38. Отклонения във формата, големината и положението на зъбите.

Клиника,диагностика, профилактика и лечение

Отклонение в големината на зъбите има когато единични или група зъби са
несъответни по размери на едноименните зъби от противоположната страна
или участъка от зъбната дъга, в която се намират.

Наименование и разновидности

Макродонтия се нарича увеличената големина на единичен зъб,а микродонтия

– намалена големина. Променената големина на група зъби може да доведе до
зъбно-зъбни несъответствия между четирите горни и долни резци по Тон или
между всички фронтални и всички странични зъби по Болтон.

Честота

Микродонтията се среща най-често при горните странични резци и мъдреците.

Те най-често са с намален размер. Макродонтията засяга главно централните
резци и първите молари, които имат преразвити туберкули на Цукеркандул при
временните зъби или на Карабели при постоянните.

Етиология.

Като основна причина за микродонтия се счита филогенетичната редукция на

по-малко натоварените зъби- обикновено последните от всяка зъбна група. Би
могло да се счита, че може да бъде нарушено правилното развитие на зъбния
зародиш при травма, възпалителен процес или ендокринни заболявания.
Неправилно развитие или срастване на два зъба може да причини
макродонтия/срастнали или зъби близнаци/

Клиника

Обикновено наблюдаваните промени са само интраорални. При микродонтия

на единичен зъб може да се получи разстояние със съседните , които рядко се
преместват към дефекта при нормални оклузални съотношения на странични
зъби. При микродонтия на група зъби главно във фронталния участък се
получава несъответствие между големината на зъбите и на зъбната дъга с
алвеоларния гребен. Това води до диастема и треми. При макродонтия на
единичен зъб може да бъде засегнат както медио-дисталният, така и
вестибуло-лингвалният размер на зъба. Това е особено подчертано при
срастнали зъби или допълнителен ралатинален туберкул на горни резци.
Наблюдава се липса на място в зъбната дъга с ротиране и изместване поради
сгъстено подреждане най-често на фронталните зъби. При макродонтия на
група зъби е по-подчертана липсата на място със струпване и неправилно
подреждане на зъбите. При макродонтия на група зъби е по-подчертана
липсата на място със струпване и неправилно подреждане на зъбите.

Смущения
При микродонтия на единични зъби или група зъби разстоянията между
съседни зъби могат да се възприемат като естетичен проблем, но и като
индивидуална характеристика. Рядко може да се получи смущения в
говора/зъбна дислалия/ или в пародонта. При макродонтия липсата на място
води до неправилен пробив или задържане пробива на зъбите, сгъстено
неправилно подреждане със смущения в оклузията и естетиката. Създават се
условия да увреждане на пародонта както от нарушената оклузия, така и от
влошената устна хигиена.

Диагноза. Микродонтия на единичен зъб се определя , като размерът му се

съпопоставя с нормалния по големина и подреждане зъб от другата страна на
зъбната дъга. За определяне микродонтия на група зъби освен клиничната
картина се ползва методът на Тон за резците и на Болтон за фронталните зъби
или всички зъби. Сравняването размерите на зъбите със средни норми може
да бъде ориентировъчно, тъй като не е съобразена индивидуалността на
пациента. За уточняване на макродонтията на единичен зъб се прилагат
същите методи. При срастнали зъби е необходимо да се направи
рентенография, за да се уточни дали имат два самостоятелни или един общ
коренов канал.

ДД – При макродонтия на група зъби се получава ЗЧН при нормално развити

зъбни дъги. Трябва да се изясни дали причината са по-големите, над средната
норма зъби или намалената /стеснена или скъсена/ зъбна дъга.

Профилактика Няма специфична стоматологична профилактика за микро- и

макродонтия

Лечение. Микродонтия. Лечението се провежда в постоянно съзъбие. То цели

подобряване на оклузията и естетиката при необходимост. При микродонтия на
единичен зъб и необходимост от лечение се нормализира положението на
изместените съседни зъби с цел нормализиране на оклузията и освобождаване
на достатъчно място за протезиране с подходяща по големина коронка върху
зъба с микродонтия, или нормализиране на коронка с композит.

