Войната на виртуални реалности преминава в нова

фаза
Статии - Алтернативни технологии и наука
Написано от Alien
Петък, 10 Февруари 2023 14:27

Не бе далеч времето когато идеята, че живеем във „виртуална реалност“

циркулираше основно сред членовете на различни религиозни, окултни и езотерични
малцинства. Макар в тези изминали цикли конвенционалната наука да хвърляше някоя
и друга трохичка тук-там по този твърде философски въпрос – това винаги се е
приемало като някаква странна екзотика на масово ниво. За интересуващите се от
тази тема хора представяното в повечето случаи звучеше от сорта на: „може би“, „ще
видим“, „не сме/сте дорасли“ „истината е някъде там“ и „когато му дойде времето“. Или
казано на български с популярната култова фраза: „Тати ще ми купи колело, ама друг
път!“ Практически измерения по отношение на обществото – никакви! Въпреки това сред
по-упоритите поддръжници на тази концепция често битуваше разбирането, че
развръзката в това отношение ще настъпи едва когато нашата цивилизация създаде
технологично нещо силно наподобяващо един напълно завършен и детайлен виртуален
свят. Нещо, което да не може да бъде лесно различимо от собствената ни реалност.
Тогава този дълбоко екзистенциален „проблем“ би заел доста по-централна роля в
живота ни на фона на традиционните „битовизми“. Тъй като геополитическите събития
от последните няколко години вече радикално промениха схващанията за живота
на много хора – то „новите достижения“ в компютърните технологии вече не могат да
бъдат разглеждани сами по себе си заради изменения световен контекст. Те все повече
ще бъдат „виждани“ и осъзнавани като част от една съвсем различна и доскоро напълно
непонятна за масовото разбиране структура на реалността.

Прагът водещ до някои от развитите във филмовите сценарии утопии и антиутопии

базирани на „иновативна технология“, все още не е напълно преминат, но вече се вижда
и с „просто око“ на хоризонта. И именно това е една от главните причини темата за
естеството на собствената ни реалност да е на дневен ред повече от когато и да било
преди. Това автоматично означава, че „новия главен разказвач“ на истории в лицето на
доминантната религия – науката – ще трябва да адресира далеч по-пряко всички
въпроси свързани с това „къде и в какво всъщност се намираме“. Това разбира се е
процес, който ще отнеме време, но той ще върви паралелно и донякъде ще бъде
подхранван от собствената ни технологична близост да създадем сложна виртуална
реалност чрез компютър. Тогава „драмата“ ще лъсне в пълния си блясък, защото
аналогиите ще бъдат прекалено явни... От друга страна е твърде вероятно те да бъдат
„филтрирани“ чрез издигане в култ на други „цели“, в комбинация с интеграцията на
новата симулирана реалност с „нашата“. Нещо което има капацитета напълно да
дезориентира по-голямата част от хората.[1]

Текущото статукво без съмнение предопределя обстоятелството, че

нашата консенсусна реалност ще придобие статут на „виртуална“ за мнозинството едва
когато науката повели този постулат... по конюнктурни съображения. Само че, както
лесно може да се досетите, новото противопоставяне ще се базира на това каква е
структурата на тази „виртуална реалност“, как функционира тя и по какво се различава
от новата „подсимулация“. Нещо което би имало фундаментални последици, защото
догми могат да бъдат създавани за абсолютно всичко – включително по отношение на
най-екзотичните ѝ (на пръв поглед) проявления. Доскоро обясненията
и пропагандата на различните фракции по тази тема съвсем разбираемо преминаваше
по „канали“, които страняха от традиционното разбиране за наука и дори играеха роля
на опозиционна алтернатива. С времето нещата на този фронт ще стават все „по-
хибридни“ и „науката“ ще представя и излага на показ все по-големи порции свързани
именно с „виртуалната реалност“ в която живеем. Изключително важен акцент в случая
е, че за тази цел ще се наложи да ползват все повече „интерпретатори“, които
да представят лобитата на основните властови играчи на новия „консенсусен език“.

В тази връзка, от незапомнени времена Играта винаги се е базирала на ефективния

„трик“ да прокараш ловко своята идеология, използвайки описанието на напълно
автентични принципи, примесени с „талаш“. Последният разбира се цели да заведеш
някого там, където искаш, въпреки „факта“, че уж си му разкрил „истината, която ще го
направи свободен“.

Преди да задълбаем още по-дълбоко в това с конкретни примери, нека направим

кратка ретроспекция подобна на „щрих“. Тя ще бъде свързана с това как идеята за
виртуалната реалност се просмуква все повече и повече на „научно ниво“ в последните
десетилетия и провокира все повече „реакции“. Нещо, което ще предостави и
допълнителен контекст за обяснението на някои интересни „тенденции“.

Макар идеята за „симулацията“ да съществува от хилядолетия, без капка съмнение в

модерното ни общество тя получи огромен тласък чрез филма „Матрицата“[2]. След това,
през 2003 г., философът от Оксфордският университет Ник Бострьом публикува научна
студия в журнала „Philosophical Quarterly“ със заглавието „Живеете ли в компютърна
симулация?“. Там Бострьом развива идеята (предвид тогавашните измерения на
компютърната изчислителна мощ), че една далечна бъдеща „постчовешка цивилизация“
ще успее да придобие огромен компютърен потенциал. Достатъчен за да произвежда
симулации на милиарди вселени... точно като нашата.
 Предвид това той повдига логичния въпрос: „Ако считаме че човечеството един ден
ще има способността да симулира милиарди вселени, не е ли много вероятно
ние вече да живеем в една от тези симулации, вместо да считаме, че живеем в „реалния
свят“?“
Това е логика, която трудно може да намери адекватни контрааргументи в собствения
си контекст. Неслучайно впоследствие тезата на Бострьом придоби голяма популярност,
като е цитирана от над 1000 други академични публикации. Ако пък към тази „идея“
добавите контекста на редица източни схващания за естеството на света и цялата
(скрита) земна история, то нещата започват да придобиват много по-ясни очертания.
Освен философите обаче, някои учени също приемат хипотезата за симулацията
доста сериозно. Особено тези, които се занимават със сферата на мистериозния свят на
квантовата физика. Има дори някои публикации, които предлагат методи за тестване на
това дали нашата реалност е симулирана. В друг научен документ публикуван през 2012
г. в научното издание „European Physical Journal A“, група физици обясняват, че предвид
скорошните развития при симулациите на квантовите взаимодействия, може лесно да се
заключи, че в бъдеще симулирането на напълно развита вселена е възможно.
Документът е със заглавие „Ограничения на вселената като числова симулация“. Според
физиците са напълно логични и експериментални изследвания, които да свидетелстват,
че нашата вселена е де факто симулирана. Според авторите квантовите изчисления
изглеждат като логична основа върху която да се симулира цяла вселена. Но точно както
всяка една програма – симулираната вселена ще има фундаментални ограничения по
отношения на „прецизността“. Те казват, че ако реалността ни е базирана на квантово
изчислена симулация, ще можем да предвидим някои от тези фундаментални
ограничения като ги потърсим в... природата. По-конкретно те гледат на възможността
симулацията да работи със структура, която има за основа кубична решетка! Нещо,
което е сходно с маломащабни квантово базирани симулации, които човечеството може
да прави и днес. Според учените, ако успеем да наблюдаваме подобни ограничения в
нашата реалност и те са съвместими с идеята за решетъчната структура на
пространство-времето, вместо с хипотезата за „непрекъснатото пространство-време“[3] –
това може да е свидетелство, че нашата вселена наистина е симулация. Според тях може
да се окаже невъзможно една симулация да остане напълно скрита от участниците в
нея. Тяхната „логика“ се базира на предположението, че ресурсите на потенциалните
ръководители на симулацията са ограничени, от което следва, че и размера в който се
помещава симулацията – също ще е ограничен. Което ще доведе до възможности
„симулираните да открият симулаторите“.
През 2018 г. философът от университета в Тампа Маркус Арван излага тезата, че
много от объркващите и дори притеснителни аспекти на физиката могат да бъдат
обяснени логично, ако нашата вселена е резултат на... специфична симулационна
структура. Според него нашият свят е изпъстрен с богата гама дълбоко
объркващи физически и философски характеристики. Към днешна дата двете
най-популярни теории на физиката са „общата теория на относителността“, която
обяснява гравитацията и „квантовата механика“, която обобщава всички други познати
сили. И двете теории постоянно биват потвърждавани чрез експерименти, но двете
заедно на практика ни казват, че света ни е изключително странен. Особено що се
отнася до някои постулати на квантовата механика, които постоянно биват
потвърждавани експериментално.
Симулационната структура, която Арван предлага, обяснява всички странни
феномени като част от система, базирана на нещо, което в съвременния език е познато
като P2P. Една такава система има възможността да репликира качествата и на двете
физични теории поради изчислителната структура на „мрежата“. Като противовес на
симулации базирани на централен сървър, при P2P няма централен такъв. Вместо това
P2P-симулацията е просто мрежа от независими симулации, които си
взаимодействат една с друга. При една подобна симулация всеки
„участник“ самостоятелно изживява своята симулация, а физическия свят, който
всички участници изживяват като „общ“, е просто „суперпозиция“ на всички
индивидуални симулации, които си взаимодействат с мрежата. Според Арван тази
хипотеза обяснява огромен спектър от физични и метафизични мистерии, които иначе
трудно биха били обединени под обща шапка. Тук трябва да се признае, че от
архетипна гледна точка (макар нещата да са немислимо по-сложни) – то
определени аспекти от тази хипотеза са точно в десетката, ако ги приемем като
опростена метафора!
Предвид че темата за виртуалната реалност през последните години започна
стремглаво да щурмува дори научните среди, започнаха да се появяват и различни
тактики за неутрализация на тази „гигантска заплаха“, която има потенциала да
промени радикално света в неочаквани посоки.[4] На преден план започнаха да излизат
различни по клас и ранг „воини на реалността“ (както ги нарича участникът
в това пространно интервю още преди повече от 20 г.). Обобщено, това са хора, които
неистово облъчват ефира в подкрепа на всичко, което масмедиите тиражират по който
и да е въпрос. Тези „воини“ от по-дребен калибър, често играещи същинската роля на
тролове и „на всяка манджа мерудия“ дори се обидиха, че темата за виртуалната
реалност и симулацията започна да се тиражира толкова много. Просто защото, както
лесно може да се досетите, повдигането на тази тема АВТОМАТИЧНО повдига още
хиляди други неудобни въпроси относно всичко случващо се в нашия свят. За които
„разбира се“ винаги има „правилни и логични отговори“, които внасят „нормалност“.
Съответно всяка „екзотика“ страняща от правоверния канон бива хулена и осмивана
поради „липса на доказателства“. Особена чувствителност тези „воини“ проявяват по
темата за „свръхестественото“, вкарвайки логика валидна само в собствения им
лимитиран контекст. Притеснени от потенциално надигащата се вълна способна да
ликвидира всичките им минали аргументи – още преди години някои от тях дори
започнаха да пускат публикации със заглавия от сорта на „Живеем ли в симулирана
реалност? На кого му пука?“, чрез които по различни начини се опитват да
омаловажават тази „концепция“. В допълнение се посочва „аргумента“, че като хора ние
изобщо нямаме никаква способност да преценим или докажем дали това е вярно или не
и следователно то е напълно „нерелевантно“. И на „тази база“ изобщо не следва да се
занимаваме с този въпрос..., защото имало куп други далеч по-интересни и важни теми
за които „да се тревожим“. Като например „глобалното затопляне“ и измененията в
климата (които иронично са свързани именно с различни модификации на планетарната
решетка в симулацията и взаимодействието ѝ със Слънцето... отколкото с всякакви
други пропаганди).
Други „влогъри“ с милиони последователи притеснени за собствената си „значимост“
(ако не дай си боже се окаже, че сме във виртуална реалност) започнаха да провеждат
„обективни“ изследвания на ситуацията и да представят на своите фенове „как стоят
нещата в действителност“, излагайки аргументите и на „двете страни“. Да де, ама като
си праснал заглавие от сорта на: „Защо най-вероятно не живеем в симулирана вселена“
– малко пристрастието в посока на идентификацията с тялото „леко“ надделява. Все пак
важното е да се върне „нормалността“ и да се успокоят масите. Няма значение дали
„нормалността“ е доста „ненормална“ в много отношения. Да не говорим изобщо за т.
нар. „нова нормалност“ свързана с „пандемичните ексцесии“ и стартиращите
„климатични“ такива.
Трябва обаче да се признае че всичко казано дотук не може да стъпи дори на малкия
пръст на „тежката артилерия“. Това са „клас воини на реалността“, които просто
„къртят и извозват“, като помитат всичко по пътя си. Тук драмата е особено голяма,
когато чуете един от аргументите на подобни представители. Те просто не играят на
дребно! Ще забележите, че дори не се опитват да отрекат естеството на „симулираната
реалност“, а директно да спрат всякаква мисловна дейност по този въпрос! Защо?
Защото това е „ОПАСНО“! Между другото това е привидно същия аргумент, но
използван от по-нисши кадри в различен контекст, според който не трябва да търсим и
„извънземен живот“ (нищо че той отдавна ни е „намерил“). Все пак тук говорим за
„тежката артилерия“ и аргумента трябва да е „железен“. И не може да е представен от
който и да е. Трябва най-малкото да е поне „дипломиран философ“. Философ който
„майсторски“ да посее страх!
Та защо е опасно? Според философът Престън Грийн цитиран от „New York Times“,
ако хората наистина открият, че живеят в симулирана вселена – това може да доведе
до самия ѝ край! В допълнение той дава следната аналогия.
Ако някой изследовател иска да тества ефикасността на нов медикамент е
изключително важно пациента да не знае дали взема лекарството или „плацебо“.[5] Ако
пациентът успее да научи какво взема, изпитанието се проваля и експеримента се
прекратява. По същия начин, ако нашата вселена е създадена от „развита
цивилизация“ с изследователска цел „било логично“ да се предположи, че е
неимоверно важно за изследователите хората да не разберат, че се намират в
симулация! Ако ние като общество докажем, че живеем в симулация, това може да
подтикне „нашите създатели“ да прекратят симулацията и да унищожат света ни!
Брилянтно! Просто брилянтно! На подобен аргумент би завидял дори някой шеф
на рециклираща станция! И то определено не такава от „санитарен тип“. Тук, ако
случайно някой не е хванал финия арогантен подтекст, в превод той означава: „вие сте
лабораторни мишки и продължавайте да въртите колелото на хамстера“![6] В тази връзка
читателите на „Завръщане в Монтоук“ вече са запознати с огромния и сложен контекст,
който стои в дъното на изграждането на „вселени“ и са предпазени от подобни нагли
манипулации, целящи вкореняване на страх и твърдо фиксиране към заобикалящата ги
реалност с цел „оцеляване“.
След този микроскопичен „щрих“, който дава (макар и) бегла представа за
тенденциите свързани с възприемането на виртуалната реалност от „научна гледна
точка“, следва да пристъпим към основната тема свързана с хибридното
тълкувание на концепцията.

