 30.
(2) Динамичните натоварвания, посочени в табл. 30, включват сеизмични въз-
действия, подвижни, вибрационни, ударни и др. п. товари, когато те участват в ме- 3.Б
родавното оразмерително съчетание за елемента. Към тези товари не спада натовар-
ването от вятър, с изключение на случаите, когато се прави проверка на резонанс. 5
Чл.160. (1) Стройностите на опънатите елементи не трябва да бъдат по-го- 71
леми от посочените в табл. 31.
(2) Посочените в табл. 31 динамични натоварвания, приложени непосредст-
вено върху конструкцията, включват натоварванията, при които се прави провер-
ка на умора или които участват в изчисленията с коефициент на динамичност; тук
спадат и сеизмичните въздействия, ако те участват в меродавното оразмерително
съчетание за елемента.
(3) Граничните стройности от колонка 5 на табл.31 се отнасят за кранове с
брой на циклите на натоварване n ≥ 2.106.
(4) Стройността на опънатите елементи не се ограничава, ако те са предва-
рително напрегнати.
(5) За опънати елементи, в които при неблагоприятно съчетание на натовар-
ванията усилието може да смени знака си (например долни пояси на ферми), гра-
ничната стройност се приема като за натиснати елементи. При това елементите се
конструират като натиснати.
Таблица 30
Гранични стройности при
натоварвания върху
Поз. Натиснати елементи на конструкциите
конструкцията
статични динамични
1. Колони, елементи на равнинни ферми, елементи на вертикални връзки
между колоните; елементи на структурни и кулообразни пространствени 180 150
конструкции без посочените в поз. 4 и 5
2. Елементи на хоризонтални връзки от пространственото укрепяване, когато
N / ϕm .A ≤ 0,5R y 200 200

N / ϕm .A > 0,5R y 200 150
където ϕm е по-малко от ϕ, ϕе , ϕеху и с ϕ, използвано при проверката
на устойчивост на елемента
3. Елементи в монтажно състояние; пръти, служещи за намаляване на
250 250
изкълчвателната дължина; други ненатоварени елементи
4. Пояси, опорни диагонали и вертикали, предаващи опорни реакции, на: 120 120
• пространствени кулообразни конструкции от единични ъглови профили;
• пространствени кулообразни конструкции от тръби или двойка ъглови
профили с височина над 50 m
5. Пояси, опорни диагонали и опорни вертикали на структурни конструкции от
единични ъглови профили и на пространствени кулообразни конструкции от
тръби или двойка ъглови профили с височина до 50 m. Натиснати и ненато-
150 150
варени елементи на пространствени кулообразни конструкции с T-образно и
кръстообразно напречно сечение, подложени на ветрово натоварване, при
проверка на стройността във вертикалната равнина

Таблица 31
Гранична стройност при натоварвания
върху коннструкцията
Пози-
Опънати елементи на конструкциите непосредствено от ж. п състави
ция
статични приложени и от кранове по
динамични чл. 160, ал. 3
1. Пояси на равнинни ферми (вкл. и спирателни ферми)
400 250 250
3.Б и на структурни конструкции
2. Опорни диагонали на равнинни ферми (вкл. и
5 спирателни ферми) и на структурни конструкции
400 220 220
3. Елементи на вертикални връзки между колоните 300 300 200

72
4. Долни пояси на подкранови греди и ферми - - 150
5. Останалите елементи на равнинни ферми,
400 300 300
структурни конструкции, връзки
6. Пояси и опорни диагонали на стълбове за
- 250 -
електропроводи
7. Елементи на стълбове за електропроводи, освен
- 350 -
посочените в поз. 6 и 8
8. Елементи на пространствени куло-образни конструк-
ции с T - образно и кръстообразно напречно сечение
(а в обтегачите на траверсите на стълбове за електро-
- 150 -
проводи и от единични ъг-лови профили), подложе-
ни на ветрово натоварване, при проверка на строй-
ността във вертикалната равнина
Глава девета
ЧЕРУПКИ ОТ ЛИСТОВА СТОМАНА
Раздел I
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЯКОСТ
Чл.161. Оразмеряването на якост на ротационни черупки от листова стома-

на при безмоментно напрегнато състояние се извършва по формулата
σ x2 − σ xσ y + σ y2 + 3τ xy
2
≤ γ c Ry (126)
където σx ≤ γcRy и σy ≤ γcRy са нормалните напрежения по две взаимно пер-

пендикулярни направления
τxy - тангенциалното напрежение;
γc - коефициентът за условия на работа, чиито стойности се регламентират в
специалните норми и инструкции за проектиране на съоръжения от този тип;
Ry - изчислителното съпротивление на стоманата.
Чл.162. Напреженията в тънкостенни ротационни черупки вследствие наля-
гане от течност, газове или насипни материали при безмоментно напрегнато със-
тояние (фиг. 21) се определят по формулите
σ1 σ 2 p
+ = (127)
r1 r2 t

F
σ1 = (128)
2 nrt cos β
където σ1 и σ2 са съответните напрежения в меридиално и пръстеновидно
направление;
р - изчислителното налягане на единица повърхност от черупката; 3.Б
r1 и r2 - радиусите на кривина на средната повърхностна черупката;
t - дебелината на черупката; 5
F - проекцията върху оста z - z на пълното изчислително налягане на теч- 73
ността, газа или насипния материал за частта abc от черупката (фиг. 21);
r, β - радиусът и ъгълът, показани на фиг. 21.
σ1 r
σ1
a c
b
t
Фиг. 21.
Чл.163. Напреженията в затворени цилиндрични, конични или сферични че-

рупки,подложени на вътрешно равномерно налягане,при безмоментно напрегна-
то състояние се определят по формулите:
• за цилиндрични черупки
pr pr
σ1 = σ2 = (129)
2t и
t
• за конични черупки
pr pr
σ1 = и σ2 = (130)
2 t cos β t cos β

• за сферични черупки
pr
σ1 = σ 2 = (131)
2t
в които p е изчислителното вътрешно налягане на единица повърхност от че-
рупката;
3.Б r - радиусът на средната повърхност на черупката;
5 β - ъгълът между образуващата на конуса и неговата ос (фиг.22).
74
z
Фиг. 22.
Чл.164. В местата на промяна на формата, дебелината или характера на нато-

варването трябва да се вземат под внимание местните напрежения (ръбов ефект).

Раздел II
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ
Чл.165. (1) Затворени кръгово-цилиндрични черупки, натоварени на равноме-

рен натиск успоредно на образуващата, се оразмеряват на устойчивост по формулата
σ1 ≤ γcσcr1 (132) 3.Б

в която σ1 е изчислителното напрежение в черупката;
5
σcr1 - критичното напрежение, което се приема равно на по-малката от стой- 75
ностите ψ.Ry и cEt / r,където r е радиусът на кривината на средната повърхност
на черупката; t - дебелината на черупката.
Стойностите на коефициента ψ при 0 < r / t ≤ 300 се определят по формулата
 R r
ψ = 0 ,97 −  0 ,00025 + 0 ,95 y  (133)
 E t
Стойностите на коефициента c се определят по табл. 32, в зависимост от от-
ношението r / t.
Таблица 32
r/t 50 100 200 300 400 600 800 1000 1500 2500
с 0,30 0,22 0,18 0,16 0,14 0,11 0,09 0,08 0,07 0,06
(2) При нецентричен натиск успоредно на образуващата или при чисто огъ-
ване в диаметралната равнина, ако тангенциалните напрежения в сечението с
най-голям огъващ момент не са по-големи от 0,07E(t / r) 3/2, напрежението σcr1 се
увеличава, като се умножи с (1,1 - 0,1 σ11 / σ1 ), където σ11 е минималното напре-
жение (опънните напрежения се приемат за отрицателни).
Чл.166. (1) За тръби, оразмерявани като центрично и нецентрично натиснати
–––––
–
пръти при условна стройност λ = λ √ Ry / E ≥ 0,65 трябва да бъде изпълнено усло-
вието
r E
≤ 3 ,14 (134)
t Ry
Тези тръби трябва да се оразмеряват на устойчивост като пръти по указани-
ята на гл. 7 и гл. 8, независимо от оразмеряването на стеблото на устойчивост.
(2) При горещовалцуваните и при стандартните електрозаварени тръби про-
верка на устойчивост на стеблото не се изисква, когато r / t не надвишава полови-
ната от стойността, изчислена по формула (134).
Чл.167. Част от цилиндрична ротационна черупка, подпряна по две образу-
ващи и по две дъги на направляващата крива, равномерно натисната по направле-
ние на образуващите, се проверява на устойчивост:
1. по изискванията на чл. 165, когато b2 / rt > 20, където b е широчината
на частта, измерена по дъгата на направляващата;

2. при b2 / rt ≤ 20 - като пластинка по формулите

b E
≤ 1 ,9 (135)
t σ
когато изчислителното напрежение σ ≤ 0,8Ry и
3.Б b 37
≤ (136)
5 t Ry
76 1 + 500
E
когато изчислителното напрежение σ = Ry.
За междинни стойности 0,8Ry < σ < 0,8Ry максималната стойност на отно-
шението b/t се определя чрез линейна интерполация.
Чл.168. (1) Затворена кръгово-цилиндрична черупка, натоварена с външно
равномерно налягане p перпендикулярно на страничната повърхност по формулата
σ2 ≤ γcσcr2 (137)
в която σ2 = pr / t е изчислителното пръстеновидно напрежение;

σcr2 - критичното напрежение, изчислено по формулите
• при 0,5 ≤ l / r ≤ 10
3
rt 2
σ cr 2 = 0 ,55 E   (138)
l r
• при l / r ≥ 20
2
t
σcr 2 = 0 ,17 E   (139)
r
където l е дължината на цилиндричната черупка.
Когато 10 < l / r < 20 напрежението σcr2 се определя чрез линейна интерполация.
(2) При укрепяване на черупката с пръстеновидни ребра, разположени на
осово разстояние s ≥ 0,5r, оразмеряването на устойчивост се извършва по форму-
ли (137), (138), и (139), като дължината l се замества с s. В този случай трябва да
бъде осигурена устойчивостта на реброто в неговата равнина съгласно изисква-
нията на чл. 101. Реброто се разглежда като центрично натиснат прът с усилие
N = prs и изкълчвателна дължина lef = 1,8r. Към сечението на реброто се добавя
–––––
съдействие на черупката с ––––– широчина 0,65t √ E/Ry от всяка страна. Условната
–
стройност на пръта λ = λ √ Ry / E не може да бъде по-голяма от 6,5.
При едностранно ребро инерционният му момент се изчислява за ос, съвпа-

даща с по близката повърхност на черупката.

Чл.169. Затворена кръгово-цилиндрична черупка, подложена едновременно на

равномерен натиск успоредно на образуващата и външно равномерно налягане, пер-
пендикулярно на страничната повърхност, се оразмерява на устойчивост по формулата
σ1 σ
+ 2 ≤ γc (140)
σcr 1 σcr 2
в която критичните напрежения σcr1 и σcr2 се изчисляват съгласно с изисква-
3.Б
нията на чл. 165, респ. чл. 168. 5
Чл.170. Ротационната конична черупка с ъгъл на образуващата , натоварена 77
с натискова сила F по оста (фиг. 23) се оразмерява на устойчивост по формулата
F ≤ γcFcr (141)
в която Fcr е критичната сила, определена по формулата
Fcr = 6 ,28 rm tσ cr 1 cos 2 β (142

)
където t е дебелината на черупката;

σcr1 - стойността на напрежението, изчислено по изискванията на чл.165, ка-
то радиусът r се заменя с rm, изчисляван по формулата
0 ,9 r2 + 0 ,1r1
rm = (143)
cos β
Чл.171. Ротационната конична черупка, натоварена с външно равномерно
налягане p, перпендикулярно на страничната повърхност, се оразмерява на устой-
чивост по формулата
σ2 ≤ σcr2 (144)
в която σ2 = prm / t е изчислителното пръстеновидно напрежение в черупката;

σcr2 - критичното напрежение, изчислено по формулата
3
r E t  2
σcr 2 = 0 ,55 m   (145)
h  rm 
където h е височината на коничната черупка;
rm - радиусът изчислен по формула (143).
Чл.172. Ротационна конична черупка, подложена едновременно на натиск
по оста си със сила F и външно равномерно налягане p, перпендикулярно на ста-
тичната повърхност, се оразмерява на устойчивост по формулата
F σ
+ 2 ≤ γc (146)
Fcr σ cr 2
където Fcr и σcr2 се определят по формули (142) и (145).

r2
3.Б
5 β
h
t
78
r2
Фиг. 23.
Чл.173. Пълната сферична черупка или сегмент от нея, подложена на равно-

мерно външно налягане p, перпендикулярно на повърхността º, при r / t ≤ 750 се
оразмерява на устойчивост по формулата
σ ≤ γcσcr (147)
в която σ = pr / 2t е изчислителното напрежение в черупката;

σcr = 0,1 Et / r - критичното напрежение, чиято стойност се приема не повече от Ry;
r - радиусът на средната повърхност на сферата.
Раздел III
МЕМБРАННИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.174. При изчисляване и оразмеряване на мембранни конструкции опира-

нето на краищата на мембраната в еластично деформируем контур трябва да се
приема за ставно по линията на опиране с възможност за предаване на хлъзгащи
усилия от мембраната на контура.
Чл.175. Изчисляването на мембранните конструкции трябва да става на ба-
зата на съвместна работа на мембраната и елементите на контура, с отчитане на
деформираното им състояние и геометричната нелинейност на мембраната.
Чл.176. (1) Нормалните и тангенциални напрежения по края на мембраната
трябва да се смятат уравновесени с натиска и огъването на опорния контур в тан-
гиращата равнина.
(2) При оразмеряване на опорния контур на мембранните конструкции тряб-
ва да се отчита:
• огъването в тангиращата равнина;
• осовият натиск в елементите на контура;

• натискът, предизвикан от хлъзгащите напрежения в контактната линия

между мембраната и елементите на контура;
• огъването във вертикалната равнина.
(3) При нецентрично закрепване на мембраната спрямо центъра на тежест-
та на контурното сечение, освен изброените в ал. 2 на тази точка проверки, опор-
ният контур се оразмерява и на усукване.
Чл.177. При определяне на напреженията в центъра на равнинни мембрани 3.Б
с кръгло очертание в план се разрешава да се приема, че опорният контур е неде-
формируем. 5
Чл.178. Напреженията в центъра на елипсовидни мембрани, закрепени към де- 79
формируем контур, при отношение на по-голямата към по-малката главна полуос не
по-голямо от 1,2, могат да се определят както за кръгова мембрана (чл. 177), като за ра-
диус на условната кръгла в план мембрана се приема по-голямата полуос на елипсата.
Раздел IV
ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ЧЕРУПКИ ОТ ЛИСТОВА
СТОМАНА
Чл.179. Напречните укрепителни елементи на ротационните черупки тряб-

ва да се проектират със затворен контур.
Чл.180. Предаването на концентрирани товари на стоманената черупка
трябва да се решава чрез закоравяваща черупката елементи .
Чл.181. С цел намаляване на местните напрежения в местата на съединяване
на черупки с различна форма като правило следва да се използват плавни преходи.
Чл.182. (1) Всички заварени съединения трябва да се изпълняват или с двус-
транни шевове, или с едностранни шевове с подваряване на корена, или чрез за-
варяване с подложка.
(2) Когато съединенията трябва да бъдат с гарантирана плътност, това се от-
белязва в работния проект.
Чл.183. Като правило в черупковите конструкции трябва да се използват чел-
ни заварени съединения. Съединенията на листа с дебелина, равна или по-малка от
5 mm, и монтажните съединения се разрешава да се проектират със припокриване.
Чл.184. Проектирането на строителните ротационни черупкови конструк-
ции трябва да се подчинява на индустриалните методи за изпълнението и монта-
жа им чрез:
• прилагане на листове и ленти с големи размери;
• използване на рулонния способ на монтаж;
• разкрояване, осигуряващо най-малко количество изрезки;
• прилагане на автоматизирано заваряване;
• минимално количество на монтажни заваръчни шевове.
Чл.185. (1) При проектиране на правоъгълни или квадратни в план равнин-
ни покривни мембрани в ъглите на опорните контури трябва да се прилага плав-
но съединяване на елементите на контура.
(2) За мембранните конструкции като правило трябва да се избира стомана
с повишена корозионна устойчивост.

