21. (+24.) КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ГРАЖДАНСКА КУЛТУРА.

Гражданска култура термин, изразяващ специфична страна на по-общия

термин “политическа култура”, утвърдил се в социалната философия и
политологията на ХХ век.
Политическа (в частност – гражданска) култура е сложен двуфакторен
термин. От една страна политическата/гражданската култура е социален
феномен, изразяващ обществени и политически състояния и процеси в
съзнанието на хората както през вековете, така и днес. От друга страна през
втората половина на ХХ век в САЩ и Англия се ражда една сравнително
млада университетска наука под същото име, която може да се приеме за
частен случай на по-общата наука „социология на политиката”. Нейни
създатели и авторитетни представители са световноизвестни учени като
Габриел Алмонд, Сидни Верба, Луш Пай, Стивън Уайт, Ричард Фейгън,
Робърт Такър, Денис Кавена, Дейниъл Елазар, Роналд Ингълхард, Аарон
Уилдавски, У. Розенбаум и др.
Според една събирателна дефиниция политическата/гражданската култура
като явление е резултат от цялостната индивидуална и групова дейност по
усвояване, оценка, изменение и регулиране принципите на политическите и
гражданските отношения в обществото. Тя е исторически формирала се
съвкупност от явни и скрити представи за различни аспекти на политическия
и граждански живот, които отразяват: а) политическите/граждански знания,
ценности и идеали; б) политическите/граждански норми и традиции; в)
образците на политическо/гражданско поведение и начините на действие в
политиката и гражданското общество на личностите и групите, мотивирани
от рационалното и емоционалното опредметяване на политическите/
граждански интереси.
Политическата/гражданска култура е обществено явление и процес с
разнообразни функции: нормативна; регулативна; ценностна; познавателна
(епистемна); социализираща (адаптивна). Тя е интегративна част от едно
цяло – културата изобщо на една нация или на глобалното човечество,
доколкото културното състояние може да бъде същевременно
предопределено като хуманното състояние, цивилизованото състояние на
света.
Гражданската култура е съставна на политическата. Въпреки че имат
множество общи моменти, спецификата й се състои в спецификата на
гражданското поведение, което не винаги задължително съвпада с
политическото поведение на дейците на политическите партии и
организации и служителите на държавната власт.

22. Методологични подходи към теорията на гражданската култура:

бихевиорален (поведенчески) и интерпретативен (символистки).

На базата на съществуващите парадигми (рационална и социологическа) са

се формирали и подходите на изследване в рамките на самата наука

„политическа/гражданска култура”. В най-общи линии въпросните подходи,

предложени от Уелч, са два: бихевиорален и интерпретативен
(символистичен). По зададената схема първият принадлежи към
рационалната парадигма, която взаимства както научни, така и
популяризаторски знания от сфери, ненапълно присъщи на типичната
социология. Пак съобразно зададената схема вторият подход може да бъде
отнесен изцяло към полето на социологическата парадигма на обяснение и
включва структурални и културални нива.
Бихевиоралният подход изхожда от психологическото направление
бихевиоризъм, което се появява през първата половина на ХХ век.
Бихевиоризмът е насока и теория, залагаща на изследването на
поведенческите рефлекси вследствие реакциите на личността на
сравнително първични сигнали и стимули, а не толкова на по-сложно и
опосредствано проникване в структурите, институциите, когнитивните
съставни на съзнанието или др. Под.
Интерпретативният подход е по-характерен за антропологичните и културни
анализи. Той има силна изява в областта на историята, херменевтиката и
отчасти – феноменологията. Според този подход различията в реакциите на
хората все пак надделяват над общата структура на едно поведение, родеещо
ги повече с животните. Различните хора – в зависимост от доминантните
символи и културната си предразположеност, реагират на явленията по
различен начин.
Хората реагират поведенчески на стимули със съответните реакции (S→R),
които обаче не са продиктувани от някакви предварителни нагласи за
поведение, вкоренени в социалната структура. Съвсем очевидно Алмънд и
Верба са привърженици на бихевиоралния подход. Бихевиоралистите
изразяват несъгласие с всякакви законово-институционални подходи, които
традиционно се концентрират върху формалните правила, институции,
социални регламентации на поведението на личностите и групите. Именно
„недосегнатата” от въпросния подход територия на реакции става център на
вниманието при бихевиористичните изследвания. Самата концепция за
политическа/гражданска култура като наука, основана върху политическото
поведение на общности и личности, подложени на политическото
въздействие, се оказва авангард на една нова бихевиористка революция през
втората половина на ХХ век. Тя се вписва по най-добрия начин в цялостната
рамка на бихевиоризма като психологично течение и изпълнява двете му
основни цели: позволява количествен анализ на данни и води до експанзия
на политическа теория, основаваща се на богата гама от солидни емпирични
доказателства.
Привилегия на бихевиоралния подход за описване на явленията около
политическата/гражданската култура е неговият подчертан индуктивизъм,
отразен в по-късните съчинения на Л. Пай и С. Верба (1994 г.). Авторите
тръгват от реалните случаи, изхождайки от някои типични наблюдаеми
реакции при атака откъм външни стимули, повлияващи на политическото
поведение. Докато по- старият дедуктивен подход (клонящ към символизма)

