Tooth Development

Динамика на
зъбното развитие
Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva
Зъбно развитие
 Динамиката на зъбното развитие изучава

хронологично етапите в развитието на двете
съзъбия, отбелязващи съществени хистологични,
морфологични и функционални промени.

Етапи на зъбното развитие
1. Залагане на зъбния зародиш – пъпковидна фаза;

2. Начало на минерализацията;
3. Оформяне на зъбната коронка;
4. Пробив;
5. Изграждане на зъбния корен;
6. Резорбция на временните зъби.

1. Залагане на зъбния зародиш
 Началото на зъбното развитие се свързва със

залагането на зъбния зародиш – т.нар.
пъпковиден стадий, и продължава с процеси на
пролиферация;

Процеси, извършващи се в този етап:
 Пролиферация;
 Хистодиференциация;
 Морфодиференциация;
Стадии в развитието на отделния зъб:

 Пъпковиден;
 Шапковиден;
 Камбанковиден.

Първи признаци на зъбното формиране
 Първият признак,
бележещ начало на
зъбното образуване е
образуването на
зъбната пластинка –
lamina dentis.

Пъпковиден стадий
 Начална
фаза в
зъбното
развитие –
натрупване
на
епителни
клетки в
мезенхима
с форма на
пъпка.
Зародиши на временните зъби
 Зародишите на
временните зъби се
развиват като
пролиферации с
пъпковидна форма по
ръба на първичната
зъбна пластинка и са
20 на брой.

Шапковиден стадий

Камбанковиден стадий

Причини за липса на зъбна пъпка, и
съответно на бъдещ зъб:
 Смущения в залагането на зъбния зародиш в

резултат на:
 Липса на информация от невралните гребени;
 Дефект в системата на сигнализиращите клетки:
 Ефектори, модулатори или рецептори – сигналът не се предава;
 Дефект в базалната ламина – сигналът не може да се приеме;
 Дефект в ектодерма на зъбната пластинка;

 Дефект в мезодермалното поле около мястото на
ектодермална пролиферация.

Клинично значение:
• Залагането на зъбния зародиш бележи началото

на профилактиката на денталните заболявания:
• Това е началото на хранителната профилактика –
осигуряване се необходимите нутриенти, нужни за
пълноценното изграждане на зъбните структури;
• Липсата на зъбна пъпка означава бъдеща липса
на зъб;
• Липсата на един до шест зъба се означава с термина
хиподонтия;
• Ако липсващите зъби са повече от шест – олигодонтия;
• Когато липсват всички зъби – анодонтия.

2. Начало на минерализацията
 Това е началният момент на апозиция и

калцификация в зъбния зародиш;
 Началната минерализация започва с първичното
отлагане и минерализиране на дентиновия
матрикс;
 Непосредствено следва минерализацията на
първичен пласт емайл;
 Този процес започва от режещите ръбове на инцизивите и
върховете на туберкулите на молари и премолари, като се
придвижда в странична посока и към фисурите.

Значение на началната минерализация:
 Изграден е емайловият орган;

 Завършена е диференциацията на амелобластите
и одонтобластите;
 Те се намират в своя функционален стадий;
 Извършват се процеси, свързани с качествени
промени, чийто резултат е образуване на
високоминерализирани зъбни структури;
 Успоредно се осъществяват два процеса –
отлагане на органичен матрикс и
минерализация.
Първи пласт отложен дентин

Първи пласт отложен емайл

Минерализацията на дъвкателните зъби започва
от върховете на туберкулите – посоки на развитие

Инкрементални линии на емайловото и дентиновото
формиране от началното отлагане до пълно образуване
на зъбната коронка

Фази в минерализацията на емайла

Продължителност на процеса:
 Процесите по отлагане на органичен матрикс и

минерализация продължават до пълното
оформяне на зъбната коронка, свързано с
цялостно изграждане на емайла и изразходване
на емайловия орган.

 Време за въвеждане на профилактика с

минерали като Ca, P и F, освен задължителните
протеини и витамини;
 Критичен момент за поява на емайлови
хипоплазии;
 Период, свързан с риск от смущения в
минерализацията.

