3 V 1

Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони
3.В.1. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В

ЗЕМЕТРЪСНИ РАЙОНИ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Раздел I
ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ. ИЗБОР НА СТРОИТЕЛНА
ПЛОЩАДКА И ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл.1. (1) Тези норми определят изискванията, които трябва да се спазват при 3.В
проектирането на жилищни, обществени, промишлени, селскостопански, транспорт- 1
ни, хидротехнически и енергийни сгради и съоръжения, които се строят в земетръсни
райони. Те не се прилагат за строителните конструкции на атомни централи и за съо- 1
ръжения за производство и съхранение на силно токсични летливи и течни вещества.
(2) Нормите предвиждат необходимите мерки за предпазване на строителни-
те конструкции от повреди, които могат да бъдат причина за разрушение на сгра-
дите, съоръженията или на техни части. Те допускат появата на повреди в конст-
рукциите, които не са опасни за живота на хората, за съхраняването на ценни ма-
шини и съоръжения и които няма да причинят прекъсване на дейността на жиз-
нено важни за народното стопанство стопански и обществени организации.
Чл.2. (2) При избор на стоителна площадка да се има предвид, че:
1. благоприятни в сеизмично отношение са почвите от I и II група, съг-
ласно с табл. 1, при ниво на подпочвените води на дълбочина 4 m и
повече, мерено от повърхността на терена.
2. неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни ра-
йони са:
а) силно изветрели земни породи;
б) стръмни терени с наклони по-големи от 1 : 3, включително, скални
терени, ако в тях има неблагоприятно разположени повърхнини на
хлъзгане (пукнатини, тектонски нарушения и др.);
в) терени подложени на карстови процеси и обвали или намиращи се
в зоните на минни галерии;
г) терени разположени непосредствено до нескални скатове;
д) водонаситени, тинести и заблатени почви;
3. непригодни за строеж в земетръсни райони са:
а) терени с пасивни и активни свлачища, ако не са предварително ук-
репени;
б) терени с активни разломи.
(2) Не се допуска строителство върху терени, за които чрез микросеизмич-
но райониране е доказано, че сеизмичният коeфициент Kс е равен или по-голям
от 0,4, с изключение на сгради и съоръжения от категория В, без язовирни стени
съгласно с табл. 3 към чл. 10. Ако на такива терени е необходимо строителство от
държавна важност, трябва да се вземе съгласието на КТСУ и СО "Строителство"
и да се предвидят допълнителни противоземетръсни мерки, като не се допуска
строителството да се изпълнява със сглобяеми стоманобетонни конструкции.
Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

НАТОВАРВАНИЯ, ВЪЗДЕЙСТВИЯ, ЗАЩИТА, ЗЕМЕТРЪС
Чл.3. (1) При проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони

трябва да се спазват следните основни изисквания:
1. да се избират терени за строителство, които да са възможно най-мал-
ко опасни в сеизмично отношение, а разположението на сградите да
бъде такова, че осигуряването им срещу сеизмични въздействия да
става с най-малки разходи;
2. да се избират предимно симетрични конструктивни схеми с равно-
мерно разположение на масите и коравините в план и по височина;
3. сградите със сложни форми или с големи размери в план, както и такива с
различни конструктивни схеми, системи и етажности да се разделят с проти-
воземетръсни фуги на прости правилни геометрични форми, съгласно чл. 25;
4. да се осигурява директно предаване на вертикалните и хоризонталните на-
3.В товарвания върху основите и пространствено действие на конструкциите;
1 5. да се създадат условия, осигуряващи възможност за развитие на плас-
2 тични деформации в конструкциите без това да води до загуба на об-
щата устойчивост при сеизмични въздействия.
(2) не се допускат архитектурни решения на сгради и съоръжения при които:
1. не може да се постигне ефективно конструктивно осигуряване срещу
сеизмични въздействия;
2. съществува особена чувствителност на конструкциите при сеизмични
въздействия.
Чл.4. Сглобяемите конструкции се проектират по възможност с едроразмер-
ни елементи, добре свързани по между си, а при стоманобетонните конструкции
и добре замонолитени в местата на съединенията. Между стенните и други по-
добни елементи се препоръчват непрекъснати или гъсто разположени връзки. Да
се избягват връзки които предизвикват концентрация на напреженията в отделни
места на елементите. Местата на съединенията да бъдат разположени по възмож-
ност извън зоната на максималните усилия.

Глава втора
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗЧИСЛИТЕЛНОТО СЕИЗМИЧНО
НАТОВАРВАНЕ
Чл.5. (1) Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължи-

телно и за действието на сеизмични сили. За целта конструкциите могат да се раз-
глеждат като системи с краен брой степени на свобода, като масите се съсредоточа-
ват в отделни сечения (възли). Изчислителните сеизмични сили се приемат като ек-
вивалентни статични натоварвания, приложени в местата на съсредоточените маси.
(2) Сеизмичните въздействия могат да имат произволно направление в прос-
транството. За сгради и съоръжения с правоъгълна форма, може да се приеме, че
сеизмичните въздействия действуват поотделно в направление на надлъжните и
напречните им оси. За сгради и съоръжения със сложна геометрична форма се от- 3.В
читат най-опасните за дадената конструкция или за нейните елементи направле-
ния на действие на сеизмичните въздействия. За целта задължително се изследва 1
пространственото трептене на конструкцията, включващо и усукването. 3
(3) Вертикалното сеизмично въздействие се отчита при изчисляването на:
1. хоризонтални и наклонени конзолни конструкции;
2. горното строене на мостови конструкции;
3. рамки, дъги, ферми, пространствени покривни конструкции на сгра-
ди и съоръжения с отвор 24 m и по-голям;
4. сгради и съоръжения срещу обръщане и хлъзгане;
5. тухлени и каменни конструкции.
Чл.6. (1) Сеизмичните сили спадат към особените натоварвания. Съчетани-
ята от натоварвания, включващи и сеизмичните сили се отнасят към особените
съчетания. Коефициентът на съчетание за усилията от сеизмичните въздействия
се приема 1,0, а за усилията от останалите натоварвания, съгласно с "Натоварва-
ния и въздействия. Норми за проектиране".
(2) Коефициентът на сигурност по предназначение на сградите и съоръже-
нията за особени съчетания на натоварвания, в които влизат усилията от сеизмич-
ните сили, се приема 1.
Чл.7. Коефициентите на натоварване при определяне на сеизмичните сили
се приемат съгласно с приложение 1.
Чл.8. (1) При изчисляването на конструкциите на сеизмични въздействия не
се отчитат: динамичните товари, предизвикани от машини и съоръжения; спира-
телните и странични сили, получени от движението на кранове, слягането на
фундаментите, масите на окачени товари върху гъвкави окачвачи, както и темпе-
ратурно-климатичните въздействия.
(2) При мостови кранове вертикалните сеизмични сили се определят като се
вземат под внимание теглото на мостовия кран, теглото на тележката и теглото на
полезния товар, равно на товароподемността на крана, умножена с коефициент 0,3.
(3) Хоризонталните сеизмични сили, предизвикани от теглото на мостови
кранове, се отчитат само в направление перпендикулярно на подкрановия път и
се определят както следва:
1. при окачен товaр върху въже (меко окачване) - само от собственото
тегло на крана и теглото на тележката;
2. при кораво окачване на полезния товар - от теглото на крана, теглото на те-
лежката и теглото на полезния товар, равно на товароподемността на крана.
(4) При определяне на сеизмичните сили в колоните на многокорабни про-
мишлени сгради с няколко мостови крана, разположени в една напречна ос, се
взема товарът от един кран - най-тежкия.

Чл.9. (1) Когато при изчисляването на конструкциите усилията от вятър се

получат по-големи от усилията от сеизмичното натоварване, те се приемат за ме-
родавни, с изключение на конструкциите, посочени в ал. 2.
(2) За мачти, кули, комини и други подобни конструкции, усилията от земет-
ръс се сумират с 30% от нормативната стойност на усилията от вятър.
Чл.10. (1) Изчислителната сеизмична сила в разглежданото направление,
приложена в точка (ниво) "k" и съответствуваща на i-тата форма на собствените
трептения на конструкцията се определя по формула 1
E ik = C R K c βi ηik Q k (1)
където Eik е изчислителната сеизмична сила;
R - коефициент на реагиране на конструкцията при сеизмични
3.В въздействия, чиито числени стойности са дадени в таблица 2;
1 С - коефициент на значимост на сградите и съоръженията, чиито
4 числени стойности са дадени в таблица 3;
Kc - сеизмичен коефициент, представляващ отношението на прие-
тото за всяка сеизмична степен изчислително ускорение на поч-
вата към земното ускорение; определя се съгласно с чл. 10, (2);
βi - динамичен коефициент, съответствуващ на i-тата форма на
собствените трептения на сградата или съоръжението; опре-
деля се съгласно с чл. 10, (3);
ηik - коефициент на разпределение на изчислителното сеизмич-
но натоварване, съответствуващо на i-тата форма на собст-
вените трептения на конструкцията в точка (ниво) "k"; оп-
ределя се съгласно с чл. 10 (11);
Qk - частта от теглото на сградата или съоръжението, приета ка-
то съсредоточена сила в точка "k" и определена с коефици-
ентите на натоварвания дадени в приложение 1.
(2) Стойностите на сеизмичния коефициент Kс са дадени с арабски цифри до
стойността на съответната сеизмична степен (отбелязана с римски цифри) на
Картата на сеизмичното райониране на България за период 1 000 години - прило-
жение 2 и в Списъка на населените места - приложение 3. За строителни площад-
ки, за които има или е необходимо провеждането на микросеизмично районира-
не, стойностите на Kс се приемат по данните от микрорайонирането.
(3) Динамичния коефициент βi (Тi ) се определя по формули (2), (3) и (4) или
от графиките на фигура 1, в зависимост от периода Тi на собствените трептения
на конструкцията и почвената група, съгласно с таблица 1.
1. за I група почви
0 ,9
0 ,8 ≤ β i = ≤ 2 ,5 (2)
Ti
2. за II група почви
1 ,2
0 ,8 ≤ β i = ≤ 2 ,5 (3)
Ti

3. за III група почви

1 ,6
1 ,0 ≤ β i = ≤ 2 ,5 (4)
Ti
(4) При разнородна земна основа динамичният коефициент βi се определя ка-
то среднотежестна стойност на коефициентите βi за почвените пластове под фунда-
мента, залягащи до основната скала. Под основна скала да се разбират и плътни поч-
ви със скорост на разпространение на напречните сеизмични вълни Vs ≥ 750 m/s. За
различни видове почви стойностите на Vs се вземат от геоложкия доклад. Ако лип-
сват такива данни в инженерно-геоложкия доклад, стойностите на Vs се вземат от
таблични или други архивни данни.
(5) При фундиране върху пилоти, динамичният коефициент βi се приема ка- 3.В
то среднотежестна стойност на коефициентите βi за носимоспособните почвени
пластове, в които навлизат пилотите. Под носимоспособни почвени пластове се 1
разбират тези, при които се взема под внимание скалното триене, включително 5
съпротивлението на почвите под пилота.
(6) При почви неуказани в таблица 1 (неуплътнени насипи, течнопластичн-
ни глини, рохки пясъци, тини, органични почви и др. п.) не се разрешава директ-
но фундиране на сградите и съоръженията без изпълнение на допълнителни ме-
роприятия. Тези мероприятия са съгласно с чл. 14 на "Плоско фундиране. Пра-
вилник за проектиране", обнародван в БСА кн. 1 - 2 от 1983 г.
(7) Плътността на песъчливите почви (без праховите пясъци) се определя
главно чрез динамична пенетрация, а плътността на праховите пясъци и якостни-
те показатели на течнопластичните глини, тините, органичните и др. п. слаби поч-
ви - чрез статичини пенетрации и крилчатки (кръстообразни сонди).
Фиг. 1

Таблица 1
Групи на почвите Наименование на почвите
- скали от всички видове, без изветрелите
- сбити чакъли
I
- мергели (неизветрели)
- твърди глини
- изветрели скали и мергели
- чакълести, едри и средни пясъци, сбити и средно сбити
- дребен пясък сбит
II
- глинест пясък и песъчлива глина - твърди, полутвърди и
твърдопластични
- твърдопластична глина
3.В - дребен пясък средно сбит
1 - прахов пясък сбит и средно сбит
III - глинест пясък и песъчлива глина - средно до мекопластични
6 - глина - средно до мекопластична
- льос
(8) При отсъствие на конкретни данни за консистенцията на свързаните поч-

ви или плътността на песъчливите почви се допуска данните за тях да се вземат
от утвърдени регионални инженерно-технологически карти.
(9) За строителни площадки, за които е извършено микросеизмично райо-
ниране, динамичния коефициент βi (Ti) се приема по данните на микросеизмич-
ното райониране.
(10) При изчисляване на хидротехнически съоръжения зависимостта βi (Ti)
се определя съгласно чл. 149.
(11) Коефициентът ηik се определя по формула 5
n
∑Q j X ij
j =1
ηik = X ik n
(5)
∑Q j X
2
ij
j =1
където Xik и Xij са преместванията на точки (нива) "k", респ. "j" на кон-
струкцията, отчетени от i-тата форма на собствените º трептения;
Qj - частта на теглото на сградата или съоръжението, приетата
като съсредоточена сила в точка "j", определена с коифеци-
енти на натоварвания, съгласно с приложение 1;
n - брой на степените на свобода.
(12) За сгради с височина до 5 етажа и при Т1 ≤ 0,4 sek се допуска коефици-
ентът ηik да се определя по опростената формула 6
n
∑Q h
j =1
j j
ηk = hk n
(6)
∑Q h
j =1
j
2
j
където hk и hj са разстоянията h от точки (нива) "k" и "j", в които са със-

редоточени масите, до горния ръб на фундамента.

