Professional Documents
Culture Documents
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
3.Б
Чл.1. (1) Тези норми определят специфичните изисквания при проектиране
на строителни стоманени конструкции, изпълнени изцяло или частично от студе- 3
ноформувани тънкостенни профили с дебелина на стените 0,6 до 0,8 mm, за кои- 1
то в натисковите зони на сечението се допуска загуба на местна устойчивост.
(2) Нормите са допълнение към основните "Норми за проектиране на стоманени
конструкции" от 1987 г. (НПСК-87). Извън специфичните изисквания за оразмеряване
и конструиране, дадени в този нормативен документ, са валидни основните норми.
Чл.2. Не се допуска употребата на тънкостенни стоманени профили при не-
посредствено приложени върху конструкцията динамични товари.
Чл.3. Тънкостенните стоманени профили трябва да отговарят на стандарти-
зационните документи за производството им.
Чл.4. (1) Марките стомана за конструкции от тънкостенни стоманени про-
фили са съгласно глава трета на НПСК-87. Не се допуска използване на стомана
марка 12Г2БФ.
(2) За конструкции, подложени на интензивни атмосферни влияния, се до-
пускат след съответна обосновка и стомани с повишена корозионна устойчивост.
(3) В проекта за конструкциите от тънкостенни стоманени профили трябва
да се отбелязва, че замяна на профили със същите размери, но от друга марка сто-
мана, се допуска само след доказване на тяхната носимоспособност.
Чл.5. Физико-механичните свойства и изчислителните съпротивления на стома-
ните и тънкостенните стоманени профили се приемат като тези на изходния материал.
Чл.6. Тези норми не изключват възможността да се използват по-точни мето-
ди на изчисляване, при условие, че те са съответно обосновани, като носимоспо-
собността на профилите може да се доказва и чрез експериментални изследвания.
Чл.7. Основните понятия, използвани в тези норми съобразно специфични-
те особености на работата на тънкостенните профили, са:
1. тънкостенни стоманени профили - отворени или затворени профили,
формувани чрез студено валцуване, огъване, изтегляне или пресоване,
при които всички стени и ъгли на даден профил са с еднаква дебелина;
2. стена - равнинен участък на профила;
3. закоравена стена - стена, свързана по двата надлъжни края, успоред-
ни на оста на профила и на действащото усилие с друга стена чрез
ъгъл или вкоравител, с борд или с окантващ профил (фиг. 1);
4. свободна стена - стена с един свързан и един свободен край;
5. ъгъл - закръглена част на профила, съединяваща две стени или стена
и борд (фиг. 2а, б);
6. единично стебло - стебло на носещ елемент при профили от вида, по-
казан на фиг. 3а, б, г, д;
7. сдвоено стебло - стебло на носещ елемент, състоящ се от два плътно
опрени и съединени профила от типа, показан на фиг. 3в;
3.Б
3
2
Фиг. 1
Фиг. 2
Фиг. 3
3.Б
3
3
Фиг. 4
Глава втора
НОСИМОСПОСОБНОСТ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
Раздел I
ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАПРЕЧНИТЕ СЕЧЕНИЯ
3.Б Чл.9. (1) Геометричните характеристики на напречните сечения на профи-
3 лите се изчисляват за оста на профилите.
(2) Лицето на профилите се изчислява по формулата
4
A = s .t (1)
където s е дължината на оста;
t - дебелината на профила.
(3) Инерционният момент на профилите се изчислява по формулата
I = Is . t (2)
където Is е инерционният момент на оста.
(4) Формули за изчисляване на Is са дадени в приложение 1.
Чл.10. При изчисляване на геометричните характеристики на профилите за
тяхната ос могат да се пренебрегнат:
1. инерционните моменти на равнинните части на профила спрямо соб-
ствените тежестни оси;
2. инерционните моменти на закръглените части спрямо собствените те-
жестни оси;
3. разликата между инерционните моменти на наклонените прави части, изчис-
лени спрямо вертикалните и хоризонталните оси, вместо точните стойности.
Чл.11. При предваритените изчисления е възможно заоблянето на осовата ли-
ния в ъглите да се замени с права линия и да се премине към многостранен профил.
Чл.12. (1) Оразмеряването на тънкостенните стоманени профили се извърш-
ва с изчислителни характерстики на напречното сечение.
