Тодор Георгиев

УЧЕБЕН СПРАВОЧНИК

по СТОМАНЕНИ КОНСТРУКЦИИ

София

2020
УДК :

Настоящото пособие е предназначено основно за студенти по строително инженерство, но

може да се ползва и от инженери от практиката.

Автор : доц. д-р инж. Тодор Димитров Георгиев

Учебен справочник по стоманени конструкции

Рецензент : доц. д-р инж. Любомир Ангелов Здравков

Националност : българска

Първо издание

© Тодор Димитров Георгиев, 2020

ISBN : 978-619-188-440-7

2
 СЪДЪРЖАНИЕ

раздел Увод 5
Благодарности 6
1 Гранични състояния, въздействия, комбинации и коефициенти 7
2 Натоварване от сняг 11
3 Натоварване от вятър 15
4 Стомана за строителните стоманени конструкции 29
5 Класификация на напречните сечения. Сечения от клас 4 31
5.1 Класификация на вътрешните натиснати стени 31
5.2 Класификация на конзолните натиснати стени 32
5.3 Класификация на ъглови профили и тръбни сечения 33
5.4 Клас на сечението 33
5.5 Сечения от клас 4 – изчислителни геометрични характеристики 33
6 Частни коефициенти за носимоспособност 38
7 КГС - Носимоспособност на напречните сечения (Проверки на якост) 39
7.1 Центричен опън 39
7.2 Центричен натиск 40
7.3 Носимоспособност на огъващ момент (просто, едноосово огъване) 40
7.4 Носимоспособност на сеченията при двойно огъване 41
7.5 Носимоспособност на напречните сечения на срязване 42
7.6 Носимоспособност на напречните сечения на усукване 43
7.7 Носимоспособност на напречните сечения на огъване и срязване 43
7.8 Носимоспособност на напречните сечения на огъване и осова сила 43
7.9 Носимоспособност на напречни сечения на огъващ момент, срязване и осова 45
сила
7.10 Проверка в еластичен стадий за провлачане в критичната точка на 46
напречното сечение
8 КГС - Носимоспособност на елементите на устойчивост (обща устойчивост) 47
8.1. Натиснати елементи с постоянно напречно сечение 47
8.2 Елементи с постоянно напречно сечение, подложени на огъване 55
 Определяне на M cr 55
 Стойности на  LT съгласно „общия случай” 59
 Стойности на  LT съгласно „алтернативния случай” 63
 Модифициране на  LT съгласно „алтернативния случай” 65
 Опростен метод за греди с междинни укрепвания 66
8.3 Елементи с постоянно напречно сечение, подложени на огъване и осов 68
натиск
8.4 Общ метод за изкълчване или измятане на конструктивни елементи 71
9 Експлоатационни гранични състояния за сгради 71
9.1 Проверки на провисване 71
9.2 Проверки на хоризонталните премествания 73
9.3 Динамични влияния 73
10 Заварени съединения 74
10.1 Консумативи за заваряване 74
10.2 Оразмеряване на челни шевове 76
10.3 Изчислителни размери на ъгловия шев 77
10.4 Оразмеряване на ъгловите шевове 79
10.5 Съединения с голяма дължина 80
3
 11 Болтови съединения 81
11.1 Класове болтове 81
11.2 Диаметри на болтовете с шестостенна глава и метрична резба, и площи на
сеченията им 81
11.3 Номинални (стандартни) отвори за болтовете 81
11.4 Видове болтови съединения 82
11.5 Разполагане на отворите за болтове и нитове 82
11.6 Изчислителна носимоспособност на един болт 85
11.7 Разпределение на силите между болтовете в крайно гранично състояние 89
12 Горещовалцувани стоманени профили 94
12.1 Горещовалцувани стоманени IPN – профили по DIN и NF 94
12.2 Горещовалцувани стоманени „I” – профили по ГОСТ 95
12.3 Европейски греди „I”- образни IPЕ – по ЕN 96
12.4 Европейски широкопоясни греди по ЕN 100
12.5 Горещовалцувани UPN профили по DIN и NF 105
12.6 Горещовалцувани „П” – профили по ГОСТ 106
12.7 Горещообработени кухи квадратни профили по БДС EN 107
12.8 Горещообработени кухи правоъгълни профили по БДС EN 113
13 Леки покривни и стенни панели произвеждани в България 121
13.1 Леки покривни панели G4 121
13.2 Леки покривни панели G4 MONOROOF TPO 123
13.3 Леки стенни панели MONOWALL 125
13.4 Леки стенни панели SUPERWALL ML 127
Литература 129

4
 УВОД

В този учебен справочник са дадени в сбита форма най-често употребяваните при

проектирането данни. Това са:
 равенствата за съставяне на комбинации с цел получаване на меродавните
изчислителните стойности на оразмерителните усилия.
 стойностите на основните групи коефициенти;
 схемите, по които се товарят някои видове конструкции със сняг и вятър;
 характеристичните стойности на основните якостни и деформационни
характеристики на конструкционните стомани;
 оразмерителните формули за проверки при оразмеряването;
 необходимите таблици и помощни данни за оразмеряването.

По отношение на натоварванията е приет следният начин на записване с цел бързо

ориентиране за дименсията на величината (взаимствано от проф. д.т.н. Милчо Брайнов):
Fk или F - концентрирана сила в [ kN ] – характеристична и изчислителна
стойност;
qk или q - линейно разпределен товар в [ kN / m ] - характеристична и
изчислителна стойност;
q0 ,k или q0 - площно разпределен товар в [ kN / m 2 ] - характеристична и
изчислителна стойност;

Настоящият справочник не може да замени пълния текст на Еврокодовете, той само

дава в по-сбит вид най-необходимите за курсовото и дипломното проектиране проектиране
данни, придружени с кратки обяснения. По тази причина има препратки към съответните
литературни източници за по-рядко срещаните случаи.
Отразени са най-новите (към момента на завършване на справочника) влезли в сила
поправки в Еврокодовете. Отстранени са забелязаните правописни грешки в българската
версия на Еврокодовете, както и непълнотите в някои фигури.

По отношение на натоварванията от сняг и вятър, които са разгледани в този

справочник, са включени само част от възможните случаи, а стойностите на товарите са
дадени във възможно най-сбит вид. Когато за даден товар в Еврокодовете са дадени готови
стойности, са игнорирани междинните етапи за тяхното определяне, които само
затормозяват изчисленията и може да доведат до изчислителни грешки.

Подреждането на данните не следва структурата на Eврокодовете. За удобство

изисквания, намиращи се в различни части на Еврокодовете са обобщени на едно място. В
същото време, на някои места има повторения на обяснения от други части, с цел
избягване на необходимостта за търсенето им в други раздели.
В справочника са дадени основно т.н. „ръчни” начини за проверка на носимо-
способностите. След всяка формула са дадени означенията и названията на величините в
нея, както и начина по който се приемат, отчитат, или изчисляват те.
Понякага не са пояснявани най-често употребяваните величини. В някои случаи
авторът си е позволявал да добави допълнителни индекси към някои означения.
С цел ускоряване на изчисленията, стойностите на коефициентите на изкълчване и
на измятане, са дадени в табличен вид, а за удобство са дадени примери за работа с
конкретната таблица.
Особеностите на студеноформуваните профили са засегнати в малка степен и за
тяхното проектиране трябва да се ползва наличната специализирана литература на

5
 български език.
Не са разгледани и т.н съставени елементи (двуделни, решетъчни пръти).
При изделията от стомана (горещовалцовани профили), са дадени освен актуалните
редакции на стандартите, също и по-старите стандарти, както и данни за профили
произвеждани извън стандарта. Тези данни са необходими при експертизи и при усилване
на съществуващи конструкции. Там, където са липсвали данни, необходими при
оразмеряването по системата на конструктивните Еврокодове, тези данни, най-често
геометрични характеристики, са изчислени и добавени за пълнота.
Дадени са и т.н „товарни таблици” при някои покривни и стенни панели, които
позволяват бързо, просто и точно оразмеряване. Данните са взети от каталога на
производителя.

Авторът с благодарност ще приеме всякакви мнения, препоръки и критики относно

настоящия справочник.

БЛАГОДАРНОСТИ

Авторът изказва своята благодарност на:

 инж. Ирен Дабижева, изпълнителен директор на БИС, за изключително полезните

консултации относно стандартите;
 проф. д-р инж. Никола Драганов за ценните съвети и личния пример да се пише
„практично” ;
 всички колеги, които работят в областта на стоманените конструкции и споделят
направеното от тях с колегите си;
 доц. д-р инж. Любомир Здравков за препоръките, благодарение на които
настоящото пособие значително подобри качеството си;
 студентките по архитектура от ВСУ „ Л. Каравелов” Дениза Кьорова и Светлана
Делинска, които помогнаха при изчертаването на някои фигури.

6
 1. Гранични състояния, въздействия, комбинации и коефициенти

1.1. Гранично състояние (ГС) [18]- Състояние, при което конструкцията не удовлетворява
изискванията към нея.
Целта на проектирането е конструкциите никога да не достигат до ГС, а през целия
проектен експлоатационен срок, експлоатационните качества на констукцията да не се
влошат прекомерно.
1.2. Видове гранични състояния [17 и 18]
1.2.1. Крайно гранично състояние (КГС): състояние на конструкцията, непосредствено
преди разрушението, или друга форма на отказ.
С проверките се цели : осигуряването на сигурността на хората и сигурността на
конструкцията и обзавеждането.
Видове КГС:
 Загуба на статично равновесие (EQU);
 Разрушение, вкл. на фундаментите, или недопустима деформация (STR);
 Разрушение на земната основа (GEO);
 Умора (FAT).
1.2.2. Експлоатационно гранично състояние (ЕГС): състояние, след което не се
удовлетворяват експлоатационните изисквания към конструкциите;
С проверките се цели : осигуряването на : функционирането на строежа; удобства
за хората; добър външен вид.
Видове ЕГС:
 поява на големи деформации;
 поява на големи трептения;
 други повреди с вредно влияние – външен вид, дълготрайност,
функционирането на конструкцията.
ЕГС се делят на: обратими и необратими.
1.3. Как се проверява достигането на Гранично състояние? [17 и 18]
1.3.1. Принципи за извършване на проверките
 Съставят се изчислителни модели на конструкцията и на натоварванията;
 Натоварванията, характеристиките на материалите и геометричните характеристики
на сеченията са с техните изчислителни стойности;
 Проверките са правят за изчислителни ситуации; за всяка се съставя комбинация
или на натоварванията, или на ефектите от тях (усилия и деформации);
комбинациите се съставят по строго определени правила; всяка държава избира
конкретно правило от няколко възможности.
1.3.2. Комбинации при КГС :
 Дълготрайни – за нормална експлоатация;
 Краткотрайни – за изграждането и при ремонти;
 Извънредни – пожар, взрив,местно разрушение;
 Сеизмични.
Комбинации при ЕГС:
 Характеристични (редки);
 Чести;
 Квазипостоянни.
1.4. Въздействия върху конструкциите (сили, деформации и ускорения) [17, 18 и 19]
1.4.1. Според изменението им във времето :
 Постоянни (G) - собственото тегло на конструкцията, неподвижното оборудване;
съсъхването на бетона, неравномерното слягане, предварителното напрягане (Р) и
земния натиск.

7
 Променливи (Q) - полезни товари върху подове и покриви, вятър, сняг. Полезните
товари върху подове, в зависимост от участъците на етажите, които товарят, се
делят на категории от А до К.
 Особени (A) - взривове, удари от превозни средства, пожар, сеизмични(A E) -
1.4.2. Характеристични стойности на въздействията FK
 Когато въздействието има стойности, които имат статистически познато
разпределение, тогава тяхната характеристична стойност може да бъде приета като
горна (индекс „ sup ”), средна или долна (индекс „ inf ”).
 За климатичните въздействия се приема такава характеристична стойност, която
може да се повтори веднъж на 50 години.
 При липса на познато статистическо разпределение, за характеристична стойност се
приема т.н. номинална стойност, която е единствена.
1.4.3. Стойности за комбинация -  i .Fk
Отнася се за променливите въздействия. Коефициентите за комбинация  i имат
стойности от 0 до 1. Отчитат се табл. NA.A1.1. [17], която е задължителна за България (в
този справочник – табл. 1.1.).
  0 - коефициент за (рядка) комбинация за променливо въздействие;
  1 - коефициент за често повтаряща се стойност за комбинация;
  2 - коефициент за квазипостоянна (привидно постоянна) стойност за комбинация;

Таблица 1.1
Препоръчителни стойности на коефициентите  за сгради [17]

1.4.4. Изчислителни стойности на въздействията

F  Fk . F …………………………………………………………………………………(1.1)

8
където :  F е частният коефициент за въздействие. Има стойности от 0,9 до 1,5 които
зависят от комбинациите, в които участва; това е описано по-долу.
При нужда стойностите на  F може да се отчетат от националното приложение към
ЕС 0– табл. NA. A1.2(A), NA.A1.2(В), NA.A1.2(С) и NA.A1.3.

1.5. Правила за съставяне на комбинациите [17 и 18]

Комбинират се само въздействия които могат да действат едновременно.
Постоянните въздействия могат да участват с една от двете стойности –
неблагоприятна (с голям  F   G ,sup ) и благоприятна (с малък  F   G .inf ).
Едно от променливите въздействия се приема за преобладаващо, а останалите за
съпътстващи.
При особените и сеизмичните комбинации, за преобладаващо въздействие се приема
или сеизмичното или едно от особените въздействия; освен това съпътстващите
въздействия се третират различно – едно от тях се приема за главно и има специален
коефициент за комбинация.
1.5.1. КГС - дълготрайни и краткотрайни комбинации (наричат се още основни
комбинации):

Ed  E 
j1
Gj .Gkj   p .P   Q 1 .Qk 1    Qi . 0 .Qki ………………………………(1.2)
i1

където : "" означава „комбинира се”; коефициентите  са частните коефициенти за

въздействие, а  0 са коефициентите за комбиниране на въздействията.
Q K 1 е характеристичната стойност на едно от променливите въздействия, наречено
преобладаващо, QKi е характеристичната стойност на т.н. „съпътстващи” променливите
въздействия.
Тъй като КГС са 4 на брой, то коефициентите и характеристичните стойности на
постоянните товари се приемат както следва за условията на България:

1) при проверка на КГС за статично равновесие (EQU) (група А):

 за неблагоприятните постоянни товари:  Gj ,sup  1,1 и G K , j  G K ,sup ;
 за благоприятните постоянни товари:  Gj ,inf  0,9 и G K , j  G K ,inf ;
 и в двата случая  Q ,1  1,5 и  Q , i  1,5 (когато е неблагоприятно);
 и в двата случая  Q ,1  0 и  Q ,i  0 (когато е благоприятно);

2) за проверка на КГС за разрушение на конструктивни елементи (STR), без

геотехнически въздействия (група В):
 за неблагоприятните постоянни товари:  Gj ,sup  1,35 и G K , j  G K ,sup ,
 за благоприятните постоянни товари:  Gj ,inf  1,0 и G K , j  G K ,inf ;
 и в двата случая  Q ,1  1,5 и  Q , i  1,5 (когато е неблагоприятно);
 и в двата случая  Q ,1  0 и  Q ,i  0 (когато е благоприятно);

3) за проверка на КГС за разрушение на конструктивни елементи като пилоти,

фундаменти и др. при наличие и на геотехнически въздействия (STR и GEO) (група С):
 за неблагоприятните постоянни товари:  Gj ,sup  1,0 и G K , j  G K ,sup ,
 за благоприятните постоянни товари:  Gj ,inf  1,0 и G K , j  G K ,inf ;
 и в двата случая  Q ,1  1,3 и  Q , i  1,3 ;
9
1.5.2. КГС – извънредни комбинации

Ed  E j1
Gkj  P  Ad  ( 1 ,1 или 2 ,1 ).Qk 1   2 ,i .Qki ……………………(1.3)
i 1

 Тук G K , j  G K ,sup , за неблагоприятните постоянни товари;

 G K , j  G K ,inf за благоприятните постоянни товари;
 частните коефициенти за въздействие се приемат равни на 1 и не се
изписват; за условията на България като коефициент за комбинация на
преобладаващото променливо въздействие се приема  2 ,1 .

1.5.3. КГС – сеизмични комбинации

Ed  E j1
Gkj  P  AEd   2 ,i .Qki …………………………………………(1.4)
i 1

Частните коефициенти за въздействие се приемат равни на 1 и не се изписват.

1.5.4. ЕГС – характеристична (рядка) комбинация (за необратими гранични състояния)

Ed  E j1
Gkj  P  Qk 1   0 ,i .Qki ………………………………………….(1.5)
i1

1.5.5. ЕГС – честа комбинация (за обратими гранични състояния)

Ed  E j1
Gkj  P   1 ,1 .Qk 1   2 ,i .Qki ……………………………………..(1.6)
i 1

1.5.6. ЕГС – квазипостоянна комбинация (за дълготрайни влияния и за външния вид на

строежа)

Ed  E j1
Gkj  P   2 ,i .Qki ………………………………………………...(1.7)
i1

1.6. Оразмерителни неравенства [17 и 18]

1.6.1. Оразмерителна проверка по КГС – статично равновесие (EQU)
E d ,dst  E d , stb ..............................................................................................................(1.8)
където: E d ,dstb е изчислителната стойност на ефекта от дестабилизиращите
въздействия; E d , stb е изчислителната стойност на ефекта от стабилизиращите
въздействия.
1.6.2. Оразмерителна проверка по КГС – разрушение, или недопустима деформация
(STR/GEO)
E d  Rd …………………………………………………………..……………….(1.9)
където: E d е изчислителната стойност на ефекта от въздействията; Rd е
изчислителната стойност на носимоспособността; определя се съгласно раздели 7 и 8.
1.6.3. Оразмерителна проверка по ЕГС
E d  C d ……………………………………………………..…..…………….…..(1.10)
където: E d е изчислителната стойност на ефекта от въздействията (провисвания,
премествания); C d е изчислителната стойност на ограничението за този ефект.

10
 2. Натоварване от сняг [19, 20, 21]
Натоварването от сняг действа вертикално надолу и се дава за хоризонталната
проекция на покрива. Обикновено се разглежда като променливо, фиксирано и статично
натоварване. Особено големите натоварвания от сняг може да се разглеждат като случайни
въздействия.
Територията на България е разделена на 12 снегови района. Тези райони са
показани на фиг.2.1.. Характеристичната стойност на натоварването от сняг върху
земната повърхност sk [21] се измерва в [ kN / m 2 ] и е определена с вероятност от
повторение веднъж на 50 години. За сравнение: по старите ННВСС – районите са 5 (с
планинските и не изучени райони) [40], а периодът на повтаряемост е 20 години. Това
означава, че по ЕС 1-1-3 натоварването е определено по-детайлно, но е по-голямо.
За строежите намиращи се на надморска височина над 1500 m картата (фиг.2.1) от
[21] не е в сила. Затова натоварването от сняг трябва да се определя по данни на НИМХ
към БАН.
С цел улесняване на проектирането, в [21] е дадена таблица с характеристичните
стойности на натоварването от сняг върху земната повърхност sk за 30 избрани градове на
България – гл. таблица 2.1.
Таблица 2.1.
Характеристични стойности на натоварването от сняг върху земната повърхност
sk за избрани градове на България (табл. NA.F.1 от [21])

Таблица 2.2.
Препоръчителни стойности на коефициентите за комбинация  за натоварването
от сняг върху покриви (табл. NA.4.1.от [21])

11
 Фиг. 2.1. Карта за райониране на територията на страната в зависимост от харак-
теристичната стойност на натоварването от сняг върху терена s k (фиг. NA.F.1 от [21])

12
 Изчислителната стойност на натоварването от сняг върху покрива за ДИС
(дълготрайна изчислителна ситуация) или КИС (краткотрайна), когато снегът е
преобладаващото променливо натоварване се определя по:
s0  s   i .ce .ct .sk . Q [ kN / m 2 ] ...........................................................................(2.1)
където:
sk е характеристичната стойност на товара от сняг върху земята в [ kN / m 2 ];
 i е коефициент за формата на натоварването от сняг –номера на коефициента се
отчита от фиг. 2.2, 2.3 и 2.4, а стойността – от фиг. 2.5, според ъгъла на наклона  и  .
c e е коефициент на изложение; той отчита влиянието на вятъра; стойността му се
отчита от таблица 2.3.;
c t е топлинен коефициент; той отчита възможността при покриви с голяма
топлопроводност (с големи топлинни загуби) да се приеме по-малко натоварване от сняг
[20], но без специални указания колко по-малко; [21] допуска намалено натоварване от
сняг при гарантирана възможност за топене на снега. При липса на гаранции c t =1;
 Q  1 ,5 е коефициентът за въздействие за посочените комбинации.
По отношение на коефициентите за комбинация  1 и  2 , отнасящи се за
натоварването от сняг, има разминаване на стойностите дадени в двете национални
приложения към ЕС0 и ЕС1 - [17 и 21]. Би трябвало да се приемат завишените стойности,
дадени в ЕС1-1-3 [21] (гл. табл. 2.2.), както например е прието в [27].
Таблица 2.3.
Препоръчителни стойности на коефициента на изложение c e
за различни топографски условия (по табл. 5.1. на [20])
Топографски условия ce
Открити местности 0,8
Нормални местности 1
Защитени местности 1,2
Открити местности са равнинни зони, които са без, или с малко защита от вятъра,
дължаща се на неравности на терена, по-високи строежи, или дървета.
Нормални местности са зони в които няма значително издухване на снега върху
строежа от вятъра, благодарение на неравностите на терена, или на други строежи, или
дървета.
Защитени местности са зони, в които разглежданият строеж е значително по-нисък
от околните терени, или е заобиколен от високи дървета, и/или по-високи строежи.
В [20] се препоръчва приемането на стойност c e =1, за да се отчетат евентуалните
бъдещи промени на терена около строежа.

Фиг. 2.2. Коефициент за формата на натоварването от сняг при едноскатен покрив

[по 20] (равномерно натрупан сняг).
13
 Фиг. 2.3. Коефициент за формата на натоварването от сняг при двускатен покрив
[по 20]. Случай I – равномерно натрупан сняг; Случай II –– сняг дясно; Случай III –– сняг
ляво.

Фиг. 2.4. Коефициент за формата на натоварването от сняг сгради с многоотворни

двускатни покриви [20]. Случай I – равномерно натрупан сняг; Случай II – снежно
натрупване – „снежни торби”.

Стойностите на коефициентите 1 и  2 се определят по фиг. 2.5.

Фиг. 2.5. Коефициенти за формата на натоварването от сняг сгради с многоотворни

двускатни покриви [20].

14
 3. Натоварване от вятър [по 22 , 23, 38 и 44]

Натоварването от вятър е едно от най-сложните за моделиране въздействия върху

строителните конструкции, тъй като вятърът е сложен като явление, а за точното му
отчитане в изчисленията са необходими знания в науки, които строителните конструктори
не изучават.
Натоварването от вятър се разглежда като променливо, фиксирано натоварване. То
представлява пулсиращо налягане върху външните повърхности на ограждащите
конструкции, а косвено действа и върху вътрешните повърхности. Действа перпенди-
кулярно на повърхностите като натиск, или смучене. В отделни случаи, когато вятърът
обтича констукцията възникват и тангенциални за повърхностите сили на триене.
Характеристичната стойност на натоварването от вятър w k ,0 (за означенията –
гл. увода) се измерва в [ kN / m 2 ] и е равна на базовата стойност на скоростния напор на
вятъра q b ,0 , който е определена с вероятност от повторение веднъж на 50 години [22].
Скоростният напор на вятъра се състои от средна и пулсационна компонента [22].

Територията на България е разделена на 7 ветрови района. Картата за районирането

на България, включена в нашето национално приложение [23] е дадена на фиг. 3.1.
С цел улесняване на проектирането, а и за точно фиксиране на стойностите, в [23] е
дадена таблица с характеристичните стойности на основната стойност на базовото
натоварване от вятъра q b ,0 в [ kN / m 2 ] за 30 избрани градове на България – гл. таблица
3.1. В нея са дадени и характеристичните стойности на основните стойности на базовата
скорост на вятъра v b ,0 , която е определена за височина 10 m. в местност категория ІІ.