(13) За сгради и съоръжения с неправилна форма в план и по височина и

/или с несиметрично разположени маси се отчитат пространствените трептения
на конструкцията при най-неблагоприятно направление на сеизмичното въздейс-
твие. В този случай, коефициентът ηik се определя по формула 7
n
∑Q
j =1
j X ijν j
ηik = X ik n
(7)
∑Q
j =1
j
2
X ij
където νj е косинусът на ъгъла, който избраната положителна посока на

сеизмичното въздействие сключва с избраната положителна
посока на j-тата сеизмична сила. 3.В
Таблица 2
Вид конструкция
Стойности за коефи- 1
циента на реагиране R
СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ
7
1. МОНОЛИТНИ
- скелетно-гредови със ст. б. шайби 0,25
- скелетно-гредови с тухлени стени, участващи в поемането на сеизмичните сили 0,30
- скелетно-безгредови със ст. б. шайби 0,28
- скелетно-безгредови с рамки, конструирани съгласно с глава III 0,25
- рамкови конструкции с един отвор, конструирани съгласно с глава III 0,25
- рамкови конструкции с два и повече отвора, конструирани съгласно с глава III 0,20
- сгради с шайби (изпълнени с ЕК, тунелкофраж, пълзящ кофраж и др. п.), 0,25
конструирани съгласно глава III
2. СГЛОБЯЕМИ
- безскелетни едропанелни (ЕПЖС) 0,25
- скелетно-панелни 0,22
- скелетно-гредови с шайби (МС83 и др. п.) 0,25
- скелетно-безгредови с шайби и рамки (ППП, Е172 и др.) 0,28
- едноетажни и двуетажни рамкови конструкции, при които сеизмичните сили 0,28
се поемат от колоните
- многоетажни рамкови конструкции с корави възли (ИИ20 и др. п.) 0,25
СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ
- рамки с корави възли 0,20
- скелетни конструкции, при които сеизмичните сили cе поемат от колоните 0,22
- стоманен скелет и ст. б. шайби или ядра 0,25
СГРАДИ С НОСЕЩИ ТУХЛЕНИ ЗИДОВЕ
- армирани, с монолитни ст. б. плочи и пояси 0,30
- същото, със сглобяеми подови елементи и монолитни ст. б. пояси 0,35
- неармирани или частично армирани, с монолитни ст. б. плочи и пояси 0,40
- същото, със замонолитени сглобяеми подови елементи и монолитни ст. б. пояси 0,50
СЪОРЪЖЕНИЯ
Силози, бункери, резервоари (включително и подпрени на колони) и други
подобни корави конструкции
- от стоманобетон 0,25
- от стомана 0,20
Високи съоръжения като комини, мачти, кули, естакади и др. п.
Подпорни стени
- от бетон 0,28
Водни и водовземни кули
Язовирни стени
- от земни и земноскални материали 0,25
- бетонни и стоманобетонни 0,30
Други видове хидротехнически съоръжения 0,25
Мостове и други видове транспортни съоръжения 0,25
Подземни съоръжения 0,25

Таблица 3
КАТЕГОРИЯ НА СГРАДИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА

И СТОЙНОСТИ НА КОЕФИЦИЕНТА "С"
Категория на Стойности
сградите и Характеристика на сградите и съоръженията на коефи-
съоръженията циента “С”
Сгради, които имат съоръжения или оборудване, необходимо за възстановяване на
засегнатите райони непосредствено след земетресението; специални съоръжения и
техните сгради, които трябва да функционират по време на земетресението и след това;
сгради и съоръжения, при които не се допуска прекъсване на технологичния процес.
Монументални сгради, паметници, музеи и съоръжения от общонационално и истори-
ческо значение: важни правителствени сгради; главните административни сгради на
Министерския съвет и на министерствата.
Сгради и болници, бърза медицинска помощ и родилни домове
3.В Детски ясли и заведения
Зали с повече от 500 места
1 Сгради и съоръжения на противопожарната охрана
Електро и термични централи от общонационално значение с мощност над 100 МW
8 А Подстанции над 100 KV 1,5
Производствени сгради и инженерни съоръжения, свързани с основното производство
от общонационално значение, съоръжения и производствени сгради, криещи опасност
от взрив или разпространение на отровни и вредни вещества
Централни радио, телефонни и телеграфни станции от общонационално и окръжно
значение
Язовирни стени с височина над 80 m или язовири с обем над
50 мил. куб. m вода или от клас I
Хидротехнически съоръжения с особено значение за стопанството, свързани с непрекъс-
ваеми процеси в производството (клас I), жп мостове или мостове на автомагистрали
и такива с отвори, по-големи от 50 m
Резервоари и пречиствателни станции за водоснабдяване на градове над 50 хил. жители
Жилищни и обществени сгради с над 20 етажа.
Административни, обществени и жилищни сгради с 20 и по-малко етажи
Зали с по малко от 500 места
Музеи, библиотеки, училища, висши учебни заведения и научни институти,
старчески домове, сиропиталища и др. п.
Здравни заведения, невключени в категория “А”
Хотели, универсални магазини, общежития, казарми, бани, приемни гарови сгради,
търговски центрове, ПТТ станции, невключени в категория “А”
Сгради и съоръжения на НМ
Производствени и енергийни сгради за основното производство,
Б невключени в категория “А” 1,0
Жп трамвайни и тролейбусни депа, многоетажни гаражи
Инженерни съоръжения,невключени в категория “А”,мачти,фабрични комини, естакади,
елеваторни кули, силози, мостове от държавната пътна мрежа, виадукти и пътни тунели
Основни хидротехнически съоръжения от II клас
Основни хидромелиоративни съоръжения от I клас (съгласно с класификацията, дадена
в “Основни положения за проектиране на хидротехнически съоръжения”), основни пом-
пени станции и спомагателни сгради към тях като КРУ ЗРУ, трафопостове и др.
Резервоари и пречиствателни станции за водоснабдяване на населени места
под 50 хил. жители.
Спомагателни производствени сгради, от които не зависи основното производство
Животновъдни сгради
Енергийни сгради и трафопостове до 100KV
В 0,75
Складови сгради, съхраняващи стоки с висока стойност и стелажни конструкции
Основни хидротехнически съоръжения от клас III и IV и хидромелиоративни съоръже-
ния от II и III клас.
Временни сгради и съоръжения, складови сгради за съхраняване на стоки с ниска стой-
ност (определени в заданието за проектиране), гаражи.
Елементи на хидромелиоративни съоръжения от клас IV, както и облицовки на канали не се
Г и изравнители, съоръженията на транспортноразпределителната мрежа, напорни и без-
изчисляват
напорни тръбопроводи, разпределителната мрежа и съоръженията на напоителното
поле, както и всички второстепенни хидромелиоративни съоръжения по смисъла на
Нормите за проектирането им НПД.

Чл.11. Стойностите на коефициента R, посочени в таблица 2, към чл. 10, се

умножават допълнително със следните коефициенти:
1. за скелетни сгради, при които стенния пълнеж не оказва влияние вър-
ху деформативността им
а) при h/b ≥ 25 - коефициент 1,50
б) при h/b ≤ 15 - коефициент 1,00
в) при 15< h/b ≤ 25 - коефициент, получен чрез интерполация между
1,0 и 1,50,
където h е етажна височина;
b - напречен размер на колоните в направление на действуващи-
те сеизмични сили;
2. За сгради с гъвкав първи или междинен етаж (под гъвкав етаж тряб-
ва да се разбира етаж, коравината на който е два пъти и повече по-
3.В
малка от коравината на съседните етажи) - коефициент 2,00; тази 1
стойност се отнася само за определяне на усилията в гъвкавия етаж; 9
3. за сгради, фундирани върху пилоти с висок ростверк (над 1,0 m над
терена) - 1,50.
Чл.12. Допуска се определянето на разрезните усилия в сгради с отчитане раз-
витието на пластични деформации да се прави чрез интегриране на диференциално-
то уравнение на движението, като ускорението на основата се моделира с реални или
изкуствени акселограми. За целта максималното ускорение се приема не по-малко от
Кс g, където Кс е сеизмичния коефициент за района, а g - земното ускорение.
Чл.13. (1) Усилията в конструкциите на сградите и съоръженията при Т1 > 0,4 sek
се определят с отчитане най-малко на първите три форми на собствените им трептения,
включително и усукващите трептения при несиметрични сгради.
(2) За хидротехнически съоръжения, броят на формите, които трябва да се
изследват се определят съгласно с глава пета.
Чл.14. Периодите (Тi) и формите (Хiк при к = 1,2 ... n) на собствените треп-
тения на конструкцията се определят по методите на строителната механика в ус-
ловията на елестични деформации.
Чл.15. При отчитане на повече от една форма на собствени трептения, из-
числителните усилия (напречна и надлъжна сила, огъващи и усукващи моменти)
в конструкцията, получени в резултат от действието на изчислителното сеизмич-
но натоварване се определят по формула 8
n
Nd = ∑N
i =1
2
id (8)
където Nd e изчислителното усилие;

Nid - изчислителното усилие в разглежданото напречно сечение,
съответствуващо на i-тата форма на собствените трептения;
n - броят на формите на собствените трептения, които се разг-
леждат

Чл.16. (1) Вертикалното изчислително сеизмично натоварване за случаите

изброени в чл. 5, (3), се определя по формула 1, а за зидани и каменни конструк-
ции - съгласно чл. 80.
(2) Хоризонтални и наклонени конзолни елементи (балкони, еркери, козир-
ки и други) и тяхното закрепване се изчисляват за вертикално сеизмично натовар-
ване, равно на 2СКсQ, където Q е теглото на съответния елемент.
Чл.17. Конструкции издигащи се над сградите или съоръженията (парапети,
фронтони, орнаменти, комини, резервоари и други), както и тяхното закрепване,
се изчисляват за хоризонтално сеизмично натоварване равно на 2СКсQ, където Q
е теглото на съответния елемент.
Чл.18. (1) Стени (носещи и неносещи), панели, прегради, както и закрепва-
нето им се изчисляват за действието на хоризонтално изчислително сеизмично
3.В натоварване, действуващо перпендикулярно на плоскостта им и равно на
1 0,6СКсQ, където Q е теглото на елемента.
(2) Закрепването на оборудването към конструкцията се изчислява на база на
10 анализ на динамичното реагиране на системата конструкция-оборудване.
Чл.19. Разпределението на припадащата се на всяко етажно ниво хоризон-
тална сеизмична сила между вертикалните носещи елементи - шайби, рамки, ко-
лони и други се извършва както следва:
1. за сгради с корави в равнината си подови конструкции - чрез изравня-
ване на преместванията едновременно за всеки етаж. По изключение
се допуска изравняването на преместванията да се прави само в пър-
вото и двете най-горни етажни нива;
2. за сгради и подови конструкции, които не работят като корави хори-
зонтални диафрагми (например при сглобяемите подови конструк-
ции, при които отделните елементи не са свързани помежду си и дру-
ги подобни) - чрез вземане под внимание на деформативността на по-
довата шайба. По изключение за сгради до 5 етажа, включително -
пропоционално на вертикалните товари, които се предават върху от-
делните вертикални елементи на етажното ниво.
Чл.20. При изчисляване на сгради и съоръжения с правилна форма, с изключе-
ние на хидротехническите съоръжения е необходимо освен сеизмичните натоварвания
по главните оси да се отчита и усукващия момент, предизвикан от тези сили, спрямо
вертикалната ос на сградата или съръжението, минаваща през центъра на коравината.
За целта се определя ексцентрицитетът между центъра на масите и центъра на кора-
вините на всяко етажно ниво. Ако той се получи по-малък от 0,02 B, приема се равен
на тази стойност. Тук със В е означен размерът на сградата или съоръжението в план
по направление, перпендикулярно на действието на съответната сеизмична сила
Чл.21. (1) Замонолитените съединения между отделните конструктивни еле-
менти на сглобяемите и сглобяемо-монолитните сгради и съоръжения се изчисля-
ват и за усилията, които възникват от действието на сеизмичните сили в тях.
(2) При изчисляване на заварени монтажни съединения на стоманени еле-
менти и на съединенията на стоманобетонни елементи в сглобяеми конструкции,
усилията, предизвикани от сеизмичните сили, се увеличават с 25%.
Чл.22. (1) При изчисляване на якост и устойчивост с отчитане на сеизмичното
въздействие, към изчислителните характеристики на материалите се въвежда допъл-
нителен коефициент за условие на работа γk, чийто стойности са дадени в таблица 4.
(2) Не се разрешава изчислителното съпротивление на натиск на армировка-
та в стоманобетонни конструкции да надвишава 450 MPa.

Чл.23. (1) Относителните етажни еластични премествания, определени от

изчислителните сеизмични сили по формула 1, за първа форма на свободни треп-
тения, не трябва да бъдат по-големи от следните стойности:
1. за сгради от категория А, с изключение на едноетажни и двуетажни
промишлени сгради от категория А - 1 h
400
2. за едноетажни и двуетажни промишлени сгради от категория А 1 h
250
3. за едноетажни и двуетажни промишлени сгради от категория Б 1 h
180
4. за всички останали видове сгради от категория Б където h е етажната
височина - 1 h
250 3.В
(2) За останалите категории сгради относителните етажни еластични пре-
мествания не се нормират. 1
11
Таблица 4
Стойности на коефициента на условия на работа γk
№ Коефициент γk
Вид на конструкции
I. При изчисляване на якост
1 Стоманени и дървени конструкции 1,4
2 Стоманобетонни конструкции (без изчисляване на якост по наклонено сечение)
а) от обикновен бетон с армировка клас АI, АII, АIII, АIв 1,2
б) същото с армировка от други класове 1,1
в) за самостоятелни колони и колони на рамки, поемащи сеизмични сили за 1,0
армировки от всички класове
г) от бетони с леки пълнители с армировка от всички класове 1,1
д) от клетъчни бетони с армировка от всички класове 1,0
3 Стоманобетонни конструкции за изчисляване на якост по наклонено сечение
- греди и ригели 1,0
- колони 0,8
4 Бетонни, тухлени и каменни конструкции 1,0
5 заваръчни съединения 1,0
6 Болтове (обикновени и високоякостни), нитови и лепени съединения 1,1
II. При изчисляване на устойчивост
1 Стоманени конструкции със стройност по-голяма от 80 1,0
2 Същите със стройност до 20 1,2
3 Същите със стройност между 20 и 80 чрез интерполация 1,2 до 1,0
Чл.24. (1) При сгради, допълнителните усилия от вертикалните товари

вследствие преместванията на вертикалните носещи елементи (Р-делта ефект) не
се отчитат, ако за всяко етажно ниво е спазено условието:
Q .∆
θ= ≤ 0 ,10 (9)
F .h .R
където θ е коефициент на деформативност;
Q - общ вертикален товар над разглежданото етажно ниво;
∆ - относително хоризонтално преместване, определено като
разлика в елестичните премествания на две съседни етажни
нива. Еластичните премествания се определят за изчисли-
телните сеизмични сили, определени по формула 1 за първа
форма на свободни трептения при статическа схема конзола,
кораво запъната в основата;

F - напречна сила в разглежданото етажно ниво;

h - височина на етажа под разглежданото ниво;
R - коефициент на реагиране; взема се от таблица 2 към чл. 10.
(2) При стойности на θ в границите 0,10 < θ ≤ 0,20 допълнителните усилия
от Р-делта ефекта трябва да се вземат под внимание. В този случай сумарните
усилия, включващи и влиянието на Р-делта ефекта, се определят, като сеизмични-
те сили, определени по формула 1, към чл. 10, се умножат с коефициента 1/(1 - θ)
за всяко етажно ниво. С така увеличените сеизмични сили се определят напреч-
ните сили и огъващите моменти.
(3) При θ > 0,20 следва да се увеличи коравината на конструкцията на сгра-
дата или конструкцията да се изследва с по-точни методи.
Чл.25. (1) Конструкциите на сградите и съоръженията се разделят с проти-
3.В воземетръсни фуги в случаите:
1 1. когато сградата или съоръжението има сложна форма в план;
12 2. при скелетни сгради с разлика в нивата на подовите конструкции на
съседните секции (участъци);
3. когато съседните участъци на сградите или съоръженията имат разли-
ка във височините 6 m и повече.
(2) Допуска се в едноетажни сгради с височина до 10 m, попадащи в райони
с Кс < 0,10, да не се правят противосеизмични фуги.
Чл.26. (1) Противоземетръсните фуги трябва да разделят сградата или съо-
ръжението по цялата му височина до горния ръб на фундаментите.
(2) (Изм. - БСА, бр. 1/1989 г.) Широчината на противоземетръсната фуга се
определя по формулите:
1. За едноетажни и двуетажни промишлени сгради -
1∆ ∆ 
∆ =  1 + 2 
2  R1 R 2 
но не по-малко от 5 cm. При еднакви височини на двете съседни сгради, ∆1
и ∆2 са преместванията във върха на сградите, а при различни височини -
на върха на по-ниската сграда. Преместванията ∆1 и ∆2 се изчисляват за
еластичен стадий на поведение на конструкцията за първа форма на сво-
бодни трептения и за височина Н, мерена от горния ръб на фундамента до
съответното ниво. R1 и R2 са коефициентите на реагиране на двете сгради.
2. За всички останали видове сгради и съоръжения ∆ = H/250 но не по-
малко от 5 cm
Чл.27. (1) Максималното разстояние между противоземетръсните фуги в бе-
тонни и стоманобетонни сгради и съоръжения, се приема: за сеизмични райони с
Kс ≤ 0,27 - 60 m; за сеизмични райони с Kс > 0,27 - 50 m. Ако разстоянията меж-
ду деформационните фуги (съгласно "Бетонни и стоманобетонни конструкции.
Норми за проектиране") са по-малки от посочените по-горе, то деформационни-
те фуги се конструират и като противоземетръсни.
(2) За сгради със стоманен скелет максималното разстояние между противо-
земетръсните фуги се приема най-много 150 m.
(3) За всички останали конструкции максималното разстояние между проти-
воземетръсните фуги се приема като за неземетръсни райони, но не повече от: 80
m за райони с Kc ≤ 0,27 и 60 m за райони с Kс > 0,27.

