Пол и полови

разстройства
ФИЗКУЛТУРА
И
МЕДИЦИНА
ТОДОР БОСТАНДЖИЕВ

МЕДИЦИНА И ФИЗКУЛТУРА
СОФИЯ • 1978
(С) Д-р ТОДОР БОСТАНДЖИЕВ
с/о Jus autor, Sofia

6 i6 . i
 ПРЕДГОВОР

,,. • ■ Не може да не забележа, че и за немските социали­

сти трябва един ден да настъпи момент, когато те открито ще
отхвърлят този последен немски филистерски предразсъдък,
лицемерната еснафска срамежливост, която впрочем служи
само за прикритие на тайно сквернословие. • • Време е най-сетне
поне немските работници да свикнат да говорят за неща,
които самите те вършат денем или нощем, за естествени, необ­
ходими и извънредно приятни неща тъй непринудено, както
романските народи, както Омир и Платон, Хораций и Ювенал,
Старият завет и Nene Reinische Zeitung.“1
Започвам с думите на Фр,-Енгелс, казани през 1883 год. по
повод творчеството на немския писател и публицист, родона­
чалник на германската пролетарска поезия Георг Веерт, за да
подчертая отношението на класиците на марксизма към проб­
лемите на „естествената, здрава чувственост и плътска страст“
(пак там). За учудване е, че днес, близо сто години след напис­
ването на горните редове и тридесет и три години след побе­
дата на нашата социалистическа революция, все още трябва
да се борим с „лицемерната еснафска срамежливост“ и да се
убеждаваме в необходимостта от повече непринуденост и есте-
етвеност при разглеждане проблемите на половия живот.
Години наред в нашия печат се води борба срещу предраз­
съдъците и отживелиците, наследени от една идеология, обре­
менена с религиозна мистика и аскетизъм, борба за научно и на­
временно познание по половите въпроси, насочено към. най-ши­
роките народни маси, за утвърждаване в нашия живот на мо­
дерни,'- съвременни нравствени принципи на полово поведение,
произлизащи от основните морални норми на комунизма. Сега
можем да кажем, че нашата общественост наистина . вече
има положително отношение към тези проблеми. Все ло-малко
са тези,’ които издигат невежеството в нравствена добродетел.
Педагогична аксиома е, че знанието предпазва от грешки и
неправилни постъпки и тласка развитието на човека напред, а
1 Маркс—Енгелс, Съч„ т. 21. С., 196?,' стр. 5—8,
не може това, което важи за целия наш живот, да не е валидно
и за половия живот. Парадоксално и абсурдно е да се счита,
че половото познание и възпитание ще доведат д о ... морално
разложение, разврат и упадък на нравите.
Още по-учудващо е, че тези елементарни истини трябва да
се напомнят днес, когато вече съществуват партийни и дър­
жавни документи, които не само препоръчват, но и'задължават
нашите държавни и обществени институции да разгърнат най-
широка здравнопросветна н възпитателна дейност за повиша­
ване на половата и семейната култура на нашето население и
особено на младежта. у ;;
В своите „Тезиси за работа с младежта и Комсомола“ през
1967; год. др. Тодор Живков писа: „Нужно е да Се предприемат
мерки за правилната полова просвета на младежта, да се води
борба за чистотата в любовта и брака. Не бива въпросите за
половата просвета на подрастващите поколения д а <се предо­
ставят главно на улицата. Тук училището, здравните органи,
семейството й Комсомолът трябва .да заемат полагаемото им
се място“- На следващата година в писмо от 18 март 1968 год.
до министрите на народното здраве и на народната просвета,
до ЦК на Комсомола и до председателя на БАН др. Т. Живков
отново дебело подчерта: „Смятам, че въпросите на половата
просвета и възпитание на младежта не само са много важни и
актуални, но тяхното значение сега, при осъществяване на за­
дачите, поставени от тезисите за младежта, нарастват още по­
вече. Съответните наши органи, чиято пасивност в случая из­
глежда непонятна, би следвало да ги подемат в цялата им
сложност и многообразие. Правилно би било да се създадат и
необходимите организационни звена, за да се постави тяхното
решаване на. научни основи“.
В Решението на Политбюро на ЦК на БКД „За издигане
ролята на жената в изграждането на развитото социалисти­
ческо общество“ от м. март 1973 год. се предвиждат редица
мероприятия за подготовка на младите хора за семеен живот,
за укрепване на младите семейства, за Семейно и брачно въз­
питание, за изграждане на мрежа от семейни консултации, за
научноизследователска работа по проблемите на жената и се­
мейството.
Въпреки всичко това обаче и днес някои ръководства на
наши издателства, някои редакции на вестници и списания, а
понякога и радиото, телевизията, киното и други културни ин­
ституции всеАнце изпитват необяснима неловкост и дори страх
от откритото и свободно поставяне на полрвите проблеми. За тях

4 ■ ' У-
това са все още „забранени и трудни“ теми, от които предпо­
читат да стоят по-далеч и да не си създават излишни грижи и
трудности. V;'-'--"
У нас все още няма сериозна научна литература по поло­
вите въпроси и нашата полова здравнопросветна и възпита­
телна книжнина се представлява от кратки научно-популярни
брошури и книжки, преводни .или от наши автори, които за съ­
жаление нерядко са написани твърде елементарно и по тради­
ция застъпват архаични схващания и позиции. Не отричам,
че и такава научно-популярна литература в някои случаи, ко-
гато' е добре написана, може да бъде необходима и полезна.
Няма съмнение обаче, че е крайно време да се излезе от рам­
ките на подобна амбулантна книжнина и да се предложи-нещо
по-сериозно, изградено на съвременни, и то наши, материали-
стични научни основи.
Ние (и не само у нас,-но и в другите социалистически
страни) все още нямаме цялостна, системно написана сексоло­
гия, която да не преписва и да не присажда чужди, идеали-
стични по своята същност концепции върху материалистична
основа, а да разработва проблемите на. половия живот от по­
зициите на диалектическия и историческия материализъм, от
позициите на комунистическия морал.
Тук, в тази своя работа, се опитвам да опиша накратко ос­
новните факти и закономерности на половата дейност и да раз­
гледам същността и проявите на половите разстройства. При
това излагам редица свои схващания върху поставените проб­
леми, които обосновах и развих по-просторно в дисертацията
си на тема „Система, структура и проблеми на сексологията“
(1976),
Книгата ми има за цел да задоволи нуждата от познание
по половите въпроси на един, по-широк кръг читатели и особено
на някои специалисти — педагози, .психолози, социолози, юри­
сти и дори лекари. Моята дългогодишна работа в областта на
сексологията и на медицинската- сексология за съжаление еже­
дневно ме убеждава в слабата подготовка на нашите специали­
сти и даже на нашите лекари в обл'астта на половите проблеми
и на половите разстройства, И това не е чудно, след като се
знае, че в никое наше виеше и средно медицинско, педагогично
или друго учебно заведение не се преподава сексология, и ако
някой някъде все пак случайно говори по тези въпроси, то това е
извънпропрамно и е резултат на лични интереси и добро желание.
Несъмнено познанието върху половия живот е също така
необходимо, както всяко друго знание за важните неща в на­

5
шия живот- Разбира се, че в малкия обем на книгата не е въз­
можно да се каже всичко. Затова тази работа в никакъв слу­
чай не заменя пълните и системни научни изложения върху
проблемите на сексологията, които нашите издателства все още
дължат на читателите си. Книги като тази могат да служат за
въведение към такива, по-обширни изложения. Независимо от
това вярвам, че и тук любознателният читател ще намери от­
говор на много от интересуващите го въпроси.
Във вся^а пионерска работа, за която липсват образци заО
подражание, несъмнено могат да се допуснат пропуски и
грешки. Тук застъпвам оригинални становища и лични вижда­
ния с убеждението, че те са правилни? Разбира се, това са дис­
кусионни въпроси и нямам претенции, че откривам, „абсо­
лютни истини“. Ето защо с благодарност бих приел всяка се­
риозна и доброжелателна критика, която би допринесла за по­
добряване на изложението и за по-вярно и точно представяне
на наша, материалистична концепция върху половия х<ивот,
на наша, материалистична обща теория на пола.
Авторът
 ЕДНА ПОДЦЕНЯВАНА НАУКА

Да говорим за половия живот и за половите разстрой­

ства значи да надникнем в най-интимните . преживявания на
човека. Това също означава да прелистим твърде интересните
страници на една винаги пренебрегвана и подценявана научна
област — с е к с о л о г и я т а .

Каква наука е сексологията?

Обикновено името определя и същността на науката.
Така е и тук — името на науката сексология е съставено от
две думи: секс, която произлиза от латинската дума sexus и
по своя първичен смисъл означава сека, разсичам, разделям,
т. е. секс означава същото, което на български означава ду­
мата пол — разделям, разполовявам (разбира се, разделянето
на живите организми на две половини — мъжка й женска).
Втората част, логос, е също латинска дума и означава слово,
реч, знание, наука. Следователно-сексологията е наука за пола,
т. е. наука за онова природно явление, в резултат на което жи­
вите същества са се разделили на два различни пола, които,
взаимосъдействувайки си, осъществяват ^своето . размножаване,
своето възпроизводство.
Сексологията спада към голямата група науки, които имат
■за свой обект на проучване възпроизводството на живите, съ­
щества и по-конкретно — възпроизводството на човека- Чове-
ковъзпроизвоДството обаче е обект и на много други есте­
ствени, обществени и медицински науки- Затова в случая! е
важно да се определи какъв е конкретният предмет на сексо­
л о г и я т а . .. .
Предмет на сексологията е онази страна на човековъзпро-
изводството, която е свързана с Половия Живот на човека, т. е.
предмет на сексологията е половата, дейност на хората. Съще­
ственото тук е, че половата дейност е такава физиологична
функция, която винаги се осъществява не индивидуално, а ко­
лективно — от п о л о в а т а д в 'о ц к а (на латински paria se-
xualis), т. е. извършва се париално, от двойката, чифтно.
Именно полевата двойка, състояща се от два индивида от раз*
личен пол, е функционалната единица, която, взаимосъдей-
ствувайки си, осъществява .половата дейност, осъществява въз­
производството.- Така по същество сексологията е наука за по­
ловата двойка — париология, наука за всички биологични, пси­
хични и социални отношения, които се пораждат, съществуват
и се развиват при осъществяване на половата дейност от поло­
вата двойка. Казано накратко, предмет на сексологията са по­
ловата дейност и половите взаимоотношения.
Следва, че сексологията е система от теоретични знания и
практически постановки относно пола в неговата интегрална
цялост. Сексологията изучава: 1) филогенетичното и онтогене-
тичното развитие на пола; 2) дейността на половата двойка;
3) отношенията вътре в половата двойка и 4) отношенията на
половата двойка с другите социални формации. Но както по­
лът не е прост аритметичен сбор от биологични, психични, со­
циални и медицински феномени, а сложно организирана си­
стема, която притежава свои собствени и специфични прин­
ципи на организация, свои закономерности, които не могат да
се сведат до принципите, свойствата и закономерностите на от­
делните елементи, от които е съставена, тъй и сексологията не
е. прост сбор, комплекс, конгломерат от различни дисциплини.,
нито синтез от знания за различни страни от функционирането
на пола. ■■.-■--"■.у
Полът може да се разглежда само като цялостна система,
а това означава, че сексологията като наука изучава взимодей-
ствието на различните компоненти (подсистеми), определящи
пола като нещо цяло, единно, вътрешно свързано и организи­
рано, подчинено на общи закони. Така сексологията се оказва
сложна, интегрална, синтетична наука, която заема'междинна
място сред естествените, обществените, психологичните и ме­
дицинските науки. Тя е една междинна наука. ~ .
Човекът от най-дълбока древност се е интересувал от въ­
просите, свързани с половия живот и половите взаимоотноше­
ния. Та нали именно половото влечение и половото желание
лежат в основата, на най-прекрасните и силни човешки чув­
ства—на любовта между лицата от различен пол и на резул­
тата от Тази любов — създаването на поколение (раждането,
отглеждането и възпитанието на децата).
Още в древноиндийските Веди се разказва как прародите­
лят на човечеството Праджапати тъгувал в своята са мота и
тогава у него се породил силен копнеж, любов, кама. Той поже­
лал, да се размножава и създал света, като разделил себе св

8
на две половини — мъжка и женска- Древнокитайска легенда-
описва как в началото на всичко се появили мъжкото начало —
Янг, бащата, единството, съвършенството и утвърждаването,:
и женското начало — Ин, майката, двойствеността, несъвър­
шенството и отрицанието.
Древногръцкият поет*- Хезиод разказва, че в началото съще­
ствувал само безкрайният Хаос, от който възникнала широко-
гръдата Геа (земята) и мрачният Тартар (подземното цар­
ство), а сред тях най-прекрасният от всички богове — Ерос, мо­
гъщата сила на любовта, която, властвува навсякъде и свърз­
ва всичко. Ерос покорявал душите на богове и на смъртни и ги-
лишавал от разум.,
По-късно, в началото на- нашата ера, бележитият римски-
поет Публий Овидий Назон пише своя известен трактат „Лю­
бовно изкуство“ („Ars amatoria“), в което дава интересни прак­
тически съвети. Няколко века по-късно индийският мъдрец,,
философ и лекар Ватсаъяна събира трудовете на своите пред-,
шественици и съставя знаменитите си любовни предписания
„Кама сутра“. Според Ватсаъяна човекът в своя живот има три-
главни цели: моралния и религиозния дълг — дхарма, матери­
алното благосъстояние - - артха, и чувствената наслада, лю­
бовта — кама. Тяхното съчетание образува триединство (три-
варга), което трябва да е идеалът на всеки чрвек.
Подобни любовни трактати, напътствия и предписания са=
ни оставили всички древни култури — арабската, китайската и-
др' Трябваше обаче да изминат векове, докато в края на мина­
лото столетие се зароди съвременната научна сексология..
Много са причините за т.ова по-късно развитие на сексологич­
ните знания, но най-важни, от тях са:
От една страна — особената сложност на половите явле­
ния, които при човека са не само биологични, но и психични и
социални: Поради това сексологията не можеше да се развие, до­
като не са се развили други основни естествени и общественн-
науки, които са необходима предпоставка за нейното изграж­
дане. А ■' : .v .
От друга страна — известни идеологични причини: нетър­
пимостта на аскетичната 'християнска религия към пола и по­
ловия живот. Нетърпимост, която се ширеше векове- наред по­
дяла . Европа, т. е. там, където се разви съвременната наука,,
нетърпимост, която потискаше и ограничаваше половия живот
като нещо грозно, срамно и недостойно, като грях пред бога.
Една нетърпимрст, която отхвърляше всяко, научно изследване-
на половия живот и издигаше в нравствена добродетел поло­
 вото невежество. Нетърпимост, която и днес все още е жива в.
съзнанието на мнозина и дори в нашето модерно социалисти­
ческо общество все още пречи на нормалното развитие на сек­
сологичното изследване и на разпространяването на сексоло­
гични знания сред най-широките народни маси.
Поради_ това сексологията все още не може да .намери по­
лагащото й се място сред другите науки и не може да се раз­
вие така, както би трябвало, ако се гледа на огромното со­
циално значение на проблемите, които тя изследва. А несъм­
нено тя е една особено ценна и необходима научна област-
Като изучава и опознава явленията и закономерностите изобщо'
?ца половия живот и конкретно на половия'живот на човека, тя
•еъдейетвува този живот да стане по-разумен и добър, да се
-осигури неговото хармонично функциониране и развитие, да се
избягнат неблагополучията и разстройствата в него, неговото
регулиране и управление да се поставят на научни основи. Така
човешкият живот може да се направи по-радостен и Щастлив.
* Не йоже в нашето социалистическо общество, което се из­
гражда на научни основи, една толкова важна и основна дей­
ност като половата, от която в значителна- степен зависят лич-
ното самочувствие, здравето, трудоспособността и семейното
щастие, да се остави да се развива спонтанно, хаотично, без
научна организация и насока, на самотен. Това трябва да. се
разбере от всички.
Развитието и управлението на половия п на семейния живот
трябва да се осъществяват върху научни основи Съобразно
тяхната собствена"'обективна логика, изисквания и потребно-
сти, като се премахнат всякакъв субективизъм и волунтари-
-зъм, като окончателно се ликвидират остатъците от религиоз­
ната, идеология и буржоазния морал, като се преодолеят веков­
ните предразсъдъци и отживелици,, които безсмислено потискат
и репресират една толкова важна природна: и обществена дей­
ност, и като се внедряват рационални етични и правни норми..
Направляването, ръководенето и оптимизирането на семейния
« на половия живот трябва да представляват първостепенна
: задача на. всяко държавно и обществено ръководство. ' Д
Половата дейност и половите взаимоотношения могат да се
разглеждат изобщо, като развитие на едно природно и обще­
ствено явление, а могат да се разглеждат и конкретно — в тях­
ното индивидуално развитие и проявеност. Накрая трябва да
се разгледат и смущенията, разстройствата на половата дей­
ност и-на половите взаимоотношения. Така се очертават трите
основни раздела, които трябва да съдържа съвременната си­
стемна сексология:
I. О б щ а с е к с о л о г и я — която разглежда общото раз­
витие на половата Дейност и на половите взаимоотношения:
1) развитие на пола до човека — филогенетично развитие
на пола; Т':"-::-'
2) развитие на пола на нивото на човека — половата дей­
ност и половите взаимоотношения в. човешкото общество.
II. С п е ц и а л н а с е к с о л о г и я - която разглежда ин­
дивидуалното развитие на половата -- система и на половите
функции:
1) развитие на половата система до раждането — прена-
тално онтогенетично-развитие на пола; .
2) развитие на половата дейност след раждането — полът
през различните възрастови преходи; ,' . ,
3) осъществяването На половото, общуване от половата
двойка — копулативния цикъл. : -
III. М е д и ц и н с к а с е к с о л о г и я — която разглежда
разстройствата на половата дейност и на половите взаимоот­
ношения: тяхната етиология и патогенеза, клиника й диагно­
стика, лечение и профилактика.
Накратко ще очертая основните проблеми, които разглежда
съвременната, модерна, материалистична, системна сексология.
 полов живот

Защо живите същества са се разделили по пол

Платон разказва легендата, че някога човекът бил хер­
мафродит — едновременно .мъж и жена. Той бйл кълбообразен,.
с четири, ръце и четири крака, с две лица, четири уши и два
полови органа. Силата и издръжливостта на тези хора била
огромна, а гордостта им преголяма, та застрашила дори и . са­
мите богове на Олимп. Тогава Зевс свикал боговете на съвет
и те решплп: за да прекратят човешката дързост и да напра­
вят хората'слаби, те Ти разделили на две половини. Така хо­
рата били. обуздани и отслабени* като всяка половина започ­
нала да се стреми към съответната си част, за да се съедини с
Лея и да възстанови първоначалното цяло-- В този стремеж към
съединение се крие природата на . Ерос. Но ролята на Ерос не*
се ограничава, само в сливане на съответните противоположно­
сти. Той води не само човешката природа, но и човешкия дух:
към усъвършенствуване, като допълва това, което му липсва..
Така гласи древната легенда. За да отговорим обаче на­
учно на въпроса, защо живите същества са се разделили на
два пола, трябва да изследваме подробно. интимната същност
на половата дейност и ролята на всеки, пол в нея.
За да съществува животът, е необходимо живите същества
да осигурят:
1. Своето собствено съществуване.
2. Запазването и продължаването на своя вид..
Това се постига чрез двата основни инстинкта на живота —
инстинкта за себезапазване и инстинкта за размножаване. Така
размножаването е едно основно и неотменимо свойство на
всеки жив организъм. Без него животът не може да съще­
ствува.
Размножаването обаче по своята същност е един своеобра­
зен производствен процес, възпроизводство на нови, живи се­
беподобни същества. Като всяко друго производство то е под­
чинено на определени производствени принципи и закони.

32
 К- Маркс и Фр. Енгелс изказаха гениалната мисъл, че „оп­
ределящ момент в историята са производството и възпроизвод­
ството на непосредствения живот“. Но това производство и
възпроизводство, подчертават те, има двояк характер: от една
страна, производство на средства за живот, на материални
блага, а, от друга страна, производство на самия човек, про­
изводство на рода. Маркс и Енгелс изследваха ролята на про­
изводствения принцип в развитието на човешкото общество, на
човешката история. Оказва се обаче, че производственият
принцип е универсален: на него е подчинено развитието на
■всички живи същества, на историята . на живите същества
изобщо-
При всички живи същества до човека обаче производството
на непосредствения живот съществува активно само в едната
-своя форма — възпроизводството на жйви същества. Другата
негова форма — производството на средства за съществуване,
па материални блага, трудът — не съществува. Растенията и
животните се приспособяват пасивно към условията на жи­
вот, към потребностите, Които им предявява жизнената среда.
Те променят тази среда несъзнателно, по. силата на изграденото
в еволюцията инстинктивно поведение.
Начинът на живот на вида,, както и отношенията, които се
създават в растителното или животинското съобщество (попу­
лация, стадо и пр.), съответствуват на начина на възпроизвод­
ство на вида. Така основен двигател на цялата еволюция на
живите същества _се явяват производството . и възпроизвод­
ството на тези същества, на живота въобще — това е ин­
стинктът за живот. Да живееш — значи да произвеждаш и да
се самовъзпроизвеждаш, значи да твориш- Някога Гьоте беше
•казал: „В началото бе делото, творчеството!“
Животът се реализира в непрестанно взаимодействие между
средата, която постоянно и непрекъснато се мени, и живите ор­
ганизми, които, за да съществуват, също постоянно и непрекъс­
нато трябва да се менят и адекватно да се приспособяват към
създалите се нови жизнени условия. Това се постига чрез. по­
стоянното и непрекъснато размножаване на живите същества,
чрез тяхното възпроизвеждане.
Всяко производство обаче трябва да отговаря на два
•основни показателя: количество и качество. Ето защо и ця­
лата същност на развитието на живите същества се изразява в
това да се създават и непрекъснато да се усъвършенствуват
•органите, дейностите н поведението, които осигуряват създа­
ването и отглеждането на поколението, така че да се получи

13
 най-голям брой най-добре приспособено към условията на жи­
вот потомство. Съдбата, битието на отделния индивид се оп­
ределя от мястото и ролята, която той има във възпроизвод-
ствения процес, от неговото отношение към основните, произ*
водствени показатели. .
Тук идваме до нещо много интересно. Като проследяваме
еволюцията на възпройзводетвения процес, на размножава­
нето, наблюдаваме своеобразна специализация на живите съ­
щества по отношение на основните показатели на възпроиз-
водствения процес — количеството и качеството на възпроиз­
водството, едно своеобразно „разделение на труда“ във
възпройзводетвения процес, целта на което е да се удовлетво­
рят някои основни потребности за запазването и продължа­
ването на вида. -
Първата производствена задача, която живите същества
трябвало да решат, бил проблемът: да се осигури на живите
организми възможност за бърза изменчивост, необходима за
адекватната им адаптация, към условията на живот, като в
същото време се запазят всички вече постигнати полезни-струк­
тури и поведения, т. е. да се осигурят изменчивост и промен­
ливост, като едновременно се запазят устойчивостта, стабил­
ността. Появило се вътрешно, диалектично противоречие, което
природата разрешила, като раздробила относително безкрай­
ния жизнен поток на големи, относително стабилни блокове —
вида, и на малки, краткотрайни и променливи негови зве­
на — отделните индивиди. Видът поел ролята на консерватив­
ното начало във възпройзводетвения процес- Той станал носи­
тел на количествения фонд на наследствените заложби, конта
отделният индивид бил в състояние да възпроизведе. Така ин­
дивидът се оказал прогресивното (оперативното) начало във
възпройзводетвения процес.
Видът предоставя определен обем наследствени (генетични)
възможности, от които индивидът в зависимост от жизнените
условия осъществява най-добрите и необходимите.. Индивидът
.притежава определена амплитуда на индивидуалната промен­
лив,ост в реализирането на генотипа в зависимост от жизнената
среда. Тази амплитуда на индивидуална променливост може
да се намира в мярата на вида и тогава еволюцията се’ осъще­
ствява чрез регулиращата функция на естествения отбор. Но
индивидуалната променливост може да надхвърля мярата, на
вида (мутация) и така се създават възможности за еволюци­
онно движение напред, реализира се направляващата функция
-на естествения отбор. По този начин се реализира една каче­