(2) Нормалните напрежения от осови сили се определят с изчислителното
лице на напречното сечение Aef, а от огъване - със съпротивителния момент Wef
или с инерционния момент Ief на изчислителното напречно сечение.
(3) Нормалните напрежения от стеснено усукване се изчисляват със секториалния
инерционен момент Iω и секториалната площ ω, определени за пълното напречно сече-
ние, без да се отчита големината на изчислителната широчина на натиснатите стени.
(4) Тангенциалните напрежения се изчисляват без отчитане на отслабванията
с отвори. При напречно натоварени елементи тангенциалните напрежения се из-
числяват с изчислително напречно сечение на стеблото (поясите не се включват).
Чл.13. За опънати части на напречното сечение изчислителното лице Aef е
равно на лицето на тези части, намалено с лицата на намиращите се в тях запъл-
нени и незапълнени отвори.
Чл.14. (1) При наличие на натискови зони характеристиките на напречното
сечение на тънкостенните стоманени профили се изчисляват, като широчината на
натиснатите стени се замества с изчислителна широчина.
(2) Изчислителната широчина зависи от стройността на стената, от стой-
ността на коефициента на стената χ∗ и от характера и големината на действащи-
те напрежения. Определя се по методиката, дадена в раздел II на тази глава.
Чл.15. При определяне на изчислителното лице на натиснати части надлъж-
ните укрепявания се включват с изчислителното си лице.
РАЗДЕЛ II
ИЗЧИСЛИТЕЛНА ШИРОЧИНА
Фиг. 5
Фиг. 6
Фиг. 7
Фиг. 8
Таблица 1
Натискова зона
Свободна стена Закоравена стена
на стебло
Изчислително
при коефициент на стената χ
съпротивление Ry, MPa
0,652 0,92 2,0 2,25 2,96 3,25
максимална стройност b/t
205 13 18 40 46 60 66
300 11 15 33,5 38 50 54,5
Раздел III
КОРАВИНА НА УКРЕПЯВАНИЯТА
b 206
6 − 120чн
t Ry
I st ≥ t4 >0 (12)
2 − чн
2. при
b 206
≥ 40
t Ry
b Ry
I st ≥ 2 ,875 +5 t4 (13)
t 206
където b е широчината на закоравената стена;
t - дебелината на стената;
χν - коефициентът на свободна стена с широчина b.
(2) Инерционният момент на крайното надлъжно укрепяване Ist се определя
спрямо собствената му тежестна ос, успоредна на закоравената стена.
(3) При изчисляване на коравината на крайно надлъжно укрепяване, решено
чрез огъване на стената (фиг. 9в), закоравяването се заменя с правоъгълник с де-
белина t и височина bst,s, равна на разстоянието от края до оста на натиснатия по-
яс. Широчината на укрепяването (фиг. 9в) е
bst = bst , s - rs (14)
(4) В таблица 6 на приложение 3 са дадени числените стойности на отноше-
нията Ist/t4 и bst,s/t за различни стойности на Ry, χν и отношението b/t.
Фиг. 9
b Ry
I st ≥ 2 ,5 − 50 t 4 (16)
t 206
2. при
b 206
> 60
t Ry
b Ry 4
I st ≥ 6.4 t (17)
t 206
където b е широчината на стената съгласно фиг. 10а;
t - дебелината на стената.
(2) Числените стойности на отношението Ist/t4, получено от формули (16) и (17) за
различни стойности на Ry и на отношението b/t, са дадени в табл. 7 на приложение 3.
(3) При изчисляване на инерционния момент на вкоравителя се взема пред-
вид само неговата площ. Не се включва съдействие на стените, които се свързват
чрез него (фиг. 10б).
(4) Ако инерционният момент на вкоравителя I е по-малък от Ist, изчислен
по формули (16) и (17), закоравяването е частично. В този случай коефициентът
χz на закоравените стени се заменя с
I
χz = +1 (18)
I st
3.Б
3
Фиг. 10 11
Раздел IV
ЕЛЕМЕНТИ, ПОДЛОЖЕНИ НА ОГЪВАНЕ
σ x + σ y − σ x σ y + 3 τ 2 ≤ 1.1 γ c R y
2 2
(22)
0 ≤ τ 2 - σ x σ y < (0.3R y )
2. при 2
σ x +σ y ≤ γ c Ry (23)
3. при
τ2 - σx σy <0
σ x +σ y −σ x σ y + 3 τ 2 ≤ γ c Ry
2 2
(24)
(2) Напреженията σx и σy във формули (22), (23) и (24) се заместват със знака си.