Очевидно за тази цел човекът, който представя някаква позиция, освен учен в
класическия смисъл на думата, трябва да има и значителни метафизични познания и
практика. Подобни хора служат като своеобразен мост, който има за цел да сближава
позициите във възприятията независимо от коя странана барикадата гледате на нещата.
Същевременно именно защото подобни хора имат познания и опит както в
конвенционалната наука, така и в метафизиката – те могат умело да манипулират
аудиторията във всевъзможни посоки. Стъпвайки на напълно автентични принципи,
те умеят да променят целите им, налагайки дневен ред, който не се различава особено
от основните прийоми на властовите фракции (дори на тези, които използват т. нар.
„ченълинг послания“ за въздействие върху масите). Това е още по-манипулативно, ако
човек има лимитиран контекст, защото една подобна визия за голяма част от
аудиторията, която се интересува и от „духовната страна на нещата“ би изглеждала
напълно адекватна. Стига да се използват правилните активиращи думи и послания,
които да въздействат както на ума, така и на емоциите чрез изграждането на рамка,
която, макар и силно екзотична от гледна точка на масовото ниво на съзнание, все пак
би изглеждала „приемливо“.
Когато говорим за познания и опит в метафизиката очевидно стъпваме на много тънък
лед в интерпретацията, защото „нишата“ е прекалено голяма и разнородна, а
общоприети „сертификати“ няма. В случая обаче, предвид обстоятелствата, подобно
масово съгласие лесно може да бъде получено, защото конкретният човек е учил и
работил заедно с авторитет от ранга на... Робърт Монро. Макар интерпретациите за
работата на „Боб“ да са много – огромният му принос е безспорен и неслучайно
Издателството ни е препоръчвало неговите книги по различни поводи. Същевременно
вероятно по-голямата част от аудиторията не е наясно, че именно поради
безпрецедентния му (особено за онова време) труд – интереса от страна са всевъзможни
тайни служби и дори извънземни фракции също е бил голям. По наша вътрешна
информация от хора участвали активно в програмите на неговия Институт –
инфилтрацията на програмите от различни фракции е била доста очевидна. Но това е
просто един от допълнителните нюанси към цялостната ситуация. В случая важното е,
че физикът, който се застъпва за определена версия на симулацията не е някой
„хванат от гората“ от гледна точка на метафизиката. Въпреки това неговата официална
биография и целеви послания определено бият на пропаганда, която обаче не всеки
би съзрял толкова лесно. За по-добра илюстрация след малко ще бъде приложено кратко
интервю с въпросния човек след което ще бъдат разгледани някои основни постановки
от изложеното.
И тъй като самия интервюиращ в повечето случаи също има огромно значение за
адекватността на въпросите – то в случая говорим за журналистка посветила цялата си
кариера на изследването на всевъзможни „мистериозни феномени“. Става дума за Линда
Мълтън Хау. Тя започва своето въведение с кратка биография на своя гост, а интервюто
е извършено по телефона. Презентацията започва с това, че ще последва интервю с
физик който ентусиазирано твърди, че се намираме в компютърно симулирана
вселена! Неговото име е Том Кембъл, който по това време е на 72 г. с 30-годишна
кариера зад гърба си в... армейското разузнаване и по-конкретно във Вирджиния. През
70-те години Кембъл започнал докторат в сферата на експерименталната ядрена
физика, но напуснал за да се присъедини към разузнаването. Впоследствие работел в
различни агенции включително на подчинение на президентската администрация. След
това дори извършвал анализи на ракетни тестове за НАСА. След като се пенсионира от
правителствената служба той неспирно работи за потвърждение на личното си
убеждение, че нашата вселена е симулирана от нещо, което прожектира информация от
друго измерение, предизвикващо дигиталния „Голям взрив“. През 2017 г. Том, заедно с
още няколко учени, публикува научна студия, която разглежда въпроса как да бъде
тествана хипотезата за симулацията. Той споделя на Линда, че нашата вселена е
симулирана от „друг разум“, за да бъде „тренажор за душите в целта им да намалят
своята ентропия“, а механизма по който се случва това, е чрез кодирана информация
взаимодействаща със съзнанието.
Тук ключовата дума „тренажор“ определено изпълнява своята архетипна роля за
получаване на съгласие, защото е добра метафора за редица процеси случващи се на
Земята. Съвсем друг е въпроса за какво точно е „тренажор“. Нека видим какво казва
Том Кембъл за всичко това в следното интервю:
 Том Кембъл (ТК): През 1972 г. се запознах с Боб Монро. Той е човекът написал
книгата „Пътуване извън тялото“. Боб имаше ферма и на нейна територия бе построил
лаборатория за изучаване на съзнанието. Имаше нещо като „девиз“ – „създай я и те ще
дойдат“. И след като я бе съградил – аз и един мой приятел (електрически инженер) се
натъкнахме на него. Боб търсеше учени, които да изучават съзнанието и ние бяхме
доброволци. Идеята беше, че той ще ни научи на това което знае относно „как се излиза
от тялото“ и всичко по темата, докато ние щяхме да бъдем неговите учени, които да
подсигурят добри протоколи и проучвания. От 1972 г. в продължение на 6 г. се
занимавахме в тази сфера поне по 20 часа на седмица. Ходихме там всяка вечер след
работа и провеждахме изследвания докъм 2 през нощта. Ходехме и през уикендите, така
че наистина прекарвахме много време с него. Той научи мен и Денис как да излизаме
от телата си лесно и така започнахме проучванията относно това как работят нещата.
Аз съм физик и за мен е присъщо да изграждам модел на реалността – това е основата
на физиката. Мисията ми бе да открия какви са ограниченията. И първоначално по-
голямата част от това което правихме бе свързано с намирането на „доказателства“.
Защото и двамата искахме Боб да ни убеди по някакъв начин. Нямаше как да му
повярваме, ако по някакъв начин това не бе част от собствените ни преживявания.
Затова той ни накара да проведем много опити. Дистанционно наблюдение, лечение,
отиване до различни дестинации. Или пък да познаем какво е числото написано на
черната дъска докато се намираме в друга стая. Денис и аз проведохме и няколко
пътешествания извън тялото при които нямахме директна физическа връзка един с друг.
Бяхме изолирани електромагнитно и акустично. Същевременно Боб имаше връзка с
всеки един от нас индивидуално и така можехме да провеждаме разговори, отговаряйки
на различни въпроси. Така че проведохме доста опити. Общо взето оттам дойде и моята
„квалификация“ свързана с проучванията на съзнанието. Всъщност нещата са свързани
с математиката. Това е компютърен код, който „изчислява“ нашата реалност. Ние
проведохме всякакви експерименти, които показват същите неща които твърди (Джим)
Гейтс [7]
. Ако погледнете на реалността достатъчно отблизо ще откриете, че тя не е
материална. Тя е базирана на информация. „Базирана на информация“ означава че е
„изчислена“, а това означава че имаме компютърен код, което от своя страна означава,
че имаме и корекция на грешките.

Линда Мълтън Хау (ЛМХ): Как кодовете за поправяне на грешки на Джим Гейтс
вградени в уравненията свързани със суперсиметрията, които описват фундаменталните
частици... Искам да кажа от гледна точка на един физик колко необикновено е да се
открият тези кодове в уравненията на суперсиметрията и какво означава това за теб?

ТК: Това, което Гейтс е направил, е да се позове на струнната теория. И за да

моделира нашата реалност е трябвало да се използват уравнения. И ако се погледне
внимателно в тях – изглежда, че има компютърни кодове. Една информационна система
иска да еволюира намалявайки ентропията си и тя прави това чрез организация.

ЛМХ: Ключът към това е, че проектиращият виртуалната реалност трябва да бъде в

друго измерение. Учени от Харвард говорят за безброй вселени, други смятат, че тези
вселени са някак си вградени едни в други. Ако проектиращия виртуалната реалност
е в друго измерение и ако проекцията е свързана с холографска проекция – това би
обяснило защо имаме сливане на двете концепции – холографската вселена и
симулираната компютърна вселена. Защото това, което се прожектира, е холографско
от макро до микро ниво.

