ФРАКТУРИ

ФРАКТУРИ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ

Класификация

Локализация на фрактурната линия

Най-добрият начин да бъдат класифицирани фрактурите според локализацията им. В за
висимост от този белег, те могат да бъдат описани като:

 фрактури в ментума
 фрактури в тялото на долната челюст
 фрактури в ъгъла на долната челюст
 фрактури на възходящия клон на челюстта
 фрактури на кондиларния израстък (на шийката или на ставната глава)
 фрактури на короноидния израстък

Вид на фрактурната линия и ангажиране на меките тъкани

В допълнение към локализацията на фрактурата е редно да бъде добавена и

информация за вида на фрактурната ивица и ангажирането на меките тъкани. При
децата, поради гъвкавостта на костите им, може да се наблюдава фрактурна ивица тип
„зелено дърво“, т.е. фрактурна ивица, която ангажира само една повърхност на костта
(непълна фрактура). В случаите, в които фрактурната ивица минава през цялата
дебелина на костта, говорим за „пълна“ фрактурна ивица (фрактура).
По отношение на ангажирането на меките тъкани, фрактурите биват прости
(фрактури, които не ангажират меките тъкани) и сложни (фрактури, при които части
от засегнатата кост са експонирани посредством лацерации, интра- и/или
екстраорално).
Броят на фрактурните ивици разделя фрактурите на единични и множествени.
Според наличието на зъби в челюстите, фрактурите могат да се опишат като:
Фрактура на обеззъбени, частично обеззъбени и необеззъбени челюсти.

Рентгенови методи

Конвенционалните двуизмерни методи за обследване на фрактури на долната

челюст е редно да бъдат групирани в групи според локализацията на фрактурата и
доброто познаване на индикациите за назначаване на черепните центражи и
нормалната рентгенова анатомия (вж. черепни центражи, ОПГ, нормална рентгенова
анатомия на зъби и челюсти).
 фрактури в ментума – аксиална в захапка, интраорални ретроалвеоларни, за
проследяване на отношението на фрактурмната ивица към наличните зъби и
определянето на прогнозата им, ОПГ, въпреки артефакта от гръбначния стълб,
обзорна на черепа в лицева проекция.
 фрактури в тялото на долната челюст – ОПГ, аксиална в захапка, интраорална
ретроалвеоларна за оценка на зъбите и прогнозата им
 фрактури в ъгъла на долната челюст - ОПГ, екстраорална графия, профилна
графия
  фрактури на възходящия клон на челюстта - ОПГ, обзорна графия в лицева
проекция, есктраорална графия на съответната мандибуларна половина
 фрактури на кондиларния израстък – ОПГ, екстраорална графия, обзорна в
лицева проекция
 фрактури на короноидния израстък - ОПГ, есктраорална, обзорна в лицева
проекция
 фрактури на caput mandibulae, със или без засягане на ставния диск - CT, ЯМР
(изброените двуизмерни центражи за обследване на различните части на
долната челюст са част от въпроса от конспекта за нормална рентгенова
анатомия на долната челюст и центражи)

Рентгенова картина
Рентгеновата картина на фрактурите на долната с челюст се „доказва“ или описва с
Рентгеновата картина на фрактурите на долната с челюст се „доказва“ или описва с
рентгеновите белези на фрактурите по принцип. А именно:
рентгеновите белези на фрактурите, a именно:
 прекъсване на очертанията
 прекъсване на очертанията костта
 фрактурна ивица ( вид, брой, ход на фрактурната ивица)
 фрактурна ивица (вид, брой, ход на фрактурната ивица)
 дислокация на фрагментите
 дислокация на фрагментите
 дислокация на фрагментите
Дислокацията на фрагментите при фрактури на долната челюст са в пряка
зависимост от действието на свързаните с нея мускули (отварячи и затварячи) и
локализацията, както и броя на фрактурните ивици. При двустранни фрактури на
тялото на челюстта, от двете страни на ментума, получения фрагмент се измества назад
и надолу, под действието на мускулите: digastricus, geniohyoideus, mylohyoideus.
Ъгълът на долната челюст се смята за най-честата локализация за долночелюстни
фрактури. Фрактурите в участъка на ъгъла на челюстта биват стабилни и
нестабилни. В случаите на еднозначна сила от страна m. masseter и m. suprahyoideus
върху фрагмента, фрактурата е стабилна и не се очаква да открием тежка дислокация.
При нестабилните фрактури в същия участък, задния фрагмент е изместен нагоре, а
предния фрагмент, под действието на m. suprahyoideus e изместен навътре и надолу.
При фрактури на кондиларния израстък, малкия фрагмент се изсмества медиално и
напред, под действието на m. pterygoideus lateralis.