Чл.28. (1) Допустимите височини на сградите и съответният брой на етажи-

те се определят по таблица 5.
(2) Височините на сградите и съоръженията, посочени в таблица 5 да се ме-
рят от най-ниското ниво на терена на планираната площадка до корниза на сгра-
дата или до най-високото ниво на съоръжението.
Таблица 5
Допустими височини на сградите и
брой на етажите
Сеизмични райони с
№ Вид на сградата и конструктивната система
0,05≤Кc<0,15 0,15≤Кс≤0,27 Кс > 0,27
Висо- Етажи Висо- Етажи Висо- Етажи
чина m бр. чина m бр. чина m бр.
1 Жилищни, обществени и промишлени сгради от
без ограничения
3.В
2
монолитен стоманобетон или със стоманен скелет
Безскелетни едропанелни сгради 39 12 30 9 27 8
1
3 Скелетни едропанелни и други подобни сглобяеми сгради 45 14 39 12 30 9 13
4 Сгради с пакетно повдигани плочи 39 12 30 9 27 8
5 Жилищни, културнобитови, административни и др. п.
сгради с монолитни стомано-бетонни подови конст-
16 5 13 4 10 3
рукции върху носещи тухлени стени, обрамчени със
стомано-бетонни колони и пояси
6 Тухлени сгради с дървени подови конструкции 7 2 4 1 - -
7 Свободно стоящи комини
- стоманобетонни, стоманени без ограничения
- тухлени с външни метални пръстени, надлъжни
50 30 20
ребра или с други усилвания
8 Тухлени комини без усилвания не се допускат
(3) Броят на етажите на болници и училища се ограничава, както следва: за

райони с Kс ≤ 0,27 - до 8 етажа; за райони с Kс > 0,27 - до 5 етажа.
Чл.29. Изчисляването на земната основа на сградите и съоръженията се из-
вършва по първо гранично състояние - по носеща способност.
Чл.30. Изчисляването на земната основа по носеща способност при вземане
под внимание и на сеизмичното въздействие, се извършва съгласно с "Плоско
фундиране. Правилник за проектиране". В този случай се изисква общия коефи-
циент на сигурност да не бъде по-малък от 1,20.
Чл.31. Коефициентът на сигурност срещу преобръщане и хлъзгане се прие-
ма съгласно "Плоско фундиране. Правилник за проектиране".
Чл.32. При действието на моменти в двете направления на основната плос-
кост на фундаментите, носещата способност на земната основа се определя поот-
делно за моментите, действуващи във всяко направление, независимо един от друг.
Чл.33. (1) При изчисляването на земната основа и на фундаментите за осо-
бено съчетание на товарите, се допуска непълно опиране на основната плоскост
на фундамента върху почвата (изключен опън) при спазване на следните условия:
1) e ≤ B / 3
където B е размерът на фундамента в равнината на момента;
е - ексцентрицитетът на изчислитерния товар;
2) σ ≤ 4R1
където σ е ръбовото почвено напрежение;
R1 - условното изчислително почвено натоварване;

(2) При корави фундаменти ръбовото почвено напрежение се определя по

хипотезата на Навие при изключен опън.
(3) Фундаментите (височината и армировката им) се оразмеряват за разрез-
ните усилия, получени от завишените почвени напрежения (до 4R1).
Чл.34. При избора на фундаментите и избените стени да се имат предвид
следните общи положения:
1. изчисляването на противоземетръсните пояси между единичните
фундаменти се извършва съгласно с "Плоско фундиране. Правилник
за проектиране";
2. при подпочвени води на дълбочина 4 m и повече и съответна техни-
ко-икономическа обосновка е благоприятно проектирането на повече
от един избени етажи под високите сгради;
3.В 3. пилотните фундаменти се проектират съгласно с "Плоско фундиране.
1 Правилник за проектиране";
14 4. при строителство в льосови (пропадъчни) почви се спазват изисква-
нията на "Плоско фундиране. Правилник за проектиране".
Чл.35. Не се допускат сглобяеми бетонни и стоманенобетонни избени стени
и фундаменти, съставени от отделни елементи в сеизмични райони със сеизмичен
коефициент Kс ≥ 0,27, както и в сеизмични райони със сложни инженерно-гео-
ложки условия ( силно наклонени терени, водонаситени почви с R1 ≤ 150 kN/m2,
райони с физико-геоложки процеси и други подобни).
Чл.36. (1) При сеизмични райони с Kс ≥ 0,27, фундаментите на сградите или
на отделните секции от тях се поставят на едно ниво. Същото се отнася и за ивич-
ните и единичните фундаменти при фугите.
(2) При ивични фундаменти на съседни секции, положени на различни нива,
преходът от ниската към високата част се проектира с отстъпи не по-високи от
0,60 m и наклон 1:2. Ивичните фундаменти на двойните стени трябва да стъпват
на едно ниво по протежение на 1 m от двете страни на противоземетръсната фуга.
(3) При полагане на съседни единични фундаменти на различни нива се
спазва условието:
∆h
≤ tg (ϕ − ∆ϕ ) (10)
d
където ∆h е разликата в нивата на фундиране;
d - светлото разстояние между фундаментите;
ϕ - ъгълът на вътрешно триене на почвата;
∆ϕ - намаляване на ϕ при сеизмично въздействие, което се приема:
1. ∆ϕ = 2° при Kс = 0,10;
2. ∆ϕ = 3° при Kс = 0,15;
3. ∆ϕ = 5° при Kс = 0,27.
(4) За междинни стойности на Kс, стойностите на ∆ϕ се получават чрез ин-
терполация.
(5) Допуска се по изключение фундиране на две съседни секции на различ-
ни нива, ако това се налага от технологически съображения, при условие, че се
докаже сеизмичната осигуреност на двете секции.

Глава трета
КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА АНТИСЕИЗМИЧНО
ОСИГУРЯВАНЕ НА СГРАДИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА
Раздел I
Чл.37. Всички сгради и съоръжения (с изключение на тези от група "Г" от

таблица 3, към чл. 10), попадащи в райони със сеизмичен коефициент Kс ≥ 0,10,
задължително се изчисляват на сеизмични въздействия.
Чл.38. Допуска се сградите и съоръженията в райони със сеизмичен коефи-
циент 0,05 ≤ Kс < 0,10, да не се изчисляват на сеизмични въздействия при спазва- 3.В
не на конструктивните изисквания на тази глава.
Чл.39. (1) Максималните разстояния между осите на вертикалните носещи
1
елементи, поемащи сеизмичните сили, не трябва да бъдат по-големи от посочени- 15
те в таблица 6.
Таблица 6
Максимални разстояния между верти
калните носещи елементи, поемащи
№ Вид на конструкцията на сградата сеизмичните сили
При сеизмичeн коефициент
0,05 < Kc ≤ 0,15 0,15 < Kc ≤ 0,27 Kc> 0,27
1 Едропанелни сгради и сгради с носещи
бетонни или стоманобетонни стени и
30 25 20
монолитни подови конструкции, както и
монолитни сглобяеми скелетни сгради
2 Скелетно безгредови конструкции и
25 20 18
пакетно повдигани плочи
3 Обрамчени със стоманобетонни пояси и
колони, носещи тухлени стени и монолит-
ни или замонолитени сглобяеми стомано- 20 15 12
бетонни подови конструкции, обрамчени
с пояси или стомано-бетонни греди
4 С носещи тухлени стени и стоманобетон-
ни противоземетръсни пояси и колони и
незамонолитени подови конструкции 12 9 6
(дървени, стоманобетонни, стоманени
греди и др.)
(2) Вертикалните носещи елементи, поемащи сеизмичните сили се проекти-

рат предимно в две редици, независимо от стойността на Kс.
(3) Допуска се за едноетажни промишлени сгради, разстоянията между вер-
тикалните носещи елементи, поемащи сеизмичните сили, да се приемат по-голе-
ми от посочените в таблица 6, ако това се докаже по изчислителен път.

Чл.40. Тухлените калканни стени, както и фронтоните и атиките се обрамч-

ват със стоманобетонни колони, разположени през не повече от 3 m осово разсто-
яние и хоризонтални или наклонени стоманобетонни пояси, разположени също
през не повече от 3 m осово разстояние по височина.
Чл.41. Облицовъчни плочи на външни стени, с площ по-голяма от 0,1 m2 и
с дебелина по-малка или равна на 40 mm, се анкерират към стените с помощта на
метални връзки. Облицовъчни плочи с дебелина по-голяма от 40 mm се допускат
само, ако са свързани като неразделна част от конструкцията на стените. Не се до-
пуска облицовка на тавани с каменни и други тежки плочи.
Чл.42. Неосигурени и осигурени на сеизмични въздействия сгради се до-
пуска да бъдат преустроявани и надстроявани до предвидената в таблица 5, към
чл. 28 височина и етажност, ако се докаже, че след преустрояването и надстроя-
3.В ването, същите са сеизмично осигурени, съгласно с изискванията на тези норми.
1 Чл.43. (1) Разположението и броя на стълбищните клетки се определя по из-
16 числения на база на съществуващите нормативи. В границите между две съседни
противоземетръсни фуги, трябва да има най-малко една стълбищна клетка.
(2) Не се допуска стълбищните клетки, несвързани с конструкцията, да се
конструират като самостоятелни, разположени извън очертанието на сградите.
Специфичните изисквания на отделните системи са дадени в съответните раздели.
Чл.44. Оформянето на земетръсните фуги трябва да се проектира с еластич-
ни материали, които да не възпрепятстват взаимните хоризонтални премествания
на отделните части на сградите и съоръженията.
Чл.45. При проектирането на сгради и съоръжения се проверяват посредст-
вом изчисления закрепващите връзки на тежкото оборудване към носещите кон-
струкции на сградите и съоръженията.
Чл.46. Сглобяемите стоманобетонни междуетажни и покривни конструкции
на сградите трябва да бъдат замонолитени и свързани с вертикалните носещи
конструкции по начин, който да осигурява съвместната им работа.
Чл.47. При дървени междуетажни и покривни конструкции, гредите трябва
да бъдат анкерирани в противоземетръсни пояси и укрепени с диагонални връзки.
Чл.48. Неносещите елементи (преграждащи и ограждащи стени, скелетни
пълнежи и др.) трябва да бъдат олекотени и свързани с носещата конструкция -
колони, стени и др.
Чл.49. Неносещите елементи и техните закрепващи връзки се изчисляват на
сеизмични сили извън равнината си съгласно с чл. 18.
Чл.50. (1) Конзолното издаване на етажните и покривните конструкции, когато са
на едно ниво с етажната или покривната конструкция не трябва да бъде по-голямо от:
1. за райони с Kс ≤ 0,27
а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми ске-
летни конструкции - 1,80 m;
б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,20 m.
2. за райони с Kс > 0,27
а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми ске-
летни конструкции- 1,50 m;
б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,0 m.

(2) Ако конзолно издаващата се конструкция и подовата или покривна конст-

рукция са на различни нива, максималното издаване не трябва да бъде по-голямо от:
1. за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелет-
ни конструкции - 1,0 m;
2. за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 0,70 m.
(3) Във всички случаи конзолно издаващите се конструкции трябва да бъдат
осигурени и изчислени за действието на сеизмични сили, съгласно чл. 16.
Раздел II
ФУНДАМЕНТИ И СУТЕРЕННИ СТЕНИ
Чл.51. (1) Фундаментите на сгради и съоръжения попадащи в сеизмични ра-

йони, се проектират съгласно с "Плоско фундиране. Правилник за проектиране". 3.В
(2) Допуска се за едноетажни сгради от категория В, попадащи в сеизмични ра- 1
йони с Kс ≤ 0,15, фундаментите да се изпълняват като сглобяеми ивични. В този слу- 17
чай, връзките във фугите се изчисляват за поемане на явяващите се разрезни усилия.
Чл.52. В случаите, когато фундаментите и стените се изпълняват от зидани едрораз-
мерни блокове, задължително се прави превързване на зидарията във всеки ред, ъгъл и мяс-
то на пресичане с други зидове на дълбочина не по-малко от 1/3 от височината на блока.
Чл.53. При сгради и съоръжения, попадащи в сеизмични райони с Kс > 0,27, в ъг-
лите на хоризонталните фуги и в местата на пресичане на стените в сутерена се поста-
вят армировъчни мрежи с дължина най-малко 2,0 m и с напречно сечение на надлъж-
ната армировка не по-малко от 1,0 cm2. Мрежите се поставят през 50 cm по височина.
Чл.54. Дълбочината на фундиране на сградите не трябва да бъде по-малка от:
1. 0,60 m за сгради с височина до 6,0 m във всички земетръсни райони;
2. 1,0 m за сгради с височина над 6,0 m за сеизмични райони с Kс < 0,27;
3. 1,30 m за сгради с височина над 6,0 m за сеизмични райони с Kс ≥ 0,27;
Раздел III
СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.55. (Изм. - БСА, бр. 1/1989 г.) Когато монолитни стоманобетонни конст-
рукции (колони, стойки на рамки, греди, ригели и шайби) поемат сеизмичните си-
ли, те се конструират по изискванията на таблици 1, 2, 3 и съответствуващите на
тях фигури 1, 2, 3 на приложение 4. Монолитни стоманобетонни конструкции, ко-
ито не поемат сеизмични сили се конструират съгласно с изискванията на "Бе-
тонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране - 1986 г.".
Чл.56. При изчисляване на якост по нормални към надлъжната ос на еле-
мента сечения, подложени на огъване и нецентричен натиск, характеристиката на
натисковата зона на бетона ξR се определя съгласно "Бетонни и стоманобетонни
конструкции. Норми за проектиране", като се умножи с коефициент 0,85.