14
ствено нова индивидуална и видова адаптация; осъществява се
еволюцията на живите същества, цената за която е загиването,
смъртта на отделните индивиди.
И това било п ъ р в о т о „ р а з д е л е н и е н а т р у д а 4
във възпройзводетвения процес: видът поел задачата да запази
всичко ценно и полезно, добито от живите същества, да го съх-
рани количествено, а индивидът поел задачата да намери въз­
можните най-добри варианти за] конкретно реализиране на
живота и така да го подобри качествено. v ’.;
Втората производствена задача, която живите същества
трябвало да решат, бил въпросът, който стои пред всяко про­
изводство, за количеството, качеството и асортимента на про­
изведеното поколение. . .
Количественият проблем живите същества решили, като
„открили“ възможността за безполово размножаване. В същ­
ност по-правилно би било да се говори за пряко размножа­
ване, тъй като размножаването на живите организми винаги
е безполово. То се извършва на клетъчно ниво посредством
множено на клетките чрез пряко разделяне. Тъй нареченото,
полово размножаване в същност се състои от две фази, от
които само втората е размножителна, но по този въпрос ще се-
говори по-късно. Чрез прякото, безполово размножаване в.
кратко време се получава голямо количество индивиди, но от
еднакъв „асортимент“, генетично еднообразни.
За да се осигури еволюцията обаче, е необходим отбор, а
това означава по-богат асортимент на Възпроизводство, по-бо­
гато генетично разнообразие. Необходимо е възникналите по­
лезни промени (мутации) Да имат възможност бързо да се раз­
пространяват в популацията и да променят вида. Това се по­
стигнало чрез „половото“ размножаване, което вече е непряка
размножаване.
То е непряко, защото протича в две фази, от които пър­
вата, предделителна фаза, която се състои от самото полово
сливане на клетките, оплождането, не е размножителен про­
цес. Напротив, тук половите клетки не само че не се множат,
но от двете родителски клетки се. получава една дъщерна
клетка. Това е един информационно-обменен процес, при който,
организмите осъществяват обмяна' на генетична информация.
Едва след това се преминава към втората, делителна фаза на
размножаването: множенето на оплодената и генетично обно­
вена и обогатена' клетка, което се извършва чрез пряко раз­
множаване.
Така се осъществило в т о р о т о „ р а з д е л е н и е н а

■■■'-■'у rv-v'' ■■■'Т;"1 -й

т р у д а във възпроизводствения процес — чрез прякото раз­
множаване видът постигнал бързо създаване на генетично ед­
нообразни организми, т. е. бързо количествено нарастване, а
чрез непрякото („половото“) размножаване се постигнало
бързо качествено изменение на вида, произвеждане на инди­
види, носещи нова генетична информация и нови възможности
за адаптация към жизнените условия-
Третата производствена задача, която живите същества
трябвало да решат, била: да се осигури нормално развитие на
поколението, като му се предостави необходимият градивен ма­
териал, без половите клетки да загубят своята подвижност,
която е необходима, .за да се осъществи тяхната среща и оп­
лождане. Тази задача била решена, като постепенно половите
клетки се специализирали и разделили на два вида
1. Женски полови клетки, които изпълняват количествената
страна на възпроизводството: натрупват необходимия за поко­
лението градивен материал, в резултат на което обаче стават
чолеми, тежки и неподвижни. Появила се яйцеклетката.
2. Мъжки полови клетки, които поели качествената страна
;на възпроизводството, като осигурили пренасянето на генетич­
ната информация. За тази цел те Се освободили от всякаква
излишна материя, поради което станали леки и подвижни. При
много видове дори се развил своеобразен двигателен апарат —
появили се сперматозоидите. И това било т р е т о т о „ р а з д е ­
л е н и е н а т р у д а“ във възпроизводствения процес.
Четвъртата производствена задача, която живите същества
трябвало да решат, била: да се създаде възможност за непре­
късната еволюция на живите организми, която да осигури
постоянно качествено усъвършенствуване на вида и него­
вата най-добра адаптация към жизнената среда при мини­
мална количествена загуба.
Повечето животни, са разделнололови — мъжки и женски.
Но има животни, които са хермафроднтни и имат както мъжки,
чака и женски полови органи. Такива са много плоски и кръгли
•червеи (пиявиците, дъждовният червей), охлювите, та дори и
някои риби. Явно е, че за да се осъществи възпроизводството,
■съвсем не енеобходимо индивидите да бъдат разделени по пол-
При това хермафродитното размножаване' е много по-иконо­
мично, т„ъй като при еднакъв брой родителски индивиди се съз­
дава двойно по-голямо поколение. Тук всеки индивид се явява
■едновременно и баща, и майка.
В развитието на живите същества обаче все пак се наложи­
ло разделнополовото размножаване. Защо се е наложило?
 Приемливо обяснение на това явление даде съветският учен
В. А. Геодакян (1965). Той обърна внимание на обстоятел­
ството, че в една популация колкото е по-голям броят на жен­
ските индивиди, толкова е по-голям броят на потомството. При
равен брой -мъжки и женски индивиди съществуват на й-голе­
ми възможности за кръстосване и поради това за създаване на
най-разнообразен асортимент на потомството. А колкото е по-
голям броят на мъжките индивиди и -колкото повече надвишава
броя на женските; толкова борбата между самците за овла­
дяване на самките е по-остра, т. е. половият отбор е по-силен
и напрегнат, в резултат на което качеството на поколението е
по-Добро, тъй като побеждават и създават поколение само най-
силните и надарени самци. '
Оказва се, че количеството на потомството в една популация
се определя от броя на женските индивиди, а неговото каче­
ство — от количеството на мъжките индивиди и от възникна-
' дия помежду. им полов отбор. Женските индивиди в попула­
цията са носители на стабилността, те представляват консер­
вативната подсистема, „постоянната памет“ Нд вида. Мъжките
индивиди са носители на изменчивостта, те представляват опе­
ративната подсистема, „временната памет“ на вида.
При това мъжките индивиди се стремят да използуват мак­
симално своите възможности и да създават най-голямо потом­
ство, като по този начин въздействуват за промяна на каче­
ството на поколението. Женските индивиди се стремят ограни­
ченото количество потомство, което, могат да създадат, да бъде
от най-добро качество. Така'женският пол е носител на коли­
чествените показатели на вида, като всяка самка е „борец за
качество, а мъжкият пол е носител на качествените показатели
на вида, като всеки самец е „борец“ за количество. _
Специализацията на половете' по отношение на основните
параметри на възпроизводството на поколението има голямо
значение за приспособяването на вида към условията на жи­
вот. За да може живата система най-бързо и ефективно да се
. приспособява към постоянно менящите се. условия на окол­
ната среда, .необходимо е тя непрекъснато да получава инфор­
мация за настъпващите промени в средата,, като жертвува част
от своите членове тези, които са най-неустойчиви към новите
условия. Ако тази жертва се дава от женския пОл,-това веднага
би се отразило-тежко върху количеството на популацията, без
да допринесе за подобряване на нейното качество. Ако обаче
се жертвуват индивиди от мъжки пол, това няма да се отрази
съществено върху количеството на популацията, но веднага
■ 17
2 Пол и полови разстройства -
 би подобрило нейното качество, тъй като ще загинат слабите
и лошо приснособимите към жизнените условия индивиди, а ще
се запазят и ще дадат поколение силните и добре приспособи-
мйте самци. . .у..' ,у. .у;'-.; Ч-Т-у :
Така мъжкият пол се. оказва своеобразен „авангард“ на
вида, което се отразява и върху неговите качества: той е зна­
чително по-Неустойчив и нестабилен; по-чувствителен към влия­
нията на външната среда и по-променлив, с по-разнообразни
качества. Женският пол е „златният фонд“ на вида. Той е
много по-устойчив и стабилен, по-малко чувствителен към не­
благоприятните условия на средата, по-малко променлив и
по-малко разнообразен в своите качества. И това е ч е т в ъ р ­
т о т о „ р а з д е л е н и е н а т р у д а “ във възпроизводстве-
ния процес.
Вижда се, че производственият принцип наистина има уни­
версално- значение, а индивидуалното съществуване' на орга­
низмите до човека и техният начин на живот зависят преди
всичко от тяхната роля във възпроизводствения процес. При
това основен пол, който осигурява съществуването на .вида; е
женският, а мъжкият пол е допълнителен. Задачата му е, като
създава възможности за обмяна на генетична информация, да
съдействува за постигане на най-добра адаптация на вида към
жизнените условия. Затрва при много низши видове мъжкият'
пол се появява само в трудна и бедствена обстановка, съще­
ствува като паразитен организъм към женския или загива след
оплождането.
Постепенно обаче мъжкият' пол стабилизира своето съще­
ствуване, като поема нови роли във възпроизводствения про­
цес — ангажира се в една или друга степен, с отглеждане на
потомството и опазване на популацията.
Поведението на висшите същества, организацията- на тех­
ния „обществен живот зависят до голяма степен от начина, по
който става възпроизводството, и преди всичко от начина на
отглеждане на пбтомствотО- При видове, при който поведението
се основава предимно върху безусловнорефлексни поведенчески
реакции и поколението не се нуждае от продължително отглеж­
дане, обикновено се установява стаден начин на живот (тип ко­
кошка), а там, където поведението се изгражда върху сложни
условнорефлексни поведенчески реакции и са необходими
много повече грижи и обучение на малките от страна на два­
мата родители, се установява париален (семеен) начин на жи­
вот (тип лястовица).

18
 Полът в цовешкото общество
Човековъзпроизводството е една основна човешка- дей- ,
ност. При човека'обаче се явява нещо качествено ново, което
н е съществува в останалия жив свят — приспособяването към
жизнената среда се превръгцй също в активен процес. Появя­
ват се трудовата дейност; производството на средства за жи­
вот, на материални блага. Човекът престава да е пасивно за­
висим от условията на живот, които започва активно да про­
меня в зависимост от своите потребности и нужди. .Появата на
втория вид производствена дейност, присъща само на човека, -
му осигурява възможно най-голяма независимост спрямо био-
логичните изисквания на вида и максимално индивидуализи­
ране на неговото поведение. Човекът се превръща в субект,
както на своя индивидуален, така и на обществения^ си живот.
Трудовата производствена дейност като нова дейност, под­
чинена не на биологични, а на социални закони, се оказва
много по-променлива, по-динамична, по-бързо развиваща^ се и
следователно по-прогресивна от възпроизводствеиата дейност.
Поради това постепенно тя добива водеща и определяща роля
в историческото развитие на човешкото общество, но човеко\
възпроизводството, като преминава на втори план, съвсем не
губи своето основно значение за развитието на човешкото об­
щество. То остава в състава, на материалната база на обще­
ството, която, следвайки мисълта на Маркс и Енгелс, също
трябва да приемем, че е двояка: от £дна страна, тя се съ­
стои от съвкупността от производствени отношения, които
образуват п р о и з в о д с т в е н а т а (икономическата)
с т р у к т у р а , на обществото, а, от друга, от съвкупността на въз-
производствените отношения, които образуват в ъ з п р о и з ­
в о д с т в е н а т а с т р у к т у р а на обществото. Водеща, опреде­
ляща роля в историческото развитие на човешкото общество
има не изобщо промяната на базата, а промяната в икономи­
ческата съставка на базата, промяната в икономическия строи
на обществото. Върху тази двояка база се изгражда цялата
надстройка. Творчеството в труда и любовта в. половия живот
се явяват несъмнено двата най-мощни източника на всяко ду­
ховно производство. ’ . .
В историческото развитие на човешкото общество Досега са
съществували че-тири типа „о б щ е с т в е н о-п р о и з в о д-
ствени (икономически) ф о р м а ц и и ; първобитно-
общинният, робовладелческият, феодалният и капиталисти-
 ческият строй. Сега човечеството навлиза в h o ib т и п обществен
ирой комунистическия. В същото! време са съществували
само два типа о б щ е с-т в е н о-в ъ з п р"о и з в о д с т в е н ц
ф о р м а ц и и : Патриархат и патриархат.
Тук не е място да се занимаваме с много интересните сек­
сологични въпроси на антропогенезата. Необходимо е обаче
да ^се отбележи, че още в най-ранната епоха на очовечавано на
маймуната и на превръщането на първобитното стадо в чо­
вешко общество се е явила необходимостта да се овладеят жи­
вотинските инстинкти. Енгелс пише, че през тази епоха е било
преодоляно половото съперничество между самците, което е било
необходимо условие за образуване на човешкото общество..
Съвременната полова ревност несъмнено е късна културна при­
добивка на човека, породила се в класовото общество.
Особено важно е, че но во възн иква ща та човешка трудова
. производствена дейност веднага с появяването си е влязла в
противоречие със съществуващата възпроизводствена (полова)
дейност. И най-вероятно още в първобитното човешко стадо са
. възникнали първите полови забрани, табу-системите, като- сред-
iv ствбг за ограничаване на цоловото съперничество в стадото.
Създали се най-строги колективни забрани на половия живот
по време на лов и на друга трудова дейност, при война и др.
Тези забрани постепенно довели до прекратяване на половия
живот между членовете на рода и До установяване на брачни
; отношения с други родове (екзогамен брак).
Още в тази най-древна епоха е настъпило и основното раз­
деление на труда между двата пола при човека —жената се е
ангажирала преди всичко с възпроизводството на поколението,
а мъжът — с трудовото производство
М а т р и а р х а т ъ т е родова организация на обществото,
при която вече съществуват и двата производствени процеса --
човековъзпроизводството и трудовото производство, но все*
още доминира първото- Майката има ръководната роля- Трудът'
е колективен, а собствеността — обществена. Човековъзпроиз­
водството е също колективно — групов брак- Съзнанието на чо­
века е примитивно синкретично — в него няма противопоста­
вяне на физически и умствен труд, на труд и творчество, на пол
и любов. Тази епоха, започнала преди около 40 000 години, про­
дължила около 35 000 години и завършила в началото на писа­
ната история на, човека, преди около 6000—8000 години, като об­
хваща времето на късния палеолит и мезолита . Постепенно с
развитието на производителността на труда и увеличаване бо­
гатството на обществото човечеството преминава към втората
20 ч с-Уч- у-Чул;.; . -у ччч у;:'::.".
рбществено-възпроизводствеъа формация от своето историческо
развитие. Настъпилите коренни промени в икономиката на
първобитните производствени колективи довеждат до възмож­
ността за-обществено разделение на труда, а оттам и до екс­
плоатация на човека от човека — до възникване на класовото
общество. „Семейният строй“ е напълно подчинен на „собстве­
ническия строй“, родовото безкласово общество рухва, а с
него е премахнато и майчиното право.
П а т р н а р х а т ъ т вече е класова организация на обще­
ството, през която доминиращо влияние, определящо разви­
тието на историческия процес, придобива трудовото производ­
ство, производството на материални блага. Начело на семей­
ството и на обществото застава мъжът, жената е подчинена.
И своята ръководна'роля мъжът запазва до^ днес, докато в съ­
щото време последователно се сменят три обществено-икономи­
чески формации: робовладелческата, феодалната и капиталисти­
ческата. :.
ч ': .. ’-V’:V
По време на патриархата, трудът е индивидуален — създава
се частна собственост. Възпроизводството на човека е също
индивидуално и се осъществява в моногамни или полигинни
(харемни) семейства. Съзнанието става , дихотомно — умстве- :
пият труд се отделя и се противопоставя на. физическия, духов­
ното творчество — на обикновеното производство на материал­
ни блага, любовта. — на половото общуване. Тази епоха, започ­
нала преди около 4000—8000 години, по време на иеоли.та, про­
дължава и досега.
Понастоящем обаче човечеството преминава не само в нова
обществено-икономическа формация — комунистическата, но
заедно с това преминава и в нова обществено-възпроизвод-
ствена формация — в епоха на равноправни (егалитарни) от­
ношения между мъжа и жената, в епоха, която може да се на­
рече е к ви- а р х а т1. При нея трудът ще бъде. отново колекти­
вен, а собствеността — обществена. Какви ще бъдат възпроиз-
водствените отношения, обаче е трудно да се предвиди.

Функции на пола при човека

При човека полът запазва своята основна функция —
да възпроизвежда човека, потомството, рода. Без съмнение чо-
вековъзпроизводството е основна обществена дейност. Това
възпроизводство обаче е сложен, не само биологичен (зачеване,
износване и раждане на детето), но и социален процес (от-.
1 От aequus (лат.) — равен и arche (гр.) --- власт; равнсвластие
21
 глеждане, възпитаване, обучаване и социализиране на лично-
’ K0^ Q ^ осъществява от редица обществени институции.
Обществото изгражда семейството като основна, своя градивна
единица. Несъмнено семейството има много и разнообразни
функции, но основната и главна негова дейност, поради която
то е било създадено като обществена институция, съществувало
.е и ще остане да съществува, е телесното и духовното изграж­
дане на поколението- л ■
При човека йоловата дейност обаче добива две нови, специ­
фично човешки функции: ' / .
1- К о м у н и к а т и в н а фу нк ция , - — да служи като
своеобразно средство за връзка между хората-
2. Е м о ц и о н а л н а ф у н к ц и я — .да бъде източник на
емоционални, преди всичко удоволствени преживявания на чо­
века.
Именно4фактът, че половата дейност е винаги париална, на
двойката, дейност на две човешки личности, превръща поло­
вото поведение на човека в едно не само биологично, но по на­
чало, по своята на.й-интимна същност социално и емоционално
явление. Появява ое една чисто човешка потребност не само от.
телесна, но и от духовна връзка между мъжа и жената. Еле­
ментарният полов инстинкт, биологичното привличане -между
лицата от двата пола, с е к с у а л н о с т т а , се превръща в
своеобразно, богато усещане, настроение и самочувствие. Тази
единствено човешка половост, обагрена от характерни вълне­
ния, чувства и желания, наричаме е р о т и к а . А когато ероти­
ката с.е обогати и свърже с чувството на другарска привърза­
ност, на психична близост и родство, на човешка обич, сти­
гаща до саможертва, тя прераства в ’едно от най-богатите,
силни и красиви човешки преживявания, в един от основните
двигатели на човешкия живот — л ю б о в т а..
И докато за отделната личност основно значение имат преди
всичко комуникативната и емоционалната функции на пола, то
за ^ ооществото основното значение на половата дейност е в
нейната човековъзпроизводствена функция. Оттук нерядко въз­
никват редица конфликти между личността и обществото,
които дават своето^ отражение и върху морала и моралните
норми и изисквания на обществото.
Половият морал се появява като своеобразен регулатор на
човековъзпроизводството. Неговият характер през дадена епоха
се е определял преди всичко от зависимостта между матери­
алното производство и човековъзпроизводството. Когато р а ж --
дането на деца е надвишавало производствените възможности
22
на обществото и то е било заплашвано от глад и нищета,, това
винаги се е отразявало върху, половия морал, който ставал, ог­
раничаващ и издигал аскетични възгледи й нравствени норми.
Като потискал свободната проява на половите желания и стре­
межи, половият морал ограничавал създаването на излишни
деца'. Не случайно аскетичните учепид са. се зараждали винаги
сред бедните и угнетени социални класи, сред пролетарските
маси:
Напротив, когато'материалното производство надвишавало
човекопроизводствбто и обществото благоденствувало,. то по­
ловият морал ставал .по-свободен, толерантен и се издигали
хедонистични възгледи и нравствени норми. И това е било така
във всички епохи до днес, когато половото общуване било
равно на забременяване и раждане на деца.
Разбира се, тази основна закономерност може. да се наолю-
дава в чист вид. само в древните и в примитивните общества.
Постепенно, с развитието на културата, тя се деформира из­
вънредно силно поради, това, че създадените през една епоха
обичаи и нрави остават като културна традиция, издигат се в
религиозни догми и правни'закони и много често, продължа­
ват да съществуват и тогава, когато социално-икономическата
необходимост от тях отдавна вече е престанала да съществува.
Така много'нравствени представи и полови норми, породени
при условията на живот на древните юдеи, превърнали се в
християнски морални принципи,, преминават през цялата фео-
дална и буржоазна епоха и остават актуални дори и днес, в
нашето социалистическо общество. Пример за това може да
служи широко съществуващият и днес у нас срам пред голо-
тата на човешкото тяло и пред всичко, свързано с пола, които
според християнските разбирания е мръсен грях и дяволска.
съблазън * л. . ."
Всичко, това сериозно е затруднявало и пречело за своевре-.,
менната и адекватна промяна на половите нравствени норми
съобразно изменилите се условия, на живот. Разбира се, на­
шето време с непреодолима настойчивост изисква ревизия на
старите норми и догми, отхвърляне на отживелиците и пред­
разсъдъците на миналото. Социално-икономическата, научно-
: ; техническата .и политическата . революция, които характеризи­
рат нашата епоха, неминуемо налагат и революция 'в. нравстве-
ната и светогледна. система на съвременния човек.
Промяната в материалната база не може да не се съпро­
вожда и от промяна в идеологичната надстройка. Съвремен­
ното поколение'бързо и невъзвратимо . се освобождава от

- .. - ■ 23
 предразсъдъците и отживелиците, наслоявани векове наред в \
отношението към половия живот, в отношенията между двата i
пола. То все по-пълно приема едно ново, модерно,, рационално 'J
и съобразено с природните и социалните потребности на човека '
разбиране за половото поведение и половата нравственост.
И не сексуалните ексцеси („сексуалната вълна“) на някои ;
среди в капиталистическия свят, нито „сексуалната револю-
-Ция“ на Херберт Маркузе, Раймут Райхе и ултралевите теоре­
тици, а това променено отношение към половия живот трябва
да е смисълът и съдържанието- на съвременната сексуална рево­
люция. Тя е част от светогледната, идеологичната революция
на нашата епоха. Не трябва да,забравяме, че насокйте за из­
граждане на този нов, модерен полов светоглед и морал бяха
дадени още в трудовете на -класиците на „марксизма — на
Маркс и Енгелс, на Ленин, на Август Бебел и на много други.
Днес сме на прага на, нова епоха, епоха на нови взаимоот- «
шиления между мъжа и жената, на равновластие (еквиархат):
Какви ще бъдат нейните характерни особености, е трудно да
-се предскаже, но все пак някои основни моменти могат да се
набележат: У.
1. Несъмнено ще бъде преодоляно двойственото съзнание и
ще се премине отново към едно модерно синкретично отноше­
ние, при което духовното няма повече да бъде противопоста­
вяно на телесното, творчеството —- на труда, любовта — на сек­
суалността. Тези две страни на човешкото битие, ще се осъз­
нават винаги като единни и неделими същности на човека.
2. Несъмнено ще се установи пълно и абсолютно равнопра­
вие между двата пола при запазване и по-нататъшното разви­
тие на специфичните различия между мъжа и жената, като
тяхна неотделима същност. Равноправието ще бъде правна
основа на брака.
3. Творчеството в труда, както и' любовта в половите вза­
имоотношения ще бъдат основните източници за удоволствена
удовлетвореност на човека, най-йощните извори на радост, и
щастие в неговия живот. Половият живот ще има смисъл и зна­
чение само когато е мотивиран неизпълнен от искрени, силни и
дълбоки чувства между двамата-
4- Семейството постепенно ще се освободи от всички свои
неспецифични функции и ще се превърне в институция за те­
лесно и духовно възпроизводство на човеКа. Нравствена основа
на семейството ще бъде любовта.
5. /Половият живот ще бъде освободен от фаталността на
своята възпроизводствена функция, която ще бъде съзнателно

