Александър Дугин: Формулата на руския път

28.02.2023, 06:09 Александър Дугин

Промяна на руската формула
Ето и последното нещо, което трябва да вземете предвид, когато
анализирате първата година на CBO. Този път говорим за теоретична
оценка на трансформациите, които войната в Украйна предизвика в
пространството на международните отношения.
Смяна на руската формула
Тук имаме следната снимка. Администрациите на Клинтън,
неоконсерватора Буш-младши и Обама, подобно на администрацията
на Байдън, са твърдо ангажирани с позициите на либерализма в
международните отношения. Те виждат света като глобален и
управляван от Световно Правителство начело на всички национални
държави.
Дори самите САЩ в техните очи не са нищо повече от временно
средство в ръцете на космополитния световен елит. Оттук и
неприязънта и дори омразата на демократите и глобалистите към
всяка форма на американски патриотизъм и към най-традиционната
американска идентичност.
За либералите в Министерството на отбраната всяка национална
държава е пречка за Световното правителство, а силна суверенна
национална държава, която открито предизвиква либералния елит, е
истинският враг, който трябва да бъде унищожен.
След разпадането на СССР светът престана да бъде двуполюсен и
стана еднополюсен, а глобалисткият елит, привържениците на
либерализма в МО, завладяха лостовете на човешкия контрол.
Победената разчленена Русия от 90-те, като остатък от втория полюс,
при Елцин прие правилата на играта и се съгласи с логиката на
либералите в МО.
Москва трябваше само да се интегрира в западния свят, да се раздели
със суверенитета и да започне да играе по неговите правила. Целта
беше да получи поне някакъв статут в бъдещото Световно
правителство, а новият олигархичен елит направи всичко възможно да
се впише в западния свят на всяка цена - дори и индивидуално.
Оттогава всички университети и ВУЗ в Русия са заели страната на
либерализма по въпроса за международните отношения. Забравиха за
реализма (дори и да го знаеха), отъждествявайки го с „национализъм“,
а думата „суверенитет“ изобщо не се произнасяше.
Всичко се промени в реалната политика (но не и в образованието) с
идването на Путин. От самото начало Путин беше убеден реалист в
международните отношения и непреклонен поддръжник на
суверенитета. В същото време той напълно споделя универсалността
на западните ценности, липсата на алтернатива на пазара и
демокрацията и смята социалния и научно-техническия прогрес на
Запада за единствения път за развитие на цивилизацията.
Единственото, за което той настояваше, беше суверенитетът. Оттук и
митът за неговото влияние върху Тръмп. Това, което сближи Путин и
Тръмп, беше реализмът. Във всички останали отношения те са доста
различни. Реализмът на Путин не е срещу Запада, той е срещу
либерализма в международните отношения, срещу Световното
правителство. Такъв е и американският реализъм, и китайският, и
европейският, и всеки друг.
Но еднополярността, която се разви от началото на 90-те години на
миналия век, завъртя главите на либералите в международните
отношения. Те считат, че историческият момент е настъпил, историята
като конфронтация на идеологически парадигми е приключила (тезата
на Фукуяма) и е дошло времето да започне процесът на обединяване
на човечеството под ръководството на Световното правителство с
нова сила. Но за това беше необходимо да се премахне остатъчният
суверенитет.
Подобна линия беше в остро противоречие с реализма на Путин.
Въпреки това Путин се опита да балансира на ръба и да поддържа
отношенията със Запада на всяка цена.
Това беше достатъчно лесно да се направи с реалиста Тръмп, който
разбираше волята на Путин за суверенитет, но стана напълно
невъзможно с пристигането на Байдън в Белия дом. Така че Путин,
като реалист, се доближи до границата на възможния компромис.
Колективният Запад, под ръководството на либералите в МО, оказва
все по-суров натиск върху Русия, така че тя най-накрая да започне да
демонтира своя суверенитет, а не да го укрепва.
Кулминацията на този конфликт беше началото на СВО. Глобалистите
активно подкрепяха милитаризацията и нацификацията на Украйна.
Путин се разбунтува срещу това, защото разбираше, че колективният
Запад се готви за симетрична кампания – за „демилитаризация“ и
„денацификация“ на самата Русия.
Либералите си затваряха очите за бурния разцвет на русофобския
неонацизъм в самата Украйна и освен това активно съдействаха за
това, допринасяйки максимално за нейната милитаризация, докато
самата Русия беше обвинена точно в същото – в „милитаризъм“. “ и
„нацизъм“, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приравни
Путин към Хитлер.
Путин започна СВО като реалист. Нищо повече. Но година по-късно
ситуацията се промени. Стана ясно, че Русия е във война срещу
съвременната западна либерална цивилизация като цяло, срещу
глобализма и ценностите, които Западът налага на всички останали.
Този обрат в разбирането на Русия за световната ситуация е може би
най-важният резултат от цялата СВО.
От защитата на суверенитета войната прераства в сблъсък на
цивилизации. И оттук нататък Русия не просто настоява за независимо
управление, споделяйки западните нагласи, критерии, норми, правила
и ценности, а действа като независима цивилизация – със свои
нагласи, критерии, норми, правила и ценности. Русия вече изобщо не е
Запад. Не европейска държава, а евразийска православна
цивилизация.
Това провъзгласи Путин в речта си на 30 септември по повод
приемането на 4 нови субекта в състава на Руската федерация, след
това във Валдайската реч и повтори многократно в другите си речи.
И накрая, в Указ 809 Путин одобри основите на държавната политика
за защита на руските традиционни ценности, чийто набор не само се
различава значително от либерализма, но в някои точки е директно
противоположен на него.
Русия промени своята парадигма от реализъм към Теорията за
многополюсния свят, директно отхвърли либерализма във всичките му
форми и директно предизвика съвременната западна цивилизация –
открито й отрече правото на универсалност.
Путин вече не вярва на Запада. И нарича съвременната западна
цивилизация „сатанинска“. Това лесно може да се разпознае като
пряко обръщение към православната есхатология и богословие, както
и като намек за конфронтацията между капиталистическата и
социалистическата системи от сталинската епоха.
Днес обаче Русия не е социалистическа държава. Но това е резултат
от поражението, което СССР претърпя в началото на 90-те години,
докато Русия и други постсъветски страни се оказаха в положението
на идеологически и икономически колонии на глобалния Запад.
Цялото управление на Путин до 24 февруари 2022 г. беше подготовка
за този решаващ момент. Но по-рано тя остава в рамките на реализма.
Тоест западният път на развитие + суверенитет. Сега, след година на
тежки изпитания и ужасни жертви, които Русия понесе, формулата се
промени: суверенитет + цивилизационна идентичност. Руски път.