3.В
1
18
Фиг. 2
Фиг. 3
Фиг. 4

Чл.57. Препоръчва се да се избягва снаждането на армировката в участъци-

те на съединенията на елементите (колона-греда, колона-колона, греда-греда) и в
местата, където е възможно образуването на пластични зони.
Чл.58. При конструиране на колоните, съгласно с изискванията на таблица
1 в приложение 4, се допуска снаждането на надлъжната армировка да става в
крайните сечения на колоните. В този случай разстоянието на стремената в учас-
тъка на снаждане на надлъжната армировка не трябва да бъде по-голямо от шест
пъти диаметъра на надлъжната армировка.
Чл.59. Не се допуска в сглобяеми греди и плочи снаждането посредством
застъпването на надлъжната опънна армировка да става на разстояние по-малко
от два пъти дебелината на елемента от мястото на съединенията. В този случай
по цялата дължина на застъпване трябва да има стремена.
Чл.60. При нецентрично стъпване на гредите върху колоните, ексцентрици-
3.В
тетът между геометричните центрове на двете сечения не трябва да бъде по-го- 1
лям от 1/4 от размера на колоната откъм страната на стъпване на гредата - фиг. 2. 19
Чл.61. Максималната широчина на гредите, стъпващи върху стоманобетон-
ни колони, трябва да бъде (фиг. 3)
hc
b ≤ bc + ≤ 2 bc
2
Чл.62. (1) За двустранни и едностранни плочогредови сечения, с плоча в на-
тисковата зона, стъпващи върху стоманобетонни колони, се приема, че армировка-
та в плочата, разположена в следните участъци работи съвместно с гредата - фиг. 4:
1. при вътрешни колони и при наличието на напречни греди - 4 пъти дебе-
лината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна - фиг. 4, а.
2. при вътрешни колони, когато липсват напречни греди - 2,5 пъти дебели-
ната на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна - фиг. 4, b.
3. при външни колони и при наличието на напречни греди - 2 пъти дебели-
ната на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна - фиг. 4, с.
4. при външни колони, когато липсват напречни греди - армировката,
разположена в участъка на широчината на колоната - фиг. 4, d.
(2) Във всички случаи, упоменати в горната алинея, най-малко 75% от арми-
ровката трябва да минава през колоната или да бъде анкерирана в нея.

Раздел IV
СКЕЛЕТНИ СГЛОБЯЕМИ И МОНОЛИТНИ СГРАДИ
Чл.63. Поемането на хоризонталните сили в скелетните сглобяеми и моно-

литни сгради може да стане: от скелета; от скелета, запълнен със зидария; от ске-
лета, укрепен с диагонални или вертикални връзки; от шайби или корави ядра или
от комбинация от горните елементи.
Чл.64. Конструирането на възлите на стоманобетонния скелет трябва да ста-
ва съгласно с чл. 55.
Чл.65. За ограждащи стени на скелета трябва да се използуват леки стенни
панели от ефективни материали. Допуска се за ограждащи стени да се ползуват
зидарии, удовлетворяващи изискванията на чл. 78.
3.В Чл.66. Допускат се самоносещи стени в следните случаи:
1 1. при разстояние между колоните обрамчващи стените не повече от 7,20 m;
2. при височина на сградите, мерена от терена, изпълнявани в сеизмич-
20 ни райони с:
а) 0,05 ≤ Kс ≤ 0,15 - до 20 m;
б) 0,15 ≤ Kс ≤ 0,27 - до 18 m;
в) Kс > 0,27 - до 12 m.
Чл.67. (1) Зидарията на самоносещите стени в скелетните сгради трябва да
бъде свързана посредством еластични връзки със скелета.
(2) Между самоносещите стени и колоните на скелета се предвижда фуга
(междина) не по-малка от 20 mm, която се запълва с нискоякостни материали (ва-
роциментов разтвор марка 1 и др.).
(3) По цялата дължина на самоносещите стени на нивата на етажните конс-
трукции трябва да се предвиждат противоземетръсни пояси, свързани със скеле-
та на сградата.
Чл.68. (1) Стълбищните и асансьорните клетки на скелетните сгради се констру-
ират като вградени конструкции, разрязани на отделни етажни нива и неоказващи вли-
яние върху коравината на скелета или като корави ядра, свързани с конструкцията,
продължаващи непрекъснато по височина на сградата и поемащи сеизмични сили.
(2) За скелетни сгради с височина до 5 надземни етажа включително, попа-
дащи в сеизмични райони с 0,10 ≤ Kс ≤ 0,27 се допуска стълбищните и асансьор-
ните клетки да се изпълняват в очертанието на сградата като самостоятелни кон-
струкции, отделени от скелета на сградата.
Чл.69. Конструктивните схеми следва да се подбират така, че развитието на
пластичните зони да става най-напред в хоризонталните елементи на скелета (ри-
гели, щурцове, свързващи греди и др.).
Чл.70. При проектирането на високи скелетни сгради над 16 етажа, освен дефор-
мациите от огъване и хлъзгане, трябва да се отчита и деформациите от нормалните си-
ли в колоните на скелета, както и деформациите от подаването на земната основа. Не-
обходимо е също така да се направи проверка на устойчивост срещу обръщане.
Чл.71. Независимо от приетата статическа схема при изчислението, гредите
(ригелите) трябва да се свързват с крайните колони кораво.
Чл.72. Когато сеизмичните сили се поемат от скелета и пълнежната зидария,
марката на разтвора на зидарията се определя от изчисления, но не трябва да бъ-
де по-ниска от:
1. за райони с 0,10 ≤ Kс ≤ 0,27 - 2,5 МPа;
2. за райони с Kс > 0,27 - 5 МPа.

Раздел V
ЕДРОПАНЕЛНИ СГРАДИ И СГРАДИ С МОНОЛИТНО ИЗЛЕТИ
СТОМАНОБЕТОННИ НОСЕЩИ СТЕНИ
Чл.73. Едропанелните сгради се проектират при спазване на следните изисквания:

1. Хоризонталните и вертикалните диафрагми да преминават непрекъс-
нато през цялата площ и височина на сградата. Допуска се по изклю-
чение прекъсване на вертикалните стенни диафрагми и замяната им с
друг вид носещи конструкции, осигуряващи пренасянето на сеизмич-
ните сили до фундамента;
2. Подовите конструкции се проектират като хоризонтални диафрагми, кои-
то трябва да имат достатъчна коравина, за да изравняват хоризонталните 3.В
премествания между вертикалните носещи елементи на отделните нива;
3. Лоджиите да се проектират по правило вградени с дължина равна на раз- 1
стояние между две съседни стени. В местата на разместване на лоджиите, 21
в равнината на външните стени да се конструират стоманобетонни рамки;
4. Сградите се проектират предимно със симетрично разположени над-
лъжни и напречни стени: изключение от горното правило се допуска
при положение, че се отчитат допълнителните усилия от усукване;
5. Свързването между стените и подовите панели да осигурява поемане-
то на явяващите се усилия и необходима коравина на елементите.
Чл.74. (1) Армирането на стенните панели се препоръчва да става с прост-
ранствени скелети или заварени мрежи.
(2) В случаите, когато сеизмичните сили се поемат от трислойни външни стенни
панели, дебелината на вътрешния носещ бетонен слой трябва да бъде най-малко 80 mm.
Чл.75. Необходимото напречно сечение на металните връзки във фугите меж-
ду панелите се определя по изчисления, но не трябва да бъде по-малко от 1 сm2 на
1 линеен метър фуга, а за сгради с височина до 5 етажа, попадащи в райони със се-
измичен коефициент Kс ≤ 0,27 - не по-малко от 0,5 сm2 на един линеен метър. Ме-
талните връзки се поставят на разстояние не по-голямо от 1,50 m.
Чл.76. (1) Връзките между панелите трябва да бъдат разположени по конту-
ра съгласно с изчислените усилия и да дават възможност за развитието на неелас-
тични деформации. Съединенията трябва да дават възможност за добро и качест-
вено замонолитване и за контрол на изпълнението и да бъдат непрекъснато раз-
положени, за да се избегне концентрация на усилията.
(2) При поемането на срязващите усилия в хоризонталните фуги на стенни-
те панели да не се взема предвид триенето.
(3) Ако посредством изчисления се докаже, че при най-неблагоприятната
комбинация на натоварване, включваща земетръсните сили, в хоризонталните фу-
ги на стенните панели действуват натискови нормални сили, допуска се при пое-
мане на срязващите усилия във фугите да се отчете и силата на триенето, която се
приема не по-голяма от 30% от минималната възможна натискова сила.

Раздел VI
СГРАДИ С НОСЕЩИ ЗИДАНИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.77. Допуска се зиданите конструкции да се прилагат като носещи в сеиз-

мични райони при спазване на изискванията на таблица 5, към чл. 28.
Чл.78. (1) За носещи конструкции се използуват плътни тухли или тухли с
вертикални кухини, при процент на кухинност не повече от 25. Максималният
размер на вертикалните кухини не трябва да бъде по-голям от 12 mm.
(2) Не се допуска използуването за носещи конструкции на тухли с надлъж-
ни кухини, преминаващи успоредно или напречно на зида.
(3) За сеизмични райони с Kс ≤ 0,27 се допуска използуването на тухли с
надлъжни кухини за неносещи ограждащи и преграждащи стени.
3.В Чл.79. Якостните показатели на използуваните материали за зидарии, пое-
1 мащи сеизмичните сили, трябва да отговарят на следните изисквания:
1. якостта на натиск на тухлите да не бъде по-ниска от 7,5 МРа;
22 2. минималната якост на натиск на бетонните елементи за зидарии (в то-
ва число и от леки бетони с обемно тегло не по-малко от 1 200 кg/m3)
не трябва да бъде по-малка от 10 МРа;
3. минималната якост на камъка за каменни зидарии не трябва да бъде
по-ниска от 10 МPа;
4. минималната марка на вароциментовия разтвор за зидарии, изпълня-
вани в летни условия, не трябва да бъде по-ниска от 2,5 МPа, а изпъл-
нявани при зимни условия - от 5,0 МPа;
5. за панели от зидани елементи марката на разтвора не трябва да бъде
по-ниска от 5 МPа.
Чл.80. (1) Зиданите конструкции се изчисляват за едновременното действие
на сеизмичните сили в хоризонтално и вертикално направление.
(2) Хоризонталната компонента на изчислителното сеизмично натоварване
се определя по формула 1, към чл. 10.
(3) Вертикалната компонента на сеизмичното натоварване се определя как-
то следва:
1. за сеизмични райони с Kс ≤ 0,15 - 15% от съответното вертикално ста-
тично натоварване;
2. за сеизмични райони с Kс > 0,15 - 30% от съответното вертикално ста-
тично натоварване;
(4) Направлението на действие на вертикалната компонента (нагоре или надолу)
се приема за най-неблагоприятното напрегнато състояние на разглеждания елемент.
Чл.81. (1) При неармирани зидани конструкции етажната височина на сгра-
дите не трябва да бъде по-голяма от:
1. за райони с Kс ≤ 0,10 - 5,0 m;
2. за райони с 0,10 < Kс ≤ 0,27 - 4,0 m;
3. за райони с Kс > 0,27 - 3,5 m;
(2) Във всички случаи отношението на етажната височина към дебелината
на стената не трябва да бъде по-голямо от 14.
Чл.82. Носещите тухлени стени се обрамчват със стоманобетонни колони и пояси.
Чл.83. (1) В сгради със зидани носещи стени, освен външните надлъжни
стени, трябва да има не по-малко от една вътрешна надлъжна стена.
(2) Разстоянието между осите на напречните стени се определя по изчисле-
ния, но не трябва да бъде по-голямо от посоченото в таблица 6.

Чл.84. На нивото на етажните и покривните конструкции трябва да се пред-

виждат стоманенобетонни пояси по всички носещи надлъжни и напречни стени.
Поясите трябва да имат широчина равна на широчината на зида и височина - не
по-малка от 200 mm и да се проектират от бетон с не по-ниска марка от 15 МPа.
Чл.85. Участъци от стени и корнизи, излизащи над покривите повече от 400 mm,
трябва да бъдат армирани или свързани с монолитни стоманобетонни колони и пояси.
Чл.86. Определените по изчисления размери на елементите на зиданите кон-
струкции не трябва да бъдат по-малки от посочените в таблица 7.
Чл.87. Щурцовете над отворите трябва да бъдат с широчината на зида и да
стъпват върху зида най-малко 350 mm. При отвори до 1,5 m стъпването може да
бъде 250 mm. В сгради с носещи тухлени стени щурцовете трябва да се свързват
със стоманобетонни пояси.
Чл.88. Стъпването на междуетажните и покривните панели върху тухлени и
3.В
каменни зидове, трябва да става посредством стоманобетонни пояси, преминава- 1
щи на ниво на панелите и не трябва да бъде по-малко от: 23
1. при стени изпълнени на място (ръчно) - 120 mm;
2. при стени от тухлени панели - 90 mm.
Таблица 7
Елементи на зиданите Сеизмични райони с:
Забележка
конструкции Kc≤0,10 0,10<Kc≤0,27 Kc>0,27
1. Широчина на простен- 640 900 1160 1. За ъглови простенки ши-
ките в mm рочината се приема с 25 cm
повече от указаните стой-
ности в таблицата
2. Простенки с по малка ши-
рочина трябва да се армират
или да се обрамчат със сто-
манобетонни колони и пояси.
2. Широчина на отвори 3,60 3,0 2,40 Допускат се по-големи отво-
те в m не повече от ри, ако са обрамчени със
стоманобетонни рамки
3. Отношение на широ- 0,33 0,50 0,75
чината на простенка-
та към широчината на
отвора не помалко от
4. Излизания на стените в 2 1 -
план не повече от, в m
Чл.89. (1) Гредите на стълбищните площадки, трябва да се закотвят в зида-

рията най-малко 250 mm и да се анкерират.
(2) При сглобяеми стълбищни рамена и площадки, трябва да се предвижда
закрепването им към етажните конструкции.
(3) Не се допускат конзолни стъпала, запънати в зидарията, без наличието на
стоманобетонни греди и пояси.