24
използувана и сигурно контролирана чрез средствата на се­
мейното планиране, съобразно желанията на родителите и по­
требностите на обществото. Така за отделната личност поло­
вата дейност ще има значение преди всичко със своята кому­
никативно-емоционална функция си ще се превърне изключи­
телно в личен за всеки човек въпрос, койтоняма да подлежи на
обществен контрол, регламент и санкциониране. Тук регула­
тори ще бъдат личното разбиране и предпочитание, собствената
еъвест и чувството за дълг и отговорност. •
Разбира се, това са предположения. Но Август Бебел е не­
съмнено прав, когато твърди ч,Човек ще трябва да решава сам
'за себе си при предпоставката, че няма да причини другиму
вреди и загуби чре-з удовлетворяване'•на своите нагони. Удо­
влетворяването на половия нагон е също така лично дело на
всеки отделен човек както удовлетворяването на всеки друг
природен нагон. Никой няма да’дава сметка за това на никой
друг и никой няма право да се намесва своеволно в това. Как
ще ям, как ще пия, как ще спя и ще се обличам, е моя лична
работа, също така и моите, отношения с лица от другия пол.“1
Половата дейност като всяка социална дейност трябва да
бъде обществено регулирана, но това трябва да се осъществява
чрез- средствата на масовата, рационална, научно обоснована
полова просвета и възпитание, чрез издигане на половата кул­
тура и нравственост . на хората, а не . чрез административни
забрани и санкции. Нравствеността на-обществото трябва да
се измерва с това, доколко дългът и отговорността са се
превърнали от външна принуда във вътрешна убеденост и осъз­
ната потребност на личността.
Всичко това издига особено много значението на най-широ­
ката полова просвета и възпитание, които трябва да; се провеж­
дат непрестанно, системно и настойчиво от най-ранна детска
възраст. Необходимо е да се разгърне масова борба за по-ви-
сОка полова култура, за подготовка на младите хора за полов
и семеен живот, за брачно партньорство и съзнателно родител--
ство. В тази борба решаваща е ролята на семейството и на учи­
лището, но за да могат те да осъществят тази своя задача, е
необходимо както родителите, така и учителите и възпитате­
лите да бъдат сами подготвени и възпитани- за тази' своя дей­
ност. Голяма е ролята и на другите, обществени институции: на
обществените организации и преди всичко на Комсомола, на
средствата за масова информация — печат, радио и телевизия,
на културните институции — изкуство, литература,, театър, кино
и др. - • ■.'A'"7;-:: . У-- ••
' 1 А. Бебел,, „Жената и социализмът“, бълг. превод, 1958, стр 557.
25
 Изкуството, като отразява в художествени образи живота, |
не може да не отразява и да остава безразлично към половия I
живот на човека. Нещо повече: половият живот и любовта са 1
били и остават едни. от основните теми на всяко изкуство, от |
древността и до наши дни. '.. 1
Наистина не всяко произведение, което отразява нормал­
ните и естествените човешки полови и любовни взаимоотноше­
ния, е творение на изкуството- Художествената' еротика трябва j
да се различава от е р о т о г р а ф и я т . а , от онези словесни |
и образни произведения, които нямат качества на творения на
изкуството, но не са и порнография. ■ j
В същност понятието „п о р н о г р а ф и я “ е . твърде неу- 1
точнено и много често' се злоупотребява с него, като се схваща. 1
прекадено широко. Знае се, че' като порнография са били ква^ |
лифицирани такива несъмнени произведения на изкуството като ;
стиховете на Беранже, „Декамерон“ на Бокачио, „Дон Жуан“ ;
на Б,айрон, „Кандид“ на Волтер, романите на Зола, новелите
на Мопасан и много други. Нерядко и сега подобна преценка
лишава изложбените зали от актови картини, и фотографии, \
' осакатява ценни кинотворби. ■'\
Според .'закона произвеждането, разпространяването, йзла-
гането, представянето или продаването на произведения с пор- |
нографно съдържание е престъпно деяние, носещо определена |
наказателна отговорност. Следователно това понятие трябва да i
се третира и определя преди всичко като юридическо понятие, j
като в него ое влага многр тбчно съдържание. i
Щом порнографията е престъпление, тя трябва да уврежда ;
и накърнява някакво лично или обществено благо, т. е. да по- ]
сяга на такива отношения между половете, за запазването, I
трайността и развитието на които е заинтересовано социали* 5
етическото общество. ’ -■■■■■'. -
Социалистическата социално-правна наука отхвърля фео- ■ ;
далните и. буржоазните концепции за необходимостта от огра- 1
ничаване на половата свобода на личността по класови, иконо- ч
мйчески, расови, религиозни, евгенични и други съображения и
признава.правото на личността да устройва половия си живот
по свое разбиране, в съответствие със своите интереси и же-
лания. Половото поведение на личността може да бъде под­
хвърляно на наказателноправно ограничаване само косато на- I
нася сериозни вреди на половите интереси на Други лица или <
на обществения ред, т. е. когато води до осъществяването на.
полово престъпление. •.
Поради това под порнография трябва да се разбира не всяко

26'
представяне на половия живот и на интимните действия между
половите партньори, а само такова представяне на пола и на
половите взаимоотношения чрез слово, образи или сценично,
което- подтиква към извършване на престъпно1полово поведе­
ние. -Порнографията е престъпление, състоящо се в подбуж­
дане към извършване на полово престъпление
Стимулирането на една естествена човешка потребност само
по себе си не уврежда никого и не може да бъде квалифици­
рано като. престъпление.
От своя страна еротографията, тази своеобразна продукция,
която има. еротична тематика, без да е изкуство, но и без да е
порнография, може да е интересна, остроумна и находчива и
да е приятно занимание и развлечение,, а може да е груба,
грозна, пошла и безвкусна. Срещу пошлостта и безвкусицата,
срещу онова, което уронва човешкото достойнство, несъмнено
трябва да се бо_рим, но не чрез административни мерки и заб­
рани, а чрез издигане на нравствената и. естетическата култура
на населението, на неговата полова култура. Гражданинът на
социалистическото общество трябва да може Сам Да разграни­
чава доброто от злото, красивото от грозното, срамното И не­
достойното-. . .. ..
■ И именно на изкуството се пада отговорната задача да раз­
чисти нашия съвременен полов морал от прадразсъдъци и неле­
пости, тъй чужди на светоусещането на съвременния, модерен
човек- Красотата на човешката голота и нежността на интим­
ните любовни преживявания, отразени от изкуството, не са
средства просто за получаване на естетична наслада. Задачата
на/ х у д о ж е с т в е н а т а е р о т и к а е много но-голяма.
Култът към голото човешко тяло беше издигнат още в древна
Гърция не само като естетичен, но и като нравствен идеал, като
висш израз на богато духовно съдържание, на благородство и
съвършенство.
Художествената еротика трябва да възпитава хората към.
нежност и изящество, Към красота и благородство в техните,
най-йнтимни взаимоотношения.- За . да съществуват хората, те
трябва да се обичат и изкуството трябва да ги научи да се
обичат красиво, много красиво! , ._
От този твърде кратък и непълен очерк за развитието и значе­
нието на пола и на половия живот'за живия свят до човека и
за човешкото общество все пак ни стават ясни някои основни,
закономерности и факти: .. . \ / /у /^ /;/// ' /
1. Половата дейност е една основна функция. на всеки зрял;
и здрав индивид, която осигурява продължаването и разви­
тието на вида.
27'
 2. Половата дейност е такава физиологична функция, за
осъществяванането на която са необходими- два индивида от
различен пол. Тук функционалната единица не е отделният инди­
вид, а половата двойка.
3. Половата дейност при човека престава да е само биоло­
гична необходимост и се превръща в сложно социално явление,
в специфично човешко средство за общуване, мощен източник
на е.чоций й преживявания, от които в значителна степен за­
висят настроението и самочувствието, здравето и трудоспособ­
ността, семейната радост и щастието на човека.

Индивидуално развитие на половата система

След като се запознахме с най-общите явления и зако­
номерности на половата дейност, и на половия живот, необхо­
димо е да разгледаме индивидуалното развитие на пола, фор­
мирането, диференцирането и изграждането на половата си­
стема в отделния индивид и нейното функциониране в двойката.'
Развитието на половата дейност на индивида през време на
неговия живот както преди раждането, така и след раждането,
през различните възрастови преходи, показва определени ос­
новни закономерности и зависимости. Това е. сложен процес,
който се осъществява на няколко надстроени едно над друго
нива.
Като основна функция, неотделимо присъща на всеки жив
организъм, половата дейност непрекъснато се е усъвършенству-
вала в еволюцията на живите същества и при висшите видове
и човека е получила особено сложна организация, включваща
различни органи и системи. По този начин се изгражда сложна
единна функционална полова система.
Докато във филбгенезата „борбата“ е да се постигнат най-
добрите форми на възпроизводство на живота, за да се осигури
неговата непрестанна еволюция и по този път животът утвър­
ждава разпадането и диференцирането на индивида от вида, на
непрякото (половото) размножаване от прякото (безполовото)
размножаване, на мъжките полови клетки от женските полови
клетки, на мъжките индивиди; от женските индивиди, то в он-
тогенезата „борбата“ е постигнатата от вида най-висша форма
на възпроизводство да се реализира конкретно в живота на от­
делния индивид, за да се получи количествено най-значително
възпроизводство) на качествено най-добро поколение- Това
изисква отделният индивид да се развие като най-ефективен
партньор в половата двойка- Така отново се връщаме към край-
 пата възпроизводствена дсл — непрестанната еволюция на жи­
вота. Съществува непосредствена последователност между фй-
логенезата и онтогенезата: филогенезата продължава в онтоге­
незата, онтогенезата реализира постигнатото във филогенезата.
Много важно е, че индивидът има възможности да се раз­
вие както в женска, така и в мъжка насока, т. е. той е б и-
с е к с у а л ен. Така от едно първично полово индиферентно съ­
стояние чрез определени генетични и еднокринни механизми
може да се детерминира, диференцира и формира както жен­
ски, така и мъжки организъм. При това през цялото онтогене-
тично развитие съществува една непрестанна и подчертана тен­
денция към поляризиране на двата пола. ^
Тук отново основен е женският пол, който е генетично детер­
миниран и се развива автономно, а мъжкият пол е допълните­
лен' пол, който се реализира като едно отклонение от женския
.гюл чрез вмъкване на допълнително междинно, формиращо
пола ендокринно звено. В зависимост от наличността или лип­
сата на това допълнително хормонално звено (наличността или
липсата на андрогенни хормони) в плода по време на ембрио­
налното развитие индивидът се развива в мъжки или женски
пол,'което се постига в-една или друга степен и пълнота.
От особено значение през онтогенезата са к р и т и ч н и т е
п е р и о д и , по време на които започва образуването и разви­
тието на отделните полови структури. Установява ое временна
последователност в изграждането на отделните нива на поло­
вата система, като се започне с детерминираното и формира-,
пето на генетичния пол, последователно се премине през дифе­
ренцирането и формирането на гонадния, хормоналния, вътреш­
ния и външния генитален, нервно-церебралния и се завърши с
психичния пол на индивида.
Полът е една от основните характеристики на човека. Той
определя в значителна степен не само физиологичните функции
па личността, но и нейното социално поведение, нейното място
и роля в обществото.
Полът на индивида се определя н момента на оплождането в
зависимост от хромозомния набор, койтоносисперматозоидът—
г е н е т и ч е н . п о л. Установено е, че в майчините яйцеклетки
се намират само една, еднаква за всички яйцеклетки полова
хромозома, наречена Х-хромозома. Бащините сперматозоиди
обаче могат да носят два различни вида полови хромозоми: X-
хромозома или У-хромозома. В зависимост от това, каква по­
лова хромозома носи сперматозоидът, който ще оплоди яйце­
клетката, плодът ще има един ли друг пол.

29
 Когато сперматозоид, носещ Х-хромозоми, оплоди яйце­
клетката, се получава хромозомната комбинация XX, която обу­
славя развитието на плода в женски пол, а когато опложда­
нето се извърши от сперматозоид, носещ У-хромозома, се по­
лучава хромозомна комбинация ХУ, която определя развитие
на мъжки индивид. Така че за пола на поколението винаги е
„отговорен“ бащата, а не майката- . f
По-нататък оплодената клетка започва да се развива, да се
дели и размножава и се превръща в зародиш- През целия въ-
треутробен. период заедно; с цялостното развитие на плода се ди­
ференцира и формира и неговият пол. Най-напред се диферен­
цира гон а д н и я т по л, т: е. полът на самите полови
жлези. Това се извършва под влияние на наследствените фак­
тори, на ония полови Детерминатори, които се намират заложе­
ни в половите хромозоми. При наличност на двете еднакви по­
лови Х-хромозоми в плода се развиват женски полови жлези —
яйчници, а при различните полови хромозоми — ХУ, се разви­
ват мъжки полови жлези — семенници, тестиси. Критичният пе­
риод за диференциране на гонадния пол е краят на първия и
началото на втория месец на бременността.
Ембрионалната гонада започва да произвежда полови хор­
мони — х о р м о н а л е н по л . И докато у зрелия индивид
половите хормони се явяват само регулатор на интензивността
на половата'мотивация, т. е. имат само количествено значение,
то у плода те определят насоката на развитие на организма
към един или друг пол, т. е. имат качествено значение.
Половите хормони са стероидни съединения, които в своята
биосинтеза последователно преминават едни в други:
прогестерон -*■ тестостерон естрогени
Поради това и в двата пола се намират както мъжки полови
хормони (андрогени: тестостерон), така и женски полови хор­
мони (естрогени: естрадиол, естрон, естриол и др'., и гестогени:
прогестерон), но в различни;съотношения. По всичко изглежда,
че при мъжкия пол липсват или са блокирани ония ферментни
системи, които осигуряват ароматизиране, на стероидните хор­
мони и довеждат биосинтезата на половите хормони до нейния
естрогенен край.
След Това започва’♦диференцирането и формирането на са­
мите вътрешни и външни полови органи — в ъ т р е ш е н и
в ъ н ш ен г е н и т а л е н п о л . От един полово неоразличен,
индиферентен, еднакъв з-а двата пола стадий половите органи
се развиват в женска, или в мъжка насока- Този процес при
двата пола е различен. Докато женският пол се развива спон­

30:
 танно, единствено под влияние на заложените генетични фак­
тори, то мъжкият пол се формира под влиянието на отделяните
от ембрионалната мъжка полова/.жлеза мъжки полови хормони.
Липсват ли в плода мъжки полови хормони, индивидът дори и ,
да е генетично мъжки, т. е. да има хромозомна гарни­
тура ХУ, ще се развие в женска насока. Обратно, ако в един
генетичен женски плод, имащ хромозомна гарнитура XX, при
ненормални или болестни условия попаднат мъжки полови
хормони, той ще се р.азвие в мъжка насока. Следователно има
ли в плода мъжки полови хормони независимо от техния- про­
изход, организмът се развива в мъжка насока, няма ли мъжки
полови хормони — той' се развива в женска насока. Критичният
.период на развитието на вътрешния генитален пол е 5- - .
-6-ият ембрионален месец, а на външния генитал°ен пол —. 7-ият
ембрионален месец.
Цялата полова дейност непрекъснато се намира под кон­
трола на нервната система. Отделните полови рефлексни звена
се осъществяват от центрове, намиращи се в гръбначния мо­
зък. Хормоналната регулация се намира под контрола на меж­
динния-■мозък и-особено на неговата хипоталамусна част. В
по-висшите дялове на мозъка и особено в мозъчната кора се
намират структури, които регулират, съгласуват и направля­
ват цялостното полово поведение на индивида, неговите вро­
дени.и придобити полови поведенчески реакции — н е р в н о -ц е- (
реб- р а л е н пол.
Няма никакво' съмнение, че половото поведение и на човека
се изгражда върху основата на вродената инстинктивна полова
дейност, на вродените полови поведенчески реакции. При това
тези реакции са различни и специфични и за двата пола. И
разликата не е в активността на мъжкия пол и в пасивността
на женския пол. Двата пола -са сексуално активни, но всеки по
своему. Женската активност се проявява в нейната рецептив*
ност, възприемчивост — поведение, което по същество стиму­
лира половата агресивност на мъжкия индивид — неговото пе-
нетративно, проникващо поведение.
Днес са известни достатъчно факти, които показват, че и
вродените полови поведенчески реакции се диференцират и
формират под влияние на наличните в плода полови хормони.
За формирането на мъжките вродени полови поведенчески ре­
акции обезателно е необходимо присъствието на мъжки полови
хормони, а, изглежда, че и за формирането на женските вро­
дени полови поведенчески реакции е йеобходима наличността
на женски полови хормони- Диференцирането на нервно-цере
 бралния пол се осъществява през втората половина на бремен­
ността. ,
Веднага след раждането инстинктивната дейност на инди­
вида се моделира, „обраства“ от придобитите през индивидуал­
ния живот, от научените поведения и реакции. Това особено
важи за половата дейност, която физиологично започва да се
развива значително по-късно в живота на индивида, тогава, ко-
гато основните характерови особености на личността вече са
се развили. Естествено цялата тази подготовка, която - детето
получава до своята пубертетна възраст от .заобикалящата го>
социална среда, оказва огромно влияние за завършване на
.сложния процес на детерминиране, диференциране и формиране
на половото поведение на зрялата личност, на нейния п с и х и ­
ч е н пол, който се характеризира'с изграждане на половото •
самосъзнание и самочувствие, с половата роля и с предпочи­
танията към половия партньор.
Психическият пол се изгражда физиологично върху два ос
новни механизма:
1. Механизма на половото впечатвдне ( Sexualpragung, Sex
imprinting ), при който вродените полови поведенчески реак­
ции се свързват със своите адекватни дразнители от външната
среда. •
2. Условнорефлексния механизъм, при който се образуват по­
вече или по-малко трайни временни условни връзки.
По този сложен начин се изгражда единната цялостна фи­
зиологична функционална система на пола, съставена от шест
основни блока (подсистеми):
I. В х о д н а и н ф о р м а ц и о н н а - п о д с и с т е м а , чрез
която се получава информация от външната и от вътрешната
среда на организма.
II. П р о г р а м и р а щ а п о д с и с т е м а , която се със-,
той от мозъчната кора и преди всичко от нейните челни и -слепо­
очни дялове, в които се осъществява входният (аферентният)
синтез. -
III. У п р а в л я в а щ а п о д с и с т е м а , която се състои
от няколко устройства:
1. Входен (аферентен) превлючвател — таламус.
2- Мотивационно депо и емоционално-енергиен генератор —
лимбичната система,
3. Активиращо устройство — ретикуларната формация.
4. Изходен (еферентен) превключвател — хипоталамус-

32
' IV. П р е д а в а т е л н а (трансмисионна) под-
! с и с т е м а , която се осъществява чрез две устройства:
1. Тонизиращо (еротично) устройство, което се изгражда
от каскадно устроената полова ендокринна система: аденохипо-.
; физа —'гонади — кора на надбъбреците (а вероятно и някои
други ендокринни жлези: епифиза, тимус, щитовидна жлеза).
2. Акционно (копулативно) устройство, което се изгражда
от вегетативната нервна система, при което парасимпатикусо--
1 вата нервна система играе роля на ерекционно устройство, а
симпатйкусовата нервна система — на еякулаторно устройство.
V. И з п ъ л н и т е л н а п о д с и с те. м а, състояща се от:
; 1. Органи, създаващи полови клетки -••• гаметопоетични ор­
гани. . ' -
2. Органи, осъществяващи самата копулация — копула-
i тивни органи. .
3. Органи, осигуряващи отглеждането на плода — парен-'
талии органи.
VI. П о д с и с т е м а п а “о б р а т н а т а в р ъ з к а , коя-
I то по хуморални и невропроводникови канали предава обратно
| към програмиращата и управляващата подсистема информация
| за резултата от половата дейност.