3. Оформяне на зъбната коронка
 Цялостно изграждане на емайла;

 Пълно изразходване не емайловия орган, чийто
остатъчен елемент е единствено редуцираният
емайлов епител;
 Формиране на по-голямата част от коронковия
дентин.

Главни маркери на този етап:
 Минерализацията на изградения емайл е

достигнала до 50% чрез емайловия орган;
 Минерализацията продължава след
изразходването му за сметка на тъканна среда на
надлежащата кост;
 Матурацията на емайла се осъществява чрез
редуцирания емайлов епител;
 Цервикалната примка преминава в Хертвигово
епително прорастване, което пролиферира в
мезенхима;
 Поставя се началото на кореновото развитие.
Сформирана зъбна коронка
 С оформянето си коронката е готова за пробив;

 Започва сложен процес на придвижването й в
костта до билото на алвеоларния гребен;
 При преместването й се осъществява костна
резорбция пред нея и апозиция зад нея, за да се
утвърди достигнатата позиция.

 След пълното сформиране на зъбната коронка

възникването на емайлови хипоплазии и
невъзможно;
 Смущенията след този момент могат да засягат ;
 Ендогенната хранителна и минерална
профилактика следва да продължат.

4. Зъбен пробив
 Пробивът е първият клинично установим етап от

зъбното развитие;
 Това е процес, при който пробиващият зъб
разкъсва меките тъкани по билото на
алвеоларния гребен и се появява в устната
кухина.

Придвижване на сформираната
коронка

Етапи на зъбния пробив
 Прееруптивна фаза;
 Префункционална еруптивна фаза;
 Функционална еруптивна фаза.

Прееруптивна фаза
 В тази фаза промените, свързани със зъбния

пробив започват по време на сформирането на
зъбната коронка и се характеризират с
пространствени промени в криптите на околната
алвеоларна кост;
 Включва всички движения на коронките на
временните и постоянните зъби от момента на
ранната им инициация до пълното сформиране
на коронките им;
 Фазата завършва с ранната инициация на
кореновото развитие.
Динамика на сформиращите се коронки в
челюстите по време на прееруптивната фаза
 Пространствени промени, свързани с:

 Позиционните промени в съседните коронки;
 Промените, следствие от челюстния растеж и развитие;
 Измененията, настъпващи в резултат на нарастване на

лицето;
 Посоки на придвижване:
 По време на удължаването на челюстите, коронките на
временните и постоянните зъби извършват медиални и
дистални премествания;
 Коронките на постоянните зъби се придвижват в челюстта,
уточнявайки позицията си спрямо резорбиращия се корен
на временния зъб и ремоделиращата се алвеоларна кост.
Позиция на коронките на постоянните зъби в
прееруптивна фаза
 В ранната прееруптивна фаза коронките на

постоянните инцизиви са разположени орално
и на инцизалното ниво на временните;
 С пробива на временните инцизиви, коронките
постоянните инцизиви остават орално
разположени, но преминават в апикалната
трета на корена им;
 Постоянните премолари, които в ранната фаза се
намират на оклузалното ниво на временните
молари, с пробива им се разполагат между
корените им.
Позиция на зъбния зародиш на
постоянен инцизив
 Орална положение
спрямо зародиша на
временния резец.

Сравнителна позиция на временен и
постоянен инцизив
 А. Прееруптивна
фаза;
 В. Префункционална
еруптивна фаза.

Сравнителна позиция на временен
молар и постоянен премолар

2. Префункционална еруптивна фаза
 Префункционалната еруптивна фаза започва

след инициацията на кореновото развитие и
завършва с достигане на оклузален контакт с
антагониста;
 Четири ключови процеса характеризират тази
фаза:
 Кореново образуване;
 Движение;
 Пенетрация на зъбната коронка в устната кухина;
 Интраорално оклузално или инцизално движение.