Раздел VII
ПРЕДВАРИТЕЛНО НАПРЕГНАТИ СТОМАНОБЕТОННИ
КОНСТРУКЦИИ
Чл.90. В предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, които се

изчисляват на особено съчетание на натоварванията с отчитане на сеизмичните
въздействия, усилията определени от условията за якост на сеченията, трябва да
превишават усилията при образуване на пукнатини не по-малко от 25%.
Чл.91. За напрегната армировка следва да се предвижда армировка с брако-
въчен минимум на относително удължение при скъсване най-малко 4%.
Чл.92. (1) За елементи, напрегнати на стенд, употребата на кръгъл гладък
3.В тел се допуска само при поставянето на специални закотвящи устройства в краи-
щата на елементите.
1 (2) В земетръсни райони с Kс > 0,27 не се допуска употребата на оребрени
24 телове, както и на прътова армировка с периодичен профил с диаметър > 28 mm,
без закотвящи приспособления.
Чл.93. (1) В земетръсни райони трябва да се прилага напрегната армировка,
имаща сцепление с бетона.
(2) Допуска се прилагането на напрегната армировка без сцепление с бето-
на в следните случаи:
1. при подови и покривни конструкции, които не са включени като съдейст-
вуващи елементи при оразмеряването на огъване на вертикалните носещи
елементи (рамки, шайби), а служат само като хоризонтални диафрагми;
2. частично напрегнати греди, при които най-малко 80% от носещата
способност се осигурява с обикновена ненапрегната армировка;
Чл.94. Участъците на анкериране на напрегнатите снопове трябва да се раз-
полагат извън зоните, където се очаква развитието на пластични деформации.
РАЗДЕЛ VIII
СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.95. За стоманени конструкции, прилагани в земетръсни райони, следва

да се използуват материали, отговарящи на следните изисквания:
1. да допускат развитието на нееластични деформации;
2. опънната якост (якостта при скъсване) да бъде най-малко с 30% по ви-
сока от границата на провлачане на стоманата;
3. остатъчното удължение при скъсване да не бъде по-малко от 18%;
4. за силно натоварени на опън болтове и връзки да се използуват високоя-
костни стомани, отговарящи на изискванията на съответните стандарти.
Чл.96. Подовите и покривни конструкции трябва да притежават достатъчна ко-
равина, осигуряваща работата им като корав недеформируем диск в равнината им.
Чл.97. При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони
се спазват следните изисквания:
1. да се избягва използуването на подвижни лагери за опиране на глав-
ните носещи елементи върху колоните;
2. хоризонталните диафрагми да се осигурят, чрез подходящи връзки
срещу отделянето им от подпорите;

3. гредите и фермите да бъдат осигурени срещу странични премества-

ния, като се избягва поемането на хоризонталните сили от закрепва-
щите болтове, работещи на срязване;
4. да се осигури възможност за развитие на пластични деформации в
конструкциите; концентрацията на напреженията, поради нагъсто
разположени заварки, наличие на отвори, вдлъбнатини, резки измене-
ния на сеченията и други, да се сведат до минимум.
Чл.98. Максималната стройност на елементите, на стоманените конструк-
ции, при които меродавната изчислителна комбинация от усилия включва и сеиз-
мичните сили (с изключение на въжените конструкции) се приема съгласно с
Нормите за стоманени конструкции.
Глава четвърта 3.В

ТРАНСПОРТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ 1
25
Раздел I
Чл.99. (1) В тази глава се определят изискванията при проектирането на ос-

новните елементи и съоръжения на жп линии, магистрали, главни автомобилни
пътища и автомобилни пътища от I, II и III клас, намиращи се в сеизмични райо-
ни със сеизмичен коефициент Kс ≥ 0,10.
(2) Производствените, спомагателните, складовите и другите сгради с тран-
спортно предназначение се проектират съгласно с глави I, II и III.
Чл.100. Изчислителното сеизмично натоварване се определя по формула 1,
към чл. 10.
Чл.101. При проектирането на тунели с дължина по-голяма от 500 m и на
мостове с обща дължина по-голяма от 500 m, с подпорно разстояние по-голямо от
50 m или височина на опорите по-голяма от 50 m, сеизмичния коефициент Kс и
динамичните коефициети βi се определят въз основа на данни от геоложки и ин-
женерно-сеизмоложки изследвания.
Чл.102. При проектирането на транспортни съоръжения, включително мос-
тове и тунели, неупоменати в чл. 101, сеизмичния коефициент Кс се приема от
картата за сеизмично райониране.
Чл.103. Числените стойности на коефициента С за значимост на транспорт-
ните съоръжения са дадени в таблица 3, към чл. 10.
Чл.104. Числените стойности на коефициента R на реагиране на транспорт-
ните съоръжения са дадени в таблица 2, към чл. 10.
Чл.105. При проучването и проектирането на транспортни съоръжения за площад-
ки с особени инженерно-геоложки условия, като наличие на минни разработки, на карст
и на други подобни, чакълестите почви се отнасят към група II от таблица 1, към чл. 10.
Чл.106. Динамичните коефициенти βi се определят по формули 2, 3 и 4 към
чл. 10, както следва:
1. за тунели - в зависимост от групата на почвата, в която е проектиран
тунелът, а за тунели с дължина над 500 m - съгласно чл. 101;
2. за мостове и за подпорни стени - в зависимост от почвата под нивото
на фундирането, като в случай на нееднородни почви се вземат сред-
нотежестните стойности, съгласно с чл. 10, (4);
3. за насипи и за тръби под насипи - в зависимост от почвата под осно-
вата на насипа и съгласно чл. 10, (4).

Раздел II
ТРАСИРАНЕ НА ПЪТИЩА
Чл.107. При трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kс ≥ 0,10

трябва да се избягват участъци, неблагоприятни в инженерно-геоложко отношение
(свлачища, зони на възможни срутвания, заблатени места и др. подобни).
Чл.108. (1) Трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kс ≥ 0,15
в нескални участъци при наклон по-голям от 1:1,5 се допуска само въз основа на спе-
циални инженерно-геоложки проучвания.
(2) Не се допуска трасирането на пътища в нескални участъци с наклон по-
голям или равен на 1:1.
3.В Раздел III

1 ЗЕМНО ПЛАТНО И ГОРНО СТРОЕНЕ НА ПЪТЯ
26 Чл.109. (1) В райони със сеизмичен коефициент Kс ≥ 0,27 и височина на на-
сипите (дълбочина на изкопите) по-голяма от 4 m, откосите на земното платно от
нескални почви се приемат с наклон 1:(b + 0,25), където 1:b е наклонът на отко-
сите, проектирани в несеизмични райони. Откоси с наклон 1:2,25 и по-полегати
се проектират съобразно с нормите за сеизмични райони.
(2) Допуска се откосите на изкопи, разположени в скални почви, както и от-
косите на насипи от скални почви, съдържащи по-малко от 20% запълнител, да се
проектират като за несеизмични райони.
Чл.110. Площадката на земното платно върху склоновете трябва да се раз-
полага изцяло върху тераса, изрязана в склона или изцяло върху насипа. Дължи-
ната на преходните участъци трябва да бъде минимална.
Чл.111. В райони със сеизмичен коефициент Kс ≥ 0,15 железопътните наси-
пи, разположени върху склонове при скални терени с наклон повече от 1:1, тряб-
ва да се укрепят.
Раздел IV
МОСТОВЕ
Чл.112. Мостовете трябва да се разполагат извън зоните на тектоничните

разломи в участъците на речните долини с устойчиви склонове.
Чл.113. При избора на конструктивна схема да се предпочитат гредови мос-
тове с прости и непрекъснати греди.
Чл.114. Строителството на дъгови мостове се допуска само при наличието
на скална основа. Петите на сводовете и на дъгите трябва да се опират на моно-
литни опори и да се разполагат възможно по-ниско.
Чл.115. В район със сеизмичен коефициент Kс > 0,15 минималното разстоя-
ние l в mm, между челото на носещата греда и вътрешния ръб на устоя или стъл-
ба се определя както следва
l = a + 1,7L + 7H,
където a се приема 150 mm при отвор до 30 m и 250 mm при отвор по-
голям от 30 m;
L - подпорно разстояние в m;
H - средна височина на колоните в m.

Чл.116. В район със сеизмичен коефициент Kс > 0,15 при нескална почва за
мостове с рамкови опорни конструкции, подпирането на колоните става върху
общ фундамент.
Чл.117. Основите на фундаментите трябва бъдат хоризонтални. Отстъпи се
допускат само при скални почви.
Чл.118. Изчисляването на мостовете на сеизмични въздействия трябва да се
провежда за якост, а при необходимост и за устойчивост на конструкцията.
Чл.119. При изчисляването на мостовете се отчита съвместното действие на
сеизмичните, на постоянните натоварвания, на триенето на подвижните части в
опорните устройства и на натоварването от подвижния състав. Изчисляването на
мостовете с отчитане на сеизмичните въздействия се извършва при наличието на
подвижен състав и при неговото отсъствие върху моста.
Чл.120. (1) При определянето на изчислителното сеизмично натоварване на
3.В
мостове коефициентите на натоварване за различните видове товари се приемат 1
съгласно с приложение 1. 27
(2) Коефициентите на съчетание на разрезните усилия от постоянни, сеиз-
мични и подвижни товари се приемат равни на 1.
Чл.121. (1) При изчисляването на конструкциите на мостовете на устойчи-
вост и при изчисляването на якост на връхните конструкции при отвори по-голе-
ми от 18 m трябва да се отчита вертикалната и хоризонталната компонента на се-
измичното въздействие. В този случай, вертикалната компонента се определя по
формула 1, към чл. 10, умножена с 0,50.
(2) Изчислителните сеизмични натоварвания, съответствуващи на хоризон-
талните компоненти на сеизмичното въздействие, се отчитат поотделно по оста и
напречно на оста на моста.
Чл.122. При изчисляването на опорните анкерни болтове на якост, изчисли-
телното сеизмично натоварване се умножава с коефициент 1,5. В случай, че сеиз-
мичното въздействие се предава на опората без участието на анкерните болтове,
съответното изчислително сеизмично натоварване не се увеличава.
Чл.123. (1) При изчисляването на конструкциите на мостовете срещу обръ-
щане , коефициентът на сигурност срещу обръщане се умножава с:
1. за конструкции върху общ фундамент - 0,9;
2. за конструкции, опиращи се на отделни опори - 1.
(2) При изчисляване срещу хлъзгане, коефициентът на сигурност се умно-
жава с 0,9.
Чл.124. При проектирането на фундаменти ексцентрицитетът е1 на равно-
действуващата на активните сили по отношение на центъра на тежестта на сече-
нието на фундамента се ограничава както следва:
1. при фундиране върху нескална основа е1 ≤ 1,5ρ;
2. при фундиране върху скална основа е1 ≤ 2ρ, където ρ е разстоянието
от центъра на тежестта на стъпката на фундамента до най-отдалече-
ната ядрова точка от страна на най-натоварения ръб.
Чл.125. Коефициентът на условие на работа γk при изчисляването на якост
и устойчивост с отчитане на сеизмичните въздействия се приема съгласно табли-
ца 4, към чл. 22, (1), както за конструкции, изчислявани в гранично състояние, та-
ка и за конструкции, изчислявани по допустими напрежения.

Раздел V
ТРЪБИ ПОД НАСИПИ
Чл.126. (Изм. БСА, бр. 1/1989 г.) В райони със сеизмичен коефициент Kс > 0,15
трябва да се прилагат предимно стоманобетонни тръби със затворен профил.
Чл.127. В райони със сеизмичен коефициент Kс > 0,15, в случай че се при-
лагат стоманобетонни правоъгълни тръби, покрити със сглобяеми стоманобетон-
ни плочи, трябва да се предвиждат връзки между плочите и стените.
Раздел VI
ПОДПОРНИ СТЕНИ
3.В Чл.128. (1) Използуването на суха каменна зидария се допуска за подпорни
1 стени с височина до 3 m.
28 (2) Не се допуска суха каменна зидария за подпорни стени за жп линии в ра-
йони със сеизмичен коефициент Kс > 0,10 и за автомобилни пътища в райони със
сеизмичен коефициент Kс > 0,15.
Чл.129. (1) Височината на подпорните стени, мерена от основата на фунда-
мента за стени от бетон, бутобетон или каменна зидария на разтвор, не трябва да
бъде по-голяма от:
1. за райони с Kс ≤ 0,15 - 10 m;
2. за райони с Kс > 0,15 - 5 m.
(2) За случаите, невключени в алинея 1, подпорните стени се проектират от
стоманобетон.
Чл.130. Подпорните стени се разделят с вертикални фуги на секции по дъл-
жина, така че стъпките на всяка секция да бъдат на еднородни почви. Дължината
на секцията не трябва да е по-голяма от 12 m.
Чл.131. При разполагането на основите на съседни секции на различни ни-
ва, преходът на едното ниво към другото се осъществява на стъпала с отношение
на височината към широчината на стъпалото 1:2.
Раздел VII
ТУНЕЛИ
Чл.132. (1) При избора на трасето на тунела е необходимо да се избягват текто-

нични разломи и да се предпочитат почви с еднородни сеизмични характеристики.
(2) В участъци на тектонични разломи, които се пресичат от тунела и по ко-
ито е възможно раздвижване на земните маси, е необходимо да се приемат специ-
ални мерки, осигуряващи сигурността на съоръжението.
Чл.133. Допуска се облицовка от торкретбетон в съчетание с анкерно зак-
репване за тунели в планински райони със сеизмичен коефициент Kc ≤ 0,15.
Чл.134. В райони със сеизмичен коефициент Kc ≤ 0,15 се допуска използу-
ването на бетонни портали.
Чл.135. В местата на присъединяване към основния тунел на камери и спо-
магателни тунели (вентилационни, дренажни и др.) трябва да се предвиждат де-
формационни фуги.

Глава пета
ХИДРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ
Раздел I
Чл.136. Изискванията на тази глава се прилагат при проектиране на хидро-

технически съоръжения с различно предназначение.
Чл.137. (1) При проектиране на безнапорни съоръжения от всички катего-
рии, водоподпорни съоръжения от категория Б и В и за предварителни проучва-
ния на водоподпорни съоръжения от категория А (по таблица 3, към чл. 10) сеиз-
мичността на площадката се определя съгласно с приложения 2 и 3) Карта на се- 3.В
измичното райониране на България за период от 1 000 години и списък на насе-
лените места, разположени в сеизмични райони на територията на България), и
1
като се отчитат инженерно-геоложките данни на площадката. 29
(2) За водоподпорни съоръжения, проектирани върху терени с Kc ≤ 0,05 и
почви от III група, се приема Kс = 0,10.
(3) Проектирането на водоподпорни съоръжения върху терени с Kc > 0,27 и
почви от III група се допуска само при технико-икономическа обосновка.
Чл.138. Водоподпорни съоръжения от категория А се проектират по уточне-
ни характеристики на сеизмичното въздействие, които се определят въз основа на
микросеизмични изследвания.
Чл.139. При проектирането водоподпорните съоръжения се осигуряват на
сеизмични въздействия и за периода на изграждането им, като сеизмичния коефи-
циент се умножава с 0,5.
Чл.140. (1) Изчисляването на хидротехническите съоръжения, на земната
основа и бреговите склонове в отвора на съоръжението и в зоната на водохрани-
лището се извършва в съответствие с чл. 10 и чл. чл. 148 и 149.
(2) За водоподпорни съоръжения от категория А, разположени в райони с
Kc > 0,10 се препоръчва провеждане на допълнителни изчисления с използуване
на реални или синтезирани акселограми, най-вероятни и опасни за района, в кой-
то попада съоръжението. При това максималните амплитуди на ускоренията в
земната основа се приемат не по-малко от Kc g. В този случай, изчисляването на
съоръженията на сеизмични въздействия се извършва с вземане предвид развити-
ето на нееластични деформации в конструкцията и допускане на частични пов-
реди, незастрашаващи общата сигурност на съоръжението.
Чл.141. Изчисляването на хидротехническите съоръжения и земната основа
при отчитане и на изчислителното сеизмично натоварване, определено в съответ-
ствие с чл. 10, трябва да се извършва съгласно изискванията на нормите за про-
ектиране на съответните видове съоръжения. В изчисленията се вземат предвид
сеизмичните натоварвания от масата на съоръжението, присъединената водна ма-
са (или хидродинамично налягане), от вълните на водохранилището, предизвика-
ни от земетресението и от динамичните натоварвания на почвата.

