СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА - ЕЗИК НА ОМРАЗАТА

 Понятие и дефиниция за език на омразата

- Критерии за идентификация на език на омразата

- Фазов модел на езика на омразата

 Исторически преглед на появата на езика на омразата

- Европа

- Германия през 30-те – създаване на среда за жестокост и зверства

- Ролята на нацистките медии в прокарването на езика на омразата
- Изкуството като функция на расовата политика и езикът на омразата
- Италия - от манипулации и омраза до триумф на фашизма
- Расовата политика във фашистка Италия
-Езикът на омраза в следвоенна Европа

- САЩ
- 20-те години на ХХ век - десетилетие на нетолерантност
- 30-те години и влиянието на националсоциализма
- Формиране на национална политика за езика на омразата през 40-те
- Следвоенният период - победа на свободата на словото
- Езикът на омразата през 80-те и 90-те – криза в студентските кампуси
- Езикът на омразата през новото хилядолетие

 Международни документи и национални закони, които се отнасят за езика на

омразата
 - Международни документи
- Европейски документи
- Интернет и езикът на омразата
- Сексистки и хомофобски език
- Национални закони и език на омразата

 Език на омразата и/или свобода на словото

- Европа: достойнството на другия пред свободата на словото
- САЩ: езикът на омразата като регулиран език
- Критичeски поглед към езика на омразата в европейската и американската
практика
- Селективност в прилагането на забраната
- Езикът на омразата като оръжие на по-слабия
- Възможни тенденции за сближаване на двата подхода

ГЛАВА ВТОРА - ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСКУРС В МЕДИИТЕ И ЕЗИКЪТ НА

ОМРАЗАТА

 Анализ на дискурс
- Дефиниране на понятието дискурс
- Анализът на дискурса като методология за изследване
 Критически анализ на дискурса (КАД
- Увод
- Теоретичен подход към КАД
- Създаване и приложение на КАД
- Контрол и достъп до дискурса
- Контрол над тема, текст и контекст
- Контрол над разума
- Социалните теми като предмет на изследване в КАД
- Дискурсни структури и стратегии
- Модалности за НАС и против ТЯХ
- Политически дискурс
- Политически дискурс и политическо познание
 - Знание
- Мнения и възгледи
- Идеологии
- Контекст
- Теми
- Схеми
- Техники и тактики при употребата на политически дискурс
- Политически дискурс и политическо познание
- Структури на политичeския дискурс
- Политическият дискурс и провокрането на конфликт и насилие
- Използването на емоции в политическия дискурс
- Реконтекстуализация на собствените престъпления
 Езикова манипулация в политическия дискурс
- Пропагандни техники
- Методи за дезинформация
 Невербална комуникация и език на омразата
 Символика в политическия дискурс
 Стилистични фигури в политическия дискурс и усилване на езика на омразата
 Заключение

ГЛАВА ТРЕТА - ПРОУЧВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ДИСКУРС В

МАКЕДОНСКИТЕ МЕДИИ С ОГЛЕД УСТАНОВЯВАНЕ НА НАЛИЧИЕ
ИЛИ ОТСЪСТВИЕ НА ЕЗИК НА ОМРАЗА СПРЯМО БЪЛГАРИЯ:
РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

• Въведение

• Методология на изследването

-Анкета

-Анализ на съдържанието (контент анализ)

• Резултати от емпиричните изследвания

 -Анкета сред журналисти от македонски медии

- Изводи

- Анализ на политическия дискурс спрямо България в македонски медии

Категория текстове на тема история

Категория текстове на тема ежедневна политика

Категория текстове на тема малцинство

Категория текстове на тема България и ЕС

Категория текстове на тема идентичност

- Списък на маркерите за отношението към България в македонския

политически дискурс, проектиран в медиите
- Общи бележки относно политическия дискурс в македонските медии
- Категориална структура на македонския политически дискурс

