32. Протетична профилактика и лечение на частичното обеззъбяване. Етиология. Патогенеза.

Прогноза.

ПРОТЕТИЧНА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА ЧАСТИЧНОТО ОБЕЗЗЪБЯВАНЕ

В сложната и многообразна функционал- на характеристика на тъканите, органите и
системите в дъвкателния апарат и лицево- челюстната област, зъбите играят определяща роля.
Нормалните и пълноценни дъвка- телна и говорна функции са в пряка зависимост от наличието
на интактни зъбни редици. Броят на зъбите е заложен в генетичния код и всяко негово
намаляване се окачествява като недостатък, независимо от причините. От един липсващ до
един останал в редицата зъб, наличните обеззъбявания в по- малка или в по-голяма степен
нарушават оклузо-артикулационното равновесие на дъвкателния апарат, което от своя страна
се превръща в самостоятелна причина за редица морфологични и функционални промени и
патологични състояния.
Според изследвания, направени във Факултета по дентална медицина - Пловдив, броят и
различните комбинации на частичните обеззъбявания в двете зъбни редици надхвърля 700
млн. Освен невъзможността за класифициране, изследването показва голямото разнообразие
на обеззъбяванията, а от тук и необходимостта от индивидуален подход при тяхната
профилактика и лечение. Известно е, че в клиниката на проте- тичната дентална медицина
лечението на частичните обеззъбявания заема най-голям дял и ангажира най-много време на
лекаря по дентална медицина.
Етиология. Поради не добре проучени и недоказани наследствени фактори и причини,
частичните обеззъбявания на зъбните редици се разглеждат като придобити. Отделно се раз-
граничават причините, появили се по време на ембрионалното развитие и след раждането,
през време на целия живот на човека.
Като най-известни причини за частично обеззъбяване, оформили се още в пренатал- ния
период, се посочват хиподонтията и различни малформации в развитието на лицево-
челюстните структури. Костното ретини- ране на някои зъби може да се дължи на смущения в
ембрионалното развитие и разположение на зародишите, но в повечето случаи е резултат на
придобити след раждането зъбно-челюстни деформации.
Безспорно най-голям дял в етиологията на частичното обеззъбяване заемат зъбният кариес и
заболяванията на пародонта. Тези две най-разпространени заболявания често съпътстват и
други известни и съществени причини за загуба на зъбите - травматиз- мът и функционалната
патология на дъвкателния апарат. Трябва да се отбележи, че лекарската екстракция на зъби не
е основ- на причина за образуването на обеззъбени участъци в зъбните редици, а само следст -
вие на други причини и се прави по крайна необходимост и строго определени показания.
Патогенеза. Загубата на един или повече зъби от една интактна зъбна редица е отклонение
от генетичната норма. В областта на образуваното обеззъбяване настъпват локални промени
както в морфологията, така и във функцията. Веднага след екстракцията на един зъб,
организмът реагира с неспецифичните си механизми на защита, известни като саногенеза.
Образувалият се в алвеолата кръвен съсирек започва да се организира, задейства се
пролиферацията на епителните клетки и след няколко денонощия раната видимо заздравява.
Намалената или дори преустановена дъвкателна функция в областта на обеззъбяването
постепенно започва да се възстановява. Наред с оздравителните процеси обаче, продължават
да се развиват и атрофичните и резорбтивни промени в алвеоларната кост и пародонта на
съседните зъби. В една продължителна обстановка на хипофункция, двата противоположни
процеса се срещат и уравновесяват средно след 150 - 180 дни. Алвеолата на екстрахирания зъб
е изпълнена с новообразувана кост, макар и не в предишните си размери. Костните гредички в
септумите на граничещите зъби са преустроени съобраз- но посоката на силовите ефекти и
загубата на контактните им точки, а част от пародонта на тези зъби откъм страната на обез-
зъбяването е изгубен и той е намален в раз- лична степен.
В това състояние на относително равновесие дъвкателния апарат може да остане доста
дълго време, особено ако обеззъбяването е получено в по-млада възраст. През целия този
период обаче, наличието на обез- зъбен участък в зъбната редица отключва и поддържа
действието на един от най-честите механизми на функционалната патология. /вж.
„Функционална патология на дъв- кателния апарат”/ Главните нейни начални признаци са
наклоняването на зъбите към обеззъбения участък, прорастване на антагонистите и появата на
патологична подвижност. В по-късните стадии, при нелеку- вани случаи и под действието на
нормална- та дъвкателна функция, се прибавят възпалителни заболявания на пародонта,
задълбочаваща се атрофия на алвеоларната кост, увеличаване на степента на патологична под-
вижност, загуба на нови зъби и увеличаване големината на обеззъбения участък.
Началните промени в патогенезата на час- тичното обеззъбяване са описани от създателя на
теорията за артикулационното равновесие Годон. За първи път Годон е представил и
паралелограми на силите /фиг. 31/ , обясняващи процесите на наклоняване и прорастване на
зъбите, известни днес като „феномен на Годон”. На тази основа, в следващите етапи се
разгръщат механизмите на функционалната патология, характерни с хи- по- и
хиперфункционални центрове и хроничен оклузо-пародонтален травматизъм. Съществуващата
възможност в патогенезата отново да се включат увреждания от зъбен кариес и самостоятелни
пародонтални заболявания, ускорява и усложнява патологичните процеси. След загубата на
нови зъби, появата на нови обеззъбявания и уголемяването на съществуващите, крайният из-
ход обикновено е пълното обеззъбяване. Всичко това показва принципно голямата
профилактична същност и значение на про- тетичното възстановяване на частичното
обеззъбяване на зъбните редици.
Прогноза. С малки изключения, прогнозата на нелекуваните частични обеззъбявания
обикновено е лоша, особено в по-късните етапи от патогенезата. За по-обектив- ното
прогнозиране трябва да се оценят важните фактори, като: големина и място на
обеззъбяването, възраст и общо здравос- ловно състояние на пациента, индивидуални
особености на захапката, стереотип на дъвчене, налични деформации, стари обеззъбявания и
др. Понякога протетичното лечение може да се отложи за известно време, но пациента трябва
да се наблюдава периодично и да се отчита състоянието на оклузо-артикулационното и
оклузо-пародон- талното равновесие в дъвкателния му апарат.
В протетичната дентална медицина се прави и втори вид прогнозиране - очакван ефект от
определен вид лечение на частичното обеззъбяване. Тази прогноза се определя успоредно със
съставянето на лечебния план и има важно значение за избора на протезната конструкция,
чрез която би се постигнал най-продължителен и траен лечебен резултат. При обоснован и
правилен клиничен подход, при отчитане на показанията и индивидуалните особености, прог-
нозата на лекуваните частични обеззъбявания обикновено е добра.