Чл.142. (1) Деформационните и якостните характеристики на материалите в

съоръжението следва да се определят експериментално. Допуска се деформаци-
онните характеристики да се приемат усреднени по цялото сечение или по обема
на съоръжението. При отчитане на сеизмичните въздействия, съгласно с чл. 10 се
допуска да се използуват статичните якостни характеристики, като допълнител-
ният коефициент γk за бетонни и стоманобетонни конструкции се приема 1,20.
(2) При динамичното изследване с реални и синтезирани акселограми се из-
ползуват изчислителните динамични деформационни и якостни характеристики
на материалите.
(3) При наличие на несвързани водонаситени почви в основата или тялото
на съоръжението, следва да се извърши оценка на тяхната минимална допустима
плътност, удовлетворяваща условието на динамична устойчивост на структурата,
3.В а също така и на възможността за намаляване на якостта на срязване, вследствие
1 втечняване на почвата при сеизмични въздействия.
30 Чл.143. За съоръжения от земноскални материали се допускат остатъчни де-
формации и частични повреди (слягания, премествания, пукнатини и други), които
няма да имат опасни последствия и да доведат до разрушаване на съоръжението, ако
същите могат да бъдат отстранени след земетресението. При това трябва да се оси-
гури (без ремонт) запазването на елементите на напорния фронт при повторно въз-
действие на земетръса с два пъти по-нисък сеизмичен коефициент. За бетонните и
стоманобетонните хидротехнически съоръжения граничните състояния се установя-
ват в съответствие с нормативните документи за конкретните видове съоръжения.
Чл.144. Скалните масиви, образуващи бреговите склонове, преместването и
падането на които може да предизвикат повреди на основните съоръжения на
хидровъзела или образуването на опасни преливни вълни, следва да се проверя-
ват на устойчивост и на сеизмични въздействия.
Чл.145. За хидротехническите съоръжения от категория А, успоредно с из-
числяването на сеизмични въздействия, следва да се провеждат и експериментал-
ни (в това число моделни) изследвания; целесъобразно е провеждането на натур-
ни изследвания на частично изпълнени и действуващи съоръжения за уточняване
на динамическите характеристики на съоръженията и на методите на изчисления.
Чл.146. За съоръжения от категория А в състава на проекта се включва за-
дължително раздел по организация на инструментални наблюдения върху пове-
дението на съоръженията, основата и бреговите склонове при земетресения.
Чл.147. Проектирането на сгради, кранови естакади, опори, електропрово-
ди и други обекти, влизащи в състава на хидровъзела, се извършва в съответст-
вие с указанията на глави 1 до 3, отнасящи се за тези видове съоръжения.

Раздел II
СЕИЗМИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
Чл.148. (1) При изчисляването на водопроводни хидротехнически съоръже-

ния на якост по едномерна (конзолна) и двумерна схема се отчитат хоризонтални-
те сеизмични въздействия по надлъжно и напречно направление спрямо оста на
съоръженията. При изчисляването на пространствената схема се отчита и накло-
неното действие на сеизмичните сили, имащи същите направления в план и ъгъл
на наклона, спрямо хоризонта 30°.
(2) При изчисляването на устойчивост на хидротехническите съоръжения се
отчита най-опасното от указаните по-горе направления на сеизмичните въздейст-
вия. Стойността на сеизмичното ускорение при основата се приема равно на Kс g. 3.В
Чл.149. (1) В общия случай на изчисляване на хидротехническите съоръже-
ния проекцията Еikj на изчислителната сеизмична сила по направление j, прило- 1
жена в точка "k" и съответствуваща на i-тата форма на собствените трептения и 31
действуваща върху елемент с тегло Qk, се определя по формула 11.
Eikj = CRKc βi ηikj Qk, (11)
където R е коефициент на реагиране, чиито числени стойности са даде-

ни в таблица 2, към чл. 10;
С - коефициент на значимост на съоръженията, чиито числени
стойности са дадени в таблица 3, към чл. 10;
Kc - сеизмичен коефициент - определя се съгласно с изисквания-
та на чл. чл. 137, 138 и 139;
hikj - коефициент на разпределение на изчислителното сеизмично
натоварване, съответствуващо на i-тата форма на собствени-
те трептения на конструкцията в точка "к" по направление j;
определя се по формули (5) или (7), към чл. 10;
βi - динамичен коефициент - определя се както следва:
1. за I група почви
а) при Тi > 0,10 s - по формула 2, към чл. 10;
б) при Тi ≤ 0,10 s - по формула 12;
βi =1,5 + 10 Тi ≤ 2,50; (12)
2. за II група почви
βi =1,5 + 6,67 Тi ≤ 2,50; (13)
3. за III група почви
βi = 1,5 + 5 Тi ≤ 2,50; (14)

(2) Коефициентът βi се умножава допълнително със следните коефициенти:

1. за земноскални съоръжения
а) за площадки с Kс ≤ 0,15 - с 0,7;
б) за площадки с Kс > 0,15 - с 0,65;
2. за бетонни и стоманобетонни водоподпорни съоръжения
а) за площадки с Kс ≤ 0,15 - с 1,0;
б) за площадки с Kс > 0,15 - с 0,8.
(3) Стойността на произведението на βi с допълнителните коефициенти не
трябва да бъде по-малка от 0,8.
Qк - теглото на елемента на съоръжението отнесено към точка "к",
включващо и присъединената водна маса в съответствие с изисква-
нията на чл. 151.
3.В Чл.150. При изчисляване на хидротехническите съоръжения по едномерна
1 схема за хоризонтално направление на сеизмичното въздействие, сеизмичните
32 сили се определят по формула 1, към чл. 10; в случай на наклонено сеизмично
въздействие големината на Кс при определяне на хоризонталната компонента на
сеизмичните сили се умножава с 0,87, а при определяне на вертикалната компо-
нента - с 0,5, като се приема βi ηik = 1,0.
Чл.151. Теглото на потопените във вода елементи на съоръжението се определя без
отчитане на водния подем. Теглото на водата в порите и празнините на елементите се отчи-
та като допълнително тегло. При отчитане на инерционното влияние на водата, следва към
Qк да се прибави и теглото на присъединената водна маса mwg, където mw е присъедине-
ната водна маса която се определя съгласно с чл. чл. 161 и 162; g - земното ускорение.
Чл.152. При изчисляването на хидротехнически тунели и други подземни
съоръжения, следва да се отчитат поотделно:
1. сеизмичното въздействие, предизвикано от изменението на напрегнатото
състояние на средата, вследствие на преминаването на сеизмичните вълни;
2. сеизмичните сили от собственото тегло Qg на съоръжението като се
определят по формула 15
Ек = СRKcKhQk (15)
3. сеизмичните сили от теглото Qp на свода от породата, които се опре-
делят по формула 16
Еp = СRKcKhQp (16)
където Кh е коефициент, зависещ от дълбочината на съоръжението под
повърхността на терена. При дълбочина до 100 m големина-
та на Кh се изменя линейно от 1,0 до 0,5, а при дълбочина
над 100 m Кh се приема равно на 0,5.
Чл.153. Изчисляването на хидротехническите тунели на сеизмични въздейс-
твия се извършва съгласно чл. 152 с отчитане на хидродинамичното налягане, ко-
ето се определя в съответствие с чл. 164.
Чл.154. Сеизмичните сили върху корави масивни съоръжения от вида на ог-
раждащи пристанищни съоръжения, бетонни преливни стени на нескална основа
и др., се определят като за твърдо тяло на елестична основа.

Чл.155. (1) Активният qа и пасивният qр натиск на несвързаните почви вър-

ху подпорни стени, язовирни стени и подземните части на други хидротехничес-
ки съоръжения при сеизмични въздействия се определя по формула 17
cos 2 (ϕ − θ − ε )
q a = Cρc gH ,
(
cos 2 θ . cos (θ + δ + ε ). 1 + z ) 2
cos 2 (ϕ + θ − ε ) (17)
q p = Cρc gH ,
(
cos 2 θ . cos (θ − δ − ε ). 1 − z 1 ) 2
sin(ϕ − α − ε ). sin(ϕ + δ ) 3.В

където
z= ; 1
cos (θ − α ).cos (θ + δ + ε )
33
sin(ϕ + α − ε ). sin(ϕ + δ )
z1 = ;
cos (θ − α ).cos (θ − δ − ε )
ρg
ρ c .g = - при хоризонтално направление на сеизмич-
cos ε ното въздействие;
1 − 0 ,5 CRK c
ρc g = ρg - при наклонено направление на
cos ε сеизмичното въздействие;
ρ - плътност на почвата при естествена влажност;

H - дълбочина на разглежданата точка от повърхността на сте-
ната, мерена от терена;
θ - ъгъл на наклона на повърхността на стената спрямо верти-
калата;
α - ъгъл на наклона на повърхността на почвата спрямо хоризонта;
δ - ъгъл на триенето между почвата и стената;
ϕ - ъгъл на вътрешно триене на почвата;
ε - ъгъл между вертикалната и резултантната от силата на тежест-
та ρg и сеизмичните сили ρgCRKc - определя се по формулите:
0 ,87 CRK c - при наклонено направление на сеиз-
tgε = мичното въздействие;
1 − 0 ,5CRK c
ε = arctg (CRKc) - при хоризонтарлно направление на се-
измичното въздействие;
g - земно ускорение.

(2) За водонаситени почви активният ga и пасивният gр натиск се определят по

формулите по ал. 1, като се работи с облекченото от водния подем тегло на почвата, а
сеизмичната сила се определя от теглото на почвата във водонаситено състояние. В то-
зи случай, ъгълът на отклонението на равнодействуващата се определя по формулата:
ρd + ρ w n
ε = arctg CRK c
ρ d − (1 − n )ρ w
където ρd - плътността на скелета на почвата;
ρw - плътността на водата;
n - обем на порите на почвата.
(3) Натискът върху стената от насищащата почвата вода се определя по ме-
тода на статиката.
3.В (4) Когато почвата е изцяло под вода, се отчита сеизмичното налягане на во-
1 дата на повърхността на почвата, което се приема равно на сеизмичното наляга-
34 не на водата върху повърхността на стената на същата дълбочина.
Чл.156. (1) За съоръжения, изчислявани по едномерна (конзолна) схема, се от-
читат не по-малко 3 форми на свободните трептения; за съоръжения, изчислявани по
двумерна схема, се отчитат не по-малко от 10 форми за бетонни язовирни стени и не
по-малко от 15 форми за язовирни стени от земноскални материали. За съоръжения
от категория В се допуска да се работи с основния тон на свободните трептения и с
приблизителната форма на трептене на съоръжението, съответствуваща на този тон.
(2) Сеизмичните сили върху съоръженията, изчислявани по едномерна схема, се
определят по формула (1), към чл. 10, а коефициентът ηik - по формула 5, към чл. 10.
Чл.157. Опростеният начин за определяне на сеизмичните сили, указан в чл.
156 за съоръжения от категория В, може да се използува за обосновка на строи-
телството на хидротехнически съоръжения.
Чл.158. При изчисляването на устойчивост на съоръженията сеизмичните
сили върху хлъзгащата се част на нескалната земна основа се определят за стой-
ност на сеизмичния коефициент 0,25 СKс.
Чл.159. За хидротехнически съоръжения от земноскални материали трябва
да се прави проверка за устойчивостта на откосите на хлъзгане, съгласно с нор-
мите за проектиране на тези съоръжения. При изчисляване на сеизмичните това-
ри върху съоръженията по двумерна и тримерна схема за проверка на устойчи-
востта на откосите се допуска да се работи с изчислителни сеизмични сили Екj в
точките К на съоръжението, които се определят по формула 18
∑[β η ]
n
E kj = CQ k RK c
2
i ikj (18)
i =1
където βi е динамичен коефициент, определен съгласно чл. 149 с отчи-

тане и на допълнителните коефициенти.
Чл.160. При изчисляване на хидротехническите съоръжения на сеизмични
въздействия се взема предвид и инерционното влияние на водата.

Чл.161. (1) Хоризонталната присъединена водна маса mw за хидротехничес-

ките съоръжения (освен изброените в чл. 162), припадаща се на единица площ от
намокрената повърхност, се определя по формула 19
mw = ρw.h.µ.ψ (19)
където ρw e плътността на водата;
h - дълбочина на водата пред съоръжението в m;
µ - безразмерен коефициент, който се определя по таблица 8,
към глава пета;
ψ - безразмерен коефициент, отчитащ ограничеността на дължи-
ната на водоема, който се приема:
1. за l/h ≥ 3 - ψ = 1
2. за l/h < 3 - по таблица 9, към глава пета; 3.В
l - разстояние между съоръжението и лежащия срещу него
бряг на водоема (за шлюзове и аналогични съоръжения -
1
между противоположните стени на конструкцията) на дъл- 35
бочина 2/3h от свободната повърхност на водата.
(2) За предварителна оценка на характера на свободните трептения по таблица
8, към глава пета, се допуска да се отчитат: за бетонни и стоманобетонни язовирни
стени върху нескална основа - трептенията вследствие хлъзгане и завъртане на съо-
ръжението в основата му като кораво тяло; за същите съоръжения върху скална осно-
ва - трептенията вследствие деформациите на огъване и срязване на съоръжениято;
за язовирни стени от земноскални материали се разглеждат само деформациите от
срязване на съоръжението. При изчисленията се приема такъв характер на трептени-
ята, при който се получават максимални стойности на присъединената водна маса.
(3) Ако водата се намира от двете страни на съоръжението, присъединената
водна маса се приема равна на сумата от присъединените маси вода определени
за всяка от страните на съоръжението.
Чл.162. (1) За отделно стоящи съоръжения като: водни кули, мостови опори,
пилоти и др., присъединената водна маса, припадаща се на единица дължина от
конструкцията, се определя по формула 20
mw = ρw d2 µ, (20)
където d е диаметърът на кръглото сечение или страната на квадратно-
то напречно сечение на съоръжението в m;
µ - безразмерен коефициент, който се определя по таблица 8,
към глава пета;
(2) Допуска се линейната присъединена водна маса mw при трептенията на
пилоти да се приеме равна на водната маса, еквивалентна на обема на единица
дължина на пилота.
Чл.163. При изчисляване на безнапорни съоръжения на якост и устойчи-
вост се допуска сеизмичното налягане на водата да се определя по формулите:
1. за корави масивни ограждащи и кейови пристанищни хидротехничес-
ки съоръжения
p = CRK c ρw ghDψ
P = CRK c ρw gh 2 Ωψ (21)
h1 = hx

2. за отделно стоящи съоръжения, изброени в чл. 162

p 1 = CRK c ρ w gd 2 D
P1 = CRK c ρ w gd 2 Ωh (22)
h1 = hx
където p е ординатата на диафрагмата на хидродинамичното налягане, от-
несено към единица площ от повърхността на съоръжението;
p1 - също,но отнесено към единица височина на отделно стоящо
съоръжение;
P - сумарно хидродинамично налягане на единица дължина на
3.В съоръжението;
1 P1 - също, за отделно стоящо съоръжение;
36 h1 - разстояние от приложната точка на резултантната на хидро-
динамичното налягане до повърхността на водата;
D, Ω, x - безразмерни коефициенти, които се определят по таблица 8,
към глава пета.
Чл.164. В напорните водопровеждащи съоръжения, хидродинамичното на-
лягане Рmax се определя по формула 23
CRK c
Pmax = ρ w gC w T1 (23)
2π
където Cw - скорост на звука във водата, равна на 1 300 m/sek;
T1 - преобладаващ период на сеизмичните трептения на порода-
та през която преминава съоръжението, който при липса на
данни се приема 0,5 sek;.
Чл.165. При изчисляването на хидротехническите съоръжения на вертикална-
та компонента на сеизмичното въздействие допълнителното сеизмично налягане на
водата Рv върху наклонената стена на съоръжението се отчита по формула 24
Pv = 0,5 Cρw g z R Kc sinθ (24)
където z е разстоянието на разглежданото сечение до водната повърхност;
θ - ъгъл на наклона на напорната стена спрямо вертикалата.
Чл.166. Височината на гравитационната вълна в m, възникваща във водох-
ранилището вследствие сеизмотектонски деформации при земетресения в райо-
ни със сеизмичен коефициент Kc = 0,05 ÷ 0,40 се отчита при определяне преви-
шението на короната на стената над кота най-високо работно водно ниво
(НВРВН) по следните зависимости:
при Kc = 0,05 ∆h = 0,40

Kc = 0,10 ∆h = 1,20 (25)
Kc = 0,15 ∆h = 2,00
Kc ≥ 0,27 ∆h = 2,70
Чл.167. Допуска се при изчисляване на хидротехнически съоръжения с от-
читане на сеизмичното въздействие и направление успоредно на напорния фронт
да не се взема предвид влиянието на водата.

