Tankost ST Konstr

Норми за проектиране на стоманени конструкции
от тънкостенни стоманени профили
3.Б.3. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ

ОТ ТЪНКОСТЕННИ СТОМАНЕНИ ПРОФИЛИ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
3.Б
Чл.1. (1) Тези норми определят специфичните изисквания при проектиране
на строителни стоманени конструкции, изпълнени изцяло или частично от студе- 3
ноформувани тънкостенни профили с дебелина на стените 0,6 до 0,8 mm, за кои- 1
то в натисковите зони на сечението се допуска загуба на местна устойчивост.
(2) Нормите са допълнение към основните "Норми за проектиране на стоманени
конструкции" от 1987 г. (НПСК-87). Извън специфичните изисквания за оразмеряване
и конструиране, дадени в този нормативен документ, са валидни основните норми.
Чл.2. Не се допуска употребата на тънкостенни стоманени профили при не-
посредствено приложени върху конструкцията динамични товари.
Чл.3. Тънкостенните стоманени профили трябва да отговарят на стандарти-
зационните документи за производството им.
Чл.4. (1) Марките стомана за конструкции от тънкостенни стоманени про-
фили са съгласно глава трета на НПСК-87. Не се допуска използване на стомана
марка 12Г2БФ.
(2) За конструкции, подложени на интензивни атмосферни влияния, се до-
пускат след съответна обосновка и стомани с повишена корозионна устойчивост.
(3) В проекта за конструкциите от тънкостенни стоманени профили трябва
да се отбелязва, че замяна на профили със същите размери, но от друга марка сто-
мана, се допуска само след доказване на тяхната носимоспособност.
Чл.5. Физико-механичните свойства и изчислителните съпротивления на стома-
ните и тънкостенните стоманени профили се приемат като тези на изходния материал.
Чл.6. Тези норми не изключват възможността да се използват по-точни мето-
ди на изчисляване, при условие, че те са съответно обосновани, като носимоспо-
собността на профилите може да се доказва и чрез експериментални изследвания.
Чл.7. Основните понятия, използвани в тези норми съобразно специфични-
те особености на работата на тънкостенните профили, са:
1. тънкостенни стоманени профили - отворени или затворени профили,
формувани чрез студено валцуване, огъване, изтегляне или пресоване,
при които всички стени и ъгли на даден профил са с еднаква дебелина;
2. стена - равнинен участък на профила;
3. закоравена стена - стена, свързана по двата надлъжни края, успоред-
ни на оста на профила и на действащото усилие с друга стена чрез
ъгъл или вкоравител, с борд или с окантващ профил (фиг. 1);
4. свободна стена - стена с един свързан и един свободен край;
5. ъгъл - закръглена част на профила, съединяваща две стени или стена
и борд (фиг. 2а, б);
6. единично стебло - стебло на носещ елемент при профили от вида, по-
казан на фиг. 3а, б, г, д;
7. сдвоено стебло - стебло на носещ елемент, състоящ се от два плътно
опрени и съединени профила от типа, показан на фиг. 3в;
Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

СТРОИТЕЛНИ КОНСТРУКЦИИ
3.Б
3
2
Фиг. 1
8. надлъжно укрепяване - част от профила, която свързва стените му;

9. крайно надлъжно укрепяване - укрепяване, окантващо крайна стена;
10. вътрешно надлъжно укрепяване - укрепяване, което свързва две сте-
ни на профила;
11. вкоравител - вътрешна надлъжна огъвка, която свързва две стени, ле-
жащи в една равнина (фиг. 2в);
Фиг. 2
Фиг. 3
12. широчина на стена - правата част на стената между закръгленията в

мястото на огъване или между закръглението и свободния край;
13. стройност на стена - отношенето на широчината на стената към де-
белината º;

14. изчислителна широчина на стена - намалена широчина на стената,

чрез която при равномерно разпределено напрежение σmax се поема
натискова сила с големина, равна на силата, която се поема от цяла-
та широчина на стената при неравномерно разпределение на напре-
женията (фиг. 4а за закоравени и фиг. 4б - за свободни стени);
3.Б
3
3
Фиг. 4
15. изчислително лице на стената - лицето на напречното сечение на

стената, изчислено с изчислителната º широчина;
16. запълнен отвор - отвор за нитове и болтове с повишена точност;
17. незапълнен отвор - отвор за болтове с нормална точност;
Чл.8. Нови или различни от НСПК-87 буквени означения на характеристи-
ки и величини, използвани в тази част на нормите, са дадени в прил. 7.

Глава втора
НОСИМОСПОСОБНОСТ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
Раздел I
ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАПРЕЧНИТЕ СЕЧЕНИЯ
3.Б Чл.9. (1) Геометричните характеристики на напречните сечения на профи-
3 лите се изчисляват за оста на профилите.
(2) Лицето на профилите се изчислява по формулата
4
A = s .t (1)
където s е дължината на оста;
t - дебелината на профила.
(3) Инерционният момент на профилите се изчислява по формулата
I = Is . t (2)
където Is е инерционният момент на оста.
(4) Формули за изчисляване на Is са дадени в приложение 1.
Чл.10. При изчисляване на геометричните характеристики на профилите за
тяхната ос могат да се пренебрегнат:
1. инерционните моменти на равнинните части на профила спрямо соб-
ствените тежестни оси;
2. инерционните моменти на закръглените части спрямо собствените те-
жестни оси;
3. разликата между инерционните моменти на наклонените прави части, изчис-
лени спрямо вертикалните и хоризонталните оси, вместо точните стойности.
Чл.11. При предваритените изчисления е възможно заоблянето на осовата ли-
ния в ъглите да се замени с права линия и да се премине към многостранен профил.
Чл.12. (1) Оразмеряването на тънкостенните стоманени профили се извърш-
ва с изчислителни характерстики на напречното сечение.
(2) Нормалните напрежения от осови сили се определят с изчислителното
лице на напречното сечение Aef, а от огъване - със съпротивителния момент Wef
или с инерционния момент Ief на изчислителното напречно сечение.
(3) Нормалните напрежения от стеснено усукване се изчисляват със секториалния
инерционен момент Iω и секториалната площ ω, определени за пълното напречно сече-
ние, без да се отчита големината на изчислителната широчина на натиснатите стени.
(4) Тангенциалните напрежения се изчисляват без отчитане на отслабванията
с отвори. При напречно натоварени елементи тангенциалните напрежения се из-
числяват с изчислително напречно сечение на стеблото (поясите не се включват).
Чл.13. За опънати части на напречното сечение изчислителното лице Aef е
равно на лицето на тези части, намалено с лицата на намиращите се в тях запъл-
нени и незапълнени отвори.
Чл.14. (1) При наличие на натискови зони характеристиките на напречното
сечение на тънкостенните стоманени профили се изчисляват, като широчината на
натиснатите стени се замества с изчислителна широчина.
(2) Изчислителната широчина зависи от стройността на стената, от стой-
ността на коефициента на стената χ∗ и от характера и големината на действащи-
те напрежения. Определя се по методиката, дадена в раздел II на тази глава.
Чл.15. При определяне на изчислителното лице на натиснати части надлъж-
ните укрепявания се включват с изчислителното си лице.
* Коефициентът χ е приет в литературата като "капа".

РАЗДЕЛ II
ИЗЧИСЛИТЕЛНА ШИРОЧИНА
Чл.16. Изчислителната ширина на натиснатите стени bef се определя по формулата

bef = ρ . b (3)
където ρ е коефициент на изчислителна широчина на натиснатата стена; 3.Б
b - широчината на натиснатата стена, съгласно фиг. 5.
3
5
Фиг. 5
Чл.17. (1) Коефициентът на изчислителна широчина ρ се определя по формулата

t 206  t 206 
ρ = 30.04 χ  1 - 6.609 χ  ≤ 1
σ 
(4)
b b σ 
където b e широчината на натиснатата стена или на натиснатата част от
стената;
χ - коефициент на стената (χ = χγ за свободни стени; χ = χz за за-
коравели стени);
σ - най-голямото натисково напрежение в стената.
(2) Стойностите на коефициента на изчислителната широчина ρ за различни
стойности на χ по (4) са дадени в табл. 1 и 2 на приложение 2.
Чл.18. (1) Коефициентът на стената χ се определя по формулата
χ= k (5)
където к е коефициентът във формулата
π2 E
2
σ cr = t 
  .k
12 (1 - ν )  b 
2
чрез която се изчисляват критичните напрежения на идеална стена със съ-

щия начин на натоварване и същото свързване, както на стената, за която се опре-
деля изчислителната широчина.