Кореново образуване
 Изисква пространство за развитие на корена;

 Първият момент в кореновото образуване е
пролиферацията на Хертвиговото епително
прорастване в околния мезенхим, като:
 Стимулира началото на образуване на кореновия дентин;
 Индуцира отлагане на първичния слой цимент;
 Настъпват промени в зъбната папила, от която се развива
бъдещата коренова пулпа;
 Кореновото формиране предизвиква промени в
зъбния фоликул, който се изтегля около
образуващия се корен и осигурява развитието му.
Хистология на префункционалната
еруптивна фаза
Зъбния корен започва

развитието си;
Редуцираният емайлов
епител, покриващ зъбната
коронка се доближава до
оралния епител;
Клетките на двата слоя

пролиферират един към друг,
като проникват помежду си –
реализира се сливане.

Движения
 Те се извършват в оклузална посока през

криптите на костта до оралната мукоза;
 Тези движения осигуряват пространство за
развиващия се корен;
 Редуцираният емайлов епител достига оралния
епител, влиза в контакт и се слива с него;
 Това се осъществява като двата слоя
пролиферират един към друг, клетките на единия
проникват между клетките на другия;
 Редуцираният епителен слой, покриващ зъбната
коронка в пробив, е резултат от сливането им.
Префункционална еруптивна фаза
на резец
 Начало на
пролиферацията на
двата епителни слоя.

Хистология на дъвкателен зъб в пробив

Редуциран епител, покриващ зъбната коронка,
образуван в следствие на сливането на
редуцираният емайлов епител и оралния епител

Пенетрация
 Проникването на коронката през слетия

епителен слой позволява първата поява на
коронковия емайл в устната кухина;
 На емайловата повърхност остава само тънък
слой, секретиран по-рано от амелобластите,
наречен cuticula dentis.

Пробиващ временен зъб с поява на
коронката в устната кухина

Зъбна кутикула – cuticula dentis
 Зъбната кутикула, секретирана по-рано от

амелобластите, защитава емайла от резорбция от
клетките на зъбния сак по време на зъбния
пробив и отделя ензими за разграждането му,
позволявайки сливане между редуциран емайлов
епител и оралния епител. Този процес позволява
пробива на зъба без кървене.
 Скоро след пробива тя се разгражда в следствие
на дъвкателния процес и на нейно място се
образува pellicula dentis, чийто произход е от
слюнчените мукополизахариди;
Интраорални оклузални или инцизални
движения
 След прорязване на оралния епител, коронката
продължава да се движи през мукозата, като се
извършва апикално преместване на гингивалния
аташман. Тези движения продължават до
навлизане в контакт с антагониста.
 Клиничната коронка е разкритата част,
простираща се от върха на туберкулите на
дъвкателните зъби или режещия ръб на
инцизивите до мястото на гингивалния аташман;
 Анатомичната коронка може да се отличава
от клиничната и се простира до нивото на емайло-
циментовата граница.
Етапи на зъбния пробив

Промени във функционалната прееруптивна
фаза
 Промени в надлежащите на зъба тъкани;

 Промени в ограждащите зъба тъкани;
 Промени в подлежащите на зъба тъкани.

Промени в надлежащите на зъба тъкани
 За осигуряване на пътя за пробиващия зъб е

отговорен зъбния фоликул;
 Образува се зона на дегенерация непосредствено
над пробиващия зъб, свързана с намаляване на
броя на кръвоносните съдове и дегенерация на
нервни влакна;
 Тази зона, известна като ерупционна пътека,
се характеризира с формата на триъгълник,
насочен с върха си към оралния епител.

Развитие на ерупционната пътека
 В периферията на тази зона, в посока към

оралната мукоза, се намират фоликуларни
влакна от gubernaculum dentis;
 Някои автори смятат, че именно тези
фоликуларни влакна насочват зъба в неговия
пробив към оралната мукоза.

Други промени
 В ерупционния път се появяват макрофаги,

освобождаващи хидролитични ензими,
спомагащи деструкцията на влакна, клетки,
съдове и нерви;
 Остеокласти се наблюдават по ръба на
резорбиращата се кост, непосредствено над
пробиващия зъб;
 Постоянното ремоделиране на костта е в
съответствие с ритъма на зъбния пробив.