Таблица 3.1.
Характеристични стойности на основната стойност на базовото натоварване от ско-
ростния напор на вятъра q b ,0 за избрани градове на България (табл. NA.G.1 от [23])

15
 Фиг. 3. 1. Карта за райониране на територията на България по характеристични
стойности на основната стойност на базовото натоварване от вятър q b ,0 в [ kN / m 2 ]
[фиг. NA.G.1 от 23].

16
 Изчислителната стойност на натоварването от вятър върху повърхност от
сградата на височина z за ДИС или КИС (дълготрайна или краткотрайна изчислителна
ситуация) когато вятърът е преобладаващото променливо натоварване се определя по:
w0  qb ,o .ce ( z ).( c p ,e  c p ,i ).c s .cd . Q [ kN / m 2 ]..................................................(3.1)
където:
q b ,0 е базовата стойност на скоростния напор на вятъра в [ kN / m 2 ]; дава се от
националното приложение [23], в този справочник се отчита от таблица 3.1. или фиг. 3.1.;
ce ( z ) е коефициент на изложение (за височина z ) ; отчита се от фиг. 3.2.;
c s е коефициент за размери [23];
cd е коефициент за динамичност [23];
c s .cd - това произведение се нарича конструктивен коефициент;
 Q  1 ,5 е коефициентът за въздействие за посочените по-горе комбинации.
c p ,e е аеродинамичен коефициент за външно налягане (гл. т. 7.1 на [22])
c p ,i е аеродинамичен коефициент за вътрешно налягане.

Коефициентът на изложение за височина z има означение ce ( z ) и отчита

грапавостта на терена, релефа му, турболенциите на вятъра, както и височината на точката
от конструкцията за която се търси натоварването от вятъра. Факторите, които отчита той
влияят върху скоростта на вятъра, а оттам върху базовата стойност на скоростния напор на
вятъра. Под z трябва да се разбира z e - базовата височина (не е ясно дефинирана). Тя
представлява горния ръб на стени, на части от стени, а за покривите - специална точка
(най-често билото на покрива). По-долу, където е необходимо това ще бъде показано.
Въведено е понятието „категория на местността”. Категориите са 5 на брой и са
дадени в таблица 3.2.
Таблица 3.2.
Категории терени – описание (по табл. 4.1 на [22])
Категория на терена
0 Море или крайбрежни местности с изложение към открито море
І Езера или равнинна хоризонтална местност с пренебрежимо малка
растителност и без препятствия
ІІ Местност с ниска растителност, например трева и отделни препятствия
(дървета или сгради), които са отдалечени на разстояние най-малко 20 пъти
височината на препятствието
ІІІ Местност, която е равномерно покрита с растителност или сгради, или с
изолирани препятствия, отдалечени на разстояние най-много 20 пъти
височината на препятствията (например села, крайградски зони, гори)
ІV Местност, най-малко 15 % от повърхността на която е покрита със сгради,
чиято средна височина превишава 15 метра
С известна неточност е удобно стойносттите на ce ( z ) да се отчитат от фигура 3.2,
където са дадени графики на тези стойности в зависимост от височината z на точката за
която се търси стойността, и категорията на местността. Графиките са напълно точни при
коефициент на турболенция k I  1 и коефициента за релеф (орография) co ( z )  1 .
За България е приета стойност на коефициента на турболенция k I  1 [23].
Обичайната стойност на коефициента за релеф (орография) за равнинни местности
co ( z )  1 . Когато релефът има хълмове или стръмни склонове co ( z ) трябва да се изчисли
по приложение А.3. на [22].
17
 Фиг. 3.2. Илюстриране на коефициента за изложение ce ( z ) при коефициент на релеф
co ( z )  1 и коефициент на турболенция k I  1 (по [22] и [25])

18
 Точното изчисляване на конструктивния коефициент c s cd става по дадената в
приложение В на [22] подробна процедура. За улеснение, в приложение D на [22] са
дадени графики за отчитане на c s cd за няколко вида стоманени конструкции –
многоетажни конструкции, стоманени комини със и без облицовка, (както и за
многоетажни сгради със стоманобетонна конструкция).
Допуска се в няколко случая стойноста на c s cd да се приеме равна на 1 [22]:
 При сгради по-ниски от 15 m.;
 При фасадни и покривни елементи със собствена честота по-голяма от 5 Hz ;
(собствените честоти се изчисляват по приложение F на [22]) ;
 За сгради с рамкови конструкции които имат и носещи стени, които са по-ниски от
100 m, а височината им е 4 пъти по-малка от размера им по направление на вятъра;
 За комини с кръгло напречно сечение, чиято височина е по-малка от 60 m и от 6,5
пъти диаметъра им.

Аеродинамичните коефициенти за външно налягане при сгради c p ,e са два вида:

 c p ,e ,1 - за малки по площ елементи - не повече от 1 m2 – („местен коефициент”) [22];
 c p ,e ,10 - елементи с площ 10 m2 или повече ( „обобщен коефициент”) ; този
коефициент се използва за изчисляването на цялата носеща конструкция. Нашето
национално приложение [23] разрешава c p ,e ,10 да се приема за площи по-големи от
1 m2

Аеродинамичните коефициенти както за външно c p ,e , така и за вътрешно налягане

c p ,i имат знаци, които са илюстрирани на фиг. 3.3. Принципът е : натискът към
повърхността е положителен, а смученето е отрицателно.

Фиг. 3.3. Знаци на налягането от вятър върху повърхности: а) реално външно плюс
положително вътрешно налягане (натиск); b) реално външно плюс отрицателно вътрешно
налягане (смучене) (по фиг. 5.1. на [22]).

Аеродинамичните коефициенти за външно налягане при сгради се разделят и по

друг признак – коефициенти за зони от вертикални стени и коефициенти за зони от
покрива.
Аеродинамични коефициенти за зони от вертикални стени
Местоположението, означението и широчината на зоните от вертикални стени на
19
 правоъгълни в план сгради се определят по фиг. 3.4.
Стените, които са перпендикулярни на посоката на вятъра се наричат наветрени
(зона D) и подветрени (зона E) (гл. фиг. 3.4.). Стените които са успоредни на посоката на
вятъра се наричат странични стени (зони А, В и С). Зоните D и E обхващат цяла стена.
Страничните стени може да имат две различни очертания и може да имат от 1 до 3 зони.
При това размерът на сградата в план, който е перпендикулярен на вятъра се бележи
с b , а размерът който е успореден на посоката на вятъра се бележи с d . Трябва да се
помни, че сградата трябва да се товари с вятър в две взаимно перпендикулярни посоки .
И в двата случая правилото за означенията на стените е в сила – т.е. при смяна на посоката
на вятъра двете стени разменят означенията си.

Фиг. 3.4. Означения на зоните на вертикалните стени, местоположение и размери на

зоните при страничните стени. (по [22] и [25])

Стойностите на аеродинамичните коефициенти за вертикалните стени се отчитат

чрез линейна интерполация от таблица 3.3. Означенията са съгласно фиг. 3.4.

20
 Таблица 3.3.
Препоръчителни стойности на коефициентите за външно налягане при сгради с
вертикални стени и правоъгълно очертание в план (табл. 7.1 на [22])
зона A B C D E
h/ b c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1
5 -1,2 -1.4 -0,8 -1,1 -0,5 +0,8 + 1,0 -0,7
1 -1,2 -1.4 -0,8 -1,1 -0,5 +0,8 + 1,0 -0,5
 0 ,25 -1,2 -1.4 -0,8 -1,1 -0,5 +0,7 + 1,0 -0,3

h
Забележка: Ако отношението  5 трябва да се следват указанията на т. 7 на [22]
b

Аеродинамични коефициенти за зони от покрива

При покривите се въвежда ъгъл  показващ посоката на вятъра. При   0 o (вятър

„ляво”) и   180o (вятър „дясно”), посоката на вятъра е перпендикулярна на линията на
билото, уламата или корниза, а при   90o посоката на вятъра е успоредна на линията на
билото, уламата, или корниза.
Тъй като покривите винаги имат някакъв наклон , то по отношение на ъглите на
наклона на скатовете е прието ъглите да имат знаци. Въведени са и наименования на
скатовете - наветрена страна и подветрена страна (гл. фиг. 3.5), които се употребяват
само при двускатни покриви и при покриви с много отвори. Наветрената страна на
покрива има контакт с наветрената стена на сградата.

Фиг. 3.5. Знаци на ъглите на наклона на ската и наименования на страните (скатовете) на

покрива ( по 7.8 на [22])

 Плоски покриви
За плоски се приемат покривите, които имат ъгъл на наклона  5 o    5 o , което е
равно на наклон в границите от – 2,86 % до + 2,86 % .
Видовете плоски покриви са показани на фиг. 3.6. Разгледани са 4 вида :
 Покриви с корнизи с остри ръбове (фиг. 3.6,а);
 Покриви с парапети (фиг. 3.6,b) ;
 Покриви със заоблени корнизи (фиг. 3.6,c) ;
 Покриви с мансардни корнизи (фиг. 3.6,d).
Прието е, че разрезите са във вертикална равнина по посока на вятъра – перпендику-
лярно на размера b (гл. фиг. 3.7.).

21
 Фиг. 3.6. Видове плоски покриви според [22]: а) покриви с корнизи с остри ръбове; b)
покриви с парапети; c) покриви със заоблени корнизи; d) покриви с мансардни корнизи. (по
фиг. 7.6 от [22])

Фиг. 3.7. Означения, местоположение и размери на зоните при плоските покриви. (извадка
от фиг. 7.6. на [22] и [25])

Когато (гл. фиг. 3.6,d) размерът m  e / 10 , мансардният покрив се третира като покрив
с корнизи с остри ръбове [23]. Размерът e и изяснен на фиг. 3.7.

На фиг. 3.7. вятърът е перпендикулярен на по-дългата в план стена. В [22] няма

друга схема за вятър в посока напречно на по-късата в план стена, което ще изясни
проблемите при покривите със заоблени и мансардни корнизи (гл. фиг. 3.6 - c и d).

Аеродинамичните коефициенти (коефициентите за външно налягане) при плоските

покриви са дадени в таблица 3.4.

22
 Таблица 3.4.
Аеродинамични коефициенти за външно налягане при плоски покриви [22]

зона
Вид на покрива F G H I
c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1
корнизи с остри ръбове -1,8 -2,5 -1,2 -2,0 -0,7 -1,2
+0,2
-0,2
hp +0,2
 0 ,025 -1,6 -2,2 -1,1 -1,8 -0,7 -1,2
h -0,2
hp +0,2
с парапети  0 ,05 -1,4 -2,0 -0,9 -1,6 -0,7 -1,2
h -0,2
hp +0,2
 0 ,10 -1,2 -1,8 -0,8 -1,4 -0,7 -1,2
h -0,2
r +0,2
 0 ,05 -1,0 -1,5 -1,2 -1,8 -0,4
h -0,2
заоблени r +0,2
 0 ,10 -0,7 -1,2 -0,8 -1,4 -0,3
корнизи h -0,2
r +0,2
 0 ,20 -0,5 -0,8 -0,5 -0,8 -0,3
h -0,2
+0,2
  30o -1,0 -1,5 -1,0 -1,5 -0,3
-0,2
мансардни +0,2
  45o -1,2 -1,8 -1,3 -1,9 -0,4
корнизи -0,2
+0,2
  60o -1,3 -1,9 -1,3 -1,9 -0,5
-0,2
Забележки:
 за междинни стойности на отношенията hr / h , r / h и  може да се прави линейна
интерполация;
 при   60o се може да се прави линейна интерполация между стойностите за   60o и
стойностите за покриви с корнизи с остри ръбове [25];
 в зона „I” трябва да се отчетат и положителната и отрицателната стойност;
 за самите заоблени и мансардни корнизи – гл. табл.7.2. на [22].

 Едноскатни покриви (по [22] и [23])

Размерите на покрива в план включват и издадените части. Базовата височина z e е

равна на височината h от фиг. 3.8. Ъгълът на наклона  при едноскатните покриви е само
положителен.
Разглеждат се три посоки на вятъра: при   0 o и   180o - гл. фиг. 3.8., и при
  90o - гл. фиг. 3.9.
Стойностите на аеродинамичните коефициенти (коефициентите за външно
налягане) при плоските покриви са дадени в таблица 3.5. за посока на вятъра   0 o и
  180o , и в таблица 3.6. за посока на вятъра   180o (успоредно на корнизите).
Съгласно [23] тези стойности са препоръчителни.

23
 Фиг. 3.8. Означения, местоположение и размери на зоните при едноскатните покриви,
при   0 o и при   180o ( по фиг. 7.7 на [22])

Фиг. 3.9. Означения, местоположение и размери на зоните при едноскатните покриви,

при   90o ( по фиг. 7.7 на [22])

Таблица 3.5.
Аеродинамични коефициенти за външно налягане при едноскатни покриви при посока на
вятъра   0 o и при   180o (препоръчителни стойности) (извадка от табл. 7.3,а на [22])

Зони при посока на вятъра   0 o Зони при посока на вятъра   180o

Ъгъл на F G H F G H
наклона c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1

-1,7 -2,5 -1,2 -2,0 -0,6 -1,2
5о -2,3 ... -2,5 -1,3 -2,0 -0,8 -1,2
+0,0 +0,0 +0,0
-0,9 -2,0 -0,8 -1,5 -0,3
15о -2,5 -2,7 -1,3 -2,0 -0,9 -1,2
+0,2 +0,2 +0,2
-0,5 -1,5 -0,5 -1,5 -0,2
30о -1,1 -2,3 -0,8 -1,5 -0,8
+0,7 +0,7 +0,4
-0,0 -0,0 -0,0
45о -0,6 -1,3 -0,5 -0,7
+0,7 +0,7 +0,6

24
Забележки към таблици 3.5 и 3.6. :
 при посока на вятъра   0 o при   5 o до   45o налягането бързо се променя от
смучене (-) до натиск (+). Трябва да се разглеждат 2 случая – или само смучене (-),
или само натиск (+). Смесване не се разрешава.
 при междинни стойности на ъгъла на наклона се прави линейна интерполация
между стойности с еднакъв знак. Стойностите +0,0 и -0,0 са дадени за улеснение.
Таблица 3.6.
Аеродинамични коефициенти за външно налягане при едноскатни покриви при посока на
вятъра   90o (препоръчителни стойности) (извадка от табл. 7.3,а на [22])

Зони при посока на вятъра   0 o

Ъгъл на
F up F low G H I
наклона  c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1
о
5 -2,1 -2,6 -2,1 -2,4 -1,8 -2,0 -0,6 -1,2 -0,5
15о -2,4 -2,9 -1,6 -2,4 -1,9 -2,5 -0,8 -1,2 -0,7 -1,2
30о -2,1 -2,9 -1,3 -2,0 -1,5 -2,0 -1,0 -1,3 -0,8 -1,2
45о -1,5 -2,4 -1,3 -2,0 -1,4 -2,0 -1,0 -1,3 -0,9 -1,2
60о -1,2 -2,0 -1,2 -2,0 -1,2 -2,0 -1,0 -1,3 -0,7 -1,2

 Двускатни покриви (по [22] и [23])

Размерите на покрива в план включват и издадените части. Базовата височина z e е
равна на височината h от фиг. 3.5. Разгледани са две посоки на вятъра – посока на вятъра
  0 o (перпендикулярно на билото или уламата) - гл. фиг. 3.10. и   90o (успоредно на
билото или уламата) - гл. фиг. 3.11. За посока   180o се ползва огледалния образ на
  0 o , поради симетрията на сградата.
Стойностите на аеродинамичните коефициенти при двускатните покриви са дадени
в таблица 3.7. за посока на вятъра   0 o , и в таблица 3.8. за посока на вятъра   180o .
Правилото за знака на ъгъла на наклона (плюс или минус) и наименованията на
страните (скатовете) - наветрена или подветрена са съгласно фиг. 3.5.

Фиг. 3.10. Означения, местоположение и размери на зоните при двускатните покриви,

при   0o ( по фиг. 7.8 на [22]) .

25
 Таблица 3.7.
Аеродинамични коефициенти за външно налягане при двускатни покриви при посока на
вятъра   90o (препоръчителни стойности) (по табл. 7.4,а на [22])

Ъгъл на Зони при посока на вятъра   0 o

наклона на F G H I J
ската  c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1

- 45о -0,6 -0,6 -0,8 -0,7 -1,0 -1,5

- 30о -1,1 -2,0 -0,8 -1,5 -0,8 -0,6 -0,8 -1,4
- 15о -2,5 -2,8 -1,3 -2,0 -0,9 -1,2 -0,5 -0,7 -1,2
0,2 -0,2
- 5о -2,3 -2,5 -1,2 -2,0 -0,8 -1,2
-0,6 -0,6
-1,7 -2,5 -1,2 -2,0 -0,6 -1,2 -0,6 +0,2
5о
+0,0 +0,0 +0,0 -0,6 -0,6
-0,9 -2,0 -0,8 -1,5 -0,3 -0,4 -1,0 -1,5
15о
+0,2 +0,2 +0,2 +0,0 +0,0 +0,0
-0,5 -1,5 -0,5 -1,5 -0,2 -0,4 -0,5
30о +0,7 +0,7 +0,4 +0,0 +0,0
-0,0 -0,0 -0,0 -0,2 -0,3
45о +0,7 +0,7 +0,6 +0,0 +0,0
60о +0,7 +0,7 +0,7 -0,2 -0,3
75о +0,8 +0,8 +0,8 -0,2 -0,3
Забележки:
 при посока на вятъра   0 o , при наветрения скат (страна) с   5 o до
  45o налягането бързо се променя от смучене (-) до натиск (+). Трябва да се
разглеждат 4 случая – най-големите, или най-малките стойности на всяка от зоните
F, G и H се комбинират с най-големите, или най-малките стойности на зоните I и J.
Не се разрешава смесване на положителни и отрицателни стойности върху един и
същи скат (страна).
 при междинни стойности на ъгъла на наклона може да се прави линейна
интерполация между двете стойности на ъгъла със същия знак, между които попада.
Не трябва да се интерполира между   5 o   5 o , а трябва да се ползват
стойностите за плоски покриви от таблица 3.4.
 Стойностите +0,0 и -0,0 са дадени за улеснение.

Фиг. 3.11. Означения, местоположение и размери на зоните при двускатните покриви,

при   90o ( по фиг. 7.8 на [22]) .

26
 Таблица 3.8.
Аеродинамични коефициенти за външно налягане при двускатни покриви при посока на
вятъра   90o (препоръчителни стойности) (по табл. 7.4,b на [22])

Ъгъл на Зони при посока на вятъра   90o

наклона на F G H I
ската  c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1 c p ,e ,10 c p ,e ,1
- 45о -1,4 -2,0 -1,2 -2,0 -1,0 -1,3 -0,9 -1,2
- 30о -1,5 -2,1 -1,2 -2,0 -1,0 -1,3 -0,9 -1,2
- 15о -1,9 -2,5 -1,2 -2,0 -0,8 -1,2 -0,8 -1,2
- 5о -1,8 -2,5 -1,2 -2,0 -0,7 -1,2 -0,6 -1,2
5о -1,6 -2,2 -1,3 -2,0 -0,7 -1,2 -0,6
15о -1,3 -2,0 -1,3 -2,0 -0,6 -1,2 -0,5
30о -1,1 -1,5 -1,4 -2,0 -0,8 -1,2 -0,5
45о -1,1 -1,5 -1,4 -2,0 -0,9 -1,2 -0,5
60о -1,1 -1,5 -1,2 -2,0 -0,8 -1,0 -0,5
75о -1,1 -1,5 -1,2 -2,0 -0,8 -1,0 -0,5

 Покриви с много отвори (по [22] и [23])

В настоящото пособие не са разгледани шедовите покриви с много отвори. При

нужда – гл. т.7.2.7. на [22].
По отношение на покривите с много отвори, [22] е непълен и неясен.

Фиг. 3.12. Аеродинамични коефициенти и тяхното модифициране при покриви с

много отвори и посока на вятъра при   0 o ( по фиг. 7.10 на [22])

Размерите на покрива в план включват и издадените части. Базовата височина z e е

равна на височината h от фиг. 3.12.
Трябва да се разглеждат три посоки на вятъра – при   0 o и   180o (перпендику-
лярно на билото или уламата) - гл. фиг. 3.12., и   90o (успоредно на билото или уламата).

27
За посока   180o би трябвало да се ползва огледалния образ на   0 o , поради симетрията
на сградата. За   90o липсват схема и указания.

В текста по-долу е прието, че при   0 o скатът е наветрен, ако има контакт с

външна стена. Ако контактува с друг скат, то той не е наветрен. Приемането се прави
заради т. 7.2.7(2).
Правилото за знака на ъгъла на наклона (плюс или минус) е съгласно фиг. 3.5.

Схемата на фиг. 3.12с , представляваща вертикален разрез на сграда при   0 o , по

смисъла на [22], трябва да се разглежда като съставена от два едноскатни покрива (над
потъмнените участъци) и три двускатни отвора с вдлъбнат покрив (т. е.   0 ). Стойности-
те на аеродинамичните коефициенти за тази схема може да се определят по следния начин:
 За левия едноскатен покрив от таблица 3.5. чрез линейна интерполация се отчитат
стойностите на аеродинамичните коефициенти за съответната зона на покрива; не е
изяснено дали този скат може да се приеме за наветрен ; ако липсва друга сграда в
ляво, то зоните ще бъдат три – F, G и H (фиг. 3.8. – лявата схема); ако има друга
сграда в ляво, то зоната ще бъде само една - H; на фиг. 3.12. аеродинамичният
коефициент c p ,e е ограден с окръжност с прекъсната линия; коефициентът за
десния едноскатен покрив се модифицира съгласно на фиг. 3.12.;
 За отворите с вдлъбнат покрив, от таблица 3.7. за отрицателната стойност на ъгъла
 чрез линейна интерполация се отчитат стойностите на аеродинамичните
коефициенти за съответната зона на покрива; според направеното приемане и
съгласно 7.2.7.(2) и двата ската не са наветрени и покривът има само зони H и I
(гл..фиг. 3.10) – и двете обхващащи цял скат. Отчетените стойности на c p ,e трябва
да се модифицират съгласно показаното на фиг. 3.12.

При посока на вятъра   90o може за едноскатния покрив да се приложат фиг. 3.9.
и табл. 3.6.. а за двускатните покриви - фиг. 3.11. и табл. 3.8.

Схемата на фиг. 3.12d , представляваща вертикален разрез на сграда при   0 o , по

смисъла на [22], трябва да се разглежда като съставена от четири двускатни отвора с
вдлъбнат покрив (т. е.   0 ). Може да се процедира както е описано по-долу.
От таблица 3.7. за отрицателната стойност на ъгъла  чрез линейна интерполация
се отчитат стойностите на аеродинамичните коефициенти за съответната зона на покрива;
възможни са два случая:
 ако липсва друга сграда в ляво от първия отвор, то съгласно 7.2.7.(2) на [22]
първият скат („падащия”) на първия отвор ще е наветрен и зоните ще бъдат три – F,
G и H (фиг. 3.10.); Отчетените стойности на c p ,e трябва да се модифицират
съгласно показаното на фиг. 3.12.d.
 ако има друга сграда в ляво от първия отвор, то съгласно 7.2.7.(2) на [22] и двата
ската не са наветрени и вдлъбнатият покрив има само зони H и I (гл..фиг. 3.10) – и
двете обхващащи цял скат. Отчетените стойности на c p ,e трябва да се модифицират
съгласно показаното на фиг. 3.12.d.

При посока на вятъра   90o за двускатните вдлъбнати покриви може да се

приложат фиг. 3.11. и табл. 3.8.

За други особености – гл. [22] и [23].

