“Епопея на

забравените”
 Външни влияния

Външни влияния върху написването на „Епопея на забравените“:

● цикълът от оди за шведски патриоти на поета Рунеберг;

● „Легенда на вековете" на Виктор Юго;
● статия на Захари Стоянов, в която разказва как са загинали
голяма част от дейците за Освобождението на България.
 „Епопея на забравените“
Вазовият цикъл от оди включва дванадесет творби, писани между 1881 и 1884г.
Първите от тях- „Левски“, „Бенковски“, „Кочо (Защитата на Перущица), „Братя
Жекови“ и „Каблешков“- излизат в стихосбирката “Гусла” (1881), а останалите-
„Паисий“, „Братя Миладинови“, „Раковски“, „Караджата“, „1876“, „Волов“ и
„Опълченците на Шипка“- в стихосбирката “Поля и гори” (1884)
 Заглавието на стихосбирката
Самото заглавие “Епопея на забравените” е лишено от буквалност. Дейците на
националното освобождение и на духовното пробуждане през Възраждането
не са същински забравени - просто те още не са получили онова място, роля и
образ в националната памет. Авторът се отнася критично към
следосвобожденското българско общество, защото не смята, че то споделя
идеалите на възрожденците.
 Заглавието на стихосбирката
Самото заглавие е метафора, която събира преносните значения на творба,
възхваляваща героите и битките, която е едновременно предизвикателство
и морално послание към устоите на националната памет, въздигане на
образците, открити в миналото и отправени към бъдещето. Вазовата цел е
да формулира националните ценности , именуването на личностите и
събитията, които са формиращи за българската национална идентичност.
 „Левски“
Одата „Левски“ е първата в „Епопея на
забравените“, която я прави концептуален център на
цикъла. Апостолът стои начело на националния
пантеон като върховен идеал, титан на българската
революционна мисъл и действие, носител на вяра и
вдъхновение по време на
националноосвободителните борби. Името му е
синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на
дълбоката вяра в идеала.
 „Опълченците на Шипка“
„Опълченците на Шипка“ (известно и като „О, Шипка!“) е ода, посветена на
героите от националноосвободителните борби и Възраждането на България през
XVIII и XIX век. Историческите личности и събития, споменати в
стихотворението, са:

• битката при Ключ (1014)

• Клането в Батак (1876)
• Битка при Термопилите (480 пр.н.е.)
• Сюлейман паша
• Ксеркс I
• Николай Столетов
• Фьодор Радецки
 „Паисий“
Във време, когато светът е осенен от сиянието на
Ренесанса, България е потънала в средновековен мрак.
Но благодарение на монаха Паисий – истинска
ренесансова личност, тя се оказва способна да се
възроди. Озарен от спасителната идея на
Просвещението, с гениално прониковение Паисий
разбира откъде трябва да започне, за да се стреснат
заспалите, да се свестят непросветените. Чрез своята
„История славянобългарска“ първият народен будител
успява да възкреси националната духовната мощ на
българина, неговото славно минало и да начертае път
към бъдещето.
„Кочо“
Благодаря за вниманието!
Йоана Йорданова