- Манипулативен характер на дискурса

- Език на омразата в македонския политически дискурс

- Други белези на дискурса

- Заключителни бележки

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ
 ВЪВЕДЕНИЕ

Използването на обидна реч и на думи, които причиняват болка, е проблем на

комуникацията още от началото на вербалното общуване между хората. Новините и
съобщенията в обмена на информация невинаги са с позитивен характер,
утвърждаващи или похвални. В дългата история на речевото общуване присъства и
негативна реч, която обижда нечии чувства или дисквалифицира чуждите гледни точки
и позиции, като това отношение не е локализирано само на междуличностното ниво на
комуникацията. В историята има случаи, когато институциите, бидейки чужди,
окупаторски, завоевателски или колонизаторски, се обръщат към местото население с
обиден език. Има обаче и случаи, когато институциите са национални, условно казано
“наши”, но, овладени от авторитарни, тоталитарни и недемоктратични режими, в
своята репресивна политика спрямо населението прибягват до езика като средство за
доминиране и принуда. Когато две държави са в състояние на война, тяхната
враждебност ясно се показва и в езика, с който комуникират институциите на
воюващите страни.

През ХХ в. тази реч намира широко приложение като съставна част от

политическата стратегия на властта. Това е периодът, през който обидната реч не само
започва да се употребява организирано и систематично в обществения дискурс, но и
периодът, когато науката го идентифицира като проблем и започва да се интересува от
неговото проучване. Провокацията пред научната мисъл и нейният мотив да се заеме с
този социален феномен са резултат от два факта – появата на фашизма и
националсоциализма в Европа и кулминацията на расовата политика спрямо
чернокожите, както и сегрегацията на емигрантите и автохтонното население на
американска земя. Макар и разделени от хиляди километри, развили се на два различни
континента, тези процеси съвсем не са независими един от друг, а имат общ фундамент
–омразата към онези, които не принадлежат към бялата раса и нямат арийски и
англосаксонски корени. Върхът на расовата политика в Европа е отношението на
нацистка Германия към евреите, изразено в т.нар. “окончателно решение”, чиято
кулминация са злодеянията по време на Холокоста, а в САЩ – организираните
изселвания, насилия и убийства на чернокожи, евреи, емигранти и други малцинствени
общности. Тайната организация, която извършва тези злодеяния в САЩ е Клу Клукс
Клан, макар че триумфът на националсоциализма в Германия рефлектира на
американска земя с появата на сдружения като кафявите ризи.
 Разбира се, взривът от злодеяния не се случва за една нощ, а се предхожда от
период на подготовка, която се изразява в посяване на омраза и индоктриниране на
населението, така че тази идея да стане колкото може по-приемлива. Масовостта се
постига чрез използване на разпалваща омразата реч по време на публични събития и
събирания или в медиите, които не подбират думите си, за да очернят нарочените за
врагове. Общественият феномен на използване на такъв език, който експлодира в
навечерието на Втората световна война, не съблазнява само необразованите народни
маси, но намира свои поддръжнаци и в тогавашния обществен елит (най-характерен
пример на антисемитизъм от това време е известният автомобилен конструктор Хенри
Форд, който през 1922 г. публикува своята книга „Международният евреин – най-
големият световен проблем“).

В прво време, широко разпространениот и използван, езикът, който сее

нетърпимост и омраза към другите нации, дори няма свое научно кодифицирано
название. Най-често употребяваните термини по това време са “расистки език” или
“език, който обижда”, но това е далече от приемането на общ термин и само показва
доколко науката е въвлечена в нововъзникналата обществена ситуация. Едва към края
на 80-те години на миналия век разпадането на блоковото разделение на света създава
обществена атмосфера, позволяваща всеобхватен, холистичен и интердисциплинарен
подход към проблема. През този период за пръв път се среща общоприетият днес
термин “език на омразата”, който, всъщност, е изкован на американска почва и няма
съответствие в другите езици. И макар че периодът е относително кратък, проблемът
започва бързо и нашироко да се проучва от повечето науки. Правото се занимава с
неговото санкциониране; лингвистиката, и преди всичко семантиката, е заинтересована
от неговото разпознаване в структурата на езика и текста; науката за комуникациите се
фокусира върху неговото влияние и ефекта му в процеса на комуникация;
журналистиката и медиите се вълнуват от неговата роля на преносител в размяната на
омраза между участниците в публичния живот; социалната психология се занимава с
когнитивно-бихевиористичните процеси, които се случват у индивида като част от
групата под влияние на езика на омразата и с неговото открито проявление в
отношенията между хората, докато, например, политологията изучава езика на
омразата като активна съставка на прагматичната политика и т.н.