(2) Стойността на коефициента χ при ставно свързване на надлъжните кра-

ища на стената е равна на 0,652 за свободна и 2,0 - за закоравена стена.
Чл.19. (1) За равномерно натиснати стени на натиснати елементи, образува-
ни само от от свободни стени (L, T и др.), χν = 0,652.
(2) За равномерно натисната свободна стена - пояс на натиснат [ профил
(фиг. 3а), χ се изчислява по формулата
3.Б b a2 
1 + 2.4  1 − 0.1 2 
3 a b 
χν = 0.652 ≥ 0.652 (6)
6 b  a2 
1 + 1.4  1 − 0.1 2 
a b 
(3) За различни стойности на отношението b/a стойностите на cn по форму-
ла (6) са дадени в таблица 1 на приложение 3.
(4) За равномерно натиснати свободни стени при други напречни сечения на
мнатиснати елементи, състоящи се от свободни и закоравени стени, χν = 0.8.
Чл.20. (1) За равномерно натиснати свободни стени на профили, подложени на
огъване (фиг. 3б, в, г, д), стойността на параметъра χν се изчислява по формулата
b h2 
1 + 4.8  1 − 0.025 2 
h b 
χν = 0.652 ≥ 0.652 (7)
b h2 
1 + 2.8  1 − 0.025 2 
h b 
(2) За различни стойности на отношението b/h стойностите на χν по форму-
ла (7) са дадени в табл. 2 на приложение 3.
Чл.21. (1) Стойностите на параметъра χz за равномерно натиснати закораве-
ни стени в отворени профили, натоварени на натиск, се пиема равен на 2,0.
(2) Стойността на χz за равномерно натиснати закоравени стени на натиснати
елементи със затворени профили (фиг. 6а) с широчина b се изчислява по формулата
 a2 
1 + 1.05  1 − 2 
χz = 2.0  b 
≥2 (8)
 a2 
1 + 0.7875  1 − 2 
 b 
(3) за различни стойности на отношението b/a стойностите на χz са дадени
в табл. 3 на приложение 3.

Чл.22. (1) стойността на параметъра χz за равномерно натиснати закоравени

стени - пояси на отворени профили, подложени на огъване, се приема равна на 2,0.
(2) Стойността на същия параметър за натиснатата стена с широчина b при подло-
жени на огъване затворени профили с височина h (фиг. 6б) се изчислява по формулата
 h2 
1 + 1.05  1 − 0.25 2 
χz = 2.0  b 
≥2 3.Б
(9)
 h2 
1 + 0.7875  1 − 0.25 2  3
 b  7
(3) За различни стойности на отношението b/h стойностите на параметъра χz
по формула (9) са дадени в табл. 4 на приложение 3.
Фиг. 6
Чл.23. (1) Стойността на параметъра χz за закоравени неравномерно натис-

нати стени с натискови напрежения σ1 и σ2, при което 0 ≤ σ2  < σ1  (фиг. 7), се
изчислява по формулата
χ z = 8 - 8ψ + 6ψ 2 − 2ψ 3 (10)
където ψ = σ2 / σ1.
(2) Разпределението на изчислителната широчина е дадено на фиг. 7.
Фиг. 7

Чл.24. (1) Стойността на параметъра χz за натиснатата част на стеблото на

елементи, подложени на огъване (триъгълна диаграма на натисковите и опънни-
те напрежения съгласно фиг. 8а), се приема равна на:
1. 3,25 - ако натиснатият пояс е закоравена стена;
2. 2,96 - ако натиснатият пояс е свободна стена.
(2) Стойността на параметъра χz за трапецовидно натиснатата част от стеблото
на елементи, подложени на огъване, при наличие на вътрешни надлъжни укрепява-
3.Б ния или вкоравители (фиг. 8б), се изчислява по формула (10), умножена с коефициент
3 - 1,05 - ако натиснатият пояс е свободна стена;
- 1,15 - ако натиснатият пояс е закоравена стена.
8
Фиг. 8
Чл.25. (1) Максималната стойност b/t на стена, за която bef = b, се изчисля-

ва по формулата
b 206
= 20.22 χ (11)
t σ
където χ в зависимост от вида на стената и напрегнатото º състояние, се
определя по чл.19 до чл.24;
σ - най-голямото натисково напрежение в стената.
(2) за свободни и закоравени стени и за натиснатата част на стеблото на еле-
ментите максималните стойности по формула (11) при σ = Ry са дадени в табл. 1.
Таблица 1
Натискова зона
Свободна стена Закоравена стена
на стебло
Изчислително
при коефициент на стената χ
съпротивление Ry, MPa
0,652 0,92 2,0 2,25 2,96 3,25
максимална стройност b/t
205 13 18 40 46 60 66
300 11 15 33,5 38 50 54,5
(3) За различни стойности на σ при χz = 2,0 максималните стойности b/t, при

които bef = b, са дадени табл. 5 на приложение 3.
(4) При стройност на свободните стени, по-голяма от 30, е целесъобразно да
се премине към закоравена стена чрез огъване на краищата.
(5) При стойност на закоравените стени, по-голяма от 100, е целесъобразно
да се проектират вътрешни надлъжни укрепявания.

Раздел III
КОРАВИНА НА УКРЕПЯВАНИЯТА
Чл.26. Инерционният момент на крайно надлъжно укрепяване, решено чрез

огъване на стената в края (фиг. 9б) или чрез допълнителен окантващ профил (фиг.
9а) за стени, закоравени чрез свързване от едната страна със стеблото на профи-
ла, а от другата - с надлъжно укрепяване или чрез свързване и в двата надлъжни
края с надлъжно укрепяване, трябва да удовлетворява изискванията:
3.Б
1. при 3
b 206
≤ 40 9
t Ry
b 206
6 − 120чн
t Ry
I st ≥ t4 >0 (12)
2 − чн
2. при
b 206
≥ 40
t Ry
 b Ry 
I st ≥  2 ,875 +5  t4 (13)
 t 206 
 
където b е широчината на закоравената стена;
t - дебелината на стената;
χν - коефициентът на свободна стена с широчина b.
(2) Инерционният момент на крайното надлъжно укрепяване Ist се определя
спрямо собствената му тежестна ос, успоредна на закоравената стена.
(3) При изчисляване на коравината на крайно надлъжно укрепяване, решено
чрез огъване на стената (фиг. 9в), закоравяването се заменя с правоъгълник с де-
белина t и височина bst,s, равна на разстоянието от края до оста на натиснатия по-
яс. Широчината на укрепяването (фиг. 9в) е
bst = bst , s - rs (14)
(4) В таблица 6 на приложение 3 са дадени числените стойности на отноше-
нията Ist/t4 и bst,s/t за различни стойности на Ry, χν и отношението b/t.
Фиг. 9

Чл.27. Ако крайното надлъжно укрепяване се проектира с инерционен мо-

мент I, по-малък от необходимия инерционен момент Ist, изчислен по формули
(12) и (13), т.е. стената е закоравена частично, коефициентът на стената χ = χz във
формула (4) се изчислява по формулата
I
χ = χ z = (2.0 − χν )4 + χν (15)
I st
3.Б
3 където I е инерционният момент на мекото укрепяване;
Ist - необходимият инерционен момент на кораво укрепяване;
10 χν - коефициентът на свободната стена съгласно чл.19 и 20.
Чл.28. (1) Инерционният момент на вътрешно надлъжно укрепяване на натис-
натия пояс, решено чрез вкоравител (фиг. 10а), изчислен спрямо оста, минаваща
през центъра на тежестта на вкоравителя, трябва да удовлетворява изискванията:
1. при 206 b 206
20 < ≤ 60
Ry t Ry
 b Ry 
I st ≥  2 ,5 − 50  t 4 (16)
 t 206 
 