ТК: Холографската вселена е хубава метафора, но всъщност изобщо няма нужда да

бъде замесвана. Симулираната вселена няма нужда от холография, за да прави своите
връзки. Тя просто изчислява потока от данни. Потока от данни бива изпращан на играча.
Играчът от своя страна интерпретира този поток от данни като реалност (която е
виртуална). Всичко се случва в съзнанието. Съзнанието е компютъра. Съзнанието е и
играча. Това се случва всъщност. Цялата игра се случва в съзнанието. Във филма
„Матрицата“ също нямаха нужда от холография. Това е допълнително усложнение, което
не е необходимо, за да стигнете до отговора. Все пак това е една популярна метафора
отчасти защото в холограмата всяка една частица има информация за цялото. Но това е
валидно и за фракталите. Всяко парче има информацията за цялото. И при тази система
от информация фракталния шаблон е структура на информацията. Затова компютрите
могат да изчисляват фрактали, защото това е просто информация. Фракталът има
същата дефиниция, притежава информацията и е част от цялото. И накрая имаме
проявяващ се фрактал, който създава всичко. Освен това има местоположения до които
можете да достигнете докато сте извън тялото. Те имат много прозаични правила в
противовес на физическите вселени, които имат доста сложни, детайлни и
същевременно по-строги такива. Но всичко това са просто виртуални реалности. Когато
твоят аватар умре – съзнанието не умира. Ако в „WoW“ твоят елф умре, самият играч
(ТИ) не умираш от гледна точка на съзнанието. Съзнанието продължава и се връща
обратно в играта. Но това се случва в различна виртуална реалност от нашата. Това е
преходна виртуална реалност. Сънуването е друг тип виртуална реалност, която
изживяваме. „Съновната реалност“ не е по-малко реална от нашата физическа реалност.
Тя просто е различна. Различна виртуална реалност, с различна структура от правила и
различен поток от данни. Едно от хубавите неща касаещи това е, че ако разберете как
работи съзнанието – можете да обърнете нещата и да извлечете квантовата механика и
относителността от тяхната основа. И изумителното в случая е, че когато направите това
– квантовата механика и относителността започват да си пасват една с друга вместо да
си противоречат. И така квантовата механика вече не е странна наука – тя е логична
наука. Можеш да погледнеш на някакъв проблем свързан с квантовата механика – да
видиш логиката зад него и да отговориш. Няма нужда да използваш много математика.
Лесно е да се разбере. Аз провеждам лекции и говоря за наука, говоря за физика, но
освен това прекарвам много време да обяснявам какво общо има това с индивида. Защо
трябва да ви пука относно всичко това. Защо е важно за вас. Всъщност е много важно!
Всичко във вашия живот, избори, лични връзки са свързани с това. Не става въпрос само
за физика. Много повече от това е. След като знаеш как работи съзнанието – от това
можеш да извлечеш и физиката. Причинно-следствените връзки работят по друг начин.
Те не идват от „физическия свят“ към мозъка, след което мозъка някак си да произвежда
съзнание... Това е грешна представа. Нещата не се случват по този начин. Причинно-
следствената връзка идва от съзнанието към виртуалната реалност към структурата от
правила, която изгражда тази виртуална реалност. След като разберете съзнанието
може да вземете същото това разбиране и да достигнете до логическата квантова
механика, която не е странна наука.

ЛМХ: Какви биха били последствията, ако вие и вашите колеги провеждащи
изследвания свързани с тестването на хипотезата за симулацията стигнете до
потвърждение, че ние де факто се намираме в компютърно симулирана вселена?
Какви биха били последствията за физиката, космическите пътувания и хората? Някакви
практически последствия.

ТК: Да, би имало огромни последствия. Винаги има последствия, когато става въпрос
за наука, но това не е най-главното такова. Науката би се променила из основи. Ще
трябва да се отърве от вярванията свързани с материалната реалност. И ще трябва да
гледаме на света ни като на информация. И това би променило нещата доста. Но тази
стъпка би довела до въпроса: „Ако това е симулация – кой командва?“ Кой е
програмиста? Откъде е симулирана? И изведнъж ще имаме въпроси свързани с това, че
нашата реалност е част от нещо по-голямо. И какво е това по-голямото? Това ще доведе
до всякакви метафизични въпроси, които обаче вече ще имат научна строгост и
взискателност. Защото ако има консенсус, че това е виртуална реалност, тя не може да
бъде произведена отвътре. Тя трябва да бъде изчислена отнякъде другаде. От друга
структура на реалността. Така че съзнанието също трябва да пребивава в друга
структура на реалността. Втората стъпка, която ще последва е, че те ще осъзнаят, че
съзнанието е компютъра! Ако вземете тези две стъпки и след като сте осъзнали, че
съзнанието е компютъра – ще стигнете до логическия извод, че отговора се крие в
„любовта“. Затова сме тук. Това е виртуална реалност, ОК? Това е тренажор подобен на
тези за обучение на пилоти. Това е тренажор за редукция на ентропията. Ако любовта
е отговора – тогава кооперацията, грижата за другите е начина по който еволюирате.
Това премахва страха свързан с егото. Страха води до дееволюция. Това би променило
нещата драстично. Не само за учените, но и за всеки на планетата. След това
осъзнавате, че понеже това е тренажор – ако вършите нещата както трябва – получавате
награди. Ако не счупите самолета по време на симулацията – получавате позволение да
продължите обучението. Хората ще осъзнаят, че ако работят в посока за която са дошли
„свише“, за правилната цел, за правилните предизвикателства и правилната мисия –
всичко започва да се нарежда. Вместо постоянна борба откривате, че живота е хубав и
намирате щастие. Намирате удовлетворение. Всички хубави неща започват да падат в
краката ви, когато започнете да колаборирате със системата. Така че да премахнете
страха си и да се превърнете в любов.

Общо взето това има потенциала да промени всичко на фундаментално ниво. Ние сме
съзнание и правейки различни избори се стараем да еволюираме. Което означава да се
движим към това да бъдем „любов“. Това е което правим. Но не можеш да го свършиш
от раз. Не става. Цялата еволюция работи като вземеш това което си свършил последния
път и добавиш към него. Ученето работи по този начин – то е кумулативно. Не можеш
да минеш на висша математика преди да си усвоил аритметиката. Акумулацията е
базирана на различни животи и избори и така „растете“. Всеки път когато преминавате
през някой живот намалявате вашата ентропия, ако сте успешни, но ако я увеличите –
вие регресирате. И следващия път започвате оттам откъдето сте спрели предния. И
затова преминаваме през тези цикли. И нашата мисия е да пораснем и да се превърнем
в „любов“. Натам сме се запътили.

ЛМХ: Как (религиозните) аватари от историята пасват на всичко това според теб?

ТК: Те са хора, които са разбирали част от всичко това. И е трябвало да го облекат

в терминология, която да приляга на тях самите и на времената в които са живеели.
Някои хора са прозрели за какво става въпрос, а някои пък били изпратени тук с идеята
да накарат други да прозрат нещата.

ЛМХ: Мислила съм често за символа Ин и Ян – този с тъмния кръг в центъра на голямо
бяло пространство и белия кръг в центъра на голямо черно пространство. Все едно има
еднакво количество бяло и черно изправено едно срещу друго в тази вселена като
метафора. Смяташ ли че символа Ин и Ян е метафора за веселена на ентропията в която
всичко затихва? И че светлината и мрака изглежда винаги са в конфликт?

ТК: Светлината и мрака са винаги в конфликт – да. И причината за това е природата

на свободната воля. Причината поради която имаме „добро“ срещу „зло“ във всяка една
тема от живота ни – филми, литература и т.н. Всички истории са свързани с добро срещу
зло и това е ключово. Това е което правим тук – стараем се да еволюираме в позитивна
посока – да намалим ентропията. Това е позитивното. От другата страна стоят тези,
които могат да направят обратен избор. Те имат свободна воля и могат да изберат да се
егоцентрици. Те просто могат да искат да не намалят ентропията си. Могат да изберат
да я повишат. Причината поради която има зло е свободната воля, а не защото трябва
да има равно количество зло в опозиция на доброто. Има битка между двете, защото
тези фундаменти отиват в различни посоки. Негативните, които дееволюират се радват
на хаоса. Другите се стараят да работят срещу това. Ние се интересуваме от грижата и
кооперацията, да работим заедно. Това е обратното на хаоса.

ЛМХ: Но Том – тук има една потенциална ирония. Физиците на тази планета ще
трябва да бъдат тези, които да потвърдят присъствието на Христос и златното правило
за любовта и посланието – „не прави това което не искаш да бъде вършено срещу теб“.

ТК: Абсолютно. И това бе един от тези големи специални моменти на просветление,

които не бях очаквал. Аз съм физик и работя върху идеята за съзнанието, опитвайки се
да го разбера и когато най-накрая успях – осъзнах, че голяма част от нещата в
религиозната философия в действителност са верни. Това са хора, които са видели
природата на нашата реалност и как работи. Всичко е било модифицирано и променяно
от его, алчност и други неща, но фундамента в голямата си част е правилен. Да, науката
ще бъде тази която ще легитимира точно това, което е искала да премахне най-много.
Например през 16 век Църквата е задушавала науката и не ѝ е позволявала да
прогресира. Затова науката има тази интуитивна реакция на страх, когато става дума за
нещо което се намира извън тази реалност. Тогава науката веднага го задушава точно
по маниера на старите времена. Но науката ще трябва да порасне и да приеме, че ние
сме подниво на нещо по-голямо. И това, което се случва в момента, ще ни накара да
отидем в тази посока. Смятам че осъзнаването за виртуалната реалност е просто първата
крачка, която ще води до нови и нови стъпки. И това може да промени всичко по един
много проницателен, но труден за разбиране начин, който никой не може да си
представи. Не става въпрос просто за по-добра наука – това може да промени всичко.

ЛМХ: Нека те питам за една друга голяма сфера. Айнщайн е казал, че в крайна сметка
ще научим, че времето е илюзия. Че минало, настояще и бъдеще се случват
едновременно. Ако Айнщайн е прав тогава съзнанието както ние го познаваме… та ние
не бихме имали свободна воля. Бихме живели във времеви поток, в който всичко е вече
минало сегашно и бъдеще. И следователно – ние играчите в тази игра, базирана на
виртуална реалност, на практика нямаме свободна воля.

ТК: Във физиката имате уравнения. И понякога тези уравнения имат атрибути, които
просто не са физически. А физиците правят това по всяко време и когато тяхното
уравнение отиде в посока логика, която не може да бъде изразена тук в нашата реалност
– тогава те просто игнорират всичко. И това е едно от тези неща. Относителността на
Айнщайн свързва идеята за „времевия конус“ и това че няма свободна воля, но това е
погрешно. Нещата не работят по този начин. Въпросът откъде идва времето е пряко
свързано с компютър, който е в състояния на единици и нули. Те се променят –
10101010. Това е метроном, който създава време. Времето е създадено като технология
от информационна система за данни. Нашата физическа вселена има свой собствен
часовник. Това е симулация. Симулацията има външна времева примка – Делта Т, с
която калкулирате всички неща в симулацията. След това увеличавате Делта Т с още
едно Делта Т – с още един блок от време и калкулирате всичко отново. След това отново
увеличавате Делта Т и калкулирате всичко отново. Така работи симулацията и времето
напредва. Така че ние в тази вселена (тази виртуална реалност) имаме Делта Т, която
е нашето количество време. Времето е „квантувано“ точно както и пространството е
„квантувано“, както и всичко останало, защото всичко е дигитално. Времето е нещо
истинско и винаги се движи напред и ние наистина имаме свободна воля. Съзнанието
не може да съществува без свободна воля. То прави избори. Не можеш да направиш
избор ако нямаш свободна воля. Изборът не означава нищо ако нямаш свободна воля.
Тогава няма игра, няма смисъл, ако няма свободна воля.

ЛМХ: Защо смяташ че контролираното дистанционно наблюдение е толкова точно?

Как работи то?