28
 4. Стомана за строителените стоманени конструщции [1, 24]

4.1. Основни механични свойства на стоманата :

 граница на провлачане f y ;
 якост на опън f u ;
 относително удължение при разрушаване  u ;
 ударна жилавост;
 сгъване в студено състояние.
С цел осигуряване на достатъчна дуктилност на стоманата ЕС3 изисква за влаганата
в кострукции стомана да са изпълнени следните 3 условия:
fu
  1 ,2 ; (стойността 1,2 е завишена от националното приложение, поради
fy
изискванията към стоманата при работа на сеизмични въздействия);
  u  15%;
fy
  u  15 y , където  y  .
E
4.2. Основни физични свойства:
 еластичен модул E  210000 МРа;
 модул на срязване G  81000 МРа
 коефициент на Поасон в еластичен стадий   0,3 ;
 обемно тегло   78,5 kN / m 3
 коефициент на линейно топлинно разширение  t  12.106 ;

4.3. Класове конструкционни стомани и техните основни якостни свойства

Основните класовете стомани са описани в табл. 4.1 на [1] : S 235, S 275, S 355,
S 450.
Разрешени са и класовете : S 420, S 460, S 500, S 550, S 600, S 650, S 690, S 700 [1] .
Буквата S означава, че стоманата е конструкционна, а числото след буквата S
показва стойността на f y в МРа при дебелина по-малка, или равна на 16 mm.
Таблица 4.1.
Номинални стойности на границата на провлачане f y и якостта на опън f u за
горещовалцована конструкционна стомана (извадка от табл. 3.1 на [1])

Забележка: табл. 3.1. на [1] има промяна; съгласно [31] : за клас S355, стойността
на f u при дебелина под 40 mm, от 510 МРа става 490 МРа.

Българското националното приложение [24] изисква в означенията на класовете

стомани да участва и символ за ударна жилавост по Шарпи, както следва:
 JR (гарантирана е ударна жилавост 27 J при температура 20 OC);(полуспокойна)

29
  JO (ударна жилавост 27 J при температура 0 OC); (полуспокойна)
 J2 (ударна жилавост 27 J при температура -20 OC); (спокойна)
 K2 (гарантирана е ударна жилавост 40 J при температура -20 OC) (спокойна).
(ЕС3 забранява употребата на кипящи стомани за строителни конструкции)

Така означението на класа на стоманата у нас изглежда така: S 235 JR и т.н.

Допълнително нашето национално приложение въвежда два допълнителни интервала по

отношение на дебелината на изделието от стомана (гл. табл. 4.2.).

Таблица 4.2.
Механични характеристики на плоски и линейни продукти
съгласно БДС EN 10025 -2 (извадка от табл NA 3.1 на [24])

Стойностите на f y и f u са характеристични. Таблица 4.2. занижава (спрямо [1])

стойностите на f y при дебелини от 16 до 40 mm. В същото време тя е неясна по отношение
на f u , която е необходима при оразмеряване на заварени и болтови съединения.

Нашето националното приложение [24] разрешава за употреба и стомани,

произведени по стандарта ГОСТ 27772 – 88. Тяхното означението изглежда така: С245,
което означава клас Стомана с граница на провлачане f y равна на 245 МРа (гл. табл. 4.3.).

Таблица 4.3.
Класове и механични свойства на стомана в съответствие
с ГОСТ 27772-88(табл NA 3.2. на [24])

30
 5. Класификация на напречните сечения [1]
Напречните сечения се делят на 4 класа, в зависимост от местната устойчивост на
натиснатите им стени. Различните стени (например стебло и пояс) може да бъдат от
различен клас. Класът на сечението се определя от най-неблагоприятния клас (с най-
голям номер) на неговите натиснати стени. Местната устойчиваст на стените зависи от
стройността им и начина на подпирането им.
Според начина на подпиране, стените на сеченията се делят на вътрешни (опрени
по двата си надлъжни края) и конзолни (опрени само по единия си надлъжен край).

5.1. Класификация на вътрешните натиснати стени

Таблица 5.1
Максимални отношения на широчината към дебелината на натиснати стени
(табл. 5.2. лист 1 на[1])

Забележки:
 когато стената не отговаря на изискванията за клас 3, тя се причислява към клас 4;

31
  размерът c представлява широчината на стената от края на закръглението
(заваръчния шев) до началото другото закръгление (заваръчен шев).

5.2. Класификация на конзолните натиснати стени

Таблица 5.2
Максимални отношения на широчината към дебелината
на конзолни участъци на пояси (табл. 5.2. лист 2 на [1])

Забележки:
 когато стената не отговаря на изискванията за клас 3, тя се причислява към клас 4;
 размерът c представлява широчината на стената от края на закръглението
(заваръчния шев) до края на конзолата;
 за определяне на коефициента на устойчивост k - гл. раздел 5.5, таблици 5.4. и 5.5.

32
5.3. Класификация на ъглови профили и тръбни сечения

Таблица 5.3
Максимални отношения на широчината (диаметъра) към дебелината
(табл. 5.2. лист 3 на [1])

5.4. Клас на сечението

 определят се класовете на отделните натиснати стени;
 класът на сечението се определя от най-неблагоприятния клас (с най-голям
номер) на неговите натиснати стени;
 сечения при които стеблото е от клас 3, а поясите са от класове 1 или 2, може
да се прекласифицират като клас 2 по правила, дадени в [1], т. 6.2.2.4.;
 сечения от клас 4, които са недонапрегнати може да се разглежадат като
сечения от клас 3 по специални правила, дадени в [1].

5.5. Сечения от клас 4 - изчислителни геометрични характеристики

Изчислителните геометрични характеристики на сеченията от клас 4 са по-малки
или най-много равни на т.н. геометрични характеристики в „еластичен” стадий. Причината
е че някои натиснати части на сеченията губят местна устойчивост от натискови нормални
напрежения (изкорубват се), и са „неефективни” (изключват се от работа).

 изчислителна широчина на натиснатите стени

beff   .b ...................................................................................................................(5.1)
където:

33
 beff е изчислителната (ефективната) широчина на стената;
 е редукционен коефициент за изкорубване на стената;   1 ;
b е широчината на стената, както следва:

а) при вътрешни стени на валцувани или заварени сечения

 b  c (гл. табл. 5.1) когато стената е изцяло натисната, включително при
вътрешни поясни стени;
 b  bc , където bc е широчината на натисковата зона на стената „ c ”, когато тя
има двузначна диаграма на нормалните напрежения (опън и натиск);
 b  b  3t  c при изцяло натиснати стени на правоъгълни затворени
профили (гл. табл. 5.1);

б) при вътрешни стени на студеноформувани сечения

 b  b p когато стената е изцяло натисната; където: b p e заместващата
проектирана широчина на стената, която е изяснена на фиг. 5.1 – дясно
(стеблото); b p е разстоянието между двете средни точки Р на ъглите, или
огъвките, независимо дали стената е вертикална, хоризонтална, или наклонена;
 b  bc , където bc е широчината на натисковата зона на стената b p , когато тя
има двузначна диаграма на нормалните напрежения (опън и натиск);

Фиг. 5.1. Заместваща проектирана широчина на стените при студеноформувани профили. В

ляво: определяне местоположението на средната точка на огъвката (ъгъла) „Р”; в дясно:
земестващи широчини на вътрешна и конзолна стена. [5]

в) при конзолни участъци на пояси на валцувани или заварени сечения

 b  c когато конзолната стена е изцяло натисната, (гл. табл. 5.2);
 b  bc , където bc е широчината на натисковата зона на стената „ c ”, когато тя
има двузначна диаграма на нормалните напрежения (опън и натиск);
 b  h при изцяло натиснати рамена на неравнораменни и равнораменни
валцувани ъглови профили (гл. табл. 5.3);

в) при конзолни участъци на пояси на студеноформувани сечения

 b  b p  c когато конзолната стена е изцяло натисната (гл. фиг. 5.1 и табл.
5.5); където: b p e заместващата проектирана широчина на стената, която е

34
 изяснена на фиг. 5.1 – дясно (пояса); b p е разстоянието между средната точка Р на
огъвката и края на стената, независимо от ориентацията на стената;
 b  bc , където bc е широчината на натисковата зона на стената „ c ”,
(тук c  b p ), когато тя има двузначна диаграма на нормалните напрежения (опън и
натиск – гл. табл. 5.5);

Забележка: широчината bc на натисковата зона на стената се определя чрез геометрични-

те характеристики на брутното сечение и при отчитане на ефекта на задържане от
хлъзгане.

 е редукционен коефициент за изкорубване на стената;   1 ; зависи от условната

стройност на стената  p ;
където:
b/ t
p  ......................................................................................................(5.2)
28 ,4. . k

t е дебелината на стената;

235

fy
k е коефициентът на устойчивост; отчита се или се ицчислява по формулите от
таблици 5.4 и 5.5.

При вътрешни натиснати стени [56]:

  1 при  p  0 ,5  0 ,085  0 ,055. ; ................................................................(5.3)

 p  0 ,055( 3   )
 2
 1 при  p  0 ,5  0 ,085  0 ,055. ; ............................(5.4)
p

Забележка : величината    2 /  1 от формули 5.3 и 5.4 е изяснена в таблиците 5.4 и 5.5.

При конзолни натиснати стени:

  1 при  p  0 ,748 ; ............................................................................................(5.5)

 p  0 ,188
 2
 1 при  p  0 ,748 ........................................................................(5.6)
p

35
 Таблица 5.4

Вътрешни натиснати стени [по 5 и 56]

Диаграма на нормалните напрежения Изчислителна широчина beff

натискът е положителен
 1

beff   .b

be ,1  0 ,5.beff be ,2  0 ,5.beff

1   0

beff   .b

2
be ,1  .beff be ,2  beff  be ,1
5 
 0

beff   .bc   .b /( 1  )

be ,1  0 ,4.beff be ,2  0 ,6.beff

  2 / 1 1 1   0 0 0    1 -1  1    3
Коефициент на
устойчивост k 4,0 8 ,2 /( 1,05   ) 7,81 7.81  6 ,29  9.78 2 23,9 5 ,98( 1   )2

Забележка: нещрихованите зони на стената са неефективни (неработещи).

Фиг. 5.2. Изчислително напречно сечение от клас 4 на центрично натиснат елемент :

ефективни (работещи) и неефектини (неработещи) зони; пример за отместване на оста. [по 5]

На фиг. 5.2. е показано как се разполагат неефективните (неработещи) зони на

сечението при центричен натиск. По подобна схема за конкретните случаи се определят
изчислителните геометрични характеристики.

36
 Таблица 5.5
Конзолни натиснати стени [по 5]
Диаграма на нормалните напрежения Изчислителна широчина beff
натискът е положителен

1   0

beff   .c

 0

beff   .bc   .c /( 1   )

  2 / 1 1 0 -1 1    3
Коефициент на
устойчивост k 0,43 0,57 0,85 0 ,57  0 ,21  0.07 2

1   0

beff   .c

 0

beff   .bc   .c /( 1   )

  2 / 1 1 1   0 0 0    1 -1
Коефициент на
устойчивост k 0,43 0 ,578 /(  0 ,34 ) 1,70 1.7  5  17.1. 2 23,8

Забележки:
 нещрихованите зони на стената са неефективни (неработещи);
за първите два случая (  2 откъм ъгъла, или огъвката на конзолната стена), за по-
точна нелинейна интерполация на стойностите на k може да се ползва последната
формула, отнасяща се за всички стойности на    2 /  1 .

37
 6. Частни коефициенти за носимоспособност
6.1. Частни коефициенти за носимоспособност при сгради
За България, частните коефициенти за носимоспособност  Mi при сгради имат
следните означения [1], наименования и стойности [24]:
 При оразмеряване на напречните сечения на якост:  M 0  1 ,05 ;
 При проверка на елементите на устойчивост:  M 1  1,05 ;
 Когато проверката се извършва с якостта на опън:  M 2  1,25 ;
Коефициентът  M 2 се използва и при определянето на носимоспособността на
болтове, нитове, ставни болтове, заваръчни шевове и плочи, подложени на смачкване
[2 и 3].

При проектирането на възли допълнително се използват и следните частни

коефициенти [2] :
  M 3  1 ,25 ; (носимоспособност на триене);
  M 3 ,ser  1 ,10 ; (носимоспособност на триене в ЕГС)
  M 4  1,00 ; (носимоспособност на смачкване на инжекционни болтове);
  M 5  1 ,00 ; (носимоспособност на възли в решетъчни конструкции от затворени
профили)
  M 6 ,ser  1 ,00 ; (носимоспособност на ставни болтове в ЕГС);
  M 7  1 ,10 (предварително напрягане на високоякостни болтове).

6.2. Частни коефициенти за носимоспособност при мостове

За стоманени мостове, у нас са приети следните стойности на частните

коефициенти за носимоспособност [30]:
  M 0  1 ,05 ;
  M 1  1,10 ;
  M 2  1,25 ;
  M 3  1 ,25 ;
  M 3 ,ser  1 ,10 ;
  M 4  1,10 ;
  M 5  1 ,10 ;
  M 6 ,ser  1 ,00 ;
  M 7  1 ,10 .

Разликите между двете групи коефициенти са при  M 1 ,  M 4 и  M 5 . Те показват,

че при стоманените мостове се цели по-голяма сигурност.

38
 7. КГС - Носимоспособност на напречните сечения (Проверки на якост)

7.1. Центричен опън ([1, 24, 26])

 Оразмерително условие (формула за проверка)
N Ed
 1 , или N Ed  N t ,Rd ......................................................................................(7.1)
N t , Rd
където: N Ed  N е изчислителното нормално усилие (опън);
N t , Rd е изчислителната носимоспособност на опън, на напречно сечение с отвори
за съединителни средства (болтове, нитове или винтове) и е равна на по-малката от :
fy
N pl , Rd  A ..........................................................................................................(7.2)
 M0
fu
N u ,Rd  0 ,9.Anet .................................................................................................(7.3)
 M2
където: A е брутната площ на напречното сечение;
N pl , Rd е изчислителната носимоспособност на брутното сечение в пластичен
стадий ;
N u ,Rd е изчислителната носимоспособност на нетното сечение,
Нетната площ на напречното сечение Anet се изчислява за възможните критични
линии на разрушение (на фиг.7.1 са показани две: 1-1, която е перпендикулярна на направ-
лението на силата и 2-2, която е зиг-загообразна), като се приема най-малката площ.

Фиг. 7.1. Критични линии на разрушение при шахматно разположени отвори (по[1])

Стойността на Anet за случая от фиг. 7.1 е :

за сечение 1 - 1 :
Anet  A  t .d  b .t  t .d  ( b  d )t ...........................................................................(7.4)
за сечение 2 - 2 (зиг - загообразно) :
 s2 

Anet  b .t  t  n .d   .............................................................................................(7.5)
 4 p 
където : n е броя на отворите в критичната линия; за схемата n  2 ;
останалите размерите са съгласно фиг. 7.1.
При редово разположение на отворите (на фиг.7.1 то е шахматно) меродавно е
сечение 1-1, което е перпендикулярно на надлъжната ос.
Има специални правила за изчисление на Anet при ъглови профили с отвори,
работещи на опън (гл. [1]).
Има и още една носимоспособност, която служи за проверка на отслабени сечения
при болтови съединение от клас С, за която читателят може да ползва [2].

39
 fy
N net , Rd  Anet .......................................................................................................(7.6)
 M0
Проверка на стройност (извън ЕС, съгласно [34 и 6])
L
  cr   u
i
където :  е стройността на опънния прът;
Lcr е изчислителната дължина на пръта;
i е инерционният радиус на сечението спрямо разглежданата ос;
u е граничната стройност на пръта според [6].

7.2. Центричен натиск ([1, 24])

 Оразмерително условие (формула за проверка)
N Ed
 1 , или N Ed  N c , Rd ......................................................................................(7.5)
N c , Rd
където: N Ed  N е изчислителното усилие;
N c ,Rd е изчислителната носимоспособност на напречното сечение на центричен
натиск.
За сечения от класове 1, 2 и 3:
A. f y
N c , Rd  N pl, Rd  .................................................................................................(7.6)
 M0
За сечения от клас 4:
Aeff . f y
N c , Rd  ............................................................................................................(7.7)
 M0
където: A е брутната площ на напречното сечение;
Aeff е изчислителната площ на напречното сечение (гл. раздел 5.5).
Забележка: ако сечението има отвори, но те са запълнени със съединителни
средства, то отворите не се отчитат. Но ако отворите са големи, или овални (гл. раздел
11.3), то те трябва да се отчетат, т.е да се работи със Anet , вместо с A .

7.3. Носимоспособност на огъващ момент (просто едноосово огъване) [1, 24, 36]
 Оразмерително условие (формула за проверка)
M Ed
 1 , или M Ed  M c ,Rd …............................……………………………….......(7.8)
M c , Rd
където: M Ed  M е изчислителното усилие;
M c , Rd е изчислителната носимоспособност на сечението на огъване спрямо главна
ос с отчитане на отворите за съединителни средства (болтове, нитове, винтове).
За сечения от класове 1 и 2 :
W .f
M c , Rd  M pl, Rd  pl y ...........................................................................................(7.9)
 M0
За сечения от клас 3:
Wel ,min . f y
M c , Rd  M el , Rd  …………………………………………………….......(7.10)
 M0
За сечения от клас 4:

40
 Weff ,min . f y
M c ,Rd  .………................………………………………………..…....(7.11)
 M0
където: W pl е пластичният съпротивителен момент;
Wel ,min е минималният съпротивителен момент в еластичен стадий;
Weff ,min е минималният изчислителен съпротивителен момент на сечението.

Пластичният съпротивителен момент W pl е равен на удвоения статичен момент на

половината по площ сечение, спрямо остта, минаваща през центъра на тежеста на цялото
сечение [32]. Например при огъване спрямо ос y  y :
Wpl , y  2.S yA / 2 ............................................................................................................(7.12)

За да се изчисли W pl , y трябва да се направи следното (оста y е хоризонтална) :

 намира се центъра на тежестта на сечението;
 намира се хоризонталната линия, която разделя сечението на две равни по площ
части; това е нулевата линия в пластичен стадий;
 изчислява се статичния момент на горната част на сечението (над нулевата линия)
спрямо оста y и се умножава по 2 ; същото може да се направи и за долната част; ако
полусечението е разположено и над и под оста y не трябва да се забравя, че
статичният момент има знак.

Определянето на Weff ,min е показано в раздел 5.5;

Отчитането на отворите за съединителни средства става по следния начин:

 в натисковата зона на сечението (натисков пояс и част от стеблото), ако отворите са
запълнени със съединителни средства, те не се отчитат; ако отворите са много големи,
или са овални (гл. раздел 11.3) отворите се отчитат;
 при наличие на отвори за съединителни средства в опънния пояс, те не се отчитат, ако
f Af f y
0 ,9.A f ,net u  .........................................................................................(7.13)
 M2  M0
където: A f ,net е нетната площ на опънния пояс, а A f е брутната му площ.
В противен случай – отворите се отчитат.

7.4. Носимоспособност на сеченията при двойно огъване [1, 26, 36]

 Оразмерително условие
за сечения от класове 1 и 2:

M y , Ed M z , Ed
  1 ..............................................................................................(7.14)
M pl , y , Rd M pl ,z , Rd

За сечения от клас 3:

M y ,Ed M z ,Ed
  1 ............................................................................................(7.15)
M el , y ,Rd M el ,z ,Rd
или като проверка на напреженията в най-напрегнатата точка:

41
 M y ,Ed M z ,Ed fy
 max    .................................................................................(7.16)
Wel , y Wel ,z  M0

За сечения от клас 4:

M y ,Ed M z ,Ed fy
 max    ..............................................................................(7.16,а)
Weff , y Weff , y  M0

7.5. Носимоспособност на напречните сечения на срязване [1, 26, 27]

 Оразмерително условие (формула за проверка)
VEd
 1 или V Ed  Vc ,Rd ......................................................................................(7.17)
Vc ,Rd
където: V Ed  V е изчислителното усилие;
Vc ,Rd е изчислителната носимоспособност на срязване.
В пластичен стадий:
Av . f y Av .0 ,58. f y
Vc ,Rd  V pl ,Rd   ..................................................................(7.18)
 M0 . 3  M0
където: Av е площ на срязване; стойностите на Av за различните валцувани „І” сечения,
както и за валцуваните „П” – профили са дадени в раздел 12. За други сечения – гл. [1].

 когато не може да се определи V pl ,Rd , по изключение се прави проверка в

еластичен стадий без частично пластично преразпределение на  :
V .S 0 ,58 f y
 max   .............................................................................................(7.19)
I .t  M0
където: S е статичният момент на частта от сечението, която се намира над разглежданата
точка спрямо остта, минаваща през центъра на тежестта на сечението;
I е инерционния момент на цялото сечение;
t е дебелината на сечението в разглажданата точка.

проверка по опростен начин само за „І” и „Н” сечения в еластичен стадий с

Af
частично пластично преразпределение на  и ако  0 ,6 :
Aw
V 0 ,58 f y
 Ed   .................................................................................................(7.20)
Aw  M0
където: A f е площта на единия пояс;
Aw е площта на стеблото;
Aw  hw .t w ..............................................................................................................(7.21)
При описаните проверки не е необходимо да се отчита отслабването на сечението
от отвори за съединителни средства. Отворите се отчитат само в зоната на съединенията.

 проверка за носимоспособност на устойчивост на неукрепеното с напречни ребра

стебло от срязващи напрежения. Тази проверка се прави само, ако:
hw 
 72 ................................................................................................................(7.22)
tw 

42
където: hw и t w са размерите на стеблото;
  235 / f y
  1,2 за стомани класове от S 235 до S 460 включително.
Когато условието (7.21) не е изпълнено се прави провeрка по [36].

7.6. Носимоспособност на напречните сечения на усукване [1, 26, 43]

 Оразмерително условие (формула за проверка)
TEd
 1 или TEd  TRd ...........................................................................................(7.23)
TRd
където: TEd е изчислителното усилие (усукващ момент);
TRd е изчислителната носимоспособност на усукване
От своя страна TEd  Tt ,Ed  Tw ,Ed .....................................................................................(7.24)
където: Tt ,Ed е ускващият момент по St. Venant;
a Tw , Ed е усукващият момент от стесненото (ограниченото) усукване.
За съжаление само с данните от [1] не може да се решават практически задачи, още
повече, че усукването обичайно е в комбинация с други усилия.
Най-подробно в българската литература усукването е разгледано в [43].

7.7. Носимоспособност на напречните сечения на огъване и срязване [1, 26]

 Оразмерително условие в пластичен стадий (формула за проверка – липсва в [1])
M Ed  MV ,Rd  M c ,Rd .............................................................................................(7.25)
където: M V ,Rd е намалената заради срязващата сила, изчислителна носимоспособност на
огъване;
При малка срязваща сила, т.е при V Ed  0 ,5V pl , Rd , срязването не се отчита.
При голяма срязваща сила т.е при V Ed  0 ,5V pl , Rd , срязването се отчита чрез
редуциране, (намаляване) на границата на провлачане, за площта на срязване Av чрез
2
 2V 
коефициента    Ed  1  .
V 
 pl ,Rd 
За улеснение, носещата способност на двойносиметрично I - сечение при голяма
срязваща сила и огъване спрямо силната ос y  y е:
  .Aw2  f y
M y ,V ,Rd   W pl , y   M y ,c ,Rd ……………………………………......(7.26)
 4 t w   M 0
M y ,c ,Rd се определя по раздел 7.3, в зависимост от класа на сечението.
Подразбира се, че носимоспособността на срязване е осигурена.
 Проверка в еластичен стадий
Прави се проверка в критичната точка на сечението по формула 7.49 – гл. раздел 7.10.

7.8. Носимоспособност на напречните сечения на огъване и осова сила [1, 26]

Сечения от клас 1 и 2

 Оразмерително условие
M Ed  M N , Rd ..................................................................................................................(7.27)

43
където: M N , Rd е намалената, поради наличието на нормална сила N Ed пластична носеща
способност на огъване. Намалението зависи от формата на сечението.

При плътни правоъгълни сечения без отвори :

  N 2 
M N ,Rd  M pl ,Rd 1   Ed  
................................................................................(7.28)
  N pl ,Rd  
 
При двойносиметрични „I” и „Н” – образни сечения може да не се отчита
влиянието на N Ed върху пластичната носеща способност на огъване спрямо силната
ос y  y , ако едновременно са изпълнени следните две условия:
fy
N Ed  0 ,5.t w .hw .................................................................................................(7.29)
 M0
fy
и N Ed  0 ,25.A .................................................................. ..................................(7.30)
 M0
Ако дори едно от двете условия не е изпълнено, то е необходимо до се отчете
влиянието на нормалната сила N Ed . За целта се въвеждат две величини:
N Ed
n .................................................................................................................. (7.31)
N pl , Rd

и a
A  2b .t   0 ,5 ...................................................................................................(7.32)
f f

A
тогава намалената носеща способност при огъване спрямо хоризонталната ос y  y е:
1 n
M N , y , Rd  M pl , y , Rd  M pl , y , Rd .....................................................................(7.33)
1  0 ,5.a
При огъване спрямо слабата ос z  z на „I” и „Н” – образни сечения, за определяне
на носещата способност (гл. [1]) .

