Образът на Левски в

одата „Левски“
 Иван Вазов – „Левски“
1. Заглавие:
А) Връзка със заглавието на цялата стихосбирка
– Левски е включен в поредицата на
“забравените”, чийто подвиг трябва да бъде
припомнен;
В) Име на конкретна историческа личност.

2. Структура –две части, обособени

тематично и композиционно:
А) Монолог на героя за неговата вяра и избор;
Б) Епически разказ за Левски-представя делата и подвига
му.
 Иван Вазов – „Левски“
4. Теми, идеи и мотиви:
 Преклонение пред личността на Апостола;
 Философският проблем за човешкия избор;
 Идеята за водача в националноосвободителните
борби;
 Героизмът и идеалът на свобода на Левски;
 Дългът на личността и народното страдание;
 Мотивът за мъченичеството;
 Мотивът за чудото на Словото;
 Всеобщо участие в подготовката на въстанието;
 Мотивът за предателството;
 Мотивът за мъченичеството – жертвоготовността на
Левски;
 Саможертвата в името на свободата
 Иван Вазов – „Левски“
3. Композиция:
 Лирически пролог (до 44 стих) – Монолог на
Левски, заявяващ решението си да напусне
манастира: “Рече и излезе”;
 Образът на Левски, представен от лир. говорител
- (46-125 стих);
 Предателството и образът на предателя (126-143
стих);
 Залавянето на Левски (144-155 стих);
 Смъртната присъда (156-169 стих);
 Смъртта на героя и бесилото (170-190 стих).
 Иван Вазов – „Левски“
5. Образът на Левски:
А) Васил Левски
– Историческа личност,
олицетворение на националния
идеал;
- Легендарен герой, чийто
революционни идеи преобразяват
поробения българин и
вдъхновяват за борба;
-Извисен, недостижим,
хиперболизиран, сакрализиран;
-използвани са хиперболи – „не
знае ни отдих, ни мир,нито
сън”,образни метафори – „железен
нрав”, епитети – „безстрашлив,
вездесъщ”;
 Иван Вазов – „Левски“
Б) Романтически черти на
героя:
- Монологът на Левски – свободен
избор на личността, напускането
на традицията:
Манастирът тесен за мойта душа е;
…че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда;
- Страданието на народа
провокира героя към революция:
че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
В) Героят е навсякъде и всякакъв Иван Вазов – „Левски“
- Времето е подвластно на делата му:
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха;
- Героят смена вида си, за да заблуди врага:
…днес в селото глухо, утре в някой град;
…тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав;
Г) Образът на словото:
- Еманация на духа, на идеята за
свобода;
- Чрез словото Левски се явява
могъщ преобразувател на
колективното съзнание- „упование
и надежда”:
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът
 Иван Вазов – „Левски“
И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
…Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,

Д) Съпоставката с живота и делото на Спасителя –

Христос
- Стремежът на Вазов да извиси образа на Апостола чрез
аналогия с делото на Исус. Подобно на него, героят отдава
себе си за другите и проповядва новата религия на бунта:
…и че време веч е да въстане робът,
...и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта – пиянство
Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
 Иван Вазов – „Левски“
Е) Образът на предателя:
- контрастен на подвига на Левски;
извисява още повече образа на героя:
той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
- Образътна предателя е израз на гнева и
омерзението, търсеното сравнение за
предателя „само с Юда” подчертават както
трагизмът на случилото се и величието на
делото на Левски.
 Иван Вазов – „Левски“
…който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!
 Иван Вазов – „Левски“
Ж) Финалът на творбата: героят и
безсъртието
- Обезсмъртява духа на загиналия и го превръща в
светец;
- Бесилото – не е позорно място тук, а свещен
символ - то е едновременно символ на робството и
свободата, позора и славата:
О, бесило славно!
По срам и по блясък ти си с кръста равно!
…
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
 Иван Вазов – „Левски“
6. Други образи - символи:
А) Манастирът и монашеската килия – символ на
отшелничеството и бягство от действителността.

Б) Кръстът – символ на христовото мъченичество.

В) Семето – символизира чудото на словото:

И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.

Г) Бесилото – връх към безсмъртието и

път към славата.
 Иван Вазов – „Левски“
7. Художествени средства:
- епифора – „...мир...мир”;
- епитети - безстрашлив;
- инверсия- “расо черно“;
- градация – “за бунт, за свобода, за смъртта, за
гробът“;
- сравнение - “Той беше скиталец и кат дете
прост“;
- хипербола - “сто пъти да умре на кръста
Христов“;
- метафорични образи – „мръсен червей”;
- антитеза – „смъртта близо, страхът далече”;
8. Основни опозиции:
- лидер – народ;
- народът – поробител;
- срам – слава;
- смърт – безсмъртие;
 Иван Вазов – „Левски“
9.Общочовешки измерения
на националния герой
 Делата на Левски – следват библейски
легендарен сюжет;
 - Подвигът на Апостола е съизмерим
само с този на Христос – най-светият
апостол, аскет и мъченик (и на двамата
пътят към безсмъртието минава през
смъртта, символизирана от кръста и
бесилото;
 Свободата – възвисява Апостола до
национален герой.
 Левски въздейства на народа чрез
словото, призоваващо за борба:
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
 Иван Вазов – „Левски“
Работни въпроси:
1. Как обществените реалии след
Освобождението предопределят смисловите
посоки в „Епопея на забравените”?
2. Защо цикълът се отваря с одата „Левски”?
3. Какви смислови пластове се очертават в
монолога, каква е ролята му за разкриване
на вътрешната същност на героя?
4. Защо авторът въвежда мотива за
предателството?
5.Каква е функцията на лирическото
отклонение във финала на творбата?
6. Как е внушена идеята за безсмъртието?
Иван Вазов – „Левски“
 Скъпи ученици,
моля да запишете плана на урока
във вашите тетрадки за работа в клас!

Изготвил: Лилия Велкова