Тодор Живков

Тодор Христов Живков:

- е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП
от 8 ноември 1950 до 30 юни 1951 г.;
пълноправен член от 30 юни 1951 до 10
ноември 1989 г.; секретар от 16 януари 1950 –
от 7 юни 1958 г. – първи секретар, а от 4 април
1981 г. – генерален секретар до 10 ноември
1989 г. Заема и държавни постове: министър-
председател от 27 ноември 1962 до 9 юли
1971 г.; председател на Държавния съвет на
НРБ от 1971 до 1989 г.; народен представител
от 1946 до 1990 г.
- Роден е в село (днес град) Правец,
Орханийско. Завършва прогимназия в Орхание ( дн. Ботевград). От 1929 г.
е печатарски работник, през 1930 г. се включва в младежкото
комунистическо движение, а от 1932 г. и в БКП. През 1935 г. отбива
военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна
дружина в София. От 1939 г. се установява в София и завършва средното
полиграфическо училище, след което постъпва на работа като букволеяр в
Държавната печатница в София. Тодор Живков е управникът, който най-
дълго е бил на власт в България. Той е инициатор за възможно най-
близкото следване на съветския модел и за установяване на най-близки
отношения между България и Съветския съюз, каквото предложение е
направено през 1963 г. Показва умение да пази властта си както
благодарение на съветската подкрепа, така и чрез собствените си
политически качества – периодически сменя най-близките си помощници,
подкупва едни обществени групи, а други държи в подчинение, става
инициатор на многобройни икономически реформи, най-дълбоката от
които е лансирана през 1987 г. (Юлската концепция) с цел да измести
влиянието на съветската "перестройка”. Инициатор е за насилственото
преименуване на българските турци с цел тяхната асимилация
("възродителен процес”). Живков е принуден да подаде оставка като
генерален секретар на ЦК на БКП първо на 9 ноември пред Политбюро, а
после и на 10 ноември 1989 г. пред ЦК на БКП. На 18 януари 1990 г. Тодор
Живков е поставен под домашен арест, а през 1992 г. е съден за
злоупотреба с власт и на 4 септември 1992 г. е осъден на 7 години затвор,
който е заменен с домашен арест. Тази присъда е отменена от Върховния
съд на 9 февруари 1996 г. Срещу него са водени дела и за насилствената
смяна на имената на българските турци, за лагерите, за отпускате на
несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и
комунистически партии и за подпомагане на международното
комунистическо движение. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в
София. Според официалната информация на БТА, той издъхва след
триседмична мозъчна кома.
- Щастливата звезда на Тодор Живков грее и до днес. Българските улици
разнасят спомена за един изключително амбициозен, превъзхождащ
всички останали по хитрост и политически талант лидер. МНОГО ВЕРСИИ -
НЯКОИ КАТО ЛЕГЕНДИ СЕ НОСЯТ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ПЪТИЩА ЗА ТОДОР
ЖИВКОВ И НЕГОВАТА ПОЛЗА - ВРЕДА ЗА БЪЛГАРИЯ.