Сечения, работещи на двойно огъване и нормална сила

 Оразмерително условие
 
 M y ,Ed   M z ,Ed 
     1 ....................................................................................(7.34)
 M N , y ,Rd   M N ,z ,Rd 
където: степенните показатели зависят от типа на сечението; за „I” и „Н” – образните
сечения :   2 и   1 . За други сечения – гл. [1].

Сечения от клас 3

 Оразмерително условие (еластичен стадий)

fy
 x , Ed  ................................................................................................................(7.35)
 M0
където:

44
 N Ed M y ,Ed M z ,Ed
 x ,Ed   N   M , y   M ,z    ............................................(7.36)
Anet Wel , y ,net Wel ,z ,net

Забележка : във формула (7.36) трябва да си отчитат отворите за съединителни

средства, когато това е необходимо (опън, когато е задължително, натиск при големи и
овални отвори; огъване при големи и овални отвори) .

Сечения от клас 4

 Оразмерително условие (еластичен стадий) (по [26], за удобство)

N Ed M y , Ed  N .eN , y M z , Ed  N .eN ,z fy
 x , Ed     .........................................(7.37)
Aeff Weff , y Weff ,z  M0

Проверката е подобна на тази за клас 3, но геометричните характеристики са

изчислителни, а към усилията се добавят допълнителните моменти от евентуалното
отместване на осите на сечението.
Във форм. (7.37) :
e N , y е отместването на ос y  y когато сечението е подложенено само на центричен
натиск;
e N ,z е отместването на ос z  z когато сечението е подложенено само на центричен
натиск.
Следователно,при двойно симетрични сечения e N , y  0 ; e N ,z  0 .

7.9. Носимоспособност на напречни сечения на огъващ момент, срязване и осова

сила [1, 26]
 Оразмерително условие за сечения клас 1 и 2 (формула за проверка – липсва в [1])
M Ed  M N ,V ,Rd ........................................................................................................(7.38)
където: M N ,V ,Rd е намалената заради срязващата и нормалната сила, изчислителна
носимоспособност на огъване;

1. Когато VEd  0 ,5.V pl , Rd , тогава:

M NV , Rd  M N , Rd ........................................................................................................(7.39)

2. Когато VEd  0 ,5.V pl , Rd , тогава :

Специално при „I” – сечения от клас 1 и 2 : ( [26] )

1  nv
M NV ,Rd  MV ,Rd  MV ,Rd
1  0 ,5 ared

където: M V ,Rd се определя по раздел 7.7;

ared  ( 1   )a  0 ,5 ..............................................................................................(7.40)

a
A  2b .t   0 ,5 ...........................................................................................(7.41)
f f

A
45
 2
 2V 
   Ed  1  ..................................................................................................(7.43)
 V pl ,Rd 
 
 Оразмерителни условия при „I” – сечения от клас 3 : ( [26] )

N Ed M Ed fy
    ...................................................................................(7.44)
A Wel , y  M ,0
и
N Ed M Ed .h1 ( 1   ) f y
    .....................................................................(7.45)
A I .2  M ,0
където: размерът h1 ограничава отгоре и отдолу площта на срязване Av , работеща с
намалена граница на провлачане;
при заварени „I” – сечения :
h1  hw
а при валцовани „I” – сечения :
h1  h  t f

 Оразмерително условие при „I” – сечения от клас 4 : ( [26] )

fy
 x2  3 2  .................................................................................................(7.46)
 M0

N Ed M y ,Ed fy
където:  x    ...................................................................................(7.47)
Aeff Weff , y  M 0

V .S 0 ,58 f y
 max   .............................................................................................(7.48)
I .t  M0
Забележка: във формула (7.48) се работи с брутни характеристики и размери.

7.10. Проверка в еластичен стадий за провлачане в критичната точка на напречното

сечение
Сеченията от клас 1 и 2 могат да работят и в еластичен и в пластичен стадий, а
сеченията от клас 3 и 4 могат да работят само в еластичен стадий.
 Критерий за пластифициране (формула за проверка) :
2 2 2
  x , Ed    z , Ed    x , Ed   z , Ed    Ed 
        3   1 ............(7.49)
 f /    f /    f /   f /    f /  
 y M0   y M0   y M 0  y M0   y M0 

където:  x , Ed е изчислителната стойност на нормалното надлъжно напрежение в

разглежданата точка;
 z , Ed е изчислителната стойност на нормалното напречно напрежение в
разглежданата точка;
 Ed е изчислителната стойност на напрежението от срязване (тангенциалното
напрежение) в разглежданата критична точка.
Забележки:

46
  Критерият (7.49) се прилага тогава, когато не може да се използват другите
формули от настоящия раздел 7;
 за сеченията от клас 4, при изчисляване на напреженията се работи с изчислителни
геометрични характеристики на сечението (гл. раздел.5.5).

8. КГС - Носимоспособност на елементите на устойчивост (Обща устойчивост)

8.1. Натиснати елементи с постоянно напречно сечение [1, 26]
 Оразмерителното условие (формула за проверка) :
N Ed
 1 , или N Ed  N b , Rd ............................................................................................(8.1)
N b , Rd
където: N b , Rd е изчислителната изкълчвателна носимоспособност на натиснатия елемент.
8.1.1. Форми на изкълчване на елементите и криви на изкълчване
Таблица 8.1
Избор на крива при равнина форма на изкълчване [по 1]

 Формите на изкълчване при центричен натиск са:

1) Равнинна (огъвна) форма;
2) Усуквателна форма;
47
 3) Огъвно – усуквателна форма.

 Кривите на изкълчване за равнинна форма са 5: a0 , a , b , c и d ; избират се от табл.

8.1 в зависимост от типа на напречното сечение, оста на изкълчване и класа на
стоманата.

Фиг. 8.1. Криви на изкълчване ([1])

При усуквателна и огъвно- усуквателна форма трябва да се приема кривата, отнасяща се

за ос z  z . Тази форма на изкълчване се разглежда при отворени сечения.

8.1.2. Определяне на изчислителната изкълчвателна носимоспособност на

натиснатия елемент
 За сеченията от класове 1, 2 и 3 :
A. f y
N b , Rd   ..........................................................................................................(8.2)
 M1
 За сеченията от клас 4 :
Aeff . f y
N b , Rd   .......................................................................................................(8.3)
 M1
където:  е редукционен коефициент на изкълчване за съответната форма на
изкълчване (коефициент на изкълчване);
 M 1 е частния коефициент за носимоспособност при изкълчване; за сгради
 M 1  1,05 , а за мостове  M 1  1,1 (гл. раздел 6).

Коефициентът на изкълчване  се отчита се от таблици 8.2, 8.3, 8.4, 8.5 и 8.6 в

зависимост от условната стройност на елемента  за съответната ос .

За равнинна форма на изкълчване и сечения от класове 1, 2 и 3:


 ..................................................................................................................(8.4)
93,9.
235
където:   .................................................................................................................(8.5)
fy

48
 Lcr
 ...................................................................................................................(8.6)
i
е обикновената стройност на брутното сечение спрямо разглежданата ос.
а i е инерционният радиус на брутното сечение спрямо разглежданата ос.

За равнинна форма на изкълчване и сечения от клас 4 :

 Aeff
 . ......................................................................................................(8.7)
93,9. A

За пространствените форми на изкълчване: усуквателна и огъвно-усуквателна и

сечения от класове 1, 2 и 3:
A. f y
T  ..............................................................................................................(8.8)
N cr
За пространствените форми на изкълчване и сечения от клас 4:

Aeff . f y
T 
N cr
където: N cr  N cr ,TF  N cr ,T .................................................................................................(8.9)
 
 GI t   EI   ........................................................................................(8.10)
2
1
N cr ,T  
i02
 Lcr ,T 
2

N cr ,TF 
1 
2 

 2

N cr , y  N cr .T  N cr , y  N cr ,T  4  .N cr , y .N cr ,T  ............................(8.11)

където: i02  i y2  i z2  y02  z02 .................................................................................................(8.12)
i y и i z са инерционните радиуси на сечението;
y0 и z 0 са координатите на центъра на срязване, мерени от центъра на тежеста по
осите на симетрия; при сеченията с две оси на симетрия y0  z0  0 .
За други сечения може да се ползва да се ползва специализирана литература.
 2 .EI y
N cr , y  2 е критичната (Ойлерова) сила на идеален прът спрямо ос y  y .
Lcr , y
G  81000 МРа е модулът на срязване;
I t е усуквателният инерционен момент на сечението;
I е секторният инерционен момент на сечението;
2
y 
  1   0  ............................................................................................................(8.13)
 i0 
Lcr ,T е изкълчвателната дължина при усукване;
Lcr ,T  L , когато краищата не позволяват усукване, но депланацията е свободна;
Lcr ,T  0 ,5.L когато краищата не позволяват нито усукване, нито депланация;
Обикновено нито едното, нито другото е налице и затова се препоръчва да се
приема, че Lcr ,T  0 ,7.L . В полза на сигурността може да се приеме Lcr ,T  L .
Стойностите на коефициента  се отчитат от дадените по-долу таблици с номера
от 8.2 до 8.6.

49
 Таблица 8.2 (по [7, 26])

Стойности на коефициента χ при крива на изкълчване a0

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,20 1,000 0,999 0,997 0,996 0,995 0,993 0,992 0,990 0,989 0,987
0,30 0,986 0,984 0,983 0,981 0,98 0,978 0,977 0,975 0,973 0,972
0,40 0,970 0,968 0,967 0,965 0,963 0,961 0,959 0,957 0,955 0,953
0,50 0,951 0,949 0,947 0,945 0,943 0,940 0,938 0,935 0,933 0,930
0,60 0,928 0,925 0,922 0,919 0,916 0,913 0,910 0,907 0,903 0,900
0,70 0,896 0,892 0,889 0,885 0,881 0,876 0,872 0,868 0,863 0,858
0,80 0,853 0,848 0,843 0,838 0,832 0,827 0,821 0,815 0,809 0,802
0,90 0,796 0,790 0,783 0,776 0,769 0,762 0,755 0,748 0,74 0,733
1,00 0,725 0,718 0,71 0,702 0,695 0,687 0,679 0,672 0,664 0,656
1,10 0,648 0,641 0,633 0,625 0,618 0,610 0,603 0,595 0,588 0,580
1,20 0,573 0,566 0,559 0,552 0,545 0,538 0,531 0,525 0,518 0,512
1,30 0,505 0,499 0,493 0,487 0,481 0,475 0,469 0,463 0,457 0,452
1,40 0,446 0,441 0,435 0,430 0,425 0,420 0,415 0,410 0,405 0,400
1,50 0,395 0,391 0,386 0,382 0,377 0,373 0,369 0,364 0,360 0,356
1,60 0,352 0,348 0,344 0,34 0,337 0,333 0,329 0,325 0,322 0,318
1,70 0,315 0,312 0,308 0,305 0,302 0,299 0,295 0,292 0,289 0,286
1,80 0,283 0,28 0,277 0,275 0,272 0,269 0,266 0,264 0,261 0,259
1,90 0,256 0,253 0,251 0,248 0,246 0,244 0,241 0,239 0,237 0,235
2,00 0,232 0,23 0,228 0,226 0,224 0,222 0,22 0,218 0,216 0,214
2,10 0,212 0,21 0,208 0,206 0,204 0,202 0,201 0,199 0,197 0,195
2,20 0,194 0,192 0,19 0,189 0,187 0,186 0,184 0,182 0,181 0,179
2,30 0,178 0,176 0,175 0,173 0,172 0,171 0,169 0,168 0,167 0,165
2,40 0,164 0,163 0,161 0,16 0,159 0,157 0,156 0,155 0,154 0,153
2,50 0,151 0,150 0,149 0,148 0,147 0,146 0,145 0,144 0,143 0,141
2,60 0,14 0,139 0,138 0,138 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131
2,70 0,130 0,130 0,129 0,128 0,127 0,126 0,125 0,124 0,123 0,122
2,80 0,122 0,121 0,120 0,119 0,118 0,117 0,117 0,116 0,115 0,114
2,90 0,114 0,113 0,112 0,111 0,111 0,110 0,109 0,108 0,108 0,107
3,00 0,106 0,106 0,105 0,104 0,104 0,103 0,102 0,102 0,101 0,100
3,10 0,100 0,099 0,098 0,098 0,097 0,097 0,096 0,095 0,095 0,094
3,20 0,094 0,093 0,093 0,092 0,091 0,091 0,09 0,09 0,089 0,089

Пример:   1,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,999 0,997 0,996 0,995
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,446 0,441 0,435 0,43 0,425
1,5 0,395 0,391 0,386 0,382 0,377
1,6 0,352 0,348 0,344 0,34 0,337

коефициент на изкълчване:   0 ,382

50
 Таблица 8.3 (по [7, 26])
Стойности на коефициента χ при крива на изкълчване a

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,20 1,000 0,998 0,996 0,993 0,991 0,989 0,987 0,984 0,982 0,98
0,30 0,977 0,975 0,973 0,970 0,968 0,966 0,963 0,961 0,958 0,955
0,40 0,953 0,95 0,947 0,945 0,942 0,939 0,936 0,933 0,930 0,927
0,50 0,924 0,921 0,918 0,915 0,911 0,908 0,905 0,901 0,897 0,894
0,60 0,890 0,886 0,882 0,878 0,874 0,870 0,866 0,861 0,857 0,852
0,70 0,848 0,843 0,838 0,838 0,828 0,823 0,818 0,812 0,807 0,801
0,80 0,796 0,790 0,784 0,778 0,772 0,766 0,760 0,753 0,747 0,740
0,90 0,734 0,727 0,721 0,714 0,707 0,700 0,693 0,686 0,68 0,673
1,00 0,666 0,659 0,652 0,645 0,638 0,631 0,624 0,617 0,610 0,603
1,10 0,596 0,589 0,582 0,576 0,569 0,562 0,556 0,549 0,543 0,536
1,20 0,53 0,524 0,518 0,511 0,505 0,499 0,493 0,487 0,482 0,476
1,30 0,470 0,465 0,459 0,454 0,448 0,443 0,438 0,433 0,428 0,423
1,40 0,418 0,413 0,408 0,404 0,399 0,394 0,39 0,385 0,381 0,377
1,50 0,372 0,368 0,364 0,36 0,356 0,352 0,348 0,344 0,341 0,337
1,60 0,333 0,330 0,326 0,323 0,319 0,316 0,312 0,309 0,306 0,303
1,70 0,299 0,296 0,293 0,290 0,287 0,284 0,281 0,279 0,276 0,273
1,80 0,270 0,268 0,265 0,262 0,26 0,257 0,255 0,252 0,250 0,247
1,90 0,245 0,243 0,240 0,238 0,236 0,234 0,231 0,229 0,227 0,225
2,00 0,223 0,221 0,219 0,217 0,215 0,213 0,211 0,209 0,207 0,205
2,10 0,204 0,202 0,200 0,198 0,197 0,195 0,193 0,192 0,190 0,188
2,20 0,187 0,185 0,184 0,182 0,18 0,179 0,178 0,176 0,175 0,173
2,30 0,172 0,170 0,169 0,168 0,166 0,165 0,164 0,162 0,161 0,160
2,40 0,159 0,157 0,156 0,155 0,154 0,152 0,151 0,150 0,149 0,148
2,50 0,147 0,146 0,145 0,143 0,142 0,141 0,140 0,139 0,138 0,137
2,60 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131 0,130 0,129 0,129 0,128
2,70 0,127 0,126 0,125 0,124 0,123 0,122 0,122 0,121 0,120 0,119
2,80 0,118 0,117 0,117 0,116 0,115 0,114 0,114 0,113 0,112 0,111
2,90 0,111 0,110 0,109 0,108 0,108 0,107 0,106 0,106 0,105 0,104
3,00 0,104 0,103 0,102 0,102 0,101 0,100 0,100 0,099 0,098 0,098
3,10 0,097 0,097 0,096 0,095 0,095 0,094 0,094 0,093 0,093 0,092
3,20 0,091 0,091 0,090 0,090 0,089 0,089 0,088 0,088 0,087 0,087

Пример:   1,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,998 0,996 0,993 0,991
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,418 0,413 0,408 0,404 0,399
1,5 0,372 0,368 0,364 0,36 0,356
1,6 0,333 0,33 0,326 0,323 0,319

коефициент на изкълчване:   0 , 36

51
 Таблица 8.4 (по [7, 26])

Стойности на коефициента χ при крива на изкълчване b

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,20 1,000 0,996 0,993 0,989 0,986 0,982 0,979 0,975 0,971 0,968
0,30 0,964 0,960 0,957 0,953 0,949 0,945 0,942 0,938 0,934 0,930
0,40 0,926 0,922 0,918 0,914 0,91 0,906 0,902 0,897 0,893 0,889
0,50 0,884 0,880 0,875 0,871 0,866 0,861 0,857 0,852 0,847 0,842
0,60 0,837 0,832 0,827 0,822 0,816 0,811 0,806 0,800 0,795 0,789
0,70 0,784 0,778 0,772 0,766 0,761 0,755 0,749 0,743 0,737 0,731
0,80 0,724 0,718 0,712 0,706 0,699 0,693 0,687 0,68 0,674 0,668
0,90 0,661 0,655 0,648 0,642 0,635 0,629 0,623 0,616 0,610 0,603
1,00 0,597 0,591 0,584 0,578 0,572 0,566 0,559 0,553 0,547 0,541
1,10 0,535 0,529 0,523 0,518 0,512 0,506 0,500 0,495 0,489 0,484
1,20 0,478 0,473 0,467 0,462 0,457 0,452 0,447 0,442 0,437 0,432
1,30 0,427 0,422 0,417 0,413 0,408 0,404 0,399 0,395 0,390 0,386
1,40 0,382 0,378 0,373 0,369 0,365 0,361 0,357 0,354 0,35 0,346
1,50 0,342 0,339 0,335 0,331 0,328 0,324 0,321 0,318 0,314 0,311
1,60 0,308 0,305 0,302 0,299 0,295 0,292 0,289 0,287 0,284 0,281
1,70 0,278 0,275 0,273 0,270 0,267 0,265 0,262 0,259 0,257 0,255
1,80 0,252 0,25 0,247 0,245 0,243 0,240 0,238 0,236 0,234 0,231
1,90 0,229 0,227 0,225 0,223 0,221 0,219 0,217 0,215 0,213 0,211
2,00 0,209 0,208 0,206 0,204 0,202 0,200 0,199 0,197 0,195 0,194
2,10 0,192 0,190 0,189 0,187 0,186 0,184 0,182 0,181 0,179 0,178
2,20 0,176 0,175 0,174 0,172 0,171 0,169 0,168 0,167 0,165 0,164
2,30 0,163 0,162 0,160 0,159 0,158 0,157 0,155 0,154 0,153 0,152
2,40 0,151 0,149 0,148 0,147 0,146 0,145 0,144 0,143 0,142 0,141
2,50 0,140 0,139 0,138 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131
2,60 0,130 0,129 0,128 0,127 0,126 0,125 0,125 0,124 0,123 0,122
2,70 0,121 0,120 0,119 0,119 0,118 0,117 0,116 0,115 0,115 0,114
2,80 0,113 0,112 0,112 0,111 0,110 0,109 0,109 0,108 0,107 0,107
2,90 0,106 0,105 0,105 0,104 0,103 0,103 0,102 0,101 0,101 0,100
3,00 0,099 0,099 0,098 0,098 0,097 0,096 0,096 0,095 0,095 0,094
3,10 0,093 0,093 0,092 0,092 0,091 0,091 0,090 0,090 0,089 0,089
3,20 0,088 0,088 0,087 0,087 0,086 0,085 0,085 0,085 0,084 0,084

Пример:   1,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,996 0,993 0,989 0,986
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,382 0,378 0,373 0,369 0,365
1,5 0,342 0,339 0,335 0,331 0,328
1,6 0,308 0,305 0,302 0,299 0,295

коефициент на изкълчване:   0 , 331

52
 Таблица 8.5 (по [7, 26])

Стойности на коефициента χ при крива на изкълчване c

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,20 1,000 0,995 0,990 0,985 0,980 0,975 0,969 0,964 0,959 0,954
0,30 0,949 0,944 0,939 0,934 0,929 0,923 0,918 0,913 0,908 0,903
0,40 0,897 0,892 0,887 0,881 0,876 0,871 0,865 0,860 0,854 0,849
0,50 0,843 0,837 0,832 0,826 0,820 0,815 0,809 0,803 0,797 0,791
0,60 0,785 0,779 0,773 0,767 0,761 0,755 0,749 0,743 0,737 0,731
0,70 0,725 0,718 0,712 0,706 0,700 0,694 0,687 0,681 0,675 0,668
0,80 0,662 0,656 0,650 0,643 0,637 0,631 0,625 0,618 0,612 0,606
0,90 0,600 0,594 0,588 0,582 0,575 0,569 0,563 0,558 0,552 0,546
1,00 0,540 0,534 0,528 0,523 0,517 0,511 0,506 0,500 0,495 0,49
1,10 0,484 0,479 0,474 0,469 0,463 0,458 0,453 0,448 0,443 0,439
1,20 0,434 0,429 0,424 0,420 0,415 0,411 0,406 0,402 0,397 0,393
1,30 0,389 0,385 0,380 0,376 0,372 0,368 0,364 0,361 0,357 0,353
1,40 0,349 0,346 0,342 0,338 0,335 0,331 0,328 0,324 0,321 0,318
1,50 0,315 0,311 0,308 0,305 0,302 0,299 0,296 0,293 0,29 0,287
1,60 0,284 0,281 0,279 0,276 0,273 0,271 0,268 0,265 0,263 0,260
1,70 0,258 0,255 0,253 0,250 0,248 0,246 0,243 0,241 0,239 0,237
1,80 0,235 0,232 0,230 0,228 0,226 0,224 0,222 0,220 0,218 0,216
1,90 0,214 0,212 0,210 0,209 0,207 0,205 0,203 0,201 0,200 0,198
2,00 0,196 0,195 0,193 0,191 0,190 0,188 0,186 0,185 0,183 0,182
2,10 0,18 0,179 0,177 0,176 0,174 0,173 0,172 0,170 0,169 0,168
2,20 0,166 0,165 0,164 0,162 0,161 0,160 0,159 0,157 0,156 0,155
2,30 0,154 0,153 0,151 0,150 0,149 0,148 0,147 0,146 0,145 0,144
2,40 0,143 0,141 0,140 0,139 0,138 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133
2,50 0,132 0,132 0,131 0,130 0,129 0,128 0,127 0,126 0,125 0,124
2,60 0,123 0,123 0,122 0,121 0,120 0,119 0,118 0,118 0,117 0,116
2,70 0,115 0,115 0,114 0,113 0,112 0,111 0,111 0,110 0,109 0,109
2,80 0,108 0,107 0,107 0,106 0,105 0,104 0,104 0,103 0,102 0,102
2,90 0,101 0,101 0,100 0,099 0,099 0,098 0,097 0,097 0,096 0,096
3,00 0,095 0,095 0,094 0,093 0,093 0,092 0,092 0,091 0,091 0,090
3,10 0,09 0,089 0,088 0,088 0,087 0,087 0,086 0,086 0,085 0,085
3,20 0,084 0,084 0,083 0,083 0,083 0,082 0,082 0,081 0,081 0,080

Пример:   1,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,995 0,99 0,985 0,98
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,349 0,346 0,342 0,338 0,335
1,5 0,315 0,311 0,308 0,305 0,302
1,6 0,284 0,281 0,279 0,276 0,273

коефициент на изкълчване:   0 , 305

53
 Таблица 8.6 (по [7, 26])
Стойности на коефициента χ при крива на изкълчване d