Макродонтия.Лечението цели нормализиране подреждането на зъбните дъги и

оклузията и подобряване на естетиката и функцията. Може да се планира и
започне още в смесено съзъбие. Макродонтия на единичен зъб. Възможни са
няколко решения:

 При слабо изразена макродонтия, която не смущава естетиката може да

се създаде място в зъбната дъга, но без да се нарушава оклузията.
 Изпиляване на зъбната коронка / В границите на емайла с подходяща
противокариесна обработка.
 Силно изпиляване след девитализиране с цел изготване на коронка с
нормална ширина.
  Срязване на срастналите зъби, когато имат два коренови канала, и
отстраняване на половината зъб. След коригиране на положението на
останалаата половина обикновено се налага протезирането и с
подходяща коронка.

Макродонтия на група зъби. Лечението се провежда чрез увеличаване на

зъбната дъга/ разширение и удължаване при възможност/ или изваждане на
зъб

Зъби.

Апаратура за лечение на микродонтия. Снемаема - лингвална пластинка с

пружинки за медио-дистално придвижване. Неснемаема – съвременна
фиксирана техника, с която също може да се ретрудира фронтът. Малки
разстояния при микродонтия биха могли да се затварят и с подходящо
планирана осморкообразна лигатура.

За лечение на макродонтия. Снемаема – Лингвална пластинка / Неснемаема-

фиксирана техника.

Отклонение във форма и структура –

Нарушена е нормалната форма и структура на единични или група зъби. Тези

отклонения водят до промени в големината на зъбите и съответните
последствия за тяхното подреждане и оклузия.

Честота. Промените във формата на зъбите /както и големината/ засягат най-

често горните странични резци и мъдреците. Могат да бъдат засегнати и всички
долни резци/клинообразни/ или основна част от зъбите.

Видове и наименования

Зъб с нарушена форма на коронката може да бъде клинообразен,

шипообразен, копиеобразен. Формата на зъбите може да бъде нарушена и при
различни заболявания. Например при луетична хипоплазия са известни
Хътчинсонови зъби- бъчвовидни с полулунна изрезка: Мозерови зъби- с
калпаковидна форма на туберкулите по оклузалната повърхност на първите
постоянни молари. Освен формата на зъбната коронка може да бъде
нарушена формата на корена или той да е под ъгъл към коронката. Формата на
коронката може да е с нарушена и при макродонтия- особено в случаите със
срастнали зъби. Промените в структурата са главно – дисплазии- структурни
аномалии и дефекти в зъба, на който е увреден матриксът в периода на
действие на причината.

Етиология. Причините, които водят до неправилно развитие на зъбите, могат да

бъдат екзогенни и ендогенни. Така например при възпалителни процеси и
травми се засягат единични зъби. При заболявания – луес, рахит, промените
във формата и структурата са генерализират. Особено значение има периодът,
в който е действала причината. Ако в този периодт е увреден матриксът на
зъба, се получават дисплазии.

Клиника. Има само интраорални изяви, като се вижда нарушената форма и

структура на зъби. При по-големи отклонения с намаляване на големината се
получават разстояния между зъбите с описаните вече последствия.

Смущения. Смутено е главно естетиката. Създават се условия за увреждане на

пародонта и нарушаване на нормалната оклузия.

Диагноза. Поставя се чрез клиничен оглед на структурата и оценка на формата

клинично и на модели.

Профилактика. Практически не може да се проведе специфична

стоматологична профилактика.

Лечение. При необходимост подреждане на зъбите е както при микродонтия.,

след което се провежда подходящо протетично лечение или се изграждат
коронките на увредените зъби.

Отклонение в положението на отделни зъби – ЗЧД, при която единични или

група зъби са отклонени от нормалното си положение.

Ротиран –rotatio

Наклонен – inclination

Изместен – translation

Разместен - transpositio

Под ротация се разбира завъртането на зъба около вертикалната му ос.

Ротацията може да бъде маргинална и аксиална. В съвременната литература
са описани ротации и около медио-дисталната /торк/ или около надлъжната ос
на зъба. Те водят до определените наклонявания на зъба – вестибуларно или
лингвално, медиално и дистално. Отклонението на отделни зъби могат да
бъдат временни в периода на нормалното развитие.