Глава десета
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА УМОРА
Чл.186. (1) На умора се оразмеряват стоманени конструкции и техните еле-

менти (подкранови греди, греди на работни площадки, конструкции на бункерни
естакади и естакади за разтоварване, конструкции под двигатели и др.), натоваре-
3.Б ни непосредствено с многократно повтарящи се подвижни, вибрационни и др. по-
добни товари при брой на циклите на натоварване, равен или по-голям от 105.
5 (2) На умора трябва да се оразмеряват и стоманените конструкции на висо-
80 ки съоръжения като антени, мачти, димоотводни тръби, кули, подемно-транспор-
тни съоръжения, за които при действие на вятъра се прави проверка на резонанс.
(3) Оразмеряването на умора се извършва за натоварвания и въздействия, да-
дени в Н и П "Натоварвания и въздействия. Норми за проектиране."
(4) Броят на циклите на натоварване се определя от технологичните изиск-
вания за експлоатация.
(5) Конструкциите и техните елементи, за които е възможна умора на мате-
риала, трябва да се проектират с конструктивни решения, които не предизвикват
голяма концентрация на напреженията.
Чл.187. Оразмеряването на умора се извършва по формулата
σmax = αRvγv (148)
където Rv е изчислителното съпротивление на умора, отчитано от табл. 33 в

зависимост от временното съпротивление на стоманата и групата на елементите
на конструкцията, дадени в табл. 75 на приложение 7;
α - коефициент, отчитащ броя на циклите на натоварване n, който при n < 3,9.106
се изчислява по формулите:
1. за елементи от групи 1 и 2
2
 n   n 
α = 0 ,064  6  − 0 ,5  6  + 1 ,75 (149)
 10   10 
2. за елементи от групи от 3 до 8
2
 n   n 
α = 0 ,07  6  − 0 ,64  6  + 2 ,2 (150)
 10   10 
При n ≥ 3,9.106 , α = 0,77.
γν - коефициент, отчитан от табл. 34 в зависимост от вида на напрегнатото
състояние и коефициента на асиметрия ρ = σ min / σ max.
Тук σmax и σmin са съответно най-голямото и най-малкото по абсолютна стойност
напрежение в оразмерявания елемент. Изчисляват се без отчитане на коефициента на
динамичност и на коефициентите ϕ, ϕe и ϕb за нетното сечение на елементите.

Таблица 33
Група на Стойности на R ν при R un , MPa
елементите до 420 420 до 440 440 до 520 520 до 580 580 до 675
1 120 128 132 136 145
2 100 106 108 110 116
3 За всички марки стомана 90
4 “ 75 3.Б
“
5 60
5
6 “ 45
7 “ 36
81
8 “ 27
При напрежения с различни знаци коефициентът на асиметрия е отрицателен.

Произведението на дясната част на формула (148) αRvγv не трябва да надви-
шава стойността Ru / γu.
Чл.188. Стоманените конструкции и техните елементи, натоварени непос-
редствено с товари, чиито брой на циклите е по-малък от 105,трябва да се проек-
тират така, че да не се предизвиква голяма концентрация на напреженията.
Таблица 34
σ max Коефициент на асиметрия Формули за изчисляване на γ ν
-1 ≤ ρ ≤0 γ v = 2,5 / (1,5 - ρ )
Опън 0< ρ ≤ 0,8 γ v = 2,0 / (1 - ρ )
0,8 < ρ <1 γ v = 1,0 / (1 - ρ )
Натиск -1 ≤ ρ ≤1 γ v = 2,0 / (1 - ρ )

Глава единадесета
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА СЪЕДИНЕНИЯТА НА СТОМАНЕНИТЕ
КОНСТРУКЦИИ
Раздел I
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ЗАВАРЪЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
3.Б
5 Чл.189. (1) Съединенията с челни заваръчни шевове на елементите (или
82 части от елементи) се проверяват за разрезните усилия в мястото на снаждането
по формулите за оразмеряване на якост на самия елемент, като максималните нап-
режения в шева не трябва да са по-големи от:
σw ≤ γcRwy (151)
τw ≤ γcRws (152)
(2) Геометричните характеристики на сечението през челно съединение се

изчисляват за размери (широчина, височина, дебелина), равни на размерите на
снаждания елемент. При различни дебелини меродавна е по-малката.
(3) Оразмеряване на челни заваръчни съединения не е необходимо, ако всички
якостни проверки за самия елемент са удовлетворени, ако са спазени изискванията
на чл. 25, ал. (2) и чл. 192 и ако шевът е изпълнен с пълен провар, който за елемен-
ти, подложени на опън или огъване, е гарантиран с физически контрол на шевовете.
Чл.190. (1) Заваръчни съединения с ъглови шевове се оразмеряват на сряз-
ване (условно) при
βzRwz ≥ βfRwf (153)
по сечение през метала на шева (сеч. 1, фиг. 24), а при
βzRwz < βfRwf (154)
по сечение по границата на сплавяване (сеч. 2, фиг. 24), където

Rwf и Rwz - изчислителни съпротивления, приети съгласно табл. 2;
βf и βz - коефициент на проваряване, съответно по сечение през метала на
шева и по границата на сплавяване, приет съгласно табл. 35.
Фиг. 24.

(2) Коефициентите β в табл. 35 съответстват на нормални режими на заваряване.
Таблица 35
Начин на заваряване и диаметър на Катет на шева k f в mm
Коефициент
заваръчен тел d , mm 3-8 9-12 14 - 16 ≥ 18
Автоматизирано при d = 3 - 5 mm bf 1 0,9 0,7
bz 1,05 1 3.Б
Автоматизирано и полуавтоматизирано bf 0,9 0,8 0,7
1
5
при d = 1,4 - 2 mm bz 1,05
Ръчно; с прахонапълнен тел; bf 0,7
83
полуавтоматизирано при d < 1,4 mm bz 1
(3) В натоварени на опън T - образни и кръстообразни съединения, изпълне-

ни както с ъглови, така и челни шевове, напречният на опънното усилие елемент
трябва да бъде проверен на опън в направление перпендикулярно на валцуване-
то, съгласно приложение 8.
Чл.191. (1) Заваръчни съединения с ъглови шевове се оразмеряват в зависи-
мост от силовите въздействия, както следва:
1. при действие на осова сила
N
≤ γ c Rw (155)
βk f l w
2. при действие на момент в равнина, перпендикулярна на съединението
M
≤ γ c Rw (156)
Ww
3. при действие на момент в равнината на съединението
M
x 2 + y 2 ≤ γ c Rw (157)
I wx + I wy
където lw е изчислителната дължина на шева, равна на действителната, на-
малена с 10 mm за кратери;
Ww - съпротивителният момент на шевната група;
Iwx, Iwy - инерционните моменти на шевната група спрямо произволни инер-
ционни оси през центъра на тежестта;
x, y - координатите на най-отдалечената от центъра на тежестта точка на
шевната група.
(2) Във формули (155), (156) и (157), както и при определянето на Ww, Iwx и
Iwy, величините β и Rw се приемат βf и Rwf или βz и Rwz в зависимост от съотно-
шението съответно (153) или (154).
(3) При едновременно действие на две и повече усилия (примерно N, Q и M),
проверката се извършва за резултантните на напреженията от единичните усилия
за най-напрегнатата точка.

Раздел II
УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ЗАВАРЪЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
Чл.192. (1) При челни заваръчни шевове ръбовете трябва да бъдат обрабо-
тени в зависимост от дебелината на елемента и метода на заваряване съгласно
БДС 3112-72 и БДС 5674-72 и БДС 5655-72. Отклонения се допускат при обосно-
вана технологична документация за заваряване.
3.Б (2) Шевовете трябва да имат усилване или да бъдат механично обработени
5 наравно с лицето. Не се допускат вдлъбнати шевове.
84 (3) Челните заваръчни шевове трябва да бъдат: двустранно заварени с пълен
провар, едностранно заварени с почистен и подварен корен на шева, едностранно
заварени върху технологична подложка.
(4) Краищата на челните шевове задължително се извеждат върху подложки (вхо-
дящи и изходящи планки) и се отрязват наравно с лицето на снажданите елементи.
(5) При челно снаждане на елементи с различна дебелина по-дебелият еле-
мент трябва да бъде скосен чрез механична обработка с наклон най-малко 1:5. До-
пуска се снаждане без скосяване, ако разликата в дебелините не е по-голяма от 4
mm и наддаването на дебелината от всяка страна не надвишава 1/8 от дебелината
на по-тънкия елемент.
(6) При челно снаждане на елементи с различна широчина по-широкият еле-
мент трябва да бъде скосен симетрично от двете страни с наклон най-малко 1:5.
Чл.193. (1) Катетите на ъгловите шевове не могат да бъдат по големи от 1,2 t,
където t е най-малката дебелина на съединяваните елементи. Минималните допус-
тими катети са дадени в табл. 36.
Таблица 36
Граница на Дебелина t на по-дебелия от съединяваните
Вид съединение Начин на заваряване провлачане елементи, mm
МРа 4-5 6-10 11-16 17-22 23-32 33-40 41-80
до 430 4 5 6 7 8 9 10
ръчно над 430
T-образно двустранно 5 6 7 8 9 10 12
до 580
ъглово; със застъпване
(припокриване) до 430 3 4 5 6 7 8 9
автоматизирано и
над 430
полуавтоматизирано 4 5 6 7 8 9 10
до 580
ръчно 5 6 7 8 9 10 12
T-образно едностранно автоматизирано и до 380
4 5 6 7 8 9 10
полуавтоматизирано
(2) Минималната изчислителна дължина на ъглов шев е 4 kf, но не по-мал-

ко от 40 mm.
(3) Максималната изчислителна дължина на надлъжен (по посока на усили-
ето) ъглов шев е 85βfkf. Когато усилието действа по цялата дължина на шева, из-
числителната му дължина не се ограничава.
(4) Застъпването (препокриването) на листовете при съединения с напречни ъг-
лови шевове трябва да бъде най-малко 5 t, където t е дебелината на по-тънкия лист.
(5) Съотношението на катетите на ъгловите шевове по правило е 1:1. В кон-
струкции с динамични и вибрационни товари ъгловите шевове трябва да се из-
числяват с плавен преход към основния метал.

Чл.194. (1) Допуска се използване на едностранни ъглови шевове за присъ-

единяване на укрепващи ребра, пояси на съставени сечения, диафрагми и др.
(2) Прилагане на едностранни ъглови шевове не се допуска в конструкции
от групи 1 и 2 и конструкции, които се експлоатират в силно и средно агресивна
среда, освен при специална антикорозионна защита.
(3) Използване на прекъснати шевове и електронитове, изпълнени с ръчно зава-
ряване в предварително пробити отвори, се допуска само за конструкции от група 4.
Чл.195. Не се разрешава прилагане на различни съединителни средства в ед- 3.Б
но съединение (заваръчни шевове, болтове, плътно опиране) освен в случаите, ко- 5
гато всяко съединително средство поема дадено усилие по предназначение и не
85
може да бъде натоварено от другите усилия в комбинираното съединение.
Раздел III
БОЛТОВИ СЪЕДИНЕНИЯ
Чл.196. Носещата способност на един болт се определя по следните формули:

• на срязване
Nbs = RbsγbAns (158)
• на смачкване
(159)
N bp = Rbpγ b d Σ t
min
като за меродавна се приема по-малката от двете стойности
≤ N bs
Nb (160)
≤ N bp
• на опън
Nbt = RbtAbnt (161)
където Rbs, Rbp, Rbt са изчислителните съпротивления за болтови съединения;
d - диаметърът на ненарязаната част на болта;
A - лицето на сечението на ненарязаната част на болта;
Abnt - лицето на сечението на болта "нето" (през резбата) ;
Σ t - по-малката сума на дебелините на съединяваните елементи, които се
min
смачкват в една посока;
ns - броят на срезовете на болта;
γb - коефициент за условия на работа на съединението, който се приема от табл. 37.
Коефициентите по т. 1 и т. 2 от таблицата се вземат предвид едновременно.
Таблица 37
Характеристика на съединението Коефициент γ b
1. Многоболтово за болтове:
• с повишена точност 1
• с нормална точност 0,9
2. При оразмеряване на смачкване за елементи от стомана с граница на про-
влачане до 380 МРа, при намалени разстояния от табл. 39, както следва:
0,85
• в т. 1, а) от 2,5 d на 2 d
• в т. 2, а) от 2 d на 1,5 d

Чл.197. (1) Оразмеряването на болтови съединения се извършва при пред-

поставката, че съединяваните елементи са недеформируеми.
(2) Съединение, натоварено с осова сила, се оразмерява, като се определя не-
обходимия брой на болтовете n по формулата
N
n≥ (162)
3.Б γc Nb
5 където Nb - е меродавната носеща способност на един болт;
86 γc - коефициентът за условия на работа на конструкцията по табл. 5.
(3) Съединение, натоварено с момент в равнината на сечението, се оразме-
рява по най-натоварения болт на срязване (смачкване) по формулата
Mrmax
max N = ≤ γc Nb (163)
∑ ri2
където ri, rmax са разстоянията от центъра на тежестта на съединението до
всеки, респективно до най-отдалечения болт.
(4) Съединение, натоварено с момент в равнина, перпендикулярна на равнина-
та на съединението, се оразмерява по най-натоварения на опън болт по формулата
M .z max
max N = ≤ γ c N bt (164)
∑ zi2
където zi, zmax са разстояния от центъра на въртенето до всеки, респ. най-от-
далечения болт; центърът на въртенето се приема в точката, в която е осигурено
поемането на предизвиканата от момента натискова сила, равна на сумата от
опънните усилия във всички болтове.
(5) При комбинирано действие на разрезни усилия върху съединението мак-
сималното усилие се определя като резултантна от срязващи усилия или сума от
опънни усилия. Ако болтът е натоварен едновременно на опън и срязване, същи-
ят се проверява поотделно за всяко от тези усилия.
Чл.198. (1) Когато между съединяваните елементи по конструктивни причи-
ни се поставя хастар или когато има междинен елемент, който не участва в пое-
мането на усилието, в съединения, работещи на срязване оразмерителното усилие
се увеличава с 10 %.
(2) Когато за предаване на усилието се използват спомагателни къси ъглови
профили, броят на болтовете по едното от рамената на спомагателния профил се
увеличава с 50 % спрямо изчисления.
(3) Ако един ред по посока на осовата сила се налага да се поставят повече
от 7 болта, то предпоставката от чл. 197, ал. 1 не е в сила и следва да се вземат
конструктивни мерки за по-равномерно натоварване на болтовете с отчитане на
деформациите на съединяваните елементи.

Раздел IV
СЪЕДИНЕНИЯ С ВИСОКОЯКОСТНИ БОЛТОВЕ
Чл.199. (1) При съединенията с високоякостни болтове действащото усилие

се предава чрез триене в допиращите се равнини, което се осигурява чрез наляга-
нето на високоякостни болтове и начина на обработка на контактните повърхнос-
ти. Приема се, че съединяваните елементи са недеформируеми, т.е. разпределени- 3.Б
ето на усилието между болтовете става съгласно формули (162) и (163).
(2) Носещата способност на един високоякостен болт се определя по формулата
5
87
Abnt Rbhγ b µnµ
N bh = (165)
γh
където Abnt е лицето на сечението на болта "нето" съгласно табл. 57 на при-
ложение 2;
Rbh - изчислителното съпротивление на опън на високоякостния болт съг-
ласно чл. 40;
γb - коефициент за условия на работа на съединението, който се приема в за-
висимост от броя на болтовете n в съединението, както следва:
0,8 при n < 5,
0,9 при 5 ≤ n < 10,
1,0 при n ≥ 10;
γh - коефициент на сигурност съгл. табл. 38;
µ - коефициент на триене съгласно табл. 38;
nµ - броят на работните равнини на триене.
(3) Регулиране на натягането на болтовете по М означава контрол на въртя-
щия момент при затягането, а по α - контрол на ъгъла на завъртането на гайките.
Натягането следва да осигури осова сила в болта P = PbhAbnt.
Чл.200. Проверката на елементите в отслабеното сечение се извършва при
предпоставка, че половината от усилието за всеки болт е поето чрез триене пре-
ди отвора, както следва:
1. в статично натоварени конструкции - по сечение бруто при условие,
че нетното сечение A ≥ 0,85A; при Ant < 0,85 A оразмеряването се из-
вършва с условна площ Ac = 1,18 Ant;
2. в динамично натоварени конструкции - по сечение "нето" Ant.
Раздел V
УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА БОЛТОВИ СЪЕДИНЕНИЯ
Чл.201. (1) В съединения, натоварени на опън, по правило се използват бол-

тове с нормална точност.
(2) В съединения, натоварени на срязване (хлъзгане), за стомани с граница
на провлачане до 380 МРа могат да се използват болтове с нормална точност, а за
стомани с по-високи якости - само с болтове с повишена точност.
(3) Болтове с различни диаметри на ненарязаната част на стеблото и болто-
ве, чиято резба навлиза в пакета на съединяваните елементи, не се допускат в съ-
единения, в които болтовете работят на срязване.
(4) При всички болтове, освен високоякостните, следват да се вземат мерки
срещу развиване на гайките чрез контрагайки, пружинни шайби и др.