Възникване на ерупционна пътека

Промени в ограждащите тъкани на зъба
 Около зъба започва

формиране на фини
влакна, разположени
успоредно на аксиалната
ос на зъба. Те се групират
в снопчета, прикрепени от
една страна към корена, и
със свободни краища,
насочени към
периодонталното
пространство.
 Първите появили се
влакна са в цервикалната
зона на развиващия се
корен.

С удължаването на корена се появяват нови
влакна
 Динамичните промени в
образуващите се влакна са
резултат от дейността на
фибробластите, които участват
в образуването и деградацията
на колагеновите влакна;
 По време на пробива
алвеоларната кост апикално на
нарастващия корен се изгражда
като костна мрежа по дъното на
алвеолата, осигуряваща
поддръжка на зъба;
 Установяването на
окончателната позиция на
периодонталните влакна става
след включването им във
функционална оклузия.

Други промени
 С появата на зъба в устната кухина фибрите се

увеличават по брой и плътност, като се групират
в снопчета;
 Развитието на кръвоносни съдове в образуващия
се периодонтален лигамент упражнява
допълнително налягане за пробива на зъба.

Промени в подлежащите тъкани
 След оклузалното
преместване на
пробиващия зъб, под
него се освобождава
пространство за
изграждащия се
корен.

Функционална еруптивна фаза
 Крайната еруптивна фаза настъпва след влизане на зъба в

оклузия и продължава през целият функционален живот
на зъба;
 По време на периода на кореновото изграждане
продължава адаптацията на алвеоларната кост и
периодонталните влакна;
 Костните гредички в дъното на алвеоларната кост се
резорбират, за да се освободи място за сформиране на
кореновия апекс;
 Кореновият канал се стеснява вследствие на затварянето
на кореновия връх;
 Продължителността на кореновото изграждане при
временни зъби е в границите на 1,5 до 2 години, а при
постоянни зъби – 2 то 3 години.

Хистологично изследване на зъб във функционална
фаза, показващо плътността на функциониращите
периодонтални влакна

 Причини за липсата на пробив вследствие на

грешки в кореновото изграждане:
 Грешки в кореновото изграждане;
 Ортодонтски аномалии – липса на достатъчно място за
пробив на зъбната коронка;
 Зъбни аномалии в резултат на дефект в зъбния зародиш;
 Липса на развитие на растежна зона.

Възможни причини за зъбния пробив
 Кореновото изграждане;
 Налягане от развиващата се пулпа;
 Клетъчна пролиферация;
 Увеличено кръвоснабдяване;
 Повишено костообразуване апикално на зъба;
 Васкуларни промени;

Обобщение
 За пробива на зъбите от значение е съвкупността

от действието на всички тези фактори;
 Пробиващият зъб се придвижва от зона с
повишено налягане към зона с по-ниско
налягане.
 Пробивът не може да се обясни с действието само
на локални фактори.
 Той е сложен биологичен процес, протичащ под
влияние от страна на целия организъм и под
въздействието на фактори от околната среда.

Хронология на пробива на временните зъби
Долен централен резец

Горен централен резец
Долен страничен резец
Горен страничен резец
Долен първи молар
Горен първи молар
Долен кучешки зъб
Горен кучешки зъб
Долен втори молар
Горен втори молар

Хронология на пробива на постоянните зъби
Долен първи молар

Горен първи молар
Долен централен резец
Горен централен резец
Долен страничен резец
Горен страничен резец
Горен първи премолар
Долен първи премолар
Долен кучешки зъб
Горен кучешки зъб
Горен втори премолар
Долен втори премолар
Долен втори молар
Горен втори молар
4. Изграждане на зъбния корен
Фази на изграждане:
• Прееруптивна;
• Еруптивна;
• Функционална еруптивна.

