3

Взаимодействие на въздушните течения със строителните

обекти и съоръжения. Атмосферен граничен слой.
Вятърът като метеорологично явление.
Статично и динамично ветрово натоварване.
Преобразуване и използуване на ветровата енергия.

Атмосферен граничен слой – средно до около 1000 м височина. Той е турбулентен с

малък ламинарен подслой непосредствено до земната повърхност. Турбулентността е
резултат от неравностите на земната повърхност.

Дебелината на атмосферния граничен слой зависи от характера на земната повърхност –

големи градове, селски райони, гори, море – дебелината δ е различна.

Температурата на въздуха с нарастване на височината спада. В атмосферния

граничен слой – инверсия – по-висока температура в горните слоеве, резултат от
възходящи течения. Неблагоприятно – студения въздух се задържа продължително
до земната повърхност – ниски температури през зимата, смог /котловини/.
Скоростта на вятъра с нарастване на височината се повишава.

За относително малки области от земната повърхност вертикалното

разпределение на скоростта е в съответствие с:
Вятърът като метеорологично явление - Вятър = турболентно
квазистационарно атмосферно течение.

Причини, пораждащи вятъра:

- наличие на области с различно атмосферно налягане в резултат от
нееднаквото нагряване на земната повърхност /суша – вода/
- въртенето на Земята /над 500 м/
- триенето със зeмната повърхност /до 500 м/
Характерни особености на вятъра като флуидно течение:
- пулсации на налягането
- промяна скоростта по големината и посоката– средни стойности
за денонощие, месец и година, но и моментни флуктуации /
пориви / със значително отклонение от средната стойност.

Преобладаваща посока на вятъра в България

- от ЗАПАД – СЕВЕРОЗАПАД - за вътрешната част от страната;
- от СЕВЕР – СЕВЕРОИЗТОК – за Черноморието;
- наличие на регионални сезонни въздушни течения;

Режим на изменение на скоростта на приземния вятър

А. Денонощно изменение:
- непланински райони
max - обедни часове – 11 до 15 часа
min - през нощта
- планински райони – обратното
- крайморски райони
max - сутрин и вечер
Б. Сезонно изменение:
- max – през зимата (декември – март)
- min - през лятото

Средна годишна скорост – 1,5 – 3 m/s, крайморски райони – 3 – 5 m/s

Статистическите данни – важни за проектанта при:

- градоустройствено планиране – главни улици, пешеходни зони,
промишлени зони
- ситуиране на сградите и формиране обемно-пространствената
композиция;
- проектирането на архитектурните конструкции, елементи и
детайли;
- якостно и вибрационно оразмеряване на конструкцията на
сградите и съоръженията;
 Моментна скорост на вятъра vτ – сбор от средната скорост vср. за достатъчно
голям интервал от време и пулсационната скорост v' (пулсация), която определя
турбулентността на атмосферата.
vτ = vср. + v'

Пориви при умерен вятър - Tъй като пулсациите могат различни по големина, то
техния интензитет се изразява с величината Степен на турбулентност Тu
2
Тu = σv / vcр = sqrt v' р./ vcр . 100%
c
Пулсациите се изявяват като моментни пориви на вятъра, като моментните им
стойности достигат до 100% от средната скорост vcр. . Съществува цикличност на
пулсациите. Спектър на пулсациите – отразява енергийното им съдържание.

За архитектурно-строителната практика са интересни две части от спектъра:

- Нискочестотна част /едромащабна атмосферна турбулентност/,
резултат от пориви на вятъра с период от порядъка на:
- минути при високи скорости
- часове при ниски скорости
- високачестотна част /дребномащабна турбулентност/, дължаща се на пулсациите
около средната стойност на скоростта на вятъра с период от порядъка на секунди.
 В градски условия спектърът на пулсациите зависи от:
- взаимоположението на сградите;
- височината на застрояването.

Причина за силни пориви на вятъра в големите градове – преди всичко

високото и гъсто застрояване, преграждащо въздушния поток и водещо до
увеличаване степента на турбулентност в приземния слой.

Следствие - Дори и при относително ниска средна скорост на вятъра между сградите се
наблюдават силни пориви, неблагоприятни за пешеходците.

Извод - Определящи за степента на комфорт в градската среда са

едновременно
- степента на турбулентност
- локалната скорост на вятъра

Подходящи архитектурни решения

- покриване на тротоари, пасажи и площадни пространства
- създаване около жилищните зони на пояси от вечнозелена растителност /бор, ела, смърч/ -
особено важно за селски и крайградски райони с малоетажно или изолирано застрояване
/намалява скоростта на вятъра до 50% и ограничаване на топлинните загуби до 30%/
- пробиви над I или II етажи или напречно на уличната линия застрояване
на високите части;
- стъпаловидно застрояване, съчетано с озеленяване.