Таблица 38
Коефициент γ n според
вида на натоварването и
разликата ∆ в диаметрите
Начин на Коефициент
на болта и отвора, mm
№ Начин на обработка на контактните плоскости регулиране на на триене -
Динамично Динамично
натягането µ
∆ =2-3 ∆ =1
3.Б Статично
∆ =3-4
Статично
∆ =1-2
5 1. Съчмено инерционно или песъкоструене с кварцов по М 0,55 1,35 1,12
пясък на двете плоскости, без консервация по α 0,55 1,2 1,02
88 2. Като 1. но с консервация чрез пламъчна по М 0,5 1,35 1,12
метализация с цинк или алуминий по α 0,5 1,2 1,02
3. На една повърхност като 1, с консервация с по М 0,5 1,35 1,12
полимерно лепило и посипка с карборундов прах;
по α 0,5 1,2 1,02
на другата повърхност - почистване с телени четки
4. Газопламъчно на двете плоскости, без консервация по М 0,42 1,35 1,12
по α 0,42 1,2 1,02
5. Механизирано с телени четки на двете плоскости, по М 0,35 1,35 1,17
без консервация по α 0,35 1,25 1,06
6. Без обработка по М 0,25 1,7 1,3
по α 0,25 1,5 1,2
Чл.202. (1) Болтовете, вкл. и високоякостните, се разполагат в съединения-

та на разстояния съгласно табл. 39, в която d е диаметърът на отвора, а t - дебели-
ната на по-тънкия от външните елементи на пакета.
(2) При елементи от стомана с граница на провлачане до 380 МРа, се допус-
кат разстояния по-малки от посочените в таблица 39 - между центровете на бол-
товете 2 d и от центъра до ръба по посока на усилието 1,5 d, като се вземат кое-
фициенти за условията на работа съгласно табл. 37 и чл. 244.
(3) При разполагане на болтовете шахматно, разстоянието между центровете
по посока на усилието се приема не по-малко от a+1,5d, където a е разстоянието
между редовете (напречно на усилието). При това отслабеното сечение се приема
напречно на усилието през ред с повече отвори, а не по начупена линия (зиг-заг).
Таблица 39
Характеристика на разстоянието Разстояние
1. Разстояние между центровете на болтовете, надлъжно и напречно:
а) минимално 2,5 d (3 d*)
б) максимално в крайни редове без окантващи профили 8 d или 12 t
в) максимално в средни редове и в крайни редове с окантващи профили
• при опън 16 d или 24 t
• при натиск 12 d или 18 t
2. Разстояния от центъра на болта до ръба на елемента:
а) минимално по посока на усилието 2d
б) минимално напречно на усилието:
• при рязани ръбове 1,5 d
• при валцувани ръбове 1,2 d
в) максимално 4 d или 8 t
г) минимално за високоякостни болтове, независимо от посоката на 1,3 d
усилието и обработката на ръба
*За елементи от стомани с граница на провлачане над 380 МРа

Чл.203. (1) Под гайките на болтовете следва да се поставят кръгли шайби

съгласно БДС.
(2) при високоякостни болтове се поставят кръгли шайби съгласно БДС как-
то под гайките, така и под главите.
Раздел VI
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА ФУНДАМЕНТНИ БОЛТОВЕ 3.Б
Чл.204. (1) Фундаментните болтове се оразмеряват при приемане на триъ- 5
гълна диаграма на натисковите напрежения в бетона. Необходимото лице на се- 89
чението "нето" на фундаментните болтове Abnt се определя по формулата
M − Na
Abnt ≥ (166)
yγ c Rba n
където M, N са разрезните усилия от меродавната комбинация в опорната
равнина на базата на колоната;
а - разстоянието от оста на колоната до центъра на тежестта на диаграмата
на натисковите напрежения в бетона;
y - разстоянието от оста на фундаментните болтове до центъра на тежестта
на диаграмата на натисковите напрежения в бетона;
Rba - изчислителното съпротивление на фундаментните болтове съгласно чл. 39;
γc - коефициентът за условия на работа на конструкцията по табл. 5;
n - броят на фундаментните болтове от едната страна на траверсата.
(2) Допуска се фундаментните болтове да се оразмеряват при пластична ра-
бота на бетона с правоъгълна диаграма на натисковите напрежения.
(3) При изчисляване на меродавните усилия за оразмеряването на фундамен-
тните болтове за коефициент на сигурност на натоварване за постоянни товари се
приема по-неблагоприятната от двете стойности γf или (2-γf).
Чл.205. Закотвянето на фундаментните болтове трябва да бъде осигурено
или само чрез сцеплението с бетона, или само чрез закотвящо устройство.
Раздел VII
СЪЕДИНЕНИЯ С ПЛЪТНО ОПИРАНЕ
Чл.206. (1) В съединенията с плътно опиране усилията се предават чрез мес-

тен натиск в механично обработени плътно опрени плоскости и чела на елементите.
(2) В центрично натиснати елементи се приема, че усилието изцяло преми-
нава през обработеното чело.
(3) В нецентрично натиснати елементи напречната сила и опънът (ако се по-
явява) от огъващия момент се поемат от съединителни средства - заваръчни ше-
вове или болтове, а натисковите напрежения се предават чрез местен натиск в
плътно опрените плоскости.
Чл.207. (1) Челата и плоскостите, в които се предава усилие чрез плътно
опиране, следва да бъдат обработени механично (фрезовани) така, че да се осигу-
ри плътно допиране на двете плоскости без луфтове. Заваръчните шевове както
за поемане на опънни и срязващи усилия, така и конструктивните трябва да се из-
пълняват така, че контактните плоскости да бъдат плътно опрени.
(2) В монтажни съединения плътното опиране следва да бъде осигурено по
цялата изчислителна контактна повърхност.

Раздел VIII
СЪЕДИНЕНИЯ МЕЖДУ СТЕБЛА И ПОЯСИ В ПЪЛНОСТЕННИ
СЪСТАВЕНИ ГРЕДИ
Чл.208. (1) Ъгловите заваръчни шевове или високоякостните болтове, които

свързват стеблото с поясите, трябва да се оразмеряват съгласно формулите, даде-
3.Б ни в табл. 40. В таблицата са приети следните означения:
β и Rw са коефициентът на проваряване и изчислителното съпротивление на
5 ъгловия шев, приети съгласно указанията на чл. 190 и чл. 191, ал. (2);
90 - хлъзгащата сила на единица дължина, предизвикана от нап-
QS f речната сила Q, където Sf е статичният момент бруто на поя-
T= са спрямо неутралната ос, а I - инерционният момент бруто;
I
γ .F - местният натиск на единица дължина от концентрира-

V =
f1
ния товар F на колелото на крана (без коефициент на ди-
l ef намичност), където γf1 и lef са величини съгласно чл. 46
и чл. 83; при концентрирани неподвижни товари без реб-
ра под тях, както и в случаите съгласно чл. 208, ал. (3)
γf1 = 1, F - концентрираната сила;
a - разстоянието между високоякостните болтове, с които се прикрепват по-

ясните ъглови профили към стеблото;
Таблица 40
Характер на натоварването Вид съединение Оразмерителни формули
ъглови шевове
При разпределени и неподвижни
• двустранни T / 2 β k f ≤ γc R w
концентрирани товари с наличие на
• едностранни T / 2 β k f ≤ γc R w
ребра под тях
високоякостни ботове aT ≤ N bh γ c
T 2 +V 2
При подвижни концентрирани и ъглови шевове двустранни ≤ γ c Rw
2 βk f
неподвижни концентрирани товари
без ребра под тях
високоякостни болтове a T 2 + α 2V 2 ≤ γ c N bh
Nbh - носеща способност на гърлен високоякостен болт съгласно формула (165);

α - коефициент, който при обработено и пасвано към горния пояс стебло се
приема 0,4, а във всички останали случаи 1,0.
(2) Заваръчните шевове, изпълнени с пълен провар, се проверяват на якост по при-
ведени напрежения. При наличие на местен натиск задължителни са двете проверки -
със и без отчитане на местен натиск в приведеното напрежение - формули (10) и (11).
(3) Когато върху гредата се предават концентрирани неподвижни товари по
долен пояс, проверката на съединението се извършва с вземане предвид на кон-
центрирания товар и при наличие на укрепващи ребра.
Чл.209. (1) При съставени греди с високоякостни болтове с пояси от някол-
ко плочи, които се прекъсват в зависимост от покритието на моментовата диагра-
ма, всяка плоча продължава зад теоретичната точка на прекъсването с толкова, че
да бъде прикрепена за половината от граничната º носимоспособност.
(2) Всяка поясна плоча от нейното начало до началото на следващата следва
да бъде прикрепена за усилие, равно на граничната º носимоспособност.

Глава дванадесета
ПРОМИШЛЕНИ СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Раздел I
РАЗМЕРИ НА БЛОКОВЕТЕ
Чл.210. (1) Максималните допустими размери на блока между фугите на ед- 3.Б
ноетажни сгради и съоръжения от стоманени конструкции са дадени в табл. 41. 5
При спазване на тези размери се разрешава да не се отчитат климатичните темпе-
91
ратурни въздействия върху конструкцията.
(2) Ако възможността за свободно деформиране на конструкцията при темпера-
турни въздействия е силно ограничена (вертикални връзки между колоните в краища-
та на блока, голяма коравина на стените между колоните, корави напречни рамки и др.),
при изчисляването º е необходимо да се отчетат и климатичните температурни въз-
действия, нееластичните деформации на конструкцията и податливостта на възлите.
Чл.211. При сгради и съоръжения със смесена конструкция (стоманени и
стоманобетонни елементи) съответните размери на блока се вземат както за сто-
манобетонните конструкции.
Таблица 41
Максимални размери, m
Вид на сградата или съоръжението
по дължина на блока по широчина на блока
Отопляеми сгради 150 150
Неотопляеми сгради и горещи цехове 150 120
Открити естакади 130
Раздел II
ПРОСТРАНСТВЕНО УКРЕПЯВАНЕ
Чл.212. (1) Във всеки блок се предвижда самостоятелно пространствено ук-

репяване посредством различни видове връзки.
(2) Конструкциите и съоръженията трябва да бъдат пространствено укрепе-
ни и по време на монтажа и изграждането им.
Чл.213. (1) При отсъствие на реално натоварване връзките се оразмеряват по строй-
ност с отчитане граничната напречна деформативност на укрепяваната конструкция.
(2) Допуска се отделни връзки, осигуряващи устойчивостта на натиснати елемен-
ти, да се изчисляват за условна напречна сила Qfic, определена съгласно формула (99).
(3) Когато връзките от пространственото укрепване са изпълнени с решетка
от кръстосани диагонали, изчислението може да се проведе по условна схема, ка-
то се приеме, че диагоналите работят само на опън.
Чл.214. (1) В покривната конструкция на едноетажни промишлени сгради,
обслужвани от мостови кранове, се предвиждат задължително напречни хоризон-
тални връзки в равнината на горния или долния пояс на покривните ферми.
(2) Препоръчва се напречните хоризонтални връзки да се разполагат в кра-
ищата на блока във всеки отвор на сградата. При дължина на блока над 120 m да
се предвиждат междинни (стабилизиращи) напречни хоризонтални връзки.

Чл.215. (1) В зоната на разположение на напречните хоризонтални връзки

да се предвиждат вертикални връзки между покривните ферми. Препоръчва се
разстоянието между вертикалните връзки или вертикалната връзка и съседна опо-
ра да не превишава 15 m.
(2) Ако вертикалните връзки се използват за укрепване на поясите между тях
се определя от необходимата стройност на поясите извън равнината на фермите.
Чл.216. Покривните ферми, които не са свързани непосредствено с напречни
3.Б или вертикални връзки, трябва да се укрепят допълнително с разпънки или обтяжки.
5 Чл.217. (1) Надлъжни хоризонтални връзки в покривната конструкция на
92 едноетажните промишлени сгради се предвиждат при тежък режим на работа на
крановете; при наличие на надлъжни покривни ферми; при височина на колони-
те над 18 m; при едноотворни и двуотворни сгради, обслужвани от кранове с то-
вароподемност 100 kN и повече; при многоотворни сгради, обслужвани от крано-
ве с товароподемност 500 kN и повече и в други специални случаи.
(2) Надлъжните хоризонтални връзки се разполагат по крайните редове ко-
лони на едноотворни и двуотворните сгради. В многоотворните сгради надлъж-
ните хоризонтални връзки се разполагат и по средните редове през един отвор
при тежък режим на работа на крановете и през два отвора в останалите случаи.
Чл.218. (1). Вертикалните връзки в подкрановата част на колоните се разпо-
лагат в равнините на дяловете. При единични вертикални връзки се държи смет-
ка за възможността от усукване на колоната от надлъжните усилия.
(2) Максималното разстояние от челото на блока до оста на най-близката
вертикална връзка за откритите естакади не трябва да превишава 50 m.
(3) При две вертикални връзки по дължина на блока основното разстояние
между тях за откритите естакади не трябва да превишава 30 m.
Чл.219. Долните пояси на подкрановите греди и фермите с отвори над 12 m
трябва да се укрепяват с хоризонтални връзки.
Раздел III
ГРАНИЧНИ ПРОВИСВАНИЯ И ПРЕМЕСТВАНИЯ
Чл.220. Провисванията и преместванията на елементите и конструкциите се

изчисляват за нормативни товари, без отчитане на отслабванията в напречните се-
чения от отворите за болтовете и без включване на коефициент за динамичност.
Чл.221. (1). Провисванията на елементите с отвор l, подложени на огъване,
не трябва да надвишават граничните стойности, дадени в табл. 42.
(2) При използване на табл. 42. е необходимо да се имат предвид следните
изисквания:
1. при наличие на мазилка провисването на елементите от временни то-
вари не трябва да надвишава l/350;
2. при конструкции, изготвени със строитилно надвишаване, трябва да се
вземе под внимание разликата между пълното провисване и строително-
то надвишаване, но не по-малко от половината от цялото провисване;
3. за конзоли се приема отвор l, равен на удвоената дължина на конзолата;
4. хоризонталните премествания на спирателните греди и ферми се опре-
делят от напречната спирателна сила само на един кран (най-тежкия).
(3) Граничните провисвания на елементите, който не са посочени в табл. 42,
се установяват по специални изисквания, но не трябва да надвишават 1/150 от от-
вора или от удвоената дължина на конзолата.

Таблица 42
Наименование на елементите Гранично провисване
1. Подкранови греди и ферми:
• при кранове с лек режим на работа, телфери и др. l/400
• при кранове със среден режим на работа l/500
• при кранове с тежък режим на работа l/600
2. Спирателни греди и ферми
• при кранове с цикли на натоварване n < 2.10 6 l/1000
• при кранове с цикли на натоварване n ≥ 2.10 6 l/2000 3.Б
3. Греди и ферми за работни площадки:
• с теснолинейни жп коловози l/400
5
• с нормални жп коловози l/600 93
4. Греди и ферми за подови конструкции
• главни l/400
• второстепенни l/250
• настилка от стоманена ламарина l/150
5. Греди и ферми за покривни конструкции
• главни l/250
• второстепенни и столици l/200
6. Елементи на стенното ограждение
• стойки и ригели l/250
• шпроси и ребра на остъкляването l/200
7. Профилирана ламарина за покритие и ограждане
• за стени и покриви с наклон над 3 % l/150
• за покриви с наклон до 3 % l/200
8. Конзоли под колони и опорни части на други конструкции l/2000
Чл.222. (1). Хоризонталните премествания на колоните в напречна и над-

лъжна посока при сгради с кранове не трябва да надвишават стойностите, посо-
чени в табл. 43. В таблицата h е височината на колоната от долния край на база-
та º до нивото на спирателната греда.
(2) Преместванията на колоните в напречно и надлъжно направление се изчис-
ляват от спирателната сила само за най-тежкия кран (един) в сградата или естакадата.
(3) Напречната спирателна сила се разпределя между две срещуположни ко-
лони при предпоставката, че хоризонталните премествания в двата края на моста
на крана са еднакви. При това на колоната с по-малка коравина се предава не по-
малко от 30% от пълната спирателна сила.
(4) Надлъжната спирателна сила се разпределя между всички вертикални връзки
от даден ред на температурния блок. При липса на вертикални връзки надлъжната
спирателна сила се разпределя поравно между колоните от съответния ред на блока.
Таблица 43
Гранично хоризонтално
Вид на конструкцията преместване
напречно надлъжно
1. Открити подкранови естакади h/4000 h/3000
2. Сгради с кранове с цикли на натоварване n ≥ 2.10 6 h/3000 h/3000
3. Сгради с кранове с цикли на натоварване n < 2.10 6 h/1000 h/1000
Чл.223. Хоризонталните премествания на горните краища на колоните при
сгради без кранове трябва да се ограничават в зависимост от вида на ограждащи-
те и разпределителните стени.
Чл.224. Хоризонталното напречно преместване на опорите на транспортни
галерии не трябва да надвишава 1/250 от височината на съответната опора.