Таблица 8
Коефициенти
Характер на трептението на съоръжението
µ D Ω x
1. Ротационни трептения на недеформи-
2h 2h
руемо съоръжение с вертикална повърх- z c R1 − G z c R1 − G 0.543 z c − 0.325 h 0.325 z c − 0.21 h
π π zc − h 0.543 z c − 0.325 h
нина откъм напорната страна, фундирано
zc − z zc − h
на подаваема земна основа при z c ≠ h
2. Хоризонтални постъпателни премест-
вания при недеформируемо съоръжение:
а) с вертикална напорна страна R1 R1 0,543 0,6
б) наклонена напорна страна R1sin3θ R1sin2θ θ
0,543R1sinθ 0,6
3. Хоризонтални постъпателни премест- 3.В
вания на деформируемо съоръжение с
µ1 D = µ1 – – 1
вертикална повърхнина откъм напорна
37
страна във V-образен отвор
4. Хоризонтални огъвателни трептения на
R1 + C 1 (a − 1)
съоръжение конзолен тип с вертикална R1+C1(a-1) – –
1 + C 3 (a − 1)
напорна страна
5. Хоризонтални трептения от срязващи aR1 − C 2 (a − 1 )
деформации на съоръжения от конзолен z2 aR1-C2(a-1) – –
a − (a − 1 ) 2
h
тип с вертикална напорна страна
6. Хоризонтални трептения на отделно
d1 d1 π
стоящи вертикални съоръжения от вида
π  z 2 h π  z 2 h 2h + d 1
     d 
на водни кули, мостови опори, пилоти с 41 + 1  4h + d1
4 h 4 h  2h 
кръгло напречно сечение
7. Също, но с квадратно напречно сечение d2
 z 2h
d2
 z 2h
1 2h + d 2
    d2
h h
1+
2h 4h + d2
Забележки:
1. Стойностите на коефициентите R1, G, µ1, C1, C2 и С3 се вземат от таблица 10.
2. Означенията в таблица 8 са следните:
z - ордината на точката от напорната стена, за която се изчислява големината
на присъединената водна маса (началото на координатната система се прие-
ма на нивото на водната повърхност);
zc - ордината на центъра на завъртане, която се приема по изчисление без отчи-
тане на влиянието на водната среда;
θ - ъгъл, между напорната стена и хоризонта;
d1 - диаметър на напречното сечение в m;
d2- страна на квадратното напречно сечение в [m];
а - отношение на ускорението на короната на стената (определено по изчисление
без отчитане влиянието на водната среда) към големината на (RKс)g.
3. В случаите, когато ъгълът на наклона θ = 75°, стойностите на безразмерните ко-
ефициенти се приема както при вертикалната стена.
4. Стойността на безразмерния коефициент µ1 за ключовото сечение на симeтрич-
ни дъгови стени се приема по таблица 10. За останалите сечения на дъговата сте-
на, стойността на този коефициент се увеличава линейно до 1,3 µ1 в петите.
5. За случаите, непредвидени в таблица 8, присъединената водна маса се определя
чрез изчисления.

Таблица 9
L/h 0,2 0,4 0,6 0,8 1,0 1,2 1,4 1,6 1,8 2,0 2,5 3,0
ψ 0,26 0,41 0,53 0,63 0,72 0,78 0,83 0,88 0,90 0,93 0,96 1,00
Таблица 10
Стойности на коефициентите R 1 , G, µ 1 , C 1 , C 2 , C 3
Безразмерни коефициенти Отношениe z/h
0,1 0,2 0,3 0,4 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0
R1 0,23 0,36 0,47 0,55 0,61 0,66 0,70 0,72 0,74 0,74
G 0,12 0,23 0,34 0,45 0,55 0,64 0,72 0,79 0,83 0,85
b/h = 3 0,22 0,38 0,47 0,53 0,57 0,59 0,61 0,62 0,63 0,68
θ = 90° b/h = 2 0,22 0,35 0,41 0,46 0,49 0,52 0,53 0,54 0,54 0,55
3.В µ1
b/h = 1 0,21 0,29 0,35 0,38 0,41 0,43 0,44 0,45 0,45 0,44
1 θ = 90° за всички отношения b/h 0,08 0,15 0,18 0,22 0,23 0,23 0,22 0,20 0,18 0,15
C1 0,07 0,09 0,10 0,10 0,09 0,08 0,07 0,07 0,06 0,06
38 C2 0,04 0,09 0,13 0,18 0,23 0,28 0,34 0,38 0,42 0,43
C3 0,86 0,73 0,59 0,46 0,34 0,23 0,14 0,06 0,02 0
b - широчината на отвора на нивото на водната повърхност
Раздел III
КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ХИДРОТЕХНИЧЕСКИТЕ
СЪОРЪЖЕНИЯ
Чл.168. Водоподпорните хидротехнически съоръжения в сеизмични райони

следва да се разполагат в участъци, отдалечени от тектонски разломи, по които
могат да възникнат относителни премествания на скалните масиви.
Чл.169. Основните съоръжения на хидровъзлите (язовирни стени, ВЕЦ,
приливници) следва да се разполагат на скални масиви, в границите на които е из-
ключено възникване на премествания от наличието на разломи.
Чл.170. Изграждането на бетонни водоподпорни съоръжения от категории А
и Б в участъци, в границите на които противоположните брегови склонове са из-
градени от рязко различаващи се по механични свойства породи, се допуска само
при технико-икономическа обосновка.
Чл.171. (1) При наличие на слаби почви в земната основа на съоръжението,
същите следва да се отстраняват или да се предвиждат специални мерки за тях-
ното уплътняване или укрепване.
(2) При изграждане на хидротехнически съоръжения върху скални почви
следва да се обръща особено внимание на укрепване на почвите и контакта на съ-
оръжението със земната основа.
Чл.172. (1) При наличие на водонаситени несвързани почви в земната осно-
ва или в тялото на съоръжението следва да се извършва оценка на възможности-
те от тяхното втечняване при сеизмични въздействия.
(2) При опасност от втечняване на почвите в тялото на съоръжението или в
земната основа се предвижда изкуствено уплътняване или укрепване на почвите.

Чл.173. (1) За водоупорни елементи на язовирни стени от земноскални ма-

териали да се прилагат полукорави или пластични ядра.
(2) В случаите, по ал. 1, особено внимание трябва да се отделя на сигурността на
връзката на противофилтрационните елементи със земната основа и бреговите скронове.
Чл.174. (1) Водонасищаните насипни призми на водните откоси да се проектират
от едрозърнести земноскални материали (каменни, чакълести и баластрови), неподатли-
ви на втечняване при сеизмични въздействия. При липса на такива материали е целесъ-
оразно в споменатите по-горе призми да се изграждат хоризонтални дренажни слоеве.
(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за съоръжения с екран върху водния откос.
Чл.175. За повишаване устойчивостта на откосите на язовирните стени от
земни материали при сеизмични въздействия да се предвижда максимално уплът-
няване на външните призми, особено в горната част, а също така - укрепване на
откосите с едроломен камък или стоманобетонни плочи.
3.В
Чл.176. При определяне местата на температурните и конструктивни фуги да се 1
взема предвид наличието на отслабени зони в земната основа на язовирната стена и бре- 39
говите склонове, като се проектират конструкции, допускащи относителни премества-
ния на частите на съоръжението без нарушаване водоплътността на напорния фронт.
Чл.177. Пристанищните оградни съоръжения (вълноломи и други), разположени
в райони с Kс = 0,15 и 0,27, да се проектират от нахвърляни камъни, обикновени или
фасонирани масиви или масиви-гиганти. Откосните ъгли на съоръженията в този слу-
чай се намаляват съответно с 10 или 20% спрямо допустимите в несеизмични райони.
Чл.178. Кейовите съоръжения следва да се проектират като конструкции, непод-
ложени на едностранен земен натиск. При невъзможност за удовлетворяване на това
условие да се прилагат заанкерирани стоманени шпунтови стени при нескална земна
основа и стени от масиви-гиганти при скална земна основа; за райони с Kс = 0,10 ÷ 0,15
се допуска прилагането на сглобяеми конструкции от обикновени масиви, като се пред-
виждат специални конструктивни мерки за създаване на монолитност.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Тези норми са утвърдени със заповед № РД-02-14-9 от 15.01.1987 г. на

КТСУ и № I-94 от 14.01.1987 г. на БАН.
§2. Нормите отменят "Правилник за строителство в земетръсни райони" ДВ,
бр. 90 от 1964 г.; БСА, кн. 12/1964 г., изменение и допълнение, БСА, кн. 3-4/1965
г., кн. 1/1973 г., кн. 4/1977 г.; "Указания за проектиране и изпълнение на жилищни
и обществени сгради в земетръсни райони" - брошура МССМ, 1977 г., допълнение
БСА, кн. 11/1984 г. .; "Указания за проектиране и изпълнение на промишлени и
селскостопански сгради в земетръсни райони" - брошура МССМ, 1977 г.; заповед
№ 920 от 23.03.1978 г. на МССМ и № 312 от 23.03.1978 г. на КАБ; заповед № 1668
от 19.04.1977 г. на МСА; заповед № 3758 от 27.06.1977 г. на МССМ и КАБ.
§3. Нормите се прилагат за обекти, които започват да се проектират и за те-
зи, за които предстои изработване на работен проект след 1 март 1987 г.
§4. Указания и тълкуване по прилагането на нормите се дават от Председа-
теля на Комитета по териториално и селищно устройство при Министерски съ-
вет, съгласувано с Българската академия на науките.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1
към чл. 7
Коефициенти на натоварване за определяне на изчислителните сеизмични сили

№ Вид на натоварванията Коефициент на натоварване
1 Постоянни 1,0
2 Временни продължително действащи:
- полезни товари за хранилища, складове и др. 1,0
- всички останали 0,8
3 Кратковременно действуващи:
3.В - сняг 0,8
1 - полезни товари за промишлени сгради 0,8
- полезни товари за жилища и обществени сгради 0,5
40
- полезни (подвижни) товари за железопътни мостове 0,7
- полезни (подвижни) товари за автомобилни мостове 0,4
- за всички останали случаи 0,5
към чл. 10
Списък на населените места със стойности за сеизмичния коефициент към

картата за сеизмично райониране на територията на България
Айтос 0,10 Батак 0,15
Аксаково 0,10 Белене 0,15
Александрово (Бс) 0,10 Белица 0,27
Александрово (ВТ) 0,15 Белово 0,27
Александрово (Лч) 0,10 Белоградчик 0,05
Александрово (СЗ) 0,15 Белослав 0,10
Александрово (Тщ) 0,15 Бенковски (В) 0,10
Александрово (Ш) 0,10 Бенковски (Кж) 0,10
Александрово (Яб) 0,10 Бенковски (Пд) 0,27
Алфатар 0,10 Бенковски (С) 0,15
Антоново 0,15 Бенковски (СЗ) 0,15
Априлци (Пз) 0,27 Бенковски (Тб) 0,10
Ардино 0,10 Берковица 0,10
Асеновград 0,27 Благоевград 0,27
Ахтопол 0,10 Блатец (Кн) 0,15
Балчик 0,27 Блатец (Сл) 0,15
Баните 0,10 Бобовдол 0,15
Банкя 0,27 Бобошево 0,27
Банско 0,27 Божурище 0,27

Бойница 0,05 Габаре 0,10

Бойчиновци 0,10 Габер (С) 0,27
Болярово 0,10 Габер (Тб) 0,10
Борино 0,10 Габрово 0,10
Борован 0,10 Г. Хитрино 0,10
Борово (Бл) 0,15 Ген. Тошево 0,15
Борово (Рс) 0,15 Георги Дамяново 0,10
Борово (См) 0,27 Георги Трайков 0,10
Борово (СЗ) 0,27 Главиница (Пз) 0,27
Ботевград 0,10 Главиница (Сс) 0,15
Бр. Даскалови 0,27 Годеч 0,15
Брацигово 0,27 Горна Малина 0,15 3.В
Брегово 0,10 Горна Оряховица 0,15 1
Брезник 0,27 Гоце Делчев 0,15 41
Брезово (Лч) 0,10 Градница (Гб) 0,10
Брезово (Пд) 0,27 Градница (Тб) 0,10
Брезово (ВТ) 0,15 Грамада 0,05
Брусарци 0,10 Грудово 0,10
Бургас 0,10 Гулянци 0,15
Бухово 0,27 Гурково (Тб) 0,27
Българово 0,10 Гълъбово (Пд) 0,27
Бяла (В) 0,10 Гълъбово (СЗ) 0,27
Бяла (Рс) 0,15 Гърмен 0,15
Бяла Слатина 0,10 Гюешево 0,15
Бяла Черква 0,15 Две Могили 0,15
Бял Извор (Кж) 0,10 Дебелец (ВТ) 0,15
Бял Извор (СЗ) 0,27 Дебелец (В) 0,10
Варна 0,10 Девин 0,10
В. Търново 0,15 Девня 0,10
Велинград 0,27 Дерманци 0,10
Венец (Бс) 0,10 Джебел 0,10
Венец (СЗ) 0,27 Димитровград 0,27
Венец (Ш) 0,10 Димово (Вн) 0,15
Ветрино 0,10 Д. Митрополия 0,10
Ветово 0,15 Долна Баня 0,27
Видин 0,10 Д. Оряховица 0,15
Водица (В) 0,10 Д. Дъбник 0,10
Водица (Тщ) 0,10 Доспат 0,15
Войника 0,10 Драговищица 0,27
Враца 0,10 Драгоман 0,27
Вълчедръм 0,10 Дралфа 0,15
Вълчидол 0,10 Дряново (Гб) 0,15
Върбица 0,10 Дряново (См) 0,15
Вършец 0,10 Дряново (Хс) 0,27