Чл.34. Положението на неутралната ос на елементи, подложени на огъване,
се определя за изчислителното лице на напречното сечение, без да се отчита отс-
лабването от отвори за нитове и болтове.
Чл.35. Изчислителното лице на натиснатия пояс се определя с изчислител-
ната му широчина и изчислителното лице на надлъжното закоравяване. Изчисли-
телната широчина се изчислява с напрежение σ = Ry, ако най-големите напреже-
ния са в натиснатата част на профила, и с действителните напрежения σ < Ry, при
положение, че най-големите напрежения са в опънната част на профила.
Фиг. 11
Фиг. 12
(3) Ако стеблото има един или повече хоризонтални вкоравители (фиг. 16),
ефективната широчина на натиснатите стени между вкоравителите се определя с
коефициент χz съгласно чл.24 за нормалните напрежения в съответната част.
Чл.37. Примери за изчислително лице на напречното сечение на елементи,
подложени на огъване, за сечения без вкоравители са показани на фиг. 13 и 14, за се-
чение с един вкоравител на пояса - на фиг. 15 и за сечения със стебла без и с вътреш-
на закоравяване - на фиг. 12 и 16. Натиснатият пояс във всички фигури е горният.
Фиг. 13
3.Б
3
14
Фиг. 14 Фиг. 15
Фиг. 16
Чл.38. (1) При профили с няколко вътрешни вкоравители (фиг. 17) и стройност на
_______
стените между вкоравителите b / t ≤ 40 √ 206 / Ry се приема, че работят всички вкора-
вители и изчислиелната широчина се изчислява по формула (3), но със заместваща де-
белина ti и широчина bf = bs - 2rs. Заместващата дебелина се изчислява по формулата
12 I f
ti = 3 (25)
bf
3.Б
3
15
Фиг. 17
Фиг. 18
Фиг. 19
ρ r = ρ − 0.1 1 −
60 t
(26)
b
където ρ е коефициентът на изчислителна широчина по формула (4).
b
3.Б ε = 3 - 2 сr - (1 - ρr ) (28)
30 t
3 където b е широчината на стената;
16 t - дебелината на стената;
Ast,ef - изчислителното лице на вкоравителя;
ρr - редуцираният коефициент на изчислителната широчина по
формула (26);
2. при b/t > 90 - по формулата
A st , ef , r = ρ r A st , ef (29)
(2) Центърът на тежестта на редуцирания вкоравител се приема съвпадащ с
центъра на тежестта на действителния вкоравител. Инерционният момент на вко-
равителя спрямо собствената му тежестна ос се изчислява с пълното му лице Ast.
Чл.41. (1) Ако натисковият пояс има повече––––––– вътрешни вкоравители (фиг.17)
и стройността на отделните участъци b / t ≤ 40 √ 206 / Ry, редуцирането по форму-
ла (26) се прави при bf / ti > 60.
(2) Ako , коефициентът ρ се редуцира по формула (26) за крайниия участък
при b1 / t > 60, а за вътрешната част на пояса - при b2 / t > 60 (фиг. 19).
Чл.42. (1) Елементите, подложени на огъване, се оразмеряват на обща устой-
чивост съгласно чл. 48 на НПСК-87. При това съпротивителният момент за натисна-
тия пояс Wc се определя за изчислителното напречно сечение, без да се отчитат от-
слабвания от отвори. Коефициентът ϕb се определя с характеристиките на брутното
сечение, без да се отчитат изчислителните широчини и отслабването на отвори.
(2) Проверка на обща устойчивост не се изисква:
1. при спазване на изискванията на чл.49 от НПСК-87;
2. при странично укрепяване на натиснатия пояс на едностеблени профи-
ли (I, [ ) през разстояние i1 < 40 iy1, където iy1 е инерционният радиус
на сечението, образувано от натиснатия пояс и една трета от натисна-
тата част на стеблото, спрямо вертикалната ос y (лицата се приемат без
отчитане на изчислителните широчини и отслабвания от отвори);
3. при елементи със затворено кутиеобразно сечение, ако отношението на
широчината на пояса към височината на стеблото е не по-малко от 1/10;
4. ако огъването е в равнината с по-малка коравина на гредата.