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,20 1,000 0,992 0,984 0,977 0,969 0,961 0,954 0,946 0,938 0,931
0,30 0,923 0,916 0,909 0,901 0,894 0,887 0,879 0,872 0,865 0,858
0,40 0,850 0,843 0,836 0,829 0,822 0,815 0,808 0,800 0,793 0,786
0,50 0,779 0,772 0,765 0,758 0,751 0,744 0,738 0,731 0,724 0,717
0,60 0,710 0,703 0,696 0,69 0,683 0,676 0,67 0,663 0,656 0,65
0,70 0,643 0,637 0,630 0,624 0,617 0,611 0,605 0,598 0,592 0,586
0,80 0,580 0,574 0,568 0,562 0,556 0,55 0,544 0,538 0,532 0,526
0,90 0,521 0,515 0,510 0,504 0,499 0,493 0,488 0,483 0,477 0,472
1,00 0,467 0,462 0,457 0,452 0,447 0,442 0,438 0,433 0,428 0,423
1,10 0,419 0,414 0,410 0,406 0,401 0,397 0,393 0,388 0,384 0,380
1,20 0,376 0,372 0,368 0,364 0,361 0,357 0,353 0,349 0,346 0,342
1,30 0,339 0,335 0,332 0,328 0,325 0,321 0,318 0,315 0,312 0,309
1,40 0,306 0,302 0,299 0,296 0,293 0,291 0,288 0,285 0,282 0,279
1,50 0,277 0,274 0,271 0,269 0,266 0,263 0,261 0,258 0,256 0,254
1,60 0,251 0,249 0,247 0,244 0,242 0,240 0,237 0,235 0,233 0,231
1,70 0,229 0,227 0,225 0,223 0,221 0,219 0,217 0,215 0,213 0,211
1,80 0,209 0,207 0,206 0,204 0,202 0,200 0,199 0,197 0,195 0,194
1,90 0,192 0,19 0,189 0,187 0,186 0,184 0,183 0,181 0,180 0,178
2,00 0,177 0,175 0,174 0,172 0,171 0,170 0,168 0,167 0,166 0,164
2,10 0,163 0,162 0,160 0,159 0,158 0,157 0,156 0,154 0,153 0,152
2,20 0,151 0,150 0,149 0,147 0,146 0,145 0,144 0,143 0,142 0,141
2,30 0,140 0,139 0,138 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131
2,40 0,130 0,129 0,128 0,127 0,127 0,126 0,125 0,124 0,123 0,122
2,50 0,121 0,121 0,120 0,119 0,118 0,117 0,116 0,116 0,115 0,114
2,60 0,113 0,0113 0,112 0,111 0,110 0,110 0,109 0,108 0,108 0,107
2,70 0,106 0,106 0,105 0,104 0,104 0,103 0,102 0,102 0,101 0,100
2,80 0,100 0,099 0,098 0,098 0,097 0,097 0,096 0,095 0,095 0,094
2,90 0,094 0,093 0,093 0,092 0,091 0,091 0,090 0,090 0,089 0,089
3,00 0,088 0,088 0,087 0,087 0,086 0,086 0,085 0,085 0,084 0,084
3,10 0,083 0,083 0,082 0,082 0,081 0,081 0,080 0,080 0,080 0,079
3,20 0,079 0,078 0,078 0,077 0,077 0,076 0,076 0,076 0,075 0,075

Пример:   1 ,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,992 0,984 0,977 0,969
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,306 0,302 0,299 0,296 0,293
1,5 0,277 0,274 0,271 0,269 0,266
1,6 0,251 0,249 0,247 0,244 0,242

коефициент на изкълчване:   0 , 269

54
8.2. Елементи с постоянно напречно сечение, подложени на огъване [1]
 Оразмерително условие (формула за проверка)
M Ed
 1 или M Ed  M b ,Rd .................................................................................(8.14)
M b ,Rd
където : M Ed е изчислителната стойност на огъващия момент;
M b , Rd е изчислителната носимоспособност при измятане и се определя по :
fy
M b , Rd   LT .W y .................................................................................................(8.15)
 M1
където : W y е съпротивителния момент на сечението в зависимост от класа му;
за сечения от класове 1 и 2 : W y  W pl , y ;
за сечения от клас 3 : W y  Wel , y ,
а за сечения от клас 4 : W y  Weff , y .
__
 LT е коефициент на измятане; зависи от условната стройност  и от кривата на
измятане; възможни са по два случая – общ и алтернативен ;
__ Wy . f y
 ..............................................................................................................(8.16)
M cr
където : M cr е критичния момент при измятане в еластичен стадий [26, 35 и 39]:
 
 2 .EI z   k  I w k .LLT 2 .GI t
2

M cr  C 1     C 2 .z g  C 3 .z j   C 2 .z g  C 3 .z j  ...(8.17)
2
2  
k .LLT   k w  I z  .EI z
2 
 
При двойно симетрични сечения z j  0 , при което :
 
 2 .EI z   k  I w k .LLT 2 .GI t
2

M cr  C 1     C 2 .z g   C 2 .z g  ..........................(8.18)
2
2  
k .LLT   k w  I z  .EI z
2 
 
където:
I z е инерционният момент спрямо вертикалната ос (при гредите тя е „слабата” ос);
EI z е коравината на сечението на огъване спрямо слабата му вертикална ос z  z ;
I t е усуквателният инерционен момент на сечението;
GIt е усуквателната коравина на сечението;
I w е секторният инерционен момент;
LLT е дължината между точките на страничното укрепване на гредата;
k и kw са коефициентите за изкълчвателните дължини при измятане:
k отчита възможността за завъртане в хоризонталната равнина;
kw отчита възможността за депланация (загубване на равниността на сечението);
k и kw имат стойности 1, когато е възможно завъртане или депланация в краищата на
елемента; имат стойности 0,5 когато е невъзможно завъртане или депланация в краищата на
елемента, и стойности 0,7 за междинния случай.
Коефициентите C1 , C 2 и C 3 отчитат опорните условия, вида на моментовата
диаграма между страничните укрепвания; зависят и от коефициента k ; дадените по-долу
техни стойности са взети от [35], поради открити неточности в [45].

55
 z g е разстоянието от центъра на срязването до приложната точка на товара (приема се,
че товърът действа гравитационно (в посока надолу) по направление на вертикалната ос на
сечението z  z ; z g е положително число, когато приложната точка на товара е над центъра
на срязването (гл. фиг. 8.2).

Фиг. 8.2. Влияние на приложната точка на товара и определяне на знака на z g : а)

товар, приложен в т. S; b) положителна стойност на z g (неблагоприятно); c) отрицателна
стойност на z g (благоприятно). (по [35]).

z j е параметър, отчитащ асиметрията спрямо y  y , на моносиметричните I -

сечения (сечения, симетрични спрямо ос z  z );
При  f  0 ,5 :
h0
z j  0 ,8( 2  f  1 ) ..............................................................................................(8.19)
2
При  f  0 ,5 :
h0
z j  ( 2 f  1 )
....................................................................................................(8.20)
2
където: h0 е разстоянието между центровете на тежеста на поясите;
I f ,c
f  ......................................................................................................(8.21)
I f ,c  I f ,t
I f ,c и I f ,t са инерционните моменти на натисковия и опънния пояс спрямо ос
z  z ; при двойно симетрично сечение I f ,c  I f ,t ; следователно  f  0 ,5 и z j  0 .
Ако параметърът :
I f ,c  I f ,t
f  .............................................................................................................(8.22)
I f ,c  I f ,t
е в границите  0 ,9   f  0 ,9 може да се ползват табл. 8.7 и 8.8, в които са дадени
стойностите на коефициентите C1 , C 2 и C 3 .

Забележка : когато простата греда е натоварена само с концентрирани моменти в

краищата си, по дефиниция C 2 .z g  0 .

56
 Таблица 8.7

Коефициенти C1 и C 3 за греди с концентрирани моменти в двата си края [35]

Натоварване и опорни C3
Диаграма на огъващия момент k C1
условия f 0 f 0
1,0 1,00 1,000
0,5 1,05 1,019
1,0 1,14 1,000
0,5 1,19 1,017
1,0 1,31 1,000
0,5 1,37 1,000
1,0 1,52 1,000
0,5 1,60 1,000
1,0 1,77 1,000
0,5 1,86 1,000
1,0 2,06 1,000 0,850
0,5 2,15 1,000 0,650
1,0 2,35 1,000 1 ,3  1 ,2 f
0,5 2,42 0,950 0 ,77   f
1,0 2,60 1,000 0 ,55   f
0,5 2,45 0,850 0 ,35   f

1,0 2,60  f
0,5 2,45  0 ,125  0 ,7 f

 EI w
Забележка: когато  1,0 коефициентът C1 трябва да се раздели на 1,05, но
k w LLT GIt
C1  1.0

Таблица 8.8

Коефициенти C1 , C 2 и C 3 за греди с напречно натоварване [35]

Натоварване Диаграма на огъващия k C1 C2 C3

и опорни условия момент
1,0 1,12 0,45 0,525
0,5 0,97 0,36 0,478
1,0 1,35 0,59 0,411
0,5 1,05 0,48 0,338
1,0 1,04 0,42 0,562
0,5 0,95 0,31 0,539

 Избор на крива на измятане

Кривите се избират от табл. 8.9, в зависимост от приетия случай – общ, или

алтернативен, а са илюстрирани по-долу.

57
 Таблица 8.9

Препоръчителни криви на измятане – общ и алтернативен случай (от [46] по [1].)

напречно сечение
валцувани I - сечения
заварени I - сечения
други видове напречни
сечения
ограничения крива на измятане крива на измятане –
– общ случай валцувани, или
еквивалентни сечения
h/ b2 a b
h/ b2 b c
h/ b2 c c
h/ b2 d d
-
d d

1.1
LT 1.0

0.9

0.8

0.7

0.6

0.5

0.4

0.3

0.2

0.1

0.0

0.0 0.2 0.4 0.6 0.8 1.0 1.2 1.4 1.6 1.8 2.0 2.2 2.4 2.6 2.8 3.0 3.2

Фиг. 8.3 Криви на измятане - общ случай ; отгоре-надолу: криви a, b, c и d ([46])

1.1
LT 1.0

0.9

0.8

0.7

0.6

0.5

0.4

0.3

0.2

0.1

0.0

0.0 0.2 0.4 0.6 0.8 1.0 1.2 1.4 1.6 1.8 2.0 2.2 2.4 2.6 2.8 3.0 3.2

Фиг. 8.4. Криви на измятане - „алтернативен случай”; отгоре-надолу: криви b, с и d ([46])

Забележка: За еквивалентни заварени „I” сечения се приемат тези, за които ([24]):

 Сечението е симетрично по отношение на стеблото (ос z  z );
t f ,max
  3;
tw
Където : t f ,max е дебелината на по-дебелия от поясите;
t w е дебелината на стеблото;
 Отношението на инерционните моменти на поясите в тяхната равнина не
превишава 1,2.

58
  Стойности на  LT съгласно „общия случай”

Таблица 8.10

Стойности на коефициента  LT при крива на измятане a , общ случай (по [7, 26])

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,40 1 0,95 0,947 0,945 0,942 0,939 0,936 0,933 0,930 0,927
0,50 0,924 0,921 0,918 0,915 0,911 0,908 0,905 0,901 0,897 0,894
0,60 0,890 0,886 0,882 0,878 0,874 0,870 0,866 0,861 0,857 0,852
0,70 0,848 0,843 0,838 0,838 0,828 0,823 0,818 0,812 0,807 0,801
0,80 0,796 0,790 0,784 0,778 0,772 0,766 0,760 0,753 0,747 0,740
0,90 0,734 0,727 0,721 0,714 0,707 0,700 0,693 0,686 0,68 0,673
1,00 0,666 0,659 0,652 0,645 0,638 0,631 0,624 0,617 0,610 0,603
1,10 0,596 0,589 0,582 0,576 0,569 0,562 0,556 0,549 0,543 0,536
1,20 0,53 0,524 0,518 0,511 0,505 0,499 0,493 0,487 0,482 0,476
1,30 0,470 0,465 0,459 0,454 0,448 0,443 0,438 0,433 0,428 0,423
1,40 0,418 0,413 0,408 0,404 0,399 0,394 0,39 0,385 0,381 0,377
1,50 0,372 0,368 0,364 0,36 0,356 0,352 0,348 0,344 0,341 0,337
1,60 0,333 0,330 0,326 0,323 0,319 0,316 0,312 0,309 0,306 0,303
1,70 0,299 0,296 0,293 0,290 0,287 0,284 0,281 0,279 0,276 0,273
1,80 0,270 0,268 0,265 0,262 0,26 0,257 0,255 0,252 0,250 0,247
1,90 0,245 0,243 0,240 0,238 0,236 0,234 0,231 0,229 0,227 0,225
2,00 0,223 0,221 0,219 0,217 0,215 0,213 0,211 0,209 0,207 0,205
2,10 0,204 0,202 0,200 0,198 0,197 0,195 0,193 0,192 0,190 0,188
2,20 0,187 0,185 0,184 0,182 0,18 0,179 0,178 0,176 0,175 0,173
2,30 0,172 0,170 0,169 0,168 0,166 0,165 0,164 0,162 0,161 0,160
2,40 0,159 0,157 0,156 0,155 0,154 0,152 0,151 0,150 0,149 0,148
2,50 0,147 0,146 0,145 0,143 0,142 0,141 0,140 0,139 0,138 0,137
2,60 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131 0,130 0,129 0,129 0,128
2,70 0,127 0,126 0,125 0,124 0,123 0,122 0,122 0,121 0,120 0,119
2,80 0,118 0,117 0,117 0,116 0,115 0,114 0,114 0,113 0,112 0,111
2,90 0,111 0,110 0,109 0,108 0,108 0,107 0,106 0,106 0,105 0,104
3,00 0,104 0,103 0,102 0,102 0,101 0,100 0,100 0,099 0,098 0,098
3,10 0,097 0,097 0,096 0,095 0,095 0,094 0,094 0,093 0,093 0,092
3,20 0,091 0,091 0,090 0,090 0,089 0,089 0,088 0,088 0,087 0,087

Пример:   1 ,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,998 0,996 0,993 0,991
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,418 0,413 0,408 0,404 0,399
1,5 0,372 0,368 0,364 0,36 0,356
1,6 0,333 0,33 0,326 0,323 0,319

коефициент на измятане:  LT  0 , 36

59
 Таблица 8.11

Стойности на коефициента  LT при крива на измятане b , общ случай (по [7, 26])

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,40 1,000 0,922 0,918 0,914 0,91 0,906 0,902 0,897 0,893 0,889
0,50 0,884 0,880 0,875 0,871 0,866 0,861 0,857 0,852 0,847 0,842
0,60 0,837 0,832 0,827 0,822 0,816 0,811 0,806 0,800 0,795 0,789
0,70 0,784 0,778 0,772 0,766 0,761 0,755 0,749 0,743 0,737 0,731
0,80 0,724 0,718 0,712 0,706 0,699 0,693 0,687 0,68 0,674 0,668
0,90 0,661 0,655 0,648 0,642 0,635 0,629 0,623 0,616 0,610 0,603
1,00 0,597 0,591 0,584 0,578 0,572 0,566 0,559 0,553 0,547 0,541
1,10 0,535 0,529 0,523 0,518 0,512 0,506 0,500 0,495 0,489 0,484
1,20 0,478 0,473 0,467 0,462 0,457 0,452 0,447 0,442 0,437 0,432
1,30 0,427 0,422 0,417 0,413 0,408 0,404 0,399 0,395 0,390 0,386
1,40 0,382 0,378 0,373 0,369 0,365 0,361 0,357 0,354 0,35 0,346
1,50 0,342 0,339 0,335 0,331 0,328 0,324 0,321 0,318 0,314 0,311
1,60 0,308 0,305 0,302 0,299 0,295 0,292 0,289 0,287 0,284 0,281
1,70 0,278 0,275 0,273 0,270 0,267 0,265 0,262 0,259 0,257 0,255
1,80 0,252 0,25 0,247 0,245 0,243 0,240 0,238 0,236 0,234 0,231
1,90 0,229 0,227 0,225 0,223 0,221 0,219 0,217 0,215 0,213 0,211
2,00 0,209 0,208 0,206 0,204 0,202 0,200 0,199 0,197 0,195 0,194
2,10 0,192 0,190 0,189 0,187 0,186 0,184 0,182 0,181 0,179 0,178
2,20 0,176 0,175 0,174 0,172 0,171 0,169 0,168 0,167 0,165 0,164
2,30 0,163 0,162 0,160 0,159 0,158 0,157 0,155 0,154 0,153 0,152
2,40 0,151 0,149 0,148 0,147 0,146 0,145 0,144 0,143 0,142 0,141
2,50 0,140 0,139 0,138 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131
2,60 0,130 0,129 0,128 0,127 0,126 0,125 0,125 0,124 0,123 0,122
2,70 0,121 0,120 0,119 0,119 0,118 0,117 0,116 0,115 0,115 0,114
2,80 0,113 0,112 0,112 0,111 0,110 0,109 0,109 0,108 0,107 0,107
2,90 0,106 0,105 0,105 0,104 0,103 0,103 0,102 0,101 0,101 0,100
3,00 0,099 0,099 0,098 0,098 0,097 0,096 0,096 0,095 0,095 0,094
3,10 0,093 0,093 0,092 0,092 0,091 0,091 0,090 0,090 0,089 0,089
3,20 0,088 0,088 0,087 0,087 0,086 0,085 0,085 0,085 0,084 0,084

Пример:   1 ,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,996 0,993 0,989 0,986
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,382 0,378 0,373 0,369 0,365
1,5 0,342 0,339 0,335 0,331 0,328
1,6 0,308 0,305 0,302 0,299 0,295

коефициент на измятане:  LT  0 , 331

60
 Таблица 8.12

Стойности на коефициента  LT при крива на измятане c , общ случай (по [7, 26])

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,40 1,000 0,892 0,887 0,881 0,876 0,871 0,865 0,860 0,854 0,849
0,50 0,843 0,837 0,832 0,826 0,820 0,815 0,809 0,803 0,797 0,791
0,60 0,785 0,779 0,773 0,767 0,761 0,755 0,749 0,743 0,737 0,731
0,70 0,725 0,718 0,712 0,706 0,700 0,694 0,687 0,681 0,675 0,668
0,80 0,662 0,656 0,650 0,643 0,637 0,631 0,625 0,618 0,612 0,606
0,90 0,600 0,594 0,588 0,582 0,575 0,569 0,563 0,558 0,552 0,546
1,00 0,540 0,534 0,528 0,523 0,517 0,511 0,506 0,500 0,495 0,49
1,10 0,484 0,479 0,474 0,469 0,463 0,458 0,453 0,448 0,443 0,439
1,20 0,434 0,429 0,424 0,420 0,415 0,411 0,406 0,402 0,397 0,393
1,30 0,389 0,385 0,380 0,376 0,372 0,368 0,364 0,361 0,357 0,353
1,40 0,349 0,346 0,342 0,338 0,335 0,331 0,328 0,324 0,321 0,318
1,50 0,315 0,311 0,308 0,305 0,302 0,299 0,296 0,293 0,29 0,287
1,60 0,284 0,281 0,279 0,276 0,273 0,271 0,268 0,265 0,263 0,260
1,70 0,258 0,255 0,253 0,250 0,248 0,246 0,243 0,241 0,239 0,237
1,80 0,235 0,232 0,230 0,228 0,226 0,224 0,222 0,220 0,218 0,216
1,90 0,214 0,212 0,210 0,209 0,207 0,205 0,203 0,201 0,200 0,198
2,00 0,196 0,195 0,193 0,191 0,190 0,188 0,186 0,185 0,183 0,182
2,10 0,18 0,179 0,177 0,176 0,174 0,173 0,172 0,170 0,169 0,168
2,20 0,166 0,165 0,164 0,162 0,161 0,160 0,159 0,157 0,156 0,155
2,30 0,154 0,153 0,151 0,150 0,149 0,148 0,147 0,146 0,145 0,144
2,40 0,143 0,141 0,140 0,139 0,138 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133
2,50 0,132 0,132 0,131 0,130 0,129 0,128 0,127 0,126 0,125 0,124
2,60 0,123 0,123 0,122 0,121 0,120 0,119 0,118 0,118 0,117 0,116
2,70 0,115 0,115 0,114 0,113 0,112 0,111 0,111 0,110 0,109 0,109
2,80 0,108 0,107 0,107 0,106 0,105 0,104 0,104 0,103 0,102 0,102
2,90 0,101 0,101 0,100 0,099 0,099 0,098 0,097 0,097 0,096 0,096
3,00 0,095 0,095 0,094 0,093 0,093 0,092 0,092 0,091 0,091 0,090
3,10 0,09 0,089 0,088 0,088 0,087 0,087 0,086 0,086 0,085 0,085
3,20 0,084 0,084 0,083 0,083 0,083 0,082 0,082 0,081 0,081 0,080
__
Пример:  LT  1 ,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,995 0,99 0,985 0,98
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,349 0,346 0,342 0,338 0,335
1,5 0,315 0,311 0,308 0,305 0,302
1,6 0,284 0,281 0,279 0,276 0,273

коефициент на измятане:  LT  0 , 305

61
 Таблица 8.13

Стойности на коефициента  LT при крива на измятане d , общ случай (по [7, 26])

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,40 1,000 0,843 0,836 0,829 0,822 0,815 0,808 0,800 0,793 0,786
0,50 0,779 0,772 0,765 0,758 0,751 0,744 0,738 0,731 0,724 0,717
0,60 0,710 0,703 0,696 0,69 0,683 0,676 0,67 0,663 0,656 0,65
0,70 0,643 0,637 0,630 0,624 0,617 0,611 0,605 0,598 0,592 0,586
0,80 0,580 0,574 0,568 0,562 0,556 0,55 0,544 0,538 0,532 0,526
0,90 0,521 0,515 0,510 0,504 0,499 0,493 0,488 0,483 0,477 0,472
1,00 0,467 0,462 0,457 0,452 0,447 0,442 0,438 0,433 0,428 0,423
1,10 0,419 0,414 0,410 0,406 0,401 0,397 0,393 0,388 0,384 0,380
1,20 0,376 0,372 0,368 0,364 0,361 0,357 0,353 0,349 0,346 0,342
1,30 0,339 0,335 0,332 0,328 0,325 0,321 0,318 0,315 0,312 0,309
1,40 0,306 0,302 0,299 0,296 0,293 0,291 0,288 0,285 0,282 0,279
1,50 0,277 0,274 0,271 0,269 0,266 0,263 0,261 0,258 0,256 0,254
1,60 0,251 0,249 0,247 0,244 0,242 0,240 0,237 0,235 0,233 0,231
1,70 0,229 0,227 0,225 0,223 0,221 0,219 0,217 0,215 0,213 0,211
1,80 0,209 0,207 0,206 0,204 0,202 0,200 0,199 0,197 0,195 0,194
1,90 0,192 0,19 0,189 0,187 0,186 0,184 0,183 0,181 0,180 0,178
2,00 0,177 0,175 0,174 0,172 0,171 0,170 0,168 0,167 0,166 0,164
2,10 0,163 0,162 0,160 0,159 0,158 0,157 0,156 0,154 0,153 0,152
2,20 0,151 0,150 0,149 0,147 0,146 0,145 0,144 0,143 0,142 0,141
2,30 0,140 0,139 0,138 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131
2,40 0,130 0,129 0,128 0,127 0,127 0,126 0,125 0,124 0,123 0,122
2,50 0,121 0,121 0,120 0,119 0,118 0,117 0,116 0,116 0,115 0,114
2,60 0,113 0,0113 0,112 0,111 0,110 0,110 0,109 0,108 0,108 0,107
2,70 0,106 0,106 0,105 0,104 0,104 0,103 0,102 0,102 0,101 0,100
2,80 0,100 0,099 0,098 0,098 0,097 0,097 0,096 0,095 0,095 0,094
2,90 0,094 0,093 0,093 0,092 0,091 0,091 0,090 0,090 0,089 0,089
3,00 0,088 0,088 0,087 0,087 0,086 0,086 0,085 0,085 0,084 0,084
3,10 0,083 0,083 0,082 0,082 0,081 0,081 0,080 0,080 0,080 0,079
3,20 0,079 0,078 0,078 0,077 0,077 0,076 0,076 0,076 0,075 0,075

__
Пример:  LT  1 ,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,2 1 0,992 0,984 0,977 0,969
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,4 0,306 0,302 0,299 0,296 0,293
1,5 0,277 0,274 0,271 0,269 0,266
1,6 0,251 0,249 0,247 0,244 0,242

коефициент на измятане:  LT  0 , 269

62
  Стойности на  LT съгласно „алтернативния случай”

Таблица 8.14

Стойности на коефициента  LT при крива на измятане b , алтернативен случай (по [47])

