ЗЕМЯ 22 ЯНУАРИ 2019 приложение

ВТОРНИК
16. ÀÍÒÈÏÀÒÐÈÎÒ ПАТРИОТ

„Ôåíîìåíúò“ íà
äåìîêðàòè÷íàòà
æóðíàëèñòèêà
Самозваният експерт Антон Тодоров обругава делото на поколения български разузнавачи,
но нека напомним, че анализатори на МОСАД са оценявали българското разузнаване
от времето на социализма в челната група на разузнаванията по света
Сред спецотряда от Псевдоархиварят Тодо- зацапани архиви. Подбира разкрило е чуждестранни споделя за голямата
грантови политолози, ров не се е хващал на ги селективно, само и само агенти, предотвратило е
социолози и медийни постоянна работа не само да изглеждат правдоподоб- заговори и атентати срещу вина на Запада
корифеи - ревностни заради това, че никъде не ни. За него няма значение, държавни ръководители на при ликвидирането
изследвачи на службите за са го пожелавали, освен за че с течение на времето приятелски страни. То е на службите
сигурност от времето на да свърши набързо някаква през социализма разузна- имало капацитет да съдейс-
социализма, се откроява мръсна задача. Човекът все ването е преодоляло много тва за плавния и поносим за сигурност в
екзотичната фигура на някак трябва да заработи свои слабости, утвърдило за широката общественост Източна Европа.
някой си Антон Тодоров. В хляба си - дали като се е като сериозна институ- преход, но гласът му не е
началото на публичната си политолог, като журналист ция с важна роля в съдби- Това го лишило от
бил чут и капацитетът му компетентни партньори и
кариера, неуморният на свободна практика или ните и сферата на външна- не е използван.
"борец за истината" Тодо- най-накрая като специа- та политика на България. отприщило необуздана
Научно-техническото корупция, престъпност и
ров заклейми почти всич- лист по сигурността. Било е водещо сред разуз- направление на разузнава-
ки лидери и държавници Ако в България има наванията на Балканите и тероризъм. Друг негов
нето, което Тодоров яростно колега от същата величина
от политическия спектър класация на хора, сменили Близкия изток. заклеймява, без нищо да
много професии, Тодоров Анализатори на - Ричард Столц, бивш
на прехода. Злословията разбира от него, създаде и резидент в България и
му не подминаха премие- несъмнено ще е в челото й. МОСАД са оценявали обнови цели направления
В поредицата от отговорни българското разузнаване в зам.-директор на ЦРУ, по
рите Костов, Станишев и на промишлеността и сел- същия повод признава със
Борисов, партийни вода- постове стартира като челната десетка на разузна- ското стопанство. Някои от
шофьор, машинописец и ванията по света. Един съжаление, че при големи
чи, министри и бизнесме- внедрените тогава техноло- промени се допускат и
ни. Почти никой от жур- готвач, а завършва като дългогодишен шеф на гии още се използват в
фалирал бизнесмен в френското контраразузна- големи грешки.
налистическата гилдия не опосканата българска ико- В този ред на мисли
го взема на сериозно и не четири фирми. Партньори- ване на среща с български номика.
те му по работа го смятат колеги през 2014 г. е възникват въпроси, като
му опонира, а той с още Обругавани и сатанизи- например - защо Комиси-
по-голямо усърдие се рови за неуравновесен, черног- поставил българското рани от "капацитети" по
лед, непоследователен, разузнаване на трето място ята по досиетата, която
в архивите и после изро- национална сигурност на разрешава достъпа до
веното повтаря до преграк- психически обременен, по ефективност в разузна- мизерното ниво на Тодо-
често сменящ отношението вателната общност на архивите, оказва пълно
ване от телевизионния ров, българските разузна- съдействие на хора със
екран. Накрая никой от си към хора, факти, съби- соцстраните. вачи заедно с целия народ
тие - главно по користни съмнителен морал да се
кукловодите, на които сега
слугува, обаче няма да му подбуди. В навечерието носят бремето на сбърка- ровят в архивите на ДС и
ния преход и се борят да да разединяват умореното
каже дори едно "мерси", а По време на социализ- на "прехода" в оцелеят. от конфронтация българс-
ма следва политология,
оплютите няма и да го
естествено в годините на разузнавателната Сред тях няма олигарси ко общество? Защо СЕМ
напсуват. Толкова е без и милионери. Голяма част
значение за развитието на "прехода" специализира служба не е имало не се самосезира за
от пенсиите им, които Тодо- манипулациите, които се
