Виновна без вина – историята на Зоя Чаушеску.

При други
обстоятелства тя би била световно известен и всепризнат учен, но
заради своето име, след всички простотии, случили се през 1989г.
тя остава да живее на ръба на оцеляването.
Зоя Чаушеску е родена на 28-ми февруари 1949г., когато нейният
баща Николае Чаушеску е един от ръководителите на Румъния.
Той я кръщава в чест на съветската народна героиня Зоя
Космодемянская. Така се случва, че баща ѝ става ръководител на
държавата, започва да води независима и балансирана политика,
успява да модернизира Румъния, поддържайки добри отношения
както със СССР, така и със Запада.
Родителите на Зоя смятат, че тя трябва да продължи тяхното дело
и да се занимава с политика, но тя има талант и влечение към
науката. Учи математика и става специалист по функционален
анализ, написвайки множество важни научни статии. Някои от тях
са публикувани и в авторитетни западни научни списания.
Въпреки завидната си подготовка, тя не иска да бъде назначена на
ръководна длъжност и работи като редови научен сътрудник в
Института по математика в Румънската академия на науките. И
тъй като говори прекалено свободно с колегите си и след работа ги
придружава, когато се събират, създавайки проблеми на охраната
от Секуритате, родителите ѝ смятат, че прекалено се е отклонила
от целта да бъде техен наследник и заради нея закриват института,
създавайки на негово място Институт за научно-техническо
творчество, където на нея е отредено да оглави катедрата по
математика. На този пост тя помага на своите подчинени, смята,
че е длъжна да реши техните проблеми. Успява да осигури
финансиране за научната дейност, дори убеждава баща си да пусне
нейни колеги на международни колоквиуми и математически
конгреси на запад. Посещава много места в Румъния, често ходи и
в манастира Агапия (за разлика от родителите си, които са
атеисти, тя изповядва Православната вяра). Някои си спомнят, че
майката игуменка Евстохия я е обожавала заради нейната
скромност. Когато отива там, Зоя никога на отсяда в близкия
хотел, където я води охраната, а се храни заедно с монахините и
спи там, където спят и те.
В научните среди Зоя намира не само своето призвание, но и
своята любов – Мирча Опран, инженер от Сибиу, работещ в
Университета в Букурещ.
Но същевременно в Румъния назряват събития. Чаушеску е
популярен заради своята балансирана външна политика и заради
това, че е издигнал страната от калта до голямата индустрия и
заради това, че не допуска военни бази на Варшавския договор на
румънска територия. Но до голяма степен икономическото
развитие на Румъния е и благодарение на заеми от западни банки,
които искат да наложат на страната да следва тяхната политика и
да се превърне в западна марионетка. Чаушеску разбира това и
иска да освободи Румъния от чуждата зависимост, полради което
решава да наложи режим на строги икономии. Икономиката
продължава да бележи значително развитие, но вече по-голямата
част от производството е предназначена не за вътрешно
потребление, а за износ, за да има средства за покриване на
външния дълг. това не може да не повлияе отрицателно и върху
жизненото равнище.
Идва времето на белязаното мекотело Горби. Чаушеску разбира,
че неговата политика ще доведе социалистическите страни до
гибел и в прав текст заявява "По-скоро Дунав ще потече
наобратно, отколкото да има перестройка в Румъния!"
Кондукаторът става все по-дързък и се превръща в
предизвикателство и за московските перестройчици, и за
запАДните капиталисти, планиращи икономическото заробване на
Източна Европа. Неговите заявления, че социалистическите
страни трябва да се откъснат от пагубната зависимост от Горби и
да създадат нов Съвет за икономическа взаимопомощ, както и
поддържането на връзки със Северна Корея, Куба, Ирак, Иран и
Никарагуа го правят изключително неудобен. Малка Румъния се
превръща в пречка за плана на запАДните стратези и московските
предатели. Поради това започва операция по неговото сваляне
(няма да се спирам подробно на създаването на "дисидентски"
организации на хранилка на САЩ, както и на вербуването на
висши членове на румънското военно и държавно ръководство,
който желае, нека гледа немския филм "Революция по поръчка.
Шах и мат за Чаушеску", ще сложа връзка в коментари, може би
скоро ще напиша отделна статия на тази тема).
Идва 1989г. Румъния напълно изплаща своя външен дълг,
придобила е значителен индустриален потенциал и вече може да
се нарече независима в пълния смисъл на думата. Но процесът
вече е тръгнал, а и лишенията заради изплащането на дълговете
също си казват думата. Започва трагедията, която продължава и до
днес... Инсценировката в Тимишоара, където се вадят трупове от
моргите и се обявяват за "жертви на кървавия комунистически
режим" служи като спусък за започването на метежа. Чаушеску се
качва на своя хеликоптер и отива във военната база в Търговище,
от където смята да ръководи съпротивата срещу преврата, но не
знае, че назначеният от него за командващ въоръжените сили
Станкулеску е предател и там го чака фарсов "трибунал".
Осъществен е държавен преврат, Чаушеску е арестуван, а в
Букурещ започват кървави престрелки, режисирани от новата
власт. Едва по-късно става ясно, че новият президент Йон Илиеску
умишлено е разпространявал грешна информация за някакви
митични "терористи от Секуритате", имащи за цел да "смажат
революцията". Истината е, че агентите на Секуритате отдавна са
сложили оръжие, но това е било скрито и така "революционерите"
се избиват помежду си, мислейки, че срещу тях са агенти на
Секуритате. По-късно тази добре отработена тактика беше
използвана и в Украйна.
