“Левски” е първата ода от цикъла “Епопея на забравените” от Иван

Вазов. Композирана има три части – встъпление, същинска част и заключение.

Най-напред одата се изгражда на една легендарна личност, а по това време
легендите са посветени на светците. Вазов не следва хронологичната линия
на събитията и не разделя исторически героите, а ги слага под общ
знаменател. Също така в одата има много повторения като „душа“, „бесило“ и
т.н.
Изключителна личност ли е Левски?
Началото на одата „Левски“ е чрез монолог. В него са представени
душевните вълнения на героите. Левски е измъчван от мисълта, че манастира
е тесен за неговата душа. Той има борбен дух и смята, че не е създаден за
да се моли на бог, а точно обратното „не с това расо и не с таз брада мога
да отмахна някоя беда“. Чрез думите „рече и излезе“, Вазов все едно слага
точка на решението на апостола и този етап от живота му. Така Левски е
обявен за светец, като е променил ценностната си система. Чрез това негово
решение се изгражда „добродетеля“ в него.
Словото на Левски е градивно и носи надежда. Чрез мотивът за
предателството в цялата втора част контрастно се извисява подвига на
героите. Мотивът е сходен с образът на Исус, а образът на бесилото е
свято, защото на него умират герои. Образът му е подобен с този на Христос
дори и с думите „Той беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов“.
Чрез националния героизъм и гибелта на Левски, Вазов утвърждава
безсмъртието на подвига. Като цяло одата е изградена от редица
съобразности: смърт-безсмъртие, срам-чест и т.н.
За героят смъртта не е граница. Духът му е по-силен от гибелта.
Непобедимия дух на Левски избавя от житейски дребното и води към
изключителното, и към значимото.
В одата са представени големи легенди, хора които притежават
умението да обединят и водят народа, и успяват да обърнат историческите
процеси, и да извоюват свобода. Има изключителни личности през всяко време
и епохи. Тези легенди са мислили и едва ли света би бил това, което е днес
без тях. Има ли ги и днес тези личности? Повечето хора са загубили идеала
си в днешно време. Хората нямат човек към, който да се обърнат, човек на
който да се възхищават. Сега имаме само мафиоти и хора, които биха
направили всичко за пари, дори и срещу своето. Все пак някой хора имат
шанса да срещнат своята изключителна личност. Дали това ще бъде учител,
приятел или треньор.
Липсата на водач на народа, на който да имаме доверие се отразява
зле на хората, защото всеки се бори само за своето оцеляване и хората се
разединяват. Мое мнение е, че без такава личност народа вече не е едно
цяло и се разпада обществото, вече народа се напада един друг и не се
подкрепя по никакъв начин.