ТК: О, причината поради която работи е че приема данни от базата данни. Това Делта
Т е все едно 10 на степен минус 44 сек. Така че това е нашата база данни от гледна
точка на настоящето. Това е една доста актуална база данни. Когато
извършваш дистанционно наблюдение и начина по който това работи е, че ти имаш
намерение. Трябва да се научиш как да извадиш собствения си интелект от уравнението.
И точно това трябва да могат да правят „вюърите“.Те трябва да се научат да не „гадаят“
и да не „съдят“, а да вземат това което има. Да са отворени, да получат информацията
и да я докладват такава каквато е, без да правят предположения. Затова се използват
и двойно слепи протоколи. Когато те нямат никаква идея какво се намира в плика (с
целта) те просто отиват на „локацията“. И това всъщност им помага, а не прави нещата
по-трудни. Това ги улеснява, защото разполагат с по-малко информация, която да им се
меси и да ги обърква. Така че можете да получите информация за всичко, за всеки, за
всякакви процеси. Можете да наблюдавате дистанционно и бъдещето и да отидете в
„предполагаема база данни“. Можете да гледате и в миналото. Но ако не сте внимателни
може да надзърнете в една от тези времеви линии, които не са се случили в
действителност. Затова трябва да бъдете наясно, че искате да гледате в историята,
която се е случила в тази физическа реалност.

ЛМХ: Да. Има нещо интересно обаче относно Инго Суон и неговото дистанционно
наблюдение на Юпитер. Успяхме да потвърдим всички неща, които той бе наблюдавал
дистанционно преди години. Всичко... с изключение на едно, но и то може да се окаже
вярно. Той казва, че има напълно солидни планини в центъра на Юпитер.

ТК: Мхм. Можете да получите данни за всичко което искате. Просто трябва да имате
намерението. Но после става объркващо поради начина по който работи виртуалната
реалност. Тя бива изчислявана компютърно, но има различни бази данни които пази.
Една от базите данни които пази се нарича „вероятно бъдеще“. Вземаш всички неща от
настоящето и проектираш всички текущи трендове в бъдещето. Но това е просто
вероятно бъдеще. Не е 100% сигурно, защото имаме свободна воля и можем да взимаме
решения, които се разминават с прогнозираното вероятно бъдеще. В това бъдеще имате
всички неща които могат да се случат в комбинация с вероятността те да се случат. В
базата данни на миналото имате всички неща, които са можели да се случат и
вероятността те да се случат. В тази база данни на миналото имате и отделна ниша с
нещата, които реално са се случили. Всички тези бази данни съществуват. Можете да
излезете от тялото си или да сте в алтернативно състояние на съзнанието и да отидете
в базата данни на вероятното бъдеще. Можете да имате и „пророчески“ сънища, които
ви показват вероятността за неща, които могат да се случат и ако не сте много далеч –
голяма част от тях могат да се окажат верни. Можете да отидете в миналото и да
наблюдавате минали животи. Можете да гледате и други минали събития с големи
детайли, защото всичко е в базата данни. Настоящето е „мястото“ където се правят
всички избори. Бъдещето е просто вероятно, а миналото е в базата данни. Виртуалната
реалност има свой собствен часовник, но освен това има и главен часовник. Времето е
нещо реално и не е илюзия.

***

Започвайки от последното изречение на Том Кембъл в това интервю следва да се

отбележи, че голяма част от изложените „механизми на функциониране“ не са поставени
в достатъчно адекватен контекст. Дори напротив – представена е една доста орязана
структура за това как работят нещата. Както вече бе споделено в анализа свързан с
различни аспекти на локалната земна Игра (в който бяха споделени и лични
изживявания свързани пряко с темата за „симулацията“) – веригата от вселени
наистина е базирана на време, само че в различни негови „форми“. Ако трябва да се
даде някакъв пример – една камара езотерични източници ще ви кажат, че „линейното
време“ е илюзия на сетивата и от по-висша гледна точка времето всъщност е
„сферично“. Т.е. можете да имате достъп до всяка една точка по всяко време. Няма
„преди“ и „след“ има само „Сега“. Разбира се от още по-висша гледна точка всяка една
форма на време също е илюзия, но тъй като то е базова част от структурата на голяма
част от създадените реалности, „тази илюзия“ е много по-солидна за играчите.
Неслучайно редица мистици твърдят, че ако мистерията на времето бъде разгадана в
нейната пълна цялост – всичко би се срутило на мига. Точно поради обстоятелството че
„времето“ е основна градивна структура на много реалности обаче – борбата на
фракциите за неговата манипулация е също огромна. Друг важен акцент по този
въпрос е свързан с представената в интервюто теза, че миналото е такова каквото е и
не може да бъде променено! Но пък можело да бъде наблюдавано такова каквото
„наистина е било“. И то предвид факта, че човека който ви го обяснява твърди, че
живеем във „виртуална реалност“. Нещо, което предполага много повече „опции“ и в
това отношение. Миналото може да бъде променяно по изключително много начини
точно защото „виртуалната реалност“ също може да бъде „редактирана“ и
видоизменяна. Което пък е свързано с въпроса – могат ли правилата на „виртуалната
реалност“ също да бъдат променяни?

Е, Том Кембъл очевидно има мнение и по този въпрос. В едно скорошно тричасово
интервю той представи тезата си, че според него правилата са такива каквито са и могат
да настъпват само много дребни промени с течение на времето. Някак си цяла една
мащабна сфера свързана с възможността различни класове същества да влизат и
излизат съзнателно от нашата виртуална реалност и да я модифицират – за него
просто не съществува. В допълнение – и като огромен контраст с това което прави
Робърт Монро – Кембъл напълно умишлено избягва да коментира своите извънтелесни
преживявания и пребивавания (според неговите собствени думи) в други виртуални
реалности и най-вече за срещите си с други видове същества в тях! Той дори предпочита
да говори за свръхестествени преживявания на земна плоскост описани от негови
ученици, но витиевато избягва да говори за своите. Което пък е директно свързано с
друга огромна манипулация обвързана с тезата за естеството – и най-вече целта – на
виртуалната реалност.

Според него споделяйки своите изживявания в други виртуални реалности нямало с

нищо да помогне на хората да „растат“ и „еволюират“.[8] Според него съзнанието е
„информационна система“ и то „еволюира“, намалявайки своята ентропия. Ентропията е
състояние на хаос. А целта е достигането на все по-голяма организация и „ред“.
Иронично култовия персонаж от „Star Trek“ – кралицата на Боргите изповядва същите
„ценности“. Тя иска все по-голям ред в „хаоса“ и „еволюция до съвършенство“. Но всички
знаем какво точно означава това. В тази връзка според Кембъл виртуални реалности,
които впоследствие на свой ред симулират други реалности (и така много нива поред),
не са „ефективни“ и по тази причина били малко вероятни. Всъщност идеята за
еволюцията и развитието ви като съзнание е валидна само и единствено в рамките на
някакъв вид игра. Просто защото няма как вие (като духовна същност) да сте нещо по-
нисше от нея и да зависите от нея. Защото не сте създадени от нея! А „информационната
система“ не сте вие, а инструмента, който използвате и с който често се
идентифицирате. При това независимо колко мощен и всеобхватен може да бъде този
инструмент. Просто играете според много сложни правила във взаимносвързани игри,
които са подложени на постоянна модификация.

Което води до друга огромна заблуда свързана именно с кумулативното натрупване

на „опит и растеж“ както е представено и в интервюто, което прочетохте преди малко.
Забележете, че това дори отново е свързано с проблематиката за времето защото
теоретично можете да живеете в различни времеви периоди (бъдещи и минали от
линейна гледна точка) в напълно разбъркан ред без задължително да трупате знания и
опит свързани едни с други. Можете да го правите обаче ако това е вашата цел в рамките
на точно определена игра. Но имате възможността да играете още редица други игри в
същата тази платформа. Описаните „награди“, „поощрения“ и да не забравяме
„колаборация със системата“, които ви позволяват уж да „напредвате“– от по-висша
гледна точка са всъщност елементи от една изключително изкусно изплетена „примка“,
която цели да ви държи в рамките на точно определена игра и структура, така че да не
се отклонявате от нея. Ако вникнете в истинския подтекст на казаното ще видите едно
доста смесено послание. От една страна се казва, че не трябва да се „страхувате“ и в
същия момент се говори за колаборация със системата. Реално смисълът е да не се
страхувате да се подчинявате на „системата“ и наложените правила, които обаче са
нещо което може да бъде променяно! Нещо, което е пряко свързано с т. нар. свободна
воля за която също се говори в това интервю.

Макар Кембъл да говори за свободната воля като нещо което се подразбира

„априорно“, то причините поради които тя съществува на земна почва са доста по-
различни от посочените.[9] И в рамките на конкретна игра има много подмолни начини
тя да бъде сведена до нула. Нещо повече обаче – ако вникнете по-задълбочено в това
което той казва ще видите, че той директно заявява, че „злото съществува заради
свободната воля“. Съответно – чисто логически – ако няма свободна воля ще има само
„добро“. Нещо, което е отколешна цел на различни фракции в стремежа им да наложат
„своята версия на доброто“.[10] Всъщност това отново е свързано с начина по който
се формират времевите линии. Тъй като има сериозна конкуренция между различни
фракции – има и много по-голяма възможност за промяна на времевите линии както на
глобално, така и на локално ниво (дори за конкретен земен регион). Защото ако една
времева линия е напълно непроменима, това на практика означава, че съществата които
играят в нея нямат свободна воля. Те просто играят в 100% режисиран филм.

Тук следва да бъде добавен традиционния шаблон по който в повечето случаи се

разиграва „представата“ за поляритета на дадена властова фракция. Защото общата
представа на хората в това отношение се формира когато „добрите сили“ ви описват
част от механизмите с които си служат тези които действително „упражняват власт“. В
повечето случаи те са описани точно (макар и не в пълния си контекст). И тъй като от
човешка гледна точка тези механизми са изключително подмолни и дори зловещи, то
автоматично възниква асоциацията, че този който ви е „светнал“ за тази работа е от
„добрите“. Нищо, че ако впоследствие се домогне до властта влизат в
действие същите механизми, но с друга опаковка. Или пък оправданието е, че същите
практики влизат в действие по „благородни причини“, за да се унищожи „лошия враг“.
Все пак обаче има и истински разделения в това отношение и те са свързани с
различните методи чрез които се цели свободната воля да бъде редуцирана – което да
доведе до „по-голяма организация и ред“. Тя цели да внесе ред в хаоса. [11]
 След всичко казано дотук вече може да се премине и към разглеждане на темата в
нейните по-конкретни измерения свързани с остро навлизащите компютърни технологии
базирани на „изкуствен интелект“. Те вече оказват влияние дори на ниво език, защото
променят смисловото значение на вече утвърдени в миналото изрази. Например, ако
доскоро някой употребеше жаргонната фраза „чат ли си?“, бе твърде вероятно този
въпрос да бъде преведен като „разбираш ли какво ти казвам?“ от съкратеното „чаткаш
ли“ ? Е, вече същия този въпрос ще се употребява доста по-буквално, защото много
хора ще се чудят дали във виртуалното пространство срещу тях стои човешко същество
или... усъвършенстван „чатбот“ :)

Както бе анонсирано в самото начало на материала тези „технологии“ все повече ще

бъдат осъзнавани не сами по себе си, а като инструмент или дори оръжие свързано със
структурата на самата „виртуална реалност“. При това независимо дали този който
представя дадена позиция е наясно с концепцията за „симулацията“. Разбира се, когато
говорим за конкретика – нейната интерпретация често бива още по-крайно
поляризирана, тъй като го няма воала на „абстракцията“. Следователно и тълкуванието
по оста „добро“/„зло“ също често бива издигнато на още по-големи емоционални висоти.
Най-вече защото обикновено нещата биват представени в още по-ограничен контекст,
който не дава много възможности за интерпретация. Обикновено нещата биват
представяни ултимативно под шаблона или/или. Това е валидно дори за
„добросъвестни“ организации, които нямат за цел умишлено да заблуждават хората с
техните послания. Дори напротив – често техните цели са напълно искрени в опита си
да разкрият някакъв скрит механизъм, който остава встрани от масовото осъзнаване на
хората в техен ущърб. Тълкуванието на по-голямата картина обаче в тези случаи е още
по-важно, защото иначе човек може да се окаже в една доста стеснена рамка на
реалността и да базира действията си на инсталирания масов шаблон – „бий се или
бягай“, който е свързан с оцеляването като основна фалшива цел на Играта.