Чл.43. (1) Провисването на гредите се изчислява с инерционния момент на
изчислителното напречно сечение, без да се отчита местното отслабване от отво-
ри за нитове и болтове. Изчислителните широчини на стените се приемат, както
при проверката за якост.
(2) За конструкции, при които провисването е решаващо за сигурната експ-
лоатация, големината му се доказва по експериментален път.
Раздел V
ЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И ЦЕНТРИЧНО НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Фиг. 20
Раздел VI
НЕЦЕНТРИЧНО ОПЪНАТИ И НЕЦЕНТРИЧНО
НАТИСНАТИ ЕЛЕМЕНТИ
Глава III
МЕСТНА УСТОЙЧИВОСТ И СМАЧКВАНЕ НА СТЕБЛАТА
(2) Ако стеблото има междинен вкоравител, вместо hw,ef във формула (32) се
поставя h1 + h2 (фиг. 16), но не повече от
3.Б Ry
c 1 = 1.22 − 0.22 ;
3 206
r
20 c2 = 1.06 − 0.06 ;
t
Ry
c3 = 1.33 − 0.33 ;
206
r
c4 = 1.15 − 0.15 ≤ 1, но c 4 ≥ 0.5;
t
Ry
c5 = 1.49 − 0.53 ≥ 0.6;
206
h h
c6 = 1 + w , при w > 150 c 6 = 1.2;
750 t t
206 hw
c7 = при ≤ 67;
Ry t
h 206 h
c7 = 110 − w при w > 67;
665 t R y t
h 206
c 8 = 0.98 − w R ;
865 t y
θ
2
cα = 0.7 + 0.3
90
a - широчина на опорната част;
hw - височина на стеблото в неговата равнина;
r - вътрешен радиус на огъване;
t - дебелина на профила в mm;
θ - ъгъл между опорната повърхнина и стеблото, 45° ≤ θ ≤ 90°;
Ry - в МPа.
(2) Изчислителната носимоспособност на смачкване на стеблото Pw е макси-
малният концентриран товар или реакция, която може да поеме едно стебло, свър-
зано в долния и горния му край с пояси, без то да се разруши от смачкване. Кога-
то стеблата са две или повече (но не са сдвоени), Pw се изчислява за всяко стебло
поотделно, след което резултатите се сумират.
1 c ≤ 1,5 hw
2 c > 1,5 hw
e ≤ 1,5 hw
3
c ≤ 1,5 hw
e ≤ 1,5 hw
4
c > 1,5 hw
Таблица 3
Схема на натоварване
Елементи с единично стебло (фиг. 13а, б и фиг. 14)
по табл. 2
а) закоравени пояси
h a
Pw = 0.05 t 2 R y c 3 c 4 cθ 179 − 0.33 w 1 + 0.01 (34)
3.Б t t
3 Схема 1 б) свободни пояси
22 h a
Pw = 0.05 t 2 R y c 3 c 4 cθ 117 − 0.15 w 1 + 0.01 (35)
t t
ако a/t > 60, вместо (1+0,01 a/t) се взима (0,71 + 0,015 a/t).
h a
Схема 2 Pw = 0.05 t 2 R y c 1 c 2 c и 291 − 0.4 w 1 + 0.007 (36)
t t
ако a/t > 60, вместо (1+0,07 a/t) се взима (0,75 + 0,011 a/t).
h a
Схема 3 Pw = 0.05 t 2 R y c 3 c 4 cθ 132 − 0.31 w 1 + 0.01 (37)
t t
h a
Схема 4 Pw = 0.05 t 2 R y c 1 c 2 cθ 417 − 1.22 w 1 + 0.0013 (38)
t t
Таблица 4
Схема на натоварване
Елементи с две и повече стебла (фиг. 13в, г)
по табл. 2
a
Схема 1 Pw = 1.7 t 2 R y c6 5 + 0.63 (39)
t
a
Pw = 1.7 t 2 R y c 5 (0.88 − 0.63 t )7.5 + 1.63
t
Схема 2 (40)
a
Схема 3 Pw = 1.7 t 2 R y c 8 (0.64 − 0.163 t ) 5 + 0.63
t
(41)
a
Схема 4 Pw = 1.7 t 2 R y c7 (0.82 − 0.079 t )7.5 + 1.63
t
(42)
Глава четвърта
СЪЕДИНЕНИЯ
Фиг. 21
Таблица 5
Разстояние от центъра Усреднен диаметър на
Минимална дебелина на заваръчен шев
Разстояние по посока на шева до ръба на
съединяваните профили
на усилието елемента по посока
t, mm d = 5 t mm
напречно на усилието
t < 1,0 2,5 d 1,5 d 2,5 - 5
3.Б 1,2 ≤ t ≤ 2 3,0 d 1,75 d 5,5 - 7
3 2,2 ≤ t ≤ 4,0 4,0 d 1,75 d 7,5 - 10
24
Чл.61. (1) Материалите и изчислителните съпротивления за болтовите съе-
динения трябва да отговарят на изискванията на НПСК-87.