Индивидуално развитие на половата дейност

i При раждането на индивида физиологичната полова си­
стема е изградена, но още не е развита. Зигмунд Фройд твър­
деше, че още малкото дете преживява особена детска сексуал-
{ пост, която преминава през определени фази на развитие. Това
схващане не отговаря на истината: малкото , дете няма и , не
; може да има подови Преживявания.’Половостта се появява то-
i гава, когато започва физиологичното развитие и съзряване на
половата система на детето, т. е. през пубертетната възраст, но
това съвсем не означава, че дори малкото дете е безразлично
; към влиянията, “които засягат неговия пол и неговото бъдещо
: Полово поведение. . ;
Едно от първите качества, които детето осъзнава, е. сво­
ята принадлежност към единия или другия пол — това, че то
е момче или момиче. Идентификацията на личността Към единия
от двата пола е .особено важен момент от битието на всяка лич­
ност. Тази идентификация в значителна степен определя ця­
лостното полово поведение.
Едновременно с осъзнаването на своята полова принадлеж-
; ност детето усвоява още и държанието и поведението, присъщи
1
3 Пол и но лош разстройства
 на неговия пол. Тази своя полова роля то проявява в игрите си.
То играе на семейство и в него е майка или баща. Еестествено
това, което детето вижда в семейството на своите родители, то
възпроизвежда и в своите игри, а'по-късно и в своя собствен
живот- Родителското семейство е първият модел на полови вза­
имоотношения, ко ито детето получава още от най-ранното си
детство. И Макар, че не осъзнава сексуалната същност на оп­
ределени постъпки, то вижда и научава как -трябва да се
. държи мъжът към жената и жената към мъжа, съпругът към
съпругата и съпругата към съпруга, родителите към своите
деца. . .
Всичко това е много важно. Ако диференцирането и фор­
мирането на пола преди раждането е биологичен процес, в
който ние, поне засега, не можем активно да се вмесваме, ако
тук нашето поведение се изчерпва в педантично спазване на хи­
гиената на бременността, то формирането на сексуалността
. след раждането и изграждането на зряло полово поведение на '
индивида е един преди всичко социален процес, върху който мо­
жем активно да влияем и съзнателно-да го направляваме.
От огромно значение, е от най-ранно детство малките да се
възпитават в правилно осъзнаване на своя пол и на своята по­
лова роля. Момчето трябва да се възпитава като момче, бъдещ .
мъж, а момичето като момиче, бъдеща жена: Тук не трябва
-да се Допуска никакво дори и случайно подценяване на еди­
ния или на:другия пол. Детето трябва да расте гордо, и щастливо,
че е момче или момиче, Като знае, че и двата пола са еднакво
ценни и необходимй. Л ':
Редица, най-нови . изследвания показват какво огромно зна­
чение имат за правилното формиране н.а личността впечатле­
нията и преживяванията от ранната детска възраст. Възприе­
мането на роля и поведение, присъщи на пола, в значителна
степен зависи от правилното възпитание на детето. И ако го­
ворим за равностойност и равноценност между двата пола, това
в никакъв случай не означава равенство между половете. Двата
пола съвсем не са равни помежду си, тъй като те не са еднакви °
и никакви съображения за криворазбрано равенство не могат
да отменят тази категорична природна даденост.
Половете са равностойни и равноправни, но това съвсем не
означава, че трябва да се заличи разликата помежду им, да се
премахнат техните характерни особености и специфични цен­
ности- Мъжественото у мъжа и женственото у жената са абсо­
лютно необходими качества на личността и поради това стреме­
жът на някои твърде '„еманципирани“-родители и възпитатели,
34 '
които пренебрегват тази необходимост, може да нанесе тежки
и неповторими поражения в правилното и хармонично изграж­
дане на психичния пол на личността и да доведе до формиране
на полово недостатъчно' диференцирани и развити индивиди/
нерядко склонни към различни перверзни прояви-
Особено отговорен,* критичен за правилното формиране на
психичния пол, е периодът малко преди и особено по време на
половото съзряване — пубертетният период. През това време .се
изграждат индивидуалните предпочитания на личността към
половия партньор. Това е времето, когато се зараждат първите
полови интереси към лицата от другия пол и много важно е
тези интереси да бъдат правилно насочвани и възпитавани,-
През юношеството младежите и девойките започват видимо
да обръщат по-голямо внимание на телесните сй особености,
на външния си вид. Наблюдава се едно „обръщане към себе
си“. Момчетата и момичетата постепенно се откъсват от роди­
телите би и от дома. Интересът към другия пол .нараства. Мла­
дежите, и девойките започват да флиртуват помежду си, като
нерядко стигат и до еротични контакти.
Съществува известна разлика в развитието на сексуалността
при двата пола. При момичетата в началото доминира една
особена потребност от нежност., която може да се задоволи с
размяната на взаимни ласки. Специфична полова потребност
се развива значително по-късно като последица от водения по­
лов живот. Но дори и Тогава психо-еротичните компоненти имат
за жената по-голямо значение,1отколкото телесночувствените.
За момичето обикновено половият контакт не е самоцел, а само
последица от съществуващи щш израждащи се приятелски отно­
шения.
Развитието на сексуалността при момчетата започва като
потребност от телесен контакт, която се явява през известни
интервали като състояние ,на полово напрежение. Обикновено
то завършва със спонтанни или преднамерени семеизпразвания
(полюции, онаниране), които са нормално физиологично явле­
ние за тази възраст. Тази полова потребност не е по необходи­
мост свързана с наличност на приятелство, макар че нейното
задоволяване и при младежа зависи от редица психиЧнй усло-'
вия.' За разлика от девойката външните дразнители действуват
по-силно стимулиращо на младежа и мотат да изострят поло­
вите му потребности. ■
Така, докато при девойките в началото е по-силно развита
психо-еротичната страна, свързана с. личността на партньора,
и значително по-късно, понякога дори след раждането на де-
 ната, се достига психо-сексуалната зрелост заедно с разви­
тието и на телесночувствената страна на половото общуване, то»4
'.при младежа половостта започва с телесночувствената страна
и едва след това. се достига психо-сексуалната зрелост с разви­
тието и на личностовата компонента, отношението към лич­
ността на половия партньор. Това различие, което в .по-младите
генерации, обучавани и възпитавани съвместно, като че има
тенденция постепенно да се заличава, все пак съществува и
трябва да се има пред вид, тъй като може да бъде източник на
редица конфликтни положения-
Съществено е, че и при младежа, и при девойката първона­
чално половото влечение е твърде генерализирано, и аморфно, ■
неопределено и недиференцирано- Диапазонът на актуалните
полови стимулации е широк, липсва селективпост. Различни,
често полово 'напълно неадекватни дразнители могат да станат
източници на полова възбуда и да доведат до неадекватно н
неестествено полово поведецие. Това .е периодът на юношес­
ката повишена сексуалност. Постепенно с възрастта половото
влечение се концентрира около определен сексуален индивидуа­
лен кръг от дразнители, изработва се индивидуалният тип и
вкус, формират се предпочитания към половия, партньор, изра­
ботва се индивидуалното полово поведение.
Ето тук, през този кратък период, половото възпитание има
да реши твърде важни и отговорни задачи. Несъмнено всяко
противопоставяне на биологичните мотивации не може да
очаква никакъв успех и ще доведе до толкова по-силна съпро­
тива, колкото то е по-грубо и брутално. Тук възпитателят
трябва не да спира естествените пориви, а да-умее да ги моде­
лира, да ги насочва правилно, да изгражда правилни- цен­
ностни критерии у личността и да я подбужда към красиви и
възвишени преживявания.
Необходимо е както у юношите, така и у девойките непрес­
танно да се възпитава сериозно .отношение към половия жи­
вот — те да знацт, че той е източник на много най-интимни чо­
вешки радости и щастие, но заедно с това е дълг и отговор­
ност пред самия себе си, пред човека, когото обичаме, а и пред ■
обществото, към което принадлежим.
Много важнс! е й младежът, и девойката да се възпитават
във взаимно уважение един към друг. Да се научат, че в тех­
ните взаимоотношения е необходимо винаги да съществуват
много нежност и . красота, много преданост и искреност,' много
взаимопомощ и взаимопожертвувателност. С една дума, младе­
жът трябва да бъде възпитаван в задълженията, които'носи мъ-
жът към жената, а: девойката да знае задълженията на жената
към мъжа. И нещо повече:-и двамата трябва да бъдат възпи­
тавани за своите длъжности като бъдещи съпрузи и родители
па идващите поколения. _ /'-у '
Специфичните особености па мъжа и. на жената, всичко най-
хубаво и добро, което влагаме в понятието мъжественост и
женственост — силата и смелостта, нежността и красотата,
взаимно допълващи се и .обогатяващи се, са най-прекрасните
дарове, коит-о мъжът и жената си поднасят- един на друг.
Именно тези специфични особености, единни в своята противо­
положност,- носят и радостта, и щастието, и красотата в съв­
местния- живот. Но тези качества, не са дадени .наготово от
природата, а трябва старателно и съзнателно' да бъдат изграж­
дани и възпитавани у младите хора, да станат тяхна неотме­
нима същност. ... „ ■
Половата дейност е активна през периода на зрелостта. Раз­
бира се, тази активност е много индивидуална и зависи от ре­
дица фактори — както биологични: половата конституция на
двамата, техните .полови потребности и особено взаимното еро­
тично влийние, което те си упражняват, така и изхождащи от
околната среда и начина на -живот: трудови и битови условия,,
навици и привички,, почивка и развлечения и пр.
За човека елементарното полово влечение се превръща в
«дно извънредно богато психично и еротично преживяване,
което достига своята най-висша изява в човешката любов. Лю­
бовта е. сложно чувство, дълбоко и многостранно. Тоци е свое­
образна готовност и способност на двама души —- мъж и жена —
да се-обичат един друг, да споделят и обменят своите чувства
и мисли, своите грижи и радости, да се разбират и взаимно да
си помагат. Полово сношение без любов, без духовно съдържа­
ние и осмисляне^ разбира се, е възможно. Тогава обаче то се
свежда до един твърде елементарен физиологичен процес, др
едно телесно съприкосновение, което може да задоволи само
твърде посредствена и примитивна душевност. Красотата, ра­
достта и щастието от взаимното притежаване в половото общу­
ване са толкова по-пълни и цялостни, колкото са по-дълбоки
чувствата ,между двамата.
Така човешкият полов живот се Оказва своеобразна сплав
на физиологични процеси и душевни преживявания,- на телесни
усещания и духовна удовлетвореност. И .той е толкова по-пъл­
ноценен и богат, колкото тези две страни — телесната и духов­
ната, сексуалната й еротичната, чувствената и романтичната -
са по-хармонично осъразмерени в любовта.
37
 Колкото « да е очовечена половата.дейност обаче, като фи­
зиологичен процес тя остава биологична функция, основната
цел на която е да -възпроизведе поколението. Ето защо тя се поя­
вява тогава, когато индивидът става годен да създава и от­
глежда потомство (през пубертета) и постепенно се прекратява
тогава, когато тази способност се загубва (през инволуцията).
Постепенно с напредване на възрастта половото желание нама­
лява, а половите възможности отслабват, за да се прекратят
напълно през старостта. Тогава любовта остава като доживотна
привързаност и дружба.
Копулативен цикъл
Копулативният цикъл обхваща времето от създаването
и решаването да се осъществи полово сношение с определено
лице до завършването на самото полово Общуване. По такъв
начин копулативният' цикъл обхваща значително по-продъл­
жителен-период от време, отколкото трае самото полово сноше­
ние (коитусът), и може да се раздели на три отделни стадия:
1. Предкоитусен стадий — времето преди сношението.
2. Коитусен стадий — времето на самото сношение.
3. Следкоитусен стадий — времето след сношението.
Да разгледаме по-характерните прояви през всеки от тези
стадии.

Предкоитусен стадий
Като своеобразно еротично настроение и самочувствие
половото влечение се появява ирез пубертета- Първоначално то
е едно; още Твърде неоформено полово чувство, което се пре­
живява по-скоро като повишена жизненост. Постепенно инте­
ресът към другия пол нараства и при момчетата получава доста
изявен чувствен характер, а при момичетата той дълго време
остава твърде романтичен и неясен. Любовта при жената може
да се проявява ярко и без потребността от телесно сношение.
Често говорим за физиологична студенина, (фригидност) ’ на
младата жена. В сравнение с мъжа жената е много по-чувстви­
телна към оказаното й общо внимание, към ухажването, неж­
ността и ласките, отколкото към самото полово сношение.
По-късно, със зрелостта у жената, също се развива чувстве­
ната компонента, постепенно и у нея желанието за полов жи­
вот нараства и тя вече започва да го преживява пълноценно не
само като душевно, но и като телесно удоволствие.
 Връзката между двамата партньори се установява чрез така
нареченото к о к е т с т в о и ф л и р т . Това е стремеж да
•се понравиш и харесаш на възможния и желан полов партньор,
да насочиш вниманието му към себе си, да възбудиш йнтерее
и полово желание. Това се постига-чрез съответно държане, ма­
ниери, подходящо обличане, чрез средствата на козметиката и
грима, чрез близостта в танца и пр. Периодът на предварително
опознаване и сближаване може да трае различно дълго'време.
ПороДените чувства между двамата могат да имат различна *
степен на интензивност и взаимност и да се проявяват по раз­
личен начин. ' . 1
Когато между двамата полови партньори се окаже, че съще- .
ствува явна готовност и съгласие за встъпване в полова връзка,
а са налице и необходимите за това условия, то уводният флирт
се .заменя с п р с д к о и т у с н а т а л ю б о в н а и г р а .
Предкоитусната любовна игра. е напълно' необходим увод
пред всяко сношение и за двамата партньори, за тяхното нор­
мално полово стимулиране и реагиране. Тя е обаче особено
нужна за жената, реактивността на която е значително по-за-
бавена и за да се получи едновременност в преживяваниятаги
на двамата, е необходима значителна психична и телесна под­
готовка. ■
Постепенно половото влечение преминава в полова възбуда.
При мъжете тя се проявява с набъбване, уголемяване, удъл­
жаване щ втвърдяване на половия член — е р е к ц и я , която
прави възможно проникването на половия член във влагали­
щето. При жената половата възбуда се проявява с овлажня­
ване на половите органи — л у б р и к а ц и я, .която на свой ред
подготвя и улеснява извършването’ на сношението. Тези два
процеса са рефлексни. Те се пораждат под влияние наюпреде-
лено еротично настроение. Без такова настроение е невъз­
можно да настъпи както ерекцията, така' и лубрикацията. '

Коитусен стадий
'. 1' . . ' /. ’ ■ -V. -

' С поставянето на половия член във влагалището за­

почва вторият стадий на копулативния цикъл — самото по­
лово сношение. Това е върховният момент не сайо в дадения
копулативен цикъл, а и в цялото полово поведение на инди­
вида. При него двамата полови партньори достигат до най-
непосредствен телесен контакт, при който възбудата и поло­
вата наслада получават своята кулминация. Половото, сно­
шение е целта на половото поведение — чрез него се осъще-
Г ствяват и трите функции на половата дейност: възпроизвод-
ствената, комуникативната и емоционалната.
- По време на сношението към всички останали източници
На възбуда и удоволствие се прибавят и директните стиму­
лации на гюловите органи» получавани чрез характерните дви­
жения (фрикции) на двамата. Постепенно възбудата на­
раства, докато се включи и вторият' полов механизъм у
мъжа — с е м е и з п р а з в а н е т о , е я к у л а ц и я т а . С ня­
колко тласъка семенната тездост, спермата, се отделя навън
! -и попада в дъното на влагалището, където е отворът на ка­
нала, водещ в маточната кухина. По този канал семенните
j клетки, сперматозоидите, преминават в матката., и оттам в
• яйцепроводите, където. обикновено става срещата с отделе­
н ата от яйчника яйцеклетка и нейното оплождане.
V. По време на еякулацията у жената също настъпва състоя-
f ние на върховно напрежение — о р г а з м е н а е к с ц и т а-
j. ц и я. Външната трета на влагалищната стена се стяга и из­
вършва неволеви ритмични свивания. Образува се така. наре­
чената оргазмена маншета, която плътно придържа половия
член и приспособява влагалището към неговата големина.
С настъпване на еякулацията й на оргазмената ексцита-
\ ция и двамата партньори достигат до върха на своето прежи­
вяване, тъй наречения о р г а з ъ м . Този период е сравнително
кратък, но особено интензивен. С него завършва половото
j . сношение, но не и копулативният цикъл.

Следкоитусен стадий
След преживения оргазъм напрежението и у двамата
■ е изчерпано. При мъжа това води до по-къс или по-дълъг п е-
р и о д н а п о л о в а 4 н е в' ъ з б у д и м о с т (р е ф р а к т е ­
р е н п е р и о д ) , в началото абсолютна, по. време на която
е невъзможно да се получи повторна ерекция. Постепенно
това състояние преминава и половата способност се възста­
новява. При жената такъв период на невъзбудимоет липсва
; и при продължаваща ефективна стимулация много жени са в
състояние да преживеят няколко ~ последователни оргазъма.
След сношението и двамата партньори чувствуват умора
и се нуждаят от почивка. Половите органи постепенно се ус­
покояват и се връщат в състоянието си преди половата въз­
буда. С това копулативният цикъл е приключил.
За пълното преживяване на сношението следкоитусният
стадий е от голямо значение- През него и двамата, но осо-
 Сено жената, се нуждаят от нежност и ласки, от взаимно за-
свидетелствув а не на преживяната наслада, удовлетвореност и
благодарност.

Ф ормула на половото поведение

От всичко казано дотук би могло да се изведе едца
■формула на половото поведение, която да показва факторите,
от които се обуславя това поведение, и взаимоотношенията
между тези фактори. Основните .елементи в тази формула са
три:
S , 1. Индивидуалното състояние на двамата партньори.
2. Взаимното.въздействие, което двамата си оказват.
3. Условията на средата. '
г : Индивидуалното състояние на двамата полови партньори
се обуславя; 1) от интензивността на тяхното полово влече­
ние и желание — половата мотивация; 2) от състоянието на
техните организми — здравно състояние, умора, .телесно изто­
щение, Интоксикации и др.; 3) бт тяхната психична нагласа —
самочувствие, настроение, темперамент, характер и пр. ,*
По отношение на взаимното въздействие, което двамата
■си оказват, можем да си представим, че всеки от партньо­
рите е своеобразна съвкупност от качества, едни от които по­
лово стимулират партньора, други, обратно, Полово го потис­
кат и дори отблъскват, а трети са полово безразлични, инди­
ферентни. Явно е, че еротичното въздействие ще се определи
от баланса между тези три вида качества: когато преоблада-
ват полово стимулиращите качества, емоционалната и еротич­
ната връзка ще е пропбрционална на силата на тези стимули,
а когато преобладават индиферентните и особено полово по­
тискащите качества, емоционална и еротична връзка изобщо
не ще може да се установи. Разбира се, тук трябва да имаме
пред вид ,както телесните, така и психичните качества, които
носят партньорите. ..ф'; Ф И'
Дали едни качества ще стимулират полово, ще са инди­
ферентни или дори отблъскващи, е съвсем индивидуално и
затова едно и също лице може да въздействува на друго осо­
бено силно, а за трето да е напълно безразлично или да го
отблъсква. Нещо повече — с времето качествата на хората
менят своята въздействуваща сила, а и вкусовете се менят и
може да се случи така, че нещо, което някога ни е привли­
чало особено силно, постепенно да загуби своята стойност и
да ни стане чуждо и, обратно, което ни е било чуждо и не­
привично, постепенно да стане близко и желано.
41
 Накрая от 'особено значение за половото поведение и за
успеха на половото сношение са условията на околната среда:
трудовите условия — наличността на преумора и пренапреже-
ние, битовите условия и особено удобствата, при които се из­
вършва общуването, възгледите и моралните разбирания на
околните и пр. Тези условия също могат да поощряват или
да задържат и потискат половото поведение.
И - така: нашата формула на половото поведение добива
следния вид:
Индивиду а л- Въздействие-
Половото _ ното състо- Взаимното + т0 ш външ.
поведение яние на въздействие нит еуслявия
' двамата
Вижда се, че отделните - компоненти могат взаимно да се
компенсират: един относително по-хладен полов темперамент
би могъл да се стимулира от топлите и сърдечни взаимоотно­
шения, създадени между двамата и, обратно, една здрава и
темпераментна личност може да бъде полово потисната от
лошите взаимоотношения (или. от "неудобните за полово об­
щуване условия на средата.
 ПОЛОВИ РАЗСТРОЙ СТВА

4 Същност на половите разстройства

Всичко казано дотук е необходимо, за да се разберат
по-добре природата и същността на половите разстройства.
Първият въпрос, който трябва да се изясни, е какво в същ­
ност е половото разстройство?
Половото разстройство е нарушение, смущение на поло­
вата дейност и н а : половите взаимоотношения. Но вече знаем,
че половата дейност се осъществява винаги париално, съв­
местно от половата двойка, и следователно половото раз­
стройство не е само смущение в личните физиологични функ­
ции на^ индивида, а е разстройство във взаимосъдействието
на двойката при осъществяване на нейната полова дейност.
Половото разстройство е разстройството във функционирането
на половата двойка. Както няма нормална полова дейност
без полова двойка, тъй няма и не може да съществува полово
разстройство без полова'двойка.
Нормалното полово поведение на двойката се изгражда
г върху биологичната, психичната и социалната съответност,
приспособяване и взаимодействие между'двамата партньори'.
Половото разстройство е разстройство в съответността, при­
способяването и взаимодействието'' на половата двойка при
осъществяване на нейното полово поведение. То.не съществува
извън двамата и става реалност едва когато дадена двойка
започне да общува. Следователно касае се за разстройство в
социалните и в психичните взаимоотношения на двамата парт­
ньори, разстройство в половото, респективно в брачното парт­
ньорство. Можем да говорим за д и с п а рия.
Става ясно, че половите разстройства по начало и по
своята най-игнтимна същност не са биологични болестни про­
цеси, биологични заболявания, а преди всичко разстройства
на междуличностните взаимоотношения в половата двойка —
.„болести“ на половата двойка като цяло,
Макар в крайна сметка половите разстройства да се проя-

43
вяват с нарушение на физиологичните полови функции (вяла
или липсваща" ерекция, ускорена или забавена еякулация,
липсващ оргазъм и пр.), които-при'определени условия мо­
гат да се фиксират психогенно и да се превърнат в. патоло^
гични, но -по своя произход тези физиологични или патоло*
гични прояви са израз н а ’ съществуващата дисхармония
между двамата; па невъзможността им да се приспособят .
един към_ друг и да компенсират смущението.
И тъй като при човека половото общуване може да съще­
ствува не само реално, по и прелетавно само в мислите,
желанията и намеренията на. личността, то и половото раз-
стройство може да бъде не само реално, но и представно —
да съществува само в представите и страховете «а единия
или и на двамата партньори. И при тези случаи обаче поло­
вото разстройство винаги се преживява като разстройство във
•взаимодействието с друго лице, винаги се отнася към. евен­
туално полово общуване с друг човек, то винаги се мисли и
съзнава като невъзможност, препятствие за общуване с дру­
гия. ’
Половите разстройства трябва да се различават от забо-
ляванията на отделните органи на половата система. У един
индивид може да съществува възрастова промяна на сексу­
алността или друго нарушение поради аномалия в половото
развитие или наличност на болестно състояние на половите
органи (гинекологично или урологично заболяване), на поло­
вите жлези (ендокринно заболяване), на нервните структури,
ангажирани с половата дейност (неврологично заболяване)1
или на психиката (психично заболяване). Тези промени, ано­
малии или болестни състояния съществуват обективно кат»
такива. Те могат да нарушат половата дейност и- половото по­
ведение, да променят. сексуалността, но сами по себе си не
са полови разстройства. Касае се за възрастови промени, ано­
малии в половото развитие или гинекологични, урологичнн,
ендокринни, неврологични или психични заболявания, но не и
за, полови разстройства. Те могат.да доведат до полово раз­
стройство само ако лицето, което страда от тях, започне да-
общува полово с друго лице. Именно в половото общуване
между двамата може да настъпи и самото полово разстрой­
ство. Без такова' общуване полово разстройство няма и не
може да има. При това касае' се за една възможност, тъй
като полово разстройство може да се появи, но може и да
липсва — двойката може да намери начини и средства да
компенсира и да нивелира болестното отклонение и практиче»

44
 ски да не наруши своето полово взаимодействие, да про­
дължи да функционира еупариално. .
Ето защо половото разстройство е. винаги строго кон­
кретно, то засяга определена полова двойка. И единият, и дру­
гият партньор, акр влезе в полова връзка! с трето лице, може
да се окаже напълно полово сцособен.
За съжаление не знаем дали половите разстройства се уве­
личават, тъй като в миналото, а и сега, никой системно не
ги е проучвал. Съвременните изследвания обаче недвусмис­
лено показват, че понастоящем Тяхното разпространение съв­
сем не е малко. Половият н семейният живот на съвременни®
човек много често биват смущавани от наличността, на физио­
логични или болестни разстройства в половата дейност на
партньорите. Може със сигурност да се твърди, че няма лице,,
мъж или жена, което през своя живот да не е преживяло
веднаж или многократно някакви полови несполуки, поради
които половото сношение да е бивало невъзможно или субек­
тивно непълноценно за единия или и за двамата партньори.,
т. е. че няма двойка, която ъсякога да е постигала пълно»
взаимно съгласуване и удовлетворяване. .
Разбира се, тези случайни несполуки, които се преодоля­
ват бързо от само себе си или с усилията и взаимопомощта»
на двамата, нямат никакво лично или обществено • значение,.
Те добиват определена стойност едва тогава, когато се фи­
ксират и превърнат в трайно явление, когато създават напре­
жение и страдание и породят конфликти у единия от партньо­
рите или в половата двойка.
Различните автори- дават нееднакви данни за разпростра­
нението на половите разстройства. Собствени, наши българ­
ски изследвания нямаме, но ако вземем най-ниските стойно­
сти, давани от чуждите автори, ще трябва да приемем, че не-
по-малко от 1—2% от мъжете и също такъв процент от же­
ните страдат от количествени полови разстройства и не по-
малко от 1—2% от двата пола страдат от полови перверзни,,
т. е, не по-малко от 2—4% от населението между 15? и 50-го-
дишна възраст страда от някакво полово разстройство и се-
нуждае от медицинска сексологична- помощ, а това за страна*
като нашата прави не по-малко от 100 000-200 000 души. •
И докато при всяко друго разстройство и заболяване
страда само засегнатият, то при половото " разстройство уча­
ствуват две лица, и то не поради човешко съчувствие, а по­
ради съучастието на двамата в половата дейност. Така че т
действителност броят на страдащите трябва да се удвои.

' 45.
 /

Наистина половата дейност няма жизнено значение за ин­

дивида и не засяга пряко физиологичните процеси, осигуря-
м щ и съществуването на организма. Поради това половото
разстройство не застрашава непосредствено живота на лич-
S o S a Като се има пред вид обаче, че от полови разстрой­
ства обикновено страдат млади хора, които телесно наи-че
сто са напълно здрави* че това засяга нормалната и правилна
комуникация и адаптация. между партньорите, а с това и
възможността за тяхното нормално , общуване, нещо, което
най-дълбоко разстройва техните обществени « особено се­
мейни взаимоотношения, тежко психотравмира и невроти-
зира и двамата, потиска настроението и самочувствието им и
пречи на тяхната творческа активност, намалява трудоспособ­
ността и социалната им вградимост, охлажда семенните
връзки и нерядко води до разпадане на семейството, става
ясно огромното социално значение на половите разстройства.
Тенденциите за развитието на болестността от дадено за­
боляване се определят от причините и условията, които го
пораждат. Няма съмнение, че половите разстройства са свър­
зани преди всичко, с динамиката и напрежението на съвре-
- менния живот, с променените взаимоотношения между мъжа
и жената с известна криза в съвременното семейство, с ня­
кои социални сътресения, съпътс-твуващи индустриализацията,
урбанизацията и миграцията. И тъй като тези фактори дей­
ствуват непрекъснато, без тенденция за отслабване, .няма ос­
нование да се очаква скорошно намаляване броя на половите
разстройства. Напротив, този брой ще расте, ако не се взе­
мат необходимите мерки.
Макар и често срещани, пбради своя интимен характер по­
ловите разстройства не се проявяват външно, а съществуват
подмолно, скрито, като рушат самочувствието на личността и
щастието на семейството. Именно този дискретен характер на
разстройството пречи да се. види неговият действителен раз­
мер- заблуждава и успокоява някои организатори на здраве­
опазването, които са склонни да го подценяват. Крайно време
е да се излезе от традиционната'апатия и игнориране на този
важен обществен проблем и да се създадат всички условия
за правилното развитие на медицинската сексология, пеоо-
ходимо е в най-скорц време да се създадат във всички големи
градове на страйата сексологични кабинети и семейни кон­
султации, които да поемат както прегледите и лечението на
половите разстройства, така и масовата профилактична здрав­
но-просветна и възпитателна работа сред населението.