Раздел IV
МОНТАЖНИ ВЪЗЛИ И СЪЕДИНЕНИЯ
Чл.225. Монтажните съединения на консумативни елементи, подложени на
непосредствени динамични въздействия според табл. 2 на табл. 47, да се проек-
тират със заваръчни шевове или високоякостни болтове.
Чл.226. (1). Монтажните съединения на конструктивни елементи, при които
3.Б преобладава статично натоварване, се осъществяват чрез болтове с нормална точ-
5 ност. Болтовете да не се товарят на срязване, а срязващото усилие да се предава
направо върху опорната конструкция (чрез стъпване отгоре, опорно столче и др.).
94 (2) В монтажните съединения могат да се използват болтове с нормална точ-
ност и в следните случаи:
1. за закрепване елементите на пространственото укрепяване в покрив-
ните конструкции на сгради с лек и среден режим на работа на крано-
вете, както и в сгради без кранове;
2. за закрепване на столици, елементи на горното осветление и на стен-
ното ограждане и други второстепенни елементи;
3. при работа на болтове на опън.
Глава тринадесета
СКЕЛЕТНИ ЖИЛИЩНИ И ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ
Чл.227. Провисванията на конструктивните елементи,натоварени на огъва-
не, трябва да се проверяват по чл. 220 и 221 на тези норми.
Чл.228. Хоризонталните отклонения на върха на скелета на етажните сгра-
ди от действието на статичната съставяща на нормативното натоварване от вятър,
без отчитане на деформациите на фундамента и коравината на ограждащите раз-
пределителни стени, трябва да бъдат не повече от 1/500 от неговата височина.
Чл.229. В случаите, когато ограждащите и разпределителните стени не се отчи-
тат при оразмеряване на конструкциите на якост и устойчивост, граничните хоризон-
тални отклонения на скелета в границите на етажа от статичната съставяща на норма-
тивното натоварване от вятър не трябва да превишават стойностите, дадени в табл. 44.
Чл.230. (1) За преразпределяне на огъващите моменти в елементите на рам-
кови конструкции се допуска във възловите съединения на ригелите с колоните да
се прилагат стоманени накладки, работещи в пластичен стадий.
(2) Накладките трябва да се изпълняват от стомана с граница на провлачане
до 325 МРа.
(3) Усилията в накладките трябва да се определят при минимална граница на
провлачане σymin = Ryn - и максималната граница на провлачане σymax = Ryn + 100MPa.
(4) Накладките, работещи в пластичен стадий, трябва да имат стругувани
или фрезовани надлъжни ръбове.
Таблица 44
Гранични хоризонтални отклонения,
Вид на стените
отнесени към етажните височини
Преградни стени от гипсови смеси 1/500
Тухлени стени 1/500
Стени от керамични блокове или стъклени изделия 1/1000
Стени облицовани от естествени камъни 1/500
Стоманобетонни стенни панели 1/500

Глава четиринадесета
СТЪЛБОВЕ НА ЕЛЕКТРОПРОВОДИ И КОНСТРУКЦИИ НА
ОТКРИТИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УСТРОЙСТВА НА ПОДСТАНЦИИ
Чл.231. За стълбове на електропроводите и конструкциите на откритите раз-

пределителни устройства на подстанции (ОРУ) се прилагат стомани съгласно
Глава 3 на тези норми. 3.Б
Чл.232. Болтовете с нормална и повишена точност за стълбовете на елект- 5
ропроводите и конструкциите на ОРУ с височина до 100 m трябва да се приемат
като за конструкции, които не се оразмеряват на умора, а за стълбове с височина 95
над 100 m - като за конструкции, които се оразмеряват на умора (табл. 53).
Чл.233. Отливките трябва да се проектират от въглеродна стомана марка
35Л и 45Л от групи отливки II и III по БДС 3492-75 (ГОСТ 977-75*).
Чл.234. (1) При изчисляване на стълбовете на електропроводите и конструк-
циите на ОРУ се приемат коефициентите на условията на работа, дадени в табл.
5, табл. 37, табл. 45 и чл. 244, ал. 1.
(2) Посочените в табл. 45 коефициенти за условия на работа не се отнасят за
съединенията на елементите във възлите.
Чл.235. При определяне на приведената стойност по табл. 16 най-голямата
стройност на пръта като цяло се изчислява по формулите:
1. за четиристенен прът с успоредни пояси, опрян ставно в краищата
2l
λ= (172)
b
2. за тристенен равностранен прът с успоредни пояси, опрян ставно в
краищата
2 ,5 l
λ= (173)
b
3. за свободно стояща пирамидална стойка
2 µ1 h
λ= (174)
bi
Приетите във формули (172) - (174) означения са следните:
µ1 е коефициент за определяне на изкълчвателната дължина;
изчислява се по формулата
bs2 b
µ1 = 1 ,25 2 − 2 ,75 s + 3 ,5 (174а)
bi bi
l - геометрична дължина на съставения прът;
b - разстоянието между осите на поясите на тясната стена на пръта с успо-
редни пояси;
h - височината на свободно стояща стойка;
bs и bi - разстоянието между осите на поясите на пирамидален стълб съот-
ветно при долната и горната основа на най-тясната стена.

Чл.236. (1) Оразмеряването на устойчивост на нецентрично натиснати пръ-

ти с постоянно по дължината им съставено сечение се извършва съгласно изиск-
ванията на Глава 7.
Таблица 45
Коефициенти за
Елементи на конструкцията
3.Б условия на работа γс
1. Натиснати пояси от единични ъглови профили на стойките на
5
свободно стоящи стълбове в първите две полета до фундамента
96 при възлови съединения:
а) заваръчни 0,95
б) болтови 0,9
2. Натиснати елементи на равнинните прътови траверси от единични
равнораменни ъглови профили, закрепени за едното си рамо (фиг.25):
а) пояси, закрепени към стойката на стълба непосредствено с два и 0,9
повече болта
б) пояси, закрепени към стойката на стълба с един болт или чрез 0,75
възлова плоча
в) диагонални пръти и разпънки 0,75
3. Обтегачи от стоманени въжета и снопове от високоякостен тел:
а) за междинни стълбове при нормален режим на работа 0,9
б) за анкерни, анкерно-ъглови и ъглови стълбове:
• при нормален режим на работа 0,8
• при авариен режим на работа 0,9
(2) За равностранни тристенни пръти със съставено, постоянно по дължина-

та им сечение, с решетки и планки, относителният ексцентрицитет m се изчисля-
ва по формулите:
1. при огъване на равнината, перпендикулярна на една от стените
βM
m = 3 ,48 (175)
Nb
2. при огъване в равнината успоредна на една от стените
βM
m=3 (176)
Nb
където b е разстоянието между осите на поясите в равнината на стената;
β - коефициент, равен на 1,2 при болтови съединения и на 1,0 - при заваръч-
ни съединения.

3.Б
5
97
Фиг. 25.
Чл.237. При изчисляване на нецентрично натиснати съставени пръти, съг-

ласно изискванията на чл. 114, стойността на ексцентрицитета при болтови съе-
динения на елементите трябва да се умножи с коефициент 1,2.
Чл.238. При проверка на устойчивост на отделните пояси на нецентрично
натиснатите стойки със съставено сечение на стълбовете с обтегачи осовата сила
във всеки пояс трябва да се определя, като се отчете влиянието на усилието от
огъващия момент M, който се изчислява по деформирана схема. Стойността на
този момент в средата на ставно опряна стойка се определя по формулата
βN
M = Mq + ( fq + fo ) (177)
δ
където M е огъващият момент в средата на стойката от напречен товар, оп-
ределян както при проста греда;
(тук I е инерционният момент на сечението на стой-
Nl 2 ката спрямо ос, перпендикулярна на равнината на
δ = 1 − 0 ,1
EI действие на напречния товар);
l - дължината на стойката;
N - осовата сила в стойката;

fq - провисването от напречния товар в средата на стойката, определяно как-

то при проста греда;
fo = l / 750 - стрелката на началното изкривяване на стойката;
β - коефициент, приет съгласно чл. 236.
Чл.239. Напречната сила Q в нецентрично натиснатите ставно опрени стой-
ки с прътово съставено сечение, постоянно по дължината им, в стълбове с обте-
3.Б гачи се приема постоянна по дължината на стойката и се определя по формулата
βN
5
Q = Qmax + 3 ,14 ( fq + fo ) (178)
98 δl
където Qmax е максималната напречна сила от външно натоварване.
Останалите означения във формула (178) са както във формула (177).
Чл.240. (1) Оразмеряването на устойчивост на натиснати пръти на конструк-
ции от единични ъглови профили трябва да се извършва, като се отчита нецент-
ричното прилагане на надлъжните сили.
(2) Допуска се тези пръти да се оразмеряват като центрично натиснати по
формула (82)при условия, че стойностите на надлъжните сили се умножат с кое-
фициентите αm и αd, които се приемат не по-малки от 1,0.
(3) В пространствените кулообразни болтови конструкции, показани на фиг.
20 (с изключение на тези от фиг. 20, в и на конструкциите на крайните стълбове)
при центриране на прътите от единични равностранни ъглови профили по техни-
те болтови линии и при закрепване на диагоналите във възела от двете страни на
рамото на пояса, стойностите на коефициентите αm и αd се определят:
– – –
1. за пояси λ ≤ 3,5 (при λ > 3,5 се приема λ = 3,5) по формулите:
• при 0,55 ≤ c/b ≤ 0,66 и Nmd / Nm ≤ 0,7
αm = 1 + [c b − 0 ,55 + λ (0 ,2 − 0 ,05 λ )]
N md
(179)
– Nm
• при 0,4 ≤ c/b ≤ 0,55 и Nmd / Nm ≤ 0,35
0 ,62 c
0 ,34 − + λ ( 0 ,2 − 0 ,05 λ )
c b
αm = 0 ,95 + 0 ,1 + N md (179а)
b Nm
2. за диагонали, присъединявани към оразмерявания прът на пояса, по
– –
формулите:
• при 0,55 ≤ c/b ≤ 0,66 и Nmd / Nm ≤ 0,7
1 ,8 c
− 0 ,86
c b
αd = 1 ,18 − 0 ,36 + N md (180)
b Nm

–
• при 0,4 ≤ c/b ≤ 0,55 и Nmd / Nm ≤ 0,35
0 ,41c
0 ,36 −
c b N
αd = 1 ,0 − 0 ,04 + md
(180а)
b Nm
За пространствени и кулообразни болтови конструкции по фиг. 20 г, д, е се
приема c / b ≥ 0,45. 3.Б
(4) В пространствени кулообразни заварени конструкции от единични рав- 5
ностранни ъглови профили, показани на фиг. 20, б, г (с изключение на конструк- 99
циите на крайните стълбове) при закрепване на диагоналите във възела само от
вътрешната страна на рамото на пояса и при Nmd / Nm ≤ 0,7, стойностите на кое-
фициентите αm и αd се приемат:
1. при центриране на прътите по центъра на тежестта на сечението
αm = αd = 1,0 (183)
2. при центриране на осите на диагоналите в ръба на пояса

0 ,12 N md
αm = αd = 1 + (184)
Nm
(5) При оразмеряване на конструкции, подложени на едновременното дейс-
твие на вертикални и напречни товари и усукващ момент,породен от скъсване на
жиците, се допуска да се приеме αm = αd = 1,0
(6) Означенията, приети във формулите за определяне на αm и αd са:
с е разстоянието от ръба до болтовата линия на ъгловия профил на по-
яса, измерено по рамото на профила;
_b - широчината на рамото на поясния ъглов профил;
λ - условната стройност на пояса;
Nm - надлъжната сила в поясния прът;
Nmd - сумата от проекциите върху оста на пояса на усилията в диагонали-
те, присъединени към едното рамо на пояса в даден възел; при това:
1. усилията в диагоналите се определят при същото съчетание на нато-
варванията, при което е определена Nm;
2. при определянето на коефициента αm по формула (179) и (179а) се
приема по-голямата от стойностите на Nmd, получени за възлите в
двата края на поясния прът;
3. при определянето на αd по формули (180) и (180а) се приема по-голямото
от отношенията Nmd / Nm, получени за възлите в двата края на диагонала.
Чл.241. Стройността на първия долен диагонален прът от единичен ъглов про-
фил на решетъчната свободно стояща стойка не трябва да бъде по-голяма от 150.

Таблица 46
Относително Относително провисване на траверсите (спрямо
отклонение на дължината на отвора иликонзолата)
Конструкции и направление на отклоненията
стойките (спрямо вертикално хоризонтално
височината h ) в отвора в конзолата в отвора в конзолата
1. Крайни и ъглови стълбове на електро-
проводи от анкерен тип с височина до 1/120 1/200 1/70 не се ограничават
60 m по направление на електропровода
3.Б 2. Стълбове на електропроводи от анкерен
тип с височина до 60 m, по направление 1/100 1/200 1/70 не се ограничават
5 на електропровода
3. Междинни стълбове на електропроводи
100 (с изключение на преходните), по не се ограничават 1/150 1/50 не се ограничават
направление на електропровода
4. Преходни стълбове на електропроводи
от всички типове с височина над 60 m, 1/140 1/200 1/70 не се ограничават
по направление на електропровода
5. Опори на ОРУ, по направление на
1/100 1/200 1/70 1/200 1/70
елктропровода
6. Опори на ОРУ, напречно на
1/70 не се ограничават
електропровода
7. Стойки на площадки 1/100 - - - -
8. Греди на площадки - 1/300 1/250 - -
Чл.242. (1) Отклоненията на върха на стълбовете и вертикалните провисва-

ния на траверсите не трябва да са по-големи от стойностите, дадени в табл. 46.
(2) Отклоненията на стълбовете на ОРУ и траверсите на стълбовете на елек-
тропроводите в авариен и монтажен режим не се нормират.
(3) Отклоненията и провисванията в т.7 и 8 на табл. 46 трябва да бъдат на-
малени, ако в техническите условия за експлоатация на технологичното обзавеж-
дане са предвидени по-строги изисквания.
Чл.243. В стоманените конструкции на стълбовете на електропроводите и
ОРУ от единични ъглови профили диафрагмите трябва да се разполагат най-мно-
го на разстояние15 m, а също и в местата, където се прилагат съсредоточени си-
ли или поясите променят наклона си.
Чл.244. (1) В едноболтовите съединения на елементите на решетката при де-
белина на рамената до 6 mm и стомана с граница на провлачане до 380 МРа се до-
пуска разстоянието от края на елемента до центъра на отвора по направление на
усилието да се приеме 1,35 d без минусов допуск при производството на елемен-
тите, което трябва да се посочи в проекта. Същевременно при оразмеряване на
смачкване на съединяваните елементи коефициентът за условия на работа γb на
съединението във формула (159) се приема 0,65.
(2) В елементите, работещи само на опън, разстоянието от края на елемента до
центъра на отвора по направление на усилието трябва да се приеме не по-малко от 2 d.
Чл.245. Диагоналните пръти, закрепени към пояса с болтове в един възел,
трябва да се разполагат от двете страни на рамото на поясния ъглов профил.
Чл.246. (1) При снаждане на поясните равнораменни ъглови профили с бол-
тове броят на болтовете трябва да бъде четно число. Необходимо е болтовете да
са разпределени по равно между рамената на ъгловия профил.
(2) Броят на болтовете при едноредно и шахматно разположение, както и бро-
ят на напречните редове болтове при двуредното им разположение трябва да бъде
не повече от 5 за едното рамо на ъгловия профил от всяка страна на снаждането.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1
към раздел I на гл. 3 и гл. 4
МАТЕРИАЛИ ЗА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ И

ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ ИМ СЪПРОТИВЛЕНИЯ
3.Б
Таблица 47
към чл. 19 5
101
Групи конструкции и примерен списък на конструкциите
и елементите в групите
Група
Описание
конструкции
1 2
Отговорни заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на
непосредствени динамични, вибрационни или подвижни натоварвания или работещи при
особено тежки условия, както и отговорни уникални конструкции, например:
• греди на работни площадки при особено тежки производства, (например в основните
сгради на стоманодобивни цехове);
• основни елементи на подкранови греди за кранове със среден, тежък и много тежък
режим на работа;
• елементи на конструкции на бункери и разтоварващи естакади, които непосредствено
I
поемат натоварвания от подвижен състав;
• възлови плочи на прътови конструкции, с изключение на посочените във II група;
• основни елементи на кулообразни съоръжения и вентилационни и др. комини с
височина 100 и повече метра;
• елементи на обтяжките и възлите за захващането им при мачти и други подобни съоръжения;
• корпус и дъно на цилиндрични резервoари (за вода, съхраняване на нефтопродукти и др. п.)
и на резервоарите и подвижните звена на газголдери с обеми над 5000 m3 при допълнително
вътрешно налягане до 0,07 MPa.
Заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на непосредствени
динамични и вибрационни натоварвания, извън включените в I група, и конструкции, работещи
при тежки условия, например:
• основни елементи на връхната конструкция и опорите на транспортни галерии;
• основни елементи на подкранови греди за кранове с лек режим на работа;
• възлови плочи на леки покривни ферми с отвор до 12 m и изчислително натоварване на
покрива до 200 daN/m2;
• греди и ригели на рамки за подови конструкции и работни площадки, подложени на
непосредствени динамични и вибрационни натоварвания;
• основни елементи на товароподемни монтажни съоръжения (мачти, портални подемници
и др. п.);
• спирателни греди и ферми при подкранови конструкции и детайли за закрепване на
II подкрановите греди към колоните;
• бункери получаващи ударни въздействия при експлоатация;
• други заварени конструкции и елементи, подложени на непосредствени динамични и
вибрационни натоварвания извън включените в I група;
• основни елементи на кулообразни съоръжения и вентилационни и др. комини с височина
под 100 m;
• корпус и дъно на цилиндрични резервоари и на резервоарите и подвижните звена на
газголдери с обеми от 1000 до 5000 m3 включително при допълнително вътрешно налягане
до 0,07 MPa;
• носеща конструкция на покрива на цилиндрични резервоари и газголдери с обеми над
1000 m3 при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;
• заварени специални стълбове за големи електропроводи с височина над 60 m;
• греди под кранове на хидротехнически съоръжения;