Етапи в образуването на зъбния корен
1. Начало на кореновото изграждане;
2. Къси коренови стени;
3. Коренови стени, близки до нормалната дължина;
4.Изградени коренови стени с неизграден апекс;
5. Изградени коренови стени и апекс.

Първи етап - Начало на кореното изграждане

Втори етап - Къси коренови стени
 Кореновите стени за
къси, тънки и
успоредни;
 Широка растежна зона
покрива дисталната част
на кореновите стени,
които са тапицирани от
епителното влагалище
на Хертвиг;
 Апикално кореновата
пулпа има фуниевидно
разширение, тя е по-
широка отколкото
цервикално.
Къси коренови стени
 Този етап се
наблюдава
непосредствено преди
и скоро след пробива
на зъба;
 Периодонталното
пространство е
широко;
 Преди пробива
периодонтални влакна
завършват свободно.
Етапи в образуването на зъбния
корен
C. Първи етап - начало

на кореново
образуване;
D. Втори етап на къси
коренови стени;
E. Трети етап –
коренови стени,
близки до
нормалната
дължина.

Трети етап - Коренови стени, близки
до нормалната дължина
 Кореновите стени са
удължени и
задебелени, но все
още са почти
успоредни;
 Ясно разграничена
растежна зона.

Четвърти етап - Изградени
коренови стени с неизграден апекс
 Зъбният пробив е достигнал
до функционален контакт с
антагонистите;
достигнали окончателната
си дължина;
задебели и конвергират
апикално;
 Апикално стеснение на
пулпата, но неизграден
апекс;
 Растежната зона намалява
активността си и постепенно
изчезва.
Пети етап - Изградени коренови
стени и апекс
 Кореновото
изграждане е
завършило;
 Периодонциумът е
изграден не само по
кореновите стени, но
и апикално;
 Липсва растежна
зона.

Резорбция на временните зъби
 Човешкото съзъбие се смята за дифиодонтно;

 Различават се два вида зъби – временни и
постоянни;
 Зъбите, принадлежащи към временното съзъбие
са по-малки на големина и по-малко на брой от
постоянните, съответващо на по-малките
челюсти в ранна възраст.

Фунциониране на съзъбията
 Временно съзъбие– от около 2 до 6 годишна

възраст;
 Смесено съзъбие – от около 6 до 10 - 13 годишна
възраст;
 Постоянно съзъбие – след тази възраст.

Резорбция на временните зъби
 Периодът на смяна на временните зъби с

постоянни, през който се наблюдават
представители и от двете съзъбия, се определя
като смесено съзъбие;
 Смяната на временните зъби е резултат от
физиологична резорбция на техните корени,
както и на поддържащата им кост, водещо до
неспособност на зъбите да противодействат на
дъвкателните сили.

Временни зъби и разположение на
зародишите на постоянните зъби

Постоянно съзъбие

Коренова резорбция на временните зъби
 Физиологичната резорбция на временните зъби

се реализира от т.нар. резорбционен орган;
 Той е прикрепен към резорбиращия се корен;
 Възниква в резултат на пробивните импулси на
постоянния зъб.

Коренова резорбция и пулпна дегенерация
 С началото на резорбцията на корените на

временните зъби започват и дегенеративните
процеси в пулпата;
 Първият признак е редукцията на броя клетки в
пулпата:
 Нервните влакна дегенерират и постепенно фиброзират;
 Кръвоносните съдове стават атонични, но част от тях
остават до отпадането на зъба.

Резорбция на резци и канини
 Коронките на постоянните резци и канини се

разполагат орално спрямо корените на
временните зъби;
 Резорбцията започва орално и протича косо, като
вестибуларно остава по-дългата част от корена, а
орално – по-късата.

Позиция на постоянния зъб спрямо
времененния му предшественик

Резорбция на временните молари
 Започва между корените и по вътрешните им

повърхности;
 Протича косо, най-напреднала е в дисталната
част;
 Последни се резорбират медио-вестибуларните
корени.