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,40 1 0,996 0,992 0,988 0,984 0,980 0,976 0,972 0,968 0,964
0,50 0,960 0,956 0,952 0,948 0,943 0,939 0,935 0,930 0,926 0,922
0,60 0,917 0,913 0,908 0,903 0,899 0,894 0,889 0,884 0,880 0,875
0,70 0,870 0,865 0,860 0,854 0,849 0,844 0,839 0,833 0,828 0,823
0,80 0,817 0,812 0,806 0,800 0,795 0,789 0,783 0,778 0,772 0,766
0,90 0,760 0,754 0,748 0,742 0,736 0,730 0,724 0,718 0,712 0,706
1,00 0,700 0,694 0,687 0,681 0,675 0,669 0,663 0,657 0,651 0,645
1,10 0,639 0,633 0,626 0,620 0,614 0,609 0,603 0,597 0,591 0,585
1,20 0,579 0,573 0,568 0,562 0,556 0,551 0,545 0,540 0,534 0,529
1,30 0,524 0,518 0,513 0,508 0,503 0,498 0,493 0,488 0,483 0,478
1,40 0,473 0,468 0,463 0,459 0,454 0,449 0,445 0,440 0,436 0,432
1,50 0,427 0,423 0,419 0,415 0,410 0,406 0,402 0,398 0,394 0,391
1,60 0,387 0,383 0,379 0,376 0,372 0,367 0,363 0,359 0,354 0,350
1,70 0,346 0,342 0,338 0,334 0,330 0,327 0,323 0,319 0,316 0,312
1,80 0,309 0,305 0,302 0,299 0,295 0,292 0,289 0,286 0,283 0,280
1,90 0,277 0,274 0,271 0,268 0,266 0,263 0,260 0,258 0,255 0,253
2,00 0,250 0,248 0,245 0,243 0,240 0,238 0,236 0,233 0,231 0,229
2,10 0,227 0,225 0,222 0,220 0,218 0,216 0,214 0,212 0,210 0,209
2,20 0,207 0,205 0,203 0,201 0,199 0,198 0,196 0,194 0,192 0,191
2,30 0,189 0,187 0,186 0,184 0,183 0,181 0,180 0,178 0,177 0,175
2,40 0,174 0,172 0,171 0,169 0,168 0,167 0,165 0,164 0,163 0,161
2,50 0,160 0,159 0,157 0,156 0,155 0,154 0,153 0,151 0,150 0,149
2,60 0,148 0,147 0,146 0,145 0,143 0,142 0,141 0,140 0,139 0,138
2,70 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131 0,130 0,129 0,128
2,80 0,128 0,127 0,126 0,125 0,124 0,123 0,122 0,121 0,121 0,120
2,90 0,119 0,118 0,117 0,116 0,116 0,115 0,114 0,113 0,113 0,112
3,00 0,111 0,110 0,110 0,109 0,108 0,107 0,107 0,106 0,105 0,105
3,10 0,104 0,103 0,103 0,102 0,101 0,101 0,100 0,100 0,099 0,098
3,20 0,098 0,097 0,096 0,096 0,095 0,095 0,094 0,094 0,093 0,092

Пример:   1 ,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,40 1 0,996 0,992 0,988 0,984
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,40 0,473 0,468 0,463 0,459 0,454
1,50 0,427 0,423 0,419 0,415 0,410
1,60 0,387 0,383 0,379 0,376 0,372

Коефициент на измятане  LT  0 ,415

63
 Таблица 8.15

Стойности на коефициента  LT при крива на измятане c , алтернативен случай (по [47])

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,40 1 0,994 0,989 0,983 0,978 0,972 0,966 0,961 0,955 0,949
0,50 0,944 0,938 0,932 0,927 0,921 0,915 0,909 0,903 0,898 0,892
0,60 0,886 0,880 0,874 0,868 0,862 0,856 0,850 0,844 0,838 0,832
0,70 0,826 0,820 0,813 0,807 0,801 0,795 0,789 0,782 0,776 0,770
0,80 0,764 0,757 0,751 0,745 0,739 0,732 0,726 0,720 0,713 0,707
0,90 0,701 0,695 0,688 0,682 0,676 0,670 0,664 0,657 0,651 0,645
1,00 0,639 0,633 0,627 0,621 0,615 0,609 0,603 0,597 0,592 0,586
1,10 0,580 0,574 0,569 0,563 0,557 0,552 0,546 0,541 0,536 0,530
1,20 0,525 0,520 0,514 0,509 0,504 0,499 0,494 0,489 0,484 0,479
1,30 0,475 0,470 0,465 0,461 0,456 0,451 0,447 0,442 0,438 0,434
1,40 0,429 0,425 0,421 0,417 0,413 0,409 0,405 0,401 0,397 0,393
1,50 0,389 0,385 0,382 0,378 0,374 0,371 0,367 0,364 0,360 0,357
1,60 0,353 0,350 0,347 0,344 0,340 0,337 0,334 0,331 0,328 0,325
1,70 0,322 0,319 0,316 0,313 0,310 0,307 0,305 0,302 0,299 0,297
1,80 0,294 0,291 0,289 0,286 0,284 0,281 0,279 0,276 0,274 0,272
1,90 0,269 0,267 0,265 0,262 0,260 0,258 0,256 0,254 0,252 0,249
2,00 0,247 0,245 0,243 0,241 0,239 0,237 0,235 0,233 0,231 0,229
2,10 0,227 0,225 0,222 0,220 0,218 0,216 0,214 0,212 0,210 0,209
2,20 0,207 0,205 0,203 0,201 0,199 0,198 0,196 0,194 0,192 0,191
2,30 0,189 0,187 0,186 0,184 0,183 0,181 0,180 0,178 0,177 0,175
2,40 0,174 0,172 0,171 0,169 0,168 0,167 0,165 0,164 0,163 0,161
2,50 0,160 0,159 0,157 0,156 0,155 0,154 0,153 0,151 0,150 0,149
2,60 0,148 0,147 0,146 0,145 0,143 0,142 0,141 0,140 0,139 0,138
2,70 0,137 0,136 0,135 0,134 0,133 0,132 0,131 0,130 0,129 0,128
2,80 0,128 0,127 0,126 0,125 0,124 0,123 0,122 0,121 0,121 0,120
2,90 0,119 0,118 0,117 0,116 0,116 0,115 0,114 0,113 0,113 0,112
3,00 0,111 0,110 0,110 0,109 0,108 0,107 0,107 0,106 0,105 0,105
3,10 0,104 0,103 0,103 0,102 0,101 0,101 0,100 0,100 0,099 0,098
3,20 0,098 0,097 0,096 0,096 0,095 0,095 0,094 0,094 0,093 0,092

Пример:   1 ,53  1 ,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,40 1 0,994 0,989 0,983 0,978
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,40 0,429 0,425 0,421 0,417 0,413
1,50 0,389 0,385 0,382 0,378 0,374
1,60 0,353 0,350 0,347 0,344 0,340

коефициент на изкълчване:  LT  0 , 378

64
 Таблица 8.16

Стойности на коефициента  LT при крива на измятане d , алтернативен случай (по [47])

 0 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,06 0,07 0,08 0,09

0,40 1 0,991 0,983 0,974 0,966 0,957 0,949 0,941 0,932 0,924
0,50 0,916 0,908 0,900 0,892 0,883 0,875 0,867 0,860 0,852 0,844
0,60 0,836 0,828 0,820 0,813 0,805 0,797 0,790 0,782 0,775 0,767
0,70 0,760 0,752 0,745 0,738 0,730 0,723 0,716 0,709 0,702 0,695
0,80 0,688 0,681 0,674 0,667 0,660 0,654 0,647 0,641 0,634 0,627
0,90 0,621 0,615 0,608 0,602 0,596 0,590 0,584 0,578 0,572 0,566
1,00 0,560 0,554 0,548 0,543 0,537 0,532 0,526 0,521 0,515 0,510
1,10 0,505 0,499 0,494 0,489 0,484 0,479 0,474 0,470 0,465 0,460
1,20 0,455 0,451 0,446 0,442 0,437 0,433 0,428 0,424 0,420 0,416
1,30 0,412 0,407 0,403 0,399 0,395 0,392 0,388 0,384 0,380 0,377
1,40 0,373 0,369 0,366 0,362 0,359 0,355 0,352 0,349 0,345 0,342
1,50 0,339 0,336 0,332 0,329 0,326 0,323 0,320 0,317 0,314 0,312
1,60 0,309 0,306 0,303 0,300 0,298 0,295 0,292 0,290 0,287 0,285
1,70 0,282 0,280 0,277 0,275 0,272 0,270 0,268 0,265 0,263 0,261
1,80 0,259 0,257 0,254 0,252 0,250 0,248 0,246 0,244 0,242 0,240
1,90 0,238 0,236 0,234 0,232 0,230 0,228 0,227 0,225 0,223 0,221
2,00 0,219 0,218 0,216 0,214 0,213 0,211 0,209 0,208 0,206 0,204
2,10 0,203 0,201 0,200 0,198 0,197 0,195 0,194 0,192 0,191 0,190
2,20 0,188 0,187 0,185 0,184 0,183 0,181 0,180 0,179 0,177 0,176
2,30 0,175 0,174 0,172 0,171 0,170 0,169 0,168 0,166 0,165 0,164
2,40 0,163 0,162 0,161 0,160 0,159 0,157 0,156 0,155 0,154 0,153
2,50 0,152 0,151 0,150 0,149 0,148 0,147 0,146 0,145 0,144 0,143
2,60 0,142 0,142 0,141 0,140 0,139 0,138 0,137 0,136 0,135 0,134
2,70 0,134 0,133 0,132 0,131 0,130 0,129 0,129 0,128 0,127 0,126
2,80 0,126 0,125 0,124 0,123 0,123 0,122 0,121 0,120 0,120 0,119
2,90 0,118 0,117 0,117 0,116 0,115 0,115 0,114 0,113 0,113 0,112
3,00 0,111 0,110 0,110 0,109 0,108 0,107 0,107 0,106 0,105 0,105
3,10 0,104 0,103 0,103 0,102 0,101 0,101 0,100 0,100 0,099 0,098
3,20 0,098 0,097 0,096 0,096 0,095 0,095 0,094 0,094 0,093 0,092

Пример:   1,53  1,50  0 ,03

 0 0,01 0,02 0,03 0,04

0,40 1 0,991 0,983 0,974 0,966
……. ……. …….. …….. …….. …..
1,40 0,373 0,369 0,366 0,362 0,359
1,50 0,339 0,336 0,332 0,329 0,326
1,60 0,309 0,306 0,303 0,300 0,298

коефициент на измятане:  LT  0 , 329

 Модифициране на  LT съгласно „алтернативния случай”

Въпреки, че при „I” сеченията (валцувани и заварени) по „алтернативния случай”
 LT има по-големи стойности отколкото по „общия” (т.е. е по-икономичен) [46], има
възможност стойността му да се увеличи още.

65
 Условията за това са:
 Гредата да няма междинни странични укрепвания;
 При опорите гредата може да има странични укрепвания, но те трябва да
позволяват свободна депланация (т.е. k w  1 ).
Модифицирането на  LT става по формула 8.23 [31]:
 LT
 LT ,mod   1 .................................................................................................(8.23)
f

Освен това трябва :

1
 LT ,mod  2 .........................................................................................................(8.24)
 LT
където [24]:
 
f  1  0 ,5( 1  kc ) 1  2(   0 ,8 )2  1 ................................................................(8.25)
Стойността на k c се отчита от табл. 8.17.

Таблица 8.17

Корекционни коефициенти k c [1]

 Опростен метод за греди с междинни укрепвания [1, 24, 26, 27, 31, 37, 38, 55 и
56]
Използва се, когато гредата има странични укрепвания в отделни точки на
натиснатия пояс през разстояния Lc (гл. фиг. 8.5).

Оразмерително условие [27] (липсва в [1]) :

M Ed  M b , Rd  k f ,l . .M c , Rd  M c , Rd ..................................................................(8.26)
където: k f ,l  1 ,1 е корекционен коефициент;
fy
M c ,Rd  W y .....................................................................................................(8.27)
 M1

66
 Фиг. 8.5. Греда с междинни укрепвания на натиснатия пояс (поглед отгоре)

където: W y е съпротивителния момент, определен за натиснатия пояс;

 е коефициент на изкълчаване на еквивалентния натиснат пояс; определя се за
условната стройност на еквивалентния натиснат пояс  f и крива на изкълчване „d”, ако:
h
 44 ...............................................................................................................(8.28)
t f ,c
където: h е височината на напречното сечение;
t f ,c е дебелината на натиснатия пояс;
k c .Lc
f  ...........................................................................................................(8.29)
i f ,z .1

1  93,9 ...............................................................................................................(8.30)

235
 ................................................................................................................(8.31)
fy
k c е корекционния коефициент от табл. 8.17.
Ако условието 8.28 не е изпълнено, тогава  се определя от крива на изкълчване „c”.
Еквивалентният натиснат пояс е изяснен на фиг. 8.6. Той се състои от натиснатия
пояс плюс една трета от натисковата зона на стеблото.

Фиг. 8.6. Еквивалентен, странично укрепен, натиснат пояс в опростения метод ( по [27])

Забележка: по опростения метод може да не се прави проверка по форм. 8.26, ако

е изпълнено условието (по идея на [55]):
Lc 
 46 ,95 .......................................................................................................(8.32)
i f ,z kc
Инерционният радиус на еквивалентния натиснат пояс i f ,z се определя по (8.33) :

67
 I f ,z
i f ,z  .............................................................................................(8.33)
1
A f ,c  Aw ,c
3
Ако сечението е от клас 4, горната формула става:
I eff , f ,z
i f ,z  ....................................................................................(8.34)
1
Aeff , f ,c  Aeff ,w ,c
3
където: I f ,c е инерционния момент на еквивалентния натиснат пояс спрямо ос z  z ;
I eff , f ,c е изчислителния инерционен момент на еквивалентния натиснат пояс
спрямо ос z  z ;
A f ,c е площта на натиснатия пояс;
Aeff , f ,c е изчислителната площ на натиснатия пояс;
Aw ,c е площта на натиснатата част на стеблото;
Aeff ,w ,c е изчислителната площ на натиснатата част на стеблото.

8.3. Елементи с постоянно напречно сечение, подложени на огъване и осов натиск

Тук е разгледан случая на конструкция, изчислявана по теория от първи ред и без
отчитане на дъговите несъвършенства на конструктивните елементи.
Сеченияга на елементите трябва да са постоянни по дължината на елемента и да са
двойно симетрични, както и да удовлетворяват якостните изисквания от раздел 7.

 Оразмерителни условия [1] (трябва да са изпълнени едновременно) :

N Ed M y ,Ed  M y ,Ed M  M z ,Ed

 k yy  k yz z ,Ed  1 ........................................(8.35)
 y .N Rk M y ,Rk M z ,Rk
 LT
 M1  M1  M1

N Ed M y , Ed  M y , Ed M  M z , Ed
 kzy  kzz z , Ed  1 ..........................................(8.36)
 z .N Rk M y , Rk M z , Rk
 LT
 M1  M1  M1

където: N Ed , M y , Ed и M z ,Ed са изчислителните стойности на натисковото усилие и на

максималните огъващи моменти по дължината на елемента спрямо оси y  y и z  z .
M y , Ed и M z , Ed са допълнителните огъващи моменти при сеченията от клас 4, в
резултат на евентуалното отместване на тежестните им оси; изчисляват се по формулите в
таблица 8.18.;
 y и  z са коефициентите на изкълчване при равнинна загуба на устойчивост;
 LT е коефициентът на измятане; при елементи с голяма усуквателна коравина
 LT  1 ;
k yy , k yz , k zy и k zz са коефициенти на взаимодействие; изчисляват се съгласно
указанията и формулите в табл. 8. 19 и 8.20
N Rk  f y .Ai ; M y , Rk  f y .Wi , y и M z , Rk  f y .Wi ,z са характеристични
носимоспособности на сечението; изчисляват се по формулите в таблица 8.18. с
геометричните характеристики за съответния клас на сеченията;

68
 Таблица 8.18
Помощна таблица към оразмерителните условия ([1])
клас сечение 1 2 3 4
Ai A A A Aeff
Wy W pl , y W pl , y W el , y W eff , y
Wz W pl , z W pl , z W el , z Weff ,z
M y , Ed 0 0 0 e N , y . N Ed
M z , Ed 0 0 0 e N ,z . N Ed

В табл. 8.18 новите означенията са:

e N , y е отместването на центъра на тежестта на изчислителната площ Aeff спрямо
оста y  y , минаваща през центъра на тежестта на брутното сечение;
e N ,z е отместването на центъра на тежестта на изчислителната площ Aeff спрямо
оста y  y , минаваща през центъра на тежестта на брутното сечение;

Коефициентите на взаимодействие k i , j , според [24], трябва да се изчисляват съгласно

приложение В на [1] – гл. табл. 8.19, 8.20 и 8.21.
Таблица 8.19

Коефициенти на взаимодействие k i , j за елементи с голяма усуквателна коравина

(табл. В.1 от [1])

където : C my и C mz са коефициенти за постоянен еквивалентен момент и се отчитат от

табл. 8.21.

69
Забележка:
елементи с голяма усуквателна коравина са елементите с:
 кръгли затворени сечения (СHS),
h 10
 кутиени сечения (RHS) при които  , където h и b са габаритите на
b z
сечението, а  z е условната стройност на елемента спрямо ос z  z .
 елементите с други сечения, включително и „I” сечения, които са непрекъснато
укрепени срещу усукване чрез конструктивни мерки.

Таблица 8.20

Коефициенти на взаимодействие k i , j за елементи с малка усуквателна коравина

(табл. В.2 от [1])

където :
 C m ,LT е коефициент за постоянен еквивалентен момент и се отчита от табл.
8.21.
 цитираната таблица В.1 от [1] е идентична с табл. 8.19;
 елементи с малка усуквателна коравина са елементите с отворени „I”
сечения, както и елементите с други сечения, които не са укрепени срещу
усукване;

70
 Таблица 8.21

Коефициенти c m за еквивалентен постоянен момент от таблици 8.19 и 8.20 (табл. В.3 от [1])

където : M s е момента в средата на разглеждания участък.

Забележка :

Когато конструкцията е изчислявана по теория от втори ред, при което са отчетени

както общите несъвършенства на конструкцията, така и местните несъвършенства на
конструктивните елементи, проверката на общата устойчивост отпада и трябва да се
направят якостните проверки по раздел 7.

8.4. Общ метод за изкълчване или измятане на конструктивни елементи [1] .

Еврокод 3 дава още една възможност за проверка на устойчивостта на центрично
натиснати елементи, елементи работещи на огъване и на нецентричен натиск, както и на
равнинни рамкови конструкции. Това е т.н. „общ метод за изкълчване и измятане на
елементи”.
За подробности гледай българските публикации [48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55].

9. Експлоатационни гранични състояния за сгради [18, 24]

Проверките се извършват с усилия, определени според правилата в раздел 1 (т.е.
коефициентите  F  1 ). Коефициентите за носимоспособност  M  1 .

9.1. Проверки на провисване

71
  условия за проверките (липсват в [24])
w max  w max,u ..........................................................................................................(9.1)
w 3  w 3 ,u ....................................................................................................................(9.2)
където (означенията са съгласно фиг. 9.1) :
w max е видимата част на сумарното провисване с приспадане на надвишението;
w max,u е граничната стойност на видимото провисвоне; определя се по табл. 9.1;
w 3 е провисването от променливите въздействия в комбинацията от въздействия;
w 3 ,u е граничната стойност на провисването от променливите въздействия;
определя се по табл. 9.1;
L е отворът на гредата; при конзоли L е удвоената дължина на конзолата;
w c е строителното надвишение на ненатоварения елемент (греда);
w 1 е първоначалната част от провисването от постоянните товари в комбинацията;
w 2 е дълготрайната част от провисването от постоянните товари; (при стоманените
конструкции w2  0 ;
w tot е сумарното провисване; wtot  w1  w 2  w 3 .

Фиг. 9.1. Определяне на вертикалните премествания (провисванията) [24]

Таблица 9.1
Препоръчвани гранични стойности за провисвания за сгради [24]

72
9.2. Проверки на хоризонталните премествания
 условия за проверките (липсват в [24])
ui  ui ,u .....................................................................................................................(9.3)

u  uu .........................................................................................................................(9.4)
където (означенията са съгласно фиг. 9.2) :

Фиг. 9.2. Определяне на хоризонталните премествания [24]

Таблица 9.2
Препоръчвани гранични стойности за хоризонталните премествания за сгради [по 24]
Гранични премествания
Вид на конструкцията напречно Надлъж-
u i ,u uu но
1. Едноетажни портални рамки без мостови кранове –
едноотворни и многоотворни, без конкретни изисквания към
деформациите:
 Преместване на главата на колоната H i / 150
 Преместване на главата на колоната между две Li / 150
последователни рамки
2. Едноетажни рамки – едноотворни и многоотворни, имащи
конкретни изисквания към деформациите:
 Преместване на главата на колоната H i / 250
3. Елементи носещи ограждащи строителни материали
 гладки Li / 150 Li / 150
 стойки на ограждането (чисто огъване) H i / 150
4. Многоетажни сгради
 между всеки етаж H i / 250
 за сградата като цяло при H  30 H / 300
Забележка: в табл. 9.2 дължината Li е разстоянието между две последователни рамки.

9.3. Динамични влияния [24]

 условия за проверката (липсва в [24])
f  f v ,min ..................................................................................................................(9.5)
където :

73
 f v ,min е минималната вертикална собствена честота на конструктивния елемент;
при липса на конкретни данни за подовите конструкции f v ,min се приема от таблица 9.3;
f е действителната вертикална собствена честота на конструктивния елемент; за
проста греда може да се приеме [26] :
f 
15 ,8
Hz ........................................................................................................(9.6)
wtot
където : w tot е сумарното провисване на гредата (гл. т. 9.1), изчислено с товари по т.н.
„честа” комбинация (гл. раздел 1.5, форм. 1.6.) [26].
Таблица 9.3
Ограничаване на собствената честота [24]

При други конструкции и за по-прецизен анализ - гл. указанията в [24] и

специализираната литература.

10. Заварени съединения [2, 3]

Указанията са валидни при заварявани елементи с дебелина 4 mm и повече,
изготвени от стомани по раздел 4.

10.1. Консумативи за заваряване

Якостните показатели на метала на заваръчния шев: f y , f u ,  u и ударната му
жилавост по Шарпи трябва да бъдат по-големи или поне равни на тези на основния метал
[2].

 електроди за ръчно електродъгово заваряване [8]

Електродите трябва да отговарят на стандарта БДС EN ISO 2560 „Консумативи за
заваряване. Електроди за ръчно електродъгово заваряване на нелегирани и дребнозърнести
стомани. Класификация.”
Класификацията определя две групи електроди: с ударна жилавост на наварения
метал 47 J при -30оC , класифицирани по минималната граница на провлачане (група А), и
такива с ударна жилавост на наварения метал 27 J при -40оC, но класифицирани по якостта
на опън (група В). Тук е показана първата класификация като по-удобна за ползване.

Пълно означение: БДС EN ISO 2560–A - Е 38 3 1Ni RR 54 H5, което означава:

БДС EN ISO 2560–A е номерът на стандарта; класификация по минималната
граница на провлачане;
Е ......... – електрод за ръчно електродъгово заваряване (ЕДЗ);
38........ – якостни характеристики на наварения метал съгласно табл. 10.1;
(в случая : f y ,min  38 kN / cm2  380MPa ; f u  470  600MPa и  u  20% );
3........ –ударна жилавост (в случая 47 J при -30оC);
1Ni ........... – химически състав на наварения метал;

74
 RR ........ – тип на обмазката – (в случая – дебела рутилова) – гл.
по-долу;
5........ – номинална ефективност на електрода и вид на
напрежението;
4 ........ – положение на заваряване (в случая - долно);
H5 – водородно съдържание.

В конструктивния проект може да бъде записано следното непълно означение [27]:

БДС EN ISO 2560–A - Е 38 3 RR , т.е номерът на стандарта, якостните показатели,
ударната жилавост и типа на обмазката (поради ограниченията при някои обмазки).
Останалите показатели трябва да се укажат от технолога по заваряването.