1 2
Отговорни заварени конструкции или отделни техни части и елементи, подложени на статично
натоварване, включително такива, работещи преобладаващо на опън, както и конструкции и
елементи от I и II група, изпълнявани без заваряване, например:
• ферми, ригели на рамки и главни греди за покривните конструкции на сгради, както и
конструкцията на сложни горни осветления без включените в IV група;
• греди и ригели на рамки за подови конструкции и работни площадки без включените в
I и II група;
• греди за монорелсов път от двойно T-профили по ГОСТ 19425-74 и ТУ 14-2-427-80,
3.Б изпълнявани със заварени монтажни съединения;
• укрепителни ребра на подкранови греди;
5 III • основни елементи на силози;
• носещи страници на стълбища;
102 • корпус и дъно на цилиндрични резервоари и газголдери с обеми от 100 до 1000 m3
включително при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;
• самоносещ покрив и направляващите на цилиндрични резервоари с обеми над 1000 m3
при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;
• стълбове на електропроводи с напрежение по-високо от 20 kV без включените във II група;
• стълбове под шинни системи и изключватели на открити разпределителни устройства (ОРУ)
на подстанции;
• вбетонирани части на затвори на хидротихнически съоръжения;
• други елементи подложени на опън, нецентричен опън и огъване.
Заварени конструкции или отделни техни части и елементи, приложени на статично натоварване,
включително такива, работещи преобладаващо на натиск, както и конструкции и елементи от
III група, изпълнявани без заваряване, например:
• колони и стойки на сгради и съоръжения;
• ребра и столици на покривни конструкции;
• конструкции за горно осветление при покриви, извън включените в III група;
• леки покривни конструкции с отвор до 12 m включително и изчислително натоварване на
покрива до 200 daN/m2;
• леки покривни ферми за спомагателни сгради (навеси, складове, сеновали и др. п.);
• бункери неполучаващи ударни въздействия при експлоатация;
• опорни плочи;
• елементи на настилката на подови конструкции;
IV
• конструкции, подържащи технологично обзавеждане и тръбопроводи;
• колони на естакади за бетон;
• елементи на тяло на мачти;
• корпус и дъно на цилиндрични резервоари и газголдери с обем до 100 m3, както и носеща
конструкция на покривите им, самоносещ покрив и направляващите при такива с обем до
1000 m3 включително, всички при допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;
• покривна обшивка на всички видове по обем цилиндрични резервоари и газголдери при
допълнително вътрешно налягане до 0,07 MPa;
• стълбове за електропроводи с напрежение до 20 kV включително и стълбове за мрежи с
ниско напрежение
• стълбове под съоръжаването на ОРУ на подстанции, извън включените в III група;
• други елементи подложени на натиск и нецентричен натиск.
Спомагателни конструкции и елементи за сгради и съоръжения, изпълнявани с или без заваръчни
съединения, както и конструкции и елементи от IV група, изпълнявани без заваряване, например:
• връзки;
• второстепенни елементи на съоръжения;
• скелет на преграждащи и ограждащи стени;
V
• елементи на стълбища (без включените в III група), площадки, ограждания, включително
тези за всички видове по обем резервоари и газголдери;
• стълбове за осветление;
• противопожарни и други подобни стълби;
• елементи на прозорци, витрини, остъклени стени и др. п.
Забележки:
1. Настоящите предписания не се отнасят за конструкции на специални съоръжения: технологични тръбопроводи,
резервоари със специално предназначение, кожуси на домени пещи, въздухонагреватели, газопроводи изпускателни
и други тръбопроводи на язовири, тръбопроводи за топла вода и др. подобни. Марките стомани за тези
конструкции се приемат съгласно съответните нормативни документи или специални указания.
2. Към конструкциите, подложени на непосредствени динамични, вибрационни или подвижни натоварвания,
се отнасят тези конструкции или отделните им части и елементи, които подлежат на изчисление на
умора или на изчислението на които се включва коефициент на динамичност.
3. Режимът на работа на различните кранове се приема съгласно норми и правила "Натоварвания и
въздействия.Норми за проектиране", 1979 год.4. Рифелова ламарина, използвана като стебло на
пълностенни спирателни греди, се отнася към IV група конструкции.

Таблица 48
към чл. 20
Марки стомани за стоманени конструкции

Стандарт или
Група конструкции Марка стомана 1) Дебелина 2)
отраслова нормала 3)
1 2 3 4
Стомани по БДС 3.Б
I 4) ВСт3сп4 5 - 25 БДС 2592-71
09Г2С-12 5 - 25 БДС 4880-79 5
10Г2САФ-12 5 - 25 БДС 4880-79
09Г2Б-12 5 - 10 БДС 4880-79
103
09Г2Б-М 11 - 25 ОН 3353515-82
12Г2БФ 5) 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
II 4) ВСт3пс5 5 - 12 БДС 2592-71 7)
ВСт3сп4 13 - 25 БДС 2592-71
09Г2С-12 5 - 25 БДС 4880-79
10Г2САФ-12 5 - 25 БДС 4880-79
09Г2Б-12 5 - 10 БДС 4880-79
09Г2Б-М 11 - 25 ОН 3353515-82
12Г2БФ 5) 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
III ВСт3кп 8) <5 БДС 2592-71
ВСт3пс5 5 - 25 БДС 2592-71
09Г2С-6 5 - 25 БДС 4880-79
10Г2САФ-6 5 - 25 БДС 4880-79
09Г2Б-6 5 - 25 БДС 4880-79
10Г2СТ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79 9)
12Г2БФ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
IV ВСт3кп до 16 БДС 2592-71
ВСт3пс 17 - 25 БДС 2592-71
09Г2С-6 5 - 25 БДС 4880-71
10Г2САФ-6 5 - 25 БДС 4880-71
09Г2Б-6 5 - 25 БДС 4880-71
10Г2СТ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79 9)
12Г2БФ 6) 5 - 25 ОН 3370374-79
V ВСт3кп до 16 БДС 2592-71
ВСт3пс 17 - 25 БДС 2592-71
Стомани по ГОСТ 10)
I 4) ВСт3сп5 5 –35 11) ГОСТ 380-71 12)
09Г2С-12 5 –32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 50 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-12 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73
II 4) ВСт3пс6 5 –12 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСт3сп5 13 –35 11) ГОСТ 380-71
09Г2С-12 5 –32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 50 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-12 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73
III ВСт3кп2 8) < 5 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСт3пс6 5 – 35 11) ГОСТ 380-71
26 - 40 ГОСТ 380-71
09Г2С-6 5 – 32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 110 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-6 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73
IV ВСт3кп2 до 35 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСт3пс2 26 - 40 ГОСТ 380-71
09Г2С-6 5 – 32 11) ГОСТ 19281-73
26 - 110 ГОСТ 19282-73
14Г2АФ-6 13) 26 - 50 ГОСТ 19282-73
V ВСт3кп2 до 12 11) ГОСТ 380-71 12)
ВСт3пс2 26 - 40 ГОСТ 380-71

Електрозаварени тръби по БДС

1 2 3 4
I и II ВСт3сп до 6 БДС 6120-84 14)
ВСт3сп4 над 6 до 10 БДС 6120-84 15)
III ВСт3кп 8) до 4 БДС 6120-84 14)
ВСТ3пс над 4 до 6 БДС 6120-84
ВСТ3пс5 над 6 до 10 БДС 6120-84 15)
IV и V ВСт3кп до 10 БДС 6120-84 14)
3.Б Електрозаварени тръби по ГОСТ 16)
I и II ВСт3сп до 6 ГОСТ 10705-80 17)
5 ВСт3сп5 над 6 до 10 ГОСТ 10705-80 18)
III ВСт3кп2 8) до 4 ГОСТ 10705-80 17)
104 ВСТ3пс2 над 4 до 6 ГОСТ 10705-80
ВСт3пс6 над 6 до 10 ГОСТ 10705-80 18)
IV- V ВСт3кп2 до 10 ГОСТ 10705- 80 17)
Пояснения към табл. 48
1) допуска се употреба и на др. марки стомани в съответствие с ал. 2 на чл. 20;
2) за дебелина на I и [ - профили се приема дебелината на пояса съгласно съответните стандарти
3) стоманите се прилагат като листова стомана, ъглови равностранни профили, [ - профили и електрозаварени
тръби, произвеждани у нас. Профили и тръби от нисколегирани стомани се прилагат се прилагат след
споразумение с производителя;
4) листова стомана и профили с дебелина по-малка от 5 mm се използват без изисквания за ударна
жилавост (без категория);
5) за конструкции и елементи от I и II група, стоманата се прилага с допълнително изискване за
изпитване на ударна жилавост след механично стареене съгласно ОН 3370374-79, което се отбелязва
в проекта и поръчката за доставка;
6) стоманата се прилага след договаряне с производителя;
7) справка - Изменение № 4 на БДС 2592 - 71, МУС, кн. 2 от 1982 г.;
8) за стълбове за електропроводи и под шинни системи и изключватели на ОРУ на подстанции от III
група се използват стомани: по БДС - ВСт3пс; по ГОСТ - ВСт3пс2;
9) справка - Допълнение на ОН 3370374-79 в сила от 20. 12. 1984 г.
10) стоманите се прилагат като листова стомана , I и [ - профили, непроизвеждани у нас;
11) стоманите се прилагат като , I и [ - профили, включително I - профили с успоредни страни на
поясите по ГОСТ 26020 - 83;
12) освен по ГОСТ 380 - 71 допуска се стоманите да се доставят по ТУ 14-1-3023-80;
13) стоманата се прилага след съответната обосновка и съгласуване на вноса;
14) използват се термообработени тръби по група В и т. 1.5 (табл. 2) на стандарта;
15) използват се термообработени тръби по група В и т. 1.5 и т. 1.14 на стандарта. Категорията на
стоманата се приема по БДС 2592 - 71;
16) електрозаварени тръби, непроизвеждани у нас;
17) използват се термообработени тръби по група В и т.2.4 (табл.1) на стандарта;
18) използват се термообработени тръби по група В и т.2.4 и т. 2.12 на стандарта. Категорията на
стоманата се приема по ГОСТ 380 - 71.
Забележки към табл. 48

1. При използване на таблицата се съобразява заб. 1 към табл. 47.
2. Групите конструкции се приемат по табл. 47.
3. След съответната обосновка стомани марки 09Г2С и 10Г2САФ може да се прилагат като
стомани с повишена корозионна устойчивост (контролирано съдържание на мед). В такъв
случай към означението на марката стомана се добавя буквата Д, а именно 09Г2СД и 10Г2САФД
съгласно БДС 4880 - 79.
4. За второстепенни статично натоварени греди от III група, изпълнявани от горещовалцувани I и [
профили с монтажни заваръчни шевове, се допуска стоманите да се прилагат без изпитване на ударна
жилавост (без категория) например по БДС 2592 - 71 - ВСт3пс или по ГОСТ 380 - 71 - ВСт3пс2.
5. Електрозаварените тръби се предвижда да се използват за тръбни конструкции. За заваръчни
тръби с по-големи размери от тези по БДС 6120 - 84 трябва да се използват марките стомани
на съответната група конструкции.
6. Допуска се по изключение при съответна обосновка вместо електозаварени тръби да се
използват безшевни тръби по БДС 6111 - 80. Марките стомани за тези тръби се приемат в
съответствие с чл. 20.

Таблица 49
към чл. 33
Основни нормативни и изчислителни съпротивления на валцуваните

листове, профили и електрозаварени тръби
Марка Стандарт, отраслова Вид на валцуваната Дебелина Нормативно Изчислително
съпротивление съпротивление
стомана нормала стомана
Стомани по БДС
R un R yn Ru Ry 3.Б
ВСт3кп БДС 2592 - 71 лист
профил
до 16
до 16
365
365
225
235
330
330
205
215
5
ВСт3пс
ВСт3сп
БДС 2592 - 71 лист до 16
17 - 25
370
370
225
215
350
350
215
205
105
профил до 16 370 235 350 225
09Г2С БДС 4880 - 79 лист и профил до 9 490 345 425 300
10 - 20 470 325 410 285
21 - 32 460 305 410 280
10Г2САФ БДС 4880 - 79 лист и профил до 9 510 375 445 325
10 - 20 500 355 435 310
21 - 32 490 345 425 300
09Г2Б БДС 4880 - 79 лист и до 4 490 370 425 320
профил 5-9 490 355 425 310
10 - 20 480 345 420 300
21 - 32 480 325 420 285
09Г2Б - М ОН 3353515 - 82 лист и до 10 490 355 425 310
профил 11 - 18 480 355 420 310
19 - 25 480 345 420 300
26 - 30 470 335 410 290
10Г2СТ ОН 3370374 – 79 3) лист до 4 490 375 425 325
5 - 20 480 355 420 310
21 - 30 480 345 420 300
12Г2БФ ОН 3370374 - 79 лист до 4 560 450 465 375
5-9 540 410 460 355
10 - 30 530 390 460 340
ВСт3кп БДС 6120 - 84 електрозаварени тръби до10 370 225 335 205
група В табл. 2
Стомани по ГОСТ
ВСт3кп ГОСТ 380 - 71 профил 4 - 20 365 235 350 225
21 - 35 365 215 350 205
ВСт3пс ГОСТ 380 - 71 лист 26 - 40 370 225 350 215
ВСт3сп 4 - 20 370 245 350 235
профил 21 - 35 370 225 350 215
09Г2С ГОСТ 19282 - 73 лист 26 - 32 460 305 440 290
33 - 60 450 285 430 270
61 - 80 440 275 420 260
81 - 110 430 265 410 250
ГОСТ 19281 - 73 профил 4-9 490 345 465 330
10 - 20 470 325 450 310
21 - 32 460 305 440 290
14Г2АФ ГОСТ 19282 - 73 лист 26 - 50 540 390 515 370
Електрозаварени тръби по БДС и ГОСТ
ВСт3кп БДС 6120 - 84 тръби до 10 370 225 335 205
ГОСТ 10705 – 80 4)
ВСт3пс БДС 6120 - 84 тръби до 10 370 225 350 215
ВСт3сп ГОСТ 10705 – 80 4)
Пояснение към табл. 49:
1) марките стомани са посочени без категория;
2) виж пояснение 2) към табл. 48;
3) виж пояснение 9) към табл. 48;
4) виж пояснение 14) и 17) към табл. 48.
Забележки към табл. 49:

1. Нормативните съпротивления в таблицата отговарят на минималните стойности на границата
на провлачане и якостта на опън съгласно стандартите и отрасловите нормали за стоманите.
2. При използване на валцувани стомани, доставени по ГОСТ и непосочени в таблицата, изчис-
лителните съпротивления може да се приемат в съответствие със СН и П II - 23-81.
3. Нормативните и изчислителните съпротивления на листове и профили от марки стомани с
повишена корозионна устойчивост съгласно заб. 3 към табл. 48 се приемат същите, както за
съответните марки стомани без контролирано съдържание на мед.

Таблица 50
към чл. 34
Изчислителни съпротивления на отливки от въглеродна стомана

Изчислително съпротивление, МРа
15Л 25Л 35Л 45Л
3.Б Опън, натиск и огъване Ru 150 180 210 250
5 Срязване Rs 90 110 130 150
106 Смачкване при плътно опиране Rp 230 270 320 370
Местно смачкване в цилиндрични лагери
R lp 110 130 160 180
при плътно допиране
Диаметрален натиск върху ролки при
свободно допиране за конструкции R cd 6 7 8 10
с ограничена подвижност
Таблица 51
към чл. 34
Изчислителни съпротивления на отливки от сив чугун

Изчислително съпротивление, МРа
СЧ15 СЧ20 СЧ25 СЧ30
Центричен опън и опън при огъване Rt 55 65 85 100
Центричен натиск и натиск при огъване Rc 160 200 230 250
Срязване Rs 40 50 65 75
Смачкване при плътно опиране Rp 240 300 340 370

към раздел II на гл. 3
Таблица 52
Класове по якост на заваръчни материали

Автоматизирано 3.Б
Полуавтоматизирано
Клас на
Електроди за ръчно заваряване подфлюсово
заваряване 5
заваряване
якост* 107
Тип по БДС марка заваръчен марка плътен марка тръбен
Марка
5517-77 тел заваръчен тел заваръчен тел
Е 410 Е 42 ER 113 (ЧССР) Св08А
Bцhler FOXPE (Австрия)
Е 410А Е 42А УОНИ 13/45 (СССР) Св08ГА
Е 450 Е 46 Вежен (НРБ) Св08А
АНО-4 (СССР) Св08ГА Св08Г2С TET-КЗУ-3-01
ОЗС-4 (СССР) Св10ГА
Triumpf (ГДР) 10 Mn Si6 TET-КЗУ-3-11
Titan (ГДР)
Emona (ФНРЮ)
Е 450А Е 46А Руен (НРБ)
ЕВ 123 (ЧССР)
Е 490А Е 50А Витоша (НРБ) Св08ГА
УОНИ 13/55 (СССР) Св10ГА
ЕВ 125 (ЧССР) Св08НМ
Garant (ГДР) Св08ХНМ
Unibaz (СРР) LW80Y
..
Bоhler FOX
EV50 (Австрия)
Е 590А Е 60А УОНИ 13/65 (СССР) Св08НМ
..
Bоhler FOX
EV63 (Австрия Св08ХНМ
..
Bоhler FOX LW80Y
EVB50 (Австрия)
*Класът на якост е минималната якост на опън в МРа,а буквата А - допълнително