ФРАКТУРИ НА СРЕДНАТА ТРЕТА НА ЛИЦЕВИЯ СКЕЛЕТ

Фрактурите на средната трета на лицето, ангажиращи повече от една лицеви

кости, показват голямо разнообразие, но обикновено в известна степен следват
моделите, посочени от Le Fort. Той посочва три слаби линии в лицевия скелет, които
отговарят и на най-честите фрактури на лицевия скелет. Le Fort I е фрактура, при
която се отделя твърдото небце от лицевия скелет. Le Fort II, или пирамидална
фрактура, води до отделяне и подвижност в средната трета на лицето, а при Le Fort III
има тотално отделяне на лицето от черепа.

Рентгенови методи
Фрактурите на лицевия скелет могат да бъдат диагностицирани с 2D и 3D методи.
От двуизмерните методи най-подходящи са:
 центраж синуси
  модифициран Хирц
 профилна графия на черепа
 лицева графия на черепа

Le Fort I

Le Fort I или хоризонталната фрактура, може да е резултат от голямо сила,

приложена към основата на носа и води до отделяне на алвеоларния гребен от средната
трета на лицето. Фрактурната равнина започва от основата на носа, движи се над
корените на горните зъби, през основата на максиларния синус, и стига до
птеригоидния израстък, двустранно.

Le Fort II

Пирамидалната фрактура, или фрактура Le Fort II, може да е резултат от

прилагането на сила с голям магнитуд, назад и нагоре от корена на носа и отделя
горната челюст от основата на черепа. Фрактурната равнина минава през sutura
nasolacrimalis, пода на очницата, косо през margo infraorbitalis и се насочва към
птеригоидния израстък.

Le Fort III
 Le Fort III е фрактура, в резултат сила, достатъчно голяма, за да отдели лицевия
скелет от черепа. Обикновено фрактурната равнина започва от корена на носа, през
sutura nasofrontalis и sutura frontomaxillaris, под на очницата, през етмоидалните клетки
и sinus sphenoidalis, sutura zygomaticofrontalis, и завършва по-назад във fissura
pterygomaxillaris.

ТРАВМИ НА ЗЪБИТЕ

Contusio dentis

Contusio dentis е увреждане, което възниква в резултат на травма (битова

спортна или оклузална), която може да е остра или хронична.
Рентгеновият образ е представен основно от косвени белези и информация.
Възможно е да се наблюдава разширяване на периодонталното пространство. Ако
травмата е в резултат на фрактура на челюстта, може да се види фрактурна ивица. В
случаите на контузио, което свързваме с оклузална травмна (на рентгенографията може
да видим контрастната сянка на възстановяването (обтурация, корона), или ако
оклузалната травма е резултат от абнормни сили, приложени по време на ортодонтско
лечение, на рентгенографията ще видим и рентгенконтрастните брекети.
В дългосрочен план, зъби, които са претърпяли травма е възможно да развият некроза
на пулпата, която да доведе до периапикално възпаление. Ако зъбът е с незавършено
кореново развитие е възможно след травмата да се развие външна резорбция със
заместване (вж. материала за резорбции). Външна и вътрешна резорбция могат да се
наблюдават и при зъби със завършено кореново развитие.