държавата и обществото. във Военната академия, офицер без висше ров сега се напъва да им леят в ефира от устата на
Днес Антон Тодоров уп- научава малко език и да
работи с компютър. Цели образование и поне отнеме, отиват за лекарства. самозабравилия се Тодо-
ражнява "изящната" си В годините на прехода ров?
словесност особено когато се все нависоко - дали като с един чужд език. Тодоров трябва да знае,
директор на затвор или в всички политически пар-
анализира бившите бъл- Езиковите знания в тии използваха разузнава- че колкото и креслив да е
гарски разузнавачи. По разузнавателна служба. А
защо не и като шеф на службата и Външно минис- чи като съветници и днес грубиянският му език,
тези въпроси терство са били на едно консултанти по проблеми- очевидно оформен при
Комисията по досиетата,
равнище. Тридесет и седем те на националната сигур- професионалния му растеж,
той и няколко от след като вече беше "назна-
офицери са имали научна ност, осем от тях бяха в демократични условия
чен" по погрешка за депу-
себеподобните му тат от ГЕРБ - партията, степен или научна длъж- народни представители, той няма да успее да
се радват чиито лидери по-рано ност, а често и двете. някои по два и повече надвика историята и ще си
Разузнаването е било мандата, други се изявяват остане поредното недоразу-
на подозрителен нарича "шайка".
ползвано като банка кадри, като творчески личности. мение в съвременната ни
Парашутът на този
медиен комфорт, гений на злобата и клеве- от която са назначавани Някои от творбите им документалистика.
тата никъде не се отвори и министри, заместник- имат трайно място в Обикновено фактите и
макар че никой от тях не е документите стават исто-
работил в тези служби и не затова поредните му госпо- министри, кметове, посла- българската духовност.
дари го катапултираха в ници, стопански ръководи- Ако Максим Горки днес рия, когато поколението,
разбира принципите и участвало в тях, вече го
трудностите на този "стра- една уж европейска телеви- тели. Българското разузна- беше жив, той щеше да
зия. Там му забраниха да ване е предоставяло за напише в пиесата си "На няма. Дали все пак
нен занаят". днешното общество ще
За "надарения архи- се занимава с актуални ползване по 12 информа- дъното", че не човек, а
проблеми и му подхвърли- ции всекидневно, а също демократ звучи гордо. дочака някаква трезва
вист" Тодоров разузнава- обективна оценка на
чите са "неграмотници, ха да гризе новия стар седмични, месечни и Защото на дъното, тук и
тримесечни бюлетини. сега, човек може да не си, близкото ни минало, в
изнасилвачи, конекрадци, кокал ДС, както и светов- това число и на българско-
криминални типове, ния заговор на Русия Имало е няколкостотин но демократ е задължител-
надеждни източници на то разузнаване?
главанаци, байганьовци, срещу демокрацията. но. Затова Антон Тодоров е Тодоров и псевдодемок-
келеши, хрантутници, Политическите му информация, сред които горд демократ.
високопоставени чуждест- ратичните му подобия е
мутри, противни муцуни с превъплъщения са същите По света е общоприето добре да се замислят, че
нагли физиономии". А той като професионалните. ранни държавници и в разузнаването да се при-
служители, дипломати и колкото и да е креслив
- се изживява като арийс- Към кого ли не се е прис- вличат на работа хора от грубиянският им език, те
ки рицар с очевадна ламчвал, на кого ли не е офицери, партийни функ- интелектуалния елит и
ционери, журналисти, няма да успеят да надвикат
прилика с главния нацис- направил мръсно. Май България не прави изклю- историята и ще останат
тки пропагандатор на само на килимчето на социолози и анализатори. чение от това правило.
Разузнаването е изигра- поредното псевдодемокра-
лъжи Гьобелс и шефа на "Позитано" още не се е Майкъл Сулик, бивш тично изпълнение в съвре-
СС Химлер. Неотдавна подредил, ама кой знае? ло решаваща роля при заместник-директор по менната ни документалис-
един седмичник публикува Любимата дума на подписването на договори- операциите и един от тика и деформирания ни
техни снимки с въпроса Антон Тодоров е "доку- те САЛТ 1 и 2, за норма- корифеите на ЦРУ, в политически живот.
дали има разлика между мент". Подчертава я често, лизиране на отношенията разговор със свои българс-
двамата и него (?!). когато показва някакви с балканските ни съседи, ки колеги през 2006 г. ÇÅÌß
 „ФЕНОМЕНЪТ” НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЖУРНАЛИСТИКА

Самозваният експерт Антон Тодоров обругава делото на поколения

български разузнавачи, но нека напомним, че анализатори на „МОСАД” са
оценявали българското разузнаване от времето на социализма в челната
десетка на разузнаванията по света

Сред спецотряда от грантови политолози, социолози и медиини

корифеи– ревностни изследвачи на службите за сигурност от
времето на социализма, се откроява екзотичната фигура на някой си
Антон Тодоров. На първо място, неуморният безмилостен „борец за
истината” Тодоров зеклейми почти всички лидери и държавници от
политически спектър на прехода. Злословията му не подминаха
премиерите Костов, Станишев и Борисов, партийни водачи,
министри и бизнесмени. Почти никой от журналистическата гилдия
не го взема на сериозно и не му опонира, а той с още по-голямо
усърдие се рови в архивите и после изровеното повтаря до
прегракване от телевизионния екран. Накрая никой от кукловодите,
на които сега слугува, обаче няма да му каже дори едно „мерси“, а
оплютите няма и да го напсуват. Толкова е без значение за
развитието на държавата и обществото. Антон Тодоров упражнява
„изящната” си словесност, особено когато анализира бившите
български разузнавачи. По тези въпроси той и себеподобните му се
радват на подозрителен медиен комфорт, макар че никой от тях не е
работил в тези служби и не разбира принципите и трудностите на
този „странен занаят”.
За надарения архивист Тодоров разузнавачите са „неграмотници,
изнасилвачи, конекрадци, криминални типове, главанаци,
байганювци, келеши, хрантутници, мутри, противни муцуни с
нагли физиономии“. А той – се изживява като арийски рицар с
очевадна прилика с главния нацистки пропагандатор на лъжи
Гьобелс и шефа на СС Химлер. Неотдавна един седмичник
публикува техни снимки с въпроса дали има разлика между двамата
и него (?!).