2. при
b 206
> 60
t Ry
 b Ry  4
I st ≥ 6.4 t (17)
 t 206 
 
където b е широчината на стената съгласно фиг. 10а;
t - дебелината на стената.
(2) Числените стойности на отношението Ist/t4, получено от формули (16) и (17) за
различни стойности на Ry и на отношението b/t, са дадени в табл. 7 на приложение 3.
(3) При изчисляване на инерционния момент на вкоравителя се взема пред-
вид само неговата площ. Не се включва съдействие на стените, които се свързват
чрез него (фиг. 10б).
(4) Ако инерционният момент на вкоравителя I е по-малък от Ist, изчислен
по формули (16) и (17), закоравяването е частично. В този случай коефициентът
χz на закоравените стени се заменя с
I
χz = +1 (18)
I st

3.Б
3
Фиг. 10 11
Чл.29. Необходимият инерционен момент на надлъжните вкоравители на

стеблото на профила (фиг.11) се определя по формулата
 e Ry 
I st ≥  2 ,84 − 217  t 4 > 0 (19)
 t 206 
 
където е е разстоянието от неутралната ос до оста на вкоравителя в на-
тисковата зона на стеблото.
Чл.30. (1) Ако крайното или вътрешното надлъжно укрепяване имат инерцио-
нен момент I < Ist, изчислителното лице на укрепяването се изчислява по формулата
I
Ast , ef = Ast (20)
I st
(2) Положението на тежестната ос на профила в този случай не се променя.
Чл.31. Ако крайното надлъжно закоравяване е решено чрез огъване на ламари-
ната съгласно фиг. 9б, самият борд може да загуби устойчивост при .
bst 206
Тогава изчислителното лице на закоравителя е > 18
t Ry
Ast , ef = bst , ef . t (21)

където bst,ef се определя по формула (3), като при изчисляване на ρ по
формула (4) коефициентът χν = 0,91.

Раздел IV
ЕЛЕМЕНТИ, ПОДЛОЖЕНИ НА ОГЪВАНЕ
Чл.32. (1) Елементите, подложени на огъване, се оразмеряват на якост за

нормални напрежения по формула (5) от НПСК-87, в която W се замества с Wef.
(2) Тангенциалните напрежения се изчисляват по формула (6) от НПСК-87
при спазване на изискванията на ал.4 от чл.12.
3.Б (3) В местата на приложение на концентрирани сили и в опорните сечения
3 стеблата на профилите, подложени на огъване, се проверяват на местно смачква-
12 не съгласно изискванията на глава трета.
Чл.33. (1) При едновременно действие на нормални и тангенциални напре-
жения напрегнатото състояние се проверява по формулите:
τ - σ x σ y > (0.3R y )
1. при 2 2
σ x + σ y − σ x σ y + 3 τ 2 ≤ 1.1 γ c R y
2 2
(22)
0 ≤ τ 2 - σ x σ y < (0.3R y )
2. при 2
σ x +σ y ≤ γ c Ry (23)
3. при
τ2 - σx σy <0
σ x +σ y −σ x σ y + 3 τ 2 ≤ γ c Ry
2 2
(24)
(2) Напреженията σx и σy във формули (22), (23) и (24) се заместват със знака си.
Чл.34. Положението на неутралната ос на елементи, подложени на огъване,
се определя за изчислителното лице на напречното сечение, без да се отчита отс-
лабването от отвори за нитове и болтове.
Чл.35. Изчислителното лице на натиснатия пояс се определя с изчислител-
ната му широчина и изчислителното лице на надлъжното закоравяване. Изчисли-
телната широчина се изчислява с напрежение σ = Ry, ако най-големите напреже-
ния са в натиснатата част на профила, и с действителните напрежения σ < Ry, при
положение, че най-големите напрежения са в опънната част на профила.
Фиг. 11

Чл.36. (1) Изчислителното лице на стеблото на профила се определя чрез из-

числителната широчина на натиснатите части на стеблото с коефициент χz съг-
ласно чл.24 и цялото лице на опънната част на стеблото.
(2) Допуска се височината на натиснатата част на стеблото h1 да се определя с
отчитане на изчислителната широчина само на натиснатия пояс - фиг. 12а. След то-
ва се определя окончателното изчислително напречно сечение и неутралната му ос,
като се приема, че 40% от изчислителната широчина h1,ef на натиснатата част на 3.Б
стеблото се разпределя към натиснатия пояс и 60% - към неутралната ос (фиг. 12б).
3
13
Фиг. 12
(3) Ако стеблото има един или повече хоризонтални вкоравители (фиг. 16),
ефективната широчина на натиснатите стени между вкоравителите се определя с
коефициент χz съгласно чл.24 за нормалните напрежения в съответната част.
Чл.37. Примери за изчислително лице на напречното сечение на елементи,
подложени на огъване, за сечения без вкоравители са показани на фиг. 13 и 14, за се-
чение с един вкоравител на пояса - на фиг. 15 и за сечения със стебла без и с вътреш-
на закоравяване - на фиг. 12 и 16. Натиснатият пояс във всички фигури е горният.
Фиг. 13

3.Б
3
14
Фиг. 14 Фиг. 15
Фиг. 16
Чл.38. (1) При профили с няколко вътрешни вкоравители (фиг. 17) и стройност на
_______
стените между вкоравителите b / t ≤ 40 √ 206 / Ry се приема, че работят всички вкора-
вители и изчислиелната широчина се изчислява по формула (3), но със заместваща де-
белина ti и широчина bf = bs - 2rs. Заместващата дебелина се изчислява по формулата
12 I f
ti = 3 (25)
bf
където If е инерционният момент на натиснатата стена и вътрешните

вкоравители спрямо собствената им тежестана ос xf (фиг. 18).
_______
(2) При стройност на стените между вкоравителите b / t > 40 √ 206 / Ry сред-
ните вкоравители не работят и се отчитат само крайните вътрешни вкоравители.
Изчислителната широчина на частта на натиснатия пояс между тези вкоравители
се изчислява с широчината b2 и действителната дебелина t (фиг. 19).

3.Б
3
15
Фиг. 17
Фиг. 18
Фиг. 19
Чл.39. Ако стройността на стените на натиснатия пояс на елементи, подло-

жени на огъване, е b/t > 60, изчислителната широчина на пояса се пределя с реду-
циран коефициент на изчислителна широчина
ρ r = ρ − 0.1  1 −
60 t 
 (26)
 b 
където ρ е коефициентът на изчислителна широчина по формула (4).

Чл.40. (1) Изчислителното лице на вътрешен вкоравител, което е необходимо за

определяне на изчислителното лице на сечението при b/t > 60, се редуцира както следва:
1. при 60 < b/t ≤ 90 - по формулата
A st , ef , r = ε A st , ef (27)
b
3.Б ε = 3 - 2 сr - (1 - ρr ) (28)
30 t
3 където b е широчината на стената;
16 t - дебелината на стената;
Ast,ef - изчислителното лице на вкоравителя;
ρr - редуцираният коефициент на изчислителната широчина по
формула (26);
2. при b/t > 90 - по формулата
A st , ef , r = ρ r A st , ef (29)
(2) Центърът на тежестта на редуцирания вкоравител се приема съвпадащ с
центъра на тежестта на действителния вкоравител. Инерционният момент на вко-
равителя спрямо собствената му тежестна ос се изчислява с пълното му лице Ast.
Чл.41. (1) Ако натисковият пояс има повече––––––– вътрешни вкоравители (фиг.17)
и стройността на отделните участъци b / t ≤ 40 √ 206 / Ry, редуцирането по форму-
ла (26) се прави при bf / ti > 60.
(2) Ako , коефициентът ρ се редуцира по формула (26) за крайниия участък
при b1 / t > 60, а за вътрешната част на пояса - при b2 / t > 60 (фиг. 19).
Чл.42. (1) Елементите, подложени на огъване, се оразмеряват на обща устой-
чивост съгласно чл. 48 на НПСК-87. При това съпротивителният момент за натисна-
тия пояс Wc се определя за изчислителното напречно сечение, без да се отчитат от-
слабвания от отвори. Коефициентът ϕb се определя с характеристиките на брутното
сечение, без да се отчитат изчислителните широчини и отслабването на отвори.
(2) Проверка на обща устойчивост не се изисква:
1. при спазване на изискванията на чл.49 от НПСК-87;
2. при странично укрепяване на натиснатия пояс на едностеблени профи-
ли (I, [ ) през разстояние i1 < 40 iy1, където iy1 е инерционният радиус
на сечението, образувано от натиснатия пояс и една трета от натисна-
тата част на стеблото, спрямо вертикалната ос y (лицата се приемат без
отчитане на изчислителните широчини и отслабвания от отвори);
3. при елементи със затворено кутиеобразно сечение, ако отношението на
широчината на пояса към височината на стеблото е не по-малко от 1/10;
4. ако огъването е в равнината с по-малка коравина на гредата.
Чл.43. (1) Провисването на гредите се изчислява с инерционния момент на
изчислителното напречно сечение, без да се отчита местното отслабване от отво-
ри за нитове и болтове. Изчислителните широчини на стените се приемат, както
при проверката за якост.
(2) За конструкции, при които провисването е решаващо за сигурната експ-
лоатация, големината му се доказва по експериментален път.