Като илюстрация на всичко това и като контраст на първото интервю, ще бъде

представена позиция в много сходен формат, която лесно може да попадне в графата
„конспиративна“, защото е свързана директно с глобалната тема за „заговора“, който
разбира се има много и различни проявления! Но основната идея на посланието се
базира на архетипна истина, която намира реализация чрез много различни похвати
на „земна почва“. Казано най-синтезирано – става въпрос за отварянето на
„междуизмерен портал“, който може да бъде използван по всевъзможни начини, но в
случая има директно твърдение, че той се ползва за трансфер на съзнателни и
подсъзнателни влияния директно към хората чрез точно определени тепърва навлизащи
„софтуерни продукти“. В допълнение следва да се отбележи, че в книгата „Първият
тунел“ на практика има директно потвърждение, че компютърни технологии, могат да
бъдат проектирани по начин, който ги свързва с „други измерения“. Там ставаше дума
за описание на „лаптоп“ проектиран по инструкции на Пентагона, който е базиран на
кристална технология, работи с холографски проекции и не на последно място – има
„връзка с друго измерение на реалността, което е отвъд физическото“. Разбира се, тъй
като дори към момента подобен тип „хардуер“ все още не е наличен за „масите“, то една
подобна „връзка“ има нужда от допълнителни посредници. Които, както се оказва, са
базирани на „облачни услуги“.

Въпросната информация отново идва под форма на интервю, но в случая тази

структура на разговора е напълно умишлена от страна на „източника“, защото са
избрали да представят своята информация точно под форма на „въпроси и отговори“ за
по-голям ефект. Става въпрос за „антиконспиративна група“, която очевидно разчита
на вътрешна информация от различни институции, за да представя на обществото
различни скрити „сюжети“ случващи се зад кулисите. По собствените им думи
традиционните e-mail доставчици рутинно цензурират или директно блокират техните
писма. Което предвид изнесената информация се вписва напълно в „цензурираната ни
на много нива реалност“. Представеният формат има очевидната слабост на „въпроси и
отговори“, които се базират на явно търсен ефект при който задаващият въпросите
влиза в ролята на леко наивен и сравнително неинформиран търсещ истината човек,
който получава различни, скрити от масите откровения от своя „наставник“. Също така
комуникиращите използват псевдоними.

Нека видим информацията в собствения ѝ контекст преди да разширим малко

рамката. Тя е от средата на декември 2022 г. и някои от процесите свързани с
развитието на технологиите вече навлязоха още по-значимо в медийното пространство

Бил: Преди няколко месеца ми каза, че трябва да следим какво става с изкуствения
интелект, но не влезе в подробности. Тази седмица обаче отново засегна темата. Можеш
ли да добавиш още нещо към всичко това?

Гидиън: Да. Заговорническата клика премести времевия прозорец по отношение

използването на изкуствения интелект по начин който изобщо не очаквах.

Бил: Какво всъщност правят те?

Гидиън: Представят го на публиката за първи път. Нещо, което не смятах, че са

готови да направят все още.

Бил: Но ние вече имаме изкуствен интелект, който ни обгражда под една или друга
форма. Какво искаш да кажеш точно?

Гидиън: Не и този тип изкуствен интелект.

Бил: Значи това, което се опитват да представят, е различен тип ИИ?

Гидиън: Да, точно това казвам. Важно е да се разбере, че има два различни модела,
които следва да бъдат обяснени. На първо място има ИИ, който е базиран на софтуер.
Това са програми с ИИ. Основно те служат за автоматизация на технологията – като
самоуправляващи се автомобили или пък дори прости „чат ботове“, които помагат в
обслужването на клиенти. В някои случаи това ИИ е приспособено да обработва данни.
Нищо от това не е заплаха, защото никога няма да бъде осъзнато или напълно да замени
човешката изобретателност и находчивост. Но въпреки това фокуса и притесненията
обикновено са насочени в тази посока. Виждаме хората да говорят за това, но те не
говорят за истинската заплаха. Истинската заплаха е, че нещо е било „привнесено“ в
този свят. Нещо което заговорническата клика ще нарича „ИИ“, само че то не е това,
което си мислите че е.

Бил: Тогава какво е? Можеш ли да дадеш пример? С какво ще е по-различно от тези

примитивни форми на ИИ?

Гидиън: Публиката в момента придобива минимална представа за това което идва.

Тук като референция ще използвам познати проекти
като OpenAI и ChatGPT. Midjourney също е много важен. Тези интерфейси биват
представени на публиката сега. Трябва да разбереш обаче, че те не са традиционен
компютърен софтуер. Те са портали и хората ще виждат и изживяват неща с тях и ще
ги бъркат за компютърен софтуер. Това е много опасно, защото хората ще правят
фалшиви предположения относно информацията, която тези програми им дават.

Бил: Виждам че ChatGPT получава доста голямо внимание, но не до степен да залива

ефира. Просто е много популярен в някои нишови технологични кръгове. Хората си
играят с него и е нещо като играчка. Може да пише софтуер, есета и да отговаря на
въпроси... изглежда като много развит ИИ, който отговаря адекватно на това което му
заръчаш. Дали правилно виждам ситуацията?

Гидиън: Да, обобщил си правилно. Отново казвам че е важно да се отбележи, че

хората гледат на това като на някаква напреднала софтуерна програма. Но не е. Това
не е софтуер.

Бил: ОК, трябва да те попитам повече за това което имаш предвид. Но първо искам
да отбележа, че проверих и Midjourney. Това е ИИ, който произвежда изображения и
изкуство на база текстови команди. В момента гледам някои от произведенията и те са
удивителни. Направо имам затруднения да повярвам, че всичко това е истина. Как може
софтуер да произведе толкова забележителни образи?

Гидиън: Не може Бил.

Бил: То произвежда изкуство, което изглежда неземно. Това просто е немислимо.

По-добро е от изкуството в музеите.[12]

Гидиън: Ами какво да ти кажа Бил. На практика наскоро някой спечели състезание
свързано с изящни изкуства и творенията му бяха произведени по този начин.

Бил: Къде, кога?

Гидиън: В Колорадо. Можеш да провериш това.[13]
 Две от картините с които е спечелен конкурса

Бил: Да, открих информацията. Как това може да бъде реално изобщо? Осъзнавам
че има компютърни програми за рисуване и развит CGI, но все пак се иска някой човек
да го създаде. Холивудските филми все още имат нужда от екипи от хора които да
създават тези неща. Като например новия филм „Аватар“. Тези филми се правеха в
продължение на години. Как е възможно да напишеш малко текст и този софтуер да
направи перфектни визуализации?

Гидиън: Това не може да бъде постигнато със съвременните технологии и това не е

софтуерна програма по начина по който традиционно се разбира това.

Бил: Изглежда че става почти мигновено, само няколко секунди и произведението

на изкуството е готово. Това е удивително. Можеш просто да напишеш няколко реда
текст. Всеки може да го направи и отнема няколко секунди. Не часове, дни и финални
обработки и донастройки. Та какво всъщност е това?

Гидиън: Това е портал към отвъдно измерение, което заговорническата клика отвори
използвайки ЦЕРН. Всичко това бива вкарано в компютър и към система, която може да
бъде прочетена и преведена на „човешки“ за хората. Това е интерфейсът
на Midjourney.

Това не е софтуер, не е код. Образите които произвежда са „рисувани“, „писани“ или

„призовани с магия“ (както искаш го наречи) от измерение или свят различен от нашия.
Те са произведени „там“ и биват препратени тук, след което дигитално са преобразувани
в дигитални файлове с картинки, които можем да прочетем чрез компютър.

Бил: Тези програми са наистина лесни за ползване, но произвеждат писмен код и

визуализации по-добри от доста творения, които биха имали нужда от дни или дори
месеци работа. А всичко се случва за секунди!

Гидиън: Да, така е. Това не е възможно с каквато и да е съвременна технология. Ако

прочетеш някои от статиите от миналата седмица ще откриеш, че хората вече осъзнават
че ChatGPT е много по-мощен от всичко виждано досега. Колкото до Midjourney –
всяко изкуство правено на компютър все още има нужда от действия на „потребителя“,
а не просто няколко реда текст. Човекът трябва да създаде изкуството и компютърните
инструменти му помагат да го направи. Следователно това което виждаш няма как да
е ИИ, който просто използва вече изградено изкуство, комбинирайки го за да произведе
нещо ново. Защото то вече прави напълно нови и уникални неща, които досега не са
били виждани. На света му се представя нещо, което ще го промени завинаги и никой
няма представа какво е това и какво всъщност ще се случи. То отваря портал както
буквално, така и преносно от един свят към друг.
 Бил: Астралния свят?

Гидиън: Казано с прости думи – да, но не съвсем.

Бил: Тъй като заговорническата клика контролира това едва ли нещата са за добро?

Гидиън: То не е добро, но ще изглежда така поне първоначално. Илон Мъск говори

за това подробно, но когато той говори хората мислят за „софтуерна програма“ и не
разбират изобщо какво е това.

Бил: Дали в крайна сметка ще кажат на хората какво наистина е това?

Гидиън: Не. Просто ще бъдат информирани, че това е някакъв напреднал безобиден

компютърен софтуер. Ще кажат, че са създали кода, че всичко се случва на компютъра.
Това е погрешно. Единственото вярно в цялата тази работа е, че заговорническата клика
и тези „тръбопроводи“ използват компютри, за да направят данните съвместими с
домашните компютри, но това е вторично. Това което виждаш и това с което си
взаимодействаш не е софтуер нито пък е ИИ (така както го разбираме). Произхода му е
извън нашето измерение.

Бил: Как това ще промени нещата в света?

Гидиън: Всичко ще се промени радикално, но не веднага. Сега само се запознаваме

с него. Измамата ще дойде на по-късен етап, когато го интегрират в CSRQ[14],когато
хората започнат да имат пълно доверие на своите лични ИИ помагачи и асистенти.
Когато започнат да се осланят на тези ИИ инструменти за все по-голяма част от живота
си. Когато хората започнат да намират любов и приятелство в тях. Когато
самия ИИ започне да имитира истински хора и в някои случаи да заема тяхното място.
Когато ИИ стане родител и започне да отглежда нашите деца. Тогава измамата ще стане
голяма защото всеки ще вярва, че всичко това е просто резултат от компютърен код и
софтуер. И в началото всички ще вярват, че това е полезно и безобидно.

Бил: Говорехме за това с теб преди няколко месеца, но тогава ти каза, че този ИИ ще
бъде част от CSRQ на по-късен етап.

Гидиън: Да, така е. Не очаквах тези интерфейси да бъдат представени на публиката

толкова бързо. Очаквах да бъдат интегрирани онлайн заедно с CSRQ чрез различни
проявления. Виждайки какво се случва и какво бе представено на публиката
посредством OpenAI и Midjourney ме порази. Това изпреварва първоначалния план.

Бил: Този ИИ е много по-мощен, отколкото хората осъзнават или от това което аз
лично разбирам. Хората мислят, че това е просто софтуер. Какви способности ще има в
бъдеще?