Както се вижда, за да бъде фундиран научно и изследван цялостно и

квалифицирано този проблем, е необходимо да бъдат включени много науки.
Отсъствието дори само на един научен подход би направило проучването на проблема
непълно, като неправилно се изолира важно звено от научната верига. От друга страна,
съвременното демократично общество все по-често се сблъсква с този проблем -
езикът на омразата е насочен в националистична, етническа, религиозна, расова,
родова, сексуална, политическа, възрастова и други посоки. Радикалният и екстремен
дискурс все повече става разпознаваема реч в западната демокрация. Безсилието на
политиците да предложат отговори и решения на проблемите, които застрашават
съществуването на западния човек, оставя пространство за радикални възможности,
което позволява електоратът да бъде ухажван най-ефикасно чрез посочване на
виновниците за кризата на обществото. По правило това винаги са емигрантите и те са
най-често обект на езика на омразата.

Ако тази реч намира благоприятна почва и става приемлива в една традиционно
толерантна среда каквато е скандинавската, тогава за Балканите с тяхната богата
история на етническа омраза и войни, може да се каже, че са пространство, в което
езикът на омразата е като у дома си. Маркери за употреба на език на омразата има във
всички съществуващи междудържавни и междуетнически отношения:
сърби↔албанци, българи↔турци, хървати↔сърби, босненци↔сърби, гърци↔турци,
македонци↔гърци, македонци↔българи, хървати↔словенци, албанци↔гърци. Освен
на междудържавно ниво той присъства и вътре във всяко от тези традиционно
етноцентрични общества – към съгражданите от друга етническа общност, към ромите,
към преселниците, към сексуалните малцинства, към жените, към политическите
противници и то не само по време на изборните кампании, но и като константа на
политическия дискурс в перманентната политическа борба.

Актуалността на проблема с езика на омразата за нашите общества, от една

страна, и личното ми впечатление, че този феномен е недостатъчно теоретически
проучен, особено с това, че не са включени приносите на всяка наука поотделно, от
друга, са главните мотиви да се заема с това изследователско предизвикателство и да
разработя проблема в неговия интердисциплинарен характер. Затова в теоретичната
част на изследването задачите, които си поставям, са отнасят до широкия обхват на
теоретичния анализ на проблема за езика на омразата. Първата глава разглежда
понятието и дефиницията на езика на омразата, следват исторически преглед на
появата на езика на омразата от началото на ХХ век до най-ново време, преглед на
международните документи и някои национални закони, които третират проблема с
езика на омразата. Анализиран е сблъсъкът между свободата на словото и езика на
омразата и са включени критически наблюдения върху двете концепции за справяне с
езика на омразата – европейската и американската - и възможността за тяхното
сближаване. Във втората глава задачата е да се подходи към темата от лингвистично-
социо-комуникативна гледна точка. Изследвани и дефинирани са понятията “анализ на
дискурса”, “критически анализ на дискурса” и политическия дискурс;
манипулативните функции на езика, каквито са пропагандните техники и методите за
дезинформация; някои невербални аспекти на езика на омразта; символът в
политичкия дискурс и езика на омразата и употребата на някои стилистични фигури за
публично манифестиране на езика на омразата.

Накрая бих искал да кажа на читателите, че този труд е част от едно по-голямо
изследване на тема „Има ли език на омразата в македонските медии към България“,
което, всъщност, представлява по-широка версия на моята докторска работа, защитена
в Русенския университет. Тук съм длъжен да отбележа, че този мой труд би бил
немислим, ако през цялото време на работата върху него не разполагах с постоянната
подкрепа и осигурения академичен комфорт за спокойна работа от страна на моя
научен ръководител проф. д-р Юлиана Попова от Русенския университет, които
се оказаха изключително важни (особено в моментите на моята творческа криза) за
успешното довеждане докрай на ангажимента ми към тази дискусионна обществена
тема, за което съм й безкрайно благодарен. Изказвам благодарността си и на колегите
м-р Десисалва Георгиева и м-р Искрен Гецов от Русе за техния неоценим принос.
Разбира се, благодарен съм и на издателство „Рива“ за усета по отношение
значимостта, което моето изследване може да има за широката общественост в
България. Предлагам резултатите от моя труд на читателите в България и Македония и
нека те преценят дали крайният продукт оправдава вложените енергия, време и
средства.