Минало и памет

Никола Вапцаров твори през 30-те и 40-те години на 20 век. Вапцаровото

творчество принадлежи към направлението реализъм. Бурната епоха
създава мечтата му и вярата в по-добър и по-хуманен свят. Направление
реализъм. Цялата поезия на Вапцаров е базирана на живота на човек,
съдбата му и драматичния му избор. В лириката му вярата е в основата
на човешката съдба. Основни теми и проблеми в творчество му са за
света, пробуждането, родината, човек и живота , съдбата на човек. В
неговата поезия човекът е в движение ,в процес на промяна.
Никола Вапцаров в стихотворението си „История“ припомня на хората,
че не само великите личности имат място в значимата история.
Събитията се случват защото масата ги дърпа напред. Обикновените хора
са двигател на развитието на историята. Историята е длъжна да съхрани
техния свят чрез словото за да го предаде на бъдещите поколения. Човек
е неделима част от Историята, но Историята е немислима без човека.