 разбира политическата култура в качеството й на интегрална част от

политическия процес, индуктивният подход залага именно на наблюдението
на поведенчески реакции, предизвиквани от характерни прояви както на
икономически, битови, така и на политико-културни и чисто културни
фактори, като се взема предвид, че последните трудно се разграничават
аналитично в поведенческите реакции.
Друга положителна черта на бихевиоралния подход е, че предлага нови
изследователски хоризонти отвъд описанията на националния характер.
Според Дейвид Ийтън именно онова, което може да бъде наречено „среда”
на политическата система, преплитаща се с политическата култура, т.е. онези
важни сегменти, част от които са политическите и всякакви други ценности,
нормите и образците на поведение, се анализира най-ефективно именно чрез
бихевиоралната методологична рамка.
Разбира се, съществуват и редица критики спрямо бихевиоралния подход,
които се обединяват около схващането, че последният клони към известна
схематизация и елементаризация на политическото/гражданското поведение
и дори че в известен смисъл трудно отличава именно политико-културните
специфики на въпросното поведение. По-конкретно критиците на
бихевиорализма отбелязват че:
- Бихевиорализмът омаловажава идеята именно за интегративна политическа
наука, която да представя единната основа за практическа политическа
реформа и политическо образование на гражданите;
- Бихевиоралистите изменят понякога коренно посоките на политическите
интереси (битовизирайки и икономизирайки ги!), като ги подчиняват в
изследването на количествени, математико- системни и силно статистични
методи, които не всякога добре се вписват в полето на теоретичната
социология на политиката;
- Бихевиоралистите претрупват системните дефиниции на общото понятие
„политическа/гражданска култура” и отделните негови съставни относно
същественото с твърде много термини от психологията на личността
(поведението), вместо да използват типичните термини на социологията,
политическата/културна антропология и други сродни политически науки.
В средата на 70-те години на ХХ век започва ускорено да се налага другият, в
известен смисъл коренно противоположен на бихевиоралния, методологичен
подход в науката „политическа/гражданска култура” – интерпретативният
(символистки) подход. За негови основатели могат да се посочат
американските изследователи Дитмър и Такър. Началните трудове на
Алмънд и Верба не са напълно лишени от елементи на този подход, но той
така и си остава неразработен в отграничаващо-аналитичен план на
страниците на техните произведения.
Интерпретативният подход принадлежи към социологиче ската
изследователска парадигма и се приема от редица изследователи в областта
на политическите науки именно за по-строго научния, доколкото езикът му
не прави излишни отстъпки на иконометриите, статистиките и приложните
науки за поведението като напр. организационната психология. Според