46
 Причини за развитие на половите разстройства
Причината за половите разстройства е винаги една —
половата несъгласуваност (дезадаптация) на двамата п о л о *
в а т а д и с п а р и я. Причините ' за тази несъгласуваност
обаче могат да бъдат различни. От формулата на половото
поведение се вижда, че факторите, които определят това по­
ведение, са; 1) индивидуалното състояние на всеки един от
партньорите; -2) взаимното въздействие, което те си оказват-
■i) въздействието на околната среда. Следователно и причи­
ните, които могат да доведат до промяна на половото пове­
дение и^ оттам до поява и развитие на полова дезадаптация и
разстройство, трябва да се търсят в тези три нива.
Изброените фактори обаче реализират своето въздействие
върху двойката, която трябва да се схваща преди всичко като
човешко отношение, по два начина; непряко - чрез единия
от^ двамата полови партньори или и чрез двамата, действу­
вайки им поотделно извън двойката, или пряко, като разру­
шават половата двойка отвътре, поразявайки я като цяло
ио такъв начин спрямо половата двойка като функционална
единица всички причинни (етиологични) фактори могат да се
разделят на две големи групи:.
„ *’ Е н з о п а р и а л н и ф а к т о р и — които изхождат из-
и 'независимо от нея и действуват поотделно на
ПЯ? яп И На двамата партньори, като по този начин во-
дят до диспария и разпадане на половата двойка отвън.
н п; йГ Н Д 0 П а р и а л , н и Ф а к т о р и - които се зараждат
ВЪТре в самата полова двойка като цяло, върху
полово взаимоотношение и взаимосъдействие и по
ози начин разрушават двойката отвътре
и J 0Ba делене на причинните фактори според мен е основно
и ТО трябва да бъде взето за начало при изграждане класи-
На половите Разстройства. Така в зависимост от
Са Д°ВеЛИ Д° Диопарията, половите .раз-
строиства се делят на две основни групи-
,ЬЯктпт?'10В1 Р?ЗСТр0ЙСТВа’
фактори и могат КОИТОссе
да се нарекат е к дължат
с о п а т ина
и . екзопариални
'
• Полови разстройства, които се дължат на ендопапи-
ални фактори и могат да се нарекат п а р и о п а т и и Р
(T3 Разпледаме накратко характеристиката на всяка една
от тези групи н на техните подгрупи.

47
 С ексопатии ^

Това са винаги вторични полови разстройства, явя*

ващи се в резултат на една телесна или психична промяна,
която може да е функционална или органична, физиологична,
т. .е. напълно нормална и естествена, или патологична, бо­
лестна. Тази телесна или психична промяна влияе върху гю­
ловото поведение на индивида било като усилва и повишава
сексуалността му, било като я намалява, било като извратява
половото влечение. Касае се за една предварително настъпила
промяна у единия или и у двамата партньори, поради която
двойката не е в състояние полово да функционира, а не на­
мира възможности и да компенсира. ,
При секеопатиите са "налице възрастови промени на сексу-•
аляостта, аномалии : в половото развитие или заболявания,
които обаче, пак повтарям, сами по себе си не са полови раз­
стройства и само създават възможност да се появи полово
разстройство. Те са само една готовност, предразположение
или непреодолима пречка и препятствие за осъществяване на
нормално и естествено полово общуване. Самото полово раз­
стройство, сексопатията, се появява едва тогава, когато за­
почне половото общуване между двамата, когато половата
двойка трябва да функционира.
Напълно възможно е да съществува такава промяна, ано­
малия или заболяване и въпреки това двойката да успява да
■компенсира, да не се разпада и да продължава да функцио­
нира еушариално. Възпроизводствената функция може да е
•смутена или сериозно нарушена, но комуникативно-емоционал­
ната функция да е запазена. Така че при секеопатиите съще-.
■ственото е не наличността на промени, аномалии и заболява­
ния, а дали те са довели до диспария, до полова дезадапта-
ция и до полово разстройство.
Секеопатиите биват: -
1. Полови промени, с в ъ р з а н и с н о р м а л н и
в ъ з р а с т о в и п р е х о д и . Вече се спряхме на промените
в сексуалността през различните възрастови преходи. Те са
напълно естествени и нормйлни. Но понякога и те могат да
•създават- безпокойства.
Например .проявите през юношеството на повишена се-
ксуалност, която често е причина за. увеличаване на полюциите j
и мастурбациите, могат да предизвикат у някои лица тревога |
и страх, че се касае за полово заболяване. Нещата се услож- |
няват твърде много, когато невежи родители и възпитатели |
 внушават на младежите страх и ужас от естественото и фи­
зиологично юношеско онаниране, заплашват ги с импотент­
ност и пр.
През зрелостта сексуалността, макар да е активна, все пак
намалява в сравнение с младите години. Половата възбуда
вече се явява не безразборно, при всеки дразнител, а само
тогава, когато е действително потребна, когато съществува
адекватна еротична обстановка. Това обаче нерядко прави
впечатление на някои хора, които започват да сравняват
какво е било „някога“ и какво е сега, изграждат хипохон*
дрични опасения и съвсем неоправдани страхове.
По-основателни, а понякога и по-драматични са тревогите
на вече застаряващи л и ц а. от промените в сексуалността,
които естествено настъпват в инволуцията и особено през ста­
ростта. Колкото и да е неприятно, но тук наистина малко
може да се помогне.' Всяка възраст има свой ритъм и интен­
зивност, отговарящи на потребностите и възможностите на
организма. Вместо излишна паника необходимо е възрастната
двойка така да съгласува и урегулира своите желания, стре­
межи и действия, че да омекоти промените, настъпващи с въз'-
растта, и така да запази потентността си до късна възраст.
2. Полови разстройства, с в ъ р з а н и с а но м а ­
л и и в р а з в и т и е т о н а п о л а . Тук се касае за полови
разстройства, свързани с дефекти във формирането и разви­
тието на телесния пол (генетичен, гонаден, хормонален, гени-
тален и нервно-церебрален) — тъй наречените и н т е р с е к ­
с у а л н и с ъ с т о я н и я , или на психичния пол■— тъй наре­
чените п е р в е р з н и с ъ с т о я н и я .
Интерсексуалните състояния биват:
а. А н о м а л и и в г е н е т и ч н о т о д е т е р м и н и р а не
н а т о л а. Тук може да се касае за промени на молеку­
лярно ниво — една слабост на самите полови детерминатори,
генна непълноценност на факторите, определящи пола. Та­
кива състояния сигурно съществуват, но все още не са дока­
зани клинично.
Аномалиите могат да засягат самата структура на поло­
вите хромозоми. Тези състояния също сигурно съществуват, но
все още не са доказани клинично.
През последните десетилетия обаче бяха доказани и кли­
нично наблюдавани аномалии, свързани с неправилното раз­
деляне на? половите хромозоми при узряването на спермато­
зоидите или на яйцеклетките. Оказа се, че може да се случи
в оплодената клетка да попаднат три и повече полови хро*
4 Пол и полови раастройства 49.
мозоми — например да се получи хромозомна гарнитура
ХХУ (синдром на Клайнфелтер) или хромозомна гарнитура
XXX (трисомия X), а може да съществува и само една по­
лова хромозома, например хромозомната гарнитура ХО (син­
дром на Шерешевски—Търнер). Плодове с хромозомна гар­
нитура УО се оказва, че също съществуват, но са нежизне-
способни и загиват още през бременността.
б. А н о м а л и и в г о н а д н о т о р а з в и т и е н а п о л а .
При тях могат да липсват едностранно или двустранно са­
мите полови жлези или при мъжа жлези може да съществу­
ват, но те не произвеждат семенни клетки. Друго такова раз­
стройство е едновременното развитие на половата жлеза в
яйчник и тестис— и с т и н с к и х е р м а ф р о д и т и з ъ м . Все
към тази група разстройства трябва да се включат и състоя­
нията на едностранно или двустранно задържане на тести­
сите в коремната кухина или в слабинния канал — тъй наре­
чения к р и п т о рх и з ъ м.
в. А н о м а л и и в х о р м о н а л н о т о р а з в и т и е н а
п о л а . Те имат голямо значение за нормалното изграждане
на пола. При липса на мъжки полов хормон в плода, макар
да е генетично от мъжки пол, той се развива в женска на­
сока. Обратно, ако в женски плод попаднат мъжки полови
хормони, той се развива в мъжка насока.
След раждането повишената продукция на полови хор­
мони в ранната възраст може да доведе до преждевременно
полово развитие на детето, а ранното прекратяване на хормо­
налната продукция през зрелостта да доведе до преждевре­
менна инволуция. През зрялата възраст повишената продук­
ция на мъжки полови хормони може да усили сексуалността
и при двата пола — х и п е р с е к с у а л н о с т , а понижената
продукция , на мъжки полови хормони (а може би и повише­
ната продукция на женски фоликуларен хормон) може да по­
нижи сексуалността както при мъжа, така-и при жената —
х ип о с е к с у а л н о с . т и а с е к с у а л н о с т . Тези състоя­
ния могат да не се демонстрират непременно като болестни,
но все пак да лежат в основата на една силна, респективно
слаба полова конституция.
г. А н о м а л и и в г е н и т а л н о т о р а з в и т и е н а по-
л а. Поради генетични или ендокринни причини развитието
на вътрешните полови пътища ц. на външните полови органи
може да бъде нарушено така, че при мъжки плод да бъде
повече или по-малко развита женска полова система, а мъж­
ката да е недоразвита и, обратно, при женски плод половата

50 ' V -■ . А" ' А;

система да се развие в мъжка насока, а женската да е недоразви-
та,- Явява’ се л ъ ж л и в х е р м а ф р о д и т и з ъ м. При някои
случаи-разстройството е твърде слабо и има по-скоро стой­
ността на козметичен дефект — едно незатваряне на пикочния
канал при момчето така, че отворът му излиза не на върха
на главичката на члена, а в нейната основа (хипоспадия),
или един по-увеличен клитор при момичето. В други случаи
обаче аномалията може да е твърде голяма, така че половите
органи на индивида да наподобяват половите органи на дру­
гия пол. Нерядко при раждането на такива индивиди се при­
ема, че принадлежат към другия пол, и им се. дава такова
име н гражданско състояние. Това , може да доведе до редица
неприятности по-късно през пубертета, когато се установява
истинският пол на лицето.
д. А н ом а л и и в н е р в но-ц е р е б р а л н о т о р а з ­
в и т и е н а п о л а . Все още тези аномалии са малко проу­
чени. В много случаи обаче несъмнено трябва да се предпо­
лага едно аномално развитие На онези мозъчни структури,
които регулират вродените полови поведенчески, реакции. Има
всички основания да се мисли, че някои перверзни състояния,
преди всичко хомосексуални,, несъмнено се дължат на такива
смущения.
Перверзните състояния обаче в повечето случаи са резул­
тат на а н о м а л и и в р а з в и т и е т б н а п с и х и ч н и я
п о л. Разбира се, полови перверзни могат да се наблюдават
и при всички описани по-горе интерсексуални състояния. Те
могат да съпровождат и'някои ендокринни заболявания, осо­
бено такива, свързани с наличност на хиперсексуалност,
която нарушава селективността на половото влечение. Често
полови перверзни се наблюдават и при органични мозъчни
заболявания поради органично разстройство на нервно-цереб­
ралния пол, при олигофрения поради липсваща или недоста­
тъчна полова дифер.енцираност (олигофренен тип), при невро­
тични или психотични'състояния поради болестно разстрой­
ство на половата диференцираноет. Тези случаи могат да се
означат като в т о р и ч н и п е р в е р з и и. «
Мнбго по-чести обаче са първичните психогенни перверзни.
Обикновено се касае за психопатно развити личности, при
които има неправилно изграждане на половата диференцира-
ност, което се корени в самата структура на личността —
с т р у к т у р н и п е р в е р з н и . Вероятно при една част от
тях перверзната насоченост се изгражда по механизма на по­
грешното впечатване (Fe hlpragung). Тук от особено значе­
ние са както наличността на конституционално по-висока сек-
51
суалност, така и характерът на първите полови впечатления
и преживявания. Друга част се изгражда по условнорефлек-
сен механизъм.
Към първичните перверзни трябва да се отнесат и е п и з о ­
д и ч н и т е п е р в е р з и и, които могат . да се наблюдават и ■
при здрави лица поради временно разстройство в половата
диференцираност, например при остро алкохолно напиваме, в
изолация (затвор, пансион, казарма, манастир и пр.). ^ у ;
От истинските перверзни трябва да се отличават п е р в е р -
з и т е т и т е, при които се осъществяват актове, подобни на
перверзните, но тук причината не- е аномалия в развитието :
на психичния пол, а те се явяват само като вариант на едно
нормално полово сношение, като особеност на любовната
игра или просто заместват едно желано, но поради известни
причини невъзможно нормално общуване.
Истинските перверзни трябва да се отличават и от п Се в­
д о п е р в е р з н и т е , при които мотивите за тяхното извърш­
ване не са сексуални, а социални — користна цел, проститу­
ция, принуда и др. ■ . 1
3. П о л о в и р а з с т р о й с т в а, с в ъ р з а н и с ъ с а а-
б о л я в а н й я и л и а н о м а л и и в р а з в и т и е т о на
и и д и в и д а. Много често в практиката, както самите паци­
енти, така и лекуващите лекари свързват половото разстрой­
ство с някакво заболяване на организма — телесно (уроло-
гично, гинекологично, ендокринно, неврологично или обшосо-
матично) или психично (невроза или психоза). Несъмнено
това може да бъде вярно. Тук трябва да се има пред вид
обаче следното:
Половата функция като една от най-старите и основни дей­
ности на живия организъм непрекъснато се е усложнявала и
усъвършенствувала в развитието на животинския свят. При.,
човека това усъвършенствуване достига своята най-висока
степен, така че тук половата дейност се осъщес-твява в резул­
тат на твърде сложно изградено и съчетано взаимодействие
на самите генитални органи, на нервно-ендокринната и на
нервно-вегетативната система под общата регулация *и ин­
теграция на мозъчната кора, -v \ ■
Тази сложна и многоетажна организация на половата дей­
ност създава възможности за поява на разстройства поради
нарушаване функцията в различни звена и на различни нива,
но, от .друга страна, тя прави системата по-стабилна и устой­
чива, тъй като отделните звена могат взаимно да се подпо­
магат и да компенсират своите недостатъци. При това кол- i

52
кото една структура стои почниско в еволюционната стълбица;
толкова в по-голям а степен нейната дейност може да бъде
компенсирана от стоящите на по-високо ниво структури. Най-
незащитена остава най-високо стоящата структура — психич­
ната регулация на половата дейност, която е и най-млада.
Поради това полови разстройства при заболявания на ор­
ганизма могат да с е ' появят едва тогава, когато върху поло­
вата система-е действувало извънредно интензивно и бру­
тално увреждане, довело до унищожаване на половите звена
(тежко поражение в кавернозните тела на члена, дълбока
хипоспадия или еписпадця, липса на влагалище, тежко ендо­
кринно заболяване, което сериозно разстройва ендокринния
баланс, разкъсване на нервите и на гръбначномозъчните пъ­
тища, осигуряващи осъществяването на половите рефлекси,
и пр.). Тук причината за невъзможността да се осъществи
сношението е ясна. Такива смущения трудно или изобщо не
могат да бъдат компенсирани от двойката. И все пак тези
случаи в практиката са редки. Не че ие съществуват такива
заболявания, но при тях има и редица други болестни прояви,
които много по-силно ангажират вниманието и безпокоят па­
циента. • .
Много по-чести са обаче случаите, при които за причина
на половото разстройство се сочи някакво значително по-леко
заболяване, за което лекарите нерядко спорят дали изобщо съ­
ществува, а наблюдаваното полово смущение е тежко и упо­
рито. В същото време пак такива заболявания, но значително
по-силно и тежко изразени, могат да не се съпровождат от
полово разстройство.
Редица изследвания показват, че тук са от значение някои
биологични и психични предразположения, важен е теренът.
Установява се, че често половите разстройства се наблюдават
при задръжки в половото развитие или при други фактори,
определящи една по начало слаба или вторично отслабена
полова конституция. От много по-голямо значение обаче са
психичните предпоставки, които улесняват пораждането и
развитието на смущението. Оказва се, че пациентите с полови
разстройства най-често са напълно здрави, но за съжаление
притежават някои особени черти на характера си. Най-често
това са хора тревожно-мнителни, прекадено чувствителни, се-
бенеуверени, стеснителни, склонни към малоценностни прежи­
вявания, към паникьорство и безпокойство дори и при незна­
чителни поводи. Те бързо и- съвсем несъответно реагират дори
и при най-леки заболявания и веднага започват да се безпо-

53
коят дали то няма да се отрази на техните полови възможно­
сти, дали няма да ги доведе до „импотентност“, изграждат
малоценностни и хипохондрични комплекси, започват да: се
самонаблюдават.и по този начин действително достигат до
трайно полово разстройство.
Друга категория от пациентите са прекалено самонадеяни,
амбициозни и честолюбиви хора, които са свикнали във всяка
своя проява да се представят най-блестящо. Прецизни до пе­
дантичност, те изживяват особено тежко всяка нередност и
всяка несполука.- За тях; някакъв съвсем случаен полов неус­
пех, макар и най-невинен; се оказца невъзвратима катастрофа.
И така вижда се, че и в тези' случаи най-често не мни­
мото или дори действителното заболяване на половата си­
стема, а страхът, несигурността, тревогата и съмнението са
истинските причини за трайното задържане на разстрой­
ството. За тези механизми на психогенно фиксиране ще гово­
рим по-късно, при париопатиите, но тук трябва особено да-
се подчертае, че такива са огромното мнозинство от случаите
с „импотентност.“ при хронични уретрити, простатата и раз­
лични други „катари“, а понякога и при някои ендокринни,
неврологични и други заболяванйя. Лошото е, когато не само
пациентът, но и лекарят повярва в подобна неправилна теза
и се започне продължително, ненужно, а понякога и вредно
лечение. ..

Париопатии
Париопатиите са винаги първични полови разстрой­
ства, психогенни и социогевни по своята природа, които .въз­
никват обикновено при напълно нормално развити, телесно и
пейхично здрави й в зряла възраст лица. Именно париопа­
тиите са истинските „болести“ на половата двойка, която или
не може да започне да функционира, или нейната функция
по-късно се. нарушава.
Париопатиите биват:
1. Л ъ ж л и в и п о л о в и р а з с т р о й с т в а . Това са слу-.
чай, при които фактически липсва разстройство при общува­
нето. Сношението протича нормално, но .се преценява субек­
тивно- от единия или и от двамата партньори неправилно като
..смутено и нарушено. Нерядко в тези случаи изобщо ЛлипСват
сношения и дори опити за такива. Лицето просто съвсем не­
основателно се страхува и тревожи, че няма да може да осъ­
ществи сношение. Най-често неверните представи за несъще-

54
 ствуващите полови аномалии и разстройства възникват в ре­
зултат на полово информационен дефицит, на невежество и
незнание за елементарните анатомични, физиологични и пси­
хични явления в' половия живот.
Така например у млади мъже много често съществува
страх, че подовият им .орган е недоразвит, малък и аномален
(тъй наречения „пенис-комплекс“-). Те се сравняват с другите
мъже, а действително в спокойно състояние големината на
мъжкия полов орган има различни размери. Установява се
обаче, че при ерекция половият орган получава необходимата
големина от 10—12 до 15—17 см: При това само ако членът
■е по-малък от 6 см при ерекция, може да се явят трудности
при сношението. Обратно, твърде големият полов орган не­
рядко причинява болка у жената, тъй като влагалището
също има определени размери. Най-често обаче влагалището
има достатъчна еластичност и се адаптира към . члена, поради
което големината на половите органи няма особено значение.
Всичко това не се. знае и не се има пред .вид от младите хора,
които изграждат съвсем неоснователни комплекси.
Също така много чести са оплакванията от това, .че са­
мият член е твърд, но при ерекция главичката е мека. А това
е също така едно напълно нормално и необходимо явление.
Така половите органи се предпазват от нараняване.
Нерядко причина за лъжливо полово разстройство е вну­
шеният на юношите страх, свързан с естественото юношеско
онаниране — онанофобия. Наистина юношеската мастурба­
ция не е навредила на никой младеж, но страхът от несъще­
ствуващите „гибелни последици“ е донесъл нещастие на
много хора.
В други случаи партньорите си поставят за цел осъще­
ствяването на извънредни и физиологично неизпълними изи­
сквания, които не отговарят на биологичните потребности и
възможности на мъжа, а нерядко и на жената, не се съобра­
зяват с естествено съществуващата невъзбудимост у мъжа
щслед сношението и пр.
2. П о л о в и р а з с т р о й с т в а , с в ъ р з а ни с пси-
х и ч н и п о л о в и р е а к ц и и . Тук принадлежат половите
разстройства, които са нормална и естествена, психична реак­
ция спрямо факторите, които стимулират или потискат поло­
вата дейност.
Психичните пдлови реакции при стимулиране, доколкото
се преживяват. удоволствено, положително не се нуждаят от
медицински грижи. Психичните полови реакции при потискане

55
 обаче често имат голямо практическо значение и на тях ще
. се спрем по-обстойно. Те биват:
а. Д и с п а р е у ни я. Касае се за разстройства, конто се
дължат на несъгласуване на половото взаимодействие в осъ­
ществяване на самото полово общуване — „лошо съвъкупле*
ние“. Невъзможността за психично полово съгласуване между
двамата в тези случаи се дължи на неумение или на непра­
вилно полово поведение на единия или и на. двамата парт­
ньори. Например много често такива са първите, дебютните
полови сношения, особено когато и двамата са неопитни и не
знаят как трябва да се извърши сношението. Също така, ко«
. гато жената със своето поведение, движения или пасивност
не помага или дори затруднява осъществяването на сноше­
нието. Друга причина може да бъде лошата техника на сно*
щението и особено липсата на достатъчна предварителна лю­
бовна игра, неправилното пазене от забременяване (особено
прекъснатото сношение!) и пр.
Тук спадат и- случаите с извънредно голямо несъответ­
ствие между половите органи на двамата партньори: относи­
телно малък член при широко и атонично влагалище или, об­
ратно, твърде голям член при тясно и плитко влагалище.
б. Д и е т а м и я. Касае се за несъгласуване на половото
взаимоотношение в двойката, за „лоша двойка“, „лошо се­
мейство“. Причината тук е психична несъответност и несъгла­
суваност между двамата полови партньори поради липса на
еротичен и личностен резонанс и взаимно съзвучие, липса на
взаимно полово влечение, на взаимен полов чар, на взаимно*
въздействуващ сексапил. . "
Както диспареунията, така и диегамията могат да се поя­
вят още в самото начало на половата връзка — дебютна
форма, но могат да настъпят и след време, през което поло­
вото общуване е било сравнително успешно и добро — късна
форма. .
Диспареуниите и особено диегамиите обикновено са много­
кратни и трайни разстройства, които при благоприятни усло­
вия и стремеж на двамата към компенсация и взаимопомощ
мргат да се преодолеят, но много по-често стремително и без­
възвратно водят до разпадане на двойката. Все пак прогно­
зата при диспареунията, особено когато тя се дължи на тех­
ническа грешка или невежество, отстраняването на които се
извършва навреме, преди разстройството да се фиксира пси­
хогенно и да е довело до тежки конфликти и изстиване на
чувствата в двойката, е значително по-благоприятна, откол-

56
кото при дисгамията, където са нарушени тежко най-интим*
ните човешки взаимоотношения между двамата.
Много често дисгамията съпровожда лош и конфликтен
семеен живот, раздалечаване в ценностната ориентация на два­
мата, в техните цели и стремежи, в техните чувства и прежи­
вявания, в техния жизнен "път, който довеждат до разочаро­
вания, загуба на доверие и дори отвращение и погнуса от об­
щуването. Затова особено допринася стремежът на единия
към извънредно и безкомпромисно, понякога дори брутално
доминиране над другия, деспотизъм, наличието на лъжи и
изневери, които другият трудно понася, ревността, особено
когато е неоснователна и явно изразява недоверие и непозна­
ване личността на другаря, общуването по принуда и задъл­
жение. Нерядко Причина за конфликтите е и „доброжелател­
ната“ намеса на родители и близки, на която съпрузите се
поддават.
3. П о л о в и р а з с т р о й с т в а , с в ъ р з а н и .с ф и з и о ­
л о г и ч н и п о л о в и р е а к ц и и . И тук се касае за нор­
мални и естествени, физиологични полови реакции на стиму­
лиращото или потискащото действие на определени фактори
от външната среда върху половата двойка. Обикновено тези
разстройства са еитуаТивни, свързани с определена, конкретна
обстановка. Най-често са еднократни, но могат да се повта­
рят и много пъти, когато и пораждащата ги причина се пов­
таря. При нормална и спокойна обстановка разстройството
липсва и двойката функционира нормално.
Стимулацията може да е резултат на активиращото влия­
ние на околната среда, на взаимното еротично въздействие
между партньорите, както и на тяхното индивидуално състоя­
ние — настроение, самочувствие и пр. Тези състояния обаче
се преживяват рядко като смущения и не се нуждаят от ме­
дицинска помощ/ При тези случаи можем да говорим за
проста психогенна с тимулация.
След'рязко прекъсване на продължителен и редовен по­
лов живот много често се наблюдава обостряне на половото
желание,_ Което се преживява като дискомфорт — а б с т и -
нентиа х и п е р с е к с у а л н о с т .
Физиологичното потискане може да настъпи ; просто по­
ради липса на еротични стимулации, особено в обстановка на
продължително прекъсване на половия живот. След началния
дискомфорт организмът постепенно се приспособява към но­
вите условия. Съветските автори говорят в тези случаи за за­
губване на тренировката, за „детренираност“ -- . а б с т и н е н-
т н а х и п о с е к с у л н о е т. •
57
 Много по-често обаче физиологичното потискане се раз­
вива по типа на в ъ н ш н о т о и л и п а в ъ т р е ш н о т о з а-
д ъ р ж а н е, както тези явления бяха описани от И. П. Пав­
лов. ■ ■
Всички фактори от околната среда, които възбуждат реф­
лекса за ориентация, вниманието, любопитството, могат по
пътя на отрицателната индукция да потиснат и разстроят nov
ловата дейност. На това се дължат най-често половите неус­
пехи поради битови неудобства, промяна в обичайната обста­
новка, включването на нови, внезапни и неочаквани дразни­
тели и пр. .s
. Още по-силно потискащо действие може да има всичко
онова, което, създава обстановка на страх, тревога, безпо­
койство и несигурност. -НИ-често това е страхът от неуспех,
от провал,- от излагане, от заразяване, при жените страх от
дефлорация, от забременяване.
.Вероятно към групата на външното задържане трябва да
отнесем и случаите на потискане поради срам, стеснителност,
притеснение, както и потискането на. половата активност по-,
ради ромацгично идеализиране на партньора или поради пре­
палено ; повишено чувство на отговорност. Накрая към тази
Трупа принадлежат и състоянията на самонаблюдение и ана­
лиз над онова, което се извършва при общуването и над соб­
ственото поведение. Към такфза анализи и самонаблюдения
са особено склонни психастенните индивиди. При жените по­
добен анализ, свързан и с чувство на срам и стеснителност,
резултат на неправилно възпитание, -е честа причина за лип­
сата на оргазъм.
Всички странични интереси по време на общуването, които
обсебват Вниманието на лицето, особено когато са отрица­
телно емоционално оцветени, могат да потиснат половата ак­
тивност й дейност. Трудовите конфликти и неприятности, би­
товите грижи и трезоги, дори и без да са. свързани непосред­
ствено с взаимоотношенията на двойката, като разсейват вни­
манието и потискат настроението и самочувствието, винаги,
се отразяват зле върху половостта. Може да-> се каже, че по­
ловата дейност и активност са своеобразен много чувствите­
лен барометър на настроението и самочувствието.
Наличието на други, доминиращи. в съзнанието интереси
към работа, учение,. научни изследвания, културни и спортни
занимания и /фуги дейности също могат да потиснат и из­
местят половата готовност. На външно задържане на поло­
вите рефлекси се дължат смущенията при усещане на болка.