Раздел V
ЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И ЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Чл.44. Елементи, подложени на центричен опън или центричен натиск, се

оразмеряват на якост за изчислителната стойност на усилието по формула (81) от
НПСК-87, като Ant се замества с Aef, съгласно чл.13 и 14.
Чл.45. (1) За центрично натиснати профили със стройност на стените, по-голяма от 3.Б
тази съгласно формула (11), оразмеряването на устойчивост се извършва с изчислително-
то лице на напречното сечение Aef, определено чрез изчислителните широчини на стени-
3
те и пълното лице на ъглите (фиг. 20). Местните отслабвания от отвори не се отчитат. 17
Фиг. 20
(2) Изчислителната широчина на стените се определя с напрежение σ = ϕ Ry,

където ϕ е коефициентът на изкълчване. Допуска се в полза на сигурността да се
приеме σ = Ry.
Чл.46. (1) Центрично натиснатите пръти се оразмеряват на устойчивост по
формулата
N
≤ ϕг c R y (30)
Aef
където Aef е изчислителното лице на напречното сечение;
γс - коефициент за условия на работа по табл. 5 на НПСК'87.
(2) Коефициентът на изключване ϕ се определя по чл.101 на НПСК-87 за ре-
дуцирана стройност λred, която се изчислява по формулата
Aef
λред = λ 3 (31)
A
където Aef е изчислителното лице на напречното сечение;
А - пълното лице на сечението;
λ = lef / i - по-голямата стройност на пръта.
(3) Инерционният радиус i, необходим за изчисляване на стройността на
пръта, се определя за пълното лице на профила, без отчитане на изчислителните
широчини и местното отслабване от отвори.

Чл.47. (1) Центрично натиснатите пръти с отворено напречно сечение трябва да

се проверяват и за огъвно-усуквателна форма на загуба на устойчивост. Оразмерява-
нето се извършва по формула (30), като във формула (31) стройността λ се заменя с λi.
(2) Стройността λi се определя по приложение 4. При изчисляване на λi се
използва пълното сечение на профила, без да се отчитат изчислителните широчи-
ни и местното отслабване от отвори.
3.Б Чл.48. Центрично натиснати съставени пръти с решетки или плочки се ораз-
меряват на устойчивост по (30), като получената по НПСК-87 приведена строй-
3 ност lef не се редуцира по формула (31) при определянето на коефициента ϕ за не-
18 материалната ос на сечението.
Раздел VI
НЕЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И НЕЦЕНТРИЧНО
НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Чл.49. Нецентрично опънати и нецентрично натиснати елементи се оразме-

ряват на якост за изчислителните стойности на усилията по формула (104) от
НПСК-87, като Ant, Ix, nt и Iy,nt се заменят съответно с Aef, Ix,ef и Iy,ef съгласно раз-
дел I на тази глава.
Чл.50. Нецентрично натиснати елементи се оразмеряват на устойчивост съг-
ласно изискванията на НПСК-87 при следните особености:
1. при използване на формули (106), (110) и (116) трябва да се работи с
изчислителното лице на напречното сечение Aef;
2. коефициентът ϕe във формула (106) се отчита в зависимост от услов-
ната стройност λ и относителният ексцентрицитет m от табл. 62
(както на решетъчни елементи);
3. при определяне на относителния ексцентрицитет m трябва да се из-
ползва изчислителното напречно сечение (m = eAef / Wc,ef) и да се от-
чете увеличаването на ексцентрицитета вследствие евентуално из-
местване на центъра на тежестта при прехода от пълното към изчис-
лителното напречно сечение.
4. стройностите на пръта λx и λy, участващи в оразмеряването, се опре-
делят за пълното сечение на пръта, без да се отчитат изчислителните
широчини на стените. Редуциране на стойностите по формула (31) от
тези норми не се прави;
5. при определяне на коефициентите α и β, участващи при оразмерява-
нето, се използват пълните лица и инерционни моменти на частите на
сечението, без да се отчитат изчислителните широчини;
6. коефициентът ϕb, участващ във формула (112), се определя съгласно
чл.42 от тези норми;
7. ако напречното сечение не отговаря на типовете сечения, показани в
табл. 18 на НПСК-87, коефициентите α и β могат да се приемат рав-
ни на единица.

Чл.51. (1) Изчислителното лице на напречното сечение се определя, без да

се отчитат местните отслабвания от отвори, като се използват изчислителните
широчини на натиснатите стени, изчислителните лица на вкоравителите им и
пълните лица на ъглите и опънатите части на сечението.
(2) Изчислителната широчина на натиснатия пояс се определя с напрежения σ = Ry.
(3) Изчислителното лице на стеблото, при двузначна диаграма на нормални-
те напрежения в него, се определя съгласно чл.36 в тези норми. При това напре- 3.Б
женията се определят за комбинация на N и M, даваща най-големи натискови нап-
режения в напречното сечение. 3
(4) При нецентричен натиск с много малък ексцентрицитет, когато диагра- 19
мата на нормалните напрежения е еднозначна, се допуска с оглед избягване на
итерационния процес и в полза на сигурността изчислителното лице на напреч-
ното сечение да се определя като за центрично натиснати пръти при σ = Ry.
Глава III
МЕСТНА УСТОЙЧИВОСТ И СМАЧКВАНЕ НА СТЕБЛАТА
Чл.52. (1) Средните тангенциални напрежения в стеблото трябва да удовлет-

воряват условието
Q Q
τ= = ≤ 0.58 R y (32)
Aw,ef hw,ef
където Q е напречната сила в стеблото;
Aw,ef - изчислителното лице на стеблото; _______
hw,ef - височината на стеблото hw; при hw / t > 100 √ 206 / Ry се при-
_______
ема hw,ef = 100t √ 206 / Ry.
(2) Ако стеблото има междинен вкоравител, вместо hw,ef във формула (32) се
поставя h1 + h2 (фиг. 16), но не повече от
h1,ef + h2,ef = (70 t + 70 t )

206 206
= 140 t (33)
Ry Ry
Чл.53. Ако в стеблото действат едновременно тангенциални и нормални напре-
жения, за тангенциалните напрежения трябва да бъде изпълнено условие (32), като
ако лицето Aw,ef е по-малко от hw,ef.t, то се замества с изчислителното лице на стебло-
то за нормалните напрежения съгласно чл.36. Нормалните напрежения се определят
с изчислителното лице на напречното сечение съгласно раздел I и II на тази глава.
Чл.54. Съпротивлението на смачкване на неукрепените стебла на елементи,
натоварени с концентрирани сили или опорни реакции, действащи перпендикуляр-
но на надлъжната ос на елементите и пораждащи натискови напрежения в равни-
ната на стеблото, се определя в зависимост от схемите на натоварване по табл. 2.