изискване за ударна жилавост

Таблица 53
към чл. 28
Стоманени болтове за съединения с обикновени болтове

Клас болтове и изисквания към болтовете при различни
условия на работа по БДС 1175 - 80
Условия на работа на болтовете
3.Б клас на якост допълнителни видове изпитвания
5 (табл. 4) 1) (табл. 6 и раздел 6)
108 За конструкции, които не се изчисляват на умора
Опън или срязване 4.6; 5.6; 4.8; 5.8 а) 6.2 Изпитване на опън
За конструкции, които се изчисляват на умора
Опън или срязване а) 6.2 Изпитване на опън
5.6
б) 6.6 Изпитване на ударна жилавост
Срязване 4.6; 4.8; 5.8 а) 6.2 Изпитване на опън
Пояснения към таблица 53

1) болтове с други класове на якост извън посочените в таблицата може да се прилагат само
след съгласуване с производителя и провеждане на изпитванията съгласно графа 3;
Забележки към таблица 53

1. В проекта и заявката за доставка заедно с класа на якост на болта се посочват и
допълнителните видове изпитвания
2. При заявяване на болтове клас 4.8 и 5.8 да се посочва, че не се допуска използване
на автоматна стомана
3. За съединения, които не подлежат на изчисление, се допуска да се използват болтове
с нормална точност без допълнителни видове изпитвания по настоящата таблица
Таблица 54
към чл. 38
Изчислителни съпротивления на болтовете в едноболтово съединение

Напрегнато Изчислително съпротивление за болтове клас, МРа
Означение
състояние 4.6 4.8 5.6 5.8
Срязване R bs 150 170 190 210
Опън R bt 170 170 210 210
Забележка: Стойностите са закръглени на 5 МРа

Таблица 55
към чл. 39
Изчислителни съпротивления на опън на фундаментни болтове

Нормативни съпротивления на Изчислителни съпротивления на
Диаметър на болта
стоманата R un , МРа болтовете R ba , МРа
mm
ВСт3пс 09Г2С - 2 ВСт3пс 09Г2С - 2 3.Б
12 - 20 370 470 150 190
21 - 32 370 460 150 185 5
33 - 60 370 450 150 180 109
Забележки:
1. Нормативните и изчислителните съпротивления са закръглени на 5 МРа.
2. Изчислителните съпротивления на болтове от други марки стомани се определят по
формула (2) в зависимост от якостта на опън на стоманата Run
Таблица 56
към чл.. 40
Минимална якост на опън на стомани за високоякостни болтове

Номинален диаметър Марка стомана или
Стандарт R bun , MPa
на резбата d , mm клас на болта
от 16 до 30 клас 10.9 БДС 1175 - 80 1040
40Х “селект” 1080
30ХС “селект” 1325
от 16 до 27 40ХФА “селект”
30Х3МФ ГОСТ 4543 - 71* 1520
30Х2НМФА
40Х “селект” 930
30
30Х3МФ, 35Х2АФ 1180
Забележки:
1. За други диаметри или марки стомана Rbun се приема по съответните стандарти
2. Стойностите на Rbun са получени от kg/mm2 в МРа чрез умножение с 9,80665 и са
закръглени на 5 МРа
Таблица 57
към чл. 41
Лице на сечението бруто и нето на болтове с метрична резба

d, mm 10 12 14 16 18 20 22 24 27 30 36
2
A b , cm 0,78 1,13 1,54 2,01 2,54 3,14 3,8 4,52 5,72 7,06 10,17
2
A bnt cm 0,58 0,84 1,15 1,57 1,92 2,45 3,03 3,53 4,59 5,61 8,17
Забележка: За други диаметри или резба лицето на сечението се приема по БДС 1175 -
80, табл.7.

към раздел I на гл. 3
Таблица 58
към чл. 23
3.Б
Физическа характеристика на материалите
5 Характеристика Мярка Стойност
110 1. Плътност ρ:
3
1.1. Валцувана стомана и стоманени отливки kg/m 7850
1.2.Отливки от чугун “ 7200
2. Коефициент на линейно разширение α °C
-1
0,12.10
-4
3. Модул на линейна деформация Е

3.1 Валцувана стомана и стоманени отливки МРа 2,06.105
3.2 Отливки от чугун марки:
• СЧ15 “ 0,83.105
5
• СЧ20, СЧ25, СЧ30 “ 0,98.10
5
3.3.Снопове от успоредни телове “ 1,96.10
3.4.Стоманени въжета:
• спирални и затворени носещи “ 1,67.105
5
• с двойна свивка “ 1,47.10
5
• с двойна свивка и нементална сърцевина “ 1,27.10
5
4. Модул на ъглова деформация на валцувана стомана и стоманени отливки G “ 0,79.10
5. Коефициент на напречна деформация ν (коефициент на Поасон) - 0,3
Забележка: Модулите на еластичност на стоманените въжета са дадени

за въжета, които са предварително опънати с усилие не по-малко от 60 % от
усилието на скъсване на въжето.

към Глава 7
КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА УСТОЙЧИВОСТ НА

ЦЕНТРИЧНО И НЕЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
3.Б
5
Таблица 59 111
към чл. 101
Коефициент на изкълчване ϕ за центрично натиснати елементи

Коефициенти ϕ за елементи от стомана с изчислително съпротивление R y , MPa
Стойност
200 240 280 320 360 400 440 480 520 560 600 640
10 988 987 985 984 983 982 981 980 979 978 977 977
20 967 962 959 955 952 949 946 943 941 938 936 934
30 939 931 924 917 911 905 900 895 891 887 883 879
40 906 894 883 873 863 854 846 849 832 825 820 814
50 869 852 836 822 809 796 785 775 764 746 729 712
60 827 805 785 766 749 721 696 672 650 628 608 588
70 782 754 724 687 654 623 595 568 542 518 494 470
80 734 686 641 602 566 532 501 471 442 414 386 359
90 665 612 565 522 483 447 413 380 349 326 305 287
100 599 542 493 448 408 369 335 309 286 267 250 235
110 537 478 427 381 338 306 280 258 239 223 209 197
120 479 419 366 321 287 260 237 219 203 190 178 167
130 425 364 313 276 247 223 204 189 175 163 153 145
140 376 315 272 240 215 195 178 164 153 143 134 126
150 328 276 239 211 189 171 157 145 134 126 118 111
160 290 244 212 187 167 152 139 129 120 112 105 99
170 259 218 189 167 150 136 125 115 107 100 94 89
180 233 196 170 150 135 123 112 104 97 91 85 81
190 210 177 154 136 122 111 102 94 88 82 77 73
200 191 161 140 124 111 101 93 86 80 75 71 67
210 174 147 128 113 102 93 85 79 74 69 65 62
220 160 135 118 104 94 86 77 73 68 64 60 57
Забележка: Стойностите на коефициента ϕ са увеличени 1000 пъти.

Таблица 60
към чл. 114
Коефициент η за влияние на напречното сечение
3.Б
5
112
Забележки:
1. За сечения тип 5, 6 и 7 при изчисляване на стойностите Af / Aw не се включва лицето на
вертикалните елементи на поясите.
2. За сечения тип 6 и 7 стойностите на η5 се приемат равни на стойностите на η за тип
5 при същите стойности на Af / Aw

Таблица 61
към чл. 114
Коефициенти ϕe за проверка на устойчивост на нецентрично натиснати пълностенни елементи

Условна
ϕ е при привиден относителен ексцентрицитет m ef
стройност
0,1 0,25 0,5 0,75 1 1,25 1,5 1,75 2 2,5 3 3,5 4 4,5 5 5,5 6 6,5 7 8 9 10 12 14 17 20
Ry
λ =λ
0,5 E 967 922 850 782 722 669 620 577 538 469 417 370 337 307 280 260 237 222 210 183 164 150 125 106 90 77
1 925 854 778 711 653 600 563 520 484 427 382 341 307 283 259 240 225 209 196 175 157 142 121 103 86 74
Строителна библиотека - Том 3

1,5 875 804 716 647 593 548 507 470 439 388 347 312 283 262 240 223 207 195 182 163 148 134 114 99 82 70
2 813 742 653 587 536 496 457 425 397 352 315 286 260 240 222 206 193 182 170 153 138 125 107 94 79 67
2,5 742 672 587 526 480 442 410 383 357 317 287 262 238 220 204 190 178 168 158 144 130 118 101 90 76 65
3 667 597 520 465 425 395 365 342 320 287 260 238 217 202 187 175 166 156 147 135 123 112 97 86 73 63
3,5 587 522 455 408 375 350 325 303 287 258 233 216 198 183 172 162 153 145 137 125 115 106 92 82 69 60
4 505 447 394 356 330 309 289 270 256 232 212 197 181 168 158 149 140 135 127 118 108 98 88 78 66 57
4,5 418 382 342 310 288 272 257 242 229 208 192 178 165 155 146 137 130 125 118 110 101 93 83 75 64 55
5 354 326 295 273 253 239 225 215 205 188 175 162 150 143 135 126 120 117 111 103 95 88 79 72 62 53
5,5 302 280 256 240 224 212 200 192 184 170 158 148 138 132 124 117 112 108 104 95 89 84 75 69 60 51
6 258 244 223 210 198 190 178 172 166 153 145 137 128 120 115 109 104 100 96 89 84 79 72 66 57 49
6,5 223 213 196 185 176 170 160 155 149 140 132 125 117 112 106 101 97 94 89 83 80 74 68 62 54 47
7 194 186 173 163 157 152 145 141 136 127 121 115 108 102 98 94 91 87 83 78 74 70 64 59 52 45
8 152 146 138 133 128 121 117 115 113 106 100 95 91 87 83 81 78 76 74 68 65 62 57 53 47 41
9 122 117 112 107 103 100 98 96 93 88 85 82 79 75 72 69 66 65 64 61 58 55 51 48 43 38
10 100 97 93 91 90 85 81 80 79 75 72 70 69 65 62 60 59 58 57 55 52 49 46 43 39 35
11 83 79 77 76 75 73 71 69 68 63 62 61 60 57 55 53 52 51 50 48 46 44 40 38 35 32
12 69 67 64 63 62 60 69 59 58 55 54 53 52 51 50 49 48 47 46 44 42 40 37 35 32 29
13 62 61 54 53 52 51 51 50 49 49 48 48 47 45 44 43 42 41 41 39 38 37 35 33 30 27
14 52 49 49 48 48 47 47 46 45 44 43 43 42 41 40 40 39 39 38 37 36 36 34 32 29 26
Забележки:
1. Стойностите ϕе в таблицата са увеличени 1000 пъти.
2. Стойностите ϕе се приемат не по-големи от стойностите на ϕ за центрично натиснати елементи.
Конструкции на сгради и съоръжения

113
5
3.Б
5
114
3.Б
Таблица 62
към чл.114
Коефициенти ϕe за проверка на устойчивост на нецентрично натиснати съставени елементи с решетки или плочки
Условна
ϕ е при привиден относителен ексцентрицитет m
стройност
Ry
λef = λef 0,1 0,25 0,5 0,75 1 1,25 1,5 1,75 2 2,5 3 3,5 4 4,5 5 5,5 6 6,5 7 8 9 10 12 14 17 20
E
0,5 908 800 666 571 500 444 400 364 333 286 250 222 200 182 167 154 143 133 125 111 100 91 77 67 56 48
1 872 762 640 553 483 431 387 351 328 280 243 218 197 180 165 151 142 131 121 109 98 90 77 66 55 46
Строителна библиотека - Том 3

1,5 830 727 600 517 454 407 367 336 311 271 240 211 190 178 163 149 137 128 119 108 96 88 77 65 53 45
2 774 673 556 479 423 381 346 318 293 255 228 202 183 170 156 143 132 125 117 106 95 86 76 64 52 45
2,5 708 608 507 439 391 354 322 297 274 238 215 192 175 162 148 136 127 120 113 103 93 83 74 62 51 44
3 637 545 455 399 356 324 296 275 255 222 201 182 165 153 138 130 121 116 110 100 91 81 71 61 51 43
3,5 562 480 402 355 320 294 270 251 235 206 187 170 155 143 130 123 115 110 106 96 88 78 69 59 50 42
4 484 422 357 317 288 264 246 228 215 191 173 160 145 133 124 118 110 105 100 93 84 76 67 57 49 41
4,5 415 365 315 281 258 237 223 207 196 176 160 149 136 124 116 110 105 100 96 89 79 73 65 55 48 40
5 350 315 277 250 230 212 201 186 178 161 149 138 127 117 108 104 100 95 92 86 76 71 62 54 47 39
5,5 300 273 245 223 203 192 182 172 163 147 137 128 118 110 102 98 95 91 87 81 74 68 59 52 46 39
6 255 237 216 198 183 174 165 156 149 135 126 119 109 103 97 93 90 85 83 77 70 65 56 51 45 38
6,5 221 208 190 178 165 157 149 142 137 124 117 109 102 97 92 88 85 80 77 72 66 61 54 50 44 37
7 192 184 168 160 150 141 135 130 125 114 108 101 95 91 87 83 79 76 74 68 63 58 51 47 43 36
8 148 142 136 130 123 118 113 108 105 97 91 85 82 79 77 73 70 67 65 60 55 52 48 44 41 35
9 117 114 110 107 102 98 94 90 87 82 79 75 72 69 67 64 62 59 56 53 50 48 45 42 39 35
10 97 94 91 90 87 84 80 76 73 70 67 64 62 60 58 56 54 52 50 47 45 43 41 38 36 33
11 82 78 77 76 73 71 68 66 64 60 58 56 54 53 52 50 48 46 44 43 42 41 38 35 32 30
12 68 66 64 63 61 60 58 57 56 54 53 50 49 48 47 45 43 42 40 39 38 37 34 32 30 28
13 60 59 54 53 52 51 50 49 49 48 47 46 45 44 44 42 41 40 38 37 36 35 32 30 28 26
14 50 49 48 47 46 46 45 44 43 43 42 42 41 41 40 39 39 38 37 36 35 34 31 29 27 25
Забележки:
1. Стойностите ϕе в таблицата са увеличени 1000 пъти.
2. Стойностите ϕе се приемат не по-големи от стойностите на ϕ за центрично натиснати елементи.
Конструкции на сгради и съоръжения

Таблица 63
към чл.116
Приведени относителни ексцентрицитети mef за пръти

със ставно опрени краища
M2 Приведени относителни ексцентрицитети m ef при m ef,1 равно на
δ= λ
M1 0,1 0,5 1 1,5 2 3 4 5 7 10 20 3.Б
1 0,10 0,30 0,68 1,12 1,60 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40
5
2 0,10 0,17 0,39 0,68 1,03 1,80 2,75 3,72 5,65 8,60 18,50
3 0,10 0,10 0,22 0,36 0,55 1,17 1,95 2,77 4,60 7,40 17,20
115
4 0,10 0,10 0,10 0,18 0,30 0,57 1,03 1,78 3,35 5,90 15,40
5 0,10 0,10 0,10 0,10 0,15 0,23 0,48 0,95 2,18 4,40 13,40
6 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,15 0,18 0,40 1,25 3,00 11,40
7 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,10 0,50 1,70 9,50
1 0,10 0,31 0,68 1,12 1,60 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40
2 0,10 0,22 0,46 0,73 1,05 1,88 2,75 3,72 5,65 8,60 18,50
3 0,10 0,17 0,38 0,58 0,80 1,33 2,00 2,77 4,60 7,40 17,20
4 0,10 0,14 0,32 0,49 0,66 1,05 1,52 2,22 3,50 5,90 15,40
5 0,10 0,10 0,26 0,41 0,57 0,95 1,38 1,80 2,95 4,70 13,40
6 0,10 0,16 0,28 0,40 0,52 0,95 1,25 1,60 2,50 4,00 11,50
7 0,10 0,22 0,32 0,42 0,55 0,95 1,10 1,35 2,20 3,50 10,80
1 0,10 0,32 0,70 1,12 1,60 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40
2 0,10 0,28 0,60 0,90 1,28 1,96 2,75 3,72 5,65 8,40 18,50
3 0,10 0,27 0,55 0,84 1,15 1,75 2,43 3,17 4,80 7,40 17,20
4 0,10 0,26 0,52 0,78 1,10 1,60 2,20 2,83 4,00 6,30 15,40
5 0,10 0,25 0,52 0,78 1,10 1,55 2,10 2,78 3,85 5,90 14,50
6 0,10 0,28 0,52 0,78 1,10 1,55 2,00 2,70 3,80 5,60 13,80
7 0,10 0,32 0,52 0,78 1,10 1,55 1,90 2,60 3,75 5,50 13,00
1 0,10 0,40 0,80 1,23 1,68 2,62 3,55 4,55 6,50 9,40 19,40
2 0,10 0,40 0,78 1,20 1,60 2,30 3,15 4,10 5,85 8,60 18,50
3 0,10 0,40 0,77 1,17 1,55 2,30 3,10 3,90 5,55 8,13 18,00
4 0,10 0,40 0,75 1,13 1,55 2,30 3,05 3,80 5,30 7,60 17,50
5 0,10 0,40 0,75 1,10 1,55 2,30 3,00 3,80 5,30 7,60 17,00
6 0,10 0,40 0,75 1,10 1,50 2,30 3,00 3,80 5,30 7,60 16,50
7 0,10 0,40 0,75 1,10 1,40 2,30 3,00 3,80 5,30 7,60 16,00
M1 A
m ef ,1 = η .
N Wc