58
 Именно болката в кръста при движенията в половия акт е
причина за загубване на ерекцията при различни лумбалгии,
лумбо-сакрални радикулити и .други, а не някакво засягане
на „мозъчните центрове в кръста“.
. Още по-голяма роля за половите разстройства играе вът­
решното задържане. Например тъй нареченото з а г а с в а щ о
п о т и с к а н е може да се наблюдава при еднообразно, сте­
реотипно осъществяване на половото общуване с един и същ
'партньор. Това субективно се преживява като свикване и ом­
ръзване. Тук е необходима борба с, навика и привичката в
поведението на половата двойка. Вероятно обаче на загас­
ващо потискане се дължи и намаляването на пол^востта при
полови ексцеси и прекомерна смяна на партньорите. Тогава
зад общата маса се изгубва неповторимата индивидуалност
на партньора. Лицата от другия пол се превръщат в един
обобщен, типизиран среден образ на мъж или на жена. Су-
бективно това се преживява като пресищане, говори се за
.„трагедията на. Дон Жуан“,- Загасване на половите, рефлекси
може да се наблюдава и при продължително общуване,
траещо често месеци и години, при което се повтарят дълго­
трайни възбуди, без да се достига до осъществяване на по­
лови сношения.
За д и ф е р е н д и р о в ъ ч н о п о т и с к а н е може да се
мисли при избирателно, загубване на половото желание и на
половите възможности спрямо определен конкретен партньор
I или при дадена обстановка, когато не се касае за психогенно
фиксиране поради психотравмено- преживени несполуки.
; Не са редки случаите и на н а д п р е д е л н о . п о т и с к а н е.
Те се наблюдават при продължителна еротична стимулация,
поддържаща трайна полова възбуда. Много често след продъл­
жителна любовна игра, траеща часове, или след преодоляване
на продължителна съпротива от страна на жената мъжът се
оказва превъзбуден и половата му дейност е невъзможна.
От казаното дотук се вижда, че-много .често смущенията на
половата дейност'не се дължат на болестни процеси в органите,
ангажирани с нейното осъществяване, а се касае за нормални,
напълно естествени психични и физиологични реакции, каквито
се наблюдават и при всички останали дейности и се прекратяват
с премахването на причината, която гй поражда. Адекватността
на тези естествени реакции и тяхната непосредствена причинна
зависимост обаче много често не се осъзнава правилно от поло­
вите партньори, несполуката води до паника, преживява се дра­
матично и се превръща в-тежка психотравма. Това пречи надва-

; . 59
 мата да преодолеят и компенсират разстройството, то се фик­
сира психогенно. Така случайната ситуативна несполука се пре­
връща в трайно, а понякога и прогресиращо разстройство, в
една системна невроза.
4. П ъ р в и ч н о п е й х о г е н н о ф и кс и р а н е н а по­
л о в о т о р а з с т р о й с т в о. Особено характерно, явление за
патологията на половата дейност, което се, среща значително
- по-рядко при другите човешки дейности, е психогенното фик­
сиране на половото разстройство. Обикновено преживяването
на половата несполука, дори когато нейната причинна обусло­
веност от външни неблагоприятни фактори или неподходящо
емоционално състояние е напълно очевидна, се преживява
крайно неприятно, конфузно и нерядко тежко и продължително
. психотравмира личността, като сериозно нарушава нейното
самочувствие и психично равновесие. .-
Докато едно случайно смущение във всяка друга индивиду­
ална физиологична дейност обикновено преминава, без да ос­
тави някаква следа, често дори-и без да се осъзнае, то половата
'несполука поради това, че в половото1общуване винаги участ­
в у в а и.друго лице, се преживява като „излагане“, като своеоб­
р а зн а личностна катастрофа, тежко нараняваща самочувстви­
ето и достойнството. Компрометира се свързаността с партьора
и именно това се преживява трудно.
Човешките поведенчески прояви могат да се разделят на две
групи: 1) интелектуално-волево поведение; 2) емоционално-екс­
пресивно поведение. Докато първото е резултат на един повече
или по-малко осъзнат и преднамерено обмислен й изготвен
план, който се реализира със съзнателно волево усилие, вто­
рото е резултат на една емоционална експресия, която, макар
и често добре осъзната, не се поддава на волеви контрол. Та­
кива емоционално-експресивни реакции са плачът, смехът, про­
явите на страх. Никой не може истински да плаче, ако не е тъ­
жен, и-истински да се смее, ако «е е весел. За да се прояви ре­
акцията, необходима е наличността на дадено специфично чув­
ство.
Няма съмнение, че емоционално-експресивното поведение е
еволюционно много по-древно, наблюдава се не само при чо­
века,- а и. при- животните и се реализира посредством вродени
поведенчески* програми, докато интелектуално-волевото пове­
дение е-специфично човешко и е резултат от индивидуално при­
добит опит. Емоционално-експресивното поведение се съпро­
вожда от характер)!!! вегетативни и психични реакции и прояви:
сърцебиене, ускорено дишане, изпотяване, треперене’; и специ­

60
фична мимична, звукова, пантомимимична и друга изразеност
(плач, смях и др.).
Половото поведение при човека е особено сложна интелекту­
ално-волева дейност, но в непосредствената реализация на по*
ловия акт то се изразява като специфична емоционално-експре­
сивна дейност с характерен комплекс от общотелесни и гени­
тални прояви (ерекция и еякулация при мъжа, лубрикацм н
оргазмена ексцитация при жената). Това, което трябва да се
подчертае тук, е обстоятелството, че този специфичен общоте-
лесен и генитален комплекс е резултат именно на определено
емоционално състояние, на определено еротично настроение н
чувство, без което не може да съществува, и не се поддава
на волево предизвикване, управление и коригиране. Поради
това и ерекцията не може да се получи съзнателно и волево и
дори когато успяваме по собствено желание да я получим,
причина за това е не нашето желание, а това, че сме успели
да възпроизведем реално или в нашите представи определени
еротични образи или ситуации, които именно са създали не*
обходимото еротично настроение. Естествено тук нямам пред
вид появата на автоматични рефлексни полови реакции при
някой физиологични "(например спонтанната ерекция) или бо­
лестни състояния.
Нещо повече, половата реакция като всяка емоционална
.експресия се потиска и прекратява, щом бъде поставена под
съзнателен активен контрол, или се опитаме да я коригираме во­
лево, Започнем ли да се само.н§блюдаваме и да анализираме
проявите на нашата скръб и радост, тяхната интензивност вед­
нага рязко се. намалява, а спонтанната експресия се прекратява­
л о същия начин и половите реакции се изгубват, когато станат
обект на нашето внимание, особено когато то не е просто любо­
питство, а е породено и съпроводено от сериозна загриженост и
безпокойство. ::
Всяка емоционално-експресивна поведенческа реакция се
стимулира от определени, строго специфични сигнали от окол­
ната среда. Погребението на близък човек поражда тъга с при­
същите й мимични, вокални и пантомимични прояви. Случай­
ното виждане на змия по пътя предизвиква бурно чувство на
страх с целия му комплекс от телесни реакции и усещания.
Близостта на любима и желана жена веднага води до поява
на ерекция. По както скръбта не води до поява на радостна ус­
мивка и смях, и ако те биха се появили в този момент, бихме ги
считали несъответни и дори болестни прояви, така и страхът
не: поражда ерекция. Специфичните полови реакции са несъв­

61
 местими със сигнализации, стимулиращи други емоционални
мотивации, особено такива от отрицателния кръг.
Тези основни зависимости обаче обикновено са непознати
на лицата, преживяващи полова несполука в резултат на пси­
хични или физиологични полови реакции. Поради това вме­
сто да се постараят да преодолеят настъпилото неудобство н
смущение и да възстановят и подобрят нарушеното еротично
настроение, те изпадат в още по-голяма цаника и започват да
се стараят с волеви усилия да възвърнат изгубените полови
реакции. Л страховита експресия в много свои телесни прояви
е твърде близка до еротичната, но при нея категорично лип­
сват полови реакции, Страхът води до бърза загуба на всяка
полова възбуда, . Ду-
Преживеният полов неуспех се съпровожда й от преоценка
на сигналното значение на еротичния обект. Докато при нор­
мални условия половият партньор възбужда еротичните чув­
ства, и желания, в-резултат на доито се явяват и съответните
полови рефлекси (ерекция, лубрикация, еякулация, оргазъм),
то в тези случаи близостта с партньора предизвиква страх, без­
покойство, тревога. Лицето си има „едно наум“, следи своите
реакции и всяко тяхно колебание и особено тяхната загуба и
липса го води до още по-голям ужас и паника. Естествено
това настроение не само не съдействува за добрата полова го­
товност, но и напълно я прекратява. Тази смяна на нормалното
полово стимулиране и възбуждане от половия партньор с не­
съответното чувство на страх и тревога аз наричам е м о ц и о -
н а л н о-м о т и в а ц и о н н о п р е в к л ю ч в а н е и считам, че
то стои в основата на психогенното фиксиране на половото
разстройство. /
Става така, че това превключване започва да се явява ви­
наги, когато лицето е в контакт със своя подов партньор —
създава се,един болестен условен рефлекс, развива се „невроза
на очакване“. Поради това даже когато първичният болесто-
творен фактор вече отдавна е премахнат и са налице напълно
нормални условия, сношението не се удава, тъй като самият
контакт с партньора вече поражда' страхово напрежение.
Първичното психогенно фиксиране може да е п р о с т о и
да протече клинично само с проявата, която се е явила в на­
чалото на разстройството: загубване на ерекцията, ускоряване
или забавяне на еякулацията, изчезване на оргазъма.
Невротичният процес обаче може Да нарасне, да се раз­
вие й да обхване и други звена на копулативния цикъл. Кли­
ничната картина се обогатява: към начално съществуващото
 разстройство се прибавят нови смущения, но все в рамките
на половата сфера. Така към появилата се в началото ускорена
еякулация може да .се прибави й отслабване на ерекцията,
и загубване на оргазъма. Говорим за п ъ р в и ч н а г е н е р а*
л и з а ц и я н а п о л о в о т о р а з с т р 6 й с т в о.
5. Втор ична нс ихол огенн а г е н е р а л и з а ц и я
н а п о л о в о т о р а з с т р о й с т в о. Тя се наблюдава тогава,
когато половата несполука се преживява като особено тежка
., психотравма, невротичният процес се задълбочава и излиза
от рамките на половата сфера. Към първоначалните про­
яви на половото разстройство се прибавят и общоневро-
тични смущения — нарушения на съня, потиснато настроение,
раздразнителност, главоболие и др. Говорим за в т о р и ч н а
н е в р о з а . Тази невроза обаче, произлязла от полова психо­
травма, не се различава от останалите неврози, настъпили в
резултат на трудови, битови или други психотравми. Ето защо
няма основание да се отделя в особена и различна група „сек­
суални неврози“.
Макар и рядко, при извънредно дълбоко психотравмиране
и неустойчивост на нервната система може да се развие и пси­
хогенно, реактивно психотично заболяване — в т о р и ч н а
п с и х о з а . Картината може да е различна, но най-често се
касае за депресивни и депресивно-ажитирани състояния. При
тези случаи нерядко се прави опит и дори се извършва само­
убийство.
О т но си т е л е н д я л н а . р а з л и ч н и т е форми
п о л о в и р а з с т р о й с т в а . Нашата практика показва, че
както при мъжете, така и при жените най-чести са париопатиите
{при мъжете — 76%, а при жените — 62%). .При това най-че­
сто се касае за психогенно фиксиране и вторична психогенна
генерализация. Това е напълно разбираемо. Макар и да а л о ­
гично да ее очаква, че най-чести ще са разстройствата при
психични и физиологични полови реакции (и това действително
... е така), те все пак рядко водят до фиксиране и се преодоляват
спонтанно, поради което не стават обект на медицински грижи.
За да се фиксира разстройството, е необходимо известно био­
логично и особено психично предразположение, склонност към
изграждане на тревожно-страхови и хипохондрично-малоцен-
ностни комплекси. -;>■
 Прояви на половите разстройства
Проявите, които се наблюдават при половите разстрой*
ства, могат да се разделят на две групи: 1) количествени по­
лови разстройства;-2) качествени полови разстройства..
Количествено могат да се променят различни компоненти на
копулативния цикъл: либидото, ерекцията или лубрикацията,
еякулацията или оргазмената ексцитация, оргазъмът. Тази про­
мяна може да е в насока на повишаване — хиперсексуалност,
или. в насока на намаляване до пълна липса — хипосексуал-
ност до асексуалност.
Към повишената сексуалност спадат и състоянията на
ранно започване и на късно прекратяване на половата дей­
ност, а към понижената — състоянията на късно настъпване на
пубертета и на ранно настъпване на инволуцията.
При качествените разстройства е нарушено преди всичко
половото влечение. Това са различните перверзни състояния,
които по отношение на своите прояви могат да се представят
в две групи: а) обектни перверзни; б) ситуационни перверзни.
Ще разгледаме накратко тези прояви, без да се впущаме
в излишни подробности.

Количествени полови разстройства

Половите прояви са извънредно индивидуални и е
много трудно да се каже коя половост е усилена и коя — от­
слабена. Още повече че върху половото поведение оказват
влияние много фактори. Тук норми няма и нерядко това, което
за един е нормално, за друг е съвършено Недостатъчно, а за
трети — ненужен излишек.
Все пак, когато говорим за количествени промени в сексу­
алността — за хиперсексуалност и за хипосексуалност, трябва
да разбираме значителните, явно .ненормални и болестни от­
клонения в половото поведение на индивида,, които рязко се
отличават от обичайното за неговата среда, а много често и от
това, което е било присъщо на самия този индивид в миналото.

Повишена сексуалност (хиперсексуалност)

Повишената сексуалност може да се прояви при мъжа
като усилено либидо, усилена ерекция, ускорена еякулация
или усилен оргазъм, а при жената — като усилено либидо, уси­
лена лубрикация, ускорено настъпваща оргазмена ексцитация

64
 или усилен оргазъм. Към тази груиа принадлежат и случаите
с парадоксално проявена сексуалност — в детството и в ста­
ростта. . • ; 'V'";- '..:
1. Ус и л е н о , л и б и д о . Индивидуалните разлики в поло-
востта са особено изразени по отношение на силата на поло­
вото влечение. При това повишеното полово влечение може да
се изрази в прекадена, болестна привързаност към едно един­
ствено лице — с у п е р ф и к с а ц и я , или в безразборно полово
общуване с различни партньори — п о л и е р о т и з ъ м .
Някои автори описват като особена перверзност д о н ж у-
а н и з м а при мъжете и м е с а л и н и з м а при жените. Тук
обаче за перверзност не -може да се говори, тъй като няма ка­
чествена промяна в половото влечение, а само бързо изчерп­
ване на влечението към даден партньор. За разлика от полие-
ротизма в тези случаи липсва хиперсексуалност. По своята
интензивност половото влечение е нормално, но е нетрайно,
бързо променливо и неустойчиво. В същност безразборното
сменяне на партньорите говори за липса на установен предпо­
читан тип на полов партньор, т. е. за незрелост на любовното
чувство и за недостатъчно диференциране на половото влече­
ние. А може би се касае и за конституционално полово слаби
. индивиди, които,, за да могат да поддържат определено ниво на
полова активност и да имат успешен полов живот, се нуждаят
от винаги нови, по-остри стимулации, в резултат на което се
явява и честата смяна на партньорите.
Понякога повишената: сексуалност; и при мъжа, .и при- же­
ната може да е израз на една абнормно силна полова консти­
туция. Често обаче тя е проява на различни болестни състоя­
ния: ендокринни, неврологични и особено психични болести.
При мъжете проявите на повишено либидо са известни под
името с а т и р и з ъ м , а при жените — н и м ф о м а н и я . Ха­
рактеризират се с високо, ненаситно желание за полово общу­
ване, значително по-често, открлкото. това е обикновено (до
6—8, та дори и 10—20 пъти дневно). Половата неудържимост
може да настъпи или като отделни пристъпи, или като перио­
дично появяващи се по-продължителни състояния, а понякога
да съществува и като трайно, хронично ■състояние.
2. У с и л е н а е р е к ц и я и у с и л е н а . л у б р и к а -
ц и я. При мъжете това състояние се нарича п р и а п и з ъ м
и се изразява в постоянна, неволево настъпваща ерекция,
много" често при липса на каквото и да е еротично раздраз­
ваме. Често прнанизмът се съпровожда от. силна болезненост
В пениса, таза и лумбалната област. : ■■

5 Пол и полови разстройства ч 65

 Приапизмът може да настъпи във всяка възраст след пу­
бертета, като съпровожда местни и обн(и заболявания — въз­
палителни процеси в кавернозните тела, травми, новообразу­
вания, разстройства в кръвообращението и пр- Много често
обаче приапизмът е невротична проява. В тези случаи обик­
новено болезнената ерекция се "явява нощем сЛед заспиване,
разбужда пациента и сериозно разстройва съня му. Това може
да се повтори няколко пъти през нощта. .
При жените също може да се наблюдава подобно явление —
продължителна ерекция на клитора, к л и то р и д и з ъ м, при
която чувствителността му е болезнено повишена. Обаче ана­
логично на мъжкия приапизъм разстройство при жената е
у с и л е н а т а л у б р и к а ц и я . Касае се за- извънредна тран-
судация, която води до твърде неприятно, прекадено обилно
подмокряне. -".‘Д ■;:з
3. Ускорена е я к у л а ц и я и у с к о р е н а оргиз­
м и н а е к с ц и т а ц и я. Обикновено сношението трае от въ­
веждането на члена във влагалището до еякулацията 2—5 до
10—15 минути. Различават се няколко форми на ускорена еяку­
лация при мъжете:
Б ъ р з а е я к у л а ц и я , при която семеизхвърлянето на­
стъпва преди оргазъма на жената, но от започване на сноше­
нието до еякулацията е минало повече от една минута и са
осъществени над 20—25 фрикции. Касае се за една релативно
ускорена еякулация. У ;
Н е з а б а в н а е я к у л а ц и я , когато семеизхвърлянето
настъпва най-късно до една минута и при не повече от 20 25
фрикции.
П р е д к о и т у с н а е я к у л а ц и я , ' когато семеизхвърля­
нето настъпва още при започване на сношението, преди въвеж­
дане на члена във влагалището.
Тази ускорена еякулация може да характеризира една тем­
пераментна и полово буйна натура, може да е резултат на про­
дължителна липса на полово общуване, а може да придружава
някои заболявания (ендокринни болести, невротични разстрой­
ства и пр.). Най-често обаче ускорената еякулация се дължи
на неправилна контрацепция, особено при прекъснато сно­
шение. ,
Тук трябва да се разглеждат и случаите на е я к у л о р е я ,
при които се отделя секрет от семенните мехурчета — с п е р ­
м а т о ре я , от простатната жлеза — п р о с т а т о р е я , или
от пикочния канал — у р е т р о р е я . Тези явления могат да
са проява на възпалителни и други заболявания на семенните

66 . ... ; ; :
 мехурчета, простатната жлеза или на пикочния канал, но те
особено често се наблюдават при еротична стимулация, която
не завършва с Полово сношение или друго семеизпразване. То­
гава в края на уринирането или при" дефекация се отделя
капка лигава белезникава или безцветна течност, съпроводено
от особено гъделичкане в пикочния канал.
При жената разстройство, аналогично на мъжката уско­
рена еякулация, е б ъ р з о т о и у с к о р е и о н а с т ъ п в а ­
н е н а о р г а з м е н а т а е к с ц и т а ц и я. Това ббаче не
се преживява като смущение от жената и тя не търси меди­
цинска помощ.' . ■ <
4. ' У с и л ен о р г а з ъ м . Също рядко се преживява като
болестно явление и рядко се нуждае от медицинска помощ.
Понякога усиленият оргазъм може да се съпровожда от буй­
ство, викове, стремеж към късане, хапане, гърчове и пр.
При жената, при която няма период на невъзбудимост, при
продължителна и ефективна стимулация могат да се получат
няколко оргазмени кулминации — м у л т и п л е н о р г а з ъ м .
5. П а р а д о к с а л н о проявена сексуалност.
Касае се за прояви на половост в необичайни за това възра­
стови периоди — в детството и в старостта.
Д е т с к а п о л о в а п а р а д о к с а л н о с т . Проявява се в
тъй нареченото п р е ж д е в р е м е н н о ' п о л о в о с ъ з р я ­
в а н е . Това са състояния, при които значително преди пе­
риода на нормалното полово съзряване, т. е. преди 8-годиш-
ната възраст на момичетата и преди 10-годишната възраст на
момчетата, децата започват да се -развиват и половите им ор­
гани и вторичните полови белези бързо достигат големина и
форма, присъщи на възрастните.
При юношите половият член и семенниците се уголемяват,
появява^се еякулация, развива се окосмяване в половаКа об­
ласт, подмйшечните ямки и по лицето, гласът мутира и става
по-груб. При девойките се появява менструация, гръдните
жлези нарастват и се оформят, половата област се окосмява.
Преждевременното полово съзряване е съпроводено и от преж­
девременно общо /телесно развитие. Детето е по-високо на
ръст от връстниците си, а в по-късната възраст поради ран­
ното вкостеняване на костите ръстът изостава.
В много случаи детето рано се развива и психично. Налице
е едно хармонично развитие, за което въпреки щателното из­
следване обикновено не се открива болестна причина. Нерядко
такова ранно развитие е фамилна особеност и не трябва да
буди никакви безпокойства. Когато обаче преждевременното .