1
Архиварят Тодоров не се е хващал на постоянна работа не само
заради това, че никъде не са го пожелавали, освен за да свърши
набързо някаква мръсна задача. Човекът все някак трябва да
заработи хляба си – дали като политолог, като журналист на
свободна практика или най-накрая като специалист по сигурността.
Ако в България има класация на хора сменили много професии,
Тодоров несъмнено ще е в челото й. В поредицата от отговорни
постове стартира като шофьор, машинописец и готвач, а завършва
като фалирал бизнесмен в четири фирми. Партньорите му по работа
го смятат за неуравновесен, черноглед, непоследователен,
психически обременен, често сменят отношението си към хора,
факти, събитие – главно по користни подбуди.
По време на социализма следва политология, естествено в годините
на „прехода”, специализира във Военната академия, научава малко
език и работа с компютър. Цели се все нависоко – дали като
директор на затвор или в разузнавателна служба. А защо не и като
шеф на Комисията по досиетата, след като вече беше „назначен“ по
погрешка за депутат от ГЕРБ - партията, чиито лидери по-рано
нарича „шайка”.
Парашутът на този гений на злобата и клеветата никъде не се
отвори и затова поредните му господари го катапултираха в една
уж европейска телевизия. Там му забраниха да се занимава с
актуални проблеми и му подхвърлиха да гризе новия стар кокал ДС,
както и световния заговор на Русия срещу демокрацията.
Политическите му превъплъщения са същите като
професионалните. Към кого ли не се е присламчвал, на кого ли не е
направи мръсно. Май само по килимчето на „Позитано“ още не се е
подредил, ама кой знае?
Любимата дума на Антон Тодоров е „документ“. Подчертава я
често, когато показва някакви зацапани архиви. Подбира ги
селективно, само и само да изглеждат правдоподобни. За него няма
значение, че с течение на времето разузнаването е преодоляло
много свои слабости, утвърдило се е като сериозна институция с
важна роля в съдбините и сферата на външната политика на
България. Било е водещо сред разузнаванията на Балканите и
Близкия изток.
Анализатори на „МОСАД” са оценявали българското разузнаване в
челната десетка на разузнаванията по света. Един дългогодишен
2
шеф на френското контраразузнаване, на среща с български колеги
през 2014 г. е поставил българското разузнаване на трето място по
ефективност в разузнавателната общност на соцстраните.
В навечерието на „прехода”, в разузнавателната служба не е имало
офицер без висше образование и поне с един чужд език. Езиковите
знания в службата и Външно министерство са били на едно
равнище. Тридесет и седем офицери са имали научна степен или
научна длъжност, а често и двете. Разузнаването е било ползвано
като банка кадри, от която са назначавани министри, заместник
министри, кметове, посланици, стопански ръководители.
Българското разузнаване е предоставяло за ползване по 12
информации ежедневно, а също седмични, месечни и тримесечни
бюлетини. Имало е няколкостотин надеждни източника на
информация, сред които високопоставени чуждестранни
държавници и служители, дипломати и офицери, партийни
функционери, журналисти, социолози и анализатори. Разузнаването
е изиграло решаваща роля при подписването на договорите САЛТ 1
и 2, за нормализиране на отношенията с балканските ни съседи,
разкрило е чуждестранни агенти, предотвратило е заговори и
атентати срещу държавни ръководители на приятелски страни. То е
имало капацитет да съдейства за плавния и поносим за широката
общественост преход, но гласът му не е бил чут и капацитетът му
не е използван.
Научно-техническото разузнаване, което Тодоров яростно
заклеймява без нищо да разбира от него, създаде и обнови цели
направления на промишлеността и селското стопанство. Някои
от внедрените тогава технологии още се използват в опосканата
българска икономика.
Обругавани и сатанизирани от „капацитети” по национална
сигурност на мизерното ниво на Тодоров, българските
разузнавачи заедно с целия народ носят бремето на сбъркания
преход и се борят да оцелеят. Сред тях няма олигарси и
милионери. Голяма част от пенсиите им, които Тодоров сега се
напъва да им отнеме, отиват за лекарства.
В годините на прехода всички политически партии използваха
разузнавачи като съветници и консултанти по проблемите на
националната сигурност, осем от тях бяха народни
представители, някои по два и повече мандата, 63 се изявяват
3
като творчески личности. Някои от творбите им имат трайно
място в българската духовност.
Ако Максим Горки днес беше жив, той щеше да напише в
пиесата си „На дъното“, че не човек, а демократ звучи гордо.
Защото на дъното, тук и сега, човек може да не си, но демократ е
задължително. Затова Антон Тодоров е горд демократ.
По света е общоприето в разузнаването да се привличат на
работа хора от интелектуалния елит и България не прави
изключение от това правило. Майкъл Сулик, бивш заместник-
директор по операциите и един от корифеите на ЦРУ, в разговор
със свои български колеги през 2006 г. споделя за голямата вина
на Запада при ликвидирането на службите за сигурност в
Източна Европа. Това го е лишило от компетентни партньори и е
отприщило необуздана корупция, престъпност и тероризъм.
Друг негов колега от същата величина – Ричард Столц, бивш
резидент в България и също зам.-директор на ЦРУ, по същия
повод признава със съжаление, че при големи промени се
допускат и големи грешки.
В този ред на мисли възникват въпроси, като например, защо
Комисията по досиетата, която разрешава достъпа до архивите,
оказва пълно съдействие на хора със съмнителен морал да се
ровят в архивите на ДС и да разединяват умореното от
конфронтация българско общество? Защо СЕМ не се самосезира
за манипулациите и простащините, които се леят в ефира от
устата на самозабравилия се Тодоров?
Тодоров трябва да знае, че колкото и креслив да е днес
грубиянският му просташки език, очевидно оформен при
професионалния му растеж, той няма да успее да надвика
историята и ще си остане поредното невзрачно недоразумение в
съвременната ни документалистика и деформирания ни
политически живот.
Обикновено фактите и документите стават история, когато
поколението, участвало в тях, вече го няма. Дали все пак
обществото ни ще дочака някаква трезва обективна оценка на
близкото ни минало, в това число и на българското разузнаване?

ЗЕМЯ
4