Таблица 64
Коефициенти µ1 за едностъпални колони със свободен горен край

Изчислителна µ 1 при n
α1
схема 0,0 0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0 2,5 5,0 10,0 20,0
0,0 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00
3.Б 0,2 2,00 2,01 2,02 2,03 2,04 2,05 2,06 2,06 2,07 2,08 2,09 2,10 2,12 2,14 2,15 2,17 2,21 2,40 2,76 3,38
5 0,4 2,00 2,04 2,08 2,11 2,13 2,18 2,21 2,25 2,28 2,32 2,35 2,42 2,48 2,54 2,60 2,66 2,80
116 0,6 2,00 2,11 2,20 2,28 2,36 2,44 2,52 2,59 2,66 2,73 2,80 2,93 3,05 3,17 3,28 3,39
0,8 2,00 2,25 2,42 2,58 2,70 2,83 2,96 3,07 3,17 3,27 3,36 3,55 3,74
1,0 2,00 2,50 2,73 2,94 3,13 3,29 3,44 3,59 3,74 3,87 4,00
1,5 3,00 3,43 3,77 4,07 4,35 4,61 4,86 5,05
2,0 4,00 4,44 4,90 5,29 5,67 6,03
2,5 5,00 5,55 6,08 6,56 7,00
3,0 6,00 6,65 7,25 7,82
Таблица 65
Коефициенти µ1 за едностъпални колони с кораво запънат,

но хоризонтално подвижен горен край
Изчислителна µ 1 при n
α1
схема 0,0 0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0 2,5 5,0 10,0 20,0
0,0 2,00 1,92 1,86 1,80 1,76 1,70 1,67 1,64 1,60 1,57 1,55 1,50 1,46 1,43 1,40 1,37 1,32 1,18 1,10 1,05
0,2 2,00 1,93 1,87 1,82 1,76 1,71 1,68 1,64 1,62 1,59 1,56 1,52 1,48 1,45 1,41 1,39 1,33 1,20 1,11
0,4 2,00 1,94 1,88 1,83 1,77 1,75 1,72 1,69 1,66 1,62 1,61 1,57 1,53 1,50 1,48 1,45 1,40
0,6 2,00 1,95 1,91 1,86 1,83 1,79 1,77 1,76 1,72 1,71 1,69 1,66 1,63 1,61 1,59
0,8 2,00 1,97 1,94 1,92 1,90 1,88 1,87 1,86 1,85 1,83 1,82 1,80 1,79
1,0 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00 2,00
1,5 2,00 2,12 2,25 2,33 2,38 2,43 2,48 2,52
2,0 2,00 2,45 2,66 2,81 2,91 3,00
2,5 2,50 2,94 3,17 3,34 3,50
3,0 3,00 3,43 3,70 3,93 4,12

Таблица 66
Коефициенти µ12 и µ11 за едностъпални колони с неподвижен,

ставно опрян горен край
Изчислителна I2 µ12 и µ11 при l2 / l1
схема I1 0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0
Коефициенти µ12
0,04 1,02 1,84 2,25 2,59 2,85 3,08 3,24 3,42 3,70 4,00 4,55 5,25 5,80 6,55 7,20 3.Б
0,06
0,08
0,91
0,86
1,47
1,31
1,93
1,73
2,26
2,05
2,57
2,31
2,74 2,90 3,05 3,24
2,49 2,68 2,85 3,00
3,45
3,14
3,88
3,53
4,43
3,93
4,90
4,37
5,43
4,85
5,94
5,28
5
0,10 0,83 1,21 1,57 1,95 2,14 2,33 2,46 2,60 2,76 2,91 3,28 3,61 4,03 4,43 4,85 117
0,20 0,79 0,98 1,23 1,46 1,67 1,85 2,02 2,15 2,28 2,40 2,67 2,81 3,11 3,42 3,71
0,30 0,78 0,90 1,09 1,27 1,44 1,60 1,74 1,86 1,98 2,11 2,35 2,51 2,76 2,99 3,25
0,40 0,78 0,88 1,02 1,17 1,32 1,45 1,58 1,69 1,81 1,92 2,14 2,31 2,51 2,68 2,88
0,50 0,78 0,86 0,99 1,10 1,22 1,35 1,47 1,57 1,67 1,76 1,96 2,15 2,34 2,50 2,76
1,00 0,78 0,85 0,92 0,99 1,06 1,13 1,20 1,27 1,34 1,41 1,54 1,68 1,82 1,97 2,10
0,04 0,67 0,67 0,83 1,25 1,43 1,55 1,65 1,70 1,75 1,78 1,84 1,87 1,88 1,90 1,92
0,06 0,67 0,67 0,81 1,07 1,27 1,41 1,51 1,60 1,64 1,70 1,78 1,82 1,84 1,87 1,88
0,08 0,67 0,67 0,75 0,98 1,19 1,32 1,43 1,51 1,58 1,63 1,72 1,77 1,81 1,82 1,84
0,10 0,67 0,67 0,73 0,93 1,11 1,25 1,36 1,40 1,52 1,57 1,66 1,72 1,77 1,80 1,82
0,20 0,67 0,67 0,69 0,75 0,89 1,02 1,12 1,21 1,29 1,36 1,46 1,54 1,60 1,65 1,69
0,30 0,67 0,67 0,67 0,71 0,80 0,90 0,99 1,08 1,15 1,22 1,33 1,41 1,48 1,54 1,59
0,40 0,67 0,67 0,67 0,69 0,75 0,84 0,92 1,00 1,07 1,13 1,24 1,33 1,40 1,47 1,51
0,50 0,67 0,67 0,67 0,69 0,73 0,81 0,87 0,94 1,01 1,07 1,17 1,26 1,33 1,39 1,44
1,00 0,67 0,67 0,67 0,68 0,71 0,74 0,78 0,82 0,87 0,91 0,99 1,07 1,13 1,19 1,24
Таблица 67
Коефициенти µ12 и µ11 за едностъпални колони с неподвижен
и кораво запънат горен край
Изчислителна I2 µ12 и µ11 при l2 / l1
схема I1 0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0
0,04 0,78 1,02 1,53 1,73 2,01 2,21 2,38 2,54 2,65 2,85 3,24 3,70 4,20 4,76 ?
0,06 0,70 0,86 1,23 1,47 1,73 1,93 2,08 2,23 2,38 2,49 2,81 3,17 3,50 3,92 4,30
0,08 0,68 0,79 1,05 1,31 1,54 1,74 1,91 2,05 2,20 2,31 2,55 2,80 3,11 3,45 3,73
0,10 0,67 0,76 1,00 1,20 1,42 1,61 1,78 1,92 2,04 2,20 2,40 2,60 2,86 3,18 3,41
0,20 0,64 0,70 0,79 0,93 1,07 1,23 1,41 1,50 1,60 1,72 1,92 2,11 2,28 2,45 2,64
0,30 0,62 0,68 0,74 0,85 0,95 1,06 1,18 1,28 1,39 1,48 1,67 1,82 1,96 2,12 2,20
0,40 0,60 0,66 0,71 0,78 0,87 0,99 1,07 1,16 1,26 1,34 1,50 1,65 1,79 1,94 2,08
0,50 0,59 0,65 0,70 0,77 0,82 0,93 0,99 1,08 1,17 1,23 1,39 1,53 1,66 1,79 1,92
1,00 0,55 0,60 0,65 0,70 0,75 0,80 0,85 0,90 0,95 1,00 1,10 1,20 1,30 1,40 1,50
0,04 0,66 0,68 0,75 0,94 1,08 1,24 1,37 1,47 1,55 1,64 1,72 1,78 1,81 1,85 1,89
0,06 0,65 0,67 0,68 0,76 0,94 1,10 1,25 1,35 1,44 1,50 1,61 1,69 1,74 1,79 1,82
0,08 0,64 0,66 0,67 0,68 0,84 1,00 1,12 1,25 1,34 1,41 1,53 1,62 1,68 1,75 1,79
0,10 0,64 0,65 0,65 0,65 0,78 0,92 1,05 1,15 1,25 1,33 1,45 1,55 1,62 1,68 1,71
0,20 0,62 0,64 0,65 0,65 0,66 0,73 0,83 0,92 1,01 1,09 1,23 1,33 1,41 1,48 1,54
0,30 0,60 0,63 0,64 0,65 0,66 0,67 0,73 0,81 0,89 0,94 1,09 1,20 1,28 1,35 1,41
0,40 0,58 0,63 0,63 0,64 0,64 0,66 0,68 0,75 0,82 0,88 1,01 1,10 1,19 1,26 1,32
0,50 0,57 0,61 0,63 0,64 0,64 0,65 0,68 0,72 0,77 0,83 0,94 1,04 1,12 1,19 1,25
1,00 0,55 0,58 0,60 0,61 0,62 0,63 0,65 0,67 0,70 0,73 0,80 0,88 0,93 1,01 1,05

КОЕФИЦИЕНТИ CMAX ЗА I И T НАПРЕЧНИ СЕЧЕНИЯ
4.1. За I напречни сечения с една ос на симетрия (фиг. 26) коефициентът

cmax се изчислява по формулата
2
cmax = (181)
2
16  e 
3.Б 1 + δB + (1 − δB ) + α x − x 
2
5 µ h
118 където
h1 I 1 − h2 I 2
αx = (181а)
I yh
еx = Mx / N е ексцентрицитетът на натисковата сила спрямо ос x - x, който се
приема със знака си (на фиг. 26 посоченият ексцентрицитет ех е със знак "плюс");
h - разстоянието между осите на поясите;
8I I I
µ = 12 2 + 0 ,156 t 2 λ2y (181b)
Iy Ah
2 β ex 4ρ (181с)
B = 1+ δ=
ρ h µ
y
b1
t1
N
h1
ex
x x
h
h2
t2
b2
y
Фиг. 26.
Тук I1 и I2 са инерционните моменти на по-големия и по-малкия пояс спрямо ос y - y;

Ix + Iy
ρ= + αx 2
(181d)
Ah2
It и β са параметри, които се определят по формулите в таблици 72 и 73.
4.2. За T напречни сечения, стойността на коефициента cmax се определя ка-
то за I сечения, като се приеме I2 = 0 и при изчислението на It се приемат b2 = 0
и t2 = 0 (фиг. 26)

Приложение 5
към Глава 8
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЕФИЦИЕНТИТЕ НА ИЗКЪЛЧВАТЕЛНАТА

ДЪЛЖИНА НА КОЛОНИТЕ
Едностъпални колони 3.Б

5.1. (1) Коефициентът на изкълчвателната дължина µ1 за долния участък на
едностъпална колона (фиг. 27) се приема в зависимост от отношението n = I2l1 / I1l2 5
и величината (където I1, I2, l1 и l2 са инерционните моменти и дъл- 119
l I 1 жините съответно
α1 = 2 на долния и горния участък на ко-
l1 I 2 β лоната, а β = (F1 + F2) / F2, както следва:
• при свободен горен край - по табл. 64;

• при горен край кораво запънат, но с възможност за хоризонтално пре-
местване - по табл.65.
При хоризонтално неподвижен горен край, ставно закрепен или кораво за-
пънат, стойностите на коефициента µ1 за долния участък на колоната се опреде-
лят по формулата
µ122 + µ112 (β − 1)
µ1 = (182)
β
където µ12 е коефициентът на изкълчвателната дължина на долния участък
при F1 = 0;
µ11 - коефициентът на изкълчвателната дължина на долния участък при F2 = 0;
Стойностите на коефициентите µ12 и µ11 се приемат:
• при ставно подпрян горен край - по табл. 66;
• при кораво запънат и хоризонтално неподвижен горен край - по табл. 67.
(2) Коефициентът на изкълчвателната дължина µ2 за горния участък на ко-
лоната във всички случаи се определя по формулата
µ1
µ2 = ≤3 (183)
α1
Двустъпални колони
5.2. (1) Коефициентът на изкълчвателната дължина µ1 за долния участък на
двустъпална колона (фиг. 28) при различни начини на подпиране на горния край,
посочени в табл. 68,се определя по формулата
β1 µm2 1 + (β2 µm2 2 + µm2 3 )(1 + δ 2 )

2 I1
I 1m
µ1 = (184)
1 + β1 + β2
където µm1, µm2, µm3 са коефициенти, които се определят по табл. 68, като за
едностъпални колони, съгласно схемите на фиг. 29;
F1 F2 l2
β1 = β2 = δ2 = (184а)
F3 F3 l1

F2
F3
I2
l2 I3
l3
3.Б F1 F2
5
120 I2
l2
F1
l1
I1
l1
I1
Фиг. 27. Фиг. 28.
F1, F2, F3 - надлъжните сили, приложени съответно в местата на стъпалата

и в горния край на колоната;
I1m - средната стойност на инерционния момент за участъците l1 и l2
I 1 l1 + I 2 l 2
I 1m = (184b)
l1 + l 2
I2m - същото за участъците l2 и l3
I 2l2 + I 3l3
I 2m = (184с)
l2 + l3
I2, I3 и l1, l2, l3 - инерционните моменти и дължините съответно на долния,
средния и горния участък на колоната.
à) á) â)
F
l2+l3
I3 I3
l3
l3
I2m F
F
l1+l2
l1+l2
I1 I1m I1m
l1
Фиг. 29.

(2) Коефициентът на изкълчвателната дължина µ2 за средния участък с дъл-

жина l2 се определя по формулата
µ1
µ2 = (185)
α2
а коефициентът µ3 за горния участък с дължина l3 - по формулата
µ1 3.Б
µ3 = ≤3 (186)
α3 5
където 121
l2 I 1 (F2 + F3 )
α2 =
I 2 (F1 + F2 + F3 )
(186а)
l1
l3 I 1 F3
α3 = (186b)
l1 I 3 (F1 + F2 + F3 )
Таблица 68
Коефициенти на изкълчвателната дължина µm1, µm2, µm3

Начин на подпиране µ m1 µ m2 µ m3
на горния край при натоварване на схемата на
на колоната фиг. 29, а фиг. 29, б фиг. 29, в
Свободен µ m1 = 2,0 µ m2 = 2,0 µ m3 = µ 1
(µ1 - по табл. 64, при
l3 I 1m
α1 =
l1 + l 2 I3
Кораво запънат, но µ m1 = µ 1 µ m2 = µ 1 µ m3 = µ 1
хоризонтално подвижен (µ1 - по табл. 65 при (µ1 - по табл. 65 при (µ1 - по табл. 65 при
[ α1 = 0) [ α1 = 0)
l3 I 1m
α1 =
l1 + l 2 I3
Неподвижен, µ m3 = µ 11 µ m3 = µ 11 µ m1 = µ 11
ставно подпрян (µ11 по табл. 66) (µ11 по табл. 66) (µ12 по табл. 66)
Кораво запънат и µ m2 = µ 11 µ m3 = µ 11 µ m1 = µ 11
неподвижен (µ11 по табл. 67) (µ11 по табл. 67) (µ12 по табл. 67)

към чл..48
МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА ϕb
6.1. (1) За елементи със симетрично спрямо двете оси I сечение, коефициен-
3.Б тът ϕb от формула (12) се приема равен на:
• при ϕ1 ≤ 0,85ϕb = ϕ1
5 • при ϕ1 > 0,85ϕb + 0,68 + 0,21ϕ1 ≤ 1
122 Стойностите на коефициента ϕ1 се изчисляват по формулата
2
I  h  E
ϕ1 = ψ y   (187)
I x  l ef  R
 y
(2) Стойностите на коефициента ψ от формула (187) се отчитат от табл. 69 и

табл. 70 в зависимост от характера на натоварване и от параметъра α, който се из-
числява по формулите:
• за валцувани I сечения
2
It  l ef 
α = 1 ,54   (188)
Iy  h 
където lef е изчислителната дължина на гредата или конзолата, определена

по изискванията на чл. 48, ал. 2 и 3;
h - височината на сечението;
It - инерционният момент на сечението при усукване, чиито стойности са да-
дени в табл. 74.
• за съставени чрез заваръчни шевове или чрез високоякостни болтове I
сечения
2
l t   at 3 
α = 8 ef 1  1 +  (189)
 b t3 
 hb f   f 1 
в която означенията са:
1. за заварени сечения:
t е дебелината на стеблото;
bf и t1 - широчината и дебелината на пояса;
h - разстоянието между центровете на тежестта на поясите;
a = 0,5h
2. за съставени сечения с високоякостни болтове:
t е сумата от дебелината на стеблото и на вертикалните рамена на по-
ясните ъгли;
bf - широчината на поясните листа;
t1 - сумата от дебелината на поясните листа и хоризонталното рамо на
поясните ъгли;
h - разстоянието между центровете на тежестта на пакетите от пояс-
ни листа;
a - сумата от дебелината на поясния пакет и височината на вертикал-

ното рамо на поясния ъгъл.