След час и половина скалъпен "трибунал" Николае и Елена
Чаушеску са осъдени на смърт. Последните думи на Чаушеску са
"Да живее свободна Социалистическа република Румъния! Смърт
на предателите! Историята ще ме оправдае!". Пред разстрела си,
прегърналият комунистическите идеи на 15 години Чаушеску пее
"Интернационала"... Впрочем, разстрелът е толкова бърз, че
операторът не успява да включи камерата навреме...
През това време Зоя е арестувана и на нея е отредена ролята на
изкупителна жертва. Тъй като "революционерите" не могат да
намерят кой знае какви "скъпоценности" при нея, започват да си
измислят – най-обикновена везна от месинг е представена като
"везна от чисто злато". След като не успяват да установят някаква
вина, новите власти са принудени да освободят Зоя. Но заради
своята фамилия, не е приемана на работа никъде. А същевременно
заболява тежко, а няма пари за лекарства. За да преживее, тя
събира празни бутилки и ги дава за рециклиране. И прави това
тайно от своя мъж Мирча Опран, тъй като според техните съседи,
"ако той знаеше, щеше сам да отиде да разтоварва вагони, но
нямаше да допусне това". Зоя и Мирча Опран имат силна любов и
донякъде тя им помага да преживеят трудностите. Въпреки, че
връзката със Зоя носи само проблеми на Опран, той ѝ остава
верен. Двамата живеят в малък панелен апартамент. (миналата
година Мирча Опран даде интервю по БТВ, от което нашенските
мисирки показаха само около минута по повод на картината на
някакъв американски художник, за която цели седмици лъжеха и
мажеха, че е на семейство Чаушеску, пък после се оказа, че не е).
В началото след т. нар. "революция", някои опиянени от "въздуха
на свободата" заплюват Зоя в лицето, когато я виждат на улицата,
а само няколко години по-късно същите тези плювачи ѝ целуват
ръцете щом я срещнат и плачат за времето на Чаушеску.
Жадните за сензации журналисти както в Румъния, така и в Русия
и на ЗапАД ѝ предлагат хиляда долара на час, за да се съгласи да
даде интервю, но тя отказва, въпреки, че е болна от рак и не може
да намери пари да се лекува.
Румънските власти гледат как да я изолират, защото от 90-те та до
ден днешен "рейтингът" на Чаушеску непрекъснато расте и по-
голямата част от румънците го смятат за най-добрия лидер на
Румъния. Поради това някои зависими от САЩ политици се
страхуват да не би някой да издигне Зоя Чаушеску за президент (а
ако това се случи, за нея биха били гласували поне половината
румънци), въпреки че тя няма такива амбиции. Последните години
от живота си тя посвещава на търсене на истината за гроба на
своите родители, искайки ехсхумация на техните тела, но така и не
доживява до нея... Пише и книга, озаглавена "237 дни в гроба".
Зоя Чаушеску умира на 20-ти ноември 2006г. Погребана е скромно
в тесен семеен кръг. А същевременно днес в Румъния, която е
втора по бедност в ЕС след нас, си спомнят с носталгия за епохата
на нейния баща. (Впрочем, трябва да кажем, че разпространените
в България лъжи за "успехите на румънската съдебна система" и
"благоденствието в Румъния" нямат нищо общо с истината. Така
наречената "борба с корупцията" е просто междукланова битка на
олигархичните структури, както и нанасяне на удари срещу
политици, които си позволяват прекалено много да поставят под
въпрос зависимостта на Румъния от ЗапАДа, а тя е същата като
нашата. Да отбележим, че по времето на Чаушеску в Румъния не е
имало нито една чужда военна база, а сега тя е плацдарм за
плановете на САЩ. А така пропагандираната от нашите
СОРОСпии "боркиня срещу корупцията" Кьовеши е едно оръдие
на Сорос и САЩ. Не случайно сега, когато е на пост председател
на прокуратурата на ЕС, тя не е направила кой знае какви
разследвания, и най-голямото ѝ "разследване" беше срещу кмета
на Генерал Тошево за технически грешки при попълване на данни
за саниране. Румъния е втора по бедност след България, но това че
не е първа не я прави добро място за живеене. Някогашните ѝ
могъщи заводи, подобно на нашите, днес са лунен пейзаж. Тези
вредни лъжи, разпространявани от родните СОРОСпии, обаче,
намериха някаква почва и дори един заблуден от тази пропаганда
машинист от Северозапада реши да започне подписка за отделяне
на този най-беден регион от България и присъединяването му към
Румъния).
Пред смъртта си Чаушеску казва "Историята ще ме оправдае!". За
историята още е рано, той като се пише от победителите, но
народът отдавна го оправда и след всички страсти разбра, че той
се е грижел за хората, за разлика от днешните румънски
политици... Днес цялото видео със скалъпения "процес" срещу
Чаушеску е качено в ютуб. Интересно е какво казва този, който го
е качил и който по време на тези събития е бил дете: Чаушеску
издигна Румъния от калта и свърши като Исус Христос...
И днес хората пеят "Стани, Чаушеску, да ни обуеш и нахраниш!"
Но тъй като разказът ми е за Зоя и нейната съдба, която се
предопределя от факта, че тя се развива като личност въпреки
своето фамилно име и си отива в мизерия заради него и ако не
беше то, би постигнала големи успехи в живота и би била
световно признат учен, ще приключа с нейните думи: Могат да ми
конфискуват вещите, свързани със спомени, но не и паметта ми,
могат да изкривяват фактите, но не и това, което преживях, могат
да изопачават думите ми, но не и това, което съм прошепнала. Аз
съм моето минало, то определя душата ми.