7. Очедвигателни нерви. Анатомофизиология. Болестни промени.

N. oculomotorius (Очедвигателен) – 3ЧМН

N. Trochlearis (Макаровиден)- 4 ЧМН
N. Abducens (Отвеждащ) – 6 ЧМН
Ролята им е да осигурят движенията и мускулната координация на двете
очни ябълки за да се фиксира наблюдавания обект. Движенията на очната
ябълка се осъществяват от 6 екстраокуларни мускули- 4 прави и 2 коси.
Инервацията на тези 6 мускула е следната:
 M. rectus lateralis- n. abducence
 M. obliquus- n. trochlearis
 А останалите от n. Oculomotorius
3 ЧМН N. oculomotorius (Очедвигателен)- състои се от соматични
еферентни влакна и от висцерални и парасимпатикови влакна
4 ЧМН N. Trochlearis (Макаровиден)- ядрото е разположено в сивото
вещество
6 ЧМН N. Abducens (Отвеждащ)– започва от ядрото под пода на 4
вентрикул
Очедвигателните нарушения, в зависимост от локализацията на
патологичния процес се разделят на :
 Надядрени (супрануклеарни) биват 3 вида :
- При лезии на фронталния коров погледен център , болният
неволево отклонява погледа си към страната на увредата( т.е.
болния гледа огнището на увреда). Това е чест симптом при
мозъчни кръвоизливи , тумори и др.
- При лезия на погледния център в моста – болният гледа
парализираните си крайници
- При лезия в средния мозък, където е вертикалния погледен
център се получава вертикална погледна пареза нагоре и надолу.
 Интрануклеарна офталмопареза (вътре в ядрото)
 Инфрануклеарни ( стволови)
Болестни промени при очедвигателните нерви :
 1. При оглед на очите се изследва ширината на очните цепки- търси се
птоза- спадане на очния клепач. Пълна птоза може да има при тежка
лезия на n. oculomotorius. Лека птоза може да има при увреда на
очния симпатикус – т.н. синдром на Клод Бернар Хорнер ( птоза,
миоза-свиване на зеницата и енофталм- потъване на очната ябълка)
2. При изследване на положението и движението на очните ябълки
може да се установи отклонение на едното око, известно като
страбизъм . Той може да бъде дивергиращ( очната ябълка е
изместена латерално) , конвергиращ( очната ябълка е изместена
медиално) . Паралитичните увреди се характеризират със следните
прояви :
 Паралитично кривогледство
 Ограничена до липсваща подвижност на очната ябълка
 Принудително положение на главата за преодоляване на
двойното виждане
Болните с паралитични увреди на очедвигателните мускули може да имат
двойно виждане , което изчезва при затваряне на едното око.
Изследването на двойното виждане става със свещ и червено стъкло
3. При оглед на зениците може да се установят следните промени :
 Anisocoria – разлика в размера на двете зеници. Тя може да се
дължи на тясна зеница(миоза) , поради увреждане на очния
симпатикус. Може също да се дължи на широка зеница
(мидриаза) поради лезия на очния парасимпатикус
 Разкръгленост на зениците
4. При изследване на зеничните реакции със светлина се наблюдава
нормален рефлекс на свиване на зениците. При корова слепота ,
вследствие на двустранна окципитална лезия , зеничните реакции
за светлина са запазени, тъй като рефлексните дъги се сключват на
ниво среден мозък.
Болестни промени на N. oculomotorius (Очедвигателен) – 3ЧМН
Увредите на този нерв в зависимост от локализацията на патологичния
процес се разделят на следните групи :
1. Ядрени
  увредата може да бъде едностранна лезия със засягане на m.
rectus superior на противоположното око , поради
кръстосване на влакната и двустранна птоза
 Двустранна лезия без птоза
2. Фасцикуларна лезия на коренчето на нерва в мозъчния ствол:
 Едностранна лезия на нерва, съчетана с нормална функция на
противоположния m. rectus superior
 Едностранна вътрешна офталмоплегия
3. Лезии на ствола на нерва – проявява се с външна офталмоплегия. Тя
се характеризира с :
 Птоза
 Латерално извиване на очната ябълка
Вътрешната офталмоплегия се характеризира с:
 Широка зеница , липса на зенична реакция за светлина и
конвергенция
N. oculomotorius – може да бъде увреден от тумори, аневризми, травми,
възпаления, исхемии и др.
Болестни промени на N. Trochlearis (Макаровиден)- 4 ЧМН
- Лезиите се проявяват с частична или пълна парализа на m.
obliquus superior. Болните се оплакват от вертикална диплопия ,
тъй като m. obliquus извива очната ябълка надолу.
Ядрените( нуклеарни) и инфранулеарните лезии са неразличими
от фасцикуларните лезиии.
- Ядрото или фасцикулът на n. trochlearis в средния мозък могат да
бъдат увредени от тумори , МС , исхемичен инсулт или
хеморагия, травми и др.
- Честа причина за лезиите на нерва е травма на орбитата
Болестни промени на N. Abducens (Отвеждащ) – 6 ЧМН
Лезията на този нерв се проявява с отвеждане на окото латерално , двойно
виждане в същата посока и евентуално конвергентен страбизъм на същото
око. Съществуват следните синдроми на увреда :
1. Увреда на ядрото на нерва- води до поява на хоризонтална погледна
парализа на същата страна. Най- чести причини- исхемичен или
 хеморагирен мозъчен инсулт, компресия от тумор, възпаления,
травми и др.
2. Увреда на фасцикула на N. Abducens – изявява се с парезана m.
rectus lateralis на същата страна с други белези на стволова увреда
3. Инфрануклеарни лезии – предпоставка за това е дългия ход на
нерва. Причини могат да бъдат : менингити, тумори, повишено
вътречерепно налягане, фрактура на базата на черепа и копресия на
нерва от атеросклеротични съдове и аневризми и др.