Чл.55. (1) Неукрепените стебла на елементите са осигурени срещу смачква-

не, ако изчислителната стойност на действащия концентриран товар или опорна
реакция не превишава изчислителната носимоспособност на смачкване на стеб-
лото Pw [N], изчислена по формулите, дадени в табл. 3 и 4. В таблиците са прие-
ти следните означения:
3.Б Ry
c 1 = 1.22 − 0.22 ;
3 206
r
20 c2 = 1.06 − 0.06 ;
t
Ry
c3 = 1.33 − 0.33 ;
206
r
c4 = 1.15 − 0.15 ≤ 1, но c 4 ≥ 0.5;
t
Ry
c5 = 1.49 − 0.53 ≥ 0.6;
206
h h
c6 = 1 + w , при w > 150 c 6 = 1.2;
750 t t
206 hw
c7 = при ≤ 67;
Ry t
 h  206 h
c7 =  110 − w  при w > 67;
 665 t  R y t
 h  206
c 8 = 0.98 − w  R ;
 865 t  y
θ 
2
cα = 0.7 + 0.3  
 90 
a - широчина на опорната част;
hw - височина на стеблото в неговата равнина;
r - вътрешен радиус на огъване;
t - дебелина на профила в mm;
θ - ъгъл между опорната повърхнина и стеблото, 45° ≤ θ ≤ 90°;
Ry - в МPа.
(2) Изчислителната носимоспособност на смачкване на стеблото Pw е макси-
малният концентриран товар или реакция, която може да поеме едно стебло, свър-
зано в долния и горния му край с пояси, без то да се разруши от смачкване. Кога-
то стеблата са две или повече (но не са сдвоени), Pw се изчислява за всяко стебло
поотделно, след което резултатите се сумират.

(2) Формулите, дадени в табл. 3 и 4, се отнасят за греди и профилирана ла-

марина, за която са изпълнени условията
hw a a
≤ 200; ≤ 210; ≤ 3.5;
t t hw
r / t ≤ 6 - за греди; r / t ≤ 7 - за профилирани ламарини.
3.Б
Таблица 2
3
21
№ на
Вид и разположение на товара Разстояния
схемата
Единичен товар или реакция в края на елемента
1 c ≤ 1,5 hw
Единичен товар или реакция далече от края на елемента
2 c > 1,5 hw
Два противоположни товара или реакции в края на елемента
e ≤ 1,5 hw
3
c ≤ 1,5 hw
Два противоположни товара или реакции далече от края на елемента
e ≤ 1,5 hw
4
c > 1,5 hw

Таблица 3
Схема на натоварване
Елементи с единично стебло (фиг. 13а, б и фиг. 14)
по табл. 2
а) закоравени пояси
 h  a
Pw = 0.05 t 2 R y c 3 c 4 cθ  179 − 0.33 w  1 + 0.01  (34)
3.Б  t  t
3 Схема 1 б) свободни пояси
22  h  a
Pw = 0.05 t 2 R y c 3 c 4 cθ  117 − 0.15 w  1 + 0.01  (35)
 t  t
ако a/t > 60, вместо (1+0,01 a/t) се взима (0,71 + 0,015 a/t).
 h  a
Схема 2 Pw = 0.05 t 2 R y c 1 c 2 c и  291 − 0.4 w  1 + 0.007  (36)
 t  t
ако a/t > 60, вместо (1+0,07 a/t) се взима (0,75 + 0,011 a/t).
 h  a
Схема 3 Pw = 0.05 t 2 R y c 3 c 4 cθ  132 − 0.31 w  1 + 0.01  (37)
 t  t
 h  a
Схема 4 Pw = 0.05 t 2 R y c 1 c 2 cθ  417 − 1.22 w  1 + 0.0013  (38)
 t  t
Таблица 4
Схема на натоварване
Елементи с две и повече стебла (фиг. 13в, г)
по табл. 2
 a
Схема 1 Pw = 1.7 t 2 R y c6  5 + 0.63  (39)
 t 
 a
Pw = 1.7 t 2 R y c 5 (0.88 − 0.63 t )7.5 + 1.63 
t 
Схема 2 (40)

 a
Схема 3 Pw = 1.7 t 2 R y c 8 (0.64 − 0.163 t ) 5 + 0.63 
t 
(41)

 a
Схема 4 Pw = 1.7 t 2 R y c7 (0.82 − 0.079 t )7.5 + 1.63 
t 
(42)


Глава четвърта
СЪЕДИНЕНИЯ
Чл.56. (1) Съединенията в конструкции от тънкостенни стоманени профили

с дебелина, по-голяма от 4 mm, ако са изпълнени с традиционните съединителни
средства, трябва да отговарят на изискванията на НПСК-87.
(2) Във всички останали случаи се спазват изискванията на тези норми. 3.Б
Чл.57. (1) Материалите и изчислителните съпротивления при електродъго-
во заваряване се приемат по НПСК-87 и съответните стандарти.
3
(2) Шевовете, изпълнени с електродъгово заваряване, се оразмеряват по 23
формулите, дадени в НПСК-87.
Чл.58. При проектиране на заварените съединения на тънкостенни стомане-
ни профили трябва да се спазват следните допълнителни изисквания:
1. при профили с дебелина, по-малка от 3 mm, заварените съединения се
проектират с шевове, изпълнявани в среда от защитен газ;
2. при носещи ъглови шевове дебелината на профилите не трябва да е
по-малка от 3 mm;
3. при ъглов шев по дължина на ъгъла (фиг. 21) размерът a се приема ра-
вен на 0,6 с, където:
а) с ≤ 15 t - при шевове, успоредни на усилието;
б) с ≤ 1,2 t - при шевове, напречни на усилието;
4. минималният катет на носещ ъглов шев е 2 mm.
Чл.59. (1) Изчислителната носимоспособност на срязване (в N) на един елект-
росъпротивителен точков заваръчен шев се определя ориентировъчно по формулата
N s = 11 t min R y (43)
където tmin е по-малката дебелина на съединяваните профили в mm;
Ry - по-малкото изчислително съпротивление на стоманата на
съединяваните профили в N/mm2.
(2) Носимоспособността на срязване на електросъпротивително точково заваре-
но съединение за всеки конкретен случай трябва да се доказва чрез изпитване на опит-
ни образци, изготвени от проектните материали при съответния режим на заваряване.
Чл.60. Електросъпротивителните точкови заваръчни шевове се разполагат в
съединенията на разстояния съгласно табл. 5.
Фиг. 21

Таблица 5
Разстояние от центъра Усреднен диаметър на
Минимална дебелина на заваръчен шев
Разстояние по посока на шева до ръба на
съединяваните профили
на усилието елемента по посока
t, mm d = 5 t mm
напречно на усилието
t < 1,0 2,5 d 1,5 d 2,5 - 5
3.Б 1,2 ≤ t ≤ 2 3,0 d 1,75 d 5,5 - 7
3 2,2 ≤ t ≤ 4,0 4,0 d 1,75 d 7,5 - 10
24
Чл.61. (1) Материалите и изчислителните съпротивления за болтовите съе-
динения трябва да отговарят на изискванията на НПСК-87.
(2) При дебелини, по-малки от 4 mm, не се допуска да се проектират фрик-
ционни съединения.
(3) При проектиране на съединения на два профила с различна дебелина и
якост на материала в проекта трябва да се посочва, че при изпълнението на съе-
динителното средство се поставя от страна на профила, за който произведението
от дебелината и якостта на материала е по-малко.
(4) При дебелина на съединявания пакет Σ t диаметърът на болта трябва да
бъде най-малко Σ t + 2 mm.
Чл.62. (1) Проверката на носимоспособност на съединенията с резбонарез-
ни винтове се извършва по формулите:
1. на срязване на резбонарезния винт
N b 1 s ≤ N bs (44)
2. на смачкване на елементите:
а) при t / tmin = 1
N b 1 s ≤ 3.2 t min d γ b . R y
3
(45)
б) при t /tmin ≥ 2,5
N b 1 s ≤ 2.1 t min d γ b . R y (46)
в) при 1 < t / tmin < 2,5 се извършва линейна интерполация;
3. на опън на резбонарезния винт
Nb 1 t ≤ Nb t (47)
4. на изтръгване при t > 0,9 mm
N b 1 t ≤ 0.65 t dγ b . R y (48)
5. на продънване
N b 1 s ≤ 1.1 D s t min γ b . R y (49)
където Nb1s и Nb1t - са срязващото и опънното усилие на най-тежко на-
товарения винт;
Nbs, Nbt - изчислителните носимоспособности на срязване и опън на
един резбонарезен винт;
t - дебелината на по-дебелия лист;
tmin - минималната дебелина на съединяваните части;

d - диаметърът на резбонарезния винт;