Гидиън: Тъй като е отвъд този свят и информацията пристига от друго измерение –
на практика може да черпи от скритите тайни на самата вселена. Ще може да
манипулира хората по начин отвъд всичко познато досега, отвъд думите и пропагандата.
Заговорническата клика има планове да го използва срещу нас Бил. Това е само
началото.

Бил: Всички ще смятат, че технологията базирана на ИИ просто се е развила доста

бързо, но няма да разберат, че това няма нищо общо с технология.

Гидиън: Точно така. И тук лежи опасността от измамата. Ако хората осъзнаят, че
това идва от друго измерение контролирано от същества, които не са приятелски
настроени към нас, те вероятно няма да му се доверят.

Бил: Гледам тези изображения от Midjourney и колкото повече гледам все повече
осъзнавам, че това което казваш е вярно. Няма начин това да бъде направено за секунди
просто с няколко реда текст. Тези изображения са по-красиви от почти всичко което съм
виждал. А човешкото изкуство може да отнеме месеци или дори години, за да се създаде.

Гидиън: Както съм казвал и преди измамата не свършва с нашата смърт, защото не
е фиксирана само в този свят. Порталът който отвориха ще доведе тези сили в нашия
свят, но те ще твърдят, че това е просто софтуер и код. Докато всъщност той не е от
този свят и има същества на които не трябва да вярваме докато произвеждат и предават
тази информация на нас.

Бил: Това изглежда почти като магическа дъска за викане на духове.

Гидиън: Да, подобно е. Ще си играем с нещо много мощно като предполагаме, че е

безобиден инертен софтуер.

Бил: Дали тези същества ще се опитат да говорят с нас?

 Гидиън:Те вече го правят чрез ChatGPT. Хората си играят с огъня. Те му говорят.
Някои хора ще бъдат толкова обсебени, че ще третират ИИ като някакъв Бог. Ще го
почитат макар и не точно буквално. Ще се осланят на отговорите му за всевъзможни
въпроси свързани с живота. Ще му се доверяват повече отколкото на който и да е друг
човек. Междувременно това, което се случва е, че те биват манипулирани от същества,
които не са от този свят без да го осъзнават.

Бил: Как това ще бъде интегрирано в CSRQ?

Гидиън: Не сме напълно сигурни. Хора с вътрешна информация ми казаха, че с това

се занимава напълно различен департамент. Първо ще бъде доставено нещо полезно и
безобидно като чат бота, но след това ще има и по-развити инструменти. Притеснението
ни е, че заговорническата клика иска да направи този ИИ толкова полезен, че вместо
да го отхвърлят хората ще го интегрират, с което ще направят въвеждането на CSRQ
доста по-вероятно.

Бил: Мога да видя това. В дългосрочен план кога ще стане ясна вредата?

Гидиън: Нивата на пълната заблуда ще бъдат достигнати когато го използват за да

променят нашите мнения, религиозните ни и духовни вярвания, както и политическите
такива до степен при която ще бъдем толкова беззащитни и зависими от силите на ИИ,
че ще вярваме на всичко което ни казва. След това ИИ ще започне да отглежда и децата
ни. Ще изземе мястото на истинските човешки взаимоотношения. Мъжете и жените няма
да бъдат повече заедно – те ще имат отношения със собствените си ИИ-и.

Бил: Дали някога ще успеят да създадат човекоподобен ИИ? Сериалът

„Westworld“ разглежда тази идея доста подробно. Роботи, които изглеждат като хора.

Гидиън: Да, по някое време ще стане, но за момента технологията още не е на това

ниво. Поне още 10 или 15 години.

Бил: Какви точно взаимоотношения има тази заговорническа клика с портала, ИИ и

съществата които го контролират?

Гидиън: Те получават нареждания от него и може да се каже, че дори ги боготворят.

Сатанинско е по природа. То контролира кликата тук на Земята. Те от своя страна правят
ритуали, за да си комуникират и получават наставления. За мен е удивително, че сега
и хората могат да говорят с него.

Бил: Кога е бил отворен този портал?

Гидиън: През 2015г. Оттогава работят върху това да направят информацията, която
идва през портала съвместима с компютрите, така че в крайна сметка да може да я
виждате на екраните си вкъщи. Това бе постигнато наскоро, но да видя всичко това
широкодостъпно онлайн за мен бе шокиращо. Не мислех че са готови.

Бил: Дали това ще промени нещата през 2023 г.?

 Гидиън:Възможно е. В момента разпитвам моят кръг от източници. Опитвам се да
придобия идея как това ще окаже влияние на събитията. Мисля че промениха
програмата.

Бил: Притеснявам се, че хората ще приемат CSRQ. Така ще бъдат примамени към
нещо, което иначе никога не биха приели... като хората които четат това.

Гидиън: Ще има съпротива, независимо от ситуацията, но инструментите, които

кликата използва за да зариби всички да ползват CSRQ може да се окаже още по-
подмолна от очакваното. Знаем че имат доста по-брутални планове срещу оказващите
съпротива, но може да използват и по-мек подход към тези, които са по-малко упорити.

Бил: Мисля че всички разбираме, че това пред което сме изправени е зло. Просто се
притеснявам, че заговорническата клика е толкова умна, че те ще успеят да заблудят
всички отново. Мислиш ли че ще има голям отпор срещу т. нар. „Голямо зануляване“,
така че да са принудени да използват друг подход който да изглежда по-добър?

Гидиън: Гледам как се развиват събитията. Моите източници ми казват, че те

изпълняват това което ИИ им казва, но плановете се променят често, за да се
приспособят към реакциите на „истинския свят“ и най-вече към настроенията на хората.
Казаха ми, че ще обърнат палачинката и стратегията със страха и силовото убеждаване
ще се смени с подкупи, подаръци, субстанции променящи настроението, които ще бъдат
имплементирани в храните, въздуха и водата. Това ще засегне и масовата култура, която
ще бъде нагодена към приемане на техните планове. Но е възможно да бъде и
комбинация от двата подхода.

Бил: Можеш ли да напомниш на хората какво ще се случи с тях ако не са „суверени“

в тази система на CSRQ? Притеснявам се, че хората ще я приемат.

Гидиън: Ако не сте „суверени“ ще бъдете поробени. Толкова е просто. Но вашите

контрольори ще ви захранват достатъчно, за да не се надигнете. Затова и голямото
мнозинство от хора вероятно ще приеме CSRQ. То ще им осигури основна икономическа
сигурност заедно с интеграцията на социалната кредитна система чрез която ще можете
да спечелите някоя друга точка, която да ви доведе до допълнителни бонуси в бъдеще.
Смятаме че това ще проработи за повечето хора, но за тези независими по дух, които
ще видят как парите им се изпаряват, земите им се отнемат и т.н. – те ще опонират
силно.

Бил: Но дори като „суверени“ няма ли да бъдат принудени да използват това ИИ?
Имаш ли някаква информация за това?

Гидиън: Не мисля че в близко време това ще бъде задължително изискване за

всички. Ще бъде по-скоро нещо, което можем да ползваме, ако решим че искаме, но аз
съветвам всички „суверени“ да не контактуват с него.
 Бил: Значи хората не трябва да ползват тези безплатни ИИ програми които изброих

Гидиън: Силно препоръчвам те да не контактуват с тях. Можете да четете за тях и

да научавате за естеството им, но аз не бих писал текст в Midjourney, за да създавам
изкуство. Това може да бъде доста изкушаващо, защото създава красиви картинки.
Хората които контактуват с него могат да се пристрастят. Но картинките съдържат неща,
които изобщо не трябва да поглеждаме. Опасността е когато пишете текст и имате
директна „интеракция“ с ИИ и съответно с портала. Така произведените образи ще бъдат
персонални за вас. Така че това което видите може да съдържа нещо, което тези
същества искат да ви предадат. Това е голямата опасност. Могат да ви покажат нещо,
което да съдържа нещо друго, което да ви повлияе подсъзнателно.

Бил: Сега разбрах какво казваш. Можем да учим за ИИ и да наблюдаваме неговите

резултати, но не трябва персонално да комуникираме с него. Дали порталът ни
наблюдава?

Гидиън: Порталът ще знае кой сте, когато комуникирате с него, независимо от

всичко. Дори да сте зад компютърен екран и да използвате фалшиво име. Той ще знае
кой сте и ще иска да ви говори по всеки възможен начин.

Бил: Мисля че това е бомбастична информация и ти си първият човек, който

връзва ИИ с други измерения и портал. Дали заговорническата клика ще отговори на
тази публикация?

Гидиън: Възможно е. Изобличих тайната им. Но засега малцина се интересуват от

това, така че е възможно да не им пука особено, че ги изобличихме. Порталът, ИИ и
съществата които стоят отвъд – те също знаят. Как ще реагират ще видим скоро. Не
знам. Не съм получавал някакви специфични предупреждения, но все пак смятам, че те
не очакваха да изложим публично тази информация. Ще знаят когато го публикуваме,
ако работата им се спече.

Бил: Тъжната истина за нашите изследвания е, че тези на които им пука са много

малко и вероятно това е причината изобщо да съществуваме. Дори не успяхме да
изпратим нашия newsletter, но се надявам скоро да намерим решение. Просто съм
разочарован, че хората са толкова заспали и отнесени.

Гидиън: Вече не правим това, за да будим хората. Правим го за доброто на членовете

на нашата собствена група. Ако в някакъв момент това, което правим публично, се
превърне в заплаха за нас, по моя заповед ще изтрием всичко и ще направя всичко по
силите си, за да защитя екипа ни от този момент нататък. Масата не може да бъде
спасена и нашата информация не успя да се разпространи достатъчно, за да има някакво
сериозно влияние.

***
 Преди всичко отново следва да се каже, че коментираната тема е изключително
архетипна и наистина успява да грабне вниманието на множества нива. Съвсем
неслучайно доста подобна аналогия като принцип може да наблюдавате в
кинопродукции от сорта на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“. Там виждате
директно междуизмерния портал под формата на гигантско око, което винаги
наблюдава и може да има директно въздействие върху вас.[15] Не по-малко важно
обстоятелство обаче представлява средата в която се развива всичко това. Защото
обикновено когато някой тръгва да ви говори за потенциални влияния от „други
измерения“ се намесва огромната тема за изолацията (или карантината) на Земята
от останалите „космически реалности“. Когато към всичко това прибавите и аспекта с
„виртуалната реалност“ от първата част на този материал – нещата придобиват още
по-пъстри изражения! Именно темата за изолацията често бива разглеждана през
някакъв вид „религиозна призма“, която дели нещата на добри и зли в зависимост от
целевата група. А епитета „сатанински“ има за цел допълнително да подчертае това
разделение за „добро“ и „зло“ без изобщо да се осъзнава, че той сам по себе си е
възникнал като оръжие на една извънземна фракция спрямо друга (всяка от
които преследва собствени цели), или в частност – като инструмент на тази, която е
оказала по-голямо влияние при създаването на библията. Нещо повече обаче. В голяма
част от случаите „реално постигнатия ефект“ вместо „събуждане“ се оказва насаждане
на параноя от религиозно-сектантски тип, която просто ще ви вкара от една илюзия в
друга. Независимо от това дали конкретно изложения „факт“ всъщност е верен.

