ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪДОВАТА ОБВИВКА НА ОКОТО

ВЯРА ХРИСТОВА, 39 199, 7 ГРУПА

УВЕЯ
• Ирис - тънка пигментирана мембрана с централен отвор - зеница,
която се разполага на границата между предната и задната очна
камера, между лещата и роговицата. Основните функции на
ириса са асоциирани с промени в диаметъра на зеницата,
компартментализация на окото и участие в имунните процеси.

• Цилиарно тяло - затворен пръстен, разполага се между ириса и

хориоидеята. Напред достига до корена на ириса, а назад в
областта на зъбчатата линия (ora serrata) преминава в
хориоидеята. Цилиарният мускул се състои от гладкомускулни
влакна, които са насочени в три направления: меридионално;
радиално; циркулярно.Основната функция на цилиарното тяло
се свързва с производството на вътреочната течност и участието
в процеса на акомодация.

• Хориоидея - представлява задния отдел на съдовата обвивка на

очната ябълка (заема около 2/3 от нея). Хороидеята е тънка,
тъмнокафява мембрана, която приляга към вътрешната
повърхност на склерата - най-външната очна обвивка. Тя се
прикрепва плътно към повърхността на склерата само около
изходното място на зрителния нерв. Хороидеята е изключително
богато кръвоснабдена. В нея се разполага гъста съдова мрежа,
която е образувана от разклонения на задните къси цилиарни
артерии, които са функционално крайни артерии. Основните
функции на хориоидеята са изхранване на външните слоеве на
ретината, снабдяване с енергия за осъществяване процесите на
възстановяване на фоточувствителните пигменти в пръчиците и
колбичките и участие в имунните процеси на окото.
ВРОДЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА УВЕЯТА

• Аниридия - вродена липса на ирис двуочно; може да

бъде изолирана или асоциирана с различни общи
увреждания

• Колобома на увеята - наблюдава се дефект или

липса на част от структурата на увеята; наблюдават
се едно- или двуочно; най-честите очни асоциации са
микрофталм, микрокорнея и др.

• Албинизъм - може да бъде тотален, окуларен

• Хетерохромия на ириса - разлика в цвета на ириса на
двете очи; може да е тотална или секторна

• Ектопия на зеницата - изместване на зеницата от

нормалното ѝ разположение

• Поликория - наличие на повече от 1 зеница в едното

или двете очи
КЛАСИФИКАЦИЯ НА УВЕИТИТЕ:

• Според анатомичната локализация - ПРЕДЕН, ИНТЕРМЕДИЕРЕН, ЗАДЕН И

ПАНУВЕИТ

• Според етиологията - увеити с ИНФЕКЦИОЗНА, НЕИНФЕКЦИОЗНА генеза и

МАСКИРАЩИ СИНДРОМИ (биват неопластични и не-неопластични)

• Според клиничния ход - ОСТРИ, РЕЦИДИВИРАЩИ и ХРОНИЧНИ

ПРЕДЕН УВЕИТ
• Най-честият анатомичен тип увеит; предният увеит
включва ириса (ирит), но може да обхване и
цилиарното тяло и да се получи иридоциклит.

• Етиология: ако е остър инфекциозен увеит - HSV1, VZV,

рубеола, цитомегаловирус; ако е остър едностранен -
Лаймска болест, туберкулоза, сифилис; ако е остър
неинфекциозен - псориазис, Крон; ако е хроничен -
туберкулоза, сифилис, саркоидоза и др.

• Клиника: Симптоматиката, която се наблюдава при

преден увеит, ако е в острата си форма, е силно
зачервяване на окото, болка, сълзене и повишена
чувствителност към светлина. Ако заболяването е
хронично, то в началото клинично проявление не се
забелязва. Когато увеитът напредне или се изостри, е
възможно болният да вижда снежинки, светкавици или
сенки. При децата хроничният увеит дълго време
остава незабелязан.
ИНТЕРМЕДИЕРЕН УВЕИТ
• Важна асоциация с мултиплената склероза!
Възпалението е в цилиарното тяло,
стъкловидното тяло и периферната ретина.

• Етиология: туберкулоза, Лаймска болест,

сифилис, хепатит С, саркоидоза, МС

• Клиника: намалена зрителна острота,

метаморфопсии, подвижни мътнини, а понякога
има и асимптоматични случаи. Типични промени са
т.нар. “Snowballs” - белезникави грануломатозни
опацитати и “Snowbanks” - фиброваскуларни
промени в областта на периф. ретина. При
хроничен и неизлекуван интермед. увеит може да
се развият фиброзни мембрани, които да доведат
до отлепване на стъкловидното тяло, фтиза на
очната ябълка, отлепване на ретината.
ЗАДЕН УВЕИТ

• Най-често от Toxoplasma gondii! Възпалителни промени има в стъкловидното

тяло, ретината, ретиналния пигментен епител, хориоидеята и очния нерв.

• Етиология: туберкулоза, Лаймска болест, сифилис, кандидоза, HSV1, VZV,

лупус, “синдроми на белите петна” (промени на нивото на външната ретина,
пигм. епител и хориоидеята

• Клиника: намалена зрителна острота, метаморфопсии, подвижни мътнини,

скотоми, рядко може асимптоматично, възможно е да има и болка. При
нелекуван увеит има реален риск от настъпване на пълна слепота.
 ПАНУВЕИТ
• Клиничният ход е по-
усложнен в сравнение с
останалите типове увеити.

• Етиология: токсоплазмоза,
туберкулоза, Лаймска болест,
сифилис, HSV1, VZV, бактерии,
фунги , саркоидоза и др.

• Клиника: цилиарна или

смесена инекция, болка,
фотофобия, намалена
зрителна острота,
метаморфопсии, подвижни
мътнини, скотоми.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!