Таблица 10.1
Класификация на електродите според границата на провлачане на наварения метал
при ударна жилавост на 47 J [по 8]
Минимална граница на Якост на опън Минимално относително
Символ провлачане f y ,min [N/mm2] f u [N/mm2] удължение  u ,min [%]
35 355 440  570 22
38 380 470  600 20
42 420 500  640 20
46 460 530  680 20
50 500 560  720 18

 обмазки за електроди за ръчно електродъгово заваряване [8]

Техният символ е включен в означението на електродите.

А – кисела обмазка без метален прах;

предимства: лесно запалване на дъгата, добра скорост на заваряване, по-
голяма  u и ударната жилавост от рутиловите електроди ;
недостатъци : по-малки f y , f u от рутиловите; постепенно отпада.

С – целулозна обмазка
предимства: стабилна дъга; дълбок провар; електродите са подходящи за
заваряване на тръбопроводи на открито и шевове в таванно и вертикално (отгоре-
надолу) положение контролирани с радиографичен контрол;
недостатъци: елсктродите не могат да се подгряват и сушат; при неправилно
съхранение може да причинят т.н. „водородни” пукнатини;

R – рутилова обмазка
предимства: добра стабилност на дъгата при нисък волтаж; подходяща за
монтажно заваряване, къси шевове и ъглови шевове;
недостатъци: не е подходяща за динамично натоварени конструкции, при
изискване за висока дуктилност и при стомани с f y  355 МРа.
Видове рутилови обмазки : RR – дебела рутилова; RC – рутило-целулозна; RA –
рутило- кисела; RB – рутило-базична;

B – базична обмазка
предимства: подходяща за : елементи с голяма дебелина; при изискване за
високо качество на шева, висока якост и висока пукнатиноустойчивост (студени и

75
 горещи пукнатини); за стомани с неизвестен състав; за стомани с високо съдържание на
въглерод, сяра, фосфор и азот; при стомани с различно въглеродно съдържание; за
конструкции и оборудване експлоатирани при отрицателни температури; при
динамично натоварени конструкции и при съдове под налягане; при изсквания за
висока дуктилност, износоустойчивост, ударна жилавост и плътност.
недостатъци: трябва строго да се спазват изискванията на производителя за
сушене преди употреба; изискване за добро почистване на краищата на заваряваните
елементи от ръжда и влага; висока квалификация за заварчика.

 консумативи за автоматизирано електродъгово заваряване под слой от флюс с

топим електроден тел [8]
Консумативите са два: електроден тел (плътен или тръбен) и флюс.

Електродният тел трябва да отговарят на стандарта БДС EN ISO 14171 за заваряване

на нисколегирани и дребнозърнести стомани.

Класификацията определя две групи електродни телове: с ударна жилавост на

наварения метал 47 J при -30оC , класифицирани по минималната граница на провлачане
(група А), и такива с ударна жилавост на наварения метал 27 J при -40оC, но
класифицирани по якостта на опън (група В). Тук е показана първата класификация.
По отношение на якостните характеристики, в означението на тела има разлика
според проходността – за многопроходното заваряване се дават свойствата на наварения
метал, а за двупроходно заваряване в означението влизат якостните характеристики на
стоманата на заваряваните елементи. Тук е показано само означението при
многопроходното заваряване.

Пълно означение: БДС EN ISO 14171–A - S 46 3 АВ S2, което означава:

БДС EN ISO 14171–A е номерът на стандарта; класификация по минималната
граница на провлачане;
S ................. – указва, че заваряването е автоматизирано, електродъгово, под
слой от флюс;
46.............. – якостни характеристики на наварения метал съгласно табл.
10.1; (в случая : f y ,min  46 kN / cm2  460MPa ; f u  530  680MPa и  u  20% );
3........... –ударна жилавост (в случая 47 J при -30оC);
АВ – състав на флюса (в случая алуменатно - основен);
S2– химичен състав на тела;

Забележки :
 якостните характеристики на наварения метал при автоматизираното подфлюсово
заваряване могат да се вземат от табл. 10.1, защото има пълно съвпадение;
 най-подробни сведения относно начините за заваряване и консумативите за
заваряване са дадени в [8].

10.2. Оразмеряване на челни шевове с пълен провар

При правилно избрани материали за заваряване, за които чрез изпитване на опън на
заварени образци е доказано че имат f y ,min и f u ,min не по-малки от тези на основния
метал, според [2] се приема, че челните шевове с пълен провар имат изчислителна
носимоспособност равна на изчислителната носимоспособност на частта с материал от по-
нисък клас.
Пълният провар се постига чрез подходящо оформяне на краищата на заваряваните

76
елементи (крайцване) и чрез правилен метод и режим на заваряване. Пълният провар се
доказва чрез подходящи методи на контрол [8].

10.3. Изчислителни размери на ъгловия шев

Изчислителните размери са: изчислителна дължина leff и изчислителна дебелина a .
1. Изчислителната дебелина на ъгловия шев „ a ” се определя по фиг. 10.1. Тя е
равна на височината към външната страна на най-големия вписан триъгълник
между повърхностите на сплавяване и повърхността на шева.

Фиг. 10.1. Изчислителна дебелина на ъглов шев: а) при обикновена дълбочина на

проваряване и прав ъгъл между елементите; b) при обикновена дълбочина на проваряване и
ъгъл между елементите не по-малък от 60о ; с) при дълбоко проваряване. [2]

Чрез предварителни изпитвания трябва да се докаже, че дълбокият провар се

постига постоянно, т.е. винаги и по цялата дължина на шева.
Размерът k f (фиг. 10.1, а) се нарича катет на шева. Когато вписаният триъгълник е
правоъгълен и равнобедрен :
a  0 ,7.k f ................................................................................................................(10.1)
Минималната изчислителна дебелина на шева е : amin  3mm [2]. Тогава
минималният катет k f ,min  4 ,29mm , но може да се приеме k f ,min  4 mm .

Минимални катети съгласно [34 и 6]. Препоръчат се следните минимални катети в

зависимост от дебелината на по-дебелия заваряван елемент - гл. табл. 10.2. Дадените в
таблицата стойности са определени опитно и засега са разрешени от [34].
Едиственото изключение е стойността в ред 5, където оригиналната стойност
(поставена е в скоби) трябва да се замени с k f ,min  4 mm .

Максималните стойности на катетите съгласно [6 и 34] са:

1) За „Т” - образни съединения (фиг. 10.1, а)
 k f ,max  1 ,2.t min ..........................................................................................(10.2)
където: t min е дебелината на по-тънкия от заваряваните елементи.
2) При прикрепвания на валцувани профили със закръглени ръбове (L, I и П)
максималният катет при ръба на рамото, или пояса се препоръчва да бъде [41]:
77
 k f ,max  t L ,I ,П  2 mm ...........................................................................................................................................................(10.3)
където : k f ,max  t L , I , П е дадената в стандарта дебелина на рамото или пояса със закръгление при ръба.

3) При съединения със застъпване на елементи без закръгления при ръбовете [27]
По-малкото от :
k f ,max  1 ,2.t min ......................................................................................................................................................................(10.4)
където: t min е дебелината на по-тънкия от заваряваните елементи.
k f ,max  t 1 ................................................................................................................................................................................(10.5)
където: t 1 е дебелината на елемента по чиито ръбове без закръгление се заварява.

Таблица 10.2
Минимални допустими катети на ъглови шевове [34 и 6]
Вид съединение Начин на Граница на Дебелина на по-дебелия от съединяваните елементи t max [mm]
заваряване провлачане 4-5 6 - 10 11 - 16 17 - 22 23 - 32 33 - 40 41 - 80
[MPa]
Т – образно под 430 4 5 6 7 8 9 10
ръчно
двустранно ъглово; 430 до 580 5 6 7 8 9 10 12
със застъпване под 430 (3); 4 4 5 6 7 8 9
(припокриване) автоматизирано и
от 430
полуавтоматизирано 4 5 6 7 8 9 10
до 580
Т – образно ръчно 5 6 7 8 9 10 12
едностранно автоматизирано и до 380
4 5 6 7 8 9 10
полуавтоматизирано

Забележка: Стойността на k f ,min в ред 5, вместо оригиналната стойност (поставена е в скоби) трябва да се замени с k f ,min  4 mm .

78
 2. Изчислителна дължина на ъгловия шев l eff [2, 4]
1) Ако шевът е с пълен размер (дебелина) по цялата си дължина:
l eff  l действ .....................................................................................................(10.6)
където: l действ е действителната дължина на шева;
2) Ако шевът не е с пълен размер (дебелина) по цялата си дължина (например в
двата си края) :
l eff  l действ  2.a ............................................................................................(10.7)
3) Късите шевове не са носещи. Шевовете са къси, ако :
l eff  30mm .....................................................................................................(10.8)
или
l eff  6.a ...........................................................................................................(10.9)

10.4. Оразмеряване на ъгловите шевове [2]

Методите за изчисление са два – метод на приведените напрежения и опростен
метод.
 Метод на приведените напрежения [2]

Изчисленията се правят съгласно фиг.10.2. Изчислителното сечение на шева

(удебеления контур на фиг. 10.2) минава през корена на шева.

Фиг. 10.2. Напрежения в сечение по дебелината на ъглов заваръчен шев (изчислително

сечение на шева) [2]

Оразмерителните условия са две и трябва да са изпълнени едновременно:


 2   3  2    2 II  
fu
 w . M 2
........................................................................(10.10)

и
fu
   0 ,9. .........................................................................................................(10.11)
 M2
където:
  - нормалното напрежение, перпендикулярно на изчислителното сечение на шева;
 II - пренебрегва се; нормалното напрежение, успоредно на надлъжната ос на
шева;
  - тангенциалното напрежение в изчислителното сечение, перпендикулярно на
надлъжната ос на шева;

79
  II - тангенциалното напрежение в изчислителното сечение, успоредно на
надлъжната ос на шева.
f u е номиналната якост на опън на заварявания елемент, изготвен от стомана с по-
нисак клас; отчита се от раздел 4, табл. 4.1.
 M 2  1.25 е частен коефициент за носимоспособност;
 w е корелационен коефициент и се приема както следва:
 за стомана клас S 235:  w  0 ,8 ;
 за клас S 275:  w  0 ,85 ;
 за клас S 355:  w  0 ,9 ;
 за по-високи класове:  w  1 ,0 .

 Опростен метод [2]

Оразмерително условие :

Fw , Ed  Fw , Rd ...........................................................................................................(10.12)
където :
Fw , Ed е изчислителното усилие в шева за единица дължина;
Fw , Rd е изчислителната носимоспособност на ъгловия шев за единица дължина;
Fw , Rd  a . f vw ,d [ kN / cm ] ....................................................................................(10.13)
където: f vw ,d е изчислителното съпротивление на срязване на шева:
fu 0 ,58. f u
f vw ,d   .............................................................................(10.14)
 w . M 2. 3  w . M 2

10.5. Съединения с голяма дължина

Съединения с голяма дължина са тези съединения със застъпване (гл. фиг. 10.3),
при които L j  150.a ; в този случай се намалява изчислителната носимоспособност на
шева чрез редукционен коефициент :
 Lj 
 Lw ,1  1,2  0 ,2   1,0 ..............................................................................(10.15)

 150.a 
където: L j е цялата дължина на припокриване по направление на предаване на усилието.

Фиг. 10.3. Съединение със застъпване

Забележки: 1) правилото не важи за заварените шевове „пояс – стебло” при заварени

пълностенни греди;
2) при шевове прикрепващи напречни ребра в пълностенни елементи и по-
дълги от 1,7 m се прилага редукционен коефициент 0 ,6   Lw ,2  1 ,0 (гл. [2]).

80
 11. Болтови съединения

11.1. Класове болтове [3]:

Номиналните (характеристични) стойности на границата на провлачане и якостта на
опън на болтовете са дадени в таблица 11.1.

Таблица 11.1

Механични свойства на болтовете (по табл. NA 3.1. от [3]):

Клас болтове 4.6 4.8 5.6 5.8 8.8 10.9
f yb [Mpa] 240 320 300 400 640 900
f ub [Mpa] 400 400 500 500 800 1000

Забележки:
 1 MPa = 1 MN/m2 = 1 N/mm2 = 0,1 kN/cm2 ;
 в ЕС 3 има и болтове от клас 6.8, които няма да се използват в България.
 само болтовете от класове 8.8 и 10.9 се употребяват по два начина : като
предварително напрегнати и без предварително напрягане.
 останалите класове болтове (4.6, 4.8, 5.6 и 5.8) се употребяват без напрягане.

11.2. Диаметри на болтовете с шестостенна глава и метрична резба, и площи на

сеченията им (по табл. 57 от [6]):
A –площ на сечението през ненарязаната част на тялото на болта;
As – площ на сечението през резбата.
Таблица 11.2
Площи на характерните сечения на болтовете (по табл. 57 от [6]):
номинален
диаметър 10 12 14 16 18 20 22 24 27 30 36
d [mm]
A [сm2] 0,78 1,13 1,54 2,01 2,54 3,14 3,8 4,52 5,73 7,07 10,17
As [сm2] 0,58 0,84 1,15 1,57 1,92 2,45 3,03 3,53 4,59 5,61 8,17
Обикновените болтове (без предварително напрягане) се произвеждат по стандарта
БДС EN ISO 4014:2011(за класове на точност А и В), и БДС EN ISO 4016:2011 (за клас на
точност С). С най-малки допуски, т.е с най-точни размери са болтовете от клас А, а с най-
големи допуски са болтовете от клас С [12 и 13].
Болтовете за предварително напрегнати съединения се произвеждат по
БДС EN ISO 14399:2002 (части от 1 до 6). Те са от класове по якост 8.8 или 10.9.

11.3. Номинални (стандартни) отвори за болтовете

(по табл. 4.5 от [7] и табл. 6.4 от [8])

81
 Таблица 11.3
Размери на отворите за болтовете
номинален
диаметър на 12 (14) 16 (18) 20 (22) 24 (27) 30 36
болта d [mm]
резба М 12 М 14 М 16 М 18 М 20 М 22 М 24 М 27 М 30 М 36
без ПН,
13 15 18 20 22 24 26 30 33 39
цилиндр.d0
с ПН,
15 18 20 22 24 26 30 35 38 44
цилиндр.d0
с ПН в къси 13 15 18 20 22 24 26 30 33 39
овални отв. 16 18 22 24 26 28 32 32 42 46
с ПН в дълги 13 15 18 20 22 24 26 30 33 39
овални отв. 30 35 40 45 50 55 60 67,5 75 90
Забележки:
 в последните два реда на табл. 11.3, размерите на овалните отвори са габаритни;
 диаметрите на болтовете, дадени в скоби са „непредпочитани”.

11.4. Видове болтови съединения (съгл. [2]):

11.4.1. Съединения, натоварени на срязване
Този вид съединения се делят на три категории :
 съединения категория А : съединения, работещи на срязване и смачкване.
Използват се всички класове болтове – от 4.6 до 10.9. Няма специални изисквания
за почистване на контактните повърхности, а болтовете не се напрягат
предварително.
 съединения категория В : съединения, устойчиви на приплъзване в
експлоатационно гранично състояние (употребяват се рядко). Болтовете са
предварително напрегнати и са само от класове по якост 8.8 и 10.9.
 съединения категория С : съединения, устойчиви на приплъзване в крайно
гранично състояние. Болтовете са предварително напрегнати и са само от класове
по якост 8.8 и 10.9.
Забележка към т. 4.1: В трите категории съединения може да се използват и
инжекционни болтове.

11.4.2. Съединения, натоварени на опън

Този вид съединения се делят на две категории :
 съединения категория D : съединения с ненапрегнати болтове. Използват се
всички класове болтове – от 4.6 до 10.9. Може да се използват при обичайни
натоварвания от вятър, но не и при съединения, подлагани често на променливо
натоварване на опън.
 съединения категория Е : съединения с предварително напрегнати болтове само
от класове по якост 8.8 и 10.9.

11.5. Разполагане на отворите за болтове и нитове (съгл. [2])

Нормирани са разстоянията на съединенията, натоварени на срязване (т.е. категории
А, В и С), при два вида разположения - редово и шахматно.
Редовете болтове са крайни и вътрешни. Разстоянията между болтовете (нитовете)
във вътрешните редове може да са по-големи от тези в крайните редове, ако съединяваните
елементи са подложени на опън.
Разстоянията са 2 вида (гл. фиг. 11.1. до 11.5) :

82
  между центровете на отворите : надлъжно (по направление на усилието) ( p1 ) и
напречно ( p 2 ) и между най-близките отвори в два съседни надлъжни реда при
шахматно разположение ( L ). При опънни елементи разстоянието p1 има две
разновидности: p1 ,0 (outside - за външни редове) и p1 ,i (internal - за вътрешни
редове). При натискови елементи и при външни и при вътрешните редове
разстоянието е само p1 .
 между центъра на отвора и края на елемента: надлъжно ( e1 ) и напречно ( e 2 );
ако отворите са овални има още две разстояния: надлъжно ( e 3 ) и напречно ( e4 );

Фиг. 11.1. Означение на разстоянията между отворите при редово разположение на

болтовете (по фиг. 3.1. на [2])

Фиг. 11.2. Означение на разстоянията между отворите при шахматно разположение на

болтовете (по фиг. 3.1. на [2])

Фиг. 11.3. Означение на разстоянията между отворите при шахматно разположение на

болтовете при натиснати елементи (по фиг. 3.1. на [2])

Фиг. 11.4. Означение на разстоянията между отворите при шахматно разположение

на болтовете при опънати елементи (по фиг. 3.1. на [2])

83
 Фиг. 11.5. Означение на разстоянията до краищата на елемента при овални отвори
(по фиг. 3.1. на [2])
Забележка : При конструкции, подложени на умора важат правилата от БДС EN 1993-
1-9.

Таблица 11.4
Стойности на разстоянията между отворите (по табл.3.3 от [2])
максимални
Конструкции от стомана по Конструкции от
БДС EN 10025 с изключение на тези стомана по
Разстояния между
с повишена корозионна БДС EN 10025-5
центровете на
устойчивост по БДС EN 10025-5 (с повишена
отворите и
минимални корозионна
разстояния от
устойчивост)
центъра на отвора
до края на елемента Стомани, Стомани, които Стомани без
подложени на не са подложени защита
корозионни на корозионни
влияния влияния
по-голямото от
Разст. до края e1 1 ,2d 0 4 t  40mm без ограничения
8 t ,или 125 mm
по-голямото от
Разст. до края e 2 1 ,2d 0 4 t  40mm без ограничения
8 t ,или 125 mm
Разстояние e 3 за
1 ,5 d 0 без ограничения без ограничения без ограничения
овални отвори
Разстояние e4 за
1 ,5 d 0 без ограничения без ограничения без ограничения
овални отвори
по-малкото от:
Разст. между центро- по-малкото от по-малкото от
2 ,2d 0 14t min
вете на отворите p1 14 t ,или 200 mm 14 t ,или 200 mm
или 175 mm
Разст. между центро- по-малкото от
вете на отворите p1 ,0 без ограничения без ограничения
14 t ,или 200 mm
Разст. между центро- по-малкото от
вете на отворите p1 ,i без ограничения без ограничения
28t ,или 400 mm
по-малкото от:
Разст. между центро- по-малкото от по-малкото от
2 ,4 d 0 14t min
вете на отворите p 2 14 t ,или 200 mm 14 t ,или 200 mm
или 175 mm

Забележки към табл. 11.4.:

 t е дебелината на по-тънката външна част (плоча);
 t min е величина, която не е изяснена в ЕС3;

84
  при шахматно разположени болтове (нитове), разстоянието p 2 може да се намали ,
както е показано на фиг. 11.2.;
 Ако съединяваните елементи са горещовалцовани профили, то трябва да се ползват
разработените за тях нормали за местоположението на болтовите линии и за
максималните диаметри на отворите, които са разрешени. Изискванията в
нормалите отчитат и технологичните възможности за изпълнението на
съединенията. В настоящия справочник тези нормали не са дадени;
 По отношение на разстоянията между центровете на отворите в надлъжна посока
трябва да се спазват изискванията на табл. 11.4.

11.6. Изчислителна носимоспособност на един болт (без инжекционни болтове) [2]

11.6.1. Важни особености

1. Изчислителните носимоспособности са 3 групи :

 при съединения, натоварени на срязване: 2 носимоспособности на

срязване Fv , Rd (през ненарязаната част на болта и през нарязаната част
на болта), носимоспособност на смачкване Fb , Rd и 2 носимоспособности
на триене - Fs ,Rd ,ser (при съединения, категория В) и Fs , Rd (при
съединения, категория С);
 при съединения, натоварени на опън - 2 носимоспособности : носимо-
способност на опън Ft ,Rd и носимоспособност на продънване под главата
на болта, или под гайката B p ,Rd

и при съединения, натоварени с комбинация от срязване и опън –
носещата способност на болта се изчислява по формула на
взаимодействие.
2. Дадените по-долу формули за носимоспособност на един отделно взет болт са
валидни единствено, ако болтовете са произведени по стандартите БДС EN ISO
4014:2011(за класове на точност А и В), и БДС EN ISO 4016:2011 (за клас на
точност С) и са поставени в „стандартни отвори” с форма на кръгов цилиндър.

11.6.2. Изчислителна носимоспособност на срязване през ненарязаната част на болта:

- за една равнина на срязване (за един срез):

Fv ,Rd ,1  0 ,6.A  ub [ kN / срез] ...............................................................(11.1)
f
M2
- за всички ( ns на брой) равнини на срязване:
Fv ,Rd  0 ,6.A 
f ub
.ns [ kN ] ........................................................................(11.2)
M2
където: A – е площ на сечението през ненарязаната част на тялото на болта; взема се от
таблица 11.2 , в зависимост от номиналния диаметър на болта;
f ub е якостта на опън на болтовете; отчита се от табл.11.1 , в зависимост от класа на
якост на болта;
 M 2  1,25 - частен коефициент за сигурност за болтове;
ns е броя на равнините на срязване.

85
11.6.3. Изчислителна носимоспособност на срязване през нарязаната част на болта
(през резбата) [2]:

Изчислителните носимоспособности на срязване през нарязаната част на болта,

изчислени по дадените по-долу формули са валидни само, ако болтовете са произведени по
описаните по-горе стандарти (в стандартите са указани параметрите на резбата). В
противен случай носимоспособностите се намаляват с 15% (т.е стойностите се умножават
по 0,85).
Такова намаляване се прави и за носимоспособностите на срязване през резбата на
анкерни болтове и обтегачи, произведени от обли стоманени пръти, ако резбата им не
съответства на изискванията на стандарта EN 1090.

- за една равнина на срязване (за един срез):

Fv ,Rd  av .As  ub [ kN / срез] ................................................................(11.3)
f
M2
- за всички ( ns на брой) равнини на срязване:
Fv ,Rd  av .As 
f ub
.ns [ kN ] ......................................................................(11.4)
M2
за болтове от класове на якост 4.6, 5.6 и 8.8 се приема av  0 ,6 ;
за болтове от класове на якост 4.6, 5.6 и 8.8 се приема av  0 ,5
където: As – площ на сечението на болта през резбата; взема се от таблица 11.2 , в
зависимост от номиналния диаметър на болта.

11.6.4. Редуциране на изчислителната носимоспособност на срязване на болта Fv ,Rd

при дълги съединения [2]

Фиг. 11.6. Дълго болтово съединение [2]

Съединението е дълго, ако L j  15d . В този случай носещата способност на

L j  15d
срязване Fv , Rd се редуцира (намалява) с коефициент  Lf  1  , който трябва да
200d
има стойности в границите 0 ,75   Lf  1 . Ако усилието се предава равномерно по
дължината на съединението, редукция не се прави (гл. съединението „пояс-стебло”).