(2) При дебелини, по-малки от 4 mm, не се допуска да се проектират фрик-
ционни съединения.
(3) При проектиране на съединения на два профила с различна дебелина и
якост на материала в проекта трябва да се посочва, че при изпълнението на съе-
динителното средство се поставя от страна на профила, за който произведението
от дебелината и якостта на материала е по-малко.
(4) При дебелина на съединявания пакет Σ t диаметърът на болта трябва да
бъде най-малко Σ t + 2 mm.
Чл.62. (1) Проверката на носимоспособност на съединенията с резбонарез-
ни винтове се извършва по формулите:
1. на срязване на резбонарезния винт
N b 1 s ≤ N bs (44)
2. на смачкване на елементите:
а) при t / tmin = 1
N b 1 s ≤ 3.2 t min d γ b . R y
3
(45)
б) при t /tmin ≥ 2,5
N b 1 s ≤ 2.1 t min d γ b . R y (46)
в) при 1 < t / tmin < 2,5 се извършва линейна интерполация;
3. на опън на резбонарезния винт
Nb 1 t ≤ Nb t (47)
4. на изтръгване при t > 0,9 mm
N b 1 t ≤ 0.65 t dγ b . R y (48)
5. на продънване
N b 1 s ≤ 1.1 D s t min γ b . R y (49)
където Nb1s и Nb1t - са срязващото и опънното усилие на най-тежко на-
товарения винт;
Nbs, Nbt - изчислителните носимоспособности на срязване и опън на
един резбонарезен винт;
t - дебелината на по-дебелия лист;
tmin - минималната дебелина на съединяваните части;
където ξ е коефициент;
d - диаметър на нита;
tmin - дебелината на по-тънкия от съединяваните елементи.
(2) Стойността на коефициента ξ от (52) се определя в зависимост от стой-
ността на параметъра ψ, изчисляван по формулата
t2 Ry 2
ψ= (53)
t1 R y 1
както следва:
а) при ψ = 1,0 , ξ = 1,1;
б) при ψ ≥ 2,5 , ξ = 2,0;
в) при 1 < ψ < 2,5 ξ се определя чрез интерполация.
(3) Във формула (53) t1 и t2 са дебелините на по-тънкия и по-дебелия елемент,
а Ry1 и Ry2 - изчислителните съпротивления на материала на двата елемента.