Такър по-широкото социологическо тълкуване в рамките на този подход е

призвано да ориентира политическите науки от анализа на политическите
системи – към тяхното възприемане като системни комплекси от
едновременно реални и идеални образци. Политическата/гражданска култура
се формира именно върху едно такова съчетаване интересите на гражданите
и тя не попада изцяло в лоното на политическата система, а напротив –
представлява територия на относителна самостоятелност в проявите си и
техните специфични именно за културната реалност закономерности.
Интерпретативният подход е методологична предпоставка за откриване на
по-широки и същевременно по-специфични възгледи за политическата/
гражданската култура. Този подход търси по- скритите значения зад дадените
знаци, той не се задоволява с простото наблюдаемо, с поведението като
проста система от реакции на определени първични стимули. Той изследва
скритите мотиви за политическо/гражданско действие, които, макар и да не
се забелязват веднага и в обичайността на реакциите, все пак съществуват.
Негови водещи аспекти са политическите знания, идеи и идеали, ценности,
сравнително осъзнавани нагласи на поведение. Когато се намесва в
политическата антропология, този методологичен подход изисква да се
оценяват специално ценностните детерминанти на съзнанието, които са
доста важни при избора на политически предпочитания и в оформянето на
политическата мотивация на гражданите. Поначало ценностите, особено
когато се осъзнават като система, довеждат до по- статистични и устойчиви
ориентации, докато само поведението (ако се приеме за основа на изследване
на всичко останало) създава нагласи за по-динамично и активно участие.
Има народи, чието политическо поведение е „по-мудно” и по-силно
ориентирано към традициите и символиката. Такива са например
теократичните общества на Изтока. Тамошната политическа култура би
трябвало да се изследва посредством символистичен подход. И напротив,
типичният Запад е силно рационализирано и технократично общество, на
което сякаш повече отива един по-изчистено бихевиорален подход.

23. Съвременни научни схващания за типологията на

гражданската култура.

Терминът ГК изхожда за пръв път от едноименната книга на Г. Алмонд и С.

Верба, издадена от изд. ГАЛ-ИКО на български език (1998). Официално
терминът е в научна употреба от 1956 г. Двамата автори разграничават в най-
обща условност следните три типа политическа/гражданска култура:
Патриархална ГК – характерна за общества в ранен стадий на политическо
развитие, със слаб интерес на населението към политиката;
Поданическа ГК – характеризира една по- висша, поданическа степен на
доминация на дадено общество. Поданиците имат отношение към
политическия живот, но не участват в него, понякога имат самосъзнание на
граждани, но по ред причини не им е позволена гражданска изява.

 Активна/участваща ГК – типичната култура на гражданствеността,

въплъщаваща най-висока степен на гражданска активност при минимум
съпротива на публичната власт.
Според спецификата на политическата система, ГК бива:
- Хомогенна – в развитите демократични ПС ГО: признават се всички интереси
и позиции на гражданите;
- Фрагментарна – липсва естествен граждански консенсус, висока степен на
гражданска разделеност, продиктувана от гражданска незрялост или
авторитарност на ПС;
- Смесена – доминира обикновено в обществата, начело на които стои силен
харизматичен властник;
- Тоталитарна – липсва или е потискана всякаква гражданска активност.
Според степента на развитие на съвременните общества, типологията е
следната (Пай, Розенбаум):
- органически тип – приоритетът е на публичното пред частното; преобладават
поданиците, които се отъждествяват с държавата; слабо или никакво зачитане
на индивидуалните граждански права;
- либерално-демократичен тип/модел – силна представителна демокрация,
действащо ГО. Частна собственост и индивидуални граждански свободи под
гаранция. Равенство пред закона, правова държава. Моделът е характерен за
индустриално развитите страни.

25. Структурни равнища на гражданската култура.

Нормативно равнище: граждански традиции, норми и образци на
поведение.

Структурата на ГК се изгражда йерархично. Тя се състои от три

последователни равнища: 1) Нормативно; 2) Ценностно (аксиологично); 3)
Познавателно (епистемно).
Нормативното равнище е базово. Гражданските традиции са система от
исторически формирали се, стереотипизирани елементи от отношения в ГО,
в които е акумулирано всичко нужно за обособяване на гражданска култура и
гражданственост. Те са повече сетивно-емпирични и по-малко абстрактни.
Гражданските норми предписват форми на поведение в ГО. Те въплъщават в
себе си моралните и правни императиви и регламенти. Гражданските
образци на поведение са съвкупност от авторитети и значими личности, дали
своя исторически и теоретичен принос към идеята и осъществяването на
практика на ГО и ГК. Техният светъл пример се възпитава и следва.

26. Аксиологично и епистемно равнище на гражданска култура.

Ценностно (аксиологично) равнище – ценностите задават нормативната

матрица на всяка една система; те са ориентирани към бъдещето, към по-
съвършената форма; те всякога са едно “трябва” спрямо едно “е”; тяхната
модалност е пожелателна. Ценността е висша норма, устойчив обществен

 феномен, образец за следване, висш обществен фактор за възпитание.

Ориентация към целите, а не към средствата. Гражданските ценности –
основа на гражданското съзнание. Индивидуализмът и свободната
гражданска волеизява – основни ценности в ГО.
Налице е йерархия на ценностите в ГК. База за буржоазно-демократично
домостроителство е ценностният девиз на Френската буржоазна революция –
“свобода, равенство, братство”. Други граждански ценности – солидарност,
патриотизъм, мирно съвместно съществуване, космополитизъм.
Политическа/гражданска оценка – свидетелство за активно познавателно и
рефлективно отношение към ценностните образци, следователно – за
гражданска зрялост и доблест.
Познавателно (епистемно) равнище – отнася се до гражданските представи,
мнения, емпирични знания и идеи. Колкото повече преобладават
емпиричните знания и идеите в системата на ГК, толкова по-развито и
интелигентно е едно ГО. Съвременното либерално-демократично общество е
“общество на знанието”, включващо и непрекъснато възпитаващо активно
теоретично отношение към значимите проблеми на глобалната епоха,
развитието на държавата и проблемите пред гражданствеността.
Институциите на гражданското образование са както университетите, така и
читалищата, библиотеките към неправителствените организации, клубовете
по интереси и др.

27. Гражданска идеология. Видове идеологии.

Граждански идеал.

Съществуват различни схващания за гражданина и гражданствеността,

обединени в идеологии на ГО. Понятието “идеология” е въведено в епохата
на Просвещението от Дестин дьо Траси. В широк смисъл то означава
“съвкупност от най-общи идеи за устройството на обществото”. Карл Маркс
за първи път в трудовете си използва понятието “научна идеология”,
отнасяйки го към социологическото учение и политикономията, създадени от
самия него.
Видове идеологии, оформили се след началото на ХІХ век:
- либерализъм – залага на индивидуализма, рационализма и прагматизма в
отношенията между хората; пледира за свобода на собствеността, свободна
търговия, равенство пред закона, относителна независимост на гражданското
общество от политическата държава (идеолози: Дж. Бентъм, Дж. Лок, Ш.Л.
Монтескьо, Им. Кант);
- консерватизъм – настоява за традиционен морал и съхраняване на
религиозните ценности; монархически и дворянски съсловни привилегии;
строго възпитание на подрастващите; против социалните революции (Едмънд
Бърк, лорд Шафтсбъри, К. Шмит);
- Социализъм – проповядва обществена справедливост и солидарност;
настоява за революционни социални изменения спрямо формите на
собствеността и разпределението; радикалните форми (комунизъм) – за

 социалистическа държава = диктатура на работниците и селяните, като

преход към бъдещото безкласово комунистическо общество (К. Маркс, Фр.
Енгелс, П. Лафарг, Вл. Ленин, Г. Плеханов, Й. Сталин, Л. Троцки и др.);
- Нихилизъм – обща форма на идеологията, отричаща не само всякакви
форми на обществен напредък, но и здравето на самото обществено
състояние (Фр. Ницше). Негова конкретно-историческа разновидност е:
- анархизъм – идеология, отричаща ръководната роля и изобщо
необходимостта на държавата като регулатор на обществените отношения;
настоява за напълно свободно и без формални институции и закони
регулиране на отношенията между хората; отрича буржоазните принципи на
ГО и гражданствеността (Прудон, Бакунин, Жан Грав).
Граждански идеал – висша, идеална форма на гражданското състояние
съобразно предписанията на една или друга идеология.

28. Гражданскасубкултура.

Съществуват подструктури в рамките на единната гражданска култура на

едно общество. Те са свързани с отделните общности и групи с обособен
признак на различие – напр. разликите могат да се отнасят до специфични
културни схващания, интереси и ориентации на отделни етнически,
професионални, полови, модни, естетски, запалянковски и др. общности,
малцинства и кръгове.
Американският политолог Д. Кавена говори изрично за палитра от най-
различни ориентации към политическия живот и Г.О. на различни групи от
населението, пречупени през особените им разбирания и гледни точки за
ролята и значението на гражданствеността. ГК на една нация е в крайна
сметка сбор на различните разбирания в едно: в демократичните Г.О.
надделяват тенденциите за единство.
Понятието “субкултура” в граждански аспект: голяма, културноинтегрирана
група, мобилизирана от своя културен избор, която участва в гражданските и
политически ситуации, превръщайки се там в дейностна система и
успявайки да формулира своя интерес като проблемно отношение на
зависимост от други такива групи.
В развитите общества, и особено в гражданските такива, е налице
синтетично единство на национална гражданска култура и субкултура на
отделно представената общност.
В някои общества е налице проблемност на субкултурата, изразяваща се в
естествен или подтикван отвън стремеж към прекомерно субкултурно
обособяване. Ако умело се манипулира отвън (от извъннационални фактори),
тази проблемност може да породи негативни процеси, подронващи
националната и гражданска идентичност на обществото и да злепостави
държавата като неуважаваща правата на субкултурните общности.
Най-силните негативи на субкултурното обособяване могат да се провокират
във вид на расово и етническо обособяване и откъсване от националния
граждански живот и територията.

 Позитивните моменти на гражданската субкултура следва да бъдат търсени в

мултикултурализма на съвременната глобална гражданска среда. Става дума
за единство в многообразието на множество субкултурни обособености,
обогатяващи културния диалог и взаимното зачитане и подпомагане в
гражданското общество.
Най-разпространените типове граждански субкултури са следните:
- елитна/масова субкултура – свързана с отношението към основните
познавателни и естетически ценности сред определени групи от
гражданството;
- поколенска субкултура – основаваща се на разликите във възрастта и опита;
- партийна субкултура – отнасяща се до партийно- политическите
предпочитания;
- професионално-браншова субкултура – такава на отделните професии и
гилдии;
- расова/етническа субкултура – представена от отделните расови и
етнически малцинства в рамките на една нация или многонационална
държава.

29. Гражданска социализация. Етапи на социализация.

Социализацията в аспекта на ГК е сложен процес на формиране и узряване у

подрастващите на философията на гражданските ценности, на образците и
нормите на гражданско поведение, на гражданските знания и устойчиви
умения, на гражданска идеология и граждански идеал.
Процесът на гражданска културна социализация протича доживот, но най-
ангажирани в него са подрастващите и учащите се.
Равнищата на социализация са два вида: съдържателно (на нивото на
усвояването на наученото) и функционално (на нивото на репродуцираното
научено). И двете нива укрепват гражданското самосъзнание, изграждайки
пълноценния гражданин.
Съществуват статична и динамична социализация. Съвременната ГК в ГО
залага на втората, което означава – гражданско обучение за цял живот.
Същевременно гражданствеността в развитите страни се основава на мощни
статично обществени традиции в социализацията, предаващи се през
поколенията.
Розенбаум нарича политическата/гражданска социализация “незаменим
фактор за цялостна културна промяна”. Без динамична социализация няма
реална гражданска активност.
Съществуват успоредно явления и процеси на ресоциализация и
десоциализация. При ресоциализацията ГО и държавата възпитават,
просвещават, обръщат към нормалните граждански ценности и норми
определени групи и индивиди, които са били декласирани или
маргинализирани. При десоциализацията неподходящата гражданска среда
или пренасищането с удоволствия, както и липсата на обществен или
родителски контрол, довеждат до в повечето случаи престъпно израждане на

 нормалното гражданско поведение и личностна (гражданска) деградация,

която се нуждае от нови усилия по ресоциализацията.
Според Розенбаум в редица изоставащи ГО, но по изключение и в някои
силно развити, е налице тенденция на “разрушителна социализация”, което е
индикатор за социален, държавнически и граждански нихилизъм или
отслабване на гражданската спойка вследствие потъпкването на ценностите
и криза в образованието и възпитанието, особено на младите.
Фактори на гражданската социализация – те могат да бъдат политически
и чисто граждански:
- държавно задължителни критерии за образователната система;
- демократично управление и здрав обществен ред;
- нормално семейство;
- членство във формални и неформални организации;
- силна политическа проявеност на гражданския живот.

30. Гражданска символика и гражданско лидерство.

Съществува разлика между символ и знак. Знакът е чисто формален израз на

определен смисъл или послание, той може да бъде обект на множество
тълкувания, докато символът включва семантична, съдържателна подкладка,
която превръща определен знак в неслучаен, култов, изразяващ точно
определено съдържателно послание.
Цялата човешка култура е символна. Символът е единица мярка за
устойчивост и насоченост на културното битие. Гражданската култура е
култура на гражданските символи, които изграждаме и използваме,
утвърждавайки политическа и гражданска идентичност.
Съществуват разнообразни механизми на символизация. Най-често те се
изразяват в политическо и гражданско говорене, слушане, писане, четене,
вършене на регламентирани дейности от каталога на общоприетите и
легитимни човешки дейности. Гражданската комуникация е изконното поле
на разгръщане на разнообразните форми и методи на символизация в ГО.
Елементи на символните форми и послания са тотемизмът и хералдиката. Не
само миналото на традиционните общности, но и съвременното ГО
изобилства с авторитети и тотеми, главно с неформален статус, които спояват
гражданствеността, придават й характер и сплотеност около традиционни
влиятелни фигури и авторитети от миналото или обществената митология
или идеология. С тотемистичен характер е всяка гражданска субкултура, за
да изпъкне различието и спецификата й. Хералдиката на гражданствеността
изразява почитание към общите и особени символи и регалии на
държавността, органите на сигурността, публичната власт или местното
самоуправление. Без нея е невъзможно култивирането на патриотизъм
(национален и местнически), уважение към институциите, духа и буквата на
закона и др.
Гражданското лидерство е неотменим фактор за формиране на ГО и ГК.
Лидерът е ръководна личност със силна харизма, умеещ да упражнява власт

 и да осъществява контрол – по силата на закона, посредством правилата на

групата, чрез авторитет и влияние.
В ГО лидерите могат да бъдат формални и неформални. Формалните
обикновено се избират заради образователен и професионален статус.
Неформалните са достойни с качествата си на непосредствени организатори
и нерядко имат по- силен авторитет и харизма от формалните.
Основните функции на гражданското лидерство: да сплотява/обединява
подчинените, да служи за нравствен и професионален пример, да мотивира и
стимулира подвластните, да отстоява идентичността и интересите на
гражданската структура или организация, когато е делегиран пред органите
на държавата или публичната власт.
Основни идеални стилове на лидерство в гражданските структури са:
авторитарен, демократичен, либерален. Най-подходящият стил зависи от
личността на лидера и характера на групата. Съществуват и смесени
стилове, които са по-реалистични и се наблюдават най-често в аспекта на
неформалното политическо и гражданско лидерство.
Примери за велики лидери, представители на различни стилове
- Либерален стил : Жан Виденов ; Стив Джобс, Роман Абрамович, Робърт
Кийосаки.
- Демократичен : Мартен Лутър Кинг, Стефан Стамболов
- Авторитарен : Ленин,Сталин,
(имайте готовност да ги дадете, на основата на изученото в контекста на
организационната и политическата психология!).

31. Измерения на западноевропейската гражданска култура.