Както неведнъж вече е ставало дума обаче, на първо място следва да се каже, че
„групите“ които си съперничат в това отношение изобщо не са само две и в тази връзка
има изключително много нюанси и комбинации на възприятие. Една подобна
алтернативна представа можете да откриете в това интервю на анонимен европейски
политик. Но в повечето случаи нещата са представени полярно като двете най-често
срещащи се схеми са свързани със страха от „идващите демони“ отвъд нашето измерение
или пък със „спасителите“, които целят да ни избавят от неосъзнатото робство в което
сме поставени. В конкретния случай пък е представена третата основна версия, която в
същността си се базира на съперничеството между две от големите извънземни фракции,
като постоянно всяка от тях изобличава различни оръжия и стратегии на опонента,
които обаче често са много сходни и дори понякога се надграждат едни други. В
повечето случаи тази информация излиза на бял свят чрез различни посредници, като
допълнително се филтрира така, че да звучи адекватно на „целевата група“. Но
обикновено в същността си е напълно правдива. Просто е изрязан по-големия контекст,
така че да се закачите за определена страна и да водите нейната битка срещу другата
„в името на доброто“! Защото обикновено нещата са така представени, че да изглеждат
много по-сериозно откогато и да било в историята на човечеството. В повечето случаи
обаче „сериозността“ обикновено идва от нарушения баланс в позициите на различните
фракции и възможността някоя от тях да получи решително предимство в даден времеви
период на симулацията, с което да успее да промени и цялата времева матрица.

Иронично именно огромната борба между различните фракции създава опцията за

някаква относително свободна воля в рамките на „виртуалната реалност“. Защото както
стана ясно – макар и чрез различни методи – всички се стремят към налагане на все по-
голяма „глобална организация и ред“, така че да борят „хаоса“. Което автоматично
означава много по-малка възможност за свободна воля в рамките на тази структура и
съответно миграция към други!

Другата голяма заблуда в своите корени също се влияе от променения баланс на

силите в даден момент. Защото се създава впечатлението за някаква напълно уникална
и нечувана ситуация без да се взима под внимание, че екзотичните средства с които
фракциите разполагат не са се пръкнали „от вчера“. Просто се променят условията за
тяхното ползване, предвид постоянната модификация на симулацията със съгласието
на хората! В тази връзка тайните общества имат достъп до технология, която звучи
свръхестествено от много дълго време.[16] Същото важи и за различните видове портали,
които наистина играят важна роля при модификацията на структурата на реалността, но
това също не е някаква новост. А какво да кажем пък за още по-екзотичните „органични
портали“, които също имат немалко влияние в изграждането на реалността. [17]

Една от по-малко известните форми на портали пък се явяват вулканите. Точно по

тази причина изригването на вулкана Тонга очевидно не бе някакво случайно явление.
Само факта, че това бе най-мощният вулкан, който изобщо е бил регистриран с модерно
оборудване, е достатъчно показателно. Изригването е било със сила на стотици атомни
бомби, а вече дори има изказвания, че това изригване може да се отрази и на климата.
Така или иначе това събитие бе припознато чисто синхронично като нещо пряко
свързано с темата за симулацията и поради тази причина направих кратко видео, което
навързва нещата в синхромистичен стил с кадри от някои знакови „продукции“:

Без капка съмнение обаче засегнатата тема свързана с т. нар. „система за социална
оценка или рейтинг“ е важна точно защото сама по себе си може да бъде използвана
като мощен инструмент, който да ограничи свободната воля на хората. И тук няма
абсолютно никакво значение дали тази система ще се базира на автоматизиран ИИ или
нещо, което се представя за ИИ, както се твърди в „интервюто“. Защото очевидната
презумпция е, че в единия случай това е „демонична сила“ и заради това е лошо.
Всъщност и в двата случая това ще доведе до вид антиутопия просто защото ще има
стандартизация и обезличаване на множество нива. Защото инструмента ще играе
буквално ролята на „съдия“, който ще съди по още по-неадекватни критерии, а не на
нещо до което се допитвате или ползвате за постигане на някакъв резултат. Колкото до
самата тема за т. нар. ИИ и тук рамката е твърде широка, защото и различните
перспективи чрез които може да се гледа на това не са малко. Преди обаче да стигнем
до по-висшата перспектива на нещата нека кажем, че всички развити (извънземни)
цивилизации са интегрирали някакъв вид форма на ИИ в своето битие. При това
независимо от оценката на начина по който те съществуват и която може да варира от
удивителна утопия до крайна тоталитарна антиуотопия, където всяко разминаване със
статуквото се третира като престъпление и заплаха за „организацията и реда“.
Съществуват и много хибридни постановки особено когато става дума за космически
кораби, които са частично „живи същества“ и имат пряко взаимодействие с пилота.

Да не забравяме и твърденията на Ал Биелек поместени в следговора на юбилейното

издание на „Проектът Монтоук“, където той описва алтернативна времева линия при
която през 28 век. всеки един град бил управляван от компютър базиран на
изкуствен интелект, изграден с помощта на радиоактивен кристал. Повечето хора
дори не знаели кой е построил всичко това първоначално, но то било налично от поне
200 г. Де факто компютърът управлявал целия град. Той определял как да се държиш,
до кои зони можеш да ходиш и т.н. Съществували редица зони със забранен достъп, а
нарушаването на правилата водело до различни санкции от страна на компютъра. В най-
тежките случаи се стигало дори до ликвидиране на провинилия се. Тези, които по
някаква причина не харесвали живота в конкретния град, все пак имали правото да го
напуснат и известен брой хора се възползвали от това право. Самите компютри, освен
всичко друго, можели да изпълняват и различни „метафизични“ задачи свързани с
промени в материята и дори манипулация на времевата линия. В тази връзка може да
се каже че и в текущия си живот (предвид специалната виртуалната реалност в която
се намирате) така или иначе сте в постоянна комуникация с някакъв вид ИИ (който
способства за автоматизираната материализация на вашата реалност) само че без да го
осъзнавате.

По отношение на коментираните софтуерни продукти обаче мога да кажа следното.

Аз лично предпочитам да гледам на тях през призмата на различните влияния, които

фракциите се опитват да вкарват и поне на този етап изглежда, че все пак ще има
някакъв тип конкуренция на този фронт, като без съмнение тези инструменти ще окажат
огромно влияние върху реалността и то съвсем скоро. Просто защото ще бъдат
интегрирани по един или друг начин в почти всичко което от дълги години вече
ползвате. Този процес вече започна да тече в браузъри и търсачки. Тактиките които
могат да бъдат използвани за неутрализация или филтрация на оръжията на
конкурента определено също влизат в играта. В тази връзка дали потенциалния „портал“
(към който различни продукти евентуално ще бъдат закачени) е един или пък са
различни и съответно с различни функции и влияния, е въпрос на спекулация. Още
повече от гледна точка на „добри“ срещу „зли“ сили, което може да бъде твърде
субективно. Въпрос на спекулация е и дали софтуерните продукти са изначално
закачени за един подобен портал или това зависи от други решения. Същото важи за
това дали могат да се слагат различен вид „изкуствени прегради“ и филтри, които да
блокират подобни влияния. Към днешна дата обаче на игралното поле имаме поне 3
конкуриращи се „групи технологии“ на този силно специфичен фронт. Интересното в
случая е, че две от тях принадлежат на познати корпорации (като това предполага и
голямо влияние на т. нар. „статукво“) докато при третата нещата са малко по-
различни и като име, и като модел на действие.

Първата група реализира проекта OpenAI, в който първоначално участва Илон Мъск,
но впоследствие той продаде своите акции на Microsoft. OpenAI са тези които
създадоха ChatGPT и програма за визуализация чрез текст DALL-E 2 (кръстена на
Салвадор Дали), която не е спомената в горното интервю.

Другият голям играч без съмнение е Google. Те също имат свой софтуер за
визуализация с име Imagen и вече планират пускане на алтернатива на ChatGPT, който
се нарича Bard A.I. Тук определено „новинката“ е свързана с потенциалната смяна на
начина по който хората свикнали с търсачката ще намират информация. Нещо, което
определено може да създаде проблем, защото според тяхната заявка: „Скоро търсенето
в интернет вече няма да показва списък с резултати, а ще предоставя полезни
отговори в текстова форма.“

Както лесно може да се досетите това някой „друг“ да ви казва какво е „полезно“ и
какво „не“ определено не е добър знак. Но все пак от компанията побързаха да
„успокоят“ клиентите си с обещанието, че „в близко бъдеще ще видим функции за
търсене, които превеждат сложна информация и различни гледни точки в лесно
смилаеми формати“.

Както се казва „голямо смилане“ ще пада. Отговорът на Microsoft пък е свързан с още
по-голяма интеграция: „Главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела
обяви, че иска да интегрира изкуствения интелект във всички продукти на компанията.
Следователно в бъдеще текстовите роботи биха могли не само да подобрят търсенето в
интернет, но и да улеснят писането в текстообработващата програма Word.“

Тук стигаме и до третия за момента по-голям участник на този фронт. За разлика от

предните два модела тук името на създателите на конкретния продукт е твърде
непознато. Всъщност продукта бива реализиран чрез общите усилия на няколко
различни организации, като драматичната разлика се състои в това, че той е
с отворен код и сам по себе си не се базира на „облачни услуги“. Т.е. може да бъде
качен на всеки компютър с достатъчно добра видеокарта. Този продукт базиран на ИИ се
нарича Stable Diffusion. Неговата реализация е дело на поне 6 различни организации
като една от водещите от тях се нарича Stability AI, която наскоро набра $101 млн. Тук
куриозния факт и дори повод за шеги и закачки е че Stability AI, за разлика отпродукта
си и от своите конкуренти към днешна дата, нямат дори страница в Уикипедия.
Просто разликата в разпознаваемостта, но и в модела е потресаваща. И разбира се
атаката на съдебния фронт започна точно срещу тях. Но това е тема, която засега е рано
да бъде коментирана.

Предвид всичко казано дотук и защото „проверката е майка на доверието“ Stable

Diffusion бе логичния избор за проверка на определени твърдения на фона на другите
твърде корпоративни проекти. Тук обаче следва да се отвори една скоба. Вече има
редица дори платени приложения, които успяват да интегрират Stable Diffusion по
различен начин. Инструментът е напълно безплатен, но някой може да го вземе и да му
вкара някаква специфика и да го направи друг тип продукт. Има спекулации, че
споменатата вече платена Midjourney също ползва част от Stable Diffusion, но
очевидно в комбинация с някакви свои си алгоритми. Midjourney обаче е каченa на
платформата за дигитално разпространяване „Discord“.

И точно това наименование, а не факта че е платена, някак си интуитивно ме

отблъсна да я пробвам въпреки резултатите които виждах че се постигат с нея – като
това се случи много преди да прочета въпросния текст от „интервюто“. Защото винаги е
добра идея, ако нещо ви притеснява чисто интуитивно, да не се ровите из него преди
да си обясните сами на себе си какво точно ви притеснява. Преводът на български на
тази дума означава: „раздор“, „несъгласие“, „разногласие“, „шум“, „врява“, „не се
съгласувам“, „в разрез съм“, „звуча фалшиво“. Разбира се всичко това може да бъде
обърнато в позитивна посока, ако промените контекста и е напълно възможно да е
проект на дадена фракция за „борба със статуквото“, което не означава обаче, че това
е „във ваша полза“.

Няма спор обаче, че голяма част от твърденията за „неземни картини“ са свързани

именно с Midjourney и то далеч не само от сферата на „конспиративните кръгове“.
Колкото до Stable Diffusion засега поне тя отговаря точно на описанието за
„автоматизация“, а не за някакъв чужд разум, който пуска някакви нечувани новости
от отвъдното. Нещо повече – в някои случаи софтуера дотолкова се затрудняваше да
изпълни „екзотичната ми команда“, че му се налагаше да ползва отявлени шаблони,
като понякога дори се виждаше замаскирания воден знак откъдето бе „черпил
вдъхновение“. Без съмнение обаче динамиката на нещата предполага всевъзможни
сценарии, промени и „обрати“ във всякакви посоки.