Таблица 6
Разстояние между Разстояния между
Схема
слепи нитове резбонарезни болтове
e1 ≤ 6 d
e1 = e'1 ≥ 3 d e1 ≥ 30 mm
e1 = e'1 ≤ 24 d e'1 ≥ 1.5 d
e'1 ≥ tp
e2 ≥ 3 d e2 ≥ 3 d
u'1 = u1 ≥ 1,5 d u1 ≥ 3 d
u1 ≥ 15 mm
u'1 ≥ d
u'1 ≥ tp
u2 ≥ 3 d u2 ≥ 3 d
2.6 mm ≤ d ≤ 0.4 mm 3 mm ≤ d ≤ 8 mm
3.Б
3
27
Фиг. 22 Фиг. 23
Глава пета
КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ
3.Б
3
29
Фиг. 24
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
към чл.9
3.Б
3
30
b3 I x1 = 0 ;
I x1 = ;
12
b3
I y = 0; Iy = ;
12
b3
I x = bc 2 + ; I x = bc 2 ;
12
3.Б
3
31
u = 1.57 ; u =α r ;
c x = c y = 0.637 r ; r (1 - cosα )
cx = ;
α
r sinα
cy = ;
α
α
r sin
c= 2
α
2
α + sinαcosα sin 2α 3
I x1 = − r
2 α
α − cosαsinα (1 - cosα )2 3
I y1 = − r
2 α
I x1 = J y1 = 0.149 r 3 ≈ 0 sin 2α α + sinα(cosα - 1) 3
I x1 y1 = − r
I x1 , y1 = 0.137 r 3 ≈ 0 2 α
α + sin α cos α 3
I x = J y = 0.785 r 3 Ix = r
2
I xy = 0.5 r 3 α − sin α cos α r3
Iy =
2
sin α 3
2
I xy = r
2
3.Б
3
32
u = (α2 − α1 ) r ;
(cosα1 − cos α2 )
cx = r;
α 2 − α1
(sinα2 − sin α1 )
cy = r ;
α 2 − α1
I x1 = 2 + − r
2 4 α 2 − α1
α2 − α1 sin2α2 − sin2α1 (cosα1 − cosα2 ) 3
2
I y1 = − − r
2 4 α 2 − α1
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
към чл.17
Таблица 1
Коефициент ρ при Ry = 205 MPa
b/t
χ ν = 0,652 χ ν = 0,912 3.Б
13 1,0 1,0
3
14 0,97 1,0
33
15 0,93 1,0
16 0,89 1,0
17 0,86 1,0
18 0,83 1,0
19 0,80 0,98
20 0,77 0,96
21 0,74 0,93
22 0,72 0,90
23 0,69 0,88
24 0,67 0,855
25 0,65 0,83
26 0,63 0,81
27 0,50 0,78
28 0,48 0,77
29 0,47 0,75
30 0,46 0,73
Таблица 2
Коефициент ρ при χz = 2,0 и Ry = 205 MPa
b/t
0 2 4 6 8
40 1,000 0,980 0,955 0,931 0,907
50 0,884 0,862 0,840 0,820 0,800
60 0,781 0,763 0,745 0,728 0,712
70 0,696 0,681 0,667 0,653 0,640
80 0,627 0,615 0,603 0,591 0,580
90 0,570 0,559 0,549 0,540 0,530
100 0,521 0,513 0,504 0,496 0,488
110 0,481 0,473 0,466 0,459 0,452
120 0,446 0,439 0,433 0,427 0,421
130 0,415 0,410 0,404 0,399 0,394
140 0,389 0,384 0,379 0,374 0,370
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
към чл. 47
но не по-малко от λz,
където λy e стройността на пръта в равнина, перпендикулярна на ос y;
Ip
λz = (60)
Iω It
2
+
lω 25
е стройността при усукване на пръта около надлъжната му ос z;
a
k y = 0 .5 1 + y (61)
ip
Във формули (60) и (61):
ay е разстоянието между центъра на тежестта и центъра на огъване на
сечението;
1
It =
3
∑bi t 3 - инерционният момент на чисто усукване;
Iw - секториалният инерционен момент;
I p = Ix + I y + A ay
2
- полярният инерционен момент спрямо центъ-
ра на огъване;
Ip
ip =
A - полярният инерционен радиус спрямо центъра на огъване;
lω - изкълчвателната дължина на пръта при усукване.
(2) Изкълчвателната дължина при усукване lω се изчислява по формулата
l ω = µω l (62)
където l е системната (геометричната) дължина на пръта.
λi = λ1 + α1 λ2 + α 2 λ3
2 2 2
(63)
където λ1 > λ2 > λ3 са стройностите λx, λy, λz, подредени по големина;
α1 > α2 - параметрите 2 и 2 ,подредени по
големина; ax ay
αx = αy =
i i
p p
2. ако стройностите λx, λy и λz не се различават съществено
λi = k λx + λy + λz
2 2 2
(64)
но не по-малко от λz,
където
a
1+
ip
k= (65)
3
Разстоянията a, ax и ay се приемат съгласно фиг. 24.
Таблица 1
Сечение ay Iω
b 2 ~0
3.Б 4
3
38
h1 I 1 − h2 I 2 I 1 I 2 h2
Iy Iy
A2 h
. ~0
A 2
h2 I 1 + 2 I 1 I 2
2
I1
h1 + h
Iy 3 Iy
2
h 2 I ab
0 Ib −
4 A
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
Таблица 1
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
към чл.70
Таблица 1
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
към чл.8
БУКВЕНИ ОЗНАЧЕНИЯ