Professional Documents
Culture Documents
автономия от свинските чирва мнения, акценти и коментари факти.бг
автономия от свинските чирва мнения, акценти и коментари факти.бг
Такава беше и моята преди няколко години. В продължение на доста време се прибирах в
родния си край много рядко, за много кратко и отново хуквах да си върша задачите, та
основната информация за случващото се там получавах от сухите статистики и най-вече от
разговорите с близки и приятели. Да, знаех, че положението е тежко, но на кого ли
пък му е леко?
Може да сте много добър в професията си, но, ако излезете на площада да изразите
гражданска позиция срещу дадено беззаконие, още на следващия ден сте на улицата.
Защото шефът ви е (или е пръв приятел) на кмета, които е обвързан със зависимости
към „ония горе“, пък представителите на институциите, които могат да ви защитят по
буквата на закона, няма да го направят, защото и те пазят „хляба си“.
Нямате особен избор къде да започнете работа, така че в крайна сметка силните по места
могат да ви принудят да се водите на половин работен ден, но да бачкате здравата по
дванайсет часа. И никой няма да ги спре. Никой няма да изпрати проверка, да отрази
нарушение… Никой. Защото са навързани като свински чИрва. Могат да ви оберат,
пребият, да се гаврят с вас. Ако са хора на свинските чИрва никой няма да ги докосне
с пръст. Не говоря наизуст. Знам десетки, ако не и стотици подобни случаи.
Ако ли пък решите да правите законен бизнес и не сте свързани със свинските чИрва,
няма да стане. Ще ви побъркат от проверки и ще ви доят под масата, докато ви
откажат от желанието за живот, не от бизнеса.
Та, затова и вопъла за автономия. Защото хората в Северозапада хич не ядат доматите с
колците и знаят, че подобен брутален неофеодализъм няма как да се осъществява без
любезното съдействие на централната власт. Да, автономиите, независимостите,
присъединяването към Сърбия, Румъния или Марс са пълни простотии и се опитах да го
покажа още преди години в художествен стил. Това обаче не променя факта, че в
Северозапада липсва държавност повече от във всеки друг регион. И това вече не се
търпи. Когато издевателствата върху достойнството, личността, мечтите, желанието за
нормален живот минат определена граница, се стига до лудост.
Дали не е добре всички да се отделим от централната власт и да оставим един анклав
около жълтите павета, в който те да си командват и никой да не им обръща внимание?
Защото в самата си същност никога не започналата какъвто и да било преход наша
държава работи така. Докарва дадена част от обществото до лудост, маргинализира я,
пропъжда можещите и непреклонните, а после я сочи с пръст като виновник за бедите.
Хората в Северозапада не са виновни. Може да са отчаяни, търсещи сламка като
удавници, но не са виновни, мързеливи или дебили. Те са жертва. Жертва на един
тих, но огромен геноцид и на много незапознати със съдбата и настоящето на този край
всичко може да се струва смешен плач, но не е. Плод на безкрайна умора на маТРиала
е. И все някога нещо ще се счупи. С гръм и трясък…