Статично и динамично ветрово натоварване
Ветрово натоварване – аеро-еластични сили, резултат от
взаимодействието на сградите с обдухващото ги въздушно течение.
Два компонента
- Статичен компонент – резултат от продължително действащ скоростен
напор /включено в нормите за проектиране/;
- Динамичен компонент – зависи от геометрията на сградата /съоръжението/
и еластичните и характеристики;

Статично ветрово натоварване - предимно статично се натоварват от вятъра обекти с

ниска еластичност /висока собствена честота на трептенията, бързо затихване/ - ниско- и
средно- етажни сгради, за които H ~ B < L.
Резултантното натоварване – сума от локалните натоварванията в различните
участъци на сградата, възникващи в резултат от скоростния напор
/уравн. на Бернули/
 За отчитане разликата в скоростите в различните участъци на сградата в
сравнение със средната скорост на вятъра се въвежда величината аеродинамичен
коефициент Ср

Стойностите на Ср за различни части на сградата:

- за точката на заприщване Ср = 1
- за наветрената страна 1 > Ср> 0
- за подветрената страна 0 > Ср> –3 

Стойността зависи преди всичко от геометрията на сградата, но и от други
фактори – съседни сгради, ъгъл на обтичане, растителност и др. На практика е
възможно надвишение на Ср, ср. до 20% - критични случаи.

Разпределението на аеродинамичните коефициенти по повърхността на дадена

сграда формира нейната аеродинамична характеристика. Тя е важна не само в
якостно отношение, но и от гл.точка на топлинните загуби на сградата – определя
интензивността на филтрацията на външен въздух.

Динамично натоварване - изразява се в предизвикване на трептения /вибрации/ в

строителните конструкции вследствие:
- пулсациите на вятъра
- откъсването на течението, съпроводено с вихрообразуване. Характерно за сгради и
съоръжение над 40м височина и период на собствени трептения над Т0= 0,25 с. – кули,
комини, висящи мостове, естакади и др.

 Динамично натоварване причинява:
- Резонансни трептения - Причина– пулсациите на вятъра
- флатер на откъсване

- галопиране

 Автотрептения - Всяка една конструкция има собствена честота на трептене –

обуславя се от геометрията, масата и конструктивния материал.

Конструкцията възприема енергията от онези честоти в спектъра на пулсациите

на вятъра, които са близо до нейната собствена честота и близките хармонични.

ω0 = честота на собствени трептения на конструкцията

β = коефициент на затихване на трептенията в конструкцията
ω = честота на поривите на вятъра

 при ω < ω0 конструкцията следва поривите на вятъра квазистатично.

 при ω >> ω0 конструкцията не следва поривите на вятъра
 при ω ~ ω0 изпада в резонанс ωr = sqrt (ω02 - 2β2) – опасно

Конструктивни мерки – промяна на ω0 – важна инженерна задача. Чрез:

- предварително напрягане на конструкцията – кули, висящи мостове
- вантово укрепване – кули, козирки
 Автотрептения - причина за генериране на автотрептенията – откъсване на
течението Пример – цилиндър /най-добре изучен/

Възниква периодична разлика в налягания, а вследствие на това и напречна сила

с променлива посока.

Токовата картина изглежда така:

Внимание – при ламинарно течение откъсванията са по-мощни и опасността от
разколебаване е по-голяма.

По-малък е рискът за разколебаване при тела:

 с добра аеродинамика, без остри ръбове и с гладка повърхност.
 с по-ниско челно съпротивление и по-къса вихрова следа
 Мерки за ограничаване на разколебаването на конструкциите:
 промяна на сечението
 промяна на височината
 промяна грапавостта на повърхността
 допълнителни конструкции, променящи собствената честота на основната
конструкция
 допълнителни конструкции, формиращи вертикални течения и компенсиращи
разликата в наляганията.

Преобразуване и използване на ветровата енергия - използвана

изключително много в миналото /вятърни мелници, ветроходни кораби, водни помпи/

Основни направления:
- производство на електроенергия /за захранване на отделни сгради или
отдаване в общата енергосистема на страната/;
- пряко използване като механична енергия /за охлаждане и за задвижване на
водни помпи към резервоари, напоителни и отводнителни системи/

От индустриално значение – производство на електроенергия за общата

енергийна система.

Все още електроенергията, произведена от вятърни електроцентрали е скъпа. В

някои държави се субсидира с оглед насърчаване развитието.

Съвременни вятърни турбини са пропелерен тип /с хоризонтален вал/

Ориентацията към посоката на вятъра е чрез компютърно управляван
вграден механизъм /в миналото чрез втори външен пропелер/.

Влияние върху жизнената среда

ПЛЮС - Вятърните турбини са екологично чист енергиен източник, ползващ
неизчерпаем природен ресурс;
МИНУС - Източници са на шум и неблагоприятно ритмично засенчване

Изводи
 Разполагането на подобни съоръжения изисква екологична експертиза
 Не бива да се допуска разполагането в близост както до жилищни райони, така и
до отделно стоящи сгради /селска местност/
 При разполагане в близост до пътища сянката на работното колело не бива да
попада върху пътното платно /опасност от произшествия/