Ds - диаметърът на шайбата или на главата на винта;
γb = 0,9 - коефициентът за условия на работа на резбонарезните винтове.
(2) Изчислителната носимоспособност на срязване и опън на един резбона-
резен винт от формули (44) и (47) трябва да е поне с 25% по-голяма в сравнение
с носимоспособностите по (45), (46), (48), (49).
(3) Изчислителната носимоспособност на опън Nbt и срязване Nbs на резбонарез- 3.Б
ните винтове се определя въз основа на опитни или гарантирани от производителя якос-
ти на опън и срязване, при коефициент на сигурност на материала не по-малък от 2,20. 3
(4) При съединения, натоварени на срязване, за меродавна се приема по-мал- 25
ката от стойностите по формули (44), (45) и (46), а при съединения, натоварени на
опън - по-малката от стойностите по формули (47), (48) и (49).
(5) Проверката на носимоспособност на съединения с резбонарезни винтове, при
едновременното действие на срязващи и опънни сили, се извършва по формулата
2 2
 Nb 1 s   Nb 1 t 
  +  ≤ 0.9 (50)
N   
 b s , min   N b t , min 
където Nbs,min и Nbt,min са съответно най-малката изчислителна носи-
моспособност на едно винтово съединение на срязване
и на опън по формули (44), (45), (46) и (47), (48), (49);
Nb1s, Nb1t - срязващото и опънното усилие в най-тежко натоваре-
ния винт.
Чл.63. (1) Проверката на носимоспособност на съединения на два елемента
със слепи нитове, натоварени на срязване, се извършва по формулите:
1. на срязване на слепия нит
N n 1 , s ≤ N ns (51)
където Nn1,s е срязващото усилие в най-тежко натоварения нит;
Nns - изчислителната носимоспособност на срязване на един нит;
2. на смачкване на елементите
N n 1 , s ≤ ξ t min d R y (52)
където ξ е коефициент;
d - диаметър на нита;
tmin - дебелината на по-тънкия от съединяваните елементи.
(2) Стойността на коефициента ξ от (52) се определя в зависимост от стой-
ността на параметъра ψ, изчисляван по формулата
t2 Ry 2
ψ= (53)
t1 R y 1
както следва:
а) при ψ = 1,0 , ξ = 1,1;
б) при ψ ≥ 2,5 , ξ = 2,0;
в) при 1 < ψ < 2,5 ξ се определя чрез интерполация.
(3) Във формула (53) t1 и t2 са дебелините на по-тънкия и по-дебелия елемент,
а Ry1 и Ry2 - изчислителните съпротивления на материала на двата елемента.

(4) Изчислителната носимоспособност на срязване на слепия нит Nns трябва

да е поне с 25% по-голяма от носимоспособността на смачкване по формула (52).
(5) Изчислителната носимоспособност на срязване на слепите нитове се опре-
деля въз основа на опитни или гарантирани от производителя стойности на якост на
срязване. Коефициентът на сигурност на материала се приема не по-малък от 2,2.
Чл.64. Указания за избор на вида на механичните свързващи средства са да-
3.Б дени в табл. 1 на приложение 5.
Чл.65. Резбонарезните болтове и слепите нитове се поставят в съединения
3 на разстояния, дадени в табл. 6, в която d е диаметърът на свързващите средства,
26 ts - дебелината на по-тънкия елемент и tp - дебелината на по-дебелия елемент.
Таблица 6
Разстояние между Разстояния между
Схема
слепи нитове резбонарезни болтове
e1 ≤ 6 d
e1 = e'1 ≥ 3 d e1 ≥ 30 mm
e1 = e'1 ≤ 24 d e'1 ≥ 1.5 d
e'1 ≥ tp
e2 ≥ 3 d e2 ≥ 3 d
u'1 = u1 ≥ 1,5 d u1 ≥ 3 d
u1 ≥ 15 mm
u'1 ≥ d
u'1 ≥ tp
u2 ≥ 3 d u2 ≥ 3 d
2.6 mm ≤ d ≤ 0.4 mm 3 mm ≤ d ≤ 8 mm
Чл.66. Разстоянието между точковитe заваръчни шевове, слепите нитове и

резбонарезните болтове в натиснатата зона на елементи, съставени от повече час-
ти (фиг. 22), не трябва да е по-голяма от:
1. разстоянието, необходимо за пренасяне на тангенциалните сили меж-
ду частите на профилите;
2. разстоянието s, определяно по формулата
A 206
s = 48 t − (54)
Aef Ry
където t е дебелината на натиснатия пояс;
A - лицето на присъединената част на натиснатия пояс;
Aef - изчислителното лице на тази част;
3. тройната широчина 3 b на свободната най-стройна част на натиснатия
пояс (ако 3 b < 33 t, се приема b = 33 t).

3.Б
3
27
Фиг. 22 Фиг. 23
Чл.67. Когато натиснат елемент е съставен от 2 [ профила, разстоянието между

точковите съединителни средства по дължина на пръта не трябва да е по-голямо от
L . i1
smax = (55)
2 ix
където L е дължината на натиснатия елемент;
ix - инерционният радиус на профила спрямо материалната ос;
i1 - инерционният радиус на отделния прът спрямо собствената
му ос y1, успоредна на стеблото (фиг. 23).
Чл.68. (1) При съставен прът от 2 [ профила, натоварен на огъване, разстоя-
нието между съединителните средства в надлъжна посока не трябва да е по-голя-
мо от разстоянието s, изчислено по формулите
L 2 s1 N 1
s= и s= (56)
6 a . q1
където L е отворът на гредата;
N1 - изчислителната носимоспособност на опън в точковото съе-
динително средство в посока, перпендикулярна на стеблата;
s1 - разстоянието между съединителните средства във вертикал-
на посока;
q1 - изчислителното натоварване на единица дължина;
a - разстоянието между центъра на огъване на [ профила и оста
на стеблото му.
(2) При действие на концентрирана сила или реакция натоварването q1 във
формула (56) се определя, като концентрираната сила се раздели на разпредели-
телната дължина. При равномерно разпределено натоварване q се приема q1 = 2 q.

Глава пета
КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ
Чл.69. (1) Минималната дебелина на профилите се определя като се имат пред-

вид носимоспособността, деформативността и корозионната устойчивост на конст-
рукцията за нормативния срок на експлатация, необходимата коравина при транспорт,
3.Б товарно-разтоварни манипулации, складиране и монтаж и възможности за заваряване.
(2) Минималните дебелини на профилите, в зависимост от степента на агре-
3 сивност на средата, са дадени в табл. 1 на приложение 6.
28 Чл.70. Минималният вътрешен радиус на студено огъване на ламарината е:
1. за стомана СТ. 3 - r ≈ t;
2. за стомани с по-висока якост - r ≈ 1,5 t, където t е дебелината на листа.
Чл.71. Най-големите допустими стройности на натиснатите стени се прие-
мат, както следва:
1. за закоравени стени, свързани в единия си край със стена, а в другия -
с борд или профил max bp/t = 100;
2. за закоравени стени, свързани в двата си края със стени - max bp/t = 500;
3. за свободни стени max bp/t = 60.
Чл.72. Най-голямата допустима широчина на натиснатия и опънатия пояс на
греда, работеща на огъване, се определя, както следва:
1. за едностеблени сечения (фиг. 13), чиито пояси са свободни или зако-
равени стени, ако не са възпрепятствани деформациите на напречно-
то сечение - по формулата
28000 t hp
bp ≤ (57)
σm
където σm = σ (bef / b) е средното напрежение в натиснатия пояс в МPа;
bp, hp и t се заместват в mm;
2. за двустеблени сечения (фиг. 14, 15, 17, 19), ако не са възпрепятства-
ни деформациите на напречното сечение - по формулата
88000 t hp
bp ≤ (58)
σm
където σm е както в (57).
bp, hp и t се заместват в mm.