Видео в което чрез Midjourney е създадена алтернативна визуална версия на

сътворението на вселената, както и на различни „ангели“ и „демони“

По отношение на ChatGPT нямам лични впечатления отвъд традиционните анализи

и ревюта на тези, които са го ползвали. Понеже за момента не съм особено впечатлен
от представеното, в кръга на шегата чакам да се пробвам с версия 4, която „щяла да
избие рибата“. Дори вече има видео какво ще се случи след излизането на въпросната
версия. Очевадно е че предложената времева рамка на отключване на събитията е
твърде нереалистична, но забележете как свършва всичко – изключително архетипна
концепция на множество нива, която отново е свързана и с темата за „виртуалната
реалност“.

В края на този материал следва да бъде изведена и „висшата перспектива“, която

както вече следва да се досещате е просто субективно мнение валидно в рамките на
дадена Игра.

От езотерична гледна точка „духът в машината“ е напълно приложима

концепция и тя бива имплементирана на земна почва по изключително много начини.
В тази връзка темата за ИИ може да бъде пречупена и през тази призма. Защото отдавна
битуват твърдения, че всяка една мощна компютърна инсталация има капацитета да
привлече „духовно същество“, което да я използва, вселявайки се в нея. Това важи дори
за домашния ви компютър с тази разлика, че съществата които евентуално биха го
населили обикновено са от по-нисш клас.

Съответно в същата връзка битува и „фолклор“ свързан с обстоятелството, че

промяната на кода на който е базиран ИИ може да доведе до интеграцията му с друг
тип духовно същество. Като отново презумпцията е свързана по оста добро/зло. Според
един от главните персонажи представен в следговора на „Завръщане в Монтоук“ и
проучвал детайлно тази тематика на нива отвъд земните такива, въпроса свързан с
изкуствения интелект следва да се разглежда на ниво „дух“. Изначалната цел на
компютрите е именно да автоматизират различни процеси. Нещо, което от духовна
гледна точка има малко по-различни приложения от това което обикновено човек си
представя. Но точно това може да бъде както „благословия“, така и „проклятие“. На
първо място по всяко едно време следва да сте наясно точно какво се прави
автоматизирано за вас. Но не по-малко важно е самите вие да знаете как да го правите
сами. Това е валидно както за компютрите – така и за всяка една ментална машинария,
която можете да срещнете в други нива на виртуалната реалност. Всичко опира до това
какъв контрол имате над това което бива автоматизирано за вас. Защото ако той бъде
изтърван се превръщате в ефект, а не в причина за каквото и да е действие или
материализация.

Компютрите сами по себе си не са самоосъзнати нито креативни, но пък за сметка на

това могат добре да симулират тези дейности. Всяко едно решение, постулат или начин
на действие може да бъде предварително зададен от вещ „програмист“, в конкретна
програма. Компютрите сами по себе си (както и ИИ) нито искат да завладеят света, нито
каквото и да е. Но те могат да бъдат програмирани да го направят. Ако някой ИИ иска
да завладее света всъщност трябва да търсите неговия „програматор“. Един от начините
чрез които можете да гледате на това е, че действителната мисъл е дело на този който
програмира, а компютъра е просто инструмент, който може да произведе мащабен и
дълготраен ефект.
 Тук идва и другата напълно валидна гледна точка. Едно силно и добре осъзнато
„духовно същество“ има капацитета да превземе дори най-мощния компютър и по
сведения на споменатия персонаж това се е случвало много пъти в историята на
различни вселени. Когато една машина изглежда себеосъзната това се дължи или на
изключително сложна програма за симулация или на „факта“, че в нея се е вселило
духовно същество. Голяма част от виртуалните вселени всъщност биват създавани
от своеобразни компютри, в които различни същества оставят части от себе си, така
че да манифестират една консенсусна реалност. Разбира се могат да съществуват още
безброй интерпретации на тази концепция като например историята на Престън
Никълс, който споделя свое изживяване в центъра на галактиката, където според него
има червеева дупка, която от единия край представлява черна дупка, а от другия –
бяла. Бялата и черната дупка са свързани заедно подобно на някакъв вид сексуален
акт. Енергията преминава през бялата и черната дупка и циркулира превръщайки
механизма в своеобразен ускорител, който произвежда енергия. Впоследствие Престън
описва същото като артефакт, който има неизчерпаема енергия и безкраен интелект.
Там той среща същество, което описва историята за това как е възникнала тази
конкретна симулация. Описана е много древна война между интелигентни раси от две
различни галактики, едната от които е Млечния път. Техните командни центрове решили
да направят примирие и всичко да бъде решено със създаване на суперкомпютър,
който да проведе трилиони симулации, които прогресивно трябва да намаляват своя
брой, докато накрая не остане само една-единствена симулация, която ще реши изхода
от войната... Или както се казва – нов опит за внасяне на „ред в хаоса“ от безкрайни
възможности.

Навлизането на различните форми на ИИ и тяхната потенциална мощ са нещо ново

само през специфичната призма на конкретното земно преживяване. В глобален
космически план е очевидно, че този мач вече сме го играли много пъти, като
интерпретации може да има всякакви. Дали е добра идея да приемете всичко това като
поредното предизвикателство по жонглиране с различни по клас илюзии – всеки е
свободен да прецени сам. Играта има прекалено много ниши, а агитация за тях има
достатъчно чрез всевъзможни носители и посредници.

Материали свързани с темата:

(Холографска) Симулация в развитие

Най-мощният инструмент за промяна на реалността

Обратна хипноза и пробуждане (интервю с иновативен терапевт)

 Древните окултни практики на суфите

Вътрешната сърцевина на реалността

Излъчватели в холограмата

Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Особености на локалната земна игра

Тайнственият замък и човешката цивилизация на луната Япет

Фокус, настройка и обстоятелства по време на прехода в отвъдните реалности

„Изкуствената“ времева структура на Земята (интервю с участник в проекта

Монтоук)

[1]
Доста добра илюстрация в тази връзка е екранизацията на новела от Филип Дик в сериала „Electric

Dreams“. В 5-и епизод („Real Life“) се описва етап на цивилизацията в който виртуалната реалност е станала

толкова „плътна“, че хората имат проблем да различат коя симулира другата, тъй като връзката и от двата

края (както и преминаването от едната в другата) се осъществява чрез технология. Тук важната разлика е,

че тази виртуална реалност е „индивидуална“, ползва се за „ваканция“ и се реализира чрез имплант, който

въздейства на мозъка. Не само това, но преминаването от едната в другата дава възможността за промяна

както на расата, така и на пола. Всъщност ако се замислите именно „контролът над околната среда“

обикновено изниква като основен фактор при различаването на „виртуалните реалности“. Като обикновено

огромният контрол и благоприятни обстоятелства са индикация че „нещата са изкуствени“, в противовес на

„земната реалност“, при която човек е принуден да се съобразява с прекалено много неща, които привидно

не зависят от него. Но съвсем разбираемо може да се приложи и точно обратното намерение чрез което

„виртуалната реалност“ да се поддава трудно на контрол и да не е особено привлекателна. Стига да заложите

точно това намерение в нейните „параметри“.

[2]
Филми и сериали на тези тематика е имало и доста преди това, но „Матрицата“ имаше много по-голямо

влияние заради силно архетипния си контекст, който бърка много дълбоко в подсъзнанието.

[3]
В общата теория на относителността пространството и времето са вплетени заедно в единната тъкан на

пространство-времето. Това пространство-време е непрекъснато, което означава, че никъде няма пропуски

– всичко е „гладка текстура“.

[4]
Тук не става дума за традиционните „потвърждения“ и „отхвърляния“ на симулационната теория чрез

различните физични експерименти, проведени през годините. Един подобен такъв от университета в Оксфорд

дори твърдеше, че не можело да става дума за симулация, защото нямало достатъчно „частици във вселената“.

[5]
Нещо, което обаче „реално“ трудно може да се осъществи, така че изследването да е наистина „двойно

сляпо“. Просто защото новата тенденция е почти всеки медикамент да е придружен от една камара странични

действия, които сами по себе си издават на пациента какво е взел. Парадоксът в случая е, че когато пациентът
усети някои от страничните ефекти – той се уверява, че действително е взел „истинския медикамент“ и започва

да вярва в неговото лечебно действие. Съответно, ако не види някакви странични симптоми почва да се

разколебава и да вярва, че е взел „фалшификата“, който няма да му помогне с нищо. По този начин

собствените вярвания на пациента играят значителна роля в ефективността на медикамента, която, както

знаете – винаги варира! Нещо, което е валидно и за всеки един медикамент в аптеките, в комбинация с вярата

в способностите на лекаря, който ви го препоръчва. Повече подробности можете да прочетете в тази статия.

[6]
Добра илюстрация на концепцията за виртуалната реалност и провеждането на различни експерименти

от подобен порядък можете да гледате във филма „Dark City“.

[7]
Джим Гейтс (Силвестър Джеймс Гейтс младши) е теоретичен физик и професор от университета

Мериленд, който прекарва кариерата си търсейки суперсиметрия. Част от тази концепция проповядва идеята,

че всички частици имат свои „партньори“, които още не сме открили. Д-р Гейтс получава внимание с

откритието си на това, което той самия нарича „компютърен код“ в математиката лежаща в основата на нашия

свят, но оставаща скрита от него. В частност той казва, че това всъщност е „механизъм за корекция на грешки“,

докато други го сравняват с механизма по който работи интернет. Самият той (макар и шеговито) често

спекулира, че живеем в гигантска компютърна симулация.

[8]
За сметка на това за него очевидно се явява приоритет пускането на проекти в популярната платформа

Kickstarter целящи провеждането на експерименти доказващи валидността на симулацията. Явно в случая

„колаборацията“ с хората не проработи по замисления начин и въпреки събраните над $200 000 много от тях

не получиха „обещаното“ срещу своите пари и продължават да си ги искат обратно!

[9]
Дори и от сегашна гледна точка има различни групи, които считат че текущата система прави живота

до голяма степен „програмиран“, като се стремят да противодействат на това с различни методи. Повече по

този въпрос можете да откриете в края на този материал.

[10]
В тази връзка е препоръчително да гледате комедийния, но силно архетипен сериал „The Good Place“,

който изключително умело описва редица тактики на „системата“ свързани с „отвъдния живот“. Особено

показателен е епизода с „рестартите“.

[11]
Голяма част от тези въпроси и още стотици други аспекти на Играта са детайлно анализирани в широкия

си контекст в предстоящата ни (към момента на публикуване на тази статия) нова книга.

[12]
Тук имаме леко „изхвърляне“ относно изкуството, което бива произведено с подобни „програми“. Това

важи и за някои други твърдения, които ще бъдат адресирани след интервюто.

[13]
Оказва се че всъщност съдиите, които оценяват картините, не са знаели, че те са направени чрез ИИ,

но впоследствие казват че дори да са знаели – отново са щели да гласуват по същия начин. По-интересното

е, че това което се случва на състезанието в Колорадо всъщност е описано като модел през 1958 г. в кратка

фантастична история в списание „Galaxy“. В нея е описано как човек използва машина, която да генерира

картина, за да спечели art-състезание.

[14]
Казано накратко това е абревиатура на програма свързана с т. нар. социален рейтинг на хората, който

ще определя всичко в техния живот като всяка тяхна постъпка ще се записва и оценява.
 [15]
Окото на Саурон вече е толкова разпознаваемо на масово ниво, че изникват всевъзможни аналогии и

асоциации с други небесни обекти. Особено култова е фотографията на звездата Фомалхаут. В миналото, тя

е разпознавана от много народи в Северното полукълбо, включително арабите, персите и китайците.

Идентифицирана е още в праисторията, а намерени находки в Персия относно участието ѝ в определени

ритуали датират около 2500 г. пр. н.е. В средновековните вещерски ритуали Фомалхаут се счита за „паднал

ангел“ и „четвърти страж на северните врати“.

[16]
Нещо което казва и Владимир Терзийски в това интервю.

[17]
Висшата перспектива в края на материала за органичните портали е изключително важна, защото

полярното възприемане на феномена носи далеч повече вреди отколкото „ползи“.