' •V - ■■■• 67
развитие не е хармонично, когато детето се развива само по­
лово и телесно, а психично остава на нивото на връстниците
си — това вече е един тревожен белег, защото много често съ­
провожда сериозни ендокринни или неврологични заболявания.
Старческа полова п а р а д о к с а л н о с т . Тя се
диагностицира твърде трудно, тъй .като нерядко половите въз­
можности могат да са запазени до твърде напреднала въз­
раст. За патологични се приемат случаите, при които поло­
вите възможности са загубени, организмът е изнемощял и от­
паднал, а половите интереси и влечения са силни и контрасти­
рат на общото състояние. Често дори не се касае за действи­
телно усилено полово влечение, а за начеващо старческо сла­
боумие, при.което поради отпадане на културните и моралните
задръжки може да се наблюдава известна полова разпусна­
тост и дори извратеност. Понякога такива лица са склонни към
ексхибиционизъм и блудство, особено с деца.

Понижена сексуалност (хипосексуалност

и асексуалност)
Понижената сексуалност също може да засегне различ­
ните компоненти на копулативния цикъл. При мъжа тя може
да се прояви като понижено или напълно липсващо либидо,
понижена или липсваща ерекция, забавена или липсваща еяку-
лация и намален или липсващ оргазъм,. При жената може да
се наблюдава понижено или липсващо либидо, понижена или
липсваща лубрикация, забавена или липсваща оргазмена ек-
сцитация и намален или липсващ оргазъм. Към тази група
спадат и случаите на . възрастова полова непълноцен­
ност: забавен и късен пубертет и преждевременна инво-
луция. „ „
1. П о н и ж е н о или л и п с в а щ о л и б и д о . . В тези
случаи обикновено се говори за ф р и г и д н о с т . Вродена
пълна липса- на полово влечение се среща изключително рядко.
Значително по-честа е понижената полова възбудимост. Тя се
среща по-често ,у жените, отколкото у мъжете. Това са лица,
които не чувствуват потребност От полово общуване, безразлични
са към половите преживявания, нечувствителни към еротич­
ните стимулации. От тази своя особеност те обаче не страдат.
За тях половото общуване е „празно губене на време и те
трудно разбират половите интереси и стремежи на другите.
Такива лица обикновено не търсят лекарска помощ, тъй като
не смятат, че им липсва нещо съществено. Те се обръщат към

68
 лекаря едва ако са обезпокоени от своята по-трудна социална
адаптация или се боят, че тяхното състояние може да се от­
рази зле върху семейните им отношения.
Обикновено това са телесно и психично здрави индивиди,
пълноценни във всяко друго отношение. Тук може да се мисли
за абнормно слаба полова конституция. Видяхме, че при
млади жени много често се наблюдава тъй наречената ф и ­
з и о л о г и ч н а ф р и г и д н о с т на м л а д а т а же н а ,
която постепенно при нормално полово общуване преминава и
се заменя с пълноценно полово преживяване.
Намалено и липсващо полово влечение обаче може да съ­
провожда и някои тежки инфекциозни, сърдечно-съдови, сто­
машно-чревни, бъбречни, чернодробни и други заболявания,
водещи до и н ф а н т и л и з ъ м . От особено значение е нераз-
виването на половото влечение при някои ендокринни заболя­
вания и особено при болести на половите жлези.
Много по-често половото влечение е потиснато от психични
причини. Всичко, което понижава и потиска настроението и са-
мочувствието на индивида, което- води до психична и телесна
преумора, смущава и'половата функция. Грижите и тревогите,
свързани .с най-различни страни от живота, могат напълно да'
потиснат половите интереси и желания.
Тук трябва да се спомене и в а г и н и з м ъ т . При него се
получава рефлексен спазъм на мускулите на тазовото дъно на
жената, вследстие на който влагалището неволево се свива и
не позволява извършване на сношението. В някои случаи при
жената може да се наблюдава и една значително по-бурна ре­
акция на отхвърляне и бягство от партньора, придружена от
неовладим страх от сношението. Най-често се касае за дефекти
във възпитанието, за .неправилни морални ‘разбирания и за­
дръжки, за страх от дефлорацията. В други случаи обаче при­
чина могат да са болестни промени и процеси във вулвата
и влагалището, поради които при сношението наистина се из­
питва болка. Касае се за един защитен рефлекс — л ъ ж л и в
вагинизъм.
Понякога поставянето на половия член във влагалището се
удава без трудности, обаче след това- се получава спазъм на
мускулите, които стягат входа на влагалището. Поради това
изваждането на члена от влагалището се затруднява или става
невъзможно — с и м п т о м н а „ п л е н е н и я ч л е н “ penis
captivus).
2. О т с л а б е н а или л и п с в а щ а ерекция и от­
с л а б е н а или л и п с в а щ а л у б р и к а ц и я . Пр и м ъ ж а
могат Да се наблюдават няколко форми:
69
 Н е т р а й н а е р е к ц и я , която се явява при еротична
стимулация сравнително бързо и с достатъчна интензивност, но
непосредствено преди коитуса, при вкарването на члена или
по време на сношението рязко се загубва, членът омеква н
сношението става невъзможно. . . ..-.у.;. ....."
В я л а е р е к ц и я , при която е намалена интензивността
на хиперемията на кавернозните тела, поради което членът е
мек, вял и поставянето му във влагалището не се удава или
се извършва трудно, с усилие и често' с помощта на жената.
Р я д к а и л и л и и с в а щ а е р е к ц и я, при която може
да се появява рядко или изобщо да липсва само ерекцията,
която е резултат на преднамерената еротична стимулация (адек­
ватната ерекция), а-може да е рядка или .изобщо да липсва и
спонтанната ерекция, която се появява без преднамерено еро­
тично дразнене, „от само себе си“: ,
Отслабена или липсваща ерекция може да се наблюдава
при тежки заболявания на половите органи (възпаления на ка­
вернозните теда с облитерация на техните кухини, индуративни
.промени в члена и др.).. Тя може да съпровожда и тежки ен­
докринни, неврологични и други заболявания. И тук обаче най-
честата причина е психогенното потискане на ерекцията по­
ради липса на настроение, наличност на тревога, безпокойство
и страх. _
Категорично доказателство, че причината е само психична,
е наличността на добра спонтанна ерекция при липса на адек­
ватна ерекция: когато мъжът е сам или с жена, но в обста­
новка, при която знае, че е невъзможно да се направи сноше­
ние, той е спокоен и при еротична стимулация се възбужда
добре, но създаде ли се възможност да се осъществи сношение,
веднага настъпва емоционално-мотивационното превключване,
ерекцията се изгубва и сношението не се удава. Ако. обаче
наличността на спонтанна ерекция е сигурно доказателство за
психогенната природа на разстройството, то нейната липса още
не означава органично заболяване. При тежко потиснато на­
строение може да липсва и спонтанната ерекция, без за това
да има някаква органична болестна причина.
При жените еквивалентна на ерекционните разстройства
при мъжа е о т с л а б е н а т а и л и п с в а щ а т а л у б р и к а -
ц и я. При нея овлажняването .на влагалищната стена е ос-
къдно, недостатъчно или напълно липсва, поради което сноше­
нието „на сухо“ е много трудно, болезнено и неприятно. Не­
съмнено й тук най-честата причина е липсата на еротично на­
строение и на ефективна-.еротична стимулация на жената, по­
ради което тя психично не е подготвена за сношението.
3. З а б а в е н а и л и л и п с в а щ а е я к у л а ц и я и з а-
б а в е н а или л и п с в а щ а о р г а з м е н а е к е ц и т а-
ц и я. Това са състояния, при които е налице нормално полово
влечение и нормална ерекция, сношението се удава без труд­
ности, но при мъжа еякулацията е извънредно забавена, на­
стъпва късно или изобщо липсва (аеперматизъм),. а при же­
ната в тези случаи оргазмената ексцитация е също забавена
или липсва напълно.
, А с п е р м а т и з м ъ т може да е постоянен, абсолютен и
да се дължи на заболявания на пбловите органи, например при
препятствия за преминаване на еякулата, получени поради вро­
дени или болестно придобити изменения в семепроводните пъ­
тища. Но той може да бъде и временен, релативен, и да се
явява само при сношение, дори само при сношение с опреде­
лена жена или само при някои сношения, а напълно да лип­
сва при други сношения или при мастурбация и полюция. Ре-
лативният асперматизъм обикновено е психогенен.
Трудно е да се каже коя еякулация е забавена и коя късна.
И тук показател е не толкова реалната продължителност на
сношението, колкото твърде голямата разлика между оргазме-
ните преживявания на двамата партньори: Жената се освобож­
дава твърде рано, дори получава неколкократни оргазмени кул­
минации, чувствува се уморена и желае почивка, а мъжът все,
още не може да свърши. Това прави сношението неприятно'
досадно и уморително. Тук причините могат също да са най-
различни: генитални, ендокринни или неврологични заболява­
ния, слаба полова конституция d понижена възбудимост на ея-,
кулаторните центрове, но най-често се касае за психична за­
дръжка и потискане на механизмите на еякулацията. В това
отношение има нещо твърде близко в генезата на невротичните
механизми на двете противоположни явления — ускорената и
забавената еякулация. И при двете страхът и напрегнатото
очакване на незабавното изпразване или на невъзможността
от изпразване водщдо реализиране на този страх: лицето вед­
нага получава еякулация или въпреки всичките си усилия не
може да я. получи. -
Забавената или л и п с в а щ а т а оргазмена
е к с ц и т а ц и я при жената, изразена във вяли или липсващи
оргазмени контракции на влагалището и на матката, може
съшо да съпровожда някои заболявания на жената (гени­
тални, ендокринни, неврологични и др.), но и тук причината

71
най-често е липсата на психична нагласа и вялата, лоша и не­
ефективна еротична стимулация найгвече при редуцирана лю­
бовна игра, ограничен диапазон на еротични манипулации, липса
на достатъчна клиторна стимулация и преди всичко при не­
правилна контрацепция (прекъснато сношение) и страх от
евентуално забременяване.
4. П о н и ж е н и л и л и п с в а щ о р г а з ъ м. Тук също -
могат да се различат няколко разновидности:
Х и п о о р г а з-м и я — оргазъмът е намален по интензивност
и удоволствена удовлетвореност. <•
О л и г о о р г а з м и я — оргазъмът се получава много рядко,
не при. всяко сношение
А н о р г а з м и я — пълна липса на оргазъм.. _
А н х е д о н и я — вместо,оргазъм и удОволствено преживя­
ване се получава неприятно усещане.
А л г о п а р е у н и я — болезнено сношение.
Липсата на оргазъм както при мъжа, така и при жената
може да се дължи на конституционална полова хладност, на
слаба полова конституция. Много по-често обаче тези лица са
полово добре 'възбудими, особено; жените са способни да се
възбудят и пълноценно да преживяват оргазъм и ако това не
се получава, причините са най-различни външни фактори. Тук
отново трябва да се спомене на първо място лошата и непра­
вилна контрацепция и най-вече прекъснатото полово сношение.
В някои случаи може да- се касае и за заболявания на самите
полови органи или за други ендокринни, неврологични или пси­
хични болести. При жената причина за аноргазмия може да
бъде и високото разположение- на клитора, поради което той
не бива стимулиран при фрикциите.
5. В ъ з р а с т о в а п о л о в а н е п ъ л н о ц е н н о с т . Тук
се отнасят к ъ с н и я т п у б е р т е т , който започва при моми­
четата след 1.4—15-годишна възраст, а при момчетата — след
16—17-годишна възраст, и р а н н а т а и н в о л у ц и я , която
настъпва преди 40-годишна възраст.
И двете разстройства много често се дължат на конститу-
ционални причини — биологично слаба полова конституция.
Късният пубертет може да е последица на лошо гледане и
хранене на детето, на тежки инфекциозни и други заболявания
през детството и др.
Много често половият живот на такива лица протича вяло,
с редки сношения и бледи емоционални преживявания.

72
 Качествени полови разстройства
Като качествено полово разстройство — п е р в е р з и я,
се описва такова полово поведение, което се отклонява зна­
чително от обичайното, така че естественият резултат на поло­
вото общуване — възпроизводството, създаването на поколе­
ние, е невъзможно. Касае се за неестествена насоченост преди
всичко на половото влечение, поради което копулативният ци­
къл е видоизменен й протича или с неадекватен полов парт­
ньор — о б е к т н и п е р в е р з н и , или в необичайна обста­
новка и по необичаен начин — с и т у а ц и о н н и п е р в е р ­
з ни. И това, което е особено важно: тук се касае не за ня­
каква пикантна разновидност и разнообразяване на половото
общуване, а за самоцелен начин на полово поведение,'един­
ствено чрез който лицето може да си достави пълноценно емо­
ционално преживяване. Перверзността е сексуална самоцел.
Много често перверзното лице е изобщо неспособно да осъще­
стви нормално полово сношение, а и когато това му се удава,
то все пак предпочита перверзността.
Когато перверзното поведение не е сексуална самоцел, а
■само едно допълнение, вариант на нормално полово общу­
ване, то се касае за перверзитетен акт, за перверзитетно дей­
ствие, .а не за истинска перверзни.
Качествените полови разстройства са познати от най-дъл­
бока древност, съществували са през всички епохи и съвсем
не са монопол на нашето време. Някои от тях се наблюдават
и при животните. Едва сега обаче те стават обект на научно
изследване. Съвсем неправилно е перверзните лица да се счи­
тат по принцип за развратни. Несъмнено и сред перверзните
има развратници, както и сред полово нормалните. Перверз­
ните състояния обаче сами по себе си не са развратни дей­
ствия, а аномалии в развитието на психичния пол, както това
видяхме по-горе.

Обектни перверзни
Според това, какъв е еротичният обект, към който е
насочено перверзното полово влечение, различаваме няколко
•формиг.
1. А в т о е р о . т и з ъ м , наричан още н а р ц и з ъ м . Ка-
'~сае се за едно много рядко явление, наблюдавано обикновено
при душевно болни, при което половото влечение е насочено
към самия себе си. Едно своеобразно самовлюбване.

73
 С голяма условност към автоеро-тизма може да се включи,
и п е р в е р з н а т а м а с т у р б а ц и я , която вече няма за-
местителна функция, а се превръща в самоцелно самозадово­
ляване. Това се случва при тежко психопатни личности, страх­
ливи и себенеуверени, които се страхуват да установят връзка
с лица от другия пол. В тези случаи обаче, макар да с.е касае
за самозадоволяване по начина на изпълнението, но лицето не
е еротично насочено към себе си, а макар и мислено, общува с
някой друг. Това е съществената разлика от истинския нар-
цизъм.
2- Х о м о с е к с у а л н о с т . Касае се за насочване ■на по­
ловото влечение към лица от своя пол — х о м о е р о т и з ъ м ,
и за осъществяване на полов контакт с лица от същия пол —
хомосексуалност.
По своята генеза хомосексуалността представлява най-
сложната перверзна група. Тук могат да се отграничат няколко'
отделни подгрупи:
А. Вродена нервно-церебрална форма, при която се касае
за аномално формиране на нервно-церебралния пол.
Б. Придобита психогенна форма, при която е нарушено
формирането на психичния пол, поради: **
а) погрешно впечатване (Fehlpragung):
б) аномално изградил се условен рефлекс.
Вродената нервно-церебрална форма на хомосексуалността е
най-тежката и дълбока промяна на еротичната насоченост. Тази
аномалия се проявява още през детството: лицето се държи
като индивид от другия пол. Такива момчета предпочитат да
играят с момичета, държат се като момичета, неряДко обличат
женски дрехи, тримират се, наричат се с женски имена и, об­
ратно, такива момичета се държат като момчета, играят с мом­
четата, обличат се с мъжки дрехи. Изобщо въпреки добре раз­
витите телесни полови белези на единия пол тяхното самочув­
ствие и поведение е типично за другия пол. Те сами се прежи­
вяват като лица от другия пол и много често настойчиво желаят
телесният им пол да бъде оперативно коригиран и приведен в
съответствие с техния психичен пол - т р а н с с е к с у а л н о с т .
Проблемът за гражданското състояние на транссексуалните
лица има значително социално и. хуманно значение. У нас
обаче въпреки упоритото настояване на страдащите лица той
среща неразбиране, насмешка и дори враждебно отношение.
Несъмнено днес медицината все още не е в състояние пълно­
ценно да сменя телесния пол. С известни оперативни корекции
обаче и промяна на гражданския пол тези лица биха могли да

74
постигнат едно значително по-добро социално адаптиране,
което ще се отрази благоприятно върху самочувствието и тру­
доспособността им, вместо да живеят отхвърлени от обще­
ството като странни и чудати посмешища. Този въпрос чака
своето положително разрешаване.
При придобитите психогенни форми на хомосексуалността
се касае за значително по-късно формиране на хомосексуал­
ното влечение през индивидуалния живот на лицето. Най-ве­
роятно това става по време на пубертета,' като между двете
форми — тази, дължаща се на погрешно впечатване, и тази,
дължаща се на аномална условнорефлексна връзка, границата
не е особено отчетлива. При тези случаи лицето има съзна­
нието и самочувствието, че принадлежи към пола, на който
притежава телесните особености. При по-ранните форми, които
вероятно се изграждат по Механизма на погрешното впечат­
ване, поведението и половите 'реакции са характерни за ли­
цата от другия пол и предпочитаният полов партньор е от съ­
щия пол, а по-късните форми се изграждат като един анома­
лен, твърде устойчив навик, при който половото поведение е
присъщо на пола, от. който е -лицето, -и само предпочитаният
полов партньор е перверзно променен, от същия пол.
Съществува твърде голямо разнообразие и в интензивността
на проявеност на хомосексуалното влечение: от случаите на
пълна и абсолютна хомосексулност до случаи, при които хо­
мосексуалното поведение е само случайна и инцидентна
проява. По най-авторитетни данни около 2-^-4% от населението
страда от абсолютна хомосексуалност, което представлява
твърде значителен брой хора.
3. П а р а д о к с а л н о н а с о ч е н а с е к с у а л н о с т . Ка­
сае се за насочване на половото влечение към полови парт­
ньори, иесъответствуващи по възраст. Те могат да са деца:
момчета — п е д о ф и л и я , или момичета — к о р о ф и л и я ,
могат да са юноши — е ф е б о ф и л и я , или девойки — п ap-
т е н о ф и л и я, а могат да са и старци —г е р о н т о ф и л и я ,
или старици'— г р а о ф и л и я .
4. З о о ф и л и я . Касае се за полово влечение към жи­
вотни. Нарича се още с о д о м и я.
5. Н е к р о ф и л и я — полово влечение за осъществяване
на сношение с трупове. Касае се за една твърде тежка полова
аномалия, която се наблюдава предимно при психично болни
лица. ■
6. О б е к т е н ф е т и ш и з ъ м . Касае се за перверзност, при
която половото влечение е насочено към определен полов фе-

75
тиш, който символизира и замества реалния полов партньор.
Това обикновено са части на тялото (коси) или различни вещи
(бельо, обувки, украшения и др.), които перверзното лице не­
рядко краде - ф е т и ш и з м е н а к л е п т о м а н и я , и с
които полово се самозадоволява.

Ситуационни перверзии
При ситуационните перверзии половото влечение и же­
лание са извратени и променени по отношение на ситуацията,
на обстановката, в която се извършва половото общуване, или
на начина, по който става сношението. Елементи, присъщи на
ситуационните перверзии, се наблюдават много често и при
нормалното полово общуване. На тях се дължат до голяма
степен разнообразието и пикантността' на преживяването, но
при нормалния полов акт тези прояви никога нямат брутал­
ността на перверзията и което е най-важно, те никога не са
самоцел на общуването, а само негова притурка.
Подобни действия - се t наблюдават и при животните, но не­
съмнено ситуационните перверзии са резултат преди всичко на
човешката култура.. Би могло да се каже, че това са извраг
тености на човешката култура. Защото и животното може при
сношение да захапе своя партньор и така да му причини болка.
Тук обаче се касае за една инстинктивна реакция, целяща да
фиксира двамата партньори един към друг, за да се осъществи
-сношението. Само човекът обаче е способен да направи от
болката самоцелен обект на своите сладострастни преживя­
вания и желания-
Ситуационните перверзии биват:
1. П и к а ц и з ъ м . Касае се за осъществяване на извън-
вагинално, паранймфално полово общуване. В човешката исто­
рия то е познато от най-дълбока древност. Най-често се касае
за така наречената о р а л н а е р о т и к а — осъществяване на
контакт на гениталиите и устата (целуване, лапане, близане и
пр.).
2. А л г о л а г н и я . Перверзност, при която сладостра­
стието се преживява при причиняване или изпитване на болка
и мъка. В първия случай говорим за садизъм, а във втория —
за мазохизъм. Рядко •може да се стигне и до жестоки сади­
стични убийства или мазохистични самоубийства.
3. Е к с х и б и ц и о н и з ъ м . Касае се за получаване на по*
лово удовлетворяване при показване на обикновено скритите
части на тялото: полови органи, гърдите на жената и др.

