ПРАКТИЧЕСКО УПРАЖНЕНИЕ №10

ДЕТСКА СМЪРТНОСТ, ИНДИКАТОРИ ЗА СМЪРТНОСТ ПРЕЗ

ПЪРВАТА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА, СМЪРТНОСТ ПОД 5-
ГОДИШНА ВЪЗРАСТ И СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА
ПРЕДСТОЯЩИЯ ЖИВОТ – ОПРЕДЕЛЕНИЯ, ПРИЧИНИ,
ТЕНДЕНЦИИ В СВЕТА И В БЪЛГАРИЯ.
В края на занятието трябва да можете да:

1. Обяснявате важността на Детската смъртност (ДС) и Смъртността под 5-

годишна възраст за оценката на общественото здраве;
2. Разграничавате и използвате подходящо индикаторите за смъртност през
първата година от живота;
3. Определяте, изчислявате и интерпретирате индикаторите за ДС, смъртност
през първата година от живота и смъртност под 5-годишна възраст;
4. Анализирате тенденциите на ДС и Смъртността под 5-годишна възраст и да
обяснявате тяхното вариране в и между отделните страни и региони; 5.
Обяснявате значението на Средната продължителност на предстоящия живот
(СППЖ) като измерител на общественото здраве;
6. Познавате същността на СППЖ и да обяснявате варирането на СППЖ по пол и
местоживеене;
7. Анализирате тенденциите на СППЖ и да посочвате причините за
наблюдаваните различия в нивото на индикатора в и между отделните страни
и региони.

I. Детска смъртност и смъртност под 5-годишна възраст

1. Фактори, влияещи върху преживяемостта на децата през първите пет години
от живота – първите пет години са критичен период от човешкия живот. Това е
време на адаптиране на новородените към новата среда за живот, време на
интензивен физически растеж и на развитие на мозъка, което се отразява на
целия бъдещ живот на индивида. Децата под 5-годишна възраст зависят напълно
за своето оцеляване, хранене и развитие от грижите на обичащо семейство.
Първата година от живота поставя по-високи рискове за заболявания и смърт в
сравнение със следващите години. През самата първа година, рисковете за
смърт също се различават в зависимост от възрастта на детето и някои
биологични и социални фактори.
Посочете поне 5 важни фактора, които влияят върху смъртността на децата
през първата година от живота. Определете посоката на влияние на факторите.
1……………Недостъпност до качествени здравни грижи
Неадекватна грижа за бременни жени
Недохранване и недоносване
Инфекциозни болести
Неравен достъп до вода и санитарни
услуги………………………………………………………………………………………..…
………………………………………………………………………………………………………..

1
2. Индикатори за смъртност на децата през първата година и ранното детство -
Дайте определение, запишете формулата за изчисление и посочете каква
информация може да се извлече от всеки един индикатор.
Индикатор Определение Формула Информация за
популационно
то здраве

Детска Честотата на Брой умирания на Честотата на

смъртност (ДС) умиранията на децата0-365 през смъртност сред
децата през първата x1000 децата в най-
година от живота на дадена година чувствителния
1000 живородени в Брой живородени период на ранния
даден регион през деца през същата живот. Отразява
дадена година. година нивото на
осигурената медицин-
ска помощ през
първата година.
Силно зависи от
социалноикономическо
то развитие.

Неонатална Смъртта на плода по брой умирания X

смъртност време на брой оцелели
бременността

Ранна смърта през първия брой умирания Х

неонатална триместър брой оцелели
смъртност

Късна смърт през брой умирания х

неонатална последния триместър брой оцелели
смъртност

Постнеонаталн смърт брой умирания х

а смъртност непосредствено след брой оцелели
раждане
 Перинатална
смъртност

Смъртност
под 5-
годишна
възраст

2
3. Анализирайте тенденциите на ДС, представени на фиг.1. и посочете
основните причини за тях. Какво очаквате за бъдещото развитие на ДС в
страните с нисък доход?
Фигура 1. Тенденции на ДС в света и по групи на доход, 1990-2021.