Дряново (Яб) 0,15 Кнежа 0,10

Дулово 0,10 Козлодуй 0,10
Дунавци 0,10 Койнаре 0,10
Дълбоки 0,15 Копривщица 0,15
Дългопол 0,10 Костенец 0,27
Елена (ВТ) 0,10 Костинброд 0,27
Елена (Хс) 0,15 Котел 0,10
Елин Пелин 0,27 Кочериново 0,27
Елхово (СЗ) 0,27 Кресна 0,27
Елхово (Яб) 0,15 Криводол 0,10
Етрополе 0,15 Кричим 0,27
3.В Завет (Бс) 0,10 Крумовград 0,10
1 Завет (Рз) 0,15 Крушари 0,10
42 Зафирово 0,15 Кубрат 0,15
Земен 0,15 Кула 0,05
Златарица 0,10 Кърджали (независимо от картата
0,15
Златия (Мх) 0,10 за сеизмично райониране)
Златия (Тб) 0,10 Кюстендил 0,15
Златоград 0,15 Левски (В) 0,10
Ивайловград 0,10 Левски (Пл) 0,10
Иваново (Рс) 0,15 Летница (Лч) 0,10
Иваново (Хс) 0,15 Лехчево 0,10
Иваново (Ш) 0,10 Ловеч 0,10
Исперих 0,10 Лозница (Рз) 0,15
Ихтиман 0,15 Лозница (Тб) 0,10
Каблешково 0,10 Лом 0,10
Каварна 0,27 Луковит 0,10
Казанлък 0,15 Лъки (См) 0,15
Кайнарджа 0,10 Любимец 0,15
Калофер 0,15 Лясковец (ВТ) 0,15
Калояновец 0,27 Лясковец (Хс) 0,15
Калояново (Пд) 0,27 Мадан (См) 0,10
Калояново (Сл) 0,15 Маджарово 0,10
Каолиново 0,10 Макариополско 0,10
Карлово 0,15 Макреш 0,05
Карнобат 0,10 М. Търново 0,10
Каспичан 0,10 Марица (Хс) 0,27
Катунци 0,27 Медковец 0,10
Кермен 0,15 Мездра 0,10
Килифарево 0,10 Мелник 0,27
Кирково 0,10 Мизия 0,10
Клисура (Бл) 0,27 Михайловград 0,10
Клисура (Пд) 0,15 Михалково 0,15
Клисура (С) 0,15 Мичурин 0,10

Млекарево 0,15 Поморие 0,10

Млечино 0,10 Попово (Тщ) 0,15
Момчилград 0,10 Попово (Яб) 0,15
Мъглиж 0,15 Пордим 0,10
Невестино (Бс) 0,10 Правец 0,15
Невестино (Кн) 0,15 Преслав 0,10
Неделино 0,10 Провадия 0,10
Несебър 0,10 Проф. Иширково 0,10
Николаево (Пк) 0,15 Първомай (Бл) 0,27
Николаево (Пл) 0,10 Първомай (Пд) 0,27
Николаево (Сл) 0,15 Раднево 0,27
Николаево (СЗ) 0,10 Радомир 0,15 3.В
Никола Козлево 0,10 Разград 0,10 1
Никопол 0,15 Разлог 0,27 43
Н. Загора 0,15 Ракитово 0,27
Нови Пазар 0,10 Раковски (Пд) 0,27
Нови Искър (С) 0,27 Раковски (Рз) 0,10
Ново село (Вд) 0,10 Раковски (Тб) 0,27
Ново село (Рс) 0,15 Рила 0,27
Обител 0,10 Роман 0,10
Окорш 0,10 Рудозем 0,10
Омуртаг 0,10 Руен (Бс) 0,10
Опака 0,10 Руен (Пд) 0,15
Опан 0,27 Русе 0,15
Оряхово (Вр) 0,10 Садина 0,10
Оряхово (Хс) 0,15 Сaдово (Бс) 0,10
Павел Баня 0,10 Сaдово (Бл) 0,15
Павликени 0,10 Сaдово (Вд) 0,10
Пазарджик 0,27 Сaдово (Пд) 0,27
Панагюрище 0,15 Самоков 0,27
Пелово 0,10 Самуил 0,10
Перник 0,15 Сандански 0,27
Перперек 0,15 Сапарева Баня 0,27
Перущица 0,27 Сатовча 0,15
Петрич 0,27 Свиленград 0,10
Пещера (См) 0,10 Свищов 0,15
Пещера (Пз) 0,27 Своге 0,15
Пещера (Пк) 0,15 Севлиево 0,15
Плачковци 0,10 Сеново 0,15
Плевен 0,10 Септември 0,27
Пловдив 0,27 Силистра 0,15
Подем 0,10 Симитли 0,27
Подкова 0,10 Ситово (Пд) 0,27
Полски Тръмбеш 0,15 Ситово (Сс) 0,15

Ситово (Яб) 0,15 Тервел 0,10

Славейно 0,10 Тетевен 0,15
Славяново (Пл) 0,10 Толбухин 0,15
Славяново (Тщ) 0,15 Тополовград 0,15
Славяново (Хс) 0,15 Троян (Лч) 0,10
Сливен 0,15 Троян (Хс) 0,15
Сливница (С) 0,27 Трън 0,27
Сливница (Бл) 0,27 Тръстеник (Пл) 0,10
Сливо Поле 0,15 Тръстеник (Рс) 0,15
Смилян 0,10 Трявна 0,10
Смолян 0,10 Търговище 0,15
3.В Смоляновци 0,10 Тутракан 0,15
1 Смядово 0,10 Угърчин 0,10
Созопол 0,10 Хайредин 0,10
44
Сопот 0,15 Харманли 0,10
София 0,27 Хасково 0,27
Средногорие 0,15 Хвойна 0,27
Стамболийски 0,27 Хисаря 0,15
Станке Димитров 0,27 Хлебарово 0,15
Стара Загора 0,15 Ценово (СЗ) 0,27
Стоките 0,10 Ценово (Рс) 0,15
Стражица (ВТ) 0,15 Чепеларе 0,15
Стралджа 0,15 Червен Бряг* 0,10
Стрелча 0,15 Черногорово (Пз) 0,27
Струмяни 0,27 Черноочене 0,27
Суворово 0,10 Чипровци 0,10
Сингурларе 0,10 Чирпан 0,27
Сухиндол 0,10 Чупрене 0,10
Съединение (Бс) 0,10 Шабла 0,27
Съединение (Пд) 0,27 Шипка 0,15
Съединение (СЗ) 0,27 Широка Лъка 0,10
Съединение (Тщ) 0,10 Шумен 0,10
Сърница (Пз) 0,15 Щръклево 0,15
Сърница (Хс) 0,27 Юпер 0,15
Твърдица (Бс) 0,10 Ябланица 0,15
Твърдица (Сл) 0,15 Якомово 0,10
Темелково 0,15 Якоруда 0,27
Тенево 0,15 Ямбол 0,15
* Изм. - БСА, бр. 1/1889 г.

към чл. 55
Таблица 1*
(виж фиг. 1)
Конструктивни изисквания за монолитни колони и стойки на рамки

Показател за колони и При сеизмичен коефициент
стойки на рамки 0,05 < Kc ≤ 0,15 Kc > 0,15
min b c 250 mm 250 mm
max [l/b c ] 25 20 (15 при свободен край)
l c (дължина на
критична зона)
h, но не по-малко от l/6 и 450 mm h, но не по-малко от l/6 и 450 mm 3.В
0,01, но не по-малко от 4 ∅ 14 при 0,01, но не по-малко от от 4 ∅ 14 1
µ min вързани стремена и 6 ∅ 14 - при при вързани стремена и 6 ∅ 14 - 45
спирално армирани колони при спирално армирани колони
µ ma x 0,04 0,04
l s (дължина на
= закотвящата дължина = закотвящата дължина
снаждане)
max d h 300 mm 200 mm
max d b c /2 за b c ≥ 300 , но не повече от 300 b c /2 за b c ≥ 300 , но не повече от 200
max a h b c ; 12 ∅ ; но не повече от 300 mm b c ; 10 ∅ ; но не повече от 200 mm
max a hc b c /2 , но не повече от 10 ∅ и 150 mm b c /2 но не повече от 8 ∅ и 100 mm
max a hs b c /2 , но не повече от 10 ∅ и 150 mm b c /2 но не повече от 8 ∅ и 100 mm
min ∅ h 65 mm 8 mm
min ∅ hc 65 mm 8 mm
max [h c / b c ] 4 2,5
max N/ A c R bn 0,5 0,5
* Изм. - БСА, бр. 1/1889 г.

към чл. 55
Таблица 2
(виж фиг. 2)
Конструктивни изисквания за монолитни греди и ригели на рамки

Показател за греди и При сеизмичен коефициент
ригели на рамки 0,05 < Kc ≤ 0,15 Kc > 0,15
min b 200 mm 200 mm
max b hc + 1/2 h; ≤ 2 bc hc + 1/2 h; ≤ 2 bc
min h 300 mm 300 mm
3.В h/b ≤ 4,0 ≤ 4,0
1 l/b ≥ 4,0 ≥ 4,0
µ1min 1,4/Rsn ; (Rsn в MPa) 1,4/Rsn ; (Rsn в MPa)
46 µ1max 7 / Rsn; (Rsn в MPa) 7 / Rsn; (Rsn в MPa)
min [µ'2 / µ2 ] 1/3 1/2
min µ'1 1/4 µ2, но не по-малко от 2 ∅ 12 1/4 µ2, но не по-малко от 2 ∅ 12
h/2 h/2
аh
≤{ b
250 mm
≤{ b
200 mm
h/4 h/4
аhc
≤{ 8∅
200 mm
≤{ 6∅
150 mm
min ∅h 6 mm 6 mm
min ∅hc 6 mm 6 mm
min l1 : min l2
l/4 l/4
min l'1 : min l'2
la1 25 ∅ 25 ∅
la2 12 ∅ 12 ∅
Таблица 3
(виж фиг. 3)
Конструктивни изисквания за монолитни шайби
При сеизмичен коефициент
Показатели за шайби
0,05 < Kc ≤ 0,15 Kc > 0,15
140 mm, не по-малко от 1/25 от 140 mm, не по-малко от 1/20 от
min b
етажната височина етажната височина
min µv или µH* 0,0025 0,0025
max µv 0,035 0,035
max ∅V или ∅H b/10 - без крайните b/10 - без крайните зони
max av или aH 250 200
min Ase 4∅12 4∅14
напречни стремена
≥ ∅ 6 mm през 150 mm ≥ ∅ 8 mm през 150 mm
в крайните зони
max [N / AcRbn] 0,6 0,6
la 40∅ 40∅
* - в посочените стойности не се включва армировката в ъглите. Посочените стойности
включват армировката от двете страни на сечението.

към чл. 55
Конструиране на монолитни колони
3.В
1
47
Фиг. 1 (виж табл. 1)

към чл. 55
Конструиране на стоманобетонни греди
3.В
1
48

към чл. 55
Буквени означения към Приложение 4
Означенията в таблици 1, 2 и 3 на фигури 1, 2 и 3 са както следва:

bc - по - малък размер на напречното сечение на колоната;
hc - по-голям размер на напречното сечение на колоната;
l - дължина на колоната съгласно с приложение 4, фиг. 1;
lc - дължина на критичната зона;
µ - коефициент на армиране;
3.В
ls - дължина на снаждане на армировката; 1
dh - разстояние между надлъжните пръти в колоните, обхванати със 49
стремена;
d - разстояние между два съседни надлъжни пръта в колоните
ah - разстояние между стремената;
ahc - разстояние между стремената в критичната зона;
ahs - разстояние между стремената в зоната на снаждане на надлъжната
армировка;
∅h - диаметър на стремената;
∅hc - диаметър на стремената в критичната зона;
∅ - диаметър на надлъжната армировка в колоната;
N - изчислителна вертикална сила;
Ac - напречно сечение на колоната;
b - широчина на греда: дебелина на шайба;
h - височина на греда;
l1, l'1, l2, l'2 - разстояние от опорните ръбове на гредите, след които над-
лъжната армировка не е необходима;
la - дължина на закотвяне;
lw - дължина на шайбата;
hw - височина на шайбата;
Rsn - нормативна якост на стоманата при границата на провлачване;
Rbn - нормативна якост на бетона на натиск.

3.В
1
50

3 V 1

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

3 V 1

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони

3.В.1. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.3. (1) При проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.5. (1) Конструкциите на сградите и съоръженията се изчисляват задължи-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.9. (1) Когато при изчисляването на конструкциите усилията от вятър се

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

3. за III група почви

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

(8) При отсъствие на конкретни данни за консистенцията на свързаните поч-

където hk и hj са разстоянията h от точки (нива) "k" и "j", в които са със-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

(13) За сгради и съоръжения с неправилна форма в план и по височина и

където νj е косинусът на ъгъла, който избраната положителна посока на

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

КАТЕГОРИЯ НА СГРАДИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.11. Стойностите на коефициента R, посочени в таблица 2, към чл. 10, се

където Nd e изчислителното усилие;

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.16. (1) Вертикалното изчислително сеизмично натоварване за случаите

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.23. (1) Относителните етажни еластични премествания, определени от

Чл.24. (1) При сгради, допълнителните усилия от вертикалните товари

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

F - напречна сила в разглежданото етажно ниво;

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.28. (1) Допустимите височини на сградите и съответният брой на етажи-

(3) Броят на етажите на болници и училища се ограничава, както следва: за

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

(2) При корави фундаменти ръбовото почвено напрежение се определя по

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.37. Всички сгради и съоръжения (с изключение на тези от група "Г" от

(2) Вертикалните носещи елементи, поемащи сеизмичните сили се проекти-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.40. Тухлените калканни стени, както и фронтоните и атиките се обрамч-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

(2) Ако конзолно издаващата се конструкция и подовата или покривна конст-

Чл.51. (1) Фундаментите на сгради и съоръжения попадащи в сеизмични ра-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.57. Препоръчва се да се избягва снаждането на армировката в участъци-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.63. Поемането на хоризонталните сили в скелетните сглобяеми и моно-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.73. Едропанелните сгради се проектират при спазване на следните изисквания:

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.77. Допуска се зиданите конструкции да се прилагат като носещи в сеиз-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.84. На нивото на етажните и покривните конструкции трябва да се пред-

Чл.89. (1) Гредите на стълбищните площадки, трябва да се закотвят в зида-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.90. В предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, които се

Чл.95. За стоманени конструкции, прилагани в земетръсни райони, следва

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

3. гредите и фермите да бъдат осигурени срещу странични премества-

Глава четвърта 3.В

Чл.99. (1) В тази глава се определят изискванията при проектирането на ос-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.107. При трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kс ≥ 0,10

3.В Раздел III