76
 4. В и з и о н и з ъ м, наричан още в о а й о р и з ъ м или
с к о п о ф и л и я . Тази перверзност по прояви е обратна на ек­
схибиционизма. Касае се за получаване на полова удовлетво­
реност при гледане, обикновено тайно и скрито, на интимното
общуване и половите сношения на други лица или просто на
разгонване и разсъбличано на лица от другия пол.
Без съмнение както ексхибиционизмът, така и визионизмът
са перверзии на извратеното отношение на съвременния човек
към голото човешко тяло и към половия живот изобщо. Тези
перверзии стават безсмислени и невъзможни там, където към
голотата и към половото общуване се възпитава и изгражда
естествено и непринудено отношение.
5. С и т у а ц и о н е н ф е т и ш и з ъ м . При него във фетиш
се превръща обстановката, при която се извършва половото
общуване, или отделни елементи от нея. Липсата на тази об­
становка прави трудно или невъзможно самото полово сноше­
ние. Тук от особено значение е ролята на първите“ полови впе­
чатления и преживявания.
О т н о с и; т е л е н д я л на р а з л и ч н и т е п о л о в и
с и н д р о м и . Нашата практика показва, че при мъжете най-
чести са оплакванията от отслабена или липсваща ерекция
(38%), от ускорена еякулация (28% ) или от тези-две разстрой­
ства заедно (23%). При жените най-чести са оплакванията от
недостигане до оргазъм (аноргазмия). От перверзните състоя­
ния най-често е хомосексуалността.
Сексологично изследване -
Възможността цоловото разстройство да се дължи на
различни причини и да съпровожда различни заболявания изи­
сква всестранно изследване на половата двойка, оплакваща
се от такова разстройство. За нас е без значение дали е до­
шъл да се оплаква мъжът или жената. И в единия, и в другия
случай налице е една дисхармония, полова дезадаптация между
двамата, диспафия, поради което считаме, че наш пациент не
е нито отделният сам мъж, нито отделната сама жена, а два­
мата като цяло. Пациент е половата двойка!
Втора много важна особеност на сексологичното изследване
е обстоятелството, че преобладаващият брой пациенти страдат
от париопатии, т- е. че се касае за телесно и психично здрави
лица, при които обективното изследване не разкрива никакви
болестни отклонения. Ето защо тук от особено значение е пра­
вилното и всестранно разпитване на двамата партньори, съби­
рането на пълна и изчерпателна полова анамнеза и анамнеза
на живота.
77
 Лекарят трябва да се осведоми за личната биография, на
двамата поотделно и за техния съвместен живот: за условията,
при които те се трудят и живеят, наличността на преумора и
напрежение, на конфликти, грижи и неприятности. Особено
важни тук са условията, при които, се осъществява самото по­
лово общуване — доколко съществува удобна и уютна обста­
новка за това. Интересуваме се от здравословното и психичното
състояние на двамата, за преобладаващото настроение и са­
мочувствие, за наличността .на невротични и други оплаквания.
Особено внимание се обръща на половия живот на двамата
до тяхната среща и при техния съвместен живот: кога е настъ­
пил пубертетът, какви са били първите полови интереси и
прояви, какво е било половото възпитание, как е започнал по­
ловият живот, колко интензивен е бил, как е протичал техни­
чески — наличност на достатъчна еротична подготовка, на лю­
бовна игра, осъществяване на контрацепцията, обичайни пози
и пр.
От голямо значение е психичната свързаност между два­
мата. Наличносттта на любов, привързаност, топло другарско
отношение и склонност към взаимопомощ или, обратно, налич­
ност на конфликти, раздори, недоверие, охлаждане, на чув­
ствата и отчуждаване.
При нужда се правят и специални изследвания, за да се
установи състоянието на половите органи, на ендокринните
жлези, нервната система и психиката.
Пълното и цялостно изследване трябва да изясни няколко
въпроса:
1. Има ли изобщо полово разстройство или неправилно се
тълкуват и преживяват като болестни нормалните физиоло­
гични и психични колебания и реакции в половите функции и
поведение.
2. ' Ако има полово разстройство, трябва да се изясни каква
е неговата причина — дали се касае за първично полово раз­
стройство (париопатия) или за вторично полово разстройство
(сексопат.ия). ч"
■ 3. Какви са проявите на разстройството както при мъжа,
така и при жената, степента на проявеност на смущението при
двамата, неговото постоянство и зависимост от външни и вът­
решни фактори.
Много важно е да се разкрият с възможната пълнота основ­
ните причини, които са довели до разстройството, всички
вредни фак-тори, които го ' улесняват и провокират, и способ­
ността на двойката да компенсира- Това дава възможност да

78
се изработи правилен терапевтичен подход към половата
двойка и план за нейното лечение, респективно за лечението на
всеки един от партньорите поотделно.
Веднага трябва да се отбележи, че ако теорията на поло­
вите разстройства е значително изяснена и доста добре под­
редена, то практическата работа не винаги е така ясна и недву­
смислена. Преди всичко, нашите класификации представляват
логични обобщения и абстракции, които отделят и подреждат
чистите причини и прояви в една цялостна система. В живота
обаче рядко се срещат такива „чисти“ причини и прояви.
Всеки от нас е подложен на многостранното влияние на най-
различни фактори, които му въздействуват в различни насоки.
Това често прави , много трудно и дори невъзможно ясното раз­
граничаване на причините,- породили едно явление, от усло­
вията, които , само случайно то съпътствуват. Често е много
трудно и дори невъзможно да се отделят основните причинни
фактори от второстепенните- Нещо повече, нерядко в динами­
ката на болестния процес последицата се превръща в причина,
а причината — в последица и това диалектично противоречие
създава още по-големи трудности в правилното диагностици­
ране на половите разстройства.
Накрая трудността идва и от това, че половото разстройство
се преживява различно от двамата партньори, дори се стига
дотам, че те могат да имат различно становище по основния
въпрос — има ли изобщо, разстройство или не. И тъй като за­
ключението все пак се гради преди всичко върху даваните от
партньорите субективни данни, които нито могат да се прове­
рят по страничен път, нито могат да се докажат или отхвър­
лят по обективен начин, етава ясна голямата трудност, която
трябва да преодолее лекуващият лекар-сексолог.
Друг въпрос, който също трябва да се изясни, е обстоятел­
ството, че макар правилно да считаме за наш пациент двой­
ката като цяло, в париалната дезадаптация ролята, позицията
на двамата партньори е обикновено различна. В едни случаи-мъ­
жът е този, който се самообвинява или е обвинен за причина
на разстройството. Физиологично неговите функции са смутени,
а жената се счита здрава. Тук мъжът е „пациент в тесния сми­
съл на думата“, той търси помощ. В други случай е. обратно —
жената се счита за причина на разстройството, тя е страда­
щата, нейните функции са смутени, тя 'е „пациент в тесния сми­
съл на думата“. . :
Много рядко двамата партньори съзнават, че те еднакво са
причина за настъпилата диспария, тъй като не са съумели пра­

79
вилно да си взаимосъдействуват, да си сътрудничат, да се под­
помогнат -и така с взаимни усилия да компенсират и предот­
вратят половото разстройство. Ето защо нри нас обикновено
идва единият от партньорите, „виновният“, „страдащият , и
много рядко — и двамата. Затова ние винаги изискваме да се
срещнем и с другия партньор, с другата половина на нашия
колективен пациент.

Лечение на половите разстройства

И при лечението на половите разстройства трябва да се
има пред вид, че пациент е половата двойка като цяло. Наи­
стина съвсем безсмислено е да се лекува сам мъж или сама
жена — сами те нямат и не могат да имат полов живот- Какво
тогава ще се лекува? А при половото разстройство винаги
трябва да се преценява не само и не толкова отделният инди­
вид, а неговите връзки и взаимоотношения с наличния'или с въз­
можния му полов партньор. Следователно става дума не за
индивидуална, лична, а за колективна терапия, за терапия на
половата двойка — п а р и о т е р а п и я , дори за терапия на се­
мейството — г а м о т е р а п и я. ; X-
■; Лечението на половите разстройства винаги предполага на­
личността на полова двойка, и то двойка, готова и имаща же­
лание да си сътрудничи и да си оказва взаимна помощ, двойка,
в която, чувствата и взаимното доверие са запазени. Това е аб­
солютно и обезателно условие. Двамата тряова да желаят и
да умеят да си създават добро еротично настроение и високо
самочувствие, взаимно да се освобождават от всякакво напре­
жение, безпокойство, тревога и страх.
Основен метод за лечение при половите разстройства е пси­
хотерапията. Касае се за онзи комплекс от мероприятия, който
Н. Шипковенски (1965) обобщи като „освобождаваща психо­
терапия“: отстраняване на болестотворната обстановка, пре­
махване на всякакви страхове и опасения, предпазване от хи-
похондрично самовглъбяване. От друга страна, е необходимо
детайлно изясняване и на двамата партньори на причините и
характера на наличната полова дисхармон.ия и убеждаването
им в неоснователността на техните тревоги в смисъла на ко-
' ригиращата разяснителна психотерапия на Н. В. Иванов (1966).
При лечението на половите разстройства трябва да се по­
стигне стабилизиране, подобряване на половия, респективно на
семейния живот на двойката, възстановяване на съответствието
между двамата, на тяхното взаимодействие и) взаимопомощ.

80
 Необходимо е да се търсят пътища за хармонизиране на вза­
имоотношенията и на обогатяване на емоционалните преживя­
вания и на еротично-сексуалните стимулации, за повишаване и
подобряване на самочувствието, настроението и духовната
свързаност между двамата. Нерядко дори .е необходимо пре-
възпитаване на двамата, промяна на тяхната жизнена и нрав­
ствена ориентация. За да има успех лечението при половите
разстройства, е необходимо да се изгради цялостна лечебна
система, като се създават условия за най-добра полова обета-,
новка.
При съвременния претоварен и пренапрегнат живот особено
необходимо е правилното и ритмично редуване на работа и умора
с отдих и почивка. При това нужна е активна почивка, напри­
мер спортни занимания, екскурзии и разходки, културни раз­
влечения и др. Важно е да се осигури спокоен и достатъчен
сън. Животът на двойката трябва да е разнообразен и разумно
осмислен. Да не се избягва общуването с хората, към което че­
сто са склонни такива лица, но, от друга страна, да няма и гу-
-ляйджийски компании, оставащи до късно в опушени с тютюнев
дим и алкохолни пари помещения.
Дпотреоата и особено злоупотребата с алкохол и никотин
трябва да се избягва. Не трябва да се вземат и излишни съно­
творни и други медикаменти, особено когато не са предписани
от лекар. Храненето трябва да е пълноценно.
Обстановката трябва да бъде спокойна, да осигурява си­
гурност, уютност и удобства ,за половото общуване. Извършва­
нето на сношение в Неудобна обстановка е винаги рисковано и
често води до полови несполуки. В стаята на съпрузите не
трябва да спят други лица, дори и по-големи деца, което не­
съмнено ще ги смущава и ще ограничава свободата на техните
действия. За да се осигури по-голяма непосредственост и не»
принуденост при общуването, добре е двамата да спят в едно
легло с една завивка.
Самонаблюдението винаги разстройва половата готовност.
Затова вниманието трябва активно да се отклонява от постоян­
но следене и анализиране на половото поведение и на половите
реакции. Половото сношение не трябва да се превръща в сво­
еобразен изпит на личните възможности и достойнство. Сноше­
нието се прави в крайна сметка за . удоволствие и < двамата
трябва да,.умеят да търсят и да .си доставят това удоволствие,
а не с напрежение и тревога, да треперят за това, „какво ще
стане . Усилията трябва да са насочени към обогатяване на
любовната игра, към нейното непринудено и най-естествено
провеждане, към създаването на .пикантно-еротично настрое»

ол и пвлови разстройства
 ние и действия, които биха стимулирали половата възбуда.
Вместо към себе си вниманието трябва да е насочено към дру­
гия как да му създаден повече удоволствие и наслада.
, Обикновено този, който се оплаква от полово разстройство,
е много чувствителен към реакциите на своя партьнор и всяко
проявено от него неудоволствие и демонстрирана неудовлетво­
реност и досада само влоша'ват й утежняват състоянието. Ето
защо партньорът трябва да е особено внимателен. Нерядка
дори се налага да се прояви известна артистичност и да се из­
рази подчертано удоволствие от преживяното, макар то обек­
тивно да е било твърде скромно. Така обаче се вдъхват ку­
раж, самоувереност И надежда и се съдействува за по-бързо
нормализиране на. състоянието. /Т; . : 1 -у -т
Поради всичко това необходимо е и..двамата партньори Дв
бъдат запознати с естеството на разстройството и да имат доб­
рото желание и усърдие взаимно да си помогнат. Пак подчер­
тавам — необходимо е по време на половото общуване да се
създаде обстановка на пълна непринуденост и естественост, на
-спокойствие, на добро настроение и самочувствие, на пълна
липса на страх и тревога- Партньорите трябва да знаят, че ус­
пехът на сношението зависи от двамата, че както1 успехите,
така и провалите са тяхно общо дело.
Някои, специалисти препоръчват, по-късно или по-продъл­
жително прекъсване на половия живот. Това е неправилно.
Обикновено през време на прекъсването пациентът се лекува и
с нарастваща тревога очаква деня, когато ще му се разреши
да има полова връзка, за да види какво ще стане, имало ли
е ефект от проведеното лечение. И много естествено е, че при
такова тревожно очакване половото сношение не ще протече
естествено и нормално и неуспехите няма да закъснеят, а това
още повече ще утвърди увереността, че съществува ‘„тежко и
непоправимо“ заболяване.
Изключение от това правило се налага само тогава, когато
се касае за дълбоко общо изтощение, изчерпване и невротизи-
ране, за една обща преумора, където намалената полова дей­
ност е един естествен предпазен механизъм, защищаващ орга­
низма от претоварване и гибел. В тези случаи не трябва да се
дават добри възбуждащи лекарства, които вместо да помогнат,
ще играят роля на допинг. Тук е необходима почивка до въз­
становяване на силите.
При тежко невротизиране на партньорите понякога се на­
лага не само прекратяване на сношенията, но даже временно
разделяне на двамата, докато се успокоят, стабилизират нерв-

§2
 ното си състояние,- преоценят поведението и чувствата си и
след това бавно и постепенно отново да намерят пътища един
КЪ М друг. ,у ' . ;-S: . V- ■ .:v-: ;
Във всички останали случаи половото общуване между два­
мата трябва да продължи, и то при възможност по-често и ре­
довно — да няма време за много мислене. В никакъв случай
обаче не трябва да се бърза с успеха. Двамата трябва да са за*
едно, да си създават най-интимно и взаимно еротично стимули­
ране, без да пестят своите нежности и ласки, без да бързат да
осъществят самото сношение. Нека то да стане след седмица,
след месец. Тук важи правилото: „Бързай бавно!“ Успехът се
получава, толкова по-скоро, колкото по-късно се очаква, често
най-ненадейно и импровизирано.
Понякога на мъжа привидно забраняваме да осъществи
сношение, но го съветваме колкото може по-често да общува
с жена си. В същото време подучваме жената да провокира
най-еротично своя другар и когато той е добре възбуден /и
най-малко очаква, сама да извърши сношението и да го .по­
стави пред-успешно свършен факт. Тази невинна игра много
пъти дава добър резултат. Но подходът трябва да е строго ин­
дивидуален. В някои случаи прекалената агресивност на же­
ната може още: повече да смути и притесни мъжа-
И двамата трябва да знаят, че проблемът не е да се получи
ерекция— обикновено нашите пациенти могат да получават
ерекция, и то твърде добра, но, както вече казах, с волево уси­
лие никога няма да се получи възбуда. Въпросът е да се съз­
даде настроение. Има ли настроение, ерекцията няма да закъс­
нее, ще дойде сама. -
Правилото да не се прекратява половото общуване и сно­
шенията има особена сила в случаите с ускорена еякулация.
Тук, напротив, сношенията трябва да са най-редовни и по въз­
можност да отговарят на потребностите на мъжа, така че да
не ,се чувствува „полов глад“.
При страх у жената от сношението, както и при аноргазмия,
трябва да се постъпва най-внимателно, без каквото и да е на­
силие, нетърпение и бруталност. Изискват се максимално ща-
дене, нежност, такт и любовна загриженост, но също така и на­
стойчивост и упоритост. Жената трябва да бъде предразполо*
жена към сношението, сама да го пожелае, а не да й се На­
трапва и да бъде насилвана. '
При аноргазмия у жената е важно лицето напълно да се
отпусне и отдаде, да не-мисли и да не се разсейва с нищо друго,
да няма никакво напрежение, да престане да очаква с безпо-
 койство какво ще се случи, ще достигне ли най-после до толкова;
очаквания оргазъм. Отпущане обаче тук не означава пасив­
ност. Жената трябва да 'бъде активна съучастница в сноше­
нието, като се стреми сама да си достави това, което желае,.
1 а не да чака всичко наготово. Важно е жената да умее сама да
стимулира клиторната си област чрез ефективно триене в ос­
новата на пениса. /ч'. - ' - ■
С половото сношение не може да се експериментира, не мо­
гат да се правят сношения- „за опит“, с напрежение и тревога.
Такива опити предварително са обречени на неуспех и само
още повече, засилват страха, себенеувереноетта и погрешното
убеждение, че съществува „тежко и неизлечимо полово заболя­
ване“; Ето защо категорично трябва да се забрани на двой­
ката да прави сношения,' „за да пробва“. Дори ефектът на-,
добри медикаменти може да бъде сведен до нула, когато взе­
мането им се съпровожда от тревожно следене на ефекта и. из-
а вършване на сношения, за да се види „какво ще стане“, „ще*
действуват ли лекарствата“. •
Нерядко се налага да се обърне сериозно внимание на тех­
никата на коитуса, като се дават необходимите указания и на
двамата. Преди всичко нужна е достатъчна предварителна лю­
бовна игра с интензивно, но нежно и богато емоционално сти­
мулиране на ерогенните зони и гениталиите.
При самото сношение от значение могат да бъдат позата,
ритъмът на фрикциите и пр. Особено при аноргазмията у же­
ната трябва да се търси онова най-удобно положение, при което-
се получава оптимално стимулиране на клитора и клиторната.
област- Тук и жената трябва да умее да се адаптира най-
удобно към мъжа. При тези случаи често се постига успех при
;. положение на жената отгоре. Това й позволява -да е по-сво­
бодна в движенията си, а забавя еякулацията на. мъжа. С ус­
пех може да се използува и поставянето на малка възглав­
ничка под седалището.
На много места посочих голямото значение на правцлната
контрацепция, предпазването от нежелано забременяване. От­
ново ще повторя, че прекъснатото сношение трябва да се из­
бягва. Него можем да позволим само в случаи, когато еякула-
ци^та на мъжа без усилие се задържа така, че жената успява
да достигне до кулминацията на своето преживяване преди
мъжа. Това обаче все пак е по-рядко. Затова най-добре е да се
използуват съвременните контрацептивни средства (контрацеп-
. тивни таблетки през устата, вътрематочна спирала, мъжки
предпазители и др.). Най-добър съвет в това отношение може
да се получи от женската консултация.
84 V :
 При лечението на половите разстройства не трябва да се
очаква внезапна промяна и мигновен ефект- Касае се за из­
граждане- на цялостна'лечебна система, на определен лечебен
режим на двойката, а това винаги изисква време.
Медикаментната терапия, физиотерапията и различните
процедури, общи и локални, в много случаи могат също да бъ­
дат полезни, но те винаги имат помощно значение и в никакъв
случай не могат да подменят казаното по-горе. '
'П ри намалена възбудимост, за да се-стимулират рефлекс­
ните процеси, най-често се използуват препарати със, стрихнин,
арсен, фосфор, самостоятелно или в различни комбинации —
стрихноарсин, афротон, фитин и пр. Счита се, че нивалинът
усилва провеждането на нервните импулси в синапсите на цен­
тралната нервна система и повишава интензивността на въз-
будните пропеем в рефлексните центрове на гръбначния и про­
дълговатия мозък. Поради това той нормализира разстроените
полови’рефлекси.' Общо стимулиращо, тонизиращо и полово
възбуждащо действие имат и някои корени и треви:. жен:шем,
левзея, елеутерокок и др- С успех се използуват и някои био­
генни стимулатори: пчелно млечице, ФИБС и др. Особено
влияние се приписва на йохимбина, който причинява хипере-
мйя на съдовете в тазовата област и на члена, Възможният не:
гов ефект обаче много често се потиска от инструкцията да се
взема преди сношението: пациентът взема медикамента и за­
почва с напрежение да очаква появата на ерекция. Такава,
разбира се, не се получава, защото медикаментът не предиз­
виква ерекция, а само улеснява нейната поява, а създаденото
напрежение при липса на еротично настроение още повече по­
тиска рефлексната дейност.
При състояния на повишена полова възбуда се използуват
бромови препарати, барбитурати и преди всичко съвременните
невролептични Средства. При ускорена еякулация доста добър
ефект се получава от даването на ниски дози тиоридазин (ме-
лерил), ипронал и др.
Почти при всички случаи е необходимо даване на леки тран-
квилизиращи средства. Предписването на хормонални препа­
рати е показано само'при несъмнен хормонален дефицит. Да
се вземат полови хормони от млади хора, при които има нор­
мална продукция на такива хормони, е груба грешка, която в
някои случаи може да има твърде неприятни и нежелани по­
следици. Понякога даването на малки дози мъжки полови хор­
мони може да стимулира женското полово влечение. Всяко на­
значаване на медикаменти и процедури обаче трябва винагя

IS
да се извършва от специалист сексолог и никога пациентът да
не взема сам каквито и да било лекарства.
Безспорно, когато половото разстройство само съпровожда
една по-рано съществуваща невроза или някакво друго гени­
тално, ендокринно, неврологично или психично заболяване, т. е.
при сексопатиите, на преден план излиза необходимостта да се
лекува; това заболяване със съответните за това средства от
лекар специалист. Тук лекарят сексолог е само сълечител.
Предпазване от. половите разстройства
- Без съмнение ПовечеТо полови разстройства: и особено
психогенно-травмиращото им въздействие, което , води до тях­
ното фиксиране и генерализиране, са резултат на полово не­
знание, невежество и неумение, на ниска полова култура. Ето
защо предпазването от полови разстройства, тяхната най-
ефективна и реална профилактика това са преди всичко навре­
менната, масова полова просвета и възпитание, повишаването
на половата култура на населението, обучаването на младите
в съзнателно съпружество и брачно партньорство. Тази подго­
товка за брачен и семеен живот трябва да започне още от юно­
шеските години и дори от детството.
За да се постигне това обаче, е необходимо съзнанието на
хората да бъде освободено от вековните предразсъдъци. За по-,
ловия живот трябва да се говори открито, спокойно, разумно
и сериозно, тъй както се говори за всички естествени и важни
неща в чоцешкия живот. Половата дейност не трябва да се над­
ценява, да се превоъща в начало и край на човешките стре­
межи, мисли и желания, в единствен смисъл на човешкото съ­
ществуване, но тя не трябва и да се подценява, да се пренебрег­
ва и отхвърля, да се превръща в Тайнствена мистерия, в срамно
и недостойно дело, в грях и позор. В нашия живот полът и
проблемите, свързани с него, трябва да заемат своето есте­
ствено място.
Години наред нашият "сексологичен кабинет разпростра­
нява следната листовка: ;.

Какво трябва да знаем, за да бъде половото

общуване успешно
Половото сношение и за мъжа, и за жената е преди
всичко преживяване на удоволствие и наслада. Поради това:
- 1. То не може да се извършва насила, по принуда, като за­
дължение, без. настроение и желание, за „опит“ и „проба“.
86
 2. То е несъвместимо с чувството на тревога и страх от
всякакъв характер: страх от неуспех, от излагане, от заразя­
ване, от забременяване и пр.
3. То не се удава или се извършва непълноценно при ум­
ствена и телесна преумора, неразположение, потиснато на­
строение, грижи и неприятности.
Ето защо при полово общуване трябва да са налице:
1. Спокойна, удобна и уютна обстановка, без присъствие
на други лица (деца или възрастни в същата стая и пр.).
2. Добро, бодро настроение, за постигане на което трябва да
се използуват всички подходящи средства: пр.авилен отдих и
почивка, физкултурни занимания, разходки и екскурзии, кул­
турни развлечения — кино, театър и др.
3. Пълно спокойствие, -взаимно внимание и сърдечност,
липса на всякаква припряност, бързане, нетърпение, всякакво
притеснение.
4. Да се избягва консумацията'на алкохол и никотин, тъй
като те потискат половата дейност.
5- Половото сношение е винаги дело на двама, поради това
е необходимо активното участие и на двамата партньори, които
да се стремят взаимно да си създават настроение и-предразпо­
ложение — добрите отношения между двамата са най-добрата
гаранция за добри полови връзки. ....
6. Дълготрайна, съобразена с желанията и на двамата
предварителна любовна игра, която да не отслабва и по време
на самото сношение.
7. Правилно предпазване от забременяване, като в ника­
къв случай сношението не се прекъсва, а се ползуват мъжки
предпазители йли женски предпазни средства: вътрематочна
спирала, предпазни таблетки през устата, неплодните дни и пр.
8. След сношението взаимното любовно внимание да не се
прекратява, а да продължи до пълно затихване на възбудата.
При неспазване на тези условия сношението може да не
бъде успешно, но в такива случаи не трябва да се изпада в тре­
вога и паника, а спокойно да се отстрани причината.
 СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор ....................................... . , . . . . . . . . . 3
Една подценявана наука . . . . . .. . . , . . . . . . 7

Полов живот , . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 12 [
Защо живите същества са се разделили по пол . . . . . . . . 12
Полът в човешкото общество , . . . . . . . . .. 1 9
Функции на пола при човека . . . . . . . . . . . . . . . . . 21
Индивидуално развитие на половата система .. . . . . . . . 28
Индивидуално развитие на половата дейност ............................ .... . 33
Копулативен цикъл ' . . . .V . . . ... . . . . . . 38
Формула за половото поведение . .. . . . . . . . . . . . . 41

Полови разстройства . . ... . . . .' . . .. . . . . . . . 43 ;.

Същност на гюловите р а зс т р о й с т в а ........................- .............................. 43
Причини за развитие на половите разстройства . . ... . . . 47 ,
Прояви на половите разстройства. . ........................ . . . . . ' . 64 |
Сексологично изследване . . . . . . . > . . . . . : 77 if
Лечение на половите р а зс т р о й с т в а .......................... .. 80
Предпазване от половите разстройства , . . . . . . . . - . 86 |

ПОЛ И ПОЛОВИ РАЗСТРОЙСТВА

д-р Тодор Бостанджиев
Рецензенти: д-р Д н н ч о Т р а й к о в , д-р М и т к о Е н ч е ь
проф. Ив. Г е н к о в , доц. С т. Ж е к о в а
Редактор: Н а д е ж д а П и м п и р е в а
Нац. бълг. I издание. Лит. група III—3
91911 01441
Изд. № 7069 Код 06 4-5-06_ S 978-

Художник на корицата: Б. Д о р м и ш е в
Художник редактор: М. Т а б а к о в а
Технически редактор: Ив. Д и м и т р о в
Коректор: В. Ц а н к о в а ~v~
Дадена за набор 10. XII. 1977 г. Подписана за печат на 10. IV. 1978 т.
Излязла от печат на 30. IV. 1978 г.
Печатни коли: 5,50 Издателски коли: 5,13
Тираж: 30 100
Цена: 0,24 лв.
Държавно издателство „Медицина и физкултура“, пл. Славейков 11—София
Държавна печатница „Д. Благоев“ — Пловдив Г