Източник: World Bank DB, 2023

1. ДС в света - ………….………………………………………………………...........................
Възможни причини …………………начин на живот на
майката…………………………………………….......................... .
…………………………………………………………………………………………………………
2. ДС в страните с висок доход - ………
аборт……………………………………………………….. Възможни причини
……………………………………………………………….......................... .
…………………………………………………………………………………………………………
3. ДС в страните с нисък доход - ……………………спонтанен аборт…….
……………………………………. Възможни причини .
………………………………………………………………………………… .
…………………………………………………………………………………………………………

4. Опишете нивата на детската смъртност в ЕС (фиг.2). Кои държави имат най

ниски нива на ДС? Кои държави имат най-високи нива? Формулирайте хипотези
за възможните фактори, причиняващи наблюдаваните различия между
 страните от ЕС. Как страните с най-висока ДС могат допълнително да
намалят ДС?

3
Фигура 2. Детска смъртност в страните от ЕС, 2009 и 2020 г.

Източник: Eurostat, 2022

Страни с най-ниски нива на ДС.……………………..

…………………………………………… .…………
Естония………………………………………………………………………………………………

Страни с най-високи нива на ДС.…….Турция.……………..

…………………………………………… .
…………………………………………………………………………………………………………
Възможни фактори за наблюдаваните различия в ДС..………………………………………
.…………………………………………………………………………………………………………
.…………………………………………………………………………………………………………
.…………………………………………………………………………………………………………
По-нататъшно намаляване на ДС в страните с най-високи нива може да се постигне
чрез:..………………………………………………………………………………………………….
…………………………………………………………………………………………………………
.
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
5. Анализирайте промените в нивото на Смъртността под 5-годишна възраст и
Неонаталната смъртност в света през периода 1990-2019 г. (фиг. 3). Какви са
нивата на Смъртността под 5-годишна възраст и на Неонаталната
смъртност през 1990 г. и през 2019 г.? Какви са основните причини за
наблюдаваното намаляване на показателите през периода? Коментирайте
нивата и намаляването на смъртността сред подрастващите на възраст 10-
19 г. и смъртността сред децата и младежите в групата 5-24 г.?

4
Фигура 3. Глобални нива на смъртност и брой умирания по възраст, 1990–2019.

Източник: UN-IGME. Levels & trends in Child Mortality: Report 2020, Estimates developed by the United Nations
Inter-agency Group for Child Mortality Estimations, UNICEF, New York, 2020.

Ниво на Смъртност под 5-годишна възраст в 1990…21………………... и в 2019 ………

18….... Ниво на Неонатална смъртност в 1990……37……………............. и в 2019 …
17……………….. Причини за намаляване на Смъртността под 5 г. ……………по-
развита медицина………………………………...
………………………………………………………………………………………………………….
………………………………………………………………………………………………………….
Причини за намаляване на Неонаталната смъртност ……………
същата………………………….. .
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
.
…………………………………………………………………………………………………………
 6. Фигура 4 илюстрира причините за глобалната смъртност в неонаталния
период (0-28 дни) и в периода 1-59 месеца. Кои са водещите причини за
Неонатална смъртност? Кои от тях могат да бъдат предотвратени и какви
превантивни дейности трябва да бъдат приложени, за да се намалят
неонаталните умирания? Кои са основните причини за смъртността в периода
1-59 м.? Предложете подходящи превантивни и лечебни мерки за намаляване на
умиранията поради диарийни болести, пневмония и травми в групата на
възраст 1-59 месеца.

5
Фигура 4. Глобално разпределение на неонаталните умирания и умиранията сред
децата на възраст от 1 до 59 месеца по причини, 2018 г.

Източник: UN-IGME. Levels & trends in Child Mortality: Report 2019, Estimates developed by the United
Nations Inter-agency Group for Child Mortality Estimations, UNICEF, New York, 2019.