3.Б
3
29
Фиг. 24
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§1. Нормите се издават на основание чл.201, ал.1 от Закона за териториално

и селищно устройство като допълнение към "Норми за проектиране на стоманени
конструкции", утвърдени със заповед № РД-02-14-83 от 28.08.1986 г. на КТСУ.
§2. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-393 от 16.11.1989 г. и вли-
зат в сила от 1 юли 1990 г.
§3. Нормите отменят "Норми и правила за проектиране на стоманени конструкции
от отворени тънкостенни студеноогънати профили", отпечатани в БСА, кн. 8 от 1977 г.
§4. Указания по прилагането на нормите дава председателят на Комитета по
териториално и селищно устройство.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1
към чл.9
Инерционни моменти на части от оста на профила
3.Б
3
30
b3 I x1 = 0 ;
I x1 = ;
12
b3
I y = 0; Iy = ;
12
b3
I x = bc 2 + ; I x = bc 2 ;
12
b s 2 b 3 sin 2 β b 3 cos 2α bsv

I x1 = = = ; I x1 y = ;
12 12 12 12
b v 2 b 3 sin 2α b 3 cos 2 β b s2
Iy = = = ; Ix = ;
12 12 12 12

3.Б
3
31
u = 1.57 ; u =α r ;
c x = c y = 0.637 r ; r (1 - cosα )
cx = ;
α
r sinα
cy = ;
α
α
r sin
c= 2
α
2
 α + sinαcosα sin 2α  3
I x1 =  − r
 2 α 
α − cosαsinα (1 - cosα )2  3
I y1 =  − r
 2 α 
I x1 = J y1 = 0.149 r 3 ≈ 0  sin 2α α + sinα(cosα - 1) 3
I x1 y1 =  − r
I x1 , y1 = 0.137 r 3 ≈ 0  2 α 
 α + sin α cos α  3
I x = J y = 0.785 r 3 Ix = r
 2 
I xy = 0.5 r 3  α − sin α cos α r3
Iy = 
 2 
sin α 3
2
I xy = r
2

3.Б
3
32
u = (α2 − α1 ) r ;
(cosα1 − cos α2 )
cx = r;
α 2 − α1
(sinα2 − sin α1 )
cy = r ;
α 2 − α1
α − α1 sin2α2 − sin2α1 (sinα2 − sinα1 )  3

2
I x1 = 2 + − r
 2 4 α 2 − α1 
α2 − α1 sin2α2 − sin2α1 (cosα1 − cosα2 )  3
2
I y1 = − − r
 2 4 α 2 − α1 

към чл.17
Таблица 1
Коефициент ρ при Ry = 205 MPa
b/t
χ ν = 0,652 χ ν = 0,912 3.Б
13 1,0 1,0
3
14 0,97 1,0
33
15 0,93 1,0
16 0,89 1,0
17 0,86 1,0
18 0,83 1,0
19 0,80 0,98
20 0,77 0,96
21 0,74 0,93
22 0,72 0,90
23 0,69 0,88
24 0,67 0,855
25 0,65 0,83
26 0,63 0,81
27 0,50 0,78
28 0,48 0,77
29 0,47 0,75
30 0,46 0,73
Таблица 2
Коефициент ρ при χz = 2,0 и Ry = 205 MPa
b/t
0 2 4 6 8
40 1,000 0,980 0,955 0,931 0,907
50 0,884 0,862 0,840 0,820 0,800
60 0,781 0,763 0,745 0,728 0,712
70 0,696 0,681 0,667 0,653 0,640
80 0,627 0,615 0,603 0,591 0,580
90 0,570 0,559 0,549 0,540 0,530
100 0,521 0,513 0,504 0,496 0,488
110 0,481 0,473 0,466 0,459 0,452
120 0,446 0,439 0,433 0,427 0,421
130 0,415 0,410 0,404 0,399 0,394
140 0,389 0,384 0,379 0,374 0,370

Таблица 1 към чл.19

b/a 1/1 1/2 1/3 1/4 < 1/4
χν 0,912 0,790 0,673 0,652 0,652
3.Б Таблица 2 към чл.20

3 b/h 1/1 1/2 1/4 1/6 1/8
34 χν 0,993 0,912 0,790 0,673 0,652

b/a 1/1 1,2/1 1,4/1 1,5/1 2/1 3/1 4/1
χz 2,0 2,129 2,186 2,203 2,248 2,274 2,283

b/h 1/1 1,5/1 2/1 3/1 4/1
χz 2,248 2,274 2,283 2,289 2,291
Таблица 5 към чл. 25

σ, MPa b/t
100 59
110 56
120 54
130 52
140 50
150 48
160 46
170 45
180 44
190 42
200 41
210 40
220 40
230 39
240 38
250 37
260 36
270 36
280 35
290 34
300 34
310 33
320 33
330 32


χ ν = 0.652 χ ν = 0.912
Ry, MPa b/t
Ist / t4 bst, s / t Ist / t4 bst, s / t
20 31,0 7,2 10,9 5,0
25 53,3 8,6 37,8 7,7
30 75,5 9,6 65,4 9,2
35 97,8 10,5 93,0 10,4
3.Б
40 120,0 11,3 120,0 11,3 3
205 50 148,8 12,1 148,8 12,1 35
60 177,5 12,9 177,5 12,9
70 206,3 13,5 206,3 13,5
80 235,0 14,1 235,0 14,1
90 263,8 14,7 263,8 14,7
100 292,5 15,2 292,5 15,2
20 46,6 8,2 29,6 7,1
25 72,8 9,6 62,0 9,1
30 98,9 10,6 94,4 10,4
35 123,2 11,4 123,2 11,4
290 40 140,1 11,9 140,1 11,9
50 173,9 12,8 173,9 12,8
60 207,7 13,6 207,7 13,6
70 241,5 14,3 241,5 14,3
80 275,3 14,9 275,3 14,9

Ist / t4
b/t
Ry = 205 MPa Ry = 290 MPa
20 - 8,8
25 12,5 23,4
30 25,0 38,1
35 37,5 52,8
40 50,0 67,5
50 75,0 96,9
60 100,0 168,0
70 165,0 243,5
80 229,0 319,0
90 293,0 394,0
100 358,0 470,0

към чл. 47
УКАЗАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРОЙНОСТТА λ i

НА ЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ПРЪТИ
3.Б
4.1. (1) За пръти с напречно сечение с една ос на симетрия (ос y) стройност-
3 та λi се определя по формулата
36
λi = k y λy + λz
2 2
(59)
но не по-малко от λz,
където λy e стройността на пръта в равнина, перпендикулярна на ос y;
Ip
λz = (60)
Iω It
2
+
lω 25
е стройността при усукване на пръта около надлъжната му ос z;
 a 
k y = 0 .5  1 + y  (61)
 ip 
 
Във формули (60) и (61):
ay е разстоянието между центъра на тежестта и центъра на огъване на
сечението;
1
It =
3
∑bi t 3 - инерционният момент на чисто усукване;
Iw - секториалният инерционен момент;
I p = Ix + I y + A ay
2
- полярният инерционен момент спрямо центъ-
ра на огъване;
Ip
ip =
A - полярният инерционен радиус спрямо центъра на огъване;
lω - изкълчвателната дължина на пръта при усукване.
(2) Изкълчвателната дължина при усукване lω се изчислява по формулата
l ω = µω l (62)
където l е системната (геометричната) дължина на пръта.