Горни резци- Централните резци могат да пробият с дивергиращи оси и

диастема до 1 мм в 30% от случаите. Очаква се саморегулация при пробива на
страничните зъби, когато има достатъчно място за тях. Страничните резци
могат да бъдат ротирани дистовестибуларно и леко наклонени дистално при
наличие на достатъчно място. Това може да бъде също временно отклонение,
свързано с пробива на кучешките зъби.

Долни резци.
Могат да пробият лингвално. При наличие на място обикновено се
саморегулират под въздействие на езика. При липса на място до 1-2мм и
нормално покритие / без дълбока оклузия/ също се очаква саморегулация при
трансверзалното нарастване на зъбната дъга при пробива на резците.

Основна група причини за отклонението на отделни зъби представляват

пречките за нормалното им подреждане, свързани с липса на място:

 Намаление размера на зъбната дъга- стеснение, скъсяване, изправяне

кривата на Шпее
 Несъответствия между зъби и челюсти.
 Увеличен брой зъби- персистирали, хиреродонтия
 Естествен стремеж за медиализиране на зъбите
 Преместване и наклоняване на зъбите към празното място след
екстракция

Друга група причини оказват директно въздействие върху зъбите, като ги

отклоняват от нормалното им положение:

Вредни навици, травма

Заболявания- одонтом, кисти

Клиника – Има главно интраорални симптоми. Зъбите могат да бъдат

отклонени от нормалното си положение с или без наличие на достатъчно
място: в зъбната редица , извън зъбната редица

Смущения

Отклоненията в положението на зъбите във фронталната област могат да

смутят естетиката. Всички отклонения, които водят до нарушаване в оклузията,
могат да смутят в различна степен дъвченето. При струпване на зъби може да

се влоши устната хигиена и състояние на пародонта.

Диагноза. Отклоненията на отделни зъби се определят спрямо очакваната

мислено определена нормална зъбна дъга и по отношение на трите основни
равнини.

Изместванията /транслации/ и наклоняванията могат да бъдат:

 Медиално и дистално
 Вестибуларно и лингвално
 Вертикално – супра и инфрапозиция

Във връзка с положението на предните и странични зъби:

 Предните са отклонени медиално и дистално спрямо сагиталната

равнина, а страничните спрямо трансверзалната
 Вестибуларно и лингвално отклонение е спрямо трансверзалната
равнина на предните и спрямо сагиталната на странични зъби.

Медио-дисталните отклонения на страничните зъби се отчитат

сравнително или с помощта на рафепапиларната трансверзала на
Шмут.Видът на ротацията /маргинална или аксиална/ се отчита
съобразно отклонението на апроксималната повърхност /ръб/ на

фронталните зъби спрямо мислената нормална зъбна дъга и съобразно

отклонението на апроксималните краища на централните медио-
дистални фисури на премолари и молари. За дд между преместен и
наклонен зъб е необходима рентгенография с подходящ центраж, за да
се установи до каква степен зъбът е наклонен или изместен успоредно
на съседните зъби. Отклоненията във вертикална посока се отчитат
спрямо оклузалната равнина, като се съобразява кривата на Шпее.

Профилактика. Необходимо е своевременно лечение на временните

зъби, системен контрол на смяната им и запазване целостта на зъбната
редица, отстраняване на пречките за нормално подреждане или
нежелано външно въздействие.

Лечение. Трябва да бъдат диференцирани и проследени временните

отклонения в периода на смяна на зъбите без лечение. Лечението на
отклоненията на отделни зъби се провежда главно върху постоянни
зъби. За целта е необходимо да е пробила достатъчно клиничната им
коронка. Основните етапи на лечението са следните:

1. Освобождаване на място за подреждането на неправилно

разположения зъб или зъби
2. Преместване или коригиране положението на зъба в освободеното
място.

Когато оклузията пречи на подреждането на зъбите се прави

дезартикулиране.

Лечебният подход зависи от: големината и посоката на преместването,

големината и преместването на наклоняването, има ли ротация, колко е
голяма и на кой зъб е.

Апаратура Снемаема – лингвална пластинка с подходящо планирани

пружинки, куки и вестибуларна дъга за въздействие върху отклонени
зъби в желана посока. Лингвалната повърхност може да бъде с
оклузални повърхности при необходимост от дезартикулиране.
Неснемаема апаратура. Съвременната фиксирана техника дава
възможност за оптимална корекциа на всички отклонения на отделни
зъби.