6.2. (1) За греди с I сечение с една ос на симетрия (фиг. 30) коефициентът ϕb
от формула (12) се приема от табл. 71.
(2) Стойностите на коефициента ϕb не могат да се приемат по-големи от единица.
(3) Стойностите на коефициентите ϕ1 и ϕ2 се определят по формулите:
I y 2 h .h1 E
ϕ1 = ψ (190) 3.Б
Ix l ef2 R y
5
I y 2 h .h2 E 123
ϕ2 = ψ (191)
Ix l ef2 Ry
в които h1 е разстоянието от центъра на тежестта на сечението до центъра на

тежестта на по-големия пояс;
h2 - аналогично, до центъра на тежестта на по-малкия пояс;
b1
y
t1
h1
x x
h
t
h2
t2
b2
Фиг. 30.
ψ - коефициент чиито стойности се изчисляват по формулата
(
ψ = D B + B2 +C ) (192)
Коефициентите B, C и D от формула (192) се приемат по табл. 72 и 73

Таблица 69
Стойности на коефициента ψ за греди с I сечение с две оси на симетрия

Брой на междин-
Вид на Формули за ψ при стойности на α
ните закрепвания Натоварен
натоварването в
на натиснатия пояс
отвора
0,1 ≤ α ≤ 40 40 < α ≤ 400
3.Б пояс в отвора
5 концентрирано
горен ψ = 1,75+0,09 α ψ = 3,3 + 0,053 α - 4,5.10-5α2
124 долен ψ = 5,05+0,09 α ψ = 6,6 + 0,053 α - 4,5.10-5α2
Без закрепвания
равномерно горен ψ = 1,6+0,08 α ψ = 3,15 + 0,04 α - 2,7.10-5α2
разпределено долен ψ = 3,8+0,08 α ψ = 5,35 + 0,04 α - 2,7.10-5α2
Две или повече,
разделящи отвора произволно който и да е ψ = 2,25+0,07 α ψ = 3,6 + 0,04 α - 3,5.10-5α2
на равни части
концентрирано
който и да е ψ = 1,75 ψ1 ψ = 1,75 ψ1
в средата
концентрирано горен ψ = 1,14 ψ1 ψ = 1,14 ψ1
Едно в средата
в четвъртината долен ψ = 1,6 ψ1 ψ = 1,6 ψ1
равномерно горен ψ = 1,14 ψ1 ψ = 1,14 ψ1
разпределено долен ψ = 1,3 ψ1 ψ = 1,3 ψ1
Стойностите на ψ1 се приемат равни на ψ1, изчислени за случая при две и
повече закрепвания на натиснатия пояс
Таблица 70
Стойността на коефициента ψ за коравозапънати конзоли с I сечения с

две оси на симетрия
Формули за ψ при липса на закрепване
Вид на натоварването Натоварен пояс на натиснатия пояс при стойности на α
4 ≤ α ≤ 28 28 < α ≤ 100
Концентрирано в края горен ψ = 1,0 + 0,16α ψ = 4,0 + 0,05α
на конзолата долен ψ = 6,2 + 0,08α ψ = 7,0 + 0,05α
Равномерно разпределено горен ψ = 1 ,42 α
Забележка: При закрепване на натиснатия пояс в хоризонтална плоскост

в края и по дължина на конзолата, коефициентът ψ се определя по табл. 69. При
закрепване на натиснатия пояс в хоризонтална посока само в края на конзола-
та, стойностите на ψ се приемат по табл. 69, както за греда без закрепване.

Таблица 71
Стойности на коефициента ϕb
Стойности на коефициента ϕ b при натиснат пояс
Стойности на ϕ 2
по-голям от опънния по-малък от опънния
ϕ 2 ≤ 0,85 ϕb = ϕ1 ϕb = ϕ2 3.Б
  n 1 − n  5
ϕ 2 > 0,85 ϕb = ϕ1 0 ,21 + 0 ,68 +  ϕ b = 0,68 + 0,21 ϕ 2
  ϕ1 ϕ2  125
Прието означение в таблицата: n = I1 / (I1 + I2), където I1 и I2 са инерционни-

те моменти на по-големия и по-малкия пояс спрямо оста на симетрия на сечението.
Таблица 72
Стойности на коефициентите C и D
Стойности на C при
Вид на натоварването D
I сечение и n ≤ 0,9 T сечение и n = 1
Концентрирано в средата на отвора 3,265 0,330 µ 0,0826 α
Равномерно разпределено 2,247 0,481 µ 0,1202 α
Чисто огъване 4,315 0,101 µ 0,0253 α
Приети означения:
2
I ( I + I 2 )  lef 
µ = n( 1 − n )( 9 ,87 + α1 ) α1 = 0 ,385 t 1  
I 1 .I 2  h 
,
където I1 и I2 са инерционните моменти на по-големия и по-малкия пояс
спрямо оста на симетрия на сечението; α - параметър, изчисляван по формула
(188), в която усуквателният инерционен момент на сечението се приема
bi и ti - широчината и дебелината на стоманените листа,
δ
It =
3
∑
bi t i3 образуващи сечението δ = 1,25 за I сечения с една ос на
симетрия; δ = 1,20 за T сечения.
(4) При I сечения при 0,9 < n < 1,0 коефициентът ψ се определя чрез линей-
на интерполация между стойностите, получени по формула (192) за I сечения при
n = 0,9 и за T сечения при n = 1.
(5) За T сечения при концентрирано или равномерно разпределено натовар-
ване и при α < 40 стойностите на коефициента ψ се умножават с (0,8 + 0,004α).

Таблица 73
Стойности на коефициента B
Стойности на β при вид на натоварването
Вид на сечението и място на
концентрирано в равномерно предизвикващо
приложение на товара
средата на отвора разпределено чисто огъване
3.Б
5
126 δ µ β
δ- 1 µ- 1 β
1- δ 1- µ -β
- δ - µ -β
Приети означения:
δ = n + 0,734β
µ = n + 1,145β
  b  b  b   
2
β = 0 ,47 + 0 ,035  1  1 + 1 − 0 ,072 1   (2 n − 1)

  h   h  h   
b1 - широчината на по-големия пояс;
n - същото както в табл.71.
(6) При n > 0,7 и 5 ≤ lef / b2 ≤ 25 стойността на коефициента ϕ2 трябва да се

намали, като се умножи с (1,025 - 0,015lef / b2).
Максималната му стойност не трябва да надвишава 0,95.
(7) За греди с напречно сечение с по-развит опънат пояс не се допуска lef / b2 > 25.

6.3. За греди с [ сечение коефициентът ϕb се определя както за греди със си-

метрично I сечение, като стойностите на α се изчисляват по формула (189), а
стойностите на ϕ1 се намаляват с коефициент 0,7.
Таблица 74
Инерционни моменти при усукване It на валцувани I сечения по БДС 6895-88 3.Б

№ I t cm4 № I t cm4 5
10 2,28 27 13,6
127
12 2,88 27а 16,7
14 3,59 30 17,4
16 4,46 30а 20,3
18 5,6 33 23,8
18а 6,54 36 31,4
20 6,92 40 40,6
20а 7,94 45 54,7
22 8, 60 50 75,4
22а 9,77 55 100
24 11,1 60 135
24а 12,8

ПРИЛОЖЕНИЕ7
към Глава 10
ГРУПИ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ И НА СЪЕДИНЕНИЯТА

ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА УМОРА
3.Б
5 Таблица 75
128 към чл. 187
Групи на елементите и на съединенията при изчисляване на умора

3.Б
5
129

3.Б
5
130

3.Б
5
131

към чл. 190, ал.3
ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА T - ОБРАЗНИ И КРЪСТООБРАЗНИ

СЪЕДИНЕНИЯ НА ОПЪН В НАПРАВЛЕНИЕ, ПЕРПЕНДИКУЛЯРНО
3.Б НА ВАЛЦУВАНЕТО НА НАПРЕЧНИЯ ЕЛЕМЕНТ
5
В T-образни и кръстообразни съединения, натоварени на опън,освен оразме-
132 ряването на самия заваръчен шев съгласно чл. 190, ал. 1 и формула (155) за ъгло-
ви шевове трябва да се извърши проверка на опън в направление, перпендикуляр-
но на валцуването в напречния елемент по сечение 3 - 3 (фиг. 31), както следва:
1. за ъглови шевове (фиг. 31,а) по формулата
N
≤ γ c R th (193)
2 ,8 β f k f l w
2. за ъглови шевове при обработени ръбове без пълен провар (фиг. 31, б)
N
≤ γ c R th
2 (h + 0 ,15 t ) l w (194)
3. за челни двустранни шевове с пълен провар (фиг. 31, в) по формулата

N
≤ γ c Rth (195)
1 ,13l w t
4. за челни едностранни шевове с подварен корен, с пълен провар (фиг. 31, г)
N
≤ γ c Rth (196)
1 ,15 tl w
Фиг. 31.

ОСНОВНИ БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ
A - лице на сечение, "бруто"

Ad - лице на сечение на диагонал
Af - лице на сечение на пояс 3.Б
Ant - лице на сечение, "нето" 5
Aw - лице на сечение на стебло
Awf - лице на завършен шев 133
Е - модел на линейна деформация
F - сила, товар
G - модел на ъглова деформация
I - инерционен момент на сечение
Ib - инерционен момент на дял
If ; Id - инерционен момент на сечение на пояс и на диагонал
Is - инерционен момент на сечение на ребро,плоча
It - инерционен момент при усукване
Ix ; Iy - инерционен момент на сечение спрямо осите x-x и y-y
Ix,nt ; Iy,nt - същото за нетното сечение
M - огъващ момент
Mx , My - момент спрямо осите x-x и y-y
Q - напречна сила, сила на хлъзгане
Qfic - условна напречна сила
Rba - изчислително съпротивление на фундаментни болтове на опън
Rbh - изчислително съпротивление на високоякостни болтове на опън
Rbp - изчислително съпротивление на смачкване на болтовите съединения
Rbs - изчислително съпротивление на болтовете на срязване
Rbt - изчислително съпротивление на болтовете на опън
Rbun - нормативно съпротивление на стоманата за болтове
Rcd - изчислително съпротивление при диаметрален натиск върху ролки
Rlp - изчислително съпротивление на местно смачкване в цилиндрични лаге-
ри при плътно опиране
Rp - изчислително съпротивление на стоманата на смачкване при плътно
опиране
Rs - изчислително съпротивление на стоманата на срязване
Rth - изчислително съпротивление на стоманата на опън в направление, пер-
пендикулярно на валцуването
Ru - изчислително съпротивление на стоманата на опън, натиск и огъване,
определяно от Run
Run - нормативно съпротивление на стоманата, определяно от якостта на опън
Rwf - изчислително съпротивление на ъглов шев на срязване (условно) по
метала на шева
Rwu - изчислително съпротивление на челни заваръчни шевове при натиск,
опън и огъване определено от Ru
Rwun - нормативно съпротивление на ъглов заваръчен шев на срязване (ус-
ловно) по метала на шева

Rws - изчислително съпротивление на челните шевове на срязване

Rwy - изчислително съпротивление на челни заваръчни шевове при натиск,
опън и огъване, определено от границата на провлачане
Ry - изчислително съпротивление на стоманата на опън, натиск и огъване,
определено от границата на провлачане
Ryn - нормативно съпротивление на стоманата, определено от границата на
3.Б провлачане
S - статичен момент на сечение
5 V - временен съсредоточен товар
134 W - съпротивителен момент на сечение
Wx ; Wy - съпротивителни моменти на сечението спрямо осите х - х и у - у
Wx,nt ; Wy,nt - съпротивителни моменти на сечението "нето" спрямо осите х - х
иу-у
b - широчина
bef - изчислителна широчина
bf - широчина на пояса
bh - рамо (надвес)
d - диаметър
e - ексцентрицитет на сила
h - височина
hef - изчислителна височина
hw - височина на стеблото
i - инерционен радиус на сечението
imin - минимален инерционен радиус
ix ; iy - инерционни радиуси на сечение спрямо осите х - х и у - у
kf - катет на ъгловия шев
l - дължина, отвор
lc - геометрична дължина на елемент
ld - дължината на диагонала
lef - изчислителна дължина, изкълчвателна дължина
lm - дължина на полетата във ферма, колона
ls - дължина на плоча
lw - дължина на заваръчен шев
lx ; ly - изкълчвателна дължина на елемента спрямо осите x - x и y -y
m - относителен ексцентрицитет (m = e. A / W)
mef - приведен относителен ексцентрицитет (mef = η.m )
r - радиус
t - дебелина
tf - дебелина на пояса
tw - дебелина на стеблото
βw - коефициент за изчисляване на ъгловия шев
γ - коефициент на сигурност
γb - коефициент за условие на работа на съединение
γc - коефициент за условие на работа
γn - коефициент на сигурност по предназначение
γm - коефициент на сигурност по материала
γu - коефициент на сигурност при изчисленията по σu

η - коефициент, отчитащ влиянието на формата на сечението

_λ - стройност (λ = λef /_i) _____
λ - условна стройност (λ = λ√ Ry / E)
_λef - приведена стройност на съставен прътов елемент _ ____
_λef - условна приведена стройност на съставен прътов елемент λef = λef√ Ry / E
λw - условна стройност на стеблото
h 3.Б
λw = Ry E
t 5
λx ; λy - стройност на елемента спрямо осите х-х и у-у 135
ν - коефициент на напречна деформация на стоманата (коефициент на Поасон)
σ - нормално напрежение
σx ; σy - нормални напрежения, успоредни на осите х-х и у-у
τ - тангенциално напрежение
σred - приведено напрежение
σcr - критично нормално напрежение
τcr - критично тангенциално напрежение
σloc - местно напрежение
ϕ - коефициент на изкълчване
ϕb - коефициент на измятане при греди
ϕe - коефициент на устойчивост при нецентричен натиск
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Нормите се издават на основание на чл. 201, ал. 1 на Закона за територи-

ално и селищно устройство.
§2. Нормите влизат в сила от 1 януари 1987 г. за обекти, които започват да се
проектират, както и за тези, за които предстои изработването на работен проект
след 1 януари 1987 год.
§3. Нормите са утвърдени със заповед № РД - 02 - 14/83 от 28. VIII. 1986 год.
на председателя на Комитет по териториално и селищно устройство.
§4. С тези норми се отменят "Норми и правила за проектиране на стомане-
ни конструкции", отпечатани в Бюлетин за строителство и архитектура кн. 2 - 3 и
кн. 11 от 1973 г.; изменения и допълнения, отпечатани в Бюлетин за строителст-
во и архитектура, кн. 5 от 1979 г., кн. 6 от 1982 г. и Указания за избора на стома-
ните и заваръчните материали, прилагани в строителните стоманени конструк-
ции, публикувани в Бюлетин за строителство и архитектура кн. 5 от 1981 год.
§5. Тълкувания и указания за прилагането на нормите се дават от председа-
теля на Комитет по териториално и селищно устройство.

3.Б
5
136

Норми стоманени конструкции PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Норми стоманени конструкции PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Норми за проектиране на стоманени конструкции

3.Б.5. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТОМАНEНИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.5. С цел намаляване на разхода на стомана в процеса на проектирането е

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

4. да се използват марки стомана с повишена якост, когато това е технико-ико-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.9. (1) Стоманените конструкции съгласно БДС 14784-79, се оразмеряват

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.13. Монтажните съединения на стоманените конструкции трябва да се

Чл.17. (1) Стоманените конструкции, които подлежат на изчисления, се про-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.22. (1) Обтяжките на стълбове на електропроводи и открити разпредели-

Чл.24. (1) При проектирането на заваръчните съединения на стоманени кон-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.33. (1) Изчислителните съпротивления на валцуваните профили и на 3.Б

Чл.35. Изчислителното съпротивление на опън на високоякостен стоманен

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.37. (1) Изчислителните съпротивления на заваръчните съединения се оп-

Rwf = 0 ,50 γwun

Чл.38. (1) Изчислителните съпротивления на срязване и опън на едноболто-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.39. (1) Изчислителното съпротивление на опън на фундаментни болтове

Rba = 0,40.Run (2)

Rbv = 0,45.Run (3) 3.Б

Rbh = 0,7.Rbun (4)

където Rbun е минималната якост на опън на стоманата на болта, приета по

Чл.41. Лицето на сечението "нето" Аbnt на болтове с метрична резба се при-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.42. При оразмеряването на конструкциите и съединенията трябва да се

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

lef = b + 2tf (9)

където tf е дебелината на горния пояс на гредата, ако разположената отдолу

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.47. При големи нормални и тангенциални напрежения в едно и също

в които са нормалните напрежения в равнината на стеблото,

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

(2) При определяне на стойностите на ϕb за изчислителната дължина на гре-

При чисто огъване или при оразмеряване

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.50. Закрепването на натиснатия пояс в хоризонталната равнина трябва да

в която x и y са координатите на разглежданата точка от сечението спрямо

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

5. осигурена е устойчивостта на стеблото на гредите, укрепено с основ-

2. при двойно огъване и при тангенциални напрежения τ ≤ 0,3.Ry по фор-

и е най-малко равна на единица и не по-голяма от стойността на коефициента c;

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

x x 0,50 1,12 1,12

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

в която α е коефициентът, чиято стойност за I-сечения при огъване в равни-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

α - коефициентът за преразпределение на моментите, изчисляван по формулата

където M1 и M2 са огъващите моменти в крайното и вътрешното поле, из-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.56. (1) Устойчивостта на стеблото на гредите се осигурява чрез:

bef bef bef

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

hef bef bef

bef bef aef 3.Б

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.60. Устойчивостта на стеблото на греди със симетрично напречно сече-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения