МАТЕРИАЛНА

КУЛТУРА
(ПОМИНЪЦИ, ЗАНАЯТИ, ЖИЛИЩЕ, ОБЛЕКЛО, ХРАНА) –
СЪДЪРЖАНИЕ, СПЕЦИФИКА И ТЕНДЕНЦИИ НА РАЗВИТИЕ
 Въведение
 Един от специфичните слоеве на културните системи на доиндустриалните е т.нар. народна
култура.
 Тя се отличава с:
 творческа анонимност;
 колективност на създаването;
 масовост на потреблението;
 традиционност – предаване на поколенията чрез механизма на приемствеността, действащ
най-силно в семейната среда.
 Народната култура показва способност за възпроизвеждане на съществуващите образци на
жизнената дейност и в поведението, и в мисленето на хората.
 Народната култура е традиционна култура, която включва културни пластове на различни
епохи от дълбока древност до днес, чийто субект се явява народът .
 Народът се явява една колективна личност, въвлечена в общността на културните връзки и
механизмите на съществуване и оцеляване.
 Дялове на народната култура
Народната култура се разглежда най-общо на три нива: духовна, соционормативна и материална култура. И
трите нива на народната културна са взаимосвързани и отразяват спецификите на дадения народ.

Духовна Соционормативна Материална

култура
Духовната култура е определена
система от идеологически идеи,
знания, нагласи, които са присъщи
на определен етнос, културно и
историческо общество на хората
(хората, нацията) или дори като цяло
човечеството. Тя включва народните
вярвани, митове, легенди, празници
и обичаи и др.
култура
В този основен дял се включват
традиционните форми на човешко
общежитие, институтите, в които личността
се социализира от раждането до смъртта си –
семейство, род, семейна и селска община,
махала, еснаф и пр. Нормативната страна на
този дял от народната култура включва:
народни институции, селска община и
общинни традиции, еснафски организации,
обичайно право.
култура
Традиционната материалната култура
изразява етническата специфика в
областта на човешката производствена
дейност. Тя съдържа материалните
елементи, създадени от хората. Това са:
поминъци, занаяти, жилище, облекло,
храна и др.
 Елементи на материалната култура
Храна и
Поминъци
хранене

Занаяти Материална Облекло

култура

Жилища и
други сгради и други…
 Елементи на материалната култура

ПОМИНЪЦИ
Земеделието и животновъдството са традиционни
поминъци, които представляват съществен дял от
изучаването на българския народ. Те изразяват
развитието на селското население от образуването на
българската народност чак до средата на ХХ век.
 Земеделие
Обработване на земята
• При традиционното обработване на почвата в
повечето случаи културите се сменят и се
практикува двуполна или триполна система на
сеитбооборот.
• До края на ХIХ в. изораването на нивите се
извършва с дървено рало, наричано и орало,
което е употребявано дори и в най-високите
планински места. По-къно навлиза и плугът.
Култури
• Зърнени култури: пшеница, ръж, ечемик, просо,
ориз;
• Бобови: леща, грах, бакла, нахут, фасул;
• Зеленчуци: лук, чесън, праз, ряпа, зеле,
картофи;
• Плодове: ябълки, грозде, круши, череши,
черница, тиква, диня, пъпеш, кайсии, праскови,
сливи и др.
• Ядки: бадеми и орехи;
• Технически култури: маслодайна роза;
• И др.
 Животновъдство

Скотовъдни практики Отглеждани животни

По отношение на типологията в българското традиционно • Овце
животновъдство могат да се разграничат два основни • Кози
типа: • Свине
• Крави
• Стационарно - отглеждането и изхранването на
• Птици
добитъка, както и целият производствен процес, се
извършват в селището или в непосредствена близост, а
движенията на стадата и пастирите не излизат извън
чертите на селското землище.
• Подвижно. Подвижното животновъдство е представено
от три основни форми: номадство (и полуномадство),
трансхуманс и планинско/ алпийско скотовъдство.
 ХРАНА И ХРАНЕНЕ
 Като част от българската народна култура храната и
храненето зависят от природо-географските условия, от
социално-икономическото развитие и от религиозния фактор.
 В основата на храната е т.нар. утилитарна или практическа
функция, която бележи задоволяването на биологичните
потребности на хората.
 Социалната функция на храната се долавя в обичайните
норми на поведение, които и до днес са част от режима на
хранене, приготвянето и консумирането на храната.
 Обредна функция - храната придружава почти всички обичаи
и обреди в българската народна култура.
 Традиционна храна и хранене на българите
o Консумират се и различни видове
напитки: дренковица, трънковица,
крушевица;

Основни храни

Мляко и млечни
Хляб продукти
Постни ястия Месо
Основната храна за Чорби, каши, По време на
Прясно мляко,
българите е хлябът; качамак, боб, леща, празници;
сирене;
Консумират се и доста зеле;
тестени изделия;
 ЗАНАЯТИ
● Занаятчийството е дребно производство на промишлени изделия при ръчна
обработка, примитивна техника и опростена организация на труда. Появява
се в древността отначало под формата на домашна промишленост, по-късно
като занаятчийско производство по поръчка за нуждите на конкретни
потребители, а накрая като стоково производство за вътрешен и външен
пазар с участието на занаятчийски работници-ученици (чираци и калфи),
наети от заможни майстори.
● Занаятите са организирани според правилата на еснафската организация.
Еснафите са форма на самоорганизация на занаятчиите, признавана и
частично регулирана от държавата.
 Видове занаяти
Грънчарство Розарство
Ковачество Пчеларство
Каменоделство Ленарство
Дърводелство Обущарство
Кожухарство
Стъкларство
Абаджийство
Медникарство
Тъкачество
Бъчварство
Гайтанджийство
Златарство
 Селищна система
Селището представлява определена териториална и социална форма на
организация, която изпълнява множество функции, свързани с постоянното
местоживеене, с културния и икономическия живот на местното население. То
включва жилища, дворове, улици, обществени сгради и др.

Предимно етнографските сведения показват, че за

българите са характерни няколко типа селища:
• подредени като отделни дворове;
• колиби (махали);
• села;
• паланки;
• градове.
 Традиционно жилище
• Традиционното жилище е неделима част от историческото и културното развитие на
българския народ. Неговото строителство започва с избора на място му. Обикновено в
основата на този избор е народната представа, че всяко място има свой стопанин, от
чието благоразположение зависи и благополучието на новото жилище. Затова най-
често се коли курбан, като се вярва, че по този начин се утвърждава правото на строеж.
Значение имат и представите за добри и лоши места, върху които може да се гради
жилище.
• Като традиционно народно жилище се изучава селското жилище, което е масово до
средата на ХХ в.
• Жилищата биват се разграничават по многобройни признаци:
 Според материала, с който са изградени – каменни, дървени кирпичени и др.
 Според вертикалната им планировка – уземни (копани в земята) и наземни
(едноетажни, двуетажни, многоетажни).
 Според терена, в който са разположени – полски и планински.
Тетевенска къща и копривщенската къща
Тревненска къща и Жеравненската къща
 Традиционно облекло
Женско
облекло
За българското традиционно
народно облекло са характерни
четири основни вида женски
носии в зависимост от горните
дрехи:
Еднопрестиличен сукман
Разпространена в Западните Родопи, в източните
склонове на Пирин и в южните части на Рила;
Сукманена
В централните планински райони и в Тракия;
Саяна
В Югозападна България и в крайните райони на
днешна Южна България;
Двупрестиличен
Разпространена е в Дунавската равнина и северните
склонове на Стара планина;
 Традиционно облекло
Мъжко
облекло
Мъжкото облекло на българите
в зависимост от цвета на
горните дрехи бива два типа:
белодрешно и чернодрешно.
Белодрешно
Състои се от дълга риза, бели тесни гащи –
беневреци, пояс и широки, дълги връхни дрехи.
Чернодрешно
Включва връхни дрехи, изработени от вълна, в нейния
естествен бозав цвят или обагрени в черно,
тъмносиньо и кафяво. Състои се от бяла
туникообразна риза, гащи – потури, които са широки
и силно набрани в кръста и пояс. Останалите връхни
дрехи са къси до кръста и силно прилепнали по
тялото на мъжа.
Добруджанска етнографска област: Пиринска етнографска област:
Родопска етнографска област: Северняшка етнографска област:
Тракийска етнографска област: Шопска етнографска област:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=405.0
 Изводи:
● - Българската материална култура през XV-XVIII век е изразена във всички аспекти, т.е. тя се презентира в
поминъците, храненето, занаятите, строителството и селищната организация, както и в облеклото.
● - Чрез нея добиваме представа за:
● o основните поминъци на българите – земеделието и животновъдството;
● o Най-значимите хранителни продукти за българина през този период – хляб, зеленчуци и млечни продукти, както
и за хранителните им навици – консумиране на храна веднъж или два пъти дневно;
● o Занаятите, с които се занимават изкусните майстори, подпомагащи развитието на българите;
● o Жилищната архитектура по българските села и техните особености:
●  Уземни, наземни;
●  Полски, планински;
●  Едноетажни, двуетажни, триетажни;
●  Едноделни, двуделни, многоделни;
● o Българското традиционно мъжко и женско облекло, което при жените е четири вида (еднопрестилечна,
двупрестилечна, саяна и сукманена), а при мъжете – два вида (белодрешна и чернодрешна).
● - Всички нейни елементи представят спецификите на българския народ през този период.
● - Те изразяват духовната и соционормативната култура на българина и я материализират.
● - Пъстрата и широкоразпространена материална култура е един от елементите, които подпомагат
самосъхранението на българското у българите.
 Използвана литература
За материалната култура от етнографско гледище. – Българска етнография, 1977, № 2, 31-40.
Говедовъдство. – В: Етнография на България. Т. ІІ. С., 1983, 51-52.
Етнография на България. С., 1974, 1977, 2008.
кло. – В: Етнография на България. Т. II. София, 1983, 235-256.
дна култура и етнография. София, 1984.
рактерни черти в развитието на българските селища до началото на ХХ век. – Българска етнографи
в. Николов, Сн. Данчева. Българската селска къща. С., 1987.
др. Етнография на България. Т.ІІ. Материална култура. С. БАН, 1980.
и хранене. – В: Етнография на България. Т.ІІ. С., 1983, 288-299.
а характера на българската народна традиционна материална култура. – Българска етнография, 197
 БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Изготвил: Джансел Абтула-Ахмед Преподавател: проф. д-р К. Мутафова

II-ри курс, спец. ,,Етнология‘‘,
ОКС ,,магистър‘‘