11.6.5. Изчислителна носимоспособност на смачкване [2]

f .d .t
Fb ,Rd  k1ab u ..................................................................................................(11.5)
 M2
където:
k1 е коефициент за посока перпендикулярна на направлението на усилието; приема
се както следва:
e
 за крайни болтове k1 е най-малкото от : 2 ,8 2  1 ,7 ;
d0

86
 p2
1 ,4  1 ,7 ; (гл. [4])
d0
2,5
p2
 за вътрешни болтове k1 е по-малкото от: 1 ,4  1 ,7 и 2,5 .
d0
a b е коефициент за посока по направлението на усилието; a b се приема равно на
f
най-малкото от трите : a d ; ub или 1.
fu
e
където: a d за крайни болтове е : a d  1 ;
3d 0
p 1
за вътрешни болтове: ad  1  .
3d 0 4
f u е стойността на якостта на опън на стоманата на съединяваните елементи;
отчита се от раздел 4, табл. 4.1;
d е диаметърът на болта;
t е по-малката сума на дебелините на елементите приплъзващи се в една и съща
посока;

Забележки :
 ако отворът е цилиндричен, но е по-голям от стойностите в табл.11.3, то стойността
на Fb , Rd се намалява с 20% (т.е тя става 0,8 от стойността по формула 11.5);
 ако отворът е овален и надлъжната му ос е перпендикулярна на направлението на
силата, то стойността на Fb , Rd се намалява с 40% (т.е тя става 0,6 от стойността по
формула 11.5);
 при овални отвори не се допуска надлъжната им ос да е успоредна на
направлението на силата;
 когато натоварването на болта не е нито надлъжно, нито напречно (гл. 11.5),
носимоспособността на смачкване може да се провери поотделно за всяка от
компонентите на усилието, съответно успоредни и перпендикулярни на края.

11.6.6. Изчислителна носимоспособност на опън [2]

k 2 . f ub .As
Ft ,Rd  .................................................................................................(11.6)
 M2

където: f ub е номиналната (характеристична) стойност на якостта на опън на болтовете;

отчита се от таблица 11.1;
k 2  0 ,63 за болтове със скрита глава;
k 2  0 ,9 за останалите случаи.
11.6.7. Изчислителна носимоспособност на продънване (под главата на болта или под
гайката) [2]
f
B p ,Rd  0 ,6. .d m .t p u ........................................................................................(11.7)
 M2
където: d m е средноаритметичното от разстоянието мужду срещуположните върхове и
срещуположните стени на главата, или гайката на болта; меродавна е по-малката
стойност;
87
 f u е стойността на якостта на опън на стоманата на съединяваните елементи;
отчита се от раздел 4, табл. 4.1;
t p е дебелината на плочата под главата на болта или под гайката.

11.6.8. Проверка на носимоспособността на болта при комбинирано срязване и опън

Оразмерителното условие е [2]:
Fv ,Ed Ft ,Ed
  1,0 ............................................................................................(11.8)
Fv ,Rd 1,4.Ft ,Rd
където: Fv , Ed е изчислителната стойност на срязващата сила в болта;
Fv , Rd е стойността по форм. 11.2;
Ft ,Ed е изчислителната стойност на опънната сила в болта;
Ft ,Rd е стойността по форм. 11.6.

11.6.9. Съединения, устойчиви на приплъзване в крайно гранично състояние

(съединения категория „С”) [2]
При тези съединения, болтовете трябва да бъдат само от класове 8.8 и 10.9, и да са
предварително напрегнати. Наричат се още „фрикционни съединения”.
Изчислителната носимоспособност на триене на един болт е :
k .n .
Fs ,Ed  s 0 ,7. f ub .As ........................................................................................(11.9)
 M3
където: k s е коефициент; отчита вида на отворите; стойностите му са дадени в табл. 11.5.
n е броят на равнините на триене;
 е коефициент на триене; отчита се от табл. 11.6 или се установява
експериментално;
 M 3  1 ,25 .

Таблица 11.5
Стойности на k s [2]

Описание ks
Болтове в отвори със стандартен луфт 1,0
Болтове в увеличени отвори или в къси овални отвори с надлъжна ос на овала,
0,85
перпендикулярна на посоката на предаване на усилието
Болтове в дълги овални отвори с надлъжна ос на овала, перпендикулярна на
0,7
посоката на предаване на усилието
Болтове в къси овални отвори с надлъжна ос на овала, успоредна на посоката на
0,76
предаване на усилието
Болтове в дълги овални отвори с надлъжна ос на овала, успоредна на посоката
0,63
на предаване на усилието

88
 Таблица 11.6

Коефициент на триене  за предварително напрегнати болтове [7, 27]

Коефициент на
клас Начин на обработване на повърхностите
триене 
А  Почистване чрез пясъкоструене или дробиноструйно;
 Почистване чрез пясъкоструене или дробиноструйно,
0,5
следвано от метализиране с алуминий, или цинк с
доказана стойност на   0 ,5
В  Почистване чрез пясъкоструене или дробиноструйно,
0,4
следвано от боядисване с боя с алкално цинков силикат
С  Почистване чрез телени четки, или пламъчно с отстранена
0,3
ръжда
D  Необработени повърхности 0,2

11.7. Разпределение на силите между болтовете в крайно гранично състояние (според

указанията в [2])

Разпределението може да бъде линейно-еластично, или пластично. Пластичното

може да се прилага, когато във възела е приложен външен момент. За повече подробности
– гл. [2].

В таблица 11.7 е показано със схеми линейно-еластичното разпределение на силите

в болтови и нитови съединения, натоварени на срязване (категории А, В и С).

89
 Таблица 11.7

Усилия в най-натоварения болт (нит) при „линейно – еластично” разпределение в болтови и нитови съединения,
натоварени на срязване (категории А, В и С), (според указанията в [2])

№ схема усилие N1

N
N1 
n
1,а

N
N1 
n

1,б

90
 V
N1 
2,а n

V
N1 
n
2,б

91
 M .rmax
N1 
3,а  ri2

M .rmax
N1 
3,б  ri2

92
 N M V
N1  N 1  N 1  N 1

или

2 2
N 1   N 1M  N 1N    N V 
   1 

ЗАБЕЛЕЖКИ :
1. Линейно-еластичното разпределение на силите при случаите 1 и 2 (центрично приложена срязваща сила, независимо как е
означена), може да се прилага, когато болтовете, или нитовете са еднакви по клас на якост и диаметър.
2. За случаи 3 и 4 (когато има приложен и външен момент), линейно-еластичното разпределение на силите може да прилага, ако
съединението е категория „С” , или изчислителната носимоспособност на болта, или нита на срязване е по-малка от тази на
смачкване (т.е когато Fv ,Rd  Fb ,Rd ), както и когато съединението е подложено на ударни, вибрационни или знакопроменливи
товари (без вятър).

12. Горещовалцувани стоманени профили

В заглавията на таблиците са дадени актуалните стандарти по които се произвеждат профилите, а в забележки – отпадналите
стандарти [10, 14, 15, 41 и 42]. За производството извън стандарта и за „другите” стандарти са ползвани [9, 33 и 42].

12.1. Горещовалцувани стоманени IPN – профили

93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
 13. Леки покривни и стенни панели произвеждани в България
В този раздел са дадени т.н. „товарни таблици” на някои произвеждани у нас леки
„сандвич” панели [28]. Дадени са и кратки указания за приложението им съгласно
предписанията на производителя.
Препоръчва се на читателя да ползва и [16, 27 и 58], както и фирмени каталози.
За архитектурната гледна точка може да се препоръчат [59, 60, 61 и 62].

13.1. Леки покривни панели Glamet G4 [28]

Конструкция: - външен слой от профилирана стоманена ламарина дебела 0,45
mm с 4 високи и 9 ниски надлъжни ребра;
- среден изолационен слой от твърда полиуретанова пяна, която
не съдържа CFC и HCFC (разрушават озона);
- вътрешен слой от профилирана стоманена ламарина дебела 0,4
mm с 15 ниски надлъжни ребра;
- системна широчина: 1000 mm;
- дължина: от 5 000 mm до 13 500 mm.

Фиг. 13.1. Напречен разрез на панел GLAMET G4 [28]

Приложение: - за скатни покриви с минимален наклон 7 % ;

- може да се прилагат и като стенни панели.

Товарни таблици (съгласно EN 14 509)

Общи забележки към трите таблици:

допустимите товари, дадени в таблици 13.1, 13.2 и 13.3 не включват

собственото тегло на панелите; допустимите товари представляват сума от
променливите товари върху панела;
товарите са равномерно разпределени товари върху цялата площ на
изследвания панел;
дебелината S e изяснена на фиг. 13.1; това е и дебелината в табл. 13.1 до 13.3;
стойностите, дадени в синьо, са товарите, при които започва разрушение на
панела; (провисването е в разрешените граници);
стойностите, дадени в червено, са товарите, при които се достига провисване
L / 200 ; (носещата способност не е изчерпана);
таблиците не отчитат провисване от неравномерно нагряване на панела;
панелите стъпват на опори, широки 100 mm.

121
 Таблица 13.1
Товарна таблица за едноотворни панели GLAMET G4 [28]

Таблица 13.2
Товарна таблица за двуотворни панели GLAMET G4 [28]

Таблица 13.3
Товарна таблица за триотворни панели GLAMET G4 [28]

122
13.2. Леки покривни панели G4 MONOROOF TPO [28]

Конструкция: - външен слой – 1,5 mm непропусклив гъвкав синтетичен

полиолефин (TPO), устойчив на UV лъчи, подсилен с
фибростъкло и полиестерен нетъкан текстил;
- среден изолационен слой е от твърда полиуретанова пяна, която
не съдържа CFC и HCFC (разрушават озона); пяната е
нехигроскопична;
- вътрешен носещ слой от профилирана стоманена ламарина с 4
високи и 9 ниски надлъжни ребра; носещата профилирана
ламарина има дебелини от 0,45 mm до 0,9 mm; геометрията на
профила е еднаква;
- фугите се затварят с топлинна заварка;
- системна широчина: 1 000 mm;
- дължина: от 5 000 mm до 13 500 mm.

Фиг. 13.2. Напречен разрез на панел G4 MONOROOF TPO [28]

Приложение: - подходящ за водоустойчиви хоризонтални покриви и за

покриви с малък наклон ;

Товарни таблици

Общи забележки към трите таблици:

допустимите товари, дадени в таблици 13.4, 13.5 и 13.6 са изчислени по ЕN
1993 -1-3 ( ЕС 3) с носимоспособността на носещата профилирана ламарина, без
да се отчита съдействието на другите два слоя;
допустимите товари, дадени в таблици 13.4, 13.5 и 13.6 представляват пълния
товар, включително и собственото тегло на панелите;
товарите са приети като равномерно разпределени товари върху цялата площ
на изследвания панел;
под „дебелина” се разбира дебелината на носещата профилирана ламарина
[mm];
стойностите дадени в синьо, са товарите, при които започва разрушение на
панела;
стойностите дадени в червено, са товарите, при които се достига граничното
провисване L / 200 ;
таблиците не отчитат провисване от неравномерно нагряване на панела;
панелите стъпват на опори, широки 100 mm.
123
 Таблица 13.4
Товарна таблица за едноотворни панели G4 MONOROOF [28]

Забележка : под „дебелина” се разбира дебелината на профилираната ламарина [mm].

Таблица 13.5
Товарна таблица за двуотворни панели G4 MONOROOF [28]

Забележка : под „дебелина” се разбира дебелината на .профилираната ламарина [mm] .

Таблица 13.6
Товарна таблица за триоотворни панели G4 MONOROOF [28]

Забележка : под „дебелина” се разбира дебелината на профилираната ламарина [mm] .

124
13.3. Леки стенни панели MONOWALL [28]
Конструкция: - двата външни слоя са от профилирана стоманена ламарина
дебела 0,4 mm с ниски надлъжни ребра; профилирането е два
типа – „ staved” или „ micro-ribbed”;
- средният изолационен слой е от твърда полиуретанова пяна,
която не съдържа CFC и HCFC (разрушават озона) и е
нехигроскопична;
- надлъжната сглобка със съседния панел е с „открит” (видим)
монтаж;
- системна широчина: 1 000 mm;
- дължина: от 5 000 mm до 13 500 mm.

Фиг. 13.3. Напречни разрези на панели MONOWALL , различаващи сe по профилирането

на ламарината на страна 1: горе – тип „ staved”, долу – тип „micro ribbed” [28]

Приложение: - подходящ за външни и вътрешни преградни стени и тавани;

- за осигуряване на висока термична защита.

Товарни таблици (съгласно EN 14 509)

Общи забележки към трите таблици:

допустимите товари, дадени в таблици 13.7, 13.8 и 13.9 не включват
собственото тегло на панелите; допустимите товари представляват променливия
товари върху панела (натиск или смучене от вятър);
товарите са равномерно разпределени товари върху цялата площ на
изследвания панел;
дебелината S e изяснена на фиг. 13.3; това е и дебелината в табл. 13.7 до 13.9;
стойностите, дадени в синьо, са товарите, при които започва разрушение на
панела; („провисването” е в разрешените граници);
стойностите, дадени в червено, са товарите, при които се достига
„провисване” L / 200 ; (носещата способност не е изчерпана);

125
таблиците не отчитат „провисване” от неравномерно нагряване на панела;
панелите стъпват на опори, широки 100 mm.

Таблица 13.7
Товарна таблица за едноотворни панели MONOWALL [28]

Таблица 13.8
Товарна таблица за двуотворни панели MONOWALL [28]

Таблица 13.9
Товарна таблица за триотворни панели MONOWALL [28]

126
13.4. Леки стенни панели SUPERWALL ML [28]

Конструкция: - външен слой от профилирана стоманена ламарина дебела 0,5

mm с два вида профилиране: тип – „ staved” или тип „diamond”;
- средeн изолационен слой от твърда полиуретанова пяна, която
не съдържа CFC и HCFC (разрушават озона) и е
нехигроскопична;
- вътрешен слой от профилирана стоманена ламарина дебела 0,4
mm с профилиране тип „ micro-ribbed” (вътрешното лице на
фиг. 13.4) ;
- надлъжната сглобка със съседния панел е със „скрит” монтаж;
- системна широчина: 1 000 mm;
- дължина: от 5 000 mm до 13 500 mm.

Фиг. 13.4. Напречeн разрез на панел SUPERWALL ML [28]

Приложение: - подходящ за престижни търговски и промишлени сгради;

- външни и вътрешни преградни стени и тавани;
- възможност за вертикален и хоризонтален монтаж;
- за осигуряване на висока термична защита.

Товарни таблици (съгласно EN 14 509)

Общи забележки към трите таблици:

допустимите товари, дадени в таблици 13.10, 13.11 и 13.12 не включват

собственото тегло на панелите; допустимите товари представляват променливия
товари върху панела (натиск или смучене от вятър);
товарите са равномерно разпределени товари върху цялата площ на
изследвания панел;
дебелината S e изяснена на фиг. 13.4; това е и дебелината в табл. 13.10 до
13.12;
стойностите, дадени в синьо, са товарите, при които започва разрушение на
панела; (провисването е в разрешените граници);
стойностите, дадени в червено, са товарите, при които се достига провисване
L / 200 ; (носещата способност не е изчерпана);
таблиците не отчитат провисване от неравномерно нагряване на панела;
панелите стъпват на опори, широки 100 mm.

127
 Таблица 13.10
Товарна таблица за едноотворни панели SUPERWALL ML [28]

Таблица 13.11
Товарна таблица за двуотворни панели SUPERWALL ML [28]

Таблица 13.12
Товарна таблица за триотворни панели SUPERWALL ML [28]

128
 ЛИТЕРАТУРА

1. БДС EN 1993 1-1:2005; Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-

1: Общи правила и правила за сгради.
2. БДС EN 1993 1-8:2005; Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-
8: Проектиране на възли.
3. БДС EN 1993 1-8: 2005/NA: 2011; Еврокод 3: Проектиране на стоманени
конструкции. Част 1-8: Проектиране на възли. Национално приложение (NA).
4. БДС EN 1993 1-8:2005/АС:2014; Еврокод 3: Проектиране на стоманени
конструкции. Част 1-8: Проектиране на възли (поправка).
5. БДС EN 1993 1-3:2007; Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-
3: Общи правила. Допълнителни правила за студеноформувани линейни и равнини
елементи.
6. Норми за проектиране на стоманени конструкции, КТСУ, С. 1987.
7. Венков Л. И др., Ръководство за проектиране на стоманени конструкции на сгради
по Еврокод 3., КИИП-регионална колегия, София, 2009.
8. Цанков М., Изпълнение на стоманени строителни конструкции съгласно Еврокод,
Ръководство за специфични въпроси по проектирането съгласно Еврокод 3 и
указанията за приложение на БДС EN 1090-2, С., КИИП, 2011.
9. www.b2metal.eu
10. Даков Д., Стоманени профили. Справочник, УАСГ, С. 2001.
11. Георгиев Цв. и Ст. Райков, Болтове и болтови съединения. Ръководство за курсово
и дипломно проектиране по Еврокод 3. С., УАСГ, 2011.
12. БДС EN ISO 4014:2011; Болтове с шестостенна глава. Класове на точност А и В.
13. БДС EN ISO 4016:2011; Болтове с шестостенна глава. Класове на точност С.
14. Даков Д., Тръбни стоманени профили. Справочник, УАСГ, С. 2003.
15. Брайнов М. и др., Справочник по метални конструкции, С., Техника, 1983.
16. Венков Л.В. и др. Стоманени конструкции. Ръководство за проектиране. Второ
преработено издание под редакцията на проф. Венков, С., УАСГ - УИК -
Издателски център, 1998.
17. БДС EN 1990: 2003/А1.:200/ NA:2015. Основи на проектирането на строителни
конструкции. Национално приложение (NA).
18. БДС EN 1990: 2003. Основи на проектирането на строителни конструкции.
19. БДС EN 1991-1-1: 2004. Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-1.
Основни въздействия.
20. БДС EN 1991-1-3: 2006. Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-3.
Основни въздействия. Натоварване от сняг.
21. БДС EN 1991-1-3: 2006 /NA: 2011. Въздействия върху строителните конструкции.
Част 1-3: Основни въздействия. Натоварване от сняг. Национално приложение
(NA).
22. БДС EN 1991-1-4: 2005. Въздействия върху строителните конструкции. Част 1-4:
Основни въздействия. Натоварване от вятър.
23. БДС EN 1991-1-4: 2005 /NA: 2011. Въздействия върху строителните конструкции.
Част 1-4: Основни въздействия. Натоварване от вятър.Национално приложение
(NA).
24. БДС EN 1993 1-1:/NA: 2011. Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции.
Част 1-1: Общи правила и правила за сгради. Национално приложение (NA).
25. BS EN 1991-1-4:2005. Eurocode 1: Actions on structures. Part 1-4: General actions –
Wind actons.
26. Драганов Н., Оразмеряване на елементите на стоманените конструкции съгласно
Еврокод 3., С., Строителни конструкции, 2006, 2011.

129
27. Цачев, С. Стоманени строителни конструкции с нормативна база по Еврокод 3.
КИИП, София, 2013 и 2014.
28. Сайт на Метекно – България АД : https://metecno.bg.
29. БДС EN 1993 - 2: 2007; Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 2:
Стоманени мостове.
30. БДС EN 1993 – 2: 2007/ NA: 2011; Еврокод 3: Проектиране на стоманени
конструкции. Част 2: Стоманени мостове. Национално приложение (NA).
31. БДС EN 1993 1-1: 2005/AС: 2014. Еврокод 3: Проектиране на стоманени
конструкции. Част 1-1: Общи правила и правила за сгради. (Поправка)
32. Брайнов М. и Л. Венков, Стоманени конструкции. С. Техника, 1991.
33. www.thyssenkrupp.com
34. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД 03-20-19 от 2011 г. за
проектиране на строителните конструкции на строежите чрез прилагане на
европейската система за проектиране на строителни конструкции. ДВ, бр 111 от
2013 г.
35. Рангелов Н., Стоманени конструкции от тънкостенни студеноформувани елементи.,
С. КИИП, 2015.
36. БДС EN 1993 1-5:2007; Еврокод 3: Проектиране на стоманени конструкции. Част 1-
5: Пълностенни констуктивни елементи.
37. Здравков Л., Обща устойчивост на стоманени греди при огъване. XIII
международна научна конференция ВСУ’2013, С. 2013.
38. Здравков Л., Едноетажни сгради със стоманена носеща конструкция, Първо
издание, формат PDF , ISBN 978-619-90766-0-6. София, 2016.
39. Braham M. и Н. Рангелов, Обща устойчивост на стоманени греди с I – сечение –
един коментар върху подхода на Еврокод 3, Строителство, бр.1, стр. 2-9, 2001.
40. Норми за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения, С., БСА № 4 /
1989.
41. Мельников Н., А. Тахтамышев и Т. Невзорова, Стальные конструкции. Справочник
конструктора, М., Стройиздат, 1976.
42. Kindman R., M. Kraus und H. Niebuhr, Stahlbau kompakt, Verlag Stahjeisen Gmbh,
Düsseldorf, 2006.
43. Цачев, С. Стоманени строителни конструкции с нормативна база по Еврокод 3.
Основно преработено и допълнено издание., КИИП, София, 2018.
44. Цачев, С., Етажни сгради със стоманени носеща конструкция. Проектиране
съгласно Еврокодове 1, 3 и 8, КИИП, София, 2012.
45. ENV 1993-1-1:1993. Anex F : Lateral torsional buckling.
46. Георгиев Т., Сравнение на двата вида криви на измятане за стоманени елементи с
постоянно напречно сечение, подложени на огъване. Сп. „Механика, транспорт,
комуникации”, ISSN 2367-6260, том 14, брой 2, 2016, статия № 1282., С. 2016.
47. Драганов Д., Непубликувани таблици за определяне на коефициента на измятане по
алтернативния случай. С. 2006.
48. Пенелов Ч., Ал. Стойков и П. Цветкова, Приложение на общия метод на EN 1993 1-
1 за оценка на общата устойчивост на стоманени елементи, попадащи в обхвата на
приложение на стандартния метод за проверка на обща устойчивост при
нецентричен натиск, Годишник на УАСГ, С. 2013-2014.
49. Пенелов Ч., Ал. Стойков и П. Цветкова, Приложение на общия метод на EN 1993 1-
1 за оценка на общата устойчивост на пълностенни стоманени елементи с
променлива височина на стеблото, подложени на нецентричен натиск, Годишник на
УАСГ, С. 2013-2014.

130
50. Василев М. и Н. Рангелов, Въпроси на устойчивостта на едноетажни стоманени
рамки (част 1), Годишник на УАСГ, том. 51 (2018) 4, (шести национален
симпозиум по СДКК, УАСГ, С., 1-3 ноември 2017).
51. Василев М. и Н. Рангелов, Въпроси на устойчивостта на едноетажни стоманени
рамки – приложение на общия метод и GMNIA (част 2), Годишник на УАСГ, том.
51 (2018) 4, (шести национален симпозиум по СДКК, УАСГ, С., 1-3 ноември 2017).
52. Vassilev M., N. Rangelov, Experimental Study on the Out-of- Plane Stability of Steel
Portal Frames, XVII Anniversary International Scientific Conference by Construction and
Architecture, VSU, Sofia, 2018.
53. Василев М., Въпроси на устойчивостта на стоманени едноетажни рамкови
конструкции, автореферат на дисертация, УАСГ, С. 2019.
54. Радославов Г., Изследване на стоманени елементи с променливо напречно сечение,
– автореферат на дисертация. УАСГ, С. 2015.
55. Драганов Н., Еврокод 3: БДС EN 1993-1-1, Проектиране на стоманени конструкции
на сгради съгласно. Коментари.примери, препоръки., Строителни конструкции, С.,
2016.
56. БДС EN 1993 1-5:2006/АС:2014; Еврокод 3: Проектиране на стоманени
конструкции. Част 1-5: Пълностенни констуктивни елементи (поправка).
57. ENV 1993-1-1:1992. Design of steel structures – Part 1.1: General rules and rules for
buildings. (предварителен Еврокод)
58. Цветков Ст., Конструктори за строителни инженери – сглобяемите едноетажни
сгради от стоманобетонни елементи. ВСУ, С., 2019.
59. Илиева Ю., Метални покривни покривки, автореферат на дисертация за получаване
на ОКС „доктор”, С., УАСГ, 2013.
60. Илиева Ю., Метални фасадни панели тип „сандвич” – конфигурация на елементите,
видове съединения и етапи на развитието им., Доклад на 6-та международна
конференция „Архитектура, строителство – съвременност”, В., 2013.
61. Илиева Ю., Метални покривни панели тип „сандвич” – конфигурация на
елементите, видове съединения и етапи на развитието им., Годишник на УАСГ, т.
XLV, свитък 6 – НССДКК, С., 2010.
62. Манчева – Велкова Б., Аграрни сгради и комплекси, ВСУ „Л. Каравелов”, С., 2014.

131