Есе на тема : трудностите във физиката на съзнанието

Физиката една наука, която се опитва съвсем непринудено и систематично да опишe нещата
които виждаме, преживява своеобразна интуитивна криза. Преминавайки от наука изучаваща на
пръв поглед твърдите тела в наука изучаваща не толкова твърди и не толкова локализирани, ако
изобщо може все още да ги наречем тела. Дали претенцията и за адекватно функционално
описание на всички обекти ще застигне съзнанието? Въпросът по-скоро трябва да бъде: Кой е най-
обективният метод за поставяне на основно методологично полужение.

Въпросът за основните положения в науката се поставя само тогава когато философията е

намесена. И въпреки това частно научните направления най-вече в лицето на физиката и то не
толкова от нея самата, а от повечето и изследователи забелязваме претенция за общовалидност
на метода 1. С други думи ако физиката може да обясни обектите около нас, а ние сме общо взето
обекти сред всички тези други обекти, тази физика трябва да може да обясни и нас. Естествено се
разбира желанието за едно такова практично приложимо обяснение, особено в Ерата на
дигиталните технологии. Самите технологии са опит на човека да пресъздаде себе си. В историята
намираме силно доказателство за такова желание. Първоначално за да оцелее човека или
човекоподобната маймуна използва само тялото си. След като хваща пръчката тя вече започва да
служи като оръдие на труда, като по-дълга ръка, пръст с патерицата пръчката се превръща в крак и
т.н. Класическата механика умножи ефектите на една такава репродукция, стигайки до големи
успехи в изграждането на машини за манифактурно производство които напълно промениха
начина, на работа на живот, на мислене. Нямаше как с развитието на математиката и механиката
човек да не опита да пресъздаде логическото си мислене в устройство. Разбира се дотолкова
доколкото го позволяват законите на математиката, капацитета на машините и булевата алгебра 2.
Последната се опитва да сведе всичко до репрезентация с нули и единици. Прости отговори да, не.
Но може ли да се отговори на въпроса: От какво е изграден света с тези прости отговори!
Модерните физици използвайки именно тези изчислителни машини като средство за поддържане
на изправността на логиката си, използват други машини построени по подобна логика за да
проверяват хипотезите на Науката си. От познавателна гледна точка най-голямата хипотеза на
Науката физика е, че всичко е познаваемо 3. Още с възникването на термодинамиката започват да
се повдигат въпроси за относителността на физиката но в последствие квантовата механика
напълно затвърждава използването на статистиката като изследователски метод 4. Но за всеки
запознат с математическите процедури на статистиката е ясно, че това математическо оръжие на
труда се използва там където не знаем кое от какво зависи. В никакъв случай тези наши доводи не
омаловажават силата на физиката да предвижда събитията. Напротив, тя може би е една от най
точните науки в това отношение, но не е науката на която се пада честта да говори за субстрата на
нещата.

Кристофър Фукс се занимава с една интерпретация на квантовата механика наречена кюбизъм 5.

Тази интерпретация се различава от стандартната Копенхагенска концепция в която физиците все
още се стремят да запазят разпадащият се детерминизъм. Кюбизмът е опит за приемане на
последните открития във физиката, без да е нужно да има неизвестна променлива която е основа
на субстрата на нещата. Начинът по който кюбизма описва квантовата физика е прост и ясен:
физиката е средство за оцеляване, тя се занимава с това в което вярваме и предполага как то би се
развило. А в какво вярваме зависи от нас самите. Експериментът който пробива път на свободната
воля на съзнанието физиците наричат "приятеля на Вигнер". Експеримента се състои изследването
на физична система с квантова механика. Един изследовател се намира в стая и провежда
експеримент, а другият изследва стаята, изследователя и експеримента. По отношение на
резултата от експеримента те могат да имат две напълно противоречащи си позиции. Нула и
единица жива или мъртва на котка на Шрьодингер. Проблема с котката е още едно измерение на
което се проваля детерминизма. Котката има две състояния жива и мъртва. Статистиката
вероятност да намерим котката жива в кутия намалява с изминаването на времето 7,

но тогава кривата на намаляване на вероятността да намерим котката жива започва отначало

всеки път в който проверим дали тя е жива. Ако проверяваме достатъчно често котката ще живее
вечно, независимо от верността, че може да умре. И така единият изследовател проверява
редовно котката а другият е проверил веднъж котката и отишал на обяд. Когато се връща,
външният(този с обяда) наблюдател е написал отговора например нула (котката е мъртва)именно
защото е статистически много вероятно да е така. Изследователят в лабораторията обаче е
получила отговор преди външният наблюдател и съответно за него квантовият колапс може да
бъде тотално различен. Но все пак те ще се срещнете и ще споделят резултатите, въпросът остава
кога се е случил квантовият колапс 10? В тези мисловни експерименти, които се явяват, като
естествени последици от развитието на един обикновен емпиричен наглед умножено по
екстензията на човешката логика намираме самоотричане. А дали то не е характеристика присъща
по-скоро на субекта отколкото на обекта? Дали във всеки акт на наблюдение само наистина
умрелият субект може да бъде обективен, но дори и да съществува такъв дали той ще може да
предаде някакво познание изобщо? По-скоро философското отколкото научното мислене ни
довежда до една модерна дефиниция на пробният камък за прогрес изказана още от Фройд,
смъртта. Ако е имало преди, и тогава хората са се биели до смърт с други същества, с природата, с
Бог, помежду си, сега благодарение на едно ново умение рефлексивносът сме готови
индивидуално да интегрираме смъртта все по-силно в живота си. Герои и първенци са онези,
които могат да преведат частичната си смърт на символен език така че тяхното познание да може
да възпроизведе структурата на живота. Това е един процес на анализа на пътя към смъртта с опит
за синтез към живота. Но остава въпросът какво поддържа възможността за осъществяване на
един такъв процес?Вярата, съмнението, природата или съзнанието! Ако приемем последното за
основата на човешките възприятия, само и единствено холистичното му изучаване може да бъде
обективен метод на постигане на познание.