Luxatio dentis

Луксацията е травма на зъбите, при която зъбът е подвижен и дислоциран в

алвеолата. Луксацията може да бъде интрузионна, екструзионна и латерална. В
зависмост от приложената сили и нейната посока, зъба може да бъде частично избит от
алвеолата (екструзионна луксация), а може да бъде и „набит“ в алвеолата (интрузионна
луксация. В случаите, в които оста на зъба е изместема спрямо центъра на алвеолата, в
резултат на травмата, имаме латерална луксация.
Рентгеновата картина зависи от това какъв тип е луксацията и в коя посока е
била приложена силата и каъв е бил магнитуда ѝ. Ако луксацията е комбинирана с
травма и на челюстта, е възможно да се проследи фрактурна ивица. Ако луксацията е
интрузионна, апексът на зъба ще се проследява отвъд очертанията на L. corticalis. Ако
е етрузионна, част от алвеолата ще е празна. При латералната луксация оста не зъба е
изместена спрямо оста на алвеолата. Описаните рентгенови картини касаят образи,
получени непосредствено или скоро след травмата. По отношение на късните
изменения и рентгенови находки, луксациите подобно на контузиото на зъба, могат да
доведат до некроза на пулпата, а от там и до вътрешна и външна резорбция, със и без
заместване.

Avulsio dentis

Авулсиото, или експулсио на зъба, е травма при която зъба трайно напуска
алвеолата.
Рентгеновата картина зависи както от посоката и магнитуда на приложената сила, така
и от наличието на връзка между експулсията и травмата на челюстта. Ако експулсията
не е комбинирана с фрактура на челюстта, ще наблюдаваме образа на празна алвеола,
със запазени очертаниа на L.corticalis, която би могла да бъде проследена и след
няколко месеца. В случаите на наличие и на фрактура на челюстта, бихме могли да
проследим освен празната алвеола и фрактурна ивица, която може, а може и да не
преминава през границите на алвеолата. Възможно е експулсирания зъб да е в меките
тъкани и така да бъде открит на рентгенографията.

Fractura dentis

Фрактурите на зъбите се делят на фрактури на корена и на короната.

Фрактурите на короната се делят на:
 фрактура в емайла
 фрактура със засягане и на емайла и на дентина без засягане на пулпната камера
 фрактура със засягане и на емайла и на дентина със засягане на пулпната камера

Фрактурите на корена могат да са:

 хоризонтални
 коси
 вертикални

Рентгенова картина

Рентгеновият образ при фрактура на короната на зъба показва степента на

загуба на зъбни и тъкани. В случаите на комбиниране с фрактура на челюстта, може да
се проследи и фрактурна ивица. Фрактура на корена на зъба може да се открие във
всички части на корена. На рентгенографията се виждат прекъснатите очертания и
фрактурна/и ивица/и. Хоризонталните фрактури засягат най-често горните резци и са
резултат от директен удар. Вертикалните фрактури се свързват често с ятрогенен
фактор, какъвто могат да бъдат радикуларните щифтове, свръхинструментирането на
кореновите канали при ендодонтско лечение или неправилно планирано
възстановително лечение в коронковата част на засегнатия зъб. Когато говорим за
диагностика на фрактури на корените на зъбите на двуизмерни образи е важно да сме
наясно, че фрактурната ивица става „видима“, тогава когато централният рентгенов
лъч мине през фрактурната равнина и откриването ѝ зависи също от степента на
раздалечаване на фрагментите. В случаите на налични анамнестични и клинични
данни,но невъзможност рентгенологично да бъде верифицирана фрактура на корена
зъба, е препоръчително да се назначи триизмерно изскедване. CBCT дава възможност
да се избере малък FOV, т.е. изследването да се направи на малък сегмент от челюстта,
а на цялата или двете челюсти. При триизмерните, подобно на двуизмерните образи,
използваните за лечение на зъбите рентгенконтрастни материали, както в короната,
така и в корена, биха могли да „прикрият“ налична фрактурна ивица. Изборът на
рентгенов метод за доказване на фрактури е редно да се подчинява на индикациите за
използване на различните рентгенови методи и доброто познаване на техните
предимства и недостатъци. (вж. интраорални графии, ОПГ).
Диференциалната диагноза на фрактурна ивица в корена зъба може да се
направи със слабарта сянка на периодонталното пространство.

Най-важното от въпроса за травми на зъби и челюсти:

Свързани теми: черепни центражи, ОПГ, нормална рентгенова анатомия,

интраорални рентгенографии, резорбции на зъбите