7. Данните в таблица 1 представят броя на умиранията на децата до 1 година в

резултат от някои водещи причини в България през 2021. Изчислете
относителния дял на отделните причини и определете тяхното място в
подреждането на причините за смърт при децата до 1 г. в низходящ ред.
Таблица 1. Някои водещи причини за детска смъртност в България, 2021
Причини за Детска смъртност Брой Относителе Място
умрели н дял в %
деца

Общо, в т.ч.: 326 100 -

I. Някои инфекциозни и паразитни болести 8 10 6

 IX. Болести на органите на кръвообращението 21 30 5

X. Болести на дихателната система 38 40 7

XVI. Някои състояния, възникващи през 135 48 1

перинаталния период

XVII. Вродени аномалии, деформации и 71 43 2

хромозомни аберации

XX. Външни причини за заболеваемост и 12 11 3

смъртност

Всички останали причини 41 32 4

Източник: Национален статистически институт, България, 2022

I. СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ЖИВОТ

Средната продължителност на предстоящия живот като измерител на
общественото здраве. СППЖ е един от най-важните измерители на общественото
здраве и широко се използва от политици и изследователи за оценка на
благосъстоянието на обществото. СППЖ измерва очаквания брой години, които би
преживяло дадено поколение въз основа на пол, възраст, местоживеене и година на

6
раждане. Индикаторът се изчислява при приемане на допускането, че
коефициентите за повъзрастова смъртност останат непроменени през целия живот
на това поколение. Най-често се използват СППЖ на новородените (СППЖ 0), на
лицата на възраст 15, 45 и 65 години.
1. Обсъдете защо СППЖ е важен индикатор на общественото здраве. Какво
представляват Таблиците за смъртност (за преживяемост)? Каква
информация е необходима за да се изчисли СППЖ? Защо таблиците за
смъртност се изчисляват по пол и местоживеене? Възможно ли е да се
състави таблица за смъртност при допускане, че определена причина за
смърт е елиминирана изцяло в обществото (напр. смъртност от мозъчно-
съдова болест)?
2. СППЖ се различава по пол, възраст и местоживеене. Разгледайте данните в
таблица 2 и отговорете на следващите след нея въпроси.
Таблица 2. СППЖ в някои възрасти по пол и местоживеене, България, 2019-2021 г.
Възраст СППЖ по Разлика в Градове Села
в години местоживеене СППЖ
Град-село
Град Село мъже жени мъже жени

0 74.32 71.88 1 72.30 79.00 69.20 76.97

15 59.80 57.63 2 57.91 64.51 55.31 62.77

45 31.15 29.47 2 29.53 35.47 27.29 33.83

65 15.48 14.57 3 14.50 18.20 13.37 17.70

100+ 0.48 0.47 2 0.48 0.48 0.46 0.47

 Източник: Национален статистически институт, България, 2022
Има ли разлика в СППЖ на населението в България по местоживеене? Изчислете
разликата в СППЖ0, СППЖ15, СППЖ45 и СППЖ65 между населението в градовете и
в селата и я запишете в съответната колона на таблицата. Запишете кои са
вероятните причини за наблюдаваните различия в СППЖ по местоживеене? Защо
се различават СППЖ при мъжете и жените, независимо от местоживеенето?
Разликите в СППЖ по местоживеене се дължат на …………………
местоположението…………………….…. ….
………………………………………………………………………………………………………
….………………………………………………………………………………………………………
Разликите в СППЖ между мъжете и жените се дължат на …половите
различия………………………………. ….
………………………………………………………………………………………………………
….………………………………………………………………………………………………………
3. СППЖ варира между отделните страни и региони на света. Анализирайте
данните на фиг. 5. Каква е величината на СППЖ 0 по пол в света? Кой регион
има най-високи нива на СППЖ0 и кой – най-ниски нива в 2022 г.? Колко голяма е
разликата в СППЖ между тези два региона? Запишете причините, обуславящи
наблюдаваните различия. Какви промени трябва да се направят в здравната
политика на регионално ниво, за да се преодолеят разликите в СППЖ? Към кои
фактори трябва приоритетно да са насочени промените?

7
Фигура 5. Средни нива на СППЖ0 по регион и пол, 2022.

Източник: www.statista.com
4. Анализирайте тенденциите на СППЖ0, представени на фиг.6. Кой регион има най
висока СППЖ0 и кой – най-ниска СППЖ в периода 1950-1955 г.? Какви промени в
СППЖ се наблюдават през целия период до 2020 г. в света, в развитите региони и
в най-слабо-развитите региони? Кой регион има най-голяма промяна в СППЖ0 през
периода до 2020 г. Каки са основните причини за наблюдаваните промени?
Фигура 6. Тенденции на СППЖ0 по региони, 1950-2020.