“Европа”, освен всичко друго, е и изконен културен символ на

гражданствеността и цивилизационния просперитет. Европа е исторически
кръстопът на най-доброто от традициите на миналото и бъдещето. Европа
дава на света западната представа за общочовешки ценности, която е
доминираща в глобален мащаб, и особено разбирането на правата и
свободите на гражданина.
Фактически и явлението, и науката ГК е преди всичко западноевропейско
изобретение. Съвременната ГК лежи в основата на западноевропейската
културна идентичност. Тя задава акценти на нейните съществени измерения
– зачитането на правата и свободите на индивидуалността, културата на
съвместяването на лично и обществено в условията на развита демокрация и
пазарна среда.
Западноевропейската ГК се базира на три исторически формирали се
стожера на европейската културна идентичност:
- древногръцката философия – даваща началата на разума и културно-
историческия мироглед;
- римското право – първообраз на съвременната законност и защитник на
цивилното (гражданско) състояние и обезпеченост;

 - християнската религия – първооснова на съвременната религиозна, етична и

естетическа идентичност и националнообразуващите фактори сред
европейските народи.
Европа е континент-музей, съсредоточил могъщо историческо и културно
влияние. Европа е била и ще си остане континент на просвета, образование,
творчески открития.
Западноевропейският модел за развитие на ГО е мощен стимул за
интеграция не само на държавите, но и на гражданските общества от
новоприетите в ЕС държави.
Единното ЕС-гражданско общество е наднационално, то е гъвкава, отворена
система, разкриваща богатите възможности за икономическо и
мултикултурално взаимопроникване на народите, населяващи Стария
континент. Общите интереси и цели универсализират макар и
многообразните измерения на общата ни ГК.

32. Българската гражданска култура – исторически

особености и перипетии.

България е традиционен културен донор на Европа и света, но тук не избуява

автентична гражданска култура по ред особености – главно географски и
исторически. България е стара държава, с 1300- годишна история, 700 от
които държавата ни е под робство. “Златният век” на България е останал в
друга епоха – Средновековието. Ние, българите, не можем да се похвалим
със съществени успехи и приноси в областта на буржоазното изграждане, в
течение на същинската модерност България де факто няма политическа
независимост, и следователно сравнително късно – едва през Възраждането
ни (към средата на ХІХ в.) – започва формиране на българска буржоазия, на
първи кълнове на гражданско самосъзнание.
Дефицитът на гражданска култура у нас от Освобождението насам е
хроничен. Той зависи от историческата съдба на Третата българска държава,
белязана от народностни комплекси за малоценност, бедност и мизерия на
предимно аграрната ни икономическа съдба, национален нихилизъм,
преобладаване на емоциите над разума при важни исторически избори,
национални катастрофи след недалновидни политически решения, класови
конфликти и братоубийствен конфликт между едрата българска буржоазия и
народа.
45-те години социалистическо развитие прекъснаха естествения процес на
преход от поданическа към гражданска култура и формиране на солидни
образци на гражданско поведение. Въпреки силно социалния характер на
държавата, затвореността на обществото и тоталитарния характер на
политическата система прекъсна възможностите за създаване на ГО у нас.
Годините след 10 ноември не промениха коренно ситуацията. При
противоречиви условия у нас се посяха кълновете за ГО и ГК, но развитието
им бе повлияно от твърде неблагоприятни фактори, свързани с общественото
разделение на политическа основа, реваншизма и желанието за мъст,

напредъка на глобализацията, подкопаващ основите на ценности като

патриотизма и самата идея за национална държава. Европейската интеграция
и членството ни в НАТО бяха решени по политическите върхове, и въпреки
волята на ГО у нас. Застигнати от глобалната икономическа криза след 2008
г., ние, гражданите на България не сме изпълнени с оптимизъм по отношение
на своето бъдеще.
Български народопсихолози като Ив. Хаджийски, М. Семов, М. Драганов и
Пл. Георгиев изследват разнообразни аспекти на типовете гражданска
култура, формираща се у нас. Традициите в нашата гражданска култура
почиват на здрава патриархална основа, смущенията в нашето гражданско
самосъзнание се дължат на примиренческия манталитет на народа ни спрямо
големите исторически предизвикателства на модерността. Нашият народ
излъчва от себе си ярки водачи и лидери, но народностното ни гражданско
самосъзнание сякаш е лишено от типичната социално-икономическа база за
достойна изява. Детерминантите на слабата гражданственост у нас от своя
страна продължават да смущават както икономическия ни просперитет, така
и цялостното развитие на демократичния ни процес в контекста на
глобализацията.