Резорбция

Смесено съзъбие – посоки на
резорбция

Причини за резорбцията
Налягането, породено от пробивни импулси на

постоянния зъб;
Клетките на надлежаща тъкан се притискат от
придвижващата се постоянна коронка;
Смущава се клетъчния им метаболизъм;
Настъпват вътреклетъчни промени и смяна на

ензимната активност;
Клетките от изграждащи се трансформират в
деградиращи.
Основни клетки на резорбцията
Остеокласти
Произлизащи от Произлизащи от
моноцити остеобласти
Функцият им е
Превръщане в да резорбират
многоядрени твърди тъкани
клетки
Първо се разгражда
костната преграда,
След това започва отделяща двата зъба
резорбцията на корена

Дейност на остеокластите
 Секретират хидролитични ензими;

 Чрез тях извличат минералите от колагеновия
матрикс;
 Този ефект се реализира в костни лакуни,
образувани от остеокластната активност;
 Протоплазмената мембрана на остеокласта
влиза в контакт с костта и се модифицира, като
се появяват множество израстъци, известни като
ресничест ръб;
 По този начин се увеличава контактна
повърхност на клетката, позволяващо
максимална резорбираща функция;
Фази на резорбцията
Екстрацелуларна фаза – извличане на

минерал от колагена и деградиране до
малки фрагменти;
Интрацелуларна фаза – поглъщане на

минералните фрагменти от остеокласта
и вътреклетъчно разграждане;
• Поява на кристали в цитоплазмени вакуоли
в остеокласта, където продължава
разграждането им.
А. Минералните кристали са в близост до
остеокластната повърхност;
В. Кристали в остеокластни вакуоли.

Фибробласти - фиброкласти
 Тези специализирани клетки разграждат

останалите колагенови влакна интрацелуларно
чрез фаголизозомна система;
 Получените в резултат аминокиселини се
използват от клетките са синтез на нови
колагенови влакна, с цел новообразуване на
кост в съответната област.

Фибробласт - фиброкласт

Първи стадий на резорбция
 Резорбция на
костната пластинка,
разделяща корена на
временния зъб от
зъбния фоликул на
постоянния
зародиш.

Втори стадий на резорбция
 Последваща
резорбция на
цимента и дентина
на корена на
временния зъб.

Трети стадий – резорбционният орган влиза в
контакт с пулпата, разграждане на корена и по
вътрешната му повърхност

Активни области на резорбция по
корена на временен зъб

Резорбционен орган
Вътрешен слой – съставен от остеокласти и

фиброкласти, разположени непосредствено върху
кореновата повърхност;
Междинен слой – дребноклетъчна инфилтрация;
Външен слой – гранулационна тъкан, богата на

капиляри в мрежа от тънки влакна.

Резорбционен орган - слоеве


Tooth Development

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Tooth Development

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Динамика на

 Динамиката на зъбното развитие изучава

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

1. Залагане на зъбния зародиш – пъпковидна фаза;

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Началото на зъбното развитие се свързва със

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Стадии в развитието на отделния зъб:

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Смущения в залагането на зъбния зародиш в

 Дефект в ектодерма на зъбната пластинка;

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

• Залагането на зъбния зародиш бележи началото

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Това е началният момент на апозиция и

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Изграден е емайловият орган;

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Процесите по отлагане на органичен матрикс и

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Време за въвеждане на профилактика с

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Цялостно изграждане на емайла;

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Минерализацията на изградения емайл е

 С оформянето си коронката е готова за пробив;

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 След пълното сформиране на зъбната коронка

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Пробивът е първият клинично установим етап от

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 В тази фаза промените, свързани със зъбния

 Пространствени промени, свързани с:

 Промените, следствие от челюстния растеж и развитие;

 Измененията, настъпващи в резултат на нарастване на

 В ранната прееруптивна фаза коронките на

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Префункционалната еруптивна фаза започва

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Изисква пространство за развитие на корена;

Зъбния корен започва

Клетките на двата слоя

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Те се извършват в оклузална посока през

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Проникването на коронката през слетия

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

Tooth_Development_Assoc. Prof. A. Belcheva

 Зъбната кутикула, секретирана по-рано от