Източник на данни: United Nations, 2020.

Тенденцията на СППЖ0 в света е …..….……

висока…………………………………………………..

8
Тенденцията на СППЖ0 в развитите региони е ……
висока…………………………………………. Тенденцията на СППЖ0 в най-слабо
развитите региони е …………средна……………………….. В 1950-1955най-високи нива
на СППЖ има в …………………………………………………., а най-ниски нива на СППЖ
се наблюдават в…………………бедните региони……………………............... . Най-
голяма промяна в СППЖ за целия период до 2020г. се установява за ……………… .
…………………………………………………………………………………………………………
Причините за наблюдаваните промени в тази група страни са:
……………………………. .
…………………………………………………………………………………………………………
.…………………………………………………………………………………………………………
.…………………………………………………………………………………………………………

5. Анализирайте тенденциите на СППЖ0, представени на фиг.7. Обсъдете в

групова дискусия причините за наблюдаваната тенденция.

Фигура 7. СППЖ0 в ЕС, 2002-2021.

 Източник: Eurostat, 2022
6. Анализирайте тенденциите на СППЖ0 през периода 1935-2021 г. (Таблица 3).
Каква е общата тенденция на СППЖ0 през периода за цялото население, при
мъжете и при жените. Какви промени се наблюдават в СППЖ през периода
1989- 1995? Какви промени се наблюдават в СППЖ през периода 2019-2021?
Кога започват негативните промени в СППЖ при мъжете и на какво се дължат
те? Сравнете нивата на СППЖ0 в България и в Европейския съюз. Какви мерки
бихте предложили за намаляване на наблюдаваните различия в СППЖ0?
Обща тенденция на СППЖ в България през периода 1935 – 2021 год. За цялата
популация ………………………………………………………………………........... За
мъжкото население …………………………………………………………………………..... За
женското население …………………………………………………………………………….
Таблица 3. СППЖ0 в България, 1935-2021 год.
Периоди Общо Мъже Жени

1935–1939 51.75 50.98 52.56

1974–1976 71.31 68.68 73.91

1989–1991 71.22 68.02 74.66

1993-1995 70.60 67.10 74.90

9
2000–2002 71.87 68.54 75.37

2005–2007 72.70 69.20 76.30

2008–2010 73.60 70.00 77.20

2010–2012 74.02 70.62 77.55

2012–2014 74.69 71.17 78.28

2014–2016 74.65 71.23 78.19

2015–2017 74.76 71.26 78.40

2016–2018 74.83 71.37 78.39

 2017–2019 74.90 71.46 78.45

2018–2020 74.64 71.11 78.22

2019–2021 73.60 70.05 77.40

EC 2019-2021 80.04 77.20 82.90

Източник: Национален статистически институт, България, 2022

Използвана литература и източници на данни:

1. Национален статистически институт, Население, 2022.
2. НЦОЗА. Здравеопазване. Кратък статистически справочник 2020. София, 2020. 3. OECD (2020),
“Life expectancy at birth”, in Health at a Glance 2020: OECD Indicators, OECD Publishing, Paris.
4. OECD/European Observatory on Health Systems and Policies (2019), Bulgaria: Country Health Profile
2019, State of Health in the EU, OECD Publishing, Paris/ European Observatory on Health Systems
and Policies, Brussels.
5. United Nations Inter-agency Group for Child Mortality Estimation (UN IGME), ‘Levels & Trends in Child
Mortality: Report 2019, Estimates Developed by the UN Inter-agency Group for Child Mortality
Estimation’, United Nations Children’s Fund, New York, 2019.
6. United Nations Inter-agency Group for Child Mortality Estimation (UN IGME), ‘Levels & Trends in Child
Mortality: Report 2020, Estimates Developed by the UN Inter-agency Group for Child Mortality
Estimation’, United Nations Children’s Fund, New York, 2020.
7. World health statistics 2020: monitoring health for the SDGs, sustainable development goals. Geneva:
World Health Organization; 2020.

10