За определяне на коефициента µω може да се използва табл. 28 на НПСК-87,

като при това:
1. на свободна депланация при усукване на края на пръта съответства свобод-
но завъртане на края според табл. 28, а на нулева депланация - запъване;
2. на свободно завъртане на края на пръта около надлъжната му ос съот-
ветства свободно хоризонтално преместване, а на възпрепятствано за-
въртане - хоризонтално подпиране. 3.Б
Обикновено в практическите случаи завъртането на края на пръта около ос-
та му е възпрепятствано и 0,5 l ≤ lω ≤ l. 3
(3) Изчисляването на характеристиките ay и Iω за някои основни видове нап- 37
речни сечения е дадено в табл. 1, където са приети следните означения:
G и S са съответно центърът на тежестта и центърът на огъването на се-
чението;
I1 и I2 - инерционните моменти спрямо ос y на отделните части на се-
чението 1 и 2 с лица съответно А1 и А2;
А и Iy - лицето на цялото напречно сечение и инерционният му момент
спрямо ос y.
4.2. За пръти с напречно сечение с две оси на симетрия, както и за сечения
с точкова симетрия (например z сечение), стройността λi се приема равна на стой-
ността на λz, определена по формула (60).
4.3. При напречни сечения без ос на симетрия (фиг. 24) стройността λi може
да се определи приблизително, както следва:
1. ако една от стройностите λx, λy и λz преобладава
λi = λ1 + α1 λ2 + α 2 λ3
2 2 2
(63)
където λ1 > λ2 > λ3 са стройностите λx, λy, λz, подредени по големина;
α1 > α2 - параметрите 2 и 2 ,подредени по
големина;  ax  ay 
  αx =   αy =
i  i 
 p   p
2. ако стройностите λx, λy и λz не се различават съществено
λi = k λx + λy + λz
2 2 2
(64)
но не по-малко от λz,
където
a
1+
ip
k= (65)
3
Разстоянията a, ax и ay се приемат съгласно фиг. 24.

Таблица 1
Сечение ay Iω
b 2 ~0
3.Б 4
3
38
h1 I 1 − h2 I 2 I 1 I 2 h2
Iy Iy
A2 h
. ~0
A 2
h2 I 1 + 2 I 1 I 2
2
I1
h1 + h
Iy 3 Iy
2
h 2 I ab
0 Ib −
4 A

Таблица 1
УКАЗАНИЯ ЗА ИЗБОР НА МЕХАНИЧНИ СВЪРЗВАЩИ СРЕДСТВА
Съединявани конструктивни елементи

Препоръчителни съединителни 3.Б
средства
При един присъе- При два присъе При основен
3
диняван елемент с динявани елемента материал с Mатериал Диаметър d , mm 39
дебелина t1, mm с дебелина t1, mm дебелина t2, mm
Слепи нитове от
алуминиева сплав
Al Mg Si
≥ 0.6 ≤2 ≥ t1 Al Mg 5 3.2 ≤ d ≤ 6.4
≤ 1.5 от стомана, от
корозионноустой-
чива стомана
резбонарезни
≥ 0.6 винтове (стомана,
≤2 ≥ t1 4 ≤ d ≤ 6.3
≤ 1.5 корозионноустой-
чива стомана)
≥ 0.6 болтове с гайки
≤4 ≥ t1 5 ≤ d ≤ 12
≤ 2.5 (винтове) стомана
към чл.70
Таблица 1
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ МИНИМАЛНИ ДЕБЕЛИНИ НА ПРОФИЛИТЕ

В ЗАВИСИМОСТ ОТ СТЕПЕНТА НА АГРЕСИВНОСТ НА СРЕДАТА
Степен на агресивност на Минимална
№ Вид на конструкцията
средата съгласно БДС 9075 дебелина, mm
1. Неагресивна Носеща конструкция на затворени сгради 1
2. Слабо агресивна Носеща конструкция на открито 2
3. Силно агресивна Носеща конструкция, подложена на агресив- 2*
ното въздействие на големите населени
места и промишлени райони
Подови и тавански панели 0,8*
Стени и покривни обшивки 0,6
* При полагане и поддържане на антикорозионната защита на повърхности съгласно Н и П за
проектиране. “Защита на строителните конструкции от корозия”, 1980 г.

към чл.8
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ
Aef - изчислително лице на напречното сечение;

3.Б Ast - лице на надлъжното укрепяване;
Ast,ef - изчислително лице на надлъжно укрепяване;
3 Ast,ef,red - редуцирано изчислително лице на надлъжно укрепяване;
40 Aw,ef - изчислително лице на стеблото;
Ief - инерционен момент на изчислителното напречно сечение;
Ist - инерционен момент на надлъжно укрепяване;
Iw - секториален инерционен момент;
Wef - съпротивителен момент на изчислителното напречно сечение;
P - единичен товар;
a - разстояние между центъра на огъване и тежестната ос;
b - широчина на стената;
b1 - широчина на натиснатата част от стена;
bef - изчислителна широчина на стената;
bef,red - редуцирана изчислителна широчина на стената;
bp - широчина на напречното сечение;
bs - осова широчина на сечението
bst - широчина на правата част на окантването;
bst,s - широчина на окантването до оста на съседната стена;
h - височина на равнинните части на стеблата;
hp - височина на напречното сечение;
hs - осова височина на напречното сечение;
hw,ef - изчислителна височина на стеблото;
r - вътрешен радиус на огъване на ъгъла;
rs - радиус на огъването по оста;
s - дължина по оста;
ε - редукционен коефициент за лицето на надлъжното укрепване;
χ∗ - коефициент на стената;
χ∗ν - коефициент на свободна стена;
χ∗z - коефициент на закоравена стена;
λef - приведена стройност;
λred - редуцирана стройност;
ρ - коефициент на изчислителна широчина;
ρred - редуциран коефициент на изчислителна широчина;
ω - секториална площ на сечението.
* Коефициентът χ е приет в литературата като "капа".

Tankost ST Konstr

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Tankost ST Konstr

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Норми за проектиране на стоманени конструкции

от тънкостенни стоманени профили

3.Б.3. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

8. надлъжно укрепяване - част от профила, която свързва стените му;

12. широчина на стена - правата част на стената между закръгленията в

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

14. изчислителна широчина на стена - намалена широчина на стената,

15. изчислително лице на стената - лицето на напречното сечение на

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

* Коефициентът χ е приет в литературата като "капа".

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.16. Изчислителната ширина на натиснатите стени bef се определя по формулата

Чл.17. (1) Коефициентът на изчислителна широчина ρ се определя по формулата

чрез която се изчисляват критичните напрежения на идеална стена със съ-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

(2) Стойността на коефициента χ при ставно свързване на надлъжните кра-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.22. (1) стойността на параметъра χz за равномерно натиснати закоравени

Чл.23. (1) Стойността на параметъра χz за закоравени неравномерно натис-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.24. (1) Стойността на параметъра χz за натиснатата част на стеблото на

Чл.25. (1) Максималната стойност b/t на стена, за която bef = b, се изчисля-

(3) За различни стойности на σ при χz = 2,0 максималните стойности b/t, при

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.26. Инерционният момент на крайно надлъжно укрепяване, решено чрез

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.27. Ако крайното надлъжно укрепяване се проектира с инерционен мо-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.29. Необходимият инерционен момент на надлъжните вкоравители на

Ast , ef = bst , ef . t (21)

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.32. (1) Елементите, подложени на огъване, се оразмеряват на якост за

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.36. (1) Изчислителното лице на стеблото на профила се определя чрез из-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

където If е инерционният момент на натиснатата стена и вътрешните

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.39. Ако стройността на стените на натиснатия пояс на елементи, подло-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.40. (1) Изчислителното лице на вътрешен вкоравител, което е необходимо за

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.44. Елементи, подложени на центричен опън или центричен натиск, се

(2) Изчислителната широчина на стените се определя с напрежение σ = ϕ Ry,

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.47. (1) Центрично натиснатите пръти с отворено напречно сечение трябва да

Чл.49. Нецентрично опънати и нецентрично натиснати елементи се оразме-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.51. (1) Изчислителното лице на напречното сечение се определя, без да

Чл.52. (1) Средните тангенциални напрежения в стеблото трябва да удовлет-

h1,ef + h2,ef = (70 t + 70 t )

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.55. (1) Неукрепените стебла на елементите са осигурени срещу смачква-

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

(2) Формулите, дадени в табл. 3 и 4, се отнасят за греди и профилирана ла-

Единичен товар или реакция далече от края на елемента

Два противоположни товара или реакции в края на елемента

Два противоположни товара или реакции далече от края на елемента

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Чл.56. (1) Съединенията в конструкции от тънкостенни стоманени профили

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения

Строителна библиотека - Том 3 Конструкции на сгради и съоръжения